Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
45
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
Намерени са
55582
резултата от
1867
текста в
56
страници с части от думите : '
Лед
'.
На страница
45
:
1000
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Начало на бо
лед
уването.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да пог
лед
нем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
2.
Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки. Пети том
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде с
лед
вано от други въплъщения?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори? -
към текста >>
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е с
лед
ствие на редица външни фактори?
Въпросите за дълбокия смисъл на живота и на човешката съдба са тясно свързани с основния въпрос: - Живеем ли само веднъж или нашето настоящо въплъщение вече е предхождано и ще бъде следвано от други въплъщения?
Има ли по-дълбоки закономерности, които лежат в основата на човешката съдба или тя е следствие на редица външни фактори?
-
към текста >>
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възг
лед
ите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат.
В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове. Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука». Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от г
лед
ната точка на модерната природна наука».
Както се вижда от запитвания и многобройни нови публикации, понастоящем много хора приемат възгледите за прераждането като правилни за тях или поне не ги отричат. В това отношение е залегнало едно чувство, което мисловно не може да се обоснове.
Едно такова обоснование, подходящо за днешното мислене беше дадено от Рудолф Щайнер (1861-1925) още в началото на нашето столетие, когато през 1903 година той публикува два трактата «Реинкарнация и карма» и «Как действа кармата» като «необходими представи от гледната точка на модерната природна наука».
Други основоположни изложения има в неговите основни произведения «Теософия» (глава: Прераждане на духа и съдба) и «Въведение в тайната наука». Тези изложения и днес още могат да се третират като най-доброто въведение в тази тема.
към текста >>
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възг
лед
и на антропософията.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки. Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови г
лед
ни точки.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията.
Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество. Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Кулминацията се достига през 1924 година, пос
лед
ната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изс
лед
вания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата му лекторска дейност той ги излагаше и разширяваше от все нови гледни точки.
Кулминацията се достига през 1924 година, последната година от неговата творческа дейност, когато в повече от осемдесет лекции той изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармичните взаимовръзки за членовете на Антропософското общество.
Тези кармични разглеждания бяха публикувани в 6 тома в «Събрани съчинения на Рудолф Щайнер» и в поредицата «Рудолф Щайнер - джобни книги».
към текста >>
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV с
лед
ва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на с
лед
ващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
Първите четири тома съдържат държаните в Дорнах поредици от лекции, а в петия и в шестия том са събрани лекциите, държани в други градове. Лекциите са били предназначени за слушатели, които са били запознати с основните понятия на антропософията, развити в гореспоменатите произведения на Рудолф Щайнер. Това определя стила на неговите изложения.
Понеже особено обширната поредица на лекциите от Дорнах в томовете от I до IV следва едно вътрешно изграждане и в първите лекции са дадени съществени основни положения за разбирането на следващите ги лекции, за изучаването им се препоръчва да се спази техния порядък.
към текста >>
3.
Съдържание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Г
лед
ни точки за разбирането на човешката съдба. Гарибалди.
Заблуждението на нашата цивилизация. Първичната мъдрост. Озарението в мистериите и пра учителите. Лунни същества и слънчеви същества.
Гледни точки за разбирането на човешката съдба. Гарибалди.
към текста >>
Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека с
лед
смъртта.
Акашовата хроника. Отрицателното пространство на Слънцето и слънчевите същества.
Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека след смъртта.
Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в следсмъртното съществуване. Подготвяне на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите. Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили. Прозрение на същността на болестта.
към текста >>
Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в с
лед
смъртното съществуване.
Акашовата хроника. Отрицателното пространство на Слънцето и слънчевите същества. Съвместното действие на йерархиите и тяхното влияние върху човека след смъртта.
Усвояване на тайните на звездите чрез етерното тяло в следсмъртното съществуване.
Подготвяне на по-късните човешки органи чрез моралната и етерна писменост на звездите. Душевни връзки, които водят от един земен живот в предишния земен живот; преобразуването на тези сили. Прозрение на същността на болестта.
към текста >>
Унищожението на първия Гьотеанум и Ко
лед
ното събрание в Дорнах 1923/24 г.
Унищожението на първия Гьотеанум и Коледното събрание в Дорнах 1923/24 г.
като нов импулс за антропософското движение. Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния живот» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция. Сферата на Луната. Срещата с пра учителите на човечеството. Животът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния живот като първи зародиш на новото въплъщение.
към текста >>
Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разг
лед
ано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния живот» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция.
Унищожението на първия Гьотеанум и Коледното събрание в Дорнах 1923/24 г. като нов импулс за антропософското движение.
Човешкото същество в живота между смъртта и едно ново раждане, разгледано под трите аспекта на «смъртта», на «изчезването на земния живот» и на «звездите» въз основа на степените на познанието - имагинация, инспирация, интуиция.
Сферата на Луната. Срещата с пра учителите на човечеството. Животът на душата в Космоса, обратното изживяване на земния живот като първи зародиш на новото въплъщение. Изживяването на страдания, причинени на другите.
към текста >>
Методика на изс
лед
ването на кармата.
Методика на изследването на кармата.
към текста >>
4.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възг
лед
и антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне.
Днес бих искал да започна тези лекции[1] за членовете на Антропософското общество, като ви обясня, как чрез своите възгледи антропософията повдига нагоре цялото човешко съзнание, изтръгвайки го от земното притегляне.
Едва ли е възможно за някой човек, който стои вътре в общата цивилизация, да мисли днес по друг начин, освен че с неговия земен живот между раждането и смъртта той принадлежи на Земята. Всичко друго, принадлежността към един духовен свят, в повечето случаи е само една вяра, едно предчувствие и други подобни. Едно вникване в принадлежността на човека към нещо друго, освен това, което е на Земята, всъщност е почти невъзможно за днешния човек, който трябва да получи своето възпитание и цялото свое образование от днешната цивилизация. И въпреки това, тъкмо тази вяра, че човек има работа само със земни отношения, е голямата грешка на нашата цивилизация, на целия наш съвременен духовен живот, голямата грешка на целия западноевропейски и средноевропейски свят. Само Изтокът си е запазил едно, макар и упадъчно съзнание за принадлежността на човека към заобикалящите Земята свръхсетивни мирови същества и сили.
към текста >>
Често съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изс
лед
ва човекът с неговия земен живот, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно.
Искам да изходя от нещо, което има известно научно значение, което може би за някои не е симпатично, но то ще бъде нещо лесно.
Често съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изследва човекът с неговия земен живот, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно.
Естествената наука вярва, че първата яйцеклетка е най-сложното тяло, което може да съществува на Земята. Размишлява се върху сложната структура, която яйцеклетката може да има. Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата! А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката.
към текста >>
Казва се, че в пос
лед
но време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата!
Искам да изходя от нещо, което има известно научно значение, което може би за някои не е симпатично, но то ще бъде нещо лесно. Често съм подчертавал в антропософските лекции, че даже и когато чисто естествено научно се изследва човекът с неговия земен живот, той представя доказателството, че в неговото образуване се намесва нещо, което е извънземно. Естествената наука вярва, че първата яйцеклетка е най-сложното тяло, което може да съществува на Земята. Размишлява се върху сложната структура, която яйцеклетката може да има.
Казва се, че в последно време атомът е станал едно чудесно същество, а да не говорим за молекулата!
А нещо такова, като клетката, то е ужасно сложно! - Но случаят съвсем не е такъв при яйцеклетката. В действителност яйцеклетката съвсем не е сложно тяло, а тя представлява един хаос. Всяка химическо-физическа структура се разпада и преди да може да се роди живо същество, яйцеклетката трябва да се разпадне в хаотичен прах. Именно този е смисълът на оплождането, че то привежда зародиша в хаос, така че в майчиния организъм съществува една съвсем раздробена материя.
към текста >>
Това е нещо, което по отношение на днешните възг
лед
и изглежда като една безсмислица, обаче тази безсмислица е истината.
Това е нещо, което по отношение на днешните възгледи изглежда като една безсмислица, обаче тази безсмислица е истината.
Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по отношение на приетите възгледи. Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука? - То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се мисли. Но съществува също и едно външно доказателство за този факт. В нашия биологически изследователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство.
към текста >>
Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по отношение на приетите възг
лед
и.
Това е нещо, което по отношение на днешните възгледи изглежда като една безсмислица, обаче тази безсмислица е истината.
Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по отношение на приетите възгледи.
Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука? - То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се мисли. Но съществува също и едно външно доказателство за този факт. В нашия биологически изследователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство. Там бяха направени изследвания върху функцията на далака.
към текста >>
Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изс
лед
ване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука?
Това е нещо, което по отношение на днешните възгледи изглежда като една безсмислица, обаче тази безсмислица е истината. Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по отношение на приетите възгледи.
Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука?
- То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се мисли. Но съществува също и едно външно доказателство за този факт. В нашия биологически изследователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство. Там бяха направени изследвания върху функцията на далака. Вие знаете може би, че далакът винаги е бил считан като един проблематичен орган.
към текста >>
В нашия биологически изс
лед
ователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство.
Това е нещо, което по отношение на днешните възгледи изглежда като една безсмислица, обаче тази безсмислица е истината. Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по отношение на приетите възгледи. Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука? - То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се мисли. Но съществува също и едно външно доказателство за този факт.
В нашия биологически изследователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство.
Там бяха направени изследвания върху функцията на далака. Вие знаете може би, че далакът винаги е бил считан като един проблематичен орган. Разказва се за един строг университетски изпит, при който професорът казъл на кандидатите, задавайки въпроса: - Можете ли да ми кажете нещо за далака? - Кандидатът помисля и жалко заеква: - Забравих това. - Тогава професорът казва: - Жалко!
към текста >>
Там бяха направени изс
лед
вания върху функцията на далака.
Това е ужасното в нашето днешно време, че когато човек говори истината, тя изглежда като една безсмислица, една нелепост по отношение на приетите възгледи. Сега някой може да каже: - Това, което твърдиш тук, е резултат на окултното виждане, на окултното изследване; но може ли да се докаже то, да се провери със средствата на съвременната естествена наука? - То може да бъде проверено; това могат да сторят много повече хора, отколкото обикновено се мисли. Но съществува също и едно външно доказателство за този факт. В нашия биологически изследователски институт в Щутгарт ние получихме едно забележително външно доказателство.
Там бяха направени изследвания върху функцията на далака.
Вие знаете може би, че далакът винаги е бил считан като един проблематичен орган. Разказва се за един строг университетски изпит, при който професорът казъл на кандидатите, задавайки въпроса: - Можете ли да ми кажете нещо за далака? - Кандидатът помисля и жалко заеква: - Забравих това. - Тогава професорът казва: - Жалко! - Никой човек никога не е знаел това, вие сте били единственият, а сте го забравили. -
към текста >>
Изхождайки от духовната наука, аз дадох определен метод, според който госпожа д-р Колиско[2] направи изс
лед
ване на далака и неговата функция.
Изхождайки от духовната наука, аз дадох определен метод, според който госпожа д-р Колиско[2] направи изследване на далака и неговата функция.
Вярно е, че това изследване още се оспорва, но то ще се наложи, защото е действително точно. А сега се установи нещо друго. Човек трябва да прави някои неща така, както не би ги направил по свое желание, а защото другите прилагат тези методи. Така ние се решихме да екстирпираме далака на питомни зайци. Това не е никаква вивисекция, а една проста операция и ние направихме всичко възможно, за да не бъдат измъчвани животните.
към текста >>
Вярно е, че това изс
лед
ване още се оспорва, но то ще се наложи, защото е действително точно.
Изхождайки от духовната наука, аз дадох определен метод, според който госпожа д-р Колиско[2] направи изследване на далака и неговата функция.
Вярно е, че това изследване още се оспорва, но то ще се наложи, защото е действително точно.
А сега се установи нещо друго. Човек трябва да прави някои неща така, както не би ги направил по свое желание, а защото другите прилагат тези методи. Така ние се решихме да екстирпираме далака на питомни зайци. Това не е никаква вивисекция, а една проста операция и ние направихме всичко възможно, за да не бъдат измъчвани животните. Обаче един от тези питомни зайци умря, понеже се простуди; след операцията този заек, не беше донесен в топло помещение.
към текста >>
Обаче един от тези питомни зайци умря, понеже се простуди; с
лед
операцията този заек, не беше донесен в топло помещение.
Вярно е, че това изследване още се оспорва, но то ще се наложи, защото е действително точно. А сега се установи нещо друго. Човек трябва да прави някои неща така, както не би ги направил по свое желание, а защото другите прилагат тези методи. Така ние се решихме да екстирпираме далака на питомни зайци. Това не е никаква вивисекция, а една проста операция и ние направихме всичко възможно, за да не бъдат измъчвани животните.
Обаче един от тези питомни зайци умря, понеже се простуди; след операцията този заек, не беше донесен в топло помещение.
към текста >>
Когато сецирахме питомния заек, ние намерихме едно съвсем малко органическо тяло във формата на сфера, което впос
лед
ствие се беше образувало от действието на Космоса в организма на заека - напълно според възг
лед
а, че яйцеклетката се представя като едно хаотично тяло - с
лед
като бяхме премахнали условието за действие само на Земята.
Докато далакът беше на неговото място, Космосът не можеше да направи нищо; когато се отнеме далака, на неговото място остава само етерният далак. Благодарение на това етерният далак се подрежда така, както отговаря на действието на Космоса в него. Какво можеше да се очаква? Че на място на формата на далака се поражда нещо в космическа форма, че се поражда едно подражание на космическото: Като такова подражание се ражда една сферична форма. И действително!
Когато сецирахме питомния заек, ние намерихме едно съвсем малко органическо тяло във формата на сфера, което впоследствие се беше образувало от действието на Космоса в организма на заека - напълно според възгледа, че яйцеклетката се представя като едно хаотично тяло - след като бяхме премахнали условието за действие само на Земята.
Така кармата направи ние да достигнем до едно външно доказателство на това, което трябва да се твърди в една напълно отделна област.
към текста >>
Така положението е действително такова, че когато днес човек развива своите чувства от настоящата цивилизация, той не може да постъпи по друг начин, освен да се ограничи в нещо, което лежи в цивилизацията на Земята и съвсем не може да насочи пог
лед
а навън в далечините на света.
Така положението е действително такова, че когато днес човек развива своите чувства от настоящата цивилизация, той не може да постъпи по друг начин, освен да се ограничи в нещо, което лежи в цивилизацията на Земята и съвсем не може да насочи погледа навън в далечините на света.
към текста >>
Сега, за да имате основите за по-нататъшните изложения, днес аз трябва да припомня, как в моята книга «Тайната наука» е казано, че днешната Луна се е отделила някога от Земята, с
лед
като по-рано е образувала едно тяло с нея.
Сега, за да имате основите за по-нататъшните изложения, днес аз трябва да припомня, как в моята книга «Тайната наука» е казано, че днешната Луна се е отделила някога от Земята, след като по-рано е образувала едно тяло с нея.
Това е нещо, което се получава за ясновиждането, което обаче е признато вече и от днешната наука. Особено през последните години се появи едно литературно движение, което се съобразява с това отношение на Луната към Земята[3], макар и по погрешен начин. Ние трябва да осъзнаем, че така, както Луната днес се явява на небето, някога тя е образувала едно единство със Земята, че е била изхвърлена вън от Земята, ако мога да се изразя така, и от определено време се върти около Земята
към текста >>
Особено през пос
лед
ните години се появи едно литературно движение, което се съобразява с това отношение на Луната към Земята[3], макар и по погрешен начин.
Сега, за да имате основите за по-нататъшните изложения, днес аз трябва да припомня, как в моята книга «Тайната наука» е казано, че днешната Луна се е отделила някога от Земята, след като по-рано е образувала едно тяло с нея. Това е нещо, което се получава за ясновиждането, което обаче е признато вече и от днешната наука.
Особено през последните години се появи едно литературно движение, което се съобразява с това отношение на Луната към Земята[3], макар и по погрешен начин.
Ние трябва да осъзнаем, че така, както Луната днес се явява на небето, някога тя е образувала едно единство със Земята, че е била изхвърлена вън от Земята, ако мога да се изразя така, и от определено време се върти около Земята
към текста >>
Преди това време се поставя неопределеното и с
лед
като се е преминало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци.
Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че човечеството, както то е днес, е живяло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи.
Преди това време се поставя неопределеното и след като се е преминало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци.
Това всъщност е много смешен възглед! Това, което историкът може да каже, важи за няколко столетия. През тези столетия хората са били подобни на днешните хора, естествено те не са били така умни, но все пак са били подобни на днешните хора. Така умни, каквито сме ние, хората са станали едва в последните столетия; но като се абстрахираме от нашето по-голямо остроумие, те са били такива, каквито сме ние днес. Египтяните са били суеверни, имали са мумии; но като оставим настрана остроумието, ние си ги представяме иначе общо взето както днешните хора!
към текста >>
Това всъщност е много смешен възг
лед
!
Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че човечеството, както то е днес, е живяло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи. Преди това време се поставя неопределеното и след като се е преминало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци.
Това всъщност е много смешен възглед!
Това, което историкът може да каже, важи за няколко столетия. През тези столетия хората са били подобни на днешните хора, естествено те не са били така умни, но все пак са били подобни на днешните хора. Така умни, каквито сме ние, хората са станали едва в последните столетия; но като се абстрахираме от нашето по-голямо остроумие, те са били такива, каквито сме ние днес. Египтяните са били суеверни, имали са мумии; но като оставим настрана остроумието, ние си ги представяме иначе общо взето както днешните хора! Преди това е съществувал един период, за който не знаем нищо.
към текста >>
Така умни, каквито сме ние, хората са станали едва в пос
лед
ните столетия; но като се абстрахираме от нашето по-голямо остроумие, те са били такива, каквито сме ние днес.
Но естествено, когато разглеждаме такива неща, ние трябва да се освободим от предразсъдъка, като че човечеството, както то е днес, е живяло на Земята от времето, когато са били създадени писмените документи. Преди това време се поставя неопределеното и след като се е преминало през това неопределено, се стига да човеците-маймуни или до маймуните-човеци. Това всъщност е много смешен възглед! Това, което историкът може да каже, важи за няколко столетия. През тези столетия хората са били подобни на днешните хора, естествено те не са били така умни, но все пак са били подобни на днешните хора.
Така умни, каквито сме ние, хората са станали едва в последните столетия; но като се абстрахираме от нашето по-голямо остроумие, те са били такива, каквито сме ние днес.
Египтяните са били суеверни, имали са мумии; но като оставим настрана остроумието, ние си ги представяме иначе общо взето както днешните хора! Преди това е съществувал един период, за който не знаем нищо. Но след като този период, за който не знаем нищо, е траел дълго време, по-рано хората били човекомаймуни.
към текста >>
Но с
лед
като този период, за който не знаем нищо, е траел дълго време, по-рано хората били човекомаймуни.
Това, което историкът може да каже, важи за няколко столетия. През тези столетия хората са били подобни на днешните хора, естествено те не са били така умни, но все пак са били подобни на днешните хора. Така умни, каквито сме ние, хората са станали едва в последните столетия; но като се абстрахираме от нашето по-голямо остроумие, те са били такива, каквито сме ние днес. Египтяните са били суеверни, имали са мумии; но като оставим настрана остроумието, ние си ги представяме иначе общо взето както днешните хора! Преди това е съществувал един период, за който не знаем нищо.
Но след като този период, за който не знаем нищо, е траел дълго време, по-рано хората били човекомаймуни.
към текста >>
Виждате ли, това е един възг
лед
, от който трябва да се освободим.
Виждате ли, това е един възглед, от който трябва да се освободим.
Човекът е населявал Земята по-рано от животните, само че в друга форма, той е по-старото същество. Можете да прочете това в моята книга «Тайната наука». И така, тогава хората, които са живели съвместно с древните пра учители, които не бяха приели още човешки тела, които са живели в духовни тела, са преживели, че с отделянето на Луната от Земята, на което са били свидетели - ние самите сме го изживели, - тези същества, които бяха живели между тях като пра учители, бяха се преместили в Космоса и от тогава насам обитават не Земята, а Луната. Така че ние всъщност трябва да считаме, че от Земята са се отделили не само физическото вещество на Луната, а също и съществата, които досега духовно са населявали Земята. Даже от гледна точка на естествената наука е така, че ние можем да говорим за тези същества, че някога те са напуснали Земята - те не са подчинени по същия начин на раждането и смъртта както човекът - живеят на Луната, докато Луната отдавна е изгубила своите вещества и се е преобразила.
към текста >>
Даже от г
лед
на точка на естествената наука е така, че ние можем да говорим за тези същества, че някога те са напуснали Земята - те не са подчинени по същия начин на раждането и смъртта както човекът - живеят на Луната, докато Луната отдавна е изгубила своите вещества и се е преобразила.
Виждате ли, това е един възглед, от който трябва да се освободим. Човекът е населявал Земята по-рано от животните, само че в друга форма, той е по-старото същество. Можете да прочете това в моята книга «Тайната наука». И така, тогава хората, които са живели съвместно с древните пра учители, които не бяха приели още човешки тела, които са живели в духовни тела, са преживели, че с отделянето на Луната от Земята, на което са били свидетели - ние самите сме го изживели, - тези същества, които бяха живели между тях като пра учители, бяха се преместили в Космоса и от тогава насам обитават не Земята, а Луната. Така че ние всъщност трябва да считаме, че от Земята са се отделили не само физическото вещество на Луната, а също и съществата, които досега духовно са населявали Земята.
Даже от гледна точка на естествената наука е така, че ние можем да говорим за тези същества, че някога те са напуснали Земята - те не са подчинени по същия начин на раждането и смъртта както човекът - живеят на Луната, докато Луната отдавна е изгубила своите вещества и се е преобразила.
към текста >>
Аз употребявам с
лед
ното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия.
Този факт е известен в това отношение на естествената наука, но не му се обръща внимание. Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира. - Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели.
Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия.
Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел. Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса.
към текста >>
Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща с
лед
15 години от Америка и отново познава своя приятел.
Веднъж при една лекция аз бях запитан: - Казва се, че пчелите като пчелно семейство имат определено отношение към пчеларя, че при неговата смърт, ако той е бил особено привързан към своите пчели, става така, че пчелното семейство забелязва това, чувства това и също умира. - Как е възможно това? - Отделните пчели не притежават никаква способност да познават човека, а пчелното семейство не е друго, освен сбор от отделните пчели! - Това обаче не е вярно, пчелното семейство съвсем не е сбор от отделните пчели. Аз употребявам следното сравнение: Имало е двама човеци преди две десетилетия.
Единият отишъл в Америка, другият останал там, където е бил по-рано; първият се завръща след 15 години от Америка и отново познава своя приятел.
Въпросът съвсем не се касае за отделните части; от първоначалното вещество на този приятел не е останало нищо. Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса. Напротив останали са духовните същества, които са населявали Луната.
към текста >>
Това се показва тогава, когато разг
лед
аме малко по-точно онова, което наричаме карма.
Така и при пчелите не става въпрос за отделните пчели, а за интелигентността на пчелното семейство, а тя не се различава особено от тази на човека. И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса. Напротив останали са духовните същества, които са населявали Луната. Как въпреки това тези същества са продължили да действат върху земното човечество, това съвсем ясно се показва пред едно действително инициационно наблюдение.
Това се показва тогава, когато разгледаме малко по-точно онова, което наричаме карма.
Днес искам да започна с това, а след това ние ще продължим тези разглеждания в следващите лекции.
към текста >>
Днес искам да започна с това, а с
лед
това ние ще продължим тези разглеждания в с
лед
ващите лекции.
И ние като човеци сме нещо различно от нашите клетки, от нашите отделни органи. И както от онези приятели, които преди 10 години са присъствали на моите лекции, тук не съществува вече нищо физическо, а само тяхната духовно-душевна същност, така и при Луната не съществува вече онова вещество, което някога е излязло от Земята, то отдавна вече неколкократно се е сменяло в Космоса. Напротив останали са духовните същества, които са населявали Луната. Как въпреки това тези същества са продължили да действат върху земното човечество, това съвсем ясно се показва пред едно действително инициационно наблюдение. Това се показва тогава, когато разгледаме малко по-точно онова, което наричаме карма.
Днес искам да започна с това, а след това ние ще продължим тези разглеждания в следващите лекции.
към текста >>
Да говорим за първия човек, когато с
лед
запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас.
Какъвто и да бъде той, ние се свързваме вътрешно с него. Ние съвсем не обръщаме внимание на това, какъв е той външно, а се чувстваме свързани с него. Това е единият вид крайност. Другият вид е, че се запознаваме с един човек, не чувстваме тази вътрешна връзка, но можем да получим от него интелектуално или морално впечатление. Ние можем добре да го опишем.
Да говорим за първия човек, когато след запознанството се намираме всред хора, които също го познават, е нещо неприятно за нас.
Ние имаме чувството, че ни е неприятно да говорим за него, защото отношението ни към него е лично, то е нещо вътрешно. Другия човек можем хубаво да опишем, можем да кажем, че той е умен или глупав, можем да го опишем в подробности, обаче живеем без вътрешно съучастие към него. Има хора, с които току що сме се запознали и ни се случва да ги сънуваме. Сънищата за някой човек не ни напускат вече. Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него.
към текста >>
При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далеког
лед
а си към сушата и вижда там едно младо момиче.
Запознаваме се с някой друг, ежедневно сме заедно с него: Но нямаме никакви сънища за него. Нашето вътрешно същество не е така силно обхванато, за да го сънуваме. Такъв случай, някой да живее така както Гарибалди[5], който чувстваше вътрешната връзка и тогава, когато не са съществували непосредствени лични отношения, е рядък, но и такива случаи се срещат. Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените.
При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче.
В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена. Той се отправя бързо към сушата със своя кораб. Там среща един човек, който го посреща приятелски и го запитва, дали не иска да обядва в неговия дом. Гарибалди се съгласява. Този човек е бащата на момичето, което той вижда на сушата!
към текста >>
Жена му умира, той се оженва с
лед
това за друга.
Чрез такива преживявания Гарибалди се враства повече в живота.
Жена му умира, той се оженва след това за друга.
С тази втора жена той се свързва по един напълно буржоазен начин; обаче тази женитба трае само един ден!
към текста >>
Когато ги обгърнем с пог
лед
, те ни показват, че по отношение на кармата човек може да се отнася спрямо другите хора по два начина.
Това са неща, при които почти докосваме кармата с носа си.
Когато ги обгърнем с поглед, те ни показват, че по отношение на кармата човек може да се отнася спрямо другите хора по два начина.
Съвършено други са кармическите отношения, когато човек чувства вътрешната принадлежност и когато той може да опише другия човек само външно.
към текста >>
Но именно тогава, когато насочим пог
лед
върху такива кармически изживявания, както това запознаване с друг човек, при което красотата или грозотата нямат никакво значение, а отвътре избликва импулсът за принадлежност, нашето внимание се насочва към влиянието на онези същества, които аз описах като пра учители, които и днес още продължават да действат, обаче отвън, от Космоса.
Но именно тогава, когато насочим поглед върху такива кармически изживявания, както това запознаване с друг човек, при което красотата или грозотата нямат никакво значение, а отвътре избликва импулсът за принадлежност, нашето внимание се насочва към влиянието на онези същества, които аз описах като пра учители, които и днес още продължават да действат, обаче отвън, от Космоса.
Такива отношения интересуват преди всичко тези лунни същества и чрез такива отношения те взимат най-вътрешно участие в развитието на земното човечество.
към текста >>
Днес ние можахме само да започнем това разглеждане, а утре и в с
лед
ващите лекции ще го продължим.
Днес ние можахме само да започнем това разглеждане, а утре и в следващите лекции ще го продължим.
към текста >>
[1] Като въведение Рудолф Щайнер е говорил за Ко
лед
ното събрание, което е поместено в Събр. съч.
[1] Като въведение Рудолф Щайнер е говорил за Коледното събрание, което е поместено в Събр. съч.
260a «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Висшата школа за духовна наука», стр. 181.
към текста >>
[2] Лили Колиско (1889-1976), води по това време в Щутгарт изс
лед
ователския институт «Milzfunktion und Plattchenfrage» Щутгарт .1922
[2] Лили Колиско (1889-1976), води по това време в Щутгарт изследователския институт «Milzfunktion und Plattchenfrage» Щутгарт .1922
към текста >>
5.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера аз започнах с това, да дам някои г
лед
ни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности.
И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване. Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва пог
лед
назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие.
Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път. Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
Можем да хвърлим пог
лед
в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път.
Вчера аз започнах с това, да дам някои гледни точки върху разбирането на човешката съдба, как в човека може да изгрее предчувствието за царуването на съдбата, когато в живота му се появят важни опитности. И аз казах: - Да предположим, че срещаме един друг човек в определена възраст; че срещаме този човек така, че по-далечната съдба на двамата се слива, но също и целият живот, който те са водили дотогава, се изменя по един решаващ начин. Би било безсмислие, всичко онова, което човекът е изживял преди това на Земята да няма отношение към това събитие. Това не е така, понеже пред едно безпристрастно наблюдение, което насочва поглед назад, ясно се показва, че всъщност всяка стъпка, която сме направили в живота, е била стъпка в посоката на въпросното изживяване.
Можем да хвърлим поглед в миналото до детските години и да открием едно деяние, което сме извършили и което по време е далече от това изживяване, но целият жизнен път, който сме извървели, е така насочен към това събитие, като че съзнателно и обмислено сме избрали този път.
Именно едно такова наблюдение е способно постоянно да насочва вниманието върху онова, което в антропософията можем да наречем кармически връзки.
към текста >>
С
лед
това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство.
След това аз обърнах вниманието също и върху това, как срещите с хората се представят по различен начин и ви приведох два крайни случая: Срещаме един човек и към него се поражда привличане, напълно независимо от това, как той изглежда външно за нашите сетивни възприятия, за нашето естетическо чувство.
Ние не се интересуваме по-нататък за неговите особени качества. Нещо изниква отвътре и вдъхва влечението към него.
към текста >>
С
лед
това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светог
лед
взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят.
След това ние свързахме тези неща със силите, с които човекът е свързан извън земната същност, които днешният светоглед взима малко под внимание, със силите, които действат върху Земята от заобикалящия извънземен свят.
И ние посочихме, че човекът трябва да свързва онези сили, които действат, излизайки от духовните лунни същества, с всичко онова, което за самия него е минало. Да, мои мили приятели, за нас е минало, когато се сближим с един човек и веднага в нас изплува нещо, което ни привлича към него.
към текста >>
И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато с
лед
години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
Посветеният, пред когото духовният свят стои открит, има тези две изживявания, за които аз говорих, в един по-интензивен смисъл, отколкото може да ги има обикновеното съзнание. В единият случай, при който обикновеното съзнание изпитва вътрешно раздвижване, когато посветеният среща другия човек, изпитва, как от неговото вътрешно същество действително изниква един образ или също редица образи, напълно значими образи. Като че тези образи излизат от неговата душа и в тях той има една писменост и може да разчете смисъла, който тази писменост иска да изрази. На такъв посветен му става ясно значението на тези образи: - Картината, която възниква в теб, която идва от твоята вътрешност, е във взаимна връзка с другата картина, също както когато художникът нарисува една картина и не би стоял пред тази картина, пред платното, а самият той би живял вътре в тази картина, би се разливал в багрите и би изживял вътрешно всяка една багра. Така изживява нещата посветеният и той знае, че образът, който изниква в него, има нещо общо с човека, когото среща в живота.
И чрез едно подобно изживяване, каквото е това, когато след години отново срещнем даден човек - това често става, - в човека, който физически стои пред нас, ние познаваме повторението на онова, което изниква вътрешно в нас.
към текста >>
Пос
лед
ната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области.
Когато човекът слиза от своето духовно-душевно съществуване, което прекарва между смъртта и едно ново раждане и навлиза в земния живот, той минава през различни области.
Последната област, през която минава, е областта на Луната; преди това той минава през други звездни и духовни области.
В своя път през областта на Луната той действително среща онези същества, които, както обясних вчера, в миналото бяха пра учителите на човечеството. Тези същества той среща във Вселената, преди да слезе в земното съществуване и те са тези, които записват в онова фино вещество, което източните мъдреци в противоположност на земните субстанции наричат Акаша, записват всичко онова, което става между хората в човешкия живот. Така стоят нещата. Всичко, което изпитват в живота, всичко, което хората изживяват, се наблюдава от онези същества, които някога са обитавали Земята заедно с хората - не като въплътени същества, а като духовни същества. Това е наблюдавано и нанесено в акашовата субстанция не в такава абстрактна писменост, каквато е нашата, а в една жива форма.
към текста >>
Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият пог
лед
се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната.
Един друг случай: Когато посветеният пристъпва към хора, при които обикновеното съзнание получава естетическо и мисловно впечатление и той не може да сънува за него, тогава при тази среща, от вътрешното същество на посветения първоначално не изниква никакъв образ, нищо картинно; но когато посветеният среща една такава личност, тогава неговият поглед се насочва към Слънцето, а не както в другия случай към Луната.
И също както Луната се намира във връзка със съществата, които можах да ви охарактеризирам по посочения начин, така и Слънцето не е само газово кълбо, за което днес говорят физиците. Физиците биха се учудили до най-висока степен, ако биха организирали някога една експедиция и биха стигнали на мястото, за което смятат, че е изпълнено с всякакви горещи газове и което според тяхното мнение образува Слънцето. Физиците ще открият, че там, където предполагат, че има горещи газове, изобщо няма нищо, има нещо по-малко от пространство, по-малко от нищото - една дупка в мировото пространство. Какво означава пространство? Що е пространство, хората не знаят; най-малко го знаят тези, които най-много размишляват върху него - философите.
към текста >>
И пог
лед
ът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето.
Но съществува и един трети случай. В този трети случай, когато бих вървял, аз не бих бил задържан, не бих се сблъскал с нещо, а бих бил всмукан, бих изчезнал: Там липсва пространство, там съществува противоположното на пространството. И тази противоположност на пространството е именно в Слънцето. Слънцето е отрицателно пространство, изпразнено пространство. И именно поради това, че там има отрицателно пространство, изпразнено пространство, то е седалище, обикновено седалище на съществата намиращи се в тяхното развитие непосредствено над човека - Ангели, Архангели и Архаи.
И погледът на посветения, в случая, който разказах, се насочва към онези същества, които се намират в Слънцето, към духовните същества на Слънцето.
С други думи това означава, че една такава среща с човек, която не е кармично минало, която става като нещо ново, за посветения тя е посредничество да влезе във връзка с тези същества. И се оказва, че там има определени същества, с които човек има по-близка или по-далечна връзка. И от начина, по който тези същества пристъпват към човека, на него му става ясно - не в подробности, а общо взето, - каква карма се изприда там. Това не е една стара карма, а такава, която той среща за първи път. Там човекът забелязва, че тези същества, които са свързани със Слънцето, имат работа с бъдещето също така, както съществата, свързани с Луната имат работа с миналото.
към текста >>
Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно г
лед
а всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда.
Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност. Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен. Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената.
Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда.
Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя. Той гледа с известен интерес животните в гората. Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува.
към текста >>
Когато г
лед
а Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя.
Виждате ли, действително е задълбочаване на целия човешки душевен живот, когато даже и да не е посветен, човекът си изяснява това, което науката на посвещението черпи по този начин от глъбините на духовната същност. Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен. Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда.
Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя.
Той гледа с известен интерес животните в гората. Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува. Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си.
към текста >>
Той г
лед
а с известен интерес животните в гората.
Защото нещата могат да бъдат разбрани. Както човек може да разбере една картина, без да бъде художник - аз често съм употребявал това сравнение, - той също така може да разбере тези истини, без да бъде посветен. Но когато остави тези истини да действат върху него, тогава извънредно много се задълбочава цялото отношение, което човекът има към Вселената. Помислете само, колко абстрактно, сухо и бездушно гледа всъщност днес човекът от Земята нагоре към мировата сграда. Когато гледа Земята, той все пак проявява известен интерес към тази Земя.
Той гледа с известен интерес животните в гората.
Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува. Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си. Но също както човекът има отношение към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие отношения към извънземния Космос.
към текста >>
И всичко онова, което идва като съдба от миналото, - когато прави впечатление върху нас, - призовава нашата душа, нашето сърце да насочи пог
лед
нагоре към лунните същества и да си каже: - Тук по Земята ходят хора; на Луната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята.
Когато е благороден човек, му харесва стройната антилопа, пъргавата сърна. Когато е по-малко благороден, те все пак го интересуват като дивеч, той може да ги яде. Зелето в полето също го интересува. Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си. Но също както човекът има отношение към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие отношения към извънземния Космос.
И всичко онова, което идва като съдба от миналото, - когато прави впечатление върху нас, - призовава нашата душа, нашето сърце да насочи поглед нагоре към лунните същества и да си каже: - Тук по Земята ходят хора; на Луната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята.
Те са си потърсили друго обиталище, но ние хората сме останали свързани с тях; те регистрират нашето минало. Онова, което те правят, живее в нас, когато миналото прониква в нашето земно съществуване.
към текста >>
Също когато като човеци в плахо очакване насочваме пог
лед
към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето.
Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало. И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята.
Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето.
Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето.
към текста >>
Когато с
лед
това насочваме пог
лед
в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас.
Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас.
Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще. А съдбата е това, което преминава в човека от миналото през настоящето в бъдещето. Ние виждаме - втъкано, така да се каже, в Космоса движението на звездите - чрез взаимните отношения на звездите виждаме в голям мащаб изобразено в далечините онова, което живее в нашето собствено вътрешно същество.
към текста >>
Да, мои мили приятели, това обаче разширява пог
лед
а дълбоко в мировите връзки.
Да, мои мили приятели, това обаче разширява погледа дълбоко в мировите връзки.
Понеже, когато човекът минава през вратата на смъртта, той първо се е отделил от своето физическо тяло. Той живее в своята азова организация, в своето астрално тяло, в своето етерно тяло. Но след няколко дни етерното тяло се отделя от астралното тяло и от аза. Онова, което човек изживява, е нещо, което в известен смисъл израства от него. Отначало то е малко, след това става все по-голямо и по-голямо.
към текста >>
Но с
лед
няколко дни етерното тяло се отделя от астралното тяло и от аза.
Да, мои мили приятели, това обаче разширява погледа дълбоко в мировите връзки. Понеже, когато човекът минава през вратата на смъртта, той първо се е отделил от своето физическо тяло. Той живее в своята азова организация, в своето астрално тяло, в своето етерно тяло.
Но след няколко дни етерното тяло се отделя от астралното тяло и от аза.
Онова, което човек изживява, е нещо, което в известен смисъл израства от него. Отначало то е малко, след това става все по-голямо и по-голямо. Това е неговото етерно тяло. То расте навън в ширините на пространството, израства и се разширява до звездния свят; така му се явява то. Обаче в това израстване то така изтънява, че след няколко дни изчезва за човека.
към текста >>
Отначало то е малко, с
лед
това става все по-голямо и по-голямо.
Да, мои мили приятели, това обаче разширява погледа дълбоко в мировите връзки. Понеже, когато човекът минава през вратата на смъртта, той първо се е отделил от своето физическо тяло. Той живее в своята азова организация, в своето астрално тяло, в своето етерно тяло. Но след няколко дни етерното тяло се отделя от астралното тяло и от аза. Онова, което човек изживява, е нещо, което в известен смисъл израства от него.
Отначало то е малко, след това става все по-голямо и по-голямо.
Това е неговото етерно тяло. То расте навън в ширините на пространството, израства и се разширява до звездния свят; така му се явява то. Обаче в това израстване то така изтънява, че след няколко дни изчезва за човека. Но при това има и нещо друго. Когато по този начин отдаваме нашето етерно тяло на Космоса, когато то се разредява, разширява се, ние като че обхващаме след смъртта тайните на звездите, като че се вживяваме в тайните на звездите.
към текста >>
Обаче в това израстване то така изтънява, че с
лед
няколко дни изчезва за човека.
Но след няколко дни етерното тяло се отделя от астралното тяло и от аза. Онова, което човек изживява, е нещо, което в известен смисъл израства от него. Отначало то е малко, след това става все по-голямо и по-голямо. Това е неговото етерно тяло. То расте навън в ширините на пространството, израства и се разширява до звездния свят; така му се явява то.
Обаче в това израстване то така изтънява, че след няколко дни изчезва за човека.
Но при това има и нещо друго. Когато по този начин отдаваме нашето етерно тяло на Космоса, когато то се разредява, разширява се, ние като че обхващаме след смъртта тайните на звездите, като че се вживяваме в тайните на звездите.
към текста >>
Когато по този начин отдаваме нашето етерно тяло на Космоса, когато то се разредява, разширява се, ние като че обхващаме с
лед
смъртта тайните на звездите, като че се вживяваме в тайните на звездите.
Отначало то е малко, след това става все по-голямо и по-голямо. Това е неговото етерно тяло. То расте навън в ширините на пространството, израства и се разширява до звездния свят; така му се явява то. Обаче в това израстване то така изтънява, че след няколко дни изчезва за човека. Но при това има и нещо друго.
Когато по този начин отдаваме нашето етерно тяло на Космоса, когато то се разредява, разширява се, ние като че обхващаме след смъртта тайните на звездите, като че се вживяваме в тайните на звездите.
към текста >>
С
лед
това от областта на Луната ние преминаваме през други области, през областта на Меркурий, на Венера и достигаме до Слънцето.
Отначало е така - и такъв е също случаят, когато сме минали през вратата на смъртта, - че, когато сега възлизаме, когато минаваме през областта на Луната, лунните същества прочитат от нашето астрално тяло онова, което е било изживяно от нас в земното съществуване. При напускането на земното съществуване нас ни посрещат тези лунни същества и сега нашето астрално тяло, в което вече се намираме, за тях е като една книга, в която те четат. Те вярно си отбелязват това, за да го впишат в нашето ново астрално тяло, когато отново слизаме на Земята.
След това от областта на Луната ние преминаваме през други области, през областта на Меркурий, на Венера и достигаме до Слънцето.
В областта на Слънцето сега в нас оживява всичко онова, което сме преживяли, действали, направили в минали съществувания. Ние влизаме в съществата на висшите йерархии, в тяхната дейност, в техните дела и сега се намираме в Космоса. Както през време на земното съществуване ходехме по Земята, затворени в отношенията на Земята, така сега се намираме в ширините на Космоса. Ние имаме нашите преживявания в тези космически ширини, докато тук на Земята живеем в теснотата. Когато прекарваме нашето съществуване между смъртта и едно ново раждане, на нас ни се струва, като че на Земята сме били затворени, защото сега всичко става широко, ние изживяваме тайните на Космоса.
към текста >>
Според това, което можем, ние работим между тях и с тях, и именно от Космоса приготвяме нашето с
лед
ващо земно съществуване.
Както през време на земното съществуване ходехме по Земята, затворени в отношенията на Земята, така сега се намираме в ширините на Космоса. Ние имаме нашите преживявания в тези космически ширини, докато тук на Земята живеем в теснотата. Когато прекарваме нашето съществуване между смъртта и едно ново раждане, на нас ни се струва, като че на Земята сме били затворени, защото сега всичко става широко, ние изживяваме тайните на Космоса. Ние ги изживяваме не като нещо, което е подчинено на физическите природни закони; тези физически природни закони ни се явяват като дребни произведения на човешкия дух. Ние живеем това, което става в звездите, като дела на божествено-духовните същества, включваме се в делата на божествено-духовните същества.
Според това, което можем, ние работим между тях и с тях, и именно от Космоса приготвяме нашето следващо земно съществуване.
към текста >>
С
лед
като е минал през тази област, която се намира в ширините на Всемира, човекът трябва да дойде, така да се каже, в области по-близки до Земята, в областта на Слънцето.
Днешният естественик сецира ембриото, вижда от него, как сърцето постепенно се разраства; по-нататък не мисли върху това. Обаче тази външна пластична форма, човешкото сърце, така както то е индивидуално при отделния човек, е резултат на онова, което той е изработил заедно с боговете между смъртта и едно ново раждане. Минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане, човекът първо трябва да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва в Зодиака. Тази посока, това течение от Земята към съзвездието Лъв е изпълнена със сила. В тази посока трябва да работи човекът, за да може като зародиш в него да се породи сърцето; там вътре има космически сили.
След като е минал през тази област, която се намира в ширините на Всемира, човекът трябва да дойде, така да се каже, в области по-близки до Земята, в областта на Слънцето.
Тук отново биват развити сили, които усъвършенстват по-нататък сърцето. И след това човекът идва в онази област, в която той е докоснат от това, което можем да наречем земна топлина; там навън в мировото пространство няма земна топлина, там се намира нещо съвършено друго. Тук сърцето се приготвя в един трети етап. Силите, от които е приготвено сърцето, в посока към съзвездието Лъв отначало са чисто морално-религиозни сили; в нашето сърце тайнствено са вложени първо чисто морално-религиозни сили.
към текста >>
И с
лед
това човекът идва в онази област, в която той е докоснат от това, което можем да наречем земна топлина; там навън в мировото пространство няма земна топлина, там се намира нещо съвършено друго.
Минавайки през живота между смъртта и едно ново раждане, човекът първо трябва да работи в онази насока, която от Земята върви към Лъва, към съзвездието на Лъва в Зодиака. Тази посока, това течение от Земята към съзвездието Лъв е изпълнена със сила. В тази посока трябва да работи човекът, за да може като зародиш в него да се породи сърцето; там вътре има космически сили. След като е минал през тази област, която се намира в ширините на Всемира, човекът трябва да дойде, така да се каже, в области по-близки до Земята, в областта на Слънцето. Тук отново биват развити сили, които усъвършенстват по-нататък сърцето.
И след това човекът идва в онази област, в която той е докоснат от това, което можем да наречем земна топлина; там навън в мировото пространство няма земна топлина, там се намира нещо съвършено друго.
Тук сърцето се приготвя в един трети етап. Силите, от които е приготвено сърцето, в посока към съзвездието Лъв отначало са чисто морално-религиозни сили; в нашето сърце тайнствено са вложени първо чисто морално-религиозни сили.
към текста >>
И едва когато човекът стига близо до Земята, близо до топлината, до областта на огъня, там на това, което е така приготвено се прибавят пос
лед
ните необходими стадии.
За онзи, който прониква в тези неща, начинът по който днешната естествена наука схваща звездите като безразлични, неутрални физически маси, без да вижда моралното, се явява като нещо безбожно. И когато човекът минава през областта на Слънцето, тези морално-религиозни сили са обхванати от етерните сили.
И едва когато човекът стига близо до Земята, близо до топлината, до областта на огъня, там на това, което е така приготвено се прибавят последните необходими стадии.
Там започват да действат силите, които след това изграждат физическия зародиш за човека, който като духовно-душевно същество слиза надолу. И всеки отделен орган така бива изработен от ширините и далечините на Вселената. В себе си ние носим едно звездно небе. Ние сме свързани със света на растенията, който ни изхранва не само чрез просената каша, която сме вкарали в стомаха и която е готова да бъде обработена в нашия организъм, а сме свързани със силите на целия Космос.
към текста >>
Там започват да действат силите, които с
лед
това изграждат физическия зародиш за човека, който като духовно-душевно същество слиза надолу.
За онзи, който прониква в тези неща, начинът по който днешната естествена наука схваща звездите като безразлични, неутрални физически маси, без да вижда моралното, се явява като нещо безбожно. И когато човекът минава през областта на Слънцето, тези морално-религиозни сили са обхванати от етерните сили. И едва когато човекът стига близо до Земята, близо до топлината, до областта на огъня, там на това, което е така приготвено се прибавят последните необходими стадии.
Там започват да действат силите, които след това изграждат физическия зародиш за човека, който като духовно-душевно същество слиза надолу.
И всеки отделен орган така бива изработен от ширините и далечините на Вселената. В себе си ние носим едно звездно небе. Ние сме свързани със света на растенията, който ни изхранва не само чрез просената каша, която сме вкарали в стомаха и която е готова да бъде обработена в нашия организъм, а сме свързани със силите на целия Космос.
към текста >>
Той насочва пог
лед
в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота.
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота. Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното. Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената.
Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота.
Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света. Понеже това, което е видимо за нашите очи, в крайна сметка е само една част.
към текста >>
Той отделя една частица, г
лед
а я през нещо, което откъсва пог
лед
а от останалия свят.
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота. Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното. Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота.
Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят.
Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света. Понеже това, което е видимо за нашите очи, в крайна сметка е само една част. Наистина звездите не са онова, което се представя пред нашите очи - това е просто един символ, - но все пак те още са видими!
към текста >>
Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изс
лед
ване, чрез него се разкриват и много хубави неща.
Обаче тези неща стават ясни на човека едва тогава, когато той има усет действително да наблюдава живота. Скоро хората ще стигнат дотам, наред с микроскопичното, по отношение на което днес се подържа истински култ, да бъде взето под внимание също и макроскопичното. Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят.
Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща.
Но по този път ние не можем да познаем истински човека. И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света. Понеже това, което е видимо за нашите очи, в крайна сметка е само една част. Наистина звездите не са онова, което се представя пред нашите очи - това е просто един символ, - но все пак те още са видими! Обаче целият свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане, е невидим за нашите обикновени очи, той е свръхсетивен.
към текста >>
И виждате ли, когато насочваме така пог
лед
от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света.
Днес човекът иска да се запознае с тайните на организма на животните, на човека, като се откъсва колкото е възможно повече от Вселената. Той насочва поглед в една тръба, нарича това микроскопиране, изрязва една нищожна част, поставя я върху опитното стъкло и се старае да се изолира колкото е възможно повече от света, да изостави колкото е възможно повече живота. Той отделя една частица, гледа я през нещо, което откъсва погледа от останалия свят. Самопонятно е, че не трябва да кажем нищо против този начин на изследване, чрез него се разкриват и много хубави неща. Но по този път ние не можем да познаем истински човека.
И виждате ли, когато насочваме така поглед от земното към извънземното на Космоса, ние също първо имаме една част от света.
Понеже това, което е видимо за нашите очи, в крайна сметка е само една част. Наистина звездите не са онова, което се представя пред нашите очи - това е просто един символ, - но все пак те още са видими! Обаче целият свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане, е невидим за нашите обикновени очи, той е свръхсетивен. И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така, както на сетивното и това, което е човекът, ние се научаваме истински да познаваме всъщност само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса.
към текста >>
И ние постепенно се научаваме да насочваме пог
лед
върху това, което сме били в миналото земно съществуване.
Наистина звездите не са онова, което се представя пред нашите очи - това е просто един символ, - но все пак те още са видими! Обаче целият свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане, е невидим за нашите обикновени очи, той е свръхсетивен. И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така, както на сетивното и това, което е човекът, ние се научаваме истински да познаваме всъщност само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса. Когато през вратата на смъртта той е влязъл в ширините на Космоса и отново се е върнал на Земята, това също живее в нас в космическите взаимовръзки; в нас живее онова от нас, което е преминало през ширините на Космоса, което някога е живяло вече на Земята, издигнало се е в Космоса и отново е слязло в тясното земно съществуване.
И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществуване.
Нашият поглед се откъсва от физическото, той се издига в духовното. Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин.
към текста >>
Нашият пог
лед
се откъсва от физическото, той се издига в духовното.
Обаче целият свят, през който минаваме между смъртта и едно ново раждане, е невидим за нашите обикновени очи, той е свръхсетивен. И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така, както на сетивното и това, което е човекът, ние се научаваме истински да познаваме всъщност само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса. Когато през вратата на смъртта той е влязъл в ширините на Космоса и отново се е върнал на Земята, това също живее в нас в космическите взаимовръзки; в нас живее онова от нас, което е преминало през ширините на Космоса, което някога е живяло вече на Земята, издигнало се е в Космоса и отново е слязло в тясното земно съществуване. И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществуване.
Нашият поглед се откъсва от физическото, той се издига в духовното.
Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин.
към текста >>
Защото, когато насочим пог
лед
назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин.
И съществуват области, които се намират извън сетивното. Обаче със своето същество човекът принадлежи на тези свръхсетивни области на съществуването също така, както на сетивното и това, което е човекът, ние се научаваме истински да познаваме всъщност само тогава, когато вземем под внимание, как човекът е минал през ширините на Космоса. Когато през вратата на смъртта той е влязъл в ширините на Космоса и отново се е върнал на Земята, това също живее в нас в космическите взаимовръзки; в нас живее онова от нас, което е преминало през ширините на Космоса, което някога е живяло вече на Земята, издигнало се е в Космоса и отново е слязло в тясното земно съществуване. И ние постепенно се научаваме да насочваме поглед върху това, което сме били в миналото земно съществуване. Нашият поглед се откъсва от физическото, той се издига в духовното.
Защото, когато насочим поглед назад в минали земни съществувания чрез силата на науката на посвещението, ние изгубваме удоволствието да си представяме всичко само по сетивен начин.
към текста >>
Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в с
лед
ващия земен живот.
Вярно е, че също и в това отношение хората са изживели някои неща. Имаше време, когато съществуваха някои теософи, които знаеха, че човекът живее в повтарящи се земни съществувания. Те знаеха това от източната мъдрост, но искаха да си представят всичко така, както хората си го представят по сетивен начин. Те се мамеха върху това, но се нуждаеха от една сетивна представа.
Тогава се казваше, че когато човекът минава през вратата на смъртта, той се разпада като физически организъм, превръща се на прах, но че остава един атом, и този атом по чудни пътища преминава в следващия земен живот.
Това теософите наричаха «трайният атом». Това беше само един околен път, за да могат хората да си представят нещата материалистично. Но човек изгубва всяка такава наклонност да си представя нещата материалистично, когато действително мине през това, което душата може да изживее, когато вижда, как това човешко сърце се образува от мировите ширини.
към текста >>
Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща с
лед
смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.
От човека ни става ясен целият Космос. - Когато с помощта на духовната анатомия рисуваме черния дроб, белите дробове, някои други органи, ние можем да си нарисуваме Земята и това което се намира в нейна близост; така е всъщност по отношение на силите. Преминем ли към сърцето, ние бихме искали да нарисуваме цялата Вселена. Човекът е цялата Вселена, свита, навита. Той, човекът е една извънредно голяма тайна, той е действителен микрокосмос.
Обаче този макрокосмос, в който човекът се превръща след смъртта, напълно откъсва познанието от сетивността, от материалността.
към текста >>
Разг
лед
айте само в това отношение живота, мои мили приятели!
Ние срещаме например хора в света, които имат вродено разбиране за нещата от заобикалящия ги свят, за хората, които ги заобикалят.
Разгледайте само в това отношение живота, мои мили приятели!
Има хора, които срещат много други хора, обаче те не се научават да ги познават действително. Това, което те ни разказват за тях, е съвсем безинтересно, в разказаното от тях няма никакви характерни черти. Такива хора не могат да се потопят, не могат да се отдадат на съществото на другия човек, те нямат никакво разбиране за другия. Има обаче хора, които имат това разбиране. Когато са се запознали с един човек и разказват за него, всичко разказано от тях носи отпечатъка на сполучливото; ние веднага знаем, какъв е другият, макар и да не сме го виждали; той просто изниква пред нас.
към текста >>
Когато с помощта на науката на посвещението разг
лед
аме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо от природата. Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва. Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват. Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване.
Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Любовта в един земен живот се превръща в радост за с
лед
ващия земен живот; радостта от този с
лед
ващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот.
Хора, които не са могли да изпитват никаква радост в техния минал земен живот, не могат да стигнат също и до разбиране на хората и на заобикалящия ги свят. При всеки човек, който има това разбиране, ние откриваме, че е бил човек, който е можел да се радва на заобикалящия го свят. Но и това си качество той е придобил в един минал земен живот. А как стига човек дотам, да има тази дарба, тази радост, тази заложба за радост от окръжаващия го свят? Той стига до тази дарба, когато в един предишен живот на Земята е развил любов.
Любовта в един земен живот се превръща в радост за следващия земен живот; радостта от този следващ живот се превръща в едно пълно с разбиране обхващане на заобикалящия свят в един трети земен живот.
към текста >>
Хора, които много могат да мразят, пренасят в с
лед
ващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко.
Така ние виждаме един земен живот да се подрежда до друг земен живот и така добиваме разбиране също и за онова, което от настоящето изпраща своите лъчи в бъдещето.
Хора, които много могат да мразят, пренасят в следващия земен живот като резултат на тяхната омраза дарбата болезнено да бъдат засегнати от всичко, да страдат от всичко.
Ние виждаме, че е така, когато проучим даден човек, който минава през живота намръщен, защото болезнено е засегнат от всичко, защото постоянно страда. Ние можем да изпитаме състрадание към такъв човек, това също е правилно, но ние винаги сме довеждани до един минал земен живот, през който той се е отнасял с омраза към заобикалящия го свят. Моля да не бъда криво разбран. Когато се говори за омраза, човек лесно си казва: - Аз не мразя, аз обичам всички. - Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа.
към текста >>
През с
лед
ващия земен живот обаче тази омраза се развива в страдание, а в третия земен живот тя се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо.
- Но нека той веднъж се изпита и ще види колко омраза, колко скрита омраза лежи в основата на човешката душа. Тези взаимни връзки стават ясни за човека едва тогава, когато слушаме хората да говорят едни за други. Ако направите една статистика за това, ще видите, че за един човек много повече се говори лошо, отколкото нещо похвално, нещо признаващо неговите качества. И ако действително би се направила една такава статистика, би се открило, че между хората съществува сто пъти повече омраза, отколкото любов - това число може действително да бъде дадено. Такова е положението, само че обикновено хората не забелязват това, защото вярват, че винаги са прави да мразят и намират, че е напълно оправдано, когато мразят.
През следващия земен живот обаче тази омраза се развива в страдание, а в третия земен живот тя се превръща в липса на разбиране, в закостенялост, която не иска да вникне в нищо, не иска да се задълбочи в нищо.
към текста >>
И така, вие имате възможност да наблюдавате три пос
лед
ователни земни съществувания, като вземете под внимание закона, че любовта се превръща в радост, радостта се превръща през третия земен живот в разбиране за заобикалящия свят.
И така, вие имате възможност да наблюдавате три последователни земни съществувания, като вземете под внимание закона, че любовта се превръща в радост, радостта се превръща през третия земен живот в разбиране за заобикалящия свят.
Омразата се превръща в заложба за понасяне на страдания; тази заложба за страдание идва от омразата и в третия земен живот тя се превръща в закостенялост, в липса на разбиране за заобикалящия свят. Това са душевни връзки, които водят от един земен живот в друг земен живот.
към текста >>
Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а с
лед
обед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля.
Но нека се опитаме да пристъпим към живота под една друга форма. Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща.
Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля.
Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън.
към текста >>
В това отношение съществуват най-чудновати възг
лед
и.
Има хора - може би по този начин те са си донесли това в живота, - които не се интересуват от нищо, те не искат да се интересуват за нищо друго, освен за себе си. Обаче има голямо значение в живота на човека, дали той се интересува за нещо или не. Действително и в това отношение статистиката ни показва странни неща. Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това!
В това отношение съществуват най-чудновати възгледи.
Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха! Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън. Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса. Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение.
към текста >>
Онова, което такъв човек г
лед
а от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън.
Аз познавах хора, които предиобед говорят с една дама, а следобед не знаят каква шапка или каква брошка е носела дамата, или какъв цвят е имала нейната рокля. Има такива хора, които не виждат това! В това отношение съществуват най-чудновати възгледи. Понякога това даже се счита за нещо простимо; но това не е простимо! Това е липса на интерес, една липса на интерес, която понякога стига толкова далеч, че съответният човек действително не знае, дали онзи, когото е срещнал, е имал тъмна или светла дреха!
Онова, което такъв човек гледа от своя живот, не се свързва вътрешно с това, което се намира навън.
Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса. Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение. Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там.
към текста >>
И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият пог
лед
не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава с
лед
смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса.
Аз споменавам тези неща като нещо крайно: Не искам веднага да твърдя, че някой изпада под влиянието на Ариман или Луцифер, когато не знае, дали дамата е имала черна или руса коса. Искам само да обърна вниманието върху това, че хората развиват определена степен на интерес или дезинтерес към заобикалящия ги свят; обаче за душата това има голямо значение. Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там.
И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса.
Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи. Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот. И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо.
към текста >>
Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва с
лед
това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук пос
лед
ната шлифовка на своето сърце.
Когато човек се интересува за заобикалящия го свят, душата съизживява вътрешно този заобикалящ свят. Обаче това, което човек изживява тук с интерес, с участие, той го занася през вратата на смъртта в обширността на Космоса. И както тук човек трябва да има очи, за да вижда цветовете на Земята, така също той трябва да бъде подбуден тук на Земята чрез интереса, за да има възможност между смъртта и едно ново раждане да вижда духовно онова, което се преживява там. И ако човек минава през живота без да проявява интерес, ако неговият поглед не се спира с интерес на нищо, ако не обръща внимание на това, което става в света, тогава след смъртта, между смъртта и едно ново раждане той няма да има никаква връзка с Космоса, той е, така да се каже, душевно сляп, не може да работи със силите на Космоса. Чрез това обаче той лошо подготвя своя организъм и своите органи.
Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце.
Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот. И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо. Физическите страдания в един земен живот са изживявания от един минал земен живот, устроени по този или по друг начин. Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко.
към текста >>
Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват пог
лед
а от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са г
лед
али всичко, опознавали са всичко.
Той идва в посоката на съзвездието Лъв и не може да извърши първата подготовка за сърцето; идва след това в областта на Слънцето и не може да изгради по-нататък сърцето; идва в огнената област на Земята и не може да даде тук последната шлифовка на своето сърце. Тогава той идва на Земята със заложбата за сърдечно заболяване през време на своя земен живот. Така нещо психическо, нещо душевно - липсата на интерес, действа и пренася своето действие в този земен живот. И същността на заболяването става напълно обяснима, едва когато могат да се прозрат връзките, когато се види, как човекът, който в настоящето страда физически, има това физическо страдание благодарение на факта, че в своя минал живот е развил нещо психическо, нещо душевно, което в настоящия живот се превръща в нещо физическо. Физическите страдания в един земен живот са изживявания от един минал земен живот, устроени по този или по друг начин.
Хора, които, както се казва, са здрави като камък, които не могат да се разболеят, които винаги имат най-добро здраве, по правило насочват погледа от този живот в миналото, в минали земни съществувания, когато са имали най-дълбок интерес към всичко онова, което е било техен заобикалящ свят, те са гледали всичко, опознавали са всичко.
към текста >>
В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя пог
лед
върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота.
Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот.
В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота.
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща. Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени.
към текста >>
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме пог
лед
а си към дребните неща.
Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот. В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота.
Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща.
Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи. Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени. В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените».
към текста >>
Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през с
лед
ващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи.
Общо взето психическото от един земен живот се превръща в нещо телесно в бъдещия земен живот. В това отношение е действително така, че онзи, който иска да разглежда кармическите взаимовръзки, понякога трябва да насочва своя поглед върху дребни неща, а не върху такива неща, които иначе считаме за особено важни в живота. Когато искаме да познаем, как един земен живот сочи към един минал земен живот, ние понякога трябва да насочваме погледа си към дребните неща.
Аз се опитах например да търся кармическите връзки - върху такива неща ще говоря и през следващите дни, - опитах се да търся кармически връзки за различни личности на историческия и духовния живот, естествено по много сериозен начин, а не така, както често се търси, и намерих една личност, която развиваше един такъв забележителен краен вътрешен живот, че накрая стигна дотам, да създава особени образувания от думи.
Тази личност е написала много книги и в тях е създала най-чудновати нови думи. Например тя ругаеше, много критикуваше състоянията, хората, техните сдружения. Така тази личност критикуваше също и начина, по който някои учени със завист се отнасят към други учени. В това отношение тя съпоставяше факти, чрез които искаше да охарактеризира лицемерието на определени натури на учените спрямо други хора и озаглави съответната глава: «Прикритология в света на учените». Характерно е, когато един човек образува израза «прикритология».
към текста >>
6.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
С
лед
това отивайки нагоре, с
лед
тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/.
Ние с право считаме тези, вън от човешкото царства, като включващи в себе си същества, които по степен на развитието стоят под човека, така че през време на своето земно съществуване човекът може да се чувства като най-висшето същество сред тези царства от същества. В царството, в което човекът влиза, минавайки през вратата на смъртта, случаят е точно обратен. Там човекът се чувства като онова същество, което по степен на развитието стои най-долу сред другите същества, които стоят над човека. Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство. Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи.
След това отивайки нагоре, след тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/.
И най-висшата йерархия е съставена от Престоли, Херувими и Серафими. Над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени. Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
към текста >>
Ние чувстваме това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме пог
лед
към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възг
лед
и.
Ние можем да опишем човешкото съществуване и така, че да кажем: - С физическото раждане, с физическото зачатие от едно чисто духовно съществуване човекът влиза в областта на природния порядък на животинското, растителното и минералното царство; а когато минава през вратата на смъртта, човекът влиза в царството на стоящите над него същества. Единият път човекът живее в едно физическо тяло, което го свързва с царствата на природата; другият път, между смъртта и едно ново раждане, човекът живее в едно духовно тяло - ако мога да си послужа с този израз, - което също така го свързва със съществата на висшите йерархии. Тук в земното царство ние се обръщаме първо към това, което се намира в заобикалящия ни свят.
Ние чувстваме това, като стоящо на същото равнище с нас и от земното царство насочваме поглед към областта на небето, към духовната област - както я наричат в най-различните възгледи.
Земният човек поглежда нагоре със своите предчувствия, със своята религиозна благочестивост, с онова, което за неговото земно съществуване има най-голяма стойност и заслужава той да се стреми към него. И когато иска да си състави представа за това, което се намира там горе в духовното царство, той си създава образи, които са взети от земното, по земен начин си представя онова, което се намира горе.
към текста >>
С
лед
това, когато човекът живее в живота между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно.
След това, когато човекът живее в живота между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно.
Човекът сочи надолу, когато иска да назове онова, към което е насочен неговият поглед. Мои мили приятели, вие може би ще кажете: - Да, но тогава човекът сочи към това, което е по-малоценно. - Но не е така. Гледано отгоре онова, което се намира тук в земната област, е съвършено различно, отколкото то е тук в земната област. И именно при разглеждането на кармата може да ни стане добре разбираемо, колко различно е онова, което става на Земята, когато е гледано отгоре; колко различно е то от това, което се представя пред самия човек в земната област.
към текста >>
Човекът сочи надолу, когато иска да назове онова, към което е насочен неговият пог
лед
.
След това, когато човекът живее в живота между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно.
Човекът сочи надолу, когато иска да назове онова, към което е насочен неговият поглед.
Мои мили приятели, вие може би ще кажете: - Да, но тогава човекът сочи към това, което е по-малоценно. - Но не е така. Гледано отгоре онова, което се намира тук в земната област, е съвършено различно, отколкото то е тук в земната област. И именно при разглеждането на кармата може да ни стане добре разбираемо, колко различно е онова, което става на Земята, когато е гледано отгоре; колко различно е то от това, което се представя пред самия човек в земната област.
към текста >>
Г
лед
ано отгоре онова, което се намира тук в земната област, е съвършено различно, отколкото то е тук в земната област.
След това, когато човекът живее в живота между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно. Човекът сочи надолу, когато иска да назове онова, към което е насочен неговият поглед. Мои мили приятели, вие може би ще кажете: - Да, но тогава човекът сочи към това, което е по-малоценно. - Но не е така.
Гледано отгоре онова, което се намира тук в земната област, е съвършено различно, отколкото то е тук в земната област.
И именно при разглеждането на кармата може да ни стане добре разбираемо, колко различно е онова, което става на Земята, когато е гледано отгоре; колко различно е то от това, което се представя пред самия човек в земната област.
към текста >>
И именно при разглеждането на кармата може да ни стане добре разбираемо, колко различно е онова, което става на Земята, когато е г
лед
ано отгоре; колко различно е то от това, което се представя пред самия човек в земната област.
След това, когато човекът живее в живота между смъртта и едно ново раждане, положението е обратно. Човекът сочи надолу, когато иска да назове онова, към което е насочен неговият поглед. Мои мили приятели, вие може би ще кажете: - Да, но тогава човекът сочи към това, което е по-малоценно. - Но не е така. Гледано отгоре онова, което се намира тук в земната област, е съвършено различно, отколкото то е тук в земната област.
И именно при разглеждането на кармата може да ни стане добре разбираемо, колко различно е онова, което става на Земята, когато е гледано отгоре; колко различно е то от това, което се представя пред самия човек в земната област.
към текста >>
И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на с
лед
ващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата. Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други.
Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/. Те ни свързват с онова, което е духовен външен свят.
към текста >>
Обаче известно време с
лед
това нашият пог
лед
се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят.
Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата. Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата. И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество.
Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят.
Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/. Те ни свързват с онова, което е духовен външен свят. И бих искал да кажа, че както тук на Земята говорим за това, което ни заобикаля - планини, реки, гори, ливади и т. н., така там ние говорим за това, при което ни довеждат съществата на втората йерархия. Това там е нашето обкръжение.
към текста >>
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през с
лед
ващия ни земен живот.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот.
И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива. Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си. Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
Ние г
лед
аме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот. И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива.
Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си.
Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас. И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
И когато пог
лед
нем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възг
лед
и през пос
лед
ния ни земен живот.
Тогава обаче настъпва едно време, през което чувстваме, как съществата на третата йерархия, Ангели, Архангели и Архаи и съществата от втората йерархия, Ексусиаи, Динамис и Кириотетес работят заедно с нас върху това, което трябва да стане от нас през следващия ни земен живот. И в този живот между смъртта и едно ново раждане пред нас се разкрива една разтърсваща, мощна перспектива. Ние гледаме дейността на третата йерархия - Ангели, Архангели и Архаи, виждаме как те се отнасят помежду си. Ние получаваме картинни образи от това, което се намира всред съществата на тази трета йерархия, но всичките тези картинни образи ни изглеждат, като че имат отношение към нас.
И когато погледнем онова, което като картинни образи отразява действията на третата йерархия, ние разбираме, че то е отражението на това, което сме имали като душевна нагласа, като възгледи през последния ни земен живот.
към текста >>
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия пог
лед
се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от пос
лед
ния земен живот.
Сега с абстрактните представи на съвеста ние не си казваме: - Ти си бил човек, който е действал несправедливо към този или онзи човек, който неправилно е мислил.
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот.
Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно. В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възг
лед
и, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
- Не си казваме така, а в дейноста на Ангели, Архангели и Архаи виждаме, как в мощни картинни образи пред нашия поглед се появява това, което ще стане в бъдеще от нашите душевни настроения, от съдържанието на нашата душа и от начина на мислене от последния земен живот. Ние виждаме, как става картинен образ това, което вършат съществата от третата йерархия. В духовната сфера нашир и надлъж се разпростира това, което ние сме имали като отношение към другите хора, към другите земни неща. И ние съзираме какво мислим, чувстваме, усещаме. Тук на Земята в света на майа, на илюзията то изглежда като затворено в нашата кожа; в живота между смърта и едно ново раждане то е различно.
В живота между смъртта и едно ново раждане то така се проявява, че ние знаем: - Това, което ние имаме в нас като мисли, усещания, настроения и възгледи, това принадлежи на целия свят, това въздейства на целия свят.
към текста >>
Защото нашата прилежност, нашият интерес през пос
лед
ния ни земен живот първоначално се отразява в мощните картинни образи, създадени от тези същества - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Когато се направят наблюдения като онези, които можаха да преминат пред нашите души, тогава ще се види, каква сериозност изпълва думите: - Този свят, който ни заобикаля е майя, той е голямата илюзия - и колко илюзорно изглежда това, което възприемаме от процесите в нашата душа. Ние вярваме, че сме сами с него. Истината се появява пред нас, едва когато преминем в живота между смъртта и едно ново раждане. Там виждаме това, което привидно е в нас, да представлява съдържанието на един далеч разпрострян могъщ духовен свят. Ние живеем по-нататък и забелязваме, как съществата от втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са свързани с това, което сме постигнали тук на Земята чрез прилежност, работливост, чрез интерес, който сме имали за нещата и процесите на Земята.
Защото нашата прилежност, нашият интерес през последния ни земен живот първоначално се отразява в мощните картинни образи, създадени от тези същества - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия следващ земен живот. Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в следващия ни земен живот в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия.
към текста >>
Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия с
лед
ващ земен живот.
Ние вярваме, че сме сами с него. Истината се появява пред нас, едва когато преминем в живота между смъртта и едно ново раждане. Там виждаме това, което привидно е в нас, да представлява съдържанието на един далеч разпрострян могъщ духовен свят. Ние живеем по-нататък и забелязваме, как съществата от втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са свързани с това, което сме постигнали тук на Земята чрез прилежност, работливост, чрез интерес, който сме имали за нещата и процесите на Земята. Защото нашата прилежност, нашият интерес през последния ни земен живот първоначално се отразява в мощните картинни образи, създадени от тези същества - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес.
Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия следващ земен живот.
Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в следващия ни земен живот в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия.
към текста >>
Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в с
лед
ващия ни земен живот в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия.
Истината се появява пред нас, едва когато преминем в живота между смъртта и едно ново раждане. Там виждаме това, което привидно е в нас, да представлява съдържанието на един далеч разпрострян могъщ духовен свят. Ние живеем по-нататък и забелязваме, как съществата от втората йерархия - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са свързани с това, което сме постигнали тук на Земята чрез прилежност, работливост, чрез интерес, който сме имали за нещата и процесите на Земята. Защото нашата прилежност, нашият интерес през последния ни земен живот първоначално се отразява в мощните картинни образи, създадени от тези същества - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес. Те изграждат картинни образи за нашите таланти, за нашите способности през нашия следващ земен живот.
Ние виждаме, какви дарби и способности ще имаме в следващия ни земен живот в тези картини, които разгръщат съществата от втората йерархия.
към текста >>
Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато пог
лед
нем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли.
Когато вече доближим средата между смъртта и едно ново раждане, тогава натъпва нещо особено. Както ние стоим тук на Земята - особено в онези моменти, когато поглеждаме във Всемира, когато блещукащите звезди светят насреща ни, тогава усещаме величието на звездния небосвод. Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу. Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе.
Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли.
И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот. Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви пос
лед
ствия ще имат в с
лед
ващия земен живот нашите дела от предишния земен живот.
Нещо много по-величествено чувстваме, когато сме в духовния свят и поглеждаме надолу. Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние.
Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот.
Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те?
към текста >>
Ние г
лед
аме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили.
Защото там ние виждаме, как по един забележителен начин съществата на първата йерархия - Серафими, Херувими и Престоли взаимно вършат своите дела. Могъщи картинни образи на духовни събития ни се показват сега, когато наблюдаваме небето, което лежи надолу, понеже това сега е нашето небе. Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот.
Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили.
Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те? Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях.
към текста >>
Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през пос
лед
ния ни земен живот между раждането и смъртта.
Както във физическия свят ние наблюдаваме шрифта на звездите, поглеждайки нагоре, така, когато погледнем надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли. И онова, което се извършва между тях, което се разкрива във величествени възвишени картини, в това духовно битие ние чувстваме, как то има нещо общо с това, което сме и което ще бъдем самите ние. Понеже сега ние чувстваме: - Онова, което се случва там между Серафими, Херувими и Престоли, ни показва, какви последствия ще имат в следващия земен живот нашите дела от предишния земен живот. Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли.
Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта.
Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те? Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях. И според начина, по който Серафими, Херувими и Престоли действат заедно, ние разбираме, че големият проблем се разрешава там. Когато имам нещо общо с един човек в един земен живот, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност.
към текста >>
Те ни показват в картини онова, което ще пос
лед
ва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях.
Ние гледаме, как сме се отнасяли към даден човек, как към други хора, как сме изпитвали състрадание или сме били безчувствени, какви добри или лоши дела сме извършили. Убежденията ни имат нещо общо с третата йерархия, делата обаче с първата йерархия - Серафими, Херувими, Престоли. Тогава, разтърсвайки душата ни, сега като в една действаща космически в нас памет пристъпва онова, което сме направили през последния ни земен живот между раждането и смъртта. Тогава поглеждаме надолу, съзирайки делата на духовността. Серафими, Херувими, Престоли, какво вършат те?
Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях.
И според начина, по който Серафими, Херувими и Престоли действат заедно, ние разбираме, че големият проблем се разрешава там. Когато имам нещо общо с един човек в един земен живот, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност. И те го довеждат в хармония чрез това, че по същия начин те довеждат към мен също и другия човек, с когото аз отново ще имам нещо да върша. Каквото се изживява по възвишен начин в картинните образи от делата на висшите йерархии, това е същото, което се записва от лунните същества и при слизането ни от тези лунни същества се внася в нашето астрално тяло. Заедно с нас, които се намираме между смъртта и едно ново раждане, тези лунни същества съзерцават онова, което става, за да се извърши изравняването от предишния в следващия земен живот.
към текста >>
Заедно с нас, които се намираме между смъртта и едно ново раждане, тези лунни същества съзерцават онова, което става, за да се извърши изравняването от предишния в с
лед
ващия земен живот.
Те ни показват в картини онова, което ще последва като взаимен живот, който ще трябва да изживеем заедно с хората, с които сме били заедно през предишния ни земен живот като изравняване на това, което е резултат от изживяното с тях. И според начина, по който Серафими, Херувими и Престоли действат заедно, ние разбираме, че големият проблем се разрешава там. Когато имам нещо общо с един човек в един земен живот, аз си подготвям цялото изравняване сам; а Серафими, Херувими и Престоли само изработват то да се превърне в действителност. И те го довеждат в хармония чрез това, че по същия начин те довеждат към мен също и другия човек, с когото аз отново ще имам нещо да върша. Каквото се изживява по възвишен начин в картинните образи от делата на висшите йерархии, това е същото, което се записва от лунните същества и при слизането ни от тези лунни същества се внася в нашето астрално тяло.
Заедно с нас, които се намираме между смъртта и едно ново раждане, тези лунни същества съзерцават онова, което става, за да се извърши изравняването от предишния в следващия земен живот.
към текста >>
С
лед
като вече е преминал през областта на Серафими, Херувими, Престоли и преминава нататък през други региони, човекът пристъпва към с
лед
ващия си живот.
След като вече е преминал през областта на Серафими, Херувими, Престоли и преминава нататък през други региони, човекът пристъпва към следващия си живот.
В него все повече се засилва копнежът към едно ново въплътяване, в което той ще може да намери изравняването за това, което е направил през предишния си земен живот.
към текста >>
Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен живот преминава в с
лед
ващия.
Антропософията, мои мили приятели, не би била истина, ако е просто сбор от идеи и понятия, ако по един абстрактен начин просто се говори, че има карма, че толкова и толкова от един земен живот преминава в следващия.
Антропософията всъщност става истинска, когато тя не само говори на нашата глава, а събужда в нашите сърца едно усещане, едно възприятие на това, какви впечатления можем да получим в свръхсетивния свят чрез съществата на този свръхсетивен свят. Защото ми се струва, че няма човек, който да притежава едно открито възприемащо сетиво и да може да получава съобщения за свръхсетивните светове, както аз сега ви ги описах, без да се раздвижи цялата скала от чувства в тази душа. И всъщност би трябвало да е така, че ние да си кажем: - Да, тук на Земята ние прекарваме някои неща, от най-дълбоката болка, до най-голямото удоволствие, до най-радостното щастие, цялата гама от човешки чувства; но това, което ние бихме могли да узнаем от духовния свят, би трябвало всъщност да действа върху нас по-интензивно от най-дълбоката болка, от нашето най-висше удоволствие.
към текста >>
Защото пог
лед
нете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят!
И едва тогава ние се поставяме в правилни отношения с духовния свят, когато си кажем: - Всъщност в сравнение с голямата болка или голямата радост, която ние изпитваме на Земята, това, което изпитваме към фактите и съществата на духовния свят, представлява една сянка. - Но то не остава като сянка за посветения, а само за този, който получава само сведения за науката на посвещението. Но тогава би трябвало да си кажем: - Въпреки това аз имам предчувствие, как би трябвало да въздейства върху душата това, което се споделя за духовния свят, ако тя достатъчно би била силна за това. - Човекът всъщност би трябвало да припише само на своите земни слабости, че не изпитва всички нюанси на чувствата от върховен ентусиазъм до най-дълбоката болка, когато слуша, какво представлява духовният свят и неговите същества. Когато човекът припише на своята слабост факта, че той не може да чувства по правилен начин, от страна на душата това вече е нещо от правилния начин той да се поставя в отношения с духовния свят.
Защото погледнете каква стойност в края на краищата има всяко духовно познание, ако то не може да достигне до конкретните факти, ако не може да посочи, какво всъщност се случва в духовния свят!
Тук на Земята също не очакваме хората да говорят за една ливада както пантеистите или монистите, или абстрактните философи говорят за Бог, а се изисква да се опише ливадата с всички нейни подробности. Също така е и относно духовния свят. Също и там трябва да се има способността да се разкажат конкретните подробности. Това днес още е нещо необикновено за човека. Когато се говорят общи приказки за духовността, че има един духовен свят и така нататък, то тези, които не са вкостенели материалисти го приемат.
към текста >>
И сега, когато чрез Ко
лед
ното събрание в Дорнах направихме опит да реорганизираме Антропософското общество, бих искал да посоча един факт, който много малко се взима под внимание.
Вие знаете, че в началото антропософското движение се намираше в лоното на теософското движение. И когато в Берлин основахме онази теософска секция[1], от която по-късно се разви Антропософското общество, нашето първо събрание беше такова, че по онова време аз действително, един вид исках да дам тон за онова, което трябваше да се случи.
И сега, когато чрез Коледното събрание в Дорнах направихме опит да реорганизираме Антропософското общество, бих искал да посоча един факт, който много малко се взима под внимание.
Тук това не е могло да се наблюдава, понеже никой не присъстваше от нашите приятели от Бьомен, доколкото това ми е известно. Тогава аз изнесох една първа лекция от онзи вид, в който по-късно бяха изнасяни лекциите в клоновете. Тази лекция носеше особено заглавие, едно заглавие, което тогава можеше да се нарече рисковано начинание; тя носеше заглавието «Практически упражнения върху кармата»[2]. Аз всъщност съвсем необвързващо исках да говоря за начина, по който се проявява кармата.
към текста >>
От тогава изминаха повече от две десетилетия; времето тече, някои неща са подготвени, но тази подготовка трябва да има също и пос
лед
ствия.
От тогава изминаха повече от две десетилетия; времето тече, някои неща са подготвени, но тази подготовка трябва да има също и последствия.
И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно отношение тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото. Точно това изискваше нашето Коледно събрание - в цялото антропософско движение да се влее истинска действена езотеричност. И това сериозно трябва да бъде направено. Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят.
към текста >>
И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова пос
лед
ствие, че в известно отношение тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото.
От тогава изминаха повече от две десетилетия; времето тече, някои неща са подготвени, но тази подготовка трябва да има също и последствия.
И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно отношение тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото.
Точно това изискваше нашето Коледно събрание - в цялото антропософско движение да се влее истинска действена езотеричност. И това сериозно трябва да бъде направено. Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят.
към текста >>
Точно това изискваше нашето Ко
лед
но събрание - в цялото антропософско движение да се влее истинска действена езотеричност.
От тогава изминаха повече от две десетилетия; времето тече, някои неща са подготвени, но тази подготовка трябва да има също и последствия. И поради това днес би трябвало да е възможно, да настъпи едно такова последствие, че в известно отношение тези «практически карма-упражнения» - с които някога искахме да започнем - да могат да се появят, смело да се пристъпи към делото.
Точно това изискваше нашето Коледно събрание - в цялото антропософско движение да се влее истинска действена езотеричност.
