Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
Намерени са
31864
резултата от
1757
текста в
32
страници с части от думите : '
Един
'.
На страница
6
:
1000
резултата в
112
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
В този смисъл,
един
правилен подход ще породи у работника убеждението, че усилията на лицата, който управляват капитала са от полза и за социалния организъм, и за самия работник.
И това, което в тесен смисъл принадлежеше към духовния живот, придоби значение също и за онези духовни въздействия, които проникваха в икономическия живот благодарение на капитала. В здравият социален организъм работникът не е прикрепен към механизмите на своята машина, докато „капиталистът" е единственият, който знае съдбата на произведените стоки. След като е ангажиран в производството им, работникът трябва да изгражда у себе си и съзнателна представа за своето лично участие в социалния живот. От своя страна, предприемачът е длъжен редовно да свиква кратки работни срещи за обсъждане на производствените въпроси. Освен това той трябва да насърчава развитието на един общ кръг от представи, включващ както работодателя, така и работника.
В този смисъл, един правилен подход ще породи у работника убеждението, че усилията на лицата, който управляват капитала са от полза и за социалния организъм, и за самия работник.
В условията на взаимно разбиране и пълна прозрачност предприемачът ще превърне ръководството на своя бизнес в една безупречна система.
към текста >>
Само човек, комуто липсва всякакъв усет за социално партньорство в рамките на една общност, опираща се на дълбоки и об
един
яващи изживявания, ще намери казаното за лишено от смисъл.
Само човек, комуто липсва всякакъв усет за социално партньорство в рамките на една общност, опираща се на дълбоки и обединяващи изживявания, ще намери казаното за лишено от смисъл.
Но всеки, който има този усет, неизбежно ще разбере, че когато базиращото се на капитала ръководство на икономическия живот има своите корени в областта на свободния духовен живот, стопанската производителност рязко нараства. Едва при наличието на тази предпоставка капиталът с неговите естествени тенденции към натрупване е в състояние да осигури покачване на производството и общ икономически растеж.
към текста >>
Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на
един
свободно процъфтяващ духовен живот.
Днешните социалисти се стремят да наложат контрол върху средствата за производство чрез обществото.
Техният стремеж обаче би бил оправдан само ако въпросният контрол се осъществява от страна на един свободно процъфтяващ духовен живот.
По този начин икономическата принуда която иначе се корени в капиталиста и се изживява като накърняваща човешкото достойнство става невъзможна, защото сега капиталистът разгръща деятелност в сферата на икономическия живот. Политизираните държавни структури непрекъснато се стремят да насочат в една или друга посока индивидуалните човешки способности, в резултат на което настъпва техния упадък; сега подобни процеси не могат да настъпят.
към текста >>
В
един
социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности.
Всичко, което може да бъде постигнато за социалния организъм чрез капитала по своята същност зависи от това, как са вплетени индивидуални човешки способности в този организъм. А еволюцията на човешките способности открива съответствуващият и импулс не другаде, а в свободния духовен живот.
В един социален организъм, който предоставя тази еволюция в ръцете на политическата държава или в сферата на икономическите интереси, реалната продуктивност на необходимите капиталовложения ще се определя от неправилно избраните и спъващи приоритети, които се намесват в свободните по природа индивидуални човешки способности.
А при тези предпоставки всяко развитие би се оказало абнормно. При подобни условия се стига до състояния, при които не свободното разгръщане на индивидуалните способности схващани от гледна точка на капитала ще трансформира работната сила в стока, а до тяхното оковаване от политическата държава или от кръгооборота в стопанския живот. Да се вникне непредубедено и точно в тези неща, е предпоставка за всичко, което предстои да става в социалната област. Защото съвременната епоха успешно разпространява суеверието, според което оздравителните мерки за социалния организъм са заложени или в политическата държава, или в икономическите реформи. Ако продължаваме да вървим по този суеверен път, рано или късно ще стигнем до концепции, които изобщо не отговарят на човешките стремежи, а само увеличават социалния гнет до неподозирани размери.
към текста >>
Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една
един
ствена корпорация.
Впрочем днес в обществото липсва каквато и да е подготовка, според която социалната идея, готова да насочи капитализма в здравия път, може да се намира в непосредствена връзка с духовния живот. Обикновено хората се позовават на всичко, което е свързано с цикъла на икономическия живот. Те изтъкват, че днес стоковото производство се съсредоточава в огромни промишлени комплекси, очертавайки съвременните форми на капиталистическата система. На тяхно място обаче трябва да застанат онези кооперативни форми, които работят за личните потребности на предприемача.
Разбира се, ако искаме да запазим модерните средства за производство, необходимо е да ги съсредоточим в една единствена корпорация.
В нея всеки ще произвежда според нуждите и заявките на обществото, което не би могло да си позволи експлоататорски черти, понеже това ще означава, че то експлоатира самото себе си. Така се откриват и бъдещите очертания на модерната държава, която ще изпитва стремежа да се превърне в една всеобхватна братска общност.
към текста >>
Ако в нея индивидуалните човешки способности не се разбиват в смисъла на изложените вече доводи, об
един
яващият елемент в планирането на труда не може да доведе до оздравяване на социалния организъм.
В същото време не се забелязва, че в подобна общност назряват процеси, чиято вероятност да настъпят е обратно пропорционална на размерите на общността.
Ако в нея индивидуалните човешки способности не се разбиват в смисъла на изложените вече доводи, обединяващият елемент в планирането на труда не може да доведе до оздравяване на социалния организъм.
към текста >>
Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към
един
така да се каже остров всред цялостния човешки живот.
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания.
Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот.
Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност. Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти.
към текста >>
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с
един
богат „вътрешен живот".
Тези мисловни схеми малко или много несъзнавано се отдалечават от това, което дава истинската ударна сила на вътрешните човешки изживявания. Те се стремят към постигането на една концепция за живота, към едно душевно, мисловно, научно обосновано познание за вътрешния живот, към един така да се каже остров всред цялостния човешки живот. Но тези мисловни схеми не са в състояние да хвърлят мост между цялостния човешки живот и ежедневната действителност.
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот".
От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
към текста >>
Обаче животът е
един
неделим и цялостен.
Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на външната действителност, които се разиграват под формата на производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и практически не разсъждава.
Обаче животът е един неделим и цялостен.
Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава, движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича „добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия към ежедневната действителност.
към текста >>
Така обаче ежедневието приема
един
облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния" душевно-духовен свят.
Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото, ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава, движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича „добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия към ежедневната действителност.
Така обаче ежедневието приема един облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния" душевно-духовен свят.
И сега отмъщението на реалния свят бликва по такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия.
към текста >>
Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до
един
духовен поглед върху живота.
И точно от тези среди израстват такива хора, които в този исторически момент, когато социалните въпроси напират с огромна сила, се държат като екзалтирани мечтатели, смятащи себе си за истински познавачи на живота.
Те твърдят: Хората трябва да се издигнат над материализма, над външния материален живот, който ни вкара в катастрофата и нещастията на Световната война; хората трябва да стигнат до един духовен поглед върху живота.
И ако ще изтъкваме подобни пътища на човека към Духа, непрекъснато ще се налага да цитираме онези личности, чийто начин на мислене беше така уважаван в миналото поради неговото изискано отношение към Духа. Лесно ще се убедим, че всеки, който днес обръща вниманието на хората върху значението на Духа за ежедневния практически живот, върху осигуряването на ежедневния хляб, изтъква на първо място, че хората отново трябва да стигнат до познаването на Духа. Но днес източниците за оздравяването на социалния организъм могат да бъдат намерени именно всред силите на духовния живот. И за тази цел съвсем не е необходимо хората да се отдават на едни или други едностранчиви занимания с Духа. За тази цел е необходимо само едно: Ежедневният бит да бъде съобразен с духовния свят.
към текста >>
Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че
един
надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Целесъобразното управление на капитала чрез индивидуалните способности осигурява на обществото определени блага, които са в интерес на всички. Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот.
Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото
един
ствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
Независимо от мястото си в обществото, всеки човек е заинтересован от плодотворното разгръщане на индивидуалните способности, скрити в човешката природа. Обаче развитието на течи способности е възможно, само ако индивидите чрез които те се проявяват, действуват и се ръководят от своята лична и свободна инициатива. Общото благополучие винаги страда, ако нещо ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал, щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага за социалния организъм.
към текста >>
Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е
един
жив и непрекъснато развиващ се организъм.
Според начина на своето възникване, включващ раз-лични проявления на власт, завоевания и т.н., частната собственост е също последица от свързаната с индивидуалните човешки способности социална активност. И все пак днешните социалисти са на мнение, че негативните и подтискащи страни на частната собственост могат да бъдат премахнати само чрез превръщането и в колективна собственост. При това въпросът гласи: Как може да бъда ограничена частната собственост върху средствата за производство още в самото си възникване, така че тя да не упражнява своето подтискащо действие върху лишеното от собственост население?
Ако обаче някой постави въпроса по този начин, той отклонява вниманието си от факта, че човешкото общество е един жив и непрекъснато развиващ се организъм.
Спрямо него не може да бъде формулиран въпроса: при какви условия трябва да поставим този организъм, за да остане в такова състояние, че да го проучим както трябва? Подобен въпрос може да се формулира по отношение на даден предмет, който не подлежи повече на никакви изменения. При социалния организъм нещата не стоят така. Той е жив и тъкмо чрез своите жизнени процеси непрекъснато променя възникващите в него явления. Поискаме ли да го облечем в привидно добри и здрави форми, в които той трябва да остане, ние подкопаваме неговите жизнени сили и условия.
към текста >>
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито
един
човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива.
Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства.
към текста >>
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към
един
жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане.
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно.
към текста >>
И ако човек трябва истински да се включи в
един
жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети.
Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане. Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума. Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна.
И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети.
Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно.
към текста >>
Възникването на
един
чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество.
Вече посочихме, че свободното разпореждане с капиталните средства трябва да се корени в индивидуалните способности; а произтичащото от тук право на собственост следва да се променя веднага, щом то се обърне в средство за неоправдано насилие и деспотизъм. В наши дни сме свидетели на една тенденция, която явно държи сметка за загатваните тук препоръки към обществения живот, макар и да виждаме крайните и резултати само в т.н. интелектуална собственост. Известно време след смъртта на автора, тя става собственост на цялото общество. В основата на всичко това лежи определен начин на мислене, които съответствува на самата същност на съвместния човешки живот.
Възникването на един чисто духовен „продукт" е свързано с индивидуалните дарби на отделния човек, но наред с това то е също и последица от съвместния социален живот и в подходящия момент трябва да стане достояние на цялото общество.
По същия начин стоят нещата и с другите видове собственост. С тяхна помощ, творческият и производителен потенциал на индивида може да бъде поставен в служба на всички, но само със съдействието на обществото. Следователно, правото за разпореждане с дадена собственост не трябва да се разглежда отделно от обществените интереси. Трябва да се търси не начин за премахване на собствеността върху капиталните средства, а начин за такова разпределяне на собствеността, при което тя най-добре ще обслужва обществените интереси.
към текста >>
Един
съответствуващ на действителността начин на мислене никога няма да поиска повече от това да определи само посоката, в която може да протича решаването на всеки казус.
При подобна постановка на нещата се стига до т.н. „прехвърляне на права". Законният път за това е работа на правовата държава. Тя трябва да контролира съответните правни действия. Някой може да сметне, че в частност законните нормативи, който уреждат подобно прехвърляне на права ще зависят в твърде различна степен от правното съзнание.
Един съответствуващ на действителността начин на мислене никога няма да поиска повече от това да определи само посоката, в която може да протича решаването на всеки казус.
Ако се върви разумно в тази посока, за конкретния случаи винаги ще се намери вярно решение; а то няма да е трудно и за специалните случаи, стига да се придържаме към здравия смисъл на нещата. Колкото повече един начин на мислене съответствува на действителността, толкова по-малко ще търси предварителни правила и закони за единичните случаи.
към текста >>
Колкото повече
един
начин на мислене съответствува на действителността, толкова по-малко ще търси предварителни правила и закони за
един
ичните случаи.
Законният път за това е работа на правовата държава. Тя трябва да контролира съответните правни действия. Някой може да сметне, че в частност законните нормативи, който уреждат подобно прехвърляне на права ще зависят в твърде различна степен от правното съзнание. Един съответствуващ на действителността начин на мислене никога няма да поиска повече от това да определи само посоката, в която може да протича решаването на всеки казус. Ако се върви разумно в тази посока, за конкретния случаи винаги ще се намери вярно решение; а то няма да е трудно и за специалните случаи, стига да се придържаме към здравия смисъл на нещата.
Колкото повече един начин на мислене съответствува на действителността, толкова по-малко ще търси предварителни правила и закони за единичните случаи.
към текста >>
Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на
един
или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници.
От друга страна нещата се решават тъкмо от духа на подобно мислене по ясен и категоричен начин, а често и по силата на самата необходимост. Една от последиците е, че чрез своя контрол върху прехвърлянето на правата, правовата държава никога няма да поиска да се разпорежда монополно с даден капитал. Тя ще има грижата само за това, споменатото прехвърляне да се възложи на такова лице или такава група хора, за които целият този процес е оправдан поради съответните индивидуални способности.
Общо погледнато, в сила е предписанието: ако въз основа на описаните принципи, даден човек пристъпи към прехвърляне на един или друг капитал, той може по свой свободен избор па определи своите приемници.
Той може да посочи определено лице или група от хора, а също и да прехвърли правата си върху дадена асоциация с нестопанска дейност. Защото ако чрез управлението на даден капитал определен човек служи на обществото, той и по-нататък ще се съобразява в стопанските си инициативи с онези свои индивидуални способности, които са от значение за социалния организъм. И за социалния организъм ще бъде много по-целесъобразно, ако са в сила подобни съображения, вместо решенията да се вземат от лица, които не са непосредствено свързани с тази проблематика.
към текста >>
Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как
един
оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство.
Това разграничение съответствува на правното съзнание и на интересите на социалната общност. Всички спестявания, които се влагат за разширяване на производството, служат на общите интереси. А самото управление на производството е възможно само благодарение на индивидуалните човешки способности. Нарастването на капитала след приспадането на съответната лихва идва като резултат от активността на целия социален организъм. Следователно, тази част от капитала трябва да се върне обратно в социалния организъм.
Правовата държава ще посочи само пътя, по които следва да се осъществи прехвърлянето на въпросните капитални средства, но тя съвсем не е задължена да вземе решения относно това, как един оборотен или спестен капитал може да се включи в дадено материално или интелектуално производство.
Това би довело до една тирания от страна на държавата спрямо материалното и интелектуално производство. А най-добрият за обществото начин да бъде ръководено производството, се опира на индивидуалните човешки способности. А този, който не желае да направи сам своя избор, кому да прехвърли създадения от самия него капитал, е свободен да го предостави на сдружение или асоциация с нестопанска дейност.
към текста >>
Един
ствено ако човек не е в състояние сам да реши управлението на своя капитал, се намесва правовата държава, и то чрез духовните си институции.
Капитал, постигнат от спестявания и лихви следва да бъде прехвърлен след смъртта на собственика в съответствие с последната му воля в ръцете на лице или група хора, заети в материална или интелектуална производствена дейност, а не в ръцете на непроизводителна личност, която би превърнала капитала в източник на рента. В случай, че не са посочени конкретно лице или група хора, правото за разпореждане може да се прехвърли на дружество или асоциация с нестопанска дейност.
Единствено ако човек не е в състояние сам да реши управлението на своя капитал, се намесва правовата държава, и то чрез духовните си институции.
към текста >>
В този ход на мисли, очертаната посока може да стане още по-ясна с помощта на
един
или друг пример.
В изложените тук мисли може би има редица несъвършенства. Но при едно съответствуващо на действителността мислене, нещата не се свеждат до това да се даде една „програма" веднъж завинаги, а до това да се очертае посоката, в която хората трябва да работят.
В този ход на мисли, очертаната посока може да стане още по-ясна с помощта на един или друг пример.
Но плодотворна цел ще постигнем пори и когато само разсъждаваме в смисъла на дадената посока.
към текста >>
Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на
един
или повече наследници, е много голямо.
Благодарение на подобни тенденции определени лични или семейни импулси могат да влязат в съзвучие с изискванията на цялата човешка общност.
Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо.
Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
към текста >>
Защото
един
ственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която
един
член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност.
Благодарение на подобни тенденции определени лични или семейни импулси могат да влязат в съзвучие с изискванията на цялата човешка общност. Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо. Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно.
Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност.
Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата. След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
Нито
един
човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите. Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата. След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото.
Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
И точно това доверие е
един
ственото, от което може да произлезе едно нормално и здраво развитие.
Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот. Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре. И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката. Днес е необходимо преди всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение. Ако тези идеи срещнат разбиране, неизбежно ще се породи и доверие спрямо едно здравословно преобразуване на днешното състояние.
И точно това доверие е единственото, от което може да произлезе едно нормално и здраво развитие.
Защото който може да печели подобно доверие, трябва да обхване с поглед и това, как към сегашната действителност се прибавят съвсем нови тенденции. И най-съществената черта на тези идеи е, че те не искат да докарат едно по-добро бъдеще чрез по-нататъшни разрушения на съвременния свят от тези, които са вече налице; а че осъществяването им се гради върху преизграждане на съществуващите и разграждане на болестотворните структури. Всяко разяснение на тези възгледи, което не се стреми да спечели доверие, няма да постигне същественото: Еволюция, която ще съхрани стойността на създадените досега блага, а не революция, която ще хвърли всичко в огън и пепел. Дори радикално мислещият човек ще изпита доверие към такова социално преустройство, което се стреми да запази традиционните стойности, защото се вижда изправен пред идеи, които могат да постигнат едно нормално и здраво социално развитие. От вниманието му също няма да убегне, кои човешки класи винаги се стремят към господство: ясно е, че те няма да премахнат съществуващото зло, ако техните импулси не се подхранват от идеи, които правят социалния организъм здрав и жизнеспособен.
към текста >>
От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на
един
ния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления.
От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят. Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица.
към текста >>
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната
един
на държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления. От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери.
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят.
Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица. Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая.
към текста >>
То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо
един
ство на живота,
един
ствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма.
Ефективното разпространение на разгледаните тук идеи ще срещне съпротива най-вече в мисловните навици на съвременните хора, и то в две направления. От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери. От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят. Първото възражение идва от едно нереалистично мислене.
То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма.
Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица. Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая. Цялата ни епоха е насочена срещу тази съответствуваща на реалния свят идея. Ето защо и цялата душевна същност на човека се съпротивляваше срещу налагания отвън „ред" и отдавна подготвяше днешната социална драма.
към текста >>
Един
ството трябва да възникне като последица.
От една страна ще чуем възражението, че не бихме могли да си представим подобно раздробяване на единния социален живот и че практически не е възможна координацията на трите самостоятелни сфери. От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят. Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното.
Единството трябва да възникне като последица.
Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая. Цялата ни епоха е насочена срещу тази съответствуваща на реалния свят идея. Ето защо и цялата душевна същност на човека се съпротивляваше срещу налагания отвън „ред" и отдавна подготвяше днешната социална драма.
към текста >>
Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат
един
ство едва накрая.
От друга страна ще чуем, че въпросната самостоятелност на всяка от трите сфери може да бъде постигната също и в досегашната единна държава, така че фактически предлаганата конструкция е само една идея-призрак, нямаща нищо общо с действителния свят. Първото възражение идва от едно нереалистично мислене. То вярва, че в своята социална общност хората биха могли да породят само едно въображаемо единство на живота, единствено защото преди това изкуствено са го внесли там под една или друга форма. Реалният живот обаче изисква точно обратното. Единството трябва да възникне като последица.
Социалните действия, импулсирани от различни източници, ще постигнат единство едва накрая.
Цялата ни епоха е насочена срещу тази съответствуваща на реалния свят идея. Ето защо и цялата душевна същност на човека се съпротивляваше срещу налагания отвън „ред" и отдавна подготвяше днешната социална драма.
към текста >>
Напротив, само ако икономическото развитие бъде непрекъснато повлиявано от правните норми, които засягат
един
ствено човешката стойност на индивида, само тогава човек може да намери достойно място в икономическия живот.
В областта на икономиката не съществува нищо, чиято вътрешна природа да съдържа стимул за регулиране на междучовешките отношения. И ако поискаме да извлечем тези отношения от икономическите стимули, това означава да призовем човека с неговия труд и неговите средства за производство в рамките на стопанския живот. Той неизбежно ще се превърне в едно зъбчато колело, включено в икономическия механизъм. Защото икономическият живот има тенденцията непрекъснато да движи в една посока, в която трябва да понася въздействия от съвсем неочаквани места. Не е вярно, че ако правните норми следват икономическото развитие, те са добри, а ако му противоречат, са вредни.
Напротив, само ако икономическото развитие бъде непрекъснато повлиявано от правните норми, които засягат единствено човешката стойност на индивида, само тогава човек може да намери достойно място в икономическия живот.
Едва след като индивидуалните способности се отделят напълно от икономическия живот и израснат на своя собствена почва, пулсирайки го непрекъснато със сили, каквито той сам не може да породи, само тогава икономиката ще може да се развива по един благоприятен за човека начин.
към текста >>
Едва след като индивидуалните способности се отделят напълно от икономическия живот и израснат на своя собствена почва, пулсирайки го непрекъснато със сили, каквито той сам не може да породи, само тогава икономиката ще може да се развива по
един
благоприятен за човека начин.
И ако поискаме да извлечем тези отношения от икономическите стимули, това означава да призовем човека с неговия труд и неговите средства за производство в рамките на стопанския живот. Той неизбежно ще се превърне в едно зъбчато колело, включено в икономическия механизъм. Защото икономическият живот има тенденцията непрекъснато да движи в една посока, в която трябва да понася въздействия от съвсем неочаквани места. Не е вярно, че ако правните норми следват икономическото развитие, те са добри, а ако му противоречат, са вредни. Напротив, само ако икономическото развитие бъде непрекъснато повлиявано от правните норми, които засягат единствено човешката стойност на индивида, само тогава човек може да намери достойно място в икономическия живот.
Едва след като индивидуалните способности се отделят напълно от икономическия живот и израснат на своя собствена почва, пулсирайки го непрекъснато със сили, каквито той сам не може да породи, само тогава икономиката ще може да се развива по един благоприятен за човека начин.
към текста >>
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на
един
или друг индивид.
В платформата на съвременния социализъм основателно е залегнало изискването новите производствени отрасли да гарантират определена потребителска част за всички индивиди и практически да изместят старите производствени отрасли, които гарантираха печалба на един или друг индивид.
Но ако човек напълно вникне в това изискване, той далеч няма да стигне до основния извод на този по-нов социализъм, че следователно средствата за производство трябва да се превърнат от частна собственост в колективна. Той ще бъде принуден да стигне до съвсем друг извод: Че благата, произведени в резултат на личната инициатива и индивидуалните качества на човека, трябва да бъдат предоставени по естествен и справедлив път на цялото общество. Икономическата концепция на съвременната епоха се базира на това, че формира приходи чрез количеството на създадените блага; занапред хората ще трябва да се стремят чрез прилагане на кооперативния принцип следвайки необходимите размери на потреблението да намерят най-добрия начин на производство, както и верния път от производителя до потребителя. А правната уредба ще се грижи за това, едно производствено предприятие да е свързано с дадена личност или група хора само дотогава, докато тази свързаност намира своето оправдание в личните качества на съответните индивиди. Вместо обществена собственост върху средствата за производство, на преден план в социалния организъм ще излезе кръвообращението на тези средства, което винаги и отново ще ги насочва към онези личности, чиито индивидуални качества ги правят способни да реализират въпросните средства по възможно най-добрия за обществото начин.
към текста >>
Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза
един
ствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации.
Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Един
завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан
един
ствено със своята стопанска същност.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации. Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.
Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност.
Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество. В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
В случай, че едно лице получи повече доходи от друго,
един
ствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
Усет за истинския интерес на обществото може да се изгради чрез осъществяването на такива импулси, които поставят производството на здрава основа и предпазват социалния организъм от кризисни ситуации. Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване. Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава в случай че то задоволява нечии потребности е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица. Един завършен в себе си стопански механизъм, който получава отвън както правните норми, така и непрекъснатия приток: На човешки ресурси под формата на свободно изявени човешки способности, остава свързан единствено със своята стопанска същност. Така той става инициатор за такова разпределение на благата, което предоставя на всеки индивид необходимите му условия с оглед просперитета на цялото общество.
В случай, че едно лице получи повече доходи от друго, единствената причина ще лежи в по-доброто използване на личните му способности в името на обществото.
към текста >>
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата,
един
ствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм.
Правните институции могат да проявят необходимото разбиране за справедливо разпределяне на благата, единствено в светлината на разглежданата тук концепция за здрав социален организъм.
Стопански организъм, който ангажира човешкият труд без да се съобразява с тесните потребности на отделните производствени отрасли, а остава в предвидените от закона рамки, определя стойността на благата според приноса на хората към самия него. Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации.
към текста >>
Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез
един
пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи.
Той няма да допусне онова, което определя реализираната стойност на благата, без да се зачита човешкото достойнство и благополучие. Такъв организъм е в състояние да различи права, който произтичат от чисто човешките отношения. Децата имат правото да получат възпитание и образование, главата на семейството ще получава по-голямо възнаграждение от този, който не е такъв. Надбавката ще идва в резултат на определени инициативи след споразумението между трите социални организации. Подобни инициативи са в съответствие с правото на възпитание поради това, че с оглед на общите икономически условия ръководството на стопанската организация определя възможния размер на съответните такси, а след преценка на духовната организация, правовата държава установява конкретните права на отделното лице.
Отново стигаме до възможностите на едно мислене, което е в съответствие с реалния свят, защото в случая чрез един пример само загатваме за посоката, в която следва да се разгърнат едни или други инициативи.
Възможно е за определен човек те да са коренно различни. Но „правилни" те ще са само в рамките на едно планирано взаимодействие, включващо и трите самостоятелни звена на социалния организъм. Тук, в хода на това изложение, в противовес на много неща, който днес минават за практични, но не са, мисленето се опира на действително практичното, а именно на такова троично разделяне на социалния организъм, което подтиква хората към търсене на социалната целесъобразност.
към текста >>
Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което об
един
ява всички пълнолетни членове на обществото.
Както на децата се полага правото на възпитание, така на възрастните, инвалидите, овдовелите и болните се полага правото на определен жизнен стандарт, който следва да се поддържа от капиталните средства по начин, сходен с отпускането на съответните такси за възпитанието на непълнолетните. Най-същественото тук е следното: приходите на неработещият се определят не от стопански съображения, а обратно целият стопански живот става зависим от отношенията, пораждани от правното съзнание на хората. Работещите в даден стопански отрасъл постигат чрез своя труд толкова по-малко, колкото повече трябва да се отделя за неработещите. Обаче това „по-малко" след като разглежданите тук социални импулси бъдат реализирани ще се разпределя равномерно между всички участници в социалния организъм.
Чрез определената от икономиката правова държава, възпитанието и обучението на нетрудоспособните една всеобща задача на цялото човечество действително ще прерасне в първостепенна цел, защото в областта на правото действува това, което обединява всички пълнолетни членове на обществото.
към текста >>
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в
един
ната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай.
Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации. Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица. Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот.
към текста >>
Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а
един
вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица.
Ако смятаме, че обособяването на трите съставни части в социалния организъм има само теоретична стойност и че то и без друго възниква „само по себе си" в единната държава или в една икономическа система, която обхваща държавата и се базира на колективната собственост върху средствата за производство, трябва да се замислим върху особения характер на социалните тенденции, които задължително ще се появят, ако троичното разделяне на социалния организъм бъде осъществено докрай. Тогава например не държавата ще признава повече парите като законно платежно средство; този вид признание ще произтича от мерките, които са предприели ръководните институции на стопанските организации.
Защото в здравия социален организъм парите са не друго, а един вид указания или инструкции за съответната стока, която е произведена от други лица.
Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки. В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност.
към текста >>
За стопанския сектор постиженията на
един
учител в неговия училищен клас представляват вид стока.
Тези указания могат да се изведат от цялостния стопански живот, защото дори произведените стоки се включват в този цялостен стопански живот. Благодарение на паричното обръщение, стопанският сектор става едно всеобщо цяло. В различните отрасли всеки произвежда за всеки, но само чрез участието си в общия стопански живот. Вътре в стопанския сектор нещата се свеждат най-вече до цените на отделните стоки. В този сектор стоков характер приемат също и постиженията, които иначе се проявяват като духовна или държавническа дейност.
За стопанския сектор постиженията на един учител в неговия училищен клас представляват вид стока.
Индивидуалните способности на учителя се заплащат толкова малко, колкото и работната сила на работника. И в двата случая може да бъде заплатено само това, което се поражда от тях и което за стопанския сектор представлява стока.
към текста >>
Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на
един
здрав мост, ако той се строи според точните закони на математиката и механиката.
Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд. Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм. Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм.
Със същата сигурност следва да се изнамери и конструкцията на един здрав мост, ако той се строи според точните закони на математиката и механиката.
към текста >>
Естествено, може да се направи и близкото до ума възражение, че социалния живот не може да следва законите, по който се изгражда
един
мост.
Естествено, може да се направи и близкото до ума възражение, че социалния живот не може да следва законите, по който се изгражда един мост.
Но подобно възражение изобщо не може да хрумне на този, който е успял да разбере, че настоящата книга е замислена според живите, а не според математическите закони/.
към текста >>
В здравия социален организъм парите действително ще бъдат само
един
критерий; защото зад всяка монета или банкнота ще има стоково покритие и
един
ствено то ще насочва притежателя на парите към самите парични знаци.
В здравия социален организъм парите действително ще бъдат само един критерий; защото зад всяка монета или банкнота ще има стоково покритие и единствено то ще насочва притежателя на парите към самите парични знаци.
Природата на тези отношения ще поражда едни или други необходими тенденции, които могат да отнемат от парите тяхната стойност в случаи, че те изгубят току-що описаното значение. За такива тенденции вече стана дума. След известно време притежанието на парите се прехвърля под определена форма на цялото общество. И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява.
към текста >>
Спестяванията са
един
вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата.
И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките. Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува.
Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата.
Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси. Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него. Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>
Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната,
един
ица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани. „Лихва върху лихвата" не може па съществува. Спестяванията са един вид постижения, които по-късно дават право на възвратимост под формата на стока; обаче този вид права може да стигне само до определени граници, защото като права, произтичащи от миналото, ще могат да бъдат задоволени само чрез продукти на труда с днешна дата. Подобни права не трябва да се превръщат в средство за икономически натиск. Валутният проблем може да бъде поставен върху здрава принципна основа едва чрез разрешаването на тези въпроси.
Защото независимо от това как останалите фактори формират паричната, единица, валутата става рационалният градивен елемент на цялостния стопански организъм, при условие, че се управлява от самия него.
Една държава никога не може да реши валутния въпрос чрез закони; съвременните държави могат да решат валутния въпрос само тогава, когато те се откажат от тази задача и предоставят необходимото на обособения от тях и независим стопански организъм.
към текста >>
Всеки индивид, който се труди в
един
социален организъм, основан върху т.н.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд.
Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н.
разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм. Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот. Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство. Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията.
към текста >>
Един
шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот.
Днес много се говори за модерното разделение на труда и за влиянието му върху икономията на време, върху качеството на произведените стоки, стокооборота и т.н.; обаче не се взема под внимание как то се отразява върху отношението на отделния човек към постиженията на неговия труд. Всеки индивид, който се труди в един социален организъм, основан върху т.н. разделение на труда, практически никога не печели своите доходи сам, а прави това чрез труда на всички участници в социалния организъм.
Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот.
Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство. Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин. Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си.
към текста >>
Тогава той ще види, че в
един
стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си.
Един шивач например, който си ушива дреха за лична употреба, изгражда спрямо нея съвсем други отношения от човек, чието примитивно равнище го кара сам да осигурява необходимите средства за поддържането на своя живот. Той си ушива дрехата, защото може да прави дрехи и за другите; за него стойността на дрехата изцяло зависи от уменията на другите. Фактически дрехата е средство за производство. Някой ще възрази, че тук става едно „разцепване" на понятията. Но ако той има поглед върху ценообразуването на стоката в стопанския организъм, няма да мисли по този начин.
Тогава той ще види, че в един стопански организъм, почиващ върху разделението на труда, човек просто не може да работи за себе си.
Може да се работи само за другите и да оставиш другите да работят за себе си. Човек не може да работи за себе си така, както не може и да изяде сам себе си. Обаче лесно могат да възникнат структури, които противоречат на разделението на труда и неговата същност. Последното става, когато производството на блага е нагласено така, че да предостави на отделния човек като собственост онова, което той може да произведе, благодарение само на обстоятелството, че заема своето място в социалния организъм. Разделението на труда се отразява на социалния организъм по такъв начин, че индивидът започва да живее според отношенията, възникващи в цялостната човешка общност, а те по чисто стопански причини просто изключват егоизма.
към текста >>
Един
самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото.
Ако човек изгражда своите понятия само в хода на традиционното мислене, той несъмнено ще изпита страх, когато разбере, че отношенията между ръководителя и работника трябва да се отделят от стопанския организъм. Защото той вярва, че подобно отделяне по необходимост ще доведе до обезценяване на парите и до регрес в една твърде примитивна стопанска ситуация. (В своята книга „След потопа" д-р Ратенау изразява сходно мнение, което от негова гледна точка е напълно оправдано). Обаче тази опасност се предотвратява от троичното разделяне на социалния организъм.
Един самостоятелен и изграден върху своите собствени принципи стопански организъм, и то в съюз с правния организъм, напълно отделя паричните отношения от онези трудови отношения, които се базират само върху правото.
Правните отношения не трябва да оказват непосредствено влияние върху паричните отношения. Защото последните са резултат от управлението на стопанския организъм. Правните отношения между ръководителя и работника просто не могат да се проявят в една или друга парична стойност, защото тя след уреждането на трудовото възнаграждение, което представлява разменно средство между стока и работна сила е всъщност мярката за взаимно приетата стойност на стоките (или постиженията).
към текста >>
Само
един
лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка.
В рамките на тези нови тенденции ще бъде изкоренено това, което днес измъчва хората под формата на т.н. класова борба. Защото тази борба израства от включването на трудовото възнаграждение в икономическия кръговрат на стопанския организъм. Тази книга описва една форма на социалния организъм, в който понятието „трудово възнаграждение" претърпява също толкова голяма метаморфоза, както и старото понятие „собственост". Но чрез тази метаморфоза се изграждат много по-здрави и по-жизнеспособни връзки между хората.
Само един лекомислен ум ще твърди, че с осъществяването на изложените тук идеи не се постига нищо друго, освен това, че заплащането на работното време се превръща в заплащане по разценка.
Твърде възможно е до това заключение да стигаме поради едно необективно мнение. Обаче тук то се описва не като абсолютно правилното мнение, то е просто смяната на разплащателните отношения и засяга общата инициатива на ръководителя и на работника във връзка с цялостното изграждане на социалния организъм.
към текста >>
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на
един
работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм.
Ако за някого полагащата се част от трудовото възнаграждение на един работник: Изглежда като „заплащане по разценка", той едва ли ще забележи, че това „заплащане по разценка" (което практически не е никакво възнаграждение) по своята стойност се проявява по такъв начин, който променя обществения статус на работника спрямо другите членове на социалния организъм.
Сега този статус е съвсем различен от статуса, който възниква при едно икономическо господство на една класа върху друга. Така се решава и въпросът с изкореняването на класовата борба.
към текста >>
Един
от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата.
Един от процесите, чрез който троичното разделяне на социалния организъм ще проникне в най-дълбоките пластове на обществения живот, е отделянето на съдебната власт от държавата.
Държавата има задължението да установи правните отношения между индивидите и отделните групи хора. Достигането до присъдата обаче става в структури, изградени в сферата на духовната организация. До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии.
към текста >>
Един
тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия.
До голяма степен то зависи от възможността правораздаващият да прояви усет и разбиране за индивидуалното положение на подследствения. А такъв усет и такова разбиране могат да са налице, само ако при изграждане на съдебните институции се ръководим от същото доверие, което хората изпитват към духовната организация. Възможно е управлението на духовната организация да се възложи на юристи, привлечени от най-различни професии в културната и духовната сфера, които след определен срок отново да се върнат към своите първоначални професии. И тогава, в известни граници, всеки човек ще има възможност да избира за 5 или 10 години между посочените кандидати онази личност, към която той има необходимото доверие, за да и повери решението както по даден случай от общ характер, така и по всички въпроси от областта на наказателното право. Около местоживеенето на всеки човек винаги ще са на разположение толкова много юристи, че техния избор несъмнено ще има своето значение.
Един тъжител винаги ще може да се обърне към компетентен съдия.
към текста >>
Това че
един
съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
За по-сложните съдебни казуси ще бъдат на разположение назначени по описания начин съдии и съдебни заседатели, чиито избор ще се извършва от ръководството на духовния организъм. Естествено, те няма да могат да се избират сами. От същите органи ще се избират и апелативните съдилища.
Това че един съдия е близо до навиците и бита на своите избиратели, че независимо от служебната си власт с която той разполага само за определен период от време живее в непосредствена близост с всички наоколо, ще стане характерна черта за онзи стил на живот, който ще се установи чрез реализирането на горните предпоставки.
Навсякъде в своите тенденции и действия здравият социален организъм поражда истинско социално разбиране спрямо участвуващите в него личности; това се отнася и до съдебната дейност. Съдебните решения се привеждат в изпълнение от съответните органи на правовата държава.
към текста >>
2.
08. IV. Социалният организъм и връзките му с другите народи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Ако
един
народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
Независимият от държавата и изграден върху своите собствени принципи духовен живот, ще създаде такива отношения, които са невъзможни, в случаи, че духовните постижения се оценяват не от ръководството на духовните институции, а от самата правова държава. При този род отношения не съществува никаква разлика между постиженията на официалната наука (в международен план) и постиженията в другите духовни области. Една духовна област ползува езика на даден народ и се докосва до всичко, което е в непосредствена връзка с езика. Към тази област принадлежи и самото народностно съзнание. Хората от една езикова общност няма да влязат в изкуствени конфликти с представители на друга езикова общност, ако за признаването на своята автентична култура те търсят подкрепа от държавата или икономиката.
Ако един народ има по-голяма способност да разширява своето културно и духовно влияние, на това разширение ще се гледа като на нещо справедливо; и ако се проявява под форми, инспирирани от духовните структури на обществото, то ще протича спокойно и миролюбиво.
към текста >>
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са об
един
ени от
един
общ език и една обща култура.
Днес троичното разделяне на социалния организъм среща най-остра съпротива от страна на онези общности, които са обединени от един общ език и една обща култура.
Тази съпротива ще трябва да се преодолее в името на огромната цел, която новото време поставя все по-ясно пред човечеството. Човечеството ще разбере, че всяка негова част може да напредва към едно наистина достойно съществуване, само ако тя се свързва пълно кръвно с всички други части. Естествено, етническите и расови зависимости наред с останалите инстинктивни връзки са в основата на исторически възникналите правови и икономически човешки общности. Обаче силите, благодарение на което народите израстват в своята еволюция, трябва да се развиват свободно и да си взаимодействуват без ограничаващите влияния на държавните и икономическите структури. Това ще бъде постигнато, когато етническите общности осъществяват вътрешното троично разделяне на своите социални организми, така че всяка от съставните им части да влезе в самостоятелни връзки с другите социални организми.
към текста >>
За обективното мислене е от особено значение обстоятелството, че визираната тук цел пред
един
социален организъм има стойност за цялото човечество, макар и да е осъществима от всеки отделен социален организъм, независимо от това как другите държави се отнасят към тази концепция.
За обективното мислене е от особено значение обстоятелството, че визираната тук цел пред един социален организъм има стойност за цялото човечество, макар и да е осъществима от всеки отделен социален организъм, независимо от това как другите държави се отнасят към тази концепция.
Ако един социален организъм се разчлени на трите си естествени съставни части, техните представителни институции могат да влязат в международни връзки като една хомогенна единица дори и когато другите представителни институции все още не са предприели никакви стъпки в посока на троичното разделяне. Несъмнено, които работи за троичното разделяне, той го прави в името на една общочовешка цел. А това, което е необходимо да се направи, в много по-голяма степен ще се проникне с онези сили, които бликат от живота и се проявяват в истинските човешки импулси, отколкото с всевъзможните резолюции от конгреси, съвещания и т.н. Споменатата цел е замислена въз основа на конкретни принципи; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото общество.
към текста >>
Ако
един
социален организъм се разчлени на трите си естествени съставни части, техните представителни институции могат да влязат в международни връзки като една хомогенна
един
ица дори и когато другите представителни институции все още не са предприели никакви стъпки в посока на троичното разделяне.
За обективното мислене е от особено значение обстоятелството, че визираната тук цел пред един социален организъм има стойност за цялото човечество, макар и да е осъществима от всеки отделен социален организъм, независимо от това как другите държави се отнасят към тази концепция.
Ако един социален организъм се разчлени на трите си естествени съставни части, техните представителни институции могат да влязат в международни връзки като една хомогенна единица дори и когато другите представителни институции все още не са предприели никакви стъпки в посока на троичното разделяне.
Несъмнено, които работи за троичното разделяне, той го прави в името на една общочовешка цел. А това, което е необходимо да се направи, в много по-голяма степен ще се проникне с онези сили, които бликат от живота и се проявяват в истинските човешки импулси, отколкото с всевъзможните резолюции от конгреси, съвещания и т.н. Споменатата цел е замислена въз основа на конкретни принципи; в реалния живот обаче тя трябва да бъде постигана във всяка отделна точка на човешкото общество.
към текста >>
Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо
един
ство.
Ако в този дух разглеждаме най-важните прогреси в живота на народите и държавите през последните десетилетия, ще се убедим, че исторически обособените държави наред със своите духовни, правни и стопански структури изградиха такива международни връзки, които само подготвиха катастрофата от 1914 г. Но от друга страна беше ясно, че други, противоположни сили, идващи от несъзнаваните човешки импулси напират именно към троичното разделяне на социалния организъм.
Накратко троичното разделяне ще се превърне в лечебно средство против катаклизмите, пораждани от фанатичния стремеж към едно въображаемо единство.
Общопризнатите „ръководители на човечеството" не успяха да видят какво се подготвя около тях. През пролетта и ранното лято 1914 г. „държавните мъже" все още говореха, че мирът в Европа е гарантиран благодарение на правителствата, техните усилия и предпазливост. Обаче тези държавници нямаха никакво предчувствие, че техните разсъждения и действия нямат вече нищо общо с хода на реалните събития.
към текста >>
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени
един
ствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път.
Който вярва, че всред непосредствените причини за сегашната световна катастрофа не са намесени и социалните закономерности, трябва да помисли какво би произлязло от политическите мотиви на воюващите държави, ако „държавниците" им биха включили тези социални закономерности в своята воля. И какво би станало от друга страна ако подобна воля не беше създала самия заряд на последвалата експлозия.
Ако през последните десетилетия внимателно сме наблюдавали надигащото се раково заболяване в междудържавните отношения възникнало именно като последица от социалните идеи на водещите политици ще разберем и думите на една видна личност в духовния елит на Европа, казани още през 1888 година относно социалната воля на водещите политици: „Целта е ясна: Да превърнем човечеството в едно царство от братя, които движени единствено от най-благородни мотиви да напредват заедно по своя път.
Ако човек проучва историята само върху картата на Европа, би могъл да повярва, че близкото ни бъдеще е застрашено от едно масово и взаимно убийство", и само мисълта, че трябва да бъде намерен „пътят към истинските ценности на човешкия живот" може да съхрани усета за човешкото достойнство. И тази мисъл е такава, че „тя не се помирява с нашето чудовищно въоръжаване, както и с това на нашите съседи. И все пак аз вярвам в нея. Тя трябва да отвори очите ни, защото в противен случай би било по-добре с едно общо решение просто да анулираме човешкия живот и да обявим официален празник на самоубийството" (Така се изразява Херман Грим през 1888 на стр.46 от книгата си „Извадки от последните пет години"). А какво друго бяха „военните приготовления", ако не стремеж на определени хора да запазят държавата като една монолитна и неделима формация, въпреки че в хода на съвременното развитие тази монолитна формация явно противоречеше на всеки нормален и здрав порив за съвместен живот на отделните народи?
към текста >>
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие
един
ната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури.
Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите. Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща.
към текста >>
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на
един
ната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Повече от 50 години Австро-Унгария се стремеше към едно пълно обновяване на своите структури. Нейният духовен живот, бликащ от недрата на толкова много етнически общности, търсеше такива форми, за чието развитие единната държава изградена по стар образец представляваше сериозна пречка.
Сръбско-австрииският конфликт, стоящ в изходната точка на сегашната световна катастрофа, е живо доказателство за това, че от определен момент нататък политическите граници на единната държава не могат да бъдат в същото време и културни граници за народите.
Ако духовният живот изграден върху своите собствени принципи и без да е подчинен на политическата държава и нейните граници би успял да надхвърли тези сковаващи рамки и да израсне в хармония с целите на другите народи, тогава конфликтите, стаени в духовния живот, не биха могли да се разразят в една политическа криза. Но подобна еволюция в духовния живот изглеждаше на всички, които в Австро-Унгария си въобразяваха, че мислят „държавнически", като нещо невъзможно, като някакво пълно безумие. Техните мисловни стереотипи не допускаха друго, освен представата, че държавните граници съвпадат с националните. И за тези мисловни стереотипи, идеята че определени духовни организации и структури могат да се породят независимо от държавните граници, изглеждаше отблъскваща. Но въпреки всичко: точно тази невъзможна идея е най-същественото изискване на съвременната епоха за протичането на нормален международен живот.
към текста >>
Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в
един
пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия.
А какво беше положението с немския Райх? Той също беше основан в една епоха, когато човешкият стремеж към здрав социален организъм напираше към своето реализиране. Тази реализация би могла да се превърне в историческо оправдание за съществуването на Райха.
Виждаме как социалните импулси се концентрираха в тази средноевропейска държава като в един пространствен център, който сякаш беше предопределен да стане арена за техните видими действия.
Разбира се, социалното мислене може да се прояви на много места, обаче в Германия то прие твърде особени форми, от който можеше да се съди за неговото бъдещо развитие. Всичко това трябваше да се превърне в творчески импулс за тази държава, в непосредствени задачи пред нейните ръководители. Ако беше приела този творчески импулс, бликащ от самите недра на човешката еволюция, Германия щеше да изпълни и истинското си предназначение в съвременния международен живот. Вместо да се заеме с величествената общочовешка задача, тя затъна в „социални реформи", диктувани от изискванията на момента, и пори се радваше, когато в чужбина се удивляваха от образцовия вид на тези реформи.
към текста >>
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по
един
съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ.
През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно.
към текста >>
В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа
един
твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ. През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития.
В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс.
Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно. Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно. Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента.
към текста >>
Техните мисловни стереотипи ориентирани
един
ствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно.
Представите, които по това време имаха водачите на Германия замисляйки войната прераснаха по един съдбоносен начин в трайно настроение на целия народ. През последните мъчителни години те пречеха на германските ръководители и не допускаха изграждането на точен поглед върху горчивите драми на живота; онзи точен поглед, чието отсъствие беше в основата на по-предишните трагични събития. Авторът на тези редове искаше да прибави нещо към евентуалната възприемчивост спрямо тези драматични събития. В рамките на Германия и Австрия, точно по времето на военната катастрофа един твърде подходящ според него момент той искаше да предложи идеята за здравия социален организъм на определени личности, чието политическо влияние още тогава би дало силен тласък на този импулс. Някои личности, които с искрена загриженост гледаха на съдбата на немския народ, се постараха да направят достъпна идеята за троичното разделяне на социалния организъм. Напразно.
Техните мисловни стереотипи ориентирани единствено към милитаристични представи настръхваха срещу подобни импулси, с които според тях не можеше да се предприеме нищо разумно.
Накрая се заговори за „отделянето на държавата от училището"; това все пак беше нещо. Ето в такива релси течаха от доста време мислите на германските „държавници"; т.е. в една посока, която изключваше всяко разумно вникване в историческото значение на момента. Доброжелателни лица настояваха, че аз трябва да „публикувам" тези мои съображения. Но в конкретния случай този съвет беше възможно най-неподходящият.
към текста >>
Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по
един
величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна.
Ако някой предполагаше нещо за тази необходимост, щеше да знае също, че по това време всред английскоговорещите народи имаше личности, които добре схванаха какви сили се пробуждаха в народите на Средна и Източна Европа. Те бяха убедени, че в Средна и Източна Европа се подготвя нещо, което трябва да се разрази в могъщи социални сътресения. Те смятаха още, че в английскоговорещите страни няма нито историческа необходимост, нито възможност за подобни социални сътресения. Тези личности ориентираха английската политика според резултатите на своето мислене. В Средна и Източна Европа никой не се досещаше за това; там политиката беше замислена така, че тя просто трябваше да се срути „като картонена кула".
Само политика, която би се опирала на възгледа, че сред англоезичните народи има среди, които са готови по един величествен начин макар и съвсем естествено, от английска гледна точка да се съобразят с историческата необходимост, би била достатъчно здрава и надеждна.
Но стремежът към такава политика, особено що се отнася до „дипломатите", беше смятан за нещо съвършено излишно.
към текста >>
Между исканията, които Уилсън постави от американска гледна точка, и тези, които в оръдейната канонада загатваха за
един
от духовните импулси на Европа, би могло да се постигне разбирателство.
Вместо да бъдат положени усилия за прокарването на една политика разработена според забележителните мащаби на английската дипломация която би се оказала благоприятна за Средна и Източна Европа още преди избухването на военната катастрофа, нещата бяха оставени да се движат по старите дипломатически релси. Дори и по време на горчивия опит от военните действия, никой не разбра очевидната необходимост - срещу политическата задача, която Америка провъзгласи на света, Европа трябваше да противопостави друга задача, родена от жизнените сили на самата Европа.
Между исканията, които Уилсън постави от американска гледна точка, и тези, които в оръдейната канонада загатваха за един от духовните импулси на Европа, би могло да се постигне разбирателство.
Всякакъв друг вид споразумение би прозвучал пред историческата необходимост като кух и празен звук.
към текста >>
Към посредствените цели на политиката от началото на войната се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, предизвикана от
един
човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
Рухването на военната мощ беше съпроводено и от една духовна капитулация. Вместо порив към осъществяването на новия импулс на германския народ и то като краен израз на една общоевропейска воля се стигна до елементарното подчиняваме пред прочутите 14 точки на Уилсън. Пред една Германия той постави тезиси, каквито самата тя не молеше да измисли. Както Уилсън бе ограничен върху своите собствени 14 точки, така той можеше да помогне и на Германия само в това, което тя самата иска. Той трябваше просто да изчака оповестяването на нейната воля.
Към посредствените цели на политиката от началото на войната се прибавиха и тези от октомври 1918; настъпи ужасната духовна капитулация, предизвикана от един човек, върху когото мнозина германци възлагаха своята последна надежда.
към текста >>
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към
един
комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи.
Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други. На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит". Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай. Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>
На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до
един
„литературен опит".
От принципите и намеренията, изложени в тази книга, е напълно ясно защо в следващата глава авторът се обръща с призив към немския народ и към целия културен свят; с призив, който преди известно време беше отправен и към един комитет доказал способността си да вникне в социалната идея за да стане тя достояние на всички и най-вече на средноевропейските народи. Тогава този призив беше адресиран към по-тесен кръг. Днес условията са други.
На времето официалните съобщения, както и трябваше да стане, сведоха този призив до един „литературен опит".
Днес обществото трябва да прибави и нещо, което по-рано не би могло да стори, а именно: Да роди самите хора, способни да викнат в идеята за троичното разделение на социалния организъм и да я осъществят докрай. Защото тази идея може да възникне само благодарение на такива хора.
към текста >>
3.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
В хода на военната катастрофа това пролича по
един
трагичен начин.
На първо време усилията бяха насочени към регулиране на нейните вътрешни жизнени способности според мярката на старите традиции и според новите, динамично променящи се изисквания. После се премина към укрепване и разширяване на изградената върху материални сили външна мощ. С нея бяха свързани и мерките спрямо съвременните социални проблеми за които някому трябваше да се държи сметка и то се оказа просто необходимост на деня макар че все още им липсваше голямата цел. Тя щете да се появи по-късно, след постепенното вникване в истинските еволюционни сили, към които трябваше да се обърне новото човечество. Германската държава възникна без ясно поставена и оправдана цел, Която да произтича от духовната същност на немския народ.
В хода на военната катастрофа това пролича по един трагичен начин.
Но още далеч преди военната катастрофа, негерманският свят не успя да вникне в някои от намеренията на Германия, които биха пробудили смътното усещане: ръководителите от тази държава всъщност изпълняват една световноисторическа мисия, която не трябва да бъде пренебрегвана. Неразпознаването на една такава мисия от страна на негерманския свят, по необходимост породи у него подозрения, които са и по-дълбоката причина за германския провал.
към текста >>
Стопанският живот може да устои и просперира,
един
ствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот.
Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот.
Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „глава"*. Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно изгубва своите жизнени сили, ако тя се политизира.
към текста >>
Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от
един
един
ствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно.
Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот. Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „глава"*.
Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно.
Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно изгубва своите жизнени сили, ако тя се политизира.
към текста >>
Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъ
един
и и трета: Това е духовният организъм на обществото.
Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: Това е духовният организъм на обществото.
Той също трябва да бъде изграден в пълна автономност и според неговите собствени жизнени възможности. Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части. Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействие между отделните части на един цялостен природен организъм.
към текста >>
Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействие между отделните части на
един
цялостен природен организъм.
Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: Това е духовният организъм на обществото. Той също трябва да бъде изграден в пълна автономност и според неговите собствени жизнени възможности. Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части.
Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействие между отделните части на един цялостен природен организъм.
към текста >>
Към изграждането на предлагания тук социален организъм може да се пристъпи още днес, и то по
един
напълно обоснован начин.
Към изграждането на предлагания тук социален организъм може да се пристъпи още днес, и то по един напълно обоснован начин.
Тази книга дава само основните ориентири за всички онези, които са убедени в живата необходимост и правота на новите еволюционни импулси В областта на социалния живот.
към текста >>
4.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
А
един
от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
Всеки се съобразяваше с практиките на рутината и допускаше действията му да създават дупки в цялостния социален механизъм. Що за действия бяха това — не беше повод за загриженост. И така накрая всичко се превърна в едно огромно заплетено кълбо, като от тази пълна бъркотия се породи световната катастрофа. Хората се предават на установения ред, без да развиват мисли за неговото действително слагане в някакъв ред — такова беше положението в управляващите кръгове. И сега, изправени пред бъркотията, хората не могат да се отърсят от старите си мисловни навици.
А един от тези навици е да разглеждат едно или друго нещо като „практична необходимост“, без да имат очи да видят, че това, което взимат за „практична необходимост“, лежи върху рушеща се основа.
към текста >>
И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни
един
на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие.
Точно както правната сфера (администрацията на държавата) се регулира в рамките на самостоятелната юридическа система на социалния организъм, независима от икономиката, така и духовния живот (образователната система) се управлява сама в пълна свобода в рамките на независимия си духовен орган от социалното общество.
И както здравият икономически живот в социалния организъм не може да се смесва с правната система (където всичко се основава на решенията от всички равни един на друг възрастни индивиди), така не е възможно и духовния живот да се администрира според законите, регулациите и контролните средства, които произтичат от мненията на всички хора, които просто са достигнали пълнолетие.
Духовният живот изисква самостоятелна администрация, ръководена от най-добрите налични образователни умове. Само при такова самоуправление е възможно дремещите индивидуални способности в човешкото общество да се подхранват истински в полза на социалния живот.
към текста >>
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи
един
ствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа.
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа.
Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират своите различни действия.
към текста >>
Един
ството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това
един
ство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират своите различни действия.
Всеки, който безпристрастно изследва истинските действащи фактори в съвременното общество, може да направи единствения извод, че здравето на организма изисква неговото разделение на три независими системи: духовна, правна и икономическа.
Единството на организма обаче няма да е застрашено по никакъв начин, тъй като това единство е стабилно стъпило на реалността във факта, че всеки човек има интерес и към трите части на системата и че (въпреки своята взаимна независимост) централните власти на всяка сфера ще могат да хармонизират своите различни действия.
към текста >>
5.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самоопределящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно
един
ство) намесата на националните интереси представлява тревожен елемент.
Ако разгледаме настоящото положение, ни прави силно впечатление, че през последните години реалните икономически събития се развиват в посоки, които вече не са съобразени с националните граници. Историческите обстоятелства, които определяха тези национални граници, нямат почти нищо общо с интересите на стопанския живот, воден от хората в тези държави. В резултат на това, държавните власти определят международни отношения в области, с които ще е по-естествено да се занимават групи, пряко свързани с тях. Индустриално предприятие, което се нуждае от суровините на чужда държава, би трябвало да може да се сдобие с тях, след като преговаря направо със собствениците. И всичко, отнасящо се до това споразумение, би трябвало да остане изцяло в рамките на икономическия процес.
Лесно е да се види, че сегашният икономически живот е придобил форми, близки до този тип самостоятелно съществуване, а в контекста на тези самоопределящи се функции на икономическия живот (имащ тенденция да се превърне в общосветовно единство) намесата на националните интереси представлява тревожен елемент.
Какво общо имат историческите обстоятелства, които дадоха на Англия господство над Индия, с икономическите обстоятелства, заради които производител от Германия отива в Индия за суровини?
към текста >>
Катастрофата от Първата световна война недвусмислено показва, че животът на съвременното човечество, което се стреми към
един
ството на общосветовната икономика, не може да понася вмешателства заради националните териториални интереси.
Катастрофата от Първата световна война недвусмислено показва, че животът на съвременното човечество, което се стреми към единството на общосветовната икономика, не може да понася вмешателства заради националните териториални интереси.
Такива намеси имаше в основата на конфликтите между Германия и западните народи. Те играят роля и за конфликтите в източните държави. Икономическите интереси изискваха прокарването на железница, започваща от австро-унгарските територии в посока югоизток. Националните интереси на Австрия и тези на балканските страни поставиха условия, като възникна въпросът — дали това, което се изисква от икономиката, не противоречи на националните интереси. Вследствие на това капиталът, който би трябвало да служи на икономиката, се намеси в националните интереси.
към текста >>
Резултатът е, че икономиката става пленник на национални територии,въпреки че в последната фаза на своето собствено развитие тя се стреми да се разпространи извън държавните граници към об
един
ен икономически живот.
Те играят роля и за конфликтите в източните държави. Икономическите интереси изискваха прокарването на железница, започваща от австро-унгарските територии в посока югоизток. Националните интереси на Австрия и тези на балканските страни поставиха условия, като възникна въпросът — дали това, което се изисква от икономиката, не противоречи на националните интереси. Вследствие на това капиталът, който би трябвало да служи на икономиката, се намеси в националните интереси. Държавите искат капиталистите да им служат, а капиталистите искат концентрираната власт на държавата да служи на икономическите им интереси.
Резултатът е, че икономиката става пленник на национални територии,въпреки че в последната фаза на своето собствено развитие тя се стреми да се разпространи извън държавните граници към обединен икономически живот.
към текста >>
Гореспоменатата тенденция към
един
на световна икономика в бъдеще ще работи против този национален егоизъм.
Гореспоменатата тенденция към единна световна икономика в бъдеще ще работи против този национален егоизъм.
За да не се стига до постоянни конфликти заради тези противоположни течения, духовните и културните интереси, идващи от тези народи, трябва да се управляват в съответствие с тяхната собствена културна идентичност и независимо от икономическите условия. Тогава международните връзки ще възникват от тези независими администрации. Това ще може да се направи само ако даден регион, управляван от общ културен живот, определи собствените си граници, които ще са относително независими от границите, които се очертават от условията в икономическия живот.
към текста >>
За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че
един
самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация.
И сега, разбира се, веднага възниква въпросът: По какъв начин културният живот ще получава необходимата поддръжка от икономическия живот, ако административните граници на тези две сфери не се припокриват?
За да намери отговора, човек само трябва да разбере, че един самоуправляващ се културен живот влиза в отношения с независимия икономически живот като една икономическа корпорация.
Като една икономическа корпорация, той може да влезе в споразумения с икономическите административни органи в своята съответна област, за да получи икономическа подкрепа, независимо от по-големия икономически регион, към който тези административни региони могат да принадлежат. Всеки, който живее с представата, че практически възможно е само онова, което вече е виждал, ще гледа на тази идея като на „сива теория“. Също така той ще мисли, че необходимите уговорки ще са твърде сложни, за да сработят. Дали такива уговорки ще са сложни или не, ще зависи изцяло от уменията на хората, определени да водят преговорите. Както и да е, никой не трябва да се противопоставя на мерките, които се изискват от съвременните потребности на света, заради някакъв си страх от усложнения.
към текста >>
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е
един
ствената в този опит), може да се онагледи както следва.
Това, че е възможно троичната система да се приложи във всяка една държава, без да развали международните ѝ отношения (дори ако по начало тази държава е единствената в този опит), може да се онагледи както следва.
Представете си, че даден икономически регион иска да стане част от огромна асоциация в рамките на националната държава. Той няма да може да поддържа финансово изгодни отношения с чужди държави, които са останали капиталистически. Институциите, подчинени на държавата и управлявани от централен съвет за икономически контрол, не дават правомощия да се доставят на чуждите държави онези продукти, които задоволяват потребностите им. Дори мениджърите да не получават нареждания от по-висшестоящи управници, те трябва да се съобразяват с правилата на асоциацията относно добиването на суровини. Когато имаме разкъсване между изискванията от чужбина и вътрешните ограничения, на практика получаваме невъзможни международни отношения.
към текста >>
Един
ственото ръководно правило в създаването на
един
такъв икономически ред ще е, че сделките с чужди държави не трябва да водят до производство или внос на стоки, чиято производствена или търговска цена вреди на стандарта на живот на местното население.
Управлението на бизнес, свързан с износа, може да действа според собствените си напълно свободни инициативи в международната търговия; а на родна почва то ще е в позиция да прави най-изгодните споразумения с други асоциации, за да си добави необходимите суровини, и т.н. Същото е валидно и за бизнеса, свързан с вноса.
Единственото ръководно правило в създаването на един такъв икономически ред ще е, че сделките с чужди държави не трябва да водят до производство или внос на стоки, чиято производствена или търговска цена вреди на стандарта на живот на местното население.
Работниците, произвеждащи стоки за износ, трябва да получават това, което им се полага, за да поддържат стандарт на живот и като компенсация за това, което изработват. Продуктите, идващи от чужбина, трябва, общо казано, да са на такива цени, че местният работник, който се нуждае от тях, да може да си ги позволи.
към текста >>
„Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза
един
ствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
„Определен начин на управление се явява необходим тогава, когато произлиза единствено от механизмите на стопанския живот и може да доведе по тяхното уравновесяване.
[…] Ако например едно предприятие не може да олихвява трудовите спестявания на своите заемодатели, тогава — в случай че то задоволява нечии потребности — е възможно, след свободно договаряне с други стопански предприятия, да възстанови загубите на ощетените лица.“[2]
към текста >>
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално
един
ство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия.
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално единство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия.
В действителност световната икономика, която е била натикана в малкия джоб на разни политически сили, се стреми всячески да се освободи. Всяка икономическа област, която действа според стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция. Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора. Това, че при троичния социален организъм благата се разпределят различно сред населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
към текста >>
Точно обратното —
един
ственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора.
Само някой, който не може да разбере защо самоуправлението е необходимо следствие от присъщото развитие на икономическия живот към глобално единство, би могъл да повдига съмнения относно възможността за такава търговия. В действителност световната икономика, която е била натикана в малкия джоб на разни политически сили, се стреми всячески да се освободи. Всяка икономическа област, която действа според стремежа си към развитие, не би могла да е в неизгодна позиция, за разлика от онази, която се противопоставя на универсалната тенденция в икономическата еволюция.
Точно обратното — единственият резултат ще е, че при троичния социален ред печалбата от търговията с чужди страни повишава стандарта на живот за цялото население, докато при капиталистическото общество от печалбата се ползват само шепа хора.
Това, че при троичния социален организъм благата се разпределят различно сред населението, няма да повлияе на баланса в самата търговия.
към текста >>
6.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която
един
човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя предишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката. Това изискване се покрива от идеята за троичния социален ред. Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци.
Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
към текста >>
Настояването за икономически живот, който контролира само стоките и производството, никога да се осъществи, ако е
един
ственото изискване [и не включва обособяването и на другите две сфери — бел. пр.].
Маркс и Енгелс са прави да искат нов икономически ред — прави са, но само отчасти. Те не са могли да разберат, че икономическият живот може да стане свободен само когато заедно с него се развиват също свободната сфера на правния живот и тази на свободното развитие на духа. Формите, които бъдещият икономически живот трябва да придобие, могат да се видят само от онези, които са избистрили в ума си, че капиталистическата икономическа система трябва да направи място за една обособена духовна сфера, а регулирането на човешките отношения чрез икономическата власт трябва да отстъпи на една, която е отчетливо човешка.
Настояването за икономически живот, който контролира само стоките и производството, никога да се осъществи, ако е единственото изискване [и не включва обособяването и на другите две сфери — бел. пр.].
Всеки, които упорства по този начин, все едно твърди, че е способен да създаде икономически живот, при който е отхвърлил една необходимост за съществуването му, обаче някак си уж това негово съществуване ще продължи.
към текста >>
7.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Освен това те внесоха в училищната система
един
назадничав елемент — след като освободиха училищата от религиозните вероизповедания, те ги подчиниха на себе си.
Нашата училищна система е белязана от особеностите, отразяващи тенденциите на упадък в съвременния културен живот. Социалните структури на днешните държави не следват изискванията на действителния живот. Например те са придобили форма, която не задоволява икономическите изисквания на съвременното човечество.
Освен това те внесоха в училищната система един назадничав елемент — след като освободиха училищата от религиозните вероизповедания, те ги подчиниха на себе си.
към текста >>
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че
един
истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници.
Понеже политическият и икономическият живот не са нещо отделно от човешката природа, а всъщност са резултат от самата човешка природа, никога не трябва да възникват опасения, че един истински свободен културен живот, заемащ своя независима сфера, ще произвежда хора, които са наивници.
Точно обратното — получаваме наивници, когато позволяваме на сегашните държавни и икономически институции да се намесват в образователните дела чрез диктатите си. Това е така, защото в държавния и в икономическия живот начинът на мислене непременно трябва да е приспособен в съответствие със съществуващия строй.
към текста >>
Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на
един
мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили.
Тази догма ще има катастрофални последствия в бъдеще, ако се запази в основата на училищната система. Причината е, защото в действителност дори в най-добрата си форма икономически-преданият социален организъм не може да осигури подходящи условия за истински културен живот, нито за продуктивна образователна система в частност. Преди всичко такава образователна система ще дължи съществуването си на съхранения остарял светски мироглед. Партиите, които твърдят, че са представители на новия ред, ще са длъжни да оставят културния живот на училищата в ръцете на представители на стари мирогледи. Но, понеже при такива условия не може да има каквато и да било вътрешна връзка между новото подрастващо поколение и старата изкуствено поддържана култура, културният живот неизбежно ще става по-застоял.
Душите на това поколение ще изгубят силата си, след като са били посадени в каменистата почва на един мироглед, който не може да им даде вътрешен източник на сили.
Хората ще израстват като бездушни същества в рамките на социален строй, произлязъл от индустриализма.
към текста >>
Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от
един
свободен и независим културен живот.
Днес малцина биха признали това в цялост — само онези, които са достатъчно безпристрастни да видят, че трябва да бликне нов извор на културен живот, ако искаме да подновим опропастения социален ред. В есето „Марксизмът и Троичният социален ред“ отбелязах както вярното, така и едностранчивото в следната идея на Енгелс: „Управлението на стоките и контролът върху средствата за производство измества управлението на хора“. И да е вярно това, също толкова вярно е, че при стария строй социалният живот беше възможен само защото успоредно с икономическите процеси на производство самите хора бяха насочвани и управлявани.
Ако това съвместно управление на хора и икономически процеси престане, тогава хората трябва да получават своите мотивиращи импулси (които досега идват от тези, които ги управляват) от един свободен и независим културен живот.
към текста >>
Също така има и нещо друго: Духовният живот процъфтява само когато може да се прояви като
един
ство.
Също така има и нещо друго: Духовният живот процъфтява само когато може да се прояви като единство.
Упражнението на душевните сили, което води към човешки достоен и жизнеутвърждаващ мироглед, е същото, което трябва да осигури и сила, правеща човека добър колега в икономическия живот. Мъжете и жените с практичен усет за светския живот ще се появят само от образователна система, която е в състояние да развие по здравословен начин нашите вродени копнежи по един по-възвишен мироглед. Социален строй, който само управлява стоки и контролира производствените процеси, в крайна сметка ще свърши в пълна разруха — освен ако не се поддържа от хора, чиито души са правилно развити.
към текста >>
Мъжете и жените с практичен усет за светския живот ще се появят само от образователна система, която е в състояние да развие по здравословен начин нашите вродени копнежи по
един
по-възвишен мироглед.
Също така има и нещо друго: Духовният живот процъфтява само когато може да се прояви като единство. Упражнението на душевните сили, което води към човешки достоен и жизнеутвърждаващ мироглед, е същото, което трябва да осигури и сила, правеща човека добър колега в икономическия живот.
Мъжете и жените с практичен усет за светския живот ще се появят само от образователна система, която е в състояние да развие по здравословен начин нашите вродени копнежи по един по-възвишен мироглед.
Социален строй, който само управлява стоки и контролира производствените процеси, в крайна сметка ще свърши в пълна разруха — освен ако не се поддържа от хора, чиито души са правилно развити.
към текста >>
8.
Статия 05: От какво имаме необходимост (за обновление на живота)
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
А това, че идеята ни тъй често е намирана за „неразбираема“, понеже противоречи на старото и статуквото — това може да се разбира
един
ствено като знак, че такива опоненти не са способни да чуят зова на човешката еволюция.
Събитията в наши дни носят известна тревожност относно душите на нашите съвременници. В името на бъдещите поколения и в името на цивилизацията в близко бъдеще, трябва да се борим с тази тревога. С такива чувства изнасям идеята за троичния ред пред публиката. Нека говорят, че е несъвършена, нека говорят, че е погрешна — нейните поддръжници ще имаме разбиране, ако възраженията почиват на други нови идеи.
А това, че идеята ни тъй често е намирана за „неразбираема“, понеже противоречи на старото и статуквото — това може да се разбира единствено като знак, че такива опоненти не са способни да чуят зова на човешката еволюция.
Но този зов е достатъчно силен, за да го чуват всички.
към текста >>
9.
Статия 06: Уменията за работа, волята за работа и Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Управлението на
един
такъв икономически ред ще е в състояние чрез своите различни органи да определя размера на потребителските нужди, как продукцията може по най-добрия начин да стигне до потребители, както и количеството, в което трябва да се произвеждат различните стоки.
Ако икономическата система се организира по начин, по който не може да влияе на волята ни за работа, тогава нашата воля за работа трябва да се поощрява по друг начин. Троичният социален ред е съобразен с това, че при сегашния етап на човешката еволюция икономическата сфера трябва да се ограничи изключително само до икономическите процеси.
Управлението на един такъв икономически ред ще е в състояние чрез своите различни органи да определя размера на потребителските нужди, как продукцията може по най-добрия начин да стигне до потребители, както и количеството, в което трябва да се произвеждат различните стоки.
Обаче то няма как да пробуди волята за работа, нито е в положение да развива индивидуалните умения, които са главният източник за целия икономически процес. При старата икономическа система това беше възможно, защото хората развиваха тези свои умения с надеждата, че това ще им донесе лична печалба. Ще е груба грешка, ако се вярва, че е достатъчно ръководството в дадена стопанска област да издаде една заповед, за да подтикне хората да развиват заложбите си. Или пък да се вярва, че една такава заповед ще има достатъчно сила да ги поощри да вложат волята си в своята дейност.
към текста >>
Той цели да изгради в себе си
един
независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Троичният социален ред опитва да опази хората от тази грешка.
Той цели да изгради в себе си един независим, самоподдържащ се културен живот — една сфера, в която човек се научава чрез реална опитност как да разбира човешкото общество, за което е призован да работи; сфера, в която човек се научава да вижда огромното значение на всяко отделно изделие за цялостната структура на социалния ред, да го вижда в такава светлина, че да се научи да го обича заради ценността му спрямо цялото.
Чрез създаването на този свободен духовен живот се създават и дълбоките първопричини, които могат да заменят мотивацията за лична печалба. Само в свободния духовен живот може да бликне любов към човешкия социален ред, която е съизмерима с любовта на твореца към самата работа върху неговите творби.
към текста >>
Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са об
един
ени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“.
Хората правят грешка, когато постоянно казват: „За да се осъществи троичният ред, хората трябва да са по-различни, отколкото са сега.“ Не! Именно чрез троичния ред хората ще се образоват по такъв начин, че постепенно ще израснат различни спрямо това, което са били преди в икономическата държава. И точно както свободният духовен живот ще създаде импулсите за разгръщане на личните заложби, демократично устроеният живот на правната сфера ще осигури импулсите за волята да се работи.
Ще се укрепят истинските отношения между хора, които са обединени в социален организъм, при който всеки зрял човек има глас в управлението и е равен на всеки друг възрастен — този тип отношения са способни да разпалят волята да се работи „за общността“.
Трябва да се разбере, че истинското чувство за общност може да расте само от такива взаимоотношения, както и че от това чувство може да се зарежда волята за работа. При действително приложение на една такава държава, основана върху демократични права, резултатът ще е, че всяко човешко същество ще заема своето място с желание и пълно съзнание за съвместното поле за работа. Всеки ще знае за какво работи. И всеки ще иска да работи в рамките на работна общност, на която той или тя е осъзнат член и по своя воля.
към текста >>
10.
Статия 07: Какво не виждат социалистите
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност би трябвало да работят заедно като едно неделимо
един
ство в обществото.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност би трябвало да работят заедно като едно неделимо единство в обществото.
към текста >>
В човешкото същество тези три функции са об
един
ени, като в течение на живота си човек се занимава с всичките три.
Напълно вярно е, че човек, който се занимава с икономическа дейност, съответно има определени отношения с хора, работещи в областта на правото. Също така е вярно, че духовният живот на този човек е зависим от тези правни отношения и се обуславя от неговото икономическо положение.
В човешкото същество тези три функции са обединени, като в течение на живота си човек се занимава с всичките три.
към текста >>
Това обаче дали е основание тези три жизнени функции да се управляват в държавата от
един
център?
Това обаче дали е основание тези три жизнени функции да се управляват в държавата от един център?
Дали също така това е причина и трите да се ръководят по едни и същи принципи?
към текста >>
Би било странно, ако някой опитва да ни убеди, че трябва да се разруши
един
ството ни, защото се повлияваме от различни източници по отношение на наследствеността и образованието.
В човешкото същество и в дейността му протичат много течения, които идват от най-разнообразни източници. Зависими сме от качествата, наследени от предците ни. Мислим и действаме според това, което ни е направило образованието — то е получено от хора, с които нямаме кръвна връзка.
Би било странно, ако някой опитва да ни убеди, че трябва да се разруши единството ни, защото се повлияваме от различни източници по отношение на наследствеността и образованието.
Погрешно ли да се каже, че оставаме незавършени, ако наследствеността и образованието действат от един източник, за да оформят живота ни?
към текста >>
Погрешно ли да се каже, че оставаме незавършени, ако наследствеността и образованието действат от
един
източник, за да оформят живота ни?
В човешкото същество и в дейността му протичат много течения, които идват от най-разнообразни източници. Зависими сме от качествата, наследени от предците ни. Мислим и действаме според това, което ни е направило образованието — то е получено от хора, с които нямаме кръвна връзка. Би било странно, ако някой опитва да ни убеди, че трябва да се разруши единството ни, защото се повлияваме от различни източници по отношение на наследствеността и образованието.
Погрешно ли да се каже, че оставаме незавършени, ако наследствеността и образованието действат от един източник, за да оформят живота ни?
към текста >>
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в
един
ната унифицирана държава.
Това, което доведе човечеството до сегашното положение в цивилизования свят, е, че през последните няколко столетия тези сфери в много аспекти се сляха заедно в единната унифицирана държава.
А причината за днешните брожения е, че огромна бройка хора се мъчат — макар и несъзнателни за истинската същност на стремежите си — да обособят тези три сфери в отделни системи на социалния организъм, така че духовно-културният живот да е свободен да се оформя според собствените си духовни импулси; така че правната сфера да се изгради демократично чрез взаимодействието (директно или чрез представителство) на хора в равностойно положение; така че икономическият живот да се разпростира само що се отнася до производството, обмена и потреблението на търговски стоки.
към текста >>
11.
Статия 08: Социалистите и техните препъникамъни
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо
един
ство в обществото.
Изглежда, че много хора странят от идеята за троичния социален ред заради страха, че се говори за разделяне на неща, които в действителност трябвало да работят заедно като неделимо единство в обществото.
Идеите, които имат предвид реалностите, довели до съвременните изисквания и потребности на човечеството, са в хармония с условията, при които е възможно хората да живеят заедно културно, политически и икономически. Такива идеи обаче се заглушават от глъчката на другите, които са отдалечени от живота и в двете отношения.
към текста >>
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е
един
и същ.
