Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
12
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
Намерени са
55582
резултата от
1867
текста в
56
страници с части от думите : '
Лед
'.
На страница
12
:
1000
резултата в
50
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
С
лед
ователно, ако би било възможно една такава звезда, която навлиза в една такава мирова мъглявост, при своето навлизане да привлече материята, която се намира там, и да я сгъсти: и понеже чрез едно такова сгъстяване се предизвиква едно повишение на температурата, ние бихме имали отново едно повишение на температурата в мировото пространство и с
лед
ователно такава топлина, която отново може да бъде превърната в работа!
Сега Арениус се опита чрез всякакъв вид разсъждения да покаже, че е самопонятно, докато не настъпят особени отношения, тези явления предизвикани от лъчевото налягане да не могат по никакъв начин да попречат на всеобщата топлинна смърт. Но Арениус вярва, че такива особени отношения ще бъдат произведени чрез това, че някакси този миров прах ще бъде отнесен и доведен до образуващи се мирови мъглявини, които ще се намират в съвършено особени материални състояния например благодарение на това, че в една такава мирова мъглявина ще навлезе от някоя страна някоя звезда, която ще вземе със себе си материята, ще я свие, с това ще произведе едно повишение на температурата.
Следователно, ако би било възможно една такава звезда, която навлиза в една такава мирова мъглявост, при своето навлизане да привлече материята, която се намира там, и да я сгъсти: и понеже чрез едно такова сгъстяване се предизвиква едно повишение на температурата, ние бихме имали отново едно повишение на температурата в мировото пространство и следователно такава топлина, която отново може да бъде превърната в работа!
Арениус показва по един остроумен начин, че мировият прах, който се събира в една такава формация от мирова мъглявост, се намира в едно различно положение един вид той е увлечен в едно такова положение, в което е изтръгнат от всеобщия стремеж към топлинната смърт.
към текста >>
, защото тогава можем да кажем: с
лед
ователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела.
Така щото и тези процеси, които стават в мировата мъглявина, трябва да бъдат обхванати от стремежа за отиване на вселената към всеобщата топлинна смърт. Но характерно е, че Арениус отива още по-далече и включва в своята идея за лъчевото налягане възможността чрез това лъчево налягане да бъдат пренесени семена на живи същества от едно небесно тяло в други. И може да се докаже привидно с пълна правота -, че студът, благодарение на който определени растителни и животинския семена могат да бъдат запазени от загиване, служи именно за пренасяне в живо състояние на тези зародиши от едно небесно тяло на друго. Това би могло да се изчисли например за пътя от Земята до Марс. По този начин Земята бива освободена от задължението да е създала някога първите живи форми на съществуване, както искат да докажат това физиката, геологията и т.н.
, защото тогава можем да кажем: следователно съвсем не е нужно Земята да е създала някога някакъв живот, защото този живот може би е бил пренесен върху нея от други небесни тела.
От всичко това не излиза нещо особено. Защото какво особено ще добием с това, че пренасяме възникването на живота върху други небесни тела? И в този случай остават непревъзмогнати същите трудности, само че отношенията върху Земята ни пречат да приемем възникването на живота върху други небесни тела. Това са въобще неща, които могат да покажат, как привидно добре замислени начинания на съвременността, които изхождат даже от вечността на живота, се намират под влиянието на материалистични предразсъдъци. Защото целият ход на мислите е напълно материалистичен, толкова материалистичен, че никак не се държи сметка за това, че животът би могъл до има своя произход също така тук, както и в това, което бихме могли да си представим, че е пренесено с лъчите от едно небесно тяло на друго.
към текста >>
Така навсякъде ние срещаме същото нещо: изс
лед
ването на физически закони, на материални закони, на материални сили и това изс
лед
ване се използува с
лед
това така, че един вид всичко, което физиката намира, е пренесено върху великата мирова сграда и хората се стараят да си представят развитието на света с тези сили.
Така навсякъде ние срещаме същото нещо: изследването на физически закони, на материални закони, на материални сили и това изследване се използува след това така, че един вид всичко, което физиката намира, е пренесено върху великата мирова сграда и хората се стараят да си представят развитието на света с тези сили.
Ние видяхме, как всъщност границата, която астрономът сам трябва да очертае, навсякъде бива преминато чрез подобни начинания. Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със силите, които обуславят развитието на света. Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, например в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение. Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси. Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изследвал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси.
към текста >>
Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като пос
лед
ствие материални процеси.
Така навсякъде ние срещаме същото нещо: изследването на физически закони, на материални закони, на материални сили и това изследване се използува след това така, че един вид всичко, което физиката намира, е пренесено върху великата мирова сграда и хората се стараят да си представят развитието на света с тези сили. Ние видяхме, как всъщност границата, която астрономът сам трябва да очертае, навсякъде бива преминато чрез подобни начинания. Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със силите, които обуславят развитието на света. Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, например в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение.
Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси.
Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изследвал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси. Следователно аз оставям настрана това, което са духовно-душевните причини. Не може ли това да ни накара да разберем, че астрономът е принуден, когато на своето място остроумният изследва небесните тела, той е принуден да развие така или иначе онова, което съставлява причините, щото тук или там някоя звезда да се движи така или иначе? Бихме ли могли само от движенията или от динамическите закони да направим заключението: Слънцето трябва да стои по определен начин спрямо Земята, Луната трябва да стои по определен начин спрямо Земята, трябва да се върти по определен начин около Земята и от това могат да се получат тези движения? Чрез какво са предизвикани те в духовно-душевната област, върху това астрономията въобще не може да реши нищо.
към текста >>
Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изс
лед
вал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси.
Така навсякъде ние срещаме същото нещо: изследването на физически закони, на материални закони, на материални сили и това изследване се използува след това така, че един вид всичко, което физиката намира, е пренесено върху великата мирова сграда и хората се стараят да си представят развитието на света с тези сили. Ние видяхме, как всъщност границата, която астрономът сам трябва да очертае, навсякъде бива преминато чрез подобни начинания. Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със силите, които обуславят развитието на света. Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, например в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение. Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси.
Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изследвал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси.
Следователно аз оставям настрана това, което са духовно-душевните причини. Не може ли това да ни накара да разберем, че астрономът е принуден, когато на своето място остроумният изследва небесните тела, той е принуден да развие така или иначе онова, което съставлява причините, щото тук или там някоя звезда да се движи така или иначе? Бихме ли могли само от движенията или от динамическите закони да направим заключението: Слънцето трябва да стои по определен начин спрямо Земята, Луната трябва да стои по определен начин спрямо Земята, трябва да се върти по определен начин около Земята и от това могат да се получат тези движения? Чрез какво са предизвикани те в духовно-душевната област, върху това астрономията въобще не може да реши нищо. Ето защо именно от полето на астрономията ние можем да бъдем поставени пред необходимостта че трябва да покажем чрез съвършено други средства това, което съставлява истинските причини също и на системата на света.
към текста >>
С
лед
ователно аз оставям настрана това, което са духовно-душевните причини.
Ние видяхме, как всъщност границата, която астрономът сам трябва да очертае, навсякъде бива преминато чрез подобни начинания. Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със силите, които обуславят развитието на света. Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, например в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение. Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси. Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изследвал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси.
Следователно аз оставям настрана това, което са духовно-душевните причини.
Не може ли това да ни накара да разберем, че астрономът е принуден, когато на своето място остроумният изследва небесните тела, той е принуден да развие така или иначе онова, което съставлява причините, щото тук или там някоя звезда да се движи така или иначе? Бихме ли могли само от движенията или от динамическите закони да направим заключението: Слънцето трябва да стои по определен начин спрямо Земята, Луната трябва да стои по определен начин спрямо Земята, трябва да се върти по определен начин около Земята и от това могат да се получат тези движения? Чрез какво са предизвикани те в духовно-душевната област, върху това астрономията въобще не може да реши нищо. Ето защо именно от полето на астрономията ние можем да бъдем поставени пред необходимостта че трябва да покажем чрез съвършено други средства това, което съставлява истинските причини също и на системата на света. Днес можем да покажем само с няколко думи връзката, която съществува между Земята, Слънцето и Луната.
към текста >>
Не може ли това да ни накара да разберем, че астрономът е принуден, когато на своето място остроумният изс
лед
ва небесните тела, той е принуден да развие така или иначе онова, което съставлява причините, щото тук или там някоя звезда да се движи така или иначе?
Защото от това, което има пред себе си, астрономът не може да направи заключение за нещо, което има работа със силите, които обуславят развитието на света. Ние можем отново да си изясним това от факта, че нашето мислене и чувствуване са душевни процеси, които несъмнено предизвикват материални процеси, например в нашия мозък, даже и в нашето кръвообращение. Който изпитва чувство на срам, комуто лицето се изчервява от срам, той може да се убеди, че душевни процеси имат като последствие материални процеси. Обаче който допуска, че душевно-духовното в нас произвежда материални процеси, той трябва да си каже: Ако бих стоял вътре в човешкия мозък и бих изследвал външните движения, тогава в движенията аз бих виждал само движения, аз не бих могъл даже и да предчувствувам, че вземам тук в сметката движенията, които са произведени чрез духовно-душевните процеси. Следователно аз оставям настрана това, което са духовно-душевните причини.
Не може ли това да ни накара да разберем, че астрономът е принуден, когато на своето място остроумният изследва небесните тела, той е принуден да развие така или иначе онова, което съставлява причините, щото тук или там някоя звезда да се движи така или иначе?
Бихме ли могли само от движенията или от динамическите закони да направим заключението: Слънцето трябва да стои по определен начин спрямо Земята, Луната трябва да стои по определен начин спрямо Земята, трябва да се върти по определен начин около Земята и от това могат да се получат тези движения? Чрез какво са предизвикани те в духовно-душевната област, върху това астрономията въобще не може да реши нищо. Ето защо именно от полето на астрономията ние можем да бъдем поставени пред необходимостта че трябва да покажем чрез съвършено други средства това, което съставлява истинските причини също и на системата на света. Днес можем да покажем само с няколко думи връзката, която съществува между Земята, Слънцето и Луната.
към текста >>
Колкото по-назад отиваме в течението на времената по което течение ние вървяхме, когото разг
лед
ахме великите духове -, толкова повече намираме, че човекът също е едно видовосъобразно същество и виждаме как все повече и повече индивидуалното израства от видовосъобразното.
Напротив ние трябва да поставяме хората в целите процеси на Земята. Тук ние се натъкваме на трудността, че трябва да държим отделни едни от други две неща, когато искаме да схванем по един правилен начин разликата между човека и животното: При животното преобладава това, което е съобразно на вида, така щото при него между раждането и смъртта не може да се прояви по един такъв решаващ начин един индивидуален аз с цялото негово развитие, какъвто е случаят при човека с неговия индивидуален аз, който се изразява в цялото възпитание и в целия културен живот на човека. Това различава човека от животното, при което видовосъобразното преобладава. Но работата стои така, че такива неща преминават едни в други чрез преходи. При животното преобладава видовосъобразното, обаче видовосъобразното преминава в човешката природа.
Колкото по-назад отиваме в течението на времената по което течение ние вървяхме, когото разгледахме великите духове -, толкова повече намираме, че човекът също е едно видовосъобразно същество и виждаме как все повече и повече индивидуалното израства от видовосъобразното.
Индивидуалното израства върху почвата на видовосъобразното. Пред нас стои един идеал на бъдещето на човечеството, който ни казва: В течение на земното развитие индивидуалното, азовата природа на всеки човек ще победи напълно видовосъобразното. Обаче отивайки назад в миналото на човечеството, ние виждаме на основата на човешкото развитие именно видовосъобразното. Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно. Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената.
към текста >>
Там можехме да покажем, как можем да прос
лед
им в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм.
Отивайки по този начин назад в миналото, ние можахме също да се приближим все повече и повече до едно друго състояние на съзнанието, при което човекът е бил свързан с духовния свят по един съновиден начин, образно. Така щото трябва да разглеждаме като принадлежащи едно към друго тези две неща: видовосъобразното съществуване и образното, съновидно съзнание на древните времена от една страна, а от друга страна развитието на индивидуалността и свързано с развитието на индивидуалността преминаването на нашето индивидуално съзнание през това, което човекът усвоява в течение на времената. Едно такова израстване на индивидуалното от видовосъобразното, на интелектуалното, осветлено от ума съзнание от ясновидско-съновидното съзнание, това трябва да търсим в неговия произход в цялото мирово развитие. Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука.
Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм.
Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната. Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната.
към текста >>
С
лед
ователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната.
Защото както така да се каже камъкът, който пада на Земята, стои под общите закони на света, така и това възникване на човешката индивидуалност и на човешката интелектуалност от видовосъобразното и ясновидското състояние на човека стои във връзка с великите космически закони, които действуват навсякъде в пространството. В това отношение ние сме направили вече една крачка, когато можахме да охарактеризираме значението на геологията за Духовната наука. Там можехме да покажем, как можем да проследим в миналото Земята до едно такова състояние, при което са земни такива процеси, които днес стават само тогава, когато нашите мисли и нашите чувства действуват като разлагащи сили в нашия организъм. Така щото, когато се върнем в миналото до възникването на Земята, намираме такива епохи, в които Земята се намираше в един процес на разлагане. Тук онова познание, което в тези сказки бе охарактеризирано в тези сказки, ни показва нещо, което е по-точно описано в "Тайната Наука" -, че един вид цялата Земя е била предпазена от един прекалено далече отиващ процес на разлагане благодарение на това, че е отделила от себе си Луната.
Следователно, за да бъде преодоляно онова състояние, което може да бъде описано като един процес на разрушение в развитието на Земята, от нашата Земя трябваше да бъде отделена Луната.
към текста >>
С
лед
ователно ние получаваме за движенията на небесните тела духовни причини.
Тук аз можах да покажа само принципа на тези събития. Естествено всеки би могъл да запита: Нима човекът съществуваше вече, когато Земята и Слънцето се отделиха? Без съмнение той съществуваше, само че при други условия. Че така както живее при сегашните условия човекът не би бил възможен, когато Слънцето и Земята образуваха едно тяло, това е твърде естествено. Но това не би било никакво възражение.
Следователно ние получаваме за движенията на небесните тела духовни причини.
Сега вече ние не се намираме при това, на което преди повече от едно столетие астрономията ни обърна вниманието чрез използуването само на законите на физиката и каза: По-рано Земята е била съединена със Слънцето в едно голямо газообразно кълбо, това кълбо е започнало да се върти и чрез това планетите, а също и Земята, са се отделили, като още по-късно Луната се е отделила от Земята. Сега вече ние не стигаме до там да твърдим, че подобно нещо става само въз основа на законите на механиката и на физиката, а трябва да съществуват вътрешни, духовни причини, които са произвели отделянето на Земята от Слънцето. Така Земята бе отделена от Слънцето, за да бъде издигнат човекът до съзнателното изживяване, и така Луната бе отделена от Земята, за да може човекът да се издигне до едно по-висше съзнание. Накратко казано: ние започваме да внасяме в астрономическия образ на света това, което трябва да внесем, а именно и в астрономическия образ на малкия мозък онова, което трябва да внесем, когато искаме да преминем от простото движение на мозъчните атоми до познанието: аз виждам червено, чувам оргелов тон, мириша розово ухание и т.н.
към текста >>
Ето защо онези, които искат да останат на почвата на външната физика, трябва да се ограничат да изс
лед
ват само това, което са движения или което са сили, с
лед
ователно което може да бъде познато астрономически; те трябва да признаят, че в познанието е необходим един съвършено друг напредък, ако астрономията иска да стигне до едно обяснение на развитието на света, би трябвало да признаят в себе си, че като представители на една рационалистична и емпирична астрономия трябва да спрат пред едно обяснение на развитието на света.
Така трябва да постъпим, когато искаме да намерим прехода от това, което може да ни даде популярната астрономия, към онова, което съставлява причините на събитията в небесното пространство.
Ето защо онези, които искат да останат на почвата на външната физика, трябва да се ограничат да изследват само това, което са движения или което са сили, следователно което може да бъде познато астрономически; те трябва да признаят, че в познанието е необходим един съвършено друг напредък, ако астрономията иска да стигне до едно обяснение на развитието на света, би трябвало да признаят в себе си, че като представители на една рационалистична и емпирична астрономия трябва да спрат пред едно обяснение на развитието на света.
към текста >>
Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това пос
лед
ното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде прос
лед
ено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното.
Когато това се вземе под внимание, тогава ще се установи, че великите и действително забележителните резултати на модерната астрономия могат да бъдат съединени по един чудесен начин с образа на света, който Духовната наука ни дава. Вземете в ръцете си книгата "Тайната наука". Там е показано, как нашата Земя се е развила постепенно, как тя точно както отделният човек минава през редуващи се земни съществувания минава през степени на развитието, как и една планета сама минава през степени на развитието.
Там е показано, че нашата Земя е минала през едно предишно планетарно състояние, това последното също е минало през едно още по-предишно планетарно състояние, като миналото на нашата Земя може да бъде проследено до едно състояние, което там е наречено "Старият Сатурн" но как е наречено това състояние, не е важното.
С това име не се разбира днешният Сатурн, а един планетарен предтеча на нашата Земя. Същото духовно познание ни показва, независимо от всяка физика и независимо от всяка спекулация -, нещо, което може да се види в самота гореспомената книга, че един съответен предшественик на нашата Земя, именно този стар Сатурн, се е намирал в едно топлинно състояние, състоял се е само от топлина и че в това топлинно състояние са действували духовни Сили, духовни Същества, които са завладели хаоса от топлина. Чрез това цялото развитие е придвижено напред до нашата днешна Земя. По-нататък Духовната наука ни показва, че фактически материята под нашите нозе се намира в един процес на умиране. В сказката "Какво има да каже Геологията върху възникването на света?
към текста >>
Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до пос
лед
ната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества.
Сега ние имаме една друга възможност! Ние можем да говорим за мировата мъглявина но тук вече не правим никакви спекулации по образеца на физиците материалисти, които въпреки всичко не искат да спрат пред топлинната смърт и можем да кажем: Без съмнение, ние имаме тук форми на съществуване, в които предстои превръщането на всички други процеси в топлина. Но както в началото на съществуването на нашата Земя духовни Същества завладяха топлинното състояние и го обработиха, така и от мировите мъглявини, в които ще са се превърнали слънчевите системи чрез топлинната смърт, духовни Същества ще превърнат и преведат мировите мъглявини от топлинната смърт в нови слънчеви системи. Няма нищо по-изненадващо от съгласуваността на един от най-чудните закони на 19-то столетие в неговото приложение към астрономията както приложението на втория главен принцип на механическата теория на топлината с положителните, фактически резултати на света на астрономическите наблюдения.
Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества.
Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт.
към текста >>
Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни г
лед
а като нов живот от гроба на топлинната смърт.
Ако вземете не това, което може да се измисли чрез спекулация върху всякакъв вид лъчево налягане, но когато изходите от това, което може да се получи действително в спектроскопа или чрез фотографирането на небесните формации, вие ще видите, че всичко до последната част се съгласува, съвпада с това, което може да се добие от Духовната наука като развитие и ставане на света, показвайки, как това, което виждаме като астрономически образ на пространството, е резултат духовен резултат от действието на духовни Същества. Ние можем да кажем, за разлика от съвременните астрономически физици: Човекът няма никакво основание, никаква причина да се бори срещу топлинната смърт или да се страхува от нея, защото той знае, че от това ще се разцъфти един нов живот, както от стария топлинен хаос се е разцъфтял животът, който сега имаме пред нас. Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот.
Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт.
Ето защо е употребено името "Вулкан". Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
към текста >>
Когато вземем под внимание астрономическия възг
лед
, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
Той няма такава причина поради това, защото само така е възможно едно действително повторение и повишение на живота а не само от това, което Арениус мисли, като казва, че животът ще се развие отново като в един отново навит часовник в новосъздадената мирова мъглявина но той ще се развие само когато един духовен елемент преработи едно топлинно състояние в друго. Само тогава е възможно едно развитие. И когато материята на нашите светове ще бъде погребана в гробницата на топлината, духът ще е напреднал с една степен по-нагоре и ще произведе от топлинния хаос една нова формация, един по-висш живот. Ето защо в книгата "Тайната наука" крайното състояние на земните въплъщения състоянието Вулкан е онова, което ни показва това, което ни гледа като нов живот от гроба на топлинната смърт. Ето защо е употребено името "Вулкан".
Когато вземем под внимание астрономическия възглед, можем да видим именно от резултатите на съвременната астрономия, колко дълбоко външната наука съвпада с това, което Духовната наука може да ни даде.
към текста >>
Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светог
лед
ите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията.
Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи.
Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията.
Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа. Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят? Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили?
към текста >>
Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изс
лед
овател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят?
Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи. Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа.
Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят?
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
към текста >>
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изс
лед
ване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изс
лед
ването на най-висшите неща.
Такъв един даващ тон физик на 19-то столетие е казал тези думи. Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа. Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят?
Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща.
Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
към текста >>
Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светог
лед
и, който още се считат с духовни сили?
Но може би сега онези, които пишат популярни книги върху светогледите, ще считат: Без съмнение така мисли един физик, който се занимава само с външната страна на явленията. Обаче онези, които навлизат по-дълбоко в същността на органическите явления, ни показват, че в течение на 19-то столетие, когато са били търсени естествените причини, човекът е бил изгонен от духа. Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят? Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология?
Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили?
Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление. Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
към текста >>
Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изс
лед
вания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
Обаче ЛИБИГ, който е проникнал дълбоко в същността на органическите явления, как е мислил той върху отношенията на света, на който е посветил своите сили на изследовател, как е мисли той върху отношенията на този свят към духовния свят? Той казва: Това са мненията на дилетантите, които разхождайки се на границите на областите на естествено-научното изследване смятат, че имат право да обясняват на незнаещата и лековерна публика, как всъщност са възникнали светът и животът и колко далече е достигнал човекът днес в изследването на най-висшите неща. Но сега някой може да започне да ни декламира: Нима не сте чули, че един Лайъл е основал една Геология? Не сте ли чували никога за големия напредък, който се е получил чрез него, как той е победител на онези светогледи, който още се считат с духовни сили? Бих могъл да им цитирам трудове на Лайъл, които днес правят дълбоко впечатление.
Но именно Лайъл е казал веднъж: В каквато и насока да устроим нашите изследвания на природата, навсякъде ние откриваме най-ясните доказателства за един творящ разум, за неговото провидение, сила и мъдрост.
към текста >>
С
лед
ователно хората, които казват, че ние сме фантазьори, когато говорим за духовни същества и за духовни сили, не могат да излязат срещу нас и с Дарвина.
Така говори основателят на по-новата Геология. Но сега хората могат да дойдат и да кажат: Но чрез Дарвин е било опровергано всяко действие на някакви духовни сили! Дарвин ни показа, как развитието на организмите става чрез чисто природни процеси. Обаче сам Дарвин е написал изречението: Аз поддържам, че всички живи същества, които са съществували на Земята, произхождат от една първична форма, на която творецът е вдъхнал живот.
Следователно хората, които казват, че ние сме фантазьори, когато говорим за духовни същества и за духовни сили, не могат да излязат срещу нас и с Дарвина.
Но след това могат да дойдат хора и да кажат: Нима не знаете, коя е основната същност на развитието на естествената наука през 19-то столетие, която е повлияла дълбоко на цялото развитие? Нима не знаете нищо за основния закон на превръщането на природните сили?
към текста >>
Но с
лед
това могат да дойдат хора и да кажат: Нима не знаете, коя е основната същност на развитието на естествената наука през 19-то столетие, която е повлияла дълбоко на цялото развитие?
Така говори основателят на по-новата Геология. Но сега хората могат да дойдат и да кажат: Но чрез Дарвин е било опровергано всяко действие на някакви духовни сили! Дарвин ни показа, как развитието на организмите става чрез чисто природни процеси. Обаче сам Дарвин е написал изречението: Аз поддържам, че всички живи същества, които са съществували на Земята, произхождат от една първична форма, на която творецът е вдъхнал живот. Следователно хората, които казват, че ние сме фантазьори, когато говорим за духовни същества и за духовни сили, не могат да излязат срещу нас и с Дарвина.
Но след това могат да дойдат хора и да кажат: Нима не знаете, коя е основната същност на развитието на естествената наука през 19-то столетие, която е повлияла дълбоко на цялото развитие?
Нима не знаете нищо за основния закон на превръщането на природните сили?
към текста >>
Ако не се обръщаме към пос
лед
ните, а към първите, ние може да кажем: Навсякъде Духовната наука се намира в пълна съгласуваност с онези, които са били велики откриватели на пътища.
Навсякъде нещата се представят различно от това, което обикновено хората си представят, когато се обръщаме към изворите и към онези които са създали тези извори, които са велики откриватели на пътищата на човешкото познание, а не към техните подражатели, нито към онези, които искат да открият едно повърхностно построение от идеи както по-новите астрофизици и с такова едно построение искат да обхванат целия свят.
Ако не се обръщаме към последните, а към първите, ние може да кажем: Навсякъде Духовната наука се намира в пълна съгласуваност с онези, които са били велики откриватели на пътища.
Ето защо Духовната наука знае, че тя трябва да заеме своето място в хода на духовното развитие на човечеството и ще върви по-нататък с развитието на човечеството в пълна хармония с всичко онова, което развитието на човечеството изисква. Когато астрономията като чисто външна, физическа астрономия иска да измисли едно развитие на света, тогава бихме могли да припомним на онези, които постъпват така, едно общо изказване в епиграмите на Гьоте и на Шилер:
към текста >>
Това е правилно, когато г
лед
аме само това, което се движи външно в пространството.
Така мисли Шилер.
Това е правилно, когато гледаме само това, което се движи външно в пространството.
То не е правилно, когато се задълбочим в това, което като духовна Същност излъчва от себе си законите на пространството. Така остават верни думите: Когато човек се издига със сърцето си до звездите, винаги във всяко сърце, във всяка душа се събужда предчувствието за духовно-Божественото. Но когато искаме да проникнем нагоре в тях с ново познание, тогава това познание трябва мине по пътя: Per asperaatra чрез строгост към звездите, както стигаме до ...те минавайки през тръните. А това е пътят на духовното познание, но пътят на Духовната наука към звездите ще покаже, че той е път който довежда човека до там, да си каже: Както веществата намиращи се в мене и в заобикалящия ме свят се разпространени в цялата Вселена като нещо, което ми показва спектроскопът така в цялата Вселена е разпростряно и принадлежи това, което живее в мене като духовно-душевно естество. Моето тяло е родено от Вселената моето духовно-душевно естество е също така родено от Вселената.
към текста >>
2.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
По стенографски записки, непрег
лед
ани от автора.
По стенографски записки, непрегледани от автора.
към текста >>
Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи с
лед
и от влиянието на Библията.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ. Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята.
Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията.
И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва.
към текста >>
И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват с
лед
и от нейното въздействие.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ. Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята. Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията.
И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие.
Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос.
към текста >>
Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възг
лед
.
Не може да има съмнение, че влиянието на Библията върху Западната Култура е било много по-голямо от това на който и да е друг документ. Наистина може да се каже, че като резултат от разпространението на Библията, човешката душа хиляди години поддържа връзка с най-вътрешната същност на човека, - връзка, която обхваща животa на чувствата, а също и животa на волята. Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие.
Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед.
Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос. Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>
Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай г
лед
ната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва.
Въздействието в тези две сфери на човешкото същество е било по-силно отколкото в неговото мислене и неговия свят на идеите, но въпреки това може да се каже, че целият духовен живот, бил в областта на религията или на точната наука, носи следи от влиянието на Библията. И е очевидно за тези, които разглеждат по-дълбоко нещата, че самите аргументи на хората, които в наши дни се чувстват принудени да атакуват Библията – заемайки в някои случаи крайното становище на пълно отричане, те самите показват следи от нейното въздействие. Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие.
Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва.
Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос. Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>
Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна г
лед
на точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
Никога не е имало пълно познаване, и днес практически няма, на степента на влияние на този документ, но то въпреки всичко действително съществува за тези, които имат непредубеден възглед. Отношението, възприето спрямо Библията от съвременните мисъл, чувство и възприемане, за известно време се е променило наистина много от онова, което е било в миналото. Стойността на Библията, отношението към нея на хората, които днес я разглеждат, сериозно се е променило, особено през 19-тото столетие. Ние не трябва, разбира се, да подценяваме в никакъв случай гледната точка на много съвременни мислители, които се чувстват принудени да заемат непоколебимо становище на научна почва. Има и други, които са свързани с Библията, които извличат своите най-дълбоки убеждения от този най-забележителен летопис, и които предпочитат да не обръщат внимание, когато ценноста на Библията е поставена под въпрос.
Отношението на такива хора е: “Другите могат да мислят каквото си искат; ние намираме в учението на Библията всичко, от което нашите души се нуждаят, и сме напълно задоволени." Подобна гледна точка, колкото и да може да бъде оправдана в отделните случаи, е в известен смисъл напълно егоистична и в никакъв случай не е безопасна за духовната еволюция.
към текста >>
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светог
лед
в съгласие със своята наука.
Онова, което в дадена епоха се превръща във всемирна благодат за хората – или, да кажем, всеобща вяра и убеденост, винаги води своето начало от малък брой хора; и е напълно възможно постоянно растящия поток на убеждения да се излее и да стане световен в не много далечно бъдеще от малцината, които днес се чувстват принудени да атакуват Библията заради желанието си да изградят своя светоглед в съгласие със своята наука.
По тези причини, да се игнорират подобни духовни и идейни течения и да се отказва да се слуша, защото някой сам за себе си е задоволен, не е без елемент на опасност. Всеки, който наистина взема насериозно еволюцията на човечеството, би трябвало до известна степен да счита за свой дълг да обърне внимание на възраженията, направени от искрените търсачи на Истината, и да види каква връзка имат тези възражения с Библията.
към текста >>
Ако пог
лед
нем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост.
Казах, че отношението възприето от хората, и особено от водачите на интелектуалния и духовния живот се е променило. Днес ние не ще направим нищо повече от това да обърнем внимание на тази промяна.
Ако погледнем назад в миналото, ние бихме намерили цивилизации където хората, особено когато са били в разцвета на своята духовна култура, изобщо не се съмняваха, че най-висшата мъдрост извираше от Библията; и че тези, които я създадоха, бяха не просто обикновени хора отговорни за човешки грешки в нея, а бяха под възвишена инспирация и я изпълниха с мъдрост.
Това беше чувство на почтително приемане всред тези, които стояха по върховете на духовния живот. В днешно време това се промени.
към текста >>
През XVIII век живя един френски изс
лед
овател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет.
Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека. Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ".
към текста >>
Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че с
лед
това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет.
Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова. Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел.
към текста >>
Този изс
лед
овател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и с
лед
това по-късно името Йехова.
През XVIII век живя един френски изследовател, който стигна до извода, че съществуват определени противоречия в Стария Завет. Той отбеляза, че двете истории за Сътворението в самото начало на Библията си противоречат една на друга, че едната описва делото на шестте или седемте дни включително сътворението на човека, и че след това има по-нататъшен разказ с различно начало, който приписва съвсем друг произход на човека.
Този изследовател беше особено смутен от факта, че в началото на Библията се срещат две имена на Божеството, името “Елохим" в повествованието за шест-дневното сътворение, и след това по-късно името Йехова.
Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена.
към текста >>
Въз основа на тези забележки изс
лед
ователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си.
Има отзвук от това в германската Библия. В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена.
Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си.
И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>
И с
лед
дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
В германската Библия името на Божеството е преведено “Господ", “Бог", а после Йехова е преведено като “Господ Бог" или нещо в този смисъл. (В българската Библия в началото е използвано името “Бог", а по-нататък - “Господ". – бел. пр.); във всички случаи разликата е несъмнена. Въз основа на тези забележки изследователят се усъмни, че нещо е породило недоказуемото твърдение, че Библията е била написана от един - единствен човек, дали Мойсей или някой друг, и че различни разкази трябва да са били свързвани помежду си.
И след дълго обмисляне той стигна до заключението, че всички съществуващи повествования, съответстващи на различните предания, били просто събрани заедно; един разказ бил съединен с друг и всички противоречия намирали своето обяснение.
към текста >>
Впос
лед
ствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изс
лед
вания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията.
Впоследствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията.
В наши дни има Библии, в които различните значения на детайлите са обяснени с различните предания. В т.н. Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет.
към текста >>
Стана все повече и повече обичайно за изс
лед
ователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет.
Впоследствие, и като резултат от това, се появиха тип научни изследвания, които сполучливо могат да бъдат наречени осакатяване на Библията. В наши дни има Библии, в които различните значения на детайлите са обяснени с различните предания. В т.н. Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания.
Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет.
Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват? Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век.
към текста >>
И така, изс
лед
ователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват?
Библия на Дъгата например е посочено, как тази или онази част, появила се и вмъкната в общото изложение, има своя произход в съвършено различно легендарно предание – т.е. е казано, че Библията трябва да е била сглобена от късчета от предания. Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет. Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан.
И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват?
Евангелието на св. Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век. Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ. Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера. Ето така Новият Завет беше разбит на парчета.
към текста >>
Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изс
лед
ователи през XIX век.
Стана все повече и повече обичайно за изследователите да държат тази позиция по отношение на Стария Завет, и тогава същото нещо се случи и с Новия Завет. Как би могъл да бъде скрит фактът, че когато четирите Евангелия бъдат подложени на дословно сравнение, те не се съгласуват едно с друго? Лесно е да открием противоречия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, изследователите казват: Как може отделните евангелисти да са написали своите Евангелия под божествено вдъхновение, когато разказите им не се съгласуват? Евангелието на св.
Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век.
Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ. Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера. Ето така Новият Завет беше разбит на парчета. Старият и Новият Завет бяха разглеждани точно както всеки друг исторически документ; беше казано, че пристрастия и грешки са пропълзяли в тях, и че преди всичко е необходимо да се покаже чрез чисто историческо проучване как фрагментите се били постепенно сглобявани. Това е възгледът, който все повече беше възприеман от историческото, богословско изследване.
към текста >>
Това е възг
лед
ът, който все повече беше възприеман от историческото, богословско изс
лед
ване.
Йоан – този най-дълбок писмен документ на Християнството – беше лишен от цялата си стойност на историческо свидетелство в умовете на някои изследователи през XIX век. Хората все повече и повече се убеждаваха във факта, че това не е нищо повече от един вид химн, написан от някого на основа неговата вяра, и че изобщо не е исторически документ. Те казваха, че това което той е написал, не може по никакъв начин да претендира да бъде истинско описание на случилото се в действителност в Палестина в началото на нашата ера. Ето така Новият Завет беше разбит на парчета. Старият и Новият Завет бяха разглеждани точно както всеки друг исторически документ; беше казано, че пристрастия и грешки са пропълзяли в тях, и че преди всичко е необходимо да се покаже чрез чисто историческо проучване как фрагментите се били постепенно сглобявани.
Това е възгледът, който все повече беше възприеман от историческото, богословско изследване.
към текста >>
И така, ние видяхме от една страна Библията разбита на парчета от историческо-теологичното изс
лед
ване, и от друга страна отхвърлена и дискредитирана от научните открития.
От друга страна, нека се обърнем към онези, които се чувстват принудени да заемат категорична позиция, поради фактите на естествените науки, - те казват, съвсем искрено и честно като резултат от своите знания: “Това, което сме научили от геологията, биологията и различните отрасли на естествознанието, категорично опровергава това, което Бибилията разказва. Библейската история за създаването на Земята и живите същества през шестте дни на Сътворението е от типа на легенда или мит на примитивните народи, чрез който те са се опитвали по детински начин да направят произхода на Земята разбираем за самите себе си." И такива хора се отчуждават от Новия Завет в същата степен, както и от Стария Завет. Хора, които се чувстват задължени да се придържат към фактите на естествените науки, няма да разберат нищо от всички удивителни действия, извършени от Христос, от начина по който тази уникална Индивидуалност възкръсна в критичен момент на нашата история, и те напълно се противопоставят на самия принцип, на който е основана Библията.
И така, ние видяхме от една страна Библията разбита на парчета от историческо-теологичното изследване, и от друга страна отхвърлена и дискредитирана от научните открития.
към текста >>
Това може да ни послужи накратко да характеризираме възг
лед
ите на нашето време; но ако никой не се обезпокои за това, и само упорства в становището: “Аз вярвам в това, което е в Библията" – това би било егоизъм.
Това може да ни послужи накратко да характеризираме възгледите на нашето време; но ако никой не се обезпокои за това, и само упорства в становището: “Аз вярвам в това, което е в Библията" – това би било егоизъм.
Такива хора биха мислили само за себе си и не би им дошло на ум, че бъдещите поколения може би ще възприемат като световни убеждения това, което днес е убеденост на малцина.
към текста >>
Вече можем да попитаме: има ли може би още по-далечна г
лед
на точка от двете, които ние вече посочихме?
Вече можем да попитаме: има ли може би още по-далечна гледна точка от двете, които ние вече посочихме?
Има наистина, и тя е точно това, което искаме да разгледаме днес. Това е становището на Духовната Наука, или Антропософията. Ние можем на първоначално да го схванем най-добре чрез сравнението. Антропософската гледна точка по отношение на Библията предлага на нашата модерна епоха нещо подобно на онова, което беше постигнато преди три-четири столетия чрез значимите достижения на научните изследвания; Антропософията се опитва да намери свързващото звено с откритото от хора като Кеплер, Коперник, Галилей.
към текста >>
Има наистина, и тя е точно това, което искаме да разг
лед
аме днес.
Вече можем да попитаме: има ли може би още по-далечна гледна точка от двете, които ние вече посочихме?
Има наистина, и тя е точно това, което искаме да разгледаме днес.
Това е становището на Духовната Наука, или Антропософията. Ние можем на първоначално да го схванем най-добре чрез сравнението. Антропософската гледна точка по отношение на Библията предлага на нашата модерна епоха нещо подобно на онова, което беше постигнато преди три-четири столетия чрез значимите достижения на научните изследвания; Антропософията се опитва да намери свързващото звено с откритото от хора като Кеплер, Коперник, Галилей.
към текста >>
Антропософската г
лед
на точка по отношение на Библията предлага на нашата модерна епоха нещо подобно на онова, което беше постигнато преди три-четири столетия чрез значимите достижения на научните изс
лед
вания; Антропософията се опитва да намери свързващото звено с откритото от хора като Кеплер, Коперник, Галилей.
Вече можем да попитаме: има ли може би още по-далечна гледна точка от двете, които ние вече посочихме? Има наистина, и тя е точно това, което искаме да разгледаме днес. Това е становището на Духовната Наука, или Антропософията. Ние можем на първоначално да го схванем най-добре чрез сравнението.
Антропософската гледна точка по отношение на Библията предлага на нашата модерна епоха нещо подобно на онова, което беше постигнато преди три-четири столетия чрез значимите достижения на научните изследвания; Антропософията се опитва да намери свързващото звено с откритото от хора като Кеплер, Коперник, Галилей.
към текста >>
Когато пог
лед
нем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес.
В наши дни ние градим върху основите на постигнатото от личности като тях.
Когато погледнем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес.
Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа. Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл. Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот.
към текста >>
Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората прес
лед
ваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл.
В наши дни ние градим върху основите на постигнатото от личности като тях. Когато погледнем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес. Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа.
Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл.
Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти. Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие.
към текста >>
Не беше обичайно в онези дни да се г
лед
а навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род.
В наши дни ние градим върху основите на постигнатото от личности като тях. Когато погледнем назад към връзката, която в миналото съществуваше между хората и природата, ние намираме, че в старите школи или академии, определени книги имаха същото значение, което Библията има за много хора днес. Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа. Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл.
Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род.
По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти. Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи.
към текста >>
Един човек посочил на свой колега, убеден пос
лед
овател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти.
Аристотел, древногръцкият учен, чиито достижения без съмнение се ограничаваха в сферата на естествената наука, беше разглеждан от най-широките кръгове и в ранното, и в късното Средновековие като авторитет с голямо значение. Винаги, когато хората бяха учени за природата, книгите на Аристотел бяха вземани като основа. Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл. Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот.
Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти.
Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи. Днес гледната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила. В нашето време би било сметнато за абсурдно да извличаме от древните книги познанието за природата, което хората трябва да притежават.
към текста >>
Той казал: “Да, когато самият аз г
лед
ам това, изглежда има противоречие.
Неговите съчинения бяха основополагащи и авторитетни не само в сферите, в които хората преследваха изучаването на природата в по-тесен, философски смисъл, а също и в областта на определено научната мисъл. Не беше обичайно в онези дни да се гледа навън към природата с нечии собствени очи, и не ставаше въпрос за инструменти, апаратура и други неща от този род. По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти. Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите.
Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие.
Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи. Днес гледната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила. В нашето време би било сметнато за абсурдно да извличаме от древните книги познанието за природата, което хората трябва да притежават. Днес ученият се изправя срещу природата със своите инструменти и се опитва да изучи нейните тайни по начин, по който те могат да станат всеобщо благо за всички хора. Но обстоятелствата бяха такива, че по времето на Галилей, тези които бяха пропити от учението на Аристотел по същия начин както по-горе споменатия последовател, не разбираха ни най-малко гръцкия учител, Аристотел имаше предвид нещо друго, нещо много по-духовно от това, което днес ние разбираме за нервите.
към текста >>
Днес г
лед
ната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила.
По времето на Галилей се случи много показателно събитие, но то беше разказвано като някакъв анекдот. Един човек посочил на свой колега, убеден последовател на Аристотел, че много от изказванията на учителя му не са верни; например, че нервите произлизат от сърцето, противоречащо на реалните факти. Един труп бил поставен пред човека и му било демонстрирано, че тези думи на Аристотел не съответстват на фактите. Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи.
Днес гледната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила.
В нашето време би било сметнато за абсурдно да извличаме от древните книги познанието за природата, което хората трябва да притежават. Днес ученият се изправя срещу природата със своите инструменти и се опитва да изучи нейните тайни по начин, по който те могат да станат всеобщо благо за всички хора. Но обстоятелствата бяха такива, че по времето на Галилей, тези които бяха пропити от учението на Аристотел по същия начин както по-горе споменатия последовател, не разбираха ни най-малко гръцкия учител, Аристотел имаше предвид нещо друго, нещо много по-духовно от това, което днес ние разбираме за нервите. И заради това ние не можем да оценим истински заслугите на Аристотел – чийто поглед беше според епохата в която живя - докато не се вгледаме в Природата със свободни и непредубедени очи.
към текста >>
Но обстоятелствата бяха такива, че по времето на Галилей, тези които бяха пропити от учението на Аристотел по същия начин както по-горе споменатия пос
лед
овател, не разбираха ни най-малко гръцкия учител, Аристотел имаше предвид нещо друго, нещо много по-духовно от това, което днес ние разбираме за нервите.
Той казал: “Да, когато самият аз гледам това, изглежда има противоречие. Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи. Днес гледната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила. В нашето време би било сметнато за абсурдно да извличаме от древните книги познанието за природата, което хората трябва да притежават. Днес ученият се изправя срещу природата със своите инструменти и се опитва да изучи нейните тайни по начин, по който те могат да станат всеобщо благо за всички хора.
Но обстоятелствата бяха такива, че по времето на Галилей, тези които бяха пропити от учението на Аристотел по същия начин както по-горе споменатия последовател, не разбираха ни най-малко гръцкия учител, Аристотел имаше предвид нещо друго, нещо много по-духовно от това, което днес ние разбираме за нервите.
И заради това ние не можем да оценим истински заслугите на Аристотел – чийто поглед беше според епохата в която живя - докато не се вгледаме в Природата със свободни и непредубедени очи.
към текста >>
И заради това ние не можем да оценим истински заслугите на Аристотел – чийто пог
лед
беше според епохата в която живя - докато не се вг
лед
аме в Природата със свободни и непредубедени очи.
Но дори и ако Природата ми го показва, аз все още вярвам на Аристотел." И имаше много такива хора, - хора, които вярваха повече на доктрината и авторитета на Аристотел, отколкото на собствените си очи. Днес гледната точка на хората към природата, а също и към Аристотел, се е променила. В нашето време би било сметнато за абсурдно да извличаме от древните книги познанието за природата, което хората трябва да притежават. Днес ученият се изправя срещу природата със своите инструменти и се опитва да изучи нейните тайни по начин, по който те могат да станат всеобщо благо за всички хора. Но обстоятелствата бяха такива, че по времето на Галилей, тези които бяха пропити от учението на Аристотел по същия начин както по-горе споменатия последовател, не разбираха ни най-малко гръцкия учител, Аристотел имаше предвид нещо друго, нещо много по-духовно от това, което днес ние разбираме за нервите.
И заради това ние не можем да оценим истински заслугите на Аристотел – чийто поглед беше според епохата в която живя - докато не се вгледаме в Природата със свободни и непредубедени очи.
към текста >>
Пробуждането на способностите, дремещи в душата е възможно; възможно е за човека да се сдобие със средство, чрез което той може да вникне в духовните причини, както чрез своите физически инструменти изс
лед
ва материалния свят.
Това е, защото ние се изправяме срещу физическия свят от позицията на по-голяма независимост. И това, което Антропософията трябва да даде на съвременния човек, е възможността за придобиване на непосредствена познавателна способност за невидимия свят, също както преди векове новата епоха започна да добива непосредствено знание за видимия свят. Духовната Наука твърди, че е възможно за човека да вижда и възприема духовния свят; че не е необходимо той да е зависим от вярванията, а да вижда за самия себе си. Това е което истинската Духовна Наука трябва да направи за съвременното човечество – да убеди човека, че спящи сили и способности съществуват вътре в него; че има определени велики мигове в живота, когато тези духовни умения се събуждат, точно както когато слепият човек е опериран и става способен да вижда цветовете и светлината. Да използваме думите на Гьоте: духовните уши и очи се събуждат, и тогава душата може да долови в своята околна среда онова, което иначе е скрито.
Пробуждането на способностите, дремещи в душата е възможно; възможно е за човека да се сдобие със средство, чрез което той може да вникне в духовните причини, както чрез своите физически инструменти изследва материалния свят.
Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за възприемане на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен. От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти. Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изследвана в повърхностната естествена наука. На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят.
към текста >>
От г
лед
на точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти.
Духовната Наука твърди, че е възможно за човека да вижда и възприема духовния свят; че не е необходимо той да е зависим от вярванията, а да вижда за самия себе си. Това е което истинската Духовна Наука трябва да направи за съвременното човечество – да убеди човека, че спящи сили и способности съществуват вътре в него; че има определени велики мигове в живота, когато тези духовни умения се събуждат, точно както когато слепият човек е опериран и става способен да вижда цветовете и светлината. Да използваме думите на Гьоте: духовните уши и очи се събуждат, и тогава душата може да долови в своята околна среда онова, което иначе е скрито. Пробуждането на способностите, дремещи в душата е възможно; възможно е за човека да се сдобие със средство, чрез което той може да вникне в духовните причини, както чрез своите физически инструменти изследва материалния свят. Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за възприемане на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен.
От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти.
Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изследвана в повърхностната естествена наука. На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят. Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин.
към текста >>
Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изс
лед
вана в повърхностната естествена наука.
Това е което истинската Духовна Наука трябва да направи за съвременното човечество – да убеди човека, че спящи сили и способности съществуват вътре в него; че има определени велики мигове в живота, когато тези духовни умения се събуждат, точно както когато слепият човек е опериран и става способен да вижда цветовете и светлината. Да използваме думите на Гьоте: духовните уши и очи се събуждат, и тогава душата може да долови в своята околна среда онова, което иначе е скрито. Пробуждането на способностите, дремещи в душата е възможно; възможно е за човека да се сдобие със средство, чрез което той може да вникне в духовните причини, както чрез своите физически инструменти изследва материалния свят. Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за възприемане на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен. От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти.
Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изследвана в повърхностната естествена наука.
На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят. Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там.
към текста >>
Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изс
лед
овател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика.
На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят. Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там.
Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика.
Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си. Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват? Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят. Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
към текста >>
Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изс
лед
овател, защото ние не можем да проверим сами за себе си.
Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят. Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика.
Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си.
Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват? Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят. Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
към текста >>
Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я с
лед
ват?
Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика. Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си.
Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват?
Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят. Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
към текста >>
Абсолютно същото е по отношение на изс
лед
ванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изс
лед
овател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят.
Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика. Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си. Колко хора са способни да формират ясна концепция от проучванията на Ернст Хекел и да я следват?
Абсолютно същото е по отношение на изследванията в сферата на сетивния живот, където каквото е осветлено от разума се влива в съзнанието, както по отношение на това, което духовният изследовател има да каже относно информацията, която е придобил в схръх-сетивния свят.
Това, което е познато като схръх-сетивен свят, чрез пряко възприемане и с човешките сили на познание трябва да бъде предадено в световното съзнание на човечеството като резултат от Антропософското схващане за света.
към текста >>
От една страна тогава, ние имаме древната Библия, донасяща ни по свой собствен начин тайните на схръх-сетивните светове и тяхната връзка със сетивния свят, и от друга страна ние имаме, в Духовната Наука, преките опитности на изс
лед
ователя по отношение на духовния свят.
От една страна тогава, ние имаме древната Библия, донасяща ни по свой собствен начин тайните на схръх-сетивните светове и тяхната връзка със сетивния свят, и от друга страна ние имаме, в Духовната Наука, преките опитности на изследователя по отношение на духовния свят.
Това е наистина гледна точка, подобна на тази, която веднъж намерихме в зората на съвременната естествена наука.
към текста >>
Това е наистина г
лед
на точка, подобна на тази, която веднъж намерихме в зората на съвременната естествена наука.
От една страна тогава, ние имаме древната Библия, донасяща ни по свой собствен начин тайните на схръх-сетивните светове и тяхната връзка със сетивния свят, и от друга страна ние имаме, в Духовната Наука, преките опитности на изследователя по отношение на духовния свят.
Това е наистина гледна точка, подобна на тази, която веднъж намерихме в зората на съвременната естествена наука.
към текста >>
Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и с
лед
това образът се появява вътре в нас.
Първо го има предметът, и после образът . Някои философски системи твърдят, че всичко е само образ, представа. Това не е вярно. Нека вземем, например, представата за нажежена до червено стомана или желязо. Идеята няма да изгори, но когато сме изправени пред реалността преживяването е различно.
Типичното за предметното познание е, че първо имаме налице предмета, и след това образът се появява вътре в нас.
Точно обратният процес трябва да се случва в човек, който желае да навлезе в духовния свят. Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието. Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност. Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден. Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер.
към текста >>
С
лед
това опитайте да си помислите колко още би останало в душата.
Той трябва първо да е способен да преобрази своя идеен свят по такъв начин, че представата да предхожда възприятието. Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност. Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден. Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер. С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне.
След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата.
Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
към текста >>
Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден с
лед
ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
Тази способност се развива чрез медитация и концентрация, което е, да кажем, потъване на душата в същината на определени идеи, които не отговарят на никаква външна реалност. Само помислете за момент колко от живеещото в душата ви е зависимо от факта, че сте родени в определен град на определен ден. Представете си, че не сте били родени на този ден, и се опитайте да си представите какви други опитности щяха тогава да живеят във вашите души, и преминавайте през това от сутрин до вечер. С други думи, изяснете си колко от съдържанието на душата ви е зависимо от вашата околна среда, и тогава оставете всичко, което ви подбужда отвън, да изчезне. След това опитайте да си помислите колко още би останало в душата.
Всички представи от външния свят, които се вливат в душата, трябва, ден след ден, да бъдат отстранени от нея и на тяхно място трябва да живее за известно време съдържанието на идея, която по никакъв начин не е била причинена отвън и която не отговаря на никакъв външен факт или събитие.
към текста >>
За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разг
лед
аме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
Искам да ви покажа как душата може малко по малко да бъде отведена в по-висшите светове чрез определени изпитани представи. Подобни представи могат да се разглеждат, сякаш са букви от азбуката. Но в Духовната Наука няма само 22 или 27 букви, а стотици, с които душата се учи да чете в духовния свят. Ето прост пример: представете си, че вземаме добре познатия Розов Кръст в неговата най-чиста форма, черният кръст обкичен със седем червени рози. Много определени въздействия се пораждат, ако за четвърт час всеки ден душата се отдава изцяло на представата за този Розов Кръст, отхвърляйки всичко пораждащо се от външно влияние.
За да можем да разберем какво се влива в душата като резултат от това, нека разгледаме интелектуално смисъла на Розовия Кръст.
към текста >>
Учителят казва на ученика – “Пог
лед
ни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет.
Учителят казва на ученика – “Погледни растението, стоящо със своя корен в земята и растящо нагоре към своя пълен разцвет.
Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна.
към текста >>
Пог
лед
ни циркулацията на хлорофилната течност в растението и с
лед
това виж в човека пулсирането на кръвта.
Сравни великото съвършенство на човека стоящ пред теб, устроен такъв какъвто е, с по-малкото съвършенство на растението. Човекът има себесъзнание, има вътре в себе си това, което наричаме “Его", “Аз". Но защото има този по-висш принцип в себе си, той трябваше да приеме в допълнение всичко, което съставлява неговата по-нисша природа, страстта на чувствата. Растението няма себесъзнание; няма его, затова и още не е обременено с желания, страсти или инстинкти. Неговата зелена красота е там, чиста и непорочна.
Погледни циркулацията на хлорофилната течност в растението и след това виж в човека пулсирането на кръвта.
Онова, което в човека представлява живота на неговите страсти и инстинкти, сякаш в растението се изразява в цъфтежа. В замяна на това човекът доби своето себесъзнание. Сега помисли не само за човека на днешния ден, но и в духовен смисъл за човека на далечното бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пречиства своите желания и страсти и ще достигне по-висше себесъзнание. По този начин, духовно, можеш да видиш човек, който още веднъж е постигнал девствеността на растителната природа.
към текста >>
Вие може би ще предположите, вс
лед
ствие на това което казах, че познавателната способност за свръх-сетивния свят е съвсем различна от тази за сетивния.
Вие може би ще предположите, вследствие на това което казах, че познавателната способност за свръх-сетивния свят е съвсем различна от тази за сетивния.
Духовният свят не може да бъде свален до областта на непосредствено разбиране чрез понятия, имащи само по едно значение, и който мисли, че е възможно да опише намереното в духовния свят по същия начин, както би описал откритото в сетивния свят – просто няма познание за същността на свръх-сетивния свят. Духовният свят може да бъде пресъздаден само в картини, и в метафори, които следва да бъдат разглеждани само като такива. Когато духовният изследовател погледне в свръх-сетивния свят, той вижда духовните причини зад физичните явления, и вижда не само това, което стои в основата на настоящето, а и лежащото в миналото. Едно нещо преди всичко друго му е напълно ясно; а именно, че човекът, какъвто стои пред нас днес като физически организъм, не винаги е бил материално същество. Повърхностната естествена наука може само да ни върне, по пътя на физичните процеси, към това какво е бил някога човекът като физически организъм, и духовният изследовател няма възражения към това.
към текста >>
Духовният свят може да бъде пресъздаден само в картини, и в метафори, които с
лед
ва да бъдат разглеждани само като такива.
Вие може би ще предположите, вследствие на това което казах, че познавателната способност за свръх-сетивния свят е съвсем различна от тази за сетивния. Духовният свят не може да бъде свален до областта на непосредствено разбиране чрез понятия, имащи само по едно значение, и който мисли, че е възможно да опише намереното в духовния свят по същия начин, както би описал откритото в сетивния свят – просто няма познание за същността на свръх-сетивния свят.
Духовният свят може да бъде пресъздаден само в картини, и в метафори, които следва да бъдат разглеждани само като такива.
Когато духовният изследовател погледне в свръх-сетивния свят, той вижда духовните причини зад физичните явления, и вижда не само това, което стои в основата на настоящето, а и лежащото в миналото. Едно нещо преди всичко друго му е напълно ясно; а именно, че човекът, какъвто стои пред нас днес като физически организъм, не винаги е бил материално същество. Повърхностната естествена наука може само да ни върне, по пътя на физичните процеси, към това какво е бил някога човекът като физически организъм, и духовният изследовател няма възражения към това. Но заобикалящото ни материално, има духовен произход. Човекът е съществувал като духовно същество преди да стане физическо.
към текста >>
Когато духовният изс
лед
овател пог
лед
не в свръх-сетивния свят, той вижда духовните причини зад физичните явления, и вижда не само това, което стои в основата на настоящето, а и лежащото в миналото.
Вие може би ще предположите, вследствие на това което казах, че познавателната способност за свръх-сетивния свят е съвсем различна от тази за сетивния. Духовният свят не може да бъде свален до областта на непосредствено разбиране чрез понятия, имащи само по едно значение, и който мисли, че е възможно да опише намереното в духовния свят по същия начин, както би описал откритото в сетивния свят – просто няма познание за същността на свръх-сетивния свят. Духовният свят може да бъде пресъздаден само в картини, и в метафори, които следва да бъдат разглеждани само като такива.
Когато духовният изследовател погледне в свръх-сетивния свят, той вижда духовните причини зад физичните явления, и вижда не само това, което стои в основата на настоящето, а и лежащото в миналото.
Едно нещо преди всичко друго му е напълно ясно; а именно, че човекът, какъвто стои пред нас днес като физически организъм, не винаги е бил материално същество. Повърхностната естествена наука може само да ни върне, по пътя на физичните процеси, към това какво е бил някога човекът като физически организъм, и духовният изследовател няма възражения към това. Но заобикалящото ни материално, има духовен произход. Човекът е съществувал като духовно същество преди да стане физическо.
към текста >>
Повърхностната естествена наука може само да ни върне, по пътя на физичните процеси, към това какво е бил някога човекът като физически организъм, и духовният изс
лед
овател няма възражения към това.
Вие може би ще предположите, вследствие на това което казах, че познавателната способност за свръх-сетивния свят е съвсем различна от тази за сетивния. Духовният свят не може да бъде свален до областта на непосредствено разбиране чрез понятия, имащи само по едно значение, и който мисли, че е възможно да опише намереното в духовния свят по същия начин, както би описал откритото в сетивния свят – просто няма познание за същността на свръх-сетивния свят. Духовният свят може да бъде пресъздаден само в картини, и в метафори, които следва да бъдат разглеждани само като такива. Когато духовният изследовател погледне в свръх-сетивния свят, той вижда духовните причини зад физичните явления, и вижда не само това, което стои в основата на настоящето, а и лежащото в миналото. Едно нещо преди всичко друго му е напълно ясно; а именно, че човекът, какъвто стои пред нас днес като физически организъм, не винаги е бил материално същество.
Повърхностната естествена наука може само да ни върне, по пътя на физичните процеси, към това какво е бил някога човекът като физически организъм, и духовният изследовател няма възражения към това.
Но заобикалящото ни материално, има духовен произход. Човекът е съществувал като духовно същество преди да стане физическо.
към текста >>
Когато
лед
ът кристализира от водата, тогава физическият човек се сгъсти от духовния човек.
Когато Земята не беше още материална, човекът съществуваше в лоното на небесни същества.
Когато ледът кристализира от водата, тогава физическият човек се сгъсти от духовния човек.
Духовната Наука разкрива, че материалното е в постоянна връзка с духовното. Но това, което стои в основата на материята, може да бъде изразено само с образи, ако някой иска да се приближи до физическите понятия.
към текста >>
В известен смисъл духовният изс
лед
овател преоткрива библейските образи, така както са дадени в шестте или седемте дни на Сътворението.
Какво се случва, когато някой човек проучва духовния етап на еволюцията, - какво изниква пред него?
В известен смисъл духовният изследовател преоткрива библейските образи, така както са дадени в шестте или седемте дни на Сътворението.
Картините, както са описани там, действително се появяват пред него. Тези картини не са, разбира се, описание на физични явления, но изследователят, който вижда в свръх-сетивния свят, открива в ясновиждащо съзнание, по какъв прекрасен начин авторът на книга Битие е описал в тези картини създаването на човека отвън, от Духа. И е удивително как, стъпка по стъпка, се установява съответствие между възприеманото от духовния изследовател и библейските образи. Духовният изследовател може да следва същия безпристрастен начин, по който естесвената наука подхожда към физическия свят. Той не получава своята мъдрост наготово от Библията, а установява категорично сходство с библейските картини.
към текста >>
Тези картини не са, разбира се, описание на физични явления, но изс
лед
ователят, който вижда в свръх-сетивния свят, открива в ясновиждащо съзнание, по какъв прекрасен начин авторът на книга Битие е описал в тези картини създаването на човека отвън, от Духа.
Какво се случва, когато някой човек проучва духовния етап на еволюцията, - какво изниква пред него? В известен смисъл духовният изследовател преоткрива библейските образи, така както са дадени в шестте или седемте дни на Сътворението. Картините, както са описани там, действително се появяват пред него.
Тези картини не са, разбира се, описание на физични явления, но изследователят, който вижда в свръх-сетивния свят, открива в ясновиждащо съзнание, по какъв прекрасен начин авторът на книга Битие е описал в тези картини създаването на човека отвън, от Духа.
И е удивително как, стъпка по стъпка, се установява съответствие между възприеманото от духовния изследовател и библейските образи. Духовният изследовател може да следва същия безпристрастен начин, по който естесвената наука подхожда към физическия свят. Той не получава своята мъдрост наготово от Библията, а установява категорично сходство с библейските картини.
към текста >>
И е удивително как, стъпка по стъпка, се установява съответствие между възприеманото от духовния изс
лед
овател и библейските образи.
Какво се случва, когато някой човек проучва духовния етап на еволюцията, - какво изниква пред него? В известен смисъл духовният изследовател преоткрива библейските образи, така както са дадени в шестте или седемте дни на Сътворението. Картините, както са описани там, действително се появяват пред него. Тези картини не са, разбира се, описание на физични явления, но изследователят, който вижда в свръх-сетивния свят, открива в ясновиждащо съзнание, по какъв прекрасен начин авторът на книга Битие е описал в тези картини създаването на човека отвън, от Духа.
И е удивително как, стъпка по стъпка, се установява съответствие между възприеманото от духовния изследовател и библейските образи.
Духовният изследовател може да следва същия безпристрастен начин, по който естесвената наука подхожда към физическия свят. Той не получава своята мъдрост наготово от Библията, а установява категорично сходство с библейските картини.
към текста >>
Духовният изс
лед
овател може да с
лед
ва същия безпристрастен начин, по който естесвената наука подхожда към физическия свят.
Какво се случва, когато някой човек проучва духовния етап на еволюцията, - какво изниква пред него? В известен смисъл духовният изследовател преоткрива библейските образи, така както са дадени в шестте или седемте дни на Сътворението. Картините, както са описани там, действително се появяват пред него. Тези картини не са, разбира се, описание на физични явления, но изследователят, който вижда в свръх-сетивния свят, открива в ясновиждащо съзнание, по какъв прекрасен начин авторът на книга Битие е описал в тези картини създаването на човека отвън, от Духа. И е удивително как, стъпка по стъпка, се установява съответствие между възприеманото от духовния изследовател и библейските образи.
Духовният изследовател може да следва същия безпристрастен начин, по който естесвената наука подхожда към физическия свят.
Той не получава своята мъдрост наготово от Библията, а установява категорично сходство с библейските картини.
към текста >>
Трите нисши члена, физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, съществуваха дълго преди Аза, който беше вграден в човека пос
лед
ен от всички.
Ще спомена само един такъв момент на съответствие. Когато се върнем в древните времена се вижда, че зад еволюцията на човека стоят конкретни духовни същества, различни от съществата, действащи от определен и по-късен момент нататък. Много от вас знаят, че човекът, такъв какъвто е днес, е четиричленно същество, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло (носителя на радоста, страстите и т.н.), и Аз, носителя на човешкото самосъзнание.
Трите нисши члена, физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло, съществуваха дълго преди Аза, който беше вграден в човека последен от всички.
Духовни същества, обозначени в Библията като Елохим, работеха върху тези три по-ранни принципа. И когато Азът започна да бъде прибавян към тази троична същност, друго същество от свръх-сетивния свят се включи в работата на Елохима. Ако навлезем по-дълбоко в Библията, ще намерим, че това духовно същество е наречено Йехова, и това е правилно. И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството. Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията.
към текста >>
Така че пропуските, които сякаш съществуват между първата и втората глава на книга Битие, и това, което е дало повод за толкова много погрешни интерпретации, е обяснено от духовния изс
лед
овател.
И когато Азът започна да бъде прибавян към тази троична същност, друго същество от свръх-сетивния свят се включи в работата на Елохима. Ако навлезем по-дълбоко в Библията, ще намерим, че това духовно същество е наречено Йехова, и това е правилно. И съгласно вътрешните принципи на самата еволюция виждаме как на определено място в повествованието ново име е поставено вместо старото име на Божеството. Ние виждаме също обстоятелствата съпровождащи произхода на човека, описан по два начина в Библията. Защото в светлината на фактите човекът като троична същност беше разтворен във Вселената: като тричленно същество той възникна наново, и тогава отвън за преобразения троичен човек, се оформи Азът.
Така че пропуските, които сякаш съществуват между първата и втората глава на книга Битие, и това, което е дало повод за толкова много погрешни интерпретации, е обяснено от духовния изследовател.
Става въпрос само за правилно разбиране на Библията, a това не е много лесно в наши дни. Духовната Наука показва, че в началото присъстваха висши Духовни Същества; потомците на тези Същества са хората, човекът излезе от дълбините на Божествени Духовни Същества. Ние можем да говорим за човека като потомък на Боговете в същия смисъл, в който говорим за детето като потомък на своите родители. От позицията на Духовната Наука ние трябва да разглеждаме човека, стоящ пред нас, като Земен човек, потомък на небесно-духовни същества.
към текста >>
Текстът би трябвало всъщност да звучи по с
лед
ния начин: “Това, което с
лед
ва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът.
Казва ли ни нещо Библията за това? Разбира се, но първо трябва да се научим как да я четем. Четвъртото изречение от втората глава на книга Битие гласи: “Тези са поколенията от небесата..." и т.н. Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място.
Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът.
Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки. Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин.
към текста >>
Библията описва точно това, което духовният изс
лед
овател преоткрива самостоятелно.
Казва ли ни нещо Библията за това? Разбира се, но първо трябва да се научим как да я четем. Четвъртото изречение от втората глава на книга Битие гласи: “Тези са поколенията от небесата..." и т.н. Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място. Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът.
Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно.
Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки. Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин. В моята книга “Християнството като мистичен факт" чудото с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма.
към текста >>
Антропософският възг
лед
е точно изразен в с
лед
ното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изс
лед
ване.
Това изречение е подвеждащо, защото не дава онова, което в действителност може да бъде намерено на това място. Текстът би трябвало всъщност да звучи по следния начин: “Това, което следва сега и ще бъде описано, са потомците на Небето и на Земята, каквито те бяха сътворени от Божествената сила." И с думите “Небето и Земята" се има предвид божествени духовни същества, небесни свръх-сетивни същества, чиито потомък е човекът. Библията описва точно това, което духовният изследовател преоткрива самостоятелно. Много от онези, днес водещи борба срещу Библията, отправят своите атаки срещу нещо, за което нямат реално познание. Те се хващат за сламки.
Антропософският възглед е точно изразен в следното изречение: Можем да забележим стих по стих от Стария и Новия Завет как човек, щом се извиси до духовния свят чрез своите собствени заложби, преоткрива в Библията резултатите от своето изследване.
Би ни отвело твърде далеч, ако се опитаме да опишем Новия Завет по подобен начин. В моята книга “Християнството като мистичен факт" чудото с Лазар измежду всички е предадено в неговата истинска форма. Начинът на разглеждане на такива теми в наши дни прави невъзможно за нас да го схванем в истинския му смисъл, защото съвременните тълкуватели на Библията естествено са способни да намерят само онова, което отговаря на личните им знания. Техните знания не се издигат над сетивното познание; оттук и многото противоречиви интерпретации и обяснения на различните “авторитети" за Библията. Единственият достоверен тълкувател на Библията е човек, който независимо от нея, е способен да достигне същите истини, които се съдържат там.
към текста >>
Това литературно произведение беше забравено за известно време от самия Гьоте, и когато той беше вече старец и останалото от неговото литературно нас
лед
ство беше предадено на дукеса Амелия, то беше намерено.
Бих искал тук да спомена една моя лична опитност във връзка с един друг въпрос. Когато се занимавах със специална работа в Архивите на Гьоте във Ваймар, се опитах да докажа нещо съвсем явно. Всички вие знаете прекрасния химн в проза на Гьоте “О, Природо, ние сме заобиколени и обгърнати от Теб," и т.н. Този химн описва в прекрасни думи как всичко, дадено ни от Природата, е дадено с Любов, че Любовта е венеца на Природата.
Това литературно произведение беше забравено за известно време от самия Гьоте, и когато той беше вече старец и останалото от неговото литературно наследство беше предадено на дукеса Амелия, то беше намерено.
Гьоте бил попитан за него, и казал: “Да, разпознавам идеята, която ми дойде тогава." Произведението беше прието като написано от Гьоте, докато някои дребнави хора отказаха да се съгласят, че той е автора, и го приписаха на някой друг. Моята цел беше да открия истината за това произведение. Научих, че в ранен период от своя живот Гьоте е имал до себе си млад човек на име Тоблер, който имал изключително добра памет. По време на техните разходки заедно Гьоте развил своята идея, Тоблер напълно я възприел, и поради своята удивителна памет могъл после да я запише почти дума по дума. Опитах се да покажа, че голяма част от това, намерено в Гьотевите замисли по-късно, е разбираемо в светлината на това произведение.
към текста >>
И сега нека да разг
лед
аме внимателно дали има в самата Библия нещо, което подкрепя такъв пог
лед
върху нещата.
И сега нека да разгледаме внимателно дали има в самата Библия нещо, което подкрепя такъв поглед върху нещата.
към текста >>
" Бог каза: “Кажи им, че Онзи, Който може да каже “Аз съм", те е изпратил." И ако прос
лед
им целия процес на въплъщаване на Аза, стъпка по стъпка, тогава Библията осветява това, което самостоятелно е открито от Духовната Наука.
Самият Стар Завет може да послужи за тема на много спорове, защото събитията там са станали смътни. Но ще бъде ясно за всеки, който не иска да спори, че Старият Завет точно описва значимия процес на проникване на Аза в цялото естество и същност на човека. Всеки, който от становището на Духовната Наука чете за повикът, отправен към Мойсей от Горящия Храст, ще разбере, че всъщност Мойсей тогава беше издигнат в духовния свят. Когато Бог се яви на Мойсей в Горящия Храст, Мойсей попита: “Кой да кажа на хората, че ме е изпратил?
" Бог каза: “Кажи им, че Онзи, Който може да каже “Аз съм", те е изпратил." И ако проследим целия процес на въплъщаване на Аза, стъпка по стъпка, тогава Библията осветява това, което самостоятелно е открито от Духовната Наука.
към текста >>
Но нещо друго е съвсем сигурно, а именно, че от г
лед
на точка на Християнството Библията не трябва да бъде разглеждана по същия начин, както другите исторически документи.
Но нещо друго е съвсем сигурно, а именно, че от гледна точка на Християнството Библията не трябва да бъде разглеждана по същия начин, както другите исторически документи.
Ако обърнем внимание на личността на Павел, можем да научим много, което да ни насочи към подобно становище. Когато изучаваме най-ранната форма, под която Християнството е разпространявано, от която всички негови по-късни разклонения водят началото си, ние откриваме, че никой от Евангелските разкази не е даден от Павел, и че той говори за нещо доста различно. Какво даде импулс на Павел? Как този неповторим Апостол придоби своето разбиране за Христос? Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини.
към текста >>
Просто и единствено като пос
лед
ствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини.
Но нещо друго е съвсем сигурно, а именно, че от гледна точка на Християнството Библията не трябва да бъде разглеждана по същия начин, както другите исторически документи. Ако обърнем внимание на личността на Павел, можем да научим много, което да ни насочи към подобно становище. Когато изучаваме най-ранната форма, под която Християнството е разпространявано, от която всички негови по-късни разклонения водят началото си, ние откриваме, че никой от Евангелските разкази не е даден от Павел, и че той говори за нещо доста различно. Какво даде импулс на Павел? Как този неповторим Апостол придоби своето разбиране за Христос?
Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини.
А сега, какво е основа на учението на Павел? Това е знанието, че Христос – въпреки че беше разпнат – живее; събитието от Дамаск разкрива Христос като Живо Същество, което може да се яви на хората, които се извисят до Него; - разкрива още повече, че наистина има духовен свят. И Павел прави паралел между Христовото явявяне пред него и Неговото явяване пред другите. Той казва: “Първо Той се яви на Кифа, после на Дванадесетте, след това на петстотин Братя едновременно, на Яков и по-късно на всички Апостоли, и най-накрая също и на мен, родения преди своето време." ( I послание на св. апостол Павел към Коринтяни 15:5-8 – бел.
към текста >>
Той казва: “Първо Той се яви на Кифа, после на Дванадесетте, с
лед
това на петстотин Братя едновременно, на Яков и по-късно на всички Апостоли, и най-накрая също и на мен, родения преди своето време." ( I послание на св.
Как този неповторим Апостол придоби своето разбиране за Христос? Просто и единствено като последствие от събитието в Дамаск, което е не резултат от физически, а от свръх-сетивни истини. А сега, какво е основа на учението на Павел? Това е знанието, че Христос – въпреки че беше разпнат – живее; събитието от Дамаск разкрива Христос като Живо Същество, което може да се яви на хората, които се извисят до Него; - разкрива още повече, че наистина има духовен свят. И Павел прави паралел между Христовото явявяне пред него и Неговото явяване пред другите.
Той казва: “Първо Той се яви на Кифа, после на Дванадесетте, след това на петстотин Братя едновременно, на Яков и по-късно на всички Апостоли, и най-накрая също и на мен, родения преди своето време." ( I послание на св.
апостол Павел към Коринтяни 15:5-8 – бел. пр.) Това допълнение на Павел “роденият преди своето време" е странно. Но самият израз е доказателство за опитните Посветени, че Павел говори с пълно познаване на Духовната Наука. Той казва, че е “роденият преди своето време" и от това ние разбираме, че неговото просвещение трябва да бъде възприето като несъмнен факт. Само ще загатна за смисъла му.
към текста >>
Ние бихме могли да покажем как съдържащото се в Евангелието на Йоан е базирано на свръх-сетивни впечатления, които авторът на това Евангелие предава като свои лични опитности, и осъзнавайки че първоначално за Християнската религия е било възможно да печели пос
лед
ователи на основата на свръх-сетивни преживявания на хора, способни да виждат в духовните светове, не можем повече да си въобразяваме, че е правилно да прилагаме за Библията същия критерий, който използваме за други странични документи.
Най-ранната форма на Християнството, каквото то се е разпространявало по света, е основана на свръх-сетивни факти.
Ние бихме могли да покажем как съдържащото се в Евангелието на Йоан е базирано на свръх-сетивни впечатления, които авторът на това Евангелие предава като свои лични опитности, и осъзнавайки че първоначално за Християнската религия е било възможно да печели последователи на основата на свръх-сетивни преживявания на хора, способни да виждат в духовните светове, не можем повече да си въобразяваме, че е правилно да прилагаме за Библията същия критерий, който използваме за други странични документи.
към текста >>
Ето как духовният изс
лед
овател разглежда четирите Евангелия.
