Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
27
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
Намерени са
55582
резултата от
1867
текста в
56
страници с части от думите : '
Лед
'.
На страница
27
:
1000
резултата в
29
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, с
лед
като е разбрала, че то може да се вмести в цялото.
Имаше промеждутъчни дни между нашите представления; много от приятелите ни бяха заети от сутрин до вечер с генералните репетиции. Скъпият ни д-р Унгер ви изнесе лекции през тези дни тук, в Мюнхен. За мен беше нещо дълбоко радващо, ощастливяващо, когато скъпият ни приятел, директорът Зелин дойде при мен вчера сутринта, изпълнен с въодушевление от двете лекции на д-р Унгер и ми каза следните думи зад кулисите: „Едно движение, което има такива вдъхновени застъпници пред обществеността, няма да пропадне! “ Защото на какво трябва във висша степен да се радвам аз самият – позволете ми тези искрени, честни думи, – ако не, че може да се случи именно нещо такова? Мога да се радвам най-много на самостоятелната сила, изобщо на самостоятелния начин, по който тук една човешка личност, изхождайки от себе си, свободно, без да се придържа непосредствено към това, което самият аз мога да кажа, обосновава нещата от самата себе си според собствените си способности!
Който иска да оказва въздействие самостоятелно, не се радва на нищо повече, освен искрено да поздрави, когато срещу него стои една самостоятелна личност и дава това, което е в състояние да даде, след като е разбрала, че то може да се вмести в цялото.
Дълбока радост беше за мен, когато директор Зелин дойде при мен – действие, произтичащо сякаш от детско сърце, защото така се получи, и искаше да даде израз на цялото си въодушевление по отношение на това, което беше чул. Трябва да ви го кажа и знам, че голяма част от вас ще ми повярват, че изпитвам най-съкровена радост от една такава самостоятелност, от такова индивидуално въздействие, и че това е истината. Преди известно време получих писмо, в което беше написано приблизително, че е необходимо да се направи нещо в рамките на немското теософско движение, тъй като иначе думата няма да вземе никой друг, освен онзи, който може дума по дума да повтори това, което казвам аз самият. Такава е понякога представата за истината навън в света! Не трябва да се отправя критика срещу такива думи, които обективно съдържат една невярност в строгия смисъл на думата, нито пък укор или порицание.
към текста >>
2.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 26 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Ще говорим за това, което се намира в основата на тъй наречената инициация или посвещение, и – с
лед
като загатнем за някои тайни и закони на тази инициация – за значението на това, което се излъчва в течение на развитието на човечеството за живота на инициацията и на инициираните.
В този кратък лекционен цикъл ще имаме да разискваме важни въпроси на духовния живот, въпроси, които засягат този духовен живот в най-широк смисъл.
Ще говорим за това, което се намира в основата на тъй наречената инициация или посвещение, и – след като загатнем за някои тайни и закони на тази инициация – за значението на това, което се излъчва в течение на развитието на човечеството за живота на инициацията и на инициираните.
Ще трябва да говорим за всичко, което се излъчва там във връзка с това, което може да се обобщи в така противопоставените една на друга представи: вечност и миг, духовна светлина и житейски мрак. След това от гледната точка, която ще ни създадат тези представи, ще трябва да разгледаме до известна степен живота на човека, и тогава отново да се върнем към силата на инициацията и силата на инициираните. Тези обсъждания следователно ще бъдат ограничени от принципа на инициацията.
към текста >>
С
лед
това от г
лед
ната точка, която ще ни създадат тези представи, ще трябва да разг
лед
аме до известна степен живота на човека, и тогава отново да се върнем към силата на инициацията и силата на инициираните.
В този кратък лекционен цикъл ще имаме да разискваме важни въпроси на духовния живот, въпроси, които засягат този духовен живот в най-широк смисъл. Ще говорим за това, което се намира в основата на тъй наречената инициация или посвещение, и – след като загатнем за някои тайни и закони на тази инициация – за значението на това, което се излъчва в течение на развитието на човечеството за живота на инициацията и на инициираните. Ще трябва да говорим за всичко, което се излъчва там във връзка с това, което може да се обобщи в така противопоставените една на друга представи: вечност и миг, духовна светлина и житейски мрак.
След това от гледната точка, която ще ни създадат тези представи, ще трябва да разгледаме до известна степен живота на човека, и тогава отново да се върнем към силата на инициацията и силата на инициираните.
Тези обсъждания следователно ще бъдат ограничени от принципа на инициацията.
към текста >>
Тези обсъждания с
лед
ователно ще бъдат ограничени от принципа на инициацията.
В този кратък лекционен цикъл ще имаме да разискваме важни въпроси на духовния живот, въпроси, които засягат този духовен живот в най-широк смисъл. Ще говорим за това, което се намира в основата на тъй наречената инициация или посвещение, и – след като загатнем за някои тайни и закони на тази инициация – за значението на това, което се излъчва в течение на развитието на човечеството за живота на инициацията и на инициираните. Ще трябва да говорим за всичко, което се излъчва там във връзка с това, което може да се обобщи в така противопоставените една на друга представи: вечност и миг, духовна светлина и житейски мрак. След това от гледната точка, която ще ни създадат тези представи, ще трябва да разгледаме до известна степен живота на човека, и тогава отново да се върнем към силата на инициацията и силата на инициираните.
Тези обсъждания следователно ще бъдат ограничени от принципа на инициацията.
към текста >>
Миг – дума, която винаги ни насочва към това, в което действително живеем, и към необходимостта в този миг, в който живеем, да търсим онова, което може да ни даде пог
лед
в страната на копнежа, във вечността.
Вечност – има нужда само да извикаме представата и чувстваме, че в нас звучи нещо във връзка с най-дълбоките копнежи на човешката душа, с най-висшето, което човекът може да назове измежду целите на своите копнежи.
Миг – дума, която винаги ни насочва към това, в което действително живеем, и към необходимостта в този миг, в който живеем, да търсим онова, което може да ни даде поглед в страната на копнежа, във вечността.
Трябва само да си припомним, че най-дълбоката тайна на най-великата си поетическа творба Гьоте влага в своя „Фауст“, като оставя Фауст да говори за мига така: „О, миг поспри, така красив си ти! “ и след това го кара да признае: Ако това може да стане убеждение на душата, ако е възможно, душата би могла да се идентифицира с едно самопризнание, да каже на мига: „О, миг, поспри, така красив си ти! “, за Фауст веднага би трябвало да следва признанието, че е достоен да се отдаде на противника на земното човечество, на Мефистофел. Зависещото от усещането, извиращо от мига, Гьоте е направил същинската основна тайна на най-великото си произведение. Изглежда така, сякаш мигът, в който живеем, е изцяло противопоставен на това, което обозначаваме като вечност и за което човешката душа отново и отново трябва да жадува, да копнее.
към текста >>
“ и с
лед
това го кара да признае: Ако това може да стане убеждение на душата, ако е възможно, душата би могла да се идентифицира с едно самопризнание, да каже на мига: „О, миг, поспри, така красив си ти!
Вечност – има нужда само да извикаме представата и чувстваме, че в нас звучи нещо във връзка с най-дълбоките копнежи на човешката душа, с най-висшето, което човекът може да назове измежду целите на своите копнежи. Миг – дума, която винаги ни насочва към това, в което действително живеем, и към необходимостта в този миг, в който живеем, да търсим онова, което може да ни даде поглед в страната на копнежа, във вечността. Трябва само да си припомним, че най-дълбоката тайна на най-великата си поетическа творба Гьоте влага в своя „Фауст“, като оставя Фауст да говори за мига така: „О, миг поспри, така красив си ти!
“ и след това го кара да признае: Ако това може да стане убеждение на душата, ако е възможно, душата би могла да се идентифицира с едно самопризнание, да каже на мига: „О, миг, поспри, така красив си ти!
“, за Фауст веднага би трябвало да следва признанието, че е достоен да се отдаде на противника на земното човечество, на Мефистофел. Зависещото от усещането, извиращо от мига, Гьоте е направил същинската основна тайна на най-великото си произведение. Изглежда така, сякаш мигът, в който живеем, е изцяло противопоставен на това, което обозначаваме като вечност и за което човешката душа отново и отново трябва да жадува, да копнее.
към текста >>
“, за Фауст веднага би трябвало да с
лед
ва признанието, че е достоен да се отдаде на противника на земното човечество, на Мефистофел.
Вечност – има нужда само да извикаме представата и чувстваме, че в нас звучи нещо във връзка с най-дълбоките копнежи на човешката душа, с най-висшето, което човекът може да назове измежду целите на своите копнежи. Миг – дума, която винаги ни насочва към това, в което действително живеем, и към необходимостта в този миг, в който живеем, да търсим онова, което може да ни даде поглед в страната на копнежа, във вечността. Трябва само да си припомним, че най-дълбоката тайна на най-великата си поетическа творба Гьоте влага в своя „Фауст“, като оставя Фауст да говори за мига така: „О, миг поспри, така красив си ти! “ и след това го кара да признае: Ако това може да стане убеждение на душата, ако е възможно, душата би могла да се идентифицира с едно самопризнание, да каже на мига: „О, миг, поспри, така красив си ти!
“, за Фауст веднага би трябвало да следва признанието, че е достоен да се отдаде на противника на земното човечество, на Мефистофел.
Зависещото от усещането, извиращо от мига, Гьоте е направил същинската основна тайна на най-великото си произведение. Изглежда така, сякаш мигът, в който живеем, е изцяло противопоставен на това, което обозначаваме като вечност и за което човешката душа отново и отново трябва да жадува, да копнее.
към текста >>
Духовна светлина – в течение на годините сме правили толкова много теософски разглеждания, разбрахме, че стремежът към духовност навсякъде в основата си има с
лед
ното: да изведе хората от житейската тъма.
Духовна светлина – в течение на годините сме правили толкова много теософски разглеждания, разбрахме, че стремежът към духовност навсякъде в основата си има следното: да изведе хората от житейската тъма.
И отново от една от най-великите поетически творби на човечеството, от „Фауст“ можем да почувстваме как един поет, когато иска да опише една велика, изчерпателна в себе си душа, не може да не я застави да се освободи от житейския мрак! Защото какво обгръща Фауст в началото на поемата? В какво е забъркан изцяло? В житейски мрак! И колко често трябва да подчертаваме, че този житейски мрак има огромна сила и власт над човека, че духовната светлина, ако го срещне в незряло състояние, може да му повлияе така, че да не го освети, а да го заслепи, да го зашемети.
към текста >>
– а преди всичко трябва да става дума за с
лед
ното: Как трябва човекът да промени пътя на душата, който може да я отведе по правилен начин до духовната светлина?
Защото какво обгръща Фауст в началото на поемата? В какво е забъркан изцяло? В житейски мрак! И колко често трябва да подчертаваме, че този житейски мрак има огромна сила и власт над човека, че духовната светлина, ако го срещне в незряло състояние, може да му повлияе така, че да не го освети, а да го заслепи, да го зашемети. Така че не може да става дума само за това: Откъде минава пътят към духовната светлина, как да го намерим?
– а преди всичко трябва да става дума за следното: Как трябва човекът да промени пътя на душата, който може да я отведе по правилен начин до духовната светлина?
С това са очертани само основните линии, които ще трябва да ни занимават в тези лекции, и ние се намираме на такава фаза от теософската ни работа, че да нямаме нужда да развиваме нещата от самото начало, а по-скоро да можем да се позовем на нещо познато.
към текста >>
Придобиваме вече достатъчна и задоволителна представа за това, което се има предвид, когато хвърлим пог
лед
към с
лед
атланските епохи и си припомним за своеобразната конфигурация на човека, проявила се по толкова разнообразен начин в пос
лед
валия ход на времето.
Когато думата инициация, която за нас така съкровено се е свързала с думите вечност и духовна светлина, нахлува към нас, в душата оживяват всички велики хора, които познаваме като посветени в течение на епохите на човечеството. С тях в душите ни се събуждат също и самите тези епохи по начина, по който са протекли, по който са живели хората в тях и по който към тях е струяла светлината от местата за инициация и от инициираните, за да направят възможно това, което са били през всички епохи импулсите, същинските движещи сили на развитието на човечеството. В случай на едно такова обсъждане бихме стигнали твърде далече все да се връщаме по изчерпателен начин към случилото се в рамките на земното развитие, преди земята да бъде връхлетяна от така често обсъжданата атлантска катастрофа, която напълно е променила облика на нашата земя.
Придобиваме вече достатъчна и задоволителна представа за това, което се има предвид, когато хвърлим поглед към следатланските епохи и си припомним за своеобразната конфигурация на човека, проявила се по толкова разнообразен начин в последвалия ход на времето.
към текста >>
Да оставим своя пог
лед
да се плъзне назад към даващата тон култура, пос
лед
вала непосредствено с
лед
оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа.
Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия.
към текста >>
Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от с
лед
атлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа.
Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура.
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност.
към текста >>
Обърнахме внимание на това как душата може да г
лед
а само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура.
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
към текста >>
Посочихме и как нас
лед
ството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в с
лед
атлантската форма на прастарите свети учения на първия с
лед
атлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература.
Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
към текста >>
Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на пос
лед
ните столетия.
Да оставим своя поглед да се плъзне назад към даващата тон култура, последвала непосредствено след оформянето на земния облик по нов начин през атлантската катастрофа. Толкова често сме се връщали със страхопочитание към това, което в първата епоха от следатлантското време светите учители са донесли на човечеството на онези места от земята, където по-късно се е развила индийската култура. Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование.
Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия.
Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха. Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, пос
лед
ната епоха на с
лед
атлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на с
лед
атлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до пос
лед
ната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
Обърнахме внимание на това как душата може да гледа само отдолу нагоре към величествените духовни учения, които са дошли в света тогава чрез хора-индивидуалности, които все още са носели в себе си цялото вътрешно величие на онези хора, които по времето на атлантската епоха са имали непосредствена връзка с божественото, с духовните светове, което вече не е било възможно в по-късните епохи на човечеството. Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност.
Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха. Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
И тогава виждаме как в течение на с
лед
ващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Посочихме и как наследството на достижимата днес още единствено за окултистите атлантска мъдрост е живяла в следатлантската форма на прастарите свети учения на първия следатлантски културен период, как това, което е живеело тогава, за което няма никакви записки, с изключение на това, което наричаме Акаша-хроника, се явява за човека достатъчно велико и значимо, когато го осветят неговите отблясъци в индийската или изобщо в източната литература. Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството.
И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
Тогава виждаме пред пог
лед
а ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; с
лед
това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
Висотата на моралността, висотата на духовността, които се съдържат в тези писания като отзвук от прастари духовни учения, не могат да стигнат напълно до съзнанието на съвременното човечество, доколкото става дума за външното образование. Най-малко това може да стане в онези страни, които са били подготвени за съвременната си външна култура чрез това, което е постигнало хритиянството в различните му форми в течение на последните столетия. Така душата се е чувствала отправена отдолу нагоре, когато е поглеждала към всичко величествено, което днес може да се схване само интуитивно, което е дошло до нас единствено като отзвук от тази прастара духовност. Когато човек разглежда нещата по този начин и преди всичко осъзнава това, което често е било споменавано тук, че едва през седмата, последната епоха на следатлантското време – а сега се намираме в петата – човечеството ще съумее да изведе извън житейския мрак познанието за това, което някога е живеело в самото начало на следатлантската епоха и е дало импулсите за развитието на човечеството, и когато човек вземе под внимание, че човечеството ще трябва да съзрява чак до последната епоха, за да може отново да почувства и изживее в себе си онова, което е било чувствано и изживявано тогава, той придобива също така чувство и усещане за това колко висш трябва да е бил принципът на инициацията, който е дал импулсите за тази прастара свещена духовна култура на човечеството. И тогава виждаме как в течение на следващите епохи – търсейки други духовни богатства, други богатства на земното битие – човечеството същевременно все повече и повече слиза надолу, как приема други форми, и как обаче, както времената го изискват, великите посветени дават от духовния свят на човечеството това, което му е нужно като импулси за неговата култура в дадена епоха.
Тогава виждаме пред погледа ни да се явяват културата на Заратустра, която, когато я разглеждаме в истинската ѝ светлина, е съвсем различна от културата на свещените риши; след това египетско-халдейската култура, а после прастарите свещени мистерии на Гърция, за които говорихме вчера в съвсем друг смисъл, навсякъде виждаме проблясването на духовната светлина в житейския мрак, както е било необходимо за различните епохи.
към текста >>
А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на пос
лед
ователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията. Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация. Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията.
А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен.
Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>
Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам с
лед
ния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
Ако сега в изходната точка на нашите разглеждания се запитаме: Какви представи можем да си изградим за някой посветен – от само себе си се разбира, че в началото на цикъла лекции за едно толкова обширно понятие могат да се дадат само встъпителни понятия, – първоначално ще е необходимо да резюмираме някои неща, които вече сме чували от сферата на теософията. Нека си изясним, че за пълната инициация е необходимо човек вътре във физическото си тяло да не разглежда света около себе си или който и да е свят, който го заобикаля, така, че да го възприема посредством очите си и другите си сетивни органи или пък посредством свързания с мозъка разсъдък и посредством това, което може да нарече сетиво за ориентация. Също така да не си изгражда понятия за тези светове, какъвто обикновено е случаят, а чрез това, което може да се нарече „да се възприемат светове извън физическото тяло“ да е станал в състояние да има в душевното си битие нещо, което може да се нарече свръхсетивно, духовно тяло, което има в себе си такива възприемателни органи – но от по-висш порядък, – както физическото тяло има очи, уши и други сетивни органи и органи на разсъдъка. Да се виждат светове, без да си служим с органите на физическото тяло – това е като начало една неказваща много, но в сухотата си съответстваща дефиниция на инициацията. А великите посветени, които са дали на човека големите културни импулси в хода на последователните епохи, са постигнали тази независимост от сетивното тяло и използването на едно съвсем друго тяло дори в най-висша степен.
Не искам да говоря много с абстракции, а бих искал по възможност да приведа за пример конкретни неща, затова сега ще дам следния пример за такъв живот извън сетивното тяло в една по-висша, принадлежаща на душата организация.
към текста >>
Ако този, който е направил само няколко стъпки по пътя към инициацията, си изясни чрез размишление какво всъщност изживява в себе си и за себе си, той може да си каже горе-долу с
лед
ното: Към първите неща, които узнавам за себе си, е това, че освен сетивното си плътско тяло имам в себе си по-фино, да го наречем етерно тяло, което нося със себе си така, както нося около себе си физическото тяло в земното битие.
Ако този, който е направил само няколко стъпки по пътя към инициацията, си изясни чрез размишление какво всъщност изживява в себе си и за себе си, той може да си каже горе-долу следното: Към първите неща, които узнавам за себе си, е това, че освен сетивното си плътско тяло имам в себе си по-фино, да го наречем етерно тяло, което нося със себе си така, както нося около себе си физическото тяло в земното битие.
Който прави първите стъпки нагоре към инициацията, изживява това първоначално така, че се вживява вътре в него, че възприема това вживяване, както на другото ниво чувства какво живее в кръвоносната му система, в нервната му система или какво се поражда въз основа на мускулната му система. Това вътрешно чувстване и изживяване е налице и може да е налице и за етерното тяло. То е от особена полза за човека в първите му стъпки към инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло. Човек се изживява в елементарното тяло по същия начин, както като знае, че има в себе си кръвта си, ударите на сърцето си или пулса си. За да си изясни това, той може да разгледа това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване.
към текста >>
За да си изясни това, той може да разг
лед
а това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване.
Ако този, който е направил само няколко стъпки по пътя към инициацията, си изясни чрез размишление какво всъщност изживява в себе си и за себе си, той може да си каже горе-долу следното: Към първите неща, които узнавам за себе си, е това, че освен сетивното си плътско тяло имам в себе си по-фино, да го наречем етерно тяло, което нося със себе си така, както нося около себе си физическото тяло в земното битие. Който прави първите стъпки нагоре към инициацията, изживява това първоначално така, че се вживява вътре в него, че възприема това вживяване, както на другото ниво чувства какво живее в кръвоносната му система, в нервната му система или какво се поражда въз основа на мускулната му система. Това вътрешно чувстване и изживяване е налице и може да е налице и за етерното тяло. То е от особена полза за човека в първите му стъпки към инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло. Човек се изживява в елементарното тяло по същия начин, както като знае, че има в себе си кръвта си, ударите на сърцето си или пулса си.
За да си изясни това, той може да разгледа това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване.
Човек може да си каже: В елементарното тяло имаш една част, която съответства на физическия мозък, на всичко, което представлява твоята глава. Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче лед, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а леда – с изкристализиралото от него физическо тяло. Но човек чувства, преживява, че има вътрешна взаимовръзка между това, което може да нарече етерната част на главата или на мозъка и самата физическа глава. Тогава той знае как създава своите мисли, как изгражда картините на спомените си вътре в етерното тяло и как физическият мозък сякаш е само отражателен апарат, но знае също как мозъкът е в тясна връзка с физическото тяло. Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, следователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно.
към текста >>
Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче
лед
, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а
лед
а – с изкристализиралото от него физическо тяло.
Това вътрешно чувстване и изживяване е налице и може да е налице и за етерното тяло. То е от особена полза за човека в първите му стъпки към инициацията тогава, когато се запознава с особената разлика, може да се каже също и с връзката между себевживяването, себеизживяването в елементарното или етерно тяло и във физическото тяло. Човек се изживява в елементарното тяло по същия начин, както като знае, че има в себе си кръвта си, ударите на сърцето си или пулса си. За да си изясни това, той може да разгледа това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване. Човек може да си каже: В елементарното тяло имаш една част, която съответства на физическия мозък, на всичко, което представлява твоята глава.
Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче лед, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а леда – с изкристализиралото от него физическо тяло.
Но човек чувства, преживява, че има вътрешна взаимовръзка между това, което може да нарече етерната част на главата или на мозъка и самата физическа глава. Тогава той знае как създава своите мисли, как изгражда картините на спомените си вътре в етерното тяло и как физическият мозък сякаш е само отражателен апарат, но знае също как мозъкът е в тясна връзка с физическото тяло. Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, следователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно. При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема участие етерното тяло. Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част.
към текста >>
Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, с
лед
ователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно.
За да си изясни това, той може да разгледа това елементарно тяло във връзка с физическото тяло, с което е свикнал много повече, отколкото с това, което тепърва си извоюва в духовното странстване. Човек може да си каже: В елементарното тяло имаш една част, която съответства на физическия мозък, на всичко, което представлява твоята глава. Главата, мозъкът сякаш е изкристализирал от етерното тяло и е вътре в него така, че биха могли да се сравнят с водна маса и парче лед, което плува в нея, ако сравним етерното тяло с водата, а леда – с изкристализиралото от него физическо тяло. Но човек чувства, преживява, че има вътрешна взаимовръзка между това, което може да нарече етерната част на главата или на мозъка и самата физическа глава. Тогава той знае как създава своите мисли, как изгражда картините на спомените си вътре в етерното тяло и как физическият мозък сякаш е само отражателен апарат, но знае също как мозъкът е в тясна връзка с физическото тяло.
Това може да се изживее по-специално тогава, когато трябва да се занимава много напрегнато с усилия във връзка с физическия план, с физическото битие, когато трябва да размишлява много за нещата, следователно когато трябва да напряга физическото си тяло така, че то да изважда от дълбините на живота споменните представи, за да ги задържи заедно.
При такъв процес, независимо дали човек знае това или не, отначало взема участие етерното тяло. Но физическият мозък е този, който е вътрешно свързан с това, и когато човек измори физическия мозък, много, много добре забелязва неговата умора в съответната етерна част. Тогава той забелязва, че в това, което се изживява като елементарна част на мозъка, има нещо като пън, като чуждо тяло, че вече не може да достигне до това, до което трябва да достигне, тъй като подвижността във физическия мозък е нещо, което трябва да върви паралелно с подвижността в етерното тяло. Тогава човек може да има ясното чувство: Твоето етерно тяло не се изморява, то би могло во веки веков да обединява мислените образи и да извиква това, което знаеш, но за да го изразиш във физическия свят, то трябва да се отразява и там мозъкът отказва. – Елементарното тяло не се изморява.
към текста >>
С
лед
ователно, изхождайки от едно свободно решение, човек трябва да си каже: За да не умъртвиш част от мозъка си, която с
лед
това още повече ще се разраства, трябва да спреш, когато почувстваш мозъка си като като парче чуждо тяло в себе си.
Човек сякаш забелязва как мозъкът произвежда отказващи сили. И когато заспива и изпада в безчувствеността на умората, човек може да си каже: Сега трябва да спреш, иначе ще се разболееш. – Етерното тяло не може да се изхаби. Но очаквайки от мозъка прекомерни неща по околния път, човек може да продължи още повече да го изморява и да го доведе до едно отказващо живота, мъртво състояние. Живият организъм не издържа нещо, което трябва да е в нормална връзка с него, да е частично мъртво, да изпада в неестествено състояние.
Следователно, изхождайки от едно свободно решение, човек трябва да си каже: За да не умъртвиш част от мозъка си, която след това още повече ще се разраства, трябва да спреш, когато почувстваш мозъка си като като парче чуждо тяло в себе си.
към текста >>
Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изс
лед
ователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи.
По-висша, много по-интуитивна, по-духовна дейност се извършва в органите, намиращи израз в ръцете и техните функции, отколкото в етерния мозък. Който е имал напредък в тази област, ще каже: Да, мозъкът, а също и лежащото в основата му етерност, всъщност е най-непохватният духовен орган, който човек носи в себе си. Защото веднага щом се задейства в етерната част на мозъка, той ще трябва относително скоро да почувства това чуждо тяло на мозъка. Духовните дейности обаче, които са свързани с органите, лежащи в основата на ръцете и приемащи несъвършен израз в ръцете и техните функции, служат на далеч по-висше, по-духовно познание и наблюдение. Тези органи водят дори в свръхсетивните светове и могат да се занимават с възприемането и ориентирането в свръхсетивните светове.
Ако човек посочи фактите като духовен зрител, той трябва – малко парадоксално, но затова пък точно – да каже: Човешкият мозък е най-непохватният орган като изследователски орган за духовния свят, а ръцете – каквото лежи в тяхната основа – са много по-интересни, много по-значими органи за познанието за този свят, преди всичко много по-сръчни от мозъка органи.
По пътя към инициацията човек не научава твърде много, ако напредва от използването на мозъка към свободното използване на елементарния мозък. Не е особено голяма разликата между това, което се постига чрез избистрено интуитивно мозъчно мислене и чрез редовно духовно преработване в елементарното духовно копие на мозъка. Затова пък значително нараства разликата между това, което вършат ръцете в света, и онова, което трябва да се извърши с елементарната част, лежаща духовно в основата на ръцете, така както етерният мозък лежи в основата на физическия. И няма нужда човек да се развива много по пътя към инициацията по отношение на това, което съответства на мозъка, защото това не е особено важен орган. Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения.
към текста >>
Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изс
лед
ване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване.
Но лежащото в основата на ръцете е във взаимовръзка – както ще го намерите описано в „Как се постигат познания за висшите светове“ – с дейността на лотосовия цвят в сърдечната област, която обаче тогава излъчва лъчите си така, че те изграждат организацията, намираща се по един несъвършен начин на стъпалото, на което стои човекът като физически човек, в ръцете и техните движения. Когато човек стигне до такова нещо и може да си създаде представа за голямата разлика, която съществува между простата употреба на физическите ръце и онази, която човек си изработва по отношение на един свръхсетивен свят чрез много по-сръчните елементарни органи, лежащи в основата на ръцете, отколкото са елементарните органи на мозъка, тогава той придобива жива представа за себевживяването в инициацията, за обогатяването на човека. Не се става значително по-богат чрез това, че чувстваш: мозъкът ти иска да излъчва и да почувства етерната част на мозъка. Случаят е такъв, но не това е действително даващото тон, значимо изживяване. Значителното изживяване започва с това, че човек чувства как се разпростира и към други партии от партитурата и си създава вътрешна връзка със света.
Дори и да е парадоксално, това е така, че може да се каже: Най-несръчният орган за духовно изследване е мозъкът, тъй като е най-малко способен на усъвършенстване.
Затова пък когато се разглеждат други, привидно подчинени органи, се отварят съвсем различни перспективи.
към текста >>
Така във външната история човек прос
лед
ява низ от явления, при който една брънка се нарежда до друга, което външно с
лед
ва едно с
лед
друго.
Това винаги е било в основата на произлязлото от мистериите, от местата за инициация. Човек си представя правилно хода на развитието на човечеството, когато зад това, което е външно възприемаемо, си представи великите посветени като истински движещите сили и индивидуалности. Каква точно е връзката между това, което имат да вършат тези велики посветени, и това, което после се случва външно в света, може изобщо да се провиди едва чрез теософията или окултизма. За външното, чисто историческо, чисто учено знание е така, че всъщност се вижда: Протича историята на човечеството, протича и неговото развитие. Но не се виждат движещите сили, които стоят отзад.
Така във външната история човек проследява низ от явления, при който една брънка се нарежда до друга, което външно следва едно след друго.
Но че на определено място в него идват импулси от съвсем друг свят, а именно по околния път на инициацията, това е, което ние – по причини, които също вече са разисквани – можем да възприемем в себе си чрез теософското познание. Така теософски съзираме тъкмо вътрешната светлина в последователния ход на времевите епохи, тази, която най-често лежи в основата на цялостния отпечатък, на цялостния характер на развитието. Така усещаме религиите, многообразието на религиозното развитие като резултат от влиянието на посветените, усещаме как, изтичайки от местата за инициация и мистерийните места, импулсите преминават в общия живот на човечеството.
към текста >>
Така теософски съзираме тъкмо вътрешната светлина в пос
лед
ователния ход на времевите епохи, тази, която най-често лежи в основата на цялостния отпечатък, на цялостния характер на развитието.
Каква точно е връзката между това, което имат да вършат тези велики посветени, и това, което после се случва външно в света, може изобщо да се провиди едва чрез теософията или окултизма. За външното, чисто историческо, чисто учено знание е така, че всъщност се вижда: Протича историята на човечеството, протича и неговото развитие. Но не се виждат движещите сили, които стоят отзад. Така във външната история човек проследява низ от явления, при който една брънка се нарежда до друга, което външно следва едно след друго. Но че на определено място в него идват импулси от съвсем друг свят, а именно по околния път на инициацията, това е, което ние – по причини, които също вече са разисквани – можем да възприемем в себе си чрез теософското познание.
Така теософски съзираме тъкмо вътрешната светлина в последователния ход на времевите епохи, тази, която най-често лежи в основата на цялостния отпечатък, на цялостния характер на развитието.
Така усещаме религиите, многообразието на религиозното развитие като резултат от влиянието на посветените, усещаме как, изтичайки от местата за инициация и мистерийните места, импулсите преминават в общия живот на човечеството.
към текста >>
Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна г
лед
ка.
Който разглежда развитието на човечеството по този начин, съвсем естествено, какъвто винаги е случаят и при истинския окултизъм, не стига до едно някак си готово, предварително възприето предпочитание на дадена религия пред друга. Към едно от първите изисквания на инициацията е това човек да се освободи от всички тези предчувствия и предразсъдъци, произтичащи в човешката душа от това, че е инкарнирана в дадена религиозна система, в дадена религиозна общност. Самовъзпитанието трябва грижливо да бди над това в душата вече да няма нищо, което би могло да дава предпочитание на една религия пред друга. Трябва да се стои с пълна безпристрастност по отношение на това, което е съдържание на различните религии, които са били положени в хода на развитието на човечеството чрез инициацията като импулси в развитието.
Веднага щом човек има предпочитание към една или друга форма, се образува нещо като астрална мъгла, през която не може да има свободна гледка.
Който поради разбиращата се от само себе си в обикновения живот симпатия все още има пълно с предразсъдъци предпочитание към дадена религия в душата си, със сигурност няма да може да разбере другите религии, защото ще чувства в себе си, дори и да не знае нищо за това, преобладаването на една част от съдържанието на инициацията и няма да стигне до свободно от предразсъдъци познаване на другата част. Така за едно окултно наблюдение е напълно естествено да се стои по безпристрастен начин по отношение на всички различни влияния и импулси от инициациите. Колкото малко някой, който наблюдава дадено растение и дава предпочитание на цвета пред корена, може да си създаде обективна преценка за цялостния строеж на растението, толкова малко може да придобие правилна преценка и този, който не може да съзерцава религиите с напълно идентична безпристрастност.
към текста >>
Първо бих искал да предизвикам чувство за това в каква връзка се намира инициацията с живота и преди всичко как стоят нещата с различните места за инициация и инициационни импулси за непрекъснатото развитие на човечеството по-специално в с
лед
атлантската епоха.
В тези лекции ще говорим за изискванията, които трябва да си постави човешката душа, когато прави първите стъпки към инициацията.
Първо бих искал да предизвикам чувство за това в каква връзка се намира инициацията с живота и преди всичко как стоят нещата с различните места за инициация и инициационни импулси за непрекъснатото развитие на човечеството по-специално в следатлантската епоха.
към текста >>
Преминавайки през този ход на развитието на човечеството, окултното изс
лед
ване преживява нещо крайно своеобразно, което човек ще разбере и оцени правилно, ако думите за равнозначността на религиите бъдат разбрани сериозно и искрено, точно както са били изречени.
Преминавайки през този ход на развитието на човечеството, окултното изследване преживява нещо крайно своеобразно, което човек ще разбере и оцени правилно, ако думите за равнозначността на религиите бъдат разбрани сериозно и искрено, точно както са били изречени.
Когато такива думи се превърнат в нещо, разбиращо се от само себе си, човек преживява нещо съвсем специфично, което трябва да ни става все по-ясно и по-ясно тъкмо в тези лекции.
към текста >>
Да обърнем пог
лед
към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени.
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
към текста >>
Човешката душа може да пог
лед
не във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Да обърнем поглед към просвещаващите човечеството в хода на времевите епохи посветени. Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир.
Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко.
към текста >>
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи пог
лед
към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
Човекът, който се намира в сетивния свят, поглеждайки към посветените, когато за тях има сведения като исторически личности, може да си каже: Това са големите фигури от световната история. Там, където е било важно, историята се е погрижила по възможност да се знае малко за тези фигури. И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят.
Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра?
– И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят. – След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности. Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре.
към текста >>
– С
лед
това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности.
И сега може отново да се стори парадоксално, ако бъде казано: Изключително добре е, че човечеството знае толкова малко например за Омир, защото с това външният свят на учеността все пак не може да изопачи дотолкова образа на Омир, какъвто може да е случаят с другите личности. Такъв ще е някога в бъдеще случаят с Гьоте, ако – за което можем истински да копнеем – той стане толкова неизвестна личност, колкото е сега Омир. Човешката душа може да погледне във външния свят към тези фигури и тогава вижда какво са направили те във външния свят. Тогава човек може да направи сам първите крачки към инициацията и да насочи поглед към великите фигури на инициацията – един Буда или един Заратустра, да си припомни какво са били за него в сетивния свят Буда или Заратустра, какво въздействие е получил от тези индивидуалности на човечеството, и тогава може да се запита, ако по пътя към инициацията в него е проникнало нещо от духовната светлина: Как ми изглежда сега Буда, как ми изглежда сега Заратустра? – И тогава ще си каже: Сега познавам повече от Буда, от Заратустра; знам нещо, което все още не можех да зная, когато се намирах в сетивния свят.
– След това човекът може да се развие още повече и тогава идва стъпалото, на което той ще прозре още по-добре какво представляват тези явления като духовни същности.
Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре. Така е по отношение на всички посветени, които срещаме в световното развитие. Не много напредналият все още духовен познавач може лесно да се заблуди относно тези отношения, но това няма голямо значение.
към текста >>
Защото може да се получи така, че някоя човешка личност, която в дълбоката древност е стояла много високо като г
лед
аща в духовното, по-късно да се превъплъти и привидно да слезе по-ниско от предишната си духовна висота.
Човек ще познава все повече и повече един Буда, един Заратустра, колкото повече сам се вживява в духовната светлина, докато не дойде една определена граница, където това престава. Това е едно тайнствено явление, на което обаче сега няма нужда да се спираме по-дълбоко. Достатъчно е да се каже: когато се насочва към по-висшите светове, това може да спре. Така е по отношение на всички посветени, които срещаме в световното развитие. Не много напредналият все още духовен познавач може лесно да се заблуди относно тези отношения, но това няма голямо значение.
Защото може да се получи така, че някоя човешка личност, която в дълбоката древност е стояла много високо като гледаща в духовното, по-късно да се превъплъти и привидно да слезе по-ниско от предишната си духовна висота.
Верният факт е единствено този, че в рамките на развитието на човечеството трябва да се осъществят неща, за които такива, които вече са били посветени, поради условията на епохата, са необходими, за да извършат дела, така че инициацията, която се скрива за една или повече инкарнации, трябва да въздейства по определен начин. Така за такива индивидуалности, както ни се явяват на едно или друго място във външния им живот, за да прокарат сами своя път, много лесно могат да възникнат заблуди и човек може да си създаде напълно погрешни представи. Но с течение на напредъка те ще трябва малко по малко да бъдат коригирани. Затова си остава вярно, че положението на човека по отношение на посветените изобщо е такова, че той ги опознава все повече и повече, колкото по-нагоре се изкачва по стъпалата, които духовната светлина прави достъпни за него. Откриваме само едно особено явление в последователността на епохите на човечеството.
към текста >>
Откриваме само едно особено явление в пос
лед
ователността на епохите на човечеството.
Защото може да се получи така, че някоя човешка личност, която в дълбоката древност е стояла много високо като гледаща в духовното, по-късно да се превъплъти и привидно да слезе по-ниско от предишната си духовна висота. Верният факт е единствено този, че в рамките на развитието на човечеството трябва да се осъществят неща, за които такива, които вече са били посветени, поради условията на епохата, са необходими, за да извършат дела, така че инициацията, която се скрива за една или повече инкарнации, трябва да въздейства по определен начин. Така за такива индивидуалности, както ни се явяват на едно или друго място във външния им живот, за да прокарат сами своя път, много лесно могат да възникнат заблуди и човек може да си създаде напълно погрешни представи. Но с течение на напредъка те ще трябва малко по малко да бъдат коригирани. Затова си остава вярно, че положението на човека по отношение на посветените изобщо е такова, че той ги опознава все повече и повече, колкото по-нагоре се изкачва по стъпалата, които духовната светлина прави достъпни за него.
Откриваме само едно особено явление в последователността на епохите на човечеството.
към текста >>
Наистина, не изхождайки от някакъв християнски предразсъдък, а защото трябва да бъде казан като обективен резултат от окултно изс
лед
ване, той трябва да се каже.
За това, което ви казах във връзка с понякога заблуждаващата повторна поява на посветените, така че човек да може да си помисли, че са слезли от тяхната висота, бих могъл да дам примери и вероятно във висша степен ще се учудите, ако ви кажа по какъв начин се е превъплътил например Данте през 19 в. Но тук задачата ми сега не е да обсъждам това, което за мен самия бе резултат от проучване и е факт за мен, а да изложа убедително нещата, които всички познават и които са известни в окултизма, да оставя настрана всичко друго и да излагам само това, което е общопризнато там, където е застъпен истински окултизъм. Обаче ни се показва друго особено явление, което може да се изрази най-добре така: среща ни една индивидуалност, при която няма никакъв смисъл да се говори за това, че е била посветена като другите посветени, че едва чрез нея принципът на инициацията застава обективно пред нас в света, че той съществува, но че би било безсмислено да се говори за това, че тази индивидуалност е била посветена на земята така, както другите посветени в хода на развитието на човечеството. Често съм говорил за този факт. В това този факт да бъде схванат като изхождащ от някакъв християнски предразсъдък, има известна доза недоразумение.
Наистина, не изхождайки от някакъв християнски предразсъдък, а защото трябва да бъде казан като обективен резултат от окултно изследване, той трябва да се каже.
Тази индивидуалност, която не е била посветена като другите посветени, и при която би било напълно безсмислено да се говори за това, че е преминала през инициацията като другите посветени, тази индивидуалност е именно Исус Христос! И колкото малко едното блюдо на везните – нека още веднъж подчертаем това, както преди – може да разбере този, който казва, че везните трябва да се окачат в две точки, вместо в една, тъй като в същността на везните е рамото им да се върти около една точка, толкова е механик и онзи, който би твърдял, че везните трябва да се окачат на две или повече места, което никой компетентен механик не би могъл да каже, толкова компетентен окултист е този, който би застъпвал възгледа, че в нашето развитие няма само една опорна точка, един хипомохлион, една твърдина. Казах, че това е обективен резултат от окултно изследване, което всеки може да признае, независимо дали е будист или мюсюлманин.
към текста >>
И колкото малко едното блюдо на везните – нека още веднъж подчертаем това, както преди – може да разбере този, който казва, че везните трябва да се окачат в две точки, вместо в една, тъй като в същността на везните е рамото им да се върти около една точка, толкова е механик и онзи, който би твърдял, че везните трябва да се окачат на две или повече места, което никой компетентен механик не би могъл да каже, толкова компетентен окултист е този, който би застъпвал възг
лед
а, че в нашето развитие няма само една опорна точка, един хипомохлион, една твърдина.
Обаче ни се показва друго особено явление, което може да се изрази най-добре така: среща ни една индивидуалност, при която няма никакъв смисъл да се говори за това, че е била посветена като другите посветени, че едва чрез нея принципът на инициацията застава обективно пред нас в света, че той съществува, но че би било безсмислено да се говори за това, че тази индивидуалност е била посветена на земята така, както другите посветени в хода на развитието на човечеството. Често съм говорил за този факт. В това този факт да бъде схванат като изхождащ от някакъв християнски предразсъдък, има известна доза недоразумение. Наистина, не изхождайки от някакъв християнски предразсъдък, а защото трябва да бъде казан като обективен резултат от окултно изследване, той трябва да се каже. Тази индивидуалност, която не е била посветена като другите посветени, и при която би било напълно безсмислено да се говори за това, че е преминала през инициацията като другите посветени, тази индивидуалност е именно Исус Христос!
И колкото малко едното блюдо на везните – нека още веднъж подчертаем това, както преди – може да разбере този, който казва, че везните трябва да се окачат в две точки, вместо в една, тъй като в същността на везните е рамото им да се върти около една точка, толкова е механик и онзи, който би твърдял, че везните трябва да се окачат на две или повече места, което никой компетентен механик не би могъл да каже, толкова компетентен окултист е този, който би застъпвал възгледа, че в нашето развитие няма само една опорна точка, един хипомохлион, една твърдина.
Казах, че това е обективен резултат от окултно изследване, което всеки може да признае, независимо дали е будист или мюсюлманин.
към текста >>
Казах, че това е обективен резултат от окултно изс
лед
ване, което всеки може да признае, независимо дали е будист или мюсюлманин.
Често съм говорил за този факт. В това този факт да бъде схванат като изхождащ от някакъв християнски предразсъдък, има известна доза недоразумение. Наистина, не изхождайки от някакъв християнски предразсъдък, а защото трябва да бъде казан като обективен резултат от окултно изследване, той трябва да се каже. Тази индивидуалност, която не е била посветена като другите посветени, и при която би било напълно безсмислено да се говори за това, че е преминала през инициацията като другите посветени, тази индивидуалност е именно Исус Христос! И колкото малко едното блюдо на везните – нека още веднъж подчертаем това, както преди – може да разбере този, който казва, че везните трябва да се окачат в две точки, вместо в една, тъй като в същността на везните е рамото им да се върти около една точка, толкова е механик и онзи, който би твърдял, че везните трябва да се окачат на две или повече места, което никой компетентен механик не би могъл да каже, толкова компетентен окултист е този, който би застъпвал възгледа, че в нашето развитие няма само една опорна точка, един хипомохлион, една твърдина.
Казах, че това е обективен резултат от окултно изследване, което всеки може да признае, независимо дали е будист или мюсюлманин.
към текста >>
Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато с
лед
това още напредне.
Постигналият известен напредък в окултното развитие се научава да познава посветените, доколкото те са велики личности или са извършили велики дела.
Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне.
Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда. Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда. За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда. Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях.
към текста >>
Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях с
лед
физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях.
Научава се да ги познава в духовните светове, ако е напреднал с няколко степени към инициацията, и се научава още повече да ги познава, когато след това още напредне. Да предположим например, че някой в земния си живот не е имал възможност да се запознае с Буда. Да приемем, че не се е занимавал с него. Познавам хора, които си нямаха дори най-бегло понятие от Буда. За тях може да се каже, че в рамките на физическия свят, в рамките на телесното им битие не са се занимавали с Буда.
Или пък да вземем хора, които в земното си битие не са се занимавали с величието на китайската религия и сега да си помислим, че чрез инициацията тези хора встъпват в надфизически светове или – знам това за някои – че те са встъпили в тях след физическата смърт: там те могат да се запознаят, тъй като ги срещат, с Буда, Мойсей, Заратустра като духовни същества и могат да придобият познание, знание за тях.
Не е пречка това, че желаейки да придобият познание за тези личности, те не са имали възможност за това на земята. С Христос е различно и ви моля да приемете това като чист окултен факт. Да допуснем, че някой не си е създал тук, на земята, в някоя инкарнация, която вече е преживял, никаква връзка със Христовото същество. Тогава, когато възприема в един извънфизически свят, това се оказва пречка за него да намери Христос във висшите светове. Тогава Христос не може да му се представи в чистия си лик!
към текста >>
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула с
лед
ното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество!
Би могло да се каже: Да допуснем, че земята първоначално не е била вземана под внимание от онези същества, които се изживяват като човешки души, че чрез нещо в мировия развой се е случило нещо и човешките души са си казали: Ние не вземаме земята под внимание; защо трябва да се инкарнираме там долу? – Това, разбира се, е невъзможен факт, но да допуснем, че е така. – Тези човешки души тогава биха могли, доколкото това, което принадлежи на земята, е духовно, да го изживяват също и в духовните светове и това, което е действало като величествени, велики принципи в посветените, щеше да е видимо във висшите светове.
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество!
Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени. Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството.
към текста >>
Пос
лед
ните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в пос
лед
ователния ход на развитието на човечеството.
И ако сега една такава душа се обърне във висшите светове с думите – да кажем към мировия развой: От всички същества, които са във висшите светове, искам да се запозная точно с това, което е Христос, със същинската му мирова мисия и същинската му задача, в отговор такава човешка душа би чула следното: Ако искаш да се запознаеш с това същество, което именно е Христос за нас, трябва по някакъв начин да изживееш Мистерията на Голгота, за да се сдобиеш с връзка с Христовото същество! Защото според мировите закони Христовата мистерия е трябвало да протече на земята. Земята е сцената, където според мировите закони е трябвало да се разиграе Мистерията на Голгота и където човек трябва да си изгради същинската основа за разбирането на Христовото същество. И това, което се спечелва на земята за разбирането на Христос, е подготовката – и то в съвсем друг мащаб от каквото и да било, за което земята е подготовка – за всякакво виждане и познаване на това конкретно същество във висшите светове. Оттам е било така, че изразяването на принципа на инициацията при Христовото същество се е получило по съвсем различен начин, отколкото при другите посветени.
Последните са преживявали един свръхсетивен свят понякога по най-дълбокия начин, давали са импулсите, идващи оттам, в последователния ход на развитието на човечеството.
Но когато са преживявали във висшите светове, намирали са се вътре в тях, те са били извън физическото си тяло. Ако и при висшите посветени да не е нужно много, за да се излезе извън физическото тяло, все пак си остава вярно, че е необходимо това прескачане от физическото им тяло към по-висшите тела. При Исус Христос имаме особеното явление, че той според принципа на инициацията, според това, от което човек се нуждае за изразяване на инициацията, съзнателно – което можем да наречем толкова съзнателно в човешки смисъл – всъщност през целите три години, през които е живял на земята, той не се е отдалечавал в смисъла на инициацията от физическото си тяло, а е оставал винаги в него. И това, което е показал с живота си и е дал на света по време на тези три години, го е дал чрез физическото си тяло. Другите посветени са дали на човечеството това, което са имали да дадат, чрез свръхсетивните си тела.
към текста >>
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през пос
лед
ните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре.
За популярното съзнание това се изразява посредством това, че то отсъжда по чувство така: В Христос пред нас имаме нещо, което може да разбере и най-примитивното съзнание, което има някой чрез тялото, чрез което говорим, когато сме във всекидневния живот. Оттук идва тази вътрешна свързаност, тази братска свързаност с индивидуалността Христос и тази способност за разбиране на индивидуалността Христос без образование, изхождайки от най-примитивната, най-самобитната човешка душа. Оттам и необходимостта от изработване на по-висше разбиране, ако човек иска да разбере другите посветени.
Оттук е вярно и това, което често съм подчертавал през последните десет години: В Христос имаме посветен, когото може да разбере и най-примитивната душа, въпреки че някой, който е напреднал към по-висше разбиране, го разбира още по-добре.
Това, което може да е свързано с едно човешко тяло, е било налице в Исус Христос най-вече одухотворяващо това човешко тяло и е въздействало в дадено човешко тяло чрез Исус Христос. Затова пък при другите посветени случаят е бил такъв, че те не са могли напълно да действат във физическото тяло, докато е трябвало да дават духовното в тях, а винаги е трябвало да правят скок навън и тогава са можели отново да възвестяват това, което им е останало от свръхсетивния свят. Докато при Христос винаги е било така, че той е давал израз на всичко чрез физическото си тяло във физическия свят.
към текста >>
Важното е човек да хвърли пог
лед
върху отношенията между съществата.
Човек трябва да взема предвид такива неща, ако иска да навлезе в истинските отношения. Всичко друго са странични приказки, като например да се разправя, че Христос стои по-високо или пък че другите посветени стоят по-високо. С това подреждане по рангове, от което не зависи абсолютно нищо, не се разбира нищо.
Важното е човек да хвърли поглед върху отношенията между съществата.
Според вкуса си един може да нарече по-висша една, а друг – друга религиозна организация. Това няма да причини голяма вреда, тъй като хората винаги са подчинени на такива слабости. Но става дума за това да се знае в какво се състои действителната, реална разлика в начина, по който стоят в света Христос и другите посветени. Тогава може да оставим хората спокойно да си говорят: Намирам, че едната индивидуалност стои по-високо от другите поради въздействието, което е оказала.
към текста >>
3.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 27 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
С
лед
ователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие.
Ако искаме да говорим за инициацията и нейното значение за целия човешки живот и за човешкото развитие, трябва да се опитаме да навлезем в същността на това, за което всъщност става дума, с помощта на онези понятия и представи, които са необходими сега, за да се характеризират изобщо свръхсетивните светове по правилен начин. Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност.
Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие.
Казвам изрично: това е разбираемо. И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания. Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове. Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>
Понеже това – както ще видим в с
лед
ващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
Разбираемо е, че човешката душа на всяко стъпало от своето развитие има най-дълбок копнеж да изживее нещо, което е в свръхсетивните светове, на които повече или по-малко основателно може да даде оценката за вечност. Следователно също така трябва да е разбираемо, че човешките души се стремят да проникнат в тези по-висши светове без много подготовка с представите и с понятията, които човек има в сетивното битие. Казвам изрично: това е разбираемо. И това се случва също, когато става въпрос за задоволяване на копнежа за вечност в тези или онези вероизповедания. Но когато в истински теософски смисъл се касае за това да се проникне по-дълбоко в праизвора на всичко духовно, както и в праизвора на всеки душевен живот, тогава трябва – малко по-малко – да се сприятелим с необходимостта да преобразуваме нашите представи и понятия по определен начин, преди да извличаме верни идеи за по-висшите, свръхсетивните светове.
Понеже това – както ще видим в следващите лекции – е необходимо особено за характеристиката на същинското Христово събитие, нека днес ми бъде позволено да кажа нещо за необходимото преобразуване и преоформяне на човешкия представен живот, когато човек желае да се издигне към идеи за свръхсетивните светове.
към текста >>
И ако мнозина днешни природоизс
лед
ователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано.
Когато обясняваме едно растение – да приемем, че имаме пред нас едно отровно растение, – ние го обясняваме чрез природните сили, чрез природните закони. И бих искал да кажа, че не разваляме обяснението за растението поради това, че не го правим морално отговорно за това, че е отровно растение. Ние държим на това, че е присъщо на здравия разум в рамките на сетивния свят при обяснението на природното битие да се абстрахираме от това, което наричаме морални понятия и идеи. Знаем, че трябва още да упражняваме този начин на абстрахиране, ако искаме да достигнем до свободни, обективни представи в животинското царство. Не би имало никакъв смисъл да правим лъва отговорен за жестокостта му, както правим отговорен някой човек за неговата жестокост.
И ако мнозина днешни природоизследователи вече откриват нещо като морални понятия в животинското царство, бих казал, повече според вкуса, отколкото според истинска необходимост, така в един определен смисъл това би могло да бъде оправдано.
Но човек само може да говори за отзвук на морални представи при това, което правят животните, което се случва в животинското царство. Природното обяснение, ако трябва да го развиваме чисто, изисква абстрахиране от моралните представи и понятия, щом искаме да останем непредубедени в сетивното битие с нашите обяснения. Тогава обаче в живота ни навлиза величествено, бих казал, с абсолютна повеля – тъй ще каже един свободен себенаблюдател и себепознавач – моралният миров ред. И човек знае, че моралните представи са това, което решава за стойността на човека; не само за стойността на човека в рамките на човешките взаимоотношения, а така, че може да се каже: Също този, който трябва да се обвинява в неморалност – ако е надарен или би могъл да бъде надарен с това, в някой особен момент спокойно да размишлява над себе си, – ще определи своята собствена стойност като човешко същество според това какви са моралните представи в съзнанието му. Трябва винаги да се подчертава, че тези две представни системи трябва да се разграничават.
към текста >>
Виждаме я със сетивните очи, изс
лед
ваме я с принадлежащата на сетивния свят наука, за да обясним нейните функции.
Ние можем да си изградим едно понятие от тези две представи, когато отидем до елементарното тяло на човека. Докато оставаме при физическото тяло, можем да кажем, че една ръка може да се вдигне, за да извърши морално деяние.
Виждаме я със сетивните очи, изследваме я с принадлежащата на сетивния свят наука, за да обясним нейните функции.
Това обяснение на ръката в рамките на сетивното битие няма да различава съществено дали имаме работа с ръка, която замахва да извърши морално или неморално деяние. Както е оформена ръката, доколкото тя може да бъде обяснена в сетивното битие, в това, в което влагаме в обяснението на ръката, не можем да намесваме факта дали тази ръка замахва обикновено да извършва морални или неморални действия. По съвсем друг начин стоят нещата с елементарното тяло на човека. Това елементарно тяло, например някоя част на същото, се явява за ясновиждащото съзнание оформено несъвършено. И когато се питаме защо в някой случай това е така при някой орган на елементарното тяло, когато питаме за истинските причини, тогава ни се явява като основа на едно такова несъвършено образувание например някоя морална грешка, някой морален недостатък, някакво морално несъвършенство на човека.
към текста >>
С
лед
ователно каквото не би било приложимо за сетивното битие, а именно че моралните качества намират точно отражение във формите на физическото тяло, е вярно за това, което от човека принадлежи на свръхсетивните светове.
В елементарното тяло се отпечатва моралното качество на човека вече по един определен начин. Но още по-ясно, още по-интензивно се отпечатва то в астралното тяло. Когато човек извършва спрямо някого някаква несправедливост, при което може да се приеме, че някакво осакатяване е изразът на нещо морално в него, при това, което принадлежи на моралния свят, ако мислим думите природен ред, природни процеси и морални причини, протичащи една в друга, е така, че там, в по-висшите светове, моралните качества са също и истински природни причини и се изразяват във формите, в процесите на тези свръхсетивни светове. С това не възниква недоразумение, бих искал още веднъж да отбележа, че култивирането на по-висшия организъм на човека, на по-висшите тела, ако можем да кажем така, на елементарното, на астралното тяло, в своето съвършенство или несъвършенство нямат работа със съвършеното или несъвършеното култивиране на физическото тяло. Човек може да има по рождение някой закърнял орган, а съответният етерен орган би могъл при определени условия да се развие дори по-добре.
Следователно каквото не би било приложимо за сетивното битие, а именно че моралните качества намират точно отражение във формите на физическото тяло, е вярно за това, което от човека принадлежи на свръхсетивните светове.
към текста >>
С
лед
ователно ясновиждащият наблюдава много по-малко вътрешността на съществото, което е пред него, за да види неговите желания, влечения и емоции, а разглежда обкръжението на това същество в свръхсетивния свят.
Това става различно, когато навлезем в свръхсетивните светове. Каквото за тези светове може да се нарече желания, влечения, емоции – би било празно бърборене да се каже, че за това не може да се говори в тези светове, защото там са налице желания, влечения и емоции, – е причинено от външното, от това, което съществото действително вижда.
Следователно ясновиждащият наблюдава много по-малко вътрешността на съществото, което е пред него, за да види неговите желания, влечения и емоции, а разглежда обкръжението на това същество в свръхсетивния свят.
Когато в свръхсетивния свят вижда същество, което има желания, влечения, емоции, той не го вижда както тук, във физическия свят, а наблюдава обкръжението; той изследва какви други същества има в обкръжението на въпросното същество? И той ще вижда винаги, че според това какви същества има в обкръжението, ще възникват и съответните желания, влечения и емоции във въпросното същество. Желанията, влеченията и емоциите се отключват винаги чрез външното. Как става това, може да стане ясно чрез един пример.
към текста >>
Когато в свръхсетивния свят вижда същество, което има желания, влечения, емоции, той не го вижда както тук, във физическия свят, а наблюдава обкръжението; той изс
лед
ва какви други същества има в обкръжението на въпросното същество?
Това става различно, когато навлезем в свръхсетивните светове. Каквото за тези светове може да се нарече желания, влечения, емоции – би било празно бърборене да се каже, че за това не може да се говори в тези светове, защото там са налице желания, влечения и емоции, – е причинено от външното, от това, което съществото действително вижда. Следователно ясновиждащият наблюдава много по-малко вътрешността на съществото, което е пред него, за да види неговите желания, влечения и емоции, а разглежда обкръжението на това същество в свръхсетивния свят.
Когато в свръхсетивния свят вижда същество, което има желания, влечения, емоции, той не го вижда както тук, във физическия свят, а наблюдава обкръжението; той изследва какви други същества има в обкръжението на въпросното същество?
И той ще вижда винаги, че според това какви същества има в обкръжението, ще възникват и съответните желания, влечения и емоции във въпросното същество. Желанията, влеченията и емоциите се отключват винаги чрез външното. Как става това, може да стане ясно чрез един пример.
към текста >>
Когато едно същество се брани да поеме действително това пос
лед
ствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки.
Би могло много лесно да се каже: Щом това е така, тогава човекът би бил напълно несвободен в свръхсетивните светове, защото тогава стои срещу външния свят и би трябвало да работи над себе си така, както външният свят изисква. Когато обаче наблюдаваме в свръхсетивните светове, ще видим: едно същество усеща упрека и започва да работи, така че да си изработи съвършенството; друго същество обаче оставя всичко както си е, брани се срещу това, което е срещу него като упрек. Тази отбрана обаче в свръхсетивните светове е нещо напълно различно от това, което причинява в сетивното битие.
Когато едно същество се брани да поеме действително това последствие, тогава то е тласнато в съвсем други светове, които са му чужди, в които му липсват житейски предпоставки.
Това означава, че едно такова същество се осъжда на един вид самоунищожение. Може да се избира между плодотворното, подпомагащото, което се показва на някого и е подходящо за него, или може да се приемат унищожаващите сили, ако има съпротива към първото. Съществува свобода. Но е налице едновременното действие на моралното и на това, което протича в свръхсетивното пространство.
към текста >>
Какво се явява като пос
лед
ствие?
За свръхсетивните светове съществуват две категории същества: едните, които откриват всичко, което имат в себе си, и другите, които не могат да разкрият това, което имат. Когато искаме да употребяваме обозначенията красиво и грозно приблизително с израза, който имаме в сетивния свят, трябва да го употребим за тези две категории същества. В свръхсетивните светове се стига само до периферията чрез това, че могат да се нарекат красиви съществата, които откриват всичко, защото те се усещат като красива картина. А като нещо грозно се усещат съществата, които не разкриват своята вътрешност. Красиво и грозно, ако може да се употреби изразът, са свързани със същността на тези същества.
Какво се явява като последствие?
към текста >>
С
лед
ователно трябва да се усвоят различни начини за усещане, когато се употребяват означения от сетивния свят за свръхсетивните същества.
Така се вижда как моралните и естетическите понятия имат връзка, когато се навлиза в по-висшите светове. Изобщо характерното на изкачването в по-висшите светове е, че понятията са свързани, че във връзка с това, което във физическия свят трябва да бъде обозначено като разделено, възникват смесвания, съединявания.
Следователно трябва да се усвоят различни начини за усещане, когато се употребяват означения от сетивния свят за свръхсетивните същества.
Почти винаги е необходимо тези неща да се представят още по-просто и по-близо до сетивното съзнание, отколкото това всъщност може да съответства на едно напълно вярно представяне, защото нещата са много сложни. Ако съм изложил как са свързани понятията за истинно, откровено и красиво, от една страна, и за грозно и лъжливо, от друга страна, ще трябва да добавим още нещо.
към текста >>
Човек може да се посъветва със себе си и да изс
лед
ва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм.
То може да бъде напълно лошо същество, може да пази злостта, лошотията и неистината, може да е дявол в ангелски облик. Това е напълно възможно в свръхсетивния свят. Може да се установи по много начини, за които ще говорим, че малко по малко се навлиза в нещата, щом се подходи към тях с ясновиждащото съзнание. Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание.
Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм.
Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм. И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини. И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
към текста >>
И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че с
лед
това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини.
Така сега пред един ангелски образ човек може да каже, щом е стигнал дотам, да остане – мислейки – при свръхсетивното наблюдение: Виждайки един ангел или някакъв величествен образ, не трябва да попадаш в плен на измама; това може да бъде всичко, може да бъде ангел, но може да бъде също така и дявол. Сега трябва да се започне с това, което тъй често трябва да се прави, когато се навлиза в свръхсетивния свят: с едно себеизпитание. Човек може да се посъветва със себе си и да изследва доколко има в себе си качества на самомнение и егоизъм. Тогава душата се изпълва с горчивина. Но тази горчивина, тази болезненост може да доведе точно до това, че човек отново да се пречиства известно време от своето самомнение и от своя егоизъм.
И щом човек осъзнае колко малко е свободен от самомнението и че след това трябва да стане свободен, тогава му се прояснява целият процес, който протича в душевните дълбини.
И щом се стигне дотам, че за някого, предприел такова себенаблюдение, да не изчезва това, което наблюдава – защото това по правило ще се случи при първите стъпки, – тогава ангелът започва, при определени условия, да не бъде вече ангел, а приема наистина грозни форми, и постепенно се стига дотам, че да се каже: На съществото си дал възможност да изрази своята лошотия, когато те е заблудило с един напълно различен образ; но ти си го принудил да ти покаже истинския си облик, когато си се проникнал с по-пречистени чувства.
към текста >>
А с
лед
това: Това е грозен дявол!
Ако го бе направил така, той щеше да види истината. Защото за един дявол е хубаво да се показва като дявол, но е лошо да се явява в ангелски облик. Човек не може нищо друго освен да усвоява такива разбирания. Така човек трябва да се отучи, когато навлиза в свръхсетивните светове, да обозначава нещата с представите, които е придобил в сетивния свят. Ако се запази придобитото в сетивното битие, тогава човек би казал за образа, който му се явява: Това е един прекрасен образ.
А след това: Това е грозен дявол!
Така обаче ясновиждащото съзнание няма да се изрази, ако човек иска да характеризира правилно. За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие. Това би бил един удобен начин. Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н.
към текста >>
Те се усвояват като възг
лед
ите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове.
За грозния дявол трябва да се каже: Това е красив дявол, въпреки че според сетивните понятия той е грозен. Но до това не се стига просто чрез обръщане с главата надолу на всички понятия от сетивното битие. Това би бил един удобен начин. Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове.
Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове.
Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи. Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо.
към текста >>
С
лед
ователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове.
Това би бил един удобен начин. Тогава някой би могъл например за опише деваканическия план чрез това, че сменя всичко, което е грозно в сетивния свят, с хубаво, хубавото – с грозното, зеленото сменя с червено, черното – с бялото и т. н. Но така не може нищо да се направи, разбиранията трябва да са усвоени в изживяването на свръхсетивните светове. Те се усвояват като възгледите, които усвоява подрастващото дете от сетивния свят, не чрез теории, а чрез изживяване, и е напълно неестествено да се нарече грозен дявол представящият се като дявол, когато се съзнава, че се говори езикът на свръхсетивните светове. Но може да се усвои един такъв начин на усещане, когато човек иска да се опознае в тях и да ги обходи.
Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове.
Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо. Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави. Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и наг
лед
но, не теоретично.
Следователно сега можете лесно да си изградите представа какво се има предвид, когато за улеснение се казва: От едната страна е сетивният свят, от другата страна са свръхсетивните светове; човек навлиза от сетивния свят в свръхсетивните светове. Ако навлиза с всичко, което е придобил в сетивното битие, ако употребява това, което е придобил като представи, разбирания и идеи от сетивния свят, тогава всичко е несъответстващо. Тогава се говори погрешно. Човек трябва да се преобрази, но не теоретично, а живо. Изобщо не може да се употребява това, което е усвоено като представи в сетивния свят, то трябва да се остави.
Виждате, че трябва да се остави много, с което човек е свързан интимно в света на сетивното битие, и аз бих искал сега да опиша нещата конкретно и нагледно, не теоретично.
към текста >>
Да приемем, че някому се е удало, с
лед
като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят.
Да приемем, че някому се е удало, след като е придобил способността за това, да прекрачи границата от сетивния към свръхсетивния свят.
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
към текста >>
Ако това усещане е живо, тогава с
лед
ва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
На границата той би се запитал: Какво трябва да оставя сега, ако искам да се разпозная в свръхсетивния свят? Аз трябва да оставя – така би трябвало да каже при добро себеосъзнаване – всъщност всичко, което съм преживял, научил и усвоил в различните инкарнации на земята от земното начало до сега. Това трябва да оставя тук, защото пристъпвам в свят, в който това, което човек може да научи в рамките на инкарнациите, повече няма смисъл. Лесно е, бих искал да кажа, да се каже нещо такова; лесно е да се чуе нещо такова; лесно е да се обхване в понятийни абстракции. Но е цял един вътрешен свят да се усети такова нещо, да се почувства, да се изживее: като дрехи да се отхвърли там всичко, което е придобито във всички инкарнации в сетивното битие, за да се навлезе в един свят, в който всичко това няма повече никакъв смисъл.
Ако това усещане е живо, тогава следва и едно живо преживяване – което няма нищо общо с някаква теория, – както то е налице, когато в реалния свят срещаме някой реален човек, с когото се запознаваме, разговаряме.
Така на границата между сетивно битие и духовен свят стоим не пред понятийна система, а пред реалност, която действа само като свръхсетивна реалност, но така конкретно, така живо като някой човек: това е Пазачът на прага. Той е там като конкретно, реално същество. И щом се запознаем с него, го опознаваме също като същество, което принадлежи към категорията същества, които по един определен начин са преживели живота от земното начало, но не това, което се изживява като душевно същество. Това е съществото, което трябваше да бъде драматизирано с думите:
към текста >>
Това „от твойто време и от твоя вид“ е нещо, което с
лед
ва от същността на нещата.
Това „от твойто време и от твоя вид“ е нещо, което следва от същността на нещата.
Други времена и друг вид имат хората – друг вид и други времена имат съществата, които по определен начин са били отделени от пътищата на човечеството от земното начало. Така срещаме едно същество, за което може да се каже: Пред мене стои същество, което преживява много в света; но то не се занимава с това, което се преживява в любов, болка и мъка, а се занимава с грешките и неморалните действия на земята. То не знае нищо и не иска нищо да знае за това, което се случва в човешката същност досега. Християнската традиция изразява това обстоятелство с думите: Пред тайната на създаването на човека тези същества са забулили лицето си. Цял един свят е в разликата между тези същества и човешките същества.
към текста >>
После с
лед
ва: Чрез това, че си преминал през земните култури, по необходимост си усвоил несъвършенства, но ти трябва да се върнеш към първоначалното състояние, трябва да откриеш на земята отново пътя, а това същество ще ти покаже как, защото не е приело твоите грешки.
И сега идва едно усещане, което човек има непосредствено, когато застава пред един човек, който има руса коса, и си казва: Той има руса коса.
После следва: Чрез това, че си преминал през земните култури, по необходимост си усвоил несъвършенства, но ти трябва да се върнеш към първоначалното състояние, трябва да откриеш на земята отново пътя, а това същество ще ти покаже как, защото не е приело твоите грешки.
Човек стои пред едно същество като пред един действителен упрек, голям и грандиозен, който упрек е и подтик за това, което човек не е. По един жив начин съществото показва това на човека и той може да бъде изцяло изпълнен пред съществото със знанието за това, което е или не е. Така човек стои срещу живия упрек. От класа на архангелите, както ние казваме, е това същество. Това е напълно реална среща и тя внезапно открива пред очите на човека какво е станал като земен човек в сетивното битие.
към текста >>
Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от г
лед
ната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно.
Човек трябва да има още нещо друго, което да пренесе. За това става дума! Че трябва да се стави всичко на границата, това е причината за едно вътрешно изживяване, за което човек трябва да е дорасъл и подготовката до това ниво на ясновиждане трябва да се състои в това и действително се състои в това при едно правилно обучение – при едно правилно обучение не трябва да се говори за опасности, защото именно едно правилно обучение елиминира опасностите, – че човек се учи да изтърпява това, което иначе би било страшно и ужасяващо. До изтърпяването трябва да се достигне чрез подготовката, защото това е основна сила за всяко по-нататъшно изживяване. В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага.
Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно.
В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят.
към текста >>
С
лед
ователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си.
В обикновения живот човек не е способен да изтърпи всичко, което трябва да се изтърпи, когато стои пред Пазача на прага. Защото Пазачът на прага е призван за нещо особено, което трябва да бъде преценявано от гледната точка на свръхсетивния свят, за да не се разбере погрешно. В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст.
Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си.
То трябва да простре було пред свръхсетивния свят. То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката. И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред. Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния свят е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
към текста >>
То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи г
лед
ката.
В човека винаги протичат процеси от свръхсетивния свят, но той не знае нищо за това. Докато мислим, усещаме, искаме, протича винаги една дейност на астралния живот и се осъществява връзка с астралния свят. Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят.
То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката.
И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред. Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния свят е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
към текста >>
Защитата на човека пред г
лед
ката на свръхсетивния свят е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
Но човек не знае нищо за това, защото ако знаеше какво са неговите собствени тела, не би могъл да издържи това познание и би изпаднал в несвяст. Следователно това същество, ако човек се изправи пред него без достатъчна подготовка, трябва да забули пред човека всичко, както и самото себе си. То трябва да простре було пред свръхсетивния свят. То трябва да го направи, за да защити човека, който, стоящ в сетивното битие, не би могъл да изтърпи гледката. И с право виждаме едно понятие, което в сетивното битие можем да определим само като морално, като непосредствен природен ред.
Защитата на човека пред гледката на свръхсетивния свят е функцията на Пазача на прага, запазване на човека в състоянието, в което е, преди да се е подготвил достатъчно за свръхсетивните светове.
към текста >>
Такива представи, такива понятия и идеи, разбирания и преживявания се опитах да представя в една малка книжка, която ще ви предложа през с
лед
ващите дни и която наред с тези лекции може да бъде една важна помощ.
Така се опитахме да изградим няколко представи, които могат да ни доведат до разбиране на Пазача на прага.
Такива представи, такива понятия и идеи, разбирания и преживявания се опитах да представя в една малка книжка, която ще ви предложа през следващите дни и която наред с тези лекции може да бъде една важна помощ.
Тя съдържа осем медитации и ще се предложи на читателя така, че той, когато прави тези медитации, да добие нещо за своя душевен живот. Днес се опитах да охарактеризирам някои от представите, които могат да ни доведат до Пазача на прага. Изхождайки от това, ще се опитаме, минавайки край Пазача на прага, да охарактеризираме няколко гледки и изгледи, за да можем да вникнем още по-дълбоко в Христовото същество и Христовата инициация.
към текста >>
Изхождайки от това, ще се опитаме, минавайки край Пазача на прага, да охарактеризираме няколко г
лед
ки и изг
лед
и, за да можем да вникнем още по-дълбоко в Христовото същество и Христовата инициация.
Така се опитахме да изградим няколко представи, които могат да ни доведат до разбиране на Пазача на прага. Такива представи, такива понятия и идеи, разбирания и преживявания се опитах да представя в една малка книжка, която ще ви предложа през следващите дни и която наред с тези лекции може да бъде една важна помощ. Тя съдържа осем медитации и ще се предложи на читателя така, че той, когато прави тези медитации, да добие нещо за своя душевен живот. Днес се опитах да охарактеризирам някои от представите, които могат да ни доведат до Пазача на прага.
Изхождайки от това, ще се опитаме, минавайки край Пазача на прага, да охарактеризираме няколко гледки и изгледи, за да можем да вникнем още по-дълбоко в Христовото същество и Христовата инициация.
към текста >>
4.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Защото опитностите, през които се преминава при издигането в духовните светове, имат общо с онези опитности, през които човек трябва да премине при с
лед
ващите природата преходи от живота в сетивното тяло към онзи различен живот, който се осъществява в една съвсем различна обвивка между смъртта и едно ново раждане.
Ще откриете, че навсякъде, където в литературата или на друго място се говори за инициацията, по някакъв начин се засяга онази загадка, която е толкова близка на всичко човешко: загадката на смъртта. И ще откриете, че във всичко, което бихме могли да наречем сведения, се посочва, че инициираният на някое определено ниво трябва да премине през подобно нещо в една по-различна форма от тази на преминаването през портата на смъртта. За окултистите тези сведения се основават действително върху истина.
Защото опитностите, през които се преминава при издигането в духовните светове, имат общо с онези опитности, през които човек трябва да премине при следващите природата преходи от живота в сетивното тяло към онзи различен живот, който се осъществява в една съвсем различна обвивка между смъртта и едно ново раждане.
Ако наистина искаме да се приближим към онова, за което става въпрос, първо трябва да попитаме: Като какъв се познава всъщност човекът в обикновения живот? Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен въпрос, но за разбирането на процеса на инициация е необходимо да обърнем поглед към този въпрос: Като каква именно се познава душата?
към текста >>
Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен въпрос, но за разбирането на процеса на инициация е необходимо да обърнем пог
лед
към този въпрос: Като каква именно се познава душата?
Ще откриете, че навсякъде, където в литературата или на друго място се говори за инициацията, по някакъв начин се засяга онази загадка, която е толкова близка на всичко човешко: загадката на смъртта. И ще откриете, че във всичко, което бихме могли да наречем сведения, се посочва, че инициираният на някое определено ниво трябва да премине през подобно нещо в една по-различна форма от тази на преминаването през портата на смъртта. За окултистите тези сведения се основават действително върху истина. Защото опитностите, през които се преминава при издигането в духовните светове, имат общо с онези опитности, през които човек трябва да премине при следващите природата преходи от живота в сетивното тяло към онзи различен живот, който се осъществява в една съвсем различна обвивка между смъртта и едно ново раждане. Ако наистина искаме да се приближим към онова, за което става въпрос, първо трябва да попитаме: Като какъв се познава всъщност човекът в обикновения живот?
Може би не е много интересно да се повдига един такъв абстрактен въпрос, но за разбирането на процеса на инициация е необходимо да обърнем поглед към този въпрос: Като каква именно се познава душата?
към текста >>
С
лед
това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си.
Каква е по време на съня, душата не знае, тъй като сънят преминава или в безсъзнание, или пък в него се вмъкват сънища, които трябва да бъдат тълкувани чрез окултизма, ако човек иска да ги разбере по правилен начин. При въпроса: Какво е човекът, какво е неговата душа в обикновеното сетивно битие? – може да бъде разглеждан само въпросът за дневния живот. Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т. н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива.
След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си.
С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят. В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т. н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това. Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега. В добавка човек може да се наблюдава също и отвън.
към текста >>
н., и ако обхванем с пог
лед
всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това.
Но ние знаем, че на първо място на разположение са онези врати, които наричаме наши сетивни органи, през които в душата ни се вливат светът на цветовете и на светлината, светът на звуците, светът на миризмите, светът на топлината и студа и т. н., и това, което в сетивното битие наричаме свой свят, е всъщност само резюме на всичко, което се влива през вратите на нашите сетива. След това имаме инструмента на нашия разсъдък, на усещанията си, на волята си. С него преработваме онова, което идва срещу нас от външния свят. В душата ни се пораждат страсти, желания, стремежи, удовлетворения, неудовлетворения, блаженства, разочарования и т.
н., и ако обхванем с поглед всичко, което човекът знае за себе си, то е именно всичко това.
Ако искаме да познаем какво е вътрешен свят за обикновения живот, не можем да споменем нещо друго, освен сумата на това, което бе охарактеризирано сега. В добавка човек може да се наблюдава също и отвън. Той може да наблюдава тялото си. Посредством многостранните факти, които няма нужда да излагаме в подробности, той осъзнава, че трябва да разглежда тялото си като инструмент за будния дневен живот по време на живота между раждане и смърт. В този живот се намесват копнежите, които вече засегнахме, намесва се копнежът да се разбере какво е всъщност човекът в рамките на границите между раждането и смъртта.
към текста >>
Сега да се позовем на онова, което се яви пред пог
лед
а ни в края на вчерашната ни лекция.
Посредством многостранните факти, които няма нужда да излагаме в подробности, той осъзнава, че трябва да разглежда тялото си като инструмент за будния дневен живот по време на живота между раждане и смърт. В този живот се намесват копнежите, които вече засегнахме, намесва се копнежът да се разбере какво е всъщност човекът в рамките на границите между раждането и смъртта. Копнежът произлиза от това, което би могло да се нарече житейска тъма. Но за него отначало човек не знае нищо, няма преживявания за него в обикновеното сетивно битие. Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н.
Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция.
Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят. Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят. И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага? Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо!
към текста >>
И сега, с
лед
като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага?
Но за него отначало човек не знае нищо, няма преживявания за него в обикновеното сетивно битие. Преживяванията му са такива, че будният ден се изпълва с надигащи се и спадащи нагони, желания, сетивни усещания, представи, комбинации на разума и т. н. Сега да се позовем на онова, което се яви пред погледа ни в края на вчерашната ни лекция. Обърнахме вниманието върху това как, идвайки на границата между сетивното и духовното битие, човек трябва да промени представите си, как трябва да изостави онова, което е мислил за грозно и красиво, за истинско и погрешно, за добро и зло, тъй като тези понятия съдържат съвсем различно значение и отиваща в съвсем различна посока стойност, престъпи ли човек в духовния свят. Оттук вече можем да придобием идея за това как трябва да се променим, ако искаме да навлезем в духовния свят.
И сега, след като наблюдавахме това, което човекът знае за себе си в будния дневен живот между раждане и смърт, във връзка с казаното вчера можем да попитаме: Какво от онова, което знае за себе си, човек може да вземе със себе си отвъд границата, на която стои Пазачът на прага?
Какво от всичко, което е преживял и изпитал като нагони, желания и страсти в сетивния живот, кое от своите усещания и представи, от понятията на разума и преценките, които прави, може да вземе със себе си през границата, на която стои Пазачът на прага? Към първите крачки на инициацията спада това, той да узнае: от всичко, което можахме да споменем, от това, което е самият човек, не може да се вземе нищо! И въобще не е преувеличено или казано парадоксално, а дословно вярно, когато казваме: От всичко, за което може да се говори в сетивния живот, в духовния свят човек не може да вземе нищо със себе си, а трябва да остави всичко на границата, на която стои Пазачът на прага.
към текста >>
С
лед
ователно би било повърхностно да кажем: Егоизмът трябва да се разглежда като нещо вредно при всички обстоятелства.
Този егоизъм е в по-скритите, по-фините части на неговото същество, вътрешно взаимосвързано с онова, което в живота си не само егоистично смятаме за ценно, а трябва да го смятаме за ценно, защото чрез това сме хора в света, в който трябва да живеем. Ние сме хора посредством това, че можем да запазим онова, което научаваме, и че по определен начин можем да мислим за него, че можем да преживяваме. Посредством всичко това сме хората, които сме. И това, което можем да направим като постижение в обикновеното сетивно битие, го правим благодарение на факта, че ценим способността си да съхраняваме в своята личност, в индивидуалността си това, което преживяваме. А ако не оценявахме това, което преживяваме, щяхме да станем лентяи или инертни хора в живота и нямаше да постигнем нищо в обикновения свят.
Следователно би било повърхностно да кажем: Егоизмът трябва да се разглежда като нещо вредно при всички обстоятелства.
Защото в по-фината си част той означава силата, която движи човека напред в света, в който той е инкарниран. И все пак: трябва да бъде изоставено всичко, то трябва да остане назад, да остане поради простата причина, че е непригодно за света, в който трябва да встъпим. Както сетивното ни тяло е непригодно за желязна баня от 900 °С, така и това, което наричаме своя личност, заедно с всичко, което обичаме в обикновения свят, е непригодно за духовния свят. И трябва да го оставим зад себе си поради причината, че би ни се случило нещо подобно на подлагането на желязна баня от 900 °С: не бихме могли да имаме престой там, тъй като ще бъдем унищожени.
към текста >>
Преди всичко, ако желаем да го опишем образно и наг
лед
но, действително би могло да се каже: Това, за което може да се говори в сетивния свят, за което се знае, от него човек се освобождава на границата при Пазача на прага, все едно да съблече дрехите си и да премине без дрехи по отношение на всичко душевно в духовния свят.
Това е нещо изключително важно.
Преди всичко, ако желаем да го опишем образно и нагледно, действително би могло да се каже: Това, за което може да се говори в сетивния свят, за което се знае, от него човек се освобождава на границата при Пазача на прага, все едно да съблече дрехите си и да премине без дрехи по отношение на всичко душевно в духовния свят.
Образно това е казано съвсем правилно. Но инициацията прави необходимо да се случи не просто това, но да се случи и още нещо: а именно, че човекът трябва да отхвърли от себе си своята личност и всичко, което има, но все пак взема нещо от това, иначе се загубва цялата връзка с битието, за което единствено е знаел преди. Значи човек все пак трябва да вземе нещо! Тук стоим пред едно противоречие, което обаче е много лесно за разрешаване: това, че трябва да оставим всичко зад себе си и все пак да вземем нещо от оставеното. Лесно ще разберете какво става с душата, когато преминава през този процес, ако направя сравнение с едно явление от обикновения живот.
към текста >>
В живота също има подобен процес, който можем да сравним с този, въпреки че пос
лед
ният е много по-силен като усещане, много по-бурен.
Образно това е казано съвсем правилно. Но инициацията прави необходимо да се случи не просто това, но да се случи и още нещо: а именно, че човекът трябва да отхвърли от себе си своята личност и всичко, което има, но все пак взема нещо от това, иначе се загубва цялата връзка с битието, за което единствено е знаел преди. Значи човек все пак трябва да вземе нещо! Тук стоим пред едно противоречие, което обаче е много лесно за разрешаване: това, че трябва да оставим всичко зад себе си и все пак да вземем нещо от оставеното. Лесно ще разберете какво става с душата, когато преминава през този процес, ако направя сравнение с едно явление от обикновения живот.
В живота също има подобен процес, който можем да сравним с този, въпреки че последният е много по-силен като усещане, много по-бурен.
Това е процесът, когато си спомняме за нещо, което сме преживели през живота си. Това, което сте преживели вчера, сте го оставили зад себе си, ала в спомена си сте го взели със себе си. Става въпрос за това, че чрез предшестващи медитации, концентрации и т. н. човек се е подготвил така, че когато преминава през прага в духовния свят, той има силата да съхрани в един свръхсетивен спомен онова, което е оставил зад себе си. Ако той не е подготвен по съответния начин, няма силата да си спомни за това.
към текста >>
Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които с
лед
отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо.
Той получава възможността да си отговори на въпроса: Какво остава от моите душевни преживявания, когато съм преминал през портата на смъртта, как живее душата по-нататък? Това е най-важният въпрос. И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие.
Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо.
Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени. Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена. Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия. Защото тогава чувствате какво е монада, едно затворено в себе си, носещо само себе си същество. За тези неща е нужно само да се придобият представи посредством инициацията.
към текста >>
Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва с
лед
инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена.
И благодарение на опита на посветените имате отговора: Душата живее по-нататък, защото в дълбоките, скрити основи на душата съществуват сили, които могат да запазят в спомен преживяното. Да си безсмъртен означава да имаш силата да можеш да съхраниш в спомен изоставеното минало битие. Това е истинското определение на човешкото безсмъртие. Чрез инициацията, чрез опита се доказва, че в човека живеят сили, които след отхвърляне на сетивното тяло дават възможност за спомняне на преживяното от човека в сетивното битие и изобщо. Така той съхранява себе си в бъдещето, така в бъдещото битие преживява миналото си битие като спомени.
Почувствайте цялата мощ на мисълта, която се доказва след инициацията, и която може да бъде изречена с думите: Човешкото същество е от такъв вид, че чрез силите на свръхсетивния спомен носи собственото си същество през бъдните времена.
Ако почувствате тази мисъл, ако в празнотата на всемира я почувствате така, че да си представите носещата се през вечностите душа, ще имате много по-добра дефиниция за това, което се нарича монада, отколкото може да ви бъде дадена чрез някакви философски понятия. Защото тогава чувствате какво е монада, едно затворено в себе си, носещо само себе си същество. За тези неща е нужно само да се придобият представи посредством инициацията.
към текста >>
Ако искаме да се приближим с чувстване към това, което може да ни даде представа за инициацията, трябва да разг
лед
аме още по-точно първите стъпки на инициацията.
Това е само едната страна на онова, което имам да Ви описвам.
Ако искаме да се приближим с чувстване към това, което може да ни даде представа за инициацията, трябва да разгледаме още по-точно първите стъпки на инициацията.
Да предположим, че даден човек чрез мисловно силно поведение на своята душа или, да използваме една чуждица, чрез медитация е стигнал дотам, да може да възприема извън сетивното си тяло, да може да възприема в своето елементарно или етерно тяло. Това възприятие се преживява в онова тяло, което в отделните си части е по-тясно свързано с мозъка, а по-малко например с ръцете, преживява се в себевживяването в елементарното тяло посредством това, че човек има чувството: ти се разширяваш, ставаш по-широк, изливаш се в неопределените мирови ширини. Такова е субективното усещане. Но всъщност не става така, че човек да изтече в нереалното и неопределеното, а там всичко е конкретен живот. Човек се вживява в чиста конкретност и в същото време получава съвсем определени преживявания в това себеразширяване.
към текста >>
И това, което вече е започнало да изб
лед
нява, което вече се е представило така, сякаш е искало да изчезне в едно голямо душевно безсилие, отново става по-светло.
Затова в книгата си „Път към себепознанието на човека“ систематизирах, макар и не съвсем същите, ала подобни неща, които отиват в същата посока, и ако свържете лекциите с тази книга, можете да извлечете някои изводи. Тогава трябва да навлезе едно съвсем определено душевно съдържание, което човек сам предизвиква, подобно на това, което описах вчера. Човек трябва да упражнява именно себесъзнание, трябва да се опита безпощадно, безцеремонно да се укори за истински големите недостатъци, които има, така че пред душата му да се яви фактът доколко малко всъщност отговаря той на великия идеал на човечеството. Човек трябва да се вживее в това твърде малко съответствие с големия идеал на човечеството: истински медитативно, истински мисловно силно да извика пред душата си своите морални или други слабости. Когато той прави това, става по-силен чрез него.
И това, което вече е започнало да избледнява, което вече се е представило така, сякаш е искало да изчезне в едно голямо душевно безсилие, отново става по-светло.
Човек отново започва да го вижда. Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо. Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране.
към текста >>
Обаче с
лед
като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по с
лед
ния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда.
Но при този случай той разбира нещо друго, което може да се изрази с прости думи, което обаче при първите стъпки по пътя към инициацията е потискащо и дори поразяващо. Всичко това са думи, отнасящи се до душевния живот, а не до телесния, защото на този, който бива въведен в духовния свят по правилен начин, непрекъснато му се дава и такова напътствие, че не може да става дума за външни телесни опасности. Ако наистина съблюдава точно тези съвети, такъв човек може да си остане същият във външния живот, въпреки че вътре се надигат и спадат всякакви болезнени и мъчителни неща, разочарования, а може би също и предчувствано блаженство. Но през такива неща трябва да се премине, защото в тях се намират зародишите на по-висшето виждане, на по-висшето разбиране. Човек се научава да разпознава нещо: докато се учи да наблюдава, възприема, преживява извън физическото тяло, като стига до това да живее в елементарното тяло, научава, че израства в елементарния свят по описания начин.
Обаче след като направи това, което бе описано, той се научава да познава причината за това защо този елементарен свят изчезва като вид безсилие, което бихме могли да изразим със сухи думи по следния начин: Този свят не го харесва, намира, че той не му подхожда.
Това замъгляване, това изчезване е просто израз на факта, че той не го пуска вътре. Но когато човек се упреква за своите грешки, той става по-силен и отново става по-светло това, което преди е било изчезнало. Посредством това обаче се придобива ясното чувство: около теб се намира един свръхсетивен свят от елементарен вид, но ти можеш да навлезеш в него само до определена степен. Той те пуска вътре само до степента, до която ти самият ставаш по-силен в морално и интелектуално отношение, иначе не; и ти го показва чрез това, че изчезва.
към текста >>
Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, с
лед
ователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него.
Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят.
Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията. Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>
Ако искаме да говорим за с
лед
ващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
Това е напрегнатото, потискащото или понякога изтощаващото, в известен смисъл борбата за духовния свят и съзнанието, доколко недостоен е човек за него. Като продължава енергично със себесъзнаването и мисловно силното поведение на душата, следователно с медитиране, концентриране и себепроникване с морални импулси, човек може все повече и повече да навлиза по такъв начин в елементарния свят. Но това навлизане в елементарния свят всъщност е само първото ниво на инициацията.
Ако искаме да говорим за следващото ниво, трябва да обърнем внимание на едно изключително своеобразно явление, за което всъщност няма точно съответствие в обикновеното сетивно битие.
към текста >>
Това, в което човек живее, с
лед
като може да възприема елементарно, е неговото елементарно тяло.
Това, в което човек живее, след като може да възприема елементарно, е неговото елементарно тяло.
Но той го е имал и по-рано. Разликата в елементарното тяло преди и след свръхсетивното наблюдаване се състои само в това, че чрез инициацията то сякаш се съживява. Докато преди това сякаш е спяло, след това то се съживява. Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща. Но ще се забележи и още нещо.
към текста >>
Разликата в елементарното тяло преди и с
лед
свръхсетивното наблюдаване се състои само в това, че чрез инициацията то сякаш се съживява.
Това, в което човек живее, след като може да възприема елементарно, е неговото елементарно тяло. Но той го е имал и по-рано.
Разликата в елементарното тяло преди и след свръхсетивното наблюдаване се състои само в това, че чрез инициацията то сякаш се съживява.
Докато преди това сякаш е спяло, след това то се съживява. Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща. Но ще се забележи и още нещо. Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния свят, той вижда именно това същество. Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество.
към текста >>
Докато преди това сякаш е спяло, с
лед
това то се съживява.
Това, в което човек живее, след като може да възприема елементарно, е неговото елементарно тяло. Но той го е имал и по-рано. Разликата в елементарното тяло преди и след свръхсетивното наблюдаване се състои само в това, че чрез инициацията то сякаш се съживява.
Докато преди това сякаш е спяло, след това то се съживява.
Това е подходящият израз, който може да се използва за тези неща. Но ще се забележи и още нещо. Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния свят, той вижда именно това същество. Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество.
към текста >>
Когато прекъснете за известно време и с
лед
това отново се върнете, виждате отново същото.
Когато човек е придобил способността чрез едно или друго средство, което е открил в душевния живот, да вижда един или друг факт или пък едно или друго същество в духовния свят, той вижда именно това същество. Предположете, че в подготовката си сте стигнали дотам да виждате едно същество или пък и някое друго същество. Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество. Това не представлява никаква трудност. Нещо друго обаче не виждате лесно.
Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото.
Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят. Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно. Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко. Не е така в елементарния свят. Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество.
към текста >>
Щом за пос
лед
ния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно.
Ако поддържате същата сила, вероятно винаги ще виждате отново това или пък друго същество. Това не представлява никаква трудност. Нещо друго обаче не виждате лесно. Когато прекъснете за известно време и след това отново се върнете, виждате отново същото. Накратко, в елементарния свят не е така, както е в сетивния свят.
Щом за последния очите са веднъж готови, те виждат всичко възможно.
Щом ушите са веднъж готови, те чуват всичко. Не е така в елементарния свят. Там трябва винаги наново да подготвяте частите на елементарното си тяло от участък на участък, от вид същество до вид същество. Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки.
към текста >>
Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да г
лед
а, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят.
Там трябва да претърсите целия свят, трябва да събуждате елементарното си тяло отново и отново за всяко отделно същество. Защото човек създава само една връзка, едно сродство с това, което веднъж е видял, за което веднъж е събудил етерното си тяло, и трябва да събужда все нови и нови връзки. Това не може да направи само етерното тяло. То не може да се владее, може да се връща само към същото същество или да чака, докато бъде подготвено да види други същества. Човек, който е преминал през първите стъпки на инициацията, и комуто се е удало да види едно или друго същество, един или друг процес, все още не може да се ориентира в духовния свръхсетивен свят, не може това, тъй като няма свободен достъп до съществата, не може свободно да сравнява едно същество с друго.
Ако трябва да се ориентира, той не трябва просто да гледа, а решително да каже: това или онова е същество, а това пък е процес – така трябва да може да се сравнява в свръхсетивния свят.
Човек трябва да може да измине пътя от едното до другото, трябва да може да се ориентира. Това ориентиране също трябва първо да се научи. То се научава чрез това, че с помощта на продължаващо медитиране, себеизпълване с морал се чувства да израстват сили, които посредством тяхната дейност човек усеща като нещо много забележително. И ако искаме да го опишем, трябва да се върнем към това, че елементарното тяло е налице и в обикновения живот, но е постоянно спящо, и че човек трябва първо да го събуди за свръхсетивното възприятие. Но той трябва да има в душата си силите, за да го събуди.
към текста >>
Ти обаче влизаш в един духовен свят и с
лед
известно време се връщаш, за да събудиш отново това тяло.
Представете си, че заспивате и знаете: в леглото лежи твоето тяло, не можеш да го докоснеш, но си съзнателен за това, че то е там.
Ти обаче влизаш в един духовен свят и след известно време се връщаш, за да събудиш отново това тяло.
Това може да се случи съзнателно. Но при човека в обикновения живот това се случва несъзнателно. През това, което Ви описах, преминава всеки човек. Относно своята телесност той бива буден и спящ, и той е този, който се събужда. Само дето няма съзнание, че е този, който събужда физическото си тяло.
към текста >>
С
лед
ователно действително е така, че човек знае: ето това е твоето елементарно тяло.
Но при човека в обикновения живот това се случва несъзнателно. През това, което Ви описах, преминава всеки човек. Относно своята телесност той бива буден и спящ, и той е този, който се събужда. Само дето няма съзнание, че е този, който събужда физическото си тяло. Когато човек е преминал през първите стъпки на инициацията, той вече има това съзнание.
Следователно действително е така, че човек знае: ето това е твоето елементарно тяло.
По отношение на него той стои така, че чувства: това е по-тясно свързаната част, която съответства на мозъка, това – далеч по-подвижната част, която съответства на ръцете, а това – последното може да се стори и парадоксално – най-подвижната част, която съответства на краката. За всичко това човек знае, но то спи у него. И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния свят, това представлява едно непрестанно събуждане. Веднъж човек събужда един участък, друг път – друг; веднъж разгаря едно движение, друг път – друго. Накратко, това е съзнателно съживяване на елементарното тяло, така че човек би могъл да говори за спящо състояние на елементарното тяло, в което то е обикновено, и за будно състояние, в което човек го носи през инициацията.
към текста >>
По отношение на него той стои така, че чувства: това е по-тясно свързаната част, която съответства на мозъка, това – далеч по-подвижната част, която съответства на ръцете, а това – пос
лед
ното може да се стори и парадоксално – най-подвижната част, която съответства на краката.
През това, което Ви описах, преминава всеки човек. Относно своята телесност той бива буден и спящ, и той е този, който се събужда. Само дето няма съзнание, че е този, който събужда физическото си тяло. Когато човек е преминал през първите стъпки на инициацията, той вече има това съзнание. Следователно действително е така, че човек знае: ето това е твоето елементарно тяло.
По отношение на него той стои така, че чувства: това е по-тясно свързаната част, която съответства на мозъка, това – далеч по-подвижната част, която съответства на ръцете, а това – последното може да се стори и парадоксално – най-подвижната част, която съответства на краката.
За всичко това човек знае, но то спи у него. И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния свят, това представлява едно непрестанно събуждане. Веднъж човек събужда един участък, друг път – друг; веднъж разгаря едно движение, друг път – друго. Накратко, това е съзнателно съживяване на елементарното тяло, така че човек би могъл да говори за спящо състояние на елементарното тяло, в което то е обикновено, и за будно състояние, в което човек го носи през инициацията. Това е разликата по отношение на съня и будуването при физическото тяло и при елементарното тяло: при физическото тяло спането и будуването са редуващи се състояния, те се случват едно след друго; при елементарното тяло не се случва такава последователност, а едновременност.
към текста >>
Това е разликата по отношение на съня и будуването при физическото тяло и при елементарното тяло: при физическото тяло спането и будуването са редуващи се състояния, те се случват едно с
лед
друго; при елементарното тяло не се случва такава пос
лед
ователност, а едновременност.
По отношение на него той стои така, че чувства: това е по-тясно свързаната част, която съответства на мозъка, това – далеч по-подвижната част, която съответства на ръцете, а това – последното може да се стори и парадоксално – най-подвижната част, която съответства на краката. За всичко това човек знае, но то спи у него. И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния свят, това представлява едно непрестанно събуждане. Веднъж човек събужда един участък, друг път – друг; веднъж разгаря едно движение, друг път – друго. Накратко, това е съзнателно съживяване на елементарното тяло, така че човек би могъл да говори за спящо състояние на елементарното тяло, в което то е обикновено, и за будно състояние, в което човек го носи през инициацията.
Това е разликата по отношение на съня и будуването при физическото тяло и при елементарното тяло: при физическото тяло спането и будуването са редуващи се състояния, те се случват едно след друго; при елементарното тяло не се случва такава последователност, а едновременност.
Така някой може да стигне до това, че по пътя към инициацията чрез тези първи мерки да събуди много по отношение на елементарните части на главата, докато всичко все още е в дълбок сън, що се отнася до ръцете или краката. Докато при физическото тяло е така, че то веднъж спи и след това будува, при елементарното тяло спящите и будуващите части са една до друга. И напредъкът се състои в това спящите части все повече да се превръщат в будуващи. Това е всъщност, което човек прави.
към текста >>
Докато при физическото тяло е така, че то веднъж спи и с
лед
това будува, при елементарното тяло спящите и будуващите части са една до друга.
И докато той продължава да се развива, да прави необходимите вътрешни душевни приготовления и да ходи в духовния свят, това представлява едно непрестанно събуждане. Веднъж човек събужда един участък, друг път – друг; веднъж разгаря едно движение, друг път – друго. Накратко, това е съзнателно съживяване на елементарното тяло, така че човек би могъл да говори за спящо състояние на елементарното тяло, в което то е обикновено, и за будно състояние, в което човек го носи през инициацията. Това е разликата по отношение на съня и будуването при физическото тяло и при елементарното тяло: при физическото тяло спането и будуването са редуващи се състояния, те се случват едно след друго; при елементарното тяло не се случва такава последователност, а едновременност. Така някой може да стигне до това, че по пътя към инициацията чрез тези първи мерки да събуди много по отношение на елементарните части на главата, докато всичко все още е в дълбок сън, що се отнася до ръцете или краката.
Докато при физическото тяло е така, че то веднъж спи и след това будува, при елементарното тяло спящите и будуващите части са една до друга.
И напредъкът се състои в това спящите части все повече да се превръщат в будуващи. Това е всъщност, което човек прави.
към текста >>
С
лед
ователно съществува едно състояние, което може да се опише така: сега човек се изживява извън физическото тяло, изживява се обаче не само в елементарното тяло, а и в астралното тяло.
Обаче душевното е още по-самостоятелно в сравнение с всичко, което се събужда тук. Това, което то събужда участък по участък, не е елементарното тяло. То е нещо друго. И когато схванете идеята: в твоята душа има нещо, което изпълнява дейно господство върху елементарното тяло, така че да го събужда участък по участък, тогава имате конкретна представа за това, което се нарича астрално тяло. Да се живее в астралното тяло, да се изживява в астралното тяло, означава: да се изпълниш с един вид вътрешна силова същност, която е в състояние да събужда участък по участък спящото елементарно тяло за съзнателен живот.
Следователно съществува едно състояние, което може да се опише така: сега човек се изживява извън физическото тяло, изживява се обаче не само в елементарното тяло, а и в астралното тяло.
към текста >>
Когато обаче се вживее в астралното тяло, знае: чувствам се така, все едно че за първо съм живял в себе си, с
лед
това извън себе си и съм проникнал в нещо друго, и сега физическото ми тяло – а може би и елементарното – е малко извън мен; аз съм нещо, в което по-рано не съм се намирал и сега физическото ми тяло е нещо, което е станало мой обект, и вече не е мой субект; аз го наблюдавам отвън.
Описах какво се изживява, когато човек навлиза в елементарното или етерното си тяло: той се разширява, прелива. Това е конкретното усещане. Но това е най-важното общо чувство, което човек има: че напира навън от физическото си тяло, че става все по-широк и по-широк и се излива в мировите далнини. Вживяването в астралното тяло и съзнателният живот в него, които събуждат елементарното тяло участък по участък, са свързани и с още нещо: с изскачане извън себе си и с разбиране на нещо, което е било отвън; не разширяване на това, което вече е. Когато човек е в елементарното тяло, той знае: физическото тяло също му принадлежи.
Когато обаче се вживее в астралното тяло, знае: чувствам се така, все едно че за първо съм живял в себе си, след това извън себе си и съм проникнал в нещо друго, и сега физическото ми тяло – а може би и елементарното – е малко извън мен; аз съм нещо, в което по-рано не съм се намирал и сега физическото ми тяло е нещо, което е станало мой обект, и вече не е мой субект; аз го наблюдавам отвън.
към текста >>
Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, г
лед
ам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените.
Това себенадскачане, да бъдеш свой собствен наблюдател и да се разбираш, представлява преходът към битието в астралното тяло.
Когато човек премине там, когато е направил този скок и знае: това съм аз сега, гледам себе си, както преди някое растение или камък – тогава се изпитва преди всичко едно чувство, за което може да се каже, че няма да бъде спестено на първите нива на никого от посветените.
Това е усещането: сега съм в свръхсетивния свят, той се разширява до безкрайност. Не може да се каже „във всички посоки“, тъй като той има много повече посоки, а също и съвсем други измерения, отколкото обикновеният свят. Човек със своя живот е вътре в астралното тяло – и навсякъде светът, безкрайно разширяване, никъде някое същество, а самият човек – сам! И той бива завладян от нещо, което може да се нарече така: засиленото в най-висока степен душевно чувство за самота.
към текста >>
И в най-висша степен реално става това, което се опитах да въведа с няколко реда в драмата „Пазачът на прага“, когато Мария води Йохан в безкрайните
лед
ени полета, където човешката душа е сама, съвсем сама.
От това дали човекът ще понесе такива чувства, дали ще съумее да премине през тях, от тяхното преодоляване зависи придобиването на сили, които да го водят по-нататък, които се превръщат в ясновидски сили.
И в най-висша степен реално става това, което се опитах да въведа с няколко реда в драмата „Пазачът на прага“, когато Мария води Йохан в безкрайните ледени полета, където човешката душа е сама, съвсем сама.
И ако човек е вътре в тази самота, той трябва да чака, търпеливо да чака. От това дали той може да чака, дали е придобил достатъчно морална сила, за да може да чака, зависи много. Защото тогава става така, че човек може да си каже следното: Да, сега съм в безкрайностите съвсем сам, но в мен се надига нещо като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени. Казвам „като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени“, защото всички спомени в обикновения живот са такива, че човек си спомня за това, срещу което някога се е изправил, което някога е преживял. Но помислете си, че стоите там с вътрешността на вашата душа, и изплуват представи, които изискват да ги свържете с нещо.
към текста >>
Защото тогава става така, че човек може да си каже с
лед
ното: Да, сега съм в безкрайностите съвсем сам, но в мен се надига нещо като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени.
От това дали човекът ще понесе такива чувства, дали ще съумее да премине през тях, от тяхното преодоляване зависи придобиването на сили, които да го водят по-нататък, които се превръщат в ясновидски сили. И в най-висша степен реално става това, което се опитах да въведа с няколко реда в драмата „Пазачът на прага“, когато Мария води Йохан в безкрайните ледени полета, където човешката душа е сама, съвсем сама. И ако човек е вътре в тази самота, той трябва да чака, търпеливо да чака. От това дали той може да чака, дали е придобил достатъчно морална сила, за да може да чака, зависи много.
Защото тогава става така, че човек може да си каже следното: Да, сега съм в безкрайностите съвсем сам, но в мен се надига нещо като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени.
Казвам „като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени“, защото всички спомени в обикновения живот са такива, че човек си спомня за това, срещу което някога се е изправил, което някога е преживял. Но помислете си, че стоите там с вътрешността на вашата душа, и изплуват представи, които изискват да ги свържете с нещо. Но вие никога не сте ги изживявали. Знаете, че тези представи се свързват със същества, но вие никога не сте се изправяли срещу тези същества. Това вътрешно надигане на един свят, който е непознат, за който обаче човек знае: аз го нося в себе си, това са чисти отражения, това е следващото, което принадлежи към преживяванията по пътя към инициацията.
към текста >>
Това вътрешно надигане на един свят, който е непознат, за който обаче човек знае: аз го нося в себе си, това са чисти отражения, това е с
лед
ващото, което принадлежи към преживяванията по пътя към инициацията.
Защото тогава става така, че човек може да си каже следното: Да, сега съм в безкрайностите съвсем сам, но в мен се надига нещо като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени. Казвам „като чисти спомени, които все пак не са никакви спомени“, защото всички спомени в обикновения живот са такива, че човек си спомня за това, срещу което някога се е изправил, което някога е преживял. Но помислете си, че стоите там с вътрешността на вашата душа, и изплуват представи, които изискват да ги свържете с нещо. Но вие никога не сте ги изживявали. Знаете, че тези представи се свързват със същества, но вие никога не сте се изправяли срещу тези същества.
Това вътрешно надигане на един свят, който е непознат, за който обаче човек знае: аз го нося в себе си, това са чисти отражения, това е следващото, което принадлежи към преживяванията по пътя към инициацията.
към текста >>
5.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 29 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други г
лед
ни точки.
Ако в астралното тяло възприемаме духовния свят, тогава не можем да правим тази разлика по същия начин. В този духовен свят всъщност стоим само пред същества, на тези същества не им противостои това, което бихме могли да наречем природен процес. Всичко, което може да се срещне, е същество, към което човек бива воден по начина, който беше набелязан вчера. Навсякъде, където има нещо, то е същество и човек не може да каже както в сетивното битие: Там е едно животно, а там са външни вещества, които биват изяждани от него. Тази двойнственост не съществува там, а това, което е, е същество.
И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки.
Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите. Но едно нещо е възможно, когато човек се намира в тези светове: да изгради връзка с тези същества. Това, което човек е в сетивния свят, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения. Но както казах, той все пак го запазва в спомена. Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия свят назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
към текста >>
Човек се научава да познава света на йерархиите в пос
лед
ователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите.
В този духовен свят всъщност стоим само пред същества, на тези същества не им противостои това, което бихме могли да наречем природен процес. Всичко, което може да се срещне, е същество, към което човек бива воден по начина, който беше набелязан вчера. Навсякъде, където има нещо, то е същество и човек не може да каже както в сетивното битие: Там е едно животно, а там са външни вещества, които биват изяждани от него. Тази двойнственост не съществува там, а това, което е, е същество. И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки.
Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите.
Но едно нещо е възможно, когато човек се намира в тези светове: да изгради връзка с тези същества. Това, което човек е в сетивния свят, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения. Но както казах, той все пак го запазва в спомена. Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия свят назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
към текста >>
Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие г
лед
а назад към спомените, така сега г
лед
а от по-висшия свят назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
И как трябва да се отнася към тези същества човек, също така казах: това е главно светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки. Човек се научава да познава света на йерархиите в последователността на неговите степени, започвайки от онези същества, с които първо се запознава, като Ангелои и Архангелои, Ангели и Архангели, както се наричат те в нашата терминология, и стигайки до съществата, за които на човек му се струва, че почти се изгубват – толкова неясни стават те, – Херувимите и Серафимите. Но едно нещо е възможно, когато човек се намира в тези светове: да изгради връзка с тези същества. Това, което човек е в сетивния свят, той трябва да изостави отнапред в смисъла на вчерашните изложения. Но както казах, той все пак го запазва в спомена.
Внася спомена за преживяването в тези светове и както в сетивното битие гледа назад към спомените, така сега гледа от по-висшия свят назад към това, което е в сетивното битие, има го в споменната представа.