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
към текста >>
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат
един
ствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
Независимо дали икономическият живот има политическа администрация, определена му по закон, или пък „система от индустриални съвети и комисии“, в която се изготвят планове от хора, способни да мислят и да организират само по политически начин, резултатът е един и същ.
Сред тези хора може и да има някои, които на теория настояват за определена независимост на икономическия живот; на практика обаче техните искания могат да доведат единствено до икономика, която е задушена от политическата система, понеже техните проекти са резултат от политическо мислене.
към текста >>
12.
Статия 09: Какво изисква Новият дух
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят
един
за друг.
Ако се съди по безплодните дискусии, провеждани в много кръгове на съветническите и изпълнителните политически среди, става все по-ясно, че липсва разбиране за изискванията, които историческото развитие на човечеството създава за настоящата епоха и близкото бъдеще. Това, че демокрацията и една по-социална форма на живот представляват два импулса, борещи се да се проявят в съвременната човешка природа, е едно прозрение, което съвършено убягва на повечето от участниците в такива дискусии. И двата импулса ще продължат да причиняват смут и разруха в обществения живот, докато се осигурят институции, в които те ще могат да се развиват. Но социалният импулс, който трябва да живее в икономическите процеси, няма да може, поради естеството на своята същност, да се прояви демократично. Целта на този социален импулс е хората, занимаващи се със стопанска дейност, да обръщат внимание на справедливите нужди на своите събратя.
Управлението, което този импулс изисква, е такова, което регулира икономическия процес на базата на това, което занимаващите се с него индивиди реално правят един за друг.
Това, което работят обаче, трябва да се основава на договорно споразумение, възникващо от стопанското положение на отделните страни.
към текста >>
Такива сдружения представляват
един
модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
За да имат социален ефект тези договорни споразумения, са необходими две неща. Първо, тези споразумения трябва да възникват като свободна инициатива на всяка от страните — инициатива, която се основава на свободна воля. Второ, тези индивиди трябва да живеят в стопанско тяло, което позволява на даден човек чрез такова споразумение да прокарва по най-добрия начин услугите на другите към обществото. Първото изискване може да се осъществи само когато отсъства каквато и да била политическа намеса между индивидите, работещи в стопанската сфера, и тяхната лична връзка с източниците и интересите на самия икономически живот. Второто изискване ще се задоволи, когато споразуменията се изготвят не според исканията на даден нерегулиран пазар, а според условията, възникващи когато клонове на индустрията се свързват със сдружения на потребителите и помежду си — така, както го изискват реалните нужди, за да може движението на стоките да се управлява според както тези сдружения намерят за добре.
Такива сдружения представляват един модел, според който се определя как във всеки отделен и конкретен случай икономическата активност може да се управлява на базата на споразумения.
към текста >>
Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и
един
от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг.
Но както в биологичния организъм една от органичните системи би се самоунищожила чрез специфичната си дейност, ако нямаше други системи да я държат в баланс, така и един от членовете на социалния организъм трябва да се държи в баланс от друг.
Работата в икономическата сфера след време неизбежно би довела до значими щети, ако го няма противодействието на политическата сфера с нейните закони — като тази политическа сфера е базирана на демократична основа, докато при икономическата това не е така. В сферата на демократичното законодателство политиканстването е уместно. Това, което се извършва в нея, работи в рамките на икономическата дейност, за да противодейства на присъщата ѝ склонност към причиняване на вреди. Ако някой впрегне икономическия живот в администрацията на държавата, ще го лиши от неговата ефективност и от свободата му на движение. Тези, които са отдадени на икономическа работа, трябва да получават законите някъде извън икономическия живот и да ги прилагат в самия икономически живот.
към текста >>
Един
ствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие.
Случаят изобщо не е такъв.
Единствената пречка пред практическото осъществяване на определени идеи в настоящето са онези, които поддържат едно такова вярване и имат властта да го използват като препятствие.
А с такава власт разполагат и онези, които са събрали около себе си човешките маси от предишни партийни групи. Масите раболепно ги следват — тях, техните „лидери“. Ето защо едно от фундаменталните условия за завръщане към социално здраве е разпускането на тези стари партийни групи и завишеното разбиране на идеите, възникващи от реалното практическо прозрение, което е независимо от каквито и да било връзки със стари партии и организации.
към текста >>
13.
Статия 10: Печалбата и духът на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират
един
ствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да мислят всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни.
Щом има такива противоречиви мнения в обществения живот, обикновено хората не мислят задълбочено върху тях, а оставят по-силното да се наложи. Ако някой е демократ, би помислил, че е напълно в реда на нещата да се създадат институции (или да им се позволи да останат, ако вече има такива), които съответстват на интересите и желанията на мнозинството. Ако някой е напълно убеден в правотата на собствените си интереси, тогава целта му ще е авторитарна централна власт, която ще развие институции, защитаващи разни частни желания и интереси. Тогава такъв човек би пожелал да се сдобие с достатъчно влияние върху тази централизирана власт, за да е сигурен, че ще постигне онова, което иска. Това, което днес се нарича „диктатура на пролетариата“, произлиза от такова отношение.
Хората, настояващи за такава диктатура, се мотивират единствено от собствените си желания и интереси; те не правят опити да мислят всеобхватно, за да открият дали изискванията им биха могли да създадат институции, които изобщо са възможни.
към текста >>
При съвременната форма на икономика
един
ственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби.
Когато се определя стопанското значение на печалбата, често има вмешателство на неуместни мнения. Със сигурност преследването на печалба е егоистична цел. Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим печалбата от икономическите сметки. В икономиката трябва да има нещо, което да показва дали има нужда от дадена стока.
При съвременната форма на икономика единственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби.
Един продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи. А продукт, който не носи печалба, не трябва да се произвежда, защото би разбъркал ценовия баланс на стоките в действителна употреба. От морална гледна точка печалбите могат да са каквото си искат; в общоприети икономически термини те представляват индикатор за необходимостта от производство на продукт.
към текста >>
Един
продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи.
Когато се определя стопанското значение на печалбата, често има вмешателство на неуместни мнения. Със сигурност преследването на печалба е егоистична цел. Но не е оправдано да използваме егоизма като аргумент, за да извадим печалбата от икономическите сметки. В икономиката трябва да има нещо, което да показва дали има нужда от дадена стока. При съвременната форма на икономика единственият индикатор за такава нужда е фактът, че стоката носи печалби.
Един продукт може да се произвежда, ако осигурява печалби, които в икономически контекст са достатъчно големи.
А продукт, който не носи печалба, не трябва да се произвежда, защото би разбъркал ценовия баланс на стоките в действителна употреба. От морална гледна точка печалбите могат да са каквото си искат; в общоприети икономически термини те представляват индикатор за необходимостта от производство на продукт.
към текста >>
Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани
един
ствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
Само когато хората осъзнаят, че идеята зад троичния социален ред е развита в опит да се създадат солидни основи за реалистично и практично ръководство на всяка от различните сфери на живота, те ще започнат да оценяват справедливо тази идея и да придобиват правилно отношение за нейната практическа ценност.
Докато се очаква от мотиви, които са на мястото си в правната сфера и духовно-културната, да се осъществят в икономическата област без нейната администрация (която може да е практична само когато се управлява от решения и сделки, свързани единствено с бизнеса) — дотогава социалният живот ще остане болен.
към текста >>
Това
един
ствено ще доведе от идеологическа борба към нещо още по-лошо, каквото е борбата за надмощие и власт на определена група хора.
Днешните политически партии продължават да са твърде отдалечени от това, което показахме, че се изисква от духа на епохата. Ето защо е неизбежно, че идеята за троичния социален ред се посреща с много предразсъдъци, израстващи от преобладаващите мнения в тези партии. Но е време да сложим край на вярата, че може да се постигне положителна промяна на днешните нездрави социални условия чрез по-нататъшната работа на едни или други партийни интереси. Първото, за което може да се помисли, е промяна на самите партийни мнения. Начинът да се постигне това обаче не е чрез раздробяване на съществуващите партии, като обявяваме себе си за носители на „истинската“ партийна позиция, а упрекваме други, че изневеряват на „истинския партиен възглед“.
Това единствено ще доведе от идеологическа борба към нещо още по-лошо, каквото е борбата за надмощие и власт на определена група хора.
Сега ни е необходимо не това, а необременен поглед към изискванията от „духа на епохата“.
към текста >>
14.
Статия 11: Култивирането на Духа и икономическия живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
По какъв начин
един
човек е полезен за друг, как
един
ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни.
Първата от трите сфери на троичния социален ред цели да се сформира сътрудничество между хората, което е изцяло основано на свободното общуване и свободното коопериране между отделни личности. Тук човешката индивидуалност не трябва да се поставя насила в калъпа на дадена институция.
По какъв начин един човек е полезен за друг, как един ще помага на други — това ще възниква само според уникалните умения и постижения на даден човек, с които може да е в услуга на свои ближни.
Не е кой знае колко учудващо, че днес много хора не си представят нищо друго, освен анархистична държава, възникваща като следствие от такива свободни човешки отношения в духовно-културната област. Тези, които мислят така обаче, не знаят, че едни от най-чистите ни природни сили се парализират, когато са заставени да се развиват според шаблоните, наложени от държавата и икономическата система. Такива сили, скрити дълбоко в нашата природа, не могат да се култивират от институции, а само от отношенията, възникващи съвършено свободно от едно същество спрямо друго. Това, което възниква по този начин, не е антисоциално, а всъщност е изцяло социално. Човек, който е вътрешно активен в социалната сфера, се парализира и чувства инстинктите си притъпени, когато е изправен пред неправомерни действия на държавата или когато в икономиката приоритетите и преимуществата се определят от външни фактори.
към текста >>
Реалността е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при
един
такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
Съвременният живот не осигурява никакви средства за противодействия на антисоциалните тенденции в сферата на икономиката. Най-доброто за обществото е, когато отделният индивид е оставен на спокойствие да прилага уменията си за общото благо. За да го постигне обаче, е необходимо тази личност да натрупа капитал и да е свободна да се сдружи с други за неговото оползотворяване. Социалистите са вкарани в заблуждението да мислят, че тези резерви от постоянно натрупващ се капитал накрая просто биха могли да се прехвърлят от частните им собственици към обществото, след което непременно ще се осъществи социалистическото общество.
Реалността е друга — икономическата продуктивност на капитала неизбежно ще се изгуби при един такъв трансфер, тъй като продуктивността му зависи от индивидуалните възможности на личността.
към текста >>
Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в
един
момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност.
Който и да говори по този начин за лечението на нашите социални болести, усеща и вижда презрението на всички онези, които днес се самоизтъкват като експерти в подредбата на живота. Човек трябва да издържи на това презрение, като си напомня, че именно начинът на мислене у тези хора е причината за ужасната катастрофа преди години[1].
Презрението може и да продължи някое време, но дори най-твърдоглавите в един момент вече няма да могат да издържат на суровите уроци, които ще им предложи социалната реалност.
Твърдението, че „намеренията на троичния социален ред може да са много добри, но няма хора, които да ги приложат“, ще затихне. Авторите на това твърдение определено не са хората, които ще свършат, каквото трябва да се свърши. Затова, нека се надяваме, че те ще се оттеглят с достойнство и няма с груба сила да възпрепятстват онези, които вършат плодотворна работа и които с радост биха осигурили свободен духовен живот за развитието на социалните импулси у хората.
към текста >>
15.
Статия 12: Право и икономика
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
По този начин не се унищожава
един
ството на социалния живот.
По този начин не се унищожава единството на социалния живот.
В действителност то възниква за пръв път в пълния му смисъл. Това единство не може да се постигне с директиви или постановления на някаква централизирана власт. На единството трябва да му се позволи да възникне чрез взаимодействието на отделните сили, които обаче съществуват отделно, за да живеят като едно цяло.
към текста >>
Това
един
ство не може да се постигне с директиви или постановления на някаква централизирана власт.
По този начин не се унищожава единството на социалния живот. В действителност то възниква за пръв път в пълния му смисъл.
Това единство не може да се постигне с директиви или постановления на някаква централизирана власт.
На единството трябва да му се позволи да възникне чрез взаимодействието на отделните сили, които обаче съществуват отделно, за да живеят като едно цяло.
към текста >>
На
един
ството трябва да му се позволи да възникне чрез взаимодействието на отделните сили, които обаче съществуват отделно, за да живеят като едно цяло.
По този начин не се унищожава единството на социалния живот. В действителност то възниква за пръв път в пълния му смисъл. Това единство не може да се постигне с директиви или постановления на някаква централизирана власт.
На единството трябва да му се позволи да възникне чрез взаимодействието на отделните сили, които обаче съществуват отделно, за да живеят като едно цяло.
към текста >>
16.
Статия 13: Социалният дух и социалистическите суеверия
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Нито
един
от двамата обаче не изпитва задоволство от самата произведена стока.
Докато обсъждат причините за съвременните социални проблеми, хората обикновено подчертават факта, че нито собственикът на средствата за производство, нито работникът могат да разглеждат произвеждания продукт с пряк личен интерес. Собственикът иска да произвежда стоки, защото те му носят печалба. Работникът ги произвежда, защото трябва да се труди за препитанието си.
Нито един от двамата обаче не изпитва задоволство от самата произведена стока.
Всъщност с това засягаме една много съществена част от социалния въпрос — липсата на каквато и да било лична връзка между производителите и стоките, произвеждани от съвременната индустрия.
към текста >>
Един
огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа.
Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен. Той обаче няма да го постигне, ако настоява, че икономическите процеси трябва да се направят главната функция на социалния организъм, а правната система и културният живот да се направят притурки към икономиката.
Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа.
Тези, които искат да въведат един такъв огромен конгломерат, не вземат предвид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.
към текста >>
Тези, които искат да въведат
един
такъв огромен конгломерат, не вземат предвид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.
Всеки, който безкористно се занимава със социалния въпрос, трябва да помисли за намирането на някакъв друг интерес, който да замени този, който вече е изгубен. Той обаче няма да го постигне, ако настоява, че икономическите процеси трябва да се направят главната функция на социалния организъм, а правната система и културният живот да се направят притурки към икономиката. Един огромен икономически конгломерат, какъвто е този според Марксическия план с неговите „идеологически суперструктури“, вместо самостоятелни политическа и културната сфера, би превърнал човешкия живот в мъчение, тъй като ще задълбочи липсата на интерес към каквато и да било работа.
Тези, които искат да въведат един такъв огромен конгломерат, не вземат предвид факта, че хората се зареждат с известно количество ентусиазъм, за да осъществят тази цел, но ентусиазмът обикновено приключва в мига, когато целта е постигната.
към текста >>
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората
един
към друг адекватно се подхранва от правната сфера.
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната сфера.
В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват един с друг само заради едната търговия. А търговията придобива смисъл само когато служи на нещо в човешкия живот, което излиза извън икономиката, нещо доста независимо от всичко комерсиално. Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само средството. Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм. А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.
към текста >>
В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват
един
с друг само заради едната търговия.
Човешко съществуване, което трябва да извлича съдържанието на културния си живот от икономическата система, ще бъде незадоволително, когато няма достатъчно интерес към продуктите от работата — дори тогава, когато интересът на хората един към друг адекватно се подхранва от правната сфера.
В края на краищата на хората трябва да им просветне, че те търгуват един с друг само заради едната търговия.
А търговията придобива смисъл само когато служи на нещо в човешкия живот, което излиза извън икономиката, нещо доста независимо от всичко комерсиално. Работа, която не носи вътрешно удовлетворение, ще придобие стойност, ако се извършва от човек, за когото, ако го погледнем от по-възвишена духовна гледна точка, може да се каже, че се стреми към цели, за които икономическата дейност е само средството. Този възглед за живота от духовна гледна точка може да се придобие само в свободен духовно-културен клон на социалния организъм. А духовно-културен живот, който е „суперструктура“ или придатък на икономиката, се проявява само като средство за икономически цели.
към текста >>
17.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Педагогиката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие
един
ствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество.
Педагогиката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество.
Прозорливи хора днес се обявяват за образование и обучение в посока не само култивирането на едностранчиво знание, но и на умения; образование не само в посока култивиране на интелектуални способности, но и на развиване на волята. Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата. Честа съвременна грешка в това отношение е не, че хората пренасищат младите умове с прекалено много концепции, а че видовете концепции, които се култивират, са изпразнени от всякаква животворна сила. Всеки, който вярва, че може да култивира волята, без да култивира концепции, които ѝ дават живот, страда от заблуда. Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може единствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество.
към текста >>
Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може
един
ствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество.
Педагогиката и инструкционната методология ще могат да осъществят това условие единствено чрез действително знание за развитието на човешкото същество. Прозорливи хора днес се обявяват за образование и обучение в посока не само култивирането на едностранчиво знание, но и на умения; образование не само в посока култивиране на интелектуални способности, но и на развиване на волята. Обосноваността на тази идея е неоспорима; но е невъзможно да се развива волята и това чувство на здравословност, на която почива, докато не развием вникването в нещата, което събужда енергийните импулси на волята и чувствата. Честа съвременна грешка в това отношение е не, че хората пренасищат младите умове с прекалено много концепции, а че видовете концепции, които се култивират, са изпразнени от всякаква животворна сила. Всеки, който вярва, че може да култивира волята, без да култивира концепции, които ѝ дават живот, страда от заблуда.
Работа на съвременните учители е да разберат това ясно; но това ясно разбиране може единствено да изхожда от живо разбиране за цялото човешко същество.
към текста >>
Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да живее в духа, об
един
яващ ученик и учител.
Модерният светоглед, базиран на природния закон, не подхожда към тези факти на човешкото развитие в пълно съзнание. За да ги наблюдаваме с необходимото внимание, трябва да имаме усещане за най-фините манифестации на живота в човешкото същество.
Този вид усещане трябва да протича в цялото изкуство на образованието; то трябва да оформя учебния план; то трябва да живее в духа, обединяващ ученик и учител.
В образоването, това което учителят прави, може да зависи само донякъде от това, което той заема от една обща, абстрактна педагогика: то трябва да е по-скоро новораждащо се всеки момент от живо разбиране за младото човешко същество, което се обучава.
към текста >>
Но отвъд тази ограниченост, тази критика
един
ствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл.
Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета.
Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин. Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
Един
учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин.
Критика на това твърдение е, че не работи в големи класове. Тази критика е без съмнение обоснована в някакъв ограничен смисъл. Но отвъд тази ограниченост, тази критика единствено показва, че е присъща на мислене, което произхожда от абстрактни образователни норми, защото истинско живото изкуство на образованието, основано на истинно знание за човешкото същество, носи със себе си силата, която пробужда интереса на всеки ученик — така че няма нужда за директна „индивидуална“ работа, за да се запази вниманието му към предмета.
Един учител може да изложи основата на преподаването си по такъв начин, че всеки ученик да я усвоява по свой собствен индивидуален начин.
Това изисква просто, каквото и да прави учителят, то да бъде достатъчно „жизнено“. Ако някой има истинско усещане за човешката природа, развиващото се човешко същество се превръща за него в интензивна, жива загадка, която при самия опит тя да бъде разгадана предизвиква в ученика жив интерес по емпатичен път. Такава емпатия е по-ценна от индивидуалната работа, която може прекалено лесно да осакати собствената инициативност на детето. Може наистина да бъде заявено — отново, в граници — че големите класове, водени от учители, пропити с живота, който идва от истинно знание за човешкото същество, ще постигат по-големи резултати, отколкото малки класове, водени от учители, които се водят от стандартни образователни теории и които нямат шанс да практикуват живот на истинско знание в работата си.
към текста >>
По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато
един
урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето.
Тук без съмнение всеки страх от това, ученикът да не приеме активен интерес в уроците, които разчитат само на запаметяване, ще трябва да бъде противодействан с оживен начин на преподаване от учителя. Ако учителят занимае цялото си същество с преподаването, тогава той може безопасно да внесе спрямо детето неща, за които пълното разбиране ще дойде чрез радостно спомняне в по-късен етап на живота. Има нещо, което постоянно освежава и засилва вътрешната субстанция на живота при такова спомняне. Ако учителят помага за това засилване, той ще даде на детето безценно съкровище по пътя на живота.
По този начин също учителят ще избегне израждането на визуалната помощ в баналност — която възниква, когато един урок е прекалено адаптиран за разбирането на детето.
Баналността може да е предвидена като реакция за възбуждане на собствената активност на детето, но резултатите от това губят силата си с края на детството. Запаленият огън вътре в детето от живия огън на учителя по въпроси, които по някакъв начин са отвъд разбирането на детето, остава активна и пробуждаща сила през живота на детето.
към текста >>
Ако след края на 9-тата година
един
учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
към текста >>
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като об
един
ени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
Ако след края на 9-тата година един учител започне да избира описания на естествената история от растителното и животинското царство — използвайки ги за разбиране на човешкото и феномена на човешкия живот чрез природните форми и процеси — тогава този учител може да помогне за извикването на сили, които в тази възраст се борят да се родят от дълбините на човешката природа.
В последователност е с характера на детското чувство за себе си на тази възраст, да вижда качествата, които природата разделя между разновидни видове от растителното и животинско царство като обединени в едно хармонично цяло — на върха на природния свят, олицетворено в човешкото същество.
към текста >>
Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъ
един
им към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество.
Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят.
Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството. Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>
18.
Статия 15: Главната заблуда в социалната мисъл
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който
един
ствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото. Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел.
Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот.
Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката. Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди. Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите. Така ще е, докато човечеството разбере, че човешкото същество — водено от собствения му дух — трябва да даде необходимото на икономическия живот; както и че хората трябва да са способни съзнателно да работят за това, което сега изискват несъзнателно.
към текста >>
Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма,
един
ствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди.
Всичко, което ще се случва в социалната сфера сега и в близкото бъдеще, зависи от куража да се направи тази стъпка напред в култивирането на духа и в установяването на правото. Ако нещо не произлиза от този кураж, то може да носи много добри намерения, но няма да доведе до устойчив социален модел. Ето защо най-голямата социална нужда е да се добие проницателен и всеобхватен възглед, според който единствената основа, върху която човечеството може да израсне по правилен начин, е култивирането на нов духовен живот. Плодовете на това култивиране ще се пренесат и в структурирането на икономиката.
Ако икономическият живот опитва със собствените си сили да еволюира в нова форма, единствено и само ще пропагандира и умножава своите стари недостатъци и вреди.
Докато от икономическия живот се очаква да определя какви бихме могли да бъдем, ще се добавят нови злини към старите. Така ще е, докато човечеството разбере, че човешкото същество — водено от собствения му дух — трябва да даде необходимото на икономическия живот; както и че хората трябва да са способни съзнателно да работят за това, което сега изискват несъзнателно.
към текста >>
пр.: Робърт Оуен, 1771-1858, британец,
един
от основателите на утопичния социализъм и кооперативното движение.
[2] Бел.
пр.: Робърт Оуен, 1771-1858, британец, един от основателите на утопичния социализъм и кооперативното движение.
към текста >>
19.
Статия 16: Корените на социалния живот
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Но имаме
един
случай, когато хората, работещи в културния живот, са зависими от правния живот; и доста по-различен случай, когато работата върху културния живот се разгръща независима от институциите в правовата сфера.
Необходимото противодействие може да се осигури само от отделната дейност на две други системи, различни от икономическата: тяло от закони, което определя формата си в съответствие със своята естествена природа, и духовно-културен живот, израстващ свободно от своите корени, напълно независим от икономическата система и правната система. Само повърхностен критик би казал: „И после какво? Нима целите на културния живот не трябва да се съобразяват със съществуващите юридически закони? “ Определено трябва да се съобразяват.
Но имаме един случай, когато хората, работещи в културния живот, са зависими от правния живот; и доста по-различен случай, когато работата върху културния живот се разгръща независима от институциите в правовата сфера.
Идеята за троичния социален ред е сред тези, на които много се възразява поради различни предразсъдъци. Но също така тези възражения се разпадат на парчета, когато човек ги разгледа от край до край.
към текста >>
И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са
един
ствените действащи.
Икономическият живот си има свои закони.
И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи.
Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес. В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал. Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия. Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот. По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му.
към текста >>
Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и
един
свободен духовен живот.
Икономическият живот си има свои закони. И като следва тези свои закони, той създава условия, които унищожават социалния организъм, в случай че са единствените действащи. Ако някой обаче опита да премахне тези условия с помощта на икономически средства, унищожава самия икономически процес. В съвременния икономически процес се поражда зло чрез контрола на средствата за производство от частния капитал. Ако някой опита да унищожи това зло чрез икономически мерки, например обществен контрол на средствата за производство, би подкопал съвременната индустрия.
Човек обаче може да работи срещу тези зли сили, като създаде, успоредно на икономиката, една независима правова система и един свободен духовен живот.
По този начин злото, което възниква — а то ще продължава да възниква — от икономическия живот, ще се отстранява още при възникването му. Тогава няма първо да възниква злото, а на хората да им се налага да страдат от него, преди да изчезне, а по-скоро другите системи на организма, които съществуват заедно с икономическите институции, при всеки отделен случай ще отстраняват вредите.
към текста >>
Един
такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „сивата теория“.
Един такъв метод — казват някои — би изхвърлил всички социални идеи в отдалечената област на „сивата теория“.
Но би могло също да се каже, че едно такова схващане може да се поддържа само от някой, който разглежда това „изхвърляне“ някъде отстрани. Безспорно всичко, което се разглежда повърхностно и отдалече, ще изглежда сиво. От друга страна, нещата, които се пораждат от по-близките ни страсти, ще имат цвят. И все пак, ако се приближите до това, което ви изглежда сиво, ще откриете, че нещо започва да се раздвижва, както и че то е различно от всякакви страсти — то съответства на всичко човешко и на нещата, за които човек ослепява, когато ги разглежда от позицията на партиите и груповите становища.
към текста >>
20.
Статия 17: Основата за троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Всеки, който иска добросъвестно и честно да отговори на този въпрос, ще се сблъска с
един
факт, който той или тя не може да пренебрегне — а именно, че в наши дни икономическата и политическата сфера са в унищожителен конфликт помежду си.
Естеството на троичният социален ред е такова, че ние гледаме на социалните отношения без партийни или класови предразсъдъци и питаме: какво трябва да се направи на този етап от човешката еволюция, за да създадем приложими социални форми?
Всеки, който иска добросъвестно и честно да отговори на този въпрос, ще се сблъска с един факт, който той или тя не може да пренебрегне — а именно, че в наши дни икономическата и политическата сфера са в унищожителен конфликт помежду си.
към текста >>
В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция)
един
човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност.
Класовото разделение, което е основата на съвременния обществен живот, възниква заради икономически обстоятелства.
В хода на икономическата еволюция (и в резултат на тази еволюция) един човек става работник, друг — индустриалец, а трети се занимава с някаква културна дейност.
Социалистическите идеолози неуморно изтъкват този факт в началото на своите програми, като мислят, че той им носи аура на важност. Те обаче не осъзнават, че важният въпрос е друг — да се прозре защо икономиката е успяла да наложи своето огромно влияние за разслоението на обществото. Те не виждат, че това разделение се появи, защото индустриалната система нямаше опозиция от страна на правната (политическата) система, която можеше да противодейства на нейното влияние. Всеки човек беше пометен от силите на икономиката до място, на което се озова сам и му беше възможно да живее само в рамките на условията, позволени му от икономическия живот.
към текста >>
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с
един
културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В областта на икономиката троичната идея работи с природните и социалните реалности на съвременния живот; работи с чувството за право и справедливост, което се разви през последните няколко столетия; работи с един културен живот, който осигурява мъже и жени за социалния организъм, разбиращи неговите органични закони и подготвени да са от полза на обществото.
В рамките на троичния ред на социалния организъм човешките същества ще открият, че е възможно да работят заедно по такъв начин, че от това сътрудничество ще могат да създават онова, което не може да се постигне от която и да било програмна теория.
към текста >>
Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в
един
жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде.
Всеки, който не желае да види основната разлика между троичната идея и обичайните програми, ще отказва да бъде убеден, че тази идея може да е плодотворна. Идеята е в съзвучие с реалността; тя не се опитва да издевателства над живота с някаква политическа програма, а се стреми да създаде условия за живота, от който извират социални импулси и свободно се развиват.
Въпросите на настоящето и близкото бъдеще не са такива, които могат да се решат само с интелект; те трябва да се решат в един жизнен процес, а този жизнен процес по-напред трябва да се създаде.
Той ще добие истинската си форма, когато структурата на социалния организъм е такава, че трите жизнени сили в основата на човешкото битие се разгърнат в пълна форма — от едва съзнаван инстинкт към напълно съзнателна мисъл.
към текста >>
Такова е сегашното положение, видяно от
един
човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред.
Такова е сегашното положение, видяно от един човек, който, на базата на живия си опит с пълната реалност, с мъка е достигнал до идеята за троичния ред.
Той би искал да види как тази идея се осъществява. Но думите имат стойност само когато от тях се раждат дела.
към текста >>
21.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Зад този факт човек трябва да разпознае
един
от проблемите на сегашното време и да се запита:
Също доста очевидно е колко малко досега са плодовете от тази вяра в духа. Ако се очаква от нея да дойдат идеи за политическата икономика, тази вяра е обречена на провал. Иска се нещо повече от просто споменаване на духа. Това споменаване може само да изрази дадена потребност, но по никакъв начин не може да я задоволи.
Зад този факт човек трябва да разпознае един от проблемите на сегашното време и да се запита:
към текста >>
Ако човек говори днес от своя собствен опит със свръхсетивното и защитава тезата, че
един
ственият начин да се преодолее този господстващ материализъм е чрез изучаването на свръхсетивното, на него му отговарят, че материализмът е преодолян „научно“.
Ако човек говори днес от своя собствен опит със свръхсетивното и защитава тезата, че единственият начин да се преодолее този господстващ материализъм е чрез изучаването на свръхсетивното, на него му отговарят, че материализмът е преодолян „научно“.
Твърди се, че имало предостатъчно дискусии на тази тема и те доказвали по „действителни“ научни методи, че материализмът не е достатъчен, за да обясни всички процеси в природата. На такова твърдение трябва да се отговори, че такива дискусии може да са много интересни теоретически, но те не преодоляват материализма. Материализмът ще се преодолее, когато не само се докаже теоретически, че има повече факти в света, отколкото се възприемат със сетивата ни, но и когато живият дух вдъхновява нашето изучаване на света и процесите в него. Само този дух, насочващ човешките възприятия, може да изучи множеството преплетени течения, протичащи в материалния живот на човешките общества.
към текста >>
22.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Един
ствено тази липса на чувство за реалност се явява пречка, когато някой опитва да внесе полезни идеи за решаването на съвременните социални проблеми.
Единствено тази липса на чувство за реалност се явява пречка, когато някой опитва да внесе полезни идеи за решаването на съвременните социални проблеми.
Хората отдавна са свикнали с такова недостатъчно мислене, но сега е настъпило времето за радикална промяна в навиците, особено в този аспект на човешкия живот.
към текста >>
23.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
“ Само
един
отговор можете да дадете:
Една сложна идея, каквато е тази за троичния социален организъм, често е обвинявана, че „няма практическо приложение“ по този или онзи специфичен проблем. „Ето, имаме финансов колапс! Какво оздравително средство ще ни препоръчат проповедниците на троичния организъм?
“ Само един отговор можете да дадете:
към текста >>
Има само
един
истински практичен начин да се построи наново това, което е рухнало, и този начин е самият троичен социален организъм.
Има само един истински практичен начин да се построи наново това, което е рухнало, и този начин е самият троичен социален организъм.
Например, ако хората правят всеобхватни промени, издържани в смисъла на троичния организъм, макар и само в част от страдащата икономика, би последвал низ на събития, които биха изцелили злото. Само някой, който по една или друга причина се страхува реално да работи в смисъла на троичния социален организъм, би задал въпрос като споменатия. Такъв човек иска защитниците на троичната идея да му кажат как да подобри отделни симптоми, без да приложи троичното изцеление върху самата болест.
към текста >>
В това се състои разликата между поддръжниците на троичната идея и всички онези, които си мислят, че могат да запазят старата форма на социален живот с нейната
един
на държава, като в нейните рамки построят една нова структура.
В това се състои разликата между поддръжниците на троичната идея и всички онези, които си мислят, че могат да запазят старата форма на социален живот с нейната единна държава, като в нейните рамки построят една нова структура.
Цялата идея за троичния социален организъм е построена върху схващането, че социалният модел в единна държава е това, което доведе света до сегашното катастрофално положение. Следователно, човек трябва да мисли за пълно преизграждане, основано на троичната идея.
към текста >>
Цялата идея за троичния социален организъм е построена върху схващането, че социалният модел в
един
на държава е това, което доведе света до сегашното катастрофално положение.
В това се състои разликата между поддръжниците на троичната идея и всички онези, които си мислят, че могат да запазят старата форма на социален живот с нейната единна държава, като в нейните рамки построят една нова структура.
Цялата идея за троичния социален организъм е построена върху схващането, че социалният модел в единна държава е това, което доведе света до сегашното катастрофално положение.
Следователно, човек трябва да мисли за пълно преизграждане, основано на троичната идея.
към текста >>
Без такава всеобхватна мярка
един
ственото, което може да се случва, е заграбването на икономическа и политическа сила от народите-победители и потискането на покорените.
Докато у достатъчно много хора не възникне куражът за такава всеобхватна мярка, агонизиращият социален живот никога няма да оздравее.
Без такава всеобхватна мярка единственото, което може да се случва, е заграбването на икономическа и политическа сила от народите-победители и потискането на покорените.
За известно време победителите могат да продължат със старата система, защото злото, което идва от нея, може да се компенсира чрез властта им над победените. Но в същото време победените са в отчаяние, което прави наложителни бързите и всеобхватни мерки, предлагани тук. Разбира се, би било по-добре, ако и победителите добият такава прозорливост. Когато се върнат у дома си, те трябва да отчетат и с течение на времето да вземат мерки за предотвратяване на непоносимата ситуация в победената страна — иначе ще последват нови катастрофи. От друга страна обаче, победените не могат да си позволят да чакат, тъй като всяко закъснение прави житейското им положение все по-непоносимо.
към текста >>
24.
01 ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Това може да предизвика учудване, тъй като неговата твърде обща тема далече превишава това, което може да се адресира само към
един
народ.
Този цикъл от сказки, който ще бъде прочетен, носи понякога също името "Френски курс", както е записано също и върху корицата на оригинала.
Това може да предизвика учудване, тъй като неговата твърде обща тема далече превишава това, което може да се адресира само към един народ.
Но то се дължи на обстоятелствата, при които този курс се е родил и чийто произход ние ще обясним. Намираме се в 1922 година. Първата световна война е завършила. Приятелите и учениците на Рудолф Щайнер отново свързват контактите, които така дълбоко са им липсвали през време на мрачните години, когато границите бяха затворени. Постепенно с разкриване на възможностите, те хващат пътя за Дорнах.
към текста >>
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за
един
"летен курс", който съдържаше много практически приложения.
През лятото на 1921 година група артисти говорещи английски език се събра в Дорнах за един "летен курс", който съдържаше много практически приложения.
Що се отнася до сказките изнесени от Рудолф Щай нер на немски език те бяха преведени още при тяхното изнасяне. Представленията с Евритмия бяха свързан и със съчинения от английски автори. Тези срещи в Дорнах на хора от всички професии, идващи от различни страни и среди, се оказаха толкова плодотворни, че бе замислено тяхното разширение на различни езици и така се зароди идеята за една "френска седмица". Но за онези, които преживяха войната във Франция, пречка се явява не само езикът, за да може да се поеме пътят за Дорнах. Войната произведе едно скъсване на такива образцови отношения, каквито бяха тези между Рудолф Щайнер и Едуард Шуре.
към текста >>
В школата на
един
такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм.
Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха. Той стана негов ученик.
В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм.
От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията. "Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение. Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения? Можем да си обясним това само, ако вземем предвид горещия темперамент на Шуре и неудържимия емоционален шок, който при сблъскването на двете противникови войски, засегна в него струната на елзаски патриот страстен франкофил. Иначе същността на връзката в дълбочините не бе разклатена, но през годините на войната една сянка плуваше над Шуре и го затъмни.
към текста >>
"Успехът на Великите Посветени" бе за мен
един
признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение.
Още от първия ден, когато се срещнаха в Париж през 1906 година, Шуре заяви, че признава в лицето на Рудолф Щайнер истинския притежател на вечната Мъдрост на нашата епоха. Той стана негов ученик. В школата на един такъв учител неговите възгледи върху развитието на човечеството се разшириха, той доби едно по-ясно съзнание за великите течения на историята, особено на течението, с което винаги се чувстваше свързан, това на западния християнски езотеризъм. От своя страна Рудолф Щайнер ценеше високо автора на "Великите Посветени"; той му преписа ролята, че първи в неговата епоха, в началото на 19-ти век, Едуар Шуре е имал интуитивното прозрение за общата основа на религиите и по този начин е подготвил пътя на антропософията.
"Успехът на Великите Посветени" бе за мен един признак, че можеше да се започне открито да се говори за действителностите на духа, казваше той говорейки за първите стъпки на своето учение.
Как можаха да бъдат разклатени връзките завързани така дълбоко чрез повърхностни сътресения? Можем да си обясним това само, ако вземем предвид горещия темперамент на Шуре и неудържимия емоционален шок, който при сблъскването на двете противникови войски, засегна в него струната на елзаски патриот страстен франкофил. Иначе същността на връзката в дълбочините не бе разклатена, но през годините на войната една сянка плуваше над Шуре и го затъмни. Близо до него много приятели страдаха от това и още при завършване на враждебните действия между Германия и Франция се намесиха деликатно, за да бъде заличено от съдбата на Шуре това злополучно скъсване. Отстрана на Рудолф Щайнер нищо от отношението му към Едуард Шуре не бе изменено; обаче Шуре трябваше да се отрече от своите избухвания през есента на 1914 година.
към текста >>
Свиждането на двамата мъже стана в самия салон на Гьотеанума; щом се видяха, те се насочиха бързо
един
към друг с протегнати ръце.
Една високо сърдечна жена, по произход от Лозана, но установена в Дорнах, дългогодишна приятелка на Едуард Шуре и непоколебима ученичка на Рудолф Щайнер, съумя да възстанови връзките и накрая бе натоварена да покани официално Едуард Шуре да вземе участие във "френския курс" предвиден за месец септември 1922 година.
Свиждането на двамата мъже стана в самия салон на Гьотеанума; щом се видяха, те се насочиха бързо един към друг с протегнати ръце.
Между присъстващите французи се намираше Жул Зауервайн. Когато през май 1914 година Р. Щайнер беше дошъл в Париж да изнесе три сказки от които едната публична в салона на Географията Жул Зауервайн беше негов преводач. Редактор на в. "Матен", специалист по политиката отвъд Рейн, той преведе сказките с леснота и без предварителна подготовка.
към текста >>
ЧОВЕКЪТ, ТОВА
ЕДИН
СТВО
ЧОВЕКЪТ, ТОВА ЕДИНСТВО
към текста >>
Всяка човешка дейност независимо от това дали се касае за
един
Научен Курс или за
един
спектакъл по Евритмия, за
един
Курс за лекарите, възпитателите, икономистите или за едно представяне на "Фауст", за изваяните или рисувани форми, чийто израз беше самият паметник (сградата на Гьотеанума) намираше своето допълнение в съседните дейности.
Още при първия университетски курс от септември 1920 година стана явно намерението на Р. Щайнер: да съедини върху една истинска основа на универсалност съвкупността от човешките дейности, които модерният живот разделя произволно, правейки от всяка една от тях една все повече и повече специализирана област. В Гьотеанума трябваше да бъде отново съставена цялата човешка вселена. Човекът трябваше да може да осъзнае отново, че той е точката, в която ще се срещнат два свята: този на духа и този на тялото. Това цялостно виждане на човека беше истинският основен камък, върху който се издигаше университетът на Гьотеанума.
Всяка човешка дейност независимо от това дали се касае за един Научен Курс или за един спектакъл по Евритмия, за един Курс за лекарите, възпитателите, икономистите или за едно представяне на "Фауст", за изваяните или рисувани форми, чийто израз беше самият паметник (сградата на Гьотеанума) намираше своето допълнение в съседните дейности.
Човекът беше поставен в центъра на всяко изследване, на неговото истинско място, което пристрастията на съвременната цивилизация и създадените от нея прегради го бяха накарали да изгуби. Той осъзнаваше също, че му беше невъзможно да осъществи своето вътрешно равновесие освен в тази централна точка намираща се в самия него.
към текста >>
Това
един
ство е съществувало в миналото в човешкото същество в състояние на зародиш; то е предшествало разделенията, добиването на индивидуалните съзнания.
Това единство е съществувало в миналото в човешкото същество в състояние на зародиш; то е предшествало разделенията, добиването на индивидуалните съзнания.
към текста >>
Днес ние не притежаваме вече това неделимо
един
ство, нито пък още перспективата да можем да възстановим чрез собствени средства това
един
ство към което се стремим.
Обаче в течение на епохите човекът изгуби даже и спомена за това състояние; останала беше само една носталгия: "Златната Ера".
Днес ние не притежаваме вече това неделимо единство, нито пък още перспективата да можем да възстановим чрез собствени средства това единство към което се стремим.
Защото човекът е призван именно към тази синтеза, възстановена по свободна воля. И още от сега, когато почувства, че в него се събужда това огнище на неговото лично съзнание, той знае, че там е единствената изходна точка валидна за всеки прогрес, за всяка придобивка. Там в тази "централната ядка", както я нарича Рудолф Щайнер, могат да се съобщават помежду си всички форми на неговата дейност, всички сили на неговото същество и той се чувствува отговорен за всички тях. Учението на Антропософията си поставя следователно задачата, ту да подсили централното съзнание, ту да докаже взаимната зависимост на всички елементи, които се стичат в този център. Чрез това се разкрива не само, че човекът е едно единство, но че това човешко единство е отражение на единството на Вселената.
към текста >>
И още от сега, когато почувства, че в него се събужда това огнище на неговото лично съзнание, той знае, че там е
един
ствената изходна точка валидна за всеки прогрес, за всяка придобивка.
Обаче в течение на епохите човекът изгуби даже и спомена за това състояние; останала беше само една носталгия: "Златната Ера". Днес ние не притежаваме вече това неделимо единство, нито пък още перспективата да можем да възстановим чрез собствени средства това единство към което се стремим. Защото човекът е призван именно към тази синтеза, възстановена по свободна воля.
И още от сега, когато почувства, че в него се събужда това огнище на неговото лично съзнание, той знае, че там е единствената изходна точка валидна за всеки прогрес, за всяка придобивка.
Там в тази "централната ядка", както я нарича Рудолф Щайнер, могат да се съобщават помежду си всички форми на неговата дейност, всички сили на неговото същество и той се чувствува отговорен за всички тях. Учението на Антропософията си поставя следователно задачата, ту да подсили централното съзнание, ту да докаже взаимната зависимост на всички елементи, които се стичат в този център. Чрез това се разкрива не само, че човекът е едно единство, но че това човешко единство е отражение на единството на Вселената.
към текста >>
Чрез това се разкрива не само, че човекът е едно
един
ство, но че това човешко
един
ство е отражение на
един
ството на Вселената.
Днес ние не притежаваме вече това неделимо единство, нито пък още перспективата да можем да възстановим чрез собствени средства това единство към което се стремим. Защото човекът е призван именно към тази синтеза, възстановена по свободна воля. И още от сега, когато почувства, че в него се събужда това огнище на неговото лично съзнание, той знае, че там е единствената изходна точка валидна за всеки прогрес, за всяка придобивка. Там в тази "централната ядка", както я нарича Рудолф Щайнер, могат да се съобщават помежду си всички форми на неговата дейност, всички сили на неговото същество и той се чувствува отговорен за всички тях. Учението на Антропософията си поставя следователно задачата, ту да подсили централното съзнание, ту да докаже взаимната зависимост на всички елементи, които се стичат в този център.
Чрез това се разкрива не само, че човекът е едно единство, но че това човешко единство е отражение на единството на Вселената.
към текста >>
Обаче
един
ство не означава простота.
Обаче единство не означава простота.
Именно поради това, че събира в себе си два свята, човешката природа е извънредно сложна. Вместо да се придържа към мъгливи схващания, Р. Щайнер дава в своите основни трудове едно методическо описание на човешката природа, което има първостепенно значение чрез сведенията, които доставя върху човешката природа недостъпна за сетивното наблюдение.
към текста >>
Правейки от плътта
един
инструмент на душата, астралните сили същевременно го поставят в допир със сферите, от които те произхождат: звездите.
Свръхсетивният организъм на човека започва от силите на живота, които предават на материята на неговото тяло формата и организацията, понеже тези жизнени сили изграждат тази форма и я поддържат. Рудолф Щайнер нарича тези жизнени сили "етерната" природа на човека. Този етерен организъм е подчинен на действието на "астралните" сили, които го преработват по такъв начин, че той да служи не само като проводник на живота, но и на съзнанието. Взаимодействията между етерната природа и астралната природа са тези, които произвеждат в организма явленията на съграждане и разграждане, за които става дума в сказка 9.
Правейки от плътта един инструмент на душата, астралните сили същевременно го поставят в допир със сферите, от които те произхождат: звездите.
Но явява се още един по-висш принцип: "Азът" и именно започвайки от него можем да говорим за един вътрешен принцип на единство.
към текста >>
Но явява се още
един
по-висш принцип: "Азът" и именно започвайки от него можем да говорим за
един
вътрешен принцип на
един
ство.
Свръхсетивният организъм на човека започва от силите на живота, които предават на материята на неговото тяло формата и организацията, понеже тези жизнени сили изграждат тази форма и я поддържат. Рудолф Щайнер нарича тези жизнени сили "етерната" природа на човека. Този етерен организъм е подчинен на действието на "астралните" сили, които го преработват по такъв начин, че той да служи не само като проводник на живота, но и на съзнанието. Взаимодействията между етерната природа и астралната природа са тези, които произвеждат в организма явленията на съграждане и разграждане, за които става дума в сказка 9. Правейки от плътта един инструмент на душата, астралните сили същевременно го поставят в допир със сферите, от които те произхождат: звездите.
Но явява се още един по-висш принцип: "Азът" и именно започвайки от него можем да говорим за един вътрешен принцип на единство.
към текста >>
Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме
един
сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
От проучването на организма той изтъква за лекарите трите групи функции: нервна (и сетивни), двигателни (обхващащи храносмилането), и регулиращи (дихателните и кръвообращателни ритми). Морфологично това функционално разпределение се изразява в противоположността на главата и крайниците, свързани помежду им чрез туловището, което играе една посредническа, уравновесяваща роля. За възпитателите той изследва на тази основа трите главни функции на душата: мисленето, което има своя инструмент в нервната система, чувствуването свързано с ритмите на сърцето и дишането, волята, която се изразява чрез скрития динамизъм в крайниците. Това познание позволява на преподавателите да дадат на техните ученици едно обучение, което същевременно да упражнява едно формиращо влияние върху техния характер и върху тяхното физическо развитие. Той се обръща също към политиците и към икономистите, за да привлече вниманието им върху необходимостта да се съблюдава това троично естествено разпределение на човешката природа в социалното тяло, ако искаме то да бъде уравновесено.
Но дали стигаме до това схващане на троичното устройство посредством педагогиката, медицината, социологията или пък чрез науката, изкуството, същественото е да имаме един сигурен и плодотворен метод да доловим самите себе си, да обхванем самите себе си и нашата изравнител на дейност в тези противоположности, за да се опознаем и да се ръководим свързано в нашето тяло, в нашата душа и в нашия дух.
към текста >>
Но
един
ството може да се осъществи, когато центърът поддържа равновесието между полярностите.
Във всяко троично устройство се различава една полярност и една посредническа функция.
Но единството може да се осъществи, когато центърът поддържа равновесието между полярностите.
Така се разкриват на различните равнища на съществото съответствия, за които често ще се загатва в следващите страници. Ние ще можем да ги познаем по-задълбочено само тогава, когато се върнем към изворите, т. е. делото на Р. Щайнер в неговата цялост. Бихме искали да помогнем на читателя, който би започнал да чете следващите страници, без да има още необходимата подготовка, която трябва да добие, за да може да извлече от тях целия плод.
към текста >>
В настоящия цикъл Рудолф Щайнер прибягва до
един
друг израз за същата идея.
Много естествено се стига до трилогията, която беше вече послужила като тема на първия университетски Курс: Наука Изкуство Религия и до съединяването на тази троичност в една истинска мъдрост за Човека или Антропософия.
В настоящия цикъл Рудолф Щайнер прибягва до един друг израз за същата идея.
Той казва: Философия Космология Религия. В тази перспектива трябва да се разбере, че единството се възстановява в човека, когато той:
към текста >>
В тази перспектива трябва да се разбере, че
един
ството се възстановява в човека, когато той:
Много естествено се стига до трилогията, която беше вече послужила като тема на първия университетски Курс: Наука Изкуство Религия и до съединяването на тази троичност в една истинска мъдрост за Човека или Антропософия. В настоящия цикъл Рудолф Щайнер прибягва до един друг израз за същата идея. Той казва: Философия Космология Религия.
В тази перспектива трябва да се разбере, че единството се възстановява в човека, когато той:
към текста >>
- съобщава се с
един
вечен божествен свят, от който произхожда и в който се връща "чрез прецизното виждане на истинския човешки Аз".
- съобщава се с един вечен божествен свят, от който произхожда и в който се връща "чрез прецизното виждане на истинския човешки Аз".
към текста >>
На това бъдеще ще се разкрие в неговата цялост
един
ството на човешката природа, това
един
ство, което е в посоката на развитието на човечеството и което 20-ти век, в сравнение с миналите столетия, ще завиши до огромна степен благодарение на мощното усилие на синтеза, сближение и об
един
ение.
Той описва по този начин цяла една прогресия, която позволява да се премине чрез последователни преходи от света на телата в света на духа, започвайки от организма, който служи като сетивен инструмент на душевните способности и стигайки до способностите които се преобразяват, засилват се, започват да се освобождават от тялото и даже да не функционират напълно освен тогава, когато са вън от този организъм на тялото. Тогава те предават опитности, самото описание на които доказва, че те се намират далече над обикновените състояния на съзнанието. Тази свръхсетивна природа скрита в настоящия състав на човешкото същество, модерният човек не знае нито да я възприема, нито да я назове с име, защото тя е недостъпна за неговите сетива, както и душата беше недостъпна за хирургическото нож че на д-р Трусо. Но те се намират в пътя на бъдещето. Това бъдеще може да не е още осъществимо; но то не е невъзможно.
На това бъдеще ще се разкрие в неговата цялост единството на човешката природа, това единство, което е в посоката на развитието на човечеството и което 20-ти век, в сравнение с миналите столетия, ще завиши до огромна степен благодарение на мощното усилие на синтеза, сближение и обединение.
към текста >>
25.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Този дух не е такъв на
един
отделен манталитет: Той се вдъхновява от пълната и цялостна човешка природа.
Позволете ми, преди да започна моята лекция, да поздравя от все сърце слушателите; да ги поздравя в духа, който трябва да царува в Гьотеанума и на който трябва да се крепи извършената в него работа.
Този дух не е такъв на един отделен манталитет: Той се вдъхновява от пълната и цялостна човешка природа.
Това, което той дава, изработва, може да го накара то да бликне от научното познание, от практиката на изкуствата, от религиозната ревност. Това е духът на едно свободно човечество, на човечеството на благородните сърца, на великите души.
към текста >>
В
един
момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух об
един
и при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел.
Върху този дух като върху основен камък ние поискахме в 1913 година да построим сградата на Гьотеанума.
В един момент, когато цяла Европа и много народи извън нейните граници бяха разкъсвани от конфликти, този дух обедини при пълна свобода всички народи на Европа в една велика обща цел.
В Дорнах никога не е престанало международното сътрудничество. Нека ми бъде позволено днес да настоявам върху тази точка, за да подчертая, в какъв дух са произнесен и тези приветствени думи. Всичко, което е извършено тук, е извършено в негово име, в името на свободното човечество, на универсалното и цялостно човечество. Само то може да даде плодовете на една наука и на едно изкуство съобразени с духа. Този универсален дух е също онзи, благодарение на който от сърцето се излъчва благородната топлина способна да обгърне всяко човешко същество.
към текста >>
В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с
един
истински модерен дух, който е определен от развитието на науките в нашата епоха.
Духовното познание, към което са насочени нашите усилия, е една сила предназначена да оплодотвори практическия живот в много области. То не трябва да бъде смесвано с някои окултни практики или пък с това, което понякога се нарича с името "мистицизъм".
В действителност окултизма се намира в противоположност с духа на нашето време, с един истински модерен дух, който е определен от развитието на науките в нашата епоха.
Познанието на духа или по-добре казано духовното познание съвсем не остава чуждо за научното изследване. Това, което днес често се нарича окултизъм, почива на стари предания и не е одушевено от духа на днешните времена.
към текста >>
Но в повечето случаи при това съответните мистици не вършат друго нещо, освен да се потопят вътрешно в опитности аналогични на древните мистици, за да ги възпроизведат, да се потопят в
един
вид неясно себе чувстване, което не може да доведе до нищо друго, освен до несигурни познания.
От друга страна днес твърде често се говори за дълбок мистичен живот, за мистични опитности.
Но в повечето случаи при това съответните мистици не вършат друго нещо, освен да се потопят вътрешно в опитности аналогични на древните мистици, за да ги възпроизведат, да се потопят в един вид неясно себе чувстване, което не може да доведе до нищо друго, освен до несигурни познания.
към текста >>
Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху
един
орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око".
Но когато се поставя на полето на това научно изследване на природата духовният изследовател не може да възприеме същото отношение.
Неговото внимание е съсредоточено преди всичко върху един орган на вътрешно познание, на духовно познание, който ще наречем "духовно око".
Това съсредоточаване, което подготвя духовния орган да влезе в действие, трябва освен това да съзира вътрешните закони на това действие, със същата точност, както математикът вижда целостта на една задача, или ученият данните на неговия опит. Тази предварителна работа, извършена от изследователя върху неговата собствена личност, е съществена когато се касае за духовно изследване. Той трябва да постъпи тук със същата точност, както математикът или естественикът пристъпва към работа, защото както те си служат със своите очи или със своите уши за възприемането на сетивното, така и той използва това духовно око, за да възприема свръх сетивните факти.
към текста >>
Докато в това, което често пъти се нарича "мистика", вътрешен живот се поддържа в
един
вид полусянка, духовното изследване изисква, защото и най-малката стъпка в неговата област да бъде осветлена и контролирана, както трябва да бъде осветлен и контролиран и най-малкият аргумент в доказването на една математическа теорема.
Както математиките или естествените науки, духовното изследване се основава на точност. И аз ще прибавя: там, където научното изследване намира своите граници, там именно започва своята работа духовното изследване и то със същата точност, със същата строгост. Това строго изследване се прилага първо към самото човешко същество, което трябва да стане духовният изследовател и моделира по този начин в него органа, който трябва да проникне до свръхсетивните факти.
Докато в това, което често пъти се нарича "мистика", вътрешен живот се поддържа в един вид полусянка, духовното изследване изисква, защото и най-малката стъпка в неговата област да бъде осветлена и контролирана, както трябва да бъде осветлен и контролиран и най-малкият аргумент в доказването на една математическа теорема.
към текста >>
Тогава се провежда
един
вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят.
Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят.
Изразът "точност", който аз използвам тук във връзка с духовното изследване се отнася фактически към подробната подготовка на вътрешния духовен организъм. За него изследователят трябва да има един точен, контрулируем поглед. Когато е постигнал това, той може да проникне със своя поглед в света на свръхсетивните факти. Това предварително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното възприятие ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане". Духовното изследване, което практикуваме тук, има като характерна черта това, че то почива на едно точно ясновиждане, на едно методично ясно виждане.
към текста >>
За него изследователят трябва да има
един
точен, контрулируем поглед.
Тогава се провежда един вид вътрешно пробуждане, едно пробуждане на едно по-високо поле на съзнанието, сравнимо с това, което става когато излизайки от съня ние намираме пред нас сетивния свят. Изразът "точност", който аз използвам тук във връзка с духовното изследване се отнася фактически към подробната подготовка на вътрешния духовен организъм.
За него изследователят трябва да има един точен, контрулируем поглед.
Когато е постигнал това, той може да проникне със своя поглед в света на свръхсетивните факти. Това предварително изискване за една строга подготовка с оглед на свръхсетивното възприятие ни дава правото да я назовем с името "точно ясновиждане". Духовното изследване, което практикуваме тук, има като характерна черта това, че то почива на едно точно ясновиждане, на едно методично ясно виждане. Тази е неговата отличителна черта.
към текста >>
Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят
един
вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха.
Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване.
За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината. Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч. Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук.
към текста >>
По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради
един
мост между художествената дейност и духа.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха. Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване. За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината. Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч. Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна.
По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа.
Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности. Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки. От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект.
към текста >>
Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде
един
кадър из цяло и универсално човешки.
Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности.
Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки.
От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект. Следователно ще ви говоря за философията, космологията, за религията и за одухотворените форми, които те могат да се добият благодарение на антропософията.
към текста >>
От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат
един
духовен обект.
По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук. Религиозните връзки, човешките отношения, ние искаме да ги развием тук на почвата на същото това познание на духа. То трябва да обхване човешката природа в нейната цялост и да не се ограничава в една или друга от нейните способности. Духовното познание прави усилия да направи да се влее отново в живота на духа всичко онова, което се отнася за практическия живот както и теориите, за да създаде един кадър из цяло и универсално човешки.
От тази гледна точка аз ви предлагам в тези сказки да говорим за три области на познанието; те ще служат за пример, с който да покажем как вземайки като изходна точка настоящите изследвания, може да се премине към изследвания, които имат един духовен обект.
Следователно ще ви говоря за философията, космологията, за религията и за одухотворените форми, които те могат да се добият благодарение на антропософията.
към текста >>
Защото в крайна сметка представете си каква нелепост би било
един
мъж да не може да обича една жена, или една жена
един
мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува.
Философия значи любов към Мъдростта. А любовта е една сила, която има своите корени не в ума и в разума само, а в цялостната човешка душа, в чувствата философията води своето име от една вътрешна опитност, която включва цялата душа, опитността на любовта. Цялото същество се потопява във философията и се отдава на нея. Но ако е любов към мъдростта, трябва да допуснем, за тези, които я схващат така, че тази София, тази мъдрост е нещо действително, едно същество, което може да бъде обичано и за което не е необходимо тепърва да доказваме неговото съществуване.
Защото в крайна сметка представете си каква нелепост би било един мъж да не може да обича една жена, или една жена един мъж, освен като си е доказал, че обичаното същество действително съществува.
Въпреки това, що се отнася за философията, ние се намираме в това положение. В миналото грееща субстанция, за която човекът отваряше спонтанно своето сърце, сега тя е станала нещо студено, сухо, теоретично.
към текста >>
Аз преди малко казах, че днес мога само да скицирам факти, които през следващите дни ще имаме случай да изследваме по-подробно; това което през хубавата епоха древната Гърция наричаха философия, беше една духовна субстанция, изживява първо в душата, а не във физическото тяло, изживява първо в
един
етерен организъм, който след това прониква и пропива цялото физическо тяло.
Науката не иска да допусне познание, което не се основава на тези придобивки. Обаче тези придобивки не могат да отидат по-далече от самия физически човек. И не в този физически човек можем да открием това, което древните са назовали с името философия.
Аз преди малко казах, че днес мога само да скицирам факти, които през следващите дни ще имаме случай да изследваме по-подробно; това което през хубавата епоха древната Гърция наричаха философия, беше една духовна субстанция, изживява първо в душата, а не във физическото тяло, изживява първо в един етерен организъм, който след това прониква и пропива цялото физическо тяло.
към текста >>
Представете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с
един
по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло.
Той имаше ясното съзнание за една дейност, за една мислителна дейност, която се разгръщаше в неговото етерно тяло. Модерният човек е изгубил това съзнание; той не знае, че има едно етерно тяло. Поради тази причина традиционната философия се е превърнала в сбор от отвлечени идеи; защото тя не може да счита за действителности идеите, които изработва, освен ако би имала съзнание за организма, в който те са изработени. Изгубвайки съзнанието за етерното, тя е изгубила това, което съставляваше действителността на философията. Тази философия се е превърнала в една отвлеченост, за която се чувства нужда да бъде оправдано нейното съществуване.
Представете си все пак, че човешкото същество би било внезапно снабдено с един по-гъст организъм, по-материален организъм отколкото този на неговото сегашно физическо тяло.
Тогава дишането например, би станало едно невъзприемано явление и накрая той би изгубил чувството за своето настоящо физическо тяло; по същия начин съвременния човек е изгубил чувството за своето етерно тяло. Тогава дишането не би било вече освен едно понятие, едно теоретическо познание и би трябвало първо да "докажем" неговата действителност, както днес трябва да докажем, че философията почива на една действителност. Съмнението по отношение на философията се е родило когато в човека е изчезнало чувството за неговото етерно тяло. За да намерим отново действителността на философията, трябва следователно отново да намерим познанието за етерното тяло. Първата стъпка на антропософията е именно тази, да предаде на човека това познание.
към текста >>
Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на
един
ство с вселената в много древни времена.
Човекът има нужда от една философия; той има също нужда от една космология. Той иска да разбере, как това отделно, изолирано същество, каквото е той, затворено в своя организъм, в дадена точка на Земята, е свързано с цялата Вселена и как постепенно се е отделило от нея в течение на развитието.
Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на единство с вселената в много древни времена.
Но след като е останало само съзнанието за физическото тяло, човек не може да се чувства едно с Космоса. Всичко, за което човекът има съзнание между раждането и смъртта, произхожда от един живот направо свързан с физическото, сетивно тяло. Над и отвъд тази физическа черта се разгръща животът на душата, съвършено различен от това, което физическият свят е за човека. Но ако иска да се счита и да се чувства като принадлежащ на Космоса, той трябва да чувства този живот на душата като образуващ едно единство с Космоса.
към текста >>
Всичко, за което човекът има съзнание между раждането и смъртта, произхожда от
един
живот направо свързан с физическото, сетивно тяло.
Човекът има нужда от една философия; той има също нужда от една космология. Той иска да разбере, как това отделно, изолирано същество, каквото е той, затворено в своя организъм, в дадена точка на Земята, е свързано с цялата Вселена и как постепенно се е отделило от нея в течение на развитието. Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на единство с вселената в много древни времена. Но след като е останало само съзнанието за физическото тяло, човек не може да се чувства едно с Космоса.
Всичко, за което човекът има съзнание между раждането и смъртта, произхожда от един живот направо свързан с физическото, сетивно тяло.
Над и отвъд тази физическа черта се разгръща животът на душата, съвършено различен от това, което физическият свят е за човека. Но ако иска да се счита и да се чувства като принадлежащ на Космоса, той трябва да чувства този живот на душата като образуващ едно единство с Космоса.
към текста >>
Но ако иска да се счита и да се чувства като принадлежащ на Космоса, той трябва да чувства този живот на душата като образуващ едно
един
ство с Космоса.
Той иска да разбере, как това отделно, изолирано същество, каквото е той, затворено в своя организъм, в дадена точка на Земята, е свързано с цялата Вселена и как постепенно се е отделило от нея в течение на развитието. Човечеството изпитваше спонтанно това чувство на единство с вселената в много древни времена. Но след като е останало само съзнанието за физическото тяло, човек не може да се чувства едно с Космоса. Всичко, за което човекът има съзнание между раждането и смъртта, произхожда от един живот направо свързан с физическото, сетивно тяло. Над и отвъд тази физическа черта се разгръща животът на душата, съвършено различен от това, което физическият свят е за човека.
Но ако иска да се счита и да се чувства като принадлежащ на Космоса, той трябва да чувства този живот на душата като образуващ едно единство с Космоса.
към текста >>
Така бе съставен
един
образ на вселената, обаче частите на този образ на са друго освен законите, които царуват над физическите, сетивни действителности, закони определени чрез мисълта.
Животът на душата в самия него, неговият собствен вътрешен живот, беше за човека съставна част на духовния живот на Космоса също като животът на физическия организъм се счита за свързан с областта на природата, на сетивния свят. Но в днешната модерна епоха се допуска само познанието на природата основано на наблюдението и опита и на мисълта, която се храни от техните данни. Събирайки тези изолирани данни, поставена бе основата на енциклопедическото знание. Резултатите получени от естествените науки са довели до една космология. Обаче тази космология отразява само фактите на сетивната действителност, свързани помежду им чрез мисълта.
Така бе съставен един образ на вселената, обаче частите на този образ на са друго освен законите, които царуват над физическите, сетивни действителности, закони определени чрез мисълта.
Тя не включва в себе си, както правеше това космологията на древните, духовния живот, живота на душата, а само това, което може да бъде възприемано от сетивата, сетивния свят. Човекът може да намери в нея своето физическо същество, но не своя вътрешен живот, живота на своята душа.
към текста >>
Понеже нещата стоят така, не може да се избегне, защото този образ на мисълта, чувството, на волята, които се взаимно проникват, да не отговаря на
един
вътрешен живот явил се при раждането, развиващ се заедно с човешкото същество и загиващ с него.
А в минали времена космологията съдържаше също и всичко, което съставляваше живота на душата. Ако това не е така днес, причината е че познанието в съвременната епоха не може вече да разглежда този вътрешен живот както вършеха това хората от миналото. Защото днес, когато се говори за отношенията на душата и тялото, се описват вътрешните факти, мисълта, чувството, волята и животът на душата се счита като сбор от тези изолирани дейности, които взаимно се проникват. Образът, който хората днес си съставят за вътрешния живот, включва мисълта, чувството, волята, които се считат като негови важни елементи.
Понеже нещата стоят така, не може да се избегне, защото този образ на мисълта, чувството, на волята, които се взаимно проникват, да не отговаря на един вътрешен живот явил се при раждането, развиващ се заедно с човешкото същество и загиващ с него.
Няма и най-малката опорна точка, която би позволила да се намери в него нещо, което да надживее смъртта. Защото така схващани трите способности са тясно свързани с живота на физическото тяло. Хората виждат как се развиват различните органи на тялото и схващат мисълта, чувствата и волята като такива, които се развиват успоредно.
към текста >>
Във физическия човек можем да познаем присъствието на
един
"етерен" човек, на
един
свръхсетивен човек; по същия начин в този физически и етерен човек можем да познаем присъствието на една "астрална" същност.
Те виждат, как тялото се минарилизира и се изражда физически и виждат също така, че мисълта, чувствата и волята също се атрофират в техните прояви. Обаче древността е имала за живота на душата едно познание, което е надвишавало това, което живее в мисълта, в чувството и във волята. През тези три способности древните са долавяли една субстанция, а трите способности за тях са били само було, излъчване, еманация на тази субстанция. Това, което тези способности на душата покриват, забулват, за него е имало съзнание, ясновиждащото съзнание на миналото: Това е астралната същност на човека.
Във физическия човек можем да познаем присъствието на един "етерен" човек, на един свръхсетивен човек; по същия начин в този физически и етерен човек можем да познаем присъствието на една "астрална" същност.
Астралната същност не е съставена от мисълта, чувствата, волята; тя е тяхна основа, тяхна субстанция. Тя принадлежи на духовните светове и се включва в съществуването, което водим между раждането и смъртта. Тя облича като един вид дреха физическото и етерното тела и след смъртта се връща в света на духовете и на душите. Това, което става видимо при раждането, е само проявление на този астрален човек. Мисъл, чувство, воля не могат да бъдат разбрани освен свързани с физическото тяло и съществуват само между раждането и смъртта.
към текста >>
Тя облича като
един
вид дреха физическото и етерното тела и след смъртта се връща в света на духовете и на душите.
През тези три способности древните са долавяли една субстанция, а трите способности за тях са били само було, излъчване, еманация на тази субстанция. Това, което тези способности на душата покриват, забулват, за него е имало съзнание, ясновиждащото съзнание на миналото: Това е астралната същност на човека. Във физическия човек можем да познаем присъствието на един "етерен" човек, на един свръхсетивен човек; по същия начин в този физически и етерен човек можем да познаем присъствието на една "астрална" същност. Астралната същност не е съставена от мисълта, чувствата, волята; тя е тяхна основа, тяхна субстанция. Тя принадлежи на духовните светове и се включва в съществуването, което водим между раждането и смъртта.
Тя облича като един вид дреха физическото и етерното тела и след смъртта се връща в света на духовете и на душите.
Това, което става видимо при раждането, е само проявление на този астрален човек. Мисъл, чувство, воля не могат да бъдат разбрани освен свързани с физическото тяло и съществуват само между раждането и смъртта.
към текста >>
Астралната същност, чието проявление са те, надхвърля физическото и етерното тела; тя има своето място в космоса, в
един
всемирен свят и не е затворена във физическия организъм.
Астралната същност, чието проявление са те, надхвърля физическото и етерното тела; тя има своето място в космоса, в един всемирен свят и не е затворена във физическия организъм.
Ако искаме да се издигнем до една истинска Космология, трябва да имаме познание за етерния човек и за астралния човек, от който мисъл, чувство и воля са само отражение. Едно отражение намиращо се в човешкото същество, което няма за обиталище Космоса. Само първичната същност, съдържаща се в тях между раждането и смъртта, но винаги достъпна за ясновидеца било това от първобитните времена, било това което можем да добием днес по един методичен начин само тази същност има своето място в духовния Космос, от който физическата сетивна вселена е само едно отражение.
към текста >>
Само първичната същност, съдържаща се в тях между раждането и смъртта, но винаги достъпна за ясновидеца било това от първобитните времена, било това което можем да добием днес по
един
методичен начин само тази същност има своето място в духовния Космос, от който физическата сетивна вселена е само едно отражение.
Астралната същност, чието проявление са те, надхвърля физическото и етерното тела; тя има своето място в космоса, в един всемирен свят и не е затворена във физическия организъм. Ако искаме да се издигнем до една истинска Космология, трябва да имаме познание за етерния човек и за астралния човек, от който мисъл, чувство и воля са само отражение. Едно отражение намиращо се в човешкото същество, което няма за обиталище Космоса.
Само първичната същност, съдържаща се в тях между раждането и смъртта, но винаги достъпна за ясновидеца било това от първобитните времена, било това което можем да добием днес по един методичен начин само тази същност има своето място в духовния Космос, от който физическата сетивна вселена е само едно отражение.
към текста >>
Ние чувстваме, че тя принадлежи на
един
божествен свят, от който Космосът е само едно отражение, само
един
външен образ.
Във вътрешната опитност на философската мисъл човекът има чувството, че е едно цяло; в космологията той е една част от космоса; освен това той има съзнанието, че е една същност, която притежава своята независимост както по отношение на неговото физическо тяло, така и по отношение на космоса. Независимо от своето тяло, независимо също и от този Космос, на който принадлежи, така се чувства човешкото същество, когато назовава в себе си Човека-дух, днес под една напълно забулена форма, чрез малката дума "Аз". Когато произнасяме тази сричка: Аз, ние назоваваме в самите нас това, което не е зависимо нито от нашето физическо тяло, нито от нашето етерно тяло нито от нашето астрално тяло; ние назоваваме една вътрешна за нас и независима същност.
Ние чувстваме, че тя принадлежи на един божествен свят, от който Космосът е само едно отражение, само един външен образ.
Този Човек-дух, който малката дума "Аз" назовава, е облечен за нас с всичко, което съдържа Космосът, и за него физическото, сетивно тяло е също само една дреха.
към текста >>
В древни времена, едно вътрешно виждане, макар и слабо изтънчено, позволяваше на човека да чувства присъствието на тази същност, независима, както от неговото собствено тяло, така и от Космоса; по този начин той знаеше за себе си, че е съставна част на
един
божествен свят.
В древни времена, едно вътрешно виждане, макар и слабо изтънчено, позволяваше на човека да чувства присъствието на тази същност, независима, както от неговото собствено тяло, така и от Космоса; по този начин той знаеше за себе си, че е съставна част на един божествен свят.
Но той знаеше също, че между раждането и смъртта той преставаше да принадлежи на този божествен свят, за да обитава едно физическо тяло. Между раждането и смъртта той знаеше за себе си, че е включен в един психически и физически Космос. Знаеше, че неговата истинска същност, неговият Аз беше тук долу забулен от физическото тяло израз на Космоса, и се стремеше да се съедини отново с този божествен свят, на който е съставна част. Чрез вътрешното виждане на тази същност отвъд физическото тяло, отвъд етерното тяло и отвъд астралното тяло, човешкото същество от тези древни времена имаше опитност за Аза и извършваше по този начин това съединение, което го свързваше с божествения свят.
към текста >>
Между раждането и смъртта той знаеше за себе си, че е включен в
един
психически и физически Космос.
В древни времена, едно вътрешно виждане, макар и слабо изтънчено, позволяваше на човека да чувства присъствието на тази същност, независима, както от неговото собствено тяло, така и от Космоса; по този начин той знаеше за себе си, че е съставна част на един божествен свят. Но той знаеше също, че между раждането и смъртта той преставаше да принадлежи на този божествен свят, за да обитава едно физическо тяло.
Между раждането и смъртта той знаеше за себе си, че е включен в един психически и физически Космос.
Знаеше, че неговата истинска същност, неговият Аз беше тук долу забулен от физическото тяло израз на Космоса, и се стремеше да се съедини отново с този божествен свят, на който е съставна част. Чрез вътрешното виждане на тази същност отвъд физическото тяло, отвъд етерното тяло и отвъд астралното тяло, човешкото същество от тези древни времена имаше опитност за Аза и извършваше по този начин това съединение, което го свързваше с божествения свят.
към текста >>
Знаеше, че неговата истинска същност, неговият Аз беше тук долу забулен от физическото тяло израз на Космоса, и се стремеше да се съ
един
и отново с този божествен свят, на който е съставна част.
В древни времена, едно вътрешно виждане, макар и слабо изтънчено, позволяваше на човека да чувства присъствието на тази същност, независима, както от неговото собствено тяло, така и от Космоса; по този начин той знаеше за себе си, че е съставна част на един божествен свят. Но той знаеше също, че между раждането и смъртта той преставаше да принадлежи на този божествен свят, за да обитава едно физическо тяло. Между раждането и смъртта той знаеше за себе си, че е включен в един психически и физически Космос.
Знаеше, че неговата истинска същност, неговият Аз беше тук долу забулен от физическото тяло израз на Космоса, и се стремеше да се съедини отново с този божествен свят, на който е съставна част.
Чрез вътрешното виждане на тази същност отвъд физическото тяло, отвъд етерното тяло и отвъд астралното тяло, човешкото същество от тези древни времена имаше опитност за Аза и извършваше по този начин това съединение, което го свързваше с божествения свят.
към текста >>
Чрез вътрешното виждане на тази същност отвъд физическото тяло, отвъд етерното тяло и отвъд астралното тяло, човешкото същество от тези древни времена имаше опитност за Аза и извършваше по този начин това съ
един
ение, което го свързваше с божествения свят.
В древни времена, едно вътрешно виждане, макар и слабо изтънчено, позволяваше на човека да чувства присъствието на тази същност, независима, както от неговото собствено тяло, така и от Космоса; по този начин той знаеше за себе си, че е съставна част на един божествен свят. Но той знаеше също, че между раждането и смъртта той преставаше да принадлежи на този божествен свят, за да обитава едно физическо тяло. Между раждането и смъртта той знаеше за себе си, че е включен в един психически и физически Космос. Знаеше, че неговата истинска същност, неговият Аз беше тук долу забулен от физическото тяло израз на Космоса, и се стремеше да се съедини отново с този божествен свят, на който е съставна част.
Чрез вътрешното виждане на тази същност отвъд физическото тяло, отвъд етерното тяло и отвъд астралното тяло, човешкото същество от тези древни времена имаше опитност за Аза и извършваше по този начин това съединение, което го свързваше с божествения свят.
към текста >>
Той намираше отново връзката с божествения свят в
един
религиозен израз, който беше увенчание на познанието.
В тази религиозна сфера се вливаше философското и космологическото познание. Човекът се намираше отново свързан с всичко това, от което го отделяше неговото физическо тяло, с това, от което го отделяше също Космосът достъпен за душата и за сетивата.
Той намираше отново връзката с божествения свят в един религиозен израз, който беше увенчание на познанието.
На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на азовостта на Човека-дух. Само в това съзнание може да бъде желана и изживяна връзката, единението с божествения свят, т.е. религиозното чувство.
към текста >>
Само в това съзнание може да бъде желана и изживяна връзката,
един
ението с божествения свят, т.е.
В тази религиозна сфера се вливаше философското и космологическото познание. Човекът се намираше отново свързан с всичко това, от което го отделяше неговото физическо тяло, с това, от което го отделяше също Космосът достъпен за душата и за сетивата. Той намираше отново връзката с божествения свят в един религиозен израз, който беше увенчание на познанието. На този първи стадий на човешкото развитие, тази религиозна опитност беше свързана същевременно с едно вътрешно конкретно чувство на азовостта на Човека-дух.
Само в това съзнание може да бъде желана и изживяна връзката, единението с божествения свят, т.е.
религиозното чувство.
към текста >>
За съвременното познание Азът, Човекът-дух, е една отвлечена идея,
един
вид формула, която включва в себе си мисълта, чувството, волята.
За съвременното познание Азът, Човекът-дух, е една отвлечена идея, един вид формула, която включва в себе си мисълта, чувството, волята.