Би трябвало да осъзнаем, че онези, от които Евангелията водят своето начало, бяха Посветени, пробудени души, вземайки впредвид също, че има различни нива на пробуждане. Просто си представете, че различни хора описват планински пейзаж; един стои в подножието, друг по средата и трети на върха. Всеки един от тези хора ще опише пейзажа по различен начин, според своето местоположение.
Ето как духовният изследовател разглежда четирите Евангелия.
Авторите на четирите Евангелия бяха Посветени на различни степени. Разбираемо е, че може да има външни противоречия, точно както би имало в описанието на планинския пейзаж. Най-дълбоко от всички е Евангелието на Йоан. Авторът на Евангелието на Йоан беше най-дълбоко посветен в тайната какво се случи в Палестина в началото на нашата ера, защото той писа от върха на планината.
към текста >>
Човек, който се занимава с духовно изс
лед
ване ще открие, че има четири г
лед
ни точки, различни при хората, подхождащи към изучаване на Библията.
Духовната Наука е способна да осветли Евангелията напълно и да докаже, че разнообразните противоречия в книга Битие в началото на Стария Завет изчезват. Тогава директното възприемане на духовните светове ни довежда до ново разбиране на Библията, която е най-удивителен документ.
Човек, който се занимава с духовно изследване ще открие, че има четири гледни точки, различни при хората, подхождащи към изучаване на Библията.
Първата е становището на наивния вярващ, който вярва безусловно на Библията и не обръща внимание на никакво друго разглеждане; втората е тази на “умните" хора, които не стоят зад позицията нито на историческото проучване, нито на Библейските анализи, нито на естествената наука. Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни Мислители", т.н. “Свободни Духове". Те са в повечето случаи честни, искрени хора, търсещи истината. Но тогава стигаме до нещо, издигащо се над становището на “умните" хора.
към текста >>
Но с
лед
време им идва на ум, че много от даденото в Библията има преносен смисъл; че то е дреха, изплетена около събитията.
Те казват: “Ние не можем да приемем Библията като еднозначен документ." И когато такива хора осъзнаят, че естествената наука противоречи на Библията, те стават “Свободни Мислители", т.н. “Свободни Духове". Те са в повечето случаи честни, искрени хора, търсещи истината. Но тогава стигаме до нещо, издигащо се над становището на “умните" хора. Много свободни мислители са били убедени, че Библията е подходяща само за началния етап на човешката еволюция, и не могат да я подкрепят срещу науката.
Но след време им идва на ум, че много от даденото в Библията има преносен смисъл; че то е дреха, изплетена около събитията.
Това е третата гледна точка – тази на символиста. Тук властва пълна произволност, а също и възгледът, че Библията може да бъде разбрана символично.
към текста >>
Това е третата г
лед
на точка – тази на символиста.
“Свободни Духове". Те са в повечето случаи честни, искрени хора, търсещи истината. Но тогава стигаме до нещо, издигащо се над становището на “умните" хора. Много свободни мислители са били убедени, че Библията е подходяща само за началния етап на човешката еволюция, и не могат да я подкрепят срещу науката. Но след време им идва на ум, че много от даденото в Библията има преносен смисъл; че то е дреха, изплетена около събитията.
Това е третата гледна точка – тази на символиста.
Тук властва пълна произволност, а също и възгледът, че Библията може да бъде разбрана символично.
към текста >>
Тук властва пълна произволност, а също и възг
лед
ът, че Библията може да бъде разбрана символично.
Те са в повечето случаи честни, искрени хора, търсещи истината. Но тогава стигаме до нещо, издигащо се над становището на “умните" хора. Много свободни мислители са били убедени, че Библията е подходяща само за началния етап на човешката еволюция, и не могат да я подкрепят срещу науката. Но след време им идва на ум, че много от даденото в Библията има преносен смисъл; че то е дреха, изплетена около събитията. Това е третата гледна точка – тази на символиста.
Тук властва пълна произволност, а също и възгледът, че Библията може да бъде разбрана символично.
към текста >>
Четвъртата г
лед
на точка е тази на Духовната Наука.
Четвъртата гледна точка е тази на Духовната Наука.
Тук няма никаква двусмисленост, а в известен смисъл точно обяснение на казаното в Библията. Ние сме върнати обратно до Библията, за да я разберем в истинския й смисъл. Една важна задача на Духовната Наука е да върне Библията на нейното истинско място. Ще бъде щастлив ден, когато ще чуем с нови думи онова, което в действителност се намира в Библията, различно, наистина, от всичко казано в наши дни.
към текста >>
Духовното изс
лед
ване по никакъв начин не ни отчуждава от Библията.
Можем да минаваме от изречение на изречение и ще видим, че Библията навсякъде съдържа послания от Посветени към Посветени, събудени души говорят на събудени души.
Духовното изследване по никакъв начин не ни отчуждава от Библията.
Човек, подхождащ към Библията чрез духовно изследване, преживява изясняването на детайли, за които преди имаше съмнения, защото не можеше да ги разбере. Става ясно, че той правеше грешки, когато не можеше да разбира. Сега обаче той схваща онова, което му е избягало веднъж, и постепенно напредва към гледна точка, от която казва: “Сега разбирам определени неща и виждам тяхното дълбоко значение; други, отново изглеждат невероятни. Но точно както по-рано не разбирах това, което сега ми е ясно, така по-късно аз ще разкрия онова, което има още по-дълбок смисъл." И тогава такъв човек с благодарност ще приеме това, което го обърква, оставяйки на бъдещето нещата, които не може още да си обясни.
към текста >>
Човек, подхождащ към Библията чрез духовно изс
лед
ване, преживява изясняването на детайли, за които преди имаше съмнения, защото не можеше да ги разбере.
Можем да минаваме от изречение на изречение и ще видим, че Библията навсякъде съдържа послания от Посветени към Посветени, събудени души говорят на събудени души. Духовното изследване по никакъв начин не ни отчуждава от Библията.
Човек, подхождащ към Библията чрез духовно изследване, преживява изясняването на детайли, за които преди имаше съмнения, защото не можеше да ги разбере.
Става ясно, че той правеше грешки, когато не можеше да разбира. Сега обаче той схваща онова, което му е избягало веднъж, и постепенно напредва към гледна точка, от която казва: “Сега разбирам определени неща и виждам тяхното дълбоко значение; други, отново изглеждат невероятни. Но точно както по-рано не разбирах това, което сега ми е ясно, така по-късно аз ще разкрия онова, което има още по-дълбок смисъл." И тогава такъв човек с благодарност ще приеме това, което го обърква, оставяйки на бъдещето нещата, които не може още да си обясни.
към текста >>
Сега обаче той схваща онова, което му е избягало веднъж, и постепенно напредва към г
лед
на точка, от която казва: “Сега разбирам определени неща и виждам тяхното дълбоко значение; други, отново изглеждат невероятни.
Можем да минаваме от изречение на изречение и ще видим, че Библията навсякъде съдържа послания от Посветени към Посветени, събудени души говорят на събудени души. Духовното изследване по никакъв начин не ни отчуждава от Библията. Човек, подхождащ към Библията чрез духовно изследване, преживява изясняването на детайли, за които преди имаше съмнения, защото не можеше да ги разбере. Става ясно, че той правеше грешки, когато не можеше да разбира.
Сега обаче той схваща онова, което му е избягало веднъж, и постепенно напредва към гледна точка, от която казва: “Сега разбирам определени неща и виждам тяхното дълбоко значение; други, отново изглеждат невероятни.
Но точно както по-рано не разбирах това, което сега ми е ясно, така по-късно аз ще разкрия онова, което има още по-дълбок смисъл." И тогава такъв човек с благодарност ще приеме това, което го обърква, оставяйки на бъдещето нещата, които не може още да си обясни.
към текста >>
Библията в цялата й дълбочина ще бъде разкрита едва в бъдеще, когато духовното изс
лед
ване, независимо от каквото и да било предание, вникне в духовните факти, и бъде способно да покаже на човечеството какво наистина съдържа този документ.
Библията в цялата й дълбочина ще бъде разкрита едва в бъдеще, когато духовното изследване, независимо от каквото и да било предание, вникне в духовните факти, и бъде способно да покаже на човечеството какво наистина съдържа този документ.
Тогава тя повече няма да изглежда неразбираема, защото ще се чувстваме съединени с влятото в духовната култура чрез онези, които я написаха. В нашата епоха за нас е възможно, чрез Посвещението, отново да изследваме духовния свят. Поглеждайки назад към миналото, се чувстваме съединени с онези, които са си отишли преди нас, понеже можем да покажем как стъпка по стъпка те съобщават онова, което са получили в духовния свят. Можем да предречем, че Библията ще докаже самата себе си като най-мъдър документ на човечеството, най-дълбокия извор на нашата цивилизация. Духовната Наука ще може да възстанови това познание.
към текста >>
В нашата епоха за нас е възможно, чрез Посвещението, отново да изс
лед
ваме духовния свят.
Библията в цялата й дълбочина ще бъде разкрита едва в бъдеще, когато духовното изследване, независимо от каквото и да било предание, вникне в духовните факти, и бъде способно да покаже на човечеството какво наистина съдържа този документ. Тогава тя повече няма да изглежда неразбираема, защото ще се чувстваме съединени с влятото в духовната култура чрез онези, които я написаха.
В нашата епоха за нас е възможно, чрез Посвещението, отново да изследваме духовния свят.
Поглеждайки назад към миналото, се чувстваме съединени с онези, които са си отишли преди нас, понеже можем да покажем как стъпка по стъпка те съобщават онова, което са получили в духовния свят. Можем да предречем, че Библията ще докаже самата себе си като най-мъдър документ на човечеството, най-дълбокия извор на нашата цивилизация. Духовната Наука ще може да възстанови това познание. И, колкото и много предубедени хора да казват: “Библията не се нуждае от такова сложно обяснение – толкова е просто, тя е вярна" – някой ден ще бъде реалност, че Библията, дори когато не е напълно разбирана, ще работи върху всяко сърце със силата на своите вътрешни мистерии. Ще бъде осмислено също, че нейната простота е само в нашите схващания, и че никоя мъдрост не е достатъчна за пълното й разбиране.
към текста >>
3.
Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Термините, които по-късно бяха изключително използвани от Рудолф Щайнер, термините с които е свикнал днешният читател, ще бъдат открити в бележките с
лед
края на лекциите.
Термините, които по-късно бяха изключително използвани от Рудолф Щайнер, термините с които е свикнал днешният читател, ще бъдат открити в бележките след края на лекциите.
към текста >>
4.
Митът за Прометей. 7 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
С
лед
това започва недоверие в буквалната им интерпретация, и обучени хора търсят тяхното символично значение.
Вие сте осъзнали от много мои лекции, че в основата на мита лежи един дълбок смисъл, че митовете са израз на езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните от тези митове, за един, който има отношение към еволюцията на петата коренна раса1. В същото време ще мога да ви покажа, че езотериците могат да преминат през три етапа в разбирането на мита. Първо, митовете живеят в един или друг от хората и биват разбирани екзотерично в буквален смисъл.
След това започва недоверие в буквалната им интерпретация, и обучени хора търсят тяхното символично значение.
Зад тези две интерпретации за скрити пет други, защото всеки мит има седем интерпретации. Третият етап е онзи, в който те могат, в известен смисъл, отново да бъдат взети буквално. Разбира се, вие трябва първо да разбирате езика, в който те са изразени. Днес искам да говоря за един мит, който не е лесен за разбиране, искам да говоря за мита за Прометей.
към текста >>
Прометей предупредил брат си да не приема даровете, но пос
лед
ният се оставил да бъде убеден.
По-нататък ни се казва, че боговете, начело със Зевс, призовали Хефест, бога на ковачите, да направи статуя на жена. На тази женска статуя били придадени всички качества, които красят човешките същества на петата коренна раса. Тази жена била Пандора. Тя била изпратена да даде на човечеството дарове, първо на Епиметей, брата на Прометей.
Прометей предупредил брат си да не приема даровете, но последният се оставил да бъде убеден.
Всичките дарове на боговете, освен един, че изляли върху човечеството. За по-голямата част от хората те се състояли в болки и страдания. Само дарът на надеждата бил задържан в кутията на Пандора.
към текста >>
Но той знаел нещо, от което щяло пос
лед
ва неговото спасение.
Така Прометей бил окован на Кавказ и един лешояд постоянно разкъсвал черния му дроб.
Но той знаел нещо, от което щяло последва неговото спасение.
Той знае една тайна, която дори и Зевс не знае, тайна, която Зевс се опитва да разкрие. Но Прометей не издава тайната, въпреки че Зевс изпраща при него Хермес, вестителят на боговете.
към текста >>
В петата коренна раса, с
лед
ователно, ние имаме Чели и Учители4, преминали всичко, през което е преминала нашата Земя.
Така ние имаме някои човешки същества, които са вече призвани Водачи и Учители, и други, които се стремят да станат такива водачи.
В петата коренна раса, следователно, ние имаме Чели и Учители4, преминали всичко, през което е преминала нашата Земя.
Един от Учителите, ръководещи петата коренна раса, е предопределен да поеме ръководството на шестата. Шестата коренна раса ще бъде първата, водена от земен Брат като свой Ману. Предишните Учители ще предадат ръководството на човечеството.
към текста >>
Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изс
лед
овател, до тази степен той е един Прометей.
Неговият брат е Епиметей. Прометей означава “мислещ предварително”, Епиметей означава “мислещ после, размишляващ”. Тук имате двете дейности на човешката мисъл, ясно противопоставени в човека на размишлението и в човека на предвиждането. Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5. Днес човекът на петата коренна раса все още мисли главно като Епиметей.
Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изследовател, до тази степен той е един Прометей.
Никога нямаше да бъдат направени открития, ако всички хора бяха като Епиметей. Откритие възниква, когато едно човешко същество създава нещо, което преди не го е имало. То първо е в мисълта и след това мисълта се превръща в реалност. Това е мисленето на Прометей. Това мислене на Прометей в петата коренна раса е Манас-мисленето6.
към текста >>
То първо е в мисълта и с
лед
това мисълта се превръща в реалност.
Размишляващият човек е човекът, който позволява мислите на този свят да работят върху него, и после мисли; такова мислене е Кама-Манас-мисленето5. Днес човекът на петата коренна раса все още мисли главно като Епиметей. Обаче доколкото той не просто оставя онова, което вече го има да работи върху него, а става откривател и изследовател, до тази степен той е един Прометей. Никога нямаше да бъдат направени открития, ако всички хора бяха като Епиметей. Откритие възниква, когато едно човешко същество създава нещо, което преди не го е имало.
То първо е в мисълта и след това мисълта се превръща в реалност.
Това е мисленето на Прометей. Това мислене на Прометей в петата коренна раса е Манас-мисленето6. Кама-Манас и Манас текат като два потока един до друг в петата коренна раса. Манас-мисленето постепенно ще става все по и по-разпространено.
към текста >>
Г
лед
айки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Опитайте се да получите идея за онова, което имаме предвид когато говорим за това инженерство, тази технология, на петата коренна раса. Каква е нейната цел?
Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба. Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса.
към текста >>
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите пос
лед
ни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба.
Опитайте се да получите идея за онова, което имаме предвид когато говорим за това инженерство, тази технология, на петата коренна раса. Каква е нейната цел? Гледайки на нещата в общ план вие ще видите, че когато интелигентността, силата на Манас е приложена към неорганичното, към минералния свят, резултатите от всички тези сили на откриване и изобретяване, колкото и изумителни да се те, са изключително в служба на човешкия егоизъм, на човешките лични интереси.
Започвайки от по-ранните открития и стигайки до телефона, едно от нашите последни изобретения, вие ще видите какви могъщи сили са влезли в употреба.
Но какви цели обслужват те, какво е онова, което превозваме по влака или парахода от чужди страни? Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса. Това е, което обективното проучване на повдигнатия въпрос ни изяснява.
към текста >>
С
лед
ователно в материята неговата карма ще стигне до своето изпълняване.
Хранителни продукти. Ние поръчваме по телефона храна. В действителност човешката карма е онова, което започва с тези открития и изобретения в петата коренна раса. Това е, което обективното проучване на повдигнатия въпрос ни изяснява. Тогава ще разберем, че висшият човек, онзи висш човек потопен в материята, през петата коренна раса е всъщност прикован към нея.
Следователно в материята неговата карма ще стигне до своето изпълняване.
към текста >>
Когато започна физическото устройство на човека (преди това човекът бе чисто астрален, и с
лед
това изгради себе си във физическото), то започна с тази част; физическата структура започна в корена на носа и се изгради от тази точка, така че езотерикът разпознава корена на носа като принадлежащ на онова, което по същество е физическо-минерално.
Първо имаме онова, което наричаме физическо. То има окултна връзка с горната част на лицето, с корена на носа.
Когато започна физическото устройство на човека (преди това човекът бе чисто астрален, и след това изгради себе си във физическото), то започна с тази част; физическата структура започна в корена на носа и се изгради от тази точка, така че езотерикът разпознава корена на носа като принадлежащ на онова, което по същество е физическо-минерално.
към текста >>
С
лед
ователно има окултна връзка между Кама-Манас и органа, чрез който човекът бива отделен от своята природна основа.
Чрез своите по-висши тела човекът изтръгва себе си от своите окови отново, и се изкачва към нещо по-висше. Кама-Манас отново проправя своя път, в Кама-Манас човекът отново се освобождава от чисто природното.
Следователно има окултна връзка между Кама-Манас и органа, чрез който човекът бива отделен от своята природна основа.
Има окултна връзка между низшия Манас и пъпната връв. Ако в човека нямаше Кама-Манас, тогава зародишът нямаше да се отделя от майката по този начин.
към текста >>
Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно с
лед
друго.
Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго.
Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето. Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида. Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс.
към текста >>
Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и с
лед
това Зевс.
Чрез трите поколения богове - Уран, Кронос и Зевс - ние трябва да разберем три Същества, които бяха водачи на човечеството едно след друго. Уран означава небе, Гея - Земя. Ако се върнем назад преди средата на третата, на Лемурийската раса, ние не намираме хората такива, каквито ги познаваме, а един човек, наречен в тайната доктрина Адам Кадмон8 - човекът, който е още без пол, който още не принадлежи на Земята, който още не е развил органите си за земно виждане, който още принадлежи на естеството на Уран, на небето. От брака на Уран и Гея възникна човекът, който слезе в материята, и по този начин стъпи във Времето. Кронос (Времето) стана ръководителят на второто поколение богове от средата на Лемурия до началото на Атлантида.
Гърците назоваха тези водещи същества - първо Уран, после Кронос и след това Зевс.
Но Зевс все още е един от водачите, които не преминаха своето обучение на Земята, той все още е един от безмъртните, каквито фактически бяха всички гръцки богове.
към текста >>
5.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
В пос
лед
ния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че пос
лед
ните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес.
В последния брой на “Луцифер-Гнозис”9 аз подчертах, че последните три културни периода на Атлантида видяха началото на определено влияние върху човешкия род, което още продължава дори и днес.
То е свързано с факта, че тогава хората станаха достатъчно зрели да работят в онова, което ние наричаме свой интелект. Преди това човекът бе по-скоро едно същество на паметта. До четвъртия атлантски културен период човешката памет бе особено развита. Способността за интелектуални връзки, способността за смятане, накратко, всичко което съставлява нашата днешна култура, започна в петата атлантска раса с пра-семитите. И това беше, което направи пра-семитите способни да сложат началото на петата, Арийската коренна раса.
към текста >>
Да изяснят тяхното влияние, първо на ученика на Мистериите, и с
лед
това на човечеството, беше задача на Гръцките Мистерии.
Преди това време такова нещо нямаше, и един ден отново няма да има. Цялата мъдрост, придобита дотогава в човешката еволюция, бе в основата си свързана с любовта. Студената, смятаща наука е под влиянието на тези назаднали Същества. Така влиянието на тези Същества, които още са активни, ще спре едва когато цялата интелектуална дейност, всичко което сме способни да знаем, бъде отново проникнато с любовта. Когато интелигентността и любовта бъдат още веднъж обединени във висшата мъдрост, влиянието на тези Същества, които не са видими на физически план, ще изчезне.
Да изяснят тяхното влияние, първо на ученика на Мистериите, и след това на човечеството, беше задача на Гръцките Мистерии.
към текста >>
Ако помислите за културните епохи на нашата пета коренна раса - за древната Ведическа култура, после за древната Персийска култура, с
лед
това за древната Халдео-Египетска култура, ако помислите дори за времето на културата на Друидите, вие ще откриете, че обективна, безпристрастна наука не съществува.
Около осмото столетие преди новата ера започна една много важна епоха по отношение на тези Същества.
Ако помислите за културните епохи на нашата пета коренна раса - за древната Ведическа култура, после за древната Персийска култура, след това за древната Халдео-Египетска култура, ако помислите дори за времето на културата на Друидите, вие ще откриете, че обективна, безпристрастна наука не съществува.
Тя за пръв път се появява в зората на четвъртата културна епоха, която може да се постави около III в. пр.Хр. С нея изгря обективното познание, напълно откъснато от всичко останало, съдържащо се в човешкото съзнание. Халдейският жрец, който развиваше астрономията, още се опитваше да разбира целите на световното ръководство; и това може да се каже също и за египетските жреци и за друидите; те се опитваха да вникнат в целите на ръководителя на света. Чисто интелектуалното знание изгря за пръв път в Гърция. Това интелектуално познание бе подготвяно стъпка по стъпка и се появи, обвързано с останалата човешка дейност, под влиянието на Съществата, за които споменах; то бе напълно освободено в четвъртата културна епоха на петата коренна раса.
към текста >>
Онези, Посветени в Мистериите по онова време, изправени пред външната мъдрост, г
лед
аха към древната мъдрост, която по-рано бе на разположение на човечеството, като на нещо изгубено, нещо което хората трябва да се опитат да си възвърнат.
Тя за пръв път се появява в зората на четвъртата културна епоха, която може да се постави около III в. пр.Хр. С нея изгря обективното познание, напълно откъснато от всичко останало, съдържащо се в човешкото съзнание. Халдейският жрец, който развиваше астрономията, още се опитваше да разбира целите на световното ръководство; и това може да се каже също и за египетските жреци и за друидите; те се опитваха да вникнат в целите на ръководителя на света. Чисто интелектуалното знание изгря за пръв път в Гърция. Това интелектуално познание бе подготвяно стъпка по стъпка и се появи, обвързано с останалата човешка дейност, под влиянието на Съществата, за които споменах; то бе напълно освободено в четвъртата културна епоха на петата коренна раса.
Онези, Посветени в Мистериите по онова време, изправени пред външната мъдрост, гледаха към древната мъдрост, която по-рано бе на разположение на човечеството, като на нещо изгубено, нещо което хората трябва да се опитат да си възвърнат.
към текста >>
Пос
лед
ният път, когато е преминало през Овена, човекът притежаваше познание обединено с любов, и чрез това първичната мъдрост.
Имаше особен начин за описване на момента, в който тази безпристрастна, суха мъдрост се отдели от всеобхватната първична мъдрост. В осмото столетие преди Христа, преминаването на Слънцето през знака на Овена, състояло се тогава, бе изживявано като повторение на едно предишно преминаване през същия знак хиляди години по-рано. Добре е известно, че Слънцето се движи през целия Зодиак, през Овена, Телеца, Близнаците, през Рака, Лъва, Девата и т.н, така че то вече е преминавало през Овена много пъти.
Последният път, когато е преминало през Овена, човекът притежаваше познание обединено с любов, и чрез това първичната мъдрост.
Тази първична мъдрост тогава е била изгубена, и е направила място на външната мъдрост. Жреците на Гръцките Мистерии изразиха целия този процес в неговото окултно значение чрез дълбокия символ на мита на Аргонавтите, в който овенът е символ на съюза на любовта и познанието.
към текста >>
С
лед
това тяхната починала майка се явила на Фрикс и го посъветвала да избяга далеч и да вземе със себе си и сестра си.
Нека първо си припомним целия мит. Фрикс и Хела трябвало да изстрадат много неща заради своята лоша мащеха.
След това тяхната починала майка се явила на Фрикс и го посъветвала да избяга далеч и да вземе със себе си и сестра си.
Тя му дала голям овен със златно руно, на чийто гръб те трябвало да прекосят морето. Хела паднала и се удавила в Хелеспонт, но Фрикс стигнал с овена до Колхида. Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера. По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида. Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция.
към текста >>
С
лед
това трябвало да посее драконови зъби.
Хела паднала и се удавила в Хелеспонт, но Фрикс стигнал с овена до Колхида. Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера. По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида. Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция. Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика.
След това трябвало да посее драконови зъби.
От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият. С помощта на Медея Язон успял да доведе този конфликт до успешен край. Тя била тази, което му позволила да завладее руното и да поеме, заедно с нея, по обратния път към Гърция. За да измами баща си, Медея взела със себе си своя брат, убила го и хвърлила разчлененото му тяло в морето. Докато скърбящият баща събирал останките от сина си, тя могла да продължи своя път с Язон към Гърция.
към текста >>
В моята книга “Християнството като Мистичен Факт” аз се опитах да използвам втората степен на интерпретация; днес ще хвърлим пог
лед
върху третата.
Одисеята също е свързана с прехода от една раса към друга. На Одисеята са били давани най-различни обяснения. Днес искам да направя само един очерк на мита.
В моята книга “Християнството като Мистичен Факт” аз се опитах да използвам втората степен на интерпретация; днес ще хвърлим поглед върху третата.
към текста >>
С
лед
това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя.
Одисей, участник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на гърците да превземат Троя. Той пътувал дълго сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи. Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в прасета.
След това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя.
После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни. По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как след това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне. За да спаси себе си, той трябвало да премине през един водовъртеж. След това той стигнал до острова на Калипсо, останал там седем години и му било позволено да си тръгне след намесата на Зевс, който наредил на Калипсо да го пусне, и накрая той стигнал до своята родина.
към текста >>
По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как с
лед
това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне.
Одисей, участник в обсадата на Троя, помогнал със своята хитрост и интелигентност на гърците да превземат Троя. Той пътувал дълго сам, пътуване в което се изгубил - пътуване по вода, това трябва да се отбележи. Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в прасета. След това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя. После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни.
По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как след това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне.
За да спаси себе си, той трябвало да премине през един водовъртеж. След това той стигнал до острова на Калипсо, останал там седем години и му било позволено да си тръгне след намесата на Зевс, който наредил на Калипсо да го пусне, и накрая той стигнал до своята родина.
към текста >>
С
лед
това той стигнал до острова на Калипсо, останал там седем години и му било позволено да си тръгне с
лед
намесата на Зевс, който наредил на Калипсо да го пусне, и накрая той стигнал до своята родина.
Той стигнал до земята на Циклопите и победил техния едноок водач; после продължил към Цирцея, която, както ни се казва, превърнала спътниците му в прасета. След това слязъл в подземния свят и се срещнал с мъртвите герои на Троя. После попаднал под влияние на сирените, които водят хората към гибел чрез своите магични песни. По-нататък узнаваме, че повечето от неговите спътници се поддали на изкушението, но Одисей наредил да го завържат за кораба му, и по този начин се спасил; узнаваме как след това той стигнал до място между Сцила и Харибда, където корабите му били застрашени от потапяне. За да спаси себе си, той трябвало да премине през един водовъртеж.
След това той стигнал до острова на Калипсо, останал там седем години и му било позволено да си тръгне след намесата на Зевс, който наредил на Калипсо да го пусне, и накрая той стигнал до своята родина.
към текста >>
Школите за Посвещение, в които действително се разиграваше онова, което току-що накратко изложих, отвеждаше учениците до астралния и менталния план11 по такъв начин, че да им позволяваше да прег
лед
ат една продължителност от земната еволюция, да изучат периода от средата на Лемурия до времето когато в Гърция, в школата за посвещение основана от Язон заедно с Орфей, Тезей, Херкулес и други, човекът отново можеше да намери първичната мъдрост.
Сега нека преминем през този очерк на Одисеята, както ни е познат от гръцката окултна мъдрост.
Школите за Посвещение, в които действително се разиграваше онова, което току-що накратко изложих, отвеждаше учениците до астралния и менталния план11 по такъв начин, че да им позволяваше да прегледат една продължителност от земната еволюция, да изучат периода от средата на Лемурия до времето когато в Гърция, в школата за посвещение основана от Язон заедно с Орфей, Тезей, Херкулес и други, човекът отново можеше да намери първичната мъдрост.
Така ученикът бе отвеждан до астралния и мисловния план и му бяха показвани събития, през които човечеството трябваше да премине между средата на Атлантида и времето, когато се състоя Троянската война. Митът за Аргонавтите е образ на първичната мъдрост. Той ни показва, че по онова време тя съществуваше наред с външното знание.
към текста >>
До средата на Лемурия всеки човек имаше едно око, с
лед
това то бе заменено с две външни физически очи.
Какво бе онова, което бе показвано на учениците на Мистериите в Одисеята? Негов израз е самият Одисей. Нека се върнем за момент към средата на Лемурийското време. Тогава човекът бе в състояние на преход от хермафродитност към състояние на половост, в положение на преход от състояние да бъдеш способен да виждаш без външен физически сетивен орган към това да виждаш с физическото око.
До средата на Лемурия всеки човек имаше едно око, след това то бе заменено с две външни физически очи.
Ученикът на ранните гръцки Мистерии бе пренасян именно в тази фаза от еволюцията. Той трябваше да изживее прехода от първата половина на Лемурия към втората половина на Лемурия, във времето от средата на Лемурия до появата на второто око. Циклопите бяха хора от ранно-лемурийско време. Одисей позна тези хора на астрален план. След това време човешките астрални тела бяха потопени в материята, която ставаше по-плътна, по-твърда.
към текста >>
С
лед
това време човешките астрални тела бяха потопени в материята, която ставаше по-плътна, по-твърда.
До средата на Лемурия всеки човек имаше едно око, след това то бе заменено с две външни физически очи. Ученикът на ранните гръцки Мистерии бе пренасян именно в тази фаза от еволюцията. Той трябваше да изживее прехода от първата половина на Лемурия към втората половина на Лемурия, във времето от средата на Лемурия до появата на второто око. Циклопите бяха хора от ранно-лемурийско време. Одисей позна тези хора на астрален план.
След това време човешките астрални тела бяха потопени в материята, която ставаше по-плътна, по-твърда.
После стигаме - така бяха насочвани Посветените - до първите периоди на Атлантида. Атлантът придобиваше все повече и повече способността да използва силите на живота, да прилага тези сили за свои собствени цели. Силите, които атлантът притежаваше, бяха изцяло развити астрални сили, и само на астрален план гъркът можеше да бъде пренасян в тях. Това бе времето, за което така често се говори в окултните писания, когато атлантските раси изпаднаха в най-дивите изкуства на черната магия. Тази епоха бе представяна пред учениците на Гръцките Мистерии в тези менящи се сцени.
към текста >>
С
лед
това Одисей слиза в подземния свят.
Тази епоха бе представяна пред учениците на Гръцките Мистерии в тези менящи се сцени. Това бе епохата, когато човешките страсти станаха толкова изродени под влиянието на черната магия, че астралните им тела наподобяваха онези на дивите животни. Това бе картината, която представляваха тураните, когато изпаднаха в тези диви магически изкуства. Астралното тяло бе така променено от тези магически изкуства, че можеше да бъде изразено символично единствено в превръщането на другарите на Одисей в прасета. Това бе момента от човешката еволюция, който изживяваха гръцките Посветени по онова време.
След това Одисей слиза в подземния свят.
В света на гръцката митология това винаги означава посвещение. Винаги когато се казва за някой герой, че е слязъл в подземния свят, разказвачът иска да изрази факта, че конкретният герой бива посветен, бива запознат с нещата, които лежат отвъд смъртта. Одисей бе Посветен и самата Одисея е описание на неговото посвещение.
към текста >>
Сега стигаме до точка където, с
лед
атлантския потоп, хората се запознаха с първите действия на онези Същества, за които говорих, запознаха се с въздействията на външната култура, наука и изкуство, със сили, които повлияха интелектуалния живот с
лед
потопа.
Сега стигаме до точка където, след атлантския потоп, хората се запознаха с първите действия на онези Същества, за които говорих, запознаха се с въздействията на външната култура, наука и изкуство, със сили, които повлияха интелектуалния живот след потопа.
Първите периоди на чисто външната физическа култура бяха представяни пред Посветените като изкушения на чисто светските изкуства, светската култура. Това са песните на сирените на младата пета коренна раса. Именно за тези песни на сирените на младата пета коренна раса е казано толкова много в окултните писания. Защото от една страна имаме великата мъдрост, преподавана от Ману12, който, в подрасата основоположник на петата коренна раса, насочваше вниманието на хората към факта, че техният интелект трябва да се издигне до Божественото. Това намери своя израз във Ведите, и в онова което персиeцът Заратустра остави на своите последователи.
към текста >>
Това намери своя израз във Ведите, и в онова което персиeцът Заратустра остави на своите пос
лед
ователи.
Сега стигаме до точка където, след атлантския потоп, хората се запознаха с първите действия на онези Същества, за които говорих, запознаха се с въздействията на външната култура, наука и изкуство, със сили, които повлияха интелектуалния живот след потопа. Първите периоди на чисто външната физическа култура бяха представяни пред Посветените като изкушения на чисто светските изкуства, светската култура. Това са песните на сирените на младата пета коренна раса. Именно за тези песни на сирените на младата пета коренна раса е казано толкова много в окултните писания. Защото от една страна имаме великата мъдрост, преподавана от Ману12, който, в подрасата основоположник на петата коренна раса, насочваше вниманието на хората към факта, че техният интелект трябва да се издигне до Божественото.
Това намери своя израз във Ведите, и в онова което персиeцът Заратустра остави на своите последователи.
Но после ние имаме чистата култура на интелигентността, която отклонява хората от онова, което се развиваше в тях под влиянието на Ману. Във всички окултни писания вие намирате описани събитията, случили се тогава. Ману избра малка група и отиде с тях в пустинята на Гоби или Себамо. Имаше едва една шепа хора, които му останаха верни, докато останалите бяха нелоялни и се разпръснаха във всички посоки. Това важно събитие бе показвано на кандидатите за посвещение - т.е.
към текста >>
им бе показвано как Ману бе избрал някои от пра-семитите, но от тези избрани го пос
лед
ваха само малка група, докато останалите отидоха към разрушение, с
лед
вайки песента на сирените на външната култура.
Но после ние имаме чистата култура на интелигентността, която отклонява хората от онова, което се развиваше в тях под влиянието на Ману. Във всички окултни писания вие намирате описани събитията, случили се тогава. Ману избра малка група и отиде с тях в пустинята на Гоби или Себамо. Имаше едва една шепа хора, които му останаха верни, докато останалите бяха нелоялни и се разпръснаха във всички посоки. Това важно събитие бе показвано на кандидатите за посвещение - т.е.
им бе показвано как Ману бе избрал някои от пра-семитите, но от тези избрани го последваха само малка група, докато останалите отидоха към разрушение, следвайки песента на сирените на външната култура.
към текста >>
С
лед
това един още по-важен момент от човешката еволюция бе пред- ставен от пътуването между Сцила и Харибда.
След това един още по-важен момент от човешката еволюция бе пред- ставен от пътуването между Сцила и Харибда.
Какво е онова, което в действителност започва в човечеството? За пръв път започва съществената култура на Кама-Манас. Тя трябваше постепенно да се подготви за този момент; само че едва тогава започна истински. Нашата пета коренна раса притежава в голяма степен тази Кама-Манас култура. Кама е в астралното, и дори и днес е активна в астралното тяло.
към текста >>
Тогава той може да пог
лед
не в бъдещето на човечеството, тогава той може да премине времето на изпитанията, което трае седем години.
От едната страна е астралният водовъртеж на инстинкти, желания и страсти, в които човекът може да изпадне; от другата страна е физическият интелект, прикован към скалата. Скалата я има също и в мита за Прометей, където срещаме скалата отново. Човешкият интелект е изложен на всички опасности на физическото, на скалата. Човекът пътува между физическата интелигентност и водовъртежа на астралния живот. Ако го е направил успешно, ако разпознава опасностите на пътешествието, и въпреки това е останал здраво на краката си, тогава той стига до Калипсо, до скритата мъдрост.
Тогава той може да погледне в бъдещето на човечеството, тогава той може да премине времето на изпитанията, което трае седем години.
Ето защо Одисей остава с нимфата Калипсо седем години. Всеки човек, търсещ посвещение, преминава през седемгодишен период на проверки, и това е представено от пребиваването с Калипсо. Едва тогава той може да стигне до точката, към която се стреми душата. Прочетете Омировата Одисея! Той има предвид, че човекът търси собствената си душа.
към текста >>
Този, който наистина иска да разбере Одисеята, не може да приеме възг
лед
а на съвременния изс
лед
овател, който твърди, че Полифем и Циклопите означават само, че Етна бил изригнал и че сцената на огромния огън изглеждала на Одисей като око на гигант.
Ето защо Одисей остава с нимфата Калипсо седем години. Всеки човек, търсещ посвещение, преминава през седемгодишен период на проверки, и това е представено от пребиваването с Калипсо. Едва тогава той може да стигне до точката, към която се стреми душата. Прочетете Омировата Одисея! Той има предвид, че човекът търси собствената си душа.
Този, който наистина иска да разбере Одисеята, не може да приеме възгледа на съвременния изследовател, който твърди, че Полифем и Циклопите означават само, че Етна бил изригнал и че сцената на огромния огън изглеждала на Одисей като око на гигант.
към текста >>
Той трябва първо да излезе от себе си, разширявайки пог
лед
а си, поглеждайки назад през дълго пътуване към човешката раса.
Онова, описано в Одисеята, е едно посвещение, изпълнено в Гърция по онова време - посвещение, което бе повторение на астрален и ментален план на изживяванията от Лемурийските времена чак до времето на самите Мистерии. Одисей е умният човек, хитрият човек, и Троя е била превзета благодарение на неговите качества. Умният, интелектуален човек е човекът на петата коренна раса. Но за да може да намери пътя си правилно в петата коренна раса, той трябва отново по своя обиколен път да търси своята родина, своята Пенелопа. Човекът, който е само хитър и умен, никога не би намерил правилния път.
Той трябва първо да излезе от себе си, разширявайки погледа си, поглеждайки назад през дълго пътуване към човешката раса.
Одисей е представителят на хитроумния Кама-Манас човек, който трябва да преброди много пътища, за да бъде отведен отново към душата на петата коренна раса.
към текста >>
9) Лекцията спомената тук, която излиза първо в списанието “Луцифер-Гнозис”, впос
лед
ствие бе издадена и формира първа глава на “Хрониката Акаша”.
9) Лекцията спомената тук, която излиза първо в списанието “Луцифер-Гнозис”, впоследствие бе издадена и формира първа глава на “Хрониката Акаша”.
към текста >>
6.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
С
лед
ователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один.
И в тези северни части се случи нещо много сходно на онова, което се случи по-късно в Палестина при основаването на Християнството. Зиг се отказа от своето тяло и го даде на разположение на една по-висша индивидуалност. Затова и по-късно преобразеният Зиг бе наречен Один. Один е най-висшият Посветен на северните Мистерии. Той е носителят на духовната култура на онова време.
Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один.
Самият той живя по-късно като Посветен Учител. Зиг е много специален случай. Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството. Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък. Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг.
към текста >>
Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 с
лед
основаването на Християнството.
Один е най-висшият Посветен на северните Мистерии. Той е носителят на духовната култура на онова време. Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один. Самият той живя по-късно като Посветен Учител. Зиг е много специален случай.
Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството.
Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък. Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг. Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една трагедия. Затова той е наричан също и Зиг-урт, което означава “онзи, който води в миналото”. “Фрид” е същата дума; тя означава “което води към смърт, към разрушение”.
към текста >>
Не само че той е Посветен, който представя най-висшите потоци на духовния живот, но и което е по-важно тук, той онаг
лед
ява факта, че предшественикът винаги влиза в конфликт със своя нас
лед
ник.
Брунхилд се вбесява от това и си поставя за цел да убие Зигфрид. Но тя още не знае как може да направи това. Тя привлича на своя страна Хаген от Трони, който живее в двора. Ние можем да разпознаем образа на Хаген като извлечен от древните Мистерии на друидите. Хаген е забележително име сред древните друиди-посветени.
Не само че той е Посветен, който представя най-висшите потоци на духовния живот, но и което е по-важно тук, той онагледява факта, че предшественикът винаги влиза в конфликт със своя наследник.
Зигфрид е непосредственият предшественик на Християнството. Хаген принадлежи на един предишен друидски поток. Хаген следователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид. За тази цел Кримхилд трябва да издаде, че той е уязвим на едно място. Тук се разкрива значимостта на това място.
към текста >>
Хаген с
лед
ователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид.
Ние можем да разпознаем образа на Хаген като извлечен от древните Мистерии на друидите. Хаген е забележително име сред древните друиди-посветени. Не само че той е Посветен, който представя най-висшите потоци на духовния живот, но и което е по-важно тук, той онагледява факта, че предшественикът винаги влиза в конфликт със своя наследник. Зигфрид е непосредственият предшественик на Християнството. Хаген принадлежи на един предишен друидски поток.
Хаген следователно е изпратен да причини гибелта на Зигфрид.
За тази цел Кримхилд трябва да издаде, че той е уязвим на едно място. Тук се разкрива значимостта на това място. Кримхилд издава, че той е уязвим между раменете, на същото място, където ще трябва да бъде носен Кръстът. Тези ранни народи още нямаха Християнството. За това място ще трябва да дойде християнският Посветен - така казва сагата за Зигфрид - защото на нея още й липсва Християнството, защото мястото, където трябва да бъде положен Кръстът, е все още свободно.
към текста >>
Затова и борби-те, които пос
лед
вали, са представени в Гудрун.
Те се борят срещу всичко старо, останало от Атлантида. Те трябва непрекъснато да бъдат на пост срещу него. Така в северните раси живее все още живее нещо, от което душите на северните народи трябва да се защитават, нещо което още проправя своя път от останките на атлантската култура. В петата подраса е бил запазен един предишен културен етап. Но онези, останали назад в атлантската култура, са пречка за по-нататъшното развитие, те трябва да бъдат победени.
Затова и борби-те, които последвали, са представени в Гудрун.
Тази Гудрун е душата на северните народи. В една по-стара версия тя води война срещу великите Посветени, които постоянно идват от Азия от останките на старата Атлантида. Посветените, останките от тураните, преминават от Азия в серия прераждания. Ето защо там ние срещаме също известния Атила, идентичен с Етцел, които бе Посветен в атлантската култура. В действителност историческият Атила, който бе наречен “бич Божий” и от собствения си народ, и от европейците, бе Посветен, който воюваше начело на своите хора със съвсем различни окултни сили.
към текста >>
Тя постига това, като превръща в своя участ тези атлантски елементи и успява да примами Атила да пос
лед
ва нейната кауза.
Сега в по-късната сага ни се казва, че Кримхилд съставя план да отмъсти на онези, убили Зигфрид.
Тя постига това, като превръща в своя участ тези атлантски елементи и успява да примами Атила да последва нейната кауза.
Тя става съпруга на Атила. Преди това тя е живяла за малко в Бургундския двор. Тя е станала притежателка на съкровището на Нибелунгите и използвайки го е била голяма благодетелка. Но неизменните врагове, принадлежащи на една по-ранна култура, и които бяха представени от Хаген, са потопили съкровището в Рейн. Колко чудесно са описани тук последвалите събития; Кримхилд се придържа към своя план да унищожи враговете си, своите стари северни врагове, с помощта на Атила.
към текста >>
Колко чудесно са описани тук пос
лед
валите събития; Кримхилд се придържа към своя план да унищожи враговете си, своите стари северни врагове, с помощта на Атила.
Тя постига това, като превръща в своя участ тези атлантски елементи и успява да примами Атила да последва нейната кауза. Тя става съпруга на Атила. Преди това тя е живяла за малко в Бургундския двор. Тя е станала притежателка на съкровището на Нибелунгите и използвайки го е била голяма благодетелка. Но неизменните врагове, принадлежащи на една по-ранна култура, и които бяха представени от Хаген, са потопили съкровището в Рейн.
Колко чудесно са описани тук последвалите събития; Кримхилд се придържа към своя план да унищожи враговете си, своите стари северни врагове, с помощта на Атила.
Те били примамени в двора на Атила и на свой ред там те срещат самата духовна сила, от която щяха да бъдат изместени. На брега на Дунав, в лицето на Рудигер от Бехларен и съпругата му Готелинд, те срещат Християнството. Християнството бе това, което щеше да измести северно-европейската култура. Тук ние имаме намек за зората на Християнството. Онези, които постлаха пътя за него, отиват да срещнат своя крах.
към текста >>
Ако изучавате темата от литературна г
лед
на точка, естествено е да попитате как става така, че точно на края, в двора на хуните, са представени Дитрих от Берн, Хилдебранд и всички германски герои, тъй като те принадлежат на един период, вече преминал през Християнството.
Ако изучавате темата от литературна гледна точка, естествено е да попитате как става така, че точно на края, в двора на хуните, са представени Дитрих от Берн, Хилдебранд и всички германски герои, тъй като те принадлежат на един период, вече преминал през Християнството.
Те са християнски герои. Християнството причинява смъртта на древните народни души. Първо ние имаме зората на Християнството в Рудигер от Бехларен, и след това Християнството достига същностния елемент на древната народна душа. Тове не е нещо, казано след събитията, а нещо изживяно като пророчество вътре в Мистериите далеч преди появата на Християнството. Тези събития са плод на мистерийно посвещение.
към текста >>
Първо ние имаме зората на Християнството в Рудигер от Бехларен, и с
лед
това Християнството достига същностния елемент на древната народна душа.
Ако изучавате темата от литературна гледна точка, естествено е да попитате как става така, че точно на края, в двора на хуните, са представени Дитрих от Берн, Хилдебранд и всички германски герои, тъй като те принадлежат на един период, вече преминал през Християнството. Те са християнски герои. Християнството причинява смъртта на древните народни души.
Първо ние имаме зората на Християнството в Рудигер от Бехларен, и след това Християнството достига същностния елемент на древната народна душа.
Тове не е нещо, казано след събитията, а нещо изживяно като пророчество вътре в Мистериите далеч преди появата на Християнството. Тези събития са плод на мистерийно посвещение. Посвещението в Мистериите включва не само посвещение в истините на настоящето, а също и в истините на миналото и на бъдещето. Апокалипсисът винаги формира част от него. Сагата за Зигфрид дълго време бе Апокалипсисът на северните народи.
към текста >>
Тове не е нещо, казано с
лед
събитията, а нещо изживяно като пророчество вътре в Мистериите далеч преди появата на Християнството.
Ако изучавате темата от литературна гледна точка, естествено е да попитате как става така, че точно на края, в двора на хуните, са представени Дитрих от Берн, Хилдебранд и всички германски герои, тъй като те принадлежат на един период, вече преминал през Християнството. Те са християнски герои. Християнството причинява смъртта на древните народни души. Първо ние имаме зората на Християнството в Рудигер от Бехларен, и след това Християнството достига същностния елемент на древната народна душа.
Тове не е нещо, казано след събитията, а нещо изживяно като пророчество вътре в Мистериите далеч преди появата на Християнството.
Тези събития са плод на мистерийно посвещение. Посвещението в Мистериите включва не само посвещение в истините на настоящето, а също и в истините на миналото и на бъдещето. Апокалипсисът винаги формира част от него. Сагата за Зигфрид дълго време бе Апокалипсисът на северните народи.
към текста >>
Така ние имаме четири нива, които идват едно с
лед
друго.
Така ние имаме четири нива, които идват едно след друго.
Първо имаме Вотан, който преминава от атлантските времена; после Один. Один съответства на онова, развило се през втората подраса на петата коренна раса. Последният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой. Той съответства на развилото се през Халдейско-Вавилоно-Асирийската епоха. Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща култура, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи.
към текста >>
Пос
лед
ният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой.
Така ние имаме четири нива, които идват едно след друго. Първо имаме Вотан, който преминава от атлантските времена; после Один. Один съответства на онова, развило се през втората подраса на петата коренна раса.
Последният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой.
Той съответства на развилото се през Халдейско-Вавилоно-Асирийската епоха. Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща култура, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи. Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване. Тя бива тласната към трагедия. И понеже идва краят на тази северна култура, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид.
към текста >>
7.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
във времето лежащо между края на Атлантида и началото на с
лед
ващата, шестата коренна раса, ще бъде направен напредък от най-голямо значение; водачите на човечеството, неговите Ману, ще възникват в самото човечество.
Преди да започна да говоря за този мит, бих искал да посоча нещо друго, което повечето от вас вече знаят, но то е нещо, което трябва да се подчертава отново и отново. В хода на нашата пета коренна раса, т.е.
във времето лежащо между края на Атлантида и началото на следващата, шестата коренна раса, ще бъде направен напредък от най-голямо значение; водачите на човечеството, неговите Ману, ще възникват в самото човечество.
Никой от великите водачи, тласкали хората напред, водачите, дали им своите важни импулси в предишните коренни раси, не е преминал своята еволюция изцяло на Земята; те я преминаха частично на други планети, и така донесоха от други светове онова, което трябваше да дадат на Земята като велики импулси. Онези Ману на Лемурия и Атлантида, както и главният Ману на нашата пета коренна раса, са свръхсетивни индивидуалности, преминали на други планети едно възвишено обучение, позволило им да станат водачи на човечеството. Но през петата коренна раса високо развити човешки индивидуалности са обучили себе си така, че от шестата коренна раса нататък те ще бъдат способни да станат водачите на човечеството. В частност водачът на шестата коренна раса ще бъде човек като нас, само че един от най-напредналите, наистина най-напредналият сред хората. Той ще бъде същество, започнало своето развитие с началото на инкарнациите, приблизително по средата на Лемурия, един който винаги е бил човек всред човеци, само че е бил способен да напредне по-бързо, и който е преминал всеки етап от човешката еволюция.
към текста >>
С
лед
това имаме наричаното от нас древна халдейска подраса, подрасата на Звездите, от която израелтяните формираха един клон, всъщност най-важният клон.
Петте подкоренни раси, които познаваме, са: първо, подрасата на Духовността; това е подрасата, от която възникна индийската културна общност. После имаме подрасата на Огъня, това е персийската културна общност.
След това имаме наричаното от нас древна халдейска подраса, подрасата на Звездите, от която израелтяните формираха един клон, всъщност най-важният клон.
Четвъртата културна общност е онази, която създаде Гърция и Рим, подрасата на Личността. Петата подраса е тази на Света, културата в която живеем самите ние, културата на настоящия етап от еволюцията, която ще бъде заменена от културна общност, идаваща от Азия.
към текста >>
Пос
лед
ния път аз описвах великите Посветени на северните региони.
Последния път аз описвах великите Посветени на северните региони.
По този повод аз посочих факта, че Посветеният, или всеки, който по някакъв начин с свързан с посвещение, има отличителен знак, и че да бъдеш неуязвим е един от тези символични знаци. Тази неуязвимост, която откриваме при Зигфрид, можем да намерим също и при Ахил. В действителност в мита, с който е свързан Ахил, е скрито дълбоко езотерично значение. Трябва да осъзнаете, че онова, което ще изнеса пред вас, се случи постепенно през петата коренна раса. Ману така огранизираха водачеството на расата, че цялото ръководство на човечеството беше в ръцете на свещеничеството, получаващо своята инспирация направо от висши духовни Същества, от свръхчовеците.
към текста >>
Затова кастите могат да бъдат намерени само в автентичните свещенически култури, в древна Индия и Египет, където начело бяха посветени свещеници, свещеници които не с
лед
ваха импулси, получени от кама, а само интуиции отгоре, на тях можеше да бъде поверено това да причинят важната класифицация, която в своя произход в Индия и Египет бе напълно оправдана.
В действителност в мита, с който е свързан Ахил, е скрито дълбоко езотерично значение. Трябва да осъзнаете, че онова, което ще изнеса пред вас, се случи постепенно през петата коренна раса. Ману така огранизираха водачеството на расата, че цялото ръководство на човечеството беше в ръцете на свещеничеството, получаващо своята инспирация направо от висши духовни Същества, от свръхчовеците. На това свещеничество можеше да бъде поверена класификацията на човечеството. Не би било възможно да се извърши правилно разделение в касти освен в културни общности, водени от управници-свещеници.
Затова кастите могат да бъдат намерени само в автентичните свещенически култури, в древна Индия и Египет, където начело бяха посветени свещеници, свещеници които не следваха импулси, получени от кама, а само интуиции отгоре, на тях можеше да бъде поверено това да причинят важната класифицация, която в своя произход в Индия и Египет бе напълно оправдана.
Когато изучавате тези касти вие откривате, че те са израз на целия план на развитие на петата коренна раса.
към текста >>
Според този план, ръководството на петата коренна раса трябва постепенно да премине от свещеническия светог
лед
към този на света.
Според този план, ръководството на петата коренна раса трябва постепенно да премине от свещеническия светоглед към този на света.
Светски крал, крал който да не е свещеник, в първите етапи на петата коренна раса би бил напълно невъзможен. Това бе невъзможно и на Атлантида, където водачът още работеше с определени сили, когато импулсът още не минаваше през мислещия ум. Но в петата коренна раса трябваше да стане едно спиране, ръководството трябваше да бъде изцяло отделено от космическите сили и предадено на онези, получаващи божествени инспирации. Затова в Индийската и Египетската култура имаме свещеническо управление. Свещеникът е Регентът, всичко произлиза от него.
към текста >>
После идва кастата, която с
лед
ва чисто земни занимания.
Това бе невъзможно и на Атлантида, където водачът още работеше с определени сили, когато импулсът още не минаваше през мислещия ум. Но в петата коренна раса трябваше да стане едно спиране, ръководството трябваше да бъде изцяло отделено от космическите сили и предадено на онези, получаващи божествени инспирации. Затова в Индийската и Египетската култура имаме свещеническо управление. Свещеникът е Регентът, всичко произлиза от него. Свещеникът принадлежи към първата каста, войнът към втората.
После идва кастата, която следва чисто земни занимания.
Така слизаме до степените на онези, занимаващи се със земеделие. Малко по-малко тези касти достигнаха до независимост.
към текста >>
През третата подраса водачеството може да премине към светски царе, които обаче с
лед
ват ръководството на свещениците или свещениците-царе.
Така през петата коренна раса четирите касти намериха своя външен израз във времето в постепенното обучение на независимост на седемте коренни раси. Пропорцията четири към седем идва от един специфичен закон. Днес само ще кажа, че еволюцията се случва по такъв начин, че в първата подраса, във всички съществени неща, ръководството е изцяло в ръцете на свещениците. В лицето на втората подкоренна раса имаме такава, водена от свещеници-царе. Заратустра, истинският маг, е съветникът на свещениците-царе.
През третата подраса водачеството може да премине към светски царе, които обаче следват ръководството на свещениците или свещениците-царе.
Едва в четвъртата подраса ние откриваме чисто светски царе, царе които вече не са свързани със свещеническата сила. Тази четвърта подраса води своето начало от гръцкия народ. В Гърция за пръв път виждаме светски царе, и след като бяха основани гръцките колонии, в тях също откриваме светски царе.
към текста >>
В Гърция за пръв път виждаме светски царе, и с
лед
като бяха основани гръцките колонии, в тях също откриваме светски царе.
В лицето на втората подкоренна раса имаме такава, водена от свещеници-царе. Заратустра, истинският маг, е съветникът на свещениците-царе. През третата подраса водачеството може да премине към светски царе, които обаче следват ръководството на свещениците или свещениците-царе. Едва в четвъртата подраса ние откриваме чисто светски царе, царе които вече не са свързани със свещеническата сила. Тази четвърта подраса води своето начало от гръцкия народ.
В Гърция за пръв път виждаме светски царе, и след като бяха основани гръцките колонии, в тях също откриваме светски царе.
към текста >>
Сагата за Троянската война е представяне на разпространението на елинизма; това е митично представяне на една езотерична истина, на разцвета на четвъртата подраса на петата коренна раса, и заместването на свещеническото ръководство, тогава в своя пос
лед
ен етап, от чисто светското управление.
Сагата за Троянската война е представяне на разпространението на елинизма; това е митично представяне на една езотерична истина, на разцвета на четвъртата подраса на петата коренна раса, и заместването на свещеническото ръководство, тогава в своя последен етап, от чисто светското управление.
към текста >>
Докато имаше свещеници в стария смисъл, беше невъзможно някаква с
лед
а от кама да навлезе в управлението на света.
Там ние имаме важен преход. Духовният живот слиза за пръв път в средата на четвъртата подраса. За пръв път ние имаме нещо общо с физическа борба. Посредством това се поражда нещо забележително. Предишните водачи на света бяха освободени от кама, защото те трябваше да отклоняват себе си от всичко свързано с кама, докато тяхното предишно посвещение напреднеше до духовно посвещение.
Докато имаше свещеници в стария смисъл, беше невъзможно някаква следа от кама да навлезе в управлението на света.
Кама причини разделяне, причини това съществата да се обърнат едни срещу други. По-рано също можеха да бъдат открити хора, противопоставящи се едни на други, но това не се дължеше на кама-манас, а се случваше, защото хората не бяха достатъчно напреднали да разпознават добро и зло. По онова време хората не можеха да оценят войната със стандартите за добро и зло. Те не биха казали “войната е добра” или “войната е лоша” повече, отколкото че лъвът е добър или лош; доброто и злото започнаха в момента, когато кама-манас слезе, така че кама работеше заедно с манас, и човекът стана свой собствен господар и се обръщаше съзнателно към или срещу своя ближен. Именно тогава възникна съзнателната война.
към текста >>
Всичко което пос
лед
ва, според мита, е само по-нататъшно развитие на тенденцията, която вече съществуваше.
Всичко което последва, според мита, е само по-нататъшно развитие на тенденцията, която вече съществуваше.
Казва се, че най-прекрасната ябълка е ябълката на Ерида. Трите богини Хера, Атина Палада и Афродита - т.е. всичко, което по-рано беше божествена душа - се скарват помежду си, защото трите богини символизират различни степени на душевен живот на висшия, духовен план. Сега нещата вече не зависят от духовното ниво, а Парис е призован да реши от позицията на физическия план. Всичко слиза на физически план.
към текста >>
Понятието мистичния факт включва не само мистично съдържание, а мистично съдържание, с
лед
ващо своя път външно на физически план.
Посредством това се предизвиква пълен съюз между принципите на манас и на кама на напълно съзнателния физически план. Това съответства не само на онова, което символизира Троянската война, а също и на онова, което се е случило в действителност. Троянската война наистина се е състояла. Макар че тя беше серия от физически събития, тези събития имат също и символично значение, те са мистични факти.
Понятието мистичния факт включва не само мистично съдържание, а мистично съдържание, следващо своя път външно на физически план.
към текста >>
Човекът така дълбоко ще бъде проникнат от огъня на Кундалини, че ще с
лед
ва принципа на любовта като свое собствено най-вътрешно естество.
Човекът така дълбоко ще бъде проникнат от огъня на Кундалини, че ще следва принципа на любовта като свое собствено най-вътрешно естество.
към текста >>
И по този начин братството ще бъде достигнато в нашата собствена коренна раса и в с
лед
ващата.
В седмата подраса на петата коренна раса цялото човечество ще бъде в хаос, защото коренната раса тогава ще бъде близо до своя колапс. Но малък брой хора от седмата подраса на петата коренна раса ще станат истински синове на огъня на Кундалини. Те ще бъдат проникнати с цялата му сила. Те ще доставят материала; те ще го предадат на водачите на онези, които ще развиват човека по-нататък. Така петата коренна раса е насочена към висотите, които запалват божествения огън; така от най-вътрешните дълбини със свещен плам бива запален божественият принцип, който повече няма да отделя човек от човека, а ще предизвика братство, докъдето стига човешкото разбиране.
И по този начин братството ще бъде достигнато в нашата собствена коренна раса и в следващата.
Този огън ще живее в отделни индивидуалности; и в онези, Посветени в хода на петата коренна раса, вече живее искра от този божествен огън, който е начинът за братство и който ще сложи край на разделението.
към текста >>
Ако разбирате всичко това, вие виждате, че мита за Троя, както и много други, просто се придържа към една истинска световно-историческа пос
лед
ователност.
Ако разбирате всичко това, вие виждате, че мита за Троя, както и много други, просто се придържа към една истинска световно-историческа последователност.
Това е тайната, която Мистериите пазят. Те показват великите събития в историята на света на Посветените от тази възвишена гледна точка. В самите Мистерии такива събития бяха просто преподавани, и в старите гръцки Мистерии - древните Мистерии, далеч предхождащи Елевзинските - този важен момент, началото на четвъртата подраса на петата коренна раса и цялото й значение, беше сред другите неща, изнасяни пред учениците.
към текста >>
Те показват великите събития в историята на света на Посветените от тази възвишена г
лед
на точка.
Ако разбирате всичко това, вие виждате, че мита за Троя, както и много други, просто се придържа към една истинска световно-историческа последователност. Това е тайната, която Мистериите пазят.
Те показват великите събития в историята на света на Посветените от тази възвишена гледна точка.
В самите Мистерии такива събития бяха просто преподавани, и в старите гръцки Мистерии - древните Мистерии, далеч предхождащи Елевзинските - този важен момент, началото на четвъртата подраса на петата коренна раса и цялото й значение, беше сред другите неща, изнасяни пред учениците.
към текста >>
Тези пос
лед
ните не бяха разкривани с цел да задоволяват нечие любопитство или прекалена жажда за познание.
За онези, които не са запознати с теософското учение, това звучи фантастично. Но то е факт. Троянската война бе показвана в Мистериите преди да се състои. Това е съществен принцип на Мистериите, и това е, което прави необходимо те да се пазят в тайна, защото те разкриват не само великите събития на миналото, но също и идващите събития.
Тези последните не бяха разкривани с цел да задоволяват нечие любопитство или прекалена жажда за познание.
Онези, които бяха Посветени в Мистериите, са призвани да участват в оформянето на световната история. Те трябва да извличат от Мистериите силите, позволяващи им да правят това. Това е значението на Мистериите. Затова тяхното предаване би означавало публично обявяване от някой на онова, което ще се случи в бъдеще. Всеки, правещ това, предизвиква крайно объркване сред своите ближни.
към текста >>
Предположете, че нещо важно ще се случи с
лед
500 години.
Онези, които бяха Посветени в Мистериите, са призвани да участват в оформянето на световната история. Те трябва да извличат от Мистериите силите, позволяващи им да правят това. Това е значението на Мистериите. Затова тяхното предаване би означавало публично обявяване от някой на онова, което ще се случи в бъдеще. Всеки, правещ това, предизвиква крайно объркване сред своите ближни.
Предположете, че нещо важно ще се случи след 500 години.
За да се появи то, човечеството се нуждае от подготовка.
към текста >>
С
лед
ващата коренна раса ще живее при други условия.
Посветените са в положение да понасят тези условия и да спомагат за тях. Предположете, че някой предизвика веднага събитие, години преди то да е необходимо. Тогава човечеството не би било узряло за него. Всяка Мистерия един ден при съвсем различни условия става общо достояние, но това трябва да бъде при различни условия. Днес още има Мистерии, която няма да бъдат разкрити преди шестата коренна раса.
Следващата коренна раса ще живее при други условия.
Всеобщото братство тогава ще бъде нещо съвсем различно. Предположете, че днес някой кажеше тайна, подходяща само за същество с качеството на братство. Той би злоупотребил с нея. Няма абсолютни Мистерии, има само неща, които при определени условия не могат още да бъдат понесени, и хора, които още не могат да ги понесат.
към текста >>
8.
Езотерична Космология
GA_92 Езотерична космология
По стенографски записки, непрег
лед
ани от автора.
По стенографски записки, непрегледани от автора.
към текста >>
9.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
За да разберем това, ние трябва да хвърлим пог
лед
върху столетията, предшестващи появата на Християнството, и да прос
лед
им извършения напредък.
В Средните Векове окултните истини бяха известни в Розенкройцерското Движение. Но винаги когато се разчуваха, с тях се злоупотребяваше или бяха изопачавани. През XVIII век те навлязоха в етап на повече дилетантство и шарлатанство и в началото на XIX век бяха поставени изцяло за заден план от естествените науки. Едва в наши дни те започват да се появяват отново и в идните столетия те ще играят важна роля в развитието на човечеството.
За да разберем това, ние трябва да хвърлим поглед върху столетията, предшестващи появата на Християнството, и да проследим извършения напредък.
към текста >>
Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и принципи на човешкото същество да се разгръщат и развиват в пос
лед
ователни степени.
Какво се е случило във вътрешното естество на човека, което да оправдае този преход на неговото съзнание от един план на друг, от плана на интуицията към този на логиката? Тук ние се докосваме до един от основните закони на историята - закон вече неразпознаван от съвременната мисъл.
Той е: Човечеството се развива по начин, който позволява на различните елементи и принципи на човешкото същество да се разгръщат и развиват в последователни степени.
към текста >>
10.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Разликата между Окултните Братства преди и с
лед
Християнството е, че преди появата на Християнството главната им мисия бе да пазят свещеното предание; с
лед
него бе да формират и оформят бъдещето.
Разликата между Окултните Братства преди и след Християнството е, че преди появата на Християнството главната им мисия бе да пазят свещеното предание; след него бе да формират и оформят бъдещето.
Окултната наука не е абстрактна и мъртва, а действена и жива.
към текста >>
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години с
лед
Исус Христос.
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос.
Същността на Манихейското учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото. В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която - Доброто - трябва да унищожи другата - Злото. За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света.
към текста >>
За да бъде разбрано развитието на човечеството, то трябва да бъде пог
лед
нато в неговата цялост.
За да бъде разбрано развитието на човечеството, то трябва да бъде погледнато в неговата цялост.
Само тогава можем да видим неговия висш идеал. Да вярваме, че за действието не е необходим идеал, е голяма грешка. Човек без идеали е човек без сила. Ролята на идеала в живота е като на парата в двигателя. Парата включва огромен обем "сгъстено пространство" в малко място - затова и огромната й сила на разширяване.
към текста >>
Геолозите всъщност започват да откриват с
лед
и от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име.
В настоящия момент от време, етерното тяло на човека има практически същата форма като физическото тяло, макар и да се простира малко отвъд него. Но колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-голяма е разликата в размерите на етерната глава и на физическата глава. Етерната глава се оказва много по-голяма. Това бе съществено в периода на земното развитие, предшестващ нашия. Хората, живели по онова време, бяха атлантите.
Геолозите всъщност започват да откриват следи от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име.
Следи от самия човек още не са били открити, но това е само въпрос на време. Окултните предсказания винаги предшестват достоверната история.
към текста >>
С
лед
и от самия човек още не са били открити, но това е само въпрос на време.
Но колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-голяма е разликата в размерите на етерната глава и на физическата глава. Етерната глава се оказва много по-голяма. Това бе съществено в периода на земното развитие, предшестващ нашия. Хората, живели по онова време, бяха атлантите. Геолозите всъщност започват да откриват следи от древната Атлантида, от минералите и флората на тази древен континент, сега потънал в океана, носещ неговото име.
Следи от самия човек още не са били открити, но това е само въпрос на време.
Окултните предсказания винаги предшестват достоверната история.
към текста >>
Предната част на човешката глава започна да се развива в европейските раси, които пос
лед
ваха тези на Атлантида.
Предната част на човешката глава започна да се развива в европейските раси, които последваха тези на Атлантида.
Фокусната точна на съзнание при атлантите лежеше извън челото, в етерната глава. Днес тя лежи вътре във физическата глава, малко над носа.
към текста >>
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вс
лед
свие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Нифелхайм или Небелхайм (земята на мистите) в германската митология е страната на атлантите. В онази епоха Земята бе по-гореща и обвита с парни облаци.
Континентът на атлантите бе унищожен от серия потопи, вследсвие на които земната атмосфера се изчисти - едва тогава дойде синьото небе, бурята, дъжда, дъгата.
Ето защо Библията казва, че когато спрял Ноевият ковчег, дъгата, "дъгата в небето" била нов знак за съюза между Бог и човека.
към текста >>
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, пос
лед
ните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали.
Дарвинизмът е направил много грешки по отношение на различията на расите, понастоящем съществуващи на Земята.
Висшите раси не са произлезли от низшите; напротив, последните представляват деградацията на висшите раси, които са ги предхождали.
Предположете, че имаме двама братя - единият от които е здрав и интелигентен, а другият - тъп и глупав. И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека.
към текста >>
11.
ІІІ. Бог, Човек, Природа
GA_92 Езотерична космология
Другите растения, пригодили се към пос
лед
валите епохи, му засвидетелсват приятелството си.
Болестта е нещо аналогично. Тя е регресия, причинена от паразитните елементи в огранизма. Друидите и Скалдите знаеха връзката между имела и човека. Има отзвук от това в легендата за Балдур. Богът Балдур е убит с имел, защото имелът е враждебен елемент от предишните епохи - елемент, който вече не е свързан с човека.
Другите растения, пригодили се към последвалите епохи, му засвидетелсват приятелството си.
към текста >>
Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и с
лед
това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
Жизненоважен момент, точката на пресичане и на промяна на възходящия живот на човека, лежи във времето на разделяне на половете. Имаше епоха, когато двата пола бяха обединени в съществото на човека. Дори Дарвин разпознава това като вероятност. В резултат на разделянето на половете се роди един нов, всеобхватен елемент: елементът на любовта.
Привличането на любовта е толкова силно, толкова тайнствено, че тропични пеперуди от различни полове, пренесени в Европа и след това освободени, ще прелетят обратно и ще се срещнат по средата на пътя.
към текста >>
Растителното царство издишва кислород; човекът - с
лед
разделянето на половете - издишва любов.
Има аналогия в отношенията, установени между света на човека и божествения свят и тези между човешкото царство и животинското царство. Кислородът и въглеродният диоксид са вдишвани и издишвани от човека.
Растителното царство издишва кислород; човекът - след разделянето на половете - издишва любов.
Боговете се изхранват от това излъчване на любов.
към текста >>
Тук само ще припомним с
лед
ните думи на Розенкройцерския Орден: "Знай, човеко, че през твоето същество тече поток, който се издига нагоре, и поток, който слиза надолу."
Розенкройцерската наука обяснява ролята на Луцифер в света. Ние ще се върнем на това по-късно.
Тук само ще припомним следните думи на Розенкройцерския Орден: "Знай, човеко, че през твоето същество тече поток, който се издига нагоре, и поток, който слиза надолу."
към текста >>
12.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
За да я разберем чрез аналогията, нека раз
лед
аме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот - органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо.
Какво е сънят? Това е дейност, оцеляла от праисторически времена.
За да я разберем чрез аналогията, нека разледаме определено явление, което вече всъщност не принадлежи към физическия живот - органите, които сега са станали безполезни, недоразвити организми, от които естественикът не може да направи нищо.
Такива са двигателните органи на ухото и на окото, които вече не функционират, апендиксът, и особено епифизната жлеза в мозъка, която има форма на малка шишарка. Естествениците я обясняват като продукт на дегенерацията, като паразитен израстък в мозъка. Това не е вярно. В дълготрайните творения на Природата нищо не е безполезно. Епифизната жлеза е оцелелия остатък на орган от огромно значение в първичния човек, орган на възприятие, който служеше едновременно като антена, око и ухо.
към текста >>
Сънят е недоразвита фунция на нашия живот - наг
лед
без приложение или цел.
Сънят е недоразвита фунция на нашия живот - наглед без приложение или цел.
В действителност той представлява атрофирала функция - функция, която някога е породила съвсем различен модел на възприятие.
към текста >>
Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в ог
лед
ало (инверсия).
Помислете за славянската легенда за "Жената по Пладне". Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки. Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън.
Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия).
В "Загадката на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси. Той твърди също, че всички легенди се били породени в състояние на по-висш сън, където се възприемат реалности, и че сфинксът в действителност е една демонична фигура.
към текста >>
С
лед
ователно произходът на всички митове е едно сънно съзнание, или възприемане на един реален свят в астрални символи.
Следователно произходът на всички митове е едно сънно съзнание, или възприемане на един реален свят в астрални символи.
Митовете описват астралния свят, видян в символични видения.
към текста >>
Древни способности, оцелели от минали епохи, и атрофирали в човешкото същество, действат като ферменти за по-с
лед
ващо развитие; те са като маята, която кара тестото да втаса.
Известен на окултизма закон е, че с всеки нов етап на еволюцията се появява елемент от миналото.
Древни способности, оцелели от минали епохи, и атрофирали в човешкото същество, действат като ферменти за по-следващо развитие; те са като маята, която кара тестото да втаса.
Настоящата способност за сънуване у човека ще породи един нов вид виждане, едно възприятие на астралния и на духовния свят.
към текста >>
Закон на еволюцията е, че определени органи атрофират, за да поемат впос
лед
ствие нови функции.
Закон на еволюцията е, че определени органи атрофират, за да поемат впоследствие нови функции.
към текста >>
Той трябва да облагороди своето астрално тяло и с
лед
това света около себе си.
Розенкройцерите учеха, че Земята, в първични времена, е била Земя на Мъдростта. Днес можем да я наречем Земя на Любовта. Мисията на човека е да постигне за несъвършената част на своето същество онова, което божествената мъдрост някога постигна за неговото физическо тяло.
Той трябва да облагороди своето астрално тяло и след това света около себе си.
към текста >>
13.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която с
лед
това бива отнасяна отново към Духа.
Гръцката образност сравнява душата с пчела и спрямо фактите това е повече от вярно.
Точно както пчелата излиза от кошера и събира сока на цветята за да го превърне в мед, така и душата идва от Духа, прониква в реалността и събира нейната същина, която след това бива отнасяна отново към Духа.
към текста >>
Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, с
лед
XVI век и преди всичко в пос
лед
ното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития.
Хиляди години висшата мъдрост бе пазена в дълбока тайна от Окултни Братства. Човек трябваше да принадлежи към някое от тези Братства, преди да може да научи дори основите на окултната наука. За да влезе в Братството, той трябваше да премине определени изпитания и да се закълне, че няма да злоупотреби с истините, които му бяха разкривани.
Но условията на цивилизацията, и особено на човешкия интелект, след XVI век и преди всичко в последното столетие се промениха изцяло под влиянието на научните открития.
В резултат на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата - които в древни времена бяха известни само на Посветените - станаха публично достояние. Познанието, притежавано днес от науката, някога беше под опеката на Мистериите. Посветените винаги са знаели онова, което всички хора бяха предопределени да узнаят. Ето защо Посветените са били наричани пророци.
към текста >>
С
лед
времето на Христос Исус Посвещението не е същото, както преди Неговото идване.
Идването на Християнството причини голяма промяна в начина на Посвещаване.
След времето на Христос Исус Посвещението не е същото, както преди Неговото идване.
Ние можем да разберем това само изучавайки устройството на човека и седемте основополагащи принципа на неговото същество.
към текста >>
В този смисъл, с
лед
ователно, то е синтез на другите две тела.
Астралното тяло може да приема всички цветове на дъгата, според вълнението, който го одушевява. Всяко вълнение си има свой астрален цвят. Освен това, астралното тяло е, в известен смисъл, синтез на физическото и етерното тяло поради това, че етерното тяло има винаги противоположен характер на пола на физическото тяло. Етерното тяло на мъжа е женско; етерното тяло на жената е мъжко. И при мъжа, и при жената астралното тяло е двуполово.