към текста >>
Сега е добре, ако човек прави първите стъпки на инициацията в по-висшите светове, да се научи да различава една първа стъпка от с
лед
ващата такава.
Сега е добре, ако човек прави първите стъпки на инициацията в по-висшите светове, да се научи да различава една първа стъпка от следващата такава.
Не е добре, ако не може да се научи да прави тази разлика. По същество тя се състои в това, че той се научава най-добре да се ориентира във висшите светове, ако в първите споменни представи, които пренася там и които му напомнят за сетивното битие, не носи представата за собственото си физическо тяло и неговата форма. Изпитано е, че е по-добре. И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си. Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек.
към текста >>
И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи с
лед
прекрачване на границата, с
лед
стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си.
Сега е добре, ако човек прави първите стъпки на инициацията в по-висшите светове, да се научи да различава една първа стъпка от следващата такава. Не е добре, ако не може да се научи да прави тази разлика. По същество тя се състои в това, че той се научава най-добре да се ориентира във висшите светове, ако в първите споменни представи, които пренася там и които му напомнят за сетивното битие, не носи представата за собственото си физическо тяло и неговата форма. Изпитано е, че е по-добре.
И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си.
Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек. Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие. Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат.
към текста >>
Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, с
лед
ователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек.
Сега е добре, ако човек прави първите стъпки на инициацията в по-висшите светове, да се научи да различава една първа стъпка от следващата такава. Не е добре, ако не може да се научи да прави тази разлика. По същество тя се състои в това, че той се научава най-добре да се ориентира във висшите светове, ако в първите споменни представи, които пренася там и които му напомнят за сетивното битие, не носи представата за собственото си физическо тяло и неговата форма. Изпитано е, че е по-добре. И всеки, който трябва да даде съвет за упражненията, които трябва да се правят, за да се предизвикат първите стъпки на инициацията, се грижи за това към първите споменни представи след прекрачване на границата, след стигането до Пазача на прага, да не се включва представата за формата на физическото тяло, а първите споменни представи по същество да са такива, че да могат да бъдат обобщени с обозначението: морално-интелектуално усещане на себе си.
Отначало човек би трябвало да усеща как трябва да се оценява морално, трябва да чувства какви морални или неморални склонности има, какво чувство за истина или за повърхностност има, следователно да чувства каква оценка може да си даде като душевен човек.
Това е, което се явява като първо усещане. То не се явява така, че да може да се изрази най-добре с думи, заети от сетивното битие, тъй като когато човек навлиза в духовния свят, преживяването е много по-интензивно свързано с нас, отколкото е нещо подобно в сетивното битие. Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна.
към текста >>
И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, с
лед
като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
Щом като човек е направил нещо, с което не може да бъде съгласен морално, цялото вътрешно битие, което има там, се изпълва с нещо като горчивина, с нещо, което се разширява в света, в който се е вживял, като изпълва този свят с аромат на горчивина, при което нямам предвид сетивен аромат, но човек чувства да се приближава една проникнатост с аромат на горчивина. Това, което може да се оправдае морално, е изпълнено със симпатичен аромат. Би могло също така да се каже: ако човек не е бил съгласен с нещо, сферата, в която навлиза, е тъмна, мрачна. Ясна и светла е сферата на света, в който навлиза той, ако може да бъде доволен от себе си. Такива трябва да бъдат оценките от морален или интелектуален вид, които човек може да си даде и които изпълват като атмосфера света, в който влиза, за да може да се ориентира добре там.
И така, най-добре, когато усеща душевно този свят, и когато, след като се е запознал добре с това душевно чувстване – да кажем на духовното пространство, – се явява споменът, който може изцяло да има формата и образа също и на това, което е физическа телесна форма в сетивното битие, така че той като че ли се вмества в новопридобитата морална атмосфера.
към текста >>
Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като с
лед
това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън.
Това, което ви описах тук, не може обаче да се появи примерно само посред дневния живот, така че да се получи навлизане в духовния свят, когато човек е направил съответните стъпки към инициацията; той може да влезе и по друг начин. Дали ще влезе по един или друг начин зависи всъщност от кармата на отделния човек, зависи от вида на склонностите му. Не може да се каже дали единият начин на навлизане е по-добър или по-малко добър; може да се случи по единия или по другия начин. Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня.
Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън.
Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва. В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества.
към текста >>
То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впос
лед
ствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
Може да се случи посред бял ден човек да бъде въвлечен в духовния свят, но може да стане и така, че да се получи нещо като изживяване, свързано със съня. Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън.
То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества. Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането.
към текста >>
В първите моменти с
лед
заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества.
Обикновеното преживяване, свързано със съня, е такова, че с навлизането си в съня, човек става безсъзнателен, и че със събуждането отново възвръща съзнанието си, като след това през дневния живот – с изключение на спомените за сънищата – няма спомен за живота по време на сън. Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва.
В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества.
Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането.
към текста >>
Този спомен е особено силен с
лед
заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането.
Той го изживява безсъзнателно. За първите стъпки на инициацията може да се получи така, че нещо друго да се разпространи в живота по време на сън и да се получи различен начин на заспиване. Човек преживява друг вид съзнание с навлизането си в живота по време на сън. То продължава, прекъсвано повече или по-малко от периоди на безсъзнателност, различно дълго, в зависимост от това доколко е напреднал човекът, но впоследствие, когато наближи сутринта, отново изчезва. В първите моменти след заспиването настъпва това, което може да се нарече спомен за моралното поведение, за душевните качества.
Този спомен е особено силен след заспиването и все повече отслабва с приближаване на събуждането.
към текста >>
Това, което настъпва вс
лед
ствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност.
Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа. С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят. Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя.
към текста >>
Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по с
лед
ния начин.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи.
Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин.
В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа. С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят. Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя. Не е така. И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само следното.
към текста >>
В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я г
лед
а.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин.
В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа.
С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят. Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя. Не е така. И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само следното. Това е сравнение, от което се нуждая, за да могат нещата да станат ясни.
към текста >>
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги г
лед
а, както в сетивния свят наблюдава букет цветя.
Това, което настъпва вследствие на упражненията за първите стъпки на инициацията, е осветляване, просветляване на сънното съзнание, което иначе е безпаметно, със съзнателност. Така човек успява да навлезе в по-висшите светове, чувства, че им принадлежи. Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа. С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят.
Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя.
Не е така. И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само следното. Това е сравнение, от което се нуждая, за да могат нещата да станат ясни.
към текста >>
И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само с
лед
ното.
Но сега този живот вътре в света, в който всичко е същество, трябва да бъде характеризиран спрямо обикновения живот на сетивното битие по следния начин. В сетивното битие пред наблюдателя стои например саксия с цветя, наблюдателят стои пред нея, саксията с цветя е отвън, извън него, той я наблюдава, като застава и я гледа. С такова наблюдение изобщо не можем да сравним преживяването в по-висшия свят. Бихте си създали напълно погрешна представа, ако вярвате, че там човек се разхожда наоколо и вижда съществата също така отвън, като застава и ги гледа, както в сетивния свят наблюдава букет цветя. Не е така.
И ако човек иска да сравни нещо в сетивното битие с начина, по който стои той по отношение света на йерархиите, то може да е само следното.
Това е сравнение, от което се нуждая, за да могат нещата да станат ясни.
към текста >>
Никой не трябва да си представя, че веднага с
лед
първите стъпки по пътя към инициацията, ще има чувството, че изживява всичко, което изживяват тези същества.
Никой не трябва да си представя, че веднага след първите стъпки по пътя към инициацията, ще има чувството, че изживява всичко, което изживяват тези същества.
Той изобщо няма нужда да знае нещо повече от това, че по отношение на тези същества е поставен по такъв начин, по какъвто в сетивното битие е по отношение на някой човек, когото вижда за пръв път. Основанието на израза „съществата се изживяват в някого“ си остава в сила и все пак при първото запознанство човек не се нуждае да знае повече от това, което знае за човек, когото среща за пръв път. По този начин се получава съпреживяване. То става все по-интензивно и по-интензивно и посредством това човек прониква все повече и повече в същността на тези същества.
към текста >>
Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и г
лед
а какво има около него.
Сега обаче към това, което бе описано като духовно преживяване, се прибавя нещо друго. С това се свързва едно определено основно чувство, което се явява в душата като вид реален резултат от всички отделни преживявания. Това е основно чувство, което мога да ви представя може би посредством неговата противоположност.
Точно противопоставено на това основно чувство, което човек преживява там, в сетивния свят, е това, което се преживява, когато човек стои на някакво място и гледа какво има около него.
Помислете си, че някой стои в средата на залата и вижда всичко, което е там. Той би казал: тук е този човек, там – онзи човек и т. н. Това би било отношението му към околния свят. Това обаче е обратното на основното настроение, което човек има в току-що характеризирания свят. Там не може да се каже: аз съм тук, там се намира едно същество, а там пък – друго, а трябва да се каже: аз съм това същество.
към текста >>
Веднъж опитах с
лед
ното и бих искал да го вмъкна тук като епизод, не за да ви кажа нещо особено, а само за да стана по-ясен.
Веднъж опитах следното и бих искал да го вмъкна тук като епизод, не за да ви кажа нещо особено, а само за да стана по-ясен.
Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби. Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път.
към текста >>
Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава пог
лед
не в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси.
Веднъж опитах следното и бих искал да го вмъкна тук като епизод, не за да ви кажа нещо особено, а само за да стана по-ясен. Още преди години ми направи впечатление, че определени повече или по-малко свръхсетивни състояния ни се явяват като отражение във великите поетични творби.
Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси.
Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението?
към текста >>
И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – с
лед
ователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението?
Имам предвид именно това, че ако ясновидецът си изясни какво е основното настроение на душата му при определени свръхсетивни преживявания и тогава погледне в световната литература, открива при наистина великите поетични творби тук или там такива настроения, които изпълват определени глави или откъси. Няма нужда това да са окултни преживявания на поета. Но ако желае отново да изживее като отзвук в сетивния свят това, което е преживял като душевно настроение, ясновидецът може да се обърне към една или друга поетична творба и да намери там нещо като сенковиден образ в съответната творба. Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят.
И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението?
Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме?
към текста >>
А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, с
лед
ователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове?
Ако ясновидецът с неговия опит чете например Данте, от време на време има чувството, че в поемата се намира един отблясък, една сянка, която може да преживее истински в оригиналното ѝ състояние единствено по ясновидски път. И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо.
А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове?
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
към текста >>
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и г
лед
а същества от другите йерархии.
И така веднъж опитах да потърся в поезията определени състояния, които могат да се опишат, за да получа нещо като съответствие между преживяванията в по-висшите светове и това, което е налице като отражение във физическия свят. И се запитах: Не би ли могло да е така, че онова специфично душевно настроение, което се излива върху душата, когато се осъществява спане в пълно съзнание – следователно битие в по-висшите светове, както го описах сега, но по отношение на настроението, – да се намира в световната литература като отзвук на настроението? Във всеки случай не се получи нищо така директно. Но при друг начин на поставяне на въпроса се получи нещо. А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове?
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии.
Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко. Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
към текста >>
С
лед
ователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
А тъй като преживяванията го позволяват, можем също така да попитаме: Как би усетило едно същество, което не е човек, следователно например някакво друго същество от по-висшите йерархии това душевно настроение, биването вътре в по-висшите светове? Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна.
Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят. Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
Ако поставим въпроса така, с
лед
ователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Или казано по-точно: Човекът се чувства вътре в този свят и гледа същества от другите йерархии. Как сега той може да попита в сетивния свят: Какво усеща друг човек по отношение на нещо, което ние самите усещаме? Така може да се постави въпросът по отношение на същество от по-висшите йерархии и човек има възможността да си изгради представа за това какво изживява някое друго същество. Тогава по отношение на живота в по-висшите светове, какъвто би бил възможен при истински съзнателния сън, човек може да си представи определен вид по-висше преживяване, отколкото е случаят при самия човек, но такова преживяване, на което човешката душа все пак е напълно способна. Следователно можем да мислим за дадено същество, което принадлежи към една по-висша йерархична редица, отколкото е човекът на земята, което обаче може да усеща по по-висш начин всичко човешко.
Ако поставим въпроса така, следователно ако нямаме претенции към обикновения човек, а към един типичен човек, и си представим настроението, се получава възможността да се намери нещо в световната литература, за което във всеки случай може да се създаде разбирането: едно такова настроение е излято в отзвука, за който всъщност се получава вярна представа само в оригиналното състояние, когато човек се пренесе в току-що описания свят.
Без съмнение в европейската литература не се намира нищо, за което би могло да се каже: тук се усеща душевното настроение за това, което е излято върху душа, която се усеща във всяко едно нещо в характеризирания свят. Но е поразително това как човек започва да разбира по нов начин и да се чувства наново невероятно очарован, когато се остави под влиянието на това настроение в отзвука, произхождащ от твърденията на Кришна в „Бхагавад Гита“. Съвсем нова светлина се разлива върху редовете на Бхагавад Гита, ако човек си представи, че не в думите, а в излятото настроение в отзвука се съдържа това, което именно описах сега. Исках да спомена това само като илюстрация на ясновидството и да го опиша така, че да можете да вземете в ръце тази поема и да се опитате да откриете настроението, което е излято в нея, и изхождайки оттам, да придобиете чувството, което е съответстващото преживяване на ясновидеца, когато той съзнателно се прехвърля от дневния живот в съответните светове или когато съзнателността се разпростре върху съня.
към текста >>
А то е горе-долу с
лед
ното.
Това настроение, това основно чувство е примесено с нещо друго, към него се присъединява още нещо. И наистина не мога да кажа нищо друго, освен да предизвикам разбиране за него, да се опитам да опиша дотолкова добре, доколкото е възможно, с думи – винаги трябва да се заемат думи от сетивното битие – какво се преживява.
А то е горе-долу следното.
към текста >>
Така например думите „преди това“ и „с
лед
това“ престават да имат смисъл.
Това чувства човек като единственото външно нещо. Каквото е сгрешил, каквото добро е направил, него намира сбито в тази една точка от света. Това е външно. В останалото човек се чувства излят върху целия свят, заедно с това, което сам е причинил в света. Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие.
Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл.
Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък. Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването. Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т. А, а „след това“ – в т. Б.
към текста >>
Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде с
лед
това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък.
Каквото е сгрешил, каквото добро е направил, него намира сбито в тази една точка от света. Това е външно. В останалото човек се чувства излят върху целия свят, заедно с това, което сам е причинил в света. Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие. Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл.
Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък.
Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването. Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т. А, а „след това“ – в т. Б.
към текста >>
Когато се говори за преди и с
лед
това, „преди това“, ако го представим графично, е в т.
В останалото човек се чувства излят върху целия свят, заедно с това, което сам е причинил в света. Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие. Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл. Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък. Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването.
Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т.
А, а „след това“ – в т. Б.
към текста >>
А, а „с
лед
това“ – в т. Б.
Той има преди всичко чувството, че е безсмислица да изживява това отношение към света така, че да използва за това определени думи, които са естествени в сетивното битие. Така например думите „преди това“ и „след това“ престават да имат смисъл. Тъй като със заспиването се получава така, че човек не усеща: сега е преди това, а събуждането ще бъде след това, а усеща определени преживявания, които настъпват със заспиването и които продължават да се случват по-нататък. Когато обаче човек е изживял определена сума преживявания, той се намира в известна връзка в същата точка, но той не се намира в нея по начина, по който е бил преди заспиването. Когато се говори за преди и след това, „преди това“, ако го представим графично, е в т.
А, а „след това“ – в т. Б.
към текста >>
При това преди и с
лед
това загубват смисъл.
Човек по-скоро има чувството: аз съм заспал. После вече не би могло да се използва коректно. Разиграли са се преживявания.
При това преди и след това загубват смисъл.
И ако сега употребявам думата – но не е правилно! – след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си. Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при излизането, но той стои срещу себе си. Той е сменил посоката. Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него.
към текста >>
– с
лед
известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би г
лед
ал на самия себе си.
Човек по-скоро има чувството: аз съм заспал. После вече не би могло да се използва коректно. Разиграли са се преживявания. При това преди и след това загубват смисъл. И ако сега употребявам думата – но не е правилно!
– след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си.
Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при излизането, но той стои срещу себе си. Той е сменил посоката. Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него. Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно. Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване.
към текста >>
Той не преживява преди и с
лед
това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно.
И ако сега употребявам думата – но не е правилно! – след известно време човек се намира там, където се е намирал преди това, трябва да се мисли, че той се намира същевременно спрямо себе си, както когато, излязъл от тялото си, би обикалял наоколо и би гледал на самия себе си. Човек се намира приблизително в същата точка, на която се е намирал при излизането, но той стои срещу себе си. Той е сменил посоката. Тогава – отново използвано само за сравнение – събитията продължават и се стига дотам, че човек отново се връща към тялото си и отново е вътре в него.
Той не преживява преди и след това и не може да го определи по друг начин, освен като кръгово движение, при което начало, среда и край всъщност не могат да се употребят по друг начин, освен да се употребят заедно.
Както при кръга, когато вече е начертан, от всяка една точка може да се каже, че той започва там, и – когато е направена една обиколка – там отново свършва, но това може да се каже от всяка една точка – така е и при това преживяване. Човек няма чувството, че преживява определено време, а че прави кръгово движение, описва един цикъл и при това преживяване загубва напълно чувството за време, което обикновено има в сетивното битие. Той има единствено чувството: Ти си в света и светът има в основния си характер цикличното, кръговото. И на едно същество, което никога не е пристъпвало на земята, което никога не е било в сетивното битие, а е живяло винаги в този свят, никога не би му хрумнала мисълта, че светът е имал начало и може да отива към края си, а ще му се представя винаги само един затворен в себе си кръгов свят. Такова същество не би имало причина да каже, че се стреми към вечността поради простото основание, че навсякъде всичко е вечно, тъй като никъде няма нещо, което да би могло да се разглежда като преходно вътре в нещо вечно.
към текста >>
Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по с
лед
ния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността.
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина.
Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността.
Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят. Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, с
лед
ователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Това чувство, което ви описах, моля да го разглеждате като преживяване, което човек има у себе си – и е важно, че той го има у себе си, защото това спада към първите стъпки по пътя към инициацията, – може да се появи по два начина. Веднъж то може да се появи така, че би трябвало да изразява това, което се преживява по следния начин: Имам копнеж към преходността, към битието, сбито във времето, не искам да съм излят във вечността.
Това чувство, моля, обърнете внимание на това, има човек в духовния свят, следователно не и в сетивното битие, а когато се връща в сетивния свят, то няма нужда да е там, то е налице само в духовния свят.
Така може да се каже, че в духовния свят човек има чувството: ти наистина искаш да се вживееш във времевото, искаш да си истински концентриран, самостоятелен в една точка от мировото битие и искаш да приключиш така, че да можеш да кажеш: Ах, какво значение има цялата вечност, която иначе се разширява във вселената, искам да си осигуря самостоятелност, искам да бъда вътре в нея!
към текста >>
Това е противоречието, което с
лед
ва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото.
Сега сме при разбирането, където може да се каже: Как може да се говори за това, че човек се намира срещу едно луциферическо същество? Когато се появява едно такова влияние в световете на по-висшите йерархии – влечение от вечността към самостоятелно концентриране в света, – значи се изживява луциферическото въздействие. И когато човек го е преживял, той знае как могат да бъдат описани луциферическите сили. Те се описват така, както аз го охарактеризирах, и чак тогава човек получава възможността да говори реално за едно противоречие, което е изпратило своя отзвук също и в нашия сетивен свят.
Това е противоречието, което следва просто от това, че сега човек знае, че в сетивното битие е съвсем естествено човек да е пренесен във времевото.
За духовния свят, който, образно казано, се намира над астралния свят, е съвсем естествено човек повече да не усеща преходното, а само вечност. А отзвукът от деваканическата опитност, която се появява като копнеж във времевото, е копнежът към вечността. Съгласуваността на действително изживяното време – действително изживяното време в момента – с копнежа към вечността произлиза оттам, че нашият сетивен свят прониква деваканическия свят, света на духовната земя. И както зад нашия сетивен свят самата духовна земя е скрита за обикновеното сетивно възприятие, така и зад мига е скрито вечното. И както никъде не може да се каже: там свършва сетивният свят, а там започва духовният, а както навсякъде духовният свят прониква сетивното битие, така и всеки миг, съобразно свойството си, прониква вечността.
към текста >>
Ако разглеждате някъде света и ако говорите от г
лед
ната точка на ясновидското съзнание, не можете да кажете дали дадено същество е преходно или пък вечно, доколкото някъде в света го има.
Ако разглеждате някъде света и ако говорите от гледната точка на ясновидското съзнание, не можете да кажете дали дадено същество е преходно или пък вечно, доколкото някъде в света го има.
За духовното съзнание няма никакъв смисъл изразът: Тук е едно същество, което е преходно, – или: Тук е едно същество, което е вечно, – а нещо съвсем друго има смисъл. Това, което е поставено в основата на битието – миг и вечност, е винаги навсякъде. Въпросът не може да бъде поставен по друг начин, освен: Как става така, че вечността се появява веднъж като миг, че вечното се проявява веднъж като преходно, и че дадено същество приема образа на преходното в света? Това не произлиза от нещо друго, освен оттам, че сетивното ни битие, навсякъде където се проявява, е изпълнено същевременно и с луциферически същества. И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност.
към текста >>
С
лед
ователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие.
За духовното съзнание няма никакъв смисъл изразът: Тук е едно същество, което е преходно, – или: Тук е едно същество, което е вечно, – а нещо съвсем друго има смисъл. Това, което е поставено в основата на битието – миг и вечност, е винаги навсякъде. Въпросът не може да бъде поставен по друг начин, освен: Как става така, че вечността се появява веднъж като миг, че вечното се проявява веднъж като преходно, и че дадено същество приема образа на преходното в света? Това не произлиза от нещо друго, освен оттам, че сетивното ни битие, навсякъде където се проявява, е изпълнено същевременно и с луциферически същества. И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност.
Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие.
Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там. Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества. И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността.
към текста >>
Ако иска да приложи г
лед
ната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества.
И докато се намесва луциферическата същност, дотогава вечността ще бъде превръщана в преходност. Следователно трябва да кажем: Същество, което се явява някъде във времето, е вечно същество дотолкова, доколкото съумее да се освободи от луциферическото битие, и е също толкова преходно същество, тъй като подлежи на луциферическото битие. Когато започва да характеризира духовно, човек престава да използва изразите от обикновения живот. Ако в обикновения живот той прилага онова, на което учат религиите и каквото учи теософията, би казал: Човек има тялото си като външна обвивка и има в себе си своето душевно и духовно битие; тялото е преходно, а душевното и духовното битие са вечни и безсмъртни. Така е казано правилно, доколкото човек е вътре в сетивния свят и иска да характеризира нещата там.
Ако иска да приложи гледната точка на духовния свят, това вече не е правилно казано, а трябва да се каже: Човекът е същество, в чиято цялостна природа трябва да си съдействат прогресивни божествени и луциферически същества.
И доколкото у него са прогресивни божествени същества, една част от неговото същество се освобождава от всичко, което е било луциферическо у него, така че той се приобщава към вечността. Доколкото действат божествените същества, човек участва във вечното; доколкото в него действа луциферическият свят, човешката същност се включва във всичко, свързано с преходното и времевото.
към текста >>
С
лед
ователно вечност и преходност се явяват като съвместно действие на същества от различен вид.
Следователно вечност и преходност се явяват като съвместно действие на същества от различен вид.
В по-висшите светове също така вече няма никакъв смисъл да се говори за такива абстрактни противоположности като вечност и преходност; те престават да имат смисъл в по-висшите светове. Там трябва да се говори за същества. Затова се говори за прогресивни божествени същества и за луциферически същества. Тъй като те са в по-висшите светове, отношението им едни към други се отразява в противоположността между вечност и преходност.
към текста >>
Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да пог
лед
не назад към тялото си като форма.
Казах, че е добре при напредването си в света, който се има предвид тук, човек да чувства повече морални спомени, а не толкова външния си физически образ. С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик. С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз.
Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма.
Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите.
към текста >>
Той г
лед
а към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и г
лед
а към това, което нарича свой Аз в сетивния свят.
Казах, че е добре при напредването си в света, който се има предвид тук, човек да чувства повече морални спомени, а не толкова външния си физически образ. С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик. С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз. Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено.
Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят.
Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин.
към текста >>
Сега, когато г
лед
а назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие.
С помощта на продължаващите упражнения за първите стъпки на инициацията човек трябва да придобие ясновидски качества, така че да може да се появи споменният образ за външния физически лик. С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз. Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят.
Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие.
Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност.
към текста >>
Едва от това ниво човек г
лед
а надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз.
С тази поява на споменния образ за външния физически лик обаче е свързано и още нещо: че едва оттам нататък човекът – и така е добре – чувства не само въобще душевния си живот като спомен, чувства не само въобще добрите си и лоши деяния, своите морални и глупави деяния, а чувства целия си Аз. Чувства цялата си личност в момента като спомен, в който може да погледне назад към тялото си като форма. Тогава усеща съществото си като раздвоено. Той гледа към една част, която е отхвърлил от себе си при Пазача на прага, и гледа към това, което нарича свой Аз в сетивния свят. Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие.
Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз.
Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност. Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята.
към текста >>
Когато г
лед
а назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност.
Сега, когато гледа назад към своя Аз, човек е раздвоен също и по отношение на Аз-а си и си казва съвсем спокойно: Това, което си наричал свой Аз преди, сега само си спомняш за него; сега живееш в един по-висш Аз и той се отнася към предишния ти Аз както ти като мислител се отнасяш спрямо спомените за живота в сетивното битие. Едва от това ниво човек гледа надолу към онова, което е всъщност човекът като земен човек, към своя човешки Аз. Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин.
Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност.
Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята. Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред погледа му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството. Както го характеризирах във втора лекция, там е така, че човек наистина изживява импулсите, които непрекъснато се изливат в еволюцията на човечеството от посветените, които трябва да ходят навсякъде от сетивното битие в духовното битие, за да могат да предадат импулсите си. В момента, в който човек преживява човека като азово същество, едва тогава преживява и истинското вникване в човешкото същество като такова. При това има само едно изключение.
към текста >>
Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред пог
лед
а му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството.
Но същевременно той е отнесен в един още по-висш свят, който може да се нарече висшата духовна земя или – ако искаме – висшия ментален свят, свят малко по-различен от другите. Човек е вътре в него, когато чувства Аз-а раздвоен и още чувства обикновения Аз като спомен. Едва тогава той има възможността да прави преценки за хората на земята по правилен начин. Когато гледа назад оттам, започва да узнава какво е човекът съгласно най-дълбоката му същност. Там получава също и възможността да придобие преживяна преценка за хода на историята.
Там за него се подрежда преживяното развитие на човечеството в напредъка на душите като азово същество, там пред погледа му се издигат съществата, водещи в напредъка на човечеството.
Както го характеризирах във втора лекция, там е така, че човек наистина изживява импулсите, които непрекъснато се изливат в еволюцията на човечеството от посветените, които трябва да ходят навсякъде от сетивното битие в духовното битие, за да могат да предадат импулсите си. В момента, в който човек преживява човека като азово същество, едва тогава преживява и истинското вникване в човешкото същество като такова. При това има само едно изключение.
към текста >>
Когато човекът преминава през първите стъпки на инициацията, може да се издигне ясновидски до света на нисшата духовна земя; той изживява представите за душевното, моралното и интелектуалното, г
лед
а надолу към това, което се случва в душите, дори ако те не схващат себе си като азово същество.
Да резюмираме казаното дотук.
Когато човекът преминава през първите стъпки на инициацията, може да се издигне ясновидски до света на нисшата духовна земя; той изживява представите за душевното, моралното и интелектуалното, гледа надолу към това, което се случва в душите, дори ако те не схващат себе си като азово същество.
Схващането на съществото като азово същество се изживява във висшата духовна земя, а с това също и всички цветя на духовния живот у посветените – с едно единствено изключение, което е правилно и добро, когато може да навлезе като изключение и посредством това бива престъпено общото правило: От нисшата духовна земя се вижда цялостната същност на Исус Христос! Така че, хвърляйки поглед назад, гледайки чисто човешки и задържайки споменните представи, човек има спомена за Исус Христос, за всички събития, свързани с него, ако е изпълнено другото условие, за което говорих във втора лекция. Истината за всички други посветени се изживява едва във висшата духовна земя.
към текста >>
Така че, хвърляйки пог
лед
назад, г
лед
айки чисто човешки и задържайки споменните представи, човек има спомена за Исус Христос, за всички събития, свързани с него, ако е изпълнено другото условие, за което говорих във втора лекция.
Да резюмираме казаното дотук. Когато човекът преминава през първите стъпки на инициацията, може да се издигне ясновидски до света на нисшата духовна земя; той изживява представите за душевното, моралното и интелектуалното, гледа надолу към това, което се случва в душите, дори ако те не схващат себе си като азово същество. Схващането на съществото като азово същество се изживява във висшата духовна земя, а с това също и всички цветя на духовния живот у посветените – с едно единствено изключение, което е правилно и добро, когато може да навлезе като изключение и посредством това бива престъпено общото правило: От нисшата духовна земя се вижда цялостната същност на Исус Христос!
Така че, хвърляйки поглед назад, гледайки чисто човешки и задържайки споменните представи, човек има спомена за Исус Христос, за всички събития, свързани с него, ако е изпълнено другото условие, за което говорих във втора лекция.
Истината за всички други посветени се изживява едва във висшата духовна земя.
към текста >>
Когато човек пристига в духовния свят – обръщайки се назад към земното, което вижда първоначално душевно, ако няма спомена по такъв начин, че хвърляйки пог
лед
назад към земното битие, той г
лед
а да си спомни за физическия човек по образ и форма.
Там имаме една разлика от огромно значение.
Когато човек пристига в духовния свят – обръщайки се назад към земното, което вижда първоначално душевно, ако няма спомена по такъв начин, че хвърляйки поглед назад към земното битие, той гледа да си спомни за физическия човек по образ и форма.
Това той трябва да изживее едва тогава, когато изживее характеризираната по-висша точка. Само Исус Христос може и трябва да види при първите охарактеризирани стъпки по пътя към инициацията! И той може да го види, когато се издигне и се види обгърнат отвсякъде само от душевно, което първоначално не е проникнато от азова същност, там вътре е обаче като един вид съсредоточие Христовата същност, изпълняваща Мистерията на Голгота, проникната от Аз-а. Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин. Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно.
към текста >>
Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като с
лед
ствие от един от значителните християнски вероизповедни мирог
лед
и, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин.
Там имаме една разлика от огромно значение. Когато човек пристига в духовния свят – обръщайки се назад към земното, което вижда първоначално душевно, ако няма спомена по такъв начин, че хвърляйки поглед назад към земното битие, той гледа да си спомни за физическия човек по образ и форма. Това той трябва да изживее едва тогава, когато изживее характеризираната по-висша точка. Само Исус Христос може и трябва да види при първите охарактеризирани стъпки по пътя към инициацията! И той може да го види, когато се издигне и се види обгърнат отвсякъде само от душевно, което първоначално не е проникнато от азова същност, там вътре е обаче като един вид съсредоточие Христовата същност, изпълняваща Мистерията на Голгота, проникната от Аз-а.
Това, което сега ви казах, разбира се, не може да бъде възприемано някак си като следствие от един от значителните християнски вероизповедни мирогледи, тъй като не смятам, че някъде го има характеризирано по този начин.
Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно. Може би някои от вас знаят, че сред официалните застъпници на Християнството съществуват мнозина, които изпитват ужасен страх от всичко, което се нарича окултизъм, и разглеждат всичко това като чисто дяволска материя, която може да донесе на човека само гибел. Защо това е така? Защо когато се говори със застъпниците на някое духовенство и става дума за окултизъм или теософия, те отново и отново ги отхвърлят? И когато на някой такъв господин му се каже: Вникнете поне веднъж, че християнските светци винаги са преживявали по-висшите светове и че това е представено в съответните биографии, тогава той получава в отговор: Да, това е тъкмо така, но към него не бива да се стремим.
към текста >>
Човек трябва да чете за живота на светците, но ако не иска да се изложи на дяволска опасност, не трябва да с
лед
ва техния пример.
Тъй като Християнството в досегашния си ход изобщо не е постигнало това, което е трябвало да постигне, може да се каже, че в известен смисъл в него се намира обратното на характеризираното, но по много своеобразен начин, който може да се разбере, ако човек вижда нещата окултно точно. Може би някои от вас знаят, че сред официалните застъпници на Християнството съществуват мнозина, които изпитват ужасен страх от всичко, което се нарича окултизъм, и разглеждат всичко това като чисто дяволска материя, която може да донесе на човека само гибел. Защо това е така? Защо когато се говори със застъпниците на някое духовенство и става дума за окултизъм или теософия, те отново и отново ги отхвърлят? И когато на някой такъв господин му се каже: Вникнете поне веднъж, че християнските светци винаги са преживявали по-висшите светове и че това е представено в съответните биографии, тогава той получава в отговор: Да, това е тъкмо така, но към него не бива да се стремим.
Човек трябва да чете за живота на светците, но ако не иска да се изложи на дяволска опасност, не трябва да следва техния пример.
Откъде идва това?
към текста >>
И е правилно да го има вече в с
лед
ващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко.
Ако обедините всичко, което казах, ще разберете: в това се изразява един вид чувство на страх, едно много силно чувство на страх. Хората не знаят откъде идва то, ала окултистът може да го знае. Човекът – както ви казах във втора лекция – може да има този спомен за Христос в по-висшите светове, само ако го е разбрал правилно тук, във физическо-сетивния свят на земята.
И е правилно да го има вече в следващия свят, в който навлиза, където има още като споменна представа и всичко друго човешко.
От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават. Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят. Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне.
към текста >>
С
лед
ователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него.
От една страна, необходимо е човек да има споменната представа, от друга страна, той може да я има само ако още тук се е проникнал с нея. Затова се случва така, че тези, които до известна степен са се запознали с окултизма, но не са се проникнали с определени важни и очебийни факти, смятат за все едно дали човекът в днешни времена при проникването си в по-висшите светове се е запознал с Христовата представа или не. Защото вярват, че онова, което е там, горе, не зависи толкова силно от това, което човек е преживял долу, въпреки че иначе винаги го подчертават. Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят. Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне.
Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него.
Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят.
към текста >>
С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изс
лед
вания по въпроса.
Обаче начинът, по който човек се явява пред Христос в по-висшите светове, зависи тъкмо от това как се е отнасял към него във физическия свят. Ако не се опита да извика правилната представа за него във физическия свят, той се издига до известна степен незрял и не може да го намери там, въпреки че би трябвало да го намери; така че ако няма предвид този изключително важен и очебиен факт, при издигането му в по-висшите светове Христовата представа може напълно да му убегне. Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното.
С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса.
При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят. Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях. Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави.
към текста >>
И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, с
лед
ователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят.
Следователно ако някой пропусне още в рамките на сетивното битие да придобие отношение към Христос, той може да стане голям окултист и да не знае нищо за Христос чрез своите възприятия в по-висшите светове, защото няма да го намери там и няма да може да научи нищо от него. Представите му за него ще бъдат винаги незадоволителни. Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх.
И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят.
Значи този страх е до известна степен основателен. Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях. Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави. Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
към текста >>
Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато с
лед
това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях.
Това е важното. С това не ви казвам нещо, изхождайки от субективно мнение, а нещо, което е общ обективен резултат за тези, които са предприели изследвания по въпроса. При окултистите може обективно да се опише, че това е така; при този, който не изпитва потребност да стане окултист, а е само прилежен застъпник на религиозното си вероизповедание, това се изразява с цялата онази несъзнателност, която описах като състояние на страх. И ако някой иска да предприеме път в по-висшите светове, това е истински дяволска работа, и такива хора смятат, че той не би могъл да е постигнал правилното отношение към Христос, следователно не трябва да бъде извеждан извън обикновения свят. Значи този страх е до известна степен основателен.
Тези хора на знаят как да отидат при Христос и когато след това навлизат в по-висшите светове, Христос е загубен за тях.
Това е нещо, което може да се разбира като вид страх при дадено духовенство, на който обаче човек по никакъв начин не може да се противопостави. Моля да приемете като важно това малко отклонение, което е интересно от културно-историческа перспектива, тъй като чрез него се разбира много за това, което се разиграва в живота, и да се занимаете с него, като го обмислите в живота.
към текста >>
Изхождайки от две различни г
лед
ни точки, ви показах, така да се каже, начини за достигане до Христос и се опитах да дам известна светлина по въпроса за Христовата същност.
Изхождайки от две различни гледни точки, ви показах, така да се каже, начини за достигане до Христос и се опитах да дам известна светлина по въпроса за Христовата същност.
Всичко, което казах, може да бъде казано и без тези два начина и тогава също е валидно и разбираемо. Ала е необходимо да се отнасяме обективно към фактите и да ги обхванем съвсем неповлияни от направленията на вероизповеданията като космически факти.
към текста >>
А сега прос
лед
ете известията от Акаша-хрониката.
Някой може да смята, че това би могло да бъде най-малкото някакво обезценяване на луциферическия принцип, отхвърляне при всички обстоятелства, като при луциферическия принцип се указва към времевото, преходното, към концентрирането върху една точка. За днес бих искал да кажа само, че човек няма право при всички обстоятелства да разглежда Носителя на светлината като нещо, от което би трябвало да се бои, че трябва да отхвърли Луцифер като нещо, от което трябва да се отърве при всички обстоятелства. Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят. В сетивното битие човекът чувства: Живея във времевото и копнея за вечността; живея в мига и възжелавам вечността. В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига.
А сега проследете известията от Акаша-хрониката.
Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното. Това е преход и сегашното ни сетивно битие едва сега придобива смисъл от Лемурийската епоха насам. И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия свят, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното! Тогава по отношение на луциферическото имате един вид спомен за едно предземно състояние, спомен за това какво е имал човекът, преди да дойде в земното битие, и което не е трябвало да бъде запазено: копнежа към мига, към времевото.
към текста >>
Прос
лед
ите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното.
Ако човек прави това, той не взема предвид, че истинският окултизъм учи, че тук, в сетивния свят, има едно чувство, подобно на това в свръхсетивния свят. В сетивното битие човекът чувства: Живея във времевото и копнея за вечността; живея в мига и възжелавам вечността. В духовното съществува чувството: Живея във вечното и копнея за мига. А сега проследете известията от Акаша-хрониката. Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването?
Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното.
Това е преход и сегашното ни сетивно битие едва сега придобива смисъл от Лемурийската епоха насам. И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия свят, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното! Тогава по отношение на луциферическото имате един вид спомен за едно предземно състояние, спомен за това какво е имал човекът, преди да дойде в земното битие, и което не е трябвало да бъде запазено: копнежа към мига, към времевото. Доколко последният взема участие в общата еволюция на човека, ще говорим утре.
към текста >>
Доколко пос
лед
ният взема участие в общата еволюция на човека, ще говорим утре.
Не е ли възприело човешкото развитие в древната епоха, която често сме обозначавали като Лемурийска, един вид преход от такова състояние, каквото имаме в съня, в състоянието на будуването? Проследите ли точно случилото се в Лемурийската епоха, бихте могли да си кажете: Докато човекът е преминавал през преход от едно духовно сънно състояние в будното земно състояние, цялата еволюция е преминала от духовното в сетивното. Това е преход и сегашното ни сетивно битие едва сега придобива смисъл от Лемурийската епоха насам. И размислете дали е толкова неестествено това, че човекът, когато се е изплъзнал от по-висшия свят, за да бъде обхванат от луциферическото, е взел със себе си нещо като копнеж към вечното! Тогава по отношение на луциферическото имате един вид спомен за едно предземно състояние, спомен за това какво е имал човекът, преди да дойде в земното битие, и което не е трябвало да бъде запазено: копнежа към мига, към времевото.
Доколко последният взема участие в общата еволюция на човека, ще говорим утре.
към текста >>
6.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да с
лед
ва, за да напредва към свръхсетивните светове.
От изнесените досега лекции може би е станало ясно колко е необходимо представите да се правят подвижни, живи, ако искаме да получим правилна характеристика на различните светове, за които може да се говори и от които сетивното битие, нашият обикновен сетивен свят е само един от тях. От многото казано може да се извади заключение, че просто трябва да се използва друг език на човешките представи, ако желаем да направим прехода от единия свят към другия. Това е едната страна на нещата, но има и друга страна: че всички тези светове са взаимно проникнати и че в единия свят винаги може да се възприеме отблясъка, действието на останалите. За всеки свят е характерно това, че явленията и съществата във всеки отделен свят си взаимодействат вътре в него и после имаме всичко онова, което действа в него от другите светове. Всичко това трябва да се вземе под внимание, ако искаме да разберем какви са тайните на инициацията, какви са отношенията на мига към вечността, на житейската тъма към духовната светлина.
Както ще намерите представено в „Как се постигат познания за висшите светове“, има определени правила, определени указания, които душата може да следва, за да напредва към свръхсетивните светове.
Такива правила, разбира се, не са само полезни, а необходими за онзи, който желае да изкачи първото или второто стъпало на инициацията. Но в нашето време трябва да се обърне особено внимание върху едно нещо.
към текста >>
Оттук с
лед
ва потребността да се дават указания не само в кратки брошури или подобни, което би било по-лесно: Така и така трябва да прави душата, за да събуди вярата, че е възможно, щом се с
лед
ват такива правила, при всяко обстоятелство, по същия начин като всяка друга душа да се издигне в по-висшите светове.
Никоя душа не е в същата ситуация като някоя друга. Също така пътят към по-висшите светове е индивидуален за всяка душа, той е такъв, какъвто се определя според въпросната душа при изходния пункт. Не може да се каже, ако искаме да говорим в правилния смисъл: Всяка душа трябва да проведе така издигането си към по-висшите светове – инициацията си – според един нормален принцип.
Оттук следва потребността да се дават указания не само в кратки брошури или подобни, което би било по-лесно: Така и така трябва да прави душата, за да събуди вярата, че е възможно, щом се следват такива правила, при всяко обстоятелство, по същия начин като всяка друга душа да се издигне в по-висшите светове.
Оттук е неприятността на такова нещо. Затова преди всичко аз опитах в книжката „Как се постигат познания за висшите светове“ да покажа нещо, което е индивидуално, но въпреки това да е полезно за всяка една душа. Но въпреки това се яви също и необходимостта да се покаже многообразието и променливото в пътя на инициацията. И без да искам да давам някакви разяснения за това, което е направено, бих желал да ви посоча как се явиха необходимостите към трите образа, които в трите мистерийни опита – „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, и „Пазачът на прага“ – се явяват пред вашите души като Йохан Томасий, Капезий и Щрадер. Те ви показват пътя на първото ниво на инициацията едновременно в три различни аспекта.
към текста >>
И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светог
лед
.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие.
И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед.
Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие.
към текста >>
Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светог
лед
и на нашето време.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие. И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед.
Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време.
Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област. Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие. В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие. В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
към текста >>
Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изс
лед
овател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изс
лед
ване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изс
лед
ователските методи на сетивното битие.
В нашата епоха в широки кръгове възниква необходимостта да се запознаваме с природния ред, с природните закони, които действат във всичко, също във всичко действително съществено реално, което срещаме в сетивното битие. И възниква склонността да не се взема под внимание нищо, което може да се каже за другите светове, или иначе казано от единия свят се изгражда друг общ светоглед. Това дава повече или по-малко монистически или също така материалистически означени светогледи на нашето време. Би могло да се каже: Сякаш като благотворен контраудар срещу този стремеж в нашата епоха важат и други стремежи, които в света, в който живеем, търсят такива явления, които се управляват от други закони, както светът на природния ред търси такива явления в тяхната многоликост, които се усещат като противоречащи на този природен ред на материалистическия разум. Би трябвало да се почита всичко, което в смисъла на сериозната научност се работи в тази област.
Защото докато в нашата епоха към чисто материалистическия изследовател – ако също малко се вземе под внимание – пристъпи едно друго изследване, което търси други взаимовръзки в сетивното ни битие, както сетивното битие се разкрива, не се прави нищо по-маловажно от това да се търси действието на съвсем други светове с други закони в изследователските методи на сетивното битие.
В тази връзка е особено желателно преди всичко теософът да внимава за това, което се постига в тази посока – постига се, когато научните методи се разпростират върху действието на свръхсетивни светове в нашето сетивно битие. В по-малки кръгове вече съм обърнал внимание върху това; за този по-голям кръг искам да го направя днес.
към текста >>
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много наг
лед
но изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изс
лед
ва за въздействието на свръхсетивен свят.
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят.
Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие. Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна внимание на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард.
към текста >>
Да имаме това толкова наг
лед
но е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази г
лед
на точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие.
В книгата си „Мистерията на човека“, която бих желал горещо да ви препоръчам, нашият скъп приятел Лудвиг Дайнхард се е отдал на заслужаващата благодарност задача да ни поднесе в първата част едно много нагледно изложение и характеризиране на всичко онова, което в нашата епоха с научните методи, които са признати днес – но така, както са приложени, а именно с предразсъдъци – в света, който всеки познава, може да се изследва за въздействието на свръхсетивен свят.
Да имаме това толкова нагледно е една достойна за благодарност задача, това е нещо, с което би трябвало да се запознае всеки, който от тази гледна точка се интересува от това как би могъл да се издигне от сетивното в свръхсетивното битие.
Така с една важна задача на тази книга поглеждаме в нашата епоха и аз ще си позволя тук, на това място, да обърна внимание на книгата „Мистерията на човека“ от Лудвиг Дайнхард.
към текста >>
Това действие на други светове в сетивното битие създава в пос
лед
ното нещо, което се повтаря във всички светове, което се явява във всички светове, което обаче е напълно обособено и необходимо.
Това действие на други светове в сетивното битие създава в последното нещо, което се повтаря във всички светове, което се явява във всички светове, което обаче е напълно обособено и необходимо.
Така ние се срещаме с необходимостта, не педантично, едностранчиво, да си създаваме догми и мнения като: това трябва да е така, онова иначе, Луцифер е такъв, Ариман е това, луциферическото трябва да се избягва, ариманическото трябва да се избягва или други подобни. Вчерашното ни наблюдение се сблъска с подобни неща.
към текста >>
И ако човек с
лед
ва Луцифер в свръхсетивните светове в своя стремеж, тогава се изпълнява всевечната мирова задача, открива се всичко затворено, вечното се открива на мимолетното, всичко, което изтича в неопределената вечност, би могло да се задържи във вътрешното величие на индивидуалния миг.
Да приемем, че този, който е направил сериозни стъпки по пътя на инициацията, се среща, понеже е станал ясновиждащ в душевния си живот чрез отваряне на душевния си взор, с онзи образ, който сме обозначили като Луцифер в свръхсетивните светове. Като какво можахме да обозначим този образ вчера? Той се явява на душата като онова, което е винаги устремено – вечното, което иначе е в непрестанно движение и промяна в неизменното, времевото, в мига, така че като индивидуално да се възрадва, че би могло да стане нещо голямо. И ако душата навлиза в свръхсетивните светове и среща Луцифер, там той се явява като големия носител на светлина, който прави така, да, наистина така, че всички съкровища, всичко съществено, което се намира в духовните светове, да слезе в сетивния свят и от него да се създаде в сетивното битие отблясък и откровение.
И ако човек следва Луцифер в свръхсетивните светове в своя стремеж, тогава се изпълнява всевечната мирова задача, открива се всичко затворено, вечното се открива на мимолетното, всичко, което изтича в неопределената вечност, би могло да се задържи във вътрешното величие на индивидуалния миг.
към текста >>
Оттук с
лед
ва това, че в човека, когато чрез инициацията или чрез смъртта навлиза в свръхсетивните светове, действително работи Луцифер като носител на светлината и опасностите, на които в по-висшите светове човек е изложен по отношение на Луцифер, всъщност са налице само тогава, когато човек носи в твърде голяма степен, в по-висшите светове това, което трябва да представлява неговото положение в сетивното битие по отношение на Луцифер.
Във всяка човешка душа като отзвук от духовния свят живее стремежът да разкрие затвореното, да фиксира вечното в мига.
Оттук следва това, че в човека, когато чрез инициацията или чрез смъртта навлиза в свръхсетивните светове, действително работи Луцифер като носител на светлината и опасностите, на които в по-висшите светове човек е изложен по отношение на Луцифер, всъщност са налице само тогава, когато човек носи в твърде голяма степен, в по-висшите светове това, което трябва да представлява неговото положение в сетивното битие по отношение на Луцифер.
Луцифер е опасен в навлизането в по-висшите светове само тогава, когато човек носи в тях твърде много природата и същността на сетивния човек. Но как обаче се отнася това към Луцифер, когато свръхсетивните светове винаги действат в сетивното битие? Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата еволюция в действието на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо след друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
към текста >>
Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата еволюция в действието на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо с
лед
друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
Във всяка човешка душа като отзвук от духовния свят живее стремежът да разкрие затвореното, да фиксира вечното в мига. Оттук следва това, че в човека, когато чрез инициацията или чрез смъртта навлиза в свръхсетивните светове, действително работи Луцифер като носител на светлината и опасностите, на които в по-висшите светове човек е изложен по отношение на Луцифер, всъщност са налице само тогава, когато човек носи в твърде голяма степен, в по-висшите светове това, което трябва да представлява неговото положение в сетивното битие по отношение на Луцифер. Луцифер е опасен в навлизането в по-висшите светове само тогава, когато човек носи в тях твърде много природата и същността на сетивния човек. Но как обаче се отнася това към Луцифер, когато свръхсетивните светове винаги действат в сетивното битие?
Защото най-напред ние имаме работа с това в историческия ход на човечеството в сетивното битие и неговата еволюция в действието на по-висшите светове, които дават действени импулси, за да се случи едно нещо след друго в сетивното битие, както това се разиграва в историята на човечеството през земното съществуване.
към текста >>
Да допуснем – простете ми за парадокса, – не искам да кажа, че това би могло да се случи, че някъде, на някой остров съществува човечество, чийто възг
лед
е, че на всяка цена хората трябва да се пазят от Луцифер, че той трябва да се държи далеч настрана.
Да допуснем – простете ми за парадокса, – не искам да кажа, че това би могло да се случи, че някъде, на някой остров съществува човечество, чийто възглед е, че на всяка цена хората трябва да се пазят от Луцифер, че той трябва да се държи далеч настрана.
От това няма да последва, че хората на този остров ще имат най-доброто познание за Луцифер, нещо друго обаче ще произлезе, а именно че тези хора чрез своята предразположеност ще са единствено в състояние да превръщат в зло всичко, което може да им даде Луцифер. Възгледите, които хората на този остров биха имали за Луцифер, ще характеризират само хората на острова, но не и самия Луцифер! Не искам да кажа дали съществува такъв остров. Сами го потърсете в мировото развитие.
към текста >>
От това няма да пос
лед
ва, че хората на този остров ще имат най-доброто познание за Луцифер, нещо друго обаче ще произлезе, а именно че тези хора чрез своята предразположеност ще са единствено в състояние да превръщат в зло всичко, което може да им даде Луцифер.
Да допуснем – простете ми за парадокса, – не искам да кажа, че това би могло да се случи, че някъде, на някой остров съществува човечество, чийто възглед е, че на всяка цена хората трябва да се пазят от Луцифер, че той трябва да се държи далеч настрана.
От това няма да последва, че хората на този остров ще имат най-доброто познание за Луцифер, нещо друго обаче ще произлезе, а именно че тези хора чрез своята предразположеност ще са единствено в състояние да превръщат в зло всичко, което може да им даде Луцифер.
Възгледите, които хората на този остров биха имали за Луцифер, ще характеризират само хората на острова, но не и самия Луцифер! Не искам да кажа дали съществува такъв остров. Сами го потърсете в мировото развитие.
към текста >>
Възг
лед
ите, които хората на този остров биха имали за Луцифер, ще характеризират само хората на острова, но не и самия Луцифер!
Да допуснем – простете ми за парадокса, – не искам да кажа, че това би могло да се случи, че някъде, на някой остров съществува човечество, чийто възглед е, че на всяка цена хората трябва да се пазят от Луцифер, че той трябва да се държи далеч настрана. От това няма да последва, че хората на този остров ще имат най-доброто познание за Луцифер, нещо друго обаче ще произлезе, а именно че тези хора чрез своята предразположеност ще са единствено в състояние да превръщат в зло всичко, което може да им даде Луцифер.
Възгледите, които хората на този остров биха имали за Луцифер, ще характеризират само хората на острова, но не и самия Луцифер!
Не искам да кажа дали съществува такъв остров. Сами го потърсете в мировото развитие.
към текста >>
Определени вероизповедания казват на пос
лед
ователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят.
А силата да се пренесе ценното от сетивното битие във вечността е Аримановата сила. Да се даде отново мигът на вечността, това е Аримановата сила. Но тук се случва нещо съвсем различно с човешката душа по отношение на Ариман. Каквото преживяват хората в сетивното битие, е за тях безкрайно ценно, и аз не вярвам, че изпадам в противоречие, като казвам: страстта, влечението, това, което се преживява в сетивното битие, да се запази, по възможност много от него да се съхрани за вечността, това най-общо е много по-голямо от другото влечение, по възможност повече от скритите светове, от духовните светове да се пренесе долу в сетивния свят. Човек обича сетивното битие по един напълно естествен начин и би желал да пренесе по възможност повече от него в духовния свят.
Определени вероизповедания казват на последователите си, за да ги успокоят, че човек може да вземе в духовното битие всичко, което е в сетивния свят.
Те го казват, защото несъзнателно знаят, че човек обича това, което има в сетивния свят. И така Аримановата сила се стреми да издигне в свръхсетивните светове това, което човек има. Влечението, подтикът да се издигне сетивното в свръхсетивния свят е силен, мощен в душата. Това не може да се проумее лесно, когато чрез инициацията или смъртта се издигаме в по-висшите светове. Човек го разбира, когато е станал същество от по-висшия свят.
към текста >>
Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, с
лед
като са изживели настоящето?
Когато живеем в сетивното битие, живеем така, че чувстваме това, което наричаме житейска съдба. Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва.
Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето?
Защо мислят така такива хора? Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче.
към текста >>
Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира с
лед
смъртта, е същото като в сетивния свят.
Понякога тя ни предлага симпатични, а друг път антипатични неща. И който може да достигне до истинско себеосъзнаване, знае, че съчувствие и състрадание, симпатия и антипатия спадат към най-силните усещания, които изобщо можем да имаме и които са всадени най-дълбоко в душата. Сега става така – защо, няма нужда да повтарям, тъй като беше казвано често в началните лекции, – че ние подготвяме в нашия по-висш аз това, което в смисъла на вчерашната и завчерашната лекция само напомня на обикновения аз, че сме самите тези, които си подготвят онази съдба, която може би цял един живот ни измъчва. Няма ли хора, които отричат идеята за превъплъщението затова, защото нямат желание да встъпят в ново битие, след като са изживели настоящето? Защо мислят така такива хора?
Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят.
Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче. Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал. Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено.
към текста >>
Когато навлезем с
лед
смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал.
Защо мислят така такива хора? Защото са обхванати от вярата, че в световете, в които човек се намира след смъртта, е същото като в сетивния свят. Тук нещо може да ни хареса, друго – не. Не ни допада между смъртта и новото раждане да усещаме нещата както тук. Там обаче усещаме нещата другояче.
Когато навлезем след смъртта в духовния свят, например виждаме: ти си живял на земята в едно сетивно битие, имал си определена способност, но тази способност се е проявила твърде едностранчиво, вероятно си я пренебрегвал.
Сега ти трябва да се трансформираш в ново земно битие в друга телесност така, че едностранчивостта да се изглади и несъвършенството да стане по-съвършено. С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано.
към текста >>
Каквото трябва да пос
лед
ва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка.
С други думи ти трябва това, което си имал в несъвършена форма, да усвоиш в друга несъвършеност, за да могат нещата да се изгладят и хармонизират чрез противоположното действие. Тогава започва един период при преминаването между смърт и ново раждане към новото раждане, когато човек си казва: Искам да се родя така, че в новия живот да съм напълно неспособен – примерно – да се занимавам с живопис, защото по-рано съм се занимавам с това и съм постигнал голямо умение. Защото чрез това, че сега няма да мога да имам умение в живописта, ще съм в състояние да не допусна в душата си преценката, която имам, когато сам рисувам, а само така, както трябва да бъде, когато сам трябва да застана пред нещата. Така трябва да усвоя нови сили, защото това може да бъде благотворно, за да хармонизирам онова, което имах по-рано. Така поглеждайки назад към един живот между раждане и смърт към нещо, което е преживял в щастие, но да си каже, ако би направлявал така своята цялостна еволюция, че е живял живота си така, че не може вече да му се наслаждава по този начин.
Каквото трябва да последва от силите, които се дават точно по този начин, е желанието: каквото си преживял по-рано в щастие, сега трябва да го преживееш в болка.
И човек направлява всичко така, че от един копнеж трябва да изживее в дадена област страдание, чието преживяване връща някого отново в битието. Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие?
към текста >>
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – г
лед
ате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален.
Нещата са такива, че човек в свръхсетивното е пожелал сам страданията и болките, а в сетивното битие ги чувства като нещо, което би желал да избегне. Така разликата между живота в сетивното битие и живота в свръхсетивното битие между смърт и ново раждане действително е важна. Напълно различни сили действат в живота ни между смърт и ново раждане. Какво прави сега този, който би преоценявал живота в свръхсетивните светове според своите симпатии и антипатии в сетивното битие? Той насажда в свръхсетивния свят това, което има в сетивното битие.
Това е така, както когато рисувате върху някоя стъклена стена например роза, тогава поглеждате стъклената стена, стъклото не го виждате – гледате през стъклото, но рисунката се проектира отзад върху огромна стена и вие вярвате, че образът е реален.
Но той изобщо не е реален, а само пренесен. По този начин човек, когато иска да преценява свръхсетивния свят според симпатии и антипатии, може да проектира в свръхсетивния свят нещо като сянка, която може да има някакво действие в свръхсетивното. Ако човек не я вижда, нещо като мъгла се прожектира върху това, което стои там пред наблюдателя.
към текста >>
Чрез познанието, чрез това, което може да се изс
лед
ва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят.
Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света.
Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие. Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация? И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>
Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възг
лед
и, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изс
лед
ване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие.
Това може – отново от една друга страна – да ни насочи – по пътя на усещането – към онова, което можем да наречем житейска тъма. Защо живеем в житейска тъма между раждане и смърт? Защото основателно и разбираемо е мненията, преценките за живота между раждане и смърт да не са валидни за онова битие, в което прекарваме между смъртта и едно ново раждане. За сетивното битие имаме нужда от душевен живот, който няма валидност за свръхсетивния свят. Чрез познанието, чрез това, което може да се изследва в свръхсетивните светове, ние трябва да направим така, че да засияе духовната светлина от свръхсетивните светове, за да стигнем до цялостно разбиране за света.
Най-голямата грешка, която хората могат да направят във връзка с мировите възгледи, е тази, че вярват, че това, което са придобили като понятие и идеи в сетивния свят, могат да го разпрострат и в свръхсетивния свят, когато нямат търпение и постоянство чрез действително изследване на свръхсетивното да направят описания на онова, което сияе като духовна светлина от свръхсетивните светове в житейската тъма на сетивното битие.
Тук стоим преди всичко пред въпроса: е ли е в състояние само онзи, който може да вижда само в свръхсетивните светове, преминал през инициацията, да се остави на действието на тази духовна светлина от свръхсетивните светове? Тази вяра е широко разпространена в света. Често може да се чуе: Как може да се разбере нещо за свръхсетивните светове, без да сме приели инициация? И чуваме да се посочва, че единственото вярно нещо може да бъде преживяването на степените на инициацията, същинското издигане в свръхсетивния свят.
към текста >>
7.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 31 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изс
лед
ванията, наблюденията и изживяванията на инициацията.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията.
Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове. Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг.
към текста >>
Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изс
лед
ва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прог
лед
не в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията. Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове.
Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа.
Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност. Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието.
към текста >>
Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изс
лед
ване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изс
лед
ване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване.
Вчерашното разглеждане можахме да завършим с това, че указахме положението на отделния човек спрямо онова, което може да бъде наречено описание на свръхсетивния свят, което произхожда от изследванията, наблюденията и изживяванията на инициацията. Обърнахме внимание върху това, че би могло много лесно да се стигне до мнението, че стойност и значение за душевния живот биха могли да бъдат свързани с резултатите от инициацията само за онзи, който сам е направил първите стъпки към инициацията и е в състояние да проникне чрез собствено виждане в преживяването, в наблюдението на по-висшите светове. Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията.
Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване.
В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност. Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието. Това не се отнася са свръхсетивните светове. Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света.
към текста >>
Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да с
лед
ва възприятието.
Често се наблягаше, че човек може да наблюдава и изследва протичащото в по-висшите светове не само когато е преобразувал душата си така, че да може да прогледне в онези други светове, които са напълно различни от нашето сетивно битие, които обаче – както вчера беше споменато – са в една или друга връзка с нашето сетивно битие и се разглеждат като негова основа. Всичко против това схващане, против това разбиране на тези други светове би било погрешно мнение, ако човек би искал да твърди, че същото изживяване спада към схващането, към разбирането на това, което може да даде онзи, който е направил първи или по-нататъшни стъпки в инициацията. Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност.
Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието.
Това не се отнася са свръхсетивните светове. Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света. Разбира се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере. Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща. Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
към текста >>
Каквото изс
лед
ователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света.
Много повече трябва да се набляга, че всеки човек, който само непосредствено се отдава на това, което се узнава от същинското духовно изследване в свръхсетивните светове, възприема непосредствено описанията, опитностите и сведенията на това изследване и си създава действително непосредствено мнение, непосредствени разбирания, всичко, което му се предлага, също може да го схване. В сетивното битие случаят е съвсем друг. С основание може да се каже, че едва ли един човек ще разбере от едно описание какво представлява Сикстинската Мадона или каква е една далечна и чужда местност. Човек ще може, ако има жива фантазия, да си изгради представа от едно такова описание, но основателно остава истината, че може да се разбира това, което е в сетивото битие, което може да се възприеме, така че за сетивното битие разбирането трябва да следва възприятието. Това не се отнася са свръхсетивните светове.
Каквото изследователите са видели в по-висшите светове, може да се поднесе във формите и понятията на човешките идеи и така да се даде на света.
Разбира се, човек може да бъде обхванат от материалистически или други подобни догми, или пък може да няма волята за непосредствено отдаване на това, което се съобщава и така няма да може да го разбере. Може да бъде така, че човек изобщо да няма вина за това, че не може да схване нещата, защото животът и възпитанието му не му дават възможност да се отдаде непосредствено на тези неща. Но всеки, който е в състояние да се отдаде на тези неща непосредствено, непосредствено да приема всичко, което предлагат здравият разум и здравата преценка, накрая ще си каже: щом нещата изглеждат толкова невероятни, именно здравото, всеобхватно и многостранно мислене води към разбирането им, когато човек все още не може да вижда и най-незначителното от по-висшите светове.
към текста >>
С
лед
ователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва.
Както през тези дни успях да ви открия, че този, който стига до наблюдение на духовния свят, носи в своята вътрешност отраженията на това, което самият той има в своите душевни дълбини, първоначално е поведен чрез това, което има като образи. Така е и с разбирането на нещата от свръхсетивните светове: разбирането върви пред виждането и в никакъв случай не е повлияно от виждането, нито повлиява на виждането. Досегашното разбиране ни най-малко няма нужда да влияе на това, което води човека до пълно непосредствено и истинно виждане. Такова разбиране, такова схващане с всестранната сила на преценка – към това нашето време в по-широките кръгове няма наклонност – ще подготви душата, за да може също по подходящия начин да навлезе във виждането.
Следователно трябва постоянно да се казва: истински окултизъм, истинска духовна наука, която сериозно и честно има предвид това, никога няма да се откаже от настояването, че човек схваща и разбира непосредствено това, което се казва.
Човек се стреми да вникне в това със здравото човешко разбиране, със свободно проникващата всяка област сила на преценката, и ще го постигне. За тези неща ще откриете подробности в труда „Път към себепознанието на човека“, като допълнение към съдържанието на тези лекции. Но трябва да се спомене, че може да се прибави нещо важно към пречистването на душата, когато преди всичко онези, които търсят пътя към духовната наука, се опитват обективно да разбират и схващат с това, което може да е на разположение за всекиго, стига само да желае, като една здрава сила на преценката. Този път на здравото схващане, на отказването от авторитета и мнението на авторитета печели по този начин една особена светлина, когато човек навлезе в определени тънкости на окултното наблюдение.
към текста >>
Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирог
лед
и и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирог
лед
и.
От смисъла и духа на тези лекции е налице това, че при стъпките, които се правят към инициацията, при всеки човек все повече и повече се касае за това, че в своето изживяване той става независим от това, на което може да служи тялото му като физически инструмент, че той се учи да се изживява в своите по-висши тела, в своето елементарно или етерно тяло, в своето астрално тяло, също и в това, което може да се нарече негов аз или мисловно тяло. При всяка стъпка на инициацията се касае за това, изграждане на способност да се възприема в по-висшите тела. При това е необходимо човек да направи нещо към това, за да се освободи от сетивното физическо тяло, така че съзнателно да отстрани от себе си всичко, което го държи във връзка със света, във връзката, която се показва единствено чрез инструмента на физическото тяло.
Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирогледи и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирогледи.
Защо възникват днес толкова много беди в света от незряла, породена от страсти и емоции преценка? Когато се наблюдават световните явления, се вижда, че книжният пазар е залят от незрели неща, които са породени единствено от симпатия и антипатия. Защо е така? Може да се попита: Не е ли имало и по-рано хора, които да посрещат в своята житейска тъма постиженията на свръхсетивното изследване с омраза и отвращение, както това се случва в наше време? Нямало ли е тъмни хора, като днешните материалисти, които използват всички възможни средства, които дават омраза, незнание и мрак?
към текста >>
Може да се попита: Не е ли имало и по-рано хора, които да посрещат в своята житейска тъма постиженията на свръхсетивното изс
лед
ване с омраза и отвращение, както това се случва в наше време?
При това е необходимо човек да направи нещо към това, за да се освободи от сетивното физическо тяло, така че съзнателно да отстрани от себе си всичко, което го държи във връзка със света, във връзката, която се показва единствено чрез инструмента на физическото тяло. Това не е възможно за всички хора, особено в една епоха, която е толкова материалистична, колкото днешната, особено за онези хора, които днес са си изградили мнение за мировите загадки, за световните мирогледи и които чрез странния днешен начин на възпитание са приобщени към вярата, че човек може да си изгради още в най-ранно детство всеобхватна преценка за световните мирогледи. Защо възникват днес толкова много беди в света от незряла, породена от страсти и емоции преценка? Когато се наблюдават световните явления, се вижда, че книжният пазар е залят от незрели неща, които са породени единствено от симпатия и антипатия. Защо е така?
Може да се попита: Не е ли имало и по-рано хора, които да посрещат в своята житейска тъма постиженията на свръхсетивното изследване с омраза и отвращение, както това се случва в наше време?
Нямало ли е тъмни хора, като днешните материалисти, които използват всички възможни средства, които дават омраза, незнание и мрак? Да, такива винаги ги е имало. Но по начина, по който те действат днес, никога не са действали по-рано. Защо? Имало е хора, които са мразили по-висшите светове и непосредственото проникване в тях, защото именно непосредственото проникване в по-висшите светове може да предложи на подобни хора наистина неприятни факти. Но тези хора често не са могли да пишат и четат.
към текста >>
Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прог
лед
не духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят.
Така например човек ще трябва да научи – също и когато прониква в по-висшите светове чрез определена частична школовка или чрез подготовка на своя душевен организъм, – че нещо може да изостане по отношение на онази връзка с външния свят, която се осъществява само по околния път чрез физическо-сетивното тяло. Всичко, което в един духовен наблюдател изостава така – когато се прекрачват границите, поставени здраво между сетивно и духовно битие, – поради определени основателни слабости на сетивното битие, ни забулва с тъмнина и майа, когато го изживяваме при по-висшето духовно виждане.
Само който непрестанно се съветва със себе си, като носи това, което трябва да има в сетивното битие – понеже е същество от сетивния свят – за времето, когато трябва да прогледне духовно, и може напълно да изключи при духовното виждане всичко, което го обкръжава в сетивния свят, само той може наистина чист и свободен от майа да наблюдава духовния свят.
към текста >>
Да приемем, че нещо такова е налице и един такъв духовен наблюдател би пожелал да изс
лед
ва нещо от личността, към която има лично влечение, изградено в сетивния свят, и да приемем, че той не е в състояние да се освободи от всичко, което е налице от родената в сетивното битие любов към тази личност, тогава е почти невъзможно да се разбере истината във връзка със свръхсетивното битие на една такава личност.
Да вземем един определен случай, без да е нужно при това да се намеква за нещо. Някой, който желае да направи стъпките към инициацията или вече ги е направил, има лично – почиващо на непосредствени лични чувства и емоции – отношение към някой друг човек. Да приемем, че някой духовно виждащ има отношение, определено лично отношение към някой човек, отношение, почиващо на влечение, което е затворено в сетивното битие, отношение, почиващо, да кажем, на любов, която се пробужда в сетивното битие, прескачаща от тяло към тяло – в по-висшия смисъл, не само в по-нисшия имам предвид.
Да приемем, че нещо такова е налице и един такъв духовен наблюдател би пожелал да изследва нещо от личността, към която има лично влечение, изградено в сетивния свят, и да приемем, че той не е в състояние да се освободи от всичко, което е налице от родената в сетивното битие любов към тази личност, тогава е почти невъзможно да се разбере истината във връзка със свръхсетивното битие на една такава личност.
О, необходимо е да се опитаме стъпка по стъпка – и когато човек още много обича и има толкова голямо влечение в сетивното битие – да се освободим от всичко за времето, когато искаме да разглеждаме свръхсетивното битие. Възможно е човек да има такова лично влечение и да не може да се освободи от него. Ако пред очите на такъв духовен наблюдател поставим например картини от миналото и бъдещето на въпросната личност, които на всяка цена трябва да са неверни, тогава може да изплува една цяло изобилие от майа. Затова този, който приема сериозно и отговорно това, което на полето на духовната мъдрост трябва да се даде на света, може да не е достатъчно внимателен и от всички неща да възвести на света нещо, което е от кръга на фамилиарното, на непосредствено познатото. Човек може навсякъде да се подсигури така, че когато се позовава на окултни резултати, които се отнасят до нещо, което засяга непосредственото лично обкръжение на изследователя, тези резултати би трябвало в най-висша степен да се приемат за съмнителни от онзи, който се е изправил пред тях.
към текста >>
Човек може навсякъде да се подсигури така, че когато се позовава на окултни резултати, които се отнасят до нещо, което засяга непосредственото лично обкръжение на изс
лед
ователя, тези резултати би трябвало в най-висша степен да се приемат за съмнителни от онзи, който се е изправил пред тях.
Да приемем, че нещо такова е налице и един такъв духовен наблюдател би пожелал да изследва нещо от личността, към която има лично влечение, изградено в сетивния свят, и да приемем, че той не е в състояние да се освободи от всичко, което е налице от родената в сетивното битие любов към тази личност, тогава е почти невъзможно да се разбере истината във връзка със свръхсетивното битие на една такава личност. О, необходимо е да се опитаме стъпка по стъпка – и когато човек още много обича и има толкова голямо влечение в сетивното битие – да се освободим от всичко за времето, когато искаме да разглеждаме свръхсетивното битие. Възможно е човек да има такова лично влечение и да не може да се освободи от него. Ако пред очите на такъв духовен наблюдател поставим например картини от миналото и бъдещето на въпросната личност, които на всяка цена трябва да са неверни, тогава може да изплува една цяло изобилие от майа. Затова този, който приема сериозно и отговорно това, което на полето на духовната мъдрост трябва да се даде на света, може да не е достатъчно внимателен и от всички неща да възвести на света нещо, което е от кръга на фамилиарното, на непосредствено познатото.
Човек може навсякъде да се подсигури така, че когато се позовава на окултни резултати, които се отнасят до нещо, което засяга непосредственото лично обкръжение на изследователя, тези резултати би трябвало в най-висша степен да се приемат за съмнителни от онзи, който се е изправил пред тях.
към текста >>
Например този, който желае да изс
лед
ва по-висшите светове, е малко способен да получи определена вярна представа във връзка с религиозните въпроси, ако е свързан с някоя религиозна общност чрез своите предразсъдъци и лични чувства, ако обича повече една религиозна общност от друга или се е отдал напълно на пропагандна дейност в полза на някоя религиозна общност.
Това не е нещо, което трябва да се каже с намек за един или друг факт, а трябва да се каже нещо, защото то е обективен факт за всеки окултист. С това обаче са свързани неща, които протичат в по-висши области.
Например този, който желае да изследва по-висшите светове, е малко способен да получи определена вярна представа във връзка с религиозните въпроси, ако е свързан с някоя религиозна общност чрез своите предразсъдъци и лични чувства, ако обича повече една религиозна общност от друга или се е отдал напълно на пропагандна дейност в полза на някоя религиозна общност.
Който има наклонност към лична пропаганда, не може да бъде същевременно обективен окултист! Това е едно изречение, което трябва да бъде казано ясно и точно. Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката еволюция, което наричаме Мистерията на Голгота. Защо тогава в религиозния живот и неговото разбиране навлиза толкова житейска тъма? Защо навлиза това, което иска да е свързано само с мига и не желае да се издигне в религиозния живот към духовната светлина и вечността?
към текста >>
От тази г
лед
на точка искам да обърна внимание на едно явление, защото е необходимо тези неща да се разглеждат напълно обективно.
Това е едно изречение, което трябва да бъде казано ясно и точно. Има условия, които са във взаимовръзка с кармата на западноевропейската култура, условия, които по определен начин обаче не правят твърде трудно за западноевропееца, когато той прави твърде малко, за да се запознае с основните изисквания на свръхсетивния живот, да получи обективна оценка именно по отношение на най-голямото събитие в човешката еволюция, което наричаме Мистерията на Голгота. Защо тогава в религиозния живот и неговото разбиране навлиза толкова житейска тъма? Защо навлиза това, което иска да е свързано само с мига и не желае да се издигне в религиозния живот към духовната светлина и вечността? Това се случва, защото всичко, което е човешки егоизъм – и не просто егоизъм на отделния човек, а егоизъм на родовете, на расите, на народите, – е в интимна връзка с това, което се отнася до религиозния живот.
От тази гледна точка искам да обърна внимание на едно явление, защото е необходимо тези неща да се разглеждат напълно обективно.
към текста >>
Сега да отидем в западна Европа и да пог
лед
нем не догмите, а фактите.
Каква роля играе религиозният живот при един ориенталец по отношение на основателя на тази религия? Запитайте се дали някой ориенталец или някой, който не е западноевропеец, може да мисли исторически така лесно за историческия процес, в който той се намира, без да свързва този исторически живот с Кришна, Буда, Мохамед, Конфуций или някой друг подобен? Навсякъде съвсем естествено виждаме това, което се случва в обикновения външен живот и протича в душевността на хората. Например не може да се мисли за историческо съчинение от някой будист, който да не е поставил в него Буда като главно действащо лице. Това не го казвам като критика, а защото е вярно за тези хора, които принадлежат на такова културно развитие.
Сега да отидем в западна Европа и да погледнем не догмите, а фактите.
Ще взема за пример един известен западноевропейски историк: Леополд фон Ранке, който е познат в целия свят със своята обективност, със спокойната си преценка, с целия си особен начин да застава обективно пред нещата. Ранке е написал няколко глави за историческото развитие. Но за Ранке е станало известно нещо много забележително. Пред един приятел той е казал, че е представил историческия процес така, че никъде не е разглеждал Христос и събитията, свързани непосредствено с Христос! Ранке се е опитал да напише чрез своята обективност история на западноевропееца без да намесва Христос.
към текста >>
Ще разясним този факт от една друга г
лед
на точка.
Това е един фундаментално значим факт! Накъде води западноевропейската култура? Западноевропейското развитие води към това, че тук не винаги се взема под внимание едно същество, което да стои като център на цялата история. Науката не води към това! Защо става така?
Ще разясним този факт от една друга гледна точка.
към текста >>
А сега да обърнем пог
лед
към този, когото не наричаме посветен, а когото познаваме като личност, върху която е действала мировата инициация, космическата инициация.
Къде са живели великите основатели на религии, които са били велики посветени, които са дали на своите народи от своята народностна субстанция това, от което те са се нуждаели? Може ли да се предположи, че например Хермес е работил в своята епоха от друга някаква народностна субстанция, или може ли да се предположи, че Буда е работил по друг някакъв начин освен от расовите особености, в които е бил потопен и е влял своите сили в тези расови особености?
А сега да обърнем поглед към този, когото не наричаме посветен, а когото познаваме като личност, върху която е действала мировата инициация, космическата инициация.
Принадлежи ли той на някакъв народ? Той е роден в някакъв си край в света, далеч от велико царство. Там са протекли събитията. И когато може да се прояви съмнение относно това дали евангелията, както и другите писания на Новия завет са исторически документи, той може да каже: Никакъв исторически документ не потвърждава тези събития. И тези, които се смятат за негови ученици, се обръщат към него без разлика от род, раса, пол и т. н.
към текста >>
Трябва да си представите една определена връзка на елементарното тяло с физическото тяло по с
лед
ния начин.
И когато се запознаете с целия смисъл на това, което е казано в труда „Път към себепознанието на човека“, ще разберете също, че процесът на мислене, дейността на мисълта, свързването и разрешаването на идеи не протича във физическото тяло, а в етерното или елементарното тяло. Наистина човекът, който стои в обикновения живот, мисли със своето елементарно или етерно тяло, само това, че е в обикновения живот, води до това, че той не може да има знание за дейността, която протича в него, когато мисли. Всъщност човек мисли непрекъснато и етерното му тяло е в непрекъснато движение, а това движение означава мислене. Но какво достига до съзнанието от всичко, което протича така в етерното тяло? До съзнанието достига само това, което се отразява от него.
Трябва да си представите една определена връзка на елементарното тяло с физическото тяло по следния начин.
към текста >>
Представете си, че навсякъде по стените между прозорците висят ог
лед
ала.
Да приемем, че вървите в тази зала покрай редицата на прозорците.
Представете си, че навсякъде по стените между прозорците висят огледала.
Докато преминавате покрай всяко огледало, например три пъти, виждате своето лице. Където няма огледало, не виждате нищо от лицето си. Когато отново тръгнете към следващото огледало, го виждате отново. Огледалото хвърля образа на лицето ви към вас. Ликът ви е винаги налице по целия път, но вие го виждате само тогава, когато той се отразява.
към текста >>
Докато преминавате покрай всяко ог
лед
ало, например три пъти, виждате своето лице.
Да приемем, че вървите в тази зала покрай редицата на прозорците. Представете си, че навсякъде по стените между прозорците висят огледала.
Докато преминавате покрай всяко огледало, например три пъти, виждате своето лице.
Където няма огледало, не виждате нищо от лицето си. Когато отново тръгнете към следващото огледало, го виждате отново. Огледалото хвърля образа на лицето ви към вас. Ликът ви е винаги налице по целия път, но вие го виждате само тогава, когато той се отразява. Етерното тяло е непрекъснат мисловен поток.
към текста >>
Където няма ог
лед
ало, не виждате нищо от лицето си.
Да приемем, че вървите в тази зала покрай редицата на прозорците. Представете си, че навсякъде по стените между прозорците висят огледала. Докато преминавате покрай всяко огледало, например три пъти, виждате своето лице.
Където няма огледало, не виждате нищо от лицето си.
Когато отново тръгнете към следващото огледало, го виждате отново. Огледалото хвърля образа на лицето ви към вас. Ликът ви е винаги налице по целия път, но вие го виждате само тогава, когато той се отразява. Етерното тяло е непрекъснат мисловен поток. Но кога този мисловен поток се превръща във възприятие?
към текста >>
Когато отново тръгнете към с
лед
ващото ог
лед
ало, го виждате отново.
Да приемем, че вървите в тази зала покрай редицата на прозорците. Представете си, че навсякъде по стените между прозорците висят огледала. Докато преминавате покрай всяко огледало, например три пъти, виждате своето лице. Където няма огледало, не виждате нищо от лицето си.
Когато отново тръгнете към следващото огледало, го виждате отново.
Огледалото хвърля образа на лицето ви към вас. Ликът ви е винаги налице по целия път, но вие го виждате само тогава, когато той се отразява. Етерното тяло е непрекъснат мисловен поток. Но кога този мисловен поток се превръща във възприятие? Когато това, което е във физическото тяло, мозъка, отразява онова, което протича в етерното тяло.
към текста >>
Ог
лед
алото хвърля образа на лицето ви към вас.
Да приемем, че вървите в тази зала покрай редицата на прозорците. Представете си, че навсякъде по стените между прозорците висят огледала. Докато преминавате покрай всяко огледало, например три пъти, виждате своето лице. Където няма огледало, не виждате нищо от лицето си. Когато отново тръгнете към следващото огледало, го виждате отново.
Огледалото хвърля образа на лицето ви към вас.
Ликът ви е винаги налице по целия път, но вие го виждате само тогава, когато той се отразява. Етерното тяло е непрекъснат мисловен поток. Но кога този мисловен поток се превръща във възприятие? Когато това, което е във физическото тяло, мозъка, отразява онова, което протича в етерното тяло. Каквото иначе винаги си е там и за което човекът обикновено не знае нищо, то се отразява от мозъка, който представлява отразяващ апарат.
към текста >>
С
лед
ователно физическото тяло трябва да е там, за да може етерното тяло, което всъщност мисли, да узнае нещо за своето мислене.
Етерното тяло е непрекъснат мисловен поток. Но кога този мисловен поток се превръща във възприятие? Когато това, което е във физическото тяло, мозъка, отразява онова, което протича в етерното тяло. Каквото иначе винаги си е там и за което човекът обикновено не знае нищо, то се отразява от мозъка, който представлява отразяващ апарат. Във всички случаи, когато животът се отразява, той става съзнателен.
Следователно физическото тяло трябва да е там, за да може етерното тяло, което всъщност мисли, да узнае нещо за своето мислене.
Но не мозъкът мисли и не физическото тяло мисли. Колкото малко това, което се появява в огледалото, сте вие, толкова малко и това, което човекът възприема в мозъка, е негово мислене, защото това мислене се намира в елементарното или етерното тяло. И когато човек желае да направи първите стъпки към инициацията, е също така, както когато вървите пред отражението и се опитвате да бъдете в самите себе си – и тогава ставате способни да усещате каква е формата ви, така че да се възприемете отвътре навън.
към текста >>
Колкото малко това, което се появява в ог
лед
алото, сте вие, толкова малко и това, което човекът възприема в мозъка, е негово мислене, защото това мислене се намира в елементарното или етерното тяло.
Когато това, което е във физическото тяло, мозъка, отразява онова, което протича в етерното тяло. Каквото иначе винаги си е там и за което човекът обикновено не знае нищо, то се отразява от мозъка, който представлява отразяващ апарат. Във всички случаи, когато животът се отразява, той става съзнателен. Следователно физическото тяло трябва да е там, за да може етерното тяло, което всъщност мисли, да узнае нещо за своето мислене. Но не мозъкът мисли и не физическото тяло мисли.
Колкото малко това, което се появява в огледалото, сте вие, толкова малко и това, което човекът възприема в мозъка, е негово мислене, защото това мислене се намира в елементарното или етерното тяло.
И когато човек желае да направи първите стъпки към инициацията, е също така, както когато вървите пред отражението и се опитвате да бъдете в самите себе си – и тогава ставате способни да усещате каква е формата ви, така че да се възприемете отвътре навън.
към текста >>
И когато човек преминава от земното битие към космическото битие, той стига до това, че, когато например изучава от тази г
лед
на точка един посветен като Буда, казва: Той е живял на земята като бодисатва през множество инкарнации.
Но каквото тогава изживява той, е един свят на духовното битие, това е един свят, който може да се изживее във връзка с обхвата на преживяното също в сетивния свят. Но тогава той може да се издигне, за да разбере в духовното битие нещо за това, чието отражение е налице само в сетивното битие. И тогава може да разбере, че импулсите на посветените не са дошли просто от земното знание, а че най-големите импулси, моралните импулси и т. н. действат върху великите посветени с толкова могъща сила поради факта, че това, което имат те, не са го взели просто от земята, а са го взели от това, което се спуска над земята. Защото докато човек е на земята, той се свързва с нещо, което е свързано на земята със земното битие.
И когато човек преминава от земното битие към космическото битие, той стига до това, че, когато например изучава от тази гледна точка един посветен като Буда, казва: Той е живял на земята като бодисатва през множество инкарнации.
И който в тази връзка се е учил да разбира будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за последен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да въздейства духовно, така че духовният поглед да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие. И когато се проследи назад тази индивидуалност, се вижда как бодисатвата преминава през множество инкарнации, но после се стига до едно по-ранно време, когато вече не може да се каже: Имаме работа с индивидуалност, която живее на земята. Защото тогава трябва да я проследим до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие. Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот. Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост.
към текста >>
И който в тази връзка се е учил да разбира будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за пос
лед
ен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да въздейства духовно, така че духовният пог
лед
да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие.
Но тогава той може да се издигне, за да разбере в духовното битие нещо за това, чието отражение е налице само в сетивното битие. И тогава може да разбере, че импулсите на посветените не са дошли просто от земното знание, а че най-големите импулси, моралните импулси и т. н. действат върху великите посветени с толкова могъща сила поради факта, че това, което имат те, не са го взели просто от земята, а са го взели от това, което се спуска над земята. Защото докато човек е на земята, той се свързва с нещо, което е свързано на земята със земното битие. И когато човек преминава от земното битие към космическото битие, той стига до това, че, когато например изучава от тази гледна точка един посветен като Буда, казва: Той е живял на земята като бодисатва през множество инкарнации.
И който в тази връзка се е учил да разбира будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за последен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да въздейства духовно, така че духовният поглед да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие.
И когато се проследи назад тази индивидуалност, се вижда как бодисатвата преминава през множество инкарнации, но после се стига до едно по-ранно време, когато вече не може да се каже: Имаме работа с индивидуалност, която живее на земята. Защото тогава трябва да я проследим до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие. Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот. Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост. Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия.
към текста >>
И когато се прос
лед
и назад тази индивидуалност, се вижда как бодисатвата преминава през множество инкарнации, но после се стига до едно по-ранно време, когато вече не може да се каже: Имаме работа с индивидуалност, която живее на земята.
И тогава може да разбере, че импулсите на посветените не са дошли просто от земното знание, а че най-големите импулси, моралните импулси и т. н. действат върху великите посветени с толкова могъща сила поради факта, че това, което имат те, не са го взели просто от земята, а са го взели от това, което се спуска над земята. Защото докато човек е на земята, той се свързва с нещо, което е свързано на земята със земното битие. И когато човек преминава от земното битие към космическото битие, той стига до това, че, когато например изучава от тази гледна точка един посветен като Буда, казва: Той е живял на земята като бодисатва през множество инкарнации. И който в тази връзка се е учил да разбира будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за последен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да въздейства духовно, така че духовният поглед да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие.
И когато се проследи назад тази индивидуалност, се вижда как бодисатвата преминава през множество инкарнации, но после се стига до едно по-ранно време, когато вече не може да се каже: Имаме работа с индивидуалност, която живее на земята.
Защото тогава трябва да я проследим до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие. Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот. Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост. Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия. И е невероятно да се проследи как се разгръща по този начин една цялост.
към текста >>
Защото тогава трябва да я прос
лед
им до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие.
действат върху великите посветени с толкова могъща сила поради факта, че това, което имат те, не са го взели просто от земята, а са го взели от това, което се спуска над земята. Защото докато човек е на земята, той се свързва с нещо, което е свързано на земята със земното битие. И когато човек преминава от земното битие към космическото битие, той стига до това, че, когато например изучава от тази гледна точка един посветен като Буда, казва: Той е живял на земята като бодисатва през множество инкарнации. И който в тази връзка се е учил да разбира будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за последен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да въздейства духовно, така че духовният поглед да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие. И когато се проследи назад тази индивидуалност, се вижда как бодисатвата преминава през множество инкарнации, но после се стига до едно по-ранно време, когато вече не може да се каже: Имаме работа с индивидуалност, която живее на земята.
Защото тогава трябва да я проследим до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие.
Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот. Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост. Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия. И е невероятно да се проследи как се разгръща по този начин една цялост. Първоначално виждаме Буда да работи на друга планета, после той идва на земята и трябва да се каже: Индивидуалността на посветения Гаутама Буда е действала известно време на земята, после обаче, когато искаме да я проследим по-нататък, трябва да се издигнем до друга планета.
към текста >>
Прос
лед
яваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост.
И когато човек преминава от земното битие към космическото битие, той стига до това, че, когато например изучава от тази гледна точка един посветен като Буда, казва: Той е живял на земята като бодисатва през множество инкарнации. И който в тази връзка се е учил да разбира будизма, той по необходимост е също вярващ като някой будист и знае, че в личността на Гаутама Буда тази индивидуалност е живяла за последен път във физическо тяло, в тази инкарнация обаче е станал „Буда“ и тогава се е издигнал в духовните светове, за да въздейства духовно, така че духовният поглед да може да се насочи към прехода към буда-индивидуалността от земно битие към духовно битие, към връзка с духовното битие. И когато се проследи назад тази индивидуалност, се вижда как бодисатвата преминава през множество инкарнации, но после се стига до едно по-ранно време, когато вече не може да се каже: Имаме работа с индивидуалност, която живее на земята. Защото тогава трябва да я проследим до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие. Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот.
Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост.
Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия. И е невероятно да се проследи как се разгръща по този начин една цялост. Първоначално виждаме Буда да работи на друга планета, после той идва на земята и трябва да се каже: Индивидуалността на посветения Гаутама Буда е действала известно време на земята, после обаче, когато искаме да я проследим по-нататък, трябва да се издигнем до друга планета. Така се получава една затворена линия. За Буда е възможно да се каже, че е дошъл от друга планета и че след като известно време работа на земята, се е издигнал отново към друга планета, чийто народ има малко смисъл за земното човечество, за да продължи своята дейност, защото именно тази дейност дава смисъл.
към текста >>
И е невероятно да се прос
лед
и как се разгръща по този начин една цялост.
И когато се проследи назад тази индивидуалност, се вижда как бодисатвата преминава през множество инкарнации, но после се стига до едно по-ранно време, когато вече не може да се каже: Имаме работа с индивидуалност, която живее на земята. Защото тогава трябва да я проследим до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие. Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот. Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост. Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия.
И е невероятно да се проследи как се разгръща по този начин една цялост.
Първоначално виждаме Буда да работи на друга планета, после той идва на земята и трябва да се каже: Индивидуалността на посветения Гаутама Буда е действала известно време на земята, после обаче, когато искаме да я проследим по-нататък, трябва да се издигнем до друга планета. Така се получава една затворена линия. За Буда е възможно да се каже, че е дошъл от друга планета и че след като известно време работа на земята, се е издигнал отново към друга планета, чийто народ има малко смисъл за земното човечество, за да продължи своята дейност, защото именно тази дейност дава смисъл. Така при много посветени може да се открие как те внасят от космоса това, което на земята е във връзка с космическото и чрез това може да се види космическото преображение на посветените. Когато се стремим да видим навсякъде нещата в тяхната същност, тогава например се вижда нещо, което ни осветлява житейската тъма чрез едно действително окултно разглеждане.
към текста >>
Първоначално виждаме Буда да работи на друга планета, после той идва на земята и трябва да се каже: Индивидуалността на посветения Гаутама Буда е действала известно време на земята, после обаче, когато искаме да я прос
лед
им по-нататък, трябва да се издигнем до друга планета.
Защото тогава трябва да я проследим до едно по-ранно място, където е живяла, и промяната на тази характерна индивидуалност се представя така, че тя израства над земното битие. Ние виждаме Буда да слиза в определено време от една друга планета на нашата слънчева система, където той е работил дотогава, виждаме го да работи там и да се подготвя за своя земен живот. Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост. Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия. И е невероятно да се проследи как се разгръща по този начин една цялост.
Първоначално виждаме Буда да работи на друга планета, после той идва на земята и трябва да се каже: Индивидуалността на посветения Гаутама Буда е действала известно време на земята, после обаче, когато искаме да я проследим по-нататък, трябва да се издигнем до друга планета.
Така се получава една затворена линия. За Буда е възможно да се каже, че е дошъл от друга планета и че след като известно време работа на земята, се е издигнал отново към друга планета, чийто народ има малко смисъл за земното човечество, за да продължи своята дейност, защото именно тази дейност дава смисъл. Така при много посветени може да се открие как те внасят от космоса това, което на земята е във връзка с космическото и чрез това може да се види космическото преображение на посветените. Когато се стремим да видим навсякъде нещата в тяхната същност, тогава например се вижда нещо, което ни осветлява житейската тъма чрез едно действително окултно разглеждане.
към текста >>
За Буда е възможно да се каже, че е дошъл от друга планета и че с
лед
като известно време работа на земята, се е издигнал отново към друга планета, чийто народ има малко смисъл за земното човечество, за да продължи своята дейност, защото именно тази дейност дава смисъл.
Проследяваме го тогава като бодисатва и накрая като Буда по време на неговия земен път до момента, когато е станал от бодисатва буда, и откриваме, че неговата дейност по време на земните инкарнации е била свързана тясно със земята, че той обаче израства в една голяма космическа цялост. Виждаме го да се издига към друга планета от слънчевата ни система, към Марс, и там предприема нова мисия, която е свързана с това, което е било негова земна мисия. И е невероятно да се проследи как се разгръща по този начин една цялост. Първоначално виждаме Буда да работи на друга планета, после той идва на земята и трябва да се каже: Индивидуалността на посветения Гаутама Буда е действала известно време на земята, после обаче, когато искаме да я проследим по-нататък, трябва да се издигнем до друга планета. Така се получава една затворена линия.
За Буда е възможно да се каже, че е дошъл от друга планета и че след като известно време работа на земята, се е издигнал отново към друга планета, чийто народ има малко смисъл за земното човечество, за да продължи своята дейност, защото именно тази дейност дава смисъл.
Така при много посветени може да се открие как те внасят от космоса това, което на земята е във връзка с космическото и чрез това може да се види космическото преображение на посветените. Когато се стремим да видим навсякъде нещата в тяхната същност, тогава например се вижда нещо, което ни осветлява житейската тъма чрез едно действително окултно разглеждане.
към текста >>
И ако случаят е такъв – така желаят да кажат мнозина, – тогава тези, които са живели с
лед
Христос, биха притежавали нещо много особено!
Забележително е, когато някога се поставя въпросът: Не е ли несправедливо, че една такава индивидуалност като Христос е донесла нещо особено в света?
И ако случаят е такъв – така желаят да кажат мнозина, – тогава тези, които са живели след Христос, биха притежавали нещо много особено!
Дори теософи задават този въпрос! Но това са същите души, живели по времето след появата на Христос, като онези, които са били преди това, така че за несправедливост не може да става дума. Само едно изключение може да се посочи в тази връзка и това изключение е Буда. Той е имал инкарнация преди появата на Христос, следователно не е правил по някакъв начин нещо на земята, което е дошло чрез събитието на Голгота. Когато проследим това там, където не можем да разберем как една душа в определен момент се сбогува със земята и не е преживяла Мистерията на Голгота – който е слушал предишните ми лекции, е чул, че Буда е преживял тази Мистерия в други светове, – когато всичко това държим пред душевния си взор и го проследим, тогава ни се представя, че Буда е пратен на планетата, където е извършил предземната си планетарна дейност, от централната индивидуалност на цялата слънчева система, от централния дух, от този, когото наричаме Христос.
към текста >>
Но това са същите души, живели по времето с
лед
появата на Христос, като онези, които са били преди това, така че за несправедливост не може да става дума.
Забележително е, когато някога се поставя въпросът: Не е ли несправедливо, че една такава индивидуалност като Христос е донесла нещо особено в света? И ако случаят е такъв – така желаят да кажат мнозина, – тогава тези, които са живели след Христос, биха притежавали нещо много особено! Дори теософи задават този въпрос!
Но това са същите души, живели по времето след появата на Христос, като онези, които са били преди това, така че за несправедливост не може да става дума.
Само едно изключение може да се посочи в тази връзка и това изключение е Буда. Той е имал инкарнация преди появата на Христос, следователно не е правил по някакъв начин нещо на земята, което е дошло чрез събитието на Голгота. Когато проследим това там, където не можем да разберем как една душа в определен момент се сбогува със земята и не е преживяла Мистерията на Голгота – който е слушал предишните ми лекции, е чул, че Буда е преживял тази Мистерия в други светове, – когато всичко това държим пред душевния си взор и го проследим, тогава ни се представя, че Буда е пратен на планетата, където е извършил предземната си планетарна дейност, от централната индивидуалност на цялата слънчева система, от централния дух, от този, когото наричаме Христос. В прадревни времена Буда е пратен да работи на една друга планета, за да може после, благодарение на тази дейност, да работи на земята. И докато земята е планетата, станала арена за Мистерията на Голгота, Марс е планетата, на която Буда е провел едно подобно събитие след това, което е направил на земята.
към текста >>
Той е имал инкарнация преди появата на Христос, с
лед
ователно не е правил по някакъв начин нещо на земята, което е дошло чрез събитието на Голгота.
Забележително е, когато някога се поставя въпросът: Не е ли несправедливо, че една такава индивидуалност като Христос е донесла нещо особено в света? И ако случаят е такъв – така желаят да кажат мнозина, – тогава тези, които са живели след Христос, биха притежавали нещо много особено! Дори теософи задават този въпрос! Но това са същите души, живели по времето след появата на Христос, като онези, които са били преди това, така че за несправедливост не може да става дума. Само едно изключение може да се посочи в тази връзка и това изключение е Буда.
Той е имал инкарнация преди появата на Христос, следователно не е правил по някакъв начин нещо на земята, което е дошло чрез събитието на Голгота.
Когато проследим това там, където не можем да разберем как една душа в определен момент се сбогува със земята и не е преживяла Мистерията на Голгота – който е слушал предишните ми лекции, е чул, че Буда е преживял тази Мистерия в други светове, – когато всичко това държим пред душевния си взор и го проследим, тогава ни се представя, че Буда е пратен на планетата, където е извършил предземната си планетарна дейност, от централната индивидуалност на цялата слънчева система, от централния дух, от този, когото наричаме Христос. В прадревни времена Буда е пратен да работи на една друга планета, за да може после, благодарение на тази дейност, да работи на земята. И докато земята е планетата, станала арена за Мистерията на Голгота, Марс е планетата, на която Буда е провел едно подобно събитие след това, което е направил на земята.
към текста >>
Когато прос
лед
им това там, където не можем да разберем как една душа в определен момент се сбогува със земята и не е преживяла Мистерията на Голгота – който е слушал предишните ми лекции, е чул, че Буда е преживял тази Мистерия в други светове, – когато всичко това държим пред душевния си взор и го прос
лед
им, тогава ни се представя, че Буда е пратен на планетата, където е извършил предземната си планетарна дейност, от централната индивидуалност на цялата слънчева система, от централния дух, от този, когото наричаме Христос.
И ако случаят е такъв – така желаят да кажат мнозина, – тогава тези, които са живели след Христос, биха притежавали нещо много особено! Дори теософи задават този въпрос! Но това са същите души, живели по времето след появата на Христос, като онези, които са били преди това, така че за несправедливост не може да става дума. Само едно изключение може да се посочи в тази връзка и това изключение е Буда. Той е имал инкарнация преди появата на Христос, следователно не е правил по някакъв начин нещо на земята, което е дошло чрез събитието на Голгота.
Когато проследим това там, където не можем да разберем как една душа в определен момент се сбогува със земята и не е преживяла Мистерията на Голгота – който е слушал предишните ми лекции, е чул, че Буда е преживял тази Мистерия в други светове, – когато всичко това държим пред душевния си взор и го проследим, тогава ни се представя, че Буда е пратен на планетата, където е извършил предземната си планетарна дейност, от централната индивидуалност на цялата слънчева система, от централния дух, от този, когото наричаме Христос.
В прадревни времена Буда е пратен да работи на една друга планета, за да може после, благодарение на тази дейност, да работи на земята. И докато земята е планетата, станала арена за Мистерията на Голгота, Марс е планетата, на която Буда е провел едно подобно събитие след това, което е направил на земята.
към текста >>
И докато земята е планетата, станала арена за Мистерията на Голгота, Марс е планетата, на която Буда е провел едно подобно събитие с
лед
това, което е направил на земята.
Но това са същите души, живели по времето след появата на Христос, като онези, които са били преди това, така че за несправедливост не може да става дума. Само едно изключение може да се посочи в тази връзка и това изключение е Буда. Той е имал инкарнация преди появата на Христос, следователно не е правил по някакъв начин нещо на земята, което е дошло чрез събитието на Голгота. Когато проследим това там, където не можем да разберем как една душа в определен момент се сбогува със земята и не е преживяла Мистерията на Голгота – който е слушал предишните ми лекции, е чул, че Буда е преживял тази Мистерия в други светове, – когато всичко това държим пред душевния си взор и го проследим, тогава ни се представя, че Буда е пратен на планетата, където е извършил предземната си планетарна дейност, от централната индивидуалност на цялата слънчева система, от централния дух, от този, когото наричаме Христос. В прадревни времена Буда е пратен да работи на една друга планета, за да може после, благодарение на тази дейност, да работи на земята.
И докато земята е планетата, станала арена за Мистерията на Голгота, Марс е планетата, на която Буда е провел едно подобно събитие след това, което е направил на земята.
към текста >>
Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи пос
лед
ователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение.
Тогава окултистът, който разпознава Пазача на границата между сетивното и свръхсетивното битие, ще забележи, че онези, който стоят вън в обикновения живот, не могат да схванат това, че въобще трябва да се направи едно начало с прекрачването в свръхсетивния свят. Защото в същността си всички те са страхливи личности. Те не знаят за страхливостта си, но тя се маскира пред тях като особен вид усет към истината, като материалистически усет към истината. Като една особена омраза, ярост, пламенност на яснотата срещу различните, свръхсетивните светове, се явява тя при онези, които застават срещу познанието на свръхсетивния свят и свръхсетивните същества. Може да се случи така, че от едната страна да стоят онези, които искат да опознаят свръхсетивните светове, а от другата страна да са онези, които не искат да знаят нищо за това или ще кажат: Обективната наука не казва нищо за свръхсетивните светове, защото човек не може да ги докаже.
Същото е и това, което задържа други хора да не отиват към Пазача на прага, именно популярните слепи последователи на науката, които казват, че не приемат свръхсетивните светове, защото при тях усетът към истината е лично научно убеждение.
Но страхът е този, който не ги оставя да пристъпят към Пазача на прага и цялата сила на този страх е маскирана в това, което днес може да се приеме като борба срещу появата на това, което трябва да дойде от свръхсетивните светове като духовна светлина срещу житейската тъма. Това е една представа, която чувства този, който познава Пазача на прага на духовния свят, и знае какво значение имат свръхсетивните познания за целия духовен живот на настоящето.
към текста >>
Може би ще се яви едно малко пос
лед
ствие – което също не може да навреди, – че на мнозина, които не само върху главата, а също и върху очите и ушите са си нахлупили нощната шапчица, тази шапчица ще им бъде свалена.
За което виждам доказателство в това, че нашата епоха се нуждае от духовно движение и че имаше малък промеждутък от време, когато чрез милостта на нашите духовни пазачи можа да се внесе в сетивния свят това духовно добро. Нека да има противниците! Може би точно чрез тази враждебност се върши необходимото! И прощавайте за израза: мнозина, които днес приемат с готовност теософското духовно благо, които то ощастливява, по отношение на това, което трябва да видят в настоящето, те са невнимателни, нахлупили са си шапчицата за сън! Защото мнозина не се нагърбват с различаването на това, което трябва да бъде истината.
Може би ще се яви едно малко последствие – което също не може да навреди, – че на мнозина, които не само върху главата, а също и върху очите и ушите са си нахлупили нощната шапчица, тази шапчица ще им бъде свалена.
Може би това също е необходимо.
към текста >>
Когато отнесем подобни чувства, с
лед
като сме били заедно, душите ще вземат това, което теософията може да даде на хората като най-добро: любовта, която блика от духовната истина.
Сега ще се разделим, един ще отиде на едно място, друг – на друго, но духовната светлина, към която се стремим всички и я търсим в житейската тъма, ни обединява навсякъде, където сме разделени физически. Душите, които са тук, могат да почувстват нейната принадлежност към съпреживяването, в съвместното медитиране на слушателите. Физически бяхме заедно, физически няма да можем повече да сме заедно. Свръхсетивно сме заедно. Да се учим да бъдем свръхсетивно заедно, за да можем да направим битието на свръхсетивното, на свръхфизическото убедително!
Когато отнесем подобни чувства, след като сме били заедно, душите ще вземат това, което теософията може да даде на хората като най-добро: любовта, която блика от духовната истина.
И когато между сегашната и друга бъдеща възможност, когато бихме могли да бъдем отново заедно, ще се случи едно или друго нещо: може да се случи при всички обстоятелства така, че при физическото разделяне нашето физическо битие да се преобрази в истинско духовно битие, за да действа, живее и расте в нас духовното благо. Сред нас имахме най-различно мислещи хора, но и такива, на чието появяване също се радваме винаги, когато ни излагат противоположни мнения. Но не се касае за мнения и противопоставяне, а за честно, искрено чувство за истина, би могло да се каже, за съпричастност към истинното и честното, към истинното и честното вече в сетивното битие. Не разглеждайте факта като нещо, което трябва да следва по необходимост от темата на нашия лекционен цикъл. Каквото обаче е необходимо, е това, че ние можахме да преживеем в много области търсенето на истината в нашата епоха, изобщо в нашето настояще.
към текста >>
Не разглеждайте факта като нещо, което трябва да с
лед
ва по необходимост от темата на нашия лекционен цикъл.
Да се учим да бъдем свръхсетивно заедно, за да можем да направим битието на свръхсетивното, на свръхфизическото убедително! Когато отнесем подобни чувства, след като сме били заедно, душите ще вземат това, което теософията може да даде на хората като най-добро: любовта, която блика от духовната истина. И когато между сегашната и друга бъдеща възможност, когато бихме могли да бъдем отново заедно, ще се случи едно или друго нещо: може да се случи при всички обстоятелства така, че при физическото разделяне нашето физическо битие да се преобрази в истинско духовно битие, за да действа, живее и расте в нас духовното благо. Сред нас имахме най-различно мислещи хора, но и такива, на чието появяване също се радваме винаги, когато ни излагат противоположни мнения. Но не се касае за мнения и противопоставяне, а за честно, искрено чувство за истина, би могло да се каже, за съпричастност към истинното и честното, към истинното и честното вече в сетивното битие.
Не разглеждайте факта като нещо, което трябва да следва по необходимост от темата на нашия лекционен цикъл.
Каквото обаче е необходимо, е това, че ние можахме да преживеем в много области търсенето на истината в нашата епоха, изобщо в нашето настояще.
към текста >>
Те чуха вчера любезната покана за с
лед
ващия конгрес на европейските секции на теософското общество от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция.
И за каквото в началото на лекционния цикъл не намерих възможност да кажа, нека това стане сега в края: да изразя благодарността си към онези личности, които дойдоха като официални гости на нашите неофициални събирания. Не мога да назова всички поименно.
Те чуха вчера любезната покана за следващия конгрес на европейските секции на теософското общество от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция.
Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света. Както и да можем да бъдем заедно и през следващите години, както и да се развият нещата, нека смятаме тазгодишното си съвместно пребиваване като зародиш на нещо, което не може да ни бъде отнето от нищо, което би могло да се случи. Каквото могат да усетят душите ви като отзвук от свободно вътрешно изживяване, когато си спомняте за тези мюнхенски дни, е това, за което бих желал да апелирам в този миг, като поздравявам душата на всеки един приятел на раздяла и за повторна среща в смисъла на това, че хора, които са се научили да се обичат чрез познание, се намират винаги отново и винаги трябва да се срещат в правилното време.
към текста >>
Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възг
лед
а, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света.
И за каквото в началото на лекционния цикъл не намерих възможност да кажа, нека това стане сега в края: да изразя благодарността си към онези личности, които дойдоха като официални гости на нашите неофициални събирания. Не мога да назова всички поименно. Те чуха вчера любезната покана за следващия конгрес на европейските секции на теософското общество от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция.
Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света.
Както и да можем да бъдем заедно и през следващите години, както и да се развият нещата, нека смятаме тазгодишното си съвместно пребиваване като зародиш на нещо, което не може да ни бъде отнето от нищо, което би могло да се случи. Каквото могат да усетят душите ви като отзвук от свободно вътрешно изживяване, когато си спомняте за тези мюнхенски дни, е това, за което бих желал да апелирам в този миг, като поздравявам душата на всеки един приятел на раздяла и за повторна среща в смисъла на това, че хора, които са се научили да се обичат чрез познание, се намират винаги отново и винаги трябва да се срещат в правилното време.
към текста >>
Както и да можем да бъдем заедно и през с
лед
ващите години, както и да се развият нещата, нека смятаме тазгодишното си съвместно пребиваване като зародиш на нещо, което не може да ни бъде отнето от нищо, което би могло да се случи.