Самите философи не успяват да опишат и да охарактеризират Аза освен като съберат в една постройка дейностите на мисълта, на чувството и волята. Обаче в тази съвкупност не може да се намери нищо, което да не се заличава всяка вечер, когато настъпва сънят. Вземете Аза такъв, какъвто го характеризират модерните философи, Бергсон например.
към текста >>
По този начин в съвременната епоха ние видяхме наред с познанията, които се ограничават в достъпните за наблюдението и опита факти, да се установяват и преданията, които водят своето съществуване от
един
достоверен религиозен на миналото; те се предават през историята, обаче в тях ние можем само да вярваме, защото сме напуснали пътя, който позволява да добием познание за тях.
По този начин в съвременната епоха ние видяхме наред с познанията, които се ограничават в достъпните за наблюдението и опита факти, да се установяват и преданията, които водят своето съществуване от един достоверен религиозен на миналото; те се предават през историята, обаче в тях ние можем само да вярваме, защото сме напуснали пътя, който позволява да добием познание за тях.
Всичко, което днес е обект на вярата, в миналото е било обект на познанието и се явява вече само под формата на възпоменания поддържани от преданието. Живото виждане на истинския Аз чрез точното ясновидство, който Аз не се прекъсва чрез съня, но който съществува в глъбините както през време на съня, така и през време на будността е днес изгубено и поради това познанието не може да се простре до истинската религиозна опитност то е заменено чрез вярата.
към текста >>
Така знанието и вярата са се раздвоили в две отделни области, които в миналото са образували едно
един
ство познание на физическия свят и познание на божествения свят.
Така знанието и вярата са се раздвоили в две отделни области, които в миналото са образували едно единство познание на физическия свят и познание на божествения свят.
Когато едно точно ясновидство ще може да се издигне до виждането същността на Аза, както то трябва да се издигне до виждането на етерното същество и на астралното същество, ще се възстанови отново неприветността между познанието на божествения свят и това на външния свят. Тогава науката отново ще се съедини с религиозния живот. Разводът, който е отделил знанието от вярата има като своя причина изгубването на едно живо и ясно вижда не на истинския Аз, четвърти съставен член на човешкото същество. Следователно един възобновен духовен живот има мисията да възстанови познанието на този истински Аз чрез методично развитото ясно виждане. Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно висше знание и по същество не ще се различава от познанието.
към текста >>
Тогава науката отново ще се съ
един
и с религиозния живот.
Така знанието и вярата са се раздвоили в две отделни области, които в миналото са образували едно единство познание на физическия свят и познание на божествения свят. Когато едно точно ясновидство ще може да се издигне до виждането същността на Аза, както то трябва да се издигне до виждането на етерното същество и на астралното същество, ще се възстанови отново неприветността между познанието на божествения свят и това на външния свят.
Тогава науката отново ще се съедини с религиозния живот.
Разводът, който е отделил знанието от вярата има като своя причина изгубването на едно живо и ясно вижда не на истинския Аз, четвърти съставен член на човешкото същество. Следователно един възобновен духовен живот има мисията да възстанови познанието на този истински Аз чрез методично развитото ясно виждане. Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно висше знание и по същество не ще се различава от познанието. Това, от което се нуждаем, е да можем да познаем истински Аза и чрез това да намерим отново истинската религиозна опитност. Да отвори достъпа до това познание и чрез това да възобнови живота в рамките на една духовна наука, която отново да намери етерния човек, невъзприемаем във физическото тяло и която да намери отново астралния човек и неговото просъществуване отвъд раждането и смъртта, която да намери Аза отвъд съня и будността, тази е третата задача на антропософията.
към текста >>
Следователно
един
възобновен духовен живот има мисията да възстанови познанието на този истински Аз чрез методично развитото ясно виждане.
Така знанието и вярата са се раздвоили в две отделни области, които в миналото са образували едно единство познание на физическия свят и познание на божествения свят. Когато едно точно ясновидство ще може да се издигне до виждането същността на Аза, както то трябва да се издигне до виждането на етерното същество и на астралното същество, ще се възстанови отново неприветността между познанието на божествения свят и това на външния свят. Тогава науката отново ще се съедини с религиозния живот. Разводът, който е отделил знанието от вярата има като своя причина изгубването на едно живо и ясно вижда не на истинския Аз, четвърти съставен член на човешкото същество.
Следователно един възобновен духовен живот има мисията да възстанови познанието на този истински Аз чрез методично развитото ясно виждане.
Тогава ще се разкрие пътят, който води от познанието на света до познанието на Бога, до религиозния живот; вярата ще остане отново едно висше знание и по същество не ще се различава от познанието. Това, от което се нуждаем, е да можем да познаем истински Аза и чрез това да намерим отново истинската религиозна опитност. Да отвори достъпа до това познание и чрез това да възобнови живота в рамките на една духовна наука, която отново да намери етерния човек, невъзприемаем във физическото тяло и която да намери отново астралния човек и неговото просъществуване отвъд раждането и смъртта, която да намери Аза отвъд съня и будността, тази е третата задача на антропософията. Така ще бъде преустроена органически, в перспективата на антропософското изследване:
към текста >>
-
един
възобновен религиозен живот чрез точното виждане на истинския човешки Аз, който съществува и през време на съня.
- един възобновен религиозен живот чрез точното виждане на истинския човешки Аз, който съществува и през време на съня.
към текста >>
26.
03. ВТОРА ЛЕКЦИЯ: ВЪТРЕШНИ УПРАЖНЕНИЯ ЗА МИСЪЛТА, ЧУВСТВОТО И ВОЛЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Днес тя е
един
сбор, една постройка от идеи, които философите не чувстват като действителни и които не се стремят да обосноват теоретически, за да ги свържат с една действителност.
Философията не се е родила при условията, при които тя днес се развива.
Днес тя е един сбор, една постройка от идеи, които философите не чувстват като действителни и които не се стремят да обосноват теоретически, за да ги свържат с една действителност.
Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен предмет. Без съмнение по отношение на един действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени. По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от преданието, защото тази действителност не е истински живяна. Така се раждат различните философски системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи. Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави.
към текста >>
Без съмнение по отношение на
един
действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени.
Философията не се е родила при условията, при които тя днес се развива. Днес тя е един сбор, една постройка от идеи, които философите не чувстват като действителни и които не се стремят да обосноват теоретически, за да ги свържат с една действителност. Поради тази причина философът не е в състояние да свърже спонтанно своите идеи с действителността, както това винаги може да се направи по отношение на който и да е външен предмет.
Без съмнение по отношение на един действителен предмет хората винаги могат да си съставят погрешни идеи, но пред самия този предмет винаги е лесно нещата да бъдат уточнени.
По отношение на философията винаги е възможно да се установят различни отношения между действителността и идеите, които въпреки това са винаги заети от преданието, защото тази действителност не е истински живяна. Така се раждат различните философски системи, за никоя от които не може да се докаже, че тя е съвършено валидна, защото на аргументите изтъкнати за и против една от тях, винаги могат да се противопоставят противоположни аргументи. Следователно една философска система винаги има само една относителна правдивост и не може да се каже, че нейният привърженик или противник са еднакво прави. В настоящата епоха може да се създаде една философия, която ще се различава от тази или онази, но без да се успее да се предаде една действителност, която да може, без доказателства да се наложи и да убеди събеседника.
към текста >>
По отношение на съвременната съзнание, което ни позволява да мислим по
един
рационален начин, то беше нещо подобно на съновидното съзнание.
Философията се е родила от едно състояние на съзнанието съвършено различно от това на отвлечената мисъл, която я изработва днес. Това, което е необходимо, е да се възстанови в душата това състояние на съзнанието. Но от тези древни времена човечеството е следвало своето развитие и не може от само себе си да намери това състояние на съзнанието. За да се пресъздаде една философия, човечеството трябва да се издигне до нещо аналогично, но което все пак ще бъде напълно различно. Старото състояние на съзнанието, от което се е родила философията и в което философът чувстваше дейността на своето собствено етерно тяло, беше това на една полу-яснота.
По отношение на съвременната съзнание, което ни позволява да мислим по един рационален начин, то беше нещо подобно на съновидното съзнание.
Идеалът, който трябва да бъде достигнат е една философия, която да бъде отново възприемана в етерното тяло, но не в това съновидно състояние, каквото е било това на миналото. От друга страна трябва ясно да се види, че тези сънища на древните философи не могат да се сравнят с тези, които ние имаме днес. Нашите сънища са образни пред стави, съдържанието на които никога не е гарантирано от тяхната външност. Те могат да бъдат съставени от най-различни възпоминания или могат да произхождат от органически явления. През време когато се разгръща, сънят не ни доставя никога от само себе си гаранцията за неговата достоверност.
към текста >>
Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим
един
ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло.
Днес можем да добием това мислене чрез образи и напълно съзнателно чрез медитацията, чрез една дейност на душата. По същество медитацията се състои в едно концентриране в една съвкупност от представи, които лесно могат да се образуват. В следващите лекции аз ще разгледам по-обширно този начин на медитация, която ще намерите описана в моите книги "Как се добиват познания за висшите светове" и в "Тайната наука". Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи. Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка.
Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло.
Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание. Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се изработи; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм. Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една представа лесно поддържана чрез концентрацията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
към текста >>
Един
нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание.
По същество медитацията се състои в едно концентриране в една съвкупност от представи, които лесно могат да се образуват. В следващите лекции аз ще разгледам по-обширно този начин на медитация, която ще намерите описана в моите книги "Как се добиват познания за висшите светове" и в "Тайната наука". Днес ще дам само нейния принцип: Трябва да съберем всичките си вътрешни сили, да ги откъснем от впечатленията, които могат да се получат било отвън, било отвътре, да ги изолираме напълно и да ги насочим спокойно върху една съвкупност от лесно контролируеми представи. Винаги, когато се практикува тази медитация може да остане кратка. Ако се повтаря в течение на месеци и даже на години с достатъчно енергия и твърдост, ще забележим един ден, че в нашата душа ние сме станали независими от физическия организъм и че отсега нататък можем да си кажем: - Когато мисля в моето физическо тяло, аз явно си служа с него; обаче самото мислене не се разгръща в това физическо тяло.
Един нематериален организъм ми дава едно отражение на това мислене, което стига по този начин до моето съзнание.
Без тялото, мисълта която се разгръща в обикновеното съзнание, не може да се изработи; ето защо това съзнание е свързано с физическия организъм. Това лесно може да се разбере и също така много ясно може да се разбере идеята, че при медитацията една образна мислителна дейност се извършва над една представа лесно поддържана чрез концентрацията на душата, която се е освободила от физическото тяло.
към текста >>
Тогава човек има опитността за
един
образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения.
Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето. С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот. Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа.
към текста >>
С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него
един
определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот.
Тогава човек има опитността за един образен свят, какъвто е бил в миналото светът на древните мислите ли, които черпеха от него своята философия; този свят от образи присъства със същата яснота както всяка отделна представа в течение на научните опити и наблюдения. Той ни дава възможност да виждаме една съвкупност от сили, които в човека са източник на явленията на растеж от неговото раждане. Този общ преглед обхваща също силите на метаболизма, тези които произвеждат явленията на храносмилането и храненето.
С други думи човек вижда, възприема под форма на образи съвкупността от жизнени, етерични, духовни сили, които пронизват човешкото същество и образуват в него един определен организъм, изграждат неговото тяло и му предават форма и живот.
Така пълното съзнание овладява отново това, за което философите на древността са имали едно полу-съзнателно възприятие и от което техните наследници под една по-отвлечена форма са извлекли това, което днес наричаме философия. С други думи казано, човек се издига до онази степен на свръхсетивното познание, което се нарича имагинативно познание или образно познание, при което той възприема съвкупността на жизнените сили, на силите на растежа. Обаче този етерен или жизнен организъм не е така строго разграничен от етерния свят, както при сетивното възприятие са разграничени субектът и възприеманият обект, защото аз със сигурност зная къде се намира обектът: Там долу, и къде съм аз самият тук.
към текста >>
Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава
един
ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие,
един
нов духовен свят, който се намира вън от него.
Космологията изисква по-интензивна дейност на съзнанието. Душата е свикнала да съсредоточава в спокойствие всичките си сили върху една представа, която лесно може да се контролира, за да възбуди в себе си една по-постоянна дейност, която накрая се освобождава от физическия организъм и се разгръща изключително в етерната област. Тя трябва да отиде по-далеч и да стане способна да отстрани от съзнанието представите, които поддържаше там, да може по воля или да ги поддържа налице там или да ги отстрани, за да бъде вече само в постоянна бдителност и будност. Тогава душата трябва да бъде напълно будна, обаче без да възприема някакъв предмет, който обикновеното съзнание съдържа.
Когато след медитация тя може при пълна будност да поддържа в себе си тази искана празнота и да се поддържа в това състояние чрез една енергия, която и предава нови сили, тогава един ден в това празно съзнание прониква едно космическо, духовно съдържание, за което дотогава не е имало никакво понятие, един нов духовен свят, който се намира вън от него.
Тогава съзнание се е издигнало до степента на инспирацията, тази която следва свръх сетивното познание чрез имагинацията. Това духовно съдържание, което прониква волево освободеното съзнание, тази съвкупност аз нарекох вчера астралния организъм на човека. Преди да слезе на Земята той обитава в духовния свят. От там той слиза и облича на Земята едно физическо и едно етерно тяло. При смъртта той напуска физическата дреха, за да продължи да живее в духовния свят.
към текста >>
Тогава можем да си кажем: - Това, което инспирацията прави да проникне в човека, това, което му позволява да се издигне до
един
живот на душата независим от тялото, може да се сравни с кислорода, който прониква материално в тялото чрез вдишването.
Това познание разкрива същевременно природата на духовния Космос. Сетивата и мисленето свързано с тези сетива имат възприятие за физическия Космос; инспиративното съзнание възприема духовния космос. Само, че това което във физическия и етерен човек е дело на този духовен Космос, се явява безкрайно по-действително отколкото сетивните впечатления, които се вливат в обикновеното съзнание.
Тогава можем да си кажем: - Това, което инспирацията прави да проникне в човека, това, което му позволява да се издигне до един живот на душата независим от тялото, може да се сравни с кислорода, който прониква материално в тялото чрез вдишването.
(На латински inspiratio значи "вдишване").
към текста >>
Тогава човек се научава да различава това, което във физическия и етерния организъм се дължи на наследствеността, подчинено на своите закони, закони свързани със Земята и това, което човешкото същество донася от свръхсетивните, космически, свръхземни светове: Тази душа и този дух, които слизат на земята и се обвиват с
един
физически и етерен организъм или още по-добре се обличат в него.
Инспиративното познание позволява да се вижда с точност, какво означава процесът на вдишването и кръвообращението, които са свързани в една съвкупност от ритми. По този начин се добива едно конкретно виждане на ритмичния човек, на всичко онова, което е ритъм в организма. Това е виждането на работата, която астралния организъм извършва в нас. Освен това виждат се отношенията, които свързват този астрален организъм, под неговата физическа и етерна дреха, с дишането, със съвкупността на органическите, дихателни и кръвообращателни ритми.
Тогава човек се научава да различава това, което във физическия и етерния организъм се дължи на наследствеността, подчинено на своите закони, закони свързани със Земята и това, което човешкото същество донася от свръхсетивните, космически, свръхземни светове: Тази душа и този дух, които слизат на земята и се обвиват с един физически и етерен организъм или още по-добре се обличат в него.
Тогава той може да направи разлика между наследствените тенденции и това, което човешкото същество само донася от духовния свят за своето физическо съществуване.
към текста >>
На тази степен човек намира
един
образ на Космоса, който показва, как астралният организъм заедно с Аза за който ще говоря след малко прониква във физическия организъм, в прилива и отлива на дишането и на другите ритми на организма.
Познаването на астралния организъм и на неговия отзвук в ритмите на организма позволява тогава да се види, как той се включва в духовния Космос, който човек вижда около себе си благодарение на Инспирацията; по този начин се стига до една космология, която включва в себе си човека.
На тази степен човек намира един образ на Космоса, който показва, как астралният организъм заедно с Аза за който ще говоря след малко прониква във физическия организъм, в прилива и отлива на дишането и на другите ритми на организма.
Той възприема, как тези закони, които действително изграждат Космоса, се продължават в ритмите на човешкото тяло. Космологията, до която се стига по този начин, позволява да се разбере астралният организъм и същевременно различните явления, на които е седалище цялото човешко тяло. Тази модерна Космология, чийто източник е в инспиративното познание, може на свой ред да се мери с Космологията на древността. Чрез нея благодарение на своите психически полусъзнателни способности, човекът от миналото се чувстваше включен в един Космос, в един космически духовен свят. Новата Космология се добива при пълна будност.
към текста >>
Чрез нея благодарение на своите психически полусъзнателни способности, човекът от миналото се чувстваше включен в
един
Космос, в
един
космически духовен свят.
Познаването на астралния организъм и на неговия отзвук в ритмите на организма позволява тогава да се види, как той се включва в духовния Космос, който човек вижда около себе си благодарение на Инспирацията; по този начин се стига до една космология, която включва в себе си човека. На тази степен човек намира един образ на Космоса, който показва, как астралният организъм заедно с Аза за който ще говоря след малко прониква във физическия организъм, в прилива и отлива на дишането и на другите ритми на организма. Той възприема, как тези закони, които действително изграждат Космоса, се продължават в ритмите на човешкото тяло. Космологията, до която се стига по този начин, позволява да се разбере астралният организъм и същевременно различните явления, на които е седалище цялото човешко тяло. Тази модерна Космология, чийто източник е в инспиративното познание, може на свой ред да се мери с Космологията на древността.
Чрез нея благодарение на своите психически полусъзнателни способности, човекът от миналото се чувстваше включен в един Космос, в един космически духовен свят.
Новата Космология се добива при пълна будност. Ние можем да възприемаме нейното отражение в етерното тяло. Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в определени черти; то трябва да се съедини с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло. Тази Космология се опитах аз да изложа в моята книга "Тайната наука". За да може религиозният живот да бъде основан върху познанието, медитативният живот, вътрешните упражнения трябва да бъдат още повече разширени и в тях да бъде включена и волята.
към текста >>
Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в определени черти; то трябва да се съ
един
и с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло.
Космологията, до която се стига по този начин, позволява да се разбере астралният организъм и същевременно различните явления, на които е седалище цялото човешко тяло. Тази модерна Космология, чийто източник е в инспиративното познание, може на свой ред да се мери с Космологията на древността. Чрез нея благодарение на своите психически полусъзнателни способности, човекът от миналото се чувстваше включен в един Космос, в един космически духовен свят. Новата Космология се добива при пълна будност. Ние можем да възприемаме нейното отражение в етерното тяло.
Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в определени черти; то трябва да се съедини с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло.
Тази Космология се опитах аз да изложа в моята книга "Тайната наука". За да може религиозният живот да бъде основан върху познанието, медитативният живот, вътрешните упражнения трябва да бъдат още повече разширени и в тях да бъде включена и волята. Досега ние описахме един вид упражнения състоящи се главно от едно особено развитие на мисленето. Сега това, което се изразява в душата чрез волята, трябва да бъде освободено от физическото, от етерното.
към текста >>
Досега ние описахме
един
вид упражнения състоящи се главно от едно особено развитие на мисленето.
Новата Космология се добива при пълна будност. Ние можем да възприемаме нейното отражение в етерното тяло. Това, което се изживява в Инспирацията, се прожектира под формата на образи в етерното тяло; Инспиративното познание на Космоса е вътрешно флуидно и не може да бъде направо скицирано в определени черти; то трябва да се съедини с имагинацията на етерното тяло, за да получи своите ясни очертания и именно по този начин се ражда една космическа философия родена от сливането на инспиративното познание с имагинациите, с формите възприемани в етерното тяло. Тази Космология се опитах аз да изложа в моята книга "Тайната наука". За да може религиозният живот да бъде основан върху познанието, медитативният живот, вътрешните упражнения трябва да бъдат още повече разширени и в тях да бъде включена и волята.
Досега ние описахме един вид упражнения състоящи се главно от едно особено развитие на мисленето.
Сега това, което се изразява в душата чрез волята, трябва да бъде освободено от физическото, от етерното.
към текста >>
Един
пример ще ми позволи да уточня това, което искам да кажа.
Това може да се постигне, когато волята се постави в действие по начин, който не се практикува в обикновения живот.
Един пример ще ми позволи да уточня това, което искам да кажа.
Фактите, които обикновено следваме чрез мисълта в реда, в който те са се представили, можем да се опитаме да ги възпроизведем вътрешно в обратен ред: Първо последният, след това предпоследния, после предидущия и т.н. докато стигнем до първия. Така чрез едно усилие на волята ние изпълняваме вътрешно това, което никога не става в състоянието на обикновеното съзнание, където волята включена в мисълта следва фактите в реда, в който те са се произлезли. Мислейки така по обратен път, различно от обикновено то мислене, ние освобождаваме волята от веригите на физическия и етерен организъм и я свързваме направо с астралната същност, от която тя е обикновено само едно отражение.
към текста >>
Например, човек има
един
почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи
един
почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
Например човек може да измени своите навици, като съзнателно си предложи да извърши това; в това отношение той трябва да се стреми да преобрази своите, добити от години навици до такава степен, че да не изглежда вече същия човек. Това може да се отнася за нищожни незначителни навици, за онези които поддържат без човек да мисли много за тях. Тези навици, именно, изменени ще станат най-добрите помощници за добиването на свръхсетивното познание, което ще опиша сега.
Например, човек има един почерк с определени характеристики и може да си постави за цел да свикне да пише по съвършено различен начин, да получи един почерк съвършено различен от този, който практикува от своето детство.
към текста >>
Или също с духовните същества, които не напускат духовния свят и нямат нужда, както човешките същества, да обличат
един
етерен и физически организъм.
Когато години наред е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да живее в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, преди да се върнат отново на Земята.
Или също с духовните същества, които не напускат духовния свят и нямат нужда, както човешките същества, да обличат един етерен и физически организъм.
Тогава човек се издига с душа и дух в света, в който той може съзнателно да има религиозната опитност. Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние. Така се достига третата степен на свръхсетивното познание, истинската интуиция.
към текста >>
Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в
един
вид съновидно състояние.
Когато години наред е упражнявала своята воля по този начин, душата развива достатъчно сила, за да живее в духовния свят, вън от физическия и етерен организъм, в общение с духовните същества и с човешките души, които са преминал и вратата на смъртта и обитават в духовния свят, преди да се върнат отново на Земята. Или също с духовните същества, които не напускат духовния свят и нямат нужда, както човешките същества, да обличат един етерен и физически организъм. Тогава човек се издига с душа и дух в света, в който той може съзнателно да има религиозната опитност.
Със същата яснота, която днес имат математикът и ученият, той прониква в божествения свят, за който древните учители говореха на хората и ги поучаваха в един вид съновидно състояние.
Така се достига третата степен на свръхсетивното познание, истинската интуиция.
към текста >>
И отново човек добива познанието на
един
съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да живее в
един
чисто духовен свят.
Интуицията ни позволява да имаме духовните опитности, които ще образуват съдържанието на религиозното съзнание.
И отново човек добива познанието на един съществен елемент на човешката природа: Той знае как човекът със своя Аз и своя астрален организъм може да живее в един чисто духовен свят.
Сега той знае това, какво представлява човекът, който е буден, и какво представлява човекът, който спи. Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност. Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението. Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза.
към текста >>
Но то не намира тук освен
един
тънък образ на истинския Аз.
Сега той знае това, какво представлява човекът, който е буден, и какво представлява човекът, който спи. Той разбира как при будното състояние Азът и астралният организъм обличат дихателни и кръвообращателни процеси, органични ритми и как Азът, налагайки своя отпечатък на физическия организъм, обмените които стават в кръвообращението, се намират на свой ред включени в тази дейност. Това, което човек нарича обикновено свой Аз, е само едно слабо изображение на истинския Аз, който е закотвен в духовния свят. Този обикновен Аз се възприема от съзнанието чрез обменните явления, които стават в кръвообращението. Приливът и отливът на тези обмени е предчувстван от човека и именно в неговите движения обикновеното съзнание долавя Аза.
Но то не намира тук освен един тънък образ на истинския Аз.
В действителност този истински Аз живее ефективно в тези течащи обмени на ритмичната система, обаче обикновеното съзнание долавя от това само едно отражение. Когато физическият и етерен организъм използува напълно силите на тази система от ритми каквито е случаят през време на съня, истинският Аз и астралното тяло живеят тогава в духовния свят. Дишането и кръвообращението, с техните обмени хранят физическото и етерното тяло, а Азът и астралното тяло водят своето съществуване вън от физическото тяло в духовния свят. Истинската интуиция ни позволява да възприемаме тези сменящи се състояния, благодарение на които физическият организъм, чрез дишането и кръвообращението може да възстанови своите сили. После, когато това възстановяване е завършено, астралното тяло и Азът се връщат отново, потопяват се отново в метаболизма, който стои на основата на дишането и кръвообращението и спящият се събужда.
към текста >>
За да намери отново
един
истински религиозен живот, основан на познанието, човечеството трябва да приеме тези откровения предадени от духовния изследовател.
Не е необходимо всички хора да се издигнат чрез Интуицията в този духовно-божествен свят. Това е задача на духовния изследовател. И когато този последният изразява с думи това, което е добил в духовния свят, чрез това, което той казва обикновеното съзнание възприема нещо, което не се отнася за земния свят, но чиято дълбока действителност може да живее и да разцъфти в душата. Чрез тази сила действа върху съзнанието на всичко онова, което духовното изследване черпи чрез Интуицията в божествения свят.
За да намери отново един истински религиозен живот, основан на познанието, човечеството трябва да приеме тези откровения предадени от духовния изследовател.
Тогава религията отново ще стане това, което е била в миналото т.е. едно проявление на божествения свят, едно откровение на опитностите добити в допир със съществата, които първо са се разкрили на имагинативното познание, после на инспиративното, но които срещаме истински само в интуицията.
към текста >>
През тази епоха бяха разпространени
един
ствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието.
Те познаваха само полу-съзнателнителни опитности, изживени като в съновидение имагинативни, инспиративни и интуитивни опитности. В тях те черпеха познанията, които в миналото хората са имали във всички области, а ние развиваме отвлечената мисъл само откакто се е родила естествената наука. Не трябва да се мисли, че тази отвлечена мисъл се практикува само от учените. Училищата са я наследили и тя е завладяла и най-простите и първобитни същества, тези които живеят в селата далеч от всяка градска цивилизация. Но тя не беше позната също и от хората на 8-я, 9-я век след Р. Хр.
През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието.
А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката. С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше. Човекът мислеше само с помощта на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз. Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото.
към текста >>
Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили
един
вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото.
През тази епоха бяха разпространени единствено познанията добити чрез някогашните три състояния на съзнанието. А пълната яснота и будност, която трябва да бъде считана днес като истински израз на човешкото условие, може да бъде добита само благодарение на тази отвлечена мисъл, която днес е скъпоценността на науката. С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше. Човекът мислеше само с помощта на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз. Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията.
Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото.
Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират. Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ. Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други. Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло. То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание.
към текста >>
Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на
един
философ.
С други думи: В древните времена тази мисъл, която използва като инструмент физическия организъм не съществуваше. Човекът мислеше само с помощта на своя етерен организъм, на своето астрално тяло и на своя Аз. Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират.
Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ.
Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други. Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло. То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание. Обаче спрямо духовния свят то е като "заточено". Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез характерните черти, които уточних по-рано.
към текста >>
Отвлеченото мислене, което
един
ствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло.
Мислите му идваха от откровенията, които му донасяха Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Това става и днес за съществата, които при обстоятелства, за които ще говорим по-нататък, са запазили един вид ясновидство, което не е модерното методично виждане на нашата епоха, а едно наследство от миналото. Те още притежават вътрешни възприятия, също както такива са имали и нашите прадеди, но никога не могат да ги контролират. Понякога ние сме изненадани, колко строги мисли им се съобщават, чрез една логическа връзка по-блестяща от тази на един философ. Това са самите мисли на духовния свят, а в миналото хората не са познавали други.
Отвлеченото мислене, което единствено се практикува днес, се изработва с помощта на инструмента на физическото тяло.
То се ражда само благодарение на този инструмент и характеризира всички завоевания на съвременната епоха, тази епоха през която човечеството е стигнало до пълното земно съзнание. Обаче спрямо духовния свят то е като "заточено". Защото мисленето се явява като нещо принадлежащо на духовния свят чрез характерните черти, които уточних по-рано. Когато то се получава с помощта на физическото тяло, то не живее вече в своя елемент, напуснало е своето произходно място.
към текста >>
Животът на природата не би могъл да бъде описан с помощта на една мисъл родена от
един
вътрешен личен живот.
Животът на природата не би могъл да бъде описан с помощта на една мисъл родена от един вътрешен личен живот.
Описанията на природните явления, такива, каквито са ги правели древните хора, не могат да бъдат днес допуснати като обективни. Именно поради това, че мисълта има само едно привидно, недействително съществуване, тя може да отразява външния свят. Именно поради това, че е лишена от всякакво съдържание свързано с този, който я поражда, тя става представа навъншните явления. На полето на тази недействителна мисъл човечеството е завоювало обективното познание на природата. Едното и другото са се явили в същата епоха.
към текста >>
Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, получени в
един
вид смътно съзнание, предадени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас
един
натиск.
Второто нещо, което човек дължи на завоюването на мисълта, е опитността на свободата.
Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, получени в един вид смътно съзнание, предадени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас един натиск.
Пружините на действието, когато те имат своя произход в организма, водят човека по принуждение. Що се отнася за моралните подтици получени чрез Имагинацията в етерния свят, те също упражняват един натиск. Ние не можем да сторим друго, освен да ги следваме. Същото е положението и с Инспирацията и Интуицията. Докато при земното условие между раждането и смъртта човешкото същество, което получава тези морални подтици по канала на отвлечената мисъл, която не е нищо друго освен мислителната дейност упражнена чрез физическия организъм не получава от тях никакво принуждение.
към текста >>
Що се отнася за моралните подтици получени чрез Имагинацията в етерния свят, те също упражняват
един
натиск.
Второто нещо, което човек дължи на завоюването на мисълта, е опитността на свободата. Моралните подтици, родени от Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, получени в един вид смътно съзнание, предадени чрез сънищата, инстинктите и вътрешните движения на организма и тласкащи човека към действие винаги упражняват върху нас един натиск. Пружините на действието, когато те имат своя произход в организма, водят човека по принуждение.
Що се отнася за моралните подтици получени чрез Имагинацията в етерния свят, те също упражняват един натиск.
Ние не можем да сторим друго, освен да ги следваме. Същото е положението и с Инспирацията и Интуицията. Докато при земното условие между раждането и смъртта човешкото същество, което получава тези морални подтици по канала на отвлечената мисъл, която не е нищо друго освен мислителната дейност упражнена чрез физическия организъм не получава от тях никакво принуждение. Защото простото мислене не налага нищо. Както и образът на един предмет в едно огледало, то не може да ни задължи да правим каквото и да е.
към текста >>
Както и образът на
един
предмет в едно огледало, то не може да ни задължи да правим каквото и да е.
Що се отнася за моралните подтици получени чрез Имагинацията в етерния свят, те също упражняват един натиск. Ние не можем да сторим друго, освен да ги следваме. Същото е положението и с Инспирацията и Интуицията. Докато при земното условие между раждането и смъртта човешкото същество, което получава тези морални подтици по канала на отвлечената мисъл, която не е нищо друго освен мислителната дейност упражнена чрез физическия организъм не получава от тях никакво принуждение. Защото простото мислене не налага нищо.
Както и образът на един предмет в едно огледало, то не може да ни задължи да правим каквото и да е.
Това, което е действително, ми се налага; това, което има само едно привидно съществуване, не може да ме принуди и трябва аз самият да се задължа да се съобразя с него. От това следва: С това мислене без истинска действителност, ни е дадена възможността за свободата. Следователно, когато моралните подтици, родени от духовния свят слизат към човека и стават съдържание на това мислене без действително съществуване, те се превръщат в свободни подтици.
към текста >>
Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и
един
нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят.
В моите книги "Как се добиват познания за висшите светове", "Тайната наука" и "Теософия" аз описах, как е възможно човек да се издигне до духовните светове. Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията. Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата.
Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят.
Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят. Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
към текста >>
Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на
един
напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят.
В моите книги "Как се добиват познания за висшите светове", "Тайната наука" и "Теософия" аз описах, как е възможно човек да се издигне до духовните светове. Също в книгата "Философия на свободата" аз се опитах да покажа, на какво се основава завоюването на вътрешната свобода в съвременната епоха. Ще кажем, че в съвременната епоха, в която човекът е добил пълното съзнание използвайки за мислене физическия организъм, той е отхвърлил съновидното ясновидство, на което се основаваше в миналото философията, космология и религията. Но той е добил способността да изработи едно обективно познание на природата и освен това да развие в себе си свободата. Днес е дошъл момента отново да поемем пътя, който води в свръхсетивния свят, като запазим напълно добитото съзнание; дошъл е моментът да живеем отново, но съзнателно, в имагинацията, инспирацията и интуицията и да прибавим към вътрешната свобода, към обективното познание на природата, една нова философия, една нова космология и един нов религиозен живот основан на познанието на свръхсетивния свят.
Те са откровение на духовния свят и същевременно отговарят на изискванията на модерния дух, както обективното познание на природата и вътрешната свобода отговарят на изискванията на един напълно ясен и буден дух спрямо сетивния свят.
Тази двойна придобивка характеризира направлението, в което човечеството върви към бъдещето, по пътя предвиден от мировия ред, за да изпълни истинския напредък, който този свят изисква.
към текста >>
27.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от
един
опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа.
Когато човек се съсредоточава върху една математическа задача, той във всеки момент знае, че дейността на душата се задържа вътре в това, което тя възприема той знае, че никакво ефективно действие, никакво чувство, никакъв спомен не трябва да се примесват в тези представи, които трябва да завършат с решаването на задачата. Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили.
Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа.
Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото.
към текста >>
Той чувства с особена яснота, че живее в
един
свят изолиран от всичко, което е физическо.
Това трябва да бъде именно отношението на добре проведената медитация. За предпочитане е човек да се отдаде по този начин на една съвкупност от представи, която е съвършено нова, за която знае сигурно, че никога не е мислил върху нея. Защото ако би черпил образите от своята памет, той не би искал да контролира своите несъзнателни чувства, които биха се примесили. Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло.
Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо.
По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме. Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото. Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание.
към текста >>
Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето
един
възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото.
Следователно извънредно плодотворно за медитация е той да се остави посъветван от един опитен духовен изследовател, който ще има грижата, щото избраната тема да бъде напълно нова за него, да проникне за първи път в неговото съзнание, без да съдържа нищо запаметено или инстинктивно и не ангажираща нищо друго освен душата и духа. Редовното повтаряне на едно такова упражнение, което може да бъде кратко всеки ден, създава едно състояние на душата, в което медитиращият се чувства вътрешно потопен в една дейност, която се е освободила от физическото тяло и която се различава от мислите, чувствата и волевите импулси свързани с физическото тяло. Той чувства с особена яснота, че живее в един свят изолиран от всичко, което е физическо. По този начин той прогресивно прониква в етерния свят и това става осезателно за него благодарение на характера на обекта, който самота негово тяло приема за него. То му се явява някакси отвън, както за нас са външни материалните предмети, които възприемаме.
Но това, което показва, че медитацията се води успешно е, че мислите стават някак си по-състоятелни и че към отвлечения характер, който имаха дотогава, се прибавя живото чувство аналогични на тези, които правят от детето един възрастен човек, или на тези, които работят в нас, когато асимилацията задоволява нуждите на тялото.
Така мисълта става истински действителна. В нея имаме същото чувство на пълнота, което ни доставяха силите на растеж, жизнените сили, а това именно доказва, че имагинативното мислене е било добито според даденото описание. Защото ако бихме стигнали до него използвайки несъзнателни елементи или даже служейки си с тялото, силите, действителностите, които се проявяват в свръхсетивното мислене, биха въздействали като обратна реакция върху физическия и етерен организъм. Те биха упражнили натиск върху жизнените сили, върху силите на храненето, и биха изменили физическия етерен организъм. Но това не бива да става в никой случай.
към текста >>
Тези спомени не са нищо друго освен
един
вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент.
Тогава вече в имагинативното познание медитиращият ще притежава същата дейност, която развива в своето физическо тяло, за да мисли и за да възприема света. Стигнал до тази точка той на първо място е в състояние да възприема като едно цяло, като една картина на времето, течението на неговия живот от детството насам. Той вижда да се простира пред него, във вътрешни подвижни форми, течението на своето собствено съществуване. Но нищо в тази картина не може да се сравни със спомените, които човек може да има обикновено за своето съществуване; това, което се възприема по този начин е също така действително, също така субстанциално, както жизнените сили и силите на растежа, под действието на които, чрез цялото тяло на малкото дете, а след това чрез неговата мисъл се проявява конфигурацията на неговата душа. Това, което тук се явява постепенно е етерният организъм развиващ се в течение на живота; той се явява в една картина много по-конкретна отколкото връзката на спомените, които обикновено се представят на съзнанието.
Тези спомени не са нищо друго освен един вид последно вълнуващо се отражение, изхвърляно на повърхността, а техният източник се намира в етерните глъбини, където съзнанието никога не прониква, но които не моделират, създават форми през цялото наше съществуване от раждането до настоящия момент.
В този живот на глъбините се потопява сега имагинативното съзнание и като начало, то предлага на човешкото същество едно истинско познание на самия себе си в течение на неговото настоящо съществуване. През следващите дни ние ще видим, как това познание може да се разпростре върху предземния живот.
към текста >>
Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си
един
духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
Именно това може да доведе до Инспирацията. Защото, когато се е освободила по този начин чрез собствената си енергия от имагинативните представи и е създала празнота в себе си, душата вижда да се влива в тази празнота духовната субстанция на Космоса.
Тогава тя постепенно възприема пред себе си и около себе си един духовен Космос, също както в обикновеното съзнание човек възприема чрез своите сетива физическата вселена.
към текста >>
Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е
един
спомен.
Неговата намираща се в дейност душа трябва да може да преминава по воля от духовни те откровения на Космоса към физическите прояви, които тя познава обикновено в земния свят. Връзката, която се установява по този начин между духовната същност и физическия предмет на Слънцето, Луната и т. н. включва една дейност на душата аналогична на това, което става когато във връзка с едно ново възприятие човек си припомня една минала опитност. Човек установява между духовното същество и това, което е познал във физическия свят една връзка, както когато сближава едно ново възприятие с това, което е вече познато, за да го определи по-добре. Всичко става така, като че ли опитността в духовното хвърля нови светлини върху това, което човек е познал по-рано в сетивния свят чрез тялото.
Този висш стадий на свръх сетивно познание, в което съществото е някак си потопено, човек трябва да пристъпи към него със същото вътрешно спокойствие, с което свързва едно ново възприятие е един спомен.
Този стадий има характерни черти съществено различни от простата имагинация, която го предхожда и за която човек има опитност в етерния свят. Простата имагинация ни напомня това, което изпитваме във физическото тяло. Но ние чувстваме етерния свят като една съвкупност от ритми, от вълнения на космическия етер, която сме напълно в състояние да преведем в понятия, в идеи.
към текста >>
При Инспирацията ние не чувстваме само просто тези движещи се дейности, които преминават от една форма в друга; в този вълнуващ се свят на етерните ритми ние чувстваме да се приближават, като носени от
един
всемирен океан, истински действащи същества.
Имагинативната опитност, която имаме в етерния свят, е тази на една всемирна дейност, на една съвкупност от свръхсетивни факти.
При Инспирацията ние не чувстваме само просто тези движещи се дейности, които преминават от една форма в друга; в този вълнуващ се свят на етерните ритми ние чувстваме да се приближават, като носени от един всемирен океан, истински действащи същества.
Ние призоваваме вътрешно Слънцето, Луната, планетите, неподвижните звезди, а също и земите неща: минерали, растения и всичко това къпещо се във всемирния етер. Така чувстваме ние астралния Космос. Там ние намираме под формата на същества и в неговата духовна природа това, което възприемаме в сетивния свят под една външна форма. Същевременно имаме виждането на това, което е вътрешночовешкият организъм в неговата съвкупност, а също и всеки орган поотделно: Белите дробове, сърцето, черния дроб и т.н. Защото всички форми и самия живот на човешкия организъм не са дело на физическия Космос, а това на духовни същества слънчеви, лунни, животински, растителни, които одушевяват и пропиват с дух физическото и етерното и чиято дейност произвежда живота и формите на човешкия организъм.
към текста >>
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в
един
процес на познание, в
един
акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването.
Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха. Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос. Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм. Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>
Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него
един
член на духовния Космос.
Тази е причината, поради която определена източна школа, школата на "Йога", настоява да се работи с дишането, за да бъде то изменено, и да го превърне в един процес на познание, в един акт на съзнателно познание но в действителност до едно състояние близо до сънуването. Тя иска да направи от дишането нещо аналогично на възприятията на зрението и слуха.
Така се развива ефективно една Космология, едно потопяване на погледа в дейността, която духовните същества упражняват в човека, и в това, което прави от него един член на духовния Космос.
Обаче този род наставления е противен на днешния състав на човешкия организъм. Упражненията, които той предписва, бяха приспособени към неговата природа в древни времена; днес вече това са упадъчни практики.
към текста >>
Имало е добре определено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези упражнения на йога, предназначени да превърнат дишането в
един
процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се изгради една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
Имало е добре определено време, което бих нарекъл "междинна епоха", когато устройството на човешкото същество се е подавало на тези упражнения на йога, предназначени да превърнат дишането в един процес на познание, в състояние на съзнание; те позволяваха тогава да се изгради една полусъзнателна космология, която обаче беше привилегия на онези, които можем да наречем "учени" на епохата.
към текста >>
Един
отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот.
Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях.
Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло.
към текста >>
Те правят да премине в изкуството и поезията
един
последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване.
Това човечество е притежавало като в състояние на сънуване една спонтанна интуиция, една полусъзнателна интуиция. Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях.
Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване.
Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество. Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек. Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество.
към текста >>
Защото първобитният човек е имал
един
психически живот напълно различен от този на съвременния човек.
Тази е интуицията, която трябва да добие отново полето на пълното съзнание този, който в днешната епоха иска да познае религиозния живот. Един отзвук от тази почти интуитивна интуиция на първобитното човечество продължава да съществува и днес у някои лица; те възприемат спонтанно, интуитивно, духовните сили, които ги заобикалят и постъпват според тях. Те правят да премине в изкуството и поезията един последен отзвук от интуициите долавяни в миналото от човечеството в състояние на сънуване. Този отзвук се намира даже и в идеите, които внезапно могат да възникнат в духа на учените; той упражнява върху въображението на съвременното човечество извънредно важно влияние. Съвършено съзнателната и истинска интуиция, за която говорим и която може да се добие чрез средствата изложени в предидущата сказка, е от съвършено друго естество.
Защото първобитният човек е имал един психически живот напълно различен от този на съвременния човек.
Той живееше някакси напълно вън от себе си, в облаците и мъглата, в звездите, слънцето и луната, в растенията и животните; той имаше за всички неща едно чувство почти толкова силно, както и за своето собствено тяло. Извънредно трудно е да направим разбираемо за съвременното съзнание това душевно състояние на първото човечество. И въпреки това, всички открития на историците потвърждават, че такава е била именно природата на първите човеци. Тя се основаваше на факта, че това, което ставаше в техния организъм, не беше несъзнателно за тях, какъвто е случаят днес за нас, съвременните хора. Днес ние нямаме никакво усещане за това, което става в нашето физическо тяло: Асимилация, растеж и др.
към текста >>
Онзи, който днес е снабден с
един
висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето.
Чувственият живот у него беше сравним с това, което у нас е едно общо впечатление на неприятност или на физическа приятност. В замяна на това, той чувстваше явленията на растене, както в своето тяло така и в своята душа. Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок.
Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето.
У тези животни, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост. Те чувстват дълбоката приятност на храносмилателните, асимилаторните и кръвообращателни обмени. Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното животинско съзнание те следят течението на своето храносмилане.
към текста >>
Цялата вселена му се явяваше като
един
вътрешен свят което тя е фактически.
Той живееше също така добре бликащата светкавица, грохота на гръмотевицата, облаците с техните подвижни форми, променящата се Луна. Той живееше вътрешно фазите на Луната, както чувстваше тези на своето собствено храносмилане. Външният свят беше вътре в самия него, почти на същата степен както това, което ставаше вътре в него. А неговият собствен живот беше като река, която течеше пред неговите очи. Играта на морските вълни протичаше в него, той се потопваше вътрешно в нея, както беше потопен в движението на собствената кръв.
Цялата вселена му се явяваше като един вътрешен свят което тя е фактически.
Такова едно поведение днес наричат с името "анимизъм". Обаче хората имат напълно погрешни представи върху това, което е неговата причина и считат анимизма като резултат на едно прожектиране навън на това, което човешкото същество чувства в самото себе си.
към текста >>
Той възприемаше действително това дело, макар и сумрачно, и това правеше от него
един
религиозен човек.
Човекът от миналото възприемаше в този свят делото на съществата, които действат в етерната и в астралната области и чрез това създават и поддържат Космоса.
Той възприемаше действително това дело, макар и сумрачно, и това правеше от него един религиозен човек.
Особеното разположение на неговата душа му позволяваше да вижда едновременно света, който го заобикаляше, и духовните същества, с които той се чувстваше свързан по природа. Връзката между тези духовни същества и самия него той чувстваше спонтанно, докато ние имаме за нея една производна, отклонена форма в нашите религиозни схващания. Благочестието за него не беше друго освен най-висшата степен на познанието.
към текста >>
Първобитният човек беше получил този дар като
един
смътен инстинкт.
При истинското интуитивно познание ние се примесваме интимно с тези същества и създаваме по този начин една връзка между Аза и света, на който той в действителност принадлежи. Защото той е дух, както са духове другите същества, за които говорим и връзката която го свързва с тях ние я добиваме чрез състоянието на религиозното съзнание.
Първобитният човек беше получил този дар като един смътен инстинкт.
Ние трябва да го пресъздадем при пълно съзнание, за да възвърнем на съвременния човек религиозното познания, познанието на религиозните съдържания.
към текста >>
Да направим да възкръснат отново в душата на днешните времена вътрешната субстанция на съвсем първобитното човечество което още беше съ
един
ено с боговете това е основанието на религиозното познание.
Да се намерим съзнателно в душевното състояние на едно малко дете, такова е основанието на една истинска модерна философия. Да възстановим в нас при пълно съзнание поведението на една минала епоха на човечеството, когато дишането можеше да стане възприятие, такова е основанието на една модерна Космология.
Да направим да възкръснат отново в душата на днешните времена вътрешната субстанция на съвсем първобитното човечество което още беше съединено с боговете това е основанието на религиозното познание.
към текста >>
28.
05. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ: ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ФИЛОСОФИЯТА, КОСМОЛОГИЯТА И РЕЛИГИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
За да покажем ясно как представите се явяват в инспиративното съзнание, ще си послужа с
един
образ но който изразява напълно действителността.
За да покажем ясно как представите се явяват в инспиративното съзнание, ще си послужа с един образ но който изразява напълно действителността.
Представете си един мъртъв труп. Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество. Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност. Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си.
към текста >>
Представете си
един
мъртъв труп.
За да покажем ясно как представите се явяват в инспиративното съзнание, ще си послужа с един образ но който изразява напълно действителността.
Представете си един мъртъв труп.
Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество. Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност. Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си. Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал.
към текста >>
Ние можем да го схващаме само като една останка на
един
жив организъм, който е предшествал.
Представете си един мъртъв труп. Той още има формата, която беше тази на живия човек. Неговите органи са още на мястото си и въпреки това, нека го погледнем: Това е само тленната останка на самото същество. Ако минем към изучаването на този мъртъв труп, за да разберем неговата природа, ние си казваме: Така както той лежи пред нас, той не може да бъде една първична действителност. Такъв, какъвто е пред нас, ние не можем да си го представим, че се ражда от само себе си.
Ние можем да го схващаме само като една останка на един жив организъм, който е предшествал.
Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради. Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек.
към текста >>
По
един
аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме представи, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието.
Тази форми, тези удове на мъртвия труп измъкват пред нашето съзнание не само тялото без живот, което виждаме, но също и това, което го е родило. Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради. Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек.
По един аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме представи, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието.
В действителност мисълта е един мъртъв труп, или най-малко нещо, което в нашата душа постоянно се стреми да се превърне в мъртъв труп. Преди да започнем земното съществуване, докато в духовния свят е бил душа и дух, човекът притежаваше една жива мисъл.
към текста >>
В действителност мисълта е
един
мъртъв труп, или най-малко нещо, което в нашата душа постоянно се стреми да се превърне в мъртъв труп.
Когато в съвкупността на живия свят виждаме на какво поле се поставя мъртвия труп, чрез мисленето ние стигаме дотам да разберем това, което го е произвело, т.е. живото същество. Природата на която изоставяме тялото, може само да го разруши, но не може да го съгради. Ако искаме да стигнем до силите, които са изградили мъртвия труп, ние сме принудени да се върнем назад към живия човек. По един аналогичен път, но в една друга област, на инспиративното познание се разкрива природата на това мислене, на тази способност да образуваме представи, която притежаваме при обикновеното състояние на съзнанието.
В действителност мисълта е един мъртъв труп, или най-малко нещо, което в нашата душа постоянно се стреми да се превърне в мъртъв труп.
Преди да започнем земното съществуване, докато в духовния свят е бил душа и дух, човекът притежаваше една жива мисъл.
към текста >>
Мислителната сила, с която разполагаме при обикновеното съзнание, е
един
остатък от тази жива субстанция, която сме били самите ние преди да слезем на Земята.
Една мисъл, една способност за образуване представи надарена с живот в лоното на духовната деятелност.
Мислителната сила, с която разполагаме при обикновеното съзнание, е един остатък от тази жива субстанция, която сме били самите ние преди да слезем на Земята.
към текста >>
Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема
един
жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята.
Ето защо мисленето и способността за образуване на представи са отвлечени и фактически твърде отдалечени от действителността, както мъртвият труп е различен от истинското човешко същество. И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл. Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване. Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка.
Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята.
От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането. Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание.
към текста >>
От този образ ние познаваме, че той свидетелства за
един
живот на душата, който предхожда раждането.
И когато говорим за отвлеченост, за интелектуализъм, ние смътно чувстваме че тази мисъл с която сме свикнали не е истинската, но че тя има като източник една действителност, която е нейната истинска природа. А това има извънредно голямо значение: Едно истинско познание трябва да знае да установи не само на думи, но в действителни образи една връзка между това, което човешкото същество познава в своето тяло и това, което е в действителност вечното същество; ние току-що видяхме, как се установява тази връзка за обикновената мисъл. Само тогава се явява истинската стойност на Имагинацията и Инспирацията, когато знаем как агонизиращата или мъртва мисъл благодарение на упражненията, които трябва да доведат до Инспирацията, отново оживява в пределите на земното съществуване. Следователно, да добие инспиративното познание, за човека това всъщност означава той да съживи обезкръвената мисъл на мозъка. Тази мисъл не ни пренася направо в областта на предрожденното съществуване, но когато душата възприема един жив образ за нея, тогава човек знае, че тя не е от този свят, че тя е светлината дошла от едно предземно съществуване, за да осветли живота на Земята.
От този образ ние познаваме, че той свидетелства за един живот на душата, който предхожда раждането.
Ние ще видим какво значи това в перспективата на философското познание.
към текста >>
За нас това е
един
ствената възможност да добием
един
действителен поглед за това, на какво отговаря идеята за безсмъртната душа.
Чрез смъртта душата и духът напускат физическото тяло и етерното тяло. Те ги напускат, защото под формата която са добили на Земята, тези тела не могат вече да бъдат тяхна дреха. Чрез интуитивното познание човек предварително се запознава с това, което става с ядката на човешкото същество, с "Човек-дух", когато вместо да остане закотвен в своето физическо тяло, той живее в света на духовните същества. Защото той действително живее в тях, както на Земята живее вътре в своето тяло и в своя организъм. Това, което ни съобщава Интуицията, е образната опитност на това, което ни очаква, когато минаваме през събитието на смъртта.
За нас това е единствената възможност да добием един действителен поглед за това, на какво отговаря идеята за безсмъртната душа.
към текста >>
Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на
един
живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа.
По този път, чрез който познаваме вечната ядка на човешката личности нейното съществуване след смъртта, ние добиваме също и познанието на истинската природа на волята. Ние вече описахме природата на мисълта, която Инспирацията ни позволява да определим. Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля. Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност.
Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа.
Напротив, волята е нейният най-млад елемент. Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи. Душата постоянно носи в себе си старостта и младостта, своята смърт и своето раждане.
към текста >>
Между първата и втората отношението е същото както това на
един
старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи.
Това, което се крие във волята, ние го познаваме, когато се издигаме до Интуицията чрез упражненията, които поставят в действие тази воля. Тогава волята ни се явява като отражение в обикновеното съзнание на нещо, което е съвършено различно от нея, което се крие в нея. Тогава тя се явява като най-младата способност на душата, като най-новата способност. Мисленето, способността да образуваме представи, е една агонизираща сила, краят на един живот, който е престанал да съществува, най-старата способност на нашата душа. Напротив, волята е нейният най-млад елемент.
Между първата и втората отношението е същото както това на един старец към едно дете, с тази разлика, че в развитието на организма стадият на старостта следва детството; докато в живота на душата, детство и старост са едновременно присъстващи.
Душата постоянно носи в себе си старостта и младостта, своята смърт и своето раждане.
към текста >>
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от
един
волеви подтик.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята.
Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик.
То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш. Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят.
към текста >>
Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас
един
зародишен живот.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята. Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване.
Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот.
Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете. А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш. Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание.
към текста >>
А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че
един
ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
В присъствието на едно познание на душата, основано на Инспирацията и Интуицията и съвършено конкретно, съвременната психология е извънредно отвлечена, абстрактна, защото тя само описва проявленията на мисълта и волята. Истинското познание на душата може да ни каже, че волята остарявайки се превръща в размисъл; а остарялата мисъл, мъртвата мисъл, се ражда от един волеви подтик. То ни учи същевременно, че мисълта, която ни се разкрива през на земното съществуване, е била воля в едно предидущо съществуване и че това, което понастоящем е нашата воля, тази млада способност на нашата душа, ще бъде мислене в едно следващо съществуване. Волята се разкрива на познанието като нещо, което води в нас един зародишен живот. Когато проникваме в духовния свят с това, което в нас е волева природа, ние имаме една млада душа, която чрез само себе си показва, че е дете.
А ние не можем да си представим, че едно дете престава да расте и че един ден не ще стане старец; също така не можем да допуснем и интуицията действително ни учи на това, че тази млада душа ще изчезне след смъртта, защото тя се намира още в стадия на зародиш.
Интуицията ни позволява да познаем, че в момента на смъртта тя прониква в духовния свят. От това ние схващаме, що е вечната ядка на човешкото същество, тази ядка надарена с "безсмъртие", която нито се ражда, нито умира. Пред тези действителности модерната философия само разбърква идеи заети от обикновеното съзнание. Но какво са тези мисли на текущия живот? Ние видяхме: Те са мъртви трупове в душата.
към текста >>
Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е
един
вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие.
по пътя на доказването, чрез косвено познание. Следователно, какво трябва да направи философията, когато тя отказва да надмине границите на обикновеното съзнание? Ако не искам да се издигна до свръхсетивното познание, трябва да каже тя, ще бъде поне да анализирам съдържанието на текущото съзнание. И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове. Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала.
Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие.
Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо. Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки. Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала. Ако тази съща философия не иска да се ограничи при мисълта, да не остане интелектуалистична, ако включи в своето проучване вътрешната опитност на волята и на другите душевни способности, които са по-нови от мисленето, тя може да си представи, чрез каква игра на равновесие мисленето е свързано с волята.
към текста >>
Защото само
един
ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо.
Следователно, какво трябва да направи философията, когато тя отказва да надмине границите на обикновеното съзнание? Ако не искам да се издигна до свръхсетивното познание, трябва да каже тя, ще бъде поне да анализирам съдържанието на текущото съзнание. И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове. Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала. Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие.
Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо.
Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки. Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала. Ако тази съща философия не иска да се ограничи при мисълта, да не остане интелектуалистична, ако включи в своето проучване вътрешната опитност на волята и на другите душевни способности, които са по-нови от мисленето, тя може да си представи, чрез каква игра на равновесие мисленето е свързано с волята.
към текста >>
Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по
един
косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала.
И ако стори това при пълна свобода, тя ще открие, че мисълта и представата са като мъртви трупове. Следователно тя ще стигне до там да каже: - Понеже не могат да обяснят чрез само себе си това, което са аз трябва да направя извода, че те се коренят в една действителност, която ги е предхождала. Но за да стигне дотук, трябва душата да може да бъде наблюдавана в онова вътрешно състояние, което позволява да познаем в какво мисълта е един вид тленна останка; това състояние може много добре да бъде поставено в действие. Защото само един ограничен възглед вярва, че намира в обикновената мисъл нещо живо. Една свободна вътрешна дейност различава в нея това, което е мъртво и разбира, защо както казах в миналата лекция, е напълно възможно да вложим именно в една лишена от живот мисъл, всичко онова, което могат да установят естествените връзки.
Следователно, интелектуалистичната философия не може да стигне до познанието на една вечна човешка ядка освен по един косвен път, като това, което вижда на Земята, направи извода за съществуването на една сила, която е предсъществувала.
Ако тази съща философия не иска да се ограничи при мисълта, да не остане интелектуалистична, ако включи в своето проучване вътрешната опитност на волята и на другите душевни способности, които са по-нови от мисленето, тя може да си представи, чрез каква игра на равновесие мисленето е свързано с волята.
към текста >>
Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които
един
дух без предубеждения може да замени с истински думи.
На първо място тя установява едно логическо умозаключение: Агонизиращата мисъл е свързана с едно съществуване, което е било съществуване на душата преди нейното идване на земята. Даже ако философията не може да схване тази идея, тя може да допусне, че колкото и недостатъчна да е тя за нея, тя все пак е една действителност. Ако изхождайки от тук философията проучи волята или чувствения живот, тя успява да признае, че първата (волята) не е нещо, което умира, а една зародишна сила.
Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи.
Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка. Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот. Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата. Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията. От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки
един
друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията.
Ако изхождайки от тук философията проучи волята или чувствения живот, тя успява да признае, че първата (волята) не е нещо, което умира, а една зародишна сила. Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи. Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка. Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот. Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата.
Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията.
От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по
един
жив начин в нея нещо вечно.
Този възглед срещаме например у Бергсон; той е изразен от него с други думи, които един дух без предубеждения може да замени с истински думи. Според начина, по който той се е изразил, по който е формулирал своята философия, ние различаваме у него подтика за който той самия има глухо съзнание, подтик, който го кара да се потопи сам в убеждението, че човешката душа притежава една вечна ядка. Обаче Бергсон е отбягнал свръхсетивното познание; той установява съществуването на тази вечна ядка само в пределите на земния живот. Той не успява да извлече от своята философия убедителни доказателства за безсмъртието и за "нерожденността" на душата. Все пак той е знаел да определи като "остаряла" употребявайки един друг израз наша мисъл, която схваща като едно мъртво було разпростряна върху възприятията.
От друга страна Бергсон е почувствал добре и това проличава от начина, по който се изразява това, което волята има като зародишно в себе си; той чувства по един жив начин в нея нещо вечно.
към текста >>
Един
ствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е.
Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и Интуицията.
Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е.
един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота. Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм. Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта.
към текста >>
един
образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота.
Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и Интуицията. Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е.
един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота.
Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм. Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса.
към текста >>
Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави
един
възглед за вечното духовно същество, както
един
корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма.
Човешкото същество не може да познае себе си и не може да познае в себе си дейностите, които имат своя източник в Космоса, освен чрез Инспирацията и Интуицията. Единствено в полето на това инспиративно и интуитивно познание може да бъде изградена една истинска Космология т.е. един образ на Космоса, който да съдържа в себе си човешкото същество в неговата пълнота. Същевременно и само благодарение на това човек познава силите, които през време на земното съществува не изработват неговото физическо тяло и неговия етерен организъм. Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот.
Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма.
Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни. Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията. Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание.
към текста >>
Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като
един
от елементите на философията.
Душата и духът не са само скрити зад това физическото тяло и зад това етерно тяло; те се превръщат, метаморфозират се с оглед на будния живот. Наблюдаването на физическото и етерно естество не може да достави един възглед за вечното духовно същество, както един корен не дава възможност да възстановим растението в неговата действителна форма. Трябва да можем да потопим своя поглед в това, което в човека предхожда раждането и надживява смъртта. Само в този момент ще можем да видим в какво тази истинска човешка същност, за чието присъствие трябва да имаме възприятие, е свързана с Космоса. Ето защо докато е отказвал да признае ясновидството, духовният живот не е искал да построи една космология, в която човешкото същество да има своето място, както вече казах и това поради причините, които сега се явяват по-ясни.
Все пак философите в миналото още в началото на миналото столетие са изградили една космология наречена "рационална", схващана като един от елементите на философията.
Тази космология трябваше да бъде включена във философията и беше изработена със средствата на обикновеното съзнание. Но ако както вече изложихме, на философите им е трудно да проникнат истинската природа на душата, ще се разбере, че е съвършено невъзможно да се изгради една космология върху една съвкупност от действителности, ако не излезем вън от пределите на обикновеното съзнание. Ето защо космологията, която философите са изградили, се основаваше в действителност на идеите наследени от преданието, тези които човечеството беше добило, когато още притежаваше едно заглушено ясновидство и които могат да бъдат възобновени само чрез методичното ясновидство.
към текста >>
Те можаха да формулират закони извлечени от наблюдението и опита, да констатират, че в природата всичко се развива по
един
установен ред и от това да извлекат една природна космология.
Постепенно те изгубиха своята субстанция и останаха вече само една връхна дреха, едно съвършено външно изложение на това, което трябва да бъде една истинска космология, съдържаща не само привидния ред на нещата, но давайки подобаващото място на човешкото същество и основавайки се на познанието на духовния Космос. Върху тази точка Емил Бутру е дал с много голям размах важни указания относно начина, по който трябва да бъде изградена една космология. Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост. И щом нещата стоят така, не трябва никак да се чудим, че космологията основана на разума е изгубила всяко доверие. Натуралистите я подкопават тържествено.
Те можаха да формулират закони извлечени от наблюдението и опита, да констатират, че в природата всичко се развива по един установен ред и от това да извлекат една природна космология.
Тази космология поне имаше едно съдържание, а именно това, което доставяха сетивните възприятия, външно виждане. Космологията основана на разума не можеше да се утвърди по един валиден начин пред нея и изгуби доверието на хората. Тя бе изоставена и днес не се говори вече за една рационална космология, основана върху разсъждението. Хората се задоволяват с една космология на природата, от която човекът е изключен. Можем следователно да кажем, че положението в което се намира космологията, още повече отколкото днешната философия, ни разкрива колко много е необходимо да потърсим прибежище в Имагинацията, Инспирацията и Интуицията.
към текста >>
Космологията основана на разума не можеше да се утвърди по
един
валиден начин пред нея и изгуби доверието на хората.
Обаче, тъй като той е искал да я основе само върху плоскостта на обикновеното съзнание, тя е останала една отвлеченост. И щом нещата стоят така, не трябва никак да се чудим, че космологията основана на разума е изгубила всяко доверие. Натуралистите я подкопават тържествено. Те можаха да формулират закони извлечени от наблюдението и опита, да констатират, че в природата всичко се развива по един установен ред и от това да извлекат една природна космология. Тази космология поне имаше едно съдържание, а именно това, което доставяха сетивните възприятия, външно виждане.
Космологията основана на разума не можеше да се утвърди по един валиден начин пред нея и изгуби доверието на хората.
Тя бе изоставена и днес не се говори вече за една рационална космология, основана върху разсъждението. Хората се задоволяват с една космология на природата, от която човекът е изключен. Можем следователно да кажем, че положението в което се намира космологията, още повече отколкото днешната философия, ни разкрива колко много е необходимо да потърсим прибежище в Имагинацията, Инспирацията и Интуицията. Философията поне е способна да наблюдава душата и ако тя върши това без превзети идеи, тя констатира, че функционирането на мисленето довежда дотам, човек да разбере, че зад това мислене се крие нещо друго, което не се корени в земните условия и с което може да бъде свързан животът на душата. Тя може също така да отвори за погледа границите на смъртта.
към текста >>
Наистина тази последната донася все пак някакви светлини: По
един
околен път тя още установява, че физическото и етерно тяло на човека дължат своята форма и своя живот на духовни същества.
Само добиването на ясновидските способности позволява на съзнанието да се опита да опише това, което човешкото същество възприема в света на чистия дух. Поради тази причина едно "рационално богословие", което се опира само на данните на текущото съзнание, е още по-зле дошло, отколкото една "рационална космология".
Наистина тази последната донася все пак някакви светлини: По един околен път тя още установява, че физическото и етерно тяло на човека дължат своята форма и своя живот на духовни същества.
Обаче опитностите на духовния свят, които Интуицията отваря за човека (става въпрос за методическата Интуиция), не могат да бъдат добити изхождайки от текущото съзнание, какъвто е случаят за философията. Те даже не могат да бъдат предчувствани; днес, когато хората искат да извлекат всяко познание от обикновеното съзнание, те могат още по-строго отколкото за космологията да бъдат извлечени само от старите предания, датиращи от времената, когато хората се издигаха до духовните светове чрез едно неточно ясновидство. Би значило човек да сгреши напълно, ако той би вярвал, че може да предаде каквото и да е върху естеството на опитностите, които може да има в духовните светове, използвайки идеите, които доставя обикновеното съзнание.
към текста >>
Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат
един
оригинален религиозен живот.
Или пък изучават в днешните вероизповедания това, което е останало от миналото съдържание.
Те наричат това история на религиите и се отказват по този начин окончателно да създадат един оригинален религиозен живот.
От друга страна други учени констатират, че обикновеното съзнание, тази ясна мисъл на съвременния човек, е действително неспособна да предаде каквото и да е върху Царството Божие, върху Царството на Чистия Дух. Те се обръщат тогава към подсъзнателните области на душата, към сферата на чувствата, в която дремят известни мистични възможности, и говорят за една инстинктивна опитност, за една елементарна опитност за Бога. Днес много често чуваме да се говори за този пряк контакт с Бога. Представителите на тази насока описват даже много добре поведението на духа на нашето време. Те се отказват от всякаква сила, която имат, да формулират в ясни и подредени идеи своето чувство за божественото.
към текста >>
29.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
В началото на тези нови впечатления, субект и обект не се различават много
един
от друг.
Аз ще ги опиша следователно, като че те са изживени съзнателно, защото именно така ги възприема висшето съзнание. Душата не остава в безсъзнание цялата нощ, но даже и това, за което тя няма никакво съзнание Имагинацията, Инспирацията и Интуицията могат да ги възприемат. Когато човекът потъва в съня, сетивният свят престава да съществува за неговата душа. Той се потапя в една вътрешна дейност, първо начално недиференцирана, неопределена. Душата се чувства казвам тя се "чувства", което не е случаят, но ако имаше съзнание, тя би се чувствала разширена като в една разтягаща се мъгла.
В началото на тези нови впечатления, субект и обект не се различават много един от друг.
Фактите и явленията между тях също така не са много отчетливи, душата се къпе в едно общо впечатление, в едно смътно чувство за възприеманите неща като през мъгла, и все пак това чувство е същевременно онова на нейното собствено съществуване. В същото време едно дълбоко желание се надига в заспалия човек, една нужда да почива в лоното на Бога.
към текста >>
Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е
един
философ, обаче несъзнателен.
Възприемането на действителностите, които се явяват в началото на съня може да бъде плод само на тази подготовка на душата. Когато наблюдаваме с истинско познание тази първа фаза на съня, когато разбира ме, какво означава тя, ние констатираме че тя е ако не тъждествена, поне много близка до безсъзнанието, в което живеем през цялото време на първото детство. Ако човешкото същество би било способно да доведе до своето съзнание опитностите, които е имал през тази възраст, и да ги формулира използвайки понятията и идеите на обикновеното съзнание, тези на философията, то би им предал една действителна субстанция, философията би станала нещо действително.
Точно по същия начин през време на първия стадий на съня, човекът е един философ, обаче несъзнателен.
Той се отъждествява с идеите, с логическите разсъждения, с диалектиката които е изработил. Ако това чувство на разширение в безграничните мъгли на етерния свят и ако носталгията на душата почива в Бога биха станали за него конкретно възприемаеми, ако биха стигнали до неговото съзнание, отвлечените идеи родени от това съзнание биха получили живот и философията би станала отново това, което тя е била в Гърция преди Сократа и в едно още по-далечно минало: Една вътрешна действителност. Така ние установихме два стадия на човешкото развитие, този на първото детство, който доведен до съзнанието би превърнал философските идеи в една действителност, и този на първия сън, който е твърде подобен на първия и който също доведен до съзнанието би предал на философията изработена през време на будното състояние, характера на една живяна действителност.
към текста >>
Той е последван от
един
друг, в течение на който, вместо да се чувства че живее вътре в
един
физически и етерен организъм, човешкото същество чувства в самото себе си присъствието на Космоса, който през деня е виждало около себе си.
Този стадий на първия сън трае твърде кратко.
Той е последван от един друг, в течение на който, вместо да се чувства че живее вътре в един физически и етерен организъм, човешкото същество чувства в самото себе си присъствието на Космоса, който през деня е виждало около себе си.
През време на предидущия стадий няма ясно разграничаване между субекта и това, което той изпитва; сега това разграничаване се засилва все повече, но човешкото същество го изпитва в едно отношение обратно на това, което познаваше през време на будността. Той се чувства разлято в Космоса, а неговият собствен организъм му се явява сега като намиращ се вън от него. През време на будното състояние то има едно смътно чувство за своите органи бели дробове, черен дроб и т.н. Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава един вид космическа. Не че действително тя се разширява колкото Космоса; не, тя само чувства в самата себе си като едно пропиване дошло от космоса.
към текста >>
Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава
един
вид космическа.
Този стадий на първия сън трае твърде кратко. Той е последван от един друг, в течение на който, вместо да се чувства че живее вътре в един физически и етерен организъм, човешкото същество чувства в самото себе си присъствието на Космоса, който през деня е виждало около себе си. През време на предидущия стадий няма ясно разграничаване между субекта и това, което той изпитва; сега това разграничаване се засилва все повече, но човешкото същество го изпитва в едно отношение обратно на това, което познаваше през време на будността. Той се чувства разлято в Космоса, а неговият собствен организъм му се явява сега като намиращ се вън от него. През време на будното състояние то има едно смътно чувство за своите органи бели дробове, черен дроб и т.н.
Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава един вид космическа.
Не че действително тя се разширява колкото Космоса; не, тя само чувства в самата себе си като едно пропиване дошло от космоса. Тази първа опитност, която е несъзнателна въпреки че е действителна е равностойна на един вид разпръсване, раздробяване. Душата не се чувства една, тя има чувството, че е едно множество.
към текста >>
Тази първа опитност, която е несъзнателна въпреки че е действителна е равностойна на
един
вид разпръсване, раздробяване.
През време на предидущия стадий няма ясно разграничаване между субекта и това, което той изпитва; сега това разграничаване се засилва все повече, но човешкото същество го изпитва в едно отношение обратно на това, което познаваше през време на будността. Той се чувства разлято в Космоса, а неговият собствен организъм му се явява сега като намиращ се вън от него. През време на будното състояние то има едно смътно чувство за своите органи бели дробове, черен дроб и т.н. Когато спи то има едно аналогично чувство по отношение на Космоса неговата душа остава един вид космическа. Не че действително тя се разширява колкото Космоса; не, тя само чувства в самата себе си като едно пропиване дошло от космоса.
Тази първа опитност, която е несъзнателна въпреки че е действителна е равностойна на един вид разпръсване, раздробяване.
Душата не се чувства една, тя има чувството, че е едно множество.
към текста >>
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно
един
но същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н.
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно единно същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н.
и като че бихме изгубили чувството за нашето единство. Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня.
към текста >>
и като че бихме изгубили чувството за нашето
един
ство.
Това е както през будното състояние бихме имали впечатлението, че сме не едно единно същество, а сбор от същества съставени от нашите очи, уши, бели дробове и т.н.
и като че бихме изгубили чувството за нашето единство.
Последствието от това е, че душата е потопена в едно състояние, което тя би окачествила като страх, мъка, безпокойство, ако би имала съзнание за него. В действителност душата не познава всички тези явления освен така, както през деня познава своя организъм, и страхът който изпитва може да се сравни с това, което тя чувства, когато има някакво телесно неразположение. Фактически в този момент тя минава през състояния, които трябва да окачествим като събуждащи страх. В този момент на съня тя действително изпитва влиянието на това, което е станало през деня. За съвременния човек, който живее след Тайната на Голгота, това влияние може да бъде плод на едно вътрешно усърдие, на една вътрешна ревност, с която той се е обърнал към Христа и към събитието на Голгота.
към текста >>
Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее
един
образ, който възпроизвежда космоса на планетите,
един
вид вътрешен небесен глобус.
Фактически, когато през деня сме били вътрешно свързани с Христа, през време на втория етап на съня ние сме поставени в присъствие на неговата сила, която ни направлява. Благодарение на тази сила, ние превъзмогваме страха, който завладява нашата душа, и успяваме да установим една космическа връзка с вселената. Благодарение на тази връзка душата е доведена дотам, да вижда планетите на нашия слънчев космос в движение, но тя ги вижда като включени в нейния вътрешен живот.
Не че през време на съня тя се разширява и се разтяга в полето на планетите: Тя чувства, че в нея живее един образ, който възпроизвежда космоса на планетите, един вид вътрешен небесен глобус.
И въпреки че този образ не се явява в полето на съзнанието, той раздава своята лъчезарност в будния живот, от събуждането до вечерта през целия организъм. Действително в този организъм, в дишането, в кръвообращението, в цялата ритмична система и успоредно на техния прилив, живеят импулсите, устремите, които се намесват в древния живот и които се дължат на вътрешната опитност с планетите, която душата има през време на съня. Когато сме будни, нашето дишане, нашето кръвообращение са пронизани от поощрителните устреми, чийто произход се намира в планетарните движения на нашата слънчева система. През време на съня тези движения на планетите не действат пряко и се чувстват от душата вън от тялото. Обаче заспалият организъм е пронизан от ехото на техните вибрации, изпитани през предната нощ и през деня техния прилив е преминал в дишането и кръвообращението.
към текста >>
За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става
един
даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им.
За инспиративното познание, което възприема това, което живее по този начин, прераждането става един даден факт, то се налага успоредно с виждането на онези връзки, които от всички времена са свързвали душите помежду им.
Някоя връзка отговаря на определено въплъщение, друга извиква едно друго съществуване и т. н.
към текста >>
По същия начин кармата се налага като
един
факт.
По същия начин кармата се налага като един факт.
Действието на всички тези опитности, които душата има през време на съня, върху дневното съзнание, се чувстват в общото настроение, в тъпото чувство, което човек има за себе си и което зависи именно от това, което той е изживял през нощта. Ние се чувстваме щастливи или нещастни и добро настроение или без сили, и това неясно чувство е до голяма степен последствие от състоянията през които сме минали през време на съня.
към текста >>
Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като
един
член на космическия ред, проявен в планетите, т.е.
Това, което се нарича вътрешен живот на човека в лоното на Космоса, е образният отпечатък на този Космос върху душата, образното виждане на събитията на съдбата му. Ако инспиративното съзнание е способ но да се издигне до тези възприятия и да ги изрази след това в понятия на обикновеното съзнание, то изгражда една Космология основана на действителността, включваща целия човек, която е била действително живяна.
Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като един член на космическия ред, проявен в планетите, т.е.
в природния космически ред. В същото това поле се появява сега космическият морален ред. Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение.
към текста >>
Тук ние се намираме в
един
свят, където и двете са едно.
Ако инспиративното съзнание е способ но да се издигне до тези възприятия и да ги изрази след това в понятия на обикновеното съзнание, то изгражда една Космология основана на действителността, включваща целия човек, която е била действително живяна. Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като един член на космическия ред, проявен в планетите, т.е. в природния космически ред. В същото това поле се появява сега космическият морален ред. Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си.
Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно.
Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение. Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен. Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот. И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
към текста >>
Планетарният Космос е пропит от
един
морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение.
Когато то е способно да измине съзнателно този етап на съня, човешкото същество познава себе си като един член на космическия ред, проявен в планетите, т.е. в природния космически ред. В същото това поле се появява сега космическият морален ред. Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно.
Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение.
Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен. Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот. И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
към текста >>
Ние живеем в
един
Космос едновременно морален и природен.
в природния космически ред. В същото това поле се появява сега космическият морален ред. Защото нещата не се представят така, както тук на Земята, където от една страна имаме природата с нейните собствени закони и с нейния собствен ред, независими от морала, а от друга страна моралния ред, който душата намира на Земята само в самата себе си. Тук ние се намираме в един свят, където и двете са едно. Планетарният Космос е пропит от един морален духовен живот, от морални подтици ведно непрестанно течение.
Ние живеем в един Космос едновременно морален и природен.
Можете да си представите голямото значение на този нощен живот върху дневния живот. И можем да кажем, че що се отнася за поведението, опитностите изживени от душата между началото на съня и събуждането са най-важните, те имат по-голямо значение от това, което тя възприема през време на деня; защото органическите функции, физически и етерни, както и самото настроение, зависят от тези нощни опитности.