В този смисъл, следователно, то е синтез на другите две тела.
към текста >>
Задачата на ученика, с
лед
ователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло.
Когато Посветеният е пречистил астралното си тяло от всички животински страсти, когато то е станало изцяло светещо (първата фаза на Посвещение), той е стигнал до степента на катарзис. Едва тогава той може да работи върху етерното си тяло и по този начин да "сложи печата си" върху физическото тяло. Само по себе си астралното тяло няма пряко влияние върху физическото тяло. Неговите сили трябва да преминат чрез етерното тяло.
Задачата на ученика, следователно, е свързана с преобразуването на астралното и етерното тяло с цел накрая да придобие пълен и цялостен контрол върху физическото тяло.
Така той става учител.
към текста >>
Еволюцията на човека, с
лед
ователно, се равнява на преобразяване на низшите тела от висшето Себе.
Тук ние се докосваме до един удивителен закон на човешката природа, доказващ, че Аза и Манас са централни точки за развитието на човека. Когато Манас доминира над астралното и етерното тяло, човек придобива нови способности и те на свой ред влияят на духовната и божествена форма на човека. Когато Манас работи върху етерното тяло, се поражда светлина и сила за целите на духовното същество на човека (Буди). Когато Манас работи върху физическото тяло, се пораждат светлина и сила за божествения Дух на човека (Атма).
Еволюцията на човека, следователно, се равнява на преобразяване на низшите тела от висшето Себе.
към текста >>
Всичко, което се случва в етерното тяло, оставя неизлечима с
лед
а, която бива, освен това, наложена като печат върху физическото тяло.
Висшата част е била променена и проникната от Аза, но низшата част още не е. Когато човек е преобраузвал цялото астрално тяло, ние казваме, че го е превърнал в Манас. Едва тогава той може да започне да работи върху етерното тяло. Има причина това да е така. Всичко в астралното тяло е мимолетно.
Всичко, което се случва в етерното тяло, оставя неизлечима следа, която бива, освен това, наложена като печат върху физическото тяло.
към текста >>
Тук трябва да разг
лед
аме различните състояния, в които се намира човекът по време на сън и в будния живот.
Разликата между източното и западното Посвещение се състои в медота, по който учителят довежда ученика до там да бъде способен да работи върху своето етерно тяло.
Тук трябва да разгледаме различните състояния, в които се намира човекът по време на сън и в будния живот.
към текста >>
Пос
лед
ното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ. Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял. И как би трябвало да го слушаме ние? Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия.
Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
14.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Пос
лед
ната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания.
Чрез тяхното съединяване страстите биват смекчени, одухотворени и контролирани според степента на интелигентност и воля на човека. Това сливане е от полза за човека, но той плаща за него със загубата на ясновидството. Представете си зелена течност, получена от съчетаване на сини и жълти елементи. Ако успеете да ги разделите, жълтото ще се утаи, а синьото ще се издигне на повърхността. Нещо подобно се случва когато, чрез Йога, животинската душа бива отделена от висшата душа.
Последната придобива ясновидско виждане; първата е оставена на собствените си сили, и ако не е била пречистена от Аза, тя се отдава на своите страсти и желания.
Това често се получава в случая на медиумите. "Пазачът на Прага" защитава човека от тази опасност.
към текста >>
15.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
От историческа г
лед
на точка то се счита за по-низше спрямо трите синоптични Евангелия, бидейки в известен смисъл апокрифно.
Не може да се каже, че съвременната теология има това схващане за Евангелието.
От историческа гледна точка то се счита за по-низше спрямо трите синоптични Евангелия, бидейки в известен смисъл апокрифно.
Самият факт, че за неговото съставяне се говори като за състояло се през II век след Христа е накарало определени теолози, изучаващи Библията, да бъдат критични към него, считайки го за труд на мистичен поет и александрийски философ.
към текста >>
Самият факт, че за неговото съставяне се говори като за състояло се през II век с
лед
Христа е накарало определени теолози, изучаващи Библията, да бъдат критични към него, считайки го за труд на мистичен поет и александрийски философ.
Не може да се каже, че съвременната теология има това схващане за Евангелието. От историческа гледна точка то се счита за по-низше спрямо трите синоптични Евангелия, бидейки в известен смисъл апокрифно.
Самият факт, че за неговото съставяне се говори като за състояло се през II век след Христа е накарало определени теолози, изучаващи Библията, да бъдат критични към него, считайки го за труд на мистичен поет и александрийски философ.
към текста >>
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и г
лед
аха на това Евангелие като на своя Библия.
През Средните Векове няколко Братства виждаха в това Евангелие същинския извор на Християнските истини. Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите.
Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия.
Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези Братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини.
към текста >>
Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден с
лед
ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите.
Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
към текста >>
Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, с
лед
призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот.
Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища. Посветените бяха онези, които бяха пробудени. Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма.
Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот.
Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение. Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в Христос". Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата.
към текста >>
Йоан е Лазар, който излезе от гроба с
лед
своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос.
Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. "Ученикът, когото Исус обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос.
Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос.
Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на Християнството.
към текста >>
С
лед
като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека.
Имало е епохи в историята на човека, когато виното не е било познато. В дните на Ведите то бе практически непознато. В епохите, когато не се пиеше алкохол, идеята за предишно съществуване и за много животи се изповядваше всеобщо; никой не се съмняваше в нейната истинност.
След като човекът започна да пие вино обаче, познанието за прераждането бързо западна; накрая то напълно изчезна от съзнанието на човека.
То съществуваше само сред Посветените, които не пиеха алкохол. Алкохолът има особено силен ефект върху човешкия организъм, особено върху етерното тяло, което е седалището на паметта. Алкохолът помрачава интимните дълбини на паметта. "Виното предизвиква забрава" – така казва поговорката. Забравата не е само повърхностна или краткотрайна, а дълбока и постоянна и се получава умъртвяване на силата на паметта в етерното тяло.
към текста >>
Познанието за прераждането, с
лед
ователно, щеше да бъде загубено за две хиляди години и виното бе средството за тази цел.
Когато наближи ерата на Християнството, за човекът бе предопределено да навлезе в епоха на концентриране върху земните усилия; той щеше да работи в посока подобряване на земното същестуване, за развитието на интелекта, на логическото и научно разбиране на Природата.
Познанието за прераждането, следователно, щеше да бъде загубено за две хиляди години и виното бе средството за тази цел.
към текста >>
16.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и г
лед
а на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
към текста >>
Розенкройцерите също поддържаха този възг
лед
, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата.
Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията.
към текста >>
С
лед
дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и с
лед
сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването. В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван. Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността.
След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост.
До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване. Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло. Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно?
към текста >>
Той г
лед
ал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека. Самият Гьоте казва, че е бил завладян от радост и един вид екстаз, когато той действително откри средно-челюстната кост в човешките челюсти, добавяйки, че това е било едно от най-чудесните изживявания в живота му. По време на пътуването в Италия той отново имаше същото изживяване.
Той гледал фрагмент от овчи череп, и в него дошла друга идея – идея още по-забележителна по отношение на човешката еволюция – че човешкият мозък, седалището на интелигентността, центърът на волевото движение, е развитие и метаморфоза на гръбначния костен мозък, също както растението е кулминацията и синтеза на корен и стъбло.
Коя е тази способност, която позволи на Гьоте да направи тези удивителни открития, които сами по себе си заслужаваха да направят името му безсмъртно? От една страна това бе възвишената му интелигентност, но също и неговата силна симпатия към всички живи същества и към цялата Природа. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Това съответства на втората степен на Християнското посвещение и е възнаграждение за изпитанията на Бичуването. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа.
към текста >>
Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме "да" когато целият свят казва "не" – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена с
лед
ващата стъпка.
Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано.
Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме "да" когато целият свят казва "не" – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка.
Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене. Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля. Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари.
към текста >>
Той трябва с
лед
ователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то.
Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот.
Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то.
Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Ако ученикът не е достигнал тази степен, или ако получава погрешно ръководство, промяната в мозъка може да доведе до лудост. Лудостта не е нищо друго освен принудително разделяне на тези способности без възможността за тяхното ново обединяване чрез вътрешната воля.
към текста >>
С
лед
ното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид.
Той е истински съзнателен за смъртта и за слизането в света на сенките, но тогава тъмнината се разчупва и проблясва една нова светлина – астрална светлина. Завесата на храма "се раздира на две". Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето. Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина.
Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид.
Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора. Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна. Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук. И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят.
към текста >>
Когато човек е преминал тази степен, е дошло време за с
лед
ващата:
Такава е Мистичната смърт.
Когато човек е преминал тази степен, е дошло време за следващата:
към текста >>
Пос
лед
ната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада.
Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището.
Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада.
На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното. Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа.
към текста >>
17.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Трите различни светове, за които говори окултизмът, са както с
лед
ва:
Как да си представяме астралния свят?
Трите различни светове, за които говори окултизмът, са както следва:
към текста >>
Ако с
лед
операция за тях се открие пог
лед
ът, те виждат за пръв път формите и цветовете, от които винаги са били обкръжени.
Астралният свят не е място, а състояние, условие на съществуване. То ни обкръжава и ние сме потопени в него докато живеем на Земята. Ние живеем в него като същества, родени слепи, които се ръководят от докосването.
Ако след операция за тях се открие погледът, те виждат за пръв път формите и цветовете, от които винаги са били обкръжени.
към текста >>
Така и астралният свят се отваря за ясновидския пог
лед
.
Така и астралният свят се отваря за ясновидския поглед.
Той е друго състояние на съзнанието. В Гьотевите научни трудове има един чудесен пасаж върху същността на светлината като езика на природата:
към текста >>
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и пасивни модификации: така разг
лед
ани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина.
Цветовете са действията на светлината – нейните активни и пасивни модификации: така разгледани, ние можем да очакваме от тях някакво обяснение относно самата светлина.
Цветовете и светлината, вярно е, стоят в най-тясна връзка едни с други, но ние трябва да мислим и за двете като за принадлежащи на Природата като цяло, Природата като цяло е онова, което чрез тях показва себе си по особен начин на сетивото на зрението.
към текста >>
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в ог
лед
ало, обърнато.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато.
В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563. Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност. В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината. В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим. По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна пос
лед
ователност.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато. В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563.
Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност.
В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината. В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим. По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
В астралния свят причината идва преди пос
лед
ствието, докато на Земята, пос
лед
ствието с
лед
ва причината.
Първото нещо, което трябва да се осъзнае е, че в астралния свят всичко, което съществува, се разкрива както ако беше в огледало, обърнато. В астрална светлина числото 365 трябва да се прочете отзад напред: 563. Ако пред нас се развива някакво събитие, то бива възприемано в обратна последователност.
В астралния свят причината идва преди последствието, докато на Земята, последствието следва причината.
В астралния свят целта изглежда като причина – доказвайки, че целта и причината са идентични, действайки в обратен смисъл спрямо сферата на живота, в която ние работим. По този начин телеологичният проблем, който никой метафизик не е могъл да разреши с абстрактна мисъл, бива разрешен от ясновидецът.
към текста >>
Това астрално себепознание се случва по абнормален начин при онези, които са обременени с физическо заболяване, което се състои в постоянни видения на това как са предс
лед
вани от животни и заплашващи ги същества.
Това астрално себепознание се случва по абнормален начин при онези, които са обременени с физическо заболяване, което се състои в постоянни видения на това как са предследвани от животни и заплашващи ги същества.
Страдащите виждат огледалните образи на собствените си емоции и страсти.
към текста >>
Страдащите виждат ог
лед
алните образи на собствените си емоции и страсти.
Това астрално себепознание се случва по абнормален начин при онези, които са обременени с физическо заболяване, което се състои в постоянни видения на това как са предследвани от животни и заплашващи ги същества.
Страдащите виждат огледалните образи на собствените си емоции и страсти.
към текста >>
С
лед
смъртта етерното тяло, астралното тяло и Аза на човека напускат физическото тяло.
Какво се случва в момента на смъртта?
След смъртта етерното тяло, астралното тяло и Аза на човека напускат физическото тяло.
Единствено трупът остава във физическия свят. Кратко време след смъртта етерното и астралното тяло са обединени. Етерното тяло отпечатва в астралното тяло паметта на току-що преминалия живот; след това етерното тяло бавно се разтваря и астралното тяло преминава само в астралния свят.
към текста >>
Кратко време с
лед
смъртта етерното и астралното тяло са обединени.
Какво се случва в момента на смъртта? След смъртта етерното тяло, астралното тяло и Аза на човека напускат физическото тяло. Единствено трупът остава във физическия свят.
Кратко време след смъртта етерното и астралното тяло са обединени.
Етерното тяло отпечатва в астралното тяло паметта на току-що преминалия живот; след това етерното тяло бавно се разтваря и астралното тяло преминава само в астралния свят.
към текста >>
Етерното тяло отпечатва в астралното тяло паметта на току-що преминалия живот; с
лед
това етерното тяло бавно се разтваря и астралното тяло преминава само в астралния свят.
Какво се случва в момента на смъртта? След смъртта етерното тяло, астралното тяло и Аза на човека напускат физическото тяло. Единствено трупът остава във физическия свят. Кратко време след смъртта етерното и астралното тяло са обединени.
Етерното тяло отпечатва в астралното тяло паметта на току-що преминалия живот; след това етерното тяло бавно се разтваря и астралното тяло преминава само в астралния свят.
към текста >>
Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека с
лед
смъртта.
Тогава астралното тяло съдържа всички желания, породени от живота и които, лишени от физическото тяло, няма начин да бъдат задоволени. Това поражда усещане на завладяващ жажда – основата на имагинацията за наказанието на Тантал в гръцката митология. Има го също и впечатлението, че си потопен в огън – Геената или Чистилището.
Идеята за огъня на Чистилището, осмивана от материалистите, е верен израз на субективното състояние на човека след смъртта.
Напротив, незадоволената жажда за действие причинява усещането за студ в душата. Именно за този студ – роден от действие, нереазлизирано на Земята – се казва, че се усеща от духовете в медиумните сеанси. Душата, живееща в астралното тяло трябва да се научи да се освобождава от силите на физическите органи и да придобие нов организъм за съществуване в астралния свят.
към текста >>
Едва с
лед
като животът бъде преживян в този пречистващ огън до точката на раждането, душата е готова да премине в духовния свят – в Девакана.
Сега душата започва да преживява изминалия живот в обратен ред, започвайки със смъртта и връщайки се към раждането.
Едва след като животът бъде преживян в този пречистващ огън до точката на раждането, душата е готова да премине в духовния свят – в Девакана.
Такъв е смисълът на Христовите думи към Неговите ученици: "Истина, истина ви казвам, докато не станете като деца, не можете да влезете в царството на Небесата."
към текста >>
Когато душата изживява миналия живот в астралния свят с
лед
смъртта, в обратен ред, трябва да има отричане на удоволствието, докато не остане същността на самото изживяване.
Когато душата изживява миналия живот в астралния свят след смъртта, в обратен ред, трябва да има отричане на удоволствието, докато не остане същността на самото изживяване.
Пътуването през астралния свят е по този начин едно пречистване, посредством което душата се учи да забравя всяко чувство за физически наслади.
към текста >>
Земната заповед "не убивай" може с
лед
ователно да бъде преведена като "не лъжи" по отношение на астралния свят.
Лъжата във физическия свят става фактор за разрушение в астралния свят. Лъжата е убийство в астралния свят. Това явление е произходът на черната магия.
Земната заповед "не убивай" може следователно да бъде преведена като "не лъжи" по отношение на астралния свят.
Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия. Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава. В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила. Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
към текста >>
По същата причина в определени школи за черна магия пос
лед
ователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен.
По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината. Само защото ясновидството е било загубено, медицината е трябвало да прибегне до вивисекцията.
към текста >>
Проказата бе пос
лед
ствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена.
Епидемиите, избухнали особено в Средните Векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот.
Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена.
Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността. Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
към текста >>
Монголците, нас
лед
ниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността.
Епидемиите, избухнали особено в Средните Векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот. Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена.
Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността.
Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
към текста >>
18.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Той не желае да кара никого да си промени светог
лед
а, а да раздвижи в другите чувството, пробудило се в него, и да им позволи и те да виждат.
Окултистът никога няма да мечтае за налагане на догми. Той е човек, който казва какво е видял и проверил в астралния и духовния свят или какво му е било разкрито от надеждни и заслужаващи доверие учители.
Той не желае да кара никого да си промени светогледа, а да раздвижи в другите чувството, пробудило се в него, и да им позволи и те да виждат.
към текста >>
Тук ние ще разг
лед
аме човека като астрално същество, както той се разкрива на ясновидското виждане.
Тук ние ще разгледаме човека като астрално същество, както той се разкрива на ясновидското виждане.
Астралното същество на човека включва целия свят на чувствата, страстите, емоциите и импулсите на душата. За вътрешния поглед те са превърнати във форми и цветове. Самото астрално тяло е облакообразна, яйцевидна форма, проникваща и обгръщаща човека. Ние можем да я възприемаме отвътре.
към текста >>
За вътрешния пог
лед
те са превърнати във форми и цветове.
Тук ние ще разгледаме човека като астрално същество, както той се разкрива на ясновидското виждане. Астралното същество на човека включва целия свят на чувствата, страстите, емоциите и импулсите на душата.
За вътрешния поглед те са превърнати във форми и цветове.
Самото астрално тяло е облакообразна, яйцевидна форма, проникваща и обгръщаща човека. Ние можем да я възприемаме отвътре.
към текста >>
Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако г
лед
а собствената си аура.
Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания. Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове. Има един основен цвят, в който другите се преливат. Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък.
Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура.
Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.
към текста >>
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски пог
лед
.
Всички велики основатели на религии са притежавали ясновидски поглед.
Те са духовните Водачи на човечеството, и техните наставления са наставления в моралния живот, основан на астрални и духовни истини. Това обяснява сходствата във всички религии. Има определена прилика например между осем-степенния път на Буда и осемте Блаженства на Христос. Същата основополагаща истина е, че винаги когато развива един от своите добродетели, човек развива нова способност за възприятие. Защото ясновидецът знае, че способностите, които могат да се превърнат в органи на възприятие, са осем на брой.
към текста >>
В Мистериите йерофантът прос
лед
яваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше).
Ние имаме пример за това в Мистериите и Боговете на Гърция.
В Мистериите йерофантът проследяваше назад развитието на човека в неговите три етапа: човекът-животно, човекът-човек, човекът-Бог (истинският свръхчовек, не погрешния свръхчовек на Ницше).
Йерофантът влагаше тези три свръхсетивни типа като живи образи в астралната светлина, където те бяха видими за онези, които бяха посветени в Мистериите. В същото време те бяха изразени в поезията и скулптурата чрез три символа: (1) Сатурн, или животинският тип; (2) човешкият тип: Хермес, или Меркурий; (3) божественият тип: Зевс, или Юпитер. Всяка от тези фигури, заедно с всичко около тях, представя един цикъл на човешката еволюция. Това е начинът, по който учениците на Мистериите пренасяха в изкуството онова, което бяха видели в астрална светлина.
към текста >>
Г
лед
айки отгоре надолу главата и половите органи, човекът е синтезиран и един.
Гледайки отгоре надолу главата и половите органи, човекът е синтезиран и един.
Всичко това е продукт на миналото. Вляво и вдясно той е симетричен, представящ настоящето и бъдещето. Тези две симетрични части обаче нямат еднаква стойност. Защо обикновено човек има за силна ръка дясната? Дясната ръка, която е по-активната от двете днес, е предопределена впоследствие да атрофира.
към текста >>
Дясната ръка, която е по-активната от двете днес, е предопределена впос
лед
ствие да атрофира.
Гледайки отгоре надолу главата и половите органи, човекът е синтезиран и един. Всичко това е продукт на миналото. Вляво и вдясно той е симетричен, представящ настоящето и бъдещето. Тези две симетрични части обаче нямат еднаква стойност. Защо обикновено човек има за силна ръка дясната?
Дясната ръка, която е по-активната от двете днес, е предопределена впоследствие да атрофира.
Лявата ръка ще остане, когато двете "крила" на челото бъдат развити. Сърцето ще бъде мозъкът на гръдния кош – един орган на познанието.
към текста >>
19.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
С
лед
смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото.
Девакан е санскритския термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека.
След смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото.
След това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.
към текста >>
С
лед
това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.
Девакан е санскритския термин за дългия период от време, лежащ между смъртта и новото раждането на човека. След смъртта, в астралния свят, душата първо се учи как да изхвърли инстинктите, свързани с тялото.
След това душата преминава в Девакана за дългия период, който лежи между две прераждания.
към текста >>
Дълбокият, безсънищен сън – сънят който с
лед
ва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние.
Това ни дава някаква идея за функцията, изпълнявана от астралното тяло по време на сън. А къде е Себето, Азът на човека? В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание.
Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние.
От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек. Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън. При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>
Само с
лед
постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън.
В света на Девакана, но той няма съзнание за това. Ние трябва да правим разлика между сън, изпълнен със сънища и състоянието на дълбок сън. Сънят, изпълнен със сънища, е израз на астрално съзнание. Дълбокият, безсънищен сън – сънят който следва първите съновидения – съответства на деваканичното състояние. От него нищо не се помни, защото това е състояние на безсъзнателност за физическото същество на обикновения човек.
Само след постигането на по-висше посвещение човек е съзнателен за своите изживявания в дълбок сън.
При Посветения има непрекъснатост на съзнанието през будния живот, сънищния живот и дълбокия сън.
към текста >>
Нека сега разг
лед
аме състоянието на човека в Девакана с
лед
смъртта.
Нека сега разгледаме състоянието на човека в Девакана след смъртта.
Накрая на определено време етерното тяло се разтваря в силите на живия етер.
към текста >>
Каква е с
лед
ващата задача на астралното тяло и на Аза?
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза?
Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва. Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе.
към текста >>
Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което с
лед
ва.
Каква е следващата задача на астралното тяло и на Аза?
Трябва да бъде изградено ново етерно тяло за превъплъщението, което следва.
Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе. При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло.
към текста >>
С
лед
ователно във всяка с
лед
ваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено.
Деваканичното съществуване е отдадено отчасти на тази работа. Субстанцията на етерното тяло, както и тази на физическото тяло, не се запазва. Субстанцията, от която е съставено физическото тяло, постоянно се променя – докато бъде изцяло обновена в течение на седем години. По подобен начин, етерната субстанция се обновява, въпреки че нейните принципи на форма и вътрешна структура остават същите под влиянието на Висшето Себе. При смъртта тази субстанция е предадена изцяло на етерния свят и нищо не остава от едно въплъщение до друго, както и не остава от субстанцията на физическото тяло.
Следователно във всяка следваща инкарнация етерното тяло на човека е изцяло обновено.
Ето защо има такава промяна в физиономията и телесната форма на човека от една инкарнация в друга. Физиономията и телесната форма не зависят от волята на индивуалността, а от нейната карма, нейните желания, страсти и неволните й действия.
към текста >>
Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана с
лед
смъртта.
Съвсем различно е в случая на посветения ученик.
Той развива етерното си тяло в земното съществуване по такъв начин, че то се запазва и е готово да премине в Девакана след смъртта.
Тук на Земята той е способен да пробуди в своите етерни сили "Дух-Живот", който съставлява един от вечните принципи на неговото същество. Санскритският термин за етерното тяло, преминало в Дух-Живот, е Будхи. Когато този принцип на Духа-Живот е бил развит в ученика, за него повече не е необходимо изцяло да преоформя етерното си тяло между две инкарнации. Неговият период на деваканично съществуване е много по-кратък и по тази причина същитe характер, темперамент и отличителни черти биват пренасяни от една инкарнация в друга.
към текста >>
Понякога се прави с
лед
ното възражение на идеята за прераждането: Когато човек е завършил своята задача във физическия свят, той познава Земята.
Понякога се прави следното възражение на идеята за прераждането: Когато човек е завършил своята задача във физическия свят, той познава Земята.
Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа. Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия.
към текста >>
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове с
лед
смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
В бъдещите епохи ще има съзнателно участие от страна на човека във висшите светове след смъртта в работата за изграждане на по-низшите природни царства.
Съзнанието на човека ще управлява обстоятелствата, посредством които възниква нова цивилизация, съвместно с появата на нова флора. Божествената мисия на Духа е да изкове бъдещето. Ще дойде време, когато няма да става въпрос за "чудо" или шанс. Флората и фауната ще бъдат съзнателен израз на преобразената човешка душа. Ако построим катедрала, ние работим върху минералното царство.
към текста >>
20.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Този път бе познат на всички окултни школи и дори Християнството през първите векове съдържаше езотерични учения, от които могат да се намерят с
лед
и.
На този етап на ясновиждане ученикът все още е на прага на Девакана. Неговата задача е да проникне в Девакана, да намери правилно пътя, водещ от астралния свят към първата степен на деваканическия свят.
Този път бе познат на всички окултни школи и дори Християнството през първите векове съдържаше езотерични учения, от които могат да се намерят следи.
Древните методи на Посвещение обаче бяха изоставени от самото начало.
към текста >>
С
лед
това езотеричното Християнство бе постепенно затъмнено от догмата.
В "Деяния на Апостолите" се споменава за Дионисий Ареопагит. Той бе посветен ученик на апостол Павел и преподаваше езотерично християнство. По-късно, в двора на Чарлз Плешиви през IX век Джон Скотус Еригена отново преподаваше езотеричните доктрини.
След това езотеричното Християнство бе постепенно затъмнено от догмата.
Когато Посветеният проникнеше в Девакана обаче, той откриваше, че описанията дадени от Дионисий за този свят са правилни.
към текста >>
Дали по време на сън или с
лед
смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този "въздух" на Девакана.
Тогава ще се разкрие един нов свят. Към възприятието за "континентите" и "водите" nа Девакана (астралната душа на нещата и струящите потоци на живот) ще се прибави възприятието за неговия "въздух" или "атмосфера". Тази атмосфера е изцяло различна от нашата; нейната субстанция е жива, звучна, доловима. Вълни, проблясъци на светлина и звуци възникват в отговор на нашите жестове, действия и мисли. Всичко, случващо се на Земята, се отразява в цветове, светлина и звук.
Дали по време на сън или след смъртта, ехото на Земята може да бъде изживяно в този "въздух" на Девакана.
Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление.
към текста >>
Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша г
лед
на точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
Възможно е например за бъде изживян ефектът от една битка. Ние всъщност не виждаме битката, нито чуваме виковете на войниците и гърмежа на оръдията. Борбата и страстите се явяват под формата на светлина и гръм. Така Деваканът не ни отделя от Земята, а ни я разкрива сякаш отвън. Ние не изживяваме тъга и радост както ако възникнеха в нас; ние ги виждаме обективно, като представление.
Деваканът е школа за обучение, където се учим да разглеждаме скърбите и радостите от една по-висша гледна точка, където се стремим да превърнем страданието в радост, пораженията в нови усилия, смъртта във възкресение.
към текста >>
Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изг
лед
към безкрайността.
Това няма нищо общо с пасивно съзерцания и повече или по-малко егоистичното блаженство на небето, измислено от определени религиозни автори които мислят, че страданията на прокълнатия са част от блаженството на избраните.
Деваканът е живо небе, където завладяващият подтик към симпатия и действие, съдържащи се в човешката душа, се срещат с неограничено поле на дейност и с изглед към безкрайността.
към текста >>
Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в
лед
при внезапен и силен студ.
В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се "фиксира" в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли. Всяка от тези думи е звукова вълна с абсолютно дефинирана форма, която - ако можехме да я видим - е различна от всички останали.
Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в лед при внезапен и силен студ.
В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка дума по нейната форма.
към текста >>
21.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Ще се постараем в съзерцание да прос
лед
им степените на човешката еволюция назад до Логоса, от Който бе създаден този свят.
Ще се постараем в съзерцание да проследим степените на човешката еволюция назад до Логоса, от Който бе създаден този свят.
към текста >>
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и с
лед
това божествени етапи.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи.
Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа. По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата. Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога.
към текста >>
По онова време, с
лед
ователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата.
Когато човекът започна да диша въздух с белите дробове, неговата кръв бе подсилена и едва тогава в него можеше да се въплъти душа, по-висша от груповата душа на животните, душа индивидуализирана от Аз-принципа, която да носи еволюцията напред към нейните напълно човешки и след това божествени етапи. Преди тялото да диша въздух, душата на човека не можеше да слезе за инкарнация, защото въздухът е елемент, изпълнен с душа.
По онова време, следователно, човекът всъщност вдишваше божествената душа, която идваше от небесата.
Думите на Книга Битие, в техния еволюционен смисъл, трябва да се вземат напълно буквално. Да дишаш е да бъдеш проникнат с Дух. Тази истина бе основата на упражненията, давани в древната система йога. Тези упражнения бяха основани върху ритмите на дишане, тяхната цел бидейки да направят тялото подходящо да приеме вливащия се Дух. Когато дишаме, ние общуваме със световната душа.
към текста >>
22.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
В миналата лекция ние прос
лед
ихме миналото на човека по специално от г
лед
на точка на неговата форма и неговото тяло.
В миналата лекция ние проследихме миналото на човека по специално от гледна точка на неговата форма и неговото тяло.
Сега ще разгледаме миналото относно неговите степени на съзнание.
към текста >>
Сега ще разг
лед
аме миналото относно неговите степени на съзнание.
В миналата лекция ние проследихме миналото на човека по специално от гледна точка на неговата форма и неговото тяло.
Сега ще разгледаме миналото относно неговите степени на съзнание.
към текста >>
Пред ума често възниква с
лед
ният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание?
Пред ума често възниква следният въпрос: човекът ли е единственото същество на Земята, което притежава себесъзнание?
Или пък: какво е отношението между съзнанието на човека и това на животните, растенията и металите? Имат ли тези по-низши природни царства изобщо съзнание?
към текста >>
Каква беше целта на това изключване на съзнанието, което пос
лед
ва етапа на имагинативно съзнание?
Каква беше целта на това изключване на съзнанието, което последва етапа на имагинативно съзнание?
Ако не се беше случило такова изключване, човекът никога нямаше да може да каже на себе си "Аз". Божественият зародиш нямаше да може да проникне в неговото същество в хода на еволюцията, ако тя не водеше към кристализиране на физическото му тяло. Къде тогава беше този Божествен Дух преди втвърдяването на Земята и на съзнанието? Книга Битие ни казва: "Духът Божий се носеше над водите." Божественият Дух, искрата на Аза, беше още в астралния свят.
към текста >>
С
лед
ователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание.
Следователно в другите същества не може да бъде отречено съществуването на съзнание.
Човекът е преминал всички тези степени на съзнание по слизаваща дъга на еволюцията. Първоначално той наподобяваше минералите, в този смисъл, че неговият Аз живееше в един по-висш свят и го водеше отгоре. Но целта на еволюцията е да освободи човека от това да бъде подчинен на съществата, надарени със съзнание по-висше от неговото собствено, и да го доведе до точка, където самият той да бъде напълно съзнателен във висшите светове.
към текста >>
23.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
И после онези, които идват с
лед
него, ще г
лед
ат на делото му така, както сега ние г
лед
аме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете.
В началото, от Боговете бе дадена форма на всички сътворени неща. Тази власт за даване на форма премина от Боговете в хората, доколкото става въпрос за минералното царство. Древните предания учеха, че човекът трябва да изпълни задачата за преобразяване на Земята, като постигне тройна цел, а именно реализирането на истина, красота и добро.
И после онези, които идват след него, ще гледат на делото му така, както сега ние гледаме на минералното царство, произлязло от ръцете на Боговете.
Нито една катедрала или машина не е била построена напразно. Боговете са дали форма на кристала, който извличаме от Земята, точно както ние изграждаме своите паметници и машини. Също както в миналото Боговете създадоха минералния свят от една хаотична маса, така и нашите катедрали, открития и дори нашите институции са зародишите, от които ще се роди един бъдещ свят.
към текста >>
Когато дойде тази пос
лед
на степен, тези тела ще бъдат точен израз на Логоса.
Очевидно е, че Земята днес не може да произвежда човешки тела така, както те ще бъдат произвеждани в крайната степен на еволюция.
Когато дойде тази последна степен, тези тела ще бъдат точен израз на Логоса.
Великият Предвестник, Онзи Който единствен прояви в човешко тяло като нашите тази сила на Логоса, е Христос. Той дойде в централната повратна точка на еволюцията, за да разкрие нейната цел.
към текста >>
Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в пос
лед
ните етапи на еволюцията на Старата Луна.
Атмосферата на Старата Луна съдържаше азот, също както днес атмосферата на Земята съдържа кислород, и преобладаването на азот бе това, което причини края на периода на Старата Луна и началото на космическата нощ.
Цианидите на Земята са остатъци от състоянията, същестували в последните етапи на еволюцията на Старата Луна.
Ето защо на Земята те имат разрушителен ефект, тъй като Земята не е тяхната подходяща сфера. Те са отровните останки на живота в една друга епоха.
към текста >>
Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като пос
лед
ствие, живота на страстите?
Животното-човек, както живееше то на Старата Луна, е по този начин предшественик на земния, физически човек; Духът в човека е потомъкът на Духовете на Огъня в лунния период. Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня? На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв.
Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите?
Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв. А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>
А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си нас
лед
ството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
Съществата, които на Старата Луна бяха въплътени в огъня, на Земята се въплътиха във въздуха. А сега, останало ли е в човека нещо от действията на тези Духове на Огъня? На Старата Луна живите същества нямаха топла кръв. Какво бе онова, което породи топлината на кръвта и, като последствие, живота на страстите? Това бе огънят, който беше вдишван от съществата на Старата Луна, и който отново живее на Земята в тяхната кръв.
А Духът на въздуха обкръжава тялото, което съдържа в себе си наследството от еволюцията на Старата Луна, а именно топлината на кръвта, мозъка, гръбначната течност, нервите.
към текста >>
От този звук - Космическото Слово - води своето начало еволюцията на човека, с
лед
това напредвайки през светлината, огъня, въздуха.
Тези примери служат за това да покажат, че се изисква едно близко изучаване на преобразуването на субстанциите, преди да можем да започнем да разбираме великите процеси на метаморфози, които протичаха по време на предишните периоди на Земната еволюция. На една още по-ранна степен от тази на Старата Луна планетарната сфера, която сега е станала нашата Земя, имаше тяло съставено само от газова субстанция; а още преди това можем да говорим само за тяло от звук.
От този звук - Космическото Слово - води своето начало еволюцията на човека, след това напредвайки през светлината, огъня, въздуха.
Едва в четвъртото състояние просветна съзнание в Духа на човека. От този момент нататък ръководната сила, дарена от Логоса, възниква отвътре в собственото същество на човека, и неговото съзнание става негово правилно ръководство. Неговото първично същество се изразява в "Аза", в Егото. Съзнателният Аз е реализацията на Христовия Принцип в човека.
към текста >>
24.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
С
лед
нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
В една от предишните лекции ние се върнахме в човешката еволюция до момента, когато се състоя разделянето на половете. Този момент сам по себе си е връхната точка на дълга космическа подготовка.
След нощта, която отдели фазата на Старата Луна от Земната фаза, в самото начало Земята се появи заедно със силите на настоящите Слънце и Луна.
Те образуваха едно единствено тяло което, малко по-малко, се дифиренцира и така създаде трите тела, както ги познаваме днес. Настоящото разделение на половете е резултатът на разделянето на лунните сили и земните сили. Женските сили за възпроизвеждане останаха под влиянието на Луната. Луната все още управлява силите на размножаване и в човека, и в животното. По такъв начин окултното познание ни разкрива силите, действащи в планетарната система.
към текста >>
Представете си субстанция, нагрята до висока температура и с
лед
това охладена; тогава ще видите различните елементи, които тя съдържа, да приемат форма.
Докато Слънцето беше обединено със Земята-Луна, растенията насочваха своите цветове към центъра на кълбото; когато Слънцето се отдели, те се ориентираха спрямо него и насочиха своите цветове към небето. Ние видяхме в една от предишните лекции (XI), че така растенията приеха обратно положение спрямо човека; и двете се проявяваха във вертикалното, докато животното се открива сякаш по средата между човешката ориентация и тази на растителния свят. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален. Благодарение на постепенното разделяне на тези три небесни тела различните царства на Земята станаха такива, каквито ги познаваме сега: растителното царство по времето на отделянето на Слънцето; животинското когато се състоя отделянето на Луната. Първичният състав на тези сили съдържаше в зародиш онова, което по-късно щеше да приеме физическо проявление.
Представете си субстанция, нагрята до висока температура и след това охладена; тогава ще видите различните елементи, които тя съдържа, да приемат форма.
към текста >>
Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили с
лед
разделянето си.
По времето на Старата Луна ние също откриваме слънчевите сили, които в определен период са концентрирани в небесно тяло извън Луната. Луната обикаляше около древното Слънце, но по такъв начин, че винаги бе обърната с една и съща страна към Слънцето; орбитата на Луната около Земята е продължение на това движение около древното Слънце. Тези тела, и в началото, и в края на този космически период, бяха едно - точно както Земята, Луната и Слънцето бяха обединени в началото на Земната еволюция, и отново ще бъдат обединени в нейния край.
Тези две древни космически тела никога нямаше да бъдат способни да действат в еволюцията, ако не бяха преобразували своите сили след разделянето си.
Луната, докато беше разделена от Слънцето, се разви по такъв начин, че се създадоха сили, които по-късно направиха възможно да се появи едно трето тяло. В действителност, по време на това разделяне човекът беше способен да развие в себе си онова, което по-късно прие физическо въплъщение и му даде възможността за развитие на обективно, будно съзнание на Земята.
към текста >>
С
лед
нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер.
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер.
То ще бъде последвано от период на Венера, където ще станем съзнателни за онова, което днес е безсъзнанието на съня. И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-висшата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения.
към текста >>
То ще бъде пос
лед
вано от период на Венера, където ще станем съзнателни за онова, което днес е безсъзнанието на съня.
След нашия Земен период на ясно физическо съзнание, ще изгрее едно пето състояние на съзнателно астрално въображение по време на период, известен като Юпитер.
То ще бъде последвано от период на Венера, където ще станем съзнателни за онова, което днес е безсъзнанието на съня.
И накрая ще възникне период на Вулкан, който съответства на най-висшата степен на съзнание, която може да бъде постигната от Посветения.
към текста >>
Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката с
лед
а от желязо.
Но това не изчерпва връзките между Земята и планетите. Ние всъщност можем да разделим настоящия ни Земен етап на две части. По време на първия се случи това, че нашата кръв стана червена. Какво ни е дало червената кръв? По време на разделението на Земята и Слънцето, това кълбо, съставено от течна субстанция, бе пронизано от други флуидни сили, излъчвани от планетата Марс.
Преди този преход на Марс на Земята не съществуваше и най-малката следа от желязо.
В действителност, това бе резултат на този преход; всички субстанции, съдържащи желязо, такива като нашата кръв, бяха подложени на влиянието на Марс. Марс оцвети субстанцията на Земята. И появата на червената кръв е резултатът на неговото влияние. Ето защо първата половина на Земната еволюция се обозначава като периода на Марс.
към текста >>
По онова време желязото бе течна субстанция и металите се втвърдиха едва впос
лед
ствие.
По онова време желязото бе течна субстанция и металите се втвърдиха едва впоследствие.
Живакът е единственият метал, който още не се е втвърдил. (На английски и други езици Mercury означава едновременно и Меркурий, и живак - бел. пр.) Когато това се случи, душата на човека ще стане напълно независима от физическото тяло и астралното имагинативно виждане ще стане съзнание. Този факт е свързан със силите на Меркурий, които влияят на втората част на Земната еволюция, по време на която те ще се сгъстят и накрая ще станат твърди. Земята е едновременно Марс и Меркурий.
към текста >>
Ако сега отново мислено някой си представи пос
лед
ните три току-що описани слоя, той би стигнал до състоянието, в което бе нашето кълбо когато Слънцето, Луната и Земята бяха още преплетени.
Ако сега отново мислено някой си представи последните три току-що описани слоя, той би стигнал до състоянието, в което бе нашето кълбо когато Слънцето, Луната и Земята бяха още преплетени.
към текста >>
С
лед
ващите слоеве са достъпни само за съзнателно наблюдение, което е не само такова на съня без сънища, а съзнателно състояние в дълбокия сън.
Следващите слоеве са достъпни само за съзнателно наблюдение, което е не само такова на съня без сънища, а съзнателно състояние в дълбокия сън.
към текста >>
7. Този слой е ог
лед
алото на Земята.
7. Този слой е огледалото на Земята.
Той е подобен на призма, разлагаща всичко което се отразява в нея, и дава израз на неговия допълващ аспект; изумруд, видян през нея, би изглеждал червен.
към текста >>
9. Този пос
лед
ен слой е съставен от субстанция, надарена с морално действие.
9. Този последен слой е съставен от субстанция, надарена с морално действие.
Но тази моралност е противоположната на тази, изработвана на Земята. Нейната същност, вродена й сила, е такава на разделение, на дисхармония, и на омраза. Тук, в ада на Данте, ние откриваме братоубиецът Каин. Тази субстанция е противоположност на всичко, което сред човешките същества е добро и ценностно. Дейността на човечеството да установи братство на Земята намалява силата на тази сфера.
към текста >>
С
лед
ното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през с
лед
ващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Следното е пример за връзките, които съществуват между човешката воля и земните катаклизми: в човешките същества, които загиват в резултат на земетресения или вулканични изригвания, се забелязват през следващата им инкарнация съвсем различни вътрешни качества.
Те носят по рождение голяма склонност към духовното, защото при своята смърт са се докоснали до сили, показали им истинското естество на реалността и илюзията на материалния живот.
към текста >>
25.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Тези мистерии са както с
лед
ва:
Има седем мистерии на живота, за които никога досега не се е говорило извън Окултните Братства. Едва в нашата епоха е възможно да се говори за тях открито. Те са наричани седемте "неизразими" или "неизречими" мистерии. Ние ще се опитаме да се занимаем с четвъртата мистерия, тази на Смъртта.
Тези мистерии са както следва:
към текста >>
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в ог
лед
ало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка.
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
Карма е законът на причина и с
лед
ствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията.
Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.
към текста >>
Друго възражение е онова, което може да бъде направено от г
лед
на точка на източната философия.
Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия.
Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест. Но тук се получава грешка на мисълта. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и следствие в материалния свят.
към текста >>
Карма е законът на причина и с
лед
ствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и с
лед
ствие в материалния свят.
Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест. Но тук се получава грешка на мисълта.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и следствие в материалния свят.
Във всеки един момент от живота Карма представлява нещо като ведомост, точен отчет на дебит и кредит. С всяко действие, зло или добро, човек увеличава своя дебит или кредит. Онези, които не допускат действие в свобода, са като бизнесмен, който не се осмелява да рискува с нова сделка, защото не желае да поема никакъв риск; той предпочита винаги да пази същия баланс.
към текста >>
26.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
С
лед
него ние вярваме в тях като разкрити от Божествената Личност на Христос.
Преди Християнството свръхсетивните истини бяха разкривани в обредите и драматичните ритуали на Мистериите.
След него ние вярваме в тях като разкрити от Божествената Личност на Христос.
Но във всяка епоха е имало разлика между езотеричната истина, както е позната тя на Посветените, и нейната екзотерична форма, пригодена за масите и изразена в религиите. Същото се отнася и за Християнството. Написаното в Евангелията е посланието, благата вест провъзгласена на целия свят. Но имаше по-дълбоко учение; то се съдържа в Апокалипсиса под формата на символи.
към текста >>
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той г
лед
а и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма.
Окултизмът като цяло не се занимава с историята на един отделен еволюционен кръг или период, а с вътрешната история на човешката еволюция като цяло.
Наистина, окултизмът се старае да разкрие първите проявления на живот в нашата планетарна система и най-ранните етапи на съществуването на човека, но той гледа и напред през хилядолетията към едно божествено човечество, към време, когато самата Земя ще е променила своята субстанция и форма.
Възможно ли е да се предскаже далечното бъдеще? Това наистина е възможно, защото всичко, което в бъдеще ще стане физическо, вече съществува в зародиш, в прототипна форма. Планът на еволюцията се съдържа в прототипна идея. Във физическия свят не възниква нищо, което в общи линии да не е било предвидено и заложено в деваканичния свят. Индивидуалната свобода и силата за инициатива зависят от начина на реализиране на тази истина.
към текста >>
Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и с
лед
това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса.
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции.
Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса.
Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето. Ние говорихме за древния континент Атлантида, и за атлантите, които едва към края на своя период имаха примитивно съзнание за "Аз". Следатлантските епохи са както следва:
към текста >>
Ние ще се отправим по същия път и ще разг
лед
аме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето.
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции. Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса.
Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето.
Ние говорихме за древния континент Атлантида, и за атлантите, които едва към края на своя период имаха примитивно съзнание за "Аз". Следатлантските епохи са както следва:
към текста >>
С
лед
атлантските епохи са както с
лед
ва:
Да се опитаме да си представим това бъдеще в светлината на космологичните принципи, които изучавахме в тези лекции. Определени видения за минало, а също и за бъдещето, бяха разкривани на учениците в Розенкройцерските Школи и след това, за да могат да изтълкуват тези видения, им се казваше да изучават Апокалипсиса. Ние ще се отправим по същия път и ще разгледаме как човекът постепенно е станал това, което е днес, и какво стои пред него в бъдещето. Ние говорихме за древния континент Атлантида, и за атлантите, които едва към края на своя период имаха примитивно съзнание за "Аз".
Следатлантските епохи са както следва:
към текста >>
Нас
лед
ството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните.
5. Нова епоха, започнала по времето на преселението на народите и на нашествията.
Наследството на Гръко-Римската цивилизация бе поето от расите на Севера: келтите, германските народи и славяните.
Ние самите живеем именно в тази епоха. Тя е по-късно преобразуване на Гръки-Римската култура, причинена от свежите импулси на новите раси под влиянието на Християнството, смесено с подквасата на Изтока, донесена в Европа от арабите. Съществената мисия на тази цивилизована епоха е да пригоди човека към физическия план, да развие той разум и практическа логика, да потопи интелигентността във физическата материя така, че тази материя да може да бъде разбрана и накрая покорена. В тази тежка и трудна задача, достигаща кулминацията си в наши дни, човекът временно забрави висшите светове, откъдето е дошъл. Ако сравним своята интелигентност с тази на халдейците например, е лесно да се види колко много сме постигнали и колко много сме загубили.
към текста >>
И двете са верни от различни г
лед
ни точки.
Бе съществено важно астралното и духовното ясновидство да се замъглят, за да може да се развие интелектът чрез прецизно, точно и математическо наблюдение на физическия свят. Физическата Наука трябва да бъде допълнена с Духовна Наука. Ето един пример: често са били правени сравнения между Птолемеевата таблица на небесата и тази на Коперник. Твърди се, че таблицата на Птолемей е погрешна. Но това само по себе си не е вярно.
И двете са верни от различни гледни точки.
Птолемеевата таблица се занимава с астралния свят, където Земята се вижда като център на планетите, включително и Слънцето. Картата на небесата, дадена от Коперник, бе подготвена от гледна точка на физическия свят - Слънцето е в центъра на Слънчевата система. Значението на таблицата на Птолемей ще бъде разпознато отново в идващите епохи.
към текста >>
Картата на небесата, дадена от Коперник, бе подготвена от г
лед
на точка на физическия свят - Слънцето е в центъра на Слънчевата система.
Ето един пример: често са били правени сравнения между Птолемеевата таблица на небесата и тази на Коперник. Твърди се, че таблицата на Птолемей е погрешна. Но това само по себе си не е вярно. И двете са верни от различни гледни точки. Птолемеевата таблица се занимава с астралния свят, където Земята се вижда като център на планетите, включително и Слънцето.
Картата на небесата, дадена от Коперник, бе подготвена от гледна точка на физическия свят - Слънцето е в центъра на Слънчевата система.
Значението на таблицата на Птолемей ще бъде разпознато отново в идващите епохи.
към текста >>
Нашата пета епоха ще бъде пос
лед
вана от друга, шеста епоха.
Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха.
Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде Християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството.
към текста >>
Тази седма епоха ще бъде края на С
лед
атлантските цивилизации и условията на земния живот ще бъдат напълно различни от онези, които познаваме.
Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална. Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи. Шестата епоха ще подготви седмата епоха.
Тази седма епоха ще бъде края на Следатлантските цивилизации и условията на земния живот ще бъдат напълно различни от онези, които познаваме.
В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават духовност, подготена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
към текста >>
В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и с
лед
ващите епохи ще познават духовност, подготена от двата предшестващи ги С
лед
атлантски периода.
Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална. Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи. Шестата епоха ще подготви седмата епоха. Тази седма епоха ще бъде края на Следатлантските цивилизации и условията на земния живот ще бъдат напълно различни от онези, които познаваме.
В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават духовност, подготена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
към текста >>
Когато Земята започне да преповтаря предишните фази на своята еволюция, първо ще има ново обединение с Луната, и с
лед
това на тази Земя-Луна със Слънцето.
Когато Земята започне да преповтаря предишните фази на своята еволюция, първо ще има ново обединение с Луната, и след това на тази Земя-Луна със Слънцето.
Новото обединение с Луната ще отбележи кулминацията на злото на Земята; новото обединение със Слънцето ще означава, от друга страна, идването на щастие, царуването на "избраните". Човекът ще носи знаците на седемте големи фази на Земята. Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена. Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната. Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът.
към текста >>
27.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мирог
лед
, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мирог
лед
, свързан с интуицията за Асурите.
Света Троица и нейната връзка със световната еволюция, според ръкописа от Ватиканската библиотека и друг в притежание на Граф Сен Жермен.
Двете велики световни философии на петата коренна раса: Египетско-индийско-европейски мироглед, зависещ от интуицията за Девите; персийско-германския световен мироглед, свързан с интуицията за Асурите.
Контрастът между тези два потока. Началото на човешкото прераждане през Лемурия и събития, свързани с това. Грехопадението на човека като нещо необходимо за търсещото свобода човечество. Прометей като представител на човешкия стремеж за свобода. Указния относно Мистерията на Света Троица в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Нейното тълкуване като мистериен разказ за с
лед
атлантската история.
Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда.
Нейното тълкуване като мистериен разказ за следатлантската история.
Лемурийските, атлантските и следатлантските времена. Откриването на огъня и Прометей като представител на следатлантските времена. Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество.
към текста >>
Лемурийските, атлантските и с
лед
атлантските времена.
Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда. Нейното тълкуване като мистериен разказ за следатлантската история.
Лемурийските, атлантските и следатлантските времена.
Откриването на огъня и Прометей като представител на следатлантските времена. Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество.
към текста >>
Откриването на огъня и Прометей като представител на с
лед
атлантските времена.
Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда. Нейното тълкуване като мистериен разказ за следатлантската история. Лемурийските, атлантските и следатлантските времена.
Откриването на огъня и Прометей като представител на следатлантските времена.
Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество.
към текста >>
Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на с
лед
атлантското човечество.
Екзотеричното, алегоричното и окултното тълкуване на легендите. Прометеевата легенда. Нейното тълкуване като мистериен разказ за следатлантската история. Лемурийските, атлантските и следатлантските времена. Откриването на огъня и Прометей като представител на следатлантските времена.
Контрастът между камаманасичното мислене на Епиметеус и манасичното мислене на Прометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлантското човечество.
към текста >>
Християнският принцип за равенството на човека пред пог
лед
а на Бога и неговото приложение в светски смисъл по време на Френската революция.
Митът за Каин и Авел и за Хирам и Сломон /Легендата за храма/, даден от Християн Розенкройц на Розенкройцерското братство в ХV столетие. Легендата като символично представяне на съдбата на 3-та, 4-та и 5-та култури на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството.
Християнският принцип за равенството на човека пред погледа на Бога и неговото приложение в светски смисъл по време на Френската революция.
Граф Сен Жермен и Френската революция. Християнството на разпънатия Исус Христос и бъдещето християнство на Кръста на розата. Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник.
към текста >>
Същност и задача на Свободното зидарство от г
лед
на точка на духовната наука.
Великият опонент на манихейството и манихейското тълкуване на злото като ненавременно добро, както и манихейският принцип за лично духовно просветление /Фауст/ като противоположност на принципа на външния авторитет /Августин и Лютер/. Взаимодействие на доброто и злото във връзка с принципа за живота и формата. Животът и формата в еволюцията на християнството. Победа над злото чрез благост, като задача на манихейския духовен поток. Борбата на Августин срещу Фауст и на йезуитизма срещу Свободното зидарство.
Същност и задача на Свободното зидарство от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от г
лед
на точка на духовната наука.
Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободното масонство/ от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободно масонство/ от г
лед
на точка на духовната наука.
Същността и задачата на Свободното зидарство/Свободно масонство/ от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Същността и задачата на Свободното масонство от г
лед
на точка на духовната наука.
Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
С
лед
атлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух.
Свободата на избор между добро и зло. Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус. Изграждането на макрокосмоса чрез Духа, Сина и Отец; вътрешната работа на човека от Духа, през Сина към Отца.
Следатлантската култура по времето на Христовото събитие в неговата връзка с принципите: Отец, Син и Дух.
Събуждането на вътрешното слово, възкресението на етерното тяло като тайна на празника Света Троица.
към текста >>
Един вид преповторение на духовното равнище през с
лед
атлантските времена: Разделяне на мъдростта в познание, клонящо към мъжкия и към женския принцип.
Физическото диференциране на хермафродитния човек в двуполовия през лемурийско време.
Един вид преповторение на духовното равнище през следатлантските времена: Разделяне на мъдростта в познание, клонящо към мъжкия и към женския принцип.
Каин и Авел като представители на това древно мистерийно учение и на Легендата за храма на Свободното масонство като символичен израз на това. Тълкуването от страна на Свободното масонство на бъдещите възпроизводителни сили, съсредоточени в словото. Едностранен стремеж в Свободното масонство и при йезуитите. Победата на древната мъдрост чрез новата мъдрост на теософията, която има своя произход в по-възвишената асексуалност.
към текста >>
28.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
С
лед
като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите.
Основата на антропософски ориентираната духовна наука са написаните и публикуваните от Рудолф Щайнер (18611925) произведения. Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество. Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения».
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите.
С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прег
лед
ани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
Редом с това от 1900 до 1924 година той изнася многобройни лекции и курсове, както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по късно за членовете на Антропософското общество. Отначало той е искал да не се записват лекциите, понеже те са били предвидени като «устни, не предназначени за печатане съобщения». След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се е видял принуден да се погрижи за стенографиране на лекциите. С тази задача той натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, за съхраняване на преписите и за необходимите за печатането корекции на текстовете.
Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: «Предполага се, че в тези не прегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.»
към текста >>
С
лед
смъртта на Мари Щайнер (18671948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания.
След смъртта на Мари Щайнер (18671948) започва издаването на Събраните съчинения на Рудолф Щайнер според нейните указания.
Настоящият том принадлежи към тези «Събрани съчинения». Доколкото се налага, в началото на главата «Забележки» се намират описания на произхода на текстовете.
към текста >>
В нея трябваше се запази новата форма на "Царското изкуство", която се оформя като с
лед
ствие от собствените му духовни изс
лед
вания.
Що се отнася за забележките относно Свободното масонство трябва да бъде специално отбелязано, че по онова време Рудолф Щайнер възнамерява да основе втора секция на своята Езотерична школа, която да борави с култ и символизъм.
В нея трябваше се запази новата форма на "Царското изкуство", която се оформя като следствие от собствените му духовни изследвания.
Подготвителните лекции изясняваха неговата същност и история, и посочваха, че човечеството стои на прага на една нова епоха в развитието на това царско изкуство, показвайки с това, какво би било неговото бъдещо съдържание.
към текста >>
От историческа г
лед
на точка ние сме се въздържали да заменим израза "теософия" с "антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, с
лед
като немската секция на Теософското общество се бе преустроила под името Антропософско общество.
Тъй като тези лекции бяха изнесени, когато Рудолф Щайнер все още работеше в Теософското общество, той използва обичайната по онова време терминология.
От историческа гледна точка ние сме се въздържали да заменим израза "теософия" с "антропософия", както обикновено се правеше по изричното желание на Рудолф Щайнер, след като немската секция на Теософското общество се бе преустроила под името Антропософско общество.
Читателят обаче трябва да има предвид, че теософията, която Рудолф Щайнер преподаваше – както е представена в неговата основна книга "Теософия въведение в свръхсетивното познание за света и за предназначението на човека" Събр. съч. 9 – е била винаги еднаква с онова, което той по-късно нарече "антропософия" или "антропософски ориентирана духовна наука".
към текста >>
Стилистични и логични несъвършенства не трябва с
лед
ователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер.
Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки.
Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер.
Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може. За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката. В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници. Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст. Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста.
към текста >>
264, 265, 266./С
лед
десетгодишна пауза тя е била наново основана през 1924 г.
[1] Самата Езотерична школа е просъществувала от 1904 г. до започването на Първата Световна война през лятото на 1914 г. и се състояла от три класа. Виж Събр. съч.
264, 265, 266./След десетгодишна пауза тя е била наново основана през 1924 г.
под името Свободна Висша школа за Духовна наука, виж «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Свободната висша школа за духовната наука Наново построяване на Гьотеанума» Събр. Съч. 260а. Поради тежкото заболяване Рудолф Щайнер е успял да организира само първия клас, чието съдържание е дадено в Събр. Съч. 270.
към текста >>
29.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето пос
лед
но посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента.
Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма. След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература.
към текста >>
С
лед
ващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени с
лед
една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през с
лед
ващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време.
Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма.
След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно. През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/
към текста >>
С
лед
това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно.
Преди да започна, бих искал да ви разкажа за резултата от моето последно посещение в Лондон, който е, че по всяка вероятност госпожа Безант/*2/ ще ни посети тук през есента. Ние ще имаме възможността отново да чуем една от личностите, принадлежащи към най-силните духовни влияния на нашето време. Следващите две публични лекции/*3/ ще бъдат изнесени след една седмица в Клуба на архитектите на тема спиритизма, – а през следващата седмица и върху сомнамбулизма и хипнотизма.
След това обикновените понеделнични събрания отново ще започнат да се провеждат редовно.
През идващите четвъртъци ще говоря за теософската космология,/*4/ за теософските идеи относно сътворението на Вселената. Онези от вас, които се интересуват от такива неща, ще могат да чуят много неща, които все още не са известни от обикновената теософска литература. Аз желая да задържа за по-късна дата лекциите върху елементите на теософията./*5/
към текста >>
Бих помолил с
лед
ователно, днешната лекция да бъде приета като един епизод, в който нищо не се доказва, а само се разказва.
Онова, за което искам да говоря днес, идва от една древна окултна традиция. С тази тема, разбира се, не можем изчерпателно да се занимаем днес. Част от нея може да се стори невероятна.
Бих помолил следователно, днешната лекция да бъде приета като един епизод, в който нищо не се доказва, а само се разказва.
към текста >>
Ала за теософите е необходимо отново да пог
лед
нат тяхното вътрешно значение.
Хората днес празнуват своите празници, без да имат ни най-малка представа от това, което те означават. Във вестниците, които за по-голяма част от нашите съвременници представляват главния източник на образование и просвета, човек може да прочете и различни статии, писани за такива празници, като писателите им нямат и най-малката идея за значението на един такъв празник.
Ала за теософите е необходимо отново да погледнат тяхното вътрешно значение.
И така днес искам да отправя вашето внимание към произхода на един такъв древен празник – първоизточникът на празника Света Троица.
към текста >>
Човекът възприе съвременната си форма през третата коренна раса, времето на древна Лемурия, разви я по-нататък през четвъртата коренна раса, времето на древна Атлантида и с
лед
това прогресира до петата коренна раса с това, което той бе придобил по този начин.
Аз бих искал да дам няколко пояснения в смисъла на теософията. Ние ще бъдем отведени чрез това до нещо, интимно свързано с еволюцията на човечеството през петата коренна раса.
Човекът възприе съвременната си форма през третата коренна раса, времето на древна Лемурия, разви я по-нататък през четвъртата коренна раса, времето на древна Атлантида и след това прогресира до петата коренна раса с това, което той бе придобил по този начин.
Всеки, който е чул моите лекции за Атлантида/9*/ ще си спомни, че при гърците все още съществува ясен спомен за онези времена.
към текста >>
За ориентация би трябвало да хвърлим кратък пог
лед
към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго.
За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго.
Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него. От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
към текста >>
Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мирог
лед
за живота.
За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго.
Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота.
Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него. От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
към текста >>
От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирог
лед
а на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
За ориентация би трябвало да хвърлим кратък поглед към две течения,/*10/ принадлежащи на нашата пета коренна раса, които действат като живи скрити сили в душите на хората и често са в конфликт едно с друго. Едното течение най-ясно и най-добре е представено от онова, което ние наричаме египетски, индуски и южно-европейски мироглед за живота. Всичко, принадлежащо по-късно на юдаизма и дори на християнството съдържа по нещо от него.
От друга страна в нашата европейска култура то се смесва с другото течение, което живее в мирогледа на Древна Персия и – ако не обърнем внимание на онова, което казват антрополозите и етимолозите, а навлезем по-дълбоко във въпроса, – отново можем да го намерим, простряло се на Запад от Персия до областите на тевтонците.
към текста >>
Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изс
лед
вания по тези въпроси, знае какво са Девите.
Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/.
Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите.
Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна. Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух. Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух.
към текста >>
Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изс
лед
вана – се състои само от душа и дух.
Искам да обясня, че тези две течения насочват към две велики духовни интуиции, които се намират в основата им. Едната най-добре бе разбрана от древните Риши. На тях бе разкрита интуицията за съществата от по-висш разряд, така наречените Деви/*11/. Онзи, който е преминал окултно обучение и може да провежда изследвания по тези въпроси, знае какво са Девите. Тези чисто духовни същества, живеещи в астралната и умствената сфера, имат двукратна вътрешна природа, докато човешката природа е трикратна.
Тъй като човекът се състои от тяло, душа и дух, а природата на Девата – доколкото може да бъде изследвана – се състои само от душа и дух.
Тя може да притежава и други устройства, ала ние не сме в състояние да ги открием дори чрез окултни средства[1]. Девата непосредствено притежава духа в своята вътрешна същност. Той е един, надарен с душа дух. Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло.
към текста >>
Тази интуиция е основна за мирог
лед
а на народите от Южната зона.
Импулсите, чувствата, желанията, които живеят невидими в човека, биват виждани като светлинни ефекти от ясновидеца, който е развил своите духовни сетива; тези душевни сили, това душевно тяло, което съставлява човешкото вътрешно същество, подкрепяно от физическото тяло, е най-низшето тяло, което Девите притежават. Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща.
Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона.
В Египетския мироглед това е изразено по мощен, величествен начин.
към текста >>
В Египетския мирог
лед
това е изразено по мощен, величествен начин.
Можем да го считаме за тяхно тяло. Интуитивната способност на индуса се е занимавала главно с обожаването на тези Деви. Човекът на Индия вижда тези Деви навсякъде наоколо. Той ги вижда като творчески сили, когато проникне зад воала на външните неща. Тази интуиция е основна за мирогледа на народите от Южната зона.
В Египетския мироглед това е изразено по мощен, величествен начин.
към текста >>
Индуският възг
лед
за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към г
лед
ната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа.
Другата интуиция е била основата, върху която е бил основан древният персийски мистицизъм и това е водело до благоговение пред съществата, които също са имали двойна натура Асурите. Те също притежавали онова, което ние наричаме душа, ала душевността им била включена вътре в едно физическо тяло, развито по величествен, титаноподобен начин.
Индуският възглед за света, който се е придържал към обожаване на Девата, е считал Асурите за нещо по-низше; докато онези, които клонели към гледната точка на северните народи/*12/ се придържали към Асурите/*13/, към физическата природа.
Така в Северната зона по-специално се развива импулсът за контролиране нещата на сетивния свят по материален начин, към едно подреждане на света на реалностите посредством най-висок технически напредък, чрез физически изкуства и т.н. Днес никой повече не продължава обожаването на Асурите, ала мнозина сред нас все още имат нещо от тяхната природа вътре в себе си. Оттам идва склонността към материалистичната страна на живота и това е основната склонност на северните народи/*14/. Всеки, който признава чисто материалистичните принципи, може да бъде сигурен, че в себе си притежава нещо от Асурите.
към текста >>
Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирог
лед
а на персийците и на индусите.
Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа.
Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите.
В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола.
към текста >>
В персийския мирог
лед
често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха.
Сред привържениците на Асурите се разви едно особено основно чувство. Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите.
В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха.
Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>
Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мирог
лед
се страхуваха.
Най-напред то се прояви в духовния живот на Персия. Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха.
Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха.
Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>
Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мирог
лед
.
Персийците развиха един вид страх от природата на Девите. Те изпитваха страх, подозрение и ужас пред онова, което бе от чисто душевно-духовна природа. Това бе причината за големия контраст, който сега наблюдаваме между мирогледа на персийците и на индусите. В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха.
Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед.
Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола. Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>
Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възг
лед
за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
В персийския мироглед често се почитаха онези неща, които пък за индусите бяха лоши и по-низши и точно онези неща се избягваха от персийците, които пък индийците почитаха. Персийското отношение към света бе пропито с това своеобразно основно чувство спрямо едно същество, което всъщност беше с природата на Девите, но което беше избягвано, от което хората с този мироглед се страхуваха. Накратко, това е образът на Дявола, който възниква в този мироглед. Луцифер, съществото от дух и душа става предмет на страх и ужас. Ето тук трябва да търсим произхода на вярата в Дявола.
Това настроение на душата е проникнало и в съвременния възглед за света; в Средните векове Луцифер става фигура, от която са се страхували и която са избягвали.
към текста >>
Ако в него прос
лед
им течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на третата коренна раса, – лемурийската епоха, човечеството беше облечено с физическа материя.
Ние научаваме подробности за това във вече споменатия ръкопис.
Ако в него проследим течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на третата коренна раса, – лемурийската епоха, човечеството беше облечено с физическа материя.
Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край. Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда. Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането.
към текста >>
Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще с
лед
ва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането.
Ние научаваме подробности за това във вече споменатия ръкопис. Ако в него проследим течението на земната еволюция, ще открием, че в средата на третата коренна раса, – лемурийската епоха, човечеството беше облечено с физическа материя. Погрешно е, когато теософите вярват, че прераждането няма начало и няма да има край. Прераждането започва в лемурийската епоха и отново ще спре в началото на шестата коренна раса. Само през известен период от време в земната еволюция човечеството се преражда.
Това състояние е било предшествано от най-духовното състояние, което изключваше необходимостта от прераждане и отново ще следва едно духовно състояние, което също така ще премахне необходимостта от прераждането.
към текста >>
С
лед
като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника.
Основателят на християнството там говори за изливането на духовен живот върху човечеството. Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот.
След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника.
Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".
към текста >>
С
лед
ното се случило на пос
лед
ния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в пос
лед
ния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие.
Това е забележителен пасаж. За празника на Скинопигията хората е трябвало да посетят един извор, от който тече вода. Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника.
Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие.
– Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен. " Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода. Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".
към текста >>
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в с
лед
ните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
Там се разгръщал тогава един празник, който подсказвал на човека, че той отново трябва да си припомни своята духовна природа, своята дева-природа и духовен стремеж. Водата, която се черпела от извора, трябвало да му напомни за душевно-духовния живот. След като няколкократно отказвал, Исус най-после отишъл на празника. Следното се случило на последния ден на празника/Йоан, 7,37/: "А в последния ден на празника, който беше найхубавия, Исус пристъпи напред, издигна глас и рече: – Който е жаден да дойде при Мене и да пие. – Онези, които пиха, отпразнуваха празник, в който духовният живот наистина беше припомнен.
" Ала Исус свързваше нещо друго с това, както може да бъде видяно в следните думи на Йоановото Евангелие: "Който вярва в Мене, както е речено в Писанието, из неговата утроба ще потекат реки от жива вода.
Това той каза за Духа, когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Светият Дух още не беше даден, понеже Исус още не беше прославен".
към текста >>
Всеки, който празнува празници, без да ги осмисля, е пос
лед
овател на Епиметей.
Нека една искрица на разбиране на този Свети Дух отново да потече в криворазбрания празник Света Троица, тогава той ще бъде наново оживен и ще придобие отново значение. Ние искаме да живеем в един смислен свят.
Всеки, който празнува празници, без да ги осмисля, е последовател на Епиметей.
Човекът трябва да види онова, което го свързва с неговата заобикаляща среда, но също и с онова, което е невидимо в природата. Ние трябва да знаем, къде стоим. Защото ние човеците не сме предназначени за едно тъпо, сънливо полусъществуване, ние сме предназначени да развием едно свободно, напълно съзнателно разгъване на цялото наше същество.
към текста >>
[1] През покъсните години, със задълбочаването на изс
лед
ванията на Рудолф Щайнер, той говори за повисшата природа на различните духовни същества от висшите йерархии.
[1] През покъсните години, със задълбочаването на изследванията на Рудолф Щайнер, той говори за повисшата природа на различните духовни същества от висшите йерархии.
Бел кор.
към текста >>
30.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
С
лед
като Адам беше живял 130 години, създаде плод по свое подобие, по свой образ и нарече плода с името Сет".
Да вземем първото изречение от петата глава на Битие/*4/, "това е книгата за родословието на човека. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие; мъж-жена го създаде; и го благослови и нарече с името Адам (човек) в деня, в който го създаде.
След като Адам беше живял 130 години, създаде плод по свое подобие, по свой образ и нарече плода с името Сет".
към текста >>
А освен това във второто изречение "С
лед
толкова и толкова години" – трябва да си представим дълги периоди от време – Адам създаде Сет, по свой образ.
А освен това във второто изречение "След толкова и толкова години" – трябва да си представим дълги периоди от време – Адам създаде Сет, по свой образ.
В началото на времето на Адам ние имаме човечеството по образ Божи, в края на адамовото време – по образ на Адам, по човешки образ. По-рано човекът е бил направен по образ на Бога: По-късно по образ Адамов.
към текста >>
Авел е същото, както е "pneuna" на гръцки/*5/, което означава "дух" и ако пог
лед
нем на това от г
лед
на точка на половост, то показва решително женски характер.
Ала между времената на Адам и на Сет се случва нещо друго. Именно преди преминаването от Адам към Сет двама други бяха родени, които бяха важни представители: Каин и Авел. Те дойдоха в междинен период и представляват един преходен стадий. Те не бяха родени по времето, когато размножаването бе вече взело един подчертан характер на половост. Това можем да разберем от значението на имената Каин и Авел.
Авел е същото, както е "pneuna" на гръцки/*5/, което означава "дух" и ако погледнем на това от гледна точка на половост, то показва решително женски характер.
Каин, от друга страна, буквално означава "мъжкото", така че в Каин и Авел се противопоставят един на друг мъжкият и женският принцип. Все още не на едно органично равнище.
към текста >>
Тя се състоеше в това, че той е бил силен и як, за да обработва Земята на физическия план и с
лед
това отново да се оттегля от физическите към по-висшите полета.
"Земята" /Boden/ има значението на "физическото поле" в древните езици, а трите агрегатни състояния на физическото поле са: Твърдата земя, водата и въздухът[1]. "Каин беше орач на почвата". В първоначалния смисъл означава, че той се научава да живее на физическото поле, той става човек на физическото поле. Това беше мъжката характеристика.
Тя се състоеше в това, че той е бил силен и як, за да обработва Земята на физическия план и след това отново да се оттегля от физическите към по-висшите полета.
към текста >>
С
лед
ователно Авел е представителят на род, който не придобива духа чрез индивидуални усилия, а само го получава като откровение от Бога и с
лед
това само го пази.
"Авел стана пастир". Като пастир, човек приема живота такъв, какъвто Създателят го представя. Човек не обработва стадата, а ги отглежда.
Следователно Авел е представителят на род, който не придобива духа чрез индивидуални усилия, а само го получава като откровение от Бога и след това само го пази.
Пастирът, пазителят на онова, което е дадено на Земята, това е Авел. Онзи, който сам създава нещо, това е Каин. Каин основава свиренето на цитра и другите изкуства /Битие 4, 21-22/.
към текста >>
Тези две функции сега се разделят – в мъжкото и в женското начало сега можем да виждаме само един символ – принципът на инспирацията бе прехвърлен на онези, които са имали г
лед
ната точка на Авел, които останаха пастири и жреци, свещеници.
Човекът не само физически, ала и духовно е едновременно мъжки и женски: Той е получаващият, инспирираният дух и същевременно преработващият инспирациите интелект.
Тези две функции сега се разделят – в мъжкото и в женското начало сега можем да виждаме само един символ – принципът на инспирацията бе прехвърлен на онези, които са имали гледната точка на Авел, които останаха пастири и жреци, свещеници.
Инспирационният принцип не бе прехвърлен към другите. Те посветиха себе си на светските неща, на науката и изкуствата и ограничиха себе си главно към земната деятелност.
към текста >>
Чрез това човек произвежда нещо – именно нас
лед
ници.
Това не можеше да стане, без да се направи промяна също и в човешкото същество. Докато човекът все още беше мъжки-женски, не бе възможно да отделя духовната мъдрост от научното знание. Само чрез едно окончателно разделяне на два пола, само чрез това, че човечеството беше разделено чрез половостта, мозъкът на човека можа да бъде доведен до онзи връх, където той можеше да функционира. Мозъкът стана мъжки/*6/, по-дълбоката природа стана женското начало. Човечеството може да бъде производително само чрез своята физическа природа.
Чрез това човек произвежда нещо – именно наследници.
Ала един дух доколкото е свързан с мозъка е мъжки и е ограничен до производство върху физическото поле[2]. Затова в Каин и Авел виждаме представителни типове.
към текста >>
Бих ви помолил да си представите с
лед
ното.
Чрез това разделяне при размножението на човешкия род поколението престана да бъде само идентично копие на родителите си, а се явиха разнообразия.
Бих ви помолил да си представите следното.
Колкото по-голямо значение започва да играе полът, толкова по-голямо разнообразие се получава. Ако имахме работа само с чисто безполово размножение, то новото поколение би изглеждало точно като това преди него. Нямаше да се появяват вариации в последователността на поколенията. Вариации идват само тогава, когато става смесване. И как стана възможно това смесване?
към текста >>
Нямаше да се появяват вариации в пос
лед
ователността на поколенията.
Чрез това разделяне при размножението на човешкия род поколението престана да бъде само идентично копие на родителите си, а се явиха разнообразия. Бих ви помолил да си представите следното. Колкото по-голямо значение започва да играе полът, толкова по-голямо разнообразие се получава. Ако имахме работа само с чисто безполово размножение, то новото поколение би изглеждало точно като това преди него.
Нямаше да се появяват вариации в последователността на поколенията.
Вариации идват само тогава, когато става смесване. И как стана възможно това смесване? Чрез факта, че мъжкият елемент се отдаде на Земята. Каин беше този, който стана орач на почвата и я преобрази. Тази външна разлика в поколенията нямаше да настъпи всред човечеството, ако част от хората не беше слязла на физическото поле.
