Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
36
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
Намерени са
55582
резултата от
1867
текста в
56
страници с части от думите : '
Лед
'.
На страница
36
:
1000
резултата в
22
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И нашите противници са тези, които вярват, че от една или друга г
лед
на точка трябва да защитават истинските блага на човешкото развитие, трябва да ги защитават – както те мислят – от такова заблуждение на човешкия дух, каквото има в нашето движение.
Знаем, че личностите от съвремието, които се обединяват в името на нашите духовни импулси, би трябвало дълбоко да чувстват в душите, в сърцата си, че искат да търсят нещо, което в настоящето не може да им даде друго духовно движение, друг духовен стремеж. То е свързано с това, към което човекът трябва да се стреми в нашето съвремие и в най-близко бъдеще в душевната област, ако иска да осъзнае човешката си същност в истинския смисъл на думата. При това търсене, точно както то се изразява в нашето движение, срещаме много противници.
И нашите противници са тези, които вярват, че от една или друга гледна точка трябва да защитават истинските блага на човешкото развитие, трябва да ги защитават – както те мислят – от такова заблуждение на човешкия дух, каквото има в нашето движение.
Много религиозно настроени или привидно религиозно настроени хора от настоящето вярват, че нашето движение е способно да отклони някои хора от това, от което се нуждаят за истинското религиозно задълбочаване.
към текста >>
Дали например представителите на християнската идея са разбирали през пос
лед
ните столетия как да издигнат човечеството до висота, която да може – не искам дори да кажа да предотврати – поне да смекчи настоящата ужасна катастрофа?
Всъщност дори с повърхностен, но не с по-малко подходящ аргумент би могло да се отвърне на тези, които говорят така.
Дали например представителите на християнската идея са разбирали през последните столетия как да издигнат човечеството до висота, която да може – не искам дори да кажа да предотврати – поне да смекчи настоящата ужасна катастрофа?
Те не можаха да направят това! Тези хора, които никога не искат да се учат от събитията, не научават нищо и от това, че от столетия, даже от хилядолетия религиозният живот се разгръща точно в техния смисъл и сега, въпреки това, въпреки този религиозен живот, бе възможно да избухне катастрофата. Макар че е правилно да се запита по този начин, не искаме да насочваме мислите си точно в тази насока. Днес искаме да поставим друг въпрос, който може би много малко се взима под внимание, но е свързан с много дълбоки неща от съвремието.
към текста >>
Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го с
лед
ват.
Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го следват.
Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение. Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически живот по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен живот. Има уеднаквяване във физическия земен живот. Чек, издаден в Ню Йорк, може да се осребри в Токио, Берлин и на други места. През годините, предхождащи войната, относно този факт винаги допълвах, че не само човешкото тяло се нуждае от душа, а всяко тяло има нужда от душа, не може да живее без душа.
към текста >>
Често пъти съм казвал, че в течение на пос
лед
ните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение.
Искам да припомня едно изречение, което често произнасях, както знаят приятелите от нашето движение, които вече с години го следват.
Често пъти съм казвал, че в течение на последните три до четири столетия Земята с различните народи се е обединила в търговско, индустриално, банково и т.н. отношение.
Показах как модерните превозни средства и това, което чрез тях доскоро се движеше по цялата Земя, предизвика обединяване на икономиката, на външния икономически живот по цялата Земя, обединяване, ако може така да се каже, на физическия земен живот. Има уеднаквяване във физическия земен живот. Чек, издаден в Ню Йорк, може да се осребри в Токио, Берлин и на други места. През годините, предхождащи войната, относно този факт винаги допълвах, че не само човешкото тяло се нуждае от душа, а всяко тяло има нужда от душа, не може да живее без душа. Това, което в търговско, индустриално и друго отношение се разпростира по Земята като физическо тяло, се нуждае от душа, такава душа, която да даде възможност на хората да се разбират духовно така, както се разбират търговски, както се разбират по отношение на парите.
към текста >>
Не трябва да се обвинява, а да се разясни какво с
лед
ва да се случи.
Разбира се, такова нещо не се създава за един ден, то се нуждае от време и това, което казвам тук, не трябва да се разбира като критика на времето, а само като характеристика. В душите на хората трябва да се разпали това, което да се превърне в импулси на делата, мисленето, чувстването и волята.
Не трябва да се обвинява, а да се разясни какво следва да се случи.
Оттам и не е упрек, когато казваме, че през последните десетилетия, в които особено интензивно се изграждаше земното тяло, хората пропуснаха да изградят обща земна душа. Тази земна душа може да бъде намерена само когато се обясни какво в духовно отношение е общо за хората така, както Слънцето е общо във физическо отношение, и какво би следвало да се разпространи сред човечеството чрез антропософски ориентираната духовна наука.
към текста >>
Оттам и не е упрек, когато казваме, че през пос
лед
ните десетилетия, в които особено интензивно се изграждаше земното тяло, хората пропуснаха да изградят обща земна душа.
Разбира се, такова нещо не се създава за един ден, то се нуждае от време и това, което казвам тук, не трябва да се разбира като критика на времето, а само като характеристика. В душите на хората трябва да се разпали това, което да се превърне в импулси на делата, мисленето, чувстването и волята. Не трябва да се обвинява, а да се разясни какво следва да се случи.
Оттам и не е упрек, когато казваме, че през последните десетилетия, в които особено интензивно се изграждаше земното тяло, хората пропуснаха да изградят обща земна душа.
Тази земна душа може да бъде намерена само когато се обясни какво в духовно отношение е общо за хората така, както Слънцето е общо във физическо отношение, и какво би следвало да се разпространи сред човечеството чрез антропософски ориентираната духовна наука.
към текста >>
Тази земна душа може да бъде намерена само когато се обясни какво в духовно отношение е общо за хората така, както Слънцето е общо във физическо отношение, и какво би с
лед
вало да се разпространи сред човечеството чрез антропософски ориентираната духовна наука.
Разбира се, такова нещо не се създава за един ден, то се нуждае от време и това, което казвам тук, не трябва да се разбира като критика на времето, а само като характеристика. В душите на хората трябва да се разпали това, което да се превърне в импулси на делата, мисленето, чувстването и волята. Не трябва да се обвинява, а да се разясни какво следва да се случи. Оттам и не е упрек, когато казваме, че през последните десетилетия, в които особено интензивно се изграждаше земното тяло, хората пропуснаха да изградят обща земна душа.
Тази земна душа може да бъде намерена само когато се обясни какво в духовно отношение е общо за хората така, както Слънцето е общо във физическо отношение, и какво би следвало да се разпространи сред човечеството чрез антропософски ориентираната духовна наука.
към текста >>
И в настоящото катастрофално време ние изживяваме по ужасен начин – както досега още не се е случвало в развитието на човешката история, което може да се прос
лед
и в историческите документи, – че човечеството е достигнало до задънена улица, до истински задънена улица.
Това обаче е пропуснато досега.
И в настоящото катастрофално време ние изживяваме по ужасен начин – както досега още не се е случвало в развитието на човешката история, което може да се проследи в историческите документи, – че човечеството е достигнало до задънена улица, до истински задънена улица.
То ще излезе от тази задънена улица само ако се реши да прибави към физическата култура, с която е толкова гордо, сега и в близко бъдеще духовната култура на земната душа, принадлежаща към тази физическа култура.
към текста >>
Със средствата, които човечеството вече е познавало, още преди да избухне тази катастрофа, никога няма да бъдат излекувани пос
лед
ствията от нея.
Можем да се съпротивляваме срещу стремежа да се даде нова духовност на Земята колкото си искаме, но истината ще трябва да се наложи при всички обстоятелства. Сега човечеството живее в ужасна катастрофа. Ако то не се реши наистина да внесе новата духовност, която имаме предвид тук, такива катастрофи периодично ще се повтарят и то може би на съвсем кратки периоди.
Със средствата, които човечеството вече е познавало, още преди да избухне тази катастрофа, никога няма да бъдат излекувани последствията от нея.
Който вярва в противното, не мисли в смисъла на земното развитие на човечеството. И това катастрофално време ще трае дотогава – ако и междувременно за няколко години привидно да изглежда, че всичко е преодоляно, – докато човечеството не започне да го интерпретира, да го тълкува по единствения правилен начин, именно когато разбере, че е предзнаменование, показващо, че човечеството трябва да се обърне към духа, който трябва да проникне в чисто физическия живот. Възможно е това да представлява горчива, неудобна истина за много хора, но то е истина.
към текста >>
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през пос
лед
ните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят.
Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят. Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления. И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта. И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>
Един човек, който през пос
лед
ните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят. Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят.
Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления.
И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта. И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>
И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със с
лед
ните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят. Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят. Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления.
И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта.
И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>
Разбира се, такова изказване е абсолютна безсмислица, блестяща измислица, но когато се пог
лед
не духовният живот на настоящето, тя не е съвсем неоснователна.
Разбира се, такова изказване е абсолютна безсмислица, блестяща измислица, но когато се погледне духовният живот на настоящето, тя не е съвсем неоснователна.
За да се разбере настоящето, да се изрази какво е то в духовно отношение, понякога би трябвало да се каже една безсмислица. Като характерна черта на нашето време в бъдеще ще се изтъква, че когато най-интелигентните хора от нашето съвремие, това ще рече времето в края на 19 и началото на 20 век, са търсели съвсем точно да опишат неговия характер, са били принудени да кажат безсмислица. Но в тази безсмислица има нещо вярно, а именно, че за много хора от настоящето единственият мост към духовния свят е, че в известен смисъл те или изпитват ужас пред смъртта, или, когато починат техни близки, не могат да понесат мисълта, че се намират в едно нищо. Разбира се, не бива да се отрича, че тези мисли все още са достатъчно значими, че все още са във връзка с дълбоките интереси на човешката душа. Но нито ужасът, нито каквото и да било друго усещане относно смъртта може да доведе до действителна връзка с духовния свят.
към текста >>
Да се стигне до това разбиране на действителността на духовния свят днес не е възможно другояче, освен когато към естественонаучните възг
лед
и се прибавят духовнонаучните.
Като характерна черта на нашето време в бъдеще ще се изтъква, че когато най-интелигентните хора от нашето съвремие, това ще рече времето в края на 19 и началото на 20 век, са търсели съвсем точно да опишат неговия характер, са били принудени да кажат безсмислица. Но в тази безсмислица има нещо вярно, а именно, че за много хора от настоящето единственият мост към духовния свят е, че в известен смисъл те или изпитват ужас пред смъртта, или, когато починат техни близки, не могат да понесат мисълта, че се намират в едно нищо. Разбира се, не бива да се отрича, че тези мисли все още са достатъчно значими, че все още са във връзка с дълбоките интереси на човешката душа. Но нито ужасът, нито каквото и да било друго усещане относно смъртта може да доведе до действителна връзка с духовния свят. Към това трябва да се прибави истинското познаване на духовния свят, да се прибави разбиране на действителността на духовния свят.
Да се стигне до това разбиране на действителността на духовния свят днес не е възможно другояче, освен когато към естественонаучните възгледи се прибавят духовнонаучните.
към текста >>
Когато от г
лед
на точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че г
лед
аме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят.
Когато от гледна точка на духовната наука казваме, че над нас съществуват други същества – ангели, архангели, архаи и т.н., – че гледаме към йерархии от духовни същества и че пътят води далече нагоре към най-висшата божественост, хората го отхвърлят.
Хората от нашето съвремие не искат да бъдат скромни по отношение на познанието. Те често изразяват това, като казват, че не искат да имат посредник между себе си и Бог. Искат винаги директно и непосредствено да се обръщат към най-висшия Бог. Не става обаче дума за това, какво човекът вярва относно такова общуване, а за това, какво наистина върши в душата си, какво наистина изживява в своята душа.
към текста >>
Разг
лед
айте това, което някой проповедник днес от която и да е призната религиозна общност твърди за божественото, което говори за Бог.
Разгледайте това, което някой проповедник днес от която и да е призната религиозна общност твърди за божественото, което говори за Бог.
Когато вземем под внимание не неговите думи, а действителността, можем да попитаме за какво се отнася това? То се отнася за две неща: Първото е, че казаното от него се отнася за едно не по-висше същество от неговия ангел, който като ръководещо същество бди над всеки един от нас. Следователно той се моли на своя ангел, нарича го най-висшия Бог. Онзи, който знае какво съдържание наистина могат да имат думите, знае, че всичко, което в съвременните проповеди се казва за Бог, никога не се отнася до някой по-висш бог от един ангел.
към текста >>
С
лед
ователно той се моли на своя ангел, нарича го най-висшия Бог.
Разгледайте това, което някой проповедник днес от която и да е призната религиозна общност твърди за божественото, което говори за Бог. Когато вземем под внимание не неговите думи, а действителността, можем да попитаме за какво се отнася това? То се отнася за две неща: Първото е, че казаното от него се отнася за едно не по-висше същество от неговия ангел, който като ръководещо същество бди над всеки един от нас.
Следователно той се моли на своя ангел, нарича го най-висшия Бог.
Онзи, който знае какво съдържание наистина могат да имат думите, знае, че всичко, което в съвременните проповеди се казва за Бог, никога не се отнася до някой по-висш бог от един ангел.
към текста >>
Прос
лед
и ли се откъде произлиза това, което чувстват хора, които говорят за своя бог, които проповядват за своя бог в църквите си, като дори често се хвалят, че имат божествени изживявания в душата си, както правят някои хора в настоящето – те с високомерие се наричат „евангелизирани хора“ и др., – прос
лед
и ли се от какви импулси в душата си изхождат такива хора, се стига до с
лед
ното:
Второто е, че ако не се отнася до ангел, то се отнася до нещо друго.
Проследи ли се откъде произлиза това, което чувстват хора, които говорят за своя бог, които проповядват за своя бог в църквите си, като дори често се хвалят, че имат божествени изживявания в душата си, както правят някои хора в настоящето – те с високомерие се наричат „евангелизирани хора“ и др., – проследи ли се от какви импулси в душата си изхождат такива хора, се стига до следното:
към текста >>
Такива хора чувстват в душата си импулса на собствената си същност, както тя се е развила в чисто духовно обкръжение между пос
лед
ната смърт и раждането им.
Такива хора чувстват в душата си импулса на собствената си същност, както тя се е развила в чисто духовно обкръжение между последната смърт и раждането им.
Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло. Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека. То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог.
към текста >>
Тази духовна същност, развила се в нас между пос
лед
ната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло.
Такива хора чувстват в душата си импулса на собствената си същност, както тя се е развила в чисто духовно обкръжение между последната смърт и раждането им.
Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло.
Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека. То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог. Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане.
към текста >>
Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между пос
лед
ната смърт и пос
лед
ното раждане.
Тази духовна същност, развила се в нас между последната смърт и раждането, сега се намира в тялото ни, загърнала се е с нашето тяло. Голяма част от това, в което живеем сега, идва единствено от това същество, от това предрожденно същество. Това предрожденно същество се чувства като нещо духовно от човека. То е същото, с което той се чувства съединен. Да, дори така наречените теософи от различните течения постоянно са казвали на хората, за да им дадат нещо духовно сладко като мед, че става въпрос човекът да се съедини в себе си със своя бог.
Но това, което човекът чувства там, докато мнимо се съединява със своя бог, е самият той, това е само неговото духовно-душевно същество от времето между последната смърт и последното раждане.
И това, за което много пастори и свещеници говорят, когато говорят за бога, който чувстват в душата си, не е нищо друго освен предчувстване на своя собствен аз, не както той се развива тук във физическото тяло, във физическата среда, а както се е развил между смъртта и раждането. Това изпитват те и тогава започват да се молят. И на кого се молят? На самите себе си.
към текста >>
Когато тези неща бъдат разг
лед
ани въз основа на реалността, трябва да се признае, че хората постепенно са стигнали дотам, несъзнателно, без да го знаят, да се молят на самите себе си.
Това е, което ни посреща така сърцераздирателно от много духовни течения в настоящето.
Когато тези неща бъдат разгледани въз основа на реалността, трябва да се признае, че хората постепенно са стигнали дотам, несъзнателно, без да го знаят, да се молят на самите себе си.
И щом някой веднъж прозре това, го изразява в странни форми, както го направи Фридрих Ницше. Това трябва да ни стане напълно ясно: Този, който не иска да признае йерархиите и прекрасната широта и величественост на духовния свят, или се моли на своя собствен ангел – което също е егоистично обожание, – или се моли на самия себе си. Това е духовната форма на егоизма, до която човечеството постепенно е стигнало под влиянието на по-новото време.
към текста >>
Хората от индийската култура са имали една задача в епохата, пос
лед
вала непосредствено с
лед
голямата атлантска катастрофа.
Вижте, Земята е имала различни задачи. Не само отделният човек има дадена задача, а цялата Земя постоянно има различни задачи.
Хората от индийската култура са имали една задача в епохата, последвала непосредствено след голямата атлантска катастрофа.
Друга задача са имали по-късно хората от персийската култура. Различна задача са имали хората по времето, когато водещи са били египтяните и халдейците, и друга задача са имали гръко-римските народи. Последната е траела до 15-то столетие. Друга задача ни беше възложена от 15-то столетие до днес. А задачата, която сега ни е възложена, е съвсем различна от всичко, което някога е имало на Земята.
към текста >>
Пос
лед
ната е траела до 15-то столетие.
Вижте, Земята е имала различни задачи. Не само отделният човек има дадена задача, а цялата Земя постоянно има различни задачи. Хората от индийската култура са имали една задача в епохата, последвала непосредствено след голямата атлантска катастрофа. Друга задача са имали по-късно хората от персийската култура. Различна задача са имали хората по времето, когато водещи са били египтяните и халдейците, и друга задача са имали гръко-римските народи.
Последната е траела до 15-то столетие.
Друга задача ни беше възложена от 15-то столетие до днес. А задачата, която сега ни е възложена, е съвсем различна от всичко, което някога е имало на Земята. Задачата, възложена понастоящем на човечеството, и това, което е започнало от 15-то столетие и ще трае до 4-то хилядолетие, могат да се охарактеризират, като се посочи най-същественото, което се случва на Земята именно в този времеви период.
към текста >>
Пог
лед
нем ли духовнонаучно назад във времето до 15-то столетие, виждаме как всичко, което хората са правили до 15-то столетие, е проникнато от определена духовност.
Погледнем ли духовнонаучно назад във времето до 15-то столетие, виждаме как всичко, което хората са правили до 15-то столетие, е проникнато от определена духовност.
Външната история не го споменава, понеже тя е fable convenue*, която учим в училищата и университетите. Изследвайте какво наистина хората са създали в ежедневието и ще видите, че то е проникнато от определена духовност. Характерното за нашата епоха е, че тази духовност се е отдръпнала и постепенно трябва да се изгуби напълно, ако към чисто външната материална култура човекът не прибави нова духовност. Само чрез външните условия земното развитие е осъдено да стане чисто материалистично. Духът, който в предишните епохи на човешкото развитие в известен смисъл е идвал от само себе си, сега, чрез свободната си вътрешна дейност, човечеството трябва да го прибави към това, което се разкрива отвън.
към текста >>
Изс
лед
вайте какво наистина хората са създали в ежедневието и ще видите, че то е проникнато от определена духовност.
Погледнем ли духовнонаучно назад във времето до 15-то столетие, виждаме как всичко, което хората са правили до 15-то столетие, е проникнато от определена духовност. Външната история не го споменава, понеже тя е fable convenue*, която учим в училищата и университетите.
Изследвайте какво наистина хората са създали в ежедневието и ще видите, че то е проникнато от определена духовност.
Характерното за нашата епоха е, че тази духовност се е отдръпнала и постепенно трябва да се изгуби напълно, ако към чисто външната материална култура човекът не прибави нова духовност. Само чрез външните условия земното развитие е осъдено да стане чисто материалистично. Духът, който в предишните епохи на човешкото развитие в известен смисъл е идвал от само себе си, сега, чрез свободната си вътрешна дейност, човечеството трябва да го прибави към това, което се разкрива отвън.
към текста >>
Когато се абстрахираме от това, което хората могат да внесат в земната култура от вътрешната си свобода, от съзнанието си, и пог
лед
нем само полученото от само себе си в нашата пета културна епоха, започнала от средата на 15-то столетие, установяваме, че тя е епохата, в която Земята постепенно започва да умира по отношение на целия космос, по отношение на целия универсум.
Когато се абстрахираме от това, което хората могат да внесат в земната култура от вътрешната си свобода, от съзнанието си, и погледнем само полученото от само себе си в нашата пета културна епоха, започнала от средата на 15-то столетие, установяваме, че тя е епохата, в която Земята постепенно започва да умира по отношение на целия космос, по отношение на целия универсум.
Петата културна епоха е началото на земната смърт. Докато всички предишни епохи са могли да допринесат нещо към така наречения дух на универсума чрез получаваното от самата Земя, сега цялата блестяща култура, развила се през тази пета културна епоха – телеграфът, телефонът, железниците и т.н. – има голямо значение за Земята, но няма никакво значение извън Земята. Нищо от сътвореното през египетската, през гръцката епоха няма да загине заедно със Земята; но създаденото през нашата епоха въз основа на чисто материалистичната култура, ще загине заедно със Земята, когато Земята сама се превърне в световен труп. Създаденото от настоящата материална култура, ще загине заедно със Земята.
към текста >>
Обмислете с
лед
ното: Който през пос
лед
ните десетилетия поне малко е разг
лед
ал областите на човешкото развитие, е могъл да направи забележителни наблюдения.
Обмислете следното: Който през последните десетилетия поне малко е разгледал областите на човешкото развитие, е могъл да направи забележителни наблюдения.
Който е посмял да се запита: „Как хората се стремят към бъдещи идеали, към духовно обновление? “ и се е опитал наистина да опознае тези неща, е открил оживен стремеж, открил е духовен стремеж, духовни занимания и усилия, отнасящи се до необходимостта да се направи на Земята нещо в сферата, която сред работниците, сред работническото движение обикновено се нарича социалистическа. Чисто материални, но истински бъдещи идеали, които винаги търсят как да се преобрази светът, как да дойде нещо ново – това е едното.
към текста >>
Запита ли се човек за други сфери извън тази на социализма – нашето духовно движение представлява само малка групичка от някакви, както казват, чудати, полуоткачени хора, – запитат ли интелигентните хора, тези, които наистина са разбрали идеите на времето, през пос
лед
ните десетилетия те навсякъде ще откриват най-ужасяваща духовна пустота.
Запита ли се човек за други сфери извън тази на социализма – нашето духовно движение представлява само малка групичка от някакви, както казват, чудати, полуоткачени хора, – запитат ли интелигентните хора, тези, които наистина са разбрали идеите на времето, през последните десетилетия те навсякъде ще откриват най-ужасяваща духовна пустота.
Сред църковната теология са се появили най-причудливите дискусии дали изобщо е живял или не е живял някой си Исус Христос. Във всеки случай той не може да е бил някакво извънземно същество. Но поне се признава „обикновеният човек от Назарет“. Нещо друго? Какво друго беше открито?
към текста >>
Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би с
лед
вало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура!
При това пред онзи, който може да наблюдава духовнонаучно, се показваше, че в Източна Европа, бих казал, чрез чисто природни процеси с огнени предзнаменования се възвести нещо от един нов дух, че сред позорното външно робство в Изтока на Европа се разви бъдещо време в душевността дори и на най-простия жител на европейския Изток.
Забележително е, че от 9 век насам като че ли от останалата Европа бива изтикано на Изток това, което не би следвало да се приеме от Запада, което се проявява по-късно през различните столетия като външната форма на така нареченото руско царство, по забележителен начин вътрешно съхраняващо старото, а в обвивката на старото – като в пашкул нещо ново, подготвящо по-късна култура!
Сред руския народ все още се бяха запазили мистерийни култове. Този руски народ, който малко разбира от абстрактните религиозни понятия на Запада, но вътрешно много дълбоко е проникнат от култовите форми, от това, което в образна форма издига човешката душевност до божественото, живее с представите на мистериите. Човекът на Изтока чувства в собствената си душа това, за което западният най-висш свещеник носи името „Pontifex“, което означава строящ мостове, строящ мостове към духовното. Но на Изток е запазено толкова от старото, колкото е необходимо, за да остане свободен мостът към духовното, да остане недокоснат от новото, от новия материализъм.
към текста >>
А сега заедно с това разг
лед
айте днешните предзнаменования на времето!
А сега заедно с това разгледайте днешните предзнаменования на времето!
На човек му се иска да каже: Найгорчивата ирония на човешкото развитие се изля точно над Източна Европа, най-горчивата ирония!
към текста >>
Карикатурата на всеки висш стремеж на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като пос
лед
ната карикатурна пос
лед
ица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от Изтока.
Карикатурата на всеки висш стремеж на човечеството, която се прояви в ленинизма и троцкизма като последната карикатурна последица от чисто материалистическите социалистически идеи, като дреха, която не пасва на тялото, се навлече на хората от Изтока.
Никога досега не се бяха сблъсквали по-големи противоположности от душата на европейския Изток и нечовешкия троцкизъм или ленинизъм. Това не се казва поради симпатия или антипатия, а защото произлиза от познанието, което би трябвало да ни покаже какво надвисна над европейския Изток чрез свързването на най-големите противоположности, които някога са се сблъсквали. То трябва да ни посочи колко значително говорят знаците на времето. Преди всичко трябва да ни покаже как още веднъж да започнем да се отнасяме към духовната наука толкова сериозно, че чрез нея да поискаме да навлезем в действителността, понеже чрез нея може да се навлезе в действителността на настоящето.
към текста >>
Пос
лед
ният я има като нас
лед
ство от своята древна духовност.
Оттам своеобразната неестественост, която се изправя пред нас чрез целия азиатски Ориент. Към техния древен духовен начин на чувстване хората си присвояват западните мисловни форми, западните културни форми. Чрез това всъщност се получава нещо ужасно, понеже духовното мислене, именно както е изградено при японците, е подвижно и проникващо в действителността. Но свърже ли се с европейско-американския материализъм, когато европейският материализъм не иска да се одухотвори, тогава става безплодно. Защото европеецът няма подвижността на духа, която притежава японецът.
Последният я има като наследство от своята древна духовност.
към текста >>
Постепенно ще бъде разбрано с
лед
ното: Англо-американизмът в културно отношение е упойващото средство в съвременната епоха на търсене на духа в човешката душевност.
Така, както Изтокът изпрати насам упойващото средство на древната изживяна култура, така далечният Запад изпраща друго упойващо средство на хората.
Постепенно ще бъде разбрано следното: Англо-американизмът в културно отношение е упойващото средство в съвременната епоха на търсене на духа в човешката душевност.
Англоамериканската култура, от една страна, има задачата да организира, да разпространи материалното по Земята, но поради вътрешната особеност на англо-американския Запад чрез американизма тя свързва тази задача с упояването на хората по отношение на търсенето на духовното в душата. Колкото повече ориентализмът се внася в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на духовното познаване на света; колкото повече англо-американизмът се установява в Европа, толкова повече хората ще се упояват по отношение на търсенето на истинския дух, на истинския аз в човешката вътрешна същност.
към текста >>
Разг
лед
айте безбройните картини, намиращи се в произведението на Хердер „Идеи към философската историята на човечеството“.
Могат ли хората да го знаят? Да поставим въпроса по друг начин: Показахме ли се достойни за духовното търсене, посочено от Хердер, от Гьоте? Скъпи приятели, в духовната наука с право се препоръчват медитации. Знаете ли каква чудесна медитация би могла да започне да се прави и с най-малките деца? Прочетете у Хердер как той представя всеки изгрев на Слънцето като ново сътворение на един грандиозен образ на света.
Разгледайте безбройните картини, намиращи се в произведението на Хердер „Идеи към философската историята на човечеството“.
Забравено, отзвучало! През тези дни един господин, загрижен за средноевропейския духовен живот, ми каза: „Никога не съм чувал нещо от това за Хердер! “
към текста >>
В пос
лед
ните години се търсеше кой би могъл да ръководи Гьотевото общество, кой да застане на върха му.
Вярвате ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен живот? Те поглеждат насам и си казват: Гьоте е живял, дори беше създадено Гьотево общество за запазване на гьотеанството. Но какво е станало досега?
В последните години се търсеше кой би могъл да ръководи Гьотевото общество, кой да застане на върха му.
Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой човек, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години след Гьоте? Не, на върха на Гьотевото общество бе поставен човек, който преди беше министър на финансите. Пред света той е поставен като управляващ Гьотевата духовност. Не се намира никой друг, който да управлява Гьотевата духовност, освен някогашен финансов министър!
към текста >>
Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой човек, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години с
лед
Гьоте?
Вярвате ли, че тези хора са имали възможността наистина да разберат за какво става въпрос, какви духовни импулси съществуват в средноевропейския духовен живот? Те поглеждат насам и си казват: Гьоте е живял, дори беше създадено Гьотево общество за запазване на гьотеанството. Но какво е станало досега? В последните години се търсеше кой би могъл да ръководи Гьотевото общество, кой да застане на върха му.
Дори не беше поставен въпросът: Да бъде ли някой човек, който действа в духа на гьотеанството, който би могъл да действа за духовността в смисъла, който трябва да се мисли сега, сто години след Гьоте?
Не, на върха на Гьотевото общество бе поставен човек, който преди беше министър на финансите. Пред света той е поставен като управляващ Гьотевата духовност. Не се намира никой друг, който да управлява Гьотевата духовност, освен някогашен финансов министър!
към текста >>
“, а действителността да се проникне със спечеленото от духовния мирог
лед
, само че този духовен мирог
лед
наистина трябва да бъде внесен в действителността.
Не е достатъчно само да се вика „Дух, дух, дух!
“, а действителността да се проникне със спечеленото от духовния мироглед, само че този духовен мироглед наистина трябва да бъде внесен в действителността.
Точно на средноевропейците е поставена задача и е започнало изпълнението на тази задача. Защото духовната наука, както се има предвид тук, не е нищо друго освен продължението на онова, което се е издигнало нагоре при големия поврат на по-новия духовен живот и което току-що посочих. Чисто материалният социалистически стремеж, който десетилетия наред беше единственото импулсивно движение, би трябвало да намери своето допълнение в духовното движение! Наистина никога не е много късно, но най-после това трябва да бъде разбрано, за да не пропадне нашата задача. Трябва най-после да се разбере, че с всичките лозунги и шаблони не може да се стигне по-нататък и че новият дух трябва да обхване човечеството.
към текста >>
И накрая авторът развива своя възг
лед
, като описва хороскопа на Гьоте и всъщност се забавлява с това, че в този хороскоп може да се намери всичко възможно.
Този много интелигентен човек „направи на пух и прах“ една книга, която по недоразумение се появи в сбирката „От природата и духовния свят“; той ужасно ругае тази малка книжка. Но когато човек я прочете, не може да разбере защо така ругае. В тази книга се говори за развитието на астрологията и хороскопа, както говори един нормален днешен университетски професор, който е напълно нормален и разбира се, не признава „суеверията“ на астрологията.
И накрая авторът развива своя възглед, като описва хороскопа на Гьоте и всъщност се забавлява с това, че в този хороскоп може да се намери всичко възможно.
Така да се каже, прилежен университетски професор беше писал от днешната гледна точка. Човек не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката. Но Фриц Маутнер ругае тази книга, като казва, че някой разпространява суеверия. Той ругае и ругае и сам не знае защо! Няколко дни след това от автора излезе обяснение, в което посочва: На същото мнение съм с Фриц Маутнер, той се надсмива над астрологията и хороскопите, аз също!
към текста >>
Така да се каже, прилежен университетски професор беше писал от днешната г
лед
на точка.
Този много интелигентен човек „направи на пух и прах“ една книга, която по недоразумение се появи в сбирката „От природата и духовния свят“; той ужасно ругае тази малка книжка. Но когато човек я прочете, не може да разбере защо така ругае. В тази книга се говори за развитието на астрологията и хороскопа, както говори един нормален днешен университетски професор, който е напълно нормален и разбира се, не признава „суеверията“ на астрологията. И накрая авторът развива своя възглед, като описва хороскопа на Гьоте и всъщност се забавлява с това, че в този хороскоп може да се намери всичко възможно.
Така да се каже, прилежен университетски професор беше писал от днешната гледна точка.
Човек не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката. Но Фриц Маутнер ругае тази книга, като казва, че някой разпространява суеверия. Той ругае и ругае и сам не знае защо! Няколко дни след това от автора излезе обяснение, в което посочва: На същото мнение съм с Фриц Маутнер, той се надсмива над астрологията и хороскопите, аз също! Показах хороскопа само за да отбележа, че вътре може да се прочете всичко, което човек пожелае.
към текста >>
Няколко дни с
лед
това от автора излезе обяснение, в което посочва: На същото мнение съм с Фриц Маутнер, той се надсмива над астрологията и хороскопите, аз също!
И накрая авторът развива своя възглед, като описва хороскопа на Гьоте и всъщност се забавлява с това, че в този хороскоп може да се намери всичко възможно. Така да се каже, прилежен университетски професор беше писал от днешната гледна точка. Човек не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката. Но Фриц Маутнер ругае тази книга, като казва, че някой разпространява суеверия. Той ругае и ругае и сам не знае защо!
Няколко дни след това от автора излезе обяснение, в което посочва: На същото мнение съм с Фриц Маутнер, той се надсмива над астрологията и хороскопите, аз също!
Показах хороскопа само за да отбележа, че вътре може да се прочете всичко, което човек пожелае. Следователно ние сме на едно мнение. „Берлински ежедневник“, чийто предишен театрален критик беше Фриц Маутнер, нямаше какво да отвърне на това, понеже не призна, че Маутнер е разбрал погрешно. Маутнер не можа да намери обяснение за това. Накратко, двама души, които са абсолютно на едно и също мнение, се сблъскват по най-брутален начин, без човек да знае за какво.
към текста >>
С
лед
ователно ние сме на едно мнение.
Човек не може да бъде по-солиден професор от този, който беше написал книжката. Но Фриц Маутнер ругае тази книга, като казва, че някой разпространява суеверия. Той ругае и ругае и сам не знае защо! Няколко дни след това от автора излезе обяснение, в което посочва: На същото мнение съм с Фриц Маутнер, той се надсмива над астрологията и хороскопите, аз също! Показах хороскопа само за да отбележа, че вътре може да се прочете всичко, което човек пожелае.
Следователно ние сме на едно мнение.
„Берлински ежедневник“, чийто предишен театрален критик беше Фриц Маутнер, нямаше какво да отвърне на това, понеже не призна, че Маутнер е разбрал погрешно. Маутнер не можа да намери обяснение за това. Накратко, двама души, които са абсолютно на едно и също мнение, се сблъскват по най-брутален начин, без човек да знае за какво. За това нямаше ни най-малък повод.
към текста >>
С
лед
петдесет години повече няма да могат да се строят никакви фабрики и да се изграждат работнически колективи, без нещата да бъдат проникнати от духовна наука, защото само тя може да намери пътя към действителността.
Когато премислите такива неща, когато ги усетите, в душата си ще почувствате значението, важността на това, което представлява духовната наука. Който днес вярва, че духовната наука е нещо непрактично, е на погрешен път.
След петдесет години повече няма да могат да се строят никакви фабрики и да се изграждат работнически колективи, без нещата да бъдат проникнати от духовна наука, защото само тя може да намери пътя към действителността.
Когато бъде разбрано, истински разбрано, че всички стари шаблони водят до задънена улица, че за най-външния материален живот се нуждаем от разбиране на духа, който владее света, тогава ще бъде разбрана и духовната наука, тогава няма да искаме да преминем по егоистичен начин в духовния свят през „единствения мост на смъртта“, а от смъртта ще извлечем живот.
към текста >>
Който сериозно се занимава с духовно изс
лед
ване, може да говори за тези неща в такъв тесен кръг.
Който сериозно се занимава с духовно изследване, може да говори за тези неща в такъв тесен кръг.
Аз, който повече от тридесет години пиша също и за Гьоте, не исках да пиша за Гьоте по външен филоложки, философски или някакъв друг научен начин, а от много дълго време чрез отношението си към Гьоте исках да предложа възможност, като в книгите си изразя това, което Гьоте иска да каже на човечеството в определена област, която ми е близка. Не към мъртвия Гьоте исках да се обърна и да го изследвам, а чрез оставеното от Гьоте да намеря пътя към живия Гьоте. Към Гьоте, който говори в душите ни, когато знаем, че мъртвите са живи също като нас, че живеят в същия свят, в който живеем самите ние, само че се разхождаме в тела, а мъртвите сред нас се намират в духа.
към текста >>
Не към мъртвия Гьоте исках да се обърна и да го изс
лед
вам, а чрез оставеното от Гьоте да намеря пътя към живия Гьоте.
Който сериозно се занимава с духовно изследване, може да говори за тези неща в такъв тесен кръг. Аз, който повече от тридесет години пиша също и за Гьоте, не исках да пиша за Гьоте по външен филоложки, философски или някакъв друг научен начин, а от много дълго време чрез отношението си към Гьоте исках да предложа възможност, като в книгите си изразя това, което Гьоте иска да каже на човечеството в определена област, която ми е близка.
Не към мъртвия Гьоте исках да се обърна и да го изследвам, а чрез оставеното от Гьоте да намеря пътя към живия Гьоте.
Към Гьоте, който говори в душите ни, когато знаем, че мъртвите са живи също като нас, че живеят в същия свят, в който живеем самите ние, само че се разхождаме в тела, а мъртвите сред нас се намират в духа.
към текста >>
С
лед
като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта.
В чувстването сънуваме, във волята спим. Доколкото сме чувстващи и волеви същества, около нас се намира свят на духа, в който не можем да проникнем с обикновеното си съзнание. Ние сме откъснати от този свят чрез наблюдението и мисленето. Чрез това, че сме възприемащи, мислещи и наслаждаващи се на света, не знаем, че сред нас странстват мъртвите. Мъртвите се намират сред нас.
След като човекът се е развивал през целия си живот, накрая преминава през портата на смъртта.
Той остава свързан със земното битие, от него нишките се насочват надолу към земното битие. Не можем да чувстваме и да желаем, без в нашето чувстване и воля да действат онези мъртви, които са били кармично свързани с нас. Признаване на това, което прозира в един неизгубен за Земята живот, който иначе се смята за потънал в нищото, се дава по жив начин от духовната наука. На това почиват също и духовните заложби на човека от Изтока. Народите от Средна Европа имат задачата, изхождайки от свободата на душата, до 4-то хилядолетие да извлекат всичко, което човекът съзнателно може да сътвори от свободата на душата си.
към текста >>
Това, което се подготвя на Изток като с
лед
ващата култура, което ще бъде призвано всеки път, когато на Земята се случва нещо, да запитва:
Но тя не бива да се потопи в уилсънизма, който е противоположността на всяка духовност.
Това, което се подготвя на Изток като следващата култура, което ще бъде призвано всеки път, когато на Земята се случва нещо, да запитва:
към текста >>
Съзнателната душа – можете да прочетете какво представлява тя в моята книга „Теософия“ – изгражда съвремието, а духът-себе ще изгражда с
лед
ващата култура.
Съзнателната душа – можете да прочетете какво представлява тя в моята книга „Теософия“ – изгражда съвремието, а духът-себе ще изгражда следващата култура.
Духът-себе се изгражда чрез това, че мъртвите ще станат съветници на живите на Земята. Днес това изглежда като фантастика, като полулудост. Но то ще стане реалност. Ще дойдат времена, в които хората, които са свързани на Земята, за да свършат нещо разумно, имащо значение за земното развитие, няма да се обръщат към живите, а към мъртвите. Днес още не може да се обясни формата, която ще получат в бъдеще дори политическите организации.
към текста >>
Задълбочите ли се в духовната наука така, ще откриете, че колкото и да е малка една такава човешка група, тя може да даде своя принос за това, което с
лед
ва да стане, трябва да стане в човешкото развитие, ако Земята върви към своята цел!
Да се осъзнае, че духовното познание иска да постави отделния човешки стремеж в целокупността от стремежи на Земята, това реших, че е особено подходящо да се обсъди при този случай, когато са се събрали нашите приятели, за да намерят духовнонаучните отговори на някои житейски въпроси. Да осъзнаем, че не става дума само за тесногръди човешки душевни потребности, а че днес е въпрос за съдбата на земната култура сериозно да се свържем с грижата за духовната наука. Да доведем това до съзнанието си не е високомерие, не е лудост, то може да стане в пълно смирение, но трябва да стане, понеже днес трябва да има хора, които наистина да прозрат сериозността на човешките стремежи на Земята.
Задълбочите ли се в духовната наука така, ще откриете, че колкото и да е малка една такава човешка група, тя може да даде своя принос за това, което следва да стане, трябва да стане в човешкото развитие, ако Земята върви към своята цел!
към текста >>
2.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
На този въпрос може да се отговори от най-различни г
лед
ни точки.
Често сме засягали въпроса, който трябва да интересува всички: Откъде идва това, че все още сравнително малко хора в настоящето намират достъп до духовното познание за световния ред?
На този въпрос може да се отговори от най-различни гледни точки.
Днес искаме да споменем една гледна точка, която може да ни изясни някои мисли, чието възприемане може да бъде много важно тъкмо в настоящата епоха.
към текста >>
Днес искаме да споменем една г
лед
на точка, която може да ни изясни някои мисли, чието възприемане може да бъде много важно тъкмо в настоящата епоха.
Често сме засягали въпроса, който трябва да интересува всички: Откъде идва това, че все още сравнително малко хора в настоящето намират достъп до духовното познание за световния ред? На този въпрос може да се отговори от най-различни гледни точки.
Днес искаме да споменем една гледна точка, която може да ни изясни някои мисли, чието възприемане може да бъде много важно тъкмо в настоящата епоха.
към текста >>
Всяко нещо трябва да се разглежда поотделно, да се изс
лед
ва само за себе си.
Точно от това отношение особено интензивно се вижда как възприемането на духовния свят от човека принципно се представя съвсем различно от възприемането на физическо-сетивния свят. Нерядко съм споменавал, че когато човекът застане пред духовния свят, много често се случва изцяло да трябва да се сбогува с представите, които си е изградил за физическото битие. Той трябва изцяло да се сбогува с тях затова, защото нещата и процесите в духовния свят често трябва да се обхванат с противоположни понятия, различни от нещата във физическия свят. Но не бива да се вярва, че може да се стигне до познание за духовния свят, когато човек си представи, че просто обръща физическия свят с главата надолу, че е нужно само да обърне всичко наопаки. Това не е така.
Всяко нещо трябва да се разглежда поотделно, да се изследва само за себе си.
към текста >>
Духовният изс
лед
овател отначало може само да разкаже какви са нещата.
Духовният изследовател отначало може само да разкаже какви са нещата.
Това, което той може да разкаже, особено по отношение на така наречените мъртви, в действителност повече или по-малко е налице при всеки човек, само че ако човекът не е духовен изследовател, то остава в подсъзнанието му. Ще разкажа нещата, които съществуват за всички вас. Ще говоря за отношенията към така наречените мъртви, в които вие самите се намирате. Само че се намирате в тях несъзнателно. Духовната наука иска да издигне нещата нагоре в съзнанието.
към текста >>
Това, което той може да разкаже, особено по отношение на така наречените мъртви, в действителност повече или по-малко е налице при всеки човек, само че ако човекът не е духовен изс
лед
овател, то остава в подсъзнанието му.
Духовният изследовател отначало може само да разкаже какви са нещата.
Това, което той може да разкаже, особено по отношение на така наречените мъртви, в действителност повече или по-малко е налице при всеки човек, само че ако човекът не е духовен изследовател, то остава в подсъзнанието му.
Ще разкажа нещата, които съществуват за всички вас. Ще говоря за отношенията към така наречените мъртви, в които вие самите се намирате. Само че се намирате в тях несъзнателно. Духовната наука иска да издигне нещата нагоре в съзнанието.
към текста >>
С
лед
ователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено.
Да вземем един специален случай. Винаги се намирате в отношения с някой кармично свързан с вас мъртъв човек. Ако искате да изградите това отношение особено интимно, особено реално, ще направите добре най-напред да вземете под внимание едно правило, а именно, че абстрактните мисли, абстрактните представи имат най-малко значение за духовния свят. Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят.
Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено.
Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд. Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив. Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него. Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си чувствата, които сте изпитвали към него. Представяте си конкретната действителна ситуация, преживяна с него.
към текста >>
Имам предвид с
лед
ното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив.
Винаги се намирате в отношения с някой кармично свързан с вас мъртъв човек. Ако искате да изградите това отношение особено интимно, особено реално, ще направите добре най-напред да вземете под внимание едно правило, а именно, че абстрактните мисли, абстрактните представи имат най-малко значение за духовния свят. Всичко, което остава в абстрактното, не достига отвъд до духовния свят. Следователно, когато мислите за мъртвия само абстрактно, ако – можем да кажем – обичате мъртвия само абстрактно, отвъд не преминава нищо особено. Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд.
Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив.
Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него. Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си чувствата, които сте изпитвали към него. Представяте си конкретната действителна ситуация, преживяна с него. След което, опирайки се на това, се опитайте да кажете нещо на мъртвия, което бихте му казали, ако беше жив, да го попитате нещо, което искате. Направете това съвсем конкретно, като че ли той е пред вас.
към текста >>
С
лед
което, опирайки се на това, се опитайте да кажете нещо на мъртвия, което бихте му казали, ако беше жив, да го попитате нещо, което искате.
Противно на това, когато свържете отношението си с нещо конкретно, то преминава отвъд. Имам предвид следното: Спомняте си например конкретна ситуация, в която сте били с мъртвия, когато е бил още жив. Представяте си съвсем точно и конкретно как е стоял или седял срещу вас, как сте се разхождали с него. Представяте си го в съвсем конкретна ситуация, обрисувате пред себе си как е било, какво е казал той, какво сте му отвърнали, представяте си тембъра на гласа му и се опитвате – което е най-трудното – отново да оживите в душата си чувствата, които сте изпитвали към него. Представяте си конкретната действителна ситуация, преживяна с него.
След което, опирайки се на това, се опитайте да кажете нещо на мъртвия, което бихте му казали, ако беше жив, да го попитате нещо, което искате.
Направете това съвсем конкретно, като че ли той е пред вас. Това преминава отвъд. В този момент, в който имате чувството: „Сега ще споделя нещо с мъртвия“ или
към текста >>
Дори и сам да не сте духовен изс
лед
овател, чрез това, което охарактеризирах, наистина можете да осъществите връзка с мъртвия по реален начин.
Дори и сам да не сте духовен изследовател, чрез това, което охарактеризирах, наистина можете да осъществите връзка с мъртвия по реален начин.
Но в известен смисъл самò ще настъпи времето, когато това, което искате да споделите с някой мъртъв, наистина стигне до него. Поне за този, който не е съзнателно посветен, няма съзнателно отношение към духовния свят, нещата стоят така, че за осъществяване на връзката с мъртвия е особено важен моментът на заспиването. Моментът на преминаване от будност към сън е същевременно и този, в който това, което през деня сте отправили към мъртвия, както го описах, най-често наистина достига до него. Пътят, който при заспиването води самите вас отвъд в духовния свят, отвежда в царството на мъртвите и това, което сте отправили към мъртвия. Затова трябва да внимавате при тълкуването на сънищата.
към текста >>
С
лед
ователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо.
Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности. И особено сънища, в които се сънуват мъртвите – не винаги, но често, – действително произлизат от такива срещи с истинските умрели. Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел.
Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо.
Тук имате същото, което вече охарактеризирах. Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него. С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е достигнало това, което исках да му кажа.“
към текста >>
Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, с
лед
ователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него.
Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо. Тук имате същото, което вече охарактеризирах.
Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Аз сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него.
С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е достигнало това, което исках да му кажа.“
към текста >>
Никога не съм вярвал, че преработвам само литературно-исторически или исторически нещата от сферата на мирог
лед
ите, свързани с Гьоте, а винаги съм бил на мнение, че си имам работа не само с Гьоте от 1832 година, а с Гьоте от края на 19-то и началото на 20то столетие, с живия Гьоте.
Веднъж тук споменах, че в това отношение наистина мога да кажа нещо лично.
Никога не съм вярвал, че преработвам само литературно-исторически или исторически нещата от сферата на мирогледите, свързани с Гьоте, а винаги съм бил на мнение, че си имам работа не само с Гьоте от 1832 година, а с Гьоте от края на 19-то и началото на 20то столетие, с живия Гьоте.
С Гьоте, който през 1832 година е взел със себе си много от физическия свят, но което още може да оказва обратно въздействие, стига само човек да поиска да го разбере.
към текста >>
Оттам и написаното от мен не е само литературноисторическо изс
лед
ване, а това, което той е споделил с мен.
Оттам и написаното от мен не е само литературноисторическо изследване, а това, което той е споделил с мен.
Нашата така наречена съвременна култура, нашето съвременно образование обаче упорито се противопоставя на това, което изложих.
към текста >>
Когато пог
лед
нем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си.
Всъщност е необходимо духовната наука винаги да се свързва с живота, да прави живота плодотворен. В нашата епоха цари идеал, който изцяло противоречи на това, което описах като нейна характерна черта. Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота. Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят.
Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си.
По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души!
към текста >>
Те биха направили по-добре, ако се опитат да разберат своето време и изградят места, където да се изс
лед
ват съветите на мъртвите.
Днес има известни, да кажем, тайни общества, които се занимават с всякакви древни символи.
Те биха направили по-добре, ако се опитат да разберат своето време и изградят места, където да се изследват съветите на мъртвите.
Това е извънредно важно! Защото човечеството няма да напредва, ако не се проникне със съзнанието, че божествено-духовното действа в развитието на целия ни живот и че на двадесетгодишна възраст не сме завършени личности.
към текста >>
Но ако човек остане способен да се развива и с
лед
тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука.
Тук вече съм обръщал вниманието ви върху факта, че в древните епохи от човешкото развитие просто чрез развитието на физическото си тяло хората през целия си живот са чувствали, че се развиват също и душевно-духовно. Както човекът днес чувства само по време на половата си зрялост или иначе само до двадесет и няколко години, че душевно-духовният му живот се развива паралелно с физическо-телесния, така в прастари времена са чувствали как душевно-духовното е зависимо от физическо-телесното до четиридесет-петдесет години и нагоре.
Но ако човек остане способен да се развива и след тридесет и петата година, понеже тялото започва да запада, той развива именно духовните сили, до които не може да достигне, ако не ги накара да разцъфнат чрез духовната наука.
По-рано възрастните са били уважавани, понеже се е знаело, че в тях се проявява нещо, което не може да се прояви през младостта. Казах, че човечеството става все по-младо. Ако се върнем в праиндийската култура, там хората са оставали способни за развитие до шестдесетте си години и нагоре. В персийската култура са могли да се развиват до петдесетте си години, в египетско-халдейската култура – до четиридесетте си години, в гръцко-латинската култура – до тридесет и петата си година. Когато през 15 век приключва гръцко-латинската култура, хората са били способни за развитие до двадесет и осмата си година, а днес – до двадесет и седмата.
към текста >>
С
лед
ователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот.
Нека си представим една фигура, особено характерна за съвремието. Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност.
Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот.
Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето. През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър. Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи.
към текста >>
Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е с
лед
вал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето.
Нека си представим една фигура, особено характерна за съвремието. Това е личност, която не приема нищо от нашите интелектуални гимназии – защото там се учат стари неща, там още се въздейства върху душата, – а приема само това, което идва към хората отвън; един създаващ сам себе си човек, който възприема чувствата, усещанията и емоциите, които преживява, от външната действителност. Следователно човек, който от седмата, осмата, деветата си година подраства с известна социална непоносимост към привилегированите класи, не сваля шапка пред притежаващите титла или власт, не посещава гръко-латинско училище, а се учи от самия живот.
Който би избрал професия подобна на адвокат, не защото е следвал право, а защото е практикувал правото в някаква канцелария и се е проникнал с него, до когото до двадесет и седмата му година достига всичко, което обаче не идва към него по необикновен начин чрез повторение на древни култури, а което може да му донесе настоящето.
През двадесет и седмата си година той би трябвало да бъде избран в парламента. Тогава ще се изправи пред съвременниците си, и, тъй както сам се е развивал досега, ще се представи пред хората, без да вярва в по-нататъшното развитие. Тръгвайки от парламента, човекът може да стане и министър. Според мнението на съвременниците развитието там не е вече нещо добро, иначе, казват хората, човек си противоречи, преди е говорил нещо съвсем друго, а сега си противоречи. Когато човек е избран в парламента, не може повече да казва нещо друго.
към текста >>
Можете само да попитате: Какви хора са тези, които до двадесет и седмата си година – това днес е границата – са се развили така, че са възприели предлаганото им от обкръжението, и с
лед
това са встъпили в обществения живот и повече не са продължили развитието си?
Това е характерна фигура от съвремието. Такива има в един или друг смисъл много.
Можете само да попитате: Какви хора са тези, които до двадесет и седмата си година – това днес е границата – са се развили така, че са възприели предлаганото им от обкръжението, и след това са встъпили в обществения живот и повече не са продължили развитието си?
към текста >>
Прочетете биографията му и когато я разг
лед
ате по този начин окултно, ще откриете същото.
Една личност, която ни е по-позната, е Матиас Ерцбергер.
Прочетете биографията му и когато я разгледате по този начин окултно, ще откриете същото.
Това е забележително за съвременното обучение. Да се погледне окултно в сърцето на човека, е нещо, което трябва да навлезе в историята на развитието на човечеството. Виждате как се разкрива съвременната култура, когато човек я прозре по този начин. Но съвременната култура изисква от нас да можем да проникнем по-дълбоко, отколкото сме свикнали днес. Това обаче ще стане възможно, когато човек осъзнае, че умрелите участват в нея.
към текста >>
Да се пог
лед
не окултно в сърцето на човека, е нещо, което трябва да навлезе в историята на развитието на човечеството.
Една личност, която ни е по-позната, е Матиас Ерцбергер. Прочетете биографията му и когато я разгледате по този начин окултно, ще откриете същото. Това е забележително за съвременното обучение.
Да се погледне окултно в сърцето на човека, е нещо, което трябва да навлезе в историята на развитието на човечеството.
Виждате как се разкрива съвременната култура, когато човек я прозре по този начин. Но съвременната култура изисква от нас да можем да проникнем по-дълбоко, отколкото сме свикнали днес. Това обаче ще стане възможно, когато човек осъзнае, че умрелите участват в нея. Разбира се, онези, които са такива типични представители на нашата епоха, ще го отхвърлят по най-бурен начин.
към текста >>
Ако искате да изс
лед
вате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте.
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте.
Гьоте е много по-характерен в тази насока, отколкото всъщност обикновено се мисли. Гьоте пожелава да погледне назад към своята епоха, към годините от живота си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие. В „Поезия и истина“ той е описал своя младежки живот, който приключва с отиването му във Ваймар.
към текста >>
Гьоте пожелава да пог
лед
не назад към своята епоха, към годините от живота си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие.
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте. Гьоте е много по-характерен в тази насока, отколкото всъщност обикновено се мисли.
Гьоте пожелава да погледне назад към своята епоха, към годините от живота си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие.
В „Поезия и истина“ той е описал своя младежки живот, който приключва с отиването му във Ваймар.
към текста >>
Роден през 1749 година, той отива във Ваймар през 1775 г., с
лед
ователно продължава разглеждането на своя живот така, както иска да го представи до двадесет и шестата си година, и го приключва преди двадесет и седмата, понеже несъзнателно знае, че това е особено значителен момент.
Роден през 1749 година, той отива във Ваймар през 1775 г., следователно продължава разглеждането на своя живот така, както иска да го представи до двадесет и шестата си година, и го приключва преди двадесет и седмата, понеже несъзнателно знае, че това е особено значителен момент.
През тридесет и петата си година човек изживява един момент, който днес най-често проспива. Това е времето, когато избуяващият, разцъфтяващият живот преминава в упадък по отношение на тялото. Но тогава именно духът е подтикнат да се покаже и все повече и повече да се разкрива.
към текста >>
През 1786 година – това е с
лед
тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия.
Тридесет и петата година е важен момент в човешкия живот. Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот. Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот.
През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия.
Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст. Разгледах го с няколко обяснения. Точно по отношение на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят. Не е особено важно това, което хората най-често самодоволно тълкуват, когато в началото Фауст казва:
към текста >>
Разг
лед
ах го с няколко обяснения.
Тя е точно когато човекът истински ражда своята душа във физическия живот. Запитайте се как става това при човек като Гьоте, останал способен да се развива през целия си живот. През 1786 година – това е след тридесет и петата му година, най-важното време от тридесет и пет до четиридесет и две години – Гьоте заминава за Италия. Ако задълбочено вникнете в Гьотевата биография, ще видите какъв прелом означава това в неговия живот. В статия, която сега ще излезе в една малка книжка, посочих, че Гьотевият духовен характер разкрива във „Фауст“ и в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ как се отнася самият Гьоте към своя Фауст.
Разгледах го с няколко обяснения.
Точно по отношение на това човек по-скоро бива объркан от написаното, отколкото нещата да му се изяснят. Не е особено важно това, което хората най-често самодоволно тълкуват, когато в началото Фауст казва:
към текста >>
Но Фауст се отвръща от тях с думите: „Прекрасна г
лед
ка, ала г
лед
ка само!
Друго е мястото във „Фауст“, в което се показва характерното за Гьоте. То е там, където Фауст взима в ръка книгата на Нострадамус и най-напред съглежда знака на макрокосмоса. Този знак изобразява как човекът е поставен в целия макрокосмос. Как духът му се намира във взаимна връзка с духа на света, душата му – с душата на света, – а физиката му – с физиката на света. Това се представя в грандиозната картина на преливащите се един в друг космически тела – планети и слънца, заедно със стоящите зад тях йерархии.
Но Фауст се отвръща от тях с думите: „Прекрасна гледка, ала гледка само!
“ Само картинни образи вижда той, само театър или гледка. Защо? Защото в този момент, в един единствен миг той иска да обхване мировата тайна. Но това е възможно само когато се обхване целият човешки живот, цялото развитие, доколкото физическият свят съществува. Познанието изобщо може да предоставя само образи. Тогава той се обръща към знака на микрокосмоса.
към текста >>
“ Само картинни образи вижда той, само театър или г
лед
ка. Защо?
То е там, където Фауст взима в ръка книгата на Нострадамус и най-напред съглежда знака на макрокосмоса. Този знак изобразява как човекът е поставен в целия макрокосмос. Как духът му се намира във взаимна връзка с духа на света, душата му – с душата на света, – а физиката му – с физиката на света. Това се представя в грандиозната картина на преливащите се един в друг космически тела – планети и слънца, заедно със стоящите зад тях йерархии. Но Фауст се отвръща от тях с думите: „Прекрасна гледка, ала гледка само!
“ Само картинни образи вижда той, само театър или гледка. Защо?
Защото в този момент, в един единствен миг той иска да обхване мировата тайна. Но това е възможно само когато се обхване целият човешки живот, цялото развитие, доколкото физическият свят съществува. Познанието изобщо може да предоставя само образи. Тогава той се обръща към знака на микрокосмоса. Тук пред него застава не духът на макрокосмоса, а само земният дух.
към текста >>
Прос
лед
ете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен!
Тук Фауст припада. С чий дух е сродèн той? Виждате ли, тук във „Фауст“ човек има възможност да опознае един поет, който не теоретизира! Тук нищо не се теоретизира, а имате поет, който представя нещата в жива художествена реалност.
Проследете: „Ти би могъл да си сродèн с духа, в когото вникваш – не и с мен!
“ Някой чука. Влиза Вагнер. Това е отговорът: Ти си сродèн с Вагнер, не с мен! Тук трябва специално да се преосмисли този момент във Фауст. На сцената не бива да се представя така, както обикновено се прави, че Фауст е само човекът, стремящ се към идеали, който иска да се издигне във висините на духа, който непременно има право и тогава, накуцвайки, влиза Вагнер.
към текста >>
С
лед
самопознанието чрез Вагнер, отново друго самопознание.
Земният дух му се е явил, той е достигнал до духовния свят и трябва да продължи, трябва сам да навакса каквото е пропуснал до четиридесетата си година. Фауст е на четиридесет години, когато се появява в началото на поемата. Да, той трябва да навакса и това, което не е изживял – Библията. Пред него се представя един вид ретроспекция на пропусната му младост. Тогава към него пристъпва още едно самопознание – Мефистофел.
След самопознанието чрез Вагнер, отново друго самопознание.
Но се появява нещо своеобразно. През деветдесетте години, по-точно през 1797 г. Шилер настоява пред Гьоте да продължи своя „Фауст“. През 1797 година Гьоте е на четиридесет и осем години. Отново важен житейски момент.
към текста >>
Можете да разг
лед
ате отделни детайли и ще видите, че образът на Мефистофел не е единен.
Вие знаете, че когато човек се опита да опознае противодействащите сили, те са две – Ариман и Луцифер. Гьоте обединява, смесва двете сили. Той не усеща това по-рано и така Мефистофел става противоречив образ.
Можете да разгледате отделни детайли и ще видите, че образът на Мефистофел не е единен.
Гьоте е смесил Луцифер и Ариман. Той го забелязва през 1797 г. и поради това му става трудно да продължи „Фауст“. Духовната наука не е стигнала още толкова далеч, че да може да раздели врага на хората в два образа. Гьоте остава при единния образ.
към текста >>
Психоаналитикът изс
лед
ва този случай от скритите душевни дълбини.
Тя се спасява, като се хвърля във водата. Изваждат я, спасяват я и я отнасят в къщата, от която току-що си е тръгнала – жилището на домакина. Там тя остава през нощта. Другите се разотиват по къщите си. И с това е постигнато нещо, което сега не искам да характеризирам по-нататък.
Психоаналитикът изследва този случай от скритите душевни дълбини.
Може би през седмата, осмата година дамата е преживяла нещо свързано с коне, това отново се надига в душата ѝ, тя загубва за момент съзнание, което отново се връща поради страха от конете. Така се търсят „скритите душевни области“. Но това не е истината. Истината е, че в душата на човека се намира нещо несъзнавано, което може да бъде по-хитро, по-рафинирано от горното съзнание. Тази дама е била много почтена жена, но била влюбена в домакина.
към текста >>
Трябва духовнонаучно да се изс
лед
ва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в човека.
“ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице. Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание. Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това подсъзнание, но го търси с неправилните средства. На човека трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма.
Трябва духовнонаучно да се изследва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в човека.
Съвремието трябва да достигне до необходимостта да бъде опозната истинската действителност. Подсъзнателното днес чука на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с живота, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното. Много хора не желаят това, затова не искат да се докоснат и до духовната наука.
към текста >>
В началото на двадесетте си години прави своя докторат и с
лед
това от докторската дисертация пише книгата „Пол и характер“, която в много отношения е дилетантска и дори тривиална, но въпреки това е забележително явление.
Например при хора, които не са съвсем нормални, чрез разхлабването на връзката между духовно-душевното и физически-телесното днес става така, че подсъзнателното се проявява по-силно в съзнанието, отколкото при онези, при които няма нищо разхлабено. Изобщо не е казано, че разхлабването е желателно, наистина не, но при някои хора нещо е разхлабено по естествен начин, както например при Ото Вайнингер. Той наистина беше талантлив човек.
В началото на двадесетте си години прави своя докторат и след това от докторската дисертация пише книгата „Пол и характер“, която в много отношения е дилетантска и дори тривиална, но въпреки това е забележително явление.
След това заминава за Италия, там си води дневник, в който се намира нещо много особено. Известни духовнонаучни познания там са представени като карикатури. Тази хлабаво свързана с физическото духовно-душевна същност наистина вижда нещо, но го превръща в карикатура! Обикновено така страда и моралното. Но Вайнингер има гениална природа.
към текста >>
С
лед
това заминава за Италия, там си води дневник, в който се намира нещо много особено.
Например при хора, които не са съвсем нормални, чрез разхлабването на връзката между духовно-душевното и физически-телесното днес става така, че подсъзнателното се проявява по-силно в съзнанието, отколкото при онези, при които няма нищо разхлабено. Изобщо не е казано, че разхлабването е желателно, наистина не, но при някои хора нещо е разхлабено по естествен начин, както например при Ото Вайнингер. Той наистина беше талантлив човек. В началото на двадесетте си години прави своя докторат и след това от докторската дисертация пише книгата „Пол и характер“, която в много отношения е дилетантска и дори тривиална, но въпреки това е забележително явление.
След това заминава за Италия, там си води дневник, в който се намира нещо много особено.
Известни духовнонаучни познания там са представени като карикатури. Тази хлабаво свързана с физическото духовно-душевна същност наистина вижда нещо, но го превръща в карикатура! Обикновено така страда и моралното. Но Вайнингер има гениална природа. Двадесет и три годишен, той наема къщата, където е живял Бетовен и се застрелва в нея.
към текста >>
Искам да спомена още нещо: Когато четете неговата пос
лед
на книга, между всичко останало ще откриете едно интересно място.
Тази хлабаво свързана с физическото духовно-душевна същност наистина вижда нещо, но го превръща в карикатура! Обикновено така страда и моралното. Но Вайнингер има гениална природа. Двадесет и три годишен, той наема къщата, където е живял Бетовен и се застрелва в нея. От това виждате, че е имал анормална природа.
Искам да спомена още нещо: Когато четете неговата последна книга, между всичко останало ще откриете едно интересно място.
Там той казва:
към текста >>
Има една дума, за чийто произход хората не знаят нищо при всичките си изс
лед
вания.
Дали някой е католик или протестант, какъвто и да е, когато говори за своя Бог, той може да говори само за наистина достигащото до неговото съзнание. Това могат да бъдат две неща. Или е закрилящият го ангел, когото човекът нарича Бог, който не е по-висш бог от един ангел, и понеже всеки човек има своя ангел, имащ за задача да го закриля, ние се намираме в плурализъм, или човекът има предвид своя собствен аз. Само че човекът се заблуждава поради това, че всеки нарича своя личен ангел със същото име „Бог“. В това отношение трябва да се има предвид нещо, което всъщност е много поучително.
Има една дума, за чийто произход хората не знаят нищо при всичките си изследвания.
Това е думата „Бог“. Това е интересно и дава повод да се замислим! Потърсете в различните речници, в които думите се обясняват лингвистично-филологично. Относно думата „Бог“ цари пълна неяснота. Хората не знаят какво всъщност наричат с тази дума.
към текста >>
А в наше време те се обръщат с нея или към своя ангел или когато говорят за своя бог, те, така да се каже, несъзнателно стават пос
лед
ователи на антропософията – те говорят за своя собствен аз, както се е развил от пос
лед
ната им смърт до сегашното раждане.
Това е думата „Бог“. Това е интересно и дава повод да се замислим! Потърсете в различните речници, в които думите се обясняват лингвистично-филологично. Относно думата „Бог“ цари пълна неяснота. Хората не знаят какво всъщност наричат с тази дума.
А в наше време те се обръщат с нея или към своя ангел или когато говорят за своя бог, те, така да се каже, несъзнателно стават последователи на антропософията – те говорят за своя собствен аз, както се е развил от последната им смърт до сегашното раждане.
Това е конкретното, което назовават с думата бог – има се предвид или ангелът, който ги закриля, но той е само ангел, а те го наричат бог, или дори само индивидуалният аз. Дали това се преинтерпретира или не, не е важно, то е егоистичното вероизповедание, което днес живее в много души, но човек не иска да си го признае. Само духовната наука ще обърне вниманието на хората върху това. Тогава духовната наука ще бъде намразена и все повече ще бъде оспорвана, понеже хората предпочитат удобството да наричат собствен бог това, което се намира най-близо, което в йерархическия ред стои най-близо над тях. Когато днес се говори за Бог по различни начини, с това не се има предвид нищо друго освен собственият аз или ангелът.
към текста >>
Един такъв възг
лед
може да се надскочи само когато се навлезе в конкретните духовнонаучни отношения.
Един такъв възглед може да се надскочи само когато се навлезе в конкретните духовнонаучни отношения.
Това е нещо, за което хората на бъдещето ще трябва все повече да са наясно. А истината трябва да живее между хората. Това ще бъде изискване, което е нужно да се внесе в бъдещето, тъй като истината не е особено разпространена в настоящето, изобщо не е особено разпространена. Междувременно именно в научните среди се срещат много необичайни понятия за това, що е истина. Вие знаете от моята книга „Върху загадките на душата“ – ако позволите накратко да спомена – по какъв своеобразен начин борави с истината забележителният Макс Десоар.
към текста >>
Наистина е разтърсващо това, което може да се прочете в пос
лед
ния брой на Кантианското списание!
Това е нещо, за което хората на бъдещето ще трябва все повече да са наясно. А истината трябва да живее между хората. Това ще бъде изискване, което е нужно да се внесе в бъдещето, тъй като истината не е особено разпространена в настоящето, изобщо не е особено разпространена. Междувременно именно в научните среди се срещат много необичайни понятия за това, що е истина. Вие знаете от моята книга „Върху загадките на душата“ – ако позволите накратко да спомена – по какъв своеобразен начин борави с истината забележителният Макс Десоар.
Наистина е разтърсващо това, което може да се прочете в последния брой на Кантианското списание!
Искам да спомена това, понеже антропософията там не се споменава. Тази статия няма отношение към нея. Но пък в това „научно“ списание се намира една статия, която не само в антропософската област, но и иначе представлява най-дилетантска баналност за този, който разбира нещата. Но тя се възприема на сериозно.
към текста >>
„Философия на свободата“ излезе през 1894 година, десет години с
лед
първата ми книга.
От книгата ми знаете как даскалски – той и не може другояче – Десоар се опитва да докаже, че не е чел моите книги, обаче изопачава всичко възможно. Искам да спомена още веднъж само едно от най-глупавите изопачения. В първото издание на неговата книга „За обратната страна на душата“ Десоар пише, че „Философия на свободата“ е първата ми книга.
„Философия на свободата“ излезе през 1894 година, десет години след първата ми книга.
Но той се отнася така повърхностно и към всичко останало. И така „Философия на свободата“ била първата ми книга. Между други по-важни неща му го казах, за да покажа стила му. Излиза второ издание. В предговора той описва всевъзможни неща, от които всяко божие чедо да види, че е университетски професор.
към текста >>
Веднага с
лед
това ще видите какво искам да постигна с едно такова разглеждане.
Искам да ви покажа нещо.
Веднага след това ще видите какво искам да постигна с едно такова разглеждане.
Знаем, че четвъртата следатлантска епоха завършва с 15-то столетие. Това е гръцко-латинската епоха. Нейните последни влияния се простират до 15-то столетие. През 1413 година започва петата следатлантска епоха, през която става могъщ прелом. Когато това се вземе под внимание, човек може да се запита: Защо е пропаднала Римската империя, в която се е намирало всичко, което представлява гръцколатинската култура?
към текста >>
Знаем, че четвъртата с
лед
атлантска епоха завършва с 15-то столетие.
Искам да ви покажа нещо. Веднага след това ще видите какво искам да постигна с едно такова разглеждане.
Знаем, че четвъртата следатлантска епоха завършва с 15-то столетие.
Това е гръцко-латинската епоха. Нейните последни влияния се простират до 15-то столетие. През 1413 година започва петата следатлантска епоха, през която става могъщ прелом. Когато това се вземе под внимание, човек може да се запита: Защо е пропаднала Римската империя, в която се е намирало всичко, което представлява гръцколатинската култура? Има различни причини, но една от най-важните е следната.
към текста >>
Нейните пос
лед
ни влияния се простират до 15-то столетие.
Искам да ви покажа нещо. Веднага след това ще видите какво искам да постигна с едно такова разглеждане. Знаем, че четвъртата следатлантска епоха завършва с 15-то столетие. Това е гръцко-латинската епоха.
Нейните последни влияния се простират до 15-то столетие.
През 1413 година започва петата следатлантска епоха, през която става могъщ прелом. Когато това се вземе под внимание, човек може да се запита: Защо е пропаднала Римската империя, в която се е намирало всичко, което представлява гръцколатинската култура? Има различни причини, но една от най-важните е следната. Римляните са водили много войни. Войните постепенно извънредно разширяват тяхната територия.
към текста >>
През 1413 година започва петата с
лед
атлантска епоха, през която става могъщ прелом.
Искам да ви покажа нещо. Веднага след това ще видите какво искам да постигна с едно такова разглеждане. Знаем, че четвъртата следатлантска епоха завършва с 15-то столетие. Това е гръцко-латинската епоха. Нейните последни влияния се простират до 15-то столетие.
През 1413 година започва петата следатлантска епоха, през която става могъщ прелом.
Когато това се вземе под внимание, човек може да се запита: Защо е пропаднала Римската империя, в която се е намирало всичко, което представлява гръцколатинската култура? Има различни причини, но една от най-важните е следната. Римляните са водили много войни. Войните постепенно извънредно разширяват тяхната територия. Появяват се много гранични народи.
към текста >>
Има различни причини, но една от най-важните е с
лед
ната.
Знаем, че четвъртата следатлантска епоха завършва с 15-то столетие. Това е гръцко-латинската епоха. Нейните последни влияния се простират до 15-то столетие. През 1413 година започва петата следатлантска епоха, през която става могъщ прелом. Когато това се вземе под внимание, човек може да се запита: Защо е пропаднала Римската империя, в която се е намирало всичко, което представлява гръцколатинската култура?
Има различни причини, но една от най-важните е следната.
Римляните са водили много войни. Войните постепенно извънредно разширяват тяхната територия. Появяват се много гранични народи. Това е определяща последица. Който изследва тогавашното време, първите християнски столетия, ще открие, че чрез своеобразния контакт на Римската империя, включваща администрацията и вътрешната социална структура, с граничните народи също и в посока към Ориента, става непрекъснато изтичане на металните монети от Рим към Ориента.
към текста >>
Това е определяща пос
лед
ица.
Когато това се вземе под внимание, човек може да се запита: Защо е пропаднала Римската империя, в която се е намирало всичко, което представлява гръцколатинската култура? Има различни причини, но една от най-важните е следната. Римляните са водили много войни. Войните постепенно извънредно разширяват тяхната територия. Появяват се много гранични народи.
Това е определяща последица.
Който изследва тогавашното време, първите християнски столетия, ще открие, че чрез своеобразния контакт на Римската империя, включваща администрацията и вътрешната социална структура, с граничните народи също и в посока към Ориента, става непрекъснато изтичане на металните монети от Рим към Ориента. И това, че металните парични средства изтичат към Ориента, е едно от най-важните събития през 2-то, 3-то, 4-то столетие след Христос, водещо до постепенния упадък на Рим.
към текста >>
Който изс
лед
ва тогавашното време, първите християнски столетия, ще открие, че чрез своеобразния контакт на Римската империя, включваща администрацията и вътрешната социална структура, с граничните народи също и в посока към Ориента, става непрекъснато изтичане на металните монети от Рим към Ориента.
Има различни причини, но една от най-важните е следната. Римляните са водили много войни. Войните постепенно извънредно разширяват тяхната територия. Появяват се много гранични народи. Това е определяща последица.
Който изследва тогавашното време, първите християнски столетия, ще открие, че чрез своеобразния контакт на Римската империя, включваща администрацията и вътрешната социална структура, с граничните народи също и в посока към Ориента, става непрекъснато изтичане на металните монети от Рим към Ориента.
И това, че металните парични средства изтичат към Ориента, е едно от най-важните събития през 2-то, 3-то, 4-то столетие след Христос, водещо до постепенния упадък на Рим.
към текста >>
И това, че металните парични средства изтичат към Ориента, е едно от най-важните събития през 2-то, 3-то, 4-то столетие с
лед
Христос, водещо до постепенния упадък на Рим.
Римляните са водили много войни. Войните постепенно извънредно разширяват тяхната територия. Появяват се много гранични народи. Това е определяща последица. Който изследва тогавашното време, първите християнски столетия, ще открие, че чрез своеобразния контакт на Римската империя, включваща администрацията и вътрешната социална структура, с граничните народи също и в посока към Ориента, става непрекъснато изтичане на металните монети от Рим към Ориента.
И това, че металните парични средства изтичат към Ориента, е едно от най-важните събития през 2-то, 3-то, 4-то столетие след Христос, водещо до постепенния упадък на Рим.
към текста >>
При това обедняване на метални парични средства би с
лед
вало да произлезе нещо от страна на римляните.
И макар че Римската империя има сложна военна администрация, тя става все по-бедна на злато и пари. Това е външният израз, външната картина на вътрешните процеси. Споменавам тази външна картина – обедняването на злато и пари на Римската империя, – понеже тя е външен израз и на душевното настроение. Какво произлиза от това душевно настроение? Разбира се, това душевно настроение има определено значение в целия смисъл на световно-историческото явление.
При това обедняване на метални парични средства би следвало да произлезе нещо от страна на римляните.
И какво се получава? От това произлиза индивидуализмът, характерен за нашата епоха. Многократно се говори за изкуството да се прави злато. Откъде се появява това изкуство? Понеже Европа е обедняла на злато, се поражда външният физически копнеж за правене на злато, който трае до откриването на Америка и златото бива донесено оттам.
към текста >>
Когато наистина се изс
лед
ва падането на Римската империя, липсата на злато поради разпростирането на социалната структура върху граничните народи навън в Ориента, се вижда как това, с което се срещаме по този начин, действа чак до алхимията и оттам чак до развитието на човешките души.
От това произлиза индивидуализмът, характерен за нашата епоха. Многократно се говори за изкуството да се прави злато. Откъде се появява това изкуство? Понеже Европа е обедняла на злато, се поражда външният физически копнеж за правене на злато, който трае до откриването на Америка и златото бива донесено оттам. Тези важни взаимовръзки трябва да се обхванат.
Когато наистина се изследва падането на Римската империя, липсата на злато поради разпростирането на социалната структура върху граничните народи навън в Ориента, се вижда как това, с което се срещаме по този начин, действа чак до алхимията и оттам чак до развитието на човешките души.
към текста >>
Да предположим, че днес някой разсъждава какви различни мирог
лед
и съществуват и чисто външно ги класифицира – католицизъм, протестантство, социализъм, натурализъм и т.н.
Искам да дам един пример, който може би също е характерен.
Да предположим, че днес някой разсъждава какви различни мирогледи съществуват и чисто външно ги класифицира – католицизъм, протестантство, социализъм, натурализъм и т.н.
Вземете цикъла лекции, който изнесох в Берлин, където подредих мирогледите в по-голяма степен според вътрешните категории, според числото дванадесет и според числото седем. Тогава наистина ще получите седем мирогледа: гностицизъм, логика, волунтаризъм, емпиризъм, мистика, трансцендентализъм и окултизъм. Естествено, който само сборува мирогледите, няма да ги нарече с тези имена. И въпреки всичко вътре навсякъде прониква музиката на сферите. Представете си днес един човек, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирогледите така, както може да ги разбере.
към текста >>
Вземете цикъла лекции, който изнесох в Берлин, където подредих мирог
лед
ите в по-голяма степен според вътрешните категории, според числото дванадесет и според числото седем.
Искам да дам един пример, който може би също е характерен. Да предположим, че днес някой разсъждава какви различни мирогледи съществуват и чисто външно ги класифицира – католицизъм, протестантство, социализъм, натурализъм и т.н.
Вземете цикъла лекции, който изнесох в Берлин, където подредих мирогледите в по-голяма степен според вътрешните категории, според числото дванадесет и според числото седем.
Тогава наистина ще получите седем мирогледа: гностицизъм, логика, волунтаризъм, емпиризъм, мистика, трансцендентализъм и окултизъм. Естествено, който само сборува мирогледите, няма да ги нарече с тези имена. И въпреки всичко вътре навсякъде прониква музиката на сферите. Представете си днес един човек, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирогледите така, както може да ги разбере.
към текста >>
Тогава наистина ще получите седем мирог
лед
а: гностицизъм, логика, волунтаризъм, емпиризъм, мистика, трансцендентализъм и окултизъм.
Искам да дам един пример, който може би също е характерен. Да предположим, че днес някой разсъждава какви различни мирогледи съществуват и чисто външно ги класифицира – католицизъм, протестантство, социализъм, натурализъм и т.н. Вземете цикъла лекции, който изнесох в Берлин, където подредих мирогледите в по-голяма степен според вътрешните категории, според числото дванадесет и според числото седем.
Тогава наистина ще получите седем мирогледа: гностицизъм, логика, волунтаризъм, емпиризъм, мистика, трансцендентализъм и окултизъм.
Естествено, който само сборува мирогледите, няма да ги нарече с тези имена. И въпреки всичко вътре навсякъде прониква музиката на сферите. Представете си днес един човек, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирогледите така, както може да ги разбере.
към текста >>
Естествено, който само сборува мирог
лед
ите, няма да ги нарече с тези имена.
Искам да дам един пример, който може би също е характерен. Да предположим, че днес някой разсъждава какви различни мирогледи съществуват и чисто външно ги класифицира – католицизъм, протестантство, социализъм, натурализъм и т.н. Вземете цикъла лекции, който изнесох в Берлин, където подредих мирогледите в по-голяма степен според вътрешните категории, според числото дванадесет и според числото седем. Тогава наистина ще получите седем мирогледа: гностицизъм, логика, волунтаризъм, емпиризъм, мистика, трансцендентализъм и окултизъм.