И за каквото в началото на лекционния цикъл не намерих възможност да кажа, нека това стане сега в края: да изразя благодарността си към онези личности, които дойдоха като официални гости на нашите неофициални събирания. Не мога да назова всички поименно. Те чуха вчера любезната покана за следващия конгрес на европейските секции на теософското общество от нашия скъп генерален секретар на скандинавската секция, а някои от вас може би също чуха думите на генералния секретар на унгарската секция. Тези личности, на които обърнахме особено внимание, бяха вече поздравени на първата лекция, а онези, които трябваше да останат неназовани, трябва да знаят, че са намерили в нашите сърца най-искрено приветствие и че приемаме тяхното присъствие тук като потвърждение на това, че те не са приели още възгледа, че сме толкова лоши хора, както сега започва да се представя в света.
Както и да можем да бъдем заедно и през следващите години, както и да се развият нещата, нека смятаме тазгодишното си съвместно пребиваване като зародиш на нещо, което не може да ни бъде отнето от нищо, което би могло да се случи.
Каквото могат да усетят душите ви като отзвук от свободно вътрешно изживяване, когато си спомняте за тези мюнхенски дни, е това, за което бих желал да апелирам в този миг, като поздравявам душата на всеки един приятел на раздяла и за повторна среща в смисъла на това, че хора, които са се научили да се обичат чрез познание, се намират винаги отново и винаги трябва да се срещат в правилното време.
към текста >>
8.
ОТДЕЛНА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 30 август 1912 г.
GA_138 За инициацията
Когато отправи пог
лед
към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да пог
лед
не понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие.
Отделният човек, който чрез усещанията и копнежа на душата си чувства подтика да влезе в Теософското движение, ще търси – може би без да е винаги съзнателен в пълна степен за това – удовлетворяване на това, което лично сърцето му желае, което може да му даде лично покой по отношение на големите загадки на битието, на онези въпроси, за които чувства, че без техния отговор не може да е пълноценен за живота в епохата, в която се намира, благодарение на своята настояща инкарнация. Когато отделният човек открива тук или там в духовния живот на своята епоха това, което може да приеме, за да достигне разрешаване на своите плахи и необходими за него душевни загадки, той би трябвало да се постарае да стигне до разбирането, че такъв духовен живот, който протича в някаква епоха, също така действително може да донесе за отделната душа това, което тази отделна душа свързва по един правилен начин с духовното – без винаги тази правилност да става съзнателна за отделната душа, – когато такъв духовен живот се намира в съзвучие с всеобщата еволюция на човечеството. Тук или там може да се появи някое духовно движение, отделни души могат да вярват, че могат да открият в такива движения това, от което се нуждаят. Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето. Отделният теософ може да има потребност да наблюдават как това, което среща, се отнася към всеобщия духовен живот, или да се изразява в най-различни области, което обаче може би се проявява повече като копнеж, а не като потребност да се очаква от времето разрешение на загадките, което трябва да се спечели чрез духовната наука.
Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие.
Много от това, което се явява вън и се бори за разрешение на загадките на битието, може да се възприеме като материалистическо, повърхностно, недостатъчно от много души, които приемат духовната наука. Непредубедените наблюдатели в този външен живот обаче са малцина, които също могат неведнъж да предчувстват какво живее в това, което ние наричаме духовна наука, и които честно и искрено се борят за истината в нашата епоха, и чиито души усещат честно и искрено най-дълбокия копнеж за разрешаване на мировите загадки. Не с повърхностен, нивелиращ всичко поглед трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ поглед, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук. Не може, разбира се, в една едночасова лекция да се каже много за това, на което онези – които днес са духовните водачи на нашето движение – трябва да се позовават, което трябва напълно да съблюдават. Затова могат да се дадат само отделни насоки и трябва да се позовем на отделни примери, в които вън в света пулсират въпросите за загадките на битието, чиито отговори антропософията иска да открие.
към текста >>
Не с повърхностен, нивелиращ всичко пог
лед
трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ пог
лед
, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук.
Може обаче това, което душата получава и за което вярва, че може да ѝ донесе удовлетворение, да е безстойностно за действителното развитие на душата, за истинските сили, които душата трябва да търси, когато това, което я среща като духовен живот, не може да поеме пълната отговорност по отношение на духовното водачество и духовното ръководство на човечеството в някоя епоха, когато това духовно движение не посрещне силите, които имат челно място в духовния живот на човечеството, и не може да отговаря пред тези сили, когато то, така да се каже, ги чува да казват: Да, с духовното движение се случва това, което изисква времето, което изискват духовните сили, които действат във времето. Отделният теософ може да има потребност да наблюдават как това, което среща, се отнася към всеобщия духовен живот, или да се изразява в най-различни области, което обаче може би се проявява повече като копнеж, а не като потребност да се очаква от времето разрешение на загадките, което трябва да се спечели чрез духовната наука. Когато отправи поглед към онова, което получава с известно удовлетворение от духовната наука, теософската душа може да погледне понякога с неудовлетворение или дори с антипатия това, което ни обгражда навсякъде като духовен живот в нашата епоха така, че този духовен живот допуска, че има работа също с най-големите въпроси на битието, с най-големите загадки на човешкото битие. Много от това, което се явява вън и се бори за разрешение на загадките на битието, може да се възприеме като материалистическо, повърхностно, недостатъчно от много души, които приемат духовната наука. Непредубедените наблюдатели в този външен живот обаче са малцина, които също могат неведнъж да предчувстват какво живее в това, което ние наричаме духовна наука, и които честно и искрено се борят за истината в нашата епоха, и чиито души усещат честно и искрено най-дълбокия копнеж за разрешаване на мировите загадки.
Не с повърхностен, нивелиращ всичко поглед трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ поглед, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук.
Не може, разбира се, в една едночасова лекция да се каже много за това, на което онези – които днес са духовните водачи на нашето движение – трябва да се позовават, което трябва напълно да съблюдават. Затова могат да се дадат само отделни насоки и трябва да се позовем на отделни примери, в които вън в света пулсират въпросите за загадките на битието, чиито отговори антропософията иска да открие. Когато разглеждате света, ще откриете в частност, че търсещи души – души, вълнуващи се от загадките на битието – си казват: от какво се нуждаем, за какво трябва да питаме, как можем да разберем целите на живота? Души, усещащи така нещата, се намират между тези, които са заети с практическа дейност в живота. Не само сред отдадените на философията има хора, които мислят така по плах начин, а има мнозина и сред житейските практици, които превиват ръце под механизацията на живота, които затова обаче отправят поглед към това, което често пълни душите им, когато трябва да търсят отговор за житейските загадки.
към текста >>
Не само сред отдадените на философията има хора, които мислят така по плах начин, а има мнозина и сред житейските практици, които превиват ръце под механизацията на живота, които затова обаче отправят пог
лед
към това, което често пълни душите им, когато трябва да търсят отговор за житейските загадки.
Не с повърхностен, нивелиращ всичко поглед трябва да наблюдаваме света, който ни заобикаля, а с различаващ поглед, защото само така можем да спечелим възможността по правилен начин да се свържем с това, което е тук. Не може, разбира се, в една едночасова лекция да се каже много за това, на което онези – които днес са духовните водачи на нашето движение – трябва да се позовават, което трябва напълно да съблюдават. Затова могат да се дадат само отделни насоки и трябва да се позовем на отделни примери, в които вън в света пулсират въпросите за загадките на битието, чиито отговори антропософията иска да открие. Когато разглеждате света, ще откриете в частност, че търсещи души – души, вълнуващи се от загадките на битието – си казват: от какво се нуждаем, за какво трябва да питаме, как можем да разберем целите на живота? Души, усещащи така нещата, се намират между тези, които са заети с практическа дейност в живота.
Не само сред отдадените на философията има хора, които мислят така по плах начин, а има мнозина и сред житейските практици, които превиват ръце под механизацията на живота, които затова обаче отправят поглед към това, което често пълни душите им, когато трябва да търсят отговор за житейските загадки.
Трябва да се вслушаме в такива души, защото трябва да си представим, че духовната наука носи отговорност пред ръководните сили на света. Такива души обаче се числят към най-добрите търсещи души на нашето време и може да дойде епоха, когато те ще пристъпят към водачите на духовния живот, които ще трябва да дадат отговори за житейските загадки, които са се оформили под натиска на практическите интереси на живота. Нямаме нужда да се заслепяваме, трябва само да съзнаваме смисъла на това, което протича в живота и се изправя срещу нас навсякъде, където са истинските гласове на духовните търсачи.
към текста >>
Който в пос
лед
но време е минавал край книжарниците и се е заглеждал какво е изложено там и не е имал намерение да търси само онова, което иска да си купи, той ще види навсякъде една книга, която може би, ако е теософ, няма да прочете с голям интерес, ако мисли само за това да задоволи душевните си потребности, която обаче ще прочете с интерес, ако си каже: как трябва да се поставят нещата, ако искаме да посрещнем търсещите души с отговори на въпросите за житейските загадки?
Който в последно време е минавал край книжарниците и се е заглеждал какво е изложено там и не е имал намерение да търси само онова, което иска да си купи, той ще види навсякъде една книга, която може би, ако е теософ, няма да прочете с голям интерес, ако мисли само за това да задоволи душевните си потребности, която обаче ще прочете с интерес, ако си каже: как трябва да се поставят нещата, ако искаме да посрещнем търсещите души с отговори на въпросите за житейските загадки?
Там е изложена една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите страници, ще се убеди, че авторът има добър поглед върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини. Това е книгата „Към критиката на епохата“ от Валтер Ратенау. Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума.
към текста >>
Там е изложена една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите страници, ще се убеди, че авторът има добър пог
лед
върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини.
Който в последно време е минавал край книжарниците и се е заглеждал какво е изложено там и не е имал намерение да търси само онова, което иска да си купи, той ще види навсякъде една книга, която може би, ако е теософ, няма да прочете с голям интерес, ако мисли само за това да задоволи душевните си потребности, която обаче ще прочете с интерес, ако си каже: как трябва да се поставят нещата, ако искаме да посрещнем търсещите души с отговори на въпросите за житейските загадки?
Там е изложена една книга от един забележителен в практическия живот мъж и прочете ли човек първите страници, ще се убеди, че авторът има добър поглед върху нашата епоха, че съвремието напредва към механизирането на външния живот, че силите на човешката дейност все повече и повече се впрягат в работа с машини.
Това е книгата „Към критиката на епохата“ от Валтер Ратенау. Това е книга на един познаващ нашето време човек, с когото трябва да се запознае онзи, който иска да говори в смисъла на духовната наука. В тази книга е изложено как в нашата епоха всичко се механизира и защо това трябва да е така. В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга.
към текста >>
„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв пог
лед
наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето.
В по-голямата си част общите понятия не са представени точно и може би човек няма да ги приеме, но не за това става дума. А за това какво казват търсещите души в нашата епоха и чии са силите, с които те търсят, особено ако става въпрос за човек на практическия живот, какъвто е авторът на тази книга. Бих искал за начало на нашето разглеждане да ви прочета нещо от едно място от тази книга, което за мен се явява като изказано от центъра на душевното настроение на душите от Европа и Америка, което може да събуди въпроси у вас, ако човек разбира една такава личност, когато говори от себе си за времето и душата на времето: „То – времето – търси своята душа и ще я намери“ – въпреки че не можете да намерите в цялата книга нито една отправна точка как времето може да открие своята душа, само копнеж, стремеж към нещо непознато – „действително срещу волята на механизацията. Тази епоха не се стреми да разгърне душевността в човека, тя има за цел да направи света консуматорски и рационален, да изхвърли чудесата и да скрие отвъдното. Въпреки това сме обкръжени преди всичко от мистерията; тя се явява изпод всяка гладка мисловна повърхнина и от всяко ежедневно изживяване се нуждае от едничка стъпка до центъра на света.“ В тази книга никъде не се загатва как трябва да се направи тази стъпка от тази заобикаляща ни мистерия до центъра на света.
„Трите еманации на душата: любовта към творението, към природата и към божественото не успя да ограби механизацията от отделния живот... Човешката любов...“ – това казва практикът на настоящето, който с трезв поглед наблюдава своето време така, както може човек, който е схванал същината на икономическия живот в Европа и сам се включва в него – „Човешката любов се срина до студено съчувствие и грижовен дълг и въпреки това означава етическия връх на цялата епоха; естествената любов се превърна в сантиментално неделно удоволствие; божествената любов, покрита от режисираната дейност на митологично-догматични ритуали, влиза в служба на земни и задгробни интереси и е станала достояние на съмнителни личности.“ Нататък Ратенау казва думи, които трябва да чуе този, който иска да посрещне духовните нужди на времето с добра воля, които думи отново са верни само отчасти, защото те изразяват това, което закономерно струи от душите и в бъдещи времена все повече ще струи: усещания, които никой, който се занимава с духовна наука, не би могъл да пренебрегне, без да го порази кармата на времето.
„Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите.
към текста >>
Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно ог
лед
ало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек.
„Няма един единствен път, по който човек да има възможност да открие душата си. Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите.
Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек.
А какво сме направили ние в последните десет години? Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото. Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа. Това няма да стане чрез разсъждение и мислене, а чрез свободно изживяване.
към текста >>
А какво сме направили ние в пос
лед
ните десет години?
Но по околни пътища човечеството няма да върви.“ Това е изискването на времето. Можем да чуем как тази епоха ще се откаже да приеме нещо, което ще говори непосредствено, свръхсетивно в дълбините на душата. Тази епоха ще каже: „Няма да дойдат никакви пророци, никакви основатели на религии, защото тази напълно глуха епоха няма да остави нито един глас да прозвучи: иначе би могла все още да слуша за Христос и Павел. Никакви езотерични общности няма да вземат водачеството, защото едно тайно учение не се разбира от сериозния ученик, още по-малко от другите. Душата на тази епоха няма да донесе на света изкуството на единението, защото изкуството е едно огледало и една игра на душата, не неин инициатор.“ Човек би искал да каже: така долавя нещата един човек.
А какво сме направили ние в последните десет години?
Полагахме усилия да дадем отговор на това, какво се проявява като сили на времето. Нататък той казва: „Най-великото и най-чудно нещо е простото. Под натиска на механизацията, на несвободата, на безплодната борба човечеството няма да изхвърли задръжките, които тегнат върху растежа на неговата душа. Това няма да стане чрез разсъждение и мислене, а чрез свободно изживяване. Каквото днес мнозина казват и малцина схващат, по-късно мнозина, а накрая всички ще го схванат: че срещу душата няма да устои никаква земна мощ.“ Че срещу душата няма да устои никаква земна мощ!
към текста >>
С
лед
това той е започнал да пише и за живота на Рафаело.
Човек можеше да общува с него по един много забележителен начин. Херман Грим написа през шейсетте години на миналото столетие една биография на Микеланджело. Който днес я вземе в ръка, ако е свободен от предразсъдъци, ще я намери за най-доброто, което е писано за Микеланджело. Херман Грим е успял чрез дълга и усилена работа да оформи един завършен образ на творчеството на Микеланджело. Удало му се е също и да оформи една картина на тази епоха.
След това той е започнал да пише и за живота на Рафаело.
Към постоянните признания, които са могли да бъдат чути от Херман Грим, е и това, че с Рафаело нещата вървели по съвсем различен начин. Микеланджело го е описал така, че се е получила завършена картина за неговата личност, а Рафаело не е могъл никога да опише достатъчно. Защо? Херман Грим е бил човек, който във всичко, което е искал да разбере, е търсил първопричините, а при Рафаело не е успял да открие именно първопричините. Когато по някакъв начин е приключвал нещо за Рафаело, тогава е трябвало да открие, че всъщност нещото в най-висша степен е било незавършено. Затова, малко преди смъртта си, той се е приготвил още веднъж да пише за живота на Рафаело, но това не се е осъществило.
към текста >>
Тогава се е появил един кратък фрагмент за това в неговите останали с
лед
смъртта му фрагменти.
Към постоянните признания, които са могли да бъдат чути от Херман Грим, е и това, че с Рафаело нещата вървели по съвсем различен начин. Микеланджело го е описал така, че се е получила завършена картина за неговата личност, а Рафаело не е могъл никога да опише достатъчно. Защо? Херман Грим е бил човек, който във всичко, което е искал да разбере, е търсил първопричините, а при Рафаело не е успял да открие именно първопричините. Когато по някакъв начин е приключвал нещо за Рафаело, тогава е трябвало да открие, че всъщност нещото в най-висша степен е било незавършено. Затова, малко преди смъртта си, той се е приготвил още веднъж да пише за живота на Рафаело, но това не се е осъществило.
Тогава се е появил един кратък фрагмент за това в неговите останали след смъртта му фрагменти.
Херман Грим си е казал: „Дали този път, ако бих живял достатъчно дълго, щеше да ми се удаде по различен начин да направя нещо задоволително за това, което човек би искал да знае за Рафаело? “ Било е малко преди смъртта му, когато отново се е захванал с това, защото това е бил фрагментът, срещу който той е положил перото и е умрял. Това е само един фрагмент, когато е стигнал до идеята да пише „Животът на Рафаело“. Когато прочетох тези думи, аз трябваше да си спомня за един момент, когато веднъж бях с него в един тесен кръг и говорих за духовната дейност на човечеството. Обичах много Херман Грим.
към текста >>
Той се състоеше от с
лед
ното: имаше едно просто движение с ръка на отхвърляне на това, което на острова на неговия духовен живот не можеше да бъде възприемано от него със силите, които можеше да има човек в нашето време.
“ Било е малко преди смъртта му, когато отново се е захванал с това, защото това е бил фрагментът, срещу който той е положил перото и е умрял. Това е само един фрагмент, когато е стигнал до идеята да пише „Животът на Рафаело“. Когато прочетох тези думи, аз трябваше да си спомня за един момент, когато веднъж бях с него в един тесен кръг и говорих за духовната дейност на човечеството. Обичах много Херман Грим. Той беше личност, буквално затворена в духовната област, която си беше приготвил, и имаше един отговор за това, което съм споменавал с такова удоволствие.
Той се състоеше от следното: имаше едно просто движение с ръка на отхвърляне на това, което на острова на неговия духовен живот не можеше да бъде възприемано от него със силите, които можеше да има човек в нашето време.
Който знаеше да общува с него, го разбираше, също и ръката му, когато правеше около ъгъла на масата това движение на отхвърляне. За мен движението на ръката му беше границата между това, докъде отива един дух, който с духовните елементи на своята епоха иска да оживи отново същата тази епоха, и онова, което трябва да се влее като нови сили в нашето време. Това беше през 1892 г.
към текста >>
Може да си отговорим, ако отправим пог
лед
към първа картина, с която започва нашата мистерийна драма „Пазачът на прага.“ Там откриваме четири образа: Илия, Йоан Кръстител, Рафаело, Новалис.
Защо – сега бих искал само да оживя всичко друго във вашите души – Херман Грим не можа с духовните елементи, които живееха в неговата душа, да навлезе в живота на Рафаело? Дайте си отговор за всичко, което ще е необходимо за духовния живот на една епоха, която толкова малко желае да разбере нещо такова като живота на Рафаело. С това не казвам, че животът на Рафаело трябва да е нещо по-висше от живота например на Микеланджело, а само ви представям един факт за човешката душа. Опитайте се да си отговорите.
Може да си отговорим, ако отправим поглед към първа картина, с която започва нашата мистерийна драма „Пазачът на прага.“ Там откриваме четири образа: Илия, Йоан Кръстител, Рафаело, Новалис.
С това, което успяхме на сторим в хода на дългогодишната ни духовно-научна работа, се опитахме да покажем как една такава душевна индивидуалност – реинкарнираща се – от Илия преминава към Йоан кръстител, отново се ражда в Рафаело, после се явява в Новалис. Колкото и фантастично да може да изглежда това днес, то ще се приема за вярно в едно не толкова далечно бъдеще, така че разбирането на света ще претърпи крушение, ако на помощ не се вземе идеята за реинкарнацията на човешката душа и кармата, която пронизва различните земни животи, наречени духовните взаимовръзки на света. Който ще описва живота на Рафаело, изхожда от живота, който се познава от духовната наука. Навсякъде в нашето време навлиза питащо в човешката душа взаимовръзката на духовния свят с целия свят и възникват въпроси като този: Как става така, че внезапно в човешкия живот възникват мисли, сякаш от собствената душа, които са били налице в далечни времена, а сега отново се появяват? Може да се вгледаме в начина, по който духовният живот реално действа, а именно как прави така, че мислите се явяват отново и отново в следващите една след друга епохи, ако познаваме духовния ход на мислите, който е в състояние да разбули духовната наука.
към текста >>
Може да се вг
лед
аме в начина, по който духовният живот реално действа, а именно как прави така, че мислите се явяват отново и отново в с
лед
ващите една с
лед
друга епохи, ако познаваме духовния ход на мислите, който е в състояние да разбули духовната наука.
Може да си отговорим, ако отправим поглед към първа картина, с която започва нашата мистерийна драма „Пазачът на прага.“ Там откриваме четири образа: Илия, Йоан Кръстител, Рафаело, Новалис. С това, което успяхме на сторим в хода на дългогодишната ни духовно-научна работа, се опитахме да покажем как една такава душевна индивидуалност – реинкарнираща се – от Илия преминава към Йоан кръстител, отново се ражда в Рафаело, после се явява в Новалис. Колкото и фантастично да може да изглежда това днес, то ще се приема за вярно в едно не толкова далечно бъдеще, така че разбирането на света ще претърпи крушение, ако на помощ не се вземе идеята за реинкарнацията на човешката душа и кармата, която пронизва различните земни животи, наречени духовните взаимовръзки на света. Който ще описва живота на Рафаело, изхожда от живота, който се познава от духовната наука. Навсякъде в нашето време навлиза питащо в човешката душа взаимовръзката на духовния свят с целия свят и възникват въпроси като този: Как става така, че внезапно в човешкия живот възникват мисли, сякаш от собствената душа, които са били налице в далечни времена, а сега отново се появяват?
Може да се вгледаме в начина, по който духовният живот реално действа, а именно как прави така, че мислите се явяват отново и отново в следващите една след друга епохи, ако познаваме духовния ход на мислите, който е в състояние да разбули духовната наука.
към текста >>
През пос
лед
ните седмици в немския духовен живот се появи нещо от огромно значение.
През последните седмици в немския духовен живот се появи нещо от огромно значение.
Може да ви се струва странно, че го смятам за толкова важно. Но трябва да го приема за такова, защото то е симптоматично важно. Във Ваймар се запознах с много личности – немски ерудити, – когато там се занимавах с Гьоте. Сред множество германисти имаше един, който е особено обещаващ в своята област. Това е Конрад Бурдах, който е бил професор в Хале, после се е отказал от този пост, за да продължи да живее като свободен учен.
към текста >>
През пос
лед
ните седмици Конрад Бурдах представи на събирането на Берлинската академия на науките едно изключително интересно изс
лед
ване.
Може да ви се струва странно, че го смятам за толкова важно. Но трябва да го приема за такова, защото то е симптоматично важно. Във Ваймар се запознах с много личности – немски ерудити, – когато там се занимавах с Гьоте. Сред множество германисти имаше един, който е особено обещаващ в своята област. Това е Конрад Бурдах, който е бил професор в Хале, после се е отказал от този пост, за да продължи да живее като свободен учен.
През последните седмици Конрад Бурдах представи на събирането на Берлинската академия на науките едно изключително интересно изследване.
То фигурира засега само сред академичните трудове, но в него е поставен един важен въпрос, който въпрос обаче не може да се реши със средствата на Конрад Бурдах, но на който може да се отговори само със средствата на духовната наука. Ще се убедите, че е съвсем естествено за отделната душа, когато обмисля взаимовръзките в живота, да се запита за съпоставката на поемата за Фауст и модерната душа. Не виждаме ли във Фауст житейския практик на нашето време, който има преди всичко един практически идеал? Да погледнем Гьоте в неговата практическа дейност: можем да проследим как той говори на Екерман, своя верен секретар. Гьоте е бил подтикнат да представи духовното развитие на Фауст.
към текста >>
Да пог
лед
нем Гьоте в неговата практическа дейност: можем да прос
лед
им как той говори на Екерман, своя верен секретар.
Това е Конрад Бурдах, който е бил професор в Хале, после се е отказал от този пост, за да продължи да живее като свободен учен. През последните седмици Конрад Бурдах представи на събирането на Берлинската академия на науките едно изключително интересно изследване. То фигурира засега само сред академичните трудове, но в него е поставен един важен въпрос, който въпрос обаче не може да се реши със средствата на Конрад Бурдах, но на който може да се отговори само със средствата на духовната наука. Ще се убедите, че е съвсем естествено за отделната душа, когато обмисля взаимовръзките в живота, да се запита за съпоставката на поемата за Фауст и модерната душа. Не виждаме ли във Фауст житейския практик на нашето време, който има преди всичко един практически идеал?
Да погледнем Гьоте в неговата практическа дейност: можем да проследим как той говори на Екерман, своя верен секретар.
Гьоте е бил подтикнат да представи духовното развитие на Фауст. Към него идва духовното съдържание на Сикстинската Мадона от Рафаело; той успява да го схване в по-късните години от живота си, например при първото си посещение в Дрезден все още не го е схванал. Той е искал да представи как се приема накрая безсмъртието на Фауст в по-висшите светове. Виждаме го как се бори с проблема си така, че веднъж е казал на Екерман: Забележително е как през света вървят демонични сили и оставят да възникват фигури като Рафаело от една непозната свръхсетивност; как човек не може да завърши един образ като Рафаело, ако не вземе под внимание неговия произход от свръхсетивното. Човек може да има усещане за това как Гьоте се е борил с едно постепенно преминаване на ентелехията, с преминаването на образите в по-висшите светове, докато накрая привършва образа на един човек, когото е представил същевременно като житейски практик за идващото столетие.
към текста >>
Който е чел неговото изс
лед
ване, има чувството: странно е как чистата филология е могла да направи един паралелен портрет на Фауст от по-ранните векове.
Конрад Бурдах твърди за филологията нещо забележително.
Който е чел неговото изследване, има чувството: странно е как чистата филология е могла да направи един паралелен портрет на Фауст от по-ранните векове.
Старите образи само се представят в модерна форма, както Гьоте го е направил. Цялата история на Мойсей е представена за неговото време по начина, по който го е мислил Гьоте. Конрад Бурдах иска да покаже с това как в Гьотевия начин на мислене се влива всичко, което е структурирано около образа на Мойсей.
към текста >>
Да пог
лед
нем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството.
Трябва да говорим на действително добрите и копнеещи души, когато те самите искат да влязат в духовния свят, и да възпираме това, което ние смятаме важно за нас, за да можем да го дадем на тези, които търсят. По отношение на една такава култура като тази, от която ние работим и в която много чуждестранни приятели от Европа и Америка работят заедно с нас, защото знаят, че това няма нищо общо с националността, е безсмислено да се спори какво е източно, какво – западно. В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън. Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието.
Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството.
Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“. Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството. Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия. В нея се съдържа също това, което може да представи хода на развитието на човечеството през различните епохи. И може да се види как човечеството се е развивало от прастари времена все повече и повече до разрушението на Йерусалим.
към текста >>
Да прос
лед
им заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството.
В тази епоха един водещ дух е казал: „Бог е Изток, Бог е Запад! “ Това са думите на Гьоте, които живеят в душите ни и от които действаме навън. Но в душите – не просто в нашите, а в онези, които трябва да слушаме – живеят не само нашите самоволни мисли, които ни предписват какво да дадем на другите, а в душите живеят усещания, които са сътворени от духовете на столетието. Да погледнем някое от постиженията, които са извънредно важни за живота на усещанията по отношение на духовния свят и образите, действащи в духовната еволюция на човечеството. Да се спрем на някоя глава от Гьотевия „Вилхелм Майстер“.
Да проследим заедно как той съзнателно е искал да оформи Вилхелм Майстер като представител на човечеството.
Ще видим как Вилхелм Майстер пристига до един замък, как е воден от управителя на замъка и му се показват красотите на този замък, между другото също така и картинната галерия. В нея се съдържа също това, което може да представи хода на развитието на човечеството през различните епохи. И може да се види как човечеството се е развивало от прастари времена все повече и повече до разрушението на Йерусалим. От редуващите се картини трябва да се схване как чрез силите, които действат в човешката еволюция, се е стигнало до разрушението на Йерусалим. Този, който е воден, Вилхелм Майстер, чието душевно възпитание трябва да ни се покаже, пита своя водач: Защо е показан ходът на човешкото развитие до разрушението на Йерусалим, но не е представено по време на този ход какво се е случило в развитието малко преди това: животът на Христос с всичко, което е извършил в Палестина?
към текста >>
Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за пог
лед
а на Вилхелм Майстер с
лед
двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Какво намира израз в Гьотевата душа? Това, че – когато в по-новата култура душата се схваща правилно вътре в нея – тази по-нова култура полага в душата нещо най-свято, нещо най-величествено. Това трябва да е чувствал Гьоте. Каквото още не беше дадено на неговото време, за да се представи тази най-висша святост, тепърва трябва да дойде. С напълно други средства трябва да се въздейства на душите.
Който чувства отговорността спрямо това, което е проявило във времето такива усещания, той стои спрямо духовния свят с пълно чувство на отговорност и вярва, че може да служи на това чувство за отговорност само когато не прави нищо друго освен да посочва на душите как в нашето време зрее епохата, така че душите, когато израстат за духовен живот, ще извоюват това, което трябва да се разкрие за погледа на Вилхелм Майстер след двойното прекрачване на портата към по-висшите тайни.
Такава би била атмосферата, която блика от духовния живот на времето в нашите души, ако пожелаем да говорим за Христовата тайна, която трябва да ни се разбули, ако поискаме да говорим за интимността, налице между душата и тази могъща сила на мировото развитие, когато узрява всяка отделна душа, така че откриващият се отново от духовния свят Христос да приближи интимно всяка отделна душа.
към текста >>
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да с
лед
ваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение.
Знаехме, че не можехме да постъпим по друг начин, освен да следваме водача на Вилхелм Майстер, който води първо към това, което характеризира епохите, после към онова, което е заключено в тайната стаичка – за да стигнем после до най-святите приготовления, – което, когато сме преминали през втората порта, не може да говори на душите по друг начин, освен в свободно откровение.
Ако се абстрахираме от това, което иначе говори на душите от времената, не може, ако не оказва въздействие от някаква външна зла орис или нещо подобно, да се обърне внимание на една човешка душа върху това, което трябва да преживее или да очаква, а върху това, което ще се вживее в развитието на човечеството чрез милостта на духовното водачество. Ние чувстваме да действа това, което е приготвил духовният живот и което после е станало духовен живот на нашето време. Така стоим и чувстваме отговорността си спрямо онези, които бяха истински търсещи души, и чувстваме как можем да отговаряме за това, което сме направили. Учим се също така да не казваме, изхождайки от своеволието си: Трябва да се прави така или иначе! Не, чувстваме се задължени да правим това, което изискват от нас творческите сили на времето, а не това, което ние самите искаме или можем да искаме.
към текста >>
Не г
лед
айте това, което идва от някое своеволно стремление на времето, а онова, което времената носят като необходимост.
Всичко водеше към всеобхватния духовен живот, който духовната наука ще даде на света, когато разглеждаме отминалите времена.
Не гледайте това, което идва от някое своеволно стремление на времето, а онова, което времената носят като необходимост.
Не питайте как този или онзи, който вярва, че стои върху твърдите основи на естествената наука, иска да мисли за загадките на времето и човечеството, защото той не може да схване какво се разглежда. Питайте великите, които отдавна са мъртви, които говорят обективно на душите ни.
към текста >>
Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила пог
лед
от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид.
Попитайте човек, който е направил тъй много за естествената наука на деветнадесетото столетие, като Александер фон Хумболт, който е искал да даде толкова всеобхватна картина на естественото развитие, попитайте го къде според него са засегнати най-дълбоките загадки на битието. Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид!
Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид.
Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време! Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим? Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде! А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
към текста >>
А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, пос
лед
ният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, с
лед
като се е запознал с Бхагавад Гита.
Неговият отговор е: Това е сто и четвърти псалм на Давид! Същият този Александер фон Хумболт обаче беше една копнееща душа, душа, която – във владението на естественонаучната култура на своето време – е отправила поглед от деветнадесети век към онова, което се е изляло от пламенното чувство на духовния свят, както е намерило израз в сто и четвърти псалм на Давид. Сега попитайте как много от това, което говори на човешката душа там, в сто и четвъртия псалм като химн, се намира в конкретна форма в духовната наука, както това е нужно за нашето време! Ако вземем под внимание това, можем да попитаме: Какво ни отговаря душата на Александер фон Хумболт за това, което правим? Тя би ни отговорила така: Жадувахме това, което те опитват, и предчувствахме, че то трябва да дойде!
А Вилхелм фон Хумболт, братът на Александер, големият езиковед, последният от онова време – когато в Европа стана позната великата поезия, за която вчера говорих, Бхагавад Гита, – този голям дух казва приблизително, че е живял достатъчно, след като се е запознал с Бхагавад Гита.
към текста >>
Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали с
лед
смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му.
Не бих искал да ви давам теоретични обяснения. Смятам теоретичните обяснения за извънредно едностранчиви, дори да са най-добрите. За примери искам да ви покажа какви са фактите и как се чувстват душите под властта на реални факти.
Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му.
Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача. Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи. До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината!
към текста >>
Той искаше да изс
лед
ва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи.
За примери искам да ви покажа какви са фактите и как се чувстват душите под властта на реални факти. Бих искал да се върна на нещо, което е витаело пред Херман Грим, за което ми е говорил по време на едно пътуване от Ваймар към Тифурт, което живееше в душата му като здание, което искаше да построи и за което говори във встъпителните бележки към своите останали след смъртта му фрагменти, а именно че това нещо винаги е витаело пред душата му и че цялата му работа е избликвала от това, което е живяло така в душата му. Какво беше това, което винаги витаеше пред него? Нещо не по-маловажно от една история за развитието на човечеството, която той искаше да представи като история на развитието на националната фантазия на човечеството на народите и времената. Това беше неговата задача.
Той искаше да изследва например как в Гърция е действала творческата сила на фантазията, например при Омир, Есхил или Софокъл, как е вървяла тя през времената до новото време и навсякъде е представяла така това, което е трябвало да се представи.
До мен вървеше един мъж, който имаше вяра във истината на фантазията, в творческото на фантазията, но около него беше един свят, който нямаше предразположение за вяра в творческото на фантазията, в произхода на фантазията от бащата на истината! Усещането, което откривате отново днес в третата мистерия „Пазачът на прага“, когато госпожа Балде се явява като дух в небесните царства – но като един върнал се обратно дух, защото иначе духовете идват от свръхсетивния свят, госпожа Балде обаче поглежда нагоре и се явява там точно така, както свръхсетивни същества слизали на земята, – това усещане напираше в душата ми тогава и се оформяше като съдбата на фантазията. За тази съдба на фантазията ще трябва да се мисли, ако трябва да се достигне до това, което витаеше пред Херман Грим, без нещо да се знае за произхода на фантазията от бащата на истината. Никога не се осъществи това, което е витаело пред Херман Грим. Той чувстваше смътно, че нещо би могло да се осъществи, ако му се удаде това, което искаше.
към текста >>
В пос
лед
ните дни пред душата ми се яви отново това усещане по отношение на мъжа, който искаше да опише хода на развитието на човечеството, изхождайки от фантазията и си казах: Той е имал идеала да открие удовлетворяващото го по отношение на мировите загадки от духовния живот чрез духовните средства, дадени му от неговото време.
В последните дни пред душата ми се яви отново това усещане по отношение на мъжа, който искаше да опише хода на развитието на човечеството, изхождайки от фантазията и си казах: Той е имал идеала да открие удовлетворяващото го по отношение на мировите загадки от духовния живот чрез духовните средства, дадени му от неговото време.
Но каквото е постигнал от своето време, каквото е могъл да възприеме честно и искрено в своята душа, не му е дало разрешението. И понеже е бил честен, той е изоставил това решение! Така виждаме как нашето време достига това, което може да разбули мировите загадки, които стоят зад сетивните явления и са причина за сетивните явления. Защо това се явява пред душата ми през последните дни? Никога не съм се боял да споменавам и личното, когато то е обективно, а всеки може да мисли за това, както той иска.
към текста >>
Защо това се явява пред душата ми през пос
лед
ните дни?
В последните дни пред душата ми се яви отново това усещане по отношение на мъжа, който искаше да опише хода на развитието на човечеството, изхождайки от фантазията и си казах: Той е имал идеала да открие удовлетворяващото го по отношение на мировите загадки от духовния живот чрез духовните средства, дадени му от неговото време. Но каквото е постигнал от своето време, каквото е могъл да възприеме честно и искрено в своята душа, не му е дало разрешението. И понеже е бил честен, той е изоставил това решение! Така виждаме как нашето време достига това, което може да разбули мировите загадки, които стоят зад сетивните явления и са причина за сетивните явления.
Защо това се явява пред душата ми през последните дни?
Никога не съм се боял да споменавам и личното, когато то е обективно, а всеки може да мисли за това, както той иска. Стремя се да разглеждам личното напълно обективно. То се яви пред душата ми, защото напълно от само себе си ми представи какво е искал един дух и не е могъл да направи и какво се яви сега по прекрасен начин чрез книгата на нашия почитаем Едуард Шуре „L’Evolution divine“. Прочетете я, но си поставете за задача да я четете така, че да вникнете в духовната сила, която стои зад всяко сетивно явление, която обаче в хода на епохите е действала като творческа фантазия. И ще видите как нашето време започва да отговаря на онова, което са горещи, изпълнени с копнеж, понякога напълно съзнателни въпроси на нашия духовен живот.
към текста >>
9.
Бележки
GA_138 За инициацията
Лекционният цикъл е изнесен с
лед
Мюнхенските тържествени представления през лятото на 1912 г.
Лекционният цикъл е изнесен след Мюнхенските тържествени представления през лятото на 1912 г.
Тези представления започват на 19-ти май 1907 г. с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г. следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г. се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“.
към текста >>
с
лед
ва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г.
Лекционният цикъл е изнесен след Мюнхенските тържествени представления през лятото на 1912 г. Тези представления започват на 19-ти май 1907 г. с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г.
следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г.
се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“. През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г. „Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г. „Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г. „Пробуждането на душите“; виж.
към текста >>
През с
лед
ващите години с
лед
ват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г.
Тези представления започват на 19-ти май 1907 г. с премиерата на реконструираната от Едуард Шуре „Свещена Елисейска драма“. На 22 август 1909 г. следва премиерата на драмата му „Децата на Луцифер“, а на 15 август 1910 г. се изпълнява за първи път първата мистерийна драма на Рудолф Щайнер „Портата на посвещението“.
През следващите години следват премиерите на другите три негови мистерийни драми: на 17 август 1911 г.
„Изпитанието на душата“, въведена на 13 август с повторението на „Свещена Елисейска драма“; на 24 август 1912 г. „Пазачът на Прага“ и на 22 август 1913 г. „Пробуждането на душите“; виж. „Четири мистерийни драми“, GA 14.
към текста >>
По повод тържествените представления Рудолф Щайнер изнася с
лед
ните лекции: през 1907 г.
По повод тържествените представления Рудолф Щайнер изнася следните лекции: през 1907 г.
2 лекции в „Изображения на окултни печати и колони. Мюнхенският конгрес от Петдесетница 1907 г. и неговото отражение“, GA 284, както и цикъла „Теософия на Розенкройцерите“, GA 99. През 1909 г: „Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и Христовите братя“, GA 113.
към текста >>
Виж също Прег
лед
а в края на книгата.
Трудовете на Рудолф Щайнер в рамките на Събраните съчинения (GA) се посочват в бележките с библиографския им номер.
Виж също Прегледа в края на книгата.
към текста >>
20 които днес не трябва да са тук: става дума за трудностите, възникнали по това време между централното ръководство на Теософското общество в Адиар и Рудолф Щайнер и довели скоро с
лед
това до учредяване на независимото Антропософско общество.
20 които днес не трябва да са тук: става дума за трудностите, възникнали по това време между централното ръководство на Теософското общество в Адиар и Рудолф Щайнер и довели скоро след това до учредяване на независимото Антропософско общество.
Решение за това учредяване се взима на събранието по време на тези тържествени представления на 26 август 1912 г.
към текста >>
“: пос
лед
ни думи на умиращия Фауст.
27 Гьоте… „О, миг, поспри! Така красив си ти!
“: последни думи на умиращия Фауст.
Виж „Фауст“ на Гьоте, II Част.
към текста >>
Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от г
лед
на точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.
света на Висшите йерархии, които познаваме: виж „Въведение в тайната наука“, GA 13, и лекциите „Духовни йерархии и тяхното отражение във физическия свят.
Животински кръг, планети, космос“, GA 110; „Еволюцията от гледна точка на истинното“ GA 132 и „Духовните същества в небесните тела и природните царства“, GA 136.
към текста >>
82 светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други г
лед
ни точки: срв.
82 светът на йерархиите, който често сме характеризирали от други гледни точки: срв.
бележката към с. 82.
към текста >>
„Мистерията на човека в светлината на физическото изс
лед
ване.
105 Лудвиг Дайнхард, Дайдесхайм, Райнпфалц, 1847 г. – Мюнхен, 1917 г., инженер и индустриалец.
„Мистерията на човека в светлината на физическото изследване.
Въведение в окултизма“, Берлин, 1910 г.
към текста >>
134 покана за с
лед
ващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
134 покана за следващия конгрес на европейските секции на Теософското общество: на този конгрес не е взето участие, тъй като с писмо от 7 март 1913 г.
от Адиар Ани Безант, като президент на Теософското общество, изключва немската секция от Теософското общество.
към текста >>
С
лед
това той е започнал да пише и за живота на Рафаело: „Животът на Рафаело от Урбуни, от Вазари.
След това той е започнал да пише и за живота на Рафаело: „Животът на Рафаело от Урбуни, от Вазари.
Преведен и коментиран от Херман Грим“, Берлин, 1872 г.; 2-ро издание под заглавието „Животът на Рафаело“, Берлин, 1886 г. Трудът му „Рафаело като световна сила“ излиза през 1886 г.
към текста >>
Втора и пос
лед
на част, Берлин и Щутгарт, 1902 г.
141 един кратък фрагмент: във „Фрагменти“.
Втора и последна част, Берлин и Щутгарт, 1902 г.
към текста >>
Пресъздадени в картинното приложение към Тетрадка № 43/44 (Ко
лед
а, 1973 г.) на „Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер“.
142 четири образа: посочените четири образа са въведени в „Пазачът на прага“ (1-ва картина: Преддверие към залите на Съюза на мистите). За постановката на драмата на сцената на Гьотеанума в Дорнах те са изпълнени от Уилям Скот-Пайл (1888–1938).
Пресъздадени в картинното приложение към Тетрадка № 43/44 (Коледа, 1973 г.) на „Приноси към Събраните съчинения на Рудолф Щайнер“.
Виж също лекциите на Рудолф Щайнер в Кьолн, 8 май 1912 г. и в Мюнхен, 16 май 1912 г. в „Опитности на свръхсетивното. Пътищата на душата към Христос“, GA 143.
към текста >>
– Берлин, 1936 г., член на Пруската академия на науките в Берлин, основен застъпник на духовно-научния метод в изс
лед
ването на езика и литературата.
142 Конрад Бурдах, Кьонигсберг, 1859 г.
– Берлин, 1936 г., член на Пруската академия на науките в Берлин, основен застъпник на духовно-научния метод в изследването на езика и литературата.
От 1887 до 1902 г. професор в Хале. Студията му „Фауст и Мойсей“ излиза в „Доклади от заседанията на Царската Пруска академия на науките“. Първа част: 2 май 1912 г.; Втора част: 11 юли 1912 г.
към текста >>
– Берлин, 1859 г., природоизс
лед
овател.
148 Александер фон Хумболт, Берлин, 1769 г.
– Берлин, 1859 г., природоизследовател.
Виж „Космос. Проект за едно физическо описание на света“, Щутгарт и Тюбинген, 1847 г. (Том 2, с. 44-49).
към текста >>
Spemann, 1900 г.: „От самото начало на писателската си дейност се стремях към това да записвам основните си мисли, прос
лед
явайки историята на европейското развитие на народите… Първоначално намерението ми беше да оформя изнасяните в Берлинския университет в продължение на петдесет семестъра лекции в един том, който да съдържа историята на духовния растеж на немците, но започвам да се съмнявам, че ще успея с това.“ Берлин, септември 1899 г.
149 във встъпителните бележки: Херман Грим, Фрагменти: Първи том, Берлин и Щутгарт, Verlag W.
Spemann, 1900 г.: „От самото начало на писателската си дейност се стремях към това да записвам основните си мисли, проследявайки историята на европейското развитие на народите… Първоначално намерението ми беше да оформя изнасяните в Берлинския университет в продължение на петдесет семестъра лекции в един том, който да съдържа историята на духовния растеж на немците, но започвам да се съмнявам, че ще успея с това.“ Берлин, септември 1899 г.
към текста >>
10.
Рудолф Щайнер за лекционните записки
GA_138 За инициацията
Който иска да прос
лед
и моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване.
В тях разглеждам всичко, което се среща като стремеж към познание в тази епоха. Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.
към текста >>
Преди всичко беше налице силното желание Евангелията и съдържанието на Библията да бъдат разг
лед
ани в светлината на антропософията.
Преди всичко беше налице силното желание Евангелията и съдържанието на Библията да бъдат разгледани в светлината на антропософията.
Хората пожелаха да чуят курсове за тези дадени на човечеството откровения.
към текста >>
С
лед
като бяха изнесени лекционни курсове в смисъла на това искане, се прибави и нещо друго.
След като бяха изнесени лекционни курсове в смисъла на това искане, се прибави и нещо друго.
На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с началната антропософска информация. Пред тях можеше да се говори като пред напреднали в областта на антропософията. Изнасянето на тези вътрешни лекции не можеше да прилича на написаните трудове, предназначени за всички хора.
към текста >>
Само че трябва да се приеме, че в непрег
лед
аните от мен записки на лекциите може да има грешки.
Никъде, дори и в най-малка степен не е казано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. Не може и да става въпрос за някаква отстъпка пред предразсъдъци или предварителни настроения на членовете. Който чете тези частно отпечатани лекции, трябва да ги приеме изцяло за това, което антропософията има да каже. Затова, когато оплаквания в това отношение станаха твърде настойчиви, без съмнение бе възможно да се отстъпи от указанието, тези отпечатани лекции да се разпространяват единствено в кръга на членовете.
Само че трябва да се приеме, че в непрегледаните от мен записки на лекциите може да има грешки.
към текста >>
11.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Прег
лед
на неговото литературно и художествено дело
Преглед на неговото литературно и художествено дело
към текста >>
Светог
лед
ът на Гьоте (GA 6)
Светогледът на Гьоте (GA 6)
към текста >>
Мистиката в зората на духовния живот на новото време и нейното отношение към съвременния светог
лед
(GA 7)
Мистиката в зората на духовния живот на новото време и нейното отношение към съвременния светоглед (GA 7)
към текста >>
12.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
Образът на Йоан Кръстител от духовно-научна г
лед
на точка.
Образът на Йоан Кръстител от духовно-научна гледна точка.
Смисълът на Кръщението. Духовната същност на Илия. Илия Йоан –Рафаело11.
към текста >>
Източният и западният светог
лед
: лишеният от време и историческият подход към мировите процеси.
Източният и западният светоглед: лишеният от време и историческият подход към мировите процеси.
Душата на Илия и дванадесетте ученици. Изповедта на Петър като възлова точка от еволюцията на човечеството. Световно-историческият монолог на Бога.
към текста >>
Ясновидското изс
лед
ване като път за истинското разбиране на Мистерията на Голгота
Ессе homo. Отказът на обикновеното познание да вникне в Христовото Събитие. Мистерията на Голгота и ключът към нейното разбиране. За необходимостта от свръхсетивното познание.
Ясновидското изследване като път за истинското разбиране на Мистерията на Голгота
към текста >>
За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва с
лед
ното в своята автобиография „Моят жизнен път“ (Събр. Съч.
За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография „Моят жизнен път“ (Събр. Съч.
№28, гл.35): „Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения...
към текста >>
Нека обаче се има предвид, че в тези непрег
лед
ани от мен ръкописи, има и непълни неща.
Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия... Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само сред членовете на Антропософското Общество.
Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.
към текста >>
13.
Предговор от Рудолф Щайнер
GA_139 Евангелието на Марко
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възг
лед
и за Христос.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос.
За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос. Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
към текста >>
За да бъде разбран този тон, с
лед
ва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос.
За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент.
Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос. Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти. Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
към текста >>
А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възг
лед
за Христос.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос. За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид.
А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос.
Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти. Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
към текста >>
Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светог
лед
и, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
Читателите на този лекционен цикъл, които не са чели това, което се разигра по същото време всред Теософското Общество, живеещо под авторитета на Ани Безант, може би ще изпитат известно недоволство от полемичния тон, с който многократно се противопоставяме на застъпваните от тази личност възгледи за Христос. За да бъде разбран този тон, следва да се има предвид, че в онези дни за много хора, към които трябваше да се подходи с тези изразни средства, авторитетът на Ани Безант все още беше в сила и че лекторът защищаваше своето становище за Христос по начин, който в общи линии не се различаваше от публичните му изказвания до този момент. Сега, когато тези спорове отдавна са отминали, вероятно полемиката би могла да отпадне. Но според мнението на издателите, изнесените лекции трябва да бъдат запазени в техния първоначален вид. А и за много читатели би било интересно да знаят срещу какви, чужди на западно-европейското светоусещане, идеи и суеверия трябваше да бъде защитаван въпросният възглед за Христос.
Ако нещата бъдат правилно разбрани, читателите ще установят също и това, че лекторът съвсем не е искал да се намесва в някакви догматични спорове, обичайни за секти и общества, проповядващи определени светогледи, а да посочи значението на това, за което той трябваше да отговаря пред своята научна съвест, противопоставяйки се на някои приумици, поддържани от лични интереси, приумици, чиято абсурдност сама би трябвало да ги прави невалидни за всеки здрав разум, но тогава в сферите на Теософското Общество те бяха отъждествявани с изнесените от лектора факти.
Но в действителния свят роля може да играе и онова, моето изцяло противоречи на здравия разум.
към текста >>
Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме пос
лед
иците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти.
Теософското Общество постъпи като истински гонител на еретици в една ситуация, когато от страна лектора беше немислимо да влиза в някакъв догматичен спор. Единственото, което той искаше, беше една открита дискусия. Но стана това, което винаги става, когато обективното излагане на фактите се сблъсква с породения от лични интереси фанатизъм. Впрочем, стигна се дотам, че изключените от Теософското Общество създадоха своето Антропософско Общество, чийто брой на членовете непрекъснато нараства. Но като се имат предвид нелепите клевети, които теософският идол Ани Безант, както и някои заслепени нейни идолослужители публично отправяха срещу Антропософското Общество и срещу лектора, като се имат предвид и някои други събития, които оттогава насам възникваха в сферите на това Общество като продукт на „най-благородната човешка любов“, отделянето на Антропософското Общество от Теософското не бива да се разглежда като нещо лошо.
Всеки читател на тези лекции, който по онова време се е интересувал от това отделяне, ще приеме последиците от тези спорове, които все още се проявяват тук или там в нашите разисквания, като един документ относно това, което казано в контекста на тогавашната ситуация сега става напълно разбираемо, а и като потвърждение на някои трудности, които човек среща, ако реши да защитава една кауза, опирайки се на чисто обективни факти.
А който все пак не иска да оцени дори и това, би могъл да прояви достатъчно толерантност и без всякаква ненавист да се издигне над нещата, които смята че не го засягат лично, понеже за слушателите на този лекционен цикъл те имат своето непреходно значение.
към текста >>
14.
Първа лекция, Базел, 15 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Втората загадка се крие в израза: „... началото на Евангелието...“ Какво означава думата „Евангелие“ от антропософска г
лед
на точка?
За онзи, който в нашето съвремие търси едно истинско разбиране на Марковото Евангелие, още тези първи думи несъмнено съдържат три големи загадки. Първата загадка лежи в думите: „Това е началото...“ Началото на какво? Как да бъде разбирано това начало?
Втората загадка се крие в израза: „... началото на Евангелието...“ Какво означава думата „Евангелие“ от антропософска гледна точка?
Третата загадка се свежда до това, за което ние често сме говорили: Образът на самия Христос Исус.
към текста >>
За вникването в един такъв документ, какъвто представлява Евангелието на Марко ние ще прос
лед
им всяка една от трите току-що посочени загадки днес вече е настъпила повратната, решителна точка; бавно и постепенно, но съвсем ясно назряват условията, които действително ще ни позволят да вникнем в Евангелието на Марко, ще ни позволят да разберем какво точно означава: Евангелието започва.
Онзи, който сериозно се стреми към опознаване и задълбочаване на своята Азова природа, трябва да е наясно: Човечеството се намира в един процес на развитие, на напредък, така че становищата по един или друг въпрос, както и откровенията не са нещо окончателно и меродавно за тази или онази епоха; всички те са в непрекъснато развитие, така че онзи, който се отнася сериозно към понятията „развитие“ и „напредък“, в хода на времето задължително трябва да ги проучва все по-добре, все по-дълбоко и все по-основно.
За вникването в един такъв документ, какъвто представлява Евангелието на Марко ние ще проследим всяка една от трите току-що посочени загадки днес вече е настъпила повратната, решителна точка; бавно и постепенно, но съвсем ясно назряват условията, които действително ще ни позволят да вникнем в Евангелието на Марко, ще ни позволят да разберем какво точно означава: Евангелието започва.
към текста >>
Какво можеше да си каже един такъв обикновен човек, с
лед
ващ предписанията на външния, екзотеричен живот?
Достатъчно е да се върнем сравнително малко назад във времето и да си припомним какво точно е вълнувало човешките души, за да установим, че фактически разбирането за тези неща се е променило значително. Ако се върнем към времето преди 19 век и продължим назад към 18 и 17 век, ние все повече ще се приближим до една епоха, когато хората, чийто духовен живот беше свързан с Евангелията, изхождаха от съвършено други познавателни принципи, отколкото съвременното човечество. Какво можеше да си каже един човек от 18 век, ако искаше да се включи в процеса на общочовешката еволюция и особено ако не принадлежеше към онези а през миналите векове те съвсем не бяха много, които по някакъв път бяха свързани с едно или друго посвещение, с едно или друго окултно откровение?
Какво можеше да си каже един такъв обикновен човек, следващ предписанията на външния, екзотеричен живот?
Дори и най-образованите, намиращи се на върха на тогавашната култура, не можеха да обгърнат с поглед повече от три хилядолетия, едно от които, обвито в гъста мъгла, спадаше към епохата преди християнското летоброене, а другите две, почти завършени, бяха свързани с основаването и разпространението на християнството. Да, тогавашният образован човек обгръщаше със своя поглед именно три хилядолетия. Вглеждайки се в първото хилядолетие, той се доближаваше до митичната и смътна предистория на Древноперсийската епоха, както и до някои откъслечни представи за Древноегипетската епоха, като всичко това предхождаше същинската история, започваща с елинството.
към текста >>
Дори и най-образованите, намиращи се на върха на тогавашната култура, не можеха да обгърнат с пог
лед
повече от три хилядолетия, едно от които, обвито в гъста мъгла, спадаше към епохата преди християнското летоброене, а другите две, почти завършени, бяха свързани с основаването и разпространението на християнството.
Достатъчно е да се върнем сравнително малко назад във времето и да си припомним какво точно е вълнувало човешките души, за да установим, че фактически разбирането за тези неща се е променило значително. Ако се върнем към времето преди 19 век и продължим назад към 18 и 17 век, ние все повече ще се приближим до една епоха, когато хората, чийто духовен живот беше свързан с Евангелията, изхождаха от съвършено други познавателни принципи, отколкото съвременното човечество. Какво можеше да си каже един човек от 18 век, ако искаше да се включи в процеса на общочовешката еволюция и особено ако не принадлежеше към онези а през миналите векове те съвсем не бяха много, които по някакъв път бяха свързани с едно или друго посвещение, с едно или друго окултно откровение? Какво можеше да си каже един такъв обикновен човек, следващ предписанията на външния, екзотеричен живот?
Дори и най-образованите, намиращи се на върха на тогавашната култура, не можеха да обгърнат с поглед повече от три хилядолетия, едно от които, обвито в гъста мъгла, спадаше към епохата преди християнското летоброене, а другите две, почти завършени, бяха свързани с основаването и разпространението на християнството.
Да, тогавашният образован човек обгръщаше със своя поглед именно три хилядолетия. Вглеждайки се в първото хилядолетие, той се доближаваше до митичната и смътна предистория на Древноперсийската епоха, както и до някои откъслечни представи за Древноегипетската епоха, като всичко това предхождаше същинската история, започваща с елинството.
към текста >>
Да, тогавашният образован човек обгръщаше със своя пог
лед
именно три хилядолетия.
Достатъчно е да се върнем сравнително малко назад във времето и да си припомним какво точно е вълнувало човешките души, за да установим, че фактически разбирането за тези неща се е променило значително. Ако се върнем към времето преди 19 век и продължим назад към 18 и 17 век, ние все повече ще се приближим до една епоха, когато хората, чийто духовен живот беше свързан с Евангелията, изхождаха от съвършено други познавателни принципи, отколкото съвременното човечество. Какво можеше да си каже един човек от 18 век, ако искаше да се включи в процеса на общочовешката еволюция и особено ако не принадлежеше към онези а през миналите векове те съвсем не бяха много, които по някакъв път бяха свързани с едно или друго посвещение, с едно или друго окултно откровение? Какво можеше да си каже един такъв обикновен човек, следващ предписанията на външния, екзотеричен живот? Дори и най-образованите, намиращи се на върха на тогавашната култура, не можеха да обгърнат с поглед повече от три хилядолетия, едно от които, обвито в гъста мъгла, спадаше към епохата преди християнското летоброене, а другите две, почти завършени, бяха свързани с основаването и разпространението на християнството.
Да, тогавашният образован човек обгръщаше със своя поглед именно три хилядолетия.
Вглеждайки се в първото хилядолетие, той се доближаваше до митичната и смътна предистория на Древноперсийската епоха, както и до някои откъслечни представи за Древноегипетската епоха, като всичко това предхождаше същинската история, започваща с елинството.
към текста >>
После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно пог
лед
нато, накрая то беше покорено от римляните.
Елинството създаваше, тъй да се каже, основните предпоставки за изчисляването на времето и всички онези, които искаха да проникнат по-дълбоко в смисъла на живота, се опираха именно на елинството. Защото там те виждаха мисията на гръцкия народ, осъществена от Омир4, от великите древногръцки трагици и писатели.
После те виждаха как елинството постепенно навлезе в дълбок упадък и как, външно погледнато, накрая то беше покорено от римляните.
Обаче само външно, защото всъщност римляните покориха гърците само политически, докато в действителност римляните възприеха гръцкото образование, гръцката култура, цялата гръцка същност. Или с други думи: в политически смисъл римляните покориха гърците, но в духовен смисъл гърците покориха римляните. Именно в хода на този процес, белязан от духовното превъзходство на гърците, когато техните постижения се вливаха по стотици и стотици пътища в Римската империя, за да навлязат после във всички останали култури на света, възникна и християнството, което неудържимо проникна в цялата гръко-римска култура, показвайки на свой ред една съществена метаморфоза от онзи момент нататък, когато северно-германските народи се намесиха в развитието на същата тази гръко-римска култура. С това сливане между елинство, римлянство и християнство човекът на 18 век отбеляза второто хилядолетие от достъпната за него общочовешка история, което всъщност представляваше и първото християнско хилядолетие.
към текста >>
Ние виждаме, как въпреки че на пръв пог
лед
всичко върви по стария начин, нещата през това трето хилядолетие коренно се променят.
После ние виждаме как, за човека на 18 век започва второто християнско хилядолетие, което се равнява на третото хилядолетие от достъпната за него общочовешка история.
Ние виждаме, как въпреки че на пръв поглед всичко върви по стария начин, нещата през това трето хилядолетие коренно се променят.
Достатъчно е само да посочим две личности, един художник и един поет, които, въпреки че се появиха на бял свят около два века след началото на второто християнско хилядолетие, ясно показаха, че за западноевропейската култура започва един качествено нов период. Тези две личности са Джото1 и Данте2, Джото като художник и Данте като поет. Те двамата положиха основите на цялото по-късно развитие, през което премина западноевропейската култура. Да, човекът на 18 век обгръщаше с поглед именно тези три хилядолетия.
към текста >>
Достатъчно е само да посочим две личности, един художник и един поет, които, въпреки че се появиха на бял свят около два века с
лед
началото на второто християнско хилядолетие, ясно показаха, че за западноевропейската култура започва един качествено нов период.
После ние виждаме как, за човека на 18 век започва второто християнско хилядолетие, което се равнява на третото хилядолетие от достъпната за него общочовешка история. Ние виждаме, как въпреки че на пръв поглед всичко върви по стария начин, нещата през това трето хилядолетие коренно се променят.
Достатъчно е само да посочим две личности, един художник и един поет, които, въпреки че се появиха на бял свят около два века след началото на второто християнско хилядолетие, ясно показаха, че за западноевропейската култура започва един качествено нов период.
Тези две личности са Джото1 и Данте2, Джото като художник и Данте като поет. Те двамата положиха основите на цялото по-късно развитие, през което премина западноевропейската култура. Да, човекът на 18 век обгръщаше с поглед именно тези три хилядолетия.
към текста >>
Да, човекът на 18 век обгръщаше с пог
лед
именно тези три хилядолетия.
После ние виждаме как, за човека на 18 век започва второто християнско хилядолетие, което се равнява на третото хилядолетие от достъпната за него общочовешка история. Ние виждаме, как въпреки че на пръв поглед всичко върви по стария начин, нещата през това трето хилядолетие коренно се променят. Достатъчно е само да посочим две личности, един художник и един поет, които, въпреки че се появиха на бял свят около два века след началото на второто християнско хилядолетие, ясно показаха, че за западноевропейската култура започва един качествено нов период. Тези две личности са Джото1 и Данте2, Джото като художник и Данте като поет. Те двамата положиха основите на цялото по-късно развитие, през което премина западноевропейската култура.
Да, човекът на 18 век обгръщаше с поглед именно тези три хилядолетия.
към текста >>
С
лед
ователно, човекът на 18 век можеше да прос
лед
ява историята назад само до елинството; за него епохата преди елинството беше нещо съвсем неопределено.
Но ето че настъпи 19 век. И само онзи, който старателно е проучил възникването на съвременната култура, можеше да вникне в дълбоките промени, свързани с този 19 век. Всичко се разиграва в чувствата, в душите на хората; днес само малцина от тях стигат до разбиране на нещата.
Следователно, човекът на 18 век можеше да проследява историята назад само до елинството; за него епохата преди елинството беше нещо съвсем неопределено.
А това, което се случи през 19 век и което малцина разбраха, е че Изтокът стремително навлезе и, бих казал, се настани в сърцето на западноевропейската култура. Искаме ли да вникнем в прелома, свързан с 19 век, ние трябва да имаме предвид именно това уникално навлизане на Изтока в западноевропейската култура, фактически то хвърли светлини и сенки върху всичко, което постепенно се вля а и занапред ще продължи да се влива в нашата култура и което ще изисква съвършено ново разбиране на нещата, различаващо се от обикновените човешки представи до този момент.
към текста >>
Ако отправим пог
лед
към отделни личности, оказали влияние върху културата на Запада, в чието лице бихме могли да открием почти всичко, което носеше в душата си човекът на започващия 19 век в случай, че той имаше някакво отношение към духовния живот с
лед
ва да посочим Давид3, Омир , Данте, Шекспир5 и току-що навлизащия в живота Гьоте.
Ако отправим поглед към отделни личности, оказали влияние върху културата на Запада, в чието лице бихме могли да открием почти всичко, което носеше в душата си човекът на започващия 19 век в случай, че той имаше някакво отношение към духовния живот следва да посочим Давид3, Омир , Данте, Шекспир5 и току-що навлизащия в живота Гьоте.
Бъдещите историци ще бъдат съвсем наясно: В прехода от 18 към 19 век духовният облик на хората се определяше именно от тези пет личности. Най-фините трепети на душите се пораждаха и то в много по-голяма степен, отколкото бихме могли да предположим от усещанията, от истините на Псалмите; в душите още живееше това, което, общо взето, намираме и у Омир, това, което прие толкова грандиозни очертания у Данте, също и това, което макар и само загатнато, т.е. твърде далеч от душевната конфигурация на съвременния човек можа да се прояви у Шекспир. Към всичко изброено нека прибавим и борбата на човешката душа за истината, която по-късно намери своя чуден израз в Гьотевия „Фауст“ и можеше да бъде разпозната у всеки човек, тъй че напълно оправдани са думите: Всеки човек, устремен към истината, носи в себе си една фаустовска природа.
към текста >>
И най-характерен е именно фактът, че в прехода от 18 към 19 век навсякъде по цивилизованата Земя, с
лед
вайки един вътрешен порив, хората започнаха да мислят по друг начин, а не както преди това.
В този случай ние веднага ще установим, че е настъпило едно огромно преобразуване, една метаморфоза, ще установим как всички въпроси, свързани с най-големите мирови загадки са станали много по-свободни и как човечеството задава съвсем нови въпроси, изводими от едно напълно ново светоусещане, как това, което по-рано религията даваше на хората, сега не можеше да прониква в човешки души по същия начин. Оказа се, че те имат нужда от още по-дълбоки, от още по-скрити източници, подхранващи техния религиозен живот. И това беше валидно не само за Европа.
И най-характерен е именно фактът, че в прехода от 18 към 19 век навсякъде по цивилизованата Земя, следвайки един вътрешен порив, хората започнаха да мислят по друг начин, а не както преди това.
Ако поискаме да си създадем една по-точна представа за нещата, нека да се замислим за всеобщото сближаване на отделните народи, на техните култури и вероизповедания, тъй че през 19 век представителите на различните вероизповедания започнаха все по-добре да се разбират помежду си. Нека да посоча само един пример.
към текста >>
Той казваше приблизително с
лед
ното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества.
Как постъпваше Рам Мохан Рой?
Той казваше приблизително следното: Да, аз живея в рамките на индуизма; там хората почитат много Богове, кланят се на най-различни божества.
И когато ги запитаме защо почитат тези или онези Богове, хората от моята страна отговарят: Това е един много стар обичай и ние никога не сме постъпвали по друг начин, така е било при нашите бащи, дядовци и така нататък. И понеже, тъй смяташе Рам Мохан Рой, хората разполагаха само с тази възможност, в моята страна се стигна до най-крещящи форми на идолопоклонничество, до едно осъдително идолопоклонничество, което наранява цялото първоначално величие на религията, изповядвана от моя древен народ. Някогашната му религия, смяташе той, която отчасти е пълна с противоречия, се съдържа във Ведите, но благодарение на Виаза ние имаме системата Веданта, където всичко е напълно достъпно за чистото човешко мислене. Ето какво, казваше той, искам да изповядвам. И за тази цел, освен че направи преводи от различни, трудно разбираеми диалекти, той направи извлечения от онова, което смяташе за истинско учение и го разпространи всред хората.
към текста >>
Естествено, Рам Мохан Рой имаше пос
лед
ователи: Дебендранат Тагор и други.
Естествено, Рам Мохан Рой имаше последователи: Дебендранат Тагор и други.
Един от тях, и това е особено показателно, изнесе през 1870 една лекция под наслов „Христос и християнството“. Извънредно интересно е да слушаш как един индиец говори за Христос и за християнството. За индийския лектор същинската Мистерия на християнството остана недокосната. От цялостния ход на лекцията ясно се вижда, че той не схваща основния факт, а именно: християнството тръгва не от един учител, а направо от Мистерията на Голгота, от един световноисторически факт, от смъртта и Възкресението. Обаче това, което той можа да проумее и което озари душата му, беше следното: В лицето на Христос Исус всяко човешко сърце има пред себе си един неповторим, величествен образ, един идеален образ, който може да служи на целия свят.
към текста >>
Обаче това, което той можа да проумее и което озари душата му, беше с
лед
ното: В лицето на Христос Исус всяко човешко сърце има пред себе си един неповторим, величествен образ, един идеален образ, който може да служи на целия свят.
Естествено, Рам Мохан Рой имаше последователи: Дебендранат Тагор и други. Един от тях, и това е особено показателно, изнесе през 1870 една лекция под наслов „Христос и християнството“. Извънредно интересно е да слушаш как един индиец говори за Христос и за християнството. За индийския лектор същинската Мистерия на християнството остана недокосната. От цялостния ход на лекцията ясно се вижда, че той не схваща основния факт, а именно: християнството тръгва не от един учител, а направо от Мистерията на Голгота, от един световноисторически факт, от смъртта и Възкресението.
Обаче това, което той можа да проумее и което озари душата му, беше следното: В лицето на Христос Исус всяко човешко сърце има пред себе си един неповторим, величествен образ, един идеален образ, който може да служи на целия свят.
Да, забележително е да чуеш как един индиец говори за Христос и заявява, че християнството в Европа тепърва ще се развива. Защото това, смяташе той, което европейците изповядват като християнство в моята страна, не ми се струва, че е истинското християнство.
към текста >>
Хората поискаха да си обяснят нещата от съвсем нова г
лед
на точка.
Тези примери показват, че не само в Европа хората копнееха, бих казал, да надникнат зад завесата на религиозното вероизповедание; същото се отнася както за далечна Индия, така и за много други места по Земята.
Хората поискаха да си обяснят нещата от съвсем нова гледна точка.
Тази метаморфоза на душите през 19 век ще бъде потвърдена в хода на времето. Едва бъдещата историография ще покаже как чрез такива процеси, които наглед засягат само отделни индивиди, в сърцата и душите ни се отварят хиляди и хиляди канали, така че днес всички хора, които по някакъв начин участвуват в духовния живот, усещат едно цялостно обновление, една нова постановка на всички въпроси и възгледи. Фактически днес навсякъде по света сме изправени пред едно огромно задълбочаване на всички въпроси.
към текста >>
Едва бъдещата историография ще покаже как чрез такива процеси, които наг
лед
засягат само отделни индивиди, в сърцата и душите ни се отварят хиляди и хиляди канали, така че днес всички хора, които по някакъв начин участвуват в духовния живот, усещат едно цялостно обновление, една нова постановка на всички въпроси и възг
лед
и.
Тези примери показват, че не само в Европа хората копнееха, бих казал, да надникнат зад завесата на религиозното вероизповедание; същото се отнася както за далечна Индия, така и за много други места по Земята. Хората поискаха да си обяснят нещата от съвсем нова гледна точка. Тази метаморфоза на душите през 19 век ще бъде потвърдена в хода на времето.
Едва бъдещата историография ще покаже как чрез такива процеси, които наглед засягат само отделни индивиди, в сърцата и душите ни се отварят хиляди и хиляди канали, така че днес всички хора, които по някакъв начин участвуват в духовния живот, усещат едно цялостно обновление, една нова постановка на всички въпроси и възгледи.
Фактически днес навсякъде по света сме изправени пред едно огромно задълбочаване на всички въпроси.
към текста >>
Това духовно движение е убедено, че на тези въпроси, така както те са поставени, не може да се отговори с помощта на старите традиции, нито чрез модерната естествена наука, нито чрез възг
лед
ите, опиращи се единствено върху научните факти; за целта е необходима именно Духовната наука, изс
лед
ването на духовните светове.
В това, към което се стреми нашето духовно движение, е да даде отговор на тези въпроси.
Това духовно движение е убедено, че на тези въпроси, така както те са поставени, не може да се отговори с помощта на старите традиции, нито чрез модерната естествена наука, нито чрез възгледите, опиращи се единствено върху научните факти; за целта е необходима именно Духовната наука, изследването на духовните светове.
Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове. Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания. Аз винаги съм изтъквал, че законът за прераждането, за реинкарнацията, се съдържа в самите основи на западния духовен живот и не е необходимо да бъде пренасян от будизма като нещо чуждо, също както и Питагоровата теорема днес не е необходимо да разглеждаме като нещо чуждо за западната култура. Аз винаги съм подчертавал този факт. Обаче поради обстоятелството, че идеята за реинкарнацията отново се появи в сърцата на днешните европейци, беше хвърлен един мост към това, което се простира извън посочените три хилядолетия; защото тези хилядолетия, включително и учението на Буда, не успяха да поставят идеята за прераждането в чистата светлина на човешкото мислене.
към текста >>
Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изс
лед
ването на свръхсетивните светове.
В това, към което се стреми нашето духовно движение, е да даде отговор на тези въпроси. Това духовно движение е убедено, че на тези въпроси, така както те са поставени, не може да се отговори с помощта на старите традиции, нито чрез модерната естествена наука, нито чрез възгледите, опиращи се единствено върху научните факти; за целта е необходима именно Духовната наука, изследването на духовните светове.
Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове.
Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания. Аз винаги съм изтъквал, че законът за прераждането, за реинкарнацията, се съдържа в самите основи на западния духовен живот и не е необходимо да бъде пренасян от будизма като нещо чуждо, също както и Питагоровата теорема днес не е необходимо да разглеждаме като нещо чуждо за западната култура. Аз винаги съм подчертавал този факт. Обаче поради обстоятелството, че идеята за реинкарнацията отново се появи в сърцата на днешните европейци, беше хвърлен един мост към това, което се простира извън посочените три хилядолетия; защото тези хилядолетия, включително и учението на Буда, не успяха да поставят идеята за прераждането в чистата светлина на човешкото мислене. Но сега хоризонтът беше разширен, разширени бяха перспективите пред общочовешката еволюция, а това пораждаше все нови и нови въпроси, чиито отговор може да ни даде единствено Духовната наука.
към текста >>
Едва напос
лед
ък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания.
В това, към което се стреми нашето духовно движение, е да даде отговор на тези въпроси. Това духовно движение е убедено, че на тези въпроси, така както те са поставени, не може да се отговори с помощта на старите традиции, нито чрез модерната естествена наука, нито чрез възгледите, опиращи се единствено върху научните факти; за целта е необходима именно Духовната наука, изследването на духовните светове. Или с други думи: Днешното човечество трябва да постави такива въпроси за хода на своята еволюция, на които може да се отговори само чрез изследването на свръхсетивните светове.
Едва напоследък, неусетно и бавно, в западноевропейския духовен живот се появиха отделни признаци, които са в пълно съзвучие с най-забележителните източни предания.
Аз винаги съм изтъквал, че законът за прераждането, за реинкарнацията, се съдържа в самите основи на западния духовен живот и не е необходимо да бъде пренасян от будизма като нещо чуждо, също както и Питагоровата теорема днес не е необходимо да разглеждаме като нещо чуждо за западната култура. Аз винаги съм подчертавал този факт. Обаче поради обстоятелството, че идеята за реинкарнацията отново се появи в сърцата на днешните европейци, беше хвърлен един мост към това, което се простира извън посочените три хилядолетия; защото тези хилядолетия, включително и учението на Буда, не успяха да поставят идеята за прераждането в чистата светлина на човешкото мислене. Но сега хоризонтът беше разширен, разширени бяха перспективите пред общочовешката еволюция, а това пораждаше все нови и нови въпроси, чиито отговор може да ни даде единствено Духовната наука.
към текста >>
И нека да си припомним, че веднага с
лед
този пролог с
лед
ва не само един цитат от старите пророци, но и самото възвестяване на Христос от Йоан Кръстител: Времето се изпълни, Божието царство расте и вече слиза надолу към Земята.
Нека още в самото начало поставим въпроса, който е скрит в първите думи на това Евангелие, и да се спрем на израза „Началото на благовестието на Исуса Христа“.
И нека да си припомним, че веднага след този пролог следва не само един цитат от старите пророци, но и самото възвестяване на Христос от Йоан Кръстител: Времето се изпълни, Божието царство расте и вече слиза надолу към Земята.
Какво означава всичко това?
към текста >>
Нека с помощта на модерното духовно-научно изс
лед
ване да вникнем по-дълбоко във времената, чиито център се определя от това „изпълване“.
Нека с помощта на модерното духовно-научно изследване да вникнем по-дълбоко във времената, чиито център се определя от това „изпълване“.
Нека да се опитаме и да разберем какво означава старото време да бъде изпълнено и да започне едно ново време. Това е най-лесно осъществимо, ако насочим поглед към някакво събитие, разиграло се в древността, и после да насочим поглед към друго събитие от по-новото време, но така, че между тях двете, точно по средата, да лежи Мистерията на Голгота. Следователно, нека да вземем нещо, което се е случило преди Мистерията на Голгота, както и нещо, което се е случило след тази Мистерия, и да проследим разликите във времето, за да проследим доколко старото време е изтекло и доколко е започнало да тече новото време. И нека да не си служим с някакви абстракции, а да посочим съвсем конкретни примери.
към текста >>
Това е най-лесно осъществимо, ако насочим пог
лед
към някакво събитие, разиграло се в древността, и после да насочим пог
лед
към друго събитие от по-новото време, но така, че между тях двете, точно по средата, да лежи Мистерията на Голгота.
Нека с помощта на модерното духовно-научно изследване да вникнем по-дълбоко във времената, чиито център се определя от това „изпълване“. Нека да се опитаме и да разберем какво означава старото време да бъде изпълнено и да започне едно ново време.
Това е най-лесно осъществимо, ако насочим поглед към някакво събитие, разиграло се в древността, и после да насочим поглед към друго събитие от по-новото време, но така, че между тях двете, точно по средата, да лежи Мистерията на Голгота.
Следователно, нека да вземем нещо, което се е случило преди Мистерията на Голгота, както и нещо, което се е случило след тази Мистерия, и да проследим разликите във времето, за да проследим доколко старото време е изтекло и доколко е започнало да тече новото време. И нека да не си служим с някакви абстракции, а да посочим съвсем конкретни примери.
към текста >>
С
лед
ователно, нека да вземем нещо, което се е случило преди Мистерията на Голгота, както и нещо, което се е случило с
лед
тази Мистерия, и да прос
лед
им разликите във времето, за да прос
лед
им доколко старото време е изтекло и доколко е започнало да тече новото време.
Нека с помощта на модерното духовно-научно изследване да вникнем по-дълбоко във времената, чиито център се определя от това „изпълване“. Нека да се опитаме и да разберем какво означава старото време да бъде изпълнено и да започне едно ново време. Това е най-лесно осъществимо, ако насочим поглед към някакво събитие, разиграло се в древността, и после да насочим поглед към друго събитие от по-новото време, но така, че между тях двете, точно по средата, да лежи Мистерията на Голгота.
Следователно, нека да вземем нещо, което се е случило преди Мистерията на Голгота, както и нещо, което се е случило след тази Мистерия, и да проследим разликите във времето, за да проследим доколко старото време е изтекло и доколко е започнало да тече новото време.
И нека да не си служим с някакви абстракции, а да посочим съвсем конкретни примери.
към текста >>
Много от изс
лед
ователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар.
Човечеството едва ли е съхранило нещо повече от името на този, когото считаме за автор на две от най-забележителните поетични произведения за всички времена: Илиадата и Одисеята. А през 19 век дори възникнаха големи съмнения относно достоверността на това име. Но нека да не навлизаме в излишни спорове. Защото Омир стои пред нас като едно явление, на което се удивляваме толкова повече, колкото по-добре го опознаваме. Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция.
Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар.
Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия. Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование. Други го считат за просяк, скитащ из страната. Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир.
към текста >>
Всички тези възг
лед
и, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир.
Или с други думи: За онзи, който изобщо се интересува от подобни неща“, образите създадени от Омир в неговите Илиада и Одисея са много по-живи отколкото всичките чисто политически образи от древна Гърция. Много от изследователите, които са се занимавали с Омир, казват, че според прецизността на описанията и според начина, по който представя нещата, би трябвало да приемем, че той е бил лекар. Други смятат, че той е бил по-скоро художник, скулптор; трети предполагат, че е бил занаятчия. Наполеон се е удивлявал от тактиката, от стратегията на неговото повествование. Други го считат за просяк, скитащ из страната.
Всички тези възгледи, ако не друго, говорят за твърде особената индивидуалност на Омир.
към текста >>
И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вг
лед
айте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност.
Нека да вземем само един от неговите художествени образи, този на Хектор.
И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност.
Вгледайте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия. Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек. В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели. Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание.
към текста >>
Вг
лед
айте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия.
Нека да вземем само един от неговите художествени образи, този на Хектор. И ако някога разполагате с достатъчно време, моля Ви, вгледайте се в образа на Хектор, в неговото пластично оформяне, в неговата завършеност.
Вгледайте се в отношението му към бащината Троя, към съпругата му Андромаха, в отношението му към Ахил, в отношението му към войската и военните действия.
Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек. В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели. Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание. Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир.
към текста >>
Ако обаче размислим от г
лед
на точка на чисто човешкото, ще стигнем до убеждението, че Омир описва само такива факти, които са съществували, и една от фигурите, които са се подвизавали в Троя, е имен но Хектор, също и Ахил, и останалите.
Опитайте се да съживите в душите си образа на този мъж с цялата му съпружеска нежност, с цялата му антична привързаност към бащиния град Троя, с всичките му заблуждения не пропускайте, моля Ви, връзките му с Ахил и Вие ще се убедите, че всичко това може да се случи само на един велик човек. В лицето на Хектор, тъй както го описва Омир, ние имаме пред себе си един герой с всеобхватни човешки добродетели. Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание. Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир.
Ако обаче размислим от гледна точка на чисто човешкото, ще стигнем до убеждението, че Омир описва само такива факти, които са съществували, и една от фигурите, които са се подвизавали в Троя, е имен но Хектор, също и Ахил, и останалите.
Всички те са реални представители на човечеството, но ние се обръщаме към тях като към човешки същества от съвсем друг вид, почти непонятен за днешните представи, и все пак тези образи са ни близки до най-малките си подробности именно поради описанията на Омир. Нека да разгледаме сега образа на Хектор, който ще бъде победен от Ахил, като един от главните водачи на троянската войска. В един такъв образ ние имаме нещо типично за предхристиянската епоха, по което бихме могли да съдим какви са били хората преди идването на Христос.
към текста >>
Нека да разг
лед
аме сега образа на Хектор, който ще бъде победен от Ахил, като един от главните водачи на троянската войска.
Ето как от дълбоката древност защото, естествено, описанията на Омир се отнасят до още по-отдалечени периоди, скрити в мрака на миналото се откроява образът на Хектор, и както всички Омирови образи, той е наистина митичен в очите на нашите съвременници. Тъкмо към този образ насочвам Вашето внимание. Напълно възможно е много скептици и разни филолози да се съмняват в съществуването на Хектор, тъй както се съмняват и в съществуването на самия Омир. Ако обаче размислим от гледна точка на чисто човешкото, ще стигнем до убеждението, че Омир описва само такива факти, които са съществували, и една от фигурите, които са се подвизавали в Троя, е имен но Хектор, също и Ахил, и останалите. Всички те са реални представители на човечеството, но ние се обръщаме към тях като към човешки същества от съвсем друг вид, почти непонятен за днешните представи, и все пак тези образи са ни близки до най-малките си подробности именно поради описанията на Омир.
Нека да разгледаме сега образа на Хектор, който ще бъде победен от Ахил, като един от главните водачи на троянската войска.
В един такъв образ ние имаме нещо типично за предхристиянската епоха, по което бихме могли да съдим какви са били хората преди идването на Христос.
към текста >>
Сега бих искал да насоча Вашия пог
лед
към един друг образ, към един образ от петото предхристиянско столетие, към един велик философ, прекарал голяма част от живота си в Сицилия, към забележителния образ на Емпедокъл.
Сега бих искал да насоча Вашия поглед към един друг образ, към един образ от петото предхристиянско столетие, към един велик философ, прекарал голяма част от живота си в Сицилия, към забележителния образ на Емпедокъл.
Той не само е този, който пръв говори за четирите елемента огън, вода, въздух, земя, за това, че всички процеси в материалния свят произтичат от смесването и разделянето на тези четири елемента, което на свой ред се определя от съдържащите се в тях принципи на любовта и омразата, но преди всичко поради неговото влияние в Сицилия там възникнаха забележителни държавни институции и както и нови форми на духовен живот. Да, обръщайки се към Емпедокъл, ние откриваме една колкото авантюристична, толкова и съзерцателна личност. Другите могат и да се съмняват, но според духовно-научните факти Емпедокъл наистина е живял в Сицилия като държавник, посветен и маг, както и Хектор според описанията на Омир е живял в Троя. И за да подчертаем своеобразното отношение на Емпедокъл към света, нека да изтъкнем един факт, който не е измислен, а напълно отговаря на истината: Емпедокъл приключи своя живот за да се съедини с битието като се хвърли във вулкана Етна и изгоря в неговия огън. Така пред нас застава един втори образ от предхристиянското време.
към текста >>
Впрочем нека да разг
лед
аме тези образи с помощта на духовно-научното изс
лед
ване.
Впрочем нека да разгледаме тези образи с помощта на духовно-научното изследване.
Ние знаем, че такива образи отново ще се появят; ние знаем, че душите се прераждат. Нека сега да се абстрахираме от междинните прераждания и да потърсим тези образи в следхристиянското време: Едва в този случай ние ще доловим известна промяна в духа на епохата, ще доловим нещо от въздействието, което Мистерията на Голгота оказа върху еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
Нека сега да се абстрахираме от междинните прераждания и да потърсим тези образи в с
лед
християнското време: Едва в този случай ние ще доловим известна промяна в духа на епохата, ще доловим нещо от въздействието, което Мистерията на Голгота оказа върху еволюцията на цялото човечество.
Впрочем нека да разгледаме тези образи с помощта на духовно-научното изследване. Ние знаем, че такива образи отново ще се появят; ние знаем, че душите се прераждат.
Нека сега да се абстрахираме от междинните прераждания и да потърсим тези образи в следхристиянското време: Едва в този случай ние ще доловим известна промяна в духа на епохата, ще доловим нещо от въздействието, което Мистерията на Голгота оказа върху еволюцията на цялото човечество.
към текста >>
Едва когато се запитаме: Как се прераждат такива личности като Хектор, като Емпедокъл; как се движат те всред новите си съвременници през с
лед
християнското време?
Едва когато се запитаме: Как се прераждат такива личности като Хектор, като Емпедокъл; как се движат те всред новите си съвременници през следхристиянското време?
едва тогава ние стигаме до нагледна представа за Мистерията на Голгота, за изпълването на старото време и началото на новото време. Като сериозни антропософи, събрани тук, ние не бива да се страхуваме от такива факти, произтичащи от Духовната наука, които могат да бъдат проверени именно в условията на външния свят.
към текста >>
едва тогава ние стигаме до наг
лед
на представа за Мистерията на Голгота, за изпълването на старото време и началото на новото време.
Едва когато се запитаме: Как се прераждат такива личности като Хектор, като Емпедокъл; как се движат те всред новите си съвременници през следхристиянското време?
едва тогава ние стигаме до нагледна представа за Мистерията на Голгота, за изпълването на старото време и началото на новото време.
Като сериозни антропософи, събрани тук, ние не бива да се страхуваме от такива факти, произтичащи от Духовната наука, които могат да бъдат проверени именно в условията на външния свят.
към текста >>
Сега бих искал да насоча пог
лед
а Ви към нещо друго, към нещо, което е станало с
лед
идването на Христос.
Сега бих искал да насоча погледа Ви към нещо друго, към нещо, което е станало след идването на Христос.
И тук ние отново ще се опрем на един поетически образ. Обаче този „поетически образ“ ни дава представа за една действителна личност, която е живяла на Земята. И така, нека да насочим поглед към образа, който Шекспир създава в своя Хамлет. Познавачът на Шекспировите драми, доколкото те имат своите съответствия във външния свят, добре знае особено ако ползва източниците на Духовната наука, че Шекспировият Хамлет е само едно художествено превъплъщение на истинския датски принц. Първообразът на този Шекспиров герой действително е живял на Земята.
към текста >>
И така, нека да насочим пог
лед
към образа, който Шекспир създава в своя Хамлет.
Сега бих искал да насоча погледа Ви към нещо друго, към нещо, което е станало след идването на Христос. И тук ние отново ще се опрем на един поетически образ. Обаче този „поетически образ“ ни дава представа за една действителна личност, която е живяла на Земята.
И така, нека да насочим поглед към образа, който Шекспир създава в своя Хамлет.
Познавачът на Шекспировите драми, доколкото те имат своите съответствия във външния свят, добре знае особено ако ползва източниците на Духовната наука, че Шекспировият Хамлет е само едно художествено превъплъщение на истинския датски принц. Първообразът на този Шекспиров герой действително е живял на Земята. Сега не разполагам с достатъчно време, за да посоча по какъв начин въпросната историческа личност лежи в основата на Шекспировия поетически образ. Но в резултат на духовно-научното изследване бих искал да потвърдя пред Вас, как един дух от древността отново се появява в епохата след идването на Христос. Защото действителният образ, лежащ в основата на Шекспировия Хамлет, е Хектор!
към текста >>
Но в резултат на духовно-научното изс
лед
ване бих искал да потвърдя пред Вас, как един дух от древността отново се появява в епохата с
лед
идването на Христос.
Обаче този „поетически образ“ ни дава представа за една действителна личност, която е живяла на Земята. И така, нека да насочим поглед към образа, който Шекспир създава в своя Хамлет. Познавачът на Шекспировите драми, доколкото те имат своите съответствия във външния свят, добре знае особено ако ползва източниците на Духовната наука, че Шекспировият Хамлет е само едно художествено превъплъщение на истинския датски принц. Първообразът на този Шекспиров герой действително е живял на Земята. Сега не разполагам с достатъчно време, за да посоча по какъв начин въпросната историческа личност лежи в основата на Шекспировия поетически образ.
Но в резултат на духовно-научното изследване бих искал да потвърдя пред Вас, как един дух от древността отново се появява в епохата след идването на Христос.
Защото действителният образ, лежащ в основата на Шекспировия Хамлет, е Хектор! Именно с помощта на един толкова характерен пример, показващ очебийните различия на душата, ние можем да си обясним какво всъщност се случва междувременно. От епохата преди Христос се надига една личност като тази на Хектор. После идва Мистерията на Голгота и искрата, която пламва в душата на Хектор, позволява там да възникне първообразът на Хамлет, за когото Гьоте казва: Ето една душа, която не може да се справи, нито да се задоволи с каквато и да е ситуация, една душа, която сега е изправена пред такава задача, каквато тя не може да изпълни. Сега бихме могли да поставим въпроса: Защо Шекспир изобрази всичко това?
към текста >>
Но нека да обърнем пог
лед
и към един друг образ от по-новото време, който човечеството познава от едно поетично произведение, чийто главен герой още дълго време ще живее в мислите и чувствата на идващите поколения, въпреки че самият автор тогава ще изпадне в същото положение, в каквото днес се намират Омир и Шекспир, а именно че за единия не знаем почти нищо, а за другия знаем твърде малко.
Но нека да обърнем поглед и към един друг образ от по-новото време, който човечеството познава от едно поетично произведение, чийто главен герой още дълго време ще живее в мислите и чувствата на идващите поколения, въпреки че самият автор тогава ще изпадне в същото положение, в каквото днес се намират Омир и Шекспир, а именно че за единия не знаем почти нищо, а за другия знаем твърде малко.
към текста >>
Постепенно хората ще забравят всичко онова, до което са достигнали изс
лед
ователите и биографите на Гьоте; въпреки книгоиздаването и другите модерни средства за комуникации те ще забравят всичко онова, което днес толкова много ги вълнува, когато се занимават с Гьоте, обаче истинското величие и живата пластика на фаустовия образ, създаден от Гьоте, ще продължат да съществуват.
Постепенно хората ще забравят всичко онова, до което са достигнали изследователите и биографите на Гьоте; въпреки книгоиздаването и другите модерни средства за комуникации те ще забравят всичко онова, което днес толкова много ги вълнува, когато се занимават с Гьоте, обаче истинското величие и живата пластика на фаустовия образ, създаден от Гьоте, ще продължат да съществуват.
Както днес хората не знаят нищо за Омир, но за Хектор и Ахил знаят твърде много, така и занапред те няма да знаят много за Гьотевата личност въпреки че това би било добре, но Фауст винаги ще е пред очите им.
към текста >>
Обаче насочвайки пог
лед
към фаустовия образ такъв, какъвто съществуваше в традиционните представи, а и познат нему още от куклените пиеси на неговото детство, у него се пробудиха онези далечни сили, които стояха зад историческия Фауст, онези сили, които бяха намерили израз в предишната инкарнация на Фауст: Емпедокъл, древният гръцки философ.
Фауст също представлява един такъв образ, който в по-ранната литература, а и по-късно у Гьоте, израства пред нас като един вид завършек на една реална личност от по-далечното минало. Тази личност е живяла през 16 век, била е тук, само че не в този вид, който познаваме от Гьотевия „Фауст“. И защо Гьоте го описва по този начин? Работата е там, че и самият Гьоте не знаеше.
Обаче насочвайки поглед към фаустовия образ такъв, какъвто съществуваше в традиционните представи, а и познат нему още от куклените пиеси на неговото детство, у него се пробудиха онези далечни сили, които стояха зад историческия Фауст, онези сили, които бяха намерили израз в предишната инкарнация на Фауст: Емпедокъл, древният гръцки философ.
Ето какво просветва в образа на Фауст. И бихме могли да допълним: Когато Емпедокъл се хвърля в кратера на вулкана Етна, за да се съедини с огнения елемент на Земята, настъпва едно приказно одухотворяване, едно приказно спиритуализиране на онази, бих казал, предхристиянска природна мистика, която се превръща в действителност, докато в заключителната част на Гьотевия „Фауст“ откриваме нейното чудно съответствие, а именно издигането на Фауст в огнения елемент на небето чрез Патер Серафикус. Ето как бавно и постепенно в по-дълбоките стремежи на хората се поражда едно съвършено ново духовно направление. По-будните умове на човечеството, и то без да са знаели нещо за реинкарнацията и Кармата, отдавна са предусещали, че когато разглеждат една богата и надарена човешка душа, опирайки се на нейните вътрешни закономерности, те се докосват и до всичко онова, което идва от миналите инкарнации. Както Шекспир описва Хамлет такъв, какъвто го познаваме, макар и да няма представа, че в Хектор и Хамлет е живяла една и съща душа, така и Гьоте описва Фауст по такъв начин, сякаш зад Фауст грее душата на Емпедокъл с всички негови странности, защото вътре във Фауст беше инкарнирана именно душата на Емпедокъл.
към текста >>
Аз посочих два характерни образа, от които виждаме как великите хора на древността могат да бъдат така дълбоко разтърсени в своите с
лед
християнски инкарнации, че стават неприспособими към живота.
Аз посочих два характерни образа, от които виждаме как великите хора на древността могат да бъдат така дълбоко разтърсени в своите следхристиянски инкарнации, че стават неприспособими към живота.
В душите им е стаено всичко, което е съществувало и в миналото. Ако например се замислим върху Хамлет, виждаме, че в него пулсира цялата сила на Хектор. Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек. Както Хектор, така и Емпедокъл са един вид завършек. Те стоят пред нас в своята пластична цялост, в своята пластична завършеност.
към текста >>
Обаче в същото време ясно усещаме как през с
лед
християнските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през с
лед
християнските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек.
Аз посочих два характерни образа, от които виждаме как великите хора на древността могат да бъдат така дълбоко разтърсени в своите следхристиянски инкарнации, че стават неприспособими към живота. В душите им е стаено всичко, което е съществувало и в миналото. Ако например се замислим върху Хамлет, виждаме, че в него пулсира цялата сила на Хектор.
Обаче в същото време ясно усещаме как през следхристиянските епохи тази сила не може да се прояви напълно, как през следхристиянските епохи тя сякаш се сблъска с някакво препятствие, как сега човешката душа е подложена на такива въздействия, които сами по себе си представляват едно начало, докато по-рано, при образите от древността ние сме изправени пред един вид завършек.
Както Хектор, така и Емпедокъл са един вид завършек. Те стоят пред нас в своята пластична цялост, в своята пластична завършеност. Обаче силите, които движат напред еволюцията на човечеството, търсят нови пътища за реинкарнираните души. Ние виждаме както присъствието на Хектор в Хамлет, така и присъствието на Емпедокъл във Фауст, носещ у себе си неукротимия стремеж към дълбините на природата и целия онзи емпедоклов елемент, който му позволи да каже: Ето, сега за известно време аз трябва да захвърля Библията под масата, защото искам да стана не теолог, а естественик и лекар. И Фауст наистина изпита копнежа да се запознае с демонични същества, нещо, което го накара да тръгне по света, преизпълнен с почуда и удивление, макар и да остана напълно неразбран за останалите хора.
към текста >>
Ние не бихме могли да напредваме в нашите духовно-научни изс
лед
вания, ако се спираме на едно или друго Евангелие, но тъкмо в Евангелието на Марко виждаме как то може да бъде разбрано само тогава, когато обхванем общочовешката еволюция в нейния истински смисъл, без да пренебрегваме нито един от нейните импулси.
Ние не бихме могли да напредваме в нашите духовно-научни изследвания, ако се спираме на едно или друго Евангелие, но тъкмо в Евангелието на Марко виждаме как то може да бъде разбрано само тогава, когато обхванем общочовешката еволюция в нейния истински смисъл, без да пренебрегваме нито един от нейните импулси.
Ето защо аз не прибегнах до външни описания, а се спрях върху състоянието на душите и посочих, че едва с признаването на реинкарнацията, на прераждането стига те да са резултат от едно истинско изследване ние можем да проследим пътя на една душа като тази на Хектор или Емпедокъл и да вникнем в цялото значение на онзи космически импулс, който навлезе в света чрез Христовото Събитие. Иначе можем да изтъкваме много интересни факти и подробности, но ще останем на повърхността. Обаче истинското значение на Христовия Импулс се проявява само тогава, когато с помощта на духовното изследване осветлим по-дълбоките пластове на човешката душа и проумеем живота не само като еднократно събитие, а като поредица от инкарнации. Към идеята за реинкарнацията трябва да се отнасяме с пълна сериозност и наистина да я включим като един животворен елемент в разглеждането на всички исторически събития, защото само по този начин ще вникнем в най-великия импулс за света и за човечеството: Събитието на Голгота.
към текста >>
Ето защо аз не прибегнах до външни описания, а се спрях върху състоянието на душите и посочих, че едва с признаването на реинкарнацията, на прераждането стига те да са резултат от едно истинско изс
лед
ване ние можем да прос
лед
им пътя на една душа като тази на Хектор или Емпедокъл и да вникнем в цялото значение на онзи космически импулс, който навлезе в света чрез Христовото Събитие.
Ние не бихме могли да напредваме в нашите духовно-научни изследвания, ако се спираме на едно или друго Евангелие, но тъкмо в Евангелието на Марко виждаме как то може да бъде разбрано само тогава, когато обхванем общочовешката еволюция в нейния истински смисъл, без да пренебрегваме нито един от нейните импулси.
Ето защо аз не прибегнах до външни описания, а се спрях върху състоянието на душите и посочих, че едва с признаването на реинкарнацията, на прераждането стига те да са резултат от едно истинско изследване ние можем да проследим пътя на една душа като тази на Хектор или Емпедокъл и да вникнем в цялото значение на онзи космически импулс, който навлезе в света чрез Христовото Събитие.
Иначе можем да изтъкваме много интересни факти и подробности, но ще останем на повърхността. Обаче истинското значение на Христовия Импулс се проявява само тогава, когато с помощта на духовното изследване осветлим по-дълбоките пластове на човешката душа и проумеем живота не само като еднократно събитие, а като поредица от инкарнации. Към идеята за реинкарнацията трябва да се отнасяме с пълна сериозност и наистина да я включим като един животворен елемент в разглеждането на всички исторически събития, защото само по този начин ще вникнем в най-великия импулс за света и за човечеството: Събитието на Голгота.
към текста >>
Обаче истинското значение на Христовия Импулс се проявява само тогава, когато с помощта на духовното изс
лед
ване осветлим по-дълбоките пластове на човешката душа и проумеем живота не само като еднократно събитие, а като поредица от инкарнации.
Ние не бихме могли да напредваме в нашите духовно-научни изследвания, ако се спираме на едно или друго Евангелие, но тъкмо в Евангелието на Марко виждаме как то може да бъде разбрано само тогава, когато обхванем общочовешката еволюция в нейния истински смисъл, без да пренебрегваме нито един от нейните импулси. Ето защо аз не прибегнах до външни описания, а се спрях върху състоянието на душите и посочих, че едва с признаването на реинкарнацията, на прераждането стига те да са резултат от едно истинско изследване ние можем да проследим пътя на една душа като тази на Хектор или Емпедокъл и да вникнем в цялото значение на онзи космически импулс, който навлезе в света чрез Христовото Събитие. Иначе можем да изтъкваме много интересни факти и подробности, но ще останем на повърхността.
Обаче истинското значение на Христовия Импулс се проявява само тогава, когато с помощта на духовното изследване осветлим по-дълбоките пластове на човешката душа и проумеем живота не само като еднократно събитие, а като поредица от инкарнации.
Към идеята за реинкарнацията трябва да се отнасяме с пълна сериозност и наистина да я включим като един животворен елемент в разглеждането на всички исторически събития, защото само по този начин ще вникнем в най-великия импулс за света и за човечеството: Събитието на Голгота.
към текста >>
15.
Втора лекция, 16 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Ако си припомните основната точка и главната цел на вчерашното разискване, Вие лесно ще си представите колко различни са вътрешните пластове на човешката душа в зависимост от това дали тя е живяла преди Мистерията на Голгота или с
лед
нея.
Ако си припомните основната точка и главната цел на вчерашното разискване, Вие лесно ще си представите колко различни са вътрешните пластове на човешката душа в зависимост от това дали тя е живяла преди Мистерията на Голгота или след нея.
Аз не се опитвах да Ви давам някакви характеристики, а посочих конкретни примери, резултат от духовно-научното изследване, такива примери, които ни показват душите от древността и душите от новото време; това са наистина типични примери, от които узнаваме как определени души от древността, инкарнирани по-късно, се проявяват в напълно променен вид. Настоящият лекционен цикъл ще ни посочи причините за този могъщ прелом.
към текста >>
Аз не се опитвах да Ви давам някакви характеристики, а посочих конкретни примери, резултат от духовно-научното изс
лед
ване, такива примери, които ни показват душите от древността и душите от новото време; това са наистина типични примери, от които узнаваме как определени души от древността, инкарнирани по-късно, се проявяват в напълно променен вид.
Ако си припомните основната точка и главната цел на вчерашното разискване, Вие лесно ще си представите колко различни са вътрешните пластове на човешката душа в зависимост от това дали тя е живяла преди Мистерията на Голгота или след нея.
Аз не се опитвах да Ви давам някакви характеристики, а посочих конкретни примери, резултат от духовно-научното изследване, такива примери, които ни показват душите от древността и душите от новото време; това са наистина типични примери, от които узнаваме как определени души от древността, инкарнирани по-късно, се проявяват в напълно променен вид.
Настоящият лекционен цикъл ще ни посочи причините за този могъщ прелом.
към текста >>
Когато отново се инкарнират в епохата с
лед
Христос, те са поставени пред необходимостта да развият Азовото съзнание.
Когато отново се инкарнират в епохата след Христос, те са поставени пред необходимостта да развият Азовото съзнание.
И тъкмо преходът от груповата към индивидуалната душевност се превръща в най-могъщия тласък на общочовешката еволюция. Ето защо една подредена и завършена душа като тази на Хектор се реинкарнира в епохата след Христос като една несигурна и колеблива душа, неспособна да се справи с живота, каквато е всъщност душата на Хамлет, или от друга страна става така, че една душа като тази на Емпедокъл се преражда през 16 век като Фауст, който външно погледнато изглежда авантюрист, често изпадащ в положения, от които излиза много трудно, и оставащ дълбоко неразбран от целия останал свят.
към текста >>
Ето защо една подредена и завършена душа като тази на Хектор се реинкарнира в епохата с
лед
Христос като една несигурна и колеблива душа, неспособна да се справи с живота, каквато е всъщност душата на Хамлет, или от друга страна става така, че една душа като тази на Емпедокъл се преражда през 16 век като Фауст, който външно пог
лед
нато изглежда авантюрист, често изпадащ в положения, от които излиза много трудно, и оставащ дълбоко неразбран от целия останал свят.
Когато отново се инкарнират в епохата след Христос, те са поставени пред необходимостта да развият Азовото съзнание. И тъкмо преходът от груповата към индивидуалната душевност се превръща в най-могъщия тласък на общочовешката еволюция.
Ето защо една подредена и завършена душа като тази на Хектор се реинкарнира в епохата след Христос като една несигурна и колеблива душа, неспособна да се справи с живота, каквато е всъщност душата на Хамлет, или от друга страна става така, че една душа като тази на Емпедокъл се преражда през 16 век като Фауст, който външно погледнато изглежда авантюрист, често изпадащ в положения, от които излиза много трудно, и оставащ дълбоко неразбран от целия останал свят.
към текста >>
Защото всичко това е в самото си начало и великите импулси, произтичащи от християнството, ще се разгърнат едва през с
лед
ващите етапи от планетарната еволюция на Земята.
Многократно сме изтъквали, че събитията, разиграли се от Мистерията на Голгота до наши дни не са от съществено значение за подобно душевно развитие.
Защото всичко това е в самото си начало и великите импулси, произтичащи от християнството, ще се разгърнат едва през следващите етапи от планетарната еволюция на Земята.
И ние непрекъснато трябва да напомняме: Християнството се намира едва в началото на своя величествен път. И ако искаме да тръгнем по този път, следва да проявим разбиране за все по-нарастващите откровения, за всички онези импулси, които водят началото си от основаването на християнството.
към текста >>
И ако искаме да тръгнем по този път, с
лед
ва да проявим разбиране за все по-нарастващите откровения, за всички онези импулси, които водят началото си от основаването на християнството.
Многократно сме изтъквали, че събитията, разиграли се от Мистерията на Голгота до наши дни не са от съществено значение за подобно душевно развитие. Защото всичко това е в самото си начало и великите импулси, произтичащи от християнството, ще се разгърнат едва през следващите етапи от планетарната еволюция на Земята. И ние непрекъснато трябва да напомняме: Християнството се намира едва в началото на своя величествен път.
И ако искаме да тръгнем по този път, следва да проявим разбиране за все по-нарастващите откровения, за всички онези импулси, които водят началото си от основаването на християнството.
към текста >>
От друга страна, през пос
лед
ните няколко десетилетия всъщност през целия 19.
Занапред трябва да научим нещо и далеч не е необходимо някакво ясновидство, за да проумеем колко важно е да напредваме в нашето разбиране за християнството а именно трябва да се научим да четем Библията по един съвършено нов начин. Днес все още има много пречки за това. Отчасти е виновно обстоятелството, че всред по-широките кръгове изучаването на Библията се извършва по един сладникаво-сантиментален начин и тя се приема не като книга на познанието, а като помощно средство за справяне с всевъзможни житейски ситуации. Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията.
От друга страна, през последните няколко десетилетия всъщност през целия 19.
век просвещението силно затрудни разбирането на Библията, доколкото големите умове винаги се стремяха да нарушат нейното единство, представяйки например Новия Завет като механичен сбор от най-различни текстове, сглобени едва по-късно, а Стария Завет като сборник от предания, засягащи различни епохи от историята на човечеството.
към текста >>
Много хора стигат до възг
лед
а, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части.
Подобно отношение към Библията става все по-популярно, особено в наши дни.
Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части.
Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията. И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми. Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет. Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията.
към текста >>
Обаче този възг
лед
е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията.
Подобно отношение към Библията става все по-популярно, особено в наши дни. Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части.
Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията.
И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми. Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет. Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията. Едва тогава очите ни се отварят за цялостния характер на драматичните библейски сюжети и вече не искаме да приемем, че един сюжет се развива в началото, а друг сюжет в средата на Библията, защото навсякъде в нея виждаме величественото присъствие на един-единствен, могъщ и цялостен Дух.
към текста >>
Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през пос
лед
ните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията.
Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части. Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията. И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми. Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет.
Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията.
Едва тогава очите ни се отварят за цялостния характер на драматичните библейски сюжети и вече не искаме да приемем, че един сюжет се развива в началото, а друг сюжет в средата на Библията, защото навсякъде в нея виждаме величественото присъствие на един-единствен, могъщ и цялостен Дух.
към текста >>
Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изс
лед
ователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия.
Ние се убеждаваме, че още от първите етапи на Сътворението, минавайки през епохата на Патриарсите, Съдиите и юдейските царе, навсякъде витае присъствието на едно непрекъснато развитие, белязано тъкмо от този цялостен Дух, което кулминира в драматичната развръзка, каквато я знаем от книгата на Макавеите: Синовете на Мататия, братята на Юда, които воюват срещу цар Антиох от Сирия. Да, тази сцена действително съдържа в себе си една драматична сила. А истинската кулминация е постигната в самия край.
Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия.
Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане. Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук! И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа!
към текста >>
Ето, те биват измъчвани един с
лед
друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук!
А истинската кулминация е постигната в самия край. Там ние откриваме и това не е някаква гола фраза че този, който разполага с окултния изследователски метод, наистина е обгърнат от едно особено чувство, когато в края на тази книга той се изправя пред седемте синове на майката на Макавеите и петте синове на Мататия. Петте синове на Мататия и другите седем това дава забележителното число дванадесет, което често срещаме, ако сме решили да се задълбочим в тайните на еволюцията. Числото дванадесет като върхова точка в самия края на Стария Завет! Когато виждаме мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, ние сме разтърсени от едно странно усещане.