към текста >>
Нов принцип влиза в човечеството, принципът на нас
лед
ствеността, първоначалният грях, състоящ се от това, че си по-различен от поколението преди.
Сега ще разберете как епизодът за Каин и Авел попада в периода между Адам и Сет.
Нов принцип влиза в човечеството, принципът на наследствеността, първоначалният грях, състоящ се от това, че си по-различен от поколението преди.
към текста >>
В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено с
лед
ното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството".
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите. Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили.
В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството".
Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>
Вие знаете, че с
лед
своята смърт Исус Христос остана на Земята още десет години/*14/.
Вие знаете, че след своята смърт Исус Христос остана на Земята още десет години/*14/.
"Пистис София"/*15/ съдържа най-дълбоките теософски учения, тя е много по-дълбока, отколкото "езотеричен Будизъм"/*16/ на Синет. Исус се въплътява отново и отново. Негова задача бе да се възобнови мистерийната мъдрост. Това не е само факт от културен или исторически интерес, ала това е факт, който аз съм описал, който е добре известен на всички окултисти, именно борбата срещу ракшасите. Виждате, че тук лежи скрита една дълбока и важна окултна тайна.
към текста >>
Разтопеното желязо също се е обозначавало като вода, а
лед
ът като земя.
[1] Под тези понятия някога са били разбирани трите агрегатни състояния, твърдо, течно и въздухообразно.
Разтопеното желязо също се е обозначавало като вода, а ледът като земя.
Бел. кор.
към текста >>
31.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30.9.1904 г. Мистериите на друидите и на 'дротите'.
GA_93 Легендата за храма
С
лед
ващата стъпка е водила човешкото същество до всичко, което живее в животинското царство.
Следващата стъпка е водила човешкото същество до всичко, което живее в животинското царство.
Всичко, което съществува под формата на страсти и желания е трябвало да се възприеме как се завихря и вплита едно в друго. Всичко това е трябвало да бъде наблюдавано от кандидата за посвещение, понеже посвещението е имало за цел да се погледне зад кулисите на съществуването. Човекът не съзнава, че чрез неговата физическа обвивка само се прикрива онова, което изпълва астралното пространство. Воалът на майя е всъщност обвивка, през която трябва да проникне онзи, който ще бъде посвещаван – обвивките отпадат, човешкото същество вижда ясно. Това е много особен момент: Жрецът осъзнава, че обвивките препречват импулсите, които биха били ужасяващи, ако бъдат оставени свободни.
към текста >>
Всичко това е трябвало да бъде наблюдавано от кандидата за посвещение, понеже посвещението е имало за цел да се пог
лед
не зад кулисите на съществуването.
Следващата стъпка е водила човешкото същество до всичко, което живее в животинското царство. Всичко, което съществува под формата на страсти и желания е трябвало да се възприеме как се завихря и вплита едно в друго.
Всичко това е трябвало да бъде наблюдавано от кандидата за посвещение, понеже посвещението е имало за цел да се погледне зад кулисите на съществуването.
Човекът не съзнава, че чрез неговата физическа обвивка само се прикрива онова, което изпълва астралното пространство. Воалът на майя е всъщност обвивка, през която трябва да проникне онзи, който ще бъде посвещаван – обвивките отпадат, човешкото същество вижда ясно. Това е много особен момент: Жрецът осъзнава, че обвивките препречват импулсите, които биха били ужасяващи, ако бъдат оставени свободни.
към текста >>
С
лед
ното изпитание се нарича "Подаването на змията от йерофанта".
Следното изпитание се нарича "Подаването на змията от йерофанта".
Това може да се обясни само посредством въздействията, които се получават от него. То е изяснено в сагата за Тантал. С привилегията, да се участва в Съвета на боговете, може да се злоупотреби. Това означава една реалност, която наистина издига човека над самия него, ала я придружават опасности, които никак не са преувеличени в разказа за проклятието на Тантал. Като правило човекът казва, че е безсилен пред природните закони.
към текста >>
Онова, което по този начин е изказвано, с
лед
това е било забравяно и само най-слабата диря от него надживява смъртта.
Това означава, че отсега нататък той трябва да пази мълчание за своите опитности пред хора, които не са били посветени като него. Съвсем не е възможно да се разкрие истинското съдържание на тези тайни без подготовка. Той /посветеният/ обаче е искал да създаде тези легенди така, че те да станат израз на вечното. Онзи, който е можел да произнесе нещата по този начин, разбира се, е имал голяма власт над своите братя човеци. Създателят на легенда от този вид е отпечатвал нещо в човешкия дух.
Онова, което по този начин е изказвано, след това е било забравяно и само най-слабата диря от него надживява смъртта.
Вечните истини остават най-дълго след смъртта. От по-малко издигнатата научна мисъл почти нищо не остава. Вечното обаче остава и се появява отново през ново въплъщение.
към текста >>
Вечните истини остават най-дълго с
лед
смъртта.
Съвсем не е възможно да се разкрие истинското съдържание на тези тайни без подготовка. Той /посветеният/ обаче е искал да създаде тези легенди така, че те да станат израз на вечното. Онзи, който е можел да произнесе нещата по този начин, разбира се, е имал голяма власт над своите братя човеци. Създателят на легенда от този вид е отпечатвал нещо в човешкия дух. Онова, което по този начин е изказвано, след това е било забравяно и само най-слабата диря от него надживява смъртта.
Вечните истини остават най-дълго след смъртта.
От по-малко издигнатата научна мисъл почти нищо не остава. Вечното обаче остава и се появява отново през ново въплъщение.
към текста >>
С
лед
като друидът е дал клетва пред меча, той е трябвало да изпие известно питие – и това той е правил от един човешки череп.
След като друидът е дал клетва пред меча, той е трябвало да изпие известно питие – и това той е правил от един човешки череп.
Значението е било, че той е надраснал онова, което е било човешко. Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа. Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет. Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур.. /празнота/. Той е бил въвеждан в един огромен дворец, който бил покрит с бляскави мечове.
към текста >>
Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да г
лед
а с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет.
След като друидът е дал клетва пред меча, той е трябвало да изпие известно питие – и това той е правил от един човешки череп. Значението е било, че той е надраснал онова, което е било човешко. Това е било чувството, което друидският жрец е трябвало да прибави към своята нисша телесна природа.
Към всичко, което живее вътре в тялото той е трябвало да гледа с такава обективност, да го чувства с такова безразличие, с каквото е наблюдавал някакъв друг предмет.
Тогава той е бил посвещаван във висшите тайни и му е бил показван пътя към висшите светове, Балдур.. /празнота/. Той е бил въвеждан в един огромен дворец, който бил покрит с бляскави мечове. Един човек, хвърлящ седем цветя, пристъпвал към него. Космично пространство, Херувими, Демиург /Създател на света/. Така той е ставал наистина жрец на Слънцето.
към текста >>
Изучаването на тези стари истини е в състояние да даде един почти завършен прег
лед
на целия окултизъм.
Изучаването на тези стари истини е в състояние да даде един почти завършен преглед на целия окултизъм.
към текста >>
Слабо отражение на това е запазено днес във възг
лед
ите на Свободното масонство.
Нито един камък не е бил поставян върху друг при изграждането на един друидски храм, без да се използват точни астрономически мерки. Вратите са били изграждани според небесни мащаби. Друидските свещеници са били строителите на човечеството.
Слабо отражение на това е запазено днес във възгледите на Свободното масонство.
към текста >>
32.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
С
лед
това настава недоверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение.
Вие сигурно сте разбрали от петъчните лекции/*1/, че сказанията на различните народи имат едно много дълбоко съдържание и че митовете са израз на дълбоки езотерични истини. Днес бих искал да говоря за един от най-интересните митове, който е свързан с цялото развитие на нашата пета коренна раса. Същевременно ще видите, как един ученик на духовната наука преминава през три степени при разбирането на митовете и сказанията. Като начало сказанията живеят в даден народ и се разбират екзотерично в едно външно буквално значение.
След това настава недоверие по отношение на тяхното тълкуване и се прави усилие от учените да достигнат до едно символично значение.
Зад тези две тълкувания обаче могат да се намерят още пет други, тъй като всяко сказание може да бъде тълкувано по 7 начина. Третото е онова, което до известна степен може да бъде взето буквално. Но положително човек трябва да се научи най-напред да разбира езика на сказанията. Днес желая да говоря за един мит, който не е лесно да бъде разбран; това е митът за Прометей.
към текста >>
Днес ние ще разг
лед
аме темата малко по-нататък, отколкото това е направила Блаватска в своята "Тайна доктрина".
Може да намерите нещо относно него в една глава във втория том на "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, и оттам да разберете какъв дълбок смисъл е скрит в него. Все пак не винаги е възможно да се пише за основните истини, когато написаното ще бъде публикувано.
Днес ние ще разгледаме темата малко по-нататък, отколкото това е направила Блаватска в своята "Тайна доктрина".
към текста >>
Прометей с
лед
ователно е един от титаните и потомък на синовете на Уран и Гея, също така и неговият брат Епиметей.
Прометей принадлежи на света на гръцките митове. Той и неговият брат Епиметей са синове на един от титаните, наречен Япитус. А самите титани са синове на най-стария от гръцките богове, на Уран и неговата съпруга Гея. На немски Уран означава "небето" а Гея "Земята". Искам специално да подчертая, че Уран на гърците е същият като Варуна на Индия.
Прометей следователно е един от титаните и потомък на синовете на Уран и Гея, също така и неговият брат Епиметей.
Най-младият от титаните Кронос или "Време", узурпира трона на своя баща Уран, а самият той бе детрониран от неговия син Зевс и заедно с другите титани беше хвърлен в тартара или ада. Само двамата братя Прометей и Епиметей останали верни на Зевс. Те се обединили със Зевс и се борили срещу другите титани.
към текста >>
Ние имаме с
лед
ователно хора, които вече са велики учители и напреднали водачи на човечеството, а имаме и такива, които се стремят да станат.
Едва през 5-та коренна раса развитието е започнало да се ръководи от такива Ману, като самите нас, които също като нас са се развили само тук на Земята, които още от началото са се развивали тук на Земята.
Ние имаме следователно хора, които вече са велики учители и напреднали водачи на човечеството, а имаме и такива, които се стремят да станат.
През 5-та коренна раса ние имаме ученици и учители, които са преживели всичко, което може да бъде преживяно от човешките същества от средата на лемурийската епоха. Един от тези големи учители, които са водачи на 5-та коренна раса е предопределен да поеме водачеството на 6та коренна раса. Шестата коренна раса ще бъде първата велика епоха, която ще има един земен брат за свой Ману. По-ранните учители, Ману от другите светове, предават своето водачество на човечеството на един земен брат.
към текста >>
Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, с
лед
като те са станали.
Братът на Прометей е Епиметей.
Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, след като те са станали.
Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек. Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях. Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/. Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него. Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.
към текста >>
Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и с
лед
това мисли за тях.
Братът на Прометей е Епиметей. Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, след като те са станали. Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек.
Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях.
Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/. Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него. Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.
към текста >>
Пог
лед
нато от известна г
лед
на точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и с
лед
това да мислиш за него.
Братът на Прометей е Епиметей. Нека първо да преведем тези две думи: Прометей означава човек, който мисли предварително, Епиметей, който мисли за нещата, след като те са станали. Тук имаме много ясно изразени двете дейности на човешкото мислене, представени поотделно в предвиждащия човек и в разсъждаващия човек. Разсъждаващият човек е онзи, който оставя нещата на този свят да му въздействат и след това мисли за тях. Вид мислене като това е "кама-манасово мислене" /земно съзнание или дейност на интелектуалната душа/.
Погледнато от известна гледна точка, този вид мислене е да оставиш светът да ти въздейства и след това да мислиш за него.
Човекът от петата коренна раса мисли главно по начина на Епиметей.
към текста >>
Първоначално то съществува в мисълта, а с
лед
това мисълта се трансформира в реалност.
Но дотолкова, доколкото човек не оставя заобикалящата го среда да му въздейства, а създава нещо за бъдещето, той е изобретател и откривател, дотолкова той е един Прометей, който мисли напред. Никога не би имало никакви открития, ако човекът беше само като Епиметей. Едно откритие възниква, защото човек е в състояние да създаде нещо, което преди това не е съществувало.
Първоначално то съществува в мисълта, а след това мисълта се трансформира в реалност.
Това е прометеево мислене. прометеевото мислене в петата коренна раса е "манасмислене" /мисленето с духовни мисли/. земното мислене и духовното мислене протичат едно до друго в петата коренна раса. Постепенно духовното мислене ще стане все по-широко разпространено.
към текста >>
Това "манас" мислене на петата коренна раса има една особена черта, която ние ще разберем, ако пог
лед
нем назад към атлантската епоха.
Това "манас" мислене на петата коренна раса има една особена черта, която ние ще разберем, ако погледнем назад към атлантската епоха.
По онова време мисленето е било по-инстинктивно мислене, което още е стояло във връзка с жизнената сила. Атлантската коренна раса още е можела да трансформира силата, присъща на семената в движеща енергия. Както човекът днес има един вид резервоар на сила, складирана във въглищните пластове, която той може да приложи за производството на пара, за движението на локомотива и пренасяне на товари, така атлантецът е имал големи складове на растителни семена, съдържащи енергия, която той е можел да прилага като движеща сила на превозните средства, описани от Скот-Елиот/*4/ в неговата книжка за Атлантида. Това изкуство е загубено за човечеството. Духовната сила на атлантците е можела да контролира живата природа и да използва латентната енергия в семената.
към текста >>
Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен пог
лед
за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.
Само си представете какво означава, когато човек говори за технологията на петата коренна раса. За какво е тя?
Ако вие сте в състояние да си формирате обхватен поглед за нея, ще видите, че колкото голям и впечатляващ да е резултатът, когато силите на интелекта, на манас се приложат към неорганичния минерален свят, все пак преди всичко зад приложението на всички тези сили за открития и изобретения, мотивът е само личен интерес и егоизъм.
към текста >>
Ако разг
лед
ате принципите на човешката природа от езотерична г
лед
на точка, вие ще видите, че те са в определено съотношение към някои телесни органи.
Ако разгледате принципите на човешката природа от езотерична гледна точка, вие ще видите, че те са в определено съотношение към някои телесни органи.
Аз ще дам подробности по тази тема и по-нататък. Но днес ще покажа онези специфични органи, с които са свързани нашите седем принципа/*5/.
към текста >>
С
лед
това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха.
Вторият принцип е прана, етерното паралелно тяло. Към него се отнася черният дроб, с който то стои в окултно съотношение.
След това идва астралното тяло, кама, което е развило своята деятелност като е изградило храносмилателните органи, имащи своето седалище в стомаха.
Ако астралното тяло не бе носило този специфичен характер, който то има у човека, тогава човешките храносмилателни органи и стомахът не биха имали специфичната форма, която те имат днес.
към текста >>
Ако вие възприемете човешкото същество, първо по отношение на неговото физическо тяло, с
лед
това по отношение на неговото етерно тяло и трето по отношение на неговото астрално тяло, вие имате основата за онова, което виждате като оковано от минералните окови на петата коренна раса.
Ако вие възприемете човешкото същество, първо по отношение на неговото физическо тяло, след това по отношение на неговото етерно тяло и трето по отношение на неговото астрално тяло, вие имате основата за онова, което виждате като оковано от минералните окови на петата коренна раса.
към текста >>
Ако с
лед
това преминем към висшия манас или Дух-себе, то е свързано по същия начин със сърцето и циркулацията на кръвта.
Ако след това преминем към висшия манас или Дух-себе, то е свързано по същия начин със сърцето и циркулацията на кръвта.
Будхи или Живот-дух има окултна връзка с ларинкса, и хранопровода. А Атма или Духът-човек има окултна връзка с нещо, което се разпростира през цялото човешко същество, именно Акаша или безсмъртната част на човешкото същество.
към текста >>
Човек трябва да си представи трите рода на боговете – Уран, Кронос и Зевс като три пос
лед
ователни водещи човечеството същества.
Човек трябва да си представи трите рода на боговете – Уран, Кронос и Зевс като три последователни водещи човечеството същества.
Уран означава небето, Гея – Земята. Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида. Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс.
към текста >>
Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, с
лед
това под името Кронос и по-късно Зевс.
Човек трябва да си представи трите рода на боговете – Уран, Кронос и Зевс като три последователни водещи човечеството същества. Уран означава небето, Гея – Земята. Когато се върнем назад, отвъд средата на лемурийската епоха, няма да намерим човека под формата, каквато познаваме днес, а като един човек, наречен от окултната наука Адам Кадмон, който все още е безполов и който още не е принадлежал на Земята, който не е развил още органи на зрение за физическо наблюдение, а все още е бил част от Уран, от небесата. Чрез съединението на Уран с Гея бе роден човекът, който слезе в материята и същевременно се включи във времето. Кронос/Времето/ бе водещото същество от втория род богове от средата на лемурийската епоха до началото на Атлантида.
Тези водещи същества бяха символизирани от гърците най-напред под името Уран, след това под името Кронос и по-късно Зевс.
Зевс обаче е един от онези водачи, които бяха преминали своето обучение другаде, не на Земята. Той е един, който принадлежи към безсмъртните, каквито са всички останали гръцки богове.
към текста >>
Поради това аз ви казах в началото: – Онзи, който достигне третата степен в тълкуването на сказанията, е в състояние да приеме техните значения отново буквално./С
лед
ват няколко неясни изречения//*7/.
Великите космически истини са изобразени по този начин в легендите и митовете.
Поради това аз ви казах в началото: – Онзи, който достигне третата степен в тълкуването на сказанията, е в състояние да приеме техните значения отново буквално./Следват няколко неясни изречения//*7/.
В случая с мита за Прометей човек застава пред картината на лешояда, разкъсващ черния дроб. Това трябва да бъде прието съвсем буквално. Лешоядът наистина разкъсва черния дроб на хората от петата коренна раса. Митът изобразява борбата, която става между стомаха и черния дроб. Във всяко човешко същество от петата коренна раса се повтаря тази Прометеева страдалческа борба.
към текста >>
33.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Тя е с
лед
ната.
Сега бих искал да ви покажа една такава езотерична легенда, която е била дадена само преди няколко века и все още съществуват няколко версии от нея.
Тя е следната.
към текста >>
С
лед
това друг Елохим, наречен Яхве или Йехова създал Адам.
Било е време, когато един от Елохимите създал човека, когото той нарекъл Ева. Този Елохим сам се свързал с Ева и тя родила Каин.
След това друг Елохим, наречен Яхве или Йехова създал Адам.
Адам също се свързал с Ева и от тази връзка се появил Авел.
към текста >>
Той е бил нас
лед
никът на всичко, което в различните науки и изкуства е било развито и съхранено от потомците на Каин.
Хирам също произхожда от расата на Каин.
Той е бил наследникът на всичко, което в различните науки и изкуства е било развито и съхранено от потомците на Каин.
Той е бил най-значителният архитект, който можем да си представим.
към текста >>
Тази другата е мъдростта, принадлежаща на синовете на Каин, при нас
лед
ниците на другия Елохим.
От другата линия, от рода на Сет идва Соломон, който превъзхождаше всички в това, което идва от Яхве. Той е бил надарен с мъдростта на света с всички качества които може да създаде при синовете на Йехова спокойната ясна, обективна мъдрост. Тази мъдрост може да бъде изразена в думи, които влизат право в човешкото сърце и могат да издигнат човека, ала тя не е в състояние да промени непосредствената обективност и да създаде нещо действително като техника, изкуство и наука. Това беше мъдрост, която е пряко инспириран дар от Бога, а не изработена отдолу, от човешките страсти и желания, надигаща се от човешката воля.
Тази другата е мъдростта, принадлежаща на синовете на Каин, при наследниците на другия Елохим.
Те бяха прилежните работници, които искаха да постигнат всичко чрез своите собствени усилия.
към текста >>
Когато го видяла, откритият му пог
лед
така силно й подействал, че тя останала запленена от него.
И тъй Соломон решава да съгради един храм и повиква Хирам, потомъка на Каин, да бъде архитектът строител на храма. Това било по времето, когато Балкиз, Савската царица, посетила Йерусалим, тъй като чула за мъдростта на Соломон. И когато тя пристигнала, наистина била дълбоко впечатлена и очарована от възвишената ясна мъдрост и красотата на Соломон. Той поискал ръката й и тя се съгласила да стане негова невеста. Царицата на Сава чула за храма и поискала да се запознае с главния строител Хирам.
Когато го видяла, откритият му поглед така силно й подействал, че тя останала запленена от него.
към текста >>
В резултат на това, между Хирам и мъдрия Соломон се появило чувство на ревност и на пос
лед
ния се приискало да отстрани Хирам, ала той е трябвало да го задържи, за да може храмът да бъде довършен.
В резултат на това, между Хирам и мъдрия Соломон се появило чувство на ревност и на последния се приискало да отстрани Хирам, ала той е трябвало да го задържи, за да може храмът да бъде довършен.
към текста >>
И станало с
лед
ното: Храмът почти бил готов.
И станало следното: Храмът почти бил готов.
Само едно нещо липсвало, което е трябвало да бъде шедьовърът на Хирам; това било Бронзовото море, което щяло да представлява океана, излят от бронз и щяло да украсява храма. Всички необходими смеси руда по чудесен начин били приготвени от Хирам и всичко било готово да бъде отлято. Трима чираци, които Хирам смятал за неспособни да ги въздигне в майстори, работели по проекта. Те се заклели да му отмъстят и поискали да попречат на изливането на Бронзовото море. Един приятел на Хирам, който научил за тези планове, ги доверил на Соломон, за да може той да предотврати тяхното осъществяване.
към текста >>
С
лед
това се завърнал, успял да завърши отливането на Бронзовото море и отново да сложи всичко в ред.
И когато почти бил отчаян, че работата някога ще бъде завършена, явил му се сам Тубал-Каин, негов прадед и му казал, че не бива да се колебае, а да се хвърли в огъня, тъй като той е неуязвим за пламъците. Хирам послушал съвета, хвърлил се в огъня и достигнал до центъра на Земята. Тубал-Каин го отвел при Каин, който живеел там в състояние на първичната божественост. Хирам бил посветен в мистерията на огъня и в тайната на отливането на бронз. Той получил от Тубал-Каин един чук и един златен триъгълник, който трябвало да носи окачен на шията си.
След това се завърнал, успял да завърши отливането на Бронзовото море и отново да сложи всичко в ред.
към текста >>
Когато най-после открили Хирам, той успял да произнесе няколко пос
лед
ни думи.
Преди да умре Хирам успял да хвърли Златния триъгълник в един кладенец. И тъй като никой не знаел, къде е Хирам, започнали да го търсят. Дори Соломон се уплашил и поискал да открие какво е станало. Смятало се е, че старата майсторска дума е можело да бъде предадена от чираците и затова била уговорена друга. Първата дума, която би била произнесена, когато открият Хирам, щяла да стане новата майсторска дума.
Когато най-после открили Хирам, той успял да произнесе няколко последни думи.
Той казал: – Тубал-Каин ми обеща, че ще имам син, който ще бъде баща на множество поколения, които ще населяват Земята и ще доведат моята работа – изграждането на храма – до завършване. – След това той показал мястото, където намерили Златния триъгълник. Той бил прибран и занесен при Бронзовото море и двете неща били запазени в Светая Светих на храма. Те могат да бъдат открити само от онези, които могат да разберат значението на легендата за храма на Соломон и неговия майстор строител Хирам.
към текста >>
– С
лед
това той показал мястото, където намерили Златния триъгълник.
Дори Соломон се уплашил и поискал да открие какво е станало. Смятало се е, че старата майсторска дума е можело да бъде предадена от чираците и затова била уговорена друга. Първата дума, която би била произнесена, когато открият Хирам, щяла да стане новата майсторска дума. Когато най-после открили Хирам, той успял да произнесе няколко последни думи. Той казал: – Тубал-Каин ми обеща, че ще имам син, който ще бъде баща на множество поколения, които ще населяват Земята и ще доведат моята работа – изграждането на храма – до завършване.
– След това той показал мястото, където намерили Златния триъгълник.
Той бил прибран и занесен при Бронзовото море и двете неща били запазени в Светая Светих на храма. Те могат да бъдат открити само от онези, които могат да разберат значението на легендата за храма на Соломон и неговия майстор строител Хирам.
към текста >>
Тази легенда, изобразява съдбата на 3-та, 4-та и 5-та с
лед
атлантски културни епохи[1].
Тази легенда, изобразява съдбата на 3-та, 4-та и 5-та следатлантски културни епохи[1].
Храмът е храмът на окултните общества, респективно на онова, което се изгражда от цялото човечество, принадлежащо към 4-та и 5-та културни епохи и най-святото е мястото, където тези окултни общества имат своето местопребиваване. Последните съзнават какво означават Бронзовото море и Златният триъгълник.
към текста >>
Пос
лед
ните съзнават какво означават Бронзовото море и Златният триъгълник.
Тази легенда, изобразява съдбата на 3-та, 4-та и 5-та следатлантски културни епохи[1]. Храмът е храмът на окултните общества, респективно на онова, което се изгражда от цялото човечество, принадлежащо към 4-та и 5-та културни епохи и най-святото е мястото, където тези окултни общества имат своето местопребиваване.
Последните съзнават какво означават Бронзовото море и Златният триъгълник.
към текста >>
Ние с
лед
ователно имаме работа с две разновидности на човечеството: С онези, които като Соломон притежават божествена мъдрост и с онези от рода на Каин, които са запознати с огъня и знаят как да го използват.
Ние следователно имаме работа с две разновидности на човечеството: С онези, които като Соломон притежават божествена мъдрост и с онези от рода на Каин, които са запознати с огъня и знаят как да го използват.
Този огън не е физическия огън, а огънят на желанията, страстите и инстинктите, който гори в астралния свят.
към текста >>
Кои с
лед
ователно са синовете на Каин?
Кои следователно са синовете на Каин?
В смисъла на тази легенда синовете на Каин са синовете на онзи Елохим, който е всред малко изостаналите Елохими по време на лунната епоха. Ние имаме работа с кама по време на лунната епоха. Тази кама или огън по онова време е била проникната от мъдрост. Тогава е имало два вида Елохими. Единият вид Елохими не останали при съюза на мъдростта и огъня; те продължили по-нататък.
към текста >>
Тези два типа винаги са присъствали и това продължава до 4-та с
лед
атлантска културна епоха.
Тези два типа винаги са присъствали и това продължава до 4-та следатлантска културна епоха.
към текста >>
С
лед
това идва основаването на християнството.
След това идва основаването на християнството.
Чрез него по-раншната набожност, която е била дадена на човечеството отгоре, става напълно безстрастна и бе смесена с елемента, който дойде на Земята чрез Христос – Христос е не само мъдростта, той е инкарнираната любов, една върховна божествена кама, която същевременно е Будхи (принципа на Сина от Светата Троица б.р.). Чиста течаща кама, която не иска нищо за себе си, а обръща всяка страст в неизчерпаема всеотдайност, обърната навън, една обърната кама. Будхи е кама, превърната в своята противоположност.
към текста >>
Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та с
лед
атлантска културна епоха.
Един вид по-висша набожност се подготвя чрез това сред онези, които са от набожния тип, синовете на мъдростта. Този вид набожност също може да развие ентусиазъм.
Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха.
Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар. Затова през цялата пета следатлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни.
към текста >>
Затова през цялата пета с
лед
атлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни.
Това е християнска набожност, която бе подготвена през 4-та следатлантска културна епоха. Целият този поток все още не е в състояние да се обедини със синовете на Каин; те остават за сега противници. Ако християнството беше обхванало човешките същества твърде бързо, те положително щяха да бъдат изпълнени с любов, ала нямаше да бъде включено индивидуалното човешко сърце. Нямаше да има една набожност, произтичаща от свободата. Христос нямаше да бъде роден вътре в човека като негов брат, а само като негов господар.
Затова през цялата пета следатлантска епоха е необходимо синовете на Каин да бъдат деятелни.
Те действат чрез техните посветени, които изграждат храма на цялото човечество, издигнат от светско изкуство и светска наука.
към текста >>
Той застъпваше по онова време г
лед
ната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мирог
лед
за живота към една истинска християнска култура.
Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна дама на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди. Това бе Граф Сен Жермен/*5/, същият, който, в едно предишно въплъщение, бе основал Розенкройцерския орден.
Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска култура.
Светските сили обаче искали да спечелят свободата си чрез материални, насилствени средства. Християн Розенкройц виждаше Френската революция като неизбежно следствие, но въпреки това той предупреждаваше. Той, Християн Розенкройц, в своето прераждане в ХVІІІ столетие, като пазител на най-вътрешните тайни на Бронзовото море и на свещения Златен триъгълник се появи с предупреждението, че човечеството би трябвало да се развива бавно. Но той също така виждаше онова, което щеше да се случи.
към текста >>
Християн Розенкройц виждаше Френската революция като неизбежно с
лед
ствие, но въпреки това той предупреждаваше.
Преди избухването на френската революция се появи една личност при мадам д’Адемар/dе Adhemar//*4/, придворна дама на Мария-Антоанета, която предсказа всички важни събития от Френската революция, за да я предупреди. Това бе Граф Сен Жермен/*5/, същият, който, в едно предишно въплъщение, бе основал Розенкройцерския орден. Той застъпваше по онова време гледната точка, че човечеството постепенно трябва да бъде изведено от един светски мироглед за живота към една истинска християнска култура. Светските сили обаче искали да спечелят свободата си чрез материални, насилствени средства.
Християн Розенкройц виждаше Френската революция като неизбежно следствие, но въпреки това той предупреждаваше.
Той, Християн Розенкройц, в своето прераждане в ХVІІІ столетие, като пазител на най-вътрешните тайни на Бронзовото море и на свещения Златен триъгълник се появи с предупреждението, че човечеството би трябвало да се развива бавно. Но той също така виждаше онова, което щеше да се случи.
към текста >>
Това е насоката, взета от човешката еволюция през 4-та и 5-та с
лед
атлантска епоха, когато се г
лед
а езотерично.
Това е насоката, взета от човешката еволюция през 4-та и 5-та следатлантска епоха, когато се гледа езотерично.
Храмът на човешката земна култура, великият храм на Соломон се изграждаше, ала онова, което трябва да бъде най-прекрасният му завършек все още трябваше да остане тайна. Това можеше да създаде само един посветен. Този посветен беше криво разбран, предаден, убит. Тайната още не може да бъде открита. Тя остана притежание на малцина посветени на християнството.
към текста >>
Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата с
лед
атлантска епоха.
В началото християнството трябваше да се появи като християнство на кръста, което трябваше да се развие през чисто светската сфера, през физическото поле. Разпятието не е било символ на християнството още от началото.
Едва когато християнството стана все по-политическо, бе въведен символът на разпънатия Син Божи, страдащ върху кръста на световното тяло./*7/ Това остава външно през останалото време на 4-та епоха и ще продължи така през цялата 5-та култура на нашата следатлантска епоха.
към текста >>
Това ще стане символът на новото християнство на 6-та с
лед
атлантска епоха.
Първоначално християнството е свързано с чисто материалната култура на 4-та и 5-та епоха, а истинското християнство на бъдещето, което притежава тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник съществува само тайно./*8/ Това християнство има друг символ – не вече разпънатия Син Божи, а кръстът, заобиколен от рози.
Това ще стане символът на новото християнство на 6-та следатлантска епоха.
От мистерията на Братството на розовия кръст ще изникне християнството на 6-та културна епоха, което ще осъзнае значението на Бронзовото море и Златния триъгълник.
към текста >>
Това би трябвало да трае и през с
лед
ващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/.
Тримата помощници извършват това неправилно и отливката е разрушена, ала когато Тубал-Каин разкрива на Хирам мистериите на огъня, той е в състояние по правилен начин да свърже водата с огъня. Тогава вече възниква Бронзовото море. То е това, което е тайната на розенкройцерите. То се постига, когато водата на спокойната мъдрост се съедини с огъня на астралния свят, с огъня на страстта. Чрез това трябва да се получи едно съединение, което е "от бронз", това ще рече дълготрайно и вечно.
Това би трябвало да трае и през следващата епоха, когато ще бъде прибавена тайната на свещения Златен триъгълник; тайната на Атма, Будхи и Манас /Отец, Син и Светия дух/.
Този триъгълник с всичко, което го придружава, ще бъде съдържанието на обновеното християнство на 6-та културна епоха. Това се подготвя от розенкройцерите и тогава онова, което се символизира от Бронзовото море ще бъде съединено със знанието за прераждането и кармата. Това е новото окултно учение, което отново ще бъде съединено с християнството. Висшето себе на човека, Атма-Будхи-Манас, ще стане открита тайна, когато човекът от 6-та епоха достатъчно узрее да я получи. Тогава повече не ще има нужда Християн Розенкройц да предупреждава, а всичко, което означава борба на външното поле ще постигне мира чрез Бронзовото море и свещения Златен триъгълник.
към текста >>
34.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
То не може да бъде разбрано обаче, докато не разг
лед
аме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници.
Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство.
То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници.
Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството. Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство.
към текста >>
Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и с
лед
това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство.
Помолени сме да кажем нещо за Свободното масонство. То не може да бъде разбрано обаче, докато не разгледаме първоначалните духовни течения, свързани със Свободното масонство, които могат да бъдат видени като негови източници. Едно дори по-важно духовно течение, отколкото розенкройцерството, беше манихейството.
Така че най-напред е необходимо да говорим за това много по-важно движение и след това, по-нататък можем да хвърлим светлина върху Свободното масонство.
към текста >>
За да можем да разг
лед
аме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.
За да можем да разгледаме нещата, за които става въпрос, в тяхната взаимна връзка, найнапред трябва да започнем с разясняването на едно духовно течение, което исторически се появява около 3-то столетие сл. Хр.
Това е онова духовно движение, чийто велик опонент бе Свети Августин/*3/, макар че преди да премине на страната на католическата църква самият той бе привърженик на тази насока. Трябва да говорим за манихейството, основано от един човек, наричащ себе си Мани/*4/, който живееше около 3-то столетие сл. Хр. Това движение възникна в една част на света, която тогава се управляваше от царете на Близкия Изток; това ще рече в една област на западна Мала азия. Този Мани бе основателят на едно духовно движение, което макар първоначално да бе само една малка секта, прерасна в силно духовно течение. Албигойците, валдемците и катарите/*5/ на Средните векове са продължение на това течение, към което също принадлежат рицарите темплиери, за които ще говорим отделно/*6/, а също – чрез забележителната верига на обстоятелства – и свободните масони.
към текста >>
По-нататък се казва, че с
лед
неговата смърт тези трудове останали при неговата вдовица, която била персийка.
Разказва се, че някога в Близкия Изток живял един търговец, който бил много учен. Той компилирал четири важни трудове – "Мистерия" "Капитола", "Евангелиум, "Тезаурус".
По-нататък се казва, че след неговата смърт тези трудове останали при неговата вдовица, която била персийка.
Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство. Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата". Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос.
към текста >>
Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите пос
лед
ователи се наричат "Синове на вдовицата".
Той компилирал четири важни трудове – "Мистерия" "Капитола", "Евангелиум, "Тезаурус". По-нататък се казва, че след неговата смърт тези трудове останали при неговата вдовица, която била персийка. Тази вдовица от своя страна ги оставила на един роб, чиято свобода била откупила и го освободила. Той е въпросният Мани, който извлякъл своята мъдрост от тези трудове, но освен това той е бил посветен и в мистериите на Митра/*9/. Той става основоположник на това движение манихейство.
Мани е наречен "Синът на вдовицата", а неговите последователи се наричат "Синове на вдовицата".
Обаче Мани говорил за себе си като за "Параклит" /"Утешителя"//*10/, Светия Дух, обещан на човечеството от Христос. Ние би трябвало да разбираме, че той виждал себе си като едно въплъщение на Светия дух. Той не е искал да каже, че е бил самият Свети дух. Той си представял, че Светият дух се появява в прераждания и че той е едно такова прераждане на духа.
към текста >>
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, с
лед
като се бе прехвърлил към католическата църква.
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква.
Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/. Фаустус е опонент или противник на Августин. Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск).
към текста >>
Августин противопоставяше своите католически възг
лед
и на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/.
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква.
Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/.
Фаустус е опонент или противник на Августин. Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск).
към текста >>
Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възг
лед
за злото.. (пропуск).
Срещу учението, което той провъзгласява, по най-бурен начин се противопоставя Августин, след като се бе прехвърлил към католическата църква. Августин противопоставяше своите католически възгледи на манихейското учение, като ги представяше чрез една личност, която той нарича Фаустус/*11/. Фаустус е опонент или противник на Августин.
Тук лежи произходът на гьотевия Фауст.. (пропуск) възглед за злото.. (пропуск).
към текста >>
Злото с
лед
ователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.
За манихейското учение се говори, че то се различава от западното християнство чрез неговото различно тълкуване на злото. Докато католишкото християнство счита злото за отклонение от неговия божествен произход, измяна на първоначално добри духове към Бога. манихейството учи, че злото е така вечно, както и доброто; че няма възкресение на тялото и че злото като такова ще продължи завинаги.
Злото следователно няма начало, а произтича от същия източник както доброто и няма край.
към текста >>
Един външен ключ ни се дава в манихейската легенда; точно такава легенда като Легендата за храма, която напос
лед
ък ви разказах.
Сега обаче ние ще проучим въпроса напълно според традициите, които се предполага, че са произтекли от самия Мани, за да видим какво всъщност е това.
Един външен ключ ни се дава в манихейската легенда; точно такава легенда като Легендата за храма, която напоследък ви разказах.
Всички духовни течения, свързани с посвещение се изразяват външно чрез легенди, ала легендата за манихейството е една велика космическа легенда/*12/, една свръхсетивна легенда.
към текста >>
Какво се е случило – Случило се с
лед
ното: Духовете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината.
Тя ни разказва, че някога духовете на тъмнината са искали да завземат царството на светлината чрез бунт. Те наистина достигнали границата на царството на светлината и се надявали да го победят, ала не успели нищо да постигнат. И те трябвало да бъдат наказани – това е една особено дълбока страна, която ви моля да имате предвид, – трябвало да бъдат наказани от царството на светлината. Ала в това царство не е имало нищо, което по някакъв начин да е било зло, имало е само добро. Демоните на тъмнината са можели да бъдат наказани само с добро.
Какво се е случило – Случило се следното: Духовете на светлината взели част от собственото си царство и го смесили с материализираното царство на тъмнината.
И поради това, че една част от царството на светлината била смесена с царството на тъмнината, била въведена една подкваса в царството на тъмнината, един фермент, който произвел хаотичен вихър, чрез който то получило нов елемент, т.е. смъртта. Така че това царство на тъмнината непрекъснато се унищожава и така вътре в себе си носи зародиша за своето собствено разрушение. По-нататък се разказва, че точно поради това е била създадена расата на човечеството. Първият човек представлява точно онова, което е изпратено долу от царството на светлината, за да се смеси с царството на тъмнината и да победи чрез смъртта онова, което не трябва да бъде там; да го победи в собственото си същество.
към текста >>
Първо, техникът трябва да направи пианото и с
лед
това да го предаде на пианиста.
В основата на това е тълкуването на злото, което аз често съм обяснявал като теософско тълкуване. Какво е зло? Нищо, освен добро, идващо в неподходящо време. Ще цитирам един пример, който често съм цитирал: – Нека да предположим, че се отнася до един пианист виртуоз и един изключително добър майстор техник, изработващ пиана, и двамата съвършени в своята област.
Първо, техникът трябва да направи пианото и след това да го предаде на пианиста.
Ако последният е добър пианист, той ще го използва подходящо и двамата ще са еднакво добри. Но ако вместо пианиста в концертната зала влезе техникът и започне да удря с чукове, то той ще бъде на неподходящото място. Нещо добро ще се е превърнало в зло. Така ние виждаме, че злото не е нищо друго, освен добро на неподходящо място.
към текста >>
Ако пос
лед
ният е добър пианист, той ще го използва подходящо и двамата ще са еднакво добри.
В основата на това е тълкуването на злото, което аз често съм обяснявал като теософско тълкуване. Какво е зло? Нищо, освен добро, идващо в неподходящо време. Ще цитирам един пример, който често съм цитирал: – Нека да предположим, че се отнася до един пианист виртуоз и един изключително добър майстор техник, изработващ пиана, и двамата съвършени в своята област. Първо, техникът трябва да направи пианото и след това да го предаде на пианиста.
Ако последният е добър пианист, той ще го използва подходящо и двамата ще са еднакво добри.
Но ако вместо пианиста в концертната зала влезе техникът и започне да удря с чукове, то той ще бъде на неподходящото място. Нещо добро ще се е превърнало в зло. Така ние виждаме, че злото не е нищо друго, освен добро на неподходящо място.
към текста >>
Би трябвало да тълкуваме манихейските възг
лед
и в този дълбок смисъл, че доброто и злото всъщност са еднакви по своя произход и в своя край.
Би трябвало да тълкуваме манихейските възгледи в този дълбок смисъл, че доброто и злото всъщност са еднакви по своя произход и в своя край.
Ако ги тълкувате по този начин вие ще разберете същността на онова, което Мани наистина искаше да инициира. Но от друга страна, първо трябва да обясним, защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата"/*13/ и защо неговите последователи били наричани "Синове на вдовицата".
към текста >>
Но от друга страна, първо трябва да обясним, защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата"/*13/ и защо неговите пос
лед
ователи били наричани "Синове на вдовицата".
Би трябвало да тълкуваме манихейските възгледи в този дълбок смисъл, че доброто и злото всъщност са еднакви по своя произход и в своя край. Ако ги тълкувате по този начин вие ще разберете същността на онова, което Мани наистина искаше да инициира.
Но от друга страна, първо трябва да обясним, защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата"/*13/ и защо неговите последователи били наричани "Синове на вдовицата".
към текста >>
Вие ще видите в моето описание на Атлантида, – а също и когато се появи с
лед
ният брой на "Луцифер", вие ще видите от моето описание на Лемурия,/*14/ – че по онова време и до известна степен до съвременността, всяко знание е било повлиявано от онова, което е над човечеството.
Когато се връщаме назад към най-древните времена, лежащи преди нашата съвременна коренна раса, начинът, по който човечеството е придобивало знание, е бил различен.
Вие ще видите в моето описание на Атлантида, – а също и когато се появи следният брой на "Луцифер", вие ще видите от моето описание на Лемурия,/*14/ – че по онова време и до известна степен до съвременността, всяко знание е било повлиявано от онова, което е над човечеството.
Аз често съм споменавал, че едва онзи Ману/*15/, който ще се появи през следващата коренна раса, за първи път ще бъде истински брат на своите братя човеци, докато всички по-раншни Ману били свръхчовеци, един вид божествени същества. Едва сега човекът узрява достатъчно, за да има един от своите братя-човеци като свой Ману, който заедно с него е преминал през всички стадии от средата на лемурската епоха досега. Какво всъщност става през еволюцията на петата коренна раса? Това, че откровението отгоре, ръководенето на душата отгоре, постепенно се оттегля, така че човекът е оставен да върви по собствен път и да стане свой собствен водач.
към текста >>
Аз често съм споменавал, че едва онзи Ману/*15/, който ще се появи през с
лед
ващата коренна раса, за първи път ще бъде истински брат на своите братя човеци, докато всички по-раншни Ману били свръхчовеци, един вид божествени същества.
Когато се връщаме назад към най-древните времена, лежащи преди нашата съвременна коренна раса, начинът, по който човечеството е придобивало знание, е бил различен. Вие ще видите в моето описание на Атлантида, – а също и когато се появи следният брой на "Луцифер", вие ще видите от моето описание на Лемурия,/*14/ – че по онова време и до известна степен до съвременността, всяко знание е било повлиявано от онова, което е над човечеството.
Аз често съм споменавал, че едва онзи Ману/*15/, който ще се появи през следващата коренна раса, за първи път ще бъде истински брат на своите братя човеци, докато всички по-раншни Ману били свръхчовеци, един вид божествени същества.
Едва сега човекът узрява достатъчно, за да има един от своите братя-човеци като свой Ману, който заедно с него е преминал през всички стадии от средата на лемурската епоха досега. Какво всъщност става през еволюцията на петата коренна раса? Това, че откровението отгоре, ръководенето на душата отгоре, постепенно се оттегля, така че човекът е оставен да върви по собствен път и да стане свой собствен водач.
към текста >>
Красиви думи са ни останали от Мани/*16/ и те са били лайтмотивът на неговите пос
лед
ователи през по-късните времена.
Мани е онзи, който подготвя в човешката душа онази степен на развитие, когато човекът ще потърси собствената си душевно-духовна светлина. Всичко, което идва от него, се позовава на собствената духовна светлина в душата на човека, и същевременно е било бунт срещу всичко, което не идва от човешката душа, от собствените наблюдения на душата.
Красиви думи са ни останали от Мани/*16/ и те са били лайтмотивът на неговите последователи през по-късните времена.
Ние чуваме думите: "Вие трябва да оставите настрана всичко, което е външно откровение, получено посредством сетивата. Вие трябва да оставите настрана всичко, което ви се дава от външен авторитет; тогава ще узреете да съзерцавате вашата собствена душа."
към текста >>
Онова, което първоначално е било република, с
лед
това империя, онова, което е живяло във външния вид като Римска държава, дава своя, застинал във формата живот на по-късното християнство; дори и до столицата, така както Рим беше столицата на Римската империя.
Животът там е християнство. От време на време този пулсиращ живот изкача наново /мистиците/. От къде идва формата? Това не е нищо друго освен живота на древната Римска империя. Онова, което все още е било живот в древната Римска империя е застинало във форма.
Онова, което първоначално е било република, след това империя, онова, което е живяло във външния вид като Римска държава, дава своя, застинал във формата живот на по-късното християнство; дори и до столицата, така както Рим беше столицата на Римската империя.
Дори римските провинциални чиновници имат своето продължение в епископите и презвитерите. Онова, което преди е било живот, по-късно става форма за една по-висша степен на живота.
към текста >>
Винаги животът на една предишна епоха става формата на една по-с
лед
ваща епоха.
Не е ли същото и с човешките същества? Какво е човешкият живот? Оплодотворяването отгоре /оплодотворяване от Манас/, внедрено в човека в средата на лемурийските времена, днес е станало неговия вътрешен живот. Формата е онова, което се пренася като семе от лунната епоха. По онова време, в лунния период животът на човека се е състоял от развитието на астралното тяло; сега то е станало обвивка, форма.
Винаги животът на една предишна епоха става формата на една по-следваща епоха.
При хармонизиране на формата с живота се изразява и другият проблем – проблемът за доброто и злото, чрез факта, че доброто на една предишна епоха се свързва с доброто на една по-късна епоха, което в основата си не е нищо друго, освен едно хармонизиране на напредъка с нещата, които пречат на напредъка. Това е, което същевременно прави възможно материалното съществуване, прави възможно нещата да се проявят във външна форма. Това е нашето човешко съществуване всред твърдата минерална Земя: душевен живот и изостанал живот на една по-раншна епоха, втвърдени в препятстващата форма. Това също е и учението на манихейството относно злото.
към текста >>
Нека сега ние поставим въпроса от тази г
лед
на точка: Какви са намеренията на Мани, какво е значението на неговото изказване, че той е Параклит, Духа, Сина на вдовицата?
Нека сега ние поставим въпроса от тази гледна точка: Какви са намеренията на Мани, какво е значението на неговото изказване, че той е Параклит, Духа, Сина на вдовицата?
Това не означава друго, освен че той възнамерява да подготви времето, в което хората от 6та коренна раса ще бъдат направлявани от собственото си същество, от тяхната собствена душевна светлина да надделяват външните форми и да ги преобразят в дух.
към текста >>
Сега, нека да пог
лед
нем онова, което ще се създаде през 6-та коренна раса.
Сега, нека да погледнем онова, което ще се създаде през 6-та коренна раса.
Доброто и злото тогава ще контрастират много по-различно, отколкото това е днес. Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в духовността през 6-та коренна раса. Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле. От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното. Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от погледа.
към текста >>
Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от пог
лед
а.
Сега, нека да погледнем онова, което ще се създаде през 6-та коренна раса. Доброто и злото тогава ще контрастират много по-различно, отколкото това е днес. Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в духовността през 6-та коренна раса. Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле. От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното.
Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от погледа.
Злите ще величаят злото като нещо особено ценно. Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора. Нитчевото "русо чудовище"/*25/ е например предзнаменование за това.
към текста >>
При нас
лед
ниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие.
Шестата коренна раса ще има за задача, доколкото е възможно, чрез благост отново да включи злото в непрекъснатия поток на еволюцията. Тогава ще се роди едно духовно течение, което не ще се противопоставя на злото, дори и когато в света то ще се проявява в своята демонична форма.
При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие.
Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение няма да постигне онова, което трябва. То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед.
към текста >>
То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възг
лед
.
При наследниците на "Синовете на вдовицата", ще се утвърди съзнанието, че злото трябва отново да бъде включено в еволюцията и победено не чрез борба, а само чрез милосърдие. Задачата на манихейското духовно течение е силно да се подготви за това. Това духовно течение няма да отпадне, то ще се появи под много форми. То се появява във форми, които мнозина могат да си представят, но които не е нужно да бъдат споменати днес. Ако трябваше да функционира само в култивирането на едно вътрешно настроение на душата, това течение няма да постигне онова, което трябва.
То трябва да се изрази в образуване на общности, които преди всичко ще възприемат мира, любовта и пасивното противодействие на злото като техен модел за поведение и ще разпространяват този възглед.
Те ще трябва да създадат един съд, една форма за живота, който и без нея ще продължава да съществува.
към текста >>
35.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ Г
ЛЕД
НА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
към текста >>
Днес искам да направя кратък прег
лед
на ритуалите и ордените на Свободното масонство, както вече казах.
Днес искам да направя кратък преглед на ритуалите и ордените на Свободното масонство, както вече казах.
Разбира се, аз мога да ви съобщя само най-съществени неща, тъй като цялата област е толкова всеобхватна и толкова много несъществени неща са свързани с нея.
към текста >>
С
лед
това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса.
Един от Елохимите се свързва с Ева и от тази връзка на един от божествените творци с Ева, се ражда Каин.
След това друг от Елохимите, Йехова или Адонай, създава Адам, който трябва да се счита като първият човек на 3-та коренна раса.
Този Адам се свързва тогава с Ева и от това свързване се ражда Авел. Така в началото на човешката еволюция има две начални точки: Каин, прекият потомък на един от Елохимите и Ева, и Авел, който, така да се каже, с помощта на божествено създадения човек Адам, е истинският Йеховачовек.
към текста >>
Само от единствения пог
лед
, който архитектът отправя към нея, тя е в състояние да оцени неговата истинска стойност.
Соломон извиква в двореца си Балкис, Савската царица и когато тя пристига, съзира в него нещо като статуя, направена от злато и скъпоценни камъни. Като същински монумент, дарен на човечеството от боговете й изглежда той. И когато тя в почуда разглежда великия храм на Соломон, пожелава да срещне архитекта на тази чудесна сграда и нейното желание бива изпълнено.
Само от единствения поглед, който архитектът отправя към нея, тя е в състояние да оцени неговата истинска стойност.
Соломон веднага бива обхванат от ревност към Хирам. Тя се засилва, когато Балкис настоява да й бъдат представени всички работници, ангажирани в изграждането на храма. Соломон казва, че това е невъзможно, ала Хирам отстъпва пред нейното желание. Той се изкачва на едно възвишение, прави мистичния знак Тау и ето – всички работници се стичат към него. Волята на царицата бива изпълнена.
към текста >>
Той го пос
лед
вал и започнал да потъва надълбоко, докато достигнал центъра на Земята, където огънят има своя произход.
Хирам не могъл да направи нищо повече. Ала внезапно прокънтял един глас: "Хирам! Хирам! Хирам! ". Гласът го накарал да се втурне в морето от огън.
Той го последвал и започнал да потъва надълбоко, докато достигнал центъра на Земята, където огънят има своя произход.
Там той срещнал две фигури, неговият прадед Тубал-Каин и самият Каин. Каин бил осветен от блясъка на Луцифер, Ангела на светлината. Тубал-Каин дал на Хирам своя чук, който имал магическото качество да възстановява всички неща и му казал: "Ти ще имаш син, който ще събере около себе си един народ от знаещи хора и ти ще бъдеш прародител на онези, които са родени от огъня, който носи мъдрост и кара човека да бъде дълбокомислен." Чрез чука Бронзовото море отново било възстановено.
към текста >>
С
лед
тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание.
Сега ще ви опиша посветителската церемония на един чирак, желаещ да членува в Ордена на масонството (ложата на Йоан)/*3/. Представете си, че някой е решил, че иска да стане член на Йоановото масонство. Там има три степени: чирак, калфа и майстор.
След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание.
Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен/*4/, т. е. в степента на чирак. Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл. След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква. В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош.
към текста >>
С
лед
това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква.
Там има три степени: чирак, калфа и майстор. След тези три степени идват по-високите степени, които въвеждат кандидата в окултното знание. Сега ще опиша какво се случва на един послушник, който ще бъде посветен в първа степен/*4/, т. е. в степента на чирак. Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл.
След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква.
В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош. В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет. След това още посериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури. Има три неща, от които той е трябвало да се откаже. Ако не можел да се лиши от тези три неща, той никога не би могъл да бъде приет като свободен масон.
към текста >>
С
лед
това още посериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури.
в степента на чирак. Когато бъде въведен в сградата на ложата за първи път, той бива въведен в една отдалечена стая от брата пазач и за няколко минути бива оставен сам за размисъл. След това всякакъв метал по него, като злато, сребро и други метали, бива иззет, дрехите му се разкъсват при колената и токът на лявата му обувка се смачква. В това състояние той бива отведен в средата на братята, които са събрани в друга стая, въже се обвива около врата му и сабя се насочва към разголения му гръден кош. В това състояние той застава пред майстора, който го запитва, дали все още настоява да бъде приет.
След това още посериозно той бива предупреден и по-нататък му се обяснява смачкването на тока и другите процедури.
Има три неща, от които той е трябвало да се откаже. Ако не можел да се лиши от тези три неща, той никога не би могъл да бъде приет като свободен масон. Казва му се: "Ако ти проявиш и най-малкото любопитство за каквото и да било, трябва веднага да напуснеш тази къща." Второ: "Ако се поколебаеш да признаеш всяка една от твоите слабости и грешки, трябва да напуснеш тази къща." Трето: "Ако ти не си в състояние да се издигнеш по дух над всички неща, които отличават едно човешко същество от друго, тогава ти трябва да напуснеш тази къща веднага." Тези три неща най-строго се изискват от всеки кандидат за посвещение.
към текста >>
С
лед
това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си.
Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум, така че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия. В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда.
След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си.
След това се чуват три удара от чука на майстора. Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да пази като най-голяма тайна. Ако разкрие нещо, неговата връзка със Свободното масонство би се променила както предложеното му питие – сладко от една страна, горчиво от друга. Това питие му се поднася в изкусно конструирана чаша, така че питието е сладко от едната страна, ала когато чашата се завърти, то става горчиво. Това трябвало да символизира какви ще бъдат последиците от едно предателство.
към текста >>
С
лед
това се чуват три удара от чука на майстора.
Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум, така че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия. В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда. След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си.
След това се чуват три удара от чука на майстора.
Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да пази като най-голяма тайна. Ако разкрие нещо, неговата връзка със Свободното масонство би се променила както предложеното му питие – сладко от една страна, горчиво от друга. Това питие му се поднася в изкусно конструирана чаша, така че питието е сладко от едната страна, ала когато чашата се завърти, то става горчиво. Това трябвало да символизира какви ще бъдат последиците от едно предателство.
към текста >>
Онова, което му се казва с
лед
това в ложата, той трябва да пази като най-голяма тайна.
Тогава пред кандидата се поставя един вид рамка, през която той бива хвърлен, като същевременно се произвежда неприятен шум, така че той полетява през рамката с най-лоши предчувствия. В допълнение на това му се изкрещява, че бива хвърлен в Ада. В същия момент една скрита врата се затваря с шум и той получава усещането, като че ли е попаднал в необикновена среда. След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си. След това се чуват три удара от чука на майстора.
Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да пази като най-голяма тайна.
Ако разкрие нещо, неговата връзка със Свободното масонство би се променила както предложеното му питие – сладко от една страна, горчиво от друга. Това питие му се поднася в изкусно конструирана чаша, така че питието е сладко от едната страна, ала когато чашата се завърти, то става горчиво. Това трябвало да символизира какви ще бъдат последиците от едно предателство.
към текста >>
Това трябвало да символизира какви ще бъдат пос
лед
иците от едно предателство.
След това кожата му леко се одрасква, така че потича кръв и същевременно от онези около него се прави един бълбукащ звук, което създава впечатлението, че той губи много от кръвта си. След това се чуват три удара от чука на майстора. Онова, което му се казва след това в ложата, той трябва да пази като най-голяма тайна. Ако разкрие нещо, неговата връзка със Свободното масонство би се променила както предложеното му питие – сладко от една страна, горчиво от друга. Това питие му се поднася в изкусно конструирана чаша, така че питието е сладко от едната страна, ала когато чашата се завърти, то става горчиво.
Това трябвало да символизира какви ще бъдат последиците от едно предателство.
към текста >>
С
лед
тези изживявания той бива доведен до една стълба в полуосветена стая.
След тези изживявания той бива доведен до една стълба в полуосветена стая.
Тази стълба е така конструирана, че се движи и чрез това се получава впечатлението, че човек е слязъл много надолу, докато в действителност той е слязъл само малко надолу. Същото е и когато кандидатът пада. Той мисли, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина. Тук му се обяснява, че той е достигнал до един решителен момент. Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите.
към текста >>
С
лед
ва основният въпрос: "Познаваш ли твоя майстор?
Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите. Тогава братът пазач бива запитан: "Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето общество? "Ако отговорът е "да" нататък бива запитан: "Какво очакваш от неговото приемане? ". Той трябва да отговори: "Светлина". Тогава превръзката се сваля от очите на кандидата и той се въвежда в една осветена стая.
Следва основният въпрос: "Познаваш ли твоя майстор?
"Той отговаря: "Да, той носи жълто палто и сини панталони". Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава. След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството – знак, ръкостискане и дума. Знакът е един символ от същия вид, както окултния символ../пропуск/. Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват.
към текста >>
С
лед
това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството – знак, ръкостискане и дума.
". Той трябва да отговори: "Светлина". Тогава превръзката се сваля от очите на кандидата и той се въвежда в една осветена стая. Следва основният въпрос: "Познаваш ли твоя майстор? "Той отговаря: "Да, той носи жълто палто и сини панталони". Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава.
След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството – знак, ръкостискане и дума.
Знакът е един символ от същия вид, както окултния символ../пропуск/. Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват. Тези ръкостискания са различни при един чирак и при един майстор. Думата се сменя според степента. Не е правилно да разкрия кои са думите.
към текста >>
С
лед
това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чиракуване.
След това въпросното лице може да бъде прието и започва своето чиракуване.
При приемането той бива запитан: "На каква възраст си? " Той отговаря: "Още нямам седем години". Той трябва да служи седем години като чирак преди да напредне до калфа.
към текста >>
С
лед
това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и дума.
Когато някой е напреднал дотолкова, че може да се придвижи до майсторска степен, посветителската церемония е малко по-трудна. Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на практика върху самия кандидат. Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен, се въвежда в един от покоите на ложата, където трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба, каквато е претърпял майсторът зидар Хирам.
След това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и дума.
Думата е същата като майсторската дума, която е била произнесена при откриване тялото на Хирам. Отличителните знаци на майстора, са невероятно сложни. Разпознаването се постига с помощта на много форми и жестове.
към текста >>
От г
лед
на точка на съвременното рационално мислене вие, разбира се, бихте могли да отхвърлите всичко, което ви казах за посвещението на един чирак и за различните церемонии, свързани с това като нещо глупаво, само като маскарад, като комедия.
Задачата на Свободното масонство е свързана със задачата на цялата 5-та коренна раса.
От гледна точка на съвременното рационално мислене вие, разбира се, бихте могли да отхвърлите всичко, което ви казах за посвещението на един чирак и за различните церемонии, свързани с това като нещо глупаво, само като маскарад, като комедия.
Ала това съвсем не е така. Всички неща, които споменах, са външно символично действие на древни окултни практики, които някога са ставали върху астралното поле в мистерийните школи. Такива процедури следователно, които стават символично сред свободните зидари, се провеждат на астралното поле в мистерийните храмове. Посвещението в степен майстор, полагането в ковчег и т.н., е всъщност нещо, което става на едно по-високо равнище. Обаче при Свободното масонство това става само символично.
към текста >>
Такива процедури с
лед
ователно, които стават символично сред свободните зидари, се провеждат на астралното поле в мистерийните храмове.
Задачата на Свободното масонство е свързана със задачата на цялата 5-та коренна раса. От гледна точка на съвременното рационално мислене вие, разбира се, бихте могли да отхвърлите всичко, което ви казах за посвещението на един чирак и за различните церемонии, свързани с това като нещо глупаво, само като маскарад, като комедия. Ала това съвсем не е така. Всички неща, които споменах, са външно символично действие на древни окултни практики, които някога са ставали върху астралното поле в мистерийните школи.
Такива процедури следователно, които стават символично сред свободните зидари, се провеждат на астралното поле в мистерийните храмове.
Посвещението в степен майстор, полагането в ковчег и т.н., е всъщност нещо, което става на едно по-високо равнище. Обаче при Свободното масонство това става само символично.
към текста >>
Всички с
лед
ващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч.
Значението на първата част на церемонията – отнемането на металните предмети – е, че кандидатът не би трябвало да държи на себе си нищо, което не е произведено чрез неговия труд. Чувството за това е необходимо за всеки, чието внимание е притеглено към значението на символите. Той също така трябва да задържи ясен спомен за разкъсването на панталоните при колената. Той би трябвало да мисли върху факта, че в живота трябва да се представи, като че ли е напълно гол пред очите на своите братя. По същия начин, откъртването на тока на обувката, би трябвало да му напомня, че дори да бъде силен, що се отнася до Свободното масонство – той все пак притежава Ахилесова пета.
Всички следващи части на церемонията по същност имат подобно значение – особено странното чувство, което се поражда, когато до гърдите му се допира остър студен меч.
Това е чувство, което с времето се превръща в едно внушение, така че в определени важни моменти да си припомня, че трябва да притежава хладнокръвие. Хладнокръвие трябва да му бъде внушено. Пълна отговорност за собствените деяния е онова, което се символизира чрез връвта, усукана около гърлото му, която всеки момент може да бъде стегната. Присъствие на ума се внушава чрез процедурите, свързани с падането, движещите се стълби и др. Това са процедури, които в мистериите се извършват съвсем различно, тъй като там те се извършват върху астралното поле.
към текста >>
С
лед
13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата.
Свободните масони на древността наистина са били каменни зидари. Те са извършвали всичките задължения на един зидар. Те са били зидарите на храмове, на обществени сгради в Древна Гърция, където са носили името дионисиевци./*6/ Съграждащата работа се е провеждала в служба на храма на Дионисий. В Египет те са били тези, които са издигали пирамидите, в Древен Рим са били зидари на градовете, а през Средните векове те са изграждали катедрали и черкви.
След 13-то столетие те започнали също така да градят независимо от авторитета на църквата.
По това време започва да се използва изразът "свободен масон", /свободен зидар/. Преди това те са били в служба на религиозните общества и са били признатите архитекти.
към текста >>
С учудване и възхита г
лед
аме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин.
С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>
Ние г
лед
аме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика.
Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали.
Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>
Тайнственият ритъм, представен пред нашия пог
лед
, когато г
лед
аме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен пог
лед
, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
Целият този вид архитектура е стоял в съотношение с едно познание за Вселената. Ако например вземете египетските пирамиди, техните измерения съответстват на известни измерения в небесното пространство, на разстояния на звездите в пространството. Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради. Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод.
Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената.
към текста >>
И с
лед
това идват висшите степени, които започват при 4-та степен и се разпростират до 90та, всъщност до 96та степен.
Що се отнася до връзките му с манихейството.. /пропуск//*9/.
И след това идват висшите степени, които започват при 4-та степен и се разпростират до 90та, всъщност до 96та степен.
Важността на първите 3 степени постепенно е била прехвърлена към по-високите степени. Все още има нещо като остатък в онова, което се нарича "Царската дъга" "Royal Arch"/*10/, която за сега все още е запазена в Свободното масонство. За тези светли страни и някои от по-тъмните страни на Свободното масонство ще говорим отново.
към текста >>
36.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ Г
ЛЕД
НА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
към текста >>
Понастоящем желая да подчертая, че като един, който не е масон,/*1/ аз ви говоря само от теософска г
лед
на точка, докато за онова, което Свободното масонство е в действителност, би трябвало да говори един свободен масон.
Миналия път говорих за Свободното масонство и днес желая да прибавя още нещо към това. Бих искал да имате предвид, че по отношение на Свободното масонство аз се намирам в по-различно положение, отколкото когато засягам останалите теми, за които сме говорили или които все още ще разискваме, тъй като обикновено говоря неща, за които имам лична опитност.
Понастоящем желая да подчертая, че като един, който не е масон,/*1/ аз ви говоря само от теософска гледна точка, докато за онова, което Свободното масонство е в действителност, би трябвало да говори един свободен масон.
Той не би го и направил, ала не е възможно да разясня защо по други причини. Същевременно аз бих искал да приемете онова, което ви казвам с известна резерва.
към текста >>
Тези първи три степени са само пос
лед
ните останки на първоначалните три степени на Свободното масонство.
Няма да имаме предвид обикновеното, така нареченото Йоаново или (занаятчийско) масонство, когато разискваме нещата, тъй като това Йоаново масонство със своите три степени на чирак, калфа и майстор води своето начало от Хартата на Кьолн през 1535 г./*2/. Днес то не е нищо повече от едно сдружение за взаимно поощряване по отношение на по-високо образование и обучение, едно сдружение с цел за взаимна помощ и поощряване сред неговите членове.
Тези първи три степени са само последните останки на първоначалните три степени на Свободното масонство.
И ако церемонията трябваше да се провежда както порано, което обаче не става, тогава чирак, калфа и майстор биха били посвещавани по начина, по който аз описах миналия път. Според правилата би трябвало така да се посвещава, ала само малко хора знаят, че тези правила съществуват и още по-малко знаят значението на тези правила. Всичко, което ви казах за въздействието на церемониите на астралното поле е нещо, за което Йоановото масонство няма никакво ясно разбиране.
към текста >>
С
лед
това се присъединяват други двама другари: Първосвещеникът Йешуа/*8/ и пророкът Хаггай, които заедно със Зерубабел съставят Великия съвет.
След това се присъединяват други двама другари: Първосвещеникът Йешуа/*8/ и пророкът Хаггай, които заедно със Зерубабел съставят Великия съвет.
Следват първи и втори главни гости, след това двамата писари Езра и Нехемия. Следващият е керемидажията или вратарят. След това идват т. нар. по-малки гости. Не могат да присъстват повече от 12 души.
към текста >>
С
лед
ват първи и втори главни гости, с
лед
това двамата писари Езра и Нехемия.
След това се присъединяват други двама другари: Първосвещеникът Йешуа/*8/ и пророкът Хаггай, които заедно със Зерубабел съставят Великия съвет.
Следват първи и втори главни гости, след това двамата писари Езра и Нехемия.
Следващият е керемидажията или вратарят. След това идват т. нар. по-малки гости. Не могат да присъстват повече от 12 души. Тези 12 представят 12-те знаци на Зодиака.
към текста >>
С
лед
ващият е керемидажията или вратарят.
След това се присъединяват други двама другари: Първосвещеникът Йешуа/*8/ и пророкът Хаггай, които заедно със Зерубабел съставят Великия съвет. Следват първи и втори главни гости, след това двамата писари Езра и Нехемия.
Следващият е керемидажията или вратарят.
След това идват т. нар. по-малки гости. Не могат да присъстват повече от 12 души. Тези 12 представят 12-те знаци на Зодиака. Цялото трябва да изобрази Слънчевото преминаване през 12-те знака на Зодиака.
към текста >>
С
лед
това идват т. нар.
След това се присъединяват други двама другари: Първосвещеникът Йешуа/*8/ и пророкът Хаггай, които заедно със Зерубабел съставят Великия съвет. Следват първи и втори главни гости, след това двамата писари Езра и Нехемия. Следващият е керемидажията или вратарят.
След това идват т. нар.
по-малки гости. Не могат да присъстват повече от 12 души. Тези 12 представят 12-те знаци на Зодиака. Цялото трябва да изобрази Слънчевото преминаване през 12-те знака на Зодиака. Това напомня на каквото ви казах, че масоните (зидарите) са започнали от възпроизвеждане на астрономическите световни закони в изграждането на отделните сгради, черкви, катедрали и др.
към текста >>
Послушниците, които влизат пос
лед
ни, застават на Север, тъй като те все още не са в състояние да понесат топлината.
Мястото, където се събират – макар че това не винаги става – е голяма квадратна зала с дъгообразен син покрив,/*9/ осеян със златни звезди, представляващ небето. Положението, заемано от участниците в церемонията е точно определено.
Послушниците, които влизат последни, застават на Север, тъй като те все още не са в състояние да понесат топлината.
На Изток застава Зерубабел. На Запад са първосвещеникът Йешуа и пророкът Хаггай. А онези, които заемат своето място на Юг са заедно обвързани с въже. Всеки един е обвит три пъти с въжето и е свързан със своите другари на разстояние три или четири дециметра./*10/
към текста >>
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен на зидарството, първата от висшите степени и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси./*11/ С
лед
като премине от другата страна на всяка от завесите, му се поверява една от тайните.
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен на зидарството, първата от висшите степени и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси./*11/ След като премине от другата страна на всяка от завесите, му се поверява една от тайните.
Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието. След като е преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си. При първата му инструкция преди всичко му се разяснява, колко древно е Свободното масонство. Йоановите масони обикновено не узнават това или ако го чуят, те нямат ни най-малкото разбиране по тези въпроси. Историята на Свободното масонство им се разказва по следния начин: Първият истински масон е бил Адам,/*11/ първият човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от рая и се признава за първия масон, защото бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на светлината.
към текста >>
С
лед
като е преминал от другата страна и на пос
лед
ната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си.
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен на зидарството, първата от висшите степени и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси./*11/ След като премине от другата страна на всяка от завесите, му се поверява една от тайните. Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието.
След като е преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си.
При първата му инструкция преди всичко му се разяснява, колко древно е Свободното масонство. Йоановите масони обикновено не узнават това или ако го чуят, те нямат ни най-малкото разбиране по тези въпроси. Историята на Свободното масонство им се разказва по следния начин: Първият истински масон е бил Адам,/*11/ първият човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от рая и се признава за първия масон, защото бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на светлината. Истинският, по-дълбокият произход на Свободното масонство обаче, е още преди създаването на човечеството. То се намира в самата светлина, която е съществувала преди човечеството.
към текста >>
Историята на Свободното масонство им се разказва по с
лед
ния начин: Първият истински масон е бил Адам,/*11/ първият човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от рая и се признава за първия масон, защото бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на светлината.
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен на зидарството, първата от висшите степени и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси./*11/ След като премине от другата страна на всяка от завесите, му се поверява една от тайните. Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието. След като е преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си. При първата му инструкция преди всичко му се разяснява, колко древно е Свободното масонство. Йоановите масони обикновено не узнават това или ако го чуят, те нямат ни най-малкото разбиране по тези въпроси.
Историята на Свободното масонство им се разказва по следния начин: Първият истински масон е бил Адам,/*11/ първият човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от рая и се признава за първия масон, защото бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на светлината.
Истинският, по-дълбокият произход на Свободното масонство обаче, е още преди създаването на човечеството. То се намира в самата светлина, която е съществувала преди човечеството.
към текста >>
Това интуитивно проникновение и неговото отражение в Свободното масонство бе изгубено; вече не е имало съзнателно оценяване на трансформацията, извършена чрез правилното използване на акустиката в една сграда, където думите на говорителя се връщат обратно и с
лед
ователно променят своето въздействие.
Това интуитивно проникновение и неговото отражение в Свободното масонство бе изгубено; вече не е имало съзнателно оценяване на трансформацията, извършена чрез правилното използване на акустиката в една сграда, където думите на говорителя се връщат обратно и следователно променят своето въздействие.
Онези, които бяха построили големите катедрали на Средновековието, са били великите свободни зидари. Те осъзнаваха важността на факта, че онова, което се изговаря от свещеника, би трябвало да бъде отразено обратно от отделните стени и всички богомолци да бъдат потопени в море от звуци, дишащо и трептящо със значими вибрации, които упражняват още по-голямо въздействие върху астралното тяло, отколкото върху физическото ухо. Всичко това е било загубено и трябваше да бъде загубено през новия век. Ето защо ви казах, че онова, което е останало от Свободното масонство, е само една черупка в сравнение с онова, което е било през минали времена.
към текста >>
С
лед
ователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени.
В британското масонство е постигнато нещо като помирение чрез Устава за толерантност от 1813 г. между Йоановото масонство с неговите три степени и онези клонове на масонството, които признават по-високите степени./*16/ Така, като чирак в Йоановото масонство на човек му е позволено да влезе и после да се изкачва в 4-та, 5-та и 6-та степени, т. е. в по-висшите степени. Степените, отнасящи се до Йоановото масонство се признават в Англия; не е така в Германия. Немският Гранд Ориент от Мемфиския и Мизриамския орден сам изгражда трите най-нисши степени.
Следователно ориенталският свободен зидар трябва първоначално да е преминал трите степени.
Освен това той трябва да даде обещание да се издигне поне до 18-та степен. И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм.
към текста >>
С
лед
това с
лед
ва ментално обучение, обучение, което води до живот върху умственото поле и напредва до 60-та, 70-та степен.
И той не може да отпочине, докато не направи това. Един германец масон от ордена Св. Йоан никога не се приема във висшите степени на Ориенталското масонство. Ориенталското масонство се състои от степенувано обучение в окултизъм. Както казах и миналия път, то е отражение на обучението, давано в по-висшите степени, които се присъединяват към степента Царската дъга: тези степени дават един вид астрално обучение, което води нагоре до 18-та, 20-та степен.
След това следва ментално обучение, обучение, което води до живот върху умственото поле и напредва до 60-та, 70-та степен.
Накрая идва най-висшето от всички обучения, най-задълбоченото окултно усъвършенстване до 96-та степен в ложата Гранд Ориент.
към текста >>
С
лед
ната точка съществува във всички центрове на окултното обучение: Никакво викане на духове и никакви спиритически дейности.
Това е една от точките, които са от най-голяма важност.
Следната точка съществува във всички центрове на окултното обучение: Никакво викане на духове и никакви спиритически дейности.
Спиритическото практикуване е напълно изключено.
към текста >>
Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и с
лед
смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот.
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества.
Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот.
Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача. Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие. Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>
Това с
лед
ователно означава да се подпомогне проникновението и свързването с онзи свят, което обикновено е постижимо, само когато портите му се разтворят чрез смъртта.
Това следователно означава да се подпомогне проникновението и свързването с онзи свят, което обикновено е постижимо, само когато портите му се разтворят чрез смъртта.