Естествено, който само сборува мирогледите, няма да ги нарече с тези имена.
И въпреки всичко вътре навсякъде прониква музиката на сферите. Представете си днес един човек, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирогледите така, както може да ги разбере.
към текста >>
Представете си днес един човек, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирог
лед
ите така, както може да ги разбере.
Да предположим, че днес някой разсъждава какви различни мирогледи съществуват и чисто външно ги класифицира – католицизъм, протестантство, социализъм, натурализъм и т.н. Вземете цикъла лекции, който изнесох в Берлин, където подредих мирогледите в по-голяма степен според вътрешните категории, според числото дванадесет и според числото седем. Тогава наистина ще получите седем мирогледа: гностицизъм, логика, волунтаризъм, емпиризъм, мистика, трансцендентализъм и окултизъм. Естествено, който само сборува мирогледите, няма да ги нарече с тези имена. И въпреки всичко вътре навсякъде прониква музиката на сферите.
Представете си днес един човек, който не е нищо друго освен материалистичен наблюдател, който разчита мирогледите така, както може да ги разбере.
към текста >>
Колко мирог
лед
а ще открие той?
Колко мирогледа ще открие той?
Той би трябвало да открие седем. Може да ги нарече с други имена според това, което представляват външно, но те трябва да се представят като седем отделни части. Прочетете последния брой на „Пруски годишници“. В първата статия ще намерите такова наблюдение, съгласно което един човек иска да регистрира днешните мирогледи. Той ги изброява.
към текста >>
Прочетете пос
лед
ния брой на „Пруски годишници“.
Колко мирогледа ще открие той? Той би трябвало да открие седем. Може да ги нарече с други имена според това, което представляват външно, но те трябва да се представят като седем отделни части.
Прочетете последния брой на „Пруски годишници“.
В първата статия ще намерите такова наблюдение, съгласно което един човек иска да регистрира днешните мирогледи. Той ги изброява. Колко се получават? Седем – католицизъм, протестантство, рационализъм, хуманизъм, идеализъм, социализъм и личен индивидуализъм. Те наистина са седем.
към текста >>
В първата статия ще намерите такова наблюдение, съгласно което един човек иска да регистрира днешните мирог
лед
и.
Колко мирогледа ще открие той? Той би трябвало да открие седем. Може да ги нарече с други имена според това, което представляват външно, но те трябва да се представят като седем отделни части. Прочетете последния брой на „Пруски годишници“.
В първата статия ще намерите такова наблюдение, съгласно което един човек иска да регистрира днешните мирогледи.
Той ги изброява. Колко се получават? Седем – католицизъм, протестантство, рационализъм, хуманизъм, идеализъм, социализъм и личен индивидуализъм. Те наистина са седем. Само категориите са разместени, но не може някой да получи нещо друго освен седем.
към текста >>
В древните времена, в третата с
лед
атлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния.
Какво всъщност става в настоящето?
В древните времена, в третата следатлантска културна епоха, от Изток на Запад, по цялото земно кълбо се появява един проникващ импулс, такъв импулс, който всъщност не идва както днешните импулси само от материалния живот, а от духовния.
Тогава духовни импулси навлизат и в социалния живот. От Изток на Запад се разпространява определен импулс. Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии. Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии.
към текста >>
Това става в третата с
лед
атлантска – египетско-халдейската епоха.
От Изток на Запад се разпространява определен импулс. Той може да се характеризира така, че да се каже: Някои хора имат стремежа да предадат на останалите хора това, което са получили от духовния свят като просветление, което са получили повече или по-малко чрез възрастта или чрез инициация от добри или лоши мистерии. Те искат да натрапят това, което имат, на другите хора. Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии. Според това се настройва и тогавашният социален живот.
Това става в третата следатлантска – египетско-халдейската епоха.
Исторически то е отбелязано оскъдно. Това обаче, което се случва тогава, се повтаря сега. Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха. Някога атавистично-духовните сили са били тези, които изграждат една социална структура, като в хората трябва да се внесат силни духовни импулси; трябвало е те да бъдат внесени в човечеството. Представете си точно противоположното: Някои хора, изхождайки от себе си, искат да завладеят материалното на Земята, да го вземат от другите хора.
към текста >>
Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата с
лед
атлантска епоха.
Това тогава е импулс от Ориента, който се разпростира на Запад – да се разпространят духовни сили в смисъла на напредъка на човечеството, като Земята се изпълни с някои духовни максими, със сили, идващи от прецъфтяващите, вече упадащи мистерии. Според това се настройва и тогавашният социален живот. Това става в третата следатлантска – египетско-халдейската епоха. Исторически то е отбелязано оскъдно. Това обаче, което се случва тогава, се повтаря сега.
Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха.
Някога атавистично-духовните сили са били тези, които изграждат една социална структура, като в хората трябва да се внесат силни духовни импулси; трябвало е те да бъдат внесени в човечеството. Представете си точно противоположното: Някои хора, изхождайки от себе си, искат да завладеят материалното на Земята, да го вземат от другите хора. Тогава желанието е да се даде духовното и това става причина да избухнат катастрофите след определен брой години след Мистерията на Голгота. Така Римската империя се разрушава. Тогава избухват духовните катастрофи, което кулминира в това, че определени народи от Изток пожелават да наводнят страните на Земята с отделни максими.
към текста >>
Тогава желанието е да се даде духовното и това става причина да избухнат катастрофите с
лед
определен брой години с
лед
Мистерията на Голгота.
Исторически то е отбелязано оскъдно. Това обаче, което се случва тогава, се повтаря сега. Помислете за разпространяващия се по онова време стремеж от Изток към Запад, пренесен в чисто материалното през петата следатлантска епоха. Някога атавистично-духовните сили са били тези, които изграждат една социална структура, като в хората трябва да се внесат силни духовни импулси; трябвало е те да бъдат внесени в човечеството. Представете си точно противоположното: Някои хора, изхождайки от себе си, искат да завладеят материалното на Земята, да го вземат от другите хора.
Тогава желанието е да се даде духовното и това става причина да избухнат катастрофите след определен брой години след Мистерията на Голгота.
Така Римската империя се разрушава. Тогава избухват духовните катастрофи, което кулминира в това, че определени народи от Изток пожелават да наводнят страните на Земята с отделни максими. Същото се проявява и сега, когато англо-американският народ иска да вземе Земята от хората. Това стои зад цялото. И се извършва съвсем точно същото, то се проявява като огледален образ.
към текста >>
И се извършва съвсем точно същото, то се проявява като ог
лед
ален образ.
Тогава желанието е да се даде духовното и това става причина да избухнат катастрофите след определен брой години след Мистерията на Голгота. Така Римската империя се разрушава. Тогава избухват духовните катастрофи, което кулминира в това, че определени народи от Изток пожелават да наводнят страните на Земята с отделни максими. Същото се проявява и сега, когато англо-американският народ иска да вземе Земята от хората. Това стои зад цялото.
И се извършва съвсем точно същото, то се проявява като огледален образ.
към текста >>
Не може да се разбере какво става в настоящето по друг начин, освен когато се разг
лед
а истинският ход на развитието на човечеството, когато на мястото на това, което се учи като история, дойде истинската история.
Не може да се разбере какво става в настоящето по друг начин, освен когато се разгледа истинският ход на развитието на човечеството, когато на мястото на това, което се учи като история, дойде истинската история.
Защото в бъдеще е необходимо хората да бъдат с пълно съзнание относно това, което действително става. Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа. Сега има две неща, които оказват въздействие. От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло. Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада.
към текста >>
От Запад към Изток – ог
лед
алният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло.
Не може да се разбере какво става в настоящето по друг начин, освен когато се разгледа истинският ход на развитието на човечеството, когато на мястото на това, което се учи като история, дойде истинската история. Защото в бъдеще е необходимо хората да бъдат с пълно съзнание относно това, което действително става. Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа. Сега има две неща, които оказват въздействие.
От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло.
Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада. Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари. Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие. Необходимо е обаче да се започне да се говори свободно за тях. Хората би трябвало да бъдат информирани в какво всъщност живеят.
към текста >>
Там още съществуват остатъците от древните духовни мирог
лед
и на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада.
Не може да се разбере какво става в настоящето по друг начин, освен когато се разгледа истинският ход на развитието на човечеството, когато на мястото на това, което се учи като история, дойде истинската история. Защото в бъдеще е необходимо хората да бъдат с пълно съзнание относно това, което действително става. Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа. Сега има две неща, които оказват въздействие. От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло.
Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада.
Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари. Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие. Необходимо е обаче да се започне да се говори свободно за тях. Хората би трябвало да бъдат информирани в какво всъщност живеят. Това е от изключителна важност.
към текста >>
Изс
лед
вайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари.
Защото в бъдеще е необходимо хората да бъдат с пълно съзнание относно това, което действително става. Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа. Сега има две неща, които оказват въздействие. От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло. Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада.
Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари.
Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие. Необходимо е обаче да се започне да се говори свободно за тях. Хората би трябвало да бъдат информирани в какво всъщност живеят. Това е от изключителна важност. Но това, което трябва да престане, е хората буквално да проспиват ставащото.
към текста >>
Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разг
лед
ат в целостта на човешкото развитие.
Днешният стопански живот от дълго време вече е хаос, оттам се породи тази катастрофа. Сега има две неща, които оказват въздействие. От Запад към Изток – огледалният образ, от Изток към Запад – това, което е остаряло. Там още съществуват остатъците от древните духовни мирогледи на целия азиатски Ориент, това, което той направи, за да разпространи духовното, за да внесе духовното в Запада. Изследвайте настоящата катастрофа и ще видите идващата насам от Изток война на душите, тук душите се борят за налагането на източните славянски понятия; от Запад насам – чисто материална война за пазари.
Тези неща могат да бъдат разбрани само когато се разгледат в целостта на човешкото развитие.
Необходимо е обаче да се започне да се говори свободно за тях. Хората би трябвало да бъдат информирани в какво всъщност живеят. Това е от изключителна важност. Но това, което трябва да престане, е хората буквално да проспиват ставащото. Могат да се случват най-важните неща – хората не могат вече да ги разбират.
към текста >>
Не би трябвало да си кажете: Щайнер похвали Хертвиг, сега ще изс
лед
ваме в този смисъл също и най-новата му книга, защото тогава ще останете разочаровани.
Оскар Хертвиг е посочил в нея различни негативни страни на дарвинизма. Тази книга много я похвалих. Но в нашето духовнонаучно движение трябва да отвикнете да се опирате на авторитета. Защото преди известно време се появи друга книга от същия този Оскар Хертвиг: „За отпора на етическия, социалния и политическия дарвинизъм“.
Не би трябвало да си кажете: Щайнер похвали Хертвиг, сега ще изследваме в този смисъл също и най-новата му книга, защото тогава ще останете разочаровани.
Разочаровани, понеже трябва да кажа, че докато едната книга е превъзходна, тази нова книга е най-дилетантското и безсмисленото, което изобщо може да бъде казано по въпроса. Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа. При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот.
към текста >>
При пос
лед
ователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възг
лед
, собствено мнение.
Но в нашето духовнонаучно движение трябва да отвикнете да се опирате на авторитета. Защото преди известно време се появи друга книга от същия този Оскар Хертвиг: „За отпора на етическия, социалния и политическия дарвинизъм“. Не би трябвало да си кажете: Щайнер похвали Хертвиг, сега ще изследваме в този смисъл също и най-новата му книга, защото тогава ще останете разочаровани. Разочаровани, понеже трябва да кажа, че докато едната книга е превъзходна, тази нова книга е най-дилетантското и безсмисленото, което изобщо може да бъде казано по въпроса. Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа.
При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение.
Но откъде произлиза всъщност това? То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот. Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя. Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп. Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот.
към текста >>
То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изс
лед
ване не бива да се пренасят в социалния живот.
Не би трябвало да си кажете: Щайнер похвали Хертвиг, сега ще изследваме в този смисъл също и най-новата му книга, защото тогава ще останете разочаровани. Разочаровани, понеже трябва да кажа, че докато едната книга е превъзходна, тази нова книга е най-дилетантското и безсмисленото, което изобщо може да бъде казано по въпроса. Ако просто кажете: Щайнер я похвали, сега можем да приемем казаното отново като евангелие, никога няма да сте сигурни, че няма да бъда принуден да дам противоположни определения на това, което израства на същата почва и основа. При последователите на антропософията не трябва да разцъфтява вярата в авторитета, а да се създаде собствен възглед, собствено мнение. Но откъде произлиза всъщност това?
То идва оттам, че Хертвиг е отличен природоизпитател, но понятията от природното изследване не бива да се пренасят в социалния живот.
Направи ли се това, тогава навсякъде се разглежда само мъртвото, отмиращото в историята, както например при Гибон, който написа превъзходната история на упадъка на Римската империя. Това е една тайна на историческия развой – и аз вече съм я описвал, – че когато човек иска да разглежда историческия развой с понятията, валидни за естествените науки, никога не открива това, което расте и избуява, а намира само превръщащото се в труп. Ако човек иска да употреби понятията, както ги употребява естествената наука, тогава се разглеждат само явленията на упадъка в историческия живот. Междувременно хората усетиха това. Оттам Трайчке казва, че движещите сили в историята са страстите и глупостите на хората.
към текста >>
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения живот, с
лед
ователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици.
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения живот, следователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици.
Такива хора ще измъдрят закони, които да доведат до упадъчни явления, понеже с това, което днес се смята за научно, могат да се разкрият само упадъчните явления в историята. Тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората. Това е много по-необходимо, отколкото повечето хора смятат, и ако те честно и правдиво се стремят, трябва да разберат кое ще изведе човечеството от настоящото катастрофално време. Не бива повече да се проспиват найважните събития, които се случват несъзнателно в човешкия живот, за които хората няма да са дораснали със съзнанието си, ако не желаят да ги осветят с духовната наука. Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се погледне в истинското изграждане на живота.
към текста >>
Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се пог
лед
не в истинското изграждане на живота.
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения живот, следователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици. Такива хора ще измъдрят закони, които да доведат до упадъчни явления, понеже с това, което днес се смята за научно, могат да се разкрият само упадъчните явления в историята. Тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората. Това е много по-необходимо, отколкото повечето хора смятат, и ако те честно и правдиво се стремят, трябва да разберат кое ще изведе човечеството от настоящото катастрофално време. Не бива повече да се проспиват найважните събития, които се случват несъзнателно в човешкия живот, за които хората няма да са дораснали със съзнанието си, ако не желаят да ги осветят с духовната наука.
Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се погледне в истинското изграждане на живота.
към текста >>
Когато поглеждаме към бъдещето, поглеждаме предимно към ариманическото, когато пог
лед
нем към миналото, това, което е още в зародиш, поглеждаме предимно към луциферическото.
Защото не става въпрос нещата да се избягват, а ариманическото и луциферическото да се приведат в равновесие. На младостта е присъщо повече луциферическото, на по-късната възраст – ариманическото. На жената е присъщо повече луциферическото, на мъжа – ариманическото.
Когато поглеждаме към бъдещето, поглеждаме предимно към ариманическото, когато погледнем към миналото, това, което е още в зародиш, поглеждаме предимно към луциферическото.
Погледнем ли към британската държава, гледаме към една ариманическа област, a при източните държавни устройства гледаме към една луциферическа област.
към текста >>
Пог
лед
нем ли към британската държава, г
лед
аме към една ариманическа област, a при източните държавни устройства г
лед
аме към една луциферическа област.
Защото не става въпрос нещата да се избягват, а ариманическото и луциферическото да се приведат в равновесие. На младостта е присъщо повече луциферическото, на по-късната възраст – ариманическото. На жената е присъщо повече луциферическото, на мъжа – ариманическото. Когато поглеждаме към бъдещето, поглеждаме предимно към ариманическото, когато погледнем към миналото, това, което е още в зародиш, поглеждаме предимно към луциферическото.
Погледнем ли към британската държава, гледаме към една ариманическа област, a при източните държавни устройства гледаме към една луциферическа област.
към текста >>
Освен това титли, ордени и всичко, което с
лед
ва от тях!
Вземете само едно: В цялата социална структура на живота на човечеството досега луциферическата същност понякога е играла изключително фатална роля, понеже хората не разбират как да я насочат в правилното течение, тъй като са оставили везната да натежи прекалено в посока към Луцифер. Поради това луциферическият импулс е изиграл голяма роля в начина, по който е изградена социалната структура. Още в училище малките деца ги карат да бъдат първи, втори или трети. Представяте ли си какво луциферическо честолюбие се развива, когато хората искат да са първи!
Освен това титли, ордени и всичко, което следва от тях!
към текста >>
Но не това имам предвид сега, а че започва да се налага цялостна ариманическа система с много опасни пос
лед
ици.
Но те не са внимателни за нещо, което идва, накланяйки везната в другата посока. Ариманическата същност заема мястото на луциферическата. Лозунгът е произнесен: „Зелена улица за прилежните! “ Вече казах: Каква полза, когато се каже „Зелена улица за прилежните“ и въпреки това за най-прилежен се смята собственият племенник! Важното е да се разглежда конкретното, действителното, нали така?
Но не това имам предвид сега, а че започва да се налага цялостна ариманическа система с много опасни последици.
Тази ариманическа система в известен смисъл е в зависимост от лозунги, които в областта на педагогиката се наричат изпит на талантливите. Ще видите, че навсякъде се хвали този тест за талантливи. Хората са дяволски обсебени, когато говорят за това.
към текста >>
На децата се дават понятията: убиец, ог
лед
ало, спасение.
От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект, концентрация, памет и т.н. Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин.
На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение.
Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав. Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало.
към текста >>
Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в ог
лед
алото, както другите хора“ – той е просто глупав.
От известен брой, да речем, от сто надарени момчета и момичета, които имат много добри оценки, се избират най-добрите, най-добрите според интелект, концентрация, памет и т.н. Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин. На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях.
Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав.
Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало. В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът!
към текста >>
Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в ог
лед
ало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален.
Тук се прави тест според най-новите психологически методи. Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин. На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав.
Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален.
„Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало. В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините.
към текста >>
„Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай ог
лед
алото, вижда лицето си в ог
лед
алото, уплашва се и се отказва от убийството.
Според експерименталната психология например интелигентността се тества по много своеобразен начин. На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав. Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален.
„Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството.
Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало. В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините. Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин.
към текста >>
Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би с
лед
вало да бъде угасен от убиеца, се намира ог
лед
ало.
На децата се дават понятията: убиец, огледало, спасение. Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав. Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството.
Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало.
В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините. Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин. Хората трябва само да поразмишляват малко за това, което са приели самите те преди известно време.
към текста >>
В тъмнината убиецът се блъсва в ог
лед
алото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно!
Със своята интелигентност те трябва да открият връзките между тях. Онзи, който открива връзката като просто казва: „Убиецът се оглежда в огледалото, както другите хора“ – той е просто глупав. Но онзи, който открива „найблизкото до ума“: „Човекът се оглежда в огледало, вижда убиеца, който се промъква отзад и успява да се спаси.“ – е нормален. „Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало.
В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно!
Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините. Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин. Хората трябва само да поразмишляват малко за това, което са приели самите те преди известно време. Мога да докажа колко безсмислено говорят тези, които измислят такива тестове.
към текста >>
Ужасни неща ще пос
лед
ват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин.
„Талантлив“ ще е този, който каже, че убиецът се промъква покрай огледалото, вижда лицето си в огледалото, уплашва се и се отказва от убийството. Особено умен пък онзи, който би казал: „В близост до този, чийто живот би следвало да бъде угасен от убиеца, се намира огледало. В тъмнината убиецът се блъсва в огледалото, уплашва се от шума и се отказва от убийството.“ Това е още по-умно! Така се тества талантът! Това било нещо особено грандиозно, докато всъщност не е нищо друго освен пренасяне върху човека на чисто ариманически метод, който важи за машините.
Ужасни неща ще последват от механизирането на човешкия живот, ако талантът се открива по този начин.
Хората трябва само да поразмишляват малко за това, което са приели самите те преди известно време. Мога да докажа колко безсмислено говорят тези, които измислят такива тестове. Да вземем за пример цяла поредица от личности, които описаните хора, деца на духа, който води до такъв тест за талантливост, сами признават за значителни, много значителни личности. Да посочим за пример физика Хелмхолц и други. Ако всички те някога бяха тествани по този метод, много от тях щяха да бъдат оценени като неталантливи, даже и Хелмхолц.
към текста >>
Вземете с
лед
ното: Можете да си представите времето от 1930 до 1940 година.
Вземете следното: Можете да си представите времето от 1930 до 1940 година.
Да си представим хора, които са в четиридесетте си години, началото на петдесетте. Представете си, че тези идеи съществуват от 1913 година. От тези, които са живели през 1913 година, известен брой ще са още живи и през 1930 и ще заемат отговорни постове, като от тях ще зависи социалната структура и изобщо външният физически живот в различни области на Земята. Можете приблизително да си обрисувате как ще изглежда времето от 1930 до 1940 година, ако осемнадесет-двадесетгодишните, сегашните младежи, станат четиридесетгодишни.
към текста >>
„Изг
лед
и от църковната камбанария!
„Изгледи от църковната камбанария!
“ Хората разгръщат интересите си в най-тесен кръг. Духовната наука трябва да изведе хората в ширините на всемира, трябва да разгърне пред тях обширните области на явленията, понеже настоящето може да бъде разбрано единствено благодарение на това. Духовната наука трябва да изведе хората извън филистерството. Тя трябва да се бори срещу ограничеността и филистерството.
към текста >>
3.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Антропософското обхващане на духа не бива да се свежда единствено до някакъв теоретичен светог
лед
, по-скоро то трябва да съдържа жизнена сила, жизнена субстанция.
Антропософското обхващане на духа не бива да се свежда единствено до някакъв теоретичен светоглед, по-скоро то трябва да съдържа жизнена сила, жизнена субстанция.
И само ако сме в състояние да утвърдим в себе си нашия антропософски светоглед до такава степен, че да заживее своя пълнокръвен живот, само тогава той ще изпълни своята основна мисия. Защото благодарение на обстоятелството, че свързваме душите си с антропософския светоглед, ние се превръщаме в един вид закрилници на точно определени и важни еволюционни процеси, засягащи цялото човечество.
към текста >>
И само ако сме в състояние да утвърдим в себе си нашия антропософски светог
лед
до такава степен, че да заживее своя пълнокръвен живот, само тогава той ще изпълни своята основна мисия.
Антропософското обхващане на духа не бива да се свежда единствено до някакъв теоретичен светоглед, по-скоро то трябва да съдържа жизнена сила, жизнена субстанция.
И само ако сме в състояние да утвърдим в себе си нашия антропософски светоглед до такава степен, че да заживее своя пълнокръвен живот, само тогава той ще изпълни своята основна мисия.
Защото благодарение на обстоятелството, че свързваме душите си с антропософския светоглед, ние се превръщаме в един вид закрилници на точно определени и важни еволюционни процеси, засягащи цялото човечество.
към текста >>
Защото благодарение на обстоятелството, че свързваме душите си с антропософския светог
лед
, ние се превръщаме в един вид закрилници на точно определени и важни еволюционни процеси, засягащи цялото човечество.
Антропософското обхващане на духа не бива да се свежда единствено до някакъв теоретичен светоглед, по-скоро то трябва да съдържа жизнена сила, жизнена субстанция. И само ако сме в състояние да утвърдим в себе си нашия антропософски светоглед до такава степен, че да заживее своя пълнокръвен живот, само тогава той ще изпълни своята основна мисия.
Защото благодарение на обстоятелството, че свързваме душите си с антропософския светоглед, ние се превръщаме в един вид закрилници на точно определени и важни еволюционни процеси, засягащи цялото човечество.
към текста >>
Хората, които поначало се стремят към един или друг светог
лед
, по правило са убедени, че мислите, представите – освен това, което означават за техните човешки души
Хората, които поначало се стремят към един или друг светоглед, по правило са убедени, че мислите, представите – освен това, което означават за техните човешки души
към текста >>
Как хората с
лед
ва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек.
Що се отнася до отделните хора, всеки знае, че човек трябва да взема под внимание своето собствено развитие, а не просто заобикалящите го външни събития. Помислете само, че, грубо казано, бих могъл да се изразя така: Външните, достъпни за сетивата факти са налице навсякъде около хората, които примерно са на 5-, 10-, 20-, 30-, 50 70-годишна възраст. И въпреки това нито един здравомислещ човек няма да установи едно и също отношение към фактите при 5-, 10-, 20-, 30-, 50-, 70-годишния.
Как хората следва да се отнасят към външното обкръжение може да се определи само тогава, когато вземем под внимание индивидуалното развитие на самия човек.
При отделния индивид това е ясно за всеки. Но както отделният човек подлежи на строго определено развитие, както разполага с различни сили в своето детство, зрялост и старост, така и човечеството в хода на своето развитие придобива все нови и нови сили и хората просто проспиват мировата еволюция, ако не обръщат внимание на факта, че по своята същност човечеството през 20 век е съвсем различно от човечеството през 15 век или по времето, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Най-големите недостатъци и заблуждения именно на нашето време се свеждат до това, че хората не искат да вземат под внимание току-що казаното от мен. Те смятат, че за човека и човечеството би могло да се говори напълно абстрактно и че няма никаква нужда да се обсъжда въпросът за еволюцията на човечеството.
към текста >>
През гръцко-латинската епоха, приблизително от 3-то предхристиянско столетие до 15-то столетие от християнското летоброене имаме онази културна епоха, когато в човека се развива разсъдъчната или чувстващата душа, а с
лед
15-то столетие настъпва епохата на съзнателната душа.
И сега възниква въпросът: Как можем да стигнем до по-точно разбиране на тези неща? Както знаете, ние често сме обсъждали едни или други важни подробности от тази еволюция.
През гръцко-латинската епоха, приблизително от 3-то предхристиянско столетие до 15-то столетие от християнското летоброене имаме онази културна епоха, когато в човека се развива разсъдъчната или чувстващата душа, а след 15-то столетие настъпва епохата на съзнателната душа.
Тук посочваме един съществен момент от еволюцията на човечеството, доколкото той засяга именно нашето време. Сега знаем, че основната сила, за която трябва да си дадем сметка в еволюцията на човечеството от 15-то столетие до 4-то хилядолетие, до началото на 4-то хилядолетие, е съзнателната душа.
към текста >>
Ако искаме да стигнем до определен възг
лед
върху нещата, преди всичко трябва да се вг
лед
аме още по-точно в истинската природа на човешкото същество.
Ако искаме да стигнем до определен възглед върху нещата, преди всичко трябва да се вгледаме още по-точно в истинската природа на човешкото същество.
Като хора в духовнонаучен смисъл ние сме съставени, слизайки, така да се каже, отгоре надолу, от аза, астралното тяло, етерното тяло, което напоследък наричам тяло на градивните сили, и от физическото тяло. От тези съставни части на човешката природа всъщност само азът е този, в който засега живеем и творим духовно-душевно. Азът ни е предоставен в хода на земното ни развитие от управляващите го духове на формата. Фактически всичко, което навлиза в съзнанието ни, навлиза там чрез нашия аз. И ако азът не се развива по такъв начин, че да може да се намира – макар и чрез споменатите тела – във връзка с външния свят, ние не разполагаме с никакво съзнание, както нямаме съзнание от заспиването вечер до пробуждането сутрин.
към текста >>
Като хора в духовнонаучен смисъл ние сме съставени, слизайки, така да се каже, отгоре надолу, от аза, астралното тяло, етерното тяло, което напос
лед
ък наричам тяло на градивните сили, и от физическото тяло.
Ако искаме да стигнем до определен възглед върху нещата, преди всичко трябва да се вгледаме още по-точно в истинската природа на човешкото същество.
Като хора в духовнонаучен смисъл ние сме съставени, слизайки, така да се каже, отгоре надолу, от аза, астралното тяло, етерното тяло, което напоследък наричам тяло на градивните сили, и от физическото тяло.
От тези съставни части на човешката природа всъщност само азът е този, в който засега живеем и творим духовно-душевно. Азът ни е предоставен в хода на земното ни развитие от управляващите го духове на формата. Фактически всичко, което навлиза в съзнанието ни, навлиза там чрез нашия аз. И ако азът не се развива по такъв начин, че да може да се намира – макар и чрез споменатите тела – във връзка с външния свят, ние не разполагаме с никакво съзнание, както нямаме съзнание от заспиването вечер до пробуждането сутрин. Азът е това, което ни свързва с обкръжението ни.
към текста >>
Представете си, че някой иска да попита с
лед
ното: Какво точно върши през настоящия цикъл от общочовешкото развитие, тоест през 1918 г.
Впрочем в тази област е извънредно трудно дори да формулираме един конкретен въпрос. Да, конкретните въпроси са нещо необикновено сложно.
Представете си, че някой иска да попита следното: Какво точно върши през настоящия цикъл от общочовешкото развитие, тоест през 1918 г.
година, какво точно върши в човешкото етерно тяло, да кажем, йерархията на серафимите или тази на силите (духовете на движението)? Защото можем да повдигнем този въпрос, също както питаме дали, примерно, сега в Лугано вали дъжд или не. Във всеки случай няма да получим отговор нито на единия, нито на другия въпрос, ако изхождаме от някакви теории или размишления, а ще получим отговор само чрез конкретното разглеждане на фактите. Както трябва да се осведомим, да кажем, от телеграма, писмо или нещо подобно, дали сега в Лугано вали дъжд или не, така трябва да се осведомим чрез действително проникване във фактите относно въпрос като: Каква задача изпълняват през съвременната епоха от общочовешкото развитие духовете на мъдростта или престолите, да кажем, в човешкото етерно тяло? Но въпрос като току-що повдигнатия е извънредно сложен и ние бихме могли само да се приближим до онези области, където възникват подобни въпроси.
към текста >>
Най-близките същества, които непосредствено ни засягат, са тези, които можем да обхванем с най-ясен пог
лед
.
Най-близките същества, които непосредствено ни засягат, са тези, които можем да обхванем с най-ясен поглед.
И ние трябва да ги обхванем с ясен поглед, ако не искаме да проспим живота си.
към текста >>
И ние трябва да ги обхванем с ясен пог
лед
, ако не искаме да проспим живота си.
Най-близките същества, които непосредствено ни засягат, са тези, които можем да обхванем с най-ясен поглед.
И ние трябва да ги обхванем с ясен поглед, ако не искаме да проспим живота си.
към текста >>
С
лед
ователно бихме могли да очакваме, че отговорът на току-що поставения въпрос ще ни интересува изключително много.
Разглеждайки вътрешната същност на човека, установяваме, че астралното тяло се намира най-близо до нашия човешки aз.
Следователно бихме могли да очакваме, че отговорът на току-що поставения въпрос ще ни интересува изключително много.
Ангелите са най-близката йерархия, разположена над самата йерархия на хората. Така че ние поставяме един скромен въпрос и едва по-късно ще видим, че за нас ще бъде много важен отговорът на въпроса: Какво точно вършат днес, в настоящата възраст на човечеството, което се намира в 20-то столетие, в тази жизнена епоха (епохата на съзнателната душа), която е започнала през 15-то столетие и ще продължи до началото на 4-то хилядолетие, какво точно вършат ангелите в човешкото астрално тяло?
към текста >>
Можем само да кажем: Духовното изс
лед
ване, когато се провежда сериозно, далеч не е игра на представи или думи.
И така, как да отговорим на такъв въпрос?
Можем само да кажем: Духовното изследване, когато се провежда сериозно, далеч не е игра на представи или думи.
То действително навлиза в области, в които духовният свят застава нагледно пред нас. Да, най-близо разположеният до нас свръхсетивен свят става видим. Смислен отговор на този въпрос е възможен само през епохата на съзнателната душа.
към текста >>
То действително навлиза в области, в които духовният свят застава наг
лед
но пред нас.
И така, как да отговорим на такъв въпрос? Можем само да кажем: Духовното изследване, когато се провежда сериозно, далеч не е игра на представи или думи.
То действително навлиза в области, в които духовният свят застава нагледно пред нас.
Да, най-близо разположеният до нас свръхсетивен свят става видим. Смислен отговор на този въпрос е възможен само през епохата на съзнателната душа.
към текста >>
Бихте могли да си помислите, че ако този въпрос би бил поставен и би с
лед
вало да му се отговори в други епохи, би получил отговор.
Бихте могли да си помислите, че ако този въпрос би бил поставен и би следвало да му се отговори в други епохи, би получил отговор.
Но на този въпрос не би могло да се отговори нито в епохата на атавистичното ясновидство, нито в епохата на гръцко-латинската култура. Не би могло да се отговори и то не поради друго, а защото образите, с които атавистичното ясновидство е заливало душата, сериозно са затъмнявали наблюденията върху действията на ангелите в нашето астрално тяло. Тогава не е можело да се вижда нищо тъкмо защото на преден план са излизали образите, пораждани от атавистичното ясновидство. А през гръцко-латинската епоха мисленето не е разполагало със силата, която има днес. Мисленето наистина се засилва през епохата на естествените науки, така че именно епохата на съзнателната душа е тази, която позволи съзнателно навлизане в такава област, каквато обсъждаме днес.
към текста >>
С
лед
ователно трябва да се издигнем поне до определена степен на имагинативното познание, ако искаме да отговорим на поставения въпрос.
Следователно трябва да се издигнем поне до определена степен на имагинативното познание, ако искаме да отговорим на поставения въпрос.
И тогава се установява, че съществата от йерархията на ангелите – всяко едно от тях отговаря за отделния човек, но като остава във взаимодействие с другите – всъщност изграждат образи в човешкото астрално тяло. Насърчавани от духовете на формата, те изграждат образи. Не се ли издигнем до имагинативното познание, не можем да предположим, че в нашето астрално тяло непрекъснато възникват образи. Тези образи непрекъснато се пораждат и разпадат. Ако те не се оформяха там, занапред не би било възможно такова общочовешко развитие, което да е в съгласие с духовете на формата и с техните намерения.
към текста >>
Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат прос
лед
ени.
Тези образи непрекъснато се пораждат и разпадат. Ако те не се оформяха там, занапред не би било възможно такова общочовешко развитие, което да е в съгласие с духовете на формата и с техните намерения. Това, което духовете на формата искат да постигнат с нас до края на земното развитие, първоначално трябва да го развият в образи и едва по-късно от тези образи ще се роди преобразеното човечество. Духовете на формата още днес сътворяват тези образи в нашето астрално тяло с помощта на ангелите. Ангелите изграждат в човешкото астрално тяло образи, които могат да се възприемат с напредналото до ясновидство човешко мислене.
Образите, които ангелите изграждат в нашето астрално тяло, могат да бъдат проследени.
Тогава се оказва, че тези образи се изграждат според точно определени импулси, според точно определени принципи. И наистина те се оформят в астралното тяло така, че според начина на възникването им се залагат определени сили за бъдещата еволюция на човечеството. Ако наблюдаваме дейността на ангелите – колкото и странно да звучи, трябва да се изразя по този начин, – виждаме, че в тази дейност те имат точно определени намерения относно бъдещото социално изграждане на човешкия живот на Земята. Те искат да създадат такива образи в човешкото астрално тяло, които в бъдеще да доведат до точно определени социални отношения в съвместния живот на хората.
към текста >>
Това е едното, едната г
лед
на точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
Хората могат да се съпротивляват да признаят, че ангелите подготвят идеалите на бъдещето в техните тела, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на ангелите действа точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни. В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия живот.
Това е едното, едната гледна точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
към текста >>
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те прес
лед
ват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот.
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот.
Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
към текста >>
Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите прес
лед
ват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
Но съществува и втори импулс, според който ангелите насочват действията си: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, а също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот.
Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите, които влагат в астралното тяло, ангелите преследват целта всеки човек в бъдеще да вижда скритото божествено начало във всеки друг човек.
към текста >>
Нещата с
лед
ва да се променят според намеренията, вложени в дейността на ангелите.
И така, забележете!
Нещата следва да се променят според намеренията, вложени в дейността на ангелите.
Би трябвало да се променят по такъв начин, че да не разглеждаме човека нито теоретически, нито практически само като по-високо развито животно, съобразно с физическите му качества, а да пристъпваме към него с ясно осъзнатото чувство: В човека се проявява нещо, което идва от божествените основи на света, за да застане пред нас в плът и кръв. Да обхванем човека като образ, като проявление на духовния свят колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно по-съзнателно. Ето какво искат ангелите, влагайки образи в нашето астрално тяло.
към текста >>
И когато всичко това се осъществи някога, то ще има точно определени пос
лед
ици.
И когато всичко това се осъществи някога, то ще има точно определени последици.
Занапред всяко свободно религиозно чувство ще възниква благодарение на това, че всеки човек ще бъде признаван за действително подобие на Бога и то не на теория, а в ежедневния живот.
към текста >>
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, с
лед
като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява религиозно действие, едно тайнство и никому няма да бъде потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план.
Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.
към текста >>
Ангелите с
лед
ват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят.
Ето какво е вложено в импулсите, с които работят ангелите – да излеят върху хората пълна свобода на религиозния живот.
Ангелите следват и трети импулс: да предоставят на човека възможността да достигне до духа чрез мисленето, като преодолее пропастта и стигне до изживявания в духовния свят.
Духовна наука за духа, религиозна свобода за душите, братство за телата, това звучи като мирова музика в работата на ангелите в човешките астрални тела. Нужно е, бих казал, човекът само да издигне съзнанието си на друго равнище, за да се почувства пренесен в тази чудна работилница на ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.
към текста >>
Мога да ви дам не твърде радостното уверение, че ако съзнателно се вг
лед
аме в обкръжението си, днес ще срещнем много спящи хора.
Къде протича тази работа на ангелите? Днес тя може да бъде открита най-вече в спящия човек. Тя се намира в състоянието на сън при хората от заспиването до събуждането. Намираме я също в така наречените будни спящи състояния. Често съм споменавал как хората, въпреки че са будни, проспиват най-важните моменти от живота си.
Мога да ви дам не твърде радостното уверение, че ако съзнателно се вгледаме в обкръжението си, днес ще срещнем много спящи хора.
Те оставят покрай тях да мине това, което се случва в света, без да се интересуват от него, без да ги е грижа, без да се свързват с него. Макар привидно да изглеждат будни, великите световни събития често минават покрай тях, също както случващото се в някой град преминава покрай спящите хора. Но когато хората в будно състояние проспят нещо толкова необичайно, специално, се вижда как в техните астрални тела – съвсем независимо от това, което те искат или не искат да знаят – протича тази забележителна деятелност на ангелите.
към текста >>
Това събитие може да бъде охарактеризирано по с
лед
ния начин: Чрез качествата на съзнателната си душа, чрез своето съзнателно мислене хората трябва да стигнат дотам, да виждат как с работата си ангелите подготвят бъдещето на човешкия род.
Имайки предвид тези предпоставки, когато сега насочвам вниманието ви върху това, ще разберете, че тъкмо епохата на съзнателната душа е устремена към точно определено събитие и че именно от хората зависи как ще протече то в хода на общочовешката еволюция, понеже въпросното събитие е свързано със съзнателната душа. Събитието може да дойде едно столетие по-рано или по-късно, но то действително трябва да настъпи в еволюцията на човечеството.
Това събитие може да бъде охарактеризирано по следния начин: Чрез качествата на съзнателната си душа, чрез своето съзнателно мислене хората трябва да стигнат дотам, да виждат как с работата си ангелите подготвят бъдещето на човешкия род.
Това, което духовната наука учи в тази област, трябва да стане практическа житейска мъдрост за хората, такава практическа житейска мъдрост, че те да могат да стигнат до твърдото убеждение, че когато признаят, че ангелите искат това, което охарактеризирах, това е тяхно собствено познание.
към текста >>
Да върви към него с напълно ясно съзнание означава с
лед
ното: Днес духовната наука може да бъде изучавана, тя е тук и всъщност няма нужда да се върши друго, освен да се изучава.
Но относно приближаването си към свободата човешкият род е напреднал до такава степен, че вече от самия човешки род зависи дали ще проспи въпросното събитие или ще върви към него с напълно ясно съзнание. Какво би означавало да върви към него с напълно ясно съзнание?
Да върви към него с напълно ясно съзнание означава следното: Днес духовната наука може да бъде изучавана, тя е тук и всъщност няма нужда да се върши друго, освен да се изучава.
И ако наред с това човек медитира, ако вземе под внимание даденото като практически указания в „Как се постигат познания за висшите светове“, той работи в подкрепа на събитието. Необходимото за тази цел се свежда до правилното изучаване и съзнателното вникване в духовната наука. Дори и без да е развил ясновидски способности, днешният човек може да изучава духовната наука. Това може всеки, стига сам да не си поставя пречки по пътя. И ако хората изучават духовната наука все по-усърдно, ако усвояват заложените в нея понятия и идеи, те ще са дотолкова пробудени в съзнанието си, че няма да проспиват определени събития, а съзнателно ще участват в тях.
към текста >>
Но това, което трябва да настъпи, е именно с
лед
ното: Светът на ангелите ще покаже на човечеството три неща.
Нека се опитаме да охарактеризираме тези събития още по-точно. Защото да знаем какво върши ангелът – това е само подготовката. Главното е, че в точно определен момент ще настъпи нещо троично. Както казах, според поведението на хората, този момент рано или късно ще настъпи, а в най-лошия случай изобщо няма да настъпи.
Но това, което трябва да настъпи, е именно следното: Светът на ангелите ще покаже на човечеството три неща.
към текста >>
На второ място, ще настъпи с
лед
ното: От страна на духовния свят ангелите ще покажат на човека неоспоримо, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората, и че единствено истинското християнство е това, което прави възможна абсолютната религиозна свобода.
Това е едното и то ще издигне социалния живот на по-висока степен.
На второ място, ще настъпи следното: От страна на духовния свят ангелите ще покажат на човека неоспоримо, че Христовият импулс, освен всичко друго, означава и пълна религиозна свобода за хората, и че единствено истинското християнство е това, което прави възможна абсолютната религиозна свобода.
И, на трето място, идва неоспоримото убеждение за духовната природа на света.
към текста >>
Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия пог
лед
от работата на йерархията на ангелите.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло.
Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите.
За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер. Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по с
лед
ния начин: те спъват свободната воля на човека.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите.
За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека.
Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер. Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от г
лед
ната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека.
Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер.
Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично. Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
Човекът би с
лед
вало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично.
Всъщност, ако човекът се остави на собствената си природа, би трябвало да достигне до виждането на това, което ангелът върши в астралното му тяло. Но луциферическото развитие е насочено към целта да отклони човешкия поглед от работата на йерархията на ангелите. За да отклонят човека, луциферическите същества постъпват по следния начин: те спъват свободната воля на човека. Опитват се да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като, от една страна, правят човека наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно, – но с цената на това, че го лишава от свободната му воля, придавайки на действията му напълно автоматичен характер.
Човекът би следвало да постигне ясновидство, изхождайки от добри принципи, но в известна степен автоматично.
Луциферическите същества искат да отнемат от човека свободната му воля, респективно възможността да върши зло.
към текста >>
Те се стремят да му внушат възг
лед
а, че човекът представлява само високо развито животно.
Ариманическите същества също работят против това откровение. Те не се стремят да одухотворят човека, а да умъртвят у него съзнанието за неговата духовност.
Те се стремят да му внушат възгледа, че човекът представлява само високо развито животно.
В действителност Ариман е големият вдъхновител на материалистическия дарвинизъм. Ариман е и великият учител за всички технологии и практики в хода на земното развитие, които не признават нищо друго освен външния, достъпен за сетивата човешки живот, който изисква само универсална, широкоразпространена техника, задоволяваща по рафиниран начин човешките потребности от ядене и пиене, както и всякакви други нужди, които не се различават от тези на животните. Да умъртвят, да затъмнят в човека съзнанието, че е образ и подобие Божие – ето какво искат да причинят на съзнателната душа ариманическите духове чрез всевъзможните рафинирани научни средства на нашето време.
към текста >>
Мисленето набира сили – би могло да се каже, набира сили в своето безсилие – едва през нашата пета с
лед
атлантска епоха, от 15-то столетие насам.
В предишни епохи ариманическите духове не биха имали никаква полза от това да затъмняват истината за човека чрез някакви теории. Защо? Още по времето на гръцколатинската епоха, а още повече в по-древните епохи, когато човекът все още е притежавал атавистичното ясновидство, тоест образите от духовния свят, е нямало никакво значение как мисли човекът. Тогава той е имал своите образи. Чрез тези образи е виждал в духовния свят. Това, което Ариман би добавил към неговото отношение към животните, не би имало никакво значение за начина му на живот.
Мисленето набира сили – би могло да се каже, набира сили в своето безсилие – едва през нашата пета следатлантска епоха, от 15-то столетие насам.
Едва през тази епоха мисленето успя да издигне съзнателната душа нагоре към духовната област, но същевременно и да я затрудни в проникването ѝ там.
към текста >>
Човекът трябва да е наясно с тази опасност, защото иначе вместо значителното събитие, което мощно с
лед
ва да навлезе в бъдещото изграждане на земното развитие, ще настъпи друго събитие, застрашаващо земната еволюция.
Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалното божествено човешко развитие, можем да посочим как човекът би трябвало да подреди живота си, за да не проспи именно това, за което говоря, и което трябва да дойде като откровение в хода на общочовешката еволюция. В противен случай възниква голяма опасност.
Човекът трябва да е наясно с тази опасност, защото иначе вместо значителното събитие, което мощно следва да навлезе в бъдещото изграждане на земното развитие, ще настъпи друго събитие, застрашаващо земната еволюция.
към текста >>
Ангелите, които формират споменатите образи в човешкото астрално тяло, естествено не го правят като забавна игра, а прес
лед
ват определени цели.
Определени духовни същества напредват в своето развитие благодарение на човека, като човекът се развива заедно с тях.
Ангелите, които формират споменатите образи в човешкото астрално тяло, естествено не го правят като забавна игра, а преследват определени цели.
Това, което целят и което трябва да бъде постигнато именно от земното човечество, би се превърнало в безсмислена игра, ако хората, след като вече са напреднали до степента на съзнателната душа, съзнателно пренебрегнат целия този процес. Тогава всичко би се превърнало в игра! Ангелите щяха само да се забавляват в една игра, касаеща развитието на човешкото астрално тяло. Само благодарение на факта, че всичко това наистина се осъществява сред човечеството, ние сме изправени пред нещо сериозно, а не пред някаква игра. От това можете да разберете, че работата на ангелите трябва да остане сериозна при всички обстоятелства.
към текста >>
Това, което целят и което трябва да бъде постигнато именно от земното човечество, би се превърнало в безсмислена игра, ако хората, с
лед
като вече са напреднали до степента на съзнателната душа, съзнателно пренебрегнат целия този процес.
Определени духовни същества напредват в своето развитие благодарение на човека, като човекът се развива заедно с тях. Ангелите, които формират споменатите образи в човешкото астрално тяло, естествено не го правят като забавна игра, а преследват определени цели.
Това, което целят и което трябва да бъде постигнато именно от земното човечество, би се превърнало в безсмислена игра, ако хората, след като вече са напреднали до степента на съзнателната душа, съзнателно пренебрегнат целия този процес.
Тогава всичко би се превърнало в игра! Ангелите щяха само да се забавляват в една игра, касаеща развитието на човешкото астрално тяло. Само благодарение на факта, че всичко това наистина се осъществява сред човечеството, ние сме изправени пред нещо сериозно, а не пред някаква игра. От това можете да разберете, че работата на ангелите трябва да остане сериозна при всички обстоятелства. Замислете се само какво би се получило зад кулисите на съществуването, ако поради своя сънен унес хората превърнат работата на ангелите в игра!
към текста >>
С
лед
ователно това, което хората проспят в будното си състояние и поради това ангелите не успеят да го осъществят, ще трябва да се постига с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън.
И все пак какво ще се случи, ако земното човечество упорства и продължава да проспива решаващото духовно събитие на бъдещето? Ако хората проспят например средната част, касаеща религиозната свобода, ако те проспят повторението на Мистерията на Голгота в етерния свят, за което често съм говорил, тоест повторното идване на етерния Христос и другите неща, тогава това, което би трябвало да се постигне с образите в астралното тяло на човека, ще трябва да се осъществи от ангелите по друг начин. И ако, когато са будни, хората не позволят да бъде постигнато всичко това в тяхното астрално тяло, в такъв случай ангелите ще се стремят да осъществят своите намерения с помощта на спящите човешки тела.
Следователно това, което хората проспят в будното си състояние и поради това ангелите не успеят да го осъществят, ще трябва да се постига с помощта на оставащите в леглото физически и етерни човешки тела по време на нощния сън.
Там ангелите ще трябва да търсят силите за постигане на своите цели. Това, което е невъзможно да се постигне с будните хора, докато будните им души се намират вътре в етерното и физическото тяло, ще трябва да се постига със спящите етерни и физически тела, когато хората, които трябва да са будни, всъщност спят и азът и астрално тяло се намират извън физическото и етерното им тяло.
към текста >>
Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в с
лед
ното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
По този начин в еволюцията на човека неизбежно ще настъпят три неща. На първо място, в спящите човешки тела, тъкмо докато човекът спи, без да присъства със своя аз и с астралното си тяло, ще възникне нещо, което той просто ще намира не по свободна воля, а ще го заварва сутрин, когато се пробужда. Той винаги ще го заварва. Така то ще се превърне в инстинкт, вместо в свободна съзнателна дейност, и по този начин ще оказва вредно въздействие. И наистина има опасност да станат вредни определени инстинктивни познания, които трябва да се появят в човешката природа и които са свързани с тайната на раждането и зачатието, с целия сексуален живот, ако настъпи посочената опасност чрез определени ангели, които тогава сами ще претърпят известно изменение, за което не мога да говоря, понеже това изменение спада към онези по-висши тайни на науката за посвещението, за които днес все още не бива да се говори.
Може само да се добави, че това, което би настъпило в хода на общочовешката еволюция, се състои в следното: Вместо в ясно, будно съзнание и носейки полза, определени инстинкти от областта на сексуалния живот, на сексуалната природа ще се проявят по разрушителен начин.
Тези инстинкти ще доведат не просто до някакви заблуждения, а ще нахлуят в социалния живот, създавайки там определени социални структури. Преди всичко чрез това, което навлиза в човешката кръв като резултат от сексуалния живот, те ще подтикват хората не да изграждат братство на Земята, а непрекъснато да се бунтуват срещу братството. Това обаче ще се превърне в инстинкт.
към текста >>
С
лед
ователно идва решителният момент, когато може да се тръгне напред – тогава трябва да се внимава; или да се тръгне назад и сънят да застигне човека, но тогава на преден план ще излязат определени инстинкти и тези инстинкти ще са ужасяващи.
Следователно идва решителният момент, когато може да се тръгне напред – тогава трябва да се внимава; или да се тръгне назад и сънят да застигне човека, но тогава на преден план ще излязат определени инстинкти и тези инстинкти ще са ужасяващи.
към текста >>
Хората не могат да се произнасят върху тези неща въз основа на естествените науки, защото от естественонаучна г
лед
на точка е еднакво добре доказуемо както евентуалното превръщане на хората в ангели, така и превръщането им в дяволи.
Хората не могат да се произнасят върху тези неща въз основа на естествените науки, защото от естественонаучна гледна точка е еднакво добре доказуемо както евентуалното превръщане на хората в ангели, така и превръщането им в дяволи.
И при двете положения естествените науки ще твърдят едно и също: Всичко това е последица от предходната еволюционна степен – великата мъдрост на причинно-следственото мислене! Естествените науки няма да забележат абсолютно нищо от събитието, за което говоря, понеже те напълно естествено ще разглеждат като природна необходимост всички случаи, при които хората стават наполовина дяволи поради своите сексуални инстинкти. Следователно този въпрос не може да бъде поставен пред естествените науки, защото каквото и да се случи, то ще намери своето обяснение. Подобни процеси могат да бъдат обяснявани само от гледната точка на духовното, свръхсетивното познание.
към текста >>
И при двете положения естествените науки ще твърдят едно и също: Всичко това е пос
лед
ица от предходната еволюционна степен – великата мъдрост на причинно-с
лед
ственото мислене!
Хората не могат да се произнасят върху тези неща въз основа на естествените науки, защото от естественонаучна гледна точка е еднакво добре доказуемо както евентуалното превръщане на хората в ангели, така и превръщането им в дяволи.
И при двете положения естествените науки ще твърдят едно и също: Всичко това е последица от предходната еволюционна степен – великата мъдрост на причинно-следственото мислене!
Естествените науки няма да забележат абсолютно нищо от събитието, за което говоря, понеже те напълно естествено ще разглеждат като природна необходимост всички случаи, при които хората стават наполовина дяволи поради своите сексуални инстинкти. Следователно този въпрос не може да бъде поставен пред естествените науки, защото каквото и да се случи, то ще намери своето обяснение. Подобни процеси могат да бъдат обяснявани само от гледната точка на духовното, свръхсетивното познание.
към текста >>
С
лед
ователно този въпрос не може да бъде поставен пред естествените науки, защото каквото и да се случи, то ще намери своето обяснение.
Хората не могат да се произнасят върху тези неща въз основа на естествените науки, защото от естественонаучна гледна точка е еднакво добре доказуемо както евентуалното превръщане на хората в ангели, така и превръщането им в дяволи. И при двете положения естествените науки ще твърдят едно и също: Всичко това е последица от предходната еволюционна степен – великата мъдрост на причинно-следственото мислене! Естествените науки няма да забележат абсолютно нищо от събитието, за което говоря, понеже те напълно естествено ще разглеждат като природна необходимост всички случаи, при които хората стават наполовина дяволи поради своите сексуални инстинкти.
Следователно този въпрос не може да бъде поставен пред естествените науки, защото каквото и да се случи, то ще намери своето обяснение.
Подобни процеси могат да бъдат обяснявани само от гледната точка на духовното, свръхсетивното познание.
към текста >>
Подобни процеси могат да бъдат обяснявани само от г
лед
ната точка на духовното, свръхсетивното познание.
Хората не могат да се произнасят върху тези неща въз основа на естествените науки, защото от естественонаучна гледна точка е еднакво добре доказуемо както евентуалното превръщане на хората в ангели, така и превръщането им в дяволи. И при двете положения естествените науки ще твърдят едно и също: Всичко това е последица от предходната еволюционна степен – великата мъдрост на причинно-следственото мислене! Естествените науки няма да забележат абсолютно нищо от събитието, за което говоря, понеже те напълно естествено ще разглеждат като природна необходимост всички случаи, при които хората стават наполовина дяволи поради своите сексуални инстинкти. Следователно този въпрос не може да бъде поставен пред естествените науки, защото каквото и да се случи, то ще намери своето обяснение.
Подобни процеси могат да бъдат обяснявани само от гледната точка на духовното, свръхсетивното познание.
към текста >>
Второто е, че тази работа – предизвикваща изменения за ангелите – ще има и друга пос
лед
ица за човечеството.
Това е едното.
Второто е, че тази работа – предизвикваща изменения за ангелите – ще има и друга последица за човечеството.
Хората ще стигнат до инстинктивно познание за определени лечебни средства, до вредно познание за определени лечебни средства. Всичко, свързано с медицината, ще претърпи небивал подем в материалистически смисъл. Хората ще получат инстинктивен достъп до лечебната сила на определени субстанции и определени практики, с което ще предизвикат неописуеми увреждания, обаче ще ги квалифицират като полезни за здравето. Те ще наричат болния организъм „здрав“, понеже ще виждат, че съответният човек изпада в състояние, което му харесва. На хората просто ще им доставя удоволствие, че в резултат на определени практики някой може да изпадне в нездравословно състояние.
към текста >>
С
лед
ователно в подем ще се окаже тъкмо познанието за лечебната сила на определени процеси, на определени практики, но всички те ще бъдат насочвани в крайно опасна посока.
Хората ще стигнат до инстинктивно познание за определени лечебни средства, до вредно познание за определени лечебни средства. Всичко, свързано с медицината, ще претърпи небивал подем в материалистически смисъл. Хората ще получат инстинктивен достъп до лечебната сила на определени субстанции и определени практики, с което ще предизвикат неописуеми увреждания, обаче ще ги квалифицират като полезни за здравето. Те ще наричат болния организъм „здрав“, понеже ще виждат, че съответният човек изпада в състояние, което му харесва. На хората просто ще им доставя удоволствие, че в резултат на определени практики някой може да изпадне в нездравословно състояние.
Следователно в подем ще се окаже тъкмо познанието за лечебната сила на определени процеси, на определени практики, но всички те ще бъдат насочвани в крайно опасна посока.
Защото благодарение на известни инстинкти хората преди всичко ще узнаят, че определени субстанции и определени практики предизвикват болести и съгласно напълно егоистичните си мотиви ще могат да предизвикват болести, ще могат и да не ги предизвикват.
към текста >>
Третото, което ще настъпи, е с
лед
ното: Хората ще опознаят определени сили, чрез които, бих казал, чрез съвсем леки усилия, чрез хармонизиране на определени трептения, светът ще бъде завладян от колосалните сили на машините.
Третото, което ще настъпи, е следното: Хората ще опознаят определени сили, чрез които, бих казал, чрез съвсем леки усилия, чрез хармонизиране на определени трептения, светът ще бъде завладян от колосалните сили на машините.
По напълно инстинктивен начин хората ще достигнат до донякъде духовно направляване на машините, на механичните уреди, но така, че цялата техника ще започне да функционира в безредие и хаос. Но тези безредие и хаос ще обслужват много добре егоизма на хората и ще им доставят удоволствие.
към текста >>
Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светог
лед
не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило.
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата.
Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светоглед не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило.
Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за човека. Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията. В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
към текста >>
Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, с
лед
вайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията.
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата. Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светоглед не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило. Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за човека.
Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията.
В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
към текста >>
Вярвам, че ако човекът постигне усещане за това, как духовната наука прониква в цялостния мирог
лед
на хората, той ще прояви и сериозността, необходима за оповестяване на такива истини, каквито изнасяме днес, и че от всички тези неща ще почерпи това, което всъщност трябва да произтича от всяка духовна наука, а именно едно истинско задължение, задължение в името на самия живот.
Вярвам, че ако човекът постигне усещане за това, как духовната наука прониква в цялостния мироглед на хората, той ще прояви и сериозността, необходима за оповестяване на такива истини, каквито изнасяме днес, и че от всички тези неща ще почерпи това, което всъщност трябва да произтича от всяка духовна наука, а именно едно истинско задължение, задължение в името на самия живот.
Където и да се намираме, каквото и да вършим в света, всичко се свежда до това, непрекъснато да помним, че нашите действия трябва да бъдат проникнати и озарени от антропософското съзнание. По този начин даваме своя принос за правилното развитие на цялото човечество.
към текста >>
Колко се хвалеха някои хора през пос
лед
ните десетилетия със своята „житейска практика“!
Който разглежда живота на нашето време и вниманието му не е будно, той чисто и просто спи.
Колко се хвалеха някои хора през последните десетилетия със своята „житейска практика“!
Накрая се стигна дотам, че през последните десетилетия навсякъде в обществото ръководните места заеха тъкмо онези, които в най-голяма степен презират идейното, духовното. И хората продължиха да хвалят своята житейска практика, докато не тласнаха човечеството в пропастта. Но сега именно някои от тях – повечето го правят съвсем инстинктивно – започнаха да грачат: Трябва да дойде ново време, трябва да се появят нови идеали! Но това си остава грачене! И ако процесите настъпят инстинктивно, без съзнателното изживяване на духовната наука, те по-скоро биха ни довели не до устойчив еволюционен преход, а до разпад на онова, което трябва да бъде изживяно в пълна будност.
към текста >>
Накрая се стигна дотам, че през пос
лед
ните десетилетия навсякъде в обществото ръководните места заеха тъкмо онези, които в най-голяма степен презират идейното, духовното.
Който разглежда живота на нашето време и вниманието му не е будно, той чисто и просто спи. Колко се хвалеха някои хора през последните десетилетия със своята „житейска практика“!
Накрая се стигна дотам, че през последните десетилетия навсякъде в обществото ръководните места заеха тъкмо онези, които в най-голяма степен презират идейното, духовното.
И хората продължиха да хвалят своята житейска практика, докато не тласнаха човечеството в пропастта. Но сега именно някои от тях – повечето го правят съвсем инстинктивно – започнаха да грачат: Трябва да дойде ново време, трябва да се появят нови идеали! Но това си остава грачене! И ако процесите настъпят инстинктивно, без съзнателното изживяване на духовната наука, те по-скоро биха ни довели не до устойчив еволюционен преход, а до разпад на онова, което трябва да бъде изживяно в пълна будност. Който днес декламира пред хората тези едни и същи изтъркани думи, може понякога да срещне и одобрение.
към текста >>
Напредъкът ще се състои в с
лед
ното: Занапред ще трябва да говорим конкретно, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха.
Напредъкът ще се състои в следното: Занапред ще трябва да говорим конкретно, засягайки най-близките въпроси, отнасящи се именно до нашата съвременна епоха.
Тези въпроси ни засягат, понеже в астралното ни тяло ангелите формират определени образи и занапред чрез съзнателната душа тези образи ще изграждат цялостния ни облик. Ако нямахме съзнателната душа, нямаше да има нужда да се грижим за нищо, тогава биха се появили други духове, други йерархии, които да осъществят това, което върши ангелът. Но тъй като ние трябва да развием съзнателната душа, не се появяват никакви други духове, за да осъществяват това, което твори ангелът.
към текста >>
Но скоро с
лед
това се появяват и други духове, така че атавистично-ясновиждащото съзнание на човека постепенно се помрачава.
Естествено ангелите са имали своите занимания и през египетската епоха.
Но скоро след това се появяват и други духове, така че атавистично-ясновиждащото съзнание на човека постепенно се помрачава.
Следователно, тъй като хората са виждали всичко това в своето атавистично ясновидство, те са изтъкали едно було, едно тъмно було, което скрива от тях действията на ангелите. Но сега човекът трябва да повдигне булото. Той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3-то хилядолетие. Нека от антропософски ориентираната духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения! Точно те ще ни дават силата да бъдем наистина будни хора.
към текста >>
С
лед
ователно, тъй като хората са виждали всичко това в своето атавистично ясновидство, те са изтъкали едно було, едно тъмно було, което скрива от тях действията на ангелите.
Естествено ангелите са имали своите занимания и през египетската епоха. Но скоро след това се появяват и други духове, така че атавистично-ясновиждащото съзнание на човека постепенно се помрачава.
Следователно, тъй като хората са виждали всичко това в своето атавистично ясновидство, те са изтъкали едно було, едно тъмно було, което скрива от тях действията на ангелите.
Но сега човекът трябва да повдигне булото. Той не бива да проспива това, което ще бъде внесено в неговия съзнателен живот през епохата, която ще приключи още преди края на 3-то хилядолетие. Нека от антропософски ориентираната духовна наука да извличаме не само различни учения, нека да извличаме от нея също и решения! Точно те ще ни дават силата да бъдем наистина будни хора.
към текста >>
Можем изцяло да обърнем пос
лед
ното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво чудо в нашия живот, това означава единствено, че сме го изгубили от пог
лед
а си.
Защото ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Можем да обгръщаме с внимание едни или други неща. Можем да започнем примерно с онази будност, която да ни позволи да виждаме как всъщност не минава нито ден, през който в живота ни да не стане някакво чудо.
Можем изцяло да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво чудо в нашия живот, това означава единствено, че сме го изгубили от погледа си.
към текста >>
Опитайте се някоя вечер да прос
лед
ите досегашния си живот и ще откриете в него някакво малко или голямо събитие, за което ще трябва да признаете: Да, колко е забележително, че това се е случило в моя живот!
Опитайте се някоя вечер да проследите досегашния си живот и ще откриете в него някакво малко или голямо събитие, за което ще трябва да признаете: Да, колко е забележително, че това се е случило в моя живот!
Вие ще стигнете до това признание само ако размишлявате достатъчно задълбочено, само ако обгръщате житейските събития с достатъчно ясен душевен поглед.
към текста >>
Вие ще стигнете до това признание само ако размишлявате достатъчно задълбочено, само ако обгръщате житейските събития с достатъчно ясен душевен пог
лед
.
Опитайте се някоя вечер да проследите досегашния си живот и ще откриете в него някакво малко или голямо събитие, за което ще трябва да признаете: Да, колко е забележително, че това се е случило в моя живот!
Вие ще стигнете до това признание само ако размишлявате достатъчно задълбочено, само ако обгръщате житейските събития с достатъчно ясен душевен поглед.
към текста >>
“ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други пос
лед
ици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина.
В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако бяха се случили – коренно щяха да променят нашия живот. Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от живота ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност. „Какво ли е могло да ми се случи днес?
“ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина.
И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували. Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай?
към текста >>
И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в пос
лед
ния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували.
В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако бяха се случили – коренно щяха да променят нашия живот. Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от живота ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност. „Какво ли е могло да ми се случи днес? “ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина.
И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували.
Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай?
към текста >>
4.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напос
лед
ък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
Днес бих искал да говоря по-конкретно за различни неща, свързани с начина на изживяване на Мистерията на Христос, който трябва да се подготви чрез такива духовни идеали, каквито напоследък описах, като направя връзка с разглежданията – с които се занимахме предишната седмица – за участието в духовния свят, към което човешката душа трябва да се стреми в бъдеще.
към текста >>
Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възг
лед
означава, че в някакво отношение той е болен.
Понеже в духовната наука не можем да се съмняваме в божественото, което, ако бива така да кажем, живее в свръхсетивното, можем да запитаме духовнонаучно: Кое води човека до отричане на божественото, на това, което в троичността се нарича Бог Отец? Духовната наука ни показва, че когато някой човек отрича Бог Отец, тоест изобщо божественото в света, онова божествено, което например се признава и в юдаизма, в тялото му се получава истински, реален физически дефект, физическо заболяване, физически недостатък.
Да бъде човек атеист, за духовнонаучния възглед означава, че в някакво отношение той е болен.
Разбира се, това е болест, която лекарите не лекуват, те самите често страдат от нея, болест, която не се признава като такава от днешната медицина. Но тя е болест, която духовната наука открива в човека, когато той отрича това, което би трябвало да чувства не чрез душевната си конституция, а чрез телесната. Ако отрича, че божественост прониква света, което му показва здравословното чувство на тялото, според духовнонаучните разбирания той е болен, телесно болен.
към текста >>
Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разг
лед
аме в известна историческа връзка.
Но става дума да се постави въпросът: Как човекът да намери Христос? Днес искаме да говорим за това намиране на Христос, което в хода на живота може да се постигне в собствената човешка душа. Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос?
Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка.
Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес. Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек.
към текста >>
Знаем, че, разг
лед
ано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век.
Но става дума да се постави въпросът: Как човекът да намери Христос? Днес искаме да говорим за това намиране на Христос, което в хода на живота може да се постигне в собствената човешка душа. Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос? Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос?
Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век.
Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година. Но ако не желаем да фиксираме такива дати, можем да кажем, че през 15 век душевният живот на човечеството стана такъв, какъвто е днес. Ако това не се признава в поновата история, причината е, че по-новата история разглежда единствено външните факти и няма никакво понятие в своята същност на fable convenue, че до преди 15 век хората са мислели съвсем различно, чувствали са различно, действали са различно съгласно вътрешните си импулси, били са коренно различни в душевния си живот, по-различни от душевния живот на настоящия човек. Периодът, приключил през 1413 година, е започнал през 747 година преди Христос, тоест през 8 век преди новата ера, така че това, което духовнонаучно наричаме гръцко-латински културен период, се простира между 747 г. пр. Хр.
към текста >>
В миналото са били смятани за исторически документи, но чрез задълбочено изс
лед
ване е станало ясно, че не са исторически документи.
В историята „доказване“ се нарича това, което се описва в документи. Където съществуват писмени документи, се предполага, че историческото събитие, за което говорят тези документи, наистина се е случило. Такава доказателствена сила вероятно не може да се припише на Евангелията. От моята книга „Християнството като мистичен факт“ знаете какво представляват Евангелията. Те са нещо напълно различно от исторически документи, те са инспирационни книги.
В миналото са били смятани за исторически документи, но чрез задълбочено изследване е станало ясно, че не са исторически документи.
Открито бе също, че и останалите описания, които се намират в Библията, не са исторически документи. И един известен теолог, неправилно признат теолог, Адолф Харнак, в резултат от по-новите изследвания на Библията установи, че това, което исторически е възможно да се знае за личността на Исус Христос, може да бъде написано на четвърт страница. Но, ако мога да се изразя така парадоксално, не е вярно и че това, което би могло да се напише на тази четвърт страница, може да бъде исторически издържано! Вярно е само, че изобщо няма истински достоверни документи за Мистерията на Голгота. Когато човек като исторически изследовател днес запита дали Мистерията на Голгота може да се докаже исторически, от гледната точка на днешното историческо изследване трябва да се каже, че тя не може да бъде външно доказана.
към текста >>
И един известен теолог, неправилно признат теолог, Адолф Харнак, в резултат от по-новите изс
лед
вания на Библията установи, че това, което исторически е възможно да се знае за личността на Исус Христос, може да бъде написано на четвърт страница.
Такава доказателствена сила вероятно не може да се припише на Евангелията. От моята книга „Християнството като мистичен факт“ знаете какво представляват Евангелията. Те са нещо напълно различно от исторически документи, те са инспирационни книги. В миналото са били смятани за исторически документи, но чрез задълбочено изследване е станало ясно, че не са исторически документи. Открито бе също, че и останалите описания, които се намират в Библията, не са исторически документи.
И един известен теолог, неправилно признат теолог, Адолф Харнак, в резултат от по-новите изследвания на Библията установи, че това, което исторически е възможно да се знае за личността на Исус Христос, може да бъде написано на четвърт страница.
Но, ако мога да се изразя така парадоксално, не е вярно и че това, което би могло да се напише на тази четвърт страница, може да бъде исторически издържано! Вярно е само, че изобщо няма истински достоверни документи за Мистерията на Голгота. Когато човек като исторически изследовател днес запита дали Мистерията на Голгота може да се докаже исторически, от гледната точка на днешното историческо изследване трябва да се каже, че тя не може да бъде външно доказана.
към текста >>
Когато човек като исторически изс
лед
овател днес запита дали Мистерията на Голгота може да се докаже исторически, от г
лед
ната точка на днешното историческо изс
лед
ване трябва да се каже, че тя не може да бъде външно доказана.
В миналото са били смятани за исторически документи, но чрез задълбочено изследване е станало ясно, че не са исторически документи. Открито бе също, че и останалите описания, които се намират в Библията, не са исторически документи. И един известен теолог, неправилно признат теолог, Адолф Харнак, в резултат от по-новите изследвания на Библията установи, че това, което исторически е възможно да се знае за личността на Исус Христос, може да бъде написано на четвърт страница. Но, ако мога да се изразя така парадоксално, не е вярно и че това, което би могло да се напише на тази четвърт страница, може да бъде исторически издържано! Вярно е само, че изобщо няма истински достоверни документи за Мистерията на Голгота.
Когато човек като исторически изследовател днес запита дали Мистерията на Голгота може да се докаже исторически, от гледната точка на днешното историческо изследване трябва да се каже, че тя не може да бъде външно доказана.
към текста >>
Можем да се запитаме каква е била ситуацията на човечеството, когато през четвъртата с
лед
атлантска, гръцколатинска културна епоха се е състояла Мистерията на Голгота.
Можем да се запитаме каква е била ситуацията на човечеството, когато през четвъртата следатлантска, гръцколатинска културна епоха се е състояла Мистерията на Голгота.
към текста >>
Хр., в своето развитие човекът е бил въведен в това, което се нарича сетивна душа, в гръцко-латинската културна епоха – в разсъдъчната душа, а от 1413 година насам в нашата пета с
лед
атлантска епоха – в така наречената съзнателна душа.
Знаете какво означава тази епоха. С течение на времето човечеството се развива така, че в известна степен развива и различните съставни части от човешката природа. Знаете, че през египетско-халдейската епоха, която предхожда 747 година пр.
Хр., в своето развитие човекът е бил въведен в това, което се нарича сетивна душа, в гръцко-латинската културна епоха – в разсъдъчната душа, а от 1413 година насам в нашата пета следатлантска епоха – в така наречената съзнателна душа.
Така че можем да кажем: Същността на гръцко-латинската култура от 747 година пр. Хр. до 1413 година се състои в това, че човечеството се възпитава – ако бива да употребим този израз на Лесинг – в свободното разполагане с разсъдъчната душа.
към текста >>
преди Мистерията на Голгота до 1413 година, е 333 година с
лед
раждането на Исус Христос – времето, до което разсъдъчната душа се развива прогресивно, а с
лед
това започва нейното регресивно развитие.
Нека се запитаме: Кога е средата на тази епоха? Можем да пресметнем, че средата на тази епоха, която трае от 747 г.
преди Мистерията на Голгота до 1413 година, е 333 година след раждането на Исус Христос – времето, до което разсъдъчната душа се развива прогресивно, а след това започва нейното регресивно развитие.
Годината 333 следователно е много важен момент в човешкото развитие, средата на гръцко-латинската културна епоха. Триста тридесет и три години преди тази среда лежи раждането на Исус Христос, това, което е довело до Мистерията на Голгота.
към текста >>
Годината 333 с
лед
ователно е много важен момент в човешкото развитие, средата на гръцко-латинската културна епоха.
Нека се запитаме: Кога е средата на тази епоха? Можем да пресметнем, че средата на тази епоха, която трае от 747 г. преди Мистерията на Голгота до 1413 година, е 333 година след раждането на Исус Христос – времето, до което разсъдъчната душа се развива прогресивно, а след това започва нейното регресивно развитие.
Годината 333 следователно е много важен момент в човешкото развитие, средата на гръцко-латинската културна епоха.
Триста тридесет и три години преди тази среда лежи раждането на Исус Христос, това, което е довело до Мистерията на Голгота.
към текста >>
Разбира се, и без Мистерията на Голгота, а само чрез собствените си елементарни сили човечеството щеше да стигне до средата на четвъртата с
лед
атлантска културна епоха – 333 година.
Можем да оценим правилно цялата ситуация на човечеството само когато се запитаме: Какво би станало, ако не беше се извършила Мистерията на Голгота? Можем истински да оценим значението, което Мистерията на Голгота има за човечеството, когато запитаме какво щеше да се случи, ако тя не беше се извършила.
Разбира се, и без Мистерията на Голгота, а само чрез собствените си елементарни сили човечеството щеше да стигне до средата на четвъртата следатлантска културна епоха – 333 година.
То щеше от самото себе си да развие способностите, присъщи на разсъдъчната или чувстващата душа, и да ги притежава през следващите столетия.
към текста >>
То щеше от самото себе си да развие способностите, присъщи на разсъдъчната или чувстващата душа, и да ги притежава през с
лед
ващите столетия.
Можем да оценим правилно цялата ситуация на човечеството само когато се запитаме: Какво би станало, ако не беше се извършила Мистерията на Голгота? Можем истински да оценим значението, което Мистерията на Голгота има за човечеството, когато запитаме какво щеше да се случи, ако тя не беше се извършила. Разбира се, и без Мистерията на Голгота, а само чрез собствените си елементарни сили човечеството щеше да стигне до средата на четвъртата следатлантска културна епоха – 333 година.
То щеше от самото себе си да развие способностите, присъщи на разсъдъчната или чувстващата душа, и да ги притежава през следващите столетия.
към текста >>
Когато пог
лед
нем към Мистерията на Голгота и искаме да характеризираме това особено събитие, което дава смисъл на цялата Земя, установяваме, че има единствено свръхсетивен достъп до Мистерията на Голгота, че до нея може да се достигне само по свръхсетивен път.
Това съществено се променя чрез настъпването на Мистерията на Голгота. Случва се нещо много по-различно, отколкото би се случило, при това се случва нещо извънредно различно.
Когато погледнем към Мистерията на Голгота и искаме да характеризираме това особено събитие, което дава смисъл на цялата Земя, установяваме, че има единствено свръхсетивен достъп до Мистерията на Голгота, че до нея може да се достигне само по свръхсетивен път.
към текста >>
Това се дължи на факта, че въпреки че през четвъртата с
лед
атлантска културна епоха, около 333 година човекът е стигнал до кулминацията на разсъдъчната душа във физическия си живот между раждането и смъртта, той е далеч от това да разбере естеството на Мистерията на Голгота с обикновените си човешки сили.
На какво всъщност се дължи това?
Това се дължи на факта, че въпреки че през четвъртата следатлантска културна епоха, около 333 година човекът е стигнал до кулминацията на разсъдъчната душа във физическия си живот между раждането и смъртта, той е далеч от това да разбере естеството на Мистерията на Голгота с обикновените си човешки сили.
Проблемът е, че ние действително можем да се развиваме и да стигнем до дълбока старост, но със силите, които се разгръщат в нас в резултат от телесното ни развитие между раждането и смъртта, не можем да разберем Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но човешката душа продължава да се развива и с
лед
като е преминала през портата на смъртта.
Но човешката душа продължава да се развива и след като е преминала през портата на смъртта.
Тази човешка душа, която продължава да се развива, след като е преминала през портата на смъртта, израства в своите разсъдъчни сили и след смъртта. Тя все повече и повече се учи да разбира.
към текста >>
Тази човешка душа, която продължава да се развива, с
лед
като е преминала през портата на смъртта, израства в своите разсъдъчни сили и с
лед
смъртта.
Но човешката душа продължава да се развива и след като е преминала през портата на смъртта.
Тази човешка душа, която продължава да се развива, след като е преминала през портата на смъртта, израства в своите разсъдъчни сили и след смъртта.
Тя все повече и повече се учи да разбира.
към текста >>
Интересно е, че съвременниците на Христос, които чрез своята любов към него са били подготвени за живот в Христос с
лед
смъртта си, всъщност едва през 3-то столетие с
лед
Мистерията на Голгота най-после напълно разбират Мистерията на Голгота, изхождайки от човешките си сили.
Интересно е, че съвременниците на Христос, които чрез своята любов към него са били подготвени за живот в Христос след смъртта си, всъщност едва през 3-то столетие след Мистерията на Голгота най-после напълно разбират Мистерията на Голгота, изхождайки от човешките си сили.
към текста >>
С
лед
ователно онези, които са живели с Христос като негови ученици и апостоли, умират и с
лед
смъртта силите им нарастват в духовния свят.
Следователно онези, които са живели с Христос като негови ученици и апостоли, умират и след смъртта силите им нарастват в духовния свят.
Но до смъртта си те не постигат такова разбиране, каквото имат две столетия след нея. Едва във 2-то срещу 3-то столетие съвременниците на Исус Христос в духовния свят, в който човекът живее между смъртта и ново раждане, стигат дотам, да разберат чрез собствените си сили какво са преживели тук, на Земята, преди две-три столетия. И тогава от духовния свят те инспирират хората, намиращи се долу на Земята.
към текста >>
Но до смъртта си те не постигат такова разбиране, каквото имат две столетия с
лед
нея.
Следователно онези, които са живели с Христос като негови ученици и апостоли, умират и след смъртта силите им нарастват в духовния свят.
Но до смъртта си те не постигат такова разбиране, каквото имат две столетия след нея.
Едва във 2-то срещу 3-то столетие съвременниците на Исус Христос в духовния свят, в който човекът живее между смъртта и ново раждане, стигат дотам, да разберат чрез собствените си сили какво са преживели тук, на Земята, преди две-три столетия. И тогава от духовния свят те инспирират хората, намиращи се долу на Земята.
към текста >>
Прочетете от тази г
лед
на точка това, което се разкрива като инспирации в правилния смисъл и което през 2-то и 3-то столетие е написано за Исус Христос от така наречените църковни отци, и ще узнаете как да се разбира написаното от тях.
Прочетете от тази гледна точка това, което се разкрива като инспирации в правилния смисъл и което през 2-то и 3-то столетие е написано за Исус Христос от така наречените църковни отци, и ще узнаете как да се разбира написаното от тях.
Каквото е било инспирирано от мъртвите съвременници на Исус Христос, е написано през 3-то столетие. Тези хора на 3-то столетие пишат за Исус Христос на особен език, който отчасти е неразбираем за днешните хора – за днешните хора ще говорим по-нататък.
към текста >>
Той пише, както може, но се получава нещо забележително, ако се разглежда от правилната г
лед
на точка.
Когато се говори за Тертулиан, живял приблизително по времето, когато започват инспирациите отгоре от мъртвите съвременници на Исус Христос, и който, доколкото му е възможно като човек, е приел тези инспирации, когато човек наистина чете Тертулиан, добива специфично впечатление. Разбира се, той пише, както е трябвало да пише според своето човешко конституционно устройство. Някой би могъл да има инспирации, но те винаги да се показват по начин, по който само той може да ги възприеме. Така и Тертулиан не предава съвсем чисто инспирациите. Той ги предава така, както може да ги изрази чрез човешкия си мозък, първо, защото е живял в смъртно тяло и второ, защото в известен смисъл е бил страстен и фанатичен.