Ето, те биват измъчвани един след друг, но силата им непрекъснато нараства доловете каква вътрешна драматика цари тук!
И как първият само загатва за онова, което накрая седмият изрича като изповед за безсмъртието на душата, отправяйки срещу царя забележителните думи: Ти, нечестивецо, ти не искаш да знаеш нищо за възкресителя на моята душа! Представете си живо това драматично усилване, представете си как всеки от синовете доразвива постигнатото от своя по-малък брат и тогава Вие ще се досетите за естеството на силите, съдържащи се в Библията. Ако заменим досегашното сладникаво-сантиментално разглеждане на библейските текстове с едно такова художествено-драматично проникване, тогава Библията от само себе си се превръща в нещо, което става за нас непрекъснат източник на религиозен копнеж. Ето как, чрез Библията, изкуството прераства в религия. И чак сега ние започваме да забелязваме твърде странни подробности.
към текста >>
Душата на едното дете беше не друга, а тази на Заратустра, основателя на заратустризма; така че може би пред Вашия духовен взор ще се очертае с
лед
ният факт: Детето Исус, описано в Евангелието на Матей, е фактически прероденият Заратустра.
Вероятно мнозина от Вас ще си спомнят защото тази тема беше вече обсъждана тук, че в лекциите си върху Евангелието на Лука аз посочих, как целият величествен образ на Христос Исус всъщност е израснал от съединяването на две души, душите на двете деца, носещи името Исус.
Душата на едното дете беше не друга, а тази на Заратустра, основателя на заратустризма; така че може би пред Вашия духовен взор ще се очертае следният факт: Детето Исус, описано в Евангелието на Матей, е фактически прероденият Заратустра.
В това дете Исус живееше душата на Заратустра.
към текста >>
Ние сме изправени пред основателя на Заратустровото учение, пред великия посветен от древноперсийската култура, който достигайки определена точка от своето развитие сега отново се преражда в един от представителите на древноеврейския народ: С
лед
вайки пътя на Заратустровата душа, ние виждаме прехода от древноперсийската култура към специфичния елемент на древното еврейство.
И какво означава за нас този факт?
Ние сме изправени пред основателя на Заратустровото учение, пред великия посветен от древноперсийската култура, който достигайки определена точка от своето развитие сега отново се преражда в един от представителите на древноеврейския народ: Следвайки пътя на Заратустровата душа, ние виждаме прехода от древноперсийската култура към специфичния елемент на древното еврейство.
Да, всъщност външните събития в мировата история и в човешкия живот са само откровения на вътрешни духовни процеси, на вътрешни духовни сили; така че фактически външните исторически събития могат да бъдат проучвани само ако ги разглеждаме като израз на определени вътрешни, духовни процеси.
към текста >>
И тъкмо в този момент нужно е само да прос
лед
им отделните заглавия на главите от Стария Завет нека отново да се обърнем към Библията.
Нека в душите ни да изгрее този образ: Ето, сега Заратустра извършва прехода от древноперсийската култура в специфичния елемент на древното еврейство.
И тъкмо в този момент нужно е само да проследим отделните заглавия на главите от Стария Завет нека отново да се обърнем към Библията.
Това че нещата със Заратустра стоят така, както ги обясних преди известно време, произтича от ясновидското изследване; тези факти се потвърждават от всяко истинско духовно-научно проследяване на Заратустровата душа. Обаче нека сега да съпоставим тези резултати не само с Библията, но и с официалните научни изследвания.
към текста >>
Това че нещата със Заратустра стоят така, както ги обясних преди известно време, произтича от ясновидското изс
лед
ване; тези факти се потвърждават от всяко истинско духовно-научно прос
лед
яване на Заратустровата душа.
Нека в душите ни да изгрее този образ: Ето, сега Заратустра извършва прехода от древноперсийската култура в специфичния елемент на древното еврейство. И тъкмо в този момент нужно е само да проследим отделните заглавия на главите от Стария Завет нека отново да се обърнем към Библията.
Това че нещата със Заратустра стоят така, както ги обясних преди известно време, произтича от ясновидското изследване; тези факти се потвърждават от всяко истинско духовно-научно проследяване на Заратустровата душа.
Обаче нека сега да съпоставим тези резултати не само с Библията, но и с официалните научни изследвания.
към текста >>
Обаче нека сега да съпоставим тези резултати не само с Библията, но и с официалните научни изс
лед
вания.
Нека в душите ни да изгрее този образ: Ето, сега Заратустра извършва прехода от древноперсийската култура в специфичния елемент на древното еврейство. И тъкмо в този момент нужно е само да проследим отделните заглавия на главите от Стария Завет нека отново да се обърнем към Библията. Това че нещата със Заратустра стоят така, както ги обясних преди известно време, произтича от ясновидското изследване; тези факти се потвърждават от всяко истинско духовно-научно проследяване на Заратустровата душа.
Обаче нека сега да съпоставим тези резултати не само с Библията, но и с официалните научни изследвания.
към текста >>
Те просто с
лед
ват вътрешните душевно-духовни процеси.
После първоначалното царство се разпада. Най-напред то попада под асирийско, а после под вавилонско робство. Още по-късно древноеврейският народ бива завладян от персите. Какво означава всичко това? Да, световноисторическите факти имат своя смисъл!
Те просто следват вътрешните душевно-духовни процеси.
И защо става всичко това? Защо древноеврейският народ върви по такъв път, че в родната Палестина той трябва да изтърпи халдейското, вавилонското и персийското робство, за да бъде после отново освободен от Александър Велики? Ако искаме да се изразим съвсем лаконично, следва да кажем: Така изглежда само външният преход на Заратустра от древноперсийската култура в специфичния древноеврейски елемент. Евреите сами си докараха Заратустра, или казано с други думи, те бяха доведени до него, подчинявайки се на персийския елемент, защото Заратустра искаше да се свърже с тях. Външните исторически събития са един великолепен израз на тези вътрешни процеси.
към текста >>
Ако искаме да се изразим съвсем лаконично, с
лед
ва да кажем: Така изглежда само външният преход на Заратустра от древноперсийската култура в специфичния древноеврейски елемент.
Какво означава всичко това? Да, световноисторическите факти имат своя смисъл! Те просто следват вътрешните душевно-духовни процеси. И защо става всичко това? Защо древноеврейският народ върви по такъв път, че в родната Палестина той трябва да изтърпи халдейското, вавилонското и персийското робство, за да бъде после отново освободен от Александър Велики?
Ако искаме да се изразим съвсем лаконично, следва да кажем: Така изглежда само външният преход на Заратустра от древноперсийската култура в специфичния древноеврейски елемент.
Евреите сами си докараха Заратустра, или казано с други думи, те бяха доведени до него, подчинявайки се на персийския елемент, защото Заратустра искаше да се свърже с тях. Външните исторически събития са един великолепен израз на тези вътрешни процеси. М който разглежда нещата в духовно-научен смисъл, знае: Външната история е само „тяло“ за прехода на Заратустра от персийския елемент, който първоначално обхващаше древноеврейския елемент; и после, след като последният се оказа достатъчно наситен от персийското влияние, той беше изтеглен от Александър Велики навън, така че това, което остана, беше само средата, необходима за Заратустра. Ето какво премина от единия народ в другия.
към текста >>
М който разглежда нещата в духовно-научен смисъл, знае: Външната история е само „тяло“ за прехода на Заратустра от персийския елемент, който първоначално обхващаше древноеврейския елемент; и после, с
лед
като пос
лед
ният се оказа достатъчно наситен от персийското влияние, той беше изтеглен от Александър Велики навън, така че това, което остана, беше само средата, необходима за Заратустра.
И защо става всичко това? Защо древноеврейският народ върви по такъв път, че в родната Палестина той трябва да изтърпи халдейското, вавилонското и персийското робство, за да бъде после отново освободен от Александър Велики? Ако искаме да се изразим съвсем лаконично, следва да кажем: Така изглежда само външният преход на Заратустра от древноперсийската култура в специфичния древноеврейски елемент. Евреите сами си докараха Заратустра, или казано с други думи, те бяха доведени до него, подчинявайки се на персийския елемент, защото Заратустра искаше да се свърже с тях. Външните исторически събития са един великолепен израз на тези вътрешни процеси.
М който разглежда нещата в духовно-научен смисъл, знае: Външната история е само „тяло“ за прехода на Заратустра от персийския елемент, който първоначално обхващаше древноеврейския елемент; и после, след като последният се оказа достатъчно наситен от персийското влияние, той беше изтеглен от Александър Велики навън, така че това, което остана, беше само средата, необходима за Заратустра.
Ето какво премина от единия народ в другия.
към текста >>
Ако хвърлим пог
лед
върху цялата древноеврейска епоха естествено, вземайки под внимание само отделни моменти, като например времето на Царете, Пророците, Вавилонското и Персийското робство – и се постараем да вникнем в Евангелието на Марко, ние изведнъж откриваме, че то започва с едно от пророчествата на Исайя, с един от елементите на юдейските пророци.
Ако хвърлим поглед върху цялата древноеврейска епоха естествено, вземайки под внимание само отделни моменти, като например времето на Царете, Пророците, Вавилонското и Персийското робство – и се постараем да вникнем в Евангелието на Марко, ние изведнъж откриваме, че то започва с едно от пророчествата на Исайя, с един от елементите на юдейските пророци.
Защото веднага след това се появява и Йоан Кръстител, който е прероденият пророк Илия10.
към текста >>
Защото веднага с
лед
това се появява и Йоан Кръстител, който е прероденият пророк Илия10.
Ако хвърлим поглед върху цялата древноеврейска епоха естествено, вземайки под внимание само отделни моменти, като например времето на Царете, Пророците, Вавилонското и Персийското робство – и се постараем да вникнем в Евангелието на Марко, ние изведнъж откриваме, че то започва с едно от пророчествата на Исайя, с един от елементите на юдейските пророци.
Защото веднага след това се появява и Йоан Кръстител, който е прероденият пророк Илия10.
към текста >>
Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разг
лед
аме имената на пророците, живели през този период.
Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период.
Именно духовно-научното изследване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин. Кого имаме ние предвид, когато говорим за духовните предводители на човечеството? Ние имаме предвид посветените. Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят. Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
към текста >>
Именно духовно-научното изс
лед
ване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин.
Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период.
Именно духовно-научното изследване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин.
Кого имаме ние предвид, когато говорим за духовните предводители на човечеството? Ние имаме предвид посветените. Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят. Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
към текста >>
Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме с
лед
ния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
Нека сега временно да се абстрахираме от Илия и от неговото прераждане в Йоан Кръстител и да разгледаме имената на пророците, живели през този период. Именно духовно-научното изследване ни позволява да подходим към тези юдеиски пророци по един твърде особен начин. Кого имаме ние предвид, когато говорим за духовните предводители на човечеството? Ние имаме предвид посветените. Ние знаем: те са постигнали висшите степени от духовното си развитие благодарение на това, че са преминали през различни равнища на посвещение, тръгвайки от познанието и стигайки до непосредственото духовно виждане, както и до съединяване с действуващите в света духовни импулси, като по този начин са въплътили в живота на физическия план същите онези импулси, които са получили в духовния свят.
Ето защо при срещата си с един посветен от персийски, индийски или египетски произход, ние най-напред задаваме следния въпрос: Как е преминал този посветен през степените на посвещение в рамките на своя народ?
към текста >>
Достатъчно е само да вземем Библията а новите исторически изс
лед
вания показват, че тя е един напълно достоверен документ и да разг
лед
аме пророците, започвайки от Исайя и стигайки до Малахия, минавайки през Иеремия, Езекиил и Даниил, за да се убедим, че те не могат да бъдат включени в общата схема на посвещението.
Достатъчно е само да вземем Библията а новите исторически изследвания показват, че тя е един напълно достоверен документ и да разгледаме пророците, започвайки от Исайя и стигайки до Малахия, минавайки през Иеремия, Езекиил и Даниил, за да се убедим, че те не могат да бъдат включени в общата схема на посвещението.
Къде например се споменава, че юдейските пророци извървяват същия път на посвещение, какъвто имат посветените на другите народи? Но се споменава нещо съвсем друго: В определен момент те застават пред своя народ и понеже в душите им звучи Божият глас, те виждат нещата много по-различно отколкото обикновените хора и могат да предсказват както съдбата на своя народ, така и бъдещите етапи от цялото мирово развитие. Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците. И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи. Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество.
към текста >>
Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен пог
лед
се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество.
Достатъчно е само да вземем Библията а новите исторически изследвания показват, че тя е един напълно достоверен документ и да разгледаме пророците, започвайки от Исайя и стигайки до Малахия, минавайки през Иеремия, Езекиил и Даниил, за да се убедим, че те не могат да бъдат включени в общата схема на посвещението. Къде например се споменава, че юдейските пророци извървяват същия път на посвещение, какъвто имат посветените на другите народи? Но се споменава нещо съвсем друго: В определен момент те застават пред своя народ и понеже в душите им звучи Божият глас, те виждат нещата много по-различно отколкото обикновените хора и могат да предсказват както съдбата на своя народ, така и бъдещите етапи от цялото мирово развитие. Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците. И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи.
Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество.
Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина. А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител? Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително. Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>
А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно пог
лед
нато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител?
Всички тези неща просто изригват с първична, елементарна сила от душите на пророците. И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи. Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина.
А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител?
Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително. Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>
Ако прос
лед
им душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително.
И никъде не става дума, че те са изминали такъв път на посвещение, който е характерен за пророците на другите народи. Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина. А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител?
Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително.
Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>
Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изс
лед
вания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
Юдейските пророци се появяват така, сякаш техният духовен поглед се пробужда от един вид гениалност и те спонтанно се обръщат както към своя народ, така и към цялото човечество. Да, те се позовават на своя пророчески глас, на своите пророчески дарби. Припомнете си само как изглежда един юдейски пророк: когато има да каже нещо, той изтъква, че или го е получил направо от Бога, или че то му се открива като непосредствена, елементарна истина. А това ни дава повод да запитаме: Какво е особеното при тези юдейски пророци, които външно погледнато стоят редом до пророците на другите народи, макар че в случая би трябвало да изключим Илия и неговото прераждане като Йоан Кръстител? Ако проследим душите на тези пророци по духовно-научен, окултен път, ние ще установим нещо забележително.
Опитайте се да сравните това, което споделям с Вас като резултат от моите духовно-научни изследвания с всичко онова, което знаем от историческите и религиозни източници, и Вие ще се убедите в неговата истинност.
към текста >>
Ако прос
лед
им душите на юдейските пророци, ние установяваме, че те са прераждания на такива посветени, които вече са изминали съответния път на посвещение в рамките на един или друг народ, т.е.
Ако проследим душите на юдейските пророци, ние установяваме, че те са прераждания на такива посветени, които вече са изминали съответния път на посвещение в рамките на един или друг народ, т.е.
те вече са постигнали определена степен на посвещение. Следователно, ако търсим произхода на юдейските пророци, ние стигаме до другите народи. Там ние откриваме една или друга посветена душа, която е живяла достатъчно дълго всред своя народ; после тя минава през Портата на смъртта и се преражда всред еврейския народ. И ако искаме да проследим предишните прераждания на юдейските пророци, независимо дали става дума за Еремия, Исайя, Даниил и т.н. ние трябва да ги търсим всред другите народи.
към текста >>
С
лед
ователно, ако търсим произхода на юдейските пророци, ние стигаме до другите народи.
Ако проследим душите на юдейските пророци, ние установяваме, че те са прераждания на такива посветени, които вече са изминали съответния път на посвещение в рамките на един или друг народ, т.е. те вече са постигнали определена степен на посвещение.
Следователно, ако търсим произхода на юдейските пророци, ние стигаме до другите народи.
Там ние откриваме една или друга посветена душа, която е живяла достатъчно дълго всред своя народ; после тя минава през Портата на смъртта и се преражда всред еврейския народ. И ако искаме да проследим предишните прераждания на юдейските пророци, независимо дали става дума за Еремия, Исайя, Даниил и т.н. ние трябва да ги търсим всред другите народи. Образно казано, при еврейския народ наблюдаваме едно „струпване“ на посветени, които идват от другите народи. И тогава става ясно защо техните пророчески дарби изригват от душите им с такава елементарна сила.
към текста >>
И ако искаме да прос
лед
им предишните прераждания на юдейските пророци, независимо дали става дума за Еремия, Исайя, Даниил и т.н.
Ако проследим душите на юдейските пророци, ние установяваме, че те са прераждания на такива посветени, които вече са изминали съответния път на посвещение в рамките на един или друг народ, т.е. те вече са постигнали определена степен на посвещение. Следователно, ако търсим произхода на юдейските пророци, ние стигаме до другите народи. Там ние откриваме една или друга посветена душа, която е живяла достатъчно дълго всред своя народ; после тя минава през Портата на смъртта и се преражда всред еврейския народ.
И ако искаме да проследим предишните прераждания на юдейските пророци, независимо дали става дума за Еремия, Исайя, Даниил и т.н.
ние трябва да ги търсим всред другите народи. Образно казано, при еврейския народ наблюдаваме едно „струпване“ на посветени, които идват от другите народи. И тогава става ясно защо техните пророчески дарби изригват от душите им с такава елементарна сила. Това е така, защото те просто си спомнят своите опитности на посветени, изживяни в миналото тук или там по света. Дарбите се проявяват, но се проявяват по такъв начин, че не винаги показват онази хармонична форма, която са имали в предишните инкарнации.
към текста >>
Ако обаче отново се вг
лед
аме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Какво впрочем става при подобно „струпване“ на посветени, и по-точно казано, при подобно „струпване“ на елементи, характерни за посвещението всред различните народи? Ние допълнително ще се спрем на този въпрос.
Ако обаче отново се вгледаме в целия драматичен ход на Стария Завет, ще установим как чрез елементите на посвещението, валидни за другите народи, в кръвта на старозаветния народ постепенно покълва мисълта за безсмъртието, чиято кулминация в Стария Завет откриваме именно при Макавеевите синове.
Но сега ние трябва да се оставим, тъй да се каже, под първичното въздействие на тази мисъл за безсмъртието и да видим как тя определя отношенията между човешкото съзнание и духовния свят.
към текста >>
Опитайте се да прос
лед
ите онези места в Стария Завет, където става дума как божественият елемент просветва в човешкия живот.
Нека да насоча Вашето внимание към една подробност.
Опитайте се да проследите онези места в Стария Завет, където става дума как божественият елемент просветва в човешкия живот.
Колко често се разказва, например при Тобия, как той изпраща своя син да свърши някаква работа и как пред него застава, в привидно човешки облик, Архангел Рафаил. (Тоб.5) На други места се описва как от висшите Йерархии идват други свръхсетивни Същества. Тук ние сме изправени пред една непосредствена намеса на божествено-духовния елемент в човешкия свят, която протича по такъв начин, че човекът ясно вижда този божествено-духовен елемент във външния свят. В книгата на Тобия Архангел Рафаил застава пред онзи, когото трябва да ръководи, така, както един човек застава пред друг човек във видимия физически свят. Навсякъде в Стария Завет ние откриваме, че отношенията към духовния свят са регламентирани тъкмо по този начин.
към текста >>
А драматичният развой на събитията с
лед
ва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
Местата в Стария Завет, където срещаме такива описания, са твърде много на брой. Обаче драматичният развой на събитията в Стария Завет накрая стига до своята кулминация: мъченическата смърт на седемте Макавееви синове, които, черпейки сили от душите си, говорят за своето съединяване, дори за своето възкресение в божествения елемент. В лицето на Макавеевите синове, както и у братята на Юда Макавей, ние се изправяме пред една вътрешна сигурност, която техните души изпитват спрямо своето вътрешно безсмъртие. И с тази вътрешна увереност те защитават докрай народа си срещу сирийския цар Антиохий. Духовният елемент прониква все по-дълбоко в тях.
А драматичният развой на събитията следва своя ход и от появата на Бога в горящата къпина при Мойсей когато Бог застава като един външен, обективен факт пред него сега се пренасяме в онзи момент, когато от душите на Макавеевите синове изригва непоклатимата вътрешна сигурност: Ето, сега ние тук умираме, обаче чрез това, което живее вътре в самите нас, ще бъдем възкресени в царството на нашия Бог.
към текста >>
В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва с
лед
като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен.
Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет.
В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен.
И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие. Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа. Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
към текста >>
Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка с
лед
ваща страница на Стария Завет.
Да, един такъв преход от едното събитие в другото издава цялото вътрешно величие, цялост на Стария Завет. В началото на Стария Завет не се казва нищо за това, че един ден човекът ще бъде приет от Бога, че ще бъде грабнат от Земята, за да стане част от божествения свят и едва след като бъде втъкан в божествения свят, той действително ще бъде възкресен. И в целия ход на Стария Завет непрекъснато се засилва съзнанието, че поради самата си природа, човешката душа все повече и повече напредва в своето духовно развитие. Пасивното отнасяне към Бога Яхве или Йехова неусетно прераства в едно активно вътрешно себеосъзнаване на самата човешка душа.
Това непрекъснато усилване на мисълта за безсмъртието на душата може да бъде отбелязано във всяка следваща страница на Стария Завет.
към текста >>
Забележете само как предсказанията на всеки с
лед
ващ пророк стават все по-интимни, все по-интровертни: Отново същият драматизъм на една непрекъсната възходяща градация!
Същото виждаме и у пророците.
Забележете само как предсказанията на всеки следващ пророк стават все по-интимни, все по-интровертни: Отново същият драматизъм на една непрекъсната възходяща градация!
Колкото по-назад в миналото се връщаме, толкова повече чуваме да се говори за истории, отнасящи се главно до външния свят; и колкото по-напред отиваме във времето, толкова повече пророците говорят за вътрешната сила, за вътрешната увереност, за свързаността с духовно-божествения свят.
към текста >>
С
лед
ователно, казва ни се: Пог
лед
нете древните пророци и вижте как у тях възниква едно ново отношение към божествения свят, една нова убеденост в безсмъртието, и после сравнете всичко това с образа на Йоан Кръстител: Как той идва на света и започва да говори за едно такова душевно развитие, което ще отведе човека до осъзнаването на неговата греховност.
А после Евангелието на Марко продължава: „И яви се Йоан Кръстител в самота, за да проповядва кръщение и вникване в човешката греховност“ (1,4); защото точно така трябва да бъдат преведени тези думи, ако искаме да възпроизведем техния истински смисъл.
Следователно, казва ни се: Погледнете древните пророци и вижте как у тях възниква едно ново отношение към божествения свят, една нова убеденост в безсмъртието, и после сравнете всичко това с образа на Йоан Кръстител: Как той идва на света и започва да говори за едно такова душевно развитие, което ще отведе човека до осъзнаването на неговата греховност.
Ето как ние стигаме до величествения образ на Йоан Кръстител.
към текста >>
Става дума за с
лед
ното: Ние сме подканени да насочим пог
лед
към образа на Йоан Кръстител: Сега трябва и да имаме предвид, че можем да вникнем в този образ само ако вземем под внимание древните юдейски пророци, чиито глас отново оживя в него.
И ако после се обърнем към чудния образ на самия Христос Исус: никъде другаде, освен в Евангелието на Марко, не го срещаме в толкова прости и същевременно грандиозни очертания, никъде другаде не се докосваме така непосредствено до неговия непрекъснато нарастващ драматизъм. Настойчиво Ви моля да се замислите върху това! За какво става дума тук?
Става дума за следното: Ние сме подканени да насочим поглед към образа на Йоан Кръстител: Сега трябва и да имаме предвид, че можем да вникнем в този образ само ако вземем под внимание древните юдейски пророци, чиито глас отново оживя в него.
За да получи кръщение, целият юдейски народ се обърна към него, а това означава, че повечето се досетиха: в този момент чрез устата на Йоан Кръстител говорят древните пророци! Ето за какво става дума в началото на Евангелието на Марко. Ние ясно виждаме: Пред нас застава Йоан Кръстител и от него прозвучава гласът на древните пророци; целият народ излиза, отправя се към него и всички се досещат нека да останем в атмосферата на Марковото Евангелие че той е един прероден древен пророк. Това е първото. После пред Нас израства образът на самия Христос Исус.
към текста >>
Нека засега да се абстрахираме от така нареченото Йоаново Кръщение в реката Йордан, нека да се абстрахираме от периода с
лед
Кръщението, както и от периода с
лед
Изкушението, за да обхванем целия грандиозен и непрекъснато нарастващ драматизъм, който откриваме в Евангелието на Марко.
За да получи кръщение, целият юдейски народ се обърна към него, а това означава, че повечето се досетиха: в този момент чрез устата на Йоан Кръстител говорят древните пророци! Ето за какво става дума в началото на Евангелието на Марко. Ние ясно виждаме: Пред нас застава Йоан Кръстител и от него прозвучава гласът на древните пророци; целият народ излиза, отправя се към него и всички се досещат нека да останем в атмосферата на Марковото Евангелие че той е един прероден древен пророк. Това е първото. После пред Нас израства образът на самия Христос Исус.
Нека засега да се абстрахираме от така нареченото Йоаново Кръщение в реката Йордан, нека да се абстрахираме от периода след Кръщението, както и от периода след Изкушението, за да обхванем целия грандиозен и непрекъснато нарастващ драматизъм, който откриваме в Евангелието на Марко.
към текста >>
И така, с
лед
образа на Кръстителя и с
лед
като междувременно научаваме как хората г
лед
ат на него и неговата мисия, пред нас застава образът на самия Христос Исус.
И така, след образа на Кръстителя и след като междувременно научаваме как хората гледат на него и неговата мисия, пред нас застава образът на самия Христос Исус.
Но как? Първоначално евангелистът го представя така, сякаш Той е там пред очите на всички хора; обаче работата е там, че Го разпознават не само хората, но и друг вид същества! Ето кое е важното! Около него е пълно с хора, които ще бъдат излекувани от демонизма, защото са обладани от Демони. Да, около Христос Исус е пълно с хора, чиито тела са обитавани не само от човешки души, но и от свръхсетивни Духове, които се разпореждат с тях, както си искат.
към текста >>
С
лед
ователно, познават Го Съществата, които принадлежат на духовния свят.
Около него е пълно с хора, които ще бъдат излекувани от демонизма, защото са обладани от Демони. Да, около Христос Исус е пълно с хора, чиито тела са обитавани не само от човешки души, но и от свръхсетивни Духове, които се разпореждат с тях, както си искат. И сега на едно забележително място четем: Тези Духове познават Христос Исус! (1,23-26). Хората познават Кръстителя и отиват при него, за да се покръстят. Но свръхсетивните Духове познават Христос, тъй че Той трябва да им забрани да говорят за Него.
Следователно, познават Го Съществата, които принадлежат на духовния свят.
Или с други думи: Тук се появява едно Същество, което ще бъде познато от свръхсетивните Същества и ще бъде сметнато от тях за опасно. Ето какво представлява тази величествена градация още в самото начало на Марковото Евангелие: От едната страна имаме Йоан Кръстител, който ще бъде познат и почетен от хората, а от другата страна е Онзи, който ще бъде познат и застрашен от определени свръхсетивни Същества, имащи все пак нещо общо със Земята; те Го познават, но засега трябва да отстъпят. Никъде другаде не можем да срещнем такова драматично противопоставяне, и то изградено с толкова прости думи.
към текста >>
Извънредно интересно е да прос
лед
им душевното развитие на онези, които Христос Исус събра около себе си, на онези дванадесет ученици, които бих казал заставайки пред нас в свята простота, ясно показват, че по най-грандиозен начин са минали през онези степени, за които стана дума вчера, когато описвах пред Вас инкарнациите на посветените при различните народи.
Извънредно интересно е да проследим душевното развитие на онези, които Христос Исус събра около себе си, на онези дванадесет ученици, които бих казал заставайки пред нас в свята простота, ясно показват, че по най-грандиозен начин са минали през онези степени, за които стана дума вчера, когато описвах пред Вас инкарнациите на посветените при различните народи.
Най-напред човекът трябва да намери самия себе си в света на индивидуалното. И първоначално това може да се окаже много трудно, особено когато той трябва да се пренесе от груповата душевност на своя народ именно в света на индивидуалното. Точно такъв беше случаят с дванадесетте. Те бяха дълбоко потопени в груповата душевност на своите народи. И когато Христос отново ги намери, те разполагаха със своите, бих казал, прости, голи души.
към текста >>
Дори ако пог
лед
нем на тази подробност само като на един чисто художествено-композиционен елемент, ще останем поразени от простотата и от художественото величие на Библията, даже ако се абстрахираме от факта, че тези дванадесет представляват петте синове на Мататия и седемте синове на Макавеите.
Лесно бихме могли да си представим как един напълно невярващ човек би пожелал да изобрази, макар и само художествено, как в края на Стария Завет се появяват тези седем плюс пет човешки души, за да се родят отново като дванадесет в началото на Новия Завет.
Дори ако погледнем на тази подробност само като на един чисто художествено-композиционен елемент, ще останем поразени от простотата и от художественото величие на Библията, даже ако се абстрахираме от факта, че тези дванадесет представляват петте синове на Мататия и седемте синове на Макавеите.
Нека да се научим да гледаме на Библията като на едно художествено произведение; защото в някои случаи само тогава ще е възможно да се пробуди чувството за нейното величие. И нека да развием усета за това, какво точно иска да ни каже въпросният художествен елемент.
към текста >>
Нека да се научим да г
лед
аме на Библията като на едно художествено произведение; защото в някои случаи само тогава ще е възможно да се пробуди чувството за нейното величие.
Лесно бихме могли да си представим как един напълно невярващ човек би пожелал да изобрази, макар и само художествено, как в края на Стария Завет се появяват тези седем плюс пет човешки души, за да се родят отново като дванадесет в началото на Новия Завет. Дори ако погледнем на тази подробност само като на един чисто художествено-композиционен елемент, ще останем поразени от простотата и от художественото величие на Библията, даже ако се абстрахираме от факта, че тези дванадесет представляват петте синове на Мататия и седемте синове на Макавеите.
Нека да се научим да гледаме на Библията като на едно художествено произведение; защото в някои случаи само тогава ще е възможно да се пробуди чувството за нейното величие.
И нека да развием усета за това, какво точно иска да ни каже въпросният художествен елемент.
към текста >>
И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от пос
лед
ните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет.
Бих желал да насоча Вашето внимание и към още нещо. Всред петте синове на Мататия има един, който и в Стария Завет се нарича Юда. Тогава той е бил онзи, който най-всеотдайно се е борил за своя народ, който с цялата си душа е бил отдаден на своя народ, съумявайки да сключи съюз с римляните срещу сирийския цар Антиохий (1. Мак. 8). Този Юда е същият, който по-късно минава през горчивото изпитание и извършва предателството, защото той, най-дълбоко свързан със специфичния древноеврейски елемент, не може веднага да осъществи прехода към християнския елемент и първо се нуждае от горчивото изпитание, от предателството.
И когато отново вземем чисто художествено-композиционния елемент, този път пред нас застава грандиозният образ на Юда от последните глави на Стария Завет и образът на Юда от Новия Завет.
И забележителното в този симптоматичен процес е, че старозаветният Юда сключва съюз с римляните, и фактически подготвя всичко онова, което ще се случи по-късно, а именно пътят, по който християнството навлиза в света, започвайки от Римската империя. Тук имаме, бих казал, по-късното продължение на нещата. И ако аз бих добавил още нещо, което се знае, но не може да бъде представено в една лекция пред толкова широк кръг слушатели, Вие бихте видели как чрез по-късното прераждане на този Юда става претопяването на римския елемент в християнския елемент и как прероденият Юда е първият, който има, тъй да се каже, най-голям успех в разпространението на романизираното християнство, как съюзът между старозаветния Юда и римляните е едно пророческо предизвестие за делото на онзи, който за окул-тиста е не друг, а прероденият Юда, комуто предстоеше да мине през горчивото изпитание на предателството. И всичко онова, което чрез неговите по-късни действия доведе до претопяването на римския елемент в християнския елемент представлява едно обновяване но вече в духовната област на съюза между старозаветния Юда и римляните.
към текста >>
И когато имаме пред себе си подобни неща, ние постепенно стигаме до убеждението: Да, от духовна г
лед
на точка, като се абстрахираме от всичко друго, най-великото художествено произведение, което някога е съществувало, това е самата еволюция.
И когато имаме пред себе си подобни неща, ние постепенно стигаме до убеждението: Да, от духовна гледна точка, като се абстрахираме от всичко друго, най-великото художествено произведение, което някога е съществувало, това е самата еволюция.
Нужно е само да имаме усета за това. Обаче нима не е наложително да изискваме от човешката душа самата тя да развие този усет?
към текста >>
На общочовешката еволюция се г
лед
а не като на художествено произведение, а като на механична поредица от различни събития.
Смятам, че когато някой наблюдава една или друга драма с ясна завръзка и развръзка, но е лишен от способността да вникне в нейното вътрешно развитие, той ще констатира само една поредица от събития. Приблизително по същия начин стоят и нещата с така наречената световна история.
На общочовешката еволюция се гледа не като на художествено произведение, а като на механична поредица от различни събития.
Но сега човечеството достигна една повратна точка, която изисква от него да вниква все повече и повече във вътрешното формиране на събитията, в тяхното пораждане, в тяхната развръзка. И тогава ние установяваме: Самата общочовешка еволюция показва как в един или друг момент на преден план идват личностите, индивидуалните образи, за да дадат съответните импулси, за да насочат събитията в тази или онази посока. Едва по този начин бихме могли да разберем участието на човека в историческото развитие.
към текста >>
Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да г
лед
аме на нещата с ясен, непомрачен пог
лед
.
И понеже едно изолирано събитие винаги е само част от един по-голям организъм, ние трябва да поставяме всяко нещо на неговото място и да търсим съответните различия между нещата, както хората вършат това в другите области на живота. Защото на нито един астроном не би хрумнало да отъждествява Слънцето с другите планети. За него е напълно самопонятно, че трябва да отдели Слънцето от останалите планети. Също и за този, който се опитва да вникне в общочовешката еволюция, е напълно самопонятно, че всред великите предводители на човечеството трябва да съществува едно „Слънце“. И както би било чисто безсмислие да се говори за Слънцето от нашата планетарна система по същия начин, както бихме говорили за Юпитер, Марс и така нататък, същото безсмислие е да говорим за Христос така, сякаш говорим за Бодисатвите и за другите велики учители на човечеството.
Да се говори например за каквото и да е прераждане на Христос е нещо толкова абсурдно, че изобщо не би трябвало да минава през ума ни, стига да гледаме на нещата с ясен, непомрачен поглед.
Обаче необходимо е и друго действително да вникваме в нещата, да схващаме тяхната истинска същност, а не да ги разглеждаме като израз на някаква догма. Когато говорим за една христология в истинския, космологичен смисъл на тази дума, не се налага да даваме никакво предимство на християнството пред една или друга религия. Представете си, че в свещените писания на дадена религия е записано как Слънцето е само една от планетите и тогава идва някой, който заявява: Сега ние трябва да извадим Слънцето от числото на другите планети! нещо, което веднага среща възражението: Да, обаче по този начин Слънцето получава едно предимство. Но това изобщо не е вярно; това е само едно признаване на самата истина.
към текста >>
16.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Но до пълното величие на този образ ние стигаме едва тогава, когато го обхванем с помощта на духовно-научното изс
лед
ване.
Още в началото на Марковото Евангелие нашето внимание се насочва към величествения образ на Йоан Кръстител. Вчера стана дума за това колко внушително е представен Йоан Кръстител в Евангелието на Марко и колко голям е контрастът между него и самия Христос Исус. Ако се оставим под въздействието на онази величествена простота, която е характерна за Евангелието на Марко, ние веднага добиваме едно дълбоко впечатление за образа на Кръстителя.
Но до пълното величие на този образ ние стигаме едва тогава, когато го обхванем с помощта на духовно-научното изследване.
Аз често съм изтъквал, че ние следва да разглеждаме Йоан Кръстител като едно от преражданията на пророк Илия и това ясно е загатното в самото Евангелие (Мат. 11,14). Ето защо и от духовно-научна гледна точка ние ще вникнем в същинските причини за възникването на християнството, както и за Мистерията на Голгота, ако разгледаме образа на Кръстителя с оглед на това, което срещаме у пророк Илия. Сега ще отворя една малка скоба, за да разберем за какво става дума, понеже на последното Общо Събрание, което Немската секция на Теософското Общество проведе в Берлин, аз можах да дам по-подробни сведения за личността на пророк Илия.10
към текста >>
Аз често съм изтъквал, че ние с
лед
ва да разглеждаме Йоан Кръстител като едно от преражданията на пророк Илия и това ясно е загатното в самото Евангелие (Мат. 11,14).
Още в началото на Марковото Евангелие нашето внимание се насочва към величествения образ на Йоан Кръстител. Вчера стана дума за това колко внушително е представен Йоан Кръстител в Евангелието на Марко и колко голям е контрастът между него и самия Христос Исус. Ако се оставим под въздействието на онази величествена простота, която е характерна за Евангелието на Марко, ние веднага добиваме едно дълбоко впечатление за образа на Кръстителя. Но до пълното величие на този образ ние стигаме едва тогава, когато го обхванем с помощта на духовно-научното изследване.
Аз често съм изтъквал, че ние следва да разглеждаме Йоан Кръстител като едно от преражданията на пророк Илия и това ясно е загатното в самото Евангелие (Мат. 11,14).
Ето защо и от духовно-научна гледна точка ние ще вникнем в същинските причини за възникването на християнството, както и за Мистерията на Голгота, ако разгледаме образа на Кръстителя с оглед на това, което срещаме у пророк Илия. Сега ще отворя една малка скоба, за да разберем за какво става дума, понеже на последното Общо Събрание, което Немската секция на Теософското Общество проведе в Берлин, аз можах да дам по-подробни сведения за личността на пророк Илия.10
към текста >>
Ето защо и от духовно-научна г
лед
на точка ние ще вникнем в същинските причини за възникването на християнството, както и за Мистерията на Голгота, ако разг
лед
аме образа на Кръстителя с ог
лед
на това, което срещаме у пророк Илия.
Още в началото на Марковото Евангелие нашето внимание се насочва към величествения образ на Йоан Кръстител. Вчера стана дума за това колко внушително е представен Йоан Кръстител в Евангелието на Марко и колко голям е контрастът между него и самия Христос Исус. Ако се оставим под въздействието на онази величествена простота, която е характерна за Евангелието на Марко, ние веднага добиваме едно дълбоко впечатление за образа на Кръстителя. Но до пълното величие на този образ ние стигаме едва тогава, когато го обхванем с помощта на духовно-научното изследване. Аз често съм изтъквал, че ние следва да разглеждаме Йоан Кръстител като едно от преражданията на пророк Илия и това ясно е загатното в самото Евангелие (Мат. 11,14).
Ето защо и от духовно-научна гледна точка ние ще вникнем в същинските причини за възникването на християнството, както и за Мистерията на Голгота, ако разгледаме образа на Кръстителя с оглед на това, което срещаме у пророк Илия.
Сега ще отворя една малка скоба, за да разберем за какво става дума, понеже на последното Общо Събрание, което Немската секция на Теософското Общество проведе в Берлин, аз можах да дам по-подробни сведения за личността на пророк Илия.10
към текста >>
Сега ще отворя една малка скоба, за да разберем за какво става дума, понеже на пос
лед
ното Общо Събрание, което Немската секция на Теософското Общество проведе в Берлин, аз можах да дам по-подробни сведения за личността на пророк Илия.10
Вчера стана дума за това колко внушително е представен Йоан Кръстител в Евангелието на Марко и колко голям е контрастът между него и самия Христос Исус. Ако се оставим под въздействието на онази величествена простота, която е характерна за Евангелието на Марко, ние веднага добиваме едно дълбоко впечатление за образа на Кръстителя. Но до пълното величие на този образ ние стигаме едва тогава, когато го обхванем с помощта на духовно-научното изследване. Аз често съм изтъквал, че ние следва да разглеждаме Йоан Кръстител като едно от преражданията на пророк Илия и това ясно е загатното в самото Евангелие (Мат. 11,14). Ето защо и от духовно-научна гледна точка ние ще вникнем в същинските причини за възникването на християнството, както и за Мистерията на Голгота, ако разгледаме образа на Кръстителя с оглед на това, което срещаме у пророк Илия.
Сега ще отворя една малка скоба, за да разберем за какво става дума, понеже на последното Общо Събрание, което Немската секция на Теософското Общество проведе в Берлин, аз можах да дам по-подробни сведения за личността на пророк Илия.10
към текста >>
Всичко, което Духовната наука, окултното изс
лед
ване, установява за пророк Илия, напълно се потвърждава от онова, което е записано в самата Библия, макар че при повърхностен прочит на съответните глави несъмнено много неща остават доста неясни.
Всичко, което Духовната наука, окултното изследване, установява за пророк Илия, напълно се потвърждава от онова, което е записано в самата Библия, макар че при повърхностен прочит на съответните глави несъмнено много неща остават доста неясни.
Тук ще отбележа само едно от тях.
към текста >>
Ахав, царят, иска да придобие това лозе, обаче Набот категорично отказва, защото го цени като свещено нас
лед
ство от своите деди.
В Библията четем, че Илия предизвика цялото обкръжение и целия народ на цар Ахав, под чиято власт той живее, противопоставяйки се на свещениците на Ваал, като издига два олтара: Един за жертвоприношението на Вааловите свещеници и друг за своето собствено жертвоприношение, за да покаже колко нищожна е силата на Ваал, лишена от каквото и да е духовно величие, докато при жертвоприношението на Илия веднага проличава цялото величие на Яхве или Йехова. Това е една голяма победа, която Илия спечелва срещу привържениците на Ахав. После идва чудният разказ за един от съседите на Ахав, а именно Набот, който притежава едно лозе.
Ахав, царят, иска да придобие това лозе, обаче Набот категорично отказва, защото го цени като свещено наследство от своите деди.
И сега ние се натъкваме на два важни факта в Библията. От една страна, тя напомня, че Йезабел, царицата, става враг на Илия, твърдейки че ще се погрижи Илия да бъде умъртвен, за да повтори съдбата на вааловите свещеници, които загинаха по време на неговото жертвоприношение. Но ето, че според библейския разказ тази смърт, замислена от царицата, не настъпва, а се случва нещо съвсем друго. Набот, съседът на Ахав, е поканен на един празник, разновидност на покаянието, заедно с други видни сановници и там той намира смъртта си заради Йезабел (1. Цар. 18.21).
към текста >>
И така, ние можем да кажем: На пръв пог
лед
Библията разказва, че Набот е убит от Йезабел, обаче Йезабел никъде не споменава, че иска да убие Набот; тя иска да убие Илия.
И така, ние можем да кажем: На пръв поглед Библията разказва, че Набот е убит от Йезабел, обаче Йезабел никъде не споменава, че иска да убие Набот; тя иска да убие Илия.
Впрочем ето какво показва окултното изследване: В лицето на Илия ние имаме работа с един всеобхватен Дух, който невидим броди из страната на Ахав и само временно намира убежище в душата на Набот, пронизва душата на Набот, така че Набот се явява като физическата личност на Илия, и когато говорим за личността на Набот, ние говорим за физическата личност на Илия. В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия свят. Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ.
към текста >>
Впрочем ето какво показва окултното изс
лед
ване: В лицето на Илия ние имаме работа с един всеобхватен Дух, който невидим броди из страната на Ахав и само временно намира убежище в душата на Набот, пронизва душата на Набот, така че Набот се явява като физическата личност на Илия, и когато говорим за личността на Набот, ние говорим за физическата личност на Илия.
И така, ние можем да кажем: На пръв поглед Библията разказва, че Набот е убит от Йезабел, обаче Йезабел никъде не споменава, че иска да убие Набот; тя иска да убие Илия.
Впрочем ето какво показва окултното изследване: В лицето на Илия ние имаме работа с един всеобхватен Дух, който невидим броди из страната на Ахав и само временно намира убежище в душата на Набот, пронизва душата на Набот, така че Набот се явява като физическата личност на Илия, и когато говорим за личността на Набот, ние говорим за физическата личност на Илия.
В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия свят. Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ.
към текста >>
Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изс
лед
ване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот.
В смисъла на Библията, Илия е невидимият образ, а Набот е неговият видим „отпечатък“ във физическия свят. Всичко това аз подробно изложих в лекцията „Пророк Илия в светлината на Духовната наука“. Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ.
Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот.
Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък. Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати. Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104. Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят.
към текста >>
Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва с
лед
намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати.
Ако обаче размислим върху цялото дело на Илия и ако се поставим под въздействието на неговия величествен Дух, ние трябва да заявим: В лицето на Илия фактически пред нас застава Духът на целия древноеврейски народ! Духът на Илия оживотворява и пронизва открай докрай целия древноеврейски народ. Ето защо действително можем да го смятаме за Народностен Дух на древноеврейския народ. Той е прекалено голям както сочи духов-но-научното изследване, за да живее само в душевните обвивки на своята земна форма, в душата на Набот. Той я обгръща отвсякъде като облак, обаче той присъства не само в Набот, а броди из цялата страна като някаква природна стихия, разгръщайки своите действия в Слънчевата светлина, дъжда и така нататък.
Всичко това се потвърждава от библейския текст, който направо започва с описанието на една опустошителна суша; едва след намесата на Илия, засягаща процесите в самия божествено-духовен свят, сушата, както и всички останали беди, тегнещи над страната, биват премахнати.
Той действа като един природен елемент, като един природен закон. И бихме могли да добавим: Ние ще вникнем най-добре в Духа на Илия, ако се оставим под въздействието на 104. Псалм, описващ Яхве или Йехова като едно природно Божество, което пронизва целия свят. Естествено, не бива да отъждествяваме Илия с това природно Божество; Той е само онзи негов земен отпечатък, който в същото време представлява Народностната душа на древноеврейския народ. Да, този Дух на Илия, или лицето на Яхве, както често е наричан в Стария Завет, е един вид по-диференциран, по-земен Йехова.
към текста >>
Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като пос
лед
ицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено с
лед
неговата смърт: един вид ретроспективен пог
лед
към неговия досегашен жизнен път.
Както знаем, желаещите да бъдат кръстени, биват потапяни във водата. Тогава у тях винаги настъпва нещо, за което често сме говорили, а именно един вид шок, какъвто наблюдаваме при хора, застрашени от някаква смъртна опасност, например падане във вода или в дълбока пропаст. В тези случаи настъпва едно освобождаване или „разхлабване“ на етерното тяло.
Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като последицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено след неговата смърт: един вид ретроспективен поглед към неговия досегашен жизнен път.
Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие. Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум. Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях.
към текста >>
Те виждаха духовните пос
лед
ици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях.
Етерното тяло частично излиза извън физическото тяло, като последицата от това е, че с човека настъпва нещо, което по правило става непосредствено след неговата смърт: един вид ретроспективен поглед към неговия досегашен жизнен път. Този факт се признава дори и от материалистично настроените учени на нашето съвремие. Нещо подобно настъпва и при Кръщението в реката Йордан. Хората биват потопявани под водата и в този смисъл Йоановото Кръщение коренно се различава от днешния църковен ритуал. Защото при Йоановото Кръщение ставаше именно това: поради освобождаването на етерното тяло хората виждаха и разбираха много повече, отколкото със своя обикновен разум.
Те виждаха духовните последици от своя земен живот, както и въздействията, които духовният свят упражняваше върху тях.
Те виждаха също и това, за което Йоан Кръстител предупреждаваше: Старото време е отминало и трябва да настъпи едно ново време. За кратките мигове докато главите им бяха потопени под водата, всички те ставаха ясновиждащи и проумяваха: Да, човечеството е стигнало до една повратна точка в своята еволюция; всичко онова, с което древните хора разполагаха, а именно „груповата душевност“, вече е почти напълно изгубено; идва ред на коренно различни условия. Ето какво виждаха те в своето освободено етерно тяло: Към човечеството идва един нов импулс и то трябва да изработи у себе си нови качества.
към текста >>
„Променете вашите възг
лед
и, не обръщайте пог
лед
назад, въпреки че това е все още възможно, а го обърнете напред: Богът, който може да се прояви в човешкия Аз, е вече близо; царството Божие е вече близо до вас.“ Ето какво проповядваше Йоан Кръстител и той не само го проповядваше, а им даваше възможност непосредствено да го изживеят, да го познаят, като ги кръщаваше в реката Йордан.
В този смисъл Йоановото Кръщение беше един познавателен акт.
„Променете вашите възгледи, не обръщайте поглед назад, въпреки че това е все още възможно, а го обърнете напред: Богът, който може да се прояви в човешкия Аз, е вече близо; царството Божие е вече близо до вас.“ Ето какво проповядваше Йоан Кръстител и той не само го проповядваше, а им даваше възможност непосредствено да го изживеят, да го познаят, като ги кръщаваше в реката Йордан.
И онези, които биваха кръщавани, вече знаеха от собственото си ясновидство, колкото и кратко време да продължаваше то, че думите на Кръстителя изразяват един световноисторически факт.
към текста >>
Едва с
лед
като сме наясно с тези важни подробности, ние виждаме Духа на Илия, който действуваше също и в Йоан Кръстител, в неговата истинска светлина.
Едва след като сме наясно с тези важни подробности, ние виждаме Духа на Илия, който действуваше също и в Йоан Кръстител, в неговата истинска светлина.
Чак сега разбираме, че в лицето на Илия ние имаме Духа на юдейския народ, Духа на старозаветния народ. Какво представляваше този Дух? В известен смисъл, той представляваше Духът на Аза; обаче той се проявяваше не като Дух на отделния човек, а в лицето на Илия той се проявяваше като Дух на целия народ. Той действуваше като един недиференциран Дух. Това, което по-късно трябваше да се прояви у отделния човек, при Илия все още се проявяваше като това, което нарекохме „Групова душа“ на древноюдейския народ.
към текста >>
С
лед
като това е така, какво с
лед
ва да очакваме?
След като това е така, какво следва да очакваме?
Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан. Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос.
към текста >>
Не би с
лед
вало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан.
След като това е така, какво следва да очакваме?
Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан.
Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос. Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
към текста >>
С
лед
ователно, ние бихме могли да заявим с
лед
ното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
Не би следвало да очакваме нищо по-естествено от това, че в Йоан Кръстител отново ще се прояви всичко онова, което вече сме наблюдавали при Илия, тъй че в грандиозния образ на Кръстителя действува не само тази отделна личност, а всички онези сили, които са нещо много повече от тази отделна личност и я обгръщат отвсякъде като един вид аура, чиито въздействия се разпростират далеч извън отделната личност и пораждат една обща атмосфера, една общност, свързваща онези хора, които Йоан кръщава в реката Йордан. Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос.
Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
Ето какво следва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето дело, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмосферата на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия. И какво научаваме сега ние от Евангелието на Марко?
към текста >>
Ето какво с
лед
ва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето дело, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмосферата на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия.
Както Илия поражда една атмосфера около себе си, можем да очакваме същото и сега, когато той действува като Йоан Кръстител. Но можем да очакваме и нещо друго: А именно, че тази духовна същност на Илия, която сега е свързана с Йоан Кръстител, ще продължи да действува дори и тогава, когато Кръстителят не е вече тук, когато не е вече между живите. И какво иска тази духовна същност? Тя иска да приготви пътя на Христос. Следователно, ние бихме могли да заявим следното: Напълно възможно е Йоан Кръстител да изчезне като физическо лице, но въпреки това неговата духовна същност продължава да живее като една духовна атмосфера в обитаваните от него земи и тъкмо тази духовна атмосфера подготвя почвата, върху която Христос ще може да изпълни своето дело.
Ето какво следва да очакваме ние и най-добре бихме се изразили, ако кажем: Нека да си представим, че Йоан Кръстител не е вече между живите, обаче тази част от него, която съществува като Дух на Илия, продължава да е тук и тъкмо в нея Христос Исус най-пълно може да осъществи своето дело, тъкмо в нея Той може да вложи своите думи; тъкмо в атмосферата на Илия Той най-добре може да изпълни своята мисия.
И какво научаваме сега ние от Евангелието на Марко?
към текста >>
Първият път се казва: Веднага с
лед
залавянето на Йоан, Исус отива в Галилея и там започва да проповядва учението за небесните царства (1,14).
Извънредно поучително е, че Евангелието на Марко два пъти загатва за същото, за което споменах току-що.
Първият път се казва: Веднага след залавянето на Йоан, Исус отива в Галилея и там започва да проповядва учението за небесните царства (1,14).
Йоан Кръстител е заловен, затворен, или с други думи, той не може да действува чрез своето физическо тяло, обаче в създадената от него атмосфера навлиза не друг, а Христос Исус. И втори път Евангелието на Марко съобщава същата подробност; това повторение е наистина забележително. Необходимо е само правилно да четем евангелския текст. Ако продължите до шеста глава, там Вие научавате как цар Ирод заповядал да отсекат главата на Йоан Кръстител. Но странно: След като физически Йоан беше не само затворен, но и обезглавен, хората продължават да имат едно смътно усещане за неговото присъствие.
към текста >>
Но странно: С
лед
като физически Йоан беше не само затворен, но и обезглавен, хората продължават да имат едно смътно усещане за неговото присъствие.
Първият път се казва: Веднага след залавянето на Йоан, Исус отива в Галилея и там започва да проповядва учението за небесните царства (1,14). Йоан Кръстител е заловен, затворен, или с други думи, той не може да действува чрез своето физическо тяло, обаче в създадената от него атмосфера навлиза не друг, а Христос Исус. И втори път Евангелието на Марко съобщава същата подробност; това повторение е наистина забележително. Необходимо е само правилно да четем евангелския текст. Ако продължите до шеста глава, там Вие научавате как цар Ирод заповядал да отсекат главата на Йоан Кръстител.
Но странно: След като физически Йоан беше не само затворен, но и обезглавен, хората продължават да имат едно смътно усещане за неговото присъствие.
Мнозина смятаха, че чудотворната сила на Христос идва от това, че самият Христос Исус е Илия, или някой от пророците. Дори Ирод, измъчван от гузната си съвест, изрича забележителните думи: „Йоан, когото аз заповядах да обезглавят, е възкръснал“ (6, 16). Той изрича тези думи, когато научава всичко, което Христос върши. Ирод усеща: Йоан е тук в много по-силна степен едва тогава, когато физическото му тяло не е вече тук. Той усеща: Неговата атмосфера, неговата духовност е тук, а ничие друго присъствие не може да се сравни с това на Илия.
към текста >>
С
лед
ва още един забележителен момент, а именно моментът, когато Христос Исус отива тъкмо в онази област, където Йоан Кръстител проповядваше и където той беше намерил своята физическа смърт.
Дори Ирод, измъчван от гузната си съвест, изрича забележителните думи: „Йоан, когото аз заповядах да обезглавят, е възкръснал“ (6, 16). Той изрича тези думи, когато научава всичко, което Христос върши. Ирод усеща: Йоан е тук в много по-силна степен едва тогава, когато физическото му тяло не е вече тук. Той усеща: Неговата атмосфера, неговата духовност е тук, а ничие друго присъствие не може да се сравни с това на Илия. Измъчената съвест на Ирод му подсказва, че Йоан Кръстител, тоест Илия, изобщо не е напуснал юдейските земи.
Следва още един забележителен момент, а именно моментът, когато Христос Исус отива тъкмо в онази област, където Йоан Кръстител проповядваше и където той беше намерил своята физическа смърт.
Моля Ви да не пропускате това място от Евангелието. Защото в Евангелията думите не служат за украса: Евангелистите не пишат като журналисти. Ето какво разказва евангелистът Марко: Христос Исус отива всред учениците и привържениците на Йоан Кръстител. И сега чуваме една дума, на която трябва да обърнем специално внимание. „И когато Исус излезе, видя едно голямо множество“ има се предвид учениците на Йоан, „и се смили за тях...“ Защо „се смили“?
към текста >>
И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разг
лед
ани и от окултна г
лед
на точка.
Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история.
И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка.
Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело . Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота. Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело. Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение! Ето какъв е случаят с Рафаело.
към текста >>
Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа с
лед
онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история. И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка. Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело .
Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело. Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение! Ето какъв е случаят с Рафаело.
към текста >>
Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в с
лед
християнската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело.
Аз често съм загатвал как чрез своите импулси този Дух на Илия-Йоан продължава да работи и по-нататък в мировата история. И понеже тук сме събрани като антропософи, нещата трябва да бъдат разгледани и от окултна гледна точка. Аз често съм споменавал, че душата на Илия-Йоан по-късно отново се преражда в лицето на художника Рафаело . Този окултен факт ясно показва през какви метаморфози трябваше да премине една душа след онази повратна точка в мировата еволюция, която ние наричаме Мистерията на Голгота.
Понеже такава една душа трябваше да се прояви също и в следхристиянската епоха чрез медиума на отделната личност, и то именно в Рафаело, всичко онова, което, бих казал, в предишната епоха беше толкова всеобхватно и сякаш обгръщаше целия свят, сега намира израз в лицето на една толкова диференцирана личност, каквато е Рафаело.
Наистина, не всеки може да усети, че всеобхватната аура около Илия-Йоан е същата, която обгръща и Рафаело, че при Рафаело имаме същата невидима обвивка, каквато имаме и при другите двама: тя чисто и просто е прекалено голяма, за да се ограничи само върху една личност; да, тази аура обгръща отделната личност, така че откровенията, които получава тази физическа личност, имат стойност на озарение! Ето какъв е случаят с Рафаело.
към текста >>
И понеже Херман Грим не беше обикновен „учен“ в подобен случай той лесно би се справил с всичко а един универсален човек, който в сърцето си подхождаше честно към всеки обект на своите изс
лед
вания, той трябваше да признае, когато за пореден път се опитваше да напише „Животът на Рафаело“, че усилията му са били напразни.
Аз често съм говорил за съвременния познавач на изкуствата Херман Грим13 и съм казвал, че той с лекота написа една биография на Микеланджело, но му трябваха три опита да опише, тъй да се каже, жизнения път на Рафаело.
И понеже Херман Грим не беше обикновен „учен“ в подобен случай той лесно би се справил с всичко а един универсален човек, който в сърцето си подхождаше честно към всеки обект на своите изследвания, той трябваше да признае, когато за пореден път се опитваше да напише „Животът на Рафаело“, че усилията му са били напразни.
И той непрекъснато трябваше да започва отначало и никога не оставаше доволен от своята работа. Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно наследство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“. На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не гледа на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история. Напълно естествено е, че един съвременен писател не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите. Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази.
към текста >>
Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно нас
лед
ство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“.
Аз често съм говорил за съвременния познавач на изкуствата Херман Грим13 и съм казвал, че той с лекота написа една биография на Микеланджело, но му трябваха три опита да опише, тъй да се каже, жизнения път на Рафаело. И понеже Херман Грим не беше обикновен „учен“ в подобен случай той лесно би се справил с всичко а един универсален човек, който в сърцето си подхождаше честно към всеки обект на своите изследвания, той трябваше да признае, когато за пореден път се опитваше да напише „Животът на Рафаело“, че усилията му са били напразни. И той непрекъснато трябваше да започва отначало и никога не оставаше доволен от своята работа.
Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно наследство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“.
На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не гледа на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история. Напълно естествено е, че един съвременен писател не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите. Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази. И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт. В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста.
към текста >>
На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не г
лед
а на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история.
Аз често съм говорил за съвременния познавач на изкуствата Херман Грим13 и съм казвал, че той с лекота написа една биография на Микеланджело, но му трябваха три опита да опише, тъй да се каже, жизнения път на Рафаело. И понеже Херман Грим не беше обикновен „учен“ в подобен случай той лесно би се справил с всичко а един универсален човек, който в сърцето си подхождаше честно към всеки обект на своите изследвания, той трябваше да признае, когато за пореден път се опитваше да напише „Животът на Рафаело“, че усилията му са били напразни. И той непрекъснато трябваше да започва отначало и никога не оставаше доволен от своята работа. Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно наследство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“.
На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не гледа на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история.
Напълно естествено е, че един съвременен писател не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите. Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази. И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт. В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста. При Леонардо да Винчи и при Микеланджело човек може да се ограничи в описанието на това, какво са представлявали те някога; при Рафаело трябва да изходим от това, какво представлява той за нас в днешния ден.
към текста >>
В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал с
лед
него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста.
Малко преди смъртта си както личи от неговото литературно наследство той, воден от своето сърце, отново се опита да пристъпи към Рафаело и забележете колко характерно е заглавието, което неговата книга трябваше да носи: „Рафаело като мирова сила“. На Херман Грим му се струваше, че ако човек наистина иска да се приближи до Рафаело, той изобщо не може да го стори, ако не гледа на него като на една мирова сила, ако не долови всичко онова, което чрез Рафаело се влива в цялата мирова история. Напълно естествено е, че един съвременен писател не би могъл да подбира своите думи тъй открито и свободно, както правят това евангелистите. Да, добрият писател изпитва неудобство, ако трябва да се придържа към подобен стил на изразяване; обаче често пъти самите образи, които той описва, му помагат да намери подходящите думи и изрази. И твърде показателен е начинът, по който Херман Грим говори за Рафаело в онези първи глави, които той пише малко преди своята смърт.
В сърцето си човек действително може да предусети нещо за връзката между един такъв образ, какъвто е бил Илия-Йоан, и Рафаело, когато Херман Грим казва: „Ако по някакво чудо Микеланджело би бил възкресен от мъртвите, за да живее отново всред нас, и ако бих го срещнал по пътя си, аз щях да отстъпя встрани, изпълнен със страхопочитание; ако обаче бих срещнал Рафаело, аз просто бих тръгнал след него, за да чуя макар и само няколко думи от неговата уста.
При Леонардо да Винчи и при Микеланджело човек може да се ограничи в описанието на това, какво са представлявали те някога; при Рафаело трябва да изходим от това, какво представлява той за нас в днешния ден. Върху първите двама е разстелено едно тънко було, върху Рафаело не! Той спада към онези, чиито растеж ще продължи още дълго време. Лесно е да си представим, че Рафаело ще е загадка и за бъдещите поколения“. („Фрагменти“ П.Том стр.171.)
към текста >>
И като взе петте хляба и двете риби, Исус пог
лед
на към небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да ги наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да ги наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
И всички ядоха и се наситиха...“ (6, 34-42)
към текста >>
За да разберем това събитие, трябва да вземем под внимание цялото описание, което дава Евангелието от момента, когато с
лед
затварянето на Йоан Кръстител се явява Христос, за да говори за Царството Божие, от една страна, до другия момент, когато става дума за убийството на Йоан от Ирод, както и описанията, съдържащи се в с
лед
ващите глави.
За да разберем това събитие, трябва да вземем под внимание цялото описание, което дава Евангелието от момента, когато след затварянето на Йоан Кръстител се явява Христос, за да говори за Царството Божие, от една страна, до другия момент, когато става дума за убийството на Йоан от Ирод, както и описанията, съдържащи се в следващите глави.
Ако вникнем в истинския характер на всички тези описания, включително и в историята с Ирод, ние ще установим, че тяхната цел се свежда до това, да ни бъде даден един нагледен образ за действителната същност на Христос Исус. Още вчера ние посочихме как се проявява тази действителна същност на Христос Исус, а именно, че тя може да бъде разпозната не само от хората, но и от онези Духове, които са обсебени от демонични сили. Да, Христос можа да бъде разпознат също и от свръхсетивните Същества. Този факт е посочен в Евангелието на Марко съвсем ясно и категорично. После обаче Евангелието допълва, че това, което обитава в Христос Исус, все пак е твърде различно от онова, което обитаваше в Илия-Набот поради обстоятелството, че Духът на Илия не можеше изцяло да проникне в Набот.
към текста >>
Ако вникнем в истинския характер на всички тези описания, включително и в историята с Ирод, ние ще установим, че тяхната цел се свежда до това, да ни бъде даден един наг
лед
ен образ за действителната същност на Христос Исус.
За да разберем това събитие, трябва да вземем под внимание цялото описание, което дава Евангелието от момента, когато след затварянето на Йоан Кръстител се явява Христос, за да говори за Царството Божие, от една страна, до другия момент, когато става дума за убийството на Йоан от Ирод, както и описанията, съдържащи се в следващите глави.
Ако вникнем в истинския характер на всички тези описания, включително и в историята с Ирод, ние ще установим, че тяхната цел се свежда до това, да ни бъде даден един нагледен образ за действителната същност на Христос Исус.
Още вчера ние посочихме как се проявява тази действителна същност на Христос Исус, а именно, че тя може да бъде разпозната не само от хората, но и от онези Духове, които са обсебени от демонични сили. Да, Христос можа да бъде разпознат също и от свръхсетивните Същества. Този факт е посочен в Евангелието на Марко съвсем ясно и категорично. После обаче Евангелието допълва, че това, което обитава в Христос Исус, все пак е твърде различно от онова, което обитаваше в Илия-Набот поради обстоятелството, че Духът на Илия не можеше изцяло да проникне в Набот.
към текста >>
С
лед
ователно, кое беше толкова ужасяващо за Демоните, които бяха обсебили хората, когато пред тях застана Христос?
Смисълът на Евангелието на Марко е именно този: Да разкаже как това, което е Христос, изцяло прониква в Исус от Назарет, изцяло запълва неговата земна личност и как там действува това, което определяме като всеобщ човешки Аз.
Следователно, кое беше толкова ужасяващо за Демоните, които бяха обсебили хората, когато пред тях застана Христос?
Това беше фактът, че те трябваше да признаят: „Да, ти си този, който носи Бога в себе си! “, че те трябваше да потвърдят: „Да, ти си онази божествена сила в личността, която ни принуждава да се разкрием и да освободим обсебените от нас хора чрез силата на това, което пулсира в индивидуалната човешка личност! “ (1,24; 3,11; 5,7). Ето как в първите глави от Евангелието на Марко образът на Христос е представен по такъв начин, че в известен смисъл той се явява като една противоположност на Илия-Набот, а също и на Илия-Йоан. Докато в последните два образа одушевя-ващият принцип не можеше да се разгърне в пълна степен, в Христос Исус този принцип се проявява в своето пълно величие и цялост.
към текста >>
Докато в пос
лед
ните два образа одушевя-ващият принцип не можеше да се разгърне в пълна степен, в Христос Исус този принцип се проявява в своето пълно величие и цялост.
Следователно, кое беше толкова ужасяващо за Демоните, които бяха обсебили хората, когато пред тях застана Христос? Това беше фактът, че те трябваше да признаят: „Да, ти си този, който носи Бога в себе си! “, че те трябваше да потвърдят: „Да, ти си онази божествена сила в личността, която ни принуждава да се разкрием и да освободим обсебените от нас хора чрез силата на това, което пулсира в индивидуалната човешка личност! “ (1,24; 3,11; 5,7). Ето как в първите глави от Евангелието на Марко образът на Христос е представен по такъв начин, че в известен смисъл той се явява като една противоположност на Илия-Набот, а също и на Илия-Йоан.
Докато в последните два образа одушевя-ващият принцип не можеше да се разгърне в пълна степен, в Христос Исус този принцип се проявява в своето пълно величие и цялост.
Ето защо, въпреки че в Христос Исус живее един космически принцип, Той застава пред нас, както и пред онези, които изцелява, като една отделна човешка личност.
към текста >>
Обикновено нашите съвременници г
лед
ат на такива описания, идващи от миналото, по твърде странен начин.
Обикновено нашите съвременници гледат на такива описания, идващи от миналото, по твърде странен начин.
Същото се отнася и за мнозина от днешните естественици или „монисти“, както наричат себе си самите те. За какво става дума? Тези образцови учени, тези образцови натурфилософи, макар и да не го признават, винаги имат тайното убеждение, че би било много по-добре, ако Господ Бог лично им предостави свободата именно те да подредят света, защото, според тях, биха го подредили много по-сполучливо. Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през последните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през последните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези последни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности. Защото би било много по-умно, ако всички тези хора например тъщата на Симон бъдат подложени на лечение със средствата на днешната медицина.
към текста >>
Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през пос
лед
ните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през пос
лед
ните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези пос
лед
ни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности.
Обикновено нашите съвременници гледат на такива описания, идващи от миналото, по твърде странен начин. Същото се отнася и за мнозина от днешните естественици или „монисти“, както наричат себе си самите те. За какво става дума? Тези образцови учени, тези образцови натурфилософи, макар и да не го признават, винаги имат тайното убеждение, че би било много по-добре, ако Господ Бог лично им предостави свободата именно те да подредят света, защото, според тях, биха го подредили много по-сполучливо.
Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през последните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през последните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези последни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности.
Защото би било много по-умно, ако всички тези хора например тъщата на Симон бъдат подложени на лечение със средствата на днешната медицина. Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците. Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно! Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира. Нужно е само да назовем с истинските имена всички онези неща, които днес се въртят в главите на материалистично ориентираните учени.
към текста >>
Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с ог
лед
на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците.
Същото се отнася и за мнозина от днешните естественици или „монисти“, както наричат себе си самите те. За какво става дума? Тези образцови учени, тези образцови натурфилософи, макар и да не го признават, винаги имат тайното убеждение, че би било много по-добре, ако Господ Бог лично им предостави свободата именно те да подредят света, защото, според тях, биха го подредили много по-сполучливо. Нека да вземем един такъв натурфилософ, който е готов да се закълне, че мъдростта е споходила човечеството именно през последните 20 години а има и такива, според които човечеството разполага с мъдрост едва през последните пет години, и че всичко останало, съществуващо преди тези последни пет години не е нищо друго, освен суеверие -, несъмнено този натурфилософ ще изпитва дълбоко съжаление, че по времето, когато е живял Христос Исус, все още не е функционирала съвременната научна медицина с нейните безгранични възможности. Защото би било много по-умно, ако всички тези хора например тъщата на Симон бъдат подложени на лечение със средствата на днешната медицина.
Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците.
Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно! Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира. Нужно е само да назовем с истинските имена всички онези неща, които днес се въртят в главите на материалистично ориентираните учени. И ако бихме могли да поговорим на четири очи с един от тези учени, лесно щяхме да чуем мнението: Да, всъщност човек не може иначе, освен да стане атеист, след като вижда неумението на Господ Бог да лекува хората от епохата на Христос Исус с методите на модерната естествена наука.
към текста >>
И ако бихме могли да поговорим на четири очи с един от тези учени, лесно щяхме да чуем мнението: Да, всъщност човек не може иначе, освен да стане атеист, с
лед
като вижда неумението на Господ Бог да лекува хората от епохата на Христос Исус с методите на модерната естествена наука.
Защото би било много по-умно, ако всички тези хора например тъщата на Симон бъдат подложени на лечение със средствата на днешната медицина. Да, според учените Господ Бог би бил съвършен, само ако би планирал и осъществил Сътворението на света с оглед на понятията, с които работят съвременните естествени науки; само в този случай Господ Бог би пощадил човеците. Но тъй, както Господ Бог е сътворил света, без идеите на добрите естественици, Сътворението е проиграно! Естествено, никой не се осмелява да каже това, но то се подразбира. Нужно е само да назовем с истинските имена всички онези неща, които днес се въртят в главите на материалистично ориентираните учени.
И ако бихме могли да поговорим на четири очи с един от тези учени, лесно щяхме да чуем мнението: Да, всъщност човек не може иначе, освен да стане атеист, след като вижда неумението на Господ Бог да лекува хората от епохата на Христос Исус с методите на модерната естествена наука.
към текста >>
Но подобен възг
лед
напълно изключва факта, че в по-ранните епохи цялото устройство на човека и организацията на неговите по-фини тела са били коренно различни.
Обаче хората не се замислят за една малка подробност: А именно, че те трябва да се отнасят към думата „еволюция“ която произнасят толкова често извънредно сериозно и честно; и че за да постигне крайната си цел, еволюцията трябва да бъде разбирана във всеки един от нейните етапи; и че хората не бива да схващат еволюцията само според представите на днешната естествена наука, която си въобразява, че може да построи един или друг свят.
Но подобен възглед напълно изключва факта, че в по-ранните епохи цялото устройство на човека и организацията на неговите по-фини тела са били коренно различни.
Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло. И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен. Душевно-телесната организация на хората беше друга и те трябваше да бъдат лекувани по друг начин.
към текста >>
И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, с
лед
ователно, те не бива да бъдат вземани сериозно.
Тогава естественонаучните методи, ако биха съществували, нямаше да имат никакво приложение по въпроси, свързани с човешката личност. По времето на Христос Исус етерното тяло беше много по-силно, много по-мощно, отколкото е то днес; и по косвен начин, чрез етерното тяло, можеха да се упражняват много по-големи въздействия върху физическото тяло. И ако тогава някой тривиално казано е лекувал с помощта на „чувствата“, е ставало дума за съвсем различни въздействия върху физическото тяло. Докато етерното тяло действително беше по-мощно и властта му над физическото тяло беше несъмнена, така наречените психично-спиритуални лечебни средства можеха да бъдат прилагани в много по-голяма степен. Душевно-телесната организация на хората беше друга и те трябваше да бъдат лекувани по друг начин.
И понеже учените не знаят това, те казват: Ние вече не вярваме в чудеса и евангелските разкази за изцеленията не са нищо друго, освен измислици, следователно, те не бива да бъдат вземани сериозно.
Ето защо днешните образовани теолози изпадат в едно особено затруднение. Те биха искали да поддържат Евангелията, но модерният предразсъдък, че такива изцеления са пълна измислица им пречи да отстояват своята позиция. И тогава те се впускат във всевъзможни обяснения относно „природата“ на чудесата. И само едно не им идва наум: Че за тогавашната епоха всичко онова, което описват първите шест глави от Евангелието на Марко, изобщо не е „чудо“, както не е чудо и един днешен медикамент, с чиято помощ се опитваме да повлияем върху една или друга функция на човешкия организъм. Тогавашните хора далеч не биха смятали за „чудо“, ако даден лечител би излекувал някой прокажен, протягайки ръката си към него с думите: „Аз искам това, бъди чист!
към текста >>
Нека в тази връзка да хвърлим бегъл пог
лед
върху начина, по който ставаше обучението на тогавашните лекари.
Нека в тази връзка да хвърлим бегъл поглед върху начина, по който ставаше обучението на тогавашните лекари.
Това ставаше в специални школи в рамките на съответните мистерийни центрове, така че те получаваха в ръцете си такива сили, които идваха от свръхсетивния свят и минаваха буквално през самите тях, така че тогавашните лекари бяха един вид проводници, или медиуми за свръхсетивните сили.
към текста >>
Целият разказ се свежда до с
лед
ното: Жената се доближава до Христос Исус и обхваща дрехата Му.
В залеза на старата епоха изцеленията бяха нещо обичайно и ако те са дело на Христос, важното е друго, а именно че Той ги извършва с онези нови сили, които занапред ще са достояние на човешката индивидуалност. При това Евангелието показва съвършено ясно, че въздействията на Христос Исус протичат изцяло от един човек към друг човек. Навсякъде се подчертава, че Той действува както действува един човек върху друг човек. И това едва ли може да бъде изразено по-ясно от онова изцеление на жената, за което се говори в пета глава от Евангелието на Марко. Той я изцелява поради факта, че тя се докосва до Него и обхваща дрехата Му, така че Той долавя как „сили изтичат“ от Него.
Целият разказ се свежда до следното: Жената се доближава до Христос Исус и обхваща дрехата Му.
Той не върши нищо. Тя е тази, която върши нещо: Именно тя обхваща дрехата Му. И тогава от Него изтичат сили. Чрез какво? Не чрез това, че Той насочва потока от сили, а чрез обстоятелството, че тя ги извлича от Него нещо, което Той забелязва едва по-късно.
към текста >>
Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че с
лед
започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения.
Това е посочено много ясно. И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с мир и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него. Той не се намира вече в същата ситуация, в която се намираха някогашните гонители на демони спрямо техните пациенти. Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния. Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано.
Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения.
По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом. Ето за какво става дума. За един такъв светоглед външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
към текста >>
За един такъв светог
лед
външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния. Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано. Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения. По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом. Ето за какво става дума.
За един такъв светоглед външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
към текста >>
От един тогавашен лекар те биха очаквали примерно, да каже с
лед
ното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш.
Какво би казал един лекар от тогавашната епоха? Какво са очаквали фарисеите и книжниците от едно изцеление?
От един тогавашен лекар те биха очаквали примерно, да каже следното: Силите, проникващи в теб и в твоите парализирани крайници, ще ти позволят да ги раздвижиш.
Но какво казва Христос Исус? „Прощават ти се греховете“, или с други думи, нещата веднага се пренасят в моралната страна, където участвува Азът. И това е един език, който фарисеите изобщо не разбират. Те не могат да го разберат. Да се говори по този начин, за тях е истинско богохулство. Защо?
към текста >>
Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим с
лед
ното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата.
Аз вече казах, че вярата е едно необходимо условие. Защо вяра? Защото проявленията на моралните качества във физическия свят не настъпват в рамките на една инкарнация. Заставайки днес пред физическия недъг на един човек, ние не бихме могли да свържем неговите морални и физически качества, така че да получим ясна картина в рамките на неговата сегашна инкарнация. Само ако се издигнем над сегашната му инкарнация, ние ще стигнем до връзката между неговите морални и физически качества, проявяващи се в неговата Карма.
Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим следното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата.
Едва сега, когато Евангелията стават обект на духовно-научни изследвания, вярата се превръща в познание. И тогава Христос Исус застава редом до нас и виждайки Кармата казва: Този човек аз мога да изцеля; защото вглеждайки се в личността му, аз съм наясно: Неговата Карма е такава, че сега той може да стане и да ходи.
към текста >>
Едва сега, когато Евангелията стават обект на духовно-научни изс
лед
вания, вярата се превръща в познание.
Защо вяра? Защото проявленията на моралните качества във физическия свят не настъпват в рамките на една инкарнация. Заставайки днес пред физическия недъг на един човек, ние не бихме могли да свържем неговите морални и физически качества, така че да получим ясна картина в рамките на неговата сегашна инкарнация. Само ако се издигнем над сегашната му инкарнация, ние ще стигнем до връзката между неговите морални и физически качества, проявяващи се в неговата Карма. Единствено поради факта, че досега Кармата не беше зачитана, ние можем да заявим следното: Досега, връзката между моралните и физическите качества можеше да бъде търсена само в областта на вярата.
Едва сега, когато Евангелията стават обект на духовно-научни изследвания, вярата се превръща в познание.
И тогава Христос Исус застава редом до нас и виждайки Кармата казва: Този човек аз мога да изцеля; защото вглеждайки се в личността му, аз съм наясно: Неговата Карма е такава, че сега той може да стане и да ходи.
към текста >>
От такива примери Вие се убеждавате, че едва с
лед
като разполагаме със средствата на модерната Духовна наука, ние сме в състояние да разбираме Библията както трябва.
От такива примери Вие се убеждавате, че едва след като разполагаме със средствата на модерната Духовна наука, ние сме в състояние да разбираме Библията както трябва.
Една от нашите задачи е именно тази: Да покажем, че в тази книга, в тази мирова книга са заложени най-дълбоките тайни, от които тръгва еволюцията на човечеството. Когато веднъж проумеем какви космически процеси се разиграват на Земята а до тях ще се докосваме все повече и повече в хода на тези лекции, защото Евангелието на Марко е чудесен повод за това -, какво е космическо-земното и земно-космическото значение на Мистерията на Голгота, тогава ще знаем: Това, което извличаме от Евангелията, никога не би могло да накърни другите религиозни вероизповедания по света. Поради причините, посочени в края на вчерашната лекция и най-вече поради факта, че истинското разбиране на Библията не може да бъде ограничено в рамките на едно вероизповедание, а следва да е универсално, верният поглед върху Библията ще е възможен само ако се опираме на Духовната наука. Така всички вероизповедания ще получат полагащата им се стойност, всички религии ще бъдат помирени. И като първо начало на едно такова помирение може да послужи, примерно, споменатата от мен случка още в първата ми лекция: А именно когато разказах за онзи индиец, който изнесъл една лекция върху „Христос и християнството“.
към текста >>
Поради причините, посочени в края на вчерашната лекция и най-вече поради факта, че истинското разбиране на Библията не може да бъде ограничено в рамките на едно вероизповедание, а с
лед
ва да е универсално, верният пог
лед
върху Библията ще е възможен само ако се опираме на Духовната наука.
От такива примери Вие се убеждавате, че едва след като разполагаме със средствата на модерната Духовна наука, ние сме в състояние да разбираме Библията както трябва. Една от нашите задачи е именно тази: Да покажем, че в тази книга, в тази мирова книга са заложени най-дълбоките тайни, от които тръгва еволюцията на човечеството. Когато веднъж проумеем какви космически процеси се разиграват на Земята а до тях ще се докосваме все повече и повече в хода на тези лекции, защото Евангелието на Марко е чудесен повод за това -, какво е космическо-земното и земно-космическото значение на Мистерията на Голгота, тогава ще знаем: Това, което извличаме от Евангелията, никога не би могло да накърни другите религиозни вероизповедания по света.
Поради причините, посочени в края на вчерашната лекция и най-вече поради факта, че истинското разбиране на Библията не може да бъде ограничено в рамките на едно вероизповедание, а следва да е универсално, верният поглед върху Библията ще е възможен само ако се опираме на Духовната наука.
Така всички вероизповедания ще получат полагащата им се стойност, всички религии ще бъдат помирени. И като първо начало на едно такова помирение може да послужи, примерно, споменатата от мен случка още в първата ми лекция: А именно когато разказах за онзи индиец, който изнесъл една лекция върху „Христос и християнството“. Въпреки предубежденията на неговия народ, той успял да опише Христос по един начин, включващ всички вероизповедания по света. И да се доближим до този образ на Христос това действително е една от задачите на Духовната наука в областта на религиозния живот. Защото според мен нашето духовно движение трябва да се стреми към едно такова задълбочаване на религиозния живот, което да обхване самата вътрешна същност на отделните религии.
към текста >>
Будистът казва: С
лед
като от Бодисатва е станал Буда, Готама Буда постига с
лед
смъртта си такава висота, че той вече не се нуждае от завръщане на Земята.
В тази връзка аз отново бих посочил вече познатия пример с диалога между будиста, който е антропософ, и антропософа, който е християнин.
Будистът казва: След като от Бодисатва е станал Буда, Готама Буда постига след смъртта си такава висота, че той вече не се нуждае от завръщане на Земята.
А християнинът, който е антропософ, отговаря: Аз разбирам това, защото потопявайки се в твоето сърце, мога да повярвам в твоя Буда. Или с други думи: Да разбереш религията на другия, да се извисиш до религията на другия! Християнинът, станал антропософ, може да разбере всичко, което казва другият. И какво ще отговори на това будистът, станал антропософ? Той ще каже: Аз се опитвам да разбера това, което представлява вътрешният нерв на християнството, а именно, че при Христос става дума за нещо много повече от един основател на нова религия.
към текста >>
И тогава будистът ще каже: Сега, с
лед
като съм разбрал основната същност на твоята религия, с
лед
като и ти си разбрал моята религия, аз няма да твърдя, че Христос е една личност, която се преражда във времето.
Християнинът, станал антропософ, може да разбере всичко, което казва другият. И какво ще отговори на това будистът, станал антропософ? Той ще каже: Аз се опитвам да разбера това, което представлява вътрешният нерв на християнството, а именно, че при Христос става дума за нещо много повече от един основател на нова религия. Мистерията на Голгота представлява нещо, което не е свързано с тази или онази личност; в случая не можем да разглеждаме човека Исус от Назарет като основател на религия, защото „Христос“ е този, който се инкарнира в него и умира на кръста, за да бъде изнесено пред човечеството това, което наричаме Мистерия на Голгота. Ние трябва да стигнем до убеждението, че тази Мистерия на Голгота е един космически факт.
И тогава будистът ще каже: Сега, след като съм разбрал основната същност на твоята религия, след като и ти си разбрал моята религия, аз няма да твърдя, че Христос е една личност, която се преражда във времето.
Аз бих постъпил твърде странно, ако бих настоявал за някакво „подобрение“ на християнството, ако бих настоявал за едно по-добро разбиране на Христос Исус, което да отмени неговата смърт на кръста след трите години от Кръщението в реката Йордан, ако бих настоявал за едно по-добро отношение към този религиозен водач. Защото важното тук е именно това, че Христос беше прикован на кръста, важното е какво точно се случи в резултат на кръстната смърт!
към текста >>
Аз бих постъпил твърде странно, ако бих настоявал за някакво „подобрение“ на християнството, ако бих настоявал за едно по-добро разбиране на Христос Исус, което да отмени неговата смърт на кръста с
лед
трите години от Кръщението в реката Йордан, ако бих настоявал за едно по-добро отношение към този религиозен водач.
И какво ще отговори на това будистът, станал антропософ? Той ще каже: Аз се опитвам да разбера това, което представлява вътрешният нерв на християнството, а именно, че при Христос става дума за нещо много повече от един основател на нова религия. Мистерията на Голгота представлява нещо, което не е свързано с тази или онази личност; в случая не можем да разглеждаме човека Исус от Назарет като основател на религия, защото „Христос“ е този, който се инкарнира в него и умира на кръста, за да бъде изнесено пред човечеството това, което наричаме Мистерия на Голгота. Ние трябва да стигнем до убеждението, че тази Мистерия на Голгота е един космически факт. И тогава будистът ще каже: Сега, след като съм разбрал основната същност на твоята религия, след като и ти си разбрал моята религия, аз няма да твърдя, че Христос е една личност, която се преражда във времето.
Аз бих постъпил твърде странно, ако бих настоявал за някакво „подобрение“ на християнството, ако бих настоявал за едно по-добро разбиране на Христос Исус, което да отмени неговата смърт на кръста след трите години от Кръщението в реката Йордан, ако бих настоявал за едно по-добро отношение към този религиозен водач.
Защото важното тук е именно това, че Христос беше прикован на кръста, важното е какво точно се случи в резултат на кръстната смърт!
към текста >>
Нито един будист, който е антропософ, не би могъл днес да каже друго, освен с
лед
ното: Както ти се опитваш да разбереш основната същност на моята религия, тъй и аз се опитвам да разбера основната същност на твоята религия.
Не бива да се заблуждаваме, казвайки: Ето, тук е извършена една голяма неправда и днес християнството би могло да помисли за своето усъвършенствуване.
Нито един будист, който е антропософ, не би могъл днес да каже друго, освен следното: Както ти се опитваш да разбереш основната същност на моята религия, тъй и аз се опитвам да разбера основната същност на твоята религия.
към текста >>
И какво ще се получи, ако отделните пос
лед
ователи на различните религиозни системи стигнат до положението, при което християнинът ще казва на будиста: Аз вярвам в твоя Буда, както и ти вярваш в него!
И какво ще се получи, ако отделните последователи на различните религиозни системи стигнат до положението, при което християнинът ще казва на будиста: Аз вярвам в твоя Буда, както и ти вярваш в него!
А будистът ще отвръща на християнина: Сега аз мога да разбера Мистерията на Голгота, както и самият ти я разбираш! Какво ще стане с човечеството, ако хората проговорят на този език? Мир ще се спусне над човечеството, мир и взаимно признаване на религиите. Антропософското Движение трябва да спомогне за едно такова истинско и взаимно разбиране на религиите. Би представлявало удар срещу духа на антропософията, ако един християнин, станал антропософ, каже на будиста: Изобщо не е вярно, че Готама, след като той е станал един Буда не трябва повече да се преражда; през 20 век той отново трябва да се роди като физически човек.
към текста >>
Би представлявало удар срещу духа на антропософията, ако един християнин, станал антропософ, каже на будиста: Изобщо не е вярно, че Готама, с
лед
като той е станал един Буда не трябва повече да се преражда; през 20 век той отново трябва да се роди като физически човек.
И какво ще се получи, ако отделните последователи на различните религиозни системи стигнат до положението, при което християнинът ще казва на будиста: Аз вярвам в твоя Буда, както и ти вярваш в него! А будистът ще отвръща на християнина: Сега аз мога да разбера Мистерията на Голгота, както и самият ти я разбираш! Какво ще стане с човечеството, ако хората проговорят на този език? Мир ще се спусне над човечеството, мир и взаимно признаване на религиите. Антропософското Движение трябва да спомогне за едно такова истинско и взаимно разбиране на религиите.
Би представлявало удар срещу духа на антропософията, ако един християнин, станал антропософ, каже на будиста: Изобщо не е вярно, че Готама, след като той е станал един Буда не трябва повече да се преражда; през 20 век той отново трябва да се роди като физически човек.
Тогава будистът би отговорил: Нима с твоята антропософия ти можеш само да хулиш моята религия? И тогава вместо мир, всред религиите ще настъпи истински разкол. По същия начин и християнинът би трябвало да възрази на будиста, според когото християнството се нуждае от някакво „подобрение“: Ако твърдиш, че Мистерията на Голгота е грешка, която следва да се поправи, и че Христос трябва отново да дойде във физическо тяло, за да се отнесат хората по-добре с него, тогава ти също не се стараеш да разбереш моята религия, тогава ти също изопачаваш моята религия.
към текста >>
По същия начин и християнинът би трябвало да възрази на будиста, според когото християнството се нуждае от някакво „подобрение“: Ако твърдиш, че Мистерията на Голгота е грешка, която с
лед
ва да се поправи, и че Христос трябва отново да дойде във физическо тяло, за да се отнесат хората по-добре с него, тогава ти също не се стараеш да разбереш моята религия, тогава ти също изопачаваш моята религия.
Мир ще се спусне над човечеството, мир и взаимно признаване на религиите. Антропософското Движение трябва да спомогне за едно такова истинско и взаимно разбиране на религиите. Би представлявало удар срещу духа на антропософията, ако един християнин, станал антропософ, каже на будиста: Изобщо не е вярно, че Готама, след като той е станал един Буда не трябва повече да се преражда; през 20 век той отново трябва да се роди като физически човек. Тогава будистът би отговорил: Нима с твоята антропософия ти можеш само да хулиш моята религия? И тогава вместо мир, всред религиите ще настъпи истински разкол.
По същия начин и християнинът би трябвало да възрази на будиста, според когото християнството се нуждае от някакво „подобрение“: Ако твърдиш, че Мистерията на Голгота е грешка, която следва да се поправи, и че Христос трябва отново да дойде във физическо тяло, за да се отнесат хората по-добре с него, тогава ти също не се стараеш да разбереш моята религия, тогава ти също изопачаваш моята религия.
към текста >>
Обаче антропософията не е тук, за да изопачава едно или друго религиозно вероизповедание, независимо дали то е старо или ново, с
лед
като вече се е наложило в света; защото в такъв случай ние бихме изграждали човешки общества, опиращи се върху взаимно незачитане, а не върху взаимно уважение на техните религии.
Обаче антропософията не е тук, за да изопачава едно или друго религиозно вероизповедание, независимо дали то е старо или ново, след като вече се е наложило в света; защото в такъв случай ние бихме изграждали човешки общества, опиращи се върху взаимно незачитане, а не върху взаимно уважение на техните религии.
към текста >>
А че това може да стане и чрез Евангелието на Марко, ще се убедим в хода на с
лед
ващите лекции.
Ето какво трябва да запишем в душите си, за да разберем духа и окултната същност на антропософията. И ние не можем да сторим това по-добре, отколкото ако се опитаме да приложим силата и любовта, които властвуват в Евангелията, като средство за разбиране на всички религии по света.
А че това може да стане и чрез Евангелието на Марко, ще се убедим в хода на следващите лекции.
към текста >>
17.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Днес бих искал да насоча Вашето внимание към два образа от пос
лед
ните хилядолетия на човешката еволюция, които ние можем да извикаме пред нашия духовен пог
лед
.
Днес бих искал да насоча Вашето внимание към два образа от последните хилядолетия на човешката еволюция, които ние можем да извикаме пред нашия духовен поглед.
Първо бих искал да се обърнем към едно събитие от средата и края на 5 век преди Христос. Всичко това е известно, но както казах, нека още веднъж да се потопим в душевната атмосфера на тази епоха.
към текста >>
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от пос
лед
ователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с поглед най-вече основните моменти от учението и делото на Буда.
към текста >>
Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с пог
лед
най-вече основните моменти от учението и делото на Буда.
Тогава ние виждаме как в Индия се ражда Буда и събира около себе си група от ученици от последователи и как от това, което се разигра между Буда и неговите ученици възникна онова величествено и мощно движение, чиито вълни векове наред заливаха целия Изток, предлагайки на безброй много хора вътрешно спасение, вътрешна свобода на душите и извисяване на човешкото съзнание.
Ако искаме да охарактеризираме какво всъщност е станало тогава, нужно е да обхванем с поглед най-вече основните моменти от учението и делото на Буда.
към текста >>
Животът на Земята, тъй както човекът го изживява в рамките на една инкарнация, е само страдание, предизвикано от това, че като пос
лед
ица от своите инкарнации човекът все повече и повече бива завладяван от неудържим стремеж към нови прераждания.
Животът на Земята, тъй както човекът го изживява в рамките на една инкарнация, е само страдание, предизвикано от това, че като последица от своите инкарнации човекът все повече и повече бива завладяван от неудържим стремеж към нови прераждания.
Обаче единствената достойна цел е да се освободим от този стремеж към прераждания, да изгасим в душата си всичко, което се ражда от този порив към физическа инкарнация, докато накрая се издигнем до едно такова съществувание, при което душата не изпитва вече никакво желание да се обвързва с физически сетива или с физически органи, и това съществувание, както знаете, се нарича Нирвана.
към текста >>
За да имаме още по-точна представа за импулсите, лежащи в основата на неговото учение, бихме могли да добавим с
лед
ното: С огромната сила на своята индивидуалност Буда насочваше пог
лед
а на своите ученици към земното съществувание и черпейки от дълбоките извори на своето състрадание се опитваше да им даде такива средства, с чиято помощ те да изтръгнат душите си от земната сфера и да ги издигнат там горе, в небесната сфера, увличайки със себе си всички човешки мисли и цялата човешка мъдрост.
Ето какво представлява великото учение на Буда: Животът е страдание и човекът трябва да намери средството, за да се освободи от страданието, да стане участник в Нирвана.
За да имаме още по-точна представа за импулсите, лежащи в основата на неговото учение, бихме могли да добавим следното: С огромната сила на своята индивидуалност Буда насочваше погледа на своите ученици към земното съществувание и черпейки от дълбоките извори на своето състрадание се опитваше да им даде такива средства, с чиято помощ те да изтръгнат душите си от земната сфера и да ги издигнат там горе, в небесната сфера, увличайки със себе си всички човешки мисли и цялата човешка мъдрост.
към текста >>
И когато прос
лед
им столетията, през които будизмът постигна най-голямото си разпространение и се запитаме: Какво живееше в този будизъм, какво живееше в душите, в сърцата на неговите пос
лед
ователи?
И когато проследим столетията, през които будизмът постигна най-голямото си разпространение и се запитаме: Какво живееше в този будизъм, какво живееше в душите, в сърцата на неговите последователи?
ние стигаме до следния отговор: Тези хора действително преследваха висши цели; обаче в центъра на техните мисли, чувства и воля се намираше величественият образ на Буда, както и всичко онова, което той беше казал по толкова дълбок и пленителен начин за освобождаването от страданието на живота. В центъра на техните мисли и чувства живееше всеобхватният и могъщ авторитет на Буда. Да, авторитетът на Буда беше непоклатим в сърцата на неговите ученици, в сърцата на неговите последователи. За всички тях думите на Буда звучаха като свещено слово.
към текста >>
ние стигаме до с
лед
ния отговор: Тези хора действително прес
лед
ваха висши цели; обаче в центъра на техните мисли, чувства и воля се намираше величественият образ на Буда, както и всичко онова, което той беше казал по толкова дълбок и пленителен начин за освобождаването от страданието на живота.
И когато проследим столетията, през които будизмът постигна най-голямото си разпространение и се запитаме: Какво живееше в този будизъм, какво живееше в душите, в сърцата на неговите последователи?
ние стигаме до следния отговор: Тези хора действително преследваха висши цели; обаче в центъра на техните мисли, чувства и воля се намираше величественият образ на Буда, както и всичко онова, което той беше казал по толкова дълбок и пленителен начин за освобождаването от страданието на живота.
В центъра на техните мисли и чувства живееше всеобхватният и могъщ авторитет на Буда. Да, авторитетът на Буда беше непоклатим в сърцата на неговите ученици, в сърцата на неговите последователи. За всички тях думите на Буда звучаха като свещено слово.
към текста >>
Да, авторитетът на Буда беше непоклатим в сърцата на неговите ученици, в сърцата на неговите пос
лед
ователи.
И когато проследим столетията, през които будизмът постигна най-голямото си разпространение и се запитаме: Какво живееше в този будизъм, какво живееше в душите, в сърцата на неговите последователи? ние стигаме до следния отговор: Тези хора действително преследваха висши цели; обаче в центъра на техните мисли, чувства и воля се намираше величественият образ на Буда, както и всичко онова, което той беше казал по толкова дълбок и пленителен начин за освобождаването от страданието на живота. В центъра на техните мисли и чувства живееше всеобхватният и могъщ авторитет на Буда.
Да, авторитетът на Буда беше непоклатим в сърцата на неговите ученици, в сърцата на неговите последователи.
За всички тях думите на Буда звучаха като свещено слово.
към текста >>
Причината беше тази, че учениците и пос
лед
ователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира.
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе?
Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира.
Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая. За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед.
към текста >>
Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и пос
лед
ователите на Буда, е най-важното в случая.
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе? Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира.
Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая.
За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед.
към текста >>
За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен пог
лед
.
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе? Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира. Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая.
За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед.
към текста >>
Ето защо бих казал: Макар и образът, който сега извикваме пред нашата душа, с
лед
ва да бъде изтеглен един век по-напред, с ог
лед
цялостната еволюция на човечеството, той съществува почти едновременно със събитието Буда.
Нека сега да се обърнем към един друг момент от световната история. Когато става дума за цели хилядолетия от еволюцията на човечеството, един век не означава кой знае колко много.
Ето защо бих казал: Макар и образът, който сега извикваме пред нашата душа, следва да бъде изтеглен един век по-напред, с оглед цялостната еволюция на човечеството, той съществува почти едновременно със събитието Буда.
към текста >>
век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и пос
лед
ователи.
Нека да си припомним как през 5.
век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи.
Този факт е достатъчно известен. И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност. И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад.
към текста >>
И за да вникнем в развитието на пос
лед
ните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност.
Нека да си припомним как през 5. век преди Христос в древна Гърция една друга личност започна да събира около себе си все по-голям брой ученици и последователи. Този факт е достатъчно известен.
И за да вникнем в развитието на последните столетия, добре е да насочим нашето внимание към тази личност.
И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда.
към текста >>
Но от друга страна, има значителна разлика между пос
лед
ователите на Сократ и тези на Буда.
И така, ние виждаме как в древна Гърция Сократ14 събира около себе си определен брой ученици. Но за да разберем Сократ, нужно е да си послужим с онзи негов образ, който е нахвърлен от великия философ Платон15 и, съответно, допълнен от другия велик философ Аристотел16. И този толкова убедително изваян образ ни позволява да заявим: От Сократ тръгва един силен импулс, който е насочен към Запад. Ето защо всеки, който иска да обхване целия характер на западната култура, неизбежно ще се убеди, че решаващото в случая е именно това, което наричаме Сократов елемент. Въпреки че този Сократов елемент навлиза в Западния свят много по-неусетно, отколкото будисткият импулс навлиза в Източния свят, все пак съществува известен паралел между Сократ и Буда.
Но от друга страна, има значителна разлика между последователите на Сократ и тези на Буда.
И аз бих добавил: основната разлика между Запада и Изтока се свежда до различието, което съществува между Сократ и Буда.
към текста >>
Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мирог
лед
, на Сократовото мирог
лед
но изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, г
лед
ката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици.
И така, нека отново си представим как Сократ събира своите ученици около себе си. М как се чувствува той спрямо тях? Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях. Той поставяше въпросите си по такъв начин, че в душите на учениците нещо трепваше и фактически той не им даваше никакви указания, а всичко извличаше от самите тях.
Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици.
Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици. Изправяйки се пред тях, той далеч не се стремеше да пренесе в душите им нещо от себе си, а искаше да предостави на самите тях това, което те биха могли да извлекат от собствените си души. Нищо от Сократ не биваше да преминава в душите на учениците, абсолютно нищо.
към текста >>
Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със с
лед
ния пример.
Изобщо не можем да си представим по-голяма разлика от тази, която съществува между Буда и Сократ. В душите си учениците на Буда бяха изцяло проникнати от своя Учител. Напротив, в душите си учениците на Сократ носеха толкова малко от Сократ, колкото и новороденото дете, примерно, носи от личността на своята акушерка. При Сократовите ученици духовният елемент трябваше да се прояви чрез духовното акушество на Сократ, който поставяше човека на собствените му крака и извличаше от него това, което се съдържаше в душата му. Ето какво искаше Сократ!
Впрочем бихме могли да допълним тази разлика между Сократ и Буда със следния пример.
Ако един глас от Небето би искал да посочи пътя на учениците на Буда, той щеше да изговори приблизително думите: Възпламенете у себе си това, което живееше у Буда, и така, благодарение на Буда, вие ще намерите пътя към духовния свят! Ако при сходни обстоятелства някой би се опитал да охарактеризира подхода на Сократ, той би трябвало да каже: Сократ искаше да призове всеки един от учениците си и да му каже: Стани този, който си ти!
към текста >>
Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от пог
лед
а си възможността те все пак да са свързани в някакво единство.
Извиквайки пред душата си тези два образа, ние не би трябвало да казваме: Ето, пред себе си имаме два еволюционни потока от развитието на човечеството, които са коренно противоположни! Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища.
Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство.
Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание.
към текста >>
Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем с
лед
ното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди.
Извиквайки пред душата си тези два образа, ние не би трябвало да казваме: Ето, пред себе си имаме два еволюционни потока от развитието на човечеството, които са коренно противоположни! Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство.
Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди.
И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици.
към текста >>
И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим с
лед
ното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло.
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда.
И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло.
Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда. Тук аз имам предвид основното душевно настроение. Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
към текста >>
Насочим ли пог
лед
към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда.
Ако човек изцяло се потопи в тези Сократови размишления, съдържащи се в Платоновия „Федон“, той неизбежно ще се усети пренесен във величествената атмосфера, присъща на учението на Буда. И що се отнася до коренната разлика между тези две личности, нека да добавим следното: В определен момент те се издигат толкова високо, че дори коренните им различия образуват едно общо цяло.
Насочим ли поглед към Буда, ние откриваме: Общо взето, проповедите на Буда са такива, че бих казал онова усещане, което изпитваме от Сократовите размишления за безсмъртието на душата, може да бъде пренесено върху всички тях, върху всички проповеди на Буда.
Тук аз имам предвид основното душевно настроение. Обаче макар и рядко, при Буда срещаме също и онова, което е типично за Сократ идеята, че човекът трябва да се уповава на своя собствен разум; да, всичко това понякога откриваме и у Буда.
към текста >>
Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително с
лед
ното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати?
И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера.
Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати?
“ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати? “ „Не би следвало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „Следователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята? “ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека. Човекът не може да напредва в познанието, нито ако е прекалено силно отдаден на сетивния свят, нито ако постъпва като отшелник и бяга от живота.
към текста >>
“ „Не би с
лед
вало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „С
лед
ователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята?
И когато веднъж Буда се обръща към своя ученик Сона, обяснявайки му, че не е добре за човека да остава свързан единствено със сетивния свят или пък да прекара живота си в самобичуване, като старите отшелници, а да предпочете един среден път, това буквално ни пренася в Сократовата атмосфера. Представете си как Буда е застанал пред своя ученик Сона и му казва приблизително следното: „Виж какво, Сона, нима ти би могъл да свириш добре на лютнята, ако нейните струни не са добре обтегнати? “ „Не би трябвало да отговори Сона, ако струните не са обтегнати, аз не бих могъл да свиря както трябва.“ „Добре казва Буда на Сона а не би ли свирил добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати?
“ „Не би следвало да отговори Сона, аз не бих могъл да свиря добре, ако струните на лютнята са прекалено силно обтегнати.“ „Следователно кога пита Буда ти ще можеш да свириш добре на лютнята?
“ „Когато нейните струни не са нито отпуснати, нито прекалено обтегнати“, отговаря Сона. „Но същото казва Буда важи и за човека. Човекът не може да напредва в познанието, нито ако е прекалено силно отдаден на сетивния свят, нито ако постъпва като отшелник и бяга от живота. Средното положение е най-доброто както за струните на лютнята, така и за настроенията на човешката душа.“
към текста >>
Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с ог
лед
на различията да се търси по-висшето единство.
Отново се налага да подчертая, че до истината се стига само ако диференцираме нещата по този начин. Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо. Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно.
Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство.
Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия. Но щом вникнат в техните начини на мислене, хората веднага разбират за какво става дума.
към текста >>
Тази методологическа забележка рано или късно с
лед
ваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота.
Отново се налага да подчертая, че до истината се стига само ако диференцираме нещата по този начин. Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо. Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно. Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство.
Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота.
Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия. Но щом вникнат в техните начини на мислене, хората веднага разбират за какво става дума. Черният пипер и солта, захарта и червеният пипер са подправки и винаги стоят на масата; всички те са „едно и също“ нещо, а именно хранителни подправки.
към текста >>
Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и пос
лед
ователи: Христос Исус.
И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция.
Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус.
Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ. И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците? Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи. Евангелието на Марко величествено и просто показва как с помощта на притчи или образи Той разкрива на множеството най-важните моменти от еволюцията на света и на човечеството.
към текста >>
Ако измежду тези ученици и пос
лед
ователи се вг
лед
аме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ.
И така, заставайки пред тези два образа на Буда и Сократ, те ни се явяват като две различни, коренно противоположни течения в рамките на общочовешката еволюция. Сега към тези два образа, които свързахме в едно общо цяло, можем да прибавим и един трети образ, при който също става дума за една велика индивидуалност, около която се събират ученици и последователи: Христос Исус.
Ако измежду тези ученици и последователи се вгледаме в най-приближените, в дванадесетте, тогава ще установим, че Евангелието на Марко също се произнася, и то с голяма яснота за отношението на Учителя към учениците и разкрива някои неща, които току-що се опитахме да опишем, разглеждайки Буда и Сократ.
И кой е най-ясният, най-забележителният момент в Евангелието на Марко, що се отнася до отношението между Учителя и учениците? Ние виждаме и това се подчертава многократно как множество хора заобикалят Христос и искат да Го чуят. И Той се обръща към това множество, както свидетелствува Евангелието, с помощта на притчи или образи. Евангелието на Марко величествено и просто показва как с помощта на притчи или образи Той разкрива на множеството най-важните моменти от еволюцията на света и на човечеството. По-късно научаваме: Когато остава насаме с най-близките си ученици, Той започва да им тълкува тези образи.
към текста >>
За Буда можем да обобщим по наш западен маниер с
лед
ното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята.
Тук виждаме типичния начин за поучение от страна на Христос Исус. Ние вече знаем как поучаваше Буда и как поучаваше Сократ.
За Буда можем да обобщим по наш западен маниер следното: Той издигаше към Небето това, което хората изживяват тук на Земята.
За Сократ често се твърди, че неговият метод се заключава в нещо друго: Той сваля философията от Небето тук долу на Земята, защото апелира към непосредствения земен разум. Или иначе казано, лесно е да си представим как тези две индивидуалности се отнасяха към своите ученици.
към текста >>
С
лед
ователно, ако се опитаме да представим начина на обучение, с който си служеше Христос Исус, трябва да говорим малко по-сложно.
Но как се отнасяше към своите ученици Христос Исус? Към народа Той се обръщаше по един начин: поучаваше го с притчи; а към доверените си ученици се обръщаше по друг начин: Тълкуваше им притчите, обяснявайки им това, което те можеха да разберат и което беше достъпно за човешкия разум.
Следователно, ако се опитаме да представим начина на обучение, с който си служеше Христос Исус, трябва да говорим малко по-сложно.
Всички учения на Буда имат една характерна черта; ето защо учениците, които непосредствено се обръщат към Буда са, общо взето от един род. От един род са и учениците на Сократ; всеки може да стане негов ученик; ето защо Сократ също се обръща към своите последователи по един и същ начин: той не иска нищо друго, освен да извлече навън това, което се намира в човешките души. Обаче Христос Исус проповядва по два начина: на своите приближени ученици Той говори по един начин, а на народа по друг начин. Защо това е така?
към текста >>
От един род са и учениците на Сократ; всеки може да стане негов ученик; ето защо Сократ също се обръща към своите пос
лед
ователи по един и същ начин: той не иска нищо друго, освен да извлече навън това, което се намира в човешките души.
Но как се отнасяше към своите ученици Христос Исус? Към народа Той се обръщаше по един начин: поучаваше го с притчи; а към доверените си ученици се обръщаше по друг начин: Тълкуваше им притчите, обяснявайки им това, което те можеха да разберат и което беше достъпно за човешкия разум. Следователно, ако се опитаме да представим начина на обучение, с който си служеше Христос Исус, трябва да говорим малко по-сложно. Всички учения на Буда имат една характерна черта; ето защо учениците, които непосредствено се обръщат към Буда са, общо взето от един род.
От един род са и учениците на Сократ; всеки може да стане негов ученик; ето защо Сократ също се обръща към своите последователи по един и същ начин: той не иска нищо друго, освен да извлече навън това, което се намира в човешките души.
Обаче Христос Исус проповядва по два начина: на своите приближени ученици Той говори по един начин, а на народа по друг начин. Защо това е така?
към текста >>
Колкото по-назад се връщаме в еволюцията на човечеството, толкова по-ясно се убеждаваме, че древното ясновидство е било едно всеобщо притежание и че тогавашните хора са имали непосредствен пог
лед
в духовните светове.