към текста >>
Науката на миналите времена, родена в
един
вид съновиждане, често е описвала тази опитност за съзвездията и зодиака, която е съществуващият момент на съня.
Тук в сетивния свят материалните образи на звездите са пред нашето съзнание. Когато Интуицията прониква в духовния свят, тя познава в определени същества онези, за които Слънцето, неподвижните звезди предлагат на нашето сетивно възприятие само едно физическо възпроизвеждане. През време на третия етап на съня душата живее сред тези същества. Тя възприема в тях образи, които възпроизвеждат съзвездията, т.е. фактически дейностите на тези звездни същества.
Науката на миналите времена, родена в един вид съновиждане, често е описвала тази опитност за съзвездията и зодиака, която е съществуващият момент на съня.
За да разберем, какво представляват тези духовни същества, за предпочитане е в сетивния свят да обгърнем с поглед едно съзвездие в неговата целокупност отколкото звездите поотделно.
към текста >>
Така, когато през време на съня, душата е излъчена от физическо-етерното тяло, когато възприема това тяло като нещо външно за нея, като
един
предмет подобен на тези, които вижда около себе си в сетивния свят, тя е едно духовно същество между другите същества в Космоса.
Така, когато през време на съня, душата е излъчена от физическо-етерното тяло, когато възприема това тяло като нещо външно за нея, като един предмет подобен на тези, които вижда около себе си в сетивния свят, тя е едно духовно същество между другите същества в Космоса.
Въпреки, че тази опитност не е съзнателна, душата изпитва нейните следствия през будното състояние и нейното здраве, крепкостта и свежестта на тялото не на душата, както при първия стадий на съня са резултат от всичко, което тя е изживяла през нощта, сред звездните същества.
към текста >>
Когато стига до третата фаза, там където го изпълва желанието да се съ
един
и с Бога, сънищата идват отново да се примесят в неговата душа и постепенно той се намира отново в своя физически и етерен организъм.
Тук няма значение и вие лесно ще разберете това дали имаме новолуние или пълнолуние. Защото в първия случай, въпреки че материално тя е невидима, нейните сили са в действие в Космоса, за да доведат отново душата към тялото (въпреки, че промените които Луната изпитва в нашите очи които я виждат ту пълна, ту във форма на рог отговарят действително на промени на психическото същество на Луната, промени на които са чувствителни душата и духът на човека във физическия организъм). Отношенията между тялото и духовната същност на човека се установяват наистина под влиянието на космическите сили, чийто материален израз ни се явява в различните форми, които Луната приема в течение на своя цикъл. Така нашият поглед може да се потопи в това, което сънят и будният живот и ние можем да научим това, което сутринта отново довежда човека към будното съзнание. Той намира отново това съзнание, след като е минал в обратна посока трите фази на съня.
Когато стига до третата фаза, там където го изпълва желанието да се съедини с Бога, сънищата идват отново да се примесят в неговата душа и постепенно той се намира отново в своя физически и етерен организъм.
към текста >>
30.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
През време, когато има опитност за Космоса, какъвто е случаят през време на съня, неговият вътрешен живот е съставен от
един
образ на космическите същества.
Изложенията които направих върху инспиративното и интуитивно познание ще са показали, че вътрешно то същество на човека, неговата душа и неговият дух, възприемат Космоса. Вчера аз описах, как това възприятие се извършва през време на съня, като остава непознато от обикновеното съзнание. Човешкото същество има опитност за Космоса, обаче неговото обикновено съзнание не знае нищо за това. През време, когато се потапя във физическото съществуване и в сетивната опитност, то има съзнание за себе си посредством своето физическо тяло и своето етерно тяло и за него, неговото вътрешно същество, е това, което неговите органи му предават.
През време, когато има опитност за Космоса, какъвто е случаят през време на съня, неговият вътрешен живот е съставен от един образ на космическите същества.
Така за обикновения сън, обикновения вътрешен живот става един вътрешен свят. През време когато спи човешкото същество възприема около себе си като външни за него физическото тяло, и етерното тяло които са обикновено в него, които са самото то. И това, което в сетивното възприятие образува външния свят, Космоса става за него нещо вътрешно. Но през време на съня астралният човек и човекът-Аз са постоянно обладани от желанието да се върнат отново във физическото тяло. Това желание е особено силно в онзи момент на съня, който вчера посочих като най-дълбок сън, фазата на съзнанието за "неподвижните звезди".
към текста >>
Така за обикновения сън, обикновения вътрешен живот става
един
вътрешен свят.
Изложенията които направих върху инспиративното и интуитивно познание ще са показали, че вътрешно то същество на човека, неговата душа и неговият дух, възприемат Космоса. Вчера аз описах, как това възприятие се извършва през време на съня, като остава непознато от обикновеното съзнание. Човешкото същество има опитност за Космоса, обаче неговото обикновено съзнание не знае нищо за това. През време, когато се потапя във физическото съществуване и в сетивната опитност, то има съзнание за себе си посредством своето физическо тяло и своето етерно тяло и за него, неговото вътрешно същество, е това, което неговите органи му предават. През време, когато има опитност за Космоса, какъвто е случаят през време на съня, неговият вътрешен живот е съставен от един образ на космическите същества.
Така за обикновения сън, обикновения вътрешен живот става един вътрешен свят.
През време когато спи човешкото същество възприема около себе си като външни за него физическото тяло, и етерното тяло които са обикновено в него, които са самото то. И това, което в сетивното възприятие образува външния свят, Космоса става за него нещо вътрешно. Но през време на съня астралният човек и човекът-Аз са постоянно обладани от желанието да се върнат отново във физическото тяло. Това желание е особено силно в онзи момент на съня, който вчера посочих като най-дълбок сън, фазата на съзнанието за "неподвижните звезди". Това желание за завръщане във физическото тяло е разбира се свързано с присъствието във сетивния свят на това тяло пълно с живот.
към текста >>
За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с
един
физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането.
За да разберем добре антропософската духовна наука, трябва да бъдем наясно върху една точка: Взетите поотделно факти могат да бъдат представени в най-различни перспективи. Така от една страна аз казах: - Ако сутрин човекът иска да се върне отново в своето физическо и етерно тела, това е защото неговата душа изпитва желание за това. А от друга страна ще можем да кажем: Това завръщане е резултат на силите на Луната. И двете твърдения са точни.
За да уточним нещата, трябва да кажем, че желанието на човека да се намери отново свързан с един физически организъм се ражда под влиянието на силите на Луната през време на възприемането на Космоса, тези сили, в които астралният организъм и Азът се къпят от заспиването до събуждането.
Обаче същите тези сили на Луната, на духовната Луна не могат да действат върху човека през време на неговото предземно съществуване, т.е. преди да е напуснал духовния свят, за да облече едно физическо тяло.
към текста >>
Докато през време на съня този организъм очаква
един
вид, защото душата и духът на човека да дойдат и да обитават отново в него.
През време на този период той не е свързан с едно физическо и етерно тяло, защото това тяло не съществува.
Докато през време на съня този организъм очаква един вид, защото душата и духът на човека да дойдат и да обитават отново в него.
към текста >>
Но ако през време на предземния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за
един
вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят.
Но ако през време на предземния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за един вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят.
То има чувството, че самото то е един Космос, но който се различава от този, който възприема ме чрез сетивата между раждането и смъртта. Космосът, за който има опитност през определена фаза на предземното съществуване, е един вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
към текста >>
То има чувството, че самото то е
един
Космос, но който се различава от този, който възприема ме чрез сетивата между раждането и смъртта.
Но ако през време на предземния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за един вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят.
То има чувството, че самото то е един Космос, но който се различава от този, който възприема ме чрез сетивата между раждането и смъртта.
Космосът, за който има опитност през определена фаза на предземното съществуване, е един вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
към текста >>
Космосът, за който има опитност през определена фаза на предземното съществуване, е
един
вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
Но ако през време на предземния живот физическото и етерно тяло не съществуват, все пак човешкото същество може да има една вътрешна опитност за един вид Космос, като че този Космос би бил негов вътрешен свят. То има чувството, че самото то е един Космос, но който се различава от този, който възприема ме чрез сетивата между раждането и смъртта.
Космосът, за който има опитност през определена фаза на предземното съществуване, е един вид зародиш на това, което ще бъде по-късно физическият организъм, този с който ще се облече слизайки на Земята.
към текста >>
Служейки си тук с думата "зародиш" за да назовава това, което ще бъде по-късно физическият организъм, бих искал да подчертая, че този израз трябва да бъде взет в
един
съвършено различен смисъл отколкото когато се говори за физически зародиш.
Служейки си тук с думата "зародиш" за да назовава това, което ще бъде по-късно физическият организъм, бих искал да подчертая, че този израз трябва да бъде взет в един съвършено различен смисъл отколкото когато се говори за физически зародиш.
В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм. Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го представим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали. Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува. Тя познава само впечатления, качества. Пространството съществува само в лоното на сетивния свят.
към текста >>
В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става
един
организъм.
Служейки си тук с думата "зародиш" за да назовава това, което ще бъде по-късно физическият организъм, бих искал да подчертая, че този израз трябва да бъде взет в един съвършено различен смисъл отколкото когато се говори за физически зародиш.
В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм.
Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го представим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали. Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува. Тя познава само впечатления, качества. Пространството съществува само в лоното на сетивния свят. Определенията от този род могат само да послужат да предчувстваме някои чисто духовни условия на предземното съществуване.
към текста >>
Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени
един
по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува.
Служейки си тук с думата "зародиш" за да назовава това, което ще бъде по-късно физическият организъм, бих искал да подчертая, че този израз трябва да бъде взет в един съвършено различен смисъл отколкото когато се говори за физически зародиш. В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм. Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го представим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали.
Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува.
Тя познава само впечатления, качества. Пространството съществува само в лоното на сетивния свят. Определенията от този род могат само да послужат да предчувстваме някои чисто духовни условия на предземното съществуване. В този смисъл можем да кажем: - Космическият човешки зародиш е "голям"; той се свива все повече и повече и накрая се явява много смален, под формата на физическия организъм.
към текста >>
Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като
един
външен Космос, но с който неговата душа се слива.
В предземното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу. Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества. Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена. Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената.
Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива.
Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
към текста >>
Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека
един
човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
В предземното съществуване човек не вижда Космоса под формата на звездната безкрайност над него, както тук долу. Той я има около себе си, тази вселена, в която обитават духовните същества. Той се чувства едно с тях, има впечатлението, че те живеят в него и че неговата душа е разширена колкото цялата тази вселена. Този Космос не е друго освен това, което ще бъде неговото физическо тяло, разширено до размерите на вселената. Това, което по-късно ще бъде неговото висше същество, той го възприема като един външен Космос, но с който неговата душа се слива.
Можем следователно да кажем, че този Космос бих пред почел да го нарека един човешки Космос, че този човешки Космос, който човешкото същество възприема като съставляващ част от самия него е неговото индивидуално съществуване.
към текста >>
Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за
един
вид
един
ение, връзка с други същества.
Но същевременно човек чувства присъствието на други духовни същества и на други човешки души, които не слизат към земното съществуване.
Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за един вид единение, връзка с други същества.
На това единение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция. Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на предземното съществуване е жива опитност. През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм. През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си. През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм.
към текста >>
На това
един
ение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция.
Но същевременно човек чувства присъствието на други духовни същества и на други човешки души, които не слизат към земното съществуване. Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за един вид единение, връзка с други същества.
На това единение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция.
Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на предземното съществуване е жива опитност. През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм. През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си. През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм. Ние го снабдяваме с всичко, което на Земята ще позволи една хармонична дейност на органите помежду им хармоничната дейност на органите с душата и на душата с духа.
към текста >>
През време на съня, човешкото същество има опитността за
един
вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм.
Но същевременно човек чувства присъствието на други духовни същества и на други човешки души, които не слизат към земното съществуване. Той свързва с тях своя вътрешен живот и има същевременно опитността за една вселена, която му принадлежи като собствена, и опитността за един вид единение, връзка с други същества. На това единение живяно през време на предземното съществуване ще дам името активна, действителна интуиция, живяна интуиция. Това, което в добитото интуитивно познание е съставено от образи, през време на предземното съществуване е жива опитност.
През време на съня, човешкото същество има опитността за един вид пропиване на Космоса и от друга страна то притежава завършени, формира ни своите физически и етерен организъм.
През време на земния живот нашата работа се състои в това, да изменим, да преобразим полезно нещата и същевременно да преобразим самите себе си. През време на предземното съществуване ние работим, за да приготвим нашия физически организъм. Ние го снабдяваме с всичко, което на Земята ще позволи една хармонична дейност на органите помежду им хармоничната дейност на органите с душата и на душата с духа. Ние живеем в една вселена в процес на ставане, чийто форми се изграждат постепенно с оглед на нашия бъдещ физически организъм. Ние имаме съзнание за тази вселена чрез дейността на нашия дух и на нашата душа, а не само чрез идеите.
към текста >>
Ние слизаме към Земята след като сме имали духовната опитност за
един
мощен и величествен свят.
Ние слизаме към Земята след като сме имали духовната опитност за един мощен и величествен свят.
Най-висшите творения, които можем да изработим тук долу, са нищожни пред това творение, в създаването на което човекът участва през време на предземното съществуване. Казвам: - Той участва в тази работа, защото заедно с него върху това чудесно творение, което е физическия организъм, работят безброй духовни Същества от най-различни йерархии. Тази работа ги изпълва с блаженство.
към текста >>
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо
един
всемирен модел, който е негов "зародиш".
Защото какво прави човешкото същество през време на предземното съществуване, между смъртта и едно ново раждане.
Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш".
Само това, сравнено с онова, което то ще познае на Земята, е едно небесно съществуване. Това, което се извършва там, по-късно ще остане скрито в глъбините на физическия организъм, който ще бъде дреха на душата, и от всички елементи, които ни съставят, то е най-малко достъпно за обикновеното съзнание. Драмата на материализма е тази, че той мисли да познава наистина материята, когато говори за нейните закони. Обаче всяка материя е одушевена от духа, и не само от този който е на открито, а също от един, който не можем да открием, освен когато насочим нашия поглед към далечни епохи, към състояния на съзнанието съвършено различни от нашето. Материалният физически организъм е това, което материалистът познава най-малко.
към текста >>
Обаче всяка материя е одушевена от духа, и не само от този който е на открито, а също от
един
, който не можем да открием, освен когато насочим нашия поглед към далечни епохи, към състояния на съзнанието съвършено различни от нашето.
Защото какво прави човешкото същество през време на предземното съществуване, между смъртта и едно ново раждане. Отговорът на този въпрос ни показва една задача от голям размах: В определена фаза то работи заедно с духовните същества на космоса да събере в неговите части, да изгради с мъдрост едно физическо тяло, от което изработва първо един всемирен модел, който е негов "зародиш". Само това, сравнено с онова, което то ще познае на Земята, е едно небесно съществуване. Това, което се извършва там, по-късно ще остане скрито в глъбините на физическия организъм, който ще бъде дреха на душата, и от всички елементи, които ни съставят, то е най-малко достъпно за обикновеното съзнание. Драмата на материализма е тази, че той мисли да познава наистина материята, когато говори за нейните закони.
Обаче всяка материя е одушевена от духа, и не само от този който е на открито, а също от един, който не можем да открием, освен когато насочим нашия поглед към далечни епохи, към състояния на съзнанието съвършено различни от нашето.
Материалният физически организъм е това, което материалистът познава най-малко. Трябваше да се роди материалистичното схващане, за да останат скрити за погледа на съвременната наука, която иначе е достойна за удивление, толкова сложните материални форми на организма.
към текста >>
За да изразя чрез
един
образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества.
Тази духовна вселена е една съвкупност от действителни същества, същества активни, в кръга на които човешкото същество чувства, че живее като душа и дух. Това силно живо и ясно съзнание започва от определен момент да се помрачава, да се засенчва. Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва.
За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества.
Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди. Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>
Чувство то, което човек изпитва тогава е това на
един
духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с
един
образ, който носи неговия отпечатък, чрез
един
космически израз на неговата действителност.
Не че човек има чувството на това отслабване, обаче сравнено с яснотата и силата, които имаше през предшествуващата фаза, това съзнание отслабва. За да изразя чрез един образ това силно чувство, бих искал да кажа, че в определен момент на предрожденното съществуване, човешкото същество започва да си казва: аз имам около себе си и същевременно вътре в самия мене други божествени, духовни същества. Сега ми се струва, че тези същества не ми се изживяват вече напълно. Струва ми се, че те обличат форми, които ги забулват; че стават подобни на тези звезди, за които имах съзнание в моето минало земно съществуване, под тяхната материална форма. Те не са още тези звезди, но струва ми се, че се намират вече в процес да станат духовни същества звезди.
Чувство то, което човек изпитва тогава е това на един духовен свят, който постепенно се отдалечава от него, за да бъде заменен с един образ, който носи неговия отпечатък, чрез един космически израз на неговата действителност.
към текста >>
Космосът отначало съ
един
ен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на
един
вътрешен личен живот.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата.
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност.
към текста >>
Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават
един
от друг.
В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата. Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг.
Сега той е станал една личност.
към текста >>
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е
един
субект и вижда около себе си предмети, обекти.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти.
Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят. В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот.
към текста >>
Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него
един
външен свят.
По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти.
Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят.
В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих. Така човешкото същество узрява, за да слезе към Земята. Лишено и пълно с желание, под влиянието на лунните сили то е узряло да се стреми да живее на Земята, да слезе на Земята, желание, което е последствие от неговото предишно участие в работата за изграждане на космическия духовен зародиш на физическото тяло. Аз още вчера казах: - Силите на луната са винаги тези, които подготвят човешкото същество за земния живот. През време на съня те го тласкат да се върне отново към Земята.
към текста >>
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съ
един
ена с божествената основа на света.
За да продължим изложението върху цялостния човешки живот в неговите отношения с инспиративното и интуитивно познание, ще кажа първо това: Тази опитност, която през време на изследваната фаза на предземния живот човешкото същество изживява при пълно будно и ясно съзнание, се отразява в основното поведение в живота на душата в течение на земното съществуване, когато тя се чувства съединена с божествената основа на света.
Тя се отразява именно в стремежа към религиозен живот. Когато в течение на земния живот душата иска да си обясни, под каква форма ще се яви нейната сегашна опитност през време на земния живот, необходимо е в момента, когато тя преминава от общението с живия Космос към възприятието на това, което е вече само проявление на този Космос, необходимо е в този момент на нейния предземен живот тя да си каже: От едно съществуване, което е изцяло пропито от Бога, аз преминавам към едно космическо съществуване; аз започвам сега да се свивам, да овътрешнявам това ясно съзнание за космоса, което досега беше безгранично под влиянието на силите на Луната. По-горе аз казах, че това ясно космическо съзнание започва да се засенчва. Обаче в еднаква степен душата чувства как в нея нараства едно чувство за самата себе си, в зависимост от което проявленията на Космоса и се явяват сега като нещо външно, като нещо намиращо се вън от нея. Така човешкото същество се връща отново към стадия на Инспирацията, при който то се чувства като член на Космоса, като част на Космоса.
към текста >>
В момента когато човешкото същество е обхванато от силите на Луната, а външната вселена, по-рано вселена на неговото бъдещо физическо тяло, му се явява вече само като едно откровение, в този момент то изгубва съзнанието за връзката, която го съ
един
яваше с тази човешка вселена.
В момента когато човешкото същество е обхванато от силите на Луната, а външната вселена, по-рано вселена на неговото бъдещо физическо тяло, му се явява вече само като едно откровение, в този момент то изгубва съзнанието за връзката, която го съединяваше с тази човешка вселена.
Този космически зародиш на физическото тяло, върху който то също е работило, се заличава за него и изчезва. Сега то притежава един вътрешен живот, възбуждан от силите на Луната, пронизан като светкавици от желанието да живее на Земята, заобиколен от образите на един духовен Космос. Ако в този момент то се опитва да ги хване, те се разкъсват. Защото действителността, на която те отговарят не е вече там, тя е напуснала съществото.
към текста >>
Сега то притежава
един
вътрешен живот, възбуждан от силите на Луната, пронизан като светкавици от желанието да живее на Земята, заобиколен от образите на
един
духовен Космос.
В момента когато човешкото същество е обхванато от силите на Луната, а външната вселена, по-рано вселена на неговото бъдещо физическо тяло, му се явява вече само като едно откровение, в този момент то изгубва съзнанието за връзката, която го съединяваше с тази човешка вселена. Този космически зародиш на физическото тяло, върху който то също е работило, се заличава за него и изчезва.
Сега то притежава един вътрешен живот, възбуждан от силите на Луната, пронизан като светкавици от желанието да живее на Земята, заобиколен от образите на един духовен Космос.
Ако в този момент то се опитва да ги хване, те се разкъсват. Защото действителността, на която те отговарят не е вече там, тя е напуснала съществото.
към текста >>
Духовната изработка на неговия физически организъм се е утаила
един
вид и сега се свива в малкото тяло на зародиша.
Това, което човешкото същество е изработило, тази духовна вселена е изчезнало за него, но то се явява отново, когато физическият зародиш се явява при зачатието. Духовното творение, в което е участвал човекът във висините, продължава но материално, на Земята. Човешкото същество няма никакво съзнание за това продължение, нито преди раждането, нито след това.
Духовната изработка на неговия физически организъм се е утаила един вид и сега се свива в малкото тяло на зародиша.
Величествената голяма вселена е събрана, проникната, пропита от всичко, което донася наследствеността. Действителността, която тя е притежавала по-рано, от тази действителност човек долавя само един образ: Това е един вид спомен за това, което е било една космическа действителност, действителността на изработването на неговия физически организъм. В тази фаза на предземния живот човешкото същество е узряло да примеси етерното в тези образи, от сега нататък без субстанция.
към текста >>
Действителността, която тя е притежавала по-рано, от тази действителност човек долавя само
един
образ: Това е
един
вид спомен за това, което е било една космическа действителност, действителността на изработването на неговия физически организъм.
Това, което човешкото същество е изработило, тази духовна вселена е изчезнало за него, но то се явява отново, когато физическият зародиш се явява при зачатието. Духовното творение, в което е участвал човекът във висините, продължава но материално, на Земята. Човешкото същество няма никакво съзнание за това продължение, нито преди раждането, нито след това. Духовната изработка на неговия физически организъм се е утаила един вид и сега се свива в малкото тяло на зародиша. Величествената голяма вселена е събрана, проникната, пропита от всичко, което донася наследствеността.
Действителността, която тя е притежавала по-рано, от тази действителност човек долавя само един образ: Това е един вид спомен за това, което е било една космическа действителност, действителността на изработването на неговия физически организъм.
В тази фаза на предземния живот човешкото същество е узряло да примеси етерното в тези образи, от сега нататък без субстанция.
към текста >>
Защото Космосът е също
един
етерен Космос.
Защото Космосът е също един етерен Космос.
От него човек извлича, сгъстявайки го, своето етерно тяло. Тези космически образи, тези космически спомени, той ги изпълва един вид с всемирния етер, който привлича към себе си и го сгъстява и по този начин се образува неговият етерен организъм. Тази работа се извършва в момента, когато физическото тяло му се изплъзва, за да се съедини при зачатието с наследственото течение, докато самата душа се облича с един етерен организъм. Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да живее на Земята, които одушевяват нейното същество. Този етерен организъм е свикнал да се съединява с едно физическо тяло, защото той пропива целия физически Космос.
към текста >>
Тези космически образи, тези космически спомени, той ги изпълва
един
вид с всемирния етер, който привлича към себе си и го сгъстява и по този начин се образува неговият етерен организъм.
Защото Космосът е също един етерен Космос. От него човек извлича, сгъстявайки го, своето етерно тяло.
Тези космически образи, тези космически спомени, той ги изпълва един вид с всемирния етер, който привлича към себе си и го сгъстява и по този начин се образува неговият етерен организъм.
Тази работа се извършва в момента, когато физическото тяло му се изплъзва, за да се съедини при зачатието с наследственото течение, докато самата душа се облича с един етерен организъм. Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да живее на Земята, които одушевяват нейното същество. Този етерен организъм е свикнал да се съединява с едно физическо тяло, защото той пропива целия физически Космос. Така се раждат силите, които привличат сега човека към всичко, което по-рано беше несъзнателно за него. Облече ни сега в едно етерно тяло, душата и духът желаят да слязат и слизат към физическия организъм в процес на образуване на Земята, този, чиято духовна форма е приготвил самият човек.
към текста >>
Тази работа се извършва в момента, когато физическото тяло му се изплъзва, за да се съ
един
и при зачатието с наследственото течение, докато самата душа се облича с
един
етерен организъм.
Защото Космосът е също един етерен Космос. От него човек извлича, сгъстявайки го, своето етерно тяло. Тези космически образи, тези космически спомени, той ги изпълва един вид с всемирния етер, който привлича към себе си и го сгъстява и по този начин се образува неговият етерен организъм.
Тази работа се извършва в момента, когато физическото тяло му се изплъзва, за да се съедини при зачатието с наследственото течение, докато самата душа се облича с един етерен организъм.
Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да живее на Земята, които одушевяват нейното същество. Този етерен организъм е свикнал да се съединява с едно физическо тяло, защото той пропива целия физически Космос. Така се раждат силите, които привличат сега човека към всичко, което по-рано беше несъзнателно за него. Облече ни сега в едно етерно тяло, душата и духът желаят да слязат и слизат към физическия организъм в процес на образуване на Земята, този, чиято духовна форма е приготвил самият човек. Така душата и духът се съединяват с физическото тяло.
към текста >>
Този етерен организъм е свикнал да се съ
един
ява с едно физическо тяло, защото той пропива целия физически Космос.
Защото Космосът е също един етерен Космос. От него човек извлича, сгъстявайки го, своето етерно тяло. Тези космически образи, тези космически спомени, той ги изпълва един вид с всемирния етер, който привлича към себе си и го сгъстява и по този начин се образува неговият етерен организъм. Тази работа се извършва в момента, когато физическото тяло му се изплъзва, за да се съедини при зачатието с наследственото течение, докато самата душа се облича с един етерен организъм. Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да живее на Земята, които одушевяват нейното същество.
Този етерен организъм е свикнал да се съединява с едно физическо тяло, защото той пропива целия физически Космос.
Така се раждат силите, които привличат сега човека към всичко, което по-рано беше несъзнателно за него. Облече ни сега в едно етерно тяло, душата и духът желаят да слязат и слизат към физическия организъм в процес на образуване на Земята, този, чиято духовна форма е приготвил самият човек. Така душата и духът се съединяват с физическото тяло.
към текста >>
Така душата и духът се съ
един
яват с физическото тяло.
Тази работа се извършва в момента, когато физическото тяло му се изплъзва, за да се съедини при зачатието с наследственото течение, докато самата душа се облича с един етерен организъм. Тя донася там със себе си чувството на лишаване, желанията да живее на Земята, които одушевяват нейното същество. Този етерен организъм е свикнал да се съединява с едно физическо тяло, защото той пропива целия физически Космос. Така се раждат силите, които привличат сега човека към всичко, което по-рано беше несъзнателно за него. Облече ни сега в едно етерно тяло, душата и духът желаят да слязат и слизат към физическия организъм в процес на образуване на Земята, този, чиято духовна форма е приготвил самият човек.
Така душата и духът се съединяват с физическото тяло.
към текста >>
Но както показах преди малко, тя идва със своето последно съзнание за космическите действителности да се съ
един
и с това, което на Земята е несъзнателно за нея, и се потопява изцяло в него.
Считам, че сега в този последен стадий на предземния живот, описан по този начин, ясно може да се види, къде се намира границата между това, за което душата има съзнание през време на нейното духовно съществуване и това, за което тя няма съзнание. Тя има съзнание за овътрешняващото действие на лунните сили всемирна картина превърнала се в една съвкупност от образи, от спомени тя има съзнание, че сгъстява в лоното на всемирния етер силите, които ще образуват нейния етерен организъм. Това, което и се изплъзва, което и избягва е всичко онова, което става на Земята около този физически организъм, който минавайки през едно преобразуване се материализира и продължава своето развитие след зачатието, включено в наследственото течение.
Но както показах преди малко, тя идва със своето последно съзнание за космическите действителности да се съедини с това, което на Земята е несъзнателно за нея, и се потопява изцяло в него.
към текста >>
В този момент космическото съзнание угасва и съвсем малкото дете покълва като
един
вид несъзнателна памет за всичко, което съществото е живяло в своето предрожденно съществуване.
В този момент космическото съзнание угасва и съвсем малкото дете покълва като един вид несъзнателна памет за всичко, което съществото е живяло в своето предрожденно съществуване.
Без съмнение това е несъзнателна памет, но тя е жива в силна активната душа на съвсем малкото дете. Тази активност-спомен одушевява мозъка и останалата част на организма, без те да бъдат още добре диференцирани.
към текста >>
През време на зародишния живот, в течение на който се извършва постепенно съ
един
ението, за което говорихме, и впоследствие още след раждането човекът работи като ваятел; той моделира своя мозък и останалите свои органи.
През време на зародишния живот, в течение на който се извършва постепенно съединението, за което говорихме, и впоследствие още след раждането човекът работи като ваятел; той моделира своя мозък и останалите свои органи.
Тази активна памет работи с извънредна сила през време на първите години на детството за образуване на организма. По същество този организъм е бил приготвен по-рано и приема форма в зависимост от тази подготовка, но към този сгъстен духовен всемирен организъм в едно физическо тяло трябва да се прибавят още много неща. Космическата несъзнателна, но активна памет, е тази, която моделира вътрешно кърмачето. Ако душата би искала да запази на Земята спомена за всичко, което е живяло през време на последната фаза на предрожденното съществуване, философията би запазила своята духовна субстанция. Защото именно действието на космическия етер върху организма на човека е това, което дава на философията погледа, който прониква в живите действителности.
към текста >>
Защото по този начин тя би имала своя произход в
един
период на предземния живот, в течение на който човекът не знае нищо затова, което е неговият физически организъм, и няма никакво съзнание за него.
По същество този организъм е бил приготвен по-рано и приема форма в зависимост от тази подготовка, но към този сгъстен духовен всемирен организъм в едно физическо тяло трябва да се прибавят още много неща. Космическата несъзнателна, но активна памет, е тази, която моделира вътрешно кърмачето. Ако душата би искала да запази на Земята спомена за всичко, което е живяло през време на последната фаза на предрожденното съществуване, философията би запазила своята духовна субстанция. Защото именно действието на космическия етер върху организма на човека е това, което дава на философията погледа, който прониква в живите действителности. Обаче нещо и липсва още.
Защото по този начин тя би имала своя произход в един период на предземния живот, в течение на който човекът не знае нищо затова, което е неговият физически организъм, и няма никакво съзнание за него.
Ето защо най-живата философия тази, която в древни времена се е родила от едно съновидно ясновидство, има в себе си нещо чуждо за Земята. Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува. Философията е винаги малко един идеализъм, тя почива на Земята, особено когато е жива. Действително човекът е философ само през време на последния период на своя предрожден живот. За да бъде философ и на Земята, той трябва да си припомни всичко, което през време на този последен период е било спонтанно присъстващо за неговото съзнание.
към текста >>
Философията е винаги малко
един
идеализъм, тя почива на Земята, особено когато е жива.
Защото именно действието на космическия етер върху организма на човека е това, което дава на философията погледа, който прониква в живите действителности. Обаче нещо и липсва още. Защото по този начин тя би имала своя произход в един период на предземния живот, в течение на който човекът не знае нищо затова, което е неговият физически организъм, и няма никакво съзнание за него. Ето защо най-живата философия тази, която в древни времена се е родила от едно съновидно ясновидство, има в себе си нещо чуждо за Земята. Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува.
Философията е винаги малко един идеализъм, тя почива на Земята, особено когато е жива.
Действително човекът е философ само през време на последния период на своя предрожден живот. За да бъде философ и на Земята, той трябва да си припомни всичко, което през време на този последен период е било спонтанно присъстващо за неговото съзнание. По същия начин той беше истински космолог в течение на предидущия период, когато имаше пред своя поглед проявленията на Космоса, от който се бяха оттеглили вече действителните духовни същества. Той е познал един истински и религиозен живот в първата фаза на предземния живот, както вече показах това днес.
към текста >>
Той е познал
един
истински и религиозен живот в първата фаза на предземния живот, както вече показах това днес.
Когато философията е жива, това е в зависимост от една духовна опитност чужда на Земята; ето защо тя винаги има голяма нужда да разбере земната действителност, над които се чувства да плува. Философията е винаги малко един идеализъм, тя почива на Земята, особено когато е жива. Действително човекът е философ само през време на последния период на своя предрожден живот. За да бъде философ и на Земята, той трябва да си припомни всичко, което през време на този последен период е било спонтанно присъстващо за неговото съзнание. По същия начин той беше истински космолог в течение на предидущия период, когато имаше пред своя поглед проявленията на Космоса, от който се бяха оттеглили вече действителните духовни същества.
Той е познал един истински и религиозен живот в първата фаза на предземния живот, както вече показах това днес.
към текста >>
Защото то не е само едно земно същество, а принадлежи също на света на духа, на света на душите и ако иска да има пълното чувство за това, което то самото е във всеки стадий на неговия земен живот, то трябва да познава връзките, които го съ
един
яват със свръхсетивния свят.
Днес аз се опитах да ви опиша някои неща свързани с тайната на раждането. През следващите дни ще ви изложа другата страна на тези факти тази, която е свързана с тайната на смъртта. Така постепенно ще се допълни картината, която трябва да ни покаже, че нещата които на Земята имат истинска духовна стойност, са последно отражение, образ, действие на това, което човешкото същество може да живее, да познае, да научи през време на свръхсетивния живот.
Защото то не е само едно земно същество, а принадлежи също на света на духа, на света на душите и ако иска да има пълното чувство за това, което то самото е във всеки стадий на неговия земен живот, то трябва да познава връзките, които го съединяват със свръхсетивния свят.
към текста >>
31.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше
един
ственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение. За да намерим човешки същества, чийто съзнание и психически живот са твърде различни от нашите, не е необходимо да отидем в миналото до тези далечни епохи: Второто или третото хилядолетия преди Тайната на Голгота са една достатъчно отдалечена точка.
През тази епоха човекът проявяваше вече същата остра разлика между будното състояние и съня; но това не беше единственото изменение, на което е било подложено неговото съзнание.
към текста >>
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по
един
косвен път.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата.
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път.
Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
към текста >>
Когато възприемаме цветовете и формите на
един
предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност.
Днес човекът не познава друго освен: будност сън, и между тях – сънищата. Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност.
Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност.
Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух. Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>
Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в
един
чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
Без съмнение за тези последните може да се каже, че те предлагат на съзнанието едно съдържание, но често пъти илюзорно, и че във всеки случай това съдържание не отговаря на една действителност, която човек да може да отъждестви направо с помощта на неговото будно съзнание; несъмнено той може да стори това, но по един косвен път. Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот.
Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>
Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на
един
свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
Освен тези три състояния, от които едното това на съновиденията е твърде несигурно, поне за разсъдливото познание, хората от миналите времена познаваха едно междинно състояние, което беше различно от трите: Нито сънуване, нито пълна яснота на будността, нито дълбок сън или мечтание при полусъзнание: Бихме искали да кажем, че това бяха сънища изпълнени с образи, които се явяваха през време на будността, както мислите минават през нашето съзнание. Тези образни форми бяха подобни на онези от нашите днешни сънища, но отговаряха на една свръхсетивна действителност, също така ясно, както нашите днешни възприятия отговарят на една физическа действителност. Когато възприемаме цветовете и формите на един предмет, ние знаем, че този предмет съществува; човекът от миналото възприемаше в себе си образи, които в неговото съзнание бяха също така подвижни, също така леки, както тези на нашите сънища, но тяхното присъствие гарантираше за него съществуването на една духовна действителност. Между така възприеманите действителности, човекът на миналото намираше между другите отзвука на своя предземен живот. Всеки ден това, което ставаше в неговата душа, беше за него абсолютно доказателство, че преди да слезе на Земята той е водил в един чисто духовен свят съществуването на едно духовно същество, душа и дух.
Така той направо приемаше съществуването на вечната ядка на човека и на един свят, който не беше Земята, но на който той принадлежи също така, както принадлежеше на самата Земя.
към текста >>
Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на
един
индивидуален аз.
Това съзнание се разгръща в образи, които както и въздействията им върху душата, заемаха мястото, което по-късно трябваше да заеме силното и активно лично съзнание, каквото съвременното човечество притежава.
Човешкото същество повдигаше своя поглед до своята вечна ядка, но то нямаше още в себе си чувството на един индивидуален аз.
И то никога не би добило това чувство, ако би запазило тази дарба на имагинативното (образно) съзнание. Но тази дарба му бе отнета. Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече. Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата. Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество.
към текста >>
Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на
един
свят, от който бяха дошли.
Именно по време на Тайната на Голгота имагинативното съзнание се затъмни все повече и повече. Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата. Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно. Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила.
Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли.
към текста >>
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съ
един
и с човека на име Исус.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус.
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях.
към текста >>
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само
един
последен отблясък, това същество, слезе при нас.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус. През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него.
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас.
То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта.
към текста >>
То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съ
един
ено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус. През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус.
То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие.
Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея.
към текста >>
Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане
един
човек в Исуса.
Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея.
Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса.
Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност. Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
към текста >>
Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на
един
отзвук от техния предземен живот.
Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на един отзвук от техния предземен живот.
към текста >>
Човечеството навлизаше в
един
период, когато по същество то не разполагаше вече освен с възгледи и познания черпени в сетивния свят и в мисленето, което се опира на впечатленията и наблюденията, които този свят позволява.
Остатъците от старите методи на посвещението, които позволяваха на съвременниците на Тайната на Голгота и на техните следовници да учат още, що значеше действително слизането на Христа до човешкото същество Исус, тези остатъци продължиха да се предават до четвъртото столетие след Исуса Христа, но по канала на една сила, която все повече отслабваше. През четвъртото столетие на нашата ера, древните методи престанаха напълно да събуждат в организма способностите, позволяващи едно сигурно познание на духовния свят.
Човечеството навлизаше в един период, когато по същество то не разполагаше вече освен с възгледи и познания черпени в сетивния свят и в мисленето, което се опира на впечатленията и наблюденията, които този свят позволява.
Обхващащ няколко столетия, този период на развитието доставя почвата, върху която се развива съзнанието на Аза.
към текста >>
Един
ственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съ
един
и с нея.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове.
Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея.
През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>
Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за
един
духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ.
Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо.
От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
към текста >>
Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше
един
ственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята.
Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде.
Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
към текста >>
Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има
един
живот в
един
друг свят.
Това съзнание не ни позволява да кажем, че в нас съществува нещо, което надживява смъртта. В миналото чрез благодатта на висшето слънчево същество, човечеството имаше своя поглед отворен към предземното съществуване и приемаше една светлина, която осветляваше отвъд смъртта. Отсега нататък съзнанието не стигаше до пълна яснота, освен като се отъждествяваше с чувстването на организма. Човекът не можеше друго освен да констатира това: Ти имаш в себе си сили, които те правят съзнателен, но тези сили ти идват от твоето физическо тяло. След смъртта това тяло се разлага.
Във всичко, което прониква в полето на твоето съзнание, няма нищо което да те увери, че след смъртта има един живот в един друг свят.
Може би това съществува но ти, ти не получаваш в твоето съзнание, такова каквото го имаш никакво познание за него. Загадката на смъртта се беше поставила с пълна сила за душите през първите столетия на християнската ера, когато хората бяха още твърде чувствителни за подобни неща. Обаче посветените бяха предали познанието за Тайната на Голгота и през следващите столетия хората, които ръководеха християнството в неговото развитие, още прибягваха до канала на догмите. Следователно кое е истинското значение на това събитие за човека? Онзи, който иска да създаде в себе си връзка с Христа, който е готов да допусне Тайната на Голгота, той трябва да внесе в своето съзнание нещо, което сетивният свят не може да му даде.
към текста >>
Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъ
един
и вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност.
Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота. Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща. В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си.
Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност.
към текста >>
Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които
един
посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза.
Утре ние ще продължим изложението върху връзките между тайните на смъртта и Христовото същество. Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера.
Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза.
През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество. В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа".
към текста >>
Те показваха как развитието следва
един
слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен.
Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
към текста >>
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съ
един
и с развитието и да стане негова ос.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия.
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание.
към текста >>
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към
един
възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува
един
духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух.
към текста >>
32.
09. ОСМА ЛЕКЦИЯ: ОБИКНОВЕНО СЪЗНАНИЕ И ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ
GA_25 Философия, космология, религия
Тогава забелязваме, че в душата
един
вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент.
Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим.
Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно. Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения. Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание. Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за
един
дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание.
Необходима е смелост, а също и известно присъствие на духа, за да възприемем това, което става в този момент. Тогава забелязваме, че в душата един вид се е събудила една дейност, много по-интензивна отколкото по-рано, и ние отново започваме да мислим. Постигнатият напредък позволява да запазим отначало нашето обикновено съзнание; изрично подчертавам: Когато действително практикуваме имагинацията, ние се задържаме в състоянието на обикновеното съзнание и трябва постоянно да можем да преминаваме от едно състояние в друго и обратно. Но в онова друго състояние на съзнанието, в което можем да навлезем при обикновеното съзнание ние естествено запазваме обикновения земен образ ние изгубваме някак си способността да произвеждаме мисли; въпреки това, ако медитацията продължи, вътрешната дейност се засилва и животът на мислите отново започва помощно отколкото преди. В състоянието на обикновено съзнание мислите се отнасят към сетивния свят или към спомени; те са произведени от всякакъв вид възпоминания и вълнения.
Но ново добитото мислене е активно чрез само себе си и позволява да приемем в съзнанието течението на нашия собствен живот; както вече показах, тук става въпрос за един дълбок слой на този живот, а не за спомени каквито са тези, които съдържа обикновено нормалното съзнание.
Пред погледа се съдържа действително една етерна дейност, тази която изгражда и прониква тялото и винаги го е прониквала: Растежът, образуването на органите, на способностите на мислене, чувстване и воление, всички тези сили са възникнали постепенно от организма, от неговия дълбок и действителен живот, непознат за съзнанието, всичко това бликва под формата на активни, субстанциални и конкретно чувствени мисли.
към текста >>
Ние възприемаме това, което в момента е налице за вътрешния поглед, и даже когато призоваваме миналото, ние имаме пред себе си
един
настоящ образ на това минало.
През време, когато човек разкрива по този начин имагинативното мислене той трябва да обръща много строго внимание на всичко, което напуска съзнанието в моментите, когато само имагинативната мисъл присъства. Това, което изчезва първо, са спомените, които обитават в обикновеното съзнание. Но наред с това обикновено съзнание, другото имагинативното съзнание е на път да се развие. А в това имагинативно съзнание няма спомени. Ето как искам аз да си обясните това нещо: Когато си припомняме нещо, ние живеем както винаги в съдържанията на обикновеното съзнание, в настоящия момент.
Ние възприемаме това, което в момента е налице за вътрешния поглед, и даже когато призоваваме миналото, ние имаме пред себе си един настоящ образ на това минало.
към текста >>
Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез
един
поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разпределени във времето са разположени
един
до друг в пространството.
Обикновеното съзнание познава само настоящето.
Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез един поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разпределени във времето са разположени един до друг в пространството.
При имагинативното възприятие предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни. Времето се превръщат в пространство. Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко пред душата, едно до друго. В това имагинативните опитности се различават от тези на обикновеното съзнание. Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само един спомен.
към текста >>
Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само
един
спомен.
Имагинативното съзнание възприема течението на съществуването чрез един поглед, който обхваща всички части наведнъж, като че фактите разпределени във времето са разположени един до друг в пространството. При имагинативното възприятие предметите, които се представят са възприемани всички едновременно и ние възприемаме по същия начин и нашето минало: Всички факти са едновременни. Времето се превръщат в пространство. Събитията изживени на три десет, на осемнадесет, на десет, на седем, на пет години са всичко пред душата, едно до друго. В това имагинативните опитности се различават от тези на обикновеното съзнание.
Това последното живее само в настоящето; от миналото то познава само един спомен.
Имагинативното съзнание възприема различните възрасти, но то ги възприема едновременно. И за него мислите-спомени, спомените изчезват отначало. Това, което за обикновения живот е от такава голяма полза, паметта изчезва за имагинативното съзнание. Разбира се, тъй като човек остава нормален, той винаги запазва способността да си спомня. Обаче в полето на новото съзнание, в това течение на живота под една нова форма, той няма спомени.
към текста >>
Представете си, че в даден момент
един
медитиращ човек е имал имагинативното възприятие на своя живот.
Представете си, че в даден момент един медитиращ човек е имал имагинативното възприятие на своя живот.
Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно. Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие. Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим. По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим.
към текста >>
Споменът за
един
физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим.
Представете си, че в даден момент един медитиращ човек е имал имагинативното възприятие на своя живот. Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно. Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие.
Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим.
По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим. Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните упражнения. Те постоянстват, получават резултати, имат възприятия. Те считат тези възприятия за придобити, достъпни да бъдат винаги отново намерени в паметта. Но не ги намират и се разочароват.
към текста >>
Това е
един
факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните упражнения.
Той иска да намери отново това възприятие три дни по-късно. Ще му бъде невъзможно да го намери отново в неговата памет. За да постигне това, той ще трябва отново да приложи вътрешно всички усилия, които го бяха довели до това имагинативно възприятие. Споменът за един физически предмет не е по необходимост присъстващ за паметта, ние трябва да го търсим. По същия начин тази опитност на етерното тяло, тази имагинативна опитност не присъства веднага в спомена, защото тя също е една действителности трябва да отидем да я търсим.
Това е един факт, който разочарова мнозина от тези, които практикуват вътрешните упражнения.
Те постоянстват, получават резултати, имат възприятия. Те считат тези възприятия за придобити, достъпни да бъдат винаги отново намерени в паметта. Но не ги намират и се разочароват. Трябва постоянно да бъдат възобновени усилията, които позволяват да се стигне до тези възприятия.
към текста >>
Да вземем например
един
сказчик, който говори основавайки се на резултатите от този нов метод на медитация.
Да вземем например един сказчик, който говори основавайки се на резултатите от този нов метод на медитация.
Той говори за тях не в отвлечени формули, а апелирайки към живи виждания. На него му е невъзможно да се подготви, изучавайки наизуст своите бележки. Защото наизуст може да се научи това, което се отнася за физическия свят, но не това, което се отнася за имагинативното съзнание, чието съдържание трябва да бъде постоянно пресъздавано. Разбира се, човек може да се подготви за това, но тази подготовка е равносилна на едно вътрешно упражнение. Тази дейност на душата е равносилна на добиването на една вътрешна способност.
към текста >>
Но ние трябва да я създаваме отново всеки път, даже в момента, ако искаме това да бъде
един
жив плод.
Всяка последователна работа на медитация е една помощ, когато искаме да говорим за свръхсетивния свят.
Но ние трябва да я създаваме отново всеки път, даже в момента, ако искаме това да бъде един жив плод.
Тогава произнесените думи ще прозвучат, даже в тяхната форма, като един пряк отзвук на духовния свят. Нека ми бъде позволено тук да припомня една лична подробност: Аз съм разглеждал някои теми по 30, даже 40 пъти. На тридесетият път работата не е по-лесна; тя е също така трудна, както първия път, и пътят, който трябва да бъде изминат е точно същия. Това, от което се нуждаем, за да подкрепим на една основа тази производителна работа, е съсредоточеност и спокойствие; само при спокойствие душата може да произвежда, да твори. Тук бих искал да направя една забележка, която може би не е наложителна, но ще допринесе за изяснение на нещата.
към текста >>
Тогава произнесените думи ще прозвучат, даже в тяхната форма, като
един
пряк отзвук на духовния свят.
Всяка последователна работа на медитация е една помощ, когато искаме да говорим за свръхсетивния свят. Но ние трябва да я създаваме отново всеки път, даже в момента, ако искаме това да бъде един жив плод.
Тогава произнесените думи ще прозвучат, даже в тяхната форма, като един пряк отзвук на духовния свят.
Нека ми бъде позволено тук да припомня една лична подробност: Аз съм разглеждал някои теми по 30, даже 40 пъти. На тридесетият път работата не е по-лесна; тя е също така трудна, както първия път, и пътят, който трябва да бъде изминат е точно същия. Това, от което се нуждаем, за да подкрепим на една основа тази производителна работа, е съсредоточеност и спокойствие; само при спокойствие душата може да произвежда, да твори. Тук бих искал да направя една забележка, която може би не е наложителна, но ще допринесе за изяснение на нещата. Тя е, че в това отношение една аудитория, която идва да чуе да се говори за духовния свят, може да се отнесе даже с жестокост, задавайки преди лекцията всякакъв вид въпроси, без да държи сметка, че в минутите, които ще следват, говорителят ще трябва да черпи от източниците на духовния свят.
към текста >>
Тя използва този организъм и е отразена от него: Така се раждат нашите обикновени мисли, които нямат вече действителност, както не може да има действителност образът на
един
предмет в огледалото.
В действителност всяко човешко същество "имагинира" (мисли в образи ). Но то го прави несъзнателно, без да знае, че носи в себе си тази мислеща сила. Понеже енергиите на неговата душа не са били развити, тази сила остава твърде слаба, за да може да я доведе до съзнанието, и когато иска да мисли, то употребява само своето физическо тяло, арена на обикновеното мислене. Какво става тогава с тази вътрешна дейност, с тази способност за несъзнателна имагинация? Когато човек остава при обикновеното състояние на съзнанието и тя остава незнайна, несъзнателна, тази активна мисъл, чиято светлина свети в имагинативното познание, преминава във физическия организъм.
Тя използва този организъм и е отразена от него: Така се раждат нашите обикновени мисли, които нямат вече действителност, както не може да има действителност образът на един предмет в огледалото.
Физическото тяло ни препраща тези мисли, които минават през нашето съзнание, но те са само отражения. Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава никаква субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила. Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене.
към текста >>
Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила
един
възрастен.
Когато човек остава при обикновеното състояние на съзнанието и тя остава незнайна, несъзнателна, тази активна мисъл, чиято светлина свети в имагинативното познание, преминава във физическия организъм. Тя използва този организъм и е отразена от него: Така се раждат нашите обикновени мисли, които нямат вече действителност, както не може да има действителност образът на един предмет в огледалото. Физическото тяло ни препраща тези мисли, които минават през нашето съзнание, но те са само отражения. Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава никаква субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила. Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила.
Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен.
Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет. Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло.
към текста >>
Ние констатираме, че то функционира като
един
отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите.
Онзи, който познава и чувства само отражения, той не познава никаква субстанциална действителност, Мислите на обикновеното съзнание нямат нито сочност, нито сила. Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло.
Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите.
Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет. Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло. И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме. Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта. Сега ще видим как трябва да продължим този път.
към текста >>
Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за
един
предмет.
Напротив, в момента, когато една активна мисъл влиза в действие чрез имагинацията, има сок, има сила. Това е същата онази сила, която от едно дете, каквото сме били, е направила един възрастен. Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите.
Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет.
Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло. И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме. Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта. Сега ще видим как трябва да продължим този път.
към текста >>
И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като
един
външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме.
Този е преходът от обикновената действителност към етерната действителност, преход който се извършва благодарение на усилията, които водят до имагинативното мислене. Тогава е даден първият импулс към познаването на физическото тяло. Ние констатираме, че то функционира като един отразяващ апарат и това, което то ни препраща, са мислите. Тогава ние сме вече в състояние да започнем да разглеждаме проблемата на смъртта, нещо, което не е възможно, докато нямаме за нашето физическо тяло съзнанието, което имаме за един предмет. Ако човешкото същество продължава да живее и след смъртта, това не става в едно физическо тяло.
И ако през време на земния живот искаме да намерим отговор на проблемата за смъртта, трябва да сме в състояние да разглеждаме физическото тяло, намирайки се вън от него, като един външен предмет, нещо в което то се превръща в момента, когато умираме.
Този е стадият, който характеризира първия устрем, който ни води към разрешението на проблема на смъртта. Сега ще видим как трябва да продължим този път.
към текста >>
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съ
един
ени.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени.
Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание. Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание. Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно. Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение.
към текста >>
Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез
един
волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание.
В полето на имагинативното съзнание можем да имаме например пред себе си възникването у детето на девет или десет години на някои морални стремежи, дължащи се на определено устройство; ние възприемаме това явление имайки пред погледа физическото тяло и душата съединени. Ние виждаме това, което е станало в организма към възрастта от девет или десет години. Но за това не трябва да изгубваме обикновеното съзнание.
Трябва да можем да виждаме с онова ново око онова, което е останало незабелязано; а от друга страна чрез един волев акт, трябва да можем отново да намерим спомените за тази възраст, които може да ни достави обикновеното съзнание.
Трябва да можем постоянно да сравняваме това, което донася висшето съзнание, с това което крие обикновеното съзнание и както преминаваме от една мисъл към друга да преминаваме от Имагинацията към обикновеното съзнание и обратно. Тази характерна способност на висшето съзнание има извънредно голямо значение. Когато към антропософското изследване се прилагат външни критерии, хората мислят често пъти, че мислите-образи не са нищо друго освен привидения, халюцинации. Трябва да можем да схванем коренната разлика, която отделя първите от вторите. Възприятието на този, който има привидения му донася наистина образи, но то му отнема съзнанието.
към текста >>
Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив
един
щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират.
Когато наблюдава визионера, той вижда в него, когато възприема видения, душата е потънала по-дълбоко в тялото отколкото в обикновеното съзнание, когато тя възприема физическия свят. Тази е разликата между мислещият имагинативно и визионерина: Този последният се потапя по-дълбоко, отколкото обикновено в органическите функции докато първият наистина се освобождава от организма, поддържайки напълно обикновените връзки между душата и тялото. Ако човек не вижда тази разлика в нейното пълно значение, което е огромно, той ще продължава да смесва Имагинацията, която е активна и се намира под строг контрол наред с обикновеното мислене, с визионерните прояви (привиденията), които стават без никакъв контрол и който не са може би нищо друго освен смущения, засягащи черния дроб и стомаха, смущения чувствани още в обикновения живот и в които визионерът се потопява напълно. Напротив, имагинативно мислещият възприема образи, които нямат нищо общо с неговите физически органи; той насочва по воля своя поглед върху една област на душата, която дотогава беше несъзнателна. Следователно, имагинативното съзнание не ни отдалечава от обикновеното съзнание, за да ни доведе както мнозина мислят, до някакво видение.
Тренирането на упражненията, които то изисква са напротив един щит против визионерните прояви, които не могат да се контролират.
Те развиват душата в посока противоположна на тази, която визионерът следва; те я освобождават от физическия организъм, правят я способна, наред с него да използва и етерния организъм, издигайки се до вътрешната опитност на действителности, на субстанции. Това, което в обикновения живот е субстанциално е физическото тяло, а това, което схващаме отвъд това тяло, са отраженията на мислите, които нямат никаква субстанция и не са от само себе си активни. Контрастът между свръхсетивните възприятия и живота на визионера позволява именно да изпъкне по-ясно това, което характеризира Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, способности на висшето съзнание. Тези форми на познанието позволяват да научим постепенно, как душата и духът са свързани с тялото. Опитностите, които има веднъж освободен от тялото, позволяват на човека да почувства и да живее предварително това, което ще настъпи, когато не ще има вече физическо тяло.
към текста >>
Аз казах вече, че чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание човек добива
един
общ поглед върху духовното същество и тялото; благодарение на това познание той може да прецени, в какви отношения се намират те помежду си при всички положения на живота.
Аз казах вече, че чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание човек добива един общ поглед върху духовното същество и тялото; благодарение на това познание той може да прецени, в какви отношения се намират те помежду си при всички положения на живота.
Преди няколко дни аз описах, как човек сътрудничи за изграждането на своя физически организъм и как този организъм му се изплъзва тогава, за да му бъде възвърнат, обаче под една друга форма, чрез зачатието и раждането. Освен това аз показах, как се представя проблемата на раждането, когато я разглеждаме вземайки като изходна точка пред земния живот.
към текста >>
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята
един
вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там.
Когато познаваме отношенията на духовното същество с физическото тяло в тяхната съвкупност, ние сме в състояние да видим, как една част от това духовно същество, което е съществувало преди земния живот се преобразява напълно минавайки през зачатието и раждането. Касае се за тази част на съществото, която ще достави по-късно мисленето. Тя съществува преди земния живот; това е една духовна субстанция, която изчезва в момента, когато ние стигаме на Земята. Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как? Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава.
Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там.
Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава. Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване. Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас.
към текста >>
Животът и формата на тялото са преобразени
един
духовен елемент, който е предхождал земното съществуване.
Съвсем малкото дете още притежава остатъци от нея, които също изчезват постепенно но как? Това, което изчезва тук се преобразява, за да даде живот и форма на нашата глава. Трябва добре да разберем това, което става и да не мислим което би било голяма грешка че душата и духът са тук преди земното съществуване, че тялото им доставя на Земята един вид жилище, в което те влизат такива, каквито са, за да живеят там. Това е неточно за тази част на душата за която говоря. Тя се заличава, изчезва и се превръща в едно физическо, материално вещество, което е организмът на нашата глава.
Животът и формата на тялото са преобразени един духовен елемент, който е предхождал земното съществуване.
Погледната вашата глава не искам да кажа само тази, която изгубва човек когато е обезглавен, но цялата органическа глава с нервните нишки, които проникват в нея, с оросяващите я кръвоносни съдове всичко това е произведение на едно преобразуване на част от предземния човек, част която е изчезнала, за да се яви отново под материална форма. Ако този организъм на главата може да служи за огледало и да отразява мислите, това е защото той е действителното преобразуване на това, което живееше по-рано, защото той е физическият образ на нашето предземно съществуване, защото е получил форма и живот от мислите, които ни идват когато възприемаме нещата около нас. Наред с него и различно включена в живота на душата се поставя тази част на съществото, която преминавайки през зачатието и раждането, не се превръща във физически тяло, а се свързва с много по-слаби връзки с метаболизма (обмяната на веществата) и с крайниците. Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите.
към текста >>
Вземете
един
много прост волев акт: Вие вдигате ръката си.
Това е онази част на душата, която чувстваме в обикновеното съзнание под формата на волята. Сравнете тази последната с мисленето, с представите. В мислещата дейност на будното състояние ние сме винаги напълно съзнателни. Да бъде човек "буден", това значи да живее в представи. Но не е така с волята.
Вземете един много прост волев акт: Вие вдигате ръката си.
Какво знаете във вашето съзнание за този жест? Това съзнание познава една мисъл: аз вдигам ръката си. След това става нещо в глъбините на организма. Без съмнение вие изпитвате всякакъв вид смътни впечатления, може би следи от ефективни движения. Но това, което се явява ясно, това което е напълно съзнателно е резултатът: Ръката е вдигната.
към текста >>
В глъбините на нашата воля на погледа се разкрива една душа в зародиш и може да се види, че чрез смъртта тя се издига до едно раждане за
един
нов духовен живот.
Във всичко, което живее в основата на волята, човешкото същество е още дух, даже и между раждането и смъртта и Интуицията позволява да можем да възприемем този дух. Когато се разкрива на интуицията, той се явява като колектор, в който се събират всички работи, всички импулси, всички морални и интелектуални стремежи, които одушевяват нашия земен живот. Както вече показах в една друга перспектива, тук се намира най-младата част на душата, тази, която на Земята живее като зародиш. Тя се намира в началото на своето развитие. В човешкото същество тя се явява като отиваща към смъртта като към едно раждане, както и самата душа в течение на предземното съществуване отива към зачатието и раждането, за да дойде на света.
В глъбините на нашата воля на погледа се разкрива една душа в зародиш и може да се види, че чрез смъртта тя се издига до едно раждане за един нов духовен живот.
За да разберем земното съществуване, трябва първо да определим в свръхсетивната област тази същност, върху която се основава нашата воля.
към текста >>
Сега аз искам да приключа тези съзерцания и продължавайки утре ще стигнем до
един
цялостен поглед върху отношенията на смъртта и проблемите на Христа.
Тази точка ще ни помогнем да напреднем с една крачка в разбирането на проблема на смъртта.
Сега аз искам да приключа тези съзерцания и продължавайки утре ще стигнем до един цялостен поглед върху отношенията на смъртта и проблемите на Христа.
към текста >>
Такъв е
един
ият от аспектите на смъртта.
При смъртта това физическо тяло е изгубено за нас. Животът на душата, такъв какъвто хората го познаваха преди развитието на съзнанието на Аза, не може да се яви по друг начин за висшия поглед, какъв то го описах, освен като предхождащ земното съществуване предшествуващ това съществуване. С други думи казано: - Като преминаващ последователните съществувания. Що се отнася за съзнанието на Аза, за сега ние знаем със сигурност, че сме го добили само чрез физическото тяло ние знаем даже, че в епохата, когато Тайната на Голгота зае своето място в историята на Земята и в нейното развитие, сме се научили да си служим с това тяло по такъв начин, че да може да се запали азовото съзнание. Следователно не трябва да се страхуваме, че при смъртта заедно с физическия организъм ни напуска и Азовото съзнание.
Такъв е единият от аспектите на смъртта.
към текста >>
Това, което е вечно в нас, това което се разкрива на основата на мисленето, на чувствата, на волята, ние видяхме, че то изчезва някакси за да се превърне в органически живот на главата и се отразява в мисълта при волята ние се намираме в присъствието на всичко онова, което води в останалия организъм
един
зародишен живот, за да се роди едва при смъртта.
Това, което е вечно в нас, това което се разкрива на основата на мисленето, на чувствата, на волята, ние видяхме, че то изчезва някакси за да се превърне в органически живот на главата и се отразява в мисълта при волята ние се намираме в присъствието на всичко онова, което води в останалия организъм един зародишен живот, за да се роди едва при смъртта.
Сега ни обхваща страх, който не е от рода на сантименталните грижи, а произхожда от познанието. Ние се питаме: - Какво занасяме ние от нашия физически отвъд смъртта? Защото самото тяло се разлага в този момент. Понеже на него ние дължим азовото съзнание, не следва ли да си зададем логически въпроса: Как да запазим това азово съзнание отвъд смъртта? На тази загадка донася отговор само Тайната на Голгота.
към текста >>
Никога хората не биха запазили Азовото съзнание в смъртта, ако това съзнание не би се съ
един
ило с Христа, който го поддържа в момента, в който то застрашава да се разложи, когато душата напуска тялото.
Никога хората не биха запазили Азовото съзнание в смъртта, ако това съзнание не би се съединило с Христа, който го поддържа в момента, в който то застрашава да се разложи, когато душата напуска тялото.
То би изчезнало, ако Азът не би бил свързан с Христа в смисъла на думите на апостол Павел: "Не Аз, а Христос в Мене". Защото Христос е този, който го поема в своите грижи и му помага да премине прага на смъртта.
към текста >>
Един
ствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот.
Как става това, този въпрос ще изложим по-подробно в следващите сказки.
Единствено антропософското изследване позволява да разбулим в нейната пълна широта проблемата на Христа и това, което той означава за човешкия живот.
Това значение не се ли явява извънредно важно още когато се касае просто за философията? Защото обикновената философия не ще оживее отново и не ще добие субстанция освен когато получи една нова храна, черпена в имагинативното познание. Вижте това, което аз казах в началото на тази лекция: Когато чрез медитация човек напредва към имагинативното познание, той преминава някакси една пропаст. Мисленето престава да функционира, той навлиза в една празнота между него и имагинацията, празнота активна и пълна с живот. Някои философи са почувствали тази празнота на мисленето, например св.
към текста >>
Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само
един
образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност".
Вие видяхте също, как чрез познанието, което позволява на съзнателната душа да изследва етерното тяло, се намираме в положението да имаме пред очите си в една съвкупност целия живот на организма, съставен обаче от последователни събития. Това, което иначе можем да виждаме само едно след друго, ние го възприемаме наведнъж, както виждаме предметите разположени в едно помещение. Бергсон е почувствал много добре това, когато е развил своята идея за "трайността", която играе много голяма роля в неговата философия. Но така, както той я излага, тя е още само едно предчувствие на действителността, действителност, която се състои във виждането на съвкупността, едно до друго, имагинативно, това, което се е развило във времето. Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността.
Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност".
Разгледана във всички нейни точки, ние разкриваме, че философията не може да добие отново живот и субстанция, освен ако и ги дадем, както направихме това днес. Също така, както вече скицирах това, Космологията и Религията ще намерят отново едно живо съдържание. Утре аз ще продължа това проучване, свързвайки го с проблемата на Христа. Тогава ние ще видим, че всъщност всяко висше познание на неговото собствено същество е за всеки човек един призив към Тайната на Голгота. Да се стремим към тази Тайна, т.е.
към текста >>
Тогава ние ще видим, че всъщност всяко висше познание на неговото собствено същество е за всеки човек
един
призив към Тайната на Голгота.
Бергсон предчувства това отвлечено; ако в мисленето минем отвъд настоящето време, казва той, ние добиваме чувството за трайността. Но тъй като той не навлиза в полето на антропософското познание, той намира само един образ-отражение на това, което имагинативното познание позволява, и на този образ-отражение той дава названието "трайност". Разгледана във всички нейни точки, ние разкриваме, че философията не може да добие отново живот и субстанция, освен ако и ги дадем, както направихме това днес. Също така, както вече скицирах това, Космологията и Религията ще намерят отново едно живо съдържание. Утре аз ще продължа това проучване, свързвайки го с проблемата на Христа.
Тогава ние ще видим, че всъщност всяко висше познание на неговото собствено същество е за всеки човек един призив към Тайната на Голгота.
Да се стремим към тази Тайна, т.е. да направим отново да проникне в съзнанието Христовото същество в неговата пълна действителност, действителност свръхсетивна, ето кое в нашата епоха, чрез една духовна философия, чрез една духовна Космология ще ни доведе до познанието, което ще постави основите не само на едно одухотворение на живота въобще а на едно одухотворено християнство.
към текста >>
33.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
На основата на това състояние на нещата, още от събуждането във физическия организъм присъства
един
етерен организъм,
един
астрален организъм и
един
Аз.
Обикновения вътрешен живот протича и се изгубва в явленията на мисленето, чувстването и волята.
На основата на това състояние на нещата, още от събуждането във физическия организъм присъства един етерен организъм, един астрален организъм и един Аз.
Когато човек спи астралното тяло и Азът са излъчени от физическото тяло по-точно казано: - От физическата глава. Но в състоянието на будност те са напълно свързани с него и действат в него. През време на съня душата няма чрез самата себе си достатъчно сила, за да може да осъзнае всичко, което възприема чрез астралното тяло и чрез Аза, което е отразено във физическото тяло.
към текста >>
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на
един
духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Обаче физическият организъм му противопоставя съпротива. Той отказва да се поддаде на разрушение; той отказва да стори това в момента, когато би изпаднал в разложение, което астралният организъм иска да постигне, в момента когато би изгубил живота под негово влияние. Той отказва да стори това, стремейки се към съня.
към текста >>
Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата
един
прилив на
един
многократен и богато диференциран етерен организъм.
През време на будността това етерно тяло, чиято нематериална дейност прониква и пропива физическото тяло, става все по-малко и по-малко диференцирано в областта на главата. В онези части на организма, където се намират белите дробове, черният дроб, стомахът и т.н., крайниците то е твърде различно, явява се в комплексни и богати форми. Напротив, през време на будността, колкото повече тази будност се продължава, то изгубва това богатство и става не диференцирано. Накрая то се явява като еднообразен облак, и това защото градивните сили, които го съставляват обикновено изгубват своята дейност, докато разрушителните сили на астралното тяло девитализират главата през време на будността.
Напротив, през време на съня имагинативното познание констатира в главата един прилив на един многократен и богато диференциран етерен организъм.
Той става накрая също така диференциран, както в останалата част на тялото. Това е защото жизнените сили, които създават формите, бдят на главата, която става несъзнателна, но много жива.
към текста >>
Той иска да направи от нея
един
орган на планетарното движение, иска да направи от нея
един
образ на съзвездията; той е нейният постоянен разрушител.
Така през време на земния живот будният човек носи в себе си, в своята глава, една латентна, дремеща смърт. Стремежът да умре е винаги налице, защото астралният организъм постоянно иска да одухотвори главата.
Той иска да направи от нея един орган на планетарното движение, иска да направи от нея един образ на съзвездията; той е нейният постоянен разрушител.
към текста >>
Да имаме вътре в нас
един
съзнателен живот, това не значи да развиваме в нас
един
органически живот, а напротив това значи да умъртвяваме този органически живот.
Ако съвременната наука би имала познание за това състояние на нещата за нея би било невъзможно да се отдаде на материализма. Материалистичното тълкуване на човека ни учи наистина, че жизнените процеси, органическите процеси се разгръщат в главата също така както в черния дроб или в стомаха и че произвеждат там в мозъка мислите и живота на душата. Обаче това е безсмислено. Защото ако мислим, ако имаме съзнание за една вътрешна дейност, това не е резултат на една витализация, на едно органическо изграждане, а то е поради това, че нашата нервна система е постоянно застрашена да бъде разрушена, защото в нея ние носим смъртта.
Да имаме вътре в нас един съзнателен живот, това не значи да развиваме в нас един органически живот, а напротив това значи да умъртвяваме този органически живот.
За да стигнем до обикновеното съзнание, трябва тези органически процеси да навлязат в умъртвяване и да сторят място на душата. Ако бихме имали един правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне главата, за да може душата да развие своята дейност. Тези са действителните отношения между дейността на душата и тази на тялото. В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си стремежа към смъртта. Чрез свръхсетивното познание ние научаваме, че смъртта постоянно действа в нас, и че само сънят и пречи да постигне своята цел.
към текста >>
Ако бихме имали
един
правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне главата, за да може душата да развие своята дейност.
Материалистичното тълкуване на човека ни учи наистина, че жизнените процеси, органическите процеси се разгръщат в главата също така както в черния дроб или в стомаха и че произвеждат там в мозъка мислите и живота на душата. Обаче това е безсмислено. Защото ако мислим, ако имаме съзнание за една вътрешна дейност, това не е резултат на една витализация, на едно органическо изграждане, а то е поради това, че нашата нервна система е постоянно застрашена да бъде разрушена, защото в нея ние носим смъртта. Да имаме вътре в нас един съзнателен живот, това не значи да развиваме в нас един органически живот, а напротив това значи да умъртвяваме този органически живот. За да стигнем до обикновеното съзнание, трябва тези органически процеси да навлязат в умъртвяване и да сторят място на душата.
Ако бихме имали един правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне главата, за да може душата да развие своята дейност.
Тези са действителните отношения между дейността на душата и тази на тялото. В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си стремежа към смъртта. Чрез свръхсетивното познание ние научаваме, че смъртта постоянно действа в нас, и че само сънят и пречи да постигне своята цел. Крайната смърт, тази на цялото тяло, е само един сбор, едно засилване на един постоянен процес, който непрестанно се развива през време на будния живот. Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е дело на астралния организъм.
към текста >>
Крайната смърт, тази на цялото тяло, е само
един
сбор, едно засилване на
един
постоянен процес, който непрестанно се развива през време на будния живот.
За да стигнем до обикновеното съзнание, трябва тези органически процеси да навлязат в умъртвяване и да сторят място на душата. Ако бихме имали един правилен възглед за всичко това, ние бихме казали: Животът на душата не е произведение на органическия живот, защото този органически живот трябва да умре, трябва да напусне главата, за да може душата да развие своята дейност. Тези са действителните отношения между дейността на душата и тази на тялото. В момента, когато се ражда, човешкото същество носи в себе си стремежа към смъртта. Чрез свръхсетивното познание ние научаваме, че смъртта постоянно действа в нас, и че само сънят и пречи да постигне своята цел.
Крайната смърт, тази на цялото тяло, е само един сбор, едно засилване на един постоянен процес, който непрестанно се развива през време на будния живот.
Докато физическия организъм съществува, той се брани против това разрушение, което е дело на астралния организъм. Главата е седалище на тази борба. Но дейността на астралното тяло не се ограничава само в това през време на будното състояние. Това е само една част от неговата дейност. През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на предземното съществуване.
към текста >>
Въпреки че действа в тази част на нашето тяло, тя не е свързана с нея по същия начин както онази част на астралното тяло, която действа в главата, упражнявайки там такова завладяване, че постоянно я води към смъртта, като
един
вид я разпокъсва.
Главата е седалище на тази борба. Но дейността на астралното тяло не се ограничава само в това през време на будното състояние. Това е само една част от неговата дейност. През време на земния живот една друга част произвежда същите действия, както през време на предземното съществуване. Тази дейност се развива не в главата, а в ритмичния организъм, във всички органи, в които се развиват органическите ритми: дишането, кръвообръщението и т.н.
Въпреки че действа в тази част на нашето тяло, тя не е свързана с нея по същия начин както онази част на астралното тяло, която действа в главата, упражнявайки там такова завладяване, че постоянно я води към смъртта, като един вид я разпокъсва.
към текста >>
Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само
един
отзвук.
Подвижното свързване на астралното тяло и на органическите ритми не завършва с това отразяване във физическия организъм, източник на ясното съзнание. То създава само едно по-малко ясно оживление, одушевление, което е животът на нашите чувства, животът на сърцето. Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него. Този факт има едно твърде определено последствие.
Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук.
Това ще проучим сега по-отблизо. Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи. Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта.
към текста >>
Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления;
един
подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи.
Този живот на сърцето се ражда, когато през време на будността астралния организъм прониква със своите пулсации дишането и кръвта, но без да ги разрушава, без да навлезе по-дълбоко в тях; той само събужда в тях живота на нашите чувства. Следователно в ритмичната система живее нещо от това, което човекът е познал през време на предметното съществуване, но няма ясно съзнание за него. Този факт има едно твърде определено последствие. Защото в глъбините на подсъзнанието постоянно се развива нещо в резултат на тази връзка на астралния организъм с органическите ритми, нещо от което ясното съзнание долавя само един отзвук. Това ще проучим сега по-отблизо.
Действията, които човек извършва в своето физическо тяло, не са за него прости природни явления; един подтик идващ от несъзнателните глъбини го кара да им приписва известна стойност, да ги съди като морални или неморални, като полезни или не, като мъдри или нелепи.
Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта.
към текста >>
В познанието на йога той правеше от своя мозък
един
орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него.
Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението. Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане. От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек.
В познанието на йога той правеше от своя мозък един орган на дишането и живееше в него това, което Космосът имаше да каже за него.
Присъдата на Космоса върху нашите дела е твърде реална дейността на нашия астрален организъм.
към текста >>
Когато при смъртта физическото тяло се разлага, човешкото същество продължава да живее в
един
етерен организъм, в
един
астрален организъм и в
един
Аз.
Когато при смъртта физическото тяло се разлага, човешкото същество продължава да живее в един етерен организъм, в един астрален организъм и в един Аз.
Физическото тяло е престанало да бъде препятствие за разцъфтяването на душата в Космоса, то е престанало да я привлича в неговата сфера; душата има веднага възможност да добие съзнание за Космоса. От друга страна тя има едно етерно тяло, което не е вече свързано с физическото тяло. Това етерно тяло представлява от една страна течението на живота; но чрез самия този факт то обхваща постоянното действие, което космическите сили са упражнявали. Минавайки с него през смъртта, душата има следователно в него опитност за космическия етер. Всичко, което този етерен космос съдържа, се влива сега в неговото етерно тяло, защото само физическият организъм е пречка за това вливане.
към текста >>
Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към
един
космически ритъм.
С космическото съзнание, което беше добил, човекът не запазва вече освен своето астрално тяло и своя Аз. Астралното тяло още съдържа резултатите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло. Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически характер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба. Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да съди себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали. Тази способност продължава да съществува, следователно, подържана от космическото съзнание.
Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към един космически ритъм.
По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята. Съдържанието на неговото астрално тяло е за него едно морално съдържание, съвкупност от вътрешните качества, каквито те са се оформили на Земята, в добро или в зло, в мъдрост или глупост. Всичко това живее и тупти в него. Към тези вътрешни пулсации идва да се примеси в един постоянен прилив, и отвън, едно още невинно, още аморално космическо течение а не неморално за което природата ни дава на Земята един образ. Защото в него ние не различаваме нито добро, нито зло, и в тази перспектива всичко ни изглежда неутрално.
към текста >>
По този начин се установява
един
нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята.
Астралното тяло още съдържа резултатите от всичко онова, което е било изживяно в него, когато беше свързано с физическото тяло. Аз описах, как една част от астралното тяло запазва своя космически характер, защото връзката, която го свързва с дишането и кръвообращението, остава слаба. Това е онази част, която чрез тази система на ритмите дава на човека способността да съди себе си от морално гледна точка и това продължава още и след като съответните органи са изчезнали. Тази способност продължава да съществува, следователно, подържана от космическото съзнание. Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към един космически ритъм.
По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята.
Съдържанието на неговото астрално тяло е за него едно морално съдържание, съвкупност от вътрешните качества, каквито те са се оформили на Земята, в добро или в зло, в мъдрост или глупост. Всичко това живее и тупти в него. Към тези вътрешни пулсации идва да се примеси в един постоянен прилив, и отвън, едно още невинно, още аморално космическо течение а не неморално за което природата ни дава на Земята един образ. Защото в него ние не различаваме нито добро, нито зло, и в тази перспектива всичко ни изглежда неутрално.
към текста >>
Към тези вътрешни пулсации идва да се примеси в
един
постоянен прилив, и отвън, едно още невинно, още аморално космическо течение а не неморално за което природата ни дава на Земята
един
образ.