към текста >>
Само който има правилна интуиция, може да с
лед
ва тези инструкции.
От всичко това вие може да си извадите заключение, че онова, което принадлежи към найдълбоките неща в света, някога се е съдържало в Свободното масонство, ала вече го няма там в празната обвивка, която то представлява днес. Вие трябва да се запитате защо? И тъй, значението на Легендата за храма, значението на дейното масонство като всяко интуитивно познание трябваше да бъде загубено за човечеството, защото 5-та културна епоха е фактически епоха на разбирането. Интуицията трябваше за известно време да заспи в света, а начинът по който въздейства Свободното масонство е изцяло интуитивен. Искам да обърна вниманието към Витрувиус/*18/ и към истинските символични ръководства за строежа.
Само който има правилна интуиция, може да следва тези инструкции.
Днес тези символични инструкции са заменени от интелектуални, рационални такива. Разумът трябваше да стане основен тон на човешкото развитие за известно време, защото всичко, което междувременно е дошло към нас чрез завладяването на природата, трябваше да бъде включено в целия организъм на човешката деятелност.
към текста >>
Ако разг
лед
ате една машина ../пропуск/
Човекът работи в индустрията, така че да втъче организираност/неговата собствена духовност? / в минералната природа.
Ако разгледате една машина ../пропуск/
към текста >>
С
лед
ната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма.
Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото.
Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството. Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед. Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч.
към текста >>
Вярно е, че едва сега – може би едва през пос
лед
ните пет години – човешкото мислене започна да прос
лед
ява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да прос
лед
и пос
лед
ната фаза от различните стадии на електричеството.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото.
Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството.
Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед. Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч. Ние виждаме как нещо проблясва в съзнанието на естествената наука, което ще се отрази в бъдещето.
към текста >>
Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мирог
лед
.
За да завърши напълно развитието в тази сфера, целият начин на мислене, свойствен за човека от 16-то столетие насам, ще трябва да се приложи чак до самия атом. Само когато рационалното мислене успее да схване атома, само тогава Свободното масонство ще може отново да бъде възобновено. В началото ще бъде схваната само външната форма. Следната стъпка ще бъде, когато човекът се научи мисловно да обхване минералния атом и разбере как да използува онова, което живее в атома, и как да го постави в служба на цялото. Вярно е, че едва сега – може би едва през последните пет години – човешкото мислене започна да проследява природните сили чак до атома и онзи, който иска да разбере това съвсем точно трябва да проследи последната фаза от различните стадии на електричеството.
Интересна в това отношение, макар и само с външните загатвания, е речта на английския министър-председател Балфур/Balfоur/ относно нашия съвременен мироглед.
Онова, което той казва/за новата електрическа теория/ е нещо от огромна важност. Той загатва за критическата повратна точка в развитието на човешкото мислене. До известна степен той осъзнава това и го споменава на едно място от своята реч. Ние виждаме как нещо проблясва в съзнанието на естествената наука, което ще се отрази в бъдещето. Това е било известно на окултистите от 1879 г. насам.
към текста >>
Точки от пос
лед
валото разискване:
Точки от последвалото разискване:
към текста >>
37.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ Г
ЛЕД
НА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
СЪЩНОСТТА И ЗАДАЧАТА НА СВОБОДНОТО МАСОНСТВО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ДУХОВНАТА НАУКА
към текста >>
Важно е да говорим за висшите степени на Свободното масонство, защото то си поставя специални задачи, някои от които ще обсъдим през с
лед
ващите лекции.
Важно е да говорим за висшите степени на Свободното масонство, защото то си поставя специални задачи, някои от които ще обсъдим през следващите лекции.
Ние имаме главно работа със специален обред, който се нарича съчетаният обред на Мемфис и Мизраим//*1/ аз вече споменах, че обредът, ритуалът на Мемфис и Мизраим притежава много степени, че трябва да се преминат 95 степени и че обикновено върховните водачи на Гранд Ориент – т. е. ложите на Германия, Великобритания и Америка – притежават 96-та степен. Почти до 80-та степен тези степени са подредени по начин, който сега ще ви опиша.
към текста >>
Още през пос
лед
ната третина на 18то столетие Свободното масонство бе достигнало състоянието, което вече описах.
Сега макар и накратко ще спомена различните масонски течения и техните тенденции. Най-напред трябва да се има предвид, че всички масонски висши степени водят произхода си от една личност, за която често се говори, но която не се разбира. Особено погрешно тя е разбрана от историците на 19-то столетие, които нямат понятие за трудните положения, в които може да изпадне един окултист в живота. Тази така малко разбрана личност е прословутият Калиостро. Така нареченият граф Калиостро/*2/, в когото се криеше една индивидуалност, която в своята истинска природа бе позната само на най-висшите посветени и която направи опит да издигне Свободното масонство в Лондон до една нова степен.
Още през последната третина на 18то столетие Свободното масонство бе достигнало състоянието, което вече описах.
По онова време в Лондон това не му се удаде. След това той прави опит в Русия и също в Хага. Навсякъде е имал неуспех и то по точно определени причини.
към текста >>
С
лед
това той прави опит в Русия и също в Хага.
Особено погрешно тя е разбрана от историците на 19-то столетие, които нямат понятие за трудните положения, в които може да изпадне един окултист в живота. Тази така малко разбрана личност е прословутият Калиостро. Така нареченият граф Калиостро/*2/, в когото се криеше една индивидуалност, която в своята истинска природа бе позната само на най-висшите посветени и която направи опит да издигне Свободното масонство в Лондон до една нова степен. Още през последната третина на 18то столетие Свободното масонство бе достигнало състоянието, което вече описах. По онова време в Лондон това не му се удаде.
След това той прави опит в Русия и също в Хага.
Навсякъде е имал неуспех и то по точно определени причини.
към текста >>
С
лед
това обаче в Лион той успява да формира от местните масони една окултна масонска ложа, наречена Ложа на триумфиращата мъдрост.
След това обаче в Лион той успява да формира от местните масони една окултна масонска ложа, наречена Ложа на триумфиращата мъдрост.
Калиостро дал целта на тази ложа. Онова обаче, което можете да прочетете за нея, не е нищо друго, освен работа на невежи хора. Каквото може да бъде казано за нея, са всъщност само кратки указания. За Калиостро са били важни две неща: Първо указания, даващи възможност да се произведе т. нар. Философски камък; второ, изграждането на разбиране за мистичния петоъгълник, мистичния пентаграм.
към текста >>
Ние тук не говорим за физическа смърт, а за с
лед
ното.
На един свободомислещ дух това ще изглежда смешно. Факт е обаче, че то е възможно, посредством специално обучение да се продължи животът неопределено, като човек се научава да живее вън от физическото си тяло. Всеки обаче, който би си представил, че един адепт не умира в обикновения смисъл на думата, греши. Всеки, който си въобрази, че един адепт не може да бъде ударен и убит от една падаща от покрива керемида, ще сгреши. Наистина това обикновено би се случило само ако адептът го позволи.
Ние тук не говорим за физическа смърт, а за следното.
За онзи, който е разбрал същността на Философския камък и се е научил да го отделя, физическата смърт е само едно привидно събитие. За другите хора това е едно истинско събитие, което представлява, един период от живота. За онзи, който разбира как да използува Философския камък по начина, по който Калиостро е искал да научи неговите ученици, смъртта е само едно привидно събитие. Тя дори не представлява решителна повратна точка в живота; тя е фактически нещо, което съществува само за другите, които наблюдават адепта и казват, че той е умрял. Самият той обаче всъщност не умира.
към текста >>
Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разг
лед
а.
Когато някой каже: – Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, кама-манас тяло, причинно тяло /Манас или Дух-себе/ това са само думи, или в най-добрия случай абстрактни идеи. И нищо не се постига чрез това. Живият човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела. Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти.
Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа.
Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото. Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел. Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия. Това се нарича "Знание за пентаграма" и "Морално прераждане".
към текста >>
Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го ог
лед
а или се види в ог
лед
алото.
И нищо не се постига чрез това. Живият човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела. Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти. Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа.
Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото.
Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел. Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия. Това се нарича "Знание за пентаграма" и "Морално прераждане".
към текста >>
Учениците на Калиостро, ако правилно биха с
лед
вали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел.
Живият човек по правило едва познава физическото тяло; само онзи, който знае пентаграма, се научава да познава петте тела. Едно тяло не може да се опознае, когато човек живее в него, а само когато той го наблюдава като обект. Това е, което отличава един обикновен човек от онзи, който е преминал през едно такова обучение, където петте тела са станали обекти. Обикновеният човек наистина живее в тези пет тела; обаче, той живее в тях, той не може да излезе от тях и да ги разгледа. Най-много той може да вижда своето физическо тяло, когато го огледа или се види в огледалото.
Учениците на Калиостро, ако правилно биха следвали неговите методи, щяха да постигнат това, което са постигнали някои розенкройцери, които са преминали основно обучение със същата цел.
Те са били в училището на великите европейски адепти, които са преподавали, че петте тела са реалност и не трябва да останат само като понятия. Това се нарича "Знание за пентаграма" и "Морално прераждане".
към текста >>
Вече споменах, че Френската революция е възникнала от тайните общества/*4/ на окултисти и ако тези течения биха се изс
лед
вали по-нататък, те биха отвели назад до школата на адептите.
Вече споменах, че Френската революция е възникнала от тайните общества/*4/ на окултисти и ако тези течения биха се изследвали по-нататък, те биха отвели назад до школата на адептите.
към текста >>
Министърът на Людвиг ХVІ бил неприятел на граф Сен Жермен и той с
лед
ователно не бил допуснат да се яви пред краля.
Наистина Френската революция произтече от такива неща. Има един добре известен разказ, съдържащ се в трудовете на графиня д’Адемар /d’Аdhеmar/. В него се разказва, че преди избухването на Френската революция, графиня д’Адемар, една от придворните дами на Мария Антоанета била посетена от граф Сен Жермен./*6/ Той поискал да бъде представен на кралицата и да помоли за аудиенция при краля.
Министърът на Людвиг ХVІ бил неприятел на граф Сен Жермен и той следователно не бил допуснат да се яви пред краля.
Ала той с голяма точност и подробности описал пред кралицата главните опасности, които предстояли. За съжаление неговите предупреждения били игнорирани. Във връзка с този случай той произнесъл своето изказване, което се базирало на истината: «Които се ветрове, ще пожъне бури"/*7/ и прибавил, че бил произнесъл тези думи още преди хилядолетия, а покъсно те били повторени от Христос. Това са били думи, непонятни за обикновения човек.
към текста >>
Ала графиня д’Адемар разказва в своите мемоари,/*10/ че той се появил пред нея много с
лед
1784 година и че тя го е видяла още шест пъти по-късно и с
лед
това.
Ала граф Сен Жермен бил прав. Аз ще прибавя само още няколко неща, които са съвсем верни. В книги за граф Сен Жермен може да прочетете, че той е умрял в 1784 г./*8/ в двора на ландграфа на Хесен/*9/, който по-късно става един от най-напредналите свободни масони. Ландграфът се грижил за него до края.
Ала графиня д’Адемар разказва в своите мемоари,/*10/ че той се появил пред нея много след 1784 година и че тя го е видяла още шест пъти по-късно и след това.
към текста >>
Всъщност по онова време, в 1790 г., той бил с някои розенкройцери във Виена/*11/ и казал, което е съвсем вярно, че е задължен да се оттегли в Ориента за един период от 85 години и че с
лед
това време хората отново ще усетят неговата дейност в Европа.
Всъщност по онова време, в 1790 г., той бил с някои розенкройцери във Виена/*11/ и казал, което е съвсем вярно, че е задължен да се оттегли в Ориента за един период от 85 години и че след това време хората отново ще усетят неговата дейност в Европа.
1875 е годината на основаването на Теософското общество. Всички тези неща са свързани по известен начин.
към текста >>
Пос
лед
ното име се прос
лед
ява назад до цар Мизраим, който идва от Асирия – от Ориента – и с
лед
завладяването на Египет бил посветен в египетските мистерии.
В школата, основана от ландграфа на Хесен, също е имало две главни занимания: Философският камък и знанието за пентаграма. Свободното масонство, основано от ландграфа на Хесен по онова време продължило да съществува в една малко променена форма. Всъщност, цялото това масонство, както го описах, наричат египетския обред, обреда на Мемфис и Мизраим.
Последното име се проследява назад до цар Мизраим, който идва от Асирия – от Ориента – и след завладяването на Египет бил посветен в египетските мистерии.
Това са тайни, които произтичат от древна Атлантида. От онова време насам съществува традиционна приемственост. Съвременното Свободно масонство е само продължение на онова, което бе установено тогава в Египет.
към текста >>
Или знае, или не, 96-те степени имат с
лед
ователно известно оправдание.
Така както човек не е в състояние да разисква дали сборът от ъглите на един триъгълник има толкова или толкова градуса, също така не е в състояние да разисква за висшите истини. Ето защо демократичният принцип не е приложим по въпросите на познанието, защото няма основание за разискване. Онова, което различава масонството на висшите степени от Св. Йоановото масонство е, че човек опознава истината стъпка по стъпка. Онзи, който знае, не може да има повече от едно мнение.
Или знае, или не, 96-те степени имат следователно известно оправдание.
към текста >>
Дори ако това не успее през с
лед
ващите една-две години, не трябва да се мисли, че неуспехът в такива неща е от голямо значение.
Някои неща ще узреят в близкото бъдеще и поради това ще трябва да говорим за тях. Това налага необходимостта от бавното постепенно напредване в придобиване на знанията. Това напредване стъпка по стъпка с право е подчертано от онези, които желаят да съживят ритуалите на Мизраим и Мемфис.
Дори ако това не успее през следващите една-две години, не трябва да се мисли, че неуспехът в такива неща е от голямо значение.
Има един човек начело на американското Мизраимско движение, чиито значителен характер представлява сигурна гаранция за постоянство в напредъка. Това е чудесният свободен-масон Джон Яркър./*16/
към текста >>
Ако с
лед
ователно чуете нещо относно тенденцията на германската Мизраим-Мемфис насока, не бива да вярвате, че тя вече има значение за бъдещето.
Ако следователно чуете нещо относно тенденцията на германската Мизраим-Мемфис насока, не бива да вярвате, че тя вече има значение за бъдещето.
Това е само рамката, в която по-късно ще бъде поставена една добра картина. Този германски Мизраимски орден е под главното ръководство на известния Ройс/Reuss//*17/, който държи фактическото водачество във Великобритания и Германия днес. Освен това добре известният Карл Келнер/*18/ също работи в това направление. Фактическата литературна работа е в ръцете на д-р Франц Хартман/*19/, който служи на Мизраимския ритуал преди всичко с перото. Това е всичко относно това движение, което в откъслечни фрагменти оттук оттам може да достигне до вас.
към текста >>
96-те степени могат с
лед
ователно да бъдат постигнати чрез четири различни вида инструкции или дисциплини.
аз мога да дам само обща характеристика за онова, за което става въпрос тук. Има четири вида инструкции, давани в Мизраимския ритуал/*20/.
96-те степени могат следователно да бъдат постигнати чрез четири различни вида инструкции или дисциплини.
Тези четири дисциплини, чрез които може да се напредне, са следните: Първо, т. нар. символична инструкция или дисциплина. Посредством нея някои символи могат да бъдат разбрани като факти. Въпросното лице се въвежда в окултните закони на природата, чрез които в човечеството се постигат точно определени резултати в циклични движения.
към текста >>
Тези четири дисциплини, чрез които може да се напредне, са с
лед
ните: Първо, т. нар.
аз мога да дам само обща характеристика за онова, за което става въпрос тук. Има четири вида инструкции, давани в Мизраимския ритуал/*20/. 96-те степени могат следователно да бъдат постигнати чрез четири различни вида инструкции или дисциплини.
Тези четири дисциплини, чрез които може да се напредне, са следните: Първо, т. нар.
символична инструкция или дисциплина. Посредством нея някои символи могат да бъдат разбрани като факти. Въпросното лице се въвежда в окултните закони на природата, чрез които в човечеството се постигат точно определени резултати в циклични движения.
към текста >>
Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца
лед
има към водата, от която е била замразена.
Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става въпрос. Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина.
Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена.
Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал.
към текста >>
Ако си представите водата, ставаща
лед
, то и
лед
ът също е вода.
Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена.
Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода.
По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът. Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал. Физическият атом е кондензирано електричество.
към текста >>
Едва напос
лед
ък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът.
Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина. Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа.
Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът.
Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал. Физическият атом е кондензирано електричество. Аз считам речта на Балфор за изключително важна/*22/.
към текста >>
Той стои /в същото съотношение към електричеството / както
лед
ът към водата, от която е замръзнал.
Тя започва да разбира, че този физически атом има същото отношение към силата електричество, каквото една буца лед има към водата, от която е била замразена. Ако си представите водата, ставаща лед, то и ледът също е вода. По същия начин атомът на физиката не е нищо друго, а замразено електричество. Ако можете да схванете това напълно, ако игнорирате изказванията за атома, съдържащи се във всички научни списания до преди една или две години и сметнете, че тези изказвания са въздух, ще имате почти правилна представа. Едва напоследък науката е в състояние да си оформи представа за това, какво е атомът.
Той стои /в същото съотношение към електричеството / както ледът към водата, от която е замръзнал.
Физическият атом е кондензирано електричество. Аз считам речта на Балфор за изключително важна/*22/.
към текста >>
Човешката мисъл е същото нещо като електричеството, г
лед
ано веднъж отвътре, друг път отвън.
Но има и нещо друго, което трябва да бъде взето в предвид: Какво е самото електричество? Това все още е неизвестно. Не се знае именно, къде трябва да се търси истинската природа на електричеството. Природата на електричеството не може да бъде открита посредством никакви външни експерименти или чрез външни наблюдения. Тайната, която ще бъде открита, е, че електричеството – когато човек се научи да го наблюдава на един известен план – е точно същото, каквото е човешката мисъл.
Човешката мисъл е същото нещо като електричеството, гледано веднъж отвътре, друг път отвън.
към текста >>
В момента, когато човешките същества ще осъзнаят тази елементарна окултна истина за мисълта, електричеството и атома, в същия този момент те ще са разбрали нещо, което е от най-голяма важност за бъдещето и за цялата 6-та с
лед
атлантска епоха.
В момента, когато човешките същества ще осъзнаят тази елементарна окултна истина за мисълта, електричеството и атома, в същия този момент те ще са разбрали нещо, което е от най-голяма важност за бъдещето и за цялата 6-та следатлантска епоха.
Те ще са научили как да градят с атоми чрез силата на мисленето.
към текста >>
Окултният изс
лед
овател опознава истината от едната страна, физическият учен от другата.
Окултният изследовател опознава истината от едната страна, физическият учен от другата.
Така както Свободното масонство се е развило от зидарите, от изграждането на катедрали и храмове, така човек в бъдеще ще се научи да гради с най-малките градивни камъни, с единиците на кондензираното електричество. Това ще се нуждае от нов вид зидарство, /масонство/. Тогава индустрията няма да може да продължава по настоящия начин. Ще стане толкова хаотична и ще се развива само на основата на борбата за съществуване, докато човек не узнае[1]../пропуск/. Тогава ще стане възможно за някой в Берлин, докато се вози из града в кола да предизвика разрушение в Москва.
към текста >>
Той не успя и с
лед
ователно старата вражда между тях остана.
Отговор: Католическата църква не желае онова, което идва в бъдещето. Пий ІХ бе посветен в Свободното масонство. Той се опита чрез Хартата от Клермонт да направи връзка между йезуитите и свободните масони.
Той не успя и следователно старата вражда между тях остана.
Нашите йезуити твърде малко знаят за тези неща, а и свещениците също не осъзнават за какво става въпрос. Истинските свещеници../голям пропуск/.
към текста >>
Трапистите трябва да пазят мълчание, тъй като се знае, че чрез мълчанието в с
лед
ващия живот се придобива значителна способност за вдъхновено говорене.
Трапистите трябва да пазят мълчание, тъй като се знае, че чрез мълчанието в следващия живот се придобива значителна способност за вдъхновено говорене.
Това наистина може да бъде разбрано само чрез знание за прераждането.
към текста >>
[2] Това пос
лед
но изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както с
лед
ва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
[2] Това последно изречение се появява в бележките на Мария Щайнер-фон Сиверс, както следва: "Тези неща или ще продължават хаотично, както индустрията и технологията са правили досега, или хармонично, както е целта на Свободното масонство: тогава ще се постигне най-висшето развитие".
към текста >>
38.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
В моята предишна серия от лекции аз говорих за окултни школи и тайни общества и ми се струва, че е правилно днес да приключа с този цикъл от лекции, преди да преминем с
лед
ния път към по-различна тема.
В моята предишна серия от лекции аз говорих за окултни школи и тайни общества и ми се струва, че е правилно днес да приключа с този цикъл от лекции, преди да преминем следния път към по-различна тема.
След една седмица ще говоря за значението на онези празници, които в църковния календар следват Коледа – по-специално за помаловажния Новогодишен празник/*1/ и за особено значимия празник Богоявление. Днес искам да изнеса една заключителна лекция.
към текста >>
С
лед
една седмица ще говоря за значението на онези празници, които в църковния календар с
лед
ват Ко
лед
а – по-специално за помаловажния Новогодишен празник/*1/ и за особено значимия празник Богоявление.
В моята предишна серия от лекции аз говорих за окултни школи и тайни общества и ми се струва, че е правилно днес да приключа с този цикъл от лекции, преди да преминем следния път към по-различна тема.
След една седмица ще говоря за значението на онези празници, които в църковния календар следват Коледа – по-специално за помаловажния Новогодишен празник/*1/ и за особено значимия празник Богоявление.
Днес искам да изнеса една заключителна лекция.
към текста >>
Има много хора, които на пръв пог
лед
не работят за себе си и все пак, в действителност те работят точно затова.
Да вземем за пример изграждането на една къща. Един строител гради къща; той не гради тази къща за себе си, а приема задачата да я изгради по причини, които нямат нищо общо със самия него. Вие знаете, че това е много рядък фактически случай.
Има много хора, които на пръв поглед не работят за себе си и все пак, в действителност те работят точно затова.
към текста >>
Първоначално те са давали с
лед
ното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка.
Вземете свободните зидари.
Първоначално те са давали следното предписание на своите членове: – Градете такива сгради, които нищо не ви донасят, нито имат нещо общо с вашата собствена издръжка.
– Всичко това, което е останало от доброто старо Свободно масонство, са някои благотворителни институции. И макар че ложите са загубили своите жизнени корени от древната мъдрост и окултното знание, които някога са били тяхно притежание, то тези благотворителни институции, макар и изпразнени от тяхното духовно съдържание, по традиция продължават да култивират и се грижат за разпространението на един хуманизъм. Неегоистичната дейност е нещо, което принадлежеше на Свободното масонство. Първоначално Свободното масонство наистина е подтиквало своите членове да работят в служба на човечеството, да градят в обективния свят.
към текста >>
И с
лед
а няма да остане от нея.
Вие изваждате камъните от някоя кариера, дялате ги във форми, необходими за сградата и т.н. Какво свързвате с грубия материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена.
И следа няма да остане от нея.
Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него.
към текста >>
Ала онова, което тя е направила, не изчезва без с
лед
а, а преминава в самите атоми.
Какво свързвате с грубия материал, получен от минералното царство? Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея.
Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми.
Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание.
към текста >>
Всеки атом носи с
лед
а от вашия дух и ще носи тази с
лед
а със себе си.
Вие свързвате суровия материал с човешкия дух. Когато правите една машина, вие въвеждате вашия дух в тази машина. Действителната машина, разбира се, се разваля и става на прах; тя неминуемо някога ще бъде разрушена. И следа няма да остане от нея. Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми.
Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си.
Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него. Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание. Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.
към текста >>
Освен това, с
лед
като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание.
Ала онова, което тя е направила, не изчезва без следа, а преминава в самите атоми. Всеки атом носи следа от вашия дух и ще носи тази следа със себе си. Не е без значение дали един атом е бил в една машина. Самият атом е претърпял промяна в резултат на това, че е бил в някоя машина. И тази промяна, която вие сте извършили в атома, никога вече няма да бъде загубена за него.
Освен това, след като сте променили атома чрез това, че сте съединили вашия дух с минералния свят, един постоянен печат е бил ударен върху общото съзнание.
Точно толкова ще бъде въведено от нас в другия свят.
към текста >>
Той с
лед
ователно се е погрижил, неговото име дори да не бъде отгатнато.
Факт е, че цялата окултна наука се състои в това, да се знае как човек може да действа неегоистично, за да постигне най-голямото развитие на собственото си съзнание. Помислете как някои хора, които са знаели това много ясно, са били толкова неегоистични, че са се погрижили техните имена да не станат известни на поколенията. Един пример за това е "Теология немска" /Teologia Deutsch/,/*3/ никой не знае кой я е написал. Външното име е само "Мъжът от Франкфурт".
Той следователно се е погрижил, неговото име дори да не бъде отгатнато.
Той е работил по такъв начин, че е прибавил нещо към обективния свят, без да иска почест или запазване на името му. Като сравнение, нека да бъде споменато, че като правило учителите не са известни исторически личности,/*4/ когато е необходимо те понякога се въплъщават в исторически личности, но това в известно отношение е жертва. Равнището на тяхното съзнание вече не е съвместимо с каквато и да било работа за самите тях, – а запазването на името в края на краищата е работа за самия себе си.
към текста >>
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е пос
лед
ствието на несебичните дела във външния свят.
Трудно е да се разбере това правило. Обаче вие ще схванете, че целта на свободните масони е колкото е възможно повече да работят в света в обществени институции, организации, благотворителни фондации, да строят катедрали, но по такъв начин, че делата им да останат скрити.
Защото неегоистичните дела са истинските основи на безсмъртието: То е последствието на несебичните дела във външния свят.
Няма нужда те да бъдат кой знае колко велики. Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие.
към текста >>
Ако един беден човек, няма печено за Ко
лед
а и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
Ако някой даде една монета на някого по несебичен начин, то това е действие, което така се разбира. Ала в безсмъртното се пренася само частта от това действие, която е била несебична. А много малко дела са несебични. Например едно добро дело може да бъде много егоистично, ако то създава чувството на удоволствие. Добрите дела произтичат твърде често от себични мотиви.
Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично.
към текста >>
С
лед
ователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото сам вложиш в света, толкова съзнание ще ти върне светът.
С това исках само да ви покажа какво са искали тези тайни общества. За тях е било важно в света да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната. И това ни довежда до сърцевината на тайните. Много помаловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата. Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие.
Следователно правилото е ясно и недвусмислено: Толкова, колкото сам вложиш в света, толкова съзнание ще ти върне светът.
Това е свързано с най-великите всемирни закони.
към текста >>
Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави с
лед
а.
Това е великата мисъл, лежаща в основата на тайните общества, че всеки напредък е резултат на инволюцията и еволюцията. Инволюцията е всмукване навътре, еволюцията е даване навън. Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате.
Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа.
Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща. Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома. Ще бъде осъзнато – също и от обикновения ум, – че атомът не е нищо друго освен замразено електричество. Самата мисъл е от същата субстанция.
към текста >>
Ние се движим към една епоха, в която, както напос
лед
ък казах, разбирането ще достигне до същността на атома.
Всички състояния на Вселената се редуват между тези два процеса. Когато виждате, чувате, помирисвате или вкусвате природата, вие фактически я вдишвате. Онова, което вие виждате, не минава покрай вас без да остави следа. Окото загива, предметът се унищожава, ала това, което сте видели, остава. Сега разбирате, че през определени времена е необходимо да има разбиране за тези неща.
Ние се движим към една епоха, в която, както напоследък казах, разбирането ще достигне до същността на атома.
Ще бъде осъзнато – също и от обикновения ум, – че атомът не е нищо друго освен замразено електричество. Самата мисъл е от същата субстанция.
към текста >>
В 7-та с
лед
атлантска културна епоха тази война на всеки против всички ще се разрази по един най-ужасяващ начин.
В 7-та следатлантска културна епоха тази война на всеки против всички ще се разрази по един най-ужасяващ начин.
Велики, всемогъщи сили ще произлязат от откритията, които ще превърнат целия земен глобус в един вид самофункциониращ електрически апарат. Шепата малцина ще бъдат запазени по начин, който не може да бъде разискван.
към текста >>
С
лед
това ще с
лед
ват 7-те културни епохи на 6та коренна раса и с
лед
нея 7-те културни епохи на 7-та коренна раса.
Днес може лесно да се подиграваме на празните форми, обаче те имат дълбоко значение. Те са приспособени към структурата на нашата еволюция. В края на краищата, те са свързани с необходимите степени в човешката природа и с развитието на човешката душа. Помислете си само: ние живеем в 5-и културен период на 5-та коренна раса/*6/; все още имаме да изживеем две културни епохи на тази 5та коренна раса.
След това ще следват 7-те културни епохи на 6та коренна раса и след нея 7-те културни епохи на 7-та коренна раса.
Това прави 16 степени на еволюцията в бъдеще. На човечеството все още предстои да премине през тези 16 степени. Човек, който може да узнае нещо за състоянията на съществуването, които са възможни там, е до известна степен посветен. Има известно съответствие, между степените на посвещение и тайните на епохите, които ще дойдат в бъдеще.
към текста >>
През с
лед
ния глобус (преродената наша Земя б.
На нашия глобус (Земята) има 7 коренни раси и всяка от тях има 7 културни епохи – всичко 49 състояния.
През следния глобус (преродената наша Земя б.
кор.) отново ще има 49 състояния. Тук имате определени степени за изследване на тайните на бъдещите фази на еволюцията. Висшите степени на Свободното масонство поначало нямат друга цел, освен да бъдат израз на всяка една от бъдещите степени на еволюцията на човечеството. Така в Свободното масонство ние фактически имаме нещо, което е било много добро, именно, че човек, който е постигнал определена степен е знаел, как трябва да работи в бъдеще, за да може да бъде един вид пионер. Той е знаел също, че онзи, който е достигнал по-висша степен би могъл да постигне повече.
към текста >>
Тук имате определени степени за изс
лед
ване на тайните на бъдещите фази на еволюцията.
На нашия глобус (Земята) има 7 коренни раси и всяка от тях има 7 културни епохи – всичко 49 състояния. През следния глобус (преродената наша Земя б. кор.) отново ще има 49 състояния.
Тук имате определени степени за изследване на тайните на бъдещите фази на еволюцията.
Висшите степени на Свободното масонство поначало нямат друга цел, освен да бъдат израз на всяка една от бъдещите степени на еволюцията на човечеството. Така в Свободното масонство ние фактически имаме нещо, което е било много добро, именно, че човек, който е постигнал определена степен е знаел, как трябва да работи в бъдеще, за да може да бъде един вид пионер. Той е знаел също, че онзи, който е достигнал по-висша степен би могъл да постигне повече. Това подреждане според степени може много добре да бъде направено, тъй като то съответства на фактите.
към текста >>
Ако с
лед
ователно би било възможно отново да се излее ново съдържание заедно с ново знание в тези форми, би било чудесно.
Ако следователно би било възможно отново да се излее ново съдържание заедно с ново знание в тези форми, би било чудесно.
Тогава Свободното масонство отново ще бъде проникнато от истински дух. Към цялото обаче принадлежат съдържание и форма. Състоянието на нещата днес, както казах, е следното: – Степените съществуват, обаче никой фактически не ги е постигнал. Въпреки това обаче не е напразно че те съществуват. Те ще бъдат оживени отново в бъдеще.
към текста >>
Състоянието на нещата днес, както казах, е с
лед
ното: – Степените съществуват, обаче никой фактически не ги е постигнал.
Ако следователно би било възможно отново да се излее ново съдържание заедно с ново знание в тези форми, би било чудесно. Тогава Свободното масонство отново ще бъде проникнато от истински дух. Към цялото обаче принадлежат съдържание и форма.
Състоянието на нещата днес, както казах, е следното: – Степените съществуват, обаче никой фактически не ги е постигнал.
Въпреки това обаче не е напразно че те съществуват. Те ще бъдат оживени отново в бъдеще.
към текста >>
С
лед
ователно тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своя аз и да зачита своите дела, а не своето его.
Следователно тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своя аз и да зачита своите дела, а не своето его.
Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите дела и в побеждаването на аза чрез действие. Азът трябва да остане скрит вътре в делото. Изключване на интересите на аза от протичането на кармата – това принадлежи на първата степен. Каквато и карма да си навлече азът, чрез това се изтрива тази карма. Народност, раса, пол, положение, религия – всичките те въздействат върху човешкия егоизъм.
към текста >>
Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите пос
лед
ователи.
В астралното тяло вие може да идентифицирате специфичен цвят за всяка народност, всяка раса, всяка епоха. Вие винаги ще откриете там един основен цвят, който лицето има като член на една от тези класификации или категории. Този/специфичен цвят/ трябва да бъде премахнат.
Теософското общество работи да уеднакви цветовете на астралните тела на своите последователи.
Те трябва да станат от еднакъв цвят, еднакъв по отношение на основния цвят. Този основен цвят прави да възникне известно вещество../пропуск/. Да се достигне до това уеднаквяване наистина ще са нужни кървави войни и икономически борби, експлоатиране, финансови индустриални предприятия, които ще се борят за надмощие, подтискане на масите и пр., като чрез употреба на известни мерки ще бъде все по-възможно да се задвижват маси от хора, просто те ще бъдат принуждавани. Отделният индивид ще придобива все повече и повече власт над определени групи от хора. Тъй като насоката на развитието не е ние да ставаме по-демократични, а ще ставаме брутално олигархически поради това, че отделни хора ще получават все повече и повече власт.
към текста >>
39.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разг
лед
аме един предмет, който е известен в окултната наука като образ или учение за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен.
Днес ние ще обясним една велика алегория и ще разгледаме един предмет, който е известен в окултната наука като образ или учение за изгубения храм, който трябва да бъде възобновен.
към текста >>
В по-раншните лекции/*1/ разг
лед
ахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същността на този образ.
В по-раншните лекции/*1/ разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същността на този образ.
Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо не знаят за теософията. Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното/ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот. Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота. Тъй като всъщност, когато вземем темата за изгубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.
към текста >>
С
лед
ователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота.
В по-раншните лекции/*1/ разгледахме защо в окултната наука се започва от такива образи; днес ще видим какво огромно число идеи се съдържат в същността на този образ. Поради това аз също така ще трябва да засегна една тема, която е много криво разбрана от онези, които знаят малко или нищо не знаят за теософията. Има някои хора, които не разбират, че теософията и практичното/ежедневните неща/ вървят ръка за ръка и че те трябва да работят заедно през целия живот.
Следователно аз ще трябва да говоря за връзката между теософията и практичните неща в живота.
Тъй като всъщност, когато вземем темата за изгубения храм, който трябва да бъде възстановен, ние всъщност говорим за една ежедневна работа.
към текста >>
С
лед
това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически.
Изграждането на един тунел е нещо крайно практично. Някой може с право да каже, че изграждането на тунел е проста работа; човек само трябва да започне да копае от едната страна на планината и дълбае, докато излезе от другата страна. Всеки може да види, че е глупаво да се мисли по този начин. Но в други области на живота това не всеки път се схваща. Всеки, който желае да изгради тунел трябва, разбира се, преди всичко да е овладял висшата математика.
След това ще трябва да се научи как това може да бъде направено технически.
Без практично инженерно знание, без изкуството да се установи правилното нивелиране, човек не би бил в състояние да поддържа правата посока при изкопаването в планината. Освен това човек би трябвало да знае основните понятия на геологията, на различните скални пластове, направлението на водните течения и жилите на металната руда в планината и т.н. Би било глупаво да се мисли, че някой би могъл да изгради тунел без всичкото това предварително знание или че един обикновен зидар би могъл да прокопае целия тунел.
към текста >>
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от г
лед
ната точка на обикновения живот.
Също така глупаво е, ако някой вярва, че би могъл да започне изграждането на човешкото общество от гледната точка на обикновения живот.
Обаче тази глупост се извършва не само от много хора, но за нея се пишат безброй книги. Всеки в нашето съвремие предполага, че е призван, че знае и че може да реши, как най-добре може да се преобразува социалния живот и държавата. Едва нещо научили, някои хора пишат подробни книги, как да се изгради най-добрата обществена форма и се чувстват призвани да основат реформаторски движения. Така има реформаторски движения във всички сфери на живота. Но всичко направено по този начин, е също като ако някой се старае да пробие тунел с чук и лопата.
към текста >>
Всеки индивид прес
лед
ва своите собствени цели.
Ако се върнем още по-назад във времето, ще открием, че по този начин е мислело човечеството от най-ранни времена. Нека да ви обясня какво искам да кажа чрез един пример. Нашата епоха е времето на хаотичното взаимодействие на едно човешко същество с друго.
Всеки индивид преследва своите собствени цели.
Тази епоха бе предшествана от друга, епохата на древните свещенически държави. Аз често съм говорил за културните епохи на нашата 5-та коренна раса. Първата от тези беше древната индийска културна епоха, втората, персийско-медийската, третата, вавилоно-асирийско-халдейско-египетско-семитската, а четвъртата бе гръко-римската културна епоха. Сега сме в петата епоха.
към текста >>
В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възг
лед
и за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане.
Четвъртата и 5-та културни епохи са първите, основани върху интелигентността на хората, на отделния човек. Имаме един велик паметник в изкуството за победата над старата свещеническа култура от интелигентността на хората в Лаокоон/*2/.
В свещеника Лаокоон, обвит от змиите – змиите като символът на разума – е изобразена победата на цивилизацията на интелигентността над старата свещеническа култура, която имаше други възгледи за истината и мъдростта и за това, какво трябва да стане.
Това е победата на 4-та културна епоха над 3-та. Това е представено и в друг един символ, в сагата за Троянския кон. Интелигентността на Одисей създава Троянския кон, чрез който Троянската свещеническа култура бе победена и преустановена.
към текста >>
Пос
лед
ният бе един от най-изтъкнатите защитници на Троя, който с
лед
това отива в Италия.
Развитието на старата Римска държава от древната Троянска свещеническа култура е описано в сагата за Еней.
Последният бе един от най-изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия.
Там неговите потомци положиха основите на древния Рим. Неговият син Асканий основа Алба Лонга и историята вече изброява 14 царе до времето на Нумитор и Амулий. Нумитор бе свален от своя трон от собствения си брат Амулий, неговият син бе убит, а неговата дъщеря Реа Силва, бе принудена да стане весталка, така че да се свърши поколението на Нумитор. И когато Рея роди двата близнака Ромул и Рем, Амулий нареди те да бъдат изхвърлени в реката Тибър. Децата обаче бяха спасени, откърмени от една вълчица и отгледани от царския овчар Фаустул.
към текста >>
Децата обаче бяха спасени, откърмени от една вълчица и отг
лед
ани от царския овчар Фаустул.
Последният бе един от най-изтъкнатите защитници на Троя, който след това отива в Италия. Там неговите потомци положиха основите на древния Рим. Неговият син Асканий основа Алба Лонга и историята вече изброява 14 царе до времето на Нумитор и Амулий. Нумитор бе свален от своя трон от собствения си брат Амулий, неговият син бе убит, а неговата дъщеря Реа Силва, бе принудена да стане весталка, така че да се свърши поколението на Нумитор. И когато Рея роди двата близнака Ромул и Рем, Амулий нареди те да бъдат изхвърлени в реката Тибър.
Децата обаче бяха спасени, откърмени от една вълчица и отгледани от царския овчар Фаустул.
към текста >>
С
лед
вайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности.
Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус.
Следвайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности.
Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея. Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура.
към текста >>
С
лед
ователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея.
Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус. Следвайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували.
Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея.
Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията.
към текста >>
Основата на тази сага е с
лед
ното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на пос
лед
ната свещеническа династия.
Историята сега разказва за седем римски царе: Ромул, Нума, Помпилий, Тулий Хостилий, Анкус Мартиус, Тарквиний Прискус, Сервий Тулий и Тарквиний Супербус. Следвайки разказа на Ливий/*3/ обикновено се вярваше, че първите седем царе на Рим са били истински личности. Днес историците смятат, че тези първи седем царе никога не са съществували. Следователно имаме работа с една сага, ала историците нямат никакво понятие какво се крие зад нея.
Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия.
Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
към текста >>
Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като пос
лед
ователност от седем степени.
Основата на тази сага е следното: Свещеническата държава на Троя основа колония, свещеническата колония Алба Лонга/Алба, Албъ – свещеническа дреха/./*4/ Това бе колония на една свещеническа държава и Амулий принадлежи на последната свещеническа династия. Една по-млада свещеническа култура произлезе от това, която култура бе сменена от цивилизацията основаваща се на ума. Историята не ни казва нищо повече за тази свещеническа култура. Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията.
Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени.
И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово. Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем. И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон.
към текста >>
Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията с
лед
ват правилото на числото седем.
Воалът, който забулва най-ранната римска история се повдига от теософията. Седемте римски царе не представляват нищо друго освен седемте принципа, каквито ги знаем от теософията. Както човешкият организъм се състои от седем части – Sthula-Sharira /физическо тяло/, Linga-Sharira /етерно тяло/, Kama-Rupa /астрално тяло/, Kama-Manas /его/, висшия Manas /Духовно-себе/, Buddhi /Живот-дух/ и Atma /Дух-човек/ – така биваше схващан и социалният организъм, като формирал себе си през времената, като последователност от седем степени. И само ако той се изгражда според закона на числото седем, което лежи в основата на цялата природа, би могъл да преуспява. Дъгата също има седем цвята: Червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово.
Също така има седем интервали в музикалната гама: Прима, секунда, терца, кварта, квинта и т.н.; също и атомните тегла в химията следват правилото на числото седем.
И това число прониква през цялото Сътворение. Ето защо съвсем ясно е било за Пазителите на древната мъдрост, че структурата на човешкото общество трябва също така да бъде регулирана по този закон. Според един съвсем точен план тези седем царе са седем степени, седем обединени части. Това бе обикновеният начин, по който се установяваше нова епоха в историята по онова време. Бе правен план, тъй като това се смяташе за средство да се предотвратят каквито и да било безсмислици и за този план бе написан закон.
към текста >>
Те г
лед
ат малко с презрение на физическото.
Физическото тяло бе взето като модел за основната структура. Това не е толкова неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше.
Те гледат малко с презрение на физическото.
Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас. Вземете една отделна кост. Погледнете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя. Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин.
към текста >>
Пог
лед
нете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя.
Това не е толкова неразумно. Днес хората са склонни да третират физическото тяло като нещо по-низше. Те гледат малко с презрение на физическото. Това обаче не е оправдано, тъй като нашето физическо тяло е най-съвършеното в нас. Вземете една отделна кост.
Погледнете например внимателно горната част на бедрената кост и вие ще видите как чудесно е конструирана тя.
Най-добрият инженер, най-добрият техник, не би могъл да създаде такова съвършено нещо, ако му се зададе задачата да постигне възможно най-голямата опорна сила, използвайки най-малкото количество материал. И така цялото човешко тяло е конструирано по най-съвършен начин. Това физическо тяло наистина е най-съвършеното, което човек може да си представи. Един анатом винаги ще говори с най-голямо възхищение за човешкото сърце, което функционира по чуден начин, макар че човек не прави нищо друго през целия си живот, освен да му поднася отрови. Алкохол, чай, кафе и т.н.
към текста >>
Като наш четвърти принцип с
лед
ва истинското бебе, – човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.
Физическото тяло, най-низшето от телата, притежава най-голямото съвършенство. По-малко съвършени са по-висшите тела, които все още не са придобили такова съвършенство в своето развитие: Етерното тяло и астралното тяло, което непрекъснато работи срещу нашето физическо тяло чрез атаките на нашите страсти и желания.
Като наш четвърти принцип следва истинското бебе, – човешкият аз, който като блуждаещо огънче трябва да очаква от бъдещето да му предложи онези закони, които ще действат като насока за неговото поведение, каквато физическото тяло отдавна има.
към текста >>
Онова, което е известно като Сефирота на Кабала, онова, което знаем като седемте принципа в техните различни форми, това виждате в начина, по който картите се нареждат една с
лед
друга в течение на играта.
Ето защо свещеническите мъдреци на древните времена са измисляли средства да спасят нещо от великите закони на духовния свят за новата култура. Това е било, така да се каже, една стратегия на великите мъдреци да прикрият този ред и хармония в много клонове на живота – да, дори и в игрите, които хората използват за свое забавление в края на деня. В играта на карти, във фигурите на шаха, в закономерността на правилата, по които човек играе, ние намираме намек, макар и слаб, на реда и хармонията, която аз описах. Когато искате да играете карти с някого, не ще можете да го сторите, ако не знаете правилата и начина на игра. И това наистина загатва за великите закони на Вселената.
Онова, което е известно като Сефирота на Кабала, онова, което знаем като седемте принципа в техните различни форми, това виждате в начина, по който картите се нареждат една след друга в течение на играта.
Дори в очарованието на играта адептите са знаели как да въведат великите космически закони, че играейки хората да имат поне един малък допир до мъдростта. За този, който поне знае да играе карти, настоящото му въплъщение не е съвсем напразно. Това са тайни как великите Адепти се намесват в колелото на съществуването. Ако някой каже на хората да се ръководят от великите космически закони, те не биха го правили. Но ако законите са въведени незабележимо в нещата, понякога е възможно в тях да се влее капка от тази нагласа.
към текста >>
Тази Легенда за храма е както с
лед
ва: Някога един от Елохимите се свърза с Ева и от това се роди Каин.
Тази легенда е много дълбока, ала съвременното Свободно масонство обикновено няма понятие за нея. Един свободен масон днес не се различава особено от болшинството хора; и той не ще спечели нещо особено за новия си живот. Но ако той остави Легендата за храма да му въздейства, това ще бъде голяма помощ. Всеки, който поеме в себе си Легендата за храма, получава нещо, което по специален начин оформя неговото мислене. А всичко зависи от закономерното мислене.
Тази Легенда за храма е както следва: Някога един от Елохимите се свърза с Ева и от това се роди Каин.
Друг Елохим, Адонай или Яхве-Йехова тогава създаде Адам. Последният от своя страна се свърза с Ева и от тази връзка се роди Авел. Адонай причини раздор между каиновата фамилия и Авеловата фамилия; резултатът от това бе, че Каин уби Авел. Но от възобновеното съединяване на Адам и Ева бе основан родът на Сет.
към текста >>
Пос
лед
ният от своя страна се свърза с Ева и от тази връзка се роди Авел.
Но ако той остави Легендата за храма да му въздейства, това ще бъде голяма помощ. Всеки, който поеме в себе си Легендата за храма, получава нещо, което по специален начин оформя неговото мислене. А всичко зависи от закономерното мислене. Тази Легенда за храма е както следва: Някога един от Елохимите се свърза с Ева и от това се роди Каин. Друг Елохим, Адонай или Яхве-Йехова тогава създаде Адам.
Последният от своя страна се свърза с Ева и от тази връзка се роди Авел.
Адонай причини раздор между каиновата фамилия и Авеловата фамилия; резултатът от това бе, че Каин уби Авел. Но от възобновеното съединяване на Адам и Ева бе основан родът на Сет.
към текста >>
Ние ще продължим с
лед
ния път оттук.
Това било гласът на самия Каин, който му извикал да вземе от него чука на световната божествена мъдрост, с който всичко може отново да поправи. И Каин му дал чука. Духът на човека е онова, което човекът вгражда в своето астрално тяло, ако не го остави в състоянието, в което го е получил. Това е работа, която Хирам сега трябва да извърши. Ала срещу живота му се създава заговор.
Ние ще продължим следния път оттук.
към текста >>
Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била с
лед
вана до всичките й детайли.
Мъдрост, красота и сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство. Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата. Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че практикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони. Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост.
Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била следвана до всичките й детайли.
към текста >>
Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разг
лед
аме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е изгубено.
Ще илюстрирам с един пример превъзходството на мъдростта над интелекта.
Нека да вземем една древна готическа катедрала и да разгледаме чудната акустика, която не може да бъде достигната днес, тъй като това дълбоко знание е изгубено.
към текста >>
И с
лед
това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората.
Колко много по-различно бе всичко това през Средните векове. Когато някой се разхождаше по улиците, виждал фасадите на къщите, изградени в стила на манталитета и характера на жителите. Всяка дръжка на вратата изразявала онова, което човекът оформял с обич в унисон със своя дух. Разходете се например в един град като Нюрнберг. Там все още ще откриете основата на онова, което е било някога.
И след това, като контраст, помислете за модерната абстракция, която вече няма нищо общо с хората.
Това е векът на материализма и неговите хаотични произведения, до които човек стъпка по стъпка е дошъл от по-ранната духовна епоха.
към текста >>
Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да пог
лед
нете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено.
Човекът е роден от една природа, която някога е била така оформена от боговете, че всичко вътре в нея съответствало на великия план за света, на великия храм.
Имало е някога време, когато не е имало нищо на тази Земя, към което сте можели да погледнете, без да си кажете: – Божествените същества са изградили този храм до степента, в която човешкото физическо тяло било завършено.
Тогава по-висшите принципи /психическите сили/ на човешката природа го обзели и чрез това дошли в света безредие и хаос. Желания, страсти и емоции внесли безредие в храма на света, Само когато от собствената воля на човека закон и ред отново биха заговорили по по-възвишен и по-красив начин, както някога боговете при създаването на природата, само когато човекът позволи да се прояви богът вътре в него, за да може като един бог да догради храма – само тогава изгубеният храм отново ще бъде спечелен.
към текста >>
Ако човекът има правилно направление на мислене и с
лед
това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден.
Не е правилно да мислим, че само онези, които могат да градят, трябва да правят това. Не, това зависи от нагласата дори ако човек знае твърде много.
Ако човекът има правилно направление на мислене и след това се ангажира в социална, техническа и юридическа реформа, този човек тогава започва да гради храма, който отново трябва да бъде съграден.
Ако човек започне реформи – колкото и с добри намерения – без тази нагласа, тогава той внася още повече хаос. Тъй като отделният камък е безполезен, ако той не е част от цялостния план на сградата. Ако реформирате закона, религията или каквото и да било друго – дотогава, докато имате предвид само отделното нещо, без да разбирате цялото, всичко това дава за резултат само разрушение.
към текста >>
40.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Нека да разг
лед
аме защо бе изграден храмът.
Нека да разгледаме защо бе изграден храмът.
И вие ще видите, че всяка дума в библейския разказ за него/*1/ е един дълбоко значителен символ. Необходимо е само да размислите в кое време бе издигната сградата. Нека специално да си припомним библейското обяснение какво трябваше да представлява храмът. Яхве даде това обяснение на Давид: "Един дом за моето име" – Това ще рече дом за името Яхве. И сега нека да си изясним какво означава името Яхве.
към текста >>
Жан Пол разказва с
лед
ния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз".
В даден момент на своя живот детето се научава да употребява думата "аз". Преди това то счита себе си за предмет. И така както то нарича другите предмети, така нарича и себе си с едно обективно име. Едва по-късно то се научава да използва думата "аз". Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е изпълнен с голямо значение.
Жан Пол разказва следния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз".
И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него, че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих".
към текста >>
И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него, че той казва: "Тогава аз пог
лед
нах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих".
Преди това то счита себе си за предмет. И така както то нарича другите предмети, така нарича и себе си с едно обективно име. Едва по-късно то се научава да използва думата "аз". Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е изпълнен с голямо значение. Жан Пол разказва следния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз".
И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него, че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих".
към текста >>
Ако искаме да разберем темплиерите, трябва да пог
лед
нем дълбоко в човешката история.
По-късно в Средните векове, идеята за Соломоновия храм беше възобновена отново от рицарите темплиери/*8/, които искаха да въведат храмовото мислене на Запад. Ала рицарите темплиери бяха криво разбрани по онова време /и така беше осъден Жан Моле, техният Велик майстор/.
Ако искаме да разберем темплиерите, трябва да погледнем дълбоко в човешката история.
Онова, в което темплиерите са били обвинявани в процеса срещу тях, изцяло почива на едно огромно недоразумение. На времето рицарите темплиери са казвали: "Всичко, което ние преживяхме досега е една подготовка за онова, което Спасителят желаеше." Те продължаваха: "Християнството има бъдеще, има една нова задача. И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яснота, каквато Спасителят всъщност искаше. Ние видяхме християнството да възниква през 4-та културна епоха; то ще се развие по-нататък през 5-та, ала чак през 6-та епоха то ще празнува Славата на своето възкресение. Ние трябва да го приготвим.
към текста >>
Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участват и когато тя беше приключена, и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, с
лед
ваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя".
Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към Христос. Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива реалност. За темплиерите се казваше и именно това беше обвинението срещу тях, че те са установили някакъв вид звездопоклонничество, а също и слънцепоклонничество. Обаче зад това лежи една велика тайна.
Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участват и когато тя беше приключена, и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя".
В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую; след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.
към текста >>
В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую; с
лед
това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.
Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към Христос. Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива реалност. За темплиерите се казваше и именно това беше обвинението срещу тях, че те са установили някакъв вид звездопоклонничество, а също и слънцепоклонничество. Обаче зад това лежи една велика тайна. Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участват и когато тя беше приключена, и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя".
В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую; след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.
към текста >>
Раждане и смърт се появиха за първи път, човекът за първи път се прероди и за първи път азът на човека, индивидуалността слезе във физическото тяло и започна да се въплътява в непрекъсната пос
лед
ователност.
Слънцето отдели себе си и започна да свети върху Земята отвън. По-късно Луната също се отдели. Така в ранни времена Земята беше съвсем друг вид обиталище за човека. По онова време човекът беше физически съвсем по-различен от сега. А когато Слънцето и Луната се отделиха от Земята, целият живот на човека се промени.
Раждане и смърт се появиха за първи път, човекът за първи път се прероди и за първи път азът на човека, индивидуалността слезе във физическото тяло и започна да се въплътява в непрекъсната последователност.
Един ден това отново ще бъде преустановено. Земята отново ще бъде съединена със Слънцето и тогава човекът ще бъде в състояние да премине по-нататъшната си еволюция на Слънцето. Така ние имаме една серия от стъпки, според която Слънцето и човекът се движат заедно. Такива неща са свързани с напредването на Слънцето по свода на небето.
към текста >>
Всичко, което става в света, накратко се преповтаря в с
лед
ващите стадии.
Всичко, което става в света, накратко се преповтаря в следващите стадии.
Всичко е било повторено, включително и еволюцията на глобалните степени (прераждането на самата Земя б. кор.), в първата, след това във втората, в третата коренни раси. Тогава човекът се въплъти. Слънцето се отдели от Земята по времето на прехода от втората към третата велика епоха (коренна раса), а Луната през третата епоха /Лемурия/. Сега Земята се развива от 3-та към 6-та епоха, когато Слънцето отново ще се съедини със Земята.
към текста >>
кор.), в първата, с
лед
това във втората, в третата коренни раси.
Всичко, което става в света, накратко се преповтаря в следващите стадии. Всичко е било повторено, включително и еволюцията на глобалните степени (прераждането на самата Земя б.
кор.), в първата, след това във втората, в третата коренни раси.
Тогава човекът се въплъти. Слънцето се отдели от Земята по времето на прехода от втората към третата велика епоха (коренна раса), а Луната през третата епоха /Лемурия/. Сега Земята се развива от 3-та към 6-та епоха, когато Слънцето отново ще се съедини със Земята. Тогава ще започне нова епоха, в която човекът ще е постигнал много по-висока степен и повече няма да се преражда.
към текста >>
За известно време онова, което става, е повторение на миналото, с
лед
това започва да се говори за бъдещето.
Това учение относно насоката на еволюцията е дошло в света чрез религията под формата на разказа за Ноевия ковчег. В това учение е предсказано онова, което ще се случи в бъдеще. Съединяването на Слънцето със Земята е предзнаменувано в появяването на Христос на Земята. Винаги е така с такива учения.
За известно време онова, което става, е повторение на миналото, след това започва да се говори за бъдещето.
Всяка отделна културна епоха така както тя е свързана с еволюцията на съзнанието за всяка народност, е свързана с прогресията на Слънцето през Зодиака.
към текста >>
С
лед
ната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци.
Предишната персийска епоха бе обозначена от знака на Близнаци. И ако отидем все по-назад в миналото, идваме до знака Рак за санскритската култура. Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака.
Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци.
Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца. И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето. Той наричаше Себе си Агнец.
към текста >>
Ние прос
лед
ихме времето от 1-та до 4-та културни епохи/*9/.
Ние проследихме времето от 1-та до 4-та културни епохи/*9/.
Слънцето продължава по небесата и влизаме в знака Риби, където самите ние сме в една критична точка. След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано.
към текста >>
С
лед
това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото.
Ние проследихме времето от 1-та до 4-та културни епохи/*9/. Слънцето продължава по небесата и влизаме в знака Риби, където самите ние сме в една критична точка.
След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото.
По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея. Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано.
към текста >>
Нека сега разг
лед
аме този Петър-стадий.
Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение.
Нека сега разгледаме този Петър-стадий.
към текста >>
И с
лед
като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека.
И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
към текста >>
С
лед
като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/.
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста.
След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/.
Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.
към текста >>
А с
лед
това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета."
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета."
към текста >>
Когато разг
лед
аме всичко това, откриваме образи от огромно значение.
Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение.
И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа.
към текста >>
Когато прос
лед
явате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество.
Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество.
Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче". Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия".
към текста >>
Само от тази г
лед
на точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия".
Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове. Тази мъдрост е точно онова, което Данте искаше да изобрази в своята "Беатриче".
Само от тази гледна точка може да бъде разбрана Дантевата "Божествена комедия".
Затова откривате при Данте същите символи, които намират израз при темплиерите, христовите рицари, рицарите на Граала и пр. Всичко, което ще стане в бъдеще е подготвяно дълго преди това от великите посветени, които предсказват бъдещите събития по същия начин, както е в "Апокалипсиса" или "Откровението", така че душите да бъдат подготвени за тези събития.
към текста >>
Тези два потока вече се проявяваха, в началото на нашата раса (с
лед
атлантската епоха../пропуск/./*12/
Тези два потока вече се проявяваха, в началото на нашата раса (следатлантската епоха../пропуск/./*12/
към текста >>
Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато пог
лед
нем на нея като на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе.
Едва тогава ще разберем теософията (антропософията), когато погледнем на нея като на завет, който подготвя онова, което означава храмът на Соломон и което бъдещето ще ни донесе.
Ние трябва да се подготвим за Новия съюз на мястото на Стария съюз. Старият е заветът на творящия Бог, който Бог работи върху храма на човечеството. Новият завет е онзи, при който самият човек обгражда божественото с храма на мъдростта, когато той го възобнови така, че това "аз" да намери убежище на тази Земя, когато възкръсне от материята и бъде свободно.
към текста >>
Розенкройцерите не са нищо друго, освен нас
лед
ници на Ордена на темплиерите, те не искаха нищо друго, освен това, което искаха темплиерите и което също желае теософията.
Толкова дълбоки са символите, а и такова беше възпитанието, което темплиерите искаха да дадат на човечеството.
Розенкройцерите не са нищо друго, освен наследници на Ордена на темплиерите, те не искаха нищо друго, освен това, което искаха темплиерите и което също желае теософията.
Те всички работят върху Великия храм на човечеството.
към текста >>
41.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разг
лед
аме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически.
Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически.
към текста >>
Християнската легенда за кръста/*1/ е, както с
лед
ва: Ние ще започнем с нея.
Християнската легенда за кръста/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея.
към текста >>
С
лед
това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво.
След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим.
То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост. Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица, която като минала по него, разбрала какво е същественото в това парче дърво.
към текста >>
Кръстът, върху който Спасителят беше разпънат, беше направен от същото това дърво, с
лед
което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.
Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост. Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица, която като минала по него, разбрала какво е същественото в това парче дърво. Тук наистина тя за първи път открила значението на дървото, което лежало там между тукашния и оттатъшния бряг, за хората преминаващи през потока.
Кръстът, върху който Спасителят беше разпънат, беше направен от същото това дърво, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.
към текста >>
Трябва да ни бъде ясно, че г
лед
ната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството.
Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
Така си представя нещата мирог
лед
ът в основата на тази легенда.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен.
Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
С
лед
ователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус.
Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
към текста >>
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отг
лед
ал тристеблено дърво.
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво.
Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас.
към текста >>
Вие с
лед
ователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас.
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас.
Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас.
И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството. Ако вие схванете тези по-висши принципи като идеята на произведението на изкуството, вие горе долу ще си изградите представа какво е животът на тези три тела.
към текста >>
Другото течение работеше успоредно и се ръководеше от божиите синове, техните ученици и пос
лед
ователи.
Другото течение работеше успоредно и се ръководеше от божиите синове, техните ученици и последователи.
От този поток идват служителите на божествения световен ред, грижещите се за Кивота на завета. В тях ние откриваме нещо, което като отделно течение, върви паралелно с онези, които обслужват външния свят. Те заемаха специално положение. Едва след като Соломоновият храм е бил издигнат, Кивотът на завета щеше да бъде поставен вътре в него; това ще рече, че всичко друго трябваше същевременно да бъде съобразено с Кивота на завета, да се групира около него. Всичко, което преди е било от светско естество би трябвало да стане външен израз, едно външно покритие за онова, което за човечеството означаваше Кивотът на завета.
към текста >>
Едва с
лед
като Соломоновият храм е бил издигнат, Кивотът на завета щеше да бъде поставен вътре в него; това ще рече, че всичко друго трябваше същевременно да бъде съобразено с Кивота на завета, да се групира около него.
Другото течение работеше успоредно и се ръководеше от божиите синове, техните ученици и последователи. От този поток идват служителите на божествения световен ред, грижещите се за Кивота на завета. В тях ние откриваме нещо, което като отделно течение, върви паралелно с онези, които обслужват външния свят. Те заемаха специално положение.
Едва след като Соломоновият храм е бил издигнат, Кивотът на завета щеше да бъде поставен вътре в него; това ще рече, че всичко друго трябваше същевременно да бъде съобразено с Кивота на завета, да се групира около него.
Всичко, което преди е било от светско естество би трябвало да стане външен израз, едно външно покритие за онова, което за човечеството означаваше Кивотът на завета. Значението на храма на Соломон най-добре ще бъде разбрано от онзи, който може да си го представи като нещо, което външно като физиономия изразява каквото като душа би трябвало да бъде Кивотът на завета.
към текста >>
Оттук с
лед
ва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: Според своето физическо тяло човекът се намира в минералното царство и със своя интелект той разбира само минералното царство.
Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: Според своето физическо тяло човекът се намира в минералното царство и със своя интелект той разбира само минералното царство.
Това е една необходима преходна степен за човека. Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето мъртво тяло работи нещо живо. И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, тя трябва да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя. Тъй като в по-дълбок смисъл е вярно, че мислите на човека подготвят бъдещето.
към текста >>
Каквото е външно вещество, то е пос
лед
ствие от жива мисъл, както
лед
ът е пос
лед
ствие от водата; така да се каже материалният свят е замразени мисли.
Самото съществуване на света произтича от живи мисли, не от мъртвата материя.
Каквото е външно вещество, то е последствие от жива мисъл, както ледът е последствие от водата; така да се каже материалният свят е замразени мисли.
към текста >>
Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в с
лед
ващата сфера.
Ние отново трябва да го разтопим до неговите по-висши елементи, като схванем живота в мисълта. Ако бъдем в състояние да поведем минерала нагоре към живота, ако трансформираме мислите на цялата човешка природа, тогава нашата наука ще успее да стане наука на живота, а не на мъртвата материя.
Чрез това ние ще издигнем най-низшия принцип на човека – първоначално в нашето разбиране, а по-късно и реално – в следващата сфера.
И по този начин ние ще издигаме всеки член от човешката природа – етерния и астралния също – една степен по-високо.
към текста >>
Със своята физическа природа в бъдеще той ще живее в растителното царство, а с
лед
това ще се издигне до още по-високи царства.
Най-низкият принцип в човека, /физическото тяло/ все още ще трябва да премине през тези три царства, както понастоящем то преминава през минералното царство.
Със своята физическа природа в бъдеще той ще живее в растителното царство, а след това ще се издигне до още по-високи царства.
Днес с нашата физическа природа ние сме в преходен стадий между минералното и растителното царство, с нашата етерна природа в прехода от растителното царство към животинското царство, а с нашата астрална природа сме в преход от животинското към човешкото царство. И накрая с онази част, която имаме като зародиш в сферата на Мъдростта, където със собствената ни природа ние се разпростираме отвъд астралната природа, там надхвърляме трите царства и достигаме в божественото царство.
към текста >>
И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възг
лед
ите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила.
Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата. Ала тези сили бяха поверени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на синовете Божии, синовете на Авел Сет. Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят.
И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила.
към текста >>
През с
лед
ващите три кръга тя трябва да бъде внедрена в растителното, в животинското и в човешкото царство.
Световната душа, така както тя изразява себе си в човека, е разстлана всред минералното царство. Тя трябва да се издигне над него и да еволюира нагоре към трите по-висши царства.
През следващите три кръга тя трябва да бъде внедрена в растителното, в животинското и в човешкото царство.
Четвъртият кръг не е нищо друго освен внедряване на човешката душа в минералното царство, петият кръг в растителното царство, шестият в животинското царство и накрая седмият кръг е въплъщението на човека в истинското човешко царство, в което човекът напълно ще стане образ Божии. Дотогава човекът три пъти трябва да приеме световното тяло като своя обвивка.
към текста >>
Ако пог
лед
нем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка.
Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка.
Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция. Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава. Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен. Това са степените в историята на Сътворението.
към текста >>
Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като пос
лед
ната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция.
Ако погледнем човешкото бъдеще, то ни се представя като троична вещественост или материалност – растителна, животинска и човешка.
Тази човешка субстанция не е същата обаче, каквато е веществеността, която имаме днес, тъй като последната е минерална поради това, че човек досега е стигнал само до минералния цикъл на своята еволюция.
Само когато най-низшето царство ще е станало човешкото царство, когато вече не ще има по-низши същества, когато всички същества ще са спасени от човека чрез силата на неговия собствен живот, тогава той ще е достигнал в седмия кръг, където Бог почива, защото самият човек създава. Тогава ще е дошъл седмият ден на Сътворението, в който човекът ще е станал богоподобен. Това са степените в историята на Сътворението.
към текста >>
Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в с
лед
ния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота.
Растението, животното и човекът, такива каквито те стоят пред нас днес, са само зародиш на онова, което те ще станат.
Съвременното растение е само едно символично указание на нещо, което ще се появи в следния човешки еволюционен цикъл в по-висша слава и яснота.
И когато човекът ще е преодолял и ще се е освободил от животинското, той ще стане нещо, за което днес той е само намек. Така растителното, животинското и човешкото царство са трите веществени царства, през които човекът трябва да премине; те са неговото световно тяло, а душата ще е разпъната на това световно тяло.
към текста >>
Растително, животинско и човешко царство са с
лед
ващите три царства, в които ще влезе човекът.
Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе.
Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът.
Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата. Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека. С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята.
към текста >>
Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид ог
лед
ален образ на човека.
Той представлява трите жизнени царства, в който човекът трябва да влезе. Растително, животинско и човешко царство са следващите три царства, в които ще влезе човекът. Всичкото е развито от минералното царство; това е днес основата.
Животинското царство образува един вид бент между растителното и човешкото царство и растението е един вид огледален образ на човека.
С това е свръзано, че човешкият живот, онова в човека, което живее физически, е сродно най вече с това, което живее в растението. Необходими ни са много лекции, дълбоко да обоснова това; днес мога само да го загатна. Когато човекът иска да запази дейността на своя физически живот, той най-добре може да направи това чрез растителна храна, тъй като тогава той ще приеме онова, което първоначално е било сродно с физическата жизнена активност на Земята. Слънцето е носител на жизнените сили, а растението е онова, което расте насреща на слънчевите сили. И човекът трябва да обедини това, което живее в растението със своите собствени жизнени сили, така неговите храни окултно са същите като растението.
към текста >>
С
лед
това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота.
В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота. Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии. С това се изразява онази трикратна човешка природа, която би трябвало да бъде облагородена.
След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота.
Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон. Ала какво е външен закон?
към текста >>
И всеки, който с
лед
ва моралите закони от страх или с ог
лед
на награда, с
лед
ва само външния закон.
Външният закон присъства, когато някой, който трябва да издигне една външна сграда има план – това са законните взаимовръзки на хартия – и тогава камъните на външната сграда се издялват и свързват един с друг според плана. Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей.
И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон.
Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си.
към текста >>
Но и който разглежда науката само по един външен начин, с
лед
ва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони!
Външният закон присъства, когато някой, който трябва да издигне една външна сграда има план – това са законните взаимовръзки на хартия – и тогава камъните на външната сграда се издялват и свързват един с друг според плана. Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон.
Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони!
Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон.
към текста >>
Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да с
лед
ваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей.
Също и стоящият закон в основата на един държавен план е външен закон. Човечеството е под жезъла на Мойсей. И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон. Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони.
Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей.
Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
към текста >>
Човек трябва да се научи да с
лед
ва закона във вътрешността си.
И всеки, който следва моралите закони от страх или с оглед на награда, следва само външния закон. Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон.
Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си.
Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа. И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>
Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да с
лед
ва външния закон.
Но и който разглежда науката само по един външен начин, следва само външния закон; а какво друго има там освен външни закони! Всички закони, с които се запознаваме в науката са такива външни закони. Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си.
Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон.
Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа. И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>
Не онзи, който с
лед
ва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
Чрез тях обаче ние не ще намерим прехода към по-висшата човешка природа, а ще продължаваме да следваме само закона на Стария завет, който е Жезълът на Мойсей. Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни.
Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>
И не е морален този човек, който с
лед
ва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който с
лед
ва законите, защото ги обича.
Обаче този външен закон би трябвало да бъде модел за вътрешния закон. Човек трябва да се научи да следва закона във вътрешността си. Този вътрешен закон трябва да стане импулс на живота при човека; от вътрешния закон той трябва да учи да следва външния закон. Не този живее с вътрешния закон, който изгражда един план, а този, който гради храма от най-вътрешния си импулс, така че душата да потече в съединяване на строителните камъни. Не онзи, който следва само законите на държавата, живее във вътрешен закон, а този, за когото те са импулси на неговия живот, защото те са сраснали с неговата душа.
И не е морален този човек, който следва някакъв морален кодекс от страх или заради награда, а онзи, който следва законите, защото ги обича.
към текста >>
Сега можем да прос
лед
им Легендата на кръста по-нататък.
Сега можем да проследим Легендата на кръста по-нататък.
Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат.
към текста >>
Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възг
лед
а, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството.
С думата "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес. Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което са казали великите посветени. Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини.
Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството.
Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
към текста >>
Представих ви тези възг
лед
и, за да достигнем до понятието за новия Йерусалим.
Представих ви тези възгледи, за да достигнем до понятието за новия Йерусалим.
към текста >>
Но ние можем всички да ги прос
лед
им назад.
Втори отговор: Легендата е средновековно-историческа, но преди това е била записана подробно от гностиците. Също и по-нататъшният път на кръста е даден там. Но и средновековното изложение също съдържа указания за това. Средновековните легенди показват по-неясно пътя на мистериите.
Но ние можем всички да ги проследим назад.
Тази легенда е свързана с мистериите на Адонис, с антиохийската легенда, в която Разпятието, Погребението и Възкресението стават външен образ на вътрешно посвещение. Скърбящите жени също се явяват там и има една версия, много подобна на легендата за Озирис. Всичко, което е апокалиптично в тези легенди, е изпълнено в християнството. Савската царица вижда по-дълбоко и познава истинската мъдрост.
към текста >>
42.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Сред алегориите и символите, които желаем да разг
лед
аме в тези лекции, се намира също символа за т. нар.
Сред алегориите и символите, които желаем да разгледаме в тези лекции, се намира също символа за т. нар.
изгубено Слово, което трябва отново да бъде намерено. Ние вече говорихме за храма, който беше изгубен и трябва да бъде възстановен. Днес към това можем да прибавим едно кратко разглеждане за изгубеното слово и неговото търсене, тъй като тази тема има известна връзка със символичното значение на Петдесятница. Аз говорих за някои неща, които ще споменем днес, преди една година./*1/ Но понеже има някои сред нас, които може да не са чули лекцията миналата година; не е излишно да посочим тези неща отново. Освен това ние сме в състояние да разглеждаме такива въпроси ежегодно и да ги разискваме по-основно и изчерпателно.
към текста >>
Сега да пог
лед
нем това в един по-дълбок смисъл.
Във всяко езотерично учение нашият съвременен свят и всичко свързано с него се означава като Космос на любовта. А Космосът или Вселената на мъдростта предшестваше тази Вселена на любовта.
Сега да погледнем това в един по-дълбок смисъл.
към текста >>
С
лед
това Земята ще се върне отново в астрално състояние.
Преди нашето настоящо състояние, тя беше астрална. Ние отбелязваме астралния глобус /кълбо/[3] като един вид Космос на мъдростта. Всеки Космос или кълбо отново се разделя на седем епохи. Така ние имаме 7 расови цикли /или велики епохи/ в нашето настоящо кълбо: Полярната раса, хиперборейската, лемурийската, атлантската и сега арийската раса/или епоха/, в която ние живеем. Шестата и седмата раса ще дойдат по-късно.
След това Земята ще се върне отново в астрално състояние.
Тези расови цикли съставляват седем последователни периода на физическата еволюция на Земята. Астралният прадед ни се представя по същия начин в 7 последователни периода, съответстващи на 7 раси. Обаче не е съвсем правилно да се говори тук за раси; формите, които тогава са живели, не могат правилно да бъдат наречени раси. Да говорим аналогично и тук за раси, не е правилно. Имало е други форми, които са се проявявали.
към текста >>
Тези расови цикли съставляват седем пос
лед
ователни периода на физическата еволюция на Земята.
Ние отбелязваме астралния глобус /кълбо/[3] като един вид Космос на мъдростта. Всеки Космос или кълбо отново се разделя на седем епохи. Така ние имаме 7 расови цикли /или велики епохи/ в нашето настоящо кълбо: Полярната раса, хиперборейската, лемурийската, атлантската и сега арийската раса/или епоха/, в която ние живеем. Шестата и седмата раса ще дойдат по-късно. След това Земята ще се върне отново в астрално състояние.
Тези расови цикли съставляват седем последователни периода на физическата еволюция на Земята.
Астралният прадед ни се представя по същия начин в 7 последователни периода, съответстващи на 7 раси. Обаче не е съвсем правилно да се говори тук за раси; формите, които тогава са живели, не могат правилно да бъдат наречени раси. Да говорим аналогично и тук за раси, не е правилно. Имало е други форми, които са се проявявали. В езотеричния език тези предишни астрални периоди се наричат царството на мъдростта и техните форми се наричат 7-те периода на мъдростта, в които са управлявали 7-те царе на мъдростта, или 7-те царе от династията на Соломон.
към текста >>
Астралният прадед ни се представя по същия начин в 7 пос
лед
ователни периода, съответстващи на 7 раси.