И това сериозно трябва да бъде направено. Защото нашето антропософско движение няма да може да въздейства реорганизиращо върху нашата цивилизация само с формалности. Поради това в бъдеще не бива да се плашим напълно открито да говорим за отношенията в духовния свят.
към текста >>
Но не е това, което искам да разг
лед
ам днес.
Ние знаем, как Мистерията на Голгота първоначално изяви своето въздействие, минавайки през Южна Европа към Средна Европа.
Но не е това, което искам да разгледам днес.
Аз бих искал да хвърлите поглед върху начина, по който християнството се разпространи през Северна Африка към европейските области. Вие обаче знаете, че повече от половин хилядолетие от основаването на християнството с Мистерията на Голгота, едно друго религиозно течение от Азия се разпространи насам - мохамеданското течение. Тази мохамеданска духовна същност, която е свързана с името на Мохамед, сравнена с християнството изглежда като нещо, което живее повече в абстракции отколкото самото християнство. Християнството съдържа, бих искал да кажа, много повече непосредствени описания на духовния свят, отколкото мохамеданството. Но мохамеданството имаше като своя съдба да поеме в себе си много от старите науки, от старите култури.
към текста >>
Аз бих искал да хвърлите пог
лед
върху начина, по който християнството се разпространи през Северна Африка към европейските области.
Ние знаем, как Мистерията на Голгота първоначално изяви своето въздействие, минавайки през Южна Европа към Средна Европа. Но не е това, което искам да разгледам днес.
Аз бих искал да хвърлите поглед върху начина, по който християнството се разпространи през Северна Африка към европейските области.
Вие обаче знаете, че повече от половин хилядолетие от основаването на християнството с Мистерията на Голгота, едно друго религиозно течение от Азия се разпространи насам - мохамеданското течение. Тази мохамеданска духовна същност, която е свързана с името на Мохамед, сравнена с християнството изглежда като нещо, което живее повече в абстракции отколкото самото християнство. Християнството съдържа, бих искал да кажа, много повече непосредствени описания на духовния свят, отколкото мохамеданството. Но мохамеданството имаше като своя съдба да поеме в себе си много от старите науки, от старите култури.
към текста >>
И така, ние виждаме, как в известна степен с
лед
вайки християнството, по-късно мохамеданството се разпространява от Азия.
И така, ние виждаме, как в известна степен следвайки християнството, по-късно мохамеданството се разпространява от Азия.
Интересно е да се проследи това своеобразно разпространение. Ние виждаме, как християнското течение отива малко по-на Север и след това идва в Средна Европа и как мохамеданството като че ли обгръща това християнско течение, преминавайки през Северна Африка и Испания, достигайки до Франция; така то обхваща това християнство.
към текста >>
Интересно е да се прос
лед
и това своеобразно разпространение.
И така, ние виждаме, как в известна степен следвайки християнството, по-късно мохамеданството се разпространява от Азия.
Интересно е да се проследи това своеобразно разпространение.
Ние виждаме, как християнското течение отива малко по-на Север и след това идва в Средна Европа и как мохамеданството като че ли обгръща това християнско течение, преминавайки през Северна Африка и Испания, достигайки до Франция; така то обхваща това християнство.
към текста >>
Ние виждаме, как християнското течение отива малко по-на Север и с
лед
това идва в Средна Европа и как мохамеданството като че ли обгръща това християнско течение, преминавайки през Северна Африка и Испания, достигайки до Франция; така то обхваща това християнство.
И така, ние виждаме, как в известна степен следвайки християнството, по-късно мохамеданството се разпространява от Азия. Интересно е да се проследи това своеобразно разпространение.
Ние виждаме, как християнското течение отива малко по-на Север и след това идва в Средна Европа и как мохамеданството като че ли обгръща това християнско течение, преминавайки през Северна Африка и Испания, достигайки до Франция; така то обхваща това християнство.
към текста >>
Който разг
лед
а духовния живот на Европа, той например може да узнае, че ние не бихме имали нашия съвременен светог
лед
- от една страна материалистическия дух, от друга страна науката с тази острота на мисленето, с развитата подобно на арабески логика, с всичко това, което представлява тази наука, ако въпреки, че арабизмът беше отблъснат, същият не беше действал по-нататък.
Лесно можем да разберем, че ако християнството беше действало само, европейската култура щеше да стане съвсем друга. Във външния политически живот обаче европейската култура отблъсна мохамеданството, - може би е по-добре да се каже арабизма.
Който разгледа духовния живот на Европа, той например може да узнае, че ние не бихме имали нашия съвременен светоглед - от една страна материалистическия дух, от друга страна науката с тази острота на мисленето, с развитата подобно на арабески логика, с всичко това, което представлява тази наука, ако въпреки, че арабизмът беше отблъснат, същият не беше действал по-нататък.
И от тогавашната Испания, да, още от Франция, от лежащата пред Южна Италия Сицилия, от Африка са дошли мощни импулси, които повлияха мисловните форми на Европа и формираха всичко останало другояче, отколкото това би станало, ако беше действало само християнството. В нашите науки има повече арабизъм отколкото християнство!
към текста >>
Но всичко това не би могло да бъде разбрано, ако се пог
лед
не само отвън.
По-късно се разкри и един друг път - този на кръстоносните походи, където европейците директно опознаха източната култура, която обаче се намираше вече в упадък. Много от тайните на източната култура донесоха те, така че точно в западната цивилизация под повърхността на християнството лежи онова, което от ориентализма е дошло чрез арабизма.
Но всичко това не би могло да бъде разбрано, ако се погледне само отвън.
Всичко това трябва да се разгледа отвътре. Отвътре погледнато, то изглежда така, че чрез войните, чрез спечелените битки арабизмът беше отблъснат, че арабите, носители на мохамеданството, маврите и други са били отблъснати, но душите на тези хора се прераждат по-нататък; те идват отново и продължават да действат. И няма полза по абстрактен начин да се описва, как арабизмът е дошъл от Испания в Европа; човек може да разбере събитията, само когато опознае вътрешните конкретни факти.
към текста >>
Всичко това трябва да се разг
лед
а отвътре.
По-късно се разкри и един друг път - този на кръстоносните походи, където европейците директно опознаха източната култура, която обаче се намираше вече в упадък. Много от тайните на източната култура донесоха те, така че точно в западната цивилизация под повърхността на християнството лежи онова, което от ориентализма е дошло чрез арабизма. Но всичко това не би могло да бъде разбрано, ако се погледне само отвън.
Всичко това трябва да се разгледа отвътре.
Отвътре погледнато, то изглежда така, че чрез войните, чрез спечелените битки арабизмът беше отблъснат, че арабите, носители на мохамеданството, маврите и други са били отблъснати, но душите на тези хора се прераждат по-нататък; те идват отново и продължават да действат. И няма полза по абстрактен начин да се описва, как арабизмът е дошъл от Испания в Европа; човек може да разбере събитията, само когато опознае вътрешните конкретни факти.
към текста >>
Отвътре пог
лед
нато, то изглежда така, че чрез войните, чрез спечелените битки арабизмът беше отблъснат, че арабите, носители на мохамеданството, маврите и други са били отблъснати, но душите на тези хора се прераждат по-нататък; те идват отново и продължават да действат.
По-късно се разкри и един друг път - този на кръстоносните походи, където европейците директно опознаха източната култура, която обаче се намираше вече в упадък. Много от тайните на източната култура донесоха те, така че точно в западната цивилизация под повърхността на християнството лежи онова, което от ориентализма е дошло чрез арабизма. Но всичко това не би могло да бъде разбрано, ако се погледне само отвън. Всичко това трябва да се разгледа отвътре.
Отвътре погледнато, то изглежда така, че чрез войните, чрез спечелените битки арабизмът беше отблъснат, че арабите, носители на мохамеданството, маврите и други са били отблъснати, но душите на тези хора се прераждат по-нататък; те идват отново и продължават да действат.
И няма полза по абстрактен начин да се описва, как арабизмът е дошъл от Испания в Европа; човек може да разбере събитията, само когато опознае вътрешните конкретни факти.
към текста >>
Когато се пог
лед
не същинската душевност, се вижда, че тя не се покрива с диалектическо-логичните представи, които имаме за душевността на човека.
Това беше времето, през което една голяма част от тогавашния предно азиатски свят както и голяма част от Африка вече бяха завладени от мохамеданството и навсякъде се разнасяше това, което по такъв великолепен начин действаше в двора на Харун ал Рашид. Между учените по география, естествени науки, медицина и др., които бяха в двора на Харун ал Рашид се намираха някои, които в един предишен живот са били в стари мистерийни школи. Хора, които някога са били посветени, не винаги се раждат отново така, че веднага да се забележи, че в определено време са били посветени. Във всяка епоха, дори да е бил посветен в някогашни мистерии, човек може да приеме само онази духовност, която съответства на душевната нагласа, която се разрешава от тялото, принадлежащо на дадената епоха.
Когато се погледне същинската душевност, се вижда, че тя не се покрива с диалектическо-логичните представи, които имаме за душевността на човека.
Душевното всъщност лежи много по-дълбоко, отколкото обикновено се смята.
към текста >>
При него най-напред прави впечатление, че неговият мирог
лед
е материалистически обагрен, че той защитава един вид механизъм не само в природата, а също и в душевния живот, че той енергично напада католицизма, че в това той понякога е прелестен, понякога фанатичен, но понякога е и нетактичен.
Аз искам да ви дам един пример. Помислете за една личност като Ернст Хекел[4].
При него най-напред прави впечатление, че неговият мироглед е материалистически обагрен, че той защитава един вид механизъм не само в природата, а също и в душевния живот, че той енергично напада католицизма, че в това той понякога е прелестен, понякога фанатичен, но понякога е и нетактичен.
Този, който разглежда взаимните връзки между различните земни живота при хората, почти няма да вземе под внимание тези свойства, а ще погледне по-дълбоката същност на душата. Никой човек, който се остави да бъде заслепен от това, което най-напред се вижда при Хекел, не може да достигне до предишните инкарнации на Хекел, когато иска да развие практически карма-методи. Защото, който иска да достигне до предишните прераждания на Хекел, трябва да разгледа начина, по който Хекел защитаваше своите възгледи. Трябва да се обясни от самата епоха, в която Хекел живееше, че той имаше точно такова материалистическо образование. Но това не е същественото.
към текста >>
Този, който разглежда взаимните връзки между различните земни живота при хората, почти няма да вземе под внимание тези свойства, а ще пог
лед
не по-дълбоката същност на душата.
Аз искам да ви дам един пример. Помислете за една личност като Ернст Хекел[4]. При него най-напред прави впечатление, че неговият мироглед е материалистически обагрен, че той защитава един вид механизъм не само в природата, а също и в душевния живот, че той енергично напада католицизма, че в това той понякога е прелестен, понякога фанатичен, но понякога е и нетактичен.
Този, който разглежда взаимните връзки между различните земни живота при хората, почти няма да вземе под внимание тези свойства, а ще погледне по-дълбоката същност на душата.
Никой човек, който се остави да бъде заслепен от това, което най-напред се вижда при Хекел, не може да достигне до предишните инкарнации на Хекел, когато иска да развие практически карма-методи. Защото, който иска да достигне до предишните прераждания на Хекел, трябва да разгледа начина, по който Хекел защитаваше своите възгледи. Трябва да се обясни от самата епоха, в която Хекел живееше, че той имаше точно такова материалистическо образование. Но това не е същественото. Важното е неговото душевно устройство.
към текста >>
Защото, който иска да достигне до предишните прераждания на Хекел, трябва да разг
лед
а начина, по който Хекел защитаваше своите възг
лед
и.
Аз искам да ви дам един пример. Помислете за една личност като Ернст Хекел[4]. При него най-напред прави впечатление, че неговият мироглед е материалистически обагрен, че той защитава един вид механизъм не само в природата, а също и в душевния живот, че той енергично напада католицизма, че в това той понякога е прелестен, понякога фанатичен, но понякога е и нетактичен. Този, който разглежда взаимните връзки между различните земни живота при хората, почти няма да вземе под внимание тези свойства, а ще погледне по-дълбоката същност на душата. Никой човек, който се остави да бъде заслепен от това, което най-напред се вижда при Хекел, не може да достигне до предишните инкарнации на Хекел, когато иска да развие практически карма-методи.
Защото, който иска да достигне до предишните прераждания на Хекел, трябва да разгледа начина, по който Хекел защитаваше своите възгледи.
Трябва да се обясни от самата епоха, в която Хекел живееше, че той имаше точно такова материалистическо образование. Но това не е същественото. Важното е неговото душевно устройство. И когато се обхване това вътрешно душевно устройство и ако човек притежава окултното виждане, тогава вътрешният поглед се спира в миналото - точно при Хекел - на папа Григорий VII[5], някогашния монах Хилдебранд, който беше един от най-силните, интензивни представители на католицизма. Който сравни тогава двата образа и знае за връзката между двамата, той ще открие приликата.
към текста >>
И когато се обхване това вътрешно душевно устройство и ако човек притежава окултното виждане, тогава вътрешният пог
лед
се спира в миналото - точно при Хекел - на папа Григорий VII[5], някогашния монах Хилдебранд, който беше един от най-силните, интензивни представители на католицизма.
Никой човек, който се остави да бъде заслепен от това, което най-напред се вижда при Хекел, не може да достигне до предишните инкарнации на Хекел, когато иска да развие практически карма-методи. Защото, който иска да достигне до предишните прераждания на Хекел, трябва да разгледа начина, по който Хекел защитаваше своите възгледи. Трябва да се обясни от самата епоха, в която Хекел живееше, че той имаше точно такова материалистическо образование. Но това не е същественото. Важното е неговото душевно устройство.
И когато се обхване това вътрешно душевно устройство и ако човек притежава окултното виждане, тогава вътрешният поглед се спира в миналото - точно при Хекел - на папа Григорий VII[5], някогашния монах Хилдебранд, който беше един от най-силните, интензивни представители на католицизма.
Който сравни тогава двата образа и знае за връзката между двамата, той ще открие приликата. Той ще достигне дотам да разбере, какво е незначителното, когато се отнася за важните човешки проблеми и какво има голямо значение. Теоретичните идеи съвсем не са същественото. Само в нашето теоретично, материалистично и абстрактно време теоретичните идеи са най-важното. Зад кулисите на световната история най-важното е каква е душата в нейната същност.
към текста >>
Който прозре това, ще може да открие приликата между Григорий VII и Хекел в неговото с
лед
ващо прераждане.
Който сравни тогава двата образа и знае за връзката между двамата, той ще открие приликата. Той ще достигне дотам да разбере, какво е незначителното, когато се отнася за важните човешки проблеми и какво има голямо значение. Теоретичните идеи съвсем не са същественото. Само в нашето теоретично, материалистично и абстрактно време теоретичните идеи са най-важното. Зад кулисите на световната история най-важното е каква е душата в нейната същност.
Който прозре това, ще може да открие приликата между Григорий VII и Хекел в неговото следващо прераждане.
към текста >>
Такива възг
лед
и първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите.
Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите.
Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време. Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен. Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид. И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор. Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там.
към текста >>
Когато духовният пог
лед
се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време.
Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите.
Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време.
Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен. Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид. И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор. Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там. Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите.
към текста >>
Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и с
лед
нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид.
Такива възгледи първо трябва да се придобият, когато се започне да се изучава конкретната същност на кармата и когато чрез това стане ясно, че например в двора на Харун ал Рашид живееха хора, които външно, - понеже им бяха дадени съответните физически тела и образование, - живееха в смисъла на прехода между осмото и деветото столетие, но бяха прераждания на стари посветени в мистериите. Когато духовният поглед се отправи към този двор на Харун ал Рашид, прави особено впечатление една личност, която беше задълбочен, интензивно действащ съветник на Харун ал Рашид и която беше един универсален дух за тогавашното време, един дух, който имаше особеността, че в една предишна инкарнация беше взел участие във всички посвещения в същата област, в която сега господстваше Харун ал Рашид, - но когато там са живели съвсем други народи - и който в една по-късна инкарнация като една друга личност с целия си вътрешен копнеж се стремеше към една инициация, но не можеше да я постигне, понеже съдбата не му предостави възможност да бъде посветен през онова време. Една такава личност живееше в двора на Харун ал Рашид, която поради това трябваше да скрие в най-дълбоката си вътрешност онова, което се намираше в него от стари инкарнации, когато е бил посветен.
Да не може да постигне това, лежеше в една по-предишна инкарнация и след нея дойде тази, в която той живееше в двора на Харун ал Рашид.
И в двора на Харун ал Рашид тази личност действаше невероятно импулсиращо, - понеже тогава не бяха възможни инициации в стария смисъл - просто той беше една личност която действаше, подтиквана от един могъщ порив, от една могъща фантазия, една екзактна, логическа фантазия, като беше негов организатор и въздействаше върху всичко, което съществуваше в този двор. Там живееха всевъзможни учени, хора на изкуството, цяла армия поети, представители на всички науки живееха там. Освен това, тогава Багдад беше всъщност център на обширна научна и художествена дейност, която съществуваше в царството на халифите. И всичко, което трябваше да се организира там, се извършваше всъщност от тази личност, която притежаваше много силна инициативност. Такива индивидуалности имат наистина голямо значение в по-нататъшното развитие на човечеството.
към текста >>
Нека разг
лед
аме сега личността на самия Харун ал Рашид.
Нека разгледаме сега личността на самия Харун ал Рашид.
Който обхване с окултен поглед тази личност с нейната душевност и тогава отново я потърси, като търси дали тя отново се е преродила, той открива, че тази личност на Харун ал Рашид остава свързана с това, което сама беше основала на Земята и по духовен начин продължава пътя си в духовното развитие на човечеството, като от духовния свят силно влияе върху много неща, но също и сама отново приема в себе си много неща. И тогава тя отново се появява по начина, по който можеше да се появи според епохата: Тази индивидуалност се появява като лорд Бако от Верулам[6], основателят на новата научност. Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско мислене в Англия. Вие можете да кажете: - Да, той се отличава съществено от личността на Харун ал Рашид! - Но той е същата индивидуалност!
към текста >>
Който обхване с окултен пог
лед
тази личност с нейната душевност и тогава отново я потърси, като търси дали тя отново се е преродила, той открива, че тази личност на Харун ал Рашид остава свързана с това, което сама беше основала на Земята и по духовен начин продължава пътя си в духовното развитие на човечеството, като от духовния свят силно влияе върху много неща, но също и сама отново приема в себе си много неща.
Нека разгледаме сега личността на самия Харун ал Рашид.
Който обхване с окултен поглед тази личност с нейната душевност и тогава отново я потърси, като търси дали тя отново се е преродила, той открива, че тази личност на Харун ал Рашид остава свързана с това, което сама беше основала на Земята и по духовен начин продължава пътя си в духовното развитие на човечеството, като от духовния свят силно влияе върху много неща, но също и сама отново приема в себе си много неща.
И тогава тя отново се появява по начина, по който можеше да се появи според епохата: Тази индивидуалност се появява като лорд Бако от Верулам[6], основателят на новата научност. Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско мислене в Англия. Вие можете да кажете: - Да, той се отличава съществено от личността на Харун ал Рашид! - Но той е същата индивидуалност! Защото онова, което външно се представя като разлика, принадлежи само на външния свят.
към текста >>
И в известен смисъл ние виждаме душата на Харун ал Рашид от Азия да се развива с
лед
смъртта си по-нататък, от Запад да въздейства на новата европейска цивилизация по начина, по който това можеше да стане, основавайки дори много от по-новия материализъм.
И тогава тя отново се появява по начина, по който можеше да се появи според епохата: Тази индивидуалност се появява като лорд Бако от Верулам[6], основателят на новата научност. Бако от Верулам даде голям тласък точно на новото европейско мислене в Англия. Вие можете да кажете: - Да, той се отличава съществено от личността на Харун ал Рашид! - Но той е същата индивидуалност! Защото онова, което външно се представя като разлика, принадлежи само на външния свят.
И в известен смисъл ние виждаме душата на Харун ал Рашид от Азия да се развива след смъртта си по-нататък, от Запад да въздейства на новата европейска цивилизация по начина, по който това можеше да стане, основавайки дори много от по-новия материализъм.
към текста >>
Затова тя не можеше да поеме един път, който в нейната с
лед
ваща инкарнация да я отведе на Запад.
Другата личност, която не само беше дясната ръка, но и душата на двора на Харун ал Рашид, която имаше онази особена съдба в духовно отношение, тази душа пое един друг път. Тази душа не желаеше да постигне още по-голям блясък, когато премина през вратата на смъртта. Тази душа имаше много повече вътрешния стремеж да се задълбочи вътрешно.
Затова тя не можеше да поеме един път, който в нейната следваща инкарнация да я отведе на Запад.
Обърнете внимание, как беше при Харун ал Рашид - невероятен блясък, вътрешна солидност на цивилизацията в двора на Харун ал Рашид, но в същото време порив, да се загуби дълбочината, всичко, което беше характерно за мохамеданството, да стане външно. Това трябваше да се прояви в една следваща инкарнация. Обширната, обемна научност трябваше да се прояви. Тя се прояви. Всичко, което беше външен блясък в двора на Харун ал Рашид се появи на дневна светлина при самия Бейкън от Верулам.
към текста >>
Това трябваше да се прояви в една с
лед
ваща инкарнация.
Другата личност, която не само беше дясната ръка, но и душата на двора на Харун ал Рашид, която имаше онази особена съдба в духовно отношение, тази душа пое един друг път. Тази душа не желаеше да постигне още по-голям блясък, когато премина през вратата на смъртта. Тази душа имаше много повече вътрешния стремеж да се задълбочи вътрешно. Затова тя не можеше да поеме един път, който в нейната следваща инкарнация да я отведе на Запад. Обърнете внимание, как беше при Харун ал Рашид - невероятен блясък, вътрешна солидност на цивилизацията в двора на Харун ал Рашид, но в същото време порив, да се загуби дълбочината, всичко, което беше характерно за мохамеданството, да стане външно.
Това трябваше да се прояви в една следваща инкарнация.
Обширната, обемна научност трябваше да се прояви. Тя се прояви. Всичко, което беше външен блясък в двора на Харун ал Рашид се появи на дневна светлина при самия Бейкън от Верулам.
към текста >>
С
лед
като премина през портата на смъртта тя така се разви в духовния свят, че когато отново се появи на Земята, бих искал да кажа, тя не можа да попадне на Запад, където се появи материализма, а трябваше да дойде в Средна Европа и там да прояви онова, което произлизаше от старите мистерии; но то трябваше да бъде пригодено към променените жизнени условия.
Другата личност наистина беше душата на двора на Харун ал Рашид, но беше една много задълбочена личност. Тя дълго време се намираше под влиянието на това, което идваше от старите мистерии. То обаче не можеше да се прояви, поне не до нашето време, когато изтече Кали Юга и започна епохата на архангел Михаил, когато отново е възможно безпристрастно да се говори за духовното. Но това, което така е било поето можеше да се излее по един всеобхватен, енергичен начин така в цивилизацията, че да може да се превърне в едно интензивно въздействие. Нещо подобно се случи с другата личност.
След като премина през портата на смъртта тя така се разви в духовния свят, че когато отново се появи на Земята, бих искал да кажа, тя не можа да попадне на Запад, където се появи материализма, а трябваше да дойде в Средна Европа и там да прояви онова, което произлизаше от старите мистерии; но то трябваше да бъде пригодено към променените жизнени условия.
Тази личност беше Амос Комениус[7]. И може да се каже, че тези две души, които живяха в двора на Харун ал Рашид, така преминаха през световната история през следните епохи, че поеха два различни пътя. Единият, обикалящ Южна Европа, за да бъде като Бейкън от Верулам организатор на новата история, философия и наука, другият пое полския път, онзи път, който беше поет също и при кръстоносните походи; той пое пътя към Средна Европа. Също и той стана велик организатор, но неговата организация беше от друг характер. И действително, една голяма драма, една мощна драма е това, но по различно време - не бива погрешно да се разбира, но това беше свързано със световноисторическата карма - Амос Комениус и лорд Бейкън от Верулам бяха поели различни пътища.
към текста >>
И може да се каже, че тези две души, които живяха в двора на Харун ал Рашид, така преминаха през световната история през с
лед
ните епохи, че поеха два различни пътя.
То обаче не можеше да се прояви, поне не до нашето време, когато изтече Кали Юга и започна епохата на архангел Михаил, когато отново е възможно безпристрастно да се говори за духовното. Но това, което така е било поето можеше да се излее по един всеобхватен, енергичен начин така в цивилизацията, че да може да се превърне в едно интензивно въздействие. Нещо подобно се случи с другата личност. След като премина през портата на смъртта тя така се разви в духовния свят, че когато отново се появи на Земята, бих искал да кажа, тя не можа да попадне на Запад, където се появи материализма, а трябваше да дойде в Средна Европа и там да прояви онова, което произлизаше от старите мистерии; но то трябваше да бъде пригодено към променените жизнени условия. Тази личност беше Амос Комениус[7].
И може да се каже, че тези две души, които живяха в двора на Харун ал Рашид, така преминаха през световната история през следните епохи, че поеха два различни пътя.
Единият, обикалящ Южна Европа, за да бъде като Бейкън от Верулам организатор на новата история, философия и наука, другият пое полския път, онзи път, който беше поет също и при кръстоносните походи; той пое пътя към Средна Европа. Също и той стана велик организатор, но неговата организация беше от друг характер. И действително, една голяма драма, една мощна драма е това, но по различно време - не бива погрешно да се разбира, но това беше свързано със световноисторическата карма - Амос Комениус и лорд Бейкън от Верулам бяха поели различни пътища. След това се случи така, че в последно време отново, ако мога да си послужа с тривиалния израз, те се срещнаха в Средна Европа. И много от това, което цивилизацията трябваше да намери, се прояви по този начин в нея, че онова, което в езотерично отношение лежи в дейността на Амос Комениус, се свързва със силата, която се намира в техниката, свърза се с всичко, което се намира в онова, което беше основано чрез Бако от Верулам.
към текста >>
С
лед
това се случи така, че в пос
лед
но време отново, ако мога да си послужа с тривиалния израз, те се срещнаха в Средна Европа.
Тази личност беше Амос Комениус[7]. И може да се каже, че тези две души, които живяха в двора на Харун ал Рашид, така преминаха през световната история през следните епохи, че поеха два различни пътя. Единият, обикалящ Южна Европа, за да бъде като Бейкън от Верулам организатор на новата история, философия и наука, другият пое полския път, онзи път, който беше поет също и при кръстоносните походи; той пое пътя към Средна Европа. Също и той стана велик организатор, но неговата организация беше от друг характер. И действително, една голяма драма, една мощна драма е това, но по различно време - не бива погрешно да се разбира, но това беше свързано със световноисторическата карма - Амос Комениус и лорд Бейкън от Верулам бяха поели различни пътища.
След това се случи така, че в последно време отново, ако мога да си послужа с тривиалния израз, те се срещнаха в Средна Европа.
И много от това, което цивилизацията трябваше да намери, се прояви по този начин в нея, че онова, което в езотерично отношение лежи в дейността на Амос Комениус, се свързва със силата, която се намира в техниката, свърза се с всичко, което се намира в онова, което беше основано чрез Бако от Верулам. Един от чудните примери в световната история е това, което произлиза от тези две души, които живяха и твориха през прехода от осми до девети век в двора на Харун ал Рашид. Самият Харун ал Рашид, който в известен смисъл минава през Африка и Южна Европа, като достига до Англия, за да действа към Средна Европа; Амос Комениус, който идва в Средна Европа за да пресрещне другия в това, което той изгражда.
към текста >>
Ние разбираме, как в с
лед
ващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато прос
лед
им, как душите се развиват от една епоха в друга.
Така, мои мили приятели, историческото разглеждане става всъщност реалност. Защото каквото от дадена епоха на световната история преминава в друга епоха, не се изразява с абстрактни понятия, а самите човешки души пренасят онова, което се случва.
Ние разбираме, как в следващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато проследим, как душите се развиват от една епоха в друга.
Ние навсякъде сериозно трябва да разграничим това, което се нарича майа от вътрешната действителност. Също и историята е майа, привидност, когато се разглежда само отвън. Тя се разбира, едва когато се премине от майа, от илюзията към истината. Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения». След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
към текста >>
Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през с
лед
ващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Ко
лед
ното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения».
Защото каквото от дадена епоха на световната история преминава в друга епоха, не се изразява с абстрактни понятия, а самите човешки души пренасят онова, което се случва. Ние разбираме, как в следващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато проследим, как душите се развиват от една епоха в друга. Ние навсякъде сериозно трябва да разграничим това, което се нарича майа от вътрешната действителност. Също и историята е майа, привидност, когато се разглежда само отвън. Тя се разбира, едва когато се премине от майа, от илюзията към истината.
Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения».
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
към текста >>
С
лед
десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би с
лед
вало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
Ние разбираме, как в следващите епохи се поражда това, което се развива от предишни епохи, когато проследим, как душите се развиват от една епоха в друга. Ние навсякъде сериозно трябва да разграничим това, което се нарича майа от вътрешната действителност. Също и историята е майа, привидност, когато се разглежда само отвън. Тя се разбира, едва когато се премине от майа, от илюзията към истината. Дано само - ние искаме да продължим тези разглеждания през следващите събирания на членовете на обществото - те да бъдат правилно схванати, когато днес, инаугурирано с Коледното събрание, се пристъпи към реалността на онова, което съвсем в началото - може би с една наивност - беше оповестено като «практически карма-упражнения».
След десетилетия дълга подготовка, мои мили приятели, би следвало в Антропософското общество да може да се понесе едно действително духовно разглеждане на свързаните с кармата мисли, на практическите карма-упражнения, без от това да се породят недоразумения и заблуди в живота.
към текста >>
7.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
С
лед
милите думи на г-н професор Хауфен[1], които бяха произнесени от ваше име, преди да си позволя да се сбогувам, нека да проведем тази вечер с
лед
ните разглеждания.
След милите думи на г-н професор Хауфен[1], които бяха произнесени от ваше име, преди да си позволя да се сбогувам, нека да проведем тази вечер следните разглеждания.
към текста >>
Всичко това ни кара да хвърлим дълбок пог
лед
в живота на физически-душевно-духовния Космос и чрез това да разберем нашата човешка същност.
От предишните разглеждания тук в Пражкото антропософско общество сигурно е станало ясно, как над развитието на човечеството се разпростира дейността на духа, или може би по-добре казано, на духовните същества и как самите човешки души проникнати с духовността, пренасят от епоха на епоха онова, което са си изработили в дадена епоха, но също и това, което в дадена епоха са насъбрали като вина в душата си.
Всичко това ни кара да хвърлим дълбок поглед в живота на физически-душевно-духовния Космос и чрез това да разберем нашата човешка същност.
Защото без при това да изпадаме във високомерие, трябва да си признаем, че духовният праизвор на Космоса е свързан с нашата собствена човешка природа и ние можем да разберем нашата собствена човешка натура, само когато проникнем духовно в Космоса. От Коледното събрание насам не би трябвало само административно да се управлява антропософията вътре в Антропософското общество, а самото управление трябва да бъде антропософия. И това трябва да се прояви също и в преоформянето на антропософската дейност. Аз не се поколебах в тези лекции да премина от екзотеричното повече към езотеричното и с разглеждането днес искам да допълня още нещо към казаното. Бих искал да добавя нещо, което може да илюстрира, как човешката душа се пренася от една епоха в друга.
към текста >>
От Ко
лед
ното събрание насам не би трябвало само административно да се управлява антропософията вътре в Антропософското общество, а самото управление трябва да бъде антропософия.
От предишните разглеждания тук в Пражкото антропософско общество сигурно е станало ясно, как над развитието на човечеството се разпростира дейността на духа, или може би по-добре казано, на духовните същества и как самите човешки души проникнати с духовността, пренасят от епоха на епоха онова, което са си изработили в дадена епоха, но също и това, което в дадена епоха са насъбрали като вина в душата си. Всичко това ни кара да хвърлим дълбок поглед в живота на физически-душевно-духовния Космос и чрез това да разберем нашата човешка същност. Защото без при това да изпадаме във високомерие, трябва да си признаем, че духовният праизвор на Космоса е свързан с нашата собствена човешка природа и ние можем да разберем нашата собствена човешка натура, само когато проникнем духовно в Космоса.
От Коледното събрание насам не би трябвало само административно да се управлява антропософията вътре в Антропософското общество, а самото управление трябва да бъде антропософия.
И това трябва да се прояви също и в преоформянето на антропософската дейност. Аз не се поколебах в тези лекции да премина от екзотеричното повече към езотеричното и с разглеждането днес искам да допълня още нещо към казаното. Бих искал да добавя нещо, което може да илюстрира, как човешката душа се пренася от една епоха в друга. Каквото се случва общо взето, се случва също и в детайлите и когато ние разберем кармата на личности, които са познати на всички нас, можем да хвърлим светлина също и върху нашата собствена карма. Затова нека днес да продължим разглежданията на кармата, като навлезем още повече в конкретното.
към текста >>
Каква невероятна воля е залегнала в това, с
лед
като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода.
В протичането на тези разглеждания аз споменах името на един мъж, който по един забележителен начин показва, как в една волева натура може да се прояви нещо визионерно. Аз споменах името на италианския борец за свобода Гарибалди, показах също и някои характерни негови черти. Всичко онова, което виждаме в този Гарибалди е волева изява. Каква невероятна воля е необходима, един младеж на своя отговорност често да прекосява с кораб Адриатическо море в едно опасно време през второто и в началото на третото десетилетие на деветнадесети век, неведнъж да бъде пленяван и чрез собствената си смелост и сила отново да се освобождава.
Каква невероятна воля е залегнала в това, след като вижда, че за него няма поле на дейност в Европа, да замине за Южна Америка, за да стане там един от най-смелите хора, борещ се за свобода.
Аз ви обърнах вниманието също и към това, как по отношение на неговата женитба той се изплъзва от обикновените земни отношения и когато отново се завръща в Европа, той става онзи, на когото настояща Италия дължи всичко.
към текста >>
И така беше и при Гарибалди, особено обстоятелството, че по възг
лед
и той беше републиканец, изцяло беше републиканец, но с цялата сила на волята си осъществи царуването на Виктор Емануел[2] в Италия.
И така беше и при Гарибалди, особено обстоятелството, че по възгледи той беше републиканец, изцяло беше републиканец, но с цялата сила на волята си осъществи царуването на Виктор Емануел[2] в Италия.
И когато се вземе под внимание само външната биография на Гарибалди, всъщност се вижда едно основно противоречие между това негово вътрешно убеждение и това, което той прави. От друга страна се вижда, как без да има същите убеждения той се чувства свързан с хора като Мацини и Кавур, които имаха съвсем друга мисловна насока. Прави впечатление, че Гарибалди е роден през 1807 година, по същото време и в област, близо до мястото на раждане на тези три личности - по-късният цар Виктор Емануел, държавникът Кавур[3] и философът Мацини[4]. Те са, така да се каже, родени в непосредствена близост един от друг. Тук човек бива изкушен да потърси каква връзка има в кармата на такива личности.
към текста >>
Когато правим духовно-научни разглеждания, ние винаги трябва да посочваме, какво е станало с посветените, с инициираните, с хората от древните времена, които са имали широк пог
лед
към света.
Другият въпрос, към който ни довежда подобно нещо, е по всяка вероятност един дълбоко значителен въпрос!
Когато правим духовно-научни разглеждания, ние винаги трябва да посочваме, какво е станало с посветените, с инициираните, с хората от древните времена, които са имали широк поглед към света.
Такъв въпрос може да се породи. Нали и тези мъдреци от древните времена също трябва да се прераждат, къде са те сега в по-новото време? И някой би могъл да попита: - Къде се намират и действат в по-късни времена великите личности от древните времена, които бяха посветени? - Те наистина са отново тук тези велики посветени, но вие трябва да помислите, мои мили приятели, как човекът, когато се появи в дадено време, е принуден да ползва тялото, което му дава една определена епоха. В древните времена телата бяха по-податливи, по-пластични, по-гъвкави за духа, а в земния живот ние имаме нужда от тялото, за да приложим, каквото сме възприели като земна дейност в земните условия, преди да слезем надолу в този земен живот.
към текста >>
Когато пог
лед
нем назад в европейския живот, намираме мистерии и посветени в най-висока степен в прастарата Ирландия.
Точно такъв случай имаме пред нас в лицето на Гарибалди.
Когато погледнем назад в европейския живот, намираме мистерии и посветени в най-висока степен в прастарата Ирландия.
Но ирландските мистерии наистина са се запазили до времето на християнството. Даже и днес в Ирландия има много духовен живот - не абстрактен, понятиен, а действителен, духовно действащ. Колкото и хаотична да изглежда днес Ирландия, в нея има много действителен духовен живот, но това е само остатък от това, което някога е съществувало. В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа. Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас.
към текста >>
Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие с
лед
основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас.
Когато погледнем назад в европейския живот, намираме мистерии и посветени в най-висока степен в прастарата Ирландия. Но ирландските мистерии наистина са се запазили до времето на християнството. Даже и днес в Ирландия има много духовен живот - не абстрактен, понятиен, а действителен, духовно действащ. Колкото и хаотична да изглежда днес Ирландия, в нея има много действителен духовен живот, но това е само остатък от това, което някога е съществувало. В Хиберния, в Ирландия съществуваха дълбоко въздействащи мистерии, които са имали влияние още и през първите столетия от проникването на християнството в Европа.
Там се среща един посветен, който през осмото до деветото столетие след основаването на християнството пое пътя от Ирландия приблизително до областта на днешен Елзас.
Този посветен някога много направи в защита на християнството, в бурното време, когато Бонифаций[5] в действителност много малко постигна. И при този посветен от три посоки на света са дошли трима ученика, трима ученика, които му се довериха. Тези трима ученика, кой повече, кой по-малко достигнаха твърде далеч. Но точно в ирландските мистерии имаше строгото правило, че учениците, които се доверяваха на един посветен, в бъдещ земен живот не биваше да бъдат изоставяни от него, а в земния живот нещо е трябвало да бъде направено от него, което продължавало да го свързва с тези ученици; нещо, което е основавало дълбока връзка между тези ученици и него. Посветеният, който имам предвид, отново се появява през деветнадесети век като Джузепе Гарибалди с визионерската воля, който през древните времена се е проявявал по съвсем друг начин, живял е различно, отколкото в едно тяло от деветнадесето столетие, получил е съвсем друго възпитание, отколкото това на деветнадесето столетие.
към текста >>
Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възг
лед
и.
И другите трима, които споменах, бяха учениците, които бяха дошли от три различни земни области. Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните принципи. Насреща на това, което приковава човек към човека даже и в различни инкарнации, е една дреболия, когато се казва: - Аз съм републиканец, ти си монархист. - В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието.
Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възгледи.
Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг.
към текста >>
Възг
лед
ите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг.
И другите трима, които споменах, бяха учениците, които бяха дошли от три различни земни области. Онова обаче, което мощно е действало от едната инкарнация в другата, действаше по-дълбоко от външните принципи. Насреща на това, което приковава човек към човека даже и в различни инкарнации, е една дреболия, когато се казва: - Аз съм републиканец, ти си монархист. - В тези неща човек трябва да е наясно, колко е далеч земната майа, голямата илюзия, привидността на битието, от духовната действителност, която действа духовно импулсиращо зад проявленията в битието. Така например, Гарибалди не можеше да напусне Виктор Емануел, въпреки че имаше други възгледи.
Възгледите, когато се отнасят до външното, а не до хората, принадлежат на епохата, не на индивидуалността, която преминава от един земен живот в друг.
към текста >>
Но още много по-характерна за окултния изс
лед
овател беше една друга черта.
Той беше така едностранчиво образован в посока само на геометрията, че например изобщо не беше математик, а само геометрик. В тази област той беше гениален, но нямаше познания, нямаше истински познания от математиката. Той живееше в едно време, когато се преобразуваше точно цялата дескриптивна геометрия, която беше неговата специалност. Той оставаше при старите методи. Това при него беше една характерна черта.
Но още много по-характерна за окултния изследовател беше една друга черта.
Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира. Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен живот се проявява в организацията на краката. Тези неща се преобразяват по своенравен начин. Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация.
към текста >>
Всичко това, което е свързано с краката, през един с
лед
ващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в с
лед
ващия земен живот се проявява в организацията на краката.
Той оставаше при старите методи. Това при него беше една характерна черта. Но още много по-характерна за окултния изследовател беше една друга черта. Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира.
Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен живот се проявява в организацията на краката.
Тези неща се преобразяват по своенравен начин. Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация. А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
към текста >>
А този, който прос
лед
ява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
Той имаше сакат крак. Особеното е, че естествено не физическата субстанция, но силата, която човек има в краката си през една инкарнация, - начинът по който той пристъпва, по който чрез ходенето той се поставя в ситуации, свързани с вина или благодеяние - се метаморфозира. Всичко това, което е свързано с краката, през един следващ живот може да премине в организацията на главата, докато това, което сега ние имаме в главата, в следващия земен живот се проявява в организацията на краката. Тези неща се преобразяват по своенравен начин. Този, който е запознат с тези неща, може да види в това как някой пристъпва, как поставя пръстите и петите на Земята, какво е било мисленето му в една минала инкарнация.
А този, който проследява своеобразието на мислите на някой човек, дали някой мисли бързо, бегло, повърхностно или сдържано, обмислено, често бива доведен наистина да види, как другият е вървял в една предишна инкарнация.
към текста >>
И сега помислете, мои мили приятели, колко се просветлява световната история, когато се разг
лед
а по този начин; когато действително могат да се прос
лед
ят душите от една епоха в друга; как от една епоха в друга се пренася това, което се поражда в душата.
Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността. И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация. Той стана Карл Маркс[9], вожда на социалистите.
И сега помислете, мои мили приятели, колко се просветлява световната история, когато се разгледа по този начин; когато действително могат да се проследят душите от една епоха в друга; как от една епоха в друга се пренася това, което се поражда в душата.
Историческият живот, развитието и човешката същност получават конкретни взаимовръзки чрез това.
към текста >>
И напос
лед
ък в Дорнах можах да обърна вниманието върху една друга връзка, върху една връзка, която по време на войната, именно в края на войната ми даде повод да предупредя хората, да не се оставят да бъдат заслепени от една известна личност на новото време.
И напоследък в Дорнах можах да обърна вниманието върху една друга връзка, върху една връзка, която по време на войната, именно в края на войната ми даде повод да предупредя хората, да не се оставят да бъдат заслепени от една известна личност на новото време.
Още в моя курс в Хелзингфор[10] през 1913 година, аз насочих вниманието към твърде ограничения капацитет за който става дума. Това се случи, понеже ми беше ясна връзката между един приемник на Мохамед от седмото столетие - Муавия[11] и Уодроу Уилсън[12]. Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на волята при Уодроу Уилсън. И на човек му се иска да каже, че който иска да потърси доказателство, да потърси произхода на познатите четиринадесет точки, той ще може да ги намери в Корана. Такива са взаимните връзки, мои мили приятели!
към текста >>
И вече може да се каже, че когато хората ще могат малко да надхвърлят това, което днес е тук още от материалистическите времена, ще се заслушат в такива неща и ще ги разг
лед
ат.
Всичко, което като фатализъм живееше някога в личността на Муавия, премина в този иначе съвсем необясним фатализъм, който е само един фатализъм на волята при Уодроу Уилсън. И на човек му се иска да каже, че който иска да потърси доказателство, да потърси произхода на познатите четиринадесет точки, той ще може да ги намери в Корана. Такива са взаимните връзки, мои мили приятели! При тези неща не бива да има и най-малката симпатия или антипатия, при тези неща не бива да има никаква критика, тук трябва да има най-чиста обективност. Но тази обективност води точно дотам, да се тръгне от една точка в историята, където се появява една човешка душа и да се достигне до една друга точка.
И вече може да се каже, че когато хората ще могат малко да надхвърлят това, което днес е тук още от материалистическите времена, ще се заслушат в такива неща и ще ги разгледат.
И тогава ще се чувстват съвсем различно в модерната цивилизация, защото ще могат да прозрат нейните взаимовръзки; не само при такива неща, които са мъртви, а и при живите неща. За това става въпрос. Цялото историческо битие ще стане живо. И ако човекът иска да надрасне мъртвата точка в развитието, на която стои сега и да напредне в своята цивилизация, той се нуждае от живия дух, а не от абстрактния, мъртъв дух на голите идеи.
към текста >>
Историческото разглеждане може би с много съпротивления ще се доближи до духовното по начина, който преди няколко дни разг
лед
ах тук в моите публични лекции, но това трябва да стане.
Историческото разглеждане може би с много съпротивления ще се доближи до духовното по начина, който преди няколко дни разгледах тук в моите публични лекции, но това трябва да стане.
Защото външното историческо разглеждане, което се опира само върху документи, е всъщност пълно с недоразумения. Там се вижда нещо, при което изобщо не може да се прозре на какво е следствие. Защо? Защото не се познава неговият произход. Произходът е изгубен. Точно когато се изследват такива неща, нещо се раздвижва в историческите събития.
към текста >>
Там се вижда нещо, при което изобщо не може да се прозре на какво е с
лед
ствие. Защо?
Историческото разглеждане може би с много съпротивления ще се доближи до духовното по начина, който преди няколко дни разгледах тук в моите публични лекции, но това трябва да стане. Защото външното историческо разглеждане, което се опира само върху документи, е всъщност пълно с недоразумения.
Там се вижда нещо, при което изобщо не може да се прозре на какво е следствие. Защо?
Защото не се познава неговият произход. Произходът е изгубен. Точно когато се изследват такива неща, нещо се раздвижва в историческите събития. Но с това се изразява също и нещо, което е направено от хора, за да може по отношение на важните неща да се направи от историята нещо неправилно, нещо неистинско.
към текста >>
Точно когато се изс
лед
ват такива неща, нещо се раздвижва в историческите събития.
Историческото разглеждане може би с много съпротивления ще се доближи до духовното по начина, който преди няколко дни разгледах тук в моите публични лекции, но това трябва да стане. Защото външното историческо разглеждане, което се опира само върху документи, е всъщност пълно с недоразумения. Там се вижда нещо, при което изобщо не може да се прозре на какво е следствие. Защо? Защото не се познава неговият произход. Произходът е изгубен.
Точно когато се изследват такива неща, нещо се раздвижва в историческите събития.
Но с това се изразява също и нещо, което е направено от хора, за да може по отношение на важните неща да се направи от историята нещо неправилно, нещо неистинско.
към текста >>
Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изс
лед
овател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение.
Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изследовател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение.
През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора. Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос.
към текста >>
През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено с
лед
като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора.
Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изследовател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение.
През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора.
Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос.
към текста >>
Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как с
лед
като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос.
Мои мили приятели, сигурно ще ви се види парадоксално, особено когато при едно относително недалечно минало духовният изследовател констатира, че едно чудесно произведение на поезията е изгубено, напълно изгубено поради враждебността на известно духовно течение. През първите столетия от християнското развитие в южните области на европейската цивилизация имаше едно произведение на изкуството, което изобразяваше най-вътрешната същност на напредващата цивилизация, непосредствено след като християнството беше навлязло в развитието на европейските хора.
Това художествено произведение е една епична драма, драматичен епос, който изобразява, как след като християнството е въздействало като едно скорошно събитие, човекът не може да достигне до действителната истинска същност на Христос, а има да премине през една определена мистична подготовка, за да може да се доближи до истинската същност на Христос.
към текста >>
За да се разбере, за какво става въпрос, трябва да си изясним с
лед
ното: Христос е разяснил на своите интимни ученици, как в онова същество, което беше роденият в Ориента Исус, през тридесетата му година той е бил изпълнен от Христос, който е едно слънчево същество, една космическа същност.
За да се разбере, за какво става въпрос, трябва да си изясним следното: Христос е разяснил на своите интимни ученици, как в онова същество, което беше роденият в Ориента Исус, през тридесетата му година той е бил изпълнен от Христос, който е едно слънчево същество, една космическа същност.
Исус от Назарет беше роден в една лунна религия; понеже какво беше Яхве, религията на Йехова? Какво представляваше самият Йехова? Когато се погледнеше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непосредствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас. Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили. И Яхве всъщност е един лунен бог.
към текста >>
Когато се пог
лед
неше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непосредствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас.
За да се разбере, за какво става въпрос, трябва да си изясним следното: Христос е разяснил на своите интимни ученици, как в онова същество, което беше роденият в Ориента Исус, през тридесетата му година той е бил изпълнен от Христос, който е едно слънчево същество, една космическа същност. Исус от Назарет беше роден в една лунна религия; понеже какво беше Яхве, религията на Йехова? Какво представляваше самият Йехова?
Когато се погледнеше към Йехова, се поглеждаше нагоре към човешкия аз, който е непосредствено зависим от физическата човешка форма, от онова човешко устройство, което се ражда с нас.
Това обаче, в което се раждаме, което се формира с нас, което се изгражда, когато ние се развиваме в майчиното тяло до един аз, е зависимо от лунните сили. И Яхве всъщност е един лунен бог. И когато се поглеждаше към Яхве, се казваше: - Яхве е вождът на лунните същества, от които произхождат силите, които поставят човека във физическото земно съществуване. Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена.
към текста >>
Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново с
лед
три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха.
Но когато в човека действат само лунните сили, той никога не би могъл да израстне извън това, което е вложила в неговия живот Земята. Сега човекът не може да направи това, той го е можел в древни времена. Когато отидем назад до предисторически земни времена, намираме нещо много особено, което е необичайно за днешния човек. Ние виждаме, как по-голямата част от определена класа хора през тридесетата година от живота си преживяват пълно преобразуване на душата си. Колкото и да изглежда необичайно, парадоксално за днешните хора, въпреки това в едно време, за което Ведите дават само слаб отзвук, това беше така.
Тогава в древна Индия имаше хора, които не биха познали някого, ако го срещнеха отново след три години; при известни обстоятелства, те биха могли да научат от него, че са го виждали някога, но не го познаваха.
Те са забравили всичко, което се е случило с тях до тридесетата им година, те са забравили дори идентичността на собствената си личност. И дори е имало едно учреждение, - ние ще го наречем служба, ние всичко наричаме служба и власти, - имаше една служба, където една такава личност можеше да отиде и да научи, къде е родена и коя е тя. Тези личности получаваха в мистериите средства да могат отново да си припомнят живота до тридесетата си година. Те бяха онези, които по-късно бяха наречени «два пъти родените», които дължаха своето съществуване на лунните сили, а своето второ земно съществуване дължаха на слънчевите сили.
към текста >>
Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да г
лед
ате към Слънцето г
лед
ате към това, което е събудено в мен, аз, който съм пос
лед
ният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност.
Това, което като такава метаморфоза в древни времена особено радикално настъпва в течение на земния живот, което се наричаше «да бъдеш роден за втори път», това се приписваше на Слънцето и то с право, защото слънчевите сили са във връзка с всичко, което човек в пълна свобода може да направи от себе си. Но постепенно в развитието на човечеството се стигна дотам, че вече не беше присъщо за човека да поглежда нагоре в мировите висини и да внася съзнанието за това във физическия свят. Юлиан Апостата (Юлиан Отстъпникът)[13] искаше да насочи вниманието, че това още съществува, но то трябваше да се изкупи със смъртта. Христос обаче - чрез това, че внесе сила в думите си чрез морала, чрез религиозно-моралното задълбочаване, - искаше да донесе на човека онова, което природата не му даваше.
Исус Христос учеше хората: - Ако чувствате така, както аз чувствам, ако вие вместо да гледате към Слънцето гледате към това, което е събудено в мен, аз, който съм последният, който в тридесетата си година прие слънчевото слово, тогава вие отново ще намерите пътя към слънчевата същност.
- И мистерийните учители от началното християнското време знаеха съвсем точно, че ще се развие само разумът, само интелектуалността, която ще донесе свободата на хората, но ще му вземе старото ясновидство, което го водеше в духовността на Космоса.
към текста >>
И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да пог
лед
не към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си.
Затова тези мъдреци от старите християнски мистерии сформираха един вид учение, което беше дадено в онази епична драма, в драматичния епос, за който говорих. Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък.
И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си.
Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма. Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма. Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това.
към текста >>
Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка с
лед
а от тази драма.
Там беше изобразен един ученик на християнските мистерии, който жертва интелекта, който е трябвало да развие в определена младежка възраст, за да бъде въведен в истинското християнство, достигайки до съзерцанието, че Христос е слънчево същество, което живя в Исус от Назарет от тридесетата година на неговия живот нататък. И по разтърсващ начин беше изобразено в тази драма, как един човек, стремящ се към истинската същност на християнството, в младежките си години принася в жертва интелекта, което означава, че той дава клетва пред висшите мирови сили, да не развива интелектуалността, а да се задълбочи в своята собствена душевност; не само за да познае християнството като историческа традиция, но и да го опознае като нещо космическо, да погледне към Исус Христос като към онзи, който носи слънчевата същност като духовност в себе си. Това беше една величествена драматична сцена с дълбоко съдържание, която изобразяваше преобразяването на едно човешко същество чрез жертвата на интелекта. И от един човек, който възприемаше християнството само според думите от евангелията - както беше привично по-късно, - стана човек, който се научи да поглежда към космическото, който съзерцаваше живата връзка на Христос с Космоса. Постигането на ясновидството, което да види християнството като нещо космическо, беше представено в лицето на героя от онази стара епическа драма.
Католическата църква се погрижи да се изтрие всяка следа от тази драма.
Нищо не е останало; католическата църква имаше достатъчно силна власт за това. По една случайност се е запазило едно копие от това произведение, за което иначе нямаше нищо да се знае, направено от една личност от двора на Карл Плешивия - от Скот Еригена.[14]
към текста >>
Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изс
лед
ване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето.
Който вижда такива неща, той няма да намери за парадоксално, когато е принуден чрез духовното изследване да посочи тази епическа драма, този драматичен епос, който обрисува преобразуването на един човек, даващ обет да жертва интелекта, чрез което за него се отваря небето.
Но в традицията са се запазили откъси от онзи стар драматичен епос, преобразен и вече неразбираем в неговите общи взаимовръзки, като преди всичко вече не се разбира старата картинна образност; защото това, което изобразява съдържанието на това художествено произведение, многократно е станало предмет на живописта. Също и тази живопис е била унищожена, само традицията се е запазила. И от тази традиция още се е осъществявало нещо в един кръг, към който е принадлежал учителят на Данте[15], Брунето Латини[16]. Данте узнал от този учител някои традиционни, но вече не съвсем точни неща и в Дантевата «Божествена комедия» още живее нещо от онзи драматичен епос. Това произведение наистина някога е съществувало, както съществува и самата «Божествена комедия».
към текста >>
Вие виждате, че историята не се покрива с реалността и чрез чисто духовното изс
лед
ване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им.
Вие виждате, че историята не се покрива с реалността и чрез чисто духовното изследване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им.
Защото от една известна страна има дълбок интерес с огън и жупел да се унищожи това, което насочва вниманието към факта, че Христос произхожда от Космоса. Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес. Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация. Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост.
към текста >>
Духовното изс
лед
ване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация.
Вие виждате, че историята не се покрива с реалността и чрез чисто духовното изследване ще трябва да се почерпят някои неща, които иначе са унищожени от противниците им. Защото от една известна страна има дълбок интерес с огън и жупел да се унищожи това, което насочва вниманието към факта, че Христос произхожда от Космоса. Раждането на Христос се премести тридесет години назад до физическото раждане на Исус. Всичко това, което по-късно беше станало християнско учение, нямаше да може да се създаде, ако не беше се унищожила онази драма, за която ви разказах днес.
Духовното изследване някога ще трябва да играе важна роля, ако човечеството иска да върви напред в неговата цивилизация.
Вие вече познавате ужасно вредното на онези заболявания, които се появяват, както при един добър мой познат, който имаше доста уважаван пост. Един ден той излиза от къщи, напуска семейството си, отива на гарата, купува си билет за една далечна гара и изведнъж забравя всичко, каквото е изживял досега. Неговият интелект бил в ред, но паметта му напълно се замъглила и когато пристига на онази гара, той си взима друг билет и по този начин пресича Германия, Австрия, Унгария, Галиция и накрая, когато паметта му се връща, той се вижда в един приют за бездомници в Берлин.
към текста >>
- Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; с
лед
това в с
лед
ващите глави той като че ли полудява.
Човек не би могъл без известна ирония да чете това, което един иначе благонадежден дух като Мавриций Метерлинк[17] казва за мен, като основател на антропософията, под заглавието «Голямата загадка». Мавриций Метерлинк изглежда, че не може да отрече, че в първите уводи на моите книги стои нещо съвсем разумно. Това той забелязва. Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере. Е, човек би могъл да варира един израз от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата.
- Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; след това в следващите глави той като че ли полудява.
- Е, мои мили приятели, що за консеквенции има това? Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, последната глава - луд. Книгата е завършена, следва друга. Отново първоначално: - уравновесен, логичен, обширен дух, накрая - луд. Аз съм написал поредица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, след това - упорит, заблуден.
към текста >>
Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, пос
лед
ната глава - луд.
Това той забелязва. Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере. Е, човек би могъл да варира един израз от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата. - Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; след това в следващите глави той като че ли полудява. - Е, мои мили приятели, що за консеквенции има това?
Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, последната глава - луд.
Книгата е завършена, следва друга. Отново първоначално: - уравновесен, логичен, обширен дух, накрая - луд. Аз съм написал поредица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, след това - упорит, заблуден. И според Мавриций Метерлинк така се жонглира в моите книги. Но още не са открили в лудниците този начин, така своеволно да се разглеждат нещата.
към текста >>
Книгата е завършена, с
лед
ва друга.
Но после той навлиза в нещо, което невероятно го обърква, където не може нищо да разбере. Е, човек би могъл да варира един израз от Лицхтенберг[18]: - Когато се сблъскват човек и книга и прозвучава кухо, не е нужно за това да е виновна книгата. - Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; след това в следващите глави той като че ли полудява. - Е, мои мили приятели, що за консеквенции има това? Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, последната глава - луд.
Книгата е завършена, следва друга.
Отново първоначално: - уравновесен, логичен, обширен дух, накрая - луд. Аз съм написал поредица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, след това - упорит, заблуден. И според Мавриций Метерлинк така се жонглира в моите книги. Но още не са открили в лудниците този начин, така своеволно да се разглеждат нещата.
към текста >>
Аз съм написал поредица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, с
лед
това - упорит, заблуден.
- Помислете си, при него дословно се среща изречението: - В уводите на своите книги, в първите глави Щайнер показва един уравновесен, логически, обширен дух; след това в следващите глави той като че ли полудява. - Е, мои мили приятели, що за консеквенции има това? Казва се: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, последната глава - луд. Книгата е завършена, следва друга. Отново първоначално: - уравновесен, логичен, обширен дух, накрая - луд.
Аз съм написал поредица от книги, така че тази процедура съм я изпълнявал с известна виртуозност: първите глави - уравновесен, логичен, обширен дух, след това - упорит, заблуден.
И според Мавриций Метерлинк така се жонглира в моите книги. Но още не са открили в лудниците този начин, така своеволно да се разглеждат нещата.
към текста >>
И така от иронията, с която трябва да се приемат някои такива неща, виждаме, колко трудно е за хората на съвремието да се примирят с истинското духовно изс
лед
ване.
Виждате ли как се достига до едно още по голямо объркване, когато се отворят книгите на онези хора, които считат някого за твърдоглав и луд.
И така от иронията, с която трябва да се приемат някои такива неща, виждаме, колко трудно е за хората на съвремието да се примирят с истинското духовно изследване.
Но това трябва да стане. И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Коледното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като преди всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния живот, както днес и в предишните лекции отново направихме. Наистина е необходим един по-силен импулс, отколкото съществуваше по-рано, за да се внесе духа, от който се нуждае човечеството.
към текста >>
И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Ко
лед
ното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като преди всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния живот, както днес и в предишните лекции отново направихме.
Виждате ли как се достига до едно още по голямо объркване, когато се отворят книгите на онези хора, които считат някого за твърдоглав и луд. И така от иронията, с която трябва да се приемат някои такива неща, виждаме, колко трудно е за хората на съвремието да се примирят с истинското духовно изследване. Но това трябва да стане.
И за да не сме ние причината, мои мили приятели, че не се прилага необходимата сила, за да се достигне до духовното задълбочаване, се проведе Коледното събрание, което трябва да съдържа един маркиращ знак за по-нататъшното развитие на антропософското общество по този начин, както вече разисквахме, като преди всичко се навлезе в една епоха от антропософското движение, в която без стеснение ще се говори за конкретните факти от духовния живот, както днес и в предишните лекции отново направихме.
Наистина е необходим един по-силен импулс, отколкото съществуваше по-рано, за да се внесе духа, от който се нуждае човечеството.
към текста >>
8.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Пос
лед
ният път, когато можах да говоря поне пред някои от вас, беше, когато още съществуваше нашият Гьотеанум в Дорнах.
Последният път, когато можах да говоря поне пред някои от вас, беше, когато още съществуваше нашият Гьотеанум в Дорнах.
За мен представляваше голямо удоволствие, че тогава можех да говоря пред някои френски приятели. Това удоволствие се повтаря, понеже по покана на нашите френски приятели мога да говоря също и тук за въпросите на нашата антропософия. Благодаря на тези приятели за тяхната мила покана, особено на Милле Зауервайн[1] и изказвам моето задоволство, също и затова, че доктор Зауервайн[2], който така любезно преведе лекциите в Дорнах, се съгласи да поеме работата по превеждането също и тук в Париж.
към текста >>
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, с
лед
като над нас се изсипа нещастието с пожара, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Ко
лед
ното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по отношение съдържанието на самата антропософска дейност.
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, след като над нас се изсипа нещастието с пожара, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Коледното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по отношение съдържанието на самата антропософска дейност.
Новото в антропософското движение се състои също и в това, че самият аз трябваше да поема ръководството, докато дотогава то се изпълняваше от друг, а аз се считах само като учител. Е, мои мили приятели, това, което тогава трябваше да взема, беше едно важно решение също и по отношение на духовния свят. Защото това беше един риск. Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото. Днес с радост мога да погледна изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Коледното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил.
към текста >>
Днес с радост мога да пог
лед
на изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Ко
лед
ното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил.
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, след като над нас се изсипа нещастието с пожара, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Коледното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по отношение съдържанието на самата антропософска дейност. Новото в антропософското движение се състои също и в това, че самият аз трябваше да поема ръководството, докато дотогава то се изпълняваше от друг, а аз се считах само като учител. Е, мои мили приятели, това, което тогава трябваше да взема, беше едно важно решение също и по отношение на духовния свят. Защото това беше един риск. Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото.
Днес с радост мога да погледна изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Коледното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил.
Така че нашето антропософско движение от Коледното събрание насам можа да става и по-нататък ще става все по-езотерично. С това е свързан фактът, че всъщност срещу антропософското движение - също и от духовна страна - се надигат враждебни демонични сили. Но безспорно ние следва да се надяваме, че силите на съюза, който чрез Коледното събрание ние биваше да сключим с добрите духовни сили, в бъдеще ще бъдат в състояние да премахнат въздействията на всичките тези враждебни сили от духовните области, които си служат с хората на Земята, за да постигнат своите цели.
към текста >>
Така че нашето антропософско движение от Ко
лед
ното събрание насам можа да става и по-нататък ще става все по-езотерично.
Новото в антропософското движение се състои също и в това, че самият аз трябваше да поема ръководството, докато дотогава то се изпълняваше от друг, а аз се считах само като учител. Е, мои мили приятели, това, което тогава трябваше да взема, беше едно важно решение също и по отношение на духовния свят. Защото това беше един риск. Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото. Днес с радост мога да погледна изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Коледното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил.
Така че нашето антропософско движение от Коледното събрание насам можа да става и по-нататък ще става все по-езотерично.
С това е свързан фактът, че всъщност срещу антропософското движение - също и от духовна страна - се надигат враждебни демонични сили. Но безспорно ние следва да се надяваме, че силите на съюза, който чрез Коледното събрание ние биваше да сключим с добрите духовни сили, в бъдеще ще бъдат в състояние да премахнат въздействията на всичките тези враждебни сили от духовните области, които си служат с хората на Земята, за да постигнат своите цели.
към текста >>
Но безспорно ние с
лед
ва да се надяваме, че силите на съюза, който чрез Ко
лед
ното събрание ние биваше да сключим с добрите духовни сили, в бъдеще ще бъдат в състояние да премахнат въздействията на всичките тези враждебни сили от духовните области, които си служат с хората на Земята, за да постигнат своите цели.
Защото това беше един риск. Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото. Днес с радост мога да погледна изключително важния факт, че това не стана, а дори напротив, от Коледното събрание насам духовният импулс, който трябва да слезе от духовните светове, ако антропософското движение би трябвало да поеме неговия правилен по-нататъшен път, се е засилил. Така че нашето антропософско движение от Коледното събрание насам можа да става и по-нататък ще става все по-езотерично. С това е свързан фактът, че всъщност срещу антропософското движение - също и от духовна страна - се надигат враждебни демонични сили.
Но безспорно ние следва да се надяваме, че силите на съюза, който чрез Коледното събрание ние биваше да сключим с добрите духовни сили, в бъдеще ще бъдат в състояние да премахнат въздействията на всичките тези враждебни сили от духовните области, които си служат с хората на Земята, за да постигнат своите цели.
към текста >>
Поради това, че изобщо ще стане възможно да се получат познания, които същевременно дават религиозни и морални импулси, чрез това антропософията ще може да даде на човечеството нещо по-различно, отколкото цивилизацията на пос
лед
ните столетия.
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като познание за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова познание за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот.
Поради това, че изобщо ще стане възможно да се получат познания, които същевременно дават религиозни и морални импулси, чрез това антропософията ще може да даде на човечеството нещо по-различно, отколкото цивилизацията на последните столетия.
Последната особено силно боледуваше, защото великите познания, които вече съществуваха - естественонаучни, икономически, философски познания, - ангажираха само главата на хората. Моралните и религиозните импулси трябва да дойдат от сърцата, трябва да покълнат от душевността. Те бяха там като религиозни, като морални идеали. Но дали в тези морални идеали също има една така мощна сила, че моралното и религиозно чувстване да може да създаде светове, които имат значение за бъдещето, когато физическият свят на съвремието пропадне, затова новата наука не можеше да направи изявления. Но точно оттам произлезе голямото съмнение в изминалата и в съвременната епоха.
към текста >>
Пос
лед
ната особено силно бо
лед
уваше, защото великите познания, които вече съществуваха - естественонаучни, икономически, философски познания, - ангажираха само главата на хората.
В тези три лекции, мои мили приятели, ще си позволя да говоря, как от една страна антропософията като познание за духовното може да живее в света и в човека, и то като едно такова познание за света и човека, при което е възможно да се почерпят истински душевни импулси за моралния и религиозния живот. Поради това, че изобщо ще стане възможно да се получат познания, които същевременно дават религиозни и морални импулси, чрез това антропософията ще може да даде на човечеството нещо по-различно, отколкото цивилизацията на последните столетия.
Последната особено силно боледуваше, защото великите познания, които вече съществуваха - естественонаучни, икономически, философски познания, - ангажираха само главата на хората.
Моралните и религиозните импулси трябва да дойдат от сърцата, трябва да покълнат от душевността. Те бяха там като религиозни, като морални идеали. Но дали в тези морални идеали също има една така мощна сила, че моралното и религиозно чувстване да може да създаде светове, които имат значение за бъдещето, когато физическият свят на съвремието пропадне, затова новата наука не можеше да направи изявления. Но точно оттам произлезе голямото съмнение в изминалата и в съвременната епоха.
към текста >>
Днес искам да разг
лед
ам същността на човека от три аспекта.
Днес искам да разгледам същността на човека от три аспекта.
Ние виждаме тази същност на човека, ние сами стоим в нея с нашата съдба между раждането и смъртта. Това, което проследяваме от една страна е ограничено от раждането, казано по-точно от зачеването, а от друга страна от смъртта. Раждане и смърт не са живота, те обкръжават живота. Въпросът е: - Можем ли да разглеждаме самото раждане и самата смърт по същия начин, по който разглеждаме нашия собствен живот и живота на другите хора, когато живеем между раждането и смъртта, или също и начинът на разглеждане трябва да бъде друг, когато достигнем до границите на раждането и смъртта? - Според това аспектът на смъртта, който по такъв категоричен начин ограничава човешкия живот е първото, което днес ще искаме духовно да обхванем с поглед.
към текста >>
Това, което прос
лед
яваме от една страна е ограничено от раждането, казано по-точно от зачеването, а от друга страна от смъртта.
Днес искам да разгледам същността на човека от три аспекта. Ние виждаме тази същност на човека, ние сами стоим в нея с нашата съдба между раждането и смъртта.
Това, което проследяваме от една страна е ограничено от раждането, казано по-точно от зачеването, а от друга страна от смъртта.
Раждане и смърт не са живота, те обкръжават живота. Въпросът е: - Можем ли да разглеждаме самото раждане и самата смърт по същия начин, по който разглеждаме нашия собствен живот и живота на другите хора, когато живеем между раждането и смъртта, или също и начинът на разглеждане трябва да бъде друг, когато достигнем до границите на раждането и смъртта? - Според това аспектът на смъртта, който по такъв категоричен начин ограничава човешкия живот е първото, което днес ще искаме духовно да обхванем с поглед.
към текста >>
- Според това аспектът на смъртта, който по такъв категоричен начин ограничава човешкия живот е първото, което днес ще искаме духовно да обхванем с пог
лед
.
Днес искам да разгледам същността на човека от три аспекта. Ние виждаме тази същност на човека, ние сами стоим в нея с нашата съдба между раждането и смъртта. Това, което проследяваме от една страна е ограничено от раждането, казано по-точно от зачеването, а от друга страна от смъртта. Раждане и смърт не са живота, те обкръжават живота. Въпросът е: - Можем ли да разглеждаме самото раждане и самата смърт по същия начин, по който разглеждаме нашия собствен живот и живота на другите хора, когато живеем между раждането и смъртта, или също и начинът на разглеждане трябва да бъде друг, когато достигнем до границите на раждането и смъртта?
- Според това аспектът на смъртта, който по такъв категоричен начин ограничава човешкия живот е първото, което днес ще искаме духовно да обхванем с поглед.
към текста >>
Нека разг
лед
аме силите, които се намират около нас.
В земния живот смъртта отнема от човека физическото, което стои пред нас. Как тя отнема това физическо? Земята, с нейните елементи, било с нейния собствен земен елемент при погребението, било чрез елемента на огъня при кремирането, ни отнема физическия човек. Какво може да направи тя с това от човека, което ние възприемаме с нашите физически сетива? Тя може само да го разруши.
Нека разгледаме силите, които се намират около нас.
Те нищо не изграждат в човешкото тяло, когато им се предостави човешкият труп, а го разрушават. Ние можем да кажем: - Това, което като природна сила е около нас, не е пригодно за изграждане; защото, когато човешкото тяло се предостави на природните сили, то се разпада. Значи трябва да има нещо друго, което го изгражда, нещо различно от земното, щом чрез земното то се разпада.
към текста >>
И с
лед
това един друг облак.
Но никъде в земния живот ние не откриваме да съществуват мисли сами по себе си. Те съществуват само в човека и излизат навън от него. Пристъпим ли от земната сфера на смъртта в пространствената сфера на мислите, първоначално там няма същества, първоначално в пространствените ширини ние не срещаме същества - нито богове, нито хора, - но ние навсякъде срещаме мирови мисли. Така е, когато преминем през портата на смъртта и пристъпим в световните ширини, както би било ако тук във физическия свят ние първо не бихме видели човека, а когато срещнем един човек, най-напред бихме възприели неговите мисли, без да виждаме самия човек. Ние бихме видели един облак от мисли.
И след това един друг облак.
Ние не срещаме същества, а ние срещаме мировите мисли, всеобщата мирова интелигентност.
към текста >>
В тази сфера на космическа интелигентност човекът живее няколко дни с
лед
смъртта си.
В тази сфера на космическа интелигентност човекът живее няколко дни след смъртта си.
И в световните мисли, които се носят там, се появява като нещо отделно, - бих казал, като особен облак, към който поглеждаме, - собственият земен живот, който вече сме изживели. Той е записан в световната интелигентност. За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва.
към текста >>
Така с
лед
първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния живот.
Той е записан в световната интелигентност. За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство.
Така след първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния живот.
След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства.
към текста >>
С
лед
смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства.
За няколко дни човек вижда наведнъж в една голяма панорама своя собствен живот. С всеки ден - те са само няколко дни - това, което се е записало в световната интелигентност става все по-неясно и по-неясно. То се разпростира в мировото пространство и изчезва. Докато на края на земния живот застава аспектът на смъртта, в края на няколкодневното изживяване стои разтварянето в мировото пространство. Така след първия аспект, който можем да наречем аспект на смъртта, ние имаме вторият аспект, който можем да наречем аспект на изчезването на земния живот.
След смъртта за всеки човек действително настъпва един момент, когато се появява огромна загриженост, ужас, страх, че с целия си земен живот той се изгубва в мировите пространства.
към текста >>
Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека с
лед
смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни.
Искаме ли да се ориентираме по-нататък в изживяванията на човека след смъртта, то познанията на имагинацията не са достатъчни.
Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност.
към текста >>
Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава с
лед
смъртта си, с
лед
като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
Трябва да пристъпи втората степен на познанието - инспирацията. Пред познавателната степен на имагинацията се представят картинни образи; те всъщност са като образите на сънищата. Само че при сънищните образи никога не можем да бъдем убедени, дали зад тях стои някаква реалност. При картинните образи на имагинацията винаги е така, че чрез тяхната собствена същност те отразяват една реалност. С имагинацията човек живее в един картинен, образен свят, който обаче е реалност.
Този образен свят трябва да бъде преодолян, ако човек иска да види онова, което умрелият човек узнава след смъртта си, след като няколко дни е съзерцавал панорамата на своя живот.
към текста >>
Тази инспирация, която трябва да се постигне с
лед
имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си.
Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си.
Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане. Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува. От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това. Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества. Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори.
към текста >>
Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и с
лед
това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества.
Тази инспирация, която трябва да се постигне след имагинацията или по време на имагинацията, няма картинни образи пред себе си. Това е едно не образно познание, а познание на духовно слушане. Инспирираното познание така възприема мировата интелигентност, мировите мисли, че тя духовно ги чува. От всички страни се говори, мировото слово прозвучава много ясно; човек знае, че има нещо зад това.
Най-напред човек узнава оповестяването, известието, и след това, когато човек се отдаде на тази инспирация, тогава е така, че зад мировите мисли, чрез интуицията той започва да възприема мировите същества.
Имагинацията възприема картинните образи на духовността, инспирацията чува духовността духовно да говори. Интуицията възприема самите същества. Аз казах: - Светът е изпълнен с мирови мисли. - Те още не насочват към някои същества, но зад мислите ние започваме да възприемаме думи и с интуицията виждаме мировите същества.
към текста >>
А третият аспект ни показва това, което също ограничава пространствените ширини за физическия пог
лед
, - третият аспект е аспектът на звездите.
Първият аспект е аспектът на смъртта - земният аспект; вторият аспект, който ни извежда в ширините на пространството, към които иначе като земен човек поглеждаме без разбиране, е аспектът на изчезването на човека.
А третият аспект ни показва това, което също ограничава пространствените ширини за физическия поглед, - третият аспект е аспектът на звездите.
Но звездите не са такива, както изглеждат за физическия поглед. За физическия поглед звездите са светещи точки на границата на пространството, към които ние поглеждаме. Достигнем ли интуитивното познание, звездите ни разкриват мировата същност, духовната мирова същност. И вместо да виждаме физическите звезди, с интуицията ние виждаме духовни колонии в духовния Космос, които се намират на отделните места, където ние предполагаме физически звезди.
към текста >>
Но звездите не са такива, както изглеждат за физическия пог
лед
.
Първият аспект е аспектът на смъртта - земният аспект; вторият аспект, който ни извежда в ширините на пространството, към които иначе като земен човек поглеждаме без разбиране, е аспектът на изчезването на човека. А третият аспект ни показва това, което също ограничава пространствените ширини за физическия поглед, - третият аспект е аспектът на звездите.
Но звездите не са такива, както изглеждат за физическия поглед.
За физическия поглед звездите са светещи точки на границата на пространството, към които ние поглеждаме. Достигнем ли интуитивното познание, звездите ни разкриват мировата същност, духовната мирова същност. И вместо да виждаме физическите звезди, с интуицията ние виждаме духовни колонии в духовния Космос, които се намират на отделните места, където ние предполагаме физически звезди.
към текста >>
За физическия пог
лед
звездите са светещи точки на границата на пространството, към които ние поглеждаме.
Първият аспект е аспектът на смъртта - земният аспект; вторият аспект, който ни извежда в ширините на пространството, към които иначе като земен човек поглеждаме без разбиране, е аспектът на изчезването на човека. А третият аспект ни показва това, което също ограничава пространствените ширини за физическия поглед, - третият аспект е аспектът на звездите. Но звездите не са такива, както изглеждат за физическия поглед.
За физическия поглед звездите са светещи точки на границата на пространството, към които ние поглеждаме.
Достигнем ли интуитивното познание, звездите ни разкриват мировата същност, духовната мирова същност. И вместо да виждаме физическите звезди, с интуицията ние виждаме духовни колонии в духовния Космос, които се намират на отделните места, където ние предполагаме физически звезди.
към текста >>
С
лед
като сме опознали смъртта, с
лед
като сме опознали мировата интелигентност, третият аспект ни довежда през пространствените ширини в сферата на мировата същност, на духовната мирова същност, той пристъпва като човешки аспект в сферата на мировата същност и с това в сферата на звездите.
Третият аспект е аспектът на звездите.
След като сме опознали смъртта, след като сме опознали мировата интелигентност, третият аспект ни довежда през пространствените ширини в сферата на мировата същност, на духовната мирова същност, той пристъпва като човешки аспект в сферата на мировата същност и с това в сферата на звездите.
И така, както между раждането и смъртта човекът е приет от Земята, така след като човекът е преминал през пропастта, след като няколко дни след смъртта си е пребивавал в мировата интелигентност, човекът е приет от звездния свят. На Земята човекът беше земен човек между земни същества; след смъртта си той става небесно същество между небесни същества.
към текста >>
И така, както между раждането и смъртта човекът е приет от Земята, така с
лед
като човекът е преминал през пропастта, с
лед
като няколко дни с
лед
смъртта си е пребивавал в мировата интелигентност, човекът е приет от звездния свят.
Третият аспект е аспектът на звездите. След като сме опознали смъртта, след като сме опознали мировата интелигентност, третият аспект ни довежда през пространствените ширини в сферата на мировата същност, на духовната мирова същност, той пристъпва като човешки аспект в сферата на мировата същност и с това в сферата на звездите.
И така, както между раждането и смъртта човекът е приет от Земята, така след като човекът е преминал през пропастта, след като няколко дни след смъртта си е пребивавал в мировата интелигентност, човекът е приет от звездния свят.
На Земята човекът беше земен човек между земни същества; след смъртта си той става небесно същество между небесни същества.
към текста >>
На Земята човекът беше земен човек между земни същества; с
лед
смъртта си той става небесно същество между небесни същества.
Третият аспект е аспектът на звездите. След като сме опознали смъртта, след като сме опознали мировата интелигентност, третият аспект ни довежда през пространствените ширини в сферата на мировата същност, на духовната мирова същност, той пристъпва като човешки аспект в сферата на мировата същност и с това в сферата на звездите. И така, както между раждането и смъртта човекът е приет от Земята, така след като човекът е преминал през пропастта, след като няколко дни след смъртта си е пребивавал в мировата интелигентност, човекът е приет от звездния свят.
На Земята човекът беше земен човек между земни същества; след смъртта си той става небесно същество между небесни същества.
към текста >>
Няколкото дни с
лед
смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция.
В момента на смъртта, човекът още принадлежи на земната сфера. Всичко онова, което може да обхваща земното знание няма значение за човека в този момент. На Земята ние имаме различни вещества, метали и други вещества. В момента на смъртта всичкото това диференциране престава. Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина.
Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция.
Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област. Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната. В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества. Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера. В моите книги, мили мои приятели, вие ще можете да прочетете, как Луната като физическо тяло някога се е отделила от Земята.
към текста >>
Няколко дни с
лед
смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната.
На Земята ние имаме различни вещества, метали и други вещества. В момента на смъртта всичкото това диференциране престава. Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина. Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция. Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област.
Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната.
В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества. Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера. В моите книги, мили мои приятели, вие ще можете да прочетете, как Луната като физическо тяло някога се е отделила от Земята. Тя беше свързана с нея и след това стана самостоятелно световно тяло. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята.
към текста >>
Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни с
лед
нашата смърт срещаме тук в лунната сфера.
Всички външни твърди вещества са земни, а в момента на смъртта човекът живее в елементите земя, вода въздух и топлина. Няколкото дни след смъртта си той се намира в синята сфера, сферата на мировата интелигенция. Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област. Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната. В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества.
Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера.
В моите книги, мили мои приятели, вие ще можете да прочетете, как Луната като физическо тяло някога се е отделила от Земята. Тя беше свързана с нея и след това стана самостоятелно световно тяло. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята. Между хората на Земята някога живяха великите учители на човечеството, великите пра учители на човечеството, които донесоха първата мъдрост на хората от Земята. Тези пра учители нямаха физическо човешко тяло, те присъстваха на Земята само в едно етерно тяло.
към текста >>
Тя беше свързана с нея и с
лед
това стана самостоятелно световно тяло.
Човекът вижда своя собствен живот, той се намира между земната област и небесната област. Няколко дни след смъртта, той пристъпва в небесната сфера, най-напред в сферата на Луната. В тази сфера на Луната като човек ние най-напред срещаме истински мирови същества. Те са още много подобни на човека; защото по-рано ние вече сме били на Земята заедно със съществата, които няколко дни след нашата смърт срещаме тук в лунната сфера. В моите книги, мили мои приятели, вие ще можете да прочетете, как Луната като физическо тяло някога се е отделила от Земята.
Тя беше свързана с нея и след това стана самостоятелно световно тяло.
Но не само физическата Луна се е отделила от Земята. Между хората на Земята някога живяха великите учители на човечеството, великите пра учители на човечеството, които донесоха първата мъдрост на хората от Земята. Тези пра учители нямаха физическо човешко тяло, те присъстваха на Земята само в едно етерно тяло. Когато човекът беше обучаван от тях, той възприемаше това вътрешно. След като тези велики учители известно време пребиваваха на Земята, заедно с Луната те се отделиха от Земята и сега образуват една колония на Луната, една колония от лунни същества.
към текста >>
С
лед
като тези велики учители известно време пребиваваха на Земята, заедно с Луната те се отделиха от Земята и сега образуват една колония на Луната, една колония от лунни същества.
Тя беше свързана с нея и след това стана самостоятелно световно тяло. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята. Между хората на Земята някога живяха великите учители на човечеството, великите пра учители на човечеството, които донесоха първата мъдрост на хората от Земята. Тези пра учители нямаха физическо човешко тяло, те присъстваха на Земята само в едно етерно тяло. Когато човекът беше обучаван от тях, той възприемаше това вътрешно.
След като тези велики учители известно време пребиваваха на Земята, заедно с Луната те се отделиха от Земята и сега образуват една колония на Луната, една колония от лунни същества.
Тези пра учители на хората на Земята, които от дълго време са се отделили от Земята, срещаме като първите мирови същества няколко дни след смъртта.
към текста >>
Тези пра учители на хората на Земята, които от дълго време са се отделили от Земята, срещаме като първите мирови същества няколко дни с
лед
смъртта.