За да си отговорим на този въпрос, трябва да си обясним целия обрат на времената, който настъпи с Мистерията на Голгота. Тогава привърши онази епоха, през която древното ясновидство беше всеобща човешка черта.
Колкото по-назад се връщаме в еволюцията на човечеството, толкова по-ясно се убеждаваме, че древното ясновидство е било едно всеобщо притежание и че тогавашните хора са имали непосредствен поглед в духовните светове.
Но как са виждали те в духовните светове? Те са виждали по такъв начин, че съзерцанието на мировите тайни се е проявявало под формата на образи, на подсъзнателни или несъзнателни имагинации. Тук ние сме изправени пред едно съноподобно ясновидство в съноподобни имагинации, което няма нищо общо с разсъдъчните понятия на днешния човек. През онази древна епоха не съществуваше дори и следа от днешното предметно мислене, от трезвия разум и разсъдъчната способност, които са в основата на съвременната наука. Човекът се изправяше пред външния свят и го виждаше, обаче той не го обхващаше в понятия, не си служеше с никаква логика и не мислеше комбинативно върху нещата.
към текста >>
През онази древна епоха не съществуваше дори и с
лед
а от днешното предметно мислене, от трезвия разум и разсъдъчната способност, които са в основата на съвременната наука.
Тогава привърши онази епоха, през която древното ясновидство беше всеобща човешка черта. Колкото по-назад се връщаме в еволюцията на човечеството, толкова по-ясно се убеждаваме, че древното ясновидство е било едно всеобщо притежание и че тогавашните хора са имали непосредствен поглед в духовните светове. Но как са виждали те в духовните светове? Те са виждали по такъв начин, че съзерцанието на мировите тайни се е проявявало под формата на образи, на подсъзнателни или несъзнателни имагинации. Тук ние сме изправени пред едно съноподобно ясновидство в съноподобни имагинации, което няма нищо общо с разсъдъчните понятия на днешния човек.
През онази древна епоха не съществуваше дори и следа от днешното предметно мислене, от трезвия разум и разсъдъчната способност, които са в основата на съвременната наука.
Човекът се изправяше пред външния свят и го виждаше, обаче той не го обхващаше в понятия, не си служеше с никаква логика и не мислеше комбинативно върху нещата. Днешният човек изключително трудно може да си представи това, защото мисленето го съпровожда навсякъде, той не може да върши нищо без да мисли. Древният човек беше съвсем различен. Той минаваше покрай нещата, поглеждаше ги и техните образи се отпечатваха в него, и те ставаха обясними за него, когато той изпадаше в преходното състояние между будността и съня: тогава човекът се потопяваше в своя съноподобен имагинативен свят. Тогава той виждаше образи.
към текста >>
Мнозинството от хората, които се събираха около Христос Исус, все още притежаваха пос
лед
ни останки от древното ясновидство; тези души бяха изпратени тук, за да чуят, макар и в образи, това, което можеше да бъде казано за произхода на света и човечеството.
Мнозинството от хората, които се събираха около Христос Исус, все още притежаваха последни останки от древното ясновидство; тези души бяха изпратени тук, за да чуят, макар и в образи, това, което можеше да бъде казано за произхода на света и човечеството.
И Христос Исус говореше на тези хора както би могло да се говори на хора, които разполагат с последните останки на древното ясновидство и до голяма степен формират душевния си живот именно с помощта на това остатъчно ясновидство.
към текста >>
И Христос Исус говореше на тези хора както би могло да се говори на хора, които разполагат с пос
лед
ните останки на древното ясновидство и до голяма степен формират душевния си живот именно с помощта на това остатъчно ясновидство.
Мнозинството от хората, които се събираха около Христос Исус, все още притежаваха последни останки от древното ясновидство; тези души бяха изпратени тук, за да чуят, макар и в образи, това, което можеше да бъде казано за произхода на света и човечеството.
И Христос Исус говореше на тези хора както би могло да се говори на хора, които разполагат с последните останки на древното ясновидство и до голяма степен формират душевния си живот именно с помощта на това остатъчно ясновидство.
към текста >>
С
лед
ователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици.
А какви бяха доверените ученици на Христос Исус? Вече казахме, че техният брой се определя от седемте сина на майката на Макавеите и от петте сина на Мататий. Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за безсмъртния Аз. Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция. На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове.
Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици.
Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция. Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил.
към текста >>
Задачата на по-тесния ученически кръг беше с
лед
ната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция.
Казахме още, че произлизайки от древноеврейския народ те бяха развили едно изключително силно съзнание за безсмъртния Аз. Те действително бяха първите, които Христос Исус избра, апелирайки към онези сили, които занапред ще живеят във всяка душа и които ще са отличителен признак за една нова степен от общочовешката еволюция. На мнозинството Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че тези хора все още могат да си служат с древното ясновидство; на учениците си Той говореше, като изхождаше от предпоставката, че те са първите, проявяващи разбиране за онези неща, които днес ние разкриваме за висшите светове. Следователно, самият поврат на времената изискваше от Христос Исус да се обръща по един начин, когато говори на мнозинството, и по съвсем друг начин, когато говори на своите доверени ученици. Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството.
Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция.
Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил. А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове. Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове.
към текста >>
А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, с
лед
ователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове.
Тези дванадесет ученици Той постави в самия център на мнозинството. Задачата на по-тесния ученически кръг беше следната: те трябваше да разберат, да разберат с разума си всичко онова, което се отнася за висшите светове и за тайните на общочовешката еволюция. Той говори припомнете си основния тон на неговите тълкувания -, бих казал, в Сократов стил. Защото това, което говори, Христос Исус го извлича от самата душа на ученика; и докато Сократ се ограничава по-скоро в земните отношения и апелира, бих казал, към ежедневната логика, Христос Исус говори за духовните отношения. Обаче когато говори на своите доверени ученици за духовните отношения, Той говори в Сократов стил.
А когато Буда се обръща към своите ученици, той всъщност им обяснява духовните отношения, но им ги обяснява така, както ги е получил в своето просветление, следователно по онзи начин, по който човешката душа се докосва до тях във висшите светове.
Когато Христос се обръща към народа, Той говори според изживяванията, които древната човешка душа е имала във висшите светове. Към народа Той се обръща, бих могъл да кажа, като един популярен Буда; а към доверените си ученици Той се обръща като един по-висш Сократ, като един спиритуализиран Сократ. От душите на своите ученици Сократ извлича заключенията на индивидуалния, на земния разум; от душите на своите ученици Христос извлича заключенията на небесния разум. Буда предлага на своите ученици небесното просветление; в своите притчи Христос предлага на народа земното просветление.
към текста >>
И тук аз го използвам само като пример, но като такъв пример, който внимателно трябва да запомним, понеже като антропософи ние с
лед
ва не само да внимаваме в тъмните места на света, но и да допринасяме нещо за непрекъснатото усъвършенствуване на душата.
Често възникват очебийни примери за това как не би трябвало да се мисли, въпреки убеждението на мнозина, че тъкмо този е правилният начин на мислене. Тази сутрин чух един подходящ пример за такъв странен начин на мислене.
И тук аз го използвам само като пример, но като такъв пример, който внимателно трябва да запомним, понеже като антропософи ние следва не само да внимаваме в тъмните места на света, но и да допринасяме нещо за непрекъснатото усъвършенствуване на душата.
Ето защо аз прибягвам до този пример не от някакви лични основания, а от чисто духовни основания.
към текста >>
И така, тази сутрин чух с
лед
ното: Някъде из Европа живее един господин, който преди много време публикува крайно несполучливи текстове за това, което се описва в Щайнеровата „Теософия“, както и изобщо за начина, по който той се отнася към духовното движение.
И така, тази сутрин чух следното: Някъде из Европа живее един господин, който преди много време публикува крайно несполучливи текстове за това, което се описва в Щайнеровата „Теософия“, както и изобщо за начина, по който той се отнася към духовното движение.
А днес една личност беше упрекната, че неин познат именно посоченият господин е могъл да публикува подобно нещо. И какво казва сега тази личност? „Да, но сега този мой познат започна най-усилено да изучава съчиненията на д-р Щайнер.“ Преди години той може и да е изказал своето мнение, но сега, като един вид извинение, той започва да изучава антропософията! Ето един пример за абсурдно мислене всред привържениците на нашето движение. Бъдещите времена, които един ден ще пишат историята за тези неща, ще поставят въпроса: Възможно ли е изобщо такова положение, че след като преди години някой се е произнесъл върху даден въпрос, сега да бъде извиняван с факта, че отново е решил да се запознае със същия въпрос?
към текста >>
Бъдещите времена, които един ден ще пишат историята за тези неща, ще поставят въпроса: Възможно ли е изобщо такова положение, че с
лед
като преди години някой се е произнесъл върху даден въпрос, сега да бъде извиняван с факта, че отново е решил да се запознае със същия въпрос?
И така, тази сутрин чух следното: Някъде из Европа живее един господин, който преди много време публикува крайно несполучливи текстове за това, което се описва в Щайнеровата „Теософия“, както и изобщо за начина, по който той се отнася към духовното движение. А днес една личност беше упрекната, че неин познат именно посоченият господин е могъл да публикува подобно нещо. И какво казва сега тази личност? „Да, но сега този мой познат започна най-усилено да изучава съчиненията на д-р Щайнер.“ Преди години той може и да е изказал своето мнение, но сега, като един вид извинение, той започва да изучава антропософията! Ето един пример за абсурдно мислене всред привържениците на нашето движение.
Бъдещите времена, които един ден ще пишат историята за тези неща, ще поставят въпроса: Възможно ли е изобщо такова положение, че след като преди години някой се е произнесъл върху даден въпрос, сега да бъде извиняван с факта, че отново е решил да се запознае със същия въпрос?
към текста >>
Защото по този начин ние кармически го осъждаме на един лишен от смисъл и значение живот с
лед
неговата смърт.
Тези неща спадат към областта на антропософското възпитание и ние ще напреднем едва тогава, когато в рамките на антропософското движение подобни ситуации ще бъдат изключени, напълно изключени. Защото вътрешната честност не допуска подобно мислене. Не може да се направи нито една пречка в познаването на истината, ако човек е склонен към такъв начин на разсъждения. И дълг на антропософа е да забелязва тези неща, да не минава с безразличие покрай тях, говорейки, примерно, за „всеобщата човешка любов“. Истинско безлюбие към даден човек, в най-висшия смисъл на тази дума, е да бъде извинен за подобни неща.
Защото по този начин ние кармически го осъждаме на един лишен от смисъл и значение живот след неговата смърт.
А когато посочим пълната абсурдност на подобно мислене, ние облекчаваме неговия живот след смъртта. Ето в какво се състои по-дълбокото значение на нещата.
към текста >>
А когато посочим пълната абсурдност на подобно мислене, ние облекчаваме неговия живот с
лед
смъртта.
Защото вътрешната честност не допуска подобно мислене. Не може да се направи нито една пречка в познаването на истината, ако човек е склонен към такъв начин на разсъждения. И дълг на антропософа е да забелязва тези неща, да не минава с безразличие покрай тях, говорейки, примерно, за „всеобщата човешка любов“. Истинско безлюбие към даден човек, в най-висшия смисъл на тази дума, е да бъде извинен за подобни неща. Защото по този начин ние кармически го осъждаме на един лишен от смисъл и значение живот след неговата смърт.
А когато посочим пълната абсурдност на подобно мислене, ние облекчаваме неговия живот след смъртта.
Ето в какво се състои по-дълбокото значение на нещата.
към текста >>
Ние многократно изтъквахме, че през С
лед
атлантската епоха пос
лед
ователно се развиха Древноиндийската, Древноперсийската, Египетско-халдейската, Гръко-римската и накрая нашата Пета културна епоха.
Не бива лекомислено да се приемат истини като например тази: Човешката душа има три съставни части: Сетивна душа, Разсъдъчна душа и Съзнателна душа. В хода на годините се убедихме, че подобно твърдение е нещо много повече от едно систематично разчленяване на душата.
Ние многократно изтъквахме, че през Следатлантската епоха последователно се развиха Древноиндийската, Древноперсийската, Египетско-халдейската, Гръко-римската и накрая нашата Пета културна епоха.
Споменахме още, че съществената особеност на Вавилоно-халдейско-египетската културна епоха се изразява в укрепването на Сетивната душа. Също така има връзка между Гръко-римската епоха и Разсъдъчната душа, между нашата Пета културна епоха и Съзнателната душа. Ето кое е най-важното за тези три културни епохи. Ето как те допринасят за възпитанието и еволюцията на човешката душа. И тези три съставни части на душата не са нещо измислено, а нещо живо, което претърпява определено развитие в хода на времето.
към текста >>
Те живяха в Четвъртата с
лед
атлантска епоха, когато на преден план излезе Разсъдъчната душа.
Обаче ние трябва да търсим връзката между всички неща. По-ранните събития винаги намират своето продължение в по-късните, а по-късните винаги могат да бъдат загатнати в по-ранните. В коя културна епоха живяха Буда и Сократ?
Те живяха в Четвъртата следатлантска епоха, когато на преден план излезе Разсъдъчната душа.
Тъкмо в тази епоха те двамата изпълняват своята мисия, своята задача.
към текста >>
Буда има задачата да съхрани културата на Сетивната душа и да я пренесе от Третата в Четвъртата с
лед
атлантска епоха.
Буда има задачата да съхрани културата на Сетивната душа и да я пренесе от Третата в Четвъртата следатлантска епоха.
Това, което Буда проповядва и което учениците на Буда поемат в сърцата си, формира, озарява Сетивната душа в Третата следатлантска културна епоха и трябва да бъде пренесено в Четвъртата епоха, намираща се под знака на Разсъдъчната душа. Така че епохата на Разсъдъчната душа, Четвъртата следатлантска епоха, бива озарена и стоплена от учението на Буда, от всичко онова, което от епохата на Сетивната душа, все още разполагаща с древното ясновидство, можа да бъде пренесено напред във времето. Буда е великият консерватор на културата, присъща за Сетивната душа, в новите условия на Четвъртата следатлантска епоха. А каква е мисията на Сократ, който идва по-късно?
към текста >>
Това, което Буда проповядва и което учениците на Буда поемат в сърцата си, формира, озарява Сетивната душа в Третата с
лед
атлантска културна епоха и трябва да бъде пренесено в Четвъртата епоха, намираща се под знака на Разсъдъчната душа.
Буда има задачата да съхрани културата на Сетивната душа и да я пренесе от Третата в Четвъртата следатлантска епоха.
Това, което Буда проповядва и което учениците на Буда поемат в сърцата си, формира, озарява Сетивната душа в Третата следатлантска културна епоха и трябва да бъде пренесено в Четвъртата епоха, намираща се под знака на Разсъдъчната душа.
Така че епохата на Разсъдъчната душа, Четвъртата следатлантска епоха, бива озарена и стоплена от учението на Буда, от всичко онова, което от епохата на Сетивната душа, все още разполагаща с древното ясновидство, можа да бъде пренесено напред във времето. Буда е великият консерватор на културата, присъща за Сетивната душа, в новите условия на Четвъртата следатлантска епоха. А каква е мисията на Сократ, който идва по-късно?
към текста >>
Така че епохата на Разсъдъчната душа, Четвъртата с
лед
атлантска епоха, бива озарена и стоплена от учението на Буда, от всичко онова, което от епохата на Сетивната душа, все още разполагаща с древното ясновидство, можа да бъде пренесено напред във времето.
Буда има задачата да съхрани културата на Сетивната душа и да я пренесе от Третата в Четвъртата следатлантска епоха. Това, което Буда проповядва и което учениците на Буда поемат в сърцата си, формира, озарява Сетивната душа в Третата следатлантска културна епоха и трябва да бъде пренесено в Четвъртата епоха, намираща се под знака на Разсъдъчната душа.
Така че епохата на Разсъдъчната душа, Четвъртата следатлантска епоха, бива озарена и стоплена от учението на Буда, от всичко онова, което от епохата на Сетивната душа, все още разполагаща с древното ясновидство, можа да бъде пренесено напред във времето.
Буда е великият консерватор на културата, присъща за Сетивната душа, в новите условия на Четвъртата следатлантска епоха. А каква е мисията на Сократ, който идва по-късно?
към текста >>
Буда е великият консерватор на културата, присъща за Сетивната душа, в новите условия на Четвъртата с
лед
атлантска епоха.
Буда има задачата да съхрани културата на Сетивната душа и да я пренесе от Третата в Четвъртата следатлантска епоха. Това, което Буда проповядва и което учениците на Буда поемат в сърцата си, формира, озарява Сетивната душа в Третата следатлантска културна епоха и трябва да бъде пренесено в Четвъртата епоха, намираща се под знака на Разсъдъчната душа. Така че епохата на Разсъдъчната душа, Четвъртата следатлантска епоха, бива озарена и стоплена от учението на Буда, от всичко онова, което от епохата на Сетивната душа, все още разполагаща с древното ясновидство, можа да бъде пренесено напред във времето.
Буда е великият консерватор на културата, присъща за Сетивната душа, в новите условия на Четвъртата следатлантска епоха.
А каква е мисията на Сократ, който идва по-късно?
към текста >>
Или с други думи: в Четвъртата културна епоха се преплитат Третата, Четвъртата и Петата с
лед
атлантска епоха; Третата е съхранена благодарение на Буда, Петата е предварително очертана от Сократ.
Или с други думи: в Четвъртата културна епоха се преплитат Третата, Четвъртата и Петата следатлантска епоха; Третата е съхранена благодарение на Буда, Петата е предварително очертана от Сократ.
Западът и Изтокът са тук, за да олицетворяват тези две различия; Изтокът съхранява величието на отминалото време; Западът предварително очертава това, което ще настъпи по-късно.
към текста >>
Това е един сложен, продължителен процес, в чийто край Буда слиза на Земята за своята пос
лед
на инкарнация.
От най-древните епохи на общочовешката еволюция започва един пряк път, по който Буда винаги се е прераждал като Бодисатва, докато настъпва времето, когато Бодисатва се издига до степента Буда.
Това е един сложен, продължителен процес, в чийто край Буда слиза на Земята за своята последна инкарнация.
Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета следатлантска култура. Прочетете проповедите на Буда от тази гледна точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина. Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш свят. Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят. И който разбере как действуват многобройните сили в етерния свят, разположен зад сетивния свят, той ще разбере също и защо има толкова много повторения в проповедите на Буда.
към текста >>
Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета с
лед
атлантска култура.
От най-древните епохи на общочовешката еволюция започва един пряк път, по който Буда винаги се е прераждал като Бодисатва, докато настъпва времето, когато Бодисатва се издига до степента Буда. Това е един сложен, продължителен процес, в чийто край Буда слиза на Земята за своята последна инкарнация.
Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета следатлантска култура.
Прочетете проповедите на Буда от тази гледна точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина. Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш свят. Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят. И който разбере как действуват многобройните сили в етерния свят, разположен зад сетивния свят, той ще разбере също и защо има толкова много повторения в проповедите на Буда. Не бива да отнемаме своеобразието и същинската атмосфера, която цари в проповедите на Буда, като ги лишаваме от повторенията.
към текста >>
Прочетете проповедите на Буда от тази г
лед
на точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина.
От най-древните епохи на общочовешката еволюция започва един пряк път, по който Буда винаги се е прераждал като Бодисатва, докато настъпва времето, когато Бодисатва се издига до степента Буда. Това е един сложен, продължителен процес, в чийто край Буда слиза на Земята за своята последна инкарнация. Така изглежда завършекът на тази велика епоха, когато отново просветва културата на Сетивната душа, дала облика на цялата Трета следатлантска култура.
Прочетете проповедите на Буда от тази гледна точка и тогава Вие ще доловите тяхното истинско настроение; тогава може би епохата на Разсъдъчната душа ще застане пред Вас в съвършено друга светлина.
Тогава Вие ще се вслушате в проповедите на Буда и ще си кажете: Да, всичко в тях е непосредствено обърнато към човешката душа; обаче там има и нещо друго, което принадлежи не на душата, а на един по-висш свят. Оттук идва и онова своебразно ритмично движение в проповедите на Буда, което е отблъскващо за обикновения човек, онези безкрайни повторения, които започваме да разбираме едва тогава, когато напускайки физическия свят навлизаме в етерния свят, а това е онзи свръхсетивен свят, който е в непосредствена близост до сетивния свят. И който разбере как действуват многобройните сили в етерния свят, разположен зад сетивния свят, той ще разбере също и защо има толкова много повторения в проповедите на Буда. Не бива да отнемаме своеобразието и същинската атмосфера, която цари в проповедите на Буда, като ги лишаваме от повторенията. Абстрактните умове вярват, че вършат нещо добро, когато извличат само съдържанието, а премахват повторенията.
към текста >>
Обръщайки се към Сократ, без да смятаме онези разработки, които впос
лед
ствие са направени в областта на естествените науки и човекознанието, а като си припомняме само начина, по който той подхожда към обикновените неща, тогава този, който го изучава от г
лед
на точка на естествените науки, навсякъде ще се сблъска с това, което наричаме Сократов метод.
Обръщайки се към Сократ, без да смятаме онези разработки, които впоследствие са направени в областта на естествените науки и човекознанието, а като си припомняме само начина, по който той подхожда към обикновените неща, тогава този, който го изучава от гледна точка на естествените науки, навсякъде ще се сблъска с това, което наричаме Сократов метод.
Този метод трябва да бъде търсен, трябва да бъде намерен. Това е едно велико начало: то започва от Сократ, продължава в наши дни и може да бъде непрекъснато усъвършенствувано.
към текста >>
18.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Вчера се опитахме да обхванем с пог
лед
онзи исторически момент, в който се разигра Мистерията на Голгота.
Вчера се опитахме да обхванем с поглед онзи исторически момент, в който се разигра Мистерията на Голгота.
Опитахме се да сторим това като спряхме нашето внимание върху двама от най-големите предводители на човечеството, Буда и Сократ, които, както знаем, са живели няколко столетия преди Мистерията на Голгота. Подчертахме още как в лицето на Буда имаме целия многозначителен завършек на едно еволюционно течение. Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези народи, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма. До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем поглед към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски учител, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред.
към текста >>
До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем пог
лед
към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски учител, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред.
Вчера се опитахме да обхванем с поглед онзи исторически момент, в който се разигра Мистерията на Голгота. Опитахме се да сторим това като спряхме нашето внимание върху двама от най-големите предводители на човечеството, Буда и Сократ, които, както знаем, са живели няколко столетия преди Мистерията на Голгота. Подчертахме още как в лицето на Буда имаме целия многозначителен завършек на едно еволюционно течение. Да, Буда идва между шестото и петото столетие преди Мистерията на Голгота, възвестявайки това, което оттогава е добре известно като забележителното и дълбоко учение, откровението на Бенарес, едновременно обобщаващо и обновяващо всичко онова, което хилядолетия наред е можело да се влива в човешките души; Буда посочва как трябва да бъде проповядвано древното учение, именно половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, да бъде проповядвано на онези народи, на онези раси, за които то беше подходящо именно в тази форма.
До каква степен Буда е величественият завършек на едно еволюционно течение става ясно, когато обърнем поглед към неговия велик предшественик, който в известен смисъл почти се губи в сумрака на общочовешкото развитие: Кришна, големият индийски учител, който застава пред нас в много по-различна светлина, когато виждаме в него завършека на откровения, продължаващи хилядолетия наред.
към текста >>
И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият пог
лед
достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък.
Всъщност името Кришна обхваща един сложен процес в духовната еволюция на човечеството, който продължава хилядолетия наред.
И когато се задълбочим във всичко онова, което би могло да се нарече откровението или благовестието на Кришна, тогава нашият поглед достига до шеметните висини на човешкото духовно прозрение и ние се изпълваме с усещането: Да, по отношение на това, което прозвучава откровението на Кришна, по отношение на всичко онова, което се съдържа в него, едва ли може да бъде постигнат някакъв напредък.
Откровението на Кришна съдържа нещо, което не може да бъде надминато. Естествено, образът на Кришна включва и откровенията на много други човешки същества. Обаче все пак нещата стоят така, че всичко онова, което в хода на хилядолетия и столетия преди него им беше поверено, сега отново се прояви и намери своя завършек в лицето на Кришна, чиито откровения станаха достояние на целия индийски народ. И ако се замислим върху начина, по който думите на Кришна описват божествените и духовните светове, както и отношението на божествените и духовните светове към човечеството, а също и цялостното протичане на мировите събития, ако се замислим върху онази духовност, до която сами трябва да се издигнем, ако искаме да проникнем до по-дълбокия смисъл на Кришна и неговото учение, тогава може би в хода на по-късната общочовешка еволюция ще открием само едно друго събитие, което бихме могли да сравним с откровенията на Кришна.
към текста >>
Обаче същността на тайното учение се състои именно в с
лед
ното: Тези хора чисто и просто не разбират това, което притежават.
Откровения като тези на Кришна ще си останат тайни, дори и ако всички хора получат неограничен достъп до тях. Защото средството, което ги лишава от тайнственост, не се състои в това да бъдат разпространявани между хората; за тази цел е необходимо друго: Душите да се издигнат до такава степен, която им позволява да приемат откровенията като част от самите себе си. Да, тези неща съществуват горе в духовния свят и техният език представлява един вид връхна точка на духовността. Който приема думите, идващи от такива откровения, не бива да смята, че вниква в тях, дори и да е изтъкнат учен на нашия 20. век. Ние добре разбираме възраженията, според които днес не може да има никакво тайно учение, понеже много често тези, които изказват такива твърдения, притежават думите и вярват, че с тях притежават и всичко останало.
Обаче същността на тайното учение се състои именно в следното: Тези хора чисто и просто не разбират това, което притежават.
към текста >>
Аз действително познавам много хора, които, с
лед
като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата.
Ако един наш съвременник, който смята, че притежава нещо много повече от средна образованост, вземе в ръцете си някое от философските съчинения на Фихте или Хегел, той започва да го чете и вярва, че там открива само една поредица от понятия, свързани от едно общо развитие. И повечето хора са единодушни, че не изпитват никаква топлота, когато например разгръщат Хегеловата „Енциклопедия на философските науки“, където се говори за „Битие“, „Небитие“, „Съществувание“ и така нататък. Ето защо те казват: Тук сме изправени пред една най-висша абстракция на понятията; тя може и да е много красива, обаче от нея моето сърце, моята душа не получават никаква топлина.
Аз действително познавам много хора, които, след като са прочели три или четири страници от това произведение на Хегел, бързо затварят книгата.
И никой от тях не иска да признае, че може би вината, за да не се появи никаква топлина в сърцето, за да не се разгори онази жизнена битка, която ни пренася от Ада в Рая, се крие в самия него. Такива неща не се признават лесно. Защото съществува и една друга възможност, а именно: Навлизайки в „абстрактните понятия“ на тези трима мислители, човек не само да вземе участие в „жизнената битка“, не само да усети душевната топлина, но и да почувства целия преход от най-големия жизнен студ до най-прекрасната жизнена топлина. И в този случай ние стигаме до усещането: Да, тези неща са написани непосредствено с човешка кръв, а не просто с абстрактни понятия.
към текста >>
И когато в условията на тази култура някой задава въпроса за причината на всички неща, чуваме с
лед
ния отговор:
И когато в условията на тази култура някой задава въпроса за причината на всички неща, чуваме следния отговор:
към текста >>
Ако искаме да изразим нещата в една единствена формула, можем да кажем с
лед
ното: Кришна определя себе си като есенцията на всички неща, като най-чист представител на самия божествен род.
Нека най-напред да се спрем на онези места от Бхагават Гита, където Кришна, тъй да се каже, дава характеристика на своята собствена същност. Какво характеризира той всъщност? Начинът, по който той говори, е изключително забележителен. Той казва за себе си, че е осъщественият Дух, че върху небесните Духове той е Вишну, че всред звездите е Слънцето, всред светлините е Луната, всред елементите е Огънят и така нататък.
Ако искаме да изразим нещата в една единствена формула, можем да кажем следното: Кришна определя себе си като есенцията на всички неща, като най-чист представител на самия божествен род.
Следователно, в смисъла на този цитат, навсякъде, където проникваме зад нещата и търсим истинската същност на нещата, ние стигаме до същността на Кришна. Нека да вземем известен брой растения от един и същ вид. В този случай ние търсим основното и определящото, което е невидимо, обаче стои в основата на видимите растителни форми. И какво стои зад „есенцията“ на тези растения? Кришна!
към текста >>
С
лед
ователно, в смисъла на този цитат, навсякъде, където проникваме зад нещата и търсим истинската същност на нещата, ние стигаме до същността на Кришна.
Нека най-напред да се спрем на онези места от Бхагават Гита, където Кришна, тъй да се каже, дава характеристика на своята собствена същност. Какво характеризира той всъщност? Начинът, по който той говори, е изключително забележителен. Той казва за себе си, че е осъщественият Дух, че върху небесните Духове той е Вишну, че всред звездите е Слънцето, всред светлините е Луната, всред елементите е Огънят и така нататък. Ако искаме да изразим нещата в една единствена формула, можем да кажем следното: Кришна определя себе си като есенцията на всички неща, като най-чист представител на самия божествен род.
Следователно, в смисъла на този цитат, навсякъде, където проникваме зад нещата и търсим истинската същност на нещата, ние стигаме до същността на Кришна.
Нека да вземем известен брой растения от един и същ вид. В този случай ние търсим основното и определящото, което е невидимо, обаче стои в основата на видимите растителни форми. И какво стои зад „есенцията“ на тези растения? Кришна! Но в същото време ние не бива да я отъждествяваме с едно отделно растение, а да я разглеждаме като най-висшето и най-чистото във формата; така че навсякъде ние сме изправени не само пред това, което е същността, а пред факта, че тази същност се проявява в най-чистата, най-благородната, най-висшата форма.
към текста >>
С
лед
ователно, за какво говори най-вече Кришна?
Следователно, за какво говори най-вече Кришна?
За нищо друго, освен за това, че и самият човек, опознавайки себе си, може да стигне до своята истинска същност; обаче не до онази същност, която се проявява в обикновения живот, а до същността, която е скрита зад душевните проявления на човека. Той говори за онази човешка същност, която се намира вътре в нас, защото истинската човешка същност и Всемира представляват едно цяло. Тук не става дума за някакво егоистично познание, скрито в Кришна; в Кришна се проявява онова познание, което ни отвежда до най-висшето у човека и което следва да считаме идентично с онази същност, която живее във всички неща.
към текста >>
Тук не става дума за някакво егоистично познание, скрито в Кришна; в Кришна се проявява онова познание, което ни отвежда до най-висшето у човека и което с
лед
ва да считаме идентично с онази същност, която живее във всички неща.
Следователно, за какво говори най-вече Кришна? За нищо друго, освен за това, че и самият човек, опознавайки себе си, може да стигне до своята истинска същност; обаче не до онази същност, която се проявява в обикновения живот, а до същността, която е скрита зад душевните проявления на човека. Той говори за онази човешка същност, която се намира вътре в нас, защото истинската човешка същност и Всемира представляват едно цяло.
Тук не става дума за някакво егоистично познание, скрито в Кришна; в Кришна се проявява онова познание, което ни отвежда до най-висшето у човека и което следва да считаме идентично с онази същност, която живее във всички неща.
към текста >>
Когато днес насочваме пог
лед
а си към нашата собствена същност, ние откриваме Аза, както това е описано в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
И така, както днес ние говорим, имайки предвид по-други неща, тъй говори и Кришна за нещата, свързани с неговата културна епоха.
Когато днес насочваме погледа си към нашата собствена същност, ние откриваме Аза, както това е описано в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
“ Този обикновен Аз обаче се различава от по-висшия, свръхсетивен Аз, който остава невидим в сетивния свят, но действува по такъв начин, че се проявява не само в нас, но и в същността на всички неща. Следователно, когато говорим за нашия по-висш Аз, за живеещата в човека по-висша същност, ние нямаме предвид това, което човек обикновено нарича „Аз съм“, макар че в нашия език то звучи по същия начин. Обаче в устата на Кришна то не би звучало по същия начин. Той говори за душевната същност на човека в смисъла на тогавашната епоха, тъй както днес ние говорим за Аза.
към текста >>
С
лед
ователно, когато говорим за нашия по-висш Аз, за живеещата в човека по-висша същност, ние нямаме предвид това, което човек обикновено нарича „Аз съм“, макар че в нашия език то звучи по същия начин.
И така, както днес ние говорим, имайки предвид по-други неща, тъй говори и Кришна за нещата, свързани с неговата културна епоха. Когато днес насочваме погледа си към нашата собствена същност, ние откриваме Аза, както това е описано в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ Този обикновен Аз обаче се различава от по-висшия, свръхсетивен Аз, който остава невидим в сетивния свят, но действува по такъв начин, че се проявява не само в нас, но и в същността на всички неща.
Следователно, когато говорим за нашия по-висш Аз, за живеещата в човека по-висша същност, ние нямаме предвид това, което човек обикновено нарича „Аз съм“, макар че в нашия език то звучи по същия начин.
Обаче в устата на Кришна то не би звучало по същия начин. Той говори за душевната същност на човека в смисъла на тогавашната епоха, тъй както днес ние говорим за Аза.
към текста >>
на онази древна епоха, за която беше характерно с
лед
ното: В мига, в който тогавашният човек се пренасяше в онова междинно състояние, разположено между будност и сън, той се потопяваше в нещата по такъв начин, че му беше невъзможно да каже: „Ето, сега нещата са тук, а аз съм извън тях“; по-скоро той усещаше себе си като разлят в нещата, усещаше, че представлява едно цяло с всички неща и с всички Същества.
Но как можа да се получи така, че думите, изговорени от Кришна, да са толкова близки с това, което ние признаваме за най-висше познание? Причината е, че културата, от която произлезе Кришна, беше предшествувана, хилядолетия по-рано, от една друга култура, чиито представители бяха надарени с ясновидство. За тогавашните хора ясновидството беше едно естествено състояние. И ние можем да разберем един такъв език като този на Бхагават Гита само ако го разглеждаме като завършек на старото ясновидство, т.е.
на онази древна епоха, за която беше характерно следното: В мига, в който тогавашният човек се пренасяше в онова междинно състояние, разположено между будност и сън, той се потопяваше в нещата по такъв начин, че му беше невъзможно да каже: „Ето, сега нещата са тук, а аз съм извън тях“; по-скоро той усещаше себе си като разлят в нещата, усещаше, че представлява едно цяло с всички неща и с всички Същества.
Той усещаше себе си като едно цяло с най-доброто от нещата и най-доброто от него беше в нещата. Едва когато се освободите от днешните абстрактни чувства и усещания и се потопите в току-що описаната душевна атмосфера на древния човек, Вие ще сте в състояние да разберете Бхагават Гита и думите на Кришна. Вие ще ги разберете в мига, когато си задавате въпроса: „Как виждаше себе си човекът от епохата на старото ясновидство? “ и, съответно, си отговаряте: Макар и не по същия начин, по който днешният човек минава през духовно-научното обучение и освобождава своето етерно тяло и усеща себе си разширен и разлят във всички неща, все пак естественото състояние на древните би могло да се сравни с резултатите от днешното духовно-научно обучение. Древните се чувствуваха слети с нещата благодарение на такива състояния, които за тях бяха напълно естествени.
към текста >>
Ето защо бихме могли да кажем приблизително с
лед
ното: Аз искам да предам с думи онова, което са видели най-добрите измежду нас, намирайки се в своите свръхсетивни състояния.
Ето защо бихме могли да кажем приблизително следното: Аз искам да предам с думи онова, което са видели най-добрите измежду нас, намирайки се в своите свръхсетивни състояния.
Защото занапред хората няма да разполагат с тези състояния; самите хора ще са по-различни от своите прародители. Аз искам да предам в думи именно онова, което виждаха прародителите, за да го съхраня, понеже занапред човечеството няма да е същото и ще изгуби своето естествено, дадено от природата, ясновидство. Откровенията на Кришна отразяваха хилядолетния опит на човечеството и бяха съхранени с помощта на думи, съответствуващи на тогавашната епоха, така че да останат достояние също и на следващите поколения, които щяха да се окажат лишени от старото ясновидство.
към текста >>
Откровенията на Кришна отразяваха хилядолетния опит на човечеството и бяха съхранени с помощта на думи, съответствуващи на тогавашната епоха, така че да останат достояние също и на с
лед
ващите поколения, които щяха да се окажат лишени от старото ясновидство.
Ето защо бихме могли да кажем приблизително следното: Аз искам да предам с думи онова, което са видели най-добрите измежду нас, намирайки се в своите свръхсетивни състояния. Защото занапред хората няма да разполагат с тези състояния; самите хора ще са по-различни от своите прародители. Аз искам да предам в думи именно онова, което виждаха прародителите, за да го съхраня, понеже занапред човечеството няма да е същото и ще изгуби своето естествено, дадено от природата, ясновидство.
Откровенията на Кришна отразяваха хилядолетния опит на човечеството и бяха съхранени с помощта на думи, съответствуващи на тогавашната епоха, така че да останат достояние също и на следващите поколения, които щяха да се окажат лишени от старото ясновидство.
към текста >>
По същия начин с
лед
ва да се отнасяме и към други древни предания.
По същия начин следва да се отнасяме и към други древни предания.
Нека да си представим как в епохата, когато Кришна има своите откровения, даден ученик застава пред един знаещ учител и пита: Добре, учителю мой, и какво се намира зад нещата, които сега само моите очи виждат? Тогава знаещият учител с готовност би отговорил: Зад тези неща, които сега ти виждаш със сетивните си очи, се намира духовното, свръхсетивното. И в древните епохи хората все още можеха да виждат в свръхсетивния свят благодарение на своето природно ясновидство. Най-близкият свръхсетивен свят, който граничи с нашия видим, физически свят, е етерният свят и древните можеха да виждат именно в него. Там са първопричините на всичко сетивно.
към текста >>
Наблюдавайки този процес, нашите ясновиждащи предшественици бяха твърде далеч от днешните хора, които си въобразяват, че вдишват кислород и, с
лед
ователно, всичко е ясно.
Какво е чистият Брахман? Материалистично мислещият човек си въобразява, че когато вдишва и издишва въздух, той приема само кислород. Обаче това е едно голямо заблуждение. При всяко дихателно движение ние вдишваме Дух, издишваме Дух. Духът, който живее във въздуха, прониква вътре в нас, после излиза навън.
Наблюдавайки този процес, нашите ясновиждащи предшественици бяха твърде далеч от днешните хора, които си въобразяват, че вдишват кислород и, следователно, всичко е ясно.
Тук ние сме изправени пред един типичен материалистически предразсъдък. Древните ясновидци съзнаваха, че вдишват не друго, а етерния елемент на Духа, Брахман, който е източникът на живота. Както днешните хора вярват, че кислородът, съдържащ се във въздуха, е източник на живота, така и древните знаеха, че животът идва от Брахман; те са живи, защото приемат в себе си Брахман. Чистият Брахман е причината да сме живи.
към текста >>
Тук бих искал да се спра по възможно най-простия начин върху едно размишление, което на пръв пог
лед
изглежда твърде абстрактно.
И до какви висши понятия се издига тази прадревна, чиста мъдрост, тази сродна на етера и на светлината мъдрост? Днешните хора вярват, че разсъждават изискано и фино. Ако обаче се замислим, как безразборно смесват нещата, когато започнат да ги обясняват, едва ли бихме могли да изпитаме голям респект пред днешното мислене, и по-точно пред днешното логическо мислене.
Тук бих искал да се спра по възможно най-простия начин върху едно размишление, което на пръв поглед изглежда твърде абстрактно.
към текста >>
И там, където с
лед
края на лекциите е прието да се задават въпроси от страна на слушателите, техните бележки често пъти съдържат безкрайните повторения: Какво е Бог?
Обаче ние не спираме, описвайки едно нещо с помощта на друго. Повечето хора смятат, че задават напълно логични въпроси, когато питат, примерно, по току-що посочения начин за лъва, бозайника, живото същество и така нататък. Но дори и когато става дума за духовни факти, даже за духовни факти от най-висш порядък, хората задават своите въпроси по същия начин: Какво е лъв? Какво е хищник? И така нататък.
И там, където след края на лекциите е прието да се задават въпроси от страна на слушателите, техните бележки често пъти съдържат безкрайните повторения: Какво е Бог?
Или: Какво представлява началото на света? Или: Какъв ще е краят на света? Сякаш много хора не искат да научат нищо друго, освен: Какво е Бог? Какво представлява началото на света? Какъв ще е кpaят на света?
към текста >>
От логическа г
лед
на точка въпросът: Какво е Бог?
Хората смятат, че това, което е валидно за ежедневието, би трябвало да е валидно и за духовната област. Те дори не се замислят, че характерно за духовната област е тъкмо това: Там въпросите не могат да бъдат поставяни по същия начин. Защото ако скачаме от едно понятие на друго понятие, какъвто е случаят с лъва, хищника и така нататък, накрая стигаме до нещо, което не може да бъде описано и няма никакъв смисъл да питаме: Какво е това? Задавайки въпросите по този начин, ние просто излишно прибавяме сказуемо към подлога. От друга страна, може да се появи същество от по-висш порядък, което може да бъде обхванато само чрез самото себе си.
От логическа гледна точка въпросът: Какво е Бог?
звучи напълно безсмислено. Важното е да се издигаме до все по-сложни и висши понятия, обаче спрямо най-висшето ние не можем да прибавим никакво сказуемо, защото в този случай следва отговорът: Бог е... ; и тогава би трябвало това, чрез което описваме Бог, да е по-висше от него. Ето как стигаме до най-куриозното противоречие, което може да съществува.
към текста >>
Важното е да се издигаме до все по-сложни и висши понятия, обаче спрямо най-висшето ние не можем да прибавим никакво сказуемо, защото в този случай с
лед
ва отговорът: Бог е... ; и тогава би трябвало това, чрез което описваме Бог, да е по-висше от него.
Защото ако скачаме от едно понятие на друго понятие, какъвто е случаят с лъва, хищника и така нататък, накрая стигаме до нещо, което не може да бъде описано и няма никакъв смисъл да питаме: Какво е това? Задавайки въпросите по този начин, ние просто излишно прибавяме сказуемо към подлога. От друга страна, може да се появи същество от по-висш порядък, което може да бъде обхванато само чрез самото себе си. От логическа гледна точка въпросът: Какво е Бог? звучи напълно безсмислено.
Важното е да се издигаме до все по-сложни и висши понятия, обаче спрямо най-висшето ние не можем да прибавим никакво сказуемо, защото в този случай следва отговорът: Бог е... ; и тогава би трябвало това, чрез което описваме Бог, да е по-висше от него.
Ето как стигаме до най-куриозното противоречие, което може да съществува.
към текста >>
Ето как, изпълнени с трепет и смирение, ние заставаме пред индийските Богове и се възхищаваме от грандиозната им логическа висота, достигната от тях не чрез мисленето, а чрез древното инстинктивно ясновидство, довело хората до непосредственото знание: Стигнем ли до причините на нещата, въпросите с
лед
ва да спрат, понеже причините биват виждани.
Обаче Кришна не постъпва така; той не описва себе си чрез нещо друго.
Ето как, изпълнени с трепет и смирение, ние заставаме пред индийските Богове и се възхищаваме от грандиозната им логическа висота, достигната от тях не чрез мисленето, а чрез древното инстинктивно ясновидство, довело хората до непосредственото знание: Стигнем ли до причините на нещата, въпросите следва да спрат, понеже причините биват виждани.
И ние стоим с удивление пред всичко онова, което е запазено за нас от прадревните времена, сякаш чуваме гласа на Духовете: Отминали са вече онези епохи, през които хората можеха непосредствено да виждат в духовните светове. Занапред нещата ще се променят. Ние обаче искаме да съхраним онова, до което успяхме да се издигнем благодарение на човешкото ясновидство.
към текста >>
Така в Бхагават Гита, във Ведите, ние откриваме всички онези неща, които после намират своя завършек в думите на Кришна и те не могат да бъдат надминати; наистина човекът може отново да стигне до тях чрез новото ясновидство, но не и да ги обхване чрез душевните способности, които е развил у себе си с
лед
Древноиндийската епоха.
Така в Бхагават Гита, във Ведите, ние откриваме всички онези неща, които после намират своя завършек в думите на Кришна и те не могат да бъдат надминати; наистина човекът може отново да стигне до тях чрез новото ясновидство, но не и да ги обхване чрез душевните способности, които е развил у себе си след Древноиндийската епоха.
Ето защо, намирайки се в днешната културна епоха, в тази външно-сетивна култура, в тази култура на деня, ние имаме основание да заявим: Като изключим това, което може да бъде постигнато чрез школуваното ясновидство, в рамките на тази култура на деня е невъзможно да се докоснем до онези древни, свещени откровения, чиито завършек откриваме при Кришна. Обаче в своята еволюция, благодарение на духовно-научното обучение, все пак душата може отново да се извиси до тези висши области. Това, което някога беше дадено на човечеството по нормален път ако можем да си позволим тази дума вече не може да се повтори, и в своето дневно съзнание днешният човек не разполага със старите форми на инстинктивното ясновидство. Ето защо тези истини постепенно заглъхнаха. Но когато отделни мислители като Фихте, Шелинг и Хегел довеждат своето мислене до възможно най-голяма чистота, тогава част от тези истини, макар и не така живо и без непосредствено-личния тон на Кришна, все пак може да се появи отново пред нас, вече в идейна форма, без обаче да позволява онова дълбоко вникване в нещата, което древните имаха чрез своето ясновидство.
към текста >>
И духовно-научното изс
лед
ване показва, както често съм подчертавал, че в хода на С
лед
атлантската епоха старото ясновидство бавно и постепенно угасва.
Ето защо, намирайки се в днешната културна епоха, в тази външно-сетивна култура, в тази култура на деня, ние имаме основание да заявим: Като изключим това, което може да бъде постигнато чрез школуваното ясновидство, в рамките на тази култура на деня е невъзможно да се докоснем до онези древни, свещени откровения, чиито завършек откриваме при Кришна. Обаче в своята еволюция, благодарение на духовно-научното обучение, все пак душата може отново да се извиси до тези висши области. Това, което някога беше дадено на човечеството по нормален път ако можем да си позволим тази дума вече не може да се повтори, и в своето дневно съзнание днешният човек не разполага със старите форми на инстинктивното ясновидство. Ето защо тези истини постепенно заглъхнаха. Но когато отделни мислители като Фихте, Шелинг и Хегел довеждат своето мислене до възможно най-голяма чистота, тогава част от тези истини, макар и не така живо и без непосредствено-личния тон на Кришна, все пак може да се появи отново пред нас, вече в идейна форма, без обаче да позволява онова дълбоко вникване в нещата, което древните имаха чрез своето ясновидство.
И духовно-научното изследване показва, както често съм подчертавал, че в хода на Следатлантската епоха старото ясновидство бавно и постепенно угасва.
към текста >>
Ако се обърнем назад към Първата с
лед
атлантска културна епоха, Древноиндийската епоха, трябва да заявим: От нея не са запазени никакви документи, понеже тогавашните хора все още имаха непосредствен пог
лед
в духовния свят.
Ако се обърнем назад към Първата следатлантска културна епоха, Древноиндийската епоха, трябва да заявим: От нея не са запазени никакви документи, понеже тогавашните хора все още имаха непосредствен поглед в духовния свят.
И откровенията на тогавашното човечество могат да бъдат отново намерени само чрез Хрониката Акаша. За времето си това беше едно висше откровение. Обаче постепенно човечеството пропадаше все повече и повече, така че през Втората следатлантска епоха, Древноперсийската епоха, откровенията все още съществуваха, но не и в предишния си чист вид. А през Третата културна епоха, Египетско-халдейската, тяхната чистота пострада още повече. Ако действително искаме да вникнем в тези първи културни епохи, не бива да забравяме, че от тях не са останали никакви писмени документи.
към текста >>
Обаче постепенно човечеството пропадаше все повече и повече, така че през Втората с
лед
атлантска епоха, Древноперсийската епоха, откровенията все още съществуваха, но не и в предишния си чист вид.
Ако се обърнем назад към Първата следатлантска културна епоха, Древноиндийската епоха, трябва да заявим: От нея не са запазени никакви документи, понеже тогавашните хора все още имаха непосредствен поглед в духовния свят. И откровенията на тогавашното човечество могат да бъдат отново намерени само чрез Хрониката Акаша. За времето си това беше едно висше откровение.
Обаче постепенно човечеството пропадаше все повече и повече, така че през Втората следатлантска епоха, Древноперсийската епоха, откровенията все още съществуваха, но не и в предишния си чист вид.
А през Третата културна епоха, Египетско-халдейската, тяхната чистота пострада още повече. Ако действително искаме да вникнем в тези първи културни епохи, не бива да забравяме, че от тях не са останали никакви писмени документи. Когато говорим за древната индийска култура, ние имаме предвид една култура, за която не разполагаме с никакви писмени източници. Същото се отнася и за древната персийска култура. Защото всеки писмен текст, с който разполагаме, е само далечен отзвук от устни предания.
към текста >>
Писмени документи откриваме едва от вавилоно-халдейската култура, с
лед
ователно от третия културен период.
А през Третата културна епоха, Египетско-халдейската, тяхната чистота пострада още повече. Ако действително искаме да вникнем в тези първи културни епохи, не бива да забравяме, че от тях не са останали никакви писмени документи. Когато говорим за древната индийска култура, ние имаме предвид една култура, за която не разполагаме с никакви писмени източници. Същото се отнася и за древната персийска култура. Защото всеки писмен текст, с който разполагаме, е само далечен отзвук от устни предания.
Писмени документи откриваме едва от вавилоно-халдейската култура, следователно от третия културен период.
Но по времето на древно-персийската култура, индийската култура отбелязваше един втори период, който се развиваше успоредно с древно-персийската култура. А в разцвета на вавилоно-халдейско-египетската култура, в Индия се очерта един трети период и първите писмени източници датират именно от това време. Да, първите писмени документи, например Ведите, които после биват публично разпространявани, възникват именно в края на този трети културен период. Тук влизат и текстовете, които говорят за Кришна.
към текста >>
С
лед
ователно, когато става дума за писмени документи, не бива да смятаме, че нещата се отнасят за първия индийски културен период.
Следователно, когато става дума за писмени документи, не бива да смятаме, че нещата се отнасят за първия индийски културен период.
Защото писмените текстове са възникнали именно през споменатия трети период от развитието на древна Индия, когато започнаха да угасват и последните останки от старото ясновидство. От тогава датират и сведенията за личността на Кришна. Ето защо от древна Индия научаваме само това, което идва от външни източници. Но когато разглеждаме нещата в тяхната основа, ние винаги стигаме до извода, че има пълно покритие между вътрешната им същност и външното обяснение. С привършването на третия възрастов период на Земята хората изгубиха това, което първоначално притежаваха, и точно тогава дойде Кришна, за да запази онова, което подлежеше на изчезване.
към текста >>
Защото писмените текстове са възникнали именно през споменатия трети период от развитието на древна Индия, когато започнаха да угасват и пос
лед
ните останки от старото ясновидство.
Следователно, когато става дума за писмени документи, не бива да смятаме, че нещата се отнасят за първия индийски културен период.
Защото писмените текстове са възникнали именно през споменатия трети период от развитието на древна Индия, когато започнаха да угасват и последните останки от старото ясновидство.
От тогава датират и сведенията за личността на Кришна. Ето защо от древна Индия научаваме само това, което идва от външни източници. Но когато разглеждаме нещата в тяхната основа, ние винаги стигаме до извода, че има пълно покритие между вътрешната им същност и външното обяснение. С привършването на третия възрастов период на Земята хората изгубиха това, което първоначално притежаваха, и точно тогава дойде Кришна, за да запази онова, което подлежеше на изчезване.
към текста >>
С
лед
ователно, за коя епоха говорят преданията, когато казват, че Кришна се появява през „третия възрастов период“ на Земята?
Следователно, за коя епоха говорят преданията, когато казват, че Кришна се появява през „третия възрастов период“ на Земята?
Те имат предвид това, което ние обозначаваме като Египетско-халдейска културна епоха. И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания. Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена. По този начин Кришна идва като един завършек на нещо величествено и мощно. Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси.
към текста >>
И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през пос
лед
ните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока.
И това източноиндийско учение на Кришна изцяло съвпада с нашите описания. Когато старото ясновидство и всички съкровища на старото ясновидство започнаха да угасват, се появи Кришна, за да ги запази за по-късните времена. По този начин Кришна идва като един завършек на нещо величествено и мощно. Ако правилно вникваме в писмените документи на Изтока, ние ще се убедим, че те напълно съвпадат с нашите разисквания по тези въпроси. И в този смисъл, да се говори за „източни“ и „западни“ учения е чисто безумие; защото не става дума за това да проповядваме на Изток и на Запад с тези или онези термини, а да говорим с истинско разбиране на нещата.
И колкото повече се замисляте за нашите разисквания през последните години, толкова повече ще се убедите, че те са в пълно съгласие с документите на Изтока.
към текста >>
После, няколко века с
лед
него, идва Буда.
И така, Кришна застава пред нас като един вид завършек на една голяма епоха.
После, няколко века след него, идва Буда.
И по какъв начин, ако мога тъй да се изразя, Буда представлява другия полюс на този завършек? В какво отношение се намира Буда спрямо Кришна?
към текста >>
Но самата човешка душа какво изпитваше тя през с
лед
ващите векове?
Но самата човешка душа какво изпитваше тя през следващите векове?
Тя можеше да види как тези чудни древни откровения говореха за истинската, духовната, небесната родина на земното човечество. И тогава тя можеше да се вгледа в това, което я заобикаля. Тя виждаше с очите, чуваше с ушите, докосваше нещата с осезанието, размишляваше върху света с онзи разум, който никога не прониква в духовната област, за която става дума в откровението на Кришна. И сега душата можеше да си каже: Да, наистина съществува това свещено древно учение и то е съхранило познанието за духовната родина, която е навсякъде около нас и обгръща в себе си онзи материален свят, който сме свикнали да признаваме за единствен. Ние вече не живеем в духовната родина.
към текста >>
И тогава тя можеше да се вг
лед
а в това, което я заобикаля.
Но самата човешка душа какво изпитваше тя през следващите векове? Тя можеше да види как тези чудни древни откровения говореха за истинската, духовната, небесната родина на земното човечество.
И тогава тя можеше да се вгледа в това, което я заобикаля.
Тя виждаше с очите, чуваше с ушите, докосваше нещата с осезанието, размишляваше върху света с онзи разум, който никога не прониква в духовната област, за която става дума в откровението на Кришна. И сега душата можеше да си каже: Да, наистина съществува това свещено древно учение и то е съхранило познанието за духовната родина, която е навсякъде около нас и обгръща в себе си онзи материален свят, който сме свикнали да признаваме за единствен. Ние вече не живеем в духовната родина. Ние сме изхвърлени от онази висша сфера, която е възпята от Кришна.
към текста >>
И през с
лед
ващите векове учението на Буда звучеше като една носталгия към света на Кришна.
И през следващите векове учението на Буда звучеше като една носталгия към света на Кришна.
Да, Буда застава пред нас като очаквания приемник на Кришна. И ако Буда би поискал да говори за самия Кришна, как би се изразил той? Той би казал приблизително следното: Аз дойдох, за да ви посоча по-големия, който беше преди мен. Насочете сега погледа си назад към великия Кришна и ще видите онова, което бихме могли да постигнете, след като напуснете физическия свят, понеже той не е вашата истинска родина. Аз ви посочвам пътя на спасението от сетивния свят.
към текста >>
Той би казал приблизително с
лед
ното: Аз дойдох, за да ви посоча по-големия, който беше преди мен.
И през следващите векове учението на Буда звучеше като една носталгия към света на Кришна. Да, Буда застава пред нас като очаквания приемник на Кришна. И ако Буда би поискал да говори за самия Кришна, как би се изразил той?
Той би казал приблизително следното: Аз дойдох, за да ви посоча по-големия, който беше преди мен.
Насочете сега погледа си назад към великия Кришна и ще видите онова, което бихме могли да постигнете, след като напуснете физическия свят, понеже той не е вашата истинска родина. Аз ви посочвам пътя на спасението от сетивния свят. Аз ви отвеждам назад към Кришна.
към текста >>
Насочете сега пог
лед
а си назад към великия Кришна и ще видите онова, което бихме могли да постигнете, с
лед
като напуснете физическия свят, понеже той не е вашата истинска родина.
И през следващите векове учението на Буда звучеше като една носталгия към света на Кришна. Да, Буда застава пред нас като очаквания приемник на Кришна. И ако Буда би поискал да говори за самия Кришна, как би се изразил той? Той би казал приблизително следното: Аз дойдох, за да ви посоча по-големия, който беше преди мен.
Насочете сега погледа си назад към великия Кришна и ще видите онова, което бихме могли да постигнете, след като напуснете физическия свят, понеже той не е вашата истинска родина.
Аз ви посочвам пътя на спасението от сетивния свят. Аз ви отвеждам назад към Кришна.
към текста >>
Аз дойдох с
лед
него, който е по-голям от мен: Ето световноисторическите звуци, които се носят към нас от страната на Ганг.
Ето как би говорил Буда. Само че той не употребява точно тези думи. И все пак той казва същото, но под друга форма: „Светът, в който живеете, е страдание, страдание и само страдание. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, да не си съединен с това, което обичаш, е страдание, да изгубиш това, което обичаш, е страдание.“ И когато той посочи „осемстепенния път“, това беше едно учение, което не излизаше извън казаното от Кришна, понеже то беше дадено именно от Кришна.
Аз дойдох след него, който е по-голям от мен: Ето световноисторическите звуци, които се носят към нас от страната на Ганг.
към текста >>
Нека да извикаме пред душите си образа на Йоан Кръстител и да си представим думите, които Буда би могъл да изрече: Аз дойдох с
лед
него, с
лед
Кришна, защото той е по-голям от мен; и аз искам да ви посоча обратните пътища към него, за да излезете от този свят, който вече не съдържа в себе си божествения свят, възпяван от Кришна.
А сега нека да се отправим няколко крачки на запад.
Нека да извикаме пред душите си образа на Йоан Кръстител и да си представим думите, които Буда би могъл да изрече: Аз дойдох след него, след Кришна, защото той е по-голям от мен; и аз искам да ви посоча обратните пътища към него, за да излезете от този свят, който вече не съдържа в себе си божествения свят, възпяван от Кришна.
Насочете вашето усещане назад! И сега отново си представете Йоан Кръстител. Как говореше той? Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят? Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него!
към текста >>
Как изразяваше своите възг
лед
и, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят?
А сега нека да се отправим няколко крачки на запад. Нека да извикаме пред душите си образа на Йоан Кръстител и да си представим думите, които Буда би могъл да изрече: Аз дойдох след него, след Кришна, защото той е по-голям от мен; и аз искам да ви посоча обратните пътища към него, за да излезете от този свят, който вече не съдържа в себе си божествения свят, възпяван от Кришна. Насочете вашето усещане назад! И сега отново си представете Йоан Кръстител. Как говореше той?
Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят?
Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него! , а казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител. И той съвсем не казва: Този свят е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него. А какво казва Кръстителят? Променете вашето разбиране!
към текста >>
Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох с
лед
него!
Нека да извикаме пред душите си образа на Йоан Кръстител и да си представим думите, които Буда би могъл да изрече: Аз дойдох след него, след Кришна, защото той е по-голям от мен; и аз искам да ви посоча обратните пътища към него, за да излезете от този свят, който вече не съдържа в себе си божествения свят, възпяван от Кришна. Насочете вашето усещане назад! И сега отново си представете Йоан Кръстител. Как говореше той? Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят?
Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него!
, а казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител. И той съвсем не казва: Този свят е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него. А какво казва Кръстителят? Променете вашето разбиране! Не гледайте повече назад, а погледнете напред!
към текста >>
, а казваше: „С
лед
мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител.
Насочете вашето усещане назад! И сега отново си представете Йоан Кръстител. Как говореше той? Как изразяваше своите възгледи, какъв израз даваше на фактите, които му се даваха от духовния свят? Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него!
, а казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител.
И той съвсем не казва: Този свят е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него. А какво казва Кръстителят? Променете вашето разбиране! Не гледайте повече назад, а погледнете напред! Когато дойде по-големият, ще се сбъдне времето и небесният свят ще навлезе в света на страданията и всички изгубени откровения от древността отново ще проникнат, вече по нов начин, в човешките души.
към текста >>
Не г
лед
айте повече назад, а пог
лед
нете напред!
Той също посочваше един „друг“; обаче той не си служеше с думите, които би могъл да каже Буда: Аз дойдох след него! , а казваше: „След мене иде Онзи, Който е по-голям от мене.“ (1, 7) Ето как се изразява Йоан Кръстител. И той съвсем не казва: Този свят е пълен със страдание и аз искам да ви избавя от него. А какво казва Кръстителят? Променете вашето разбиране!
Не гледайте повече назад, а погледнете напред!
Когато дойде по-големият, ще се сбъдне времето и небесният свят ще навлезе в света на страданията и всички изгубени откровения от древността отново ще проникнат, вече по нов начин, в човешките души.
към текста >>
И ако човек се вг
лед
а в техните дълбоки корени, немислимо е да ги представи по някакъв друг начин.
И това са неща, които не са свързани с нито едно вероизповедание и не зависят от тази или онази религия; те са световноисторически факти, да, те са чисто и просто световноисторически факти.
И ако човек се вгледа в техните дълбоки корени, немислимо е да ги представи по някакъв друг начин.
Нима тези факти накърняват една или друга част от човечеството? Странно е, когато тук или там се твърди, че ние даваме превес на християнството пред другите световни религии, че гледаме на него като на нещо повиеше. Но нима „по-висш“ и „по-низш“, „по-голям“ и „по-малък“ не са най-абстрактните думи в нашия език? Нима тук възхваляваме Кришна по-малко, отколкото тези, които го поставят по-високо от Христос? Ние се отказваме от употребата на думи като „по-голям“ и „по-малък“ и искаме да открием истинската същност на нещата.
към текста >>
Странно е, когато тук или там се твърди, че ние даваме превес на християнството пред другите световни религии, че г
лед
аме на него като на нещо повиеше.
И това са неща, които не са свързани с нито едно вероизповедание и не зависят от тази или онази религия; те са световноисторически факти, да, те са чисто и просто световноисторически факти. И ако човек се вгледа в техните дълбоки корени, немислимо е да ги представи по някакъв друг начин. Нима тези факти накърняват една или друга част от човечеството?
Странно е, когато тук или там се твърди, че ние даваме превес на християнството пред другите световни религии, че гледаме на него като на нещо повиеше.
Но нима „по-висш“ и „по-низш“, „по-голям“ и „по-малък“ не са най-абстрактните думи в нашия език? Нима тук възхваляваме Кришна по-малко, отколкото тези, които го поставят по-високо от Христос? Ние се отказваме от употребата на думи като „по-голям“ и „по-малък“ и искаме да открием истинската същност на нещата. А тя не опира до това, дали поставяме християнство „по-високо“ или „по-ниско“, а дали някой може да посочи някои неправилни страни в нашето тълкуване на Кришна. Потърсете фактите, отнасящи се до Кришна и се запитайте дали някъде другаде са изречени по-справедливи и прекрасни думи, отколкото при нас, когато се опитваме да говорим за Кришна.
към текста >>
19.
Шеста лекция, 20 Септември
GA_139 Евангелието на Марко
Ако от тази г
лед
на точка отново се замислим за онова, което вчера споменахме за всеобхватния завършек на епохата, представена от Кришна и неговото откровение, бихме могли да добавим с
лед
ното: Смисълът на това откровение вече постигна своя завършек и фактически не подлежи на по-нататъшно развитие.
Вчера се опитахме да изградим известна представа за откровенията на Кришна и за тяхното отношение към това, което по-късно се намеси в еволюцията на човечеството: откровението, дадено от Христос. Стана дума, че за нас откровението на Кришна идва като завършек на едно продължително течение в общочовешката еволюция, а именно завършекът на древното ясновидство.
Ако от тази гледна точка отново се замислим за онова, което вчера споменахме за всеобхватния завършек на епохата, представена от Кришна и неговото откровение, бихме могли да добавим следното: Смисълът на това откровение вече постигна своя завършек и фактически не подлежи на по-нататъшно развитие.
Определени учения, които се утвърдиха през онези времена, трябваше да бъдат приемани през следващите епохи, бих казал, в техния първоначален вид.
към текста >>
Определени учения, които се утвърдиха през онези времена, трябваше да бъдат приемани през с
лед
ващите епохи, бих казал, в техния първоначален вид.
Вчера се опитахме да изградим известна представа за откровенията на Кришна и за тяхното отношение към това, което по-късно се намеси в еволюцията на човечеството: откровението, дадено от Христос. Стана дума, че за нас откровението на Кришна идва като завършек на едно продължително течение в общочовешката еволюция, а именно завършекът на древното ясновидство. Ако от тази гледна точка отново се замислим за онова, което вчера споменахме за всеобхватния завършек на епохата, представена от Кришна и неговото откровение, бихме могли да добавим следното: Смисълът на това откровение вече постигна своя завършек и фактически не подлежи на по-нататъшно развитие.
Определени учения, които се утвърдиха през онези времена, трябваше да бъдат приемани през следващите епохи, бих казал, в техния първоначален вид.
към текста >>
Сега се налага да разг
лед
аме цялото своеобразие на това откровение от една точно определена г
лед
на точка.
Сега се налага да разгледаме цялото своеобразие на това откровение от една точно определена гледна точка.
Бихме могли да определим това откровение като такова, в чисто човешки смисъл, като независимо от времето и от историческите епохи. Всичко, което показва независимост от времето и не го приема като реален фактор, вече се съдържа в учението на Кришна. Какво имам предвид?
към текста >>
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават плод, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през с
лед
ващата година израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават плод, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през следващата година израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
И всичко това се повторя през всяка следваща година.
към текста >>
И всичко това се повторя през всяка с
лед
ваща година.
Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от земята, виждаме ги как узряват, дават плод, оставят семена и от тези семена, когато отново бъдат заровени в земята, виждаме как през следващата година израстват същите растения по същия начин, постигат своята зрялост и отново оставят семена.
И всичко това се повторя през всяка следваща година.
към текста >>
Ако говорим с ог
лед
на периоди, които човекът може да обхване със своя пог
лед
, с
лед
ва да кажем: Тук ние имаме работа с едно истинско повторение.
Ако говорим с оглед на периоди, които човекът може да обхване със своя поглед, следва да кажем: Тук ние имаме работа с едно истинско повторение.
И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година. Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание.
към текста >>
И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка с
лед
ваща година.
Ако говорим с оглед на периоди, които човекът може да обхване със своя поглед, следва да кажем: Тук ние имаме работа с едно истинско повторение.
И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година.
Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание. Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
към текста >>
Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка с
лед
ваща година.
Ако говорим с оглед на периоди, които човекът може да обхване със своя поглед, следва да кажем: Тук ние имаме работа с едно истинско повторение. И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година.
Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година.
В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание. Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят. Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос.
към текста >>
Впрочем напос
лед
ък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
И момината сълза, и игликата, и хиацинтите всички те изглеждат по един и същ начин през всяка следваща година. Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание.
Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос. Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно. Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес.
към текста >>
Обаче това не е нито съществено, нито пък с
лед
ва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос.
Това, което те са, се повтаря в същите форми и по същия начин през всяка следваща година. В известен смисъл ние откриваме същото и при животните. Защото, когато разглеждаме отделното животно, отделните животински видове, като лъв, хиена, маймуна и така нататък, ние откриваме, че това, което трябва да произлезе от едно такова живо същество, е заложено в него още от самото начало. Ето защо при животните не може да се говори за едно истинско възпитание. Впрочем напоследък доста хора, които не разбират за какво става дума, се опитват да прилагат възпитателни и педагогически понятия също и в животинския свят.
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос.
Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно. Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес. Но тези области се откриват за нас едва след като сме навлезли в истинската Духовна наука.
към текста >>
Но тези области се откриват за нас едва с
лед
като сме навлезли в истинската Духовна наука.
Обаче това не е нито съществено, нито пък следва да бъде вземано под внимание при едно задълбочено разглеждане на този въпрос. Общо взето, ние констатираме повторението в природата, когато обхващаме относително кратки периоди от време. Ние виждаме как столетия наред пролет, лято, есен и зима се повтарят напълно закономерно. Ако обаче вземем предвид такива действително големи периоди от време, които надхвърлят рамките на един човешки живот, ние ще се изправим пред необходимостта да се съобразяваме именно с тези по-продължителни периоди от време, в резултат на което бихме установили, че през древните епохи нещата не са протичали така, както в наши дни. Ние бихме установили, примерно, че занапред, в едно далечно бъдеще, Слънцето няма да изгрява и залязва по същия начин, както това става днес.
Но тези области се откриват за нас едва след като сме навлезли в истинската Духовна наука.
За всичко онова, което влиза в обсега на непосредственото човешко наблюдение за цялата бих казал астрономическа природа, важи именно повторението, повторението на едни и същи процеси, каквито, например, наблюдаваме в ежегодното повторение на растителните форми. При този вид повторение времето, като такова, няма съществено значение. Само по себе си то не е реално действуващ фактор.
към текста >>
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили с
лед
ното: Относно цялото човечество и неговото пос
лед
ователно развитие, е валидно както едното, така и другото.
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили следното: Относно цялото човечество и неговото последователно развитие, е валидно както едното, така и другото.
При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха. В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа. В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят. Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс. А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят.
към текста >>
При това не се налага да напускаме така наречената С
лед
атлантска епоха.
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили следното: Относно цялото човечество и неговото последователно развитие, е валидно както едното, така и другото.
При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха.
В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа. В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят. Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс. А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят. Обаче наред с това, в последователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор.
към текста >>
В рамките на С
лед
атлантската епоха ние различаваме Първата с
лед
атлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, с
лед
вана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а с
лед
предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа.
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили следното: Относно цялото човечество и неговото последователно развитие, е валидно както едното, така и другото. При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха.
В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа.
В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят. Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс. А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят. Обаче наред с това, в последователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор. Нещата съвсем не стоят така, че примерно Втората, или Древно-персийска епоха поема зародишите от Първата епоха, или пък че в Третата епоха се проявяват някои от чертите на Първата епоха; не, импулсите са винаги други, все помощни, винаги нови, както е и в човешкия живот, в чиито рамки отделните седемгодишни периоди са винаги различни.
към текста >>
В своите пос
лед
ователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят.
Но виждайки как това, което има значение за отделния човек, може да се отнесе и за цялото човечество, ние бихме добавили следното: Относно цялото човечество и неговото последователно развитие, е валидно както едното, така и другото. При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха. В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа.
В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят.
Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс. А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят. Обаче наред с това, в последователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор. Нещата съвсем не стоят така, че примерно Втората, или Древно-персийска епоха поема зародишите от Първата епоха, или пък че в Третата епоха се проявяват някои от чертите на Първата епоха; не, импулсите са винаги други, все помощни, винаги нови, както е и в човешкия живот, в чиито рамки отделните седемгодишни периоди са винаги различни.
към текста >>
Обаче наред с това, в пос
лед
ователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор.
При това не се налага да напускаме така наречената Следатлантска епоха. В рамките на Следатлантската епоха ние различаваме Първата следатлантска културна епоха, или Древноиндийската епоха, Втората е Древноперсийската културна епоха, следвана от Третата, или Египетско-халдейската епоха, Четвъртата, или Гръко-латинската епоха, и Петата, или нашата съвременна епоха, а след предстоящите Шеста и Седма епоха ще настъпи една огромна катастрофа. В своите последователни периоди този ход на еволюцията показва известни прилики, които донякъде могат да бъдат сравнени с ежегодните повторения в растителния свят. Ние виждаме как тези периоди протичат по такъв начин, че в началото на всеки от тях човечеството получава известни откровения, към човечеството се насочва един поток от духовния живот, също както всяка пролет Земята се обогатява с един растителен импулс. А после виждаме как към този първоначален импулс се прибавя още нещо, за да се стигне до узряването на плодовете и накрая, с наближаването на зимата, до умирането на растителния свят.
Обаче наред с това, в последователните периоди се проявява нещо, което е сходно с напредъка на отделния човек и за което бихме могли да кажем, че в случая времето играе важна роля и представлява един реален фактор.
Нещата съвсем не стоят така, че примерно Втората, или Древно-персийска епоха поема зародишите от Първата епоха, или пък че в Третата епоха се проявяват някои от чертите на Първата епоха; не, импулсите са винаги други, все помощни, винаги нови, както е и в човешкия живот, в чиито рамки отделните седемгодишни периоди са винаги различни.
към текста >>
Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, с
лед
което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения.
Какво имаме предвид, когато говорим за редуването на едни и същи процеси в отделните културни периоди? Нека отново да се обърнем към растителния свят. Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от Земята. Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“.
Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения.
Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл. Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три. Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството. Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата. И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането.
към текста >>
С
лед
ователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на с
лед
ващия цикъл.
Какво имаме предвид, когато говорим за редуването на едни и същи процеси в отделните културни периоди? Нека отново да се обърнем към растителния свят. Ние виждаме как всяка пролет растенията израстват от Земята. Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“. Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения.
Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл.
Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три. Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството. Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата. И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането. Брахма, Шива, Вишну: Тази троичност лежи в основата на творческите сили.
към текста >>
Величието на този древен светог
лед
идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата.
Тук ние имаме работа с тяхното „сътворение“. Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения. Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл. Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три. Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството.
Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата.
И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането. Брахма, Шива, Вишну: Тази троичност лежи в основата на творческите сили. В епохата преди откровението на Кришна, до тази троичност, Брахма, Шива, Вишну, хората стигнаха чрез ясновидството. И отражението на тази троичност ние откриваме навсякъде, където меродавно е не времето, а цикличното повторение.
към текста >>
И там, където източният светог
лед
стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането.
Виждаме как те израстват и се развиват, достигайки върховата точка, след което увяхват, като междувременно са осигурили зародишите на бъдещите растения. Следователно, тук ние сме изправени пред три стъпки в еволюцията: Възникване, израстване и умиране, като умирането вече носи в себе си зародиша на следващия цикъл. Когато нещата опират не до времето, а до повторението, те могат да бъдат обхванати най-добре с помощта на числото три. Смисълът на цикличното развитие, в чиято основа лежи повторението, можеше да бъде обхванат чрез числото три именно от източната мъдрост, от онази мъдрост, която предхождаше християнството. Величието на този древен светоглед идва от едностранчивата склонност към безвремието, към цикличното повторение на нещата.
И там, където източният светоглед стига до своя завършек, ние навсякъде се изправяме пред едни или други троичности, които, общо взето, са ясновидски израз на това, което лежи зад възникването, израстването и умирането.
Брахма, Шива, Вишну: Тази троичност лежи в основата на творческите сили. В епохата преди откровението на Кришна, до тази троичност, Брахма, Шива, Вишну, хората стигнаха чрез ясновидството. И отражението на тази троичност ние откриваме навсякъде, където меродавно е не времето, а цикличното повторение.
към текста >>
Смисълът на новото човешко познание се състои в това, че настъпи възможността да г
лед
аме на нещата исторически, или с други думи, да включим времето в самата еволюция на света, да схванем времето като реален фактор.
Смисълът на новото човешко познание се състои в това, че настъпи възможността да гледаме на нещата исторически, или с други думи, да включим времето в самата еволюция на света, да схванем времето като реален фактор.
И тъкмо това беше предопределено за познанието на Запада: Да развие историческия усет, да обхване историята в нейните истински измерения. Ето в какво се състои различието между еволюционните течения на Изтока й Запада: Изтокът подхожда към света без да се съобразява с времето, неисторично, и този възглед постига пълно съвършенство в своето безвремие и неисторичност, докато Западът поражда импулса за исторически подход към света. И първите кълнове на историческия подход към света идват именно от древноеврейското светоусещане. То дава първоначалният импулс за развитие на историческия подход към света.
към текста >>
Ето в какво се състои различието между еволюционните течения на Изтока й Запада: Изтокът подхожда към света без да се съобразява с времето, неисторично, и този възг
лед
постига пълно съвършенство в своето безвремие и неисторичност, докато Западът поражда импулса за исторически подход към света.
Смисълът на новото човешко познание се състои в това, че настъпи възможността да гледаме на нещата исторически, или с други думи, да включим времето в самата еволюция на света, да схванем времето като реален фактор. И тъкмо това беше предопределено за познанието на Запада: Да развие историческия усет, да обхване историята в нейните истински измерения.
Ето в какво се състои различието между еволюционните течения на Изтока й Запада: Изтокът подхожда към света без да се съобразява с времето, неисторично, и този възглед постига пълно съвършенство в своето безвремие и неисторичност, докато Западът поражда импулса за исторически подход към света.
И първите кълнове на историческия подход към света идват именно от древноеврейското светоусещане. То дава първоначалният импулс за развитие на историческия подход към света.
към текста >>
Нека сега да разг
лед
аме това, което представлява есенцията на източните светог
лед
и.
Нека сега да разгледаме това, което представлява есенцията на източните светогледи.
Те непрекъснато напомнят за цикличните повтарящи се мирови епохи; разказват ни какво се е случило в началото и в края на първата епоха. После ни разказват за началото и края на втората епоха, за началото и края на третата епоха. И по времето на Кришна за тайната на мировата еволюция се казва следното: Когато старата култура на третата мирова епоха пресъхна, когато старата култура навлезе в своята есен и в своята зима, тогава се появи Кришна, син на Васудева и Деваки, за да посочи на следващата, четвъртата епоха онова, което можеше да бъде пренесено като зародиш от третата в четвъртата епоха. По този начин на отделните мирови епохи се приписваше приблизително същото значение, каквото имат годишните цикли за растежа на растителния свят.
към текста >>
И по времето на Кришна за тайната на мировата еволюция се казва с
лед
ното: Когато старата култура на третата мирова епоха пресъхна, когато старата култура навлезе в своята есен и в своята зима, тогава се появи Кришна, син на Васудева и Деваки, за да посочи на с
лед
ващата, четвъртата епоха онова, което можеше да бъде пренесено като зародиш от третата в четвъртата епоха.
Нека сега да разгледаме това, което представлява есенцията на източните светогледи. Те непрекъснато напомнят за цикличните повтарящи се мирови епохи; разказват ни какво се е случило в началото и в края на първата епоха. После ни разказват за началото и края на втората епоха, за началото и края на третата епоха.
И по времето на Кришна за тайната на мировата еволюция се казва следното: Когато старата култура на третата мирова епоха пресъхна, когато старата култура навлезе в своята есен и в своята зима, тогава се появи Кришна, син на Васудева и Деваки, за да посочи на следващата, четвъртата епоха онова, което можеше да бъде пренесено като зародиш от третата в четвъртата епоха.
По този начин на отделните мирови епохи се приписваше приблизително същото значение, каквото имат годишните цикли за растежа на растителния свят.
към текста >>
А сега нека да сравним този светог
лед
, респективно неговите най-дълбоки структури, неговото безвремие, с онова, на което веднага се натъкваме, когато отворим Стария Завет о, колко огромна е разликата между Стария Завет и източните светог
лед
и!
А сега нека да сравним този светоглед, респективно неговите най-дълбоки структури, неговото безвремие, с онова, на което веднага се натъкваме, когато отворим Стария Завет о, колко огромна е разликата между Стария Завет и източните светогледи!
В Стария Завет ние веднага виждаме как там съществува една непрекъсната, реална линия на времето. Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после следва и самата история на човешкия род. Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и Яков всичко е развитие, всичко е история. Имаме ли някъде някакво повторение? Първият ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден.
към текста >>
Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после с
лед
ва и самата история на човешкия род.
А сега нека да сравним този светоглед, респективно неговите най-дълбоки структури, неговото безвремие, с онова, на което веднага се натъкваме, когато отворим Стария Завет о, колко огромна е разликата между Стария Завет и източните светогледи! В Стария Завет ние веднага виждаме как там съществува една непрекъсната, реална линия на времето.
Най-напред ставаме свидетели на Генезиса, на Сътворението, а после следва и самата история на човешкия род.
Ние виждаме непрекъснатия ход през седемте дни на Сътворението, а после и през епохата на Патриарсите; започвайки от Авраам, Исаак и Яков всичко е развитие, всичко е история. Имаме ли някъде някакво повторение? Първият ден на Сътворението далеч не се повтаря по някакъв абстрактен начин във втория ден. Нищо от времето на Патриарсите не се повтаря през времето на Пророците. Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н.
към текста >>
Да, Старият Завет е първият забележителен пример за един исторически пог
лед
върху света.
Нищо от времето на Патриарсите не се повтаря през времето на Пророците. Епохата на Царете не се повтаря в епохата на Съдиите и т.н. Ние навсякъде сме свидетели на едно драматично развитие, в което времето играе същата решителна роля, както и в отделния човешки живот. Времето е реален фактор в целия Стар Завет, независимо от това, което се повтаря. Именно напредъкът представлява един особено важен елемент в Стария Завет.
Да, Старият Завет е първият забележителен пример за един исторически поглед върху света.
Ето защо Западът беше натоварен с мисията да изработи историческия подход към света.
към текста >>
И Вие бихте могли да се убедите в моите думи, ако хвърлите пог
лед
върху „Езотеричният будизъм“ от Синет19, една книга, която впрочем е написана много добре.
Едва бавно и постепенно хората се научиха да разбират какво точно им се открива в хода на времето. И нека да напомним, че винаги, когато им се откриваха нови откровения, те получаваха един рецидив, свързан със старите изживявания. В началото на Теософското движение бяха разкрити забележителни истини. Обаче същественото беше в това, че теософският живот остана почти недокоснат от историческия подход към света.
И Вие бихте могли да се убедите в моите думи, ако хвърлите поглед върху „Езотеричният будизъм“ от Синет19, една книга, която впрочем е написана много добре.
Всички нейни глави, в които проличава историческият подход към света, лесно ще бъдат приети от западноевропейските души. Обаче наред с тях съществува и един друг елемент, нека да го наречем „неисторически елемент“, намиращ израз в описанието на редица големи и малки цикли, глобуси и раси, така че оставаме с впечатлението: Да, тук основният момент се състои в повторението, след втория цикъл следва третият цикъл, след едната главна раса идва другата главна раса и така нататък. Човек действително попада в един вид часовников механизъм, където главният акцент пада върху повторението. И това беше един рецидив, връщащ ни назад към един начин на мислене, който вече е преодолян от човечеството.
към текста >>
Обаче наред с тях съществува и един друг елемент, нека да го наречем „неисторически елемент“, намиращ израз в описанието на редица големи и малки цикли, глобуси и раси, така че оставаме с впечатлението: Да, тук основният момент се състои в повторението, с
лед
втория цикъл с
лед
ва третият цикъл, с
лед
едната главна раса идва другата главна раса и така нататък.
И нека да напомним, че винаги, когато им се откриваха нови откровения, те получаваха един рецидив, свързан със старите изживявания. В началото на Теософското движение бяха разкрити забележителни истини. Обаче същественото беше в това, че теософският живот остана почти недокоснат от историческия подход към света. И Вие бихте могли да се убедите в моите думи, ако хвърлите поглед върху „Езотеричният будизъм“ от Синет19, една книга, която впрочем е написана много добре. Всички нейни глави, в които проличава историческият подход към света, лесно ще бъдат приети от западноевропейските души.
Обаче наред с тях съществува и един друг елемент, нека да го наречем „неисторически елемент“, намиращ израз в описанието на редица големи и малки цикли, глобуси и раси, така че оставаме с впечатлението: Да, тук основният момент се състои в повторението, след втория цикъл следва третият цикъл, след едната главна раса идва другата главна раса и така нататък.
Човек действително попада в един вид часовников механизъм, където главният акцент пада върху повторението. И това беше един рецидив, връщащ ни назад към един начин на мислене, който вече е преодолян от човечеството.
към текста >>
И какви са пос
лед
иците от този исторически елемент на западноевропейската култура?
Начинът на мислене, подходящ за западноевропейската култура, е именно историческият.
И какви са последиците от този исторически елемент на западноевропейската култура?
Не други, а мисловното обхващане на средоточието, в което е събрано цялото планетарно битие на Земята. Изтокът разглеждаше развитието също както прави това с ежегодните процеси в растителния свят. Всяка епоха имаше своите велики посветени и те повтаряха, или поне поставяха акцента върху предишното състояние на нещата. Те изтъкваха по един абстрактен начин, че всеки от тях е чисто и просто една човешка разновидност на нещо, което преминава от една епоха в друга епоха. С особен интерес те описваха елемента на повторението в общата еволюция, която представяха като нещо близко до растителния свят, където главното се свежда до формата и не се обръща внимание на отделните години.
към текста >>
Тази насоченост към „Единия“, този акцент върху еднаквото са в основата на неисторичното източно светоусещане и в общи линии с изключение на Стария Завет отличава всички неисторични светог
лед
и от предхристиянската епоха.
И така, в известен смисъл Изтокът нямаше някакъв особен интерес въпреки че сравнението не бива да звучи пресилено да различава въплъщението на Бодисатва през третата епоха от въплъщението му през втората или през първата епоха. Ставаше дума за въплъщение на „една и съща“ личност.
Тази насоченост към „Единия“, този акцент върху еднаквото са в основата на неисторичното източно светоусещане и в общи линии с изключение на Стария Завет отличава всички неисторични светогледи от предхристиянската епоха.
Старият Завет подготвя, а Новият Завет утвърждава историческия подход към света. Тук нещата се свеждат до това, линията на развитието да бъде разглеждана като едно цяло. Важно е не това, което се повтаря през отделните периоди, а да намерим средищната точка на мировата еволюция.
към текста >>
И днес често чуваме с
лед
ното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; с
лед
ователно сме много преди вас.
И тук стигаме до онзи момент, когато различните народи по Земята трябва да проумеят, че историческият подход е безусловно необходим, ако те действително искат да си обяснят какво представлява човечеството.
И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас.
От гледна точка на един ориенталец това възражение е напълно самопонятно. И то се намира в пряка връзка с подчертаната склонност да се търси повторението на едни и същи неща, на едни и същи процеси. За европееца обаче тежестта пада не върху повторението на даден фрагмент, а върху цялото. И когато се говори за многократни въплъщения на Христос, се допуска същата грешка, както ако някой твърди: Голяма глупост е да смятате, че за да претеглим даден предмет везната се нуждае само от една опорна точка. Нека да осигурим везната с две, три, четири опорни точки!
към текста >>
От г
лед
на точка на един ориенталец това възражение е напълно самопонятно.
И тук стигаме до онзи момент, когато различните народи по Земята трябва да проумеят, че историческият подход е безусловно необходим, ако те действително искат да си обяснят какво представлява човечеството. И днес често чуваме следното възражение, когато истинското християнство, освободено от всякакви фанатични и конфесионални елементи, търси своя път към Изтока, редом с другите източни религии: Добре, вие имате само един Бог, който само веднъж се е въплътил в Палестина; обаче ние имаме много въплъщения на Бога; следователно сме много преди вас.
От гледна точка на един ориенталец това възражение е напълно самопонятно.
И то се намира в пряка връзка с подчертаната склонност да се търси повторението на едни и същи неща, на едни и същи процеси. За европееца обаче тежестта пада не върху повторението на даден фрагмент, а върху цялото. И когато се говори за многократни въплъщения на Христос, се допуска същата грешка, както ако някой твърди: Голяма глупост е да смятате, че за да претеглим даден предмет везната се нуждае само от една опорна точка. Нека да осигурим везната с две, три, четири опорни точки! Обаче това е пълно безумие.
към текста >>
И в Стария Завет ние откриваме този исторически подход на първо място в непрекъснатото напомняне, че същността на древнозаветния народ се състои в с
лед
ното: Юдеите принадлежат към кръвта на Авраам, Исаак и Яков; те продължават развитието си и в с
лед
ващите генерации и, общо взето, това, което се развива, представлява една форма на размножаващата се кръв.
Този исторически подход възникна бавно, започвайки бих казал от най-примитивни душевни състояния.
И в Стария Завет ние откриваме този исторически подход на първо място в непрекъснатото напомняне, че същността на древнозаветния народ се състои в следното: Юдеите принадлежат към кръвта на Авраам, Исаак и Яков; те продължават развитието си и в следващите генерации и, общо взето, това, което се развива, представлява една форма на размножаващата се кръв.
С древнозаветния народ става същото, което се случва с отделния човек, когато той преминава през различните периоди на своя живот, така че факторът време продължава да играе решаваща роля. И ако се вгледаме още по-внимателно в подробностите, ще установим как смяната на генерациите в древнозаветния народ напомня израстването на отделния човек, доколкото той развива по естествен път това, което наричаме физически заложби. Нещата, които непрекъснато се предават от бащата на сина и така нататък ето какво описва Стария Завет. Той описва това, което може да възникне като особености на вярата именно поради факта, че потомците винаги се придържаха към своите родители, към кръвното родство. Това което благодарение на кръвта се случва в естествения живот на отделния човек, намира израз и в цялата история на старозаветния народ.
към текста >>
И ако се вг
лед
аме още по-внимателно в подробностите, ще установим как смяната на генерациите в древнозаветния народ напомня израстването на отделния човек, доколкото той развива по естествен път това, което наричаме физически заложби.
Този исторически подход възникна бавно, започвайки бих казал от най-примитивни душевни състояния. И в Стария Завет ние откриваме този исторически подход на първо място в непрекъснатото напомняне, че същността на древнозаветния народ се състои в следното: Юдеите принадлежат към кръвта на Авраам, Исаак и Яков; те продължават развитието си и в следващите генерации и, общо взето, това, което се развива, представлява една форма на размножаващата се кръв. С древнозаветния народ става същото, което се случва с отделния човек, когато той преминава през различните периоди на своя живот, така че факторът време продължава да играе решаваща роля.
И ако се вгледаме още по-внимателно в подробностите, ще установим как смяната на генерациите в древнозаветния народ напомня израстването на отделния човек, доколкото той развива по естествен път това, което наричаме физически заложби.
Нещата, които непрекъснато се предават от бащата на сина и така нататък ето какво описва Стария Завет. Той описва това, което може да възникне като особености на вярата именно поради факта, че потомците винаги се придържаха към своите родители, към кръвното родство. Това което благодарение на кръвта се случва в естествения живот на отделния човек, намира израз и в цялата история на старозаветния народ. И както в определен момент отделният човек проявява един или друг душевен елемент, така че този душевен елемент изпъква особено силно, същото установяваме това е твърде интересно в историческото развитие на Стария Завет.
към текста >>
Нека да разг
лед
аме детето.
Нека да разгледаме детето.
Ние веднага виждаме, че при него на преден план изпъкват естествените потребности. Потребностите на тялото стоят над всичко друго. Душевните потребности все още са скрити в тялото и не се проявяват навън. Благополучието на тялото се постига чрез приятните усещания, свързани с външния свят. Неприятните, мъчителни усещания също се отразяват върху детската душевност.
към текста >>
И ако прос
лед
ите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет.
Старият Завет представя цялото тяло на древния юдейски народ като един вид съответствие на отделния човек. Ние виждаме как расовите особености на този народ се формират по времето на Авраам, Исаак и Яков, и как всичко зависи от това, че този народ притежава тъкмо тези кръвни и расови качества.
И ако проследите описанията в Стария Завет, Вие ще се съгласите: До определен момент тъкмо расовите особености пораждат главните импулси в Стария Завет.
После идва времето, когато този народ формира душата си, също както отделният човек дава израз на душевните си качества през двадесетата година. И това е времето на пророк Илия, защото пророк Илия е непосредствен израз на древноюдейския народ и на неговите особени душевни качества. После идва ред на другите пророци, за които преди няколко дни Ви казах, че те носят душите на най-различни посветени от другите народи, които си дават среща именно в древнозаветния народ. Така душата на този народ можа да се вслуша в това, което имат да кажат душите на другите народи. Като в една величествена хармония, като в една симфония се слива всичко онова, което идва от Илия и от другите пророци, представители на останалите народи, които се бяха въплътили в древнозаветния народ.
към текста >>
Обаче с
лед
като Илиевата душа на Йоан Кръстител продължава своя живот като групова душа на дванадесетте, всичко се променя.
Но къде е душата на Илия, душата на Йоан Кръстител? Евангелието на Марко дава достатъчно ясен отговор на този въпрос. Душата на Йоан Кръстител, душата на Илия се превръща в групова душа на дванадесетте, живее в дванадесетте и продължава да живее в дванадесетте. И колко забележителен е художественият похват в Евангелието на Марко: Преди да ни разкаже за смъртта на Йоан Кръстител, евангелистът насочва нашето внимание към различните начини, по които Христос Исус разкрива своето учение на народа, от една страна, и на доверените си ученици, от друга страна. Ние вече говорихме за това.
Обаче след като Илиевата душа на Йоан Кръстител продължава своя живот като групова душа на дванадесетте, всичко се променя.
Нещата са посочени съвсем ясно. Проверете внимателно съответния текст и ще се убедите: От този момент нататък Христос започва да изисква много повече от своите ученици. Сега Той изисква от тях да вникнат в по-висшите светове. И забележителното тук е, че те не вникват в това, което трябва да разберат и тъкмо тази е причината да бъдат упрекнати от Христос. Четете Евангелието дословно!
към текста >>
Но сега, когато те трябва да прос
лед
ят съдбата на Йоан Кръстител с
лед
обезглавяването му от Ирод и да разберат събитието с петте хляба и петте хиляди души, които събират останките в дванадесет коша, както и събитието със седемте хляба и четирите хиляди души, които събират останките в седем коша, Христос им казва:
И забележителното тук е, че те не вникват в това, което трябва да разберат и тъкмо тази е причината да бъдат упрекнати от Христос. Четете Евангелието дословно! Аз вече обсъдих едната страна на нещата, а именно, че когато Илия отива при вдовицата от Сарепта, става дума за едно умножение на хляба, и че когато после душата на Илия напуска Йоан Кръстител, също се говори за едно умножение на хляба. Обаче сега Христос изисква от своите ученици напълно да вникнат в особения смисъл на това умножение на хляба. По-рано Той не се е обръщал към тях с такива думи.
Но сега, когато те трябва да проследят съдбата на Йоан Кръстител след обезглавяването му от Ирод и да разберат събитието с петте хляба и петте хиляди души, които събират останките в дванадесет коша, както и събитието със седемте хляба и четирите хиляди души, които събират останките в седем коша, Христос им казва:
към текста >>
Защото Той има предвид с
лед
ното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо?
Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега.
Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци. Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум. Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало. Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>
Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, с
лед
като старото ясновидство беше вече угаснало.
И така, Той им отправя тежкия упрек, че те не могат да разберат това, което се съдържа в тези откровения. Защо? Защото Той има предвид следното: Сега Духът на Илия е освободен и живее в самите вас и вие постепенно трябва да се окажете достойни за това, че той е проникнал във вашите души и да разберете нещо по-висше от това, което сте разбирали досега. Когато Христос Исус се обръща към народа, Той говори с притчи, в образи, защото у тези хора все още живееше споменът за непосредственото виждане в свръхсетивния свят под формата на имагинации; така че Той се обръща към народа по този начин, по който са се обръщали древните ясновидци. Обаче към своите ученици, произхождащи от древнозаветния народ, Той се обръща според Сократовия метод, или с други думи, опитва се да им обясни нещата с помощта на обикновения разум.
Тъкмо по този начин Той им тълкуваше притчите, служейки си с обикновения човешки разум, след като старото ясновидство беше вече угаснало.
Обаче благодарение на факта, че Духът на Илия се превърна в групова душа на дванадесетте, която ги обгръщаше като една обща аура, те станаха ясновиждащи в един по-висш смисъл и озарени от Духа на Илия-Йоан заедно можеха да съзрат онова, което всеки един от тях поотделно не можеше да види. Ето към какво ги тласкаше Христос.
към текста >>
В с
лед
ващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние разбираме Евангелията, само ако ги разглеждаме от г
лед
на точка на духовното изс
лед
ване.
В следващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние разбираме Евангелията, само ако ги разглеждаме от гледна точка на духовното изследване.
И така, става дума за един период от време след обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето действие върху учениците. За външния сетивен поглед Христос се явява като една отделна личност, която не може да направи кой знае колко много. Но споменатият период от време изглежда на ясновидеца, обучен в съвременните форми на посвещение, по съвсем друг начин. Христос се явява не само всред онези, които бяха тогава в Палестина, но също и всред хората, които ще се родят в следващите поколения. Всички те се събират около Него и това, което Той може да им даде, го дава на хиляди и хиляди.
към текста >>
И така, става дума за един период от време с
лед
обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето действие върху учениците.
В следващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние разбираме Евангелията, само ако ги разглеждаме от гледна точка на духовното изследване.
И така, става дума за един период от време след обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето действие върху учениците.
За външния сетивен поглед Христос се явява като една отделна личност, която не може да направи кой знае колко много. Но споменатият период от време изглежда на ясновидеца, обучен в съвременните форми на посвещение, по съвсем друг начин. Христос се явява не само всред онези, които бяха тогава в Палестина, но също и всред хората, които ще се родят в следващите поколения. Всички те се събират около Него и това, което Той може да им даде, го дава на хиляди и хиляди. Ето какво виждат апостолите, а именно как Христовото действие започва от времето, когато Той живее тук на Земята, но то продължава напред през хилядолетията, как по духовен път Той пренася Своя Импулс във всички перспективи на бъдещето и как всички бъдещи хора могат да се обърнат към този Импулс.
към текста >>
За външния сетивен пог
лед
Христос се явява като една отделна личност, която не може да направи кой знае колко много.
В следващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние разбираме Евангелията, само ако ги разглеждаме от гледна точка на духовното изследване. И така, става дума за един период от време след обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето действие върху учениците.
За външния сетивен поглед Христос се явява като една отделна личност, която не може да направи кой знае колко много.
Но споменатият период от време изглежда на ясновидеца, обучен в съвременните форми на посвещение, по съвсем друг начин. Христос се явява не само всред онези, които бяха тогава в Палестина, но също и всред хората, които ще се родят в следващите поколения. Всички те се събират около Него и това, което Той може да им даде, го дава на хиляди и хиляди. Ето какво виждат апостолите, а именно как Христовото действие започва от времето, когато Той живее тук на Земята, но то продължава напред през хилядолетията, как по духовен път Той пренася Своя Импулс във всички перспективи на бъдещето и как всички бъдещи хора могат да се обърнат към този Импулс. Това съзерцават апостолите.
към текста >>
Христос се явява не само всред онези, които бяха тогава в Палестина, но също и всред хората, които ще се родят в с
лед
ващите поколения.
В следващите лекции ние ще се занимаваме все по-интензивно с факта впрочем нещата са показани най-ясно именно в Евангелието на Марко, че евангелските разкази често преминават от чисто сетивни описания във възпроизвеждане на ясновидски състояния и че ние разбираме Евангелията, само ако ги разглеждаме от гледна точка на духовното изследване. И така, става дума за един период от време след обезглавяването на Йоан, когато Христовият Импулс започва да упражнява своето действие върху учениците. За външния сетивен поглед Христос се явява като една отделна личност, която не може да направи кой знае колко много. Но споменатият период от време изглежда на ясновидеца, обучен в съвременните форми на посвещение, по съвсем друг начин.
Христос се явява не само всред онези, които бяха тогава в Палестина, но също и всред хората, които ще се родят в следващите поколения.
Всички те се събират около Него и това, което Той може да им даде, го дава на хиляди и хиляди. Ето какво виждат апостолите, а именно как Христовото действие започва от времето, когато Той живее тук на Земята, но то продължава напред през хилядолетията, как по духовен път Той пренася Своя Импулс във всички перспективи на бъдещето и как всички бъдещи хора могат да се обърнат към този Импулс. Това съзерцават апостолите. И то е един процес, в който те утвърждават духовната си връзка с Христос.
към текста >>
Ето какво още с
лед
ва да имаме предвид: от този момент нататък спиритуалното начало пронизва всеки пасаж от Евангелието на Марко.
Ето какво още следва да имаме предвид: от този момент нататък спиритуалното начало пронизва всеки пасаж от Евангелието на Марко.
И с оглед на този факт, в хода на следващите лекции ние ще установим колко загадъчно е Евангелието и как непрекъснато израства пред очите ни. Сега обаче нека да насочим вниманието си към нещо друго. Става дума за една сцена, която може да бъде разбрана само с помощта на духовно-научното изследване.
към текста >>
И с ог
лед
на този факт, в хода на с
лед
ващите лекции ние ще установим колко загадъчно е Евангелието и как непрекъснато израства пред очите ни.
Ето какво още следва да имаме предвид: от този момент нататък спиритуалното начало пронизва всеки пасаж от Евангелието на Марко.
И с оглед на този факт, в хода на следващите лекции ние ще установим колко загадъчно е Евангелието и как непрекъснато израства пред очите ни.
Сега обаче нека да насочим вниманието си към нещо друго. Става дума за една сцена, която може да бъде разбрана само с помощта на духовно-научното изследване.
към текста >>
Става дума за една сцена, която може да бъде разбрана само с помощта на духовно-научното изс
лед
ване.
Ето какво още следва да имаме предвид: от този момент нататък спиритуалното начало пронизва всеки пасаж от Евангелието на Марко. И с оглед на този факт, в хода на следващите лекции ние ще установим колко загадъчно е Евангелието и как непрекъснато израства пред очите ни. Сега обаче нека да насочим вниманието си към нещо друго.
Става дума за една сцена, която може да бъде разбрана само с помощта на духовно-научното изследване.
към текста >>
И започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, първосвещениците и книжниците, че ще понесе смъртта и с
лед
три дни ще възкръсне.
И започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, първосвещениците и книжниците, че ще понесе смъртта и след три дни ще възкръсне.
към текста >>
Ако не си послужим с духовно-научното изс
лед
ване, целият този пасаж остава напълно неразбираем.
Ето един пасаж, за който бихме казали, че е костелив орех за тълкувателите на Евангелието! Какво всъщност е казано тук?
Ако не си послужим с духовно-научното изследване, целият този пасаж остава напълно неразбираем.
Христос пита учениците: „Какво казват за Мен хората, кой съм аз? “ И те отговарят: „Едни казват, че Ти си Йоан Кръстител.“ Обаче Йоан Кръстител е обезглавен от Ирод малко преди това, а Христос беше започнал своите проповеди още докато Йоан Кръстител беше жив. Нима хората говорят безсмислици, когато смятат Христос за Йоан Кръстител и твърдят, че Йоан е още жив? Когато те казват, че Той е Илия или някой от другите пророци, това все още има някакъв смисъл. Но ето, че Петър казва: „Ти си Христос“, или с други думи, той оповестява нещо изключително, нещо което може да прозвучи от неговата най-дълбока, свещена същност.
към текста >>
Но с
лед
няколко реда Христос се обръща към него със с
лед
ните думи: „Махни се от Мене, Сатана!
Христос пита учениците: „Какво казват за Мен хората, кой съм аз? “ И те отговарят: „Едни казват, че Ти си Йоан Кръстител.“ Обаче Йоан Кръстител е обезглавен от Ирод малко преди това, а Христос беше започнал своите проповеди още докато Йоан Кръстител беше жив. Нима хората говорят безсмислици, когато смятат Христос за Йоан Кръстител и твърдят, че Йоан е още жив? Когато те казват, че Той е Илия или някой от другите пророци, това все още има някакъв смисъл. Но ето, че Петър казва: „Ти си Христос“, или с други думи, той оповестява нещо изключително, нещо което може да прозвучи от неговата най-дълбока, свещена същност.
Но след няколко реда Христос се обръща към него със следните думи: „Махни се от Мене, Сатана!
Защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човешко! “ Нима е за вярване, че след като Петър току-що е оповестил една величествена истина, Христос ще го нарече „Сатана“? й нима могат да бъдат разбрани Христовите думи, казани малко преди това: „И запрети им да говорят за Него, комуто и да е било“, следователно: Не казвайте никому, че Петър го смята за Христос! А по-нататък четем: „й започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада, ще бъде отхвърлен и умъртвен и след три дни ще възкръсне. И Той говореше открито за това“.
към текста >>
“ Нима е за вярване, че с
лед
като Петър току-що е оповестил една величествена истина, Христос ще го нарече „Сатана“?
Нима хората говорят безсмислици, когато смятат Христос за Йоан Кръстител и твърдят, че Йоан е още жив? Когато те казват, че Той е Илия или някой от другите пророци, това все още има някакъв смисъл. Но ето, че Петър казва: „Ти си Христос“, или с други думи, той оповестява нещо изключително, нещо което може да прозвучи от неговата най-дълбока, свещена същност. Но след няколко реда Христос се обръща към него със следните думи: „Махни се от Мене, Сатана! Защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човешко!
“ Нима е за вярване, че след като Петър току-що е оповестил една величествена истина, Христос ще го нарече „Сатана“?
й нима могат да бъдат разбрани Христовите думи, казани малко преди това: „И запрети им да говорят за Него, комуто и да е било“, следователно: Не казвайте никому, че Петър го смята за Христос! А по-нататък четем: „й започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада, ще бъде отхвърлен и умъртвен и след три дни ще възкръсне. И Той говореше открито за това“. И после, след като Петър Му възразява, Той го нарича „Сатана“. Обаче най-странното е, че там се казва: „й излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова“ и така нататък; непрекъснато се казва, че те се обръщат към Него, а после още веднъж се казва: „й Той започна да ги поучава.“ После обаче четем: „А Той, като се обърна и видя учениците Си, сгълча Петър.“ Следователно, преди това се казва: Той им говори, поучава ги.
към текста >>
й нима могат да бъдат разбрани Христовите думи, казани малко преди това: „И запрети им да говорят за Него, комуто и да е било“, с
лед
ователно: Не казвайте никому, че Петър го смята за Христос!
Когато те казват, че Той е Илия или някой от другите пророци, това все още има някакъв смисъл. Но ето, че Петър казва: „Ти си Христос“, или с други думи, той оповестява нещо изключително, нещо което може да прозвучи от неговата най-дълбока, свещена същност. Но след няколко реда Христос се обръща към него със следните думи: „Махни се от Мене, Сатана! Защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човешко! “ Нима е за вярване, че след като Петър току-що е оповестил една величествена истина, Христос ще го нарече „Сатана“?
й нима могат да бъдат разбрани Христовите думи, казани малко преди това: „И запрети им да говорят за Него, комуто и да е било“, следователно: Не казвайте никому, че Петър го смята за Христос!
А по-нататък четем: „й започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада, ще бъде отхвърлен и умъртвен и след три дни ще възкръсне. И Той говореше открито за това“. И после, след като Петър Му възразява, Той го нарича „Сатана“. Обаче най-странното е, че там се казва: „й излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова“ и така нататък; непрекъснато се казва, че те се обръщат към Него, а после още веднъж се казва: „й Той започна да ги поучава.“ После обаче четем: „А Той, като се обърна и видя учениците Си, сгълча Петър.“ Следователно, преди това се казва: Той им говори, поучава ги. Нима Той е вършил всичко това докато е бил обърнат с гръб към тях?
към текста >>
А по-нататък четем: „й започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада, ще бъде отхвърлен и умъртвен и с
лед
три дни ще възкръсне.
Но ето, че Петър казва: „Ти си Христос“, или с други думи, той оповестява нещо изключително, нещо което може да прозвучи от неговата най-дълбока, свещена същност. Но след няколко реда Христос се обръща към него със следните думи: „Махни се от Мене, Сатана! Защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човешко! “ Нима е за вярване, че след като Петър току-що е оповестил една величествена истина, Христос ще го нарече „Сатана“? й нима могат да бъдат разбрани Христовите думи, казани малко преди това: „И запрети им да говорят за Него, комуто и да е било“, следователно: Не казвайте никому, че Петър го смята за Христос!
А по-нататък четем: „й започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада, ще бъде отхвърлен и умъртвен и след три дни ще възкръсне.
И Той говореше открито за това“. И после, след като Петър Му възразява, Той го нарича „Сатана“. Обаче най-странното е, че там се казва: „й излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова“ и така нататък; непрекъснато се казва, че те се обръщат към Него, а после още веднъж се казва: „й Той започна да ги поучава.“ После обаче четем: „А Той, като се обърна и видя учениците Си, сгълча Петър.“ Следователно, преди това се казва: Той им говори, поучава ги. Нима Той е вършил всичко това докато е бил обърнат с гръб към тях?
към текста >>
И после, с
лед
като Петър Му възразява, Той го нарича „Сатана“.
Защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човешко! “ Нима е за вярване, че след като Петър току-що е оповестил една величествена истина, Христос ще го нарече „Сатана“? й нима могат да бъдат разбрани Христовите думи, казани малко преди това: „И запрети им да говорят за Него, комуто и да е било“, следователно: Не казвайте никому, че Петър го смята за Христос! А по-нататък четем: „й започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада, ще бъде отхвърлен и умъртвен и след три дни ще възкръсне. И Той говореше открито за това“.
И после, след като Петър Му възразява, Той го нарича „Сатана“.
Обаче най-странното е, че там се казва: „й излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова“ и така нататък; непрекъснато се казва, че те се обръщат към Него, а после още веднъж се казва: „й Той започна да ги поучава.“ После обаче четем: „А Той, като се обърна и видя учениците Си, сгълча Петър.“ Следователно, преди това се казва: Той им говори, поучава ги. Нима Той е вършил всичко това докато е бил обърнат с гръб към тях?