Всеки Космос или кълбо отново се разделя на седем епохи. Така ние имаме 7 расови цикли /или велики епохи/ в нашето настоящо кълбо: Полярната раса, хиперборейската, лемурийската, атлантската и сега арийската раса/или епоха/, в която ние живеем. Шестата и седмата раса ще дойдат по-късно. След това Земята ще се върне отново в астрално състояние. Тези расови цикли съставляват седем последователни периода на физическата еволюция на Земята.
Астралният прадед ни се представя по същия начин в 7 последователни периода, съответстващи на 7 раси.
Обаче не е съвсем правилно да се говори тук за раси; формите, които тогава са живели, не могат правилно да бъдат наречени раси. Да говорим аналогично и тук за раси, не е правилно. Имало е други форми, които са се проявявали. В езотеричния език тези предишни астрални периоди се наричат царството на мъдростта и техните форми се наричат 7-те периода на мъдростта, в които са управлявали 7-те царе на мъдростта, или 7-те царе от династията на Соломон. Тъй като във всеки от тези периоди е живяло по едно същество от същия вид като душата на Соломон, каквато е била душата, която се е въплътила в Соломон.
към текста >>
Сега нека да ни стане ясно, какво става по време на формирането на Земята от наша г
лед
на точка.
Сега нека да ни стане ясно, какво става по време на формирането на Земята от наша гледна точка.
Когато Земята започва да се формира, тя все още е била свързана със Слънцето и с онова, което ние сега наричаме Луна. Заедно с тези две тела Земята е образувала едно общо цяло. Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот става различен чрез това. Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки.
към текста >>
Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато с
лед
ната клетка се ражда.
Когато Земята започва да се формира, тя все още е била свързана със Слънцето и с онова, което ние сега наричаме Луна. Заедно с тези две тела Земята е образувала едно общо цяло. Най-напред Слънцето се отделя от Земята. Целият земен живот става различен чрез това. Докато преди не е можело да става въпрос за смърт, защото е имало непрекъснат живот, сега навлиза смъртта, както я познаваме при едно растително тяло, съставено от клетки.
Докато растението се състои от една единствена клетка, не настава разпадане, когато следната клетка се ражда.
Друго е, когато се изгради цял организъм от много клетки. Този организъм се разпада на своите части и отделната част вече не е целият жив процес. Този вид смърт настава, когато Слънцето се отдели от Земята. Като резултат от отделянето на Луната се появява разделянето на половете в средата на лемурийската раса. Отделянето на Луната внася разделяне на едновременно мъжко-женското същество в същества, които са или само мъжки или само женски.
към текста >>
Какво се е случило тогава през тези важни космически събития когато първо Слънцето, а с
лед
това Луната се отделят от Земята?
Какво се е случило тогава през тези важни космически събития когато първо Слънцето, а след това Луната се отделят от Земята?
Ако искаме това да ни стане ясно, би било добре да посочим, че по онова време Земята се е променила от една много тънка, но вече физическа материя в нещо, което непрекъснато е ставало по-плътно, по-дебело. Първата физическа субстанция е била етерна субстанция, която е присъствала във всички човешки същества на Земята и която е много фина субстанция, по-фина от нашия газ.
към текста >>
Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя – твърда, течна и газообразна, пос
лед
ната някога беше наречена въздух.
Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя – твърда, течна и газообразна, последната някога беше наречена въздух.
Освен това езотерически ние различаваме четири форми етер: първата форма – огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втората – светлинен етер; третата – химичен етер, в който атомите се смесват според известни числени закони "афинитет по сродство"; и четвъртата – физически или жизнен етер; всичко четири вида етер, проникващи Земята. Първоначално Земята се развива в тези четири вида етер. След това тя се сгъстява и втвърдява. Това втвърдяване за първи път става през лемурийската епоха. Преди това трябва да си мислим за една етерна Земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа Земя.
към текста >>
С
лед
това тя се сгъстява и втвърдява.
Понастоящем ние различаваме три форми материя на нашата Земя – твърда, течна и газообразна, последната някога беше наречена въздух. Освен това езотерически ние различаваме четири форми етер: първата форма – огнен или топлинен етер, който прави всички тела способни да бъдат проникнати от топлина; втората – светлинен етер; третата – химичен етер, в който атомите се смесват според известни числени закони "афинитет по сродство"; и четвъртата – физически или жизнен етер; всичко четири вида етер, проникващи Земята. Първоначално Земята се развива в тези четири вида етер.
След това тя се сгъстява и втвърдява.
Това втвърдяване за първи път става през лемурийската епоха. Преди това трябва да си мислим за една етерна Земя, която бе достъпна за твърде по-различни сили, отколкото е нашата настояща физическа Земя. Аз искам да ви разясня това.
към текста >>
Етерното тяло става видимо, ако човек престане да се взира във физическото тяло и го премахне от пог
лед
а си.
Когато казвам, че тази етерна Земя е била достъпна за доста по-различни сили, тогава трябва да ни е ясно, че всички живи същества, растения, животни и човек са били наистина достъпни за тези сили в тяхната най-вътрешна същност. Етерът е достъпен за онова, което на езотерически език се нарича "Словото", "Космическото Слово". Аз мога също да ви изясня при един процес на посвещение, как етерът се отнася към онова, което ние наричаме "Словото". Както знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, и от неговия същински "аз".
Етерното тяло става видимо, ако човек престане да се взира във физическото тяло и го премахне от погледа си.
Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца. Физическото тяло се контролира от висши космически сили. Днес висши същества са тези, които упражняват власт тук – по-късно тази способност ще я има човекът. Когато хората започнат да владеят силите на своето собствено физическо тяло – които материалистите наричат природни сили, – тогава човекът ще е станал бог. Да му се приписват тези сили днес, би било идолопоклонство, тъй като всъщност имаме работа с висши същества, които влияят върху физическото тяло.
към текста >>
Тази сила се означава като Силата на Отец или просто "Отец" – с
лед
ователно всичко, чрез което едно същество стои във връзка с нашата Земя, всичко чрез което това същество може да управлява физическата материя.
Когато хората започнат да владеят огнения етер, ще могат да владеят и всичко физическо. Когато те владеят човешката физика ще могат да владеят и всичко останало физическо.
Тази сила се означава като Силата на Отец или просто "Отец" – следователно всичко, чрез което едно същество стои във връзка с нашата Земя, всичко чрез което това същество може да управлява физическата материя.
Когато едно лице може да упражни във физическото тяло такава Сили на Отца, това се нарича Атма. Така Атма се причислява към физическото.
към текста >>
И това прехвърляне на мъдрост в земното кълбо прави възможно, с
лед
отделянето на Слънцето и Луната от Земята, отгоре, от висши сфери да може отново да бъде внедрено нещо в Земята така, както това се случва в малък мащаб при посвещение.
Същото е било и със Земята. Докато цялата Земя не се е развила в астралното състояние, не е можело да стане това събитие. Състоянието, в което кандидатът е трябвало да бъде при египетските мистерии, съответства на времето на астралното кълбо, за което аз говорих като за непосредствен предшественик на нашата Земя. Това е глобусът на мъдростта. Цялата мъдрост е била вработена в него чрез космични сили.
И това прехвърляне на мъдрост в земното кълбо прави възможно, след отделянето на Слънцето и Луната от Земята, отгоре, от висши сфери да може отново да бъде внедрено нещо в Земята така, както това се случва в малък мащаб при посвещение.
към текста >>
С
лед
това Земята се облича отвън с едно етерно тяло и земната материя кристализира и се оформя.
Седем пъти астралното кълбо на Земята /виж диаграмата в края на бележките на лекция 10/ е било поставяно под управлението на мъдрите, по начина на Соломон.
След това Земята се облича отвън с едно етерно тяло и земната материя кристализира и се оформя.
"Словото бе положено в нея. Това Слово е, така да се каже, погребано в земната материя, но то трябва да бъде възкресено. Това също е и красивото значение в мита за бога Дионисий. Светата мъдрост на предшественика на нашата Земя е поставена във всички земни същества на нашия земен свят. Разберете това толкова дълбоко, колкото ви е възможно.
към текста >>
Ако го пог
лед
нете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло.
Това Слово е, така да се каже, погребано в земната материя, но то трябва да бъде възкресено. Това също е и красивото значение в мита за бога Дионисий. Светата мъдрост на предшественика на нашата Земя е поставена във всички земни същества на нашия земен свят. Разберете това толкова дълбоко, колкото ви е възможно. Да вземем човешкото етерно тяло, каквото има всеки човек.
Ако го погледнете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло.
При смърт човешкото физическо тяло се разпада и етерното тяло също; физическото тяло се разпада във физическия свят, а етерното тяло в общия космически етер. Ала това етерно тяло е много изкусно изградено за човека от мъдростта, която най-напред го е проникнала от астралното кълбо. Това етерно тяло след смъртта се разпръсква. Само онова етерно тяло, което е било изработено отвътре, то е жизнено тяло, което остава вечно. Това е етерното тяло на кандидата за посвещение – Хела, то не се разпада след смъртта.
към текста >>
Това етерно тяло с
лед
смъртта се разпръсква.
Разберете това толкова дълбоко, колкото ви е възможно. Да вземем човешкото етерно тяло, каквото има всеки човек. Ако го погледнете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло. При смърт човешкото физическо тяло се разпада и етерното тяло също; физическото тяло се разпада във физическия свят, а етерното тяло в общия космически етер. Ала това етерно тяло е много изкусно изградено за човека от мъдростта, която най-напред го е проникнала от астралното кълбо.
Това етерно тяло след смъртта се разпръсква.
Само онова етерно тяло, което е било изработено отвътре, то е жизнено тяло, което остава вечно. Това е етерното тяло на кандидата за посвещение – Хела, то не се разпада след смъртта. Ако видите да умира един съвременен цивилизован човек, за известно време вие може да виждате етерното му тяло, после то се разпада. При кандидата то остава. Когато кандидатът се откаже да бъде в Девакана и остане в астралното поле, там той използва своето етерно тяло.
към текста >>
Това е етерното тяло на кандидата за посвещение – Хела, то не се разпада с
лед
смъртта.
Ако го погледнете ясновидски, то има почти същата форма като физическото тяло. При смърт човешкото физическо тяло се разпада и етерното тяло също; физическото тяло се разпада във физическия свят, а етерното тяло в общия космически етер. Ала това етерно тяло е много изкусно изградено за човека от мъдростта, която най-напред го е проникнала от астралното кълбо. Това етерно тяло след смъртта се разпръсква. Само онова етерно тяло, което е било изработено отвътре, то е жизнено тяло, което остава вечно.
Това е етерното тяло на кандидата за посвещение – Хела, то не се разпада след смъртта.
Ако видите да умира един съвременен цивилизован човек, за известно време вие може да виждате етерното му тяло, после то се разпада. При кандидата то остава. Когато кандидатът се откаже да бъде в Девакана и остане в астралното поле, там той използва своето етерно тяло. При обикновените хора при всяко прераждане трябва да бъде формирано ново етерно тяло; способността да се създава такова ново тяло се придобива в Девакан.
към текста >>
Това е пос
лед
ният принцип, който влиза в притежание на нашата земна материя.
И тъй през лемурийската епоха трябваше да се сформира твърдото състояние. Тогава трябваше да се вработи принципът на Отец.
Това е последният принцип, който влиза в притежание на нашата земна материя.
Онова, което по този начин е вработено, е дълбоко скрито във физическия свят. Най-напред Светият Дух вработва себе си в астралната материя. След това Духът свързан с астралната материя – това е Синът – вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота. По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия – Дух, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през Духа, през Сина към Отец. Всичко това става под ръководство в еволюцията на Земята.
към текста >>
С
лед
това Духът свързан с астралната материя – това е Синът – вработва себе си в етерното вещество; и с
лед
това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота.
И тъй през лемурийската епоха трябваше да се сформира твърдото състояние. Тогава трябваше да се вработи принципът на Отец. Това е последният принцип, който влиза в притежание на нашата земна материя. Онова, което по този начин е вработено, е дълбоко скрито във физическия свят. Най-напред Светият Дух вработва себе си в астралната материя.
След това Духът свързан с астралната материя – това е Синът – вработва себе си в етерното вещество; и след това вече идва Отец, който овладява физическата гъстота.
По този начин е бил изграден макрокосмосът в една троична прогресия – Дух, Син и Отец; и човекът, когато все повече напредва нагоре, върви през Духа, през Сина към Отец. Всичко това става под ръководство в еволюцията на Земята.
към текста >>
Ние сме в 5-та подраса на арийската коренна раса /5-та с
лед
атлантска културна епоха/.
Ние сме в 5-та подраса на арийската коренна раса /5-та следатлантска културна епоха/.
Преди това са отминали четири други подраси.
към текста >>
Сега се оформя вече нова структура: Първо мъдрост, с
лед
това Син, с
лед
това Отец.
В първите три подраси имаше религиозни отражения на онова, което е действало в макрокосмическите процеси.
Сега се оформя вече нова структура: Първо мъдрост, след това Син, след това Отец.
Първият лъч на мъдрост дойде през четвъртата подраса в семитския народ, който израства от 3-та подраса в 4-та и от него израства тогава християнството. При посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на Земята – всички събития, които бяха станали в небесната сфера, се повториха в елемента на интелекта. Там се развива това, което наричаме низшия дух, Кама-Манас, който трябва да бъде дарен с други сили. Това даряване, този импулс, е самият Христос, станалото плът Слово, това сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в състояние да владеят своите етерни тела от техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните тела, че то да събуди живот в тях. Възможността за такова развитие в бъдеще е посочено от появяването на Словото, станало плът през 4-та подраса.
към текста >>
Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да с
лед
ва Духа, така както по-късно щеше да с
лед
ва Сина и още по-късно Отец.
Преди Синът да започне да действа – което беше през хиперборейско време, – част от всемирния принцип на Духа трябваше да бъде разделен, да бъде отблъснат надолу и да тръгне по други пътища. Това е изразено в змията, символът на знанието, луциферичният принцип. Тази искра от Духа е, която направи човека свободно същество и му даде възможност да желае доброто по собствен импулс.
Този Дух, който е слязъл долу при човека на великия празник Света Троица е сроден с онзи Дух, който бе отблъснат надолу и който също така е въплътен в Прометей, който е раздухал искрата в пламък, така че нашият аз да може да се реши да следва Духа, така както по-късно щеше да следва Сина и още по-късно Отец.
Човекът беше в състояние да стане зъл, ала от друга страна, тази потенциалност към зло беше цената, за да бъде отново преведен обратно до света на боговете, откъдето той е произлязъл. Това е връзката между Петдесятница и Луциферичния принцип. Затова празникът Света Троица е също празник на Прометей и на свободата.
към текста >>
Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух с
лед
ваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса.
Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
към текста >>
С
лед
като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството.
Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса. Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството.
Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото.
към текста >>
Аз исках веднъж да разг
лед
ам безкрайните дълбочини на празника Света Троица и да покажа, как човек постепенно развива живо осъзнаване за света около себе си и че той е сроден с всички неща, и с всичко, което се случва около него.
Аз исках веднъж да разгледам безкрайните дълбочини на празника Света Троица и да покажа, как човек постепенно развива живо осъзнаване за света около себе си и че той е сроден с всички неща, и с всичко, което се случва около него.
В имената на дните на седмицата вие ще откриете записано онова, което е станало около нас.
към текста >>
43.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
За всеки, който поглежда назад окултно, физическите обстоятелства основно са се променили също и през пос
лед
ните 3,000 години.
Промените, които се внасят в света между две въплъщения на един човек са наистина неразбираеми за хората извън теософския свят. В действителност хората наистина намират съвсем различни обстоятелства не само морално, а и физически.
За всеки, който поглежда назад окултно, физическите обстоятелства основно са се променили също и през последните 3,000 години.
Общо взето, ние бихме срещнали нашите предишни въплъщения по времето на древните гърци, гърците на Омир, 800 години преди Христос. По онова време е имало твърде различни географски климатични условия, много по-различен растителен живот и дори различен животински свят. В тези царства става непрекъсната промяна. Външният израз на тези промени е напредването на Слънцето по свода на небето. Ние имаме 12 знака на Зодиака и Слънцето непрекъснато се движи от един към друг при пролетното равноденствие.
към текста >>
Това е свързано с персийската култура от онова време и нейния възг
лед
за доброто и злото.
Онези, които все още имаха стремеж към окултизма, разбираха нещо за връзката в човешкия живот с тези промени по небето. По-рано, преди Слънцето да бе влязло в съзвездието на Овена, в азия преобладаваше култът към Телеца /Митра, Апис/. Тогава започна обожанието на Овена, отразено в легендата за Язон и Златното руно. Христос се нарича "Агнец Божий". Още по-рано откриваме персийския символ на Близнаци.
Това е свързано с персийската култура от онова време и нейния възглед за доброто и злото.
към текста >>
Застанал пред въпроса за връзката на човешкото същество с проявленията на Земята, човек трябва да заеме по-висока г
лед
на точка.
Кой причинява това? Теософът трябва да си задава този въпрос, защото за него не може да има чудеса. Има факти на по-високо равнище, но не чудеса.
Застанал пред въпроса за връзката на човешкото същество с проявленията на Земята, човек трябва да заеме по-висока гледна точка.
След смъртта си човекът прониква в Камалока. Ние не си задаваме въпроса: – Имат ли животните и растенията някакво съзнание? – Вместо това питаме: – Къде се намира тяхното съзнание? – Ние знаем, че животните имат своето съзнание в Камалока, на астралното поле, растенията на полето Рупа, а минералите на полето Арупа. Човекът има своето съзнание на физическото поле.
към текста >>
С
лед
смъртта си човекът прониква в Камалока.
Кой причинява това? Теософът трябва да си задава този въпрос, защото за него не може да има чудеса. Има факти на по-високо равнище, но не чудеса. Застанал пред въпроса за връзката на човешкото същество с проявленията на Земята, човек трябва да заеме по-висока гледна точка.
След смъртта си човекът прониква в Камалока.
Ние не си задаваме въпроса: – Имат ли животните и растенията някакво съзнание? – Вместо това питаме: – Къде се намира тяхното съзнание? – Ние знаем, че животните имат своето съзнание в Камалока, на астралното поле, растенията на полето Рупа, а минералите на полето Арупа. Човекът има своето съзнание на физическото поле. Нека предположим, че човек идва в Камалока.
към текста >>
С
лед
това човекът се изкачва до Девакана, където растенията имат своето съзнание.
– Вместо това питаме: – Къде се намира тяхното съзнание? – Ние знаем, че животните имат своето съзнание в Камалока, на астралното поле, растенията на полето Рупа, а минералите на полето Арупа. Човекът има своето съзнание на физическото поле. Нека предположим, че човек идва в Камалока. Той тогава ще бъде на същото място, където е съзнанието на животните.
След това човекът се изкачва до Девакана, където растенията имат своето съзнание.
На настоящата степен на еволюцията човекът не е в състояние да упражнява никакво влияние върху животинското или растителното царство. Той обаче има влияние в нисшите области на Девакана. Негови другари са там всички, които имат деваканско съзнание; това са сили, същества, които работят от Девакана, за да подтикват растежа и доброто на растителния свят. Целият живот на растенията се контролира от деваканското поле. Там човек помага да се създават и трансформират растенията.
към текста >>
Ако пог
лед
не един милион години назад в Германия/*3/, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили.
Като остава дълго време в Девакана, човекът помага да се преобразят също и физическите енергии.
Ако погледне един милион години назад в Германия/*3/, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили.
Последвалите промени са били внесени от човека, който е работил върху полето Арупа, така че по-късно в Европа той да има подходяща физическа среда. Дейността на човека във Вселената е вътрешният аспект на онова, което ние виждаме външно в заобикалящия ни свят.
към текста >>
Пос
лед
валите промени са били внесени от човека, който е работил върху полето Арупа, така че по-късно в Европа той да има подходяща физическа среда.
Като остава дълго време в Девакана, човекът помага да се преобразят също и физическите енергии. Ако погледне един милион години назад в Германия/*3/, там все още се виждат вулканични планини, Алпите са ниски нагънати могили.
Последвалите промени са били внесени от човека, който е работил върху полето Арупа, така че по-късно в Европа той да има подходяща физическа среда.
Дейността на човека във Вселената е вътрешният аспект на онова, което ние виждаме външно в заобикалящия ни свят.
към текста >>
Сега ще разг
лед
аме връзката между Логоса и най-малките частички.
Човек често чете за това, как Логосът слиза отгоре надолу, и се запитва как може да се схване това, как човек може да си изясни понятието за Логоса, едно понятие, което е нещо повече от една дума, от едно слово.
Сега ще разгледаме връзката между Логоса и най-малките частички.
Ще ви дам едно описание – не само хипотези – на резултатите от едно много древно окултно изследване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.
към текста >>
Ще ви дам едно описание – не само хипотези – на резултатите от едно много древно окултно изс
лед
ване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.
Човек често чете за това, как Логосът слиза отгоре надолу, и се запитва как може да се схване това, как човек може да си изясни понятието за Логоса, едно понятие, което е нещо повече от една дума, от едно слово. Сега ще разгледаме връзката между Логоса и най-малките частички.
Ще ви дам едно описание – не само хипотези – на резултатите от едно много древно окултно изследване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.
към текста >>
Нека сега да пог
лед
нем обсега на човешките действия на Земята, като започнем с най-низшето човешко ниво на развитие – с инстинктите и страстите – и се издигнем до моралните идеали, религиозните общества и т.н.; тогава ще видим, че човешките същества същевремено предят нишки едни между други, които втъкават от едно лице към друго, образувайки непрекъснато по-висши сдружения: Семейството, племето, по-нататъшните етнически и политически групи и накрая религиозните общества.
Нека сега да погледнем обсега на човешките действия на Земята, като започнем с най-низшето човешко ниво на развитие – с инстинктите и страстите – и се издигнем до моралните идеали, религиозните общества и т.н.; тогава ще видим, че човешките същества същевремено предят нишки едни между други, които втъкават от едно лице към друго, образувайки непрекъснато по-висши сдружения: Семейството, племето, по-нататъшните етнически и политически групи и накрая религиозните общества.
В тях се изразява дейността на по-висшите индивидуалности. Такива сдружения са произлезли чрез един религиозен основател от изворите на чиста всемирна мъдрост. Всички религии в дълбокия си смисъл се съгласуват, защото те имат за основатели онези, които принадлежат към великата ложа на Учителите. Има една специална Бяла ложа, която има 12 членове, от които 7 имат специално влияние и тези 7 основат религиозните общности. Такива са били Буда, Хермес, Питагор и др.
към текста >>
Нека прос
лед
им всичко, което в пос
лед
ствие става.
Нека проследим всичко, което в последствие става.
Сега най-напред трябва да се запознаем със специалния план, именно плана за нашата Земя. Нека да разгледаме 4-я кръг на Земята, в който сме сега. Той има за цел все повече и повече човешки да преобрази минералното царство. Помислете само как човешкото разбиране вече е трансформирало минералния свят, например Кьолнската катедрала и модерната технология. Нашето човечество има задачата да преобрази целия минерален свят в едно произведение на изкуството.
към текста >>
Нека да разг
лед
аме 4-я кръг на Земята, в който сме сега.
Нека проследим всичко, което в последствие става. Сега най-напред трябва да се запознаем със специалния план, именно плана за нашата Земя.
Нека да разгледаме 4-я кръг на Земята, в който сме сега.
Той има за цел все повече и повече човешки да преобрази минералното царство. Помислете само как човешкото разбиране вече е трансформирало минералния свят, например Кьолнската катедрала и модерната технология. Нашето човечество има задачата да преобрази целия минерален свят в едно произведение на изкуството. Електричеството вече ни насочва към окултните дълбини на материята.
към текста >>
При преминаване в астралния свят физическото постепенно се свива, става една свиваща се ядка, обиколена от астралност, преминаваща нагоре в състоянието Рупа и с
лед
това в състоянието Арупа, докато изчезне в едно съноподобно състояние.
Това е нещо, както когато едно растение започва да увяхва. Физическото изчезва, всичко преминава в астралното.
При преминаване в астралния свят физическото постепенно се свива, става една свиваща се ядка, обиколена от астралност, преминаваща нагоре в състоянието Рупа и след това в състоянието Арупа, докато изчезне в едно съноподобно състояние.
към текста >>
С
лед
ователно ако изс
лед
ваме атома в настоящата му форма и с
лед
това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж.
Следователно ако изследваме атома в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж.
Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява.. /празнота в текста/... и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията. В това можем да разгледаме плана на Учителите за 3-я земен кръг. Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите. Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план.
към текста >>
В това можем да разг
лед
аме плана на Учителите за 3-я земен кръг.
Следователно ако изследваме атома в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж. Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява.. /празнота в текста/... и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията.
В това можем да разгледаме плана на Учителите за 3-я земен кръг.
Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите. Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос.
към текста >>
Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на с
лед
ващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план.
Следователно ако изследваме атома в настоящата му форма и след това се върнем към Акашовата хроника, ще видим, че днешният атом претърпява един процес на растеж. Той все повече и повече расте, той все повече и повече се разраства, разширява.. /празнота в текста/... и съдържа размесените сили на човечеството от 3-я кръг на еволюцията. В това можем да разгледаме плана на Учителите за 3-я земен кръг. Онова, което първоначално е напълно външно, става съвсем вътрешно и в най-малкия атом ние виждаме отражението на плана на Учителите. Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството.
Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план.
Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос. Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома. Отначало той е отвън и става хелиографно копие на атома, а след това атомът става образ на този план. Окултистът просто отбелязва плана от Акашовия запис за по-раншните кръгове и по този начин проучва атома.
към текста >>
Отначало той е отвън и става хелиографно копие на атома, а с
лед
това атомът става образ на този план.
Тези мънички специфични планове не са нищо друго освен къс от целия план за човечеството. Ако човек размисли, че планът на един кръг е атомът на следващия кръг, тогава човек би могъл да види модела на великия всемирен план. Великият всемирен план се развива непрекъснато в по-високи степени към същества, които имат все по-високи планове за човешкото развитие. Когато ние разглеждаме този план, достигаме до третия Логос. Логосът по този начин непрекъснато се вмъква в атома.
Отначало той е отвън и става хелиографно копие на атома, а след това атомът става образ на този план.
Окултистът просто отбелязва плана от Акашовия запис за по-раншните кръгове и по този начин проучва атома.
към текста >>
Ние намираме отговор на това, когато разг
лед
аме, че има все по-висши степени на еволюция, където плановете се създават.
Откъде висшите същества получават този план?
Ние намираме отговор на това, когато разгледаме, че има все по-висши степени на еволюция, където плановете се създават.
Там е, където се изработва световната еволюция. Тези по-висши степени са ни показани от древните, например от Дионисий, ученика на апостол Павел/*6/ и също от Николаус Кузанус./*7/ Той разбира, че: – По-висше от всяко знание и разбиране е неразбирането. – Ала това незнание е едно по-висше знание и това неразбиране е едно по-висше разбиране.
към текста >>
Когато престанем да г
лед
аме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше.
Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл. Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
към текста >>
Ако сега пог
лед
нем трансформацията на самото човечество в течение на великите световни епохи, тогава отново се връщаме в света.
Ако сега погледнем трансформацията на самото човечество в течение на великите световни епохи, тогава отново се връщаме в света.
към текста >>
Духът на Земята днес живее при Учителите и този Дух на Земята ще бъде физическото облекло на с
лед
ната планета, бъдещият Юпитер.
Духът на Земята днес живее при Учителите и този Дух на Земята ще бъде физическото облекло на следната планета, бъдещият Юпитер.
Най-малкото нещо, което правим, ще въздейства на най-малкия атом на следната планета. Едва това усещане ни дава една пълна връзка с ложата на Учителите. Това трябва да даде една централна точка за Теософското общество, тъй като ние знаем онова, което мъдрите знаят.
към текста >>
Най-малкото нещо, което правим, ще въздейства на най-малкия атом на с
лед
ната планета.
Духът на Земята днес живее при Учителите и този Дух на Земята ще бъде физическото облекло на следната планета, бъдещият Юпитер.
Най-малкото нещо, което правим, ще въздейства на най-малкия атом на следната планета.
Едва това усещане ни дава една пълна връзка с ложата на Учителите. Това трябва да даде една централна точка за Теософското общество, тъй като ние знаем онова, което мъдрите знаят.
към текста >>
Духът на Земята тъче облеклото на с
лед
ващата планета.
Когато Гьоте говори за Духа на Земята/*8/ той изразява една истина.
Духът на Земята тъче облеклото на следващата планета.
"В жизнените потопи, в бурята на действие" тъче Духът на Земята облеклото за следното планетно Божество.
към текста >>
"В жизнените потопи, в бурята на действие" тъче Духът на Земята облеклото за с
лед
ното планетно Божество.
Когато Гьоте говори за Духа на Земята/*8/ той изразява една истина. Духът на Земята тъче облеклото на следващата планета.
"В жизнените потопи, в бурята на действие" тъче Духът на Земята облеклото за следното планетно Божество.
към текста >>
Допълнение: Две години по-късно, на 21 октомври 1907 г., отново по време на Общото събрание, Рудолф Щайнер още веднъж говори – в една още непубликувана лекция – за атома как духовното влияние преминава от една планета в друга, как с
лед
ователно това ще бъде "между Старата Луна и Земята и отново между Земята и нейния нас
лед
ник, бъдещият Юпитер".
Допълнение: Две години по-късно, на 21 октомври 1907 г., отново по време на Общото събрание, Рудолф Щайнер още веднъж говори – в една още непубликувана лекция – за атома как духовното влияние преминава от една планета в друга, как следователно това ще бъде "между Старата Луна и Земята и отново между Земята и нейния наследник, бъдещият Юпитер".
Тази лекция ще бъде издадена на немски в Том 101 от Пълните събрани съчинения на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Извлечението от тези лекции по горния въпрос е с
лед
ното:
Извлечението от тези лекции по горния въпрос е следното:
към текста >>
Бяла ложа на Земята се правят планове на атома за еволюцията на Юпитер – който ще нас
лед
и Земята.
Какво правят те там? Те работят; те ръководят еволюцията на Земята. Докато ръководят тази еволюция, те измислят твърде специфичен план. Всъщност в течение на еволюцията на всяка планета се изработва специфичен план от направляващите сили. Докато се развива Земята, в т. нар.
Бяла ложа на Земята се правят планове на атома за еволюцията на Юпитер – който ще наследи Земята.
Планът се изработва в най-големи детайли. В това се крие благословението и спасението на прогреса, – че прогресът се насочва в хармония с този план.
към текста >>
Ако искате да развиете вашето знание за този атом, който обосновава Земята, за да изс
лед
вате атома, трябва съвсем точно да се запознаете с онези мистерии, които идват от великите Маги на света.
Ако искате да развиете вашето знание за този атом, който обосновава Земята, за да изследвате атома, трябва съвсем точно да се запознаете с онези мистерии, които идват от великите Маги на света.
към текста >>
С
лед
ователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото.
Земята се състои от тези свои атоми по специфичен начин. Всичко, което съществува, също включително и вие, се състои от тези атоми.
Следователно вие съществувате в хармония с цялата земна еволюция, тъй като вие носите в себе си безкрайно число умалени копия на плана на Земята, който е изработен в миналото.
Този план на Земята можеше да бъде развит само в предишно планетно състояние на нашата Земя – Старата Луна. Изработили са го водещите същества в хармония с цялото планетно развитие през Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. И тъй главното беше да се въведе нещо в това безкрайно число атоми, което ще ги доведе в правилното съотношение един с друг, което да ги подреди по правилен начин. За да се въведе това, е било възможно само за направляващите духове на Луната. Както често вече съм казвал, те управляват еволюцията на Земята според много специфичен план.
към текста >>
Земята отново се появи с
лед
лунната еволюция, но в началото тя всъщност не беше истинската "Земя", а "Земя плюс Слънце, плюс Луна"; едно тяло, което бихте получили, ако смесите Земята, Слънцето и Луната заедно, за да създадете едно небесно тяло.
Земята отново се появи след лунната еволюция, но в началото тя всъщност не беше истинската "Земя", а "Земя плюс Слънце, плюс Луна"; едно тяло, което бихте получили, ако смесите Земята, Слънцето и Луната заедно, за да създадете едно небесно тяло.
Такава беше Земята първоначално. След това Слънцето се отдели, като взе с него всички онези сили, които бяха твърде фини, твърде духовни за човека, под чието влияние той щеше да одухотвори себе си твърде бързо. Ако човекът би стоял под влиянието на силите, които се съдържат в общността Слънце-Луна-Земя, той нямаше да се развие надолу към физическата материалност и не би бил в състояние да достигне това съзнание за себе си, за аза, което той трябваше да постигне.
към текста >>
С
лед
това Слънцето се отдели, като взе с него всички онези сили, които бяха твърде фини, твърде духовни за човека, под чието влияние той щеше да одухотвори себе си твърде бързо.
Земята отново се появи след лунната еволюция, но в началото тя всъщност не беше истинската "Земя", а "Земя плюс Слънце, плюс Луна"; едно тяло, което бихте получили, ако смесите Земята, Слънцето и Луната заедно, за да създадете едно небесно тяло. Такава беше Земята първоначално.
След това Слънцето се отдели, като взе с него всички онези сили, които бяха твърде фини, твърде духовни за човека, под чието влияние той щеше да одухотвори себе си твърде бързо.
Ако човекът би стоял под влиянието на силите, които се съдържат в общността Слънце-Луна-Земя, той нямаше да се развие надолу към физическата материалност и не би бил в състояние да достигне това съзнание за себе си, за аза, което той трябваше да постигне.
към текста >>
44.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
октомври с
лед
обяд 1905
Берлин 22.
октомври следобяд 1905
към текста >>
И това ще стане, с
лед
вайки една древна окултна практика, отделно за мъжете и отделно за жените.
Бих искал още веднъж да оповестя/*1/, че възнамерявам утре сутринта да държа лекция по някои съвременни окултни въпроси свързани със Свободното масонство.
И това ще стане, следвайки една древна окултна практика, отделно за мъжете и отделно за жените.
Лекцията за мъжете ще бъде в 10 часа, за жените в 11,30 часа. Може би вие ще попитате, защо се продължава този обичай, тъй като той ще бъде отменен чрез теософския възглед за нещата. Това ще стане ясно в съдържанието на лекцията. Аз също бих искал да кажа, че работната група на Ани Безант/*2/ ще има своето редовно събрание утре вечер в 8 часа.
към текста >>
Може би вие ще попитате, защо се продължава този обичай, тъй като той ще бъде отменен чрез теософския възг
лед
за нещата.
Бих искал още веднъж да оповестя/*1/, че възнамерявам утре сутринта да държа лекция по някои съвременни окултни въпроси свързани със Свободното масонство. И това ще стане, следвайки една древна окултна практика, отделно за мъжете и отделно за жените. Лекцията за мъжете ще бъде в 10 часа, за жените в 11,30 часа.
Може би вие ще попитате, защо се продължава този обичай, тъй като той ще бъде отменен чрез теософския възглед за нещата.
Това ще стане ясно в съдържанието на лекцията. Аз също бих искал да кажа, че работната група на Ани Безант/*2/ ще има своето редовно събрание утре вечер в 8 часа.
към текста >>
То намира своя израз сега като идея, като план и с
лед
това в бъдеще ще бъде реализирано.
Ние ще трябва да говорим изобщо за задачите на такива окултни братства. Уважаваните приятели, които често са ме слушали да говоря за такива неща, днес ще ме разберат още по-добре. Окултните братства са направляващи човечеството братства. Те имат задачата да подготвят бъдещето. Всичко, което ще се случва в бъдеще е необходимо да бъде подготвено сега.
То намира своя израз сега като идея, като план и след това в бъдеще ще бъде реализирано.
Дори когато разглеждате развитието на човешкия род на физическото поле, бихте могли да видите, че нещата, които по-късно стават действителност, много по-рано покълват като идеи в умовете и душите на водещите личности и индивидуалности и търсят да се реализират. Нека да вземем за пример парната машина: Ако проследите нещата назад, ще откриете, как парната машина се разви от най-простите факти. Тенджерата, пълна с вряща вода, вече съдържаше идеята за парната машина, която след това се разви от най-простата форма до много сложен механизъм.
към текста >>
Нека да вземем за пример парната машина: Ако прос
лед
ите нещата назад, ще откриете, как парната машина се разви от най-простите факти.
Окултните братства са направляващи човечеството братства. Те имат задачата да подготвят бъдещето. Всичко, което ще се случва в бъдеще е необходимо да бъде подготвено сега. То намира своя израз сега като идея, като план и след това в бъдеще ще бъде реализирано. Дори когато разглеждате развитието на човешкия род на физическото поле, бихте могли да видите, че нещата, които по-късно стават действителност, много по-рано покълват като идеи в умовете и душите на водещите личности и индивидуалности и търсят да се реализират.
Нека да вземем за пример парната машина: Ако проследите нещата назад, ще откриете, как парната машина се разви от най-простите факти.
Тенджерата, пълна с вряща вода, вече съдържаше идеята за парната машина, която след това се разви от най-простата форма до много сложен механизъм.
към текста >>
Тенджерата, пълна с вряща вода, вече съдържаше идеята за парната машина, която с
лед
това се разви от най-простата форма до много сложен механизъм.
Те имат задачата да подготвят бъдещето. Всичко, което ще се случва в бъдеще е необходимо да бъде подготвено сега. То намира своя израз сега като идея, като план и след това в бъдеще ще бъде реализирано. Дори когато разглеждате развитието на човешкия род на физическото поле, бихте могли да видите, че нещата, които по-късно стават действителност, много по-рано покълват като идеи в умовете и душите на водещите личности и индивидуалности и търсят да се реализират. Нека да вземем за пример парната машина: Ако проследите нещата назад, ще откриете, как парната машина се разви от най-простите факти.
Тенджерата, пълна с вряща вода, вече съдържаше идеята за парната машина, която след това се разви от най-простата форма до много сложен механизъм.
към текста >>
Така че далечни бъдещи събития според техните заложби и сили, действително могат да се прос
лед
ят във висшите полета и светове.
Най-важните въпроси се основават върху много по-велики и много по-значителни перспективи. Те предполагат, че онова, което ще се развие в далечно бъдеще, вече по специален начин се подготвя днес. Как може да се случи такова нещо? Чрез това човек още днес да вземе в ръка и вложи в света силите, които би трябвало да действат в бъдещето. Всичко, което ще стане тук на физическото поле в бъдещето, се подготвя върху астралното и деваканското поле много преди да се появи на физическото поле.
Така че далечни бъдещи събития според техните заложби и сили, действително могат да се проследят във висшите полета и светове.
Но човекът не може добре да влияе на бъдещето, ако не подготви въздействието в светлината на знанието за влияещите сили. Човекът е едно самосъзнаващо се същество и трябва сам да поеме съдбата си в собствените си ръце. Ето защо винаги е имало напреднали братя на нашата човешка раса, които могат да виждат не само на физическото поле, а също и на по-висшите полета.
към текста >>
Ако човек прос
лед
ява събитията на астралното поле, тогава с помощта на астралните събития, той може да види какво ще настъпи на физическия план под сгъстена форма.
Нека да се опитаме да разберем какво означава да имаме предварително виждане на по-висшите полета. Да предположим, че имате вода в едно езеро. Вие можете да предвидите, че езерото ще замръзне, ако спадне температурата, така че ще бъде възможно пързалянето с кънки. По подобен начин ние имаме съотношението между астралното поле и физическото поле, т.е. света, в който ние се развиваме.
Ако човек проследява събитията на астралното поле, тогава с помощта на астралните събития, той може да види какво ще настъпи на физическия план под сгъстена форма.
И така човек може да види онези астрални събития, които по-късно се появяват сгъстени върху физическото поле. Физическите събития не са нищо друго, освен втвърдени, сгъстени събития, които вече са станали в по-висшите светове.
към текста >>
Имало е и по-нататъшни занимания за всяка пос
лед
ователна по-висша степен в развитието на учениците.
Един пример: През цялата античност е имало мистерии. Тяхната задача е била да приемат отделни хора и да ги посвещават в тайните на съществуването – или както Йоан в Апокалипсиса казва – да им се покаже какво ще стане "наскоро", ще рече в бъдеще. В такива храмове са били обучавани ученици, които е трябвало да бъдат приети в първата степен.
Имало е и по-нататъшни занимания за всяка последователна по-висша степен в развитието на учениците.
При първата степен учениците са усъвършенствали астралното си тяло. Това е означавало, че те не само е трябвало да приемат обикновената гражданска етика. Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става въпрос е трябвало най-строго да се изпълнява. Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло. След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела.
към текста >>
С
лед
това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела.
Имало е и по-нататъшни занимания за всяка последователна по-висша степен в развитието на учениците. При първата степен учениците са усъвършенствали астралното си тяло. Това е означавало, че те не само е трябвало да приемат обикновената гражданска етика. Гражданската етика беше предварително изискване; онова, за което става въпрос е трябвало най-строго да се изпълнява. Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло.
След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела.
Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела. Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания. Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество. И чрез неговото вече напълно структурирано етерно тяло, той става участник във великите дела за изграждане на Земята.
към текста >>
Неговият пог
лед
вече е отправен към живота на цялото човечество.
Когато ученикът все повече е напредвал до по-висши идеали, преминавайки от страстите и инстинктите на обикновения живот към желания, стоящи над човешките дребнавости и така е прочиствал неговите симпатии и антипатии така, че великите световни работи на човешката раса са ставали негови собствени, – когато е достигал в своите чувства и възприятия отвъд себе си, тогава той е бил по пътя да завърши онова, което може да се нарече прочистване на астралното тяло. След това му е било позволено да работи върху по-гъстите тела. Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела. Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания.
Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество.
И чрез неговото вече напълно структурирано етерно тяло, той става участник във великите дела за изграждане на Земята. За това е трябвало да се случи следното: Този Хела трябваше да парализира всички сили, които са възпрепятствали неговата работа върху етерното тяло. Ако имате пред себе си един човек, той има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Хела е изфинил своето астрално тяло и му се позволява да работи върху етерното си тяло. Вие ще разберете защо човекът трябва да извърши това прочистване на астралното си тяло.
към текста >>
За това е трябвало да се случи с
лед
ното: Този Хела трябваше да парализира всички сили, които са възпрепятствали неговата работа върху етерното тяло.
Позволявало му се е да работи върху своето етерно тяло и повече не е бил ограничаван до преоформяне на меката, гъвкава и пригодлива астрална субстанция в неговия дух и душевното му тяло, а вече му е било позволявано да работи върху своето етерно тяло. Тогава той ставаше това, което се наричаше Хела. Такъв един Хела е онзи, който приема не само по-висши задължения, който не само е достигнал толкова далеч в очистването, че е направил задълженията на човечеството свои собствени, но е така напреднал, че е надживял по-нисшите и по-висшите работи на отделните народи и дори на отделните изповедания. Неговият поглед вече е отправен към живота на цялото човечество. И чрез неговото вече напълно структурирано етерно тяло, той става участник във великите дела за изграждане на Земята.
За това е трябвало да се случи следното: Този Хела трябваше да парализира всички сили, които са възпрепятствали неговата работа върху етерното тяло.
Ако имате пред себе си един човек, той има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Хела е изфинил своето астрално тяло и му се позволява да работи върху етерното си тяло. Вие ще разберете защо човекът трябва да извърши това прочистване на астралното си тяло. Какво прониква в етерното тяло? – Онова, което е организирано в астралното тяло.
към текста >>
Ето защо през древните времена постоянно е трябвало да бъде вършено с
лед
ното: Човек е трябвало най-напред да се освободи от онези сили, които пречат на еластичността на етерното тяло.
Ето защо през древните времена постоянно е трябвало да бъде вършено следното: Човек е трябвало най-напред да се освободи от онези сили, които пречат на еластичността на етерното тяло.
Това се е получавало като цялото физическо тяло е било поставяно в летаргично състояние. Човекът е лягал там и етерното тяло е било извличано от физическото. И докато физическото тяло е лежало като мъртво, етерното тяло се е оформяло от своите автономни сили. Това е полагането в гроба. Въпросният кандидат за посвещение е бил поставян и държан три до три и половина дни в летаргично състояние.
към текста >>
И с
лед
като е оформял своето етерно тяло в унисон със своето астрално тяло, той се е завръщал във физическото си тяло.
Човекът е лягал там и етерното тяло е било извличано от физическото. И докато физическото тяло е лежало като мъртво, етерното тяло се е оформяло от своите автономни сили. Това е полагането в гроба. Въпросният кандидат за посвещение е бил поставян и държан три до три и половина дни в летаргично състояние. И тогава човекът е можел да работи върху етерното си тяло.
И след като е оформял своето етерно тяло в унисон със своето астрално тяло, той се е завръщал във физическото си тяло.
По този начин той е събуждал един вътрешен живот в себе си; той е ставал един възкръснал и му е било давано ново име.
към текста >>
Сега представете си го втвърдено; свалено долу на физическото поле, така че чрез това събитие, което преди е ставало само астрално е станало нещо физическо; аналогично на това, например, преди където сте имали вода, сега да имате парче
лед
.
Това беше извършвано върху астралното поле. Всичко, което описах, ставаше на астралното поле; физическото тяло нямаше нищо общо с него. Това събитие се повтаряше във всички древни мистерии. Всеки посветен го знаеше.
Сега представете си го втвърдено; свалено долу на физическото поле, така че чрез това събитие, което преди е ставало само астрално е станало нещо физическо; аналогично на това, например, преди където сте имали вода, сега да имате парче лед.
Много такива астрални събития трябва да се съчетаят, трябва да се обединят, за да може да стане възможно физическото сгъстяване. Поради това, че чрез появявата на Христос на физическото поле бе станало това, което в мистериините школи преди многократно се е случвало на астралното поле, Мистерията на Голгота е станала исторически възможна, тя можеше да бъде свалена долу на физическото поле. Чрез този пример ние се научаваме да схващаме как бъдещето фактически се подготвя в окултните братства.
към текста >>
Ако ръководещият брат на човечеството, може би, има ученици, които с
лед
ват такива изпълнени с дух идеи, то те са сила, която също му помага в работата му във външния свят, за да възникнат великите центрове на духовна деятелност.
Човек трябва да издигне сърцето и душата си до такава картина. Онова, което иначе в идеята оставя човека студен, се проявява художествено изпълнено с живот в картината, както божественото всемирно мислене, както нещо, в което са протекли божествени сили при създаването на света – и така една проста линия става свята! Чрез това, че мислите се обвиват около божествения елемент, срещу мисълта застава божествено влияние. Така при този вид обучение човек стъпка по стъпка се подготвя да се приближи до великите световни мисли, да може да ги възприема. Тогава той постепенно свързва проникването в тези мирови мисли с онази, въздействаща, ала иначе окултна сила, която на астралното поле вече предварително подготвя бъдещето за физическото поле.
Ако ръководещият брат на човечеството, може би, има ученици, които следват такива изпълнени с дух идеи, то те са сила, която също му помага в работата му във външния свят, за да възникнат великите центрове на духовна деятелност.
Вие виждате, че онова, което нарекох окултизъм, действително е много тясно свързано с напредъка на човечеството. И в наше време ние имаме една крайно важна задача. Нека се опитаме с няколко думи само да кажем, как сме дошли до тази наша задача.
към текста >>
Когато разг
лед
аме себе си, тук в Европа ние сме петата подраса (културна епоха) на арийската коренна раса.
Ние сме в петата коренна раса на човечеството, която е населила Земята, откакто от потопите на океана се е издигнала твърдата почва, на която сега живеем. Откакто атлантската раса започна бавно да изчезва, оттогава на Земята доминира арийската коренна раса.
Когато разгледаме себе си, тук в Европа ние сме петата подраса (културна епоха) на арийската коренна раса.
Първата подраса живя в прадалечното минало в древна Индия. И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/. Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите. По онова време не е имало още писменост – имаше само традиция. След това идва 2-та, 3-та и 4-та подраси.
към текста >>
С
лед
това идва 2-та, 3-та и 4-та подраси.
Когато разгледаме себе си, тук в Европа ние сме петата подраса (културна епоха) на арийската коренна раса. Първата подраса живя в прадалечното минало в древна Индия. И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/. Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите. По онова време не е имало още писменост – имаше само традиция.
След това идва 2-та, 3-та и 4-та подраси.
Четвъртата подраса възприе християнството. След това от средата на Средните векове насам ние виждаме, че се оформя 5-та подраса, към която принадлежим ние и съседните народи.
към текста >>
С
лед
това от средата на Средните векове насам ние виждаме, че се оформя 5-та подраса, към която принадлежим ние и съседните народи.
И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/. Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите. По онова време не е имало още писменост – имаше само традиция. След това идва 2-та, 3-та и 4-та подраси. Четвъртата подраса възприе християнството.
След това от средата на Средните векове насам ние виждаме, че се оформя 5-та подраса, към която принадлежим ние и съседните народи.
към текста >>
Който като окултист изс
лед
ва разликата, открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло.
Древните индийци от 1-та подраса са живели в условия, различни от нашите и в основата си са били различно организирани. Дори съвременните потомци, днешните индийци са съществено различно организирани от нашите европейски раси.
Който като окултист изследва разликата, открива, че в древния индийски народ етерното тяло е било много по-малко привързано към физическото тяло.
То не потъва така дълбоко в него и много по-лесно е можело да му се въздейства от астралното тяло. Резултатът от това е, че индийската раса може лесно да прехвърли нещо от астралното към етерното тяло, може лесно да работи върху етерното тяло. Това означава, че индиецът по-лесно може да достигне до някои по-висши възприятия чрез окултно обучение.
към текста >>
В пос
лед
но време трябваше да се обучава много повече с понятия; много по-голяма тежест се даваше на развитието на разума и на способността за образуване на абстрактни представи.
Учението на розенкройцерите взема предвид онова, което току-що обясних. Но има още нещо. За да може изобщо да настъпи такъв напредък, трябваше да се въздейства на разсъдъчните сили. Разумът трябваше да направи много повече усилия, отколкото досега и чрез вътрешна концентрация да може тогава, да бъде доведен до схващане на свръхсетивното.
В последно време трябваше да се обучава много повече с понятия; много по-голяма тежест се даваше на развитието на разума и на способността за образуване на абстрактни представи.
към текста >>
Пос
лед
ствието е, че дори положението на окултизма постепенно е станало съвсем различно; пос
лед
ствието е, че много от онова, което преди е било държано в тайна, днес е общодостъпно знание.
Сравнете промените в културата от древноиндийската епоха до нашата собствена. В древна Индия имате висока интуиция и твърде малко външно изразяване на цивилизацията; сега в наше време е обратно.
Последствието е, че дори положението на окултизма постепенно е станало съвсем различно; последствието е, че много от онова, което преди е било държано в тайна, днес е общодостъпно знание.
Много такова познание и понятия преди бяха пазени в окултните братства и човек стигаше до тях, само ако е трансформирал цялото си сърце. Това вече не е във възможностите на окултиста. Много от онова, което преди е било пазено за по-късните степени на обучението, сега трябва да се опознае като разкрито чрез културата на външния свят. Посветеният в мистериите трябва да има предвид това. И много от истините, които са били преподавани в окултните школи, постепенно трябваше да се изнесат на физическото поле.
към текста >>
С
лед
ователно към структурата на външното демократично знание трябва да се прибави, върхът на пирамидата.
Дори това, което днес се преподава в първоначалните училища, би ни отклонило от духовното, ако от една друга страна не се прибавят окултни основания. В по-ранни времена ученикът знаеше, че зад онова, което той получава в училище и в академичния свят като учебен материал, имаше нещо по-висше и че самият той може би един ден би могъл да достигне това по-висше знание. Той знаеше, че е една клетка в един духовен организъм. Днес в демократичния свят човек получава много понятия, които не довеждат до такова проникновение.
Следователно към структурата на външното демократично знание трябва да се прибави, върхът на пирамидата.
към текста >>
Липсваше върхът, който би довел до един духовен мирог
лед
.
Елементарното знание за скритите в света сили беше дадено.
Липсваше върхът, който би довел до един духовен мироглед.
За да се даде това, трябваше да се основе едно движение, обхващащо целия свят. Теософското движение беше планирано като такова. Тъй като популяризирането на досега скритото знание все повече се разпространяше, в някои братства беше решено да се сподели със света толкова от досега скритите тайни, колкото е необходимо, за да се доведе в хармония познанието на външния свят с всеобхващащото окултно знание на братствата.
към текста >>
Днес, когато всъщност цялото човечество с копнеж г
лед
а към по-висшите светове, без да намери пътищата натам, днес трябва да бъде популяризирана още една част от окултното познание.
Днес, когато всъщност цялото човечество с копнеж гледа към по-висшите светове, без да намери пътищата натам, днес трябва да бъде популяризирана още една част от окултното познание.
И окултизмът вътре в Теософското общество има тази задача. Духовни движения винаги са имали плодоносно влияние върху развитието на културата също и на физическото поле. Нейният външен израз не е нищо друго, освен реализиране на Земята на онова, което е било подготвено духовно. Какво става, когато например разглеждаме работите на Микеланжело и Леонардо да Винчи. В тези творби в цветове и форми вие имате нещо духовно, извълшебствано на стената.
към текста >>
Всичко друго, което е било нас
лед
ено от миналото, няма никакво отношение към настоящето.
Чисто материалистичната градска култура се е разпространила по цивилизованите страни от 1850 г. Ние виждаме великите неща, които тя е постигнала на физическото поле, ала също така виждаме и онова, което не е могла да постигне. В областта на художественото например не е развила действително нов стил, с едно изключение. И това е стилът на най-новите супермаркети. Това е нещо, което спрямо нашата външна цивилизация е вътрешно истинно.
Всичко друго, което е било наследено от миналото, няма никакво отношение към настоящето.
Само ако ние формираме едно общество, чиито членове са обхванати от духовна сила, като тази, която по-рано живееше в християнството и която все още живее като копнеж в най-добрите християнски души и може отново да бъде спечелена, само тогава отново ще имаме една духовна култура. И такава култура отново ще даде хора на изкуството във всички сфери на живота. Оставете теософията да заживее в душите на хората и тя отново ще протече като стил, като изкуство от душите на хората и ще се разгърне пред нашите очи и уши. Светът отново би станал външен израз на духовното, ако това може да бъде постигнато в живота на едно такова общество днес.
към текста >>
В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще стане физически отпечатък, на нашите настоящи настроения и възг
лед
и за живота.
В този смисъл Теософското общество би могло да служи за формирането на бъдещата култура. Заедно ли сме, трябва да ни бъде ясно, че ние сме като клетки, които трябва да се обединят за изграждането на една бъдеща култура.
В нашите души ще се подготвят онези сили, които така ще преобразят бъдещия свят, че той ще стане физически отпечатък, на нашите настоящи настроения и възгледи за живота.
Всичко, което днес се разкрива и се проявява, някога е било окултно. Както електричеството днес е една разкрита сила, така някога то е било една окултна сила. И онова, което още е окултно днес, е предназначено да стане движеща сила в бъдещето. Точно както нашето човешко тяло е било подготвено предварително преди милиони години от сили, които са в нашето обкръжение, така днес се подготвя в нас едно по-висше, едно тяло на бъдещето; но това тяло на бъдещето ще стане наше в много далечно време.
към текста >>
Нека накратко да прос
лед
им пътя на нашата еволюция.
Нека накратко да проследим пътя на нашата еволюция.
Какво беше тя някога? Едно мъгляво сънноподобно човешко съзнание, което беше като сънуващо огледало, а наоколо светът, твърде различен от нашия. Хората тогава имаха съноподобно съзнание. И дори когато се разви общуването между тях, те нямаха парламенти, които да почиват на обмяната на мнение; те нямаха нищо от този вид. Всичко, което тогава се развиваше у човека, само се отразяваше в съзнанието.
към текста >>
Едно мъгляво сънноподобно човешко съзнание, което беше като сънуващо ог
лед
ало, а наоколо светът, твърде различен от нашия.
Нека накратко да проследим пътя на нашата еволюция. Какво беше тя някога?
Едно мъгляво сънноподобно човешко съзнание, което беше като сънуващо огледало, а наоколо светът, твърде различен от нашия.
Хората тогава имаха съноподобно съзнание. И дори когато се разви общуването между тях, те нямаха парламенти, които да почиват на обмяната на мнение; те нямаха нищо от този вид. Всичко, което тогава се развиваше у човека, само се отразяваше в съзнанието. Що се отнася до съвременните телесни органи, как произлязоха те? Като тези сили работеха върху човека.
към текста >>
Разглеждаме ли света от тази г
лед
на точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
Те бяха формирани от силите на звука и светлината и се развиха от нашия организъм. От това, което живее днес в нас ще се развие в бъдеще нашият духовен организъм. Онези неща, които стоят пред нас като израз на нашата духовна култура, църкви и др., творенията на културата, които ни носят красота и истина, всички тези неща ще се отпечатат в по-висшите същности на нашето същество. И когато един ден те се разгърнат за един самостоятелен живот, тогава онова, което живее като красота и истина във външната култура ще възникне в нашето вътрешно същество. Онова, което очите и ушите ни възприемат сега, ще бъдат строителните камъни за изграждането и организирането на едно по-висше бъдеще.
Разглеждаме ли света от тази гледна точка, тогава човешкото вътрешно същество придобива много по-различно значение.
към текста >>
С
лед
като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата кръв.
Само в груби линии мога да опиша как става слизането в етерното тяло. В етерното тяло съществуват някои потоци, които са предшественици на телесните физически органи. Нервната система, самите нерви, симпатичната нервна система, която се разширява в гърба, ганглиите на симпатичната нервна система, това са части, които са били само етерно развити в първите времена. Това е един процес, който е станал в прадалечното минало.
След като човекът е прогресирал все повече и повече, дошло е време, когато вътре в неговото тяло – което вече е съдържало в себе си потенциалността да развие нервната система, – се е развила структурата, която прави човека способен да развие своята вътрешна телесна топлина, да произвежда топлата кръв.
Това от своя страна е една по-късна структура от етерното тяло, което тогава е било вече под силното влияние на силите на астралното тяло. И от онова, което по-късно ние откриваме като основа на мозъка, се формира мозъкът на гръбначния стълб отново от етерното тяло като другия полюс на етерното тяло, като от една страна се разви мозък, а от друга страна вътрешната топлина на кръвта. Това се случи в миналото. Не само природни сили са работили върху развитието на човека, а също и висши духовни същества.
към текста >>
Той слиза от главата надолу в долните области на тялото, които бяха формирани в най-древни времена, а с
лед
това отново се връща в главата си.
Когато йогът стъпка по стъпка слиза в своето етерно тяло, той прониква в изминалите времена, в които неговата духовна първообразна форма е била под влиянието на тези сили и същества и е било произведено онова, което живее днес у нас. Когато човек слезе по този начин в живота, той отново може да достигне тази точка при неговото слизане.
Той слиза от главата надолу в долните области на тялото, които бяха формирани в най-древни времена, а след това отново се връща в главата си.
Това е едно описание, макар само скицирано, на окултния път на познанието. Повече може да бъде дадено в окултните школи. Така ученикът на мистерийната мъдрост развиваше способността си да погледне назад в изминалите епохи; след това идва времето, когато той е в състояние да тръгне по своя окултен път. Той достига до това, посредством специално упражнение, чрез което надделява своето лично себе и чрез това престава да бъде малкият окован аз. Едва сега той може да предприеме своето изкачване във Вселената.
към текста >>
Така ученикът на мистерийната мъдрост развиваше способността си да пог
лед
не назад в изминалите епохи; с
лед
това идва времето, когато той е в състояние да тръгне по своя окултен път.
Когато йогът стъпка по стъпка слиза в своето етерно тяло, той прониква в изминалите времена, в които неговата духовна първообразна форма е била под влиянието на тези сили и същества и е било произведено онова, което живее днес у нас. Когато човек слезе по този начин в живота, той отново може да достигне тази точка при неговото слизане. Той слиза от главата надолу в долните области на тялото, които бяха формирани в най-древни времена, а след това отново се връща в главата си. Това е едно описание, макар само скицирано, на окултния път на познанието. Повече може да бъде дадено в окултните школи.
Така ученикът на мистерийната мъдрост развиваше способността си да погледне назад в изминалите епохи; след това идва времето, когато той е в състояние да тръгне по своя окултен път.
Той достига до това, посредством специално упражнение, чрез което надделява своето лично себе и чрез това престава да бъде малкият окован аз. Едва сега той може да предприеме своето изкачване във Вселената. Още веднъж той слиза надолу в океана на миналото, взимайки със себе световните сили. А след това, като поеме по изкачващата се крива, той може постепенно отново да мине точка по точка пътя, по който така е пропътувал. Бавно и постепенно човекът се научава да продължава по-нататък надолу в океана на своите формиращи сили и най-после стига до една точка, близо до своя произход.
към текста >>
А с
лед
това, като поеме по изкачващата се крива, той може постепенно отново да мине точка по точка пътя, по който така е пропътувал.
Повече може да бъде дадено в окултните школи. Така ученикът на мистерийната мъдрост развиваше способността си да погледне назад в изминалите епохи; след това идва времето, когато той е в състояние да тръгне по своя окултен път. Той достига до това, посредством специално упражнение, чрез което надделява своето лично себе и чрез това престава да бъде малкият окован аз. Едва сега той може да предприеме своето изкачване във Вселената. Още веднъж той слиза надолу в океана на миналото, взимайки със себе световните сили.
А след това, като поеме по изкачващата се крива, той може постепенно отново да мине точка по точка пътя, по който така е пропътувал.
Бавно и постепенно човекът се научава да продължава по-нататък надолу в океана на своите формиращи сили и най-после стига до една точка, близо до своя произход. Така трябва да е било за човека, в който най-напред се е развило окото, с което да отправи своя поглед към Вселената. След това ученикът разбира сливането на неговия аз с великия всемирен аз. И тогава той трябва да се научи да каже на малкия аз: – Аз не съм ти.
към текста >>
Така трябва да е било за човека, в който най-напред се е развило окото, с което да отправи своя пог
лед
към Вселената.
Той достига до това, посредством специално упражнение, чрез което надделява своето лично себе и чрез това престава да бъде малкият окован аз. Едва сега той може да предприеме своето изкачване във Вселената. Още веднъж той слиза надолу в океана на миналото, взимайки със себе световните сили. А след това, като поеме по изкачващата се крива, той може постепенно отново да мине точка по точка пътя, по който така е пропътувал. Бавно и постепенно човекът се научава да продължава по-нататък надолу в океана на своите формиращи сили и най-после стига до една точка, близо до своя произход.
Така трябва да е било за човека, в който най-напред се е развило окото, с което да отправи своя поглед към Вселената.
След това ученикът разбира сливането на неговия аз с великия всемирен аз. И тогава той трябва да се научи да каже на малкия аз: – Аз не съм ти.
към текста >>
С
лед
това ученикът разбира сливането на неговия аз с великия всемирен аз.
Едва сега той може да предприеме своето изкачване във Вселената. Още веднъж той слиза надолу в океана на миналото, взимайки със себе световните сили. А след това, като поеме по изкачващата се крива, той може постепенно отново да мине точка по точка пътя, по който така е пропътувал. Бавно и постепенно човекът се научава да продължава по-нататък надолу в океана на своите формиращи сили и най-после стига до една точка, близо до своя произход. Така трябва да е било за човека, в който най-напред се е развило окото, с което да отправи своя поглед към Вселената.
След това ученикът разбира сливането на неговия аз с великия всемирен аз.
И тогава той трябва да се научи да каже на малкия аз: – Аз не съм ти.
към текста >>
И само това ни дава възможност да хвърлим пог
лед
в бъдещето, прави възможно да предусещаме какво "наскоро"- както казва писателят на Апокалипсиса – ще се случи.
Много отдавна ние сме го срещали за първи път. Сега го срещаме отново, когато можем да схванем съзнателно това, което той е внесъл в нашите души. И ако слезем още по-надолу, ние срещаме духовете, които са участвали в нашето създаване преди еони. Ние срещаме 12-те йерархии духове: Духовете на волята, Духовете на мъдростта, Духовете на формата, Духовете на движението, Духовете на личността или на егоизма, Духовете на топлината или огъня, Духовете на свечеряването и т. н. Всичко това се представя пред нашите духовни сетива, при това слизане в Универсума, в това пътуване.
И само това ни дава възможност да хвърлим поглед в бъдещето, прави възможно да предусещаме какво "наскоро"- както казва писателят на Апокалипсиса – ще се случи.
към текста >>
45.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Такива тайни общества – поне под формата, под която те продължават да съществуват в Свободното масонство – се създадоха в самото начало на 4-та с
лед
атлантска епоха на нашата пета коренна раса; в същата епоха, в която по-късно се появи християнството.
Свободното масонство е продължение на много древни тайни общества и братства.
Такива тайни общества – поне под формата, под която те продължават да съществуват в Свободното масонство – се създадоха в самото начало на 4-та следатлантска епоха на нашата пета коренна раса; в същата епоха, в която по-късно се появи християнството.
към текста >>
Ето защо 1-та, 2-та и 3-та с
лед
атлантски раси /културни епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само че в определена по-висша област.
В световната еволюция винаги трябва да се счита за закон, че онова, което е станало по-рано, по-късно накратко бива повторено. Всяко човешко същество преповтаря в майчината утроба степените, през които човечеството вече е преминало. Всяка планета повтаря в своите първоначални стадии преминалите степени на своята еволюция., Винаги накратко се преповтаря онова, което е станало преди. Същото е и с расите.
Ето защо 1-та, 2-та и 3-та следатлантски раси /културни епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само че в определена по-висша област.
Онова, което започна с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено на по-висше ниво в нашите три културни епохи. Така ние имаме едно повторение на онова, което на една по-низка степен беше станало по-рано в лемурийските времена. Преди да започне разделянето на два пола, имаше един вид двуполовост, едно единствено същество съчетаваше и двата пола. След това последва разделянето на два пола. Мъжко-женското стана мъжко и женско.
към текста >>
С
лед
това пос
лед
ва разделянето на два пола.
Същото е и с расите. Ето защо 1-та, 2-та и 3-та следатлантски раси /културни епохи/ са преповторения на по-раншните земни условия, само че в определена по-висша област. Онова, което започна с Лемурия, се разви през Атлантида и беше преповторено на по-висше ниво в нашите три културни епохи. Така ние имаме едно повторение на онова, което на една по-низка степен беше станало по-рано в лемурийските времена. Преди да започне разделянето на два пола, имаше един вид двуполовост, едно единствено същество съчетаваше и двата пола.
След това последва разделянето на два пола.
Мъжко-женското стана мъжко и женско. На духовно ниво нещо подобно се повтаря в нашата епоха. Фактически този вид знание и мъдрост, което принадлежи на предведическата Древна Индия имаше мъжко-женско качество и чрез това същевременно нещо независимо от някаква двойственост или някакъв външен принцип. След това дойде цивилизацията на 2-та културна епоха. Тя беше преди всичко една, изразяваща се с двата пола духовна културна епоха.
към текста >>
С
лед
това дойде цивилизацията на 2-та културна епоха.
Преди да започне разделянето на два пола, имаше един вид двуполовост, едно единствено същество съчетаваше и двата пола. След това последва разделянето на два пола. Мъжко-женското стана мъжко и женско. На духовно ниво нещо подобно се повтаря в нашата епоха. Фактически този вид знание и мъдрост, което принадлежи на предведическата Древна Индия имаше мъжко-женско качество и чрез това същевременно нещо независимо от някаква двойственост или някакъв външен принцип.
След това дойде цивилизацията на 2-та културна епоха.
Тя беше преди всичко една, изразяваща се с двата пола духовна културна епоха. Затова там се появи дуализмът – Ормузд и Ариман, добро и зло. Всичко това сега се намесва в човешкото познание.
към текста >>
С
лед
ователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна.
То стана така, че в началото, преди да е имало отделно мъжки и женски пол, във всеки отделен индивид имаше двойнствена половост. Ние би трябвало да попитаме: – Какво бе в отделния индивид оплождащото и какво бе оплоденото? В древногръцката митология Зевс е изобразен с могъщи женски гърди. В това се изразява една истина, която бе известна в древните мистерии и която ние също научаваме от старите документи, че родът – ако мога да го нарека така, – който непосредствено е предшествал нашия род, външно-физически е наподобявал не мъжкия, а женския пол. Така че преди външното отделяне имаме и двата пола в един и същ индивид, който външно – във физическия израз, в цялото му чувстване и в неговата същност – беше женски.
Следователно в началото на човешката раса имаме работа с двуполов индивид, клонящ към женската страна.
Мъжкият пол се е породил по-късно. Трябва да ни бъде обаче ясно, че в този индивид, който е имал и двата пола в себе си, е имало също оплодяващото, или мъжкото семе. Жената съдържала мъжа у себе си. Когато схванем факта, че жената е имала мъжкия принцип вътре в себе си, тогава можем да схванем с нашите обикновени научни понятия, че възпроизвеждането е било осигурено. Трябва обаче да запомним, че по онова време това е ставало посредством жената.
към текста >>
Разделянето е едно определено събитие, което може да бъде прос
лед
ено.
Разделянето е едно определено събитие, което може да бъде проследено.
Тук обаче ние ще трябва да се задоволим само с указания. Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа. Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка. Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете.
към текста >>
С
лед
ователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа.
Разделянето е едно определено събитие, което може да бъде проследено. Тук обаче ние ще трябва да се задоволим само с указания.
Следователно ние имаме работа с мъжко оцветена мъдрост в жената и женско оцветена мъдрост в мъжа.
Тази женско оцветена мъдрост е пасивна, подходяща да получава, да слуша, да наблюдава, да поема от заобикалящата обстановка. Мъжко оцветената мъдрост, активната мъдрост е подходяща да бъде продуктивна. Така ние имаме една двойствена мъдрост; женската мъдрост, която е деятелна и която естествено се прехвърля също и върху мъжете. Така че да има също и достатъчно мъже, които да поемат женската мъдрост. Расата се развива долу на физическото поле; а горе имаме работа с една активна интуиция, произхождаща от жените и едно пасивно познание, което носи решително мъжки характер.
към текста >>
И причината за нея е, както с
лед
ва:
И тъй има една много интересна и важна легенда, в която тези истини за свободните масони са символично изразени. Това е Легендата за храма.
И причината за нея е, както следва:
към текста >>
С
лед
това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай, сътвори Адам.
Единият от Елохимите оплоди Ева и бе роден Каин.
След това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай, сътвори Адам.
И чрез Ева на Адам му се роди Авел. Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в началото на 4-та следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения. Библията, представляваща женската мъдрост и храмовата мъдрост като мъжката противоположност. Онова, което мъжката мъдрост искаше, беше в опозиция с женската мъдрост в предихристиянските времена. Каин уби своя брат Авел.
към текста >>
Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в началото на 4-та с
лед
атлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения.
Единият от Елохимите оплоди Ева и бе роден Каин. След това друг Елохим, Йехова, известен също като Адонай, сътвори Адам. И чрез Ева на Адам му се роди Авел.
Тази легенда противопоставя мъдростта на Каин на библейската мъдрост, така че в началото на 4-та следатлантска епоха ние имаме две противопоставящи се течения.
Библията, представляваща женската мъдрост и храмовата мъдрост като мъжката противоположност. Онова, което мъжката мъдрост искаше, беше в опозиция с женската мъдрост в предихристиянските времена. Каин уби своя брат Авел. Това също е включено в Легендата за храма. Йехова разпали борба между рода на Каин и рода на Авел и Каин уби Авел.
към текста >>
Това не значи нищо друго.. /в записките с
лед
ват няколко много неясни изречения/.
Библията, представляваща женската мъдрост и храмовата мъдрост като мъжката противоположност. Онова, което мъжката мъдрост искаше, беше в опозиция с женската мъдрост в предихристиянските времена. Каин уби своя брат Авел. Това също е включено в Легендата за храма. Йехова разпали борба между рода на Каин и рода на Авел и Каин уби Авел.
Това не значи нищо друго.. /в записките следват няколко много неясни изречения/.
към текста >>
Какви бяха пос
лед
ствията от появяването на тази Каинова мъдрост?
Какви бяха последствията от появяването на тази Каинова мъдрост?
Последствията от всичко това беше, че плодородието, което се размножаваше чрез собствената си мъдрост бе убито. След като Каин уби Авел, мъжкото познание в него уби това, което бе създадено от боговете – възможността за размножаване, за продължение на рода в собствения организъм. Това означава, че чрез това, че познанието преминава в мъжа, Авел беше убит в него.
към текста >>
Пос
лед
ствията от всичко това беше, че плодородието, което се размножаваше чрез собствената си мъдрост бе убито.
Какви бяха последствията от появяването на тази Каинова мъдрост?
Последствията от всичко това беше, че плодородието, което се размножаваше чрез собствената си мъдрост бе убито.
След като Каин уби Авел, мъжкото познание в него уби това, което бе създадено от боговете – възможността за размножаване, за продължение на рода в собствения организъм. Това означава, че чрез това, че познанието преминава в мъжа, Авел беше убит в него.
към текста >>
С
лед
като Каин уби Авел, мъжкото познание в него уби това, което бе създадено от боговете – възможността за размножаване, за продължение на рода в собствения организъм.
Какви бяха последствията от появяването на тази Каинова мъдрост? Последствията от всичко това беше, че плодородието, което се размножаваше чрез собствената си мъдрост бе убито.
След като Каин уби Авел, мъжкото познание в него уби това, което бе създадено от боговете – възможността за размножаване, за продължение на рода в собствения организъм.
Това означава, че чрез това, че познанието преминава в мъжа, Авел беше убит в него.
към текста >>
Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за оплодяване, а с
лед
това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост.
Сред потомците на Авел най-силният представител е Соломон. По време на 3-та културна епоха всичките представители на Авеловото потекло бяха свещеници.
Древната свещеническа мъдрост беше интуитивната мъдрост, която някога бе работила в жената като сила за оплодяване, а след това бе преобразена на една по-висока степен като духовна мъдрост.
От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете. Работата на синовете на Каин е да създават на Земята. Затова и Тубал-Каин е първоначалният баща на ковачите. Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради храма.
към текста >>
Той строи за цар Соломон, нас
лед
ника на древната свещеническа мъдрост; за него, за Соломон, който употребява тази свещеническа мъдрост за външна власт.
От тази свещеническа мъдрост идва Библията: по този начин Библията става женска мъдрост. Тази женска мъдрост е в състояние да даде големи откровения за божественото, да разказва за ангелите и духовете. Работата на синовете на Каин е да създават на Земята. Затова и Тубал-Каин е първоначалният баща на ковачите. Соломон трябваше да повика Хирам-Абиф, който можеше да му съгради храма.
Той строи за цар Соломон, наследника на древната свещеническа мъдрост; за него, за Соломон, който употребява тази свещеническа мъдрост за външна власт.
Така царствата като външни институции произлизат от господството на свещениците.
към текста >>
Пог
лед
ът на Хирам-Абиф, отправен към нея, й действа като огън.
Соломон изпраща да повикат Хирам-Абиф и Соломоновият храм се изгражда. Ето че Савската царица идва в двореца на Соломон и се отпразнува нещо като годеж между двамата. Храмът беше показан на царицата и тя пожелава да се запознае със строителя на този чудесен храм. Когато й представят Хирам-Абиф, нещо много специално се случва в нея.