Той пише, както може, но се получава нещо забележително, ако се разглежда от правилната гледна точка.
към текста >>
От тази г
лед
на точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото.
От тази гледна точка Тертулиан застава като римлянин с не особено голямо литературно образование, но като писател с величествена сила на словото.
Човек може да каже, че Тертулиан преобразява латинския език, като го прави подходящ за християнството. Той пръв открива възможността да възпламени този най-прозаичен, най-непоетичен език, този чисто риторичен латински език с такъв темперамент и с такава свещена страст, че в произведенията му наистина има непосредствен душевен живот, особено в „De carne Christi“** или в произведението му, в което се опитва да отхвърли всичко, за което обвиняват християните. Тези произведения са написани със свещен темперамент и величествена сила на словото.
към текста >>
Той употребява внушителни думи, когато защитава християните при прес
лед
ването им от римляните.
Като римлянин Тертулиан е без предубеждения по отношение на своята собствена римска принадлежност – това може да се види в „De carne Christi“.
Той употребява внушителни думи, когато защитава християните при преследването им от римляните.
Темпераментно осъжда мъченията, на които са били подложени, за да се отрекат от Христос Исус, като казва: „Не доказват ли вашите действия като съдии на християните, че не сте прави? Вие трябва да промените цялото си досегашно съдопроизводство, да не го прилагате, когато съдите християните. Чрез мъченията обикновено принуждавате даден свидетел не да отрича, а да признае истината, като каже какво мисли. При християнина правите обратното. Вие го измъчвате, за да отрече каквото мисли.
към текста >>
Вие ще узнаете от демона, че той е истинският Бог.“ С
лед
ователно Тертулиан се опира не само на свидетелството на хората, а и на свидетелството на демоните.
Той говори за демони така, както говори за познатите му хора. Например говори за демоните така, че казва: „Попитайте демоните дали Христос, този, за когото християните твърдят, че е истински бог, наистина е истински бог! Изправете пред един истински християнин някой обсебен, чрез когото говори някой демон и ще видите, че ако наистина го накарате да заговори, той ще ви признае, че сам е демон, защото казва истината.“ Тертулиан знае, че демоните не лъжат, когато ги питат. „Но когато християнинът ги запита правилно, демоните също ще ви кажат, че Христос е истинският Бог. Само че те го мразят, понеже се борят с него.
Вие ще узнаете от демона, че той е истинският Бог.“ Следователно Тертулиан се опира не само на свидетелството на хората, а и на свидетелството на демоните.
Той говори за демоните като за свидетели, които не само говорят, но също и признават, че Христос е истинският Бог. Всичко това Тертулиан го казва, като изхожда от самия себе си.
към текста >>
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време с
лед
неговата епоха.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха.
Той признава три принципа, касаещи човешката природа. Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие. Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие. Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие. Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие с
лед
Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха. Той признава три принципа, касаещи човешката природа.
Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие.
Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие. Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие. Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
Ако човек с
лед
ва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха. Той признава три принципа, касаещи човешката природа. Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие.
Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие.
Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие. Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, с
лед
вайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
Защото той вече е предчувствал нещо, което всъщност е трябвало да се разкрие на човечеството доста време след неговата епоха. Той признава три принципа, касаещи човешката природа. Първо, човешката природа е такава, че каквато е била по онова време – времето на Тертулиан, края на 2-то столетие след Христос, – е можела да си позволи срама да отрече най-великото земно събитие. Ако човек следва само себе си, той не стига до най-великото земно събитие. Второ, неговата душа е много слаба, за да разбере това велико земно събитие.
Трето, на човека му е било напълно невъзможно да има отношение към Мистерията на Голгота, следвайки само това, което му позволява неговото смъртно тяло.
към текста >>
Хората навлизат в четвъртата с
лед
атлантска, гръцко-латинската културна епоха.
Какво обаче има предвид Тертулиан? Точно чрез своите инспирации той е станал истински познавач на човека и познава какво представлява човешката природа по тогавашното време.
Хората навлизат в четвъртата следатлантска, гръцко-латинската културна епоха.
Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години след тази среда известни духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота. Триста тридесет и три години след 333 г. е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна жар. Прочетете въпросните места, където авторът на Апокалипсиса говори за отнасящото се до 666! Съгласно намеренията на някои духовни същества с човечеството е трябвало и е щяло да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота.
към текста >>
Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години с
лед
тази среда известни духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота.
Какво обаче има предвид Тертулиан? Точно чрез своите инспирации той е станал истински познавач на човека и познава какво представлява човешката природа по тогавашното време. Хората навлизат в четвъртата следатлантска, гръцко-латинската културна епоха.
Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години след тази среда известни духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота.
Триста тридесет и три години след 333 г. е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна жар. Прочетете въпросните места, където авторът на Апокалипсиса говори за отнасящото се до 666! Съгласно намеренията на някои духовни същества с човечеството е трябвало и е щяло да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота. Низходящият път, отреден на човечеството от 333 година, тоест от кулминацията на културата на разсъдъчната душа нататък, е щял да се използва, за да се измести развитието на човечеството в съвсем различна посока от тази, която е трябвало да поеме в развитието си съгласно намеренията на онези божествени същества, свързани с него от началото на сатурновата епоха.
към текста >>
Триста тридесет и три години с
лед
333 г.
Какво обаче има предвид Тертулиан? Точно чрез своите инспирации той е станал истински познавач на човека и познава какво представлява човешката природа по тогавашното време. Хората навлизат в четвъртата следатлантска, гръцко-латинската културна епоха. Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години след тази среда известни духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота.
Триста тридесет и три години след 333 г.
е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна жар. Прочетете въпросните места, където авторът на Апокалипсиса говори за отнасящото се до 666! Съгласно намеренията на някои духовни същества с човечеството е трябвало и е щяло да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота. Низходящият път, отреден на човечеството от 333 година, тоест от кулминацията на културата на разсъдъчната душа нататък, е щял да се използва, за да се измести развитието на човечеството в съвсем различна посока от тази, която е трябвало да поеме в развитието си съгласно намеренията на онези божествени същества, свързани с него от началото на сатурновата епоха.
към текста >>
Ако това би станало, ако наистина се бяха изпълнили намеренията на определени същества, противодействащи на човешкото развитие и искащи да го завладеят, през 666 година човечеството щеше да бъде изненадано, като му бъде дарена съзнателната душа, каквато с
лед
ва да бъде едва много покъсно с
лед
нашата епоха.
Това е щяло да стане поради факта, че се е възнамерявало чрез един вид откровение още през 666 година да се даде на човечеството нещо, което едва по-късно е трябвало да се появи в него, тоест съзнателната душа.
Ако това би станало, ако наистина се бяха изпълнили намеренията на определени същества, противодействащи на човешкото развитие и искащи да го завладеят, през 666 година човечеството щеше да бъде изненадано, като му бъде дарена съзнателната душа, каквато следва да бъде едва много покъсно след нашата епоха.
към текста >>
1080 години с
лед
1413 година, тоест чак през 2493 година – тогава човекът би трябвало да е напреднал в съзнателното разбиране на собствената си личност, – да се инжектира в човека чрез ариманическо-луциферическите сили още през 666 година.
1080 години след 1413 година, тоест чак през 2493 година – тогава човекът би трябвало да е напреднал в съзнателното разбиране на собствената си личност, – да се инжектира в човека чрез ариманическо-луциферическите сили още през 666 година.
към текста >>
Историята не се развива така, както е било предвидено в тази особена форма, в тази феноменална, величествена, ала дяволска форма, но въпреки това с
лед
ите от нея са дали отражение в нея.
Историята не се развива така, както е било предвидено в тази особена форма, в тази феноменална, величествена, ала дяволска форма, но въпреки това следите от нея са дали отражение в нея.
Те са могли да окажат въздействие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени духовни същества, които искат да ги направят чрез хората. Такъв е император Юстиниан – посредник, проводник на определени същества. Като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря философските школи в Атина и мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия. В Нисибис са избягали сирийските мъдреци, още когато Зено Исаурик през 5-то столетие също гони такива гръцки мъдреци от Едеса. Така, когато наближава 666 година, в персийската академия на Гондишапур се събира целият учен свят, дошъл от старата гръцка култура, нямаща никакво отношение към Мистерията на Голгота.
към текста >>
Като враг на всичко, нас
лед
ено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря философските школи в Атина и мъдреците, притежаващи пос
лед
ните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия.
Историята не се развива така, както е било предвидено в тази особена форма, в тази феноменална, величествена, ала дяволска форма, но въпреки това следите от нея са дали отражение в нея. Те са могли да окажат въздействие чрез това, че са се случили неща, за които може само да бъде казано: Хората ги правят на Земята, но всъщност винаги ги вършат като посредници, като дясната ръка на определени духовни същества, които искат да ги направят чрез хората. Такъв е император Юстиниан – посредник, проводник на определени същества.
Като враг на всичко, наследено от висшата мъдрост на гръцката култура, през 529 година той затваря философските школи в Атина и мъдреците, притежаващи последните остатъци от гръцката ученост с висшето аристотелско-платоническо знание, са изгонени и бягат в Персия.
В Нисибис са избягали сирийските мъдреци, още когато Зено Исаурик през 5-то столетие също гони такива гръцки мъдреци от Едеса. Така, когато наближава 666 година, в персийската академия на Гондишапур се събира целият учен свят, дошъл от старата гръцка култура, нямаща никакво отношение към Мистерията на Голгота. В Гондишапурската академия са обучавали онези, които са били инспирирани от луциферически-ариманическите сили.
към текста >>
Човекът носи в себе си болестта, която го подтиква да отрече божественото, докато от собствената му природа всъщност с
лед
ва да го признае.
Предразположение към този атеизъм има всеки човек, който принадлежи към модерната цивилизация, но става дума само за това, дали той ще се поддаде на това предразположение.
Човекът носи в себе си болестта, която го подтиква да отрече божественото, докато от собствената му природа всъщност следва да го признае.
Тази природа в известен смисъл се е минерализирала, застинала е в развитието си, така че всички ние носим в себе си болестта, отричаща Бог.
към текста >>
И докато от собствената ѝ природа душата не е определена да взима участие в съдбата на тялото, тя стига до положението да взима все повече участие в съдбата на тялото и все повече да се обвързва с раждането, нас
лед
ствеността и смъртта.
Чрез тази отричаща Бог болест в човека стават някои неща. Чрез тази отричаща Бог болест се създава по-силна притегателна връзка между душата на човека и неговото тяло, отколкото по-рано и отколкото всъщност е заложено в самата човешка природа. Душата е окована за тялото в по-голяма степен.
И докато от собствената ѝ природа душата не е определена да взима участие в съдбата на тялото, тя стига до положението да взима все повече участие в съдбата на тялото и все повече да се обвързва с раждането, наследствеността и смъртта.
към текста >>
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в с
лед
ващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта.
Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека. Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
към текста >>
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което с
лед
ва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
Мъдреците от Гондишапур още тогава са искали – в наше време отново го искат някои тайни общества, но в по-дилетантска форма – да направят хората велики, много мъдри за Земята, но с внедряването на тази мъдрост да принудят душата на човека да вземе участие в смъртта, така че тя да изгуби склонността си да участва в духовния живот и в следващите инкарнации, когато премине през портата на смъртта. Те са искали да отрежат по-нататъшното развитие на човека.
Искали са да го спечелят за себе си, за съвсем друг свят, да го консервират през земния му живот, да го отклонят от задачата му на Земята, да го отклонят от това, което следва да учи в бавно постепенно развитие и чрез което да достигне до Духа-себе, Духа-живот и Човека-дух.
към текста >>
Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като с
лед
ствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила.
Що за сили са това? Казах, че отричащото Бога в човека е вид болест. Предразположението е вид болест, която всички ние в цивилизованото човечество носим в нас и я дължим на нашето тяло. Да се отрече Бог е болест, казва духовната наука, но тази болест я имаме в себе си. И разбирайки себе си правилно, ние не отричаме Бог само тогава, когато отново го намерим чрез Христос.
Нашето тяло е болно, когато отрича Бог, но имайки Христовата сила в себе си като следствие от Мистерията на Голгота, ние имаме оздравителна, лечебна сила.
Христос в най-дълбокия истински смисъл на думата е спасителят за всички нас, лечителят на болестта, която кара човека да отрича Бог. Христос е лекар. Той е лекар на скритата болест, която сега ви охарактеризирах.
към текста >>
Дори съвременниците ѝ, апостолите са могли да разберат Мистерията на Голгота със свои собствени сили едва през 3-то столетие, с
лед
ователно дълго с
лед
смъртта им.
Дори съвременниците ѝ, апостолите са могли да разберат Мистерията на Голгота със свои собствени сили едва през 3-то столетие, следователно дълго след смъртта им.
към текста >>
Извършено е с
лед
ното: Днес се намираме в съвсем различно положение от съвременниците на Христос или от живеещите в с
лед
ващите столетия до
Но всички тези неща се развиват, чрез всички тези неща се разиграва нещо.
Извършено е следното: Днес се намираме в съвсем различно положение от съвременниците на Христос или от живеещите в следващите столетия до
към текста >>
Ние живеем в петата с
лед
атлантска културна епоха и сме навлезли далеч навътре, живеем през 20-то столетие.
7-то столетие.
Ние живеем в петата следатлантска културна епоха и сме навлезли далеч навътре, живеем през 20-то столетие.
От това следва, че когато се раждаме и като душа встъпим от свръхсетивния свят в сетивния, няколко столетия преди това изживяваме нещо в духовния свят. Както съвременниците на Мистерията на Голгота столетия след това достигат до пълно разбиране на Мистерията на Голгота, така преди да бъдем родени и то столетия преди да бъдем родени, ние изживяваме един вид огледална картина. Но това важи само за днешните хора. Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като огледален образ на това, което човек е изживял в духовния свят столетия след Мистерията на Голгота.
към текста >>
От това с
лед
ва, че когато се раждаме и като душа встъпим от свръхсетивния свят в сетивния, няколко столетия преди това изживяваме нещо в духовния свят.
7-то столетие. Ние живеем в петата следатлантска културна епоха и сме навлезли далеч навътре, живеем през 20-то столетие.
От това следва, че когато се раждаме и като душа встъпим от свръхсетивния свят в сетивния, няколко столетия преди това изживяваме нещо в духовния свят.
Както съвременниците на Мистерията на Голгота столетия след това достигат до пълно разбиране на Мистерията на Голгота, така преди да бъдем родени и то столетия преди да бъдем родени, ние изживяваме един вид огледална картина. Но това важи само за днешните хора. Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като огледален образ на това, което човек е изживял в духовния свят столетия след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Както съвременниците на Мистерията на Голгота столетия с
лед
това достигат до пълно разбиране на Мистерията на Голгота, така преди да бъдем родени и то столетия преди да бъдем родени, ние изживяваме един вид ог
лед
ална картина.
7-то столетие. Ние живеем в петата следатлантска културна епоха и сме навлезли далеч навътре, живеем през 20-то столетие. От това следва, че когато се раждаме и като душа встъпим от свръхсетивния свят в сетивния, няколко столетия преди това изживяваме нещо в духовния свят.
Както съвременниците на Мистерията на Голгота столетия след това достигат до пълно разбиране на Мистерията на Голгота, така преди да бъдем родени и то столетия преди да бъдем родени, ние изживяваме един вид огледална картина.
Но това важи само за днешните хора. Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като огледален образ на това, което човек е изживял в духовния свят столетия след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като ог
лед
ален образ на това, което човек е изживял в духовния свят столетия с
лед
Мистерията на Голгота.
7-то столетие. Ние живеем в петата следатлантска културна епоха и сме навлезли далеч навътре, живеем през 20-то столетие. От това следва, че когато се раждаме и като душа встъпим от свръхсетивния свят в сетивния, няколко столетия преди това изживяваме нещо в духовния свят. Както съвременниците на Мистерията на Голгота столетия след това достигат до пълно разбиране на Мистерията на Голгота, така преди да бъдем родени и то столетия преди да бъдем родени, ние изживяваме един вид огледална картина. Но това важи само за днешните хора.
Когато днешните хора се раждат във физическия свят, всички носят със себе си нещо като отблясък от Мистерията на Голгота, като огледален образ на това, което човек е изживял в духовния свят столетия след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Затова е необходимо с
лед
ното: Човек намира Христос, когато има с
лед
ното изживяване.
Затова е необходимо следното: Човек намира Христос, когато има следното изживяване.
Първо, изживяването, при което си казва: Искам да постигна такова самопознание, каквото ми е възможно съгласно цялата ми индивидуална човешка личност. Никой, който честно се стреми към това самопознание като човек, днес няма да си каже нещо различно от: „Не мога да схвана това, към което се стремя. Не го разбирам. Изпитвам безсилие пред него.“ Това изживяване е много важно. Това изживяване би трябвало да има всеки, който честно се съветва със самия себе си – то е известно чувство на безсилие.
към текста >>
С
лед
като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща.
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
към текста >>
Когато надделеем с
лед
ите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена. И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа.
Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
Можем да почувстваме болестта в нашето безсилие, но също и спасителя, когато вече сме изживели безсилието и сме станали сродни със смъртта в душата си, можем да почувстваме лечебната му сила. Когато чувстваме спасителя, ние чувстваме, че носим нещо в душата си, което всеки миг може да възкръсне от смъртта в нашето собствено вътрешно изживяване. Търсейки тези две изживявания, ще намерим Христос в нашата собствена душа.
към текста >>
Ние трябва да го търсим като ог
лед
ален образ в душата си на физическия план.
Но ако можем да изпитаме безсилие и преодолеем безсилието, ще имаме щастието да влезем в истински реални отношения с Христос Исус. Защото това изживяване е повторение на онова, което столетия преди това сме изживели в духовния свят.
Ние трябва да го търсим като огледален образ в душата си на физическия план.
Търсете в себе си и ще откриете безсилието. Търсете и след като сте намерили безсилието, ще откриете освобождаването от безсилието, възкресението на душата в духа.
към текста >>
Търсете и с
лед
като сте намерили безсилието, ще откриете освобождаването от безсилието, възкресението на душата в духа.
Но ако можем да изпитаме безсилие и преодолеем безсилието, ще имаме щастието да влезем в истински реални отношения с Христос Исус. Защото това изживяване е повторение на онова, което столетия преди това сме изживели в духовния свят. Ние трябва да го търсим като огледален образ в душата си на физическия план. Търсете в себе си и ще откриете безсилието.
Търсете и след като сте намерили безсилието, ще откриете освобождаването от безсилието, възкресението на душата в духа.
към текста >>
Христовият импулс трябва да бъде предшестван от изживяването на цялото чувство на нищожност, което ни обхваща, когато без високомерие разг
лед
аме собствените си сили.
Днес човек наистина на бива да се отчайва, че не може да открие Христос в непосредственото си изживяване, защото той ще го намери, когато намери сам себе си, но изхождайки от безсилието.
Христовият импулс трябва да бъде предшестван от изживяването на цялото чувство на нищожност, което ни обхваща, когато без високомерие разгледаме собствените си сили.
Някои умни мистици вярват, че е християнство, когато просто кажат: „Аз намерих висшия аз, божествения аз в своя аз.“ Това не е християнство. Християнството трябва да се основава върху изречението:
към текста >>
Скъпи приятели, хубаво би било, особено в нашето съвремие, ако хората можеха да открият например с
лед
ното: Съвсем сигурно е, че в глъбините на човешките души се намира тенденцията да се казва истината.
Скъпи приятели, хубаво би било, особено в нашето съвремие, ако хората можеха да открият например следното: Съвсем сигурно е, че в глъбините на човешките души се намира тенденцията да се казва истината.
Но именно когато имаме намерението да кажем истината и сами се осъзнаем при това изговаряне на истината, можем да направим първата крачка към изпитване на безсилието на човешкото тяло спрямо божествената истина. В мига, когато наистина стигнете до осъзнаване относно казването на истината, стигате до нещо забележително. Поетът го е почувствал, като е казал: „Заговори ли душата, ах, душата вече не говори.“ По пътя, по който се превръща в говор това, което изживяваме като истина вътрешно в душата, то веднага заглъхва. То още не се умъртвява напълно в говора, но веднага заглъхва. И този, който познава говора, знае, че нищо не е правилното означение на някаква истина, освен собствените имена, които винаги назовават само едно нещо.
към текста >>
Опитайте се да прос
лед
ите – можете да го направите и в моите книги – как всяко отделно нещо се характеризира от различни г
лед
ни точки, как винаги се прави опит едно нещо да се характеризира първо от една страна, а с
лед
това – от друга.
Духовнонаучно ние се опитваме да възкръснем от признанието, че с всяко твърдение се казва неистина, като го правим по определен начин, който често съм характеризирал. Казвал съм, че в духовната наука често не е важно какво се казва – защото то също така ще попадне под преценката на това безсилие, – а как се казва.
Опитайте се да проследите – можете да го направите и в моите книги – как всяко отделно нещо се характеризира от различни гледни точки, как винаги се прави опит едно нещо да се характеризира първо от една страна, а след това – от друга.
към текста >>
Ако човек потърси, открива с
лед
ното: Когато прос
лед
и стила на Херман Грим, вижда в написаното от него, че всяко изречение е извоювано лично индивидуално, от изречение на изречение всичко е извоювано лично индивидуално.
Ако човек потърси, открива следното: Когато проследи стила на Херман Грим, вижда в написаното от него, че всяко изречение е извоювано лично индивидуално, от изречение на изречение всичко е извоювано лично индивидуално.
Всичко се разкрива в светлината на културата на 19то столетие, но произлиза непосредствено от съзнателната душа. Удроу Уилсън описва блестящо, но в подсъзнанието си е обсебен от нещо. Налице е демонична обсебеност. В неговото подсъзнание се намира нещо, което му подсказва онова, което пише. Демонът, който естествено по особен начин се проявява в един американец от 20-то столетие, говори от неговата душа.
към текста >>
Но наближава времето, когато ще се г
лед
а не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост.
Човекът трябва да се опознае по това, което казва, понеже думите са само жестове, но трябва да се опознае кой прави тези жестове. Това е нещото, в което човечеството днес трябва да се вживее. Тук се намира една страшно голяма мистерия на обикновения живот, скъпи приятели. Има голяма разлика дали всяко изречение е извоювано чрез личния аз или се дава по някакъв начин отдолу, отгоре или отстрани. Даването действа дори по-сугестивно, понеже по отношение на извоюваното, човек отново трябва да си извоюва всяко изречение.
Но наближава времето, когато ще се гледа не само голото дословно съдържание на това, което се намира пред душата, а ще трябва да се виждат преди всичко тези, които казват едно или друго; не външната физическа личност, а цялата човешко-духовна цялост.
към текста >>
И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и с
лед
това да почувствате възкресението на духа в словото.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност. Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота.
И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото.
Това е. Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота. Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни. Това ще става все по-важно и по-важно.
към текста >>
Щастлив съм, че успях да го свържа с изложеното тук преди осем дни и че отново можах да ви говоря за тези неща, отнасящи се до всички нас, и се надявам, че с
лед
кратко време отново ще можем да продължим разглежданията тук, в Цюрих.
Това исках да прибавя, мои скъпи приятели.
Щастлив съм, че успях да го свържа с изложеното тук преди осем дни и че отново можах да ви говоря за тези неща, отнасящи се до всички нас, и се надявам, че след кратко време отново ще можем да продължим разглежданията тук, в Цюрих.
В този смисъл, когато пространствено сме разделени едни от други, нека не забравяме, че като антропософи оставаме и искаме да останем душевно свързани, верни на духа на човечеството, който действа и ни изпълва.
към текста >>
5.
Бележки към това издание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В немските градове Нюрнберг, Хайденхайм, Улм и Хамбург в началото на лекциите от Рудолф Щайнер винаги се изговаряха с
лед
ните възпоменателни слова:
Събраните в този том лекции бяха държани по времето на Първата световна война в различни градове на Германия и Швейцария. Те бяха изнасяни пред членове на Антропософското общество.
В немските градове Нюрнберг, Хайденхайм, Улм и Хамбург в началото на лекциите от Рудолф Щайнер винаги се изговаряха следните възпоменателни слова:
към текста >>
„Скъпи мои приятели, през пос
лед
ните години вече свикнахме, преди да започнем нашите разглеждания, да споменем преди всичко онези наши човешки събратя, които в това тежко време се намират по бойните полета, по които сега се решава толкова много относно човешкото развитие, и ние споменаваме тези намиращи се навън хора по такъв начин, че призоваваме в началото на нашето разглеждане техните закрилящи ги духове.
„Скъпи мои приятели, през последните години вече свикнахме, преди да започнем нашите разглеждания, да споменем преди всичко онези наши човешки събратя, които в това тежко време се намират по бойните полета, по които сега се решава толкова много относно човешкото развитие, и ние споменаваме тези намиращи се навън хора по такъв начин, че призоваваме в началото на нашето разглеждане техните закрилящи ги духове.
към текста >>
И като се обръщаме към закрилящите духове на онези, които вс
лед
ствие на събитията вече са преминали от другата страна на портата на смъртта:
И като се обръщаме към закрилящите духове на онези, които вследствие на събитията вече са преминали от другата страна на портата на смъртта:
към текста >>
6.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Заглавието на 2-то издание „История на изс
лед
ването на живота на Исус“.
23. забележителна книга на един теолог: „За Раймарус Вреде“ от Алберт Щефан Швайцер, Тюбинген 1906 г.
Заглавието на 2-то издание „История на изследването на живота на Исус“.
към текста >>
„Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изс
лед
ванията на духовната наука“.
63. в откритата лекция в Щутгарт: На 24 април 1918 г.
„Свръхсетивният човек и въпросите за свободата на волята и безсмъртието според изследванията на духовната наука“.
Лекцията е публикувана в списанието „Училище за човека“, брой 9/1961 г., в Събраните съчинения не е публикувана.
към текста >>
97. Няколко дни с
лед
това от автора излезе: Франц Бол в същия вестник № 192 от 16 април, сутрешно издание.
97. Няколко дни след това от автора излезе: Франц Бол в същия вестник № 192 от 16 април, сутрешно издание.
към текста >>
когато четете неговата пос
лед
на книга: „За пос
лед
ните неща“, издадена от Мориц Рапапорт, Виена, 1907 г.
120. Ото Вайнингер, 1880–1903, философ. „Пол и характер“, Виена, 1903 г.
когато четете неговата последна книга: „За последните неща“, издадена от Мориц Рапапорт, Виена, 1907 г.
Цитатът дословно гласи: „Може би поради това нямаме спомени за състоянието си преди раждането, понеже чрез раждането си сме потънали прекалено дълбоко и сме загубили съзнанието, а за да се роди човек само с инстинкти, означава да му липсват разумни решения и знание. Затова не знаем нищо за това минало.“
към текста >>
брой на Кантианското списание: Има се предвид философското списание „Кантиански изс
лед
вания“, година 22, брой 4, С коментар от книгата на Десоар „За обратната страна на душата“.
брой на Кантианското списание: Има се предвид философското списание „Кантиански изследвания“, година 22, брой 4, С коментар от книгата на Десоар „За обратната страна на душата“.
към текста >>
127. пос
лед
ния брой на „Пруски годишници“: „Световната война като критика на мирог
лед
ите“, от Ернст Ролфс в Оснабрюк.
127. последния брой на „Пруски годишници“: „Световната война като критика на мирогледите“, от Ернст Ролфс в Оснабрюк.
Пруски годишници, том 172, брой III, Берлин, юни 1918 г.
към текста >>
да се разпространят духовни сили: В по-стари издания това изречение беше по погрешка сменено със с
лед
ващото изречение.
да се разпространят духовни сили: В по-стари издания това изречение беше по погрешка сменено със следващото изречение.
Поправката стана след проверка на оригиналната стенограма от Хеда Хумел.
към текста >>
Поправката стана с
лед
проверка на оригиналната стенограма от Хеда Хумел.
да се разпространят духовни сили: В по-стари издания това изречение беше по погрешка сменено със следващото изречение.
Поправката стана след проверка на оригиналната стенограма от Хеда Хумел.
към текста >>
7.
Относно отпечатаните лекции
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Който иска да прос
лед
и моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
В тях разглеждам всичко, което се среща като стремеж към познание в тази епоха. Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.
към текста >>
Преди всичко беше налице силното желание Евангелията и съдържанието на Библията да бъдат разг
лед
ани в светлината на антропософията.
Преди всичко беше налице силното желание Евангелията и съдържанието на Библията да бъдат разгледани в светлината на антропософията.
Хората пожелаха да чуят курсове за тези даденина човечеството откровения.
към текста >>
С
лед
като бяха изнесени лекционни курсове в смисъла на това искане, се прибави и нещо друго.
След като бяха изнесени лекционни курсове в смисъла на това искане, се прибави и нещо друго.
На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с началната антропософска информация. Пред тях можеше да се говори като пред напреднали в областта на антропософията. Изнасянето на тези вътрешни лекции не можеше да прилича на написаните трудове, предназначени за всички хора.
към текста >>
Само че трябва да се приеме, че в непрег
лед
аните от мен записки на лекциите може да има грешки.
Никъде, дори и в най-малка степен не е казано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. Не може и да става въпрос за някаква отстъпка пред предразсъдъци или предварителни настроения на членовете. Който чете тези частно отпечатани лекции, трябва да ги приеме изцяло за това, което антропософията има да каже. Затова, когато оплакванията в това отношение станаха твърде настойчиви, без съмнение бе възможно да се отстъпи от указанието, тези отпечатани лекции да се разпространяват единствено в кръга на членовете.
Само че трябва да се приеме, че в непрегледаните от мен записки на лекциите може да има грешки.
към текста >>
8.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светог
лед
, съпоставен с Шилер“ (Събр.
1886 г. Привлечен като сътрудник при издаването на Гьотевите съчинения.
„Основни насоки в теорията на познанието върху Гьотевия светоглед, съпоставен с Шилер“ (Събр.
съч. 2).
към текста >>
Основни принципи на един модерен светог
лед
“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
„Гьотевият светог
лед
“ (Събр.
1897 г.
„Гьотевият светоглед“ (Събр.
съч. 6). Преместване в Берлин. Издава „Списание за литература“ и „Драматургични свитъци“ с О. Хартлебен. (Избрани статии в Събр. съч. 29-32).
към текста >>
„Възг
лед
ите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
По време на Ко
лед
ата на 1923 г.
1923 г.
По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
Непрекъсната лекторска дейност и пос
лед
ни пътувания с тази цел из Европа.
1924 г.
Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество. Начало на боледуването.
към текста >>
На 28 септември е изнесена пос
лед
ната лекция пред членовете на Антропософското общество.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа.
На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
Начало на бо
лед
уването.
1924 г. Непрекъсната лекторска дейност и последни пътувания с тази цел из Европа. На 28 септември е изнесена последната лекция пред членовете на Антропософското общество.
Начало на боледуването.
към текста >>
9.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Два мирог
лед
ни потока: идеализъм и материализъм; необходимост от изглаждане на различията между тях или израждането им в дуализъм и фатализъм; представителните им личности в историята: Августин и Декарт.
Два мирогледни потока: идеализъм и материализъм; необходимост от изглаждане на различията между тях или израждането им в дуализъм и фатализъм; представителните им личности в историята: Августин и Декарт.
Луната и Слънцето. Огюст Конт: католическата църква без християнство; Шелинг: християнство без църква.
към текста >>
Тертулиан. Смъртта и нас
лед
ствеността хвърлят светлина върху Мистерията на Голгота.
Тертулиан. Смъртта и наследствеността хвърлят светлина върху Мистерията на Голгота.
Разсъдъчна интерпретация вместо духовно виждане. Възкресението като метаморфоза на смъртта, раждането като свръхсетивен факт (conceptio immaculata).
към текста >>
10.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Днес бих искал да се задълбоча в нещо от това, което вече сме разглеждали това лято , а в с
лед
ващите дни да добавя към него някои исторически разглеждания, и също и някои въпроси по същество.
Днес бих искал да се задълбоча в нещо от това, което вече сме разглеждали това лято , а в следващите дни да добавя към него някои исторически разглеждания, и също и някои въпроси по същество.
Също бих искал предварително да ви посоча някои исторически факти, и от тези исторически факти, основани предимно на откровения на определени исторически личности, да направим изводи, които ще залегнат в основата на разглеждането.
към текста >>
То е засягало това, че, от една страна, ако неправилно се оценят двата мирог
лед
ни потока, идеализъм и материализъм, или ще възникне опасност да се пропадне в мазето на мирог
лед
а, или, при избора на различни пътища на търсене на мирог
лед
, да се стигне в задънена улица.
Тези, които бяха посветени в мистериите, посветените от всички времена, с пълно право винаги са се придържали към едно изречение.
То е засягало това, че, от една страна, ако неправилно се оценят двата мирогледни потока, идеализъм и материализъм, или ще възникне опасност да се пропадне в мазето на мирогледа, или, при избора на различни пътища на търсене на мироглед, да се стигне в задънена улица.
Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото. И задънената улица, в която може да се попадне, странствайки по различните мирогледни пътища, ако не се съгласуват идеализъм и материализъм, тази задънена улица за посветените в мистериите е бил фатализмът. Новото време отчетливо клони на едната страна, към дуализма. Уклон към другата страна, към фаталистичния мироглед, за новото време не е характерен, или, собствено, остава незабелязан.
към текста >>
Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирог
лед
ния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото.
Тези, които бяха посветени в мистериите, посветените от всички времена, с пълно право винаги са се придържали към едно изречение. То е засягало това, че, от една страна, ако неправилно се оценят двата мирогледни потока, идеализъм и материализъм, или ще възникне опасност да се пропадне в мазето на мирогледа, или, при избора на различни пътища на търсене на мироглед, да се стигне в задънена улица.
Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото.
И задънената улица, в която може да се попадне, странствайки по различните мирогледни пътища, ако не се съгласуват идеализъм и материализъм, тази задънена улица за посветените в мистериите е бил фатализмът. Новото време отчетливо клони на едната страна, към дуализма. Уклон към другата страна, към фаталистичния мироглед, за новото време не е характерен, или, собствено, остава незабелязан.
към текста >>
И задънената улица, в която може да се попадне, странствайки по различните мирог
лед
ни пътища, ако не се съгласуват идеализъм и материализъм, тази задънена улица за посветените в мистериите е бил фатализмът.
Тези, които бяха посветени в мистериите, посветените от всички времена, с пълно право винаги са се придържали към едно изречение. То е засягало това, че, от една страна, ако неправилно се оценят двата мирогледни потока, идеализъм и материализъм, или ще възникне опасност да се пропадне в мазето на мирогледа, или, при избора на различни пътища на търсене на мироглед, да се стигне в задънена улица. Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото.
И задънената улица, в която може да се попадне, странствайки по различните мирогледни пътища, ако не се съгласуват идеализъм и материализъм, тази задънена улица за посветените в мистериите е бил фатализмът.
Новото време отчетливо клони на едната страна, към дуализма. Уклон към другата страна, към фаталистичния мироглед, за новото време не е характерен, или, собствено, остава незабелязан.
към текста >>
Уклон към другата страна, към фаталистичния мирог
лед
, за новото време не е характерен, или, собствено, остава незабелязан.
Тези, които бяха посветени в мистериите, посветените от всички времена, с пълно право винаги са се придържали към едно изречение. То е засягало това, че, от една страна, ако неправилно се оценят двата мирогледни потока, идеализъм и материализъм, или ще възникне опасност да се пропадне в мазето на мирогледа, или, при избора на различни пътища на търсене на мироглед, да се стигне в задънена улица. Вратата, през която може да се пропадне в мазето, лесно може да остане незабелязана в мирогледния живот, това мазе посветените в мистериите от всички времена са го разглеждали като дуализъм, който не може да построи мост между идеалното, може също да се каже, идеалистично оцветеното спиритуално, и материалното, вещественото. И задънената улица, в която може да се попадне, странствайки по различните мирогледни пътища, ако не се съгласуват идеализъм и материализъм, тази задънена улица за посветените в мистериите е бил фатализмът. Новото време отчетливо клони на едната страна, към дуализма.
Уклон към другата страна, към фаталистичния мироглед, за новото време не е характерен, или, собствено, остава незабелязан.
към текста >>
По отношение на мирог
лед
ния живот бих искал преди всичко да ви представя една личност от епохата на залеза на четвъртия с
лед
атлантски период и с
лед
това да разг
лед
аме други личности, по-характерни за мирог
лед
а на нашата пета с
лед
атлантска епоха.
По отношение на мирогледния живот бих искал преди всичко да ви представя една личност от епохата на залеза на четвъртия следатлантски период и след това да разгледаме други личности, по-характерни за мирогледа на нашата пета следатлантска епоха.
към текста >>
В западния мирог
лед
ен живот извънредно характерна личност е Августин[ii], живял от 354 до 430 година на християнското летоброене.
В западния мирогледен живот извънредно характерна личност е Августин[ii], живял от 354 до 430 година на християнското летоброене.
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век. Отчетливо е видно, как се е приближавал този залез, започвайки от III, IV, V, VI християнски столетия. И Августин е преминал през впечатленията от различни мирогледи. Вече сме обсъждали тези неща. Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма.
към текста >>
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата с
лед
атлантска епоха, която е завършила в XV век.
В западния мирогледен живот извънредно характерна личност е Августин[ii], живял от 354 до 430 година на християнското летоброене.
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век.
Отчетливо е видно, как се е приближавал този залез, започвайки от III, IV, V, VI християнски столетия. И Августин е преминал през впечатленията от различни мирогледи. Вече сме обсъждали тези неща. Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма. Той е възприел в своята душа всички тези импулси, които се получават, ако, от една страна, в света се вижда всичко идеално, прекрасно, добро, всичко това, което е изпълнено с мъдрост, и след това всичко лошо и зло.
към текста >>
И Августин е преминал през впечатленията от различни мирог
лед
и.
В западния мирогледен живот извънредно характерна личност е Августин[ii], живял от 354 до 430 година на християнското летоброене. Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век. Отчетливо е видно, как се е приближавал този залез, започвайки от III, IV, V, VI християнски столетия.
И Августин е преминал през впечатленията от различни мирогледи.
Вече сме обсъждали тези неща. Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма. Той е възприел в своята душа всички тези импулси, които се получават, ако, от една страна, в света се вижда всичко идеално, прекрасно, добро, всичко това, което е изпълнено с мъдрост, и след това всичко лошо и зло. И ние знаем, че манихейството е искало да се справи – това е грубо казано, но можем да се изразим и така – с тези двата потока в мировия ред по такъв начин, че то сякаш приема вечната полярност, вечната противоположност на светлина и тъмнина, на добро и зло, на изпълненото с мъдрост и беззаконието.
към текста >>
Той е възприел в своята душа всички тези импулси, които се получават, ако, от една страна, в света се вижда всичко идеално, прекрасно, добро, всичко това, което е изпълнено с мъдрост, и с
лед
това всичко лошо и зло.
Нека си спомним някои мисли на Августин, доколкото, както показват годините на неговия живот, той е живял в залеза на четвъртата следатлантска епоха, която е завършила в XV век. Отчетливо е видно, как се е приближавал този залез, започвайки от III, IV, V, VI християнски столетия. И Августин е преминал през впечатленията от различни мирогледи. Вече сме обсъждали тези неща. Преди всичко Августин е преминал през манихейството и скептицизма.
Той е възприел в своята душа всички тези импулси, които се получават, ако, от една страна, в света се вижда всичко идеално, прекрасно, добро, всичко това, което е изпълнено с мъдрост, и след това всичко лошо и зло.
И ние знаем, че манихейството е искало да се справи – това е грубо казано, но можем да се изразим и така – с тези двата потока в мировия ред по такъв начин, че то сякаш приема вечната полярност, вечната противоположност на светлина и тъмнина, на добро и зло, на изпълненото с мъдрост и беззаконието.
към текста >>
Това е една от грешките, които прави днес новият мирог
лед
, например, както тези дни вече ви съобщих, също и новата теософия.
С този дуализъм манихейството се справя само благодарение на това, че свързва определени древни, дохристиянски фундаментални понятия със своето признаване на полярността на мировите явления, и преди всичко свързва определени представи, които могат да се разберат, само ако знаеш, че във всички времена хората с атавистично ясновиждане са разглеждали духовния свят, разглеждали са го така, че съзерцанията по своето съдържание са били подобни на впечатленията, които са се получавали от сетивния свят. Благодарение на това, че манихейството е поело в себе си такива представи, – бих казал, за сетивно отразяване на свръхсетивното, – на мнозина това е направило впечатление, сякаш то е материализирало духовното, сякаш духовното се е представило в сетивни форми.
Това е една от грешките, които прави днес новият мироглед, например, както тези дни вече ви съобщих, също и новата теософия.
Августин именно затова се е отдръпнал от манихейството, защото според очистването на живота на представите не е можел повече да понася това сетивно, материализирано духовно. Това е била една от причините за отдръпването му от манихейството.
към текста >>
С
лед
това Августин преминал също през скептицизма, който е обоснован мирог
лед
дотолкова, доколкото човек насочва вниманието си към това, че посредством голо съзерцание на това, което може да се извлече от сетивния свят, от опита и преживяванията в сетивния свят, нищо не може да се научи за свръхсетивното.
След това Августин преминал също през скептицизма, който е обоснован мироглед дотолкова, доколкото човек насочва вниманието си към това, че посредством голо съзерцание на това, което може да се извлече от сетивния свят, от опита и преживяванията в сетивния свят, нищо не може да се научи за свръхсетивното.
И ако към това се добави възгледът, че свръхсетивното като такова не може да се открие, тогава изобщо има съмнение във възможността да се познае истината. Августин също преминал и през съмнението за познаване на действителността изобщо. Благодарение на това той получил най-силни импулси.
към текста >>
И ако към това се добави възг
лед
ът, че свръхсетивното като такова не може да се открие, тогава изобщо има съмнение във възможността да се познае истината.
След това Августин преминал също през скептицизма, който е обоснован мироглед дотолкова, доколкото човек насочва вниманието си към това, че посредством голо съзерцание на това, което може да се извлече от сетивния свят, от опита и преживяванията в сетивния свят, нищо не може да се научи за свръхсетивното.
И ако към това се добави възгледът, че свръхсетивното като такова не може да се открие, тогава изобщо има съмнение във възможността да се познае истината.
Августин също преминал и през съмнението за познаване на действителността изобщо. Благодарение на това той получил най-силни импулси.
към текста >>
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светог
лед
, трябва да се посочи основната точка в неговите възг
лед
и, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мирог
лед
.
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светоглед, трябва да се посочи основната точка в неговите възгледи, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мироглед.
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа. Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа.
към текста >>
Това е точка, която може да се характеризира по с
лед
ния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа.
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светоглед, трябва да се посочи основната точка в неговите възгледи, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мироглед.
Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа.
Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит.
към текста >>
Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирог
лед
а.
И така, ако искаме да видим, какво място заема Августин в западния светоглед, трябва да се посочи основната точка в неговите възгледи, тази основна точка, която хвърля светлина върху всичко, което живее в Августин, и която също е основна точка на по-късния му, окончателен мироглед. Това е точка, която може да се характеризира по следния начин: Августин стигнал до това, че увереност, истинска увереност, неподложена на никакви заблуди относно достоверността ѝ, човек може да достигне само по отношение на изпитваното вътре в своята душа. Всичко останало е недостоверно. Дали нещата, които виждаме с очите, чуваме с ушите, възприемаме с другите сетива, действително са устроени така, както трябва да ги възприемаме според свидетелството на сетивата си, за това ние нищо не можем да знаем; ние не можем да знаем, как, собствено, изглежда този свят, ако затворим сетивата си за него. Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин.
Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа.
И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит. И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда. Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство. Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>
Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирог
лед
а на Августин.
Така са мислили личностите, които са възприемали външния, достъпен за опита свят в смисъла на Августин. Те мислели, че външния свят, както се представя на човека, не може да даде безусловна увереност и не притежава истинска надеждност, че от него е невъзможно да се извлече нещо, което би могло да послужи като здрава опора на мирогледа. И напротив, във всичко, което изпитвам вътре в себе си – без значение как го изпитвам, – непосредствено присъствам аз самият, който изпитва вътре в себе си представите и чувствата; аз се чувствам вътре в собствения си опит. И така, за такъв мислител като Августин, влиза в сила потвърденият от вътрешния опит факт: по отношение на всичко, което човек изпитва вътре в себе си като истина, той не може да изпадне в заблуда. Може да се придържаме към мнението, че всичко останало, което ни казва светът е подложено на заблуди, но е невъзможно да се съмняваме, че вътре в себе си истинно и действително изпитваме това, което преживяваме като наши представи, като наше вътрешно чувство.
Тази здрава основа за признаване на несъмнената истина съставлява изходната точка на мирогледа на Августин.
към текста >>
Тази точка отново изплува по съвсем сензационен начин в петата с
лед
атлантска епоха при Декарт[iii], живял от 1596 до 1650 г., т.е.
Тази точка отново изплува по съвсем сензационен начин в петата следатлантска епоха при Декарт[iii], живял от 1596 до 1650 г., т.е.
в началото на петия следатлантски период. В знаменитото изречение: „Мисля, следователно съществувам“, – това остава, даже ако се съмняваме във всичко останало, в него Декарт също вижда изходната точка, и в този си възглед той, собствено, изцяло стои на позициите на Августин.
към текста >>
в началото на петия с
лед
атлантски период.
Тази точка отново изплува по съвсем сензационен начин в петата следатлантска епоха при Декарт[iii], живял от 1596 до 1650 г., т.е.
в началото на петия следатлантски период.
В знаменитото изречение: „Мисля, следователно съществувам“, – това остава, даже ако се съмняваме във всичко останало, в него Декарт също вижда изходната точка, и в този си възглед той, собствено, изцяло стои на позициите на Августин.
към текста >>
В знаменитото изречение: „Мисля, с
лед
ователно съществувам“, – това остава, даже ако се съмняваме във всичко останало, в него Декарт също вижда изходната точка, и в този си възг
лед
той, собствено, изцяло стои на позициите на Августин.
Тази точка отново изплува по съвсем сензационен начин в петата следатлантска епоха при Декарт[iii], живял от 1596 до 1650 г., т.е. в началото на петия следатлантски период.
В знаменитото изречение: „Мисля, следователно съществувам“, – това остава, даже ако се съмняваме във всичко останало, в него Декарт също вижда изходната точка, и в този си възглед той, собствено, изцяло стои на позициите на Августин.
към текста >>
Цялата работа стои така, че по отношение на мирог
лед
ния живот винаги може да се каже: който се намира в определена точка от човешкото развитие, той стига до определен мирог
лед
.
Цялата работа стои така, че по отношение на мирогледния живот винаги може да се каже: който се намира в определена точка от човешкото развитие, той стига до определен мироглед.
Той не вижда определени перспективи на този възглед; те му се разкриват по-късно. Може да се каже: следващите поколения винаги трябва по-надеждно, по-обосновано, по-истинно да виждат нещата, от тези, които са говорили определени неща в определен момент от историческото развитие. Не може да се подмине този факт. И ще бъде много добре, ако това стане на нашето антропософско поле, ако, намирайки се на антропософската си позиция, съзнателно и обосновано разберем, че и познанието, което днес може да се придобие относно духовните неща, не трябва да се възприема като сбор от абсолютни догми. Нужно е да си изясним, че в това, което днес изказваме, бъдещите поколения ще видят повече истина, отколкото самите ние сме в състояние да видим.
към текста >>
Той не вижда определени перспективи на този възг
лед
; те му се разкриват по-късно.
Цялата работа стои така, че по отношение на мирогледния живот винаги може да се каже: който се намира в определена точка от човешкото развитие, той стига до определен мироглед.
Той не вижда определени перспективи на този възглед; те му се разкриват по-късно.
Може да се каже: следващите поколения винаги трябва по-надеждно, по-обосновано, по-истинно да виждат нещата, от тези, които са говорили определени неща в определен момент от историческото развитие. Не може да се подмине този факт. И ще бъде много добре, ако това стане на нашето антропософско поле, ако, намирайки се на антропософската си позиция, съзнателно и обосновано разберем, че и познанието, което днес може да се придобие относно духовните неща, не трябва да се възприема като сбор от абсолютни догми. Нужно е да си изясним, че в това, което днес изказваме, бъдещите поколения ще видят повече истина, отколкото самите ние сме в състояние да видим. На това, собствено, е основано духовното развитие на човечеството.
към текста >>
Може да се каже: с
лед
ващите поколения винаги трябва по-надеждно, по-обосновано, по-истинно да виждат нещата, от тези, които са говорили определени неща в определен момент от историческото развитие.
Цялата работа стои така, че по отношение на мирогледния живот винаги може да се каже: който се намира в определена точка от човешкото развитие, той стига до определен мироглед. Той не вижда определени перспективи на този възглед; те му се разкриват по-късно.
Може да се каже: следващите поколения винаги трябва по-надеждно, по-обосновано, по-истинно да виждат нещата, от тези, които са говорили определени неща в определен момент от историческото развитие.
Не може да се подмине този факт. И ще бъде много добре, ако това стане на нашето антропософско поле, ако, намирайки се на антропософската си позиция, съзнателно и обосновано разберем, че и познанието, което днес може да се придобие относно духовните неща, не трябва да се възприема като сбор от абсолютни догми. Нужно е да си изясним, че в това, което днес изказваме, бъдещите поколения ще видят повече истина, отколкото самите ние сме в състояние да видим. На това, собствено, е основано духовното развитие на човечеството. И всички препъникамъни, всички препятствия в духовния прогрес на човечеството в крайна сметка са основани на това, че хората не искат да се съгласят с това, че те по-охотно биха се отдавали на истини, които не са истини на определената епоха, а са абсолютни, извънвремеви догми.
към текста >>
Днес отново можем от наша г
лед
на точка да пог
лед
нем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на г
лед
ната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа.
С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество. Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността.
към текста >>
С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възг
лед
, той, като човек, притежава определено мъжество.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа.
С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество.
Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна.
към текста >>
Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирог
лед
ния живот.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа. С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество.
Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот.
И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си. Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността. Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>
Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със с
лед
ното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността.
Днес отново можем от наша гледна точка да погледнем към Августин, и трябва да си кажем: заставайки на гледната точка на Августин, трябва ясно да съзнаваме, че той е признавал ненадеждността на познаването на истината в нейните външни откровения, а е виждал истинската надеждност в това, което носим в своята душа. С това се предполага, че ако някой застава на позицията на такъв възглед, той, като човек, притежава определено мъжество. Може би въобще не би било нужно да казвам толкова радикално това, което казах тук, ако именно за нашето време не беше така характерна липсата на мъжество за мирогледния живот. И това мъжество, което имам предвид, се изразява в две направления. Първото направление е това, което така смело е определил Августин: истинска увереност може да се добие само по отношение на това, което изпитваш вътре в себе си.
Но трябва да има и друг полюс на това мъжество, което така липсва на съвремието; трябва и мъжество да се съгласиш със следното: във външно сетивното откровение не се съдържа истинска увереност в действителността.
Изисква се вътрешно мисловно мъжество за да откажеш надеждността на това, което ни говори външната действителност, която, например, днешният материализъм смята за абсолютно надеждна. И, от друга страна, изисква се определено мъжество да си кажеш: истинска увереност добиваме, само ако правилно осъзнаем това, което изпитваме вътре в себе си.
към текста >>
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мирог
лед
, това двойно мъжество.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество.
Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно. А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън. Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема. Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното. Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно.
към текста >>
А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирог
лед
ен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество. Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно.
А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън.
Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема. Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното. Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно. Теоретически това не може да се опровергае, но фактът на съня му противоречи.
към текста >>
Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата с
лед
атлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота с
лед
смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество. Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно. А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън. Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема.
Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното.
Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно. Теоретически това не може да се опровергае, но фактът на съня му противоречи.
към текста >>
Насочвайки пог
лед
към току що казаното, тутакси узнаваме, как, собствено, Августин с много по-голямо право, отколкото по-късно Декарт, който в по-голяма или по-малка степен само е повтарял казаното, е можел да стигне до такъв възг
лед
.
Насочвайки поглед към току що казаното, тутакси узнаваме, как, собствено, Августин с много по-голямо право, отколкото по-късно Декарт, който в по-голяма или по-малка степен само е повтарял казаното, е можел да стигне до такъв възглед.
В продължение на целия четвърти следатлантски период, а също и във времената на Августин, в хората още са живеели отгласи на древното атавистично ясновиждане. За това, за съжаление, са се запазили малко исторически сведения, за това, собствено, нищо не се знае. Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот. Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха.
към текста >>
В продължение на целия четвърти с
лед
атлантски период, а също и във времената на Августин, в хората още са живеели отгласи на древното атавистично ясновиждане.
Насочвайки поглед към току що казаното, тутакси узнаваме, как, собствено, Августин с много по-голямо право, отколкото по-късно Декарт, който в по-голяма или по-малка степен само е повтарял казаното, е можел да стигне до такъв възглед.
В продължение на целия четвърти следатлантски период, а също и във времената на Августин, в хората още са живеели отгласи на древното атавистично ясновиждане.
За това, за съжаление, са се запазили малко исторически сведения, за това, собствено, нищо не се знае. Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот. Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха. Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства.
към текста >>
Но като цяло, в тази четвърта с
лед
атлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот.
Насочвайки поглед към току що казаното, тутакси узнаваме, как, собствено, Августин с много по-голямо право, отколкото по-късно Декарт, който в по-голяма или по-малка степен само е повтарял казаното, е можел да стигне до такъв възглед. В продължение на целия четвърти следатлантски период, а също и във времената на Августин, в хората още са живеели отгласи на древното атавистично ясновиждане. За това, за съжаление, са се запазили малко исторически сведения, за това, собствено, нищо не се знае.
Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот.
Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха. Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства. Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня. И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност.
към текста >>
Така че може да се каже: във втората с
лед
атлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха.
Насочвайки поглед към току що казаното, тутакси узнаваме, как, собствено, Августин с много по-голямо право, отколкото по-късно Декарт, който в по-голяма или по-малка степен само е повтарял казаното, е можел да стигне до такъв възглед. В продължение на целия четвърти следатлантски период, а също и във времената на Августин, в хората още са живеели отгласи на древното атавистично ясновиждане. За това, за съжаление, са се запазили малко исторически сведения, за това, собствено, нищо не се знае. Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот. Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот.
Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха.
Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства. Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня. И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност. Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот. И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е истинно, е недействително.
към текста >>
Хората от четвъртата с
лед
атлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства.
В продължение на целия четвърти следатлантски период, а също и във времената на Августин, в хората още са живеели отгласи на древното атавистично ясновиждане. За това, за съжаление, са се запазили малко исторически сведения, за това, собствено, нищо не се знае. Но като цяло, в тази четвърта следатлантска епоха са живели множество хора, които от личен опит са знаели: има духовен живот – доколкото те са виждали този духовен живот. Но в тази четвърта епоха те са го виждали – за разлика от третата и втората епоха – като примесен с техния сънен живот. Така че може да се каже: във втората следатлантска епоха сънят при хората е протичал не толкова безсъзнателно, като в петата епоха.
Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства.
Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня. И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност. Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот. И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е истинно, е недействително. Но във времената на Августин е било възможно да се придържаш към такъв възглед, да се придържаш към такава гледна точка.
към текста >>
Но във времената на Августин е било възможно да се придържаш към такъв възг
лед
, да се придържаш към такава г
лед
на точка.
Хората от четвъртата следатлантска епоха още са знаели: в периода от заспиването до пробуждането в други форми е действало това, което имаме в периода от пробуждането до заспиването като наши представи, като наши чувства. Будният действителен живот се потапя в смътно осъзнавания живот в съня. И тогава знаели: това, което се е преживявало като вътрешна истина, е носило характер не само на истинност, но също и на реалност, тоест било е действителност. Защото в състояние на сън те познавали такива моменти, които показвали, че това, което изпитват вътре в себе си съществува като действителен, реален живот, а не просто като абстрактен живот. И не е важно, може ли днес някой да докаже това или не, но самият Августин на основата на собствения си опит е можал да каже: аз знам, че в периода от заспиването до пробуждането продължава това, което макар вътрешно да е истинно, е недействително.
Но във времената на Августин е било възможно да се придържаш към такъв възглед, да се придържаш към такава гледна точка.
към текста >>
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата с
лед
атлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то.
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то.
В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възгледи и последвалите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини. Мистерийните истини, които имам предвид, са тези, които касаят великата тайна на раждането и смъртта. Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея. Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество. В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света.
към текста >>
В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възг
лед
и и пос
лед
валите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини.
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то.
В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възгледи и последвалите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини.
Мистерийните истини, които имам предвид, са тези, които касаят великата тайна на раждането и смъртта. Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея. Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество. В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света. Който е запознат с мирогледите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирогледи.
към текста >>
Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възг
лед
относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество.
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то. В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възгледи и последвалите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини. Мистерийните истини, които имам предвид, са тези, които касаят великата тайна на раждането и смъртта. Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея.
Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество.
В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света. Който е запознат с мирогледите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирогледи. И често съм подчертавал, че в противовес на това се е изявила Мистерията на Голгота. Говорил съм за това по следния начин: спомнете си, как шестстотин години преди Мистерията на Голгота Буда, който завършва дохристиянския мироглед в развитието на човечеството, стигнал до своя възглед вследствие на това, че освен всичко друго видял труп. И като аксиома звучало за Буда: страданието трябва да бъде преодоляно; трябва да се намерят средства да се избегне смъртта.
към текста >>
В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали пог
лед
предимно към раждането, към всичко раждащо се в света.
И така, ако обобщите това, което тук ви говорих за субективното в човека за целия Макрокосмос, ще стигнете до нещо друго; тогава ще стигнете до това, откъде е излязло това субективно в древните времена, тоест още в четвъртата следатлантска епоха, ще узнаете откъде се е взело то. В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възгледи и последвалите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини. Мистерийните истини, които имам предвид, са тези, които касаят великата тайна на раждането и смъртта. Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея. Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество.
В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света.
Който е запознат с мирогледите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирогледи. И често съм подчертавал, че в противовес на това се е изявила Мистерията на Голгота. Говорил съм за това по следния начин: спомнете си, как шестстотин години преди Мистерията на Голгота Буда, който завършва дохристиянския мироглед в развитието на човечеството, стигнал до своя възглед вследствие на това, че освен всичко друго видял труп. И като аксиома звучало за Буда: страданието трябва да бъде преодоляно; трябва да се намерят средства да се избегне смъртта. Трупът е нещото, от което Буда се отвращава, за да стигне до там, че макар и в спиритуален вид, той все пак е това, в което може да се почувства прорастващия живот.
към текста >>
Който е запознат с мирог
лед
ите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирог
лед
и.
В дохристиянската епоха – говорим тук за дохристиянската епоха, защото Мистерията на Голгота е прокарала граница между древните атавистични възгледи и последвалите нови, които днес още се намират в самото начало на своето развитие, – в дохристиянската епоха са можели да се придържат още към определени живи мистерийни истини. Мистерийните истини, които имам предвид, са тези, които касаят великата тайна на раждането и смъртта. Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея. Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество. В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света.
Който е запознат с мирогледите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирогледи.
И често съм подчертавал, че в противовес на това се е изявила Мистерията на Голгота. Говорил съм за това по следния начин: спомнете си, как шестстотин години преди Мистерията на Голгота Буда, който завършва дохристиянския мироглед в развитието на човечеството, стигнал до своя възглед вследствие на това, че освен всичко друго видял труп. И като аксиома звучало за Буда: страданието трябва да бъде преодоляно; трябва да се намерят средства да се избегне смъртта. Трупът е нещото, от което Буда се отвращава, за да стигне до там, че макар и в спиритуален вид, той все пак е това, в което може да се почувства прорастващия живот.
към текста >>
Говорил съм за това по с
лед
ния начин: спомнете си, как шестстотин години преди Мистерията на Голгота Буда, който завършва дохристиянския мирог
лед
в развитието на човечеството, стигнал до своя възг
лед
вс
лед
ствие на това, че освен всичко друго видял труп.
Тайната на раждането и смъртта някои посветени в мистериите са разглеждали като тайна, която, по тяхно мнение, не би трябвало да бъде обнародвана, доколкото светът още не е узрял за нея. Но в кръга на мистериите и в дохристиянския период е съществувал възглед относно връзката на раждането със смъртта във великият живот на света, в която е вплетен също и човека с цялото си същество. В този дохристиянски период посредством мистериите насочвали поглед предимно към раждането, към всичко раждащо се в света. Който е запознат с мирогледите от древните времена знае също, че подчертаването на раждането, възникването и израстването е било главна тема на тези мирогледи. И често съм подчертавал, че в противовес на това се е изявила Мистерията на Голгота.
Говорил съм за това по следния начин: спомнете си, как шестстотин години преди Мистерията на Голгота Буда, който завършва дохристиянския мироглед в развитието на човечеството, стигнал до своя възглед вследствие на това, че освен всичко друго видял труп.
И като аксиома звучало за Буда: страданието трябва да бъде преодоляно; трябва да се намерят средства да се избегне смъртта. Трупът е нещото, от което Буда се отвращава, за да стигне до там, че макар и в спиритуален вид, той все пак е това, в което може да се почувства прорастващия живот.
към текста >>
И ако ние, шестстотин години с
лед
Мистерията на Голгота, на друго място разг
лед
аме определена група хора, ще видим, че г
лед
ката на трупа на Христос на кръста не е нещо, от което трябва да се отвърнеш, а е нещо, към което трябва да се обърнеш, нещо, към което трябва да се обърнеш с цялото си сърце като към символ, който разкрива мировата загадка, касаеща човека и неговото развитие.
И ако ние, шестстотин години след Мистерията на Голгота, на друго място разгледаме определена група хора, ще видим, че гледката на трупа на Христос на кръста не е нещо, от което трябва да се отвърнеш, а е нещо, към което трябва да се обърнеш, нещо, към което трябва да се обърнеш с цялото си сърце като към символ, който разкрива мировата загадка, касаеща човека и неговото развитие.
към текста >>
Съществува удивителна връзка вътре в тези дванадесет столетия: в течение на шестстотин години преди Мистерията на Голгота отвръщането от трупа е било средство за възход в своя мирог
лед
; в продължение на шестстотин години с
лед
Мистерията на Голгота е бил образуван символ, образът на Разпънатия, обърнат към смъртта, обърнат към трупа, за да може от него да се черпи сила за да се стигне до мирог
лед
, който хвърля светлина и върху човешкото развитие.
Съществува удивителна връзка вътре в тези дванадесет столетия: в течение на шестстотин години преди Мистерията на Голгота отвръщането от трупа е било средство за възход в своя мироглед; в продължение на шестстотин години след Мистерията на Голгота е бил образуван символ, образът на Разпънатия, обърнат към смъртта, обърнат към трупа, за да може от него да се черпи сила за да се стигне до мироглед, който хвърля светлина и върху човешкото развитие.
Сред многото неща, които са били подложени на мощна промяна в земното формиране след Мистерията на Голгота, характерни са този символ на Буда: отвръщането от трупа, и символът на Христа: обръщането към трупа, който като труп представлява висшата същност, проявена на Земята.
към текста >>
Сред многото неща, които са били подложени на мощна промяна в земното формиране с
лед
Мистерията на Голгота, характерни са този символ на Буда: отвръщането от трупа, и символът на Христа: обръщането към трупа, който като труп представлява висшата същност, проявена на Земята.
Съществува удивителна връзка вътре в тези дванадесет столетия: в течение на шестстотин години преди Мистерията на Голгота отвръщането от трупа е било средство за възход в своя мироглед; в продължение на шестстотин години след Мистерията на Голгота е бил образуван символ, образът на Разпънатия, обърнат към смъртта, обърнат към трупа, за да може от него да се черпи сила за да се стигне до мироглед, който хвърля светлина и върху човешкото развитие.
Сред многото неща, които са били подложени на мощна промяна в земното формиране след Мистерията на Голгота, характерни са този символ на Буда: отвръщането от трупа, и символът на Христа: обръщането към трупа, който като труп представлява висшата същност, проявена на Земята.
към текста >>
Действително, работата е стояла така, че в определено отношение древните мистерии са поставяли в центъра на мирог
лед
а загадката на раждането.
Действително, работата е стояла така, че в определено отношение древните мистерии са поставяли в центъра на мирогледа загадката на раждането.
Но същите тези мистерии, доколкото са се стремели да предават мистерийни знания, а не просто тривиални възгледи, са поставяли пред душата в същото време дълбока космологична тайна: тя насочвала погледа към това, което в мировото течение е свързано с живота на родения. И животът на родения е невъзможно да бъде разбран в мировото течение, ако не се обърнем към древната загадка на Луната. Знаем, че въплъщение на Земята, преди да стане Земя, е била древната Луна. И в различни явления, които са свързани с нашата днешна Луна, потомка на древната Луна – можете да прочетете за това в моята книга „Въведение в тайната наука“[v], – можете да видите последействието на това, което е ставало на древната Луна в епохата, предшестваща земното развитие.
към текста >>
Но същите тези мистерии, доколкото са се стремели да предават мистерийни знания, а не просто тривиални възг
лед
и, са поставяли пред душата в същото време дълбока космологична тайна: тя насочвала пог
лед
а към това, което в мировото течение е свързано с живота на родения.
Действително, работата е стояла така, че в определено отношение древните мистерии са поставяли в центъра на мирогледа загадката на раждането.
Но същите тези мистерии, доколкото са се стремели да предават мистерийни знания, а не просто тривиални възгледи, са поставяли пред душата в същото време дълбока космологична тайна: тя насочвала погледа към това, което в мировото течение е свързано с живота на родения.
И животът на родения е невъзможно да бъде разбран в мировото течение, ако не се обърнем към древната загадка на Луната. Знаем, че въплъщение на Земята, преди да стане Земя, е била древната Луна. И в различни явления, които са свързани с нашата днешна Луна, потомка на древната Луна – можете да прочетете за това в моята книга „Въведение в тайната наука“[v], – можете да видите последействието на това, което е ставало на древната Луна в епохата, предшестваща земното развитие.
към текста >>
И в различни явления, които са свързани с нашата днешна Луна, потомка на древната Луна – можете да прочетете за това в моята книга „Въведение в тайната наука“[v], – можете да видите пос
лед
ействието на това, което е ставало на древната Луна в епохата, предшестваща земното развитие.
Действително, работата е стояла така, че в определено отношение древните мистерии са поставяли в центъра на мирогледа загадката на раждането. Но същите тези мистерии, доколкото са се стремели да предават мистерийни знания, а не просто тривиални възгледи, са поставяли пред душата в същото време дълбока космологична тайна: тя насочвала погледа към това, което в мировото течение е свързано с живота на родения. И животът на родения е невъзможно да бъде разбран в мировото течение, ако не се обърнем към древната загадка на Луната. Знаем, че въплъщение на Земята, преди да стане Земя, е била древната Луна.
И в различни явления, които са свързани с нашата днешна Луна, потомка на древната Луна – можете да прочетете за това в моята книга „Въведение в тайната наука“[v], – можете да видите последействието на това, което е ставало на древната Луна в епохата, предшестваща земното развитие.
към текста >>
Своеобразните нюанси, характерни за дохристиянските мирог
лед
и, се определят вече от това, което в древните мистерии са знаели за тайната на Луната.
Всяко раждане във всички царства на природата и при хората е свързано с дейността на Луната. С това е свързано също и, че посветените при древните евреи са разглеждали Яхве като лунен бог, разглеждали са Яхве като възпроизводител, като бог, регулиращ възпроизвеждането, като лунен бог. Те ясно виждали, че космологично в основата на всеки процес на раждане във всички природни царства стоят лунните закони. И така, може символично да се изрази дълбоката тайна на космологията, като се каже: доколкото на Земята пада лунна светлина, от всичко, което е представено от тази лунна светлина, произлиза целият прорастващ, раждащ се живот. Във висшите мистерии на дохристиянския период, когато е ставало дума за тайната на раждането, не се обръщали към слънчевия живот, а са били обърнати към отразения от Луната слънчев живот.
Своеобразните нюанси, характерни за дохристиянските мирогледи, се определят вече от това, което в древните мистерии са знаели за тайната на Луната.
към текста >>
Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в с
лед
християнското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот.
Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот.
И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание.
към текста >>
И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата с
лед
атлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот.
И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот.
Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, нас
лед
ен от Луната.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот.
Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната.
За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
За с
лед
християнското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание.
Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната.
За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание.
И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
И своеобразието се състои именно в с
лед
ното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия с
лед
ващ земен живот.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето.
И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот.
За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността. Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят.
към текста >>
За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за с
лед
ващия земен живот.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето. И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот.
За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот.
Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година. Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността. Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни.
към текста >>
Днес тя още ни се явява като видимост, но в с
лед
ващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят с
лед
ващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от с
лед
ващата година.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето. И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост.
Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година.
Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността. Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни. Тогава за свобода не би могло и дума да става. Тогава не бидейки личности, ние бихме били включени в природния ред.
към текста >>
Едва с
лед
като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността.
Това, което ние днес мислим, това, което днес чувстваме в нашия днешен земен живот, още не е действителност – и сега то вече се осъзнава от някои научно настроени хора – то не е действителност по отношение на настоящето. И своеобразието се състои именно в следното: това, което по най-интимен начин изпитваме, това, в което за нас просветва несъмнената истина, не представлява действителност в настоящето, но то, собствено, е зародишът, носителят на нашия следващ земен живот. За това, което казва Августин, и за което той няма никакви гаранции, ние трябва да говорим като за зародиш за следващия земен живот. Трябва да кажем: това, разбира се, е вярно, че истината просветва вътре в нас, но тя просветва като видимост. Днес тя още ни се явява като видимост, но в следващия земен живот това, което сега се явява като видимост, и като видимост представлява зародиш, ще донесе плодове, които така ще оживят следващия земен живот, както семето на растението от тази година, оживява видимото растение от следващата година.
Едва след като се преодолее времето, в това, което може да се изпита вътрешно, се намира действителността.
Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни. Тогава за свобода не би могло и дума да става. Тогава не бидейки личности, ние бихме били включени в природния ред. Ставащото в нас би ставало по необходимост.
към текста >>
Ние сме личности, именно свободни личности само благодарение на това, че на вълните на необходимите явления като чудо възниква видимостта на това, което изпитваме вътре в себе си, и което едва в с
лед
ващия земен живот ще стане такава външна действителност, каквато виждаме в обкръжаващия свят.
Никога няма да успеем да бъдем такива хора, каквито трябва да бъдем, ако преживяваната вътрешно истинност би била в настоящето същата истинност, както външния свят. Тогава ние не бихме могли да бъдем свободни. Тогава за свобода не би могло и дума да става. Тогава не бидейки личности, ние бихме били включени в природния ред. Ставащото в нас би ставало по необходимост.
Ние сме личности, именно свободни личности само благодарение на това, че на вълните на необходимите явления като чудо възниква видимостта на това, което изпитваме вътре в себе си, и което едва в следващия земен живот ще стане такава външна действителност, каквато виждаме в обкръжаващия свят.
към текста >>
Заблудата на нашето време, на която днес се подчиняват всички фантазии, се състои в с
лед
ното: не се взема предвид това, което просветва вътрешно като недействително в единия земен живот и се превръща в реалност в другия земен живот.
Заблудата на нашето време, на която днес се подчиняват всички фантазии, се състои в следното: не се взема предвид това, което просветва вътрешно като недействително в единия земен живот и се превръща в реалност в другия земен живот.
И именно този момент ще обсъдим по-нататък утре и вдругиден.
към текста >>
Но виждаме, как от г
лед
ната точка, която овладяхме днес, можем да разг
лед
аме г
лед
ната точка на Августин, как по определен начин можем да видим в Августин това, което самият той още не е могъл да види.
Но виждаме, как от гледната точка, която овладяхме днес, можем да разгледаме гледната точка на Августин, как по определен начин можем да видим в Августин това, което самият той още не е могъл да види.
Затова за нас, в залеза на четвъртия следатлантски период, Августин се явява особено знакова фигура, доколкото той с голяма точност е посочил един поток в мировите явления – идеалното, и в идеалния поток на мировите явления се е опитал да намери твърда почва. Това се е опитвал да направи Августин. Днес ние искаме само да установим това като исторически факт.
към текста >>
Затова за нас, в залеза на четвъртия с
лед
атлантски период, Августин се явява особено знакова фигура, доколкото той с голяма точност е посочил един поток в мировите явления – идеалното, и в идеалния поток на мировите явления се е опитал да намери твърда почва.
Но виждаме, как от гледната точка, която овладяхме днес, можем да разгледаме гледната точка на Августин, как по определен начин можем да видим в Августин това, което самият той още не е могъл да види.
Затова за нас, в залеза на четвъртия следатлантски период, Августин се явява особено знакова фигура, доколкото той с голяма точност е посочил един поток в мировите явления – идеалното, и в идеалния поток на мировите явления се е опитал да намери твърда почва.
Това се е опитвал да направи Августин. Днес ние искаме само да установим това като исторически факт.
към текста >>
Тук трябва да направим голям скок, за да характеризираме друга личност, както в залеза на четвъртия с
лед
атлантски период характеризирахме това, което се открива в личността на Августин.
Тук трябва да направим голям скок, за да характеризираме друга личност, както в залеза на четвъртия следатлантски период характеризирахме това, което се открива в личността на Августин.
Сега ще опишем характерни, всеки в своето направление, личности от петия следатлантски период. Избрах две от тях. Едната от тези личности, обръщайки се към която можем в определена насока да характеризираме това, което е станало с човечеството в петия следатлантски период, е бил граф Сен-Симон[vi], живял от 1760 до 1825 г.. Другата личност – това е ученикът на Сен-Симон, Огюст Конт[vii], живял от 1798 до 1857 г.. Ако в Августин имаме личност, която с всички средства на познанието, с които е разполагал, се е старал да укрепи християнството, от другата страна, както в Сен-Симон, така и в Огюст Конт, имаме личности, които са стигнали до пълна заблуда по отношение на християнството. Най-лесно ще ни бъде да си съставим представа за това, което е живеело в Огюст Конт и в известен смисъл също и в Сен-Симон, ако поне схематично набележим някои главни мисли на Огюст Конт.
към текста >>
Сега ще опишем характерни, всеки в своето направление, личности от петия с
лед
атлантски период.
Тук трябва да направим голям скок, за да характеризираме друга личност, както в залеза на четвъртия следатлантски период характеризирахме това, което се открива в личността на Августин.
Сега ще опишем характерни, всеки в своето направление, личности от петия следатлантски период.
Избрах две от тях. Едната от тези личности, обръщайки се към която можем в определена насока да характеризираме това, което е станало с човечеството в петия следатлантски период, е бил граф Сен-Симон[vi], живял от 1760 до 1825 г.. Другата личност – това е ученикът на Сен-Симон, Огюст Конт[vii], живял от 1798 до 1857 г.. Ако в Августин имаме личност, която с всички средства на познанието, с които е разполагал, се е старал да укрепи християнството, от другата страна, както в Сен-Симон, така и в Огюст Конт, имаме личности, които са стигнали до пълна заблуда по отношение на християнството. Най-лесно ще ни бъде да си съставим представа за това, което е живеело в Огюст Конт и в известен смисъл също и в Сен-Симон, ако поне схематично набележим някои главни мисли на Огюст Конт.
към текста >>
Едната от тези личности, обръщайки се към която можем в определена насока да характеризираме това, което е станало с човечеството в петия с
лед
атлантски период, е бил граф Сен-Симон[vi], живял от 1760 до 1825 г.. Другата личност – това е ученикът на Сен-Симон, Огюст Конт[vii], живял от 1798 до 1857 г.. Ако в Августин имаме личност, която с всички средства на познанието, с които е разполагал, се е старал да укрепи християнството, от другата страна, както в Сен-Симон, така и в Огюст Конт, имаме личности, които са стигнали до пълна заблуда по отношение на християнството.
Тук трябва да направим голям скок, за да характеризираме друга личност, както в залеза на четвъртия следатлантски период характеризирахме това, което се открива в личността на Августин. Сега ще опишем характерни, всеки в своето направление, личности от петия следатлантски период. Избрах две от тях.
Едната от тези личности, обръщайки се към която можем в определена насока да характеризираме това, което е станало с човечеството в петия следатлантски период, е бил граф Сен-Симон[vi], живял от 1760 до 1825 г.. Другата личност – това е ученикът на Сен-Симон, Огюст Конт[vii], живял от 1798 до 1857 г.. Ако в Августин имаме личност, която с всички средства на познанието, с които е разполагал, се е старал да укрепи християнството, от другата страна, както в Сен-Симон, така и в Огюст Конт, имаме личности, които са стигнали до пълна заблуда по отношение на християнството.
Най-лесно ще ни бъде да си съставим представа за това, което е живеело в Огюст Конт и в известен смисъл също и в Сен-Симон, ако поне схематично набележим някои главни мисли на Огюст Конт.
към текста >>
Огюст Конт в най-голяма степен е представител на определен мирог
лед
ен живот на нашето време, и само на обстоятелството, че малко ни е грижа, по какъв начин различните мирог
лед
ни импулси се вливат в живота на хората, ние дължим това, че такава личност като Огюст Конт, днес се изучава като рядкост в историческия живот.
Огюст Конт в най-голяма степен е представител на определен мирогледен живот на нашето време, и само на обстоятелството, че малко ни е грижа, по какъв начин различните мирогледни импулси се вливат в живота на хората, ние дължим това, че такава личност като Огюст Конт, днес се изучава като рядкост в историческия живот.
Но не се знае, че, по принцип, макар, може би, и не повсеместно, мнозина се намират под влиянието на Огюст Конт, – но на това не се отдава голямо значение, – и, всъщност, основната насока на тяхното мислене се съгласува с Огюст Конт. Така че може да се каже: Огюст Конт е представител на голяма част от съвременния мирогледен живот.
към текста >>
Така че може да се каже: Огюст Конт е представител на голяма част от съвременния мирог
лед
ен живот.
Огюст Конт в най-голяма степен е представител на определен мирогледен живот на нашето време, и само на обстоятелството, че малко ни е грижа, по какъв начин различните мирогледни импулси се вливат в живота на хората, ние дължим това, че такава личност като Огюст Конт, днес се изучава като рядкост в историческия живот. Но не се знае, че, по принцип, макар, може би, и не повсеместно, мнозина се намират под влиянието на Огюст Конт, – но на това не се отдава голямо значение, – и, всъщност, основната насока на тяхното мислене се съгласува с Огюст Конт.
Така че може да се каже: Огюст Конт е представител на голяма част от съвременния мирогледен живот.
към текста >>
С
лед
това хората пристъпили напред, когато се развили малко по-нататък, от позицията на демонологията към позицията на метафизиката.
След това хората пристъпили напред, когато се развили малко по-нататък, от позицията на демонологията към позицията на метафизиката.
Ако в началото си представяли стоящите зад всички явления демони, елементарни същества и т. н., сега те започнали да си представят причини, постигани в абстрактни понятия. Хората започнали да мислят метафизично, доколкото не искали повече да вярват в демони. И така, втори етап е била метафизиката: мислили са с определени понятия и са свързвали тези понятия със собствения си живот, така че се е формирало мнение, че посредством такива понятия може да се подходи към праосновите на нещата.
към текста >>
Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мирог
лед
.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството. И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност.
Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед.
Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията. След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки.
към текста >>
Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към пос
лед
ната фаза на демонологията.
Но този етап също бил прекрачен от човечеството. И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност. Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап.
Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията.
След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия. Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>
С
лед
това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия.
И сега настъпил третият етап, който Огюст Конт, съвсем в духа на своя учител Сен-Симон, характеризирал с това, че ако човек иска да намери праосновите на света, вече не се обръща към демони и към метафизични понятия, а изключително към това, което дават позитивните науки по отношение на сетивната действителност. Това, което се разкрива чрез външния научен опит, човек трябва да го разглежда като нещо, проясняващо му неговия мироглед. Относно самия себе си той трябва да търси обяснение в този смисъл, както математиката обяснява пространствените отношения, както физиката обяснява силовите отношения, както химията обяснява отношенията между веществата, а биологията обяснява жизнените отношения. Всичко, което може да се научи чрез отделните науки, взаимовръзките, които Огюст Конт се опитал подробно да представи в своето голямо съчинение за позитивната философия, всичко това, което може да се научи от отделните позитивни науки, Огюст Конт разглежда като единствено съвместимото с достойнството на човека, достигнал третия етап. Самото християнство той разглежда като най-висше образувание, но все пак като принадлежащо към последната фаза на демонологията.
След това се появила метафизиката; тя дала на хората сбор от абстрактни понятия.
Но действителната реалност, която е съвместима с достойнството на човека, живеещ на Земята, според мнението на Огюст Конт, дават само позитивните науки. И затова Огюст Конт иска да се основат църкви на основата на позитивната наука; и хората да се организират в такива социални структури, които се създават на основата на позитивистичната наука.