Но не само физическата Луна се е отделила от Земята. Между хората на Земята някога живяха великите учители на човечеството, великите пра учители на човечеството, които донесоха първата мъдрост на хората от Земята. Тези пра учители нямаха физическо човешко тяло, те присъстваха на Земята само в едно етерно тяло. Когато човекът беше обучаван от тях, той възприемаше това вътрешно. След като тези велики учители известно време пребиваваха на Земята, заедно с Луната те се отделиха от Земята и сега образуват една колония на Луната, една колония от лунни същества.
Тези пра учители на хората на Земята, които от дълго време са се отделили от Земята, срещаме като първите мирови същества няколко дни след смъртта.
към текста >>
Това време с
лед
смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот.
Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах.
към текста >>
Когато се наблюдава животът на един такъв човек с
лед
смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот.
Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване.
Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава?
към текста >>
Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее с
лед
смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот. Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така.
Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън.
Той трае около една трета от времето на земния живот. При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах. Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня.
към текста >>
При различите хора е различно това, което се изживява сега, с
лед
като с
лед
смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах.
Това време след смъртта, в което човекът прекарва заедно с лунните същества, представлява един живот, който се намира в забележително отношение със земния живот. Когато се наблюдава животът на един такъв човек след смъртта със свръхсетивното познание, би могло да се повярва, че този живот е повърхностен, по-малко наситен от земния живот, че в сравнение със земния си живот човекът повече води едно въздухообразно съществуване. Това обаче не е така. Когато със свръхсетивното познание се вземе участие в живота, който човекът живее след смъртта, се вижда, че дълго време човекът живее един живот, който много по-реално въздейства върху него, отколкото земният живот и сравнен с него, земният живот изглежда като един сън. Той трае около една трета от времето на земния живот.
При различите хора е различно това, което се изживява сега, след като след смъртта са изминали няколкото дни, които вече описах.
Какво наистина изживяваме тогава? Човекът се подава на една илюзия, когато поглежда назад към земния живот. Той вижда само дните, той не взима под внимание, какво духовно е преживял в съня. В живота е така, че когато не сме особен сънливци, ние проспиваме една трета от живота ни. Сега заедно с лунните същества се поглежда към това време и съзнателно се изживява с тях.
към текста >>
Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, с
лед
това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл.
Искам да потвърдя с един пример това, което казах тук. Може би някой от милите приятели познават моите мистерийни драми и знаят, че между другите образи там описах образа на Щрадер. Този Щрадер е художествено описан въз основа на една жива личност, сега тя вече е починала[4], но тогава беше жива.
Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл.
Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея.
към текста >>
В периода, когато изс
лед
вах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми.
Може би някой от милите приятели познават моите мистерийни драми и знаят, че между другите образи там описах образа на Щрадер. Този Щрадер е художествено описан въз основа на една жива личност, сега тя вече е починала[4], но тогава беше жива. Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл. Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно.
В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми.
След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
С
лед
като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го прос
лед
я във времето, в което той преживяваше с
лед
смъртта в лунната сфера.
Този Щрадер е художествено описан въз основа на една жива личност, сега тя вече е починала[4], но тогава беше жива. Не е така, като че е копиран земният живот, но в основата на образа на Щрадер от моите мистерийни драми лежи земният живот на един човек, който беше изключително интересен за мен, понеже той се беше издигнал от относително прости условия най-напред до един свещеник, след това захвърли свещеническите одежди и стана преподавател в един външен рационалистичен смисъл. Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми.
След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера.
Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
От този момент, когато аз прос
лед
их живота на тази личност, на тази индивидуалност с
лед
смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай.
Мен ме интересуваха всичките вътрешни борби в този човек. Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея.
От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай.
След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек. Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
С
лед
смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек.
Аз се опитах да ги обхвана духовно. В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай.
След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек.
Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот с
лед
смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
В периода, когато изследвах неговия земен живот, аз пишех четирите мистерийни драми. След като той почина, поради интереса, който имах към него, можах да го проследя във времето, в което той преживяваше след смъртта в лунната сфера. Още и сега той се намира в нея. От този момент, когато аз проследих живота на тази личност, на тази индивидуалност след смъртта в неговата интензивна реалност, с която този живот въздейства, изцяло се изтри онова, което от земния живот можеше да интересува в един такъв случай. След смъртта се живее само с индивидуалността и при мен това се изрази така, че в четвъртата мистерийна драма аз оставих тази индивидуалност също да умре, понеже този човек повече не заставаше пред мен като земен човек.
Това се казва само за подсилване на твърдението, че този живот след смъртта се изживява от хората по-интензивно, по-субстанциално и вътрешно по-реално, отколкото земният живот, който е като един сън.
към текста >>
Ние трябва по-внимателно да разберем, че с
лед
смъртта човекът се издига в големия свят, в Космоса.
Ние трябва по-внимателно да разберем, че след смъртта човекът се издига в големия свят, в Космоса.
Сега той самият става Космоса. Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него. Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание.
към текста >>
С
лед
смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство.
Сега той самият става Космоса. Той сега чувства Космоса като негово тяло, но сега морално чувства в себе си това, което в неговия земен живот беше извън него. Това, което беше в него, сега той го възприема извън себе си. Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание.
След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство.
Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно. Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година.
към текста >>
Така през една трета от неговия земен живот с
лед
смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно.
Вземете един съвсем прост пример. Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите.
Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно.
Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад. Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, с
лед
това предишните преживявания и така нататък назад.
Предположете, че по време на земния си живот, воден от емоции вие сте ударили някого, с което първо сте му причинили физически болки и второ - морално страдание. След смъртта, чрез въздействието на онези лунни индивидуалности в лунната сфера, вие не изживявате сега това, което сте изживели през земния живот, където от вътрешен яд сте ударили някого, може би с вътрешно задоволство. Физическата болка, страданието, което е трябвало да изпита другият, това изживявате в лунната сфера. Вие изживявате това, което сам сте направили, или сте мислили през земния си живот, не както вие го чувствате, а както са го почувствали другите. Така през една трета от неговия земен живот след смъртта, човекът изживява онова, което той е мислил и вършил през земния си живот по начина, по който лунните същества, за които говорих, му го показват като една интензивна реалност, като той изживява този живот ретроспективно.
Когато например аз ретроспективно съпроводих живота на Щрадер - аз го наричам така с името от мистерийните драми, макар че той имаше друго име, той почина през 1912 година, - беше така, че най-напред той преживя това, което беше прекарал в края на живота си на Земята, след това предишните преживявания и така нататък назад.
Ако той сега застане пред душата ми, ще видя, че в другата сфера, в лунната сфера той се намира във времето, когато преживява 1875 година. Времето между 1912 и 1875 той вече ретроспективно го е преминал и продължава да живее до датата на своето раждане.
към текста >>
Така с
лед
смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята.
Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в с
лед
ващия земен живот.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята.
Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот.
В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време. И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в с
лед
ващата сфера, в сферата на Меркурий.
Така след смъртта си човекът ретроспективно преживява една трета от изминалия на Земята негов живот в сферата на лунните същества, които някога са били на Земята. Този живот е първият зародиш от това, каквото ще се осъществи като карма в следващия земен живот. В този живот, в който се живее колкото една трета от земното време, човек наистина се запознава вътрешно чрез собствено чувстване и възприемане, как неговите собствени постъпки са въздействали върху другите хора. И оттам, мои мили приятели, вътре в духовния човек се появява едно огромно желание това, което той е преживял сега в духовната сфера, в лунната сфера, - понеже го е причинил на Земята на другите хора - да се стовари върху него, за да се получи изравняването. Решението, да се осъществи неговата съдба съответно на неговите земни постъпки и земни мисли, се взима на края на лунното време.
И когато това желание, произхождащо от живота, който протича до раждането не е изпълнено със страх, тогава човекът е узрял да бъде приет в следващата сфера, в сферата на Меркурий.
към текста >>
В Меркуриевата сфера - това ще разг
лед
аме в с
лед
ващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба.
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий.
В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба.
Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта. Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане. От това се сумира неговият цялостен живот: - Как? - За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
Така ние ще можем да го прос
лед
им през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта.
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий. В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба.
Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта.
Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане. От това се сумира неговият цялостен живот: - Как? - За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
- За това ще говорим в с
лед
ващите лекции.
Човекът пристъпва тогава в сферата на Меркурий. В Меркуриевата сфера - това ще разгледаме в следващите лекции - човекът узнава чрез съществата, в чиято област той сега пристъпва, които никога не са били земни същества, които винаги бяха извънземни същества, - в тяхната област той узнава, как може по-нататък да изгради своята съдба. Така ние ще можем да го проследим през сферата на Меркурий, на Венера и през слънчевата сфера, за да опознаем това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане, като негово духовно битие, съответно на онова, което той е прекарал между земните същества във времето между раждането и смъртта. Защото човекът живее своя тотален, цялостен живот в земното битие между раждане и смърт, а в небесното битие той живее между смъртта и едно ново раждане. От това се сумира неговият цялостен живот: - Как?
- За това ще говорим в следващите лекции.
към текста >>
[1] Миле Алис Зауервайн, 1865-1932, с
лед
основаването му, секретар на френското антропософско общество от 1923-1930.
[1] Миле Алис Зауервайн, 1865-1932, след основаването му, секретар на френското антропософско общество от 1923-1930.
към текста >>
9.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 24. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера се постарах да покажа, как с
лед
като е минал през вратата на смъртта, човекът има първите изживявания в свръхсетивния свят, които продължават през с
лед
ващите десетилетия с
лед
смъртта.
Вчера се постарах да покажа, как след като е минал през вратата на смъртта, човекът има първите изживявания в свръхсетивния свят, които продължават през следващите десетилетия след смъртта.
Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна. С отделянето на физическата Луна от Земята я напуснаха също и тези същества. Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разгледа всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна реалност, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване.
към текста >>
Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разг
лед
а всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна реалност, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване.
Вчера се постарах да покажа, как след като е минал през вратата на смъртта, човекът има първите изживявания в свръхсетивния свят, които продължават през следващите десетилетия след смъртта. Аз показах, как през определено число години човекът остава в това, което може да се нарече лунна сфера, как в тази сфера човекът идва в контакт със същества, които някога са били свързани със Земята, но които не са живели в едно физическо тяло на Земята, а в едно етерно тяло и как такива същества бяха учителите на някогашното човечество, инспирираха хората с онази дълбока мъдрост, която някога съществуваше на Земята и която постепенно угасна. С отделянето на физическата Луна от Земята я напуснаха също и тези същества.
Те продължиха своето съществуване на Луната и човекът отново се среща с тях, когато премине през портата на смъртта и трябва да разгледа всичко това, което по характеризирания вчера начин се разглежда там като една много по-действителна реалност, в сравнение с това, което човекът преживява по време на своето земно съществуване.
към текста >>
Аз вече посочих, че с
лед
като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята.
Аз вече посочих, че след като достатъчно дълго човекът прекарва в лунната сфера, той преминава в сферата на Меркурий, където среща същества, които го въвеждат в една област от света, където живеят съвсем други същества, отколкото на Земята.
Една сфера обаче, към която той също принадлежи като човек през времето между смъртта и едно ново раждане, както принадлежи към Земята и нейната реалност със своето земно битие.
към текста >>
Той преминава с
лед
това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност.
Позволете ми, мои мили приятели, да продължа да допълвам малката скица, която започнах вчера. Ние можем да тръгнем оттам, че когато минава през смъртта - което всъщност трае съвсем късо време, - човекът продължава своето съществуване в елементите: земя, вода, огън и въздух. Това, което са диференцирани вещества на Земята, метали и всички други вещества, не съществува вече под тази форма в момента на смъртта. Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата.
Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност.
Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни. След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий. Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера.
към текста >>
С
лед
това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий.
Това, което са диференцирани вещества на Земята, метали и всички други вещества, не съществува вече под тази форма в момента на смъртта. Всички твърди вещества са земя, всички течни вещества са вода, всички въздухообразни вещества са въздух и всички онези, които са топли, са огън. В момента на смъртта човекът започва да живее в това четворно диференциране на веществата. Той преминава след това в онази област, която вчера характеризирах като областта на мировата интелигентност. Мирови мисли се носят и живеят в областта, в която той навлиза и остава няколко дни.
След това минава в лунната област, която аз описах и оттам в сферата на Меркурий.
Човекът навлиза в областта на звездите, първо в лунната сфера и тогава в меркуриевата сфера.
към текста >>
С
лед
като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло.
Нека да си изясним, как животът на човека, най-напред определен от лунната сфера, може да въздейства върху неговата бъдеща карма. И за това вече говорих вчера.
След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло.
И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира. Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера. И с това той изоставя част от самия себе си.
към текста >>
Пос
лед
ствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера.
И за това вече говорих вчера. След като човекът премине през смъртта, той вече е изживял и причинил това-онова в своя земен живот - добро и зло. И с всичко това чрез онова изживяване, което аз вчера описах, той пристъпва пред онези същества, които могат да се нарекат лунни същества. Тези лунни същества произнасят строга присъда, една мирова присъда каква е ценността на едно действие като добро действие за целия Всемир; каква е цената на едно зло, едно несправедливо действие за целия Всемир. И тогава в лунната сфера човекът трябва да изостави всичко онова, с което той е навредил на Всемира.
Последствията от неговите зли действия, тях трябва да остави човекът в лунната сфера.
И с това той изоставя част от самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че повече отколкото се мисли, човекът е едно цяло с всичко това, което прави, което извършва. Цялата човешка същност е свързана с добрите и лошите човешки дела. Ако трябва да оставим лошото, което сме извършили, то трябва да изоставим една част от самите нас. Действително ние напускаме тази лунна сфера само с това, което сме извършили като добро за Всемира.
към текста >>
Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разг
лед
аме с
лед
ното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове.
Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове.
Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена. В известен смисъл това остава и през целия останал живот. Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера.
към текста >>
Онова обаче, което остава от главата на човека с
лед
смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области.
Когато искаме да изучаваме по-нататъшния път на човека през живота между смъртта и едно ново раждане, тогава трябва да разгледаме следното: Човекът, такъв какъвто е на Земята, се състои от различаващи се един от друг членове. Областта на главата е сравнително най-добре развита, тя ясно е изразена в човешкия ембрион още преди раждането, така че тя е сравнително съвършена, докато останалата част от човешкото тяло през ембрионалния период е по-скоро несъвършена. В известен смисъл това остава и през целия останал живот. Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена.
Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области.
То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили. Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва. Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата.
към текста >>
Те преминават през вратата на смъртта, с
лед
смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва.
Най-добре изградената част от човека е областта на главата; останалата част е по-малко изработена. Онова обаче, което остава от главата на човека след смъртта като духовност, най-бързо се изгубва в духовните области. То, така да се каже, поти напълно изчезва при преминаването през лунната сфера. Естествено, трябва правилно да ме разберете. Физическата вещественост отпада с трупа, но в главата ние нямаме само физически вещества, ние имаме сили, които оформят и оживяват физическото тяло на човека, свръхсетивни сили.
Те преминават през вратата на смъртта, след смъртта ние ги виждаме с имагинативното познание като духовен образ на човека, само че се вижда, как при този духовен образ главната част на човека, главата постепенно изчезва.
Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача.
към текста >>
Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, с
лед
като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести.
Това, което всъщност остава, което може да бъде осакатено, това е останалата част от човека без главата. С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача.
Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести.
Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора. Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората.
към текста >>
Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни пос
лед
ици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора.
С тази останала част, която е повече или по-малко съвършена, човекът може да пристъпи в сферата на Меркурий като едно цяло, но тя може да бъде напълно осакатена, когато човекът е бил зъл човек. С тези сили, които обгръщат нашата душа, ние продължаваме нататък в живота между смъртта и едно ново раждане. С тези сили трябва да изживеем целия си живот между смъртта и едно ново раждане. Сега духовните същества, които са в сферата на Меркурий, които никога не са били хора, които никога не са приемали човешки образ, в чиято област ние най-после навлизаме, имат една важна задача. Защото с всичко, което - извинете ме за израза - ние пристъпваме като човек без глава, след като сме оставили моралните прегрешения в лунната сфера, е свързано това, което човекът е имал през земния си живот като здраве или болести.
Важно е, - защото е много значително, изненадващо и фрапиращо, - че още в лунната сфера човекът оставя своите морални недостатъци, но това, което той е прекарал като болести, не оставя в лунната сфера, а то може да бъде прието като духовни последици в меркуриевата сфера от онези същества, които никога не са били хора.
Точно като се съобразяваме с този факт, за нас той става нещо извънредно важно: Духовните резултати от болестите се внасят от хората в областта на Меркурий. И когато наблюдаваме всичко това, там най-напред узнаваме, как в звездния свят, който е същинският свят на боговете, физическото и моралното се преплитат. Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека.
към текста >>
Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните пос
лед
ици от болестите и как те се приемат от духовните същества.
Морално несъвършеното не може да навлезе в духовния свят, а остава в лунната сфера, която взима такова участие в човешкото битие, понеже нейните обитатели са същества, които вече са живели сред хората. Обитателите на Меркурий никога не са живели всред хората. Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие. Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята.
Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества.
Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове! - Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир.
към текста >>
- Аз споменавам първо това - утре ще разг
лед
аме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир.
Тези същества отнемат болестите от човека. Вижда се, как тези болести изтичат в мировото пространство, в духовния Космос и духовните резултати от човешките болести протичат навън като всмукнати от духовния Космос и дори се приемат с едно известно удоволствие. Човекът обаче, който преживява това през живота между смъртта и едно ново раждане, получава всъщност едно чисто духовно впечатление, но въпреки това то така действително се представя пред него, както действителна е била за него Земята. Както тук на Земята се възприема вятърът, светкавицата, ромоленето на водата, така когато сме преминали през портата на смъртта и сме навлезли в областта на Меркурий, ние виждаме отлитането от нас на духовните последици от болестите и как те се приемат от духовните същества. Ние получаваме впечатлението, което можем да изразим с думите: - Сега сте омилостивени, о богове!
- Аз споменавам първо това - утре ще разгледаме по-детайлно тези неща, - за да се види, как боговете са обезщетени за това, което като зло е извършено на Земята, с изтичането на ефектите от болестите в обширния Всемир.
към текста >>
Това, което се изживява по естествен начин с
лед
смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота.
Когато се постигне имагинативното съзнание, най-напред по един духовен начин човек вижда своя собствен живот до момента на раждането като една голяма панорама.
Това, което се изживява по естествен начин след смъртта, се изживява чрез посвещението във всеки момент от живота.
Но когато се достигне до инспирацията, това изживяване в известна степен показва, какво прозира през тази панорама, през този човешки живот. Това е важното.
към текста >>
Това е така по с
лед
ните причини: Когато се пог
лед
не тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, с
лед
ва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, с
лед
ван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година.
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст.
Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година.
Тези жизнени периоди се изживяват един след друг. В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.
към текста >>
Тези жизнени периоди се изживяват един с
лед
друг.
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст. Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година.
Тези жизнени периоди се изживяват един след друг.
В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите. Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.
към текста >>
В ретроспективния пог
лед
първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите.
Всъщност винаги е било така, че може да се говори за всички взаимовръзки, лежащи в основата на тайните, едва когато се достигне определена възраст. Човек може да бъде посветен във всяка възраст, но пълното проникване в космическите тайни чрез собственото съзерцание, човек може да получи само в определена възраст. Това е така по следните причини: Когато се погледне тази жизнена панорама, тя се разделя на седем периода по седем години и то така, че първият период е от раждането до около седмата година, вторият от седмата до четиринадесетата година, следва от 14 до 21 година, и тогава един общ период от 21 до 42 година, следван от 42 до 49 година, един период от 49 до 56 година и от един период от 56 до 63 година. Тези жизнени периоди се изживяват един след друг.
В ретроспективния поглед първо се вижда първият период от живота, там наведнъж застава всичко до смяната на зъбите.
Във всеки от тези периоди като в една мъгла се виждат мировите тайни, тайните на Космоса.
към текста >>
Пог
лед
не ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави.
В първия жизнен период, от раждането до седмата година в тази ретроспекция се виждат тайните на Луната. Както Слънцето свети през мъглата, така просветват мировите тайни през собственото етерно тяло, което човек наблюдава, когато животът се представя там в първия жизнен период. Това, което днес ви разказвам, мои мили приятели, за изоставянето на своите недостатъци, своите лоши постъпки, каквото ви разказах за лунните обитатели, това стои в книгата на живота от първия жизнен период.
Погледне ли човек с имагинацията, с инспирацията и с интуицията детството си, си казва: - Тази книга на живота има седем глави.
В първата глава се обхваща нашето начално детство и лунните тайни. Втората глава обхваща възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост, там са тайните на Меркурий. Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот.
към текста >>
Когато човек стане по-възрастен и пог
лед
не назад към периода от 14 до 21 г.
Когато се разглежда тази възраст, в която децата ходят на училище, се виждат тайните на Меркурий. На медиците е познато, че това е възрастта, когато се прекарват детските болести. Това е най-здравата възраст в човешкия живот. Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни.
Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г.
в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира. Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г.
към текста >>
Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато пог
лед
нем назад, с
лед
като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера.
Смъртността е относително минимална, когато се разглежда цялото човечество. Зад този жизнен период се показват тайните на Меркурий, така че когато някой - това обикновено не е обичайно, но би могло да бъде възможно - бъде посветен на осемнадесет години, чрез своето посвещение той би могъл да види лунните и меркуриевите тайни. Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира.
Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера.
Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година. Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.
към текста >>
Когато човек стане още по-възрастен и може да пог
лед
не жизнения период от 42 до 49 г.
Когато човек стане по-възрастен и погледне назад към периода от 14 до 21 г. в ретроспекцията се показва всичко това, което принадлежи към тайните на сферата на Венера. През времето от 14 до 21 г., когато при човека настъпи половата зрялост, в книгата на живота духовно се записват тайните на Венериното битие във Всемира. Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни.
Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г.
тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година. Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.
към текста >>
Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да пог
лед
не живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.
Живеем ли по-нататък от 21 до 42-та година, се нуждаем от три пъти по-голям период от време, защото когато погледнем назад, след като сме достигнали по-зряла възраст, ни се разкриват всичките същества от слънчевата сфера. Човек трябва да е над 42 години, за да може ретроспективно да съзерцава; тогава обаче ретроспективно той вижда слънчевите тайни. Когато човек стане още по-възрастен и може да погледне жизнения период от 42 до 49 г. тогава му се разкриват тайните на Марс. За да се проникне в марсовите тайни, той трябва да е надхвърлил 49-та си година.
Човек може да е посветен, но за да може сам да съзерцава тайните на Марс, трябва ретроспективно да погледне живота си между 42-та и 49-та г.. И когато се премине 63-та година - аз бива да говоря за тези неща - от съвета на боговете се разрешава да се говори и за тайните на Сатурн.
към текста >>
Това, което човекът преживява, с
лед
като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера.
Вие виждате, мои мили приятели, че в този живот между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други отношения.
Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера.
И след като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И с
лед
като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане.
Вие виждате, мои мили приятели, че в този живот между смъртта и едно ново раждане ние все повече надхвърляме онези условия, които ни заобикалят тук на Земята и навлизаме в други отношения. Това, което човекът преживява, след като е прекрачил областта на Венера, е светът на слънчевата сфера.
И след като аз ви описах, как чрез посвещението се идва до тези неща, нека продължа с разглеждането на това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възг
лед
и, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост!
Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека.
Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост!
Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите. И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите. Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите.
към текста >>
И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разг
лед
аме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите.
Съзерцавайки нещата в първия жизнен период - детската възраст, в онова инициирано състояние, за което говорих, същевременно се вижда, какво ангелите са извършили за човека. Помислете веднъж, мои мили приятели, как в наивната душевност на някои хора чудно хубаво живеят известни възгледи, които се потвърждават от висшата инициирана мъдрост! Ние говорим, как първите детски години от живота на човека са протъкани от дейността на Ангелите.
И ние наистина ги виждаме, когато ретроспективно разгледаме нашето детство, за да изучим лунната сфера, и същевременно с това дейността на света на Ангелите.
Там, където се разгръщат най-здравословните сили в човека, когато той навлезе в училищната възраст, виждаме Архангелите. И тези Архангели стават важни за нас, когато разглеждаме сферата на Меркурий. В областта на Меркурий ние се намираме в света на Архангелите. И когато човекът достигне половата зрялост, той преминава времето от 14-та до 21-та година. В ретроспективното наблюдение се вижда да прозират тайните на Венера през развитието на човешкия живот, през панорамата на живота.
към текста >>
Човек наблюдава съществата, които са свързани с битието на Венера, който действат в човешкия живот с
лед
половата зрялост.
Човек наблюдава съществата, които са свързани с битието на Венера, който действат в човешкия живот след половата зрялост.
И тези същества са онези, които като прасили са свързани със самото раждане на света. Тези същества, които като прасили са свързани с раждането на самия Космос, в техния отблясък те отново са заети в раждането на физическия човек в редицата на поколенията. По този начин се разкрива голямата взаимовръзка между Космоса и човешкия живот.
към текста >>
Но с
лед
като дойде в слънчевата сфера, човек ще бъде разкъсан, ще бъде унищожен, като бъде разкъсан.
Тази слънчева същност, каква е тя за нашите днешни физици? - Едно огнено кълбо от газове, от горящи газове, които разпространяват топлина и светлина. - За духовното съзерцание това е една детинска представа, една истински детинска представа, защото истината е, че ако физиците организират една експедиция и отидат на Слънцето, те ще са много изненадани да намерят всичко много по-различно, отколкото са си го представяли. Там няма никакви газове. Човек няма да е погълнат от пламъци, ако с една експедиция достигне Слънцето.
Но след като дойде в слънчевата сфера, човек ще бъде разкъсан, ще бъде унищожен, като бъде разкъсан.
Защото какво има там, където е Слънцето?
към текста >>
С
лед
години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни пос
лед
ици за човека.
Е, мои мили приятели, когато човекът наистина навлезе в този слънчев регион между смъртта и едно ново раждане, тогава всичко става различно от това, което сме свикнали да виждаме в земния физически свят. Във физическия земен свят ние можем да имаме добри намерения, а до нас може да стои някой, който има зли намерения; ние се опитваме да извършим добри дела, много или малко ни се удава; до нас стои някой, на когото така да се каже, всичко се удава. Ние виждаме животът да преминава.
След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека.
- На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици. Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки.
към текста >>
Противно на това, всичко физическо има своите определени пос
лед
ици.
Във физическия земен свят ние можем да имаме добри намерения, а до нас може да стои някой, който има зли намерения; ние се опитваме да извършим добри дела, много или малко ни се удава; до нас стои някой, на когото така да се каже, всичко се удава. Ние виждаме животът да преминава. След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически.
Противно на това, всичко физическо има своите определени последици.
Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин.
към текста >>
Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени с
лед
ствия.
Ние виждаме животът да преминава. След години или десетилетия поглеждаме назад към онова, което се е случило и лесно произнасяме присъда над физически земното протичане на живота: - Не е така, че добрите намерения и добрите дела в земния живот имат благоприятни последици за човека. - На Земята понякога доброто изглежда да се наказва, а злото да се възнаграждава, като добрият може да е нещастен, а злият може да е щастлив. Ние не виждаме връзка между това, което е морално и онова, което се осъществява физически. Противно на това, всичко физическо има своите определени последици.
Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия.
На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин. Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия.
към текста >>
Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи с
лед
ствия.
Магнетичната сила трябва да привлече желязото, тя има определени следствия. На Земята най-напред се осъществява онзи живот, който ние сме преживели между раждането и смъртта, само както той се разгръща във физически взаимовръзки. Мои мили приятели, няма такива взаимовръзки в слънчевата сфера. В тази слънчева сфера има само морални взаимовръзки. Там всичко морално има силата да се реализира и то да се реализира по съответен начин.
Доброто предизвиква събития, които ощастливяват, злото причинява не ощастливяващи следствия.
Моралът, който се проявява тук на Земята само идеално, защото може само идеално да се прояви по външно неадекватен начин, като злото се наказва чрез съдилищата, - там той става реалност.
към текста >>
Върху тази реалност сега г
лед
ат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения.
Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област. Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
към текста >>
Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така г
лед
ат на него съществата от слънчевата област.
В слънчевата област започва да става реалност всичко онова, което човекът е имал дори и като най-малки мисли с добри намерения. Върху тази реалност сега гледат Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
Доколкото човек е бил добър, както е мислил, чувствал и живял, така гледат на него съществата от слънчевата област.
Затова не мога да ви обрисувам слънчевата област по теоретичен начин, а само по един жив начин. Не може да се даде дефиниция, как това или онова действа добре в слънчевата сфера, човек трябва така да говори, че слушателят да може да е наясно: - Имал ли си една добра мисъл като човек на Земята, в живота на слънчевата сфера от смъртта до раждането общуваш с Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. На теб ти е позволено да общуваш с тези същества. Направил ли си обаче зло, което си оставил заедно с част от твоето същество в лунната сфера, то ти си един самотник, напуснат от Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Така доброто става реалност в слънчевия свят чрез нашия взаимен живот с тези същества.
към текста >>
10.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние говорихме за живота между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как с
лед
смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят.
Ние говорихме за живота между смъртта и едно ново раждане и при това видяхме, как след смъртта си човекът е приет от един извънземен свят, от един извънземен свят, който тук на Земята ни се изявява само с неговите знаци, защото звездите са знаци на един друг свят.
Когато посочваме към тези знаци, ние същевременно посочваме към духовните светове, които сами наблюдаваме, когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане. И ние видяхме, как човекът пристъпва в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера и вчера достигнахме до разглеждането на слънчевата сфера. Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове. Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години.
към текста >>
Разг
лед
аме ли това, което лежи между седмата година т. е.
Същевременно аз изложих, как чрез инициационното посвещение може да се постигне познание за съответните светове. Когато чрез методите, които са описани в моите книги, за някого е станало възможно да вижда в духовните светове, той първо ретроспективно вижда целия си земен живот. Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера.
Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е.
между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера.
към текста >>
Периодът с
лед
настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния пог
лед
се разкриват тайните на сферата на Венера.
Разпрострян в една голяма панорама, животът му се простира там, разделен на периоди, които траят по около седем години. Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера.
Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера.
И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера.
към текста >>
И когато човек вече е станал толкова възрастен и пог
лед
не назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разг
лед
а това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера.
Ние виждаме нашето детство до смяната на зъбите. Когато прозрем през него, насреща ни просветват тайните на лунната сфера. Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера.
И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера.
Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта.
към текста >>
Всичко, което ние възприемаме като причини и с
лед
ствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера.
Разгледаме ли това, което лежи между седмата година т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия.
Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера.
През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия. Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята.
към текста >>
През времето, в което пристъпваме, с
лед
като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални с
лед
ствия.
между смяната на зъбите и половата зрялост, насреща ни прозират тайните на меркуриевата сфера. Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера.
През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия.
Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера. Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята. Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес.
към текста >>
Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри с
лед
ствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера.
Периодът след настъпването на половата зрялост, от 14-та до 21-та година е сферата, в която пред ретроспективния поглед се разкриват тайните на сферата на Венера. И когато човек вече е станал толкова възрастен и погледне назад към времето между 21-та и 42-та си година, към това време където се проявява зрелостта на човешкия живот и още не е започнал упадъкът, когато се разгледа това време, могат да се прозрат тайните на слънчевата сфера. Тези тайни се състоят в това, че в тази сфера, както вече посочих вчера, вече няма природни въздействия. Всичко, което ние възприемаме като причини и следствия в природата на Земята, не съществува в слънчевата сфера. През времето, в което пристъпваме, след като сме били в лунната, в меркуриевата и във венерината сфера и навлезем в слънчевата сфера, в това време около нас няма никакви природни процеси, а само душевно-морални следствия.
Всичко онова, което е добро, има своите съответни добри следствия, всичко, което е зло, отдавна е отпаднало в лунната сфера.
Слънчевата сфера изцяло е доброта, лъчиста, светеща доброта. Никакво зло няма място в нея. И ние трябва да изживеем това слънчево битие, да останем в него като хора често няколко столетия, защото това време е, така да се каже, по-разтеглено в живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото тук на Земята. Когато преминем през тази слънчева сфера, ние идваме не само в обществото на онези души, които от земния си живот също са преминали през портата на смъртта, които заедно с нас са прекрачили в духовния свят и с които сме били свързани чрез кармата, но в слънчевата сфера ние навлизаме в областта на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Това са същества, които изцяло живеят в духовно състояние, чисто духовни същества.
към текста >>
И ние г
лед
аме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света.
Когато човек иска да разбере живота на човешката душа в слънчевата сфера, трябва да е наясно, че тук на Земята като хора ние в известно отношение се намираме затворени в нашата кожа. Всичко, което е вътре в нашата кожа, ние наричаме нашето себе, нашия Аз. Всичко, което е извън нашата кожа, наричаме свят.
И ние гледаме от това, което е вътре в нашата кожа, навън в света.
Точно обратното е в живота на слънчевата сфера. Там ние се намираме във всичко това, което тук наричаме свят; Там Луната е в нас, а не извън нас, Меркурий е в нас, да, самата слънчева сфера, с цялата й област е в нас, а не извън нас. И така, както тук в земния живот ние правим разлика между нашето тяло и нашата глава и сме наясно, че когато работи, главата се отделя от останалото тяло като орган на знанието, също така знаем, че главата трябва да е различно устроена от останалото тяло. В слънчевата сфера ние знаем, че имаме световният организъм, който принадлежи към нас, с неговите лунни същества, меркуриеви същества, венерини същества, слънчеви същества. Но към нас принадлежи и нещо особено, също както тук в земния живот имаме главата.
към текста >>
И както тук живеем в нашата кожа и г
лед
аме навън, в слънчевата сфера, както описах, живеем и г
лед
аме към външния свят, към човека.
А това, което тук е органът на разбирането - разумът, главата, това в слънчевата сфера е онова, което ние намираме като Марс, Юпитер и Сатурн. Така, както ние можем да говорим тук с главата, с нейната най-долна част - устата, така ние живеем чрез мировото слово поради това, че носим Марс в нас, в нашето мирово тяло. То звучи през цялото пространство. И така, както ние носим мислите в нашата глава, тези малки, земно-дребни мисли, така в нас носим мировата мъдрост чрез Юпитер. И както в паметта си имаме спомени, така през слънчевото съществуване носим в нас сатурновото битие, което ни дава мирово спомняне.
И както тук живеем в нашата кожа и гледаме навън, в слънчевата сфера, както описах, живеем и гледаме към външния свят, към човека.
Човекът в нашия свят е вътре. Разбира се не човекът, за когото говори земната анатомия, а нещо, което само по себе си е така огромно и могъщо, така величествено, като Всемира с всички негови звезди.
към текста >>
Когато ние пог
лед
нем от земна г
лед
на точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека.
Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване. И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло. И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело.
към текста >>
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия с
лед
ващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване.
И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята. Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот.
към текста >>
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на с
лед
ващия земен човек, на с
лед
ващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята.
Когато ние погледнем от земна гледна точка, мои мили приятели, е така, че ние всъщност имаме - и за земния човек това е добре, за да не изпадне в умопомрачение - едно прекалено лошо мнение за това, което е затворено в човека. Всъщност, когато вземем заедно всички хора на Земята, те са носители на всички йерархии, които разгръщат своята същност в човека. Това, което е в човека, което е много по-величествено от целия звезден свят, от всички звездни движения и процеси, това е нашият външен свят в слънчевото съществуване. И със съществата, които нарекох Ексусиаи, Динамис, Кириотетес, с другите същества, които живеят в сферата на Луната - съществата от йерархията на Ангелите; със съществата, които живеят в сферата на Венера - съществата от йерархията на Архаи; с всички останали човешки души, с които сме кармически свързани, ние изработваме нашия следващ земен живот, съзерцавайки човешкото тяло.
И тази работа в слънчевата сфера за изграждането на следващия земен човек, на следващия човешки живот на Земята, тази работа е много по-величествена от всичко онова, което човекът може да създаде като култура и цивилизация на Земята.
Това, което в края на краищата предлага земната цивилизация е човешко дело. Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот. Там той трябва да работи заедно с всички висши йерархии.
към текста >>
В това, което имаме чрез физическото нас
лед
ство, се въплътява един чудесен миров организъм, който се изгражда в свръхсетивните светове през слънчевото ни съществуване.
Човекът не е само човешко дело. В слънчевата сфера той може да работи за по-късния земен живот. Нещо трагично би се получило, ако човекът сам, заедно с другите човешки души би работил над това чудно произведение, което той представлява в земния си живот. Там той трябва да работи заедно с всички висши йерархии. Защото онова, което се ражда чрез майката на човека, не се е породило на Земята, а Земята е само сцената, където то се ражда.
В това, което имаме чрез физическото наследство, се въплътява един чудесен миров организъм, който се изгражда в свръхсетивните светове през слънчевото ни съществуване.
към текста >>
Когато се обхванат такива неща с истинските познавателни способности, трябва да се пог
лед
не към Слънцето и да се каже: - Неговите физически лъчи са прекрасни, прекрасно е това, което струи към Земята като слънчева топлина.
Когато се обхванат такива неща с истинските познавателни способности, трябва да се погледне към Слънцето и да се каже: - Неговите физически лъчи са прекрасни, прекрасно е това, което струи към Земята като слънчева топлина.
- Но когато се проникнем с познанието какво всъщност представлява Слънцето, ние ще почувстваме, че горе, където слънчевото кълбо преминава през Всемира, там е арената, на която се изграждат бъдещите поколения хора, в техните духовни първообрази. За формирането на хората на бъдещето там работят висшите йерархии заедно с човешките души, които бяха на Земята през предишния си земен живот. Това слънчево кълбо всъщност е духовният ембрион на това, което ние ще имаме като земен живот в бъдещето. През първата половина от слънчевото ни битие ние работим заедно с боговете, за да формираме нашето бъдещо земно човешко същество.
към текста >>
И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и с
лед
нея.
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на човечеството на Земята имат история. Културата на цивилизацията се развива в течението на историята. Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история.
И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея.
По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие.
към текста >>
По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и с
лед
нея.
Да, мои мили приятели, развитието на Земята, развитието на човечеството на Земята имат история. Културата на цивилизацията се развива в течението на историята. Слънчевият живот, през който преминаваме за един дълъг период между смъртта и едно ново раждане, също има история. И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея.
По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея.
Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там.
към текста >>
С
лед
случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие.
И най-важният резултат от земната история е Мистерията на Голгота и в земната история ние различаваме събитията, фактите преди Мистерията на Голгота и след нея. По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето.
След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие.
Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят.
към текста >>
Христос се намираше първо в слънчевото битие и с
лед
това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и с
лед
това се появи там.
По подобен начин също и в слънчевия период, който човек преминава между смъртта и едно ново раждане, трябва да се различава това, което е било преди на Земята да се извърши Мистерията на Голгота и след нея. Нещата са такива, че когато наблюдаваме земния живот до Събитието на Голгота, ние намираме, че Христовата същност не е присъствала на Земята; Христос е бил очакван на Земята, но не е бил още там, той се е намирал още в слънчевата сфера. Посветените в мистериите имаха средства и начин от своите мистерийни школи да взимат участие в слънчевия живот. Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие.
Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там.
Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах. И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество.
към текста >>
И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество с
лед
смъртта в слънчевото битие на човека.
Когато посветените са можели да се издигат до познание извън своето тяло, тогава, напускайки земния си живот чрез посвещението, те са стигали до Христос, понеже Христос е можел да бъде намерен на Слънцето. След случилото се на Земята чрез Мистерията на Голгота, Христос повече не е на Слънцето, той се свърза със земното битие. Христос се намираше първо в слънчевото битие и след това вече го няма там - точно противоположно на земния живот, където Христос първоначално не съществуваше в него и след това се появи там. Но Христос се включва в земния живот също така, както и в слънчевия. Както тук на Земята с усилия трябва да задълбочим душевния си живот, за да можем да възприемем Христос, вътрешно да се изпълним с Христос, да се проникнем с Христос, също така трудно е през слънчевия период да се възприеме, да се види целия човек в неговата същност, както вече ви описах.
И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека.
Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
към текста >>
И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то с
лед
Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
И в древни времена от човешкото развитие, където обаче на Земята е имало едно инстинктивно ясновидство, е било особено трудно да се възприеме човешкото същество след смъртта в слънчевото битие на човека. Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие.
И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие пог
лед
нем към слънчевото битие.
Че на Земята човекът възприемаше в себе си нещо духовно, представляваше затруднение за него да види тайната на човека като външен свят. Преди Мистерията на Голгота самият Христос даваше сила на човека изцяло да възприеме същността на човешкото същество. От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност.
Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие.
И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта. След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
С
лед
това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
От Мистерията на Голгота насам ние като хора на Земята трябва да минем през онова вътрешно задълбочаване, което можем да постигнем с разглеждането на Мистерията на Голгота, с вживяването в Мистерията на Голгота, с участие в живота на Христос. По време на земното ни съществуване ние можем по този начин в свободно съзнание да съберем онези сили, които можем да вземем със себе си в смъртта и те ще могат да ни дадат сила да съзерцаваме човешката същност в слънчевото битие. И ако преди Мистерията на Голгота в живота между смъртта и едно ново раждане Христос даваше сила на хората да виждат същността на човека в слънчевото битие, то след Мистерията на Голгота той подготвя човека през земния му живот, за да може през слънчевото си съществуване той сам да вижда цялата човешка същност. Ние се научаваме напълно да познаваме същността на християнството, когато от земното битие погледнем към слънчевото битие. И в слънчевото битие, както вече видяхме, ние се научаваме да познаваме първата половина, където човекът бива изграждан в реалността, първоначално като чиста доброта.
След това се създава образното, което внесено в човешкия живот прави човека свободен, в което се съдържа зародишът на моралното изживяване.
към текста >>
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза с
лед
слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години. Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване.
към текста >>
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разг
лед
аме някои епохи, които също траят по седем години.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години.
Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване. Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото битие, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в сферата на Марс срещаме Престолите, в сферата на Юпитер - Херувимите и в сферата на Сатурн - Серафимите.
към текста >>
Но за да можем да разг
лед
аме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години.
Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години.
Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване. Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото битие, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в сферата на Марс срещаме Престолите, в сферата на Юпитер - Херувимите и в сферата на Сатурн - Серафимите.
към текста >>
Когато пог
лед
нем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години. Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години.
Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс.
От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн. Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване. Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото битие, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в сферата на Марс срещаме Престолите, в сферата на Юпитер - Херувимите и в сферата на Сатурн - Серафимите.
към текста >>
Чрез този пог
лед
назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване.
Когато с науката на посвещението стигнем до това, което се заражда там като морални заложби, като оздравителни сили в човека, тогава няма да видим истината с нашата имагинация, инспирация и интуиция, ако не бъдем подкрепени, ако нашето имагинативно, инспиративно и интуитивно познание не се подкрепи от това, което може да ни даде преминаването в онази сфера, в която човекът постепенно навлиза след слънчевото съществуване - в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. И ако искаме да преценим тези две половини от човешкия живот между смъртта и едно ново раждане в една взаимна връзка, то отново в ретроспективно наблюдение трябва да разгледаме някои епохи, които също траят по седем години. Но за да можем да разгледаме това като цяло, трябва, както вече споменах, да сме по-възрастни от 63 години. Когато погледнем назад периода от 42 до 49 години, от него се излъчва това, което са тайните на Марс. От 49 до 56 години към нас се излъчват тайните на Юпитер и от перида между 56 и 63 години насреща ни се излъчват тайните на Сатурн.
Чрез този поглед назад от това, което се излъчва към нас, можем да разберем, какво се случва на Марс, на Юпитер и на Сатурн относно подготовката на хората за едно ново земно съществуване.
Защото тук, където пристъпва човекът, когато вече е преминал през слънчевото битие, за него работят съществата на висшите йерархии - Престоли, Херувими и Серафими и то така, че в сферата на Марс срещаме Престолите, в сферата на Юпитер - Херувимите и в сферата на Сатурн - Серафимите.
към текста >>
Тук в земния живот стоим на Земята, г
лед
аме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност.
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот.
Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност.
Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот. Но ние гледаме надолу към Земята. Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас. Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
към текста >>
Когато продължаваме пътя си с
лед
слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот.
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот. Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност.
Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот.
Но ние гледаме надолу към Земята. Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас. Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
към текста >>
Но ние г
лед
аме надолу към Земята.
Когато преминем през тази втора половина на живота между смъртта и едно ново раждане, тогава в известно отношение е същото както в земния живот. Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност. Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот.
Но ние гледаме надолу към Земята.
Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас. Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
към текста >>
Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, г
лед
айки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
Тук в земния живот стоим на Земята, гледаме навън в просторите на звездния свят, съзираме красотата на звездния свят и оставяме тя да ни въздейства с нейната възвишеност. Когато продължаваме пътя си след слънчевото битие, подготвяйки се за бъдещия земен живот през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн, в това което съзираме, ние се намираме в религиозния живот. Но ние гледаме надолу към Земята. Там Земята не се появява по физическия начин, както я имаме тук около нас, там - искам да кажа в посока към Земята - ни се явява един величествен духовен живот, който е изтъкан от събитията на Марс, Юпитер, Сатурн, който е изтъкан от делата на Серафими, Херувими и Престоли. Но сега не е както по-рано, когато всичко от света го чувствахме в самите нас.
Ние чувствахме Ексусиаи, Кириотетес, Динамис в нас, но когато, гледайки надолу, виждаме делата на Серафими, Херувими и Престоли, ние най-напред ги виждаме извън нас; под нас ние виждаме свръхсетивното небе, защото чисто духовният свят за нас е отгоре.
към текста >>
Но какво се разстила пред нашия пог
лед
, когато наблюдаваме тази работа?
Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими.
Но какво се разстила пред нашия поглед, когато наблюдаваме тази работа?
- Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях. Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие.
към текста >>
- Пред нашия пог
лед
, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в с
лед
ващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях.
Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими. Но какво се разстила пред нашия поглед, когато наблюдаваме тази работа?
- Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях.
Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Те уговарят между тях, какво ще изживеем в с
лед
ващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма.
Ние виждаме свръхсетивното небе, ние виждаме надолу в сферата на Марс, Юпитер и Сатрун, виждаме да живеят, да се стремят и работят по техния начин Престоли, Херувими и Серафими. Но какво се разстила пред нашия поглед, когато наблюдаваме тази работа? - Пред нашия поглед, с който преживявайки по свръхсетивен начин ние виждаме да се разстила между Серафими, Херувими и Престоли това, което ще бъде изпълнението на нашата карма в следващия земен живот, което ще изживеем като човек чрез другите хора, понеже по известен начин ние кармически сме свързани с тях. Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли.
Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма.
Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете. Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
към текста >>
В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в с
лед
ващия ни земен живот, представено ни от боговете.
Това преживяваме най-напред чрез божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли.
В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете.
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
към текста >>
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се прос
лед
и живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
Те уговарят между тях, какво ще изживеем в следващия ни земен живот като осъществяване на нашата карма. Боговете наистина са творците на човека, но те създават също и нашата карма. Че боговете изживяват в небесен образ осъществяването на нашата карма, прави върху нас силно впечатление, което се отпечатва в нас, докато ние продължаваме да живеем нашето духовно битие. Ние поемаме в нас нашата карма, както тя ще се осъществи, понеже виждаме божествените дела на Серафими, Херувими и Престоли. В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете.
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата.
И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
И когато се правят изс
лед
вания на кармата, трябва да се пог
лед
не точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
В това наблюдение ние изживяваме онова, което ще ни постигне в следващия ни земен живот, представено ни от боговете. Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят.
И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
Там е така, че при някои хора, определящо за с
лед
ващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
Вие виждате, че когато чрез науката на посвещението се проследи живота на човека през втората половина от пребиваването му между смъртта и едно ново раждане, и когато сме в състояние да разгадаем това, което се случва чрез Престоли, Херувими и Серафими в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн, се придобива познанието за кармата. И на онзи, който се е научил в духа да вижда назад своя живот от 42-та до 49-та година, му се представя също и възможността да проникне в тайните на Марс, в събитията на Марс, в известна степен да види какво се случва там, когато човекът преминава през тази сфера, - главно между Престолите, но и общо между Престоли, Серафими и Херувими. Само в земния живот тук не може да се прецени как въздейства кармата на един човек. Трябва да се извика на помощ свръхсетивния свят. И когато се правят изследвания на кармата, трябва да се погледне точно тази част от света, където човекът прекарва между смъртта и едно ново раждане в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн.
Там е така, че при някои хора, определящо за следващия им земен живот е точно това, което се разиграва в сферата на Марс.
към текста >>
Вие г
лед
ате между смъртта и едно ново раждане към марсовата сфера и виждате, какво се разиграва там.
Вие гледате между смъртта и едно ново раждане към марсовата сфера и виждате, какво се разиграва там.
Там преди всичко е онова, което бих искал да нарека «мировото слово». Всичко е слово. Съществата на Марс са същества само от слово, ако мога така да се изразя. Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни.
към текста >>
Когато човек поглежда назад в по-късния си живот с
лед
периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Съществата на Марс са същества само от слово, ако мога така да се изразя. Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи. Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества.
Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
Той г
лед
а от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
Представете си, как човекът се състои от месо и кръв и той говори, като с това довежда въздуха в движение. В това, че въздушните вълни удрят нашето ухо, ние чуваме че тоновете се въплътяват във въздушни вълни. От такива вълни са формирани марсовите същества; цялото им същество се състои от думи. Когато слушаме с духа, ние възприемаме тези същества. Когато човек поглежда назад в по-късния си живот след периода от 42 до 49 години, ако тази сфера е същата, която между смъртта и едно ново раждане най-силно въздейства върху човека, ако предимно там се изработва неговата карма, тогава всичко, което той изживява на Земята е в силна зависимост от марсовите сили.
Той гледа от отвъдния живот през марсовата сфера надолу в най-значителния си период, той си изгражда един земен живот, който е силно зависим от марсовите сили.
към текста >>
Тази личност се преселва с
лед
това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възг
лед
и, поема по-скоро един християнски мирог
лед
, като смесва предишните си арабски възг
лед
и с християнските възг
лед
и, които възприема по-късно.
Нека вземем за пример един човек, който е живял по времето, когато арабите нахлуват от Азия през Северна Африка в Европа, носейки импулса на мохамеданството и заплашват да установят в Испания мавърско и арабско господство. Да вземем един човек, който преди разпространението на арабското господство в Африка, според обичаите на тогавашното време е изучавал науката на познанието. Имаше един такъв човек. В Северна Африка той беше изучил северно-африканската наука - не точно така, както исторически ви е известно за свети Августин, но по подобен начин. Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски.
Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно.
В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност. И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер. Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
Това беше един мъж, който сравнително скоро с
лед
това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
В Северна Африка той беше изучил северно-африканската наука - не точно така, както исторически ви е известно за свети Августин, но по подобен начин. Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност.
Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер. Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за с
лед
ващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Аз нямам предвид сега свети Августин, а една друга личност, която по-късно малко по-различно възприе северно-африканската наука - обагрена мавърско-арабски. Тази личност се преселва след това в Испания, в днешна Испания и по определен начин променя своите възгледи, поема по-скоро един християнски мироглед, като смесва предишните си арабски възгледи с християнските възгледи, които възприема по-късно. В тази личност се проявява нещо от един вид кабалистична наука, не съвсем това, което се нарича кабалистика, но у него вече се проявяват заложби за кабалистично мислене. Така тази личност живее с много съмнения, вътрешни съмнения и вътрешна несигурност и умира с тази несигурност. Това беше един мъж, който сравнително скоро след това беше роден като жена през Средновековието, преди средата на Средновековието, където в нейната природа се прояви всичко, което се беше събрало като съмнения през целия предишен живот на тази личност.
И тази личност отново се роди така, че частично още по-рано, частично в живота между смъртта и едно ново раждане така преминава от живота си като жена в едно въплъщение като мъж, че съдбата за следващия му земен живот беше изработена предимно под влиянието на марсовата сфера и чрез това той получава афинитет към всичко на Земята, което е свързано с преценките на острия разум, с преценки, които често имат понятийно-войнствен характер.
Тази личност, която характеризирах с нейните две инкарнации, беше Волтер[1].
към текста >>
Ние изобщо се научаваме да познаваме земния живот с неговото историческо протичане, само когато можем да пог
лед
нем взаимните връзки между единия и другия земен живот на същия човек.
Вие виждате, как земният живот се оформя в живота между смъртта и едно ново раждане чрез връзката между хората и това, което стои зад звездите.
Ние изобщо се научаваме да познаваме земния живот с неговото историческо протичане, само когато можем да погледнем взаимните връзки между единия и другия земен живот на същия човек.
към текста >>
Чрез какво всъщност преминават в новата епоха нещата, които като причини и с
лед
ствия се намират в предишните епохи на историческото развитие?
Чрез какво всъщност преминават в новата епоха нещата, които като причини и следствия се намират в предишните епохи на историческото развитие?
Самите хора ги пренасят. Вие всички, които стоите тук, сте донесли от вашите преживявания през по-ранни епохи това, което изживявате в съвременната епоха на цивилизацията. Хората сами изграждат историята. Но ние разбираме това изграждане на историята, само ако можем да погледнем, а не само абстрактно да приказваме, да можем конкретно да разгледаме онова, което се случва с човека между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Но ние разбираме това изграждане на историята, само ако можем да пог
лед
нем, а не само абстрактно да приказваме, да можем конкретно да разг
лед
аме онова, което се случва с човека между смъртта и едно ново раждане.
Чрез какво всъщност преминават в новата епоха нещата, които като причини и следствия се намират в предишните епохи на историческото развитие? Самите хора ги пренасят. Вие всички, които стоите тук, сте донесли от вашите преживявания през по-ранни епохи това, което изживявате в съвременната епоха на цивилизацията. Хората сами изграждат историята.
Но ние разбираме това изграждане на историята, само ако можем да погледнем, а не само абстрактно да приказваме, да можем конкретно да разгледаме онова, което се случва с човека между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разг
лед
а онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн.
За разбирането на човешките земни преживявания е от особено значение, когато се разгледа онова кармично развитие, което протича тогава, когато човекът донесе определени условия от своя предишен земен живот така, че да трябва да поеме главните импулси на неговата карма в сферата на Сатурн.
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер. С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека.
към текста >>
Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато пог
лед
не назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот.
Хора, които поемат главните импулси на своята карма в сферата на Марс, стават като Волтер. С всички свои мисли те са свързани здраво със земния живот, критикуват, борят се с него и т. н. и обичат да го обхващат в сентенции, - което при Волтер е гениално. Другояче стоят нещата, когато кармата се изгражда предимно чрез сатурнови импулси. Тези сатурнови импулси са от едно съвсем особено въздействие върху човека.
Самото съзерцание на сатурновите тайни, които човек вижда, когато погледне назад своя земен живот между 56-та и 63-та година; още съзерцанието на сатурновите тайни в много отношения има нещо потискащо, разтърсващо, в известна степен то е чуждо на земния живот.
И който в хода на живота си между 56 и 63-та година чрез науката на посвещението постепенно узнае, как му се разкриват сатурновите тайни, той изживява това така драматично, че то все повече го разтърсва, защото става все по-трудно и по-трудно за изживяване, понеже започва да разрушава живота. На човек му се иска да каже: - Когато се види, как се изгражда кармата в тази сфера, може да се открие цялото чудесно човешко значение с неговите взаимни връзки. - Нека вземем един пример също и за това, но предварително искам да кажа нещо друго:
към текста >>
- И вероятно, когато се ог
лед
ате наоколо, за много хора, които действат в настоящето, не бихте твърдяли, че те имат характера на посветени, а всъщност наистина е така.
У всички вас, мои мили приятели, с право би могъл да изникне един въпрос, който се опира на твърдението, което аз често съм изказвал в книги и лекции, че в древни времена е имало велики посветени, които са живели между хората. Вие можете да запитате: - Къде са те сега в настоящето, в по-късното време?
- И вероятно, когато се огледате наоколо, за много хора, които действат в настоящето, не бихте твърдяли, че те имат характера на посветени, а всъщност наистина е така.
Въпросът обаче трябва да се постави по друг начин: - Къде се намират посветените в техните по-късни инкарнации? -
към текста >>
Не е задължително онзи, който в една предишна инкарнация с пълно съзнание също и навън се е проявявал като посветен, в една с
лед
ваща инкарнация отново да бъде посветен.
Не е задължително онзи, който в една предишна инкарнация с пълно съзнание също и навън се е проявявал като посветен, в една следваща инкарнация отново да бъде посветен.
Посвещението може да остане в подсъзнанието. Човекът трябва да ползва онова тяло, което му предоставя определена епоха. Днешните тела не са подходящи за духовната наука, те са постоянно препятствие, понеже произлизат от една материалистично оцветена епоха и самото наше възпитание още от детството е една такава пречка. Когато човекът израсне в него, дори преди в древните времена да е бил посветен, в тази инкарнация той не може да прояви навън онова, което е останало от посвещението. Човек учи да пише, но в съвременния шрифт не може да се изрази това, което някога е било наука на посвещението.
към текста >>
Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че с
лед
като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина.
И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение. Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен живот личност. Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико знание. Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени. Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина.
Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че след като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина.
Ученикът е бил завеждан пред две статуи[2]. Едната била съвсем еластична, но куха отвътре. Иначе е била с величествен ръст; въздействието от нея оставяло могъщо впечатление. Ученикът е трябвало да я докосне. Това докосване вътрешно ужасно го разтърсвало, понеже статуята била като жива - човек вкарвал пръста си в нея, и щом го отдръпнел, тя отново възвръщала формата си.
към текста >>
Оставало впечатлението за един живот, който веднага се възстановява, малко с
лед
като е бил разрушен.
Ученикът е бил завеждан пред две статуи[2]. Едната била съвсем еластична, но куха отвътре. Иначе е била с величествен ръст; въздействието от нея оставяло могъщо впечатление. Ученикът е трябвало да я докосне. Това докосване вътрешно ужасно го разтърсвало, понеже статуята била като жива - човек вкарвал пръста си в нея, и щом го отдръпнел, тя отново възвръщала формата си.
Оставало впечатлението за един живот, който веднага се възстановява, малко след като е бил разрушен.
С това е трябвало да се насочи вниманието към всичко онова в човека, в което се намира слънчевата същност.
към текста >>
С
лед
като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла пос
лед
ствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще.
И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята.
След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще.
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен.
към текста >>
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разг
лед
ах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а г
лед
ат само назад към тяхното минало.
И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята. След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще.
Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало.
Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма. Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо. Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен. Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>
Познанството с тези същества, които мъкнат с
лед
себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо.
И ние намираме една личност, върху която култовите церемонии на посвещението в хибернийските мистерии имат много силно влияние, въздействат върху душевността й и може да се каже, че чрез това, което тази личност изживява, тя така се изпълва с вътрешни впечатления, че всъщност с цялата си душа забравя Земята. След като преминава през едно съществуване като жена, в което старите импулси на посвещението само бегло се показват в цялата й душевна нагласа, през деветнадесето столетие тя отново идва на Земята като една знаменита личност на деветнадесето столетие, но като такава личност, която е изживяла последствията от своята карма в сферата на Сатурн, в онази сфера, където човек живее между същества, които всъщност нямат настояще. Ужасно разтърсващото, когато ясновидски се съзерцава сатурновата сфера, в смисъла, който разгледах, е, че в сатурновата сфера живеят същества, които всъщност нямат настояще, а гледат само назад към тяхното минало. Това, което те правят, е несъзнателно и едно действие, което те извършват, идва до съзнанието, чак когато вече е извършено, когато вече е записано в мировата карма.
Познанството с тези същества, които мъкнат след себе си миналото като опашката на комета, действа разтърсващо.
Тази личност, която някога беше посветена, беше надраснала земното битие, занесе душата си, изгради своята карма при тези същества, които не взимат никакво участие в настоящето. Там наистина е така, че по един величествен начин се осветява цялото минало на човешкия земен живот, всичко онова, което освен това беше преживяно като битието на един посветен. Там това минало се изживява като оплодено, като обогатено от посвещението в мистериите на Хиберния.
към текста >>
Когато тази душа слиза на Земята - непосредствено при слизането й на Земята от сферата на Сатурн с пог
лед
насочен към миналото по начин, по който миналото й е било осветено от светлината на посвещението, - се създава контрастът - да стои здраво на Земята, но да г
лед
а към бъдещето, осъществявайки значителни, всеобхващащи идеи, импулси и чувства.
Когато тази личност се появи на Земята, поради контраста в който душата сега трябваше да се развива, в нея бяха останали само бъдещи импулси.
Когато тази душа слиза на Земята - непосредствено при слизането й на Земята от сферата на Сатурн с поглед насочен към миналото по начин, по който миналото й е било осветено от светлината на посвещението, - се създава контрастът - да стои здраво на Земята, но да гледа към бъдещето, осъществявайки значителни, всеобхващащи идеи, импулси и чувства.
От този хибернийски посветен се ражда Виктор Юго[3]. - Ние всъщност едва тогава истински възприемаме даден човек, когато го разгледаме също и в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане. Когато така го разглеждаме, ние го виждаме с неговите морални, религиозни и етични качества. Не по-бедна, а по-богата ни изглежда дадена личност чрез това, че ние я осветяваме с духовната светлина.
към текста >>
- Ние всъщност едва тогава истински възприемаме даден човек, когато го разг
лед
аме също и в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане.
Когато тази личност се появи на Земята, поради контраста в който душата сега трябваше да се развива, в нея бяха останали само бъдещи импулси. Когато тази душа слиза на Земята - непосредствено при слизането й на Земята от сферата на Сатурн с поглед насочен към миналото по начин, по който миналото й е било осветено от светлината на посвещението, - се създава контрастът - да стои здраво на Земята, но да гледа към бъдещето, осъществявайки значителни, всеобхващащи идеи, импулси и чувства. От този хибернийски посветен се ражда Виктор Юго[3].
- Ние всъщност едва тогава истински възприемаме даден човек, когато го разгледаме също и в неговото развитие между смъртта и едно ново раждане.
Когато така го разглеждаме, ние го виждаме с неговите морални, религиозни и етични качества. Не по-бедна, а по-богата ни изглежда дадена личност чрез това, че ние я осветяваме с духовната светлина.
към текста >>
Да пог
лед
нем един вид мистерии, но съвсем западнали мистериии - мистериите, които някога са играли голяма роля в Америка, но по-късно са западнали, така че представите, които се бяха създали за култа и изпълнението на самия култ са станали изцяло детски, в сравнение със значителното, което е съществувало преди.
Да погледнем един вид мистерии, но съвсем западнали мистериии - мистериите, които някога са играли голяма роля в Америка, но по-късно са западнали, така че представите, които се бяха създали за култа и изпълнението на самия култ са станали изцяло детски, в сравнение със значителното, което е съществувало преди.
Малко преди откриването на Америка, следователно не много отдавна, дори в суеверието, в магическото, във фокусите на тези мистерии се вижда нещо от силата, от сугестивната сила на тези стари мистерии. Отново имаме една личност, за която искам да говоря, която всред тези мистерии не само можа да си създаде определени представи, но и можеше да възприема такива същности, които там бяха наричани Таотел, Квитцалкаотел, Тетцкватлипока - същества, които всъщност въздействат по един силен, но бих казал, нечист начин върху хората. В повечето случаи начинът на въздействие от западналите мистерии има негативно влияние върху етичността. Тази личност по-късно се ражда като мъж, силно проникнат в подсъзнанието си от онова, което може да произлезе от такива мистерии като сугестивна сила. Ние виждаме тази личност, с нейните абстрактни, рационалистични, чисто външни понятия, в които се проявява онова, което е западналата мистерийна същност, преродена като Елифас Леви[4].
към текста >>
Малко преди откриването на Америка, с
лед
ователно не много отдавна, дори в суеверието, в магическото, във фокусите на тези мистерии се вижда нещо от силата, от сугестивната сила на тези стари мистерии.
Да погледнем един вид мистерии, но съвсем западнали мистериии - мистериите, които някога са играли голяма роля в Америка, но по-късно са западнали, така че представите, които се бяха създали за култа и изпълнението на самия култ са станали изцяло детски, в сравнение със значителното, което е съществувало преди.
Малко преди откриването на Америка, следователно не много отдавна, дори в суеверието, в магическото, във фокусите на тези мистерии се вижда нещо от силата, от сугестивната сила на тези стари мистерии.
Отново имаме една личност, за която искам да говоря, която всред тези мистерии не само можа да си създаде определени представи, но и можеше да възприема такива същности, които там бяха наричани Таотел, Квитцалкаотел, Тетцкватлипока - същества, които всъщност въздействат по един силен, но бих казал, нечист начин върху хората. В повечето случаи начинът на въздействие от западналите мистерии има негативно влияние върху етичността. Тази личност по-късно се ражда като мъж, силно проникнат в подсъзнанието си от онова, което може да произлезе от такива мистерии като сугестивна сила. Ние виждаме тази личност, с нейните абстрактни, рационалистични, чисто външни понятия, в които се проявява онова, което е западналата мистерийна същност, преродена като Елифас Леви[4]. Веднага се хвърля светлина върху иначе едно загадъчно явление, където в произведенията на тази личност има нещо велико, но също и нещо от това, което прави човешката душата напълно разпокъсана, дори в известно отношение глупава и притъпена.
към текста >>
Навсякъде, където пог
лед
нем, животът се прояснява чрез разглеждането на взаимовръзките, които антропософията трябва да посочи не по един абстрактен, а по един съвсем конкретен начин.
Навсякъде, където погледнем, животът се прояснява чрез разглеждането на взаимовръзките, които антропософията трябва да посочи не по един абстрактен, а по един съвсем конкретен начин.
Но бихте ли могли да си представите, мои мили приятели, че вие приемате истинските описания на онова, което лежи отвъд земния живот, без от тези описания да получите вътрешно раздвижване на вашата душевност, вътрешно затопляне и просветляване на душата ви? Не се ли показва човешкият живот от раждането до смъртта по друг начин, не се ли чувства различно, когато тези описания, почерпени от свръхсетивния живот, наистина въздействат върху душата с цялата си вътрешна сила? Там човек съзерцава и знае: - Ние сме слезли от един свят, който може да се опише, ние внасяме във физическия свят това, което е живяло всред боговете. - Да се разбере това само теоретично, не е важно. Но като човек да чувстваме, че сме слезли от една сфера, която може така да се опише, означава, че като човек в нашето сетивно-физическо тяло на Земята ние чувстваме, че трябва да станем достойни за това, което е слязло надолу с нас.
към текста >>
Нека пог
лед
нем другия аспект, аспекта на смъртта, който приключва земния живот.
Нека погледнем другия аспект, аспекта на смъртта, който приключва земния живот.
На мястото, където човекът е живял, той поставя едно нищо. Опишем ли обаче онова, което можахме да опишем от свръхсетивния свят, тогава от това нищо се издига духовният божествен свят и човекът осъзнава, че той ще има силата да започне работата за създаването на едно ново физическо тяло там, където нищото се е поставило на мястото на неговото физическо тяло. Това донася силен религиозен импулс, реален религиозен импулс. Така, мои мили приятели, от антропософията произлиза една картина на мировия живот и на човешкия живот. Така от антропософията получават сила моралните и религиозните идеали.
към текста >>
11.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 7. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И изхождайки от различните г
лед
ни точки, аз искам да говоря през тези дни пред вас именно за антропософското обосноваване на тези идеи, на тези духовни образи, които могат да ни изяснят кармата на човека.
Антропософската мъдрост навлиза най-дълбоко в човешкия живот затова, защото тя насочва към най-обширните космически тайни, към тайните на целия свят, които от своя страна микрокосмически се проявяват в мъдростта на човека. Но във всичко, което може да ни стане ясно по този начин, може да се осветли от Космоса, живее нещо, което хвърля своята светлина не само в ежедневието, но дори и във всеки отделен час от човешкия живот; нещо, което чрез това, че разглежда този човешки живот във връзка с неговата съдба, с неговата карма, осветява това, което е непосредствено близо до човешкото сърце, да, както казах, ежечасово е близо до човешкото сърце.
И изхождайки от различните гледни точки, аз искам да говоря през тези дни пред вас именно за антропософското обосноваване на тези идеи, на тези духовни образи, които могат да ни изяснят кармата на човека.
към текста >>
Когато първо се спрем на пос
лед
ния момент, виждаме, как през първите дни с
лед
смъртта физическата човешка форма до известна степен остава запазена.
Когато първо се спрем на последния момент, виждаме, как през първите дни след смъртта физическата човешка форма до известна степен остава запазена.
Ние обаче се запитваме: - Как това, което остава запазено известно време като физическа човешка форма, се отнася спрямо природата, спрямо онова съществуване, което в земния живот ни обкръжава в различните природни царства? Могат ли тези царства на природата, в състояние ли е цялата външна природа така да се отнесе с останалото от човешкото същество, че този остатък да може да се запази в неговата форма? - Не, за това природата не е в състояние. Природата единствено е в състояние да разруши това, което от момента на влизането на човека във физическия земен живот е изградено като човешка физическа форма и със смъртта започва разпадането на формата, която човекът счита като негова земна форма. Който достатъчно задълбочено почувства в душата си тази съвсем очевидна истина, ще разбере, как още в самата физическа човешка форма просто лежи доказателството срещу всичко материално.
към текста >>
При този мисловен живот той тогава ще забележи нещо, което много му напомня на това, каквото се изпитва, когато се пог
лед
не един труп.
Но когато в непредубедено самонаблюдение обхванем нашите мисли, те ни изглеждат много отдалечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като реалност. Нека по правилния начин си представим, как ставаме вътрешно абстрактни и студени, когато се отдадем на мисленето, в сравнение с начина по който се отдаваме на живота с нашата душа. За непредубедената душевност не би трябвало да има и съмнение, че мислите като такива първоначално имат нещо студено, абстрактно, трезво, сухо. Към първото медитативно изживяване на антропософа трябва да се числи правилният начин за наблюдаване на мисловния живот.
При този мисловен живот той тогава ще забележи нещо, което много му напомня на това, каквото се изпитва, когато се погледне един труп.
Какво е характерното, когато човек погледне един труп? Този труп лежи пред нас. Ние си казваме: - В това нещо е живяла една човешка душа, един човешки дух. Тази човешка душа, този дух вече ги няма. Като една черупка на душата и на духа лежи тук това, което е един човешки труп, но той същевременно ни доказва, че всичко, което е извънчовешки свят, никога не би могло да създаде тази форма, че тази форма е могла да произлезе само от най вътрешната духовно-душевна човешка същност, че това е остатък от нещо, което вече го няма.
към текста >>
Какво е характерното, когато човек пог
лед
не един труп?
Но когато в непредубедено самонаблюдение обхванем нашите мисли, те ни изглеждат много отдалечени от всичко това, което иначе ни заобикаля като реалност. Нека по правилния начин си представим, как ставаме вътрешно абстрактни и студени, когато се отдадем на мисленето, в сравнение с начина по който се отдаваме на живота с нашата душа. За непредубедената душевност не би трябвало да има и съмнение, че мислите като такива първоначално имат нещо студено, абстрактно, трезво, сухо. Към първото медитативно изживяване на антропософа трябва да се числи правилният начин за наблюдаване на мисловния живот. При този мисловен живот той тогава ще забележи нещо, което много му напомня на това, каквото се изпитва, когато се погледне един труп.
Какво е характерното, когато човек погледне един труп?
Този труп лежи пред нас. Ние си казваме: - В това нещо е живяла една човешка душа, един човешки дух. Тази човешка душа, този дух вече ги няма. Като една черупка на душата и на духа лежи тук това, което е един човешки труп, но той същевременно ни доказва, че всичко, което е извънчовешки свят, никога не би могло да създаде тази форма, че тази форма е могла да произлезе само от най вътрешната духовно-душевна човешка същност, че това е остатък от нещо, което вече го няма. Самата форма ни го показва: Трупът не е никаква реалност, не е истина, той е само остатък от една истина, той има смисъл, само когато душата и духът живеят в него.
към текста >>
Сега можем да насочим нашия душевен пог
лед
към мисловния живот.
Сега можем да насочим нашия душевен поглед към мисловния живот.
Той ще ни изглежда - но от една друга гледна точка, - също като че ли е нещо подобно на труп. Човешкото мислене, когато непредубедено го наблюдаваме в самите нас, може да съществува само по себе си също толкова малко, колкото човешката форма в трупа. Тя няма никакъв смисъл (без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв смисъл. Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от мисълта, но тя не може да произведе мислите. Иначе нямаше да има никаква логика, която независимо от всички природни закони да вижда, какво мисловно е правилно и какво е погрешно.
към текста >>
Той ще ни изглежда - но от една друга г
лед
на точка, - също като че ли е нещо подобно на труп.
Сега можем да насочим нашия душевен поглед към мисловния живот.
Той ще ни изглежда - но от една друга гледна точка, - също като че ли е нещо подобно на труп.
Човешкото мислене, когато непредубедено го наблюдаваме в самите нас, може да съществува само по себе си също толкова малко, колкото човешката форма в трупа. Тя няма никакъв смисъл (без духа и душата) и човешката мисъл, както тя обхваща външната природа, също като един труп няма никакъв смисъл. Защото външната природа винаги е нещо, което изцяло може да се обхване от мисълта, но тя не може да произведе мислите. Иначе нямаше да има никаква логика, която независимо от всички природни закони да вижда, какво мисловно е правилно и какво е погрешно. Когато тук в земния свят схванем мисълта и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта.
към текста >>
Той би могъл да изс
лед
ва всички форми в минералния, растителния и животинския свят и въпреки това не би разбрал, как е могла да се създаде тази форма, която лежи там мъртва.
Когато тук в земния свят схванем мисълта и я прозрем истински, тя би трябвало да ни изглежда като един труп, като един душевен труп, също както ни изглежда като физически труп това, което е останало от човека, когато човекът премине през портата на смъртта. Ние разбираме формата на човека, само ако я разглеждаме като остатък на това, което един жив човек е изоставил със смъртта си. Представете си, че има само един единствен човек на Земята и той умира. Един жител на Марс, слиза долу и вижда неговия труп. Той изобщо не би го разбрал.
Той би могъл да изследва всички форми в минералния, растителния и животинския свят и въпреки това не би разбрал, как е могла да се създаде тази форма, която лежи там мъртва.
Защото тя се противопоставя на самата себе си и се противопоставя на целия извънчовешки земен свят. Чрез самата себе си тя издава, че е напусната от нещо, защото не би могла да бъде такава, каквато е сега, ако винаги е била предоставена на себе си.
към текста >>
Когато ние потърсим входната порта на антропософията чрез едно задушевно насочване на душата към смъртта и си изясним, че мисленето е един труп в сравнение с предземното мислене, тогава пог
лед
ът ни към човека се разпростира извън земния живот и едва чрез това ние се подготвяме да възприемем антропософското учение, антропософската мъдрост.
Когато ние потърсим входната порта на антропософията чрез едно задушевно насочване на душата към смъртта и си изясним, че мисленето е един труп в сравнение с предземното мислене, тогава погледът ни към човека се разпростира извън земния живот и едва чрез това ние се подготвяме да възприемем антропософското учение, антропософската мъдрост.
Само защото не се разглежда по правилен начин това, което още е в земния живот дори и като труп - а земният живот е мястото за това, - само затова така трудно се намира естественият път към антропософията. Днес мисленето се надценява, но то всъщност не се познава; то се познава само в неговото проявление като душевен труп.
към текста >>
Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва с
лед
смъртта.
Когато мислите се насочват така, както се опитах да ви представя, тогава човек категорично бива насочен към двете страни на вечния живот на човешката душа. Всъщност, изхождайки от човешките надежди, в модерните езици ние имаме само една дума за половината вечност, която сега започва и никога не свършва.
Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта.
Но имаше времена в човешкото развитие, когато и още нещо друго интересуваше човека. Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва след смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и след смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува. - Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота след смъртта. Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни - безсмъртието и неродеността. Древните мистерийни езици на хората, които според епохата все още виждаха свръхсетивния свят, имаха съответната дума за неродеността.
към текста >>
Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва с
лед
смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и с
лед
смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува.
Когато мислите се насочват така, както се опитах да ви представя, тогава човек категорично бива насочен към двете страни на вечния живот на човешката душа. Всъщност, изхождайки от човешките надежди, в модерните езици ние имаме само една дума за половината вечност, която сега започва и никога не свършва. Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта. Но имаше времена в човешкото развитие, когато и още нещо друго интересуваше човека.
Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва след смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и след смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува.
- Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота след смъртта. Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни - безсмъртието и неродеността. Древните мистерийни езици на хората, които според епохата все още виждаха свръхсетивния свят, имаха съответната дума за неродеността. Ние отново трябва да си изнамерим една такава дума чрез това, че насочим мислите си в тази посока. Чрез това обаче ще бъдем доведени също и до съвсем по-различна закономерност от природната закономерност, която се проявява в човека; ние ще бъдем доведени до човешката съдба.
към текста >>
- Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота с
лед
смъртта.
Когато мислите се насочват така, както се опитах да ви представя, тогава човек категорично бива насочен към двете страни на вечния живот на човешката душа. Всъщност, изхождайки от човешките надежди, в модерните езици ние имаме само една дума за половината вечност, която сега започва и никога не свършва. Ние имаме думата «безсмъртие», понеже човекът от нашето съвремие предимно се интересува какво се случва след смъртта. Но имаше времена в човешкото развитие, когато и още нещо друго интересуваше човека. Днес повече егоистично мислещият човек си казва: - Това, което идва след смъртта ме интересува, понеже искам да знам, дали ще живея и след смъртта; това, което е било преди раждането или преди зачатието, не ме интересува.
- Защото той, човекът е вече тук, затова не мисли така за предземния живот както за живота след смъртта.
Но към вечността на човешката душа принадлежат и двете страни - безсмъртието и неродеността. Древните мистерийни езици на хората, които според епохата все още виждаха свръхсетивния свят, имаха съответната дума за неродеността. Ние отново трябва да си изнамерим една такава дума чрез това, че насочим мислите си в тази посока. Чрез това обаче ще бъдем доведени също и до съвсем по-различна закономерност от природната закономерност, която се проявява в човека; ние ще бъдем доведени до човешката съдба.
към текста >>
Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как с
лед
ствията произлизат от определени причини.
Тази човешка съдба най-напред така застава пред душата, като че ли тя случайно ни засяга, като че ли случайно се проявява. Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща. Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата. Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба.
Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини.
В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това. И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>
И въпреки това, когато разг
лед
аме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
Ние извършваме това и онова от определени импулси и по отношение на обикновения живот би трябвало да си кажем: - В безкрайно много случаи виждаме, как на добрия човек са отредени трудни, дори трагични страдания, а на друг, който изобщо няма добри намерения, не се отреждат страдания, а му се случват добри неща. Както знаем, в ежедневния живот с обикновеното съзнание ние не можем да видим взаимната връзка между това, което душевно произлиза от самите нас и това, което ни постига от съдбата. Ние виждаме, как на доброто се отвръща с тежки удари от съдбата, а лошото изобщо не се наказва, а дори често се възнаграждава с относително добра съдба. Ние виждаме необходимостта в природните процеси, виждаме, как следствията произлизат от определени причини. В духовно отношение, където е включен нашият морален живот не можем да видим това.
И въпреки това, когато разгледаме живота непредубедено, виждаме също, как съдбата се проявява така, че би трябвало да си кажем: - Съдбата протича така, като че ние самите сме си я избрали.-
към текста >>
Нека в определен момент от живота ни в тази инкарнация пог
лед
нем към изминалия си живот.
Само че човек трябва да бъде непредубеден относно самия себе си.
Нека в определен момент от живота ни в тази инкарнация погледнем към изминалия си живот.
Да кажем, някой е станал вече на петдесет години и непредубедено разглежда назад до детството си изминалите петдесет години. Тогава се вижда, как чрез вътрешен подтик човек всъщност сам е достигнал до случилото се. Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си. Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен.
към текста >>
Не е приятно да се наблюдава това, но когато се прос
лед
яват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си.
Само че човек трябва да бъде непредубеден относно самия себе си. Нека в определен момент от живота ни в тази инкарнация погледнем към изминалия си живот. Да кажем, някой е станал вече на петдесет години и непредубедено разглежда назад до детството си изминалите петдесет години. Тогава се вижда, как чрез вътрешен подтик човек всъщност сам е достигнал до случилото се.
Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си.
Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен. Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Погледна ли назад, установявам, че отново бих извършил същото. - Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му. По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност.
към текста >>
Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Пог
лед
на ли назад, установявам, че отново бих извършил същото.
Да кажем, някой е станал вече на петдесет години и непредубедено разглежда назад до детството си изминалите петдесет години. Тогава се вижда, как чрез вътрешен подтик човек всъщност сам е достигнал до случилото се. Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си. Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен.
Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Погледна ли назад, установявам, че отново бих извършил същото.
- Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му. По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност. Чрез всичко това може да се достигне до настроението, с което трябва да се застане насреща на духовния изследовател, който точно така може да опише изграждането на съдбата от съзерцаването на духовния свят, както изследователят на природата може да опише природните закони, изхождайки от наблюдението на природните процеси. И точно това разбиране на духовната закономерност във Всемира, е задачата на антропософията в настоящето.
към текста >>
- Но въпреки това, когато пог
лед
не отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил с
лед
ващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му.
Тогава се вижда, как чрез вътрешен подтик човек всъщност сам е достигнал до случилото се. Не е приятно да се наблюдава това, но когато се проследяват нещата ретроспективно, се вижда, как при най-важните неща в живота, човек трябва да си каже, че също както се стига до една точка в пространството, така и във времето той се е движил насреща на определени събития в живота си. Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен. Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Погледна ли назад, установявам, че отново бих извършил същото.
- Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му.
По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност. Чрез всичко това може да се достигне до настроението, с което трябва да се застане насреща на духовния изследовател, който точно така може да опише изграждането на съдбата от съзерцаването на духовния свят, както изследователят на природата може да опише природните закони, изхождайки от наблюдението на природните процеси. И точно това разбиране на духовната закономерност във Всемира, е задачата на антропософията в настоящето.
към текста >>
Чрез всичко това може да се достигне до настроението, с което трябва да се застане насреща на духовния изс
лед
овател, който точно така може да опише изграждането на съдбата от съзерцаването на духовния свят, както изс
лед
ователят на природата може да опише природните закони, изхождайки от наблюдението на природните процеси.
Съдбата наистина протича от самите нас. Затова и напълно можем да разберем, когато такива хора, които вече се проявяват бащински, като приятеля на Гьоте - Кнебел[1], си казват: - Когато се наблюдава човешкия живот, той изглежда напълно планомерен. Естествено, този план не е такъв, че когато го разглежда човек винаги да си казва: - Погледна ли назад, установявам, че отново бих извършил същото. - Но въпреки това, когато погледне отделните действия, които човек е извършил, той винаги установява, че към предишните стъпки е прибавил следващите стъпки по вътрешен подтик и така се е достигнало до определени събития в живота му. По този начин човек разбира, че в нашия морален душевен живот се проявява една, напълно различна от природните процеси, закономерност.
Чрез всичко това може да се достигне до настроението, с което трябва да се застане насреща на духовния изследовател, който точно така може да опише изграждането на съдбата от съзерцаването на духовния свят, както изследователят на природата може да опише природните закони, изхождайки от наблюдението на природните процеси.
И точно това разбиране на духовната закономерност във Всемира, е задачата на антропософията в настоящето.
към текста >>
Когато разг
лед
аме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното човечество е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри.