Погледът на Хирам-Абиф, отправен към нея, й действа като огън.
Тя пожелава да види работниците и да й се покаже, как всичко това е постигнато на физическото поле. Хирам-Абиф взима символа Тау, издига го нависоко и всички работници идват като мравки. Поради всичко това тя е толкова поразена, че напуска Соломон. Няколко от чираците на Хирам, на които той е отказал да ги направи майстори, помагат на Соломон. Те искат да развалят шедьовъра на Хирам, отливането на Бронзовото море.
към текста >>
Това са неща, които е необходимо да бъдат обяснени, да бъдат изс
лед
вани в окултното им значение, за да може да бъде разбрана тяхната дълбока същност.
Това е Храмовата мъдрост, която мъжката наука бе противопоставила на женската мъдрост.
Това са неща, които е необходимо да бъдат обяснени, да бъдат изследвани в окултното им значение, за да може да бъде разбрана тяхната дълбока същност.
към текста >>
Това са онези, които можаха да се родят само с
лед
разделянето на половете, чрез въздействието на физическия мъж върху физическата жена.
Помислете как Хирам-Абиф беше доведен пред родоначалника на неговия род. На него му се казва, че Йехова е неприятел на синовете на огъня. Кои са синовете на огъня?
Това са онези, които можаха да се родят само след разделянето на половете, чрез въздействието на физическия мъж върху физическата жена.
Огънят е активната сила в мъжкото семе. В мъжкото семе огънят живее в окултен смисъл. Йехова трябваше да създаде тази основна сила, така че родът да може да се размножава. Но той е противник на промяната. Той беше, който продължаваше стария вид на размножаване.
към текста >>
Обаче непосредствено с
лед
това той беше убит.
Словото беше погребано, скрито. Синовете на Каин го имаха само при техния родоначалник. Хирам-Абиф трябваше поне да получи предсказанието за него.
Обаче непосредствено след това той беше убит.
към текста >>
С
лед
ователно "Словото" на съвременното Свободно-масонство не е истинското, а фалшивото слово.
Словото е погребано, но все още съществува. Ако то не беше погребано, човекът щеше да бъде самотворящ, както Елохимите са самотворящи.
Следователно "Словото" на съвременното Свободно-масонство не е истинското, а фалшивото слово.
Истинското слово е скрито. Десетте Божии заповеди са издълбани върху камъка, който съдържа скритото слово. Какво са Десетте Божи заповеди? Те са законите за моралния световен ред. Те регулират външните взаимоотношения на човечеството, такова, каквото то е сега под влиянието на хората от двата пола.
към текста >>
46.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /с
лед
атлантска/ коренна раса.
Основаването на Свободното масонство лежи назад в далечното минало.
То се зароди в началото на 4-та културна епоха на нашата съвременна 5-та /следатлантска/ коренна раса.
Старият завет, който дава обяснения на тези неща бе записан по същото онова време. Казва ни се, че висши духове са дали откровение на Мойсей, което той записал. Познаването на висшите неща обаче вече съществуваше много по-рано и се предаваше устно от поколение на поколение, от свещеническа уста на свещеническо ухо, докато бе записано в документна форма от Езра/*1/ на когото се приписват записването на тези неща. Когато Старият завет започна да набира сили чрез свещениците, възникна огромно противодействие към тази свещеническа книга в братствата на Свободното масонство по специална причина. Това противодействие винаги е съществувало и то беше необходимо.
към текста >>
Така човешкият дух през 5-та коренна раса, нашата настояща раса, премина през едно повторение на лемурийската коренна раса/3-та раса/, когато човечеството все още е било еднополово и с
лед
това е станало двуполово.
В своя живот преди раждане човекът трябва да премине през степените, които той някога е преживял със своето сумрачно животинско съзнание в по-раншни времена. Така например ренесансовият период на Средните векове беше едно повторение на древногръцките времена. Ние също откриваме такива повторения и при планетните процеси. Преди настоящата Земя да стане онова, което е днес, тя е трябвало да преповтори по-предишни състояния, преди да може да стане самостоятелна планета, всъщност нашата Земя е в 4-я кръг. Винаги когато трябва да се появи нещо ново на Земята, трябва да бъдат повтаряни по-ранните степени под една нова форма.
Така човешкият дух през 5-та коренна раса, нашата настояща раса, премина през едно повторение на лемурийската коренна раса/3-та раса/, когато човечеството все още е било еднополово и след това е станало двуполово.
Това е, имало голямо влияние върху духовното му развитие. В 3-та подраса на 5-та коренна раса, египетско-вавилонския период, в областта на духовния живот малко по малко се повтаря това, което се беше случвало с физическия човек през лемурийските времена.
към текста >>
Преди да има отделно мъжко и женско, двете били съчетани; с
лед
това двата пола се отделили един от друг.
Преди да има отделно мъжко и женско, двете били съчетани; след това двата пола се отделили един от друг.
към текста >>
В първата с
лед
атлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле.
В първата следатлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле.
Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско. Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове. Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление.
към текста >>
Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата с
лед
атлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско.
В първата следатлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле.
Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско.
Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове. Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление. Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина.
към текста >>
Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през с
лед
ващата подраса (културна епоха).
В първата следатлантска епоха в древноиндийската култура всичко все още е било на едно по-високо равнище от физическото поле. Първоначалната прастара индийска мъдрост, която произхожда от първата следатлантска култура, духовно е свързана не с настоящото физическо поле, а с условията на онова, по-раншно време, когато човечеството все още е било съчетано мъжко-женско. Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове.
Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха).
Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление. Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина. В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил плодове, животни и т. н. на Земята, и накрая създал човека Адам, когото след това той разделил на два пола.
към текста >>
на Земята, и накрая създал човека Адам, когото с
лед
това той разделил на два пола.
Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление. Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина. В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил плодове, животни и т. н.
на Земята, и накрая създал човека Адам, когото след това той разделил на два пола.
към текста >>
С
лед
това човекът бива разделен в мъжки и женски.
Цялата оплодяваща и продуктивна сила, която създава един нов човек някога е била съчетана в един пол.
След това човекът бива разделен в мъжки и женски.
Кой пол може да има най-голяма претенция за детеродната сила? Това е жената. Поради това Зевс, който е бил обожаван като баща на човешката раса, в най-древната гръцка митология е бил изобразяван с женски гърди/*2/. Зевс, като свръхчовешко същество е бил по-близо до женския пол. Женският пол е бил първият, по-раншният и по онова време е имал в себе си силата да възпроизвежда целия човешки индивид.
към текста >>
Библейският разказ за рая разкрива тази дълбока истина в образи; древни свещенически традиции стават съдържание на тези образи, древна свещеническа мъдрост наг
лед
но бе въплътена в тях.
Библейският разказ за рая разкрива тази дълбока истина в образи; древни свещенически традиции стават съдържание на тези образи, древна свещеническа мъдрост нагледно бе въплътена в тях.
Жената тогава стана безплодна по отношение на духовната мъдрост, защото тя бе поискала физическо възприятие, познание. Тя даде на мъжа и той също яде; те станаха виновни и бяха изпъдени от рая, към чието създаване те не бяха допринесли нищо. Това е древната свещеническа традиция относно пораждането на половете; вътре лежи дълбоко знание за взаимовръзката в действителните събития.
към текста >>
Древните свободни-масони са си поставили за идеал с
лед
ователно да продължат това дело.
Древните свободни-масони са си поставили за идеал следователно да продължат това дело.
Те са искали да използват мъжката мъдрост, за да работи срещу женската мъдрост, която е била поета от свещеничеството. Великите образи на Библията трябва да се смятат като интуитивна женска мъдрост, прехвърлена на свещениците; на която те желаеха да противопоставят самостоятелно придобитата от мъжа мъдрост. Тази борба срещу мъдростта на свещениците се изрази в опозицията на свободните-масони. Онези, които участваха в нея трябваше да бъдат държани независими от каквото и да било влияние на женската мъдрост. Тази битка беше във връзка с физическата еволюция и затова за свободните-масони беше необходимо да избягват какъвто и да е контакт с женския пол, що се отнасяше до тяхната работа.
към текста >>
Нека да разг
лед
аме тази Легенда за храма.
Свободното масонство създаде Легендата за храма като отговор на Библейската легенда. Това трябваше да бъде меча за битката срещу свещеничеството.
Нека да разгледаме тази Легенда за храма.
Тя има следното съдържание:
към текста >>
Тя има с
лед
ното съдържание:
Свободното масонство създаде Легендата за храма като отговор на Библейската легенда. Това трябваше да бъде меча за битката срещу свещеничеството. Нека да разгледаме тази Легенда за храма.
Тя има следното съдържание:
към текста >>
С
лед
това се разказва, как потомците на Каин победили света, как развили изкуствата.
След това се разказва, как потомците на Каин победили света, как развили изкуствата.
Музика, изкуства и наука били култивирани от тях. Тубал-Каин/Битие 4:21-22/, майсторът на обработването на бронза и желязото, Юбал, от когото произлизат кавалджиите и цигуларите, и Хирам, строителят на Соломоновия храм/І Царе 7:13/ са между потомците на Каин.
към текста >>
Така при Хирам ние достигаме до прехода от 3-та към 4-та с
лед
атлантска епоха/*3/, когато управлението на жреците, свещениците премина в управлението на царете.
Така при Хирам ние достигаме до прехода от 3-та към 4-та следатлантска епоха/*3/, когато управлението на жреците, свещениците премина в управлението на царете.
Появи се царската власт дадена от Бога, чийто представител е цар Соломон. Соломон не беше спечелил своята мощ от работа, извършена върху физическото поле, тя беше проявление на Божията милост. Жреческата, свещеническата мъдрост бе преминала в господството на царете. Така то се считаше като наследник на свещеническото управление, което повече не бе в състояние самостоятелно да извършва необходимото за напредъка на човечеството на Земята.
към текста >>
Така то се считаше като нас
лед
ник на свещеническото управление, което повече не бе в състояние самостоятелно да извършва необходимото за напредъка на човечеството на Земята.
Така при Хирам ние достигаме до прехода от 3-та към 4-та следатлантска епоха/*3/, когато управлението на жреците, свещениците премина в управлението на царете. Появи се царската власт дадена от Бога, чийто представител е цар Соломон. Соломон не беше спечелил своята мощ от работа, извършена върху физическото поле, тя беше проявление на Божията милост. Жреческата, свещеническата мъдрост бе преминала в господството на царете.
Така то се считаше като наследник на свещеническото управление, което повече не бе в състояние самостоятелно да извършва необходимото за напредъка на човечеството на Земята.
към текста >>
Хирам дошъл и още със своя пог
лед
й направил силно впечатление.
И легендата продължава да разказва, че Балкис, Савската царица беше сгодена за цар Соломон. Тя го посетила и била учудена от сградата на храма, а той от нейната мъдрост. Тя поискала да види майстора строител, тъй като не можела да схване, как такъв чудесен строеж би могъл да бъде резултат на човешка мъдрост.
Хирам дошъл и още със своя поглед й направил силно впечатление.
Тя поискала да види онези, които работели върху храма. Когато Соломон казал, че това е невъзможно, Хирам направил мистичния знак Тау във въздуха и всички работници веднага започнали да се стичат към него. В мистичния знак Тау се крият силите, които синовете на Каин използват, за да работят на физическото поле.
към текста >>
Тримата калфи правят с
лед
ното: Те внасят чужди материали в отливането на Бронзовото море.
Трима от херамовите калфи били недоволни, защото той не ги повишил до майсторска степен. Те решили да му навредят, като развалят неговия шедьовър. Той възнамерявал да направи Бронзовото море; това било едно голямо художествено произведение, което е трябвало да се отлее от течен метал. Това е символ на великата творческа работа, чрез която цялото минерално царство трябва да бъде преобразено; което е задачата на нашата манвантара /петата коренна раса или в по широк смисъл четвъртия кръг, или четвъртото състояние на съзнанието б.пр.//*4/.
Тримата калфи правят следното: Те внасят чужди материали в отливането на Бронзовото море.
Хирам се опитва да го поправи, като сипва вода в отливката; тогава всичко се разпръсква в огнен дъжд. Когато Хирам в отчаяние се смята за неуспял, той бива заведен в центъра на Земята от едно същество, в което той познал Тубал-Каин. Там му се казва, че Йехова или Адонай не е нищо друго освен враг на духовете на огъня, той иска да унищожи духовете на огъня. Хирам обаче узнава, че ще има син, когото той няма да види, но който ще започне ново поколение на Земята. Тубал-Каин му дава един чук, с който той ще може да завърши отливането на Бронзовото море.
към текста >>
Разви се с
лед
ната традиция: Женското беше първичната сила.
Разви се следната традиция: Женското беше първичната сила.
Тя даваше на света всичко, което в света е мъдрост. Обаче женският елемент изгуби част от физическата продуктивна сила, която се прехвърли на мъжкия елемент. Отново всичко се одухотворява и при одухотворяването, мъжката сила се опитва да обсеби цялото господство за себе си. Мъжкият елемент в мисленето иска да надхвърли, да победи женския. Но ще дойде време, когато безполовостта отново ще бъде възстановена и борбата е, кой от двете разновидности ще достигне пръв това състояние на безполовост.
към текста >>
С
лед
това човекът го е изгубил.
Има една окултна връзка между силата на говора и силата на сексуалната продуктивна сила. Словото е създало всичко. Първоначално то е живяло у човека.
След това човекът го е изгубил.
Той вече не може повече да създава самостоятелно, понеже не притежава Словото, Думата. Само някой, който е присъствал при сътворението може да я знае. Тубал-Каин я знаеше и я даде на Хирам. Всеки, който иска отново да спечели продуктивната сила, трябва да си извоюва словото. Истинската творческа сила трябва да се съедини със словото.
към текста >>
Духовното, жената наистина смачква главата на змията, но с
лед
като тя е ухапала петата й.
Когато словото бъде достатъчно развито, човекът ще създава духовния човек чрез произнасяне на самото слово. Ние сега схващаме какво е представено чрез Дървото на познанието. Змията е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък. Познанието във физическото е това, което произхожда от нервната система. – аз ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе/*6/, – Чрез това се има предвид враждата между семето на физическото, на физическото познание и семето на духа, на духовното познание.
Духовното, жената наистина смачква главата на змията, но след като тя е ухапала петата й.
Това е, което прониква до петата, до ходилото от центъра на Земята.
към текста >>
С
лед
това от една страна се появява женската образна мъдрост на жреците, на свещениците и от друга страна не образната, /понятийната, интелектуалната/ мъдрост на Каин.
Говорът се променя в пубертета на мъжа. Това се считаше като предзнаменование за новия син на Хирам /ІІ Паралипоменон 2:13/. Да въздейства на това, от мъжкия пол чрез силата на ларинкса да се създаде този син, беше идеалът, към който се стремяха свободните масони. Всичко което по-късно се е появило на Земята във физическа форма, има своят произход от божественото. В пра началото действаше само това, което се е породило на Земята от Божествения дух.
След това от една страна се появява женската образна мъдрост на жреците, на свещениците и от друга страна не образната, /понятийната, интелектуалната/ мъдрост на Каин.
Интересно е, че когато е било потърсено образното съдържание за мъдростта на Каин, мъжката мъдрост е взела на заем от женската мъдрост. Легендата за храма и цялото съдържание на Свободното масонство произтичат от древната свещеническа мъдрост, от откровението отгоре. Това бе скрито в символи. Но символите постепенно престанаха да бъдат разбирани. Всичко окултно постепенно изчезна от Свободното масонство.
към текста >>
Всичко друго е пос
лед
ствие на предишната разделена сексуалност.
При някои виталисти – нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово. Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-висше от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения. Така теософията е уравновесяващото движение и само то може да доведе до хармония. Едва в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола. Само от този източник човек може да мисли за истински баланс, истинско равновесие между двата пола.
Всичко друго е последствие на предишната разделена сексуалност.
към текста >>
С
лед
ователно теософията е също една мъдрост, която не е диферинцирана в различни религии, която не се опира на никаква специфична религия, а се връща назад към първичната мъдрост, която създаде света и която сменя онази мъдрост, която като свещеническа мъдрост е диференцирана в различните религии.
Какъв идеал изгражда теософският ум? Идеалът на теософията е: Чрез мъдростта, която идва от висшите полета, да се създаде на физическото поле човешко поколение, която стои над сексуалността.
Следователно теософията е също една мъдрост, която не е диферинцирана в различни религии, която не се опира на никаква специфична религия, а се връща назад към първичната мъдрост, която създаде света и която сменя онази мъдрост, която като свещеническа мъдрост е диференцирана в различните религии.
Тя трябваше да направи това; защото, в течение на времето, свещеническата мъдрост завърши своята задача. Теософията обаче иска да завладее бъдещето, да завладее онова, което ще дойде, вместо онова, което вече е било. В известен смисъл тя е продължение на древната свещеническа мъдрост, на мъдростта на мистериите, но в друг смисъл е в контраст с тях.
към текста >>
47.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Днес бих искал да продължа с някои неща, свързани с въпросите, които възникнаха пред вашите души през пос
лед
ните дни.
Днес бих искал да продължа с някои неща, свързани с въпросите, които възникнаха пред вашите души през последните дни.
Бих искал да кажа някои подробности, относно последните забележки.
към текста >>
Бих искал да кажа някои подробности, относно пос
лед
ните забележки.
Днес бих искал да продължа с някои неща, свързани с въпросите, които възникнаха пред вашите души през последните дни.
Бих искал да кажа някои подробности, относно последните забележки.
към текста >>
Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мирог
лед
пог
лед
ът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Много бе казано за отношението на окултизма към теософията, на езотеричното към теософията и т.н., но все още нищо не е казано за отношението на теософията към ежедневния живот.
Преди седмица вече загатнах, че искам да кажа няколко думи точно по тази тема./*1/ Бих искал днес да отправя вашето внимание не толкова към по-висшите неща, а към това, как окултните познания пряко повлияват ежедневния живот и как наистина чрез теософския мироглед погледът ни е насочен не само към далечни времена и пространства, а как чрез понятия за окултното можем да спечелим и едно съвсем по-различно отношение към ежедневните въпроси, което не би било възможно чрез други понятия.
Ние ще видим, колко погрешно е мнението, което често срещаме, именно, че окултизмът е нещо непрактично, необичайно, отдалечено от обикновения ежедневен живот.
към текста >>
Ще споменем и един друг въпрос: – Как може някой, който все още не е развил способността – която всяко човешко същество е предназначено да има в бъдеще, – да вижда в свръхсетивните светове, как може такава една личност от г
лед
ната точка на обикновено образование да се убеди, че теософските учения са истина и че стремежите на теософията са правилни?
Ще споменем и един друг въпрос: – Как може някой, който все още не е развил способността – която всяко човешко същество е предназначено да има в бъдеще, – да вижда в свръхсетивните светове, как може такава една личност от гледната точка на обикновено образование да се убеди, че теософските учения са истина и че стремежите на теософията са правилни?
Не е необходимо доказателствата да бъдат придобити само чрез окултни наблюдения; те не означават нищо докато от тях не се спечели, докато те не не се потвърдят в една или друга област, именно в ежедневния живот, който всъщност ни подготвя да извличаме от него убежденията си за висшите области на съществуване. Каквото се е случвало в миналото, продължава да се случва и днес в нашия ежедневен живот.
към текста >>
Ако прос
лед
им човечеството назад до най-ранните периоди на неговото развитие, откриваме, че човекът е произлязъл от много по-фина, много по-духовна субстанция, отколкото е тази, която той има днес.
Ако проследим човечеството назад до най-ранните периоди на неговото развитие, откриваме, че човекът е произлязъл от много по-фина, много по-духовна субстанция, отколкото е тази, която той има днес.
към текста >>
В зависимост от това, какво поема детето, дали то идва от материалистичен или идеалистичен мирог
лед
, се вливат различни формации в астралното тяло на детето и го оформят.
В зависимост от това, какво поема детето, дали то идва от материалистичен или идеалистичен мироглед, се вливат различни формации в астралното тяло на детето и го оформят.
Душата все повече се изпълва с такива представи. Ако детето е гледано без любов, ехото на това безлюбие се проявява в астралното тяло. Детето тогава се затваря като в една обвивка срещу външния свят. Всичко това ни показва, че наистина се извършва едно продължително преобразуване на астралното тяло и че взаимодействието с хората има огромно влияние в това преобразуване.
към текста >>
Ако детето е г
лед
ано без любов, ехото на това безлюбие се проявява в астралното тяло.
В зависимост от това, какво поема детето, дали то идва от материалистичен или идеалистичен мироглед, се вливат различни формации в астралното тяло на детето и го оформят. Душата все повече се изпълва с такива представи.
Ако детето е гледано без любов, ехото на това безлюбие се проявява в астралното тяло.
Детето тогава се затваря като в една обвивка срещу външния свят. Всичко това ни показва, че наистина се извършва едно продължително преобразуване на астралното тяло и че взаимодействието с хората има огромно влияние в това преобразуване.
към текста >>
Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост г
лед
а на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света.
Детето има едно още еднородно астрално тяло, но съдържащо безгранично изобилие от възможности.
Да вземем астралното тяло на едно дете, което има един идеалистичен възпитател, с хармонична душа, който с преданост гледа на света и е възприемчив за неговата красота и възвишеност; възпитател, който е в състояние да създава вътре в себе си един образ на красотата на света.
Такъв възпитател ще развие също способност, положително да повлияе детската душа. Той ще допринесе в детската душа да се образуват нежни и чувствителни структури, като изпраща в нея потоци, които се абсорбират от собствената астрална субстанция на детето. Възпитател, който е така хармонично формиран в себе си, непрекъснато отправя хармонични потоци към детето. Характерните свойства на възпитателя съвсем естествено протичат и в детето, а заедно с тях всичко от онази световна хармония, която възпитателят е поел чрез заобикаляща обстановка под формата на красота. Като учител, той отправя към детската природа цялото величие и красота, които като благороден човек и добър наблюдател е възприел.
към текста >>
Ще ви обясня това по с
лед
ния начин.
В астралната субстанция винаги се създава нещо ново.
Ще ви обясня това по следния начин.
Чрез своите представи човекът непрекъснато създава структури в астралното тяло. Те се проявяват в най-различни форми. Астралната субстанция, която лежи неизползвана между индивидуалните структури, се нарича "междинна астрална субстанция", за разлика от тази, която е била оформена в структури. Тази междинна астрална субстанция непрекъснато се попълва от астралната субстанция на нашата околна среда, непрекъснато тече навътре и навън, непрекъснато бива възобновена. Ала структурите, които човек си е изработил посредством начина, по който той мисли, чувствува и решава, остават фиксирани.
към текста >>
И с
лед
това би трябвало да бъде трансформирана чрез мисъл-формите, вече съществуващи там.
Нека предположим, че единият се опитва да обясни на другия нещо, свързано с прераждането. Другият обаче вече си е формирал сковани понятия за прераждането. Нека да предположим, че той е един предубеден човек, който си е оформил понятието, че прераждането е нещо глупаво и абсурдно. Тази мисъл съществува в неговата астрална субстанция. И ето че пристига новата мисъл на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия.
И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез мисъл-формите, вече съществуващи там.
Това обаче няма да стане, защото неговите понятия са твърде сковани, твърде определени. Той не може да приспособи новопредадената мисъл към своите собствени мисъл-форми и следователно не я разбира.
към текста >>
Той не може да приспособи новопредадената мисъл към своите собствени мисъл-форми и с
лед
ователно не я разбира.
Нека да предположим, че той е един предубеден човек, който си е оформил понятието, че прераждането е нещо глупаво и абсурдно. Тази мисъл съществува в неговата астрална субстанция. И ето че пристига новата мисъл на говорещия му и се разтваря в междинната астрална субстанция на другия. И след това би трябвало да бъде трансформирана чрез мисъл-формите, вече съществуващи там. Това обаче няма да стане, защото неговите понятия са твърде сковани, твърде определени.
Той не може да приспособи новопредадената мисъл към своите собствени мисъл-форми и следователно не я разбира.
към текста >>
Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното ог
лед
ално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Да вземем и друг случай. Един човек застава пред друг с чувства на благоговение и почит. Как се разкрива тази почит на някой, надарен с астрално виждане? Благоговение означава да излъчваме такива мисли, които потъват в субстанцията на другото астрално тяло и тази друга субстанция да ги всмуче. Ако вие например имате една благоговейна мисъл, тя се изразява чрез това, че самите вие отпращате това благоговение към другия човек като излъчваща се топлина.
Тази излъчваща се от вас топлина в астралния свят има нейното огледално отражение, което се проявява като мисъл форма на благоговение и привързаност в синкав цвят.
Топлото благоговейно чувство поражда мисъл форма, която е синкава по характер.
към текста >>
Вие можете да разберете това, когато пог
лед
нете в безкрайността на тъмната Вселена.
Но кое е това, което се явява като синкаво.
Вие можете да разберете това, когато погледнете в безкрайността на тъмната Вселена.
Тя ви изглежда синя, поради осветената атмосферата. Също така /в астралността чрез мисълта на благоговението/ нещо, което преди е било тъмно, а сега е осветено от блестящото топло чувство на благоговението се явява в синкав оттенък. Ако едно тъмно пространство е заобиколено от чувството на благоговение, то тъмният център тогава изглежда синкав; както един пламък има синкава сърцевина, заобиколена от светлина. Така е също и с благоговейната мисъл. Тя е празно пространство, проникнато от топлина.
към текста >>
Всеки може да направи с
лед
ния опит, като си каже: – Аз няма да споря, дали съобщенията на окултиста са верни, аз ще ги провера без предубеждение.
Вие виждате, че това, което става в нашето астрално тяло, не е нищо друго освен продукт на ежедневния живот. Само който е обучен, може да вижда какво става в астралното тяло. Но въздействията на тези процеси в астралното тяло са непрекъснато налице на физическото поле и всеки може да ги усети и да се убеди, че съществуват в обикновения живот.
Всеки може да направи следния опит, като си каже: – Аз няма да споря, дали съобщенията на окултиста са верни, аз ще ги провера без предубеждение.
Мога да живея, като че те са истина. Бих искал да се отнасям съответно към моите братя човеци и ако правя това внимателно, аз наистина ще разбера, дали във всеки отделен случай животът ще потвърди това, което окултистите разказват. И животът наистина ще ви го потвърди във всеки отделен случай. От това вие ще имате огромна печалба.
към текста >>
Този, който знае, какво става в невидимия свят като с
лед
ствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Може би някой може да каже, че това всъщност са схематични преобразувания. Не, те не са! Ние трябва по съвсем различен начин да бъдем убедени във важността на нашите действия и отговорността, които животът поставя на нашите рамене. Съвсем земни неща на живота могат да бъдат повлияни по този начин от окултизма.
Този, който знае, какво става в невидимия свят като следствие на мисли и чувства, ще разбере, че е толкова важно за него да не отправя лоши мисли към друг човек, колкото е важно да се въздържа да стреля срещу него.
Той знае, че за астралния човек е точно толкова вредно да се хвърли мисъл на омраза към него, колкото вредно е за физическия човек да се хвърли тухла по него.
към текста >>
Обаче всеки, който е изучавал мирог
лед
а на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито".
Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора.
Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>
Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мирог
лед
.
Да се разбере това е лесно; онези, които се срещат в групи като теософските групи, ще го почувстват и изпитат. Тогава те ще открият в това нов извор на живот. Вие бихте могли да си кажете, че за другите хора има само една опростена действителност, а за нас една тройна. Другите хора преживяват реалността само чрез сетивния свят и не мислят за лошо, когато си казват, че "за мисленето не се плаща мито". Обаче всеки, който е изучавал мирогледа на теософията не може да каже, че мисленето не се заплаща, а е убеден, че е отговорен за онова, което мисли и чувства към другите хора.
Това чувство на отговорност вие внасяте в света като най-добрия плод на теософския мироглед.
към текста >>
Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга г
лед
на точка.
Това е едната страна как ние разбираме живота. Има обаче и други. Човекът не живее сам в света като индивид; той също принадлежи на фамилия, на един род, на една нация, ще рече към едно по-голямо цяло. Само в своето физическо и етерно тяло той е така отделен от другите. Астралното тяло, както вече казах, има нефиксирани граници, за да може междинната субстанция непрекъснато да приема потоци отвън и да се възобновява.
Ако обаче ние размислим, че принадлежим на една нация, на един род, на едно семейство, то тогава този въпрос възприема една друга гледна точка.
към текста >>
Темпераментът изразява себе си с
лед
ователно чрез типично основно оцветяване.
Ако наблюдаваме астралните тела на индивидуалните хора, ние откриваме, че почти всяко едно се различава от тези на другите по основния си цвят. Всяко има специфична отсенка, която се проявява външно като темперамент.
Темпераментът изразява себе си следователно чрез типично основно оцветяване.
Човек е по този начин в отношения с цялата си околна среда; Характерът на семейството, на рода или на нацията, към която той принадлежи изразява себе си в основното оцветяване.
към текста >>
Нека например да разг
лед
аме един народ.
Нека например да разгледаме един народ.
Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
Всеки, който разглежда един народ от по-висока г
лед
на точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция.
Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена.
Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното. За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
За да се изс
лед
ват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
Нека например да разгледаме един народ. Народът не е една случайно събрана структура в света, той не е нещо произведено по случайност, а всеки народ има своя определена задача в потока на човешката еволюция. Всеки, който разглежда един народ от по-висока гледна точка, може да разбере, че всеки народ има специфична задача; че собственият му народ като цяло има да изпълни една задача, която му е възложена. Всеки може да си каже: – Аз принадлежа на този народ и поради това трябва да помогна за общата национална задача – и аз съм в състояние да дам тази помощ, защото в мен живее една астралност, която принадлежи на целия народ. Тази народностна цел е ясно изразена на астралното поле; това е една определена мисъл – нещо, което живее на по-висшите полета от астралното.
За да се изследват мислите на световния ред, човек трябва да се издигне над астралното поле до умственото поле /девакан/.
към текста >>
Тя имаше за задача да изпълни първата мисия на християнството от народностна г
лед
на точка.
Например 4-та подраса (културна епоха), от която произлезе нашата подраса (петата културна епоха, западноевропейската), се разви от една малка група хора в азия и се превърна в юдео-гръко-латинската подраса.
Тя имаше за задача да изпълни първата мисия на християнството от народностна гледна точка.
Мисълта, вдъхновяваща тази подраса беше да се разпростре християнството в своя първи стадий по цяла Европа и околните области. Това е една народностна мисъл.
към текста >>
С
лед
това настъпи основна промяна; хората бяха възпитавани в представата, че най-важен е отделният физически живот.
В ранните времена всемирно бе приета идеята за прераждане и карма.
След това настъпи основна промяна; хората бяха възпитавани в представата, че най-важен е отделният физически живот.
Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви усета за външната форма. В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива. След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле. Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима.
към текста >>
С
лед
това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле.
В ранните времена всемирно бе приета идеята за прераждане и карма. След това настъпи основна промяна; хората бяха възпитавани в представата, че най-важен е отделният физически живот. Това е много очевидно в гръцкото изкуство, защото то разви усета за външната форма. В това лежи и облагородяването на физическото поле за външните сетива.
След това в римския народ бе развит законът, който се изживява непосредствено върху физическото поле.
Накрая, християнството проникна в закона с моралност, така че един единствен живот на Земята придоби такава голяма важност, че цяла вечност зависи от него. Това е една едностранчива мисъл, ала тя беше правилна и необходима. Католическите народи поеха върху себе си мисията за разпространяване на християнството, разнесоха го по Северна Европа, чрез което пък германските народи получиха нова мисия.
към текста >>
Обикновено, въпреки че по време на живота си смело и храбро с
лед
ва своите идеали, той не се оглежда настрани.
В бъдеще те започват да се занимават само със собственото си развитие. Когато един такъв човек, който е бил велик и благороден идеалист, който е посветил себе си на идеалите на своя народ умре, той бива победен от личния елемент, който все още е в него. Тогава изпъкват по-низшите качества на астралното му тяло. Да предположим, че един такъв човек е станал мъченик. Той е създал нещо благородно, ала е бил зле третиран от своя народ, както такива напреднали хора често са третирани така.
Обикновено, въпреки че по време на живота си смело и храбро следва своите идеали, той не се оглежда настрани.
Но ако е бил преследван, може би и убит, поради своите идеали, тогава мисълта за отмъщение го обзема непосредствено след неговата смърт. Онова, което той е подтискал като личност все още е в него, когато е в камалока.
към текста >>
Но ако е бил прес
лед
ван, може би и убит, поради своите идеали, тогава мисълта за отмъщение го обзема непосредствено с
лед
неговата смърт.
Когато един такъв човек, който е бил велик и благороден идеалист, който е посветил себе си на идеалите на своя народ умре, той бива победен от личния елемент, който все още е в него. Тогава изпъкват по-низшите качества на астралното му тяло. Да предположим, че един такъв човек е станал мъченик. Той е създал нещо благородно, ала е бил зле третиран от своя народ, както такива напреднали хора често са третирани така. Обикновено, въпреки че по време на живота си смело и храбро следва своите идеали, той не се оглежда настрани.
Но ако е бил преследван, може би и убит, поради своите идеали, тогава мисълта за отмъщение го обзема непосредствено след неговата смърт.
Онова, което той е подтискал като личност все още е в него, когато е в камалока.
към текста >>
Такива мъченици, които напос
лед
ък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ.
Един народ, който третира своите идеалисти по този начин, си създава лоши сили в камалока, които се обръщат срещу него. Русия си е създала такива лоши сили. Години наред там зле са третирани много благородни личности. По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което живее в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си.
Такива мъченици, които напоследък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ.
Това е факт, който става разбираем за нас, когато погледнем в по-дълбоко действащите сили на душевния живот. Събитията на бъдещето ни стават ясни, когато погледнем към тях от тази страна.
към текста >>
Това е факт, който става разбираем за нас, когато пог
лед
нем в по-дълбоко действащите сили на душевния живот.
Един народ, който третира своите идеалисти по този начин, си създава лоши сили в камалока, които се обръщат срещу него. Русия си е създала такива лоши сили. Години наред там зле са третирани много благородни личности. По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което живее в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си. Такива мъченици, които напоследък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ.
Това е факт, който става разбираем за нас, когато погледнем в по-дълбоко действащите сили на душевния живот.
Събитията на бъдещето ни стават ясни, когато погледнем към тях от тази страна.
към текста >>
Събитията на бъдещето ни стават ясни, когато пог
лед
нем към тях от тази страна.
Русия си е създала такива лоши сили. Години наред там зле са третирани много благородни личности. По-нисшите сили на тези личности действат в камалока като неприятели на онова, което живее в Русия, като неприятели на онези, заради които са пожертвали живота си. Такива мъченици, които напоследък са умрели, могат да бъдат видени да се бият на страната на японците срещу собствения си народ. Това е факт, който става разбираем за нас, когато погледнем в по-дълбоко действащите сили на душевния живот.
Събитията на бъдещето ни стават ясни, когато погледнем към тях от тази страна.
към текста >>
Там материализмът е доведен до крайност и е радикално навлязъл в мирог
лед
а на народа.
В Америка имаме нещо подобно.
Там материализмът е доведен до крайност и е радикално навлязъл в мирогледа на народа.
В съвременните времена това води дотам, че самият дух се тълкува по материалистичен начин. Докато сред славянските народи се появиха личности като Толстой, които искаха да стимулират развитието по един велик и красив начин от духовната същност на душата, американският народ прави усилие да схване духовността и душевността по материален начин. Поради това при него ние откриваме силен материален спиритуализъм и спиритизъм. При тях духът се търси по точно същия начин, по който те търсят физическите истини. Ала точно в начина на търсене се крие разликата.
към текста >>
Човек трябва само да пог
лед
не онова, което става.
Виждате как светът става разбираем, когато го разглеждаме от окултната му основа. Отново не би трябвало да се казва, че ние не можем да се убедим в тези неща.
Човек трябва само да погледне онова, което става.
Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма. Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем. Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света. От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване.
към текста >>
Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възг
лед
за живота и психическото изс
лед
ване с мирог
лед
а на окултизма.
Виждате как светът става разбираем, когато го разглеждаме от окултната му основа. Отново не би трябвало да се казва, че ние не можем да се убедим в тези неща. Човек трябва само да погледне онова, което става.
Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма.
Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем. Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света. От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит.
към текста >>
Когато се опитаме да разбираме окултния възг
лед
за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем.
Виждате как светът става разбираем, когато го разглеждаме от окултната му основа. Отново не би трябвало да се казва, че ние не можем да се убедим в тези неща. Човек трябва само да погледне онова, което става. Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма.
Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем.
Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света. От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит. И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание.
към текста >>
Такъв един окултен-духовен мирог
лед
не ни оставя никакви празноти в разбирането за света.
Виждате как светът става разбираем, когато го разглеждаме от окултната му основа. Отново не би трябвало да се казва, че ние не можем да се убедим в тези неща. Човек трябва само да погледне онова, което става. Той ще се убеди чрез опита, когато сравни психическия възглед за живота и психическото изследване с мирогледа на окултизма. Когато се опитаме да разбираме окултния възглед за живота, тогава светът на явленията става все повече и повече разбираем.
Такъв един окултен-духовен мироглед не ни оставя никакви празноти в разбирането за света.
От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит. И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието.
към текста >>
Който иска да има знанието преди изс
лед
ването, е като някой, искащ да има плода преди семето.
От това ние ще спечелим вяра в окултния свят, за който говори окултиста и чрез това ще възпитаме в себе си един елемент, който ще ни издигне по-високо. Това не е сляпо вярване, а едно изпробващо вярване. Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит. И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието.
Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето.
Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването. Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието.
към текста >>
Ако вече знаехме, нямаше нужда да изс
лед
ваме.
Това вярване ще стане по-силно и по-оправдано, по-стабилно и по-сигурно с всеки спечелен опит. И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето. Ние трябва да извоюваме нашето знание.
Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме.
Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването. Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието.
към текста >>
Онова, което липсва на изс
лед
ователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването.
И когато вярването е породило този усет за сигурност в самото себе си, то развива също и основа за знание. Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето. Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме.
Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването.
Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието.
към текста >>
Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изс
лед
вания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас.
Нека да чуем окултистите и да не казваме нито да, нито не.
Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас.
Тогава ще открием, че те могат да ни бъдат водачи към доверие в изследването, към доволство и към един хармоничен живот вътре в нас.
към текста >>
Тогава ще открием, че те могат да ни бъдат водачи към доверие в изс
лед
ването, към доволство и към един хармоничен живот вътре в нас.
Нека да чуем окултистите и да не казваме нито да, нито не. Но нека да третираме казаното като основа на нашия собствен живот и на нашето собствено поведение; нека да го третираме, като че техните изследвания са полезни показатели за нашия живот, тогава ще открием, че те ще ни водят през живота и накрая ще ни изведат до едно вътрешно знание и един живот, пулсиращ вътре в нас.
Тогава ще открием, че те могат да ни бъдат водачи към доверие в изследването, към доволство и към един хармоничен живот вътре в нас.
към текста >>
48.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
Мнозина от вас знаят, че вече говорих/*1/ на същата тема на нашето Общо събрание тази година и че по онова време, с
лед
вайки окултната практика, говорих отделно за мъжете и за жените.
Днес искам да ви говоря за нещо, което е много криво разбирано и за което в света се разпространяват изключително много заблуди.
Мнозина от вас знаят, че вече говорих/*1/ на същата тема на нашето Общо събрание тази година и че по онова време, следвайки окултната практика, говорих отделно за мъжете и за жените.
По специални причини, които може бе ще станат още по-ясни от самата лекция, днес аз не прилагам този древен обичай, понеже онова, което ме подтикваше както тогава, така и сега да разисквам този въпрос, е свързано с възможността рано или късно – да се надяваме по-рано – този древен обичай да бъде напълно изоставен.
към текста >>
И тъй в тази компания се говореше с
лед
ното: Не без основание и съвсем сериозно един от тези теолози, много ерудиран мъж не излизал нощем вече, защото вярвал, че върлуват свободните масони.
Искам да ви разкажа една случка от моя живот. Може би вие не бихте повярвали, обаче тя е вярна. Това беше преди около 17 или 18 години/*2/, когато бях в едно общество на университетски професори и на някои особено даровити поети. Сред професорите имаше и някои теолози от теологическия факултет на университета в този град. Те бяха католици.
И тъй в тази компания се говореше следното: Не без основание и съвсем сериозно един от тези теолози, много ерудиран мъж не излизал нощем вече, защото вярвал, че върлуват свободните масони.
Въпросният мъж бе представител на един голям факултет; не той разказваше това, а един друг. Той продължи да разказва, че когато бил в Рим известно число монаси на известен орден, може би 11, 12 или 13, разказвали това и са се заклели, че следната случка била истина.
към текста >>
Той продължи да разказва, че когато бил в Рим известно число монаси на известен орден, може би 11, 12 или 13, разказвали това и са се заклели, че с
лед
ната случка била истина.
Това беше преди около 17 или 18 години/*2/, когато бях в едно общество на университетски професори и на някои особено даровити поети. Сред професорите имаше и някои теолози от теологическия факултет на университета в този град. Те бяха католици. И тъй в тази компания се говореше следното: Не без основание и съвсем сериозно един от тези теолози, много ерудиран мъж не излизал нощем вече, защото вярвал, че върлуват свободните масони. Въпросният мъж бе представител на един голям факултет; не той разказваше това, а един друг.
Той продължи да разказва, че когато бил в Рим известно число монаси на известен орден, може би 11, 12 или 13, разказвали това и са се заклели, че следната случка била истина.
към текста >>
С
лед
проповедта при този епископ се приближил един мъж и му казал, че той е свободен масон и би искал да му даде възможност да присъства на едно събрание на ложата.
Eдин известен епископ в Париж говорил в една своя проповед за ужасяващата опасност за света, произлизаща от Ордена на свободните масони.
След проповедта при този епископ се приближил един мъж и му казал, че той е свободен масон и би искал да му даде възможност да присъства на едно събрание на ложата.
Епископът се съгласил, казвайки си: – Ще взема със себе си малко свети реликви, за да ме пазят. Срещата била уговорена. Въпросният мъж завел епископа в ложата, където му било показано едно по-закрито място, от където той можел да наблюдава всичко, което става. Той застанал на показаното място, здраво стиснал светите реликви в ръка и зачакал да стане каквото ще. Онова, което видял, беше описано по следния начин: Подчертавам, че някои от компанията сметнаха че това е достойно да се обсъжда.
към текста >>
Онова, което видял, беше описано по с
лед
ния начин: Подчертавам, че някои от компанията сметнаха че това е достойно да се обсъжда.
След проповедта при този епископ се приближил един мъж и му казал, че той е свободен масон и би искал да му даде възможност да присъства на едно събрание на ложата. Епископът се съгласил, казвайки си: – Ще взема със себе си малко свети реликви, за да ме пазят. Срещата била уговорена. Въпросният мъж завел епископа в ложата, където му било показано едно по-закрито място, от където той можел да наблюдава всичко, което става. Той застанал на показаното място, здраво стиснал светите реликви в ръка и зачакал да стане каквото ще.
Онова, което видял, беше описано по следния начин: Подчертавам, че някои от компанията сметнаха че това е достойно да се обсъжда.
към текста >>
Епископът по никакъв начин не искал да разкаже какво се случило с
лед
това – то било твърде ужасно, – ала той повикал цялата сила на реликвите и като шум от гръмотевица, който преминал през всички редове, прозвучал викът: Ние сме предадени!
Ложата била отворена – всъщност тя носела името "Ложа на Сатаната", макар че пред света имала друго име. Появила се една забележителна фигура. По древен обичай – как е знаел този обичай, той не обясни, – фигурата не ходела. Наистина добре е известно, че духовете не ходят, а според някои представи те се плъзгат. Тази забележителна фигура открила заседанието.
Епископът по никакъв начин не искал да разкаже какво се случило след това – то било твърде ужасно, – ала той повикал цялата сила на реликвите и като шум от гръмотевица, който преминал през всички редове, прозвучал викът: Ние сме предадени!
– и онзи, който открил сесията изчезнал. Накъсо казано, блестяща победа на епископската сила над онова, което е щяло да стане.
към текста >>
Но с
лед
това бе публикувано опровержение, като господин Таксил разкрил, че цялото съдържание на неговата книга, включително и споменатите хора, са били измислица.
В резултат църквата решила, че свободните масони и техните нощни срещи били толкова опасни, че намерила за необходимо да основе едно световно общество срещу Свободните масони. Направили съвещание в Триент. И макар че това не е било истинско съвещание, то било наречено "Втори събор в Триент". Посетили го множество епископи и стотици свещеници, председателствал един кардинал. /Този конгрес станал най-голямата победа на Таксил/.
Но след това бе публикувано опровержение, като господин Таксил разкрил, че цялото съдържание на неговата книга, включително и споменатите хора, са били измислица.
към текста >>
Това изказване е на човек, който е бил в състояние да разг
лед
а въпроса с правилно разбиране и да признае, че всъщност не е научил нищо от онова, което е ставало там.
Това изказване е на човек, който е бил в състояние да разгледа въпроса с правилно разбиране и да признае, че всъщност не е научил нищо от онова, което е ставало там.
От това можете да си извадите поне заключението, че онези, които не са свободни масони не знаят нищо, тъй като дори онези, които са свободни масони не знаят нищо важно. Общо взето, те стигат до заключението, че нищо специално не са придобили. И все пак би било твърде погрешно да се вади такова заключение.
към текста >>
Пог
лед
нато от съвременна г
лед
на точка, и двата тези възг
лед
а са напълно и съвършено неправилни, и то по с
лед
ните причини.
Погледнато от съвременна гледна точка, и двата тези възгледа са напълно и съвършено неправилни, и то по следните причини.
Що се отнася да първото мнение, – когато съвременният човек говори, че Свободното масонство е възникнало от Йоановото масонство, вече не го схваща за толкова важно, колкото би трябвало да се счита; що се отнася до второто мнение, – че тези символи служат само като метафори за работата върху душата, макар че от повечето свободни масони това мнение се счита като нещо неопровержимо, – при правилно схващане, то е една безмислица. Много по-правилно е да се свърже Свободното масонство със занаятчийското масонство, но не в начина и вида както се схващат днес зидарството и строителното изкуство, а в съществено по-дълбок смисъл.
към текста >>
Свободното масонство с висшите степени може да бъде прос
лед
ено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството.
Свободното масонство с висшите степени може да бъде проследено до старите мистерии, до процедурите, които сме описали и ще опишем до възможната степен в нашата теософия; процедури, които са съществували от предвечни времена и все още съществуват днес и които са запазили висшето свръхсетивно знание за човечеството.
Това достъпно за хората свръхсетивно знание, беше предадено на онези, които можеха да придобият възможност да влязат в тези мистерийни центрове като в тях са били развивани известни свръхсетивни сили, даващи им възможност да виждат в свръхсетивния свят. Тези предвечни мистерии – в нашето време те са станали нещо друго и за сега не желаем да говорим за това, – първоначално съдържаха кълновете за всички по-късни духовни култури. Онова, което се представяше в тези пра мистерии не беше това, което съставлява съвременната човешка култура.
към текста >>
С
лед
това идва времето, когато това единство се разделя на три културни области; това е времето, когато разумът тръгва по собствения си път.
След това идва времето, когато това единство се разделя на три културни области; това е времето, когато разумът тръгва по собствения си път.
Науката възниква в същото това време, когато мистериите, които аз току-що описах, загубиха своята важност. Вие знаете, че западната философия и наука, истинската наука, е започнала с Талес. Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите. Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство. От мистериите се разви гръцкото драматично изкуство.
към текста >>
Спомнете си как Лесинг изс
лед
ваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията.
Който иска да разбере какво е искал да каже Аристотел с думата прочистване, катарзис/*11/, трябва да изтълкува понятието от астралното, от тайните на мистериите. Изразите, които той употребява, за да обясни трагедията, са смътен отблясък на онова, което учениците научаваха в мистерийните школи.
Спомнете си как Лесинг изследваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията.
Това е доставило материал за множество големи и научни разисквания от Лесинг насам. Тези емоции бяха реално събуждани при мистерийния ученик, когато му беше представян Бог с неговия път през света. Чрез това бяха възбуждани и изтегляни навън страстите, съществуващи дълбоко в човешката душа, подобно на болестта, която доведена до нейната връхна точка чрез високата температура, се изважда навън от човека. Това довеждаше до прочистване, така че човек да бъде в състояние да продължи нататък до прераждането. Всичко това се появяваше като сянка в образите на древните гръцки трагедии.
към текста >>
Фактически през пос
лед
ните векове по-висшите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство.
От тези древни мистерии Свободното масонство извлича висшите степени. В своите висши степени то няма нищо друго, освен едно подражание на по-висшите степени на мистериите, в които мистерийният кандидат постепенно бива посветен. Сега можем да разберем защо Йоановото масонство толкова много настоява да няма вече по-висши степени.
Фактически през последните векове по-висшите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство.
Каквото е станало в културата през последните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна. Ала е имало време, когато великите културни импулси са произтичали точно от онова, което Свободното масонство би трябвало да бъде. За да разберем това, трябва да погледнем малко по-дълбоко в един век, към който аз много често съм се връщал тук, а сега искам да спомена това и с оглед на масонството. Това е 12-то столетие на нашето европейско културно развитие.
към текста >>
Каквото е станало в културата през пос
лед
ните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна.
От тези древни мистерии Свободното масонство извлича висшите степени. В своите висши степени то няма нищо друго, освен едно подражание на по-висшите степени на мистериите, в които мистерийният кандидат постепенно бива посветен. Сега можем да разберем защо Йоановото масонство толкова много настоява да няма вече по-висши степени. Фактически през последните векове по-висшите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство.
Каквото е станало в културата през последните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна.
Ала е имало време, когато великите културни импулси са произтичали точно от онова, което Свободното масонство би трябвало да бъде. За да разберем това, трябва да погледнем малко по-дълбоко в един век, към който аз много често съм се връщал тук, а сега искам да спомена това и с оглед на масонството. Това е 12-то столетие на нашето европейско културно развитие.
към текста >>
За да разберем това, трябва да пог
лед
нем малко по-дълбоко в един век, към който аз много често съм се връщал тук, а сега искам да спомена това и с ог
лед
на масонството.
В своите висши степени то няма нищо друго, освен едно подражание на по-висшите степени на мистериите, в които мистерийният кандидат постепенно бива посветен. Сега можем да разберем защо Йоановото масонство толкова много настоява да няма вече по-висши степени. Фактически през последните векове по-висшите степени повече или по-малко загубиха своето значение за Свободното масонство. Каквото е станало в културата през последните векове, в по-голямата си част е без импулси от тази страна. Ала е имало време, когато великите културни импулси са произтичали точно от онова, което Свободното масонство би трябвало да бъде.
За да разберем това, трябва да погледнем малко по-дълбоко в един век, към който аз много често съм се връщал тук, а сега искам да спомена това и с оглед на масонството.
Това е 12-то столетие на нашето европейско културно развитие.
към текста >>
Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, с
лед
ват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в духовно нечист смисъл.
И тъй, какво е Светият Граал – като масонски термин – и какво е онова, което се крие в основата на цялата легенда? Най-добре ще разберем какво лежи в основата на легендата, ако си припомним един символ на някои масонски общества, символ днес криворазбран по възможно най-грубия начин. Това е символ, взет от сексуалния живот.
Абсолютната истина е, че точно това, което принадлежи към най-дълбоките тайни на Свободното масонство има символи, взети от сексуалния живот и че мнозина хора, които се опитват да тълкуват такива символи днес, следват само собствените си мръсни фантазии, когато те разбират тези символи в духовно нечист смисъл.
Твърде вероятно е, че тълкуването на тези сексуални символи ще играе немалка роля в идващите времена, и че точно това в близко време ще покаже, опасното състояние, в което великите древни тайни на Свободното масонство са изпаднали днес и от друга страна, колко е необходимо понастоящем да се запази недокосната и свещена чистата благородна и дълбока основа на масонските символи.
към текста >>
Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята пос
лед
на лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените.
Онези от вас, които на Общото събрание са чули моята последна лекция/*13/ знаят, че истинското първоначално значение на тези символи е свързано с причината, която доскоро не позволяваше на жени да стават свободни масони и защо доскоро по тези въпроси се говореше отделно на мъжете и на жените.
От друга страна вие също знаете, че тези символи са свързани – и аз специално подчертавам това, – с двата велики потока, протичащи през целия свят и издигащи се до най-висшата духовна област; които потоци ние срещаме като закон за полярността също и в силата на мъжкото и женското естество./*14/ Вътре в тази култура, която ние ще разглеждаме, свещеническият принцип е изразен в масонска терминология, като женски принцип в духовната област – в онази духовна област, която е най-тясно свързана с културната еволюция. Господството на свещениците, жреците е изразено чрез женския принцип. От друга страна, мъжкият принцип е всичко онова, което се противопоставя на това свещеническо господство, обаче по такъв начин, че този опонент не по-малко трябва да се счита като представител на най-свещения, най-благородния, най-великия и най-духовния принцип в света. И така има два потока, с които трябва да боравим: Един женски и един мъжки поток. Свободните масони възприемат Авел като представляващ женския поток, Каин – мъжкия.
към текста >>
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изс
лед
ва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин.
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин.
Символът на това, за което човекът не прави нищо, правилният символ за онова, което, в най-истинския смисъл на думата, е подарено на човека, този символ е взет от половия живот. Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство". Когато някои масони представят тези сексуални символи пред човечеството, те искат да кажат: – В този символ човешката природа се изразява не както човекът я е направил, а както тя е била дадена от боговете. Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него.
към текста >>
Ако разг
лед
ате един храм, вие знаете, че човекът го е издигнал с линия, пергел, триъгълник, отвес и др.
Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство? Минералното царство не е символизирано в кръста, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство.
Ако разгледате един храм, вие знаете, че човекът го е издигнал с линия, пергел, триъгълник, отвес и др.
и накрая с мисленето, което неорганичната природа е предала на архитекта в геометрията и механиката. И като продължите да размишлявате върху целия храм, вие ще откриете, че доколкото е един неодушевен предмет, той е роден от човешката свобода и работа на мозъка. Вие обаче не можете да кажете това, ако разгледате едно растение или животно.
към текста >>
Вие обаче не можете да кажете това, ако разг
лед
ате едно растение или животно.
Когато говоря на тази тема често ме запитват: – Къде остава минералното царство? Минералното царство не е символизирано в кръста, защото то е онова царство, в което човекът още днес може ясно да изрази себе си; където той се е научил да прилага изкуството на измерване и пресмятане, на геометрията и аритметиката; накратко казано, всички неща, принадлежащи към неорганичната природа към минералното царство. Ако разгледате един храм, вие знаете, че човекът го е издигнал с линия, пергел, триъгълник, отвес и др. и накрая с мисленето, което неорганичната природа е предала на архитекта в геометрията и механиката. И като продължите да размишлявате върху целия храм, вие ще откриете, че доколкото е един неодушевен предмет, той е роден от човешката свобода и работа на мозъка.
Вие обаче не можете да кажете това, ако разгледате едно растение или животно.
към текста >>
Пог
лед
нете назад към издигането на египетските пирамиди, където е поставян камък върху камък чрез работата на човека.
Представете си онзи момент, онази точка във времето на развитието на нашата Земя, когато никой човек не е протягал ръка, за да оформи неорганичната природа; когато цялата планета е била предадена на човека такава, каквато е дошла от природата! И какво е станало тогава?
Погледнете назад към издигането на египетските пирамиди, където е поставян камък върху камък чрез работата на човека.
Сътворението на природата е получило нова форма в резултат на човешката мисъл. Така човешката мъдрост е трансформирала Земята. Това се е възприемало като същинската мисия на свободния, на съграждащия човек на Земята. Чрез най-разнообразните инструменти човешките сили управлявани от човешката мъдрост постепенно са преобразували минералния свят от прастари времена до настоящето, когато без механични средства те могат да влияят до най-далечните пространства.
към текста >>
Затова когато са г
лед
али назад към древната мъдрост, средновековните хора от 12-то столетие са си казвали, че мъдростта на изминалите времена се е запазила в мраморни паметници, докато съвременната мъдрост още почива в човешкото сърце.
Затова когато са гледали назад към древната мъдрост, средновековните хора от 12-то столетие са си казвали, че мъдростта на изминалите времена се е запазила в мраморни паметници, докато съвременната мъдрост още почива в човешкото сърце.
Тя се е проявявала чрез човека на изкуството и чрез труда на неговите ръце става произведение на изкуството. Каквото човекът на изкуството чувства, той отпечатва в безформената материя, издялва го от мъртвия камък. В мъртвия камък тогава не живее, но се изявява душевната същност на човека. Всичко в изкуството е посветено на тази мисия. Все едно дали скулпторът издялва мрамора, или художникът подрежда цветове, светлини и сенки; това винаги е овладяване на неживата неорганична природа.
към текста >>
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което с
лед
това бе възприето в организацията на християнската църква.
Така средновековният мислител на 12-то столетие е поглеждал назад към окултната мъдрост на древните халдейци, към гръцкото изкуство и красота, към силата в концепцията за държавата в Римската империя. Това са трите велики колони в световната история – мъдрост, красота и сила.
Гьоте ги изобразява в неговата приказка, като тримата царе – окултната мъдрост в златния цар, красотата както в Гърция в сребърния цар, а в бронзовия цар силата, която намира своят световноисторически израз в римското понятие за държавата, което след това бе възприето в организацията на християнската църква.
И Средновековието с неговия хаос/*18/, произтичащ от сблъсъка на преселващите се народи и с техните смесени стилове, се отразяза в зле оформения смесен цар, направен от злато, сребро и бронз. В него е разбъркано това, което е било разпределено в различните древни култури. Едва по-късно, отделните сили трябва отново да се развият от този хаос до едно по-високо ниво.
към текста >>
За онези, които правилно разбират тази легенда, тя означава – което може дори да бъде доказано чрез литературни средства/*19/ – с
лед
ното: Досега човекът е овладял само неодушевеното в природата.
Какво всъщност е Светият Граал?
За онези, които правилно разбират тази легенда, тя означава – което може дори да бъде доказано чрез литературни средства/*19/ – следното: Досега човекът е овладял само неодушевеното в природата.
Преобразуването на живите сили, преобразуването на онова, което покълва и расте в растенията, на онова, което се проявява в животинското и в човешкото възпроизвеждане – лежи извън неговата власт.
към текста >>
Първото прилагане на този средновековен окултизъм с
лед
ователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация.
Първото прилагане на този средновековен окултизъм следователно е онова, което се появи в много различни движения в Европа: стремежът към индивидуалност в религията, бягството от твърдата единна структура на църковната организация.
Вие ясно можете да схванете, до каква степен тази склонност е подчертана в "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах/*24/. Онова, което прояви себе си за първи път в Реформацията, беше вече вложено в символа на Светия Граал. Онзи, който има чувство за великото значение, което застава пред нас в този символизъм, ще разбере неговата велика и дълбока културна стойност. Великите неща на света не се раждат в шум и бъркотия, а в интимност и тишина. Човекът не върви напред в своето развитие чрез шума на топовете, а чрез силата на онова, което се ражда в интимността на такива тайни братства, чрез силата на онова, което е изразено в такива обхващащи целия свят символи, които вдъхновяват човечеството.
към текста >>
От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са мислили посветените в мистериите на Светия Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ културата на пос
лед
ните 400 години.
От безброй извори е потекло в сърцата на хората това, което са мислили посветените в мистериите на Светия Граал в средата на ХІІ столетие; които трябваше да се крият от света под псевдоними, но които всъщност бяха квасът, подготвящ културата на последните 400 години.
към текста >>
Пос
лед
ното събитие, внесено в социалната сфера чрез старото Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на старото масонство.
Каквото ще изглежда по-малко фантастично, е фактът, че днес започва първата зора за използване на тези живи сили в събитията на социалния живот; това е истинската тайна, заобикаляща Светия Граал.
Последното събитие, внесено в социалната сфера чрез старото Свободно масонство, беше Френската революция, в която с идеите за равенство, свобода и братство в социалния живот се появиха основната идея на старото масонство.
към текста >>
Само като един неуспял опит, като една пос
лед
ната отчаяна борба на една привършваща своето съществуване вълна на човешкото развитие е онова, което днес се нарича социализъм.
Само като един неуспял опит, като една последната отчаяна борба на една привършваща своето съществуване вълна на човешкото развитие е онова, което днес се нарича социализъм.
Той не може да донесе никакъв положителен резултат. Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност. Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили. Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното.
към текста >>
Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са пос
лед
ните идеи, изтичащи от неодушевеното.
Само като един неуспял опит, като една последната отчаяна борба на една привършваща своето съществуване вълна на човешкото развитие е онова, което днес се нарича социализъм. Той не може да донесе никакъв положителен резултат. Което би трябвало да се постигне чрез него, може да бъде постигнато само посредством жива деятелност. Не е достатъчна само колоната на силата. Социализмът не може повече да бъде създаван с неодушевени сили.
Идеите на Френската революция – свобода, равенство и братство, са последните идеи, изтичащи от неодушевеното.
Всичко, което все още върви по тази линия, е безплодно, и е обречено да умре. Защото огромното зло съществуващо днес в света, ужасяващата мизерия, която се изразява с такава страхотна сила, която се нарича социален въпрос, вече не може да бъде премахната с неодушевеното. За това е необходимо едно царско изкуство и точно това царско изкуство бе внедрено в символа на Светия Граал.
към текста >>
Който днес обръща своя пог
лед
към звездните небеса, вижда една чудесна хармония.
Който днес обръща своя поглед към звездните небеса, вижда една чудесна хармония.
Тази хармония е породена, тя не е била винаги там. Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос. Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса. Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост, красота и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса.
към текста >>
Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон с
лед
закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос.
Който днес обръща своя поглед към звездните небеса, вижда една чудесна хармония. Тази хармония е породена, тя не е била винаги там.
Също както поставяме камък върху камък когато изграждаме една катедрала, цвят до цвят, когато рисуваме една картина, създаваме закон след закон, когато организираме едно общество; така някога творчески същества са работили върху онова, което застава днес пред нас като Космос.
Нито Луната, нито Слънцето биха светили; никакво животно, нито растение би се възпроизвеждало, ако всичко, което виждаме в Космоса не би било изработено от същества, ако нямаше такива същества, които са работили така, както ние работим днес върху новооформянето на Космоса. Така както ние работим днес върху Космоса чрез мъдрост, красота и сила, също така са работили същества, които не принадлежат на нашето съвременно човешко царство, и които някога са работили върху Космоса.
към текста >>
Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разг
лед
аме например стиховете на Омир.
Така виждате, че наистина онова, което застава пред нас в изкуство, наука и религия, доколкото не е дар от боговете и е изразено в символа на кръста, е произлязло от Свободното масонство. От него произтича всичко, което действително е изградено в света. Оттам Свободното масонство е интимно свързано с всичко, което човешката ръка е оформила в света, всичко, което културата е създала от суровата неодушевена материя.
Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разгледаме например стиховете на Омир.
Какво се съдържа в тях? Онова, на което посветените са научили човечеството чрез велики, всеобхващащи света идеи. Великите художници не са изнамирали сами своите теми, а всъщност са давали форма на онова, което обхваща цялото човечество. Възможен ли е Микеланджело без силата на християнските концепции? Опитайте се по същия начин да проследите назад до неговия произход всяко постигнато нещо с истинско културно значение и във всеки случай ще стигнете назад до онова, което е произведено от посвещението в мистериите.
към текста >>
Опитайте се по същия начин да прос
лед
ите назад до неговия произход всяко постигнато нещо с истинско културно значение и във всеки случай ще стигнете назад до онова, което е произведено от посвещението в мистериите.
Да се върнем към великите неща, които културните епохи са създали; Да разгледаме например стиховете на Омир. Какво се съдържа в тях? Онова, на което посветените са научили човечеството чрез велики, всеобхващащи света идеи. Великите художници не са изнамирали сами своите теми, а всъщност са давали форма на онова, което обхваща цялото човечество. Възможен ли е Микеланджело без силата на християнските концепции?
Опитайте се по същия начин да проследите назад до неговия произход всяко постигнато нещо с истинско културно значение и във всеки случай ще стигнете назад до онова, което е произведено от посвещението в мистериите.
към текста >>
Пос
лед
ните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена г
лед
на точка- едно връщане към хаоса.
В края на краищата всяко нещо трябва да премине през едно училище.
Последните 400 години всъщност бяха едно училище за човечеството – училището на напуснатите от Бога, в което имаше само изпробване по човешки, от една определена гледна точка- едно връщане към хаоса.
Днес всеки изпробва, без да познава връзката с висшите светове – с изключение само на онези, които отново са потърсили и намерили тази връзка с духовните области. Днес почти всеки живее само за себе си, без да възприема нищо от действителния и всепроникващ общ план. Това, разбира се, е и причината за ужасното недоволство, ширещо се навсякъде.
към текста >>
Всеки, който е чул моята пос
лед
на лекция за Свободното масонство/*27/, ще си спомни, че ви разказах масонската легенда за Хирам-Абиф и как в даден момент той използва знака Тау, когато Савската царица пожелава да повика всички работници, изграждащи храма.
Всеки, който е чул моята последна лекция за Свободното масонство/*27/, ще си спомни, че ви разказах масонската легенда за Хирам-Абиф и как в даден момент той използва знака Тау, когато Савската царица пожелава да повика всички работници, изграждащи храма.
По заповед на Соломон никога не биха се появили работещите в социална общност хора. Повикани чрез знака Тау, издигнат високо от Хирам-Абиф, хората идват от всички страни. Знакът Тау символизира една напълно нова сила, основаваща се на свободата и състояща се в събуждането на една нова естествена сила.
към текста >>
Ще започна със забележката, с която завърших пос
лед
ния път./*28/ аз ви казах, къде води такова голямо овладяване на неодушевената природа.
Ще започна със забележката, с която завърших последния път./*28/ аз ви казах, къде води такова голямо овладяване на неодушевената природа.
Без много фантазия, може да се покаже какво се включва посредством един пример. Безжичният телеграф работи през едно пространство от предаващата станция до приемащата. Апаратът може по желание да бъде поставен да работи, той действа през големи пространства и човек може да контактува. Подобна сила на тази, чрез която работи безжичния телеграф без никакъв апарат ще бъде на разположение на човека в един бъдещ век, чрез което ще е възможно да се причиняват големи разрушения на отдалечени разстояния, без някой да може да открие, откъде произтича разрушението. Когато се достигне най-високата точка на това развитие, тогава накрая ще се дойде до точката, когато то ще се преобърне.
към текста >>
Там има все още множество тайни/*31/, които с
лед
ва да бъдат разкрити.
Като нещо, което трябва да бъде победено, стои старият сексуален символ в началото на Свободното масонство. Като един обрасъл с мъх, отцепен от скалата отломък, поставен до една красиво изработена скулпторна статуя изглежда старият сексуален символ на Свободното масонство, сравнен с новия символ на бъдещето масонство. Онези, които до известна степен са били посветени в царското изкуство, са знаели това. Гьоте например е изразил това великолепно в епизода с Хомунколус във втората част на «Фауст».
Там има все още множество тайни/*31/, които следва да бъдат разкрити.
към текста >>
Това престава в момента, когато Свободното масонство спира да г
лед
а назад и обръща пог
лед
напред.
Задачите в ложите са били извършвани отделно от – не става въпрос, как е било в подробности, – всичко, отнасящо се до фамилията или до възпроизвеждането на чисто естествената основа на човешката раса. Оттук произлиза и фактът, че в Свободното масонство се е водил двойствен живот: Великите идеи, които са се проявявали в ложите, не бивало да се смесват с отношенията в семейството. Работата в ложите, като свързана с най-вътрешния живот на душата, вървяла паралелно с грижата за взаимния живот в семейството. Едното течение е било в конфликт с другото. Жените били изключени от масонството.
Това престава в момента, когато Свободното масонство спира да гледа назад и обръща поглед напред.
Защото точно онова се обозначаваше като женски поток, което протичаше отвън навътре./? / Онова, което идва от природата от Свободното масонство се смяташе за свещеническо. И това Свободното масонство го считаше досега за враждебно.
към текста >>
Когато разсъждаваме върху това, тогава старите сексуални символи ни изглеждат точно онова, което трябва да бъде надделяно в най-широк смисъл; и с
лед
това откриваме в обединяването на мъжките и женските духовни сили онова, което в бъдеще ще трябва да стане творческият, наистина действен принцип.
Когато разсъждаваме върху това, тогава старите сексуални символи ни изглеждат точно онова, което трябва да бъде надделяно в най-широк смисъл; и след това откриваме в обединяването на мъжките и женските духовни сили онова, което в бъдеще ще трябва да стане творческият, наистина действен принцип.
Външното проявление на този напредък в Свободното масонство е следователно приемането на женския пол.
към текста >>
Външното проявление на този напредък в Свободното масонство е с
лед
ователно приемането на женския пол.
Когато разсъждаваме върху това, тогава старите сексуални символи ни изглеждат точно онова, което трябва да бъде надделяно в най-широк смисъл; и след това откриваме в обединяването на мъжките и женските духовни сили онова, което в бъдеще ще трябва да стане творческият, наистина действен принцип.
Външното проявление на този напредък в Свободното масонство е следователно приемането на женския пол.
към текста >>
С
лед
ователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески дух, а от друга разделянето посредством ръкавиците.
Следователно от една страна ние имаме преодоляването на природното чрез свободния творчески дух, а от друга разделянето посредством ръкавиците.
към текста >>
Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, с
лед
като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола.
Накрая ще можем да свалим също и ръкавиците, след като се преодолее нисшето природно, с прилагане на непосредствено свободните духовни сили и на двата пола.
Едва тогава наистина окончателно ще се преодолее онова, което се проявява днес в сексуалността. В едно свободно, напълно свободно човешко творчество, в една взаимна дейност на мъжа и жената за изграждането на великата духовна същност на човечеството. Ръкавиците няма вече да са нужни, защото те свободно ще са в състояние да протягат ръце един към друг, защото тогава дух ще говори на дух, а не чувственост на чувственост. Това е великата идея на бъдещето.
към текста >>
И макар че днес ние можем да г
лед
аме на Свободното масонство само като на карикатура на великото царско изкуство, въпреки всичко не трябва да се отчайваме при нашите усилия отново да разбудим неговите спящи сили.
Един от начините, по който окултизмът ще проникне в човечеството, ще бъде чрез възроденото Свободно масонство. Точно с това се отличава най-доброто, че то най-често е изложено на погрешно разбиране на собствените му достойнства.
И макар че днес ние можем да гледаме на Свободното масонство само като на карикатура на великото царско изкуство, въпреки всичко не трябва да се отчайваме при нашите усилия отново да разбудим неговите спящи сили.
Тази задача ни е възложена/*32/ в една област, която е паралелна с теософското движение. Ако не се занимаем повърхностно с въпроса, който тежи върху нас, а действително искаме да го разберем в дълбочината на неговото световно значение, ако искаме да разберем, какво се проявява днес в душите на половете, в борбата на половете, тогава ще видим, че от тези сили ще протекат формиращите сили на бъдещето.
към текста >>
49.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
При екзотеричният път се проучват онези стихотворения на Гьоте, които са външен израз на неговите розенкройцерски възг
лед
и и друго знание, отнасящо се до този въпрос.
Има два начина да се проникне в Гьотевата розенкройцерска мистерия – един екзотеричен и един езотеричен начин.
При екзотеричният път се проучват онези стихотворения на Гьоте, които са външен израз на неговите розенкройцерски възгледи и друго знание, отнасящо се до този въпрос.
към текста >>
Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено с
лед
един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св.
Горният текст се намира само като ръкопис на Мария Щайнер фон Сиверс.
Предполага се, че това е било написано от Рудолф Щайнер за Едуард Шуре около 1906 г., тъй като препис на Мария Щайнер се намира непосредствено след един текст, написан от Рудолф Щайнер до Шуре в 1906 г., символи и развитие на трите ложи в човечеството, Михаилов ден 1905 и публикувано на английски в "Апокалипсиса на Св.
Йоан", Лондон, 1977 г.
към текста >>
50.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*10/ – Бележките на Вегелан изразяват това по с
лед
ния начин: "За да разберем това, трябва да навлезем в две течения на съвременността, които са скрити в душите на хората от 5-та коренна раса и често са в конфликт едно с друго.
/*10/ – Бележките на Вегелан изразяват това по следния начин: "За да разберем това, трябва да навлезем в две течения на съвременността, които са скрити в душите на хората от 5-та коренна раса и често са в конфликт едно с друго.
Едното течение най-добре е представено от индийските и южно-европейските вероизповедания и също във възгледа за живота на еврейските народи и вавилонците – а другото течение се съдържа във вероизповеданията и възгледа на персийците на запад от Персия до областите на тевтоните".
към текста >>
Едното течение най-добре е представено от индийските и южно-европейските вероизповедания и също във възг
лед
а за живота на еврейските народи и вавилонците – а другото течение се съдържа във вероизповеданията и възг
лед
а на персийците на запад от Персия до областите на тевтоните".
/*10/ – Бележките на Вегелан изразяват това по следния начин: "За да разберем това, трябва да навлезем в две течения на съвременността, които са скрити в душите на хората от 5-та коренна раса и често са в конфликт едно с друго.
Едното течение най-добре е представено от индийските и южно-европейските вероизповедания и също във възгледа за живота на еврейските народи и вавилонците – а другото течение се съдържа във вероизповеданията и възгледа на персийците на запад от Персия до областите на тевтоните".
към текста >>
/*11/ – За тези две течения...възг
лед
върху живота на народите от южната зона...основна тенденция на северните народи.
/*11/ – За тези две течения...възглед върху живота на народите от южната зона...основна тенденция на северните народи.
Виж "Изтокът в светлината на Запада, 5 лекция, Мюнхен, 27 август 1090 г.
към текста >>
В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва с
лед
ното: "Ако искаме да разберем г
лед
ната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха.
В бележките на досега непубликуваната лекция на Рудолф Щайнер, изнесена в Берлин, 17 октомври 1904, се казва следното: "Ако искаме да разберем гледната точка на духовната еволюция, трябва да ни бъде ясно една важна случка през атлантската епоха.
Онези същества, които първоначално са изглеждали духовни, сега се явяват като революционери, стремящи се към независимост. Сурите сега стават Асури. До това време те не са взимали участие в еволюцията. Те са онези сили, които в наши дни представляват интелектуалната и духовната страна на човешката природа. Тази страна на Луциферовата природа е същата, която е била за християнството през първите векове.
към текста >>
Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по с
лед
ния начин.
Всяко влияние, което не преминава пряко през душата, но все пак има въздействие върху тялото, се нарича "кръв" в юдейското езотерично учение. Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди.
Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин.
Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята. Само от водата са излезли емоциите и чувствата...ние различаваме нисшата част на душата, която задвижва кръвта и я прави да пулсира и причинява удоволствие и неудоволствие, и всички други такива болезнени опитности. Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата.
към текста >>
С
лед
това всички те излезли от водата на Земята.
Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин. Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии.
След това всички те излезли от водата на Земята.