Тази способност продължава да съществува, следователно, подържана от космическото съзнание. Това, което през време на земния живот дишането и кръвообращението отразяваха, се приспособява след смъртта към един космически ритъм. По този начин се установява един нов ритъм, чрез който човешкото същество възприема морална стойност на делата, които е извършило на Земята. Съдържанието на неговото астрално тяло е за него едно морално съдържание, съвкупност от вътрешните качества, каквито те са се оформили на Земята, в добро или в зло, в мъдрост или глупост. Всичко това живее и тупти в него.
Към тези вътрешни пулсации идва да се примеси в един постоянен прилив, и отвън, едно още невинно, още аморално космическо течение а не неморално за което природата ни дава на Земята един образ.
Защото в него ние не различаваме нито добро, нито зло, и в тази перспектива всичко ни изглежда неутрално.
към текста >>
Този космически живот се съ
един
ява ритмично с ритмираните пулсации на нашето морално съждение.
Този космически живот се съединява ритмично с ритмираните пулсации на нашето морално съждение.
Човешкото същество вдишва Космоса в неговата невинност; то издишва към него всичко онова, което съставлява неговата морална стойност. И душата възприема, как в Космоса се ражда една моралност, образувана от всичко, което всяко човешко същество донася от своите земни опитности и от съжденията, които е произнесло върху самото себе си. Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота. В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална.
към текста >>
В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на
един
бъдещ свят.
Този космически живот се съединява ритмично с ритмираните пулсации на нашето морално съждение. Човешкото същество вдишва Космоса в неговата невинност; то издишва към него всичко онова, което съставлява неговата морална стойност. И душата възприема, как в Космоса се ражда една моралност, образувана от всичко, което всяко човешко същество донася от своите земни опитности и от съжденията, които е произнесло върху самото себе си. Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота.
В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят.
Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела. Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа? Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят.
към текста >>
Тогава за душата възниква
един
голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам
един
ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа?
Така в лоното на Космоса се е натрупало всяко морално последствие на делата извършени през време на живота. В едно състояние на съзнанието, на което вече нищо не пречи, човекът е свидетел на моралната субстанция, която се образува по този начин в Космоса с оглед на един бъдещ свят. Под нейния аспект на природния свят нашата вселена е морално неутрална. Но от нея ще се роди една друга вселена, в която всичко, което е морално, ще бъде природно, цялата природа ще бъде морална. Човекът донася в Космоса зародиша на тази вселена със своите дела.
Тогава за душата възниква един голям въпрос: Чрез моралните качества, които съм добил, достоен ли съм за да участвам един ден в този бъдещ космос, чийто образ не ще бъде вече една безразлична природа, а една морална природа?
Това, което душата изпитва и чувства след смъртта ние можем да употребим тези изрази, въпреки че те предават лошо опитността, която тя има в свръхсетивния свят -, е действителната стойност на моралните подтици във физическия свят. Това предава на нейния живот след смъртта една особена отсенка. Можете да намерите тези опитности описани от друга гледна точка в моята книга "Теософия", където те са събрани под заглавието "светът на душите".
към текста >>
Ето защо, след известно време след смъртта душата трябва да навлезе в
един
свят, където се заличават опитностите, които току-що описах, където тя живее в
един
пречистен Космос.
Ако след смъртта човешкото същество трябваше да остане в тази фаза то не би искало да приготви както подобава духовната ядка на своя бъдещ физически организъм. То не би могло да го изработи както трябва, ако моралните несъвършенства на неговия живот продължаваха да тежат върху неговата душа.
Ето защо, след известно време след смъртта душата трябва да навлезе в един свят, където се заличават опитностите, които току-що описах, където тя живее в един пречистен Космос.
към текста >>
Там, където още може да се чувства всичко онова, което съставлява моралната стойност на едно деяние, би искал да се образува само
един
изроден зародиш на бъдещия физически организъм.
Там, където още може да се чувства всичко онова, което съставлява моралната стойност на едно деяние, би искал да се образува само един изроден зародиш на бъдещия физически организъм.
Едно здраво физическо тяло не може да бъде образувано, освен ако душата проникне в един свят, където вече нищо не я засяга от това, което тя е живяла в течение на своето минало съществуване, където тя приема само действието на духовните божествени подтици. Човекът трябва да проникне в този "свят на духовете", в това единствено място, където може да сътрудничи за изграждането на мировата форма на своя духовен организъм, който впоследствие ще се превърне във физическо тяло. За известно време той трябва да бъде разтоварен от несъвършенствата на неговия минал живот, иначе той би се родил деформиран. Разбира се, заедно със своето астрално тяло човек донася в света на духовете и своята индивидуалност, своя Аз. Това същество на Аза трябва също да мине през известна подготовка, с която ще се занимаваме в нашата утрешна лекция.
към текста >>
Едно здраво физическо тяло не може да бъде образувано, освен ако душата проникне в
един
свят, където вече нищо не я засяга от това, което тя е живяла в течение на своето минало съществуване, където тя приема само действието на духовните божествени подтици.
Там, където още може да се чувства всичко онова, което съставлява моралната стойност на едно деяние, би искал да се образува само един изроден зародиш на бъдещия физически организъм.
Едно здраво физическо тяло не може да бъде образувано, освен ако душата проникне в един свят, където вече нищо не я засяга от това, което тя е живяла в течение на своето минало съществуване, където тя приема само действието на духовните божествени подтици.
Човекът трябва да проникне в този "свят на духовете", в това единствено място, където може да сътрудничи за изграждането на мировата форма на своя духовен организъм, който впоследствие ще се превърне във физическо тяло. За известно време той трябва да бъде разтоварен от несъвършенствата на неговия минал живот, иначе той би се родил деформиран. Разбира се, заедно със своето астрално тяло човек донася в света на духовете и своята индивидуалност, своя Аз. Това същество на Аза трябва също да мине през известна подготовка, с която ще се занимаваме в нашата утрешна лекция. За да завърша днес, ще опиша връзките, които свързват приетите от човешкото същество форми след смъртта с християнското развитие и с Тайната на Голгота.
към текста >>
Човекът трябва да проникне в този "свят на духовете", в това
един
ствено място, където може да сътрудничи за изграждането на мировата форма на своя духовен организъм, който впоследствие ще се превърне във физическо тяло.
Там, където още може да се чувства всичко онова, което съставлява моралната стойност на едно деяние, би искал да се образува само един изроден зародиш на бъдещия физически организъм. Едно здраво физическо тяло не може да бъде образувано, освен ако душата проникне в един свят, където вече нищо не я засяга от това, което тя е живяла в течение на своето минало съществуване, където тя приема само действието на духовните божествени подтици.
Човекът трябва да проникне в този "свят на духовете", в това единствено място, където може да сътрудничи за изграждането на мировата форма на своя духовен организъм, който впоследствие ще се превърне във физическо тяло.
За известно време той трябва да бъде разтоварен от несъвършенствата на неговия минал живот, иначе той би се родил деформиран. Разбира се, заедно със своето астрално тяло човек донася в света на духовете и своята индивидуалност, своя Аз. Това същество на Аза трябва също да мине през известна подготовка, с която ще се занимаваме в нашата утрешна лекция. За да завърша днес, ще опиша връзките, които свързват приетите от човешкото същество форми след смъртта с християнското развитие и с Тайната на Голгота.
към текста >>
Сега вече ще допуснете, че една истинска Космология не може да бъде изградена, без да включим в нея това, което Инспирацията ни позволява да познаем относно поместването в Космоса на
един
морален зародиш, като този, който току-що описах.
Сега вече ще допуснете, че една истинска Космология не може да бъде изградена, без да включим в нея това, което Инспирацията ни позволява да познаем относно поместването в Космоса на един морален зародиш, като този, който току-що описах.
към текста >>
Всяка космология би останала непълна, ако тя не би показала, как настоящата вселена, на която природата е неутрален, аморален образ, ще бъде
един
ден преобразена от живота на хората по такъв начин, че това, което е природно, ще бъде морално, това, което е морално, ще бъде природно.
Всяка космология би останала непълна, ако тя не би показала, как настоящата вселена, на която природата е неутрален, аморален образ, ще бъде един ден преобразена от живота на хората по такъв начин, че това, което е природно, ще бъде морално, това, което е морално, ще бъде природно.
Една истинска Космология може да се роди чрез обогатяването, което Инспирацията ще донесе към обикновените познания. Също така една истинска философия не може да получи живо съдържание освен приемайки резултатите на имагинативното познание. А християнството има нужда от тази Космология.
към текста >>
Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в
един
свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях.
В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение.
Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях.
Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите.
към текста >>
Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса
един
толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема.
с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота. Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете. Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма. Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете. Но Христос е слязъл на Земята.
Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема.
Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете. Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби. Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса. То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство.
към текста >>
То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира
един
физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство.
Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема. Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете. Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби. Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса.
То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство.
Наистина, без този импулс върху бъдещата земя биха се раждали болни тела. Възобновеното християнство ни позволява да се потопим в този импулс, благодарение на който за следващите земни въплъщения могат да се явят пълни със здравина организми. Тази е дълбоката връзка на човешкото развитие през смъртта с Христовото същество; в една истинска космология това христово същество трябва да стане една всемирна сила, една космическа сила, която душата възприема, когато след смъртта преминава от света на душите в този на духовете.
към текста >>
Ние ще видим отново, че в това, което се отнася за волята, човешкото същество трябва да развие важната връзка, която го съ
един
ява с Христа и с Тайната на Голгота, с цялото Христово развитие.
В следващите лекции ще разгледаме, като резултат от изложението върху света на мисълта и този на чувствата в човека, как минава през смъртта това, което в обикновеното съзнание е проява на волята как между смъртта и едно ново раждане тези сили се превръща в зародиш на сили, които ще се изразяват в следващото съществуване как, от живот на живот, се развива кармата.
Ние ще видим отново, че в това, което се отнася за волята, човешкото същество трябва да развие важната връзка, която го съединява с Христа и с Тайната на Голгота, с цялото Христово развитие.
Днес ние видяхме, какво място се пада на Христа в истинското космологическо познание; утре ние ще видим, какво място трябва да му стори едно възобновено религиозно познание.
към текста >>
34.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ: ВОЛЯТА НЕЙНОТО ДЕЙСТВИЕ ОТВЪД СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
Тя води
един
независим живот.
Волята се отнася по съвършено различен начин. Тя не е свързана постоянно с организма, нито пък се свързва с него и се освобождава последователно. Чрез своите собствени сили тя се държи настрана от физическия и етерен човек.
Тя води един независим живот.
Така тя държи в полето на душата и духа, където би останала, ако не се намесваше нещо, което да и попречи да бъде в такова състояние. Ще кажем следователно, че волящата душа, волята, остава психическа и духовна, даже през време на земното съществуване. И когато чрез Интуицията добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна. Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата.
към текста >>
Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява
един
мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме.
Така тя държи в полето на душата и духа, където би останала, ако не се намесваше нещо, което да и попречи да бъде в такова състояние. Ще кажем следователно, че волящата душа, волята, остава психическа и духовна, даже през време на земното съществуване. И когато чрез Интуицията добиваме възможността да виждаме действителността, която се крие зад тази воля, ние можем да проучим онази част на човешкото същество, която остава духовна. Въпреки това, волята също се свързва с физическия организъм, слива се с него. Но това не е едно постоянно сливане, както за мисълта, нито пък променливо сливане, какъвто е случаят с чувствата.
Когато чрез главата нашето мислене зачева една идея, която представлява един мотив за действие, нещата стават различно от това, когато само размишляваме.
Когато размишляваме за нещата на този свят, без да бъдем обзети от някакво намерение, това засяга само главата; и тази дейност е такава, която разрушава главата или най-малко я увлича към разлагане, към смъртта, както изложих това вчера. Но ако замисляме едно намерение: Искам да направя това или онова дейността на мислещата душа се разпростира от главата към обмяната на вещества и в крайниците.
към текста >>
Тогава Интуицията възприема
един
подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците.
Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците.
Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила. Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си. Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено.
към текста >>
Да вземем
един
образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си.
Тогава Интуицията възприема един подтик, една астрална дейност, която се простира в някаква област на обмяната на веществата или в крайниците; тази мисъл-намерение упражнява едно разрушаващо действие не само върху главата, но също и в органите на обмяната на веществата и в крайниците. Вследствие на тази разрушителна дейност, действителната сила, която е на основата на волята, се простира на свой ред в обмяната на веществата или в крайниците, и поправя, компенсира това, което мисълта е разрушила.
Да вземем един образ: Идва ми идеята да вдигна ръката си.
Тази идея се втурва от главата в ръката, предизвиква там една дисимилация, едно разрушение, което можем да окачествим като горене. В организма на ръката нещо е разрушено. Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига. Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт.
към текста >>
Това става и когато волевият подтик не завършва с
един
истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание.
Тогава веществото на астралния организъм което съответства на волята, приижда и поправя това, което е било разрушено. През време, когато става поправка, ръката се вдига. Консумирано е било нещо, което се възражда и в това възраждане се извършва самият волев акт. В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза. Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм.
Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание.
Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека. Без това познание не можем да изследваме волята, не можем да схванем и що е Азът, защото от този Аз в мисълта намираме само един изтънен образ: В чувствата той се явява само като подтик, а само във волята той действително присъства на Земята. Наред с това разгръщане на волята върху определена мотивация, волението почива и на една друга действителност: Тя почива на едно постоянно желание на съществото да се съедини с физическия организъм. Волящата душа желае несъзнателно да се облече с организма на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>
Без това познание не можем да изследваме волята, не можем да схванем и що е Азът, защото от този Аз в мисълта намираме само
един
изтънен образ: В чувствата той се явява само като подтик, а само във волята той действително присъства на Земята.
В тази част на астралния организъм, която съставлява основата на нашите волеви подтици, същността на Аза също присъствува, така щото поставянето в действие на волята е също и винаги и едно поставяне в действие на Аза. Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм. Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание. Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека.
Без това познание не можем да изследваме волята, не можем да схванем и що е Азът, защото от този Аз в мисълта намираме само един изтънен образ: В чувствата той се явява само като подтик, а само във волята той действително присъства на Земята.
Наред с това разгръщане на волята върху определена мотивация, волението почива и на една друга действителност: Тя почива на едно постоянно желание на съществото да се съедини с физическия организъм. Волящата душа желае несъзнателно да се облече с организма на обмяната на веществата и на крайниците. Когато изучаваме отблизо това явление, ние потопяваме погледа в глъбините на душата, които са твърде отдалечени от обикновеното съзнание. Аз вече изложих, че явленията на разрушение и възстановяване, които се извършват по този начин, са съвършено несъзнателни. Извън тях съществуват и други процеси, други много действителни дейности, които обаче през време на земното съществуване не стигат никога до съзнанието.
към текста >>
Наред с това разгръщане на волята върху определена мотивация, волението почива и на една друга действителност: Тя почива на едно постоянно желание на съществото да се съ
един
и с физическия организъм.
Когато волята се разгръща в човека, вижда се как след това прииждат астралният организъм и Азът и се вливат във физическия и етерен организъм. Това става и когато волевият подтик не завършва с един истински жест, а само допълва движението, или пък не отива по-далече от едно живо чувствано желание. Същото явление се произвежда, само че в този случай волящата душа се втича в по-тънки части на организма. Както виждате, можем много добре да изследваме, как волята функционира, но за това трябва да познаваме духовното същество на човека. Без това познание не можем да изследваме волята, не можем да схванем и що е Азът, защото от този Аз в мисълта намираме само един изтънен образ: В чувствата той се явява само като подтик, а само във волята той действително присъства на Земята.
Наред с това разгръщане на волята върху определена мотивация, волението почива и на една друга действителност: Тя почива на едно постоянно желание на съществото да се съедини с физическия организъм.
Волящата душа желае несъзнателно да се облече с организма на обмяната на веществата и на крайниците. Когато изучаваме отблизо това явление, ние потопяваме погледа в глъбините на душата, които са твърде отдалечени от обикновеното съзнание. Аз вече изложих, че явленията на разрушение и възстановяване, които се извършват по този начин, са съвършено несъзнателни. Извън тях съществуват и други процеси, други много действителни дейности, които обаче през време на земното съществуване не стигат никога до съзнанието. Вчера ние видяхме, как в чувстващата душа се извършва едно постоянно преценяване на това, което в съществото е морално и неморално.
към текста >>
В течение на земното съществуване астралното тяло и Азът, в съответствие с тази воляща душа, изграждат действително със силите на астрала и Аза в Космоса едно същество, което води
един
заглушен живот.
В течение на земното съществуване астралното тяло и Азът, в съответствие с тази воляща душа, изграждат действително със силите на астрала и Аза в Космоса едно същество, което води един заглушен живот.
Съдейки за нашите собствени способности, ние раждаме едно астрално същество, което обитава в нас и което все повече расте. Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен. Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече. Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество. Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела.
към текста >>
В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи
един
човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята.
Действителността на това същество е съставена от нашите оценки и чувстващата душа след като действията са били действително изпълнени само е предизвикала явяването на това същество идейно под формата на несъзнателен спомен. Когато действието е изпълнено, нещо се ражда в нашето волево същество, което е даже нещо повече. Съждението: "Аз извърших едно лошо деяние" става в нас едно същество. Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела. Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм.
В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята.
Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли. Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж. И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас. Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки. Ние отвеждаме това същество отвъд смъртта, когато завършва нашият земен живот.
към текста >>
И с този стремеж идва да се съ
един
и съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас.
Ние носим в себе си това същество, което е конкретната действителност на съжденията, които изказваме върху нашите дела. Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята. Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли. Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж.
И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас.
Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки. Ние отвеждаме това същество отвъд смъртта, когато завършва нашият земен живот.
към текста >>
Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме
един
нов организъм и осъществените морални преценки.
Ние току-що видяхме, тази воляща част на душата съдържа нещо, което съществуваше още преди човекът да е слязъл от духовния свят към физически-етерен организъм. В тази част на душата постоянно трепти отзвукът на едно желание да построи един човешки организъм, защото тази именно беше нейната дейност преди живота на Земята. Дейност, която от сега нататък се сблъсква препятствията, които организмът представлява (физическият организъм), който и се противопоставя чрез всички свои стени и ъгли. Но тази дейност продължава да съществува под формата на стремеж. И с този стремеж идва да се съедини съществото, действителността, за която току-що говорих: - Моралните съждения, които произнасяме непрестанно върху самите нас.
Така щото ние носим в себе си едно същество, в което се вливат желанието да моделираме един нов организъм и осъществените морални преценки.
Ние отвеждаме това същество отвъд смъртта, когато завършва нашият земен живот.
към текста >>
На Земята човешкото същество трябва да се приспособи към
един
физически организъм; то чувства пределите, които този организъм му налага; по същия начин то се приспособява към огромното космическо пространство, когато премине прага на смъртта.
Моето изложение ще ви е дало възможност да видите, че в организма постоянно работят сили, които разрушават и други, които съграждат; които умножават и които внасят живот; които затъмняват и които пробуждат. В мислещата част на душата ние имаме парализиращи сили, във волящата част пробуждащи сили. Тази борба между смъртта и живота се разгръща в нас през целия наш земен живот. И когато този земен живот завършва, ние внасяме в духовния свят резултат образуван несъзнателно за нашите морални качества. В момента, когато преминава прага на смъртта, неговото съзнание, дотогава приспособено към земния живот, се разширява и се превръща в космическо съзнание.
На Земята човешкото същество трябва да се приспособи към един физически организъм; то чувства пределите, които този организъм му налага; по същия начин то се приспособява към огромното космическо пространство, когато премине прага на смъртта.
Това, което обикновено е около него, става негова субстанция. Тогава изниква въпросът: какво става с това морално съждение, когато човешкото същество включва след смъртта в себе си космическото съзнание и прави усилия да създаде един нов физически и етерен организъм?
към текста >>
Тогава изниква въпросът: какво става с това морално съждение, когато човешкото същество включва след смъртта в себе си космическото съзнание и прави усилия да създаде
един
нов физически и етерен организъм?
Тази борба между смъртта и живота се разгръща в нас през целия наш земен живот. И когато този земен живот завършва, ние внасяме в духовния свят резултат образуван несъзнателно за нашите морални качества. В момента, когато преминава прага на смъртта, неговото съзнание, дотогава приспособено към земния живот, се разширява и се превръща в космическо съзнание. На Земята човешкото същество трябва да се приспособи към един физически организъм; то чувства пределите, които този организъм му налага; по същия начин то се приспособява към огромното космическо пространство, когато премине прага на смъртта. Това, което обикновено е около него, става негова субстанция.
Тогава изниква въпросът: какво става с това морално съждение, когато човешкото същество включва след смъртта в себе си космическото съзнание и прави усилия да създаде един нов физически и етерен организъм?
към текста >>
Да вземем
един
пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща.
Когато мислим, ние разрушаваме; когато проявяваме воля, ние съграждаме, а когато живеем чрез чувството, ние произвеждаме една игра на равновесие между съграждането и разрушението. Мисъл, чувство и воля представляват следователно в тяхната общност една постоянна размяна между разрушение и възраждане. Тези обмени са извънредно сложни и те се установяват различно, според възрастите на живота. За възпитателя, за този, който преподава, е много важно да знае това, което едно духовно познание му съобщава относно тази сменяща се игра, това равновесие, което се установява между асимилацията и дисимилацията, преминаването на градивните процеси към разложителни процеси, и обратно, тази непрестанна смяна на течения, които упражняват техните действия върху организма. Ние не можем да преподаваме и да възпитаваме и да възпитаваме както трябва, освен ако познаваме действията на тези противоположни сили върху организма на детето и как можем да действаме върху тях чрез възпитанието.
Да вземем един пример: Да накараме едно дете да научи наизуст точно това, което му подхожда, и да го накараме да научи прекалено много, да претоварим неговата памет, са две твърде различни неща.
Днес тези неща се разглеждат по такъв начин, защото човек лесно може да бъде съблазнен да вярва, че последствията от това понася само душата на детето.
към текста >>
Това е само
един
пример близък до това, което разглеждаме.
Но това не е точно. Когато даваме на едно дете да учи прекалено много наизуст, то натрупва в своята памет и без ред мисли-спомени, които от главата предизвикват определени смущения прониквайки в обмяната на веществата и в живота на крайниците под формата на намерения. Тогава ние ще можем да констатираме, че паметта на детето е била затормозена и че тази педагогическа грешка ще се прояви в 30-та, 40-та или 50-та година в смущения на храносмилането и на обмяната на веществата.
Това е само един пример близък до това, което разглеждаме.
Нещата са извънредно сложни и едно духовно познание на човека позволява действително на педагога да разбере, да прецени значението на всичко, което той кара детето да върши, било физически, било вътрешно. Една истинска педагогика може да бъде основана само върху онова познание на човешкото същество, което включва физическото тяло, душата и духа и което вижда ясно тези взаимни влияния, които те упражняват едни върху други. Тази педагогика развиваме ние в нашето антропософско движение и я осъществяваме във Валдорфското училище. Това, което трябва да кажем, че науката на сетивните явления, тази, която днес е общоприета, не може да служи за основа на една истинска педагогика, която става възможна само благодарение на задълбочаване на науката чрез антропософия.
към текста >>
Един
прилив и
един
отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо.
Свръхсетивният поглед възприема тази редуващи се смени между силите на асимилация и на дисимилация, между разрушението и възраждането.
Един прилив и един отлив съставени от разрушителни и възстановителни дейности регулират в органическата съвкупност и в отделните органи състоянието на здраве, добро или лошо.
към текста >>
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в
един
орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване.
За да разберем болестта в нейните прояви, трябва да можем да проследен в целия организъм, или в един орган, или в една група от органи, било действието на процес на разрушение, които изсушават и втвърдяват организма, било това на процесите на възраждане, които предизвикват явленията на възобновяване.
Или пък виждаме, как дисимилацията идва да се намесва противоположно на асимилацията, пренасяйки по този начин произведения на лошо изработена обмяна на веществата. Този поглед, който възприема аномалиите в равновесието между асимилацията и дисимилацията, е също така необходим на онзи, който иска да лекува болните, както и за възпитателя.
към текста >>
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от
един
дух, въпреки че са невидими за нас.
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас.
По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах. Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие. Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
към текста >>
Каквото и да бъде действието предприето върху
един
болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което
един
здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Физическият свят, който ни заобикаля със своите различни царства: Минералите, растенията и от части също и животните, се представя за погледа като пропит от една душа и от един дух, въпреки че са невидими за нас. По този начин той открива в определено растение възстановителни сили, които, приготвени по определен начин и внесени в организма, анихилират ненормалните процеси на дисимилация. За всичко, което в тази област е ненормално, в природата се намират лекарства и ние можем да видим връзката между болестта и лекарството само ако сме способни да схванем в организма живота, който току-що охарактеризирах.
Каквото и да бъде действието предприето върху един болен организъм: Приемането на лекарства, лекуване специално приспособено към злото, от което един здрав човек няма нужда, лечебната евритмия и пр., всички тези мерки имат за цел да възстановят равновесието между извънмерните сили на асимилацията и на процесите на дисимилацията, които надхвърлят тяхното поле на нормално действие.
Както виждате, медицината основана върху простото сетивно познание трябва да бъде допълнена и разширена с всичко онова, което може да предложи духовното виждане, познанието на организма на човека в неговата цялост.
към текста >>
Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или
един
лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението.
Физиологията и анатомията могат да познаят само външния аспект на този организъм; успоредно медицината не може да намери отношението между лекарство и болест освен чрез експериментиране.
Имагинацията, Инспирацията и Интуицията позволяват да възприемаме връзката, вътрешната връзка, която сродява едно лечебно средство или един лечебен процес с болестта и да заменим емпиричното лечение, подчинено на експериментацията, чрез едно рационално лечение, основано на познанието на човешкото същество и на процеса на лечението.
Тук аз мога да говоря само накратко върху тези неща, но вие виждате, че антропософското познание е източник на едно обогатяване на патологията и лечението в перспектива, която охарактеризирахме. В това отношение вече имаме практически приложения в нашето движение. Ние ценим напълно и използваме всичко, което модерната медицина е добила. Но ние осветляваме тези придобивки напълно чрез познанието на духа, чрез духовното виждане. Нашите медицински схващания бяха окачествени като "детински", и това е напълно обяснимо в устата на тези, които искат да познават само това, което сетивата предлагат.
към текста >>
Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е
един
отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие.
Но тази фаза трае само няколко дни. Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня.
Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие.
Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности. Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща.
към текста >>
Това, което ни идва от самия ден, може да се съ
един
и в една особена връзка с по-стари опитности.
Но тази фаза трае само няколко дни. Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня. Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие.
Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности.
Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице. Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата.
към текста >>
Например сънуваме
един
разговор, който сме имали вчера с това или онова лице.
Но тази фаза трае само няколко дни. Нейното дълготраене може да се сравни твърде различно индивидуално с това на сънищата, които са подбуди, предизвикани в нас от опитностите на деня. Що се отнася за образуването на нашите сънища, то винаги е един отзвук на това, което сме живели било същия ден, било в навечерието, било преди това навечерие. Това, което ни идва от самия ден, може да се съедини в една особена връзка с по-стари опитности.
Например сънуваме един разговор, който сме имали вчера с това или онова лице.
Тази опитност изниква следователно направо в полето на съня. Но може би ние сме разговаряли с одушевление за едно трето лице, което сме видели преди десет години и след това вече не сме среща ли. Именно за това лице ние продължаваме да сънуваме всякакви неща. Ние бихме познали добре тези връзки, ако бихме проучили както подобава сънищата. Някой сънува за това, което е видял вчера; друг за това, което е станало преди навечерието; друг пък за това, което е станало три или четири дни преди това.
към текста >>
Нашият собствен етерен организъм се влива
един
вид в този последния.
Бих искал да охарактеризирам въпроса по друг начин, като кажа: Продължителността на това състояние е равно на времето, през което човешкото същество може да издържи без да спи, през което то може да остане будно. Някога сънят го надвива, щом остане без да спи една нощ. Друг някой може да издържи по-дълго и да остане буден две, три или четири нощи. Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта. След това ние сме все повече и повече потопени в едно съзнание, което се е приспособило към етерния Космос.
Нашият собствен етерен организъм се влива един вид в този последния.
Ние чувстваме етера на Космоса, след това се връщаме отново към нашето етерно тяло. Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече. Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание. Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества. Ние се чувстваме като белязани от него.
към текста >>
Накрая то изчезва и ние оставяме само с
един
астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание.
Такава ще бъде и продължителността на опитността, която човешкото същество има за своето етерно тяло след смъртта. След това ние сме все повече и повече потопени в едно съзнание, което се е приспособило към етерния Космос. Нашият собствен етерен организъм се влива един вид в този последния. Ние чувстваме етера на Космоса, след това се връщаме отново към нашето етерно тяло. Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече.
Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание.
Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества. Ние се чувстваме като белязани от него. И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка. Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
към текста >>
И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е
един
вид нашата морална равносметка.
Ние чувстваме етера на Космоса, след това се връщаме отново към нашето етерно тяло. Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече. Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание. Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества. Ние се чувстваме като белязани от него.
И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка.
Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
към текста >>
Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда
един
стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
Тогава то ни се явява увеличено все повече и повече. Накрая то изчезва и ние оставяме само с един астрален организъм, чрез който участваме в Космоса, при едно състояние на космическо съзнание. Тогава именно ни се явява това, което нарекох едно същество, това осъществяване на съжденията произнесени върху морално-духовните качества. Ние се чувстваме като белязани от него. И ние сме тогава едновременно в нашето съзнание, което се е разширило до размерите на Космоса и което постоянно ни довежда до опитностите, които следват смъртта, благодарение на това същество, което е един вид нашата морална равносметка.
Космическото съзнание е постоянен източник на равновесни сили и по този начин в съществото се ражда един стремеж, извънредно силен, да изправим чрез добри деяния всичко, което сме извършили като зло или неразумно.
към текста >>
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към
един
ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса.
По този начин през фазата, в която се намираме, както изложих това вчера, в света на душите, ние приспособяваме нашия живот към един ритъм, който ни позволява да преминем от опитността на нашите морални качества към тези на Космоса.
В тези редуващи се смени се ражда сбор от стремежи, които ни тласкат да направим нашите лоши дела. Ако сме действали спрямо някого по този начин да го нараним, ние сме тласкани да направим това в нашето бъдеще съществуване. Накратко казано, това е зародишът на съдбата, която тече през много съществувания и се образува по този начин. Но същевременно чистото космическо съзнание се затъмнява, заглушава се силно под влияние на това, което носим в нас. През време на цялото преминаване през света на душите, човешкото същество е подържано в едно състояние на смътно съзнание или най-малко по-заглушено отколкото преди докато му се наложи необходимостта да проникне в света на духовете, да се освободи от съществото, за което говорихме, да живее само в Космоса, който е "аморален", в който не можем да внесем тази равносметка на моралност или неморалност, за която сме имали опитност в света на душите.
към текста >>
Те подържат в него
един
вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди.
Обикновеното земно мислене престава след смъртта: То е свързано с физическия организъм на главата. С напускането на този организъм престава една функция, която имаше материален произход. Следователно човешкото същество не е вече пряко свързано със Земята; но то е свързано с нея косвено чрез силите на Луната, които продължават да действат в него. Дълго време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело. Но необходимо е той да се освободи от тази власт, да се освободи вътрешно от тези лунни сили, които се вливат и действат в него.
Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди.
Те го отдалечават по този начин от опитността за духовните същества, чийто физически образ са тези съзвездия. Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в един чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това. Обаче то трябва да възприема този Космос, в който живее не само в перспективата, която познава Земята, а също и в другата перспектива. За да стигне до тази фаза, то трябва да развие в себе си едно космическо, чисто духовно съзнание. По този начин то стига един вид до покрайнината на Космоса.
към текста >>
Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в
един
чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това.
Следователно човешкото същество не е вече пряко свързано със Земята; но то е свързано с нея косвено чрез силите на Луната, които продължават да действат в него. Дълго време след смъртта те подържат в него стремежа да се върне на Земята, в присъствието на това същество, което той носи сега в себе си и което е негово дело. Но необходимо е той да се освободи от тази власт, да се освободи вътрешно от тези лунни сили, които се вливат и действат в него. Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди. Те го отдалечават по този начин от опитността за духовните същества, чийто физически образ са тези съзвездия.
Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в един чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това.
Обаче то трябва да възприема този Космос, в който живее не само в перспективата, която познава Земята, а също и в другата перспектива. За да стигне до тази фаза, то трябва да развие в себе си едно космическо, чисто духовно съзнание. По този начин то стига един вид до покрайнината на Космоса. Тук долу на Земята ние сме една централна точка и насочваме нашите погледи на всички страни към Космоса. При това духовно виждане ние се намираме на периферията, на покрайнините и от там потапяме нашия поглед в Космоса.
към текста >>
По този начин то стига
един
вид до покрайнината на Космоса.
Те подържат в него един вид космическа памет на ритмичните сили; те постоянно му предлагат, под формата на инспирации и имагинации, движенията на планетите и връзките, които ги свързват с неподвижните звезди. Те го отдалечават по този начин от опитността за духовните същества, чийто физически образ са тези съзвездия. Въпреки това човешкото същество трябва по необходимост да проникне в един чист духовен свят и докато върху него действат лунните сили, те му пречат да стори това. Обаче то трябва да възприема този Космос, в който живее не само в перспективата, която познава Земята, а също и в другата перспектива. За да стигне до тази фаза, то трябва да развие в себе си едно космическо, чисто духовно съзнание.
По този начин то стига един вид до покрайнината на Космоса.
Тук долу на Земята ние сме една централна точка и насочваме нашите погледи на всички страни към Космоса. При това духовно виждане ние се намираме на периферията, на покрайнините и от там потапяме нашия поглед в Космоса. Но ние виждаме физическите образи на духовните същества. Ние не гледаме към един център започвайки от периферията, както можем да сторим това в пространството. Тук нашият поглед изхожда от една единствена точка, от нашето око, към Космоса; а там ние гледаме към центъра изхождайки от една цяла сферическа повърхност.
към текста >>
Ние не гледаме към
един
център започвайки от периферията, както можем да сторим това в пространството.
За да стигне до тази фаза, то трябва да развие в себе си едно космическо, чисто духовно съзнание. По този начин то стига един вид до покрайнината на Космоса. Тук долу на Земята ние сме една централна точка и насочваме нашите погледи на всички страни към Космоса. При това духовно виждане ние се намираме на периферията, на покрайнините и от там потапяме нашия поглед в Космоса. Но ние виждаме физическите образи на духовните същества.
Ние не гледаме към един център започвайки от периферията, както можем да сторим това в пространството.
Тук нашият поглед изхожда от една единствена точка, от нашето око, към Космоса; а там ние гледаме към центъра изхождайки от една цяла сферическа повърхност. И въпреки това, всичко това изглежда като едно пространството. Ние чувстваме качествено това пространство. Нашият поглед се простира в областта на неподвижните звезди и ние виждаме тази област отвън. Между смъртта и едно ново раждане ние трябва да станем независими от физическия свят, в който се разгръща нашето физическо съществуване.
към текста >>
Тук нашият поглед изхожда от една
един
ствена точка, от нашето око, към Космоса; а там ние гледаме към центъра изхождайки от една цяла сферическа повърхност.
По този начин то стига един вид до покрайнината на Космоса. Тук долу на Земята ние сме една централна точка и насочваме нашите погледи на всички страни към Космоса. При това духовно виждане ние се намираме на периферията, на покрайнините и от там потапяме нашия поглед в Космоса. Но ние виждаме физическите образи на духовните същества. Ние не гледаме към един център започвайки от периферията, както можем да сторим това в пространството.
Тук нашият поглед изхожда от една единствена точка, от нашето око, към Космоса; а там ние гледаме към центъра изхождайки от една цяла сферическа повърхност.
И въпреки това, всичко това изглежда като едно пространството. Ние чувстваме качествено това пространство. Нашият поглед се простира в областта на неподвижните звезди и ние виждаме тази област отвън. Между смъртта и едно ново раждане ние трябва да станем независими от физическия свят, в който се разгръща нашето физическо съществуване. През времето, което предшестваше Тайната на Голгота, човекът постигаше това по съвършено друг път отколкото сега.
към текста >>
преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в
един
аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество.
Преди да проникне в същинския духовен свят, т.е.
преди да намери други невъплътени човешки души, които се намират в един аналогичен стадий това са онези души, с които той вече е живял в миналото -, преди особено да може да намери отново най-висшите духовни същества, тези, които имат своето физическо отражение в съзвездията, човек трябва да напусне в сферата на лунните сили всичко онова, което съставляваше съждението на неговото морално същество.
Той трябва да проникне без него в областта на звездите, в която, благодарение на присъствието на най-висшите духовни същества на неговата душа ще бъдат даде ни силите да приготви, да изработи духовния зародиш на своя бъдещ физически организъм.
към текста >>
Той се съ
един
ява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него.
Ето защо слънчевото същество, образ на което е физическото Слънце, идва да му помогне. Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта.
Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него.
Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм. След това преминаване на Лунната сфера, човек прониква в земните области съобразно описанието, което бе вече дадено.
към текста >>
Той може да го присъ
един
и към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
Материалният живот на човека протича благодарение на влиянието на светлината и топлината на Слънцето; също така, след смъртта, грижата за неговото същество е поето от висшето слънчево същество, което го освобождава от веществото на неговата съдба и го приема в сферата на звездите, където той може да изработи духовния зародиш на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевия водач. Тогава, след като е изпълнил тази задача, той може да се върне на Земята. По пътя на връщането сферата на Луната отново го приема. Той намира в нея съществото на своята съдба, което го беше довело до края на неговото предидущо съществуване преминавайки прага на смъртта. Той се съединява с него, но сега, след като е приготвил зародиша на своя бъдещ организъм с помощта на слънчевото същество, той може да се премери с него.
Той може да го присъедини към силите, които са в него и които го ориентират към бъдещия земен организъм.
След това преминаване на Лунната сфера, човек прониква в земните области съобразно описанието, което бе вече дадено.
към текста >>
Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъ
един
и към него както подобава ядката на своята съдба.
Посветените съвременници на Тайната на Голгота или онези, които са живели в следващите столетия до 3-то или 4-то столетие, казваха на своите последователи: Във формата, която човешкият организъм приема в течение на земния живот, се отпечатва все повече и повече Азът. Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите. Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота.
Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба.
Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма.
към текста >>
Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през
един
свободен духовен акт.
Но успоредно с това човекът изгубва силата да прониква в тази област, където висшето слънчево същество може да му бъде ръководител за духовната област на звездите. Ето защо Христос е слязъл на Земята и извърши там Тайната на Голгота. Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота.
Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт.
Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление. Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма. земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете.
към текста >>
Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има
един
момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма.
Силата заложена в душата чрез чувствата, които на Земята се свързваха с Тайната на Голгота, тази сила действа отвъд смъртта и изтръгва душата от сферата на Луната и от съществото белязано чрез съдбата, и под влиянието на Христа на Христовия импулс, душата намира силата да премине царството на духовете да образува своя бъдещ организъм и да присъедини към него както подобава ядката на своята съдба. Днес, въз основа на науката на посвещението, трябва да прибавим това което следва: Такова е наистина действието на Христовия импулс отвъд смъртта. Човекът се изтръгва от сферата на Луната благодарение на силите събрани в неговия Аз чрез своето свързване с Христовото същество и с Тайната на Голгота. Той се изтръгва от тази сфера и работи след това в сферата на звездите по такъв начин, че когато отново се връща в сферата на Луната и намира там своята кармична ядка, чувства се свободен по отношение на нея и я поема върху себе си през един свободен духовен акт. Защото той си казва: - Светът не може да следва своя път освен ако човешкото същество приема това бреме на съдбата и изправи в своите бъдещи съществувания това, което сам е извършил като престъпление.
Този е по същество новият аспект на опитността в лунните области, която човек има след смъртта: В течение на това космическо съществуване има един момент, когато човек чрез своето собствено движение завързва отново връзките на своето същество в развитие със своята съдба, със своята карма.
земният образ на този акт, извършен в свръхземния свят, е човешката свобода, чувството на независимост в течение на земното съществуване. Правилното разбиране на идеята на съдбата, разбиране, което води до духовните светове, където има своята основа, съвсем няма като последствие детерминизма, а една истинска философия на свободата. Човекът, който след смъртта се е приспособил към различните духовни области, донася по този начин, включени в неговия организъм и свързани с неговата съдба, последствията от това свързване с духовните светове, което е живял в царството на духовете. Ако носи в себе си Христа, човекът на модерните времена има вътрешната опитност на свободата и свързано с нея чувство, че е проникнат от Бога, чувство, което на Земята може да се превърне в отзвук на това, което е почувствал връщайки се от света на звездите в сферата на Луната и пребивавайки в тази сфера. Чрез една усилена работа духовното познание се издига до тази действителност, развивайки в душата Интуицията чрез упражнения отнасящи се за волята.
към текста >>
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съ
един
и с физическия организъм.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм.
Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него. Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции. Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове.
към текста >>
Тя е
един
вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции.
Защото унищожавайки, парализирайки това физическо тяло, човек придава на независимата воля една толкова по-голяма сила; ако не във волята се изразява преди всичко едно желание да се съедини с физическия организъм. Аскетичните упражнения ограничават физическия организъм до такава степен, че за волята става много трудно да проникне в него.
Тя е един вид отблъсната от него и колкото е по-трудно за нея да се потопи в него, толкова по-добре тя прониква в духовния свят и може да роди там интуиции.
Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове. Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него. В такъв случай човек никога не би искал да се издигне до съзнанието за свободата.
към текста >>
Също така той никога не би искал вече да се съ
един
и свободно с Импулса даден от Христа.
Такъв е резултатът получен чрез аскетизма. Но в нашата епоха не се препоръчва той да бъде практикуван. След Тайната на Голгота физическото тяло е приело една форма, в която то не може да понася аскетизма, нито да бере неговите плодове. Да се продължава с такива упражнения, това би значило да се парализира физическото тяло по такъв начин, че съзнанието за Аза да не може вече да се развива в него. В такъв случай човек никога не би искал да се издигне до съзнанието за свободата.
Също така той никога не би искал вече да се съедини свободно с Импулса даден от Христа.
към текста >>
Аз можах да ви дам за всички тези неща само
един
очерк.
Аз можах да ви дам за всички тези неща само един очерк.
Те стават ясни само тогава, когато човек проникне в подробностите. Ако бихме искали да сторим това, ние бихме видели как се явяват във всички техни оцветения, с всички възможни отсенки нещата, които аз само скицирах. Тогава бихме имали пред очите си един пълен образ.
към текста >>
Тогава бихме имали пред очите си
един
пълен образ.
Аз можах да ви дам за всички тези неща само един очерк. Те стават ясни само тогава, когато човек проникне в подробностите. Ако бихме искали да сторим това, ние бихме видели как се явяват във всички техни оцветения, с всички възможни отсенки нещата, които аз само скицирах.
Тогава бихме имали пред очите си един пълен образ.
към текста >>
35.
01. 1. Антропософски ръководни принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени
един
вид ръководни антропософски принципи.
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски принципи.
Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която сказките и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на Обществото чрез ръководещите членове. Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат. Чрез това животът на Обществото се обогатява и се изгражда по един разно образен начин.
към текста >>
Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по
един
напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат.
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски принципи. Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която сказките и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на Обществото чрез ръководещите членове.
Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат.
Чрез това животът на Обществото се обогатява и се изгражда по един разно образен начин.
към текста >>
Чрез това животът на Обществото се обогатява и се изгражда по
един
разно образен начин.
На това място в бъдеще трябва да бъдат намерени един вид ръководни антропософски принципи. Те трябва да се схващат в смисъла, че съдържат съвети относно насоката, която сказките и беседите трябва да могат да приемат в отделните групи на Обществото чрез ръководещите членове. Добре е, когато Обществото се развива така, че в отделните групи се проявява по един напълно свободен начин това, което ръководещите членове имат да кажат.
Чрез това животът на Обществото се обогатява и се изгражда по един разно образен начин.
към текста >>
Обаче в Обществото трябва да може да се роди едно
един
но съзнание.
Обаче в Обществото трябва да може да се роди едно единно съзнание.
Това може да стане тогава, когато на всякъде се познават подбудите, които са давани на отделни места. Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на Обществото под формата на сказки. Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят. С това ще се допринесе за една единна форма на действие в Обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
към текста >>
Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по
един
свободен начин това, което ще говорят.
Обаче в Обществото трябва да може да се роди едно единно съзнание. Това може да стане тогава, когато на всякъде се познават подбудите, които са давани на отделни места. Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на Обществото под формата на сказки.
Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят.
С това ще се допринесе за една единна форма на действие в Обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
към текста >>
С това ще се допринесе за една
един
на форма на действие в Обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
Обаче в Обществото трябва да може да се роди едно единно съзнание. Това може да стане тогава, когато на всякъде се познават подбудите, които са давани на отделни места. Ето защо тук ще предаваме в съкратена форма това, което аз давам в Гьотеанума на Обществото под формата на сказки. Представям си, че тогава онези личности, които изнасят сказки или ръководят събеседвания в групите /клоновете/, ще приемат даденото като направляваща линия, за да свържат с него по един свободен начин това, което ще говорят.
С това ще се допринесе за една единна форма на действие в Обществото, без да се помисли по някакъв начин, че тук има една принуда.
към текста >>
Само по този начин ние ще се превърнем от
един
хаос от различни групи в едно Общество с едно духовно съдържание.
Работата ще може да стане плодотворна за Обществото, когато този процес бъде посрещнат с надлежната отзивчивост и любов, когато ръководещите членове ще уведомяват и Президиума на Гьотеанума за съдържанието и формата на техните сказки и подбуди.
Само по този начин ние ще се превърнем от един хаос от различни групи в едно Общество с едно духовно съдържание.
към текста >>
Ръководните линии, които са дадени тук, трябва
един
вид да откриват теми, да посочват теми.
Ръководните линии, които са дадени тук, трябва един вид да откриват теми, да посочват теми.
Тогава в антропософската литература, състояща се книги и цикли, ще могат да се намерят на различни места опорни точки, за да може да се развие посочената тема така, че да може да образува съдържанието на събеседванията в групите.
към текста >>
Но съвсем не е нужно да се прегрешава срещу това, когато в Обществото
един
ият действува по
един
правилен начин в хармония с другия.
Неоспорима истина е, а срещу тази истина не трябва да се прегрешава, че духовната дейност трябва да произтича само от свободното разгръщане на действуващите личности.
Но съвсем не е нужно да се прегрешава срещу това, когато в Обществото единият действува по един правилен начин в хармония с другия.
Ако това не би могло да бъде така, тогава принадлежността на отделния член или на групата към Обществото винаги ще остане нещо външно. Обаче тази принадлежност трябва да бъде нещо, което да се чувствува като вътрешно.
към текста >>
Президиумът на Гьотеанума трябва да бъде едно тяло, което иска да отглежда и развива Антропософия, а Обществото трябва да бъде
един
съюз на хора, които искат живо да се разбират с него по отношение отглеждането на Антропософията.
Но вече достатъчно с тези прийоми. Опитът с примера, който отделните експериментатори искаха да дадат в Обществото е направен вече. Подобни неща не трябва да се повтарят до безкрайност.
Президиумът на Гьотеанума трябва да бъде едно тяло, което иска да отглежда и развива Антропософия, а Обществото трябва да бъде един съюз на хора, които искат живо да се разбират с него по отношение отглеждането на Антропософията.
към текста >>
36.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
1. Антропософията е
един
път на познание, който иска да доведе духовното в човешкото същество до Духовното във Вселената.
1. Антропософията е един път на познание, който иска да доведе духовното в човешкото същество до Духовното във Вселената.
Тя се явява в човека като една нужда на сърцето и на чувството. Тя трябва да намери своето оправдание в това, че може да задоволи тази нужда. Само онзи може да признае Антропософията, който намира в нея това, което той трябва да търси от своето сърце. Ето защо антропософи могат да бъдат само хора, които чувствуват определени въпроси относно човешкото същество и относно света като една жизнена необходимост така, както човек чувствува глад и жажда.
към текста >>
6. Когато насочим погледа върху неживата природа, ние намираме
един
свят, който се проявява в закономерни връзки.
6. Когато насочим погледа върху неживата природа, ние намираме един свят, който се проявява в закономерни връзки.
Ние търсим тези връзки и ги намираме като съдържани е на природните закони. Но ние намира ме също, че чрез тези закони неживата природа съставлява едно цяло със Земята. Тогава можем да преминем от тази земна съвкупност, която царува във всичко неживо, към възгледа за живия растителен свят. Ние виждаме, как извънземния свят изпраща от далечините на пространството силите, които излъчват живото от лоното на неживото. В живото ние виждаме онази същност, която се изтръгва от чисто земната връзка и се превръща в изявително онова, което действува на Земята от далечините на мировото пространство.
към текста >>
Просто съзнателното има своя образ в онази част на организма, която е станала
един
вид празна чрез разграждането.
В разграждането на тези тела се създава почвата, върху която съзнанието разгръща своя живот. Обаче, за да не бъде разрушен организмът трябва да последва едно ново съграждане. Така, когато за едно изживява не на съзнанието е станало едно разграждане, разграденото трябва да бъде отново съградено. Във възприятието на това съграждане лежи изживяването на себесъзнанието Този процес може да бъде проследен чрез вътрешно съзерцание. Тогава може да се почувствува, как съзнателното е пренесено в себесъзнателното благодарение на това, че човек създава от себе си едно копие на просто съзнателното.
Просто съзнателното има своя образ в онази част на организма, която е станала един вид празна чрез разграждането.
То се вмъква в себесъзнателното, когато празнотата бива отново запълнена от вътре. Същността, която е способна да извърши това запълване, е изживяна като "Аз.
към текста >>
Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез
един
волев акт
12. Ние намираме действителността на "Аза" тогава, когато развием по-нататък вътрешното виждане, чрез което астралното тяло бива обхванато познавателно, чрез това, че проникваме изживяното в медитация мислене с волята. Първо ние сме се отдали на това мислене безволево. Благодарение на това стигаме до там, че нещо духовно навлиза в това мислене, както при сетивното възприятие цветът навлиза в окото, звукът в ухото.
Когато сме стигнали до там, да изобразим чрез един волев акт
към текста >>
В съзнанието, което обгръща астралното тяло, "Азът" се извява като член на
един
духовен свят, от който той получава своите сили. 3.
13. По пътя на медитацията можем да намерим освен формата, в която "АЗЪТ" се явява в обикновеното съзнание, още три други форми: 1. В съзнанието, което обгръща етерното тяло, "Азът" се явява като образ, който обаче е същевременно деятелна същност и като такава придава на човека форма, растеж, строителни сили. 2.
В съзнанието, което обгръща астралното тяло, "Азът" се извява като член на един духовен свят, от който той получава своите сили. 3.
В съзнанието, което бе посочено като последно, което трябва да бъде постигнато, "Азът" се показва като една духовна същност самостоятелно, относително независима от за обикалящия я духовен свят.
към текста >>
Обаче едно сериозно взиране в изживяванията на това съзнание показва, че "истинският Аз" не може да бъде намерен в него; напротив, там може да се яви само мисловният отблясък, който е по-малко от
един
образ.
14. Втората форма на "Аза", която бе посочена в изложението на третия ръководен принцип* /*Става въпрос за третия ръководен принцип от предидущата група, или тук 13-ия ръководен принцип/, се явява като "образ" на този Аз. Чрез съзирането на този образен характер се хвърля също светлина върху същността на мислите, в която "Азът " се явява пред обикновеното съзнание. Хората търсят чрез всевъзможни съзерцания "истинския Аз" в обикновеното съзнание.
Обаче едно сериозно взиране в изживяванията на това съзнание показва, че "истинският Аз" не може да бъде намерен в него; напротив, там може да се яви само мисловният отблясък, който е по-малко от един образ.
Истинността на този факт ни завладява едвам тогава, когато преминем към "Аза" като образ, който живее в етерното тяло. И само чрез това ние сме подбудени към търсенето на Аза като истинска същност на човека.
към текста >>
Пред обикновеното съзнание стои само
един
слаб чувствен отблясък от тази царуваща в глъбините на душата Инспирация от далечините на духовния свят.
15. Виждането на формата, в която "Азът" живее в астралното тяло, довежда до едно истинско чувствуване на отношенията на човека с духовния свят. Тази форма на Аза за обикновеното изживяване е потопена в тъмните глъбини на безсъзнанието. Човек прониква в тези глъбини и влиза във връзка с мировата духовна същност чрез Инспирацията.
Пред обикновеното съзнание стои само един слаб чувствен отблясък от тази царуваща в глъбините на душата Инспирация от далечините на духовния свят.
към текста >>
16. Третата форма на "Аза" ни позволява да проникнем с погледа в самостоятелната същност на човека всред
един
духовен свят.
16. Третата форма на "Аза" ни позволява да проникнем с погледа в самостоятелната същност на човека всред един духовен свят.
Тя събужда в нас чувството, че със своята земно-сетивна природа човекът е само едно откровение на това, което той е в действителност. С това е дадено изходната точка на истинското себе познание. Защото онова Себе, което изгражда човека в неговата истинност, ще се открие на познанието едва тогава, когато той премине по-нататък от мисълта на Аза към неговия образ, от образа към творящите сили на този образ и от там към духовните носители на тези сили.
към текста >>
С развитието на неговото тяло той е включен в
един
"долен свят"; със своето душевно същество той образува
един
"среден свят" и със своите духовни сили той се стреми към
един
"горен свят".
17. Човекът е едно същество, което разгръща своя живот по средата между две мирови области.
С развитието на неговото тяло той е включен в един "долен свят"; със своето душевно същество той образува един "среден свят" и със своите духовни сили той се стреми към един "горен свят".
Той получава развитието на своето тяло от това, което природата му е дала; своето душевно същество той носи като свой собствен дял за себе си; а духовните сили той намира в себе си като дарове, които го водят над самия него, за да участвува в един божествен свят.
към текста >>
Той получава развитието на своето тяло от това, което природата му е дала; своето душевно същество той носи като свой собствен дял за себе си; а духовните сили той намира в себе си като дарове, които го водят над самия него, за да участвува в
един
божествен свят.
17. Човекът е едно същество, което разгръща своя живот по средата между две мирови области. С развитието на неговото тяло той е включен в един "долен свят"; със своето душевно същество той образува един "среден свят" и със своите духовни сили той се стреми към един "горен свят".
Той получава развитието на своето тяло от това, което природата му е дала; своето душевно същество той носи като свой собствен дял за себе си; а духовните сили той намира в себе си като дарове, които го водят над самия него, за да участвува в един божествен свят.
към текста >>
Мнозина последователи на новия естественонаучен светоглед са в това отношение така силно в плен на
един
предразсъдък, че казват, каква всеобхващаща причинност
един
ствено царува във всички явления на света.
20. Присъщо на истинското разгръщане на душевния живот на човека е, той да добие пълно съзнание в своето същество за действието от духа.
Мнозина последователи на новия естественонаучен светоглед са в това отношение така силно в плен на един предразсъдък, че казват, каква всеобхващаща причинност единствено царува във всички явления на света.
Когато човек вярва, че може да бъде причина за нещо от собственото си същество, това може да създаде само една илюзия. Новото природознание иска да следва във всичко вярно наблюдението и опита. Чрез този предразсъдък за скритата причинност на собствените човешки подтици то съгрешава против този свой принцип. Защото свободното действие от вътрешността на човешкото същество е един съвсем елементарен резултат на човешкото самонаблюдение. Ние не трябва да го отричаме, а да го доведем в хармония с вникването във всеобщата причинност в природния ред.
към текста >>
Защото свободното действие от вътрешността на човешкото същество е
един
съвсем елементарен резултат на човешкото самонаблюдение.
20. Присъщо на истинското разгръщане на душевния живот на човека е, той да добие пълно съзнание в своето същество за действието от духа. Мнозина последователи на новия естественонаучен светоглед са в това отношение така силно в плен на един предразсъдък, че казват, каква всеобхващаща причинност единствено царува във всички явления на света. Когато човек вярва, че може да бъде причина за нещо от собственото си същество, това може да създаде само една илюзия. Новото природознание иска да следва във всичко вярно наблюдението и опита. Чрез този предразсъдък за скритата причинност на собствените човешки подтици то съгрешава против този свой принцип.
Защото свободното действие от вътрешността на човешкото същество е един съвсем елементарен резултат на човешкото самонаблюдение.
Ние не трябва да го отричаме, а да го доведем в хармония с вникването във всеобщата причинност в природния ред.
към текста >>
Както човешкото тяло се атрофира ако не приема физическа храна, така и наблюдаващият в истинския смисъл себе си човек ще почувствува, че неговото Себе се атрофира, ако не съзира, как в това Себе действуват силите на
един
действуващ вън от него духовен свят.
22. Себенаблюдението съставлява началото на наблюдението на духа. И затова то може да бъде истинско начало, защото при едно истинско размисляне човек не може да оста не при него, а трябва да премине от не го към другото духовно съдържание на света.
Както човешкото тяло се атрофира ако не приема физическа храна, така и наблюдаващият в истинския смисъл себе си човек ще почувствува, че неговото Себе се атрофира, ако не съзира, как в това Себе действуват силите на един действуващ вън от него духовен свят.
към текста >>
В това съдържание се намира т съжденията, които духовните Същества от
един
по-висш свят отпечатват в астралното тяло по време на съня, които обаче остават скрити за земното съзнание.
24. След полагането на етерното тяло човекът още притежава астралното тяло и Аза като членове, които му остават. Докато той още притежава астралното тяло, то позволява на съзнанието да изживее всичко, кое то през време на земния живот е съставлявало несъзнателното съдържание на почиващата в сън душа.
В това съдържание се намира т съжденията, които духовните Същества от един по-висш свят отпечатват в астралното тяло по време на съня, които обаче остават скрити за земното съзнание.
Човек преживява още веднъж своя земен живот, но така, че сега съдържанието на неговата душа е сцената на неговите дела и на неговото мислене от гледна точка на духовния свят Преживяването става по обратен път: първо последната нощ, след това предпоследната и т.н.
към текста >>
32. В главата на човека физическият организъм е
един
отпечатък на духовната индивидуалност.
32. В главата на човека физическият организъм е един отпечатък на духовната индивидуалност.
Физическата и етерната част на главата стоят като завършени образи на духовното, а до тях стоят като самостоятелни
към текста >>
33. В онази част на човека, която съставлява крайниците и обмяната на веществата, че тирите членове на човешкото същество са свързани
един
с друг.
33. В онази част на човека, която съставлява крайниците и обмяната на веществата, че тирите членове на човешкото същество са свързани един с друг.
Организмът на Аза и астралното тяло не са до физическата и етерна част на човека. Те се намират в тези последните, действуват в техния растеж и в тяхната двигателна способност и т.н. Но благодарение на това частта на крайниците и на обмяната на веществата е като един зародиш, който иска да се развие по-нататък, който постоянно се стреми да стане глава и през време на земния живот на човека е постоянно задържан да постигне това.
към текста >>
Но благодарение на това частта на крайниците и на обмяната на веществата е като
един
зародиш, който иска да се развие по-нататък, който постоянно се стреми да стане глава и през време на земния живот на човека е постоянно задържан да постигне това.
33. В онази част на човека, която съставлява крайниците и обмяната на веществата, че тирите членове на човешкото същество са свързани един с друг. Организмът на Аза и астралното тяло не са до физическата и етерна част на човека. Те се намират в тези последните, действуват в техния растеж и в тяхната двигателна способност и т.н.
Но благодарение на това частта на крайниците и на обмяната на веществата е като един зародиш, който иска да се развие по-нататък, който постоянно се стреми да стане глава и през време на земния живот на човека е постоянно задържан да постигне това.
към текста >>
Дишането и кръвообращението са физическият израз на това съ
един
ение и освобождение.
34. Ритмическият организъм стои по средата. Тук организмът на Аза и астралното тяло се свързват променливо с физическата и етерната част и отново се освобождават от нея.
Дишането и кръвообращението са физическият израз на това съединение и освобождение.
Процесът вдишването изобразява свързването; процесът на издишването изобразява освобождението. Процесите в артериалната кръв представляват свързването; процесите във венозната кръв освобождението.
към текста >>
Всичко, което принадлежи на системата на крайниците и на обмяната на веществата, е като
един
образ, като една картина, която още не е завършена, но върху която още се работи.
35. Можем да разберем човешкото физическо същество само тогава, когато го разглеждаме като образ на душевно-духовното. Взето за себе си физическото тяло на човека остава неразбрано. Но в неговите различни части то е по различен начин образ на душевно-духовното. Главата е най-съвършеният, завършен образ на душевно-духовното.
Всичко, което принадлежи на системата на крайниците и на обмяната на веществата, е като един образ, като една картина, която още не е завършена, но върху която още се работи.
Всичко, което принадлежи на ритмичния организъм на човека, се намира по отношение на връзката на душевно-духовното с телесното между тези противоположности.
към текста >>
37.
03. 4. Върху образната природа на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Това прилича на положението, когато бихме разглеждали картината, който
един
художник е създал, според веществото на багрите, според силата, с която боите са прилепнали към платното, според начина, как тези бои могат да се размазват върху платното и според други подобни гледни точки.
Това прилича на положението, когато бихме разглеждали картината, който един художник е създал, според веществото на багрите, според силата, с която боите са прилепнали към платното, според начина, как тези бои могат да се размазват върху платното и според други подобни гледни точки.
Но с всичко това ние съвсем не налучкваме това, което се изразява в картината. В този израз, в това откровение, което е дадено чрез картината, живеят закономерности съвършено различни от онези, които могат да се добият от гореспоменатите гледни точки.
към текста >>
Един
минерал не е в този смисъл
един
образ.
Важното е сега да бъдем наясно върху факта, че и в човешкото същество се изявява нещо, което не може да бъде обхванато от гледните точки, от които се добиват законите на външната природа. Когато сме усвоили правилно тази представа, ние ще бъдем в състояние да разберем човека като образ.
Един минерал не е в този смисъл един образ.
Той изявява само онова, което сетивата могат непосредствено да възприемат.
към текста >>
Трябва да имаме едно друго чувство, когато с природните закони стоим пред
един
минерал, и друго, когато стоим пред човека.
Трябва да имаме едно друго чувство, когато с природните закони стоим пред един минерал, и друго, когато стоим пред човека.
За духовното схващане при минерала е така, като че непосредствено напипваме възприеманото; при човека е така, като че с природните закони стоим така далече от него, както стоим далече от една картина, която не гледаме с очите на душата, а само я напипваме.
към текста >>
В своята същност
един
сетивен орган е твърде малко образ, той е повече откровение на самия себе си, както минералът.
А образната природа не се изявява в човека по еднообразен начин.
В своята същност един сетивен орган е твърде малко образ, той е повече откровение на самия себе си, както минералът.
Ние можем да разберем по-добре сетивните органи с помощта на природните закони. Ние разглеждаме само чудесното устройство на човешкото око. Ние можем да разберем приблизително това устройство с помощта на природните закони. Подобно е положението и с другите сетивни органи, въпреки че нещата не са така явни и очебийни както при окото. Това иде от там, че в тяхното образуване сетивните органи са стигнали до определена завършеност.
към текста >>
Сетивните органи се явяват като
един
образ, като една картина, която е окачена на стената.
Сетивните органи се явяват като един образ, като една картина, която е окачена на стената.
Ритмичната система стои пред нас както ставането, което се развива, когато гледаме как художникът рисува картината върху платното. Картината не е още готова; но тя все повече се допълва. При това разглеждане ние имаме работа само с едно раждане. Това, което се е родило, остава първо да съществува. В човешката ритмична система, когато я разглеждаме, към раждането, съграждането веднага с включва умирането, разграждането.
към текста >>
38.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото тогава моралният ред на света се представя като едно земно копие на
един
ред, който принадлежи на духовния свят.
38. Когато сме постигнали да разглеждаме човека в неговата образна /картинна/ природа и в изявява щата се чрез това духовност в направлението посочено в предидущите ръководни принцип, ние сме стигна ли вече там, където можем да гледаме заедно с това и душевно-моралните закони в тяхната действителност в духовния свят, където виждаме човека да съществува като духовно същество.
Защото тогава моралният ред на света се представя като едно земно копие на един ред, който принадлежи на духовния свят.
И физическият и моралният ред на света се съединяват и образуват едно цяло.
към текста >>
И физическият и моралният ред на света се съ
един
яват и образуват едно цяло.
38. Когато сме постигнали да разглеждаме човека в неговата образна /картинна/ природа и в изявява щата се чрез това духовност в направлението посочено в предидущите ръководни принцип, ние сме стигна ли вече там, където можем да гледаме заедно с това и душевно-моралните закони в тяхната действителност в духовния свят, където виждаме човека да съществува като духовно същество. Защото тогава моралният ред на света се представя като едно земно копие на един ред, който принадлежи на духовния свят.
И физическият и моралният ред на света се съединяват и образуват едно цяло.
към текста >>
Обаче тази ритмична система е обхваната в
един
процес на раждане и умиране.
Тази воля стои като съвършено чужда пред природните закони при разглеждането на външния свят. Същността на сетивните органи има подобие с външните природни предмети. Волята не може още да се разгърне в тяхната дейност. Същността, която се изявява в ритмичната система на човека, има вече по-малко подобие с всичко външно. Волята може вече да действува до известна степен в тази система.
Обаче тази ритмична система е обхваната в един процес на раждане и умиране.
Воля та е още свързана с тези процеси.
към текста >>
54. За
един
период, който обхваща около една трета от изминалия земен живот, душата изпитва в духовни изживявания въздействието, което изминалият земен живот трябва да има в смисъла на
един
морално справедлив миров ред.
54. За един период, който обхваща около една трета от изминалия земен живот, душата изпитва в духовни изживявания въздействието, което изминалият земен живот трябва да има в смисъла на един морално справедлив миров ред.
През време на това изживява не се ражда намерението, следващият земен живот да бъде изграден за изправянето на грешките от миналия по такъв начин, както отговаря на това изживяване.
към текста >>
55. Следва
един
дълготраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от висшите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата.
55. Следва един дълготраен, чисто духовен период на съществуване, през време на който човешката душа заедно с други, свързани кармически с нея човешки души, и със Съществата от висшите йерархии изгражда идващия земен живот в смисъла на Кармата.
към текста >>
Достатъчно е този разум да наблюдава безпристрастно само същността на сетивната действителност, и той ще съзре, че тази сетивна действителност сочи към нещо духовно, както формата на мъртвия труп сочи към
един
обитаващ в него живот.
56. Периодът на съществуване между смъртта и едно ново раждане, през време на който се образува Карма та на човека, може да бъде описан само въз основа на резултатите от духовното изследване. Но трябва да държим винаги в съзнанието си, че това описание е разбираемо за разума.
Достатъчно е този разум да наблюдава безпристрастно само същността на сетивната действителност, и той ще съзре, че тази сетивна действителност сочи към нещо духовно, както формата на мъртвия труп сочи към един обитаващ в него живот.
към текста >>
Увенчанието на живота на усещанията и на волята в себесъзнателния духовен живот съставлява връзката на човека с духовния свят по
един
непосредствен начин.
58. Минералното царство може да се види в устройството на човешкото физическо тяло, растителното под формата на етерното тяло е основа на неговото развитие и растеж, животинското като астрално тяло дава импулса за разгръщането на усещането и волята.
Увенчанието на живота на усещанията и на волята в себесъзнателния духовен живот съставлява връзката на човека с духовния свят по един непосредствен начин.
към текста >>
39.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
И той може да насочи поглед също вътре в себе си и да каже: там не се намира само моят аз, там се изживява
един
духовен свят.
та на душите, които тези души са имали преди тяхното настоящо земно съществуване.
И той може да насочи поглед също вътре в себе си и да каже: там не се намира само моят аз, там се изживява един духовен свят.
към текста >>
Членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат дейни, трябва да станат съзнателни посредници на това, което питащата човешка душа чувствува като загадка на света и на човека, с това, което познанието на посветените има да каже, когато това познание извлича от човешките съдби
един
минал свят и когато благодарение на укрепването на душата разкрива възприятието на
един
духовен свят.
Членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат дейни, трябва да станат съзнателни посредници на това, което питащата човешка душа чувствува като загадка на света и на човека, с това, което познанието на посветените има да каже, когато това познание извлича от човешките съдби един минал свят и когато благодарение на укрепването на душата разкрива възприятието на един духовен свят.
към текста >>
40.
06. 7. Принципи 62-68
GA_26 Мистерията на Михаил
64. В съдбата на човека се разкрива не само действието на
един
външен свят, но също и светът на неговото собствено Себе.
64. В съдбата на човека се разкрива не само действието на един външен свят, но също и светът на неговото собствено Себе.
към текста >>
65. В душевните изживявания на човека се изявява не само едно Себе, но също
един
духовен свят, който при едно духовносъобразно познание Себето знае, че е съ
един
ен с неговото собствено същество.
65. В душевните изживявания на човека се изявява не само едно Себе, но също един духовен свят, който при едно духовносъобразно познание Себето знае, че е съединен с неговото собствено същество.
към текста >>
41.
07. 8. Духовни области на света и човешкото себепознание
GA_26 Мистерията на Михаил
Който вижда една сянка, ще почувствува
един
вътрешен подтик да насочи своята мисъл към предмета, който хвърля сянката.
При едно такова действително себе-познание ние намираме първо това, което живее в спомена. Под формата на мисли-образи ние извикваме в съзнанието сянката на това, в което в минало време сме живели като една непосредствена жива опитност.
Който вижда една сянка, ще почувствува един вътрешен подтик да насочи своята мисъл към предмета, който хвърля сянката.
Който носи в себе си един спомен, той не може да насочи по такъв непосредствен начин погледа на душата към изживяването, което е останало като спомен. Но когато действително размисли върху своето собствено съществуване, върху своето собствено битие, той ще трябва да си каже: аз самият, в моето душевно същество, съм това, което изживяванията са направили от мене, тези изживявания, които хвърлят своята сянка в спомена. В съзнанието се явяват сенките на спомена, в битието на душата свети това, което хвърля своята сянка в спомена. Мъртвата сянка съществува в спомена; живото битие живее в душата, в която действува споменът.
към текста >>
Който носи в себе си
един
спомен, той не може да насочи по такъв непосредствен начин погледа на душата към изживяването, което е останало като спомен.
При едно такова действително себе-познание ние намираме първо това, което живее в спомена. Под формата на мисли-образи ние извикваме в съзнанието сянката на това, в което в минало време сме живели като една непосредствена жива опитност. Който вижда една сянка, ще почувствува един вътрешен подтик да насочи своята мисъл към предмета, който хвърля сянката.
Който носи в себе си един спомен, той не може да насочи по такъв непосредствен начин погледа на душата към изживяването, което е останало като спомен.
Но когато действително размисли върху своето собствено съществуване, върху своето собствено битие, той ще трябва да си каже: аз самият, в моето душевно същество, съм това, което изживяванията са направили от мене, тези изживявания, които хвърлят своята сянка в спомена. В съзнанието се явяват сенките на спомена, в битието на душата свети това, което хвърля своята сянка в спомена. Мъртвата сянка съществува в спомена; живото битие живее в душата, в която действува споменът.
към текста >>
Но този трети член също се намира в
един
свят, който образува неговата заобикаляща среда.
Но този трети член също се намира в един свят, който образува неговата заобикаляща среда.
Това е светът на втората йерархия. В говора на човека имаме един образ-сянка на тази втора йерархия. Човек живее всред царството на тази Йерархия със своето астрално тяло.
към текста >>
В говора на човека имаме
един
образ-сянка на тази втора йерархия.
Но този трети член също се намира в един свят, който образува неговата заобикаляща среда. Това е светът на втората йерархия.
В говора на човека имаме един образ-сянка на тази втора йерархия.
Човек живее всред царството на тази Йерархия със своето астрално тяло.
към текста >>
Това, което е изразено по този начин, за него Антропософията говори като за
един
четвърти член на човешкото същество.
Това, което е изразено по този начин, за него Антропософията говори като за един четвърти член на човешкото същество.
Изхождайки от Интуитивното познание, тя говори за "истинското Себе", за "Аза" на човека. Този "Аз" също живее в една заобикаляща среда. Това е светът на първата йерархия.
към текста >>
Антропософията говори за
един
свят, който образува заобикалящата среда на етерното тяло.
Пристъпвайки към своите мисли-спомени, човек среща една първа свръхсетивна същност, своето етерно тяло.
Антропософията говори за един свят, който образува заобикалящата среда на етерното тяло.
Обгръщайки себе си като говорещо същество, човек среща своето астрално тяло. Същността на астралното тяло не може да бъде обхваната вече в това, което действува вътрешно само като спомен. Инспиративното позна ние ни го показва като нещо, което в говоренето произвежда един физически процес на духовното. Говоренето е един физически процес. На негова основа стои творческата дейност, която се извършва в царството на втората йерархия.
към текста >>
Инспиративното позна ние ни го показва като нещо, което в говоренето произвежда
един
физически процес на духовното.
Пристъпвайки към своите мисли-спомени, човек среща една първа свръхсетивна същност, своето етерно тяло. Антропософията говори за един свят, който образува заобикалящата среда на етерното тяло. Обгръщайки себе си като говорещо същество, човек среща своето астрално тяло. Същността на астралното тяло не може да бъде обхваната вече в това, което действува вътрешно само като спомен.
Инспиративното позна ние ни го показва като нещо, което в говоренето произвежда един физически процес на духовното.
Говоренето е един физически процес. На негова основа стои творческата дейност, която се извършва в царството на втората йерархия.
към текста >>
Говоренето е
един
физически процес.
Пристъпвайки към своите мисли-спомени, човек среща една първа свръхсетивна същност, своето етерно тяло. Антропософията говори за един свят, който образува заобикалящата среда на етерното тяло. Обгръщайки себе си като говорещо същество, човек среща своето астрално тяло. Същността на астралното тяло не може да бъде обхваната вече в това, което действува вътрешно само като спомен. Инспиративното позна ние ни го показва като нещо, което в говоренето произвежда един физически процес на духовното.
Говоренето е един физически процес.
На негова основа стои творческата дейност, която се извършва в царството на втората йерархия.
към текста >>
42.
09. 10. Как трябва да се използват ръководните принципи
GA_26 Мистерията на Михаил
В ръководните принципи, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден
един
подтик за членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат деятелни, да изградят по
един
ен начин съдържани ето на антропософската дейност.
В ръководните принципи, които се издават от Гьотеанума, трябва да бъде даден един подтик за членовете на Антропософското Общество, които искат да бъдат деятелни, да изградят по единен начин съдържани ето на антропософската дейност.
Когато човек всяка седмица се запознава с тези принципи, той ще открие, че те дават едно упътване за задълбочаване в съществуващия материал на циклите и за изнасяне на този материал в определен ред в събранията на кръжоците.
към текста >>
Който взема тези цикли и си припомня, според заглавието, каква материя се съдържа в
един
или друг от тях, и след това пристъпва към ръководните изречения, той ще открие, че в
един
от циклите намира това, в друг цикъл друго, което развива по-нататък ръководния принцип.
Предварително в преимуществено положение се намират онези кръжоци, които имат членове, които могат да посещават Гьотеанума, понеже могат да слушат сказките и след това да ги изнасят в събранията на кръжоците. И такива кръжоци трябва да признаят, че изпращането на техни представители в Гьотеанума е една благодат за тях. Но също така не трябва да се подценява работата, която вече е извършена в Антропософското Общество и се съдържа вече в напечатаните цикли и сказки.
Който взема тези цикли и си припомня, според заглавието, каква материя се съдържа в един или друг от тях, и след това пристъпва към ръководните изречения, той ще открие, че в един от циклите намира това, в друг цикъл друго, което развива по-нататък ръководния принцип.
Чрез съпоставянето на това, което се съдържа отделно в различните цикли, могат да бъдат намерени гледните точки, на основата на които, позовавайки се на ръководните принципи, може да се говори пред членовете.
към текста >>
Когато предава отново това съдържание, това впечатление може да подържа в него
един
от звук и той ще бъде в състояние да формулира нещата така, че те да могат да бъдат правилно разбрани.
Възниква и една друга гледна точка. При разпространението на това, което Антропософията съдържа, на първо място е необходима съвестност и чувство на отговорност. Това, което се казва върху духовния свят, трябва да бъде доведено в такава форма, че образите на духовните факти и същества, които се дават, да не бъдат криво разбрани. Който слуша една сказка в Гьотеанума, може да има едно непосредствено впечатление.
Когато предава отново това съдържание, това впечатление може да подържа в него един от звук и той ще бъде в състояние да формулира нещата така, че те да могат да бъдат правилно разбрани.
Но когато един втори, трети става посредник, тогава вероятността става все по-голяма да се вмъкнат неточности. Всички тези неща трябва да се обмислят.
към текста >>
Но когато
един
втори, трети става посредник, тогава вероятността става все по-голяма да се вмъкнат неточности.
Възниква и една друга гледна точка. При разпространението на това, което Антропософията съдържа, на първо място е необходима съвестност и чувство на отговорност. Това, което се казва върху духовния свят, трябва да бъде доведено в такава форма, че образите на духовните факти и същества, които се дават, да не бъдат криво разбрани. Който слуша една сказка в Гьотеанума, може да има едно непосредствено впечатление. Когато предава отново това съдържание, това впечатление може да подържа в него един от звук и той ще бъде в състояние да формулира нещата така, че те да могат да бъдат правилно разбрани.