към текста >>
Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те с
лед
ва да се почитат.
Забележително е да се види, до какви неща, собствено, е стигнал Огюст Конт – искам днес да отбележа само някои характерни черти. Той много се е занимавал с основаването на църква, позитивистка църква. И тази позитивистка църква, – ако извлечете от нея отделни неща, тутакси ще разберете нейния дух, – трябва да се въведе определен вид календар.
Голям брой дати в годината трябва да бъдат посветени, например, на паметта на такива хора, като Нютон или Галилей, носители на позитивистката наука; в дните от годината, посветени на паметта на тези хора, те следва да се почитат.
Други дни трябва да се използват да се хулят такива хора, като Юлиан Апостат или Наполеон. И това трябва да се регулира. Но изобщо целият живот трябва в широк план да се управлява в съответствие с основните постановки на позитивистичната наука.
към текста >>
Ако се разг
лед
а образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим с
лед
ното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос.
Който познава днешния живот, знае, че малцина от човечеството, разбира се, могат сериозно да се вдъхновят от тези идеали на Огюст Конт. Но това е само от малодушие; защото в действителност хората мислят горе-долу така, както е мислил Огюст Конт.
Ако се разгледа образът на позитивистката църква, който е нахвърлил Огюст Конт, в действителност ще получим следното впечатление: структурата на тази църква точно съответства на структурата на католическата църква, само че на позитивистката църква на Огюст Конт и липсва Христос.
И това е най-забележителното. Това е, което трябва да бъде поставено пред душата като най-характерно: Огюст Конт се опитва да създаде католическа църква без християнство. Той е стигнал до това, доколкото е прие в своята душа тези три степени: демонологичната, метафизичната и позитивистката. Може да се каже: цялата обвивка на християнството, както се е проявила в историята, той я разглежда като нещо положително; но самия Христос той иска да го отстрани от тази църква. И, по принцип, това е най-същественото, до което е стигнал Огюст Конт: католическа църква без Христос.
към текста >>
Това е изключително характерно за възхода на петия с
лед
атлантски период.
Това е изключително характерно за възхода на петия следатлантски период.
Така, както мисли Огюст Конт, трябва да мисли мислител, който изцяло е изпълнен в душата си с романтизъм, който мисли, изхождайки от този романтизъм, но в същото време мисли напълно в духа на петия следатлантски период с неговия антиспиритуален характер. По такъв начин, Огюст Конт и неговият учител Сен-Симон са извънредно характерни за възхода на петия следатлантски период. Но в този пети следатлантски период са станали много решаващи събития. Затова са се появили също и други възможни нюанси. Искам днес, както беше казано, да ви приведа някои исторически факти, на които ще градим в бъдеще.
към текста >>
Така, както мисли Огюст Конт, трябва да мисли мислител, който изцяло е изпълнен в душата си с романтизъм, който мисли, изхождайки от този романтизъм, но в същото време мисли напълно в духа на петия с
лед
атлантски период с неговия антиспиритуален характер.
Това е изключително характерно за възхода на петия следатлантски период.
Така, както мисли Огюст Конт, трябва да мисли мислител, който изцяло е изпълнен в душата си с романтизъм, който мисли, изхождайки от този романтизъм, но в същото време мисли напълно в духа на петия следатлантски период с неговия антиспиритуален характер.
По такъв начин, Огюст Конт и неговият учител Сен-Симон са извънредно характерни за възхода на петия следатлантски период. Но в този пети следатлантски период са станали много решаващи събития. Затова са се появили също и други възможни нюанси. Искам днес, както беше казано, да ви приведа някои исторически факти, на които ще градим в бъдеще.
към текста >>
По такъв начин, Огюст Конт и неговият учител Сен-Симон са извънредно характерни за възхода на петия с
лед
атлантски период.
Това е изключително характерно за възхода на петия следатлантски период. Така, както мисли Огюст Конт, трябва да мисли мислител, който изцяло е изпълнен в душата си с романтизъм, който мисли, изхождайки от този романтизъм, но в същото време мисли напълно в духа на петия следатлантски период с неговия антиспиритуален характер.
По такъв начин, Огюст Конт и неговият учител Сен-Симон са извънредно характерни за възхода на петия следатлантски период.
Но в този пети следатлантски период са станали много решаващи събития. Затова са се появили също и други възможни нюанси. Искам днес, както беше казано, да ви приведа някои исторически факти, на които ще градим в бъдеще.
към текста >>
Но в този пети с
лед
атлантски период са станали много решаващи събития.
Това е изключително характерно за възхода на петия следатлантски период. Така, както мисли Огюст Конт, трябва да мисли мислител, който изцяло е изпълнен в душата си с романтизъм, който мисли, изхождайки от този романтизъм, но в същото време мисли напълно в духа на петия следатлантски период с неговия антиспиритуален характер. По такъв начин, Огюст Конт и неговият учител Сен-Симон са извънредно характерни за възхода на петия следатлантски период.
Но в този пети следатлантски период са станали много решаващи събития.
Затова са се появили също и други възможни нюанси. Искам днес, както беше казано, да ви приведа някои исторически факти, на които ще градим в бъдеще.
към текста >>
Своеобразна противоположност на Огюст Конт представлява Шелинг[viii], живял от 1775 до 1854 г.. И той също се явява характерна фигура за възхода на петия с
лед
атлантски период.
Своеобразна противоположност на Огюст Конт представлява Шелинг[viii], живял от 1775 до 1854 г.. И той също се явява характерна фигура за възхода на петия следатлантски период.
От самосебе си се разбира, че не мога даже схематично да ви представя многообразието на извънредно разчленения мироглед на Шелинг, за който често сме говорили, осветявайки го от една или друга гледна точка; но все пак искам да ви посоча някои негови характерни черти.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че не мога даже схематично да ви представя многообразието на извънредно разчленения мирог
лед
на Шелинг, за който често сме говорили, осветявайки го от една или друга г
лед
на точка; но все пак искам да ви посоча някои негови характерни черти.
Своеобразна противоположност на Огюст Конт представлява Шелинг[viii], живял от 1775 до 1854 г.. И той също се явява характерна фигура за възхода на петия следатлантски период.
От самосебе си се разбира, че не мога даже схематично да ви представя многообразието на извънредно разчленения мироглед на Шелинг, за който често сме говорили, осветявайки го от една или друга гледна точка; но все пак искам да ви посоча някои негови характерни черти.
към текста >>
Казах, че в началото на петия с
лед
атлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои.
И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално.
към текста >>
И с
лед
това встъпваме в петия с
лед
атлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои.
И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука.
Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период.
към текста >>
Шелинг, използвайки обичайните средства на петия с
лед
атлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мирог
лед
ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои. И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна.
Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия.
При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред.
към текста >>
В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но с
лед
това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално.
Казах, че в началото на петия следатлантски период Августин така разглежда потока на идеалното, че той трябва да му създаде здрава основа, на която той може да стои. И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли.
В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално.
След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия. – И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот.
към текста >>
С
лед
това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети с
лед
атлантски период.
И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално.
След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период.
На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия. – И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора.
към текста >>
– И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от пос
лед
ното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирог
лед
а всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот.
В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално. След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период. На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия.
– И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот.
Затова трябва да се обърнем към неучените хора. Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>
Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до пос
лед
ния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; с
лед
това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия. – И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора.
Това е бил периодът, когато Шелинг интензивно се е занимавал с Якоб Бьоме[x], от когото почерпил това спиритуално задълбочаване, което довело до последния, теософски период в неговия живот, когато той е написал своето прекрасно съчинение[xi] за свободата на човека, съчинението за самотракийските божества, за кабирите; след това и своите „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“.
към текста >>
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този пос
лед
ен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история.
Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос.
към текста >>
Вс
лед
ствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в с
лед
ващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възг
лед
, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот.
Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт.
И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мирог
лед
, търси християнство без църква.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това. И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот. Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт.
И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква.
Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
И така, да кажем с
лед
ното: може да се разг
лед
а всичко това, което е внесено в мирог
лед
ния живот в течение на много столетия, и с
лед
това да се хвърли пог
лед
, как в широка перспектива са се образували представите при хората.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората.
Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век. Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството.
към текста >>
Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в с
лед
ващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци.
Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души.
Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век. Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството. Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>
Тогава в с
лед
ващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души.
Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu.
Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век. Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството. Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>
Доколкото това apercu пряко с
лед
ва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu.
Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век.
Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството. Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>
Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирог
лед
ният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството.
И така, да кажем следното: може да се разгледа всичко това, което е внесено в мирогледния живот в течение на много столетия, и след това да се хвърли поглед, как в широка перспектива са се образували представите при хората. Тогава именно чрез изучаването на Огюст Конт стигаме до много важно apercu (в оригиналния текст стои тази дума на френски, която в смисъла на изречението, можем да приемем за „прозрение“ – бел.на прев.), но Огюст Конт не е можал в чист вид да постигне това apercu, доколкото той изцяло е затънал в своите позитивистки предразсъдъци. Но това, което за нас може да стане важна изходна точка в следващите дни, ще получим, ако отчетем всички взаимовръзки като цяло – имам предвид Августин, Огюст Конт и Шелинг – apercu, с което бих искал да завърша днешното разглеждане, доколкото бих желал, то преди всичко да се вкорени във вашите души. Тогава в следващите дни ще можем да говорим за важни неща, във връзка с това ареrсu. Доколкото това apercu пряко следва от разглеждането на изговореното от мен по-рано, го представям повече афористично, без да се впускам в обосноваване на отделни детайли, защо това apercu не се намира при Огюст Конт, а се намира в другите, ако от позицията на по-късните поколения, както вече казах днес, се разглеждат в дадения случай по-ранните: тези, които в началото на XX век са мислели за мислителите от края на XVIII и началото на XIX век.
Но днес важното е, – нееднократно съм го подчертавал и днес искам да ви насоча вниманието към него, – че мирогледният живот е необходимо не просто да се разглежда абстрактно сам по себе си, а така, както е вчленен в общия живот на човечеството.
Само благодарение на това, че ще имаме предвид това вчленяване в общия живот на човечеството, ще можем да стигнем до правилната позиция относно действителността.
към текста >>
Много е важно, ако искаме да съдим за живота, да не засядаме в абстрактното, а действително да добием непредубеден пог
лед
върху живота.
Много е важно, ако искаме да съдим за живота, да не засядаме в абстрактното, а действително да добием непредубеден поглед върху живота.
Тогава е необходимо да си поставяме такива въпроси.
към текста >>
Исках днес в заключение да ви приведа apercu, което възниква тогава, когато по-интимно се вживеем в мирог
лед
а на Огюст Конт, доколкото той е съзнавал, че то напълно може да бъде разбрано само в индустриалното общество, и само в индустриалното общество той е можел да излезе със своя мирог
лед
.
Исках днес в заключение да ви приведа apercu, което възниква тогава, когато по-интимно се вживеем в мирогледа на Огюст Конт, доколкото той е съзнавал, че то напълно може да бъде разбрано само в индустриалното общество, и само в индустриалното общество той е можел да излезе със своя мироглед.
Но това е свързано с факта, че хората, работещи в промишлеността, най-лесно вярват в позитивистката наука, войникът най-лесно вярва не просто в християнската, а във всяка теология, а служещия най-лесно вярва в метафизиката.
към текста >>
Главен обект на неговите изс
лед
вания става производителят, индустриал.
[vi] Клод Анри дьо Рувруа, граф дьо Сен-Симон е роден на 17 октомври 1760 година в град Париж. Определят го като първия теоретик на индустриалното общество. Представител е на западноевропейския критичен утопичен социализъм.
Главен обект на неговите изследвания става производителят, индустриал.
С термина "индустриал" Сен-Симон определя всички, които се трудят, творят и организират. За него индустриализмът може да се определи като обществено-историческа необходимост. Трябва напълно да се разгърнат силите на науката и развитието на производството. Той запазва частната собственост, стига да бъде ограничена и отменя привилегиите по рождение. Сен-Симон защитава трудовия народ, като го определя като най-страдащата класа.
към текста >>
С
лед
години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи.
Според него това видение му разкрило духовната структура на света, както и връзката на човек с Бога, доброто и злото. Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише.
След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи.
Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“. Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изследване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва пос
лед
ните години от живота си в изгнание в Дрезден.
Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи.
Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден.
За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“. Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изследване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изс
лед
ване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светог
лед
“
получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи. Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден. За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“.
Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изследване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
[xi] …своето прекрасно съчинение – „За божествата на Самотраки“ (1815), „Изс
лед
вания за естеството на човешката свобода“ (1809), „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“ (1858)
[xi] …своето прекрасно съчинение – „За божествата на Самотраки“ (1815), „Изследвания за естеството на човешката свобода“ (1809), „Философия на митологията“ и „Философия на откровението“ (1858)
към текста >>
11.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но ако искаме по-точно да разг
лед
аме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света.
Пълното разбиране на отношенията, до които се докоснахме, е невъзможно без внимателното разглеждане на съществото на човека в периода между заспиването и пробуждането, когато той се намира в състояние на сън. Схематично на всички ви е известно това състояние на сън: това, което може да се нарече аз и астрално тяло, се отделят от физическото тяло и етерното тяло.
Но ако искаме по-точно да разгледаме същността на съня, трябва да обърнем внимание, че човек именно в състояние на сън изпитва действителността на това, за което вчера говорихме, когато казахме, че Августин се опитва във вътрешния опит да разбере действителната, истинска надеждност на света.
Но човек в будно състояние не се възползва напълно от вътрешното си същество. Необходимо е да си изясним, че това, което обозначаваме като аз и астрално тяло, в будно състояние в действителност не се осъзнава от човека, а в това будно състояние на съзнанието на човека е представен само образ, отразен образ на аза и астралното тяло. В сънно състояние, т.е. в периода между заспиването и пробуждането, човек, ако той би осъзнавал себе си – може също да се каже, ако той би осъзнавал себе си посредством тези упражнения, които се намират на ваше разположение, чието описание ще намерите в различни книги, – човек посредством състоянието на сън, ако той би съзнавал себе си, би изпитвал, до известна степен, истинския облик на аза и астралното тяло, а не отразения образ, както в будно състояние; той би възприемал истинския облик. Но тук е нужно да си изясним, че този истински облик на аза и астралното тяло така се появява пред душата на човека, така се явява на имагинативното съзнание, че в състояние на сън човек в своя вътрешен опит действително преживява в себе си, вътре в своя аз и своето астрално тяло това, което наричаме трета йерархия, йерархията Ангели, Архангели и Архаи.
към текста >>
Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една с
лед
друга така, както едни природни явления с
лед
ват с
лед
други.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други.
Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други.
В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние. Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
В това преживяване на вътрешна свобода – в пос
лед
ователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние.
Виждаме себе си като личности едва като достигнем имагинативно съзнание. Това имагинативно съзнание остава своего рода отражение, докато изпитваме така своите мисли, че посредством свободния мисловен живот се чувстваме личности. Нека още един път да си изясним, благодарение на какво се чувстваме личности: това става, защото произволно можем едни мисли да ги присъединяваме към други. Веднага ще престанете да се чувствате личност, ако бъдете принудени да градите мислите една след друга така, както едни природни явления следват след други.
В това преживяване на вътрешна свобода – в последователното движение на нашето мислене ние се чувстваме личности, – това най-ясно от всичко се осъзнава от човек по време на дневното будно състояние.
Ето защо това се осъзнава по време на дневното бодърстване, защото в периода от заспиването до пробуждането човек е просмукан от своето ангелско същество, и това ангелско същество принадлежи на нашия аз.
към текста >>
Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия с
лед
атлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия с
лед
атлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия с
лед
атлантски период се е преживявал съвсем иначе.
Но доколкото сме по-отделени от архангелските същества, отколкото от ангелските същества, които ни дават да се почувстваме хора, доста по-апатично, доста по-малко силно и интензивно чувстваме себе си принадлежащи към цялото човечество. И това, което като личности ни вчленява в общия поток на човешкото развитие, за болшинството хора остава доста, доста смътно.
Ние се опитваме на почвата на духовната наука да пробудим това чувство на принадлежност към цялото земно човечество, давайки такива разяснения: в петия следатлантски период човек е преживявал себе си по такъв начин, в четвъртия следатлантски период той се е преживявал по друг начин, в третия следатлантски период се е преживявал съвсем иначе.
На почвата на духовната наука ние добиваме съзнание за това, че душевното устройство се изменя в различните периоди от еволюцията под въздействието на различни Духове на Времето, същества, принадлежащи на йерархията на Архаите. Само такова съзнание дава на човек възможност да се почувства историческо същество и да си каже: аз живея като личност в XX век. Повечето хора не осъзнават, че личността им е мислима само тогава, само тогава реално може да се разглежда като личност, когато е вчленена в определен исторически период. Живото просмукване на човешкото духовно-душевно същество със съществата на третата йерархия е това, което осъзнава човек, когато по интензивен начин се задълбочи в имагинативното познание.
към текста >>
Този, който мисли, че физическото му тяло някак определя неговата личност, изпада в заблуда, като някой, който е поставил пред себе си ог
лед
ало, възпроизвеждащо това, което представлява всъщност негов собствен отразен образ.
Ние се уподобяваме на това, което при нормално съзнание представлява чука, който държим в ръце и с който удряме; ние трябва да се чувстваме идентични с нашето физическо и етерно тяло; ние трябва да се отдаваме на заблудата, сякаш сме тези, които в плът странстват в пространството. А всъщност това не сме ние; това само изглежда така, доколкото съзнанието на нашия аз незаконно е абсорбирано от нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. И причината за това е, че в сегашния времеви цикъл ариманическите сили действат доста по-мощно, отколкото това трябва да бъде при нормално развитие на човечеството. Те, по някакъв начин, привличат аза и астралното тяло към физическото и етерно тела, и създават в човека заблудата, че главата, която той носи на раменете си, е той самият, че ръцете и цялото му тяло е той самият. Физическото тяло незаконно си е присвоило съзнанието, така че ни се струва, сякаш нашето физическо тяло представлява нашата личност.
Този, който мисли, че физическото му тяло някак определя неговата личност, изпада в заблуда, като някой, който е поставил пред себе си огледало, възпроизвеждащо това, което представлява всъщност негов собствен отразен образ.
Да се каже, че това плътско образувание, което носим на себе си, сме ние, е не по-умно, отколкото ако някой държащ ръката си пред огледало мисли, че огледалото произвежда ръката. И въпреки това в такава заблуда живее цялата днешна наука, която мисли, че това, което ние изпитваме вътрешно като личност, има някакво отношение към физическото и етерното тяло, но не осъзнава, че физическото и етерно тяло само отразяват аза и астралното същество, формирайки този огледален образ, който ние между пробуждането и заспиването смятаме за свой аз и за свои мисли, тоест за свое астрално тяло.
към текста >>
Да се каже, че това плътско образувание, което носим на себе си, сме ние, е не по-умно, отколкото ако някой държащ ръката си пред ог
лед
ало мисли, че ог
лед
алото произвежда ръката.
А всъщност това не сме ние; това само изглежда така, доколкото съзнанието на нашия аз незаконно е абсорбирано от нашето физическо тяло и нашето етерно тяло. И причината за това е, че в сегашния времеви цикъл ариманическите сили действат доста по-мощно, отколкото това трябва да бъде при нормално развитие на човечеството. Те, по някакъв начин, привличат аза и астралното тяло към физическото и етерно тела, и създават в човека заблудата, че главата, която той носи на раменете си, е той самият, че ръцете и цялото му тяло е той самият. Физическото тяло незаконно си е присвоило съзнанието, така че ни се струва, сякаш нашето физическо тяло представлява нашата личност. Този, който мисли, че физическото му тяло някак определя неговата личност, изпада в заблуда, като някой, който е поставил пред себе си огледало, възпроизвеждащо това, което представлява всъщност негов собствен отразен образ.
Да се каже, че това плътско образувание, което носим на себе си, сме ние, е не по-умно, отколкото ако някой държащ ръката си пред огледало мисли, че огледалото произвежда ръката.
И въпреки това в такава заблуда живее цялата днешна наука, която мисли, че това, което ние изпитваме вътрешно като личност, има някакво отношение към физическото и етерното тяло, но не осъзнава, че физическото и етерно тяло само отразяват аза и астралното същество, формирайки този огледален образ, който ние между пробуждането и заспиването смятаме за свой аз и за свои мисли, тоест за свое астрално тяло.
към текста >>
И въпреки това в такава заблуда живее цялата днешна наука, която мисли, че това, което ние изпитваме вътрешно като личност, има някакво отношение към физическото и етерното тяло, но не осъзнава, че физическото и етерно тяло само отразяват аза и астралното същество, формирайки този ог
лед
ален образ, който ние между пробуждането и заспиването смятаме за свой аз и за свои мисли, тоест за свое астрално тяло.
И причината за това е, че в сегашния времеви цикъл ариманическите сили действат доста по-мощно, отколкото това трябва да бъде при нормално развитие на човечеството. Те, по някакъв начин, привличат аза и астралното тяло към физическото и етерно тела, и създават в човека заблудата, че главата, която той носи на раменете си, е той самият, че ръцете и цялото му тяло е той самият. Физическото тяло незаконно си е присвоило съзнанието, така че ни се струва, сякаш нашето физическо тяло представлява нашата личност. Този, който мисли, че физическото му тяло някак определя неговата личност, изпада в заблуда, като някой, който е поставил пред себе си огледало, възпроизвеждащо това, което представлява всъщност негов собствен отразен образ. Да се каже, че това плътско образувание, което носим на себе си, сме ние, е не по-умно, отколкото ако някой държащ ръката си пред огледало мисли, че огледалото произвежда ръката.
И въпреки това в такава заблуда живее цялата днешна наука, която мисли, че това, което ние изпитваме вътрешно като личност, има някакво отношение към физическото и етерното тяло, но не осъзнава, че физическото и етерно тяло само отразяват аза и астралното същество, формирайки този огледален образ, който ние между пробуждането и заспиването смятаме за свой аз и за свои мисли, тоест за свое астрално тяло.
към текста >>
Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен човек, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха с
лед
Мистерията на Голгота.
Това, в известен смисъл, е фундаментална истина, на която трябва да се обърне особено внимание. По отношение на тази фундаментална истина днешните хора, в които действат силите на нашия днешен времеви цикъл, изпадат в заблуда, за която вече казах: струва ни се, че това, което изпитваме в нашите мисли и чувства, го получаваме от тялото си. Но човек естествено е подложен на тази заблуда, в своето днешно състояние на съзнанието той не може да се избави от тази заблуда. Както слънцето, залязвайки към хоризонта, ни се струва по-голямо, отколкото когато стои отгоре – ние знаем, че това е заблуда, но така ни се струва, – така и на човек трябва да му се струва, че той, като личност, се състои от плът и кръв. Това е заблуда на съзнанието.
Но на тази заблуда на съзнанието, на която днес е подложен човек, той не винаги е бил подложен, тази заблуда на съзнанието, собствено, е съществена характерна черта на човечеството в християнската епоха след Мистерията на Голгота.
към текста >>
И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът с
лед
Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления.
И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта. Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и с
лед
ствието, с
лед
ствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост.
От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали.
От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред. Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост. Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както ог
лед
алото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към с
лед
ващата инкарнация, преминава от този земен живот в с
лед
ващия земен живот.
От това, което ви представих, можете да видите основанията, защо човек, в известен смисъл, изпитва двойственост. От една страна е природният ред, който не съдържа никакви идеали, който свързва по необходимия начин едно явление с друго, в който просто се съдържат причината и следствието, следствието и причината, така, че е невъзможно да си представим, че благодарение на това, което става в природата, могат да се осъществят някакви морални или други идеали. От друга страна, човек осъзнава, че не би могъл да разгърне достойно за него битие, ако, бидейки човек, не се придържа към нещо друго, а не просто към природния ред. Но с достъпното му съзнание той не може да разглежда своите идеали така, че да ги смята за толкова действени, като електричеството или магнетизма, или топлинната сила, така, че тези идеали да могат да се включат в природния ред. Затова природният ред и идеалите му се явяват като стоящи едно до друго, и той не може да прехвърли мост между тях по причината, че нито през деня, нито през нощта той не вижда, къде в света би могъл да се намира този мост.
Ако човек е имал през деня нормалното съзнание, свободно от ариманическо влияние: аз, като личност, не съм свързан с физическото и етерното си тяло по друг начин, освен както огледалото, пред което се намирам, ме отразява, – ако човек има такова съзнание по отношение на своя аз и своето астрално тяло, ако познаваше този аз и астрално тяло като действителност, а не просто като отразен образ, тогава той би признал също и по отношение на своите идеали: това са също такива реални сили, както електричеството и магнетизма, само че те действат не в настоящето, а тяхното действие се премества от сегашната инкарнация към следващата инкарнация, преминава от този земен живот в следващия земен живот.
към текста >>
Нито един мирог
лед
, който не знае за приключването на съществуването на сетивното, не оставя надежди, че идеалите ще добият сила за своето осъществяване; защото ако сетивното беше вечно, ако законът за запазване на енергията и веществото беше налице, идеалният свят би бил просто мечта.
Духовната наука показва, че това не е истина, това е заблуда. Ние имаме природен ред, но няма запазване на силите и веществата. Това, което представлява природният ред, на определено място престава да съществува, и това, което днес представлява идейния ред, ще бъде в бъдеще продължение на природния ред. От това – вече съм говорил за това, – което днес виждаме със своите очи, чуваме със своите уши и възприемаме с останалите сетивни органи, нищо няма да остане, когато преминем в състоянието Венера. Тогава в това Нищо ще се открие възможността, идеалите на днешното човечество да станат външен природен ред.
Нито един мироглед, който не знае за приключването на съществуването на сетивното, не оставя надежди, че идеалите ще добият сила за своето осъществяване; защото ако сетивното беше вечно, ако законът за запазване на енергията и веществото беше налице, идеалният свят би бил просто мечта.
Има колосално значение, съвременното човечество да си изясни, че съвременните идеали ще станат в бъдеще природа, и че е най-голяма заблуда, ако някой си мисли, че атомите и силите са вечни; те не са вечни, а временни. Това, може да се каже, е фаталното свойство на духовната наука, че тя трябва да противоречи на възгледа, който днес се признава за най-надежден от науката, и който, въпреки това, не е нищо друго, освен ариманична измама.
към текста >>
Това, може да се каже, е фаталното свойство на духовната наука, че тя трябва да противоречи на възг
лед
а, който днес се признава за най-надежден от науката, и който, въпреки това, не е нищо друго, освен ариманична измама.
Това, което представлява природният ред, на определено място престава да съществува, и това, което днес представлява идейния ред, ще бъде в бъдеще продължение на природния ред. От това – вече съм говорил за това, – което днес виждаме със своите очи, чуваме със своите уши и възприемаме с останалите сетивни органи, нищо няма да остане, когато преминем в състоянието Венера. Тогава в това Нищо ще се открие възможността, идеалите на днешното човечество да станат външен природен ред. Нито един мироглед, който не знае за приключването на съществуването на сетивното, не оставя надежди, че идеалите ще добият сила за своето осъществяване; защото ако сетивното беше вечно, ако законът за запазване на енергията и веществото беше налице, идеалният свят би бил просто мечта. Има колосално значение, съвременното човечество да си изясни, че съвременните идеали ще станат в бъдеще природа, и че е най-голяма заблуда, ако някой си мисли, че атомите и силите са вечни; те не са вечни, а временни.
Това, може да се каже, е фаталното свойство на духовната наука, че тя трябва да противоречи на възгледа, който днес се признава за най-надежден от науката, и който, въпреки това, не е нищо друго, освен ариманична измама.
към текста >>
Да пог
лед
нем още един път към това, на което ви обърнах внимание.
Да погледнем още един път към това, на което ви обърнах внимание.
До Мистерията на Голгота е имало нещо, което може, като човешка заблуда, да го наречем заблуда за живота; след Мистерията на Голгота се е появила заблуда, която може да се нарече заблуда за съзнанието. Знаейки това, много може да се разбере в развитието на човечеството. И, преди всичко, може да се разбере, защо преди Мистерията на Голгота хората, притежаващи атавистично ясновиждане, не са виждали това, което са съзерцавали, в истинския му вид, а са виждали духовните същества от висшите йерархии като демони. Затова древната митология се явява, всъщност, демонология. Боговете на древната митология са всъщност демони.
към текста >>
До Мистерията на Голгота е имало нещо, което може, като човешка заблуда, да го наречем заблуда за живота; с
лед
Мистерията на Голгота се е появила заблуда, която може да се нарече заблуда за съзнанието.
Да погледнем още един път към това, на което ви обърнах внимание.
До Мистерията на Голгота е имало нещо, което може, като човешка заблуда, да го наречем заблуда за живота; след Мистерията на Голгота се е появила заблуда, която може да се нарече заблуда за съзнанието.
Знаейки това, много може да се разбере в развитието на човечеството. И, преди всичко, може да се разбере, защо преди Мистерията на Голгота хората, притежаващи атавистично ясновиждане, не са виждали това, което са съзерцавали, в истинския му вид, а са виждали духовните същества от висшите йерархии като демони. Затова древната митология се явява, всъщност, демонология. Боговете на древната митология са всъщност демони. Причината за това е, че е съществувала измама за живота, състояща се в това, че човек, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възглед за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
към текста >>
Причината за това е, че е съществувала измама за живота, състояща се в това, че човек, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възг
лед
за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
До Мистерията на Голгота е имало нещо, което може, като човешка заблуда, да го наречем заблуда за живота; след Мистерията на Голгота се е появила заблуда, която може да се нарече заблуда за съзнанието. Знаейки това, много може да се разбере в развитието на човечеството. И, преди всичко, може да се разбере, защо преди Мистерията на Голгота хората, притежаващи атавистично ясновиждане, не са виждали това, което са съзерцавали, в истинския му вид, а са виждали духовните същества от висшите йерархии като демони. Затова древната митология се явява, всъщност, демонология. Боговете на древната митология са всъщност демони.
Причината за това е, че е съществувала измама за живота, състояща се в това, че човек, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възглед за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
към текста >>
Но с
лед
това дойде Мистерията на Голгота.
Но след това дойде Мистерията на Голгота.
Хората със своето душевно устройство трябваше да се ориентират, за да разберат, какво стана благодарение на Мистерията на Голгота. До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието. Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието. Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена!
към текста >>
Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вс
лед
ствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Хората със своето душевно устройство трябваше да се ориентират, за да разберат, какво стана благодарение на Мистерията на Голгота. До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието.
Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието.
Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия. Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото. Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>
Но с
лед
това дойде Мистерията на Голгота.
Но след това дойде Мистерията на Голгота.
Сега всичко това вече го няма. Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало.
към текста >>
И така е било в началото с
лед
Мистерията на Голгота.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Сега всичко това вече го няма. Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет.
И така е било в началото след Мистерията на Голгота.
Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия.
към текста >>
С
лед
Мистерията на Голгота е останала само паметта за това.
В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота.
След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това.
И какви са били последствията от това?
към текста >>
И какви са били пос
лед
ствията от това?
Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това.
И какви са били последствията от това?
към текста >>
Знаете, че с
лед
Мистерията на Голгота започва строителството на църквата.
Знаете, че след Мистерията на Голгота започва строителството на църквата.
Църквата установила определена последователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н. Била е установена такава степенувана последователност. Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл. Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това.
към текста >>
Църквата установила определена пос
лед
ователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н.
Знаете, че след Мистерията на Голгота започва строителството на църквата.
Църквата установила определена последователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н.
Била е установена такава степенувана последователност. Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл. Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред.
към текста >>
Била е установена такава степенувана пос
лед
ователност.
Знаете, че след Мистерията на Голгота започва строителството на църквата. Църквата установила определена последователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н.
Била е установена такава степенувана последователност.
Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл. Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред. Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела.
към текста >>
Но зад издигането на тази степенувана пос
лед
ователност е стояла съвсем определена мисъл.
Знаете, че след Мистерията на Голгота започва строителството на църквата. Църквата установила определена последователност на църковните чинове: дякони, архидякони, епископи, архиепископи и т.н. Била е установена такава степенувана последователност.
Но зад издигането на тази степенувана последователност е стояла съвсем определена мисъл.
Тя много ясно се проявява при първите църковни писатели. Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред. Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела. И отношението на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на отношението на Архангела към Архая.
към текста >>
В първото време с
лед
Мистерията на Голгота това се е замисляло не в юридически, а в теократичен аспект, това e било отражение; църковната йерархия се е замислила като отражение на духовно-божествените йерархии.
Ако прочетете Дионисий Ареопагит, отчетливо ще видите това. Била е въведена такава структура, за да стане църквата отражение на божествения ред. Отношението на дякона към архидякона би трябвало да е отражение на отношението на Ангела към Архангела. И отношението на архидякона към епископа би трябвало да е отражение на отношението на Архангела към Архая. По такъв начин, социалната структура на църквата е трябвало да бъде отражение на теокрацията: горе в духовния свят стъпаловидно са се разположили йерархиите, а долу, като отражение на духовните йерархии, трябва стъпаловидно да се разположат църковните чинове.
В първото време след Мистерията на Голгота това се е замисляло не в юридически, а в теократичен аспект, това e било отражение; църковната йерархия се е замислила като отражение на духовно-божествените йерархии.
Така са мислили в първите християнски столетия на земята, когато са основавали такива организации, които представяли взаимоотношенията на хората на земята като отражение на йерархиите от духовния свят.
към текста >>
Но с
лед
това постепенно човечеството оставяло съзнанието, което то, изхождайки от историческата памет, заимствало от епохата на древната теокрация, когато още са знаели, че земната уредба действително е с
лед
ствие от божествените действия.
Но след това постепенно човечеството оставяло съзнанието, което то, изхождайки от историческата памет, заимствало от епохата на древната теокрация, когато още са знаели, че земната уредба действително е следствие от божествените действия.
На мястото на живия божествен свят, който още виждали в древните времена, и за който още знаели, навлезли абстрактните понятия. Вместо съзнанието, че там горе съществува свят от божествени индивидуалности, се появили абстрактните метафизични понятия. И настъпили столетия, когато хората на мястото на индивидуалните богове – християните ги наричали ангели – поставили абстрактните понятия, метафизиката на абстрактните понятия. Божественият ред, който е трябвало да намери своето отражение в човешкия ред, е носил в себе си нещо теократично; прилагането на голи понятия към човешкия обществен ред дало нещо, което може да се определи като просто средство за поддържане на обществения ред. Ако по-рано са мислили, че в човешката обществена структура трябва да намери отражение божественият свят, в метафизичната епоха са се грижели само да поддържат реда, да наказват злото и да не наказват доброто или да го награждават, запазвайки така обществения ред.
към текста >>
С
лед
това дошло новото време.
След това дошло новото време.
То донесло неверие в абстрактните понятия, неверие в метафизиката. И в човешкия живот също е можело да се доверяват само на сетивните факти. Съзнанието за традицията, която я е имало още в древните времена, когато традиционно още се е запазвало живо съзнанието за това, че в социалната структура действа нещо друго – по-рано са мислели: боговете, а след това: метафизичните елементи, – такова живо съзнание не е можело да се запази в новото време. То може отново да бъде добито само по пътя, посочен от духовната наука. И подобно радикално изкореняване на съзнанието за духовната основа на социалната структура, доведе до индустриализма.
към текста >>
Съзнанието за традицията, която я е имало още в древните времена, когато традиционно още се е запазвало живо съзнанието за това, че в социалната структура действа нещо друго – по-рано са мислели: боговете, а с
лед
това: метафизичните елементи, – такова живо съзнание не е можело да се запази в новото време.
След това дошло новото време. То донесло неверие в абстрактните понятия, неверие в метафизиката. И в човешкия живот също е можело да се доверяват само на сетивните факти.
Съзнанието за традицията, която я е имало още в древните времена, когато традиционно още се е запазвало живо съзнанието за това, че в социалната структура действа нещо друго – по-рано са мислели: боговете, а след това: метафизичните елементи, – такова живо съзнание не е можело да се запази в новото време.
То може отново да бъде добито само по пътя, посочен от духовната наука. И подобно радикално изкореняване на съзнанието за духовната основа на социалната структура, доведе до индустриализма. Затова Огюст Конт и Сен-Симон особено са чувствали своята връзка с епохата на индустриализма, доколкото те са допускали само позитивистката наука, тоест това, което се опира само на външния, сетивен, каузално необходим природен ред.
към текста >>
Когато двама души излязат на дуел – няма да навлизаме във въпроса, как с
лед
ва да се отнасяме към дуелите, само използвам това като пример, – не можем предварително да решим, кой от двамата ще победи, А или Б; иначе едва ли щеше да има дуел; но истината се изяснява едва в хода на самото събитие.
Тя изхожда от природната наука. Такова разбиране за истинност още не е съществувало в първите християнски векове; имало е друго, и това друго разбиране за истинност е свързано, всъщност, с идеята за Божия съд. Такова разбиране за истинност, което днес живее във всички души, тогава още действително не е съществувало. Този много важен факт обикновено не се дооценява. Господстващото тогава разбиране за истинност най-лесно може да се разбере, ако го приложим към представата за божественото провидение.
Когато двама души излязат на дуел – няма да навлизаме във въпроса, как следва да се отнасяме към дуелите, само използвам това като пример, – не можем предварително да решим, кой от двамата ще победи, А или Б; иначе едва ли щеше да има дуел; но истината се изяснява едва в хода на самото събитие.
Днес също се ориентираме към това разбиране на истината, когато водим война. На практика, не би имало смисъл да се води война, ако предварително знаехме нейния изход, както ако в лаборатория провеждаме химически експеримент, и претегляйки всички обстоятелства, знаем, какво ще се получи в резултат; ако предварително знаехме как ще свърши войната, нямаше да водим войни. Така че и днес още има придържане към древното разбиране за истинност, че истината се разкрива в хода на самото явление, и че не остава нищо друго, освен да се наблюдава, какво ще реши божият промисъл. Такова е било древното разбиране за истината.
към текста >>
Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възг
лед
, а е било така на практика.
Това е свързано с много неща и много зависи от него. Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност.
Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика.
Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури.
към текста >>
Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вс
лед
ствие на пос
лед
ователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм.
Това е свързано с много неща и много зависи от него. Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност. Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма.
Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм.
Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън. Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил.
към текста >>
Днес, в с
лед
християнския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън.
Това е свързано с много неща и много зависи от него. Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност. Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм.
Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън.
Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред. Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност.
към текста >>
Древният човек е можел да г
лед
а на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред.
Съвсем неудовлетворително е, абстрактно да се говори за развитието на разбирането за истинност, а е необходимо в подробности да се знае, как разбирането за истинност води човешките души по различни пътища, в зависимост от вида на разбирането за истинност. Да се говори днес за националности в същия смисъл, в който се е говорило в дохристиянския период, е анахронизъм; защото в дохристиянския период това, че божественият ред се внедрява в човешкия ред, е било не само човешки възглед, а е било така на практика. Сега такова внедряване няма. Затова там, където при човека днес съзнанието е свързано с природния ред, с това, което става просто вследствие на последователност на раждания, например, свързано с националния принцип, там се изпада в анахронизъм. Днес, в следхристиянския период, човек е принуден да търси други структури за своя обществен ред, различни от тези, които действат отвън.
Древният човек е можел да гледа на своята националност, доколкото е възприемал националността като елемент на божествения ред в земния живот, като на отражение на божествения ред.
Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно.
към текста >>
Но ако непредубедено застанем на г
лед
ната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
Съвременният човек не може в същия смисъл да почита нацията като нещо особено, без да изпада в анахронизъм; той трябва да се стреми към други обществени структури. Почитането на нацията като нещо особено днес би било ариманична заблуда. Нациите – това е остатък от дохристиянския период и съвременният човек трябва да ги надрасне в своето развитие, за което съм ви говорил. Необходимо е да се вижда, как конкретно човек се стреми към особено формиране на разбирането за истинност. Това е важно, макар и днес това да е неудобно.
Но ако непредубедено застанем на гледната точка на истинското разбиране на действителността, трябва да приемем в себе си някои неудобни истини.
към текста >>
Мирог
лед
ът, който намери своя особен привърженик в Огюст Конт, е ограничен само до разглеждането на външния природен ред.
Хората днес наистина се движат срещу това, което иска антропософията.
Мирогледът, който намери своя особен привърженик в Огюст Конт, е ограничен само до разглеждането на външния природен ред.
Нужно е отново да се проникне в духовния свят, и трябва да бъде прехвърлен мост между реалното и идеалното. Именно това е, на което особено искам да ви акцентирам в тези лекции. Това не може да стане, ако просто се говори за тези неща, а е нужно да се разберат конкретните импулси, действащи в света. Но тук е необходимо съвсем непредубедено да погледнем някои факти. С нещата, които тук разглеждаме, са свързани доста любопитни факти.
към текста >>
Но тук е необходимо съвсем непредубедено да пог
лед
нем някои факти.
Хората днес наистина се движат срещу това, което иска антропософията. Мирогледът, който намери своя особен привърженик в Огюст Конт, е ограничен само до разглеждането на външния природен ред. Нужно е отново да се проникне в духовния свят, и трябва да бъде прехвърлен мост между реалното и идеалното. Именно това е, на което особено искам да ви акцентирам в тези лекции. Това не може да стане, ако просто се говори за тези неща, а е нужно да се разберат конкретните импулси, действащи в света.
Но тук е необходимо съвсем непредубедено да погледнем някои факти.
С нещата, които тук разглеждаме, са свързани доста любопитни факти. Спомнете си, че вчера ви говорих за Сен-Симон и Огюст Конт. И двамата са разглеждали като решаващи моменти само позитивните науки, т.е. това, което се внася изключително в сетивния живот, в причинно-следствения природен ред.
към текста >>
това, което се внася изключително в сетивния живот, в причинно-с
лед
ствения природен ред.
Това не може да стане, ако просто се говори за тези неща, а е нужно да се разберат конкретните импулси, действащи в света. Но тук е необходимо съвсем непредубедено да погледнем някои факти. С нещата, които тук разглеждаме, са свързани доста любопитни факти. Спомнете си, че вчера ви говорих за Сен-Симон и Огюст Конт. И двамата са разглеждали като решаващи моменти само позитивните науки, т.е.
това, което се внася изключително в сетивния живот, в причинно-следствения природен ред.
към текста >>
И все пак има един странен факт, че Огюст Конт се е отрекъл от своя учител и водач Сен-Симон, доколкото постепенно Сен-Симон ставал прекалено мистичен за Огюст Конт; и пос
лед
ователите на Огюст Конт го изоставили, защото на старини станал съвсем мистичен.
И все пак има един странен факт, че Огюст Конт се е отрекъл от своя учител и водач Сен-Симон, доколкото постепенно Сен-Симон ставал прекалено мистичен за Огюст Конт; и последователите на Огюст Конт го изоставили, защото на старини станал съвсем мистичен.
Тоест, имаме работа със странния факт, че както Сен-Симон, така и Огюст Конт, от друга страна, в епохата на индустриализма съвсем твърдо и напълно съзнателно са стояли на почвата на ариманичната научност, и са станали мистици! Доста забележителен факт, нали така!
към текста >>
Но ще можем да отговорим на този въпрос, само ако непредубедено разг
лед
аме това вживяване на хората в духовността.
По отношение на такъв факт е уместно да се зададе въпроса: защо?
Но ще можем да отговорим на този въпрос, само ако непредубедено разгледаме това вживяване на хората в духовността.
Несъзнателно хората се стремят към духовността. И такива хора, като Огюст Конт и Сен-Симон, които искали да разберат чисто външния природен ред, също са се стремили към духовността.
към текста >>
Да вземем друг факт, който трябва също да разг
лед
аме съвсем непредубедено, без какъвто и да е неподобаващ ни национален шовинизъм.
Но сега в живота на новото човечество става нещо много своеобразно.
Да вземем друг факт, който трябва също да разгледаме съвсем непредубедено, без какъвто и да е неподобаващ ни национален шовинизъм.
Във възгледите, които процъфтяват на почвата на новите народности, отличително е това, което се определя от характера на народа. И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii]. Бентам можем да се смята за характерен за мисленето на своя народ. И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред. Този принцип обикновено се нарича максимизация на човешкото щастие.
към текста >>
Във възг
лед
ите, които процъфтяват на почвата на новите народности, отличително е това, което се определя от характера на народа.
Но сега в живота на новото човечество става нещо много своеобразно. Да вземем друг факт, който трябва също да разгледаме съвсем непредубедено, без какъвто и да е неподобаващ ни национален шовинизъм.
Във възгледите, които процъфтяват на почвата на новите народности, отличително е това, което се определя от характера на народа.
И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii]. Бентам можем да се смята за характерен за мисленето на своя народ. И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред. Този принцип обикновено се нарича максимизация на човешкото щастие. Както Бентам го формулира, благото за хората се състои в това, за по-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята.
към текста >>
И изхождайки от тази г
лед
на точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii].
Но сега в живота на новото човечество става нещо много своеобразно. Да вземем друг факт, който трябва също да разгледаме съвсем непредубедено, без какъвто и да е неподобаващ ни национален шовинизъм. Във възгледите, които процъфтяват на почвата на новите народности, отличително е това, което се определя от характера на народа.
И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii].
Бентам можем да се смята за характерен за мисленето на своя народ. И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред. Този принцип обикновено се нарича максимизация на човешкото щастие. Както Бентам го формулира, благото за хората се състои в това, за по-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята. Да разгледаме по-внимателно това положение: благото за хората се състои в това, за най-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята.
към текста >>
И с пълно право възг
лед
ът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред.
Но сега в живота на новото човечество става нещо много своеобразно. Да вземем друг факт, който трябва също да разгледаме съвсем непредубедено, без какъвто и да е неподобаващ ни национален шовинизъм. Във възгледите, които процъфтяват на почвата на новите народности, отличително е това, което се определя от характера на народа. И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii]. Бентам можем да се смята за характерен за мисленето на своя народ.
И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред.
Този принцип обикновено се нарича максимизация на човешкото щастие. Както Бентам го формулира, благото за хората се състои в това, за по-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята. Да разгледаме по-внимателно това положение: благото за хората се състои в това, за най-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята. Това положение за максимизация на щастието на земята, в действителност е основният нерв на философията на утилитаризма.
към текста >>
Да разг
лед
аме по-внимателно това положение: благото за хората се състои в това, за най-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята.
И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii]. Бентам можем да се смята за характерен за мисленето на своя народ. И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред. Този принцип обикновено се нарича максимизация на човешкото щастие. Както Бентам го формулира, благото за хората се състои в това, за по-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята.
Да разгледаме по-внимателно това положение: благото за хората се състои в това, за най-голям брой хора да има най-голямо щастие на земята.
Това положение за максимизация на щастието на земята, в действителност е основният нерв на философията на утилитаризма.
към текста >>
Но трябва да се вземе предвид, че това положение е смятано не от самия Бентам или неговите пос
лед
ователи, а от тези, които са стояли на почвата на духовността, като абсолютно ариманично.
Но трябва да се вземе предвид, че това положение е смятано не от самия Бентам или неговите последователи, а от тези, които са стояли на почвата на духовността, като абсолютно ариманично.
Окултистите от собствената му страна[iii] говорели за Бентам, че той е издигнал това съвсем дяволско изречение. Те го наричали дяволско, защото, както казвали окултистите, ако беше вярно, че благото се състои в максималното щастие за максимален брой хора, злото би трябвало да се състои в максималното щастие за минимален брой хора.
към текста >>
И така, от една страна е английският философ Бентам: максимизация на щастието; от другата страна е английският спиритуализъм, който казва: положението, издигнато от Бентам е чисто дяволско, защото тогава зло трябва да бъде максималното щастие за минимален брой хора; откъде трябва да с
лед
ва, че злото е съвместимо с щастието, което спиритуалистът не може да допусне при никакви обстоятелства.
Не се опитвам да ви демонстрирам собственото ми отношение към това, а просто предавам това, което са казали другите.
И така, от една страна е английският философ Бентам: максимизация на щастието; от другата страна е английският спиритуализъм, който казва: положението, издигнато от Бентам е чисто дяволско, защото тогава зло трябва да бъде максималното щастие за минимален брой хора; откъде трябва да следва, че злото е съвместимо с щастието, което спиритуалистът не може да допусне при никакви обстоятелства.
Демонстрирах ви тук само един факт от духовния живот, който ясно сочи, в каква непримирима опозиция, в определена област на земята, се намира спиритуализмът към външния мироглед.
към текста >>
Демонстрирах ви тук само един факт от духовния живот, който ясно сочи, в каква непримирима опозиция, в определена област на земята, се намира спиритуализмът към външния мирог
лед
.
Не се опитвам да ви демонстрирам собственото ми отношение към това, а просто предавам това, което са казали другите. И така, от една страна е английският философ Бентам: максимизация на щастието; от другата страна е английският спиритуализъм, който казва: положението, издигнато от Бентам е чисто дяволско, защото тогава зло трябва да бъде максималното щастие за минимален брой хора; откъде трябва да следва, че злото е съвместимо с щастието, което спиритуалистът не може да допусне при никакви обстоятелства.
Демонстрирах ви тук само един факт от духовния живот, който ясно сочи, в каква непримирима опозиция, в определена област на земята, се намира спиритуализмът към външния мироглед.
към текста >>
12.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Вчера, всъщност, ви демонстрирах, че е невъзможно да си съставим представа за отношението на идеалното или духовното към материалното в света, към чисто причинния природен ред, ако не разг
лед
аме, какво представлява човешкият сън.
В началото ще ви напомня нещо, вече казано вчера, на което ще градим по-нататъшното разглеждане.
Вчера, всъщност, ви демонстрирах, че е невъзможно да си съставим представа за отношението на идеалното или духовното към материалното в света, към чисто причинния природен ред, ако не разгледаме, какво представлява човешкият сън.
към текста >>
Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, с
лед
смъртта, т.е.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли.
Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е.
че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство. Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност.
към текста >>
Доколкото човек вс
лед
ствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
При това изходихме от мислите на Августин, който във вътрешния опит се е надявал да намери истинската сигурност по отношение на света. Днес, както беше казано, не можем повече да се облягаме на тези мисли по простата причина, и това трябва да го знаем, че всеки сън на човека противоречи на тези мисли. Защото ние никога не можем да се опираме на мисълта, че това, което човек изпитва вътре в себе си, ще се съхрани post mortem, след смъртта, т.е. че това преживяно вътре в човека действително е вечно, ако трябва да вземем предвид периода между заспиването и пробуждането, както това се представя пред обикновеното днешно съзнание, което вижда, как се затъмнява по време на сън това, което човек изпитва вътре в себе си. Но сега казваме, че още щом човек достигне първата степен на виждане в духовния свят, той забелязва, че в периода от заспиването до пробуждането, това, което наричаме аз на човека и неговото астрално тяло – тоест, собствено, духовно-душевното същество на човека – вътре така се свързва със съществата Ангели, Архангели и Архаи, както обикновено в будно състояние човек е свързан с растителното и минерално царство.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло.
И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност.
към текста >>
Като пос
лед
ействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност.
Доколкото човек вследствие на въздействието на враждебни на света сили има в съня потиснато съзнание, той не забелязва, че по време на сън той е свързан с йерархиите на Ангелите, Архангелите и Архаите, и че неговият аз и неговото собствено астрално тяло са просмукани от тяхната същност, и че те поддържат и запазват неговия аз и астрално тяло. И ние показахме, как от тази връзка на човека с духовните същества зависи тройствеността. Първо, благодарение на това ние имаме също така в обичайното съзнание повече или по-малко отчетливото чувство за личност. Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства.
Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност.
Това става поради свързаността ни в периода от заспиването до пробуждането с ангелско същество, обитаващо в духовния свят, към който принадлежим. Но също и архангелско същество, или, собствено, цяла поредица архангелски същества са свързани с нашето духовно-душевно същество. И от това зависи като последействие в будното състояние, че ние осъзнаваме себе си като принадлежащи на цялото човечество, че изобщо осъзнаваме себе си като хора на земята.
към текста >>
И от това зависи като пос
лед
ействие в будното състояние, че ние осъзнаваме себе си като принадлежащи на цялото човечество, че изобщо осъзнаваме себе си като хора на земята.
Ние се познаваме като аз. Никога нямаше да се осъзнаем като аз, ползвайки се само от намиращите на наше разположение в будно състояние средства. Като последействие от това, което сме изпитали по време на сън, ние непрекъснато изпитваме през деня, в будно състояние, чувството за свободна личност. Това става поради свързаността ни в периода от заспиването до пробуждането с ангелско същество, обитаващо в духовния свят, към който принадлежим. Но също и архангелско същество, или, собствено, цяла поредица архангелски същества са свързани с нашето духовно-душевно същество.
И от това зависи като последействие в будното състояние, че ние осъзнаваме себе си като принадлежащи на цялото човечество, че изобщо осъзнаваме себе си като хора на земята.
към текста >>
Но Конт говори от г
лед
на точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът.
Съзнание, макар и не съвсем отчетливо, за своята свободна личност има всеки човек. И по-малко отчетливо на заден план, стои съзнанието за това, какво представлява човекът изобщо. Някои философи, такива като Фойербах или даже самият Огюст Конт, са се придържали към мнението, че за човека вече е важно откритие, когато той стигне до осъзнаването си като човек изобщо, когато у него се появява чувството за принадлежност към цялото човечество. И вчера говорихме за това, как Огюст Конт е говорил за великата Същност, имайки предвид при това не нещо друго, а човека.
Но Конт говори от гледна точка на обикновената материалистична наука; той не знае какво духовно стои в основата на това съзнание, стоящо на заден план в нашия душевен живот, и какво е човекът.
Ние нищо не бихме могли да знаем за същността на човека, ако това, което в съня се отделя от нашето физическо и етерно тяло, не беше пропито от архангелско същество.
към текста >>
Източният мирог
лед
изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният човек.
Също така сме пропити и от така наречения Дух на Времето, същество, принадлежащо към йерархията на Архаите. Но ние имаме много слабо, смътно съзнание за това, което изхожда от тях. Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се чувстваше включено в историята, в историческия живот.
Източният мироглед изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният човек.
Това е специалната задача на западната култура – да се усещаме като историческо същество, като същество, – имаме предвид себе си, – принадлежащо на XIX и XX век. Но не повече от броя на годините и няколко характерни дати – по-нататък ще чуем, колко малко значи това за разбирането на живота – знае за това съвременното материалистично съзнание на човечеството.
към текста >>
Защото само духовната наука ни води към разбирането, как от хилядолетие в хилядолетие се изменя душевното устройство на хората, как човек става съвсем друг, и как ние, поглеждайки към древните времена, научаваме, че хората от третия с
лед
атлантски период, тоест египетско-халдейските народи, са имали съвсем друго душевно устройство и човешки качества, отколкото имаме ние сега.
Защото само духовната наука ни води към разбирането, как от хилядолетие в хилядолетие се изменя душевното устройство на хората, как човек става съвсем друг, и как ние, поглеждайки към древните времена, научаваме, че хората от третия следатлантски период, тоест египетско-халдейските народи, са имали съвсем друго душевно устройство и човешки качества, отколкото имаме ние сега.
Това чувство на причастност към цялото развитие на човечеството е отглас на нашата връзка с Архаите в периода между заспиването и пробуждането. Така че в периода между заспиването и пробуждането ние трябва да поддържаме връзка с тази трета духовна йерархия.
към текста >>
Всъщност, от определена г
лед
на точка, разликата между спящия и мъртвия човек се състои в това, че по време на сън ние непосредствено сме свързани със съществата на третата йерархия, а с
лед
смъртта сме свързани със съществата на всичките три йерархии, тоест с най-висшите духовни същества.
По друг начин стои работата, ако не се връщаме, ако сме умрели. Тогава е видно, че нашето физическо и етерно тяло се предават на силите на земното развитие. Ние знаем, че само така ни се струва, неотдавна говорихме, че това само ни се струва; но за нашето възприятие физическото и етерно тяло се предават на земното и небесното пространства. Но в този период между смъртта и новото раждане ние нямаме работа както в съня само със съществата на третата йерархия, но също имаме тесни контакти със съществата от втората йерархия, с Властите, тоест с Духовете на Формата, със Силите – Духовете на Движението, с Господствата – Духовете на Мъдростта, а също и със съществата от първата йерархия: със Серафими, Херувими и Престоли. И както тук човешкото ни същество е ориентирано към света и в тази обкръжаваща ни среда ни е представено всичко, което се съдържа в царствата на природата, и в периода между смъртта и новото раждане ние не външно, а вътрешно също осъзнаваме присъствието на висшите йерархии.
Всъщност, от определена гледна точка, разликата между спящия и мъртвия човек се състои в това, че по време на сън ние непосредствено сме свързани със съществата на третата йерархия, а след смъртта сме свързани със съществата на всичките три йерархии, тоест с най-висшите духовни същества.
към текста >>
Да разг
лед
аме първо схематично това, което ви казах.
Сега, ако усвоите всичко това, вие можете по-нататък да разглеждате, как човек изобщо е вписан в цялото мироздание, как човек, бидейки микрокосмос, е свързан с цялата Вселена, с Макрокосмоса.
Да разгледаме първо схематично това, което ви казах.
И така, ние казахме: нашето духовно същество след смъртта се намира във вътрешна връзка със съществата на третата йерархия, втората йерархия и първата йерархия, както външно човек се намира във връзка с животинското царство, растителното царство и минералното царство, от които е изграден самият той. Но има и други връзки. Ако сте изучили всичко това, което правят съществата на третата йерархия – те изпълняват също и други задачи, но ние обсъждаме винаги само частично тези неща; съществата на третата йерархия са отделни индивидуални същества, нали така, всяко само по себе си, и действайки съвместно, те произвеждат нещо, нещо създават, – ако си спомните, как действат тези същества на третата йерархия, както казах, те преди всичко осъществяват това, което става в историческия живот на човечеството (виж рисунка 2).
към текста >>
И така, ние казахме: нашето духовно същество с
лед
смъртта се намира във вътрешна връзка със съществата на третата йерархия, втората йерархия и първата йерархия, както външно човек се намира във връзка с животинското царство, растителното царство и минералното царство, от които е изграден самият той.
Сега, ако усвоите всичко това, вие можете по-нататък да разглеждате, как човек изобщо е вписан в цялото мироздание, как човек, бидейки микрокосмос, е свързан с цялата Вселена, с Макрокосмоса. Да разгледаме първо схематично това, което ви казах.
И така, ние казахме: нашето духовно същество след смъртта се намира във вътрешна връзка със съществата на третата йерархия, втората йерархия и първата йерархия, както външно човек се намира във връзка с животинското царство, растителното царство и минералното царство, от които е изграден самият той.
Но има и други връзки. Ако сте изучили всичко това, което правят съществата на третата йерархия – те изпълняват също и други задачи, но ние обсъждаме винаги само частично тези неща; съществата на третата йерархия са отделни индивидуални същества, нали така, всяко само по себе си, и действайки съвместно, те произвеждат нещо, нещо създават, – ако си спомните, как действат тези същества на третата йерархия, както казах, те преди всичко осъществяват това, което става в историческия живот на човечеството (виж рисунка 2).
към текста >>
Можете да си представите това също и по с
лед
ния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия.
Можете да си представите това също и по следния начин: не знае нищо за действителния исторически живот на човечеството този, който няма представа, че ставащото в историята, в действителност се създава не от хората, а от съществата на третата йерархия.
Съществата на третата йерархия – Ангели, Архангели, Архаи – създават, собствено, историята, и човек участва в творчеството на тази трета йерархия, развивайки по характерен начин своето съзнание като личност, своето съзнание като човек, своето съзнание като историческо земно същество. И така, човек се намира в този свят благодарение на това, че тези същества създават историческия живот, и това, че човек вътрешно е свързан с историческия живот, той дължи на тези същества. Външният исторически живот, описан в обикновената история, всъщност е само Fable convenue, това е само отражение на вътрешния исторически живот, неговото развитие изхожда от съществата на третата йерархия.
към текста >>
Най-добре можете да оцените тяхната задача, ако насочите пог
лед
а си към вашето етерно тяло.
Сега можем да запитаме: каква задача изпълняват по подобен начин съществата от втората и първата йерархии, тоест Власти, Сили, Господства, Духове на Формата, Духове на Движението и Духове на Мъдростта. Те имат по-обширни задачи. Да се абстрахираме отначало от тяхното отношение към човека.
Най-добре можете да оцените тяхната задача, ако насочите погледа си към вашето етерно тяло.
Ако изхождайки от вашия аз, насочите своя път навътре, ще стигнете преди всичко до вашето астрално тяло, нали така? Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия живот на човечеството. В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората. Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество. Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло.
към текста >>
Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в пос
лед
ователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е.
Ако изхождайки от вашия аз, насочите своя път навътре, ще стигнете преди всичко до вашето астрално тяло, нали така? Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия живот на човечеството. В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората. Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество. Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло.
Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в последователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е.
в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии. Ако съберем всичко това в нагледна формула, ще успеем, от определена гледна точка, да кажем: всичко в мировото формиране, с което е свързано етерното тяло, е подобно на това, както астралното тяло е свързано с историческото развитие на човечеството, всичко това образуват съществата на втората йерархия: Власти, Сили, Господства. Тоест, за да направим това по-нагледно, мога да кажа: от съществата на втората йерархия е образувано всичко това, което действа в етерното тяло на човека.
към текста >>
в пос
лед
ователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии.
Посредством астралното си тяло вие сте свързани преди всичко с историческия живот на човечеството. В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората. Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество. Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло. Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в последователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е.
в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии.
Ако съберем всичко това в нагледна формула, ще успеем, от определена гледна точка, да кажем: всичко в мировото формиране, с което е свързано етерното тяло, е подобно на това, както астралното тяло е свързано с историческото развитие на човечеството, всичко това образуват съществата на втората йерархия: Власти, Сили, Господства. Тоест, за да направим това по-нагледно, мога да кажа: от съществата на втората йерархия е образувано всичко това, което действа в етерното тяло на човека.
към текста >>
Ако съберем всичко това в наг
лед
на формула, ще успеем, от определена г
лед
на точка, да кажем: всичко в мировото формиране, с което е свързано етерното тяло, е подобно на това, както астралното тяло е свързано с историческото развитие на човечеството, всичко това образуват съществата на втората йерархия: Власти, Сили, Господства.
В историческия живот на човечеството действат съществата на третата йерархия, които създават историческия живот на хората. Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество. Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло. Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в последователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е. в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии.
Ако съберем всичко това в нагледна формула, ще успеем, от определена гледна точка, да кажем: всичко в мировото формиране, с което е свързано етерното тяло, е подобно на това, както астралното тяло е свързано с историческото развитие на човечеството, всичко това образуват съществата на втората йерархия: Власти, Сили, Господства.
Тоест, за да направим това по-нагледно, мога да кажа: от съществата на втората йерархия е образувано всичко това, което действа в етерното тяло на човека.
към текста >>
Тоест, за да направим това по-наг
лед
но, мога да кажа: от съществата на втората йерархия е образувано всичко това, което действа в етерното тяло на човека.
Но ако отидете по-нататък, ако достигнете етерното тяло, ще откриете, че това етерно тяло е доста сложно същество. Човек в своето днешно съзнание не знае много за тази сложност, която стои в основата на човешкото етерно тяло. Но ще получите известна представа за това етерно тяло, ако изучите „Въведение в тайната наука“; там в последователността на епохите Сатурн, Слънце и Луна, т.е. в последователността на въплъщенията на нашата Земя, е показано, как това етерно тяло се е отделило от целия Космос, и как в това са участвали съществата от висшите йерархии. Ако съберем всичко това в нагледна формула, ще успеем, от определена гледна точка, да кажем: всичко в мировото формиране, с което е свързано етерното тяло, е подобно на това, както астралното тяло е свързано с историческото развитие на човечеството, всичко това образуват съществата на втората йерархия: Власти, Сили, Господства.
Тоест, за да направим това по-нагледно, мога да кажа: от съществата на втората йерархия е образувано всичко това, което действа в етерното тяло на човека.
към текста >>
С
лед
това се потапяме в нашето етерно тяло, творение на втората йерархия, в което действат много неща от Космоса, от етерното тяло на Космоса.
Вие се потапяте също и във вашето физическо тяло. Това, което външната анатомия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на човека, е само най-външната обвивка. Ще получим някакво понятие за това чудесно образувание, наричано физическо тяло на човека, ако знаем, че то е творение на съществата от първата йерархия. Когато сутрин се потапяте във вашето физическо тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на най-висшата йерархия. И така, представете си, как, собствено, в живота са разпределени тези неща: тук, между раждането и смъртта, когато сме будни, ние се потапяме първо в нашето астрално тяло, в което действа историческият живот на човечеството.
След това се потапяме в нашето етерно тяло, творение на втората йерархия, в което действат много неща от Космоса, от етерното тяло на Космоса.
И накрая се потапяме в нашето физическо тяло, което е творение на съществата от първата йерархия. И когато живеем между смъртта и новото раждане, ние живеем не в обкръжението на творенията, а на самите творци.
към текста >>
Можем да кажем с
лед
ното по отношение на предишните въплъщения: на сатурновия стадий на въплъщение на нашата Земя се е образувало първото елементарно царство; на слънчевия стадий се е образувало второто елементарно царство – съществата, които са образували минералното царство, бяха предишното елементарно царство; на лунния стадий се е образувало третото елементарно царство.
Минералното царство се е появило едва на Земята, четвъртото въплъщение на нашата Земя. Моля ви ясно да запомните това. Това е трудно нещо, но е нещо от изключителна важност. В известен смисъл образуването на минералната земя е трябвало да бъде предшествано от три състояния. Наричаме тези три образувания елементарни царства, минералното царство е четвъртото.
Можем да кажем следното по отношение на предишните въплъщения: на сатурновия стадий на въплъщение на нашата Земя се е образувало първото елементарно царство; на слънчевия стадий се е образувало второто елементарно царство – съществата, които са образували минералното царство, бяха предишното елементарно царство; на лунния стадий се е образувало третото елементарно царство.
В хода на еволюцията до състоянието Земя се е образувало минералното царство, като четвърто царство. Него човек го носи в себе си.
към текста >>
С
лед
това ще дойде новото въплъщение на нашата Земя, което наричаме въплъщението Венера, епохата на Венера.
След това ще дойде новото въплъщение на нашата Земя, което наричаме въплъщението Венера, епохата на Венера.
Човек тогава ще стои в животинското царство, без да е животно, ще стои в животинското царство; това, както знаете, е нещо различно, от това да бъдеш животно. Но да стоиш в животинското царство означава да стоиш в шестото образувание. И след това ще завърши, бих казал, цялата септима на мировото развитие. Това въплъщение на Земята наричаме Вулкан. Човек ще достигне най-висшата степен на своето формиране и едва тогава ще стане цялостен човек.
към текста >>
И с
лед
това ще завърши, бих казал, цялата септима на мировото развитие.
След това ще дойде новото въплъщение на нашата Земя, което наричаме въплъщението Венера, епохата на Венера. Човек тогава ще стои в животинското царство, без да е животно, ще стои в животинското царство; това, както знаете, е нещо различно, от това да бъдеш животно. Но да стоиш в животинското царство означава да стоиш в шестото образувание.
И след това ще завърши, бих казал, цялата септима на мировото развитие.
Това въплъщение на Земята наричаме Вулкан. Човек ще достигне най-висшата степен на своето формиране и едва тогава ще стане цялостен човек. Да стоиш в човешкото царство – означава да стоиш в седмото образувание. И в седмото образувание завършва животът на хората.
към текста >>
Да пог
лед
нем днешния човек.
Да погледнем днешния човек.
Той стои, както видяхме, в минералното царство; той още не стои в растителното царство. Ако човек стоеше в растителното царство, целият му живот би бил друг. Той би се чувствал не личност, а точно както днес той се чувства личност, би се чувствал човек, би се чувствал член на цялото човечество. Ако стоеше в растителното царство, за него например, би било непоносимо, ако той има някаква частица щастие, някой редом с него да бъде нещастен. Днес човек се чувства сякаш ограден със стена от другите хора.
към текста >>
Но зло и щастие никак не са съвместими едно с друго; защото в бъдеще, вс
лед
ствие на това, че човек ще се почувства стоящ в растителното царство, той ще се почувства член на цялото човечество и такова противопоставяне ще бъде невъзможно.
Все повече този утилитаризъм овладява мисленето. Затова това мислене може да се спиритуализира само чрез усилията на духовната опозиция. Такава е перспективата в бъдеще: спиритуално мислещите хора трябва да преодолеят народната култура, да я преодолеят до нейното пълно унищожение. Затова ви демонстрирах, че Бентам, който, изхождайки от народната култура, стигна до основополагащата постановка, че благото на земята се състои в най-голямото щастие за болшинството хора, има ожесточени противници в лицето на спиритуално мислещите хора в своята собствена страна, които казват: това е чисто дяволска дефиниция, защото такова определение може да се даде, ако не мислиш за нищо друго, освен за днешния ден. Ако макар и малко помислиш за бъдещото развитие, ще стане ясно, че тази мисъл е съвсем непоносима: щастие за най-голям брой хора, доколкото е вярно противоположното: щастието за най-малък брой хора би трябвало да е злото.
Но зло и щастие никак не са съвместими едно с друго; защото в бъдеще, вследствие на това, че човек ще се почувства стоящ в растителното царство, той ще се почувства член на цялото човечество и такова противопоставяне ще бъде невъзможно.
Така както днес не може просто да се отдели някой важен орган на човека, за да не загине целия човешки организъм, така и в бъдеще, когато Земята ще стои в растителното царство, няма да може да се причини страдание на някаква отделна група хора, без да се причини страдание на цялото. В бъдеще ние ще стигнем до такова състояние на развитие. И доколкото от Бентам е дадена дефиниция за щастие, която няма бъдеще, а е ориентирана само към настоящето, тя трябва да бъде преодоляна от тези, които се стремят към духовността.
към текста >>
Но доколкото не просто живеете в своето тяло, но също и извън своето тяло, в съня или с
лед
смъртта, вие прониквате в другите йерархии, и тези други йерархии са се развили значително по-нататък.
Така човекът, ако го разглеждаме като творение сред другите творения, стои в четвъртото образувание. Но той прониква в другите образувания, защото вече видяхме: в съня човек се намира под влиянието на третата йерархия. Тази йерархия се е придвижила по-нататък, отколкото той, тя днес вече се намира в петото образувание, а другите същества са се развили още по-нататък, тоест той прониква на по-високи степени на образуванията. Моля ви да имате търпение и действително да обмислите тези фини мисли; защото тук трябва да правите разликата, дали се мислите за творение, или се мислите за независимо духовно същество, каквото сте, например, в съня или в периода между смъртта и новото раждане. Доколкото се мислите в своето физическо, етерно, астрално тяло и аз, дотолкова се мислите като творение на Земята, мислите се в четвъртото образувание; но вие прониквате в петото, шестото и седмото образувания.
Но доколкото не просто живеете в своето тяло, но също и извън своето тяло, в съня или след смъртта, вие прониквате в другите йерархии, и тези други йерархии са се развили значително по-нататък.
И така, можем да кажем: когато, като сътворени същества, разглеждаме Земята с всичко, което се намира на нея и вътре в нея, тя, като сътворено същество достига само до четвъртата степен, и ние, като сътворени същества достигаме заедно с нея само до четвъртата степен. Обаче благодарение на това, че се чувстваме самостоятелни личности, че се чувстваме хора, че се чувстваме членове на земното развитие, че знаем, че нашето етерно тяло е творение на втората йерархия, нашето физическо тяло е творение на първата йерархия, благодарение на това ние проникваме в другите сфери, в другите образуващи елементи.
към текста >>
Това встъпване в осмото образувание представлява най-велика тайна, обаче ние можем да си съставим много слаба представа за това встъпване в осмото образувание, ако обмислим с
лед
ното.
Но целият процес не се прекратява при достигането на седмото образувание. Еволюцията върви нататък, и според това, доколко проникваме във висшите образуващи форми, ние проникваме също и в осмата образуваща форма, знаменитата осма сфера[ii]. Спокойно можем да кажем: по известен начин, според степента на достигането ни до високоразвитите степени на висшите същества, ние достигаме, намирайки се в божественото царство или духовното царство – както ви хареса – осмото образувание. Но ние встъпваме в това осмо образувание с най-фините съставни части на нашето духовно същество.
Това встъпване в осмото образувание представлява най-велика тайна, обаче ние можем да си съставим много слаба представа за това встъпване в осмото образувание, ако обмислим следното.
към текста >>
Ако разг
лед
аме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия с
лед
атлантски период.
Знаем, че централното събитие на Земята е Мистерията на Голгота.
Ако разгледаме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия следатлантски период.
Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен. Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно.
към текста >>
Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта с
лед
атлантска културна степен.
Знаем, че централното събитие на Земята е Мистерията на Голгота. Ако разгледаме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия следатлантски период.
Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен.
Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно. Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Заем, че третата с
лед
атлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха.
Знаем, че централното събитие на Земята е Мистерията на Голгота. Ако разгледаме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия следатлантски период. Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен.
Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха.
Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно. Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане. И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>
Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век с
лед
Р.Х.
Знаем, че централното събитие на Земята е Мистерията на Голгота. Ако разгледаме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия следатлантски период. Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен. Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха.
Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х.
Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно. Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане. И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>
Сега ние се намираме в първата третина на петия с
лед
атлантски културен период.
Знаем, че централното събитие на Земята е Мистерията на Голгота. Ако разгледаме развитието на Мистерията на Голгота в периода от първата до тридесет и трета година на нашето летоброене, в 747 година от основаването на Рим ще открием, че тя се намира в първата третина на четвъртия следатлантски период. Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен. Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х.
Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период.
И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно. Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане. И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>
Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия с
лед
атлантски период, с
лед
това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане.
Говорим за това културно развитие на човечеството, когато е станала Мистерията на Голгота, като за четвърта следатлантска културна степен. Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно.
Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане.
И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>
И така, от тези периоди на развитие на Земята, пос
лед
ователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
Заем, че третата следатлантска културна степен е предшествала гръко-латинската културна епоха. Сега ние се намираме в петата, защото четвъртата, в която се пада Мистерията на Голгота, е завършила в XV век след Р.Х. Сега ние се намираме в първата третина на петия следатлантски културен период. И така, човек се развива в продължение на тези културни периоди, обаче, когато описваме тези културни периоди, ние описваме, собствено, нещо, в което човек участва не напълно. Безусловно, вие всички сте били въплътени в египетско-халдейския период, в третия следатлантски период, след това в гръко-латинския културен период и в сегашния; но вие живеете непрекъснато – ако всичко върви добре, вие доживявате примерно до осемдесет години – примерно осемдесет години, но между тези животи стоят доста големи промеждутъци от време, когато се намирате между смъртта и новото раждане.
И така, от тези периоди на развитие на Земята, последователността на които описахме, човек преживява само малка тяхна част.
към текста >>
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от г
лед
на точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане.
Вие, разбира се, можете да кажете: да, човек във физическо тяло изпитва само част от това, което става в тези културни периоди; но навярно той не напразно живее във физическо тяло: той изпитва света от гледна точка на физическото тяло, доколкото това, което може да се изпита посредством физическото тяло, той не може да го изпита, когато се намира между смъртта и новото раждане.
Няма да обсъждаме днес, високо или ниско трябва да оценяваме това, което човек изпитва в периода между смъртта и новото раждане в чисто духовната област, но този опит е различен от този, който човек може да получи чрез своето тяло, и това е много важно да се отчете. И човек действително не напразно може да изпита нещо в света посредством своето тяло, той не би могъл да изпита епизодите в общочовешкото развитие, ако не би изминал определено телесно развитие. Крайно неудачна представа е, когато се противостои на земното телесно развитие в аскетична форма, когато то се разглежда като нещо враждебно на висшия човек. В действителност то не е такова, а дава на човека това, което той не би могъл да достигне по никакъв друг начин. И човек дълбоко се заблуждава, когато презира телесния живот, когато разглежда тялото като нещо нисше, защото то е нещо висше, най-важно и изпълнено със значение в общия живот на човека.
към текста >>
Оттук с
лед
ва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното.
Оттук следва, че по време на земния живот наша задача е да разберем не само сетивното, но също и свръхсетивното.
Защото историческият живот на човечеството, който е резултат от действието на третата йерархия, не можем да го разберем, изхождайки от перспективата на земния живот. И за нашето време, – моля да обърнете внимание на това, което казах: за нашето време, защото в дохристиянското време това не е било така, – е много съществено, човек да осъзнае: ако иска да разбере същността на историята, живеейки тук на Земята, в периода между раждането и смъртта, той трябва да изучи също, как Ангелите, Архангелите и Архаите действат в историческия живот. Да разбираш света само така, както иска да го разбира естествознанието, да разбираш света така, както го описва историята, сякаш историята се твори само от хората, а не от съществата на висшите йерархии, това значи да се разбира само най-външната обвивка на историческото развитие. Разбира историята само този, който съзнава: трябва по известен начин, тук във физическо тяло да наблюдава, какво правят на Земята съществата, които в периода между смъртта и новото раждане той е наблюдавал по съвсем друг начин, – ще си позволя да употребя израз, който може да се използва само в сравнителен смисъл, – да ги наблюдава персонално, индивидуално в техните небесни действия. Той трябва да ги разбира в тяхната дейност на Земята, в историческия живот.
към текста >>
И преди всичко не е било така в третия с
лед
атлантски период, до 747 година, в египетско–халдейската епоха.
Но не винаги е било така; това се отнася само за епохата, в която живеем.
И преди всичко не е било така в третия следатлантски период, до 747 година, в египетско–халдейската епоха.
Ние знаем, че тогава целият душевен живот, цялото душевно състояние на човека е било съвсем друго. Тогава свръхсетивният живот се е вливал в обикновения човешки живот, тогава човек е знаел, макар и да го е излагал малко по-иначе, отколкото сега трактуваме това в митологията: съществата на третата йерархия действали в неговия аз и в неговото астрално тяло. Той е имал предвид
към текста >>
Човек е бил роден като душевно същество в този трети с
лед
атлантски период, с
лед
това отново е бил роден в четвъртия с
лед
атлантски период, и с
лед
това отново роден в нашето време.
Това е точката, посредством която целият живот на хората станал друг. Днес човек, намирайки се в обичайното си съзнание, не знае, какво се намесва тук в неговия живот.
Човек е бил роден като душевно същество в този трети следатлантски период, след това отново е бил роден в четвъртия следатлантски период, и след това отново роден в нашето време.
Той не вижда, как съществата на третата йерархия формират историческия живот, но трябва да изучи това, той действително трябва да изучи това! Древният човек е изучавал това не в истинската, а в митологичната форма.
към текста >>
Задълбочете се сега в разглеждането на такава човешка душа – тя преминава много инкарнации, както знаете, но нека първо да разг
лед
аме три пос
лед
ователни: една египетска, една гръцка, и една в петия с
лед
атлантски културен период, – да се задълбочим в разглеждането на такава човешка душа.
Задълбочете се сега в разглеждането на такава човешка душа – тя преминава много инкарнации, както знаете, но нека първо да разгледаме три последователни: една египетска, една гръцка, и една в петия следатлантски културен период, – да се задълбочим в разглеждането на такава човешка душа.
По времето на третия, египетско-халдейския културен период, тя е изпитвала това, което е можела да изпита благодарение на това, което са внасяли в живота съществата на третата йерархия. Но постепенно това угаснало. Малко от това още се е изпитвало в четвъртия, гръко-латинския период; много хора действително още изпитвали това чак до 333 година след Мистерията на Голгота, а после това постепенно угаснало; по-късно хората все повече и повече е трябвало да се ограничават с това, което се намира в сетивния свят, ако не са можели вътрешно да се развият до там, че по други пътища да опознават духовния свят и така да се издигнат до съществата на третата йерархия.
към текста >>
Малко от това още се е изпитвало в четвъртия, гръко-латинския период; много хора действително още изпитвали това чак до 333 година с
лед
Мистерията на Голгота, а после това постепенно угаснало; по-късно хората все повече и повече е трябвало да се ограничават с това, което се намира в сетивния свят, ако не са можели вътрешно да се развият до там, че по други пътища да опознават духовния свят и така да се издигнат до съществата на третата йерархия.
Задълбочете се сега в разглеждането на такава човешка душа – тя преминава много инкарнации, както знаете, но нека първо да разгледаме три последователни: една египетска, една гръцка, и една в петия следатлантски културен период, – да се задълбочим в разглеждането на такава човешка душа. По времето на третия, египетско-халдейския културен период, тя е изпитвала това, което е можела да изпита благодарение на това, което са внасяли в живота съществата на третата йерархия. Но постепенно това угаснало.
Малко от това още се е изпитвало в четвъртия, гръко-латинския период; много хора действително още изпитвали това чак до 333 година след Мистерията на Голгота, а после това постепенно угаснало; по-късно хората все повече и повече е трябвало да се ограничават с това, което се намира в сетивния свят, ако не са можели вътрешно да се развият до там, че по други пътища да опознават духовния свят и така да се издигнат до съществата на третата йерархия.