Относно това, първо искам да кажа няколко встъпителни думи. Вие си спомняте, че например в моята книга «Въведение в тайната наука», както и на други места е описано, че Луната, която свети на небето, някога е била свързана със Земята и че в един точно определен момент физическото лунно тяло се е отделило от Земята. В бъдеще Луната отново ще се съедини със Земята. Но не само физическата Луна се е отделила от Земята, а и някои обитатели на Земята са се отделили от Земята с отделянето на физическата Луна.
Когато разгледаме духовните постижения, които имаме в човешкото развитие, виждаме, че съвременното човечество е невероятно умно, почти всички хора днес са невероятно умни, но не и мъдри.
Някога, в началото на човешкото развитие е имало мъдрост, макар и не под днешната интелектуална форма, а повече под една поетично-образна форма, разпространявана всред човечеството на нашата Земя от велики учители, от пра учители, които са се намирали между хората. Тези древни учители на човечеството не живееха в едно физическо човешко тяло, те се въплътяваха само в етерно тяло и общуването с тях е било различно от общуването между физическите хора. Тези учители са се движили по Земята в етерно тяло. Човекът, на когото те са били водачи, е чувствал близостта им в своята душа. В душата си той е чувствал, как като инспирация прониква нещо като вътрешно просветване на истини и на съзерцания.
към текста >>
Затова кратко време с
лед
като Луната се беше отделила от Земята, те я пос
лед
ваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната.
Тези пра учители дадоха на човечеството първоначалните велики мъдрости, които се съдържат само като отзвук даже и в такива произведения като Ведите и философията веданта. Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях. Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си. Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали.
Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната.
Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята.
към текста >>
Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро с
лед
смъртта ни, с
лед
като сме преминали през портата на смъртта.
Дори и тези велики учения на Ориента са само отзвук от тях. Някога съществуваше една пра мъдрост всред човечеството на Земята, която се е изгубила, за да могат хората със свободна воля отново да се издигнат до духа от самите себе си. Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си.
Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта.
В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта.
към текста >>
С
лед
това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни с
лед
смъртта, с
лед
като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята.
Не би могла да съществува свобода за човешкото същество, ако тези пра учители биха останали. Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства.
След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята.
Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта. Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители. Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие.
към текста >>
Няколко дни с
лед
смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята.
Затова кратко време след като Луната се беше отделила от Земята, те я последваха и установиха своето местожителство в мировата колония на Луната. Те са станали най-важните обитатели на Луната, откакто тя се отдели от Земята и хората бяха предоставени на самите себе си. Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята.
Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята.
Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта. Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители. Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие. И това е едно забележително изживяване за нас.
към текста >>
Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време с
лед
смъртта.
Но от това време насам дори и да не срещаме тези велики пра учители тук на Земята, като хора, преминаващи от един земен живот в друг, ние ги срещаме съвсем скоро след смъртта ни, след като сме преминали през портата на смъртта. В книгата също е описано, как, когато мине през портата на смъртта и изостави физическото си тяло, човекът изживява разширяването на етерното си тяло, което става все по-голямо и по-голямо, но постепенно изтънява и накрая изчезва в мировите пространства. След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна.
Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта.
Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители. Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие. И това е едно забележително изживяване за нас.
към текста >>
Първите същества, които срещаме в Космоса с
лед
нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие.
След това обаче не чувстваме нашето битие в границите на Земята, а няколко дни след смъртта, след като сме изоставили етерното тяло, чувстваме, как продължаваме да живеем в обкръжението на Земята. Няколко дни след смъртта ние не се чувстваме да живеем върху земното тяло, а чувстваме, като че ли това земно тяло се разширява дотам, докъдето Луната кръжи около Земята. Ние чувстваме, че живеем върху една увеличена Земя, ние съвсем не чувстваме Луната само като едно тяло, а чувстваме цялата сфера като едно и орбитата на Луната я чувстваме като края на сферата; просто чувстваме, че Земята е увеличена до лунната сфера и че е станала духовна. Ние се намираме в лунната сфера и в тази лунна сфера оставаме продължително време след смъртта. Там обаче първо отново се срещаме с онези духовни същества, които в началото на земното битие на човека бяха великите пра учители.
Първите същества, които срещаме в Космоса след нашата смърт, са тези първи пра учители на хората; ние отново идваме в сферата на тяхното действие.
И това е едно забележително изживяване за нас.
към текста >>
Човек лесно може да предположи, че битието с
лед
смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот.
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот.
Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем. След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън. Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора. И какво изживяваме ние там.
към текста >>
С
лед
като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън.
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот. Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем.
След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън.
Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора. И какво изживяваме ние там.
към текста >>
Защото, с
лед
като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора.
Човек лесно може да предположи, че битието след смъртта, което трае известно време - за времето още ще говоря, - има нещо призрачно, в сравнение със земния живот. Земният живот ни се струва така груб, ние навсякъде можем да докоснем предметите, те са плътни, самият човек е плътен, компактен. Ние определяме нещо за действително, едва когато истински можем да го пипнем. След като сме преминали през портата на смъртта, всъщност този плътен земен живот ни изглежда като сън.
Защото, след като по описания начин сме пристъпили в тази лунна област, ние пристъпваме в едно битие, което ни изглежда много по-реално, много по-наситено с действителност и то поради тази причина, че пра учителите на човечеството, които продължават своето съществуване в лунната област, ни проникват със своето собствено битие и ни карат да преживяваме всичко много по реално отколкото сме преживявали нещата тук като земни хора.
И какво изживяваме ние там.
към текста >>
Когато с обикновеното съзнание пог
лед
нем назад, той ни изглежда като единен поток.
Вижте, всъщност ние живеем земния живот само фрагментарно.
Когато с обикновеното съзнание погледнем назад, той ни изглежда като единен поток.
Но как всъщност сме живели? Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ. Но с обикновеното съзнание не си спомняме това. Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните. При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта.
към текста >>
Ние изживяваме един ден, тогава с
лед
ва една нощ.
Вижте, всъщност ние живеем земния живот само фрагментарно. Когато с обикновеното съзнание погледнем назад, той ни изглежда като единен поток. Но как всъщност сме живели?
Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ.
Но с обикновеното съзнание не си спомняме това. Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните. При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята.
към текста >>
Отново с
лед
ва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните.
Вижте, всъщност ние живеем земния живот само фрагментарно. Когато с обикновеното съзнание погледнем назад, той ни изглежда като единен поток. Но как всъщност сме живели? Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ. Но с обикновеното съзнание не си спомняме това.
Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните.
При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята. Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот.
към текста >>
При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме пос
лед
ователността на дните с това, което сме изживявали през нощта.
Когато с обикновеното съзнание погледнем назад, той ни изглежда като единен поток. Но как всъщност сме живели? Ние изживяваме един ден, тогава следва една нощ. Но с обикновеното съзнание не си спомняме това. Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните.
При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта.
Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята. Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване. Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот. И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот.
към текста >>
Оттам с
лед
ва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване.
Но с обикновеното съзнание не си спомняме това. Отново следва един ден и отново една нощ и така продължава, но ние си припомняме само дните. При едно действително спомняне, ние винаги трябва да прекъсваме последователността на дните с това, което сме изживявали през нощта. Но обикновеното съзнание не го прави и то с право, понеже то е притъпено по време на съня. Когато се намираме всред тези лунни същества, които някога бяха пра учителите на човечеството, тогава ние преживяваме онова, което сме прекарвали през нощите тук на Земята.
Оттам следва също и колко дълго ще продължи в лунната област тази форма на съществуване.
Когато някой не е непременно сънливец, той проспива горе долу една трета от своя земен живот. И точно толкова дълго трае животът в лунната сфера - около една трета от земния живот. Ако някой е станал на двадесет години, животът му там трае около седем години, ако някой е станал на шестдесет години, той трае двадесет години и т. н.. Там ние живеем между тези същества и те ни проникват със своето собствено битие.
към текста >>
Ако съм застанал тук и напусна моето тяло, първото в което навлизам е масата и с
лед
това всичко друго, което ме заобикаля.
В момента, когато се напусне физическото тяло, се преминава във всичко това, което се намира извън физическото тяло.
Ако съм застанал тук и напусна моето тяло, първото в което навлизам е масата и след това всичко друго, което ме заобикаля.
Аз се намирам винаги в това, което изпълва света и все повече прониквам в него, като единствено не се намирам вътре в моята кожа. Това, което досега е било мой физически вътрешен свят, става мой външен свят, а всичко, което по-рано е било външен свят, става мой вътрешен свят. Така също и моралното става мой външен свят. Нека си представим, че като един лош човек, аз съм ударил плесница на някого и сега след смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил. За него това е било едно ужасно морално унижение.
към текста >>
Нека си представим, че като един лош човек, аз съм ударил плесница на някого и сега с
лед
смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил.
В момента, когато се напусне физическото тяло, се преминава във всичко това, което се намира извън физическото тяло. Ако съм застанал тук и напусна моето тяло, първото в което навлизам е масата и след това всичко друго, което ме заобикаля. Аз се намирам винаги в това, което изпълва света и все повече прониквам в него, като единствено не се намирам вътре в моята кожа. Това, което досега е било мой физически вътрешен свят, става мой външен свят, а всичко, което по-рано е било външен свят, става мой вътрешен свят. Така също и моралното става мой външен свят.
Нека си представим, че като един лош човек, аз съм ударил плесница на някого и сега след смъртта се намирам в моята четиридесета година - тогава аз съм го наранил.
За него това е било едно ужасно морално унижение. В моя земен живот аз може би съм се смял на това. Сега не преживявам това, което тогава съм преживял, а изживявам физическата болка и моралното унижение. Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ.
към текста >>
Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал с
лед
неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно.
Аз изцяло се намирам в него. Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме.
Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно.
Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта. Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси. Затова ще дам един пример.
към текста >>
Тогава се изживява, как с
лед
смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта.
Така в действителност съм се намирал още и през всяка нощ, но то е останало само в моето подсъзнание, това не се осъзнава, то остава само образ. Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме. Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно.
Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта.
Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси. Затова ще дам един пример.
към текста >>
Да се изживее това, което един човек прекарва с
лед
смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси.
Сега ние се проникваме със субстанцията на великите пра учители, които живеят на Луната. Там живеем по един по-интензивен начин, отколкото тук на Земята. Което е било като сън тук на Земята, там става една много по-силна реалност и ние я преживяваме. Тази интензивна реалност преживява също и онзи, който чрез ясновидското си съзнание продължава да живее с един починал след неговата смърт, поради това, че той може да се издигне до инспириране, може да вижда свръхсетивно. Тогава се изживява, как след смъртта хората живеят в една по-интензивна реалност, от тази преди смъртта.
Да се изживее това, което един човек прекарва след смъртта, действа много по-силно, отколкото ако действително се преживява, отколкото могат да действат каквито и да било земни импулси.
Затова ще дам един пример.
към текста >>
Аз прос
лед
их външно живота на тази личност, която е описана в образа на Щрадер - естествено поетически променена.
Някои от вас сигурно познават моите мистерийни драми и в тези драми познават образа на Щрадер. Образът на Щрадер е отражение на жив човек. Съществува една приблизително подобна личност, която особено ме интересуваше.
Аз проследих външно живота на тази личност, която е описана в образа на Щрадер - естествено поетически променена.
Вие знаете, че съм написал четири мистерийни драми. В четвъртата драма Щрадер умира. Тази четвърта драма, която написах през 1913 година, аз така я изживявах, че не можех да постъпя другояче, освен да оставя Щрадер да умре. Защо? Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер. Но този първообраз междувременно беше починал.
към текста >>
Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят пог
лед
беше насочен към този първообраз на Щрадер.
Съществува една приблизително подобна личност, която особено ме интересуваше. Аз проследих външно живота на тази личност, която е описана в образа на Щрадер - естествено поетически променена. Вие знаете, че съм написал четири мистерийни драми. В четвъртата драма Щрадер умира. Тази четвърта драма, която написах през 1913 година, аз така я изживявах, че не можех да постъпя другояче, освен да оставя Щрадер да умре. Защо?
Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер.
Но този първообраз междувременно беше починал. Той ме интересуваше и аз го проследих по-нататък. Впечатленията от живота му след смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му живот. Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му живот, не устояваше на могъщите впечатления, когато се проследяваше това, което той изживяваше след своята физическа земна смърт. Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее след смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му живот.
към текста >>
Той ме интересуваше и аз го прос
лед
их по-нататък.
Вие знаете, че съм написал четири мистерийни драми. В четвъртата драма Щрадер умира. Тази четвърта драма, която написах през 1913 година, аз така я изживявах, че не можех да постъпя другояче, освен да оставя Щрадер да умре. Защо? Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер. Но този първообраз междувременно беше починал.
Той ме интересуваше и аз го проследих по-нататък.
Впечатленията от живота му след смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му живот. Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му живот, не устояваше на могъщите впечатления, когато се проследяваше това, което той изживяваше след своята физическа земна смърт. Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее след смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му живот.
към текста >>
Впечатленията от живота му с
лед
смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му живот.
В четвъртата драма Щрадер умира. Тази четвърта драма, която написах през 1913 година, аз така я изживявах, че не можех да постъпя другояче, освен да оставя Щрадер да умре. Защо? Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер. Но този първообраз междувременно беше починал. Той ме интересуваше и аз го проследих по-нататък.
Впечатленията от живота му след смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му живот.
Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му живот, не устояваше на могъщите впечатления, когато се проследяваше това, което той изживяваше след своята физическа земна смърт. Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее след смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му живот.
към текста >>
Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му живот, не устояваше на могъщите впечатления, когато се прос
лед
яваше това, което той изживяваше с
лед
своята физическа земна смърт.
Тази четвърта драма, която написах през 1913 година, аз така я изживявах, че не можех да постъпя другояче, освен да оставя Щрадер да умре. Защо? Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер. Но този първообраз междувременно беше починал. Той ме интересуваше и аз го проследих по-нататък. Впечатленията от живота му след смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му живот.
Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му живот, не устояваше на могъщите впечатления, когато се проследяваше това, което той изживяваше след своята физическа земна смърт.
Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее след смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му живот.
към текста >>
Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее с
лед
смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му живот.
Докато първообразът на Щрадер живееше във физическия свят, моят поглед беше насочен към този първообраз на Щрадер. Но този първообраз междувременно беше починал. Той ме интересуваше и аз го проследих по-нататък. Впечатленията от живота му след смъртта бяха толкова силни, че напълно угасиха интереса ми, както той се проявяваше през времето на земния му живот. Не така, че съучастието да не беше останало, но това съучастие в земния му живот, не устояваше на могъщите впечатления, когато се проследяваше това, което той изживяваше след своята физическа земна смърт.
Аз трябваше да оставя Щрадер да умре, понеже това, как той продължаваше да живее след смъртта, стоеше пред очите ми и беше много по-силно от предишния му живот.
към текста >>
Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното нас
лед
ство на този първообраз на Щрадер.
Виждате ли, това и практически се прояви.
Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер.
Те с огромна радост ми донесоха резултата. Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта. Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот. Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално. Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация.
към текста >>
Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му с
лед
смъртта.
Виждате ли, това и практически се прояви. Намериха се приятели, които прозряха кой беше първообразът на Щрадер и с известно благородно намерение се постараха да направят проучвания в литературното наследство на този първообраз на Щрадер. Те с огромна радост ми донесоха резултата.
Аз, така да се каже, трябваше без да искам да стана невежлив, понеже това вече изобщо не ме интересуваше в този момент, когато насреща на остатъците от земното стояха впечатленията от живота му след смъртта.
Те заличаваха всичко, което ми бяха донесли приятелите от неговия земен живот. Тези впечатления, предизвикани с навлизането на субстанцията на лунните същества в човека, заглушават всичко, което може да се узнае в земния живот, правят битието по-реално. Като една по-силна реалност се изживява справедливата компенсация. Това, което е било причинено на другия се изживява много по-силно от това, което човек сам е направил.
към текста >>
От това преживяване с
лед
смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата.
Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили. Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота. Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо. В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
към текста >>
Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат с
лед
ствия в живота.
От това преживяване след смъртта, което се осъществява в сферата на великите пра учители на човечеството, се образува първият зародиш на кармата. Там се заражда намерението, сами да поправим това, което сме извършили.
Там за първи път се проявява фактът, че намеренията пораждат следствия в живота.
Тук в земния свят не е необходимо доброто да бъде наградено с добро, а лошото с лошо. В момента, когато пристъпим в извънземния свят, решението, което взимаме в един много по-реален свят от земния и което заживява в нас като импулс, че трябва да поправим това, което сме направили, в този момент, когато изграждаме нещо като намерение, то трябва да стане реална причина за изравняване в по-късен живот.
към текста >>
Аз искам да ви опиша, как постепенно се изгражда кармата, как тя се изгражда като един нов живот, когато човекът отново се появи на Земята, с
лед
като е прекарал времето между смъртта и новото раждане.
Аз искам да ви опиша, как постепенно се изгражда кармата, как тя се изгражда като един нов живот, когато човекът отново се появи на Земята, след като е прекарал времето между смъртта и новото раждане.
Първото време, което ние прекарваме след смъртта, се изживява по този начин, че чрез взаимния ни живот с лунните същества ние взимаме решението да изживеем нашата карма. Така аз конкретно искам да ви обрисувам етапите, в които между смъртта и едно ново раждане човекът уравнява своята карма.
към текста >>
Първото време, което ние прекарваме с
лед
смъртта, се изживява по този начин, че чрез взаимния ни живот с лунните същества ние взимаме решението да изживеем нашата карма.
Аз искам да ви опиша, как постепенно се изгражда кармата, как тя се изгражда като един нов живот, когато човекът отново се появи на Земята, след като е прекарал времето между смъртта и новото раждане.
Първото време, което ние прекарваме след смъртта, се изживява по този начин, че чрез взаимния ни живот с лунните същества ние взимаме решението да изживеем нашата карма.
Така аз конкретно искам да ви обрисувам етапите, в които между смъртта и едно ново раждане човекът уравнява своята карма.
към текста >>
Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно нас
лед
ство и писма на Кнебел 2.
[1] Карл Лудвиг фон Кнебел, 1744-1834, приятел на Гьоте. Цитираният по различен начин от Р. Щайнер текст гласи: «При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят. Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие. - Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока.
Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2.
издание, том 3, стр. 452.)
към текста >>
12.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Вчера разг
лед
ахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си. Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло.
към текста >>
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено с
лед
смъртта си.
Вчера разгледахме, как човекът прекарва живота си между смъртта и едно ново раждане подготвяйки силите на своята карма най-напред в това, което може да се нарече лунната сфера и видяхме, как в тази лунна сфера човекът среща онези същества, които някога са живели заедно с него на Земята - великите пра учители на човечеството.
Това са вид същества, които човекът среща, така да се каже, непосредствено след смъртта си.
Заедно с тези същества там се намират и онези същества, които вие намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука» под името Ангели. Това са същества, които никога не са били непосредствени земни обитатели, които никога не са носили едно земно тяло, също и не са имали такова етерно тяло, каквото има човекът. Другите обитатели на Луната, за които говорих, наистина са имали едно, подобно на човешкото, етерно тяло, макар и да са нямали физическо човешко тяло.
към текста >>
Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са пос
лед
ствията, консеквенциите от неговите зли дела.
Тези Ангели са съществата, които ни водят от един земен живот в друг. В настоящата космическа епоха от развитието на нашето човечество, те ни водят от един земен живот в друг. И те правят това от лунната сфера. Ние вече видяхме, как човекът достига дотам, да заложи в тази лунна сфера своята карма и да поеме вътрешни импулси, които го водят до изживяването на кармата. Това обаче, което човекът е взел със себе си през портата на смъртта като несправедливи дела, като такива дела, които не могат да се приемат от духовните светове, всичко това той трябва да изостави в тази лунна сфера, така че, ако мога така да се изразя, злата карма се изоставя в лунната сфера.
Защото в този момент, когато човекът продължава нататък в живота между смъртта и едно ново раждане, би било напълно невъзможно той да остане с това, което са последствията, консеквенциите от неговите зли дела.
към текста >>
По-късно ще видим, защо пос
лед
ствията, духовните пос
лед
ствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната сфера.
Той пристъпва в онази сфера, която се нарича меркуриевата сфера. Първоначално той не живее там заедно със същества, които заедно с него са обитавали Земята, а живее заедно със съществата от йерархията на Архангелите. Там той се запознава с тях. Естествено в тази област той живее заедно с онези човешки души, които също са преминали през портата на смъртта. В лунната сфера това е третият вид същества, с които човекът живее заедно - човешки души, които са напуснали тялото, които същевременно с него са минали през портата на смъртта.
По-късно ще видим, защо последствията, духовните последствия на злата страна на кармата трябва да се изоставят в лунната сфера.
Сега трябва да се задоволим само с този факт.
към текста >>
С
лед
като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства.
След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства.
След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости. Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята. Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно.
към текста >>
С
лед
като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости.
След като човекът пристъпи в меркуриевата сфера, по-нататък той се просветлява и прочиства.
След като, така да се каже, морално неподходящото за Космоса се изостави от човека в лунната сфера, той все още носи със себе си духовните насрещни образи от своите физически недостатъци, своите физически слабости.
Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята. Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество.
към текста >>
Съвсем неправилно е, когато от окултна г
лед
на точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло.
Той носи със себе си онези болестни предразположения и резултати от болестите, които е прекарал тук на Земята. Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество.
Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло.
Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство. Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости.
към текста >>
И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва пос
лед
иците също и на произлизащите от болестните процеси резултати.
В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло. Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство. Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта.
И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати.
Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера. И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето. И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
към текста >>
И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че с
лед
като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето.
Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера.
И в тази сфера на Венера това от човека, което е проникнало през лунната и меркуриевата сфера, така се обработва, че след като е пребивавал в сферата на Венера, човекът може да премине в сферата на Слънцето.
И ние действително прекарваме по-голяма част от живота си между смъртта и едно ново раждане в тази слънчева сфера.
към текста >>
В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изс
лед
ват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извънредно детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван.
Точно от тези сведения, които ви представям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но величествена и мощна ясновидска мъдрост.
В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изследват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извънредно детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван.
Това може да се узнае, само когато съществата от меркуриевата сфера го споделят с някого, защото то се обяснява само във връзка с всички космически процеси. Тогава човекът е могъл напълно да бъде излекуван. Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга гледна точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на старото лечителско изкуство.
към текста >>
Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга г
лед
на точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на старото лечителско изкуство.
Точно от тези сведения, които ви представям, ще видите колко основателно всъщност е всичко, което произхождаше от онези древни мистерии, които в древните времена са произлезли от една инстинктивна, но величествена и мощна ясновидска мъдрост. В тези древни времена, например, никога не се е изучавала медицина както днес, когато просто се остава във физическия свят и се изучава физическият човек с неговите болестни симптоми, изпробва се какво може да му помогне, като се сецира трупа и се изследват промените в него в сравнение с нормалния организъм и т.н.. През времето на древната мистерийна мъдрост това би изглеждало извънредно детинско, понеже тогава съвсем точно се е знаело, как човекът може да бъде излекуван. Това може да се узнае, само когато съществата от меркуриевата сфера го споделят с някого, защото то се обяснява само във връзка с всички космически процеси. Тогава човекът е могъл напълно да бъде излекуван.
Когато се види това, което в моята книга «Въведение в тайната наука» от една друга гледна точка съм описал като оракула на меркуриевите мистерии, се вижда, какво е съществувало в тези мистерии, които в по-голямата си част са били дадени в служба на старото лечителско изкуство.
към текста >>
Днес се казва: - Лекар е този, който е с
лед
вал и се е изучил в Медицинския университет.
Също и днес духовната наука почива на това, че чрез съответната подготовка посветените общуват със свръхсетивни същества от нашия Космос, които слизат долу на Земята. Онези, които са посветени в днешната мистерийна мъдрост съвсем точно знаят, че най-същественото се получава от общуването със свръхсетивни същества от Космоса. Но в обикновеното настоящо човешко съзнание съществува точно противоположното на това, което е било в древните времена.
Днес се казва: - Лекар е този, който е следвал и се е изучил в Медицинския университет.
Това не се казваше по-рано. В древните времена лекар е бил този, който е говорел с бог Меркурий. Сега всичко вече е в упадък; останали са само традиции от това, което някога в мистериите е било общуване между лекар-жрец и бог Меркурий.
към текста >>
Сега в сферата на Венера наистина се касае да се прехвърли в слънчевата сфера това, което е останало от човека, с
лед
като той е изоставил своето зло и болестните си състояния.
Сега в сферата на Венера наистина се касае да се прехвърли в слънчевата сфера това, което е останало от човека, след като той е изоставил своето зло и болестните си състояния.
Ако искаме да разберем това, трябва да посочим една особеност на цялата човешка същност. Тук на Земята човекът винаги ни изглежда като една цялост. Той наистина трябва да е голям престъпник, че да бъде обезглавен и тогава след обезглавяването той няма да изглежда като цяло в своето физическо тяло. Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера.
към текста >>
Той наистина трябва да е голям престъпник, че да бъде обезглавен и тогава с
лед
обезглавяването той няма да изглежда като цяло в своето физическо тяло.
Сега в сферата на Венера наистина се касае да се прехвърли в слънчевата сфера това, което е останало от човека, след като той е изоставил своето зло и болестните си състояния. Ако искаме да разберем това, трябва да посочим една особеност на цялата човешка същност. Тук на Земята човекът винаги ни изглежда като една цялост.
Той наистина трябва да е голям престъпник, че да бъде обезглавен и тогава след обезглавяването той няма да изглежда като цяло в своето физическо тяло.
Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера. След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек. Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество. Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната.
към текста >>
С
лед
като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, с
лед
като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек.
Ако искаме да разберем това, трябва да посочим една особеност на цялата човешка същност. Тук на Земята човекът винаги ни изглежда като една цялост. Той наистина трябва да е голям престъпник, че да бъде обезглавен и тогава след обезглавяването той няма да изглежда като цяло в своето физическо тяло. Но при по-малки престъпления и грешки, колкото и да е строго наказван, той се представя винаги като едно цяло. Това не е така с духовно-душевния образ, който човекът пренася през лунната и меркуриевата сфера.
След като с душата и духа човекът дойде в свръхсетивния свят, след като е минал през портата на смъртта и е изоставил резултатите от злото и недостатъците на болестите, в известен смисъл той всъщност повече не е цял човек.
Защото човекът е идентичен със своите зли дела, злото е част от неговото собствено същество. Ако някой е изключителен злодей и няма нищо добро в себе си, той би трябвало да изостави в лунната сфера своя цял човек, той изобщо не би могъл да продължи нататък, защото в същата степен, в която сме зли, ние изоставяме част от нашето собствено същество в сферата на Луната. Ние сме едно, идентични сме с това, което пред духовния свят е зло в нас, така че в известен смисъл в сферата на Венера пристъпваме като осакатен човек.
към текста >>
То съвсем не е това, а нещата са такива, - аз ще направя едно банално сравнение - че ако имате газирана вода в едно шише и искате да видите водата, вие внимателно трябва да разг
лед
ате, къде тя точно свършва, иначе изобщо няма да я видите.
В слънчевата сфера човек реално започва да работи върху създаването на своята карма. Нашите сегашни физици ще трябва доста да се учудят, ако по някакъв начин им се отдаде възможност, наистина някога да дойдат на Слънцето. Защото всичко, което тук на Земята се научава за Слънцето, не е вярно. Слънцето било един вид горящо кълбо от газове.
То съвсем не е това, а нещата са такива, - аз ще направя едно банално сравнение - че ако имате газирана вода в едно шише и искате да видите водата, вие внимателно трябва да разгледате, къде тя точно свършва, иначе изобщо няма да я видите.
Какво всъщност виждате? Вие не виждате водата, а перлите на въглеродната киселина, които са по-редки от водата. Вие виждате по-рядкото, а по-гъстото не го виждате. Но как е при Слънцето? Когато погледнете към Слънцето, вие виждате Слънцето не затова, защото в празното пространство се намира едно сгъстено горящо кълбо от газове, а вие виждате Слънцето затова, защото то е особено разредено.
към текста >>
Когато пог
лед
нете към Слънцето, вие виждате Слънцето не затова, защото в празното пространство се намира едно сгъстено горящо кълбо от газове, а вие виждате Слънцето затова, защото то е особено разредено.
То съвсем не е това, а нещата са такива, - аз ще направя едно банално сравнение - че ако имате газирана вода в едно шише и искате да видите водата, вие внимателно трябва да разгледате, къде тя точно свършва, иначе изобщо няма да я видите. Какво всъщност виждате? Вие не виждате водата, а перлите на въглеродната киселина, които са по-редки от водата. Вие виждате по-рядкото, а по-гъстото не го виждате. Но как е при Слънцето?
Когато погледнете към Слънцето, вие виждате Слънцето не затова, защото в празното пространство се намира едно сгъстено горящо кълбо от газове, а вие виждате Слънцето затова, защото то е особено разредено.
И вие трябва да си създадете една представа, която не е непременно нещо обикновено.
към текста >>
Когато така си г
лед
ате, вие виждате вътре в пространството.
Когато така си гледате, вие виждате вътре в пространството.
Аз не искам сега да говоря за природата на пространството. Тук ние гледаме вътре във водата; във водата
към текста >>
Тук ние г
лед
аме вътре във водата; във водата
Когато така си гледате, вие виждате вътре в пространството. Аз не искам сега да говоря за природата на пространството.
Тук ние гледаме вътре във водата; във водата
към текста >>
Тогава в обща работа се изработва кармата за с
лед
ващия земен живот.
Виждате ли, така стоят нещата: Там, където има само пространство, няма нищо; но където е Слънцето е по-малко от нищото. Там в пространството има една дупка, там няма никакво пространство и в тази дупка в пространството действително живеят духовни същества, живеят Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Те живеят в тази дупка - но всъщност, тяхното битие се простира навсякъде, - като Ексусиаи, Динамис и Кириотетес, които намирате описани в моята книга «Въведение в тайната наука». И заедно с тях живее човекът през по-голямата част от живота си между смъртта и едно ново раждане. В съюз с тях, както и с онези човешки души, които са преминали през портата на смъртта и с които той се намира в кармически взаимовръзки, а също и с други същества, от които хората почти нямат никакво понятие.
Тогава в обща работа се изработва кармата за следващия земен живот.
към текста >>
Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически пос
лед
ствия от доброто.
В Слънцето няма нищо физическо. Нещо такова има най-много в слънчевата корона, но не и в слънчевото пространство. То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени.
Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто.
Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела. Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там? - Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия. Само че там всичко се проявява по един духовен начин.
към текста >>
Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е с
лед
ствие от неговите зли дела.
Нещо такова има най-много в слънчевата корона, но не и в слънчевото пространство. То е с чисто духовна същност. Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени. Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто.
Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела.
Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там? - Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия. Само че там всичко се проявява по един духовен начин.
към текста >>
- Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в с
лед
ващия земен живот пос
лед
ствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия.
Вътре в него няма природни закони. Материалистите също искат в Слънцето да действат природни закони; но там няма никакви природни закони, те са изключени. Там действат единствено онези закони, които създават съответните кармически последствия от доброто. Когато човекът сега пристъпи осакатен в сферата на Слънцето, чрез любовта на венерините същества тези закони допълват неговото осакатяване, което е следствие от неговите зли дела. Човекът наистина напълно може да има уважение и респект пред всичко, което се случва тук на Земята и когато се описва живота между смъртта и едно ново раждане, хората често се запитват: - Там пребиваваме толкова дълго, какво всъщност правим там?
- Да, насреща на това, което се прави там, за да преживеем в следващия земен живот последствията на кармата, насреща на всички тези сили и същества, които са около нас и преминават през нас по време на слънчевото ни битие, всичко, което е най-висока култура тук на Земята, е една дреболия.
Само че там всичко се проявява по един духовен начин.
към текста >>
В с
лед
ващите лекции ще разг
лед
аме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий.
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата.
В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий.
Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
към текста >>
Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за с
лед
ващия живот, често стават изключително значими личности в с
лед
ващия си земен живот.
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата. В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий.
Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот.
Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса.
към текста >>
Ние ще разг
лед
аме също и детайлите.
Вижте, една част от кармата вече се подготвя в сферата на Венера, дори в сферата на Меркурий се изработва част от кармата. В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време.
Ние ще разгледаме също и детайлите.
Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера.
към текста >>
За да няма противоречия между това, което съм дал от други г
лед
ни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
В следващите лекции ще разгледаме една известна световно-историческа личност, която в течение на деветнадесето столетие преживя своята жизнена съдба по известен начин, поради това, че тя отчасти беше подготвена точно в сферите на Венера и Меркурий. Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери.
За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата.
към текста >>
Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и с
лед
това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса.
Такива личности, които още в сферите на Венера и Меркурий започват да подготвят изграждането на кармата за следващия живот, често стават изключително значими личности в следващия си земен живот. Но за далеч по-голямата част от хората, главната част от това, което се изживява като карма в земния живот, се изработва в слънчевата сфера, където ние оставаме най-дълго време. Ние ще разгледаме също и детайлите. Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия.
Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса.
В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата. Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн.
към текста >>
Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на с
лед
ващото човешко тяло.
Днес аз първо искам да скицирам, как кармата постепенно се залага в различните сфери. За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера.
Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло.
През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата. Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн. И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
към текста >>
През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия с
лед
ващ живот - моралната част от кармата.
За да няма противоречия между това, което съм дал от други гледни точки относно живота между смъртта и едно ново раждане, вие трябва да си представите, че докато човекът преминава през тези сфери, той навлиза в съвсем други световни условия. Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло.
През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата.
Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн. И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
към текста >>
Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме с
лед
слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн.
Когато например се пристъпи в слънчевата сфера и след това се напусне и се влезе в марсовата сфера, тогава човек не е напуснал напълно тази слънчева сфера, а Слънцето действа и по-нататък в тази отдалечена от Земята част на Космоса. В слънчевата сфера имаме работа с това, което е останало от човека като моралност и каквото е останало от него като негово здраве; останалото той е изоставил. Останалото е като един вид незавършеност в него; но всичко това, което е незавършеност, се допълва в слънчевата сфера. Там в слънчевата сфера ние изживяваме първо половината от нашето битие; там именно подготвяме това, което може да доведе до физическо реорганизиране на следващото човешко тяло. През втората половина от слънчевото съществуване, заедно със съществата Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и заедно с човешките души, с които сме кармически свързани, ние се посвещаваме на изработването на моралното, което ще се прояви в нашия следващ живот - моралната част от кармата.
Тази морална част и духовната част на кармата, се изграждат например като особени заложби за това или онова именно в марсовата сфера, където пристъпваме след слънчевата сфера, както и в сферите на Юпитер и на Сатурн.
И особеното е, че когато преминаваме през тези сфери, ние разбираме какво всъщност представляват физическите звезди.
към текста >>
Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто пог
лед
нем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо.
Ако биха дошли на Слънцето, извънредно много биха се изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори е по разреден от всеки прах, който могат да си представят на Земята. Там те биха намерили само духовността. Такива са и другите звезди, които ние виждаме. Те не са онези горящи газови кълба; там е нещо съвсем друго. Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер.
Този всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено със синьо.
Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно. Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето.
към текста >>
Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не г
лед
ате, има физическа материя.
Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно. Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето.
Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя.
Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери. Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света. Това е напълно подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места; само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни. А този израз на любовта в етера, това са звездите.
към текста >>
Така е също, когато г
лед
ате навън в етерните сфери.
Изобщо, когато се върви все по-навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява телесно. Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя, това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане, това на галенето.
Така е също, когато гледате навън в етерните сфери.
Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света. Това е напълно подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места; само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни. А този израз на любовта в етера, това са звездите. Те наистина са това; там няма нищо физическо. А да се види космически една звезда, означава същото, каквото се чувства като породено от любовта на човека докосване.
към текста >>
». Всичко, което в душата обикновено протича едно с
лед
друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг.
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот. И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; с
лед
това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а с
лед
това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
За да могат тези неща да се изяснят едно друго, аз искам още да ви разкажа, как този, който днес преминава през науката на посвещението, идва до такива наблюдения. От известно време дори в публичните лекции аз често съм разказвал, как човекът се издига до истинското свръхсетивно познание, чрез методите, които намирате в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Всичко, което в душата обикновено протича едно след друго, се намира там по едно и също време като могъща жизнена панорама, която човек наблюдава назад до раждането на неговия аз, като отделните жизнени периоди са отделени един от друг.
Човек разглежда онова, което е преживял от раждането си до смяната на зъбите, разглежда като една завършена сама по себе си поредица това, което е протекло между смяната на зъбите и половата зрялост; след това до двадесетте си години и т.н.. Но когато той се издига в своята концентрация, когато приложи по-нататък върху себе си методите за познанието на духовния свят, той успява не само да види това, което разглежда, но разглеждайки жизнената панорама, той успява първо да види това, което се е случило от раждането до седмата година, а след това този човешки живот изчезва, той вижда в известна степен през своя собствен живот.
И на мястото на неговия собствен живот от първите му детски години, от раждането до седмата година, когато се издигне до инспирацията и опразни съзнанието си, пред него се появява животът и творчеството на лунната сфера. Така че за нормалната съвременна инициация науката на посвещението допуска да се опознаят тайните на лунната сфера, когато с инспирираното познание се изтрие собствената жизнена панорама и се види, какво просветва там на мястото на онова, което се е случило през собствения му живот между раждането и седмата година.
към текста >>
Пог
лед
не ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий.
Погледне ли се тогава назад живота, които е протекъл между седмата и четиринадесетата година и остави ли се той да изчезне чрез инспирираното познание, на негово място се появява сферата на Меркурий.
Всичко е свързано със самата човешка същност. Човекът е свързан с целия Всемир. Научи ли се той наистина сам да се познава, открие ли се сам в самия себе си, той се научава да познава целия Всемир. И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука.
към текста >>
Но когато разг
лед
аме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
И аз ви моля да се съобразите с едно нещо. Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена.
Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува. Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а с
лед
половата си зрялост също така е предразположен да бо
лед
ува.
Човек наистина получава голям респект пред старата инстинктивна инициационна наука. Тя е дала правилни имена на нещата, които и до днес са ни останали. Ако дори и малко неща биха получили днес имената си, то би настъпил хаос. Защото с днешното разбиране и знание не могат да се дадат никакви правилни имена. Но когато разгледаме живота непредубедено, ние започваме да изпитваме уважение и почит пред това, което е направила старата инициационна наука.
От своя инстинкт тя още знаеше това, което днес може да се установи чрез всевъзможни статистики: Например, че в ранното си детство човекът всъщност получава детски болести, той се разболява лесно и лесно умира, а след половата си зрялост също така е предразположен да боледува.
Най-здравата жизнена възраст са годините между седмата и четиринадесетата година, когато смъртността е най-малка. Тогава въздейства меркуриевата сфера. Древните мъдреци са знаели това и днес, когато чрез днешната инициационна наука се проникне в тайните на битието, то отново се открива. Тогава на човек му се приисква да коленичи пред това, което може да се появи пред него от пра свещените традиции на човечеството.
към текста >>
И когато се пог
лед
не към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера.
И когато се погледне към това, което човекът изживява между четиринадесетата си и двадесет и първата година, и когато това изживяване се разтвори в инспирираното познание, тогава се навлиза в тайните на сферата на Венера.
Отново се вижда, как чудесно е действала древната инициационна наука. Човекът става полово зрял, животът продължава. Той преминава в онази жизнена епоха, където се разкриват венерините тайни, когато се наблюдава чрез инициационната наука. Всички онези неща, които могат да се опишат по този начин, както направих аз сега, са част от истинското човешко самопознание, от задълбоченото човешко самопознание, което се поражда по този начин.
към текста >>
И когато се пог
лед
не към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера.
към текста >>
За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разг
лед
а три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание.
За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система.
А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това. Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера. Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век.
към текста >>
Сега можете да видите, как се изс
лед
ва това.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание. За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера.
Сега можете да видите, как се изследва това.
Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера. Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век.
към текста >>
Човек достига дотам да пог
лед
не ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, с
лед
това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, с
лед
което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да пог
лед
не в сферите на Меркурий и на Венера.
И когато се погледне към времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от човешкия живот, и собственото имагинативно изживяване се изтрие чрез инспиративното познание, тогава се навлиза в тайните на слънчевата сфера и, както вече многократно казах в досегашните разглеждания, при ретроспективното наблюдение на времето между двадесет и първата и четиридесет и втората година от живота си човекът може да изживее слънчевите тайни чрез едно задълбочено самопознание. За да се достигне до слънчевото познание, трябва да се разгледа три пъти по-дълга жизнена епоха, от тази за другите небесни тела от нашата планетна система. А сега вземете реално конкретното. Аз бях ви споменал, как една световно историческа личност изработи своята карма предимно в сферата на Меркурий и на Венера. Сега можете да видите, как се изследва това.
Човек достига дотам да погледне ретроспективно назад в собствения си живот в жизнената епоха между седмата и четиринадесетата си година, след това между четиринадесетата и двадесет и първата си година, след което той премахва в инспирация имагинативното си изживяване и тогава може да погледне в сферите на Меркурий и на Венера.
Чрез това поглеждане се вижда, как една такава индивидуалност работи заедно с другите същества на висшите йерархии и с другите човешки души, и как чрез това се изгражда нейното земно въплъщение, въплъщението през деветнадесети век.
към текста >>
Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изс
лед
ване.
Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изследване.
Защото, когато някой е иницииран преди четиридесет и деветата си година, той не може да погледне назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година.
към текста >>
Защото, когато някой е иницииран преди четиридесет и деветата си година, той не може да пог
лед
не назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година.
Ако съществата трябва да работят върху кармата предимно в марсовата сфера, това вече е по-трудно за изследване.
Защото, когато някой е иницииран преди четиридесет и деветата си година, той не може да погледне назад в онази жизнена епоха, за която сега става въпрос, епохата между четиридесет и втората и четиридест и деветата година.
към текста >>
Когато човек е иницииран с
лед
петдесет и шестата си година, той може да пог
лед
не назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера.
Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер.
И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща. Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн. Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разг
лед
а цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли пог
лед
върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Трябва да се премине четиридесет и деветата година от живота, за да може да се изтрие имагинативното изживяване на тази епоха от живота и да се навлезе в тайните на марсовата сфера. Когато човек е иницииран след петдесет и шестата си година, той може да погледне назад и в един друг период, в периода между четиридесет и деветата година и петдесет и шестата година от живота, в периода когато се изработва кармата на Юпитер. И сега виждате цялата взаимовръзка на тези неща.
Едва при ретроспективното наблюдение на жизнената епоха между петдесет и шестата и шестдесет и третата година от живота може да се разгледа цялата взаимовръзка и да се говори, изхождайки от вътрешно познание, защото там може да се хвърли поглед върху извънредно особената сфера на Сатурн.
Защото кармата на някои хора, изработена на Сатурн, по особен начин поставя хората в света. Но за да може да се прозре тази взаимовръзка с инициационната наука - разбира се, това може вече да се разбере чрез обясненията, - но за да се прозре самостоятелно и да се прецени цялата взаимовръзка, човек трябва сам да е достигнал шестдесет и три години. Това означава, че ако например, в определен земен живот един човек, за който ще ви разкажа, се ражда като велик поет, чрез своите способности, чрез своето творчество той изживява особено това в неговата карма, което е могло да се изработи в сатурновата сфера.
към текста >>
Така бива да кажем: - Пог
лед
нем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да пог
лед
нем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - пог
лед
нем ли нагоре, между всичко останало ние г
лед
аме изграждащата се от Космоса човешка карма.
Така бива да кажем: - Погледнем ли нагоре към планетната система, включваща Слънцето - ние можем да погледнем и към останалите звезди, защото останалото звездно небе също се намира във взаимни връзки с хората, за това още ще говорим, - погледнем ли нагоре, между всичко останало ние гледаме изграждащата се от Космоса човешка карма.
- Тази Луна, тази Венера, този Юпитер, наистина не са само това, което описва физическата астрономия. В тях, в техните констелации, в техните взаимни отношения, в техния блясък и в цялото тяхно битие, ние виждаме твореца на човешката съдба, на човешкия часовник, в който можем да прочетем нашата съдба. Тя всъщност се излъчва надолу от небесните констелации. Това се е знаело някога в старата инстинктивна мистерийна мъдрост, но тази древна астрология, която е чисто духовно научна, която работеше, познавайки духовните основи на битието, е достигнала до нашето съвремие в една дилетантска и изопачена форма. И отново само чрез антропософията ще се появи нещо, което в истинските духовни взаимовръзки ще покаже, как този човешки живот тук на Земята се изгражда закономерно в хода на съдбата.
към текста >>
Но нека от тази г
лед
на точка да разг
лед
аме една човешка съдба.
Но нека от тази гледна точка да разгледаме една човешка съдба.
Нека разгледаме един човек и да оставим неговата карма да подейства върху нас. Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания. Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин.
към текста >>
Нека разг
лед
аме един човек и да оставим неговата карма да подейства върху нас.
Но нека от тази гледна точка да разгледаме една човешка съдба.
Нека разгледаме един човек и да оставим неговата карма да подейства върху нас.
Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания. Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес.
към текста >>
Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мирог
лед
, насреща на днешния болен мирог
лед
, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания.
Но нека от тази гледна точка да разгледаме една човешка съдба. Нека разгледаме един човек и да оставим неговата карма да подейства върху нас.
Наистина е така, че онзи, който пак чрез антропософията се издигне до един здравословен мироглед, насреща на днешния болен мироглед, той не само достига до други понятия и представи за света и човека, но също и до други чувства и усещания.
Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
към текста >>
Когато се разг
лед
а една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
Защото помислете, че когато човекът се учи да познава една човешка съдба, той изучава при това и тайните на цялата звездна система. Когато се разглежда една човешка съдба, се разглеждат и тайните на Космоса. Някои днешни хора пишат биографии и нямат никакво понятие за това, което те всъщност профанират, когато пишат биографии по своя си начин. Във времето, когато знанието беше свещено, понеже произхождаше от мистерийните школи, не се пишеха биографии в същия смисъл, както това се върши днес. Биографиите се пишеха така, че се оставяше възможност да се предположи какво е действало в тях от тайните на звездния свят.
Когато се разгледа една човешка съдба, най-напред в нея се вижда присъствието на по-висшите същества от преди слънчевото битие - на Ангели, Архангели и Архаи; после присъствието и творчеството на по-висшите същества от слънчевото битие - Ексусиаи, Динамис и Кириотетес; съществата, които изработват цялата карма, която предимно е марсова карма - Престолите; действията на онези, които изработват юпитеровата карма - Херувимите; и онези, които заедно с хората работят върху една такава карма, каквато е сатурновата карма - Серафимите.
към текста >>
Пог
лед
нем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли.
Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал.
Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли.
Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия. Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви. Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви!
към текста >>
Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като пог
лед
не нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви.
Чрез това ние виждаме, че пред нас имаме картината на съдбата, на една човешка карма и в тази човешка карма виждаме творящите йерархии. Тази човешка карма най-напред е забулена като с един воал. Погледнем ли зад този воал, виждаме как творят, работят и действат Архаи, Архангели, Ангели; Кириотетес, Динамис, Ексусиаи; Серафими, Херувими, Престоли. Всъщност всяка човешка съдба в действителност е като нещо, написано върху лист хартия.
Представете си, че би могъл да съществува един човек, който като погледне нещо така напечатано на лист хартия, си каже: - Това са някакви знаци, най-напред К, Е, И и т.н.; - повече той не разбира, не е в състояние в думи да сглоби тези букви.
Какво огромно нещо представлява да се поставят тези букви във взаимни връзки и да се образуват думи! Ние имаме двадесет и осемте букви, - е тридесет до тридесет и четири, ако вземем всичките. - Целият Гьотев «Фауст» не се състои от нищо друго, освен от тези букви! Който не може да чете, не може да прочете Гьотевия «Фауст», той вижда само тези тридесет и четири букви и нищо друго не може да види в Гьотевия «Фауст». Когато някой вижда по друг начин, понеже може да изгради взаимовръзката между тези букви, тя му разкрива този чудесен Гьотев «Фауст», а някой, който си няма понятие от четене, някой неграмотен, би могъл ужасно да се ядоса и да каже: - Тук идва някой си и иска да прочете всичко възможно от този «Фауст», започва с «Изучавах аз, о... ».
към текста >>
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна г
лед
на точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
Той е един голям глупак! - И въпреки всичко целият «Фауст» се състои само от тези букви. Виждате ли, както обикновено се разглежда една човешка карма, една единствена човешка съдба, се виждат само букви. В момента, когато човек започне да чете, вижда вътре Ангели, Архангели, Архаи и техните взаимни действия. И така, един единствен човешки живот с неговата съдба се представя толкова богат, колкото тази книжка, от момента, когато се надмогнат тридесет и четирите букви и се разбере вътре целият «Фауст».
Така невероятно по-богато става това, което преминава от чисто земна гледна точка, от космическо невежество, към истинското знание, когато се прозре в онова, което представлява дадена съдба, когато се разбере, че буквите там са знаци за делата на съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите с
лед
ния стих:
Защото ние хората не принадлежим само на Земята, ние принадлежим на духовните светове. В това, което на Земята е затворено вътре в нашата кожа, се намират взаимодействията на времето, което ние прекарваме между смъртта и едно ново раждане. Вътре в това, което представлява човешката кожа, под определена форма винаги се съдържат всички световни тайни. Човешкото самопознание в никакъв случай не е тази тривиална дума, която често се споменава, не е и нещо сантиментално. Човешкото самопознание е мирово познание.
Затова, когато се е представяла възможност, често съм давал на приятелите следния стих:
към текста >>
пог
лед
ни навън в мировите ширини.
погледни навън в мировите ширини.
към текста >>
пог
лед
ни вътре в твоето собствено Себе.
погледни вътре в твоето собствено Себе.
към текста >>
13.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през с
лед
ващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Ние видяхме, как зад това, което наричаме човешка съдба, стоят цели светове, в сравнение с които това, което обикновено се възприема от човешката съдба, изглежда като познаването на буквите, принадлежащи към един език и съдържанието на едно произведение, например като Гьотевия «Фауст», което се разкрива с помощта на различните комбинации от тези букви. Зад съдбата на един човек ние наистина можем да съзрем живота и творчеството на по-висши светове с техните същества. Но това познание може още да бъде задълбочено. Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически.
Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества.
Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така. Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими. Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че с
лед
това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Ние вече споменахме, че когато човекът премине през това, което нарекохме лунната сфера, той живее заедно с намиращите се в тази сфера пра учители на човечеството. През целия си живот между смъртта и едно ново раждане той живее с онези човешки души, които също са минали през портата на смъртта - именно с онези човешки души, с които по някакъв начин той е свързан кармически. Но човекът живее в лунната сфера и със съществата, които ние наричаме Ангели, Архангели, Архаи и когато премине през следващите сфери, там той живее заедно с все по-висши същества. Не е съвсем правилно така да разграничаваме, че да свързваме определена сфера с точно определена йерархия. В действителност това не е така.
Но общо взето можем да кажем, че преди да пристъпим в слънчевата сфера с нас се срещат Архаи, Архангели и Ангели, че след това в живота ни между смъртта и едно ново раждане ние имаме работа със съществата от йерархията на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и постепенно, когато влизаме в сферата на Марс и на Юпитер, ние се намираме всред Престоли, Херувими и Серафими.
Една определена йерархия не е напълно свързана с дадена планета, с дадена планетна сфера. Но когато разглеждаме подробностите на кармичните взаимоотношения, пред нас застава нещо, което също е много важно.
към текста >>
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме пог
лед
нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята.
Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното.
Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот.
към текста >>
От онези свръхсетивни светове ние г
лед
аме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние г
лед
аме надолу към земното.
Ние трябва да си изградим съвсем определена представа, която може би първоначално ще ни изглежда особена, когато изхождаме от навиците в мисленето и в чувстването, които сме усвоили тук на Земята. Когато като хора се намираме на Земята и сме потопени в земното битие, ние мислим, че земното се намира непосредствено около нас, върху повърхността на Земята, под нея, малко над нея в обкръжението и с едно определено усещане ние повдигаме поглед нагоре, когато искаме да прозрем свръхсетивното. Тогава в нашата душевност ние чувстваме свръхсетивното като нещо, което се намира над нас. Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното.
От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното.
Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот. И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят.
към текста >>
Но това не е така за възг
лед
ите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане.
Особеното, което обаче е истина, е, че когато самите ние се намираме в онези сфери, към които от Земята поглеждаме нагоре като към свръхсетивни сфери, тогава имаме точно обратното. От онези свръхсетивни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл по времето на цялото наше пребиваване там между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: - Не ни ли стига преживяването на земното тук на Земята, че трябва да го съзерцаваме и през целия ни живот между смъртта и новото раждане в известна степен като едно подсетивно небе.- Когато човек иска да разбере това, трябва да има нещо друго предвид. Това, което виждаме тук на Земята, когато се намираме в кожата на нашето физическо тяло през живота ни между раждането и смъртта, което виждаме около нас в мировите ширини, наистина е великолепно, прекрасно, то изпълва и въздига душата нагоре, или ни довежда до трагични, изпълнени със страдание и болка ситуации; това е пълнокръвен богат живот. И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително.
Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане.
Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо. И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем следното:
към текста >>
И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем с
лед
ното:
И стоейки тук на Земята, човек лесно би си казал, че насреща на красотата и величието на всичко това, - именно звездното небе, което по такъв начин той може да наблюдава като свой външен свят, - намиращото се вътре в нашата кожа през живота ни като физически хора между раждането и смъртта тук на Земята е нещо незначително. Но това не е така за възгледите, които имаме, между смъртта и едно ново раждане. Всичко, което тук на Земята сме имали като наш външен свят там става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в мировите сфери. Това, което възприемаме като самите нас, то става все по-голямо и по-голямо.
И ако по земен начин искаме да кажем какво изживяваме там, би трябвало да кажем следното:
към текста >>
В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от г
лед
ната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с пог
лед
тук от нашата земна г
лед
на точка.
Когато се намираме между смъртта и новото раждане, ние не казваме «моето сърце», а казваме «моето Слънце». Защото в един определен стадий между смъртта и едно ново раждане, когато сме се врастнали в Универсума, то, а също и останалите звездни светове в тяхната духовна същност се намират в нас така, както вече описах. А външен свят за нас става всичко това, което лежи в нашата кожа. Вие не бива да си представяте, че тогава всичко изглежда така, както се представя, когато университетският анатом сецира един труп. Не е така, а всичко изглежда по-голямо и по-величествено от целия свят, който, стоейки на Земята, ние можем да наблюдаваме като този външен свят.
В това, което се представя пред физическите сетива само като сърце, бели дробове, черен дроб и така нататък, във всичко това от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане се показва един великолепен, огромен свят, по-голям от света, който ние обхващаме с поглед тук от нашата земна гледна точка.
към текста >>
Всъщност с
лед
смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове.
И още нещо особено се проявява. Вие ще кажете: - Но всеки човек има този свят и когато хората умрат, толкова много светове се пренасят през смъртта.
Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове.
- Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят. И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство. Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални. Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание.
към текста >>
И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от г
лед
ната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук.
Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание. Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят.
И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук.
Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
към текста >>
Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, пог
лед
нат от Земята.
Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук.
Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята.
И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
към текста >>
И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за с
лед
ващия ни земен живот, който с
лед
ва с
лед
живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство.
Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята.
И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство.
Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
към текста >>
И с
лед
седем до осем години всичко, което дотогава сме имали като физическа субстанция, сме го изхвърлили и сме го заменили с ново.
Помислете само за вашите нокти и вашата коса. Вие ги отрязвате, а те отново порасват. Но това е само външното. В действителност човек непрекъснато изхвърля нещо навън и отвътре, от вътрешния си център го замества с ново. Той непрекъснато изхвърля материя навън.
И след седем до осем години всичко, което дотогава сме имали като физическа субстанция, сме го изхвърлили и сме го заменили с ново.
Виждате ли, наистина е така: Аз съм имал удоволствието да говоря пред някои от вас тук във Вроцлав. Приятелите са седяли пред мен на столовете. Но от тази физическа материя, която се намираше тогава върху столовете, не е останало нищо. Всичко е било изхвърлено и заместено с друга физическа материя, а това, което е останало, е душевно-духовната индивидуалност. Тя е налице в предземното битие, преди да се роди тук.
към текста >>
В него се намират нас
лед
ените от нас качества и свойства.
Тази замяна, която се извършва всеки седем-осем години, се извършва още от раждането. От нашите родители ние получаваме субстанцията с нейното устройство и до момента на смяната на зъбите, ние постепенно я заменяме. Формирането на субстанцията, се извършва от нашата индивидуалност. Времето на смяната на зъбите е нещо много важно. От нашите родители ние получаваме един модел, който е подобен на родителите и който използваме до смяната на зъбите.
В него се намират наследените от нас качества и свойства.
Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло. Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел. Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си.
към текста >>
Но фактът, че нас
лед
ените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според нас
лед
ения модел.
Времето на смяната на зъбите е нещо много важно. От нашите родители ние получаваме един модел, който е подобен на родителите и който използваме до смяната на зъбите. В него се намират наследените от нас качества и свойства. Въз основа на този модел нашата духовно-душевна индивидуалност бавно формира второто тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и тогава то отново се отхвърля. Тогава се изгражда третото тяло.
Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел.
Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане. И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие. Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма.
към текста >>
И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, с
лед
като е изминала половината от слънчевото ни битие.
Тогава се изгражда третото тяло. Но фактът, че наследените качества и свойства в действителност остават, се дължи на това, че ние изграждаме нашето второ тяло според наследения модел. Това, което по-късно сме изградили по подобие на модела, ние го организираме в съответствие с онова, което сме придобили в предземното ни битие като едно несъзнателно изкуство да формираме човешкия организъм възоснова на неговите тайни. За нищо друго не ни служи първото тяло до смяната на зъбите, освен възоснова на нашата карма да се направим подобни на родителите си. Истинските тайни, дълбоките всеобхватни тайни, според които се изгражда човешкият организъм като прекрасно копие на външното небесно мироздание, трябва да изучим в неговата най-дълбока същност през живота ни между смъртта и едно ново раждане.
И там трябва да се учим да живеем ретроспективно, след като е изминала половината от слънчевото ни битие.
Ние трябва да се се научим да се вживеем във втората половина от него, през която сме подтикнати да изградим двигателните сили на нашата карма. Там, през живота между смъртта и едно ново раждане, отново съзерцаваме чудните процеси, които протичат между нас и съществата на висшите йерархии.
към текста >>
Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже с
лед
това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове.
Тези същества, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са само предимно слънчеви жители, но те са също и обитатели на целия Всемир. Според тяхната същност те принадлежат на духовни светове. Необходими са обаче посредници между духовните светове и физическо-сетивните светове и посредниците са Престоли, Херувими и Серафими.
Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже след това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове.
Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли. Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват. Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга. Какво е то? Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен живот в доброто и в злото.
към текста >>
Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че г
лед
аме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли.
Тези същества, Ексусиаи, Динамис, Кириотетес са само предимно слънчеви жители, но те са също и обитатели на целия Всемир. Според тяхната същност те принадлежат на духовни светове. Необходими са обаче посредници между духовните светове и физическо-сетивните светове и посредниците са Престоли, Херувими и Серафими. Те затова имат своя висш ранг в духовния Космос, защото духовно са най-могъщите не само в духовното изживяване, а понеже след това във физическото те осъществяват духовно това, което сами изживяват в духовните светове.
Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли.
Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват. Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга. Какво е то? Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен живот в доброто и в злото. Доброто трябва да има добри последици, злото - зли.
към текста >>
Доброто трябва да има добри пос
лед
ици, злото - зли.
Когато сме между смъртта и новото раждане и както описах, с копнеж поглеждаме към Земята, осзънавайки, че гледаме към земното, тогава ние всъщност виждаме какво е особеното, което заедно изживяват Серафими, Херувими и Престоли. Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват. Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга. Какво е то? Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен живот в доброто и в злото.
Доброто трябва да има добри последици, злото - зли.
Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята. Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото. Ние наблюдаваме Серафими, Херувими и Престоли в действията им, които са породени от нашите зли дела. И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, преди ние да можем да я преживеем на Земята. Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни живот между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в следващия ни земен живот се изживява от самите нас.
към текста >>
Серафими, Херувими и Престоли изграждат пос
лед
иците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята.
Ние поглеждаме надолу, виждаме събития, които ни показват взаимните действия между Серафими, Херувими и Престоли, действия, които дълбоко ни разтърсват. Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга. Какво е то? Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен живот в доброто и в злото. Доброто трябва да има добри последици, злото - зли.
Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята.
Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото. Ние наблюдаваме Серафими, Херувими и Престоли в действията им, които са породени от нашите зли дела. И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, преди ние да можем да я преживеем на Земята. Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни живот между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в следващия ни земен живот се изживява от самите нас.
към текста >>
Злите дела, които сме извършили имат зли пос
лед
ици в космическото.
Ние постепенно се научаваме да разбираме тези действия, тези действия, които се разиграват между Серафими и Серафими, между Херувими и Херувими, Престоли и Престоли, между Серафими и Престоли, Престоли и Херувими и т.н.. Там те извършват нещо, нещо справедливо изравняващо, за което, когато постепенно се научим да го разбираме, ние имаме чувството, че ни засяга. Какво е то? Това е картината, която се получава в света от това, което сме били в предишния ни земен живот в доброто и в злото. Доброто трябва да има добри последици, злото - зли. Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята.
Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото.
Ние наблюдаваме Серафими, Херувими и Престоли в действията им, които са породени от нашите зли дела. И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, преди ние да можем да я преживеем на Земята. Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни живот между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в следващия ни земен живот се изживява от самите нас.
към текста >>
Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни живот между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в с
лед
ващия ни земен живот се изживява от самите нас.
Доброто трябва да има добри последици, злото - зли. Серафими, Херувими и Престоли изграждат последиците на това, кето ние сме посяли между нас на Земята. Злите дела, които сме извършили имат зли последици в космическото. Ние наблюдаваме Серафими, Херувими и Престоли в действията им, които са породени от нашите зли дела. И ние се учим постепенно да разпознаваме, че в развитието на света това, което се случва между Серафими, Херувими и Престоли, е небесното изживяване на нашата карма, преди ние да можем да я преживеем на Земята.
Разтърсването се засилва чрез това, че с цялата сила, която можем да имаме в духовния ни живот между смъртта и едно ново раждане, ние си казваме: - Това, което Херувими, Серафими и Престоли изживяват в тяхното божествено съществуване, намира своето правилно изравняване, когато в следващия ни земен живот се изживява от самите нас.
към текста >>
Те го изживяват в сферата на духовното; с
лед
това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото.
Така нашата карма най-напред надземно се изживява чрез Серафими, Херувими и Престоли. Да, в своята духовност боговете са творците на всичко земно. Те първо сами трябва да изживеят всичко.
Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъществява тук, в сферата на сетивно-физическото.
Също и това, което ние изживяваме като наша карма, това Серафими, Херувими и Престоли предварително изживяват в тяхното божествено битие и с това създават сумата на силите, които формират нашата карма. Така ние изживяваме съществуването в планетните сфери, така изживяваме това, което се случва на Меркурий като преценка най-напред на Архаи, Архангели и Ангели. Но и там се намесват Серафими, Херувими и Престоли, за да изживеят предварително пред нас нашата карма. И така в самите нас ние чувстваме с какво сме задлъжняли пред света чрез нашите предишни дела. Така в божествения пример ние изживяваме това, което трябва да се случи в нашия живот.
към текста >>
Във всички с
лед
ващи земни животи се проявяват въздействията на миналите земни животи.
Тук на Земята виждаме да се появяват чрез раждането различни хора. Те първо са деца, порастват, радват се на съдбата, творят, работят, имат различни способности. От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки живот в течение на времето. Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин.
Във всички следващи земни животи се проявяват въздействията на миналите земни животи.
Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато погледнем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато пог
лед
нем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане.
Тук на Земята виждаме да се появяват чрез раждането различни хора. Те първо са деца, порастват, радват се на съдбата, творят, работят, имат различни способности. От способностите, от делата на хората, от мислите, от чувствата на хората се състои и историческият човешки живот в течение на времето. Но всичките хора, които така пристъпват в даден земен живот, протичащ между раждането и смъртта, всички тези хора са прекарали предишни земни животи, в които са преживели земното по различен от сега начин, изграждали са земното по друг начин. Във всички следващи земни животи се проявяват въздействията на миналите земни животи.
Но ние можем да разберем цялата тази взаимовръзка, само когато погледнем в жизнените епохи между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
- Историците дълго време описваха така, че те просто отбелязваха с
лед
ващите едно с
лед
друго събития в историята.
Тогава ще дойдем също и до едно правилно разбиране на историческия живот. Защото тогава всичко веднага ще изглежда за нас така, че ние ще си кажем - Това, което се появява в една земна епоха, се свързва с една предишна земна епоха. Но как това, което се случва в предишни земни епохи прониква в по-късните?
- Историците дълго време описваха така, че те просто отбелязваха следващите едно след друго събития в историята.
Така изобщо не може да се разбере, как по-късното следва предишното. Тогава се появиха някои и казаха: - В историята действат идеи и тези идеи се осъществяват. - Онзи, който мисли реално, не може да си представи, че идеите сами биха се осъществили. Появиха се и други, материалистическите историци и те казаха: - Идеи, това са празни работи! Осъществяват се само икономически взаимовръзки и от тях произлиза всичко останало.
към текста >>
Така изобщо не може да се разбере, как по-късното с
лед
ва предишното.
Тогава ще дойдем също и до едно правилно разбиране на историческия живот. Защото тогава всичко веднага ще изглежда за нас така, че ние ще си кажем - Това, което се появява в една земна епоха, се свързва с една предишна земна епоха. Но как това, което се случва в предишни земни епохи прониква в по-късните? - Историците дълго време описваха така, че те просто отбелязваха следващите едно след друго събития в историята.
Така изобщо не може да се разбере, как по-късното следва предишното.
Тогава се появиха някои и казаха: - В историята действат идеи и тези идеи се осъществяват. - Онзи, който мисли реално, не може да си представи, че идеите сами биха се осъществили. Появиха се и други, материалистическите историци и те казаха: - Идеи, това са празни работи! Осъществяват се само икономически взаимовръзки и от тях произлиза всичко останало. - С това се появи и механистичното материалистическо схващане на историята.
към текста >>
В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в с
лед
ващите епохи чрез самите хора.
Всичко това е плуване на повърхността.
В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора.
Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи. Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи. Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята. Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души. Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития.
към текста >>
Това, което те сами вършат, е пос
лед
ица от това, което са направили през предишни животи.
Всичко това е плуване на повърхността. В действителност случилото се през предишните исторически епохи, се пренася в следващите епохи чрез самите хора. Хората, които седят тук, са живели в предишни исторически епохи.
Това, което те сами вършат, е последица от това, което са направили през предишни животи.
Така е с всичко дребно и с всичко велико, което става в историята. Предишното се пренася в по-късното чрез самите човешки души. Човешкото схващане за живота се задълбочава чрез това, че човекът може да се смята като носител на историческите събития. Той може да бъде разглеждан така, но само когато при разглеждането на човешкия живот се започне с това, което между смъртта и едно ново раждане се случва в звездните сфери чрез съществата на висшите йерархии, действащи заедно с хората.
към текста >>
В едно сравнително ранно време, времето, което е пос
лед
вано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия.
Нека да дадем един пример.
В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия.
Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно. Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни. По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера.
към текста >>
Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя г
лед
аше на живота повърхностно.
Нека да дадем един пример. В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия.
Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно.
Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни. По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера. Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс.
към текста >>
Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и с
лед
това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни.
Нека да дадем един пример. В едно сравнително ранно време, времето, което е последвано от основаването на християнството, един посветен беше въплътен в Ориента, в Индия. Понеже в нейното земно въплъщение в Индия тази индивидуалност имаше слаби очи - когато се разглеждат кармическите взаимовръзки, трябва да се обърне внимание на детайлите, - повече или по-малко тя гледаше на живота повърхностно.
Тя имаше мистичното индийско схващане за живота и след това премина през други въплъщения, които бяха по-незначителни.
По-късно обаче тя мина през един живот между смъртта и едно ново раждане, където всичко, което тази индивидуалност беше натрупала в душата си при индийското повърхностно изживяване, се доизработи в меркуриевата сфера, отчасти в сферата на Венера и в марсовата сфера. Там тази индивидуалност действаше заедно със съществата на висшите йерархии, за да формира това по известен начин. Кармата на хората се изгражда характерно предимно в една звездна сфера. Но тук се получи, че чрез тези взаимни действия върху формирането на вътрешните способности, върху кармическото преобразуване на способностите, които веднъж бяха произлезли от един живот в Индия, при тази индивидуалност почти равностойно работиха съществата от сферата на Меркурий, Венера и Марс. Тази индивидуалност се роди през деветнадесето столетие като личността Хайнрих Хайне[2].
към текста >>
Нека разг
лед
аме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изс
лед
ване.
Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изследване.
Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
към текста >>
Разг
лед
ат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина.
Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изследване. Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината.
Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина.
И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване. В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разг
лед
ат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като с
лед
ствия от едно предишно съществуване.
Нека разгледаме един такъв пример, който беше изведен на повърхността от дълбините на духовния живот чрез особено съвестно духовно изследване. Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина.
И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност. В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно с
лед
ващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
Скованият повърхностен филистър би казал: - Така се изгубва цялата прелест на личността; аз искам да я имам с нейните елементарни свойства. - Скованият филистър може да го каже, той има и своето човешко право, и дори според своята карма има право да си бъде скован филистър. Но той достига само до известен градус на истината. Разгледат ли се фактите задълбочено, на дневна светлина излиза задкулисната истина. И тогава би трябвало да кажем: - Животът, също и животът на отделния човек не става по-беден в своето значение, а безкрайно по-богат, когато се разгледат неговите основи, когато наистина се вижда да проблясва от този проблематичен, фрагментарен живот на Хайне от деветнадесето столетие онова, което някога е било една индийска инкарнация и което е преминало тогава в сферата на Меркурий, Венера и Марс през всичките въздействия, като следствия от едно предишно съществуване.
В сферата на Марс е било изградено едно агресивно усещане относно следващото земно съществуване, това, което е било придобито в един предишен земен живот се е развило в известен агресивен смисъл като особена способност.
В сферата на Меркурий, където душата може да си усвои - понеже такава способност кармически се изгражда особено в меркуриевото битие - едно прелитане над чувства и понятия, и в сферата на Венера, където от своя страна е могло да се прибави известна духовна еротика в човешките представни сили.
към текста >>
С
лед
ователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане.
Следователно, когато така разглеждаме един човешки живот, ние същевременно виждаме и в мировото битие, и това, което така виждаме в човека, наистина не е по-бедно от това, което имаме в така нареченото непосредствено елементарно разглеждане, което е само едно филистерско разглеждане.
Наистина е така, че виждаме, как предишните исторически събития се пренасят в бъдещето и посредник са звездните светове с техните същества. Едва чрез това историята става действителност, иначе тя си остава само букви - тридесет и две букви. Тогава обаче ние започваме да четем в историята, когато видим, как зад отделните човешки съдби стоят цели божествени светове, стоят дела, само че разпростиращи се още по-грандиозно и мощно от историческите събития на човечеството, където ние винаги намираме вплетени отделните човешки съдби.
към текста >>
С
лед
това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания.
Нека да вземем един друг пример. Една индивидуалност, която за тогавашното време беше придобила стабилно образование през времето, когато на Земята през Северна Африка към Испания се разпространява Исляма. В Северна Африка имаше още училища, подобни на училището, в което се беше образовал свети Августин[3]; но това беше в едно по-късно време, когато училището вече беше станало декадентно. Тази личност учеше много неща, които бяха характерни за тези училища, където се съдържаше още много от старите мистерии, но то беше стигнало вече до упадък.
След това тази индивидуалност беше достигнала Испания и там се свърза не с новата, а със старата юдейска кабалистика, прие много от ранната, не от късната кабалистика и стана един дух, който изпълни душата си с манихейско-кабалистични знания.
Тази индивидуалност продължи развитието си през живота между смъртта и едно ново раждане и то особено в обществото на съществата, които имаха общо с марсовото битие. В марсовата сфера тя си усвои известен агресивен характер, но освен този агресивен характер, също и лекота езиково да третира всички възможни проблеми, които се съдържаха в душата й от нейните предишни земни животи. С тези качества тя се роди през осемнадесето столетие като Волтер.
към текста >>
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се пог
лед
не в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Виждате ли, да се знае, че Волтеровото битие води назад до събития, които дори са подобни на тези на Августин през неговата младост, подобни са на късните кабалистични опитности с цялата ирония, която се намираше в пра кабалистиката, да се знае, че всичко това е налице, така да се разглеждат взаимните връзки и същевременно чрез свързването на двата земни живота отново да се погледне в това, което лежи между тях в живота между смъртта и новото раждане - едва това прави света цялостен, едва това води до действителността.
Когато разглеждаме земните животи в тяхното редуване, ние първо имаме нещо напълно несвързано. Не се вижда как единият прониква в другия. Но те също са само фрагменти. Не се разглежда това, което лежи помежду им, но действителността обхваща всичко заедно. И наистина е така, че реалността се достига, само когато се разглежда не само природата, но също и човешката същност с нейните духовни основи.
към текста >>
Но на Ко
лед
ното събрание беше излят импулсът безрезервно да се разкрие не само това, което може да се изс
лед
ва за духовното в природата, а безрезервно да се разкрие и това, което може да се изс
лед
ва също и за човешката духовна същност.
Там бяха различните стари членове на теософското движение, които си имаха своите представи за това, какво бива да се каже и какво не бива, и според това се създаваше определена среда, създаваше се цялата атмосфера. Тези, които бяха ръководители, биха направили челна стойка, ако се започнеше да се говори за практически упражнения върху кармата. Просто теософското движение тогава още не беше узряло за това. Трябваше да бъдат подготвени много неща. И наистина, подготовката трая две десетилетия, че и повече.
Но на Коледното събрание беше излят импулсът безрезервно да се разкрие не само това, което може да се изследва за духовното в природата, а безрезервно да се разкрие и това, което може да се изследва също и за човешката духовна същност.
Затова в бъдеще в Антропософското общество безрезервно ще се говори за това, което беше залегнало в намеренията още в началото, но за което това Антропософско общество първо постепенно трябваше да узрее. Това също е нещо, което като един езотеричен полъх навлезе в Антропософското общество чрез Коледното събрание. Коледното събрание наистина не беше някаква игра, а беше приемане на нови отговорности по отношение на антропософското движение точно от духовните области.
към текста >>
Това също е нещо, което като един езотеричен полъх навлезе в Антропософското общество чрез Ко
лед
ното събрание.
Просто теософското движение тогава още не беше узряло за това. Трябваше да бъдат подготвени много неща. И наистина, подготовката трая две десетилетия, че и повече. Но на Коледното събрание беше излят импулсът безрезервно да се разкрие не само това, което може да се изследва за духовното в природата, а безрезервно да се разкрие и това, което може да се изследва също и за човешката духовна същност. Затова в бъдеще в Антропософското общество безрезервно ще се говори за това, което беше залегнало в намеренията още в началото, но за което това Антропософско общество първо постепенно трябваше да узрее.
Това също е нещо, което като един езотеричен полъх навлезе в Антропософското общество чрез Коледното събрание.
Коледното събрание наистина не беше някаква игра, а беше приемане на нови отговорности по отношение на антропософското движение точно от духовните области.
към текста >>
Ко
лед
ното събрание наистина не беше някаква игра, а беше приемане на нови отговорности по отношение на антропософското движение точно от духовните области.
Трябваше да бъдат подготвени много неща. И наистина, подготовката трая две десетилетия, че и повече. Но на Коледното събрание беше излят импулсът безрезервно да се разкрие не само това, което може да се изследва за духовното в природата, а безрезервно да се разкрие и това, което може да се изследва също и за човешката духовна същност. Затова в бъдеще в Антропософското общество безрезервно ще се говори за това, което беше залегнало в намеренията още в началото, но за което това Антропософско общество първо постепенно трябваше да узрее. Това също е нещо, което като един езотеричен полъх навлезе в Антропософското общество чрез Коледното събрание.
Коледното събрание наистина не беше някаква игра, а беше приемане на нови отговорности по отношение на антропософското движение точно от духовните области.
към текста >>
Ако може да се пог
лед
не това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът.
Ако може да се погледне това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът.
Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна. И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер. Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението. От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората.
към текста >>
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се пог
лед
не назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
Ако може да се погледне това, което лежи между смъртта и новото раждане, то точно чрез това може да стане ясно, колко разнообразен и многостранен е светът. Защото ако от една страна се каже, че за по-късния земен живот в марсовата сфера се залага агресивен характер, способност за умело боравене с говора, убедителност в речите, то това е само едната страна. И други неща се залагат в марсовото съществуване. И така е също например при Юпитер.
Сферата на Юпитер и нейните същества може да се съзерцава, когато с инициационното познание се погледне назад периода между четиридест и деветата и петдесет и шестата година от човешкия живот и същевременно се изстрие самонаблюдението.
От това, което става на Юпитер, човек може да бъде разтърсен, понеже тези юпитерови същества са съвсем различни от хората. Нека вземем само едно качество на човека, което повече или по-малко се среща често. Да вземем мъдростта. Хората казват: - Ние сме умни. - Но колко трудно човек постига мъдростта!
към текста >>
С
лед
това той слиза на Земята и носи отпечатък, получен от това, че той оформя като саморазбираща се мъдрост изживяното по-рано на Земята и тя се проявява по различни начини.
Там мъдростта е субстанциална, тя протича на Юпитер подобно на вятъра и се носи наоколо, събира се като мъгла и се издига нагоре. Това обаче отново са същества, които се издигат от една мъгла от мъдрост. Вътре предимно живеят Херувимите, които в тази взаимовръзка заедно с хората формират човешката карма. Но вътре има и други импулси, и това важи безусловно. Каквото един човек е прекарал в един предишен земен живот, се оформя кармически чрез силите на мъдростта, на саморазбиращата се мъдрост.
След това той слиза на Земята и носи отпечатък, получен от това, че той оформя като саморазбираща се мъдрост изживяното по-рано на Земята и тя се проявява по различни начини.
И за това ще дам пример.
към текста >>
Това, което преживява там, тя пренася в с
лед
ващи въплъщения, които са били по-маловажни.
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера. В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция.
Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни.
Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер.
към текста >>
Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за пос
лед
ната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер.
Тук имаме една индивидуалност, която ни довежда назад до древна Гърция, в един вид платоническа, но и същевременно ваятелска атмосфера. В това характерно ваятелско време тази индивидуалност преживява една от най-важните си инкарнации като скулптор в Гърция. Това, което преживява там, тя пренася в следващи въплъщения, които са били по-маловажни.
Това е една индивидуалност, която изгражда своята карма за последната си засега земна инкарнация особено в сферата на мъдростта на Юпитер.
към текста >>
Тази индивидуалност не преминава с
лед
това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и с
лед
като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Чрез техните описания обаче не се научава нищо друго, освен имена. Но индивидуалността, за която разказвам, живееше вътре в макар и западналите мистерии. За нея един бог Таотл, Кветцалкоатл, беше нещо живо. В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо.
Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена.
Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време. Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, с
лед
това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
В действителност това бяха магьоснически, живи същества. И там в западналите мистерии на Кветцалкоатл по това време тя се вживя в едно напълно суеверно магическо съдържание, в такова същество като Тетцкатлипока - Тетцкатлипока е бил един вид змийски бог, с когото е било възможно човек да се чувства астрално свързан - и за нея то е станало интензивно живо. Тази индивидуалност не преминава след това през други инкарнации както онази другата индивидуалност, която имаше междинни инкарнации и след като изживява живота си между смъртта и едно ново раждане, тя първо се ражда като мъж в Гърция, а после като жена. Тази индивидуалност, която живя като мъж всред мексиканските мистерии, през живота между смъртта и новото раждане премина през сферата на мъдростта на Юпитер и се роди през осемнадесето, деветнадесето столетие. Индивидуалността, която живя в Гърция, също мина през юпитеровата сфера, както може да се мине, когато човек е бил скулптор и същевременно по гръцки начин беше изживял този ваятелски начин на мислене и представи, който наистина беше жив през онова време.
Тази пластичност, която в Гърция можеше да се изживее при извайването на човешката фигура в юпитеровата сфера на мъдростта, където цялата тази мъдрост беше субстанциална, тя се преобрази в творческо обхващане на целия свят, след това с нейната изразена чрез Юпитер гръцка насоченост се роди в едно човешко тяло като Гьоте.
към текста >>
Едва когато така се разг
лед
а изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава.
Индивидуалността, която беше преминала през мексиканските мистерии, премина през юпитеровата сфера и отново беше родена като Елифас Леви. Тук имате магически ритуални действия, магически култове, преобразени по един забележителен начин в мъдрост. Това е една малоценна юпитерова карма, но въпреки това извънредно умна и мъдра. Тук се вижда, как действат заедно това, което човекът е узнал в земния живот и това, което става между смъртта и едно ново раждане. Наистина по-късният живот се изгражда според предишния, но в същата сфера в кармата може да се преобрази по разнообразен начин това, което един човек е прекарал в даден земен живот.
Едва когато така се разгледа изграждането на човешкия живот в кармически смисъл, този човешки живот истински се задълбочава.
Тогава той бива обогатен; едва тогава той се появява в цялата своя действителност; едва тогава се опознава в действителност човека и човешкия живот.
към текста >>
14.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
С това ние показахме, как самият човек пренася като с
лед
ствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития.
Вчера започнахме да говорим за взаимовръзката на човешкия живот между раждането и смъртта тук на Земята и другия човешки живот в свръхсетивния свят между смъртта и едно ново раждане, отнасящ се към кармата. Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии. Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството. Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят.
С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития.
Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата. Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в следващите лекции - най-напред точно при личности, чийто живот е повече или по-малко всеобщо познат, разгледаме, как се проявява въздействието от отделния земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
С
лед
ователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата.
Ние видяхме, че върху кармата на човека въздейства всичко, което човекът е преживял, мислил и чувствал в предишния си земен живот и в поредица от преминали земни животи, и това, което се изгражда и оформя като основа на преживяванията в един бъдещ земен живот чрез взаимната работа на хората с други човешки души, които са кармически свързани с тях, а също и с духовните същества на висшите йерархии. Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството. Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят. С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития.
Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата.
Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в следващите лекции - най-напред точно при личности, чийто живот е повече или по-малко всеобщо познат, разгледаме, как се проявява въздействието от отделния земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в с
лед
ващите лекции - най-напред точно при личности, чийто живот е повече или по-малко всеобщо познат, разг
лед
аме, как се проявява въздействието от отделния земен живот в с
лед
ващия земен живот.
Ние видяхме, че чрез това може да се прозре историческият живот на човечеството. Зад всеки отделен човек - независимо дали той е постигнал нещо изключително, значително за целия свят, или е действал само в малък кръг - ние видяхме да съществуват всеобхватни духовни събития. Особено впечатление ни направи, как разглеждането на човешката съдба, когато започнем да я разбираме, ни се явява като външния земен израз на стоящи зад нея мощни универсални събития също и в духовния свят. С това ние показахме, как самият човек пренася като следствия това, което се е случило в предишни земни епохи и предизвиква с това определени въздействия и събития. Следователно взаимовръзките на историческите събития се появяват чрез хората и аз вярвам, че едно такова историческо разглеждане може да въздейства окрилящо върху душата.
Да, начинът, по който ние възприемаме нашата собствена карма, по който можем да се вживеем в тази собствена карма, ще се почувства най-добре, когато ние - преди да се спрем на изживяването на отделната карма в следващите лекции - най-напред точно при личности, чийто живот е повече или по-малко всеобщо познат, разгледаме, как се проявява въздействието от отделния земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разг
лед
а самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да пог
лед
не ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса.