Само от водата са излезли емоциите и чувствата...ние различаваме нисшата част на душата, която задвижва кръвта и я прави да пулсира и причинява удоволствие и неудоволствие, и всички други такива болезнени опитности. Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата. А след това имаме мислещата част на душата, която е Дух".
към текста >>
А с
лед
това имаме мислещата част на душата, която е Дух".
Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни. Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята. Само от водата са излезли емоциите и чувствата...ние различаваме нисшата част на душата, която задвижва кръвта и я прави да пулсира и причинява удоволствие и неудоволствие, и всички други такива болезнени опитности. Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата.
А след това имаме мислещата част на душата, която е Дух".
към текста >>
Те работят на по-висши полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на с
лед
ващите периоди на развитие /т.
/*21/ – Рудолф Щайнер се е изразил по подобен начин на 2 януари 1905 г. в едно писмо до един член, който е щял да бъде приет в Езотеричната школа: "Вие знаете, че зад цялото теософско движение има високо развити същества, които ние наричаме "Учители" или "Махатми". Тези възвишени същества вече са завършили пътя, който останалото човечество все още има да извърви. Те действат сега като великите "Учители на мъдростта и на хармонията на човешкото възприятие".
Те работят на по-висши полета, към които останалото човечество тепърва ще еволюира в течение на следващите периоди на развитие /т.
нар. "кръгове"/. Те извършват своята работа на физическото поле чрез техните "вестители", първата от които бе Е. П. Блаватска – искам да кажа първа по отношение на теософското движение. Учителите никога не основават външна организация на общество, нито биха администрирали такова. Теософското общество беше сформирано от неговите членове основатели /Е. П.
към текста >>
/*1/ – В края на неговата лекция, държана на 27 май 1904 г., завършена с думите: "С
лед
ният път аз ще говоря за една от най-важните легенди, която вие често сте чували, обаче чието вътрешно значение е толкова дълбоко, че няма друго като него: Легендата за Каин и Авел".
/*1/ – В края на неговата лекция, държана на 27 май 1904 г., завършена с думите: "Следният път аз ще говоря за една от най-важните легенди, която вие често сте чували, обаче чието вътрешно значение е толкова дълбоко, че няма друго като него: Легендата за Каин и Авел".
към текста >>
Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с пос
лед
вали корекции на "тях", "тяхното", и пр.
/*4/ – Това е свободен превод от Рудолф Щайнер на Стария завет.
Вместо "мъж и жена ги създаде той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжко-женски го създаде той", с последвали корекции на "тях", "тяхното", и пр.
в "него", "неговото" и пр. По-късно Рудолф Щайнер често подчертаваше факта, че това първо създаване на човека беше мъжко-женско създаване. Сравнете също: "Египетските митове и мистерии", 8 лекции и "Битие", "Тайните на Библейския разказ за Сътворението", 11-та лекция.
към текста >>
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в с
лед
ната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
Тяхната сила бе така парализирана от две страни. Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист".
към текста >>
Харисън казва с
лед
ното по този въпрос в гореспомената книга: "Асурите са огнени или динамични по естество и силата им за зло е ужасяваща.
С. Г.
Харисън казва следното по този въпрос в гореспомената книга: "Асурите са огнени или динамични по естество и силата им за зло е ужасяваща.
Тя бе разрушена завинаги чрез идването на Исус Христос и те сега са, както казва Св. Юда: "Завързани във вечнотраещи вериги до страшния съд на великия ден". /Св. Юда очевидно е извлякъл своето знание по този въпрос от "Книга на Енох"/. Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния. Този текст във Св.
към текста >>
Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на пос
лед
ния.
С. Г. Харисън казва следното по този въпрос в гореспомената книга: "Асурите са огнени или динамични по естество и силата им за зло е ужасяваща. Тя бе разрушена завинаги чрез идването на Исус Христос и те сега са, както казва Св. Юда: "Завързани във вечнотраещи вериги до страшния съд на великия ден". /Св. Юда очевидно е извлякъл своето знание по този въпрос от "Книга на Енох"/.
Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния.
Този текст във Св. Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
към текста >>
Единственият ръкопис на "Пистис София", известен да съществува, е ръкописът на Аскю, купен от Британския Музей от нас
лед
ниците на д-р Аскю в края на 18-то столетие.
Единственият ръкопис на "Пистис София", известен да съществува, е ръкописът на Аскю, купен от Британския Музей от наследниците на д-р Аскю в края на 18-то столетие.
към текста >>
С
лед
ователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество сгради край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и дълги и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи.
Светилищата или скривалищата на мистериите са се наричали Кромлех и са се употребявали като свещени места за възобновяване. Такова място се е състояло от три изправени камъка като подпори на някаква дъска, плосък камък, поставен отгоре върху тях. Така че да образува една малка килия. Къщата на Кит Котеи в Кент е било такова едно място. Значително място обаче е било необходимо за процедурите на посвещението в неговия най-голям и най-обемащ размер.
Следователно Коер Сиди, където били извършвани мистериите на друидите, се състои от множество сгради край храма, състоящи се от жилища с различна големина, килии, сводове, бани и дълги и умело направени коридори с всички уреди, използвани при тези случаи.
Повечето от тези места са били подземни и множество пещери в тази страна са били сцени на друидически посвещения. Огромната изкуствена пещера в Кясълтън, наречена от Стъклей Стигианска пещера, както и пещерата на гигантите между Лъкинктън и Банминтън положително са били използвани за тази цел.
към текста >>
Той е трябвало да премине изпитания за смелост, подобни на онези, практикувани в мистериите на други страни и които с
лед
ователно няма защо да бъдат разказвани подробно тук.
Ала времето за годишния празник е било Майската вечер, когато по всички каменни пирамиди и кромлехи, по целия остров се запалвали огньове, които горели през цялата нощ, за да въведат спорта на Майския ден, откъдето произхождат всички все още практикувани някогашни национални спортове. Около тези огньове се танцували хорови танци в чест на Слънцето, което образно казано в този сезон се издигало от своя гроб. Празникът е бил разгулен и продължавал, докато светилото е достигало до своята меридианна височина, когато свещеници и прислужници се оттегляли в горите, където (в периода на упадък на мистериите) били извършвани най-непристойни оргии. Но тържествените посвещения се извършвали среднощ и съдържали три степени, първата и най-ниската е Юбейти /Eubates/, втората Барди /Bards/, а третата Друиди /Druids/. Кандидатът е бил поставян най-напред в специално легло или ковчег, където неговата символична смърт е представлявала смъртта на Ху или Слънцето и неговото възвръщане в третата степен е символизирало възкръсването на Слънцето.
Той е трябвало да премине изпитания за смелост, подобни на онези, практикувани в мистериите на други страни и които следователно няма защо да бъдат разказвани подробно тук.
към текста >>
Това е бил моментът, когато с
лед
зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва.
Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце.
Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва.
Този празник наистина бил спазван не само от друидите, а в целия древен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността. Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни. И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
към текста >>
И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Ко
лед
а, а вторият като Ден на Св. Йоан.
Празникът на 25 декември е бил празнуван с огромни огньове, запалвани по върховете на могилите, за да се провъзгласи рождения ден на бога Сол – Слънце. Това е бил моментът, когато след зимното слънцестоене, той започва да се увеличава и постепенно да се възкачва. Този празник наистина бил спазван не само от друидите, а в целия древен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, разбира се, били символи на властта и силата на Слънцето, докато вечно зелените растения, използвани в този случай символизирали резултатите от възобновеното действие на Слънцето върху растителността. Празникът на лятното слънцестоене бил на 24. юни.
И двата тези дни все още се спазват като празници и в християнската църква, първият като Коледа, а вторият като Ден на Св. Йоан.
към текста >>
Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна пос
лед
ователност от светове.
Друидите преподавали учението за едно върховно същество, за едно бъдещо състояние на награда и наказание, безсмъртието на душата и метемпсихоза, за прераждането. Тяхната максима била, че водата е първият принцип на всички неща и че съществува от преди сътворението в неопетнена чистота, което е като че противоречие на другото им учение, че денят е произтичал от нощта, защото нощ или хаос са съществували, преди да се създаде денят.
Те учели също, че времето е само отсечена част от вечността и че съществува безкрайна последователност от светове.
Всъщност техните учения са били главно онези на Питагор. Те извънредно много почитали числата 3, 7, 12 /Метонов цикъл/, и 147, получено чрез умножение в квадрат на седем по три.
към текста >>
Други живеещи близо до устието на Лоара, веднъж годишно унищожавали своя храм, разпръсквали неговите материали и, с
лед
като събирали други, си построявали нови – разбира се, една символична церемония; и ако някоя от жриците е изпускала някой от свещените материали, другите я нападали с ожесточени викове, разкъсвали я на парчета и разпръсквали кървящите й части.
Жреците, облечени в бяло и носели метални колани, предсказвали бъдещето чрез наблюдението на природните явления, ала по-специално чрез човешките жертвоприношения. За тях била определена ужасяващата задача да убиват уловените по време на война пленници и личности, осъдени на смърт от друидите; и техните предсказания се извличали от начина, по който кръвта изтичала от многото нанесени рани, а също така и от димящите вътрешности. Много от тези жреци били вечни девственици, други се отдавали на най-луксозните ексцесии. Те живели върху самотни скали, върху които се разбивали вълните на океана, които моряците считали за храмове, заобиколени от неисказуеми чудеса. Така островът на Сена или Лиамбис, Светиите, близо до Ушант е бил резиденция на някои от тези жреци, които предсказвали на моряците и всякакъв вид сили им са били приписвани.
Други живеещи близо до устието на Лоара, веднъж годишно унищожавали своя храм, разпръсквали неговите материали и, след като събирали други, си построявали нови – разбира се, една символична церемония; и ако някоя от жриците е изпускала някой от свещените материали, другите я нападали с ожесточени викове, разкъсвали я на парчета и разпръсквали кървящите й части.
към текста >>
Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро с
лед
забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
Когато римляните все повече се налагали в тези острови, властта на друидите постепенно намалява и най-накрая те били нападнати от Светониус Паулинус, губернатор на Британия при Нерон, 61-ва година сл. Хр. От това нападение остава в крепостта на друидите, малкият остров Англесей. Те били напълно разбити, победителят хвърля много от тях в огньовете, които те самите запалили за изгаряне на римските пленници, които очаквали да заловят. Ала въпреки че тяхната власт била така разрушена, много от техните религиозни практики продължили и през ХІ век, при управлението на Канют, било необходимо да се забрани на хората да обожествяват Слънцето, Луната, огньовете и др.
Наистина много от практиките на друидите все още се спазват в Свободното масонство и някои писатели на този орден се стараят да покажат, че това е било установено скоро след забраната на Канют и тъй като чрез това друидското богослужение било изцяло забранено, най-силна клетва била необходима, за да се обвържат посветените с мълчание.
към текста >>
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че с
лед
това възприел името Один.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один.
Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество. Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие. От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>
Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите прес
лед
вачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие.
Жреците на Скандинавия се наричали дроти и били учредени от Сиге, един скитийски принц, за който се казва, че след това възприел името Один. Тяхното число било 12 и те едновременно били жреци и съдии; от този орден произлиза установяването на Британските съдебни заседатели. Тяхната власт била разтеглена до най-големите възможни граници. Като им била разрешена дискретната привилегия да определят в избора човешките жертви за жертвоприношението, от което дори е бил лишен монарха – и от тук възниква необходимостта да се култивира добрата воля на тези властници; и тъй като този орден, също както израелското свещеничество, бил ограничен до една фамилия, те стават притежатели на неимоверни богатства и накрая стават толкова тиранични, че от тях се ужасява цялото общество.
Християнството, обещаващо да ги избави от това робство, се приема с ентусиазъм и населението на Скандинавия, вдъхновено от жажда за възмездие поради натрупаните дълго продължаващи страдания, се обръща с ужасяваща строгост срещу своите преследвачи, разрушава палатите и храмовете, статуите на техните богове и всички принадлежности на готическото суеверие.
От това нищо не е останало освен няколко кромлехи; някои огромни паметници от груб камък, които човешкият гняв не можал да разруши; някои пещери, издялани в твърдата скала и някои естествени дъбрави, използувани за целта на посвещението.
към текста >>
С
лед
ователно може би, е достатъчно само да споменем, че когато пристига при светилището, кандидатът полага свещена клетва пред една гола сабя и я ратифицира, като изпива медовина от един човешки череп.
Целият ритуал е имал астрономическа насока. Местата за посвещение, както в другите мистерии, били в естествени или изкуствени пещери и кандидатът е трябвало да премине през толкова ужасяващи изпитания, колкото жреците били в състояние да направят. Но вместо да премине през 7 пещери или проходи, както при мистериите на Митра и др., кандидатът слизал през 9 (квадрат от мистичното число 3) подземни проходи и бил инструктиран да търси тялото на Балдур, скандинавския Озирис, убит от Локи, принципът на тъмнината и да приложи най-големи усилия, за да се издигне до живот. Да навлезем в подробности за процеса на посвещението би означавало повтаряне на онова, което вече е казано.
Следователно може би, е достатъчно само да споменем, че когато пристига при светилището, кандидатът полага свещена клетва пред една гола сабя и я ратифицира, като изпива медовина от един човешки череп.
Свещеният знак на кръста бива отпечатан върху него и му се дава пръстен с магически свойства, дара на Балдур Добрия.
към текста >>
С
лед
това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3.
Той среща един мъж, зает с хвърляне нагоре на 7 цветя. Тук ние лесно откриваме астрономическото значение: Дворецът е светът, покривът – небето; златните щитове – звездите, 7-те цветя – 7-те планети. Кандидатът бива запитван как му е името и той отговаря: Гатглер, т.е. скиталец, тоз, който извършва един кръговрат, раздаващ необходимости на човечеството; тъй като кандидатът персонифицира Слънцето. Дворецът е на царя, епитет, който древните мистагоги дадоха на главата на планетарната система.
След това кандидатът открива три седалки; на първата е царят, наречен Хар, Възвишения; на централната – Яфухар, равен на Възвишения; на най-високата Тредие, числото 3.
Тези персонажи неофитът е виждал и в елевзийското посвещение – хирофант, дадухус или носач на факлата и служител при олтара; кандидатът ги вижда и в Свободното масонство – майстора, старшия и младшия пазител, символични персонификации на Слънцето и Луната и Демиурга, или Великият архитект на Вселената. Но скандинавската троица е обикновено представена от Один, главното божество, Тор, неговия първороден, почитан посредник между бог и човек, притежаващ неограничена власт над Вселената, поради което главата му е била заобиколена с кръг от 12 звезди и Фрейа, един хермафродит, накичен с различни символи, означаващи власт над любов и брак. В инструкциите, давани на неофита, му е било казвано, че най-великият и най-древният от боговете се наричал Алфадер /бащата на всички/ и има 12 епитета, които припомнят 12-те атрибута на Слънцето, 12-те съзвездия, 12-те върховни богове на Египет, Гърция и Рим. Между боговете на скандинавската теогония се намира Балдур Добрият, чиято история, както вече загатнахме по-горе, образува обекта на посветителните церемонии. Балдур е Митра, любовта на Слънцето.
към текста >>
В Еда на Снорро ние имаме друга легенда за Один и Фрейа, скандинавската Изис или Венера, разказваща скитанията на пос
лед
ната в търсене на първия, което, разбира се, има същото астрономическо значение, както търсенето на Озирис от Изис или Церес от Прозерпина и др.
Другите богове на Валхала, скандинавския Олимп, на които той разкрива своите скръбни предчувствия, го утешават и за да предпазят да не го постигне някаква злина, изискват клетва от всяко нещо в природа за негова защита. Освен от имела, който бил пропуснат поради това, че не притежавал никакви злосторни качества. За един експеримент и за игра боговете хвърляли върху Балдур всевъзможни метални оръжия, без да го наранят. Ходур, слепия /това ще рече съдбата/, не взима участие в забавлението; ала Локи /принципът на злото, тъмнината, зимния сезон/ поставя едно клонче в ръцете на Ходур и го скланя да го хвърли върху Балдур, който пада, прободен със смъртни рани. По тази причина това растение е събирано според зимното слънцестоене от друидите на Скандинавия, Галия и Британия с изкривен нож, чиято форма символизира онази част от Зодиакалния кръг, в който е станало убийството на Балдур.
В Еда на Снорро ние имаме друга легенда за Один и Фрейа, скандинавската Изис или Венера, разказваща скитанията на последната в търсене на първия, което, разбира се, има същото астрономическо значение, както търсенето на Озирис от Изис или Церес от Прозерпина и др.
Един от най-главните празници през годината, както при друидите, е бил зимното слънцестоене и тъй като това е най-дългата нощ в годината на нея скандинавците приписват формирането на света от първичната тъмнина и я наричат "Майка Нощ". Този празник, е провъзгласен за "Иуле" и е време за всемирно празненство".
към текста >>
С
лед
лекцията за Прометей, Рудолф Щайнер говорил за "Аргонавтския мит" и "Одисеята", "Зигфрид", и "Войните на Троя".
Стенографските записки на Франц Зайлер, както и обикновени записки на Мария Щайнер фон Синверс. Рудолф Щайнер е говорил за прометеевият мит и по-късно в: "Египетски митове и мистерии, 10. лекция, "Земен и космичен човек", 7. лекция, "Неща от настоящето и миналото в духа на човека", 6 лекция, "Метаморфози на душата", 1. лекция.
След лекцията за Прометей, Рудолф Щайнер говорил за "Аргонавтския мит" и "Одисеята", "Зигфрид", и "Войните на Троя".
към текста >>
януари 1909 г.; както и "Някои страни на прераждане и живот с
лед
смъртта".
/*2/ – Името "Ману" идва от санскритския корен "ман" равно на "мислене". В индийската теософска терминология това име означава високи духовни същества, които имат задачата да сформират нови култури и епохи. За по-нататъшни подробности относно Ману на 5-тата епоха виж Щайнеровата "Космическа памет", "Окултна наука" и една лекция, държана в Хайделберг на 21.
януари 1909 г.; както и "Някои страни на прераждане и живот след смъртта".
към текста >>
3, "Езотеризъм" по с
лед
ния начин: "Прометей е символ и персонификация на цялото човечество при едно събитие, което се случило през неговото детство – "Кръщение с Огън" – което е една мистерия вътре във великата Прометеевска мистерия, за която понастоящем може само да се споменава в нейните широки общи черти".
/*3/ – Това е изразено в "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, т.
3, "Езотеризъм" по следния начин: "Прометей е символ и персонификация на цялото човечество при едно събитие, което се случило през неговото детство – "Кръщение с Огън" – което е една мистерия вътре във великата Прометеевска мистерия, за която понастоящем може само да се споменава в нейните широки общи черти".
към текста >>
/*5/ – Тези 7 принципа и органи, с които те окултно са свързани са, както с
лед
ва:
/*5/ – Тези 7 принципа и органи, с които те окултно са свързани са, както следва:
към текста >>
/*7/ – Неясните изречения са, както с
лед
ва: "Всяка сага и мит претърпява промяна.
/*7/ – Неясните изречения са, както следва: "Всяка сага и мит претърпява промяна.
Тя произтича от най-древната традиция и претърпява промяна в някои определени точки. Същото се случва с всяка сага и мит, дори и при онези, които могат да бъдат взети буквално.
към текста >>
/*2/ – Кристиян Розенкройц е една личност от ХІV и ХV столетие, която не се счита за историческа от съвременните изс
лед
ователи, който става известен посредством две легендарни анонимни трудове: "Фама фратернитатис" и "Концесио фратернитатис", издадени в Касел, 1614 г.
/*2/ – Кристиян Розенкройц е една личност от ХІV и ХV столетие, която не се счита за историческа от съвременните изследователи, който става известен посредством две легендарни анонимни трудове: "Фама фратернитатис" и "Концесио фратернитатис", издадени в Касел, 1614 г.
и 1615 г., в които се казва, че Кристиян Розенкройц е бил от немско аристократично потекло и живял от 1378 до 1484 г. Името най-напред е станало известно чрез един анонимен, на ръка написан документ от 1604 г., който се появява в 1616 г. под заглавие "Химичната сватба на Кристиян Розенкройц", за чийто автор Йохан Валентин Андре, Рудолф Щайнер казва, че е бил инспириран от самия Кристиян Розенкройц. Според Рудолф Щайнер, Кристиян Розенкройц е бил действителна историческа личност.
към текста >>
Соломон, с
лед
като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир.
Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества.
към текста >>
Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както с
лед
ва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир.
Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева.
Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър.
към текста >>
Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно г
лед
ал своите стада.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир. Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева.
Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада.
Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя. Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката. Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг.
към текста >>
Каин уби Авел, а Адонай, прес
лед
вайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката.
Соломон, след като решил да издигне храм, събрал майстори, разделил ги на групи и ги поставил под заповедите на Адонхирам или Хирам Абиф, архитекта, изпратен му от неговия приятел и съюзник Хирам, цар на Тир. Според митичната традиция родът на строителите на мистичния храм е бил, както следва: Единият от Елохимите, или духовете на формата, се оженил за Ева и му се родил син, наречен Каин; докато Йехова или Адонай, друг от Елохимите, създал Адам и го свързал с Ева, за да се роди семейството на Авел, на когото били подчинени синовете на Каин като наказание за прегрешението на Ева. Каин, макар че усърдно култивирал почвата, все пак получавал малко продукти от нея, докато Авел спокойно гледал своите стада. Адонай отхвърлял даровете и жертвоприношенията на Каин и повдигнал борба между синовете на Елохима, породени от огъня, и синовете направени само от земя.
Каин уби Авел, а Адонай, преследвайки неговите синове, подчинил на синовете на Авел благородния род, който открил изкуствата и разпространил науката.
Енох, един от синовете на Каин научил хората да дялат камъни, да издигат сгради и да образуват граждански общества. Ирад и Мехюаел, негов син и внук, поставили граници на водите и правили греди от кедър. Метузаел, друг от неговите потомци, изнамерил свещените знаци, книгите на и символа Тау които работниците, които произхождали от духа на огъня, предавали един на друг. Ламех, чийто предсказания са необясними за непосветените, е баща на Йабал, който пръв научил хората да се обличат в камилска кожа; който е баща и на Джубал, който открил арфата; на Наамах, който открил изкуството за предене и тъкане; на Тубал-Каин, който пръв изградил една фурна, работел с метали и копаел подземните пещери в планините, за да спаси своята раса по време на потопа; но въпреки това тя загинала и само Тубал-Каин и неговият син, единствени от огромния и прославен род се спасили. Жената на Хам, втория син на Ной, смятала сина на Тубал-Каин по-красив от синовете на човеците и той станал прародител на Нимрод, който учел своите братя да ловуват и основал Вавилон.
към текста >>
Но с
лед
като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща.
Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление. Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела.
Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща.
Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце. След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект.
към текста >>
Тайнственият строител й бил представен и пог
лед
нал царицата с пог
лед
, който проникнал в самото и сърце.
Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост. Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи.
Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце.
След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи.
към текста >>
С
лед
като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя.
Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце.
След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя.
Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи. Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор.
към текста >>
С
лед
като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят.
" Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация.
След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят.
Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил.
към текста >>
Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите прес
лед
вачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон.
Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен.
Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон.
Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма. Освен това, триъгълникът бил скрит и под един кубически камък, върху който бил записан свещения закон. Сводът, съществуването на който е било известно само на 27 избранници, след това е бил зазидан".
към текста >>
Сводът, съществуването на който е било известно само на 27 избранници, с
лед
това е бил зазидан".
" "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма. Освен това, триъгълникът бил скрит и под един кубически камък, върху който бил записан свещения закон.
Сводът, съществуването на който е било известно само на 27 избранници, след това е бил зазидан".
към текста >>
/*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е резултат на изс
лед
ванията на Рудолф Щайнер.
/*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е резултат на изследванията на Рудолф Щайнер.
Виж също лекцията от 27. септември 1911 г., преведена в "Антропофски тримесечник", т. 5, № 4, 1960 г.
към текста >>
Отношението между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по с
лед
ния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито пос
лед
ователи бяха известни като "синове на вдовицата".
/*5/ – Според Чарлз Уилям Хекатрон /виж бел. лекция 3 от 30 септември 1904 г./: "Сектата на албигойците, клонът на манихейство от своя страна оплоди зародишите на темплиерите и розенкройцерите и на всички онези сдружения, които продължиха учението и се бориха срещу църковното и гражданското подтискане".
Отношението между манихейство и Свободното масонство е изразено от Хекатрон по следния начин: "Масоните от тази степен наричат себе си "деца на вдовицата", Слънцето, слизайки в своя гроб, остава природата – на която масоните се смятат ученици – вдовица; но прозвището също може да има своя произход в манихейската секта, чиито последователи бяха известни като "синове на вдовицата".
към текста >>
Първо усилие в това направление, макар само от рационална и духовна г
лед
на точка, е работата на Франсис А.
/*7/ – Произходът на Свободното масонство и неговата връзка с Розенкройцерството е много разисквана и неразрешена тема, дори в литературата на самото Свободно масонство, където едва е била засегната в сериозните исторически проучвания.
Първо усилие в това направление, макар само от рационална и духовна гледна точка, е работата на Франсис А.
Йец: "Розенкройцерското просветление".
към текста >>
В гореспоменатите бележки точният препис е, както с
лед
ва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр.
/*8/ – Тук лекцията на Рудолф Щайнер изглежда, че е била много недостатъчно записана. Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/.
В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр.
във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон. Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица.
към текста >>
Една необикновена легенда разказва с
лед
ното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици.
/*8/ – Тук лекцията на Рудолф Щайнер изглежда, че е била много недостатъчно записана. Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/. В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр. във Вавилон.
Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици.
Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон. Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица. Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството".
към текста >>
Пос
лед
ният беше ученик на първия.
/*8/ – Тук лекцията на Рудолф Щайнер изглежда, че е била много недостатъчно записана. Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/. В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр. във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици.
Последният беше ученик на първия.
След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон. Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица. Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството".
към текста >>
С
лед
насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон.
Онова, което той е трябвало да каже, го е основал върху една легенда, която по-късно той е повторил в лекция за членове /според бележки, на които липсва дата и указание за мястото/. В гореспоменатите бележки точният препис е, както следва: "Мани или Манес, основателят на манихейството, се появява през 3-то столетие сл. Хр. във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия.
След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон.
Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица. Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен. Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството".
към текста >>
Тя нас
лед
ява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен.
във Вавилон. Една необикновена легенда разказва следното за него: Скитианус и буда Теребинтус бяха негови предшественици. Последният беше ученик на първия. След насилствената смърт на Скитианус, Теребинтус избягва с книгите във Вавилон. Той също претърпява едно нещастие; единственият човек, който възприема неговото учение е една възрастна вдовица.
Тя наследява неговите книги и при своята смърт ги оставя на осиновеното си дете, 12-годишно момче, когото тя бе осиновила и освободила от робство, когато той е бил 7-годишен.
Той също така може да бъде наречен един "син на вдовицата", обръща вниманието на хората върху себе си, когато става 24-годишен и под името Манес основава Манихейството".
към текста >>
/Подробните справки от източника не са цитирани в това, което с
лед
ва/: "И с
лед
като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци.
За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д. Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856.
/Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци.
Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
към текста >>
Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който с
лед
това нарекъл себе си Буда.
За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д. Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци.
Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда.
Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си.
към текста >>
Според /текст неясен/, пос
лед
ният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа.
За тази легенда надълго се говори и с много справки като източник в работата на Д. Шволсон /текст не ясен/ Петербург и Лайпциг, 1856. /Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус.
Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа.
Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин.
към текста >>
Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а пос
лед
ният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
/Подробните справки от източника не са цитирани в това, което следва/: "И след като сега е установено, че манихейството произтича от мандаизма, ние ще се постараем да хвърлим светлина върху разказа за Мани, даден от друг от църковните Отци. Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните.
Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение.
към текста >>
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които пос
лед
ният, с
лед
неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си.
Според Епифаний Кирил Хиеросолимитанос, Сократ и други автори на /текст неясен/, с когото Теодоритос, Суидас и Седренус отчасти се съгласяваха, Мани всъщност не е истинският основател на манихейството, но имал за свой предшественик някой си Скитианос и неговия ученик Теребинтус, който след това нарекъл себе си Буда. Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството.
Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си.
Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление.
към текста >>
Мани, робът на тази вдовица, нас
лед
ил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои.
Трябва да се каже, че всеки, който желае да отрече ереста на манихейство, трябва същевременно да презре Зарадес /Зороастър/, Буда и Скитианус. Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си.
Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои.
Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление. Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите.
към текста >>
Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират пос
лед
ния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин.
Според /текст неясен/, последният е бил скрит от Скития – което обяснява и неговото име, което всъщност не е било Скитианус – и той се появява по времето на Апостолите, когато започва да се разпространява доктрината за двата принципа. Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои.
Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин.
Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление. Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г.
към текста >>
Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и с
лед
това, че е направил свой нас
лед
ник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ".
Казва се, че по рождение бил сарацинец, женен за една жена от Горна Тива, заради която той се установява в Египет, където се запознава с мъдростта на египтяните. Епифаний, Сократ и Кирил Хиеросолимитанос дават едни разкази, само че първият казва, че той бил сарацинец по рождение, бил образован в Арабия, пътувал до Индия и Египет, а последният подчертава, че неговото учение нямало нищо общо нито с юдаизма, нито с християнството. Той или неговият ученик Теребинтус е бил автор на четири книги, които последният, след неговото емигриране във Вавилон, оставил на една жена при смъртта си. Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин.
Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ".
Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление. Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г. сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани.
към текста >>
Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само пос
лед
ните години на Апостолите.
Мани, робът на тази вдовица, наследил тези книги от нея и обявил техните доктрини за свои. Теодоритос, Суидас и Цедренус казват същото за Теребинтус и Мани, само че те идентифицират последния със Скитианус; Теодоритус отива дори дотам да казва, че причината, по която Мани е бил наричан Скитианус, е че бил роб, а Суидас и Цендренус казват, че по рождение той е бил един брамин. Бауер поддържа, че тези двама предшественици на Мани, Скитианус и буда Теребинтус не може да се твърди, че са исторически личности: "Само очевидният анахронизъм, че Скитианус се счита да принадлежи на времето на Апостолите и след това, че е направил свой наследник Мани е достатъчно да ни накара да подозираме историческата истина на целия разказ". Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление.
Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите.
Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г. сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани. Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/. Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия. Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г.
към текста >>
Почти сигурно е, че пос
лед
ното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/.
Това обаче е твърде неправилно предположение. Времето на Апостолите трая до Траян, който умира в 117 г., тъй като според Епсебий Йоан Евангелистът умрял едва по времето на Траяновото управление. Когато се казва, че Скитианус се е появил по времето на Апостолите, се има предвид само последните години на Апостолите. Като доказателство за това ще послужи нещо казано от Суидас, че император Нерва, /който царувал от 97 г. сл. Хр., една година и четири месеца/ повикал Евангелиста Йоан от Патмос, където той бил заточен, да се върне в Ефес; по това време, прибавя Суидас, догмата на манихеите бе станала известна чрез прокламиране ереста на Мани.
Почти сигурно е, че последното изказване се основава на погрешна идентичност, тъй като на друго място самият Суидас казва, че Манес живял по времето на император Аврелий /царувал от 271-275/.
Без съмнение Суидас сметнал, че Скитианус обявил своята дуалистична доктрина по времето на Нерва, тъй като той, както е споменато по-горе, обърквал Мани със Скитианус и заменил единия с другия. Според това Скитианус започнал да обявява своето учение по времето на Нерва, това ще рече през 97 г. сл. Хр. Неговият ученик Теребинтус-буда може би е живял до 17-та или 18-та г. сл. Хр., а дори и по-дълго.
към текста >>
От това с
лед
ва, че той трябва да е бил роден около 190 г.
Както Ен-Надим по-нататък прибавя, това става на 1. април, според манихейците; това ще рече на 1. април 253 г. сл. Хр. Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение.
От това следва, че той трябва да е бил роден около 190 г.
сл. Хр. Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин.
към текста >>
Хронологията с
лед
ователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях.
сл. Хр. Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение. От това следва, че той трябва да е бил роден около 190 г. сл. Хр. Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус.
Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях.
Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития. След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани. Бауер продължава същото.
към текста >>
Ние обясняваме това противоречие по с
лед
ния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития.
сл. Хр. Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин.
Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития.
След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани. Бауер продължава същото. Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе. Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус?
към текста >>
С
лед
това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани.
Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус. Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития.
След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани.
Бауер продължава същото. Ел, Хазаи, или Елхазаи, или Ерлказаи /основател на сектата на сассабирите или сабианите, споменати в Корана – или още наричани мандеаните/ също са дошли от Североизточна Партия и обявява своето дуалистично учение в същата област и по същото време както Скитианус, също в известно отношение е бил предшественик на Мани, както това е показано по-горе. Не изглежда ли също така разумно да се предполага, че Скитианус, който е бил наричан така според рожденото си място, е идентичен на Елхазаи от Ен-Надим, Елхазаи от Псевдо-Ориген и Елказаи от Епифаниус и Теодоритус?
към текста >>
С
лед
всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах.
След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах.
Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност. Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда. Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани. Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/.
към текста >>
Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото с
лед
ващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност.
След всичко, което се каза, не може да има съмнение за влиянието на парсизма върху мендеизма, факт, който вече е бил предполаган от Лорзбах.
Бауер вижда указания за разпространението на будизма – с неговото следващо влияние върху манихейство – в разказите за Скитианус и Теребинтус-буда, когото той идентифицира, но на когото не приписва историческа реалност.
Това той ще види потвърдено по много начини, един от който е формулата за клетвено отричане от манихейството при обръщане към църквата, като между другото се изисквало даващите клетвата да се отрекат и от Буда. Влиянието на будизма в Близкия Изток през толкова ранна дата е положително възможно; тъй като Ен-Надим специално подчертава, че будизмът е навлязъл в Траноксиана, дори преди времето на Мани. Вебер също намира, че е "много вероятно будистки мисионери, подтиквани от своето свежо религиозно усърдие, да са разпространявали будизма по крайните части на Западен Иран" по времето, за което той говори /времето на гръцкото владение на Индия/.
към текста >>
С
лед
ователно ние ще се задоволим с меки подсказвания към бъдещите изс
лед
ователи, които, може би, ще помогнат за изясняването на задачата".
На друго място той отбелязва: Важното влияние, което будизмът е имал върху учението на Мани, е лесно обяснимо чрез процъфтяването на будизма при принцовете Yueitchi на Индо-Скития, чието управление се разпростира временно върху голяма част от източните провинции на Иран. Също сме на мнение, че описанието, което Мас Уди дава на пътуванията на Будасп-буда, на Сегестан, Сабулистан и Керман сочат към едно ранно разпространяване на будизма в Персия. Ако тогава, според това, Скитианус, който според нашето мнение е подчертано автентична историческа личност, е бил разпространител на будисткото учение, според горните аргументи би трябвало да търсим будистки елементи и будистко влияние всред мендаените. Може би много твърдения на мохамеданските писатели, че Будасп-буда е бил основател на култа на сабиерите е възникнало от едно фактическо историческо влияние на будизма върху мендауните, които първоначално били наричани сабиери от мохамеданите. Генетичният произход, както на будизма, така и на мендаизмът е все още недостатъчно известен за нас, за да можем да си оформим окончателни мнения за влиянието на първия върху втория.
Следователно ние ще се задоволим с меки подсказвания към бъдещите изследователи, които, може би, ще помогнат за изясняването на задачата".
към текста >>
Макар че най-пос
лед
ните изс
лед
вания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "духовния" произход на Мани.
Макар че най-последните изследвания вече не обръщат внимание на тази легенда, защото тя приписва различен произход на Мани, все пак тя не е окончателно отхвърлена като описание на "духовния" произход на Мани.
Сравни бел. 13: "защо Мани наричал себе си "Синът на вдовицата" – а също и 9-та лекция от цикъла на Рудолф Щайнер, изнесени в Мюнхен, 1909 г. "Изтокът в светлината на Запада".
към текста >>
/*9/ – Според Франц Кумент: "Мистериите на Митра", манихейството е бил нас
лед
ник на мистериите на Митра и продължител на тяхната мисия.
/*9/ – Според Франц Кумент: "Мистериите на Митра", манихейството е бил наследник на мистериите на Митра и продължител на тяхната мисия.
към текста >>
Легендата е дадена, както с
лед
ва, от Юджийн Хайнрих Шмит /виж бел., отнасящи се до по-горен текст към Шмит.
/*12/ – Легендата на манихейство е една велика космическа легенда.
Легендата е дадена, както следва, от Юджийн Хайнрих Шмит /виж бел., отнасящи се до по-горен текст към Шмит.
към текста >>
Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната г
лед
ка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие.
"Докато Силите на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия.
Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие.
След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба. /Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината".
към текста >>
С
лед
това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба.
"Докато Силите на тъмнината се гонеха и унищожаваха една друга с дива ярост, един ден те достигнаха границата на тяхната територия. Оттук те съзряха няколко лъча от Царството на светлината, бяха почудени от прекрасната гледка, решиха да престанат със своите кавги и се посъветваха как биха могли да завладеят доброто, което те току-що видяха за първи път и за което преди изобщо не са имали понятие.
След това тяхното желание стана толкова голямо, че всички те се въоръжиха за борба.
/Това описание на събитията е дадено от Тити от Бостра. По същия начин ни го описва и Александър от Ликополис: "В Хиле /материята/ възникна желание да се изкачи до горните области; там бе видян Божественият лъч на светлината, което породи такава почуда, че веднага се взе решение да завладеят всичко това". За мерките, взети от заплашеното Царство на светлината, ни информира "Деянията на Архелаус" /неясен текст гл. 7/: "Когато Бащата на светлината видял, че тъмнината се кани да нападне неговото свещено владение, той позволи да се излъчи от него сила, която се нарича Майка на живота тя от своя страна произведе от себе си прототипа Човек, който, бе облечен с пет чисти елемента: светлина, огън, вятър, вода, земя и слезе на Земята като въоръжен воин да се бие срещу тъмнината". Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога.
към текста >>
Пос
лед
ното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка.
- Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/.
Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка.
Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
към текста >>
"С
лед
ователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда.
"Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда.
В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината! Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината. "Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души.
към текста >>
Пос
лед
ният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината.
"Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда. В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината!
Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината.
"Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята.
към текста >>
На него с
лед
ователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин.
Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята.
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин.
На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възг
лед
и на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят.
От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
Текстът на Шмит както с
лед
ва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане.
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки.
Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане.
И това доказателство фактически е под ръка. Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот. Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот.
към текста >>
Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със с
лед
ните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот.
/*16/ – Рудолф Щайнер тук дава един свободен цитат от Евгени Хайнрих Шмид: "Гнозисът", вече споменат в началото на тези бележки. Текстът на Шмит както следва: "Това би било един забележителен опит да се изясни, че манихеизмът, както е разбран от посветените и като вътрешна тайна доктрина, не е само преразказ на персийски басни, а едно истинско гностично учение, основаващо се на духовно виждане, ако бихме могли само в един единствен случай да докажем, че манихейците са търсили източника за тяхното учение и гаранция за тяхната истина не във външно вярване, в авторитета /Мани каза това или онова/, а пряко, посредством вътрешно душевно виждане. И това доказателство фактически е под ръка.
Самият Мани въвежда своето основополагащо писмо /epistola fundamenti/ със следните думи: "Тези са думите на лечение и на вечния извор на живот.
Онзи, който ги чуе и най-напред повярва в тях, и спазва това, което казват, никога не ще бъде вече плячка на смъртта, а ще се радва на действителен безсмъртен и великолепен живот. Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот. И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи".
към текста >>
Пос
лед
ните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин.
Последните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин.
/текстът не се чете/
към текста >>
С
лед
Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/, като нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава с
лед
ния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да придобия своето блаженство чрез проникновение".
/*18/ -/В августиновата творба "Против Фауст", VІ, 8/.
След Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/, като нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да придобия своето блаженство чрез проникновение".
Цитирано от Ев. Хайнрих Шмит: /текстът не се чете/, и отбелязано в екземпляра на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Рудолф Щайнер пише, че вътре в розенкройцерското течение се е г
лед
ало на посвещението на Мани като една от висшите степени, която се състояла от разбиране на истинската функция на злото.
/*23/ – В една бележка от 1907 г.
Рудолф Щайнер пише, че вътре в розенкройцерското течение се е гледало на посвещението на Мани като една от висшите степени, която се състояла от разбиране на истинската функция на злото.
към текста >>
Щайнер казва в "Елементални духове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието, като пос
лед
ователи на Нитче самите те да стават "руси животни".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
/*25/ – "Русото животно в неговата книга "Генеалогия на морала", която е била много хвалена. Обаче в своята лекция от 6. октомври 1917 г. Р.
Щайнер казва в "Елементални духове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието, като последователи на Нитче самите те да стават "руси животни".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
към текста >>
по с
лед
ния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство.
/*26/ -Това трудно окултно понятие вече е било обяснено от Рудолф Щайнер малко преди това, както например на 31. октомври 1904 г.
по следния начин: "През първата половина на 4-ия кръг човечеството бе развило способността за първи път да приспособява своите сетива към минералното царство През втората половина на 4-ия кръг то спасява минералното царство.
Ала част от него е изостанала и е била изключена, защото не е била вече от полза за човечеството. Това представлява 8-та сфера, която повече не може да се използува за развитието на човека, ала може да се използва от по-висши същества". /От предишни непубликувани бележки/. През 1915 г. Р. Щайнер отново твърде подробно навлиза в понятието за 8-та сфера.
към текста >>
"Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, с
лед
ователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/.
"Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/.
Моторът на Кили идва без съмнение твърде рано. През 7-та коренна раса един индивид ще притежава толкова много сила, че той би бил в състояние да убие хиляди и хиляди с един удар". Сравни това с бел. 29 към лекция 20, последната лекция в този том.
към текста >>
29 към лекция 20, пос
лед
ната лекция в този том.
"Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/. Моторът на Кили идва без съмнение твърде рано. През 7-та коренна раса един индивид ще притежава толкова много сила, че той би бил в състояние да убие хиляди и хиляди с един удар". Сравни това с бел.
29 към лекция 20, последната лекция в този том.
към текста >>
2 и 11 към с
лед
ваща лекция/лекция 8., 9.
/*3/ – Йоановото масонство има трите степени на чирак, съзанаятчия и майстор зидар. За него Хекетрон говори като за "Синьо масонство, а Р. Щайнер като "Johannesmaurerei", виж бел.
2 и 11 към следваща лекция/лекция 8., 9.
декември 1904 г./
към текста >>
/*8/ – Рудолф Щайнер тук споменава статии, които той по онова време отпечатва в своето периодично списание Луцифер, по-късно известно под името "Луцифер гнозис", които с
лед
това са публикувани във форма на книга и са на разположение на английски под заглавието "Космична памет".
/*8/ – Рудолф Щайнер тук споменава статии, които той по онова време отпечатва в своето периодично списание Луцифер, по-късно известно под името "Луцифер гнозис", които след това са публикувани във форма на книга и са на разположение на английски под заглавието "Космична памет".
към текста >>
/*10/ – С
лед
подписване на Договора за толерантност от 1813 г.
/*10/ – След подписване на Договора за толерантност от 1813 г.
"Степента Царската дъга" е преминала като четвърта степен. Виж бел. 16 към предшестващата лекция. Също бел. За "гьотевото отношение с Розенкройцерството", които са прикрепени.
към текста >>
/*4/ – Пос
лед
ните два стиха на неговото стихотворение за Свободното масонство "Символът".
/*4/ – Последните два стиха на неговото стихотворение за Свободното масонство "Символът".
към текста >>
Той въздига наново храма и с
лед
ователно представлява отново изгряващото Слънце".
/*6/ – Според Хекетрон името Зеруббабел е "една съчетана дума, означаваща: "светлия господар, Слънцето".
Той въздига наново храма и следователно представлява отново изгряващото Слънце".
Предполага се, че това е свързано със Зеруббабел от Стария завет, благородник от семейството на Давид, който при завръщане от пленничество във Вавилон завършва изграждането на храма на Йерусалим.
към текста >>
/*7/ – В края на това изречение с
лед
ва едно много неясно изказване, което би могло да се предаде така: "Само нещо подобно на спомен съществува, едно указание за спомен за него, ала въздействието липсва".
/*7/ – В края на това изречение следва едно много неясно изказване, което би могло да се предаде така: "Само нещо подобно на спомен съществува, едно указание за спомен за него, ала въздействието липсва".
към текста >>
/*8/ – Според Хекетрон: "С
лед
ното длъжностно лице е Йешуа, първосвещеникът; третото име Хаггай, пророкът.
/*8/ – Според Хекетрон: "Следното длъжностно лице е Йешуа, първосвещеникът; третото име Хаггай, пророкът.
Тези трима съставляват основния съвет. Ръководителите, старши и младши гости от народа, Ездра и Неемия, старши и младши книжници по един от всяка страна; портиер или керимидар пред вратата.
към текста >>
Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; с
лед
ователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга.
8, гл. 2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г. с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св. Йоан, защото Св. Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината".
Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга.
Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии".
към текста >>
Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички с
лед
ващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии".
2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г. с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св. Йоан, защото Св. Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината". Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга.
Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии".
към текста >>
Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори с
лед
неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията.
/*12/ – Според Хекетрон, Свободните масони твърдят, че не са "..съвременници на сътворението на човека, а това на света.
Поради това, че светлината е била преди човека и е подготвила за него подходящо жилище, а светлината е обсег и символ на Свободното масонство" Едуард Спрат, ирландски автор, описва Адам като първия свободен масон, който, дори след неговото изпъждане от рая, притежаваше голямо знание, особено в полето на геометрията.
Едуард Спрат:
към текста >>
1 на с
лед
ващата лекция /лекция 9, 16 декември/.
/*14/ – Виж бел.
1 на следващата лекция /лекция 9, 16 декември/.
към текста >>
/*16/ – В пос
лед
ния Устав от 1.
/*16/ – В последния Устав от 1.
декември 1823 г. се казва, че: "Обяснено и изразено е, че чистото и древно Свободно масонство ще се състои само от три степени и не повече, именно степента на приет чирак, съзанаятчия и майстор зидар, с допълнение на високите разряди на Свещената царска дъга. Но този устав няма да бъде задължителен за никоя ложа, нито за управително тяло да провежда своите събрания в унисон с наредбите на казания орден". /"История на Свободното масонство" от Хайнрих Буус от собствената библиотека на Р. Щайнер.
към текста >>
/*19/ – Изказването, направено от Балфур пред британската асоциация на 17 август 1904 г., се появява същата година в превод със с
лед
ното заглавие: /не се чете/.
/*19/ – Изказването, направено от Балфур пред британската асоциация на 17 август 1904 г., се появява същата година в превод със следното заглавие: /не се чете/.
към текста >>
/"Нашият настоящ възг
лед
"/, Лайпциг, 1904 г.
/"Нашият настоящ възглед"/, Лайпциг, 1904 г.
По времето на настоящата лекция това изказване вече е било разисквано в ноемврийския брой на "Луцифер-Гнозис", под заглавието: "Съвременната култура, отразена в Теософията", в която статия съответните пасажи от Балфур и Блаватска са съпоставени един с друг. Това разискване е било публикувано на немски в пълното издание в трудовете на Р. Щайнер като том 34, "Луцифер-Гнозис".
към текста >>
2 към с
лед
ната лекция, 16.
/Текстът на изложението на Балфур виж в бел.
2 към следната лекция, 16.
декември 1904 г./
към текста >>
10 години с
лед
предполагаемата смърт на Калиостро, което основаване е било направено от няколко масони "на които било отказано приемане във Върховния велик съвет".
8, гл. 20/, египетското масонство е било основано от Калиостро. Ритуалът на Мизраим се приписва според Хекетрон, кн. 8, гл. 10 на едно основаване в Милано през 1805 г., т. е.
10 години след предполагаемата смърт на Калиостро, което основаване е било направено от няколко масони "на които било отказано приемане във Върховния велик съвет".
Ритуалът на Мемфис се казва, че е копие на Ритуала на Мизраим и беше основан в Париж, 1839 г. Предполага се, че той е бил съчетан с Ритуала на Мизраим към края на 19-то столетие, откогато е известно като "Мемфис-Мизраим ритуал". Джон Йаркър /Виж бел. 16/, "абсолютният суверен Велик майстор във Великобритания и Ирландия на съчетаните Шотландски Мемфистки и Мисраимски ритуал", установява Велик Ориент /Великата ложа/ за Германия в 1902 г.
към текста >>
В пос
лед
ното може да се намери един рапорт относно Граф Сен Жармен.
/*9/ – Принц Карл, 1744-1836, син на управляващия Ландграф Фредерик Втори, датски генерал и управител на графствата Шлезвиг и Холщайн. Неговата свободно-масонска творба: /на латински, не се чете/, появила се в 1824 г. Неговите спомени, които бяха продиктувани в 1816/17 г., се появяват в Копенхаген в 1861 г. и в немски превод, в Касел в 1866 г.
В последното може да се намери един рапорт относно Граф Сен Жармен.
към текста >>
юни, дълго с
лед
събитието.
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена. За нещастие това описание не е съвсем задоволително. Самият Грефер казва, че то е било писано на 15.
юни, дълго след събитието.
Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.". По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани".
към текста >>
Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, с
лед
толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.".
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена. За нещастие това описание не е съвсем задоволително. Самият Грефер казва, че то е било писано на 15. юни, дълго след събитието.
Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.".
По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани".
към текста >>
Този пос
лед
ен час, както виждате господине, ние сме стъписани.. "
Той бърза да се върне на местоработата си и там от секретаря бил информиран: "Преди един час един господин беше тук, чийто външен вид учуди всички ни. Този господин беше нито висок, нито нисък, неговата фигура беше учудващо пропорционална, всичко около него носеше белега на благородство.. Той каза на френски, като че на самия себе си, без да се безпокои за никой от присъствуващите, думите: "аз живея във Федълхоф, стаята, в която е живял Лайбниц в 1713 г". Ние току-що щяхме да проговорим, когато той вече беше изчезнал.
Този последен час, както виждате господине, ние сме стъписани.. "
към текста >>
С
лед
пет минути се достига до Федълхоф.
След пет минути се достига до Федълхоф.
Стаята на Лайбниц е празна. Никой не знае кога "американският господин" ще се завърне. Що се отнася до багажа му, нищо не се вижда освен една малка желязна кутия. Наближава обед. Ала кой би си мислил да обядва!
към текста >>
Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, с
лед
това казва: "Напускам, не ме посещавайте.
Постепенно Сен Жармен преминава в тържествено настроение. За няколко секунди той става като втвърден като статуя. Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява.
Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте.
Още веднъж ще ме видите. Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия. Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото. Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла. Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил.
към текста >>
Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; с
лед
това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през с
лед
ващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия.
За няколко секунди той става като втвърден като статуя. Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява. Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите.
Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия.
Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото. Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла. Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил. Към края на този век аз ще изчезна от Европа и ще се прибера в областта на Хималаите. Аз ще почивам; трябва да почина.
към текста >>
Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а с
лед
това и лятото.
Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява. Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите. Утре вечер заминавам; има голяма нужда от мен в Константинопол; след това в Англия, там да подготвя две изобретения, които ще имате през следващото столетие – влакове и параходи, те ще бъдат необходими за Германия.
Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото.
Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла. Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил. Към края на този век аз ще изчезна от Европа и ще се прибера в областта на Хималаите. Аз ще почивам; трябва да почина. След точно 85 години хората отново ще ме видят */*Казано в 1790 г.
към текста >>
С
лед
точно 85 години хората отново ще ме видят */*Казано в 1790 г.
Сезоните постепенно ще се променят, първо пролетта, а след това и лятото. Това е постепенното спиране на самото време, като обявяване края на цикъла. Аз го виждам цялото; астролозите и метеоролозите не знаят нищо, повярвайте ми; Необходимо е човек да е учил в Пирамидите, както аз съм учил. Към края на този век аз ще изчезна от Европа и ще се прибера в областта на Хималаите. Аз ще почивам; трябва да почина.
След точно 85 години хората отново ще ме видят */*Казано в 1790 г.
Точно 85 г. по-късно /1875/ бе основано Теософското общество/. Довиждане, аз ви обичам". След изговарването на тези тържествени думи, Графът повтори знака с ръката си. Двамата адепти били победени от силата на такива неизпитани до сега впечатления.
към текста >>
С
лед
изговарването на тези тържествени думи, Графът повтори знака с ръката си.
Аз ще почивам; трябва да почина. След точно 85 години хората отново ще ме видят */*Казано в 1790 г. Точно 85 г. по-късно /1875/ бе основано Теософското общество/. Довиждане, аз ви обичам".
След изговарването на тези тържествени думи, Графът повтори знака с ръката си.
Двамата адепти били победени от силата на такива неизпитани до сега впечатления. В същия момент завалява силен дъжд и прозвучава гръмотевица. Инстинктивно те се връщат в лабораторията за подслон. Отварят вратата. Сен Жармен вече не е там....
към текста >>
Това, което с
лед
ва е извлечение само от оригиналната статия.
/*15/ – Въпросната статия се е появила в декемврийския брой на "Теософско ревю" от 1904 г., подписана само с "Е". Нейното съдържание е резултат от едно съчетано усилие, предприето от "Е" – задаващият въпроси, "Т" – наетия медиум, който да предава чрез съобщенията и на "Ф", – духа водач.
Това, което следва е извлечение само от оригиналната статия.
към текста >>
С
лед
това аз започнах да го разпитвам за Атлантида..
"Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция. "Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни".
След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида..
към текста >>
Нищо не бе останало за напредък и с
лед
ователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея.
Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или буря по желание. Нямало деца, тъй като чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили. Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник. Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй като не можеше да бъде позволено тя да продължи. Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "дървото на живота".
Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея.
към текста >>
Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; с
лед
известно време обаче той отпада и бавно се разпада.
Аз обаче ще се опитам и ще опиша донякъде и ще ви дам пример.
Човекът напълно се възобновява всеки 7 години; след известно време обаче той отпада и бавно се разпада.
Това се дължи на невежество, защото ако човекът знаеше как да регулира втичането на нови частици, той никога не би си подбрал най-лошите, а само най-добрите частици и атомите биха останали непрекъснато поляризирани чрез неговата воля. Човекът всъщност се държи в една единствена клетка; тази клетка е безсмъртна и не е причина, поради която човек да не съществува винаги, по време на цикъла. Чрез своите деца обаче човекът възпроизвежда себе си и по този начин разрушава своето материално себе. За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина.
към текста >>
С
лед
един изпълнен с авантюри живот и лично запознанство с Е. П.
/*19/ – Франц Хартман, 1838-1912.
След един изпълнен с авантюри живот и лично запознанство с Е. П.
Блаватска, той основава т. нар. "Лайпцигско" Теософско общество. Той беше редактор на теософското периодично списание "Lotusblüten". Той е споменат от Рудолф Щайнер в неговата Автобиография.
към текста >>
Той казва: "С
лед
това възникна ритуалът на Мизраим с 90 степени, подредени в четири секции, именно: 1.
/*20/ – Четирите вида инструкции, описани от Р. Щайнер, са номерирани от Хекетрон; там, където той говори за "Организацията и ритуала на Мизраим".
Той казва: "След това възникна ритуалът на Мизраим с 90 степени, подредени в четири секции, именно: 1.
символична, 2. философска, 3. мистична, 4. кабалистична: които бяха разделени на 17 класове". "Ритуалът на Мемфис", казва той, "е копие на Мизриала на Мизраим и бе основан в Париж 1839 г.
към текста >>
Там, където Хекетрон говори за "Древния и примитивен ритуал на масонството или ордена на Мемфис" той казва: "Древният и примитивен ритуал на масонството обработва в степени, разделени в 3 секции, обземащи съвременно, рицарско и египетско масонство, тъй като пос
лед
ното бе обработено на континента през миналото столетие.. То обхваща далеч по-разширен ритуал на обработваеми степени, отколкото всеки друг ритуал, като всеки един от неговите 33 степени има подходящ и сложен церемониал, подреден за лесно предаване и неговите титли са очистени от несъответни претенции".
философска, 3. мистична, 4. кабалистична: които бяха разделени на 17 класове". "Ритуалът на Мемфис", казва той, "е копие на Мизриала на Мизраим и бе основан в Париж 1839 г. Той бе съставен от 91 степени, подредени в 3 секции и 7 класове".
Там, където Хекетрон говори за "Древния и примитивен ритуал на масонството или ордена на Мемфис" той казва: "Древният и примитивен ритуал на масонството обработва в степени, разделени в 3 секции, обземащи съвременно, рицарско и египетско масонство, тъй като последното бе обработено на континента през миналото столетие.. То обхваща далеч по-разширен ритуал на обработваеми степени, отколкото всеки друг ритуал, като всеки един от неговите 33 степени има подходящ и сложен церемониал, подреден за лесно предаване и неговите титли са очистени от несъответни претенции".
към текста >>
19 на предишната лекция и с
лед
ващата на тази бележка.
/*21/ – Това не е било записано в бележките, които имаме. Във връзка със самата реч виж бел.
19 на предишната лекция и следващата на тази бележка.
към текста >>
/*22/ – С
лед
ното извлечение от речта на Балфур е частта, отнасяща се към това.
/*22/ – Следното извлечение от речта на Балфур е частта, отнасяща се към това.
Под заглавието: "Размишления, внушени от новата теория за материята".
към текста >>
Само от стенографските бележки на Франц Зайлер, отново прег
лед
ани за публикация на немски в 1979 г.
Само от стенографските бележки на Франц Зайлер, отново прегледани за публикация на немски в 1979 г.
към текста >>
/*1/ – Немският текст, както е даден по-долу, се чете: /немският текст не се разчита добре/, което може да бъде дадено, както с
лед
ва: "..около Ко
лед
а, още по-специално около по-маловажния новогодишен празник Богоявление".
/*1/ – Немският текст, както е даден по-долу, се чете: /немският текст не се разчита добре/, което може да бъде дадено, както следва: "..около Коледа, още по-специално около по-маловажния новогодишен празник Богоявление".
Трябва да се предполага, че стенографското копие на Зайлер е имало предвид следващото: /немският текст не се разчита/, което ще даде това, което е в текста по-горе в лекцията. Лекцията е държана на 30 декември 1904 г. и темата е била "Празникът на тримата царе".
към текста >>
Трябва да се предполага, че стенографското копие на Зайлер е имало предвид с
лед
ващото: /немският текст не се разчита/, което ще даде това, което е в текста по-горе в лекцията.
/*1/ – Немският текст, както е даден по-долу, се чете: /немският текст не се разчита добре/, което може да бъде дадено, както следва: "..около Коледа, още по-специално около по-маловажния новогодишен празник Богоявление".
Трябва да се предполага, че стенографското копие на Зайлер е имало предвид следващото: /немският текст не се разчита/, което ще даде това, което е в текста по-горе в лекцията.
Лекцията е държана на 30 декември 1904 г. и темата е била "Празникът на тримата царе".
към текста >>
/*5/ – Думата nach /"с
лед
"/ липсва в немското издание, но да я премахнем, би означавало да отречем смисъла, даден в лекция 1 от тази серия: "Света Троица" от 23.
/*5/ – Думата nach /"след"/ липсва в немското издание, но да я премахнем, би означавало да отречем смисъла, даден в лекция 1 от тази серия: "Света Троица" от 23.
май 1904 г., в която се казва: не е правилно, когато теософите вярват, че преражданията нямат начало и нямат край. Прераждането започва през лемурийската епоха и ще спре отново в началото на 6-та коренна раса или епоха". /Виж диаграмата на другата страница/. Тогава на немски би се казало: /немският текст не се разчита добре/.
към текста >>
/*7/ – Пос
лед
ната част на това изречение бе корекция, направена за по-раншното издание на тази лекция, публикувана на 23 ноември 1947 г.
/*7/ – Последната част на това изречение бе корекция, направена за по-раншното издание на тази лекция, публикувана на 23 ноември 1947 г.
към текста >>
/*9/ – Рудолф Щайнер е работил за установяването на една реформа на социалния живот, непосредствено с
лед
края на Първата световна война.
/*9/ – Рудолф Щайнер е работил за установяването на една реформа на социалния живот, непосредствено след края на Първата световна война.
Виж "Троичното изграждане на социалния организъм".
към текста >>
Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено с
лед
физическата смърт.
/*4/ – Според бележки на една лекция от Рудолф Щайнер, държана в Колон на 28 декември 1907 г. той казва: "Откъде се е появила цялата днешна дължина, ширина и височина на физическото тяло? Това е резултат на това, което първоначално се е съдържало в астралното и в етерното тяло. Там първоначално пребивавали мислите, картините, чувствата и др.
Вие по-добре бихте могли да разберете какво искам да ви кажа, ако си припомните един процес, който става непосредствено след физическата смърт.
Там става така, че физическото тяло най-напред бива напуснато от етерното и астралното тяло. Сънят пък се състои във факта, че астралното тяло и азът се отделят, оставайки физическото и етерното тяло да лежат в леглото. Смъртта се различава от съня, само че в първото състояние физическото тяло остава в леглото, а етерното тяло се оттегля заедно с другите два члена на човешкото същество. Тогава става едно странно явление, което би могло да се опише като усещане, ала което е свързано с един вид понятие: Лицето започва да усеща, като че се разширява – и тогава се появява паметовото табло; но преди това да стане, самият човек се разширява по всички направления – той придобива размери от всички страни.
към текста >>
Този възг
лед
за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през с
лед
атлантски времена.
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена.
Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време. Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма. Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ.
към текста >>
Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява с
лед
смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма.
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена. Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време.
Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма.
Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес. И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ. Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег.
към текста >>
Ако, с
лед
ователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес.
Този възглед за неговото етерно тяло в огромни размери е много важно понятие; тъй като тази представа трябваше да се възприеме по време, когато етерното тяло не е било така плътно свързано с физическото тяло, както през следатлантски времена. Тази представа, която днес се появява в човека при смъртта, трябваше най-напред да възникне в него по онова време. Ако човек можеше да си представи приблизителните размери, които съвременният човек днес преживява, когато се разширява след смъртта, той би си изградил мисъл-формата, която е в състояние да доведе неговото физическо тяло в неговата приблизителна съвременна форма.
Ако, следователно, истинските размери бяха показани на един човек, чието етерно тяло тогава е било отчасти отделено от неговото физическо тяло, те биха взели формата, която физическото тяло има днес.
И тези мисъл форми са били инспирирани първоначално от онези, които са водачи на човешкото развитие. Точният разказ за това се съдържа в различните разкази за Потопа, особено Библейския разказ. Ако вие бихте си представили човека повече или по-малко заобиколен от онези форми, които би трябвало да има етерното тяло, за да може физическото тяло да бъде изградено според подходящите си размери, то тогава вие ще получите същите размери като Ноевия ковчег.
към текста >>
За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към с
лед
атлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради с
лед
атлантското тяло.
Защо са дадени точните размери на Ноевия ковчег в Библията?
За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради следатлантското тяло.
Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са резултат на мисъл-формата, която Ной преживява в ковчега. Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин. Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си.
към текста >>
Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през с
лед
атлантските времена.
Защо са дадени точните размери на Ноевия ковчег в Библията? За да може човекът, който трябваше да представлява прехода от атлантски времена към следатлантски времена, да има около себе си една структура – 300 аршина дължина, 50 аршина ширина, 30 аршина височина, – от чиито дължина, широчина и дължина да изгради подходяща мислоформа, която да стане причината по правилен начин да се изгради следатлантското тяло. Тук вие имате символ, от който са взети размерите на вашето съвременно тяло и които са резултат на мисъл-формата, която Ной преживява в ковчега. Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин.
Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена.
Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си. Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло. Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида. През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха .
към текста >>
Сега човекът е еволюирал от Атлантида до с
лед
Атлантида.
Не без причина Ной е бил поставен в ковчега и ковчегът е бил описан по този начин. Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си. Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло.
Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида.
През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха . Това трябва да бъде представено на човека. Днес мерките на човешкото тяло са пропорции 300 към 50 към 30. В бъдеще неговото тяло ще бъде изградено съвсем по-различно. Какво ще даде на съвременния човек мисъл-формата за изграждане на бъдещето му тяло?
към текста >>
През епохата, която ще пос
лед
ва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през с
лед
ната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през с
лед
ващата епоха .
Ковчегът е бил изграден така, че човешкото тяло да може правилно да бъде оформено през следатлантските времена. Цялото човечество е било възпитавано в употребата на действени символи. Понастоящем човекът носи мерките на Ноевия ковчег в себе си. Когато човек протегне ръцете си нагоре, мерките на Ковчега се изразяват в мерките на съвременното човешко тяло. Сега човекът е еволюирал от Атлантида до след Атлантида.
През епохата, която ще последва нашата, човешкото тяло отново ще бъде по-различно оформено; и днес също така човекът трябва да изживее онези мисъл-форми, които ще са в състояние през следната епоха да изградят причините за подходящите размери на телата през следващата епоха .
Това трябва да бъде представено на човека. Днес мерките на човешкото тяло са пропорции 300 към 50 към 30. В бъдеще неговото тяло ще бъде изградено съвсем по-различно. Какво ще даде на съвременния човек мисъл-формата за изграждане на бъдещето му тяло? Това също ни е казано.
към текста >>
И тези размери на Соломоновия храм, когато бъдат реализирани във физическа форма, представляват, в дълбока символичност цялата физическа система на човека от с
лед
ната епоха, 6-та велика епоха.
Днес мерките на човешкото тяло са пропорции 300 към 50 към 30. В бъдеще неговото тяло ще бъде изградено съвсем по-различно. Какво ще даде на съвременния човек мисъл-формата за изграждане на бъдещето му тяло? Това също ни е казано. Това са размерите на Соломоновия храм.
И тези размери на Соломоновия храм, когато бъдат реализирани във физическа форма, представляват, в дълбока символичност цялата физическа система на човека от следната епоха, 6-та велика епоха.
към текста >>
Онова, което се явява като мисъл и чувство в един период е външната форма за с
лед
ващия.
Всичко, което е действено в човечеството, започва от вътрешността на човешкото същество, а не отвън.
Онова, което се явява като мисъл и чувство в един период е външната форма за следващия.
И индивидуалностите, които ръководят човечеството, трябва да внедрят мисъл-формите в него много хиляди години предварително, за да могат те да станат реалност по-късно. Ето тук ви се дава въздействието на мисъл-формите, които биват активирани чрез такива символични фигури. Те имат много реално значение".
към текста >>
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо пос
лед
ният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос.
Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
към текста >>
В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от г
лед
на точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съотношение на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части.
В допълнение на това Франц Кочи в своя труд "Подробни измервания на трите измерения на Ноевия ковчег от гледна точка на геометрията и механиката", /преведен от полски на немски от Венцел Бауер Ньопл, Берлин, 1899/, се демонстрира математически, че единственото възможно и подходящо съотношение на ширината към височината на едно четиристранно празно тяло, което съчетава използването на най-малкото количество материал с най-голяма стабилност би било да се вземе 5 /по-точно 5,322232/ за ширината и за височината 3 /по-точно 2,967768/ равни части.
И това е пропорцията, в която фактически е бил построен ковчегът".
към текста >>
В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; с
лед
това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
/*10/ – Щайнер често цитира този пасаж от Тимеус, но го дава във формулировката, която използва Винсенц Кнауер, венециански философ, лично познат, чиято книга: "Развитието на частичното разрешение на главните философски проблеми от времето на Талес до Роберт Хамерлинг", образуващи част от неговата лична библиотека. В нея специалният пасаж тук е цитиран: "Бог положи тази душа в кръстна формация през Вселената и над нея разстла световното тяло".
В английския превод този пасаж е: "Тогава Той взе цялата материя и я разряза по средата на две ленти, които той постави на кръст една върху друга в средните им точки, за да оформи фигура като буквата Х; след това прегъна краищата наоколо в кръг и ги завърза един с друг срещу точката, в която лентите се кръстосваха, за да образува два кръга – един вътрешен и един външен".
към текста >>
Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както с
лед
ва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора.
Според мнението на древните имало е два кръга с най-голямо значение във Вселената: небесният екватор и еклиптиката. Преводачът на книгата, която е притежавал Р.
Щайнер, /Винсенц Кнауер/, прави коментар върху този пасаж, както следва: "И тъй в аргументите на Платон самата душа е, която, в резултата на тайнствен процес, разпростря себе си като пространствен образ на еклиптиката и екватора.
Ако положението на тези два най-големи кръга един към друг се представи под формата на гръцката буква Х /Chi – представена да лежи хоризонтално/, това би било едно много подходящо сравнение. Тези два кръга се пресичат в ъгъл от 23? градуса. Движението на екватора е от Изток към Запад /когато наблюдателят е обърнат с лице към Север/, а движението на еклиптиката е от Запад към Изток".
към текста >>
В.. /с
лед
ва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма.
В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма.
Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам. Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам. Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
към текста >>
Там се казва, че според изс
лед
ванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма.
Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам. Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
към текста >>
Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, с
лед
като бе създал Своя свет.
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво?
Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет.
Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове.
към текста >>
/*2/ – Във връзка със с
лед
ващото описание виж основните творби на Рудолф Щайнер: "Космична памет", Ню Йорк, 1971 г.
/*2/ – Във връзка със следващото описание виж основните творби на Рудолф Щайнер: "Космична памет", Ню Йорк, 1971 г.
и "Окултна наука", очерк, Лондон, 1969 г.
към текста >>
/*3/ – Няколко много недостатъчно записани изречения с
лед
ват във всички текстове.
/*3/ – Няколко много недостатъчно записани изречения следват във всички текстове.
В текста на Вегелан е както следва: "Тогава астралното тяло бива проникнато от Манас, Будхи се появява в етерното тяло и принципът Отец във физическото тяло. И тази работа напредва дотам, че може да се сформира мозък и да се дойде до точката, където съществото се научава да казва "аз". Това е случаят с Урсемитите".
към текста >>
В текста на Вегелан е както с
лед
ва: "Тогава астралното тяло бива проникнато от Манас, Будхи се появява в етерното тяло и принципът Отец във физическото тяло.
/*3/ – Няколко много недостатъчно записани изречения следват във всички текстове.
В текста на Вегелан е както следва: "Тогава астралното тяло бива проникнато от Манас, Будхи се появява в етерното тяло и принципът Отец във физическото тяло.
И тази работа напредва дотам, че може да се сформира мозък и да се дойде до точката, където съществото се научава да казва "аз". Това е случаят с Урсемитите".
към текста >>
Щайнер на атомната теория като философия на живота и неговия възг
лед
относно естеството на атома от окултна г
лед
на точка.
За да се избегне възможен източник за сериозно криво разбиране относно различните изявления, направени от Р. Щайнер за атома и за бъдещите нови сили на природата, необходимо е да се подчертае, че тези различни изказвания трябва да бъдат разглеждани в съответния контекст. Особено е необходимо да се прави разлика между критичността на Р.
Щайнер на атомната теория като философия на живота и неговия възглед относно естеството на атома от окултна гледна точка.
към текста >>
Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възг
лед
за атомната концепция", 1882 г.
Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г.
и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа. Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер. Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл.
към текста >>
Този основен възг
лед
преминава през целия труд на Р. Щайнер.
Неговата критика на атомната теория като философия на живота най-напред беше изразена в неговото есе "Единственият възможен възглед за атомната концепция", 1882 г. и "Атомната теория и нейното опровержение", 1890 г. които имат за цел да покажат, че не е възможно да се счита атомът за "основен принцип на цялото съществуване". Така както телеграфната жица и електричеството са само преносители на онова, което е съществено, така атомите също са само агенти или носители на въздействието, произведено от духа.
Този основен възглед преминава през целия труд на Р. Щайнер.
Даже в един от неговите трудове, в своята автобиография /"Моят жизнен път", гл. 32 той казва: "Атомите или атомните структури могат да бъдат само резултат от духовно действие или органично действие".
към текста >>
Тук той бе говорил от окултна г
лед
на точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство.
Нещо съвсем по-различно е включено в изказванията относно атома, които той направи в настоящата лекция.
Тук той бе говорил от окултна гледна точка на много ограничен кръг за атома като прототипен строителен материал на природата, във връзка със Свободното масонство.
Тъй като, по същия начин, по който природата трябваше да бъде осветена чрез масонския култов символизъм, така Р. Щайнер искаше да събуди чрез Култово-символична секция на неговата Езотерична школа, за която тези лекции бяха една подготовка, знанието че "Лабораторната маса в бъдеще би трябвало да стане един олтар" и че импулсът на алтруизъм трябва да бъде вграден в социалния ред, ако трябва да запазим да не загине нашата улталитаристична култура чрез егоизъм. Ето защо заедно с това той публикува в "Основен социален закон": "В едно общество на работещи заедно човешки същества, добруването на обществото би било по-голямо, колкото по-малко отделният индивид изисква за себе си част от работата, която той самият е извършил; това ще рече, повечето от тези части, които той прави, ще предаде на своите съработници, а и колкото повече неговите изисквания са задоволени не от неговата работа, но от работата, извършена от други" /цитирано от "Антропософия и социален въпрос"/.
към текста >>
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на пос
лед
ните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век.
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век.
Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини. Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р. Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят". /Виж също лекция 9.
към текста >>
Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възг
лед
за живота, подтикна Р.
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век.
Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р.
Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини. Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р. Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят". /Виж също лекция 9. от 16.
към текста >>
Това че физиката от този период бе започнала да изс
лед
ва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р.
Поводът, по който той казва това, не е свързан с окултизма, а с външната наука и бе резултат от прозирането на въздействията на последните открития на физиката, които биха оказали влияния върху човечеството в края на 19-и и в началото на 20-и век. Прозирането на факта, че съвременната наука и технология бързо напредват до степен, при която те биха могли да допринасят за добруването на човечеството, само ако човешките души се обогатят и задълбочат чрез един теософски възглед за живота, подтикна Р. Щайнер да подкрепи публикуването на духовни истини.
Това че физиката от този период бе започнала да изследва връзката между атома, електричеството и етерните сили се считаше от Р.
Щайнер за изключително важна точка в развитието на човешката мисъл, защото като окултист той знаеше, че "нова точка на подход ще бъде достигната от атома към минерално-физическия свят". /Виж също лекция 9. от 16. декември 1904 г. и забележката към нея 22/.
към текста >>
Пос
лед
ната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21.
Последната мисъл той не я разширява, тя получава по-ясен контур чрез бележките на лекция 15 от 21.
октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция.
към текста >>
Буквален превод на онова, което той бе казал там е с
лед
ното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос.
октомври 1905 г. и допълнителните бележки на лекцията от 21. октомври 1907 г., според които окултистът е в състояние да накара атома "да расте"* /*Много години по-късно, в една лекция в Берлин на 22. юни 1905 г. Р. Щайнер отново говори за атома във връзка с юпитеровата еволюция и споменава горната лекция.
Буквален превод на онова, което той бе казал там е следното: "Преди съм казвал, че атомът е изграден от целия Космос.
Вие можете да намерите това отново в онези ранни лекции, които бяха държани в самото начало на нашата Берлинска дейност". А същевременно се споменава за човешката способност да прави атома да се "свива". За неговите слушатели по онова време тези мисли не са били съвсем нови. Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г.
към текста >>
НАГОРЕ