към текста >>
И сега, ако разг
лед
аме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия с
лед
атлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята.
Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година. Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си. И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот.
към текста >>
Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия с
лед
атлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си.
И сега, ако разгледаме такава душа, която отново се е върнала, тя е дошла с всичко това, което е възприела в себе си в третия следатлантски период, в египетско-халдейския културен период; тя е дошла с всичко това, но да си представим, че такава душа се противи в сегашната инкарнация да признае въздействието на третата йерархия в историческия живот на човечеството, и тя си казва: какво ми влиза в работа, какво правят Ангелите, Архангелите и Архаите; за мен историята е това, което хората правят на Земята. Такава душа не отчита това, че във всичко, което хората са правили на Земята, е участвала третата йерархия. Да си представим за яснота – за много души това е било вярно в гръко-латинския период чак до 333 година.
Да си представим за яснота, че такава душа се е явила от египетско-халдейския, от третия следатлантски период: тук тя няма нужда да се напъва, за да научи нещо за деянията на съществата от третата йерархия, защото сега те вливат сами себе си в човешкия живот; тази душа ги носи още в себе си.
И така, можем да кажем: това, което тогава тази душа е изработила в себе си, тя го носи в себе си. На древния египтянин не е можело да му кажеш за историческия живот, че хората правят историята – той не е имал за нея правилната представа, но е виждал историческия живот. Той само би се разсмял, защото е виждал, че историята я създават съществата от третата йерархия, макар и да си е представял всичко това в сетивни образи.
към текста >>
Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разг
лед
ате по-ясно.
Това всички съвременни хора го носят в себе си, но, естествено, несъзнателно; това е потопено в подсъзнанието. Сега те вярват, че историята представлява нещо, което творят хората на Земята.
Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разгледате по-ясно.
Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена. Но вследствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността. Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега. Такава душа казва: не мога да се доверявам на това, което са направили йерархиите там горе в духовния свят; доверявам се само на своите собствени способности. Но това са само способностите, които тя е добила в древната египетска епоха.
към текста >>
Ако се вг
лед
аме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Това всички съвременни хора го носят в себе си, но, естествено, несъзнателно; това е потопено в подсъзнанието. Сега те вярват, че историята представлява нещо, което творят хората на Земята. Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разгледате по-ясно.
Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Но вследствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността. Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега. Такава душа казва: не мога да се доверявам на това, което са направили йерархиите там горе в духовния свят; доверявам се само на своите собствени способности. Но това са само способностите, които тя е добила в древната египетска епоха.
към текста >>
Но вс
лед
ствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността.
Това всички съвременни хора го носят в себе си, но, естествено, несъзнателно; това е потопено в подсъзнанието. Сега те вярват, че историята представлява нещо, което творят хората на Земята. Тук влиза в сила своеобразна душевна настройка, която ви моля да разгледате по-ясно. Ако се вгледаме в такава душа в наше време, бихме казали, че тази душа отказва действително да се вчлени в историческия живот на човечеството, като казва: не искам нищо да знам за деянията на Архаи, Архангели и Ангели; доверявам се само на външните свидетелства за това, което хората са правели в онези древни времена.
Но вследствие на това такава душа не може да се развива по-нататък, такава душа остава в действителността на тази степен на развитие, на която е стояла в египетската епоха; тя достига само зрелостта на душата от египетската епоха, но не стига до там, да разбира действителността.
Ангелите, Архангелите и Архаите са се развили по-нататък, те са направили това, което човечеството трябва да изпита сега. Такава душа казва: не мога да се доверявам на това, което са направили йерархиите там горе в духовния свят; доверявам се само на своите собствени способности. Но това са само способностите, които тя е добила в древната египетска епоха.
към текста >>
И така, ако изхождайки от такова положение душите формират мирог
лед
, какво се получава в резултат?
И така, ако изхождайки от такова положение душите формират мироглед, какво се получава в резултат?
Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство. Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха. Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека. Това е нещо много важно. Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат.
към текста >>
Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в пос
лед
ните дни нарекох индустриална епоха.
И така, ако изхождайки от такова положение душите формират мироглед, какво се получава в резултат? Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство.
Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха.
Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека. Това е нещо много важно. Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат. Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен. Мисленето му вместо да стане божествено или духовно, става ариманично.
към текста >>
Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мирог
лед
напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека.
И така, ако изхождайки от такова положение душите формират мироглед, какво се получава в резултат? Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство. Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха.
Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека.
Това е нещо много важно. Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат. Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен. Мисленето му вместо да стане божествено или духовно, става ариманично.
към текста >>
Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мирог
лед
са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат.
И така, ако изхождайки от такова положение душите формират мироглед, какво се получава в резултат? Човек игнорира своята собствена действителност, той не си и помисля, че изобщо се включва във висшето духовно царство (а той действително му принадлежи), а се съгласява само с това, че той принадлежи на човешкото царство. Тази душевна настройка ясно изпъкна едва в периода, който в последните дни нарекох индустриална епоха. Самото потапяне на човека изцяло в индустриалния живот го доведе до там, в своя мироглед напълно да игнорира факта, че човек принадлежи на духовния свят, и да се съобразява само с външните дейности на човека. Това е нещо много важно.
Невъзможно е да се разбере съвременността, ако не се знае, че днес съществуват много хора, които със своя мироглед са достигнали осмата сфера, и които игнорирайки този факт, донасят изключителна вреда на Земята, встъпвайки в някаква мирова сфера, чието битие те отричат.
Защото когато човек отрича, че той се намира в осмата сфера, че той е достигнал осмата образуваща степен, той се изолира от добрите същества на тази образуваща степен и попада под влиянието на ариманическите духове на тази образуваща степен. Мисленето му вместо да стане божествено или духовно, става ариманично.
към текста >>
Говорейки от духовнонаучна г
лед
на точка, трябва да посоча истинските факти в този свят.
Говорейки от духовнонаучна гледна точка, трябва да посоча истинските факти в този свят.
И истината е, например, в това, че такова материалистично възприемане на историята и мироглед, като при Карл Маркс[iii], живял от 1818 до 1883 г., са чисто ариманически. Тайната му се състои в това, че се признава само материално ставащото в съществото на Земята, че се игнорира присъствието на духовността на човека в свръхсетивните светове, и вследствие на това игнориране човек попада под властта на ариманичните сили. Защото още щом човек отклони своето съзнание от световете, към които принадлежи, той попада под влиянието на ариманически или луциферически сили, в дадения случай – ариманически.
към текста >>
И истината е, например, в това, че такова материалистично възприемане на историята и мирог
лед
, като при Карл Маркс[iii], живял от 1818 до 1883 г., са чисто ариманически.
Говорейки от духовнонаучна гледна точка, трябва да посоча истинските факти в този свят.
И истината е, например, в това, че такова материалистично възприемане на историята и мироглед, като при Карл Маркс[iii], живял от 1818 до 1883 г., са чисто ариманически.
Тайната му се състои в това, че се признава само материално ставащото в съществото на Земята, че се игнорира присъствието на духовността на човека в свръхсетивните светове, и вследствие на това игнориране човек попада под властта на ариманичните сили. Защото още щом човек отклони своето съзнание от световете, към които принадлежи, той попада под влиянието на ариманически или луциферически сили, в дадения случай – ариманически.
към текста >>
Тайната му се състои в това, че се признава само материално ставащото в съществото на Земята, че се игнорира присъствието на духовността на човека в свръхсетивните светове, и вс
лед
ствие на това игнориране човек попада под властта на ариманичните сили.
Говорейки от духовнонаучна гледна точка, трябва да посоча истинските факти в този свят. И истината е, например, в това, че такова материалистично възприемане на историята и мироглед, като при Карл Маркс[iii], живял от 1818 до 1883 г., са чисто ариманически.
Тайната му се състои в това, че се признава само материално ставащото в съществото на Земята, че се игнорира присъствието на духовността на човека в свръхсетивните светове, и вследствие на това игнориране човек попада под властта на ариманичните сили.
Защото още щом човек отклони своето съзнание от световете, към които принадлежи, той попада под влиянието на ариманически или луциферически сили, в дадения случай – ариманически.
към текста >>
И така, днес ние стоим пред факта, че голям брой хора се придържат към чисто ариманически мирог
лед
, отстояват този чисто ариманически мирог
лед
, и по този начин привличат към Земята всичко това, което трябва да дойде, ако вместо божествения ред над Земята се разпространи ариманическият ред.
И така, днес ние стоим пред факта, че голям брой хора се придържат към чисто ариманически мироглед, отстояват този чисто ариманически мироглед, и по този начин привличат към Земята всичко това, което трябва да дойде, ако вместо божествения ред над Земята се разпространи ариманическият ред.
Философията на Бентам, за която вчера ви говорих, е преди всичко външен теоретичен израз на този ариманически възглед. Марксизмът представлява такъв израз, който е деен, формиращ, затова той има огромно влияние. И инерционният буржоазен живот не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния живот са се развили елементи на такъв мироглед. Марксизмът – това е крайният му израз. Той ще продължи да действа и в бъдеще.
към текста >>
Философията на Бентам, за която вчера ви говорих, е преди всичко външен теоретичен израз на този ариманически възг
лед
.
И така, днес ние стоим пред факта, че голям брой хора се придържат към чисто ариманически мироглед, отстояват този чисто ариманически мироглед, и по този начин привличат към Земята всичко това, което трябва да дойде, ако вместо божествения ред над Земята се разпространи ариманическият ред.
Философията на Бентам, за която вчера ви говорих, е преди всичко външен теоретичен израз на този ариманически възглед.
Марксизмът представлява такъв израз, който е деен, формиращ, затова той има огромно влияние. И инерционният буржоазен живот не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния живот са се развили елементи на такъв мироглед. Марксизмът – това е крайният му израз. Той ще продължи да действа и в бъдеще. Това, което отначало е било само знание, е станало явление, станало е действителност.
към текста >>
И инерционният буржоазен живот не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния живот са се развили елементи на такъв мирог
лед
.
И така, днес ние стоим пред факта, че голям брой хора се придържат към чисто ариманически мироглед, отстояват този чисто ариманически мироглед, и по този начин привличат към Земята всичко това, което трябва да дойде, ако вместо божествения ред над Земята се разпространи ариманическият ред. Философията на Бентам, за която вчера ви говорих, е преди всичко външен теоретичен израз на този ариманически възглед. Марксизмът представлява такъв израз, който е деен, формиращ, затова той има огромно влияние.
И инерционният буржоазен живот не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния живот са се развили елементи на такъв мироглед.
Марксизмът – това е крайният му израз. Той ще продължи да действа и в бъдеще. Това, което отначало е било само знание, е станало явление, станало е действителност. Само възглед за тези неща, който отново ще стане стимулиращ волята, може да помогне в тези неща.
към текста >>
Само възг
лед
за тези неща, който отново ще стане стимулиращ волята, може да помогне в тези неща.
Марксизмът представлява такъв израз, който е деен, формиращ, затова той има огромно влияние. И инерционният буржоазен живот не знае нищо за това и не се е грижил в продължение на десетилетия за това, че на почвата на социалния живот са се развили елементи на такъв мироглед. Марксизмът – това е крайният му израз. Той ще продължи да действа и в бъдеще. Това, което отначало е било само знание, е станало явление, станало е действителност.
Само възглед за тези неща, който отново ще стане стимулиращ волята, може да помогне в тези неща.
към текста >>
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възг
лед
и, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо.
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо.
Тогава често му казват: не изпадаш ли в илюзии? Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия! Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини. Тогава ще дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко. А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирогледи.
към текста >>
А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирог
лед
и.
Този, който като мен е видял, колко много са хората днес, – в това можете да се убедите посредством външните факти, – които живеят с марксизма или подобни на него възгледи, ще почувства необходимостта да се запознае с тези неща по-отблизо. Тогава често му казват: не изпадаш ли в илюзии? Не е задължително да се съмняваш в целия духовен свят, от самосебе си се разбира, не, но по отношение на такива конкретни истини често се казва: може би, все пак, си попаднал в някаква илюзия! Дълбоко чувство на отговорност по отношение на истината – ето какво е нужно да се развие именно по отношение на духовните истини. Тогава ще дълбаем все по-дълбоко и по-дълбоко.
А в действителност има немалко, а много, прекалено много потвърждения за това, което сега ви приведох, потвърждения за ариманическия характер на марксизма или други подобни мирогледи.
към текста >>
Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изс
лед
ователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди.
Преди известно време[iv] изказах пред вас определено положение. Казах ви, че времето, както го изпитваме, представлява, собствено, заблуда, че времето в действителност е нещо съвсем друго от това, което изпитва човек, доколкото човек не възприема времето в перспектива, – така ви казах. Пространството човек вече го възприема в перспектива; отдалечените дървета му се виждат по-малки, отколкото по-близките дървета. В действителността е необходимо времето също да се възприема в перспектива. Отдалечените във времето събития трябва да се виждат по-различно, отколкото по-скорошните.
Но това е само основата на това, което в действителност е времето, и всички изследователи във всички времена са съвпадали в едно: времето – това е най-важното средство за човешките заблуди.
Струва ни се, че, например, съществата от висшите йерархии така се движат във времето, както във времето тече нашият собствен душевен живот; а всъщност това не е така. В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се въздейства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин. Времето не е това, което се струва на човек, времето не е също и това, което мислят за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго. И това, което на човек му се струва като действителност, всъщност е майя, велика заблуда. И преди всичко винаги присъства нещо, за което мислим, когато живеем във времето като в заблуда, че то е изминало.
към текста >>
И ако г
лед
аме правилно, отдавна миналите събития трябва да се разглеждат така, както отдалечените предмети в пространството.
В действителност съществата от висшите йерархии се намират в изминалото време, но те действат от изминалото време както в пространството може да се въздейства от някакво отдалечено място върху същество, намиращо се някъде наблизо, посредством светлинен сигнал или по друг начин. Времето не е това, което се струва на човек, времето не е също и това, което мислят за него такива философи, като Кант, а времето в действителност е нещо съвсем друго. И това, което на човек му се струва като действителност, всъщност е майя, велика заблуда. И преди всичко винаги присъства нещо, за което мислим, когато живеем във времето като в заблуда, че то е изминало. Но то остава; времето действително става нещо подобно на пространството.
И ако гледаме правилно, отдавна миналите събития трябва да се разглеждат така, както отдалечените предмети в пространството.
Времето е заблуда.
към текста >>
Духовната наука знае също, че източник на другите големи заблуди в човешкия мирог
лед
е това, че човек се намира в заблуда относно времето.
Духовната наука знае също, че източник на другите големи заблуди в човешкия мироглед е това, че човек се намира в заблуда относно времето.
Ако много от вас бяха физици, бих могъл да говоря за всичко това от чисто физична гледна точка. Бих могъл посредством физически формули да ви покажа, че това, което физиците въвеждат в своите формули като t, това време е просто число, тоест нещо непознато, недействително, а чисто привидно. В действителност винаги има само скорост, но физикът именно нея я разглежда като следствие от времето. Но понеже не сте физици и, вероятно, не сте предразположени към разбирането на тези неща, ще ги пропусна в изложението.
към текста >>
Ако много от вас бяха физици, бих могъл да говоря за всичко това от чисто физична г
лед
на точка.
Духовната наука знае също, че източник на другите големи заблуди в човешкия мироглед е това, че човек се намира в заблуда относно времето.
Ако много от вас бяха физици, бих могъл да говоря за всичко това от чисто физична гледна точка.
Бих могъл посредством физически формули да ви покажа, че това, което физиците въвеждат в своите формули като t, това време е просто число, тоест нещо непознато, недействително, а чисто привидно. В действителност винаги има само скорост, но физикът именно нея я разглежда като следствие от времето. Но понеже не сте физици и, вероятно, не сте предразположени към разбирането на тези неща, ще ги пропусна в изложението.
към текста >>
В действителност винаги има само скорост, но физикът именно нея я разглежда като с
лед
ствие от времето.
Духовната наука знае също, че източник на другите големи заблуди в човешкия мироглед е това, че човек се намира в заблуда относно времето. Ако много от вас бяха физици, бих могъл да говоря за всичко това от чисто физична гледна точка. Бих могъл посредством физически формули да ви покажа, че това, което физиците въвеждат в своите формули като t, това време е просто число, тоест нещо непознато, недействително, а чисто привидно.
В действителност винаги има само скорост, но физикът именно нея я разглежда като следствие от времето.
Но понеже не сте физици и, вероятно, не сте предразположени към разбирането на тези неща, ще ги пропусна в изложението.
към текста >>
Например г
лед
ате планина в далечината.
Хората мислят примерно така: в първите три християнски столетия са станали определени събития, които сега могат да се смятат за отдавна изминали. В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин. Миналото е само заблуда. Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата. Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви въздейства по същия начин, както намиращото се в близост.
Например гледате планина в далечината.
Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам. Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития. Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата.
към текста >>
Ако се вглеждаме в третия с
лед
атлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата.
Например гледате планина в далечината. Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам. Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития.
Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата.
Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата. Затова съществува основно положение, и не само днес, когато отново трябва да открием всички тези неща на почвата на антропософията, но това основно положение е съществувало във всички времена и за всички духовни изследователи, че времето като такова е заблуда, и никога сериозните познавачи на действителността не са разглеждали времето като нещо истинско.
към текста >>
Затова съществува основно положение, и не само днес, когато отново трябва да открием всички тези неща на почвата на антропософията, но това основно положение е съществувало във всички времена и за всички духовни изс
лед
ователи, че времето като такова е заблуда, и никога сериозните познавачи на действителността не са разглеждали времето като нещо истинско.
Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота. Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития. Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата. Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата.
Затова съществува основно положение, и не само днес, когато отново трябва да открием всички тези неща на почвата на антропософията, но това основно положение е съществувало във всички времена и за всички духовни изследователи, че времето като такова е заблуда, и никога сериозните познавачи на действителността не са разглеждали времето като нещо истинско.
към текста >>
Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от г
лед
на точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие.
И сега стана нещо своеобразно, този Карл Маркс, за когото говорих, и на когото днес милиони се кълнат, макар повече или по-малко полусъзнателно, повече или по-малко във формули, (но това не е толкова важно; този, който познава тези неща, знае, че хиляди хора му се кълнат, или ако не го правят външно съзнателно, го правят подсъзнателно) той се опита да отговори на въпроса: какво представлява истинският продукт на човечеството? Какво, всъщност, представлява това, което човечеството е произвело? Отговорът му на този въпрос звучи доста оригинално; защото той отговаря на въпроса така, както никога никой още не е отговарял; това, което е резултат от дейността на хората, винаги се е разглеждало някак по-иначе, отколкото го е разглеждал Карл Маркс.
Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие.
Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното. Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км. и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел.
към текста >>
Да разг
лед
аме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км.
И сега стана нещо своеобразно, този Карл Маркс, за когото говорих, и на когото днес милиони се кълнат, макар повече или по-малко полусъзнателно, повече или по-малко във формули, (но това не е толкова важно; този, който познава тези неща, знае, че хиляди хора му се кълнат, или ако не го правят външно съзнателно, го правят подсъзнателно) той се опита да отговори на въпроса: какво представлява истинският продукт на човечеството? Какво, всъщност, представлява това, което човечеството е произвело? Отговорът му на този въпрос звучи доста оригинално; защото той отговаря на въпроса така, както никога никой още не е отговарял; това, което е резултат от дейността на хората, винаги се е разглеждало някак по-иначе, отколкото го е разглеждал Карл Маркс. Плодовете на човешката дейност сме разглеждали, например, от гледна точка, могат ли да се използват те по-нататък, или какви усилия на разума са били необходими, за да се направи едно или друго откритие. Веднъж се опитах да ви поясня това, като ви казах: човешката работа трябва да се разглежда също и качествено, трябва изцяло да се обръща внимание на конкретното.
Да разгледаме изкуствения Готардски тунел (тунел под швейцарските Алпи, построен през 1882 г., с дължина 15км., днес разширен и удължен до 57 км.
и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел.
към текста >>
Това е едната г
лед
на точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека.
и представляващ най-дългия тунел в света – бел.на прев.). Нито един човек не може днес да построи нещо подобно на Готардския тунел, ако той не владее диференциално и интегрално смятане, а диференциалното и интегрално смятане е изобретение на Лайбниц, или англичаните го смятат за изобретение на Нютон – двамата се борят за честта да бъдат първооткриватели. Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел.
Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека.
Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време. Ако нещо може да се изработи за три часа, за шест, за дванадесет часа, това служи като мярка за ценността му за народното стопанство, за световното стопанство.
към текста >>
Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни г
лед
ни точки, но никога така, както това е направил Маркс.
Тоест може да се смята, че Нютон и Лайбниц са участвали в построяването на Готардския тунел. На практика, без тях е нямало да могат да го построят! Но работата на Нютон и Лайбниц е нужно да се оценява по съвсем друг начин, отколкото труда на човека, който е поставял камъните един върху друг в Готардския тунел. Това е едната гледна точка, с която може да се оценява човешкия труд, работата на човека. Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми.
Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс.
Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време. Ако нещо може да се изработи за три часа, за шест, за дванадесет часа, това служи като мярка за ценността му за народното стопанство, за световното стопанство. На това е основана голяма част от теорията на Маркс, която днес толкова върви, че ако някой човек от по-висока гледна точка говори за работата, става работникът, правоверният социалист, и казва: моля ви да прочетете Карл Маркс, – естествено, той не държи книга, – на страница 374 ще намерите това и това.
към текста >>
На това е основана голяма част от теорията на Маркс, която днес толкова върви, че ако някой човек от по-висока г
лед
на точка говори за работата, става работникът, правоверният социалист, и казва: моля ви да прочетете Карл Маркс, – естествено, той не държи книга, – на страница 374 ще намерите това и това.
Учението за ценността на човешката работа, на човешкия живот е приемало различни форми. Трудът, жизнените блага сме ги разглеждали от различни гледни точки, но никога така, както това е направил Маркс. Карл Маркс е включил един елемент в своето учение за стойността. За него всичко това, което представлява ценност в човешкия живот, само затова има ценност, защото то представлява кондензирано време, а именно, кондензирано работно време. Ако нещо може да се изработи за три часа, за шест, за дванадесет часа, това служи като мярка за ценността му за народното стопанство, за световното стопанство.
На това е основана голяма част от теорията на Маркс, която днес толкова върви, че ако някой човек от по-висока гледна точка говори за работата, става работникът, правоверният социалист, и казва: моля ви да прочетете Карл Маркс, – естествено, той не държи книга, – на страница 374 ще намерите това и това.
към текста >>
Но ако малко ни е грижа за това, което става на основата на човешката душа, за което толкова малко се грижеха в пос
лед
ните десетилетия хората на Земята, не с
лед
ва да се учудваме, че събитията като цяло взимат катастрофален характер.
За да се съди за живота, е необходимо действително да се познава живота, иначе навсякъде само ще се удивяваме, че там или тук става едно или друго. Това, което става, произлиза от импулсите на човешката душа.
Но ако малко ни е грижа за това, което става на основата на човешката душа, за което толкова малко се грижеха в последните десетилетия хората на Земята, не следва да се учудваме, че събитията като цяло взимат катастрофален характер.
Но това, което изведох, го изведох от една особена основа. За първи път се наблюдава такова оригинално явление, че това, което е само източник на заблуди, се превръща в мярка за всички стопански ценности: времето като работно време.
към текста >>
Разг
лед
айте това от г
лед
на точка на по-висока перспектива.
Разгледайте това от гледна точка на по-висока перспектива.
Действително, благоразумният човек винаги осъзнава: времето – това е заблуда. Но се явява някой, който казва: това, което в света представлява ценност, има ценност доколкото съдържа в себе си кондензирано работно време. Или това може да се изрази с други думи: и така, вашата действителност е илюзия, и само това, което представлява кондензирано време, има действителна ценност. Заблудата произлиза именно от тези, които искат да бъдат съвсем материалистични, които искат изцяло да стоят само на почвата на действителността, превръщайки формата на времето в действителност, пренебрегвайки при това самата действителност.
към текста >>
Но ако нещата се разг
лед
ат конкретно, ако се разг
лед
а такова явление, като Карл Маркс, за който е известно, че духът му е действал ариманически, и го попитаме: как ще постъпиш в конкретния случай?
Това е само един пример. Бих могъл да ви демонстрирам множество неща, които обнадеждават, ако не те е грижа за истината, и които като гръм нахлуват в душата, ако животът на човечеството ти е скъп на сърцето.
Но ако нещата се разгледат конкретно, ако се разгледа такова явление, като Карл Маркс, за който е известно, че духът му е действал ариманически, и го попитаме: как ще постъпиш в конкретния случай?
– тогава лъсва ариманичното и се усеща: ти трябва да признаеш такава истина.
към текста >>
По принцип, не е лесно да признаеш това и да си кажеш: всичко, което анахронично действа днес в света, действа така, защото хората са изпаднали от духовния свят, който вс
лед
ствие на това се е превърнал за тях в осма сфера, и че те възприемат света от г
лед
ната точка на творението.
Исках да ви дам само един пример.
По принцип, не е лесно да признаеш това и да си кажеш: всичко, което анахронично действа днес в света, действа така, защото хората са изпаднали от духовния свят, който вследствие на това се е превърнал за тях в осма сфера, и че те възприемат света от гледната точка на творението.
Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност. Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли. Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното. В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери.
към текста >>
В течение на пос
лед
ните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери.
По принцип, не е лесно да признаеш това и да си кажеш: всичко, което анахронично действа днес в света, действа така, защото хората са изпаднали от духовния свят, който вследствие на това се е превърнал за тях в осма сфера, и че те възприемат света от гледната точка на творението. Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност. Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли. Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното.
В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери.
Така, например, в началото на XX век изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от гледна точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството. Никога досега, собствено, пацифизмът не е получавал такова разпространение, както в това време – имам предвид началото на века. И това е, бих казал, явен признак, че човечеството стои на прага на голяма война. Защото така нереално да се мисли за човешките взаимовръзки, както се мисли в хода на тази криза, толкова да се придържат към съдържанието на мислите и толкова малко да се осъзнава реално действащото, живеещо в душата, и това, което може да се разбере, само ако се разглежда мировата перспектива като цяло, такова нещо не е било досега. Това е възможно само в епоха, когато повсеместно се разпространяват нещата, за които тук говорихме.
към текста >>
Така, например, в началото на XX век изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от г
лед
на точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството.
Ако се съгласите с това, ще усетите напълно нещо, което всеки път не се уморявам да подчертавам: днес работата съвсем не е в това, човек съдържателно да говори нещо прекрасно, нещо, с което можеш да се съгласиш, а в това, какво от казаното или направеното се превръща в действителност. Трябва отново и отново да обяснявам, отново да правя опити, – знаете, че казвам това не от някакво нелепо тщеславие, – да обърна внимание върху това, че работата не е да имаш едно или друго мисловно съдържание, а да видиш, как то действа. Вие можете да имате най-прекрасни мисли. Но ако нямате никаква представа, как действат в света тези мисли, те могат да предизвикат действие, противоположно на очакваното. В течение на последните години се опитвах да изясня тези неща с различни примери.
Така, например, в началото на XX век изнесох една лекция[v], в която казах – много от това, което тогава казах, ще формулирам в няколко думи, доколкото искам само да го илюстрирам: днес има хора, и те са повече отколкото ни се струва, които се придържат към пацифистки програми, те говорят много красиво от гледна точка на своя пацифизъм за ръководството на човечеството.
Никога досега, собствено, пацифизмът не е получавал такова разпространение, както в това време – имам предвид началото на века. И това е, бих казал, явен признак, че човечеството стои на прага на голяма война. Защото така нереално да се мисли за човешките взаимовръзки, както се мисли в хода на тази криза, толкова да се придържат към съдържанието на мислите и толкова малко да се осъзнава реално действащото, живеещо в душата, и това, което може да се разбере, само ако се разглежда мировата перспектива като цяло, такова нещо не е било досега. Това е възможно само в епоха, когато повсеместно се разпространяват нещата, за които тук говорихме.
към текста >>
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирог
лед
ен живот, и което не трябва да се разглежда от г
лед
ната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от г
лед
ната точка на цялата космология.
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирогледен живот, и което не трябва да се разглежда от гледната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от гледната точка на цялата космология.
Който отговаря на такива въпроси от гледна точка на цялостния мироглед, той съди за такива хора като Удроу Уилсън, не на основата на симпатии или антипатии, а съди толкова обективно, колкото обективно може да се съди за някой предмет. Анахронизъм е, че днес много хора не могат да намерят достъп до това, доколкото намират за неудобно да гледат в лицето тези неща. Невъзможно е да гледаш в лицето нещата, ако не направиш по-дълбоко изследване на тези неща. За такива души, които днес са изгубили отношението си към историческия живот, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
към текста >>
Който отговаря на такива въпроси от г
лед
на точка на цялостния мирог
лед
, той съди за такива хора като Удроу Уилсън, не на основата на симпатии или антипатии, а съди толкова обективно, колкото обективно може да се съди за някой предмет.
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирогледен живот, и което не трябва да се разглежда от гледната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от гледната точка на цялата космология.
Който отговаря на такива въпроси от гледна точка на цялостния мироглед, той съди за такива хора като Удроу Уилсън, не на основата на симпатии или антипатии, а съди толкова обективно, колкото обективно може да се съди за някой предмет.
Анахронизъм е, че днес много хора не могат да намерят достъп до това, доколкото намират за неудобно да гледат в лицето тези неща. Невъзможно е да гледаш в лицето нещата, ако не направиш по-дълбоко изследване на тези неща. За такива души, които днес са изгубили отношението си към историческия живот, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
към текста >>
Анахронизъм е, че днес много хора не могат да намерят достъп до това, доколкото намират за неудобно да г
лед
ат в лицето тези неща.
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирогледен живот, и което не трябва да се разглежда от гледната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от гледната точка на цялата космология. Който отговаря на такива въпроси от гледна точка на цялостния мироглед, той съди за такива хора като Удроу Уилсън, не на основата на симпатии или антипатии, а съди толкова обективно, колкото обективно може да се съди за някой предмет.
Анахронизъм е, че днес много хора не могат да намерят достъп до това, доколкото намират за неудобно да гледат в лицето тези неща.
Невъзможно е да гледаш в лицето нещата, ако не направиш по-дълбоко изследване на тези неща. За такива души, които днес са изгубили отношението си към историческия живот, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
към текста >>
Невъзможно е да г
лед
аш в лицето нещата, ако не направиш по-дълбоко изс
лед
ване на тези неща.
Това е, което трябва да бъде решаващото в нашия мирогледен живот, и което не трябва да се разглежда от гледната точка на текущия момент, а трябва да се разглежда от гледната точка на цялата космология. Който отговаря на такива въпроси от гледна точка на цялостния мироглед, той съди за такива хора като Удроу Уилсън, не на основата на симпатии или антипатии, а съди толкова обективно, колкото обективно може да се съди за някой предмет. Анахронизъм е, че днес много хора не могат да намерят достъп до това, доколкото намират за неудобно да гледат в лицето тези неща.
Невъзможно е да гледаш в лицето нещата, ако не направиш по-дълбоко изследване на тези неща.
За такива души, които днес са изгубили отношението си към историческия живот, трябва да се каже: има души, които игнорират това, което става в действителната история благодарение на дейността на третата йерархия, и поради това, когато говорят, те имат работа не с действителни импулси, а, по принцип, само със словесна плява.
към текста >>
Основно изискване на времето е, да познаваме това и да виждаме, че дори и да имаме най-прекрасните понятия, които могат да завладеят човешкия разсъдък, прекрасни понятия, които могат да бъдат достатъчни за изс
лед
ване на обкръжаващата ни природа, можем нищо да не разберем от историята.
Основно изискване на времето е, да познаваме това и да виждаме, че дори и да имаме най-прекрасните понятия, които могат да завладеят човешкия разсъдък, прекрасни понятия, които могат да бъдат достатъчни за изследване на обкръжаващата ни природа, можем нищо да не разберем от историята.
Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи. Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха. Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история.
към текста >>
Това е, което трябва да се свърже с другите мирог
лед
и.
Основно изискване на времето е, да познаваме това и да виждаме, че дори и да имаме най-прекрасните понятия, които могат да завладеят човешкия разсъдък, прекрасни понятия, които могат да бъдат достатъчни за изследване на обкръжаващата ни природа, можем нищо да не разберем от историята. Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества.
Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи.
Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха. Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци. Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното.
към текста >>
Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; с
лед
това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; с
лед
това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха.
Основно изискване на времето е, да познаваме това и да виждаме, че дори и да имаме най-прекрасните понятия, които могат да завладеят човешкия разсъдък, прекрасни понятия, които могат да бъдат достатъчни за изследване на обкръжаващата ни природа, можем нищо да не разберем от историята. Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи.
Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха.
Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци. Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното.
към текста >>
Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разг
лед
а, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот.
Основно изискване на времето е, да познаваме това и да виждаме, че дори и да имаме най-прекрасните понятия, които могат да завладеят човешкия разсъдък, прекрасни понятия, които могат да бъдат достатъчни за изследване на обкръжаващата ни природа, можем нищо да не разберем от историята. Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи. Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха.
Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот.
Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци. Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното. Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята.
към текста >>
В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, пос
лед
ователите на Ранке[vii] и подобни на него историци.
Защото историята не се разиграва така, както природните явления; историята се разиграва като дейност на духовните същества. Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи. Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха. Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история.
В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци.
Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното. Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята. Но тогава социалните и прочие програми няма да се черпят вече от идеите, които са ориентирани към чисто външния живот, а ще бъдат отново черпени от откровенията на духовния свят. От тези откровения на духовния свят са взети програмите, които създават днес хората, но те са много, много различни.
към текста >>
Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирог
лед
ът, който е ограничен до разглеждане на сетивното.
Това е, което трябва да се свърже с другите мирогледи. Човек е излязъл от теокрацията, както ви описах това вчера, когато е бил вписан в теократичния ред; след това е дошла метафизичната епоха, която, всъщност, е формирала чиновническото управление на целия свят; след това настанало чисто материалистичното време, индустриалната епоха. Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци.
Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното.
Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното. Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята. Но тогава социалните и прочие програми няма да се черпят вече от идеите, които са ориентирани към чисто външния живот, а ще бъдат отново черпени от откровенията на духовния свят. От тези откровения на духовния свят са взети програмите, които създават днес хората, но те са много, много различни.
към текста >>
Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата пос
лед
ователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята.
Тя напълно ще се потопи в нереалното относно духовното, ако не ѝ се създаде противовес посредством връщане към реалното, към действителното, което може да се разгледа, само ако се издигнем до това, което в настоящия времеви цикъл е скрито от хората в обичайния им живот. Трябва отново да се научим да говорим за свръхсетивните неща, ако искаме да говорим за история. В XIX век много се е говорило за исторически идеи, – сега всеки знае, че с идея дърва не можеш да нацепиш; но в това, че историческият живот на човечеството се насочва от идеи, в това са вярвали, например, последователите на Ранке[vii] и подобни на него историци. Трябва да се види, че тази епоха, чисто метафизичната епоха, също трябва да бъде преодоляна, иначе ще се разрасне мирогледът, който е ограничен до разглеждане на сетивното. Човечеството трябва да работи и в посока на спиритуалното.
Но то ще може да направи това само в случай, ако първо, най-малкото в областта на историята, премине от разглеждането на привидната история във времевата последователност, към реалните явления, които стоят зад сетивната действителност и са особено постижими, бих казал, именно в областта на историята.
Но тогава социалните и прочие програми няма да се черпят вече от идеите, които са ориентирани към чисто външния живот, а ще бъдат отново черпени от откровенията на духовния свят. От тези откровения на духовния свят са взети програмите, които създават днес хората, но те са много, много различни.
към текста >>
Но за това ще говорим с
лед
ващия път.
Но за това ще говорим следващия път.
Следващия петък ще продължа разглеждането; то не може толкова скоро да завърши.
към текста >>
С
лед
ващия петък ще продължа разглеждането; то не може толкова скоро да завърши.
Но за това ще говорим следващия път.
Следващия петък ще продължа разглеждането; то не може толкова скоро да завърши.
към текста >>
13.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в пос
лед
ната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирог
лед
а стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възг
лед
и, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възг
лед
за природния ред на нещата.
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата.
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука. Това винаги сме го подчертавали. Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
към текста >>
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възг
лед
ите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирог
лед
ен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука.
Ще продължа в по-афористична форма да ви излагам темата, с която се занимаваме в последната седмица, и която обозначих за вас, казвайки, че най-големите трудности по въпросите за мирогледа стоят сега – винаги подчертавам това „сега“ – в това, че, изхождайки от съвременните възгледи, човек е трудно да прехвърли мост между това, което наричат идеализъм, и това, което може да се обозначи като възглед за природния ред на нещата.
Още щом съвременният човек се опита да прекара такъв мост, още щом се опита да си изясни, например, моралните идеи, – ако от цялата съвкупност от идеи отделим една група, желаейки да изработим не външно, а вътрешно-реално отношение към възгледите, към понятията, подминавайки течението на причинния природен ред, – той изпада в своеобразен мирогледен дуализъм, ако се изразим в смисъла на духовната наука.
Това винаги сме го подчертавали. Човек се опитва да построи такъв мост, но това не му се отдава.
към текста >>
Ще ни бъде по-лесно да разг
лед
аме това, което тук се има предвид, ако сравним този дуализъм на новото време с нещо подобно, съществувало в древния свят – имам предвид дохристиянския период, доколкото ние говорим за дохристиянската епоха.
Ще ни бъде по-лесно да разгледаме това, което тук се има предвид, ако сравним този дуализъм на новото време с нещо подобно, съществувало в древния свят – имам предвид дохристиянския период, доколкото ние говорим за дохристиянската епоха.
Днешният ни дуализъм прилича на това, което за древното човечеството може да бъде наречено фатализъм. Чак до II, III век преди P. X., а след това в още по-голяма степен – това ставало все по-голям анахронизъм – се усилил стремежът към фатализма. И по принцип, фатализмът се утвърждавал също на основата на гръцкия мироглед. В ново време всякакъв фатализъм станал анахронизъм, тоест той вече не е присъщ на съвременността.
към текста >>
X., а с
лед
това в още по-голяма степен – това ставало все по-голям анахронизъм – се усилил стремежът към фатализма.
Ще ни бъде по-лесно да разгледаме това, което тук се има предвид, ако сравним този дуализъм на новото време с нещо подобно, съществувало в древния свят – имам предвид дохристиянския период, доколкото ние говорим за дохристиянската епоха. Днешният ни дуализъм прилича на това, което за древното човечеството може да бъде наречено фатализъм. Чак до II, III век преди P.
X., а след това в още по-голяма степен – това ставало все по-голям анахронизъм – се усилил стремежът към фатализма.
И по принцип, фатализмът се утвърждавал също на основата на гръцкия мироглед. В ново време всякакъв фатализъм станал анахронизъм, тоест той вече не е присъщ на съвременността. И ако древните хора, може да се каже, се съблазнявали от фатализма, хората от новото време, особено съвременните хора, се съблазняват от дуализма.
към текста >>
И по принцип, фатализмът се утвърждавал също на основата на гръцкия мирог
лед
.
Ще ни бъде по-лесно да разгледаме това, което тук се има предвид, ако сравним този дуализъм на новото време с нещо подобно, съществувало в древния свят – имам предвид дохристиянския период, доколкото ние говорим за дохристиянската епоха. Днешният ни дуализъм прилича на това, което за древното човечеството може да бъде наречено фатализъм. Чак до II, III век преди P. X., а след това в още по-голяма степен – това ставало все по-голям анахронизъм – се усилил стремежът към фатализма.
И по принцип, фатализмът се утвърждавал също на основата на гръцкия мироглед.
В ново време всякакъв фатализъм станал анахронизъм, тоест той вече не е присъщ на съвременността. И ако древните хора, може да се каже, се съблазнявали от фатализма, хората от новото време, особено съвременните хора, се съблазняват от дуализма.
към текста >>
Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възг
лед
, на действително душевно устройство.
Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство.
Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние. Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени. Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
Това се е основавало не на детския начин за изразяване, а е било основано на действителен възглед, на действително душевно устройство. Древният човек не е виждал природата така, както ние я виждаме под влияние на днешната наука, без да сме учени; той не е виждал своята духовност така абстрактно, просто във вид на сбор от представи, както днес я виждаме ние.
Вследствие на това сливане на природа и дух, самият човек изпадал във фатализъм; защото доколкото природните явления за човека са били пропити, както ви казах, от дейността на духовете, от самосебе си се разбира, че целият живот е бил предопределен по външен начин, точно както и човешките действия също са били предопределени.
Това наистина е бил само образ, но древният човек не е имал друг образ; той по необходимост е водел до заблудата на фатализма.
към текста >>
Тези изменения на душевното устройство вече сме ги характеризирали от най-различни г
лед
ни точки; нека днес да го разг
лед
аме от съвсем особена г
лед
на точка.
С течение на времето се е появило друго душевно устройство.
Тези изменения на душевното устройство вече сме ги характеризирали от най-различни гледни точки; нека днес да го разгледаме от съвсем особена гледна точка.
Нека днес поставим въпрос, на който ще можем да отговорим само на основата на всичко това, което прекарахме пред душите си в течение на последните лекции: какво, собствено, е същественото от това, което човек вижда, когато наблюдава природния ред, и какво е същественото от това, което човек вътрешно обмисля, когато днес говори за духа?
към текста >>
Нека днес поставим въпрос, на който ще можем да отговорим само на основата на всичко това, което прекарахме пред душите си в течение на пос
лед
ните лекции: какво, собствено, е същественото от това, което човек вижда, когато наблюдава природния ред, и какво е същественото от това, което човек вътрешно обмисля, когато днес говори за духа?
С течение на времето се е появило друго душевно устройство. Тези изменения на душевното устройство вече сме ги характеризирали от най-различни гледни точки; нека днес да го разгледаме от съвсем особена гледна точка.
Нека днес поставим въпрос, на който ще можем да отговорим само на основата на всичко това, което прекарахме пред душите си в течение на последните лекции: какво, собствено, е същественото от това, което човек вижда, когато наблюдава природния ред, и какво е същественото от това, което човек вътрешно обмисля, когато днес говори за духа?
към текста >>
Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възг
лед
съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите.
Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси.
Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии. Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство. Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот. Ние не наблюдаваме това обстоятелство, и затова, когато си представяме природата, винаги живеем в илюзия.
към текста >>
Тогава човек стига – ако се изс
лед
ват тези неща, ако обективно се изс
лед
ват, ще се съгласим с това – до илюзии.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите. Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси.
Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии.
Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство. Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот. Ние не наблюдаваме това обстоятелство, и затова, когато си представяме природата, винаги живеем в илюзия. Това е едната страна.
към текста >>
Ние вече не говорим, както индийския мирог
лед
, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот.
Знаете, че човек, дори и ако не е теоретик – за теоретиците няма да говорим, – чисто инстинктивно, ако днес наблюдава природния ред, стига до действието на веществата и силите. Сега говоря не за естественонаучните теории относно веществата и силите, а за това, как днес обикновеният, средностатистически човек си представя природата, когато в своите представи за нея стига дотам, че по отношение на природните явления в основата на своя възглед съвсем инстинктивно поставя веществените и силови процеси. Тогава човек стига – ако се изследват тези неща, ако обективно се изследват, ще се съгласим с това – до илюзии. Защото, собствено, всичко, което може да бъде казано в тази връзка за веществото и силата, всичко това е илюзия. То е основано не само на погрешен ход на мислите, а е основано просто на днешната душевна конституция, на днешното душевно устройство.
Ние вече не говорим, както индийския мироглед, за майя и илюзия, доколкото не наблюдаваме това обстоятелство в обичайния живот.
Ние не наблюдаваме това обстоятелство, и затова, когато си представяме природата, винаги живеем в илюзия. Това е едната страна.
към текста >>
Другата е такава: как стои работата с днешния духовен възг
лед
?
Другата е такава: как стои работата с днешния духовен възглед?
Този днешен възглед се рее в абстракциите. Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух?
към текста >>
Този днешен възг
лед
се рее в абстракциите.
Другата е такава: как стои работата с днешния духовен възглед?
Този днешен възглед се рее в абстракциите.
Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации.
към текста >>
Най-добре можете да прос
лед
ите това, ако вземете една или друга философия.
Другата е такава: как стои работата с днешния духовен възглед? Този днешен възглед се рее в абстракциите.
Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия.
В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации. По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации.
към текста >>
Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирог
лед
ите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух.
Другата е такава: как стои работата с днешния духовен възглед? Този днешен възглед се рее в абстракциите. Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете.
Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух.
Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации. По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации. Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации. Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността.
към текста >>
Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възг
лед
а за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възг
лед
и за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации.
Този днешен възглед се рее в абстракциите. Най-добре можете да проследите това, ако вземете една или друга философия. В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух?
Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации.
По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации. Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации. Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността.
към текста >>
Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възг
лед
и за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации.
В дадения случай е съвсем безразлично, каква философия ще вземете. Можете да вземете полуобърканата, вихреща се в играта на думи философия на Ойкен, можете да вземете опиращата се на по-солидна основа философия на Либман[ii], можете да вземете философията на Шопенхауер[iii], насочена повече към по-популярното съзнание, и т.н.: навсякъде във философиите и мирогледите се говори за духа; ако тази философия не е чисто позитивистка, както при Конт, с която неотдавна се запознахме, ако не е материалистична, философите навсякъде говорят за дух. Но що за нещо е това, за което говорят философиите, и какво, основавайки се на днешна душевна конституция, се разбира под дух? Също както човек сякаш протяга мрежа през природните явления, когато приема веществения и силов порядък, превръщайки възгледа за природата в илюзия, така и всичко това, което днес се говори в общоприетите възгледи за духа, по принцип, представлява халюцинация, и общоприетите философии са, собствено, само сбор от такива незабележими халюцинации. По принцип, човек днес е така конституиран, че със своята душа, когато наблюдава природата, се рее между илюзиите, а когато съзерцава духа, се рее между халюцинации.
Това, което философите бълнуват за духа, доколкото чисто от понятия искат да конструират своите възгледи за духа, е, всъщност, само съвкупност от фини халюцинации, макар и фини, но все пак халюцинации.
Това са образувания, които изплуват от вътрешността на човека по причини, за които днес няма да говорим, и които като такива нямат никакво непосредствено отношение към действителността.
към текста >>
За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се г
лед
а като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността.
За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено.
Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес.
към текста >>
Това е само пос
лед
ователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия?
Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността.
към текста >>
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възг
лед
.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа.
И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед.
Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността. Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
Богословските философи са изтръпвали, когато с
лед
вайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възг
лед
.
Често съм насочвал вниманието ви към такива явления в света на фактите, които ясно показват, че всичко това, което човек може да си представи, няма обезателно много общо с действителността. За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед.
Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед.
Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността. Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
Този възг
лед
изповядват философите и днес.
За да подкрепя това, съм посочвал, че, например, някои философи в своята наивност казват, че на човека трябва да се гледа като състоящ се от тяло и душа, и се придържат към мнението, че говорят непредубедено. Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед.
Този възглед изповядват философите и днес.
Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора. Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността. Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което с
лед
ва чисто от техните възг
лед
и, излагат резултати от собствените си изс
лед
вания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора.
Но в действителност – вече съм ви обръщал внимание на това – какво представлява цялата философия на Вунд[iv] или подобна на нея философия? Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес.
Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора.
Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността. Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се г
лед
а реалността.
Това е само последователен извод от решенията на Вселенския събор в Константинопол през 869 г.: че не трябва да се говори – примерно така е звучало тогава решението на Събора, – ако става дума за човек, за тяло, душа и дух, а че духовното представлява само свойство на душевното, и че може да се говори само за тяло и душа. И трихотомията тяло, душа и дух в продължение на цялото Средновековие се е оценявала като еретичен възглед. Богословските философи са изтръпвали, когато следвайки действителността, са били принудени да говорят за тяло, душа и дух само с намеци, защото това също е бил еретичен възглед. Този възглед изповядват философите и днес. Те излагат само това, което е предписал този Събор в Константинопол, и мислят, че говорят непредубедено, мислят, че излагат това, което следва чисто от техните възгледи, излагат резултати от собствените си изследвания, докато, всъщност, те са само проводници на решенията на Събора.
Нещата трябва да се разглеждат без илюзии; трябва да се гледа реалността.
Нашите млади студенти навсякъде във философиите изучават това, което е решил Събора в Константинопол през 869 г..
към текста >>
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко с
лед
ствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно с
лед
ствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат.
И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината.
към текста >>
Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възг
лед
, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност.
Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм.
И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възг
лед
и, която също не контактува с истинската реалност.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм.
И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност.
Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин. От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината. В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
Може да се постави въпроса (естествено говоря повече или по-малко афористично, всички взаимовръзки могат да бъдат изяснени само цялостно): какви могат да бъдат причините, древният човек да изпада повече във фатализъм по въпросите на мирог
лед
а, а новият човек повече в дуализъм?
Може да се постави въпроса (естествено говоря повече или по-малко афористично, всички взаимовръзки могат да бъдат изяснени само цялостно): какви могат да бъдат причините, древният човек да изпада повече във фатализъм по въпросите на мирогледа, а новият човек повече в дуализъм?
На такива опасности сме подложени тогава, когато се отдаваме на голата игра с понятията, а днес може да се каже: на голата диалектика.
към текста >>
Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния човек, е разглежданото тук от различни г
лед
ни точки чувство за действителност.
На това, разбира се, можете да възразите: днешният човек при своето чувство за реалност съвсем не е предразположен към гола игра с понятията. Но много се заблуждавате в това отношение! Бъдещата епоха, която по-обективно ще оценява нашата, ще отбележи, че никога човечеството не е било толкова склонно към теоретизиране, към гола игра с понятията, както в наше време. Но ако се загърби действителността и се започне манипулиране на понятията, тяхното разделяне и свързването им в момента, когато се отклоняваме от действителността, в този момент възниква опасност да се изпадне или във фатализъм, или в дуализъм.
Но най-важното, което особено трябва да се внуши на съвременния човек, е разглежданото тук от различни гледни точки чувство за действителност.
към текста >>
И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирог
лед
ни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика. И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии. По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира. Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията.
И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията.
Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра. В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>
В повечето дискусии, засягащи мирог
лед
и, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии. По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира. Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията. И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра.
В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>
Ако в света на действителността тя представлява нещо различно, отколкото проявата и в човешката душа, скоро ще видим, колко далеч сме от духовния възг
лед
, ако просто разбираме омразата в човешката душа.
Омразата се проявява като душевно явление, като психологическа реалност. Но който се задълбочи в тези неща, много скоро ще открие, че всички нюанси на явлението омраза, собствено, не се покриват от понятията, с които се опитват да я обяснят. Такива неща като омразата могат да се разберат, само ако се опитаме да преминем от света на илюзиите към света на истинската действителност. Омразата е нещо, което се разиграва в човешката душа, и има дълбоки основи в света на действителността. Възниква въпросът: в света на действителността омразата същото ли е, каквото е нейното проявление в човешката душа?
Ако в света на действителността тя представлява нещо различно, отколкото проявата и в човешката душа, скоро ще видим, колко далеч сме от духовния възглед, ако просто разбираме омразата в човешката душа.
Ако използвайки духовнонаучните методи, потърсим омразата в Космоса, – сега тази омраза не се разиграва в душата на отделен човек, – ако я намерим в Космоса, това ще бъде нещо съвсем различно. Това, което в човешката душа се проявява като омраза, го намираме също и в Космоса. Трябва само да не се опитваме зад него да търсим такива природни сили, каквито търси днешната научна илюзия, а трябва в действителността да гледаме какво стои зад природата, тогава и в Космоса ще намерим това, което съответства на омразата. Но в Космоса тази омраза по същество е нещо съвсем друго, отколкото в човешката душа. В Космоса омразата представлява сила, без която никога не би могла да се осъществи индивидуализацията.
към текста >>
Трябва само да не се опитваме зад него да търсим такива природни сили, каквито търси днешната научна илюзия, а трябва в действителността да г
лед
аме какво стои зад природата, тогава и в Космоса ще намерим това, което съответства на омразата.
Омразата е нещо, което се разиграва в човешката душа, и има дълбоки основи в света на действителността. Възниква въпросът: в света на действителността омразата същото ли е, каквото е нейното проявление в човешката душа? Ако в света на действителността тя представлява нещо различно, отколкото проявата и в човешката душа, скоро ще видим, колко далеч сме от духовния възглед, ако просто разбираме омразата в човешката душа. Ако използвайки духовнонаучните методи, потърсим омразата в Космоса, – сега тази омраза не се разиграва в душата на отделен човек, – ако я намерим в Космоса, това ще бъде нещо съвсем различно. Това, което в човешката душа се проявява като омраза, го намираме също и в Космоса.
Трябва само да не се опитваме зад него да търсим такива природни сили, каквито търси днешната научна илюзия, а трябва в действителността да гледаме какво стои зад природата, тогава и в Космоса ще намерим това, което съответства на омразата.
Но в Космоса тази омраза по същество е нещо съвсем друго, отколкото в човешката душа. В Космоса омразата представлява сила, без която никога не би могла да се осъществи индивидуализацията. Никога не биха могли да се появят отделни същества, не биха могли също да възникнат отделни човешки същества, ако в Космоса ги нямаше силите на омразата. Не говоря за илюзорното отблъскване на атоми, а говоря за известна реалност. В Космоса възниква омраза, но в Космоса омразата не подлежи на морална оценка, както когато я оценяваме в човешката душа.
към текста >>
Когато говорим за тях не от г
лед
на точка на илюзията, а от г
лед
на точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза.
Ако си изясним, какво означава фактът, че действителни духовни същности се изявяват, от една страна, както луциферическите в такова явление като омразата, или както ариманическите в такива неща като езика или мисленето, трябва също, от друга страна, да си изясним, доколко тези неща са важни в общите мирови взаимовръзки и какво място заемат в тях. Ако разглеждам омразата така, че казвам, че на нея са базирани великите начални събития, това, че можем да се индивидуализираме, да се обособим, че не всичко се слива в една обща първобитна мъгла, с това соча към феномена, към факта на омразата от далечното минало, в това минало, когато човек още не се е отделил в своята сегашна форма; аз соча към много, много отдалеченото минало. Тоест давам ви представа за омразата, която съответства на далечното, далечното минало, когато човек още не се е отделил от общия миров ред. Можем да говорим за различните природни царства, които познаваме – достатъчно е само да прочетете моята книга „Въведение в тайната наука“, – как те са се образували: минерално, растително, животинско и човешко царство. Ние можем да говорим за тези природни царства.
Когато говорим за тях не от гледна точка на илюзията, а от гледна точка на тяхната действителност, във всички тях вътре живее силата на омразата, но тази омраза, която ви описах като космическа омраза.
към текста >>
И така, ние знаем, – ако схематично изобразим космическото минало до днешния момент от времето (виолетовото) (с
лед
като толкова много говорихме за така наречения закон за запазване на силата или веществото, който не съществува!), в известен смисъл това, което от г
лед
на точка на природата е реално в настояще време, прекратява съществуването си чак до ниво вещество.
И така, ние знаем, – ако схематично изобразим космическото минало до днешния момент от времето (виолетовото) (след като толкова много говорихме за така наречения закон за запазване на силата или веществото, който не съществува!), в известен смисъл това, което от гледна точка на природата е реално в настояще време, прекратява съществуването си чак до ниво вещество.
Ние знаем: това, което днес е духовно видимо присъстващо, е зародиш за вещественото бъдеще (червеното). Наблюдавайки духовно тези неща, можем да кажем: всичко това, което в дадения момент принадлежи на миналото, произтича от духовното. То е стигнало до завършек. Бъдещето също произтича от духовното. Но то никога не би се фиксирало в природния ред, ако действаше законът за запазване на силата и веществото.
към текста >>
Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разг
лед
аш по-сериозно.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние.
Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно.
Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш.
към текста >>
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на с
лед
ващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето.
И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността.
То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>
Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впос
лед
ствие се развива цялостно растение.
Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние. Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно. Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек.
Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение.
Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш. Но ако използвайки методите на духовната наука се потопим във волята и се опитаме да разберем субекта на нашата собствена воля, – волята е само дейност, – тогава волята ще се окаже нещо, което носи в себе си съзнанието за далечното минало, космическото минало. Никога няма да успеете чрез интелекта да разберете нещо в еволюционния свят, ако посредством имагинация, инспирация и интуиция не се потопите във волята; защото само в човешката воля, която в същото време гради целия човешки организъм, е заключен субектът, който както вие имате памет по отношение на обичайния си живот, има памет за космическото минало.
към текста >>
Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изс
лед
ване интелектът няма достъп до това.
В това се състои разликата между човешкия интелект и човешката воля, че човешкият интелект развива памет само за персоналния, индивидуален живот, а волята, до която човек няма достъп посредством своя интелект, има памет за космическото минало.
Човек носи в себе си паметта за космическото минало, но без духовнонаучното изследване интелектът няма достъп до това.
И така, може да се каже: от едната страна стои човекът като волящо същество, носещо в себе си, ако можем да наречем това памет, – говорим само образно, – памет за космическото минало. И като интелектуално същество той носи в себе си само настоящето, доколкото интелектът е само зародиш на бъдещето, но още не е нещо настоящо. Както семето на растението – трябва да повторя това – още не носи в себе си нищо настояще, а нещо бъдещо, по същия начин интелектът така се отнася към волята, както малкото семенце на растението към цялото растение. Но доколкото сме волящо същество, ние стоим, като космически човек, благодарение на индивидуализацията изцяло на почвата на миналото; доколкото сме индивидуалности, ние се намираме в настоящето и се готвим да израснем в бъдещето.
към текста >>
Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и с
лед
това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение.
В нашето мислене – и това мислене в еволюцията е невъзможно да си го представим без съучастието, например, на езиковия елемент – действа ариманическото. В нашата воля действа луциферическото. Пронизващото ни ариманическо, доколкото интелектът на съвременната степен на еволюция е още много слаб и е още дете, го издига на значителна висота.
Но това има и обратна страна: ние имаме интелект, който, собствено, не израства от нас; ние имаме примерно такъв интелект, който може да се сравни не с растение, което израства от почвата и след това развива семе, а с такова растение, което расте на друго растение, което произвежда не семе, а друго растение, именно, твърде съвършено растение.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изс
лед
ователи, ние не се придържаме към г
лед
ната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа.
Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо.
От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа.
Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява. И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата. Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни.
към текста >>
Вс
лед
ствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни.
Нашият интелект е ариманически организиран, ариманически структуриран. Затова интелектът ни представлява за хората нещо заслепяващо. От самосебе си се разбира, че ако сме духовнонаучни изследователи, ние не се придържаме към гледната точка, че не трябва да ползваме интелекта, доколкото той е ариманически; необходимо е само, нещата да се разглеждат като се освободим от илюзиите, необходимо е само ясно да се осъзнава, че човешкият интелект е светлина, която свети по-ярко, отколкото би светила светлината, която интелектът би изливал днес от човешката природа. Интелектуалният принцип представлява за човешката природа нещо заслепяващо, изместващо за него нещата в такава сфера, в която той ослепява. И както пада върху нещата силната заслепяваща светлина, така стои работата и когато човек със своя интелект осветява нещата.
Вследствие от това, той, собствено, ги прави илюзорни.
към текста >>
Това, което посредством голия интелект си представяме като мирог
лед
, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля. С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика.
Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си.
Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>
Казах, че на това малко се обръща внимание, доколкото хората при четене на Библията прекрасно четат главите една с
лед
друга и не различават такива противоположности, както между книгите на Мойсей и книгата на Йов.
Хората винаги са чувствали тези неща и в една или друга форма са ги изразявали. Например, малко се обръща внимание, че още в Стария Завет се съдържа най-малкото намек за тази полярна противоположност между ариманическо и луциферическо.
Казах, че на това малко се обръща внимание, доколкото хората при четене на Библията прекрасно четат главите една след друга и не различават такива противоположности, както между книгите на Мойсей и книгата на Йов.
Но в тази противоположност на книгите Мойсееви и книгата на Йов вече стои усещане за полярната противоположност между ариманическо и луциферическо. Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека. Мойсей поставя въпроса за злото. И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа.
към текста >>
По-късно с това са свързани определени пос
лед
ствия и от възг
лед
ите на Мойсей с
лед
ва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта.
Но в тази противоположност на книгите Мойсееви и книгата на Йов вече стои усещане за полярната противоположност между ариманическо и луциферическо. Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека. Мойсей поставя въпроса за злото. И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа.
По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта.
Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението.
към текста >>
Така че съгласно възг
лед
а на Мойсей: нещастието и смъртта са с
лед
ствия от грехопадението.
Мойсей поставя въпроса за злото, присъщо на човешката природа, тоест за това, – както го показах по-горе, – как космическата омраза поражда омразата в човека. Мойсей поставя въпроса за злото. И той представя грандиозната картина на грехопадението. Ние знаем, че зад това грехопадение се крие това, което наричаме навлизане на луциферическото в човешката природа. По-късно с това са свързани определени последствия и от възгледите на Мойсей следва, че, собствено, от човешкото грехопадение – дочовешкото грехопадение, ако повече ви харесва така – са произлезли всички беди, а също и смъртта.
Така че съгласно възгледа на Мойсей: нещастието и смъртта са следствия от грехопадението.
към текста >>
Радикално противоположният възг
лед
намираме в книгата на Йов.
Радикално противоположният възглед намираме в книгата на Йов.
Първо, тук вече виждаме не змия, а чисто духовно същество, ариманическо същество, което се приближава до самото божествено същество. И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“. И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях.
към текста >>
При Мойсей нещастието е с
лед
ствие от греха, а в книгата на Йов грехът е с
лед
ствие от нещастието: тази противоположност се е усещала.
И тук става дума не за такъв човек, като Адам, който е изпаднал в грях, а за Йов, който е бил „праведен“. И по какъв начин това същество, което се приближава до Бога, иска да постигне изпадането в грях на Йов? То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът.
При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала.
Още тогава се е усещал своего рода дуализъм. Тук имаме работа с радикалната противоположност между възгледа на по-езическата книга на Йов и чисто юдейските книги на Мойсей. Но, както беше казано, тези книги се четат просто една след друга, без да се обръща внимание на такива неща.
към текста >>
Тук имаме работа с радикалната противоположност между възг
лед
а на по-езическата книга на Йов и чисто юдейските книги на Мойсей.
То иска да го постигне с това, че му донася нещастие! Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала. Още тогава се е усещал своего рода дуализъм.
Тук имаме работа с радикалната противоположност между възгледа на по-езическата книга на Йов и чисто юдейските книги на Мойсей.
Но, както беше казано, тези книги се четат просто една след друга, без да се обръща внимание на такива неща.
към текста >>
Но, както беше казано, тези книги се четат просто една с
лед
друга, без да се обръща внимание на такива неща.
Това е точно противоположното: това същество иска да донесе нещастие на Йов, за да изпадне той в грях. Нещастието вече го има и от нещастието трябва да произлезе грехът. При Мойсей нещастието е следствие от греха, а в книгата на Йов грехът е следствие от нещастието: тази противоположност се е усещала. Още тогава се е усещал своего рода дуализъм. Тук имаме работа с радикалната противоположност между възгледа на по-езическата книга на Йов и чисто юдейските книги на Мойсей.
Но, както беше казано, тези книги се четат просто една след друга, без да се обръща внимание на такива неща.
към текста >>
И с
лед
ва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст.
Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време.
И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст.
И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе. Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот. В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един.
към текста >>
И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да пог
лед
нем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе.
Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време. И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст.
И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе.
Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот. В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един.
към текста >>
Като с
лед
ствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот.
Това, което се случва на определена възраст, винаги се подготвя дълго време. И следва да се изучава, собствено, само това, което особено характерно се проявява в определената възраст. И доколкото ние действително искаме да преодолеем съвременния дуализъм, нека още един път да погледнем преди всичко, от една страна, халюцинаторната дейност на интелекта, а от друга страна, илюзията на природните явления; и едното, и другото са свързани с това, което описах по-горе.
Като следствие с човека е станало в известен смисъл разцепление в душевния му живот.
В него действат, бих казал, два потока, докато той трябва да се стреми, потокът да е един.
към текста >>
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без ог
лед
на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост.
Единият от потоците действа днес особено съблазнително: това е потокът, който изхожда от отношенията, в които душата се намира към природния ред. Днешният човек, който вижда в него равностойна действителност за всички неща, – анатомът, за да не отиваме далеч за примери, или физиологът, – взема днес човешкото тяло и различава чисто външно, не вътрешно, отделните членове на това тяло.
Той поставя, може да се каже, сърцето редом до черния дроб и ги различава помежду им чисто външно, без оглед на времевата перспектива, за която неотдавна говорих; докато, всъщност, може да се направи правилно заключение за природата на сърцето и природата на черния дроб само ако се отчита времевата перспектива; ако, например, се изработи такъв духовнонаучен подход към ембриологията, за да се научим да правим разлика във времевото зараждане на ембрионалните органи, в зараждането на сърцето и така нататък, за да не си представяме всичко като равномерно изградено от клетки, което, от една страна, е вярно, но от друга страна, е пълна глупост.
Защото, както знаете, нещо едновременно може да бъде и правилно, и глупост.
към текста >>
Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – с
лед
ствие, причина – с
лед
ствие, причина – с
лед
ствие – абстрактно илюзорно причинно-с
лед
ствено подреждане!
Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции.
Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане!
Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм. Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще. Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него. Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците.
към текста >>
Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и с
лед
ствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него.
Но така, както днешните научни направления се опитват да обяснят природния ред, те не отчитат това, което е разделено във времето, те поставят тези неща едно до друго и така стигат до абстракции. Особено голяма е съблазънта просто да се съпоставя едното с другото: причина – следствие, причина – следствие, причина – следствие – абстрактно илюзорно причинно-следствено подреждане! Знаем от обясненията, които ви дадох миналата година, а също и през тази година, че не може така да се разглежда природата, че природата може само тогава да се обясни, ако на първо място, в нея се вижда отражение на духа. Тогава ще стигнем до истинското учение за метаморфозата, до истинския гьотеанизъм. Тогава главата на човека ще се представи на наблюдателя като образувание, в което се отразява далечното минало; тогава на наблюдателя ще се представи системата на крайниците като нещо, сочещо в далечното бъдеще.
Но това, което тук е представено във вид на отделни явления, не само е свързано помежду си като причина и следствие, но представлява имагинация, израз на това, което стои зад него.
Ние никога няма да разберем човешката глава, ако я виждаме само като израстваща от целия останал организъм, докато, всъщност, тя се е образувала от целия Космос и се е образувала от Космоса по различен начин, отколкото, например, крайниците. Физикът би се изсмял, ако някой започне да твърди, че магнитната стрелка затова показва север, защото вътре в себе си тя има силата да показва на север; обяснението е, че Космосът, тоест земният магнетизъм, дава направлението на магнитната стрелка. Обаче в човека или изобщо в организма всичко трябва да израства направо от него самия!
към текста >>
Но не с
лед
ва да оставаме при голата природа.
Но не следва да оставаме при голата природа.
Нужен е корелат, нужно е допълнение. Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като дух, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава. Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа. И тук трябва да се различават три степени. Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа.
към текста >>
Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се пос
лед
ователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа.
Но не следва да оставаме при голата природа. Нужен е корелат, нужно е допълнение. Този, който така говори за природата, отново би бил фантазьор, ако просто така възприема природата, и ако, от друга страна, не се опитва да обясни: това, което новата философия противопоставя на природата като дух, е халюцинация, при нея също не трябва да се остава.
Доколкото това, което живее днес, постепенно се е развивало, човечеството е преминало различни стадии, упражнявайки се последователно, да се придвижва към това, човешката душа да заеме определена позиция в разбирането на духа.
И тук трябва да се различават три степени. Както може да се каже, че разбирането на природата днес представлява още нещо доста сбъркано, и трябва да се стремим към степените на познание, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове“ като имагинация, инспирация и интуиция, така може да се каже, че душевното на човека интелектуално се образува на три степени за действителна позиция в духа, за действително разбиране в духа.
към текста >>
Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато г
лед
аме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ.
Ние безусловно не трябва – това е задачата на хората днес – да възприемаме духа така, както го възприемат новите философии. Ние не трябва да възприемаме природата така, както я възприема наивното естествознание или съвременното теоретично естествознание.
Ние трябва да се освободим от заслепяването, когато гледаме природата, и да осъзнаваме, че природата е просто образ на нещо друго, и трябва да осъзнаваме, че духът, както днес си го представят философите, е просто сянков образ.
Тогава може би ще бъде прехвърлен мост между обичайното възприемане на духа и обичайното възприемане на природата.
към текста >>
Но понятия трябва да има; не с
лед
ва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда.
Необходимо е да се отчете и нещо трето. Невъзможно е посредством голи дискусии да се преодолее нещо подобно на дуализма, а това може да се направи, само ако се обърне внимание на фактите, на цялата съвкупност от факти, и към двойствеността да се добави и нещо трето. Затова символът, изразяващ това, трябва да бъде Троицата. Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе.
Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда.
Ние говорим тук за нормално човешкото, за луциферическото и за ариманическото и представяме това така: то трябва да се намира в центъра на нашата сграда. Един от възгледите, който е построен върху троичността, това са смътните усещания на Огюст Конт, който е провъзгласил троичност, за която неотдавна ви говорих. Антропософски ориентираната духовна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща духовния възглед и природния възглед, и която благодарение на това действително преодолява дуализма. Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното духовно изследване. Към тези неща трябва да се отнасяме сериозно.
към текста >>
Един от възг
лед
ите, който е построен върху троичността, това са смътните усещания на Огюст Конт, който е провъзгласил троичност, за която неотдавна ви говорих.
Невъзможно е посредством голи дискусии да се преодолее нещо подобно на дуализма, а това може да се направи, само ако се обърне внимание на фактите, на цялата съвкупност от факти, и към двойствеността да се добави и нещо трето. Затова символът, изразяващ това, трябва да бъде Троицата. Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе. Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда. Ние говорим тук за нормално човешкото, за луциферическото и за ариманическото и представяме това така: то трябва да се намира в центъра на нашата сграда.
Един от възгледите, който е построен върху троичността, това са смътните усещания на Огюст Конт, който е провъзгласил троичност, за която неотдавна ви говорих.
Антропософски ориентираната духовна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща духовния възглед и природния възглед, и която благодарение на това действително преодолява дуализма. Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното духовно изследване. Към тези неща трябва да се отнасяме сериозно. Голото обединяване на всичко в един кюп и теоретизирането над този кюп е несъвместимо със сериозността на нашето време.
към текста >>
Антропософски ориентираната духовна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща духовния възг
лед
и природния възг
лед
, и която благодарение на това действително преодолява дуализма.
Затова символът, изразяващ това, трябва да бъде Троицата. Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе. Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда. Ние говорим тук за нормално човешкото, за луциферическото и за ариманическото и представяме това така: то трябва да се намира в центъра на нашата сграда. Един от възгледите, който е построен върху троичността, това са смътните усещания на Огюст Конт, който е провъзгласил троичност, за която неотдавна ви говорих.
Антропософски ориентираната духовна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща духовния възглед и природния възглед, и която благодарение на това действително преодолява дуализма.
Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното духовно изследване. Към тези неща трябва да се отнасяме сериозно. Голото обединяване на всичко в един кюп и теоретизирането над този кюп е несъвместимо със сериозността на нашето време.
към текста >>
Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното духовно изс
лед
ване.
Естествено, днес ни е ясно, че понятията изразяват нещо, реещо се там горе. Но понятия трябва да има; не следва да ги надценяваме и тогава те няма да донесат никаква вреда. Ние говорим тук за нормално човешкото, за луциферическото и за ариманическото и представяме това така: то трябва да се намира в центъра на нашата сграда. Един от възгледите, който е построен върху троичността, това са смътните усещания на Огюст Конт, който е провъзгласил троичност, за която неотдавна ви говорих. Антропософски ориентираната духовна наука трябва да съдържа в себе си тази истинска троичност, обединяваща духовния възглед и природния възглед, и която благодарение на това действително преодолява дуализма.
Затова е невъзможно да се стигне до истински антропософска духовна наука без сериозен подход към всички светли и сенчести страни на днешното естествознание и днешното духовно изследване.
Към тези неща трябва да се отнасяме сериозно. Голото обединяване на всичко в един кюп и теоретизирането над този кюп е несъвместимо със сериозността на нашето време.
към текста >>
Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мирог
лед
и всичко останало.
Животът не е аморфна маса, а той протича диференцирано и индивидуализирано. Това, което е насочено към бъдещето, трябва да бъде предварително диференцирано. Днес все още битува нездравата практика, – ще си позволя да се изразя тривиално – всичко да се поставя под общ знаменател.
Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало.
Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател. Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот.
към текста >>
Ако някой има философски мирог
лед
, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател.
Животът не е аморфна маса, а той протича диференцирано и индивидуализирано. Това, което е насочено към бъдещето, трябва да бъде предварително диференцирано. Днес все още битува нездравата практика, – ще си позволя да се изразя тривиално – всичко да се поставя под общ знаменател. Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало.
Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател.
Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът. Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот. Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v].
към текста >>
С
лед
приключване на лекцията Рудолф Щайнер е направил още с
лед
ната забележка, очевидно в отговор на анонимно писмо[vi].
След приключване на лекцията Рудолф Щайнер е направил още следната забележка, очевидно в отговор на анонимно писмо[vi].
към текста >>
Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа с
лед
ното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в пос
лед
но време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна.
[vi] Като допълнение и само като допълнение искам да кажа нещо: не се поддавам на никакви илюзии. Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за живота, защото всичко това се изкоренява от духовната наука. Но понякога трябва да правя едни или други забележки. За да не заспят напълно членовете на Обществото, което се нарича антропософско, трябва понякога да правя едни или други забележки, и не бих искал , да се отдават на илюзии.
Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа следното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в последно време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна.
Отделни нападки почти не заслужават внимание, защото те идват от страна на хора, които в по-голямата си част се проявяват като дилетанти. Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата. И зад това стои определена воля, която е по-важна от това, което може да бъде казано в частност, и с която много сериозно трябва да се съобразяваме. И така, поглеждайки това, което стана през последните дни, бих искал да кажа следното. Такива неща, които тук имам предвид, от самосебе си се разбира, трябва така да се възприемат в човешкия живот, че те, тъй като са стигнали до мен, в бъдеще да не им се обръща внимание.
към текста >>
И така, поглеждайки това, което стана през пос
лед
ните дни, бих искал да кажа с
лед
ното.
За да не заспят напълно членовете на Обществото, което се нарича антропософско, трябва понякога да правя едни или други забележки, и не бих искал , да се отдават на илюзии. Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа следното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в последно време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна. Отделни нападки почти не заслужават внимание, защото те идват от страна на хора, които в по-голямата си част се проявяват като дилетанти. Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата. И зад това стои определена воля, която е по-важна от това, което може да бъде казано в частност, и с която много сериозно трябва да се съобразяваме.
И така, поглеждайки това, което стана през последните дни, бих искал да кажа следното.
Такива неща, които тук имам предвид, от самосебе си се разбира, трябва така да се възприемат в човешкия живот, че те, тъй като са стигнали до мен, в бъдеще да не им се обръща внимание. Когото го засяга, той знае за какво става дума. Но бих искал едно да подчертая. Този, който иска да ми съобщи нещо, който иска да обсъди нещо с мен, нека направи това съвсем открито, и нека не мисли, че ако го прави тайно, ми дава нещо необходимо! Аз не се поддавам, както вече казах, на никакви илюзии, и ако някой мисли така, много греши.
към текста >>
14.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по с
лед
ния начин.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин.
Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат. Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка. Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора. Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания. Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>
В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля с
лед
ва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мирог
лед
именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината.
Ако се опитаме да разберем какво е основанието, толкова различни хора по толкова различен, понякога съвсем несъстоятелен начин, да са се опитвали да изяснят, как, собствено, стои работата с човека в земното му битие, може да се стигне до различни решения. Преди всичко се стига до там, че именно по отношение на великите реални въпроси на битието, хората не искат да се придържат към нещо, към което се придържат в малките ежедневни ситуации: тогава човек съзнава, че той не трябва да замъглява истината със своите желания, и че желанието му да види истината едикаква си, не може да служи за мярка за обективност на истината.
В обикновения живот, в малкото, човек без да се замисля следва това правило; в голямото виждаме невъзможността на човека да стигне до съгласуван с действителността мироглед именно защото човек не може да се избави от желанията, когато става дума за разбиране на истината.
И в болшинството случаи голяма роля играят именно тези желания, които могат да се нарекат несъзнателни желания, за които човек не подозира, че се намират в душата му. Но такива желания присъстват в неговата душа; те остават подсъзнателни и несъзнателни. И именно това беше задачата на духовнонаучното обучение – да доведе до осъзнаване на тези несъзнателни желания, за да се освободим от илюзорния живот и да се встъпи в сферата на истината.
към текста >>
Разбира се, може да се намери по-висока г
лед
на точка, от която, може би, всичко това ще изглежда по-различно.
Духовнонаучното разглеждане показва, че така е в действителност.
Разбира се, може да се намери по-висока гледна точка, от която, може би, всичко това ще изглежда по-различно.
Но за живота, който човек би искал да води на земята, при внимателно разглеждане на работата, изглежда така, че именно истината относно човека е такава, че повечето жизнени удобства предизвикват лека тревога – макар и подсъзнателна тревога, но разбирате, какво имам предвид, – лека несъзнателна, понякога кореняща се дълбоко в подсъзнанието тревога. Но трябва по-нататък да разгледаме целия човешки живот.
към текста >>
Но трябва по-нататък да разг
лед
аме целия човешки живот.
Духовнонаучното разглеждане показва, че така е в действителност. Разбира се, може да се намери по-висока гледна точка, от която, може би, всичко това ще изглежда по-различно. Но за живота, който човек би искал да води на земята, при внимателно разглеждане на работата, изглежда така, че именно истината относно човека е такава, че повечето жизнени удобства предизвикват лека тревога – макар и подсъзнателна тревога, но разбирате, какво имам предвид, – лека несъзнателна, понякога кореняща се дълбоко в подсъзнанието тревога.
Но трябва по-нататък да разгледаме целия човешки живот.
към текста >>
За тези периоди можете да прочетете в книгата ми „Възпитанието на детето от г
лед
на точка на духовната наука“.
Ние знаем, че целият този човешки живот, ако го разглеждаме точно и обективно, се дели на различни периоди.
За тези периоди можете да прочетете в книгата ми „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“.
Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота. Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
към текста >>
Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, с
лед
това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота.
Ние знаем, че целият този човешки живот, ако го разглеждаме точно и обективно, се дели на различни периоди. За тези периоди можете да прочетете в книгата ми „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“.
Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота.
Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
към текста >>
Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна г
лед
на точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
Ние знаем, че целият този човешки живот, ако го разглеждаме точно и обективно, се дели на различни периоди. За тези периоди можете да прочетете в книгата ми „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота.
Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
към текста >>
Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изс
лед
вания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта.
Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот. Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран.
Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта.
Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят. Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта. Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>
И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази г
лед
на точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
Къде му е свободата? Къде е съзнанието за принадлежност към човечеството? Разбира се, мога също да си представя и, че някой се чувства несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се чувства несвободен, защото не може да свали луната от небето. Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, човек да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите. Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди.
И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
към текста >>
Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към с
лед
ното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но с
лед
това вече сме готови хора, вече сме узрели за живота.
Човек би могъл доста по-уверено и правилно да се ориентира в света, ако такова познание за живота би имало място.
Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към следното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но след това вече сме готови хора, вече сме узрели за живота.
Но вследствие на това изцяло се изпускат предвид вътрешните жизнени взаимовръзки. Да разбираш живота, това действително е вътрешна задача. И именно, ако става дума за тази интимна задача, не трябва да се пропуска от внимание, че желанията трябва да мълчат, и трябва да се взема предвид само обективното.
към текста >>
Но вс
лед
ствие на това изцяло се изпускат предвид вътрешните жизнени взаимовръзки.
Човек би могъл доста по-уверено и правилно да се ориентира в света, ако такова познание за живота би имало място. Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към следното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но след това вече сме готови хора, вече сме узрели за живота.
Но вследствие на това изцяло се изпускат предвид вътрешните жизнени взаимовръзки.
Да разбираш живота, това действително е вътрешна задача. И именно, ако става дума за тази интимна задача, не трябва да се пропуска от внимание, че желанията трябва да мълчат, и трябва да се взема предвид само обективното.
към текста >>
Ако това не беше така, тогава в живота би ставало с
лед
ното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва с
лед
достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг.
Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния.
Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват. Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>
Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възг
лед
и, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст.
Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца! – разбира се, именно мъдрият охотно и с любов ще се учи от малките деца.
Макар и да не може да научи от тях много по отношение на морала и прочие жизнени възгледи, но именно от децата може да почерпи безкрайно много мъдрост относно космическите явления, които в малкото дете се преживяват съвсем различно, отколкото в по-късна възраст.