От различни примери ние видяхме, как духовната специфичност и духовните същества, принадлежащи на отделната планетна сфера, въздействат върху това, което човекът сам внася в духовния свят, когато премине през портата на смъртта и живее в този духовен свят. Ние отбелязахме, как особено въздейства сферата на Юпитер. Още по-разтърсващо в своята особеност ни се представи сатурновата сфера, още по-разтърсващ е начинът по който въздейства Сатурн.
Вие знаете - аз вече го споменах, - че за да разгледа самостоятелно всички взаимовръзки, също и с възможностите на посвещението, човек трябва да премине шестдесет и три годишната възраст, да погледне ретроспективно жизнената епоха от петдесет и шест до шестдесет и три години, за да може да си създаде представа за онова, което може да въздейства от сферата на Сатурн върху човека и да го прецени, включено в цялата общност на духовния живот и творчество на Космоса.
Защото всичко, което действа във взаимна връзка със сферата на Сатурн, е от такъв характер, че всъщност вътре в сатурновата сфера относно миналото съществува едно силно, едно проникващо съзнание при всички същества, а повече или по-малко те са несъзнателни относно настоящето. Това прави разтърсващо впечатление. Сатурновите същества всъщност действат в своите настоящи дела, - включително и действията на Серафимите, - като от една несъзнателност, така да се каже, те не знаят непосредствено какво се случва с тях и чрез тях в настоящия момент; но те напълно и точно знаят, какво са направили и какво са измислили, какво се е случило с тях, когато то вече е станало.
към текста >>
Там, където вървите, не виждате себе си, но вие оставяте с
лед
и и от вашата моментна позиция вие виждате един сянкообразен човек, (който сте самият вие в предхождащия момент).
Бих искал да дам една картина, за да характеризирам пред вас този необичаен начин на съществуване в сферата на Сатурн. Представете си, че като човек на Земята, вие се разхождате наоколо и никога не знаете, какво правите, какво мислите, изобщо какво се случва с вас или чрез вас в настоящия момент, но вие си вървите нанякъде.
Там, където вървите, не виждате себе си, но вие оставяте следи и от вашата моментна позиция вие виждате един сянкообразен човек, (който сте самият вие в предхождащия момент).
Вие правите следващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък. Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент. Веднага след като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността. И вие виждате назад в перспектива всичко това, което е станало чрез вас, записано в една вечна хроника в Космоса. Защото такова е самосъзнанието на сатурновото същество.
към текста >>
Вие правите с
лед
ващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък.
Бих искал да дам една картина, за да характеризирам пред вас този необичаен начин на съществуване в сферата на Сатурн. Представете си, че като човек на Земята, вие се разхождате наоколо и никога не знаете, какво правите, какво мислите, изобщо какво се случва с вас или чрез вас в настоящия момент, но вие си вървите нанякъде. Там, където вървите, не виждате себе си, но вие оставяте следи и от вашата моментна позиция вие виждате един сянкообразен човек, (който сте самият вие в предхождащия момент).
Вие правите следващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък.
Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент. Веднага след като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността. И вие виждате назад в перспектива всичко това, което е станало чрез вас, записано в една вечна хроника в Космоса. Защото такова е самосъзнанието на сатурновото същество. Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност.
към текста >>
Веднага с
лед
като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността.
Бих искал да дам една картина, за да характеризирам пред вас този необичаен начин на съществуване в сферата на Сатурн. Представете си, че като човек на Земята, вие се разхождате наоколо и никога не знаете, какво правите, какво мислите, изобщо какво се случва с вас или чрез вас в настоящия момент, но вие си вървите нанякъде. Там, където вървите, не виждате себе си, но вие оставяте следи и от вашата моментна позиция вие виждате един сянкообразен човек, (който сте самият вие в предхождащия момент). Вие правите следващата стъпка, отново виждате сянкообразния човек, още една стъпка, - отново и така нататък. Така пластично вие се отпечатвате и възприемате назад точно това, което сте били в предишния момент.
Веднага след като нещо е станало чрез вас, вие го виждате, как то остава там, как се поставя във вечността.
И вие виждате назад в перспектива всичко това, което е станало чрез вас, записано в една вечна хроника в Космоса. Защото такова е самосъзнанието на сатурновото същество. Но всичко, което по този начин е възприето чрез съществата на Сатурн като минало действие, отново се съединява с изминалите събития, преживяни от всички отделни същества на цялата планетна система, така че съзнанието на сатурновите същества се състои в това, във всеки миг да поглеждат назад към цялата памет - ако мога така да изразя - на цялата жива планетна система с нейните същества и тяхната възпоменателна способност. Всичко е записано в тази космически универсална способност за спомняне на сатурновите същества.
към текста >>
Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата сфера, така още повече го разтърсва г
лед
ката на онези човешки същества, които носят пос
лед
иците от техния предишен земен живот долу в един нов земен живот, с
лед
като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата сфера.
Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата сфера, така още повече го разтърсва гледката на онези човешки същества, които носят последиците от техния предишен земен живот долу в един нов земен живот, след като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата сфера.
И когато това се узнае и се разгледа при една значителна историческа личност, наистина разглеждането на мирозданието се изпълва с невероятно величествено и мощно съдържание.
към текста >>
И когато това се узнае и се разг
лед
а при една значителна историческа личност, наистина разглеждането на мирозданието се изпълва с невероятно величествено и мощно съдържание.
Както инициираният наблюдател е така дълбоко разтърсен при това разкритие на творчеството и съществата в сатурновата сфера, така още повече го разтърсва гледката на онези човешки същества, които носят последиците от техния предишен земен живот долу в един нов земен живот, след като поради особеността на техните изживявания е трябвало да оставят тяхната карма да се изгради в сатурновата сфера.
И когато това се узнае и се разгледа при една значителна историческа личност, наистина разглеждането на мирозданието се изпълва с невероятно величествено и мощно съдържание.
към текста >>
Когато човек разг
лед
а живота на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда буквите, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда живота и съществата в сферата на Сатурн.
Когато човек разгледа живота на такива личности тук на Земята, - когато той го разглежда духовно, не само разглежда буквите, а може да чете, - той бива изведен нагоре и вижда живота и съществата в сферата на Сатурн.
Съзерцанието на духовното печели невероятно, когато човек вижда, как действа сферата на Сатурн. Той я вижда да въздейства върху Земята, върху това, което се случва на Земята; вижда я като отблясък на това, което се случва в сатурновата сфера. Бих искал да разясня това с един пример.
към текста >>
Ние можем да разг
лед
аме една човешка индивидуалност, която живееше на Юг в Европа през първото, второто християнско столетие, когато в хода на християнското развитие още силно въздействаше гръцката култура.
Ние можем да разгледаме една човешка индивидуалност, която живееше на Юг в Европа през първото, второто християнско столетие, когато в хода на християнското развитие още силно въздействаше гръцката култура.
Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за гръцки повлияното християнство. Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - преследванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес? - Наблюдавайки римското владичество и запазвайки в душата си от една страна душевното впечатление от злодейството на цезарите, а от друга страна мъченичеството на отделните християнски мъченици, тази душа достигна до известно съмнение, дали изобщо в света е възможно едно изравняване между доброто и злото. Тази душа виждаше доброто и злото като застанали в твърдо, непримиримо противоречие. С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни животи.
към текста >>
Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - прес
лед
ванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес?
Ние можем да разгледаме една човешка индивидуалност, която живееше на Юг в Европа през първото, второто християнско столетие, когато в хода на християнското развитие още силно въздействаше гръцката култура. Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за гръцки повлияното християнство.
Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - преследванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес?
- Наблюдавайки римското владичество и запазвайки в душата си от една страна душевното впечатление от злодейството на цезарите, а от друга страна мъченичеството на отделните християнски мъченици, тази душа достигна до известно съмнение, дали изобщо в света е възможно едно изравняване между доброто и злото. Тази душа виждаше доброто и злото като застанали в твърдо, непримиримо противоречие. С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни животи. Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен живот. Когато наближи осемнадесето столетие, в сатурновата сфера това беше вработено в бъдещата карма на тази индивидуалност.
към текста >>
С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, с
лед
това премина през по-незначителни земни животи.
Ние можем да разгледаме една човешка индивидуалност, която живееше на Юг в Европа през първото, второто християнско столетие, когато в хода на християнското развитие още силно въздействаше гръцката култура. Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за гръцки повлияното християнство. Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - преследванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес? - Наблюдавайки римското владичество и запазвайки в душата си от една страна душевното впечатление от злодейството на цезарите, а от друга страна мъченичеството на отделните християнски мъченици, тази душа достигна до известно съмнение, дали изобщо в света е възможно едно изравняване между доброто и злото. Тази душа виждаше доброто и злото като застанали в твърдо, непримиримо противоречие.
С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни животи.
Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен живот. Когато наближи осемнадесето столетие, в сатурновата сфера това беше вработено в бъдещата карма на тази индивидуалност.
към текста >>
Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки с
лед
и в нейния душевен живот.
Тази личност тогава притежаваше силна, фина, отчасти интелектуално оцветена душевна възприемчивост за гръцки повлияното християнство. Тя беше поставена в римската империя, където прекара всичко това, което някой можеше да прекара през първите столетия от разпространението на християнството в Римското царство - преследванията на християните, насилието от страна на римските владетели с цялата му несправедливост, начинът, по който римското владичество изобщо въздействаше върху душата на по-фините хора и върху една душа, която откликваше с дълбоко възмущение на всичко, което можеше да се види там и която премина през смъртта, изпълнена всъщност с настроение на резигнация, като си казваше: - Възможно ли е един свят, в който е всичко това, да има някакво развитие и прогрес? - Наблюдавайки римското владичество и запазвайки в душата си от една страна душевното впечатление от злодейството на цезарите, а от друга страна мъченичеството на отделните християнски мъченици, тази душа достигна до известно съмнение, дали изобщо в света е възможно едно изравняване между доброто и злото. Тази душа виждаше доброто и злото като застанали в твърдо, непримиримо противоречие. С тези впечатления тя премина през портата на смъртта, след това премина през по-незначителни земни животи.
Понеже това, което в онзи земен живот в гръцко-римското съществуване беше натоварило тази душа, то бе оставило дълбоки следи в нейния душевен живот.
Когато наближи осемнадесето столетие, в сатурновата сфера това беше вработено в бъдещата карма на тази индивидуалност.
към текста >>
Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се г
лед
а назад.
Сатурновата сфера работи сериозно и изчерпателно върху изграждането на кармата. И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад.
Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад.
И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там. Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
Интензивното г
лед
ане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
И точно тогава, когато е необходимо да се навлезе в най-дълбоката същност на човешката душа и от най-дълбоката човешка същност да се развият радикални сили, тя дарява тези мощни сили, понеже всичко онова, което се случва в сатурновата сфера е изключително духовно, интензивно духовно, но така духовно, че то навлиза също и много надълбоко, когато човекът слезе долу в едно земно съществуване; то много дълбоко навлиза във физическата организация. Създава се една физическа организация, която е ентусиазирана да изравни онова, което душата е преживяла в един предишен земен живот. Налице е силно виждане назад. Когато кармата се изработва в сатурновата сфера, се поглежда към спомените, към миналото, към това, как в нея се изгражда съществото; там се гледа назад. И когато човекът слезе в земната сфера, тогава в известно отношение се показва негативният образ на това, което човек е преживял там.
Интензивното гледане назад се преобразява в изпълнен с желание за действие стремеж към идеали, които сочат напред към бъдещето, така че точно хората, които донасят долу изградената си в сатурновата сфера карма, са въодушевени от бъдещето хора, които искат да осъществяват бъдещи идеали, понеже в сатурновата сфера те са наблюдавали един чисто духовен живот предимно от миналото.
към текста >>
Разг
лед
айте целия живот на Шилер, разг
лед
айте го така, както той се проявява с невероятно въздействащия, може би слаб художествен стил на Шилеровите младежки драми, с цялата му пламенност.
Тази индивидуалност, за която говоря тук, се появява през втората половина на осемнадесето столетие като Фридрих Шилер[1].
Разгледайте целия живот на Шилер, разгледайте го така, както той се проявява с невероятно въздействащия, може би слаб художествен стил на Шилеровите младежки драми, с цялата му пламенност.
Разгледайте обаче и невероятната сериозност, на човек му се иска да каже, невероятната меланхолия, която изпълва Шилеровата душа и вие ще видите именно разтърсващото в неговата младежка съдба, произлизащо точно от неговата меланхолична духовна нагласа. Вижте от друга страна изработването на един вид възторжено преклонение пред гръцката култура, когато той се запознава с Гьоте, вижте всичко това като простиращо се пред вас, но зад него вижте човека, който си е изработил основата на този мироглед в първото-второто християнско столетие в изживяването от една страна на гръцкото християнство, а от друга възмущението от римското владичество и как тогава всичко се задълбочава, и се изгражда като нова карма в така сериозно въздействащата сатурнова сфера. Шилер наистина е един сатурнов човек според неговата карма.
към текста >>
Разг
лед
айте обаче и невероятната сериозност, на човек му се иска да каже, невероятната меланхолия, която изпълва Шилеровата душа и вие ще видите именно разтърсващото в неговата младежка съдба, произлизащо точно от неговата меланхолична духовна нагласа.
Тази индивидуалност, за която говоря тук, се появява през втората половина на осемнадесето столетие като Фридрих Шилер[1]. Разгледайте целия живот на Шилер, разгледайте го така, както той се проявява с невероятно въздействащия, може би слаб художествен стил на Шилеровите младежки драми, с цялата му пламенност.
Разгледайте обаче и невероятната сериозност, на човек му се иска да каже, невероятната меланхолия, която изпълва Шилеровата душа и вие ще видите именно разтърсващото в неговата младежка съдба, произлизащо точно от неговата меланхолична духовна нагласа.
Вижте от друга страна изработването на един вид възторжено преклонение пред гръцката култура, когато той се запознава с Гьоте, вижте всичко това като простиращо се пред вас, но зад него вижте човека, който си е изработил основата на този мироглед в първото-второто християнско столетие в изживяването от една страна на гръцкото християнство, а от друга възмущението от римското владичество и как тогава всичко се задълбочава, и се изгражда като нова карма в така сериозно въздействащата сатурнова сфера. Шилер наистина е един сатурнов човек според неговата карма.
към текста >>
Вижте от друга страна изработването на един вид възторжено преклонение пред гръцката култура, когато той се запознава с Гьоте, вижте всичко това като простиращо се пред вас, но зад него вижте човека, който си е изработил основата на този мирог
лед
в първото-второто християнско столетие в изживяването от една страна на гръцкото християнство, а от друга възмущението от римското владичество и как тогава всичко се задълбочава, и се изгражда като нова карма в така сериозно въздействащата сатурнова сфера.
Тази индивидуалност, за която говоря тук, се появява през втората половина на осемнадесето столетие като Фридрих Шилер[1]. Разгледайте целия живот на Шилер, разгледайте го така, както той се проявява с невероятно въздействащия, може би слаб художествен стил на Шилеровите младежки драми, с цялата му пламенност. Разгледайте обаче и невероятната сериозност, на човек му се иска да каже, невероятната меланхолия, която изпълва Шилеровата душа и вие ще видите именно разтърсващото в неговата младежка съдба, произлизащо точно от неговата меланхолична духовна нагласа.
Вижте от друга страна изработването на един вид възторжено преклонение пред гръцката култура, когато той се запознава с Гьоте, вижте всичко това като простиращо се пред вас, но зад него вижте човека, който си е изработил основата на този мироглед в първото-второто християнско столетие в изживяването от една страна на гръцкото християнство, а от друга възмущението от римското владичество и как тогава всичко се задълбочава, и се изгражда като нова карма в така сериозно въздействащата сатурнова сфера.
Шилер наистина е един сатурнов човек според неговата карма.
към текста >>
Те ще се разберат от душата истински, само ако се обхванат с цялата душевност, когато душевното изживяване се потопи в цялата духовна същност и живот на звездния Космос - в случая в сатурновата сфера - и с
лед
като душевността се е задълбочила в обхващането на същността на една земна съдба, тогава се разглежда, как се проявява една такава съдба на Земята.
Тези неща не могат истински да се изживеят от душата, когато тя иска да слуша само теоретично.
Те ще се разберат от душата истински, само ако се обхванат с цялата душевност, когато душевното изживяване се потопи в цялата духовна същност и живот на звездния Космос - в случая в сатурновата сфера - и след като душевността се е задълбочила в обхващането на същността на една земна съдба, тогава се разглежда, как се проявява една такава съдба на Земята.
към текста >>
Ние можем да разг
лед
аме една индивидуалност, която в един малко отдалечен от съвремието земен живот в известна степен се е брояла към посветените.
Аз искам да дам още един съвсем различен пример.
Ние можем да разгледаме една индивидуалност, която в един малко отдалечен от съвремието земен живот в известна степен се е брояла към посветените.
Преди обаче да говоря за тази човешка карма, трябва да поставя един въпрос, който всъщност трябва да си постави всеки, който се замисли върху такива неща, които обсъждаме сега и който сигурно много от вас са си поставяли. Тoва е въпросът, който се поражда, когато в антропософските разглеждания слушате, че в земното развитие на хората е имало посветени във великите тайни на битието, имало е посветени, притежаващи земната мъдрост. С дълбок респект, с невероятно дълбоко уважение ние поглеждаме към тези стари посветени, живели в хода на човешкото развитие. Когато се говори за прераждането, за повторен земен живот, тогава може да възникне въпросът: - Како става с преражданията на тези посветени? - И въпросът може да бъде задълбочен, и да бъде поставен така: - Не живеят ли вече в нашето съвремие отново преродени посветени?
към текста >>
Ние определено можем да разг
лед
аме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие.
Това наистина не е така. Но ние не трябва да забравяме, че когато като една индивидуалност от духовно-душевното предземно съществуване човекът слезе долу в един земен живот, той е зависим от това, което определена епоха може да му предложи със съответното физическо тяло, с възпитанието и др. п. неща. Тези неща трябва да бъдат приети от този, който се преражда в земната действителност.
Ние определено можем да разгледаме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие.
Но през осемнадесето столетие никъде в земната цивилизация няма такива тела, каквито е имало през това древно време, - тела, които са били гъвкави и пластични, подходящи за такава духовна човешка индивидуалност. Това, че човешкото тяло е останало същото от най-стари времена, е само един предразсъдък на една дегенерирала наука. В действителност през епохата на материализма то е станало не гъвкаво и не пластично, то не може лесно да се управлява. Наследствените отношения, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание. До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло.
към текста >>
Нас
лед
ствените отношения, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание.
Тези неща трябва да бъдат приети от този, който се преражда в земната действителност. Ние определено можем да разгледаме някоя посветена индивидуалност, нека да е от далечното минало, чиято карма определя, тя отново да се роди по-късно, през осемнадесето-деветнадесето столетие. Но през осемнадесето столетие никъде в земната цивилизация няма такива тела, каквито е имало през това древно време, - тела, които са били гъвкави и пластични, подходящи за такава духовна човешка индивидуалност. Това, че човешкото тяло е останало същото от най-стари времена, е само един предразсъдък на една дегенерирала наука. В действителност през епохата на материализма то е станало не гъвкаво и не пластично, то не може лесно да се управлява.
Наследствените отношения, които от своя страна са в зависимост от душевната нагласа, от цялото вътрешно душевно устройство на човека са такива - отделният човек не е виновен, а е виновна цялата цивилизация, - че с една част от това, което се носи в душата от времето на посвещението, не може да се навлезе във физическия организъм и оттам то не може непосредствено да се доведе до собственото съзнание.
До непосредственото външно, характерно за епохата съзнание може да се донесе само това, с което изяло може да се навлезе във физическото тяло.
към текста >>
С
лед
ователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година.
Да, тук би трябвало да кажа нещо много парадоксално, но вие би трябвало да приемете този парадокс, понеже той е истина. Виждате ли, посветените от старите древни времена бяха запазени от нещо, което днес може да се смята за голяма добродетел за човешкия род, която обаче някога, ако се беше случила на тези посветени, не би се считала от тях като добродетел, а като голяма пречка за посвещението. Днес не би се допуснало един човек подобно на един древен посветен да бъде предпазен да пише и чете по такъв начин, както се прави това днес. Много неща се изгубват заради начина, по който днес се учим да се четем и пишем - това натъпкване във формите на буквите, към които човек няма абсолютно никакво човешко отношение. Когато европейците, тези «по-добри хора»[2] по отношение на диваците, показаха на американските индианци техните форми на буквите, когато тези по-добри хора пристигнаха при дивите индианци, то тези индианци изпитаха лек ужас и страх от това и смятаха буквите за малки демони.
Следователно до нещо, в което има малки демони, което е напълно неестествено, към нещо така чуждо както всички тези букви от нашата азбука, се довежда детето през шестата, седмата му година.
Какво отношение към човешкия живот може да има едно А или Б в този образ, както го допускаме до нас като деца? Съвсем никакво, не и минималното! В стария Египет поне е имало една картинна азбука, където картината, която се е рисувала е имала прилика с действителността и до съзнанието се е довеждало, че онова, което се е рисувало е имало отношение към действителността. Днес азбуката се изучава като нещо съвсем чуждо на живота. Във Валдорфските училища ние искаме да поправим най-големите грешки, затова в нашето училище между другото въведохме този друг начин да се учим да четем и пишем.
към текста >>
Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мирог
лед
, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква.
Една интересна личност от деветнадесето столетие беше Ернст Хекел.
Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква.
Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот.
към текста >>
Но когато се разг
лед
а назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели.
Една интересна личност от деветнадесето столетие беше Ернст Хекел. Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква. Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни.
Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели.
Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот. Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
към текста >>
Ентусиазмът в налагането на даден мирог
лед
, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мирог
лед
беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел.
Една интересна личност от деветнадесето столетие беше Ернст Хекел. Това, което най-много впечатляваше хората при Хекел, беше неговият материалистично нюансиран мироглед, неговата борба срещу ултра монанизма, римското папство, римо-католическата църква. Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт.
Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел.
Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот. Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
към текста >>
Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разг
лед
ат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
Той развива такъв ентусиазъм в тази борба, че изразите, които употребява в тази борба понякога са съвсем прелестни, но понякога напълно безвкусни. Но когато се разгледа назад неговата карма, като най-важна се открива предишната му земна инкарнация като папа Григорий - великият, могъщ папа, който искаше да основе външното светско господство на папството, противостоящо на външните царски владетели. Папа Грегорий, който като монаха Хилдебранд произлиза от клуниаценската реформа, - която през десето до единадесето столетие води борбата срещу царете - и като неин привърженик става папа, най-напред по свой начин се противопоставя на светското господство и на тогавашната кайзерска власт. Ентусиазмът в налагането на даден мироглед, ентусиазмът в осъществяването на импулси, произлизащи от даден мироглед беше това, което от инкарнацията като Хилдебранд беше пренесено в инкарнацията като Хекел. Това е само един пример затова, че не бива да се вярва, че от външните преценки за някоя душевна конфигурация може да се познае някой предишен важен земен живот.
Тук трябва да сме предпазливи и да обърнем внимание на онези неща в човека, които в реалността понякога изглеждат като дреболии, но които трябва да се разгледат духовно и постепенно да се съзре зад тях онова, което е било в предишния му земен живот.
към текста >>
Тук искам да насоча пог
лед
а към една индивидуалност, която в предишна инкарнация наистина беше един посветен.
Вие виждате, че особено сатурновата карма въздейства много надълбоко.
Тук искам да насоча погледа към една индивидуалност, която в предишна инкарнация наистина беше един посветен.
В този случай говоря напълно обективно, понеже употребих много усилия да разкрия истината, която искам да изнеса, понеже индивидуалността, в нейното ново въплъщение изобщо не ми беше симпатична, до днес не ми е симпатична. Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични. Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма. В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини.
към текста >>
Искам да насоча пог
лед
а ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма.
Вие виждате, че особено сатурновата карма въздейства много надълбоко. Тук искам да насоча погледа към една индивидуалност, която в предишна инкарнация наистина беше един посветен. В този случай говоря напълно обективно, понеже употребих много усилия да разкрия истината, която искам да изнеса, понеже индивидуалността, в нейното ново въплъщение изобщо не ми беше симпатична, до днес не ми е симпатична. Тук се касае за констатирането на обективни факти и въпреки, че коства усилия, всъщност човек с голяма вероятност за истинност може да прозре личностите, които лично някак си не му са близки и симпатични.
Искам да насоча погледа ви към една индивидуалност, която в един минал земен живот наистина беше един посветен и то посветен в мистерии, които са нещо велико и мощно в историята на развитието на човечеството, един посветен в ирландските мистерии, в мистериите на Хиберния, за които загатнах в моята мистерийна драма.
В тези мистерии трябваше да се изживеят много неща, преди някой да достигне до онази степен на познанието, която трябваше да се достигне точно в тези ирландски мистерии. Там този, който искаше да бъде посветен, първо от една страна трябваше да изживее всичко това, което може да се таи в душата като съмнение към великите истини. Ученикът беше възпитаван точно за това, да може да се съмнява във всичко, в което е било възможно да се съмнява, да може да се съмнява точно във великите истини. И чак когато в душата си той е изживял всичко възможно като болки, вътрешна трагика, подтиснатост, бих искал да кажа, вътрешна премазаност, - всичко, което може да се преживее като съмнение във върховните истини, тогава той е бил довеждан, първоначално картинно имагинативно, а после в духовна реалност до действителното схващане на истината. Така че всеки, който е бил посветен в хибернийските мистерии, не само се е научил да вярва на истината, но също и да не вярва в истината.
към текста >>
И тогава насреща на винаги новоформиращите се етерни сили, насреща на физическите сили, които са подложени на разрушение, но от духовното, от духовна страна винаги наново се изграждат, насреща на всичко това, което като разрушителни и отново изграждащи сили прониква живота, с
лед
като душевността му е била изпълнена с правилното настроение, за да достигне изцяло до имагинацията в тези неща, той е бил довеждан пред две могъщи, мощни образни статуи.
Също и едно друго чувство биваше събуждано при тези, които търсеха посвещението в мъдростта на Хиберния. Те бяха довеждане до усещането, че всъщност всяко битие би могло да бъде също като земното битие - една илюзия, не действително битие. Те бяха довеждани дотам, не само да се съмняват в истината, а да чувстват нищожността на човешкото съществуване - небитието в човешкото битие.
И тогава насреща на винаги новоформиращите се етерни сили, насреща на физическите сили, които са подложени на разрушение, но от духовното, от духовна страна винаги наново се изграждат, насреща на всичко това, което като разрушителни и отново изграждащи сили прониква живота, след като душевността му е била изпълнена с правилното настроение, за да достигне изцяло до имагинацията в тези неща, той е бил довеждан пред две могъщи, мощни образни статуи.
Накарвали го да натисне с пръст едната статуя. Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива. Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането. Другата статуя била така конструирана, че когато човек я натисквал, деформацията, която се е получавала в нея от натиска, оставала.
към текста >>
Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала с
лед
натиска.
Също и едно друго чувство биваше събуждано при тези, които търсеха посвещението в мъдростта на Хиберния. Те бяха довеждане до усещането, че всъщност всяко битие би могло да бъде също като земното битие - една илюзия, не действително битие. Те бяха довеждани дотам, не само да се съмняват в истината, а да чувстват нищожността на човешкото съществуване - небитието в човешкото битие. И тогава насреща на винаги новоформиращите се етерни сили, насреща на физическите сили, които са подложени на разрушение, но от духовното, от духовна страна винаги наново се изграждат, насреща на всичко това, което като разрушителни и отново изграждащи сили прониква живота, след като душевността му е била изпълнена с правилното настроение, за да достигне изцяло до имагинацията в тези неща, той е бил довеждан пред две могъщи, мощни образни статуи. Накарвали го да натисне с пръст едната статуя.
Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска.
Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива. Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането. Другата статуя била така конструирана, че когато човек я натисквал, деформацията, която се е получавала в нея от натиска, оставала. Чак на следващият ден, когато ученикът бил довеждан отново пред нея, тя вече била възстановена. Пред ученика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, следователно нещо от истината на самонаблюдението.
към текста >>
Чак на с
лед
ващият ден, когато ученикът бил довеждан отново пред нея, тя вече била възстановена.
Накарвали го да натисне с пръст едната статуя. Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива. Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането. Другата статуя била така конструирана, че когато човек я натисквал, деформацията, която се е получавала в нея от натиска, оставала.
Чак на следващият ден, когато ученикът бил довеждан отново пред нея, тя вече била възстановена.
Пред ученика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, следователно нещо от истината на самонаблюдението.
към текста >>
Пред ученика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, с
лед
ователно нещо от истината на самонаблюдението.
Винаги се установявало, че тази статуя била напълно еластична и се възстановявала след натиска. Статуята отново придобивала своята форма и изглеждала като жива. Така той бил насочван към особенностите на живото, понеже в него се пораждало празнично настроение при това непосредствено впечатление, което изпитвал при натискането. Другата статуя била така конструирана, че когато човек я натисквал, деформацията, която се е получавала в нея от натиска, оставала. Чак на следващият ден, когато ученикът бил довеждан отново пред нея, тя вече била възстановена.
Пред ученика заставала вътрешната конституция на физическото и етерното, следователно нещо от истината на самонаблюдението.
към текста >>
С
лед
това учениците били завеждани до други образи, все повече били довеждани до фактическо разбиране на вътрешната конституция.
Това била първата степен.
След това учениците били завеждани до други образи, все повече били довеждани до фактическо разбиране на вътрешната конституция.
Тези ученици на Хиберния действително обхващали онова в тяхната душевна конституция, което е духовна действителност. Когато достигали до известна степен на посвещението те вече не взимали особено под внимание външната физическа действителност, но хибернийските посветени знаели да живеят в духовната действителност. По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа реалност се извършвала Мистерията на Голгота. В местата за посвещение в Ирландия същевременно се е празнувала Мистерията на Голгота като култова церемония. Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно събитие над Земята едно физическо събитие, ставащо на друго земно място.
към текста >>
Това би с
лед
вало да ви посочи, до каква дълбочина всъщност водеха точно тези хибернийски мистерии.
Тези ученици на Хиберния действително обхващали онова в тяхната душевна конституция, което е духовна действителност. Когато достигали до известна степен на посвещението те вече не взимали особено под внимание външната физическа действителност, но хибернийските посветени знаели да живеят в духовната действителност. По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа реалност се извършвала Мистерията на Голгота. В местата за посвещение в Ирландия същевременно се е празнувала Мистерията на Голгота като култова церемония. Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно събитие над Земята едно физическо събитие, ставащо на друго земно място.
Това би следвало да ви посочи, до каква дълбочина всъщност водеха точно тези хибернийски мистерии.
към текста >>
С
лед
това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн.
И така, имаше една индивидуалност, която до известна степен беше посветена в тези хибернийски мистерии през едно много ранно време, а по-късно тя премина през една женска инкарнация, но инкарнацията в Хиберния действаше дълбоко, дълбоко в душата.
След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн.
Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение. Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност. Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие. И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето.
към текста >>
Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разг
лед
ано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение.
И така, имаше една индивидуалност, която до известна степен беше посветена в тези хибернийски мистерии през едно много ранно време, а по-късно тя премина през една женска инкарнация, но инкарнацията в Хиберния действаше дълбоко, дълбоко в душата. След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн.
Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение.
Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност. Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие. И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето. Но понеже то трябваше да потъне в едно тяло, което не беше подобно на особеното тяло на старите ирландски посветени, а беше тялото на един французин от деветнадесето столетие, всичко това отстъпи назад и се преобрази в динамични, но фантастични картини, които имаха нещо натрапчиво, но величествено.
към текста >>
Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разг
лед
ано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност.
И така, имаше една индивидуалност, която до известна степен беше посветена в тези хибернийски мистерии през едно много ранно време, а по-късно тя премина през една женска инкарнация, но инкарнацията в Хиберния действаше дълбоко, дълбоко в душата. След това тази индивидуалност премина през живота между смъртта и новото раждане, като изживя това, което е характерно за изработването на кармата в сферата на Сатурн. Там ретроспективно, в една, насочена към универсалните събития перспектива, беше разгледано цялото значение на душевните придобивки, които са можели да бъдат усвоени в едно хибернийско посвещение - не в най-висшето, но все пак в едно достигнало до известна степен посвещение.
Цялото значение на това, което е можело да се научи в Хиберния, е било разгледано в своето отношение спрямо цялото изминало действие на човешката същност.
Там беше изработено как тази Хиберния постепенно се беше развила от човешки копнежи от преди столетия и хилядолетия в една величествена космическа ретроспекивна перспектива. Но когато наближи новата епоха, точно на тази индивидуалност предстоеше да получи едно такова човешко тяло и едно такова възпитание, в което най-важното се скрива и от своя страна въпреки това умерено се проявява в цивилизацията на деветнадесето столетие. И отново беше така, че това, което душата беше съхранила от ретроспективната панорама и донесла при слизането си в едно наистина не особено подходящо физическо тяло, като беше приела и едно възпитание, което съвсем не беше подходящо за това, което беше преживяно в ирландското посвещение и беше преработено в сферата на Сатурн, то се преобрази в идеали, които проникваха в бъдещето. Но понеже то трябваше да потъне в едно тяло, което не беше подобно на особеното тяло на старите ирландски посветени, а беше тялото на един французин от деветнадесето столетие, всичко това отстъпи назад и се преобрази в динамични, но фантастични картини, които имаха нещо натрапчиво, но величествено. Тази индивидуалност се прояви в личността Виктор Юго.
към текста >>
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два пос
лед
ователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго.
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго.
Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг. И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа. Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида.
към текста >>
Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разг
лед
а това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг.
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго.
Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг.
И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа. Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4].
към текста >>
И за да се разг
лед
а кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа.
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго. Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг.
И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа.
Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4]. Това обаче пресреща човека по начин, който би трябвало да е близък до човешката душа при разглеждането на човешката карма.
към текста >>
н.. Да се спечелят възг
лед
и относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение.
Отново виждате как кармата действа дори до там, където два последователни земни живота са така различни един от друг, както животът на ирландския посветен и този на Виктор Юго. Не трябва да се търсят проявите на кармата във външната прилика, а трябва да се разгледа това, което в дълбините на човешкото същество се пренася чрез кармата от един земен живот в друг. И за да се разгледа кармата на отделния човек, да, дори собствената карма и днес е необходимо правилното настроение, правилната душевна нагласа. Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т.
н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение.
Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4]. Това обаче пресреща човека по начин, който би трябвало да е близък до човешката душа при разглеждането на човешката карма. И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери. Когато кармата се разглежда с правилната нагласа, човек е насочен с цялата си човешка същност към свръхсетивните светове.
към текста >>
И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разг
лед
а кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разг
лед
а това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери.
Всъщност всяко кармическо разглеждане се профанира, когато се прави с настроение, пороизлизащо от днешното образование, от днешната цивилизация, от съвременното училище и т. н.. Да се спечелят възгледи относно кармата, всъщност би трябвало да стане с едно свято настроение, едно изцяло проникнато от набожност настроение. Всеки път, когато се пристъпи към една кармическа истина човек би трябвало да изпита в душата си, като че ли повдига крайчето на воала на Изида. Защото всъщност точно кармата разкрива по един най-близък на човека начин онова, което представляваше Изида, която е известна с изречението: «Аз съм това, което е било, което е и което ще бъде»[4]. Това обаче пресреща човека по начин, който би трябвало да е близък до човешката душа при разглеждането на човешката карма.
И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери.
Когато кармата се разглежда с правилната нагласа, човек е насочен с цялата си човешка същност към свръхсетивните светове. Защото кармичните разглеждания ни запознават с една закономерност, която е напълно противоположна на закономерността във външната природа. Във въшната природа действат природните взаимовръзки, но човек напълно трябва да се издигне над тези природни взаимовръзки и да може да възприеме духовните взаимовръзки, ако иска да обхване с душевните си очи закономерността на кармичните действия. За това естествено най-добре подготвя разглеждането точно на хвърлящата нашироко светлина световно историческа карма, за да се получи от нея светлината, необходима за това, което би трябвало да има важно значение в изживяването на собствената карма, за разглеждането на собствената карма. И чрез това, че ви показах въздействията на кармата в световната история при характерни личности, аз исках да подготвя вашата душевна нагласа за другите разглеждания на кармата през следните дни.
към текста >>
И чрез това, че ви показах въздействията на кармата в световната история при характерни личности, аз исках да подготвя вашата душевна нагласа за другите разглеждания на кармата през с
лед
ните дни.
И всъщност едва когато по този начин, както напривихме сега, се разгледа кармата, както тя се проявява в световно историческото развитие и чрез това си изградим необходимото свещено настроение за разглеждането на кармата, едва тогава може по правилния начин, с правилната душевна нагласа да се разгледа това, което може би е собствената съдба и да се види как тази съдба се формира като собствена карма и как се е изградила от предишните земни животи във взаимодействие с това, което човекът преживява между смъртта и едно ново раждане в духовните звездни сфери. Когато кармата се разглежда с правилната нагласа, човек е насочен с цялата си човешка същност към свръхсетивните светове. Защото кармичните разглеждания ни запознават с една закономерност, която е напълно противоположна на закономерността във външната природа. Във въшната природа действат природните взаимовръзки, но човек напълно трябва да се издигне над тези природни взаимовръзки и да може да възприеме духовните взаимовръзки, ако иска да обхване с душевните си очи закономерността на кармичните действия. За това естествено най-добре подготвя разглеждането точно на хвърлящата нашироко светлина световно историческа карма, за да се получи от нея светлината, необходима за това, което би трябвало да има важно значение в изживяването на собствената карма, за разглеждането на собствената карма.
И чрез това, че ви показах въздействията на кармата в световната история при характерни личности, аз исках да подготвя вашата душевна нагласа за другите разглеждания на кармата през следните дни.
към текста >>
[4] При Плутарх, За Изис и Озирис, глава 9, се казва: «Така върху статуята на Минерва от Саис, която богиня се смята също и за Изис, е изписан с
лед
ният надпис: „Аз съм всичко, което е било, което е и което ще бъде; още никой смъртен не е успял да повдигне булото ми”.»
[4] При Плутарх, За Изис и Озирис, глава 9, се казва: «Така върху статуята на Минерва от Саис, която богиня се смята също и за Изис, е изписан следният надпис: „Аз съм всичко, което е било, което е и което ще бъде; още никой смъртен не е успял да повдигне булото ми”.»
към текста >>
15.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 11. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разг
лед
аме обширните исторически кармични проявления.
В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки живот, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности.
Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разгледаме обширните исторически кармични проявления.
Най-напред обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата. Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности. Но пътят към такива съзерцания се подготвя, бих искал да кажа, от чувството, от ясното чувство за кармата. То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Разбира се, за да се разг
лед
ат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности.
В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки живот, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности. Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разгледаме обширните исторически кармични проявления. Най-напред обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата.
Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности.
Но пътят към такива съзерцания се подготвя, бих искал да кажа, от чувството, от ясното чувство за кармата. То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки пог
лед
само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разг
лед
а и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
В хода на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към това, което кармата може да означава в отделния човешки живот, макар че аз винаги ще обръщам вниманието към някои кармични връзки, които са се проявили чрез известни в историята личности. Защото и личното, което ни интересува в нашата собствена карма, което би трябвало близко да ни засяга, ще бъде осветено, когато разгледаме обширните исторически кармични проявления. Най-напред обръщам вниманието към това, че изобщо не е необходимо да се притежават някакви ясновидски способности, за да се изпълним с усещането, с чувството за съществуването на кармата. Разбира се, за да се разгледат всички взаимни връзки на кармическите закономерности, такива способности са необходими и някои неща от това, което ви представих тук през изминалите дни, естествено могат да се постигнат само чрез такива способности. Но пътят към такива съзерцания се подготвя, бих искал да кажа, от чувството, от ясното чувство за кармата.
То трябва да навлезе във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не преминава само повърхностно покрай нещата, хвърляйки поглед само на външните сензации, а когато този човешки живот може да придобие нещо в посока към по-интимно изживяване на битието, като разгледа и проникне с чувство, придобивайки един вид предчувствие за това, как известни съдбоносни взаимовръзки застават в живота така, че със своята собствена същност вече показват, че те не могат да бъдат заложени в единствения земен живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Нека да разг
лед
аме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни.
Нека да разгледаме начина, по който ние можем да срещнем други хора в живота ни.
От нашата среща в живота с хората зависи голяма част от нашата съдба. Ние срещаме този и онзи. Това, което изживяваме с него, прониква в нашето битие. И точно в това взаимно изживяване с хора в дадена жизнена ситуация, при внимателно наблюдение ще се види, как кармата изобщо не противоречи на това, което ние носим в себе си като свободно усещане, като усещане за това, което в нашите действия подлежи на свободните ни решения. Ние заставаме най-напред като дете в битието, в една жизнена епоха, в която не може още да се говори за свобода, доколкото се взима под внимание земния импулс.
към текста >>
И във времето, което с
лед
ва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него.
Но има и друг вид срещи с хора. Там не се появяват такива усещания. Тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да чувстваме в душата си някаква симпатия или антипатия към тях. Хората ни интересуват. Ние се чувстваме принудени да разберем, дали те са добри или лоши, благосклонни или недоброжелателни, дали имат някакви способности или нямат.
И във времето, което следва едно такова запознанство - да кажем, че сме срещнали някой, който също познава този човек, с когото ние сме се запознали и заговорим за същия човек - се вижда, че ние се чувстваме подтикнати да разговаряме за него.
Ние се осведомяваме кой е той, какво прави в живота и т.н.; ние се интересуваме за негова външност. При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек. Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент. И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него.
към текста >>
Точно когато съвсем ясно и определено се изпитва такова нещо и когато е възможно духовнонаучното изс
лед
ване да освети нещо подобно, то ще намери усещането за оправдано чрез това, което самото то може да каже за една формирана в миналото карма.
При хората от първия вид може да се случи, когато срещнем някой наш познат, който също го познава, да ни стане напълно неприятно, когато той започне да говори за него. Ние съвсем не искаме да говорим за този човек. Когато нещо такова се случи в живота - а духовнонаучните методи се опитват да проникнат зад такива тайни, - когато в известен смисъл ние изпитаме необяснима симпатия или антипатия при запознаването си с даден човек, се установява, че с този човек по някакъв начин сме били кармически свързани в миналото и че това, което сме изживяли заедно с него, вече през целия ни земен живот всъщност ни е водило да го срещнем в един определен момент. И това, което сме имали заедно с него в миналото, то формира нашите чувства, оформя нашите усещания към него. И определящите са тези усещания, тези чувства, а не дали той е хубав или грозен, дали е благосклонен или злонамерен човек.
Точно когато съвсем ясно и определено се изпитва такова нещо и когато е възможно духовнонаучното изследване да освети нещо подобно, то ще намери усещането за оправдано чрез това, което самото то може да каже за една формирана в миналото карма.
И ние ще намерим потвърждение на това, което казвам още чрез някои други факти.
към текста >>
Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване с
лед
смъртта ще пог
лед
нем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения.
Да, дори се случва да имаме с тях много общи занимания. Животът ни поставя до тях, но ние не ги сънуваме. Не можем да ги сънуваме, сънища не се появяват. Ние сме свързани с тях само през този земен живот и връзката най-напред се създава чрез това, което обвързва душевно-духовната същност на човека с физическото и с етерното. И понеже физическото и етерното тяло взимат участие в нашия интерес, който е свързан предимно с външната физиономия и външните действия, а това физическо и етерно тяло остават да лежат в леглото през нощта, докато духовно-душевната същност се отделя, затова не можем да сънуваме такива хора.
Тук духовната наука отново ни показва, че там действа кармата, но тя действа така, че кармата сега се създава, че едва от духовното изживяване след смъртта ще погледнем към този земен живот и ще можем да си кажем, че в него са започнали нови кармически отношения.
Тук навлизаме в една бъдеща карма.
към текста >>
Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за с
лед
ващия земен живот.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически.
Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така.
към текста >>
Какви са тогава общо взето пос
лед
иците за земния живот на човека?
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека?
От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
От това общо взето с
лед
ва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през с
лед
ващия земен живот отново ще се стремят един към друг.
Ние видяхме, как бива изтъкана тази карма, как дълго време върху изграждането на тази карма работи това, което ние преживяваме заедно с висшите духовни същества между смъртта и едно ново раждане. Но когато премислите какво беше казано във връзка със закономерността на кармата, тогава ще трябва да си кажете, че хората се свързват чрез земния живот. Онова, което ги довежда един до друг в земния живот, ги обвързва кармически. Тогава те заедно изминават живота между смъртта и едно ново радане, точно там заедно с висшите същества те изграждат своята карма за следващия земен живот. Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека?
От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг.
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане. Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също.
към текста >>
Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, с
лед
като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане.
Какви са тогава общо взето последиците за земния живот на човека? От това общо взето следва, че хората, които през един земен живот са заедно, понеже точно там се заражда кармата, през следващия земен живот отново ще се стремят един към друг. Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така.
Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане.
Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също. И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята. Това е и правилото. По правило ние не се срещаме с хора на Земята, които в миналото са били инкарнирани в различно от нашето време.
към текста >>
И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това с
лед
ва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята.
Там отново ще се зародят кармически взаимовръзки, те отново ще преминат през живота между смъртта и новото раждане - това ще ги обвърже още по-здраво - за да потърсят отново един общ земен живот. И там се появява особеното, че в течение на земното развитие хората всъщност живеят заедно в групи. Наистина е така. Когато това се разглежда схематично, изглежда така: Времето тече, една определена група от хора, които заедно живеят в определена епоха и са кармически свързани, отново се появява на Земята, след като е преминала през живота между смъртта и едно ново раждане. Друга човешка група, в която хората също са свързани кармически, отново се появява на Земята, трета също.
И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това следва, че повечето земни хора всъщност се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че кармически особено свързаните хора на групи преминават през развитието на човечеството и винаги отново, и отново се срещат на Земята.
Това е и правилото. По правило ние не се срещаме с хора на Земята, които в миналото са били инкарнирани в различно от нашето време.
към текста >>
Външно пог
лед
нато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого.
Виждате ли, човек научава това, когато чрез духовното разглеждане на света наистина проникне в събитията на човешките взаимовръзки. Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение. Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте. Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте.
Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого.
Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата. Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима. Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие. И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте!
към текста >>
Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разг
лед
ат нещата.
Когато само непредубедено се помисли за живота, вече се стига дотам, да се намери потвърждение за тези неща, които се казаха въз основа на духовното наблюдение. Както знаете, дълги години през моята младост аз се занимавах с Гьоте. Понеже духовната работа върху Гьоте ми беше дълбоко присърце, често трябваше да се запитвам, какво би било, ако бих бил съвременик на Гьоте. Външно погледнато такова нещо би трябвало да изглежда прелестно за някого. Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори?
Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата.
Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима. Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие. И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте! Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова. Аз знам, че с това е казано твърде много, но това е факт.
към текста >>
Само когато се обхване с пог
лед
конкретното отношение към него, каквото човек има като роден с
лед
него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, с
лед
ователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова.
Ако някой обича Гьоте, ако се е занимавал с радост с това, което той е сътворил, ако една част от своя живот някой е посветил на това да го обясни, да го интерпретира, не би ли дошла мисълтта, колко прелестно би било, ако той живее във Ваймар, където Гьоте се разхожда нагоре надолу и някога го срещне, а може би и го заговори? Но това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага се коригира, когато точно се разгледат нещата. Най-малкото аз си казвах: Мисълта, да живея по едно и също време с Гьоте, всъщност би била напълно непоносима. Защото Гьоте точно затова ми е станал особено скъп, защото всичко, което той е оставил беше там, защото известно време той беше действал тук и човек отново можеше да го потърси в духовните пра дълбини на световното развитие. И това е така: Не би могло да се понесе, да се живее едновременно с Гьоте!
Само когато се обхване с поглед конкретното отношение към него, каквото човек има като роден след него и когато тогава се премине към по-фините душевни взаимовръзки точно в един такъв случай, където се докосва една личност, с която човек не живее по едно и също време, следователно с някого с когото жизнената карма не го свързва непосредствено, а където са налице оплетени кармични отношения, там духовното разглеждане тогава показва: - че ако някой би живял едновременно с една такава личност, тя би въздействала върху душата му като отрова.
Аз знам, че с това е казано твърде много, но това е факт. Човек изобщо не би могъл да дойде на себе си, ако би бил съвременик на тази личност.
към текста >>
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря пог
лед
ът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот.
Също и общо взето, точно чрез такова разглеждане се изостря погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешните взаимни връзки в човешкия живот.
Човек повече не говори само неопределено наоколо. Той съвсем не се изкушава да започне с общо познатите фрази: «Ах, защо не съм живял тогава! » Когато бъде истински обяснена, кармата, така да се каже укрепва човека в неговите жизнени условия, поставя го на дадено място, където той живее със своето земно битие. С това обаче се показва истинският съдбоносен характер на кармата. Той изпъква, когато започнем да мислим защо ние сме пристъпили в земния живот точно в едно определено време.
към текста >>
Това, което разг
лед
ах е правилото, но в духа всичко е индивидуално.
Това, което разгледах е правилото, но в духа всичко е индивидуално.
Правилата имат своето значение, но не така, че да ги схващаме като принципи. Който е любител на принципи, който приема правилата така, че те не бива да имат изключения, той всъщност никога не може да навлезе в духовния свят. Защото в духовния свят всичко е различно от физическия свят. Дори и най-простите неща в духовния свят са различни от тези във физическия свят. За това искам да ви дам един пример.
към текста >>
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и с
лед
това.
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот. Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1].
Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това.
Беше ми много интересно да проследя неговата карма. Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност.
към текста >>
Беше ми много интересно да прос
лед
я неговата карма.
Моля за извинение, че примерите са от собствения ми живот. Но как могат по-добре да се опознаят точно примерите, които се отнасят към такива неща, ако не са взети от собствения живот? В него човек стои със своята индивидуалност. В описанието на моя жизнен път аз описах моя учител по геометрия[1]. Този учител по геометрия ми беше извънредно близък, не само докато бях негов ученик, а също и след това.
Беше ми много интересно да проследя неговата карма.
Точно към геометрията аз имах, както се казва, слабост. Още деветгодишен имах щастието да получа от моя учител, който далеч не ме смяташе още узрял за това, един учебник по геометрия. Да мога да узная, че сумата от трите ъгъла на един триъгълник е 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо през деветата ми година. Но аз по-късно станах ученик на този учител по геметрия, който наистина беше една забележителна личност. Аз бях дванадесетгодишен, когато започнах да уча при него и останах там в продължение на седем години.
към текста >>
Но когато човек иска да изс
лед
ва кармата, наистина е така, че той изобщо не може да я изс
лед
ва, ако първо разглежда набиващите се в очи жизнени отношения.
По-късно видях - понеже той запалваше интереса ми, - че не можех да направя всъщност нищо, освен да мисля за взаимовръзките на неговия живот.
Но когато човек иска да изследва кармата, наистина е така, че той изобщо не може да я изследва, ако първо разглежда набиващите се в очи жизнени отношения.
Ако бях взел под внимание, че той беше отличен учител по геометрия, или това, което той можеше да покаже, аз сигурно никога не бих достигнал до същността на неговата карма. Но върху мен правеше силно впечатление, че той имаше сакат крак. Единият му крак беше по-къс от другия.
към текста >>
Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, с
лед
това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим.
Предишният живот на Байрон никак не приличаше на живота на Байрон през деветнадесето столетие. Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба.
Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим.
Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него. След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен. На върха на колоната била поставена Аполонова статуя, но тя изобразявала самия кайзер Константин.
към текста >>
С
лед
като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен.
Предишният живот на моя учител не е подобен на живота му през деветнадесето столетие, но и двамата имаха много интимно изградена едновременна съдба. Когато били жители на европейския Изток, те узнали за онази забележителна легенда, която гласи, че някога скъпоценността Паладиумът, който - като притежаващ вълшебната сила за мощта на Троя - беше скрит в Троя и беше обожаван, след това беше пренесен през Африка в Рим, беше останал дълго в Рим и когато кайзер Константин основава Константинопол, с големи жертви и с невероятни церемонии поръчва да се донесе в Константинопол и да се зарови в Земята Паладиумът, който бил подпомагал първо мощта на Троя, после на Рим, за да се утвърди властта на Константин на мястото на Рим. Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него.
След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен.
На върха на колоната била поставена Аполонова статуя, но тя изобразявала самия кайзер Константин. След това той наредил да се донесе от Ориента парче от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, което било скрито в статуята, а с пирони от кръста, които наредил да оформят като лъчи, обградили главата на Аполон. Така според него върху колоната бил застанал Константин и блестял в лъчите, изковани от пироните на Христовия кръст. В по-късни времена се роди нова легенда за Паладиума и тя даже беше отразена в завещанието на Петър Велики[2]. Тя гласеше, че този Паладиум трябва да бъде пренесен от хора на Изтока в главния град на Изтока и че някога ще бъде основана славянската мощ на Изтока с помощта на вълшебната сила на този Паладиум, ако той бъде заровен по на Изток или на Север от Константинопол и че чрез това мощта ще премине при славяните, както някога с този Паладиум е била свързана мощта на Троя, на Рим и на Константинопол.
към текста >>
С
лед
това той наредил да се донесе от Ориента парче от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, което било скрито в статуята, а с пирони от кръста, които наредил да оформят като лъчи, обградили главата на Аполон.
Разказва се и до известна степен е истина, че високомерието на кайзер Константин довежда Паладиума от Рим в Константинопол, че той заповядал да се донесе от Рим една могъща тежка колона и да се постави на мястото, където закопали Паладиума, че тогава накарал да се постави една приличаща на Аполон статуя. Било е много трудно да се донесе колоната в Константинопол и да се постави на площада, защото е трябвало да се построи един железен релсов път. Колоната, която някога била донесена от Египет в Рим била толкова тежка, че всеки път, по който тя била карана, потъвал и ставало опасно да се мине по него. След като тя била изправена, в нейната основа Паладиумът бил скрит и с това добре запазен. На върха на колоната била поставена Аполонова статуя, но тя изобразявала самия кайзер Константин.
След това той наредил да се донесе от Ориента парче от кръста, на който е бил разпънат Исус Христос, което било скрито в статуята, а с пирони от кръста, които наредил да оформят като лъчи, обградили главата на Аполон.
Така според него върху колоната бил застанал Константин и блестял в лъчите, изковани от пироните на Христовия кръст. В по-късни времена се роди нова легенда за Паладиума и тя даже беше отразена в завещанието на Петър Велики[2]. Тя гласеше, че този Паладиум трябва да бъде пренесен от хора на Изтока в главния град на Изтока и че някога ще бъде основана славянската мощ на Изтока с помощта на вълшебната сила на този Паладиум, ако той бъде заровен по на Изток или на Север от Константинопол и че чрез това мощта ще премине при славяните, както някога с този Паладиум е била свързана мощта на Троя, на Рим и на Константинопол. В такива неща са залегнали дълбоки истини, макар че се представят като легенда.
към текста >>
С
лед
ователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност.
Аз пристигнах в Грац за антропософската лекция, отворих адресната книга, исках съвсем определено да го потърся. Това не можа да стане, понеже непрекъснато имах посещения, бях задържан и не можах да говоря с него частно. Той остана за мен една личност, която беше поставена в моя живот като една сянка, въпреки, че аз много го обичах. Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя. Той вече беше починал.
Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност.
Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник. Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои. Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече.
към текста >>
Той стоеше в пос
лед
ния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои.
Когато пак дойдох в Грац, отново исках да го посетя. Той вече беше починал. Следователно, остана си това, че аз стоях срещу една личност, която, въпреки че ми беше така близка, беше останала за мен като прочетена в една книга, като една принадлежаща към съвсем други епохи личност. Аз бях негов съвременник, но не бях свързан с него кармически. В нито една от неговите предишни инкарнации той не е бил мой съвременник.
Той стоеше в последния си живот съвсем очевидно извън живеещите тогава кармични групи, в които всъщност би трябвало да стои.
Но и другият ми показа, че той не е поставен другояче в тези групи, защото той беше отпаднал от инкарнационната поредица, в която някога беше стоял, понеже вече не беше свързан точно с тази индивидуалност, с която първо беше свързан. Така че Байрон и той не бяха се срещнали повече. Аз ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действа кармата и как, когато дълбоко се разглежда живота, точно при изживявания, които се представят като загадка - а живота навсякъде се представя като загадка, - може наистина да се види тайнственото чудно тъкане на кармата. Но също както човек може да има съвременници, които му изглеждат като сянка, понеже са поставени извън тяхната кармична редица, от друга страна се забелязва, как повечето хора са поставени в своята епоха по определена силна вътрешна необходимост. Точно това често се вижда при исторически личности.
към текста >>
Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм прос
лед
ил кармично.
Бих искал и тук да ви покажа един пример. Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот.
Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично.
В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи.
към текста >>
В течение на кармичното изс
лед
ване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изс
лед
ване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше.
Бих искал и тук да ви покажа един пример. Достатъчно известен е станал италианският борец за свобода Гарибалди - един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично.
В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше.
Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот. Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи. Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа.
към текста >>
Нужно е да се разг
лед
ат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи.
Като личност Гарибалди ми беше точно толкова малко симпатичен, колкото онзи, който споменах вчера и който съм проследил кармично. В течение на кармичното изследване той постепенно ми стана по-симпатичен, защото преди кармичното изследване, при него намирах нещо неестествено, изпълнено с фрази, което самият той съвсем не беше. Но във всеки случай тази личност макар и да въздействаше така практически, така радикално политическо-практически в живота, от своя страна, когато човек я наблюдава, тя така забележително се изключва от живота - като че ли е живяла в един измислен свят и като че ли се е носела малко над Земята. Колкото и да беше практичен, Гарибалди беше също и идеалист. Това се вижда и в неговия външен живот.
Нужно е да се разгледат само някои характерни черти на живота на Гарибалди и това веднага ще се забележи.
Понеже остава малко време, искам само накратко да разкажа. Не е обичайно за един човек по такъв смел и авантюристичен начин за тогавашното време, първата половина на деветнадесето столетие, когато Адрия беше толкова несигурна - Гарибалди е роден през 1807 – неколкократно да кръстосва Адриатическо море, отново да попада в ръцете на пирати, да преживява големи авантюри, отново да се освобождава. Това още е възможно, това се случва и с други, но не с всеки се случва да се намира извън обичайния живот, да не чете вестници и да се случи така, че когато за първи път наистина прочита вестник, в него да прочете собствената си смъртна присъда! Това се е случило. Той се завърнал от някакво морско приключение и без да знае, бил обвинен, че бил взел участие в някакви политически заговори.
към текста >>
Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той г
лед
ал през далеког
лед
а към сушата.
Но и други случаи в живота му са още по забележителни.
Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата.
Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж.
към текста >>
Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далеког
лед
а!
Но и други случаи в живота му са още по забележителни. Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата.
Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа!
Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа!
към текста >>
Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далеког
лед
.
Но и други случаи в живота му са още по забележителни. Така например се случва, че когато се е намирал на кораба в морето и се приближавал към брега, за да вземе участие в борбата за свобода в една чужда страна, той гледал през далекогледа към сушата. Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби!
Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед.
Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж. Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа! Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили.
към текста >>
Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв пог
лед
през далеког
лед
а!
Това, което видял, била една много мила млада дама и Гарибалди се влюбил в нея през далекогледа! Това наистина не е обичайният начин човек да се влюби! Хора, които стоят здраво в живота, не се влюбват през далекоглед. Той обаче наистина се влюбил и отправил кораба в тази посока. Когато пристигнал, любимата не била повече там, но там стоял един мъж.
Той му предложил да го покани на обяд и виж ти, това бил бащата на дамата, в която той се влюбил от пръв поглед през далекогледа!
Той могъл веднага да вземе участие в гощавката, на която дамата присъствала. Той говорил само италиански, а тя само португалски, но те се разбрали чрез езика на сърцето и се сгодили. Това било един взаимен живот, който насърчавал геройството на жената. В неговите военни походи тя истински героично го придружавала. И не се случва непременно често, че в отсъствие на съпруга, отдалечен на няколко мили, се ражда първото дете.
към текста >>
С
лед
десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Жената трябвало да потърси съпруга си на бойното поле, минавайки през ужасни премеждия. Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт.
След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и с
лед
това те се разделили.
Тя завързала с въже около врата си детето, за да го топли на гърдите си и минавайки през всичко възможно търсила мъжа си, за който чула, че бил убит. Тя го намерила още жив. Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите.
Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили.
Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора. Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
Аз бях заинтересован да прос
лед
я един такъв живот.
Това е било една изключителна връзка. Тя умира, както е известно на тези, които познават биографията на Гарибалди, преди неговата смърт. След десет години, както се случва в живота, той повторно се сгодил и оженил за една дама по съвсем обикновения граждански обичай, както също се прави най-често между филистерите. Този брак, който бил сключен правилно по обичайния начин, продължил само един ден и след това те се разделили. Както виждате той е бил свързан със земния живот по по-различен начин, отколкото другите хора.
Аз бях заинтересован да проследя един такъв живот.
към текста >>
И той беше този, който въпреки неговите републикански възг
лед
и подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия.
Когато го разглеждах, бях отведен отново в областта на ирландските мистерии. Също и този Гарибалди е една душа, в която се крие една индивидуалност, минала през мистериите на Хиберния и докато до известна степен той е бил един вид ирландски посветен, се е преселил на Изток, дори в областта на Райн, където е действал заедно с други. Но в живота на Гарибалди особено ме интересуваше кармично това, че в негово лице пред нас застава една личност, чийто живот трудно може да се обясни. Защото в известен смисъл Гарибалди е самата истина. Според цялата своя дълбока душевност, според своята душевна нагласа, той беше републиканец.
И той беше този, който въпреки неговите републикански възгледи подпомогна Виктор Емануел да стане цар на Италия.
Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно. Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия? Прочетете това в историята. Без Гарибалди никога нямаше да има италианско царство.
към текста >>
Може да отидете още по-надалеч и ще намерите, че Гарибалди е свързан и с други личности, които не споделят неговите вътрешни възг
лед
и.
Той подпомагаше монархията в лицето на личността на Виктор Емануел. Това първоначално изглежда невероятно. Как е възможно този републиканец да направи Виктор Емануел цар на Италия? Прочетете това в историята. Без Гарибалди никога нямаше да има италианско царство.
Може да отидете още по-надалеч и ще намерите, че Гарибалди е свързан и с други личности, които не споделят неговите вътрешни възгледи.
Това са Кавур и Масини - съвсем друго устроени характери. Масини, идеалистът, който не докосва практическото, Гарибалди навсякъде практическият военен държавник и въпреки това като че ли носещ се над земното и Кавур, хитрият умен политик. Как тези хора пасват заедно? Това е въпросът. Точно тук се показа нещо, което искам да ви покажа като нещо характерно за кармата.
към текста >>
Тук се показва, че тези трима други хора са с
лед
вали индивидуалността на Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен.
Това са Кавур и Масини - съвсем друго устроени характери. Масини, идеалистът, който не докосва практическото, Гарибалди навсякъде практическият военен държавник и въпреки това като че ли носещ се над земното и Кавур, хитрият умен политик. Как тези хора пасват заедно? Това е въпросът. Точно тук се показа нещо, което искам да ви покажа като нещо характерно за кармата.
Тук се показва, че тези трима други хора са следвали индивидуалността на Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен.
Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и учител. Те повече не могат да се разделят, поне не през определени инкарнации. Там се изгражда една кармическа връзка и човек не може да се отдели. Сега настъпва особеното: Около 1807 година четиримата са родени отново. Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време.
към текста >>
Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, с
лед
ователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време.
Тук се показва, че тези трима други хора са следвали индивидуалността на Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен. Точно на ирландските мистерии е свойствено, че се получава една жизнено необходима връзка между ученици и учител. Те повече не могат да се разделят, поне не през определени инкарнации. Там се изгражда една кармическа връзка и човек не може да се отдели. Сега настъпва особеното: Около 1807 година четиримата са родени отново.
Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време.
Те се раждат по същото време в същата област на Италия. И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи. Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща.
към текста >>
И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възг
лед
и.
Те повече не могат да се разделят, поне не през определени инкарнации. Там се изгражда една кармическа връзка и човек не може да се отдели. Сега настъпва особеното: Около 1807 година четиримата са родени отново. Единият е роден в Генуа, двама в Турин, третият в Ница, следователно в една и съща земна област и приблизително по едно и също време. Те се раждат по същото време в същата област на Италия.
И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи.
Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща. Човешките взаимовръзки са тези, които действат в живота, а не абстрактното, което имаме чрез разума. Но как хора могат да са свързани в живота и като такива да могат да минават като сенки през живота, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
към текста >>
Но как хора могат да са свързани в живота и като такива да могат да минават като сенки през живота, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се прос
лед
и кармата точно в характерните случаи.
И тук се вижда, че тези, които принадлежат един към друг, отново биват събрани; те се срещат дори и да имат различни възгледи. Така че един такъв убеден републиканец като Гарибалди привързва към себе си съвсем различно устроения Виктор Емануел и човешката свързаност означава за него повече от така наречените убеждения. Аз давам този пример, за да видите, какво значение има човешката принадлежност, когато е кармически основана. Тук някой може да счита за истина това, друг онова; кармичната принадлежност е по-силно свързваща. Човешките взаимовръзки са тези, които действат в живота, а не абстрактното, което имаме чрез разума.
Но как хора могат да са свързани в живота и като такива да могат да минават като сенки през живота, когато са извадени от тяхната кармична поредица, това се показва едва тогава, когато се проследи кармата точно в характерните случаи.
към текста >>
16.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 12. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разг
лед
а своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
Нека днес да се насочим към събитията в душевния живот, които могат да ни доведат близо до такова самонаблюдение, при което в известна степен като един вид далечна светкавица в живота може да се покаже личната карма, личната съдба. Когато повече или по-малко повърхностно наблюдаваме нашия душевен живот, ние наистина първо виждаме, че в този душевен живот ясни и отчетливи, - когато сме напълно будни, - са само сетивните възприятия и мислите, които изграждаме за тези сетивни възприятия. В сетивните възприятия и в мислите, които изграждаме за тях, всъщност се изчерпва това, в което нашето обикновено съзнание е напълно будно. Освен този мисловен живот и сетивните възприятия, сетивно-възприемащия живот, ние първоначално всъщност имаме само нашия чувствен живот. Но забележете колко неопределено ни изпълва този чувствен живот, как ние всъщност не сме с ясно и будно съзнание в нашия чувствен живот.
И който непредубедено може да сравнява нещата в живота, когато разгледа своите чувства, той ще трябва да си каже, че в сравнение с мислите всичко тук е съвсем неопределено.
Но чувственият живот ние е по-близък, лично по-близък от мисловния ни живот, но той е неопределен както в начина по който протича, така също и, бих казал, в претенциите, които има. При нашите мисли няма така лесно да позволим своеволно да се отклоним от мислите на другите хора, когато се налага да се помисли за нещо, което трябва да бъде вярно. Ние можем да имаме неопределени усещания, но нашите мисли, нашите сетивни възприятия трябва да са в съзвучие с тези на другите хора. Това не изглежда да е така при нашите чувства. Ние напълно си даваме дори правото да чувстваме по един интимен личен начин.
към текста >>
Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем б
лед
и, много по-б
лед
и, много по-неопределени от възприятията на настоящето.
Само че има нещо, което също и когато сме будни, постоянно изплува от дълбините на душата ни. Това са спомените. Ние мислим за настоящето. Това настояще прави определено впечатление върху нас. Но в този земен живот вътре в това настояще непрекъснато звучи миналото под формата на мисли и спомени, под формата на спомнящи си мисли.
Вие знаете, че тези мисли-спомени са съвсем бледи, много по-бледи, много по-неопределени от възприятията на настоящето.
Но те се издигат нагоре, намесват се в това, което представлява нашият обикновен дневен живот. И когато си спомняме за това, което сме прекарали в живота, в тези спомени виждаме, че нашият душевен живот, както той се съдържа в нас, отново изплува нагоре. Ние чувстваме, че в този земен живот в действителност ние сме това, за което можем да си спомним. Вие трябва само да си представите, какво ще стане от един човек, когато той не може да си спомни някоя епоха от своя живот, когато за един период от време изчезнат неговите спомени. Можем да срещнем такива хора.
към текста >>
Точно когато се разг
лед
а един такъв случй, лесно се разбира, защо човек върши нещо в определен момент.
Точно когато се разгледа един такъв случй, лесно се разбира, защо човек върши нещо в определен момент.
Не поради това, че някой бива принуден от настоящето, а понеже първо е преживял това-онова в земното минало. Какво мислите, че бихте направили, ако не изхождате от спомените? Човекът е много по-зависим от тези спомени, отколкото предполага. Но този мъж един ден имал нещастието, да изгуби паметта си и сега той се водел само от това, което му давали неговите настоящи импулси, не от това, което са му давали спомените. Веднъж той се облякъл и напуснал семейството си, с което го свързвали спомените му, които угаснали.
към текста >>
Той бил отдаден на настоящето и така слязал на пос
лед
ната спирка.
Той се облякъл, отишъл на гарата, купил си билет за някаква далечна спирка. Това, за което в момента е мислил, му е било напълно ясно. Той се качил на влака и потеглил. Но споменът за това, което вече е бил изживял, постоянно угасвал в него, угаснал и споменът, че си е купил билет. Налице винаги било настоящето, спомените болестно се изтривали.
Той бил отдаден на настоящето и така слязал на последната спирка.
Сега се намирал там, могъл е да го узнае от разписанието. Това, което вече е било преминало в навика, което не било вече спомен - способността за четене, - му било останало, само спомените угаснали. Той слязъл. Взел си билет за друга гара. И така пътувал из света, без всъщност да е бил на себе си.
към текста >>
Ние трябва категорично да осъзнаем това, което описах през тези дни, че всъщност през първите години на нашето земно съществуваме ние нас
лед
яваме нашето субстанциално физическо тяло от родителите си.
Е, как изглеждат в нас спомените? Те са душевни. Тези спомени са душевни в нас, но в целия човек те не са само душевни, а са тук също и по един друг начин. Само духовно-душевни са те всъщност при човека, който е достигнал двадесет и първата, двадесет и втората година и продължава да живее нататък. Преди това спомените не действат само душевно.
Ние трябва категорично да осъзнаем това, което описах през тези дни, че всъщност през първите години на нашето земно съществуваме ние наследяваме нашето субстанциално физическо тяло от родителите си.
При смяната на зъбите не само се отхвърлят млечните зъби, - това е само последниият акт в отхвърлянето, - отхвърлено бива цялото първо тяло. Второто тяло, което имаме до половата зрялост, него ние изграждаме от нашата духовно-душевна същност, както сме я донесли, когато сме слезли от духовния свят във физическото съществуване. Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим. Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика!
към текста >>
При смяната на зъбите не само се отхвърлят млечните зъби, - това е само пос
лед
ниият акт в отхвърлянето, - отхвърлено бива цялото първо тяло.
Те са душевни. Тези спомени са душевни в нас, но в целия човек те не са само душевни, а са тук също и по един друг начин. Само духовно-душевни са те всъщност при човека, който е достигнал двадесет и първата, двадесет и втората година и продължава да живее нататък. Преди това спомените не действат само душевно. Ние трябва категорично да осъзнаем това, което описах през тези дни, че всъщност през първите години на нашето земно съществуваме ние наследяваме нашето субстанциално физическо тяло от родителите си.
При смяната на зъбите не само се отхвърлят млечните зъби, - това е само последниият акт в отхвърлянето, - отхвърлено бива цялото първо тяло.
Второто тяло, което имаме до половата зрялост, него ние изграждаме от нашата духовно-душевна същност, както сме я донесли, когато сме слезли от духовния свят във физическото съществуване. Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим. Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика! Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години.
към текста >>
Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които с
лед
ват първите три до смяната на зъбите.
Но ние сме възприели множество впечатления от това, което ни заобикаля през времето между раждането и смяната на зъбите. Ние сме били отдадени на всичко това, което се е вляло в нас чрез това, че сме се научили да говорим. Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика! Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни.
Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите.
От определен момент това остава като един вид неопределен спомен. Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно. Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно.
към текста >>
Но помислете само колко са изб
лед
нели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно.
Помислете колко невероятно величествено е това, което тук навлиза в нас с езика! Който наблюдава това непредубедено, сигурно ще даде право на Жан Пол[1], който е казал, че напълно ясно съзнава, че в първите три години от живота си е научил повече, отколкото в трите академични години. Какво означава всъщност това, човек напълно може да си изясни. Защото ако и днес академичните години да са увеличени до пет или шест - предполага се, че не понеже през тях се учи особено много, а понеже твърде малко се научава, - човек научава само още една съвсем малка част в сравнение с това, което е възприел в себе си по отношение на човешката си същност през първите три години от живота си и в годините, които следват първите три до смяната на зъбите. От определен момент това остава като един вид неопределен спомен.
Но помислете само колко са избледнели и неопределени тези спомени за първите седем години от нашия живот, насреща на това, което е по-късно.
Опитайте се веднъж да сравните: Понякога това, което излиза нагоре са като ератически, блуждаещи блокове на паметта, без взаимна връзка. Но защо? Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите.
към текста >>
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, пог
лед
а, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Да, онова, което вие възприемате през първите седем години, то има да върши още нещо съвсем друго, от възприетото по-късно. Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни.
Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем пос
лед
ователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние г
лед
аме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като б
лед
и спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
Каквото възприемате през първите седем години от живота си интензивно работи върху пластичното изграждане на вашия мозък, то навлиза навътре във вашия организъм. И има голяма разлика между относително необразования мозък, какъвто притежаваме, когато пристъпим в земното битие и добре изработения, който имаме, когато преминаваме във времето на смяната на зъбите. И от мозъка то преминава вътре в цялото останало тяло. В действителност е нещо величествено, как този вътрешен художник - който ние донасяме долу от предземното ни битие и внасяме в нашето физическо тяло, - работи през първите седем години от живота ни. Вижте, когато ние започнем да се учим сега да четем – не само да можем да четем буквите на това, което навлиза в едно дете - ще видим един чудесен феномен как през първите детски дни, където всичко е така неопределено, в едно дете навлиза нещо, което оформя израза на лицето, погледа, мимиките, движението на ръцете и т.н.. Когато виждаме как там навлиза това, което детето възприема като впечатления, как то чудесно се одухотворява, какво става с детето, това принадлежи към най-великото, каквото човек може да наблюдава - детето да се одухотвори през първите седем години от живота му.
Когато така наблюдаваме това изграждане на детската физиономия или на детските жестове от раждането до смяната на зъбите, наблюдаваме го като го прочитаме, за да можем да го разгадаем, както разгадаваме нещо от една книга, четейки буквите; когато можем така да свържем последователните форми на жестовете, на лицето, както можем да свързваме буквите в една дума, така че да можем да прочетем думата, тогава ние гледаме работещия мозък, но от своя страна подбуден в своята работа от възприятията, които се изграждат само като бледи спомени, понеже там трябва пластически да се работи върху мозъка и с това върху физиономията.
към текста >>
Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има пог
лед
за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато с
лед
ователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм.
И когато от смяната на зъбите животът продължава по-нататък до половата зрялост, тогава това, което работи върху човека, повече или по-малко се скрива. Все още се работи, както казах, работи се до началото на двадесет и първата година върху отпечатването и изграждането, върху извайването на организма, но от седемте години нататък по-малко се работи от преди върху тялото на човека, а от половата зрялост до началото на двадесет и първата година се работи още по-малко. Затова обаче може да настъпи нещо друго.
Когато в своята душевност човек изобщо има сетиво за такова човешко наблюдение и остави това сетиво да узрява, виждайки това чудесно явление, каквото е разгръщането на физиономията на детето от месец на месец, от година на година, именно когато той има поглед за това, което се разкрива в жестовете на детето, как от не овладяните движения произлизат чудесните одухотворени движения на крайниците, - когато следователно се развие едно фино наблюдение за всичко това, тогава е възможно това съзерцание да се задълбочи и в душата си човек получава един фин душевен сетивен организъм.
Човек тогава има възможност, Тогава при едно дете, което се развива между седмата и четиринадесетата година, между смяната на зъбите и половата зрялост, което не развива повече по един рязък начин своята физиономия и своите жестове, а показва това развитие още в една по-забулена форма, - когато застане срещу детето, човек има тогава възможност чрез едно вътрешно чувство, което е така сигурно, както едно душевно око, да види как по един тайнствен начин то изгражда по-нататък своето тяло. И въз основа на наблюдението на това изграждане на тялото между седмата и четиринадесетата година може да се развие сетивото за съзерцанието на преживяното преди земното съществуване, на живота, който човек е прекарал между смъртта и едно ново раждане, преди да е слязъл в това земно битие.
към текста >>
- Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в ог
лед
ален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия.
Виждате ли, ние трябва отново да достигнем до такива неща. По отношение на детето през неговите първи седем години от живота му ние трябва да можем да си кажем: - Ти човек, около теб не е само природата, която се разкрива в сетивни проявления. Във всичко това, което се разкрива пред сетивните възприятия в багри и във форми, във всичко това живее духът.
- Чудесно е да виждаме говорещия във всичко това дух и тогава да го възприемем, рефлектиран като в огледален образ в начина, по който едно дете все по-духовно и по-духовно изгражда своята физиономия.
Когато това се извърши с правилното вътрешно задълбочаване и с известно благоговение към живота и винаги отново може да се раздвижва в душата, от това благоговеене пред живота на детето между седмата и четиринадесетата година пред нас ще се разкрие, как вътре в човека, когато той се намира тук на Земята, действа неговото предземно битие от смъртта до едно ново раждане. И тогава духовно ще почувстваме това външно телесно развитие на човека, ще почувстваме, че вътре вече не твори това, което се намира в земното обкръжение, а че сега в изграждането на човека твори вторият физически организъм, който ние сами си изграждаме по модела на първия. Това може да бъде нещо велико в живота. А наблюдението над самия човек, ще трябва да се изучава от човечеството. Тогава животът ще достигне до такова задълбочаване, без което по-нататъшният напредък на цивилизацията просто не ще бъде повече възможен.
към текста >>
Тогава от самото човешко развитие ще можем да пог
лед
нем към предземния живот.
Ние вече съвсем не достигаме до такива фини наблюдения, каквито сега описах. Поради това хората днес се разминават. Човекът изучава нещо за животните, за растенията и минералите, но за детайлите в човешкото развитие той абсолютно нищо не учи. Целият душевен живот трябва да става все по-интимен, трябва да става вътрешно по-деликатен и по-нежен, тогава отново ще можем да възприемем нещо от този живот. И тогава?
Тогава от самото човешко развитие ще можем да погледнем към предземния живот.
към текста >>
Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека с
лед
половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек.
По-късно идва това, което се присъединява към половата зрялост, идват годините между половата зрялост и двадесет и първата, двадесет и втората година. Да, какво ни разкрива там човекът? За обикновеното съзнание той ни разкрива цялото преобразяване на своя живот в сравнение с преди, но всъщност по един груб начин. Ние говорим за хлапашките години, за годините на хлапашките лудории и с това загатваме, че осъзнаваме, как в живота настъпва една промяна. Човекът изважда своя вътрешен живот повече навън.
Но когато си усвоим едно внимателно, деликатно чувство за наблюдението на първите две жизнени епохи, това, което се проявява от човека след половата зрялост, ще ни изглежда като един втори човек, наистина като един втори човек.
Това се вижда даже и през физическия човек, както той стои видимо пред нас; и това, което се проявява в глупости, но и в някои хубави неща, ни изглежда като един втори, подобен на облак човек в човека. Ние се нуждаем от наблюдението на този втори облакообразен човек в човека. Днес навсякъде се поставя въпросът за този втори човек. Но нашата цивилизация не дава отговор на това.
към текста >>
И понеже младежката душевност е особено възприемчива, в края на века в младежките души се появява един неопределен копнеж по-точно да опознаят човека, да го разг
лед
ат по-интимно.
С поврата на времето между деветнадесето и двадесето столетие се случи извънредно много в духовно-физическото развитие на Земята. Това старите ориенталци го предчувстваха и говореха, че Кали Юга, мрачното време изтича с края на деветнадесето столетие и започва една светла епоха. Тя вече започна, само че хората не го знаят, понеже с тяхната душевност са заседнали още в деветнадесето столетие и представите в техните сърца и души продължават да вървят напред по навик. Но около нас вече е светло, прозрачна яснота. И ние имаме нужда само да се вслушаме в това, което иска да се прояви от духовния свят; ние можем да го доловим.
И понеже младежката душевност е особено възприемчива, в края на века в младежките души се появява един неопределен копнеж по-точно да опознаят човека, да го разгледат по-интимно.
Който е роден в тази епоха, около поврата на деветнадесето, двадесето столетие, чувства напълно инстинктивно: - Трябва много повече да се знае за човека, отколкото могат да кажат хората. - Човек живее и расте така и чувства инстинктивно, че трябва много повече да знае за човека, но никой не казва онова, което се очаква. - Човекът търси човека, прави се всичко възможно да се намери човека. На детето или на младия човек му става съвсем неуютно, когато застане пред тези, които са остарели, защото от тях се очакват да се научи нещо, а те нищо не знаеха за човека. Защото модерната цивилизация не може нищо да разкаже, не знае какво да каже за човешкия дух.
към текста >>
Да, те искат да опознаят този облакообразен човек, който се проявява там с
лед
половата зрялост, който живее в човека.
Младежките движения на двадесето столетие имат своя произход в това. Какво в края на краищата искат тези младежки движения?
Да, те искат да опознаят този облакообразен човек, който се проявява там след половата зрялост, който живее в човека.
Този човек искат те да обхванат! Какво всъщност представлява той? Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване? Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека? Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там?
към текста >>
Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, с
лед
половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека?
Какво в края на краищата искат тези младежки движения? Да, те искат да опознаят този облакообразен човек, който се проявява там след половата зрялост, който живее в човека. Този човек искат те да обхванат! Какво всъщност представлява той? Какво пристъпва в известна степен напред от това човешко тяло, което е видяно да се изгражда в собствената физиономия, в собствените жестове, при което може също да се почувства, как през втората жизнена епоха между смяната на зъбите и половата зрялост се изгражда това, което е имало предземно съществуване?
Кое се проявява сега като нещо съвсем чуждо, какво израства там от човека, когато той сега, след половата зрялост осъзнава своята свобода, отива при другите хора, търси връзки от един вътрешен импулс - този импулс, който е заложил в него необяснимия, необяснимия за другите вътрешен подтик, съвсем определен стремеж в душата на човека?
Какво представлява този човек, този втори човек, който се появява там? Той е онзи, който е живял през миналия земен живот и който сянкообразно сега се поставя в настоящия земен живот. Хората постепенно ще се научат да се съобразяват с кармата в това, което по специфичен начин се появява в човешкия живот през времето около половата зрялост. В мига от живота, когато човекът стане способен да възпроизведе едно подобно на себе си човешко същество, в него изплуват онези импулси на това, което е представлявал той в предишен земен живот. Но нещо трябва да се случи в човешката душевност, за да може да се прояви едно ясно изживяване за това, което сега ви описах.
към текста >>
Разг
лед
айте огромната разлика, която за обикновеното съзнание съществува между самолюбие и любов към другия.
Разгледайте огромната разлика, която за обикновеното съзнание съществува между самолюбие и любов към другия.
Всички хора доста добре разбират самолюбието, защото то им е така приятно! За това няма и съмнение. Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат. Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат. С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно.
към текста >>
Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разг
лед
а тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат.