Но когато един втори, трети става посредник, тогава вероятността става все по-голяма да се вмъкнат неточности.
Всички тези неща трябва да се обмислят.
към текста >>
Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има
един
недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество.
По-нататък друга една гледна точка има най-голямо значение. Не се касае антропософското съдържание да бъде слушано само външно или да бъде четено по такъв начин, а то да бъде прието в душата. В по-нататъшното мислене и чувствуване на приетото се крие нещо съществено. Но подбуда за това трябва да бъдат именно ръководните принципи свързани с вече напечатаните цикли.
Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество.
Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук. Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите. Така е също и със съдържанието на циклите. В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове.
към текста >>
В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има
един
материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове.
Ако не се обърне достатъчно внимание на тази гледна точка, постоянно ще има един недостатък в това, как същността на Антропософията може да се изяви чрез Антропософското Общество. Някой е само привидно прав, когато казва: какво ме ползува да слушам толкова много неща за духовните светове, когато сам не мога да прогледна в такива светове? При такова изказване не се взема под внимание, че това проглеждане в духовните светове се изисква тогава, когато върху обработката на антропософското съдържание се мисли така, както е посочено тук. Сказките в Гьотеанума са държани така, че тяхното съдържание не може да действува живо и свободно по-нататък в душите на слушателите. Така е също и със съдържанието на циклите.
В тях няма никакъв мъртъв материал, който само трябва да се съобщава; в тях има един материал, който разгледан от различни страни подбужда виждането в духовните светове.
Не трябва да се мисли: съдържанието на сказките аз слушам; но познанието на духовния свят аз мога да добия само чрез медитация. Така никога не може да се напредва в истинския смисъл. И двете трябва да съдействуват в душата. По-нататъшното мислене и чувствуване на антропософското съдържание е също едно упражнение на душата. Човек се вживява в духовния свят виждайки, когато той постъпва с това съдържание така, като бе казано тук.
към текста >>
43.
11. МИСИЯТА НА АРХАНГЕЛ МИХАЕЛ. І. Настъпване на епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Той ги считаше за вдъхновения идващи от
един
духовен свят.
До към деветото столетие човекът се намираше в такова отношение към своите мисли, което беше различно от това, настъпило по-късно. Той нямаше чувството, че сам произвежда мислите, които живеят в негова та душа.
Той ги считаше за вдъхновения идващи от един духовен свят.
Даже и когато имаше мисли върху това, което възприемаше със своите сетива, за него мислите бяха откровения на Божественото, което му говореше от сетивните неща.
към текста >>
44.
13. ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел.
GA_26 Мистерията на Михаил
Той виждаше така да се каже капката, която се беше отделила за земния живот от морето на космическия Дух, за да се съ
един
и отново с него след смъртта.
В своята истинска същност образуването на мислите не е едно развитие към материалистичното схваща не на света. Онова, което в по-стари времена идваше до човека като нещо вдъхновено му, светът на идеите, стана собственост на човешката душа във времето, което предхождаше епохата на Михаел. Човешката душа не получава вече идеите "от горе" от духовното съдържание на Космоса; тя ги черпи активно от собствената духовна същност на човека. Едва благодарение на това човекът узря, за да може да размишлява върху своето собствено същество. По-рано той не можеше да проникне до тази дълбочина на своето същество.
Той виждаше така да се каже капката, която се беше отделила за земния живот от морето на космическия Дух, за да се съедини отново с него след смъртта.
към текста >>
Образуването на мислите, което става в човека, е
един
напредък в човешкото себепознание.
Образуването на мислите, което става в човека, е един напредък в човешкото себепознание.
Гледани в свръхсетивния свят, нещата се представят така: духовните същества, които можем да назовем с името на Михаел, управляваха в космоса идеите. Човекът изживяваше тези идеи, като участвуваше със своята душа в живота от света на Михаел. Това изживяване стана сега негово собствено. С това настъпи едно временно отделяне на човека от света на Михаел. Заедно с вдъхновените мисли в миналото човек приемаше същевременно и духовните съдържания на света.
към текста >>
Обаче във виждането на външния материален свят може отново да се влее изживяването на духовното и с това духовният възглед да се изживее по
един
нов начин.
Обаче във виждането на външния материален свят може отново да се влее изживяването на духовното и с това духовният възглед да се изживее по един нов начин.
Това, което бе добито под знака на материализма като познание на природата, може да бъде схванато по духовен начин във вътрешния живот на душата Михаел, който беше говорил "от горе", може да бъде чут "отвътре", където ще си устрои своето ново жилище. Говорейки по-скоро имагинативно /образно/, това може да бъде изразено така: слънчевото естество, което човекът приемаше дълго време в себе си от космоса, ще започне да свети във вътрешността на душата. Човекът ще се научи да говори за едно "вътрешно слънце". Ето защо в своя живот между раждането и смъртта той ще знае не по-малко себе си като едно земно същество; но същевременно ще познае своето собствено, ходещо по земята същество като ръководено от слънцето. Той ще се научи да чувствува Истината, че вътре в него едно Същество го поставя в такава светлина, която наистина осветлява земното съществуване, но не се запалва в това съществува не.
към текста >>
45.
14. Принципи 85-87
GA_26 Мистерията на Михаил
86. В сън със сънища-/сънищно/ човек изживява по
един
хаотичен начин своето собствено същество, свързано нехармонично с духовната същност на света.
86. В сън със сънища-/сънищно/ човек изживява по един хаотичен начин своето собствено същество, свързано нехармонично с духовната същност на света.
Когато срещу съновидното съзнание застава Имагинативното съзнание като негов друг полюс, човек съзира, че в неговото изживяване н присъствува втората Йерархия.
към текста >>
87. В съзнанието, което има при съня без сънища, човек изживява без собствена съзнателност своето собствено същество /свързано/, съ
един
ено с духовната Същност на света.
87. В съзнанието, което има при съня без сънища, човек изживява без собствена съзнателност своето собствено същество /свързано/, съединено с духовната Същност на света.
Когато срещу това сънно съзнание застава Инспиративното съзнание, като негов друг полюс, тогава човек съзира, че в неговото изживяване присъствува първата Йерархия.
към текста >>
46.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
До
един
отговор на този въпрос ще се стигне по следния начин: днес човека чувствува, че идеите в него се образуват чрез дейността на душата.
При това се отдава малка стойност на факта, в какво отношение се намират тези идеи към самия човек, който ги има. Въпреки това, човек може да разбере, за какво се касае, само тогава, когато постави преди всичко въпроса: какво изживява човек в по-новите естествено-научни идеи?
До един отговор на този въпрос ще се стигне по следния начин: днес човека чувствува, че идеите в него се образуват чрез дейността на душата.
Той има чувството: аз съм създателя на идеите, докато възприятията проникват в мене само от вън.
към текста >>
Такова едно съзнание, което възприема по този начин
един
свят от духовни същества, може да бъде намерено навсякъде у народите на древността.
Такова едно съзнание, което възприема по този начин един свят от духовни същества, може да бъде намерено навсякъде у народите на древността.
Онова, което е запазено в историята от това състояние се нарича днес съзнание образуващо митове и не му се приписва никаква особена стойност за схващането на действителния свят. И въпреки това, с това съзнание човек стои в своя свят, от който произхожда, докато с днешното съзнание той се откъсва от този свой свят.
към текста >>
С това и при двете степени е изключено човек да стигне в истинския смисъл до
един
собствен вътрешен подтик за своето действуване.
Както когато при първия етап на съзнанието човекът "мислеше" духовни същества, живееше изцяло в своята същност, така при този втори етап той стои още близо до себе си и до своя произход.
С това и при двете степени е изключено човек да стигне в истинския смисъл до един собствен вътрешен подтик за своето действуване.
В него действува нещо духовно, което е от същото естество както неговото. Това, което той изглежда да върши, е откровение, изява на процеси, които се извършват от духовните същества. Това, което човекът върши, е сетивното физическо явление на един намиращ се зад него действителен божествено-духовен процес.
към текста >>
Това, което човекът върши, е сетивното физическо явление на
един
намиращ се зад него действителен божествено-духовен процес.
Както когато при първия етап на съзнанието човекът "мислеше" духовни същества, живееше изцяло в своята същност, така при този втори етап той стои още близо до себе си и до своя произход. С това и при двете степени е изключено човек да стигне в истинския смисъл до един собствен вътрешен подтик за своето действуване. В него действува нещо духовно, което е от същото естество както неговото. Това, което той изглежда да върши, е откровение, изява на процеси, които се извършват от духовните същества.
Това, което човекът върши, е сетивното физическо явление на един намиращ се зад него действителен божествено-духовен процес.
към текста >>
Материализмът се роди не затова, защото във външната природа могат да бъдат възприемани само материалните същества и процеси, а защото в своето развитие човекът трябваше да мине през
един
етап, през една фаза, която го доведе до такова съзнание, което първо е в състояние да вижда само материални изяви.
Материализмът се роди не затова, защото във външната природа могат да бъдат възприемани само материалните същества и процеси, а защото в своето развитие човекът трябваше да мине през един етап, през една фаза, която го доведе до такова съзнание, което първо е в състояние да вижда само материални изяви.
Едно странното развитие на тази нужда на развитието на човека даде съвременния възглед за природата.
към текста >>
47.
16. Афоризми на една сказка, държана на 24 август в Лондон пред членове на антропософското общество
GA_26 Мистерията на Михаил
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват
един
чисто духовен свят.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят.
Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности. Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>
Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на
един
огън с много подробности.
Будното съзнание изживява света, който е достъпен за сетивата, външния сетивен свят, образува идеи за него и от тези идеи може да изгради такива, които изобразяват един чисто духовен свят.
Сънуващото съзнание развива образи, които преобразуват външния свят, като например свързват с огряващото легло то слънце съновидното изживяване на разгарянето на един огън с много подробности.
Или пък вътрешният свят на човека поставя пред душата в символични образи например силно разтуптяното сърце под образа на една пренагорещена печка. Спомените също оживяват в съновидното съзнание под една преобразена форма. Към това се прибавят и съдържанията на такива образи, които не са взети от сетивния свят, но които не позволяват, не предлагат възможност на човека да проникне съзнателно и познавателно в духовния свят, защото тяхното сумрачно битие не може да се издигне до будното съзнание и защото това, което се отразява в това будно съзнание, не може да бъде обхванато действително.
към текста >>
Сънното съзнание от древните египетски времена съдържаше сънища от духовния свят по
един
подобен начин, както днешното съзнание съдържа сънища от физическия свят.
Сънното съзнание от древните египетски времена съдържаше сънища от духовния свят по един подобен начин, както днешното съзнание съдържа сънища от физическия свят.
Но у други народи намираме едно друго съзнание. Сънят отразяваше своите изживявания в будното състояние, а именно така, че в това отразяване съществуваше едно виждане на повтарящите се земни съществувания. Преданията за познанието на повтарящите се земни съществувания които идват от прадревни хора, произхождат от тези форми на съзнанието.
към текста >>
48.
17. Принципи 88-105
GA_26 Мистерията на Михаил
Това изживяване му скрива факта, че в неговото собствено същество живеят действията на
един
живот прекаран между смъртта и едно ново раждане.
88. В съвременната мирова епоха, в будното дневно съзнание човек изживява себе си като същество намиращо се всред физическия свят.
Това изживяване му скрива факта, че в неговото собствено същество живеят действията на един живот прекаран между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
89. В съновидното съзнание човек изживява по хаотичен начин своето собствено същество съ
един
ено нехармонично с духовната същност на света.
89. В съновидното съзнание човек изживява по хаотичен начин своето собствено същество съединено нехармонично с духовната същност на света.
Будното съзнание не може да обхване същинското съдържание на това съновидно съзнание. На Имагинативното и Испиративното съзнание се разкрива, че духовният свят, в който човек живее между смъртта и раждането, участвува в изграждането на неговото вътрешно същество.
към текста >>
Като същество, което изработва представи, човекът забравя
един
вид своята Карма.
94. С обикновения живот на представите, който е доставен чрез сетивата, човекът стои във физическия свят. За да възприеме този свят в своето съзнание, Кармата трябва да мълчи в живота на представите.
Като същество, което изработва представи, човекът забравя един вид своята Карма.
към текста >>
В една трета фаза човекът изживява мислите в етерното тяло; те представляват само една вътрешна живост, една вътрешна подвижност като
един
отзвук от душевното естество.
103. В развитието на човечеството съзнанието слиза надолу по стълбата на развитие на мислите. Съществува една първа фаза на съзнанието: при тази фаза човекът изживява мислите в своя "Аз" като одухотворени, одушевени, оживени същества. В една втора фаза човек изживява мислите в астралното тяло; там те представляват вече само одушевени и оживени копия на духовните същества.
В една трета фаза човекът изживява мислите в етерното тяло; те представляват само една вътрешна живост, една вътрешна подвижност като един отзвук от душевното естество.
В четвъртата фаза, която е съвременната, човекът изживява мислите във физическото тяло; те представляват мъртви сенки на духовното.
към текста >>
49.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато човек насочи своя поглед назад в миналото върху своето развитие и при това стигне до
един
духовен възглед, до едно духовно виждане на особеността на това развитие, което неговият духовен живот е приел от пет столетия насам, той трябва да по знае даже и в своето обикновено съзнание, макар и предчувстващо, че от тези пет сто летия насам той се намира на една важна повратна точка на цялото земно развитие на човечеството.
Когато човек насочи своя поглед назад в миналото върху своето развитие и при това стигне до един духовен възглед, до едно духовно виждане на особеността на това развитие, което неговият духовен живот е приел от пет столетия насам, той трябва да по знае даже и в своето обикновено съзнание, макар и предчувстващо, че от тези пет сто летия насам той се намира на една важна повратна точка на цялото земно развитие на човечеството.
към текста >>
Защото този светоглед не разбира едно действие на Ариман в развитието на човешката душа, а едно такова упражняващо се в
един
свят непосредствено граничещ със свето на човешката душа.
Това, което персийският светоглед описва да действието на Ариман, съвсем не е в противоречие с гореказаното.
Защото този светоглед не разбира едно действие на Ариман в развитието на човешката душа, а едно такова упражняващо се в един свят непосредствено граничещ със свето на човешката душа.
Вярно е, че тогава тъкането на Ариман се отразява от един съседен свят в света на човешките души, но не се намесва непосредствено в този последния.
към текста >>
Вярно е, че тогава тъкането на Ариман се отразява от
един
съседен свят в света на човешките души, но не се намесва непосредствено в този последния.
Това, което персийският светоглед описва да действието на Ариман, съвсем не е в противоречие с гореказаното. Защото този светоглед не разбира едно действие на Ариман в развитието на човешката душа, а едно такова упражняващо се в един свят непосредствено граничещ със свето на човешката душа.
Вярно е, че тогава тъкането на Ариман се отразява от един съседен свят в света на човешките души, но не се намесва непосредствено в този последния.
към текста >>
Това, което преди 5 столетия започна човешкото съзнание, то стана за
един
по-широк кръг на неговото цялостно същество по времето, когато на Земята бе извършена Тайната на Голгота.
Човекът не е останал в сферите на тази божествена Духовност, от която произхожда.
Това, което преди 5 столетия започна човешкото съзнание, то стана за един по-широк кръг на неговото цялостно същество по времето, когато на Земята бе извършена Тайната на Голгота.
Тогава, неосезаемо за съществуващото по онова време съзнание у по-голямата част от хората, постепенно развитието на човечеството се плъзна от един свят, в който Ариман имаше малка сила, в един такъв, в който той има голяма мощ. Това плъзгане в един друг миров слой достигна своята пълнота именно в 15-то столетие.
към текста >>
Тогава, неосезаемо за съществуващото по онова време съзнание у по-голямата част от хората, постепенно развитието на човечеството се плъзна от
един
свят, в който Ариман имаше малка сила, в
един
такъв, в който той има голяма мощ.
Човекът не е останал в сферите на тази божествена Духовност, от която произхожда. Това, което преди 5 столетия започна човешкото съзнание, то стана за един по-широк кръг на неговото цялостно същество по времето, когато на Земята бе извършена Тайната на Голгота.
Тогава, неосезаемо за съществуващото по онова време съзнание у по-голямата част от хората, постепенно развитието на човечеството се плъзна от един свят, в който Ариман имаше малка сила, в един такъв, в който той има голяма мощ.
Това плъзгане в един друг миров слой достигна своята пълнота именно в 15-то столетие.
към текста >>
Това плъзгане в
един
друг миров слой достигна своята пълнота именно в 15-то столетие.
Човекът не е останал в сферите на тази божествена Духовност, от която произхожда. Това, което преди 5 столетия започна човешкото съзнание, то стана за един по-широк кръг на неговото цялостно същество по времето, когато на Земята бе извършена Тайната на Голгота. Тогава, неосезаемо за съществуващото по онова време съзнание у по-голямата част от хората, постепенно развитието на човечеството се плъзна от един свят, в който Ариман имаше малка сила, в един такъв, в който той има голяма мощ.
Това плъзгане в един друг миров слой достигна своята пълнота именно в 15-то столетие.
към текста >>
50.
20. V. Опитностите и изживяванията на Михаел през време на изпълнението на неговата космическа мисия
GA_26 Мистерията на Михаил
Но можем също, чрез свръхсетивното виждане, да нахвърлим
един
образ на това, което Михаел в неговите сътрудници изживяват в течение на това развитие, т.е.
Но можем също, чрез свръхсетивното виждане, да нахвърлим един образ на това, което Михаел в неговите сътрудници изживяват в течение на това развитие, т.е.
да опишем същата поредица от факти от гледна точка на Михаела.
към текста >>
Само в
един
ъгъл в полето на тази дейност на Боговете може да се забележи нещо като човечество.
Има първо една много стара епоха, когато всъщност можем да говорим само за това, което става между божествено-духовните Същества. Имаме работа с едно протичащо действие на Боговете. Богове изпълняват това, което им вдъхновяват подтиците на техните същества; те са съответно задоволени в тази им дейност. И значение има само това, което те изживяват при всичко това.
Само в един ъгъл в полето на тази дейност на Боговете може да се забележи нещо като човечество.
Човечеството е част в деятелността на Боговете.
към текста >>
Той подрежда дейността на Боговете така, че в
един
космически ъгъл да може съществува човечеството.
Обаче духовното Същество, което от самото начало има своя поглед насочен към човечеството, е Михаел.
Той подрежда дейността на Боговете така, че в един космически ъгъл да може съществува човечеството.
И начинът, по който той развива своята дейност тук, е сродна с дейността, която по-късно се извява в човека като интелект. Само че при Михаела интелектът действува като сила, която се струи в ред на идеите през Космоса, предизвиквайки действителност. В тази сила действува Михаел. Неговата служба е да управлява космическата интелектуалност. Той желае да има по-нататъшен напредък в неговата област.
към текста >>
Това, през което Боговете минават като развитие в линията на откъсване на интелектуалността от тяхната космическа деятелност до нейното внедряване в човешката природа, стои като
един
открит факт в света.
Михаел иска, щото това, което се развива в човечеството като интелигентност, да се поддържа непрестанно във връзка с божествено-духовните Същества. Това обаче среща една съпротива.
Това, през което Боговете минават като развитие в линията на откъсване на интелектуалността от тяхната космическа деятелност до нейното внедряване в човешката природа, стои като един открит факт в света.
Ако има същества които притежават една възприемателна способност, чрез която могат да виждат тези събития, те могат да ги използуват за свои цели. А такива същества съществуват. Това са ариманическите същества. Те са изцяло така устроени, че могат да погълнат в себе си всичко, което се откъсва като Интелигентност от Боговете. Те имат способността да съединят с тяхното собствено същество сбора на цялата интелектуалност.
към текста >>
Те имат способността да съ
един
ят с тяхното собствено същество сбора на цялата интелектуалност.
Това, през което Боговете минават като развитие в линията на откъсване на интелектуалността от тяхната космическа деятелност до нейното внедряване в човешката природа, стои като един открит факт в света. Ако има същества които притежават една възприемателна способност, чрез която могат да виждат тези събития, те могат да ги използуват за свои цели. А такива същества съществуват. Това са ариманическите същества. Те са изцяло така устроени, че могат да погълнат в себе си всичко, което се откъсва като Интелигентност от Боговете.
Те имат способността да съединят с тяхното собствено същество сбора на цялата интелектуалност.
Благодарение на това те стават най-големите, всеобхватни и всепроникващи Интелигенции на Космоса.
към текста >>
Тук Михаел може да се покаже в една светлинна аура, в
един
жест на духовно Същество, в който се изявява целият блясък, цялото величие на миналата Интелигентност на Боговете.
Михаел не може да принуди хората за нищо. Защото принудата е престанала да съществува именно благо дарение на това, че Интелигентността е преминала напълно в областта на човешката индивидуалност. Обаче Михаел може да разгърне това, което иска да разгърне, в едно величествено образцово действие на свръхсетивния свят, който граничи непосредствено с видимия свят.
Тук Михаел може да се покаже в една светлинна аура, в един жест на духовно Същество, в който се изявява целият блясък, цялото величие на миналата Интелигентност на Боговете.
Тук той може да покаже, как действието на тази Интелигентност на миналото е още по-истинно, по-красиво и по-добродетелно от всичко, което се намира в непосредствената настояща Интелигентност, която се разлива от Ариман в един измамен и съблазнителен блясък. Той може да покаже, как за него Ариман е нисшият дух и се намира под неговите нозе.
към текста >>
Тук той може да покаже, как действието на тази Интелигентност на миналото е още по-истинно, по-красиво и по-добродетелно от всичко, което се намира в непосредствената настояща Интелигентност, която се разлива от Ариман в
един
измамен и съблазнителен блясък.
Михаел не може да принуди хората за нищо. Защото принудата е престанала да съществува именно благо дарение на това, че Интелигентността е преминала напълно в областта на човешката индивидуалност. Обаче Михаел може да разгърне това, което иска да разгърне, в едно величествено образцово действие на свръхсетивния свят, който граничи непосредствено с видимия свят. Тук Михаел може да се покаже в една светлинна аура, в един жест на духовно Същество, в който се изявява целият блясък, цялото величие на миналата Интелигентност на Боговете.
Тук той може да покаже, как действието на тази Интелигентност на миналото е още по-истинно, по-красиво и по-добродетелно от всичко, което се намира в непосредствената настояща Интелигентност, която се разлива от Ариман в един измамен и съблазнителен блясък.
Той може да покаже, как за него Ариман е нисшият дух и се намира под неговите нозе.
към текста >>
Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има
един
кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел живее между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който душите ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела.
Онези хора, които виждат света непосредствено граничещ със сетивния и който е свръхсетивен свят /етерния свят, бел. на превод./, виждат Михаела и неговите сътрудници на работа в това, което биха искали да на правят за хората. Такива хора виждат, как в сферата на Ариман чрез образа на Михаел човекът трябва да бъде доведен до свобода от Ариман при Христа.
Когато чрез своето виждане такива хора успяват да отворят сърцата и умовете и на други хора, за да има един кръг от хора, които да знаят, как сега Михаел живее между хората, тогава човечеството ще започне да чувствува с истинското съдържание празници на Михаела, на който душите ще могат да направят да оживее в тях силата на Михаела.
Тогава ще действува като една реална сила между хората. Но човекът ще бъде свободен и въпреки това във вътрешното общение с Христа ще върви в своя духовен жизнен път през Космоса.
към текста >>
51.
21. Принципи 109-111
GA_26 Мистерията на Михаил
Никой не може да каже, ако не иска да отрече
един
явен факт, "свободата не е" /”не съществува"/.
110. Защото "свободата" е дадена непосредствено като факт на всеки човек, който разбира самия себе си в съвременната епоха на развитието на човечеството.
Никой не може да каже, ако не иска да отрече един явен факт, "свободата не е" /”не съществува"/.
Обаче може да се намери едно противоречие между това, което е дадено по този начин фактически, и процесите в Космоса. В разглеждането на мисията на Михаел в Космоса това противоречие отпада.
към текста >>
52.
22. VІ. Бъдещето на човечеството и дейността на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Човекът стои пред
един
свят, който някога е бил изцяло божествено-духовна Същност.
Човекът стои пред един свят, който някога е бил изцяло божествено-духовна Същност.
Самият човек е принадлежал като член на тази божествено-духовна Същност. Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от божествено-духовна същност. В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв. Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение. Обаче тази Същност тъчеше и живееше именно в Откровението.
към текста >>
В
един
следващ етап на развитието той не беше вече такъв.
Човекът стои пред един свят, който някога е бил изцяло божествено-духовна Същност. Самият човек е принадлежал като член на тази божествено-духовна Същност. Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от божествено-духовна същност.
В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв.
Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение. Обаче тази Същност тъчеше и живееше именно в Откровението. Вече съществуваше един звезден свят. В светенето и движението на този звезден свят тъчеше и живееше като откровение Божествено-духовното. Можем да кажем: как в миналото една звезда е стояла или се е движела, в това можеше непосредствено да се види дейността на божествено-духовното.
към текста >>
Вече съществуваше
един
звезден свят.
Самият човек е принадлежал като член на тази божествено-духовна Същност. Следователно в миналото светът принадлежащ на човека е бил от божествено-духовна същност. В един следващ етап на развитието той не беше вече такъв. Той стана космическо откровение но Божествено-духовното, чиято Същност се носеше зад това Откровение. Обаче тази Същност тъчеше и живееше именно в Откровението.
Вече съществуваше един звезден свят.
В светенето и движението на този звезден свят тъчеше и живееше като откровение Божествено-духовното. Можем да кажем: как в миналото една звезда е стояла или се е движела, в това можеше непосредствено да се види дейността на божествено-духовното.
към текста >>
Във всичко това, как божественият Дух действуваше в Космоса, как човекът в неговия живот беше
един
резултат на дейността на Божествено-духовното в Космоса, там Михаел се намираше без съпротивление в своя елемент.
Във всичко това, как божественият Дух действуваше в Космоса, как човекът в неговия живот беше един резултат на дейността на Божествено-духовното в Космоса, там Михаел се намираше без съпротивление в своя елемент.
Той опосредствуваше отношението на Божественото към човека.
към текста >>
Той искаше да предпази човека, да живее прекалено силно в
един
свят, който беше само действеност на Божествено-духовното, а не Същност, нито Откровение.
Божествено-духовното не живееше вече в Космоса като Откровение, а само като действие. Беше настъпила една явна двойственост между Божествено-духовното и космическото. Въз основа на своята собствена същност Михаел се държеше при Божествено-духовното. Той се стремеше да подържа човека колкото е възможно близо до Божествено-духовното. Това той правеше постоянно по-нататък.
Той искаше да предпази човека, да живее прекалено силно в един свят, който беше само действеност на Божествено-духовното, а не Същност, нито Откровение.
към текста >>
През време на своя живот във физическия свят между раждането и смъртта човекът е заобиколен от
един
свят, който непосредствено не е вече също действеност на Божествено-духовното, а само не що, което е останало от тази действеност можем да кажем, че този свят е само произведение на Божествено-духовното.
Днес обаче, когато насочва духовния поглед към Земята, той вижда, вече едно съществено друго състояние на нещата.
През време на своя живот във физическия свят между раждането и смъртта човекът е заобиколен от един свят, който непосредствено не е вече също действеност на Божествено-духовното, а само не що, което е останало от тази действеност можем да кажем, че този свят е само произведение на Божествено-духовното.
В неговите форми това произведение е изцяло от божествено-духовно естество. За човешкия поглед Божественото се показва във формата, в природните явления; но то не е вече като нещо живо в тях. Природата е това произведение създадено от Божественото и навсякъде тя е образ и по добие на божествената дейност.
към текста >>
Той живее като едно проникнато от Бога същество в
един
непроникнат от Бога свят.
В този слънчево-божествен, но не живо-божествен свят живее човекът. Обаче в резултат на действието на Михаел върху него като човек той е запазил връзката със същността на Божествено-духовното.
Той живее като едно проникнато от Бога същество в един непроникнат от Бога свят.
В този опразнен от Бога свят човекът да внесе това, което е в самия него, това, което самото негово същество е станало в тази епоха.
към текста >>
При
един
такъв живот човекът би изгубил Христа.
Ариманическите същества се обръщат против тази насока на развитието, те искат да попречат на нейното осъществяване. Те не искат щото първоначалните божествено-духовни Същества да озарят вселената в нейното по-нататъшно развитие; те искат всмукната от тях космическа интелектуалност да проникне с нейните лъчи цялата нова вселена и човекът да живее по-нататък в този интелектуализиран и ариманически космос.
При един такъв живот човекът би изгубил Христа.
За щото Христос навлезе в света с една интелектуалност, която е изцяло такава, каквато е живяла в миналото в Божествено-духовното, когато в неговата Същност това Божествено-духовно още създаваше Космоса. Ако днес ние бихме говорили така, че нашите мисли да могат да бъдат и мисли на Христа, ние бихме противопоставили на ариманическите същества нещо, което би ни предпазило да паднем под тяхната власт.
към текста >>
Но освен този език тя говори и
един
друг език върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела.
Антропософията цени високо това, което естественонаучният начин на мислене е научил да казва върху света от 4-5 столетия насам.
Но освен този език тя говори и един друг език върху същността на човека, върху развитието на човека и върху развитието на Космоса; тя би искала да говори езика на Христа и Михаела.
Защото ако говорим и двата езика, тогава развитието не ще се прекъсне и преди намирането на първичното Божествено-духовно тя не може да премине в ариманическото естество. Да говорим само езика на естествената наука, това отговаря на откъсването на интелектуалността от първичното Божествено-духовно естество. Този начин на говорене може да премине в ариманическото естество, ако не се обърне внимание на мисията на Михаел. Това не ще стане, ако освободеният интелект чрез силата на Михаиловия образец се намери от ново в космическата интелектуалност, освободила се от човека и станала обективна по отношение на него.
към текста >>
53.
23. Принципи 112-114
GA_26 Мистерията на Михаил
С това, което този възглед предава на душевното състояние на човека, човекът може да се присъ
един
и или със Съществата, които следват Христа, или с ариманическите същества.
113. В съвременния възглед на природата човекът няма отношение към Божественото, а само към неговото произведение.
С това, което този възглед предава на душевното състояние на човека, човекът може да се присъедини или със Съществата, които следват Христа, или с ариманическите същества.
към текста >>
114. Михаел е проникнат от стремежа да въплъти в човешко-космическо развитие отношението към Космоса, което е запазено в човека от времената, когато царуваше божествената Същност и нейното откровение той се стреми да постигне това по такъв начин чрез своя свободно действуващ образец, щото това, което казва възгледът за природата, насочен само върху образа, върху формата на Божественото, да се влее в
един
по-висш, съобразен с духа възглед за природата.
114. Михаел е проникнат от стремежа да въплъти в човешко-космическо развитие отношението към Космоса, което е запазено в човека от времената, когато царуваше божествената Същност и нейното откровение той се стреми да постигне това по такъв начин чрез своя свободно действуващ образец, щото това, което казва възгледът за природата, насочен само върху образа, върху формата на Божественото, да се влее в един по-висш, съобразен с духа възглед за природата.
Този възглед наистина ще съществува в човека; но той ще бъде именно едно човешко преживяване на божественото отношение към космоса през време на първите два етапа на космическото развитие. По този начин Антропософията не отрича възгледа за природата, който хората имат в настоящата епоха на развитие на съзнателната душа; обаче тя го допълва с един такъв възглед, който може да достави погледът на духовното око.
към текста >>
По този начин Антропософията не отрича възгледа за природата, който хората имат в настоящата епоха на развитие на съзнателната душа; обаче тя го допълва с
един
такъв възглед, който може да достави погледът на духовното око.
114. Михаел е проникнат от стремежа да въплъти в човешко-космическо развитие отношението към Космоса, което е запазено в човека от времената, когато царуваше божествената Същност и нейното откровение той се стреми да постигне това по такъв начин чрез своя свободно действуващ образец, щото това, което казва възгледът за природата, насочен само върху образа, върху формата на Божественото, да се влее в един по-висш, съобразен с духа възглед за природата. Този възглед наистина ще съществува в човека; но той ще бъде именно едно човешко преживяване на божественото отношение към космоса през време на първите два етапа на космическото развитие.
По този начин Антропософията не отрича възгледа за природата, който хората имат в настоящата епоха на развитие на съзнателната душа; обаче тя го допълва с един такъв възглед, който може да достави погледът на духовното око.
към текста >>
54.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на
един
свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете.
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете.
Да погледне човек с познание в този свят, това значи да има пред себе си форми, които навсякъде говорят ясно за Божественото. Но ако не се подава на никаква илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо божествено Битие. И той не ще трябва да хвърли такъв поглед само в областта на познанието на света. В това познание най-ясно се изявява конфигурацията на света, който днес заобикаля човека. Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен.
към текста >>
Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в
един
свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен.
Който може да приеме в своя възглед вътрешното виждане на Михаеловото Същество и неговите дела с дълбокото чувство на своята душа, той ще добие едно истинско разбиране за това, как човек трябва да гледа на един свят, който не е вече нито божествена Същност, нито Откровение на тази Същност, нито нейно действие, а само произведение на Боговете. Да погледне човек с познание в този свят, това значи да има пред себе си форми, които навсякъде говорят ясно за Божественото. Но ако не се подава на никаква илюзия, човек не намира в тези форми саможивеещо божествено Битие. И той не ще трябва да хвърли такъв поглед само в областта на познанието на света. В това познание най-ясно се изявява конфигурацията на света, който днес заобикаля човека.
Обаче много по-съществено за всекидневния живот са чувствуването, воленето, работата в един свят в своя строеж наистина е чувствуван като божествен, но не може да бъде изпитван като божествено-оживен.
Да се внесе в този свят действителен морален живот, за целта са необходими моралните импулси, моралните подтици, които аз описвам в книгата "Философия на свободата".
към текста >>
Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят практическия морален живот в
един
устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек.
В този свят-произведение за истински чувствуващия човек може да просияе Михаиловото Същество и настоящия свят на неговите дела. Михаел не се показва като явление във физическия свят. С цялата своя дейност той се държи в една свръхсетивна област, която непосредствено граничи с физическия свят на настоящата фаза на развитието.
Благодарение на това никога не може да настъпи възможността, чрез впечатленията, които получават от Михаеловото Същество, хората да превърнат възгледа на природата в нещо фантастично или пък да искат да изградят практическия морален живот в един устроен от Бога, но неоживен от Бога свят, така, като че биха съществували в него подтици, чийто морално-духовен носител да не бъде самият човек.
Пренасяйки се в духовната област, било чрез мисълта, било чрез волята, човек винаги ще трябва да дойде до Михаела.
към текста >>
Възгледът на природата ще може да застане до
един
духовно-съобразен възглед за света и човека, доколкото той е едно мирово същество, без да бъде изопачен в себе си.
Така ще могат да стоят едно до друго: изживяването на Михаела и изживяването на Христа. Чрез Михаела човек ще намери по правилен начин пътя за свръхсетивния свят спрямо външната природа.
Възгледът на природата ще може да застане до един духовно-съобразен възглед за света и човека, доколкото той е едно мирово същество, без да бъде изопачен в себе си.
към текста >>
Вътрешният свят на душевното изживяване ще може да бъде изживян като
един
духовно озарен свят, както външният свят на природата ще може да бъде изживян като носен от духа.
Вътрешният свят на душевното изживяване ще може да бъде изживян като един духовно озарен свят, както външният свят на природата ще може да бъде изживян като носен от духа.
към текста >>
Христос носи в себе си по
един
космически правилен начин бъдещите импулси на човечеството.
Христос носи в себе си по един космически правилен начин бъдещите импулси на човечеството.
Други същества, които още днес показват оформления, които ще бъдат космически оправдани за човека едва в бъдеще, принадлежат на сферата на Ариман. Да се свърже човек по един правилен начин с Христа, това значи също той да се предпази по един правилен начин от ариманическото естество.
към текста >>
Да се свърже човек по
един
правилен начин с Христа, това значи също той да се предпази по
един
правилен начин от ариманическото естество.
Христос носи в себе си по един космически правилен начин бъдещите импулси на човечеството. Други същества, които още днес показват оформления, които ще бъдат космически оправдани за човека едва в бъдеще, принадлежат на сферата на Ариман.
Да се свърже човек по един правилен начин с Христа, това значи също той да се предпази по един правилен начин от ариманическото естество.
към текста >>
В бъдеще Михаил-Христос ще стои като насочваща дума в началото на пътя, по който човекът ще може да постигне по
един
космически правилен начин своята мирова цел движейки се между луциферическите и ариманическите същества.
В бъдеще Михаил-Христос ще стои като насочваща дума в началото на пътя, по който човекът ще може да постигне по един космически правилен начин своята мирова цел движейки се между луциферическите и ариманическите същества.
към текста >>
55.
26. VІІІ. Мисията на Михаела в епохата на свободата на човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Човек се научава да познава отношенията към природата като нещо, което той гледа от вън; отношенията към духовния свят изхождат от нещо, което е
един
вид вътрешен разговор с едно същество, към което човек си е отворил достъп благодарение на това, че е преминал към едно духовно съзерцание на света.
Положението на човека спрямо мировото Същество ще му става в бъдеще все по-неразбираемо, ако той не се залови да признае, освен своите отношения към природните същества и природните процеси, и такива, каквито са тези към мисията на Михаел.
Човек се научава да познава отношенията към природата като нещо, което той гледа от вън; отношенията към духовния свят изхождат от нещо, което е един вид вътрешен разговор с едно същество, към което човек си е отворил достъп благодарение на това, че е преминал към едно духовно съзерцание на света.
към текста >>
За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от
един
земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
Следователно, за да може да изживява импулсите на свободата, човек трябва да бъде в състояние да държи настрана от своето същество определени природни действия, които се упражняват от Космоса върху това същество. Това държане настрана се извършва в подсъзнанието тогава, когато в съзнанието царуват силите, които представляват именно живота на Аза в свобода. За вътрешното човешко възприятие съзнанието за действие в свобода е налице; за духовните същества, които обитават в други сфери и стоят във връзка с човека, това не е така.
За едно същество от Йерархията на Ангелите, което има задачата да пренася човешкото битие от един земен живот в друг, е веднага видимо човешкото действува не по свобода: човекът отхвърля от себе си космическите сили, които искат да градят в него по-нататък, които искат да дадат на неговия азов организъм необходимите физически опори, както са му ги давали преди епохата на Михаел.
към текста >>
Така трябва да живее той и спрямо духовното слънце, Христос, което съ
един
и своето съществуване със земното съществуване, и да приема живо от него в душата си това, което в духовния свят отговаря на топлината и на светлината /т. е.
Така трябва да живее той и спрямо духовното слънце, Христос, което съедини своето съществуване със земното съществуване, и да приема живо от него в душата си това, което в духовния свят отговаря на топлината и на светлината /т. е.
любовта и мъдростта, бележка на преводача/.
към текста >>
И в настоящото време човекът ще се съ
един
и с духовните космически си ли на Светлината от миналото, в което минало той не беше още една свободна индивидуалност.
Човекът ще може да се почувствува изцяло в своята човешка същност, когато опознае себе си като свободна индивидуалност. Обаче с това все пак е свързано едно затъмнение. Божествено-Духовното от прадревни времена не свети вече. В светлината, която Христос донася на човешкия Аз, отново е налице първичната светлина. При такова съжителство в Христа цялата душа може да бъде озарена като от Слънце от изпълващата я с блаженство мисъл: прадревната великолепна божествена светлина е отново тук; тя свети, въпреки че нейното светене не е от природно естество.
И в настоящото време човекът ще се съедини с духовните космически си ли на Светлината от миналото, в което минало той не беше още една свободна индивидуалност.
И на тази светлина той ще може да намери пътищата, които правилно водят неговото човешко същество, когато в душата си се съедини с пълно разбиране с мисията на Михаел.
към текста >>
И на тази светлина той ще може да намери пътищата, които правилно водят неговото човешко същество, когато в душата си се съ
един
и с пълно разбиране с мисията на Михаел.
Обаче с това все пак е свързано едно затъмнение. Божествено-Духовното от прадревни времена не свети вече. В светлината, която Христос донася на човешкия Аз, отново е налице първичната светлина. При такова съжителство в Христа цялата душа може да бъде озарена като от Слънце от изпълващата я с блаженство мисъл: прадревната великолепна божествена светлина е отново тук; тя свети, въпреки че нейното светене не е от природно естество. И в настоящото време човекът ще се съедини с духовните космически си ли на Светлината от миналото, в което минало той не беше още една свободна индивидуалност.
И на тази светлина той ще може да намери пътищата, които правилно водят неговото човешко същество, когато в душата си се съедини с пълно разбиране с мисията на Михаел.
към текста >>
Да се отдаде човек на настоящето битие, да иска да остави да царува само постижимата сега за интелекта природност на световете, която се отнася неутрално към доброто, и да иска да изживява употребата на свободата само в интелекта, тогава в този свят на настоящото, в който развитието трябва да бъде продължено в по-дълбоки области на душата, понеже в по-горните области царува свободата, това води човек при Ариман, който иска да знае този свят на настоящето превърнат изцяло в
един
космос на интелектуалната същност.
Да се отдаде човек на настоящето битие, да иска да остави да царува само постижимата сега за интелекта природност на световете, която се отнася неутрално към доброто, и да иска да изживява употребата на свободата само в интелекта, тогава в този свят на настоящото, в който развитието трябва да бъде продължено в по-дълбоки области на душата, понеже в по-горните области царува свободата, това води човек при Ариман, който иска да знае този свят на настоящето превърнат изцяло в един космос на интелектуалната същност.
към текста >>
56.
27. Принципи 118-120
GA_26 Мистерията на Михаил
119. Срещу това стои като полярна противоположност фактът, че при свободното действие на човешката индивидуалност в тази последната се подтиска
един
природен процес, който би бил налице при несвободното действие и би дал на човешката същество неговата форма, определена предварително от Космоса.
119. Срещу това стои като полярна противоположност фактът, че при свободното действие на човешката индивидуалност в тази последната се подтиска един природен процес, който би бил налице при несвободното действие и би дал на човешката същество неговата форма, определена предварително от Космоса.
към текста >>
57.
28. ІХ. Мировите мисли в действието на Михаела и в действието на Аримана
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото това, което човекът приема като
един
дар от Космоса в настоящото време, той го беше съ
един
ил със себе си още от прадревни време на.
Съвършено различно е положението при Ариман. Това същество отдавна се е откъснало от течението на развитието, за което принадлежат посочените божествено-духовни Същества. Още от прадалечното мина лото е застанало като самостоятелно космическо Същество. В настоящото времето наистина стои пространствено в света, но който човекът принадлежи, но не развива никаква силова връзка със съществата, които законно принадлежат на този свят. Само благодарение на това, че отделилата се от божествено-духовните Същества Интелектуалността идва в този свят, Ариман намира себе си така родствен с тази Интелектуалност, че чрез нея може да се свърже по свой начин с човечеството.
Защото това, което човекът приема като един дар от Космоса в настоящото време, той го беше съединил със себе си още от прадревни време на.
Ако би успял в своите намерения, Ариман би направил подарената на човека интелектуалност /интелигентност/ подобна на своята.
към текста >>
И човеците, които са обхванати от този импулс, развиват една логика, която изгражда да говори за самата себе си по безмилостен и безлюбен начин действителност в нея говори Ариман при тази логика не се показва нищо, което да свързва човека по
един
правилен, вътрешен, сърдечно-душевен начин с това, което той мисли, говори, върши.
Но Ариман си усвои Интелектуалността в една епоха, когато той не можеше да я овътрешни в себе си. Тя остана една сила в неговото същество, която няма нищо общо със сърце и душа. Интелектуалността се разлива от Ариман като ледено-студен, бездушен космически импулс.
И човеците, които са обхванати от този импулс, развиват една логика, която изгражда да говори за самата себе си по безмилостен и безлюбен начин действителност в нея говори Ариман при тази логика не се показва нищо, което да свързва човека по един правилен, вътрешен, сърдечно-душевен начин с това, което той мисли, говори, върши.
към текста >>
Благодарение на това, когато той прониква Интелектуалността се вижда, че тази Интелектуалност има възможност да бъде еднакво добре
един
израз на сърцето, на душата, както и на главата, на духа.
Обаче Михаел никога не е усвоил Интелектуалността за себе си. Той я управлява като божествено-духов на Сила, като се чувствува свързан с божествено-духовните Същества.
Благодарение на това, когато той прониква Интелектуалността се вижда, че тази Интелектуалност има възможност да бъде еднакво добре един израз на сърцето, на душата, както и на главата, на духа.
Защото Михаел носи в себе си всички първо начални сили на своите Богове и тези на човека. Благодарение на това той не предава на Интелектуалността нещо ледено-студено, бездушие, а стои при нея по един вътрешно-топъл, пълнодушевен начин.
към текста >>
Благодарение на това той не предава на Интелектуалността нещо ледено-студено, бездушие, а стои при нея по
един
вътрешно-топъл, пълнодушевен начин.
Обаче Михаел никога не е усвоил Интелектуалността за себе си. Той я управлява като божествено-духов на Сила, като се чувствува свързан с божествено-духовните Същества. Благодарение на това, когато той прониква Интелектуалността се вижда, че тази Интелектуалност има възможност да бъде еднакво добре един израз на сърцето, на душата, както и на главата, на духа. Защото Михаел носи в себе си всички първо начални сили на своите Богове и тези на човека.
Благодарение на това той не предава на Интелектуалността нещо ледено-студено, бездушие, а стои при нея по един вътрешно-топъл, пълнодушевен начин.
към текста >>
Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е
един
свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
В това се крие също и причината, защо Михаел кръстосва Космоса със сериозен израз на лицето и със сериозни жестове. Да бъде някой свързан с интелигентното съдържани е така, както е свързан с Михаел, това значи той да трябва да изпълни едновременно изискването, да не внася никаква субективна воля, никакво субективно желание в това съдържание. Иначе логиката става произвол на едно същество, вместо израз на Космоса Да държи строго своето същество като израз на мировото Същество; да задържа вътре в себе си всичко, което иска да се прояви във вътрешността като нещо свойствено: това счита Михаел за своя добродетел. Неговото чувство е насочено към великите отношения на света за това говори изразът на неговото лице; неговата воля, която пристъпва към човека, трябва да се отразява това, което той вижда в космоса за това говори неговото държание, неговият жест. Михаел е сериозен във всичко, защото сериозността като откровение на едно същество е огледало на Космоса в това същество; смехът е израз на това, което, излизайки от едно същество, разлива своите лъчи в света.
Една от Имагинациите на Михаел е и тази; той кръстосва на вълни течението на времето, носейки живо като своя същност светлината на космоса; устройвайки топлината от космоса като изява на своето собствено същество; той кръстосва света като едно същество което е един свят, утвърждавайки са мия себе си, като утвърждава света, насочвайки към земята сили като че от всички места на света.
към текста >>
Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като
един
свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята.
Ето пък, напротив, имагинация на Ариман: в своя ход той би искал да завладее пространство то от времето; той има тъмнина около себе си, в която праща лъчите на своята собствена светлина.
Той има толкова по-силен мраз около себе си, колкото повече достига то своите цели; той се движи като един свят, който изцяло се свива в едно същество, неговото собствено, като утвърждава самия себе си чрез отричането на света; той се движи, като че води със себе си злокобните сили на тъмните пещери на земята.
Когато човек търси свободата, без пристъп на егоизма, когато за него свободата се превръща в чиста любов към действието, което трябва да бъде изпълнено, тогава той има възможност да се приближи до Михаел; когато иска да действува по свобода при развиване на егоизма, когато за него свободата се превръща в гордото чувство, да изяви себе си в действието, тогава той се намира пред опасност да попадне в областта на Ариман.
към текста >>
Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съ
един
ява в любов със света проявявайки своята воля.
Когато човек се чувствува като свободно същество в близост до Михаела, той е на път да носи силата на Интелектуалността в "целия свой човек"; той мисли наистина с главата си, обаче сърцето чувствува тъмното и светлото на мисленето; волята излъчва същността на човека, когато в нея се вливат мислите като цели.
Човекът става все повече човек, като става израз на света; той намира себе си, като не търси себе си, а се съединява в любов със света проявявайки своята воля.
към текста >>
Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в
един
духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той.
Когато развивайки своята свобода човек изпада в съблазните на Ариман, той бива въвлечен в Интелектуалността като в един духовен автоматизъм, в който той е само едно звено, а не вече самият Той.
Цялото негово мислене се превръща в едно изживяване на главата; но главата отделя мисленето от изживява нето на сърцето и от собствения волев живот и угасва собственото битие. Човекът все по вече изгубва от своя вътрешен човешки израз като същество, като става израз на собственото битие; той изгубва себе си, като търси себе си; той се откъсва от света, на който отказва своята любов; обаче човек живее себе си истински, когато люби света.
към текста >>
Епохата, в която сме навлезли сега, се нуждае човечеството да насочи погледа към
един
свят, който е духовен свят и непосредствено граничи със света, който чувствуваме като физически; в този духовен свят може да бъде намерено това, което тук бе описано като същество на Михаел и като ми сия на Михаел.
Епохата, в която сме навлезли сега, се нуждае човечеството да насочи погледа към един свят, който е духовен свят и непосредствено граничи със света, който чувствуваме като физически; в този духовен свят може да бъде намерено това, което тук бе описано като същество на Михаел и като ми сия на Михаел.
Защото светът, който човек си рисува като природа гледайки този физически свят, не е също този, в който той живее непосредствено, а той е един такъв свят, който е толкова далече под истинския човешки свят, колкото светът на Михаела е над истинския човешки свят. Само че човек не забелязва, че несъзнателно, съставяйки си един образ за своя свят, всъщност не ражда образът на един друг свят. Като си рисува тази картина, той е вече на път да заличи себе си и да изпадне в духовен автоматизъм. Човекът може да запази своята човечност само тогава, когато на този образ, в който се загубва като в образ на възгледа за природата, противопоставя другия образ, в който царува Михаел, в който Михаел води в пътя към Христа.
към текста >>
Защото светът, който човек си рисува като природа гледайки този физически свят, не е също този, в който той живее непосредствено, а той е
един
такъв свят, който е толкова далече под истинския човешки свят, колкото светът на Михаела е над истинския човешки свят.
Епохата, в която сме навлезли сега, се нуждае човечеството да насочи погледа към един свят, който е духовен свят и непосредствено граничи със света, който чувствуваме като физически; в този духовен свят може да бъде намерено това, което тук бе описано като същество на Михаел и като ми сия на Михаел.
Защото светът, който човек си рисува като природа гледайки този физически свят, не е също този, в който той живее непосредствено, а той е един такъв свят, който е толкова далече под истинския човешки свят, колкото светът на Михаела е над истинския човешки свят.
Само че човек не забелязва, че несъзнателно, съставяйки си един образ за своя свят, всъщност не ражда образът на един друг свят. Като си рисува тази картина, той е вече на път да заличи себе си и да изпадне в духовен автоматизъм. Човекът може да запази своята човечност само тогава, когато на този образ, в който се загубва като в образ на възгледа за природата, противопоставя другия образ, в който царува Михаел, в който Михаел води в пътя към Христа.
към текста >>
Само че човек не забелязва, че несъзнателно, съставяйки си
един
образ за своя свят, всъщност не ражда образът на
един
друг свят.
Епохата, в която сме навлезли сега, се нуждае човечеството да насочи погледа към един свят, който е духовен свят и непосредствено граничи със света, който чувствуваме като физически; в този духовен свят може да бъде намерено това, което тук бе описано като същество на Михаел и като ми сия на Михаел. Защото светът, който човек си рисува като природа гледайки този физически свят, не е също този, в който той живее непосредствено, а той е един такъв свят, който е толкова далече под истинския човешки свят, колкото светът на Михаела е над истинския човешки свят.
Само че човек не забелязва, че несъзнателно, съставяйки си един образ за своя свят, всъщност не ражда образът на един друг свят.
Като си рисува тази картина, той е вече на път да заличи себе си и да изпадне в духовен автоматизъм. Човекът може да запази своята човечност само тогава, когато на този образ, в който се загубва като в образ на възгледа за природата, противопоставя другия образ, в който царува Михаел, в който Михаел води в пътя към Христа.
към текста >>
58.
29. Принципи 121-123
GA_26 Мистерията на Михаил
123. Чрез подобни съзерцания ние винаги стигаме до там, да надмогнем възгледа за една неопределена духовност, която действува пантеистично на основата на нещата; така ние стигаме до
един
конкретен, определен възглед, който може да си състави представи за духовните същества на висшите йерархии.
123. Чрез подобни съзерцания ние винаги стигаме до там, да надмогнем възгледа за една неопределена духовност, която действува пантеистично на основата на нещата; така ние стигаме до един конкретен, определен възглед, който може да си състави представи за духовните същества на висшите йерархии.
Защото навсякъде действителността се състои от същества; и това, което не е същество в тази действителност, то е деятелност, която се извършва в отношението между две различни същества. То може да бъде разбрано само тогава, когато можем да хвърлим погледа върху действуващите същества
към текста >>
59.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Така от тези времена има ме запазени "сказания" и други подобни, които ни дават
един
верен образ на това, как по-рано хората са си представяли "историята ".
Това, което в предидущите столетия се е говорило и мислило върху историческите събития, е било много кратно записано именно преди настъпването на епохата на Съзнателната душа.
Така от тези времена има ме запазени "сказания" и други подобни, които ни дават един верен образ на това, как по-рано хората са си представяли "историята ".
към текста >>
Един
хубав пример в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф фон Емс, живял през първата половина на 13-ия век.
Един хубав пример в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф фон Емс, живял през първата половина на 13-ия век.
"Добрия Герхард" е един богат търговец от Кьолн. Той предприема едно търговско пътешествие за Русия, Литва и Прусия, за да закупи соболеви кожи. След това отива в Дамаск, Ниневия, за да закупи копринени тъкани и други подобни.
към текста >>
"Добрия Герхард" е
един
богат търговец от Кьолн.
Един хубав пример в това отношение е разказът за "добрия Герхард", който е запазен в едно съчинение на Рудолф фон Емс, живял през първата половина на 13-ия век.
"Добрия Герхард" е един богат търговец от Кьолн.
Той предприема едно търговско пътешествие за Русия, Литва и Прусия, за да закупи соболеви кожи. След това отива в Дамаск, Ниневия, за да закупи копринени тъкани и други подобни.
към текста >>
Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с
един
човек, под чиято власт се намират като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал.
При завръщането за Отечеството си той е изненадан от буря и отвлечен в неизвестна посока.
Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се намират като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал.
Герхард дава всичко, което е придобил в своето пътуване, за да изкупи пленниците. Тях той взема на своя кораб и тръгва за своето отечество. Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение. Кралската годеница и дошлите с нея приятелки намират у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи. В дома на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря.
към текста >>
След това той приготвя
един
кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо обществено положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал.
Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм. Той дълго беше скитал в търсенето на своята годеница. Синът на Герхард безкористно се отказва от годеницата на Краля и тя му е върната. И двамата остават известно време при Герхард.
След това той приготвя един кораб, за да ги отведе в Англия Когато освободените от Герхард пленници, които отново бяха заели своето високо обществено положение, можаха да го поздравят като гост в Англия, те искат да го изберат за крал.
Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил.
към текста >>
Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и
един
прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога.
Но той им отговаря, че им е довел законната кралска двойка. Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил.
Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога.
В устата на хората този човек носи името "добрият Герхард"; Кайзерът чувствува, че е получил един мощен религиозно-морален подтик чрез запознаването с начина на мислене, чувствуване и действуване на Герхард.
към текста >>
В устата на хората този човек носи името "добрият Герхард"; Кайзерът чувствува, че е получил
един
мощен религиозно-морален подтик чрез запознаването с начина на мислене, чувствуване и действуване на Герхард.
Те също са считали Вилхелм за загинал и искаха да намерят друг крал за страната, тъй като в отсъствието на Вилхелм положението в страната беше станало хаотично. Търговецът от Кьолн отказва всичко, което му се предлага като по-чести и богатства, и се завръща в Кьолн, за да бъде там по-нататък скромният търговец, какъвто е бил. Разказът е така съчинен, че саксонския кайзер, Отто Първи отива в Кьолн, за да се запознае с "добрия Герхард". Защото могъщият Кайзер беше изпаднал в изкушението да иска "земно възмездие" за някои неща, които беше извършил. Благодарение на това, че се запознава с Герхард, той почувствувал в неговия пример, че и един прост човек е извършил много, неизказано много добри дела даване на всичките си стоки, които беше придобили, за да освободи пленниците; връщане на годеницата на своя син на нейния законен годеник краля на Англия; след това всичко, което е направил, за да върне Вилхелм в Англия и така нататък без за това да пожелае някаква земна отплата, а цялата отплата очаква само от Бога.
В устата на хората този човек носи името "добрият Герхард"; Кайзерът чувствува, че е получил един мощен религиозно-морален подтик чрез запознаването с начина на мислене, чувствуване и действуване на Герхард.
към текста >>
В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси
един
човек, който се намира в Кьолн.
Нека погледнем, как в епохата на Съзнателната душа светът се е "прояснил" така да се каже пред погледа на човешката душа за всяко схващане на физическото битие и развитие. Герхард пътува със своите кора би някакси в мъгла. Той винаги познава само една частица от света, с който иска да се свърже.
В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн.
Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място. В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност. Това, което се разказва във връзка с "добрия Герхард", няма нищо общо с това, което днес се счита за "историческо". Но то има толкова повече общо с душевното настроение и цялото духовно положение на епохата. Това душевно настроение и това духовно положение са тези, които са описани в имагинации, а не отделните събития на физическия свят.
към текста >>
Хората познават живота и собствеността на
един
такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място.
Нека погледнем, как в епохата на Съзнателната душа светът се е "прояснил" така да се каже пред погледа на човешката душа за всяко схващане на физическото битие и развитие. Герхард пътува със своите кора би някакси в мъгла. Той винаги познава само една частица от света, с който иска да се свърже. В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн.
Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място.
В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност. Това, което се разказва във връзка с "добрия Герхард", няма нищо общо с това, което днес се счита за "историческо". Но то има толкова повече общо с душевното настроение и цялото духовно положение на епохата. Това душевно настроение и това духовно положение са тези, които са описани в имагинации, а не отделните събития на физическия свят.
към текста >>
Хората не знаеха вече, че чрез имагинацията те поглеждат в
един
свят, в който човек се намира с една част на своето човешко същество различна от тази, с която той е потопен във физическия свят.
Но така, както някога едно сумрачно /съновидно/ ясновидство е показало на човечеството духовния свят, то не е съществувало вече през горепосоченото време. Имагинациите е имало; но те са се явявали в едно такова устройство на човешката душа, което вече силно се е стремяло към мисловен живот. Това става причина, хората да не знаят вече, в какво отношение се намира към физическото съществуване светът, който се изявява в имагинации. Ето защо на хората, които вече значително се бяха отдали на мисловния живот, имагинациите, им се струваха като произволни "измислици" без действителност.
Хората не знаеха вече, че чрез имагинацията те поглеждат в един свят, в който човек се намира с една част на своето човешко същество различна от тази, с която той е потопен във физическия свят.
към текста >>
Така в описанието и двата свята са стояли
един
до друг; и според начина, по който са разказани събитията, и двата свята носеха такъв характер, че можеше да се помисли, какво духовните събития, които се разказват, са се развили и могат да бъдат възприемани със сети вата така, както и физическите.
Така в описанието и двата свята са стояли един до друг; и според начина, по който са разказани събитията, и двата свята носеха такъв характер, че можеше да се помисли, какво духовните събития, които се разказват, са се развили и могат да бъдат възприемани със сети вата така, както и физическите.
към текста >>
Наистина в съчиненията на Изидор от Сивилия от 7-ия век на нашата ера хората са имали
един
формален сборник на древни "легендарни мотиви".
Едно схващане на историята, което се придържа само към физическото, мисли, че хората са възприели древните имагинации на Изток, на Гърция и т.н. и са ги преплели поетически с историческите материали, които са занимавали тогава хората.
Наистина в съчиненията на Изидор от Сивилия от 7-ия век на нашата ера хората са имали един формален сборник на древни "легендарни мотиви".
към текста >>
Наистина той може да възпрепятствува по
един
неправилен начин човека да насочи своите зрителни способности към физическия свят.
Луцифер би искал в съновидното имагинативно виждане на света от страна на човека да не допусне да се влее чисто мисловният живот, който е насочен към схващането на физическото съществуване.
Наистина той може да възпрепятствува по един неправилен начин човека да насочи своите зрителни способности към физическия свят.
Но той не може да запази по един правилен начин изживяването на древните имагинации. Така той го кара да мисли в имагинации, без да може да го постави душевно напълно в света, в който имагинациите имат пълна стойност.
към текста >>
Но той не може да запази по
един
правилен начин изживяването на древните имагинации.
Луцифер би искал в съновидното имагинативно виждане на света от страна на човека да не допусне да се влее чисто мисловният живот, който е насочен към схващането на физическото съществуване. Наистина той може да възпрепятствува по един неправилен начин човека да насочи своите зрителни способности към физическия свят.
Но той не може да запази по един правилен начин изживяването на древните имагинации.
Така той го кара да мисли в имагинации, без да може да го постави душевно напълно в света, в който имагинациите имат пълна стойност.
към текста >>
Това може нагледно да се види в "разказа" за "Херцога Ернст", който е
един
от най-любимите в Средновековието и навсякъде се разказва надлъж и нашир.
Това може нагледно да се види в "разказа" за "Херцога Ернст", който е един от най-любимите в Средновековието и навсякъде се разказва надлъж и нашир.
към текста >>
Например херцогът пристига в своето пътува не до
един
народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат.
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война. Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток. В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното.
Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат.
Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст. "разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
към текста >>
По-нататък пътуването го отвежда при
един
народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при
един
друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани.
Херцог Ернст в раздор с кайзера, който несправедливо иска да го унищожи чрез война. Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток. В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават.
По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани.
След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст. "разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
към текста >>
След това стига при
един
народ от джуджета и при друг от великани и т. н.
Тогава херцогът се вижда принуден да избегне това непоносимо отношение с главата на империята, като взема участие в кръстоносния поход на изток. В изживяванията, които той има, докато пътуването му го довежда до целта, физическото се преплита по посочения начин "легендарно" с духовното. Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани.
След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н.
Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст. "разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
към текста >>
"разказът" ни дава възможност да се почувствува по
един
правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
Например херцогът пристига в своето пътува не до един народ, хората на който имат глави като тези на жеравите; той бива изхвърлен със своите кораби на "магнитната планина", която ги привлича като магнит, така щото хората, които се приближават до планината, не могат вече да се върнат обратно и накрая трябва да загинат. Херцог Ернст и неговите хора се освобождават благодарение на това, че се зашиват в кожи и тогава орли, които бяха свикнали да задигат като своя плячка хората изхвърлени на планината, ги отнасят на една планина и там, в отсъствие на орлите, те прорязват кожите и се освобождават. По-нататък пътуването го отвежда при един народ, чиито хора имат толкова дълги уши, че можеха да бъдат прегънати като облекло върху цялото тяло; после стигна при един друг народ, краката на които са толкова големи, че, когато валяло дъжд, хората можели да простират краката над себе си като дъждобрани. След това стига при един народ от джуджета и при друг от великани и т. н. Много подобни неща се разказват във връзка с кръстоносния поход на херцог Ернст.
"разказът" ни дава възможност да се почувствува по един правилен начин, как навсякъде, където се явяват имагинации, става едно ориентиране към духовния свят, как там се разказват неща чрез образи, които се разиграват в астралния свят и които са свързани със съдбата и волята на земните хора.
към текста >>
Позовавайки се на Библията, там се казва, че за да може Карл Велики да постигне своята цел, слънцето спира своя ход, така щото
един
ден става дълъг колкото два.
Така е и с хубавия "разказ за Роланд", в който се прославя походът на Карл Велики срещу езичниците в Испания.
Позовавайки се на Библията, там се казва, че за да може Карл Велики да постигне своята цел, слънцето спира своя ход, така щото един ден става дълъг колкото два.
към текста >>
В северната форма на разказа е изразено, че имагинациите се отнасят към
един
"астрален свят"; в средноевропейската форма на песента на нибелунгите имагинациите са вмъкнати в това, което хората виждат във физическия свят.
Същото е "легендата за нибелунгите" виждаме, как онази форма на виждане на духовния свят се запазва по-чиста в северните страни, докато в Средна Европа имагинациите са свързани с физическия живот.
В северната форма на разказа е изразено, че имагинациите се отнасят към един "астрален свят"; в средноевропейската форма на песента на нибелунгите имагинациите са вмъкнати в това, което хората виждат във физическия свят.
към текста >>
Също и явяващите се в разказа за херцог Ернст имагинации се отнасят в действителност към това, което между опитностите във физическата сфера е изживяно в
един
"астрален свят", на който човекът принадлежи както и на физическия.
Също и явяващите се в разказа за херцог Ернст имагинации се отнасят в действителност към това, което между опитностите във физическата сфера е изживяно в един "астрален свят", на който човекът принадлежи както и на физическия.
към текста >>
Ако насочим към всичко това духовния поглед, ние виждаме, как настъпването на епохата на Съзнателната душа означава едно израстване на една фаза на развитието, в която луциферическите сили биха победили над човечеството, ако чрез Съзнателната душа с нейната сила на интелектуалност в човешкото същество не би бил внесен
един
нов импулс на развитието.
Ако насочим към всичко това духовния поглед, ние виждаме, как настъпването на епохата на Съзнателната душа означава едно израстване на една фаза на развитието, в която луциферическите сили биха победили над човечеството, ако чрез Съзнателната душа с нейната сила на интелектуалност в човешкото същество не би бил внесен един нов импулс на развитието.
Ориентирането към духовния свят, което иска да вкара хората в заблуждение, е възпрепятствувано чрез Съзнателната душа; погледът на хората е отвлечен във физическия свят. Всичко, което става в тази насока, отвлича човечеството от заблуждаващата ги луциферическа Сила.
към текста >>
Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме
един
луциферически характер.
Тук вече за човечеството действува Михаел от духовния свят. От свръхсетивния свят той подготвя своето по-късно дело.
Той дава на човечеството импулси, които запазват предишното отношение към божествено-духовния свят, без това запазване да приеме един луциферически характер.
към текста >>
60.
31. Принципи 124-126
GA_26 Мистерията на Михаил
125. Това луциферическо действие би искало да запази по
един
незаконен начин, по
един
неподходящ вече начин стари форми на мисленето в образи по отношение на света и да възпрепятствува човека да разбере физическото съществуване на света чрез интелектуалността и да се вживее в него.
125. Това луциферическо действие би искало да запази по един незаконен начин, по един неподходящ вече начин стари форми на мисленето в образи по отношение на света и да възпрепятствува човека да разбере физическото съществуване на света чрез интелектуалността и да се вживее в него.
към текста >>
126. Михаел се свързва в действието на човечеството, за да може самостоятелната интелектуалност да остане при вроденото и Божествено-духовно естество, но не по луциферически, а по
един
правилен, подходящ начин.
126. Михаел се свързва в действието на човечеството, за да може самостоятелната интелектуалност да остане при вроденото и Божествено-духовно естество, но не по луциферически, а по един правилен, подходящ начин.
към текста >>
61.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Трябва само да се помисли, какви духовни последствия са се родили от това създаване и основаване на литературата в Европа, и ще се види, че това събитие не можа да се прояви по
един
свободен начин, а се падна в една бъркотия създадена от войната.
Между 1339 и 1453 година се разпалва между Франция и Англия една война, която трае повече от сто години и внася голямо объркване. В това объркване, което води своя произход от едно неблагоприятно за човешкото развитие духовно течение, са възпрепятствувани събития, които иначе биха внесли по-бързо Съзнателната душа в човечеството, ако не биха съществували тези препятствия. Чосър /починал в 1400 година/ беше създал английската литература.
Трябва само да се помисли, какви духовни последствия са се родили от това създаване и основаване на литературата в Европа, и ще се види, че това събитие не можа да се прояви по един свободен начин, а се падна в една бъркотия създадена от войната.
Към това се прибавя, че още от по-рано в Англия беше започнало онова политическо мислене, което може да получи своя истински израз чрез Съзнателната душа /1215 г./. По-нататъшното развитие на това събитие също се падна в объркаността и пречките създадени от войната.
към текста >>
За да оценим правилно гореказаното, нужно е само да видим в ясна светлина личностите, които се явяват като философи
Един
философ не може да бъде разгледан само според неговото въздействие върху неговата епоха, той не може да бъде разглеждан само според това, колко хора са възприели неговите идеи.
Ясно се показва сега също в определени духовни стремежи на човечеството, както не може вече да намери пътя към Божествено-духовното без трудности, даже и когато усилено ги търси. Това са трудности, които не съществуваха в епохите, когато можеше да се създаде разбиране, вникване чрез имагинациите.
За да оценим правилно гореказаното, нужно е само да видим в ясна светлина личностите, които се явяват като философи Един философ не може да бъде разгледан само според неговото въздействие върху неговата епоха, той не може да бъде разглеждан само според това, колко хора са възприели неговите идеи.
Напротив той е израз, изявената същност на своята епоха. Това, което голяма част от човечеството носи в себе си несъзнателно като душевно настроение, като несъзнателни чувства и подтици в живота, той го изразява като философ в своите идеи. Както термометърът показва температурата на околната среда, така и той по казва душевното състояние на своята епоха. Както термометрите не са причина за температурното състояние на околната среда, така и философите не са причина за душевното настроение на тяхната епоха.
към текста >>
Нека при тези предпоставки разгледаме
един
философ като Рене Декарт, който действуваше, когато епохата на Съзнателната душа беше вече в своя ход.
Нека при тези предпоставки разгледаме един философ като Рене Декарт, който действуваше, когато епохата на Съзнателната душа беше вече в своя ход.
/Той е живял от 1596 до 1650 година/. Тясната опора на неговата връзка с духовния свят /с истинското битие/е изживяването: "аз мисля, следователно съм, съществувам". В центъра на себесъзнанието, на Аза, той търси да почувствува действителността; и това само толкова, колкото може да му подскаже съзнателната душа.
към текста >>
Един
слаб лъч се насочва към този свят.
Човекът от тази епоха посочва празното още съдържание на своята Съзнателна душа в силен копнеж към духовния свят.
Един слаб лъч се насочва към този свят.
към текста >>
Само че интелектът на Августин още е
един
остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект.
За да разберем душевното настроение, което се изразява в Декарт, нека сравним този философ с Августин, който за външното формулиране изтъква същата опора за изживяване на духовния свят както и Декарт. Само че при Августин това става от пълната имагинативна сила на Разсъдъчната или Чувствуваща душа /Живял е от 354 до 430 година/. С право намираме едно сродство между Августин и Декарт.
Само че интелектът на Августин още е един остатък на космическия Интелект, докато у Декарт той е вече проникващият в човешката душа интелект.
Именно в развоя на духовния стремеж от Августина до Декарта можем да видим, как космическия характер на мислителните сили се изгубва и как след това той отново се явява в човешката душа. Но същевременно ние виждаме, как Михаел и човешката душа могат да се намерят при големи трудности така, че Михаел може да насочи в човека това, което някога е управлявал в Космоса.
към текста >>
Човешката душа не можеше вече да ги съ
един
и със себе си с пълно разбиране.
Как можеха те да бъдат приети, тъй като съществуваше една пропаст между силите на духовния свят и човешките души? Те попаднаха в едва развиващата се Съзнателна душа. От една страна те срещнаха препятствието, което съществуваше поради още слабо развитата Съзнателна душа. Те заглушиха дейността на тази Съзнателна душа, парализираха я. Но от друга страна те не срещнаха вече едно почиващо още на имагинацията съзнание.
Човешката душа не можеше вече да ги съедини със себе си с пълно разбиране.
Те бяха приети или по един повърхностен начин или суеверие. В това състояние на духа трябва да се вгледаме, когато искаме да разберем такива движения на мислите, които от една страна са свързани с имената на Уйклиф, Хус и други, а от друга страна с това, което носи името "розенкройцерство".
към текста >>
Те бяха приети или по
един
повърхностен начин или суеверие.
Те попаднаха в едва развиващата се Съзнателна душа. От една страна те срещнаха препятствието, което съществуваше поради още слабо развитата Съзнателна душа. Те заглушиха дейността на тази Съзнателна душа, парализираха я. Но от друга страна те не срещнаха вече едно почиващо още на имагинацията съзнание. Човешката душа не можеше вече да ги съедини със себе си с пълно разбиране.
Те бяха приети или по един повърхностен начин или суеверие.
В това състояние на духа трябва да се вгледаме, когато искаме да разберем такива движения на мислите, които от една страна са свързани с имената на Уйклиф, Хус и други, а от друга страна с това, което носи името "розенкройцерство".
към текста >>
62.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Такъв
един
стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа.
Внедряването на Съзнателната душа предизвиква из цяла Европа едно смущение в изживяването на религиозните вероизповедания и на култа. На прехода на 11-то и 12-то столетие виждаме една ясна проява на това смущение във възникването на така нареченото "доказателство за съществуването на Бога" /особено чрез Анселм фон Кентърбъри/. Съществуването на Бога трябваше да бъде доказано чрез основания на ума.
Такъв един стремеж можеше да се яви само тогава, когато беше на изчезване старият начин на изживяване на "Бога" със силите на човешката душа.
Защото това, което се изживява по този начин, то не се доказва логически.
към текста >>
За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съ
един
яване на душата със силите на Михаел.
Съществуващата по-рано форма беше такава, че човек имаше душевното възприятие на духовните Същества/Интелигенции/ до Бога нагоре; новият начин, новата форма беше тази, човек да си образува по интелектуален начин мисли върху "първопричините" на вселената. За първи начин хората имаха на разположение силите на Михаел, намиращи се в духовната област, която граничи не посредствено със земната област. Тези сили въоръжиха душата със способности за да може да възприема Интелигенциите на вселената като Същества, които се намират зад мисловните сили насочени към сетивния свят.
За втория начин трябваше тепърва да се образува едно съединяване на душата със силите на Михаел.
към текста >>
В причастието човек можеше да намери своята връзка с духовния свят, който му бе отворен от Христа, защото можеше да се съ
един
и в своето същество с Христа така, че фактът на сетивното съ
един
ение беше едновременно духовен факт.
В областта на култа, започвайки от Уйклиф в Англия /15-ия век/ в Бохемия в широки области на човешкото религиозно изживяване се получи едно колебание в едно такова централно учение, каквото е това за причастието.
В причастието човек можеше да намери своята връзка с духовния свят, който му бе отворен от Христа, защото можеше да се съедини в своето същество с Христа така, че фактът на сетивното съединение беше едновременно духовен факт.
към текста >>
Разсъдъчната или Чувствуващата душа можеше да си представи това съ
един
ение.
Разсъдъчната или Чувствуващата душа можеше да си представи това съединение.
Защото тази душа още имаше както за духа така и за материята идеи, които бяха близки една от друга, така щото едната /материята/ можеше да бъде представена като преминаваща в другия /в духа/. Обаче такива идеи не могат да бъдат интелектуалистични идеи, които изискват също доказателства за съществуването на Бога; те трябва да бъдат такива, които още съдържат нещо от имагинацията. Чрез това в материята се чувствува действуващият дух, а в духа стремежът към материята. Идеи от този род имат зад себе си космическите си ли на Михаел.
към текста >>
Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съ
един
и вътрешно със себе си.
Може действително да се каже, че такива исторически човешки изживявания, каквито се явиха на съборите в Констанца, в Базел, показват горе в духовния свят разливането надолу на Интелектуалността, която иска да проникне в човеците, а долу областта на Земята, с неотговарящата вече на времето Разсъдъчна или Чувствуваща душа.
Помежду плуват силите на Михаел, поглеждайки назад към своята минала връзка с божествено-духовното и гледайки надолу към човечеството, което също притежаваше тази връзка, но което сега трябваше да премине в една сфера, в която Михаел трябва да му помогне от духа, но която той /Михаел/ не трябва да съедини вътрешно със себе си.
В този стремеж на Михаела, който е необходим в космическото развитие, но който отначало означава едно смущение в равновесието на Космоса, има своите основи това, което човечеството трябваше да изживее през тази епоха и по отношение на най-свещените истини.
към текста >>
Ако с това Николай от Куза е изцяло наклонен към поврата на развитието предизвикано от събуждането на Съзнателната душа, от друга страна ние го виждаме да изявява възгледи, които показват в себе си по
един
блестящ начин силите на Михаел.
Ако с това Николай от Куза е изцяло наклонен към поврата на развитието предизвикано от събуждането на Съзнателната душа, от друга страна ние го виждаме да изявява възгледи, които показват в себе си по един блестящ начин силите на Михаел.
Той поставя в своето време добрите стари идеи, които водеха чувството на човешката душа към развитието на способности за възприемане на интелигентните Същества в Космоса Когато Михаел още управляваше мировата Интелигентност. "Учението невежество", за което той говори, е едно разбиране поставено над възприемането насочено върху сетивния свят, което води мисълта над Интелектуалността обикновеното знание е една област, където в незнание, в невежество но в замяна на това в едно живяно виждане може да бъде обхванато духовното.
към текста >>
Това, което по
един
не отговарящ на действителността начин в света наричат с името "розенкройцери", за не го ви говоря тук.
С това се обръща вниманието върху работата на хора, които стоят във физическия свят; но те действуват задружно със същества на духовния свят, със същества, които самите те не стъпват на физическия свят, не се въплъщават в него.