Интересът, разпространяващ се от душа към душа, значително нараства, когато тези неща не остават голи теории, а се превръщат в житейска мъдрост.
към текста >>
Днес ви поднесох някои неща, които са малко неприятни за живота, но са истинни и са факти, доколкото в духовната наука не можеш да мръднеш напред, ако не свикнеш смело да г
лед
аш и неприятните факти.
Днес ви поднесох някои неща, които са малко неприятни за живота, но са истинни и са факти, доколкото в духовната наука не можеш да мръднеш напред, ако не свикнеш смело да гледаш и неприятните факти.
към текста >>
Друг факт – както с
лед
ва и от вчерашните разглеждания – се състои в това, че интелектът, който можем да постигнем в сегашния цикъл на развитие на човечеството, е пригоден да събуди разбиране само за една определена епоха.
Друг факт – както следва и от вчерашните разглеждания – се състои в това, че интелектът, който можем да постигнем в сегашния цикъл на развитие на човечеството, е пригоден да събуди разбиране само за една определена епоха.
Не завиждам на хората, които с леко сърце днес се захващат с преводи на Есхил, Омир, даже на псалмите и т.н., наистина не им завиждам! Това, че в наше време може да се вярва, че такива филистерски нелепици, като превода на гръцките драми на господин Виламовиц[iv], действително предава нещо от Есхил или другите, е печален знак за нашето време. Когато нещо е невъзможно да се наблюдава в голямото, често се губи търпение да се изучава също и малкото. Би било много полезно, като упражнение да се опитваме да правим наблюдения на малкото. Искам да ви дам пример с една наистина малка, детска работа.
към текста >>
Още по време на четенето имах мнение, защото ми стана интересно, как изобщо е възможно такова нещо; но много скоро, с
лед
като приключих с четенето, разбрах как това е могло да стане, доколкото този социалист поднесе своите извинения, но аз научих за това по-късно.
Неотдавна в едно чуждо списание[v], което излиза тук в Швейцария, прочетох една статия, в която социалистическият писател Кауцки[vi] особено се оплаква от един руски социалист, обвинявайки го в неправилно цитиране, така че при него се получава точно обратното на това, което Кауцки пише в книгите си. Че тук има място преднамерено изкривяване на текста на Кауцки е изключено поради самата природа на въпроса и природата на тази личност. Прочетох и статия на същия този социалист, и също намерих за доста любопитно това, което се излага като мнение на Кауцки.
Още по време на четенето имах мнение, защото ми стана интересно, как изобщо е възможно такова нещо; но много скоро, след като приключих с четенето, разбрах как това е могло да стане, доколкото този социалист поднесе своите извинения, но аз научих за това по-късно.
Този социалист не е чел книгата на Кауцки на немски, а е чел руския ѝ превод, и понеже статията е била преведена от немски, той си направил неин обратен превод. И така, ето какво станало: превод от немски на руски и обратен превод. При това било извлечено и цитирано обратното на това, което се съдържа в немската книга!
към текста >>
Също и за пог
лед
а в бъдещето не е съвсем маловажно такива неща да се имат предвид.
Но за човек е трудно да съгласува това със своите подсъзнателни и безсъзнателни желания, и той си казва: да, с разбирането, с нормалното днешно разбиране трябва да се откажем от разбирането на това, което идва до нас от епохата на Омир или Есхил. – Но този отказ на човека съвсем не съответства на подсъзнателните желания. Тук трябва да се намеси духовната наука, която не остава при обичайното душевно устройство, а изработва по-общо душевно устройство, така че може да се получи душевно устройство, различно от нормалното за нашето време. С помощта на духовнонаучни средства може да се проникне в това, което е недостижимо със средствата на съвременния разсъдък и съвременното душевно устройство. Този отказ, това отричане е извънредно важно за днешния човек, и го кара да каже: разбирането, което можем да имаме, се простира само до определен момент в човешкото развитие.
Също и за погледа в бъдещето не е съвсем маловажно такива неща да се имат предвид.
към текста >>
И чак в бъдеще, с
лед
много време, нашият разсъдък ще бъде способен да разбира това, което ние говорим и пишем.
Днес още можете отчетливо да се изразявате, ясно да говорите и пишете, фиксирайки казаното, но това няма да продължи дълго – защото в близкото бъдеще времето ще върви по-бързо, ако може да се употреби такъв парадоксален израз, отколкото е вървяло в миналото, – така че ще бъде съвсем невъзможно да се разбира написаното или казаното от нас днес така, както сега го разбираме.
И чак в бъдеще, след много време, нашият разсъдък ще бъде способен да разбира това, което ние говорим и пишем.
Историкът се хваща за свидетелствата, той се осланя на външните свидетелства. Но от това, дали има или няма свидетелства, не зависи нашето разбиране за едно или друго, а то зависи от това, доколко е развита способността ни за разбиране. За далечното минало тази способност за разбиране не е пригодна. И ако го няма това отричане, тогава възниква теорията на Кант-Лаплас и подобните ѝ. Често съм говорил за това.
към текста >>
Какво в края на краищата е теорията на Кант-Лаплас, освен жалък опит посредством съвременния разум да се измисли нещо относно произхода на света, без ог
лед
на това, че нашето разбиране, нашето нормално душевно устройство са токова отдалечени от възникването на света, че нещото, което съвременното съзнание може да измисли за времето, което трябва да се обхваща от теорията на Кант-Лаплас, съвсем на нищо не съответства.
Историкът се хваща за свидетелствата, той се осланя на външните свидетелства. Но от това, дали има или няма свидетелства, не зависи нашето разбиране за едно или друго, а то зависи от това, доколко е развита способността ни за разбиране. За далечното минало тази способност за разбиране не е пригодна. И ако го няма това отричане, тогава възниква теорията на Кант-Лаплас и подобните ѝ. Често съм говорил за това.
Какво в края на краищата е теорията на Кант-Лаплас, освен жалък опит посредством съвременния разум да се измисли нещо относно произхода на света, без оглед на това, че нашето разбиране, нашето нормално душевно устройство са токова отдалечени от възникването на света, че нещото, което съвременното съзнание може да измисли за времето, което трябва да се обхваща от теорията на Кант-Лаплас, съвсем на нищо не съответства.
към текста >>
За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изс
лед
ване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука.
За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен. Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>
И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изс
лед
вания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен.
Разбирането за това, че ако искаме да надникнем в далечното минало трябва да прибегнем към друг вид познание, също се дава от духовната наука. За далечното минало човек изобщо нищо не може да узнае, ако не прибегне до духовнонаучното изследване, ако не се опита да разбере битието, използвайки други сетива, различни от обикновения интелект.
И така, ако се има предвид това, което казах сега, може ясно да се види, колко свит е хоризонтът на съвременния човек, и как той не иска да се издигне на други степени на изследвания, на други степени на познанието по отношение на такива неща, за разбирането на които даващият днес тон обикновен интелект е недостатъчен.
Ние знаем, че трябва да се издигаме към имагинативното, инспиративното и интуитивното знание. Тогава тези знания ще ни въведат в другите епохи; само те могат да допълнят това, което може да се разглежда като отделен остров на битието, когато се намираме в съвременната душевна настройка.
към текста >>
Но до това трябва да се стигне, за да се прос
лед
ява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания.
Това, което обхваща съвременната душевна настройка, е свързано, собствено, с човешкия аз; за това можете да прочетете в моята „Теософия“, „Въведение в тайната наука“ и така нататък. Знаем, че човек носи в себе и други членове на своето същество: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло. Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло. Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна. Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло.
Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания.
То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане.
към текста >>
Тогава той ще стигне до възг
лед
, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло.
Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса.
Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло.
Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн. Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
към текста >>
Тези неща са се опитвали да ги обхванат във всички времена търсещите мирог
лед
хора.
Тези неща са се опитвали да ги обхванат във всички времена търсещите мироглед хора.
Но до пълна яснота относно тях е много трудно да се стигне, доколкото те са неудобни, доколкото неохотно се стига до действителните факти. В наше време стана обичайна практика, бих казал, да се признава едната половина на истината, а другата да се отхвърля. Ето ви класически пример: Карл Маркс е казал веднъж[vii], че философите досега са се опитвали със своите понятия само да интерпретират света; нужно е да се стигне до промяна на света, нужно е да се намерят действителни мисли, посредством които светът може да се промени. Първото е абсолютно вярно. Философите, доколкото се явяват философи, са се опитвали да интерпретират света, доколкото им е стигал ума.
към текста >>
Ако разг
лед
аме периода до XIV век с
лед
Р.Х., дотогава на хората е можело да бъде излагана мистиката.
Ако разгледаме периода до XIV век след Р.Х., дотогава на хората е можело да бъде излагана мистиката.
Тогава мистичните понятия са притежавали още действена сила, те са възпитавали и импулсирали хората. Източните народи на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена. И в наше време може да се изучава много от това, което е било свойствено на европейските народи в предишните времена; но като цяло душевното устройство на човечеството се е променило. И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги. И може да се окаже, че няма по-добро средство да се подготви някоя секта за вражда и кавги и да се докарат раздор и взаимни обвинения, от това да им се говорят мистични благочестиви речи.
към текста >>
И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вс
лед
ствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги.
Ако разгледаме периода до XIV век след Р.Х., дотогава на хората е можело да бъде излагана мистиката. Тогава мистичните понятия са притежавали още действена сила, те са възпитавали и импулсирали хората. Източните народи на Азия – индуси, японци, китайци, до известна степен още са запазили тези качества, доколкото древни качества се запазват от определени членове на човечеството и в по-късни времена. И в наше време може да се изучава много от това, което е било свойствено на европейските народи в предишните времена; но като цяло душевното устройство на човечеството се е променило.
И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги.
И може да се окаже, че няма по-добро средство да се подготви някоя секта за вражда и кавги и да се докарат раздор и взаимни обвинения, от това да им се говорят мистични благочестиви речи. За праволинейното разбиране това изглежда невъзможно; но такава е действителността на фактите. Действителността на фактите се състои в това, че съществено е не само съдържанието на това, което се излага, но също и как човек реагира на тези неща. Необходимо е да се разбира света. И е необходимо, преди всичко, възгледите ни да се градят не на основата на желанията ни.
към текста >>
И е необходимо, преди всичко, възг
лед
ите ни да се градят не на основата на желанията ни.
И който днес излага традиционната мистика, трябва ясно да съзнава, че все повече и повече се приближава епохата, когато, ако съобщаваш на хората мистиката, истинската мистика, – мистиката на Майстер Екхарт[ix], Таулер[x] и т.н., – вследствие на реакциите им, ние им донасяме това, което посредством Луцифер ги води до вражда и кавги. И може да се окаже, че няма по-добро средство да се подготви някоя секта за вражда и кавги и да се докарат раздор и взаимни обвинения, от това да им се говорят мистични благочестиви речи. За праволинейното разбиране това изглежда невъзможно; но такава е действителността на фактите. Действителността на фактите се състои в това, че съществено е не само съдържанието на това, което се излага, но също и как човек реагира на тези неща. Необходимо е да се разбира света.
И е необходимо, преди всичко, възгледите ни да се градят не на основата на желанията ни.
към текста >>
Работата не е в нашите теоретични възг
лед
и върху това, което е понятно на хората, а в изучаването на истината.
Лекцията съдържаше именно такива неща, на които нищо не може да се възрази. Но свещениците, макар и да нямаше какво да възразят, все пак, естествено, не можеха да оставят това така; те трябваше нещо да възразят. Тогава те казаха: да, относно съдържанието ние излагаме примерно същото, което изложихте вие. Но това, което ние говорим, го говорим така, че нас може да ни разбере всеки; вие се обръщате към ограничен кръг от хора, имащи определено образование, но това, което се поднася на хората, трябва да бъде разбираемо за всички. На това им отговорих: видите ли, това, за което си мислите и ви се струва разбираемо за всички хора, и какво аз мисля за него, не е важно.
Работата не е в нашите теоретични възгледи върху това, което е понятно на хората, а в изучаването на истината.
И вие сами можете да направите съответната проверка. Питам ви: когато използвате тези методи и днес във вашата църква всичко се поднася по такъв начин, че смятате, че всички хора ви разбират, – кажете, ходят ли всички хора във вашата църква, или има такива, които остават извън нея? Това, че някои остават извън нея, е доста по-важно, отколкото вашата представа за това, че вие говорите за всички хора. Защото това, че хората остават извън църквата ви е действителност. Когато си мислите, че говорите за всички хора, това е само ваше вярване.
към текста >>
С този тривиален пример показах разликата между това, как с
лед
ва да се мисли съобразно действителността, когато възг
лед
ът е продиктуван от действителността, и това, което на болшинството хора им се струва, че знаят, но то всъщност е измислено от тях и приспособено към техните желания.
Питам ви: когато използвате тези методи и днес във вашата църква всичко се поднася по такъв начин, че смятате, че всички хора ви разбират, – кажете, ходят ли всички хора във вашата църква, или има такива, които остават извън нея? Това, че някои остават извън нея, е доста по-важно, отколкото вашата представа за това, че вие говорите за всички хора. Защото това, че хората остават извън църквата ви е действителност. Когато си мислите, че говорите за всички хора, това е само ваше вярване. А за тези, които не ходят във вашата църква, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на църква, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят.
С този тривиален пример показах разликата между това, как следва да се мисли съобразно действителността, когато възгледът е продиктуван от действителността, и това, което на болшинството хора им се струва, че знаят, но то всъщност е измислено от тях и приспособено към техните желания.
Изследователят на действителността трябва да бъде готов във всеки момент даже да се откаже от това, което смята за правилно, и ако го водят фактите, да стигне до друга насока на мислите, доколкото действителността не е така праволинейна, както биха желали хората.
към текста >>
Изс
лед
ователят на действителността трябва да бъде готов във всеки момент даже да се откаже от това, което смята за правилно, и ако го водят фактите, да стигне до друга насока на мислите, доколкото действителността не е така праволинейна, както биха желали хората.
Това, че някои остават извън нея, е доста по-важно, отколкото вашата представа за това, че вие говорите за всички хора. Защото това, че хората остават извън църквата ви е действителност. Когато си мислите, че говорите за всички хора, това е само ваше вярване. А за тези, които не ходят във вашата църква, за тях говоря аз, доколкото аз се придържам към мнението, че трябва да се съобразяваме с действителността, и че трябва да се говори, обръщайки се към тези, които не искат да ходят повече на църква, и все пак с пълно право търсят път в духовния свят. С този тривиален пример показах разликата между това, как следва да се мисли съобразно действителността, когато възгледът е продиктуван от действителността, и това, което на болшинството хора им се струва, че знаят, но то всъщност е измислено от тях и приспособено към техните желания.
Изследователят на действителността трябва да бъде готов във всеки момент даже да се откаже от това, което смята за правилно, и ако го водят фактите, да стигне до друга насока на мислите, доколкото действителността не е така праволинейна, както биха желали хората.
към текста >>
Но също така малко подхожда да се предлага на хората едностранния естественонаучен мирог
лед
.
И така, може да се окаже, и така е в повечето случаи, – такава е тенденцията в развитието на човешката природа, – че когато благочестивият мистик иска да внесе в някаква секта вътрешна мистика, членовете на тази секта все повече се въвличат в кавги помежду си.
Но също така малко подхожда да се предлага на хората едностранния естественонаучен мироглед.
За придобиване на естественонаучни знания се изисква много проницателност, а и вие знаете, че изобщо не съм склонен да отстъпвам на някой в пълното признаване на естественонаучните истини. Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен. Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост. Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука.
към текста >>
Но с
лед
ва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен.
И така, може да се окаже, и така е в повечето случаи, – такава е тенденцията в развитието на човешката природа, – че когато благочестивият мистик иска да внесе в някаква секта вътрешна мистика, членовете на тази секта все повече се въвличат в кавги помежду си. Но също така малко подхожда да се предлага на хората едностранния естественонаучен мироглед. За придобиване на естественонаучни знания се изисква много проницателност, а и вие знаете, че изобщо не съм склонен да отстъпвам на някой в пълното признаване на естественонаучните истини.
Но следва да се отбележи също и факта: ако светът се храни само с естественонаучни истини или естественонаучно оформени истини, тази проницателност, която трябва да се използва за разбирането на естественонаучните истини, ще внесе значителен принос в това, да потисне човека и да го направи несвободен.
Така едностранчивата мистика все повече и повече води до борби и кавги, а едностранчивото естествознание, в съвременния смисъл, води хората до вътрешна несвобода, до вътрешна скованост. Виждате, че е напълно оправдано, че духовната наука се опитва да не бъде нито едностранчиво мистична, нито едностранчиво естественонаучна, а без надценяване или подценяване им предоставя еднакви права, но от дуалността преминава към троичност. Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост. Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието.
към текста >>
В духовната наука често се повтаря, че някои истини трябва да се струват на хората парадоксални, доколкото те противоречат на удобната г
лед
на точка на обичайния живот.
Не „или едното, или другото“, а „и едното, и другото“, осветяване на едното с другото – това е, към което води самата духовна наука. Например, винаги е вредно, когато чисто естественонаучно мислещ човек ругае мистик; защото обикновено това, което той казва, като правило е глупост. Да ругае мистик е позволено само на друг мистик, а да ругае наляво и надясно естествознанието е допустимо само за този, който познава естествознанието. Тогава предметът, за който говори, ще бъде такъв, какъвто го говори, доколкото той правилно ще претегля това, което казва. Но винаги е вредно, ако естествознанието се оспорва от някой, който нищо не разбира от него, и все пак се смята за велик мистик, или ако естествоизпитател, който нищо не разбира от мистика, въпреки това осъжда мистиката.
В духовната наука често се повтаря, че някои истини трябва да се струват на хората парадоксални, доколкото те противоречат на удобната гледна точка на обичайния живот.
към текста >>
[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, нас
лед
ник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
[viii] Вилхелм Траугот Круг, 1770-1842, немски философ, наследник на Кант, публикувал „Общ речник на философските науки“ в 5 тома, Лайпциг 1827-29 и „Фундаментална философия“ 1803
към текста >>
[ix] Майстер Екхарт – 1260-1327, мистик, виж Р.Щайнер GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светог
лед
“
[ix] Майстер Екхарт – 1260-1327, мистик, виж Р.Щайнер GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
15.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
На този, който наблюдава духовно-душевния живот на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния живот и в съвременните възг
лед
и.
На този, който наблюдава духовно-душевния живот на хората, могат и да не му потрябват различните представи, които циркулират особено в съвременния живот и в съвременните възгледи.
Една такава представа, която не е практична, макар и да касае духовно-душевния живот на хората, е, например, представата за развитието, представата, че едно произтича от друго, или едно състояние произхожда от друго. За да бъда правилно разбран, подчертавам, че не казвам, че не трябва да се употребява такова понятие като развитие. Вчера, например, ние напълно плодотворно използвахме представата за развитието; но ако се говори за душевно-духовния – не за душевно-телесния – живот на човека, тогава не ни е необходима такава представа, като развитие. Вчера ние говорихме за душевно-телесния живот, как протича той между раждането и смъртта; там тази представа ни трябваше. По друг начин стои работата, когато говорим за духовно-душевния живот на човека.
към текста >>
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на с
лед
ното.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята.
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества. Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и с
лед
това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не с
лед
ва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята. И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното. Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества.
Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
Тогава е нужно да насочим пог
лед
а си, например, към с
лед
ното: аз възприемам нещо някъде във външния свят; това ме стимулира да си образувам представа за него.
Когато мислим, тоест образуваме мисли, към процеса на мислене се намесва също и волята; в процеса на мислене се намесва дейността на волята. Също така, когато искаме нещо, когато осъществяваме нещо, в поисканото, в изпълненото от нас действа също и мисленето. Работата е там, че когато човек мисли, когато възприема с външните сетива, е повече мислещ, отколкото волящ; когато действа или когато във вътрешното чувство се предава на усещането, той е повече волящ, отколкото мислещ. Но всичко това, което обсъждаме, както сега го направих, е само външна характеристика на предмета. Ако искаме да стигнем до действителността относно обсъжданите тук неща, е нужно да говорим по съвсем, съвсем друг начин.
Тогава е нужно да насочим погледа си, например, към следното: аз възприемам нещо някъде във външния свят; това ме стимулира да си образувам представа за него.
Аз не действам, моята воля е насочена към това, да ориентира моята телесност към външния свят, и към това, да възприеме света и подреди мислите, тоест аз възприемам с външните сетива, а в действителност това означава, че аз встъпвам в духовна област, в която преобладават определени духовни същества, които клонят към ариманическите. В известно отношение аз си слагам главата, образно казано, в област, в която преобладават същества от ариманична природа. Вместо да кажа това, което само ми се струва: аз размишлявам за нещо, – в действителност трябва да кажа: аз действам в тази област, в която определени същества преобладават над други духовни същества, които са малко потиснати, и в това преобладаване везните клонят повече към ариманичната природа.
към текста >>
Затова науката за посвещението представлява факт, който външно се характеризира с това, че се казва: аз размишлявам за нещо, което ме кара да се изразя образно, примерно по с
лед
ния начин: човек живее – така, както го представих тези дни в образа на магнитната стрелка, която космически сочи север и юг, тоест нейното направление не се определя от силите, съдържащи се в нея самата – космически вътре в Космоса, и той е ориентиран в Космоса.
Такова изказване прави отначало смътно, неопределено впечатление. Но тези неща е невъзможно да се изразят по друг начин, освен смътно, защото те протичат в духовната област, а езикът ни е приспособен за сетивната действителност. Но тези неща могат да се изразят образно, ако процесът, може да се каже, се изземе от човека и се придвижи повече в космическото.
Затова науката за посвещението представлява факт, който външно се характеризира с това, че се казва: аз размишлявам за нещо, което ме кара да се изразя образно, примерно по следния начин: човек живее – така, както го представих тези дни в образа на магнитната стрелка, която космически сочи север и юг, тоест нейното направление не се определя от силите, съдържащи се в нея самата – космически вътре в Космоса, и той е ориентиран в Космоса.
към текста >>
Той живее така, че в известно отношение ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че пос
лед
ователно се ориентира по знаците на Зодиака.
Той живее така, че в известно отношение ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че последователно се ориентира по знаците на Зодиака.
Той последователно се ориентира към Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Но той е ориентиран също и така, че първо се установява главната ориентировка, така че това, което се отнася до природата на главата му, ако тази ориентировка стои в основата на Зодиака, е ориентирана нагоре, докато това, което се отнася до крайниците, е ориентирано надолу. Затова може да се каже: в тази ориентировка сякаш се съдържа линията на равновесие, която разделя горно и долно. И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва. Ако искаме да характеризираме това състояние, – не бих желал, сега да се намирате в такова състояние, – ще кажем: равновесната линия стои хоризонтално (виж рис.4).
към текста >>
Той пос
лед
ователно се ориентира към Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.
Той живее така, че в известно отношение ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че последователно се ориентира по знаците на Зодиака.
Той последователно се ориентира към Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби.
Но той е ориентиран също и така, че първо се установява главната ориентировка, така че това, което се отнася до природата на главата му, ако тази ориентировка стои в основата на Зодиака, е ориентирана нагоре, докато това, което се отнася до крайниците, е ориентирано надолу. Затова може да се каже: в тази ориентировка сякаш се съдържа линията на равновесие, която разделя горно и долно. И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва. Ако искаме да характеризираме това състояние, – не бих желал, сега да се намирате в такова състояние, – ще кажем: равновесната линия стои хоризонтално (виж рис.4).
към текста >>
Да разг
лед
аме сега друг процес от човешкия духовно-душевен живот.
Да разгледаме сега друг процес от човешкия духовно-душевен живот.
Когато действаме, не безумстваме, а действаме, нашите действия са пронизани от намерения, от мисли. Но така, както това се описва в обикновения живот, както това си го представят в обикновения живот, е също гола илюзия. Когато действаме, ние също се преместваме в определена космическа област. Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение.
към текста >>
Правилно описваме волята, ако кажем с
лед
ното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вс
лед
ствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас.
Но тук работата стои така, че в тази космическа област определени същества, склонни към луциферическото, преместват блюдото на везната в друг смисъл, така, че космическата равновесна линия можем да я изобразим по такъв начин (виж рис.4, червеното), и направлението, в което тези същества отклоняват блюдото на везната от равновесното положение, може да се изобрази ето с тази стрелка. Когато действаме с някакво намерение, тоест при действително волеви действия, ние се преместваме в област, където луциферическите същества удържат блюдото на везната в такова положение. Но сега работата стои така, че се губи равновесието, и когато се преместваме в областта на действието, луциферическите същества започват да клатят блюдото на везната; ние встъпваме в област на космическа борба. Луциферическите същества встъпват в борба с ариманическите същества и в неустойчивото положение, в колебанието на блюдата на везната се изразява борбата, която се разиграва в нашата воля между луциферическите и ариманическите същества. И така, това, което обикновено в обичайния говор и в обичайните представи описваме като воля, е само майя, това е само външна илюзия.
Правилно описваме волята, ако кажем следното: като волящи хора, ние се намираме в област, в която вследствие дейността на луциферическите същества мировата равновесна линия се е изместила (виж рис.4, равновесната линия преминава през Телец и Скорпион), но това изместване става без нас.
Ние се изместваме в област, където такова изместване става без нашето участие. Ние намираме такава област, където покоят започва да преминава в ритмично движение.
към текста >>
И когато разглеждаме човека от духовно-душевна г
лед
на точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение.
Това, което сега ви описах, произхожда в човешкото душевно-духовно същество. Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното. В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля.
И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение.
Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото. В духовната област няма развитие в този смисъл, и ако при детето виждаме, че представите, чувствата и волята при него се изразяват по-различно, отколкото при стареца, можем само да кажем, че детето се намира в друга духовна област, където борбата между различните същества се разиграва по друг начин. В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето.
към текста >>
Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват пос
лед
ователно една от друго.
В тази духовна област не става такова развитие, за което вчера говорихме. В тази духовна област само тогава ще разберем миналото, ако кажем, че образът на борбата, образът на отношенията, образът на взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии, този образ се различава от образа, който отразява взаимоотношенията на йерархиите, когато говорим за настоящето време. И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото.
Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго.
Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание. И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н. Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>
И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, с
лед
това е преминал през полово съзряване и т.н.
И ще имаме друг образ, когато говорим за бъдещето. Имаме различни образи на отношенията между различните същества от йерархиите в зависимост от това, дали говорим за минало, настояще или бъдеще. И би било безсмислено да се казва, че образът на борбата в бъдеще се развива от образа на борбата в миналото. Тези неща в областта на духовното се намират в определени отношения едно към друго, а не се развиват последователно една от друго. Затова не трябва да се говори за развитие, а само за духовна перспектива, на което по друг повод вече съм ви обръщал внимание.
И така, може да се каже: когато разглеждаме човека като духовно-душевно същество, няма никакъв смисъл да говорим за него, че първо е бил дете, преминал е през смяна на зъбите, след това е преминал през полово съзряване и т.н.
Това, което в областта на телесно-душевното се проявява като еволюция, като развитие, е свързано с духовно-душевното, в което за развитие и дума не може да става, а само за преход във взаимоотношенията между съществата от висшите йерархии от един начин към друг; тоест става дума за взаимоотношения между съществата от висшите йерархии.
към текста >>
Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онаг
лед
им съществата от висшите йерархии.
Няма да постигнете истинско разбиране за отношенията между временно и вечно, ако не вземете предвид това, което казах в тази връзка вчера и днес. Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения.
Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии.
Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината. Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“. Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
към текста >>
Затова можете да прос
лед
ите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината.
Защото вчера и днес изложих как телесно-душевното същество на човека е вчленено във времевото развитие, че човек едва на старини може да разбере това, което се е разигравало в него, когато той е бил дете: само в този случай имаме работа с понятието развитие. Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии.
Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината.
Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“. Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
към текста >>
Можете да прос
лед
ите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“.
Обаче трябва да признаем, че към човека, като духовно-душевно същество, е неприложимо понятието развитие, че понятието за време, във формата, в която ние го използваме във външно-сетивния живот, е неприложимо, когато говорим за духовно-душевното същество на човека, и правим грешка, ако внасяме времето в сферата на висшите йерархии. В сферата на висшите йерархии всичко съществува постоянно. Там нещата не се изменят във времето, там имаме работа само с перспективи, в които наблюдаваме борба и взаимоотношения. Времевите понятия са неприложими към съществата от висшите йерархии и когато използваме времеви понятия, се стараем само да онагледим съществата от висшите йерархии. Затова можете да проследите в моята книга „Въведение в тайната наука“, колко внимателно посочвам това, което, естествено, може да бъде представено само във времето, особено когато става дума за Сатурн и Слънцето, където обръщам внимание, че понятието време може да бъде приложено само като образ към това, което е предшествало Слънцето, и даже към самата епоха на Слънцето, примерно до половината.
Можете да проследите това в книгата ми „Въведение в тайната наука“.
Такива, изглеждащи странични забележки в тази книга имат огромна важност, защото именно в тези странични забележки е заложена основата на разбирането на различията между нетрайно временното и вечно съществуващото.
към текста >>
Но, от друга страна, без каквото и да е развитие ние се намираме в областта на постоянното съществуване, където в детството г
лед
аме от едно място в областта на съществуване, а на старини г
лед
аме от друго място в областта на съществуване.
Действително в това отношение ние сме двойствени същества и доколкото се развиваме в течение на живота, ние се развиваме така, че спокойно и търпеливо трябва, от една страна, да чакаме докато нашето телесно-душевно същество съзрее до степен нещо да разбира.
Но, от друга страна, без каквото и да е развитие ние се намираме в областта на постоянното съществуване, където в детството гледаме от едно място в областта на съществуване, а на старини гледаме от друго място в областта на съществуване.
Тук на Земята човек живее така, че това, което се разиграва в областта на постоянното съществуване, се излъчва в това, което се разиграва в областта на времето; двете се смесват помежду си.
към текста >>
Но това възражение се прави от г
лед
на точка на заблудата.
Науката за посвещението има за задача, това, което тук е смесено, да го раздели, защото само бидейки разделено това може да бъде разбрано. Науката за посвещението винаги е наричала това, което се намира в областта на постоянното съществуване, висше, а това, което се намира в областта на преходното, нисше. Но докато човек живее тук на Земята, той наблюдава смесването на висше и нисше, и никога няма да стигне до разбирането на своето собствено същество, докато съзерцава тази смес; той може да стигне до разбирането на своето същество само в случай, ако двете смесени тук неща започне да ги разбира разделно. Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес. И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н.
Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата.
Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо. Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>
Обичайният възг
лед
вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
Затова ще ви стане ясно, че по отношение на аспекта, който дава земният живот, в нормално съзнание не можете да установите, че нещата са такива, каквито бяха описани вчера; също посредством нормалното съзнание вие не можете да се убедите в това, че тези неща са такива, каквито ги описах днес. И този, който иска да гради само на основата на обичайното съзнание, може да каже: вчера ти ни разказа за човека нещо, което не наблюдаваме, което не е действителност, защото човек не се развива така, както вчера го описа; някои още на младини са много зрели и т.н. Но това възражение се прави от гледна точка на заблудата. Действителността е такава, каквато я описах вчера и днес, и човек днес изпада в дуализъм, доколкото вижда нисшето не толкова течащо, както вчера го описах. Посветеният трябва да приведе в движение застиналото състояние, в което се намира нисшето, да го направи течащо.
Обичайният възглед вижда човека такъв, какъвто стои пред него; посветеният трябва да наблюдава процеса, който се разиграва между раждането и смъртта; той трябва да вижда човека като поток.
към текста >>
Но зад тези думи стои не нещо друго, а с
лед
ното: ти искаш от мен, аз да стигна до други идеи и представи, от тези, които се намират в майя; ти искаш от мен, аз да стигна до представи, които се намират в областта на действителността.
И по-нататък, когато посветеният разглежда мисленето, чувствата и волята, които се намират в течащо състояние, той трябва да спре този поток, и това, което, доколкото е свързано с тялото, изглежда протичащо във времето, трябва да се наблюдава в областта на постоянно съществуващото, в областта на едновременното съществуване, но духовно едновременно съществуване. Хората се стремят към науката за посвещение и външно охотно се съгласяват с това, че обкръжаващият свят, какъвто изглежда на човека, е майя, велика измама, илюзия. Но когато се стигне до същността, хората не се ориентират и искат както горната, така и долната област да се описват с терминологията на майята. Могат да се дават превъзходни схематични рисунки, които изцяло са направени по образец на представите от майя, и по този начин да се движим нагоре-надолу в духовния свят, в областите на свръхсъзнанието или подсъзнанието. Хората казват: ти описваш това, което не мога да разбера.
Но зад тези думи стои не нещо друго, а следното: ти искаш от мен, аз да стигна до други идеи и представи, от тези, които се намират в майя; ти искаш от мен, аз да стигна до представи, които се намират в областта на действителността.
към текста >>
Ако само понятието за време сериозно се приложи към човешкото развитие, или ако се вг
лед
аме в областта на постоянното съществуване в живота, всичко ще е наред.
Може да има и други възражения. Някой може да каже: да, но какво ме интересува мен, в края на краищата, какво става тук долу!
Ако само понятието за време сериозно се приложи към човешкото развитие, или ако се вгледаме в областта на постоянното съществуване в живота, всичко ще е наред.
Така могат да говорят хора, които изцяло са затънали в майята, щом формират понятия, произлизащи от смесването, които изцяло остават в майя. В краен случай, ако искате да останете само в областта на постоянното съществуване, вие можете да живеете, можете да живеете в сънно състояние. Но, първо, вие можете да живеете с тези понятия, които формирате тук, – и те трябва да са доста остроумни, за да издържат критиката на съвременните учени, – вие можете в краен случай, но само в краен случай, да живеете с тези понятия, но не трябва да умрете с тях. С формирани по такъв начин понятия не трябва да се умира. И тук, когато се засягат тези тайни, започва сериозното духовнонаучно познание.
към текста >>
Понятията и представите, които се формират без науката за посвещението, с
лед
смъртта водят в ариманическата област.
Така могат да говорят хора, които изцяло са затънали в майята, щом формират понятия, произлизащи от смесването, които изцяло остават в майя. В краен случай, ако искате да останете само в областта на постоянното съществуване, вие можете да живеете, можете да живеете в сънно състояние. Но, първо, вие можете да живеете с тези понятия, които формирате тук, – и те трябва да са доста остроумни, за да издържат критиката на съвременните учени, – вие можете в краен случай, но само в краен случай, да живеете с тези понятия, но не трябва да умрете с тях. С формирани по такъв начин понятия не трябва да се умира. И тук, когато се засягат тези тайни, започва сериозното духовнонаучно познание.
Понятията и представите, които се формират без науката за посвещението, след смъртта водят в ариманическата област.
Те няма да доведат в областта на човешкото, за която, собствено, са предназначени, ако пренебрегнете възможността да формирате понятията, които дава науката за инициацията.
към текста >>
с
лед
Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към живота, но също и към смъртта.
В предишните времена висшите духовни същества по свръхсетивен начин са обучавали хората, притежаващи атавистично ясновиждане, с понятията на инициацията. Затова за хората – всъщност това е било възможно до 333 г.
след Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към живота, но също и към смъртта.
Оттогава е станало необходимо, човек тук на Земята със свои усилия, посредством собствено разбиране, да подготвя душата за това, тя по правилен начин да може да премине през портата на смъртта. Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там. Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота. Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и кръв. Тогава не бихте се отказали от благотворното влияние на тези сили, които ни предпазват от това, да се родим уроди.
към текста >>
Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, с
лед
ното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме с
лед
смъртта, за да видим какво има там.
В предишните времена висшите духовни същества по свръхсетивен начин са обучавали хората, притежаващи атавистично ясновиждане, с понятията на инициацията. Затова за хората – всъщност това е било възможно до 333 г. след Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към живота, но също и към смъртта. Оттогава е станало необходимо, човек тук на Земята със свои усилия, посредством собствено разбиране, да подготвя душата за това, тя по правилен начин да може да премине през портата на смъртта.
Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там.
Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота. Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и кръв. Тогава не бихте се отказали от благотворното влияние на тези сили, които ни предпазват от това, да се родим уроди. От това ни предпазват висшите същества. Духовният живот между смъртта и новото раждане – така казват съществата, които учат на това, – съществува не само за нашата област, той е подготовка за долната област, за да не се раждат там уроди, а хора, притежаващи благороден вид.
към текста >>
И социален или политически възг
лед
, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо.
Второто е, че в краен случай, вие можете да живеете като отделен човек, – но в действителността не се живее в пълна самота, – ако се откажете от областта на постоянното съществуване, но няма да успеете да живеете вътре в човешкия социален ред. Човешкият социален ред се направлява и управлява от съществата от висшите йерархии. И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо.
И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо.
Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване. Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието. Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора.
към текста >>
Оживяващо за развитието действа само такъв възг
лед
, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване.
Второто е, че в краен случай, вие можете да живеете като отделен човек, – но в действителността не се живее в пълна самота, – ако се откажете от областта на постоянното съществуване, но няма да успеете да живеете вътре в човешкия социален ред. Човешкият социален ред се направлява и управлява от съществата от висшите йерархии. И ако вие се намирате в някакви отношения с хората, – защото целият ни живот се състои от отношения между хората, – и ако в тези отношения не влеете това, което изхожда от духовната област, от областта на постоянното съществуване, тогава ще изкривите социалните взаимоотношения, тогава ще способствате за развитието на катастрофални явления, разрушителни, опустошаващи явления на земното кълбо. И социален или политически възглед, който не изхожда от духовното, действа опустошаващо и разрушаващо.
Оживяващо за развитието действа само такъв възглед, който в социалния, политическия и изобщо в човешкия съвместен живот отчита областта на постоянното съществуване.
Това е велика, сериозна истина, която посредством науката за инициацията трябва все повече и повече да въздейства на хората. И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието. Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение.
към текста >>
И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата с
лед
ва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, с
лед
ва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство.
висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието. Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад. И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек.
И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство.
В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света. Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>
Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от г
лед
на точка на съвременния илюзорен мирог
лед
, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза с
лед
смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното.
Ако разглеждате живота така, както това се прави днес, опирайки се на предвзетите илюзорни представи, вие не говорите за живота като цяло, а говорите за много малък фрагмент от живота. Проверих това. Аз, например, съм чел различни биографии на Гьоте. Написаното в тези биографии, се състои от умозаключения относно това, което Гьоте е направил, мислил и си е представял в периода от раждането до своята смърт.
Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от гледна точка на съвременния илюзорен мироглед, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза след смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното.
Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане. За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение. Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди.
към текста >>
За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мирог
лед
, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение.
Проверих това. Аз, например, съм чел различни биографии на Гьоте. Написаното в тези биографии, се състои от умозаключения относно това, което Гьоте е направил, мислил и си е представял в периода от раждането до своята смърт. Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от гледна точка на съвременния илюзорен мироглед, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза след смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното. Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане.
За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение.
Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия!
към текста >>
Как Гьоте се е променял седемлетие с
лед
седемлетие!
Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане. За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение. Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди.
Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие!
Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте.
към текста >>
И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва с
лед
смъртта.
– Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта.
И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта.
Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението.
към текста >>
Същото е ако опишете живота на Гьоте от г
лед
ната точка, която с
лед
ва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта.
Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението. Това, което се е предлагало в древността, съвременният човек трябва да го вижда в светлината, която изхожда за него от съвременната наука за посвещение.
към текста >>
Този, който разглежда живота на Гьоте от г
лед
на точка на преходното, от г
лед
на точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте.
Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте.
И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението. Това, което се е предлагало в древността, съвременният човек трябва да го вижда в светлината, която изхожда за него от съвременната наука за посвещение.
към текста >>
Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирог
лед
а, който представя света от г
лед
на точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел.
Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество.
Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирогледа, който представя света от гледна точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел.
на прев), този мироглед ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише. Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ! Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото. Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля.
към текста >>
на прев), този мирог
лед
ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише.
Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество. Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирогледа, който представя света от гледна точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел.
на прев), този мироглед ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише.
Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ! Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото. Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля. Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят.
към текста >>
Достатъчно е към мирог
лед
а да се добави предикатът, че той е еманиращ!
Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество. Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирогледа, който представя света от гледна точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел. на прев), този мироглед ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише.
Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ!
Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото. Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля. Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят. Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране.
към текста >>
Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мирог
лед
друг мирог
лед
, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото.
Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество. Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирогледа, който представя света от гледна точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел. на прев), този мироглед ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише. Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ!
Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото.
И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото. Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля. Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят. Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране. Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възглед.
към текста >>
И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мирог
лед
, на креационисткия мирог
лед
, основаващ се на представата за творението от Нищото.
Вътре в католическата църква съществува нещо, което може да се сравни с действието на червената кърпа върху едно познато същество. Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирогледа, който представя света от гледна точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел. на прев), този мироглед ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише. Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ! Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото.
И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото.
Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля. Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят. Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране. Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възглед. Това възлиза до мироглед, който е имал съвсем друга природа и съществувал във времената, когато божествените учители сами, изхождайки от свръхсетивното, са учили хората.
към текста >>
Пос
лед
ният мирог
лед
се приема, еманационният мирог
лед
се отхвърля.
Ако някой католик, когото смятат за истински такъв, си наложи мирогледа, който представя света от гледна точка на еманацията (излъчването на цялото многообразие в света от съвършеното божествено начало – бел. на прев), този мироглед ще бъде осъден, – не толкова заради него самия, колкото заради паството, за което той говори и пише. Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ! Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото.
Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля.
Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят. Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране. Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възглед. Това възлиза до мироглед, който е имал съвсем друга природа и съществувал във времената, когато божествените учители сами, изхождайки от свръхсетивното, са учили хората. Този еманационизъм, който, може да се каже, вече е корумпиран, възлиза до наука, която в старата си форма е била във връзка с областта на постоянното съществуване, с висшата област.
към текста >>
Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мирог
лед
е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране.
Достатъчно е към мирогледа да се добави предикатът, че той е еманиращ! Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото. Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля. Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят.
Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране.
Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възглед. Това възлиза до мироглед, който е имал съвсем друга природа и съществувал във времената, когато божествените учители сами, изхождайки от свръхсетивното, са учили хората. Този еманационизъм, който, може да се каже, вече е корумпиран, възлиза до наука, която в старата си форма е била във връзка с областта на постоянното съществуване, с висшата област. И за това висше може в известно отношение да се отстоява еманационизма не в известната ни корумпирана форма, не във формата, сочеща само към времевата перспектива, а където, собствено, не става дума за развитие. Но доколкото не става дума за развитие, също не може да става дума и за творение от Нищото, защото това би било също развитие, макар и развитие в най-радикалната му точка.
към текста >>
Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възг
лед
.
Тези, които се смятат за истински католици, противопоставят на еманационния мироглед друг мироглед, в основата на който стои представата за творението от Нищото, създаването на света от Нищото. И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото. Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля. Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят. Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране.
Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възглед.
Това възлиза до мироглед, който е имал съвсем друга природа и съществувал във времената, когато божествените учители сами, изхождайки от свръхсетивното, са учили хората. Този еманационизъм, който, може да се каже, вече е корумпиран, възлиза до наука, която в старата си форма е била във връзка с областта на постоянното съществуване, с висшата област. И за това висше може в известно отношение да се отстоява еманационизма не в известната ни корумпирана форма, не във формата, сочеща само към времевата перспектива, а където, собствено, не става дума за развитие. Но доколкото не става дума за развитие, също не може да става дума и за творение от Нищото, защото това би било също развитие, макар и развитие в най-радикалната му точка. Тук също не може да става дума и за това, че едно нещо изхожда от друго, доколкото тук имаме работа с областта на постоянното съществуване и можем да говорим само за взаимоотношения на постоянно съществуващи същества.
към текста >>
Това възлиза до мирог
лед
, който е имал съвсем друга природа и съществувал във времената, когато божествените учители сами, изхождайки от свръхсетивното, са учили хората.
И така, могат да се противопоставят – отново по дуалистичен начин – действащият като червена кърпа еманационен мироглед, на креационисткия мироглед, основаващ се на представата за творението от Нищото. Последният мироглед се приема, еманационният мироглед се отхвърля. Еманационизмът е това, което по косвен път чрез гносиса е станало известно на западния свят. Във вида, в който е станал известен на Запад, – литературата, стояща в основата на този мироглед е била унищожена в по-голямата си част, – еманационизмът представлява деформиран образ; и доколкото в католическите кръгове е известен само този деформиран образ, се е появило голямо неразбиране. Защото това се представя като учение, как един еон изхожда от друг еон, по-малко съвършени еони произхождат от по-съвършени еони, и това, което обикновено външно-екзотерично се представя за гносис, вече е корумпиран възглед.
Това възлиза до мироглед, който е имал съвсем друга природа и съществувал във времената, когато божествените учители сами, изхождайки от свръхсетивното, са учили хората.
Този еманационизъм, който, може да се каже, вече е корумпиран, възлиза до наука, която в старата си форма е била във връзка с областта на постоянното съществуване, с висшата област. И за това висше може в известно отношение да се отстоява еманационизма не в известната ни корумпирана форма, не във формата, сочеща само към времевата перспектива, а където, собствено, не става дума за развитие. Но доколкото не става дума за развитие, също не може да става дума и за творение от Нищото, защото това би било също развитие, макар и развитие в най-радикалната му точка. Тук също не може да става дума и за това, че едно нещо изхожда от друго, доколкото тук имаме работа с областта на постоянното съществуване и можем да говорим само за взаимоотношения на постоянно съществуващи същества.
към текста >>
На хората днес се предявяват с
лед
ните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното.
Но ако отново стане дума за областта на преходното, отново може да се говори за развитие; тогава може да се говори за екстремния момент на развитието, за който много говорихме тези дни. Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото? При правилно разглеждане това дава истинското, некорумпирано учение за творението.
На хората днес се предявяват следните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното.
В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирогледа, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят. Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот. Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на живота.
към текста >>
В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирог
лед
а, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят.
Но ако отново стане дума за областта на преходното, отново може да се говори за развитие; тогава може да се говори за екстремния момент на развитието, за който много говорихме тези дни. Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото? При правилно разглеждане това дава истинското, некорумпирано учение за творението. На хората днес се предявяват следните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното.
В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирогледа, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят.
Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот. Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на живота.
към текста >>
Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мирог
лед
, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот.
Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота.
Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност. Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното. Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота. Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>
Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи пог
лед
ът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и с
лед
това да се насочи пог
лед
в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот. Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота.
Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност.
Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното. Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота. Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>
Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мирог
лед
, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирог
лед
а: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот. Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота. Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност. Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното.
Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота.
Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>
Всичко това с
лед
ва да се разглежда като изискване към съвременното човечество.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество.
Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки. Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето. Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието. Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм. Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение.
към текста >>
Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две г
лед
ни точки.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество.
Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки.
Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето. Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието. Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм. Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение. Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>
Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирог
лед
а на бъдещето.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество. Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки.
Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето.
Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието. Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм. Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение. Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>
Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възг
лед
, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието.
Всичко това следва да се разглежда като изискване към съвременното човечество. Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки. Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето.
Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието.
Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм. Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение. Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>
Пос
лед
ната скоро ще излезе тук в ново издание.
Това представлява също и съдържание на моята малка книжка „Истина и наука“[ii], и на книгата ми „Философия на свободата“[iii].
Последната скоро ще излезе тук в ново издание.
Направих отделни допълнения, които не изменят предишния текст, а значително го разширяват на различни места.
към текста >>
16.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Не е едно и също, дали в пос
лед
ните пет години Антропософското общество или духовнонаучното движение се е развивало без тази сграда, или при наличието на тази сграда.
Но това не е така съществено. Същественото в тази сграда, макар и да стои пред нас още незавършена, е, че изобщо я има. Даже ако тя не е готова, същественото е, че я има, и че от формите и е видно, от какъв дух е инспирирана. За нейното вътрешно устройство, за нейното същество често сме говорили. Това, че сградата я има, трябва да го отбележим като факт, който в известно отношение много ни задължава.
Не е едно и също, дали в последните пет години Антропософското общество или духовнонаучното движение се е развивало без тази сграда, или при наличието на тази сграда.
Тази сграда е преди всичко символ на това движение. Тази сграда е това, което в определен смисъл нагледно представя на хората, какво трябва да бъде едно такова Движение в света. Това, към което ни задължава Сградата, показва също отношението от външния свят към тази сграда. Външния свят доста по-малко би обръщал внимание на цялото ни движение, ако не беше тази сграда. В наше време, покрай всичко друго, видимите символи значат много за хората.
към текста >>
Тази сграда е това, което в определен смисъл наг
лед
но представя на хората, какво трябва да бъде едно такова Движение в света.
Даже ако тя не е готова, същественото е, че я има, и че от формите и е видно, от какъв дух е инспирирана. За нейното вътрешно устройство, за нейното същество често сме говорили. Това, че сградата я има, трябва да го отбележим като факт, който в известно отношение много ни задължава. Не е едно и също, дали в последните пет години Антропософското общество или духовнонаучното движение се е развивало без тази сграда, или при наличието на тази сграда. Тази сграда е преди всичко символ на това движение.
Тази сграда е това, което в определен смисъл нагледно представя на хората, какво трябва да бъде едно такова Движение в света.
Това, към което ни задължава Сградата, показва също отношението от външния свят към тази сграда. Външния свят доста по-малко би обръщал внимание на цялото ни движение, ако не беше тази сграда. В наше време, покрай всичко друго, видимите символи значат много за хората. Отчитайки обстоятелството, че значителен дял от дейността на духовнонаучното движение в последно време е насочена към борбата срещу враждебни на движението сили, ми идва на ум, че сградата като факт, немалко е повлияла да се усилят нападките от страна на тези враждебни движения. По-малко биха ни обръщали внимание, ако сградата я нямаше.
към текста >>
Отчитайки обстоятелството, че значителен дял от дейността на духовнонаучното движение в пос
лед
но време е насочена към борбата срещу враждебни на движението сили, ми идва на ум, че сградата като факт, немалко е повлияла да се усилят нападките от страна на тези враждебни движения.
Тази сграда е преди всичко символ на това движение. Тази сграда е това, което в определен смисъл нагледно представя на хората, какво трябва да бъде едно такова Движение в света. Това, към което ни задължава Сградата, показва също отношението от външния свят към тази сграда. Външния свят доста по-малко би обръщал внимание на цялото ни движение, ако не беше тази сграда. В наше време, покрай всичко друго, видимите символи значат много за хората.
Отчитайки обстоятелството, че значителен дял от дейността на духовнонаучното движение в последно време е насочена към борбата срещу враждебни на движението сили, ми идва на ум, че сградата като факт, немалко е повлияла да се усилят нападките от страна на тези враждебни движения.
По-малко биха ни обръщали внимание, ако сградата я нямаше. Затова е недостатъчно, ако просто изпитваме удовлетворение от това, че сградата можа да се появи, а е необходимо с това удовлетворение да свържем чувството, че както Северният полюс принадлежи на Южния полюс, или Южният полюс на Северния полюс, така и на съзерцанието на нашата сграда принадлежи това, че по правилен начин организираме антропософската работа. Бих казал, че не трябва, собствено, да изпитваме никаква радост, никакво удовлетворение, ако в същото време не приложим всичките си сили за развитието на антропософското дело. Защото сградата ще бъде стимул за разрушаване на нашето дело, ако не се намерят достатъчно сили да го защитим. Искам да кажа, че ако сградата я нямаше, бихме могли да си позволим разкоша просто да принадлежим на антропософското дело, защото нямаше да го има видимият символ, на който хора, които се нуждаят от видими символи, могат да обърнат внимание.
към текста >>
Разбира се, основно недоразуменията са свързани със самото антропософско дело, но в пос
лед
но време могат да се чуят множество нелепи изказвания и по отношение на сградата.
Разбира се, основно недоразуменията са свързани със самото антропософско дело, но в последно време могат да се чуят множество нелепи изказвания и по отношение на сградата.
Достатъчно е само да се запознаеш с посетителите на сградата и да послушаш, какво говорят за нея, за да видиш, с какви недоразумения се сблъскваме тук. Трябва да се постараем да премахнем тези недоразумения. Но в много случаи виждаме също позитивно отношение и тази сграда също оказва позитивно влияние. С опитите да се поправят негативните последствия от злонамерените нападки не постигаме много; ще постигнем доста повече, ако се опитваме да представим на света в правилна светлина позитивното. Хора, които са били в сградата, – има свидетелства за това, – които са позволили на сградата да им въздейства, също отбелязват позитивното, и, най-малкото никой от тях не си е съставил лошо мнение за делото, свързано с тази сграда.
към текста >>
С опитите да се поправят негативните пос
лед
ствия от злонамерените нападки не постигаме много; ще постигнем доста повече, ако се опитваме да представим на света в правилна светлина позитивното.
Разбира се, основно недоразуменията са свързани със самото антропософско дело, но в последно време могат да се чуят множество нелепи изказвания и по отношение на сградата. Достатъчно е само да се запознаеш с посетителите на сградата и да послушаш, какво говорят за нея, за да видиш, с какви недоразумения се сблъскваме тук. Трябва да се постараем да премахнем тези недоразумения. Но в много случаи виждаме също позитивно отношение и тази сграда също оказва позитивно влияние.
С опитите да се поправят негативните последствия от злонамерените нападки не постигаме много; ще постигнем доста повече, ако се опитваме да представим на света в правилна светлина позитивното.
Хора, които са били в сградата, – има свидетелства за това, – които са позволили на сградата да им въздейства, също отбелязват позитивното, и, най-малкото никой от тях не си е съставил лошо мнение за делото, свързано с тази сграда. Трябва само да избягваме, хората, които я посещават, да я свързват с някакъв мистицизъм. Това, което представлява сградата, може да действа, когато ние обективно го интерпретираме като художествено въплъщение на основните духовнонаучни положения. И когато хората искат да свързват с нея някакъв мистицизъм, те, разбира се, компрометират и самата сграда, и цялото ни дело.
към текста >>
Често съм ви говорил, как човешката душа се е преобразувала в хода на развитие на човечеството, и колко късог
лед
о би било да се мисли, че душевното устройство може да бъде разбрано днес, ако не пог
лед
нем различните форми на преобразуване, през които е преминала човешката душа.
Често съм ви говорил, как човешката душа се е преобразувала в хода на развитие на човечеството, и колко късогледо би било да се мисли, че душевното устройство може да бъде разбрано днес, ако не погледнем различните форми на преобразуване, през които е преминала човешката душа.
Поглеждайки – не е необходимо да повтарям това тук – различните епохи от развитието на Земята, ние особено често разглеждаме следатлантската епоха, за да посочим, как душевното устройство на хората постоянно се е изменяло в течение на тази следатлантска епоха. Необходимо е, особено когато говорим за тези неща, да се премине от абстрактното към конкретното. Необходимо е все по-интензивно и по-интензивно да се опитваме да отговорим на въпроса: как всичко това е изглеждало в човешката душа в прадревните времена? Да обърнем погледа си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието. И ние знаем, че, започвайки с тази праепоха, хората по различни начини са се запознавали с тайните на битието.
към текста >>
Поглеждайки – не е необходимо да повтарям това тук – различните епохи от развитието на Земята, ние особено често разглеждаме с
лед
атлантската епоха, за да посочим, как душевното устройство на хората постоянно се е изменяло в течение на тази с
лед
атлантска епоха.
Често съм ви говорил, как човешката душа се е преобразувала в хода на развитие на човечеството, и колко късогледо би било да се мисли, че душевното устройство може да бъде разбрано днес, ако не погледнем различните форми на преобразуване, през които е преминала човешката душа.
Поглеждайки – не е необходимо да повтарям това тук – различните епохи от развитието на Земята, ние особено често разглеждаме следатлантската епоха, за да посочим, как душевното устройство на хората постоянно се е изменяло в течение на тази следатлантска епоха.
Необходимо е, особено когато говорим за тези неща, да се премине от абстрактното към конкретното. Необходимо е все по-интензивно и по-интензивно да се опитваме да отговорим на въпроса: как всичко това е изглеждало в човешката душа в прадревните времена? Да обърнем погледа си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието. И ние знаем, че, започвайки с тази праепоха, хората по различни начини са се запознавали с тайните на битието. И от епоха на епоха действително са се променяли също и представите на човешката душа.
към текста >>
Да обърнем пог
лед
а си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието.
Често съм ви говорил, как човешката душа се е преобразувала в хода на развитие на човечеството, и колко късогледо би било да се мисли, че душевното устройство може да бъде разбрано днес, ако не погледнем различните форми на преобразуване, през които е преминала човешката душа. Поглеждайки – не е необходимо да повтарям това тук – различните епохи от развитието на Земята, ние особено често разглеждаме следатлантската епоха, за да посочим, как душевното устройство на хората постоянно се е изменяло в течение на тази следатлантска епоха. Необходимо е, особено когато говорим за тези неща, да се премине от абстрактното към конкретното. Необходимо е все по-интензивно и по-интензивно да се опитваме да отговорим на въпроса: как всичко това е изглеждало в човешката душа в прадревните времена?
Да обърнем погледа си към тази праепоха, – за нея е нужно да се говори в по-образен смисъл, – когато божествените учители сами са обучавали хората на свещените тайни на битието.
И ние знаем, че, започвайки с тази праепоха, хората по различни начини са се запознавали с тайните на битието. И от епоха на епоха действително са се променяли също и представите на човешката душа. Представите, които имаме днес по такъв начин, че всички тях ги обозначаваме с думи, живеят в нас, и са живели също и в предишното устройство на нашата душа; но в предишното устройство на нашата душа те са живели по съвсем, съвсем друг начин. Много от нашите ежедневни понятия са живели по съвсем друг начин. И днес искам да ви говоря за две понятия, напълно обикновени понятия, които живеят в човешката душа.
към текста >>
Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само с
лед
и.
Какво си представя днес човек, говорейки за пространство? Три разположени перпендикулярно едно към друго измерения или, ако се прелистят философските книги, протежението на физическите предмети; има и други определения за пространство. Но всичко това, – представете си само колко разсъдъчно, хладно и абстрактно е всичко това! Трите разположени перпендикулярно едно на друго измерения, или всичко това, което изучаваме по отношение на пространството в геометрията: колко ужасно абстрактно и разсъдъчно-понятийно е! Толкова разсъдъчно-понятийно, че пространството – заедно с времето – е станало за Кант субективна сянка, гола форма на съзерцание на сетивни явления.
Абстрактното пространство, за което човек днес едва ли знае повече от това, че има дължина, ширина и височина, това абстрактно пространство е било съвсем, съвсем друга представа в далечното минало, представа, която днес още се е запазила в особено чувствителните хора; обаче от нея днес са останали само следи.
Не е нужно да отиваме толкова далеч – едва до VI, VII, VIII век преди Христа, – за да докажем, че по това време пространството е било нещо съвсем друго за човешката душа, отколкото тази разсъдъчна абстракция, която за човешката душа днес е пространството. Човешка душа още в ранногръцкия период е възприемала пространството като нещо, с което тя е чувствала своята жива връзка. Тя се е чувствала като поместена в нещо живо, когато се е усещала вътре в пространството.
към текста >>
От това усещане днес в човека е останало, в най-добрия случай, само слаба с
лед
а; в някои хора е останала с
лед
а от това усещане, – за това ще говоря по-нататък, – усещане за намиране в пространството с цялата си личност, с цялото си същество.
От това усещане днес в човека е останало, в най-добрия случай, само слаба следа; в някои хора е останала следа от това усещане, – за това ще говоря по-нататък, – усещане за намиране в пространството с цялата си личност, с цялото си същество.
Но древният човек е имал такова отношение към Вселената: той е различавал горно и долно, ляво и дясно, предно и задно. С тези абстрактни три измерения, за които не можем да кажем нищо друго, освен, че са перпендикулярни едно на друго, няма нищо общо живото, което се е имало предвид, когато се е говорило за горно и долно, за дясно и ляво, за предно и задно.
към текста >>
Нужно е само да прекарате оста на симетрия; това, което се намира отляво и отдясно на нея, съвместно дава формата, и не бихте могли да свържете помежду им дясно и ляво, без да подходите към това осмислено, без да разг
лед
ате отношенията им едно към друго.
И към това горно и долно човек е усещал още дясното и лявото. Когато днес говорим за дясно и ляво, ние употребяваме абстрактни понятия. За хората от древността преживяването на дясното и лявото е било действителен опит, може да се каже, действително наблюдение на света. Горно и долно – това е линия, разположена от безкрайност към безкрайност или от съзнателното към несъзнателното. Дясно и ляво се е усещало като мирова връзка между смисъл и облик, между мъдрост и форма.
Нужно е само да прекарате оста на симетрия; това, което се намира отляво и отдясно на нея, съвместно дава формата, и не бихте могли да свържете помежду им дясно и ляво, без да подходите към това осмислено, без да разгледате отношенията им едно към друго.
към текста >>
Когато живея тук на Земята, живея също и в троичността на пространството; но тази троичност на пространството е наг
лед
но доказателство за троичността на божествения произход на света.
Когато живея тук на Земята, живея също и в троичността на пространството; но тази троичност на пространството е нагледно доказателство за троичността на божествения произход на света.
Такава примерно е била идеята на древния човек. Днес пространството се е превърнало в абстракция, и само някои хора усещат измерението за дълбочина и дебелина, както те са възникнали: горно и долно, предно и задно, дясно и ляво на плоското измерение. Относно това днес няма да намерим много при философите. И все пак, някои хора, разсъждаващи за тези неща, които не са съвсем заспали, стигат до това, че измерението дълбочина, собствено, е достъпно за несъзнателното наблюдение, което не е прекалено несъзнателно. Някои хора още усещат дълбочината, но това са последни остатъци от пространственото преживяване.
към текста >>
Някои хора още усещат дълбочината, но това са пос
лед
ни остатъци от пространственото преживяване.
Когато живея тук на Земята, живея също и в троичността на пространството; но тази троичност на пространството е нагледно доказателство за троичността на божествения произход на света. Такава примерно е била идеята на древния човек. Днес пространството се е превърнало в абстракция, и само някои хора усещат измерението за дълбочина и дебелина, както те са възникнали: горно и долно, предно и задно, дясно и ляво на плоското измерение. Относно това днес няма да намерим много при философите. И все пак, някои хора, разсъждаващи за тези неща, които не са съвсем заспали, стигат до това, че измерението дълбочина, собствено, е достъпно за несъзнателното наблюдение, което не е прекалено несъзнателно.
Някои хора още усещат дълбочината, но това са последни остатъци от пространственото преживяване.
към текста >>
Изцяло и напълно то е било живо във втория с
лед
атлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
То е свързано с живото преживяване на времето. Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото конкретно преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството. Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време. Чувството за пространство вече е угасвало при Платон и Аристотел, но все още отчетливо се е забелязвало. Но чувството за живо преживяване на времето било изгубено още по-рано.
Изцяло и напълно то е било живо във втория следатлантски период, в праперсийската епоха, и, естествено, би предизвикало студени тръпки в учениците на Заратустра, ако някой им кажеше, че времето протича равномерно, по права линия, от минало към бъдеще.
към текста >>
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало пос
лед
ващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението.
В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>
В имагинациите времето се е представяло примерно така, че пос
лед
ователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на пос
лед
ващите, и пос
лед
ващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало пос
лед
ното.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението.
В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното.
И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>
И на предшестващото винаги се е г
лед
ало като на божествено по отношение на пос
лед
ващото.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното.
И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото.
„Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>
„Пос
лед
ващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото.
„Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено.
Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>
Този пог
лед
върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено.
Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето.
Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>
Но днес ние не можем да разг
лед
аме как се преплитат долното и горното, ако не разглеждаме долното така, че го заплашват вцепеняване и втвърдяване; и ако не разглеждаме горното така, че го заплашва разпрашаване и одухотворяване; ако не развием усещането за противоположност между божествено и луциферично-ариманично.
Това, което си представя по време на половата зрялост, той го разбира малко по-рано, но също на старини, и т. н., както представих хода на човешкия живот, когато едва на старини разбира това, което се е случило с него в детството и младостта. Така протича на повърхността не привидният, а действителният живот. Казах, че за днешния живот на повърхността, може би, такова разглеждане да не е нужно, но за смъртта се нуждаем от него. Това е представа за долното; тук също се отнася представата за реалното горно, за областта на вечното, за която говорих предната неделя, където човек не се развива, но това, което принадлежи на царството на вечното, той го запазва през целия си живот от раждането до смъртта.
Но днес ние не можем да разгледаме как се преплитат долното и горното, ако не разглеждаме долното така, че го заплашват вцепеняване и втвърдяване; и ако не разглеждаме горното така, че го заплашва разпрашаване и одухотворяване; ако не развием усещането за противоположност между божествено и луциферично-ариманично.
Древният човек е носил нещо живо в своята душа, когато е говорил за своето преживяване на пространството, за своето преживяване на времето; човекът на бъдещето трябва да развие вътрешни понятия, вътрешни импулси за представите: божествено – луциферично – ариманично.
към текста >>
Той отбелязва в дневника си: „ Възможно е, с
лед
превъплъщение, Платон сега да е отново на училище и да получи наказание затова, че не разбира Платон“ – Дневници, том 1 издание на Р.М.Вернер, Берлин 1901 г.
[iii] Фридрих Хебел – 1813-1863.
Той отбелязва в дневника си: „ Възможно е, след превъплъщение, Платон сега да е отново на училище и да получи наказание затова, че не разбира Платон“ – Дневници, том 1 издание на Р.М.Вернер, Берлин 1901 г.
към текста >>
17.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и с
лед
това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възг
лед
.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед.
Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума. Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
С
лед
това имаме втория жизнен период, който продължава от смяната на зъбите до половата зрелост.
След това имаме втория жизнен период, който продължава от смяната на зъбите до половата зрелост.
Представете си – описанието е дадено в моята книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“ – какво човек мисли, чувства и желае във възрастта до половата зрелост. Но човек би могъл да разбере това, което той преживява на тази възраст, едва във възрастта примерно от петдесет години.
към текста >>
Представете си – описанието е дадено в моята книжка „Възпитанието на детето от г
лед
на точка на духовната наука“ – какво човек мисли, чувства и желае във възрастта до половата зрелост.
След това имаме втория жизнен период, който продължава от смяната на зъбите до половата зрелост.
Представете си – описанието е дадено в моята книжка „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“ – какво човек мисли, чувства и желае във възрастта до половата зрелост.
Но човек би могъл да разбере това, което той преживява на тази възраст, едва във възрастта примерно от петдесет години.
към текста >>
И това, което изпитваме в периода от половата зрелост до 21-та година от живота, можем да го разберем от собствените си човешки сили, с
лед
като прекрачим четиридесетгодишна възраст.
И това, което изпитваме в периода от половата зрелост до 21-та година от живота, можем да го разберем от собствените си човешки сили, след като прекрачим четиридесетгодишна възраст.
Това, което измисляме и си представяме като идеали, като житейски ценности, го разбираме с помощта на нашите човешки жизнени сили след тридесет години. Само това, което изпитваме във възрастта от 28 до 35 години, стои пред нас и можем веднага да го разберем. Това е средният член на човешкия живот, той се намира в известно равновесие, тук можем да разгръщаме мисълта си и да разбираме това по едно и също време; в друг жизнен период това не го можем.
към текста >>
Това, което измисляме и си представяме като идеали, като житейски ценности, го разбираме с помощта на нашите човешки жизнени сили с
лед
тридесет години.
И това, което изпитваме в периода от половата зрелост до 21-та година от живота, можем да го разберем от собствените си човешки сили, след като прекрачим четиридесетгодишна възраст.
Това, което измисляме и си представяме като идеали, като житейски ценности, го разбираме с помощта на нашите човешки жизнени сили след тридесет години.
Само това, което изпитваме във възрастта от 28 до 35 години, стои пред нас и можем веднага да го разберем. Това е средният член на човешкия живот, той се намира в известно равновесие, тук можем да разгръщаме мисълта си и да разбираме това по едно и също време; в друг жизнен период това не го можем.
към текста >>
Но вече съм ви обръщал внимание на с
лед
ното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето.
Това е едната страна на човека, единият поток на човешкия живот. По отношение на този поток човек изцяло е предоставен на времето и той просто нищо не може да направи, освен да чака докато не настъпи времето.
Но вече съм ви обръщал внимание на следното: това, как сме изживели нещо в битието на майя, не е истинското лице на човешкия живот, то е само външния му вид, когато го разглеждаме като протичащо във времето.
Обаче това, което казваме за времевите течения на човешкия живот, е истинската действителност. Защото с това, което обикновено изпитваме между раждането и смъртта, както ви казах, още може как да е да се живее, оставайки повърхностни, но с него не трябва да умрем. Защото всичко, което обикновено знаем, което сме научили от другите, на което сме се научили благодарение на създаденото от другите в хода на историята – накратко, всичко, на което ние, като хора живеещи във времето, сме се научили по някакъв друг начин, освен когато от позицията на старостта поглеждаме към нашата младост, всичко това изчезва в смъртта, всичко принадлежащо на единия поток, не можем да го пренесем през портата на смъртта. Само това, което сме придобили съответно на казаното, го пренасяме през портата на смъртта. Но не мислете, че не правите това, което тук имам предвид!
към текста >>
Мировите явления, разглеждани от г
лед
ната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя.
Да допуснем, че обмисляте мисъл, например, такава, за каквато говорихме вчера: мисъл за пространството – също напълно абстрактна, както е прието да се мисли днес за пространството. В момента, когато вашият дух се изпълва с мисълта за пространството, душата ви се премества в област, където Ариман води ожесточена борба с другите йерархии. И вие не можете да имате мисли за пространството, ако не се изместите в областта, където Ариман води борба с другите йерархии. И когато разгръщате своята воля, когато, например, казвате: искам да се разходя! – даже ако това е съвсем незначителна воля, още щом преведете тази воля в действие, вие духовно се премествате в областта, където луциферическите духове се борят против духовете от другите йерархии.
Мировите явления, разглеждани от гледната точка на науката за инициацията, представляват нещо съвсем различно от слабия им отглас, който хората, живеещи в периода между раждането и смъртта, възприемат в майя.
Защото това, което възприемаме като майя, може да се сравни с вълните на повърхността на морето. Вчера ви представих такъв образ: вълни на повърхността на морето. Това, по принцип, е нещо, което не би го имало, ако под тях го нямаше морето, а над тях въздухът. Силите, предизвикващи тези вълни, се намират в морето и във въздуха и вълните са само отражение на сблъсъка на силите, действащи отдолу и отгоре. Така и нашият живот в майя между раждането и смъртта е не нещо друго, а стълкновение в тази борба на духове, която в действителност, когато мислим, чувстваме и изявяваме воля, се разиграва в царството на вечността, а също и във времевия поток, в който се намираме, когато на преклонна възраст разбираме това, което сме мислили на младини.
към текста >>
Това означава, че има сили, които искат нашият живот действително да протича така в майята, в земния живот, че като деца да изпитваме едно или друго, но да не разбираме нищо от него, до двадесет и осем годишна възраст да водим сънен живот, с
лед
това да започнем постепенно да разбираме това, което едновременно изпитваме, и прекрачвайки тридесет и пет годишната възраст, да започнем да разбираме по-раншното.
От една страна, – нека усвоим твърдо това, – ние имаме хода на живота във времето, когато твърде късно узряваме за разбирането на това, което постоянно се разиграва с нас. Има сили, които искат това да става с нас, искат да ни ограничат в такова човешко битие.
Това означава, че има сили, които искат нашият живот действително да протича така в майята, в земния живот, че като деца да изпитваме едно или друго, но да не разбираме нищо от него, до двадесет и осем годишна възраст да водим сънен живот, след това да започнем постепенно да разбираме това, което едновременно изпитваме, и прекрачвайки тридесет и пет годишната възраст, да започнем да разбираме по-раншното.
Има сили, които биха искали да ни направят хора, живеещи само във времето, хора, които в първата половина на своя живот да се намират в растително, в спящо състояние, и във втората половина от своя живот да започнат, оглеждайки се назад, да разбират, какво се е разигравало по време на този сън.
към текста >>
Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и с
лед
това да го поддържат в течение на целия ни живот.
Има други сили, които се стремят към точно обратното. Те се стремят изцяло да ни откъснат от този живот във времето, да ни надарят с такива мисли, чувства и воля, които изцяло биха били взети от областта на вечното.
Тези същества се стремят от детството, без наше участие, да инспирират в нас определен квант мислене, чувства и воля, и след това да го поддържат в течение на целия ни живот.
Ако те биха победили, целият ни живот във времето би изсъхнал. Тогава в крайна сметка, даже и много скоро, – това отдавна би станало, ако тези същества бяха победили, – бихме отхвърлили, бихме свалили от себе си физическата телесност, телесно-духовното същество, и бихме станали чисти духове. Но така не бихме изпълнили нашата задача, доколкото тази задача изхожда от земното битие. Ние бихме били изтръгнати от земното битие. Тези същества са недоволни от Земята, те ненавиждат Земята, те биха искали Земята да я няма.
към текста >>
Човек вс
лед
ствие на това би станал съвсем самодостатъчно същество.
Съществата, групиращи се около Ариман, ариманическите същества, напротив, искат именно да обработват човешкия интелект и да го обработват така, че той да попада във все по-голяма зависимост от цялото земно битие; и те искат по съвсем особен начин да обработват човешката воля, собствената воля на човека: да развият именно това, което искат да потиснат луциферическите същества. Ариманическите същества или, по-добре е да се каже, духовете, служещи на Ариман, искат да развият напълно точно това – много важно е да го отчитаме.
Човек вследствие на това би станал съвсем самодостатъчно същество.
Макар и да би бил фантазьор на младини, той би станал много разумен като възрастен и много неща би разбирал благодарение на своя опит; обаче той не би получавал никакви откровения от духовния свят. Няма да крием това: всичко, благодарение на което на младини ставаме умни, ние го получаваме само от откровения, собственият опит се проявява едва на старини. И ариманическите същества искат да ни ограничат до този собствен опит. Ние бихме били същества със свободна воля, но като духовно-душевни същества бихме се раждали, в най-добрия случай, едва от двадесет и осем годишна възраст. Представете си сега, как ние, хората, стоим, собствено, между тези две волеви направления на духовния свят.
към текста >>
С
лед
това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото.
Тогава посветените са скривали от външния свят перипетиите на тази духовна борба. Винаги е имало хора, които са знаели за тази духовна борба, която, собствено, при всеки човек се разиграва зад сцената на неговия живот. Винаги е имало хора, които са били уверени, че животът е прокарване на пътища чрез борба, че животът носи в себе си опасност. Но все повече и повече се е затвърждавал и принципът, че човек не трябва да се приближава до прага на духовния свят, не трябва да се приближава до Пазача на прага, за да – простете ми тривиалния израз, но той е подходящ, – не го обхване ужас. Но времето, когато това беше възможно свърши.
След това в бъдещото развитие на Земята ще настъпят времена, когато ще стане разделение между децата на Луцифер и децата на Ариман – или едното, или другото.
Но да се знае, какво става и в тази ситуация съзнателно да провеждаш своя живот, днес е жизнена необходимост, това трябва да бъде казано в интерес на бъдещето на човечеството и трябва да бъде разбрано. Голата наука на премълчаването в бъдеще ще прекрати своето съществуване.
към текста >>
Това означава, че е нужно да се научим да г
лед
аме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от г
лед
на точка на майята.
Този, който съзнателно иска да провежда своя живот, трябва в определено отношение, бих казал, да развива космическите усещания. Какво значи, да развива космическите усещания?
Това означава, че е нужно да се научим да гледаме на света малко по-различно, отколкото сме свикнали да го разглеждаме от гледна точка на майята.
Ако се върви през света с науката за инициацията, тогава се появяват чувства, които ги няма, когато просто живеем в разбиранията на майята. Появяват се чувства, които обикновеният човек разглежда не само като парадоксални, но и като глупави, като празни фантазии, но които намират своята обосновка в истинската действителност. Този, който притежавайки науката за инициацията вижда човека, го вижда колебаещ се между двете усещания. Ти си човек, – така си мисли той, – колебаещ се между две възможности: или изцяло да останеш във времевия поток, да се минерализираш, вцепениш и станеш просто земен човек като изгубиш своето космическо минало; или да се разтвориш в духа, да станеш духовен автомат и тогава ти няма да достигнеш целите на човешкото битие, ще станеш дух. Може да се каже: когато така разглеждаме човека, пред нас сякаш се изправят двама човека: един, когото го грози опасност да се вкамени в своята форма, да стане плътен и вцепенен в своята форма и да се срасне със Земята, и друг, когото го грози опасност да изтръгне от себе си всичко, което има тенденция към минерализация, към втвърдяване, да стане съвсем мек, медузообразен и накрая да се разтвори във вселената, като духовен автомат.
към текста >>
Но ако разг
лед
аме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим с
лед
ната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер.
И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото. Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората.
към текста >>
Разг
лед
айте формите на нашата сграда: навсякъде правите преминават в дъгообразни, навсякъде се търси равновесието, навсякъде е виден опитът втвърденото да се разтвори в течното, навсякъде в движението се намира покой, а покоят отново преминава в движение.
Разгледайте формите на нашата сграда: навсякъде правите преминават в дъгообразни, навсякъде се търси равновесието, навсякъде е виден опитът втвърденото да се разтвори в течното, навсякъде в движението се намира покой, а покоят отново преминава в движение.
Това е съвсем духовна същност в нашето здание. Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в живота да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните. И горко ни, ако само Ариман или Луцифер проникнат в това, което иска да бъде животът! И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер. Всичко това достига висшата си точка в централната фигура на нашата група, в Представителя на човечеството, в който трябва да се разтворят луциферическото и ариманическото.
към текста >>
И всичко това е извлечено от нещо, което трябва да си остава само духовно и е представено в група, където луциферическото и ариманическото се намират в равновесие и наг
лед
но са противопоставени едно на друго, за да се учат хората да разбират това.
Това е съвсем духовна същност в нашето здание. Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в живота да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните. И горко ни, ако само Ариман или Луцифер проникнат в това, което иска да бъде животът! И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер. Всичко това достига висшата си точка в централната фигура на нашата група, в Представителя на човечеството, в който трябва да се разтворят луциферическото и ариманическото.
И всичко това е извлечено от нещо, което трябва да си остава само духовно и е представено в група, където луциферическото и ариманическото се намират в равновесие и нагледно са противопоставени едно на друго, за да се учат хората да разбират това.
към текста >>
И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е пос
лед
овател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мирог
лед
или за обосновка на множествеността на духовните същества.
Това е перспективата, която днес трябва да се посочи на хората, за да се научат те да разбират, как трябва да се намират в равновесно състояние между ариманическото и луциферическото. Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието. Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер.
И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества.
Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер.
към текста >>
Това, което с
лед
ва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството.
Това е перспективата, която днес трябва да се посочи на хората, за да се научат те да разбират, как трябва да се намират в равновесно състояние между ариманическото и луциферическото. Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието. Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества.
Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството.
Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване.
към текста >>
По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от пос
лед
ователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция.
Какво, собствено, представлява луциферическото? Луциферическото, собствено, е насочено към това да ни направи безглави, да ни отнеме собствения интелект и свободната воля; и луциферическите духове, луциферическият елемент, искат, собствено, ние да умираме още на двадесет и осем години, те не искат да остаряваме.
По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от последователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция.
И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано. Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества. Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека. Луциферическите същества биха искали да щурмуват с нас, и колкото се може по-скоро да ни въведат в космическото общество от същества.
към текста >>
И ако изцяло с
лед
вахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро с
лед
това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано.
Какво, собствено, представлява луциферическото? Луциферическото, собствено, е насочено към това да ни направи безглави, да ни отнеме собствения интелект и свободната воля; и луциферическите духове, луциферическият елемент, искат, собствено, ние да умираме още на двадесет и осем години, те не искат да остаряваме. По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от последователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция.
И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано.
Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества. Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека. Луциферическите същества биха искали да щурмуват с нас, и колкото се може по-скоро да ни въведат в космическото общество от същества. Ариманическите духове биха искали да унищожат нашето минало и да ни върнат заедно със Земята в изходната точка, биха искали да отстранят нашето минало, да ни консервират на Земята и след това да ни преместят там, където бихме били като същества на Сатурн.
към текста >>
Ариманическите духове биха искали да унищожат нашето минало и да ни върнат заедно със Земята в изходната точка, биха искали да отстранят нашето минало, да ни консервират на Земята и с
лед
това да ни преместят там, където бихме били като същества на Сатурн.
И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано. Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества. Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека. Луциферическите същества биха искали да щурмуват с нас, и колкото се може по-скоро да ни въведат в космическото общество от същества.
Ариманическите духове биха искали да унищожат нашето минало и да ни върнат заедно със Земята в изходната точка, биха искали да отстранят нашето минало, да ни консервират на Земята и след това да ни преместят там, където бихме били като същества на Сатурн.
Това е ретроградно, забавящо движение. В крайна сметка, животът се състои от движения напред и назад, и трябва да бъде намерено равновесното състояние между двете.