Разгледайте огромната разлика, която за обикновеното съзнание съществува между самолюбие и любов към другия. Всички хора доста добре разбират самолюбието, защото то им е така приятно! За това няма и съмнение. Също и онези, които мислят, че съвсем не се обичат, всъщност се обичат.
Много малко хора, - при тях първо внимателно трябва да се разгледа тяхната карма, - много малко хора казват, че не се обичат.
С любовта към другите, това е вече нещо по-трудно. Тя сигурно може да бъде съвсем истинска, но въпреки това, много често е помътена от смесването със самолюбието. Човек обича другия, понеже той върши това или онова, понеже той е при него поради различни основания, които са тясно свързани със самолюбието. Но в живота може да се изучава и безкористната обич. Тя също съществува.
към текста >>
Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение с
лед
тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
Вие няма и да дойдете до едно обективно схващане на това, което в един човек пристъпва като един втори, облакообразен човек, когато той достигне половата зрялост. Но когато самолюбието стане познавателна сила, когато наистина любовта към самия себе си стане така обективна, че човек може да наблюдава себе си както другия, тогава се представя пътят, където първоначално поне предчувствайки може да се надникне в предишни земни животи. Това отново трябва да се свърже с такова наблюдение над човека, каквото ви характеризирах, при което се разкрива особеността на човека. Днес, от изтичането на Кали Юга насам всъщност вече се вижда стремежът в човечеството да разбере прераждането. Само че това не се казва точно така, понеже не се чувства така ясно.
Но помислете си, че когато например един съвсем честен член на днешното младежко движение веднъж така се събуди сутрин, че четвърт час съвсем интензивно пред съзнанието му застане всичко, което е преживял през нощта и се попита един такъв член на младежкото движение след тези петнадесет минути: - Какво всъщност е това, което искаш?
- тогава този член би казал: - Аз искам най-после да разбера целия човек, който е преминал през повтарящите се земни животи. Аз искам да зная какво от предишните степени на съществуването живее вътрешно в самия мен. Вие нищо не знаете за това. Вие нищо не ми казвате за него.
към текста >>
За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се прос
лед
ят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разг
лед
а и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата.
Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата.
За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата.
Затова в тези лекции свързвам историческите разглеждания с постепенното насочване към наблюдението на собствената карма на всеки отделен човек. Това е темата на тези лекции. До последната лекция ние искаме да достигнем толкова далеч в нашето разглеждане, че да получим ясна представа, как в себе си човек може да почувства своята собствена карма. Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разгледат нещата на фона на големите структури на световната история. Затова оставете ме също да приключа и тези разглеждания - при които първо исках да осветлим вътрешната душевност на човека, да осветлим същността на едно надеждно съвременно движение – и отново да поставя един световноисторически образ пред вас.
към текста >>
До пос
лед
ната лекция ние искаме да достигнем толкова далеч в нашето разглеждане, че да получим ясна представа, как в себе си човек може да почувства своята собствена карма.
Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата. За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата. Затова в тези лекции свързвам историческите разглеждания с постепенното насочване към наблюдението на собствената карма на всеки отделен човек. Това е темата на тези лекции.
До последната лекция ние искаме да достигнем толкова далеч в нашето разглеждане, че да получим ясна представа, как в себе си човек може да почувства своята собствена карма.
Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разгледат нещата на фона на големите структури на световната история. Затова оставете ме също да приключа и тези разглеждания - при които първо исках да осветлим вътрешната душевност на човека, да осветлим същността на едно надеждно съвременно движение – и отново да поставя един световноисторически образ пред вас.
към текста >>
Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разг
лед
ат нещата на фона на големите структури на световната история.
Днес в човешките души съществува стремежът да се прозре, да се разбере кармата. За това също е настъпило и времето, в което трябва да се поощри разглеждането на историята, както я представих пред вас с различни примери, които от своя страна, когато се проследят напълно сериозно и интензивно, ще доведат дотам да се разгледа и собствения живот в светлината на повтарящите се земни животи и на кармата. Затова в тези лекции свързвам историческите разглеждания с постепенното насочване към наблюдението на собствената карма на всеки отделен човек. Това е темата на тези лекции. До последната лекция ние искаме да достигнем толкова далеч в нашето разглеждане, че да получим ясна представа, как в себе си човек може да почувства своята собствена карма.
Но това не може да се постигне по друг начин, освен когато първо се разгледат нещата на фона на големите структури на световната история.
Затова оставете ме също да приключа и тези разглеждания - при които първо исках да осветлим вътрешната душевност на човека, да осветлим същността на едно надеждно съвременно движение – и отново да поставя един световноисторически образ пред вас.
към текста >>
Нека разг
лед
аме времето, когато в Европа живееше Карл Велики, който управляваше от 768 до 814.
В бъдеще историческите разглеждания трябва да се свързват с целия човек, трябва да направят видимо, как от една земна епоха в друга самият човек пренася онова, което живее като импулси в историята, в историческото развитие.
Нека разгледаме времето, когато в Европа живееше Карл Велики, който управляваше от 768 до 814.
Извикайте пред душата си за един момент всичко това, което знаете за историческата дейност на Карл Велики. Понеже за Карл Велики толкова много се е учило в училище, би трябвало цял куп от представи сега да изникне в душите на уважаемите слушатели! Едновременно с този Карл Велики и с всички неща, които сега ще се издигнат в душите на уважаемите слушатели, оттатък в Ориента живееше една много значителна личност - Харун ал Рашид. Произлязъл напълно от събраното в мохамеданството тогавашно образование, той беше обхванат от идеята да концентрира това ориенталско образование в един център, в един образователен център, за който особено да полага грижи. И в този двор се е правило изключително много, защото там се събираше всичко, което представляваше върхът на физически, астрономически, алхимични, химически, географски и др.
към текста >>
Аз ви бях казал, че каквото е било посвещение в една предишна инкарнация, в един с
лед
ващ живот може да отстъпи назад.
стремежи на тогавашното време. Художествени, литературни, исторически, педагогически стремежи, всичко се втичаше в двора на Харун ал Рашид. Много по-достойно за уважение е това, което се намираше в този ориенталски двор, от всичко онова, което духовно се вършеше в двора на Карл Велики. А някои неща във военните походи на Карл Велики не бяха нещо, което би могло да възхити едно съвременно сърце. Едновременно с Харун ал Рашид, в двора му живееше една друга личност, която тогава беше универсален мъдрец, но през една предишна инкарнация, много по-рано той беше един посветен.
Аз ви бях казал, че каквото е било посвещение в една предишна инкарнация, в един следващ живот може да отстъпи назад.
Наистина беше една грандиозна академия това, което беше основано там в Ориента. Но тази друга личност беше един вид организатор. Знание, изкуство, поезия, архитектура, скулптура в някогашната форма, науките бяха организирани от този мъж в двора на Харун ал Рашид.
към текста >>
Докато Харун ал Рашид - в известна степен прос
лед
ил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че пог
лед
ът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
Двете души, Харун ал Рашид и неговият мъдрец преминаха през портата на смъртта и се развиха по-нататък. Ние знаем, че това беше времето, в което арабизмът се разпространи в Европа. Това разпространение приключи. Но както самият Харун ал Рашид, така и неговият мъдрец останаха при техните дела.
Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу. Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята. И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело. То прие външно съвсем друг облик.
към текста >>
Наистина е своеобразно нещо, да може да се прос
лед
и живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато г
лед
а надолу.
Двете души, Харун ал Рашид и неговият мъдрец преминаха през портата на смъртта и се развиха по-нататък. Ние знаем, че това беше времето, в което арабизмът се разпространи в Европа. Това разпространение приключи. Но както самият Харун ал Рашид, така и неговият мъдрец останаха при техните дела. Докато Харун ал Рашид - в известна степен проследил похода от Ориента през Испания и нататък до Западна Европа, - така се развиваше през живота между смъртта и новото раждане, че погледът му беше насочен към този развиващ се на Запад арабизъм, другият се прояви като мъдър съветник така, че от Ориента наблюдаваше нещата в посока на Север от Черно море до Средна Европа.
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу.
Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята. И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело. То прие външно съвсем друг облик. От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако фон Верулам.
към текста >>
От Харун ал Рашид стана основателят на новия мирог
лед
, лорд Бако фон Верулам.
Наистина е своеобразно нещо, да може да се проследи живота на човека между смъртта и едно ново раждане също и така, че да може да се види, какво той особено разглежда, когато гледа надолу. Но всъщност там той вижда, както вече ви описах, действията на Серафими, Херувими и Престоли, но това още е свързано със случващото се на Земята. Както тук се поглежда нагоре към небето, там, когато човек се намира между смъртта и новото раждане, се поглежда надолу към Земята. И когато външната страна на физическия живот отдавна беше изчезнала, двамата все още продължаваха своето дело. То прие външно съвсем друг облик.
От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако фон Верулам.
Пред този, който може да разглежда нещата без предубеждения, във всичко, което Бако наложи на света, наистина се проявява новото издание на това, което беше извършвано някога в Ориента. На Изток християнството беше чуждо на хората. Бако беше външно християнин, но това, към което той вътрешно се стремеше, беше не християнско. Другият, който беше неговият мъдър съветник, последва пътя северно от Черно море към Средна Европа. Той беше онзи, който по един съвсем друг, много по-вътрешен начин от Бако, пренесе арабизма в новата епоха, но напълно преобразен.
към текста >>
Другият, който беше неговият мъдър съветник, пос
лед
ва пътя северно от Черно море към Средна Европа.
То прие външно съвсем друг облик. От Харун ал Рашид стана основателят на новия мироглед, лорд Бако фон Верулам. Пред този, който може да разглежда нещата без предубеждения, във всичко, което Бако наложи на света, наистина се проявява новото издание на това, което беше извършвано някога в Ориента. На Изток християнството беше чуждо на хората. Бако беше външно християнин, но това, към което той вътрешно се стремеше, беше не християнско.
Другият, който беше неговият мъдър съветник, последва пътя северно от Черно море към Средна Европа.
Той беше онзи, който по един съвсем друг, много по-вътрешен начин от Бако, пренесе арабизма в новата епоха, но напълно преобразен. Това беше Амос Комениус.
към текста >>
Когато от Харун ал Рашид пог
лед
нем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот.
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот.
Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство. Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството.
към текста >>
Когато прос
лед
им първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство.
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот.
Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство.
Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца? - Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух.
към текста >>
Когато разг
лед
аме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца?
Когато от Харун ал Рашид погледнем назад и достигнем до един непосредствен приемник на Мохамед, трябва да ни стане ясно, какво е навлязло точно чрез мохамеданството в ориенталския духовен живот. Когато проследим първичното християнство, ние виждаме дълбоко осмисляне на Божественото триединство.
Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме: - Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца?
- Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че ние не живеем само в тялото, а - когато е привършило развитието на тялото, - отново се събуждаме, биваме събудени като дух, то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух. Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там се разглежда това конкретно.
към текста >>
Сега с
лед
нашия ко
лед
ен импулс е настъпило времето, когато за тези неща може да се говори непредубедено, когато и за такива неща, които са непосредствено действащи импулси, могат да се направят такива исторически разглеждания.
Сега след нашия коледен импулс е настъпило времето, когато за тези неща може да се говори непредубедено, когато и за такива неща, които са непосредствено действащи импулси, могат да се направят такива исторически разглеждания.
Защото езотериката трябва да проникне цялото наше антропософско движение, така че да се разкрие това, кето е скрито под булото на външното физическо развитие. Човечеството отново ще бъде достойно за световните събития, ще бъде достойно за това, което трябва да се направи, когато то започне да разглежда кармата и отделният човек види в светлината на кармата както самия себе си, така и световната история.
към текста >>
17.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от пос
лед
ното ни раждане досега.
Ние все повече се доближаваме до разбирането на онези жизнени прояви при отделните личности, което може да предизвика предчувствие за значението на кармата в личното битие. Днес, в течението на тези лекции ще бъде моя задача постепенно да достигна до целта, от една страна да посоча как самата инициационна наука може да провери кармата, като първоначално изходи от изживяването на кармата и как човекът първо без инициационната наука, но с известна интимна способност за наблюдение на живота може да получи едно предчувствие за действието на кармата.
Нека си спомним за това, което казах, за паметта и за онази маса от мисли, които от дълбините на душевната същност изплуват нагоре или повикани от нашата душа, или също и изкачващи се свободно нагоре, без да са повикани, които ни дават една макар и сянкообразна, повече или по-малко абстрактна, но въпреки това една картина за нашето досегашно земно битие от последното ни раждане досега.
През тези дни ние можахме да насочим вниманието към това, което човекът изгубва, когато изгуби паметта си. Той и тогава все още може да бъде умен, да върши напълно разумни неща, но той не действа, изхождайки от целостта на своя живот; той действа така, че в момента, когато започне да действа, няма спомен за досегашния си живот и макар че е дошъл в света като разбиращ, разумен човек, като че ли неговият досегашен живот изобщо не е протекъл на тази Земя. От това ние виждаме, как за изживяването в настоящето обикновено съзнание азът е закотвен в основата на паметната способност. В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени?
към текста >>
Разг
лед
айте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
В течение на този земен живот азът не може вече сам да се намери по тези пътища на спомените. Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си.
Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него! Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз.
към текста >>
Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато с
лед
десет години изплуват спомените за него!
Но какви са тези спомени? Нека да сравним тези спомени с пълната изживяна действителност, от която произлиза споменът. Ние се намираме вътре в живота, прекарваме го в радост и в страдания, с цялото наше съществуване ние сме вплетени в нашите изживявания. Но нека веднъж сравним целия този интензивен начин на вплитане с нашето собствено битие, с подобните на сенки спомени, които запазваме в душата си. Разгледайте веднъж едно много важно за вас събитие в живота, например смъртта на някой много близък приятел или на вашите родители, - нещо, което поради нашата душевна нагласа се изживява особено дълбоко.
Сравнете цялата интензивност на изживяването в момента, когато то се изживява с това, което става, когато след десет години изплуват спомените за него!
Ние въпреки това трябва да притежаваме тези призрачни спомени, за да чувстваме непрекъснатостта, вътрешната масивност, реалността на нашия аз в земния живот. Но не виждате ли как азът в земния живот съвсем не може да съществува за обикновеното съзнание без спомените, как той призрачно се изживява, как този аз е закотвен в това, което в края на краищата всяка нощ потъва в подсъзнателното? Всъщност ние не изживяваме много интензивно нашия аз в обикновеното земно съзнание. Все по-мисловен и по-мисловен става този наш аз на изминалия ни живот, за който обаче знаем, че е свързан с днешния ни аз. Настоящото изживяване е интензивно, но не и това, което вече е преминало във формата на спомена.
към текста >>
Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен изб
лед
нява, все повече и повече изб
лед
нява в чувствата.
- Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това. И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси.
Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата.
А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване! Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването. И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване.
към текста >>
Чувството и волята изб
лед
няват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването.
- Щом това е нашата обхващаща нещата, разбираща душа, нашият дух, които стоят в живо общение с всичко, което вън от външния свят нахлува в нас, то зад този аз, ние изживяваме като една сянка в спомена всичко, което ни остава от това. И точно характерното за това спомняне е, че от спомените все повече и повече се пресяват чувствата и волевите импулси. Ние можем да сме изпитвали най-интензивни чувства при смъртта на една извънредно скъпа за нас личност, но картината на спомена, която остава, този спомен избледнява, все повече и повече избледнява в чувствата. А колко малко остава в нас от нашите волеви импулси, които сме имали под външните впечатления на това изживяване!
Чувството и волята избледняват; по правило остава спокойната картина на спомена, една сянка на изживяването.
И не може да бъде другояче на Земята, освен да ни остава тази сянка от изживяното. Ние заставаме в спомена по по-различен начин, отколкото стоим в настоящото изживяване.
към текста >>
Тогава обаче животът - когато го пог
лед
нем ретроспективно - получава един особен образ.
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания.
Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ.
Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля? - И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания! Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето.
към текста >>
- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разг
лед
аме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания!
Но ние можем също и спрямо това настоящо изживяване да застанем по по-друг начин, отколкото сме свикнали в обикновения живот. Ние можем да зададем нови въпроси относно нашите изживявания. Тогава обаче животът - когато го погледнем ретроспективно - получава един особен образ. Нека веднъж да се запитаме: - Какво сме ние всъщност в настоящия момент, какво представляваме с нашите знания, с начина на нашето чувстване, с енергията на нашата воля?
- И когато с тези въпроси, с тези новозададени въпроси разгледаме нашите преживявания, ние ще видим колко малко бихме представлявали, когато достигнем определена възраст, ако нямахме изминалите си преживявания!
Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство.
към текста >>
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разг
лед
аме нашия живот?
Нека си припомним точно някои младежки преживявания, като по този начин отнесем спомените към настоящето. Колко радостни бяха те! Когато в живота често поглеждаме назад, ние можем да открием нещо много значително за настоящето. Лекотата, с която водим в битието нашата душа, а може би и нашето физическо тяло повече или по-малко умело приспособени към живота, дължим всъщност на обстоятелството, че през нашата младост ни е било позволено радостно, а не в депресия да живеем, с радост сме били довеждани до някои неща. Тези душевни възприятия на радостта, които обаче са навлезли в по-дълбоки региони, са същите, които по-късно снабдяват живота ни с известно светло и радостно чувство.
Нека се запитаме, колко от това, което е донесло задълбочаване в живота, което е задълбочило душата, се приписва на нашите страдания, на нашите болки и нека се запитаме: - Какво всъщност може да пристъпи в душата, когато с тези въпроси разгледаме нашия живот?
- Отговорът на този въпрос не трябва да си дадем с разума, а трябва да отговорим с чувствата. А чувствата отговарят: - Аз трябва да съм благодарен на всичко, което се е случило в живота ми, понеже това, което съм и с което повече или по-малко се идентифицирам, дължа само на него. Аз не бих могъл да знам, дали иначе не бих представлявал още по-малко. Понеже чрез малките и големите страдания и радости в моя живот съм станал това, което съм, мога само да бъда благодарен на този живот.
към текста >>
Когато обаче по този начин разг
лед
аме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
И тъй като животът ни започва с нашето раждане и не е възможно да започнем да храним благодарност само от момента на нашето раждане, понеже ние очевидно сме поставени в живота вече с определени качества, то е несъмнено, че благодарността към живота връща назад от този живот в битието преди раждането. Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега.
Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки. Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а с
лед
това те се превръщат в б
лед
и сенки.
Да се разбере напълно това, което казвам сега, всъщност е необходима проверката в живота. Но нека, когато вече сме развили произлизащата от непредубеденото наблюдение над живота благодарност, да проверим, дали от тази благодарност наистина се ражда вникващата в духа любов и тогава ще видим, че е така. Въпросът, който се поставя тук, може да се отговори само чрез самият действителен живот. Но този действителен живот отговаря така, както аз разясних сега. Когато обаче по този начин разгледаме нашите изживявания, така развием благодарността, развием любовта към животодаряващите духовни същества, тогава при това разглеждане на преживяванията получаваме едно съвсем друго чувство, отколкото при разглеждането на спомените.
При спомнянето трябва да си кажем: - Ние изживяваме нещата живо, интензивно, реално, а след това те се превръщат в бледи сенки.
Спомените дължат своето съществуване на преживяванията, но сега ние стигаме до нещо, което е по-мощно от нашия обикновен аз.
към текста >>
Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато пог
лед
нем към впечатленията, които са ни заобикаляли.
Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли.
Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването.
към текста >>
Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато г
лед
аме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз.
Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли. Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз.
Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз.
Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година.
към текста >>
Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато г
лед
аме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, с
лед
ващите едно с
лед
друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз.
Защото ние нямаме само нашите призрачни спомени, когато погледнем към впечатленията, които са ни заобикаляли. Ние имаме нещо мощно пред очите. Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз.
Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз.
Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба. И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили. Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо.
към текста >>
И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и с
лед
като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили.
Ние имаме нещо пред очите, което не е сянка на нашия, протичащ във времето аз, а творецът на този протичащ във времето земен аз. Там навсякъде навън са събитията, на които дължим нашето битие и когато гледаме тези събития, ние трябва да ги видим като могъщи творци на нашия земен аз. Така ние заставаме с нашия моментен настоящ аз в средата там назад, когато гледаме в нашата душа и виждаме призрачните образи на нашите преживявания; пред нас творящата съдба, следващите едно след друго съдбовни изживявания, които мощно са формирали, изградили са нашия аз. Към това могъщо чувстване на изграждането на съдбата принадлежи преходът от мислене към чувстване, защото благодарност и любов могат да се изживеят само в чувстването. В това чувство на обич най-напред се разкрива предчувствието за пронизващата всичко съдба.
И се започва с това, че се предусеща действащата съдба и след като сме преминали през благодарността и любовта, мощно чувстваме прииждащите събития, които са ни изградили.
Някой достига четиридесетата си година. Той е постигнал нещо. Да кажем, за да вземем един съвсем краен пример, че той е станал прочут поет. Бих могъл да кажа известен психолог, физик, тогава щях да имам по-близък пример, но аз искам да представя един измислен пример. Той поглежда назад до осемнадесетата си година.
към текста >>
Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по с
лед
ния начин:
Сега искам да включа и това, как същите преживявания разглежда и този, който притежава инициационното познание и може да вижда в духовния свят.
Пред него стои отворена възможността да преживее нещата по следния начин:
към текста >>
Той насочва към някакво преживяване пог
лед
, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?
». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
към текста >>
Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се пог
лед
не в духовното и да се задържи преживяното.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява.
Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното.
Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба.
към текста >>
Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно изб
лед
нява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред.
В какво се състои това превръщане? То се състои в това, че от събитията, от изживяванията се представя не само това, което се вижда с очите, но че дълбоко духовното, духовните взаимовръзки са там, там е една картина, която човек и тогава носи със себе си, когато изживяването вече е привършило; картината обаче веднага се появява. Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло.
Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред.
Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба. Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен.
към текста >>
И това, което става с
лед
тези два-три дни и нощи е с
лед
ното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба.
Изживяването е интензивно, а чрез имагинацията вътре се проявяват духовните взаимовръзки; душата бива интензивно докосвана и тогава е възможно да се погледне в духовното и да се задържи преживяното. Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни.
И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба.
Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи. Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма. Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
към текста >>
Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в с
лед
ващите земни животи.
Когато измине една нощ, тогава преживяването, - което чрез съня се изживява още по-интензивно, понеже астралното тяло и азът излизат от физическото тяло, - се издига в духовния свят. Онова, което във физическия свят човек изживява с физическото и с етерното тяло, може да се изживее в духовния свят с аза и с астралното тяло; обаче при събуждането то отново се изблъсква назад във физическото тяло. Но сега то не се изблъсква така назад, както го прави физическото тяло, което тогава е зависимо от спомнянето, което постепенно избледнява; човек го изпраща така назад, че като с един фантом прониква цялото си същество и го носи със себе си, осъзнавайки неговото присъствие; и то звучи с голяма интензивност от един образ, изглеждащ като действителната реалност на един друг човек, който телесно застава отпред. Минават още два или три дни. И това, което става след тези два-три дни и нощи е следното: Каквото човек е изнесъл със своя аз и с астралното си тяло в духовния свят, каквото отново е върнал така, че е навлязло във физическото тяло, където то живее, усилва се и вибрира, то говори - сега се вижда това - и застава зад изживяванията като тъчащата съдба.
Събитията не са сами там; те сега са пронизани от това, което ги е предизвикало в предишни животи и което ще продължи да действа и по-нататък в следващите земни животи.
Както ние поставяме спомените като призрачни картинни образи зад нас, така този, който има инициационното познание, представя събитията пред себе си така, че изживяванията са непосредствено пред него. Но те стават прозрачни като стъкло и зад тях като в едно мощно световно спомняне застава бъдещата карма, обективният спомен. И се вижда, че човекът не само в себе си има призрачните спомени от земния живот, но че около него в световния етер, в хрониката Акаша се е отпечатала неговата карма. Вътре в него са призрачните спомени, там вън е космическият спомен на нашата съдба през земния ни живот, ако и за обикновеното съзнание това да остава несъзнавано.
към текста >>
Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разг
лед
а това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие.
Човекът има една памет не само в себе си, човекът има една аурична памет около себе си. Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет. При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах. Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот.
Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие.
По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят. Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят.
към текста >>
По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изс
лед
ванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят.
Не е възможно в един единствен миг - там, където човек се доближава до това, което е прекарал в земния живот - да се почерпи от тази памет. При тази памет винаги са нужни няколко дни. Там трябва да се работи със събуждането и заспиването, както го описах. Никога не може да се каже, че някакво изживяване е там и човек трябва да си спомни, какво се е случило в предишен земен живот. Човек трябва ясно и имагинативно, и със своята проникваща го инспирация да разгледа това преживяване и тогава трябва да чака, докато то се разкрие.
По отношение на духовния свят никога не бива да се спекулира с изследванията, никога не бива нещо да се измисля, а само да се извърши подготовката, за да може нещо да се разкрие от духовния свят.
Който вярва, че ще може да принуди духовния свят да му разкрие това или онова, той съвсем сериозно се заблуждава, от това той ще почерпи само заблуди. Човек трябва да подготви това, което се надява милостиво да му се разкрие от духовния свят.
към текста >>
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме пог
лед
.
Виждате ли, това е пътят на познанието, който с инициационната наука, с науката на посвещението може да разкрие кармата. Чрез него се разкрива, че всеки един човек носи около себе си кармата като един вид аура. Но за това, което човекът така носи около себе си, може да се получи едно предчувствие по този път на благодарността към живота, който ви описах. Човек може да получи предчувствие, че е затворен в една такава кармично-аурична обвивка.
Само че тя няма да се прояви в течение на няколко дни както при инициационното познание, а постепенно ще се предусети при едно интимно самонаблюдение на човека, често за отдалечени от настоящето събития, към които ниe насочваме поглед.
Но когато определено събитие от миналото на нашия земен живот узрее да бъде така преценено от нас, че в него да видим да се отразяват подготвящите сили на предишни земни животи, ние наистина получаваме тогава едно предчувствие. За съжаление в душевния живот на човека днес рядко се случва това, което така дълбоко навлиза в собствената душа, да дойде до токова разбиране на собствените изживявания, до което може също да се достигне и с чувството на благодарност. Животът днес се взима много повърхностно от хората. Човек бърза през живота, не се спира спокойно да почувства отделните събития. Така е, че когато някой е израстнал с известно усещане за космическото значение на човешкия живот, то в наше време може да му изглежда много чудно, да види колко малко хората се намират всъщност в действителността, как мислят, колко силно често пъти просто са грабнати от живота, без в този живот да могат да се проявят като индивидуалности.
към текста >>
С
лед
това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции.
Също и тук искам да илюстрирам с конкретни случаи. Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици.
След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции.
Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави.
към текста >>
Веднъж един ученик го прос
лед
ил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
Познавах в живота един учител по история[1], един учител, който беше много умен човек и също и пред своите ученици оставяше впечатлението на един много умен мъж, който, би могло да се каже, когато искаше, преподаваше на своите ученици история с известно вътрешно въодушевление, което влагаше в интонацията на своята реч така, че когато се случеше подходящият момент, с този учител можеше да се изпадне в истински ентусиазъм. Нещо особено беше този учител по история. Аз го видях, когато той наистина беше запалил ентусиазъм всред своите ученици. След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят.
Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял.
Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо! - сега беше потънал в блатото на тривиалния живот.
към текста >>
Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, с
лед
като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави.
След това там, където живееше, животът го понесе, той се отпусна, вече не проявяваше даже и собственото си въодушевление, което по-рано влагаше в своите лекции. Той започна да чете от книги, за които мислеше, че учениците не ги познават и че не могат да ги намерят. Веднъж един ученик го проследил и видял от коя книга е това, което той изнасял. Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си.
Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави.
Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо! - сега беше потънал в блатото на тривиалния живот. След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
към текста >>
С
лед
няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
Тогава всичките ученици си купили книгата и научили всичко наизуст и така станали отлични ученици. Постепенно той стана така повърхностен, че изобщо не внимаваше, какво преподава на учениците от класа си. Това се случи в толкова кратко време, че човек се учудва как е възможно, след като по-рано е преподавал с такова въодушевление, така да се изостави. Отново преминават няколко години и същият преподавател по история, за който чувах учениците му с радост преди да казват: - Това е учител, той така си обича историята, че при него може да се научи нещо! - сега беше потънал в блатото на тривиалния живот.
След няколко години той така беше изпаднал в най-примитивни жизнени условия, че трябваше да живее извън града, в който беше преподавал, понеже получаваше толкова малко уважение, че не можеше да живее в този град.
към текста >>
Там с цялото си изс
лед
ване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси.
Защото повечето хора живеят така, че си остават такива, каквито са, без да преминават през такива крайни промени. Запознае ли се човек с истинското духовно познание, такива съдби като тази, която ви разказах, се превръщат в големи проблеми. Чрез духовното познание от една страна биваме довеждани до големите проблеми, които ни се показаха вчера на края на една инкарнационна поредица при Уодроу Уилсън, а от друга страна в живота, който непосредствено ни заобикаля, ние мисловно се сблъскваме с големите въпроси за съдбата на хората. Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата.
Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси.
И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример. Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата.
към текста >>
Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възг
лед
и за кармата.
Когато непредубедено се наблюдава нещо такова, се вижда, че това не може да произлиза от този живот, в който човекът се намира в момента. В един земен живот ще има още многобройни случаи, които не достигат до такъв поврат в съдбата. Там с цялото си изследване на човешката същност човек трябва да се намеси в копнежа за разбиране на такива съдбоносни въпроси. И тогава редом с такива случаи застават и други. Аз искам да ви дам още един пример.
Винаги ми се е струвало, че точно тези примери ми бяха поставяни на пътя от моята лична карма, за да се даде необходимата насока на моите възгледи за кармата.
към текста >>
Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е с
лед
ното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи.
Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, с
лед
това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд.
Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>
По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изс
лед
ване, освен книгите на противниците.
Само от книгите на противниците се знае нещо за нея. Замислете се веднъж върху въпроса: - Ако от антропософията не остане нищо друго, освен книгите на моите днешни противници, ако всичко бъде унищожено, освен противниковите произведения, как би се описвала антропософията на бъдещите хора! - Това се очаква от някои хора и от някои критици - антропософските книги, които вече са така многобройни да се третират както гностическите произведения. Тогава на разположение биха били само книгите на противниците; те биха били първото, което би се разлистило - само противникови произведения! Това би било извънредно интересно.
По отношение на гностиката хората не можеха да получат нищо друго за външното изследване, освен книгите на противниците.
Така че изречението: - Старата гностика се притопля - е безмислица, защото никой, който сам не познава гностиката от нейните книги, които обаче са изгубени, не може да го направи. От произведения, най-често написани от противници, тя не може да се опознае. Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос.
към текста >>
Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за г
лед
ане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
Нищо друго обаче не е достигнало до по-късното човечество. Но въпреки това, също и то показва, че се смята за голям грях, когато някой си позволи да свърже Христос с духа на Космоса. В едно правилно разбиране на Евангелията, всяко изречение трябва да насочи всяка душа към космическото в Христос. Но това постепенно е било изтрито. И във времето, когато най-много е било изтривано, са били най-често инкарнирани онези хора, които, ако днес отново биха дошли, не биха могли да намерят връзката с живота, понеже в тяхната предишна инкарнация, където те също са били умни и разумни, чрез образованието на епохата е било невъзможно да могат да научат нещо за тази взаимовръзка на Земята с духовния живот в Космоса.
Понеже в известна степен те така са се носили през живота като че ли Земята е била изцяло затворена в самата себе си и там навън няма нищо друго за гледане, освен физически звезди, те се обръщат при своето прераждане същевременно бленувайки към действащия върху тях реален живот.
към текста >>
В с
лед
ващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса.
В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот.
Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела. И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>
18.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато някой достигне определена възраст и пог
лед
не назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня.
Но сънят всъщност остава извън съзнанието. Когато в своето присъщо на сегашната епоха съзнание човекът обикновено се замисли над себе си, той поглежда назад и всъщност вижда само дните; той пропуска нощите, понеже те минават несъзнателно за него. При обикновените сънливци, една трета част от живота се пропуска. При разглеждането обаче на свръхсетивното, на участието на човека в духовния свят, точно тази трета е от огромно значение. Нека с няколко щрихи схематично да покажем, какво се има предвид (чертае се на дъската).
Когато някой достигне определена възраст и погледне назад най-напред към първия ден, който си спомня, добави предишния ден, още по-предишния и така нататък, толкова далеч, докъдето си спомня.
Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад. Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение.
към текста >>
Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си пог
лед
, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата.
Нощите остават между тях, човекът ги оставя без внимание. Той не си спомня така, че да си каже: - Там помежду им винаги се намира нещо. - Това той би трябвало всъщност да го направи. В днешния живот човек не поглежда ретроспективно назад. Той обръща твърде малко внимание на живота, за да дойде до едно точно ретроспективно наблюдение.
Но ако го би направил, точно чрез това, което не вижда с ретроспективния си поглед, което му липсва за живота му, той би имал една насока, едно указание за кармата.
А самонаблюдението дава важни указания за отделната, за личната карма. Човек веднъж трябва само да започне да наблюдава, колко са различни два момента в човешкия живот - този на събуждането и този на заспиването.
към текста >>
Но когато заспива, човекът има чувството, че той мъкне, така да се каже, със себе си събитията от деня, които е преживял и че те все повече изб
лед
няват и го напускат; те стават все по-леки.
Особено различни са моментът на събуждането и моментът на заспиването при болни или при болнави хора. Те по-лесно от здравите забелязват, че при заспиването често се появява едно чувство на лекота. Моментът на събуждането, ако човекът забележи какво чувства вътре в себе си, има нещо като леко неприятно чувство. Моментът на събуждането е придружен с радостно усещане само тогава, когато човекът веднага обърне вниманието си към външния свят и когато в неговото съзнание външният свят надделее над това, което се надига в него. Моментът на събуждането има нещо мрачно за много хора, също и моментът на заспиването.
Но когато заспива, човекът има чувството, че той мъкне, така да се каже, със себе си събитията от деня, които е преживял и че те все повече избледняват и го напускат; те стават все по-леки.
Моментът на събуждането носи чувство на тежест, едно чувство като че ли човек се издига от някакви дълбини, като носи от тях нещо, което внася в деня и което трябва да се преработи през деня. Оттам идва и тежкото чувство при събуждането. Ние имаме лош вкус, което може да премине в едно лошо усещане на тъпота в главата. Естествено човекът обикновено не различава тези фини усещания, но точно тези фини усещания, които може да забележи в себе си, по определен начин насочват към много неща в целия човешки живот. Какво всъщност се случва в човека?
към текста >>
Нека да опишем съвсем правилно, от една определена г
лед
на точка също и съвсем точно това, което става с човека, като кажем: - Когато заспиваме, в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, азът и астралното тяло излизат навън в духовния свят.
Моментът на събуждането носи чувство на тежест, едно чувство като че ли човек се издига от някакви дълбини, като носи от тях нещо, което внася в деня и което трябва да се преработи през деня. Оттам идва и тежкото чувство при събуждането. Ние имаме лош вкус, което може да премине в едно лошо усещане на тъпота в главата. Естествено човекът обикновено не различава тези фини усещания, но точно тези фини усещания, които може да забележи в себе си, по определен начин насочват към много неща в целия човешки живот. Какво всъщност се случва в човека?
Нека да опишем съвсем правилно, от една определена гледна точка също и съвсем точно това, което става с човека, като кажем: - Когато заспиваме, в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, азът и астралното тяло излизат навън в духовния свят.
Но как точно става това? За да напреднем точно в разглеждането на кармата, нека днес ясно си представим в душата как всъщност се извършва този процес, който с известно право първо описваме абстрактно.
към текста >>
Това излизане на аза и на астралното тяло от физическото и от етерното тяло схематично можем да покажем по с
лед
ния начин (чертае се).
Това излизане на аза и на астралното тяло от физическото и от етерното тяло схематично можем да покажем по следния начин (чертае се).
Да предположим, че това е човекът. Когато това е физическото тяло, а това е етерното тяло, то вечер при заспиване азът и астралното тяло така излизат навън, че се насочват към главата. И ние съвсем схематично начертаваме, как те стават все по-големи и по-големи, но описват един вид полукръг. И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката. Те всъщност описват един кръг и това, че се описва един кръг, трябва да се вземе по-буквално, отколкото се мисли.
към текста >>
Защото в действителност, когато като нормален човек се събудим сутринта, пред ясновидското съзнание не изплува веднага картината, че цялото астрално тяло и целият аз са вътре във физическото и в етерното тяло, а че от сутринта до обяд и до с
лед
обед те бавно се придвижват навътре; азът и астралното тяло бавно се придвижват навътре във физическото тяло.
Да предположим, че това е човекът. Когато това е физическото тяло, а това е етерното тяло, то вечер при заспиване азът и астралното тяло така излизат навън, че се насочват към главата. И ние съвсем схематично начертаваме, как те стават все по-големи и по-големи, но описват един вид полукръг. И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката. Те всъщност описват един кръг и това, че се описва един кръг, трябва да се вземе по-буквално, отколкото се мисли.
Защото в действителност, когато като нормален човек се събудим сутринта, пред ясновидското съзнание не изплува веднага картината, че цялото астрално тяло и целият аз са вътре във физическото и в етерното тяло, а че от сутринта до обяд и до следобед те бавно се придвижват навътре; азът и астралното тяло бавно се придвижват навътре във физическото тяло.
Вие ще кажете: - Тогава би трябвало нещата да изглеждат много своеобразни; тогава би трябвало постепенно да чувстваме, как азът и астралното тяло се движат от върха на пръстите на ръцете и краката към главата. - За един напълно точен ясновидски поглед е точно така, но човекът вътрешно не го усеща. Защото начинът на действие на тези висши същности на човека е просто различен от този, при физическите неща. Вижте, когато един локомотив дърпа вагоните, това става там, където той се намира. И ако едни релси са дълги тридесет метра и локомотивът потегли, той ще измине първо първия метър, после втория и така нататък, и на петнадесетия метър, ако локомотивът още не е там, няма никакво действие.
към текста >>
- За един напълно точен ясновидски пог
лед
е точно така, но човекът вътрешно не го усеща.
И ние съвсем схематично начертаваме, как те стават все по-големи и по-големи, но описват един вид полукръг. И на сутринта при събуждане, азът и астралното тяло, когато влизат отново във физическото тяло, наистина преминават през крайниците, през пръстите на ръцете и краката. Те всъщност описват един кръг и това, че се описва един кръг, трябва да се вземе по-буквално, отколкото се мисли. Защото в действителност, когато като нормален човек се събудим сутринта, пред ясновидското съзнание не изплува веднага картината, че цялото астрално тяло и целият аз са вътре във физическото и в етерното тяло, а че от сутринта до обяд и до следобед те бавно се придвижват навътре; азът и астралното тяло бавно се придвижват навътре във физическото тяло. Вие ще кажете: - Тогава би трябвало нещата да изглеждат много своеобразни; тогава би трябвало постепенно да чувстваме, как азът и астралното тяло се движат от върха на пръстите на ръцете и краката към главата.
- За един напълно точен ясновидски поглед е точно така, но човекът вътрешно не го усеща.
Защото начинът на действие на тези висши същности на човека е просто различен от този, при физическите неща. Вижте, когато един локомотив дърпа вагоните, това става там, където той се намира. И ако едни релси са дълги тридесет метра и локомотивът потегли, той ще измине първо първия метър, после втория и така нататък, и на петнадесетия метър, ако локомотивът още не е там, няма никакво действие. Но не е така при духовните неща. Духовните неща въздействат също и на местата, където още ги няма.
към текста >>
Пред ясновидския пог
лед
обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта.
Вижте, когато един локомотив дърпа вагоните, това става там, където той се намира. И ако едни релси са дълги тридесет метра и локомотивът потегли, той ще измине първо първия метър, после втория и така нататък, и на петнадесетия метър, ако локомотивът още не е там, няма никакво действие. Но не е така при духовните неща. Духовните неща въздействат също и на местата, където още ги няма. Така че наистина денят, в който сме будни, се използва за това, ние бавно да внасяме аза и астралното тяло от краищата на пръстите във физическото и в етерното тяло, но те вече действат в него още от началото, от събуждането, така че вътрешно имаме чувството, че изцяло сме изпълнени с тях.
Пред ясновидския поглед обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта.
Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато следобед поспите малко, тогава става същото. Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън. Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди. Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича. Вие нищо не знаете за това, но сънят знае.
към текста >>
Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато с
лед
обед поспите малко, тогава става същото.
И ако едни релси са дълги тридесет метра и локомотивът потегли, той ще измине първо първия метър, после втория и така нататък, и на петнадесетия метър, ако локомотивът още не е там, няма никакво действие. Но не е така при духовните неща. Духовните неща въздействат също и на местата, където още ги няма. Така че наистина денят, в който сме будни, се използва за това, ние бавно да внасяме аза и астралното тяло от краищата на пръстите във физическото и в етерното тяло, но те вече действат в него още от началото, от събуждането, така че вътрешно имаме чувството, че изцяло сме изпълнени с тях. Пред ясновидския поглед обаче се показва, как и през деня става един истински кръговрат; допълващият кръговрат се извършва през нощта.
Един такъв кръговрат обаче е налице и - това не зависи особено от времето, - когато следобед поспите малко, тогава става същото.
Трябва да си представите, че азът и астралното тяло наистина излизат навън и това се съобразява с вашата потребност за сън. Сънят сам знае, кога спящият ще се събуди. Сънят е един пророк и всичко става съвсем правилно със същата скорост, с която той протича. Вие нищо не знаете за това, но сънят знае. Астралното тяло го знае при всички обстоятелства, дори и тогава го знае, когато поради някаква причина вие спите по-малко отколкото искате; дори и тогава, когато преди да заспите, си казвате, че искате да спите само половин час, а спите три часа вместо половин час.
към текста >>
Там става именно с
лед
ното:
От това вече ще забележите, че е нещо друго, когато човек заспи и нещо друго, когато той се събуди. Защото когато се събужда, човек идва от духовния свят, където е бил през нощта, а когато заспи, отива от физическия в духовния свят. Тук се вижда потокът, в който, така да се каже, човекът плува между заспиването и събуждането, но и в който той също живее. Само че обикновеното съзнание не е пригодено да знае това, което се преживява там; там се живее в подсъзнателното. Но човек преживява нещо също и там, и дори го преживява по подобен начин, както преживява денем, но по един много по-забележителен начин, по един много по-интензивен начин.
Там става именно следното:
към текста >>
Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно пог
лед
не, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления.
Когато през деня наблюдавате будния живот, първоначално в него ще имате онези изживявания, които са мисловни изживявания, които са предизвикани от различните събития в живота. Те са тук. Но там вътре винаги се примесват спомени от вече преминали земни животи. Опитайте се поне веднъж да проверите какво при всички жизнени ситуации се примесва там от настоящите спомени и какво от това, което изплува отвътре.
Чрез тази проверка човек може да си създаде правилна представа, как се смесва това, когато много внимателно погледне, как в различните моменти животът наистина е голяма смесица от спомени и моментни впечатления.
Това обаче са два съвсем различни елемента на вътрешния живот - мислите, които се издигат отвътре и мислите, които се пораждат от сетивата. Два така различни потока на вътрешния живот са налице също и в съня. По време на спането продължава това, което става главно при заспиването и срещу него непрекъснато тече вторият поток, така че напълно ни се изплъзва, каквото изживяваме сутрин при събуждането, понеже тече в посока към главата (виж рис. 4 на стр. 238).
към текста >>
Едното течение, чието качество се изживява особено при заспиването, е вече споменатото, което човек изживява силно и съзнателно в първите десетилетия с
лед
смъртта, където още веднъж преживява живота си, но като в негатив, по противоположен начин.
Тези две течения са срещуположни.
Едното течение, чието качество се изживява особено при заспиването, е вече споменатото, което човек изживява силно и съзнателно в първите десетилетия след смъртта, където още веднъж преживява живота си, но като в негатив, по противоположен начин.
към текста >>
Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в живота с
лед
смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение.
Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в живота след смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение.
Това вие бихте изживели картинно, не в действителност, ако съзнателно бихте продължили изживяването, което имате в момента на заспиването, когато то постепенно помръква. Ако човек изцяло, в ясно съзнание се вживее там, тогава ще изпита това, което е противоположното на дневния живот, но картинно. През първите десетилетия след смъртта то се изживява реално.
към текста >>
През първите десетилетия с
лед
смъртта то се изживява реално.
Аз ви дадох един драстичен пример - когато сте ударили една плесница на някого, в живота след смъртта вие не чувствате това, което сте изпитали като гняв и удовлетворение, когато сте ударили плесницата, а чувствате това, което е почувствал другият от тази плесница, неговите физически болки и морално унижение. Това вие бихте изживели картинно, не в действителност, ако съзнателно бихте продължили изживяването, което имате в момента на заспиването, когато то постепенно помръква. Ако човек изцяло, в ясно съзнание се вживее там, тогава ще изпита това, което е противоположното на дневния живот, но картинно.
През първите десетилетия след смъртта то се изживява реално.
към текста >>
Скоро с
лед
заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, с
лед
ван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Точно от състоянията, които човек има сутрин, може да се почувства действието на кармата чак до физическото. А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали.
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме.
към текста >>
Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да пог
лед
не в своята карма.
А кармата се образува във взаимодействията между спящото и будното състояние. Точно както бъдещата карма се образува от това, което до края на живота ни ще вършим всеки ден, както цялата тази изработвана до края на живота ни карма през нощта означава същото, както образуваните в момента мисли означават за деня, така онова гигантското, - което тече насреща ни, което ние срещаме, когато, така да се каже, от вечерта до сутринта спим, - представлява световните спомени на нашата карма от миналото. Както в будно състояние ние имаме нашите лични спомени, така, когато съзнанието се разпростре над тях, ние имаме нашите кармични спомени от заспиването до събуждането. Тогава насреща ни идват спомените за различните земни животи, които сме прекарали. Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание.
Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма.
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта.
към текста >>
Второто участие вече разг
лед
ахме.
Скоро след заспиването, насреща на този, който може да разбере това чрез инициационното познание, чрез инициационното съзерцание, може да дойде предишният земен живот, следван от по-предишния и така нататък, назад до онези земни животи, които стават неопределени, понеже самият човек е живял някога в Космоса с едно неопределено, съноподобно, растително съзнание. Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън.
Второто участие вече разгледахме.
То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им.
към текста >>
То става през първите десетилетия с
лед
смъртта.
Така че сънят наистина е прозорецът, през който човекът може да погледне в своята карма. Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме.
То става през първите десетилетия след смъртта.
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие.
към текста >>
Ние отново ще извлечем сериозни възг
лед
и за живота, когатопо този начин разг
лед
аме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
Той се вживява в своята карма и действа в нея по-нататък чрез своите дела и мисли, които образуват съдържанието на живота му в будното състояние. Точно по време на спането той изгражда своята карма. Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта.
Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот.
От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня. Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие. Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва.
към текста >>
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило с
лед
обед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Това е първото участие в изпридането на кармата - по време на сън. Второто участие вече разгледахме. То става през първите десетилетия след смъртта. Ние отново ще извлечем сериозни възгледи за живота, когатопо този начин разгледаме в душата си значението на съня, когато си кажем, че всяка нощ затова потъваме в съня, защото от заспиването до събуждането ние тъчем нашата карма и тогава е времето, когато нашата карма от предишния ни земен живот намира възможност да навлезе в нашия дневен живот. От нощта кармата постепенно навлиза в дневния живот на човека и от нощта ние черпим нещо съвсем определено, което взимаме с нас за през деня.
Който истински си припомни, как през определен ден е преживял някакво значително събитие в своя живот и който притежава едно интимно и фино самонаблюдение, лесно ще почувства, - когато, да речем, това значително преживяване се е случило следобед, - как още от сутринта в душата му се е надигало някакво неспокойствие, което му е предвестило това събитие.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
към текста >>
Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне пог
лед
настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня.
Повечето хора, които могат да изпитват нещо подобно, всъщност ще имат чувството, че още от сутринта са тръгнали към едно такова изживяване, което е било от голямо значение в живота им. Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания.
Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня.
Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането. Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях.
към текста >>
Селянинът не иска да пог
лед
не веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането.
Предхождащите това изживяване часове през деня са били оцветени от него, дори и когато то е било напълно неочаквано, наистина неочаквано съдбоносно събитие. През дните, когато преживяваме нещо жизнено значително за живота ни, ние се събуждаме различно от друг път, когато нищо не се случва. Само че не го забелязваме. Простите хора, които по-рано живееха на село - това сега се случва все по-рядко, - знаеха за такива неща и затова не искаха веднага да бъдат изтръгвани от съня, защото, когато човек веднага бива събуден и без преход навлезе в будния дневен живот, той ще бъде изтръгван от такива интимни преживявания. Затова селянинът казва, че когато човек се събужда, никога не бива веднага да поглежда към прозореца, а по-добре да извърне поглед настрана, за да запази още малко тъмнината и да може да наблюдава, какво се появява там от съня.
Селянинът не иска да погледне веднага прозореца и не обичаше да бъде стряскан при събуждането.
Той обича да се събужда естествено от звъна на църковната камбана, която всеки ден го събужда по едно и също време, така че още през цялото време на спането може да се подготви за това. Тогава му се струва, че църковната камбана бавно зазвучава в живота му и на сутринта той има своите предчувствия за съдбата, за съдбовните събития, а не за свободните волеви импулси. Това му е приятно и той ще мрази да го събужда будилникът, защото съвсем сигурно, също като точността на смъртта той измъква човека от всичко духовно, много по-сигурно, отколкото прозорецът, който човек съзира при събуждането. Но в жизнените отношения нашето съвременно културно развитие изцяло е свързано с материализма и ще бъде и по-нататък свързано с тях. Има много неща в съвременния живот, които правят невъзможно за човека да наблюдава духовното, което тъче и твори в света.
към текста >>
Юни1924 година с
лед
обед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен.
А сега ще разберете, защо аз можех да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления. Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14.
Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен.
Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства. Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот. Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго.
към текста >>
Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпос
лед
ния и в пос
лед
ния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот.
Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи. Да кажем, на 14. Юни1924 година следобед се е случило да срещнем един човек, който ни е бил антипатичен. Ние внасяме в съня това усещане, което предизвиква в нас чувства.
Но там вътре е кармата, там стои, какъв е бил той в предпоследния и в последния предишен земен живот; там го срещаме в образа му от предишния земен живот.
Ние срещаме всичко това, което сме преживели с този човек, който срещаме и който през деня само ни напомня за нещо. Ние го срещаме духовно напълно реално. Нищо чудно, че го сънуваме; с обикновеното съзнание не можем да направим нищо друго. Ако срещнем обаче един човек за първи път в живота, колкото и да са хубави или грозни очите му или носът му, колкото и силно да ни е заинтересувал, ние не го срещаме когато заспим, защото в предишен земен живот не сме били заедно с него. Нищо чудно, че не можем да го сънуваме!
към текста >>
Разг
лед
айте веднъж едно такова астрално тяло, което е преминало през важни жизнени ситуации в някой предишен земен живот, през зли дела.
Нека продължим нататък.
Разгледайте веднъж едно такова астрално тяло, което е преминало през важни жизнени ситуации в някой предишен земен живот, през зли дела.
Те така действат в астралното тяло, че това астрално тяло твърде силно навлиза във физическото и в етерното тяло. Това силно навлизане не е здравословно. Само едно известно нормално отношение на астралното тяло към физическото и етерното тяло е здравословно. Силното навлизане, предизвикано например от една лоша карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях. Сега имаме второто.
към текста >>
Но чрез това раздуване човекът освен това се разболява; може да получи тежка болест и да умре в с
лед
ствие на тази болест.
Това силно навлизане не е здравословно. Само едно известно нормално отношение на астралното тяло към физическото и етерното тяло е здравословно. Силното навлизане, предизвикано например от една лоша карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях. Сега имаме второто. Едно подобно мислене и действие в единадесето столетие може така да раздуе астралното тяло, че да предизвика смъртта на човека в ранна възраст.
Но чрез това раздуване човекът освен това се разболява; може да получи тежка болест и да умре в следствие на тази болест.
Това е казано физически. Защото ние виждаме какво става във физическото тяло на човека и казваме, че човекът е болен и болестта свършва със смъртта, човекът умира; той се разболява на двадесет и пет години и на тридесет години умира вследствие на болестта.
към текста >>
Защото ние виждаме какво става във физическото тяло на човека и казваме, че човекът е болен и болестта свършва със смъртта, човекът умира; той се разболява на двадесет и пет години и на тридесет години умира вс
лед
ствие на болестта.
Силното навлизане, предизвикано например от една лоша карма, разрушава органите и това предизвиква болести в тях. Сега имаме второто. Едно подобно мислене и действие в единадесето столетие може така да раздуе астралното тяло, че да предизвика смъртта на човека в ранна възраст. Но чрез това раздуване човекът освен това се разболява; може да получи тежка болест и да умре в следствие на тази болест. Това е казано физически.
Защото ние виждаме какво става във физическото тяло на човека и казваме, че човекът е болен и болестта свършва със смъртта, човекът умира; той се разболява на двадесет и пет години и на тридесет години умира вследствие на болестта.
към текста >>
Точно значителното, което човекът мисли или върши, довежда до ранната смърт през с
лед
ващия земен живот.
Дали и духовно се казва така? Не. Там трябва да се каже обратното.
Точно значителното, което човекът мисли или върши, довежда до ранната смърт през следващия земен живот.
Направеното през единадесето столетие се превръща в смърт през двадесето столетие. А преди смъртта първо се появява болестта. Човекът се разболява, за да умре в подходящия момент. Причината за смъртта, която кармически трябва да настъпи, както видяхте сега, е предхождащата я болест. Това е духовно казано.
към текста >>
За това, което е болест в главата, трябва да се търсят лекарства в лежащото далеч в развитието на природата - с
лед
ователно при това, което напомня за ранните природни процеси, да речем например при гъбите, които в техния несъвършен сегашен образ, така да се каже, повтарят това, което беше предишно развитие на растенията, или при водораслите и лишеите, както и при корените на съвършените растения, които са това, което остава назад в най-ранния период от развитието.
Но същественото е и това, което е важно и за терапията. Къде ще трябва да се търсят лечебните средства за това, което са болести в главата и къде ще трябва да се търсят лекарствата, когато са болни краката?
За това, което е болест в главата, трябва да се търсят лекарства в лежащото далеч в развитието на природата - следователно при това, което напомня за ранните природни процеси, да речем например при гъбите, които в техния несъвършен сегашен образ, така да се каже, повтарят това, което беше предишно развитие на растенията, или при водораслите и лишеите, както и при корените на съвършените растения, които са това, което остава назад в най-ранния период от развитието.
Това, което е болно в коремната област, което повече лежи към периферията, ще трябва да се лекува с това, което в природното развитие е настъпило по-късно - с цветята, с цветните растения или също и със средства от минералното царство, с това, което се е появило по-късно. Всичко, което по-късно се е появило в човека, трябва да се лекува с това, което се е развило в природата по-късно. Това стига до детайлите. Естествено и в главата има органи, които са се появили сравнително по-късно. Когато Земята преминаваше през лунното и слънчевото си развитие, човекът е живял, без днешните очи, изобщо без сетивни органи, макар и сетивните органи да са съществували в зародиш още и по време на старото сатурново развитие.
към текста >>
Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през с
лед
ващите земни животи.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее.
Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи.
Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително. И при някои от тях ние наистина трябва да си кажем, че болести, които са проявяваща се карма, които въздействат неприятно върху събуждането, са такива, които сочат към предхождащи по-ранни събития. Болести, които са бъдеща карма и въздействат неприятно върху заспиването, които не ни оставят да заспим, са начало на добра карма.
към текста >>
И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в с
лед
ващия ми земен живот.
Защото това, което изстрадваме от една болест, ще бъде изравнено. Човек сега изпитва болки, а по-късно, така да се каже, ще получи компенсацията за болката - окрилящо и радостно изживяване. В живота при духовното разглеждане някои неща отново изглеждат по-различно, отколкото при физическото наблюдение. За физическото изживяване понякога е много болезнено да не може да се заспи. Едно правилно разглеждане на духовното може да донесе утеха на някого.
И когато моментното физическо не се поставя над духовния живот на човека, всъщност може да се каже: - Слава Богу, че често съм имал трудности със заспиването, защото това само ми доказва, че в бъдещи земни животи ще изживея много издигащи радостни неща; от моя сегашен земен живот много неща искат да навлязат в следващия ми земен живот.
- Безсънието понякога може да бъде добра утеха и ако безсънието не би било кармически нещо добро от духовния свят, тогава безсънието щеше много повече да вреди на човека. Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са.
към текста >>
И когато малко се разг
лед
а живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Защото някои хора могат да разкажат цели истории за своето безсъние, така че външно-медицински може да се произнесе заключението: - Защо човекът още живее? - За нормалния живот е необходим нормален сън. Но някои хора разказват колко дълго не могат да заспят. Човек е изненадан, че те още живеят, защото би трябвало да са мъртви, а те не са. Но тук действа тази свежа духовност, която задържана от аза действа в живота изравняващо.
И когато малко се разгледа живота, се вижда, че едно малко безсъние при тежки жизнени борби може да се понесе, но да се лежи, когато човек е спокоен, без да може да заспи, напълно буден, да прекара нощта така спокойно буден, това въпреки всичко е прелестно, защото то се поставя във волята и така човекът все повече и повече се вживява във вечността.
Но то трябва да навлезе във волята. Не е същото, когато то се дължи само на физиологията. Но въпреки това за трудното заспиване и за безсънието има една кармична утеха, понеже всъщност то насочва към бъдещата карма, по отношение на някои неща насочва към бъдещето.
към текста >>
19.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 15. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато от една страна пог
лед
нем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разг
лед
аме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение. Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения.
Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес.
Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
към текста >>
Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите пос
лед
ствия.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение. Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес.
Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия.
Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
към текста >>
Всичко става причина за нещо друго или е с
лед
ствие от нещо друго.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение. Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия.
Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго.
Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
към текста >>
Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и с
лед
ствие.
Нека това, което се представя пред нас чрез непосредственото наблюдение на нашето отношение към живота между раждането и смъртта веднъж го сравним с това, което човекът трябва вътрешно да изпитва към връзката на своето душевно-морално поведение, мислене и дейност с резултата от това морално-душевно поведение. Точно през тези вечери ние изходихме от такива наблюдения и накрая ще оставим нашите разяснения отново да се влеят в такива наблюдения. Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго.
Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие.
Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен.
към текста >>
Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да пос
лед
ва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
Когато от една страна погледнем начина, по който нашите морално-душевни действия произлизат от нашите намерения, от цялата нагласа на душата ни, когато непредубедено разгледаме самите нас, ние виждаме, как определяме някои от нашите действия като морално добри, които могат да се причислят към мировия процес, а други като морално лоши, несъвършени; такива, които душевно не могат да се причислят към мировия процес. Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света.
Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия.
към текста >>
И също така, когато разг
лед
аме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Но всичко това, което става чрез хората, не може да има само моментно значение - така всъщност всеки сам може да си каже, - както всичко в природата не може да има само своето мигновено значение, а има своите въздействия, своите последствия. Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва.
И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност.
към текста >>
Накратко, когато пог
лед
нем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като с
лед
ствие от неговата морална воля.
Всичко става причина за нещо друго или е следствие от нещо друго. Човешкият живот съвсем не би се включвал в хода на световните събития, ако това, което той носи в себе си, не би могло да бъде причина и следствие. Но докато ние напълно можем да бъдем доволни, когато наблюдаваме в природата, как нещо произлиза от своята причина, съвсем не можем да бъдем доволни за връзката на нашето морално-духовно изживяване с хода на света. Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля.
Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение.
към текста >>
И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните с
лед
ствия от неговите действия.
Ние виждаме, как във физическите събития не се установява непосредствена връзка между това, което трябва да последва от нашата морално-душевна нагласа и това, което в течение на физическия живот наистина се случва. И също така, когато разгледаме това, което се случва между хората, и когато наблюдаваме душите, ние често виждаме, че този, който при дадени обстоятелства, изглежда морален, душевно добър, бива постиган от нещастия, от лоши неща в света, докато този, който е душевно слаб, лош, зъл, е възможно да бъде засегнат от външни нещастия, но не е така, че във всичко получава отплата или нещо подобно за това, което живее в неговата душа. Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност.
И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия.
В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност. Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение. Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно. Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>
Но възможно е, душевната нагласа да стане реално с
лед
ствие на душевното настроение.
Накратко, когато погледнем в природата, ние не намираме връзка между това, което човекът изживява, което го постига от съдбата и това, което е същността, естеството на неговата воля и би било една, би могло да се каже, съвсем безотговорна илюзия, ако за отделния земен живот човекът си въобрази, че ходът на неговия, определен от съдбата живот, някак си се получава като следствие от неговата морална воля. Лошият може да е щастлив, добрият може да бъде нещастен. В тези две изречения се изразява това от земния живот, което първоначално прави този земен живот неразбираем относно висшата човечност. И от това ние ще видим, как човекът, както е поставен в света, не е в състояние да остави да се проявят съответните следствия от неговите действия. В отделния земен живот моралното остава вътрешна душевна нагласа, вътрешно душевно настроение, не може непосредствено да се разкрие във външната физическа действителност.
Но възможно е, душевната нагласа да стане реално следствие на душевното настроение.
Въпреки, че нашето добро поведение вътрешно душевно може да ни задоволява, възможно е да ни постигне нещастие, което стои в крещящо противоречие с това, което ние всъщност причиняваме; но това, което се е получило по този начин, въпреки това остава вътрешно-душевно. Човек трябва да си признае, че във физическия живот той не е в състояние да осъществи външно това, което морално-душевно носи в неговата душа.
към текста >>
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през пос
лед
ните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област.
С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот. В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот.
към текста >>
С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните с
лед
ствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот.
Когато така разглеждаме кармата, как предишните земни животи проникват в по късните, - както направихме това през последните дни, - ние достигаме до една такава вътрешна, съответна връзка на по-късното с по-ранното в душевно моралната област.
С други думи това означава, че тук във физическия земен живот човекът има една организация, която връща в душевността му душевните следствия от неговото морално поведение, не ги оставя да се проявят в единия земен живот.
В този земен живот човекът е безсилен да прояви това, което морално носи в душата си. Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства.
към текста >>
С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни с
лед
смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата.
Безсилен е човекът; неговата външна физическа конституция, неговата етерна субстанция го правят безсилен. В живота си между смъртта и едно ново раждане човекът става толкова силен, колкото е безсилен тук във физическото тяло. Щом обаче тук във физическия живот физическото тяло и етерното тяло му пречат, щом го правят безсилен, трябва да има нещо в живота между смъртта и новото раждане, което да го прави силен, за да ги осъществи в по-късния си земен живот. С нашето физическо тяло и с нашето етерно тяло тук се намираме всред природните царства. Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни.
С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата.
Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства. В най-долното в известна степен царство са Архаи, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими. В течение на тези лекции ние представихме, как човекът живее между смъртта и едно ново раждане с истинската същност на звездите и поради това с тези висши йерархии. Но за да може морално-душевното да се прояви в нашия земен живот, трябва да се случи следното:
към текста >>
Но за да може морално-душевното да се прояви в нашия земен живот, трябва да се случи с
лед
ното:
Това, което ние трябва да вземем от природните царства за нашето физическо и за нашето етерно тяло ни прави безсилни, немощни. С това, с което преминаваме през портата на смъртта, с нашата собствена душевно-духовна същност, ние ставаме мощни след смъртта, понеже между смъртта и едно ново раждане сме свързани със съществата на висшите йерархии, също както тук на Земята сме свързани с царствата на природата. Съществата от висшите йерархии се разделят на три царства. В най-долното в известна степен царство са Архаи, Архангели и Ангели, в средното царство - Ексусиаи, Динамис, Кириотетес и в най-висшето царство - Престоли, Херувими и Серафими. В течение на тези лекции ние представихме, как човекът живее между смъртта и едно ново раждане с истинската същност на звездите и поради това с тези висши йерархии.
Но за да може морално-душевното да се прояви в нашия земен живот, трябва да се случи следното:
към текста >>
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е с
лед
ствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси.
Най напред ние трябва да запазим като истина в душата си това, което е следствието от нашето морално-душевно мисловно настроение, от чувствата, от волевите импулси.
Ние трябва да го запазим и да чакаме, докато в живота между смъртта и новото раждане получим помощта на съществата от висшите йерархии. Тогава това, което ние носим в душата си, първо минава през духовния свят, появява се пак в един нов земен живот под формата, под която трябва да се прояви. Какво бихме били, ако в земния живот непосредствено можехме да осъществим това, което душевно-морално носим в нас? Ние не бихме били хората от земния живот! Представете си, че носите нещо морално-душевно във вас, за което с право можете да предполагате, че то би създало една щастлива световна ситуация и това се случи, вие сте могли да го осъществите.
към текста >>
Когато първо разг
лед
аме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност.
Когато ние разглеждаме физическия човек, както той стои пред нас във външния живот, за нас той се разделя - това аз описах в края на моята книга «За загадките на душата» - в нервно-сетивна система, ритмична система и веществообменно-двигателна система. Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата. Двете са сродни.
Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност.
Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система. За тях тя е най-низшата система, онази система, която идеалистически настроеният човек предпочита изобщо да я няма. Но без нея изобщо не може да се съществува в земния живот. Тя е това, което в земния живот представя човека в неговото несъвършенство.
към текста >>
Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да г
лед
ат с известно презрение към веществообменно-двигателната система.
Обмяната на веществата и двигателната система с крайниците са взаимно свързани, Когато движим нашите крайници ние засилваме обмяната на веществата, тя трябва да действа сама, трябва да се изразходват сили в човека. Обмяната на веществата трябва сама да работи. Във вътрешното изживяване също трябва да става обмяна на веществата. Двете са сродни. Когато първо разгледаме обмяната на веществата в човека, как работи във физическото тяло, ние се изкушаваме да я смятаме за най-низшата система в човешката земна същност.
Има хора, които се наричат идеалисти, понеже са свикнали да гледат с известно презрение към веществообменно-двигателната система.
За тях тя е най-низшата система, онази система, която идеалистически настроеният човек предпочита изобщо да я няма. Но без нея изобщо не може да се съществува в земния живот. Тя е това, което в земния живот представя човека в неговото несъвършенство.
към текста >>
Това, което тук се вижда е с
лед
ното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими.
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими.
Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими. Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане. Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека.
към текста >>
Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот с
лед
смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане.
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими. Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими.
Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане.
Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека. Главата повече или по-малко всъщност е огледало на външния свят и ако имахме само главата, не бихме знаели нищо друго, освен нещо за външния свят. В главата просто се оглежда външният свят.
към текста >>
Разглеждано от една висша г
лед
на точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека.
Това, което тук се вижда е следното: За изграждането на физическия човек веществообменно-двигателната система е най-низшата и оттам има малко общо със същинската човечност в земния живот, но в земния живот тя е свързана със съществата от най-висшата йереархия - Престоли, Херувими, Серафими. Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими. Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане. Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата.
Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека.
Главата повече или по-малко всъщност е огледало на външния свят и ако имахме само главата, не бихме знаели нищо друго, освен нещо за външния свят. В главата просто се оглежда външният свят. Изживяванията на главата са само отражения на външния свят. Това, което живее в нас като нравствени импулси, като душевни импулси, не идва от главата, а идва от същата област, където се намира обмяната на веществата и двигателната система, но не от физическата част на веществообмяната-крайници, а от духовно-душевното на системата веществообмяна-крайници, където живеят Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
Главата повече или по-малко всъщност е ог
лед
ало на външния свят и ако имахме само главата, не бихме знаели нищо друго, освен нещо за външния свят.
Когато вървим из света или работим с нашите ръце, тогава в тази тайнствена дейност лежи дейността на Престоли, Херувими, Серафими. Те обаче остават само помощници, когато човекът продължи своя живот след смъртта и продължава да живее между смъртта и едно ново раждане. Там те остават помощници. Пълна заблуда е да се вярва, че морално-душевното идва от главата. Разглеждано от една висша гледна точка, главата съвсем не е така ужасно важен орган в човека.
Главата повече или по-малко всъщност е огледало на външния свят и ако имахме само главата, не бихме знаели нищо друго, освен нещо за външния свят.
В главата просто се оглежда външният свят. Изживяванията на главата са само отражения на външния свят. Това, което живее в нас като нравствени импулси, като душевни импулси, не идва от главата, а идва от същата област, където се намира обмяната на веществата и двигателната система, но не от физическата част на веществообмяната-крайници, а от духовно-душевното на системата веществообмяна-крайници, където живеят Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
И така, ние трябва да си представим с
лед
ното, за да получим в тази област съответната представа за човека (чертае се).
И така, ние трябва да си представим следното, за да получим в тази област съответната представа за човека (чертае се).
Този трети член на човешката същност, системата - веществообмяна-крайници, първоначално изглежда да е несъвършен, да, иска ни се да кажем, че човекът не е достатъчно издигнат относно своята физическа и етерна организация. Но там вътре има нещо друго, или по-добре казано, тази система стои в нещо друго. Там вътре живеят Престолите - аз, разбира се, показвам това само схематично - вътре творят Херувимите, вътре пламтят Серафимите. Когато човекът мине през портата на смъртта, от него отпада всичко онова, което лежи в основата на физическата система на веществоовмяната-крайници и той остава със своята азова същност в областта на това, в което той беше още през време на живота си - в областта на Престоли, Херувими и Серафими. След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
С
лед
това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими.
И така, ние трябва да си представим следното, за да получим в тази област съответната представа за човека (чертае се). Този трети член на човешката същност, системата - веществообмяна-крайници, първоначално изглежда да е несъвършен, да, иска ни се да кажем, че човекът не е достатъчно издигнат относно своята физическа и етерна организация. Но там вътре има нещо друго, или по-добре казано, тази система стои в нещо друго. Там вътре живеят Престолите - аз, разбира се, показвам това само схематично - вътре творят Херувимите, вътре пламтят Серафимите. Когато човекът мине през портата на смъртта, от него отпада всичко онова, което лежи в основата на физическата система на веществоовмяната-крайници и той остава със своята азова същност в областта на това, в което той беше още през време на живота си - в областта на Престоли, Херувими и Серафими.
След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими.
После той се отделя от тях. По-нататък обаче те изграждат - също и към това насочих през тези дни - това, което е било заложено в душевно-нравственото. Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята. Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими.
към текста >>
Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той г
лед
а надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими.
След това той продължава да живее в лоното на Престоли, Херувими и Серафими. После той се отделя от тях. По-нататък обаче те изграждат - също и към това насочих през тези дни - това, което е било заложено в душевно-нравственото. Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята.
Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими.
Там той вижда, че когато отново слезе на Земята, долу ще се осъществят последствията. Престоли, Херувими и Серафими работят там за осъществяване на духовното. След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен живот.
към текста >>
Там той вижда, че когато отново слезе на Земята, долу ще се осъществят пос
лед
ствията.
После той се отделя от тях. По-нататък обаче те изграждат - също и към това насочих през тези дни - това, което е било заложено в душевно-нравственото. Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята. Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими.
Там той вижда, че когато отново слезе на Земята, долу ще се осъществят последствията.
Престоли, Херувими и Серафими работят там за осъществяване на духовното. След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен живот.
към текста >>
С
лед
като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща с
лед
ствията на своите дела от настоящия в с
лед
ващия земен живот.
Тук на Земята човекът поглежда нагоре към небето, за да почувства какво е за него висшето, духовно свръхсетивното. Това човекът прави, докато се намира на Земята. Когато човекът се намира в живота между смъртта и новото раждане, той гледа надолу и вижда какво става от душевно-нравственото му поведение чрез действията на Престоли, Херувими и Серафими. Там той вижда, че когато отново слезе на Земята, долу ще се осъществят последствията. Престоли, Херувими и Серафими работят там за осъществяване на духовното.
След като така сме станали внимателни за това, ние виждаме, че човекът по магичен начин изпраща следствията на своите дела от настоящия в следващия земен живот.
към текста >>
Нека сега, с
лед
като сме разг
лед
али системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разг
лед
аме главата на човека.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека.
Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално.
към текста >>
Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и с
лед
това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи.
Нека сега, след като сме разгледали системата веществообмяна-крайници, да се обърнем към полярно противоположната система, към нервно-сетивната система, която се намира също в целия човек, но предимно е разположена в главата, нека разгледаме главата на човека. Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън.
Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи.
Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално. И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15. Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там.
към текста >>
И този, който с истинско инициационно познание прави това, да пог
лед
не в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Чрез своята глава човекът наистина изживява отражението на настоящия външен свят. Неговите мисли, неговите представи, в които той единствено е буден, всъщност в главата са само отражения от вън. Но когато човек се издигне до инициационната наука, първо до имагинативното познание, тогава, както ви е познато, чрез имагинативното познание, чрез неговото преобразяване се стига до инспиративното познание и след това чрез интуитивното познание се достига назад до предишните земни животи. Тогава се разглеждат предишните земни животи, но те се разглеждат в тяхната духовна форма. В духовния свят също и познанието е нещо изцяло реално.
И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15.
Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил. Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни животи. Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени гледната точка на своя мироглед.
към текста >>
Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени г
лед
ната точка на своя мирог
лед
.
И този, който с истинско инициационно познание прави това, да погледне в предишни земни животи, той не чувства, като че ли сега се намира тук, сега на 15. Юни1924 година, а той се възприема като намиращ се в течението на предишните си животи. Той не само вижда там вътре, а той се възприема с цялото свое същество там. Това не е едно абстрактно-познавателно виждане, това е връщане, идентифициране с това, което човек е бил. Душата се оживява, развълнува се и раздвижва, когато се завърне в предишните земни животи.
Чрез това обаче, че човек се връща там, се спечелва възможността той да промени гледната точка на своя мироглед.
към текста >>
Каква е г
лед
ната точка на външния мирог
лед
, която човек обикновено има?
Каква е гледната точка на външния мироглед, която човек обикновено има?
Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата. Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява.
към текста >>
Г
лед
ната точка на обикновения външен мирог
лед
е главата.
Каква е гледната точка на външния мироглед, която човек обикновено има?
Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата.
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи.
към текста >>
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите г
лед
на точка на мирог
лед
а, когато сте се върнали назад в предишен земен живот.
Каква е гледната точка на външния мироглед, която човек обикновено има? Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата.
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот.
Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи. Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот.
към текста >>
Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирог
лед
а.
Каква е гледната точка на външния мироглед, която човек обикновено има? Гледната точка на обикновения външен мироглед е главата. Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала.
Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа.
Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи. Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот. Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо. И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да пог
лед
неш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот.
Тази глава, която е в основата на физическата нервно-сетивна организация, тази глава, която вие сте имали в някой предишен земен живот или в предишния земен живот, нея не можете да я направите гледна точка на мирогледа, когато сте се върнали назад в предишен земен живот. Това не можете да го направите; тя отдавна вече не е там, тя е изчезнала. Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи.
Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот.
Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо. И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
И по правило е така, че когато се премине назад към предпос
лед
ния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
Само духовното, което живее в главата, това можете да направите изходен пункт на мирогледа. Инициацията се състои в това, че с връщането в своя предишен живот човек се одухотворява. И всъщност всяко ясновиждане в най-добрия смисъл на думата представлява връщане в предишни земни животи. Да бъдеш иницииран означава, да не стоиш в настоящия земен живот, а ясно да погледнеш нещата, с очите на човека, който си бил в предишния земен живот. Докато в обикновения ход на света човек е такова несъвършено същество в земния живот, че вижда само външния физически свят, това, което човек е бил в предишните земни животи, междувременно е станало ясновиждащо.
И по правило е така, че когато се премине назад към предпоследния земен живот, се прави откритието, че тогавашният човек всъщност отдавна вече е станал много по-съвършен човек.
към текста >>
С
лед
ователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава.
Да, откъде идва, че това, което човек е можел да бъде според предишния си земен живот не е станало? От къде идва това? Вижте, ако като човек имаме само една глава и преминаваме от един земен живот в друг, ние бихме били така съвършени през другия си живот, както описах. Но ние нямаме само главата, а също и другите системи. И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един живот в друг.
Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава.
И когато в тази област се започне първо да се развива едно непредубедено наблюдение върху човека, тогава от главата и физиономията на човека ще научим да четем много от неговата карма. И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите. Повече не може да се каже «Habe nun, ach». Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни букви. Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на буквите, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е следствие, че сме се научили да четем.
към текста >>
И ако разг
лед
аме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите.
Вижте, ако като човек имаме само една глава и преминаваме от един земен живот в друг, ние бихме били така съвършени през другия си живот, както описах. Но ние нямаме само главата, а също и другите системи. И в това, че в системата веществообмяна-крайници се намира магическият принцип на човека, който отново действа в кармата, тя пренася главата на човека от един живот в друг. Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава. И когато в тази област се започне първо да се развива едно непредубедено наблюдение върху човека, тогава от главата и физиономията на човека ще научим да четем много от неговата карма.
И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите.
Повече не може да се каже «Habe nun, ach». Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни букви. Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на буквите, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е следствие, че сме се научили да четем. Също така можем да се научим да четем и в това, което ни заобикаля. И от разпознаването на знаците на човешката форма на главата да се издигнем до четенето в нея, само това ще ни доведе до тайните на кармата на въпросния човек.
към текста >>
Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на буквите, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е с
лед
ствие, че сме се научили да четем.
Следователно кармата действа съвсем непосредствено във формирането на вашата глава. И когато в тази област се започне първо да се развива едно непредубедено наблюдение върху човека, тогава от главата и физиономията на човека ще научим да четем много от неговата карма. И ако разгледаме тази глава на човека, както се разглежда с обикновеното съзнание, изглежда, като че ли взимаме Гьотевия Фауст и започнем: «H-a-b-e n-u-n a-c-h», понеже можем само да четем буквите, но не думите. Повече не може да се каже «Habe nun, ach». Но когато се научим да четем, ще разберем какво се крие зад тези интересни букви.
Аз вече ви казах: - Докато иначе имаме само тридесет различни форми на буквите, от тази дреболия зависи в една книга да имаме Гьотевия «Фауст», в друга книга - Хегеловата «Логика» в трета «Библията» и т.н.. Да имаме всичко това, е следствие, че сме се научили да четем.
Също така можем да се научим да четем и в това, което ни заобикаля. И от разпознаването на знаците на човешката форма на главата да се издигнем до четенето в нея, само това ще ни доведе до тайните на кармата на въпросния човек. Така че ние можем да си кажем при това, което е видимо, наистина външно видимо във формата на главата: - Всеки човек има своята собствена глава, никой не прилича на някой друг според изграждането на главата си. - Макар че хората често си приличат, те не си приличат в тяхната карма. В изграждането на главата пред физическо-сетивното наблюдение се показва кармата на човешкото минало.
към текста >>
И както тук на Земята неговото физическо тяло го приема и го затруднява да осъществи по магически начин своя духовно-нравствен живот, така с
лед
смъртта го приема светът на йерархиите и го оставя да изживее по магически начин за с
лед
ващия му живот това, което той не може магически да осъществи в един земен живот.
Между нервно-сетивната система, която предимно е свързана с главата и системата веществообмяна-крайници, човекът има и своята ритмична система. В тази ритмична система се намира това, което става между белите дробове и сърцето. В нея живее йерархията на Ексусиаи, Динамис и Кириотетес. Също и при това приключване с разглеждането на кармата достигаме до заключението, че отпред човекът, така да се каже, е свързан с трите царства на природата, които се намират тук на Земята, че назад е свързан със стоящите едно над друго царства на йерархиите.
И както тук на Земята неговото физическо тяло го приема и го затруднява да осъществи по магически начин своя духовно-нравствен живот, така след смъртта го приема светът на йерархиите и го оставя да изживее по магически начин за следващия му живот това, което той не може магически да осъществи в един земен живот.
Когато човекът преминава от единия земен живот в другия, при всички обстоятелства, когато се развива по правилен начин, със системата на главата от предишния си живот той би достигнал до ясновидство; Ангели, Архангели и Архаи биха го въвели в ясновидството. Поради това, когато човекът наистина разбере духовното, онова което може да се нарече ясновидство - без примесите на суеверието и шарлатанството - въпреки че във външния свят се е развил до своя настоящ земен живот, той може да се постави в своя предишен земен живот с една, така да се каже, космическа нагласа.
към текста >>
Когато обаче се пог
лед
не вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ.
Ако някой живее, да речем, в двадесето столетие, той използва това тяло - и за познанието той трябва да използва тогава главата, - което може да му даде двадесето столетие. Така той не може да бъде ясновидец. Нека обаче приемем, че в това двадесето столетие чрез душевни упражнения той се пренася в един минал земен живот, например през десето-единадесето столетие, в това, което някога е бил. Той тогава не е онзи, който е бил някога, а чрез своята собствена сила духовно е постигнал да бъде това през двадесето столетие, което е бил някога и там той е ясновидецът. Чрез инициационното познание наистина може да се постигне ясновидството в живота във физическия свят.
Когато обаче се погледне вътре в човешкия живот, пред ясновидското познание реално се представя, че в дълбоките импулси на човешката природа, в по-дълбоките основи на душата, онова, което е било в един предишен земен живот, отново се проявява в друг образ.
В това отношение се виждат най-различни неща и тук се касае за това, че ако изобщо човек има сериозен стремеж да достигне до такива неща, каквото е действието на кармата, той трябва вече по интимно, отколкото обикновено прави това, душевно-духовно да преоформи земния си живот.
към текста >>
От начина, по който давах тези примери, вие знаете, че те действително са извлечени от едно отговорно духовно изс
лед
ване.
Искам да илюстрирам с един пример това, което казах.
От начина, по който давах тези примери, вие знаете, че те действително са извлечени от едно отговорно духовно изследване.
към текста >>
Тази душа с
лед
ователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост.
Той често не одобряваше суровите, жестоки мерки, които му беше възложено да прилага от неговия господар. Той го правеше, понеже беше поставен в тези условия, понеже в тогавашното време се е смятало за правилно така да се прави. Помислете си дали хората и днес са винаги такива, каквито всъщност биха искали да бъдат? - Те не мислят върху това, дали са такива, каквито искат да бъдат. Затова се лъжат относно дисхармонията между това, което са и което искат да бъдат.
Тази душа следователно не беше това, което би трябвало да бъде, а всъщност тя изпитваше дълбоко състрадание, дълбока любов към всички тези нещастни роби, към които трябваше да проявява жестокост.
Но изхождайки от социални навици, тя причиняваше доста зло на робите. Поради това тя стана също и отговорна, макар че на първа линия беше отговорен този, който притежаваше робите и беше техен господар.
към текста >>
Едва с това, че човек се пренася в кармическото развитие по описания начин, се стига дотам, постепенно да се изработят възг
лед
и за действието на кармата.
Да, така се случва. Такива неща трябва да се разглеждат не само със сухия разум, а с душата, с чувство и любов, но така, че чувството, топлината и любовта да станат така ясни и светли, какъвто е иначе разумът и да може да се достигне до истинско познание. Разумът може да развива само картини от външната природа и който вярва, че може да получи нещо друго, освен картини от външния свят, той се заблуждава. Това другото можете да имате едва когато душевната нагласа, чувството и любовта станат познавателни сили.
Едва с това, че човек се пренася в кармическото развитие по описания начин, се стига дотам, постепенно да се изработят възгледи за действието на кармата.
Но тогава трябва да участва цялата душа. Затова това, което се съдържа в такива разисквания за кармата, трябва да обхване целия човек.
към текста >>
Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разг
лед
а образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията.