Това, което по един не отговарящ на действителността начин в света наричат с името "розенкройцери", за не го ви говоря тук.
Истинското Розенкройцерство се намира напълно в линията на действие на Михаеловата мисия. То помогна на Михаела да приготви на Земята това, което той искаше да подготви като своя духовна работа за една по-късна епоха.
към текста >>
Когато със своите импулси Михаел се натъкваше на това, което
един
розенкройцер подготвяше за него, той в никой случай не беше изложен на опасността да се докосне до нещо земно.
Трудностите от тази страна розенкройцерите преодоляха благодарение на това, че те държаха своя външен живот в смисъла на земните задължения съвършено настрана от тяхната работа с Михаела.
Когато със своите импулси Михаел се натъкваше на това, което един розенкройцер подготвяше за него, той в никой случай не беше изложен на опасността да се докосне до нещо земно.
Защото такъв допир беше отстранен от това, което свързваше розенкройцера с Михаела, благодарение на особеното състояние на душата, което беше създадено.
към текста >>
63.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Той вижда
един
физически,
един
етерен свят, в кои то самият той не се намира.
Човекът гледа в природата със своя покълващ интелект.
Той вижда един физически, един етерен свят, в кои то самият той не се намира.
Чрез великите идеи на Коперник, на Галилей той добива един образ на света, който се намира вън от човека; но той изгубва своя собствен свят. Той гледа себе си и няма никаква възможност да стигне до едно разбиране върху въпроса, Що е той.
към текста >>
Чрез великите идеи на Коперник, на Галилей той добива
един
образ на света, който се намира вън от човека; но той изгубва своя собствен свят.
Човекът гледа в природата със своя покълващ интелект. Той вижда един физически, един етерен свят, в кои то самият той не се намира.
Чрез великите идеи на Коперник, на Галилей той добива един образ на света, който се намира вън от човека; но той изгубва своя собствен свят.
Той гледа себе си и няма никаква възможност да стигне до едно разбиране върху въпроса, Що е той.
към текста >>
По-късно Гьоте намери във Фауст
един
образ на човека, който беше изгубил напълно човека.
По-късно Гьоте намери във Фауст един образ на човека, който беше изгубил напълно човека.
към текста >>
Защото хората са поставени пред избора, или да затъпеят по отношение чувствуването на собственото същество, или да развият копнежа към него като
един
елемент на душата.
Това търсене "на човека" става все по-силно.
Защото хората са поставени пред избора, или да затъпеят по отношение чувствуването на собственото същество, или да развият копнежа към него като един елемент на душата.
към текста >>
До 19то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен живот идеи по различен начин исторически, естествено-научен, философски, мистични които представляват
един
стремеж да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.
До 19то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен живот идеи по различен начин исторически, естествено-научен, философски, мистични които представляват един стремеж да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.
към текста >>
един
образ на човека.
един образ на човека.
Михаел вижда, как е наблюдавана природата и как от това, което хората наричат "природни закони" те искат да създадат един образ на човека. Той вижда, как хората си представят, че еди кое си свойство на едно животно се усъвършенствува, еди коя си органическа връзка става по-хармонична и чрез това "се ражда" човекът. Обаче пред духовното око на Михаела не се ражда "един човек", защото това, което хората си представят като усъвършенствуване, като хармонизиране, то е именно само "мислено" никой не може да види, че то действително става, защото то никъде не се случва.
към текста >>
Михаел вижда, как е наблюдавана природата и как от това, което хората наричат "природни закони" те искат да създадат
един
образ на човека.
един образ на човека.
Михаел вижда, как е наблюдавана природата и как от това, което хората наричат "природни закони" те искат да създадат един образ на човека.
Той вижда, как хората си представят, че еди кое си свойство на едно животно се усъвършенствува, еди коя си органическа връзка става по-хармонична и чрез това "се ражда" човекът. Обаче пред духовното око на Михаела не се ражда "един човек", защото това, което хората си представят като усъвършенствуване, като хармонизиране, то е именно само "мислено" никой не може да види, че то действително става, защото то никъде не се случва.
към текста >>
Обаче пред духовното око на Михаела не се ражда "
един
човек", защото това, което хората си представят като усъвършенствуване, като хармонизиране, то е именно само "мислено" никой не може да види, че то действително става, защото то никъде не се случва.
един образ на човека. Михаел вижда, как е наблюдавана природата и как от това, което хората наричат "природни закони" те искат да създадат един образ на човека. Той вижда, как хората си представят, че еди кое си свойство на едно животно се усъвършенствува, еди коя си органическа връзка става по-хармонична и чрез това "се ражда" човекът.
Обаче пред духовното око на Михаела не се ражда "един човек", защото това, което хората си представят като усъвършенствуване, като хармонизиране, то е именно само "мислено" никой не може да види, че то действително става, защото то никъде не се случва.
към текста >>
И така живеят хората в такова мислене за човека в недействителни образи, в илюзии; те преследват
един
образ на човека, който само вярват, че имат; обаче в действителност в тяхното зрително поле няма нищо.
И така живеят хората в такова мислене за човека в недействителни образи, в илюзии; те преследват един образ на човека, който само вярват, че имат; обаче в действителност в тяхното зрително поле няма нищо.
"силата на духовното слънце осветлява техните души, Христос действува; но не могат още да забележат това. В тялото царува силата на съзнателна та душа; но тя не иска още да проникне в душата". Ето така може да бъде чуто вдъхновението, което Михаел изговаря в непълната със страх загриженост. Да не би силата на илюзията, която завладява хората, да даде на "змея" толкова сила, че за Михаела да стане невъзможно да подържа равновесието!
към текста >>
В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално об
един
ение с други хора.
Други личности се стремят с повече вътрешно-художествената сила да почувствуват природата и човека като едно цяло. Мощно звучат думите, които Гьоте е произнесъл, когато е охарактеризирал действието на Винкелман в една хубава книга: "когато здравата природа на човека действува като едно цяло, когато той се чувствува в света като едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му позволява едно чисто, свободно очарование; тогава вселената, ако тя би могла да чувствува самата себе си, като постигнала своя та цел, би възникнала и би се удивлявала на върха на своето собствено развитие. "Това, което възбуждаше Лесинг в огъня на ду ха, което одушевяваше в Хердер великия поглед върху света: то звучи в тези думи на Гьоте. И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи.
В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора.
Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек. Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало. Когато искаше да изживее, да почувствува "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа.
към текста >>
Съхраняваха го хора, в които живееше
един
мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало.
И цялото творчество на Гьоте е като едно всестранно откровение на тези негови думи. В своите "естетически писма" Шилер беше обрисувал идеалния човек, който така, както звучи в тези думи, носи вселената в себе си и я осъществява в социално обединение с други хора. Но от къде произхожда този образ на човека? Той блести като утринно Слънце над пролетта на Земята. Обаче той е проникнал в чувството на хората чрез съзерцанието на гръцкия човек.
Съхраняваха го хора, в които живееше един мощен вътрешен импулс на Михаела; но те можаха да дадат форма на този импулс само тогава, когато потопяваха погледа на своята душа в древното минало.
Когато искаше да изживее, да почувствува "човека", Гьоте изпитваше най-силните конфликти със Съзнателната душа. Той го потърси във философията на Спиноза; през време на пътуването в Италия, когато вникна в същността на древните гърци, едва тогава той вярваше, че го е предчувствувал. Но накрая, от Съзнателната душа, която се изразява в стремежа на Спиноза, той премина в угасващата Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Той може само да пренесе безкрайно много от тази Разсъдъчна душа в Съзнателната душа в своя всеобхватен възглед за природата.
към текста >>
От друга страна хората искаха да приемат за
един
духовен свят само това, за което говореха историческите съобщения, историческите сведения.
Положението на Михаела в Космоса стана трагично тежко, но също и тласкащо към едно разрешение именно в периода, който предхождаше неговата земна мисия. Хората можеха да подържат интелектуалността само в областта на тялото и там само в областта на сетивата. Ето защо в тяхното схващане те не приеха от една страна нищо, което не им казаха сетивата; природата стана едно поле на откровението на сетивата, обаче това откровение се разбираше само материално. Във формите и природата хората не долавяха вече произведението на Божествено-духовното, а нещо, което съществува като лишено от дух и за което въпреки това се твърди, че то произвежда духовното, в което човекът живее.
От друга страна хората искаха да приемат за един духовен свят само това, за което говореха историческите съобщения, историческите сведения.
Едно виждане на духа според това, както ставаше за миналото, беше еднакво строго забранено както и едно такова в настоящето.
към текста >>
64.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Това ни е дадено с факта, че Михаел е онова Същество, което придружава и ръководи човека по
един
благотворен начин към Христа.
В разглеждането на Тайната на Михаел лъчезареше Тайната на Голгота.
Това ни е дадено с факта, че Михаел е онова Същество, което придружава и ръководи човека по един благотворен начин към Христа.
към текста >>
Този мит изразява още по
един
величествен начин, как някога в далечното минало хората са прозрели със своето познание в съновидно ясновидство цялото развитие на земното естество.
Този мит изразява още по един величествен начин, как някога в далечното минало хората са прозрели със своето познание в съновидно ясновидство цялото развитие на земното естество.
към текста >>
В онова познание, което се развиваше в центровете, които Александър Велики даде на науката, виждаше
един
аристотелизъм, който, правилно разбран, носи това покваряване като
един
меродавен елемент на негова та психология.
Това е възможно без едно трайно откъсване на човешкото естество от първичното божествено-духовно естество, от което той произхожда, само до тогава, докато човекът не беше стигнал до развитието на негова та Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Тогава човека стана едно покваряване на неговото физическо, етер но и астрално тяло. Една по-стара наука познава това покваряване като нещо, което живее в човешкото същество. Знае се, че то е необходимо, за да може съзнанието в човека да се развие до себе съзнание.
В онова познание, което се развиваше в центровете, които Александър Велики даде на науката, виждаше един аристотелизъм, който, правилно разбран, носи това покваряване като един меродавен елемент на негова та психология.
По-късно такива идеи не са вече разбрани в тяхната вътрешна същност.
към текста >>
Персефона също има
един
вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване.
Персефона се потопи в земното естество, за да освободи растителния свят от това, да се образува само от земното естество. Това е слизането на едно божествено-духовно Същество в природата на Земята.
Персефона също има един вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване.
към текста >>
Защото това развитие е само
един
член, едно звено в
един
гигантски миров ритъм, в който човечеството преди то да стане човек е било нещо съвършено различно и след това ще бъде нещо съвършено различно, докато растителния живот се повтаря като такъв в кратки ритми.
Срещу това събитие, което става като космическо събитие на Земята, стои слизането на Логоса за човечеството. Персефона слиза, за да доведе природата в нейната първоначална посока, в нейното първоначално ориентиране. На основата на това трябва да има ритъм; защото процесите в природата стават ритмично. Логосът слиза в човечеството. Това става веднъж в цялото развитие на човечеството.
Защото това развитие е само един член, едно звено в един гигантски миров ритъм, в който човечеството преди то да стане човек е било нещо съвършено различно и след това ще бъде нещо съвършено различно, докато растителния живот се повтаря като такъв в кратки ритми.
към текста >>
Той би умрял в студенината на интелектуалното съзнание, или би останала в
един
духовен живот, който не напредва към развитието на Съзнателната душа.
Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа. Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа. Ако тази Съзнателна душа би останала без това разгаряне; тогава човек никога не би стигнал до нейното одухотворяване.
Той би умрял в студенината на интелектуалното съзнание, или би останала в един духовен живот, който не напредва към развитието на Съзнателната душа.
Тогава той би останал на степента на развитие на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Но по своята същност Съзнателната душа не е студена. Тя само изглежда такава в началото на нейното развитие, защото там тя може първо да се изяви своето изпълнено със светлина съдържание, но още не може да изяви мировата топлина, от която произхожда.
към текста >>
65.
39. Принципи 137-139
GA_26 Мистерията на Михаил
Защото макар и това развитие на човечеството да стои в
един
мощен миров ритъм, в неговата огромна обширност то е само
един
член, едно звено в този ритъм.
138. Тайната на Голгота е еднократното и най-велико събитие сред развитието на човечеството. При него не може да става дума за едно ритмично повторение.
Защото макар и това развитие на човечеството да стои в един мощен миров ритъм, в неговата огромна обширност то е само един член, едно звено в този ритъм.
Преди да стане такова едно звено, човечеството беше съществено различно от това, което то е като човечество; след това то отново ще стане нещо различно. Следователно в развитието на човечеството стават множество Михаелови събития, обаче само едно събитие на Голгота.
към текста >>
66.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а
един
застинал знак на това, което те са били някога в звездите.
В по-късната космическа епоха след Сатурновото и Слънчевото развитие действието на Интелигентността и на Волята на божествено-духовните Същества стана все по-вътрешно духовно. Това, в което те първоначално упражняваха своята дейност, стана "мирово тяло", хармонично подреждане на звездите в мировото пространство. Когато насочваме поглед назад върху тези неща в едно духовно съзерцание на света, ние можем да кажем: от първоначалния дух-тяло на творящите света същества се роди мировият дух и мировото тяло. И мировото Тяло показва в подреждането на звездите и в движението на звездите, какво е било някога интелигентното и волево действие на Боговете. Обаче за космическото настояще това, което някога е било свободно движещи се Интелигентност на Боговете и Воля на Боговете в звездите, се е втвърдило като закони в тези звезди.
Следователно това, което днес за земните хора идва на Земята като светлина от небесните звезди, не е непосредствен израз на Интелигентността и на Волята на Боговете, а един застинал знак на това, което те са били някога в звездите.
Ето защо в устройството на звездното небе, което буди удивление в човешката душа, можем да виждаме една минало, но не едно настоящо откровение на Боговете.
към текста >>
"Героят" не може да се въплъти непосредствено сред земните условия; но той може да направи това благодарение на факта, че се потопява в тялото на
един
човек и така добива способност та да действува като човек между човеците.
Тя свързва небесните събития със земните събития. Например явяват се "герои", свръхчовешки същества. Това са същества, които в своето развитие стоят по-високо от човека. Например човекът беше развил в определена епоха /Египто-халдейската, бележка на превод./ само Сетивната душа. Обаче този, който се явяваше като "герой", беше развил вече това, което човекът ще развие едва много по-късно като Духовно Себе.
"Героят" не може да се въплъти непосредствено сред земните условия; но той може да направи това благодарение на факта, че се потопява в тялото на един човек и така добива способност та да действува като човек между човеците.
В лицето на "посветените" от древни времена трябва да виждаме такива същества.
към текста >>
Налице е само това, че дълго време след като мировите отношения се бяха вече изменили, човешкото съзнание на този или онзи народ още се придържаше към
един
"светоглед", който отговаряше на една много по-ранна действителност.
При всичко това в мировия процес, в мировите събития фактите стоят така, че човечеството не си "представяше" по този начин събитията в редуващите епохи; а това, което ставаше между повече "не изчислимия" и телесен "изчислим" свят, се променяше.
Налице е само това, че дълго време след като мировите отношения се бяха вече изменили, човешкото съзнание на този или онзи народ още се придържаше към един "светоглед", който отговаряше на една много по-ранна действителност.
Първо това ставаше така, че човешкото съзнание, което не напредваше еднакво с космическите събития, още виждаше действително старото.
към текста >>
А за земната област народите се развиват така, че запазват за различно продължително време едно или друго съдържание на светоглед, така че
един
до друг живеят светогледи, които по тяхното същество са съществували
един
след друг.
А за земната област народите се развиват така, че запазват за различно продължително време едно или друго съдържание на светоглед, така че един до друг живеят светогледи, които по тяхното същество са съществували един след друг.
Но различните светогледи на народите не произтичат само от този факт, а и от това, че според техните заложби народите виждаха различни неща. Така египтяните виждаха света, в който има същества, които са спрели преждевременно в пътя на тяхното развитие към човека и не са станали земни човеци; и те виждаха човека след неговия земен живот да се намира във всичко това, което е свързано с тези същества. Халдейските народи виждаха повече, как извънземни духовни същества добри или зли влизаха в земния живот да действуват там.
към текста >>
Луцифер не може да съ
един
и с особеността, която е предал на своето същество, нищо изчислимо.
Против реда, който е установен между неизчисляемото и изчислимото чрез божествено-духовните Същества, които са свързани с човека от самото му създаване против произвеждането от тях хармонизиране на Космоса според "мярка, число и тегло" застават луциферическите и ариманически същества.
Луцифер не може да съедини с особеността, която е предал на своето същество, нищо изчислимо.
Неговият идеал е космическо безусловно действие на Интелигентността /Разума/ и на Волята.
към текста >>
Неговият идеал е "
един
ствено" "мярка, число и тегло".
В пълна противоположност към това живее в алчното желание на ариманическите същества студената омраза към всичко, което се развива в свобода. Стремежът на Ариман е насочен към целта, да направи от това, което той прави да се разлива от Земята в мировото пространство, една космическа машина.
Неговият идеал е "единствено" "мярка, число и тегло".
Той бе призван в Космоса служещ на развитието на човека затова, защото трябваше да бъде развито "мярка, число и тегло", което е в негова област.
към текста >>
67.
42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания?
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато духовното познание може да хвърли поглед назад в миналите земни съществувания на
един
човек, разкрива се, че съществуват известен брой такива земни животи, в които човекът беше вече лице.
Когато духовното познание може да хвърли поглед назад в миналите земни съществувания на един човек, разкрива се, че съществуват известен брой такива земни животи, в които човекът беше вече лице.
Неговата външност приличаше вече на настоящата и той имаше един вътрешен живот който носеше индивидуален отпечатък. Явяват се земни съществувания, които разкриват, как в тях вече беше налице Разсъдъчната или Чувствуваща душа, но още не Съзнателна душа, и такава, в които едвам беше развита Сетивната душа и така нататък.
към текста >>
Неговата външност приличаше вече на настоящата и той имаше
един
вътрешен живот който носеше индивидуален отпечатък.
Когато духовното познание може да хвърли поглед назад в миналите земни съществувания на един човек, разкрива се, че съществуват известен брой такива земни животи, в които човекът беше вече лице.
Неговата външност приличаше вече на настоящата и той имаше един вътрешен живот който носеше индивидуален отпечатък.
Явяват се земни съществувания, които разкриват, как в тях вече беше налице Разсъдъчната или Чувствуваща душа, но още не Съзнателна душа, и такава, в които едвам беше развита Сетивната душа и така нататък.
към текста >>
Само онова, чрез което той излиза над пределите на неговото човешко формиране, способността да произвежда своите себеподобни, е
един
дар на Луната.
бесно същество.
Само онова, чрез което той излиза над пределите на неговото човешко формиране, способността да произвежда своите себеподобни, е един дар на Луната.
към текста >>
Самопонятно е, че това не са
един
ствените действия на Слънцето и Луната.
Самопонятно е, че това не са единствените действия на Слънцето и Луната.
От тях се излъчват също високо-духовни действия.
към текста >>
Развитието на човечеството е едно
един
ствено звено в една така да се каже гигантска мирова година.
Когато по времето на Коледа Слънцето добива все повече сили за Земята, това е годишното действие, кое то се изявява ритмично във физическо-земното, годишното действие, което е израз на Духа в Природата.
Развитието на човечеството е едно единствено звено в една така да се каже гигантска мирова година.
Това показахме и в предидущото съзерцание. В тази мирова година мировата Свещена Нощ/Мировата Коледа/ е там, където Слънцето не само действува от Духа на Природата върху Земята, но където Душата на Слънцето, Христовият Дух, слиза на Земята.
към текста >>
68.
43. Принципи 144-146
GA_26 Мистерията на Михаил
144. Когато поглеждаме назад в повтарящите се земни съществувания на
един
човек, тези земни съществувания се разделят на три различни стадии:
един
по-стар стадий, в който човекът не съществуваше още като индивидуално същество, а само като зародиш в лоното божествено-духовната същност.
144. Когато поглеждаме назад в повтарящите се земни съществувания на един човек, тези земни съществувания се разделят на три различни стадии: един по-стар стадий, в който човекът не съществуваше още като индивидуално същество, а само като зародиш в лоното божествено-духовната същност.
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава един човек, а божествено-духовни Същества /Първичните Сили, Архаи, Начала/.
към текста >>
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава
един
човек, а божествено-духовни Същества /Първичните Сили, Архаи, Начала/.
144. Когато поглеждаме назад в повтарящите се земни съществувания на един човек, тези земни съществувания се разделят на три различни стадии: един по-стар стадий, в който човекът не съществуваше още като индивидуално същество, а само като зародиш в лоното божествено-духовната същност.
Насочвайки погледа назад в миналото ние не намираме тогава един човек, а божествено-духовни Същества /Първичните Сили, Архаи, Начала/.
към текста >>
145. След това идва
един
среден стадий, в който човекът наистина съществува вече като индивидуално същество, но още не е откъснат от Мисленето, Волята и Същността на божествено-духовния свят.
145. След това идва един среден стадий, в който човекът наистина съществува вече като индивидуално същество, но още не е откъснат от Мисленето, Волята и Същността на божествено-духовния свят.
Там той още не притежава настоящата личност, която е свързана с това, че в неговото земно явление той е едно из цяло самостоятелно същество, откъснато от божествено-духовния свят.
към текста >>
69.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
Но не е било така в
един
предидущ период.
Но не е било така в един предидущ период.
Тогава човекът не беше стигнал още далече в развитието на своето себесъзнание. Добитата на Земята сила не беше още достатъчна, за да може да произведе отделяне то от божествено-духовния свят до индивидуалното съществуване между смъртта и едно ново раждане. На истина тогава човекът не се намираше вече в лоното на божествено-духовните Същества, но той беше потопен в кръга на тяхното действие така, че по същество неговата воля беше тяхна Воля, а не негова.
към текста >>
Преди този период има
един
друг, в който хвърляйки поглед назад в миналото ние не намираме вече човека в неговото настоящо духовно-душевно устройство, а намираме света на божествено-духовните Същества, в лоното на които човекът се намира още като зародиш.
Преди този период има един друг, в който хвърляйки поглед назад в миналото ние не намираме вече човека в неговото настоящо духовно-душевно устройство, а намираме света на божествено-духовните Същества, в лоното на които човекът се намира още като зародиш.
Това са Първичните Сили, Началата или Архаите.
към текста >>
А именно, когато проследяваме назад в миналото живота на
един
човек, ние намираме едно божествено-духовно Същество, а всички Същества, които принадлежат на тази Йерархия.
А именно, когато проследяваме назад в миналото живота на един човек, ние намираме едно божествено-духовно Същество, а всички Същества, които принадлежат на тази Йерархия.
към текста >>
Може би изглежда странно, че и за създаването на
един
човек действува целият хор от божествено-духов ни Същества.
Може би изглежда странно, че и за създаването на един човек действува целият хор от божествено-духов ни Същества.
Но още по-рано действуваха Йерархиите на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/, Кириотетес/ Господства/, Престоли, Херувими и Серафими през време на Лунното, Слънчевото и Сатурново развитие, за да бъде човекът.
към текста >>
Това, което бе създадено по-рано,
един
вид пра-човек, на Сатурн, Слънцето и Луната, нямаше
един
на форма.
Това, което бе създадено по-рано, един вид пра-човек, на Сатурн, Слънцето и Луната, нямаше единна форма.
Имаше такива пра-човеци, които бяха организирани повече по отношение на тяхната система на крайници те, други повече по отношение на гръдната система, а други по отношение на системата на главата. Това бяха все пак действителни човеци; тук ние ги наричаме прачовеци, за да ги различим от по-късния стадий, когато уравновесеното сливане на всички системи се явява в човешката форма. Диференцирането на тези пра-човеци отива още по-далече. Можем да говорим за човеци на сърце то, за човеци на белите дробове и т.н.
към текста >>
Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно
един
ство.
Те приемат човеците от ръцете на Ексузиаи /Властите/.
Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно единство.
Обаче при Ексузиаи това единство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли. От нея Архаите създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече силите за раждането на физическата форма.
към текста >>
Обаче при Ексузиаи това
един
ство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли.
Те приемат човеците от ръцете на Ексузиаи /Властите/. Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно единство.
Обаче при Ексузиаи това единство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли.
От нея Архаите създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече силите за раждането на физическата форма.
към текста >>
Те искаха да създадат в едно
един
ство това, които самите те са заедно.
Обаче гледането на това състояние на нещата не може да бъде източник на превъзнасяне и гордост за човека. Защото той трябва да счита като нещо идващо от него само това, което в течение на земните съществувания е направил себесъзнателно от себе си. А изразено в космически отношения, това е твърде малко в сравнение с онова, което Боговете са създали като основа на неговото собствено същество от Макрокосмоса, който те представляват, като микрокосмос, какъвто е самият човек. Божествено-духовните същества стоят в космоса едни срещу други. Видимият израз на това срещустоене е формата на звездното небе.
Те искаха да създадат в едно единство това, които самите те са заедно.
към текста >>
Още в този период може да се говори за
един
нататък на разликата между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане.
Още в този период може да се говори за един нататък на разликата между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане.
Йерархията на Архаите твори именно в ритмически епохи върху развитие то на човешката форма. При това те веднъж насочват мислите, които ръководят волята на всеки един от тях, повече към извънземния Космос. Другият път те гледат към Земята. И от задружното действие на това, което е подбуждано от извънземния Космос и от Земята, се образува човешката форма, която по този начин е израз на това, че човекът е едновременно същество на Земята и на извънземния Космос.
към текста >>
При това те веднъж насочват мислите, които ръководят волята на всеки
един
от тях, повече към извънземния Космос.
Още в този период може да се говори за един нататък на разликата между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане. Йерархията на Архаите твори именно в ритмически епохи върху развитие то на човешката форма.
При това те веднъж насочват мислите, които ръководят волята на всеки един от тях, повече към извънземния Космос.
Другият път те гледат към Земята. И от задружното действие на това, което е подбуждано от извънземния Космос и от Земята, се образува човешката форма, която по този начин е израз на това, че човекът е едновременно същество на Земята и на извънземния Космос.
към текста >>
70.
45. Принципи 147-149
GA_26 Мистерията на Михаил
В
един
първи период човекът живее изцяло в Йерархията на Архаите.
147. Съществуванията между смъртта и едно ново раждане също показва три периода.
В един първи период човекът живее изцяло в Йерархията на Архаите.
Те подготвят неговата по-късна човешка форма за физическия свят.
към текста >>
148. Така Архаите подготвят човешкото същество да може по-късно да развие свободно себесъзнание; защото това свободно себесъзнание може да бъде развито само в същества, които могат да го проявят от
един
вътрешен подтик на душата чрез формите, която е създадено тук.
148. Така Архаите подготвят човешкото същество да може по-късно да развие свободно себесъзнание; защото това свободно себесъзнание може да бъде развито само в същества, които могат да го проявят от един вътрешен подтик на душата чрез формите, която е създадено тук.
към текста >>
71.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
През
един
втори период човекът минава от областта на Архаите в тази на Архангелите.
През един втори период човекът минава от областта на Архаите в тази на Архангелите.
Обаче с тях той не е така свързан телесно-духовно, както преди това с Архаите. Неговата връзка с Йерархията на Архангелите е повече духовна. Но тя е все пак така вътрешна, че в тази епоха все още не можем да говорим за едно откъсване на човека от божествено-духовния свят.
към текста >>
Това, което човекът съ
един
ява със себе си, когато слиза от духовния свят, за да се роди на Земята, неговото етерно тяло, което приема в себе си извънземните космически сили, това създава Йерархията на Архангели те през този втори период.
Това, което човекът съединява със себе си, когато слиза от духовния свят, за да се роди на Земята, неговото етерно тяло, което приема в себе си извънземните космически сили, това създава Йерархията на Архангели те през този втори период.
към текста >>
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по
един
особен начин луциферическите и ариманическите Същества.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества.
Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност. За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят. Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него. Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя. Бележка на превод. /.
към текста >>
Случи се тогава така, че в 19-то столетие най-добрите природоизследователи, които не можеха да бъдат материалисти, казаха: на нас не ни остава нищо друго, освен само да изследваме света, който може да бъде изследван според мярка, число и тегло и чрез сети вата; но нямаме никакво право да отричаме
един
духовен свят, който се крие зад този сетивния.
Тогава тази способност можеше да вижда духовното, въпреки че беше такава, каквато днес е чистото сетивно схващане, сетивно разбиране. Защото тогава физическото носеше на своята повърхност духовното. Обаче сега запазена та от прадревните времена мислителна способност може да действува само като сетивно възприятие. По степенно способността, която позволяваше на човека да се издигне с мисълта към духовното, намалява. И това се прояви напълно едва тогава, когато в епохата на Съзнателната душа духовният свят бе напълно обвит в тъмнина за човека.
Случи се тогава така, че в 19-то столетие най-добрите природоизследователи, които не можеха да бъдат материалисти, казаха: на нас не ни остава нищо друго, освен само да изследваме света, който може да бъде изследван според мярка, число и тегло и чрез сети вата; но нямаме никакво право да отричаме един духовен свят, който се крие зад този сетивния.
Следователно те указваха на това, че може да съществува един непознат на човека ясен свят, към който той гледа само като в тъмнина.
към текста >>
Следователно те указваха на това, че може да съществува
един
непознат на човека ясен свят, към който той гледа само като в тъмнина.
Защото тогава физическото носеше на своята повърхност духовното. Обаче сега запазена та от прадревните времена мислителна способност може да действува само като сетивно възприятие. По степенно способността, която позволяваше на човека да се издигне с мисълта към духовното, намалява. И това се прояви напълно едва тогава, когато в епохата на Съзнателната душа духовният свят бе напълно обвит в тъмнина за човека. Случи се тогава така, че в 19-то столетие най-добрите природоизследователи, които не можеха да бъдат материалисти, казаха: на нас не ни остава нищо друго, освен само да изследваме света, който може да бъде изследван според мярка, число и тегло и чрез сети вата; но нямаме никакво право да отричаме един духовен свят, който се крие зад този сетивния.
Следователно те указваха на това, че може да съществува един непознат на човека ясен свят, към който той гледа само като в тъмнина.
към текста >>
Тази воля бе надарена с
един
стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно.
Както чрез Луцифер в човека бе разместено мисленето, така чрез Ариман бе разместена волята.
Тази воля бе надарена с един стремеж към свобода, в която човек трябва да навлезе едвам по-късно.
Тази свобода не е никаква действителна свобода, а илюзията на свобода. В тази илюзия на свободата живя човечество то дълго време. Това не му даде никаква възможност да развие по духовно-съобразен начин идеята за свобода. Хората се колебаеха насам и натам между мненията, че човекът е свободен, или също, че той е вплетен в една скована необходимост. И когато после с изгряването на епохата на Съзнателната душа дойде истинската свобода, хората не можеха да я познаят, понеже отдавна познанието беше вплетено в илюзията на свободата.
към текста >>
Защото Ангелите сега вече не техният хор, а
един
Ангел за всеки отделен човек се ограничават в това, да произвеждат правилното отношение на съществуванията между смъртта и едно ново раждане и земни те съществувания.
Защото Ангелите сега вече не техният хор, а един Ангел за всеки отделен човек се ограничават в това, да произвеждат правилното отношение на съществуванията между смъртта и едно ново раждане и земни те съществувания.
към текста >>
Първо
един
забележителен факт е това, че през втория стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане за всеки отделен човек действува цялата Йерархия на Архангелите.
Първо един забележителен факт е това, че през втория стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане за всеки отделен човек действува цялата Йерархия на Архангелите.
По-късно на тази Йерархия се възлага ръководството на племената на народите. един Архангел е дух на един отделен народ. В расите остават да действува Архаите. Всяка раса има за свой ръководител един Дух от Йерархията на Архаите.
към текста >>
един
Архангел е дух на
един
отделен народ.
Първо един забележителен факт е това, че през втория стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане за всеки отделен човек действува цялата Йерархия на Архангелите. По-късно на тази Йерархия се възлага ръководството на племената на народите.
един Архангел е дух на един отделен народ.
В расите остават да действува Архаите. Всяка раса има за свой ръководител един Дух от Йерархията на Архаите.
към текста >>
Всяка раса има за свой ръководител
един
Дух от Йерархията на Архаите.
Първо един забележителен факт е това, че през втория стадий на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане за всеки отделен човек действува цялата Йерархия на Архангелите. По-късно на тази Йерархия се възлага ръководството на племената на народите. един Архангел е дух на един отделен народ. В расите остават да действува Архаите.
Всяка раса има за свой ръководител един Дух от Йерархията на Архаите.
към текста >>
72.
47. Принципи 150-152
GA_26 Мистерията на Михаил
150. В
един
втори период на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане човекът преминава в областта на Архангелите.
150. В един втори период на развитието на съществуванията между смъртта и едно ново раждане човекът преминава в областта на Архангелите.
През време на този период в душата на човека се залага зародиша за по-късната себесъзнателност, след като този зародиш бе заложен в изграждането формата на човека през време на първия период.
към текста >>
73.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
В космическото настояще съществува
един
умрял Космос,
един
мъртъв Космос.
В космическото настояще съществува един умрял Космос, един мъртъв Космос.
Обаче в неговото развитие не е възникнал само човекът. От Макрокосмоса е възникнала и Земята.
към текста >>
Ето защо отначало ще изглежда странно, когато
един
духовен възглед ще разкрие истинското космическо значение на така наречената "прашинка".
Ето защо отначало ще изглежда странно, когато един духовен възглед ще разкрие истинското космическо значение на така наречената "прашинка".
към текста >>
Ясновидското съзнание вижда в това покълване и растеж не само това, което прави да се развие благодатта на растенията за годината, но и
един
излишък.
Във всичко това живеят силите, които в течение на годината се показват в различните форми на явление. Нека погледнем към растителния свят. През есента и зимата то показва умиращи сили. Ясновидското съзна ние вижда в тези форми на явление същността на онези сили, които са довели Космоса до неговото умира не. През пролетта и лятото в живота на растенията се проявяват покълващи, растящи сили.
Ясновидското съзнание вижда в това покълване и растеж не само това, което прави да се развие благодатта на растенията за годината, но и един излишък.
Този излишък е една зародишна сила. Растенията съдържат повече зародишна сила, отколкото използуват за растежа на листата и на плодовете. Пред ясновидското съзнание този излишък на зародишна сила се разлива навън в извънземното пространство, в извънземния Макрокосмос.
към текста >>
Под влиянието на минералните сили, от растителните сили се получава
един
новоизграден образ на Макрокосмоса.
Но в извънземния Космос се разлива също така излишна сила и от минералното царство. Тази сила има задачата да доведат на определено място в Космоса силите от растенията.
Под влиянието на минералните сили, от растителните сили се получава един новоизграден образ на Макрокосмоса.
към текста >>
Както от зародиша на растението, който пространствено е толкова нищожно малък, отново се образува голямото растение, когато старото растение се разпада умирайки, така от "прашинката" Земя се създава
един
нов Макрокосмос, до като старият умрял Макрокосмос се разпада.
Така надареното с духовно познание съзнание вижда същността на Земното. Това земно естество стои сред умрелия космос като нещо, което отново оживява този космос.
Както от зародиша на растението, който пространствено е толкова нищожно малък, отново се образува голямото растение, когато старото растение се разпада умирайки, така от "прашинката" Земя се създава един нов Макрокосмос, до като старият умрял Макрокосмос се разпада.
към текста >>
Това е истинското виждане на същността на Земята, което намира навсякъде в нея
един
покълващ свят.
Това е истинското виждане на същността на Земята, което намира навсякъде в нея един покълващ свят.
Ние се научаваме да разбираме природните царства само благодарение на това, че чувствуваме в тях покълващия живот.
към текста >>
Всяка растителна форма, всеки камък, се явяват за човешката душа в една нова светлина, когато тя съзира, как всяко едно от тези същества допринася със своя живот, чрез своята форма, щото Земята като
един
ство да бъде зародиш на
един
от ново оживяващ Макрокосмос.
Животът на всичко земно става прозрачен, когато на неговата основа чувствуваме мировия зародиш.
Всяка растителна форма, всеки камък, се явяват за човешката душа в една нова светлина, когато тя съзира, как всяко едно от тези същества допринася със своя живот, чрез своята форма, щото Земята като единство да бъде зародиш на един от ново оживяващ Макрокосмос.
към текста >>
74.
49. Принципи 153-155
GA_26 Мистерията на Михаил
154. За ясновидското съзнание тази "прашинка" се разкрива като зародишна заложба на
един
новораждащ се Макрокосмос, докато старият Макрокосмос се оказва като мъртъв.
154. За ясновидското съзнание тази "прашинка" се разкрива като зародишна заложба на един новораждащ се Макрокосмос, докато старият Макрокосмос се оказва като мъртъв.
Той трябваше да умре, за да може човекът да се отдели с пълно себесъзнание от него.
към текста >>
75.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Обясненията дадени върху въпроса, че Земята е
един
зародиш на Макрокосмоса, който ще се роди, дават възможност за едно по-дълбоко разбиране на възгледите за съня и будността.
В обясненията дадени от Антропософията сънят и будността бяха често разглеждани от най-различни страни. Обаче разбирането на такива факти на живота трябва постоянно да бъдат отново задълбочени, кога то вече са разгледани други съществуващи в света факти.
Обясненията дадени върху въпроса, че Земята е един зародиш на Макрокосмоса, който ще се роди, дават възможност за едно по-дълбоко разбиране на възгледите за съня и будността.
към текста >>
При будното състояние човекът живее в мислите-сенки, които са хвърлени от
един
умрял свят, и във волевите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
При будното състояние човекът живее в мислите-сенки, които са хвърлени от един умрял свят, и във волевите импулси, във вътрешната същност на които той може да проникне също така малко, както и в процеси те на дълбокия сън без сънуване.
към текста >>
Над него извънземният Космос, под него в земната област
един
свят, чиято същност му остава скрита; а между тях изявата на свободния "Аз", чиято същност лъчезари в пълното сияние на познанието и на свободната воля.
Така живее човекът в това, което Земята му дава като основа на неговото себесъзнание. В епохата на себе съзнателното развитие на Аза той изгубва от духовния си поглед истинската форма на своите вътрешни импулси както и формата на обкръжаващия го свят. Но именно в това носене над битието на света човекът изживява битието на Аза, изживява себе си като самосъзнателно същество.
Над него извънземният Космос, под него в земната област един свят, чиято същност му остава скрита; а между тях изявата на свободния "Аз", чиято същност лъчезари в пълното сияние на познанието и на свободната воля.
към текста >>
А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в
един
вид полу-съзнателност.
Различно е положението при състоянието на сън. При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята. Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота".
А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност.
В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>
Това бе направено на онова място, където говоря за това, че
един
мост води от дълбините на мислещия Аз до дълбините на природната действителност.
Доколкото беше възможно във връзка с изложението, аз вече обърнах вниманието в моята книга "Философия на свободата" върху тази вътрешна връзка между мислене и мирова действителност.
Това бе направено на онова място, където говоря за това, че един мост води от дълбините на мислещия Аз до дълбините на природната действителност.
За обикновеното съзнание сънят действува заличаващ съзнание то затова, защото той води в покълващия живот на Земята, който се разраства в развиващия се Макрокосмос. Когато това заличаване на съзнанието е премахнато чрез имагинативното съзнание, пред човешката душа не стои една Земя с резки очертания в минералното, растителното и животинското царства. Тогава пред човешката душа стои един жив процес, който се запалва вътре в Земята и пламти навън в Макрокосмоса.
към текста >>
Тогава пред човешката душа стои
един
жив процес, който се запалва вътре в Земята и пламти навън в Макрокосмоса.
Доколкото беше възможно във връзка с изложението, аз вече обърнах вниманието в моята книга "Философия на свободата" върху тази вътрешна връзка между мислене и мирова действителност. Това бе направено на онова място, където говоря за това, че един мост води от дълбините на мислещия Аз до дълбините на природната действителност. За обикновеното съзнание сънят действува заличаващ съзнание то затова, защото той води в покълващия живот на Земята, който се разраства в развиващия се Макрокосмос. Когато това заличаване на съзнанието е премахнато чрез имагинативното съзнание, пред човешката душа не стои една Земя с резки очертания в минералното, растителното и животинското царства.
Тогава пред човешката душа стои един жив процес, който се запалва вътре в Земята и пламти навън в Макрокосмоса.
към текста >>
В състоянието на сън той отново се съ
един
ява с битието на света.
Тази е истината, че будното състояние човекът трябва да се откъсне със своето собствено азово битие от битието на света, за да стигне до свободното себесъзнание.
В състоянието на сън той отново се съединява с битието на света.
към текста >>
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара
един
живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят. Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя.
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>
76.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Светът е възприеман в цветове, в звуци и т.н.; обаче в цветовете, в звуците, в топлинните състояния човекът осъзнава
един
свят от духовни същества.
Развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа бе предхождано от това на Сетивната душа, а това последното от развитието на Тялото на Усещанията. Когато фактите на света биват възприемани чрез Тялото на усещанията, тогава цялото познание на човека живее в сетивата.
Светът е възприеман в цветове, в звуци и т.н.; обаче в цветовете, в звуците, в топлинните състояния човекът осъзнава един свят от духовни същества.
Тогава не се говори за "материя", на която се явяват цветове, топлинни състояния и т.н.; говори се за духовни същества, които се изявяват чрез това, което сетивата възприемат.
към текста >>
В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на
един
"ум", който да живее наред със сетивното възприятие в човека.
В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на един "ум", който да живее наред със сетивното възприятие в човека.
Със своето същество човекът или се отдава на външния свят, тогава чрез сетива та му се изявяват Боговете. Или той се оттегля в своята вътрешност, в своя вътрешен живот откъсвайки се от външния свят, и тогава той изпитва в своята вътрешност едно тъпо чувство на живот.
към текста >>
Един
важен прелом настъпва, когато се развива Усещащата Душа.
Един важен прелом настъпва, когато се развива Усещащата Душа.
Изявата на Божественото чрез сетивата се затъмнява. На нейно място настъпва възприемането на така да се каже напуснатите от Боговете сетивни впечатления, възприемането на цветовете, на топлинните състояния, без в тях да се изявяват Боговете. Във вътрешността Божественото се изявява в духовна форма, в идеи-образ. И човекът възприема света от две страни: отвън чрез сетивните впечатления, отвътре чрез идейните духовни впечатления. Сега човекът трябва да стигне до там, да възприема духовните впечатления така определено, така оформени, както по-рано възприемаше проникнатите от Боговете сетивни впечатления.
към текста >>
Защото от неговото вътрешно същество възникват за него идейните образи по
един
напълно оформен начин.
На нейно място настъпва възприемането на така да се каже напуснатите от Боговете сетивни впечатления, възприемането на цветовете, на топлинните състояния, без в тях да се изявяват Боговете. Във вътрешността Божественото се изявява в духовна форма, в идеи-образ. И човекът възприема света от две страни: отвън чрез сетивните впечатления, отвътре чрез идейните духовни впечатления. Сега човекът трябва да стигне до там, да възприема духовните впечатления така определено, така оформени, както по-рано възприемаше проникнатите от Боговете сетивни впечатления. Докато царува епохата на Усещащата душа/Сетивната душа/, той може да върши това.
Защото от неговото вътрешно същество възникват за него идейните образи по един напълно оформен начин.
Той е изпълнен отвътре с едно духовно съдържание свободно от сетивни впечатления, което е едно копие на съдържанието на света. Ако по-рано Боговете му се изявяваха в сетивна дреха, сега те му се изявяват в духовна дреха.
към текста >>
Това душевно устройство на човечеството се развива по
един
чудесен начин в Гърция.
Обаче образите са бледни в сравнение с техните предишни форми.
Това душевно устройство на човечеството се развива по един чудесен начин в Гърция.
Гъркът се чувствуваше в достъпния за сетивата външен свят и в него той чувствуваше вълшебната сила, която подбуждаше вътрешната сила за разгръщането на образите на света. Във философското поле това устройство на душата се разви в Платонизма.
към текста >>
Така зад обикновения културен живот съществуваше именно в епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа
един
богато развит живот на мистериите.
Обаче зад всичко това стоеше светът на мистериите. В него се пазеше с вярност това, което още съществуваше в Гнозиса от епохата на Усещащата душа. Душите бяха обучавани за това вярно съхранение. По пътя на обикновеното развитие се роди Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Чрез едно особено обучение Усещащата душа биваше отново оживена.
Така зад обикновения културен живот съществуваше именно в епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа един богато развит живот на мистериите.
към текста >>
В тези мистерии живееха образите на Боговете на света и благодарение на това, че те бяха направени съдържание на
един
култ.
В тези мистерии живееха образите на Боговете на света и благодарение на това, че те бяха направени съдържание на един култ.
Когато погледнем към вътрешността на тези мистерии, ние виждаме света в изображение на най-чудните устройства на култа.
към текста >>
Обаче това беше
един
живот на мистериите, който се държеше съвършено на страна от живота в света, за да може да развие в чистота света на духовните образи.
Обаче това беше един живот на мистериите, който се държеше съвършено на страна от живота в света, за да може да развие в чистота света на духовните образи.
А това развитие ставаше все по-трудно за човешки те души.
към текста >>
Роди се
един
Гнозис на мистериите, за който много малко хора имаха някакво предчувствие.
Тогава в най-висшите мистерийни центрове слизаха духовни Същества от духовния Космос, които идваха в помощ на усилията на стремящите се към познание хора. Така импулсите на епохата на Усещащата душа се развиха по-нататък под влиянието на самите "богове".
Роди се един Гнозис на мистериите, за който много малко хора имаха някакво предчувствие.
Наред с него съществуваше това, което можеше да бъде прието от хората с помощта на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Това беше екзотеричният Гнозис, от който в следващите времена са достигнали само откъслеци.
към текста >>
77.
53. Принципи 159-161
GA_26 Мистерията на Михаил
160. В епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа духовното съдържание на "божественото" може да бъде изживявано само по
един
блед начин.
160. В епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа духовното съдържание на "божественото" може да бъде изживявано само по един блед начин.
Гнозисът се съхранява строго в специални Мистерии и кога то хората не са вече в състояние да вършат това, защото не са вече в състояние да оживят Усещащата душа, при преминаването в Средновековието духовните Същества пренасят за хората не вече познавателното съдържание, а чувственото съдържание. /Легендата за Грала съдържа едно указание за това/. Между временно екзотеричният Гнозис, който прониква в Разсъдъчната или Чувствуваща душа, бива изкоренен.
към текста >>
В светлината на дейността на Михаел Антропософията трябва да развие от Съзнателната душа едно разбиране на света и на Христа по
един
нов начин.
161. Антропософията не може да бъде едно възобновяване на Гнозиса, защото това последното беше свързано с развитието на Усещащата душа.
В светлината на дейността на Михаел Антропософията трябва да развие от Съзнателната душа едно разбиране на света и на Христа по един нов начин.
Гнозисът беше една форма на познанието запазена от древни времена, което при настъпването на Тайната на Голгота можеше най-добре да доведе до разбирането на хората тази Тайна.
към текста >>
78.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Както дъгата се ражда и изчезва в природата, без да остави следа, така се ражда и изчезва възприятието, без да остави чрез своята собствена същност
един
спомен.
Така сетивното възприемане на външния свят е едно вътрешно рисуване на човешката душа. Едно рисува не без материал за рисуване. Едно рисуване във възникване и изгубване на духа.
Както дъгата се ражда и изчезва в природата, без да остави следа, така се ражда и изчезва възприятието, без да остави чрез своята собствена същност един спомен.
към текста >>
Обаче едновременно с всяко възприятие между човешката душа и външния свят протича
един
друг процес.
Обаче едновременно с всяко възприятие между човешката душа и външния свят протича един друг процес.
Протича един такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния живот. Той протича имен но там, където действуват растежните сили, където действуват жизнените импулси. В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко възприятие не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие. Човекът може да понася това, защото то е свързано с битието на човека като мирова съдържание. Когато се извършва този процес, той не може да изгуби себе си, както не изгубва себе си, когато расте и се храни, без неговото пълно съзнание да участвува в това.
към текста >>
Протича
един
такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния живот.
Обаче едновременно с всяко възприятие между човешката душа и външния свят протича един друг процес.
Протича един такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния живот.
Той протича имен но там, където действуват растежните сили, където действуват жизнените импулси. В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко възприятие не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие. Човекът може да понася това, защото то е свързано с битието на човека като мирова съдържание. Когато се извършва този процес, той не може да изгуби себе си, както не изгубва себе си, когато расте и се храни, без неговото пълно съзнание да участвува в това.
към текста >>
В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко възприятие не само
един
преходен образ, но едно трайно, реално копие.
Обаче едновременно с всяко възприятие между човешката душа и външния свят протича един друг процес. Протича един такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния живот. Той протича имен но там, където действуват растежните сили, където действуват жизнените импулси.
В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко възприятие не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие.
Човекът може да понася това, защото то е свързано с битието на човека като мирова съдържание. Когато се извършва този процес, той не може да изгуби себе си, както не изгубва себе си, когато расте и се храни, без неговото пълно съзнание да участвува в това.
към текста >>
Отново при това рисуване в съзнанието не трябва да се образува нещо трайно реално, а само
един
възникващ и изчезващ образ.
Душата отново рисува, но сега тя рисува миналото, което живее в собствената човешка вътрешност.
Отново при това рисуване в съзнанието не трябва да се образува нещо трайно реално, а само един възникващ и изчезващ образ.
към текста >>
Тази сила на Михаел не оставя нарисуваното във вътрешната светлина да се втвърди до битие, а го запазва в
един
възникващ и изчезващ образ.
Този стремеж на Луцифер би бил увенчан с успех, ако срещу него не би действувала силата на Михаел.
Тази сила на Михаел не оставя нарисуваното във вътрешната светлина да се втвърди до битие, а го запазва в един възникващ и изчезващ образ.
към текста >>
Но със своите Имагинации човекът се издига в
един
по-висш духовен свят, както със своите спомени той прониква в собственото човешко същество.
Обаче силата в повече, която чрез Луцифер напира нагоре от човешката вътрешност, ще бъде превърната в епохата на Михаел в имагинираща сила/в сила, създаваща Имагинация, астрални образи, бележка на преводача./. Защото постепенно в общото интелектуално съзнание на човечеството ще проникне силата на Имагинацията. С това обаче човекът не ще обременява своето настоящо съзнание с нещо трайно реално; това остава да действува във възникващи и изчезващи образи.
Но със своите Имагинации човекът се издига в един по-висш духовен свят, както със своите спомени той прониква в собственото човешко същество.
Човекът не ще задържи Имагинациите в себе си; те са нарисувани в космическото битие; и от там той винаги може да си ги пренарисува отново в живота на образните представи.
към текста >>
Че това може да бъде така, е
един
резултат на Тайната на Голгота.
Така това, което Михаел предпазва от втвърдяване във вътрешността на човека, бива прието от духовния свят. Това, което човекът изживява от силата на съзнателното имагиниране, то става същевременно съдържание на света.
Че това може да бъде така, е един резултат на Тайната на Голгота.
Силата на Христа отпечатва имагинацията на човека в Космоса. Тази Сила на Христа, която е свързана със Земята. Докато не беше свързана със Земята, а действуваше върху Земята от вън като слънчева Сила, всички импулси на растеж и живот отиваха във вътрешността на човека. Чрез тях човекът беше изграден и подържан от Космоса. Откакто Христовия Импулс живее със човекът в неговата себесъзнателна същност е отново възвърнат на Космоса.
към текста >>
В този факт, че в своето моментно образуване на представите човекът живее не в битието, а само в едно отражение на битието, в
един
образ на битието, се крие възможността за развитие на свобода та.
От едно мирово същество човекът е станал едно земно същество; той има заложби в себе си да стане едно мирово същество, след като в качеството на земно същество е станал той самият.
В този факт, че в своето моментно образуване на представите човекът живее не в битието, а само в едно отражение на битието, в един образ на битието, се крие възможността за развитие на свобода та.
Всяко битие в съзнанието е нещо принуждаващо. Само образът не може да принуждава. Ако чрез неговото впечатление трябва да стане нещо, то трябва да стане независимо от него. Човекът става свободен благодарение на това, че със своята Съзнателна душа той се издига от битието и се потопява в не-битийната същност на образа.
към текста >>
Ако би било само така, тогава в човека би просветнала свободата за
един
космически момент; но в същия момент човешкото същество би се заличило.
Ако би било само така, тогава в човека би просветнала свободата за един космически момент; но в същия момент човешкото същество би се заличило.
-Но когато в образуването на представите /мисленето/ човекът се освобождава от космоса, все пак в своя несъзнателен живот той е свързан със своите минали животи и с живота между смъртта и едно ново раждане. Като съзнателен човек той е в образа на битието, а с несъзнателната част на своята душа той се държи в духовната действителност. Докато в настоящия Аз той изживява свободата, неговият минал Аз го държи в битието.
към текста >>
79.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Това е
един
по-стар път, по който днес не може да се върви.
Това не може да стане, когато човек прониква от сетивния в ритмичния свят така, че в ритъма той да изживява само полу-духовното ставане на физическото. Напротив човек трябва да намери сферата на духовния свят, която се изявява в ритъма. Следователно, две неща са възможни: изживяване на физическото и ритмичното, как това физическо става полу-духовно.
Това е един по-стар път, по който днес не може да се върви.
Второ: изживяване на духовния свят, който има своя сфера мировия ритъм в човека и вън от човека така, както човекът има земния свят с неговите физически същества и процеси.
към текста >>
Един
дух като Михаела донася това, което иначе би се намирало в областта на Луцифер, в чисто човешко то развитие което не е повлияно от Луцифер благодарение на това, че избра за свое обиталище ритмичния свят.
Към този духовен свят принадлежи всичко, което в настоящия космически момент става чрез Михаела.
Един дух като Михаела донася това, което иначе би се намирало в областта на Луцифер, в чисто човешко то развитие което не е повлияно от Луцифер благодарение на това, че избра за свое обиталище ритмичния свят.
към текста >>
80.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
-Обаче всичко, което се отнася за оформянето на Аза като носител на себесъзнанието, трябва да се излъчва от
един
звезден център.
На това слънчево естество в човешкото астрално тяло се дължи, че човекът може да приеме духовното, което лъчезари в земното, за образуването на себесъзнанието. Астралното се разлива от окръжността на Вселената. То действува или като такова, което се влива в настоящото време, или като такова, което се е вливало в пра-древни времена и е било запазено.
-Обаче всичко, което се отнася за оформянето на Аза като носител на себесъзнанието, трябва да се излъчва от един звезден център.
Астралното действува от окръжността, азовото естество действува от един център. Земята като звезда импулсира от своя център човешкия Аз. Всяка звезда излъчва от своя център сили, от които бива оформен Азът на някое същество. Така се представя полярността на звезден център и космическа окръжност.
към текста >>
Астралното действува от окръжността, азовото естество действува от
един
център.
На това слънчево естество в човешкото астрално тяло се дължи, че човекът може да приеме духовното, което лъчезари в земното, за образуването на себесъзнанието. Астралното се разлива от окръжността на Вселената. То действува или като такова, което се влива в настоящото време, или като такова, което се е вливало в пра-древни времена и е било запазено. -Обаче всичко, което се отнася за оформянето на Аза като носител на себесъзнанието, трябва да се излъчва от един звезден център.
Астралното действува от окръжността, азовото естество действува от един център.
Земята като звезда импулсира от своя център човешкия Аз. Всяка звезда излъчва от своя център сили, от които бива оформен Азът на някое същество. Така се представя полярността на звезден център и космическа окръжност.
към текста >>
От това описание се вижда същевременно, как животинското царство съществува като
един
резултат на предишни развойни сили на съществото Земя, както използува запазените астрални сили, но както трябва да изчезне, когато тези сили са изразходвани Напротив при човека от Слънцето се добиват нови астрални сили.
От това описание се вижда същевременно, как животинското царство съществува като един резултат на предишни развойни сили на съществото Земя, както използува запазените астрални сили, но както трябва да изчезне, когато тези сили са изразходвани Напротив при човека от Слънцето се добиват нови астрални сили.
Тези сили му дават възможност да пренесе своето развитие в бъдещето.
към текста >>
Когато човекът ще може да чувствува нещо подобно, тогава след празничното настроение той отново ще може да се потопи в света на сетивата по
един
правилен начин.
Когато човекът ще може да чувствува нещо подобно, тогава след празничното настроение той отново ще може да се потопи в света на сетивата по един правилен начин.
И Ариман не ще може да му вреди.
към текста >>
81.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
Това изглежда като едно последствие от досегашните съзерцания, които показаха себесъзнанието като
един
резултат от връзката на човека със земната същност.
Би могло да се помисли, че с това за него изчезва себесъзнанието.
Това изглежда като едно последствие от досегашните съзерцания, които показаха себесъзнанието като един резултат от връзката на човека със земната същност.
Но не е така. Това, което човекът е добил чрез земното, то му остава, даже и когато след придобиването земното е съблечено в изживяващото познание.
към текста >>
В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от
един
земен живот в друг земен живот.
В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот.
Това духовно-душевно естество е достъпно само на Инспирацията.
към текста >>
82.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съ
един
ява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло.
Оттеглянето по отношение на Космоса е същевременно едно приемане на духовно-душевния човек чрез нервно-сетивния организъм.
Това, което става в този организъм като физически и жизнени процеси, с него се съединява духовно-душевното същество на човека в будно състояние и действува с него като едно цяло.
В този начин на действие се съдържа сетивното възприятие, образуването на образите на спомена, живо тът на фантазията. Тези дейности са свързани с физическото тяло. Представите, изживяването на мисли, в които човекът осъзнава това, което става полусъзнателно във възприятието, фантазията, споменът, са свързани с мислителната организация.
към текста >>
Мислителният организъм е
един
звезден организъм.
В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание.
Мислителният организъм е един звезден организъм.
Ако той би се проявявал само като такъв, тогава човекът не би носил в себе си себесъзнание, а едно съзнание на боговете. Обаче мислителният организъм е един звезден организъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси. Изживявайки звездния свят в земната област, човекът става едно себесъзнателно същество.
към текста >>
Обаче мислителният организъм е
един
звезден организъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси.
В тази същинска мислителна организация се намира също областта, чрез която човекът изживява своето себесъзнание. Мислителният организъм е един звезден организъм. Ако той би се проявявал само като такъв, тогава човекът не би носил в себе си себесъзнание, а едно съзнание на боговете.
Обаче мислителният организъм е един звезден организъм, отделен от Космоса и пренесен в земните процеси.
Изживявайки звездния свят в земната област, човекът става едно себесъзнателно същество.
към текста >>
Виждаме следователно, как онова, което
един
материалистичен възглед за света е наймного склонен да обяснява според неговата природна страна, за духовното познанието е поставено в моралната страна.
Виждаме следователно, как онова, което един материалистичен възглед за света е наймного склонен да обяснява според неговата природна страна, за духовното познанието е поставено в моралната страна.
В паметта в будното състояние на човека действува непосредствено божествено-духовната Същност; в съвестта действува косвено като последствие, като отзвук тази божествено-духовна същност.
към текста >>
Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като
един
чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
Образуването на паметта става в сетивно-нервния организъм; образуването на съвестта протича като един чисто душевно-духовен процес, обаче в организма на обмяната на веществата и на крайниците.
към текста >>
83.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Тази Академия беше
един
от центровете, в който благодарение на делата Александър Велики на Изток бе запазено преданието за древното знание.
За да добием светлина върху този факт, нека хвърлим поглед върху времената, когато гръцката мъдрост трябваше да отстъпи пред християнизираното римлянство. Когато последните гръцки философски школи бяха затворени от императора Юстинян, тогава и последните съхранители на древното знание отпътуваха от областта, върху които сега се развиваше европейската духовност. Те намериха прием при Академията от Гондишапур в Азия.
Тази Академия беше един от центровете, в който благодарение на делата Александър Велики на Изток бе запазено преданието за древното знание.
Това предание живееше там във формата, която Аристотел можа да даде на древното знание.
към текста >>
Чрез духовния живот преждевременно действуващ в посоката на Съзнателната душа, той предлагаше възможност да се влее в него една духовна вълна идваща от Азия през Африка, Южна Европа, Западна Европа, която изпълни определени хора на Европа с
един
интелектуализъм, който трябваше да се яви едвам по-късно; В 7-то, 8-то столетие южна и западна Европа получиха импулси, който би трябвало да дойдат едва в епохата на съзнателната душа.
Но то бе обхванато от онова ориенталско течение, което можем да наречем арабизъм. От една страна Арабизмът е едно преждевременно развитие на Съзнателната душа.
Чрез духовния живот преждевременно действуващ в посоката на Съзнателната душа, той предлагаше възможност да се влее в него една духовна вълна идваща от Азия през Африка, Южна Европа, Западна Европа, която изпълни определени хора на Европа с един интелектуализъм, който трябваше да се яви едвам по-късно; В 7-то, 8-то столетие южна и западна Европа получиха импулси, който би трябвало да дойдат едва в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
В истински развития по-нататък реализъм до естественонаучния номинализъм трябва да застане
един
път на познанието, който показва, че в човечеството не е угаснало познанието на духовното, а то може отново да навлезе в човешкото развитие в
един
нов възход от новоразкритите извори на човешката душа.
Хората ще стигнат до тази действителност, когато Антропософията ще намери пътя до идеите до изживява нето на Духа в идеите.
В истински развития по-нататък реализъм до естественонаучния номинализъм трябва да застане един път на познанието, който показва, че в човечеството не е угаснало познанието на духовното, а то може отново да навлезе в човешкото развитие в един нов възход от новоразкритите извори на човешката душа.
към текста >>
84.
64. Принципи 177-179
GA_26 Мистерията на Михаил
В замяна на това явява се
един
вид съзнание, като че вече е невъзможно едно познание на духовния свят.
177. Който насочва погледа на душата върху развитието на човечеството в епохата на естествената наука, на него му се разкрива първо една тъжна перспектива. Познанието на човека по отношение на всичко, кое то е външен свят, се развива блестящо.
В замяна на това явява се един вид съзнание, като че вече е невъзможно едно познание на духовния свят.
към текста >>
178. Струва се, че хората са могли да имат едно такова познание само в древни времена и като че по отношение на духовния свят те би трябвало да се задоволят само с това, да приемат старите предания и да направят от тях
един
обект на вярата.
178. Струва се, че хората са могли да имат едно такова познание само в древни времена и като че по отношение на духовния свят те би трябвало да се задоволят само с това, да приемат старите предания и да направят от тях един обект на вярата.
към текста >>
85.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче развитието на този етап на душата при тези народи не носи в себе си
един
зародиш, който би могъл да развие из себе си по
един
правилен начин Съзнателната душа.
Гърция и Рим разцъфтяват във времето, когато в човечеството се развива Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Да, гърците и римляните са същинските носители на това развитие.
Обаче развитието на този етап на душата при тези народи не носи в себе си един зародиш, който би могъл да развие из себе си по един правилен начин Съзнателната душа.
Всичко, което се крие в Разсъдъчната душа като съдържание на духа и на душата, излиза наяве в богатия живот в съществуването на гърците и римляните. То не може да се влее със собствена сила в Съзнателната душа.
към текста >>
Във външната за човека Съзнателна душа на римлянина и на гърка действуваше божествено-духовната Същност, която не можеше да се съ
един
и напълно със земния живот, а можеше само да изпраща своите лъчи в него.
Във външната за човека Съзнателна душа на римлянина и на гърка действуваше божествено-духовната Същност, която не можеше да се съедини напълно със земния живот, а можеше само да изпраща своите лъчи в него.
В току що зазоряващата Съзнателна душа на Франките, Германците и т.н. действуваше само още слабо това, което от Божественодуховното можеше да се съедини с човечеството.
към текста >>
действуваше само още слабо това, което от Божественодуховното можеше да се съ
един
и с човечеството.
Във външната за човека Съзнателна душа на римлянина и на гърка действуваше божествено-духовната Същност, която не можеше да се съедини напълно със земния живот, а можеше само да изпраща своите лъчи в него. В току що зазоряващата Съзнателна душа на Франките, Германците и т.н.
действуваше само още слабо това, което от Божественодуховното можеше да се съедини с човечеството.
към текста >>
Времето от първите столетия на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа е такова, в което като меродавен духовен живот царува над човечеството едно духовно съдържание, с което човекът не може да се съ
един
и в своето познание.
Времето от първите столетия на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа е такова, в което като меродавен духовен живот царува над човечеството едно духовно съдържание, с което човекът не може да се съедини в своето познание.
Ето защо той се съединява външно; той го "обяснява", размишлява върху него, доколко силите на душата не са достатъчни, за да произведат една връзка чрез познанието. Той прави разлика между областта, в която достига познанието, е тази, до която то не достига. Проявява се един отказ от поставяне в действие на душевните сили, които могат да се издигат чрез познание в духовния свят. И така идва времето, на завоя на 17-ия към 18-ия век, когато хората се отвръщат от духовното със силите на душата, кои то трябва да бъдат обърнати към това духовно. Те започват да живеят само в онези сили на душата, които са насочени към сетивно възприемаемото.
към текста >>
Ето защо той се съ
един
ява външно; той го "обяснява", размишлява върху него, доколко силите на душата не са достатъчни, за да произведат една връзка чрез познанието.
Времето от първите столетия на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа е такова, в което като меродавен духовен живот царува над човечеството едно духовно съдържание, с което човекът не може да се съедини в своето познание.
Ето защо той се съединява външно; той го "обяснява", размишлява върху него, доколко силите на душата не са достатъчни, за да произведат една връзка чрез познанието.
Той прави разлика между областта, в която достига познанието, е тази, до която то не достига. Проявява се един отказ от поставяне в действие на душевните сили, които могат да се издигат чрез познание в духовния свят. И така идва времето, на завоя на 17-ия към 18-ия век, когато хората се отвръщат от духовното със силите на душата, кои то трябва да бъдат обърнати към това духовно. Те започват да живеят само в онези сили на душата, които са насочени към сетивно възприемаемото.
към текста >>
Проявява се
един
отказ от поставяне в действие на душевните сили, които могат да се издигат чрез познание в духовния свят.
Времето от първите столетия на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа е такова, в което като меродавен духовен живот царува над човечеството едно духовно съдържание, с което човекът не може да се съедини в своето познание. Ето защо той се съединява външно; той го "обяснява", размишлява върху него, доколко силите на душата не са достатъчни, за да произведат една връзка чрез познанието. Той прави разлика между областта, в която достига познанието, е тази, до която то не достига.
Проявява се един отказ от поставяне в действие на душевните сили, които могат да се издигат чрез познание в духовния свят.
И така идва времето, на завоя на 17-ия към 18-ия век, когато хората се отвръщат от духовното със силите на душата, кои то трябва да бъдат обърнати към това духовно. Те започват да живеят само в онези сили на душата, които са насочени към сетивно възприемаемото.
към текста >>
За тях е, като че бихме искали да накара ме
един
човек, който има
един
парализиран орган, да употреби този орган.
Именно ръководните личности в духовния живот на епохата не знаят първо, какво иска тя /Антропософията/. С това са задържани и широки кръгове, които следват тези ръководители. Ръководителите живеят в едно душевно съдържание, което постепенно е отвикнало напълно да употребява духовните сили.
За тях е, като че бихме искали да накара ме един човек, който има един парализиран орган, да употреби този орган.
Защото по-висшите познавателни сили бяха парализирани, осакатени във времето от 16-то столетие до втората половина на 19-то столетие. И човечеството остана без никакво съзнание за това; то считаше едно странната употреба на насоченото към сетивния свят познание като един особен напредък.
към текста >>
И човечеството остана без никакво съзнание за това; то считаше едно странната употреба на насоченото към сетивния свят познание като
един
особен напредък.
Именно ръководните личности в духовния живот на епохата не знаят първо, какво иска тя /Антропософията/. С това са задържани и широки кръгове, които следват тези ръководители. Ръководителите живеят в едно душевно съдържание, което постепенно е отвикнало напълно да употребява духовните сили. За тях е, като че бихме искали да накара ме един човек, който има един парализиран орган, да употреби този орган. Защото по-висшите познавателни сили бяха парализирани, осакатени във времето от 16-то столетие до втората половина на 19-то столетие.
И човечеството остана без никакво съзнание за това; то считаше едно странната употреба на насоченото към сетивния свят познание като един особен напредък.
към текста >>
86.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
181. Но от времето на раждането на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа царува
един
духовен свят, който не се съ
един
ява със силите на човешката душа.
181. Но от времето на раждането на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа царува един духовен свят, който не се съединява със силите на човешката душа.
Тези душевни сили "обясняват" духовния свят, но не го изживяват.
към текста >>
Вътрешният живот на тези народи изчаква времето, когато отново ще бъде възможно съ
един
яването на душата с духовния свят.
182. У народите, които в резултат на така нареченото "велико преселение на народите " нахлуват от североизток към Римската Империя, живее едно чувствено схващане на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Напротив в техните души се оформя настанената в това чувствено схващане Съзнателна душа.
Вътрешният живот на тези народи изчаква времето, когато отново ще бъде възможно съединяването на душата с духовния свят.
към текста >>
87.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
То е
един
свят, което се еманципира от природата, отивайки надолу /по посока на долу/.
Огромна част от това, което днес действува чрез техниката върху културата и в което човекът е вплетен до най-висока степен със своя живот; не е природа, а под-природа.
То е един свят, което се еманципира от природата, отивайки надолу /по посока на долу/.
към текста >>
88.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Учението на Антропософията, което представлява една златна мина от подбуди именно за медицинската наука, аз го приех без остатъчно и намерих в него
един
извор на мъдрост, от който човек можеше да черпи неуморно и който може да освети да реши много, днес още нерешени проблеми на медицината.
Учението на Антропософията, което представлява една златна мина от подбуди именно за медицинската наука, аз го приех без остатъчно и намерих в него един извор на мъдрост, от който човек можеше да черпи неуморно и който може да освети да реши много, днес още нерешени проблеми на медицината.
Така между Рудолф Щайнер и мене се роди една активна съвместна работа за медицински познания, която се задълбочи особено много през последните две години, така щото можа да стане възможно и да се осъществи едно общо написване на една книга. Рудолф Щайнер постоянно се стремеше - и тук аз проявих най-пълно разбиране към него - да възобнови старата същност на мистериите и да направи тя да се влее в медицината. Защото от най-древни времена тази същност на мистериите е била в най-тясна връзка с лечебното изкуство, и добиването на духовни познания е било свързано с лечението. Ние не трябваше да подценим научната медицина по един дилетантски и непосветен начин; тя бе напълно призната. Важното беше обаче това, да прибавим към съществуващото онова, което може да се получи от духовното познание като средство за разбиране процесите на заболяване и лече- ние.
към текста >>
Ние не трябваше да подценим научната медицина по
един
дилетантски и непосветен начин; тя бе напълно призната.
Учението на Антропософията, което представлява една златна мина от подбуди именно за медицинската наука, аз го приех без остатъчно и намерих в него един извор на мъдрост, от който човек можеше да черпи неуморно и който може да освети да реши много, днес още нерешени проблеми на медицината. Така между Рудолф Щайнер и мене се роди една активна съвместна работа за медицински познания, която се задълбочи особено много през последните две години, така щото можа да стане възможно и да се осъществи едно общо написване на една книга. Рудолф Щайнер постоянно се стремеше - и тук аз проявих най-пълно разбиране към него - да възобнови старата същност на мистериите и да направи тя да се влее в медицината. Защото от най-древни времена тази същност на мистериите е била в най-тясна връзка с лечебното изкуство, и добиването на духовни познания е било свързано с лечението.
Ние не трябваше да подценим научната медицина по един дилетантски и непосветен начин; тя бе напълно призната.
Важното беше обаче това, да прибавим към съществуващото онова, което може да се получи от духовното познание като средство за разбиране процесите на заболяване и лече- ние. Самопонятно е, че не трябваше да оживее отново психическият инстинктивен подход на древните мистерии, а един такъв подход, който да отговаря напълно на вече изцяло развитото и издигнато до духовното модерно съзнание.
към текста >>
Самопонятно е, че не трябваше да оживее отново психическият инстинктивен подход на древните мистерии, а
един
такъв подход, който да отговаря напълно на вече изцяло развитото и издигнато до духовното модерно съзнание.
Така между Рудолф Щайнер и мене се роди една активна съвместна работа за медицински познания, която се задълбочи особено много през последните две години, така щото можа да стане възможно и да се осъществи едно общо написване на една книга. Рудолф Щайнер постоянно се стремеше - и тук аз проявих най-пълно разбиране към него - да възобнови старата същност на мистериите и да направи тя да се влее в медицината. Защото от най-древни времена тази същност на мистериите е била в най-тясна връзка с лечебното изкуство, и добиването на духовни познания е било свързано с лечението. Ние не трябваше да подценим научната медицина по един дилетантски и непосветен начин; тя бе напълно призната. Важното беше обаче това, да прибавим към съществуващото онова, което може да се получи от духовното познание като средство за разбиране процесите на заболяване и лече- ние.
Самопонятно е, че не трябваше да оживее отново психическият инстинктивен подход на древните мистерии, а един такъв подход, който да отговаря напълно на вече изцяло развитото и издигнато до духовното модерно съзнание.
към текста >>
Въпреки това аз възнамерявам, от многото подбуди и бележки, които притежавам, да напиша
един
втори, а може би също и
един
трети том.
Ние имахме намерението, тази малка книга да бъде последвана от още една, която да бъде плод на нашата обща работа. За съжаление това не беше вече възможно.
Въпреки това аз възнамерявам, от многото подбуди и бележки, които притежавам, да напиша един втори, а може би също и един трети том.
- Нека обаче този първи том, бе коригиран от него с радост и вътрешно задоволство три дни преди смъртта на Рудолф Щайнер, да намери своя път при всички онези, които от загадките на живота се стремят да стигнат до разбиране на живота в неговото великолепие и величие.
към текста >>
89.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Както
един
мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин.
Мисленето комбинира, анализира и т.н. впечатленията на сетивата, за да стигне до закони (природни закони); обаче изследователят на сетивния свят трябва да си каже: това мислене, което извира от мене, не прибавя нещо действително към действителността на сетивния свят. Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието. Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи.
Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин.
Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли. Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно. (Тук ние можем да дадем само принципа на такива упражнения; едно подробно описа ние и упътване, как трябва да се правят по отделно такива упражнения, се намира в книгите на Рудолф Щайнер "Как се добиват познания за по-висшите светове", "Тайната Наука" и в други антропософски книги*.) (*Книгите на Рудолф Щайнер са издадени във Философско-Антропософското Издателство при Гьотеанума в Дорнах (Швейцария)/.
към текста >>
Тя показва, как през време на упражнението човек върви напред в своето съзнание по
един
напълно разсъдлив начин както при решението на една аритметическа или геометрическа задача.
Близко е до ума да се направи възражението, че някой, който се отдава така с цялата сила на определени, поставени в центъра на съзнанието мисли, е изложен на всевъзможни самовнушения и тем подобни, и че той навлиза просто в областта на своето въображение. Обаче Антропософията показва същевременно, как трябва да протичат упражненията, за да отпадне това възражение.
Тя показва, как през време на упражнението човек върви напред в своето съзнание по един напълно разсъдлив начин както при решението на една аритметическа или геометрическа задача.
Както в математиката съзнанието не може да се отклони никъде в несъзнателното, така и през време на горепосоченото упражняване не може да му се случи нещо подобно, ако той правилно спазва указанията на Антропософията.
към текста >>
За човека изгрява
един
нов свят, когато е разширил по посочения начин силата на своята възприемателна способност.
Преследвайки това упражняване човек стига до едно укрепване на силата на мисленето, за което по-рано не е имал никакво предчувствие. Той чувствува в себе си царуващата сила на мисленето като едно ново съдържание на неговото човешко същество. И едновременно с това съдържание на собственото човешко същество се разкрива едно съдържание на света, което човек по-рано може би е предчувствувал, но не го е познавал чрез опит. Когато в моменти на самонаблюдение насочваме поглед върху обикновеното мислене, ние намираме мислите сянкообразни, бледи в сравнение с впечатленията, които сетивата дават. Това, което човек възприема сега в укрепналата сила на мисленето, съвсем не е бледо и сянкообразно; то е пълно със съдържание, конкретно-образно; то притежава една много по-интензивна действителност отколкото съдържанието на сетивните впечатления.
За човека изгрява един нов свят, когато е разширил по посочения начин силата на своята възприемателна способност.
Когато човек се научава да възприема в този свят, както по-рано можеше да възприема само в сетивния свят, на него му става ясно, че всички природни закони, които по-рано е познавал, важат само във физическия свят; и че същността на света, в който сега е навлязъл, се състои в това, че неговите закони са други, даже противоположни на тези на физическия свят. В този свят не важи законът на притегателната сила на Земята, а обратно, явява се една сила, която действува не от центъра на Земята навън, а действува обратно така, че нейната посока върви от окръжността на вселената към центъра на Земята. Съответното важи и за другите сили на физическия свят.
към текста >>
В това отчуждава не те влизат в
един
свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина.
Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа.
В това отчуждава не те влизат в един свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина.
Да се издигне човек до етерно-живото същество на човека, както това бе описано тук, е нещо съществено различно от ненаучното твърдение, че съществува една "жизнена сила", което твърдение беше нещо общо прието до средата на 19-то столетие, за да се обяснят живите тела. Тук става дума за действително виждане за духовното възприемане на една жива същност, която съществува в човека както и във всичко живо, така както съществува физическото тяло. И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля един друг свят чрез силата на въображението; напротив човешкото познание бива разширено по един съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху един разширен свят.