към текста >>
Обаче най-странното е, че там се казва: „й излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова“ и така нататък; непрекъснато се казва, че те се обръщат към Него, а после още веднъж се казва: „й Той започна да ги поучава.“ После обаче четем: „А Той, като се обърна и видя учениците Си, сгълча Петър.“ С
лед
ователно, преди това се казва: Той им говори, поучава ги.
“ Нима е за вярване, че след като Петър току-що е оповестил една величествена истина, Христос ще го нарече „Сатана“? й нима могат да бъдат разбрани Христовите думи, казани малко преди това: „И запрети им да говорят за Него, комуто и да е било“, следователно: Не казвайте никому, че Петър го смята за Христос! А по-нататък четем: „й започна да ги поучава, че Синът Човешки трябва много да пострада, ще бъде отхвърлен и умъртвен и след три дни ще възкръсне. И Той говореше открито за това“. И после, след като Петър Му възразява, Той го нарича „Сатана“.
Обаче най-странното е, че там се казва: „й излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова“ и така нататък; непрекъснато се казва, че те се обръщат към Него, а после още веднъж се казва: „й Той започна да ги поучава.“ После обаче четем: „А Той, като се обърна и видя учениците Си, сгълча Петър.“ Следователно, преди това се казва: Той им говори, поучава ги.
Нима Той е вършил всичко това докато е бил обърнат с гръб към тях?
към текста >>
Както вече загатнахме, с
лед
смъртта на Йоан Кръстител, когато душата на Илия-Йоан прераства в групова душа на учениците, се извършва първото истинско „чудо“, за което все повече и повече ще се убеждаваме как трябва да бъде разбираното, ние стигаме до едно напълно неразбираемо място, където Христос Исус говори на своите ученици и ги пита: „Какво смятат хората, че става сега?
Нека сега да запомним и да задържим в душата си само онова, което е казано в Евангелието.
Както вече загатнахме, след смъртта на Йоан Кръстител, когато душата на Илия-Йоан прераства в групова душа на учениците, се извършва първото истинско „чудо“, за което все повече и повече ще се убеждаваме как трябва да бъде разбираното, ние стигаме до едно напълно неразбираемо място, където Христос Исус говори на своите ученици и ги пита: „Какво смятат хората, че става сега?
“ Защото, нали така, въпросът може да бъде зададен и под тази форма; за хората преди всичко е важно да знаят от кого произлизат въздействията, които те наблюдават. Учениците отговарят: „Хората смятат, че ако искаме да си послужим с един тривиален израз наоколо броди Йоан Кръстител, Илия, или някой от пророците; и поради някой от тях стават нещата, които виждаме.“ „Обаче какво смятате вие тъй пита Христос Исус, че става сега? “ И тогава Петър казва: „Тези неща стават, защото Ти си Христос.“ Ето как, в смисъла на това Евангелие, чрез своето познание Петър поставя себе си във възловата точка на общочовешкото развитие. Защото какво всъщност казва той с тези думи? Нека да размислим върху думите на Петър.
към текста >>
В предишните епохи великите предводители на човечеството бяха посвещавани, включително до пос
лед
ния акт на посвещението, в свещените Мистерии.
В предишните епохи великите предводители на човечеството бяха посвещавани, включително до последния акт на посвещението, в свещените Мистерии.
Там те минаваха през Портата на смъртта и прекарваха три дни извън своето тяло, като същевременно през тези три дни те пребиваваха в свръхсетивните светове, след което отново бяха пробуждани, вече като посланици или пратеници на свръхсетивните светове. С великите предводители на човечеството, с посветените, винаги се постъпваше по този начин. И когато Петър казва: „Ти си Христос.“, това означава: Ти си един предводител, който не е минал през Мистериите, а е дошъл направо от Космоса, за да застане начело на цялото човечество. В исторически план това, което някога ставаше при посвещението, сега се извършва по един нов, коренно различен начин. Думите на Петър са от огромно значение.
към текста >>
Там те минаваха през Портата на смъртта и прекарваха три дни извън своето тяло, като същевременно през тези три дни те пребиваваха в свръхсетивните светове, с
лед
което отново бяха пробуждани, вече като посланици или пратеници на свръхсетивните светове.
В предишните епохи великите предводители на човечеството бяха посвещавани, включително до последния акт на посвещението, в свещените Мистерии.
Там те минаваха през Портата на смъртта и прекарваха три дни извън своето тяло, като същевременно през тези три дни те пребиваваха в свръхсетивните светове, след което отново бяха пробуждани, вече като посланици или пратеници на свръхсетивните светове.
С великите предводители на човечеството, с посветените, винаги се постъпваше по този начин. И когато Петър казва: „Ти си Христос.“, това означава: Ти си един предводител, който не е минал през Мистериите, а е дошъл направо от Космоса, за да застане начело на цялото човечество. В исторически план това, което някога ставаше при посвещението, сега се извършва по един нов, коренно различен начин. Думите на Петър са от огромно значение. И какво трябваше да се отговори на Петър?
към текста >>
Трябваше да му се отговори с
лед
ното: Това е нещо, за което не бива да се говори всред хората; това е нещо, което според най-древните и свещени закони трябва да остане тайна, Мистерия.
С великите предводители на човечеството, с посветените, винаги се постъпваше по този начин. И когато Петър казва: „Ти си Христос.“, това означава: Ти си един предводител, който не е минал през Мистериите, а е дошъл направо от Космоса, за да застане начело на цялото човечество. В исторически план това, което някога ставаше при посвещението, сега се извършва по един нов, коренно различен начин. Думите на Петър са от огромно значение. И какво трябваше да се отговори на Петър?
Трябваше да му се отговори следното: Това е нещо, за което не бива да се говори всред хората; това е нещо, което според най-древните и свещени закони трябва да остане тайна, Мистерия.
За Мистериите не бива да се говори. Ето какво трябваше да се каже на Петър в този момент. Обаче целият смисъл на по-нататъшната общочовешка еволюция се свежда до следното: Онова, което по-рано се разиграваше в дълбините на Мистериите, сега чрез Мистерията на Голгота трябваше да бъде изнесено като външен исторически факт. Чрез това, което се случи на Голгота, чрез тридневното пребиваване в гроба и Възкресението, исторически беше онагледено онова, което иначе се разиграваше в дълбините, в мрака на Мистериите. Или с други думи: Свещеният закон да се пази пълно мълчание за тази Мистерия трябваше да бъде нарушен.
към текста >>
Обаче целият смисъл на по-нататъшната общочовешка еволюция се свежда до с
лед
ното: Онова, което по-рано се разиграваше в дълбините на Мистериите, сега чрез Мистерията на Голгота трябваше да бъде изнесено като външен исторически факт.
Думите на Петър са от огромно значение. И какво трябваше да се отговори на Петър? Трябваше да му се отговори следното: Това е нещо, за което не бива да се говори всред хората; това е нещо, което според най-древните и свещени закони трябва да остане тайна, Мистерия. За Мистериите не бива да се говори. Ето какво трябваше да се каже на Петър в този момент.
Обаче целият смисъл на по-нататъшната общочовешка еволюция се свежда до следното: Онова, което по-рано се разиграваше в дълбините на Мистериите, сега чрез Мистерията на Голгота трябваше да бъде изнесено като външен исторически факт.
Чрез това, което се случи на Голгота, чрез тридневното пребиваване в гроба и Възкресението, исторически беше онагледено онова, което иначе се разиграваше в дълбините, в мрака на Мистериите. Или с други думи: Свещеният закон да се пази пълно мълчание за тази Мистерия трябваше да бъде нарушен. Досега хората се подчиняваха на закона, налагащ мълчание за Мистериите. Но ето, че настъпи време, когато чрез Мистерията на Голгота се разкриха древните Мистерии. Това, което предприе Христос, идва в резултат на едно велико Негово решение, най-великото световноисторическо решение: Всичко, което досега човешките закони осъждаха на пълно мълчание, занапред ще се разиграва пред очите на всички, пред цялата мирова история.
към текста >>
Чрез това, което се случи на Голгота, чрез тридневното пребиваване в гроба и Възкресението, исторически беше онаг
лед
ено онова, което иначе се разиграваше в дълбините, в мрака на Мистериите.
И какво трябваше да се отговори на Петър? Трябваше да му се отговори следното: Това е нещо, за което не бива да се говори всред хората; това е нещо, което според най-древните и свещени закони трябва да остане тайна, Мистерия. За Мистериите не бива да се говори. Ето какво трябваше да се каже на Петър в този момент. Обаче целият смисъл на по-нататъшната общочовешка еволюция се свежда до следното: Онова, което по-рано се разиграваше в дълбините на Мистериите, сега чрез Мистерията на Голгота трябваше да бъде изнесено като външен исторически факт.
Чрез това, което се случи на Голгота, чрез тридневното пребиваване в гроба и Възкресението, исторически беше онагледено онова, което иначе се разиграваше в дълбините, в мрака на Мистериите.
Или с други думи: Свещеният закон да се пази пълно мълчание за тази Мистерия трябваше да бъде нарушен. Досега хората се подчиняваха на закона, налагащ мълчание за Мистериите. Но ето, че настъпи време, когато чрез Мистерията на Голгота се разкриха древните Мистерии. Това, което предприе Христос, идва в резултат на едно велико Негово решение, най-великото световноисторическо решение: Всичко, което досега човешките закони осъждаха на пълно мълчание, занапред ще се разиграва пред очите на всички, пред цялата мирова история.
към текста >>
Нека за миг да си представим този световноисторически размисъл, обхванал Христовата душа: Ето, сега аз обхващам с пог
лед
цялата еволюция на човечеството.
Нека за миг да си представим този световноисторически размисъл, обхванал Христовата душа: Ето, сега аз обхващам с поглед цялата еволюция на човечеството.
Обаче нейните закони ми забраняват да говоря за смъртта и Възкресението, за свещената Мистерия на посвещението. Не! Боговете ме изпратиха на Земята, за да разкрия тази Мистерия. Аз не бива да се ръководя от това, което казват хората; аз трябва да се ръководя от това, което казват Боговете. -Ето, тъкмо в този момент у Христос възниква решението да разбули Мистериите. И Христос трябва да отхвърли от душата си всяко колебание, произтичащо от спазването на човешките закони.
към текста >>
20.
Седма лекция, 21 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
В по-дълбок логически смисъл едно възражение от подобна г
лед
на точка би приличало на положението, при което някой заявява: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от лявата му страна имаше букет с рози.
Несъмнено, когато разглеждаме един или друг текст от дадено Евангелие, би било най-добре напълно да се абстрахираме от останалите Евангелия; защото по този начин бихме стигнали до най-правилно вникване в основния тон на съответното Евангелие. Но близко до ума е, че такъв начин на разглеждане недопускащ никакъв лъч светлина от едното Евангелие да осветява другото Евангелие лесно би могъл да предизвика редица недоразумения. Дори и това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“ лесно би могло да остане недоразбрано, ако човек не би направил макар и повърхностна съпоставка с това, което примерно беше казано относно същото място в Евангелието на Матей по време на лекциите в Берн.
В по-дълбок логически смисъл едно възражение от подобна гледна точка би приличало на положението, при което някой заявява: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от лявата му страна имаше букет с рози.
а друг път изречението гласи: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от дясната му страна имаше букет с рози. и ако някой не е запознат с истинското положение, лесно би възразил: Тук има някакво недоразумение, защото веднъж букетът се намира отляво, а следващия път отдясно. А всъщност важното е това, къде е застанал съответният наблюдател; тогава и двете твърдения могат да са верни. Така трябва да гледаме и на отделните Евангелия. При тях ние нямаме работа с една абстрактна биография на Христос Исус, а с един богат свят както от външни, така и от окултни факти.
към текста >>
и ако някой не е запознат с истинското положение, лесно би възразил: Тук има някакво недоразумение, защото веднъж букетът се намира отляво, а с
лед
ващия път отдясно.
Несъмнено, когато разглеждаме един или друг текст от дадено Евангелие, би било най-добре напълно да се абстрахираме от останалите Евангелия; защото по този начин бихме стигнали до най-правилно вникване в основния тон на съответното Евангелие. Но близко до ума е, че такъв начин на разглеждане недопускащ никакъв лъч светлина от едното Евангелие да осветява другото Евангелие лесно би могъл да предизвика редица недоразумения. Дори и това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“ лесно би могло да остане недоразбрано, ако човек не би направил макар и повърхностна съпоставка с това, което примерно беше казано относно същото място в Евангелието на Матей по време на лекциите в Берн. В по-дълбок логически смисъл едно възражение от подобна гледна точка би приличало на положението, при което някой заявява: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от лявата му страна имаше букет с рози. а друг път изречението гласи: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от дясната му страна имаше букет с рози.
и ако някой не е запознат с истинското положение, лесно би възразил: Тук има някакво недоразумение, защото веднъж букетът се намира отляво, а следващия път отдясно.
А всъщност важното е това, къде е застанал съответният наблюдател; тогава и двете твърдения могат да са верни. Така трябва да гледаме и на отделните Евангелия. При тях ние нямаме работа с една абстрактна биография на Христос Исус, а с един богат свят както от външни, така и от окултни факти.
към текста >>
Така трябва да г
лед
аме и на отделните Евангелия.
Дори и това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“ лесно би могло да остане недоразбрано, ако човек не би направил макар и повърхностна съпоставка с това, което примерно беше казано относно същото място в Евангелието на Матей по време на лекциите в Берн. В по-дълбок логически смисъл едно възражение от подобна гледна точка би приличало на положението, при което някой заявява: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от лявата му страна имаше букет с рози. а друг път изречението гласи: Тук на този подиум веднъж стоеше един човек и от дясната му страна имаше букет с рози. и ако някой не е запознат с истинското положение, лесно би възразил: Тук има някакво недоразумение, защото веднъж букетът се намира отляво, а следващия път отдясно. А всъщност важното е това, къде е застанал съответният наблюдател; тогава и двете твърдения могат да са верни.
Така трябва да гледаме и на отделните Евангелия.
При тях ние нямаме работа с една абстрактна биография на Христос Исус, а с един богат свят както от външни, така и от окултни факти.
към текста >>
За да вникнем в същината на тази г
лед
на точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“, разговора на Бога със самия себе си.
За да вникнем в същината на тази гледна точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“, разговора на Бога със самия себе си.
Ние трябва да сме наясно, че това, което се разиграва в цялостния ход на събитията, намира непосредствен израз в отношенията между Христос Исус и неговите ученици, неговите най-близки ученици. А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено внимание. Това, което се разигра тогава, не може да бъде само разказано по един външен начин, понеже неговите проявления са изключително сложни. Става дума за много дълбоки и интимни отношения между душата на Христос и душите на дванадесетте ученици. Това, което се извършваше в душата на Христос, обхващаше най-важните и многозначителни процеси за онази епоха.
към текста >>
А това, което казахме вчера, че с
лед
като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, с
лед
ва да бъде проучено с особено внимание.
За да вникнем в същината на тази гледна точка, нека сега отново се спрем на това, което вчера нарекохме „най-величествен световноисторически монолог“, разговора на Бога със самия себе си. Ние трябва да сме наясно, че това, което се разиграва в цялостния ход на събитията, намира непосредствен израз в отношенията между Христос Исус и неговите ученици, неговите най-близки ученици.
А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено внимание.
Това, което се разигра тогава, не може да бъде само разказано по един външен начин, понеже неговите проявления са изключително сложни. Става дума за много дълбоки и интимни отношения между душата на Христос и душите на дванадесетте ученици. Това, което се извършваше в душата на Христос, обхващаше най-важните и многозначителни процеси за онази епоха. Обаче всичко, което се извършваше в душата на Христос, веднага се отразяваше като един вид огледален образ, като един вид рефлекс в апостолските души, само че разделено на дванадесет части; така че всеки от дванадесетте изживяваше като в отражение само една част и то различна от онова, което се извършваше в душата на Христос Исус.
към текста >>
Обаче всичко, което се извършваше в душата на Христос, веднага се отразяваше като един вид ог
лед
ален образ, като един вид рефлекс в апостолските души, само че разделено на дванадесет части; така че всеки от дванадесетте изживяваше като в отражение само една част и то различна от онова, което се извършваше в душата на Христос Исус.
Ние трябва да сме наясно, че това, което се разиграва в цялостния ход на събитията, намира непосредствен израз в отношенията между Христос Исус и неговите ученици, неговите най-близки ученици. А това, което казахме вчера, че след като беше освободен от физическото тяло на Йоан Кръстител, Духът на Илия всъщност се превърна в един вид групова душа на учениците, следва да бъде проучено с особено внимание. Това, което се разигра тогава, не може да бъде само разказано по един външен начин, понеже неговите проявления са изключително сложни. Става дума за много дълбоки и интимни отношения между душата на Христос и душите на дванадесетте ученици. Това, което се извършваше в душата на Христос, обхващаше най-важните и многозначителни процеси за онази епоха.
Обаче всичко, което се извършваше в душата на Христос, веднага се отразяваше като един вид огледален образ, като един вид рефлекс в апостолските души, само че разделено на дванадесет части; така че всеки от дванадесетте изживяваше като в отражение само една част и то различна от онова, което се извършваше в душата на Христос Исус.
към текста >>
И тогава то с
лед
ва да бъде описано така, както го чухте във вчерашната лекция.
Всичко, което ставаше в душата на Христос Исус, се разиграваше във величествена хармония и наподобяваше една симфония, и се отразяваше в душата на всеки от дванадесетте приблизително по същия начин, по който постигат съзвучие дванадесет различни музикални инструменти. Ето защо всяко едно събитие, отнасящо се до един или повече ученици, може да бъде описано от две страни. Съответното събитие, например това, което вчера нарекохме „величествен световноисторически монолог“ на Христос Исус, може да бъде описано именно според протичането му в душата на Христос.
И тогава то следва да бъде описано така, както го чухте във вчерашната лекция.
Обаче отражението на това събитие изглежда различно, ако го потърсим в душата на Петър. На пръв поглед то е едно и също събитие. Но докато при Христос Исус в събитието участвува цялото човечество, при Петър то засяга само една дванадесета от цялото човечество, една дванадесета или един зодиакален знак от целия Христов Дух. Ето защо то трябва да бъде описано по друг начин, а не както е представено в случая със самия Христос Исус.
към текста >>
На пръв пог
лед
то е едно и също събитие.
Всичко, което ставаше в душата на Христос Исус, се разиграваше във величествена хармония и наподобяваше една симфония, и се отразяваше в душата на всеки от дванадесетте приблизително по същия начин, по който постигат съзвучие дванадесет различни музикални инструменти. Ето защо всяко едно събитие, отнасящо се до един или повече ученици, може да бъде описано от две страни. Съответното събитие, например това, което вчера нарекохме „величествен световноисторически монолог“ на Христос Исус, може да бъде описано именно според протичането му в душата на Христос. И тогава то следва да бъде описано така, както го чухте във вчерашната лекция. Обаче отражението на това събитие изглежда различно, ако го потърсим в душата на Петър.
На пръв поглед то е едно и също събитие.
Но докато при Христос Исус в събитието участвува цялото човечество, при Петър то засяга само една дванадесета от цялото човечество, една дванадесета или един зодиакален знак от целия Христов Дух. Ето защо то трябва да бъде описано по друг начин, а не както е представено в случая със самия Христос Исус.
към текста >>
Прочетете внимателно Евангелието и ще се убедите как в Евангелието на Матей някои вметнати думи подсказват, че тук описанието е дадено от г
лед
ната точка на Петър.
Изобщо когато представяме нещата в смисъла на Марковото Евангелие, те трябва да бъдат изказвани тъкмо по този начин, защото тук специално е подчертано онова, което се разиграва в душата на самия Христос Исус. Напротив, Евангелието на Матей показва главно онова, което става в душата на Петър, а Христос Исус ни помага да си го обясним.
Прочетете внимателно Евангелието и ще се убедите как в Евангелието на Матей някои вметнати думи подсказват, че тук описанието е дадено от гледната точка на Петър.
Защо, примерно, там се казва: „Блажен си ти, Симоне, син на Йона; защото не плът и кръв ти откриха това, а моят Отец в небесата“? (Мат. 16,17.) Или с други думи: Нещо от това, което чувствува душата на Христос Исус, го чувствува и душата на Петър. Да, душата на Петър чувствува, че негов Учител е Христос, и това е представено по такъв начин, сякаш за известно време Петър е издигнат до едно изживяване на висшия Аз и след като е разтърсен от него, отново бива смъкнат в низшия Аз. Но въпреки това той е в състояние да се добере до онова познание, което се разиграва в душата на Христос по съвсем различен начин. И понеже той е способен на това, Евангелието на Матей разполага с онази могъща сила, за която говорихме, обсъждайки Евангелието на Матей.
към текста >>
Да, душата на Петър чувствува, че негов Учител е Христос, и това е представено по такъв начин, сякаш за известно време Петър е издигнат до едно изживяване на висшия Аз и с
лед
като е разтърсен от него, отново бива смъкнат в низшия Аз.
Изобщо когато представяме нещата в смисъла на Марковото Евангелие, те трябва да бъдат изказвани тъкмо по този начин, защото тук специално е подчертано онова, което се разиграва в душата на самия Христос Исус. Напротив, Евангелието на Матей показва главно онова, което става в душата на Петър, а Христос Исус ни помага да си го обясним. Прочетете внимателно Евангелието и ще се убедите как в Евангелието на Матей някои вметнати думи подсказват, че тук описанието е дадено от гледната точка на Петър. Защо, примерно, там се казва: „Блажен си ти, Симоне, син на Йона; защото не плът и кръв ти откриха това, а моят Отец в небесата“? (Мат. 16,17.) Или с други думи: Нещо от това, което чувствува душата на Христос Исус, го чувствува и душата на Петър.
Да, душата на Петър чувствува, че негов Учител е Христос, и това е представено по такъв начин, сякаш за известно време Петър е издигнат до едно изживяване на висшия Аз и след като е разтърсен от него, отново бива смъкнат в низшия Аз.
Но въпреки това той е в състояние да се добере до онова познание, което се разиграва в душата на Христос по съвсем различен начин. И понеже той е способен на това, Евангелието на Матей разполага с онази могъща сила, за която говорихме, обсъждайки Евангелието на Матей. Напротив, в Евангелието на Марко ние изтъкнахме онези думи, които показват как събитието независимо че става в душата на Петър същевременно се разиграва и като монолог на Бога.
към текста >>
И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как с
лед
като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде.
Ето как трябва да се отнасяме към тези неща.
И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде.
Чак сега ние долавяме значението на това, че след мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, следва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение. Това също спада към един от важните елементи в драматургията на Марковото Евангелие. Но за да вникнем в Преображението, нека да насочим вниманието си върху някои обстоятелства, които са пряко свързани с тази сцена от Евангелието. На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне след третия ден. И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не разбират тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент.
към текста >>
Чак сега ние долавяме значението на това, че с
лед
мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, с
лед
ва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение.
Ето как трябва да се отнасяме към тези неща. И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде.
Чак сега ние долавяме значението на това, че след мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, следва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение.
Това също спада към един от важните елементи в драматургията на Марковото Евангелие. Но за да вникнем в Преображението, нека да насочим вниманието си върху някои обстоятелства, които са пряко свързани с тази сцена от Евангелието. На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне след третия ден. И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не разбират тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент. (9, 31-32) Защо ние се изправяме пред този странен факт?
към текста >>
На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне с
лед
третия ден.
Ето как трябва да се отнасяме към тези неща. И едва тогава ние ще усетим как всъщност Христос Исус общува със своите ученици, как ги издига от една степен на друга степен, как след като Духът на Илия-Йоан се превърна в тяхна обща аура, Той ги отвежда до такова разбиране на духовните тайни, каквото по-рано не можеше да им Даде. Чак сега ние долавяме значението на това, че след мястото, което в края на вчерашната лекция определихме като монолог на Бога, следва не друго, а именно сцената на така нареченото Преображение. Това също спада към един от важните елементи в драматургията на Марковото Евангелие. Но за да вникнем в Преображението, нека да насочим вниманието си върху някои обстоятелства, които са пряко свързани с тази сцена от Евангелието.
На първо място, в Евангелието на Марко, а и в другите Евангелия често четем как Христос Исус говори, че Синът Човешки трябва много да пострада, че ще бъде нападан от книжниците, от първосвещениците, че ще бъде умъртвен, за да възкръсне след третия ден.
И Вие навсякъде виждате колко ясно е показана тази подробност, че първоначално апостолите изобщо не разбират тези думи за страдащия, умиращия и възкръсващ Син Човешки и че те са затруднени да разберат тъкмо този момент. (9, 31-32) Защо ние се изправяме пред този странен факт? Защо апостолите са затруднени да разберат именно Мистерията на Голгота? И какво всъщност представлява тази Мистерия на Голгота? Ние често сме обсъждали този въпрос.
към текста >>
Разликата се състои в с
лед
ното.
Защо апостолите са затруднени да разберат именно Мистерията на Голгота? И какво всъщност представлява тази Мистерия на Голгота? Ние често сме обсъждали този въпрос. Тук става дума не за друго, а за едно изваждане на посвещението от дълбините на Мистериите и оповестяването му пред лицето на света. Естествено, има огромна разлика между другите посвещения и Мистерията на Голгота.
Разликата се състои в следното.
към текста >>
Той е претърпявал страдания, с
лед
което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят.
Който е бил посвещаван в Мистериите на различните народи, общо взето е минавал през едни и същи процеси.
Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят.
Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло. Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението. То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло. Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
към текста >>
С
лед
ователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло.
Който е бил посвещаван в Мистериите на различните народи, общо взето е минавал през едни и същи процеси. Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят.
Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло.
Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението. То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло. Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
към текста >>
То е било възможно само с
лед
грижлива подготовка, с
лед
която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло.
Който е бил посвещаван в Мистериите на различните народи, общо взето е минавал през едни и същи процеси. Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят. Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло. Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението.
То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло.
Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло. Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
към текста >>
Но после, с
лед
тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло.
Който е бил посвещаван в Мистериите на различните народи, общо взето е минавал през едни и същи процеси. Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят. Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло. Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението. То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло.
Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло.
Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
към текста >>
С
лед
ователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
Той е претърпявал страдания, след което е бил довеждан до една тридневна, бих казал, привидна смърт, по време на която неговият Дух се отделял от тялото му и пребивавал в духовния свят; после неговият Дух отново се връщал в тялото, така че намиращият се в тялото Дух можел да си спомня своите изживявания в духовния свят, като по този начин е ставал един вид вестител за тайните на духовния свят. Следователно, посвещението е едно потъване в смъртта, макар и не в онази смърт, която окончателно отделя Духа от физическото тяло. Излизането от тялото и връщането във физическото тяло, за да станеш вестител на божествените тайни ето какво представлява посвещението. То е било възможно само след грижлива подготовка, след която кандидатът за посвещение бива довеждан до състояние да сгъсти душевните си сили до такава степен, че през тези три и половина дни да остане жив без да си служи с инструмента на своето физическо тяло. Но после, след тези три и половина дни, той отново е трябвало да се свърже със своето физическо тяло.
Следователно, той постига това чрез пренасянето си в един по-висш свят, намиращ се отвъд видимите исторически събития.
към текста >>
Събитията, разиграващи се по времето, докато Христос обитаваше тялото на Исус от Назарет, фактически доведоха до физическата смърт на Исус от Назарет, но тя засегна само неговото физическо тяло, докато в продължение на три дни Христовият Дух се намираше извън физическото тяло, с
лед
което отново се прибра, но не във физическото тяло, а в сгъстеното етерно тяло, сгъстено до такава степен, че сега учениците можеха да Го възприемат по начина, описан в Евангелията; тъй че Христос можеше да ходи по Земята и да бъде виждан дори и с
лед
Събитието на Голгота.
Според вътрешната си същност Мистерията на Голгота беше различна от старото посвещение, но според външната си страна тя се приближаваше до него.
Събитията, разиграващи се по времето, докато Христос обитаваше тялото на Исус от Назарет, фактически доведоха до физическата смърт на Исус от Назарет, но тя засегна само неговото физическо тяло, докато в продължение на три дни Христовият Дух се намираше извън физическото тяло, след което отново се прибра, но не във физическото тяло, а в сгъстеното етерно тяло, сгъстено до такава степен, че сега учениците можеха да Го възприемат по начина, описан в Евангелията; тъй че Христос можеше да ходи по Земята и да бъде виждан дори и след Събитието на Голгота.
Следователно, по този начин посвещението беше представено като един еднократен исторически факт пред цялото човечество, докато по-рано то се извършваше далеч от човешките очи в дълбините на Мистериите. Ето как в известен смисъл посвещението беше изнесено извън Мистериите и чрез Христос то можа да бъде показано пред целия свят. Тъкмо този факт бележи края на стария свят и началото на новото време.
към текста >>
С
лед
ователно, по този начин посвещението беше представено като един еднократен исторически факт пред цялото човечество, докато по-рано то се извършваше далеч от човешките очи в дълбините на Мистериите.
Според вътрешната си същност Мистерията на Голгота беше различна от старото посвещение, но според външната си страна тя се приближаваше до него. Събитията, разиграващи се по времето, докато Христос обитаваше тялото на Исус от Назарет, фактически доведоха до физическата смърт на Исус от Назарет, но тя засегна само неговото физическо тяло, докато в продължение на три дни Христовият Дух се намираше извън физическото тяло, след което отново се прибра, но не във физическото тяло, а в сгъстеното етерно тяло, сгъстено до такава степен, че сега учениците можеха да Го възприемат по начина, описан в Евангелията; тъй че Христос можеше да ходи по Земята и да бъде виждан дори и след Събитието на Голгота.
Следователно, по този начин посвещението беше представено като един еднократен исторически факт пред цялото човечество, докато по-рано то се извършваше далеч от човешките очи в дълбините на Мистериите.
Ето как в известен смисъл посвещението беше изнесено извън Мистериите и чрез Христос то можа да бъде показано пред целия свят. Тъкмо този факт бележи края на стария свят и началото на новото време.
към текста >>
Така древноюдейският народ се оказа подготвен да получи това, което трябваше да настъпи вместо старото посвещение, а именно: Верният пог
лед
върху Мистерията на Голгота.
Благодарение на своите пророци древноюдейският народ се оказа подготвен да изживее онова единствено по рода си посвещение, което беше не посвещение на един човек, а посвещение на една космическа индивидуалност, ако все още бихме използвали думата „посвещение“, което впрочем вече е неправилно.
Така древноюдейският народ се оказа подготвен да получи това, което трябваше да настъпи вместо старото посвещение, а именно: Верният поглед върху Мистерията на Голгота.
Ето защо апостолите, принадлежащи на старозаветния народ, първоначално нямаха никакво разбиране за думите, които характеризираха посвещението. Христос Исус говори за посвещението и Той се изразява така, че казва: Ще понесе смъртта, ще престои три дни в гроба и после ще възкръсне. Това е описание на посвещението. Ако Той би описал посвещението по друг начин, учениците Му щяха да го разберат. Но понеже този начин на изразяване не беше присъщ на старозаветния народ, първоначално апостолите не бяха в състояние да разберат думите на Христос.
към текста >>
С
лед
ователно, в смисъла на духовното изс
лед
ване, тези неща са описани напълно според това, което се е случило.
Следователно, в смисъла на духовното изследване, тези неща са описани напълно според това, което се е случило.
Когато древният посветен изживяваше своето посвещение, той излизаше извън тялото си и пребиваваше известно време в един по-висш свят, а не в света на сетивните възприятия. Намирайки се извън тялото си, той се съединяваше, бих казал, с фактите на по-висшето Битие. И когато после се завръщаше в своето тяло, какво донасяше той от духовния свят? Спомените! Той можеше да се изразява, приблизително по следния начин: За моите изживявания докато бях извън тялото, аз си спомням по същия начин, както си спомням това, което се е случило с мен вчера или завчера.
към текста >>
Той можеше да се изразява, приблизително по с
лед
ния начин: За моите изживявания докато бях извън тялото, аз си спомням по същия начин, както си спомням това, което се е случило с мен вчера или завчера.
Следователно, в смисъла на духовното изследване, тези неща са описани напълно според това, което се е случило. Когато древният посветен изживяваше своето посвещение, той излизаше извън тялото си и пребиваваше известно време в един по-висш свят, а не в света на сетивните възприятия. Намирайки се извън тялото си, той се съединяваше, бих казал, с фактите на по-висшето Битие. И когато после се завръщаше в своето тяло, какво донасяше той от духовния свят? Спомените!
Той можеше да се изразява, приблизително по следния начин: За моите изживявания докато бях извън тялото, аз си спомням по същия начин, както си спомням това, което се е случило с мен вчера или завчера.
Той можеше да свидетелствува за тях. Посветените не постигаха нещо по-различно от това, че в душите си те поемаха тайните на духовните светове и ги донасяха тук като спомени, също както човешката душа носи в себе си спомените от вчерашния ден. И както душата се съединява с това, което тя съхранява като спомени, така и посветените се съединяват с тайните на духовните светове.
към текста >>
Тогава, в пред-християнските времена, се случи с
лед
ното: С
лед
като не намери достатъчно място за себе си в човешкото тяло, силата на Аза, която се разпростираше над тялото, просто разчупи това, което е определено за Аза.
И една от тайните, която Йоановото Кръщение разкри на хората, беше именно тази: Ето, дошло е времето, когато Царството Небесно трябва да просветне чак до вътрешността на Аза, на Земния човешки Аз. През древността винаги е било загатвано, че душевните изживявания на човека не могат да го издигнат, да го пренесат горе в духовните светове. За древните епохи винаги е съществувала един вид дисхармония между изживяването на същинската човешка родина, духовния свят, и това, което древната душевност обозначаваше като Аз и което се разиграваше в дълбоката вътрешна същност на човешката природа. С други думи, човекът можеше да се съединява със себе си само в изключителни състояния на съзнанието. И когато цялата мощ на това, което по-късно трябваше да се превърне в „Аз“ и да заживее в човека, когато цялата мощ и всичките импулси на този Аз започнаха да изпълват човешките същества, примерно чрез посвещението или чрез спомени от едно или друго посвещение в предишна инкарнация, когато цялата мощ на Аза, на този все още несъответствуващ за човешкото тяло Аз трябваше да проникне в човешкото тяло и да го завладее, какво се случи тогава?
Тогава, в пред-християнските времена, се случи следното: След като не намери достатъчно място за себе си в човешкото тяло, силата на Аза, която се разпростираше над тялото, просто разчупи това, което е определено за Аза.
Следователно такива хора, които носят в себе си част от свръхсетивния свят, напомняща в предхристиянските епохи за това, в което Азът ще се превърне по-късно, с тази Азова сила разрушават своята телесност, защото за предхристиянските епохи тази Азова сила е прекалено мощна. И това се потвърждава например от обстоятелството, че известни индивидуалности, разполагащи с тази Азова сила, можеха да задържат Аза в себе си само ако по някакъв начин тялото беше наранено или просто уязвимо, само ако то имаше някакво слабо място, което можеше да бъде действително наранено. В този случай там той е изложен на много по-голяма опасност от страна на външния свят. Нека само да си припомним колко уязвим е Ахил в петата, колко уязвими са Зигфрид и Едип, при които Азовата сила разрушава физическото тяло. Навсякъде ние стигаме до наличието на една ранимост, до факта, че само едно годно за разрушаване тяло е способно да понесе величието на Аза, свръхчовешката сила на Аза.
към текста >>
С
лед
ователно такива хора, които носят в себе си част от свръхсетивния свят, напомняща в предхристиянските епохи за това, в което Азът ще се превърне по-късно, с тази Азова сила разрушават своята телесност, защото за предхристиянските епохи тази Азова сила е прекалено мощна.
През древността винаги е било загатвано, че душевните изживявания на човека не могат да го издигнат, да го пренесат горе в духовните светове. За древните епохи винаги е съществувала един вид дисхармония между изживяването на същинската човешка родина, духовния свят, и това, което древната душевност обозначаваше като Аз и което се разиграваше в дълбоката вътрешна същност на човешката природа. С други думи, човекът можеше да се съединява със себе си само в изключителни състояния на съзнанието. И когато цялата мощ на това, което по-късно трябваше да се превърне в „Аз“ и да заживее в човека, когато цялата мощ и всичките импулси на този Аз започнаха да изпълват човешките същества, примерно чрез посвещението или чрез спомени от едно или друго посвещение в предишна инкарнация, когато цялата мощ на Аза, на този все още несъответствуващ за човешкото тяло Аз трябваше да проникне в човешкото тяло и да го завладее, какво се случи тогава? Тогава, в пред-християнските времена, се случи следното: След като не намери достатъчно място за себе си в човешкото тяло, силата на Аза, която се разпростираше над тялото, просто разчупи това, което е определено за Аза.
Следователно такива хора, които носят в себе си част от свръхсетивния свят, напомняща в предхристиянските епохи за това, в което Азът ще се превърне по-късно, с тази Азова сила разрушават своята телесност, защото за предхристиянските епохи тази Азова сила е прекалено мощна.
И това се потвърждава например от обстоятелството, че известни индивидуалности, разполагащи с тази Азова сила, можеха да задържат Аза в себе си само ако по някакъв начин тялото беше наранено или просто уязвимо, само ако то имаше някакво слабо място, което можеше да бъде действително наранено. В този случай там той е изложен на много по-голяма опасност от страна на външния свят. Нека само да си припомним колко уязвим е Ахил в петата, колко уязвими са Зигфрид и Едип, при които Азовата сила разрушава физическото тяло. Навсякъде ние стигаме до наличието на една ранимост, до факта, че само едно годно за разрушаване тяло е способно да понесе величието на Аза, свръхчовешката сила на Аза.
към текста >>
Човекът от древните епохи, който използва цялата сила на Аза, за да излиза извън своето тяло, би с
лед
вало да се отнася към тялото по съвсем друг начин.
Това което всъщност казваме, може би ще прозвучи в цялата си значимост, ако го формулираме по друг начин. Нека да предположим, че един човек от предхристиянското време без това да става съзнателно би бил завладян от всички импулси, от всички сили, които по-късно ще проникнат в Аза, би бил завладян, тъй да се каже, от свръх-Азовата сила и как с тази свръхчовешка сила той влиза в своето тяло. Тогава той би трябвало да разруши това тяло и да не го разглежда вече така, както то би изглеждало, ако в него е разположен един слаб Аз.
Човекът от древните епохи, който използва цялата сила на Аза, за да излиза извън своето тяло, би следвало да се отнася към тялото по съвсем друг начин.
Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо въздействията на свръх-Аза, би трябвало да гледа на тялото, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността тялото можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз.
към текста >>
Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо въздействията на свръх-Аза, би трябвало да г
лед
а на тялото, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността тялото можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз.
Това което всъщност казваме, може би ще прозвучи в цялата си значимост, ако го формулираме по друг начин. Нека да предположим, че един човек от предхристиянското време без това да става съзнателно би бил завладян от всички импулси, от всички сили, които по-късно ще проникнат в Аза, би бил завладян, тъй да се каже, от свръх-Азовата сила и как с тази свръхчовешка сила той влиза в своето тяло. Тогава той би трябвало да разруши това тяло и да не го разглежда вече така, както то би изглеждало, ако в него е разположен един слаб Аз. Човекът от древните епохи, който използва цялата сила на Аза, за да излиза извън своето тяло, би следвало да се отнася към тялото по съвсем друг начин.
Той би трябвало да се отнася към него като към едно уязвимо, разрушено тяло, поемащо въздействията на свръх-Аза, би трябвало да гледа на тялото, като че ли е покрито с всевъзможни рани, защото в древността тялото можеше да остане цяло и незасегнато само ако в него обитаваше един слаб Аз.
към текста >>
На съответното място (Захария 12,10) се казва приблизително с
лед
ното: Ако човекът обединява в себе си всички Азови сили и отправи пог
лед
към човешкото тяло, той го вижда прободено, наранено, осеяно с дупки.
Това, което казвам сега, е изречено и от пророците.
На съответното място (Захария 12,10) се казва приблизително следното: Ако човекът обединява в себе си всички Азови сили и отправи поглед към човешкото тяло, той го вижда прободено, наранено, осеяно с дупки.
Защото в древността висшата Азова сила, която все още не можеше напълно да навлезе във вътрешната човешка същност, пронизва, разрушава и продупчва тялото. Това е един импулс, който минава през общочовешката еволюция, понеже поради луциферическото и ариманическо влияние човекът от предхристиянските епохи можеше да получи само една незначителна част от силата на своя Аз, а не пълната мощ на Аза. И тъй като тялото може да поеме само тази незначителна част, а не пълната мощ на Аза, то подлежи на разрушение. Ето защо трябваше и то не защото това беше присъщо за предхристиянските епохи, а защото с Христос Исус цялостният Аз за пръв път навлезе докрай в едно човешко тяло и защото сега това навлизане беше възможно най-силно ето защо това тяло трябваше да бъде видяно не само с една рана, какъвто е случаят с много човешки индивидуалности, които носеха един свръх-Аз, а с пет рани, с пет рани, които бяха необходими поради надмощието на Христовото Същество, т.е. на цялостния, пълновластен човешки Аз, едно надмощие, което далеч надхвърляше устойчивостта на човешкото тяло.
към текста >>
Забележителното тук е, че всичко това ни дава възможност да видим, и то не само чрез ясновидството, при което, естествено, нещата са доста наг
лед
ни как Кръстът се издига на Голгота, как протича Разпятието, да потвърдим истинността на това историческо събитие, но ни дава и една друга възможност, а именно: чрез Мистерията на Голгота ние можем да разширим човешките разсъдъчни способности до такава степен, че ако ги упражняваме с достатъчно финес и острота, те се превръщат в имагинация и тази имагинация съдържа истината, така че после, когато човек разбере какво е Христос и как се отнася Той към формата на човешкото тяло, човешката фантазия ще бъде насочвана така, че образът на Голгота ще възниква от само себе си.
Това е една дълбока Мистерия и според Духовната наука тя намира своето обяснение именно в образа на Голгота. И който разбира истинската човешка природа и човечеството, който разбира какво представлява Земният Аз и какво е отношението на Земния Аз към човешката форма на тялото, и че при пълното проникване на Земния Аз в човешкото тяло не може да се види същото, което нормално става с обикновените хора, той излизайки извън очертанията на своето тяло и наблюдавайки го отстрани би могъл да попита: Как би трябвало да изглежда това тяло, ако то би поело в себе си всички Азови сили? и тогава би установил, че то има пет рани. Образът на Кръста с разпънатия Христос и неговите рани идва от самата човешка природа, от самата Земна същност. Мистерията на Голгота произтича от самата човешка природа.
Забележителното тук е, че всичко това ни дава възможност да видим, и то не само чрез ясновидството, при което, естествено, нещата са доста нагледни как Кръстът се издига на Голгота, как протича Разпятието, да потвърдим истинността на това историческо събитие, но ни дава и една друга възможност, а именно: чрез Мистерията на Голгота ние можем да разширим човешките разсъдъчни способности до такава степен, че ако ги упражняваме с достатъчно финес и острота, те се превръщат в имагинация и тази имагинация съдържа истината, така че после, когато човек разбере какво е Христос и как се отнася Той към формата на човешкото тяло, човешката фантазия ще бъде насочвана така, че образът на Голгота ще възниква от само себе си.
Ето защо по-старите християнски художници, без всички от тях да са ясновидци, бяха подтиквани да изобразяват Голгота именно от познавателната сила, съдържаща се в Мистерията на Голгота. В тази повратна точка от общочовешката еволюция се осъществи преходът от ясновидството към Азовата душа на човека, за да се стигне до разбирането на Христовото Същество, или с други думи, до първообраза на човешкия Аз.
към текста >>
Добре е този забележителен отрязък от време, в който се разигра Мистерията на Голгота, да бъде видян от различни г
лед
ни точки.
Добре е този забележителен отрязък от време, в който се разигра Мистерията на Голгота, да бъде видян от различни гледни точки.
Ето защо беше много полезно, че тази сутрин Вие можахте да се запознаете с Хегеловото становище по този въпрос20. Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция. Този процес може да настъпи в различни места на Земята. Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света. Разбира се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота.
към текста >>
Ние можем да прос
лед
им нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги прос
лед
им ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света.
Добре е този забележителен отрязък от време, в който се разигра Мистерията на Голгота, да бъде видян от различни гледни точки. Ето защо беше много полезно, че тази сутрин Вие можахте да се запознаете с Хегеловото становище по този въпрос20. Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция. Този процес може да настъпи в различни места на Земята.
Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света.
Разбира се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота. Обаче ние можем да проследим вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския свят. Но освен възхода на човечеството, ние можем да проследим и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да проследим този упадък.
към текста >>
Обаче ние можем да прос
лед
им вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския свят.
Ето защо беше много полезно, че тази сутрин Вие можахте да се запознаете с Хегеловото становище по този въпрос20. Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция. Този процес може да настъпи в различни места на Земята. Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света. Разбира се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота.
Обаче ние можем да проследим вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския свят.
Но освен възхода на човечеството, ние можем да проследим и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да проследим този упадък.
към текста >>
Но освен възхода на човечеството, ние можем да прос
лед
им и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да прос
лед
им този упадък.
Всички подробности, до които се добира човешкото познание, могат да се обединят, за да бъдем улеснени в разбирането на най-важното, което беше подготвяно в предходните векове, за да кулминира в Мистерията на Голгота, давайки тласък на цялата по-нататъшна еволюция. Този процес може да настъпи в различни места на Земята. Ние можем да проследим нещата не само в Палестина, където се разигра самата Мистерия на Голгота; ние можем да ги проследим ако се придържаме към правилния начин на действие също и в други точки по света. Разбира се, там няма да срещнем Мистерията на Голгота. Обаче ние можем да проследим вълнообразното развитие на човечеството и неговия възход чрез Мистерията на Голгота, който увлече и западноевропейския свят.
Но освен възхода на човечеството, ние можем да проследим и неговия упадък; и много интересен е начинът, по който можем да проследим този упадък.
към текста >>
Докато в древна Индия се очертаваше първият голям с
лед
атлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху с
лед
ващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота. Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия.
Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност. За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че с
лед
ващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност.
Нека още веднъж да се обърнем към Древна Гърция и да видим какви събития са се развивали там половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота. Далеч на Изток, където се яви Кришна, в известен смисъл хората бяха изпреварили тогавашната епоха. В епохата, ознаменувана с упадъка на старото ясновидство, те бяха отишли твърде напред. Има нещо много своеобразно в културата на древна Индия. Докато в древна Индия се очертаваше първият голям следатлантски растеж и все още съществуваше в най-чист вид в най-чист вид за човешката душа непосредственото виждане в духовния свят, което при Ришите беше свързано с чудната способност за художествено представяне на видяното, така че то можеше да оказва влияние и върху следващите епохи, в края на третата епоха същинското ясновидство угасна.
Обаче благодарение на Кришна и неговите ученици, нещата, които бяха видени в духовния свят и после описани с толкова чудни думи, можаха да бъдат съхранени, така че следващите поколения имаха в писмен вид всичко онова, което техните предшественици имаха като непосредствена духовна опитност.
За древна Индия никога не се появи това, което настъпи за западния свят, например в Гърция.
към текста >>
Ако обгърнем с пог
лед
индийския свят, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна.
Ако обгърнем с поглед индийския свят, ние виждаме: Там старото ясновидство угасна; но това, което някога хората бяха видели, остана записано с чудните думи на онези, най-значителен всред които беше Кришна.
То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия.
към текста >>
Ето защо веднага с
лед
угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен.
То стои записано с думи там, във Ведите. И ако човек се задълбочи в тези думи, той изживява отзвука от всичко онова, което някога хората виждаха в духовния свят. Обаче в случая съвсем не възниква това, което стана, примерно, със Сократ или другите философи. В индийските души не се появи това, което наричаме западно мислене, западен разум. И когато говорим за първичната сила на Аза, нека имаме предвид, че тя изобщо не се появи в Индия.
Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен.
И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше. И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>
И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирог
лед
и, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
Ето защо веднага след угасването на старото ясновидство там се появи нещо друго: Стремежът към Йога, обучението за проникване в онези светове, естественият достъп до които беше изгубен. И Йога се превърна в едно изкуствено ясновидство. Да, общо взето, старото ясновидство беше веднага заменено от философията Йога, без междувременно да се появи една философия, основаваща се, както например в Гърция, на човешкия разум. В древна Индия това не се случи. Тази междинна фаза там не съществуваше.
И ако се обърнем към Веданта на Виаза, ние виждаме: Това светоусещане изобщо не прилича на западните мирогледи, не е пронизано от идеи, от разум, а е непосредствено извлечено от висшите светове, въпреки че е облечено в човешки думи; и тъкмо това е особеното: То не е изковано с човешки понятия, не притежава логиката на Сократовото или Платоново мислене, а е постигнато по чисто ясновидски път.
към текста >>
Отворете която и да е философска книга, вг
лед
айте се в която и да е западна философска система.
Много трудно е да се опишат ясно тези неща, и все пак днес има възможност да доловим някои разлики.
Отворете която и да е философска книга, вгледайте се в която и да е западна философска система.
Това, което днес толкова сериозно определяме като „философска система“ как е постигнато то в повечето случаи? Ако надникнете в кабинета на един човек, който минава за сериозен философ, Вие ще се убедите как неговата философска система се ражда с усилията на логиката, на логическото мислене. Цялата система възниква в резултат на упорита и бавна работа. И хората, които изграждат философията по този начин, изобщо не допускат, че това, което те изтъкават като мрежа от понятия, в известен смисъл може да бъде постигнато и по ясновидски път. Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума.
към текста >>
Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ пог
лед
, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума.
Отворете която и да е философска книга, вгледайте се в която и да е западна философска система. Това, което днес толкова сериозно определяме като „философска система“ как е постигнато то в повечето случаи? Ако надникнете в кабинета на един човек, който минава за сериозен философ, Вие ще се убедите как неговата философска система се ражда с усилията на логиката, на логическото мислене. Цялата система възниква в резултат на упорита и бавна работа. И хората, които изграждат философията по този начин, изобщо не допускат, че това, което те изтъкават като мрежа от понятия, в известен смисъл може да бъде постигнато и по ясновидски път.
Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума.
Философията Веданта е изградена тъкмо от такива понятия, които са уловени по ясновидски път. Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
към текста >>
Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия пос
лед
ните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
Ако надникнете в кабинета на един човек, който минава за сериозен философ, Вие ще се убедите как неговата философска система се ражда с усилията на логиката, на логическото мислене. Цялата система възниква в резултат на упорита и бавна работа. И хората, които изграждат философията по този начин, изобщо не допускат, че това, което те изтъкават като мрежа от понятия, в известен смисъл може да бъде постигнато и по ясновидски път. Ето защо много трудно може да бъде разбран онзи, чийто ясновиждащ поглед, бих казал, само с един замах разгадава сложните философски конструкции, изграждани „с пот на чело“ и не смята за нужно мисловно да извърши всяка направена вече крачка, за да вникне в това, за което става дума. Философията Веданта е изградена тъкмо от такива понятия, които са уловени по ясновидски път.
Тя не е изградена с пот на челото, по примера на европейските философи, а е непосредствено извлечена от духовния свят и съдържа под формата на абстрактни понятия последните разредени останки от старото ясновидство, или, казано по друг начин, първите фини постижения на Йога в свръхсетивния свят.
към текста >>
Ще цитирам само две думи: Да, всичко тук е едно детинско описание, детински символи; „детинско и гениално“ казва един днешен мислител и високомерно свежда пог
лед
към древния философ.
Тук ние стигаме до много важни, вътрешни събития от еволюцията на човечеството. Нека да вземем един от забележителните философи от шестото столетие преди Христа: Ферекидес от Сирос. Един наистина забележителен философ. Един философ, когото днешните философи не признават за философ. Днес има много философски книги, които твърдят точно това.
Ще цитирам само две думи: Да, всичко тук е едно детинско описание, детински символи; „детинско и гениално“ казва един днешен мислител и високомерно свежда поглед към древния философ.
И така, половин хилядолетие преди християнското летоброене в Сирос се появява един забележителен мислител. Впрочем той не представя нещата така, както другите мислители, наричани по-късно „философи“. Ферекидес от Сирос например казва: В основата на света, който виждаме, лежи една троичност: Хронос, Зевс, Ктон. От Хронос произлизат въздушният, огненият и водният елемент. И с всичко това, което произлиза от тези три сили, се сблъсква едно змиевидно същество: Офионеус.
към текста >>
Ние виждаме пред себе си всичко, което той описва, дори и без помощта на ясновидството, стига да разполагаме с малко фантазия: Тук е Хронос, не само като абстрактно протичащо време, а представен съвсем наг
лед
но като същество, като реално същество; също и Зевс, безкрайният етер, като едно всемирно оживотворяващо същество; после Ктон, онова, чрез което небесното се превръща в земно и чрез което изтъканите в пространството нишки се сгъстяват тук долу на планетата Земя, за да постигнат своето земно битие; но ето че после се намесва един враждебен елемент, едно змиевидно същество.
И така, половин хилядолетие преди християнското летоброене в Сирос се появява един забележителен мислител. Впрочем той не представя нещата така, както другите мислители, наричани по-късно „философи“. Ферекидес от Сирос например казва: В основата на света, който виждаме, лежи една троичност: Хронос, Зевс, Ктон. От Хронос произлизат въздушният, огненият и водният елемент. И с всичко това, което произлиза от тези три сили, се сблъсква едно змиевидно същество: Офионеус.
Ние виждаме пред себе си всичко, което той описва, дори и без помощта на ясновидството, стига да разполагаме с малко фантазия: Тук е Хронос, не само като абстрактно протичащо време, а представен съвсем нагледно като същество, като реално същество; също и Зевс, безкрайният етер, като едно всемирно оживотворяващо същество; после Ктон, онова, чрез което небесното се превръща в земно и чрез което изтъканите в пространството нишки се сгъстяват тук долу на планетата Земя, за да постигнат своето земно битие; но ето че после се намесва един враждебен елемент, едно змиевидно същество.
Обаче за да проследим забележителното описание на Ферекидес от Сирос, за да го разберем, ние имаме нужда именно от едно духовно-научно изследване; понеже той е един от последните представители на старото ясновидство. Зад сетивния свят той вижда света на причините и описва тези причини с помощта на своите ясновидски способности. Естествено, това не допада на всички онези, които боравят само с понятия. Той съзерцава подвижния живот на добрите Богове и намесата на враждебните сили, вижда как от Хронос, от реалното време, възникват елементите.
към текста >>
Обаче за да прос
лед
им забележителното описание на Ферекидес от Сирос, за да го разберем, ние имаме нужда именно от едно духовно-научно изс
лед
ване; понеже той е един от пос
лед
ните представители на старото ясновидство.
Впрочем той не представя нещата така, както другите мислители, наричани по-късно „философи“. Ферекидес от Сирос например казва: В основата на света, който виждаме, лежи една троичност: Хронос, Зевс, Ктон. От Хронос произлизат въздушният, огненият и водният елемент. И с всичко това, което произлиза от тези три сили, се сблъсква едно змиевидно същество: Офионеус. Ние виждаме пред себе си всичко, което той описва, дори и без помощта на ясновидството, стига да разполагаме с малко фантазия: Тук е Хронос, не само като абстрактно протичащо време, а представен съвсем нагледно като същество, като реално същество; също и Зевс, безкрайният етер, като едно всемирно оживотворяващо същество; после Ктон, онова, чрез което небесното се превръща в земно и чрез което изтъканите в пространството нишки се сгъстяват тук долу на планетата Земя, за да постигнат своето земно битие; но ето че после се намесва един враждебен елемент, едно змиевидно същество.
Обаче за да проследим забележителното описание на Ферекидес от Сирос, за да го разберем, ние имаме нужда именно от едно духовно-научно изследване; понеже той е един от последните представители на старото ясновидство.
Зад сетивния свят той вижда света на причините и описва тези причини с помощта на своите ясновидски способности. Естествено, това не допада на всички онези, които боравят само с понятия. Той съзерцава подвижния живот на добрите Богове и намесата на враждебните сили, вижда как от Хронос, от реалното време, възникват елементите.
към текста >>
С
лед
ователно, в лицето на този философ Ферекидес от Сирос ние имаме един човек, който с душата си все още може да вижда в онзи свят, който се открива пред ясновиждащото съзнание.
Следователно, в лицето на този философ Ферекидес от Сирос ние имаме един човек, който с душата си все още може да вижда в онзи свят, който се открива пред ясновиждащото съзнание.
Описанията на Ферекидес датират от шестото столетие преди Христос. Талес22, Анаксименес23, Анаксимандер24 и Хераклит25 са почти негови съвременници, но при тях положението е съвсем друго. Тук всъщност се преплитат два различни свята. Как изглеждат нещата в техните очи? В тях старото ясновидство е вече угаснало.
към текста >>
И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един пос
лед
ен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
И какво изживяват те вместо останките от старото ясновидство, до които мъдрецът от Сирос все още имаше достъп и можеше да се вглежда в елементарния свят на причините? За тях този свят вече беше затворен. Те вече нямаха достъп до него. Положението беше такова, сякаш този свят искаше да се затвори за тях, да им се изплъзне и все пак той съществуваше, макар и наполовина, така че мястото на старото ясновидство постепенно се зае от абстрактните понятия, които принадлежат на Аза. Това е едно изключително състояние за западните души; едно душевно състояние, при което се подготвя тържеството на разума, на разсъдъчната способност, които са израз именно на Аза.
И ние наблюдаваме това у отделните души, например у един Хераклит, който, бих казал, в един последен изблик на старото ясновидство определи живия, подвижен огън като първопричина за всички неща; същото стори и Талес по отношение на водата, но не физически-сетивната вода, както и Хераклит нямаше предвид физически-сетивния огън, понеже и двамата виждаха част от етерния свят, но само половината от него, тъй като другата половина им се изплъзваше и те трябваше да я заменят с абстрактни понятия.
Ето какво усещаме ние в тези души и разбираме как дори и в наши дни тук или там може да бъде намерен отзвук от тяхното основно настроение.
към текста >>
И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в
лед
ената област на понятията.
Обаче нашите съвременници толкова често минават покрай нещата без дори да се замислят! Има например едно място при Нитче, което е много дълбоко и разтърсващо, но днешните читатели лесно го пропускат. То се намира в неговото съчинение „философията в трагичната епоха на гърците“, където той описва Талес, Анаксимандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор и Емпедокъл. Там в самото начало се намира едно място стига да го почувствувате ,където Нитче долавя нещо от това, което са усещали в душите си тези първи самотни гръцки мислители. Прочетете този пасаж при Нитче, където той казва: Какво ли са усещали в душите си тези героични философски натури, които трябваше да намерят пътя от живото съзерцание за което той само предполагаше, без да знае нищо, към сухите, отвлечени и абстрактни понятия, където например „битието“, това сухо, отвлечено, абстрактно и студено понятие трябваше да заеме мястото на онази преливаща от сили жизненост, която беше присъща на ясновиждащото съзнание?
И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в ледената област на понятията.
към текста >>
И докато през с
лед
ващите времена понятийният свят ставаше все по-богат и по-богат, в самото начало, докато той изгряваше, гръцките философи можеха да разполагат само с най-простите понятия.
Нека да се пренесем в онази епоха, в която се намираха тези хора, и да си представим какво са чувствували те при приближаването на Голготската Мистерия, и най-вече неясния отзвук от старото ясновидство, въпреки който те трябваше да се задоволят с това, което представлява абстрактната разсъдъчна сила в човешкия Аз, нещо, от което те по-рано изобщо не са имали нужда.
И докато през следващите времена понятийният свят ставаше все по-богат и по-богат, в самото начало, докато той изгряваше, гръцките философи можеха да разполагат само с най-простите понятия.
Колко се измъчваха те например с абстрактното понятие „битие“; колко трудности имаха философите от Елинската школа с това абстрактно „битие“! Но по този начин трябваше да бъдат подготвени същинските абстрактни качества на Аза.
към текста >>
Да си представим сега как една такава душа, родена на Запад, се подготвя за мисията на Запада, с
лед
като все още носи в себе си могъщите отзвуци от старото ясновидство.
Да си представим сега как една такава душа, родена на Запад, се подготвя за мисията на Запада, след като все още носи в себе си могъщите отзвуци от старото ясновидство.
В Индия тези отзвуци постепенно угаснаха, но в западния свят те все още съществуваха. Душевният порив тласка човека в елементарния свят, но съзнанието му не иска да се подчини. Настроението на Буда никога не би могло да се пробуди в западната душа. В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; следователно, трябва да се освободим от него. Не, западните души искаха нещо съвсем друго; те искаха да обхванат нещо от това, което се намираше пред тях!
към текста >>
В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; с
лед
ователно, трябва да се освободим от него.
Да си представим сега как една такава душа, родена на Запад, се подготвя за мисията на Запада, след като все още носи в себе си могъщите отзвуци от старото ясновидство. В Индия тези отзвуци постепенно угаснаха, но в западния свят те все още съществуваха. Душевният порив тласка човека в елементарния свят, но съзнанието му не иска да се подчини. Настроението на Буда никога не би могло да се пробуди в западната душа.
В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; следователно, трябва да се освободим от него.
Не, западните души искаха нещо съвсем друго; те искаха да обхванат нещо от това, което се намираше пред тях! В това, което се намираше зад тях, те не можеха да проникнат! А в света пред тях ги очакваха единствено студените, ледени понятия. Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос. Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят.
към текста >>
А в света пред тях ги очакваха единствено студените,
лед
ени понятия.
Душевният порив тласка човека в елементарния свят, но съзнанието му не иска да се подчини. Настроението на Буда никога не би могло да се пробуди в западната душа. В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; следователно, трябва да се освободим от него. Не, западните души искаха нещо съвсем друго; те искаха да обхванат нещо от това, което се намираше пред тях! В това, което се намираше зад тях, те не можеха да проникнат!
А в света пред тях ги очакваха единствено студените, ледени понятия.
Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос. Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят.
към текста >>
Той е този, който пос
лед
ен успя да се вг
лед
а в елементарния свят.
В това настроение човекът би си казал: Сега ние сме поставени в света на страданието; следователно, трябва да се освободим от него. Не, западните души искаха нещо съвсем друго; те искаха да обхванат нещо от това, което се намираше пред тях! В това, което се намираше зад тях, те не можеха да проникнат! А в света пред тях ги очакваха единствено студените, ледени понятия. Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос.
Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят.
Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят. Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя! Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата.
към текста >>
Нейният пог
лед
не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя!
Нека отново да си представим една душа като тази на Ферекидес от Сирос. Той е този, който последен успя да се вгледа в елементарния свят. Но нека да си представим и една от другите души. Тя не може да вижда как елементите се раждат от Хронос. Тя не може да вижда как змиевидното същество Офионеус започва спора с горните Богове; но в своето образно съзнание тя установява, че някакви сили действуват в сетивния свят.
Нейният поглед не стига до Хронос; обаче тя вижда това, което действува в сетивния свят като идващо от Хронос: огън, въздух, вода, земя!
Тя не вижда как горните Богове се борят срещу атаките на долните Богове, как Богът-змия Луцифер се бунтува; но тя вижда тържеството на дисхармонията и хармонията, на приятелството и враждата. Тя вижда любовта и омразата като абстрактни понятия, а огъня, въздуха, водата и земята като абстрактни елементи. Това, което сега все още нахлува в душата, тя го вижда; обаче до всичко онова, което виждаха древните, тя вече няма достъп. Нека да си представим една такава душа, която изцяло е потопена в живите извори на предишната епоха, обаче не може да вижда в духовния свят, а обхваща само външните му форми; поради нейната специална мисия тя няма достъп до всичко онова, което по-рано ощастливяваше хората; от друга страна, новият Азов свят не й предлага нищо друго, освен няколко понятия, към които тя трябва да се придържа: Такава е била душата на Емпедокъл. Точно такава застава пред нас душата на Емпедокъл, ако поискаме да се докоснем до нейната най-дълбока същност.
към текста >>
Ние обръщаме пог
лед
към Гърция, обръщаме пог
лед
към Сицилия и там откриваме такива души, всред които особено впечатляваща е тази на Емпедокъл; и тогава долавяме един забележителен призив.
Нужна е добра воля, за да разберем накъде върви човешката еволюция; и ако сме направили необходимите усилия, в определен момент, бих казал, усещаме как на Земята прозвучава един призив и в същото време един отговор на този призив.
Ние обръщаме поглед към Гърция, обръщаме поглед към Сицилия и там откриваме такива души, всред които особено впечатляваща е тази на Емпедокъл; и тогава долавяме един забележителен призив.
Какво да кажем за него? Как говорят тези души?
към текста >>
Ако се вслушаме в душата на Емпедокъл, ще чуем, че тя казва приблизително с
лед
ното: Да, в исторически смисъл аз зная какво представлява посвещението!
Ако се вслушаме в душата на Емпедокъл, ще чуем, че тя казва приблизително следното: Да, в исторически смисъл аз зная какво представлява посвещението!
Исторически погледнато, аз зная, че чрез посвещението свръхсетивните светове проникват в човешката душа. Само че сега е настъпило друго време. Посвещението вече не може да бъде изживяно непосредствено. Човешката душа е преминала в друг стадий от своето развитие. Навлизайки в Аза, ние се нуждаем от един нов Импулс.
към текста >>
Исторически пог
лед
нато, аз зная, че чрез посвещението свръхсетивните светове проникват в човешката душа.
Ако се вслушаме в душата на Емпедокъл, ще чуем, че тя казва приблизително следното: Да, в исторически смисъл аз зная какво представлява посвещението!
Исторически погледнато, аз зная, че чрез посвещението свръхсетивните светове проникват в човешката душа.
Само че сега е настъпило друго време. Посвещението вече не може да бъде изживяно непосредствено. Човешката душа е преминала в друг стадий от своето развитие. Навлизайки в Аза, ние се нуждаем от един нов Импулс. И къде си ти, наш нов Импулс, за да заменим старото посвещение, защото то е вече безполезно за нас; къде си ти, за да вложиш в новия Аз същите тайни, до които нашите предшественици стигаха чрез старото ясновидство?
към текста >>
И отговорът на този призив идва от Голгота: С
лед
вайки Боговете, а не хората, аз трябваше да разкрия тайните на Мистериите и да ги изнеса пред пог
лед
а на цялото човечество, за да станат те достояние на всички.
И отговорът на този призив идва от Голгота: Следвайки Боговете, а не хората, аз трябваше да разкрия тайните на Мистериите и да ги изнеса пред погледа на цялото човечество, за да станат те достояние на всички.
към текста >>
21.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Ние знаем, че с
лед
описанието на величествения световноисторически монолог, Евангелието на Марко разказва за така нареченото Преображение.
Ние знаем, че след описанието на величествения световноисторически монолог, Евангелието на Марко разказва за така нареченото Преображение.
Аз често съм споменавал, че за тримата ученици, които Христос взе със себе си в „планината“, където се разигра тази сцена на Преображението, това беше един вид по-висше посвещение. В този момент те трябваше да бъдат въведени още по-дълбоко в тайните, според които се осъществява ръководството на човечеството. Както знаем от предишните ми лекции, тази сцена съдържа цяла поредица от тайни. Евангелието, както и други окултни източници, ясно подсказва, че когато се говори за „планина“, става дума за нещо тайнствено. От окултна гледна точка, планината като такава винаги означава, че на онези, които са отвеждани в планината, им предстои да се докоснат до определени тайни на съществуванието.
към текста >>
От окултна г
лед
на точка, планината като такава винаги означава, че на онези, които са отвеждани в планината, им предстои да се докоснат до определени тайни на съществуванието.
Ние знаем, че след описанието на величествения световноисторически монолог, Евангелието на Марко разказва за така нареченото Преображение. Аз често съм споменавал, че за тримата ученици, които Христос взе със себе си в „планината“, където се разигра тази сцена на Преображението, това беше един вид по-висше посвещение. В този момент те трябваше да бъдат въведени още по-дълбоко в тайните, според които се осъществява ръководството на човечеството. Както знаем от предишните ми лекции, тази сцена съдържа цяла поредица от тайни. Евангелието, както и други окултни източници, ясно подсказва, че когато се говори за „планина“, става дума за нещо тайнствено.
От окултна гледна точка, планината като такава винаги означава, че на онези, които са отвеждани в планината, им предстои да се докоснат до определени тайни на съществуванието.
В Евангелието на Марко ние усещаме това особено силно поради една причина, която лесно се забелязва при правилно четене на Евангелието. Нужно е само правилно да четем Евангелието.
към текста >>
стих; строго пог
лед
нато, достатъчно е да стигнем само до 22.
Нека да се насочим към трета глава от Евангелието на Марко и по-точно от 7. до 23., 24.
стих; строго погледнато, достатъчно е да стигнем само до 22.
стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим следното. Аз често съм изтъквал, че изразът „да бъдеш отведен в планината“ има определено окултно значение. Обаче в посочената глава ние се натъкваме не само на „планината“. От стих 7. ние научаваме: „Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото.“
към текста >>
стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим с
лед
ното.
Нека да се насочим към трета глава от Евангелието на Марко и по-точно от 7. до 23., 24. стих; строго погледнато, достатъчно е да стигнем само до 22.
стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим следното.
Аз често съм изтъквал, че изразът „да бъдеш отведен в планината“ има определено окултно значение. Обаче в посочената глава ние се натъкваме не само на „планината“. От стих 7. ние научаваме: „Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото.“
към текста >>
С
лед
ователно, най-напред се разиграва една сцена край „езерото“.
Следователно, най-напред се разиграва една сцена край „езерото“.
А после в стих 13. чуваме: „След това се възкачи на планината и повика при Себе Си ония, които искаше.“ И най-накрая в стих 20.-21. четем: „И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат. А своите Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.“
към текста >>
чуваме: „С
лед
това се възкачи на планината и повика при Себе Си ония, които искаше.“ И най-накрая в стих 20.-21.
Следователно, най-напред се разиграва една сцена край „езерото“. А после в стих 13.
чуваме: „След това се възкачи на планината и повика при Себе Си ония, които искаше.“ И най-накрая в стих 20.-21.
четем: „И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат. А своите Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.“
към текста >>
Ние знаем, че нашата С
лед
атлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство.
В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали.
Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство.
Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество. Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят. Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си. Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека.
към текста >>
Ако през С
лед
атлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят.
В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали. Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство. Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество.
Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят.
Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си. Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека. Но когато се пробуди по-финият поглед върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
към текста >>
Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на С
лед
атлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си.
В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали. Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство. Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество. Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят.
Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си.
Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека. Но когато се пробуди по-финият поглед върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
към текста >>
Но когато се пробуди по-финият пог
лед
върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество. Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят. Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си. Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека.
Но когато се пробуди по-финият поглед върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
към текста >>
И така, по отношение на това, какво се открива пред ясновиждащото съзнание, с
лед
ва да знаем, че то зависи от местонахождението на човека.
Ако през времето, когато се пробужда ясновиждащото съзнание, човек пътува по море, където отношенията са коренно различни, или дори ако живее на брега, ясновиждащото съзнание е отворено за съвсем други неща, отколкото ако човек живее във вътрешността на страната. Във вътрешността на страната, тъй да се каже, са необходими големи усилия, за да се породят изобщо ясновиждащите сили. Морето много по-лесно отключва ясновиждащите сили, но само онези от тях, които се отнасят до точно определени области, а не до цялото обкръжение. Защото има разлика дали ясновиждащото съзнание се проявява в равнината или например в планината. В планината ясновиждащото съзнание има по-друга насоченост, отколкото в равнината.
И така, по отношение на това, какво се открива пред ясновиждащото съзнание, следва да знаем, че то зависи от местонахождението на човека.
към текста >>
Не че той не би могъл да развие окултните сили, а по-скоро тези сили не са в хармония с неговото обкръжение и то не ги приема по онзи естествен начин, по който г
лед
а на окултните способности, ако те се проявяват в планината или край морето.
Окултните сили се проявяват най-трудно, когато човекът е прибран в себе си, в своя собствен дом, в своята къща, независимо дали е сам или в присъствието на своите близки. Защото ако човек е живял по-дълго време край морето, сравнително лесно е да се повярва стига да няма някакви пречки че през булото на своята телесна организация той постига едни или други имагинации, но ако човек е живял в планината, много по-вероятно е той да се издигне до още по-висши изживявания, докато ако човек остане в „къщата“, хората имат чувството, че той се намира извън своето тяло, че той „не е на себе си“.
Не че той не би могъл да развие окултните сили, а по-скоро тези сили не са в хармония с неговото обкръжение и то не ги приема по онзи естествен начин, по който гледа на окултните способности, ако те се проявяват в планината или край морето.
към текста >>
А по-нататък ние ще установим с
лед
ното.
Ето защо фактът, че Евангелието се придържа много строго към това, което описваме сега, има извънредно дълбоко значение и е в пълно съответствие с окултните взаимоотношения в природата. Да, Евангелието изцяло се придържа към окултната традиция.
А по-нататък ние ще установим следното.
Винаги когато предстои разгръщането на целебни или на имагинативни сили, ние чуваме да се говори за „морето“ или „езерото“; тоест става дума за това, че предстоящото събитие ще се разиграе край морето, край езерото. Ето защо учениците получават имагинацията за Христос именно когато пътуват „по езерото“; Той реално присъствува в цялото събитие, защото може да се екстериоризира. Учениците Го виждат и все пак Той не стои пред тях във физическо тяло. Но понеже при едно такова събитие местонахождението не е толкова важно, Той може да се яви и пред тях там, всред „езерото“.
към текста >>
От тази г
лед
на точка, щом прос
лед
яваме развитието на душевните сили у апостолите, налага се да говорим и за „планината“.
От тази гледна точка, щом проследяваме развитието на душевните сили у апостолите, налага се да говорим и за „планината“.
Ето защо и самото призоваване на дванадесетте, когато Той, тъй да се каже, подготвя душите им, за да приемат груповия Дух на Илия, също е свързано с планината. С планината е свързан и онзи момент, когато Христос иска да се изяви в цялото си световноисторическо и космическо величие. Преображението, следователно, се извършва именно там, в планината.
към текста >>
Преображението, с
лед
ователно, се извършва именно там, в планината.
От тази гледна точка, щом проследяваме развитието на душевните сили у апостолите, налага се да говорим и за „планината“. Ето защо и самото призоваване на дванадесетте, когато Той, тъй да се каже, подготвя душите им, за да приемат груповия Дух на Илия, също е свързано с планината. С планината е свързан и онзи момент, когато Христос иска да се изяви в цялото си световноисторическо и космическо величие.
Преображението, следователно, се извършва именно там, в планината.
към текста >>
Нека сега да разг
лед
аме Преображението тъкмо от тази г
лед
на точка.
Нека сега да разгледаме Преображението тъкмо от тази гледна точка.
Само трима от учениците, Петър, Яков и Йоан, се оказват готови за да бъдат въведени в още по-дълбоките тайни, свързани с Мистерията на Голгота. Отвореният ясновиждащ поглед на тези трима вижда как от едната страна застава Илия, от другата страна Мойсей, а самият Христос Исус е в средата, обаче в такъв облик Евангелието описва това по чисто имагинативен път, чрез който Той може да бъде познат в Неговата духовна същност. Евангелието на Марко също ни говори достатъчно ясно:
към текста >>
Отвореният ясновиждащ пог
лед
на тези трима вижда как от едната страна застава Илия, от другата страна Мойсей, а самият Христос Исус е в средата, обаче в такъв облик Евангелието описва това по чисто имагинативен път, чрез който Той може да бъде познат в Неговата духовна същност.
Нека сега да разгледаме Преображението тъкмо от тази гледна точка. Само трима от учениците, Петър, Яков и Йоан, се оказват готови за да бъдат въведени в още по-дълбоките тайни, свързани с Мистерията на Голгота.
Отвореният ясновиждащ поглед на тези трима вижда как от едната страна застава Илия, от другата страна Мойсей, а самият Христос Исус е в средата, обаче в такъв облик Евангелието описва това по чисто имагинативен път, чрез който Той може да бъде познат в Неговата духовна същност.
Евангелието на Марко също ни говори достатъчно ясно:
към текста >>
И така, с
лед
величествения монолог на Бога идва един разговор между тримата.
И така, след величествения монолог на Бога идва един разговор между тримата.
Какво чудно и драматично продължение! Такива художествени композиции има на много места в Евангелието. След като най-напред чуваме Божия монолог, идва един разговор между тримата. И то какъв разговор! Първоначално ние виждаме Илия и Мойсей от двете страни на Христос Исус.
към текста >>
С
лед
като най-напред чуваме Божия монолог, идва един разговор между тримата.
И така, след величествения монолог на Бога идва един разговор между тримата. Какво чудно и драматично продължение! Такива художествени композиции има на много места в Евангелието.
След като най-напред чуваме Божия монолог, идва един разговор между тримата.
И то какъв разговор! Първоначално ние виждаме Илия и Мойсей от двете страни на Христос Исус. Какво искат да ни подскажат образите на Илия и Мойсей?
към текста >>
Знаем също, че по отношение на това, което се намираше около него и в него, Заратустра се беше погрижил за с
лед
ващата си инкарнация.
Образът на Мойсей Ви е достатъчно добре познат, също и откъм окултната му страна, за която често сме говорили. Ние знаем, че световноисторическата мъдрост избра Мойсей като един вид посредник между древните епохи и епохата, която настъпи с Мистерията на Голгота. От лекциите върху Евангелието на Лука знаем, че в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей, всъщност трябва да виждаме преродения Заратустра.
Знаем също, че по отношение на това, което се намираше около него и в него, Заратустра се беше погрижил за следващата си инкарнация.
Аз често съм споменавал как чрез специални окултни процеси етерното тяло на Заратустра беше преотстъпено на Мойсей, така че в Мойсей действуваха силите на Заратустровото етерно тяло. Така че докато Илия и Мойсей стояха от двете страни на Христос Исус, в Мойсей имаме онези сили, които щяха да осъществят прехода от древните култури към онова, което трябваше да се влее в човечеството чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен пог
лед
, когато например говорихме за Древна Гърция, и най-вече за Емпедокъл.
Другото течение идваше от онзи елемент, за който вече загатнахме, от онзи елемент, всред който по един естествен начин юдейският народ живееше като народ. Мойсей беше този, който към потока течащ надолу през поколенията на Авраам, Исаак и Яков прибави всичко онова, което вече беше в света, доколко това беше възможно по негово време. Наред с това обаче, трябваше да се съхрани и онова, което беше толкова тясно свързано с природата на древноюдейския народ. За какво беше избран този народ?
За да подготви човечеството за онази епоха, която се опитахме да обхванем с нашия душевен поглед, когато например говорихме за Древна Гърция, и най-вече за Емпедокъл.
Тогава ние отново се спряхме на онази епоха, през която хората изгубиха старите ясновидски способности и им беше отнето непосредственото виждане в духовния свят, за да се роди присъщата на Аза разсъдъчна сила, за да се роди уповаващият се на самия себе си човешки Аз.
към текста >>
Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, с
лед
ователно от вън.
И за да внесе в този Аз онова, което чрез кръвната организация можеше да бъде взето от природната същност на човека ето за какво беше избран древно-юдейския народ. В този народ трябваше да се прояви всичко онова, което може да се прояви във физическата организация на човешкото същество. А с физическата организация на човека е свързан именно интелектът. От физическата организация на древноюдейския народ трябваше да се извлече онова, което можеше да съхрани именно човешки качества, които са свързани с интелекта.
Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън.
А това, което можеше да израсне от кръвните връзки благодарение на самата човешка природа, то трябваше да възникне от специфичните отношения в древноюдейския народ. Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и Яков. Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването. Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак.
към текста >>
Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез нас
лед
яването.
А с физическата организация на човека е свързан именно интелектът. От физическата организация на древноюдейския народ трябваше да се извлече онова, което можеше да съхрани именно човешки качества, които са свързани с интелекта. Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън. А това, което можеше да израсне от кръвните връзки благодарение на самата човешка природа, то трябваше да възникне от специфичните отношения в древноюдейския народ. Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и Яков.
Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването.
Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза. В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак. Обаче ако това се беше случило, Авраам щеше да пожертва онази организация, която беше предназначена да обезпечи човечеството с физическия инструмент, необходим за утвърждаването на интелекта, а чрез него и на Аза. Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума. Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1.
към текста >>
Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в с
лед
ното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза.
От физическата организация на древноюдейския народ трябваше да се извлече онова, което можеше да съхрани именно човешки качества, които са свързани с интелекта. Другите народи се задоволиха, тъй да се каже, в тяхната земна организация да просветне само онова, което можеше да дойде чрез посвещението, следователно от вън. А това, което можеше да израсне от кръвните връзки благодарение на самата човешка природа, то трябваше да възникне от специфичните отношения в древноюдейския народ. Ето защо този народ държи толкова строго на това, щото кръвните връзки да не се прекъсват, така че всеки да носи в себе си онези качества, които се предават чрез кръвта още от времето на Авраам, Исаак и Яков. Азът е свързан с кръвта и чрез кръвта на древноюдейския народ той трябваше да укрепи своята сила, а това можеше да стане само чрез наследяването.
Аз вече загатнах какво има предвид Стария Завет, описвайки сцената, когато Авраам решава да пожертва Исаак, но жертвоприношението се осуетява; защото тук смисълът се състои в следното: Този народ беше избран от Бога, за да бъде даден на човечеството, така че човечеството да получи външния физически инструмент, физическия съсъд за Аза.
В лицето на древноеврейския народ човечеството трябваше да получи от Бога именно този физически инструмент: Ето какво означава фактът, че Авраам иска да принесе в жертва своя син Исаак. Обаче ако това се беше случило, Авраам щеше да пожертва онази организация, която беше предназначена да обезпечи човечеството с физическия инструмент, необходим за утвърждаването на интелекта, а чрез него и на Аза. Той получава Исаак обратно, а с него, като подарък от Бога, и цялата организация, за която става дума. Точно този е грандиозният момент в обратния дар на Бога неприемането на Исаак. (1. Мойсей 22, 2-19.) И така, в Преображението ние имаме, от една страна, духовното течение, представено от Мойсей, тоест всичко онова, което чрез инструмента на юдейския народ трябваше да се влее в Мистерията на Голгота.
към текста >>
Но новото окултно изс
лед
ване също потвърждава този факт.
Така говори Яхве на Мойсей. Според древноюдейското тайно учение този текст е от извънредно голямо значение.
Но новото окултно изследване също потвърждава този факт.
Ние знаем, че от Аарон произлизат всички онези, които упражняват висшето свещеничество в древен Израел, следователно в тях продължава да живее есенцията на онова, което чрез юдейския народ беше дадено на цялото човечество. На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него. И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия. Така ние имаме една напредваща линия, чиито отделни точки вече отбелязахме. В Аароновия внук живее душата, която ни интересува, и тя действува там, в Пинеас.
към текста >>
Ние знаем, че от Аарон произлизат всички онези, които упражняват висшето свещеничество в древен Израел, с
лед
ователно в тях продължава да живее есенцията на онова, което чрез юдейския народ беше дадено на цялото човечество.
Така говори Яхве на Мойсей. Според древноюдейското тайно учение този текст е от извънредно голямо значение. Но новото окултно изследване също потвърждава този факт.
Ние знаем, че от Аарон произлизат всички онези, които упражняват висшето свещеничество в древен Израел, следователно в тях продължава да живее есенцията на онова, което чрез юдейския народ беше дадено на цялото човечество.
На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него. И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия. Така ние имаме една напредваща линия, чиито отделни точки вече отбелязахме. В Аароновия внук живее душата, която ни интересува, и тя действува там, в Пинеас. После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; след което можем да проследим по-нататъшния й път в еволюцията на човечеството.
към текста >>
На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изс
лед
ване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, с
лед
ователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него.
Така говори Яхве на Мойсей. Според древноюдейското тайно учение този текст е от извънредно голямо значение. Но новото окултно изследване също потвърждава този факт. Ние знаем, че от Аарон произлизат всички онези, които упражняват висшето свещеничество в древен Израел, следователно в тях продължава да живее есенцията на онова, което чрез юдейския народ беше дадено на цялото човечество.
На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него.
И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия. Така ние имаме една напредваща линия, чиито отделни точки вече отбелязахме. В Аароновия внук живее душата, която ни интересува, и тя действува там, в Пинеас. После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; след което можем да проследим по-нататъшния й път в еволюцията на човечеството. И така, сега чрез имагинативното виждане ние стигаме, от една страна, до тази душа, а от друга страна до душата на самия Мойсей.
към текста >>
И това тайно учение, както и по-новото окултно изс
лед
ване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия.
Така говори Яхве на Мойсей. Според древноюдейското тайно учение този текст е от извънредно голямо значение. Но новото окултно изследване също потвърждава този факт. Ние знаем, че от Аарон произлизат всички онези, които упражняват висшето свещеничество в древен Израел, следователно в тях продължава да живее есенцията на онова, което чрез юдейския народ беше дадено на цялото човечество. На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него.
И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия.
Така ние имаме една напредваща линия, чиито отделни точки вече отбелязахме. В Аароновия внук живее душата, която ни интересува, и тя действува там, в Пинеас. После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; след което можем да проследим по-нататъшния й път в еволюцията на човечеството. И така, сега чрез имагинативното виждане ние стигаме, от една страна, до тази душа, а от друга страна до душата на самия Мойсей.
към текста >>
После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; с
лед
което можем да прос
лед
им по-нататъшния й път в еволюцията на човечеството.
Ние знаем, че от Аарон произлизат всички онези, които упражняват висшето свещеничество в древен Израел, следователно в тях продължава да живее есенцията на онова, което чрез юдейския народ беше дадено на цялото човечество. На това място от световната история, за което се загатва тук, древноюдейското тайно учение, както и по-новото окултно изследване показват, че Яхве съобщава на Мойсей: в лицето на Пинеас, син на Елеазар, син на Аарон, следователно внук на Аарон, той дава на древноеврейския народ един изтъкнат свещеник, който се застъпва за него, който е свързан с него. И това тайно учение, както и по-новото окултно изследване потвърждават: В тялото на Пинеас живееше същата душа, която по-късно срещаме в тялото на Илия. Така ние имаме една напредваща линия, чиито отделни точки вече отбелязахме. В Аароновия внук живее душата, която ни интересува, и тя действува там, в Пинеас.
После ние отново я срещаме в Илия-Набот, а още по-късно в Йоан Кръстител; след което можем да проследим по-нататъшния й път в еволюцията на човечеството.
И така, сега чрез имагинативното виждане ние стигаме, от една страна, до тази душа, а от друга страна до душата на самия Мойсей.
към текста >>
Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от с
лед
ващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял.
Обаче ние знаем, че то не можа веднага да проникне в техните сърца. Учениците не можаха веднага да разберат всичко. Но с много от нещата, които биват изживявани в окултната област, става точно така.
Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял.
Но така или иначе, ние можем да почувствуваме следното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни. И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
към текста >>
Но така или иначе, ние можем да почувствуваме с
лед
ното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни.
Обаче ние знаем, че то не можа веднага да проникне в техните сърца. Учениците не можаха веднага да разберат всичко. Но с много от нещата, които биват изживявани в окултната област, става точно така. Те биват изживявани имагинативно, без да бъдат разбирани, и човек се научава да ги разбира едва в някоя от следващите инкарнации, и тогава той ги разбира толкова по-добре, колкото по-пълно нагажда своите размишления към това, което първоначално е видял.
Но така или иначе, ние можем да почувствуваме следното: Горе на планината са трите мирови сили, долу са тримата ученици, на които им предстои да бъдат посветени в тези велики космически тайни.
И всички тези неща пробуждат в душите ни усещането: Когато правилно разбираме Евангелието, когато се оставим под въздействието на драматичната градация и на самата художествена композиция, която винаги е израз на важни окултни факти, тогава то ясно показва големия обрат, който настъпва по времето на Голготската Мистерия.
към текста >>
Когато си служим с окултното изс
лед
ване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език.
И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ. И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата. Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума.
към текста >>
И занапред нещата ще се свеждат до с
лед
ното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език.
И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ.
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата. Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума.
към текста >>
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна г
лед
на точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Когато си служим с окултното изследване, Евангелието започва да ни говори на един много ясен език. И занапред нещата ще се свеждат до следното: Хората все повече и повече да стигат до разбирането, че при отделните места на Евангелието ние трябва да знаем за какво става дума и кое точно е най-важното в този или онзи текст; защото само тогава ще откриваме главното съдържание в една или друга притча, в един или друг евангелски разказ.
И наистина е куриозно, че по отношение на най-важните неща в Евангелието обичайните теологични и философски разяснения фактически винаги тръгват от онази забележителна гледна точка, от която би се ръководил един човек, който не впряга коня пред каруцата, както е редно, а постъпва точно обратно, поставяйки коня зад каруцата.
Всъщност при много тълкуватели и коментатори на Евангелието наблюдаваме точно това те просто не разбират за какво става дума.
към текста >>
То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, с
лед
като той бъде освободен от тялото.
За да напомни, че понякога човекът трябва да отнеме нещо от сетивния свят и да го предостави на Духа, на онова, всред което Азът пребивава, когато е освободен от тялото, Евангелието посочва един особен пример.
То посочва нещо, което изглежда лишено от всякакво състрадание: От бедните се отнема нещо, за да се предостави на Духа, на Аза, след като той бъде освободен от тялото.
Евангелието се обръща не към това, което дава смисъл на земното битие, а към всичко онова, което може да се присъедини към Аза и, респективно, да се излъчи от Аза. Това тук е подчертано много силно. Ето защо то е свързано с Юда Искариотски, който извършва предателството, тъй като неговото сърце е изключително силно привързано към сетивния свят и той се усеща твърде близък до тези, които Евангелието не твърде учтиво описва като истински еснафи. За Юда има значение само това, което служи на сетивния свят; той споделя убеждението, че това, което може да се купи за триста динара, има по-голяма стойност от нещата, принадлежащи към свръхсетивния свят.
към текста >>
А ето едно друго място, което крие важни окултни факти от еволюцията на човечеството и също затруднява тълкувателите на Евангелието, въпреки че може да бъде обяснено от методична и художествена г
лед
на точка:
А ето едно друго място, което крие важни окултни факти от еволюцията на човечеството и също затруднява тълкувателите на Евангелието, въпреки че може да бъде обяснено от методична и художествена гледна точка:
към текста >>
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, с
лед
ователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, с
лед
което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века!
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века!
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена. Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
към текста >>
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и с
лед
като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена.
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века!
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена.
Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
към текста >>
22.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Общо взето евангелската литература и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката еволюция по същия начин, за който стана дума през пос
лед
ните дни.
В тези лекции многократно беше споменато, че занапред в отношението на хората към Евангелията ще настъпи един забележителен поврат, защото те ще вникнат в художествения елемент и в цялостната композиция на тези Евангелия и ще се убедят, че окултните основи, както и световноисторическите импулси, представени в Новия Завет, могат да бъдат видени в истинската им светлина едва тогава, когато отворим очи за художествено-композиционната страна на Евангелията.
Общо взето евангелската литература и художественият елемент, застъпен в Евангелията, са разглеждани в хода на общочовешката еволюция по същия начин, за който стана дума през последните дни.
към текста >>
Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, с
лед
която развитието тръгва по съвсем нов път.
Ние насочихме нашето внимание към онези самотни образи от Древна Гърция, които ясно усетиха в душата си бавното заглъхване на старото ясновидство и се постараха да го заменят с това, от което трябваше да израсне човешкият Аз, съвременното съзнание, абстрактните понятия, абстрактните представи.
Сега бихме искали да посочим и нещо друго, което именно в рамките на гръцката култура се явява като един вид завършек на цяла епоха от общочовешката еволюция, сякаш тя е стигнала до една крайна точка, след която развитието тръгва по съвсем нов път.
Тук става дума за гръцкото изкуство. На какво се дължи това, че не само през Възраждането европейските души копнееха за страната на гърците, за страната на красотата, откривайки в прекрасното извайване на телесните форми един истински идеал за човешкото развитие, но дори и през по-късните епохи духове като Гьоте също търсеха с душата си тази страна на гърците, тази страна на красивите форми? Това се дължи на факта, че всъщност в Древна Гърция онази красота, която непосредствено се излива от външните форми, стигна до своята кулминация, до своя завършек.
към текста >>
Тя веднага изпъква пред пог
лед
а и е изцяло потопена в сетивния свят.
Гръцкото изкуство, гръцката красота ни привлича именно с вътрешната завършеност на формите. В характерната си композиция гръцкото художествено произведение постига своя замисъл по един безусловен начин.
Тя веднага изпъква пред погледа и е изцяло потопена в сетивния свят.
Величието на гръцкото изкуство се състои именно в това, че то съществува като едно външно проявление.
към текста >>
С
лед
ователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето разбиране за Мистерията на Голгота.
Всъщност разбирането можа да се прояви на три равнища. За него спомогнаха три фактора: На първо място са най-близките ученици на Христос Исус; навсякъде в Евангелието те са представени като избрани от самия Господ, като такива, на които Той е поверил важни тайни, необходими за едно по-дълбоко разбиране на съществуванието.
Следователно от тях ние трябва да очакваме най-висшето разбиране за Мистерията на Голгота.
И какво разбиране трябва да очакваме от тях? Това е вложено с един фин композиционен усет в Евангелието на Марко и ние го откриваме най-вече с приближаването към неговия край. фактът, че тези избрани ученици можаха да стигнат до едно по-висше разбиране отколкото водачите на старозаветният народ изпъква особено ясно пред нас, стига да търсим точното обяснение на нещата.
към текста >>
Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; с
лед
като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, с
лед
смъртта на седмия, умира и тя.
Така Вие стигате до онзи разговор, който Христос Исус води със садукеите (12, 18-27). В този разговор става дума за безсмъртието на душата.
Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя.
И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор? От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят. Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
От самия отговор на Христос Исус става ясно, че с
лед
смъртта душите стават небесни същества; с
лед
ователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят.
В този разговор става дума за безсмъртието на душата. Ако човек чете Евангелието повърхностно, той трудно ще отгатне защо този разговор със садукеите е вмъкнат точно тук и защо садукеите произнасят странните думи: Би могло, казват те, да се случи така, че от седем братя един да се ожени за една жена, но той да умре и за същата жена да се ожени втория брат; след като умира и втория, взема я третият, а после и всички останали, а накрая, след смъртта на седмия, умира и тя. И сега седукеите не разбират, как ще се отнасят в духовния свят тези седем мъже към жената, ако там има безсмъртие. Така звучи известното възражение на садукеите и може би някои от Вас знаят, че то е повдигано не само по времето на Голготската Мистерия, а и в някои съвременни книги, оборващи безсмъртието. Но защо се води този разговор?
От самия отговор на Христос Исус става ясно, че след смъртта душите стават небесни същества; следователно примерът, посочен от садукеите няма никаква стойност за отношенията в свръхсетивния свят.
Или с други думи: Христос Исус говори за извънземни отношения, доколкото те могат да послужат за разбирането на извънземния живот.
към текста >>
Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си с
лед
като й даде „разводно писмо“.
Отивайки към края на Марковото Евангелие, Вие стигате до един друг разговор. Там Христос Исус трябва да отговори по въпросите на брака (10, 1-12).
Разговорът се води между Христос Исус и юдейските книжници, които напомнят как според Мойсеевите закони един мъж може да напусне жена си след като й даде „разводно писмо“.
И какво има предвид Христос Исус, когато отговаря: „Мойсей ви даде този закон, понеже сърцата ви са корави и вие се нуждаете от такива закони.“ Той има предвид това, че нещата са се променили и сега Той напомня за онези връзки между мъжа и жената, които са съществували преди намесата на луциферическите сили в човешката еволюция. Или с други думи, Той говори за нещо космическо, за нещо извънземно. Важното тук е, че Христос Исус насочва разговорите, отнасящи се до сетивния свят, към области, които принадлежат на свръхсетивния свят. И още нещо: Със самото си идване на Земята Той сваля свръхземни, космически отношения и ги включва в разговорите си със земните същества.
към текста >>
С
лед
ователно, от кого най-вече би трябвало да очакваме, или от кого би трябвало да изискваме възможно най-дълбокото разбиране на Христовите думи за космическите отношения?
Следователно, от кого най-вече би трябвало да очакваме, или от кого би трябвало да изискваме възможно най-дълбокото разбиране на Христовите думи за космическите отношения?
От тези, които Той избра за свои ученици. Следователно, първото равнище на разбиране бихме могли да обобщим по следния начин: Учениците на Христос Исус можаха да вникнат в Мистерията на Голгота и да проумеят свръхземното, космическото естество на този факт. Точно това бихме могли и да очакваме от учениците, които Той сам избра.
към текста >>
С
лед
ователно, първото равнище на разбиране бихме могли да обобщим по с
лед
ния начин: Учениците на Христос Исус можаха да вникнат в Мистерията на Голгота и да проумеят свръхземното, космическото естество на този факт.
Следователно, от кого най-вече би трябвало да очакваме, или от кого би трябвало да изискваме възможно най-дълбокото разбиране на Христовите думи за космическите отношения? От тези, които Той избра за свои ученици.
Следователно, първото равнище на разбиране бихме могли да обобщим по следния начин: Учениците на Христос Исус можаха да вникнат в Мистерията на Голгота и да проумеят свръхземното, космическото естество на този факт.
Точно това бихме могли и да очакваме от учениците, които Той сам избра.
към текста >>
Второто равнище, втората степен на разбиране, която бихме могли да очакваме, с
лед
ва да търсим у ръководителите на древноеврейския народ, у първосвещениците и върховните съдии, от тези, които добре познават писанията и цялата история на старозаветния народ.
Второто равнище, втората степен на разбиране, която бихме могли да очакваме, следва да търсим у ръководителите на древноеврейския народ, у първосвещениците и върховните съдии, от тези, които добре познават писанията и цялата история на старозаветния народ.
Какво бихме могли да очакваме от всички тях? Евангелието посочва съвсем ясно: От тях не се изисква разбиране за космическите отношения, за които говори Христос Исус; от тях се очаква да разберат друго: А именно, че Христос Исус идва всред древноеврейския народ и неговата индивидуалност носи отпечатъка от кръвта на този народ, че Той е син на Давидовия дом и че е дълбоко свързан с всички онези сили, които благодарение на Давид се вляха в юдейския народ. Така ние стигаме до втората, по-ниска степен на разбиране. Според нея Христос Исус има една мисия, която съвпада с върховата точка на мисията на целия юдейски народ и това се загатва по един чуден начин в края на Марковото Евангелие, когато все по-настойчиво се подчертава забележете само с какъв фин художествен и композиционен усет, че тук ние имаме работа със Сина Давидов. Следователно, докато от учениците се изисква разбиране за мисията на космическия герой, от онези, които се числят към юдейския народ, се изисква разбиране за това, че е дошъл краят на Давидовата мисия.
към текста >>
С
лед
ователно, докато от учениците се изисква разбиране за мисията на космическия герой, от онези, които се числят към юдейския народ, се изисква разбиране за това, че е дошъл краят на Давидовата мисия.
Второто равнище, втората степен на разбиране, която бихме могли да очакваме, следва да търсим у ръководителите на древноеврейския народ, у първосвещениците и върховните съдии, от тези, които добре познават писанията и цялата история на старозаветния народ. Какво бихме могли да очакваме от всички тях? Евангелието посочва съвсем ясно: От тях не се изисква разбиране за космическите отношения, за които говори Христос Исус; от тях се очаква да разберат друго: А именно, че Христос Исус идва всред древноеврейския народ и неговата индивидуалност носи отпечатъка от кръвта на този народ, че Той е син на Давидовия дом и че е дълбоко свързан с всички онези сили, които благодарение на Давид се вляха в юдейския народ. Така ние стигаме до втората, по-ниска степен на разбиране. Според нея Христос Исус има една мисия, която съвпада с върховата точка на мисията на целия юдейски народ и това се загатва по един чуден начин в края на Марковото Евангелие, когато все по-настойчиво се подчертава забележете само с какъв фин художествен и композиционен усет, че тук ние имаме работа със Сина Давидов.
Следователно, докато от учениците се изисква разбиране за мисията на космическия герой, от онези, които се числят към юдейския народ, се изисква разбиране за това, че е дошъл краят на Давидовата мисия.
Това е второто. Юдейският народ би трябвало да разбере, че е изправен пред края на една велика епоха, когато в същото време се възпламенява и неговата истинска мисия.
към текста >>
А фактът, че те не се досещат това би била една от задачите на епохата говори за с
лед
ното: Пилат просто не разбира, че Христос Исус би могъл да бъде възприет от хората като „Цар на юдеите“ и вижда в цялото събитие нещо съвсем безобидно.
Нищо друго, освен онова, което и без това се случи, само че те наистина не го разбраха. Ние знаем, че юдейството пое към Западния свят минавайки през Александрия. Все пак римляните би трябвало да отгатнат, че сега е настъпил световноисторическият момент за разпространяването на юдейската култура. И за това наистина се изисква по-малко, отколкото се изисква от книжниците. Римляните би трябвало да се досетят само за ограничената роля на юдеите в тази част от света.
А фактът, че те не се досещат това би била една от задачите на епохата говори за следното: Пилат просто не разбира, че Христос Исус би могъл да бъде възприет от хората като „Цар на юдеите“ и вижда в цялото събитие нещо съвсем безобидно.
към текста >>
Но как изглеждат нещата от г
лед
на точка на самия Христос?
Най-напред избраните ученици действително биха могли да преминат през всичко онова, което се разигра като Мистерия на Голгота, тъй че връзката между тях и Христос да се запази до самата Мистерия на Голгота. Това би било едното, което би могло да се случи. Но че се случи не това, а другото, ние виждаме съвсем ясно от Евангелието на Марко. Когато Христос Исус беше заловен, всички побягват, а Петър, който беше обещал да не отстъпва пред нищо, три пъти се отрича от Него преди още петелът да е пропял два пъти. Така изглежда описанието от страна на апостолите.
Но как изглеждат нещата от гледна точка на самия Христос?
към текста >>
Нека да се пренесем и то с пълно смирение, понеже тъй би трябвало да бъде в душата на Христос Исус, който до пос
лед
ния момент се опитваше да запази връзката си с душите на апостолите; да се пренесем, доколкото можем, в душата на Христос, за да прос
лед
им по-нататъшното развитие на събитията.
Нека да се пренесем и то с пълно смирение, понеже тъй би трябвало да бъде в душата на Христос Исус, който до последния момент се опитваше да запази връзката си с душите на апостолите; да се пренесем, доколкото можем, в душата на Христос, за да проследим по-нататъшното развитие на събитията.
Тази душа спокойно би могла да си зададе световноисторическия въпрос: Мога ли аз да направя нещо, за да могат апостолските души, или поне най-подготвените от тях, да се издигнат до онази висота, която ще им позволи да изживеят заедно с Мен всичко онова, което предстои да се случи до Мистерията на Голгота? Да, Христовата душа е изправена тъкмо пред този въпрос. Колко величествен е този миг, когато Петър, Яков и Йоан са отведени до Маслиновата планина, където Христос Исус сам иска да се убеди дали може да разчита на най-доверените си ученици. Но по пътя Го обзема страх. Да, скъпи приятели, нима някой би повярвал, че Христос може да изпитва страх от смъртта, от Мистерията на Голгота, че приближаващата Голгота може да предизвика кървава пот по лицето Му?
към текста >>
Такова познание може и да е оправдано от богословска г
лед
на точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл.
Да, Христовата душа е изправена тъкмо пред този въпрос. Колко величествен е този миг, когато Петър, Яков и Йоан са отведени до Маслиновата планина, където Христос Исус сам иска да се убеди дали може да разчита на най-доверените си ученици. Но по пътя Го обзема страх. Да, скъпи приятели, нима някой би повярвал, че Христос може да изпитва страх от смъртта, от Мистерията на Голгота, че приближаващата Голгота може да предизвика кървава пот по лицето Му? Това би означавало, че познанието за Мистерията на Голгота е крайно недостатъчно.
Такова познание може и да е оправдано от богословска гледна точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл.
Защо Христос е натъжен? Той не се ужасява от Кръста. Това е самопонятно. Той се ужасява от следното: „Ще устоят ли учениците, които аз взех със себе си, пред този миг, когато трябва да се реши дали в душата си те ще приемат да дойдат с мен, дали ще поискат да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста? Сега трябва да се реши дали тяхното съзнание ще остане достатъчно будно, за да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста.“ Тази е „чашата“, която се приближава до Него.
към текста >>
Той се ужасява от с
лед
ното: „Ще устоят ли учениците, които аз взех със себе си, пред този миг, когато трябва да се реши дали в душата си те ще приемат да дойдат с мен, дали ще поискат да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста?
Това би означавало, че познанието за Мистерията на Голгота е крайно недостатъчно. Такова познание може и да е оправдано от богословска гледна точка, но само по себе си то няма никакъв смисъл. Защо Христос е натъжен? Той не се ужасява от Кръста. Това е самопонятно.
Той се ужасява от следното: „Ще устоят ли учениците, които аз взех със себе си, пред този миг, когато трябва да се реши дали в душата си те ще приемат да дойдат с мен, дали ще поискат да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста?
Сега трябва да се реши дали тяхното съзнание ще остане достатъчно будно, за да изживеят с мен всичко, което ме очаква по пътя към Кръста.“ Тази е „чашата“, която се приближава до Него. И Той ги оставя сами, за да са „будни“, или с други думи, в такова състояние на съзнанието, което би им позволило да изживеят заедно с Него предстоящите изпитания. После Той се отдръпва и започва да се моли: „Отче, ако е възможно, нека тази чаша ме отмине, но да бъде не моята, а твоята воля.“ А това означава: Не допускай да остана съвсем сам като Син Човешки, а нека другите да вървят с мен. После Той се връща и намира учениците заспали. Те не успяват да постигнат необходимата степен на съзнание.
към текста >>
Нека сега да разг
лед
аме втората степен на разбиране и да поставим въпроса: Как водачите на юдейския народ можаха да си обяснят идването на Онзи, който се появи в Давидовия род като плод на цялата древноеврейска еволюция?
Нека сега да разгледаме втората степен на разбиране и да поставим въпроса: Как водачите на юдейския народ можаха да си обяснят идването на Онзи, който се появи в Давидовия род като плод на цялата древноеврейска еволюция?
Едно от първите места, където срещаме описание за разбирането на древноеврейския народ спрямо потомъка на Давидовия род, се намира в Десета глава на Марковото Евангелие. Това е решаващото място, когато Христос влиза в Йерусалим и древноеврейският народ Го посреща като истинския Син Давидов.
към текста >>
С
лед
ователно, само слепецът стига до разбирането, че пред него стои „Сина Давидов“.
Тук зовът на слепеца е ясно подчертан: „Ти, Сине Давидов“.
Следователно, само слепецът стига до разбирането, че пред него стои „Сина Давидов“.
към текста >>
Слепецът му рече: Учителю, искам да прог
лед
на.
И проговори Исус и му каза: Какво искаш аз да направя за тебе?
Слепецът му рече: Учителю, искам да прогледна.
към текста >>
И той веднага прог
лед
на, и тръгна подир Него по пътя.“ (10, 49-52.)
А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те спаси.
И той веднага прогледна, и тръгна подир Него по пътя.“ (10, 49-52.)
към текста >>
„Първите ще бъдат пос
лед
ни, а пос
лед
ните първи“ (9, 35.).
Сякаш Той казва: Вие видяхте и чухте всичко и сега, когато Аз стоя пред вас, вие търсите лъжливи обвинения срещу Мен, за да ме хванете с обичайните средства на един предател, както се постъпва с човек, който е извършил тежко престъпление; а докато бях всред вас в храма, вие не направихте нищо! Едно наистина разтърсващо място! Защото ние постепенно разбираме: Навсякъде Христос постъпва по такъв начин, че фактически никой не може да Му стори нищо. И не би ли трябвало да попитаме: „Защо? “ Той постъпва по такъв начин, че за нас става пределно ясно какъв величествен поврат е настъпил в мировата еволюция.
„Първите ще бъдат последни, а последните първи“ (9, 35.).
Това са думи, които според учението и разбирането на Стария Завет би трябвало да звучат ужасяващо, но Той ги изговаря пред всички. И въпреки това не Му се случва нищо. А после, когато Го залавят в нощния мрак с помощта на един предател, ние имаме усещането, че тук става същинско сбиване. Да, има нещо разтърсващо в това място от Евангелието:
към текста >>
Ние стигаме до отговор на този въпрос само ако разглеждаме нещата от окултна г
лед
на точка.
Защото на какво всъщност се дължи това, че първоначално те не можаха да го уловят и едва по-късно започнаха да търсят обвинения срещу Него?
Ние стигаме до отговор на този въпрос само ако разглеждаме нещата от окултна гледна точка.
Аз вече споменах как евангелистът Марко съвсем ясно посочва, че в хода на неговото повествование окултните, духовните факти, са примесени с чисто физически факти. И ние разбираме: в своите действия Христос не е строго ограничен в конкретната личност, носеща името Исус от Назарет; Неговите действия се екстериоризират върху учениците, когато например Той извън физическото тяло отива да ги търси в езерото. Ето как, намирайки се извън своето физическо тяло, докато то се подвизава тук или там, Той можеше да вложи в апостолските души всичко онова, което се излъчваше от Него като Импулс, като Дух. И Евангелието на Марко ясно посочва как хората възприемат тъкмо онова, което Той намиращ се извън своето физическо тяло проповядва и учи. Тъкмо то живее в душите.
към текста >>
И с
лед
като хората не стигнаха до троичното разбиране, за което стана дума.