Виждате ли, вече трябва да се появят такива неща, душата по задълбочен, топъл начин да се вживее в антропософското движение. Преди известно време аз наистина бях дълбоко развълнуван. Аз разказах това, което ви представих сега за Песталоци, също и в Дорнах и трябваше заедно с един член на дорнахското ръководство[2] да посетя в Базел един чиновник. Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен често беше виждал. Там беше нарисувано, как Песталоци се държи с децата.
Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разгледа образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията.
- Виждате ли, точно това са нещата, които трябва често да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране. Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност. И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
към текста >>
Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разг
лед
ахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност.
Аз разказах това, което ви представих сега за Песталоци, също и в Дорнах и трябваше заедно с един член на дорнахското ръководство[2] да посетя в Базел един чиновник. Там в чакалнята висеше една картина, известната картина, която също и другият, който беше с мен често беше виждал. Там беше нарисувано, как Песталоци се държи с децата. Този приятел от езотеричното дорнахско ръководство се развълнува от картината и каза: - Когато човек разгледа образа, който е взет от същността на Песталоци, то ситуацията всъщност съвсем не би могла да се разиграе по друг начин, освен по начина, по който всичко това е изобразено чрез антропософията. - Виждате ли, точно това са нещата, които трябва често да стават, които наистина трябва да могат да внесат в непосредственото изживяване това, което идва от антропософското разбиране.
Затова разискванията за кармата, които сега ми беше позволено да направя пред вас за мое най-голямо удовлетворение, не могат да имат претенциите да бъдат разбрани само интелектуално, а всичко, което разгледахме през тези осем дни апелира не само към вашия интелект, а към вашето сърце, към цялата ваша душевност.
И само когато вие обобщите това, което казах за прераждането на исторически личности, за наблюдението върху отделната карма, за взаимното проникване на съня и будното състояние в развитието на кармата и го оставите да въздейства върху вашето сърце и вашата душевност, тогава от тези разглеждания ще може да произлезе едно обширно разбиране за действията на кармата в отделните човешки личности.
към текста >>
От това са му останали само с
лед
и, но в душата си той има чувството за това, каквото някога е било в Ориента - един живот, проникнат от духа, който живее във всички неща.
Само проникването в целия човек на това, което днес предпочитаме да приемаме предимно интелектуално, е това, което отново може да издигне намиращата се в упадък цивилизация. Какво казва днес ориенталецът за западните хора? Ориенталецът днес няма вече тази духовност, която ние просто можем да приемем, но една духовност, която в древни времена наистина е виждала дълбоко в духовния свят.
От това са му останали само следи, но в душата си той има чувството за това, каквото някога е било в Ориента - един живот, проникнат от духа, който живее във всички неща.
Това притежава всеки, който не е потънал в материализма. Един от тези ориенталци, който имаше точно чувство за същественото от живеещата в духовността ориенталска мъдрост, когато наблюдаваше западната цивилизация казваше: - Колко особена е тя? Особеното при нея е, че тя има само фасада, а няма фундамент. Фасадата е издигната нагоре директно от Земята, но на нея й липсва основният зид. - И този ориенталец продължава: - Да, всъщност във всичко, което принадлежи към неговата цивилизация, в почти всичко, западният човек изхожда от аза, от този, затворен в един едничък земен живот аз, който, ако действа така, както се вижда, не представлява никаква реалност.
към текста >>
Не видяхме ли днес, че когато г
лед
а в духовното, човекът отново поглежда в миналото?
Да се стои в поредицата изминали земни животи, това ориенталецът вижда като основния зид на сградата, а да се остава така при аза, както той е заключен между раждането и смъртта, това той вижда като фасада.
Не видяхме ли днес, че когато гледа в духовното, човекът отново поглежда в миналото?
Когато в магически смисъл той отново погледне кармическото развитие, трябва да се опре на гледната точка на поредицата изминали земни животи. Тогава азът ще се разшири, тогава азът няма да бъде вече егоистичен. Ориенталецът казва, че европеецът може да намира аза само във времето между раждането и смъртта; това той нарича егоизма на европееца. Затова той казва, че европеецът, изобщо западната цивилизация има само фасада без фундамент и ако западната цивилизация така продължава да остава да стои при аза, който живее между раждането и смъртта, би могла да настъпи ситуацията, - понеже фасадата няма основи, - отделните камъни от фасадата да изпадат. Всъщност в много души на ориенталските хора, понеже те предимно живеят с картини, с имагинации, се поражда тази картина с падащите камъни от фасадата, която няма основа.
към текста >>
Когато в магически смисъл той отново пог
лед
не кармическото развитие, трябва да се опре на г
лед
ната точка на поредицата изминали земни животи.
Да се стои в поредицата изминали земни животи, това ориенталецът вижда като основния зид на сградата, а да се остава така при аза, както той е заключен между раждането и смъртта, това той вижда като фасада. Не видяхме ли днес, че когато гледа в духовното, човекът отново поглежда в миналото?
Когато в магически смисъл той отново погледне кармическото развитие, трябва да се опре на гледната точка на поредицата изминали земни животи.
Тогава азът ще се разшири, тогава азът няма да бъде вече егоистичен. Ориенталецът казва, че европеецът може да намира аза само във времето между раждането и смъртта; това той нарича егоизма на европееца. Затова той казва, че европеецът, изобщо западната цивилизация има само фасада без фундамент и ако западната цивилизация така продължава да остава да стои при аза, който живее между раждането и смъртта, би могла да настъпи ситуацията, - понеже фасадата няма основи, - отделните камъни от фасадата да изпадат. Всъщност в много души на ориенталските хора, понеже те предимно живеят с картини, с имагинации, се поражда тази картина с падащите камъни от фасадата, която няма основа. Точно разбирането на тези неща довежда извън фасадата без основи.
към текста >>
Днес, когато трябва да държа пос
лед
ната лекция пред вас, бих искал да поставя пред душите ви този пог
лед
към културно-историческата задача на антропософията.
Днес, когато трябва да държа последната лекция пред вас, бих искал да поставя пред душите ви този поглед към културно-историческата задача на антропософията.
Ако продължава да действа в душите ви той ще разкрие някои неща и тези души ще могат да допринасят, да се създадат основите за една истинска, истинска в самата себе си, солидна фасада на западната цивилизация. Ориенталецът винаги употребява една поука, когато казва това, което споделих с вас. Аз няма нужда да я споменавам, нещата вече често са били казвани от ориенталците. Когато ориенталецът каже едно такова изречение, той е на мнението, че Западът трябва да прибави това, което самият той притежава от древни времена, изобщо за да е възможно земната цивилизация да не бъде унищожена. От такива стремежи, каквито има антропософията, ще зависи дали тази ужасна съдба, която днес се предсказва от всички разумни ориенталци, ще се разпростре над западната цивилизация.
към текста >>
Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още с
лед
тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мирог
лед
.
Затова формиращата се човешка общност за такава духовна работа, каквато вие извършихте сега, трябва само да обхване нещата в правилния смисъл, когато си постави задачата, с всички сили на стоящата на разположение на душата воля да работи за човечеството, то отново да се издигне до изживяването на духовното. И при тези лекции ставаше въпрос за това насочване към чувственото душевно-познавателно изживяване на духовното и на морално-нравственото в широк смисъл. Затова исках точно с това да изпълня часовете, в които отново можахме да бъдем заедно. Но антропософията би трябвало по всяко време сериозно да приема духовното, - във всеки миг, не само във всеки час. Тя би трябвало да осъществи изречението: - Когато в пространството сме един до друг, ние сме физически заедно, но понеже ние прозираме духовното, знаем, че и тогава сме заедно, когато физически се разделяме.
Затова, понеже знам, че някои трябва да заминат още днес, още след тази лекция, днес ви казвам: - Нека така да се разделим, че да си кажем: Ние искаме да сме истински антропософи чрез това, че също и тогава, когато сме пространствено разделени, да останем свързани с душите си в духа, който става жив за нас чрез нашия мироглед.
Нека ние, които заминаваме, да се сбогуваме с нашите приятели от вроцлавския клон така, че да им кажем: - Ние искаме да си спомняме за това, което ни беше позволено да изработим за нашите души и за душите на другите хора заедно с вас. Искаме да се чувстваме свързани с вас, също и тогава, когато напуснем тази зала, бихме желали също и вроцлавските приятели да мислят за тези, които за свое най-голямо удовлетворение се намираха през това време всред тях.
към текста >>
20.
Забележки: Към това издание
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Лекциите са напечатани въз основа на записки, които се намират в архива на нас
лед
ството на Рудолф Щайнер.
Лекциите са напечатани въз основа на записки, които се намират в архива на наследството на Рудолф Щайнер.
Оригиналните стенограми не са запазени. Записките са водени в Прага от Хелене Финк, д-р Айзелт и г-ца Принке, в Париж от Карл Дай и във Вроцлав от Курт Валтер.
към текста >>
Там се намира също и заключителното слово с
лед
лекцията от 5.
Лекциите от 29. Март, 23. май и 7. Юнибяха предхождани от изказвания относно проблеми, засягащи обществото, които са поместени в Събр. съч. 260-a «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Висшата школа за духовна наука».
Там се намира също и заключителното слово след лекцията от 5.
Април в Прага. Илюстрациите са направени по скици, които стенографът е включил в стенограмите си
към текста >>
21.
Забележки към текста.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
13. Аз искам да започна тези лекции....Като въведение Рудолф Щайнер е говорил за Ко
лед
ното събрание, което е поместено в Събр. съч.
13. Аз искам да започна тези лекции....Като въведение Рудолф Щайнер е говорил за Коледното събрание, което е поместено в Събр. съч.
260a «Конституцията на Всеобщото антропософско общество и Висшата школа за духовна наука», стр. 181.
към текста >>
15. госпожа д-р Колиско: Лили Колиско (1889-1976), води по това време в Щутгарт изс
лед
ователския институт «Milzfunktion und Plättchenfrage» Щутгарт .1922
15. госпожа д-р Колиско: Лили Колиско (1889-1976), води по това време в Щутгарт изследователския институт «Milzfunktion und Plättchenfrage» Щутгарт .1922
към текста >>
68. известните 14 точки: Уилсонова програма за мир с
лед
Първата световна война.
68. известните 14 точки: Уилсонова програма за мир след Първата световна война.
Най-напред оповестени в едно обръщение към американския конгрес на 8. Януари 1918.
към текста >>
79. Миле Алис Зауервайн, 1865-1932, с
лед
основаването му, секретар на френското антропософско общество от 1923-1930.
79. Миле Алис Зауервайн, 1865-1932, след основаването му, секретар на френското антропософско общество от 1923-1930.
към текста >>
Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно нас
лед
ство и писма на Кнебел 2.
«При внимателно наблюдение ще се види, че в живота на повечето хора се открива известен план, който им е предначертан чрез собствената си природа или поради обстоятелствата, при които те живеят. Обстоятелствата в живота им могат да са различни и да се сменят, на края се вижда едно съответствие. – Ръката на една определена съдба, колкото и скрито да действа, се усеща съвсем точно при определени външни въздействия или вътрешни вълнения: да, противоречиви основания често се движат в нейната посока.
Колкото и ходът да е заблуждаващ, винаги се вижда основанието и насоката.» (Литературно наследство и писма на Кнебел 2.
издание, том 3, стр. 452.)
към текста >>
183. аз съм това, което беше...: При Плутарх, За Изис и Озирис, глава 9, се казва: «Така върху статуята на Минерва от Саис, която богиня се смята също и за Изис, е изписан с
лед
ният надпис: „Аз съм всичко, което е било, което е и което ще бъде; още никой смъртен не е успял да повдигне булото ми”.»
183. аз съм това, което беше...: При Плутарх, За Изис и Озирис, глава 9, се казва: «Така върху статуята на Минерва от Саис, която богиня се смята също и за Изис, е изписан следният надпис: „Аз съм всичко, което е било, което е и което ще бъде; още никой смъртен не е успял да повдигне булото ми”.»
към текста >>
22.
Рудолф Щайнер - Живот и творчество.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прег
лед
а и публикува записките на неговите лекции.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции.
След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаненото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер. Те обхващат около 350 тома. В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел са представени в подходящата форма художествените му произведения.
към текста >>
С
лед
нейната смърт (1948), с
лед
вайки нейните указания, създаненото от нея Управление на нас
лед
ството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер.
По поръка на Рудолф Щайнер, Мари Щайнер - фон Сиверс прегледа и публикува записките на неговите лекции.
След нейната смърт (1948), следвайки нейните указания, създаненото от нея Управление на наследството на Рудолф Щайнер започна да издава Събраните съчинения на Рудолф Щайнер.
Те обхващат около 350 тома. В двата първи отдела са поместени написаните от него произведения и лекционните цикли, в третия отдел са представени в подходящата форма художествените му произведения.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Приветствие. Относно Ко
лед
ното Тържество като жив духовен импулс.
Приветствие. Относно Коледното Тържество като жив духовен импулс.
Задълбочено разбиране за историческите импулси чрез учението за повтарящите се земни съществувания. Меродавни импулси на нашето време: християнство и непроникнатата още от християнството наука. Бейкън, Дарвин. Настъпването на епохата на Михаел и изтичането на Кали-Юга. Въпроси на Обществото.
към текста >>
Чрез Аристотел и Александър импулсът на Михаел се насочва към едно задълбочено Християнство с ог
лед
на новата епоха на Михаел.
Карл Велики, Харун ал Рашид. Дворецът на Харун ал Рашид като център за развитие на една мощна духовно-космическа култура. Мъдрият съветник на Харун ал Рашид. Духовна среща между Харун ал Рашид и неговия съветник с Аристотел и Александър в свръхсетивния свят по време на осмия вселенски събор в 869 г.
Чрез Аристотел и Александър импулсът на Михаел се насочва към едно задълбочено Християнство с оглед на новата епоха на Михаел.
Харун ал Рашид и неговият съветник действуват чрез мохамеданизма.
към текста >>
Трудности в изс
лед
ването на Кармата.
Трудности в изследването на Кармата.
Байрон, Волтер, Сведенборг, Лоренс Олифант. Гений на Марс и гений на Меркурий. Космически разглеждания но волевия живот на човека.
към текста >>
Относно Ко
лед
ното Тържество при Гьотеанума в 1923 година.
Праучителите на човека, които преди отделянето на Луната са живели на Земята, образуват на Луната един вид мирова колония. Те водят книга за миналото на човека. Преди да слезем на Земята преди раждането, ние минаваме през сферата на Луната и приемаме импулсите на тези Същества в нашето астрално тяло. На Слънцето не живеят никакви същества, които да са живели някога на Земята, а Същества на висшите йерархии, космическите първообрази на човека, които поставят в действие човешкото бъдеще. Кармически връзки от миналото действуват при срещата на хората върху душата и волята, докато чрез хора, които срещаме за първи път, ние обогатяваме общо нашето познание за света и за човека.
Относно Коледното Тържество при Гьотеанума в 1923 година.
към текста >>
Импулсът на Ко
лед
ното Тържество трябва да се прояви като действителност на антропософския живот и на духовната жизненост.
Луна и Слънце, двете врати в духовния свят. Лунното естество действува от миналото, слънчевото естество действува в бъдещето. Необходимостта на тялото и съдбата са свързани с лунното естество, свободата със слънчевото естество. Когато човекът не може да преобрази силите от околността на Земята, ражда се болест.
Импулсът на Коледното Тържество трябва да се прояви като действителност на антропософския живот и на духовната жизненост.
към текста >>
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/глава 35 до 36, март 1925 година/ както с
лед
ва:
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята Автобиография "Пътят на моя живот"/глава 35 до 36, март 1925 година/ както следва:
към текста >>
Трябва само да се има предвид, че в непрег
лед
аните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
Никъде в тях не е казано и до най-малка степен нещо, което да не е чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги взема в пълния смисъл като това, което има да каже Антропософията. Ето защо без колебание... можахме първоначално да приемем една такава форма, тези печатни издания да се разпространяват само в кръга на членовете на Антропософското Общество.
Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
към текста >>
24.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Поради късното пристигане вчера не можах да Ви кажа онези думи, които на драго сърце бих казал и които трябва да подхождат на онова, което стана в Антропософското Общество при Гьотеанума от Ко
лед
ното Тържество насам.
Поради късното пристигане вчера не можах да Ви кажа онези думи, които на драго сърце бих казал и които трябва да подхождат на онова, което стана в Антропософското Общество при Гьотеанума от Коледното Тържество насам.
Тъй като чрез нашия Бюлетин между приятели е станало по същество известно, какво беше замислено с онова Коледно Тържество, бих искал също да говоря само накратко върху най-същественото и след това в разглежданията, които са свързани повече вътрешно с това, което Коледното Тържество означава за Антропософското Общество, да продължа да говоря по-нататък върху него.
към текста >>
Тъй като чрез нашия Бюлетин между приятели е станало по същество известно, какво беше замислено с онова Ко
лед
но Тържество, бих искал също да говоря само накратко върху най-същественото и с
лед
това в разглежданията, които са свързани повече вътрешно с това, което Ко
лед
ното Тържество означава за Антропософското Общество, да продължа да говоря по-нататък върху него.
Поради късното пристигане вчера не можах да Ви кажа онези думи, които на драго сърце бих казал и които трябва да подхождат на онова, което стана в Антропософското Общество при Гьотеанума от Коледното Тържество насам.
Тъй като чрез нашия Бюлетин между приятели е станало по същество известно, какво беше замислено с онова Коледно Тържество, бих искал също да говоря само накратко върху най-същественото и след това в разглежданията, които са свързани повече вътрешно с това, което Коледното Тържество означава за Антропософското Общество, да продължа да говоря по-нататък върху него.
към текста >>
Това Ко
лед
но Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество.
Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество.
До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество. Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят. Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството. Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение.
към текста >>
До това Ко
лед
но Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество.
Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество.
До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество.
Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят. Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството. Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение.
към текста >>
Пос
лед
ното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят.
Това Коледно Тържество трябваше да представлява едно обновяване, бих могъл да кажа едно основаване на Антропософското Общество. До това Коледно Тържество аз постоянно можех да правя разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество.
Последното трябваше да представлява един вид земна проекция на нещо, което съществува в определено течение на духовния живот в духовния свят.
Това, което се предава като учение тук на Земята, което се съобщава тук като антропософска Мъдрост, трябваше да бъде именно отражение на това, което протича в настоящите времена в духовните светове съобразно фазата на развитие на човечеството. Тогава Антропософското Общество беше така да се каже администратор на онова, което течеше през Антропософското Движение като благо на антропософското учение.
към текста >>
И от онова Ко
лед
но Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно.
Но с течение на времето това не се прояви като нещо, което може да бъде свързано с едно истинско култивиране на антропософското благо. Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова. Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно.
И от онова Коледно Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно.
И онези, които са в моя помощ като президиум при Гьотеанума, трябва да бъдат считани като един вид езотеричен президиум. Така щото това, което става чрез този президиум, може да бъде охарактеризирано както следва: провеждане на Антропософия, докато по-рано можеше само да бъде администрирано, управлявано това, което се учеше в Антропософията.
към текста >>
Така щото това, което става чрез този президиум, може да бъде охарактеризирано както с
лед
ва: провеждане на Антропософия, докато по-рано можеше само да бъде администрирано, управлявано това, което се учеше в Антропософията.
Но с течение на времето това не се прояви като нещо, което може да бъде свързано с едно истинско култивиране на антропософското благо. Ето защо яви се необходимостта аз самият, който до тогава бях само учител на антропософското благо без всякаква официална връзка с Антропософското Общество да поема заедно с президиума от Дорнах ръководството на Антропософското Общество като такова. Чрез това обаче Антропософското Движение и Антропософското Общество станаха едно. И от онова Коледно Тържество в Дорнах насам трябва да важи именно противоположното: не трябва вече да се прави разлика между Антропософското Движение и Антропософското Общество, а двете трябва да бъдат едно. И онези, които са в моя помощ като президиум при Гьотеанума, трябва да бъдат считани като един вид езотеричен президиум.
Така щото това, което става чрез този президиум, може да бъде охарактеризирано както следва: провеждане на Антропософия, докато по-рано можеше само да бъде администрирано, управлявано това, което се учеше в Антропософията.
към текста >>
Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Ко
лед
а, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи.
Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа.
Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност. Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение.
към текста >>
Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек с
лед
ва от само себе си поради морални причини.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи. Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество.
Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини.
Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах. Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност. Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода. Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже.
към текста >>
С
лед
ователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност.
Обаче това означава същевременно, че цялото Антропософско Общество трябва да бъде постепенно поставено на една друга основа, на една основа, която прави възможно, щото езотеричното да тече непосредствено през Антропософското Общество и това, което в бъдеще ще съставлява същността на Антропософското Общество, трябва да бъде донасянето на съответното настроение, на съответното убеждение в мисли, чувства и воля от страна на онези, които искат да бъдат антропософи. Ето защо трябва да се прави разлика между Общото Антропософско Общество, което в бъдеще ще бъде едно напълно официално общество, така че, както бе оповестено на Коледа, всеки ще може да има циклите с онези съответни клаузи, които представляват един вид идейно-духовно ограничение и основаната от тогава в това Общо Антропософско Общество Школа, която ще обхваща три класа. Досега може да бъде основан първият клас, който иска да бъде член на тази школа, трябва да поеме тогава и други задължения освен онези, които са валидни само за общите членове на Антропософското Общество. Член на Антропософското Общество може да бъде този, който се интересува от Антропософия и приема учението; с това той не поема никакви задължения, освен тези, които всеки благоприличен човек следва от само себе си поради морални причини. Напротив от тези, които искат да станат членове на Школата, ще се изисква, те да застанат в живота като истински представители на Антропософското Движение и да действуват в хармония с езотеричния президиум при Гьотеанума в Дорнах.
Следователно с това е казано, че този, който иска да бъде член на Школата, трябва да полага усилия да представлява Антропософията в света чрез неговата собствена личност.
Естествено това обуславя, щото ръководството на Школата да се запази правото да може да обяви, че някой не може да бъде по-нататък член на Школата, ако то счита, че съответният не може да представлява един представител на Антропософското Движение. Не казвайте, че това е едно възпрепятствуване на човешката свобода. Напротив то е едно свободно договорно отношение между членовете на Школата и ръководството на тази Школа; защото ръководството на школата също трябва да бъде свободно да каже това, което трябва да каже, на онзи, на когото има да го каже. Ето защо то трябва да може да обяви на този, когото счита за недостоен да му говори, това, което подобава.
към текста >>
С това ще бъдат основно отстранени някои неща, които се явиха именно като вредни през пос
лед
ните години сред Антропософското Общество и които създават трудни часове за някои членове, защото се родиха всякакви предприятия, които са произтекли от така наречена добра воля, които обаче не можаха да станат това, което се казваше за тях, и които всъщност отклониха Антропософското Движение по странични течения.
С това ще бъдат основно отстранени някои неща, които се явиха именно като вредни през последните години сред Антропософското Общество и които създават трудни часове за някои членове, защото се родиха всякакви предприятия, които са произтекли от така наречена добра воля, които обаче не можаха да станат това, което се казваше за тях, и които всъщност отклониха Антропософското Движение по странични течения.
В бъдеще Антропософското Движение ще бъде по човешки начин онова, което тече през Антропософското Общество.
към текста >>
И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Ко
лед
а при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Ко
лед
а насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение.
Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение.
И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение.
И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост. Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят.
към текста >>
И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Ко
лед
а, беше в известен смисъл една дързост.
Колкото по-добре бъде разбрано това, толкова по-благотворно ще бъде то за Антропософското Движение. И аз мога да кажа: благодарение на това, че тогава на Коледа при събраните в Гьотеанума царуваше онзи импулс, от онази Коледа насам стана възможно да бъде внесен един съвършено друг тон в Антропософското Движение.
И за мое най-дълбоко задоволство мога да отбележа, че навсякъде на различните места, където можах да бъда досега, този тон беше приет най-сърдечно Можем вече да кажем: това, което беше поето на Коледа, беше в известен смисъл една дързост.
Защото съществуваше определена евентуалност: тази именно, че може би, поради факта, че ръководството на Антропософското Общество беше непосредствено съединено с преподаването на духовното благо на мъдростта, онези духовни същества, които ръководят Антропософското Движение в духовния свят, да оттеглят тяхната помощ. Мога да кажа, че това не се случи, а се случи именно противоположното: тези духовни същества идват с една по-голяма благодат, с едно по-високо благоговение насреща на онова, което тече през Антропософското Движение. В известен смисъл съществува също едно обещание спрямо духовния свят. Това обещание ще бъде неотклонно изпълнено и ще се види, че в бъдеще нещата ще станат така, както бе обещано пред духовния свят. Така щото отговорност поема не само Антропософското Движение, такава отговорност към Президиума поема също и Антропософското Общество.
към текста >>
Когато днес обгърнем с пог
лед
, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора.
Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора.
Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество. Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение.
към текста >>
Който има пог
лед
за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество.
Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора.
Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество.
Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото. Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение.
към текста >>
Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в с
лед
ващото.
Когато днес обгърнем с поглед, как Антропософското Общество стои в света като въплъщение на Антропософското Движение, виждаме че в това Антропософско Общество са събрани определен брой хора. Който има поглед за това, той вижда, че в света има и други хора навсякъде се намират такива хора които според тяхната Карма също имат условията за да дойдат в Антропософското Общество.
Но тези хора срещат първо трудности, не намират веднага пътя към това Общество; обаче те ще го намерят вече или в настоящото въплъщение или в следващото.
Но трябва да имаме предвид това; че онези хора, които идват в Антропософското Движение чрез тяхната карма, са предопределени за това движение.
към текста >>
Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в пос
лед
ната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството.
Обаче всичко, което като души се беше събрало по този начин през първата половина на 19-то столетие, за да подготви това, което трябваше да стане Антропософско Движение на Земята, всичко това подготви всъщност предварително онова, което винаги съм наричал: течение на Михаел, което настъпи в последната третина на 19-то столетие и което съставлява най-важната духовна ударна сила в новото развойно течение на човечеството.
Течението на Михаел: да се приготви пътя на Михаел за неговото земно-небесно действие тази беше задачата на душите, които се бяха събрали в свръхсетивния свят.
към текста >>
За своите вярващи това Християнство имаше в своя пог
лед
още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората.
Обаче повод за събирането на тези души беше това, което се беше случило с тях в течение на дълго, дълго време в течение на столетия, а за мнозина от тях в течение на хилядолетия. Сред тези души се намират главно две групи: в едната група влизат тези души, които в първите християнски столетия преживяха онова християнство, което през това време беше разпространено в Южна Европа, отчасти също в Средна Европа.
За своите вярващи това Християнство имаше в своя поглед още един Христос, който беше считан като великият божествен пратеник, който е слязъл от Слънцето на Земята, да действува по-нататък между хората.
Този Христос беше считан от първите християни на първите столетия с повече или по-малко разбиране като "великият Бог на Слънцето".
към текста >>
Другата група души са такива, които са имали тяхното пос
лед
но меродавно въплъщение в пос
лед
ните предихристиянски столетия а не в първите християнски столетия и които още можеха да виждат с ясновиждащ пог
лед
в духовния свят в мистериите на древното, предихристиянско езичество.
Другата група души са такива, които са имали тяхното последно меродавно въплъщение в последните предихристиянски столетия а не в първите християнски столетия и които още можеха да виждат с ясновиждащ поглед в духовния свят в мистериите на древното, предихристиянско езичество.
Това бяха такива души, които се бяха запознали в древните мистерии с факта, че някога Христос ще слезе на Земята. Тези души не преминаха първите времена на християнското развитие на Земята, а през това време се намираха в свръхсетивния свят и дойдоха на Земята едва по-късно, въплътиха се на Земята след 7-то столетие в едно меродавно въплъщение. Това са такива души, които така да се каже бяха гледали от гледището на свръхсетивния свят навлизането на Христос в земната култура. Те бяха копнеещи за Християнството. Но тези души бяха същевременно такива, които искаха да развият една мощна деятелност, за да донесат в света едно истинско космическо, духовно Християнство.
към текста >>
Тези души не преминаха първите времена на християнското развитие на Земята, а през това време се намираха в свръхсетивния свят и дойдоха на Земята едва по-късно, въплътиха се на Земята с
лед
7-то столетие в едно меродавно въплъщение.
Другата група души са такива, които са имали тяхното последно меродавно въплъщение в последните предихристиянски столетия а не в първите християнски столетия и които още можеха да виждат с ясновиждащ поглед в духовния свят в мистериите на древното, предихристиянско езичество. Това бяха такива души, които се бяха запознали в древните мистерии с факта, че някога Христос ще слезе на Земята.
Тези души не преминаха първите времена на християнското развитие на Земята, а през това време се намираха в свръхсетивния свят и дойдоха на Земята едва по-късно, въплътиха се на Земята след 7-то столетие в едно меродавно въплъщение.
Това са такива души, които така да се каже бяха гледали от гледището на свръхсетивния свят навлизането на Христос в земната култура. Те бяха копнеещи за Християнството. Но тези души бяха същевременно такива, които искаха да развият една мощна деятелност, за да донесат в света едно истинско космическо, духовно Християнство.
към текста >>
Това са такива души, които така да се каже бяха г
лед
али от г
лед
ището на свръхсетивния свят навлизането на Христос в земната култура.
Другата група души са такива, които са имали тяхното последно меродавно въплъщение в последните предихристиянски столетия а не в първите християнски столетия и които още можеха да виждат с ясновиждащ поглед в духовния свят в мистериите на древното, предихристиянско езичество. Това бяха такива души, които се бяха запознали в древните мистерии с факта, че някога Христос ще слезе на Земята. Тези души не преминаха първите времена на християнското развитие на Земята, а през това време се намираха в свръхсетивния свят и дойдоха на Земята едва по-късно, въплътиха се на Земята след 7-то столетие в едно меродавно въплъщение.
Това са такива души, които така да се каже бяха гледали от гледището на свръхсетивния свят навлизането на Христос в земната култура.
Те бяха копнеещи за Християнството. Но тези души бяха същевременно такива, които искаха да развият една мощна деятелност, за да донесат в света едно истинско космическо, духовно Християнство.
към текста >>
Там бяха душите, които с
лед
това слязоха и се въплътиха на Земята, тези души, които бяха или души уморени от Християнството на първите столетия или такива копнеещи за Християнството души.
Тази втора група се съедини с онези души от първата група в онзи свръх сетивен култ, който се проведе през първата половина на 19-то столетие. По този начин стана великото космическо-духовно тържество, което продължава много десетилетия и образува един духовен процес в онзи свят, който граничи непосредствено с физическия.
Там бяха душите, които след това слязоха и се въплътиха на Земята, тези души, които бяха или души уморени от Християнството на първите столетия или такива копнеещи за Християнството души.
Те бяха действували заедно в свръхсетивния свят за следващото земно въплъщение. След това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество.
към текста >>
Те бяха действували заедно в свръхсетивния свят за с
лед
ващото земно въплъщение.
Тази втора група се съедини с онези души от първата група в онзи свръх сетивен култ, който се проведе през първата половина на 19-то столетие. По този начин стана великото космическо-духовно тържество, което продължава много десетилетия и образува един духовен процес в онзи свят, който граничи непосредствено с физическия. Там бяха душите, които след това слязоха и се въплътиха на Земята, тези души, които бяха или души уморени от Християнството на първите столетия или такива копнеещи за Християнството души.
Те бяха действували заедно в свръхсетивния свят за следващото земно въплъщение.
След това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество.
към текста >>
С
лед
това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество.
Тази втора група се съедини с онези души от първата група в онзи свръх сетивен култ, който се проведе през първата половина на 19-то столетие. По този начин стана великото космическо-духовно тържество, което продължава много десетилетия и образува един духовен процес в онзи свят, който граничи непосредствено с физическия. Там бяха душите, които след това слязоха и се въплътиха на Земята, тези души, които бяха или души уморени от Християнството на първите столетия или такива копнеещи за Християнството души. Те бяха действували заедно в свръхсетивния свят за следващото земно въплъщение.
След това те се въплътиха на Земята към края на 19-то столетие и слизайки на Земята бяха подготвени за това, да дойдат в Антропософското Общество.
към текста >>
С
лед
ователно съществуваха две течения.
Следователно съществуваха две течения.
Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството. Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния гръцки платонизъм. Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение. Това беше платоническото течение. Другото течение беше предназначено за нещо друго.
към текста >>
Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето пос
лед
но меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха г
лед
али на Християнството като на нещо бъдеще.
Първо онова течение, което произхожда пряко от еретическите движения на първите столетия на Християнството. Тези души бяха подбуждани още от това, което живееше в древния гръцки платонизъм. Те бяха подбуждани така, че, когато чрез преданията от древните време на настъпваше вътрешният душевен пролом, винаги можеха да виждат слизането и действието на Христос на Земята под въздействието на едно макар и слабо, но все пак съществуващо вдъхновение. Това беше платоническото течение. Другото течение беше предназначено за нещо друго.
Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще.
Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството. И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците.
към текста >>
И с
лед
това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците.
Към него принадлежаха именно онези души, които бяха минали през своето последно меродавно въплъщение във времето преди идването на Христос и тогава бяха гледали на Християнството като на нещо бъдеще. Това беше течението, което трябваше да подготви интелекта за онази епоха, която аз винаги съм посочвал като започваща в първата половина на 15-то столетие. Тогава трябваше да изгрее епохата на съзнателната душа, епохата, в която трябваше да се развие човешкия интелект. Това беше подготвено в противоположност с платониците, но в хармонична противоположност към тях, то беше подготвено от аристотелците. И онези, които разпространяваха аристотелското учение до 12-то столетие, бяха още онези, които бяха минали през тяхното същинско меродавно въплъщение в старото време на езичеството, а именно в елинството.
И след това в средата на Средновековието, в 12-то, 13-то столетие дойде великото, чудесното, бих могъл да кажа, обяснение между платониците и аристотелците.
И между тези платоници и аристотелци се намираха също ръководителите на онези, които изисваха Антропософското Движение и които съставляваха двете групи души, които посочих.
към текста >>
Там са учили с
лед
ното: християнството ще получи едно обновление.
Там са учили следното: християнството ще получи едно обновление.
То ще бъде отново разбрано в неговото духовно съдържание, когато ще е изтекла Кали-Юга, Тъмната епоха, и ще е настъпила една нова епоха. Но за нас днешните хора тази Тъмна епоха е изтекла в 1899 година; ето защо днешният обрат, който трябваше да настъпи за човечеството с изтичането на Кали-Юга, се дължи на извънредно големия импулс, който навлезе в човечеството две десетилетия преди това чрез влизането в действие на Михаел. Той бе предсказан пророчески в Школата от Шартр още в 12-то столетие, особено от Бернардус Силвестрис и Аланус аб Инсулис. Обаче тези хора не учеха аристотелски, те не учеха с интелекта. Те учеха изцяло в мощни образи, които разгръщаха пред своите слушатели образи в които беше представено това, което е духовно съдържание на Християнството.
към текста >>
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние г
лед
аме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела.
към текста >>
Ако бихме оплодили с
лед
ващите столетия само с този земен възг
лед
, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята.
Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва.
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин.
към текста >>
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който с
лед
това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва.
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин.
Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето.
към текста >>
Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светог
лед
ът ще опустее.
Аланус аб Инсулис каза пред тесен кръг на неговите посветени ученици: ние гледаме днес света така, че още познаваме централното положение на Земята, че съдим за всичко от Земята. Ако бихме оплодили следващите столетия само с този земен възглед, който ни прави способни да имаме нашите образи, нашите имагинации, тогава човечеството не би могло да напредва. Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система!
Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее.
Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници.
към текста >>
Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светог
лед
, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние г
лед
аме света от Земята; този, който ще дойде, ще г
лед
а света от Слънцето.
Ние трябва да сключим съюз със аристотелците, които внасят в човечеството интелекта, който след това да бъде одухотворен и в 2-то столетие трябва да блести сред човеците по един нов духовен начин. Ако днес считаме Земята като център на Космоса, ако описваме планетите като кръжащи около Земята, ако описваме цялото звездно небе, така както то се представя първо за физическите очи, така, като че то се върти около Земята, то ще дойде все пак някой и ще каже: нека поставим Слънцето пространствено в центъра на мировата система! Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин.
Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето.
Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници. Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе след това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател. А това ще бъде, както казваше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъде освободено полето; той ще посее пътя с нови семена. За това не трябва да има нищо друго освен линия, математическа линия.
към текста >>
Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светог
лед
а на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници.
Но когато дойде този, който ще постави Слънцето пространствено в центъра на вселената, светогледът ще опустее. Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества.
Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници.
Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе след това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател. А това ще бъде, както казваше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъде освободено полето; той ще посее пътя с нови семена. За това не трябва да има нищо друго освен линия, математическа линия.
към текста >>
Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе с
лед
това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател.
Тогава хората само ще изчисляват пътищата на планетите, ще определят само местата на небесните тела. Те ще говорят за небесните тела само като за газове или физически тела, които горят и горейки светят; ще знаят нещо за звездното небе само по математически-механичен начин. Обаче това, което ще се разпространи така като пуст, като празен светоглед, все пак има нещо, макар и твърде мизерно, все пак той ще има нещо: ние гледаме света от Земята; този, който ще дойде, ще гледа света от Слънцето. Той ще бъде като някой, който дава само "посоката", посоката към един величествено важен път, изграден с най-чудесните събития и с най-чудесните същества. Но той ще даде само абстрактната посока; с това беше обърнато внимание върху светогледа на Коперник, в неговата пустота, в неговата абстрактност, обаче като посока, защото всичко, което ние застъпваме с нашите имагинации, трябва първо да си отиде, така казваше Аланус аб Инсулис; това трябва да си замине и образът на света трябва да стане така да се каже напълно абстрактен, почти само като един пътеводител на един път с чудесни паметници.
Защото в духовния свят ще има един, който ще вземе този пътепоказател, нямащ нищо друго за обновлението на света освен посоката, за да може да основе след това заедно с интелектуализма новата духовност, един, който не ще се нуждае от нищо, освен от този пътепоказател.
А това ще бъде, както казваше Аланус аб Инсулис, Свети Михаел: за него трябва да бъде освободено полето; той ще посее пътя с нови семена. За това не трябва да има нищо друго освен линия, математическа линия.
към текста >>
Ние трябва да г
лед
аме от духовния свят и да оставим физическия свят на други, на онези, които развиват интелекта по аристотелски начин.
Но в развитието на света е така, че тези, които са посветени във великите тайни на съществуването, каквито бяха до определена степен Аланус аб Инсулис и Бернардус Силвестрис, знаят: човек може да върши в ограничен размер винаги това или онова! Един такъв човек като Аланус аб Инсулис си казваше: ние, платониците, трябва да минем през вратата на смъртта, можем да живеем отначало само в духовния свят.
Ние трябва да гледаме от духовния свят и да оставим физическия свят на други, на онези, които развиват интелекта по аристотелски начин.
Този интелект трябва да бъде развиван сега. В напреднала възраст Аланус аб Инсулис облече дрехата на ордена на Цистерцинците. А в ордена на Цистерцинците имаше много нещо от такива учения. Обаче тъкмо онзи от Цистерцинците, които имаха по-дълбоките разбирания, си казаха: от сега нататък ние можем да действуваме само от духовния свят, трябва да изоставим полето на аристотелците.
към текста >>
С
лед
като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и с
лед
това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите.
След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите.
След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род. Това хората знаеха през първите християнски столетия. Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи. През тези християнски столетия се говореше за това, че хората са поучавани от духовния свят чрез богините Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика. Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества.
към текста >>
С
лед
това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род.
След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите.
След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род.
Това хората знаеха през първите християнски столетия. Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи. През тези християнски столетия се говореше за това, че хората са поучавани от духовния свят чрез богините Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика. Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества. Те се оставяха да бъдат поучавани от тези небесни Същества.
към текста >>
Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, г
лед
аха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества.
След като въпросната личност се взря в живота и тъкането на богинята Природа благодарение на получения лек слънчев удар и на полъха на това, което беше развивано в Школата от Шартр, и след това остави тази интуиция да действува по-нататък в нея, тя видя действието на елементите, земя, вода, въздух, огън, както те са били виждане в древните мистерии: мощното тъкане на елементите. След това тя видя тайните на човешката душа, видя онези 7 Същества, за които се знаеше, че те са великите небесни Учители на човешкия род. Това хората знаеха през първите християнски столетия. Тогава не се говореше за такива абстрактни учения, както това става днес, когато се учи нещо чрез понятия и идеи. През тези християнски столетия се говореше за това, че хората са поучавани от духовния свят чрез богините Диалектика, Риторика, Граматика, Аритметика, Геометрия, Астрология или Астрономия и Музика.
Хората не си представяха тези 7 Същества абстрактно, както по-късно: те ги виждаха, гледаха ги пред себе си, не мога да кажа в плът, а като духовни същества.
Те се оставяха да бъдат поучавани от тези небесни Същества. По-късно те не се явяваха вече по хората като живите богини Диалектика, Риторика и т.н. в едно единно видение, а в абстрактните форми, в абстрактно-теоретически учения.
към текста >>
А с
лед
това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа.
Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея.
А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа.
И след като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят. Тази личност, Брунето Латини стана учител на Данте. И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в Божествената Комедия. Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
към текста >>
И с
лед
като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят.
Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея. А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа.
И след като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят.
Тази личност, Брунето Латини стана учител на Данте. И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в Божествената Комедия. Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
към текста >>
И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи с
лед
това по своя поетичен начин в Божествената Комедия.
Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея. А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа. И след като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят. Тази личност, Брунето Латини стана учител на Данте.
И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в Божествената Комедия.
Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
към текста >>
Така с
лед
ователно цялата поема Божествена Комедия е един пос
лед
ен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които с
лед
това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
Тази личност, за която говоря сега, остави всичко това да действува върху нея. А след това тя бе въведена в света на планетите, който същевременно разкрива тайната на човешката душа. И след като мина през великия миров океан, тя бе въведена в света на звездите от Овидий, който беше минал през вратата на смъртта и беше станал водач на душите в духовния свят. Тази личност, Брунето Латини стана учител на Данте. И това, което Данте научи от Брунето Латини, той го вложи след това по своя поетичен начин в Божествената Комедия.
Така следователно цялата поема Божествена Комедия е един последен отблясък на това, което продължаваше да живее по платонически начин на отделни места и което от устата на Силвестрис беше предавано през 12-то столетие в Школата от Шартр от такива, които бяха подбудени от древните предания, така че в тях възникваха тайните на Християнството като в особени инспирации, които след това те можеха да предадат чрез думи на своите ученици.
към текста >>
Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение доминиканци, които с
лед
като слязоха на Земята основаха аристотелизма.
Това, което Аланус аб Инсулис внесе в Цистерцинския орден, то премина после върху доминиканците, които култивираха именно интелекта свързвайки се с Аристотел. През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на доминиканците мощното действие за схоластиката в смисъла на аристотелизма.
Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение доминиканци, които след като слязоха на Земята основаха аристотелизма.
Ето защо ние трябва да насочим поглед върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като доминиканци трябваше да развият аристотелизма след слизането си на Земята. Тогава в духовния свят бе сключен великият "небесен договор". Онези, които под ръководството на Аланус аб Инсулис бяха възлезли в духовния свят, казаха на слизащите на Земята аристотелци: сега на Земята не е нашето време; ние трябва да действуваме първо от тук от духовния свят върху Земята. Ние съвсем не можем да слезем в близкото време в някакви въплъщения на Земята. Сега нашата задача е да развиете интелекта в изгряващата епоха на Съзнателната душа.
към текста >>
Ето защо ние трябва да насочим пог
лед
върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като доминиканци трябваше да развият аристотелизма с
лед
слизането си на Земята.
Това, което Аланус аб Инсулис внесе в Цистерцинския орден, то премина после върху доминиканците, които култивираха именно интелекта свързвайки се с Аристотел. През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на доминиканците мощното действие за схоластиката в смисъла на аристотелизма. Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение доминиканци, които след като слязоха на Земята основаха аристотелизма.
Ето защо ние трябва да насочим поглед върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като доминиканци трябваше да развият аристотелизма след слизането си на Земята.
Тогава в духовния свят бе сключен великият "небесен договор". Онези, които под ръководството на Аланус аб Инсулис бяха възлезли в духовния свят, казаха на слизащите на Земята аристотелци: сега на Земята не е нашето време; ние трябва да действуваме първо от тук от духовния свят върху Земята. Ние съвсем не можем да слезем в близкото време в някакви въплъщения на Земята. Сега нашата задача е да развиете интелекта в изгряващата епоха на Съзнателната душа.
към текста >>
С
лед
това великите схоластици слязоха на Земята и изпълниха онова което се бяха договорили с великите платоници от Школата на Шартр.
След това великите схоластици слязоха на Земята и изпълниха онова което се бяха договорили с великите платоници от Школата на Шартр.
Тогава се случиха някои важни неща. Един от онези, които бяха слезли по-рано, получаваше например едно послание чрез един друг, който беше останал по-дълго време с Аланус аб Инсулис в духовния свят, т.е. при онази духовна индивидуалност, която беше живяла на Земята като Аланус аб Инсулис. Слизащият по-късно донасяше това послание, т.е. той действуваше заедно с по-възрастния и така на Земята започна подготовка за интелектуалистичната епоха, която получи своето начало в доминиканския орден.
към текста >>
Така действуваха с
лед
ователно от сега нататък онези, които някога са стояли под влиянието на онова, което се беше родило при Аристотел, и горе "бдяха" така да се каже платониците, обаче във връзка с действуващите на Земята аристотелци, горе бдяха тези, които са били в Школата от Шартр.
Един от онези, които бяха слезли по-рано, получаваше например едно послание чрез един друг, който беше останал по-дълго време с Аланус аб Инсулис в духовния свят, т.е. при онази духовна индивидуалност, която беше живяла на Земята като Аланус аб Инсулис. Слизащият по-късно донасяше това послание, т.е. той действуваше заедно с по-възрастния и така на Земята започна подготовка за интелектуалистичната епоха, която получи своето начало в доминиканския орден. Именно този, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, обличаше първо одеждата на Цистерцинския орден и едва по-късно я заменяше с одеждата на Доминиканския орден.
Така действуваха следователно от сега нататък онези, които някога са стояли под влиянието на онова, което се беше родило при Аристотел, и горе "бдяха" така да се каже платониците, обаче във връзка с действуващите на Земята аристотелци, горе бдяха тези, които са били в Школата от Шартр.
Духовният свят вървеше ръка за ръка с физическия свят. Това беше един вид подаване на ръка от страна на аристотелците към платониците в течение на 13-то, 14-то и 15-то столетие. И след това също мнозина от онези, които бяха слезли, за да въведат в Европа аристотелизма, бяха отново горе при другите.
към текста >>
И с
лед
това също мнозина от онези, които бяха слезли, за да въведат в Европа аристотелизма, бяха отново горе при другите.
той действуваше заедно с по-възрастния и така на Земята започна подготовка за интелектуалистичната епоха, която получи своето начало в доминиканския орден. Именно този, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, обличаше първо одеждата на Цистерцинския орден и едва по-късно я заменяше с одеждата на Доминиканския орден. Така действуваха следователно от сега нататък онези, които някога са стояли под влиянието на онова, което се беше родило при Аристотел, и горе "бдяха" така да се каже платониците, обаче във връзка с действуващите на Земята аристотелци, горе бдяха тези, които са били в Школата от Шартр. Духовният свят вървеше ръка за ръка с физическия свят. Това беше един вид подаване на ръка от страна на аристотелците към платониците в течение на 13-то, 14-то и 15-то столетие.
И след това също мнозина от онези, които бяха слезли, за да въведат в Европа аристотелизма, бяха отново горе при другите.
към текста >>
Бих искал да посоча някои неща, които трябва да Ви покажат, как едно насочване на пог
лед
а върху това, което е около нас, ни позволява да прог
лед
нем в някои връзки на нещата.
Това трябва да приеме в бъдеще с пълно съзнание Антропософското Общество: да разбере нещо от своята карма. Защото в лоното на духовното развитие на човечеството лежат много неща, които особено днес не могат да излязат на повърхността на съществуването. Днес някои неща се явяват твърде външно; обаче когато можем да познаем в неговите симптоми това, което се явява външно, ако можем да го познаем в неговото значение, тогава се разкриват някои неща от това, което живее духовно в столетията. Тук мога да посоча може би някои от тези неща. И защо това да не трябва да бъде посочено сега, когато езотеричната черта, езотеричното течение трябва да мине през Антропософското Общество?
Бих искал да посоча някои неща, които трябва да Ви покажат, как едно насочване на погледа върху това, което е около нас, ни позволява да прогледнем в някои връзки на нещата.
към текста >>
Чрез външните събития моята съдба ме накара да насоча пог
лед
по един твърде странен начин върху това, което могат да ни научат такива духовни връзки, каквито аз изложих сега.
Когато аз самият, подготвяйки Антропософското Движение, минах по един особен път на съдбата, това се показа в една съвсем странна връзка с Цистерцинския орден, който стои във връзка с Аланус аб Инсулис. Бих искал да избягна да не се образуват легенди от това, което изнасям езотерично. Касае се за това, че тези неща биват представени от езотеричното.
Чрез външните събития моята съдба ме накара да насоча поглед по един твърде странен начин върху това, което могат да ни научат такива духовни връзки, каквито аз изложих сега.
Може би някои от Вас познават статиите "Пътят на моя живот", които са публикувани в списанието "Гьотеанум". Там аз трябваше да разкажа, как в моята младост минах не през една гимназия, а следвах реално училище и усвоих едва по-късно гимназиалното образование. Аз самият трябва да считам това като едно странно съчетание на съдбата. Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден.
към текста >>
Там аз трябваше да разкажа, как в моята младост минах не през една гимназия, а с
лед
вах реално училище и усвоих едва по-късно гимназиалното образование.
Когато аз самият, подготвяйки Антропософското Движение, минах по един особен път на съдбата, това се показа в една съвсем странна връзка с Цистерцинския орден, който стои във връзка с Аланус аб Инсулис. Бих искал да избягна да не се образуват легенди от това, което изнасям езотерично. Касае се за това, че тези неща биват представени от езотеричното. Чрез външните събития моята съдба ме накара да насоча поглед по един твърде странен начин върху това, което могат да ни научат такива духовни връзки, каквито аз изложих сега. Може би някои от Вас познават статиите "Пътят на моя живот", които са публикувани в списанието "Гьотеанум".
Там аз трябваше да разкажа, как в моята младост минах не през една гимназия, а следвах реално училище и усвоих едва по-късно гимназиалното образование.
Аз самият трябва да считам това като едно странно съчетание на съдбата. Защото в града, в който прекарах моята младост, имаше само няколко крачки от гимназията до реалното училище и висеше само на косъм аз да отида не в реалното училище, а в гимназията. Обаче ако тогава в този град бих отишъл в гимназията, аз бих станал свещеник на Цистерцинския орден. В това няма никакво съмнение. Защото това беше една гимназия, в която преподаваха само цистерцинци.
към текста >>
Лично за мене това беше твърде близко: създаде се пог
лед
ът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр.
Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам. Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови. Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден. Там се създаде така да се каже перспективата да се върна назад.
Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр.
Защото Аланус аб Инсулис беше един цистерцинзец. И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/. Ако си представите едно такова облекло така, че имате една жълто-бяла туника, към нея столата и поясите черни тогава имате дрехата на Цистерцинския орден. Тогава аз мислех само за естетическите необходимости; обаче това облекло беше много близко до дрехите на цистерцинския орден. Тук имате едно указание за това, как се получават връзките за този, който може да проследи явяващите се във външния свят симптоми в тяхното вътрешно духовно значение.
към текста >>
Тук имате едно указание за това, как се получават връзките за този, който може да прос
лед
и явяващите се във външния свят симптоми в тяхното вътрешно духовно значение.
Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр. Защото Аланус аб Инсулис беше един цистерцинзец. И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/. Ако си представите едно такова облекло така, че имате една жълто-бяла туника, към нея столата и поясите черни тогава имате дрехата на Цистерцинския орден. Тогава аз мислех само за естетическите необходимости; обаче това облекло беше много близко до дрехите на цистерцинския орден.
Тук имате едно указание за това, как се получават връзките за този, който може да проследи явяващите се във външния свят симптоми в тяхното вътрешно духовно значение.
към текста >>
На Ко
лед
а започнахме с това, да разкриваме все повече и повече тези външни връзки.
На Коледа започнахме с това, да разкриваме все повече и повече тези външни връзки.
Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение. Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете.
към текста >>
Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, с
лед
като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение.
На Коледа започнахме с това, да разкриваме все повече и повече тези външни връзки.
Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение.
Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
към текста >>
С
лед
това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр.
На Коледа започнахме с това, да разкриваме все повече и повече тези външни връзки. Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение. Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение.
След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр.
Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр. До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр. Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения".
към текста >>
До сега тези пос
лед
ните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр.
Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр.
Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата.
към текста >>
В този случай имаме с
лед
ователно "вселявания", а не "въплъщения".
След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр. До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр. Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр.
В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения".
И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден. От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата. Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек. Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос".
към текста >>
Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в б
лед
ожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден.
Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр. До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр. Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът?
Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден.
От така написаните неща някои са продължили да действуват по-нататък в такива статии или писания, които са малко познати в литературата. Аз самият имах един странен разговор, за който също разказах в "Пътят на моя живот", имах един такъв разговор с един от принадлежащите на Цистерцинския орден, който беше извънредно учен човек. Ние бяхме излезли от едно общество и говорихме върху проблемата "Христос". Аз изложих върху тази проблема моите идеи, които по същество останаха същите, които постоянно изнасям в моите сказки. През време когато обяснявах това, моят събеседник бе обхванат от безпокойство и каза: може би ще стигнем до нещо такова; ние не ще си позволим, да мислим нещо подобно.
към текста >>
С
лед
това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена.
От цялата връзка на нашия разговор с тази на четенето на тази книга аз узнах, че когато изхождайки от Хистологията аз стигнах да говоря за повтарящите се земни съществувания, този основен учен човек излъчи по един странен начин своя дух и, когато дойде на себе си, просто си спомни: аз имам една книга върху друзите, в която е писано нещо върху прераждането. Той знаеше това от една единствена книга. Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н. познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания. Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят.
След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена.
Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение. И това, което той каза за връзката на два земни живота, беше правилно, то не беше погрешно. Но той не разбираше абсолютно нищо; само говореше това.
към текста >>
Същата личност присъствуваше на моята сказка и с
лед
завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение.
Той знаеше това от една единствена книга. Беше така учен беше вече дворцов съветник при Виенския Университет, че за него се казваше: "Дворцовият съветник Н. Н. познава целия свят и още три села" толкова учен беше той но в своето въплъщение не знаеше повече, освен че в една книга върху друзите се намира нещо върху повтарящите се земни съществувания. Тази е разликата между това, което хората имат в тяхното подсъзнание, и това, което тече през човешките души като духовен свят. След това се случи странното, че веднъж държах една сказка във Виена.
Същата личност присъствуваше на моята сказка и след завършването и направи една забележка, която не може да бъде схваната по друг начин, освен че този човек имаше в този момент едно пълно разбиране за едни човек на съвременността и за отношението на този човек на съвременността към неговото минало въплъщение.
И това, което той каза за връзката на два земни живота, беше правилно, то не беше погрешно. Но той не разбираше абсолютно нищо; само говореше това.
към текста >>
25.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
С
лед
ователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството.
Непосредствено с развитието на отделните хора има работа царството на Ангелите, на Ангелите в християнския смисъл. Това царство на Ангелите съдържа в себе си онези Същества, които ръководят отделния човек, доколкото той се нуждае от едно такова ръководство, от такива ръководители от един земен живот в друг земен живот; те са закрилници на човека във всичко, в което той се нуждае от такава закрила.
Следователно те са свързани, макар и свръхсетивно за земните очи, непосредствено с развитието на човечеството.
към текста >>
Например в трите столетия, които предхождаха пос
лед
ната третина на 19-ия век, с
лед
ователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел.
Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества.
Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел.
Следователно през време на този период е била епохата на Габриел.
към текста >>
С
лед
ователно през време на този период е била епохата на Габриел.
Обаче в непосредствено граничещото духовно царство развиват тяхната дейност онези Същества, които наричаме йерархия на Архангелите, Архангели. Тези Архангели имат работа с много неща, които играят роля също в развитието на човечеството, не с отделния човек, а с връзките от хора. Например такъв е случаят с това, което аз често пъти съм споменавал в антропософските сказки, че развитията на народите се управляват от архангелските Същества. Но работата стои също така, че определени епохи в развитието на Земята са импулсирани, определяни предимно от напълно определени архангелски Същества. Например в трите столетия, които предхождаха последната третина на 19-ия век, следователно в 19-ия, 18-ия, 17-ия и в част от 16-ия век, трябва да си представим цивилизования свят главно под господството на онова архангелско Същество, което християните можещи да говорят за тези неща са наричали Габриел.
Следователно през време на този период е била епохата на Габриел.
към текста >>
Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди пос
лед
ната третина на 19-то столетие.
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел.
Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие.
Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
С
лед
ователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на нас
лед
ствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие.
Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на нас
лед
ствеността.
Тази епоха на Габриел има голямо значение за цялото по-ново развитие на човечеството. Защото всъщност от Тайната на Голгота насам е било така, че хората са изживели на Земята: висшето слънчево същество Христос е слязло на Земята от Слънцето, приело е едно тяло в тялото на Исуса от Назарет, свързало се е със съдбата на Земята. Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес.
Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността.
Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека. Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това пос
лед
ното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
Обаче оставайки свързано по този начин със Земята Христовото Същество, Христовият Импулс не можа да обхване вътрешното естество на физическото и етерното тяло на човечеството през цялото редуване на господствата на Архангелите от Тайната на Голгота насам до господството на Габриел. Това беше възможно едва под импулса на Габриел, който започна да действува около три столетия преди последната третина на 19-то столетие. Следователно едва от това време насам съществува едно човечество, което може да бъде проникнато от Христовия Импулс вече чрез силите на наследствеността макар и то да не е сторило това до днес. Защото Габриел царува сред човечеството над всичко, което е физически сили на наследствеността. Той е именно свръхсетивния Дух, който е свързан с редуването на поколенията, който, бих могъл да кажа, е великият обхватен Дух-закрилник на майките, доколкото тези майки раждат човешки чеда в света Габриел има работа с ражданията, той има работа със зародишното развитие на човека.
Силите на Габриел се крият във всичко онова, което стои като нещо духовно на основата на размножението; така щото едва от това последното господство на Габриел насам физическото размножение на човечеството е дошло във връзка с Христовия Импулс.
към текста >>
С
лед
това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел.
След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел.
То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура. И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно. Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел.
към текста >>
Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, с
лед
ователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел.
Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура.
И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно. Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел.
към текста >>
С
лед
ователно когато искаме да насочим пог
лед
върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме пог
лед
а нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим пог
лед
нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме пог
лед
а нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел.
След това от края на 70-те години на миналото столетие започва господството на Михаел. То е съвършено различно от господството, от царуването на Габриел. Докато господството на Архангелите в предидущите три столетия трябваше да бъде търсено в духовните импулси на физическото, то във всичко, което от края на миналото столетие насам се разпространява като господство на Михаел, трябва да виждаме онзи Архангел, който има работа с духовните, с разумните качества на човечеството, следователно с всичко онова, което се отнася за духовната култура. И за разглеждането на земната връзка на човечеството има извънредно голямо значение, че господството на Габриел, което, бих могъл да кажа, обхваща в духовно то това, което е най-много физическо, е винаги заменено от господството на Михаел, който има всъщност работа с всичко онова, което в културата е така нареченото духовно.
Следователно когато искаме да насочим поглед върху архангелското закрилящо божество за физическото размножение, ние насочваме погледа нагоре към архангела Габриел; когато искаме да насочим поглед нагоре към онзи дух, който в епохата на цивилизациите има работа с развитието на науките, с разгръщането на изкуствата и т.н., тогава ние насочваме погледа нагоре към онова архангелско същество, което в християнството носи името Михаел.
към текста >>
Винаги с
лед
определено време, с
лед
около 2000 години, идва същият Архангел да царува сред меродавната цивилизация.
В онези култури, които са винаги меродавните в епохите, винаги се редуват господствата на 7 Архангели; така щото господството на Михаел е предхождано от 6 други архангелски господства. И когато от Габриел отидем в миналото по-нататък в царуването на Архангелите, ние стигаме до една епоха, в която Михаел отново е осъществявал своето влияние на Земята. Така щото винаги едно такова царуване на даден Архангел е повторение на минали, аналогични царувания на този Архангел. Самото развитие на Архангелите става същевременно чрез този напредък.
Винаги след определено време, след около 2000 години, идва същият Архангел да царува сред меродавната цивилизация.
към текста >>
И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за с
лед
ващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични.
Обаче тези царувания, които траят около 300 години и малко повече, се различават съществено едни от други. Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други.
И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични.
Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент? Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха. Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище.
към текста >>
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; с
лед
това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите пос
лед
ици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха.
Обаче тези царувания, които траят около 300 години и малко повече, се различават съществено едни от други. Те не се различават винаги така силно, както царуването на Михаел от царуването на Габриел, но те се различават съществено едни от други. И тук ние можем да кажем: винаги, когато царува Габриел, се подготвя за следващото време онази епоха, която разделя народите едни от други, диференцира ги, епохата, в която народите стават повече националистични. Вие можете да запитате: как става, че в настоящото време, когато настъпила епохата на Михаел, на Земята се явява един толкова силен националистичен елемент?
Да, духовно това е било подготвено дълго време преди това; след това то продължава да действува, трепти по-нататък и още дълго време съществуват неговите последици, които често пъти са по-лоши от не посредствената епоха.
Защото импулсивността на Михаел се провира само постепенно в това, което в голяма част е било оставено от царуването на Габриел. Обаче винаги, когато започва епохата на Михаел, за човечеството на Земята започва един копнеж да преодолее всички народностни различия и да разпространи над народите, които населяват през това време Земята, онова, което се е родило като най-висша култура, като най-висше духовно съдържание в определена епоха. Господството на Михаел се характеризира винаги с вземането на надмощие на един космополитски принцип, с разпространението на висшето духовно развитие на Земята между онези народи независимо какви езици говорят те които са достъпни за това духовно равнище. Ето защо между 7-те Архангели, които изпращат своите импулси в развитието на човечеството, Михаел е винаги онзи, който дава на човечеството импулса на космополитизма и същевременно импулса да бъде разпространено между човечеството най-ценното, което съществува в една епоха.
към текста >>
С
лед
това идват на власт другите шест Архангели.
Това беше предидущата епоха на Михаел.
След това идват на власт другите шест Архангели.
И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел. Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие. Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота!
към текста >>
И в пос
лед
ната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел.
Това беше предидущата епоха на Михаел. След това идват на власт другите шест Архангели.
И в последната третина на 19-то столетие, в края на 70-те години на това столетие, отново започва една нова епоха на Михаел.
Обаче още никога в цялото земно развитие не е имало такава голяма разлика между редуващите се епохи на Михаел, както между времето на Александър Велики и онова, в което се намира сега от края на 70-те години на миналото столетие. Между тези две епохи на Михаел се пада онова събитие, което дава същинския смисъл на земното развитие: Тайната на Голгота!
към текста >>
Сега трябва да помислим, какво има всъщност Михаел да управлява в целостта на духовния Космос: той има за управление онова, което е наистина духовно, което обаче с
лед
това завършва в интелектуалното разбиране на човека.
Сега трябва да помислим, какво има всъщност Михаел да управлява в целостта на духовния Космос: той има за управление онова, което е наистина духовно, което обаче след това завършва в интелектуалното разбиране на човека.
Михаел не е онзи Дух, който култивира интелектуалността; обаче всичко, което той дава като спиритуалност, като духовност, то трябва да бъде прието, да бъде разбрано от човечеството под формата на идеи, под формата на мисли обаче под формата на мисли, които обхващат духовното. Михаел иска човекът да бъде едно свободно същество, което да разбира в своите понятия и идеи също и това, което получава като откровение от духовните светове.
към текста >>
Нека разг
лед
аме тази епоха на Михаел, каквато тя е била във времето на Александър Велики.
Нека разгледаме тази епоха на Михаел, каквато тя е била във времето на Александър Велики.
Аз често пъти съм казвал: в нашата епоха хората са много, много умни, т.е. те имат понятия, идеи, представи, интелектуалистични са, имат една само изтъкана интелектуалност. Но хора та са били умни също и в епохата на Александър Велики. Само че, ако някой би ги запитал тогава: от къде имате вие вашите идеи, вашите понятия? Те не биха казали: добили сме ги от самите нас.
към текста >>
Това бе подготвено после от аристотелизма, чрез онзи особен, явяващ се в залеза на гръцката култура философски светог
лед
, който с
лед
това даде импулса за походите на Александър Велики в Азия и Африка.
Но настъпи онази епоха, в която все повече и повече трябва да бъде подготвена способността на човека да развива интелекта от своята собствена сила на душата; не само да получава в откровение интелигентността на Космоса, а самият той да стане интелигентен от собствена сила.
Това бе подготвено после от аристотелизма, чрез онзи особен, явяващ се в залеза на гръцката култура философски светоглед, който след това даде импулса за походите на Александър Велики в Азия и Африка.
В аристотелизма се криеше, бих могъл да кажа, откъсването, отделянето на земната интелигентност от космическата Интелигентност. В това, което после по-късно бе наречено логика на Аристотел, се крие отделянето на онзи мислен скелет, който след това се превърна в човешка интелигентност във всички следващи столетия. А сега трябва да помислите, че като едно последно деяние, което произхождаше от импулсите на Михаел, имаме основаването на земно-човешката интелигентност и внасянето на гръцката култура чрез походите на Александър Велики в онези народи, които имаха заложба за космополитното. Това е едно единно дело.
към текста >>
В това, което после по-късно бе наречено логика на Аристотел, се крие отделянето на онзи мислен скелет, който с
лед
това се превърна в човешка интелигентност във всички с
лед
ващи столетия.
Но настъпи онази епоха, в която все повече и повече трябва да бъде подготвена способността на човека да развива интелекта от своята собствена сила на душата; не само да получава в откровение интелигентността на Космоса, а самият той да стане интелигентен от собствена сила. Това бе подготвено после от аристотелизма, чрез онзи особен, явяващ се в залеза на гръцката култура философски светоглед, който след това даде импулса за походите на Александър Велики в Азия и Африка. В аристотелизма се криеше, бих могъл да кажа, откъсването, отделянето на земната интелигентност от космическата Интелигентност.
В това, което после по-късно бе наречено логика на Аристотел, се крие отделянето на онзи мислен скелет, който след това се превърна в човешка интелигентност във всички следващи столетия.
А сега трябва да помислите, че като едно последно деяние, което произхождаше от импулсите на Михаел, имаме основаването на земно-човешката интелигентност и внасянето на гръцката култура чрез походите на Александър Велики в онези народи, които имаха заложба за космополитното. Това е едно единно дело.
към текста >>
А сега трябва да помислите, че като едно пос
лед
но деяние, което произхождаше от импулсите на Михаел, имаме основаването на земно-човешката интелигентност и внасянето на гръцката култура чрез походите на Александър Велики в онези народи, които имаха заложба за космополитното.
Но настъпи онази епоха, в която все повече и повече трябва да бъде подготвена способността на човека да развива интелекта от своята собствена сила на душата; не само да получава в откровение интелигентността на Космоса, а самият той да стане интелигентен от собствена сила. Това бе подготвено после от аристотелизма, чрез онзи особен, явяващ се в залеза на гръцката култура философски светоглед, който след това даде импулса за походите на Александър Велики в Азия и Африка. В аристотелизма се криеше, бих могъл да кажа, откъсването, отделянето на земната интелигентност от космическата Интелигентност. В това, което после по-късно бе наречено логика на Аристотел, се крие отделянето на онзи мислен скелет, който след това се превърна в човешка интелигентност във всички следващи столетия.
А сега трябва да помислите, че като едно последно деяние, което произхождаше от импулсите на Михаел, имаме основаването на земно-човешката интелигентност и внасянето на гръцката култура чрез походите на Александър Велики в онези народи, които имаха заложба за космополитното.
Това е едно единно дело.
към текста >>
С
лед
това епохата на Михаел бе заменена от тази на Орифиел.
След това епохата на Михаел бе заменена от тази на Орифиел.
Господствуващ стана Архангелът Орифиел /Архангелът на планетата Сатурн/. Настъпи Тайната на Голгота. Онези човешки души, които при господството на Михаел в епохата на Александър Велики бяха съдействували в деянията, за които току що говорих, бяха събрани в началото на християнската епоха сред Слънцето около Архангел Михаел, който обаче присъствува и преживя напускането на Слънцето от Христос заедно с онези, които като човешки души трябваше да му служат.
към текста >>
И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с пог
лед
: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята!
И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята!
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество. "Той заминава! ", това беше великото преживяване.
към текста >>
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена г
лед
ка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, с
лед
като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество.
И това е също едно от събитията, които трябва да обгърнем с поглед: че в онези човешки души, които са свързани с Антропософското Движение, се е отпечатала картината: ние сме съединени с Михаел на Слънцето, Христос, който до сега изпращаше своите импулси на Земята от Слънцето, напуска Слънцето, за да се свърже с развитието на Земята!
Да, представете си само това пълно със значение, свръхземно-космическо събитие, тази особена гледка, която имаха онези души, които тогава бяха събрани около Михаел като служители на Ангелите, след като Михаел беше завършил своето господство на Земята, и които преживяват сред слънчевата област, как Христос напуска Слънцето, за да свърже своята съдба със съдбата на земното човечество.
"Той заминава! ", това беше великото преживяване.
към текста >>
И Михаел и неговите пос
лед
ователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то с
лед
християнско столетие лъчите на интелигентния живот слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък!
И Михаел и неговите последователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то следхристиянско столетие лъчите на интелигентния живот слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък!
И на Земята можеше да се забележи, как се явиха първите мислители. Другите, които по-рано бяха се явили като велики същества, бяха вдъхновени притежатели на мисълта. Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 следхристиянско столетие насам. И сред хора на Архангелите в областта на Слънцето от съществото на Михаел прозвуча мощното слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята! "
към текста >>
Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 с
лед
християнско столетие насам.
И Михаел и неговите последователи било когато бяха горе в духовния свят, било когато за кратко време бяха въплътени на Земята видяха, как в 8-то следхристиянско столетие лъчите на интелигентния живот слезе в областта на Земята, те знаеха: там долу интелигентността ще се развива по-нататък! И на Земята можеше да се забележи, как се явиха първите мислители. Другите, които по-рано бяха се явили като велики същества, бяха вдъхновени притежатели на мисълта.
Собствено мислещи хора се явиха едва от това 8 следхристиянско столетие насам.
И сред хора на Архангелите в областта на Слънцето от съществото на Михаел прозвуча мощното слово: "това, което беше сила на моето царство, което аз управлявах от тук, не е вече тук; то трябва да тече и се вълнува по-нататък там долу на Земята! "
към текста >>
Този беше изг
лед
ът на Земята г
лед
ан от Слънцето от 8-то столетие насам.
Този беше изгледът на Земята гледан от Слънцето от 8-то столетие насам.
Тази беше също великата тайна, че силите, които са предимно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята. Тази беше също великата тайна, която бе предадена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр. Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите. Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но постепенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност. Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена.
към текста >>
Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи пог
лед
към Слънцето чрез мистериите.
Този беше изгледът на Земята гледан от Слънцето от 8-то столетие насам. Тази беше също великата тайна, че силите, които са предимно силите на Михаел, слязоха от небето на Земята. Тази беше също великата тайна, която бе предадена на някои посветени в школите от рода на тези, за които аз говорих вчера, например във висшата Школа от Шартр.
Бихме могли да кажем: по-рано, когато човек искаше да знае, що е интелигентност, той трябваше да насочи поглед към Слънцето чрез мистериите.
Сега Интелигентността не беше още така видима на Земята, но постепенно се признаваше, че на Земята се развиват хора, които имат собствено мислене, собствена интелигентност. Един от онези, които сред европейската цивилизация имаха първи проникнала в тяхната душа искрата на собственото мислене, беше без съмнение често споменаваният от мене Скотус Еригена. Обаче той е бил предшествуван вече от някои, които са имали собствено мислене, а не вече само вдъхновено мислене, разкрито отгоре мислене. И все повече и повече се разпространяваше това собствено мислене.
към текста >>
С
лед
това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта.
Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип. Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних.
към текста >>
Но с
лед
като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те прес
лед
ваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта.
Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа.
към текста >>
Ето защо ние виждаме, че с
лед
като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше пог
лед
а постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя пог
лед
насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия.
Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа. Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
към текста >>
С
лед
това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
След това Харун ал Рашид както и неговият знаменит съветник минаха през вратата на смъртта. Но след като минаха през смъртта и се намираха в съществуването между смъртта и едно ново раждане, те преследваха по особен начин тяхната цел, да внесат арабския начин на мислене с помощта на разпространяващия се в Европа интелигентен принцип. Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа.
След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам.
Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа. Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус. И от съвместното действие на тези действуващи някога в двореца от Багдад индивидуалности се роди след това в Европа онова, което се разви като остарял арабизъм повече или по-малко настрана от Християнството обаче под влиянието на интелигентността, която се беше откъснала от Слънцето от властта на Михаел.
към текста >>
Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата с
лед
ваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна пог
лед
през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
Ето защо ние виждаме, че след като Харун ал Рашид беше минал през вратата на смъртта, неговата душа минавайки през духовния свят, през света на звездите, имаше погледа постоянно насочен от Азия, от Багдад, през Африка, през Испания, през западна Европа чак до Англия, имаше своя поглед насочен от Багдад през предна Азия, през Гърция, през Рим в Испания, Франция, даже чак до Англия. Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа.
Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
И от съвместното действие на тези действуващи някога в двореца от Багдад индивидуалности се роди след това в Европа онова, което се разви като остарял арабизъм повече или по-малко настрана от Християнството обаче под влиянието на интелигентността, която се беше откъснала от Слънцето от властта на Михаел.
към текста >>
И от съвместното действие на тези действуващи някога в двореца от Багдад индивидуалности се роди с
лед
това в Европа онова, което се разви като остарял арабизъм повече или по-малко настрана от Християнството обаче под влиянието на интелигентността, която се беше откъснала от Слънцето от властта на Михаел.
Това беше един живот между смъртта и едно ново раждане, който насочваше своето внимание непрестанно върху южна и западна Европа. След това Харун ал Рашид отново се въплъти и стана Лорд Бейкън, Бейко от Верулам. Самият Бейкън е Харун ал Рашид, който в помеждутъка между смъртта и едно ново раждане беше действувал по начина, който аз току що обясних. Обаче другият, който беше неговият мъдър съветник, избра другия път от Багдад през Черно море, през Русия към средна Европа. Двете личности, двете индивидуалности минаха по две различни посоки: Харун ал Рашид до неговата следваща земна цел като лорд Бейкън, като Бейко от Велурам; мъдрият съветник не отвърна поглед през време на живота между смъртта и едно ново раждане от това, което може да бъде все повече и повече повлияно от изтока, да получи отпечатъка на изтока, и той се прероди отново в лицето на великия педагог и автор на "Пансофия" Амос Комениус.
И от съвместното действие на тези действуващи някога в двореца от Багдад индивидуалности се роди след това в Европа онова, което се разви като остарял арабизъм повече или по-малко настрана от Християнството обаче под влиянието на интелигентността, която се беше откъснала от Слънцето от властта на Михаел.
към текста >>
Това трябва да разг
лед
аме действително добре в неговата духовна вътрешност.
С това обърнахме вниманието на нещо, което стои на основата на онова, в което днес трябва да посеем семето на Антропософията.
Това трябва да разгледаме действително добре в неговата духовна вътрешност.
към текста >>
Докато чрез великите дела на Александър Велики аристотелизмът бе пренесен в Азия като естествена наука чрез всичко, което се беше развило по един мощен начин от гръцката култура, с
лед
това бе завладяно от арабизма, аристотелизмът се разпространи сред стремящата се нагоре християнска култура на Европа първо, бих могъл да кажа, "в една слаба отвара".
Обаче през време когато се получи това от Азия като духовно продължение на блестящия дворец от Багдад, в Европа се разпространи Християнството. Но то дойде така, че в Европа, бих могъл да кажа, аристотелизмът се разпространи при най-големи трудности.
Докато чрез великите дела на Александър Велики аристотелизмът бе пренесен в Азия като естествена наука чрез всичко, което се беше развило по един мощен начин от гръцката култура, след това бе завладяно от арабизма, аристотелизмът се разпространи сред стремящата се нагоре християнска култура на Европа първо, бих могъл да кажа, "в една слаба отвара".
И тук той се свърза с платонизма, който се коренеше напълно в древните гръцки мистерии; свързва се така, както посочих това в първата сказка.
към текста >>
С
лед
ователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния живот, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, според което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, предадоха управлението на духовния живот на Земята.
намираха се вече отвъд в духовния свят, те се събраха за едно велико космическо дело с онези, които още се намираха горе в духовния свят и трябваше скоро да слязат на Земята, където трябваше да застъпват аристотелизма по един нов начин. И между тези, които трябва да слязат, имаше именно такива, които с цялата си душа, с много интензивна душевна сила бяха взели участие в действието на Михаеловите импулси през времето на Александър Велики. И ние трябва да си представим, защо това отговаря на истината, че на този поврат от 12-то към 13-то столетие се събраха души, които бяха дошли горе в духовния свят от християнските центрове на посвещение, каквато беше Школата от Шартр, и такива души, които бяха готови да слязат долу на Земята и които си бяха запазили в духовните области сега не платонизма, а аристотелизма, вътрешното действие на интелигентността, която произхождаше още от времето на Александър Велики. Там бяха също тези, които си казваха: ние бяхме около Михаел, когато видяхме заедно с него, как интелигентността се разливаше надолу към Земята, ние бяхме обединени с него също при онова велико космополитно дело, което бе извършено още под старото господство на Михаел над интелигентността, когато интелигентността беше управлявана космически. И тогава стана именно така, че учителите от Шартр прехвърляха първо на аристотелците управлението на духовните работи на Земята.
Следователно на онези, които трябваше сега да слязат на Земята и които бяха годни да приемат управлението на интелигентния живот, на собствената интелигентност на Земята на тях платониците, които всъщност можеха да стоят още само под такова влияние, според което Интелигентността се управлява "от небето", на тях платониците, тези учители от Шартр, предадоха управлението на духовния живот на Земята.
към текста >>
И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която с
лед
това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
Тези духове дойдоха именно в ордена на доминиканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха.
И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
Този беше великият въпрос, който след това залегна дълбоко в душите на основателите на схоластиката в 13-то столетие този беше изгарящия въпрос: какво става с господството на Михаел?
към текста >>
Този беше великият въпрос, който с
лед
това залегна дълбоко в душите на основателите на схоластиката в 13-то столетие този беше изгарящия въпрос: какво става с господството на Михаел?
Тези духове дойдоха именно в ордена на доминиканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха. И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
Този беше великият въпрос, който след това залегна дълбоко в душите на основателите на схоластиката в 13-то столетие този беше изгарящия въпрос: какво става с господството на Михаел?
към текста >>
През моите пос
лед
ни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин.
През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията".
В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк. По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя. Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име.
към текста >>
Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за с
лед
ващото господство на Михаел.
Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел.
И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността. И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма.
към текста >>
И докато платониците, например учителите от Шартр, с
лед
завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността.
Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел.
И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността.
И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма.
към текста >>
Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат пог
лед
към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме.
Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е. поставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел.
Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме.
Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, след като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство! Така се разви едно течение, което след това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие.
към текста >>
Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, с
лед
като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство!
Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е. поставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел. Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме.
Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, след като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство!
Така се разви едно течение, което след това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие.
към текста >>
Така се разви едно течение, което с
лед
това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие.
Така ние виждаме в това време в средна и западна Европа да текат две течения: от една страна течението, с което са свързани Бейкън и Амос Комениус, и от друга страна имаме течението на схоластиката, т.е. поставянето в духовното развитие на цивилизацията но онова, което беше християнски аристотелизъм и е такъв и което трябваше да подготви новата епоха на Михаел. Когато през времето на царуването на предишния Архангел схоластиците искаха да насочат поглед към духовните области, те си казваха: там се намира Михаел, царуването на когото трябва да очакваме. Трябва да бъде подготвено това, което той трябва отново да поеме под своята власт в подходящото време на Земята, след като съобразно с космическото развитието трябваше да отпадне от неговото господство!
Така се разви едно течение, което след това бе отклонено по един погрешен страничен път само от католическия ултрамонтанизъм, което обаче остава за себе си и продължава онова, което бе основано в 13-то столетие.
към текста >>
С
лед
ователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма.
Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма.
В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята. Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите. И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята. В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
към текста >>
И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което с
лед
това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята.
Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма. В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята. Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите.
И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята.
В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
към текста >>
Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, с
лед
като новата епоха на Михаел беше започнала в пос
лед
ната третина на 19то столетие.
Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма. В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята. Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите. И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята. В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта.
Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
към текста >>
Горе в духовния свят се проведе в мощни космически имагинации подготовка за онова интелигентно, но напълно духовно творение, което с
лед
това трябваше да се яви като Антропософия.
От този случай нещо се процеди.
Горе в духовния свят се проведе в мощни космически имагинации подготовка за онова интелигентно, но напълно духовно творение, което след това трябваше да се яви като Антропософия.
Това, което се процеди така: то направи определено впечатление върху Гьоте. Бих могъл да кажа, че при него то се прояви в миниатюрни образи. Великите, мощни образи, които се развиха горе, тях Гьоте не познаваше. Той преработи тези миниатюрни образи в своята "Приказка за зелената змия и прекрасната лилия". Едно чудесно явление!
към текста >>
И в този голям отряд от души се намираше голяма част от онези, които днес, с
лед
като отново са слезли на Земята, са включени в Антропософското Общество.
Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област. Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо. Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това. Тези две групи души се съединиха, за да подготвят Антропософията в свръхземните области. Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини.
И в този голям отряд от души се намираше голяма част от онези, които днес, след като отново са слезли на Земята, са включени в Антропософското Общество.
тези, които днес изпитват стремеж да се съберат в Антропософското Общество, бяха заедно в началото на 19-то столетие в свръхсетивния свят, за да изпълнят онзи мощен култ в имагинации, за който говорих.
към текста >>
Но с
лед
това то трябваше да слезе долу, когато в пос
лед
ната третина на 19-то столетие Михаел иска да овладее земната интелигентност на хората, сега обаче слизайки от небето на Земята.
Тогава ние виждаме, как така да се каже Антропософското Движение слиза на Земята. Да, небесното Антропософско Движение се развива в края на 18-то и в началото на 19-то столетие: от това се процежда нещо, което Гьоте предава в миниатюрни образи в приказката за зелената змия и прекрасната лилия.
Но след това то трябваше да слезе долу, когато в последната третина на 19-то столетие Михаел иска да овладее земната интелигентност на хората, сега обаче слизайки от небето на Земята.
към текста >>
Господството на Михаел бе управлявало пос
лед
ната фаза на космическата Интелигентност през времето на Александър Велики.
От Тайната на Голгота насам Христос бе съединен със Земята. Земното човечество не можа първо да го разбере външно.
Господството на Михаел бе управлявало последната фаза на космическата Интелигентност през времето на Александър Велики.
С настъпването на 8-то следхристиянско столетие космическата
към текста >>
С настъпването на 8-то с
лед
християнско столетие космическата
От Тайната на Голгота насам Христос бе съединен със Земята. Земното човечество не можа първо да го разбере външно. Господството на Михаел бе управлявало последната фаза на космическата Интелигентност през времето на Александър Велики.