към текста >>
Може просто да се спи, г
лед
айки света.
Не казвайте, че тези неща са твърде сложни, защото не е там работата. Вчера ви казах какви пространствени и времеви преживявания са имали хората в древните времена, как конкретно са чувствали пространството, как конкретно са чувствали времето. Това, което ние изпитваме абстрактно, те са го изпитвали конкретно. Трябва така да се научим да разглеждаме обкръжаващия свят, че навсякъде да виждаме в равновесие това взаимодействие между застиване и разтваряне, избързване и връщане, праволинейно и криволинейно.
Може просто да се спи, гледайки света.
Но ако го гледаме будни, виждаме, как всички същества в него ги грози опасност от втвърдяване или разтваряне, ако излязат от равновесие. Трябва да развием това чувство и в бъдеще човечеството да го изпитва така живо, както в миналото е изпитвало чувството за пространство и време.
към текста >>
Но ако го г
лед
аме будни, виждаме, как всички същества в него ги грози опасност от втвърдяване или разтваряне, ако излязат от равновесие.
Не казвайте, че тези неща са твърде сложни, защото не е там работата. Вчера ви казах какви пространствени и времеви преживявания са имали хората в древните времена, как конкретно са чувствали пространството, как конкретно са чувствали времето. Това, което ние изпитваме абстрактно, те са го изпитвали конкретно. Трябва така да се научим да разглеждаме обкръжаващия свят, че навсякъде да виждаме в равновесие това взаимодействие между застиване и разтваряне, избързване и връщане, праволинейно и криволинейно. Може просто да се спи, гледайки света.
Но ако го гледаме будни, виждаме, как всички същества в него ги грози опасност от втвърдяване или разтваряне, ако излязат от равновесие.
Трябва да развием това чувство и в бъдеще човечеството да го изпитва така живо, както в миналото е изпитвало чувството за пространство и време.
към текста >>
Разг
лед
айте формите на нашата сграда – първият Гьотеанум, проектиран от Р.Щайнер, монументална сграда с двоен купол, построена в Дорнах през 1913-1921 г., опожарена на 31.12.1922 г.
Разгледайте формите на нашата сграда – първият Гьотеанум, проектиран от Р.Щайнер, монументална сграда с двоен купол, построена в Дорнах през 1913-1921 г., опожарена на 31.12.1922 г.
към текста >>
18.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако сега си представим, какво с
лед
ва не от подробностите, а от общия дух на изнесените тук лекции, например, от вчерашната, можем да кажем: това, което изисква културата, призвана в бъдеще да смени нашата, е хората по-дълбоко да се вглеждат в истинската действителност, и преди всичко, такива лозунги, такива теории като монизъм, идеализъм, реализъм и т. н.
Ако сега си представим, какво следва не от подробностите, а от общия дух на изнесените тук лекции, например, от вчерашната, можем да кажем: това, което изисква културата, призвана в бъдеще да смени нашата, е хората по-дълбоко да се вглеждат в истинската действителност, и преди всичко, такива лозунги, такива теории като монизъм, идеализъм, реализъм и т. н.
да престанат да се употребяват и човек да види, че майята, действителността на външните явления, която ни обкръжава, представлява сливане на действителността на два свята, и можем да кажем, два свята, които се намират в борба помежду си. Да гледаш действителността означава нещо съвсем друго, отколкото само теоретически, както това го прави, например, днешното естествознание, да проследява това, което ни обкръжава в света на явленията, в света на феномените.
към текста >>
Да г
лед
аш действителността означава нещо съвсем друго, отколкото само теоретически, както това го прави, например, днешното естествознание, да прос
лед
ява това, което ни обкръжава в света на явленията, в света на феномените.
Ако сега си представим, какво следва не от подробностите, а от общия дух на изнесените тук лекции, например, от вчерашната, можем да кажем: това, което изисква културата, призвана в бъдеще да смени нашата, е хората по-дълбоко да се вглеждат в истинската действителност, и преди всичко, такива лозунги, такива теории като монизъм, идеализъм, реализъм и т. н. да престанат да се употребяват и човек да види, че майята, действителността на външните явления, която ни обкръжава, представлява сливане на действителността на два свята, и можем да кажем, два свята, които се намират в борба помежду си.
Да гледаш действителността означава нещо съвсем друго, отколкото само теоретически, както това го прави, например, днешното естествознание, да проследява това, което ни обкръжава в света на явленията, в света на феномените.
към текста >>
За да обсъдим практически това положение, нека сега разг
лед
аме конкретен пример.
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример.
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така? Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото.
към текста >>
Никой не се съмнява, че материалистическият мирог
лед
, този материалистически мирог
лед
, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мирог
лед
, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример.
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така?
Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление.
към текста >>
Ако се разг
лед
а в действителността пос
лед
ователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека.
За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример. Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така? Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така.
Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека.
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
към текста >>
И само защото това е така, е възможно с
лед
ното конкретно явление.
Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така? Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото.
И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление.
Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното.
към текста >>
Но като с
лед
ствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот.
Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният пог
лед
; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в с
лед
ващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот.
Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
Така че можете да си представите с
лед
ното.
И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен.
Така че можете да си представите следното.
Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и с
лед
това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното.
Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.
към текста >>
И като с
лед
ствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота.
И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип.
Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
към текста >>
Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вс
лед
ствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа.
Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота. И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества.
Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа.
И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.
към текста >>
Да разг
лед
аме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина.
Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална. Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална. Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче. Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата.
към текста >>
Като пос
лед
ствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили.
Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална.
Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална. Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче. Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата. И тук отново това материалистично развитие на долната човешка природа не намира храна за себе си, ако главата е заета само с традиционни или абстрактно-идеалистични представи. Затова човечеството, което развива такава култура, попада предимно под влияние не на своята собствена главова природа, а под ариманическо влияние.
към текста >>
Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възг
лед
или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална.
Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална.
Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче. Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата. И тук отново това материалистично развитие на долната човешка природа не намира храна за себе си, ако главата е заета само с традиционни или абстрактно-идеалистични представи. Затова човечеството, което развива такава култура, попада предимно под влияние не на своята собствена главова природа, а под ариманическо влияние. Така че трябва да кажем: абстрактно-религиозното, абстрактно-идеалистичното всъщност води до материализъм, докато, обратно, материалистичните представи водят до спиритуализъм, а именно, към луциферически ориентиран спиритуализъм.
към текста >>
Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-наг
лед
но, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата.
Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална. Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална. Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче.
Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата.
И тук отново това материалистично развитие на долната човешка природа не намира храна за себе си, ако главата е заета само с традиционни или абстрактно-идеалистични представи. Затова човечеството, което развива такава култура, попада предимно под влияние не на своята собствена главова природа, а под ариманическо влияние. Така че трябва да кажем: абстрактно-религиозното, абстрактно-идеалистичното всъщност води до материализъм, докато, обратно, материалистичните представи водят до спиритуализъм, а именно, към луциферически ориентиран спиритуализъм.
към текста >>
Един от тези закони можете да поставите пред душата по с
лед
ния начин.
Един от тези закони можете да поставите пред душата по следния начин.
Ако сте проследили истинския смисъл на книгата ми „Въведение в тайната наука“, знаете, кога собствено, в земен смисъл се е появило на Земята това, което наричаме съвременно човечество. Това човечество, както казах вчера, има космическа предистория, историята на Сатурн, Слънце и Луна, но земната история е била отначало повторение и земното човечество се е появило едва в точно определено време. И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство. Защото вие знаете: това, което сега наричаме минерално царство, не е съществувало в такъв вид в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Съществували са три предшестващи минералното царство елементарни царства.
към текста >>
Ако сте прос
лед
или истинския смисъл на книгата ми „Въведение в тайната наука“, знаете, кога собствено, в земен смисъл се е появило на Земята това, което наричаме съвременно човечество.
Един от тези закони можете да поставите пред душата по следния начин.
Ако сте проследили истинския смисъл на книгата ми „Въведение в тайната наука“, знаете, кога собствено, в земен смисъл се е появило на Земята това, което наричаме съвременно човечество.
Това човечество, както казах вчера, има космическа предистория, историята на Сатурн, Слънце и Луна, но земната история е била отначало повторение и земното човечество се е появило едва в точно определено време. И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство. Защото вие знаете: това, което сега наричаме минерално царство, не е съществувало в такъв вид в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Съществували са три предшестващи минералното царство елементарни царства. Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил човекът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло.
към текста >>
Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който с
лед
това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство.
И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство. Защото вие знаете: това, което сега наричаме минерално царство, не е съществувало в такъв вид в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Съществували са три предшестващи минералното царство елементарни царства. Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил човекът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло. И макар този телесен облик напълно да се е формирал едва с течение на времето, началото му е било положено едновременно с навлизането на минералното царство в земното развитие.
Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство.
Можем също да кажем, че в човешкия микрокосмос азът съответства на макрокосмическото минерално царство.
към текста >>
Как се държи тя, ще ви помоля да си представите като използвате с
лед
ния образ.
Но има и противоположен полюс, полярна противоположност на тази форма на минералното царство.
Как се държи тя, ще ви помоля да си представите като използвате следния образ.
Посредством образа се опитваме да се приближим до важен жизнен факт. Познато ви е много известното явление на разтваряне на някаква субстанция, нали така? Знаете, че ако пуснете щипка сол в известно количество вода, водата е способна напълно да разтвори тази сол така, че солта няма да присъства повече в своето твърдо състояние, тя ще се разтвори във водата. Знаете също, че за определени цели на практическия живот твърдата сол е непригодна, тя трябва да се разтвори в течност. Но това, което в земното развитие има тенденция към кристализация в минерални форми, също не трябва да остава свързано със Земята, както за практически нужди солта не трябва да остава в твърда форма.
към текста >>
Това означава, че трябва да я има противоположната тенденция, полярно противоположната тенденция, която, когато е нужно, трябва да разтвори тенденцията към кристализиране, да я отстрани и унищожи, за да може Земята да достигне целите на своето развитие, за да може да премине в с
лед
ващата форма, формата на Юпитер.
Знаете, че ако пуснете щипка сол в известно количество вода, водата е способна напълно да разтвори тази сол така, че солта няма да присъства повече в своето твърдо състояние, тя ще се разтвори във водата. Знаете също, че за определени цели на практическия живот твърдата сол е непригодна, тя трябва да се разтвори в течност. Но това, което в земното развитие има тенденция към кристализация в минерални форми, също не трябва да остава свързано със Земята, както за практически нужди солта не трябва да остава в твърда форма. Готвачката трябва да може да приведе тази твърда форма на солта във формата на разтвор; тя трябва да използва разтварящи средства, иначе солта не може да бъде използвана. Също така в Космоса трябва да бъде разтворена тенденцията на Земята към минерална кристализация.
Това означава, че трябва да я има противоположната тенденция, полярно противоположната тенденция, която, когато е нужно, трябва да разтвори тенденцията към кристализиране, да я отстрани и унищожи, за да може Земята да достигне целите на своето развитие, за да може да премине в следващата форма, формата на Юпитер.
Юпитер не трябва повече да има склонност да кристализира минералните субстанции. Тази тенденция към кристализация трябва да се запазва само за особени земни тела, и тази тенденция към кристализация трябва да бъде отстранена, щом Земята достигне целите на своето земно развитие.
към текста >>
Защото естествознанието изс
лед
ва това, което става с
лед
смъртта с човешката форма, чисто минералогично; то използва само законите на минералогията, то търси само това, което стои в тенденцията към кристализация на Земята, и също разглежда труповете.
Виждате, че отново тук стигнахме до точката, където е нужно да прекараме мост между двата мирови потока, който не може да бъде построен със средствата на естествената наука.
Защото естествознанието изследва това, което става след смъртта с човешката форма, чисто минералогично; то използва само законите на минералогията, то търси само това, което стои в тенденцията към кристализация на Земята, и също разглежда труповете.
Вследствие от това то никога няма да може да разбере, каква роля в общото стопанство на Земята играят труповете на хората, мъртвите човешки тела, тяхната форма. Земята вече съществено се е изменила от лемурийските времена и това го дължим на разтворилите се форми на човешки тела. И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа никаква кристализационна тенденция. Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред.
към текста >>
Вс
лед
ствие от това то никога няма да може да разбере, каква роля в общото стопанство на Земята играят труповете на хората, мъртвите човешки тела, тяхната форма.
Виждате, че отново тук стигнахме до точката, където е нужно да прекараме мост между двата мирови потока, който не може да бъде построен със средствата на естествената наука. Защото естествознанието изследва това, което става след смъртта с човешката форма, чисто минералогично; то използва само законите на минералогията, то търси само това, което стои в тенденцията към кристализация на Земята, и също разглежда труповете.
Вследствие от това то никога няма да може да разбере, каква роля в общото стопанство на Земята играят труповете на хората, мъртвите човешки тела, тяхната форма.
Земята вече съществено се е изменила от лемурийските времена и това го дължим на разтворилите се форми на човешки тела. И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа никаква кристализационна тенденция. Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред. Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието.
към текста >>
И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възг
лед
и, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание.
Земята вече съществено се е изменила от лемурийските времена и това го дължим на разтворилите се форми на човешки тела. И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа никаква кристализационна тенденция. Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред. Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието.
И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание.
Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи. Естествознанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления. Затова то трябва да бъде допълнено от духовната наука.
към текста >>
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, с
лед
ния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие.
Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма.
към текста >>
Този, който мисли и изс
лед
ва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие.
Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки.
Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания.
към текста >>
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мирог
лед
, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма.
И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество.
И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма.
Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността. И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество.
към текста >>
Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изс
лед
вания.
Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма.
Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания.
В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността. И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество. Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо.
към текста >>
в познанието на природния ред, изс
лед
ователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е.
в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността.
И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество. Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност.
към текста >>
Не може просто да се изучат природните факти и с
лед
това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мирог
лед
.
Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти.
Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед.
От това нищо няма да излезе. Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред. Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка.
към текста >>
Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна г
лед
на точка.
Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе. Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка.
към текста >>
Ако искаме да разг
лед
аме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото.
Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото.
Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време. Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно. Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни. Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват.
към текста >>
Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, с
лед
това съзнателно.
Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време.
Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно.
Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни. Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват. Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер. Само малка част от него се превръща в рибки, другите загиват. Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури.
към текста >>
Ако пог
лед
нем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват.
Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време. Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно. Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни.
Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват.
Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер. Само малка част от него се превръща в рибки, другите загиват. Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури. Само някои се превръщат в класове, другите загиват като зърно, когато се използват за храна на хората и за други цели. В природата трябва да бъде произведено доста повече, отколкото се изисква, за да може в равномерно протичащия поток на битието това да може да стане действителен плод и отново да израсте.
към текста >>
Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от г
лед
на точка на духа.
Това е добре уредено в природата, защото във външната природа господстват редът и необходимостта, и това, което се отклонява от своя, принадлежащ на него самия, основан на самия себе си поток на битието и плододаването, обслужва друг поток на битието. Съществата не биха могли да живеят, ако плодоносеха всички семена и всяко би завършвало своето развитие. Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи. В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа.
Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа.
След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления. Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план.
към текста >>
С
лед
това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления.
Съществата не биха могли да живеят, ако плодоносеха всички семена и всяко би завършвало своето развитие. Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи. В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа. Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа.
След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления.
Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план.
към текста >>
Не с
лед
ва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток.
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието.
Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток.
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път.
към текста >>
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват с
лед
тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток.
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
“. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
“. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изс
лед
ване показва, че това не е така.
Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек!
“. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така.
Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за с
лед
ващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път.
Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука.
И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път.
Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато прос
лед
яваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек! “, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път.
Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.
към текста >>
Това, което става в социалното образувание, с
лед
ва да го търсим по духовен път.
По преди ще намерите в тази лекция обсъждане на това, което засяга луциферическото и ариманическото. Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по отношение на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния живот с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността.
Това, което става в социалното образувание, следва да го търсим по духовен път.
Ако това го търсим по материалистичен път, е невъзможно да стигнем до нещо друго, освен до аналогии, до сравняване на социалните явления с абстрактни природни факти.
към текста >>
Докато в моите лекции се съдържа истината за 1914 г., тук вие ще намерите абстрактни монистически сравнения, голи аналогии, които нищо не значат, защото ако се говори за голи природни факти и с
лед
това се посочи, че нещо подобно има и в социалния ред, без нищо да се разбира от социалния ред, а само сочейки към него по аналогия, разбирането по-скоро ще се затъмни, отколкото да се осветли.
Но сега се появи книга, сама по себе си безполезна, глупава книга, която излезе през 1918 година в издателството на Макс Рашер в Цюрих: името на книгата е „Weltmutation“, неин автор е С. Х. Мерай[iii]. Ще ви прочета някои места от тази книга, – авторът изцяло е съсредоточил своя интелект в голото разглеждане на икономически факти, – която поради това, за разлика от тези лекции за вътрешното същество на човека, помагащи да се разбере действителността, отклонява от истинската действителност и насочва мисленето по лъжлив път. Но аз ще ви цитирам отделни места от тази книга. В нея е направен опит посредством аналогия, посредством сравнение с природните факти, да се разбере хода на развитие на европейската и американската цивилизация.
Докато в моите лекции се съдържа истината за 1914 г., тук вие ще намерите абстрактни монистически сравнения, голи аналогии, които нищо не значат, защото ако се говори за голи природни факти и след това се посочи, че нещо подобно има и в социалния ред, без нищо да се разбира от социалния ред, а само сочейки към него по аналогия, разбирането по-скоро ще се затъмни, отколкото да се осветли.
Какво става при това? Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията. И това apercu се е изразило в следните думи:
към текста >>
И това apercu се е изразило в с
лед
ните думи:
Но аз ще ви цитирам отделни места от тази книга. В нея е направен опит посредством аналогия, посредством сравнение с природните факти, да се разбере хода на развитие на европейската и американската цивилизация. Докато в моите лекции се съдържа истината за 1914 г., тук вие ще намерите абстрактни монистически сравнения, голи аналогии, които нищо не значат, защото ако се говори за голи природни факти и след това се посочи, че нещо подобно има и в социалния ред, без нищо да се разбира от социалния ред, а само сочейки към него по аналогия, разбирането по-скоро ще се затъмни, отколкото да се осветли. Какво става при това? Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията.
И това apercu се е изразило в следните думи:
към текста >>
Тъканите, които се образуват тук, са деформации, които с
лед
лечението, за нищо не стават в организма.
Такива аномалии възникват навсякъде в организма, където тумори, язви, абсцеси, накратко – чужди елементи, така се вплитат в организма, че не възниква никакво възпаление.
Тъканите, които се образуват тук, са деформации, които след лечението, за нищо не стават в организма.
Обаче по време на болестта те служат за защита на организма, представляват устройство, което обезврежда за тялото болестните отрови, макар образуванието хипертрофично да се разраства и само по себе си може да стане сериозно заболяване.
към текста >>
Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на пос
лед
ните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря.
Непосредствено отношение към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки.
Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на последните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря.
Те го търпят, собствено, само доколкото той се намира под закрилата на стените. Токсичното въздействие, т.е. отровното въздействие, не изменя вече индивидуалността на патрициите – или много, много рядко те самите принадлежат към войнстващото дворянство – те вече принадлежат повече към съвсем антитоксичната, работеща тъкан. Богатството им е възникнало от нея и е свързано с нея: но то оказва токсично влияние, но не на индивидиума, а на протоплазмата,“ – а под протоплазма се разбира имуществото! – „и на имуществото“.
към текста >>
Години с
лед
като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изс
лед
вания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления.
Всичко, което се съдържа в тази книга, е казано по чисто ариманически начин. Но понеже на всяка страница се дават пространни цитати от естествената наука, има опасност всичко това да предизвика огромно уважение.
Години след като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления.
Това ще импонира на хората, въпреки че той ги съблазнява и изкушава, доколкото никога не може да се стигне до разбиране на действителността, ако не се прехвърли мост между чисто външните, естественонаучни факти, за които тук става дума, и чисто духовнонаучните процеси, които могат да бъдат намерени само със средствата на духовната наука. Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на духовната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите.
към текста >>
Тези неща трябва внимателно да се разг
лед
ат.
Тези неща трябва внимателно да се разгледат.
Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност. За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък.
към текста >>
Толкова по-внимателно трябва да се разг
лед
ат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност.
Тези неща трябва внимателно да се разгледат.
Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност.
За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък.
към текста >>
За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изс
лед
вания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък.
Тези неща трябва внимателно да се разгледат. Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност.
За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък.
към текста >>
Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се г
лед
а действителността, а не външно видимото.
Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото.
Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят. От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това.
към текста >>
И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в пос
лед
ните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции.
И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.
към текста >>
От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мирог
лед
хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят.
От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини.
От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят.
Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.
към текста >>
И неанглоезичните народи от цивилизования свят в пос
лед
ните десетилетия, – може да се каже, в пос
лед
ните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център.
Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали.
И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център.
Защото другите култури в съвременната им структура в никакъв случай не са самобитни култури, а в голямата си част се захранват от материалистичната тенденция, която изхожда от този център.
към текста >>
Защото съвременното човечество също е склонно да г
лед
а не това, което с
лед
ва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене.
Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание.
Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене.
Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява. Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив. Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат.
към текста >>
Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възг
лед
, резултат.
Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене. Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява. Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив. Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл.
Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат.
Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила. Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става. Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става. Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство.
към текста >>
Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които с
лед
ват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят.
Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила. Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става. Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става. Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство.
Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят.
Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие. В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
към текста >>
В пос
лед
но време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината.
Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става. Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство. Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие.
В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината.
Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.
към текста >>
Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изс
лед
ва всичко, а него никой не изс
лед
ва" (1 Кор. 2:15).
Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога.
Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15).
Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап.
към текста >>
19.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възг
лед
с
лед
ва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания.
В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание.
В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред. Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
Обаче антропософската г
лед
на точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания. В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание. В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред.
Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм.
Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
С
лед
ва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност.
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание. Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло.
Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност.
В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание. Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята. Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза.
към текста >>
Само в този пос
лед
ен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира.
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание. Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло. Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност. В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз.
Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира.
Този аз се отразява в неговото съзнание. Азът е това, в което, собствено, се разиграват такива душевни свойства, като мисленето, чувстването и волята. Всичко останало, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло в неговия истински облик, стоят извън съзнанието, а също и извън аза. Защото това, което обикновената наука, анатомията, физиологията и т. н., може да констатира по отношение на физическото тяло, е само външната му страна; по принцип, това не е нещо друго, освен съдържанието на нашето съзнание по отношение на човешкото физическо тяло, което добиваме по същия начин, както добиваме всяко друго сетивно съдържание.
към текста >>
В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако г
лед
а само живота на човека, който се открива в сетивния свят.
И така, трите члена на човешкото същество, които, разглеждайки ги в аспекта на развитието, наричаме доземни, – знаете за това развитие от книгата ми „Въведение в тайната наука“, – тези три член преди всичко стоят извън полето на човешкото съзнание. Знаете, че говорейки за духовния ред, сочим към същества, които се възвисяват над човека като йерархии, като членове на йерархиите, подобно на това, както под човека се разполагат трите природни царства: животинското, растителното и минералното.
В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако гледа само живота на човека, който се открива в сетивния свят.
Затова още в предишните си есенни разглеждания споменах, че с тези, – да ги наречем долни членове на човешката природа, – че с тези долни членове на човешката природа, ако ги наблюдаваме в истинския им вид, всъщност, са свързани с духовете на отделните йерархии.
към текста >>
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирог
лед
а на Гьоте, можем да кажем: доколкото човек чрез своите три члена се развива във времето, доколкото той преминава развитието, което може да се прос
лед
и от раждането до смъртта му, дотолкова той е свързан с определени духовни сили, които стоят зад неговото развитие.
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте, можем да кажем: доколкото човек чрез своите три члена се развива във времето, доколкото той преминава развитието, което може да се проследи от раждането до смъртта му, дотолкова той е свързан с определени духовни сили, които стоят зад неговото развитие.
Опитах се да ви изясня това, като казах: ако разглеждаме това (виж рисунка 8) като съществото на днешния човек, в ретроспектива трябва да мислим за свързаните с неговото същество духовни сили, които познаваме като членове на висшите йерархии.
към текста >>
Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем пог
лед
а си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот.
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния човек не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“). Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на човека неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на човека.
Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот.
Всички ние сме родени, като повече или по-малко пълзящи същества и не е в наша власт да заемем вертикално положение. Обаче с изправения стоеж на човека, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на човека. И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране. Това е само част от подлежащото на разглеждане, но важна част. Тази сила, която тук се постига като сила на изправения стоеж в нашето физическо формиране, има същата природа, както и всички сили, които дават формата на нас, земните хора.
към текста >>
И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се г
лед
ат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране.
Тези духовни сили, както знаете, при нормалния човек не действат непосредствено в неговия аз, с изключение на Духовете на Формата (в християнската терминология „Власти“). Освен Духовете на Формата, тези сили, които дават на човека неговата изконна форма, другите духовни сили не действат в съвременното съзнание на човека. Ще получим макар и доста оскъдно, но все пак до известна степен удовлетворително понятие за Духовете на Формата, ако обърнем погледа си към формирането на човека, – това е само част, само член от общото му формиране, – на което той е подложен още по време на физическия си живот. Всички ние сме родени, като повече или по-малко пълзящи същества и не е в наша власт да заемем вертикално положение. Обаче с изправения стоеж на човека, – не с математическата вертикала, а със силата, осигуряваща изправения стоеж, – е свързано изключително много в съществото на човека.
И ако различията между човека и животното се разглеждат по чисто външни признаци, трябва да се гледат не нещата, на които обикновено се обръща внимание, на броя на костите или мускулите и т.н., които обикновено съвпадат при човека и животното, а трябва да се обръща внимание на силата на изправения стоеж, която дава на човека неговата форма в процеса на формиране.
Това е само част от подлежащото на разглеждане, но важна част. Тази сила, която тук се постига като сила на изправения стоеж в нашето физическо формиране, има същата природа, както и всички сили, които дават формата на нас, земните хора. И само сили от такъв род проникват в нашия аз.
към текста >>
Но върху човека влияят до известна степен временно, – както неотдавна описах това във връзка с Гьотевия мирог
лед
, – без непосредствена връзка с неговото развитие, тези два вида сили, които обозначаваме като луциферически или ариманически.
Но върху човека влияят до известна степен временно, – както неотдавна описах това във връзка с Гьотевия мироглед, – без непосредствена връзка с неговото развитие, тези два вида сили, които обозначаваме като луциферически или ариманически.
Можем да кажем: по-духовно действат луциферическите сили (виж рис.9, червеното), повече от подсъзнанието действат ариманическите сили (виж рис.9, лилавото). По такъв начин имаме тричленност в космическото вчленяване на човека в битието. Така че можем да кажем: в човешката природа има определени духовни сили, които са свързани с неговия поток на развитие. Също така има два други силови потока, луциферически и ариманически, които не са свързани с неговия непосредствен поток на развитие, но временно действат върху него и се добавят към това, което, собствено, принадлежи на човека.
към текста >>
Да разг
лед
аме сега живота.
Да разгледаме сега живота.
Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока. Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока. В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород. Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане. Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>
От различни г
лед
ни точки сме описвали своеобразието на тези същества, които наричаме луциферически, и своеобразието на съществата, които наричаме ариманически.
От различни гледни точки сме описвали своеобразието на тези същества, които наричаме луциферически, и своеобразието на съществата, които наричаме ариманически.
Сега нашата задача е да подходим към тези неща и от друга гледна точка, а именно непосредствения човешки живот. Тогава възниква въпросът: къде, собствено, в човешкия живот се намира моментът, в която луциферическите сили имат особено влияние, и къде се намира моментът, в който ариманическите сили имат особено влияние?
към текста >>
Сега нашата задача е да подходим към тези неща и от друга г
лед
на точка, а именно непосредствения човешки живот.
От различни гледни точки сме описвали своеобразието на тези същества, които наричаме луциферически, и своеобразието на съществата, които наричаме ариманически.
Сега нашата задача е да подходим към тези неща и от друга гледна точка, а именно непосредствения човешки живот.
Тогава възниква въпросът: къде, собствено, в човешкия живот се намира моментът, в която луциферическите сили имат особено влияние, и къде се намира моментът, в който ариманическите сили имат особено влияние?
към текста >>
Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мирог
лед
, ако не беше вмешателството на луциферическите сили.
Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили. Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание.
Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили.
Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността. Той не просто разбира действителността, той съединява свръхсъзнателното със съзнателното. Той създава различни идеи относно действителността, идеи, които му позволяват основно да се срасне с действителността, което би било невъзможно без това. И ако разгледаме цялата област на изкуството, трябва да подчертаем, че в изкуството, в което свръхсъзнателното играе такава голяма роля, ако изкуството не иска да се изроди в гол натурализъм, в голяма степен трябва да действа луциферическият елемент. Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че човек в своя живот трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото.
към текста >>
И ако разг
лед
аме цялата област на изкуството, трябва да подчертаем, че в изкуството, в което свръхсъзнателното играе такава голяма роля, ако изкуството не иска да се изроди в гол натурализъм, в голяма степен трябва да действа луциферическият елемент.
Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание. Човек никога не би имал стимул да развива друг вид мислене, различен от този, който неотдавна охарактеризирах като идеал на Гьотевия мироглед, ако не беше вмешателството на луциферическите сили. Посредством луциферическите сили човек формира хипотези, посредством луциферическите сили човек фантазира относно действителността. Той не просто разбира действителността, той съединява свръхсъзнателното със съзнателното. Той създава различни идеи относно действителността, идеи, които му позволяват основно да се срасне с действителността, което би било невъзможно без това.
И ако разгледаме цялата област на изкуството, трябва да подчертаем, че в изкуството, в което свръхсъзнателното играе такава голяма роля, ако изкуството не иска да се изроди в гол натурализъм, в голяма степен трябва да действа луциферическият елемент.
Не трябва просто да казваме, – и аз няма да се уморя отново и отново да подчертавам това, – че човек в своя живот трябва възможно най-далеч да се държи от луциферическото. Ако човек се държи далеч от луциферическото, той няма да може да води нормален живот и ще се превърне в архифилистер. Това, което като закваска отново и отново спасява човечеството от филистерство и постоянно го пришпорва, е луциферическата дейност.
към текста >>
Но цялата тази луциферическа дейност обуславя в същото време това, че човек до определена степен, може да се каже, е склонен да г
лед
а света сякаш от висотата на птичи полет.
Но цялата тази луциферическа дейност обуславя в същото време това, че човек до определена степен, може да се каже, е склонен да гледа света сякаш от висотата на птичи полет.
Всичко това, което в течение на времето излиза като програми, като прекрасни идеи, посредством които се надяват по един или друг начин да се навлезе в златния век, всичко това произхожда от вливащите се в човека луциферически наклонности. Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото. Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора.
към текста >>
Ако бихме с
лед
вали своята изконна човешка природа, тоест бихме с
лед
вали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност.
Но цялата тази луциферическа дейност обуславя в същото време това, че човек до определена степен, може да се каже, е склонен да гледа света сякаш от висотата на птичи полет. Всичко това, което в течение на времето излиза като програми, като прекрасни идеи, посредством които се надяват по един или друг начин да се навлезе в златния век, всичко това произхожда от вливащите се в човека луциферически наклонности. Всичко това, което лишава човека от неговите връзки с действителността, това, посредством което той иска да се издигне по-високо, отколкото му позволяват тези връзки, които определят мястото му като човек, всичко това сочи към луциферическото. Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни.
Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност.
Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание. Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора. Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека.
към текста >>
Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възг
лед
ът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора?
Луциферическото в човека е склонност, която ни подтиква към загуба на интерес към ближните ни. Ако бихме следвали своята изконна човешка природа, тоест бихме следвали силите на развитие, които са заложени в самия човешки поток, интересът ни към нашите ближни значително би превишавал този, който имаме в действителност. Луциферическото същество действа така в природата на човека, че той губи интерес към другите хора. И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание. Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора.
Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора?
Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време.
към текста >>
Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също с
лед
ва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място.
И ако се изучава човека в неговата същност, именно на този момент трябва да се обърне особено внимание. Много в света би изглеждало съвсем различно, ако в действителността познавахме този наш стремеж да развиваме голям интерес към това, което става вътре в нас, и малко да се интересуваме от това, което мислят, чувстват и искат другите хора. Правилното познание за човека се достига само тогава, когато възгледът ни за човека е пронизан от въпроса: какво ме отклонява от интереса, който трябва да изпитвам към другите хора? Задача на бъдещата човешка култура ще бъде именно развитието на това познание за човека. Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат.
Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място.
Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време. Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека. Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия. Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия.
към текста >>
Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа г
лед
на точка, защото изхожда само от своята фантазия.
Днес до голяма степен познание за човека се нарича това, което някой казва за хората, в зависимост от собствените си представи за това, какви те са или трябва да бъдат. Способността да се приемат хората такива, каквито те са, и ясно да се съзнава, че всеки е такъв, какъвто е, даже престъпникът – това също следва да се допусне, – може винаги да ни каже за света нещо по-важно, отколкото фантазиите, които създаваме за човешкото същество, колкото и прекрасни да са такива мисли: да се каже така, означава да поставим в себе си луциферическото на нужното място. Такъв стремеж към познание на човека ни открива безкрайно много. В хода на човешкото земно развитие не е имало епоха по-отдалечена от действителния, истински интерес към непосредствената природа на човека, от нашето време. Но не трябва да се бърка това, което тук се има предвид, с липсата на критичност по отношение на човека.
Този, който изхожда от идеята: всички хора трябва да се разглеждат като еднакво добри и всички еднакво трябва да се обичат, – разглежда въпроса от удобната луциферическа гледна точка, защото изхожда само от своята фантазия.
Да се разглеждат всички хора като равни, наистина е луциферическа фантазия. Работата съвсем не е в това, да се лелее общата идея, а в това, конкретно да се подходи към всеки отделен човек и да се развива по отношение на него любовно, или по-добре е да се каже, изпълнено с интерес познание.
към текста >>
Можете да попитате: какви цели, собствено, прес
лед
ват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по отношение на човешката природа и интереса към нея?
Можете да попитате: какви цели, собствено, преследват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по отношение на човешката природа и интереса към нея?
Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски израз. Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си.
към текста >>
Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се прос
лед
и до края.
Можете да попитате: какви цели, собствено, преследват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по отношение на човешката природа и интереса към нея? Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски израз. Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си.
Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края.
Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила. И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо. Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени отношения. Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
към текста >>
И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би с
лед
вал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо.
Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си. Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края. Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила.
И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо.
Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени отношения. Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
към текста >>
Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да г
лед
а всичко от птичи пог
лед
; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека и от това подсъзнание произвежда съждения.
Ариманическият елемент завладява преди всичко и основно подсъзнателното в човешкия живот. Към всичко това, което е подсъзнателно, често с рафинирани стимули в човешката природа се намесват ариманическите сили.
Ако искаме, бих казал, персонално да охарактеризираме Ариман и Луцифер, трябва да кажем: Луцифер е високомерен дух, който обича да се рее във висините и да гледа всичко от птичи поглед; Ариман е самотен дух, който неохотно позволява да бъде видян, който пребивава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека и от това подсъзнание произвежда съждения.
Тогава на човек му се струва, че той разсъждава от своето съзнание, докато често тези съждения се пораждат от подсъзнателни импулси или от ариманичните сили.
към текста >>
Религиозните представи, както ни е известно, често произлизат от древните, осъвременени и възприети мирог
лед
и.
Религиозните представи, както ни е известно, често произлизат от древните, осъвременени и възприети мирогледи.
И Петър съвсем не без основание нарича именно Ариман прокрадващ се лъв, който търси да хване някого и да го погълне. Петър затова така нарича Ариман, защото, всъщност, Ариман обитава в скришното, тоест в подсъзнанието на човешката природа и се стреми да достигне своята мирова цел чрез това, че отклонява подсъзнателните сили на човека към себе си, за да постигне чрез тях други цели в мировото развитие, различни от тези, които стоят в прекия човешки поток.
към текста >>
Причината за това е, че такова луциферическо мислене носи перспективен характер, то г
лед
а на всичко от висотата на птичия полет, оставяйки без внимание всичко, което мърда там долу, и мисли, че с
лед
вайки насоката на мислите, набелязани от висотата на птичия полет, светът може да се поправи.
По отношение на историческия живот луциферическите сили винаги ни налагат грандиозни световни блянове, които не се съобразяват с човешката природа. В хода на развитие на човешкото мислене, са предлагани безброй идеи за ощастливяване на света. И според твърдото убеждение на тези, които издигат идеите за всемирно щастие, светът може да бъде ощастливен само посредством тези идеи.
Причината за това е, че такова луциферическо мислене носи перспективен характер, то гледа на всичко от висотата на птичия полет, оставяйки без внимание всичко, което мърда там долу, и мисли, че следвайки насоката на мислите, набелязани от висотата на птичия полет, светът може да се поправи.
Такива идеи за всемирно щастие, основани на недостатъчно знание за човешката природа, носят луциферически характер. Мечтите за световно господство, произлизащи от особени човешки области, носят ариманически характер, защото тези мечти за световно господство изхождат от подсъзнанието. Да се вземе отделна област от човешкото битие и да се направи опит в тази отделна област да се обхване целия свят, това значи да се постъпи ариманически. Всичко, което е свързано с желанието на човека да властва над другите хора, всичко, което противоречи на здравите социални импулси, има ариманическа природа. Човек, за когото може да се каже, – но не в суеверния, а в нашия смисъл, – че е обладан от Луцифер, губи интерес към своите ближни.
към текста >>
Ползвайки определена терминология, ние казахме: в началото Земята е била въплътена като Сатурн, с
лед
това като Слънце, с
лед
това като Луна и сега е въплътена като Земя.
Сега трябва да попитаме: откъде дойде всичко това? Това е въпрос, който трябва да ни интересува преди всичко: откъде дойде всичко това? Каква е природата на тези ариманически и луциферически сили? Ние знаем, че нашата Земя е метаморфоза – употребявайки този израз на Гьоте – на предшестващи мирови тела, четвърта метаморфоза.
Ползвайки определена терминология, ние казахме: в началото Земята е била въплътена като Сатурн, след това като Слънце, след това като Луна и сега е въплътена като Земя.
И така, ние знаем, че тази Земя е четвърто въплъщение на своето космическо същество, четвърта метаморфоза. Тя ще претърпи и по-нататъшни метаморфози. Всичко това трябва да го отчетем, ако искаме да питаме и по-нататък: какво значение имат ариманическите и луциферическите силови същества във всички космически взаимовръзки, в които е вплетен също и човекът? Знаем, че с формирането на най-близката ни част на Космоса – нашата Земя, са свързани Духовете на Формата. И ако обърнем внимание на една много характерна особеност на земната формация, тя е – както вече казах – идентична, макар и в ограничена степен, с това, как посредством нашата собствена сила на изправения стоеж преодоляваме силата на тежестта.
към текста >>
Това има съвсем определени пос
лед
ствия.
Това има съвсем определени последствия.
От Пра̀силите, които, собствено, не са Пра̀сили, а Духове на Формата, може да зависи това, което живее във външните земни форми така, както то зависи от Духовете на Формата. Но важното е, че в нашето земно битие всичко това, което е свързано с пространството, доколкото то се формира в пространството, се формира от непространственото. Ще разберем напълно пространственото само в случай, че от неговата образност се върнем към праобразите, които имат непространствен характер. Естествено, това представлява трудност за западното мислене, доколкото е трудно да си представим непространственото. Но въпреки това работата стои така, че всичко, което е свързано с нашето изначално човешко битие, което произлиза от Духовете на Формата, доколкото приема определена форма в пространството, е действие на непространственото.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това в пространството се появява възможност да се формира така, че това формиране да не изхожда пряко от непространственото, а пространственото отново да образува пространствено, едно пространствено да се образува чрез друго.
Съществата, които са Духове на Формата, но се маскират като Архаи, са били определени според своето същество за непространственото. Но те встъпват в пространството, действат в пространството. Техният ариманически характер се определя от това, че тези духовни същества, които по своята същност са определени да бъдат непространствени, предпочитат да действат в пространството.
Вследствие на това в пространството се появява възможност да се формира така, че това формиране да не изхожда пряко от непространственото, а пространственото отново да образува пространствено, едно пространствено да се образува чрез друго.
към текста >>
Чували сте известната история, как една принцеса, вс
лед
ствие думи на Лайбниц[ii] – принцесите понякога няма какво да правят – обиколила цялата градина в търсене на две напълно еднакви листа и така и не ги намерила, доколкото в действителността не съществуват две еднакви листа.
Може би трябва да приведа конкретен пример: ние, хората, всички се различаваме един от друг, доколкото сме се появили в този живот от непространственото. Нашите праобрази се намират в непространственото. Всички са различни.
Чували сте известната история, как една принцеса, вследствие думи на Лайбниц[ii] – принцесите понякога няма какво да правят – обиколила цялата градина в търсене на две напълно еднакви листа и така и не ги намерила, доколкото в действителността не съществуват две еднакви листа.
И така, всички ние в определено отношение сме се формирали от непространственото, затова и се различаваме един от друг. Все пак ние сме подобни един на друг, особено ако сме роднини по кръвна линия. Ние сме подобни един на друг, доколкото има духовни същества, които образуват пространственото от пространственото, образуват го по образец на пространственото. Ние сме подобни един на друг, доколкото нас ни пронизват ариманическите сили. Това трябва да признае човек, иначе той вечно просто ще хули ариманическите и луциферическите сили, без да се опита да ги разбере.
към текста >>
С този пример наг
лед
но можете да видите, как Ариман се намесва в живота.
С този пример нагледно можете да видите, как Ариман се намесва в живота.
Доколкото се осмелявате да си кажете: аз съм човек, съответствам на моя образ и не съм идентичен на никой друг, – дотолкова вървите по прекия път на развитие. Ако само това действаше в света, ако не се намесваше ариманическият страничен поток, нито една майка не би могла да се радва на това, че нейната дъщеря толкова прилича на нея, защото ще и се набие в очите, че всеки отделен човек е пространствено отражение на непространственото и нито едно пространствено не прилича на друго. Навлизането на определени Духове на Формата в пространството поражда ариманическото. Естествено, ариманическото не се ограничава само с подобието на хората, а то се разпространява върху много неща; но ние успяхме да покажем това с един пример.
към текста >>
На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би с
лед
вал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността).
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот. Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота. Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа.
На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността).
По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст.
към текста >>
Трябва да осъзнаваме, че образът, който често съм давал за пример, е единствено правилният: този, който мисли, че духовната дейност произлиза от материалното, прилича на човек, който, стоейки пред ог
лед
алото, мисли, че собственият му отразен образ стои зад ог
лед
алото.
Ако нашата душа не беше пронизана от луциферическите същества, духовната ни дейност би изглеждала като непосредствено духовна. Тогава не би ни идвало на ум, че духовната дейност може да бъде свързана с материалното.
Трябва да осъзнаваме, че образът, който често съм давал за пример, е единствено правилният: този, който мисли, че духовната дейност произлиза от материалното, прилича на човек, който, стоейки пред огледалото, мисли, че собственият му отразен образ стои зад огледалото.
Разбира се, образът зависи от това, как е направено огледалото; също и нашето мислене, зависи от нашата телесност. Но самото тяло играе роля на огледало. Това непосредствено би се откривало на съзнанието на човека, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при огледалото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
към текста >>
Разбира се, образът зависи от това, как е направено ог
лед
алото; също и нашето мислене, зависи от нашата телесност.
Ако нашата душа не беше пронизана от луциферическите същества, духовната ни дейност би изглеждала като непосредствено духовна. Тогава не би ни идвало на ум, че духовната дейност може да бъде свързана с материалното. Трябва да осъзнаваме, че образът, който често съм давал за пример, е единствено правилният: този, който мисли, че духовната дейност произлиза от материалното, прилича на човек, който, стоейки пред огледалото, мисли, че собственият му отразен образ стои зад огледалото.
Разбира се, образът зависи от това, как е направено огледалото; също и нашето мислене, зависи от нашата телесност.
Но самото тяло играе роля на огледало. Това непосредствено би се откривало на съзнанието на човека, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при огледалото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
към текста >>
Но самото тяло играе роля на ог
лед
ало.
Ако нашата душа не беше пронизана от луциферическите същества, духовната ни дейност би изглеждала като непосредствено духовна. Тогава не би ни идвало на ум, че духовната дейност може да бъде свързана с материалното. Трябва да осъзнаваме, че образът, който често съм давал за пример, е единствено правилният: този, който мисли, че духовната дейност произлиза от материалното, прилича на човек, който, стоейки пред огледалото, мисли, че собственият му отразен образ стои зад огледалото. Разбира се, образът зависи от това, как е направено огледалото; също и нашето мислене, зависи от нашата телесност.
Но самото тяло играе роля на огледало.
Това непосредствено би се откривало на съзнанието на човека, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при огледалото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
към текста >>
Това непосредствено би се откривало на съзнанието на човека, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при ог
лед
алото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
Ако нашата душа не беше пронизана от луциферическите същества, духовната ни дейност би изглеждала като непосредствено духовна. Тогава не би ни идвало на ум, че духовната дейност може да бъде свързана с материалното. Трябва да осъзнаваме, че образът, който често съм давал за пример, е единствено правилният: този, който мисли, че духовната дейност произлиза от материалното, прилича на човек, който, стоейки пред огледалото, мисли, че собственият му отразен образ стои зад огледалото. Разбира се, образът зависи от това, как е направено огледалото; също и нашето мислене, зависи от нашата телесност. Но самото тяло играе роля на огледало.
Това непосредствено би се откривало на съзнанието на човека, ако не беше луциферическата илюзия, че духовната дейност се формира на основата на вещественото, но доколкото Луцифер се намесва в свръхсъзнателното, той създава видимост, която ни води за носа, както ако отидехме при огледалото и го разбиехме, за да видим кой стои зад него.
към текста >>
Доказателството, че духовното произлиза от вещественото, изцяло е идентично на твърдението, че ог
лед
алото представя на сетивата същества, разположени зад ог
лед
алото; твърдението, че веществото произвежда духовното, човешката духовност, е идентично на признанието, макар и неизказано, че Луцифер е бог.
Видимостта, че духовното може да произлиза от вещественото, е, всъщност, луциферическа видимост. Може да се каже: този, който доказва, че духовното е продукт на вещественото, обявява Луцифер за свой бог, макар и да не го изрича директно.
Доказателството, че духовното произлиза от вещественото, изцяло е идентично на твърдението, че огледалото представя на сетивата същества, разположени зад огледалото; твърдението, че веществото произвежда духовното, човешката духовност, е идентично на признанието, макар и неизказано, че Луцифер е бог.
към текста >>
Луциферическата измама се състои в това, сякаш ог
лед
алото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното.
Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс.
Луциферическата измама се състои в това, сякаш огледалото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното.
Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека. Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото. Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в човека, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
към текста >>
Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вс
лед
ствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото.
Сега трябва да се обърнем към противоположния полюс. Луциферическата измама се състои в това, сякаш огледалото, вещественото, може да произвежда от себе си духовното. Противоположен полюс е заблудата на хората, че сякаш това, което се намира в сетивния свят, някога е могло да действа на вътрешния живот на човека.
Ако не беше ариманическата илюзия, която възниква вследствие действието на силите, които встъпват от непространственото в пространственото, човек би видял, че никога на съществото му не могат да влияят силите, които се коренят във вещественото.
Твърдението, че във вещественото се коренят силите, корени се енергията, която може да продължи да действа в човека, е чисто ариманическо твърдение и този, който говори така, провъзгласява Ариман за свой бог, макар и да не го изрича директно.
към текста >>
И така, човек се колебае между тези две илюзии; от една страна, между илюзията, която постоянно го мами, сякаш ог
лед
алото само произвежда образи, като действителни същества, сякаш веществото може да осъществява духовна дейност.
И така, човек се колебае между тези две илюзии; от една страна, между илюзията, която постоянно го мами, сякаш огледалото само произвежда образи, като действителни същества, сякаш веществото може да осъществява духовна дейност.
Другата илюзия се състои в това, че във външното сетивно битие се съдържа енергия, която в преобразуван вид може да доведе до човешката дейност. Първата е луциферическата илюзия, втората – ариманическата илюзия.
към текста >>
Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от г
лед
на точка на мъглявия мистицизъм или от г
лед
на точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси.
Характерно за нашето днешно време е това, че то не е склонно да се отнася с духовното така, както се отнася с природното.
Обаче е доста по-лесно да се говори за духа от гледна точка на мъглявия мистицизъм или от гледна точка на абстрактните естественонаучни понятия, отколкото по действителен научен начин, както това се прави по отношение на природата, конкретно да се вниква в духовните процеси и духовните импулси.
Живеем в епоха, когато човек трябва да започне съзнателно да си изяснява, какво действа в неговата душа. Знаем защо мина времето, когато в своето подсъзнание човек можеше да намери импулсите, които са му давали по-нататъшните насоки; днес човек трябва да започне съзнателно да встъпва в областта, в която живее неговото душевно и това душевно изработва съзнанието.
към текста >>
И така, можем да кажем, че човек, собствено, би бил съвсем друго същество, ако в своето развитие той би с
лед
вал само своята изконна природа и добрите духовни сили в света, отколкото е сега, когато в действителността той с
лед
ва това изконно развитие при съвместното времево въздействие върху него на луциферическите и ариманическите сили.
И така, можем да кажем, че човек, собствено, би бил съвсем друго същество, ако в своето развитие той би следвал само своята изконна природа и добрите духовни сили в света, отколкото е сега, когато в действителността той следва това изконно развитие при съвместното времево въздействие върху него на луциферическите и ариманическите сили.
Въпросът се състои в следното: как да се установи равновесие между тези три сили. За да се установи това състояние на равновесие или най-малкото да се разбере как то се установява, трябва да разгледаме следното.
към текста >>
Въпросът се състои в с
лед
ното: как да се установи равновесие между тези три сили.
И така, можем да кажем, че човек, собствено, би бил съвсем друго същество, ако в своето развитие той би следвал само своята изконна природа и добрите духовни сили в света, отколкото е сега, когато в действителността той следва това изконно развитие при съвместното времево въздействие върху него на луциферическите и ариманическите сили.
Въпросът се състои в следното: как да се установи равновесие между тези три сили.
За да се установи това състояние на равновесие или най-малкото да се разбере как то се установява, трябва да разгледаме следното.
към текста >>
За да се установи това състояние на равновесие или най-малкото да се разбере как то се установява, трябва да разг
лед
аме с
лед
ното.
И така, можем да кажем, че човек, собствено, би бил съвсем друго същество, ако в своето развитие той би следвал само своята изконна природа и добрите духовни сили в света, отколкото е сега, когато в действителността той следва това изконно развитие при съвместното времево въздействие върху него на луциферическите и ариманическите сили. Въпросът се състои в следното: как да се установи равновесие между тези три сили.
За да се установи това състояние на равновесие или най-малкото да се разбере как то се установява, трябва да разгледаме следното.
към текста >>
Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изс
лед
ователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната. Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта. По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма.
Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл.
Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека. Когато във всичките три царства под това се разбира прекратяване на дейността на органичните функции, понятието се генерализира.
към текста >>
Противовес за подобието е силата на нас
лед
ствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на нас
лед
ствеността.
Какво трябва да кажем за Ариман? Той прави подобие на подобното. Дадох ви конкретен пример за подобие в човешката природа във връзка с ариманическото. На това подобие също е нужно да се създаде противовес, тук е нужно да се създаде противовес, насочен срещу подобието. Само че подобието по удивителен начин се свързва с този противовес посредством едно сбъркано понятие, което възниква, ако не вникнем в дълбоките взаимовръзки.
Противовес за подобието е силата на наследствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на наследствеността.
Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието. Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това.
към текста >>
Посредством силите на нас
лед
ствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите.
Той прави подобие на подобното. Дадох ви конкретен пример за подобие в човешката природа във връзка с ариманическото. На това подобие също е нужно да се създаде противовес, тук е нужно да се създаде противовес, насочен срещу подобието. Само че подобието по удивителен начин се свързва с този противовес посредством едно сбъркано понятие, което възниква, ако не вникнем в дълбоките взаимовръзки. Противовес за подобието е силата на наследствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на наследствеността.
Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите.
Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието. Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това. Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
към текста >>
Само сбърканата наука отъждествява подобието с нас
лед
ствеността.
Дадох ви конкретен пример за подобие в човешката природа във връзка с ариманическото. На това подобие също е нужно да се създаде противовес, тук е нужно да се създаде противовес, насочен срещу подобието. Само че подобието по удивителен начин се свързва с този противовес посредством едно сбъркано понятие, което възниква, ако не вникнем в дълбоките взаимовръзки. Противовес за подобието е силата на наследствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на наследствеността. Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите.
Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността.
Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието. Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това. Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
към текста >>
Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние нас
лед
яваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз.
На това подобие също е нужно да се създаде противовес, тук е нужно да се създаде противовес, насочен срещу подобието. Само че подобието по удивителен начин се свързва с този противовес посредством едно сбъркано понятие, което възниква, ако не вникнем в дълбоките взаимовръзки. Противовес за подобието е силата на наследствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на наследствеността. Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността.
Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз.
Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието. Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това. Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
към текста >>
Това, което сме унас
лед
или, се намира в борба с подобието.
Само че подобието по удивителен начин се свързва с този противовес посредством едно сбъркано понятие, което възниква, ако не вникнем в дълбоките взаимовръзки. Противовес за подобието е силата на наследствеността: ние не само сме подобни на формата, която приема нашият род, но носим в себе си вътрешните сили на наследствеността. Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз.
Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието.
Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това. Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
към текста >>
Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разг
лед
ате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и пог
лед
нете с
лед
това унас
лед
ените морални импулси: ще видите, че унас
лед
ените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието. Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това.
Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
към текста >>
Ако разг
лед
ате портрети на изтъкнати исторически личности, които по външен вид приличат на своите предци, навсякъде ще видите, че в същото време в биографиите им са отбелязани душевни качества, – и те са именно унас
лед
ени качества, – които се противопоставят на тези, от които са получили приликата във външния вид.
Ако разгледате портрети на изтъкнати исторически личности, които по външен вид приличат на своите предци, навсякъде ще видите, че в същото време в биографиите им са отбелязани душевни качества, – и те са именно унаследени качества, – които се противопоставят на тези, от които са получили приликата във външния вид.
В това се състои една от съществените тайни на живота. Предците доста по-добре биха разбирали своите потомци и родителите доста по-добре биха разбирали своите деца, ако без предразсъдъци имаха предвид този факт. Ако, например, – извинете, че говоря такива неща, но все пак не се намираме в общество на филистери, – някаква майка, имайки синче, което много прилича на нея, се радва, че синчето ѝ толкова прилича на нея, за възпитанието му би било особено полезно, ако тя би си казала: ами ако моето синче развие качества, като тези, които са причина за честите караници с мъжа ми? Трябва да се обръща внимание на такива конкретни импулси, които в живота имат огромно значение. Особено необходимо е познанието за такива импулси за задачите на възпитанието в бъдеще, за бъдещото човешко развитие.
към текста >>
Преди съм давал с
лед
ното сравнение, което сега искам да повторя.
Естествено, някой може да каже: ти ни разказваш тук нещо, засягащо изконното човешко същество, което никъде не се среща. От самосебе си се разбира, че това е така; но това възражение е все едно да се каже: ти ни обясняваш, че в течащата речна вода се съдържат водород и кислород, а аз не откривам нито едното, нито другото. Необходимо е да се вникне в тези неща и преди всичко да си създадем правилно разбиране за това, какво представлява формата.
Преди съм давал следното сравнение, което сега искам да повторя.
към текста >>
Накъдето и да насочите пог
лед
а си, навсякъде ще видите само равновесни състояния.
Но кое, собствено, е старото в него? Водата, която виждаме, напълно се сменя за няколко дни, тя изтича: навярно тя не е толкова стара, защото преди няколко дена нея я е нямало тук, тя е била някъде другаде. Това, което виждате тук, навярно не е толкова старо, то не е на стотици години. И ако говорите за Рейн, вие вероятно не говорите за руслото в земята, по което тече водата; вие говорите за това, което, собствено, нямате пред очите си. А именно, ако говорите за реалността, не можете да говорите за това, което виждате пред себе си, защото това, което виждате пред себе си, е само сливане на преминаващи през света потоци, това е само равновесно състояние.
Накъдето и да насочите погледа си, навсякъде ще видите само равновесни състояния.
Реалност, в която само трябва да проникнете. Само чрез проникване в реалността, е възможно да се научи азбуката на живота.
към текста >>
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирог
лед
а на Гьоте – виж трите лекции на 27,28 и 29.09.1918 г.на том 2 на книгата „Духовнонаучни разяснения към Гьотевия Фауст – романтичната и класическа Валпургиева нощ“ GA273
И така, в смисъла на това, което неотдавна ви изложих във връзка с мирогледа на Гьоте – виж трите лекции на 27,28 и 29.09.1918 г.на том 2 на книгата „Духовнонаучни разяснения към Гьотевия Фауст – романтичната и класическа Валпургиева нощ“ GA273
към текста >>
20.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От многобройните указания и обяснения, които съм давал относно Мистерията на Христос, можете да разберете, какво с
лед
ва да се различава между това, което е заложено в общия ход на развитието на човечеството до Мистерията на Голгота, и това, което е встъпило в развитието на човечеството благодарение на Мистерията на Голгота.
От многобройните указания и обяснения, които съм давал относно Мистерията на Христос, можете да разберете, какво следва да се различава между това, което е заложено в общия ход на развитието на човечеството до Мистерията на Голгота, и това, което е встъпило в развитието на човечеството благодарение на Мистерията на Голгота.
Съгласно нашето познание за развитието на човечеството, знаете, че имаме работа с прогресивен поток сили, изхождащ от висшите йерархии, който принадлежи на изконната природа на човека, и с два странични потока, с луциферически и ариманически поток.
към текста >>
В хода на развитие на човечеството е станало с
лед
ното.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие.
В хода на развитие на човечеството е станало следното.
Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>
Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме с
лед
атлантски.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие. В хода на развитие на човечеството е станало следното.
Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски.
Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така. Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период. Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>
Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, с
лед
това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а с
лед
това отново нараства в с
лед
атлантския период.
Работата е там, че луциферическият и ариманическият потоци по времето на Мистерията на Голгота са достигнали, в известно отношение, връхната точка на тяхното полезно въздействие върху развитието на човечеството, и, в определен смисъл, ако може да се употреби този израз, човечеството е започнала да го грози опасност, че те ще прекрачат тази връхна точка и така ще бъде нарушено равновесието за цялото човешко развитие между ариманическото и луциферическото въздействие. В хода на развитие на човечеството е станало следното. Ако разглеждаме прогресивното развитие на човечеството като права линия (виж рис.10), можем да кажем, че то се отнася, – за удобство ще започнем от лемурийския период, – към лемурийския, атлантския и нашия период, който сме свикнали да наричаме следатлантски. Ако изобразя с червена линия интензивността на луциферическото въздействие, трябва да направя това примерно така.
Може да се каже, че в лемурийския период имаме определена интензивност, която нараства, след това намалява и тази луциферическа интензивност става съвсем слаба и се спуска надолу в атлантския период, а след това отново нараства в следатлантския период.
Тоест в атлантския период, по принцип, – говоря тук не за отделни хора, а за развитието на човечеството, – в историческото развитие на човечеството е имало малко непосредствено влияние на луциферическото (виж рис.10, червеното).
към текста >>
Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в с
лед
атлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман.
Затова в този период ариманическото развитие, което изобразявам тук с жълта линия, трябва така да го нарисувам, че то да бъде особено интензивно в атлантския период, а тук, в следатлантския период то отново отслабва, – тук говоря за историческото развитие, – и трябва да си изясним, че ако така сме характеризирали нещата, винаги трябва да отчитаме това, което неотдавна казах: когато Луцифер действа особено интензивно, той усилва в подсъзнанието дейността на Ариман.
Тоест ако в нашия пети период особено е изразена луциферическата крива, това не означава, че, доколкото Луцифер действа особено интензивно, значи, че Ариман стои извън кръга на въздействието; напротив, това означава, че доколкото Луцифер особено интензивно действа в сферата на историята, Ариман особено завладява подсъзнателните региони на човека.
към текста >>
Ако разг
лед
аме епохата от човешкото развитие, когато човечеството се е приближило до Мистерията на Голгота, ще открием, че равновесното състояние между луциферическите и ариманическите сили е било изключително неустойчиво, не е имало реално равновесие.
Ако разгледаме епохата от човешкото развитие, когато човечеството се е приближило до Мистерията на Голгота, ще открием, че равновесното състояние между луциферическите и ариманическите сили е било изключително неустойчиво, не е имало реално равновесие.
От една страна имаме човешкия поток, движещ се към Мистерията на Голгота, който исторически се е проявил в историята на семитските народи. Този човешкият поток станал особено достъпен за въздействието на луциферическите същества, вследствие на което в подсъзнателното се усилили ариманическите влияния.
към текста >>
Този човешкият поток станал особено достъпен за въздействието на луциферическите същества, вс
лед
ствие на което в подсъзнателното се усилили ариманическите влияния.
Ако разгледаме епохата от човешкото развитие, когато човечеството се е приближило до Мистерията на Голгота, ще открием, че равновесното състояние между луциферическите и ариманическите сили е било изключително неустойчиво, не е имало реално равновесие. От една страна имаме човешкия поток, движещ се към Мистерията на Голгота, който исторически се е проявил в историята на семитските народи.
Този човешкият поток станал особено достъпен за въздействието на луциферическите същества, вследствие на което в подсъзнателното се усилили ариманическите влияния.
към текста >>
Напротив, гръцката природа се оказала много достъпна за историческите ариманически сили, вс
лед
ствие на което луциферическите въздействия се изместили в подсъзнанието.
Напротив, гръцката природа се оказала много достъпна за историческите ариманически сили, вследствие на което луциферическите въздействия се изместили в подсъзнанието.
Само тогава напълно ще разберем семитската и гръцката култури, които са полярни противоположности, когато надлежно вземем предвид колебанието на мировото развитие на човечеството между ариманическото и луциферическото. За западните народи, по времето когато Мистерията на Голгота е навлизала в земното развитие, влиянието на гръцката култура е било особено важно. Но то вече е угаснало, или по-точно е да се каже, преминало е връхната си точка. Гръцкия свят е бил заплашен от низходящо развитие. Това низходящо развитие, заплашващо гръцката култура, може да се изрази по следния начин: гърците, именно благодарение на ариманическото внедряване, на което са били подложени, което в изкуството им се е проявило като луциферически елемент, достигнали висша мъдрост.
към текста >>
Това низходящо развитие, заплашващо гръцката култура, може да се изрази по с
лед
ния начин: гърците, именно благодарение на ариманическото внедряване, на което са били подложени, което в изкуството им се е проявило като луциферически елемент, достигнали висша мъдрост.
Напротив, гръцката природа се оказала много достъпна за историческите ариманически сили, вследствие на което луциферическите въздействия се изместили в подсъзнанието. Само тогава напълно ще разберем семитската и гръцката култури, които са полярни противоположности, когато надлежно вземем предвид колебанието на мировото развитие на човечеството между ариманическото и луциферическото. За западните народи, по времето когато Мистерията на Голгота е навлизала в земното развитие, влиянието на гръцката култура е било особено важно. Но то вече е угаснало, или по-точно е да се каже, преминало е връхната си точка. Гръцкия свят е бил заплашен от низходящо развитие.
Това низходящо развитие, заплашващо гръцката култура, може да се изрази по следния начин: гърците, именно благодарение на ариманическото внедряване, на което са били подложени, което в изкуството им се е проявило като луциферически елемент, достигнали висша мъдрост.
И тази мъдрост, както често сме я характеризирали, приела много индивидуален, човешки индивидуален характер. Но най-голямо величие тя достигнала там, където от прадревни времена в гръцката мъдрост е просветвало това, на което са научили хората самите духовни същества.
към текста >>
Чрез тях духовните същества са говорели, обръщайки се към света, и ако още в началото на петия период бихме се вг
лед
али в тези прадревни времена от човешкото развитие, бихме могли да видим удивителна прамъдрост.
Знаем, че в прадревните времена учителите на човечеството са били инспирирани, получавали са посвещението си непосредствено от духовния свят.
Чрез тях духовните същества са говорели, обръщайки се към света, и ако още в началото на петия период бихме се вгледали в тези прадревни времена от човешкото развитие, бихме могли да видим удивителна прамъдрост.
Тя е била в известно отношение така очистена и изразена в понятия и идеи, че е била особено приспособена за човешкото същество. Ако в по-ранните времена великите посветени са я съобщавали в по-образна, имагинативна форма, от гърците тя се е постигала в идеите, в понятията, и така тя е била приспособена към възприемането ѝ от хората. Но това, което при гърците е било най-удивителното, е това, което е звучало още във философията на Платон, което е било отглас от прамъдростта, която човечеството, може да се каже, е получило от устата на самите богове. Обаче човечеството е било заплашено от загуба на тази мъдрост.
към текста >>
Ако пог
лед
нем тази епоха от гръцкото духовно развитие, която Ницше е нарекъл трагичната епоха, ще видим великите гръцки философи Анаксагор и Хераклит[ii], ще видим в тях, бих казал, пос
лед
ните носители на божествената мъдрост, която вече е била претопена в идеи и понятия.
Ако погледнем тази епоха от гръцкото духовно развитие, която Ницше е нарекъл трагичната епоха, ще видим великите гръцки философи Анаксагор и Хераклит[ii], ще видим в тях, бих казал, последните носители на божествената мъдрост, която вече е била претопена в идеи и понятия.
Талес[iii], собствено, е бил първият, който се е опирал на чисто природните понятия; той вече е бил откъснат от непосредственото живо възприемане на прамъдростта на човечеството, което още можем да видим при Анаксагор. Човечеството все повече и повече е било заплашено от загубата на тази мъдрост. Но от тази прамъдрост се е изливало това, което в древните времена е давало на хората възможност изобщо нещо да знаят за себе си. Познанието за човека е било това, което е просмуквало гръцката и изобщо прамъдростта. Мистериите е трябвало да дават знание за човека.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това човешкият душевен живот се обърнал към абстракциите, чак до абстракцията, която се изправя пред нас в римското същество, което е изцяло подчинено на абстракциите.
Сега си представете времето, когато старият свят се е приближавал към своя край и, от друга страна, се е приближавала Мистерията на Голгота, когато по отношение на човечеството се е наблюдавало леко преобладаване на ариманическите сили. В този период ариманическите сили са действали особено интензивно. Сега, започвайки от XVI столетие, е станало нещо подобно, някакъв своеобразен ренесанс на ариманическите сили. Но по времето, когато е станала Мистерията на Голгота, ариманическите сили също са действали особено интензивно.
Вследствие на това човешкият душевен живот се обърнал към абстракциите, чак до абстракцията, която се изправя пред нас в римското същество, което е изцяло подчинено на абстракциите.
Пита се: какво би се случило с човечеството, ако описаният сега поток на развитие би продължил да действа в еволюцията на човечеството, ако я нямаше Мистерията на Голгота? Тогава би се случило това, че човек не би могъл да добие ни едно понятие, ни една представа, ни едно усещане относно човешката личност.
към текста >>
От различни г
лед
ни точки, от които може да се характеризира Мистерията на Голгота, ще насочим вниманието си към една г
лед
на точка, че вс
лед
ствие Мистерията на Голгота на хората отново е била дадена способност от духовните висини, които бяха изгубени от тях в земния живот, да се разберат като личности.
Но тогава идва Мистерията на Голгота.
От различни гледни точки, от които може да се характеризира Мистерията на Голгота, ще насочим вниманието си към една гледна точка, че вследствие Мистерията на Голгота на хората отново е била дадена способност от духовните висини, които бяха изгубени от тях в земния живот, да се разберат като личности.
Импулсът на Христос донесе на хората възможност отново да се разберат като личности, но този път посредством вътрешни сили.
към текста >>
Днес на хората е изключително трудно да си представят, как древните хора са стигали до познание на своята личност, доколкото те не искат да вярват, че външният мирог
лед
на древните хора е бил съвсем различен.
Днес на хората е изключително трудно да си представят, как древните хора са стигали до познание на своята личност, доколкото те не искат да вярват, че външният мироглед на древните хора е бил съвсем различен.
Невъзможно е да се разбере такава личност, като Юлиан Отстъпник[iv], в цялото му историческо значение, без да се знае, че той е бил един от последните хора, които са виждали слънцето различно, от това, как го виждаме днес. Днешният човек вижда слънцето като физическо тяло. Лунното въздействие малко по-дълго е останало за него като природно влияние. И днес влюбените обичат да се разхождат на лунна светлина, да бленуват и мечтаят, защото на лунна светлина фантазията расте и разцъфтява; поезията на лунната светлина, истина и лъжовна, и днес е широко разпространена сред хората. Така, но доста по-интензивно, отколкото днес някои още чувстват луната, са чувствали древните хора, когато пробуждайки се са виждали слънцето.
към текста >>
Невъзможно е да се разбере такава личност, като Юлиан Отстъпник[iv], в цялото му историческо значение, без да се знае, че той е бил един от пос
лед
ните хора, които са виждали слънцето различно, от това, как го виждаме днес.
Днес на хората е изключително трудно да си представят, как древните хора са стигали до познание на своята личност, доколкото те не искат да вярват, че външният мироглед на древните хора е бил съвсем различен.
Невъзможно е да се разбере такава личност, като Юлиан Отстъпник[iv], в цялото му историческо значение, без да се знае, че той е бил един от последните хора, които са виждали слънцето различно, от това, как го виждаме днес.
Днешният човек вижда слънцето като физическо тяло. Лунното въздействие малко по-дълго е останало за него като природно влияние. И днес влюбените обичат да се разхождат на лунна светлина, да бленуват и мечтаят, защото на лунна светлина фантазията расте и разцъфтява; поезията на лунната светлина, истина и лъжовна, и днес е широко разпространена сред хората. Така, но доста по-интензивно, отколкото днес някои още чувстват луната, са чувствали древните хора, когато пробуждайки се са виждали слънцето. Когато пробуждайки се са виждали слънцето, са говорили не само за слънчевата светлина, а са усещали: от това небесно същество, заедно с лъчите светлина, които ни сгряват и светят, в нас се излива това, което ни прави личности.
към текста >>
Това означава с
лед
ното: когато преди Мистерията на Голгота човек се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното.
Това познание за личността човек е трябвало да добива сега по духовен път. Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека. Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер. С пълна и дълбока сериозност трябва да се възприеме това, че Христос е слязъл от духовните висини при хората и е свързал своята съдба с тях. Какво означава това?
Това означава следното: когато преди Мистерията на Голгота човек се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното.
Вече съм изяснявал това с примера за слънчевия мироглед. Това било изгубено от хората. Затова хората трябвало да получат друго възприемане на духовното и от него в същото време да получават впечатления от сетивната действителност. Това е характерна черта на Мистерията на Голгота и нейното отношение към човешкото познание.
към текста >>
Вече съм изяснявал това с примера за слънчевия мирог
лед
.
Това, което външното слънце в пространството не е можело повече да дава, което вече не е можело да идва при човека отвън, е трябвало да се издигне от вътрешните дълбини на човека. Христос сам е трябвало да свърже своята мирова съдба с човечеството, за да не кривне то от предписания му път при това постоянно колебание на везната между Ариман и Луцифер. С пълна и дълбока сериозност трябва да се възприеме това, че Христос е слязъл от духовните висини при хората и е свързал своята съдба с тях. Какво означава това? Това означава следното: когато преди Мистерията на Голгота човек се е вглеждал в сетивния свят, в същото време той е виждал духовното.
Вече съм изяснявал това с примера за слънчевия мироглед.
Това било изгубено от хората. Затова хората трябвало да получат друго възприемане на духовното и от него в същото време да получават впечатления от сетивната действителност. Това е характерна черта на Мистерията на Голгота и нейното отношение към човешкото познание.
към текста >>
Тацит[v], собствено, не е имал никакви верни сведения за Мистерията на Голгота, макар сто години с
лед
нея да е написал своето забележително разглеждане на римската история.
Мистерията на Голгота, която собствено даде смисъл на земното развитие, е станала незабелязано за римляните в малко ъгълче на света.
Тацит[v], собствено, не е имал никакви верни сведения за Мистерията на Голгота, макар сто години след нея да е написал своето забележително разглеждане на римската история.
Историята нищо не казва за Мистерията на Голгота, защото Евангелията не са исторически книги; те са написани така, както описах това в моята книга „Християнството като мистичен факт“[vi]: те са обърнати към живота мистични книги. И колкото и теолозите да се опитват да представят Мистерията на Голгота като събитие, подобно на кое да е друго историческо събитие, те никога няма да постигнат това. Характерно за Мистерията на Голгота е именно това, че исторически, по пътя на външната фактическа история, за нея е невъзможно да се научи нещо. Този, който иска да знае нещо за Мистерията на Голгота, трябва да вярва в свръхсетивното. Мистерията на Голгота не допуска исторически-сетивни доказателства.
към текста >>
Както древният човек се е вглеждал в сетивното и е получавал сведения за духовното, така и съвременният човек, ако не иска да изгуби знанието си за личността, трябва да г
лед
а към Мистерията на Голгота като към свръхсетивен факт и на основата на съзерцанието на свръхсетивното да стига до убеждението: това също е и историческо събитие, макар историята да не съобщава нищо за него.
Както древният човек се е вглеждал в сетивното и е получавал сведения за духовното, така и съвременният човек, ако не иска да изгуби знанието си за личността, трябва да гледа към Мистерията на Голгота като към свръхсетивен факт и на основата на съзерцанието на свръхсетивното да стига до убеждението: това също е и историческо събитие, макар историята да не съобщава нищо за него.
Който не отчита, че в хода на историческото развитие на човечеството за най-важното историческо събитие историята нищо не съобщава, че за това не са се запазили никакви исторически свидетелства, който не отчита това, той не разбира цялото отношение на Мистерията на Голгота към съвременното човечество. Така по отношение на Мистерията на Голгота човек трябва да се учи да говори за факта, за който няма никакви исторически свидетелства. И това трябва да действа на практика. Защото какво говорихме вчера за идващото от Ариман и Луцифер? Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни.
към текста >>
Ако луциферическото би продължило да действа по същия начин в човешкото развитие, както е било до Мистерията на Голгота, човечеството постепенно би стъпило на пътя, който може да се характеризира така, сякаш човек би станал в душата си затворен и твърд, всеки би се тревожил само за себе си, всеки би приемал за истина само измисленото от него самия и не би имал никакво желание да се вг
лед
а в сърцето на другия.
Говорихме, че Луцифер отвръща хората от интерес към своите ближни. Ако в човечеството действаше само луциферическото, ние все повече и повече бихме губили интерес към нашите ближни. Малко би ни засягало, какво мисли един или друг човек. Добре бихме могли да определим степента на луциферическото в човека, ако зададем въпроса: интересува ли се човек от другите хора обективно, толерантно, или той се интересува от тях само заради самия себе си? Луциферическите натури изпитват малко интерес към своите ближни, те са упорити, потайни, смятат за правилно само това, което сами са измислили, сами са усетили и са недостъпни за мненията на другите хора.
Ако луциферическото би продължило да действа по същия начин в човешкото развитие, както е било до Мистерията на Голгота, човечеството постепенно би стъпило на пътя, който може да се характеризира така, сякаш човек би станал в душата си затворен и твърд, всеки би се тревожил само за себе си, всеки би приемал за истина само измисленото от него самия и не би имал никакво желание да се вгледа в сърцето на другия.
Но това не е нищо друго, освен обратната страна на загубата на личността. Защото когато губим възможност да разбираме човека като личност, ние губим също разбирането за личността на нашите ближни.
към текста >>
Такива е имало много, имало е даже такива, които са правели от това философия, която е призовавала да не се безпокоиш за другите хора, а да се с
лед
ва само това, което сам носиш в себе си.
Имало е много хора, – доста повече, отколкото се смята, именно в епохата, когато се е приближавала Мистерията на Голгота, – в гръцкия, в римския свят, в Африка, в западна Азия, много хора, които в известен смисъл са били високомерни, надменни, които са вървели през света като – не може да се каже оригинали, но като високомерни, самотни хора, ценящи своята самота.
Такива е имало много, имало е даже такива, които са правели от това философия, която е призовавала да не се безпокоиш за другите хора, а да се следва само това, което сам носиш в себе си.
Това е било следствие от излизането на луциферическото от равновесното състояние.
към текста >>
Това е било с
лед
ствие от излизането на луциферическото от равновесното състояние.
Имало е много хора, – доста повече, отколкото се смята, именно в епохата, когато се е приближавала Мистерията на Голгота, – в гръцкия, в римския свят, в Африка, в западна Азия, много хора, които в известен смисъл са били високомерни, надменни, които са вървели през света като – не може да се каже оригинали, но като високомерни, самотни хора, ценящи своята самота. Такива е имало много, имало е даже такива, които са правели от това философия, която е призовавала да не се безпокоиш за другите хора, а да се следва само това, което сам носиш в себе си.
Това е било следствие от излизането на луциферическото от равновесното състояние.
към текста >>
Най-ярко това се е изразило във възг
лед
ите на първия римски цезар Юлий[vii] и от цезарите първи посветен е бил само Август, но и той по съмнителен начин, докато сред другите имало такива, които са принуждавали да ги смятат за посветени и които са смятали себе си за синове на боговете, сякаш са произлезли от тях.
Присъствало е също и ариманическото, и даже в излишък.
Най-ярко това се е изразило във възгледите на първия римски цезар Юлий[vii] и от цезарите първи посветен е бил само Август, но и той по съмнителен начин, докато сред другите имало такива, които са принуждавали да ги смятат за посветени и които са смятали себе си за синове на боговете, сякаш са произлезли от тях.
Защото ариманическото се открива особено в това, че човек не иска да живее като личност сред личности, но че иска да достигне властта, както го показах вчера, че той иска да господства, използвайки слабостите на другите. Това бяха двете големи опасности до времето на Мистерията на Голгота, на които несъмнено би се подложило човечеството, ако не се беше случила Мистерията на Голгота: загубата на интерес към своите ближни и желанието на всеки индивид да властва. Но когато Христос свърза своята съдба със съдбата на човечеството, той присади нещо извънредно дълбоко в човечеството. Може би ще ме разберете по-добре, ако схематично ви посоча, какво, собствено, е присадил Христос в човечеството. Както ви показах, ние, хората, носим в себе си сили, които сме развили посредством нашето изконно същество.
към текста >>
Но става с
лед
ното: знаете, че човек, придобивайки самопознание в първата половина от своя живот, не може да го добие посредством своето изначално човешко същество.
Но става следното: знаете, че човек, придобивайки самопознание в първата половина от своя живот, не може да го добие посредством своето изначално човешко същество.
Той трябва да го добива чрез Луцифер. Неговото изначално човешко същество продължава да се движи по-нататък. Луциферическото му дава самопознание, доколкото то се внедрява в него в първата половина от живота; това блестящо самопознание се потиска във втората половина на живота от Ариман.
към текста >>
Но оттук можете да изведете с
лед
ното: имало е съвременници на Христа – Неговите ученици; те са общували с Него, използвайки традициите на прамъдростта и са достигнали такава мъдрост, че по-късно са могли да напишат за Него Евангелията; но те, собствено, не са могли да Го разберат.
Ние изживяваме земния си живот, без да знаем, може ли развитието до самата ни смърт да ни доведе до разбирането на импулса на Христос.
Но оттук можете да изведете следното: имало е съвременници на Христа – Неговите ученици; те са общували с Него, използвайки традициите на прамъдростта и са достигнали такава мъдрост, че по-късно са могли да напишат за Него Евангелията; но те, собствено, не са могли да Го разберат.
Разбира се, до самата си смърт те не са могли да стигнат до разбирането на Импулса на Христос. Кога са успели да достигнат до него? След своята смърт. Ако смятаме Петър или Яков за съвременници на Христос, кога те са узрели за разбирането на импулса на Христа? Едва в III век след Мистерията на Голгота, защото до своята смърт те още не са узрели, а са узрели едва във II-III век.
към текста >>
С
лед
своята смърт.
Ние изживяваме земния си живот, без да знаем, може ли развитието до самата ни смърт да ни доведе до разбирането на импулса на Христос. Но оттук можете да изведете следното: имало е съвременници на Христа – Неговите ученици; те са общували с Него, използвайки традициите на прамъдростта и са достигнали такава мъдрост, че по-късно са могли да напишат за Него Евангелията; но те, собствено, не са могли да Го разберат. Разбира се, до самата си смърт те не са могли да стигнат до разбирането на Импулса на Христос. Кога са успели да достигнат до него?
След своята смърт.
Ако смятаме Петър или Яков за съвременници на Христос, кога те са узрели за разбирането на импулса на Христа? Едва в III век след Мистерията на Голгота, защото до своята смърт те още не са узрели, а са узрели едва във II-III век.