Докато космическият елемент беше тук до момента, представен в Евангелието като „кървавата пот в Гетсимания“, докато до този момент Христос беше здраво свързан с Исус от Назарет, отсега нататък, поради неразбирането на хората, тази свързаност започва да се разпада. И докато по-рано космическият Христос тържествуваше в храма и прогонваше търговците, докато възвестяваше най-могъщите учения без нищо да Му се случи, сега вече, когато връзката между Христос и Исус от Назарет ставаше все по-слаба, враговете можаха да се приближат и да Го заловят. Космическият елемент е все.още тук, обаче ние виждаме как той все повече и повече се отдалечава от Сина Човешки. Ето кое прави нещата толкова разтърсващи!
И след като хората не стигнаха до троичното разбиране, за което стана дума.
какво получиха те накрая? Кого улавяха те, кого осъждаха и разпъваха на Кръста? Синът Човешки! И колкото повече те вършеха това, толкова повече космическият елемент се оттегляше от Земята, понеже, като един млад импулс, той копнееше да се свърже именно с планетарния живот на Земята. Да, той се оттегли, отдръпна се.
към текста >>
Нека да си представим тази пълна самотност на човека, който беше проникнат от космическия Христос, и как сега той е изправен пред своите прес
лед
вачи като истински престъпник.
Той остава сам. Но каква е съдбата на младия космически елемент?
Нека да си представим тази пълна самотност на човека, който беше проникнат от космическия Христос, и как сега той е изправен пред своите преследвачи като истински престъпник.
А тези, които би трябвало да го разберат, побягват. „И всички го изоставиха и избягаха.“ се казва с 50. стих; а после в 51. и 52. стих четем:
към текста >>
И някой си момък с
лед
ваше подир него, обвит с плащаница на голо; и те го хванаха.
И някой си момък следваше подир него, обвит с плащаница на голо; и те го хванаха.
към текста >>
Кой се изплъзва от прес
лед
вачите?
Кой е този момък?
Кой се изплъзва от преследвачите?
Кой е този, който се появява до Христос Исус, почти необлечен, за да побегне после чисто гол? Това е младият космически импулс, това е Христос, който се изплъзва от ръцете на преследвачите и сега вече е съвсем слабо свързан със Сина Човешки. Много неща са скрити в 51. и 52. стих. Новият импулс не запазва нито една от обвивките, които старите времена бяха увили около човека.
към текста >>
Това е младият космически импулс, това е Христос, който се изплъзва от ръцете на прес
лед
вачите и сега вече е съвсем слабо свързан със Сина Човешки.
Кой е този момък? Кой се изплъзва от преследвачите? Кой е този, който се появява до Христос Исус, почти необлечен, за да побегне после чисто гол?
Това е младият космически импулс, това е Христос, който се изплъзва от ръцете на преследвачите и сега вече е съвсем слабо свързан със Сина Човешки.
Много неща са скрити в 51. и 52. стих. Новият импулс не запазва нито една от обвивките, които старите времена бяха увили около човека. Той е съвършено гол: новият космически импулс, от който зависи планетарната еволюция на Земята. Той остава при Исус от Назарет.
към текста >>
Впрочем, никъде другаде в Евангелията, респективно в техния художествен похват, ние не срещаме този момък, който се изплъзва от ръцете на хората тъкмо в момента, когато те предават на осъждане Сина Човешки, момъкът, който е тук с
лед
изтичането на трите дни и който отсега нататък действуваше като главен космически принцип, отговорен за планетарната еволюция на Земята.
Това е същият момък.
Впрочем, никъде другаде в Евангелията, респективно в техния художествен похват, ние не срещаме този момък, който се изплъзва от ръцете на хората тъкмо в момента, когато те предават на осъждане Сина Човешки, момъкът, който е тук след изтичането на трите дни и който отсега нататък действуваше като главен космически принцип, отговорен за планетарната еволюция на Земята.
Никъде другаде в Евангелията сравнете сами тази сцена в останалите Евангелия този момък не застава пред нас по един толкова грандиозен начин. И тук се докосваме до това, от което се нуждаем, за да разберем дълбокия замисъл, вложен именно в Евангелието на Марко, според когото ние действително сме изправени пред едно космическо събитие, пред един космически Христос. Едва сега разбираме целия художествен похват, с който си служи Евангелието на Марко.
към текста >>
Забележително е, че веднага с
лед
това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени.
Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени.
Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип. Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? “ (15, 34.) После момъкът се появява отново, този път пред Мария от Магдала като един духовен, свръхсетивен образ, който може да бъде възприет сетивно само поради особения характер на тогавашните обстоятелства. „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха през полето.“ (16, 12.) В този случай физическото проявление просто не би могло да приеме друг облик. После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи поглед към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието.
към текста >>
Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено с
лед
като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип.
Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени.
Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип.
Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? “ (15, 34.) После момъкът се появява отново, този път пред Мария от Магдала като един духовен, свръхсетивен образ, който може да бъде възприет сетивно само поради особения характер на тогавашните обстоятелства. „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха през полето.“ (16, 12.) В този случай физическото проявление просто не би могло да приеме друг облик. После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи поглед към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието. И какво друго можем да си представим сега, освен този призив към бъдещето, породен от троичното неразбиране на Голготската Мистерия?
към текста >>
Така че с
лед
като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени. Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип.
Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
“ (15, 34.) После момъкът се появява отново, този път пред Мария от Магдала като един духовен, свръхсетивен образ, който може да бъде възприет сетивно само поради особения характер на тогавашните обстоятелства. „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха през полето.“ (16, 12.) В този случай физическото проявление просто не би могло да приеме друг облик. После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи поглед към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието. И какво друго можем да си представим сега, освен този призив към бъдещето, породен от троичното неразбиране на Голготската Мистерия? Ние можем да си представим как с напредването на тази Мистерия Той се обръща към хората, изисквайки от тях все по-голямо разбиране за това, което се случи в Палестина.
към текста >>
После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи пог
лед
към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието.
Забележително е, че веднага след това двукратно и впечатляващо появяване на момъка, Евангелието на Марко бързо приключва с няколко кратки, но многозначителни сцени. Защото едва ли бихме могли да си помислим, че каквото и да е друго продължение може да съдържа в себе си някакво усилване на този разтърсващ момент от Земната еволюция, особено след като в композицията на Марковото Евангелие вече е прозвучал монологът на Бога, космическият разговор за бъдещето на Земята, състоял се „на планината“, където бяха призовани тримата неразбиращи ученици; после Гетсимания, сцената, разиграла се в Маслиновата планина, където Христос трябваше да признае в себе си, че избраните ученици не са в състояние да проумеят идващите събития; как Той трябва да продължи съвършено сам, как Синът Човешки ще пострада и ще бъде разпънат на Кръста; а по-нататък идва световноисторическата самотност на Сина Човешки, който ще бъде изоставен от онези, които сам Той беше избрал, ще бъде все повече и повече изоставен от самия космически принцип. Така че след като сме вникнали в мисията и значението на „момъка“, който се изплъзва от очите и ръцете на хората, ние разбираме дълбокия смисъл на думите: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? “ (15, 34.) После момъкът се появява отново, този път пред Мария от Магдала като един духовен, свръхсетивен образ, който може да бъде възприет сетивно само поради особения характер на тогавашните обстоятелства. „Подир това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха през полето.“ (16, 12.) В този случай физическото проявление просто не би могло да приеме друг облик.
После Евангелието бързо приключва и ни отпраща в бъдещето, особено по отношение на това, което тогава не можеше да бъде разбрано, понеже тогавашното човечество беше стигнало до най-долната точка от своето слизане в материята; сега човечеството трябваше да насочи поглед към идващите времена, когато то ще е достатъчно напреднало, за да оцени художествено-композиционния стил на Евангелието.
И какво друго можем да си представим сега, освен този призив към бъдещето, породен от троичното неразбиране на Голготската Мистерия? Ние можем да си представим как с напредването на тази Мистерия Той се обръща към хората, изисквайки от тях все по-голямо разбиране за това, което се случи в Палестина.
към текста >>
Ние стигаме до точен пог
лед
върху нещата само ако се вслушаме в красноречивото Евангелие на Марко и си кажем приблизително с
лед
ното: Всяка една епоха посреща с все по-голямо разбиране това, което се случи в Палестина, това, което наричаме Мистерията на Голгота.
Ние стигаме до точен поглед върху нещата само ако се вслушаме в красноречивото Евангелие на Марко и си кажем приблизително следното: Всяка една епоха посреща с все по-голямо разбиране това, което се случи в Палестина, това, което наричаме Мистерията на Голгота.
Ето защо ние вярваме, че с това, което наричаме „антропософско движение“, фактически изпълняваме една от задачите, които Евангелието поставя пред човешката душа: Да посреща с ново разбиране всичко онова, което Христос искаше да постигне в света. А че това ново разбиране не е лесна работа и че винаги съществува възможност за погрешно вникване в същността на Христос, се загатва от самия Него:
към текста >>
Всред малкото забележителни изречения, оставащи до края на Марковото Евангелие, с
лед
неговите толкова разтърсващи сцени, стигаме и до пос
лед
ните думи, отправени към учениците: макар и по-рано те да не разбраха Христос, сега, чрез момъка, чрез космическия Христос, те получават един съвършено нов импулс.
И как сега да застанем ние пред Мистерията на Голгота?
Всред малкото забележителни изречения, оставащи до края на Марковото Евангелие, след неговите толкова разтърсващи сцени, стигаме и до последните думи, отправени към учениците: макар и по-рано те да не разбраха Христос, сега, чрез момъка, чрез космическия Христос, те получават един съвършено нов импулс.
към текста >>
Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да изживеят с Христос пос
лед
валите събития, за които се говори в Евангелието на Марко.
Господ съдействува! Ето основното в Мистерията на Голгота! Не става дума за това, че Господ би могъл да се въплъти във физическо тяло, а че тогава, когато Той ще бъде разбиран и хората ще се събират в Негово име, а не от някаква суета и външна показност, Той ще съдействува направо от свръхсетивните светове и ще присъствува духовно всред тези, които истински разбират Неговото име. Ако го проумеем както трябва, Евангелието на Марко ни разкрива Мистерията на Голгота по такъв начин, че с правилното й разбиране ние имаме възможност и за непосредствено включване в Мистерията на Голгота. И тъкмо чрез този забележителен разказ намиращ се единствено в Евангелието на Марко за „момъка“, който в решителния момент, тъй да се каже, успява да се освободи от Христос Исус, ние биваме подпомогнати в усилията си да разберем Евангелието.
Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да изживеят с Христос последвалите събития, за които се говори в Евангелието на Марко.
Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става. И все пак събитията са проследени до край. Този въпрос отново възниква пред нас и ние ще се опитаме да намерим неговия отговор, както и да хвърлим светлина върху други важни подробности.
към текста >>
И все пак събитията са прос
лед
ени до край.
Не става дума за това, че Господ би могъл да се въплъти във физическо тяло, а че тогава, когато Той ще бъде разбиран и хората ще се събират в Негово име, а не от някаква суета и външна показност, Той ще съдействува направо от свръхсетивните светове и ще присъствува духовно всред тези, които истински разбират Неговото име. Ако го проумеем както трябва, Евангелието на Марко ни разкрива Мистерията на Голгота по такъв начин, че с правилното й разбиране ние имаме възможност и за непосредствено включване в Мистерията на Голгота. И тъкмо чрез този забележителен разказ намиращ се единствено в Евангелието на Марко за „момъка“, който в решителния момент, тъй да се каже, успява да се освободи от Христос Исус, ние биваме подпомогнати в усилията си да разберем Евангелието. Понеже избраните ученици побягнаха, те не можаха да изживеят с Христос последвалите събития, за които се говори в Евангелието на Марко. Отново един чисто художествен елемент просветва в самата композиция на Евангелието: С изключителна яснота то посочва, че от този момент нататък учениците не участвуват в събитията и никой от тях вече не е свидетел на това, което става.
И все пак събитията са проследени до край.
Този въпрос отново възниква пред нас и ние ще се опитаме да намерим неговия отговор, както и да хвърлим светлина върху други важни подробности.
към текста >>
С
лед
като онези, които съобщават истината за Мистерията на Голгота, не са били непосредствени свидетели на събитията, откъде черпят те сведения за този, който оттогава насам е истинският разпространител на християнството?
Но откъде произлизат другите събития, които учениците не са видели? Тук юдейските предания коренно се различават от това, което описва Евангелието.
След като онези, които съобщават истината за Мистерията на Голгота, не са били непосредствени свидетели на събитията, откъде черпят те сведения за този, който оттогава насам е истинският разпространител на християнството?
към текста >>
23.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
С
лед
ователно, най-доверените ученици не са взели участие в предаването, осъждането и разпятието на Христос Исус.
Вчера ние посочихме, че една част от съвместния живот на избраните ученици и самия Христос Исус просто липсва в Евангелието на Марко. Същият факт ясно е посочен и в другите Евангелия.
Следователно, най-доверените ученици не са взели участие в предаването, осъждането и разпятието на Христос Исус.
Това е една важна подробност от Евангелието, която е спомената много целенасочено. Трябва някакси да бъде проправен пътят на човека към Мистерията на Голгота и нейното истинско разбиране, както и начинът, по който биха могли да я разбират и следващите поколения, тоест хората, живеещи тук след Мистерията на Голгота. Това разбиране трябва да бъде постигано по съвсем друг начин, който няма нищо общо с разбирането на даден исторически факт от еволюцията на човечеството. И как изглеждат нещата в тази област, ние виждаме най-добре, когато отправим поглед към събитията, разиграващи се в наши дни.
към текста >>
Трябва някакси да бъде проправен пътят на човека към Мистерията на Голгота и нейното истинско разбиране, както и начинът, по който биха могли да я разбират и с
лед
ващите поколения, тоест хората, живеещи тук с
лед
Мистерията на Голгота.
Вчера ние посочихме, че една част от съвместния живот на избраните ученици и самия Христос Исус просто липсва в Евангелието на Марко. Същият факт ясно е посочен и в другите Евангелия. Следователно, най-доверените ученици не са взели участие в предаването, осъждането и разпятието на Христос Исус. Това е една важна подробност от Евангелието, която е спомената много целенасочено.
Трябва някакси да бъде проправен пътят на човека към Мистерията на Голгота и нейното истинско разбиране, както и начинът, по който биха могли да я разбират и следващите поколения, тоест хората, живеещи тук след Мистерията на Голгота.
Това разбиране трябва да бъде постигано по съвсем друг начин, който няма нищо общо с разбирането на даден исторически факт от еволюцията на човечеството. И как изглеждат нещата в тази област, ние виждаме най-добре, когато отправим поглед към събитията, разиграващи се в наши дни.
към текста >>
И как изглеждат нещата в тази област, ние виждаме най-добре, когато отправим пог
лед
към събитията, разиграващи се в наши дни.
Същият факт ясно е посочен и в другите Евангелия. Следователно, най-доверените ученици не са взели участие в предаването, осъждането и разпятието на Христос Исус. Това е една важна подробност от Евангелието, която е спомената много целенасочено. Трябва някакси да бъде проправен пътят на човека към Мистерията на Голгота и нейното истинско разбиране, както и начинът, по който биха могли да я разбират и следващите поколения, тоест хората, живеещи тук след Мистерията на Голгота. Това разбиране трябва да бъде постигано по съвсем друг начин, който няма нищо общо с разбирането на даден исторически факт от еволюцията на човечеството.
И как изглеждат нещата в тази област, ние виждаме най-добре, когато отправим поглед към събитията, разиграващи се в наши дни.
към текста >>
век насам, опирайки се на различни г
лед
ни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота.
От 18.
век насам, опирайки се на различни гледни точки, човешкото съзнание непрекъснато търси един вид сигурност в своята вяра, свързана с Мистерията на Голгота.
Това търсене е минало през различни фази. Общо взето, включително и до 18 век не са възниквали сериозни въпроси относно достоверността на историческите документи казвам „исторически“ в този смисъл, в който е прието да се говори за такива документи потвърждаващи съществуването на Христос Исус. В човешките души все още беше прекалено живо всичко онова, което струеше от Мистерията на Голгота. Все още хората ясно виждаха как въздействията от тази Мистерия са тясно свързани с името на Христос Исус и не изпитваха никаква потребност да питат: А дали има някакъв исторически документ, който доказва, че Христос Исус е съществувал? За тези, които изповядваха Христос Исус, Неговото съществувание беше нещо напълно самопонятно, но също така само-понятно беше и това и то в много по-голяма степен, отколкото обикновено си мислим че хората се уповаваха както на човешкото, така и на свръхчовешкото, духовно-божествено Същество Христос Исус.
към текста >>
И в общочовешката еволюция по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светог
лед
.
Обаче материалистическите времена се приближаваха все повече и повече.
И в общочовешката еволюция по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светоглед.
Този светоглед не понася идеята, че в човека живее една по-висша индивидуалност, изобщо не допуска, че личността може да бъде проводник на едни или други духовни сили. Материалистичният поглед към човека и това е най-подчертано в наши дни ясно показва, че хората са твърде еднакви помежду си. Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък. Според материалистическия светоглед всички хора изглеждат еднакво. И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ?
към текста >>
Този светог
лед
не понася идеята, че в човека живее една по-висша индивидуалност, изобщо не допуска, че личността може да бъде проводник на едни или други духовни сили.
Обаче материалистическите времена се приближаваха все повече и повече. И в общочовешката еволюция по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светоглед.
Този светоглед не понася идеята, че в човека живее една по-висша индивидуалност, изобщо не допуска, че личността може да бъде проводник на едни или други духовни сили.
Материалистичният поглед към човека и това е най-подчертано в наши дни ясно показва, че хората са твърде еднакви помежду си. Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък. Според материалистическия светоглед всички хора изглеждат еднакво. И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ? Това засяга също и онзи, който не би могъл да каже, че в сегашната си инкарнация зад него се намира някаква духовна сила, каквато можем да предположим, че съществува у другите хора.
към текста >>
Материалистичният пог
лед
към човека и това е най-подчертано в наши дни ясно показва, че хората са твърде еднакви помежду си.
Обаче материалистическите времена се приближаваха все повече и повече. И в общочовешката еволюция по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светоглед. Този светоглед не понася идеята, че в човека живее една по-висша индивидуалност, изобщо не допуска, че личността може да бъде проводник на едни или други духовни сили.
Материалистичният поглед към човека и това е най-подчертано в наши дни ясно показва, че хората са твърде еднакви помежду си.
Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък. Според материалистическия светоглед всички хора изглеждат еднакво. И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ? Това засяга също и онзи, който не би могъл да каже, че в сегашната си инкарнация зад него се намира някаква духовна сила, каквато можем да предположим, че съществува у другите хора. Материализмът не допуска такива неща.
към текста >>
Според материалистическия светог
лед
всички хора изглеждат еднакво.
Обаче материалистическите времена се приближаваха все повече и повече. И в общочовешката еволюция по необходимост навлезе онзи елемент, който беше тясно свързан с материалистическия светоглед. Този светоглед не понася идеята, че в човека живее една по-висша индивидуалност, изобщо не допуска, че личността може да бъде проводник на едни или други духовни сили. Материалистичният поглед към човека и това е най-подчертано в наши дни ясно показва, че хората са твърде еднакви помежду си. Всички те ходят на два крака, всички имат една глава и нос, разположен в точно определено място на лицето, всички имат две очи и част от главата им е покрита с коса, и така нататък.
Според материалистическия светоглед всички хора изглеждат еднакво.
И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ? Това засяга също и онзи, който не би могъл да каже, че в сегашната си инкарнация зад него се намира някаква духовна сила, каквато можем да предположим, че съществува у другите хора. Материализмът не допуска такива неща. Ето как беше изгубено и разбирането за това, че в човека Исус от Назарет можеше да живее космическият Христос. А с настъпването на 19 век напълно угасна и самата идея за Христос.
към текста >>
Все повече и повече пог
лед
ът беше насочван към човека Исус, роден в Назарет или където и да е другаде, живял както всички други хора, само че проповядвал своите възвишени принципи, за да умре накрая от мъченическа смърт.
И защо те трябва да се вглеждат в нещо, което се намира зад този видим човешки образ? Това засяга също и онзи, който не би могъл да каже, че в сегашната си инкарнация зад него се намира някаква духовна сила, каквато можем да предположим, че съществува у другите хора. Материализмът не допуска такива неща. Ето как беше изгубено и разбирането за това, че в човека Исус от Назарет можеше да живее космическият Христос. А с настъпването на 19 век напълно угасна и самата идея за Христос.
Все повече и повече погледът беше насочван към човека Исус, роден в Назарет или където и да е другаде, живял както всички други хора, само че проповядвал своите възвишени принципи, за да умре накрая от мъченическа смърт.
През изминалия век човекът Исус все повече и повече изместваше Христос и заемаше неговото място. И за материалистическия светоглед това беше напълно в реда на нещата.
към текста >>
И за материалистическия светог
лед
това беше напълно в реда на нещата.
Материализмът не допуска такива неща. Ето как беше изгубено и разбирането за това, че в човека Исус от Назарет можеше да живее космическият Христос. А с настъпването на 19 век напълно угасна и самата идея за Христос. Все повече и повече погледът беше насочван към човека Исус, роден в Назарет или където и да е другаде, живял както всички други хора, само че проповядвал своите възвишени принципи, за да умре накрая от мъченическа смърт. През изминалия век човекът Исус все повече и повече изместваше Христос и заемаше неговото място.
И за материалистическия светоглед това беше напълно в реда на нещата.
към текста >>
И напълно в реда на нещата беше също, че през 19 век възникна това, което наричаме „изс
лед
ователски подход“ към живота на Исус.
И напълно в реда на нещата беше също, че през 19 век възникна това, което наричаме „изследователски подход“ към живота на Исус.
Днешната теология не се занимава с нищо друго, освен с този изследователски подход към живота на Исус; или, с други думи, тя търси да установи важните дати в живота на Исус, както например историците търсят важните дати в живота на Карл Велики, Ото Велики и така нататък. Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност. Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло.
към текста >>
Днешната теология не се занимава с нищо друго, освен с този изс
лед
ователски подход към живота на Исус; или, с други думи, тя търси да установи важните дати в живота на Исус, както например историците търсят важните дати в живота на Карл Велики, Ото Велики и така нататък.
И напълно в реда на нещата беше също, че през 19 век възникна това, което наричаме „изследователски подход“ към живота на Исус.
Днешната теология не се занимава с нищо друго, освен с този изследователски подход към живота на Исус; или, с други думи, тя търси да установи важните дати в живота на Исус, както например историците търсят важните дати в живота на Карл Велики, Ото Велики и така нататък.
Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност. Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло. Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия.
към текста >>
Има четири Евангелия и от материалистическа г
лед
на точка те си противоречат изцяло.
И напълно в реда на нещата беше също, че през 19 век възникна това, което наричаме „изследователски подход“ към живота на Исус. Днешната теология не се занимава с нищо друго, освен с този изследователски подход към живота на Исус; или, с други думи, тя търси да установи важните дати в живота на Исус, както например историците търсят важните дати в живота на Карл Велики, Ото Велики и така нататък. Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност.
Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло.
Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия. Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата. Или пък един друг пример за рационалистично обяснение: Превръщането на водата във вино се дължи на това, че някой незабелязано слага във водата някаква винена есенция! А при Кръщението, което Йоан извършва в реката Йордан, един гълъб случайно прелита по същото време! Какво ли не изниква от умовете на тези, които смятат, че се позовават на строгата, обективна наука!
към текста >>
Впрочем в рамките на „изс
лед
ователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия.
Днешната теология не се занимава с нищо друго, освен с този изследователски подход към живота на Исус; или, с други думи, тя търси да установи важните дати в живота на Исус, както например историците търсят важните дати в живота на Карл Велики, Ото Велики и така нататък. Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност. Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло.
Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия.
Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата. Или пък един друг пример за рационалистично обяснение: Превръщането на водата във вино се дължи на това, че някой незабелязано слага във водата някаква винена есенция! А при Кръщението, което Йоан извършва в реката Йордан, един гълъб случайно прелита по същото време! Какво ли не изниква от умовете на тези, които смятат, че се позовават на строгата, обективна наука! Но нека напълно да се абстрахираме от тези неща.
към текста >>
Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изс
лед
ванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата.
Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност. Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло. Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия.
Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата.
Или пък един друг пример за рационалистично обяснение: Превръщането на водата във вино се дължи на това, че някой незабелязано слага във водата някаква винена есенция! А при Кръщението, което Йоан извършва в реката Йордан, един гълъб случайно прелита по същото време! Какво ли не изниква от умовете на тези, които смятат, че се позовават на строгата, обективна наука! Но нека напълно да се абстрахираме от тези неща.
към текста >>
Има и друг изс
лед
ователски подход, който не може да се справи със свръхсетивните факти и по чисто материалистичен начин ги разглежда като един вид допълнение към физическия свят.
Има и друг изследователски подход, който не може да се справи със свръхсетивните факти и по чисто материалистичен начин ги разглежда като един вид допълнение към физическия свят.
Тези хора казват: Ако не можем да вярваме в Христос Исус, ако не можем да вярваме, че някой се е родил в Назарет като син на дърводелец, на дванадесетгодишна възраст попада в храма и така нататък, ако премахнем от Евангелията всички свръхсетивни факти и комбинираме всички техни съвпадения и несъвпадения, тогава все пак ние ще получим някаква биография на Исус от Назарет. Правени са всевъзможни такива опити. Много автори са се опитвали да пишат биография на Исус и естествено, всички биографии изглеждат различно. Обаче нека сега да не навлизаме в подробности. Имало е и такива тенденции в животоописанието на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
към текста >>
На второ място идва това, че към подобно изс
лед
ване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят.
В общи линии такъв род биографии на Исус от Назарет също се посрещат с неодобрение. Това неодобрение има две страни. На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето.
На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят.
Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус. Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоописанието или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор. Разбира се, всичко това е твърде приятно за повечето хора. Те са просто поласкани, когато никой не изисква от тях да се съобразяват с по-висшите сили в Евангелията и много повече им приляга да говорят за „простия човек от Назарет“, отколкото да се стремят към Богочовека.
към текста >>
Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изс
лед
вания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус.
Това неодобрение има две страни. На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето. На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят.
Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус.
Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоописанието или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор. Разбира се, всичко това е твърде приятно за повечето хора. Те са просто поласкани, когато никой не изисква от тях да се съобразяват с по-висшите сили в Евангелията и много повече им приляга да говорят за „простия човек от Назарет“, отколкото да се стремят към Богочовека.
към текста >>
Ето как се стигна до другото, до изс
лед
ването на Христос, което нарасна през пос
лед
ните години, докато животоописанието или изс
лед
ването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор.
На първо място е валидността на самите документи. Защото според смисъла, който днес хората влагат в понятието „исторически документи“, съвсем ясно е, че Евангелията не са никакви документи. Това се потвърждава от многобройните противоречия, както и от обстоятелството, че те не са могли да бъдат отстранени в хода на времето. На второ място идва това, че към подобно изследване на Исусовия живот се прибавиха съображенията на онези, които на определени и често повтарящи се в Евангелията места виждаха такива факти, за които ние знаем, че се отнасят към свръхсетивния свят. Тези хора, заслепени от своята вяра в материалния свят не можеха току-така да се измъкнат от своите изследвания, какъвто беше случаят с животоописанието на Исус.
Ето как се стигна до другото, до изследването на Христос, което нарасна през последните години, докато животоописанието или изследването на Исусовия живот отдавна вече беше привършило, достигайки връхната си точка с образа на „простия човек от Назарет“ както се изразява един днешен професор.
Разбира се, всичко това е твърде приятно за повечето хора. Те са просто поласкани, когато никой не изисква от тях да се съобразяват с по-висшите сили в Евангелията и много повече им приляга да говорят за „простия човек от Назарет“, отколкото да се стремят към Богочовека.
към текста >>
И тогава се появи „изс
лед
ователският подход“ към Христос.
И все пак Богочовекът беше намерен.
И тогава се появи „изследователският подход“ към Христос.
Това стана по един много странен начин. Нека само да си припомним изключително гротескната форма на този преход, какъвто го срещаме в книгата „Ессе Deus“ на Бенджамин Смит26, както и в другите негови съчинения. И какво излиза според подобни „изследвания“? Ето какво излиза: Никакъв Исус от Назарет не е съществувал: всичко е само един мит! Но Евангелията говорят за Христос Исус.
към текста >>
И какво излиза според подобни „изс
лед
вания“?
И все пак Богочовекът беше намерен. И тогава се появи „изследователският подход“ към Христос. Това стана по един много странен начин. Нека само да си припомним изключително гротескната форма на този преход, какъвто го срещаме в книгата „Ессе Deus“ на Бенджамин Смит26, както и в другите негови съчинения.
И какво излиза според подобни „изследвания“?
Ето какво излиза: Никакъв Исус от Назарет не е съществувал: всичко е само един мит! Но Евангелията говорят за Христос Исус. Какъв е този Христос Исус? Да, той е един измислен Бог, един идеализиран образ. И от тази гледна точка, хората вече имат достатъчно основания да отричат реалния Исус от Назарет; защото Евангелията говорят за Христос и му приписват такива качества, каквито според материалистическото светоусещане не могат да съществуват.
към текста >>
И от тази г
лед
на точка, хората вече имат достатъчно основания да отричат реалния Исус от Назарет; защото Евангелията говорят за Христос и му приписват такива качества, каквито според материалистическото светоусещане не могат да съществуват.
И какво излиза според подобни „изследвания“? Ето какво излиза: Никакъв Исус от Назарет не е съществувал: всичко е само един мит! Но Евангелията говорят за Христос Исус. Какъв е този Христос Исус? Да, той е един измислен Бог, един идеализиран образ.
И от тази гледна точка, хората вече имат достатъчно основания да отричат реалния Исус от Назарет; защото Евангелията говорят за Христос и му приписват такива качества, каквито според материалистическото светоусещане не могат да съществуват.
Логически следва изводът, че той не е съществувал като историческа личност, че е бил измислен. Следователно, митът за Христос възниква като един поетичен образ от епохата, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Ето как през последните години се забелязва едно връщане от Исус към Христос; обаче Христос не е нещо реално, а нещо, което присъства единствено в човешките мисли. Днес всичко в тази област, тъй да се каже, виси във въздуха.
към текста >>
Логически с
лед
ва изводът, че той не е съществувал като историческа личност, че е бил измислен.
Ето какво излиза: Никакъв Исус от Назарет не е съществувал: всичко е само един мит! Но Евангелията говорят за Христос Исус. Какъв е този Христос Исус? Да, той е един измислен Бог, един идеализиран образ. И от тази гледна точка, хората вече имат достатъчно основания да отричат реалния Исус от Назарет; защото Евангелията говорят за Христос и му приписват такива качества, каквито според материалистическото светоусещане не могат да съществуват.
Логически следва изводът, че той не е съществувал като историческа личност, че е бил измислен.
Следователно, митът за Христос възниква като един поетичен образ от епохата, когато се разиграва Мистерията на Голгота. Ето как през последните години се забелязва едно връщане от Исус към Христос; обаче Христос не е нещо реално, а нещо, което присъства единствено в човешките мисли. Днес всичко в тази област, тъй да се каже, виси във въздуха.
към текста >>
С
лед
ователно, митът за Христос възниква като един поетичен образ от епохата, когато се разиграва Мистерията на Голгота.
Но Евангелията говорят за Христос Исус. Какъв е този Христос Исус? Да, той е един измислен Бог, един идеализиран образ. И от тази гледна точка, хората вече имат достатъчно основания да отричат реалния Исус от Назарет; защото Евангелията говорят за Христос и му приписват такива качества, каквито според материалистическото светоусещане не могат да съществуват. Логически следва изводът, че той не е съществувал като историческа личност, че е бил измислен.
Следователно, митът за Христос възниква като един поетичен образ от епохата, когато се разиграва Мистерията на Голгота.
Ето как през последните години се забелязва едно връщане от Исус към Христос; обаче Христос не е нещо реално, а нещо, което присъства единствено в човешките мисли. Днес всичко в тази област, тъй да се каже, виси във въздуха.
към текста >>
Ето как през пос
лед
ните години се забелязва едно връщане от Исус към Христос; обаче Христос не е нещо реално, а нещо, което присъства единствено в човешките мисли.
Какъв е този Христос Исус? Да, той е един измислен Бог, един идеализиран образ. И от тази гледна точка, хората вече имат достатъчно основания да отричат реалния Исус от Назарет; защото Евангелията говорят за Христос и му приписват такива качества, каквито според материалистическото светоусещане не могат да съществуват. Логически следва изводът, че той не е съществувал като историческа личност, че е бил измислен. Следователно, митът за Христос възниква като един поетичен образ от епохата, когато се разиграва Мистерията на Голгота.
Ето как през последните години се забелязва едно връщане от Исус към Христос; обаче Христос не е нещо реално, а нещо, което присъства единствено в човешките мисли.
Днес всичко в тази област, тъй да се каже, виси във въздуха.
към текста >>
Животоописанията на Исус нямат голяма стойност, понеже те нищо не доказват, а на „изс
лед
ователския подход“ към Христос изобщо не може да се г
лед
а сериозно.
Естествено, по-голямата част от хората не знаят много за събитията, които обсъждаме през тези дни. Но в общи линии всичко, което се отнася до Мистерията на Голгота, е подкопано от материалистическата наука. Никъде не може да се стъпи на твърда почва.
Животоописанията на Исус нямат голяма стойност, понеже те нищо не доказват, а на „изследователския подход“ към Христос изобщо не може да се гледа сериозно.
А нещата тук опират до колосалното действие на онова Същество, което е пряко свързано с Мистерията на Голгота. Ако всичко е само един „поетичен образ“, материалистическата епоха би трябвало в кратък срок да отвърне своя поглед от този образ; защото една материалистическа епоха не може да вярва в поетични измислици. Да, нашата „просветена“ епоха е отишла твърде далеч относно изобилието от противоречия в Евангелията и просто не допуска до каква голяма степен думите „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат“ се отнасят към съвременната наука. Тези думи важат за всички изследвания, свързани с Исус и с Христос, понеже те не могат да се докоснат по един честен и достоен начин до духовните източници на нещата.
към текста >>
Ако всичко е само един „поетичен образ“, материалистическата епоха би трябвало в кратък срок да отвърне своя пог
лед
от този образ; защото една материалистическа епоха не може да вярва в поетични измислици.
Естествено, по-голямата част от хората не знаят много за събитията, които обсъждаме през тези дни. Но в общи линии всичко, което се отнася до Мистерията на Голгота, е подкопано от материалистическата наука. Никъде не може да се стъпи на твърда почва. Животоописанията на Исус нямат голяма стойност, понеже те нищо не доказват, а на „изследователския подход“ към Христос изобщо не може да се гледа сериозно. А нещата тук опират до колосалното действие на онова Същество, което е пряко свързано с Мистерията на Голгота.
Ако всичко е само един „поетичен образ“, материалистическата епоха би трябвало в кратък срок да отвърне своя поглед от този образ; защото една материалистическа епоха не може да вярва в поетични измислици.
Да, нашата „просветена“ епоха е отишла твърде далеч относно изобилието от противоречия в Евангелията и просто не допуска до каква голяма степен думите „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат“ се отнасят към съвременната наука. Тези думи важат за всички изследвания, свързани с Исус и с Христос, понеже те не могат да се докоснат по един честен и достоен начин до духовните източници на нещата.
към текста >>
Тези думи важат за всички изс
лед
вания, свързани с Исус и с Христос, понеже те не могат да се докоснат по един честен и достоен начин до духовните източници на нещата.
Никъде не може да се стъпи на твърда почва. Животоописанията на Исус нямат голяма стойност, понеже те нищо не доказват, а на „изследователския подход“ към Христос изобщо не може да се гледа сериозно. А нещата тук опират до колосалното действие на онова Същество, което е пряко свързано с Мистерията на Голгота. Ако всичко е само един „поетичен образ“, материалистическата епоха би трябвало в кратък срок да отвърне своя поглед от този образ; защото една материалистическа епоха не може да вярва в поетични измислици. Да, нашата „просветена“ епоха е отишла твърде далеч относно изобилието от противоречия в Евангелията и просто не допуска до каква голяма степен думите „Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат“ се отнасят към съвременната наука.
Тези думи важат за всички изследвания, свързани с Исус и с Христос, понеже те не могат да се докоснат по един честен и достоен начин до духовните източници на нещата.
към текста >>
Защото този път е отрязан поради това, че онези, които стояха най-близо до Христос, Го напуснаха точно тогава, когато се извършваше Мистерията на Голгота, за да Го открият едва по-късно, и, с
лед
ователно, не взеха участие във всичко онова, което се случи тогава на физическия план в Палестина.
Обаче самото Евангелие ясно посочва какво става в наши дни. Хората, които искат да са материалисти, искат да вярват единствено в сетивното битие и не могат да намерят никакъв път към Христос Исус. Защо?
Защото този път е отрязан поради това, че онези, които стояха най-близо до Христос, Го напуснаха точно тогава, когато се извършваше Мистерията на Голгота, за да Го открият едва по-късно, и, следователно, не взеха участие във всичко онова, което се случи тогава на физическия план в Палестина.
А че от друга страна не съществуват никакви достоверни документи, това се знае от всеки. И все пак, в Евангелието на Марко, както и в другите Евангелия е описана Мистерията на Голгота.
към текста >>
Нека да прос
лед
им тези описания, като се ограничим само върху Евангелието на Марко.
Но как са възникнали евангелските описания? Извънредно важно е да си отговорим на този въпрос.
Нека да проследим тези описания, като се ограничим само върху Евангелието на Марко.
То показва съвсем ясно в своя стегнат, изразителен стил, как след сцената на Възкресението момъкът в бяла плащаница, тоест космическият Христос веднага след разиграването на Мистерията отново се явява на учениците, влагайки в душите им определени импулси. Ето защо някои от учениците, някои от апостолите, „като например Петър именно поради това, че бяха проникнати от тези импулси можаха да стигнат до ясновидство, така че успяха да обхванат с духовен поглед всичко онова, което пропуснаха да видят с физическите си очи, понеже побягнаха от Христос. Петър и другите, които след Възкресението на Христос Исус трябваше да се изявят като Негови ученици, изпитаха върху себе си именно това: Те станаха ясновидци и съзерцаваха Мистерията на Голгота с погледа на ясновидеца.
към текста >>
То показва съвсем ясно в своя стегнат, изразителен стил, как с
лед
сцената на Възкресението момъкът в бяла плащаница, тоест космическият Христос веднага с
лед
разиграването на Мистерията отново се явява на учениците, влагайки в душите им определени импулси.
Но как са възникнали евангелските описания? Извънредно важно е да си отговорим на този въпрос. Нека да проследим тези описания, като се ограничим само върху Евангелието на Марко.
То показва съвсем ясно в своя стегнат, изразителен стил, как след сцената на Възкресението момъкът в бяла плащаница, тоест космическият Христос веднага след разиграването на Мистерията отново се явява на учениците, влагайки в душите им определени импулси.
Ето защо някои от учениците, някои от апостолите, „като например Петър именно поради това, че бяха проникнати от тези импулси можаха да стигнат до ясновидство, така че успяха да обхванат с духовен поглед всичко онова, което пропуснаха да видят с физическите си очи, понеже побягнаха от Христос. Петър и другите, които след Възкресението на Христос Исус трябваше да се изявят като Негови ученици, изпитаха върху себе си именно това: Те станаха ясновидци и съзерцаваха Мистерията на Голгота с погледа на ясновидеца.
към текста >>
Ето защо някои от учениците, някои от апостолите, „като например Петър именно поради това, че бяха проникнати от тези импулси можаха да стигнат до ясновидство, така че успяха да обхванат с духовен пог
лед
всичко онова, което пропуснаха да видят с физическите си очи, понеже побягнаха от Христос.
Но как са възникнали евангелските описания? Извънредно важно е да си отговорим на този въпрос. Нека да проследим тези описания, като се ограничим само върху Евангелието на Марко. То показва съвсем ясно в своя стегнат, изразителен стил, как след сцената на Възкресението момъкът в бяла плащаница, тоест космическият Христос веднага след разиграването на Мистерията отново се явява на учениците, влагайки в душите им определени импулси.
Ето защо някои от учениците, някои от апостолите, „като например Петър именно поради това, че бяха проникнати от тези импулси можаха да стигнат до ясновидство, така че успяха да обхванат с духовен поглед всичко онова, което пропуснаха да видят с физическите си очи, понеже побягнаха от Христос.
Петър и другите, които след Възкресението на Христос Исус трябваше да се изявят като Негови ученици, изпитаха върху себе си именно това: Те станаха ясновидци и съзерцаваха Мистерията на Голгота с погледа на ясновидеца.
към текста >>
Петър и другите, които с
лед
Възкресението на Христос Исус трябваше да се изявят като Негови ученици, изпитаха върху себе си именно това: Те станаха ясновидци и съзерцаваха Мистерията на Голгота с пог
лед
а на ясновидеца.
Но как са възникнали евангелските описания? Извънредно важно е да си отговорим на този въпрос. Нека да проследим тези описания, като се ограничим само върху Евангелието на Марко. То показва съвсем ясно в своя стегнат, изразителен стил, как след сцената на Възкресението момъкът в бяла плащаница, тоест космическият Христос веднага след разиграването на Мистерията отново се явява на учениците, влагайки в душите им определени импулси. Ето защо някои от учениците, някои от апостолите, „като например Петър именно поради това, че бяха проникнати от тези импулси можаха да стигнат до ясновидство, така че успяха да обхванат с духовен поглед всичко онова, което пропуснаха да видят с физическите си очи, понеже побягнаха от Христос.
Петър и другите, които след Възкресението на Христос Исус трябваше да се изявят като Негови ученици, изпитаха върху себе си именно това: Те станаха ясновидци и съзерцаваха Мистерията на Голгота с погледа на ясновидеца.
към текста >>
Евангелието описва събитията съвсем ясно: В решителния миг побягват именно най-близките ученици на Христос; така че една такава душа, каквато беше душата на Петър, приемайки импулса на Възкръсналия, се оказа озарена от спомена за това, което се случи с
лед
неговото бягство.
Изобщо към Мистерията на Голгота съществува само един път: Пътят на ясновидството, въпреки че тя се разигра на физическия план. Ние не бива да пропускаме този факт.
Евангелието описва събитията съвсем ясно: В решителния миг побягват именно най-близките ученици на Христос; така че една такава душа, каквато беше душата на Петър, приемайки импулса на Възкръсналия, се оказа озарена от спомена за това, което се случи след неговото бягство.
Обикновено човек си спомня само това, което става в сетивния свят. Но при едно такова ясновидство, каквото възникна у апостолите, за разлика от обикновения спомен, в паметта оживяват също и спомените за такива събития, на които човек изобщо не е присъствал. Замислете се за това как душата на Петър беше озарена от спомена за такива събития, на които той не е бил непосредствен участник. И как Петър поучаваше тези, които искаха да го слушат, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен участник в събитията през последните дни.
към текста >>
И как Петър поучаваше тези, които искаха да го слушат, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен участник в събитията през пос
лед
ните дни.
Ние не бива да пропускаме този факт. Евангелието описва събитията съвсем ясно: В решителния миг побягват именно най-близките ученици на Христос; така че една такава душа, каквато беше душата на Петър, приемайки импулса на Възкръсналия, се оказа озарена от спомена за това, което се случи след неговото бягство. Обикновено човек си спомня само това, което става в сетивния свят. Но при едно такова ясновидство, каквото възникна у апостолите, за разлика от обикновения спомен, в паметта оживяват също и спомените за такива събития, на които човек изобщо не е присъствал. Замислете се за това как душата на Петър беше озарена от спомена за такива събития, на които той не е бил непосредствен участник.
И как Петър поучаваше тези, които искаха да го слушат, черпейки от своите спомени за Мистерията на Голгота, въпреки че не беше непосредствен участник в събитията през последните дни.
към текста >>
Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанията си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, с
лед
като вече беше станал ученик на Петър.
В хода на нашите размишления а може би по-, късно ще прибавим и други подробности към тях - ние се убедихме, че Евангелието на Марко най-ясно ни кара да почувствуваме космическото величие и значение на Христос.
Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанията си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, след като вече беше станал ученик на Петър.
Той се озова в Египет, и по-точно в Александрия, и живя там известно време, през което юдейска-та теософско-философска мисъл се намираше в своя апогей, като успоредно с това той можа да се докосне до най-добрите страни на езическия гнозис. Там той можа да възприеме някои възгледи, съществуващи и тогава, според които в определен момент човешкото същество напуска духовния свят, за да се срещне после с Луцифер, с Ариман, така че луциферическите и ариманически сили навлизат в човешката душа. Той можа да извлече всичко това от езическия гнозис, според който космическият произход на човека е свързан и с изграждането на нашата планета. Обаче в същото време евангелистът Марко можа да установи, именно тук, в Египет, големия контраст между първоначалния замисъл, според който трябваше да напредва еволюцията на човека и всичко онова, в което човекът се беше превърнал междувременно.
към текста >>
Там той можа да възприеме някои възг
лед
и, съществуващи и тогава, според които в определен момент човешкото същество напуска духовния свят, за да се срещне после с Луцифер, с Ариман, така че луциферическите и ариманически сили навлизат в човешката душа.
В хода на нашите размишления а може би по-, късно ще прибавим и други подробности към тях - ние се убедихме, че Евангелието на Марко най-ясно ни кара да почувствуваме космическото величие и значение на Христос. Авторът на Марковото Евангелие беше подпомогнат в описанията си за космическото величие на Христос именно от мястото, на което той попадна, след като вече беше станал ученик на Петър. Той се озова в Египет, и по-точно в Александрия, и живя там известно време, през което юдейска-та теософско-философска мисъл се намираше в своя апогей, като успоредно с това той можа да се докосне до най-добрите страни на езическия гнозис.
Там той можа да възприеме някои възгледи, съществуващи и тогава, според които в определен момент човешкото същество напуска духовния свят, за да се срещне после с Луцифер, с Ариман, така че луциферическите и ариманически сили навлизат в човешката душа.
Той можа да извлече всичко това от езическия гнозис, според който космическият произход на човека е свързан и с изграждането на нашата планета. Обаче в същото време евангелистът Марко можа да установи, именно тук, в Египет, големия контраст между първоначалния замисъл, според който трябваше да напредва еволюцията на човека и всичко онова, в което човекът се беше превърнал междувременно.
към текста >>
Ако човек разполагаше с обучен духовен пог
лед
, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека.
Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара.
Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения. А покварата в духовния живот продължи да нараства.
към текста >>
Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за с
лед
ващите поколения.
Този контраст проличава особено ясно именно в египетската култура, в онази египетска култура, която е инспирирана от най-висшите откровения, намерили по-късно израз в египетската архитектура и най-вече в пирамидите и дворците на фараоните, в културата на сфинкса, в цялата тази култура, която все повече и повече затъваше в упадък, в поквара; така че през Третата културна епоха тъкмо най-забележителните произведения на египетската култура се оказаха тежко засегнати от най-лошите и уродливи форми на черната магия, от най-лошите разновидности на поквара, засягаща самия духовен живот на човека. Ако човек разполагаше с обучен духовен поглед, той все още би могъл да вникне в дълбоките тайни на египетската култура, защото те водеха началото си от първоначалната мъдрост на Хермес, а и присъщо на душата е да търси истинския произход на нещата, а не да се спира върху допълнително развихрилата се поквара.
Както знаем, покварата беше налице още по времето на Мойсей, и той трябваше да изнесе от Египет именно добрата страна на египетската култура която едва ли беше напълно ясна за една толкова благородна душа като тази на Мойсей за да бъде съхранена тя за следващите поколения.
А покварата в духовния живот продължи да нараства.
към текста >>
Пред душата на Марко оживя с
лед
ната картина: Той видя как човечеството все повече потъва в своя материализъм, видя как покварата е засегнала именно човешките мирог
лед
и.
Пред душата на Марко оживя следната картина: Той видя как човечеството все повече потъва в своя материализъм, видя как покварата е засегнала именно човешките мирогледи.
И още нещо изживя Марко макар и в съвсем различна форма, но все пак то беше същото а именно, че днес човекът отново може да стигне до някои опитности, стига да има чувствата и усещанията за тях. Защото днес ние фактически изживяваме възраждането на египетската култура. Аз често съм изтъквал колко загадъчни са степените и връзките в хода на общочовешката еволюция; подчертавал съм как в рамките на седемте последователни културни епохи Четвъртата културна епоха, включваща в себе си елинството и Мистерията на Голгота, се проявява като нещо напълно самостоятелно. Но Третата културна епоха, Египетско-халдейската, отново оживява по един скрит, духовен начин в днешната култура и това се наблюдава най-вече в областта на нашата наука. И така, в нашата Пета културна епоха, дори и в нейните най-външни културни прояви, ние имаме едно повторно оживяване на Третата културна епоха.
към текста >>
Аз често съм изтъквал колко загадъчни са степените и връзките в хода на общочовешката еволюция; подчертавал съм как в рамките на седемте пос
лед
ователни културни епохи Четвъртата културна епоха, включваща в себе си елинството и Мистерията на Голгота, се проявява като нещо напълно самостоятелно.
Пред душата на Марко оживя следната картина: Той видя как човечеството все повече потъва в своя материализъм, видя как покварата е засегнала именно човешките мирогледи. И още нещо изживя Марко макар и в съвсем различна форма, но все пак то беше същото а именно, че днес човекът отново може да стигне до някои опитности, стига да има чувствата и усещанията за тях. Защото днес ние фактически изживяваме възраждането на египетската култура.
Аз често съм изтъквал колко загадъчни са степените и връзките в хода на общочовешката еволюция; подчертавал съм как в рамките на седемте последователни културни епохи Четвъртата културна епоха, включваща в себе си елинството и Мистерията на Голгота, се проявява като нещо напълно самостоятелно.
Но Третата културна епоха, Египетско-халдейската, отново оживява по един скрит, духовен начин в днешната култура и това се наблюдава най-вече в областта на нашата наука. И така, в нашата Пета културна епоха, дори и в нейните най-външни културни прояви, ние имаме едно повторно оживяване на Третата културна епоха. В известен смисъл това се отнася и за Втората епоха, която се възражда в Шестата епоха, както и за Първата, която се възражда в Седмата. Ето в какви отношения се намират отделните културни епохи. Тези неща са били многократно обсъждани в нашите лекции.
към текста >>
Ако отправим пог
лед
към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния свят, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим с
лед
ното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „набожност“.
Ако отправим поглед към нашата културна действителност не е нужно да описваме външния свят, понеже той не би го понесъл и се абстрахираме от крайните степени на морална разруха, ние можем да заявим следното: Днес всичко е механизирано; всъщност днес, обгърнат от материализма на нашето време, всеки се моли и прекланя единствено пред механизма, дори и той да не нарича това преклонение с думи като „молитва“ или „набожност“.
Обаче самите душевни сили, които някога бяха насочвани към духовните Същества, сега поемат към машините, към механизмите, отдават им цялото си внимание, което някога са посвещавали на Боговете. Да, така стоят нещата с днешната наука, с тази наука, която дори не предполага колко далеч се намира от истината, от действителната истина, и от друга страна, колко далеч се намира от действителната логика.
към текста >>
Пог
лед
нато от една по-висша г
лед
на точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж.
В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс. И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
към текста >>
Обаче в „официалната“ наука няма и с
лед
а от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното!
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души.
Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното!
Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс. И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
към текста >>
И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, с
лед
време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
Погледнато от една по-висша гледна точка, днес ние сме обхванати от един дълбок и силен стремеж, от един дълбок и силен копнеж. В една моя лекция, изнесена в Мюнхен27, стана дума за този копнеж и за това как този копнеж завладява отделните човешки души. Обаче в „официалната“ наука няма и следа от този копнеж, там има, бих казал, едно притъпяващо задоволство, едно задоволство с нещо твърде странно: С недействителното и с нелогичното! Тази съвременна наука изобщо не е в състояние да проумее колко дълбоко е затънала в пълната противоположност на логиката. Човек усеща тези неща, изживява ги, но всъщност, в хода на еволюцията, единият полюс рано или късно възпламенява другия полюс.
И тъкмо тази недостатъчност на официалната наука, тази нереалност и нелогичност на официалната наука, тази мнителна гордост и липсата на каквото и да е предчувствие, след време по необходимост ще породят най-благородната реакция, най-дълбокия копнеж за духовно израстване на човешките души.
към текста >>
И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен пог
лед
върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега.
Разбира се още дълго ще продължи това състояние, при което хората ще са дълбоко затънали във всеобщата нелогичност и неестественост, ще се надсмиват над всякакви опити за одухотворяване на науката, ще им се подиграват или ще ги смятат за нещо опасно. Обаче чрез вътрешната сила на фактите спонтанно ще се възпламени другият полюс.
И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен поглед върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега.
Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем. И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем. Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под въздействието на неговите импулси. Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре. И това е нещо по-различно, отколкото да твърдим, че действително напредващата наука е в хармония с духовното изследване.
към текста >>
Защото ние винаги констатираме с
лед
ното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем.
Разбира се още дълго ще продължи това състояние, при което хората ще са дълбоко затънали във всеобщата нелогичност и неестественост, ще се надсмиват над всякакви опити за одухотворяване на науката, ще им се подиграват или ще ги смятат за нещо опасно. Обаче чрез вътрешната сила на фактите спонтанно ще се възпламени другият полюс. И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен поглед върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега.
Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем.
И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем. Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под въздействието на неговите импулси. Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре. И това е нещо по-различно, отколкото да твърдим, че действително напредващата наука е в хармония с духовното изследване.
към текста >>
И това е нещо по-различно, отколкото да твърдим, че действително напредващата наука е в хармония с духовното изс
лед
ване.
И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен поглед върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега. Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем. И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем. Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под въздействието на неговите импулси. Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре.
И това е нещо по-различно, отколкото да твърдим, че действително напредващата наука е в хармония с духовното изследване.
към текста >>
За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, с
лед
ователно, тя е чула произведения звук.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува.
За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук.
После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си.
към текста >>
Сега обаче жабата не скача; с
лед
ователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата.
Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си.
Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача. Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката.
към текста >>
Защото докато е имала крака, тя е скачала с
лед
удара по масата, а с
лед
това спира да скача.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си.
Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача.
Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка.
към текста >>
Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изс
лед
вания по същество не се различават от експеримента с жабата.
Защото на всяка своя страница научната литература прави логически грешки от рода на тази, за която с много чувство за хумор един от нашите приятели често ни напомня, а именно за логическата грешка на професор Шлаухерл, който иска да докаже по какъв начин всъщност жабата чува. За целта професорът Шлаухерл поставя една жаба на масата и тя започва да скача; той удря по масата и жабата отново скача, следователно, тя е чула произведения звук. После той й отрязва краката и отново удря по масата. Сега обаче жабата не скача; следователно, напълно ясно е, че жабата чува с краката си. Защото докато е имала крака, тя е скачала след удара по масата, а след това спира да скача.
Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата.
Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка. И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката.
към текста >>
И ние бихме могли да посочваме грешки с
лед
грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката.
Учените правят всевъзможни експерименти със жабите; обаче техните логически умозаключения в другите области – включително и в областта на нашумелите мозъчни изследвания по същество не се различават от експеримента с жабата. Учените разсъждават така: Щом е налице тази или онази част от мозъка, тогава имаме, примерно, словесната памет, или пък можем да „произвеждаме“ такива или онакива мисли; и щом съответната част не е налице, тогава нямаме словесна памет, нямаме мисли точно според примера с жабата, която чува с краката си. Но в тези неща няма никаква логика. Защото твърдението, че човекът може да мисли, понеже притежава една част от своя мозък, и че не може да мисли, ако не притежава тази част от мозъка, е толкова обосновано, както и твърдението, че жабата не може да чува, понеже сме й отрязали краката. И в двата случая положението е същото, но хората не забелязват, че цялото умозаключение се основава на една мисловна грешка.
И ние бихме могли да посочваме грешки след грешки във всички онези области, за които хората вярват, че са обяснени от науката.
Но колкото повече грешки правят хората, толкова по-горди стават те със своята наука и толкова повече ругатни отправят към Духовната наука.
към текста >>
Това, което той получи от Петър, не беше някакво външно, сетивно съобщение за Мистерията на Голгота, което някой би могъл, примерно, да чуе с ушите си или да види с очите си като едно или друго събитие в Йерусалим; нещата бяха изс
лед
вани по ясновидски път.
Това все повече и повече ще поражда най-благородната реакция, дълбокия копнеж към истинската Духовна наука. Това е една реакция, съответствуваща на нашето време, и тя трябваше да се прояви още тогава в душата на Марко, който видя как човечеството беше слязло от предишната си духовна висота, за да се привърже към материалния свят. Така у него възникна едно дълбоко разбиране за това, че най-големият импулс идва от свръхсетивния свят и това беше потвърдено от неговия учител.
Това, което той получи от Петър, не беше някакво външно, сетивно съобщение за Мистерията на Голгота, което някой би могъл, примерно, да чуе с ушите си или да види с очите си като едно или друго събитие в Йерусалим; нещата бяха изследвани по ясновидски път.
Така възникнаха и всички съобщения за Христос Исус и за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Макар и Мистерията на Голгота да се състоя на физическия план, впос
лед
ствие тя можеше да бъде наблюдавана само по ясновидски път.
Макар и Мистерията на Голгота да се състоя на физическия план, впоследствие тя можеше да бъде наблюдавана само по ясновидски път.
Много моля да бъде запомнено: Макар и Мистерията на Голгота да е едно сетивно-физическо събитие, тя може да бъде разбрана само по свръхфизически, свръхсетивен път и че въпреки съществуващите документи, тя трябва да бъде непрекъснато търсена. И само който не разбира това, може да спори кое от Евангелията е по-достоверно. За този, който е наясно с фактическото положение на нещата, тези въпроси не съществуват. Той просто знае: За нас е наложително да проникнем зад непълните предания и текстове, съдържащи се в Евангелията и да обхванем това, което днес може да бъде постигнато единствено по пътя на ясновидското изследване. И след като проверим истинността на това, което се е случило, след като възстановим събитията според данните на Хрониката Акаша и проумеем как трябва да четем отделните места от Евангелията, тогава ние разбираме: Тъкмо по времето, когато човечеството потъна най-дълбоко в своя упадък и изгуби някогашното си величие, пред него изгря Христос като образ на истинското човешко достойнство.
към текста >>
Той просто знае: За нас е наложително да проникнем зад непълните предания и текстове, съдържащи се в Евангелията и да обхванем това, което днес може да бъде постигнато единствено по пътя на ясновидското изс
лед
ване.
Макар и Мистерията на Голгота да се състоя на физическия план, впоследствие тя можеше да бъде наблюдавана само по ясновидски път. Много моля да бъде запомнено: Макар и Мистерията на Голгота да е едно сетивно-физическо събитие, тя може да бъде разбрана само по свръхфизически, свръхсетивен път и че въпреки съществуващите документи, тя трябва да бъде непрекъснато търсена. И само който не разбира това, може да спори кое от Евангелията е по-достоверно. За този, който е наясно с фактическото положение на нещата, тези въпроси не съществуват.
Той просто знае: За нас е наложително да проникнем зад непълните предания и текстове, съдържащи се в Евангелията и да обхванем това, което днес може да бъде постигнато единствено по пътя на ясновидското изследване.
И след като проверим истинността на това, което се е случило, след като възстановим събитията според данните на Хрониката Акаша и проумеем как трябва да четем отделните места от Евангелията, тогава ние разбираме: Тъкмо по времето, когато човечеството потъна най-дълбоко в своя упадък и изгуби някогашното си величие, пред него изгря Христос като образ на истинското човешко достойнство.
към текста >>
И с
лед
като проверим истинността на това, което се е случило, с
лед
като възстановим събитията според данните на Хрониката Акаша и проумеем как трябва да четем отделните места от Евангелията, тогава ние разбираме: Тъкмо по времето, когато човечеството потъна най-дълбоко в своя упадък и изгуби някогашното си величие, пред него изгря Христос като образ на истинското човешко достойнство.
Макар и Мистерията на Голгота да се състоя на физическия план, впоследствие тя можеше да бъде наблюдавана само по ясновидски път. Много моля да бъде запомнено: Макар и Мистерията на Голгота да е едно сетивно-физическо събитие, тя може да бъде разбрана само по свръхфизически, свръхсетивен път и че въпреки съществуващите документи, тя трябва да бъде непрекъснато търсена. И само който не разбира това, може да спори кое от Евангелията е по-достоверно. За този, който е наясно с фактическото положение на нещата, тези въпроси не съществуват. Той просто знае: За нас е наложително да проникнем зад непълните предания и текстове, съдържащи се в Евангелията и да обхванем това, което днес може да бъде постигнато единствено по пътя на ясновидското изследване.
И след като проверим истинността на това, което се е случило, след като възстановим събитията според данните на Хрониката Акаша и проумеем как трябва да четем отделните места от Евангелията, тогава ние разбираме: Тъкмо по времето, когато човечеството потъна най-дълбоко в своя упадък и изгуби някогашното си величие, пред него изгря Христос като образ на истинското човешко достойнство.
към текста >>
Впос
лед
ствие, под въздействието на тези сили израсна онова, което хората наричат „наука“ и „познание“.
Ние знаем, че божествено-духовните Същества са дали на човека неговия външен облик, неговата външна форма. Обаче това, което живееше в тази външна форма от Лемурийската епоха насам, беше непрекъснато изложено под въздействието на луциферическите сили, към които по-късно се намесиха и ариманическите сили.
Впоследствие, под въздействието на тези сили израсна онова, което хората наричат „наука“ и „познание“.
И нищо чудно, че ако пред тогавашното човечество би застанала истинската, свръхсетивна същност на човека, хората не биха могли да я разберат, както не биха могли да разберат и упадъка, до който те са стигнали. Човешкото познание все повече и повече се обвързваше със сетивния свят. Човешкото познание все повече и повече се отдалечаваше от истинската същност на човека.
към текста >>
Ето за какво става дума и ето какво не бива да забравяме, когато обръщаме пог
лед
към изоставения Син Човешки, към образа на човека, стоящ пред нас в мига, когато според Евангелието на Марко космическият Христос се намираше в една много слаба връзка със Сина Човешки.
Ето за какво става дума и ето какво не бива да забравяме, когато обръщаме поглед към изоставения Син Човешки, към образа на човека, стоящ пред нас в мига, когато според Евангелието на Марко космическият Христос се намираше в една много слаба връзка със Сина Човешки.
Тогава пред човечеството, станало свидетел на всичко това, стоеше човекът, човекът в онзи негов образ, който му беше даден от божествено-духовните Същества. Той наистина стоеше там, но облагороден, одухотворен от тригодишното присъствие на Христос в Исус от Назарет. Така стоеше той всред своите братя човеци. Но по отношение на познанието си за Христос хората успяха да постигнат само това, което можаха да разберат чрез хилядолетното влияние на Луцифер и Ариман. Но там стоеше човекът, който в продължение на три години беше отстранил от себе си всички луциферически и ариманически влияния.
към текста >>
Там стоеше Духът на човечеството, Синът Човешки, пред онези, които тогава в Йерусалим бяха негови съдии и гонители; но стоеше там такъв, какъвто можа да стане, с
лед
като всичко, което Го беше принизило, сега отново беше отстранено от човешката природа.
Така стоеше той всред своите братя човеци. Но по отношение на познанието си за Христос хората успяха да постигнат само това, което можаха да разберат чрез хилядолетното влияние на Луцифер и Ариман. Но там стоеше човекът, който в продължение на три години беше отстранил от себе си всички луциферически и ариманически влияния. Там, пред другите хора, стоеше възстановен онзи първоначален човек, какъвто е бил още преди идването на Луцифер и Ариман. Едва чрез импулса на космическия Христос човекът отново стана онзи, който беше, когато извлечен от духовния свят трябваше да бъде пренесен във физическия свят.
Там стоеше Духът на човечеството, Синът Човешки, пред онези, които тогава в Йерусалим бяха негови съдии и гонители; но стоеше там такъв, какъвто можа да стане, след като всичко, което Го беше принизило, сега отново беше отстранено от човешката природа.
Там, докато се разиграваше Мистерията на Голгота, пред очите на своите братя човеци, стоеше Христос, като един образец, пред когото хората би трябвало да се преклонят и, молейки се, да кажат: Ето, това съм самият аз в моята истинска същност, в моя най-висш идеал, в моя истински образ, до който мога да се издигна единствено след максималните усилия, на които е способна моята душа. И сега аз съм застанал пред това, което единствено на този свят е достойно за уважение и преклонение, аз съм застанал пред Божеството в мен, за което апостолите в техния стремеж към себепознание би трябвало да си кажат: В целия свят не съществува нищо друго, което по своето величие и непреходност може да бъде сравнено с това, което застава пред нас като Син Човешки.
към текста >>
Там, докато се разиграваше Мистерията на Голгота, пред очите на своите братя човеци, стоеше Христос, като един образец, пред когото хората би трябвало да се преклонят и, молейки се, да кажат: Ето, това съм самият аз в моята истинска същност, в моя най-висш идеал, в моя истински образ, до който мога да се издигна единствено с
лед
максималните усилия, на които е способна моята душа.
Но по отношение на познанието си за Христос хората успяха да постигнат само това, което можаха да разберат чрез хилядолетното влияние на Луцифер и Ариман. Но там стоеше човекът, който в продължение на три години беше отстранил от себе си всички луциферически и ариманически влияния. Там, пред другите хора, стоеше възстановен онзи първоначален човек, какъвто е бил още преди идването на Луцифер и Ариман. Едва чрез импулса на космическия Христос човекът отново стана онзи, който беше, когато извлечен от духовния свят трябваше да бъде пренесен във физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Човешки, пред онези, които тогава в Йерусалим бяха негови съдии и гонители; но стоеше там такъв, какъвто можа да стане, след като всичко, което Го беше принизило, сега отново беше отстранено от човешката природа.
Там, докато се разиграваше Мистерията на Голгота, пред очите на своите братя човеци, стоеше Христос, като един образец, пред когото хората би трябвало да се преклонят и, молейки се, да кажат: Ето, това съм самият аз в моята истинска същност, в моя най-висш идеал, в моя истински образ, до който мога да се издигна единствено след максималните усилия, на които е способна моята душа.
И сега аз съм застанал пред това, което единствено на този свят е достойно за уважение и преклонение, аз съм застанал пред Божеството в мен, за което апостолите в техния стремеж към себепознание би трябвало да си кажат: В целия свят не съществува нищо друго, което по своето величие и непреходност може да бъде сравнено с това, което застава пред нас като Син Човешки.
към текста >>
Ето какъв беше световно-историческият момент и точно така трябва да г
лед
аме на него, ако се ръководим от изразителните, величествени описания на Марковото Евангелие.
Ето какъв беше световно-историческият момент и точно така трябва да гледаме на него, ако се ръководим от изразителните, величествени описания на Марковото Евангелие.
Защото те трябва да бъдат не само разбрани, но и почувствувани. Това „потъване в раздробяването“ на собственото същество прераства в така наречения „фантом“, за който стана дума в моя лекционен цикъл „От Исус към Христос“, изнесен в Карлсруе. Защото чрез това, че човекът раздробява и разрушава своето собствено същество, настъпва преобразяване на това, което беше външен образ и подобие на Бога; сега то се превръща в така наречения „фантом“, който се умножава и като такъв прониква в човешките души, както това беше изложено в Карлсруе.
към текста >>
Ако пог
лед
нем нещата по този начин, пред нас изпъква огромната разлика между това, което Евангелието на Марко всъщност иска да представи, и всичко онова, което хората днес смятат, че са открили в него.
Ако погледнем нещата по този начин, пред нас изпъква огромната разлика между това, което Евангелието на Марко всъщност иска да представи, и всичко онова, което хората днес смятат, че са открили в него.
Който действително разбира Евангелията, и особено Евангелието на Марко, го разбира по такъв начин, че започва непосредствено да усеща както дълбокото му съдържание, така и неговия художествен замисъл, и това непосредствено усещане, това чувство се превръща в реален вътрешен факт, в онзи реален вътрешен факт, без който впрочем е немислимо да влезем в някакво отношение с Христос Исус. И душата би трябвало поне за кратко да се издига до онова чувствено съзерцание, към което ни води Евангелието на Марко, за да си зададе въпроса: Къде бяха моите братя човеци, които съпровождаха Сина Човешки и как можаха да попаднат в такова заблуждение, вместо да видят в Христос своя най-висш идеал?
към текста >>
За един типичен представител на нашата материалистическа епоха, особено за изпадналите в монистично суеверие, искам да кажа за монистично „просветените“, е нещо обичайно да изкаже с
лед
ната мисъл или да й позволи сама да възникне в неговата глава: Защо Битието е такова, каквото е?
За един типичен представител на нашата материалистическа епоха, особено за изпадналите в монистично суеверие, искам да кажа за монистично „просветените“, е нещо обичайно да изкаже следната мисъл или да й позволи сама да възникне в неговата глава: Защо Битието е такова, каквото е?
Вие добре разбирате, че на света няма човек, който може да отговори на този въпрос. Защо страдаме, защо изпитваме болка? Буда, Христос, Сократ, Джордано Бруно -нито един от тях не е успял да разреши тази загадка. Ние срещаме тази мисъл в безкрайно много варианти. И хората, които допускат такава мисъл в главите си, просто не забелязват, че поставят себе си много по-високо от Буда, Христос, Сократ и така нататък, и че всички те искат да си обяснят света тъкмо в този смисъл.
към текста >>
Пос
лед
ната глава от Евангелието на Марко също може да ни научи на нещо ново.
Последната глава от Евангелието на Марко също може да ни научи на нещо ново.
Естествено, за да посоча всички забележителни мисли от Евангелието на Марко, аз би трябвало да говоря още дълго време. Но дори една такава малка подробност, съдържаща се в началото на 16. глава, ни показва до каква дълбока степен авторът на Марковото Евангелие е проникнал в тайните на съществуването. Той добре виждаше както вече беше описано, цялото пропадане на човечеството, което от своята духовна висота сега все повече и повече потъваше в един всеобщ материализъм. Той добре виждаше цялата недостатъчност на човешките разсъдъчни способности и колко неспособни бяха хората, станали непосредствени свидетели на Голготската Мистерия, да разберат това, което се случи тогава.
към текста >>
Ето защо в хода на своите пос
лед
ователни инкарнации човек се ражда ту като жена, ту като мъж.
Сега си припомнете нещо, което аз често съм споменавал във връзка с женското и мъжкото начало, а именно че женският елемент, тъй да се каже и то не като отделна женска индивидуалност, като конкретна женска личност все още не е напълно слязъл на физическия план; докато мъжът и тук отново имам предвид не отделната мъжка индивидуалност, а „мъжкото начало“ е прекрачил най-долната точка, тъй че в действителност същинското човечество обхваща пространството между жената и мъжа.
Ето защо в хода на своите последователни инкарнации човек се ражда ту като жена, ту като мъж.
Обаче нещата стоят така, че жената като жена, именно поради различното устройство на своя мозък и поради различния начин, по който си служи с него, може много по-лесно да вникне в духовните идеи. Напротив, мъжът е много по-склонен, пак поради чисто физическите си особености, да се задълбочава в материализма, защото, грубо казано, неговият мозък е значително по-твърд.
към текста >>
Ето защо авторът на Евангелието ясно посочва, че именно жените са тези, които първи идват на сцената с
лед
приключване на Голготската Мистерия.
Женският мозък е по-мек и не е толкова едностранчив, не е толкова втвърден и с това аз далеч не искам да кажа нищо спрямо отделната личност. Отделната личност не бива да бъде оценявана според този критерий. Защото доста женски тела са украсени с едностранчиви и твърди глави, да не говорим за мъжете с меки глави. Обаче в общи линии нещата стоят така, че женският мозък е много по-подходящ за осмисляне на трудните неща, разбира се ако е налице добрата воля за това.
Ето защо авторът на Евангелието ясно посочва, че именно жените са тези, които първи идват на сцената след приключване на Голготската Мистерия.
към текста >>
И когато те влеят своите импулси в нашите души, тогава душите без помощта на каквито и да е исторически документи, а единствено чрез това, което те чувствуват и изживяват, отправяйки пог
лед
към Мистерията на Голгота, убеждавайки се в упадъка на човешкото разбиране и човешкото познание по отношение на човешкото същество, което те подложиха на мъчение и разпятие ще изпитат потребност да се преклонят пред Него като пред възможно най-висшия идеал.
Ние намираме пътя към Мистерията на Голгота само тогава, когато усещаме нещата, описани в Евангелията, именно по този начин и се оставим под тяхното непосредствено въздействие. И тогава отпада въпросът: Дали в исторически смисъл тези Евангелия са верни или не са верни? Това може и да се проверява от хората, които не разбират нищо от тези неща. Обаче на онези, които чрез Духовната наука се издигат до истинското усещане и разбиране на Евангелията, постепенно ще стане ясно: Евангелията не претендират да са исторически документи, а нещо съвсем друго те искат направо да се влеят в нашите души.
И когато те влеят своите импулси в нашите души, тогава душите без помощта на каквито и да е исторически документи, а единствено чрез това, което те чувствуват и изживяват, отправяйки поглед към Мистерията на Голгота, убеждавайки се в упадъка на човешкото разбиране и човешкото познание по отношение на човешкото същество, което те подложиха на мъчение и разпятие ще изпитат потребност да се преклонят пред Него като пред възможно най-висшия идеал.
И тогава от това усещане ще бликне онази най-висша сила, с чиято помощ душите ще се издигнат до този идеал на Голгота, свързващ и озаряващ всички, които се стремят към него. Защото хората действително ще се убедят, че Земята е свързана с духовните светове едва тогава, когато проумеят как духовната реалност, Христос, като космическа сила, можа да живее в тялото на Исус от Назарет; когато проумеят, че всички велики предводители на човечеството са били изпратени от Христос, за да подготвят пътя към Него, така че хората да Го познаят, да Го разберат. Впрочем в мига, когато Мистерията на Голгота стигна до своята кулминация, цялата тази подготовка остана без значение; защото в решителния момент всичко отказа да действува! Обаче занапред хората все повече и повече ще разбират не само Мистерията на Голгота, но и другите събития, разиграващи се покрай Мистерията на Голгота, с чиято помощ те все повече и повече ще се приближават до Мистерията на Голгота.
към текста >>
Може би временно европейските народи ще бъдат г
лед
ани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв.
Може би временно европейските народи ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв.
Разбира се, в теософските кръгове често се говори за равенство, за признаване на всички религии, докато всъщност теософите искат да наложат своето собствено гледище и да го превърнат в някаква „религия на мъдростта“. Но европейците не могат да постъпят по този начин, защото днес нито един европейски народ няма свое национално Божество, което да е израснало от неговия национален расов елемент, както наблюдаваме това при азиатските народи. Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските народи са го приели по-късно, като са се оставили под неговото въздействие. В приемането на Христос Исус няма никакъв егоизъм и би било пълно изопачаване на фактите, ако някой се опита да сравнява разсъжденията на европееца за Христос Исус с начина, по който другите народи разсъждават за своите национални Божества, както например китаецът разсъждава за своя Конфуций, или индиецът за Буда, Кришна и така нататък.
към текста >>
Разбира се, в теософските кръгове често се говори за равенство, за признаване на всички религии, докато всъщност теософите искат да наложат своето собствено г
лед
ище и да го превърнат в някаква „религия на мъдростта“.
Може би временно европейските народи ще бъдат гледани накриво, понеже те не постъпват като много други народи, които признават за истинска само тази религия, която произлиза от тяхната нация, раса и така нататък, какъвто е случаят например с Индия, където меродавно е само това, което идва от индийската кръв.
Разбира се, в теософските кръгове често се говори за равенство, за признаване на всички религии, докато всъщност теософите искат да наложат своето собствено гледище и да го превърнат в някаква „религия на мъдростта“.
Но европейците не могат да постъпят по този начин, защото днес нито един европейски народ няма свое национално Божество, което да е израснало от неговия национален расов елемент, както наблюдаваме това при азиатските народи. Фактически Христос Исус принадлежи на Азия и европейските народи са го приели по-късно, като са се оставили под неговото въздействие. В приемането на Христос Исус няма никакъв егоизъм и би било пълно изопачаване на фактите, ако някой се опита да сравнява разсъжденията на европееца за Христос Исус с начина, по който другите народи разсъждават за своите национални Божества, както например китаецът разсъждава за своя Конфуций, или индиецът за Буда, Кришна и така нататък.
към текста >>
За Христос Исус може да се говори от г
лед
на точка на обективната история.
За Христос Исус може да се говори от гледна точка на обективната история.
И тази обективна история не е свързана с нищо друго, освен с великото изискване за себепознание, което прие толкова изопачени, карикатурни форми именно докато се разиграваше Мистерията на Голгота. Обаче чрез Мистерията на Голгота човечеството получи възможността да приеме космическия импулс, да преоткрие себе си, въпреки че, както видяхме, познанието, външното познание не съумя да разбере Мистерията на Голгота. Но един ден, разбирайки правилно себе си, всички религии по света ще започнат все повече и повече да си взаимодействуват, за да вникнат в Мистерията на Голгота и да направят нейния космически импулс достъпен за хората.
към текста >>
Но ако в своето почти безгранично високомерие даден представител на друга религиозна система впрочем това е нещо напълно разбираемо за нас се обърне към някого и каже: Вие, християните, имате само една единствена инкарнация на вашия Бог, докато ние имаме много инкарнации на нашия Бог; с
лед
ователно ние, за разлика от вас, разполагаме с нещо много повече и тогава християнинът не би трябвало да отговаря в смисъл, че ще се опита да приложи този принцип също и по отношение на Христос Исус, защото в такъв случай той би престанал да разбира Мистерията на Голгота.
Едва когато се убедим, че говорейки за Христос Исус ние далеч не се ограничаваме в рамките на някакво егоистично вероизповедание, а се обръщаме към един обективен исторически факт от общочовешката еволюция, който дава еднакво право на всяка религия, едва тогава вникваме в мъдростта и истинността на всяка отделна религия. Обаче мярката за разбирането на самата Духовна наука съвпада с мярката, според която човек разбира Мистерията на Голгота. Ето защо християнинът, който приема Духовната наука, всъщност може да живее в разбирателство с всички хора по света.
Но ако в своето почти безгранично високомерие даден представител на друга религиозна система впрочем това е нещо напълно разбираемо за нас се обърне към някого и каже: Вие, християните, имате само една единствена инкарнация на вашия Бог, докато ние имаме много инкарнации на нашия Бог; следователно ние, за разлика от вас, разполагаме с нещо много повече и тогава християнинът не би трябвало да отговаря в смисъл, че ще се опита да приложи този принцип също и по отношение на Христос Исус, защото в такъв случай той би престанал да разбира Мистерията на Голгота.
Фактически верният отговор, който християнинът може да даде, се свежда до следното: Работата е там, че всички онези, които говорят за много инкарнации на техния Бог, всъщност не са в състояние да разберат Мистерията на Голгота. Но всеки един от представителите на другите религии може да стигне до това разбиране, ако го потърси според начина, по който нещата са изложени в текстовете на Евангелията.
към текста >>
Фактически верният отговор, който християнинът може да даде, се свежда до с
лед
ното: Работата е там, че всички онези, които говорят за много инкарнации на техния Бог, всъщност не са в състояние да разберат Мистерията на Голгота.
Едва когато се убедим, че говорейки за Христос Исус ние далеч не се ограничаваме в рамките на някакво егоистично вероизповедание, а се обръщаме към един обективен исторически факт от общочовешката еволюция, който дава еднакво право на всяка религия, едва тогава вникваме в мъдростта и истинността на всяка отделна религия. Обаче мярката за разбирането на самата Духовна наука съвпада с мярката, според която човек разбира Мистерията на Голгота. Ето защо християнинът, който приема Духовната наука, всъщност може да живее в разбирателство с всички хора по света. Но ако в своето почти безгранично високомерие даден представител на друга религиозна система впрочем това е нещо напълно разбираемо за нас се обърне към някого и каже: Вие, християните, имате само една единствена инкарнация на вашия Бог, докато ние имаме много инкарнации на нашия Бог; следователно ние, за разлика от вас, разполагаме с нещо много повече и тогава християнинът не би трябвало да отговаря в смисъл, че ще се опита да приложи този принцип също и по отношение на Христос Исус, защото в такъв случай той би престанал да разбира Мистерията на Голгота.
Фактически верният отговор, който християнинът може да даде, се свежда до следното: Работата е там, че всички онези, които говорят за много инкарнации на техния Бог, всъщност не са в състояние да разберат Мистерията на Голгота.
Но всеки един от представителите на другите религии може да стигне до това разбиране, ако го потърси според начина, по който нещата са изложени в текстовете на Евангелията.
към текста >>
По друг повод аз често пъти съм изтъквал, че прос
лед
явайки живота на Буда, ние стигаме до онзи момент, който по отношение на Христос евангелистът Марко описва в сцената на Преображението, когато Буда, в самия край на своя земен живот, просто се разтваря в светлината и това е в пълно съответствие с окултната истина.
По друг повод аз често пъти съм изтъквал, че проследявайки живота на Буда, ние стигаме до онзи момент, който по отношение на Христос евангелистът Марко описва в сцената на Преображението, когато Буда, в самия край на своя земен живот, просто се разтваря в светлината и това е в пълно съответствие с окултната истина.
При Христос нещата стоят така и Вие бихте могли да ги проследите в „Християнството като мистичен факт“ че Преображението засяга не само Него, но и тримата ученици, пред които се явиха Илия и Мойсей. Мистерията на Голгота започва тук, на планината, веднага след сцената на Преображението. Този факт ако сравняваме живота на Буда със живота на Христос е така нагледно представен в самите исторически документи, че е невъзможно да бъде отречен. И общо взето, всичко онова, което днес можах да опиша пред Вас за чувствата, пораждащи се у нас в резултат от трагичното непризнаване на Сина Човешки от страна на хората, е само последица от нещата, които загатвам в моята книга „Християнството като мистичен факт“.
към текста >>
При Христос нещата стоят така и Вие бихте могли да ги прос
лед
ите в „Християнството като мистичен факт“ че Преображението засяга не само Него, но и тримата ученици, пред които се явиха Илия и Мойсей.
По друг повод аз често пъти съм изтъквал, че проследявайки живота на Буда, ние стигаме до онзи момент, който по отношение на Христос евангелистът Марко описва в сцената на Преображението, когато Буда, в самия край на своя земен живот, просто се разтваря в светлината и това е в пълно съответствие с окултната истина.
При Христос нещата стоят така и Вие бихте могли да ги проследите в „Християнството като мистичен факт“ че Преображението засяга не само Него, но и тримата ученици, пред които се явиха Илия и Мойсей.
Мистерията на Голгота започва тук, на планината, веднага след сцената на Преображението. Този факт ако сравняваме живота на Буда със живота на Христос е така нагледно представен в самите исторически документи, че е невъзможно да бъде отречен. И общо взето, всичко онова, което днес можах да опиша пред Вас за чувствата, пораждащи се у нас в резултат от трагичното непризнаване на Сина Човешки от страна на хората, е само последица от нещата, които загатвам в моята книга „Християнството като мистичен факт“.
към текста >>
Мистерията на Голгота започва тук, на планината, веднага с
лед
сцената на Преображението.
По друг повод аз често пъти съм изтъквал, че проследявайки живота на Буда, ние стигаме до онзи момент, който по отношение на Христос евангелистът Марко описва в сцената на Преображението, когато Буда, в самия край на своя земен живот, просто се разтваря в светлината и това е в пълно съответствие с окултната истина. При Христос нещата стоят така и Вие бихте могли да ги проследите в „Християнството като мистичен факт“ че Преображението засяга не само Него, но и тримата ученици, пред които се явиха Илия и Мойсей.
Мистерията на Голгота започва тук, на планината, веднага след сцената на Преображението.
Този факт ако сравняваме живота на Буда със живота на Христос е така нагледно представен в самите исторически документи, че е невъзможно да бъде отречен. И общо взето, всичко онова, което днес можах да опиша пред Вас за чувствата, пораждащи се у нас в резултат от трагичното непризнаване на Сина Човешки от страна на хората, е само последица от нещата, които загатвам в моята книга „Християнството като мистичен факт“.
към текста >>
Този факт ако сравняваме живота на Буда със живота на Христос е така наг
лед
но представен в самите исторически документи, че е невъзможно да бъде отречен.
По друг повод аз често пъти съм изтъквал, че проследявайки живота на Буда, ние стигаме до онзи момент, който по отношение на Христос евангелистът Марко описва в сцената на Преображението, когато Буда, в самия край на своя земен живот, просто се разтваря в светлината и това е в пълно съответствие с окултната истина. При Христос нещата стоят така и Вие бихте могли да ги проследите в „Християнството като мистичен факт“ че Преображението засяга не само Него, но и тримата ученици, пред които се явиха Илия и Мойсей. Мистерията на Голгота започва тук, на планината, веднага след сцената на Преображението.
Този факт ако сравняваме живота на Буда със живота на Христос е така нагледно представен в самите исторически документи, че е невъзможно да бъде отречен.
И общо взето, всичко онова, което днес можах да опиша пред Вас за чувствата, пораждащи се у нас в резултат от трагичното непризнаване на Сина Човешки от страна на хората, е само последица от нещата, които загатвам в моята книга „Християнството като мистичен факт“.
към текста >>
И общо взето, всичко онова, което днес можах да опиша пред Вас за чувствата, пораждащи се у нас в резултат от трагичното непризнаване на Сина Човешки от страна на хората, е само пос
лед
ица от нещата, които загатвам в моята книга „Християнството като мистичен факт“.
По друг повод аз често пъти съм изтъквал, че проследявайки живота на Буда, ние стигаме до онзи момент, който по отношение на Христос евангелистът Марко описва в сцената на Преображението, когато Буда, в самия край на своя земен живот, просто се разтваря в светлината и това е в пълно съответствие с окултната истина. При Христос нещата стоят така и Вие бихте могли да ги проследите в „Християнството като мистичен факт“ че Преображението засяга не само Него, но и тримата ученици, пред които се явиха Илия и Мойсей. Мистерията на Голгота започва тук, на планината, веднага след сцената на Преображението. Този факт ако сравняваме живота на Буда със живота на Христос е така нагледно представен в самите исторически документи, че е невъзможно да бъде отречен.
И общо взето, всичко онова, което днес можах да опиша пред Вас за чувствата, пораждащи се у нас в резултат от трагичното непризнаване на Сина Човешки от страна на хората, е само последица от нещата, които загатвам в моята книга „Християнството като мистичен факт“.
към текста >>
И сега, в края на лекциите върху Евангелието на Марко, аз бих могъл да добавя с
лед
ното: Още тогава, в началото на нашето антропософско Движение, когато предложихме една програма за развитието на християнството, тази програма беше разработена до най-малките детайли.
И сега, в края на лекциите върху Евангелието на Марко, аз бих могъл да добавя следното: Още тогава, в началото на нашето антропософско Движение, когато предложихме една програма за развитието на християнството, тази програма беше разработена до най-малките детайли.
Още в началото ние посочихме възможността за по-нататъшно развитие на отделните религии, както и обстоятелството, че всички те стигат до връхната си точка именно когато се докоснат до проблема за Христос. Ние разгледахме отделните Евангелия, разгледахме част от важните мирови събития. Опитахме се да проникнем все по-дълбоко и по-дълбоко в източниците на окултния живот, за да извлечем нещо от онова, което беше загатното още тогава. Ние непрекъснато и последователно напредвахме в нашата работа. И в общи линии ние не вършихме нищо друго, освен това, че доизграждахме в подробности онова, което ясно и недвусмислено бяхме заявили още в началото.
към текста >>
Ние разг
лед
ахме отделните Евангелия, разг
лед
ахме част от важните мирови събития.
И сега, в края на лекциите върху Евангелието на Марко, аз бих могъл да добавя следното: Още тогава, в началото на нашето антропософско Движение, когато предложихме една програма за развитието на християнството, тази програма беше разработена до най-малките детайли. Още в началото ние посочихме възможността за по-нататъшно развитие на отделните религии, както и обстоятелството, че всички те стигат до връхната си точка именно когато се докоснат до проблема за Христос.
Ние разгледахме отделните Евангелия, разгледахме част от важните мирови събития.
Опитахме се да проникнем все по-дълбоко и по-дълбоко в източниците на окултния живот, за да извлечем нещо от онова, което беше загатното още тогава. Ние непрекъснато и последователно напредвахме в нашата работа. И в общи линии ние не вършихме нищо друго, освен това, че доизграждахме в подробности онова, което ясно и недвусмислено бяхме заявили още в началото. И нима това не е най-естественото развитие на „проблема Христос“ в рамките на антропософското Движение, което се разгърна в Средна Европа? И ако там, където то е вече факт, има хора, които успяха да се свържат с невъзможни по отношение на традиционното християнство идеи за Христос, сега те не биха могли да изискват от нас да влезем в противоречие с нашите собствени възгледи отпреди тези три години.
към текста >>
Ние непрекъснато и пос
лед
ователно напредвахме в нашата работа.
И сега, в края на лекциите върху Евангелието на Марко, аз бих могъл да добавя следното: Още тогава, в началото на нашето антропософско Движение, когато предложихме една програма за развитието на християнството, тази програма беше разработена до най-малките детайли. Още в началото ние посочихме възможността за по-нататъшно развитие на отделните религии, както и обстоятелството, че всички те стигат до връхната си точка именно когато се докоснат до проблема за Христос. Ние разгледахме отделните Евангелия, разгледахме част от важните мирови събития. Опитахме се да проникнем все по-дълбоко и по-дълбоко в източниците на окултния живот, за да извлечем нещо от онова, което беше загатното още тогава.
Ние непрекъснато и последователно напредвахме в нашата работа.
И в общи линии ние не вършихме нищо друго, освен това, че доизграждахме в подробности онова, което ясно и недвусмислено бяхме заявили още в началото. И нима това не е най-естественото развитие на „проблема Христос“ в рамките на антропософското Движение, което се разгърна в Средна Европа? И ако там, където то е вече факт, има хора, които успяха да се свържат с невъзможни по отношение на традиционното християнство идеи за Христос, сега те не биха могли да изискват от нас да влезем в противоречие с нашите собствени възгледи отпреди тези три години. Напоследък често се говори, че Теософското Общество трябва да е отворено за всякакви мнения. Разбира се, че то следва да е такова, но не и в случаите, когато идва една личност и настоява Теософското Общество да приеме съвсем различни мнения от тези, които същата личност е споделяла преди четири години.
към текста >>
И ако там, където то е вече факт, има хора, които успяха да се свържат с невъзможни по отношение на традиционното християнство идеи за Христос, сега те не биха могли да изискват от нас да влезем в противоречие с нашите собствени възг
лед
и отпреди тези три години.
Ние разгледахме отделните Евангелия, разгледахме част от важните мирови събития. Опитахме се да проникнем все по-дълбоко и по-дълбоко в източниците на окултния живот, за да извлечем нещо от онова, което беше загатното още тогава. Ние непрекъснато и последователно напредвахме в нашата работа. И в общи линии ние не вършихме нищо друго, освен това, че доизграждахме в подробности онова, което ясно и недвусмислено бяхме заявили още в началото. И нима това не е най-естественото развитие на „проблема Христос“ в рамките на антропософското Движение, което се разгърна в Средна Европа?
И ако там, където то е вече факт, има хора, които успяха да се свържат с невъзможни по отношение на традиционното християнство идеи за Христос, сега те не биха могли да изискват от нас да влезем в противоречие с нашите собствени възгледи отпреди тези три години.
Напоследък често се говори, че Теософското Общество трябва да е отворено за всякакви мнения. Разбира се, че то следва да е такова, но не и в случаите, когато идва една личност и настоява Теософското Общество да приеме съвсем различни мнения от тези, които същата личност е споделяла преди четири години. Може би това е възможно, но ние не бива да го насърчаваме. Не е нужно да сме еретици, за да се въздържаме от тези неща. Но в Средна Европа някои отиват още по-далеч и стигат дотам, че бялото наричат черно, а черното наричат бяло!
към текста >>
Напос
лед
ък често се говори, че Теософското Общество трябва да е отворено за всякакви мнения.
Опитахме се да проникнем все по-дълбоко и по-дълбоко в източниците на окултния живот, за да извлечем нещо от онова, което беше загатното още тогава. Ние непрекъснато и последователно напредвахме в нашата работа. И в общи линии ние не вършихме нищо друго, освен това, че доизграждахме в подробности онова, което ясно и недвусмислено бяхме заявили още в началото. И нима това не е най-естественото развитие на „проблема Христос“ в рамките на антропософското Движение, което се разгърна в Средна Европа? И ако там, където то е вече факт, има хора, които успяха да се свържат с невъзможни по отношение на традиционното християнство идеи за Христос, сега те не биха могли да изискват от нас да влезем в противоречие с нашите собствени възгледи отпреди тези три години.
Напоследък често се говори, че Теософското Общество трябва да е отворено за всякакви мнения.
Разбира се, че то следва да е такова, но не и в случаите, когато идва една личност и настоява Теософското Общество да приеме съвсем различни мнения от тези, които същата личност е споделяла преди четири години. Може би това е възможно, но ние не бива да го насърчаваме. Не е нужно да сме еретици, за да се въздържаме от тези неща. Но в Средна Европа някои отиват още по-далеч и стигат дотам, че бялото наричат черно, а черното наричат бяло!
към текста >>
Разбира се, че то с
лед
ва да е такова, но не и в случаите, когато идва една личност и настоява Теософското Общество да приеме съвсем различни мнения от тези, които същата личност е споделяла преди четири години.
Ние непрекъснато и последователно напредвахме в нашата работа. И в общи линии ние не вършихме нищо друго, освен това, че доизграждахме в подробности онова, което ясно и недвусмислено бяхме заявили още в началото. И нима това не е най-естественото развитие на „проблема Христос“ в рамките на антропософското Движение, което се разгърна в Средна Европа? И ако там, където то е вече факт, има хора, които успяха да се свържат с невъзможни по отношение на традиционното християнство идеи за Христос, сега те не биха могли да изискват от нас да влезем в противоречие с нашите собствени възгледи отпреди тези три години. Напоследък често се говори, че Теософското Общество трябва да е отворено за всякакви мнения.
Разбира се, че то следва да е такова, но не и в случаите, когато идва една личност и настоява Теософското Общество да приеме съвсем различни мнения от тези, които същата личност е споделяла преди четири години.
Може би това е възможно, но ние не бива да го насърчаваме. Не е нужно да сме еретици, за да се въздържаме от тези неща. Но в Средна Европа някои отиват още по-далеч и стигат дотам, че бялото наричат черно, а черното наричат бяло!
към текста >>
Ние имаме ясен пог
лед
върху нашата предстояща работа и ще останем здраво стъпили върху нашите убеждения, без да се заблуждаваме, когато някой нарича черното бяло и бялото черно или когато чуваме упреци срещу нашето средноевропейско Антропософско движение, в рамките на което всеки с
лед
вайки най-добрите си сили се стреми да даде най-доброто от себе си, без да се съобразява с ничий авторитет; ние няма да допуснем объркване, когато чуваме, че това средноевропейско Антропософско движение се ръководи от фанатици и догматици, защото тези, които проповядват една „догма“, съществуваща едва от три години, всъщност се борят срещу най-ужасната догма, която засяга цяла Средна Европа.
Истински празник е, когато сега стигаме до логичните изводи на нашите усилия, програмирани още преди десет години. Ние няма да се откажем от тези усилия, няма да изпаднем в униние и в неразбиране на другите около нас.
Ние имаме ясен поглед върху нашата предстояща работа и ще останем здраво стъпили върху нашите убеждения, без да се заблуждаваме, когато някой нарича черното бяло и бялото черно или когато чуваме упреци срещу нашето средноевропейско Антропософско движение, в рамките на което всеки следвайки най-добрите си сили се стреми да даде най-доброто от себе си, без да се съобразява с ничий авторитет; ние няма да допуснем объркване, когато чуваме, че това средноевропейско Антропософско движение се ръководи от фанатици и догматици, защото тези, които проповядват една „догма“, съществуваща едва от три години, всъщност се борят срещу най-ужасната догма, която засяга цяла Средна Европа.
Изключително болезнено е да се чуе какви нелепости се говорят днес за името на Христос. И точно това ни оправдава, когато в употребата на това име ние не виждаме друго, освен един обективен технически термин. Ние само обозначаваме съответния факт, без емоция, без критика; и този обективен факт сам създава предпоставките да бъде обозначен с една такава дума.
към текста >>
С
лед
вайки тази посока, ние ще продължим своята работа в онзи смисъл, признат от нас за верен, който е извлечен от обективните факти и не само е включен в нашата програма, но и подлежи на ежедневна проверка, доколкото го прилагаме по отношение на отделните проблеми, на отделните събития.
Обаче тези факти, в съзвучие с действителното разбиране на онова, което представлява Евангелието на Марко, не могат да ни водят другаде, освен в предварително избраната посока.
Следвайки тази посока, ние ще продължим своята работа в онзи смисъл, признат от нас за верен, който е извлечен от обективните факти и не само е включен в нашата програма, но и подлежи на ежедневна проверка, доколкото го прилагаме по отношение на отделните проблеми, на отделните събития.
Да, следвайки крачка по крачка нашия път и изследвайки нещата, ние не откриваме друго, освен потвърждение на казаното от нас в самото начало.
към текста >>
Да, с
лед
вайки крачка по крачка нашия път и изс
лед
вайки нещата, ние не откриваме друго, освен потвърждение на казаното от нас в самото начало.
Обаче тези факти, в съзвучие с действителното разбиране на онова, което представлява Евангелието на Марко, не могат да ни водят другаде, освен в предварително избраната посока. Следвайки тази посока, ние ще продължим своята работа в онзи смисъл, признат от нас за верен, който е извлечен от обективните факти и не само е включен в нашата програма, но и подлежи на ежедневна проверка, доколкото го прилагаме по отношение на отделните проблеми, на отделните събития.
Да, следвайки крачка по крачка нашия път и изследвайки нещата, ние не откриваме друго, освен потвърждение на казаното от нас в самото начало.
към текста >>
Такива неща като пог
лед
ът към Мистерията на Голгота вече съдържат в себе си необходимата целебна сила, отстраняваща всякаква заблуда, стига да се приближаваме до тях по чисто духовен път, убеждавайки се как всъщност единствено недостатъчната воля за истина е тази, която отклонява хората от верния път, минаващ през откриването на космическия Христос в Исус от Назарет и водещ от Земята към Космоса.
Когато сме изправени пред най-великите събития, у нас не може да се породи друго чувство, освен един могъщ стремеж към истината.
Такива неща като погледът към Мистерията на Голгота вече съдържат в себе си необходимата целебна сила, отстраняваща всякаква заблуда, стига да се приближаваме до тях по чисто духовен път, убеждавайки се как всъщност единствено недостатъчната воля за истина е тази, която отклонява хората от верния път, минаващ през откриването на космическия Христос в Исус от Назарет и водещ от Земята към Космоса.
И колко ясно се очертава този път, когато действително разбираме едно такова писание, каквото е Евангелието на Марко.
към текста >>
Занапред такива писания, доколкото духовно-научното изс
лед
ване ги прави разбираеми за човека, ще стават достъпни за все по-голям брой хора.
Занапред такива писания, доколкото духовно-научното изследване ги прави разбираеми за човека, ще стават достъпни за все по-голям брой хора.
Бъдещите поколения непрекъснато ще изострят своя ясновиждащ поглед върху Мистерията на Голгота и по този начин в Евангелията все повече и повече ще бъдат виждани, ще бъдат откривани такива думи и изрази, които нямат нищо общо със сетивния свят. Тези, които съставиха Евангелията, описаха физическите събития от гледна точка на своето ясновидство. Това трябва да бъде разбрано на всяка цена, както и да се вникне в неговата необходимост, тъй като тогавашните хора, непосредствените свидетели на събитието в Палестина просто не бяха в състояние да го разберат, понеже импулсът за разбиране на въпросното събитие можеше да възникне едва чрез самото него. Преди да настъпи това събитие не съществуваше нито един човек, който би могъл да го разбере. Най-напред и преди всичко останало трябваше да се прояви действието, произтичащо от събитието.
към текста >>
Бъдещите поколения непрекъснато ще изострят своя ясновиждащ пог
лед
върху Мистерията на Голгота и по този начин в Евангелията все повече и повече ще бъдат виждани, ще бъдат откривани такива думи и изрази, които нямат нищо общо със сетивния свят.
Занапред такива писания, доколкото духовно-научното изследване ги прави разбираеми за човека, ще стават достъпни за все по-голям брой хора.
Бъдещите поколения непрекъснато ще изострят своя ясновиждащ поглед върху Мистерията на Голгота и по този начин в Евангелията все повече и повече ще бъдат виждани, ще бъдат откривани такива думи и изрази, които нямат нищо общо със сетивния свят.
Тези, които съставиха Евангелията, описаха физическите събития от гледна точка на своето ясновидство. Това трябва да бъде разбрано на всяка цена, както и да се вникне в неговата необходимост, тъй като тогавашните хора, непосредствените свидетели на събитието в Палестина просто не бяха в състояние да го разберат, понеже импулсът за разбиране на въпросното събитие можеше да възникне едва чрез самото него. Преди да настъпи това събитие не съществуваше нито един човек, който би могъл да го разбере. Най-напред и преди всичко останало трябваше да се прояви действието, произтичащо от събитието. Едва по-късно то можеше да бъде разбрано.
към текста >>
Тези, които съставиха Евангелията, описаха физическите събития от г
лед
на точка на своето ясновидство.
Занапред такива писания, доколкото духовно-научното изследване ги прави разбираеми за човека, ще стават достъпни за все по-голям брой хора. Бъдещите поколения непрекъснато ще изострят своя ясновиждащ поглед върху Мистерията на Голгота и по този начин в Евангелията все повече и повече ще бъдат виждани, ще бъдат откривани такива думи и изрази, които нямат нищо общо със сетивния свят.
Тези, които съставиха Евангелията, описаха физическите събития от гледна точка на своето ясновидство.
Това трябва да бъде разбрано на всяка цена, както и да се вникне в неговата необходимост, тъй като тогавашните хора, непосредствените свидетели на събитието в Палестина просто не бяха в състояние да го разберат, понеже импулсът за разбиране на въпросното събитие можеше да възникне едва чрез самото него. Преди да настъпи това събитие не съществуваше нито един човек, който би могъл да го разбере. Най-напред и преди всичко останало трябваше да се прояви действието, произтичащо от събитието. Едва по-късно то можеше да бъде разбрано. Защото ключът към разбирането на Голготската Мистерия е самата Мистерия на Голгота.
към текста >>
Да, благодарение на онова, което Христос представляваше, се възпламени Пра-Словото, което стигна и до нас; Пра-Словото, възвестяващо истинската същност на Голготската Мистерия, което сега отново можем да познаем в хода на ясновидското изс
лед
ване.
Да, благодарение на онова, което Христос представляваше, се възпламени Пра-Словото, което стигна и до нас; Пра-Словото, възвестяващо истинската същност на Голготската Мистерия, което сега отново можем да познаем в хода на ясновидското изследване.
Също и за това Пра-Слово трябва да мислим ние, когато говорим за Словото, произнасяно от самия Христос, не само за Словото произнасяно от Него, но и за Словото, което Той възпламени в душите на тези, които можаха да Го разберат, така че да опишат Неговата същност черпейки от човешките души.
към текста >>
Какво дълбоко разбиране за нещата ни дава истината, съдържаща се в едно от изреченията на евангелиста Матей, което ни дава представа за космическия ход на събитията: А именно, че както Земята, така и Небето, г
лед
ано от Земята, ще се променят, с
лед
като накрая Земята ще е постигнала своята цел, с
лед
като „Небето и Земята ще преминат“ и от тях няма да остане нищо.
Хората ще продължават да приемат импулсите от Мистерията на Голгота докато съществува самата Земя. После ще настъпи междинният период, разделящ „Земята“ и „Юпитер“. Един такъв междинен период винаги е свързан с това, че се променя не само отделната планета, но и всичко, което се намира около нея; всичко навлиза в един вид хаос, в това, което наричаме „Пралайя“. В Пралайя навлиза не само Земята, но и принадлежащото й Небе. Обаче това, което беше дадено на Земята чрез Словото, произнесено от Христос, чрез Словото, което Той възпламени у тези, които Го разбраха, и което ще продължи да живее у хората, които ще Го разбират занапред, представлява истинската есенция на Земното съществувание.
Какво дълбоко разбиране за нещата ни дава истината, съдържаща се в едно от изреченията на евангелиста Матей, което ни дава представа за космическия ход на събитията: А именно, че както Земята, така и Небето, гледано от Земята, ще се променят, след като накрая Земята ще е постигнала своята цел, след като „Небето и Земята ще преминат“ и от тях няма да остане нищо.
Обаче Словото, думите, които Христос можа да изрече за Небето и Земята, те ще останат. И когато се обръщаме към Евангелията с правилно разбиране, тогава ние усещаме не само техните най-дълбоки импулси, не само тяхната истинност, но и могъщата сила на Словото, което влиза в самите нас като сила и ни позволява не само да стоим твърдо на Земята, но и да издигаме поглед над Земното кълбо, приемайки с пълно разбиране думите:
към текста >>
И когато се обръщаме към Евангелията с правилно разбиране, тогава ние усещаме не само техните най-дълбоки импулси, не само тяхната истинност, но и могъщата сила на Словото, което влиза в самите нас като сила и ни позволява не само да стоим твърдо на Земята, но и да издигаме пог
лед
над Земното кълбо, приемайки с пълно разбиране думите:
Един такъв междинен период винаги е свързан с това, че се променя не само отделната планета, но и всичко, което се намира около нея; всичко навлиза в един вид хаос, в това, което наричаме „Пралайя“. В Пралайя навлиза не само Земята, но и принадлежащото й Небе. Обаче това, което беше дадено на Земята чрез Словото, произнесено от Христос, чрез Словото, което Той възпламени у тези, които Го разбраха, и което ще продължи да живее у хората, които ще Го разбират занапред, представлява истинската есенция на Земното съществувание. Какво дълбоко разбиране за нещата ни дава истината, съдържаща се в едно от изреченията на евангелиста Матей, което ни дава представа за космическия ход на събитията: А именно, че както Земята, така и Небето, гледано от Земята, ще се променят, след като накрая Земята ще е постигнала своята цел, след като „Небето и Земята ще преминат“ и от тях няма да остане нищо. Обаче Словото, думите, които Христос можа да изрече за Небето и Земята, те ще останат.
И когато се обръщаме към Евангелията с правилно разбиране, тогава ние усещаме не само техните най-дълбоки импулси, не само тяхната истинност, но и могъщата сила на Словото, което влиза в самите нас като сила и ни позволява не само да стоим твърдо на Земята, но и да издигаме поглед над Земното кълбо, приемайки с пълно разбиране думите:
към текста >>
Точно така с
лед
ва да се изразим и според окултното познание, защото истините, изречени за Мистерията на Голгота, ще останат.
Христовите думи никога няма да преминат, дори когато Небето и Земята няма да са вече тук.
Точно така следва да се изразим и според окултното познание, защото истините, изречени за Мистерията на Голгота, ще останат.
Евангелието на Марко възпламенява в нашите души познанието, че Небето и Земята ще преминат, обаче онова, което можем да узнаем за Мистерията на Голгота, ще бъде пренесено с нас в бъдещите времена, когато Небето и Земята няма да са вече тук.
към текста >>
24.
Бележки
GA_139 Евангелието на Марко
10. Лекция от 14 Декември 1911, включена в „Човешката история в светлината на духовното изс
лед
ване“, Събр.
10. Лекция от 14 Декември 1911, включена в „Човешката история в светлината на духовното изследване“, Събр.
Съч. №61.
към текста >>
25.
Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане и живото взаимодействие между живите и мъртвите
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
ОКУЛТНИ ИЗС
ЛЕД
ВАНИЯ
ОКУЛТНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
към текста >>
26.
Съдържание
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Изс
лед
ване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Изс
лед
ване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Най-новите резултати от окултното изс
лед
ване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Най-новите резултати от окултното изследване върху живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Някои неща върху техниката на кармата и живота с
лед
смъртта.
Някои неща върху техниката на кармата и живота след смъртта.
към текста >>
За живота с
лед
смъртта.
За живота след смъртта.
към текста >>
За преминаването на човека през сферите на Космоса с
лед
смъртта.
За преминаването на човека през сферите на Космоса след смъртта.
към текста >>
Животът с
лед
смъртта.
Животът след смъртта.
към текста >>
Преобразуване на човешките земни сили в сили на ясновидското изс
лед
ване.
Преобразуване на човешките земни сили в сили на ясновидското изследване.
към текста >>
По записки и бележки непрег
лед
ани от сказчика.
По записки и бележки непрегледани от сказчика.
Издадено от администрацията на Рудолф Щайнер. Издаването уредено от Х. Р. Нидерхойзер и Йохан Вегер, по наследство на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Нидерхойзер и Йохан Вегер, по нас
лед
ство на Рудолф Щайнер.
По записки и бележки непрегледани от сказчика. Издадено от администрацията на Рудолф Щайнер. Издаването уредено от Х. Р.
Нидерхойзер и Йохан Вегер, по наследство на Рудолф Щайнер.
към текста >>
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята автобиография "Пътят на моя живот" по с
лед
ния начин: "Съдържанието на тези печатни издания бяха замислени като съобщения непредназначени за печатане….
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята автобиография "Пътят на моя живот" по следния начин: "Съдържанието на тези печатни издания бяха замислени като съобщения непредназначени за печатане….
Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да е най-чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което Антропософията има да каже. Ето защо можем да изходим без колебание... от разпореждането, тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
към текста >>
Трябва само да се има предвид, че в непрег
лед
аните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
Върху характера на тези частни печатни издания Рудолф Щайнер се изказва в своята автобиография "Пътят на моя живот" по следния начин: "Съдържанието на тези печатни издания бяха замислени като съобщения непредназначени за печатане…. Никъде не е казано ни най-малко нещо, което да е най-чист резултат на изграждащата се Антропософия... Който чете тези частни печатни издания, може да ги счита в най-пълния смисъл като това, което Антропософията има да каже. Ето защо можем да изходим без колебание... от разпореждането, тези издания да бъдат разпространявани само между членовете на Антропософското Общество.
Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мене издания могат да се намерят някои грешки.
към текста >>
27.
1. ПЪРВА СКАЗКА. Милано, 26 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Изс
лед
вания върху живота между смъртта
Изследвания върху живота между смъртта
към текста >>
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа пос
лед
ствията на такива познания върху целия живота.
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота.
Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност. Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане. Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения. Необходимо е именно в първата част на моята сказка да ви съобщя първо някои неща върху начина, по който се добиват духовни познания. За добиването на духовни познания е необходимо едно съвсем определено разположение на човешката душа.
към текста >>
Именно в пос
лед
но време аз имах възможността да проверя основно изс
лед
ванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения.
Тази вечер моята задача ще бъде да Ви говоря за някои особености в познанието на духовния свят, а също така да ви покажа последствията на такива познания върху целия живота. Онзи, на когото е възложена задачата да предаде на своите себеподобни нещо от духовните светове, трябва много често да предприема да проверява отново и отново своите познания относно тяхната правдивост и истинност и относно тяхната абсолютна духовна коректност. Моите изложения ще завършат накрая с това, да ви съобщя някои неща относно познанията за човешкият живот между смъртта и едно ново раждане.
Именно в последно време аз имах възможността да проверя основно изследванията, които човешкият дух може да направи на тази почва и за тази основна проверка би искал да ви говоря днес, във втората част на моите изложения.
Необходимо е именно в първата част на моята сказка да ви съобщя първо някои неща върху начина, по който се добиват духовни познания. За добиването на духовни познания е необходимо едно съвсем определено разположение на човешката душа. И това разположение на човешката душа е в известно отношение напълно противоположно на настроението, което човешката душа има във външния живот на физическото поле. Във външния живот, особено в нашето днешно настояще, човешката душа се намира общо взето в едно постоянно безпокойство. От час, на час в течение на деня душата получава постоянно нови впечатления и понеже човешката душа се отъждествява с нейните впечатления, това означава едно постоянно безпокойство на душата.
към текста >>
И за да избегнем по-нататък определени грешки, които сме направили тогава, трябва отново да се върнем във физическото поле и да подобрим нашите качества на физическото поле, с
лед
това да се върнем отново в духовния свят, за да постъпим по-добре.
Ние откриваме, че в обикновеният живот на физическото поле, можем да изменим нещата, че можем да подобрим себе си, да се поправим, когато виждаме погрешно нещата, или ги преиначаваме. Всичко това не е така на духовното поле. Напротив, на духовното поле трябва да научим, че нещата ни се явяват като истини, или погрешни според това, което вече се е намирало в нас в момента, когато сме прониквали в духовния свят. Ето защо всяка подготовка за правилното познаване на духовните светове, трябва да стане във време то преди проникването в тези светове: защото щом сме проникнали в духовния свят, ние не можем да корегираме това, което виждаме там, а правим грешката, която трябва да направим според особеностите на нашия характер.
И за да избегнем по-нататък определени грешки, които сме направили тогава, трябва отново да се върнем във физическото поле и да подобрим нашите качества на физическото поле, след това да се върнем отново в духовния свят, за да постъпим по-добре.
От това можете да разберете, колко безкрайно много е необходимо да имаме една добра, правилна подготовка за духовния свят, преди да влезем през вратата в този духовен свят.
към текста >>
В пос
лед
но време в моите окултни изс
лед
вания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане?
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане.
В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане?
Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените. Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>
Като отговор на този въпрос се получи с
лед
ното: Когато с
лед
ователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане?
Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения. Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>
Това не означава, че с
лед
смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения.
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане? Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените.
Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения.
Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>
Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така с
лед
смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
Но когато се издигаме до посвещението, срещу нас застават онези неща, които ние преживяваме също в света между смъртта и едно ново раждане. В последно време в моите окултни изследвания възникна въпросът: Как се отнася светът на виденията, които можем да намерим чрез посвещението, или чрез едно сътресение разхлабващо връзката между етерното и физическото тяло, как се отнася този свят на виденията, в който живеем между смъртта и едно ново раждане? Като отговор на този въпрос се получи следното: Когато следователно, от времето на пребиваването ни в Кама Лока, което вече познаваме, насочваме нашето внимание върху по-нататъшното време между смъртта и едно ново раждане, ние виждаме първо, че живеем в един обективен свят, който може да бъде сравнен със света на посветените. Това не означава, че след смъртта, ние не живеем в един действителен свят ние живеем в един абсолютно реален свят, живеем с тези, с които сме имали отношения още в този физически свят, живеем в абсолютно действителни отношения.
Обаче, както на Земята получаваме всичко, чрез посредничеството на възприятието на сетивата, така след смъртта всички неща ни се предават посредством видения.
към текста >>
Да предположим случая, че с
лед
смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас.
Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас.
Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши. Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта.
към текста >>
С
лед
ователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта.
Да предположим случая, че след смъртта намираме някого в духовния свят, който е починал преди нас. Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши. Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят.
Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта.
Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>
Може да бъде с
лед
ователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него.
Той стои там действително пред нас, ние действително стоим срещу него, но ние трябва да можем също да го възприемаме, трябва да влезем в отношение с него в света на виденията, точно така, както във физическия свят влизаме във връзка с един човек, чрез нашите очи и нашите уши. Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта.
Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него.
Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>
Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят с
лед
смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване.
Но явява се една трудност, която съществува също за опита на посветения, както тя съществува между смъртта и едно ново раждане: както вече отбелязахме, светът на виденията ни дава първо само едно отражение на нашето собствено същество. Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него.
Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване.
Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>
Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме с
лед
смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта.
Когато срещу нас застава един човек в духовния свят, както охарактеризирахме това, когато се явява едно видение. Обаче това видение не ни дава отначало нищо друго, то не ни предава нищо друго освен един вид любов, или антипатия, които сме имали тук на Земята към него, или някое друго отношение, което имаме към този, който ни се явява в духовния свят. Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване.
Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта.
Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>
Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя с
лед
смъртта.
Следователно в духовния свят можем да стоим срещу един човек и да не възприемаме нищо друго освен онова, което е заседнало в нас преди смъртта. Може да бъде следователно така, че заставаме срещу човека и го обгръщаме с нашите чувства, симпатии и антипатии като с една визионерна мъгла, така че тази мъгла дава именно повод да се изолираме ние от него. Най-важното при това е, че едно такова поведение по отношение на един човек в духовния свят след смъртта е свързано с едно действително чувство, с едно действително вътрешно преживяване. Ние чувствуваме например, че не можем повече да обичаме след смъртта един човек, когото не сме обичали напълно в земния живот така, както би трябвало, освен толкова колкото сме го обичали преди смъртта. Въпреки че стоим срещу него и бихме искали да го обичаме повече, не можем вече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот.
Това неможене, тази абсолютна невъзможност да развием по-добре нашата душа, може да бъде почувствувана като едно извънредно голямо подтискане на душата и така се чувствува тя след смъртта.
към текста >>
И тук аз стигам до онази част, която ми се разкри в пос
лед
но време: ние сме изпълнени от това, което се е установило вече в нашата душа като наши отношения към другите хора преди нашата смърт.
И тук аз стигам до онази част, която ми се разкри в последно време: ние сме изпълнени от това, което се е установило вече в нашата душа като наши отношения към другите хора преди нашата смърт.
Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време след смъртта: Как трябва да го обичам аз? а можем само да запитаме: Как съм го обичал аз в земния живот и като последствие на това, как го обичам аз сега? Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувствуваме, как след смъртта съществата на духовния свят, съществата на йерархиите действуват върху това, което току що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувствуваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат Същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците. Ние трябва да донесем даже със себе си определен брой спомени за преживяванията преди смъртта, които ни заобикалят като една мъгла и с тях трябва да направим себе си способни да приемем светлината на другите йерархии.
към текста >>
Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време с
лед
смъртта: Как трябва да го обичам аз?
И тук аз стигам до онази част, която ми се разкри в последно време: ние сме изпълнени от това, което се е установило вече в нашата душа като наши отношения към другите хора преди нашата смърт.
Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време след смъртта: Как трябва да го обичам аз?
а можем само да запитаме: Как съм го обичал аз в земния живот и като последствие на това, как го обичам аз сега? Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувствуваме, как след смъртта съществата на духовния свят, съществата на йерархиите действуват върху това, което току що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувствуваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат Същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците. Ние трябва да донесем даже със себе си определен брой спомени за преживяванията преди смъртта, които ни заобикалят като една мъгла и с тях трябва да направим себе си способни да приемем светлината на другите йерархии.
към текста >>
а можем само да запитаме: Как съм го обичал аз в земния живот и като пос
лед
ствие на това, как го обичам аз сега?
И тук аз стигам до онази част, която ми се разкри в последно време: ние сме изпълнени от това, което се е установило вече в нашата душа като наши отношения към другите хора преди нашата смърт. Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време след смъртта: Как трябва да го обичам аз?
а можем само да запитаме: Как съм го обичал аз в земния живот и като последствие на това, как го обичам аз сега?
Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувствуваме, как след смъртта съществата на духовния свят, съществата на йерархиите действуват върху това, което току що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувствуваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат Същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците. Ние трябва да донесем даже със себе си определен брой спомени за преживяванията преди смъртта, които ни заобикалят като една мъгла и с тях трябва да направим себе си способни да приемем светлината на другите йерархии.
към текста >>
Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувствуваме, как с
лед
смъртта съществата на духовния свят, съществата на йерархиите действуват върху това, което току що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувствуваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат Същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците.
И тук аз стигам до онази част, която ми се разкри в последно време: ние сме изпълнени от това, което се е установило вече в нашата душа като наши отношения към другите хора преди нашата смърт. Например ние не можем да запитаме по отношение на един човек в определено време след смъртта: Как трябва да го обичам аз? а можем само да запитаме: Как съм го обичал аз в земния живот и като последствие на това, как го обичам аз сега?
Това състояние се изменя чрез това, че постепенно можем да станем способни да чувствуваме, как след смъртта съществата на духовния свят, съществата на йерархиите действуват върху това, което току що описах, се изменя само благодарение на това, че постепенно се научаваме да чувствуваме: Върху мъглата, която ни заобикаля, действат Същества на йерархиите, те проникват с техните лъчи през тази мъгла, както слънцето прониква със своите лъчи през облаците.
Ние трябва да донесем даже със себе си определен брой спомени за преживяванията преди смъртта, които ни заобикалят като една мъгла и с тях трябва да направим себе си способни да приемем светлината на другите йерархии.
към текста >>
И тогава забелязваме, че запазването на съзнанието с
лед
смъртта зависи от напълно определени неща.
Обаче това действие на йерархиите, което става в течение на времето това даване на светлина постепенно се изменя. То се изменя така, че ние постепенно чувствуваме как чрез проникването на светлината на по-висшите йерархии нашето съзнание постепенно се затъпява.
И тогава забелязваме, че запазването на съзнанието след смъртта зависи от напълно определени неща.
Така например съзнанието се затъмнява по-лесно при един човек, който има едно неморално разположение на душата. Следователно, най-важното е това, да минем през вратата на смъртта с морални сили, защото моралното съзнание държи нашата душа отворена за светлината и йерархиите. В последно време аз имах възможността да изследвам хората след смъртта с морално, както също и хората с неморално разположение на душата, или настроение и при това винаги констатирах: че хората с морално душевно настроение запазват след смъртта едно съзнание, което ясно и бистро, а хората с неморално настроение на душата изпадат в един вид тъмно понижение на съзнанието.
към текста >>
С
лед
ователно, най-важното е това, да минем през вратата на смъртта с морални сили, защото моралното съзнание държи нашата душа отворена за светлината и йерархиите.
Обаче това действие на йерархиите, което става в течение на времето това даване на светлина постепенно се изменя. То се изменя така, че ние постепенно чувствуваме как чрез проникването на светлината на по-висшите йерархии нашето съзнание постепенно се затъпява. И тогава забелязваме, че запазването на съзнанието след смъртта зависи от напълно определени неща. Така например съзнанието се затъмнява по-лесно при един човек, който има едно неморално разположение на душата.
Следователно, най-важното е това, да минем през вратата на смъртта с морални сили, защото моралното съзнание държи нашата душа отворена за светлината и йерархиите.
В последно време аз имах възможността да изследвам хората след смъртта с морално, както също и хората с неморално разположение на душата, или настроение и при това винаги констатирах: че хората с морално душевно настроение запазват след смъртта едно съзнание, което ясно и бистро, а хората с неморално настроение на душата изпадат в един вид тъмно понижение на съзнанието.
към текста >>
В пос
лед
но време аз имах възможността да изс
лед
вам хората с
лед
смъртта с морално, както също и хората с неморално разположение на душата, или настроение и при това винаги констатирах: че хората с морално душевно настроение запазват с
лед
смъртта едно съзнание, което ясно и бистро, а хората с неморално настроение на душата изпадат в един вид тъмно понижение на съзнанието.
Обаче това действие на йерархиите, което става в течение на времето това даване на светлина постепенно се изменя. То се изменя така, че ние постепенно чувствуваме как чрез проникването на светлината на по-висшите йерархии нашето съзнание постепенно се затъпява. И тогава забелязваме, че запазването на съзнанието след смъртта зависи от напълно определени неща. Така например съзнанието се затъмнява по-лесно при един човек, който има едно неморално разположение на душата. Следователно, най-важното е това, да минем през вратата на смъртта с морални сили, защото моралното съзнание държи нашата душа отворена за светлината и йерархиите.
В последно време аз имах възможността да изследвам хората след смъртта с морално, както също и хората с неморално разположение на душата, или настроение и при това винаги констатирах: че хората с морално душевно настроение запазват след смъртта едно съзнание, което ясно и бистро, а хората с неморално настроение на душата изпадат в един вид тъмно понижение на съзнанието.
към текста >>
Естествено сега можем да запитаме: Какво вреди това, ако с
лед
смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието?
Естествено сега можем да запитаме: Какво вреди това, ако след смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието?
Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност. Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността. След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието. По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват пос
лед
ствията на тяхната неморалност.
Естествено сега можем да запитаме: Какво вреди това, ако след смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието?
Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност.
Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността. След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието. По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата.
към текста >>
Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в пос
лед
ствие на неморалността.
Естествено сега можем да запитаме: Какво вреди това, ако след смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието? Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност.
Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността.
След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието. По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието.
към текста >>
С
лед
смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието.
Естествено сега можем да запитаме: Какво вреди това, ако след смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието? Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност. Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността.
След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието.
По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието. Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва.
към текста >>
По-късно, когато е изтекло определено време с
лед
смъртта, човек отново минава през други опитности.
Естествено сега можем да запитаме: Какво вреди това, ако след смъртта хората изпадат в един вид заспиване на съзнанието? Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност. Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността. След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието.
По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности.
Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието. Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва. Те чувствуват как тяхното съзнание угасва, затъпява се.
към текста >>
За по-късно време с
лед
смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата.
Тогава, би могло да се предположи, че те няма да страдат и избягват последствията на тяхната неморалност. Но подобно възражение съвсем не е на място поради това, че това затъмнение на съзнанието е свързано с извънредно големи състояния на страх, които се получават в последствие на неморалността. След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието. По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане.
За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата.
Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието. Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва. Те чувствуват как тяхното съзнание угасва, затъпява се. И колкото и много да се разбират тук на Земята материалистичните светогледи, този факт, който току що изказах, говори именно против материалистичните възгледи на човека. Те никак не са полезни за човешкото развитие след смъртта.
към текста >>
Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изс
лед
вания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро с
лед
смъртта им тяхното съзнание фактически угасва.
След смъртта не съществуват по-големи състояния на страх освен това затъмнение на съзнанието. По-късно, когато е изтекло определено време след смъртта, човек отново минава през други опитности. Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието.
Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва.
Те чувствуват как тяхното съзнание угасва, затъпява се. И колкото и много да се разбират тук на Земята материалистичните светогледи, този факт, който току що изказах, говори именно против материалистичните възгледи на човека. Те никак не са полезни за човешкото развитие след смъртта.
към текста >>
И колкото и много да се разбират тук на Земята материалистичните светог
лед
и, този факт, който току що изказах, говори именно против материалистичните възг
лед
и на човека.
Можем да сравним хора от различно естество между смъртта и едно ново раждане. За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието. Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва. Те чувствуват как тяхното съзнание угасва, затъпява се.
И колкото и много да се разбират тук на Земята материалистичните светогледи, този факт, който току що изказах, говори именно против материалистичните възгледи на човека.
Те никак не са полезни за човешкото развитие след смъртта.
към текста >>
Те никак не са полезни за човешкото развитие с
лед
смъртта.
За по-късно време след смъртта освен моралните настроения на душата добиват значение и религиозните настроения на душата. Можем да установим просто като един факт, против който не може да се възрази нищо, че хората, които нямат религиозни представи, изпитват чрез тази липса на религиозни представи едно затъмнение на съзнанието. Човек не може да не получи това впечатление, което се ражда при такива изследвания на хора, които имат само материалистични представи, че скоро след смъртта им тяхното съзнание фактически угасва. Те чувствуват как тяхното съзнание угасва, затъпява се. И колкото и много да се разбират тук на Земята материалистичните светогледи, този факт, който току що изказах, говори именно против материалистичните възгледи на човека.
Те никак не са полезни за човешкото развитие след смъртта.
към текста >>
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот с
лед
смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи.
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи.
Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието. Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието. Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта. Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение.
към текста >>
Но с
лед
това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието.
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи.
Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието.
Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието. Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта. Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа.
към текста >>
Когато изс
лед
ваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието.
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи. Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието.
Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието.
Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта. Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота.
към текста >>
Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха с
лед
смъртта.
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи. Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието. Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието.
Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта.
Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време.
към текста >>
Това нас
лед
ство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители.
С това аз описах две епохи, два периода, които съществуват за човешкият живот след смъртта: единият период, когато роля играят нормалните представи и другият когато роля играят религиозните представи. Но след това идва един трети период, който би произвел едно затъмнение на съзнанието на всяко човешко същество, ако не съществуваха определени мирови мероприятия, които възпрепятствуват това затъмнение на съзнанието. Когато изследваме сега тази трета епоха, трябва да вземем под внимание цялата еволюция на човечеството през различните цикли на развитието. Чрез това, което хората са могли да добият на Земята от времето преди Христа, хората биха могли да си усвоят нещо от това, което би могло да има осигури едно съзнание през тази трета епоха след смъртта.
Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители.
Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят.
към текста >>
Ако разг
лед
ате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят.
Това наследство, което хората са получили още в началото на земното развитие, бе запазено чрез мъдрите мероприятия, които бяха прокарани чрез посветените ръководители. Трябва да запомним именно добре, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са получавали влиянията от центровете на посвещение. Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време.
Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят.
Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно. Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена. Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките.
към текста >>
Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало нас
лед
ения познания от древните времена.
Съществували са стотици пътища, по които духовния живот се е вливал чрез мистериите в живота на народа. Тези импулси са отслабнали все повече и повече, колкото повече развитието на човечеството се е приближавало в своите цикли до Тайната на Голгота. Едно външно доказателство, че тези импулси са ставали все по-слаби и все по-слаби може да бъде намерено например в явяването на великия Буда в предхристиянско време. Ако разгледате сериозно ученията на Буда, Вие не ще намерите никъде указания върху същността на духовния свят. Ето защо в тези учения на Буда наименованието, характеристиката за духовния свят в учението на Нирваната е действително отрицателно.
Буда изискваше наистина, щото онзи, който иска да се издигне в духовния свят, да се освободи от привързаността към физическия свят: обаче в цялото учение на Буда не ще намерите никакво изпъкващо по някакъв начин описание на духовния свят, каквото е било дадено преди него например в брахманското учение, което още е имало наследения познания от древните времена.
Трябва постоянно да обръщам внимание върху това, че фактите които са приведени сега, са намерили израз при различните народи до времето, когато гърците са почувствували значението на Тайната на Голгота. Понеже през време на предидущата гръцка епоха в развитието на човечеството съзнанието беше затъмнено между смъртта и едно ново раждане, гъркът, който знаеше това, чувствуваше пребиваването в духовния свят само като нещо сянкообразно. За него духовният свят беше само един свят на сенките. Тогава човекът можеше да си създаде всяка красота, всичко, което е художествено, също хармоничните устройства на външният свят от своите собствени сили, обаче той не можеше да добие във физическия свят онова, което му даваше светлина в третата епоха на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно нас
лед
ство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане с
лед
смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят.
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят.
Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току що говорихме. Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство. Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота. Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане. Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта.
към текста >>
Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха с
лед
смъртта, за която току що говорихме.
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят.
Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току що говорихме.
Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство. Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота. Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане. Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта.
към текста >>
Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото нас
лед
ство.
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят. Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току що говорихме.
Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство.
Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота. Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане. Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта.
към текста >>
Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки пог
лед
върху това, което е станало в Тайната на Голгота.
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят. Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току що говорихме. Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство.
Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота.
Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане. Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта.
към текста >>
Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха с
лед
смъртта.
Това е абсолютно свързано с факта, че с гръцкото време настъпи онзи цикъл в развитието на човечеството, когато всяко духовно наследство се беше затъмнило и човекът не можеше да добие със своите сили във физическият свят онова, което да му остане след смъртта, за да може да влезе с описаното съзнание в духовния свят. Ето защо в развитието на света трябваше да стане нещо особено именно в този момент: Хората трябваше да получат от вън импулса, който да им даде съзнание за тази епоха след смъртта, за която току що говорихме. Хората бяха изгубили тяхната собствена способност да имат съзнание в средата между смъртта и едно ново раждане черпейки необходимите за това сили от старото наследство. Те можеха да добият отново силата на съзнанието, насочвайки поглед върху това, което е станало в Тайната на Голгота. Положението е абсолютно такова, че онова, което можа да бъде изпитано през гръцката епоха чрез Тайната на Голгота, проясни съзнанието на човека в съответния момент между смъртта и едно ново раждане.
Разбирането на Тайната на Голгота е импулсът за съзнанието в третата епоха след смъртта.
към текста >>
С
лед
ователно ако насочим пог
лед
върху този момент на така наречената Гръко-латинска епоха в развитието на човечеството, ние можем да кажем: За първият период с
лед
смъртта меродавно е моралното настроение, моралното състояние на душата.
Следователно ако насочим поглед върху този момент на така наречената Гръко-латинска епоха в развитието на човечеството, ние можем да кажем: За първият период след смъртта меродавно е моралното настроение, моралното състояние на душата.
За вторият период меродавно е религиозното настроение на душата, за третия обаче меродавно беше познаването на познанието на Тайната на Голгота. Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период след смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на гърците в този период след смъртта. Фактически Тайната на Голгота означава оживяването на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това, което хората бяха изгубели като старо духовно наследство, им бе възвърнато отново чрез това събитие. Така настъпването на Христовото събитие стана необходимо изхождайки от човешки пред поставки и човешки отношения на живота.
към текста >>
Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период с
лед
смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на гърците в този период с
лед
смъртта.
Следователно ако насочим поглед върху този момент на така наречената Гръко-латинска епоха в развитието на човечеството, ние можем да кажем: За първият период след смъртта меродавно е моралното настроение, моралното състояние на душата. За вторият период меродавно е религиозното настроение на душата, за третия обаче меродавно беше познаването на познанието на Тайната на Голгота.
Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период след смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на гърците в този период след смъртта.
Фактически Тайната на Голгота означава оживяването на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това, което хората бяха изгубели като старо духовно наследство, им бе възвърнато отново чрез това събитие. Така настъпването на Христовото събитие стана необходимо изхождайки от човешки пред поставки и човешки отношения на живота. В тяхното понататъшно развитие хората бяха надарени с все нови и нови способности. В първото време на /Християнското събитие/ християнското развитие главно беше действителното свързване с Тайната на Голгота, както тя беше предадена по традиция от онези, които я бяха изживели и разпространили, това свързване с Тайната на Голгота беше онова, което даде силата на съзнанието в третата епоха след смъртта, както аз описах това.
към текста >>
Това, което хората бяха изгубели като старо духовно нас
лед
ство, им бе възвърнато отново чрез това събитие.
Следователно ако насочим поглед върху този момент на така наречената Гръко-латинска епоха в развитието на човечеството, ние можем да кажем: За първият период след смъртта меродавно е моралното настроение, моралното състояние на душата. За вторият период меродавно е религиозното настроение на душата, за третия обаче меродавно беше познаването на познанието на Тайната на Голгота. Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период след смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на гърците в този период след смъртта. Фактически Тайната на Голгота означава оживяването на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и едно ново раждане.
Това, което хората бяха изгубели като старо духовно наследство, им бе възвърнато отново чрез това събитие.
Така настъпването на Христовото събитие стана необходимо изхождайки от човешки пред поставки и човешки отношения на живота. В тяхното понататъшно развитие хората бяха надарени с все нови и нови способности. В първото време на /Християнското събитие/ християнското развитие главно беше действителното свързване с Тайната на Голгота, както тя беше предадена по традиция от онези, които я бяха изживели и разпространили, това свързване с Тайната на Голгота беше онова, което даде силата на съзнанието в третата епоха след смъртта, както аз описах това. С по-нататъшното развитие на човешките способности днес обаче отново е необходимо едно ново отношение към Тайната на Голгота и към Христа.
към текста >>
В първото време на /Християнското събитие/ християнското развитие главно беше действителното свързване с Тайната на Голгота, както тя беше предадена по традиция от онези, които я бяха изживели и разпространили, това свързване с Тайната на Голгота беше онова, което даде силата на съзнанието в третата епоха с
лед
смъртта, както аз описах това.
Който нямаше това разбиране на Тайната на Голгота, неговото съзнание угасваше в третия период след смъртта, както преди това ясно съзнание е липсвало на гърците в този период след смъртта. Фактически Тайната на Голгота означава оживяването на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и едно ново раждане. Това, което хората бяха изгубели като старо духовно наследство, им бе възвърнато отново чрез това събитие. Така настъпването на Христовото събитие стана необходимо изхождайки от човешки пред поставки и човешки отношения на живота. В тяхното понататъшно развитие хората бяха надарени с все нови и нови способности.
В първото време на /Християнското събитие/ християнското развитие главно беше действителното свързване с Тайната на Голгота, както тя беше предадена по традиция от онези, които я бяха изживели и разпространили, това свързване с Тайната на Голгота беше онова, което даде силата на съзнанието в третата епоха след смъртта, както аз описах това.
С по-нататъшното развитие на човешките способности днес обаче отново е необходимо едно ново отношение към Тайната на Голгота и към Христа.
към текста >>
И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възг
лед
за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество.
И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество.
Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
към текста >>
Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият пог
лед
към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
И ние видяхме, че в течение на 19-то столетие този възглед за Аза се сгъсти до такава степен, че образът на Христа бе лишен от божествеността и божественото се схващаше като нещо абстрактно, което се изразява в цялото човечество.
Например немският философ Давид Фридрих Щраус изтъкна, че не трябва да насочваме нашият поглед към един отделен исторически Христос, а към онова, което преминава като нещо божествено през цялото човечество, че например оценката на възкресението не е нищо друго освен това, което се изявява в цялото човечество: възкресението на божествения Дух в цялото човечество.
към текста >>
За живота между смъртта и едно ново раждане това има едно извънредно реално пос
лед
ствие.
За живота между смъртта и едно ново раждане това има едно извънредно реално последствие.
Ако още през времето на Гръко-римската епоха положението беше такова, че човекът не можеше да запази чрез своите собствени сили съзнанието в третият период след смъртта, това ще бъде чрез философския егоизъм. В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе облак от мъгла в третата епоха след смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха.
към текста >>
Ако още през времето на Гръко-римската епоха положението беше такова, че човекът не можеше да запази чрез своите собствени сили съзнанието в третият период с
лед
смъртта, това ще бъде чрез философския егоизъм.
За живота между смъртта и едно ново раждане това има едно извънредно реално последствие.
Ако още през времето на Гръко-римската епоха положението беше такова, че човекът не можеше да запази чрез своите собствени сили съзнанието в третият период след смъртта, това ще бъде чрез философския егоизъм.
В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе облак от мъгла в третата епоха след смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха.
към текста >>
В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе облак от мъгла в третата епоха с
лед
смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха.
За живота между смъртта и едно ново раждане това има едно извънредно реално последствие. Ако още през времето на Гръко-римската епоха положението беше такова, че човекът не можеше да запази чрез своите собствени сили съзнанието в третият период след смъртта, това ще бъде чрез философския егоизъм.
В наше време човекът си създава в охарактеризирания по-горе облак от мъгла в третата епоха след смъртта, в мъглата от видения между смъртта и едно ново раждане още повече трудности отколкото през Гръко-римската епоха.
към текста >>
Ако разг
лед
аме развитието на човечеството в пос
лед
но време, ние трябва да си кажем: Апостол Павел е изказал думите: "Не аз, а Христос в мене".
Ако разгледаме развитието на човечеството в последно време, ние трябва да си кажем: Апостол Павел е изказал думите: "Не аз, а Христос в мене".
Днешният човек казва: Аз в мене и Христос е в мене дотолкова, доколкото трябва, доколкото аз мога да допусна това. Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза. Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта. През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта. Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота.
към текста >>
Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период с
лед
смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен с
лед
смъртта.
Ако разгледаме развитието на човечеството в последно време, ние трябва да си кажем: Апостол Павел е изказал думите: "Не аз, а Христос в мене". Днешният човек казва: Аз в мене и Христос е в мене дотолкова, доколкото трябва, доколкото аз мога да допусна това. Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза.
Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта.
През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта. Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма.
към текста >>
През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време с
лед
смъртта.
Ако разгледаме развитието на човечеството в последно време, ние трябва да си кажем: Апостол Павел е изказал думите: "Не аз, а Христос в мене". Днешният човек казва: Аз в мене и Христос е в мене дотолкова, доколкото трябва, доколкото аз мога да допусна това. Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза. Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта.
През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта.
Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст.
към текста >>
С
лед
ователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент с
лед
смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота.
Ако разгледаме развитието на човечеството в последно време, ние трябва да си кажем: Апостол Павел е изказал думите: "Не аз, а Христос в мене". Днешният човек казва: Аз в мене и Христос е в мене дотолкова, доколкото трябва, доколкото аз мога да допусна това. Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза. Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта. През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта.
Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота.
Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст. Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото.
към текста >>
Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним с
лед
смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи.
Днешният човек казва: Аз в мене и Христос е в мене дотолкова, доколкото трябва, доколкото аз мога да допусна това. Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза. Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта. През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта. Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота.
Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи.
А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст. Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото. Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас.
към текста >>
А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено с
лед
смъртта над определена пропаст.
Христос трябва да важи само дотолкова, доколкото това може да бъде допуснато чрез разума на Аза, чрез ума на Аза. Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта. През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта. Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи.
А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст.
Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст. Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото. Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас. Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа".
към текста >>
Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, с
лед
смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма.
Но в нашата настояща епоха съществува само едно средство, човек може да запази своето съзнание действително през време на третия период след смъртта, а това е: да запазим от настоящия живот определена памет, определен спомен след смъртта. През време на този период ние би трябвало да забравим всичко, което сме изживели на Земята, ако не бихме могли да си спомним за нещо напълно определено: Ако на Земята сме преживели едно разбиране и сме намерили едно отношение към Христа и за Тайната на Голгота това посажда в нас мисли и сили, които запазват нашето съзнание през това време след смъртта. Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст.
Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма.
Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст. Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото. Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас. Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа". И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран.
към текста >>
Когато стигаме до този момент с
лед
смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият пог
лед
назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото.
Следователно фактите показват, че съществува възможността да си спомним в гореспоменатия момент след смъртта за това, което сме научили и разбирали тук върху Тайната на Голгота. Когато сме добили такива представи, чувства и усещания, които са свързани с Тайната на Голгота, тогава ние можем да си припомним след смъртта за тези чувства, а също и за другото кое то е свързано с такива усещания, чувства и представи. А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст.
Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото.
Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас. Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа". И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран. В този момент всяка душа, която е преминала с разбиране през Тайната на Голгота, си казва това. И човек чувствува значението на тези думи, когато знае, че може да ги почувствува в тяхната най-висока степен в момента, когато е достигнал в средата на периода между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава с
лед
смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа".
А това значи: Чрез това, че на Земята сме добили едно разбиране за Тайната на Голгота, благодарение на това нашето съзнание може да бъде пренесено след смъртта над определена пропаст. Когато сме добили това разбиране, тогава от съответния момент ние бихме могли да съдействуваме в този трети период, след смъртта, за да подобрим от нашия спомен грешките, които имаме в душата си от нашата Карма, тогава други същества трябва да работят върху грешките, които трябва да подобрим от нашата Карма. Естествено, всеки човек минава през едно нова раждане в съществуванието, обаче важното е дали съзнанието е било прекъснато, или дали то е било запазено преминавайки над тази пропаст. Когато стигаме до този момент след смъртта с едно познание на Тайната на Голгота, ние можем да насочим нашият поглед назад и да си спомним, че с всичко което имаме като човешко в нашето същество, ние произхождаме от Божественото. Но тогава ние чувствуваме също, че можем да спасим нашето съзнание чрез това, че сме добили едно познание за Тайната на Голгота и изграждаме по-нататък съзнанието, като можем да виждаме този Дух, който идва към нас.
Когато тук на Земята сме добили едно разбиране на Тайната на Голгота, тогава след смъртта стигаме до момента на онзи трети период, така, че можем да си спомним и можем да си кажем: "Ние сме родени от Духа".
И аз мога да ви кажа: Онзи, който е минал през определена степен на посвещението, не чува никога така силно верността на думите: "От Божественият Дух съм роден", както когато той се пренесе в онзи момент, който току що бе охарактеризиран. В този момент всяка душа, която е преминала с разбиране през Тайната на Голгота, си казва това. И човек чувствува значението на тези думи, когато знае, че може да ги почувствува в тяхната най-висока степен в момента, когато е достигнал в средата на периода между смъртта и едно ново раждане. И когато познава обектив но тези факти, човек би пожелал на нашата епоха, щото все повече и повече хора да достигнат до това, как всъщност тази сентенция може да бъде позната днес в нейното най-висше достойнство по начина, който току що бе описан. И ако благодарение на розенкройцерското движение тази сентенция беше превърната в нашия кръг, в един вид ръководна сентенция, това направено, за да дадем на душите подбудата за това, което трябва да живее в тези души между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Обични приятели, едно такова изискване като това, би могло да бъде взето като едно пристрастно, като едно предубеждение към християнския възг
лед
на живота.
Обични приятели, едно такова изискване като това, би могло да бъде взето като едно пристрастно, като едно предубеждение към християнския възглед на живота.
Ако би съществувал в този смисъл един пред разсъдък за християнското вероизповедание, това би било действително не теософско. На основата на Духовната наука ние стоим обективно спрямо всяка една религия и я проучваме с напълно същата симпатия. И този факт, който току що бе изтъкат за Тайната на Голгота, няма нищо общо с някакъв конфесионален Христос, а е един обективен окултен факт. Наистина направен бе упрекът, че такива неща, които току що бяха казани, са произвели в нашето западно духовно движение от някакво предпочитание за Християнството по отношение на другите религии. Обаче положението, което е отредено на Тайната на Голгота е дадено на това събитие в същия смисъл, както в официалната наука това става за един констатиран факт.
към текста >>
И когато се казва, че Тайната на Голгота не трябва да се поставя пред хората като едно единствено по рода си събитие за развитието на човечеството, понеже другите религии не могат да го признаят като такова, това е едно абсолютно недоразумение поради с
лед
ната причина: Защото нека вземем факта, че имаме религиозни книги на древната индийска религия и че имаме един западен светог
лед
.
Ако би съществувал в този смисъл един пред разсъдък за християнското вероизповедание, това би било действително не теософско. На основата на Духовната наука ние стоим обективно спрямо всяка една религия и я проучваме с напълно същата симпатия. И този факт, който току що бе изтъкат за Тайната на Голгота, няма нищо общо с някакъв конфесионален Христос, а е един обективен окултен факт. Наистина направен бе упрекът, че такива неща, които току що бяха казани, са произвели в нашето западно духовно движение от някакво предпочитание за Християнството по отношение на другите религии. Обаче положението, което е отредено на Тайната на Голгота е дадено на това събитие в същия смисъл, както в официалната наука това става за един констатиран факт.
И когато се казва, че Тайната на Голгота не трябва да се поставя пред хората като едно единствено по рода си събитие за развитието на човечеството, понеже другите религии не могат да го признаят като такова, това е едно абсолютно недоразумение поради следната причина: Защото нека вземем факта, че имаме религиозни книги на древната индийска религия и че имаме един западен светоглед.
Ние учим днес на запад Коперниковия светоглед, защото той не се съдържа в старите религиозни книги на индийците. Както никой не може да забрани да бъде учен този Коперников светоглед, защото той не се намирал в старите религиозни индийски книги, така също никой не може да забрани да учим факта за Тайната на Голгота поради това, че тя не се намира в религиозните книги на древните индийци.
към текста >>
Ние учим днес на запад Коперниковия светог
лед
, защото той не се съдържа в старите религиозни книги на индийците.
На основата на Духовната наука ние стоим обективно спрямо всяка една религия и я проучваме с напълно същата симпатия. И този факт, който току що бе изтъкат за Тайната на Голгота, няма нищо общо с някакъв конфесионален Христос, а е един обективен окултен факт. Наистина направен бе упрекът, че такива неща, които току що бяха казани, са произвели в нашето западно духовно движение от някакво предпочитание за Християнството по отношение на другите религии. Обаче положението, което е отредено на Тайната на Голгота е дадено на това събитие в същия смисъл, както в официалната наука това става за един констатиран факт. И когато се казва, че Тайната на Голгота не трябва да се поставя пред хората като едно единствено по рода си събитие за развитието на човечеството, понеже другите религии не могат да го признаят като такова, това е едно абсолютно недоразумение поради следната причина: Защото нека вземем факта, че имаме религиозни книги на древната индийска религия и че имаме един западен светоглед.
Ние учим днес на запад Коперниковия светоглед, защото той не се съдържа в старите религиозни книги на индийците.
Както никой не може да забрани да бъде учен този Коперников светоглед, защото той не се намирал в старите религиозни индийски книги, така също никой не може да забрани да учим факта за Тайната на Голгота поради това, че тя не се намира в религиозните книги на древните индийци.
към текста >>
Както никой не може да забрани да бъде учен този Коперников светог
лед
, защото той не се намирал в старите религиозни индийски книги, така също никой не може да забрани да учим факта за Тайната на Голгота поради това, че тя не се намира в религиозните книги на древните индийци.
И този факт, който току що бе изтъкат за Тайната на Голгота, няма нищо общо с някакъв конфесионален Христос, а е един обективен окултен факт. Наистина направен бе упрекът, че такива неща, които току що бяха казани, са произвели в нашето западно духовно движение от някакво предпочитание за Християнството по отношение на другите религии. Обаче положението, което е отредено на Тайната на Голгота е дадено на това събитие в същия смисъл, както в официалната наука това става за един констатиран факт. И когато се казва, че Тайната на Голгота не трябва да се поставя пред хората като едно единствено по рода си събитие за развитието на човечеството, понеже другите религии не могат да го признаят като такова, това е едно абсолютно недоразумение поради следната причина: Защото нека вземем факта, че имаме религиозни книги на древната индийска религия и че имаме един западен светоглед. Ние учим днес на запад Коперниковия светоглед, защото той не се съдържа в старите религиозни книги на индийците.
Както никой не може да забрани да бъде учен този Коперников светоглед, защото той не се намирал в старите религиозни индийски книги, така също никой не може да забрани да учим факта за Тайната на Голгота поради това, че тя не се намира в религиозните книги на древните индийци.
към текста >>
Ще дойде време, когато онзи, който е пос
лед
овател на китайската, на будистката, на брахманската религия, ще разбере, че да приеме Тайната на Голгота съвсем не представлява нищо против неговата религия, както не представлява нищо против неговата религия да приеме Коперниковата система на света.
Колкото повече ще напредваме в нашата епоха, толкова повече различните религии в света ще се видят принудени да приемат факта, за който говорихме днес.
Ще дойде време, когато онзи, който е последовател на китайската, на будистката, на брахманската религия, ще разбере, че да приеме Тайната на Голгота съвсем не представлява нищо против неговата религия, както не представлява нищо против неговата религия да приеме Коперниковата система на света.
И ще се счита като един вид религиозен егоизъм, когато някой изповядващ една религия вън от християнската ще откаже да приеме този факт.
към текста >>
Вие виждате обични приятели, че ние стигнахме до Тайната на Голгота, когато искаме да разг
лед
аме условията на живота между смъртта и едно ново раждане.
Вие виждате обични приятели, че ние стигнахме до Тайната на Голгота, когато искаме да разгледаме условията на живота между смъртта и едно ново раждане.
В една сказка траеща само един час можем да дадем винаги само намеци върху едно такава област като тази, която искаме да разгледаме днес. Но аз исках поне да насоча вашето внимание върху някои резултати, които ми се разкриха, чрез моите най-нови изследвания.
към текста >>
В една сказка траеща само един час можем да дадем винаги само намеци върху едно такава област като тази, която искаме да разг
лед
аме днес.
Вие виждате обични приятели, че ние стигнахме до Тайната на Голгота, когато искаме да разгледаме условията на живота между смъртта и едно ново раждане.
В една сказка траеща само един час можем да дадем винаги само намеци върху едно такава област като тази, която искаме да разгледаме днес.
Но аз исках поне да насоча вашето внимание върху някои резултати, които ми се разкриха, чрез моите най-нови изследвания.
към текста >>
Но аз исках поне да насоча вашето внимание върху някои резултати, които ми се разкриха, чрез моите най-нови изс
лед
вания.
Вие виждате обични приятели, че ние стигнахме до Тайната на Голгота, когато искаме да разгледаме условията на живота между смъртта и едно ново раждане. В една сказка траеща само един час можем да дадем винаги само намеци върху едно такава област като тази, която искаме да разгледаме днес.
Но аз исках поне да насоча вашето внимание върху някои резултати, които ми се разкриха, чрез моите най-нови изследвания.
към текста >>
Тъй като с
лед
ващата сказка ще бъде свързана с днешната, ние ще можем навярно да прибавим един кратък пог
лед
върху казаното днес и да преминем с
лед
това към стоящите в перспектива по-нататъшни изложения.
Тъй като следващата сказка ще бъде свързана с днешната, ние ще можем навярно да прибавим един кратък поглед върху казаното днес и да преминем след това към стоящите в перспектива по-нататъшни изложения.
към текста >>
28.
2. ВТОРА СКАЗКА. Милано, 27 октомври 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Изс
лед
вания върху живота между смъртта и едно ново раждане.
Изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Човек чувствува сега необходимостта в по-нататъшното течение на живота с
лед
смъртта да счита Луцифера и Христа, като две равноправни едно до друго Същества.
Окултизмът ни показва, че Христос е едно слънчево Същество, което ни води отново към Слънцето. А сега идва това, което е шокиращо: Както е необходимо да разберем нашето отношение към Христа, също така сега е необходимо да разберем и нещо друго. Сега започва времето, когато човек се запознава с онова същество, което винаги е било наричано Луцифер, стоящ срещу него като едно действително същество. Когато човек се чувствува сега в Слънцето, той не се чувствува тогава като в струящата се физическа светлина, а се чувствува в чисто духовна светлина. И от този момент той чувствува Луцифера като едно същество, което сега не му е враждебно както по-рано, а го чувствува в света.
Човек чувствува сега необходимостта в по-нататъшното течение на живота след смъртта да счита Луцифера и Христа, като две равноправни едно до друго Същества.
Колкото и странно да звучи тази равностойност на Христа и на Луцифера, човек стига до там, именно от посоченият момент да я разбира, да счита тези двете същества като един вид братя. Как може да се обясни това, което може да се обясни от по-нататъшното протичане на живота след смъртта.
към текста >>
Как може да се обясни това, което може да се обясни от по-нататъшното протичане на живота с
лед
смъртта.
Сега започва времето, когато човек се запознава с онова същество, което винаги е било наричано Луцифер, стоящ срещу него като едно действително същество. Когато човек се чувствува сега в Слънцето, той не се чувствува тогава като в струящата се физическа светлина, а се чувствува в чисто духовна светлина. И от този момент той чувствува Луцифера като едно същество, което сега не му е враждебно както по-рано, а го чувствува в света. Човек чувствува сега необходимостта в по-нататъшното течение на живота след смъртта да счита Луцифера и Христа, като две равноправни едно до друго Същества. Колкото и странно да звучи тази равностойност на Христа и на Луцифера, човек стига до там, именно от посоченият момент да я разбира, да счита тези двете същества като един вид братя.
Как може да се обясни това, което може да се обясни от по-нататъшното протичане на живота след смъртта.
към текста >>
Ако вземете описанието, което аз често пъти дадох като описание на живота на Сатурн, на Слънцето, на Луната, вие ще имате тогава в изминаването на пътя, това което фактически човек изживява с
лед
смъртта.
Ако вземете описанието, което аз често пъти дадох като описание на живота на Сатурн, на Слънцето, на Луната, вие ще имате тогава в изминаването на пътя, това което фактически човек изживява след смъртта.
Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо Лунното съществуване, след това Слънчевото и най-после Сатурновото съществуване. Ако прочетете всичко това, което аз дадох като такова описание в книгата "Акашова летопис" и отидете по-нататък от Луната назад, ще имате света, който душата изживява по пътя, който тя из минава след смъртта. И когато човек гледа, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
към текста >>
Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо Лунното съществуване, с
лед
това Слънчевото и най-после Сатурновото съществуване.
Ако вземете описанието, което аз често пъти дадох като описание на живота на Сатурн, на Слънцето, на Луната, вие ще имате тогава в изминаването на пътя, това което фактически човек изживява след смъртта.
Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо Лунното съществуване, след това Слънчевото и най-после Сатурновото съществуване.
Ако прочетете всичко това, което аз дадох като такова описание в книгата "Акашова летопис" и отидете по-нататък от Луната назад, ще имате света, който душата изживява по пътя, който тя из минава след смъртта. И когато човек гледа, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
към текста >>
Ако прочетете всичко това, което аз дадох като такова описание в книгата "Акашова летопис" и отидете по-нататък от Луната назад, ще имате света, който душата изживява по пътя, който тя из минава с
лед
смъртта.
Ако вземете описанието, което аз често пъти дадох като описание на живота на Сатурн, на Слънцето, на Луната, вие ще имате тогава в изминаването на пътя, това което фактически човек изживява след смъртта. Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо Лунното съществуване, след това Слънчевото и най-после Сатурновото съществуване.
Ако прочетете всичко това, което аз дадох като такова описание в книгата "Акашова летопис" и отидете по-нататък от Луната назад, ще имате света, който душата изживява по пътя, който тя из минава след смъртта.
И когато човек гледа, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
към текста >>
И когато човек г
лед
а, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
Ако вземете описанието, което аз често пъти дадох като описание на живота на Сатурн, на Слънцето, на Луната, вие ще имате тогава в изминаването на пътя, това което фактически човек изживява след смъртта. Забележително е само това, че човек не изживява нещата в редуването на тяхното космическо раждане: Сатурн, Слънце, Луна, а изживява първо Лунното съществуване, след това Слънчевото и най-после Сатурновото съществуване. Ако прочетете всичко това, което аз дадох като такова описание в книгата "Акашова летопис" и отидете по-нататък от Луната назад, ще имате света, който душата изживява по пътя, който тя из минава след смъртта.
И когато човек гледа, така да се каже, от духовният свят, той получава впечатлението, че има като един вид спомен за живота, преди да е слязъл на Земята чрез раждането.
към текста >>
Христос го принуждава и вс
лед
ствие на това, той може да има спомените.
Обаче още по-голямо значение има, така да се каже моралния елемент, но по-нататъшният живот в този свят, който току що охарактеризирах сега. Както бе описано в книгата "Акашова летопис", човек постепенно изгубва интереса, който е имал много силно по-рано, за това което може да изживее на Земята. Изчезва интересът на отделните хора, с които той е имал връзка, изчезват интересите и за отделните неща. Той знае, че спомените, които запазва сега, никой не ги носи по-нататък освен Христос.
Христос го принуждава и вследствие на това, той може да има спомените.
Ако Христос не би го придружил, тогава споменът за земният живот би изчезнал, защото това което ни свързва със Земята от този момент нататък, е преживяването, че ние сме се свързали с Христа. След това, чрез нашия живот в духовния свят ние добиваме един съвършено нов интерес към Луцифер и неговия свят. Ние намираме тогава именно, че сега, когато сме се освободили от земните интереси, можем да застанем съвсем невредими срещу Луцифера. И ние правим странно то откритие, че Луцифера е вреден за нас само тогава, когато самите ние сме обхванати в земното естество. Сега той ни се явява именно като онова същество, което може да ни обясни това, което може да ни обясни това, което имаме да преживеем по-нататък в света на духа и ние оставаме по-дълго време в изживяването да усвоим това, което Луцифер може да ни даде тогава в тези далечини на духовния свят.
към текста >>
С
лед
това, чрез нашия живот в духовния свят ние добиваме един съвършено нов интерес към Луцифер и неговия свят.
Както бе описано в книгата "Акашова летопис", човек постепенно изгубва интереса, който е имал много силно по-рано, за това което може да изживее на Земята. Изчезва интересът на отделните хора, с които той е имал връзка, изчезват интересите и за отделните неща. Той знае, че спомените, които запазва сега, никой не ги носи по-нататък освен Христос. Христос го принуждава и вследствие на това, той може да има спомените. Ако Христос не би го придружил, тогава споменът за земният живот би изчезнал, защото това което ни свързва със Земята от този момент нататък, е преживяването, че ние сме се свързали с Христа.
След това, чрез нашия живот в духовния свят ние добиваме един съвършено нов интерес към Луцифер и неговия свят.
Ние намираме тогава именно, че сега, когато сме се освободили от земните интереси, можем да застанем съвсем невредими срещу Луцифера. И ние правим странно то откритие, че Луцифера е вреден за нас само тогава, когато самите ние сме обхванати в земното естество. Сега той ни се явява именно като онова същество, което може да ни обясни това, което може да ни обясни това, което имаме да преживеем по-нататък в света на духа и ние оставаме по-дълго време в изживяването да усвоим това, което Луцифер може да ни даде тогава в тези далечини на духовния свят.
към текста >>
Сега именно с
лед
известно време ние се чувствуваме като жители на Марс.
Може би, сега отново е нещо шокиращо да кажем това, което чувствуваме само субективно, обаче макар и да бъде изказано като нещо шокиращо, в този случай то е също най-разбираемото.
Сега именно след известно време ние се чувствуваме като жители на Марс.
След като сме се чувствували като жители на Слънцето, ние постепенно забелязваме, че така както по-рано сме оставили Земята зад нас, сега оставаме зад нас Слънцето и се чувствуваме по отношение на нашата космическа действителност като жители на Марс. И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане. Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса.
към текста >>
С
лед
като сме се чувствували като жители на Слънцето, ние постепенно забелязваме, че така както по-рано сме оставили Земята зад нас, сега оставаме зад нас Слънцето и се чувствуваме по отношение на нашата космическа действителност като жители на Марс.
Може би, сега отново е нещо шокиращо да кажем това, което чувствуваме само субективно, обаче макар и да бъде изказано като нещо шокиращо, в този случай то е също най-разбираемото. Сега именно след известно време ние се чувствуваме като жители на Марс.
След като сме се чувствували като жители на Слънцето, ние постепенно забелязваме, че така както по-рано сме оставили Земята зад нас, сега оставаме зад нас Слънцето и се чувствуваме по отношение на нашата космическа действителност като жители на Марс.
И за живота който изминаваме сега, ни се струва фактически така, че Христос ни е дал всичко минало което стои зад нас, а Луцифер ни подготвя за нашето бъдещо въплъщение, за нашето бъдещо прераждане. Когато изживяваме съзнателно този живот на планетите Марс и по-късно на Земята можем да си спомним за него, не като преживявания от земното съществувание, че не всичко което имаме от Земята ни дава Луцифер. Нашият предишен човешки интерес сега става все по-космичен. Докато на Земята сме приемали това, което ни дава минерала, растението и животното, което ни дава въздухът и водата, планината и долината, сега от този момент нататък приемаме опитностите на Космоса, онова което прониква върху нас от света на Космоса. Започва онази форма на възприемане, която винаги е била наричана, обаче малко разбрана музика на сферите.
към текста >>
Продължаващият по-нататък живот протича така, че с
лед
като сме минали през Юпитеровото съществува ние, ние оставаме също и тази сфера на Юпитер и се намираме фактически на най-крайната граница на нашата слънчева система: в сферата на Сатурн.
Продължаващият по-нататък живот протича така, че след като сме минали през Юпитеровото съществува ние, ние оставаме също и тази сфера на Юпитер и се намираме фактически на най-крайната граница на нашата слънчева система: в сферата на Сатурн.
Достигнали тук ние имаме една много важна морална опитност: Ако до този момент Христос беше запазил спомена за нашите минали земни състояния и благодарение на това ни беше запазил от състоянието на страх, предизвикан от изчезващото съзнание, ние забелязваме именно това в това наше душевно състояние след смъртта, колко малко е отговаряло на по-висшите морални изисквания онова, пред което сме минали на Земята, колко малко е отговаряло то на величието на цялото битие. Животът който сме оставили зад нас ни засяга като един упрек. И сега настъпва нещо извънредно важно. Като една неопределена нощна тъмнина пред нас застава целият наш живот, както той се е оформил в последното наше земно въплъщение, когато обгръщаме с поглед вашия настоящ земен живот, вашето настоящо земно съществувание, вашето настоящо земно въплъщение, вие го имате отново пред вас така, както той се беше явил пред душата ви в онзи момент, който току що посочих, обаче в себе си вие остро чувствувате всичко онова, което имате да възразите против онова въплъщение. Вие гледате това последно въплъщение от космическа гледна точка.
към текста >>
Достигнали тук ние имаме една много важна морална опитност: Ако до този момент Христос беше запазил спомена за нашите минали земни състояния и благодарение на това ни беше запазил от състоянието на страх, предизвикан от изчезващото съзнание, ние забелязваме именно това в това наше душевно състояние с
лед
смъртта, колко малко е отговаряло на по-висшите морални изисквания онова, пред което сме минали на Земята, колко малко е отговаряло то на величието на цялото битие.
Продължаващият по-нататък живот протича така, че след като сме минали през Юпитеровото съществува ние, ние оставаме също и тази сфера на Юпитер и се намираме фактически на най-крайната граница на нашата слънчева система: в сферата на Сатурн.
Достигнали тук ние имаме една много важна морална опитност: Ако до този момент Христос беше запазил спомена за нашите минали земни състояния и благодарение на това ни беше запазил от състоянието на страх, предизвикан от изчезващото съзнание, ние забелязваме именно това в това наше душевно състояние след смъртта, колко малко е отговаряло на по-висшите морални изисквания онова, пред което сме минали на Земята, колко малко е отговаряло то на величието на цялото битие.
Животът който сме оставили зад нас ни засяга като един упрек. И сега настъпва нещо извънредно важно. Като една неопределена нощна тъмнина пред нас застава целият наш живот, както той се е оформил в последното наше земно въплъщение, когато обгръщаме с поглед вашия настоящ земен живот, вашето настоящо земно съществувание, вашето настоящо земно въплъщение, вие го имате отново пред вас така, както той се беше явил пред душата ви в онзи момент, който току що посочих, обаче в себе си вие остро чувствувате всичко онова, което имате да възразите против онова въплъщение. Вие гледате това последно въплъщение от космическа гледна точка.
към текста >>
Като една неопределена нощна тъмнина пред нас застава целият наш живот, както той се е оформил в пос
лед
ното наше земно въплъщение, когато обгръщаме с пог
лед
вашия настоящ земен живот, вашето настоящо земно съществувание, вашето настоящо земно въплъщение, вие го имате отново пред вас така, както той се беше явил пред душата ви в онзи момент, който току що посочих, обаче в себе си вие остро чувствувате всичко онова, което имате да възразите против онова въплъщение.
Продължаващият по-нататък живот протича така, че след като сме минали през Юпитеровото съществува ние, ние оставаме също и тази сфера на Юпитер и се намираме фактически на най-крайната граница на нашата слънчева система: в сферата на Сатурн. Достигнали тук ние имаме една много важна морална опитност: Ако до този момент Христос беше запазил спомена за нашите минали земни състояния и благодарение на това ни беше запазил от състоянието на страх, предизвикан от изчезващото съзнание, ние забелязваме именно това в това наше душевно състояние след смъртта, колко малко е отговаряло на по-висшите морални изисквания онова, пред което сме минали на Земята, колко малко е отговаряло то на величието на цялото битие. Животът който сме оставили зад нас ни засяга като един упрек. И сега настъпва нещо извънредно важно.
Като една неопределена нощна тъмнина пред нас застава целият наш живот, както той се е оформил в последното наше земно въплъщение, когато обгръщаме с поглед вашия настоящ земен живот, вашето настоящо земно съществувание, вашето настоящо земно въплъщение, вие го имате отново пред вас така, както той се беше явил пред душата ви в онзи момент, който току що посочих, обаче в себе си вие остро чувствувате всичко онова, което имате да възразите против онова въплъщение.
Вие гледате това последно въплъщение от космическа гледна точка.
към текста >>
Вие г
лед
ате това пос
лед
но въплъщение от космическа г
лед
на точка.
Продължаващият по-нататък живот протича така, че след като сме минали през Юпитеровото съществува ние, ние оставаме също и тази сфера на Юпитер и се намираме фактически на най-крайната граница на нашата слънчева система: в сферата на Сатурн. Достигнали тук ние имаме една много важна морална опитност: Ако до този момент Христос беше запазил спомена за нашите минали земни състояния и благодарение на това ни беше запазил от състоянието на страх, предизвикан от изчезващото съзнание, ние забелязваме именно това в това наше душевно състояние след смъртта, колко малко е отговаряло на по-висшите морални изисквания онова, пред което сме минали на Земята, колко малко е отговаряло то на величието на цялото битие. Животът който сме оставили зад нас ни засяга като един упрек. И сега настъпва нещо извънредно важно. Като една неопределена нощна тъмнина пред нас застава целият наш живот, както той се е оформил в последното наше земно въплъщение, когато обгръщаме с поглед вашия настоящ земен живот, вашето настоящо земно съществувание, вашето настоящо земно въплъщение, вие го имате отново пред вас така, както той се беше явил пред душата ви в онзи момент, който току що посочих, обаче в себе си вие остро чувствувате всичко онова, което имате да възразите против онова въплъщение.
Вие гледате това последно въплъщение от космическа гледна точка.
към текста >>
Започва определен духовен сън, който е необходим за човешкия живот, с
лед
като до този момент е съществувало един вид съзнание, което е било запазено чрез описаните отношения.
От този момент нататък вече нищо не може да запази нашето съзнание, нито Христовия принцип, нито Луциферовия принцип и ако по-рано в живота не е настъпило едно Посвещение, сега настъпва едно понижение, едно затъмнение на съзнанието.
Започва определен духовен сън, който е необходим за човешкия живот, след като до този момент е съществувало един вид съзнание, което е било запазено чрез описаните отношения.
Чрез това, че човекът не може да чувствува вече нищо, не може да си представя вече нищо, космическите влияния могат да действуват непосредствено върху него, с изключение на влиянието на слънчевата система. И съществуващото само това, което се намира вън от нея, тогава ще имате действията, кои то настъпват сега. И тук ние стигаме до точката, от която изходихме вчера нашите изложения.
към текста >>
Това, което е важно сега да бъде изс
лед
вано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека.
Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека.
Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка. Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния.
към текста >>
Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно ог
лед
ало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса.
Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека. Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка.
Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса.
В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:
към текста >>
Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените нас
лед
ствени влияния.
Това, което е важно сега да бъде изследвано, е именно връзката между тази втора част на живота между смъртта и едно ново раждане и зародишния живот на човека. Вие знаете, че зародишният живот на човека започва със сферичната малка оплодена яйцеклетка. Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система.
Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния.
Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън. Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:
към текста >>
Ако вземем с
лед
това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно с
лед
друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разг
лед
аме сега рисувателно така, че да направим тук един ог
лед
ален образ, с
лед
ователно ето така:
Забележително сега е за окултно разглеждане, че този човешки зародиш се представя в самото начало като едно огледало на това, което човекът изживява по именно описания начин на Космоса. В началото на ембрионалният живот зародишът на човека с фактически един космически продукт, едно отражение на космическия живот, в което не се изразява животът както съществува вътре в слънчевата система. И забележителното е, че всичко това което става сега със зародиша през време на ембрионалния живот се оказва като едно отделяне на космическия елемент и едно приемане на влиянията на слънчевата система. Едвам в едно по-късно време, когато процесите през време на живота между смъртта и едно ново раждане са изминали обратно пътя през Сатурновото, Юпитеровото и Марсовото /влияние/ състояние, започват да действуват върху зародиша онези влияния, които са така наречените наследствени влияния. Така ние можем да кажем, че човекът подготвя своя зародишен живот още в едно космическо съществувание преди ембрионалния живот, в един вид също обгръщащ го сън, миров сън.
Ако вземем след това процесите, които стават по този начин в ембрионалния живот през време на този вид космическо съществувание преди ембрионалния живот, в този мид също обгръщаш го миров сън, ако вземем едно след друго състоянието на човека преди неговото раждане, състоянието на зародиша и ги разгледаме сега рисувателно така, че да направим тук един огледален образ, следователно ето така:
към текста >>
ОГ
ЛЕД
АЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ
ОГЛЕДАЛНО ЗАЧАТИЕ: ЗАРОДИШ, РАЖДАНЕ
към текста >>
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в ог
лед
ален образ по-късно.
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно.
По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си.
към текста >>
По този начин получаваме един духовен ог
лед
ален образ на ембрионалния живот в обратна посока.
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно.
По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока.
Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса.
към текста >>
Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един ог
лед
ален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като ог
лед
ален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието.
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока.
Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието.
Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето.
към текста >>
Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият ог
лед
ален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години.
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието.
Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години.
Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане. В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения.
към текста >>
В първата част на неговия живот с
лед
смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си.
тогава би трябвало да имаме от по-рано в образа всички състояния, които се показват по-късно в зародиша, а това, което е по-рано в ембрионалния живот, се намира тук в огледален образ по-късно. По този начин получаваме един духовен огледален образ на ембрионалния живот в обратна посока. Ако бих ви нарисувал ембрионалния живот в едната посока и за всяко състояние един огледален образ в другата посока, тогава на дъската това би представлявало като огледален образ /отражение/ и точката на която става отражението, е зачатието. Ако би трябвало на нарисуваме сега, тогава би трябвало да направя рисунката, така че едното, ембрионалният живот, ще бъде нарисувано малко, а другият огледален образ назад огромно увеличен: защото това което изживява човек в течение на 10 лунни месеца преди раждането, то бива изживяно фактически в неговото отражение в течение на много години. Вземете само всичко онова, което човекът изживява по описаният начин в духовния свят до неговото прераждане.
В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си.
Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята. Ние живеем с онези хора, които също като нас след смъртта се намират в духовният свят, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните последствия.
към текста >>
Ние живеем с онези хора, които също като нас с
лед
смъртта се намират в духовният свят, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните пос
лед
ствия.
В първата част на неговия живот след смъртта той има отзвуците от своето предишно земно съществувание, приел е тези отзвуци в себе си. Във втората част на този живот между смъртта и една ново раждане той е потърсил опитностите на Космоса. В това изживяване между смъртта и едно ново раждане се намират много неща, но не се намира само едно нещо: Ние изживяваме отново фактически всичко, което сме преживели от предишното въплъщение до настоящето. Ние чувствуваме космическото битие обаче през времето на първата част на нашия живот между смъртта и едно ново раждане ние изживяваме онова, което е станало на Земята между двете въплъщения. До слънчевото съществувание ние сме с тези спомени така, че нашият интерес е изцяло отвлечен от това, което става на Земята.
Ние живеем с онези хора, които също като нас след смъртта се намират в духовният свят, вживяваме се във всички отношения, които сме имали вече на Земята с тези хора и живеем понататък в тези отношения, развиваме ги в техните последствия.
И понеже сме постоянно отклонени, през това време проявяваме по-малко интерес към хората които още имаме на Земята. Само когато тези хора ни търсят с цялата си душа се създава една връзка с тях. Това трябва да се счита като много важен морален елемент. Защото той хвърля светлина между отношенията на умрелите и останалите живи на Земята. Някои, който е умрял пред нас и когото сме забравили напълно, среща много голяма трудност да проникне до нас на Земята.
към текста >>
И от тази връзка трябва да живеят в нас от тези първи времена с
лед
смъртта заминалите за другия свят.
Само когато тези хора ни търсят с цялата си душа се създава една връзка с тях. Това трябва да се счита като много важен морален елемент. Защото той хвърля светлина между отношенията на умрелите и останалите живи на Земята. Някои, който е умрял пред нас и когото сме забравили напълно, среща много голяма трудност да проникне до нас на Земята. Нашата любов, нашата непрестанна симпатия, тя ни отваря един път за това, защото тя възстановява една връзка със земното съществувание.
И от тази връзка трябва да живеят в нас от тези първи времена след смъртта заминалите за другия свят.
И действително изненадващ факт е, колко много Окултизмът потвърждава инстинктивният възпоменателен култ на мъртвите. Нашите заминали за другия свят стигат най-лесно да нас, когато могат да намерят тук на Земята насочени към тях мисли, чувства и усещания.
към текста >>
Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един с
лед
ващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове.
За втората част на живота между смъртта и едно ново раждане нещата се представят отново малко различно. Тогава ние сме така много заплетени в нашите космически интереси, че в това време намираме въобще много трудно една връзка със Земята. Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма.
Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове.
Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед. Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята.
към текста >>
Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възг
лед
.
Онова, което ни занимава извън космическите интереси е: да сътрудничим към правилното изграждане на нашата по-нататъшна карма. Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои.
Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед.
Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята. Дали през време на нашия живот между раждането и смъртта искаме да се явим отново в един живот на Земята, това не е важно, а важното е дали искаме това между смъртта и едно ново раждане. А тогава ние искаме това. Трябва именно да си представим, че както видяхме в много отношения животът между смъртта и едно ново раждане е точно противоположно на това което изживяваме тук на Земята между смъртта и раждането. Както сънят тук ни укрепва и снабдява с нови сили, така също чрез споменатия миров сън сме снабдени с нови сили за новото въплъщение.
към текста >>
Именно в този период с
лед
смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята.
Наред с нашите космически впечатления ние си запазваме най-добре онова, което трябва да коригираме, да изправим така да се каже кармически и ние сътрудничим на изграждането на един следващ живот, който може да допринесе за това, да изправим нашите кармически дългове. Някой човек казва, че не може да вярва в прераждането, защото не би искал да се върне към един земен живот. Това е например едно възражение, което често пъти се прави: Аз съвсем не искам да се върна отново на Земята, да се върна в един нов земен живот. Това казват някои. Разглеждането на току що засегнатия момент между смъртта и едно ново раждане коригира до голяма степен този възглед.
Именно в този период след смъртта ние искаме с цялата си сила да дойдем отново в земния живот и само забравяме, когато отново се събуждаме от описания космически сън в настоящето, че сме искали това, а именно да се родим отново на Земята.
Дали през време на нашия живот между раждането и смъртта искаме да се явим отново в един живот на Земята, това не е важно, а важното е дали искаме това между смъртта и едно ново раждане. А тогава ние искаме това. Трябва именно да си представим, че както видяхме в много отношения животът между смъртта и едно ново раждане е точно противоположно на това което изживяваме тук на Земята между смъртта и раждането. Както сънят тук ни укрепва и снабдява с нови сили, така също чрез споменатия миров сън сме снабдени с нови сили за новото въплъщение.
към текста >>
Достатъчно е само да разг
лед
аме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст.
Чрез описаните факти ще намерим отговор още на един друг важен въпрос. Често се задава въпросът: Щом човекът се преражда толкова често пъти, защо той трябва да се учи отново в своето детство и не идва на света с всичко онова, което трябва да учи от детство? Този въпрос намира отговор тогава, когато вземем предвид едно нещо: Че с изключение на онова, което бе посочено ние не изживяваме онова, което става на Земята между нашите въплъщения на нея /изживяваме само връзката с живота, с хората с цялата Карма/. Ако например някой е бил въплътен на Земята преди изнамирането на печатарското изкуство, и днес отново се въплъщава, той не е изживял всичко това, което се е развивало между откритията на печатарското изкуство и настоящето време. И ако действително, проучим нещата по-точно ще видим, че във всяко едно въплъщение като дете човек изучава онова, което е станало междувременно на Земята.
Достатъчно е само да разгледаме това, което едно древно римско дете е учило на 6 години: то е било нещо съвършено различно от онова, което днес едно дете изучава на 6 годишна възраст.
Между две прераждания изтича толкова дълъг период, че действително културния образ на Земята се е изменил напълно. Ние не слизаме на Земята за едно въплъщение, преди отношенията на Земята да са се изменили талкова много, че да не показват никаква прилика с живота в предшествуващото въплъщение.
към текста >>
Но то е именно нещо средно и може например съзнанието с
лед
смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени.
Това което описах, се отнася за едно средно дълголетие на човека.
Но то е именно нещо средно и може например съзнанието след смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени.
Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса след смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък. Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята. Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, следователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време. Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса с
лед
смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота с
лед
смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък.
Това което описах, се отнася за едно средно дълголетие на човека. Но то е именно нещо средно и може например съзнанието след смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени.
Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса след смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък.
Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята. Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, следователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време. Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато изс
лед
ваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята.
Това което описах, се отнася за едно средно дълголетие на човека. Но то е именно нещо средно и може например съзнанието след смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени. Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса след смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък.
Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята.
Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, следователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време. Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, с
лед
ователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време.
Това което описах, се отнася за едно средно дълголетие на човека. Но то е именно нещо средно и може например съзнанието след смъртта да угасне вече по-рано, сънят може да настъпи по-рано, както можете да видите от някои факти, които вече бяха изнесени. Съществува обаче един космически закон, съгласно който този миров сън съкращава времето, което прекарваме в Космоса след смъртта: онзи който е навлязъл в състоянието на безсъзнание по-рано, изминава живота след смъртта по-рано, за него времето изминава в по-бързо темпо, то е по-кратко за него отколкото за този, който разширява своето съзнание далече по-нататък. Когато изследваме човешкият живот между смъртта и едно ново раждане, можем да забележим, че недуховните хора се връщат отново на Земята.
Когато някой живее само за своите сетивни наслаждения, задоволява само своите сетивни страсти, следователно живее само за задоволяване на това, което можем да наречем животинското в човека, тогава между неговите прераждания изминава едно относително кратко време.
Това става поради причината, че при него настъпва едно относително по-рано безсъзнание, едно състояние на сън и тогава той преминава по-бързо през този живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Всъщност съществува голяма разлика между починалите, които са умрели с
лед
35 годишна възраст и онези, които са напуснали земния живот преди тази възраст.
Освен това аз разказах само за едно средно явление, защото имах предимно предвид онези хора, които достигат нормалната възраст в живота.
Всъщност съществува голяма разлика между починалите, които са умрели след 35 годишна възраст и онези, които са напуснали земния живот преди тази възраст.
Всъщност само онзи живее всички състояния повече, или по-малко съзнателно след смъртта, който е живял на Земята повече от 35 г. При настъпването на една по-ранна смърт, по-нататък между смъртта и едно ново раждане настъпва един вид по-ранно състояние на сън.
към текста >>
Всъщност само онзи живее всички състояния повече, или по-малко съзнателно с
лед
смъртта, който е живял на Земята повече от 35 г.
Освен това аз разказах само за едно средно явление, защото имах предимно предвид онези хора, които достигат нормалната възраст в живота. Всъщност съществува голяма разлика между починалите, които са умрели след 35 годишна възраст и онези, които са напуснали земния живот преди тази възраст.
Всъщност само онзи живее всички състояния повече, или по-малко съзнателно след смъртта, който е живял на Земята повече от 35 г.
При настъпването на една по-ранна смърт, по-нататък между смъртта и едно ново раждане настъпва един вид по-ранно състояние на сън.
към текста >>
Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изс
лед
вания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса.
Ако някой би искал да възрази, че човек не може да стори нищо против ранното настъпване на смъртта и затова без вина изпада в един ранно настъпващ миров сън, това възражение не би било правилно, защото една ранна смърт е била вече чрез предишни кармически причини и чрез едно по-ранно преминаване на земния живот в космическите светове може да бъде благоприятствувало по-нататъшното развитие.
Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса.
Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот. Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса. В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл. Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>
Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички нас
лед
ствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот.
Ако някой би искал да възрази, че човек не може да стори нищо против ранното настъпване на смъртта и затова без вина изпада в един ранно настъпващ миров сън, това възражение не би било правилно, защото една ранна смърт е била вече чрез предишни кармически причини и чрез едно по-ранно преминаване на земния живот в космическите светове може да бъде благоприятствувало по-нататъшното развитие. Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса. Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание.
Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот.
Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса. В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл. Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>
Вземете сега живота на човека с
лед
смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса.
Ако някой би искал да възрази, че човек не може да стори нищо против ранното настъпване на смъртта и затова без вина изпада в един ранно настъпващ миров сън, това възражение не би било правилно, защото една ранна смърт е била вече чрез предишни кармически причини и чрез едно по-ранно преминаване на земния живот в космическите светове може да бъде благоприятствувало по-нататъшното развитие. Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса. Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот.
Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса.
В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл. Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>
Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот с
лед
смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
Колкото и странно, а също шокиращо може да звучи това, все пак ние знаем от напълно обективни изследвания на космическия живот: От определен момент нататък човек е едно същество, което е разширено в далечните мирови сфери и е изложено на възприятията на Космоса, на Макрокосмоса. Както в средата на своя физически земен живот човекът е най-много заплетен със Земята, така в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, той е най-много заплетен в космическото съществувание. Вземете детето: то не живее още, така да се каже напълно на Земята, то живее със всички наследствени черти, които е получило от по-рано и трябва тепърва да завладее земния живот. Вземете сега живота на човека след смъртта: той живее по определен начин с това, което е взел със себе си от Земята и трябва тепърва да добие, да си извоюва възприемателна способност в живота на Космоса. В средата на живота на Земята ние най-много сме заплетени в земните отношения, а в средата на живота между смъртта и едно ново раждане ние сме най-много заплетени в космическия смисъл.
Колкото повече навлизаме в средата на живота между смъртта и едно ново раждане, колкото повече нашият живот след смъртта се отдалечава от тази среда, толкова повече излизаме от връзките си с Космоса и отново клоним към земния живот.
към текста >>
Това, което ви казах напос
лед
ък като един вид аналогия, не го разглеждайте така, като че то е поставено на духовното-научно изс
лед
ване.
Това, което ви казах напоследък като един вид аналогия, не го разглеждайте така, като че то е поставено на духовното-научно изследване.
За окултистът една такава аналогия изпъква едвам тогава, когато той е направил окултните изследвания и го сравнява със съществуващите факти. Вследствие на това, една такава аналогия съдържа също една грешка. Ако бихме искали да наречем живота в първия период след смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка. В духовното съществувание между смъртта и едно ново раждане ние сме първо старци и ставаме именно деца във втората половина на този живот по отношение на космическите условия. Духовният живот протича обратно.
към текста >>
За окултистът една такава аналогия изпъква едвам тогава, когато той е направил окултните изс
лед
вания и го сравнява със съществуващите факти.
Това, което ви казах напоследък като един вид аналогия, не го разглеждайте така, като че то е поставено на духовното-научно изследване.
За окултистът една такава аналогия изпъква едвам тогава, когато той е направил окултните изследвания и го сравнява със съществуващите факти.
Вследствие на това, една такава аналогия съдържа също една грешка. Ако бихме искали да наречем живота в първия период след смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка. В духовното съществувание между смъртта и едно ново раждане ние сме първо старци и ставаме именно деца във втората половина на този живот по отношение на космическите условия. Духовният живот протича обратно. Първо ние носим в нас грешките и недостатъците на физическия живот и ги внасяме в духовния живот, след това те са изхвърлени постепенно през време на космическия живот.
към текста >>
Вс
лед
ствие на това, една такава аналогия съдържа също една грешка.
Това, което ви казах напоследък като един вид аналогия, не го разглеждайте така, като че то е поставено на духовното-научно изследване. За окултистът една такава аналогия изпъква едвам тогава, когато той е направил окултните изследвания и го сравнява със съществуващите факти.
Вследствие на това, една такава аналогия съдържа също една грешка.
Ако бихме искали да наречем живота в първия период след смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка. В духовното съществувание между смъртта и едно ново раждане ние сме първо старци и ставаме именно деца във втората половина на този живот по отношение на космическите условия. Духовният живот протича обратно. Първо ние носим в нас грешките и недостатъците на физическия живот и ги внасяме в духовния живот, след това те са изхвърлени постепенно през време на космическия живот.
към текста >>
Ако бихме искали да наречем живота в първия период с
лед
смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка.
Това, което ви казах напоследък като един вид аналогия, не го разглеждайте така, като че то е поставено на духовното-научно изследване. За окултистът една такава аналогия изпъква едвам тогава, когато той е направил окултните изследвания и го сравнява със съществуващите факти. Вследствие на това, една такава аналогия съдържа също една грешка.
Ако бихме искали да наречем живота в първия период след смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка.
В духовното съществувание между смъртта и едно ново раждане ние сме първо старци и ставаме именно деца във втората половина на този живот по отношение на космическите условия. Духовният живот протича обратно. Първо ние носим в нас грешките и недостатъците на физическия живот и ги внасяме в духовния живот, след това те са изхвърлени постепенно през време на космическия живот.
към текста >>
Първо ние носим в нас грешките и недостатъците на физическия живот и ги внасяме в духовния живот, с
лед
това те са изхвърлени постепенно през време на космическия живот.
За окултистът една такава аналогия изпъква едвам тогава, когато той е направил окултните изследвания и го сравнява със съществуващите факти. Вследствие на това, една такава аналогия съдържа също една грешка. Ако бихме искали да наречем живота в първия период след смъртта като детски и вторият период между смъртта и едно ново раждане като старчески период бихме сторили една грешка. В духовното съществувание между смъртта и едно ново раждане ние сме първо старци и ставаме именно деца във втората половина на този живот по отношение на космическите условия. Духовният живот протича обратно.
Първо ние носим в нас грешките и недостатъците на физическия живот и ги внасяме в духовния живот, след това те са изхвърлени постепенно през време на космическия живот.
към текста >>
Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; с
лед
това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите.
Вземете например онова, върху което обърнахме вниманието вчера. От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния.
Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите.
Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото?
към текста >>
Фактически с
лед
смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по с
лед
ния начин.
Вземете например онова, върху което обърнахме вниманието вчера. От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния. Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите.
Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин.
Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека. Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>
Един такъв момент настъпва с
лед
смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека.
От смъртта нататък ние постепенно се освобождаваме от земните отношения, обаче в средата на живота между смъртта и едно ново раждане изживяваме космическите състояния. Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас.
Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека.
Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото? Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>
Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът с
лед
смъртта е едно отражение на Божественото?
Ние ги изживяваме във видения, които се явяват на мястото на сетивното възприятие; след това, казах аз, върху това, което изживяваме, пада светлината на йерархиите. Фактически след смъртта настъпва едно състояние, което можем да охарактеризираме по следния начин. Представете си, че вашето съзнание не би било вътре във вас, а вън в заобикалящия свят, и че не бихте имали чувството, че животът е вътре във вашето тяло и бихме чувствували от вън: това е моето око, това е моят нос, това е моят крак. Тогава това, което изживяваме навън в духовното, ние би трябвало да го отнасяме към нас, би трябвало да отнасяме към нас също живота на Бога и да го отразяваме в нас, да го оставяме да се отразява в нас. Един такъв момент настъпва след смъртта, поглеждайки така да се каже обратно към човека, виждаме да се отразява обратно в него всичко онова, което се намира в заобикалящия свят: така че самият Бог се отразява в човека.
Ето защо, би трябвало да се счита за дързост, да приемем като едно познание това, което един поет казва, че животът след смъртта е едно отражение на Божественото?
Това знаят добре всички, че Данте е употребил този израз, че в духовния живот настъпва моментът, когато виждаме Бога като човек.
към текста >>
С това обични приятели, аз ви изнесох някои факти, които са резултат на направените напос
лед
ък изс
лед
вания върху живота между смъртта и едно ново раждане, и се надявам, че в не далечно време ще можем да говорим по-нататък върху такива познания относно живота между смъртта и едно ново раждане.
С това обични приятели, аз ви изнесох някои факти, които са резултат на направените напоследък изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане, и се надявам, че в не далечно време ще можем да говорим по-нататък върху такива познания относно живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
29.
3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тази вечер сме се събрали в една нова сграда на нашия любим клон от Хановра и с днешната вечер е даде но едно от най-хубавите освещения на тази сграда с това, че тук се явиха толкова много от нашите приятели и чрез това отново проявяват в техните сърца, че за тях е един сериозен въпрос това, което обхващаме в нашето духовно светог
лед
но течение.
Тази вечер сме се събрали в една нова сграда на нашия любим клон от Хановра и с днешната вечер е даде но едно от най-хубавите освещения на тази сграда с това, че тук се явиха толкова много от нашите приятели и чрез това отново проявяват в техните сърца, че за тях е един сериозен въпрос това, което обхващаме в нашето духовно светогледно течение.
От известно време при такива случаи винаги се явява като една трудност, която действително от една страна е трудност, обаче от друга страна може да ни изпълни с известно задоволство: че тогава когато нашите приятели са си създали една такава сграда за тяхната работа още при първите събирания тя веднага се явява като много малка. Естествено това е нещо, което има две страни: но то е същевременно онова, което изпълва нашите души със сигурност и надежда за здравината на нашето движение. И така позволете ми при навлизането в нашето разглеждане съвсем накратко да изкажа моите пожелания, щото в тази сграда винаги да се разцъфтява благословение и благоденствие на духовната работа, която се извършва тук. Позволете ми да изкажа най-сърдечно пожелание, тази работа да може да протича така, че чрез нейната вътрешна сила и здравина да има благословението на онези, които бдят като духовни ръководители на нашето движение. Ние можем да имаме това благословение само тогава, когато се стремим към висшите духовни идеали с вътрешна честност, истинност и искреност.
към текста >>
Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с пог
лед
на онова, което наричаме наше съзнание.
Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание.
Що наричаме ние следователно нашето човешко съзнание. Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас. Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание. Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро. Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня.
към текста >>
Що наричаме ние с
лед
ователно нашето човешко съзнание.
Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание.
Що наричаме ние следователно нашето човешко съзнание.
Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас. Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание. Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро. Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня. Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание.
към текста >>
Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на с
лед
ващото утро това съзнание не е в нас.
Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание. Що наричаме ние следователно нашето човешко съзнание.
Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас.
Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание. Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро. Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня. Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание. През време на съня ние не сме изпълнени от нашите представи, не сме изпълнени от инстинктите, желания и страсти, не сме изпълнени от болки и страдания, защото когато болките са така силни, че смущават нашия сън, тогава нашето съзнание остава да съществува.
към текста >>
Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на с
лед
ващото утро.
Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание. Що наричаме ние следователно нашето човешко съзнание. Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас. Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание.
Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро.
Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня. Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание. През време на съня ние не сме изпълнени от нашите представи, не сме изпълнени от инстинктите, желания и страсти, не сме изпълнени от болки и страдания, защото когато болките са така силни, че смущават нашия сън, тогава нашето съзнание остава да съществува. Онзи, който може да прави разлика между съня и бедност, може също да знае що е съзнание. Съзнанието е онова, което при всяко събуждане отново се явява в душата, всички представи, афекти, страсти и т.н., всичко това отново се явява в душата на сутринта.
към текста >>
Който няма този безсмислен възг
лед
, той е убеден в това, че съществува и през време на съня.
Обични приятели, при нашето днешно разглеждане искаме да изходим от едно обгръщане с поглед на онова, което наричаме наше съзнание. Що наричаме ние следователно нашето човешко съзнание. Можем да кажем: През време когато се намираме в състоянието на сън от заспиването вечерта до събуждането на следващото утро това съзнание не е в нас. Никой, който притежава напълно своите пет сетива, ако мога да употребя този израз, не се съмнява в това, че той съществува също и тогава, когато вечерта при заспиването изгубва своето съзнание. Защото, ако би се съмнявал в това, той би изправил съвсем безсмислено твърдение, че всичко, което е изживял вътрешно, се изгубва през време на съня и отново се ражда на следващото утро.
Който няма този безсмислен възглед, той е убеден в това, че съществува и през време на съня.
Но в него не се намира онова, което наричаме нашето съзнание. През време на съня ние не сме изпълнени от нашите представи, не сме изпълнени от инстинктите, желания и страсти, не сме изпълнени от болки и страдания, защото когато болките са така силни, че смущават нашия сън, тогава нашето съзнание остава да съществува. Онзи, който може да прави разлика между съня и бедност, може също да знае що е съзнание. Съзнанието е онова, което при всяко събуждане отново се явява в душата, всички представи, афекти, страсти и т.н., всичко това отново се явява в душата на сутринта. Чрез какво това съзнание е особено характерно при човека?
към текста >>
Ако наблюдавате по-точно детския живот ще откриете, че чувството за Аза е израснало, с
лед
като детето си е ударило главата.
Как детето стига до това, да премине от общото лишено от Аза състояние на съзнанието към изпълнените от Аза представи? Който действително изучава детския живот, може да констатира как детето стига до това. Съществува едно много просто наблюдение, което всеки може да направи, което може да го доведе до там, да се убеди как детето стига до съзнанието за Аза. Необходимо е само човек да наблюдава достатъчно сериозно, как се образува тази представа за Аза и как тя се засилва. Наблюдавайте едно дете, когато то удря главата си в ръба на една маса.
Ако наблюдавате по-точно детския живот ще откриете, че чувството за Аза е израснало, след като детето си е ударило главата.
То е възприело именно самото себе си, имало е възприятно за себе си. Това допринася детето винаги да познае самото себе си. Но при едно такова положение не е нужно то винаги да се удря, да се нарани, не е нужно да има винаги външни драскотини, белези, още когато детето поставя ръцете си някъде това е един малък удар, то възприема самото себе си при другите неща.
към текста >>
Детето е развило съзнанието за своя Аз, възприемайки външните предмети като намиращи се вън от него, с
лед
ователно като се отделя от тях.
Вие ще трябва да си кажете: Детето не би стигнало до съзнанието на своя Аз, ако не би възприело самото себе си и влизайки в контакт с външния свят не би изпитало една съпротива чрез външния свят. Ако дете то не би изпитало някаква съпротива, то никога не би стигнало до съзнанието за своя Аз. Фактът, че детето може да има срещу себе си един външен свят, това развива постоянно в него съзнанието за неговия Аз. Тогава вие знаете, че детето има това съзнание за Аза в определено време на неговия живот. Обаче тогава при човека не представлява онова, което е ставало до тогава: само че става едно обръщане.
Детето е развило съзнанието за своя Аз, възприемайки външните предмети като намиращи се вън от него, следователно като се отделя от тях.
Когато това съзнание за Аза е вече налице, то вече постоянно се сблъсква с него, трябва още постоянно да се удря. Но къде се удря то? Това, което не идва в допир с нищо, не може да знае нищо за себе си, поне за нашия свят доколкото ние живеем в света. От момента, когато съзнанието на Аза е налице, Азът се удря, сблъсква се със своя собствен вътрешен организъм, със своето собствено вътрешно тяло, тогава Азът започва да живее вътрешно: тогава Азът започва да се удря със своето собствено тяло. Ако искате да си представите това, достатъчно е само да помислите върху това, че всяка сутрин детето се събужда.
към текста >>
И кое е пос
лед
ствието от това?
Така е когато сутрин Азът се потопява във етерното и физическото тяло и се намира обливан от своя вътрешен живот. Обаче през време на целия живот, този Аз е потопен в това физическо и в това етерно тяло и се удря на всички страни в тези тела. Когато пляскате с ръката си във водата, вие долавяте от всички страни своята ръка: така е когато Азът се потопява във етерното и физическото тяло и се удря на всички страни в тези тела. И това става през целия живот. През целия живот при всяко едно събуждане човекът трябва да се потопява във своето етерно и в своето физическо тяло и чрез това, че той се потопява по този начин, стават постоянно съвместни удряния от физическото и етерното тяло от една страна и от астралното и Аза от друга страна.
И кое е последствието от това?
Последствието от него е това, че тези същности, които се сблъскват така заедно, се изхабяват, изразходват се. И това изхабяване води до постоянно остаряване, до постепенно износване, което настъпва при човека в течение на живота и тази е също причината поради която ние умираме главно физически. Представете си, че не бихме имали никакво физическо тяло, никакво етерно тяло, тогава ние не бихме могли да поддържаме нашето азово съзнание. Ние бихме стигнали наистина до положението да развием съзнанието за Аза, но не бихме могли да го поддържаме. Защото трябва постоянно да се удряме навътре, ако това азово съзнание трябва да бъде запазено.
към текста >>
Пос
лед
ствието от него е това, че тези същности, които се сблъскват така заедно, се изхабяват, изразходват се.
Обаче през време на целия живот, този Аз е потопен в това физическо и в това етерно тяло и се удря на всички страни в тези тела. Когато пляскате с ръката си във водата, вие долавяте от всички страни своята ръка: така е когато Азът се потопява във етерното и физическото тяло и се удря на всички страни в тези тела. И това става през целия живот. През целия живот при всяко едно събуждане човекът трябва да се потопява във своето етерно и в своето физическо тяло и чрез това, че той се потопява по този начин, стават постоянно съвместни удряния от физическото и етерното тяло от една страна и от астралното и Аза от друга страна. И кое е последствието от това?
Последствието от него е това, че тези същности, които се сблъскват така заедно, се изхабяват, изразходват се.
И това изхабяване води до постоянно остаряване, до постепенно износване, което настъпва при човека в течение на живота и тази е също причината поради която ние умираме главно физически. Представете си, че не бихме имали никакво физическо тяло, никакво етерно тяло, тогава ние не бихме могли да поддържаме нашето азово съзнание. Ние бихме стигнали наистина до положението да развием съзнанието за Аза, но не бихме могли да го поддържаме. Защото трябва постоянно да се удряме навътре, ако това азово съзнание трябва да бъде запазено. От това следва извънредно важният факт, че ние получаваме развитието на нашия Аз от разрушаването на нашето същество.
към текста >>
От това с
лед
ва извънредно важният факт, че ние получаваме развитието на нашия Аз от разрушаването на нашето същество.
Последствието от него е това, че тези същности, които се сблъскват така заедно, се изхабяват, изразходват се. И това изхабяване води до постоянно остаряване, до постепенно износване, което настъпва при човека в течение на живота и тази е също причината поради която ние умираме главно физически. Представете си, че не бихме имали никакво физическо тяло, никакво етерно тяло, тогава ние не бихме могли да поддържаме нашето азово съзнание. Ние бихме стигнали наистина до положението да развием съзнанието за Аза, но не бихме могли да го поддържаме. Защото трябва постоянно да се удряме навътре, ако това азово съзнание трябва да бъде запазено.
От това следва извънредно важният факт, че ние получаваме развитието на нашия Аз от разрушаването на нашето същество.
Ако членовете на нашето същество не биха се удряли постоянно един в друг, ние не бихме имали никакво съзнание за нашия Аз, никакво азово съзнание. Да, когато човек задава въпроса: Защо съществува разрушение, остаряване, смърт? трябва да му отговорим: Разрушението, остаряването, смъртта съществуват затова, за да може разрушавайки се човекът да се развива, а именно да може все по-нататък да развива своето азово съзнание. Ако не бихме умирали този е радикалният израз за тези процеси -, ние не бихме могли да бъдем действително човеци. Обаче, когато оставим този факт да действува в неговото пълно значение върху нашата душа, тогава може да ни дойде следната мисъл, която Окултизмът може да ни даде като отговор, а именно мисълта: Ако искаме да живеем като човеци ние постоянно се нуждаем от физическото, етерното, астралното и Азът.
към текста >>
Обаче, когато оставим този факт да действува в неговото пълно значение върху нашата душа, тогава може да ни дойде с
лед
ната мисъл, която Окултизмът може да ни даде като отговор, а именно мисълта: Ако искаме да живеем като човеци ние постоянно се нуждаем от физическото, етерното, астралното и Азът.
От това следва извънредно важният факт, че ние получаваме развитието на нашия Аз от разрушаването на нашето същество. Ако членовете на нашето същество не биха се удряли постоянно един в друг, ние не бихме имали никакво съзнание за нашия Аз, никакво азово съзнание. Да, когато човек задава въпроса: Защо съществува разрушение, остаряване, смърт? трябва да му отговорим: Разрушението, остаряването, смъртта съществуват затова, за да може разрушавайки се човекът да се развива, а именно да може все по-нататък да развива своето азово съзнание. Ако не бихме умирали този е радикалният израз за тези процеси -, ние не бихме могли да бъдем действително човеци.
Обаче, когато оставим този факт да действува в неговото пълно значение върху нашата душа, тогава може да ни дойде следната мисъл, която Окултизмът може да ни даде като отговор, а именно мисълта: Ако искаме да живеем като човеци ние постоянно се нуждаем от физическото, етерното, астралното и Азът.
Такива, каквито сме четири члена: обаче, за да можем да добием азовото съзнание, ние трябва да ги разрушаваме. Ние трябва постоянно да ги разрушаваме отново и отново да ги получаваме. Върху това почива необходимостта от повтарящите се земни съществувания, за да имаме възможност постоянно да разрушаваме нови човешки тела и именно чрез това да се развиваме по-нататък като съзнателни човешки същества.
към текста >>
С
лед
ователно: Ние можем да понижим стойността на нашия Аз, но ние можем отново да му при дадем по-голяма стойност.
На онзи на когото сме казали: Ти си лош човек, ние можем да му признаем: Аз сгреших, това което казах не е правилно не е важно и т.н. Тогава ние сме възвърнали стойността на нашият Аз, изправили сме отново вредата, която сме нанесли на нашият Аз. Така за много неща, които засягат нашия Аз, ние имаме в нашите ръце възможността да изправим грешката си през време на нашият живот, да изправим, да подобрим това, с което сме направили нашият Аз по-несъвършен. Ако например имаме като задача да знаем нещо и сме забравили да изпълним тази задача, ние сме понижили стойността на нашият Аз, обаче ако положим усилия ние можем отново да си спомним тази задача. Азът има преди това по-малка стойност, обаче когато сме си спомнили нашата задача и я изпълняваме, ние изправяме нанесената вреда.
Следователно: Ние можем да понижим стойността на нашия Аз, но ние можем отново да му при дадем по-голяма стойност.
Тази способност да ревизираме, така да се каже, един жизнен член, един член на нашето човешко същество, да коригираме неговата грешка, да го направим да напредне, тази способност имаме ние по отношение на Аза. Обаче съзнанието на човека не се простира непосредствено върху астралното битие, върху етерното, а още по-малко върху физическото битие. Въпреки това, целият живот е едно разрушение на тези три члена на човешкото същество, но ние нямаме никакво знание как да ги подобрим отново. Човекът е господар над това, как да подобри своя Аз, как да изправи един морален дефект, един дефект на паметта, но той не е господар над това, което постоянно разрушава в своето астрално, етерно и физическо тяло. Ние работим над Аза.
към текста >>
Материалистичният светог
лед
, който вярва, че всички условия за съществуването на човека се намират на Земята се заблуждава безкрайно много.
Сега вие можете да разберете въпроса: От къде бива отново възстановено това, което сме разрушили например в нашето астрално тяло? Ние трябва да имаме едно правилно тяло, когато се раждаме отново за едно телесно съществувание. Къде могат да се намерят силите във Вселената, които отново възстановяват астралното тяло? Вие можете да търсите тези сили с всички възможни ясновидски изкуства на Земята, но не ще ги намерите тук на Земята. Ако се касае само за Земята, тогава никога не би било възможно да бъде възстановено едно астрално тяло на човека.
Материалистичният светоглед, който вярва, че всички условия за съществуването на човека се намират на Земята се заблуждава безкрайно много.
Човекът има своето отечество не само на Земята. Това ни показва действителното наблюдение на живота между смъртта и едно ново раждане: че силите от които човекът се нуждае, за да възстанови отново своето астрално тяло, се намират на планетата Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, намира се в звездите на нашата планетна система. Това, което се излъчва като сили от тези звезди, всичко това трябва да работи върху възстановяването на нашето астрално тяло. И ако не бихме получавали от там необходимите сили, ние не бихме могли да получим едно астрално тяло. Що значи това?
към текста >>
Докато иначе ние сме сбити само на едно място във тази Вселена, в една малка точка, с
лед
смъртта нашето астрално тяло се разширява, разпростира се навън в целия Космос, нашето същество се разпростира в целия Космос.
Това, което се излъчва като сили от тези звезди, всичко това трябва да работи върху възстановяването на нашето астрално тяло. И ако не бихме получавали от там необходимите сили, ние не бихме могли да получим едно астрално тяло. Що значи това? Това не значи нищо друго, освен че смъртта, или също при едно посвещение, ние трябва да излезем със силите на нашето астрално тяло от физическото тяло. И това астрално тяло не се разширява навън във Вселената.
Докато иначе ние сме сбити само на едно място във тази Вселена, в една малка точка, след смъртта нашето астрално тяло се разширява, разпростира се навън в целия Космос, нашето същество се разпростира в целия Космос.
Фактически нашият живот, между смъртта и едно ново раждане не е нищо друго освен едно всмукване на онези сили от звездите, от които се нуждаем, за да бъдат възстановени онези членове на нашето същество, които сме разрушили през време на земния живот. Следователно ние получаваме действително от звездите онова, с което отново възстановяваме нашето астрално тяло.
към текста >>
С
лед
ователно ние получаваме действително от звездите онова, с което отново възстановяваме нашето астрално тяло.
Що значи това? Това не значи нищо друго, освен че смъртта, или също при едно посвещение, ние трябва да излезем със силите на нашето астрално тяло от физическото тяло. И това астрално тяло не се разширява навън във Вселената. Докато иначе ние сме сбити само на едно място във тази Вселена, в една малка точка, след смъртта нашето астрално тяло се разширява, разпростира се навън в целия Космос, нашето същество се разпростира в целия Космос. Фактически нашият живот, между смъртта и едно ново раждане не е нищо друго освен едно всмукване на онези сили от звездите, от които се нуждаем, за да бъдат възстановени онези членове на нашето същество, които сме разрушили през време на земния живот.
Следователно ние получаваме действително от звездите онова, с което отново възстановяваме нашето астрално тяло.
към текста >>
В областта, която се нарича Окултизъм в истинския смисъл на думата, в тази област изс
лед
ването е нещо много трудно, много сложно.
В областта, която се нарича Окултизъм в истинския смисъл на думата, в тази област изследването е нещо много трудно, много сложно.
Нали нещата стоят така, че онзи, който има напълно здрави очи, ако го изпратите да речем в една област на Швейцария и той се изкачи на една много висока планина и след това се връща, той ще ви даде описанието, което отговаря на фактите. Обаче можете да си представите много добре, че ако за втори път отидете в тази област и отново се изкачи на същата планина, дори малко по-високо, той ще ви опише това от една друга гледна точка. И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт. Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста.
към текста >>
Нали нещата стоят така, че онзи, който има напълно здрави очи, ако го изпратите да речем в една област на Швейцария и той се изкачи на една много висока планина и с
лед
това се връща, той ще ви даде описанието, което отговаря на фактите.
В областта, която се нарича Окултизъм в истинския смисъл на думата, в тази област изследването е нещо много трудно, много сложно.
Нали нещата стоят така, че онзи, който има напълно здрави очи, ако го изпратите да речем в една област на Швейцария и той се изкачи на една много висока планина и след това се връща, той ще ви даде описанието, което отговаря на фактите.
Обаче можете да си представите много добре, че ако за втори път отидете в тази област и отново се изкачи на същата планина, дори малко по-високо, той ще ви опише това от една друга гледна точка. И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт. Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста. Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част.
към текста >>
Обаче можете да си представите много добре, че ако за втори път отидете в тази област и отново се изкачи на същата планина, дори малко по-високо, той ще ви опише това от една друга г
лед
на точка.
В областта, която се нарича Окултизъм в истинския смисъл на думата, в тази област изследването е нещо много трудно, много сложно. Нали нещата стоят така, че онзи, който има напълно здрави очи, ако го изпратите да речем в една област на Швейцария и той се изкачи на една много висока планина и след това се връща, той ще ви даде описанието, което отговаря на фактите.
Обаче можете да си представите много добре, че ако за втори път отидете в тази област и отново се изкачи на същата планина, дори малко по-високо, той ще ви опише това от една друга гледна точка.
И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт. Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста. Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част. И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни.
към текста >>
И от описанието на нещата от различни г
лед
ни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт.
В областта, която се нарича Окултизъм в истинския смисъл на думата, в тази област изследването е нещо много трудно, много сложно. Нали нещата стоят така, че онзи, който има напълно здрави очи, ако го изпратите да речем в една област на Швейцария и той се изкачи на една много висока планина и след това се връща, той ще ви даде описанието, което отговаря на фактите. Обаче можете да си представите много добре, че ако за втори път отидете в тази област и отново се изкачи на същата планина, дори малко по-високо, той ще ви опише това от една друга гледна точка.
И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт.
Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста. Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част. И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни. През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изс
лед
ване на нещата, част по част.
Нали нещата стоят така, че онзи, който има напълно здрави очи, ако го изпратите да речем в една област на Швейцария и той се изкачи на една много висока планина и след това се връща, той ще ви даде описанието, което отговаря на фактите. Обаче можете да си представите много добре, че ако за втори път отидете в тази област и отново се изкачи на същата планина, дори малко по-високо, той ще ви опише това от една друга гледна точка. И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт. Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста.
Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част.
И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни. През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане. За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение. Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части.
към текста >>
И също при нещата, които са били точно изс
лед
вани човек намира все нови и нови страни.
Обаче можете да си представите много добре, че ако за втори път отидете в тази област и отново се изкачи на същата планина, дори малко по-високо, той ще ви опише това от една друга гледна точка. И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт. Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста. Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част.
И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни.
През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане. За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение. Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части. В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
През пос
лед
ните две години моята задача беше да изс
лед
вам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане.
И от описанието на нещата от различни гледни точки, вие ще получите едно все по-правилно понятие за планинския ландшафт. Обаче хората вярват, че когато някой е станал ясновидец, той знае всичко. Работата не е така проста. Тук, в духовния свят, постоянно се касае за едно изследване на нещата, част по част. И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни.
През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане.
За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение. Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части. В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане. Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло.
към текста >>
В пос
лед
но време моята задача, беше именно това, да изс
лед
вам това време между смъртта и едно ново раждане.
И също при нещата, които са били точно изследвани човек намира все нови и нови страни. През последните две години моята задача беше да изследвам и да проверя отново по-точно въпросът за живота между смъртта и едно ново раждане. За новите резултати, които получих от това допълнително проучване исках да ви разкажа нещо: Естествено при един такъв въпрос трябва да ви бъде ясно, че едно правилно разбиране на това може да има само онзи, който може да се вглъби със своите чувства в един такъв въпрос, който има въобще сърце и чувство за едно такова наблюдение. Не може да се изисква; за една вечер всичко да бъде обосновано и доказано. Обаче, когато човек сравни и съпостави действително с търпение това, което е било казано в течение на времето, той ще констатира, че навсякъде в нашия Окултизъм няма една част, която да не е свързана, или да не може да се съчетае, като едно добре закръглено цяло с други части.
В последно време моята задача, беше именно това, да изследвам това време между смъртта и едно ново раждане.
Показа се действително именно това, че както на Земята човекът е свит между раждането и смъртта в своето малко пространство, той все повече излиза навън и над това малко пространство, когато при смъртта е напуснал своето физическо тяло. Когато мине през врата на смъртта, той се разширява все повече и повече и надалече, расте все повече и повече. Той расте на части в планетната система. Той действително израства в нашата планетна система до онова място, което е обхванато от пътя изминаващ от Луната, в нейното въртене около Земята. И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната.
към текста >>
Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в сферата, която е образувана от планетата Меркурий, с
лед
това в сферата на Венера.
Когато мине през врата на смъртта, той се разширява все повече и повече и надалече, расте все повече и повече. Той расте на части в планетната система. Той действително израства в нашата планетна система до онова място, което е обхванато от пътя изминаващ от Луната, в нейното въртене около Земята. И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната. Там прераства областта на Камалока.
Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в сферата, която е образувана от планетата Меркурий, след това в сферата на Венера.
Това става действително, човекът като се разширява все по-нататък и по-нататък, като расте все повече и повече, той става толкова голям, че неговите външни граница се очертани от пътя на Слънцето, а именно от привидния път на Слънцето /пътят очертан от привидното движение на Слънцето около Земята/. При това не трябва да държим сметка за Коперниковата мирова система, а трябва само да си представим окръжностите така, както това бе показано в цикъла от сказки изнесени в Дюселдорф, върху духовните йерархии и тяхното отражение върху физическия свят. Следователно след смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в сферата на Луната и т.н. до най-външната сфера, тази на Сатурн. И всичко това е необходимо, за да може човекът да се срещне по един правилен начин със силите, които той може да получи за своето астрално тяло само от силите на планетната система.
към текста >>
С
лед
ователно с
лед
смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в сферата на Луната и т.н.
И човекът израства толкова голям, че най-външните граници на неговото същество съвпадат със сферата, която е отбелязана чрез положението на Луната. Там прераства областта на Камалока. Когато човек расте по-нататък, той се враства първо в сферата, която е образувана от планетата Меркурий, след това в сферата на Венера. Това става действително, човекът като се разширява все по-нататък и по-нататък, като расте все повече и повече, той става толкова голям, че неговите външни граница се очертани от пътя на Слънцето, а именно от привидния път на Слънцето /пътят очертан от привидното движение на Слънцето около Земята/. При това не трябва да държим сметка за Коперниковата мирова система, а трябва само да си представим окръжностите така, както това бе показано в цикъла от сказки изнесени в Дюселдорф, върху духовните йерархии и тяхното отражение върху физическия свят.
Следователно след смъртта, човек се враства в планетната система при своето възлизане в духовните светове, враства се в сферата на Луната и т.н.
до най-външната сфера, тази на Сатурн. И всичко това е необходимо, за да може човекът да се срещне по един правилен начин със силите, които той може да получи за своето астрално тяло само от силите на планетната система.
към текста >>
Различието се получава, когато например наблюдаваме един човек с
лед
смъртта, който през целия си живот е създал в душата си едно добро настроение, което минавайки през смъртта отнася със себе си едно морално разположение.
Обаче когато наблюдаваме различните хора, установяваме една разлика.
Различието се получава, когато например наблюдаваме един човек след смъртта, който през целия си живот е създал в душата си едно добро настроение, което минавайки през смъртта отнася със себе си едно морално разположение.
Можем да сравним един такъв човек с един друг, който пренася през смъртта едно по-малко морално разположение на душата. Това създава една голяма разлика и тази разлика се показва вече, когато един такъв човек навлиза в сферата на силите на планетата Меркурий. Как се показва това? Когато човек е минал през вратата на смъртта, тогава чрез онези средства на възприятието, които имаме след минаването през Камалока, той възприема например съществата, които са стояли близо до него в земния живот и които са починали преди той да е минал през вратата на смъртта. Свързани ли са тези същества с него?
към текста >>
Когато човек е минал през вратата на смъртта, тогава чрез онези средства на възприятието, които имаме с
лед
минаването през Камалока, той възприема например съществата, които са стояли близо до него в земния живот и които са починали преди той да е минал през вратата на смъртта.
Обаче когато наблюдаваме различните хора, установяваме една разлика. Различието се получава, когато например наблюдаваме един човек след смъртта, който през целия си живот е създал в душата си едно добро настроение, което минавайки през смъртта отнася със себе си едно морално разположение. Можем да сравним един такъв човек с един друг, който пренася през смъртта едно по-малко морално разположение на душата. Това създава една голяма разлика и тази разлика се показва вече, когато един такъв човек навлиза в сферата на силите на планетата Меркурий. Как се показва това?
Когато човек е минал през вратата на смъртта, тогава чрез онези средства на възприятието, които имаме след минаването през Камалока, той възприема например съществата, които са стояли близо до него в земния живот и които са починали преди той да е минал през вратата на смъртта.
Свързани ли са тези същества с него? Без съмнение ние се събираме с тези същества, живеем с тях също в живота след смъртта. Обаче има разлика как живеем със съществата, с които сме живели заедно на Земята. Съществува една разлика според това, дали съответния човек носи през вратата на смъртта едно морално разположение на душата, или носи със себе си едно неморално разположение на душата. Когато човек е бил неморален през време на земния живот, той наистина се събира с принадлежащи на неговото семейство и с приятели, обаче чрез самото негово същество той постоянно създава една стена, през която не може да мине, за да отиде при другите същества, в сферата на които е поставен.
към текста >>
НАГОРЕ