С настъпването на 8-то следхристиянско столетие космическата
към текста >>
Онези, които бяха свързани с Михаел, с
лед
споразуменията с платониците, предприеха да подготвят тази земна интелигентност в схоластичния реализъм така, че Михаел да може отново да се съедини с нея, когато отново ще поеме своето господство в напредващата цивилизация в края на 70-те години на 19-то столетие.
Интелигентност беше слязла изцяло в областта на Земята.
Онези, които бяха свързани с Михаел, след споразуменията с платониците, предприеха да подготвят тази земна интелигентност в схоластичния реализъм така, че Михаел да може отново да се съедини с нея, когато отново ще поеме своето господство в напредващата цивилизация в края на 70-те години на 19-то столетие.
към текста >>
С
лед
ователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух.
Обаче днес хората си позволяват да пишат нещо подобно върху Антропософията. Така например Морис Метерлинк си позволява в своята книга "Великата загадка" да развива върху самия мене, доколкото съм носител на Антропософското Движение, една логика, която е напълно подобна на онази, когато някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно черен и бял, европеец и мавър. Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре".
Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух.
Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове. Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин". /стр. 157/. А сега помислете само, що значи това: Метерлинк твърди, че когато аз пиша книги, тогава уводите са винаги такива, че той трябва да каже: тук имаме работа с един "много преценяващ, логичен и широк дух".
към текста >>
Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже с
лед
ното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове.
Човек може да бъде едно от двете, но не същевременно и двете. Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк.
Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове.
Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин". /стр. 157/. А сега помислете само, що значи това: Метерлинк твърди, че когато аз пиша книги, тогава уводите са винаги такива, че той трябва да каже: тук имаме работа с един "много преценяващ, логичен и широк дух". Но когато чете по-нататък в моите книги, той не знае, дали аз внезапно съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод.
към текста >>
Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, с
лед
като е с
лед
ил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин".
Въпреки това Метерлинк казва: "това, което четем във ведите, казва Рудолф Щайнер, един от най-учените и също от най-обърканите съвременни окултисти..." Ако някой би казал, че е видял един човек, който е същевременно европеец и негър, хората биха го счита ли за побъркан; обаче Метерлинк си позволява да постави заедно "един от най-учените и най-обърканите". И той казва по-нататък: "когато Рудолф Щайнер не се заблуждава в може би вероятни, но никога достъпни за проверка видения на доисторическите времена, когато той не се заблуждава в астралните форми на говорене върху живота върху други звезди, той е един ясен и проницателен дух, осветлил е смисъла на този съд" става въпрос за озирификацията "и това приравняване на душата с Бога извънредно добре". Следователно това значи: когато не говори направо върху Антропософията, той е един ясен и проницателен дух. Това може още да каже Метерлинк. Той може да каже още повече, неща, които са изцяло странни, защото намира възможно да каже следното: "Щайнер е употребил своите интуитивни методи, които са един вид трансцендет на психометрия, за да реконструира историята на атлантците и да ни разкрие, какво става на Слънцето, на Луната и в други светове.
Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин".
/стр. 157/. А сега помислете само, що значи това: Метерлинк твърди, че когато аз пиша книги, тогава уводите са винаги такива, че той трябва да каже: тук имаме работа с един "много преценяващ, логичен и широк дух". Но когато чете по-нататък в моите книги, той не знае, дали аз внезапно съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод. Следователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода.
към текста >>
С
лед
ователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода.
Той ни описва редуващите се преобразования на съществата, които стават човеци, и прави това с такава сигурност, щото човек се пита, след като е следил с интерес увода, който показва един много преценяващ, логически и широк дух, дали внезапно се е побъркал или дали има работа с един шарлатанин или с един действителен визионерин". /стр. 157/. А сега помислете само, що значи това: Метерлинк твърди, че когато аз пиша книги, тогава уводите са винаги такива, че той трябва да каже: тук имаме работа с един "много преценяващ, логичен и широк дух". Но когато чете по-нататък в моите книги, той не знае, дали аз внезапно съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод.
Следователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода.
Тогава аз му се представям като един "много преценяващ, логичен и широк дух"; тогава той чете по-нататък и сега ме намира такъв, че казва: не зная, дали Рудолф Щайнер не се е побъркал внезапно или е един шарлатанин или истински визионер. След това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш! Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват! И така ритмично по-нататък.
към текста >>
С
лед
това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер.
А сега помислете само, що значи това: Метерлинк твърди, че когато аз пиша книги, тогава уводите са винаги такива, че той трябва да каже: тук имаме работа с един "много преценяващ, логичен и широк дух". Но когато чете по-нататък в моите книги, той не знае, дали аз внезапно съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод. Следователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода. Тогава аз му се представям като един "много преценяващ, логичен и широк дух"; тогава той чете по-нататък и сега ме намира такъв, че казва: не зная, дали Рудолф Щайнер не се е побъркал внезапно или е един шарлатанин или истински визионер.
След това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер.
Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш! Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват! И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света.
към текста >>
Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но с
лед
това внезапно се побъркваш!
Но когато чете по-нататък в моите книги, той не знае, дали аз внезапно съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод. Следователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода. Тогава аз му се представям като един "много преценяващ, логичен и широк дух"; тогава той чете по-нататък и сега ме намира такъв, че казва: не зная, дали Рудолф Щайнер не се е побъркал внезапно или е един шарлатанин или истински визионер. След това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер.
Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш!
Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват! И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света.
към текста >>
Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а с
лед
това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; с
лед
това при с
лед
ващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват!
Но аз не съм написал само отделни книги и при всяка книга написвам съответния увод. Следователно аз съм написал една книга, Метерлинк чете увода. Тогава аз му се представям като един "много преценяващ, логичен и широк дух"; тогава той чете по-нататък и сега ме намира такъв, че казва: не зная, дали Рудолф Щайнер не се е побъркал внезапно или е един шарлатанин или истински визионер. След това върви по-нататък... Аз написвам втора книга: когато Метерлинк чете увода, там аз отново съм за него "много преценяващ, логичен и широк дух"; после чете по-нататъшното съдържание и го намира отново такова, че не знае, дали аз съм се побъркал или съм един шарлатанин или истински визионер. Но помислете, че хората стигат до там да кажат: когато чета уводната част на твоите книги, ти ми изглеждаш умен, разсъдлив, логичен; но след това внезапно се побъркваш!
Що за чудни хора са това, които, когато започват да пишат, са логични, а след това като продължават да пишат те внезапно се побъркват; след това при следващата книга те отново се превключват, в началото са логични, после по-нататък се побъркват!
И така ритмично по-нататък. "Ритми" съществуват в света.
към текста >>
Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разг
лед
ана.
Но от този пример можете да видите, как най-просветените духове на съвременността приемат това, което трябва да бъде основано като епоха на Михаел в света, което трябва да бъде направено, за да може Михаел отново да намери сред земното човечество космическата Интелигентност, която съгласно космическия порядък на нещата трябваше да се откъсне от неговото господство в 8-то столетие.
Цялата традиция на Михаел трябва да бъде отново разгледана.
Михаел с нозе стъпили върху змея: ние с право съзираме тази картина, която представя борещия се Михаел, как той представлява космическия дух срещу ариманическите същества, които той има под своите нозе.
към текста >>
Вътре в това сърце е закотвена тя от пос
лед
на та третина на 19-то столетие насам.
Повече от всяка друга борба е поставена в човешкото сърце.
Вътре в това сърце е закотвена тя от последна та третина на 19-то столетие насам.
Решаващо трябва да стане онова, което човешките сърца правят с тази мирова работа на Михаел в течение на 20-то столетие. И в течение на това 20-то столетие, когато ще са изтекли първите 100 години от края на Кали-Юга, човечеството ще стои или до гроба на всяка цивилизация или в началото на онази епоха, когато в душите на хората, които свързват в тяхното сърце интелигентността с духовността, борбата на Михаел ще бъде водена в полза на Михаеловия импулс.
към текста >>
26.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че с
лед
това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то с
лед
християнско столетие идва в областта на Земята.
От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели.
И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята.
Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
към текста >>
Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че с
лед
това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно с
лед
ващо господство на Михаел, както обясних вчера това.
От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята.
Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това.
Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
към текста >>
Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде прес
лед
вано с Антропософското Движение.
От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност.
Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение.
От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
към текста >>
От пос
лед
ната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества пос
лед
ния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
От това, което вчера разясних върху господството на Михаел в духовна, космическа връзка, можахте да видите, че Михаел заема едно особено положение между онези духовни Същества, които според наименованието възникнало от древни време на сред християнските общности ние наричаме Архангели. И за нас ще бъде важно именно за това, което има голямо значение в нашите дни, че в столетията преди основаването на Християнството Михаел още изпращаше своите импулси на Земята изцяло от Слънцето, от областта на Слънцето, изпращаше, бих могъл да кажа, космополитни импулси: че след това тези космополитни импулси се изгубват, космическата интелигентност се откъсва от властта на Михаел и в 8-то следхристиянско столетие идва в областта на Земята. Така щото тогава ние намираме сред земното развитие хора, които притежават качества да изработват собствени мисли, да имат собствено мислене, че след това така добитото мислене бе развито и развиващо се извоювано за едно следващо господство на Михаел, както обясних вчера това. Това извоюване бе постигнато като мъдреците от Школата на Шартр се споразумяха с онези, които произхождат от старото господство на Михаел и които са предопределени да развият по-нататък предишната космическа, а сега земна Интелигентност. Споразумяха се да работят съвместно за тази цел, докато в 19-то столетие настъпи възможността да бъде подготвено първо сред духовния свят, чрез онзи култ в имагинации, онова, което трябваше да бъде преследвано с Антропософското Движение.
От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време, ние стоим в началото на новото господство на Михаел; чрез това господство на Михаел се подготвя онова, което трябва да настъпи в настоящето столетие: а именно един по-голям брой хора – именно онези, които стигат до едно действително разбиране на Антропософията да изминат преди края на столетието ускорено времето между смъртта и едно ново раждане и да се обединят отново на Земята под ръководството сега така да се каже на двата вида духовни същества под ръководството на учителите от Шартр и на онези, които са останали непосредствено свързани с господството на Михаел за да дадат под ръководството на тези два вида духовни същества последния, ако мога да се изразя така, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния живот на Земята.
към текста >>
Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме пог
лед
в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже пос
лед
ната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че с
лед
това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления.
Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята. Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята.
към текста >>
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред пог
лед
а си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето.
И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята.
Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето. И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята.
към текста >>
И в 8-то с
лед
християнско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята.
Обаче едно такова съзнание трябва да бъде задълбочено във всички направления. Защото в смисъла на обясненото вчера ние насочваме поглед в миналото към онова време, когато в духовната област на Слънцето Михаел беше съединен с определен брой свръхземни същества, когато от тази духовна област на Слънцето изпрати на Земята такива знамения, че те можаха да създадат въодушевление от една страна за делата на Александър Велики, от друга страна за Аристотеловата философия; че можаха да произведат така да се каже последната фаза на вдъхновена интелигентност, духовна интелигентност на Земята; че след това заедно с онези човешки души, които бяха изпълнели по негово поръчение такива неща на Земята, Михаел заедно със своите духовни отряди и с отрядите на онези човешки души, които се намираха около такива ръководещи човешки души, наблюдава Тайната на Голгота от Небето. И човек може вече да се проникне с нещо, което действува в душата, когато той поставя пред погледа си онзи момент, в който Михаел заедно с определен брой Ангели, Архангели и човешки души виждаха как Христос напуска Слънцето, за да влезе в тялото на един човек и чрез това, което може да изживее в човешкото тяло на Земята, да се свърже с по-нататъшното развитие на човечеството на Земята. Обаче същевременно това беше за Михаел знак, че от сега нататък управляваната до тогава от него небесна Интелигентност трябваше да се разлее така да се каже като един свещен дъжд върху Земята, постепенно да напусне небето.
И в 8-то следхристиянско столетие беше така, че онези, които бяха около Михаел видяха, че субстанциалното, което Михаел съхраняваше до тогава, сега вече се намира на Земята.
към текста >>
Това време настъпва към 16-то, 17-то с
лед
християнско столетие.
Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството. Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма. Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го сред това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята.
Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие.
Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса. Земните развития управлява Габриел по начина, както описах това вчера.
към текста >>
За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да г
лед
ат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел.
Защо то от редуващите се едно друго господства на Архангелите, от всичките 7 господства на Архангелите постоянно се вливат импулси: само един е винаги главният. Когато например в минали епохи Габриел е бил ръководният дух в развитието на човечеството, от него се вливаше главно това, което той трябваше да управлява, в земното развитие; обаче другите Архангели съдействуваха. Но сега, когато Габриел упражняваше своето господство, Михаел се намираше в едно особено положение, в положени ето именно, да не може да съдействува от Слънцето при земните работи. Това е едно твърде особено положение за един ръководещ Архангел: да вижда, че неговата дейност, която е била упражнявана през дълги периоди, е престанала така да се каже. И така стана, че Михаел каза на своите: необходимо е, щото за времето, в което не можем да изпращаме импулси на Земята за времето, което ще завърши към 1879 година да си търсим една особена задача, да си търсим една задача сред слънчевата област.
За онези души, които тяхната Карма беше довела в Антропософското Движение, трябваше да съществува възможността, да гледат в областта на Слънцето онова, което Михаел и неговите вършеха през времето, което на Земята беше време на господството на Габриел.
към текста >>
С
лед
ователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност.
Тогава се случи нещо, което беше събитие в свръхсетивните области, нещо, което днес почива в най-дълбоката вътрешност на по-голяма част от антропософите, макар и несъзнателно, спящо, сънуващо. И антропософът може да стори добре, ако, обръщайки се към своето сърце, казва: там вътре се крие днес може би една несъзнателна тайна, която е отблясък на делата на Михаел от 16-то, 17-то, 18-то столетие в свръхземните области, когато преди моето сегашно слизане в областта на Земята аз работих под ръководството на Михаел, който можа да изработи нещо особено, защото беше свободен така да се каже от своите текущи задължения и задачи. И Михаел събра своите отряди, събра онези, които като свръхсетивни същества принадлежаха към него от областта на Ангелите, Архангелите, събра обаче също и човешките души, които бяха дошли в някаква връзка с него. И роди се нещо подобно като една мощно разпространяваща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие онези, които можеха да действуват задружно, проведоха така да се каже един вид небесен събор, така сега непосредствено под ръководството на Михаел бе проведено от 16-то до 18-то столетие едно свръхсетивно школуване, едно свръхсетивно обучение, за велик Учител на което мировият ред избра самия Михаел.
Следователно онова, за което Ви разказах, че е било проведено от първата половина на 19-то столетие като свръхсетивен култ протичащ в мощни имагинации, бе произхождано от едно свръхсетивно школуване, от едно свръхсетивно обучение, резултатите от което тези човешки души носят сега несъзнателно в тяхната вътрешност.
Резултатът на това обучение се проявява само благодарение на това, че тези човешки души долавят стремежа към Антропософията.
към текста >>
И можем да кажем: в миналото, в края на 15-то столетие, Михаел събра своите отряди от Богове и човешки души в областта на Слънцето и им говори в едно слова, което се простира през дълги периоди от време, говори им както с
лед
ва:
Този стремеж към Антропософията е резултатът на това школуване.
И можем да кажем: в миналото, в края на 15-то столетие, Михаел събра своите отряди от Богове и човешки души в областта на Слънцето и им говори в едно слова, което се простира през дълги периоди от време, говори им както следва:
към текста >>
Но сега ние насочваме пог
лед
назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме пог
лед
надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце.
Посветените са приемали по инстинктивен древен ясновидски начин това, което е идвало чрез импулси в мистериите при тях. Това казваше Михаел на своите е изчезнало на Земята с изключение на малко предания; то не съществува вече. Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека.
Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце.
Това е изчезнало от Земята. Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна. Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите. Нека доведем тези тайни до нашето съзнание! Нека ги доведем до съзнанието на онези духовни Същества, които намирайки се около мене никога не са се явили в земно тяло, а живеят само по етерен начин.
към текста >>
Насочвайки пог
лед
назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото пос
лед
ействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна.
Импулсите не могат вече да се вливат в Земята. Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека. Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце. Това е изчезнало от Земята.
Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна.
Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите. Нека доведем тези тайни до нашето съзнание! Нека ги доведем до съзнанието на онези духовни Същества, които намирайки се около мене никога не са се явили в земно тяло, а живеят само по етерен начин. Нека ги доведем обаче и до съзнанието на онези души, които често пъти са били на Земята в земни тела, но сага са имен но тук и принадлежат към общността на Михаел, нека ги доведем до съзнанието на тези човешки души.
към текста >>
Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние г
лед
аме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите.
Единствено във второстепенната област, в областта на размножението, Габриел още има силата да прави влиянията на Луната да се вливат в развитието на човечеството. Старите предания са изчезнали повече или по-малко от Земята и с това изчезнала е и възможността да бъдат развивани импулсите проникващи в подсъзнанието и с това в различните тела на човека. Но сега ние насочваме поглед назад върху всичко това, което някога е било донасяно в мистериите като един дар на небето за човека, ние насочваме поглед надолу в течащото време: ние намираме там мистерийните центрове, виждаме, как небесната мъдрост се е вливала в тези мистерии, как хората са били посвещавани от нея, как именно от нашето свещено Слънце космическата интелигентност е слизала при човеците, така щото великите учители на човечеството са имали мисли, понятия, които са били духовни, които обаче им бяха вдъхновени от осветения център на нашето Слънце. Това е изчезнало от Земята. Насочвайки поглед назад върху древните епохи на Земята ние го виждаме как то постепенно изчезва в развитието на Земята през времето на Александър Велики и неговото последействие, а долу виждаме да се разпространява между хората постепенно Интелигентността, която е станала земна.
Но ние имаме това зрелище, което ни е останало: ние гледаме тайните, в които някога са били въвеждани посветените в мистериите.
Нека доведем тези тайни до нашето съзнание! Нека ги доведем до съзнанието на онези духовни Същества, които намирайки се около мене никога не са се явили в земно тяло, а живеят само по етерен начин. Нека ги доведем обаче и до съзнанието на онези души, които често пъти са били на Земята в земни тела, но сага са имен но тук и принадлежат към общността на Михаел, нека ги доведем до съзнанието на тези човешки души.
към текста >>
И там бе "Прег
лед
ана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ израз там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението.
И там бе "Прегледана като учебна материя" ако мога да си послужа с този тривиално звучащ израз там бе премината като учебен материал старата мъдрост на посвещението.
Имаше едно велика, обхватна небесна Школа. В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете.
към текста >>
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно пог
лед
нато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
В нея беше преподавано от Михаел това, което той не можеше вече сега сам да управлява. Това беше нещо извънредно велико, което обезпокои много дълбоко ариманическите демони на Земята в 15-то, 16-то, 17-то и чак до 18-то столетие, което ги доведе в ужасна възбуда, така че стана нещо знаменателно. Стана именно това, което показа една полярна противоположност между небесните дела в това време и земни дела в същото време: горе в духовния свят една висша школа, която резюмира по един нов начин в свръхсетивното древната мъдрост на посвещението, която повдигна в интелигентното съзнание, в Съзнателната душа на предназначените за това и намиращи се между смъртта е едно ново раждане човешки души това, което по-рано в древни времена беше притежавана от хората мъдрост, обаче в Разсъдъчната или Чувствуващата душа, в Сетивната душа и т.н. По начина както може да се говори във вътрешното слово, което в много отношения е същевременно сурово, обясни Михаел на своите отношенията на световете, космическите отношения, антропософските отношения Тези души получиха едно учение, което разкриваше тайните на световете. Долу на Земята действуваха ариманическите духове.
И на това място е необходимо да посочим съвсем открито една тайна на истината, която външно погледнато несъмнено ще изглежда като нещо съвсем не на място по отношение на съвременната цивилизация, която обаче е една божествена тайна, която антропософите трябва да знаят, за да могат да придвижат по правилен начин цивилизацията напред в края на настоящото столетие, така както аз посочих това.
към текста >>
Във връзка с вчерашната сказка някой ме запита, дали буквата не е пос
лед
ен резултат на духовния живот нещо върху което още Сведенборг е обърнал вниманието.
Във връзка с вчерашната сказка някой ме запита, дали буквата не е последен резултат на духовния живот нещо върху което още Сведенборг е обърнал вниманието.
Така е! Буквата е това нещо до тогава, докато тя тече в непрекъснат развой от духовното чрез един човек. Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква пред очите на човека. Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички последствия на това печатарско изкуство. От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел.
към текста >>
Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички пос
лед
ствия на това печатарско изкуство.
Във връзка с вчерашната сказка някой ме запита, дали буквата не е последен резултат на духовния живот нещо върху което още Сведенборг е обърнал вниманието. Така е! Буквата е това нещо до тогава, докато тя тече в непрекъснат развой от духовното чрез един човек. Тя се превръща в една ариманическа духовна сила, когато бива фиксирана чрез механическото, фиксирана е така да се каже от другата страна на света, когато се явява като напечатана буква пред очите на човека.
Защото това е именно особеното, че онази Школа на Ариман, която беше основана като контрашкола на Михаел и беше действувала в 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, е тази, която донесе на Европа печатарското изкуство с всички последствия на това печатарско изкуство.
От печатарското изкуство могат да букнат демоническите същества, които са пригодни да водят борба срещу господството на Михаел.
към текста >>
Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: с
лед
ователно да премахнем антропософските книги!
Когато човек е антропософ, той трябва да прозре в неговото действително значение това, което е реално в живота. Той трябва да вижда в печатарското изкуство наистина една духовна сила, обаче именно духовната сила, която Ариман противопоставя на Михаел. Затова и това постоянно предупреждение на Михаел към онези, които той някога обучаваше в своята Школа, постоянното предупреждение: когато отново ще слезете на Земята, за да изпълните това, което бе заложено тук, тогава събирайте хората около себе си, възвестявайте най-важното от уста на ухо и не считайте като най-важно това, че в света може да се действува "литературно" само чрез напечатаната книга. Ето защо по-интимният начин да се действува от човека на човек е онзи, което е в посоката на действието на Михаел. И когато вместо да действуваме само чрез книги ние се събираме и приемаме най-важните импулси човешко-лични защото това трябва да бъде така, защото иначе Ариман би добил извънредно голяма сила и власт, когато също завладяваме неговото изкуство и използуваме тогава друго то само, за да имаме така да се каже "помощник на паметта", за да имаме това, което се съобразява с ариманическия дух на времето: нека вършим това по такъв начин, че да не унищожаваме на печатаната книга, но да дадем правилното отношение към това, което действува непосредствено човешки, тогава ние слагаме началото на това, което първо трябва да тече независимо като течение на Михаел през Антропософското Общество.
Защото не би било правилно, изхождайки от нещо подобно, каквото сега изложих, да кажем сега: следователно да премахнем антропософските книги!
Чрез това ние бихме предали печатарското изкуство на най-силните врагове на Мъдростта на Михаел; тогава ние бихме направили невъзможно продължението на нашата антропософска работа до края на столетието, защото антропософската работа трябва да се разцъфтява до края на 20-то столетие именно и чрез антропософската литература. Обаче ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещено настроение спрямо това, което живее в мъдростта на Михаел! Защото какво иска Ариман по отношение на Михаел чрез печатарското изкуство? Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това. В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната борба срещу идваща епоха на Михаел?
към текста >>
И никога хората не ще открият причините на тази война по външен документален начин от архивите; а те трябва да се вг
лед
ат в историята и да видят: ето там имаше една меродавна личност, татък отново една друга такава, които имаха понижено, затъпено съзнание.
Той иска Вие виждате това да се разраства днес навсякъде завладяването на Интелигентността, онова завладяване на Интелигентността, което иска да сложи ръка навсякъде там, където условията са благоприятни за това. В какво се състои най-главното действие на ариманическите духове в тяхната борба срещу идваща епоха на Михаел? Действеното се състои в това, че през времена, когато съзнанията на хората са понижени, затъпени, те един вид "обсебват" хората, намесват се, посягат в човешките съзнания. Така много хора, които в 1914 година имаха затъпено съзнание, бяха заплетени във възникването на ужасната световна война. И в техните затъпени съзнания пълчищата на Ариман водиха световната война чрез хората.
И никога хората не ще открият причините на тази война по външен документален начин от архивите; а те трябва да се вгледат в историята и да видят: ето там имаше една меродавна личност, татък отново една друга такава, които имаха понижено, затъпено съзнание.
Този беше случаят Ариман да обсеби хората. И когато искаме да знаем, колко лесно може да се случи, щото в нашата епоха хората да могат да бъдат обсебени от Ариман, достатъчно е само да помислим за нещо такова, както това се случи, когато европейците дойдоха в Америка с техните напечатани книги, които бяха донесли със себе си, по времето, когато в източната част на Северна Америка още имаше индианци. Когато индианците видяха у европейците тези странни писмени знаци, те ги счетоха за малки демони. Те имаха правилния поглед за това; те се страхуваха извънредно много пред тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги. Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване.
към текста >>
Те имаха правилния пог
лед
за това; те се страхуваха извънредно много пред тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги.
И в техните затъпени съзнания пълчищата на Ариман водиха световната война чрез хората. И никога хората не ще открият причините на тази война по външен документален начин от архивите; а те трябва да се вгледат в историята и да видят: ето там имаше една меродавна личност, татък отново една друга такава, които имаха понижено, затъпено съзнание. Този беше случаят Ариман да обсеби хората. И когато искаме да знаем, колко лесно може да се случи, щото в нашата епоха хората да могат да бъдат обсебени от Ариман, достатъчно е само да помислим за нещо такова, както това се случи, когато европейците дойдоха в Америка с техните напечатани книги, които бяха донесли със себе си, по времето, когато в източната част на Северна Америка още имаше индианци. Когато индианците видяха у европейците тези странни писмени знаци, те ги счетоха за малки демони.
Те имаха правилния поглед за това; те се страхуваха извънредно много пред тези малки демони А, Б и т.н., както ги виждаха в напечатаните книги.
Защото в тези възпроизведени по най-различен начин букви се крие за днешните хора нещо извънредно пленяващо, омагьосващо; и само доброто михаеловско разбиране и убеждение, което може да вижда човешкото в проповядването на истината, то може да изведе хората вън от това омагьосване.
към текста >>
Във връзка с това бих могъл да Ви кажа с
лед
ното.
Но по този път може да се случи нещо странно.
Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното.
Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години.
към текста >>
Съществуват определени тайни на светог
лед
а, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст.
Но по този път може да се случи нещо странно. Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното.
Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст.
Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение.
към текста >>
Обаче когато посветеният иска да г
лед
а мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години.
Във връзка с това бих могъл да Ви кажа следното. Съществуват определени тайни на светогледа, които могат да бъдат прозрени само тогава, когато човек е достигнал доста напреднала възраст. Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер.
Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години.
Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение. Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн. Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, след като изтече епохата на Михаел.
към текста >>
Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да г
лед
аме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн.
Когато човек притежава науката на посвещението, отделните възрасти на живота му позволяват да вижда отделните тайни на съществуването. Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение.
Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн.
Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, след като изтече епохата на Михаел.
към текста >>
Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, с
лед
като изтече епохата на Михаел.
Така между 21-та и 42-та година той може да вижда отношението на Слънцето не обаче преди това. Така между 42та и 49-та година той може да вижда тайните на Марс; между 49-та и 56-та може да се вижда тайните на Юпитер. Обаче когато посветеният иска да гледа мировите тайни в тяхната връзка, той трябва да има вече над 63 години. Ето защо аз не бих могъл да разкажа определени неща, които сега разказвам открито, преди да бъда именно в това положение. Защото когато искаме да прозрем това, което се отнася именно за тайните на Михаел, което действува от духовната област на Слънцето, ние трябва да гледаме от земята мировите тайни чрез Мъдростта на Сатурн.
Тогава трябва да доловим онова смрачаване в духовния свят, което произхожда от царуващия на Сатурн Орифиел, който беше ръководителят Архангел по времето на Тайната на Голгота и отново ще бъде ръководен Архангел, след като изтече епохата на Михаел.
към текста >>
Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху с
лед
ното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура.
Но тогава се разкриват потресающи истини за днешното време, много потресающи истини! Защото поради това, че тази Школа на Ариман разпространи в борбата срещу Школата на Михаел печатарското изкуство на Земята, на земята се появи "писателството" в широк обхват. Кой беше писател по-рано, когато още не се печатаха книги? Писателите бяха такива хора, които всъщност можеха да разпространяват техни те съчинения само в ограничени кръгове, които впрочем бяха подготвени за това. Защото в колко ръце стигаше една книга по-рано, преди да бъде разпространено печатарското изкуство?
Какво беше положението в това отношение може да се прецени, когато размислим върху следното: един вид заместител на печатарското изкуство, разцъфтяло се до високо съвършенство, е съществувало още в древната китайска култура.
Тогава е съществувало вече един вид печатарско изкуство, основано също в едно време, когато господството на Михаел беше горе и долу имаше едно насрещно господство на Ариман. Обаче то не стигна до нищо особено; тогава Ариман не беше още силен. Той не можеше още да направи особени опити, за да извоюва от Михаела господството над Интелигентността. Този опит бе възобновен по времето на Александър Велики, но той отново не успя.
към текста >>
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези пос
лед
ните.
Налице са първите опити, които могат да бъдат отбелязани от областта на Михаел: Ариман се яви като писател! Това съставлява днес едно важно събитие в кръговете на Михаел. Ариман като писател! Не само, че хора са били обсебва ни от него, както посочих това за избухването на войната, но, проявявайки се на Земята чрез човешките души, Ариман се яви сам като писател. Че той е един блестящ писател, това не трябва да ни учудва; защото Ариман е един велик обхватен, мощен дух.
Той е само тъкмо онзи дух, който не е подходящ за напредващото развитие на човечеството на Земята в смисъла на добрите Богове, а води борба срещу тези последните.
На неговата собствена област той е не само едно напълно полезно, но едно благотворно същество; защото онези същества, които са благотворни на определено равнище на мировите процеси, стават извънредно вредни на едно друго равнище. Ето защо не е нужно да се предположи, когато искаме да охарактеризираме творенията на Ариман, че тези творения трябва да бъдат особено поругани. Ние можем даже да им се удивляваме, когато имаме съзнание за това, което стои пред нас. Но ние трябва именно да познаем ариманическия характер на тези съчинения!
към текста >>
Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в с
лед
ващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие.
Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие.
Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство. Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие. Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици.
към текста >>
Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Ко
лед
ното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се ог
лед
а като в едно "мирово ог
лед
ало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
Обични приятели, ако можем да се проникнем с нещо подобно, ако можем да бъдем в състояние да чувствуваме, че стоим в живота така, както показва изнесеното от мене пред Вас, тогава ние ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация.
Тогава може би ние все повече и повече ще долавяме, че от Коледното Тържество насам от Гьотеанума излиза едно ново течение, че всъщност едва сега пред Антропософското Общество е поставено онова, в което то може да се огледа като в едно "мирово огледало", че също и отделният антропософ с неговата водеща го в Антропософското Общество Карма ще може да се оглежда.
към текста >>
27.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Торки, 12 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Днес за първи път с
лед
Ко
лед
ното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас.
Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас.
И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума. Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество. И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество.
към текста >>
И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез пос
лед
ното Ко
лед
но Събрание при Гьотеанума.
Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас.
И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума.
Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество. И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество.
към текста >>
Ние имаме радостта при това Ко
лед
но Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество.
Днес за първи път след Коледното Тържество при Гьотеанума мога отново да говоря пред Вас. И преди започването на по-нататъшните обяснения трябва да изкажа онова, което е свързано с онзи импулс, който дойде в Антропософското Движение чрез последното Коледно Събрание при Гьотеанума.
Ние имаме радостта при това Коледно Събрание да можем да поздравим в Дорнах редица членове на английското местно Общество, преди всичко нашия обичен, стар и изпитан мистър Колисън, председател на Английското Антропософско Общество.
И в този момент бих искал да възобновя тук онзи поздрав, който му изказах тогава в Дорнах като на представител на английското местно Антропософско Общество.
към текста >>
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Ко
лед
ното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Ко
лед
ното Тържество, трябва да бъдат разг
лед
ани сега в противоположен смисъл.
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл.
Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото.
към текста >>
Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето с
лед
войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото.
Това, което дойде като импулс в Антропософското Общество чрез Коледното Тържество, представлява действително нещо дълбоко проникващо, така щото някои неща, върху които бяха направени изказвания преди Коледното Тържество, трябва да бъдат разгледани сега в противоположен смисъл.
Над това Общество дойде също и във вътрешен окултен смисъл едно тежко бреме, а именно чрез това, че през времето след войната от различни места от лоното на Антропософското Общество бяха опитани най-различни неща и се наложи да внесем един вид възобновяване за Обществото.
към текста >>
През времето преди Ко
лед
а пред мене възникна един въпрос, с
лед
като дълго време съществуваше намерението на Ко
лед
а да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото.
През времето преди Коледа пред мене възникна един въпрос, след като дълго време съществуваше намерението на Коледа да основем отново по определен начин или поне в една нова форма Обществото.
към текста >>
Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че с
лед
ователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи.
Днес обаче можем действително да кажем по отношение на всички духовни Същества, които са свързани с Антропософското Движение, че онези връзки, които съществуват между духовните светове и откровенията, които трябва да текат през Антропософското Движение, започнаха да текат по-обилно, по-интимно, по-решително отколкото по-рано, че следователно фактически от двете евентуалности, които можеха да настъпят, едната, която е възможно най-благоприятно за по-нататъшното развитие на Антропософското Движение, действително настъпи.
Можем да кажем: от основаването на Антропософското Общество при Гьотеанума ние виждаме как непрестанно онези духовни същества, от които имаме нашите откровения, проявяват още по-голямо благоговение към нас, отколкото беше случаят по-рано. Така щото в тази насока още от доста дълго време насам от Антропософското Общество можа да бъде отнет един тежък кошмар.
към текста >>
Преди още да бъде проведено това Ко
лед
но Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин.
Преди още да бъде проведено това Коледно Тържество при Гьотеанума, аз често пъти трябваше да подчертавам, че трябва да се прави разлика между Антропософското Движение, което е едно духовно течение в неговото отражение на Земята, и Антропософското Общество, което е именно едно общество управлявано по външен начин, като неговите функционери се избраха или се определяха по друг начин.
към текста >>
От Ко
лед
а насам трябва да кажем противоположното.
От Коледа насам трябва да кажем противоположното.
Вече не може да се прави разлика между Антропософско Движение и Антропософско Общество. И двете станаха едно: защото благодарение на това, че аз самият станах председател на обществото, Антропософското Движение стана едно с Антропософското Общество.
към текста >>
Това направи необходимо, щото на Ко
лед
а в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа. И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши. Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н. Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества.
към текста >>
Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Ко
лед
а.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван.
Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа.
И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши. Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н. Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества.
към текста >>
Ето защо на Ко
лед
ното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н.
Това направи необходимо, щото на Коледа в Дорнах да не бъде поставен един председател, който да бъде във външен смисъл, а бе поставен един президиум, който трябва да се счита езотеричен президиум, който е отговорен за това, само пред духовните Същества, който не бе избран, а бе образуван. Всички неща, които иначе стават при учредителни събрания, станаха различно на Коледа. И този президиум е онова, което бих могъл да нарека един инициативен президиум, един президиум, който вижда своите задачи в това, което върши.
Ето защо на Коледното Тържество не бяха изработени статути /устави/, както иначе звучат уставите, а просто бе казано, какво отношение трябва да съществува от човек на човек, между президиума и другите членове, между самите отделни членове и т.н.
Това, което президиумът ще възнамерява, то се намира в това, което не е никакъв устав, което е приело само формата на устав, а всъщност е само един разказ на това, което искаме да направим. Всичко беше различно от това, което иначе става при общества.
към текста >>
Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Ко
лед
а ще бъдат всички постепенно изпълнени.
Ако по този начин се прояви разбиране към президиума при Гьотеанума, тогава ще се види естествено всичко ще върви по-бавно, трябва да имате търпение, обични приятели; но макар и да върви бавно; възнамеренията заложени на Коледа ще бъдат всички постепенно изпълнени.
Само че трябва да се прояви също разбиране към президиума при Гьотеанума, той не може да направи петата крачка преди втората, втората преди първата. И ако до сега той е стигнал само да направи половин крачка, нещата все пак ще вървят, ще дойде вече време, когато той ще стигне и до петата крачка. Защото когато нещата трябва да бъдат извършени човешки, тогава не можем да стоим при абстрактното, а навсякъде трябва да навлезем в конкретното.
към текста >>
С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и с
лед
като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения.
С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения.
* /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски. Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./.
към текста >>
* /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и пос
лед
ва превода на английски.
С това кратко указание бих искал да считам, че съм направил един увод към сказките, които ще имам да изнеса пред Вас, и след като изказаното до сега бъде преведено, ще започна със същинските обяснения.
* /* Тук сказчикът прекъсна своето говорене и последва превода на английски.
Тези прекъсвания са посочени в настоящия том чрез едно по-голямо пространство между текстът./.
към текста >>
В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко пог
лед
към духовния свят.
В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма. И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
към текста >>
Ние с право говорим за това, че пос
лед
ните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма.
В течения на столетия човечеството е стигнало до там, да насочва все по-малко и по-малко поглед към духовния свят.
Ние с право говорим за това, че последните столетия са донесли една материалистична епоха, че тази материалистична епоха е обхванала не само човешкото мислене, но също и човешката воля, човешката деятелност, така щото целият живот е навлязъл постепенно в знака на материализма.
И тогава ние добиваме съзнание сред Антропософското Общество, че това Общество би искало да бъде будител на сили, които отново ще изведат хората от привързаността към материалното, от привързаността към това, което отрича духовното.
към текста >>
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците нас
лед
ени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възг
лед
ите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н. Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>
Тогава той насочва също пог
лед
към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възг
лед
и, като мисли, дела, импулси и т.н.
Той влиза в този свят чрез раждането, като приема признаците наследени от родители и прародители, като се оставя да бъде възпитан според възгледите, които са вече нещо обичайно в настоящето, като в определено време на неговия външен живот добива съзнанието, събужда се един вид за външния живот.
Тогава той насочва също поглед към онова, което съществува в заобикалящия го свят като възгледи, като мисли, дела, импулси и т.н.
Той се стреми да разбере себе си като един член на своя народ, стреми се да разбере себе си като един член на съвременното човечество и т.н.
към текста >>
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме пог
лед
назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
В Антропософското Движение ние приемаме светещата, огнена Истина: така както седим тук, ние се намираме в този живот като в едно повторение на минали земни съществувания. От миналите земни съществувания ние внасяме в сегашното резултатите на тези минали земни съществувания.
И би трябвало да се чувствуваме всъщност, че не само да насочваме поглед назад към онова, което сме сред настоящия народ, сред настоящото човечество, би трябвало да се чувствуваме като идващи напипвайки в този живот, като сме минали през редица земни съществувания и сме работили в други съществувания между смъртта и едно ново раждане върху нашето Себе, върху нашата индивидуалност, за да направим от нас това, което сме днес.
към текста >>
Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в г
лед
ната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания.
Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
към текста >>
Преди всичко обаче тогава в тази г
лед
на точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот.
Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството.
Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот? Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
към текста >>
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме пог
лед
към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния пос
лед
ен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
Обаче колкото далече е всъщност още всекидневното съзнание от това, да се отнася съвсем сериозно с положението: да, аз съм минал през минали земни съществувания, държа сметка за тези минали земни съществувания. Но ние не ще можем да сторим това при себе си, ако не поставим цялото разглеждане на живота в гледната точка на Кармата, на образуването на съдбата, която преминава от един земен живот в друг земен живот. Преди всичко обаче тогава в тази гледна точка трябва да бъде поставен историческият живот на човечеството. Тогава ние трябва да си кажем: тук или там се е явила една меродавна личност, която е произвела нещо важно в човечеството. Разбираме ли ние тази личност, когато я виждаме само да се ражда в определен момент, минавайки през земния живот, разглеждайки я само според онези съдържания, които тя е имала в този един земен живот?
Ако се отнасяме сериозно към ученията, които са протекли през Антропософското Движение, не трябва ли напротив да кажем: ние насочваме поглед към една личност; тя представлява в нейния днешен или в нейния последен земен живот едно повторение на минали земни съществувания и ние не можем да я разберем, ако не я схващаме така, както тя се представя с резултатите на миналите земни съществувания.
към текста >>
Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава г
лед
на точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето.
Когато се отнесем сериозно с едно такова схващане, с една такава гледна точка, ние трябва да направим да настъпи едно разглеждане на историята съвършено различно от онова, което днес е общоприето.
Днес се разказват фактите на различните епохи на историческото развитие на човечеството. Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност. Разказва се това, което тя е направила от нейното раждане на Земята. Обаче не се проявява сериозност нещата да бъдат схващани така: тази личност е тук; минали земни съществувания светят в настоящето земно съществувание на тази личност. Но ние ще разберем историята само тогава, когато ще знаем: онова, което става в една по-късна епоха, то е пренесено от самите хора от минали епохи в по-късните.
към текста >>
Към тази връзка трябва да бъде насочен пог
лед
ът.
Стига се до един държавник, до един живописец, до някоя друга важна личност. Разказва се това, което тя е направила от нейното раждане на Земята. Обаче не се проявява сериозност нещата да бъдат схващани така: тази личност е тук; минали земни съществувания светят в настоящето земно съществувание на тази личност. Но ние ще разберем историята само тогава, когато ще знаем: онова, което става в една по-късна епоха, то е пренесено от самите хора от минали епохи в по-късните. Хората, които днес живеят или които са живели преди столетия, са живели и преди това на Земята и от минали време на пренасят онова, което са мислили, което са изживели, в по-новите времена.
Към тази връзка трябва да бъде насочен погледът.
към текста >>
Как трябва да разберем например с
лед
ното, което минава потресающо през нашето време?
Как трябва да разберем например следното, което минава потресающо през нашето време?
От една страна имаме близо две хилядолетия насам онова, което е било основано чрез Тайната на Голгота, имаме царуващ Христовия Импулс, имаме този Импулс тъчащ през новата цивилизация в европейските, в западните области. Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент. В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник. Защото вземете днешният възглед върху човека. Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс.
към текста >>
Защото вземете днешният възг
лед
върху човека.
Как трябва да разберем например следното, което минава потресающо през нашето време? От една страна имаме близо две хилядолетия насам онова, което е било основано чрез Тайната на Голгота, имаме царуващ Христовия Импулс, имаме този Импулс тъчащ през новата цивилизация в европейските, в западните области. Но в същия този живот, през който минава този Христов Импулс стопляйки сърцата, озарявайки духовете, имаме същевременно един друг елемент. В този живот ние имаме всичко това, което вече нашите деца получават в народното училище от модерната наука, което поглъщаме всяка сутрин като модерно образование, когато седнали на кафе четем вестник.
Защото вземете днешният възглед върху човека.
Всичко, което науката внася в публичния живот, което може би изкуството създава, което създават другите клонове, вземете всичко това: не можем да кажем, че това е проникнато от Христовия Импулс. То върви покрай Христовия Импулс. Даже много хора полагат всички усилия, да не позволят Христовият Импулс да се влее в анатомията, във физиологията, в биологията, в историята, а да държат всичко това отделено едно от друго.
към текста >>
Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изс
лед
вания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството.
От къде иде това?
Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството.
От къде иде това? Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим поглед върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност. Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като волеви импулси.
към текста >>
Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим пог
лед
върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност.
От къде иде това? Докато казваме само: тук стои тази личност, тя действува като учен, получила е такова възпитание, израснала е, направила е тези или онези научни изследвания, докато казваме само: тук имаме един държавник, той е получил това или онова възпитание, имал е това или онова либерално или консервативно схващане и убеждение в неговите политически мероприятия ние не ще разберем, как през същата цивилизация на настоящето може да тече от една страна Христовия Импулс, а от друга страна нещо, което не иска да има нещо общо с християнството. От къде иде това?
Ние ще разберем един такъв въпрос, когато насочим поглед върху повтарящите се земни съществувания на една такава меродавна личност.
Тогава ще разберем, как от минали цивилизации хората пренасят в по-късните земни епохи онова, което са приели в себе си в тези минали земни съществувания като мисли, като волеви импулси.
към текста >>
Или да разг
лед
аме една личност като Дарвин.
Или да разгледаме една личност като Дарвин.
Дарвин е бил християнин, обаче неговото християнство няма ни най-малко нещо общо с това, което той е мислил върху произхода на животните и на човека. В него живее едно съвършено друго течение, едно съвършено друг импулс отколкото християнския импулс. Ние не можем да разберем това положение, ако не се запитаме: какви са били миналите земни съществувания, да речем, при Бейко от Верулам? или при Дарвин? Какво са донесли те от техните мина ли земни съществувания в този земен живот?
към текста >>
Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възг
лед
и са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра.
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл.
Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра.
Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
към текста >>
Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим пог
лед
върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
От сега нататък този въпрос за повтарящите се земни съществувания не трябва да бъде поставян само абстрактно, ако Антропософското Общество трябва да получи неговия истински смисъл. Да знаем: ние не живеем само веднъж на Земята, а сме живели и ще живеем още много пъти, да знаем, че това или онова бива пренесено от един земен живот в друг тези възгледи са без съмнение нещо много хубаво, обаче все пак относително наивно и безобидното се превръща само в едно общо изповедание, в една вяра.
Работата започва да става сериозна едва тогава, когато насочим поглед върху напълно конкретния човек и когато разберем неговия конкретен живот в една по-късна епоха изхождайки от неговия конкретен живот в минали епохи.
към текста >>
Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възг
лед
и.
Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явява в една епоха, виждаме, как по-късно се явява Дарвин: виждаме в тях нещо сродно.
Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възгледи.
Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те поставят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация. Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот?
към текста >>
Когато насочим пог
лед
назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот?
Ние виждаме, да речем, как Бейко от Верулам се явява в една епоха, виждаме, как по-късно се явява Дарвин: виждаме в тях нещо сродно. Когато някой е повърхностен, той проучва, как Бейко, как Дарвин са стигнали до техните възгледи. Когато човек иска да вникне по-надълбоко, той намира, как те поставят в християнската цивилизация нещо, което отначало съвсем не може да бъде разбрано от християнската цивилизация.
Когато насочим поглед назад, трябва да изникне въпросът: нима не трябва Бейкън, не трябва Дарвин да са имали един минал земен живот?
към текста >>
От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред пог
лед
а ни от техния по-късен земен живот.
От тези минали земни съществувания те са пренесли онова, което застава пред погледа ни от техния по-късен земен живот.
Ние ги разбираме исторически едва тогава, когато ги разберем индивидуално. Защото когато вземем сериозно Кармата, историята се разтваря в човешките течения от далечни минали времена в настоящето, в бъдещето.
към текста >>
И така, преди да преминем в с
лед
ващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка.
Сега в текущите броеве на списанието "Гьотеанум" аз описвам пътя на моя живот Обаче в една книга, която може да чете също и външният свят, не може да бъде изложено всичко, за което се касае, и тук и там е необходимо едно допълнение за онези, които искат сериозно да намерят техния път сред нашето Движение в духовния свят.
И така, преди да преминем в следващата сказка към отговорите на въпросите, които поставих тук, бих искал именно да направя тази лична, индивидуална забележка.
към текста >>
Когато човек е живял във времето, което пос
лед
ва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, с
лед
ователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят.
Видите ли, ако някой би живял така, както аз самият живях от 60-те години на миналото столетие до настоящето, той би живял в онова време, което аз често пъти съм Ви охарактеризирал като време, в което е настъпило господството на Михаел в човешката цивилизация, за разлика от продължилото преди това три столетия и половина господство на Габриел. Господството на Михаел, т.е. влизането на слънчевия импулс на Михаел в цялата цивилизация в напредъка на човечеството, настъпи в края на 70-те години на миналото столетие.
Когато човек е живял във времето, което последва непосредствено настъпването на влиянието на Михаел, и с такива другари от младостта, че тогава, следователно в 80-те, 90-те години, когато беше започнало господството на Михаел, да прояви своето влияние, да се наложи зад кулисите на външните събития, да развие своята Чувствуваща или Разсъдъчна душа Вие знаете, човек развива тази душа между 28-та и 35-та година, тогава живеейки в тази Чувствуваща или Разсъдъчна душа, той живееше вън от физическия свят.
Когато човек живее себе си, когато има изживявания в Чувствуващата или Разсъдъчна душа, той живее вън от физическия свят.
към текста >>
Това беше особеното преди изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на паякова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите с
лед
ствия.
Вземете всичко, което списанията са донесли, което изкуство е донесло, което се е появило в 80-те, 90-те години на миналото столетие, то протича така: 1879 г., 1880 г., 1890 г. и т.н. Обаче именно в тези години имаше още едно друго събитие. Имаше едно тънко було и зад това тънко було имаше един свят, който непосредствено граничеше с нашия физически свят. Това беше особеното в края на 19-то столетие.
Това беше особеното преди изтичането на Кали-Юга Кали-Юга завърши в 19-то столетие че като през едно тънко було, подобен на паякова мрежа, само че през него не можеше да проникне обикновеното съзнание, граничеше един свят: там се разиграваше това, което трябва все повече и повече да се прояви във физическия свят, да се покаже в неговите действия, в неговите следствия.
към текста >>
Аз можех да схващам ондулационната теория, възг
лед
ите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, с
лед
като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти.
Видите ли, ако мога да направя тук една лична забележка, то тя е тази: аз самият израснах така, че всъщност никога не изпитах трудностите в схаващането на духовния свят. Това, което ми донасяше насреща духовният свят, то проникваше в моята душа, развиваше се в идеи, можеше да се оформи в мисли. Онова, което беше толкова лесно за другите хора, за мене беше трудно. Аз можех бързо да схвана естествено научните връзки, а напротив отделните факти не искаха да останат в моята памет не влизаха в нея.
Аз можех да схващам ондулационната теория, възгледите на математиците, физиците, химиците, можех да схващам всичко това с леснота; но не можех да позная напротив един минерал отново, след като съм го видял един, два пъти, както другите хора, а трябваше да го виждам тридесет, четирдесет пъти.
Фактите на външния физически свят ми оказваха съпротивление по отношение на тяхното запомняне и разбиране. Аз не можех да вникна лесно в този физически сетивен свят.
към текста >>
Действително, чрез всичко онова, което именно от Ко
лед
ното Тържество на сам стана възможно да се дава на Антропософското Общество, чрез начина, по който ни бе позволено да работя окултно от онова време насам това не са нови неща, в окултната област човек не може да съобщи веднага днес неща, които е открил вчера, това са стари неща, неща, които са били изживени по начина, който Ви описах обаче случи се така, че демоните, които по-рано не позволяваха да бъдат изказани тези неща, трябваше да замълчат.
Това е едно от конкретните неща, за които по-рано аз говорих абстрактно. В първата част аз казах по отношение на една евентуалност: че духовният свят би могъл да се откаже /да ни дава по-нататък своите откровения/.
Действително, чрез всичко онова, което именно от Коледното Тържество на сам стана възможно да се дава на Антропософското Общество, чрез начина, по който ни бе позволено да работя окултно от онова време насам това не са нови неща, в окултната област човек не може да съобщи веднага днес неща, които е открил вчера, това са стари неща, неща, които са били изживени по начина, който Ви описах обаче случи се така, че демоните, които по-рано не позволяваха да бъдат изказани тези неща, трябваше да замълчат.
към текста >>
С
лед
това с
лед
ващият път, когато ще се съберем тук на събрание на членовете, искаме да говорим по-нататък върху тези неща /Пос
лед
ва английският превод и отговарянето на въпросите, които се отнасят до секциите/.
А сега, аз искам да дам тези указания; те ще бъдат допълнени по-нататък в течение на сказките и от тях ще се получат и други неща. Но преди да говоря за минали земни съществувания на Дарвин и на други, исках първо да обърна вниманието Ви върху това, в каква духовна атмосфера, от каква духовна светлина осветени трябва да виждаме такива неща.
След това следващият път, когато ще се съберем тук на събрание на членовете, искаме да говорим по-нататък върху тези неща /Последва английският превод и отговарянето на въпросите, които се отнасят до секциите/.
към текста >>
Преди всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души С
лед
това имаме педагогическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция.
Искам да кажа, че сега сме включили в Антропософското Движение едно езотерично движение в по-тесен смисъл, което е разделено на няколко секции.
Преди всичко съществува общата секция, която ще съдържа езотеричното за всички човешки души След това имаме педагогическата секция с нещата ще се запознаете още допълнително и имаме медицинската секция.
Имаме две секции на изкуството, едната за изобразителните изкуства, другата за музикалните изкуства и за изкуствата на словото. Имаме една секция по естествените науки. Имаме една секция по астрономия и математики. Върху тези неща аз ще направя допълнителни съобщения при подходящ случай.
към текста >>
Сега в тези неща, които се разглеждат тук между нас, трябва да бъде въведен също и този класен час, и за с
лед
ващия вторник е предвидено и тук да се проведе един класен час.
Общата секция е представена сега пред света като клас чрез нейния първи клас и класните часове се провеждат вече в Дорнах от доста дълго време, те бяха проведени също и на различни други места, например в Прага, Бреслау, Париж под мое ръководство.
Сега в тези неща, които се разглеждат тук между нас, трябва да бъде въведен също и този класен час, и за следващия вторник е предвидено и тук да се проведе един класен час.
За целта е необходимо, онези приятели, които са в състояние да станат членове на този клас, въобще на езотеричното движение, да бъдат приети.
към текста >>
Че тези неща се вземат сериозно, можете да видите от това, че преди още да е станало възможно да проведем тук сред Вас един класов час което трябва да стане за първи път с
лед
ващия вторник и с
лед
това по-нататък че в течение на дейността на Школата се наложи необходимостта да бъдат изключени от нея 16, 17 членове.
Че тези неща се вземат сериозно, можете да видите от това, че преди още да е станало възможно да проведем тук сред Вас един класов час което трябва да стане за първи път следващия вторник и след това по-нататък че в течение на дейността на Школата се наложи необходимостта да бъдат изключени от нея 16, 17 членове.
Нещата, които се отнасят за окултния живот, трябва да се вземат именно в тяхната пълна действителност.
към текста >>
С
лед
ователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като представител на антропософското дело, той може да се представи.
Следователно ако някой е на мнение, че може действително да се стреми да влезе в Школата като представител на антропософското дело, той може да се представи.
Едно външно условие е първо, че трябва да е бил член на Антропософското Движение най-малко две години. Приятелите, които са членове повече от две години, могат също да се представят, доколко не са получили още своето синьо свидетелство. В бъде ще всеки ще има червеното свидетелство като член на Антропософското Общество и синьото свидетелство като член на Школата.
към текста >>
С
лед
ователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, с
лед
ователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в с
лед
ващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут.
Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут.
Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е предвиден за следващия вторник.
към текста >>
Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и с
лед
това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е предвиден за с
лед
ващия вторник.
Следователно онези приятели, които искат да станат членове на Школата, които, както казах, не са получили още свидетелство, даже ако вече са писали и тяхното писмо не е могло още да бъде още уредено, следователно ако не са получили още синьото свидетелство, моля да се представят още тази вечер или поне в следващите дни, най-добре колкото е възможно по-скоро, тук при д-р Вахсмут.
Чрез това ще можем да имаме еди списък на онези, които още се представят и след това онези, които могат да бъдат приети в Школата, ще получат своето синьо свидетелство за първия класен час, който, както казах, е предвиден за следващия вторник.
към текста >>
28.
5. СКАЗКА ПЕТА. Торки, 14 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изс
лед
ване, за да изградя с
лед
това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с пог
лед
редуващите се земни съществувания на личности.
Аз подхвърлих въпроса: как можем да намерим обяснение за един по-късен земен живот чрез миналите земни съществувания за една историческа личност, а също и за една неисторическа личност, която обаче може да събуди нашия интерес чрез нейната деятелност? И, за да създам основите за по-нататъшни разглеждания, днес бих искал първо да обърна вниманието върху определени връзки, които са съществували в редуващите се земни съществувания на различни личности.
Днес ще изложа пред Вас първо онова, което е резултат на определено духовно изследване, за да изградя след това именно на основата, която ще бъде дадена чрез разказване, един вид познание, как може да се стигне до там, да бъдат обгърнати с поглед редуващите се земни съществувания на личности.
към текста >>
Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах пос
лед
ния път.
Искам първо да вземем такива характерни личности, каквито са тези чиито имена аз споменах последния път.
Такива личности обръщат първо нашето внимание върху това, как проникват в нашата настояща цивилизация различни духовни импулси. Почти в течение на две хилядолетия казах аз вече в предидущото разглеждане в западните страни и в голяма част от техните колонии царува Християнството, Християнството, което се е вляло във всички цивилизации повече отколкото се мисли И работата стои вече така, че много от това, при което не проличава веднага, че в него живеят християнски импулси, въпреки това, когато бъде проучено точно, веднага се вижда, че то е проникнато от християнски импулси. Обаче не може да се отрече аз загатнах вече и затова че в нашата цивилизация прониква нещо, което не издава една непосредствена пряка връзка с Християнството.
към текста >>
Определени възг
лед
и, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изс
лед
ване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството.
И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация.
Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
Той се вижда принуден да насочи пог
лед
върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството. И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация.
Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад.
Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики. Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
Той се вижда принуден да насочи пог
лед
към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството. И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад.
Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики.
Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и б
лед
о в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
Определени възгледи, също определени практики на живота, проникват и се настаняват в нашата цивилизация, които не издават една непосредствена връзка с Християнството. И тогава онзи, който иска да разбере на историческото развитие на нашия духовен живот от по-дълбоки вътрешни причини и иска да вземе за това разбиране в помощ духовното изследване, се вижда насочен към едно явление, на което твърде малко се обръща внимание, когато се говори за развитието на западната цивилизация. Той се вижда принуден да насочи поглед върху онова историческо явление, което е протекло успоредно с явяването и дейността на Карл Велики на запад. Той се вижда принуден да насочи поглед към онзи дворец на изток, в който царуваше, бих могъл да кажа, с истински източен блясък Харун ал Рашид, съвременникът на Карл Велики.
Всичко, което Карл Велики е извършил на запад, изглежда слабо и бледо в сравнение с огромния блясък и величие на това, което в същото време е излязло от двореца на Харун ал Рашид.
към текста >>
И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възг
лед
за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура.
И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Този възглед се разля после на запад върху старото.
към текста >>
Този възг
лед
се разля после на запад върху старото.
Трябва само да помислим, какъв духовен живот се е влял в предноазиатския дворец. Трябва да помислим за това, как в древни времена гръцката култура е била пренесена чрез походите на Александър Велики в Азия в една форма, за която днес хората имат малко предчувствие. Александър Велики е пренесъл в Азия по един гениален начин всичко, което е живяло на основата на гръцката култура. И в много учени центрове на изтока, които са били пренесени от Александър Велики в Азия, се е подържал един възглед за живота и за света, който съхраняваше с вярност много от старата мъдрост и отхвърляше много неща от тази мъдрост.
Този възглед се разля после на запад върху старото.
към текста >>
Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възг
лед
, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност.
Преди всичко в Азия беше пренесена от Александър Велики една рационална, здрава, научна мистика, така щото онези, които изповядваха повече философския възглед, дошъл по този начин в Азия, виждаха разпространена навсякъде в света космическата Интелигентност.
Всичко в света е проникнато от космическата Интелигентност. В Азия хората казваха: аз си измислям нещо, аз съм едно интелигентно същество, а казваха: всичко, което се мисли, мислят го Боговете, мисли го преди всичко Единният Бог, който играеше роля още в аристотелизма. Това, което е отделната човешка интелигентност, то е една капка от всемирната Интелигентност и се изявява в съществото на отделния човек, така щото отделният човек се чувствуваше, бих могъл да кажа, като стоящ със своята глава и със своето сърце във все мирната Интелигентност. Това беше настроението.
към текста >>
И с
лед
това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа.
Това настроение царуваше също и в двореца на Харун ал Рашид. То още царуваше в 8-то и 9-то християнско столетие.
И след това дойдоха онези гръцки учени, които трябваше да побягнат от Европа, защото гръцката философия бе изкоренена в Европа.
Останало беше и много нещо от източната мъдрост. Всичко това се сля, сля се всичко, което тогава съществуваше като мощна мистична астрономия, като мощна архитектура пропита от вътрешна образност и като друго изкуство, също и като поезия, сля се всичко, което беше възможно като други науки и като практически занимания на живота. Всичко това се сля в двореца на Харун ал Рашид, защото този обичащ блясъка, но също така извънредно надарен в известно отношение човек за всичко организаторско събра в своя дворец онези хора, които в онези времена бяха най-големи учени, които бяха запазили много нещо от мъдростта на мистериите, които не бяха непосредствено посветени, но съхраняваха много от старата мъдрост на мистериите и живееха още живо в тази мъдрост на мистериите.
към текста >>
Там имаше особено една личност, един много мъдър съветник на Харун ал Рашид, когото искаме да разг
лед
аме по-отблизо.
Там имаше особено една личност, един много мъдър съветник на Харун ал Рашид, когото искаме да разгледаме по-отблизо.
Неговото име няма значение, то не се е предало на по-късните времена. Обаче това е била една извънредно мъдра личност За да я разберем, трябва да насочим поглед върху нещо, на което особено познавателите на Духовната наука могат да се удивляват.
към текста >>
Обаче това е била една извънредно мъдра личност За да я разберем, трябва да насочим пог
лед
върху нещо, на което особено познавателите на Духовната наука могат да се удивляват.
Там имаше особено една личност, един много мъдър съветник на Харун ал Рашид, когото искаме да разгледаме по-отблизо. Неговото име няма значение, то не се е предало на по-късните времена.
Обаче това е била една извънредно мъдра личност За да я разберем, трябва да насочим поглед върху нещо, на което особено познавателите на Духовната наука могат да се удивляват.
към текста >>
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно нас
лед
ените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
Обаче който познава условията на земния живот, той знае също, че една човешка индивидуалност, която съобразно нейната Карма трябва отново да слезе и се роди на Земята в определена епоха идвайки от преди земното съществуване, трябва да вземе върху себе си именно наследените качества, които тя може да получи в тази епоха, трябва да приеме това, което съществува като възможности на възпитанието.
И така за една индивидуалност положението може да бъде такова, че в минали времена тя да е била един посветен, но че онова, което тя е знаела като посветен, да остане за определена епоха в подсъзнанието, а горното съзнание, дневното съзнание може да прояви нещо забележително в живота, но то не може да бъде непосредствено едно откровение на това, което тази личност е притежавала в минали земни съществувания в своята душа като посветен.
към текста >>
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разг
лед
аме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то с
лед
християнско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика.
Тези две личности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, искаме сега да разгледаме, искаме да вземем също под внимание, че в 8-то, 9-то следхристиянско столетие в християнската култура в Европа беше поставено началото на това, бих могъл да кажа, че социално високостоящите хора правеха първите опити да се учат да пишат, даже самият Карл Велики правеше първите опити да състави граматиката на езика.
Когато в Европа всичко беше първобитно, отвъд в Азия във владетеля, когото Карл Велики почиташе извънредно много, в Харун ал Рашид, беше въплътена една мощна, блестяща духовна култура, обаче една култура, която не знаеше нищо за Христос, която също не искаше да знае нищо за Християнството, в която живееха най-добрите елементи на мохамеданизма, най-добрите елементи на арабизма, в която живееха също стари форми на аристотелизма, онези форми, които наистина не се бяха разпространили в Европа, защото в Европа се беше разпространила повече логиката, диалектиката на аристотелизма. Тя бе преработена от отците на църквата, а по-късно от схоластиците.
към текста >>
Нека изходим от тези две личности и да прос
лед
им по-нататък историческото развитие.
Нека изходим от тези две личности и да проследим по-нататък историческото развитие.
към текста >>
Тези две индивидуалности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, с
лед
като бяха действували така, както описах, минаха през вратата на смъртта, като занесоха със себе си силния импулс, да се грижат, щото онзи начин на чувствуване, онзи светог
лед
, онзи духовен подход, който беше развиван при този дворец, да проникне по-нататък в света.
Тези две индивидуалности, Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник, след като бяха действували така, както описах, минаха през вратата на смъртта, като занесоха със себе си силния импулс, да се грижат, щото онзи начин на чувствуване, онзи светоглед, онзи духовен подход, който беше развиван при този дворец, да проникне по-нататък в света.
към текста >>
Ние виждаме с
лед
ователно, как от Азия изхождат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел.
Нека си представим това, което стана, с възможно най-голямо спокойствие, с възможно най-голяма сериозност.
Ние виждаме следователно, как от Азия изхождат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел.
Те вървят известно време заедно. Те дължаха това, което бяха приели в техните души, на александризма, на аристотелизма. Но бяха приели в себе си също всичко онова, което беше станало в преобразуването на аристотелизма, на александризма в по-късни времена. Ние разбираме действително света само в една негова много малка част, когато не обгръщаме с поглед това, което става в духовния свят, докато тук долу в земния живот стават обикновените физически събития на физическия свят.
към текста >>
Ние разбираме действително света само в една негова много малка част, когато не обгръщаме с пог
лед
това, което става в духовния свят, докато тук долу в земния живот стават обикновените физически събития на физическия свят.
Нека си представим това, което стана, с възможно най-голямо спокойствие, с възможно най-голяма сериозност. Ние виждаме следователно, как от Азия изхождат две индивидуалности; мъдрият съветник и Харун ал Рашид, неговият владетел. Те вървят известно време заедно. Те дължаха това, което бяха приели в техните души, на александризма, на аристотелизма. Но бяха приели в себе си също всичко онова, което беше станало в преобразуването на аристотелизма, на александризма в по-късни времена.
Ние разбираме действително света само в една негова много малка част, когато не обгръщаме с поглед това, което става в духовния свят, докато тук долу в земния живот стават обикновените физически събития на физическия свят.
към текста >>
Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше пос
лед
вана от нещо друго, което Вие познавате от историята.
Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята.
Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие. И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот. Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
към текста >>
Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим пог
лед
върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
Епохата на Карл Велики, на Харун ал Рашид беше последвана от нещо друго, което Вие познавате от историята. Но докато става всичко това, което историята разказва, за Азия, за Европа, за 8-то и 9-то столетие и по-нататък в Средновековието, над този физически живот се разигра в духовния свят едно друго мощно събитие. И не трябва да се забравя, когато тук долу тече физическият живот /нарисувано е на дъската/, а тук горе протича духовният живот, че тогава душите, които не живеят на Земята, а се намират в живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно упражняват влияние върху земния живот. Така щото можем да кажем: важно е също и това, което изживяват и вършат в една такава епоха душите, когато те не се намират на Земята, а горе в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Човешкият живот може да ни стане напълно ясен и осветлен в неговото историческо протичане само тогава, когато насочим поглед върху това, което става така да се каже зад кулисите на външната световна история в духовния свят.
към текста >>
И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия пог
лед
.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот.
И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед.
Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
към текста >>
Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да прос
лед
им не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед.
Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот.
Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед. След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
към текста >>
С
лед
това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да прос
лед
им и по-нататък така наречените мъртви.
Да, впечатленията, които душите занасят със себе си през вратата на смъртта, се различават често пъти извънредно силно от впечатленията, които тези души са имали тук на Земята в земния живот. И онзи, който не проявява безпристрастие в разглеждането на духовния живот, не може така лесно да разпознае един земен човек, който е минал през вратата на смъртта и се показва тогава на духовно наблюдаващия поглед. Обаче съществуват духовни средства, чрез които можем да проследим не само онзи духовен живот, който е свързан непосредствено със земния живот. Върху това аз вече говорих в други сказки, които държах преди обед.
След това аз ще говоря по-нататък върху по-нататъшното протичане на живота между смъртта и едно ново раждане; тогава ще се види, какви са средствата, които позволяват да проследим и по-нататък така наречените мъртви.
към текста >>
И именно с такива средства могат да бъдат прос
лед
ени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник.
И именно с такива средства могат да бъдат проследени тогава такива животи като този на Харун ал Рашид и на неговия мъдър съветник.
За да се открие едно разбиране за по-късни събития в цивилизацията на Европа, извънредно важно е именно да се вземе под внимание вътрешната свързаност в начина на мислене, в начина на действие, които Харун ал Рашид и неговият съветник са имали. Харун ал Рашид и неговият съветник занесоха през вратата на смъртта един извънредно силен афинитет, един извънредно силен копнеж към Аристотел и Александър Велики, които бяха преминали в духовния свят стотици години преди тях. Те копнееха да се срещнат отново, да се срещнат действително с Александър Велики и Аристотел. И тази среща стана и че тя стана, това има извънредно голяма значение.
към текста >>
С
лед
ователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха пог
лед
а насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
към текста >>
Бих могъл да кажа, те г
лед
аха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния пог
лед
, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
Следователно Харун ал Рашид и неговият мъдър съветник се движеха известно време в свръхсетивния свят, като от този свръхсетивен свят имаха погледа насочен главно върху това, което ставаше в цивилизацията, която се намира по-далече на запад, върху онова, което се развиваше като цивилизация в Гърция и някои области, които се намират на север от днешното Черно море.
Бих могъл да кажа, те гледаха надолу към тази цивилизация и между събитията, върху които падна тогава техния поглед, беше и онова, за което аз говорих в друга връзка в антропософ ски сказки: онова събитие, което стана в 869 година, а именно осмият вселенски събор в Константинопол.
към текста >>
Този 8-ми вселенски събор в Константинопол има голямо значение за цивилизацията на запад, защото на него бе решено, че трихотомията, възг
лед
ът, че човекът се състои от тяло, душа и дух е еретически, че трябва да се говори само за това ако някой иска да бъде истински християнин че човекът се състои от две същности, от тяло и душа и че душата има някои духовни качества.
Този 8-ми вселенски събор в Константинопол има голямо значение за цивилизацията на запад, защото на него бе решено, че трихотомията, възгледът, че човекът се състои от тяло, душа и дух е еретически, че трябва да се говори само за това ако някой иска да бъде истински християнин че човекът се състои от две същности, от тяло и душа и че душата има някои духовни качества.
Ето защо в западната християнска цивилизация можеше да се долови толкова малко от една склонност към духовното, защото познанието на духа бе обявено за нещо еретическо на 8-ия вселенски събор в 869 година.
към текста >>
Сега трябва да помислите върху с
лед
ващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят.
Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят.
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
към текста >>
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който с
лед
това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
Сега трябва да помислите върху следващото, и трябва да привикнете с това, че от сега нататък в антропософското поле ще се говори върху свръхсетивните събития със същата самопонятност както върху събития та на физическия свят.
Трябва да помислите: животът на Александър Велики и животът на Аристотел в онова въплъщение от времето на Александър Велики беше такъв, че той означаваше завършек, че той означаваше определен завършек, че така да се каже импулсът, който беше даден със старите култури, който след това се прояви от една страна в Гърция, бе обхванат от Аристотел в понятия, които като идеи дълго време господствуваха над западния свят и въобще над цивилизацията.
към текста >>
И с
лед
Тайната на Голгота изминаха още няколко столетия.
С това обаче беше даден един вид завършек. В александризма и аристотелството се бяха влели и слели най-различните импулси на древната духовност. В света възникна Християнството. Стана Тайната на Голгота. То стана в едно време, когато индивидуалностите, душите на Александър и на Аристотел не бяха на Земята, а се намираха в духовния свят и там бяха в тесен вътрешен съюз с това, което се нарича господство на Михаел, чието господство на Земята също беше завършило в онова време, защото тогава господствуващият Дух на времето беше Орифиел.
И след Тайната на Голгота изминаха още няколко столетия.
Онова, което Александър и Аристотел бяха основали на Земята, за което бяха вложили цялата си душа, единият с мисъл та, другият с обширни интензивни владетелски сили, всичко това беше действувало на Земята. Всичко това виждаха и двамата в течение на столетията от духовния свят, те го бяха следили в течение на столетията, които последваха, в които стана и Тайната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота. През всички онези столетия те следяха с поглед, как долу на Земята се разпространява тяхното дело, как то се разпространява също и чрез такива гении като Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник.
към текста >>
Всичко това виждаха и двамата в течение на столетията от духовния свят, те го бяха с
лед
или в течение на столетията, които пос
лед
ваха, в които стана и Тайната на Голгота; и те с
лед
яха с пог
лед
всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота.
В света възникна Християнството. Стана Тайната на Голгота. То стана в едно време, когато индивидуалностите, душите на Александър и на Аристотел не бяха на Земята, а се намираха в духовния свят и там бяха в тесен вътрешен съюз с това, което се нарича господство на Михаел, чието господство на Земята също беше завършило в онова време, защото тогава господствуващият Дух на времето беше Орифиел. И след Тайната на Голгота изминаха още няколко столетия. Онова, което Александър и Аристотел бяха основали на Земята, за което бяха вложили цялата си душа, единият с мисъл та, другият с обширни интензивни владетелски сили, всичко това беше действувало на Земята.
Всичко това виждаха и двамата в течение на столетията от духовния свят, те го бяха следили в течение на столетията, които последваха, в които стана и Тайната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота.
През всички онези столетия те следяха с поглед, как долу на Земята се разпространява тяхното дело, как то се разпространява също и чрез такива гении като Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник.
към текста >>
През всички онези столетия те с
лед
яха с пог
лед
, как долу на Земята се разпространява тяхното дело, как то се разпространява също и чрез такива гении като Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник.
Стана Тайната на Голгота. То стана в едно време, когато индивидуалностите, душите на Александър и на Аристотел не бяха на Земята, а се намираха в духовния свят и там бяха в тесен вътрешен съюз с това, което се нарича господство на Михаел, чието господство на Земята също беше завършило в онова време, защото тогава господствуващият Дух на времето беше Орифиел. И след Тайната на Голгота изминаха още няколко столетия. Онова, което Александър и Аристотел бяха основали на Земята, за което бяха вложили цялата си душа, единият с мисъл та, другият с обширни интензивни владетелски сили, всичко това беше действувало на Земята. Всичко това виждаха и двамата в течение на столетията от духовния свят, те го бяха следили в течение на столетията, които последваха, в които стана и Тайната на Голгота; и те следяха с поглед всичко, което стана по-нататък за разпространение учението на Тайната на Голгота.
През всички онези столетия те следяха с поглед, как долу на Земята се разпространява тяхното дело, как то се разпространява също и чрез такива гении като Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник.
към текста >>
Но въпреки техния кратък живот, те можаха през това кратко време да вникнат с пог
лед
а в европейската цивилизация, да приемат впечатленията и импулси, но без да дадат по някакъв начин импулси.
Тъй като тяхната Карма ги доведе отново долу на Земята, преди още да беше станало това събитие на срещата с Харун ал Рашид, те живяха всъщност като незабелязани, като непознати, рано починали личности в един важен за Антропософията ъгъл на Европа.
Но въпреки техния кратък живот, те можаха през това кратко време да вникнат с погледа в европейската цивилизация, да приемат впечатленията и импулси, но без да дадат по някакъв начин импулси.
Те трябваше да си запазят това за по-късни времена.
към текста >>
С
лед
това те отново се върнаха в духовния свят.
След това те отново се върнаха в духовния свят.
Те се намираха в духовния свят, когато на Земята стана това събитие в 869 година, този 8-ми вселенски събор. Именно в този момент стана срещата между Александър и Аристотел от една страна, Харун ал Рашид и неговия мъдър съветник от друга страна. Това беше едно обяснение от голямо, извънредно голямо значение в свръхсетивните светове, защото трябва да си представим, че обясненията в духовния свят не само разисквания в думи. Когато виждаме на Земята хората да седят така и да разискват, когато думите се изпращат насам и нататък, без разискващите да си причиняват болка едни на други, това съвсем не е едно сянковидно копие на онова, което става, когато в духовния свят, в свръхсетивните светове се вземат великите решения също и в духовния живот.
към текста >>
С
лед
това господството на Михаел бе заменено от това на Орифиел.
След това господството на Михаел бе заменено от това на Орифиел.
След това идва господството на Анаел, господството на Захариел, всички траещи три до четири столетия, после господството на Рафаел, последвано от това на Самаел, простиращо се до 14-то столетие. В 15-то до 18-то столетие идва господството на Габриел, а в 19-то столетие, в последната третина на това столетие, отново настъпва господството на Михаел. Седем от Архангелите се сменят един друг. След като господството на Михаел от времето на Александър бе последвано от това на шестте други Архангели, в края на 19-то столетие отново настъпи господството на Михаел. То е царуващо в нашето време.
към текста >>
С
лед
това идва господството на Анаел, господството на Захариел, всички траещи три до четири столетия, после господството на Рафаел, пос
лед
вано от това на Самаел, простиращо се до 14-то столетие.
След това господството на Михаел бе заменено от това на Орифиел.
След това идва господството на Анаел, господството на Захариел, всички траещи три до четири столетия, после господството на Рафаел, последвано от това на Самаел, простиращо се до 14-то столетие.
В 15-то до 18-то столетие идва господството на Габриел, а в 19-то столетие, в последната третина на това столетие, отново настъпва господството на Михаел. Седем от Архангелите се сменят един друг. След като господството на Михаел от времето на Александър бе последвано от това на шестте други Архангели, в края на 19-то столетие отново настъпи господството на Михаел. То е царуващо в нашето време. Когато добре разбираме духовния живот, ние стоим непосредствено под импулса на Михаел.
към текста >>
В 15-то до 18-то столетие идва господството на Габриел, а в 19-то столетие, в пос
лед
ната третина на това столетие, отново настъпва господството на Михаел.
След това господството на Михаел бе заменено от това на Орифиел. След това идва господството на Анаел, господството на Захариел, всички траещи три до четири столетия, после господството на Рафаел, последвано от това на Самаел, простиращо се до 14-то столетие.
В 15-то до 18-то столетие идва господството на Габриел, а в 19-то столетие, в последната третина на това столетие, отново настъпва господството на Михаел.
Седем от Архангелите се сменят един друг. След като господството на Михаел от времето на Александър бе последвано от това на шестте други Архангели, в края на 19-то столетие отново настъпи господството на Михаел. То е царуващо в нашето време. Когато добре разбираме духовния живот, ние стоим непосредствено под импулса на Михаел.
към текста >>
С
лед
като господството на Михаел от времето на Александър бе пос
лед
вано от това на шестте други Архангели, в края на 19-то столетие отново настъпи господството на Михаел.
След това господството на Михаел бе заменено от това на Орифиел. След това идва господството на Анаел, господството на Захариел, всички траещи три до четири столетия, после господството на Рафаел, последвано от това на Самаел, простиращо се до 14-то столетие. В 15-то до 18-то столетие идва господството на Габриел, а в 19-то столетие, в последната третина на това столетие, отново настъпва господството на Михаел. Седем от Архангелите се сменят един друг.
След като господството на Михаел от времето на Александър бе последвано от това на шестте други Архангели, в края на 19-то столетие отново настъпи господството на Михаел.
То е царуващо в нашето време. Когато добре разбираме духовния живот, ние стоим непосредствено под импулса на Михаел.
към текста >>
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с пог
лед
онова столетие от старото господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с пог
лед
Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от сферата на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило.
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с поглед онова столетие от старото господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с поглед Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от сферата на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило.
Михаел и неговите сподвижници, към които принадлежаха именно също и Александър и Аристотел, преживяха Тайната на Голгота не от гледната точка на Земята. Те не видяха, как Христос идва на Земята; видяха го, как той се сбогува със Слънцето. Обаче всичко, което те преживяха, се оформи при тях в онзи импулс. При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство. То трябваше да започне 1879 година и да трае три до четири столетия.
към текста >>
Михаел и неговите сподвижници, към които принадлежаха именно също и Александър и Аристотел, преживяха Тайната на Голгота не от г
лед
ната точка на Земята.
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с поглед онова столетие от старото господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с поглед Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от сферата на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило.
Михаел и неговите сподвижници, към които принадлежаха именно също и Александър и Аристотел, преживяха Тайната на Голгота не от гледната точка на Земята.
Те не видяха, как Христос идва на Земята; видяха го, как той се сбогува със Слънцето. Обаче всичко, което те преживяха, се оформи при тях в онзи импулс. При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство. То трябваше да започне 1879 година и да трае три до четири столетия. Ние живеем сега в епохата на това господство на Михаел и антропософите би трябвало преди всички да разберат, що значи, да живеят в тази епоха на Михаел, на господството на Михаел.
към текста >>
При всичко обстоятелствата трябва да се работи с ог
лед
на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство.
Така, когато стана срещата с Харун ал Рашид, Александър и Аристотел обгърнаха с поглед онова столетие от старото господство на Михаел, когато те бяха действували на Земята, те обгърнаха с поглед Тайната на Голгота, която бяха преживяли с общността на Михаел, обаче не от Земята, а от сферата на Слънцето, защото тогава господството на Михаел беше завършило. Михаел и неговите сподвижници, към които принадлежаха именно също и Александър и Аристотел, преживяха Тайната на Голгота не от гледната точка на Земята. Те не видяха, как Христос идва на Земята; видяха го, как той се сбогува със Слънцето. Обаче всичко, което те преживяха, се оформи при тях в онзи импулс.
При всичко обстоятелствата трябва да се работи с оглед на това, щото новото господство на Михаел, на което Александър и Аристотел искаха да останат верни с всички нишки на тяхната душа, щото това ново господство на Михаел да донесе не само едно дълбоко основано, а също интензивно Християнство.
То трябваше да започне 1879 година и да трае три до четири столетия. Ние живеем сега в епохата на това господство на Михаел и антропософите би трябвало преди всички да разберат, що значи, да живеят в тази епоха на Михаел, на господството на Михаел.
към текста >>
Между другите, които взеха участие в тази борба в 9-то с
лед
християнско столетие, стояха твърдо едни срещу други от едната страна Харун ал Рашид и неговият съветник, от друга страна Александър и Аристотел, т.е.
За това не искаше да чуе Харун ал Рашид, а също и неговият съветник. Те искаха преди всичко онези импулси, които бяха хванали силно корени в мохамеданизма, да станат всецаруващи в света.
Между другите, които взеха участие в тази борба в 9-то следхристиянско столетие, стояха твърдо едни срещу други от едната страна Харун ал Рашид и неговият съветник, от друга страна Александър и Аристотел, т.е.
индивидуалностите, които бяха живели в тези последните двама.
към текста >>
индивидуалностите, които бяха живели в тези пос
лед
ните двама.
За това не искаше да чуе Харун ал Рашид, а също и неговият съветник. Те искаха преди всичко онези импулси, които бяха хванали силно корени в мохамеданизма, да станат всецаруващи в света. Между другите, които взеха участие в тази борба в 9-то следхристиянско столетие, стояха твърдо едни срещу други от едната страна Харун ал Рашид и неговият съветник, от друга страна Александър и Аристотел, т.е.
индивидуалностите, които бяха живели в тези последните двама.
към текста >>
Това, което се разигра там като духовна борба, то оказа своето пос
лед
ействие в европейската цивилизация, продължава да действува и до днес.
Това, което се разигра там като духовна борба, то оказа своето последействие в европейската цивилизация, продължава да действува и до днес.
Защото това, което става там горе, то действува върху земните събития. И именно от онази съпротива, която Харун ал Рашид и неговият съветник проявиха тогава спрямо Александър и Аристотел, се засили по определен начин импулсът, така щото от онази среща изникна действието на две течения: едното, което протича в арабизма, и другото, което пренася аристотелството и александризма в християнството чрез Импулса на господството на Михаел.
към текста >>
НАГОРЕ