към текста >>
Едва в III век с
лед
Мистерията на Голгота, защото до своята смърт те още не са узрели, а са узрели едва във II-III век.
Но оттук можете да изведете следното: имало е съвременници на Христа – Неговите ученици; те са общували с Него, използвайки традициите на прамъдростта и са достигнали такава мъдрост, че по-късно са могли да напишат за Него Евангелията; но те, собствено, не са могли да Го разберат. Разбира се, до самата си смърт те не са могли да стигнат до разбирането на Импулса на Христос. Кога са успели да достигнат до него? След своята смърт. Ако смятаме Петър или Яков за съвременници на Христос, кога те са узрели за разбирането на импулса на Христа?
Едва в III век след Мистерията на Голгота, защото до своята смърт те още не са узрели, а са узрели едва във II-III век.
към текста >>
Тогава в живота с
лед
смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос.
С това ние се докоснахме до една много важна тайна; нека съвсем ясно да я поставим пред нашите души. Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век.
Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос.
Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята. И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г.
към текста >>
Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва с
лед
смъртта си – в с
лед
ващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята.
Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век. Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос. Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа.
Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята.
И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г. човечеството все повече би се ожесточавало срещу духовния свят и не би приемало никакви инспирации.
към текста >>
И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и с
лед
333 г.
Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос. Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята.
И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г.
човечеството все повече би се ожесточавало срещу духовния свят и не би приемало никакви инспирации.
към текста >>
Само с
лед
ствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът.
В VI век тези трудности още повече нараснали, докато накрая дойде времето, когато Рим подчини практиката на посвещението на човечеството в духовните тайни относно Мистерията на Христа и потуши опозицията, породена от втвърдяването на човечеството. Този ред е установен от Рим в IX век, в 869 година, на Събора в Константинопол, където окончателно е приключено с духа. Въпросът за инспирациите станал твърде обременителен за Рим и той провъзгласил догмата, че човек има в душата си нещо духовно, но вярата в духа започнала да се смята за ерес. Човек е трябвало да бъде откъснат от духа. Това е същественото, за което често съм споменавал и което е свързано с Осмия вселенски събор, състоял се в Константинопол в 869 година.
Само следствие от изгонването на духа е, когато днес йезуитите казват: да, разбира се, преди е имало инспирации, но в наше време инспирацията е дяволско нещо и не трябва да се стремим към свръхсетивното знание, защото от него идва дяволът.
към текста >>
За това се говори във втора глава на книгата ми „Гьотевият светог
лед
[ix]».
Те са свързани с признанието на определен характер на мъдростта, който не признават мнозина от така наречените духовни учени, особено такива, които често се обединяват в тайни общества. Съществува, бих казал, определена заблуда, която отново и отново се разпространява сред хората, разпространява се от тези, които знаят духовни тайни. И тази заблуда се състои в лъжливото противопоставяне, в лъжливата полярност. Нима не сте чували, какво говорят хората: има Луцифер и негов противник е Христос, – и хората поставят като полярни противоположности Христос и Луцифер. Вече съм ви казвал, че даже Гьотевата идея за Фауст[viii] страда от смесването на Ариман и Луцифер, че Гьоте не е успял да раздели ариманическо и луциферическо.
За това се говори във втора глава на книгата ми „Гьотевият светоглед[ix]».
към текста >>
[ix] „Гьотевият светог
лед
“ – GA 6
[ix] „Гьотевият светоглед“ – GA 6
към текста >>
21.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Казах, че едва с
лед
смъртта, едва post mortem, т.е.
Вчера направих две забележки, извлечени от науката, която може да се нарече наука за инициацията, за които искам да ви напомня, защото трябва да свържем с тях това, което ще кажа по-нататък. Преди всичко, по отношение Мистерията на Голгота аз казах: най-дълбоките истини, които се отнасят до Мистерията на Голгота, по своята природа трябва да бъдат такива, които не могат да бъдат доказани посредством външни, сетивни, исторически свидетелства. Този, който по външноисторически път търси доказателство за това, какво представлява Мистерията на Голгота, както се търсят исторически свидетелства за други факти, няма да успее да намери такива свидетелства, доколкото Мистерията на Голгота така е вчленена в човечеството, че достъп до нейната истинност може да бъде намерен само по свръхсетивен начин. Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин. Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота.
Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е.
когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е. в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници. В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството.
към текста >>
Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век с
лед
Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е.
Изразявайки се тривиално, човек трябва да привикне така да подхожда към най-важното в земното битие, че да може да се приближи до него не само по сетивен, но и по свръхсетивен начин. Второто, за което говорих вчера, е, че човек с разума, който е добил в процеса на своето развитие като земно същество, собствено, до самата си смърт, – забележете, до самата си смърт, – изхождайки от своя собствен, развил се вътре в сетивния свят разум, не е способен да стигне до разбиране на Мистерията на Голгота. Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс.
Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е.
в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници. В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството. Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
към текста >>
В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както с
лед
ва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството.
Казах, че едва след смъртта, едва post mortem, т.е. когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е. в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници.
В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството.
Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
към текста >>
Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали пос
лед
ните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
когато човек се намира в свръхсетивния свят, в него се развиват разбиране и сили за това разбиране, които могат да му дадат пълно разяснение относно Мистерията на Голгота. Затова вчера казах нещо, което от външния свят може да бъде възприето като абсурд, като парадокс. Аз казах, че, собствено, даже самите съвременници на Христос едва във II-III век след Мистерията на Голгота са успели да стигнат до нейното разбиране, – т.е. в отвъдния живот, – и истинските писатели, които в тези векове са писали за Мистерията на Голгота, са били инспирирани от духовния свят от тези съвременници. В привидно противоречие с това стои твърдението, че Евангелията, книгите, появили се като плод на инспирации, както следва от моя труд „Християнството като мистичен факт“, са инспирирани книги на християнството.
Инспирираните Евангелия могат да изразят истината за християнството само затова, защото, както често съм подчертавал, те са написани не изхождайки от изначалното същество на човека, а са действали последните остатъци от атавистично-ясновидската мъдрост.
към текста >>
Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впос
лед
ствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est.
Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма.
Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек. Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст. И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек.
към текста >>
Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов пос
лед
овател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма.
Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст. И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват.
към текста >>
И ако душата им изрича истината, на тях г
лед
ат като на злодеи.
Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа. Чрез мъчения искат да ги принудят не да кажат истината – единственото, което би имало смисъл; тях искат да ги принудят да излъжат тогава, когато казват истината.
И ако душата им изрича истината, на тях гледат като на злодеи.
към текста >>
Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася с
лед
ните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота. Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота.
Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н.
Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните.
към текста >>
Този човек е притежавал чувство за независимост и, г
лед
айки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено г
лед
ат към небето или когато г
лед
ат към Капитолия?
Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни!
Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия?
При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното. Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство. Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните.
към текста >>
Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, с
лед
ва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно!
Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните. Вашите светилища са обременяващи за боговете, защото те са трофеи от победи, но трофеите не са светилища, а признаци за оскверняване на светилищата. Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия? При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното.
Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно!
Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство. Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината. Но вие не искате да научите истината от демоните. Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света! Тертулиан апелира не само към свидетелствата на християните, но и към свидетелството на демоните, когато казва, че демоните се признават за демони, когато безстрашно ги попиташ, и точно както е описано в Евангелията, признават Исус Христос за истинския Исус Христос.
към текста >>
Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вг
лед
ате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината.
Това казва Тертулиан на своите римляни! Този човек е притежавал чувство за независимост и, гледайки римските деяния, е казал: кога се молят хората, когато естествено гледат към небето или когато гледат към Капитолия? При това Тертулиан в никакъв случай не е бил човек, потопен в абстрактната римска култура, защото той дълбоко е чувствал присъствието в света на свръхсетивно-същностното. Такъв, като Тертулиан, който се държи толкова независимо и свободно и говори, изхождайки от свръхсетивното, следва да го търсим в епохата, когато свръхсетивното е било по-близо до хората, отколкото когато и да било по-късно! Не само в чисто рационален смисъл Тертулиан казва: християните говорят истината, а ги обвиняват в злодейство, тогава как ако човек лъже при мъченията, може да бъде обвинен в злодейство.
Разбира се, това е било не само разумно, но и мъжествено, но Тертулиан е изричал и други неща; той, например, е казал: ако вие, римляните, наистина се вгледате във вашите богове, които по същество са демони, и наистина питахте вашите демони, бихте научили истината.
Но вие не искате да научите истината от демоните. Поставете човек, обладан от демон, от когото говори демонът, пред християнин, и го попитайте по правилен начин за християните, тогава демонът ще признае, че е демон, а за Бога, когото християнинът признава, ще каже, макар и със страх: това е Бог, който сега принадлежи на света! Тертулиан апелира не само към свидетелствата на християните, но и към свидетелството на демоните, когато казва, че демоните се признават за демони, когато безстрашно ги попиташ, и точно както е описано в Евангелията, признават Исус Христос за истинския Исус Христос.
към текста >>
Думите, които произнася Тертулиан по отношение на Мистерията на Голгота, са с
лед
ните: Синът Божий е разпнат; не е срамно, защото е позорно.
Във всеки случай, това е забележителна личност, която във II век, бидейки римлянин, е противостояла на римляните. Особено ни поразява тази личност, когато виждаме, как тя се държи по отношение на Мистерията на Голгота.
Думите, които произнася Тертулиан по отношение на Мистерията на Голгота, са следните: Синът Божий е разпнат; не е срамно, защото е позорно.
Синът Божий умря; това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. Думите на Тертулиан означават: Prorsus credibile est, quia ineptum est. Това заслужава доверия, това напълно заслужава доверие, защото е безсмислено. И така: Синът Божий умря; това заслужава пълно доверие, защото това е безсмислено. Той е погребан и възкръсна – това е несъмнено, защото е невъзможно.
към текста >>
Необходимо е също да се свържат тези три изречения, които не е толкова лесно да се разберат, – Тертулиан също не ги обяснява, – първо, с независимата духовност на Тертулиан и с
лед
това с неговата пълна увереност във въздействието на свръхсетивния свят в обкръжаващия свят на човека.
Обаче в такива неща винаги трябва да се отчита, че хората съдят едностранчиво; ако вземат едно, при това неправилно изречение, такова като Credo, quia absurdum est, по него те съдят за целия човек.
Необходимо е също да се свържат тези три изречения, които не е толкова лесно да се разберат, – Тертулиан също не ги обяснява, – първо, с независимата духовност на Тертулиан и след това с неговата пълна увереност във въздействието на свръхсетивния свят в обкръжаващия свят на човека.
към текста >>
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга г
лед
на точка да осветим Мистерията на Голгота.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота.
Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността. Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях.
към текста >>
Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е нас
лед
ствеността.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота.
Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността.
Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци.
към текста >>
Смъртта, която в свързана с края на живота, и нас
лед
ствеността, която е свързана с раждането.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота. Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността.
Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането.
По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н.
към текста >>
По отношение на смъртта и нас
лед
ствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота. Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността. Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането.
По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука.
От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н. Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните с
лед
ното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на нас
лед
ствеността: до известна степен в потомците се прос
лед
яват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на нас
лед
ствеността.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота. Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността. Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука.
От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността.
Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н. Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни нас
лед
ствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за нас
лед
ствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота. Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността. Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността.
Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях.
Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н. Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на нас
лед
ствените признаци.
Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността. Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях.
Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци.
Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н. Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за нас
лед
ствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н.
Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци.
Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н.
Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
Областта на нас
лед
ствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на нас
лед
ствеността.
По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н.
Областта на наследствеността, свързана с мистерията на раждането, е доста широка и когато говорим за външния живот, ние говорим, често без да го осъзнаваме, за фактите, за силите на наследствеността.
към текста >>
Но ако, бих казал, се разг
лед
ат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно.
Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи.
Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно.
А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта. В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт.
към текста >>
Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на нас
лед
ствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта.
Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи. Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно. А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък.
Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта.
В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези.
към текста >>
В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мирог
лед
е пронизан от лъжливи понятия, защото този мирог
лед
приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер.
Това, че мистерията на смъртта се разиграва в сетивния живот на човека, е винаги намиращ се пред очите ни факт, така че за описването му не трябват много думи. Но ако, бих казал, се разгледат познавателните способности на човека, работата ще изглежда малко по-различно. А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта.
В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер.
Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези. Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
към текста >>
Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възг
лед
се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта.
А именно, ще се окаже, че тези човешки познавателни способности са пригодни много да постигат в природен порядък, но те се държат суверенно и искат да научат всичко, което принадлежи на този природен порядък. Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта. В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт.
Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта.
Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези. Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят. Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането. Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и нас
лед
ствените белези.
Тези човешки познавателни способности са непригодни за разбиране на факта на наследствеността, свързан с мистерията на раждането и факта на смъртта. В човешкия живот се наблюдава своеобразно явление: целият човешки мироглед е пронизан от лъжливи понятия, защото този мироглед приписва тези факти на сетивния свят и ги разполага в сетивния свят, макар те по своята природа да имат духовен характер. Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта.
Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези.
Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят. Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането. Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят нас
лед
ствените белези, които са свързани с раждането.
Ние причисляваме човешката смърт, – със смъртта на животните и растенията работата стои малко по-различно и поонзиден вече ви обърнах внимание върху това, – към явленията, които се разиграват в сетивния свят, защото те така изглеждат. Но по този начин ние губим възможност да научим нещо за човешката смърт. Никога естествознанието няма да успее да каже нещо за смъртта на човека, а постигаме само това, че целият ни човешки възглед се превръща в лъжлив образ, защото навсякъде примесваме факта на смъртта. Ще успеем да научим нещо истинско за природата, ако изключим от нея смъртта, а също и наследствените белези. Своеобразието на човешкото знание се състои в това, че то се поврежда, – ако може да се употреби такъв израз, – става фалшиво ако си мисли, че може да се разпростре върху целия сетивен свят, в това число върху смъртта и раждането; доколкото към разбирането на природата се намесват смъртта и раждането, се изкривява цялото виждане по отношение на сетивния свят.
Никога няма да успеем да разберем човека като сетивно същество, ако причисляваме към сетивния свят наследствените белези, които са свързани с раждането.
Ще се изкриви целият образ на човека, в който представих три потока: правата линия на нормалното развитие и двете странични – луциферическата и ариманическата, – ще се изкриви и цялото развитие на човека по правата линия, ако раждането и смъртта се причислят към човека, ако човекът се разглежда като принадлежащ на сетивния свят.
към текста >>
Такова странно е положението с човешките познавателни способности, които под ръководството на природата сами залитат към фалшивото мислене, защото при мислене в съответствие с истината, те би трябвало да отделят от природата образ, в който не би имало място в човешкия живот нито на смъртта, нито на нас
лед
ствеността.
Такова странно е положението с човешките познавателни способности, които под ръководството на природата сами залитат към фалшивото мислене, защото при мислене в съответствие с истината, те би трябвало да отделят от природата образ, в който не би имало място в човешкия живот нито на смъртта, нито на наследствеността.
Трябва да се абстрахираме от смъртта и наследствеността; трябва също да се отхвърлят смъртта и раждането и отказвайки се от всичко това, да се създаде образ; тогава ще получим образа на природата. В мирогледа на Гьоте не са фигурирали наследствените белези и смъртта. Те не са влезли в него, защото не му подхождат. В това се състои своеобразието на Гьотевия мироглед: в рамките на Гьотевия мироглед няма да можете да боравите с наследствеността и смъртта. Именно затова той е толкова доброкачествен и затова можем да го приемем като истински природен образ на действителността, тъй като в него нямат място смъртта и наследствеността.
към текста >>
Трябва да се абстрахираме от смъртта и нас
лед
ствеността; трябва също да се отхвърлят смъртта и раждането и отказвайки се от всичко това, да се създаде образ; тогава ще получим образа на природата.
Такова странно е положението с човешките познавателни способности, които под ръководството на природата сами залитат към фалшивото мислене, защото при мислене в съответствие с истината, те би трябвало да отделят от природата образ, в който не би имало място в човешкия живот нито на смъртта, нито на наследствеността.
Трябва да се абстрахираме от смъртта и наследствеността; трябва също да се отхвърлят смъртта и раждането и отказвайки се от всичко това, да се създаде образ; тогава ще получим образа на природата.
В мирогледа на Гьоте не са фигурирали наследствените белези и смъртта. Те не са влезли в него, защото не му подхождат. В това се състои своеобразието на Гьотевия мироглед: в рамките на Гьотевия мироглед няма да можете да боравите с наследствеността и смъртта. Именно затова той е толкова доброкачествен и затова можем да го приемем като истински природен образ на действителността, тъй като в него нямат място смъртта и наследствеността.
към текста >>
В мирог
лед
а на Гьоте не са фигурирали нас
лед
ствените белези и смъртта.
Такова странно е положението с човешките познавателни способности, които под ръководството на природата сами залитат към фалшивото мислене, защото при мислене в съответствие с истината, те би трябвало да отделят от природата образ, в който не би имало място в човешкия живот нито на смъртта, нито на наследствеността. Трябва да се абстрахираме от смъртта и наследствеността; трябва също да се отхвърлят смъртта и раждането и отказвайки се от всичко това, да се създаде образ; тогава ще получим образа на природата.
В мирогледа на Гьоте не са фигурирали наследствените белези и смъртта.
Те не са влезли в него, защото не му подхождат. В това се състои своеобразието на Гьотевия мироглед: в рамките на Гьотевия мироглед няма да можете да боравите с наследствеността и смъртта. Именно затова той е толкова доброкачествен и затова можем да го приемем като истински природен образ на действителността, тъй като в него нямат място смъртта и наследствеността.
към текста >>
В това се състои своеобразието на Гьотевия мирог
лед
: в рамките на Гьотевия мирог
лед
няма да можете да боравите с нас
лед
ствеността и смъртта.
Такова странно е положението с човешките познавателни способности, които под ръководството на природата сами залитат към фалшивото мислене, защото при мислене в съответствие с истината, те би трябвало да отделят от природата образ, в който не би имало място в човешкия живот нито на смъртта, нито на наследствеността. Трябва да се абстрахираме от смъртта и наследствеността; трябва също да се отхвърлят смъртта и раждането и отказвайки се от всичко това, да се създаде образ; тогава ще получим образа на природата. В мирогледа на Гьоте не са фигурирали наследствените белези и смъртта. Те не са влезли в него, защото не му подхождат.
В това се състои своеобразието на Гьотевия мироглед: в рамките на Гьотевия мироглед няма да можете да боравите с наследствеността и смъртта.
Именно затова той е толкова доброкачествен и затова можем да го приемем като истински природен образ на действителността, тъй като в него нямат място смъртта и наследствеността.
към текста >>
Именно затова той е толкова доброкачествен и затова можем да го приемем като истински природен образ на действителността, тъй като в него нямат място смъртта и нас
лед
ствеността.
Такова странно е положението с човешките познавателни способности, които под ръководството на природата сами залитат към фалшивото мислене, защото при мислене в съответствие с истината, те би трябвало да отделят от природата образ, в който не би имало място в човешкия живот нито на смъртта, нито на наследствеността. Трябва да се абстрахираме от смъртта и наследствеността; трябва също да се отхвърлят смъртта и раждането и отказвайки се от всичко това, да се създаде образ; тогава ще получим образа на природата. В мирогледа на Гьоте не са фигурирали наследствените белези и смъртта. Те не са влезли в него, защото не му подхождат. В това се състои своеобразието на Гьотевия мироглед: в рамките на Гьотевия мироглед няма да можете да боравите с наследствеността и смъртта.
Именно затова той е толкова доброкачествен и затова можем да го приемем като истински природен образ на действителността, тъй като в него нямат място смъртта и наследствеността.
към текста >>
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и нас
лед
ствеността, изхождайки от определени духовни основания.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания.
Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това. Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве. Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики. И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва. Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо.
към текста >>
Семитските народи са разглеждали нас
лед
ствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирог
лед
ът, свързан с Яхве, само ако се знае това.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания.
Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това.
Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве. Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики. И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва. Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
Те са си представяли нас
лед
ствеността, – поне там, където добре са разбирали възг
лед
а, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания. Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това.
Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве.
Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики. И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва. Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унас
лед
яване на характеристики.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания. Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това. Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве.
Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики.
И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва. Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
И гръцкият мирог
лед
е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания. Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това. Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве. Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики.
И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва.
Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо. Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
Гръцкият мирог
лед
е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако пог
лед
ът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо.
Във времената до Мистерията на Голгота, хората мислеха по естествен начин за смъртта и наследствеността, изхождайки от определени духовни основания. Семитските народи са разглеждали наследствените признаци като непосредствено продължение на бога Яхве; може да се разбере мирогледът, свързан с Яхве, само ако се знае това. Те са си представяли наследствеността, – поне там, където добре са разбирали възгледа, свързан с Яхве, – чисто на природна основа и са виждали в него непосредствено продължаване на действията на Яхве. Бог Авраам, бог Исаак, бог Яков, това е не нещо друго, а продължаване, унаследяване на характеристики. И гръцкият мироглед е търсил (макар и в упадъка си да е постигнал малко) възможност да открие в човешката природа нещо, което би живяло в човека също и в периода между раждането и смъртта, но което не би имало отношение към смъртта, търсил е нещо издигащо се над съвкупността от явления, в които смъртта може да се намесва.
Гръцкият мироглед е изпитвал някакъв ужас пред самата идея за смъртта; доколкото е бил насочен именно към сетивното, той не е искал да разбира смъртта, тъй като инстинктивно е чувствал: ако погледът се насоча само към сетивния свят, – както това е правил Гьоте, – смъртта става нещо чуждо.
Тя не подхожда на сетивния свят, тя е нещо чуждо.
към текста >>
Но от това възникнали някои други възг
лед
и и това друго формиране на определени стари възг
лед
и е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота.
Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи. Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят.
към текста >>
Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вс
лед
ствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или нас
лед
ствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота.
Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят.
Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи. Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят. Вследствие на това възникнало нещо доста забележително.
към текста >>
Защото нас
лед
ствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота. Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят.
Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят.
И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи. Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят. Вследствие на това възникнало нещо доста забележително. Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да въздейства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
към текста >>
И човечеството все повече и повече вярвало, че нас
лед
ствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота. Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят.
И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят.
Това се загнездило във всички мирогледи. Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят. Вследствие на това възникнало нещо доста забележително. Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да въздейства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
към текста >>
Това се загнездило във всички мирог
лед
и.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота. Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят.
Това се загнездило във всички мирогледи.
Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят. Вследствие на това възникнало нещо доста забележително. Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да въздейства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
към текста >>
Целият човешки мирог
лед
още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че нас
лед
ствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят.
Но от това възникнали някои други възгледи и това друго формиране на определени стари възгледи е особено характерно за задаващите тон народи и хора, когато приближило времето на Мистерията на Голгота. Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи.
Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят.
Вследствие на това възникнало нещо доста забележително. Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да въздейства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това възникнало нещо доста забележително.
Хората – ще си позволя да се изразя популярно – все повече губели способност да се вглеждат в духовния свят посредством атавистичното ясновиждане; вследствие на това в тях все повече се утвърждавало мнението, че раждането и смъртта, или наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Защото наследствеността и смъртта играят много осезаема роля в сетивния свят. И човечеството все повече и повече вярвало, че наследствеността и смъртта принадлежат на сетивния свят. Това се загнездило във всички мирогледи. Целият човешки мироглед още няколко столетия преди Мистерията на Голгота е бил пронизан от вярата, че наследствеността и смъртта имат някакво отношение към сетивния свят.
Вследствие на това възникнало нещо доста забележително.
Ще ме разберете, ако оставите по правилен начин да въздейства върху вас духа на това, за което говорих тези дни.
към текста >>
Ще намерите фактите на нас
лед
ствеността, ако се задълбочите в разглеждане на природните явления.
Ще намерите фактите на наследствеността, ако се задълбочите в разглеждане на природните явления.
Тях ги считат за природни явления; все повече и повече се разпространява мнението, че наследствеността е природно явление. Всеки такъв факт, проявяващ се в живота, предизвиква полярно противоположен; не можете да намерите в човешкия живот нито един такъв факт, който не би предизвикал право противоположния. Животът на човека протича в равновесие на противоположности. Основно условие на всяко познание е признанието на това, че животът протича в противоположностите и е нужен само стремеж към състоянието на равновесие между противоположностите.
към текста >>
Тях ги считат за природни явления; все повече и повече се разпространява мнението, че нас
лед
ствеността е природно явление.
Ще намерите фактите на наследствеността, ако се задълбочите в разглеждане на природните явления.
Тях ги считат за природни явления; все повече и повече се разпространява мнението, че наследствеността е природно явление.
Всеки такъв факт, проявяващ се в живота, предизвиква полярно противоположен; не можете да намерите в човешкия живот нито един такъв факт, който не би предизвикал право противоположния. Животът на човека протича в равновесие на противоположности. Основно условие на всяко познание е признанието на това, че животът протича в противоположностите и е нужен само стремеж към състоянието на равновесие между противоположностите.
към текста >>
Какво се е появило като с
лед
ствие от вярата, че нас
лед
ствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления?
Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления?
Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля. Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел. на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед. Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях. Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
към текста >>
С
лед
ствие от това е ужасното принизяване на човешката воля.
Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления?
Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля.
Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел. на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед. Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях. Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
към текста >>
Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на нас
лед
ствеността сред природните феномени – бел.
Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления? Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля.
Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел.
на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед. Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях. Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
към текста >>
на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мирог
лед
.
Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления? Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля. Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел.
на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед.
Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях. Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
към текста >>
Доколкото нас
лед
ствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях.
Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления? Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля. Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел. на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед.
Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях.
Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
към текста >>
Именно вс
лед
ствие на погрешното причисляване на нас
лед
ствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
Какво се е появило като следствие от вярата, че наследствеността се влива в природните явления, че тя принадлежи към природните явления? Следствие от това е ужасното принизяване на човешката воля. Принизяването на човешката воля се е състояло в това, че – доколкото се образуват противоположности – в древни времена в човешката воля се е влял един факт, който в тайната наука определяме като въздействие на луциферически и ариманически духове, и един факт, който, собствено, са търсили в природата (става дума за търсенето на наследствеността сред природните феномени – бел. на прев.), който така е подействал върху човешката душа, че е предизвикал създаването на един морален мироглед. Доколкото наследствеността е била причислена към природните явления и са се стремили да я разберат по този начин, се е формирала противоположност: вярва се, че чрез човешката воля някога е станало това, което се е разпространило в света, като първороден грях.
Именно вследствие на погрешното причисляване на наследствеността към природните явления, е станало най-голямото зло – поставянето на първородния грях в моралния план.
към текста >>
И едва тогава, когато се стигне до това, нас
лед
ствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук.
С това е било повредено също и мисленето на хората; защото това мислене не стигна до правилното разбиране, че това, което обикновено човек си представя като първороден грях, е богохулна представа, е ужасно богохулство. Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство.
И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук.
Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят. Това е, към което трябва да се стремим. Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации. От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки. Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед.
към текста >>
Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на нас
лед
ствеността се разпространява в сетивния свят, но те с
лед
ва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в нас
лед
ствените признаци в сетивния свят.
С това е било повредено също и мисленето на хората; защото това мислене не стигна до правилното разбиране, че това, което обикновено човек си представя като първороден грях, е богохулна представа, е ужасно богохулство. Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство. И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук.
Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят.
Това е, към което трябва да се стремим. Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации. От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки. Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед. Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота.
към текста >>
Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в нас
лед
ствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации.
Бог, който, както това си представят повечето хора, от чиста амбиция е допуснал това, което е станало в рая, направил го е не поради импулсите, описани във „Въведение в тайната наука“, а така, както обикновено си го представят, наистина не би бил висш Бог. Да се приписват на Бога такива амбиции е велико богохулство. И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук. Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят. Това е, към което трябва да се стремим.
Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации.
От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки. Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед. Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота. Това се отнася за наследствеността и смъртта.
към текста >>
Към нас
лед
ствените взаимовръзки с
лед
ва да се подходи с духовен, свръхсетивен пог
лед
.
И едва тогава, когато се стигне до това, наследствените признаци, предаващи се от предци на потомци да се разглеждат и да не се опитват да ги тълкуват от морална страна, както това е представено в теологията от равините, а като сетивни факти да се разглеждат в свръхсетивна светлина, едва тогава ще разберем това, което е станало тук. Теологията на равините винаги е интерпретирала чрез разсъдъка това, което като сили на наследствеността се разпространява в сетивния свят, но те следва да се изучават посредством духовно съзерцание, за да се открие духът в наследствените признаци в сетивния свят. Това е, към което трябва да се стремим. Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации. От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки.
Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед.
Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота. Това се отнася за наследствеността и смъртта.
към текста >>
Това се отнася за нас
лед
ствеността и смъртта.
Това е, към което трябва да се стремим. Особено важно за вас е да видите, че без Мистерията на Голгота по времето на Мистерията на Голгота човечеството би стигнало до отричане на духа, защото хората биха престанали да разпознават духа в наследствените признаци, проявяващи се в сетивния свят, доколкото хората все повече и повече са стигали до това, на мястото на духовното виждане да се поставят интерпретациите на равините или социалистическите интерпретации. От това зависи извънредно много, за да можем да кажем: нищо няма да разбереш в сетивния свят, ако не си подготвен за това, което в сетивния свят е чужд елемент, доколкото той се намира в духовни връзки. Към наследствените взаимовръзки следва да се подходи с духовен, свръхсетивен поглед. Но разсъдъкът, който преобразува сетивното, даже свръхсетивното, духовното, в разбираемо за разсъдъка морално, противостои на духа на Христа, на духа на Мистерията на Голгота.
Това се отнася за наследствеността и смъртта.
към текста >>
Към времето на Мистерията на Голгота мирог
лед
ът вече е бил така изкривен, че смъртта са започнали да я разглеждат като сетивно явление и по този начин силите на смъртта се разпространили също и в целия останал сетивен свят.
Разбира се, именно отците на църквата са могли да констатират, че сред езичниците също е имало много хора, които са били убедени в безсмъртието. Но какво се е имало предвид при това? В древните времена при това се е имало предвид, че смъртта в сетивния свят вече е свръхсетивно явление.
Към времето на Мистерията на Голгота мирогледът вече е бил така изкривен, че смъртта са започнали да я разглеждат като сетивно явление и по този начин силите на смъртта се разпространили също и в целия останал сетивен свят.
Смъртта трябва да се разглежда вътре в сетивния свят като чужд елемент. Едва тогава може да бъде създадена чиста наука за природния порядък.
към текста >>
Но те са говорили това, изхождайки от упадъчен мирог
лед
; защото ако не са изхождали от него, то е трябвало да кажат: смърт не съществува в сетивния свят, само изглежда, че тя принадлежи на сетивния свят.
Тук се добавят разсъжденията на някои древни философи за безсмъртието. Те се обърнали към проблема за безсмъртието в човека и са били прави, отричайки безсмъртието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят.
Но те са говорили това, изхождайки от упадъчен мироглед; защото ако не са изхождали от него, то е трябвало да кажат: смърт не съществува в сетивния свят, само изглежда, че тя принадлежи на сетивния свят.
Постепенно в тях се е формирала такава представа за сетивния свят, че в него се съдържа смъртта. По такъв начин са били изкривени и всички останали неща. Естествено, ако си представяме, че смъртта се намира в сетивния свят, ще бъдат изкривени и всички останали неща. Но ако за изходна гледна точка се вземе упадъчният мироглед, тогава трябва да се каже: трябва да намерим някъде нещо, което би противоречило на смъртта, трябва да се обърнем към свръхсетивното, което противоречи на смъртта.
към текста >>
Но ако за изходна г
лед
на точка се вземе упадъчният мирог
лед
, тогава трябва да се каже: трябва да намерим някъде нещо, което би противоречило на смъртта, трябва да се обърнем към свръхсетивното, което противоречи на смъртта.
Те се обърнали към проблема за безсмъртието в човека и са били прави, отричайки безсмъртието, доколкото предполагали, че смъртта се намира в сетивния свят. Но те са говорили това, изхождайки от упадъчен мироглед; защото ако не са изхождали от него, то е трябвало да кажат: смърт не съществува в сетивния свят, само изглежда, че тя принадлежи на сетивния свят. Постепенно в тях се е формирала такава представа за сетивния свят, че в него се съдържа смъртта. По такъв начин са били изкривени и всички останали неща. Естествено, ако си представяме, че смъртта се намира в сетивния свят, ще бъдат изкривени и всички останали неща.
Но ако за изходна гледна точка се вземе упадъчният мироглед, тогава трябва да се каже: трябва да намерим някъде нещо, което би противоречило на смъртта, трябва да се обърнем към свръхсетивното, което противоречи на смъртта.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мирог
лед
, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер.
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер.
Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят. Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни. Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
към текста >>
Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали с
лед
ното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни.
Вследствие на това, че в края на древния свят хората, изхождайки от упадъчния мироглед, се обърнали към неличностната духовност, безсмъртният духовен свят – макар и да са го наричали иначе – е придобил луциферически характер. Не е важно, как хората наричат едни или други неща, важно е какво действително стои зад техните представи. И така, имаме луциферически свят.
Макар и да са употребявали при това други думи, философите от края на езическия период, собствено, във всички свои интерпретации са казвали следното: бидейки души, за да избегнем смъртта, искаме да отлетим при Луцифер, който ще ни приеме, така че ще бъдем безсмъртни.
Умирайки, ние се устремяваме в царството на Луцифер. Такъв е бил истинският смисъл на техните думи.
към текста >>
Пос
лед
ействието на тези сили, които, както показах, са действали в човешкото съзнание, се забелязва и днес.
Последействието на тези сили, които, както показах, са действали в човешкото съзнание, се забелязва и днес.
Какво би трябвало да кажете, ако сериозно възприемете думите, които ви казвам, изхождайки от мъдростта на инициацията? Вие трябва да кажете: човек има начало и край. И едното и другото е невъзможно да се постигне с помощта на разсъдъка, който е пригоден за разбиране на природата. Ще стигнем до фалшива гледна точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него. В двата случая ще получим изкривявания.
към текста >>
Ще стигнем до фалшива г
лед
на точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него.
Последействието на тези сили, които, както показах, са действали в човешкото съзнание, се забелязва и днес. Какво би трябвало да кажете, ако сериозно възприемете думите, които ви казвам, изхождайки от мъдростта на инициацията? Вие трябва да кажете: човек има начало и край. И едното и другото е невъзможно да се постигне с помощта на разсъдъка, който е пригоден за разбиране на природата.
Ще стигнем до фалшива гледна точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него.
В двата случая ще получим изкривявания. Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това? Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род.
към текста >>
Какви ще бъдат пос
лед
ствията от това?
Вие трябва да кажете: човек има начало и край. И едното и другото е невъзможно да се постигне с помощта на разсъдъка, който е пригоден за разбиране на природата. Ще стигнем до фалшива гледна точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него. В двата случая ще получим изкривявания. Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата.
Какви ще бъдат последствията от това?
Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието.
към текста >>
Едно от пос
лед
ствията ще бъде, например, с
лед
ното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието.
И едното и другото е невъзможно да се постигне с помощта на разсъдъка, който е пригоден за разбиране на природата. Ще стигнем до фалшива гледна точка както за свръхсетивното, така и за сетивното, ако отнесем раждането и смъртта към сетивното, към което те не принадлежат, защото са чужди елементи в него. В двата случая ще получим изкривявания. Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това?
Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
към текста >>
От естественонаучна г
лед
на точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи.
В двата случая ще получим изкривявания. Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това? Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род.
От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи.
Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието.
към текста >>
Но изводите, които трябва да с
лед
ват от това, ще бъдат с
лед
ните: доколкото от г
лед
на точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг.
Ще изкривим както разбирането на духа, така и разбирането на природата. Какви ще бъдат последствията от това? Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи.
Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг.
И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание!
към текста >>
На пръв пог
лед
сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от г
лед
на точка на днешното естествознание.
Едно от последствията ще бъде, например, следното: съществува антропологията, която отвежда произхода на човека до нисшите същества и много умно интерпретира това със средствата на естествознанието. И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието.
На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята!
към текста >>
Ще стигнете до правилната г
лед
на точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
И посредством всички тези антропологии, които свеждат произхода на човека до нисшите същества, се формира представата, сякаш това, което наблюдаваме днес сред дивите народи, е било в началото на появата на човешкия род. От естественонаучна гледна точка тези разсъждения са съвсем правилни, ако се вземат за основа такива представи. Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание.
Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание.
Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието. Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание! Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Но от това не с
лед
ва, че антропософията противоречи на днешното естествознание!
Но изводите, които трябва да следват от това, ще бъдат следните: доколкото от гледна точка на естествознанието всичко това е правилно, ако се предполага, че раждането и смъртта принадлежат на сетивния свят, дотолкова то е фалшиво, тъй като истинският произход на човека е съвсем друг. И Кант, и Лаплас са измислили своята теория, изхождайки от естествознанието. На пръв поглед сякаш няма какво да ѝ се възрази, но именно затова нещата са по-различни, защото теорията Кант-Лаплас е правилна от гледна точка на днешното естествознание. Ще стигнете до правилната гледна точка, ако по отношение произхода на човека и неговите цели, а също за произхода на света и цялата вселена, приемете точно противоположното на това, което е правилно в смисъла на съвременното естествознание. Толкова повече антропософията може да каже нещо правилно за произхода на Земята, колкото повече тя е в противоречие с това, което като истини в днешния смисъл може да каже естествознанието.
Но от това не следва, че антропософията противоречи на днешното естествознание!
Тя признава естествознанието, като но го разширява извън границите му, а посочва точките, където трябва да се премине към свръхсетивно наблюдение. Колкото по-логична е антропологията, колкото повече правилни неща може да каже тя относно днешния природен ред, който е необходим и присъщ на човека, толкова повече тя ще се въздържа да твърди нещо, което го е нямало в началото на развитието на човека на Земята! Естествознанието ще знае толкова по-малко за смъртта, колкото повече то се отдава на своите фантастични представи за смъртта.
към текста >>
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мирог
лед
; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Но без Мистерията на Голгота в земната съдба на човека би станало това, че именно за най-важните неща той би трябвало да съди, изхождайки от упадъчен мироглед; защото това не зависи от човешката воля и тук няма никаква вина на човека, а това зависи изключително от човешкото развитие.
Просто в хода на своето развитие човек е стигнал до това, да смята за самостоятелно само по себе си съчетанието от плът, кръв и кости, вътре в което се намира. На древния египтянин от най-добрите времена на египетската цивилизация би му се сторило много комично, ако някой би започнал да твърди, че това, което ходи на два крака, състои се от кръв, плът и кости, е човекът. Но тези неща не зависят от теоретически разсъждения, те не са могли да бъдат резултат от някакво мъдруване; постепенно за човека станало разбиращо се от самосебе си това, че образуванието от плът, кръв и кости, което всъщност е отражение на дейността на всички йерархии, започнало да се разглежда като самостоятелно само по себе си. Заблудата по отношение на тези неща толкова се разпространила, че колкото и да е странно, някои, които са видели тези заблуда, сами изпаднали в още по-голяма заблуда.
към текста >>
Разбира се, някои стигнали до възг
лед
а, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости.
Разбира се, някои стигнали до възгледа, – но те стигнали до него по луциферическо-ариманически път, – че човек не е това, което се състои от плът, кръв и кости.
Те казали: ако ние сме нещо по-добро, от това образувание от плът, кръв и кости, нека отхвърлим плътта, нека разглеждаме човека като нещо по-висше, нека отхвърлим сетивния човек! Този образ от плът, кръв и кости заедно с етерното и астралното тяло, както го вижда човек, е илюзия. В действителност той е чисто подобие на божеството. Идентификацията със сетивната природа не е заблуда поради това, че трябва да виждаме дявола в света, а защото трябва да виждаме Бога вътре в нас, в нашия собствен свят. Грешка ще бъде да се каже: да, аз съм много издигнато същество, много, много издигнато същество, много възвисена душа, и тук (рис.11) се намира малоценната, отвратителна обкръжаваща среда.
към текста >>
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, човек би могъл да има само фалшиви представи относно нас
лед
ствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали.
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, човек би могъл да има само фалшиви представи относно наследствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали.
Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мироглед, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления. В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред човека изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – наследствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са. Само ако не се доверяваме на природата, която ни представя раждането и смъртта, ние ще стигнем до истината. В такова парадоксално отношение към света се намира човекът.
към текста >>
Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мирог
лед
, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления.
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, човек би могъл да има само фалшиви представи относно наследствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали.
Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мироглед, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления.
В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред човека изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – наследствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са. Само ако не се доверяваме на природата, която ни представя раждането и смъртта, ние ще стигнем до истината. В такова парадоксално отношение към света се намира човекът.
към текста >>
В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред човека изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – нас
лед
ствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са.
Тоест ако я нямаше Мистерията на Голгота, човек би могъл да има само фалшиви представи относно наследствеността и смъртта, и тези фалшиви представи все повече и повече биха нараствали. Сега понякога те се проявяват по атавистичен начин, – например в някои социалистически кръгове днес се придържат към атавистичен мироглед, като причисляват смъртта и раждането към сетивните явления.
В хода на по-нататъшното развитие на човечеството може да стане така, че пред човека изобщо да се затворят вратите към свръхсетивния свят, и това, което той още ще може да намери в сетивния свят от свръхсетивния – наследствеността и смъртта, ще се превърне за него в съблазън, която по особено коварен начин ще се прояви, когато той ще си казва: ние сме чувствени, докато те изобщо не са.
Само ако не се доверяваме на природата, която ни представя раждането и смъртта, ние ще стигнем до истината. В такова парадоксално отношение към света се намира човекът.
към текста >>
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че нас
лед
ствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления.
За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос.
към текста >>
За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и нас
лед
ствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления.
За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления.
Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт.
към текста >>
И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възг
лед
и, които разглеждат смъртта и нас
лед
ствените признаци като принадлежащи на сетивния свят.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления. За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък.
И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят.
Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл.
към текста >>
Затова съставки на истинския възг
лед
за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления. За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят.
Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта.
Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>
Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мирог
лед
, формирал се от времето на Мистерията на Голгота.
Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт.
Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота.
И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>
И доколкото те не могат да ги разберат, стават пос
лед
ователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл.
И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта. Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос. Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота.
И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл.
Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>
нейното метаморфозиране от сетивен факт в свръхсетивен факт, и метаморфоза на нас
лед
ствеността, т.е.
Обаче с Мистерията на Голгота е тясно свързано това, че в нея се съдържа метаморфоза на смъртта, т.е.
нейното метаморфозиране от сетивен факт в свръхсетивен факт, и метаморфоза на наследствеността, т.е.
това, което сетивният свят илюзорно отразява като наследственост, свързана с тайната на раждането, се променя в свръхсетивното в Conceptio immaculata.
към текста >>
това, което сетивният свят илюзорно отразява като нас
лед
ственост, свързана с тайната на раждането, се променя в свръхсетивното в Conceptio immaculata.
Обаче с Мистерията на Голгота е тясно свързано това, че в нея се съдържа метаморфоза на смъртта, т.е. нейното метаморфозиране от сетивен факт в свръхсетивен факт, и метаморфоза на наследствеността, т.е.
това, което сетивният свят илюзорно отразява като наследственост, свързана с тайната на раждането, се променя в свръхсетивното в Conceptio immaculata.
към текста >>
Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мирог
лед
, човек не може да разбере тези факти.
Колкото и грешни и неверни неща да са казани по въпроса, задача на човека е да не приема това без да мисли, а да усвои свръхсетивно познание и чрез него да се учи да разбира нещата, които не могат да бъдат разбрани в сетивния свят. Ако изучите различните цикли, в които става дума за тези неща, особено ако изучите съдържанието на изложеното от мен в Петото евангелие[iv], ще намерите много пътища, които водят към разбирането на тези двете неща, но това разбиране се достига само по свръхсетивен път.
Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мироглед, човек не може да разбере тези факти.
Именно, доколкото висшите факти от Евангелието са такива, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, той не може да ги разбере, дотолкова те са верни. Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото последната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското естествознание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възгледи за природата. Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възгледи за природата. И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид.
към текста >>
Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото пос
лед
ната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското естествознание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възг
лед
и за природата.
Колкото и грешни и неверни неща да са казани по въпроса, задача на човека е да не приема това без да мисли, а да усвои свръхсетивно познание и чрез него да се учи да разбира нещата, които не могат да бъдат разбрани в сетивния свят. Ако изучите различните цикли, в които става дума за тези неща, особено ако изучите съдържанието на изложеното от мен в Петото евангелие[iv], ще намерите много пътища, които водят към разбирането на тези двете неща, но това разбиране се достига само по свръхсетивен път. Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мироглед, човек не може да разбере тези факти. Именно, доколкото висшите факти от Евангелието са такива, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, той не може да ги разбере, дотолкова те са верни.
Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото последната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското естествознание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възгледи за природата.
Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възгледи за природата. И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света.
към текста >>
Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възг
лед
и за природата.
Колкото и грешни и неверни неща да са казани по въпроса, задача на човека е да не приема това без да мисли, а да усвои свръхсетивно познание и чрез него да се учи да разбира нещата, които не могат да бъдат разбрани в сетивния свят. Ако изучите различните цикли, в които става дума за тези неща, особено ако изучите съдържанието на изложеното от мен в Петото евангелие[iv], ще намерите много пътища, които водят към разбирането на тези двете неща, но това разбиране се достига само по свръхсетивен път. Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мироглед, човек не може да разбере тези факти. Именно, доколкото висшите факти от Евангелието са такива, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, той не може да ги разбере, дотолкова те са верни. Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото последната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското естествознание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възгледи за природата.
Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възгледи за природата.
И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта.
към текста >>
И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва с
лед
смъртта може да стигне до правилен възг
лед
за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна.
Ако изучите различните цикли, в които става дума за тези неща, особено ако изучите съдържанието на изложеното от мен в Петото евангелие[iv], ще намерите много пътища, които водят към разбирането на тези двете неща, но това разбиране се достига само по свръхсетивен път. Можем да се съгласим, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, както е това днес в човешкия мироглед, човек не може да разбере тези факти. Именно, доколкото висшите факти от Евангелието са такива, че докато разсъдъкът на ученика остава сетивен, той не може да ги разбере, дотолкова те са верни. Затова не е чудно, че така наречената външна наука побеждава науката за инициацията, доколкото последната казва неща, които, от само себе си се разбира, – именно защото не са в противоречие с истинското естествознание, – противоречат на природния ред, който произтича от упадъчните възгледи за природата. Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възгледи за природата.
И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна.
Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа.
към текста >>
Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възг
лед
за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта.
Ако теологията не вземе друго направление, също ще изпадне към упадъчните възгледи за природата. И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света.
Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта.
Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер. Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа.
И ако отчетете също това, за което говорих вчера, че човек едва след смъртта може да стигне до правилен възглед за Мистерията на Голгота, то вече няма да ви се струва непонятно, доколкото човек посредством смъртта, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в свят, в който той вече не може да се лъже, че смъртта принадлежи на сетивния свят, защото той вижда смъртта от другата страна, – често съм описвал тези неща, – и все повече и повече познава смъртта от другата страна. Благодарение на това той става все по-зрял да разглежда Мистерията на Голгота в нейния истински вид. И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта.
Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа.
Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер. Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
към текста >>
Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се г
лед
а към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в нас
лед
ствените признаци, се разглежда като морал и вс
лед
ствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
И така, може да се каже: ако не беше Мистерията на Голгота, – но това, за което става дума тук, се постига само в свръхсетивното познание, – смъртта би завладяла хората. Това би било зло в света, би било също и мъдрост в света. Но доколкото хората в хода на своето развитие би трябвало да стигнат до упадъчния възглед за природата, те е трябвало да имат също и лъжлива представа за смъртта. Вследствие на това, желаейки да бъдат безсмъртни, те се обърнали към Луцифер и попадат под властта на Луцифер именно тогава, когато искат да се обърнат към духа. Ако не се опитват да се обърнат към духа, стават подобни на безсловесно стадо, а ако се обръщат към духа, попадат под властта на Луцифер.
Стремежът да се види света на бъдещето означава желание за безсмъртие в Луцифер; стремежът да се гледа към миналото означава желание така да се интерпретира света, че това, което се съдържа като свръхсетивно в наследствените признаци, се разглежда като морал и вследствие на това се изфабрикува средновековното богохулство за първородния грях.
към текста >>
Тя осигурява истинския пог
лед
, придобит по свръхсетивен начин, истинския възг
лед
за фактите на раждането и смъртта в света.
От всички тези неща предпазва истинската вярност към Мистерията на Голгота.
Тя осигурява истинския поглед, придобит по свръхсетивен начин, истинския възглед за фактите на раждането и смъртта в света.
Посредством такъв истински възглед хората трябва да бъдат излекувани от лъжливия, упадъчен възглед. Затова Исус Христос е Лечител и Спасител. Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мироглед, а са стигнали до него в хода на своята еволюция, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само учител, но и изцелител на човечеството.
към текста >>
Посредством такъв истински възг
лед
хората трябва да бъдат излекувани от лъжливия, упадъчен възг
лед
.
От всички тези неща предпазва истинската вярност към Мистерията на Голгота. Тя осигурява истинския поглед, придобит по свръхсетивен начин, истинския възглед за фактите на раждането и смъртта в света.
Посредством такъв истински възглед хората трябва да бъдат излекувани от лъжливия, упадъчен възглед.
Затова Исус Христос е Лечител и Спасител. Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мироглед, а са стигнали до него в хода на своята еволюция, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само учител, но и изцелител на човечеството.
към текста >>
Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мирог
лед
, а са стигнали до него в хода на своята еволюция, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само учител, но и изцелител на човечеството.
От всички тези неща предпазва истинската вярност към Мистерията на Голгота. Тя осигурява истинския поглед, придобит по свръхсетивен начин, истинския възглед за фактите на раждането и смъртта в света. Посредством такъв истински възглед хората трябва да бъдат излекувани от лъжливия, упадъчен възглед. Затова Исус Христос е Лечител и Спасител.
Затова Той действа изцеляващо, – доколкото хората не просто поради своята безполезност са избрали пътя на упадъчния мироглед, а са стигнали до него в хода на своята еволюция, по силата на своята природа, – затова Той в действителност е не само учител, но и изцелител на човечеството.
към текста >>
Тези неща с
лед
ва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II век са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан?
Тези неща следва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II век са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан?
– трябва да се обърнем към мъртвите, които е възможно да са били съвременници на Исус Христос и да са инспирирали Тертулиан. В света е имало много упадъчни знания, много неща са били извратени, затъмнени и са се проявили в едни или други замъглени нюанси. Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“. Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело.
към текста >>
Хората би трябвало вс
лед
ствие на упадъчния възг
лед
, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело.
Тези неща следва внимателно да се обмислят, – често съм говорил това и отново трябва да го повторя, че само посредством свръхсетивното познание те могат да се видят, – и ако се запитаме: до какво познание са можели да стигнат душите, които във II век са били инспирирани от същия дух, както и Тертулиан? – трябва да се обърнем към мъртвите, които е възможно да са били съвременници на Исус Христос и да са инспирирали Тертулиан. В света е имало много упадъчни знания, много неща са били извратени, затъмнени и са се проявили в едни или други замъглени нюанси. Но ако чрез думите на Тертулиан чуваме мъртвите към това време, но инспирирани съвременници на Христа, тогава започваме да разбираме думите на Тертулиан в такива негови изречения като: „Разпънатият е Син Божий. Не е срамно, защото е позорно“.
Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело.
„Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“. Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих. Той е бил погребан и е възкръснал. Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>
Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възг
лед
върху природата.
Хората би трябвало вследствие на упадъчния възглед, да изпитват срам; това, което трябва да съставлява висшия смисъл на Земята, в човешкия живот се е проявило като позорно дело. „Синът Божий е мъртъв. Това напълно заслужава доверие, защото човешкият разсъдък го намира за безсмислено, Prorsus credibile est, quia ineptum est“. Доколкото за това, което човек може да достигне в течение на своя физически живот посредством обикновения разум, това е безсмислено, именно поради тази причина то е истина в смисъла, в който ви го изложих. Той е бил погребан и е възкръснал.
Това е несъмнено, защото е невъзможно, защото това не може да бъде за упадъчния възглед върху природата.
към текста >>
Достави ми определено удовлетворение това, че веднъж изказах мнение просто като свое убеждение, без никого с нищо да ангажирам, и това имаше такива пос
лед
ствия, че, изхождайки от определени условия на нашето време, тази сграда беше наречена „Гьотеанум“.
Това често е съотносимо към обичайния живот.
Достави ми определено удовлетворение това, че веднъж изказах мнение просто като свое убеждение, без никого с нищо да ангажирам, и това имаше такива последствия, че, изхождайки от определени условия на нашето време, тази сграда беше наречена „Гьотеанум“.
Казах, че доколкото стана с отчитане на някои свръхсетивни импулси, това е добре и правилно. И ако някой би поискал от мен по разсъдъчен начин на пръсти да изброя всички основания за това, би ми се сторило доста филистерско занимание да изброявам всички възможни разсъдъчни основания за това, което усещам като дълбока необходимост. Изброяването на всички аргументи за и против ми се струва чист педантизъм. Хората често казват: „Аз не разбирам това, за мен то е непонятно“. Но толкова важно ли е, дали хората разбират нещо или аз самия?
към текста >>
– Или: как с
лед
ва да се разбира едно или друго?
И какво означава „разбират“? Да разбират означава не нещо друго, а когато се излагат мисли да се представи нещото в такава светлина,която ние от десетилетия намираме удобна за себе си. Това е, което хората наричат „разбиране“! Това, което наричат разбиране, често не значи много по отношение на истината, която се открива от свръхсетивния свят. По отношение на свръхсетивните области, ако те непосредствено не са голо учение, а трябва да се влеят във волята, да се влеят в света на действията, има нещо нездраво, когато се пита: „Защо, защо, защо е станало едно или друго?
– Или: как следва да се разбира едно или друго?
“. В това отношение трябва да се привикне определени неща от свръхсетивния свят да се разглеждат по аналогия – само като аналогия – с признатите факти от природата. Ако излезете оттук и по пътя ви ухапе куче, и никога преди това не ви е хапало, не знам дали ще попитате: „Защо ме ухапа? – Или: как да разбирам това? В каква мисловна връзка се намира всичко това? “ За това говорят самите факти.
към текста >>
В сетивния свят има две илюзии, които скриват своята собствена същност: смъртта и раждането на човека, които, собствено, внасят свръхсетивното в сетивното; те са чужди елементи в сетивния свят, но се маскират като сетивни явления и вс
лед
ствие на това надяват лъжлива маска също и върху цялата останала природа, така че днешният човек вижда цялата останала природа в лъжлива светлина.
– Или: как да разбирам това? В каква мисловна връзка се намира всичко това? “ За това говорят самите факти. Точно така е нужно да се разказва за определени свръхсетивни неща. И има много такива неща, както можете да видите от това, което ви разказах днес.
В сетивния свят има две илюзии, които скриват своята собствена същност: смъртта и раждането на човека, които, собствено, внасят свръхсетивното в сетивното; те са чужди елементи в сетивния свят, но се маскират като сетивни явления и вследствие на това надяват лъжлива маска също и върху цялата останала природа, така че днешният човек вижда цялата останала природа в лъжлива светлина.
към текста >>
Онези, които усещат духа на времето, трябва да внедряват в тези области това, което с
лед
ва от духовната наука.
Задълбоченото разбиране на тези неща и приемането им в подхода ни към познанието, е едно от изискванията за бъдещия човешки живот, особено изискване, което Духовете на Времето поставят пред тези, които търсят познание за бъдещето и искат да разгърнат своята воля в някоя област. Това особено касае духовните области на културата: теология, медицина, юриспруденция, философия, естествознание, самата техника, социалния живот и даже политиката; да, да, наистина политиката, това е доста странно образувание!
Онези, които усещат духа на времето, трябва да внедряват в тези области това, което следва от духовната наука.
към текста >>
[iv] „От изс
лед
ванията на Акаша.
[iv] „От изследванията на Акаша.
Петото Евангелие“ GA 148
към текста >>
22.
Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От най-различни страни научихте, че развитието на съвременното човечество е преминало през критична точка в XV век, в началото на петия с
лед
атлантски културен период.
От най-различни страни научихте, че развитието на съвременното човечество е преминало през критична точка в XV век, в началото на петия следатлантски културен период.
То, както знаете, се характеризира с това, че в този момент от времето е станало встъпването на човечеството в развитието през съзнателната душа, докато преди това, в гръко-римския период, развитието на човечеството е протичало предимно в района на разсъдъчната душа, или душата на характера. Но цялата работа е в това, такава истина като тази, че от XV век сме встъпили в епохата на съзнателната душа, да се възприема не теоретически, не абстрактно, а с пълна жизнена сериозност и в известен смисъл да имаме волята постоянно да се размишлява: как стои работата с нашата душевна настройка, какво трябва да направим за тази душевна настройка, за да удовлетворява тя факта, че сме встъпили в периода на развитие на съзнателната душа?
към текста >>
Главното е, че епохата на съзнателната душа създава предпоставка за това, съзнателно да се изработва мирог
лед
а, до който в предишните епохи се е достигало безсъзнателно.
Главното е, че епохата на съзнателната душа създава предпоставка за това, съзнателно да се изработва мирогледа, до който в предишните епохи се е достигало безсъзнателно.
Знаете, че сред многото повече или по-малко важни неща, засягащи казаното по-горе, има едно най-важно събитие, което се е разиграло в земния живот: това е Събитието на Голгота. Често сме подчертавали: Събитието на Голгота така е встъпило в човешкото развитие, че не е можело напълно да бъде осъзнато в неговото значение от човешките души, а към пълното му осъзнаване би могло да се стигне само постепенно. Също често сме подчертавали, че винаги под действието на известни сили в човечеството се е появявала склонност, от една страна, да се задържа в своето развитие, а от друга страна, да пропуска целите. Така намираме в човешката духовна култура многобройни стремежи да се запази безсъзнателния способ за разбиране на Събитието на Голгота и по възможност по-малко да се използва съзнателното развитие, до което е достигнало съвременното човечество за познаване на Събитието на Голгота. Съвсем неотдавна бяхме свидетели в средата на едно религиозно общество на борбата между стремежа да се запази предишното, безсъзнателно отношение към Събитието на Голгота, и стремежа, макар и с неподходящи средства, все пак да се стигне до това, което се нарича модернистко католическо течение, до по-съзнателно, отколкото досегашното разбиране за Мистерията на Голгота.
към текста >>
И така, да разг
лед
аме нашата епоха по възможност фактически; да обърнем внимание преди всичко на фактите, които са особено важни за развитието в епохата на съзнателната душа.
Ако искаме наистина да се приближим към разбирането, което е особено необходимо за развитието на съзнателната душа, трябва преди всичко да се опитаме от различни страни да си изясним собственото си човешко същество, да си го изясним не чрез дрънканици, а чрез ориентиране във фактите.
И така, да разгледаме нашата епоха по възможност фактически; да обърнем внимание преди всичко на фактите, които са особено важни за развитието в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
И тази насока на естественонаучното мислене се с
лед
ва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е.
С най-голяма гордост, с истинско високомерие се говори в новото време, в епохата на съзнателната душа, за епохата на естествената наука. Тези, които говорят така, в известен смисъл имат право, защото не само тези, които имат естественонаучно образование, живеят в тази естественонаучна епоха, а също и много образовани хора живеят в естественонаучния поток на времето; да се живее в естественонаучната епоха съвсем не означава да се мисли така, както ботаникът мисли за растенията, зоологът – за животните, антропологът – за човека, и работата не е в това, да се знае повече или по-малко антропологията, ботаниката и зоологията, а това значи така да се формират мислите ни за света, че те да са ориентирани в посока на естественонаучното мислене.
И тази насока на естественонаучното мислене се следва от повечето хора, които днес имат макар и само училищно образование, т.е.
съвсем не са неграмотни. Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света. Навсякъде във външния живот, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока.
към текста >>
Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е горда и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха г
лед
а отвисоко към предишните епохи.
Тоест хората, които изобщо има смисъл да разглеждаме, се придържат към естественонаучния начин на мислене; но това не им пречи понякога съвсем чинно да ходят на църква, да слушат проповедите, така че, както се казва, са религиозни, благочестиви хора. А сега се запитайте, доколко това религиозно благочестие днес още влияе върху общия човешки живот, даже ако тези хора смятат себе си за благочестиви или смятат, че трябва да станат такива? Религиозните усещания, които се развиват в едно или друго вероизповедание, влияят изключително малко върху мислите за света. Навсякъде във външния живот, в широките кръгове на днешното население, мисленето е ориентирано в естественонаучна насока. Религията днес за повечето хора, в по-голяма или по-малка степен е само придатък.
Тоест вече може да се каже, че новата епоха на съзнателната душа е горда и даже арогантна със своите естественонаучни достижения и свързаната с това естественонаучна насока на своето мислене, и тази епоха гледа отвисоко към предишните епохи.
към текста >>
Помислете само, с какво чувство, с какво самодоволство г
лед
а съвременният човек към своите предци, за които казва, че са вярвали в духове.
Помислете само, с какво чувство, с какво самодоволство гледа съвременният човек към своите предци, за които казва, че са вярвали в духове.
Не е нужно да се опитваме да опровергаваме това твърдение, защото нашите предци са вярвали в духове. Това е било така. Нека днес по-малко да обръщаме внимание на понятийното съдържание на изречението: нашите предци са вярвали в духове, а ние сме станали толкова умни, че вече не вярваме в духове, – а да обърнем повече внимание на чувственото съдържание, на това, което усещаме когато виждаме, как съвремието съди своите глупави предци, които са вярвали в духове, и как ние, накрая, сме достигнали до естественонаучната епоха и вече не вярваме в духове. Съждението, че предците са вярвали в духове, е половинчато и затова е извънредно опасна истина; защото половинчатата истина често е по-лоша от пълната заблуда, доколкото пълната заблуда лесно се разпознава, а половинчатата истина броди из света като привидение.
към текста >>
Вярно е, че ако хвърлим пог
лед
към предшестващите епохи, към времето до и с
лед
Мистерията на Голгота и към още по-ранните времена, към третата с
лед
атлантска култура, ще открием, че основно хората са вярвали в духове и демони, както ви показах с примера за Тертулиан.
Вярно е, че ако хвърлим поглед към предшестващите епохи, към времето до и след Мистерията на Голгота и към още по-ранните времена, към третата следатлантска култура, ще открием, че основно хората са вярвали в духове и демони, както ви показах с примера за Тертулиан.
Това е точно така. Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период. Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят.
към текста >>
Във втория и първия с
лед
атлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили.
Вярно е, че ако хвърлим поглед към предшестващите епохи, към времето до и след Мистерията на Голгота и към още по-ранните времена, към третата следатлантска култура, ще открием, че основно хората са вярвали в духове и демони, както ви показах с примера за Тертулиан. Това е точно така. Но тази епоха е предшествана от друга, когато хората също са говорили за духове, но не в смисъла, в който са мислели за духовете в описания преди малко период.
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили.
Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят. Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
Но с
лед
това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
Във втория и първия следатлантски културен период те са говорели за духове, като са съзнавали: това, което те си представяли, е било резултат от представните им сили. Съответно на своята сила за представяне, те са можели да си представят само духове. Но когато са си представяли духовете, тези духове са били за тях образи на стоящия зад тях духовен свят. И така, в течение на дълъг период, макар и хората да са формирали представи за духове, те са знаели, че зад тези духове, които са им се явявали като образи, е стоял духовният свят. В света на своите представи, който са изобразявали като духове, те са отразявали духовния свят.
Но след това духовният свят е започнал повече или по-малко да се забравя, или по-добре да се каже, станал недостъпен за наблюдение; останали голи образи, които започнали да се разглеждат като реалност и от това се появила вярата в духове, която е упадък по отношение на това, което я е предшествало.
към текста >>
Работата не е в това, че духовете са фалшиви, а възг
лед
ът на човека за духовете стана фалшив.
Така че може да се каже: древните така са формирали своето съзнание, че те са развивали силите, които са били дадени на съзнанието им и инстинктивно са се ограничавали до това, в представите си да нямат нищо друго, освен духове. В древните времена чрез духовете те са си представяли боговете, а по-късно започнали да разглеждат духовете като реалност.
Работата не е в това, че духовете са фалшиви, а възгледът на човека за духовете стана фалшив.
към текста >>
Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възг
лед
а върху природата.
И така, това, че предците ни са си представяли духове, и че тези представи за духове са суеверие, е преценката на съвременния човек за древните. Той е доволен от това и намира себе си за много умен. Човек не се стреми особено да научи, че в древните времена посредством духовете хората са си представяли духовния свят, доколкото духовния свят днес много не го интересува и той се интересува само от природния свят. Той чувства безкрайното си превъзходство над предците, защото от своето съзнание той образува представи относно природата. Обаче епохата на съзнателната душа изисква от нас нещо различно от това, което е било изисквано от нашите предци.
Трябва да си изясним какво собствено имаме, когато си формираме възгледа върху природата.
към текста >>
Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изс
лед
вали нещата не толкова дълбоко, не са казвали.
Изхождайки от нашето съзнание, ние образуваме представи относно природата, доколкото сме истински съвременни, самодоволни, просветени, умни хора. Но ако вземем целия този свят от представи за природата и го изпитаме, непреднамерено го изпитаме, ще намерим, че макар да имаме представи, с тези свои представи не сме в състояние да обхванем природата. Тогава хората казват, че съществуват граници в познанието за природата.
Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали.
Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия.
към текста >>
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възг
лед
, да докаже, че не трябва да има никаква философия.
Често съм цитирал един съвременен философ, който е малко известен като писател-философ, който открито е говорил много неща, които другите, изследвали нещата не толкова дълбоко, не са казвали. Това е Ричард Уол[ii], който е написал две големи книги и много по-малки. Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост.
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия.
В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ.
към текста >>
Той казва за своите колеги примерно с
лед
ното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа.
Една от големите книги е била написана в деветдесетте години и се нарича „Общата философия и нейният край“. Няколко години по-късно е написана книгата „За механизма на духовния живот“. Ричард Уол е бил човек, когото можем да наречем типичен представител на съвременните хора и може да се каже, че така, както мисли Ричард Уол, мислят, собствено, всички хора, които са ориентирани в естественонаучна насоченост. Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи.
Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа.
И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това?
към текста >>
В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, пос
лед
ната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде пос
лед
ният философ.
Те мислят така, както и той; но само той довежда тези мисли до логически край и по такъв начин в него намираме странен, поразителен случай, когато професор по философия пише дебела книга за края на философията, книга, в която той се опитва, изхождайки от естественонаучния възглед, да докаже, че не трябва да има никаква философия. В своята книга „За механизма на духовния живот“ този професор по философия и писател-философ се изразява по съвсем необичаен начин за своите колеги-философи. Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза.
В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ.
Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги. Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това? Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали! – това е изключително интересен спектакъл! Когато свикнем да разглеждаме симптоматично историята в нейното развитие, ще видим в това доста забележителен симптом на нашата епоха.
към текста >>
Той трябва да бъде пос
лед
ният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това?
Той казва за своите колеги примерно следното: философите и философията приличат на ресторант; преди в него са сновали готвачи и келнери, готвили са посредствена храна и са я сервирали на гостите; сега те се мотат съвсем без работа. И така, този готвач, или келнер, или философ казва, че философията може да се сравни с ресторант, в който от готвачите и келнерите – колегите на този философ – се е готвила посредствена храна и се е сервирала на посетителите, но в наше време тази лоша храна вече не се готви от готвачите-философи, а готвачите и келнерите просто се мотат без работа. Доколкото той самият е такъв готвач, или келнер, или философ, той си представя, че самият той се мота без всякаква полза. В двете си книги той поставя пред себе си, както му се струва, последната си задача; доколкото не трябва да има повече никаква философия, той трябва да бъде последният философ. Примерно такова е дълбокото съдържание на неговите книги.
Той трябва да бъде последният, защото той е поставил пред себе си такава задача – и как трябва да бъде характеризирано това?
Ричард Уол е келнер или готвач сред другите келнери и готвачи, които са готвили преди посредствена философска храна, а сега изобщо нищо не правят, и той сред тези готвачи и келнери се занимава с приготвянето на отрова, за да приключи с всички останали! – това е изключително интересен спектакъл! Когато свикнем да разглеждаме симптоматично историята в нейното развитие, ще видим в това доста забележителен симптом на нашата епоха. Защото този философ е доста остроумен и е проникнал доста напред в проблемите на естественонаучното мислене.
към текста >>
Но ако наистина се направи прег
лед
на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти.
Тук пулсира важно знание, макар то да носи повече или по-малко негативен характер, а именно разбирането по отношение на съвременното знание за природата. Предполага се, че естествената наука трябва да говори за природата, до подготвя знания за съвременното съзнание под формата на представи за природата.
Но ако наистина се направи преглед на представите по отношение на природата, които днес се формират в най-учените кръгове, може да се забележи, че човешкото съзнание, собствено, по куриозен начин не прави нищо друго, освен да измисля духове, но само че древните духове са представлявали боговете, а духовете на съвременните хора представляват природните факти.
Защото това, което съвременните хора си представят като естествознание, не е природата, а се отнася към природата както духовете към действителността. Такъв човек, като Ричард Уол е чувствал, че епохата на съзнателната душа трябва да стигне до това: ние съвсем не сме се извисили толкова над нашите предци, които са прилагали съзнателни сили и са формирали представите за духовете, а ние също формираме представи за духовете. Разликата е само в това, че древните са имали по-прекрасни духове от тези, които фабрикуват днешните естественонаучни мислители, и които, всъщност, са ужасни призраци на абстрактни понятия. Това са духове, подобни на духовете на нашите предци. И тези естественонаучни духове, това призрачно естествознание се отнася към действителността не по-различно, отколкото древните духове са се отнасяли към божествената действителност.
към текста >>
Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия пог
лед
в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно.
Изключително важно е в епохата на съзнателната душа да се усвои този факт. Древните не са живеели в епохата на съзнателната душа, затова за тях фактът, че са си представяли духове, е трябвало да остане несъзнателен факт. Нашите естествоизпитатели също си представят духове; но в епохата на съзнателната душа трябва да знаем, че не си представяме природата, а само природните духове. И както предците ни, които са били предшествани от собствените им предци, са приемали духовете не за действителност, а за отражение на божествената действителност, за отражение на свръхсетивната интелигенция, така и ние, именно в епохата на съзнателната душа, трябва да стигнем до действителното разбиране: нашите естественонаучни духове не са действителност, както това се струва на днешните естествоизпитатели, а насочват към действителността, която трябва да се намери благодарение на тях. Ако се лъжем от призрачната природа на естествознанието, няма да стигнем до ясното разбиране за човека.
Защото природата можем да я разглеждаме посредством нашите призрачни представи и тя все пак се изправя пред нашия поглед в нейния истински облик; в епохата на съзнателната душа самият човек трябва да се изучава съзнателно.
Тук не става просто да се използват призрачните представи, защото ще превърнем самите себе си в призраци, което вече е станало в значителна степен.
към текста >>
Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и с
лед
това пита: откъде се взе този призрак?
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност. Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек.
Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак?
Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка. Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек.
към текста >>
Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната г
лед
на точка.
Учението за еволюцията, Гьотевото учение за еволюцията не е лъжливо, доколкото то има тенденция да изучава човека като реалност. Материалистичното, оцветено от дарвинизма учение за еволюцията, говори за произход на човека от животните. И всъщност, в нас има нещо, което води началото си от животните или, най-малкото, има общ произход с животните, но то не е това, в което се явяваме човешки същества; това е призрак, който естествознанието приема за човек. Първо естествознанието превръща човека в призрак, защото то познава само призраци, и след това пита: откъде се взе този призрак?
Когато признаем, че имаме работа не с човека, а с неговия призрак, както това прави съвременното естествознание, тогава ще заемем правилната гледна точка.
Мисля, че ще се съгласите с мен: доколкото вие сте дошли тук, това означава, че не просто сте изпратили вместо себе си хомункулуса, призрака, който си представяте, съгласно естественонаучните представи. Ако тук седяха само хомункулусите, които ви представляват във вашето съзнание, аз не бих могъл да говоря с тези хомункулуси! Вие носите в себе си своя реален човек, но не и в своето съзнание. Епохата на съзнателната душа трябва да вкара в съзнанието действителния човек. Трябва да се върнем от хомункулуса към homo.
към текста >>
Ако разг
лед
ате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят.
Трябва да се върнем от хомункулуса към homo. Ако това не стане, човекът ще стигне до полярната противоположност на своето призрачно битие. Нужно е да възприемаме себе си не като призрак, а в своята реалност, както са правели това древните. Макар и да са си се представяли като призраци, понеже са имали в себе си атавистични сили, те са можели още да чувстват в себе си действителността, докато днешният човек има в себе си само това, което му е достъпно посредством неговата съзнателна душа. Ако в съзнателната му душа присъства само призракът на човека, тогава през съзнателната му душа не преминават морално-духовните импулси.
Ако разгледате съпътстващите явления на това призрачно естествознание, ще откриете, че тази нова епоха, в която господства призрачното естествознание, никога няма да допусне импулсите за нравствени действия да идват от самия духовен свят.
Нравствените импулси, с които днес работят хората, са остарели, те изхождат от атавистичната епоха; защото днешното човечество, когато са му нужни импулси за дейността му, не иска да пита духа, а пита природата. То иска да пита: какво представлява човешката природа, що за стимули стоят в човешката природа?
към текста >>
Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но с
лед
това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
По такъв начин ви изясних нещо важно в съвременната ситуация.
Доведох ви до факта, че в съвременната ситуация работата стои така, че, от една страна, хората си съставят призрачни представи за природата и естествоизпитателите правят експерименти във всички области; но след това пред очите им се изправя човекът в цялата си действителност.
Обаче призрачните понятия на естествознанието са неподходящи средства за това: тези хора не виждат човека, а виждат призрака на човека. Това са психоаналитиците. Психоанализата е наистина рожба на призрачното естествознание; затова винаги наричам психоанализа нещо, което работи с неподходящи средства.
към текста >>
с
лед
Мистерията на Голгота.
Всичко това, което се съдържа в тези потоци, действа така, че в цялото човешко развитие в определена година да настъпи важен възлов момент. В тази година, когато се сливат всичките три потока, се случва възлов момент в човешкото развитие, който е скрит зад външни объркани отношения така, че отчетливо не е видно какво става, а се виждат само обърканите отношения. Този важен възлов момент се пада в 666 г.
след Мистерията на Голгота.
Тогава, в 666 г. сл. Р.Х. е трябвало и е могло да стане нещо, но не е станало. И сега ще чуете, какви бяха основанията това да не стане.
към текста >>
е била средата на четвъртия с
лед
атлантски период, гръко-римския период.
е можело да дойде – видимо за външното човечество, а именно за западното човечество – особено важно същество, което не би трябвало да се появи на физически план, но което все пак отчетливо би се възприемало от човечеството и външно, така че хората биха попаднали под неговата власт. Ако това същество бе се явило в образа, който то самото е планирало, днес бихме писали не 1918 г., а минус 666 години или 1252 г.; защото това същество така би инспирирало хората, че те биха водили своето летоброене съответно с това. Съществото, ако се беше появило така, както самото то е планирало, би оказало доста своеобразно въздействие. Работата стои така: 333 години преди това, т.е. в 333 г. сл.Р.Хр.
е била средата на четвъртия следатлантски период, гръко-римския период.
Можете да пресметнете: началото е в 747 г.пр.Хр., краят в 1413 година, това прави 2160 години, както и трябва да бъде. Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр. до средата на четвъртия следатлантски период. И така, ако към 747г. пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период.
към текста >>
до средата на четвъртия с
лед
атлантски период.
Работата стои така: 333 години преди това, т.е. в 333 г. сл.Р.Хр. е била средата на четвъртия следатлантски период, гръко-римския период. Можете да пресметнете: началото е в 747 г.пр.Хр., краят в 1413 година, това прави 2160 години, както и трябва да бъде. Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр.
до средата на четвъртия следатлантски период.
И така, ако към 747г. пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период. Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци. Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие.
към текста >>
Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето с
лед
нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци.
Можете да пресметнете: началото е в 747 г.пр.Хр., краят в 1413 година, това прави 2160 години, както и трябва да бъде. Половината от 2160 години е 1080 години, така че 1080 години са изминали от 747 г.пр.Хр. до средата на четвъртия следатлантски период. И така, ако към 747г. пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период.
Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци.
Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха.
към текста >>
Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал с
лед
333 години, в 666 г.
И така, ако към 747г. пр.Р.Х прибавим 1080, ще получим 333: така че в 333 година се пада средата на гръко-римския период. Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци. Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие.
Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г.
да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г. е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
към текста >>
Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в с
лед
ващата епоха.
Средата се пада не във времето около Мистерията на Голгота, а във времето след нея; тя означава най-висшата възможна, но, собствено, не външна действителност, доколкото във външната действителност тя се е преплела с други потоци. Но ако развитието преминаваше по правата и нямаше странични потоци, тогава това би била истинската среда, и тук би била достигната най-висшата точка на епохата на разсъдъчната душа. Тук разсъдъчната душа е трябвало да достигне най-висока точка от своето развитие. Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие.
Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха.
То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г. е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период. Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>
е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в с
лед
ващия културен период.
Но това не е станало, доколкото вече я е бил загризал червеят, който е планирал след 333 години, в 666 г. да извърши съвсем определена процедура над човешкото развитие. Процедурата, която се е канело да извърши над човешкото развитие това същество (Сорат, Звяра), е трябвало да се състои в това, съществото с напълно формирана съзнателна душа, да даде на човека всички душевно-духовни качества неприсъщи на разсъдъчната душа, каквато е била формирана тогава в човека, и които той е трябвало да получи едва със съзнателната душа в следващата епоха. То е искало твърде рано да присади в човека културата на съзнателната душа. И, съответно със създалата се в света ситуация, в 666 г.
е бил най-благоприятният за това момент от време; тогава съществото е можело така да повлияе на Земята, че да каже: ще обуча хората на всичко това, което те някога ще успеят да намерят посредством своята съзнателна душа; още сега, в епохата на разсъдъчната душа, ще влея в човека това, което другите богове, с които се боря, искат да му дадат чак в следващия културен период.
Било е предвидено неправилно смесване на разсъдъчната със съзнателната душа.
към текста >>
Ако отчетете естественонаучните идеали на съвременността и чуете как хората описват, колко далеч сме се придвижили през пос
лед
ните десетилетия, – представете си, какви представи са можели да формират същите тези хора през 2493 г., ако те бяха вече така умни в 1918 г.!
Били са планирани доста забележителни явления.
Ако отчетете естественонаучните идеали на съвременността и чуете как хората описват, колко далеч сме се придвижили през последните десетилетия, – представете си, какви представи са можели да формират същите тези хора през 2493 г., ако те бяха вече така умни в 1918 г.!
Тоест машини и други подобни хората в 666 г. още не биха могли да създадат и не биха имали такава експериментална база, но те не биха се мъкнали толкова бавно, а ползвайки се от гениалните си сили, биха предвидили много неща и много биха направили. Тази 666 г. е била решаваща, когато човечеството е можело да бъде потопено от това знание и култура, които изначалните богове са искали да му дадат чак в третото хилядолетие. Невъзможно е да си представим, а и не е нужно, в каква ситуация би се оказал така нареченият образован свят, ако той беше потопен в това знание през 666 г.
към текста >>
И макар много хора да са мислели, че човечеството не с
лед
ва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се предотврати.
Това е трябвало да бъде предотвратено.
И макар много хора да са мислели, че човечеството не следва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се предотврати.
Това е можело да се възпрепятства, удържайки везните в равновесие. Има се предвид следното: 333 г. е била централната точка на четвъртия следатлантски период; 333 години по-късно с настъпването на 666 г., ариманическите сили мощно биха издигнали цялото материалистическо високомерие с помощта на силите на гениалността. Равновесието би могло да бъде запазено само от това, че 333 години по-рано, т.е. в началото на летоброенето, е трябвало да се изяви същество, което би вляло своята собствена субстанция в човешкото развитие за установяване на равновесие и би възпрепятствало появата след 333 години на съществото, за което говорих.
към текста >>
Има се предвид с
лед
ното: 333 г.
Това е трябвало да бъде предотвратено. И макар много хора да са мислели, че човечеството не следва да се отказва от нищо, което може да му бъде дадено, все пак това не се е вписвало в духовен смисъл в развитието на човечеството и е трябвало да се предотврати. Това е можело да се възпрепятства, удържайки везните в равновесие.
Има се предвид следното: 333 г.
е била централната точка на четвъртия следатлантски период; 333 години по-късно с настъпването на 666 г., ариманическите сили мощно биха издигнали цялото материалистическо високомерие с помощта на силите на гениалността. Равновесието би могло да бъде запазено само от това, че 333 години по-рано, т.е. в началото на летоброенето, е трябвало да се изяви същество, което би вляло своята собствена субстанция в човешкото развитие за установяване на равновесие и би възпрепятствало появата след 333 години на съществото, за което говорих.
към текста >>
НАГОРЕ