към текста >>
И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля
един
друг свят чрез силата на въображението; напротив човешкото познание бива разширено по
един
съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху
един
разширен свят.
Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа. В това отчуждава не те влизат в един свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина. Да се издигне човек до етерно-живото същество на човека, както това бе описано тук, е нещо съществено различно от ненаучното твърдение, че съществува една "жизнена сила", което твърдение беше нещо общо прието до средата на 19-то столетие, за да се обяснят живите тела. Тук става дума за действително виждане за духовното възприемане на една жива същност, която съществува в човека както и във всичко живо, така както съществува физическото тяло.
И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля един друг свят чрез силата на въображението; напротив човешкото познание бива разширено по един съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху един разширен свят.
към текста >>
Опразнено то от всички физически, а също и от етерно-образни впечатления съзнание се изпълва с едно съдържание, което се влива в него от
един
действителен духовен живот, както във физическите сетива се вливат впечатленията от физическия свят.
Както се прилага една повишена сила, за да може човек да се концентрира върху мисли, които поставя в центъра на свое то съзнание, прилагайки също така една повишена сила, той може да подтисне имагинациите (образите на една духовно-етерна действителност). Тогава той постига състоянието на изцяло празното съзнание. Той е само буден, без първото състояние на будност да има едно съдържание. (По-точни указания по въпроса се намират в горецитираните книги. )Обаче това будно състояние без съдържание не остава така.
Опразнено то от всички физически, а също и от етерно-образни впечатления съзнание се изпълва с едно съдържание, което се влива в него от един действителен духовен живот, както във физическите сетива се вливат впечатленията от физическия свят.
към текста >>
Чрез имагинативното познание ние се запознахме с
един
втори член на човешкото същество; чрез изпълване на празното съзнание с духовно съдържание ние се запознахме с
един
негов трети член.
Чрез имагинативното познание ние се запознахме с един втори член на човешкото същество; чрез изпълване на празното съзнание с духовно съдържание ние се запознахме с един негов трети член.
Антропософията нарича познанието, което се ражда по този начин, познание чрез инспирация (вдъхновение) или инспиративно познание. (Не трябва да се заблуждаваме чрез такива изрази; те са взети от един принадлежащ на първобитни времена, инстинктивен начин на виждане в духовните светове. Обаче това, което се разбира с тях тук, е казано точно.) И светът, в който човек навлиза чрез Инспирацията, е наречен астрален свят. Когато се говори, както бе обяснено тук, за етерен свят, разбират се действията, които се упражняват от окръжността на света към Земята. Обаче косато се говори за "астрален свят", изхожда се съобразно с това, което инспиративното съзнание наблюдава, от действия, които се упражняват от окръжността на света от определени духовни Същества, които се изявя ват в тези действия, както в изходящите от Земята сили се изявяват земните вещества.
към текста >>
(Не трябва да се заблуждаваме чрез такива изрази; те са взети от
един
принадлежащ на първобитни времена, инстинктивен начин на виждане в духовните светове.
Чрез имагинативното познание ние се запознахме с един втори член на човешкото същество; чрез изпълване на празното съзнание с духовно съдържание ние се запознахме с един негов трети член. Антропософията нарича познанието, което се ражда по този начин, познание чрез инспирация (вдъхновение) или инспиративно познание.
(Не трябва да се заблуждаваме чрез такива изрази; те са взети от един принадлежащ на първобитни времена, инстинктивен начин на виждане в духовните светове.
Обаче това, което се разбира с тях тук, е казано точно.) И светът, в който човек навлиза чрез Инспирацията, е наречен астрален свят. Когато се говори, както бе обяснено тук, за етерен свят, разбират се действията, които се упражняват от окръжността на света към Земята. Обаче косато се говори за "астрален свят", изхожда се съобразно с това, което инспиративното съзнание наблюдава, от действия, които се упражняват от окръжността на света от определени духовни Същества, които се изявя ват в тези действия, както в изходящите от Земята сили се изявяват земните вещества. Говори се за действуващи от далечините на света конкретни духовни Същества, както при сетивното гледане на нощното небе се говори за звезди и звездни образования. От тук и изразът "астрален свят".
към текста >>
В Инспирацията се изявява
един
свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят.
Земните вещества трябва да се вливат също и в това астрално тяло. С това те се отчуждават по-нататък от тяхната физическа същност. Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят. Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието. Антропософия та говори тук за интуиция.
В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят.
Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества. В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества.
към текста >>
С това човек се пренася в
един
живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества.
Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят. Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието. Антропософия та говори тук за интуиция. В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото.
С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества.
В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества.
към текста >>
Инспирацията и Интуицията показват, как през време на съня "астралното тяло" и "Азът" се отделят от физическото и етерно тяло и как само в будното състояние съществува едно пълно проникване на четирите члена на човешката природа, за да образуван едно
един
но човешко същество.
Чрез това човек стига до познанието на четвъртия член на човешкото същество, на същинския "Аз". Отново човек съзира, как земните вещества, като се включват в тъкането и същността на "Аза", се отчуждават още по-нататък от тяхната физическа същност. Същността, която тези вещества приемат като "организъм на Аза", е първо формата на земната материя, в която тази последната се отчуждава най-много от своята земно-физическа форма. Това, с което човек се запознава по този начин като "астрално тяло" и "Аз", не е свързано с физическото тяло в човешкия организъм по същия начин както етерното тяло.
Инспирацията и Интуицията показват, как през време на съня "астралното тяло" и "Азът" се отделят от физическото и етерно тяло и как само в будното състояние съществува едно пълно проникване на четирите члена на човешката природа, за да образуван едно единно човешко същество.
През време на съня физическото и етерното тяло остават във физическия и в етерния свят. Обаче там те не са в състоянието, в което се намират физическото и етерното тяло на едно растително същество. Те носят в себе си последствията на астралното и азовото същество. В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане. Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия.
към текста >>
За да се роди
един
такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане.
Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното. И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот.
За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане.
Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието. Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата. Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност. Още раждането на мисленето сред етерното тяло почива не на продължението на етерната същност, а на едно разграждане на същата. Съзнателното мислене става не в процеси на формирането и растежа, а в такива на разрушението на формата и на увяхването, на умиране то, които постоянно стават в етерните процеси.
към текста >>
Ако гледаме на човешко то същество само от основата на едно такова познаване на човека, ние забелязваме, как можем да проникнем с погледа както в цялостния човек така и в
един
отделен орган само тогава, когато знаем, как в него действуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът.
Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата. Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност. Още раждането на мисленето сред етерното тяло почива не на продължението на етерната същност, а на едно разграждане на същата. Съзнателното мислене става не в процеси на формирането и растежа, а в такива на разрушението на формата и на увяхването, на умиране то, които постоянно стават в етерните процеси. В съзнателното мислене от телесното изграждане се отделят мислите и се превръщат като душевни образувания в човешки изживявания.
Ако гледаме на човешко то същество само от основата на едно такова познаване на човека, ние забелязваме, как можем да проникнем с погледа както в цялостния човек така и в един отделен орган само тогава, когато знаем, как в него действуват физическото, етерното, астралното тяло и Азът.
Има органи, в които действува предимно Азът; има такива, в които Азът действува само малко, а напротив преобладава физическата организация.
към текста >>
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или
един
орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.
Както можем да разберем здравия човек само тогава, когато познаваме, как по-висшите членове на човешкото същество овладяват земната материя, за да я принудят да бъде в тяхна служба, и когато също познава ме, как земната материя се преобразява, като влиза в областта на действието на по-висшите членове на човешката природа; така също можем да разберем болния човек, когато видим, в какво положение стигат цялостният организъм или един орган или редица органи, когато начинът на действие на по-висшите членове изпада в нередовност.
към текста >>
И ние можем да мислим за лечебни средства само тогава, когато развием едно знание върху това, как едно земно вещество или
един
земен процес се отнася към етерното, към астралното и към Аза.
И ние можем да мислим за лечебни средства само тогава, когато развием едно знание върху това, как едно земно вещество или един земен процес се отнася към етерното, към астралното и към Аза.
Защото само тогава, чрез внасянето на едно земно вещество в човешкия организъм или чрез третиране с една земна дейност можем да произведем, щото по-висшите членове на човешкото същество да могат да разгръщат тяхна та дейност безпрепятствено, или също земната материя да намери една подкрепа във внесеното лечебно средство, за да навлезе в пътя, в който тя може да бъде основа на земното действие на духовното.
към текста >>
В тази книга се посочва
един
медицински възглед, който гради върху една такава основа.
В тази книга се посочва един медицински възглед, който гради върху една такава основа.
към текста >>
90.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Това, което става в процеса на разболяването, то е, разгледано повърхностно,
един
природен процес.
Който размишлява върху факта, че човек може да се разболее, той навлиза в едно противоречие, когато иска да мисли чисто естествено-научно, за което противоречие трябва първо да приеме, че то лежи в саматасъщност на съществуванието.
Това, което става в процеса на разболяването, то е, разгледано повърхностно, един природен процес.
Това, което на дадено място става в здравото състояние, е обаче също един природен процес. Ние познаваме първо природни процеси само чрез наблюдение в извън човешкия свят и чрез наблюдение на човека само до толкова, като устройваме това наблюдение точно така, както това на външната природа. При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси. Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето? Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не.
към текста >>
Това, което на дадено място става в здравото състояние, е обаче също
един
природен процес.
Който размишлява върху факта, че човек може да се разболее, той навлиза в едно противоречие, когато иска да мисли чисто естествено-научно, за което противоречие трябва първо да приеме, че то лежи в саматасъщност на съществуванието. Това, което става в процеса на разболяването, то е, разгледано повърхностно, един природен процес.
Това, което на дадено място става в здравото състояние, е обаче също един природен процес.
Ние познаваме първо природни процеси само чрез наблюдение в извън човешкия свят и чрез наблюдение на човека само до толкова, като устройваме това наблюдение точно така, както това на външната природа. При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси. Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето? Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не. Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата.
към текста >>
Обаче тук изниква от тази гледна точка
един
въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето?
Който размишлява върху факта, че човек може да се разболее, той навлиза в едно противоречие, когато иска да мисли чисто естествено-научно, за което противоречие трябва първо да приеме, че то лежи в саматасъщност на съществуванието. Това, което става в процеса на разболяването, то е, разгледано повърхностно, един природен процес. Това, което на дадено място става в здравото състояние, е обаче също един природен процес. Ние познаваме първо природни процеси само чрез наблюдение в извън човешкия свят и чрез наблюдение на човека само до толкова, като устройваме това наблюдение точно така, както това на външната природа. При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси.
Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето?
Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не. Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата. Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа един сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси. Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова? Точно противоположното е случаят.
към текста >>
Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа
един
сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси.
Ние познаваме първо природни процеси само чрез наблюдение в извън човешкия свят и чрез наблюдение на човека само до толкова, като устройваме това наблюдение точно така, както това на външната природа. При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси. Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето? Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не. Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата.
Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа един сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси.
Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова? Точно противоположното е случаят. Духовното изживяване се заличава, когато природният процес се продължава по права линия. Това става през време на съня; това става в припадък.
към текста >>
Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на
един
природен процес предизвиква духовното изживяване като такова?
При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси. Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето? Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не. Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата. Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа един сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси.
Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова?
Точно противоположното е случаят. Духовното изживяване се заличава, когато природният процес се продължава по права линия. Това става през време на съня; това става в припадък.
към текста >>
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато
един
орган се разболява.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява.
Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
към текста >>
Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на
един
крайник към неговото парализиране.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо.
Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето. Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник. Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника.
към текста >>
То е
един
свръхсетивен организъм сред сетивния.
Обаче така става при болното състояние. Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм. Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло.
То е един свръхсетивен организъм сред сетивния.
Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото. Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
към текста >>
Това астрално тяло се намесва или леко в
един
орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото.
Чувствуването, което при здравото състояние се изживява като откъснато от физическия организъм, при болното изживяване се свързва именно с този физически организъм. Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния.
Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото.
Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние. Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
към текста >>
Или то се намесва интензивно в
един
орган; тогава то води до изживяване на болното състояние.
Чрез това процесите на здравото чувствуване и на болното изживяване се явяват в тяхното родство. Тук трябва да има нещо, което при здравия организъм не е така интензивно свързано с този последния както при болния. Духовното виждане констатира, че това е астралното тяло. То е един свръхсетивен организъм сред сетивния. Това астрално тяло се намесва или леко в един орган и тогава то довежда до психическото изживяване, което съществува за себе си и не се чувствува във връзка с тялото.
Или то се намесва интензивно в един орган; тогава то води до изживяване на болното състояние.
Трябва да си представяме една от формите на болестта в едно намесване на астралното тяло в организма, което прави духовният човек да се потопява по-дълбоко в своето тяло, отколкото това става в здравото състояние.
към текста >>
Духовното виждане намира освен астралното тяло
един
азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето.
Но мисленето също има своята физическа основа в организма. При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването.
Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето.
Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят. Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него.
към текста >>
Когато наблюдаваме
един
предмет или
един
процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго.
Но мисленето също има своята физическа основа в организма. При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването. Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето. Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят.
Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго.
За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят. Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него. Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство. Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото начало.
към текста >>
За
един
човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран.
Но мисленето също има своята физическа основа в организма. При здравото състояние то е отделено от организма още повече отколкото чувствуването. Духовното виждане намира освен астралното тяло един азов организъм, който се проявява психически свободно в мисленето. Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго.
За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран.
Тогава той става външен свят. Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него. Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство. Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото начало.
към текста >>
Тук отново процесите на здравото движение на
един
крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство.
Ако човек се потопява с този азов организъм интензивно в своето тяло, настъпва едно състояние, което прави наблюдението на собствения организъм подобно на това на външния свят. Когато наблюдаваме един предмет или един процес на външния свят, ние имаме факта, че мисълта в човека и наблюдаваното не стоят в живо взаимодействие, а са независими едно от друго. За един човешки крайник това се явява тогава, когато той е парализиран. Тогава той става външен свят. Азовият организъм не е вече само леко свързан с крайника както при здравото състояние, така че в движението да може да се свърже с него и веднага отново да се отдели; той се потопява трайно в крайника и не може вече да се оттегли от него.
Тук отново процесите на здравото движение на един крайник и неговото парализиране стоят едно до друго в тяхното родство.
Ние виждаме това ясно: здравото движение е едно започнало парализиране, което веднага е премахнато още в неговото начало.
към текста >>
Но с това те довеждат организма по
един
път, при който болното състояние иска да започне.
Ние трябва да виждаме в същността на болното състояние едно интензивно свързване на астралното тяло и на азовия организъм с физическия организъм. Обаче това свързване е само усилване на онова, което съществува в една лека форма в здравото състояние. Също и нормалната намеса на астралното тяло и на азовия организъм в човешкото тяло не са родствени именно на здравите жизнени процеси, а са родствени на болните. Когато духът и душата действуват, те прекратяват обикновеното устройство на тялото; те го превръщат в нещо противоположно.
Но с това те довеждат организма по един път, при който болното състояние иска да започне.
към текста >>
А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е
един
ият вид на заболяването.
В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение. Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност.
А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването.
Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение. Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм.
към текста >>
Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика
един
процес на само излечение.
Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа.
Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение.
Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм.
към текста >>
Един
такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм.
А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма. В този случай духовното виждане констатира, че тогава физическият организъм не изпълнява само безжизнените процеси на външната природа. Физическият организъм взет сам не може никога да предизвика един процес на само излечение.
Един такъв процес на самоизлечение се възбужда в етерния организъм.
към текста >>
91.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Когато виждаме едно вещество или
един
процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност.
Но всяко земно вещество, а също всеки земен процес има своите излъчващи се сили от Земята и в съдружие с нея. То е едно такова вещество, както химията го разглежда, само като съставна част на Земното тяло. Стигне ли до живот, то трябва да престане да бъде само една част от земята. То излиза от общността със земята. То бива включено в силите, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят.
Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност.
Тези сили действуват от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята. Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането. Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното.
към текста >>
В съгласие с
един
стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия организъм етерно тяло.
Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство. Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята. И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението. Ако обхванем областта на всичко това, което веществата развиват като действия на сили под влиянието на Земята, с названието физическо, тогава трябва да назовем с едно друго име изразяващо различното естество на съвършено различно устроените сили, които не се излъчват от Земята, а се влъчват в нея. Тук ние намираме от една друга страна онова от човешкия организъм, за което говорихме от една друга страна в предидущата глава.
В съгласие с един стар навик, който под влиянието на физикално ориентирания начин на мислене е стигнал до объркване, ние нарекохме тази част на човешкия организъм етерно тяло.
Ще трябва да кажем: в растението, т.е. в това, което се явява като живо, царува етерното.
към текста >>
92.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Един
растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително.
За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съ
един
яват ги или ги разделят.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите. Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области.
Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят.
Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
93.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Това дава
един
веществен поток.
В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили. Това е живото вещество. То стои във взаимодействия с неживата материя. Трябва да си представим, че в растителното същество постоянно се отделя от неживата материя това живо вещество. В него формата на растението се явява като резултат на влъчващите се в Земята сили.
Това дава един веществен поток.
Неживото се превръща в нещо живо; живото се превръща в нещо неживо. В този поток се раждат растителните органи.
към текста >>
Тук има
един
двоен поток на веществата.
При животното усещащото вещество се ражда от живото, както при растението живото се ражда от неживото.
Тук има един двоен поток на веществата.
В етерното животът не е доведен до оформения живот. Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия живот.
към текста >>
Усещащото вещество е въвлечено в областта на
един
друг организъм.
При човека и този последният процес е поддържан в течение.
Усещащото вещество е въвлечено в областта на един друг организъм.
Можем да наречем този последния азов организъм. Усещащото вещество се преобразява още веднъж. Ражда се един троичен поток на вещества. В този поток възниква вътрешната и външна форма на човека. Чрез това тази форма става носител на себесъзнателния духовен живот.
към текста >>
Ражда се
един
троичен поток на вещества.
При човека и този последният процес е поддържан в течение. Усещащото вещество е въвлечено в областта на един друг организъм. Можем да наречем този последния азов организъм. Усещащото вещество се преобразява още веднъж.
Ражда се един троичен поток на вещества.
В този поток възниква вътрешната и външна форма на човека. Чрез това тази форма става носител на себесъзнателния духовен живот. И до най-малките части на неговото вещество човекът в неговата форма е резултат на този азов организъм.
към текста >>
В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като
един
особен характерен пример.
Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване. Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране. Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм.
В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример.
към текста >>
Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез
един
стремеж на инерция.
При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност. В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне. В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност. При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни.
Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция.
Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията. Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма. Астралната и азовата организация продължават да действуват в оформеното от тях вещество също и в състоянието на сън.
към текста >>
Увеличеното приемане на кислород приспива по
един
а нормален начин.
Приетият от вън кислород действува чрез своята особеност приспиващо, а не събуждащо.
Увеличеното приемане на кислород приспива по един а нормален начин.
През време на будното състояние астралното тяло води постоянна борба срещу приспиващото действие предизвикано от приемането на кислорода. Ако астралното тяло преустанови своето действие върху физическото тяло, тогава кислородът развива своята особеност: той приспива.
към текста >>
94.
7. Същността на лечебните действия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При изследването на кръвта желязото се явява така, че то се представя като
един
ствения метал, който в човешкия организъм има склонността да кристализира.
Това изправяне се произвежда благодарение на факта, че кръвта съдържа не само процесите, от които се състоят растежът и процесите на обмяната на веществата, а притежава също едно противостоящо се на произвеждащите заболяване нервни процеси и постоянно лечително действие. В своята плазма и в своя фибрин кръвта притежава онези сили, които служат в по-тесен смисъл на растежа и на обмяната на веществата. В това, което при изследването на червените кръвни телца се явява като съдържа ние на желязо, се крие произхода на лечителното действие на кръвта. Ето защо желязото се явява също в стомашния сок и като железен оксид в млечните сокове. Тук навсякъде са създадени източници за процеси, които действуват изправящо върху нервните процеси.
При изследването на кръвта желязото се явява така, че то се представя като единствения метал, който в човешкия организъм има склонността да кристализира.
С това то проявява силите, които са външни, физически, минерални природни сили. Те образуват в човешкия организъм една система от сили, която е ориентирана в смисъла на външната, физическа природа Обаче тази система от сили е постоянно побеждавана от азовия организъм.
към текста >>
95.
8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича
един
вид сън успоредно с будното състояние.
При човека болен от диабет в дълбочините на организма протича един вид сън успоредно с будното състояние.
Ето защо в течение на захарната болест става едно израждане на нервното вещество. Това е едно последствие на недостатъчното действие на азовия организъм.
към текста >>
Във всичко това виждаме, как може да се предизвика
един
процес на излечение само тогава, когато сме в състояние да подсилим азовия организъм при диабетика.
Във всичко това виждаме, как може да се предизвика един процес на излечение само тогава, когато сме в състояние да подсилим азовия организъм при диабетика.
към текста >>
96.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е
един
резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли.
Ето защо в течение на храносмилателния процес в човека имаме работа с два вида белтъчни вещества. В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм. Накрая той е нещо собствено на организма. Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен.
Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли.
Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок.
към текста >>
Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъ
един
ява само не органични вещества.
Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен. Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли. Чрез това то действува умъртвяващо върху живото. Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира.
Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества.
Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив.
към текста >>
Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има
един
силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло.
Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло.
Ако това не е така, създава се една излишна дейност на етерното тяло. То не получава достатъчно от приготвеното от азовия организъм белтъчно вещество за своята дейност. Последствието от това е, че дейността ориентирана върху оживяването на приетия от азовия организъм белтък завладява белтъка, който още съдържа в себе си чужди етерни действия. Човекът получава в своето собствено етерно тяло дейности, които не трябва да съществуват там. Те трябва да бъдат отделени по един нередовен начин.
към текста >>
Те трябва да бъдат отделени по
един
нередовен начин.
Сега, за да може човекът да храносмели здраво белтъчната храна, той трябва да има един силен азов организъм, който да е в състояние да пренесе всичкия необходим за човешкия организъм белтък в областта на човешкото етерно тяло. Ако това не е така, създава се една излишна дейност на етерното тяло. То не получава достатъчно от приготвеното от азовия организъм белтъчно вещество за своята дейност. Последствието от това е, че дейността ориентирана върху оживяването на приетия от азовия организъм белтък завладява белтъка, който още съдържа в себе си чужди етерни действия. Човекът получава в своето собствено етерно тяло дейности, които не трябва да съществуват там.
Те трябва да бъдат отделени по един нередовен начин.
Ражда се едно болестно отделяне. Това болестно отделяне се проявява в албуминурията. Отделя се белтък, който би трябвало да бъде приет в областта на етерното тяло. Това е такъв белтък, който не е могъл да премине в почти безжизнено състояние поради слабостта на азовия организъм.
към текста >>
В увреждането на епителите на бъбреците имаме
един
симптом за отклоняването на предназначената за тях дейност на астралното тяло.
Силите, които произвеждат в човека отделянето, са свързани с областта на астралното тяло. Тъй като при албуминурията това астрално тяло е принудено да изпълнява една дейност, към която то не е ориентирано, неговата дейност се атрофира за онези места на човешкия организъм, на които тя би трябвало да се развие.
В увреждането на епителите на бъбреците имаме един симптом за отклоняването на предназначената за тях дейност на астралното тяло.
От тази връзка се вижда, къде трябва да започне лечението на албуминурията. Трябва да се подсили силата на азовия организъм в панкреасната жлеза, която е там слаба.
към текста >>
97.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Мазнината, която е взета например като храна от
един
животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина.
Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина.
Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина.
Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса.
към текста >>
Обаче това развиване на топлина става като
един
от най-късните процеси на обмяната на веществата.
Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина. Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина.
Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата.
Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса.
към текста >>
Тялото не консумира тази мазнина в себе си; то я оставя да премине в
един
продукт на отделянето.
Когато мазнината се явява в човешкото мляко, това сочи към една твърде забележителна дейност на организма.
Тялото не консумира тази мазнина в себе си; то я оставя да премине в един продукт на отделянето.
С това обаче азовият организъм също преминава в тази мазнина. Върху това почива формиращата сила на майчиното мляко. Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия организъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността. Здравият път е налице тогава, когато формиращите човешки сили консумират съществуващите в тялото резерви от мазнина в развитието на топлина. Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма.
към текста >>
Един
нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма.
Тялото не консумира тази мазнина в себе си; то я оставя да премине в един продукт на отделянето. С това обаче азовият организъм също преминава в тази мазнина. Върху това почива формиращата сила на майчиното мляко. Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия организъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността. Здравият път е налице тогава, когато формиращите човешки сили консумират съществуващите в тялото резерви от мазнина в развитието на топлина.
Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма.
Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма. Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в организма, и която не е обхваната от азовия организъм. Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища. Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния. Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина.
към текста >>
Такава мазнина образува
един
излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма.
С това обаче азовият организъм също преминава в тази мазнина. Върху това почива формиращата сила на майчиното мляко. Майката пренася чрез това нейните собствени формиращи сили на азовия организъм върху детето и чрез това добавя нещо допълнително към формиращите сили, които са били пренесени вече чрез наследствеността. Здравият път е налице тогава, когато формиращите човешки сили консумират съществуващите в тялото резерви от мазнина в развитието на топлина. Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма.
Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма.
Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в организма, и която не е обхваната от азовия организъм. Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища. Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния. Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина.
към текста >>
Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в
един
общ недостатък на мазнина.
В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред. В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина. Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво.
Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина.
към текста >>
Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на
един
орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
Ако се яви споменатият вече друг случай, прекаленото голямо съдържание на мазнина, така че се образуват паразитни топлинни огнища, тогава някои органи са обхванати така, че те развиват една дейност над нормалната мярка. Чрез това се създават склонности за преизобилно, претоварващо организма приемане на храна. Съвсем не е нужно това да се развие така, че въпросното лице да стане голям консуматор на храна, чревоугодник.
Положението може да бъде такова, че например в дейността на обмяната на веществата в организма на един орган на главата да бъде пренесено прекалено голямо количество вещества и чрез това такива вещества да бъдат отнети от органите на долната част на тялото и от отделителните процеси.
към текста >>
Тук отново важното ще бъде да познаем, как
един
местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
Тогава при лошо снабдяваните органи настъпва понижена дейност. Секрециите на жлезите могат да бъдат недостатъчни. Течните съставни части на организма достигат в едно нездраво отношение на смесване. На пример отделянето на жлъчка може да бъде прекалено голямо в сравнение с това на панкреасната жлеза.
Тук отново важното ще бъде да познаем, как един местно появяващ се симптомен комплекс трябва да се счита, че произхожда от една нездрава дейност на мазнината.
към текста >>
98.
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Приемането на белтъка е
един
процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия организъм.
Приемането на белтъка е един процес, който е свързан с едната страна на вътрешната дейност на човешкия организъм.
Това е онази страна, която се ражда въз основа на приемането на веществата. Всяка подобна дейност има като свой резултат образуване на формата, растеж, нови образувания от веществено съдържание. Към тази област принадлежи всичко, което е свързано с несъзнателните дейности на организма. Срещу тези процеси стоят онези, които се състоят в отделяния. Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества.
към текста >>
Един
особено забележителен процес на отделяне е този на пикочната киселина.
Към тази област принадлежи всичко, което е свързано с несъзнателните дейности на организма. Срещу тези процеси стоят онези, които се състоят в отделяния. Може да има отделяния, които отиват навън; може да има и такива, при които отделените вещества биват преработени по-нататък вътре в организма във формирането или снабдяването на организма с вещества. Тези процеси образуват материалната основа на съзнателните изживявания. Чрез процесите от първи род силата на съзнанието бива понижено, когато те превишават мярката на това, което може да бъде подържано от втори род процеси в равновесие.
Един особено забележителен процес на отделяне е този на пикочната киселина.
При това отделяне действува астралното тяло. То трябва да става през целия организъм. В особено голям размер става то чрез урината. В мозъка това отделяне на пикочна киселина става в една много фино разпределена форма. При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес.
към текста >>
Това може да бъде само в
един
орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница.
Да предположим сега, че в някой орган, в който би трябвало да преобладава азовият организъм спрямо астралното тяло и неговата дейност, последното започва да има надмощие.
Това може да бъде само в един орган, в който отделянето на пикочната киселина чрез устройството на органа е невъзможно над определена граница.
към текста >>
Един
ставен хрущял или една част на съ
един
ителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло.
Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло.
Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло.
Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите. В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
Тъй като целият човешки организъм е
един
резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите.
Работата ще бъде обаче по-добре разбрана, ако се търси истинската причина в това, че чрез приемането на храната в човешкия организъм достигат вещества, които не могат да изгубят тяхното чуждо естество сред организма чрез неговата дейност. Поради слабия азов организъм те не могат да бъдат пренесени от този организъм в областта на етерното тяло и остават поради това в областта, където действува астралното тяло. Един ставен хрущял или една част на съединителната тъкан могат да бъдат претоварени с неорганично вещество (пикочна киселина) и чрез това претоварване с неорганично вещество дейността на Аза остава зад действието на астралното тяло.
Тъй като целият човешки организъм е един резултат на азовия организъм, чрез посочената неправилност трябва да настъпи едно деформиране на органите.
В такъв случай човешкият организъм се стреми да напусне своята форма.
към текста >>
99.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
До превръщането в костно вещество той има още
един
далечен път.
В това състояние той е обхванат от азовия организъм, който действува в топлината, и пренесен на собственото човешко етерно тяло. Той става човешки белтък.
До превръщането в костно вещество той има още един далечен път.
След това превръщане в човешки белтък е необходимо той да стане зрял за приемането и превръщането на калциевия карбонат и на калциевия фосфат и т.н. За целта той трябва да мине през едно междинно състояние. Той трябва да дойде под влиянието на приемането на въздухообразното. Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи.
към текста >>
При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на
един
подготвящ се орган.
При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност.
При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган.
към текста >>
Ако намалява топлинното състояние на
един
приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в
един
втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите.
Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите.
Приемат се солни вещества. Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
към текста >>
Ако увеличава топлинното състояние на
един
подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
Ако намалява топлинното състояние на един приготвящ се орган, тогава във веществото на този орган постъпват неорганични вещества в един втвърдяващ се процес и е дадена основата за образуване на костите. Приемат се солни вещества.
Ако увеличава топлинното състояние на един подготвящ се орган, тогава се образуват органи, чиято дейност се състои в едно разтваряне на органическото естество, в едно привеждане в течно или въздухообразно състояние.
към текста >>
Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е
един
орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област.
Да предположим сега, че азовият организъм не намира в човешкия организъм развита толкова топлина, за да може да стане повишението на топлинното състояние за органите, от които той се нуждае. Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност.
Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област.
Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото. Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота. Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис).
към текста >>
Само
един
остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота.
Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото.
Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота.
Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи.
към текста >>
Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъ
един
яването на солите.
Противоположният случай настъпва, когато азовият организъм не успява да произведе необходимото намаление на топлинното състояние за костната област. Тогава костите стават подобни на органите, които разви ват една разтваряща дейност.
Тогава поради липсващото втвърдяване те не могат да дадат необходимата основа за присъединяването на солите.
Следователно не става последното развитие на костната форма, която принадлежи на областта на азовия организъм. Астралната дейност не е спряна на подходящата точка на нейния път. Тогава трябва да се явят склонности към образуване на неправилни форми; защото здравото образуване на формите може да стане само в областта на азовия организъм.
към текста >>
Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда
един
такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм. И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение. Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма. Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня.
Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
100.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Един
орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност.
Един орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност.
Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането. Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин. Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на организма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност. Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на организма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност. По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло.
към текста >>
Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е
един
признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин.
Един орган се разболява, когато не може да се развие полагащата му се етерна дейност. Да вземем например дейността на обмяната на веществата, която се продължава в целия организъм от процеса на храносмилането.
Ако произведенията на обмяната на веществата са пренесени навсякъде без остатък в дейността и изграждането на веществата на организма, това е един признак за факта, че етерното тяло работи по подходящия начин.
Ако обаче в пътя на обмяната на веществата се отлагат вещества, които не преминават в дейността на организма, тогава етерното тяло е понижено в неговата дейност. Онези физически процеси, които иначе са възбуждани от астралното тяло, обаче служат на организма само в тяхната област и преминават в тази на етерната дейност. По този начин възникват процеси, които дължат тяхното съществувание на преобладаването на астралното тяло. Това са процеси, които имат своето над лежащо място там, където настъпва остаряването, разграждането на организма.
към текста >>
Тя не се съ
един
ява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли.
Сега възниква въпросът, дали също сярата има някаква роля при преминаването от областта на етерната дейност в тази на астралното тяло, дали има значение в това преминаване и дали има работа в нещо с азовия организъм.
Тя не се съединява забележително с внесените в организма неорганични вещества, за да образува с тях киселини и соли.
В едно такова свързване би съществувала основата за едно приемане на серните процеси в астралното тяло и в азовия организъм. Следователно сярата не прониква до там. Тя развива една дейност в областта на физическото и на етерното тяло. Това проличава и във факта, че повишено внасяне на сяра в организма предизвиква виене на свят, притъпява съзнанието. Също и съня, следователно състоянието на тялото, в което астралното тяло и азовия организъм не действуват като психически същности, става по-интензивен чрез внасянето в него на по-голямо количество сяра.
към текста >>
101.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Взаимодействието на органите почива върху това, че
един
орган постоянно възприема действието на друг орган.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм.
Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган.
При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия.
към текста >>
Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по
един
здравословен начин.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган.
Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин.
Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно. За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин.
към текста >>
Можем да говорим именно за
един
внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия.
Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина.
Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия.
Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно. За всички излишни количества силициевата киселина астралният организъм, който стои под азовия организъм, трябва да има силата, да ги отдели чрез косите или по-друг начин.
към текста >>
Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият организъм не може да обхване, трябва да се отложат в организма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по
един
правилен начин на азовия организъм, да смущават общия организъм.
Не отделените излишни количества силициева киселина, които азовият организъм не може да обхване, трябва да се отложат в организма като чужди вещества и поради тяхната склонност към формиране, благодарение на което служат по един правилен начин на азовия организъм, да смущават общия организъм.
Внесеното в организма прекалено голямо количество силициева киселина предизвиква поради това разстройства в стомаха и червата. Задачата на храносмилателната област се състои тогава в това, да отдели това, което напира към едно свръх формиране. Там където преобладава и трябва да преобладава течното, се произвежда изсушаване.
към текста >>
Да предположим, че
един
орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма.
Всичко това показва, че силициевата киселина се стреми към периферията на тялото, обаче, когато стигне там прекалено изобилно, смущава нормалното формиране чрез една чужда склонност към формиране. Смущението се явява също така към вътрешната страна на формирането в неговия завършек. Човек чувствува неспособност да управлява двигателната система, чувствува болки в ставите. Всичко това може да премине след това във възпалителни процеси, които възникват там, където чуждото формира що действие на силициевата киселина се проявява много силно. Това ни насочва да се досетим, каква лечителна сила може да развие силициевата киселина в човешкия организъм.
Да предположим, че един орган, който не е същински сетивен орган, става свръхчувствителен в неговата несъзнателна възприемателна способност за намиращите се вън от него части на организма.
Тогава ще забележим, че във функциите на този орган се явява едно смущение. Ако сме в състояние да отнемем свръхчувствителността чрез внасянето в организма на силициева киселина, тогава ще можем да оправим болестното състояние.
към текста >>
Друг
един
случай е този, при който
един
орган има понижена чувствителност за действията на други органи.
Друг един случай е този, при който един орган има понижена чувствителност за действията на други органи.
Тогава имаме работа с едно натрупване на действието на силициевата киселина в периферията на органа. Тогава ще бъде необходимо да повлияем върху действието на силициевата киселина в целия организъм така, че локалното действие да изгуби своята сила, или пък можем да изхвърляме, по-добре казано да подпомогнем изхвърлянето на силициевата киселина чрез някакво отделително средство. Първото е за предпочитане, защото по правило натрупването на силициевата киселина на дадено място предизвиква нейна та липса на друго място. Разпределението на локализираното действие на силициевата киселина върху целия организъм можем да произведем например чрез едно лечение със сяра. Ще разберем защо това е така , когато прочетем за действието на сярата в организма на едно друго място на тази книга.
към текста >>
102.
15. Метод на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Защото, за да предизвикаме
един
процес на лечение, трябва да внесем в организма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в
един
нормален процес.
Познаването действията на лечебните средства почива на разбирането на съществуващите в извън човешкия свят развития на сили.
Защото, за да предизвикаме един процес на лечение, трябва да внесем в организма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в един нормален процес.
Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност. Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа. Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват.
към текста >>
Такъв
един
процес има това общо с подобен процес на външната природа.
Познаването действията на лечебните средства почива на разбирането на съществуващите в извън човешкия свят развития на сили. Защото, за да предизвикаме един процес на лечение, трябва да внесем в организма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в един нормален процес. Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност.
Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа.
Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване. Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм.
към текста >>
Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда
един
процес, който е подобен на
един
такъв на външната природа, настъпва заболяване.
Познаването действията на лечебните средства почива на разбирането на съществуващите в извън човешкия свят развития на сили. Защото, за да предизвикаме един процес на лечение, трябва да внесем в организма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в един нормален процес. Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност. Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа.
Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване.
Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм.
към текста >>
Един
такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм.
Познаването действията на лечебните средства почива на разбирането на съществуващите в извън човешкия свят развития на сили. Защото, за да предизвикаме един процес на лечение, трябва да внесем в организма веществата, които се разпространяват в него така, че процесът на болестта постепенно да премине в един нормален процес. Но същността на болестния процес се състои именно в това, че в организмът става нещо, което не се включва в неговата обща дейност. Такъв един процес има това общо с подобен процес на външната природа. Можем да кажем: когато вътре в организма се ражда един процес, който е подобен на един такъв на външната природа, настъпва заболяване.
Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм.
Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм. Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий.
към текста >>
Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по
един
начин, за който те не са вече подходящи в този стадий.
Един такъв процес може да обхване физическия или етерен организъм. Тогава или астралното тяло или Азът трябва да изпълнят една задача, която те иначе не изпълняват. В една възраст, в която би трябвало да се развиват в свободна психическа дейност, те трябва да се обърнат в една по-ранна възраст в много случаи даже в зародишната възраст и да съдействуват в образуването на физически и етерни форми, които би трябвало да са преминали в областта на физическия и етерен организъм; т.е. Които в началната възраст на човешкото същество са били обслужвани от астралното тяло и азовия организъм, обаче по-късно са били поети от физическия и етерен организъм. Защото всяко развитие на човешкия организъм почива на това, че първоначално общото изграждане на физическото и етерното тяло се получава от дейността на астралното тяло и на азовия организъм; с напредването на възрастта, обаче, астралната и азова дейност продължава във физическия и етерния организъм.
Ако не вършат това, тогава в даден стадий на тяхното развитие астралното тяло и азовият организъм трябва да действуват по един начин, за който те не са вече подходящи в този стадий.
към текста >>
И тогава храносмилането може да бъде повлияно по
един
неправилен начин.
Трябва само да се погрижим, да смесим фосфора с други вещества, които да имат свойство то да помогнат фосфорът да развие своята дейност в червата, но не в ставащата над червата обмяна на веществата. Ако имаме работа с явленията на възпаление на кожата, тогава астралното тяло и азовият организъм развиват там една анормална дейност. В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността. Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст. Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб.
И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин.
Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени. Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение.
към текста >>
Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва
един
процес на излечение.
В такъв случай те се оттеглят от действия, които би трябвало да упражняват върху органи разположени повече към вътрешността. Те намаляват чувствителността на вътрешните органи престават да изпълняват подлежащите им процеси, поради тяхната понижена чувствително ст. Чрез това могат да настъпят например анормални състояния в черния дроб. И тогава храносмилането може да бъде повлияно по един неправилен начин. Ако внесем силициева киселина в организма, тогава дейностите на астралното тяло и на азовия организъм насочени върху кожата биват разтоварени.
Те отново са освободени да упражняват своята дейност върху подлежащите им органи и настъпва един процес на излечение.
към текста >>
Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу
един
вътрешно предизвикан процес водим борба чрез
един
подобен процес, който произвеждаме от вън.
Тези соли действуват върху етерния организъм на мозъка така, че предизвикват в него една сила на привличане към астралното тяло. Можем да наблюдаваме това от факта, че мислителната инициатива, сферата на волята и цялата сплотеност на съществото изпитват една промяна към доброто. Тогава ще бъде вероятно необходимо да бъдат подсилени и подкрепени чрез една медна сол в действието, което те трябва да добият отново върху кръвообращателната система. Ще се забележи, че целият организъм отново влиза в неговата редовна дейност, когато заменим свръхдейността на астралното тяло и на азовия организъм предизвикана чрез физическия и етерния организъм чрез една произведена отвън дейност в съответния орган на тялото. Организмът има тенденцията да изправи своята липса.
Ето защо той се възстановява отново, когато изкуствено регулираме някаква неправилност за определено време така, че срещу един вътрешно предизвикан процес водим борба чрез един подобен процес, който произвеждаме от вън.
към текста >>
103.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Антимонът (стибият) има силно родство към серните съ
един
ения на други метали.
Нека от тази гледна точка разгледаме например антимоновия (стибиевия) трисулфид.
Антимонът (стибият) има силно родство към серните съединения на други метали.
Сярата има сбор от свойства, който сбор се запазва непроменен само в относително тесни граници. Той е чувствителна към процесите на природата като затопляне, изгаряне и пр. Това я прави способна да играе една важна роля в белтъчните вещества, които се откъсват напълно от земните сили и се впрягат в етерните действия.
към текста >>
По-нататък антимонът показва, че при нажежаване се окислява, при горенето произвежда
един
бял дим, който се отлага върху студените тела и създава антимоновите цветя.
Също и това, което става с антимона в процеса кристализирането, показва родство на това вещество с етера. Чрез този процес той става фино влакнест. Но процесът на кристализирането (зайгеруването) е такъв, който започва така да се каже долу физически и горе преминава в етерното. Антимонът се включва в това преминаване.
По-нататък антимонът показва, че при нажежаване се окислява, при горенето произвежда един бял дим, който се отлага върху студените тела и създава антимоновите цветя.
По-нататък антимонът има определена отбранителна сила против действията на електричеството. Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът експлодира, когато е докоснат с един металически връх. Всичко това показва, че в антимона се съдържа тенденцията да премине леко в етерния елемент в момента, в който съществуват макар и в малка степен условия за това. За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм.
към текста >>
Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът експлодира, когато е докоснат с
един
металически връх.
Чрез този процес той става фино влакнест. Но процесът на кристализирането (зайгеруването) е такъв, който започва така да се каже долу физически и горе преминава в етерното. Антимонът се включва в това преминаване. По-нататък антимонът показва, че при нажежаване се окислява, при горенето произвежда един бял дим, който се отлага върху студените тела и създава антимоновите цветя. По-нататък антимонът има определена отбранителна сила против действията на електричеството.
Когато третиран по определен начин става електролитен и бива доведен като утайки при катода, катодът експлодира, когато е докоснат с един металически връх.
Всичко това показва, че в антимона се съдържа тенденцията да премине леко в етерния елемент в момента, в който съществуват макар и в малка степен условия за това. За духовното вижда не тези подробности важат само като указания; защото това духовно виждане възприема непосредствено отношение между дейността на Аза и действието на антимона така, че антимоновите процеси, внесени в организма на човека, действуват както азовия организъм.
към текста >>
Кръвта е
един
органически междинен продукт.
В човешкия организъм кръвта показва в нейното течение една тенденция да се съсирва. Тази тенденция е онази, която стои под влиянието на азовия организъм и трябва да изпитва своето регулиране чрез този организъм.
Кръвта е един органически междинен продукт.
Това, което се ражда в кръвта, е минало през процес, които са на път да станат такива на целия организъм, т.е. на азовия организъм. То трябва да мине още през процеси, които са включват във формирането на този организъм. От какво естество са тези процеси, това може да се познае от следното.
към текста >>
Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъ
един
ява.
Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва.
Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъединява.
Тя се включва във формирането на тялото чрез формиращите сили, които съществуват в нея преди съсирването. Ако би настъпило съсирването, тогава животът би бил поставен в опасност.
към текста >>
104.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Един
класически пример можем да намерим в мравчената киселина.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина.
Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето. Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност. Животът лежи в отделящата дейност. Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма.
към текста >>
Там тя се явява като
един
продукт на отделянето.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина. Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество.
Там тя се явява като един продукт на отделянето.
Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност. Животът лежи в отделящата дейност. Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма. Трябва да бъде изхвърлен.
към текста >>
Животинският организъм трябва да произвежда
един
такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина. Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето.
Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност.
Животът лежи в отделящата дейност. Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма. Трябва да бъде изхвърлен.
към текста >>
Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по
един
правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние.
Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода. Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма. То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън. Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния. Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество.
Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние.
Ако произвеждащата сила е много слаба, възникват подагрените или ревматичните състояния. Ако внесем мравчена киселина в организма от вън, ние го подкрепяме, като му даваме това, което сам не може да произведе.
към текста >>
Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от
един
внесен в организма растителен продукт.
Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт.
На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм. За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм.
към текста >>
Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съ
един
ение.
При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма. Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно. Те се изчерпват на половината път.
Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение.
Калцият взема участие в образуването на кръвта. Той отнема тази дейност от азовия организъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
към текста >>
105.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са
един
действителен видим говор или видима песен.
Тя е била често пъти описвана от Д-р Рудолф Щайнер като евритмично изкуство и е намерила вече също като изкуство едно широко разпространение. На сцената Евритмията се представя в движещия се човек: обаче тя не е никакво танцово изкуство. Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до една художествено действаща в себе си сценична картина. Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм. От този организъм произтича в първите години на човешкия живот говорът.
Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са един действителен видим говор или видима песен.
При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор. Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение. С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека. При представлението на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи. Поезията, която бива превърната във видим говор, се рецитира едновременно.
към текста >>
Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само
един
еднозначен жест или движение.
Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до една художествено действаща в себе си сценична картина. Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм. От този организъм произтича в първите години на човешкия живот говорът. Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са един действителен видим говор или видима песен. При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор.
Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение.
С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека. При представлението на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи. Поезията, която бива превърната във видим говор, се рецитира едновременно. Ние чуваме съдържанието на поетическата творба и го гледаме едновременно с очите. Или на сцената се представя една музикална композиция, която отново се явява в движещите се жестове като видима песен.
към текста >>
106.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При това на основата стои
един
възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като
един
един
ствен кръгов процес.
В тази глава бихме искали да опишем редица случаи на заболявания изхождайки от практиката на клинично-лечебния Институт в Арлесхайм. Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи.
При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес.
Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това. Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост.
към текста >>
Един
такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем.
Тези случаи ще покажат, как с помощта на познаването на духовния човек можем да се опитаме да добием една решаваща картина на болестното състояние така, че диагнозата непосредствено да ни поучи, какво лечебно средство трябва да се приложи. При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това.
Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем.
Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство.
към текста >>
Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при
един
препарат, защо той съдържа определени съставни части.
Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство.
Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при един препарат, защо той съдържа определени съставни части.
В протичането на болестта трябва да се вземе под внимание не само локализираният болестен процес, а общото изменение на организма и той да бъде включен в обратно протичащия процес. Как трябва да си представим това в отделните случаи, ще ни покажат определени случаи, които искаме сега да охарактеризираме. След тяхното описание искаме да продължим с общите разглеждания.
към текста >>
Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в
един
упорит запек.
Вижда се, че това астрално тяло може да бъде само слабо овладяно от азовия организъм. Когато пациентката се готви да върши някаква работа, астрално то тяло веднага изпада във вълнение, във възбуда. Азовият организъм се опитва да се наложи, обаче той постоянно бива отблъскван. Това става причина, щото в едни такъв случай да настъпи повишена температура. Регулираната храносмилателна дейност при човека е зависима в най-висшия смисъл от нормалния азов организъм.
Безсилието на този азов организъм се изразява при пациентката в един упорит запек.
Едно последствие на тази нарушена храносмилателна дейност са тогава мигренни състояния и повръщане, от които тя страда. В съня се показва, че безсилният азов организъм произвежда една недостатъчна органическа дейност отдолу нагоре и уврежда дишането. Последствието от това е прекомерното натрупване на въглероден двуокис в организма през време на съня, което при събуждането се проявява чрез сърцебиене, а психически чрез чувството на страх и викане. Изследването на тялото не може да покаже нищо друго освен една недостатъчност на такива сили, които произвеждат редовната връзка на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Прекомерната собствена дейност на астралното тяло произвежда едно състояние, при което много малко сили от това астрално тяло се вливат във физическото и етерното тяло.
към текста >>
Една такива крива се ражда, когато действията на полусъзнателните съдържания на азовия организъм се изчерпват в топлинните процеси на физическото и етерното тяло, без астралното тяло да бъде сведено до
един
нормален ритъм.
От тук и честото му заболяване от морбили, скарлатина, варицела, коклюш, ангина. На 14 години възпаление на пикочната тръба, което на 29 годишна възраст се повтаря в комбинация с възпаление на пикочния мехур; на 18 годишна възраст се явява едно възпаление на белите дробове и на плеврата; на 29 години при едно заболяване от грип получава възпаление на плеврата; на 30 години катар на челните кухини (синузит). Има една непрестанна склонност към катар на конюнктива на очите. Кривата на треската (повишена температура)през време на двумесечното престояване на пациента в клиниката беше отначало 38,9, след това спадна, за да се покачи отново на 14-я ден; след това се движеше на вълни между 37 и 36, понякога се качваше над 37 и слизаше до 35. Тази крива на температурата (треска) е една ясна картина на сменящите се настроения в азовия организъм.
Една такива крива се ражда, когато действията на полусъзнателните съдържания на азовия организъм се изчерпват в топлинните процеси на физическото и етерното тяло, без астралното тяло да бъде сведено до един нормален ритъм.
към текста >>
Това образуване на гной представлява
един
извън човешки процес на човека.
Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане. Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък. Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна. Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм. Резултатът на такива процеси е образуването на гной.
Това образуване на гной представлява един извън човешки процес на човека.
Ето защо в отлагането на урината се констатира чиста гной. Това образува не на гной има един успореден душевен процес. Астралното тяло преработва опитностите на живота също така малко, както малко преработва и физическите вещества. Образуват се извън човешки форми на веществото като гной, а също така психически съдържания с извън човешки характер като интереси за анормални жизнени връзки, предчувствия, предупредителни сигнали и пр.
към текста >>
Това образува не на гной има
един
успореден душевен процес.
Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна. Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм. Резултатът на такива процеси е образуването на гной. Това образуване на гной представлява един извън човешки процес на човека. Ето защо в отлагането на урината се констатира чиста гной.
Това образува не на гной има един успореден душевен процес.
Астралното тяло преработва опитностите на живота също така малко, както малко преработва и физическите вещества. Образуват се извън човешки форми на веществото като гной, а също така психически съдържания с извън човешки характер като интереси за анормални жизнени връзки, предчувствия, предупредителни сигнали и пр.
към текста >>
Ето защо давахме
един
препарат, който се състоеше в равни части от калиев сулфат, калиев карбонат и теукрий.
Оксалната киселина действува така, че дейността на азовия организъм бива превърната в такава на астралното тяло. Към всичко това вътрешно давахме средства в много слаба доза, които имаха задачата да доведат отделянията (екскрециите) в едно редовно включване в действията на астралното тяло. Отделянията, които са управлявани от организма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат. Онези процеси, кои то са зависими в тесен смисъл от системата на обмяната на веществата, се опитахме да повлияем чрез калиев карбонат. Отделянето на урината регулирахме чрез теукрий.
Ето защо давахме един препарат, който се състоеше в равни части от калиев сулфат, калиев карбонат и теукрий.
Цялото третиране трябваше да държи сметка за едно много лабилно равновесие на физическия, психическия и духовния общ организъм. Ето защо за физическото равновесие трябваше да се погрижим чрез постоянно лежене в леглото, а за духовното равновесие чрез душевно спокойствие, тъй като единствено това позволи действието едно в друго на лечебните средства. Движението и възбудата правят почти невъзможен един такъв сложен процес на лечение. След завършване на лечението пациентът беше телесно силен и укрепнал, а душевно в добро настроение. Че при едно такова лабилно здравословно състояние при някое въздействие отвън може отново да настъпи едно смущение, това е самопонятно.
към текста >>
Ето защо за физическото равновесие трябваше да се погрижим чрез постоянно лежене в леглото, а за духовното равновесие чрез душевно спокойствие, тъй като
един
ствено това позволи действието едно в друго на лечебните средства.
Отделянията, които са управлявани от организма на главата, ние се опитахме да нормализираме чрез калиев сулфат. Онези процеси, кои то са зависими в тесен смисъл от системата на обмяната на веществата, се опитахме да повлияем чрез калиев карбонат. Отделянето на урината регулирахме чрез теукрий. Ето защо давахме един препарат, който се състоеше в равни части от калиев сулфат, калиев карбонат и теукрий. Цялото третиране трябваше да държи сметка за едно много лабилно равновесие на физическия, психическия и духовния общ организъм.
Ето защо за физическото равновесие трябваше да се погрижим чрез постоянно лежене в леглото, а за духовното равновесие чрез душевно спокойствие, тъй като единствено това позволи действието едно в друго на лечебните средства.
Движението и възбудата правят почти невъзможен един такъв сложен процес на лечение. След завършване на лечението пациентът беше телесно силен и укрепнал, а душевно в добро настроение. Че при едно такова лабилно здравословно състояние при някое въздействие отвън може отново да настъпи едно смущение, това е самопонятно. За цялостното излечение в един такъв случай е необходимо да се избягнат такива силни въздействия отвън.
към текста >>
Движението и възбудата правят почти невъзможен
един
такъв сложен процес на лечение.
Онези процеси, кои то са зависими в тесен смисъл от системата на обмяната на веществата, се опитахме да повлияем чрез калиев карбонат. Отделянето на урината регулирахме чрез теукрий. Ето защо давахме един препарат, който се състоеше в равни части от калиев сулфат, калиев карбонат и теукрий. Цялото третиране трябваше да държи сметка за едно много лабилно равновесие на физическия, психическия и духовния общ организъм. Ето защо за физическото равновесие трябваше да се погрижим чрез постоянно лежене в леглото, а за духовното равновесие чрез душевно спокойствие, тъй като единствено това позволи действието едно в друго на лечебните средства.
Движението и възбудата правят почти невъзможен един такъв сложен процес на лечение.
След завършване на лечението пациентът беше телесно силен и укрепнал, а душевно в добро настроение. Че при едно такова лабилно здравословно състояние при някое въздействие отвън може отново да настъпи едно смущение, това е самопонятно. За цялостното излечение в един такъв случай е необходимо да се избягнат такива силни въздействия отвън.
към текста >>
За цялостното излечение в
един
такъв случай е необходимо да се избягнат такива силни въздействия отвън.
Цялото третиране трябваше да държи сметка за едно много лабилно равновесие на физическия, психическия и духовния общ организъм. Ето защо за физическото равновесие трябваше да се погрижим чрез постоянно лежене в леглото, а за духовното равновесие чрез душевно спокойствие, тъй като единствено това позволи действието едно в друго на лечебните средства. Движението и възбудата правят почти невъзможен един такъв сложен процес на лечение. След завършване на лечението пациентът беше телесно силен и укрепнал, а душевно в добро настроение. Че при едно такова лабилно здравословно състояние при някое въздействие отвън може отново да настъпи едно смущение, това е самопонятно.
За цялостното излечение в един такъв случай е необходимо да се избягнат такива силни въздействия отвън.
към текста >>
Доведено у дома, то има в първия ден
един
пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден.
За детето можехме да установим следното: то е дете болно пеленаче, родено 6 седмици по-рано. Другото дете беше умряло в последния зародишен стадий. На 6 седмици детето се разболява, вика, крещи извънредно много и бива заведено в една болница. Там поставят диагнозата спазми на пилора. Детето бива хранено отчасти от една дойка, отчасти изкуствено.
Доведено у дома, то има в първия ден един пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден.
При тези пристъпи детето се вцепенява и върти очи. Преди започване на пристъпа го обзема страх и плач. Също така детето било кривогледо с дясното око и имало повръщане преди идване то на пристъпа на спазмите. На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа. Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво.
към текста >>
На 2 1/2 години отново има
един
пристъп, който траел 5 часа.
Детето бива хранено отчасти от една дойка, отчасти изкуствено. Доведено у дома, то има в първия ден един пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден. При тези пристъпи детето се вцепенява и върти очи. Преди започване на пристъпа го обзема страх и плач. Също така детето било кривогледо с дясното око и имало повръщане преди идване то на пристъпа на спазмите.
На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа.
Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво. На 4 години имало един пристъп, който траел 1/2 час. За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата. След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак. На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият крак може да пристъпва, а десният се влачи.
към текста >>
На 4 години имало
един
пристъп, който траел 1/2 час.
При тези пристъпи детето се вцепенява и върти очи. Преди започване на пристъпа го обзема страх и плач. Също така детето било кривогледо с дясното око и имало повръщане преди идване то на пристъпа на спазмите. На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа. Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво.
На 4 години имало един пристъп, който траел 1/2 час.
За този пристъп ни съобщиха, че бил за първи път съпроводен с повишение на температурата. След конвулсиите, които настъпвали след довеждането му от болницата, родителите забелязали едно парализиране на дясната ръка и на десния крак. На 2 1/2 години детето за първи път се опитва да върви, но вървежът му е такъв, че само левият крак може да пристъпва, а десният се влачи. Също дясната мишца не се подчинява на волята му и остава неподвижна. Същото състояние още съществуваше, когато детето бе доведено при нас.
към текста >>
При пациентката това се изразява чрез факта, че разполагаемите сили на етерното тяло, които са слаби, позволяват
един
растеж само до настъпването на половата зрялост.
Пациентката обяснява, че на 16 години имала едно заболяване на бъбреците и говори също за спазматични състояния, които е имала. На 25 години имала запек поради спазми на сфинктера, които трябвало да бъде разширяван. И сега при ходене по нужда имала спазми. Без да правим извод от комплекс симптоми направихме изследване на организма на майката и констатирахме една извънредно голяма прилика със състоянието на детето, само че всичко беше в по-мека форма. Трябва да се има предвид, че етерното тяло на човека изпитва едно особено развитие между смяната на зъбите и половата зрялост.
При пациентката това се изразява чрез факта, че разполагаемите сили на етерното тяло, които са слаби, позволяват един растеж само до настъпването на половата зрялост.
С настъпването на половата зрялост започва едно особено развитие на астралното тяло и се намесва прекалено силно във физическото тяло. Това се проявява в спирането на растежа при 13та година.
към текста >>
От гледна точка на лечението едно такова разбиране може да доведе до там, да добием
един
възглед, в коя точка трябва да започнем с лечебния процес.
От гледна точка на лечението едно такова разбиране може да доведе до там, да добием един възглед, в коя точка трябва да започнем с лечебния процес.
Ако не бихме били насочени по този начин към наследствеността, а просто бихме забелязали само нередовността във връзката между етерното тяло и астралното тяло, тогава бихме приложили лечебни средства, които да действуват върху тези две части на човешкото същество. Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм. В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло. Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/.
към текста >>
В
един
такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло.
От гледна точка на лечението едно такова разбиране може да доведе до там, да добием един възглед, в коя точка трябва да започнем с лечебния процес. Ако не бихме били насочени по този начин към наследствеността, а просто бихме забелязали само нередовността във връзката между етерното тяло и астралното тяло, тогава бихме приложили лечебни средства, които да действуват върху тези две части на човешкото същество. Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм.
В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло.
Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/. Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло. Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв.
към текста >>
Пиритът, който е едно съ
един
ение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло.
Ако не бихме били насочени по този начин към наследствеността, а просто бихме забелязали само нередовността във връзката между етерното тяло и астралното тяло, тогава бихме приложили лечебни средства, които да действуват върху тези две части на човешкото същество. Обаче в нашия случай тези лечебни средства биха останали бездействени, защото увреждането, което минава през поколенията, лежи много дълбоко, за да може да бъде изправено в тези членове на човешкия организъм. В един такъв случай трябва да се действува върху азовия организъм и да събудим в него всички онези сили, които имат връзка с хармонизирането и усилването на етерното и астралното тяло. Това може да се постигне, когато повлияем на азовия организъм чрез засилени сетивни дразнения (сетивните дразнения действуват върху азовия организъм). При детето това бе направено по следния начин: направена бе една превръзка на дясната ръка с 5% мехлем от пирит и същевременно намазахме лявата половина на главата с мехлем от царска гъба /сюнгер/.
Пиритът, който е едно съединение от желязото и сярата, приложен външно действува така, че възбужда азовия организъм да направи астралното тяло по подвижно и да увеличи неговия афинитет към етерното тяло.
Веществото царски сюнгер с неговите особени съдържания на организиран азот действува така, че от главата изхожда едно действие, което чрез азовия организъм прави етерното тяло по-подвижно, по оживено и повишава неговия афинитет с астралното тяло. Лечебният процес бе подкрепен чрез лечебна Евритмия, която привежда в оживена дейност азовия организъм като такъв. Благодарение на това външно употребените средства са пренесени в дълбочините на организма. Така започнатият лечебен процес бе подсилен след това чрез средства, които трябваше да направят астралното и етерното тяло особено чувствителни за действието на азовия организъм. Ритмично в течение на деня бяха приложени бани с извара от растението solidago (жълт енчец), разтривка на гърба с извара от растението stellaria media (и вътрешно чай от върбова кора) която действува особено върху чувствителността на астралното тяло (и 0, 001 калай)който прави особено възприемчиво етерното тяло.
към текста >>
Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от
един
грип, който прекарала през 1918 година свързан с белодробен катар и който в 1917 година последвал едно възпаление на плевра та.
Една 26-годишна пациентка дойде в нашата клиника с тежки последствия от един грип, който прекарала през 1918 година свързан с белодробен катар и който в 1917 година последвал едно възпаление на плевра та.
Пациентката не могла да се съвземе след грипа. В 1920 година била много отслабнала и имала леко повишение на температурата и изпотяване през нощта. Скоро след грипа настъпили болки в кръста, които са се увеличили постоянно до късно през 1920 година; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на кръста. Явило се също едно подуване на десния показалец. Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста.
към текста >>
Когато пациентката дойде при нас, тя имаше
един
потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво.
Пациентката не могла да се съвземе след грипа. В 1920 година била много отслабнала и имала леко повишение на температурата и изпотяване през нощта. Скоро след грипа настъпили болки в кръста, които са се увеличили постоянно до късно през 1920 година; след това при остри болки настъпило едно изкривяване на кръста. Явило се също едно подуване на десния показалец. Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста.
Когато пациентката дойде при нас, тя имаше един потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво.
Храносмилането и апетитът са добри. Урината е концентрирана, има следи от белтък. Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции. Астралните функции са разграждащи. Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани.
към текста >>
Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а
един
етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции.
Явило се също едно подуване на десния показалец. Едно лечение чрез лежене донесло, както казва тя , едно подобрение на болките в кръста. Когато пациентката дойде при нас, тя имаше един потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво. Храносмилането и апетитът са добри. Урината е концентрирана, има следи от белтък.
Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции.
Астралните функции са разграждащи. Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани. Това е винаги свързано в известна степен с извън човешките процеси, които стават в човешкия организъм. Потъналият абсцес, болките в гърба, подутостта на корема, катаралните явления на белите дробове и също недостатъчното преработване на белтъка се дължат на това. При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм.
към текста >>
Чрез
един
процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния тракт, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува.
При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм. Това се постига, като на болния се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността. В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми. Също така отвеждахме чувствителността, като слагахме хардалови мушамички върху долната част на гърба. Действието на хардаловите мушамички почива на това отнемат тази чувствителност от астралното тяло и от азовия организъм.
Чрез един процес, който понижава свръхчувствителността на астралното тяло в храносмилателния тракт, ние отведохме тази астрална дейност върху етерното тяло, където тя трябва нормално да съществува.
Произведохме това чрез малки дози мед (метал) и карбоанималис. Против тенденцията на етерното тяло да не извършва необичайната за него нормална храносмилателна дейност действувахме, като давахме сок от панкреасната жлеза. Потъналият абсцес бе пунктиран няколко пъти. Чрез аспирация бяха извлечени големи количества гной. Абсцесът намаля, също и подуването на корема, като образуването на гной все повече спадаше и накрая изчезна напълно.
към текста >>
Докато гнойта още течеше,
един
ден бяхме изненадани с едно ново повишение на температурата.
Произведохме това чрез малки дози мед (метал) и карбоанималис. Против тенденцията на етерното тяло да не извършва необичайната за него нормална храносмилателна дейност действувахме, като давахме сок от панкреасната жлеза. Потъналият абсцес бе пунктиран няколко пъти. Чрез аспирация бяха извлечени големи количества гной. Абсцесът намаля, също и подуването на корема, като образуването на гной все повече спадаше и накрая изчезна напълно.
Докато гнойта още течеше, един ден бяхме изненадани с едно ново повишение на температурата.
Това повишение на температурата не беше необяснимо за нас, тъй като при гореописаното устройство на астралното тяло такова повишение на температурата може да бъде предизвикано от слаби психически възбуди. Обаче трябва да правим разлика между обяснимостта на повишението на температурата в такива случаи и неговото силно вредно действие. Защото при дадените предпоставки едно такова повишение на температурата е именно посредник на дълбоко проникващото действие на разграждащите процеси в организма. И трябва веднага да се погрижим за укрепването на етерното тяло, за да парализира то вредното действие на астралното тяло. За целта приложихме високопотенцирани инжекции със сребро и постигнахме спадането на температурата.
към текста >>
Имахме
един
пациент с тежки явления на сенна треска.
Имахме един пациент с тежки явления на сенна треска.
Същият страдаше от тази болест още от детството си. Дойде на лечение при нас, когато имаше 40 години.
към текста >>
Обаче с изключение на
един
един
ствен ден през цялото лято не се явиха никакви симптоми на сенната треска; даже, имам всичкото основание, да вярвам, че
един
ствения ден, за който споменавам, бях получил една простуда, а не някаква сенна треска.
За да се постигне основно излечение, то бе продължено също и през следващата година, въпреки че нямаше една истинска проява на болестта. Още една година след това пациентът описа буквално своето състояние както следва: "през пролетта на 1923 година започнах отново лечението, защото очаквах нова проява на болестта. Констатирах, че лигавицата на моя нос беше много по-малко чувствителна отколкото по-рано. Принуден бях да работя сред цъфналите треви и произвеждащите полен дървета. Също през цялото лято ходех през горещите и прашни улици.
Обаче с изключение на един единствен ден през цялото лято не се явиха никакви симптоми на сенната треска; даже, имам всичкото основание, да вярвам, че единствения ден, за който споменавам, бях получил една простуда, а не някаква сенна треска.
От 35 години това беше първата година, когато можех да стоя и работя невъзпрепятствуван в една такава среда, в която през миналите години преживявах истински ад. "
към текста >>
В такъв
един
случай остава неангажирана една свръх дейност на астралното тяло, която не е резорбирана от физическо то и етерното тяло.
Съществува склонност към запичане. В урината има белтък. Кръвното налягане е 185 мм живачна колона. Първо изходихме от склерозата, която е забележима при дейността на астралното тяло. Физическо то тяло и етерното тяло не са в състояние да приемат пълната дейност на астралното тяло.
В такъв един случай остава неангажирана една свръх дейност на астралното тяло, която не е резорбирана от физическо то и етерното тяло.
Едно нормално, здраво поведение на човешкия организъм е възможно само тогава, кога то резорбцията е пълна. Иначе не резорбираната част, какъвто е случаят тук, предизвиква главозамайване и именно субективни сетивни илюзии, като хлопания и др. Също така тази не резорбирана част на дейността на астралното тяло обхваща приетите в организма вещества и им налага процеси, преди те да са проникна ли в обмяната на веществата, която протича нормално. Това се проявява в склонността към запичане и в извеждането на белтъка от организма; също така и в смущения в стомаха и червата. В такъв случай кръвното налягане се повишава, защото свръх дейността на астралното тяло повишава също и дейността на Аза и тази последната се изявява в повишеното кръвно налягане.
към текста >>
Ето защо всички телесни функции трябва да приемат
един
път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други.
Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло. Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост. Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в организма вещества. Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия организъм. Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена.
Ето защо всички телесни функции трябва да приемат един път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други.
Съвсем не е възможно иначе, освен при пациентката да настъпи чувството, че не може да свързва от Аза функциите на тялото. Това и се струва като едно душевно безсилие. Ето защо тя казва, че е болна повече душевно отколкото телесно. Ако се повиши безсилието на Аза и на астралното тяло, в различните части на тялото настъпват болестни състояния, на което сочат също и раз личните диагнози. Безсилието на Аза се изразява в такива нередовности на някои жлези, като щитовидната жлеза, около бъбречните жлези; по-нататък в нередовности на стомашната и чревната система.
към текста >>
На 40 години е било извършено пълно премахване поради
един
тумор в долната част на тялото.
Пациентката дойде при нас, когато имаше 55 години. Съобщава, че е била нежно и слабовато дете; в детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка. Менструациите се появили на 14-15 години. Още отначало кървенията са били силни и болезнени.
На 40 години е било извършено пълно премахване поради един тумор в долната част на тялото.
Пациентката съобщава по-нататък, че от 35та година насам на всеки 3 до 4 седмици имала мигреноподобни глъвоболия, които на в 46 година са се засилили до една траеща 3 дни и свързана с изгубване на съзнание болест на главата. Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм. Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране.
към текста >>
Един
втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане.
Това, което установи в настоящето духовно-научното изследване е: обща слабост на азовия организъм, която се проявява в това, че дейността на етерното тяло не е достатъчно парализирана от дейността на азовия организъм. Чрез това се ражда едно разпространение на вегетативна та органическа дейност върху организма на главата и на нервната система, която не съществува в такава сила при нормалния азов организъм. С тази констатация са в съгласие определени симптоми. Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм.
Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане.
Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз. Един трети симптом са малкото сънища. Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
към текста >>
Един
трети симптом са малкото сънища.
Първият симптом е често уриниране. То иде от там, че нормално развитото астрално тяло, което регулира отделянето на бъбреците, няма насреща си никакъв задържащ, достатъчно силен азов организъм. Един втори симптом е късното заспиване и умореното събуждане. Астралното тяло трудно излиза от физическото и етерното тяло, защото Азът не го извлича достатъчно силно. Когато настъпва събуждането, тогава жизнената дейност, която после действува от съня, се чувствува като умора поради слабия Аз.
Един трети симптом са малкото сънища.
Азовият организъм отпечатва само слаби образи в астралното тяло, които не могат да се проявят като живи сънища.
към текста >>
Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като
един
компенсационен симптом на климактериума.
Това стана чрез едно възбуждане на кръвообращението. Действието на желязото от коприва бе приложено за тази цел. Оставаше следователно още да подпомогнем в течение на деня проникването на физическото тяло с азовия организъм. Това стана чрез отвеждащото смукателно действие на липовия цвят на обед. Сега при пациентката настъпиха описаните болки в главата с тяхното повишение през 46та година.
Ние трябваше да свържем тези болки в главата с преставането на менструациите след извеждането на яйчниците, а повишението им безсъзнанието да го считаме като един компенсационен симптом на климактериума.
Първо се опитахме да подобрим това състояние с антимон. Същият би трябвало да произведе подобрение, ако би трябвало да става въпрос за общата обмяна на веществата, стояща под регулиращото действие на азовия организъм. Но чрез това не постигнахме подобрение. Това бе едно доказателство, че относително самостоятелната част на азовия организъм, която регулира предимно органите на размножението, изисква върху тази част да упражни въздействие. За целта виждаме в корените на растението potentilla tormentilla (планински очеболец) в много силно разреждане нещо специфично.
към текста >>
107.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Силицият в съ
един
ение с кислорода съдържа онези процеси, които са подобни на тези на организма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност.
Силицият в съединение с кислорода съдържа онези процеси, които са подобни на тези на организма при преминаване от дишането към нервно-сетивната дейност.
Второто се постига чрез сярата. Сярата съдържа онзи процес, чрез който склонният към храносмилателната система ритъм бива превърнат в такъв, който е склонен към дишането. И третото се постига чрез желязото, което непосредствено след процеса на храносмилането пренася този процес в ритъма на кръвта, чрез което са мият процес на обмяната на веществата бива подтиснат. Ето защо желязото, сярата и силициевата киселина съчетани по съответния начин трябва да дадат едно средство против мигрената. Това се потвърди за нас в безброй случаи.
към текста >>
При това трябва да се вземе под внимание, че едно вещество е всъщност
един
доведен до застой процес, така да се каже
един
замразен процес.
Сега искам да говорим за едно средство, което дължи своето съществуване на познанието, което може да доведе процесите на веществата в едно правилно отношение към процесите на човешкия организъм.
При това трябва да се вземе под внимание, че едно вещество е всъщност един доведен до застой процес, така да се каже един замразен процес.
Всъщност не би трябвало да казваме пирит, апиритен процес.
към текста >>
4. Действия на антимоновите съ
един
ения
4. Действия на антимоновите съединения
към текста >>
Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съ
един
ението със сярата.
Чрез този процес той става фино-нишковиден. И това се проявява още по-значително, когато антимонът е приведен в процеса на горене и се равива неговия бял дим. Този дим се отлага върху студените тела и образува характерните антимонови цветове. Също както вън от човешкия организъм антимонът следва действуващите върху него сили, така и в човешкия организъм той следва силите, които образуват форми. В кръвта имаме така да се каже състоянието на равновесие върху образуващите форми и разлагащите формите сили.
Поради свойствата, които описахме антимонът може да пренася образуващите форми сили на човешкия организъм в кръвта, ако за целта пътят му бъде проправен чрез съединението със сярата.
Ето защо силите на антимона са онези, които действуват в съсирването на кръвта. Духовно-научно работата се представя така, че астралното тяло е подсилено в онези сили, които водят до съсирването на кръвта. В астралното тяло трябва да виждаме в антимоновите сили подобни сили на тези, които в организма действуват центробежно отвътре навън. Срещу тези антимонизиращи сили действуват насочените отвън навътре сили, които втечняват кръвта и поставят втечнената кръв пластично в служба на образуването на тялото. В посоката на тези сили действуват също онези на белтъка.
към текста >>
При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв
един
случай.
Живакът е онзи вдървен процес, който стои по средата между процесите на размножението, които вътре в организма отделят почти напълно същността на този организъм от самия него. Силите на живака имат способността да довеждат тези отделени сили отново до резорбиране в целия организъм. Следователно можем да използуваме живака (трябва да правим това в много фина дозировка) лечебно навсякъде там, където в организма се образуват отделящи сили и процеси, които трябва да бъдат отново доведени във властта на целия организъм. Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм.
При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай.
Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно. Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове. Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм.
към текста >>
Цинобърът е едно съ
един
ение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм.
Това са всички катарални процеси. Те възникват чрез това, че чрез външно действие някой тракт на организма бива откъснат от властта на целия организъм. При катар на въздухопроводната тръба и при всички намиращи се в съседство катарални явления имаме такъв един случай. Ако доведем към тези органи силите на живака, те действуват лечебно. Едно свойство на сярата, което вече много кратно споменахме, е това, че тя се оказва действуваща в областта на организма, където кръвообращението и дишането граничат едно с друго, следователно при всичко, което изхожда от белите дробове.
Цинобърът е едно съединение на живака със сярата; той е едно действено лечебно средство за всички катарални заболявания в горепосочените области на човешкия организъм.
към текста >>
108.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Какъв трябва да бъде животът на
един
човек, за да бъде той описан?
И това е общочовешкият елемент.
Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан?
Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот? Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели, един автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и дела.
към текста >>
Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели,
един
автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и дела.
И това е общочовешкият елемент. Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан? Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот?
Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели, един автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и дела.
към текста >>
Щайнер се потапя в своето детство в
един
труден за него период, изискващ много сили.
Детските спомени са извор на жизнени сили в по-късните периоди на живота. Така Р.
Щайнер се потапя в своето детство в един труден за него период, изискващ много сили.
С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“. Пее в църковния хор, изживява литургиите на свещеника, помага в къщната работа, има трудности в писането, но обича геометрията, чрез която достига до потвърждение на духовните си изживявания. Познанията по немска литература и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг.
към текста >>
Намира потвърждение, че „човешкият Аз е
един
ствената възможна изходна точка към едно истинско познание“.
Навършването на 18 години е решителен момент във всеки живот. Висшите училища на Виена са най-естественото продължение на многостранните интереси и стремеж към познание на Р. Щайнер. Но преди следването си, той среща произведенията на Фихте – философът на Аз-а.
Намира потвърждение, че „човешкият Аз е единствената възможна изходна точка към едно истинско познание“.
към текста >>
Влизайки и в кръга на младите австрийски поети, Щайнер среща
един
немлад немско-австрийски поет, особняк и странник, от когото е силно заинтригуван – Ферхер фон Щайнванд.
Влизайки и в кръга на младите австрийски поети, Щайнер среща един немлад немско-австрийски поет, особняк и странник, от когото е силно заинтригуван – Ферхер фон Щайнванд.
Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез интуиция, Щайнер успява да разреши загадката на повтарящите се земни животи. Една индивидуалност, живяла във времето на ранното християнство и гръцкото езичество, достигнала до познание за духовните светове и същества, се разкрива пред духовния му поглед. Щайнер няма да говори повече за това, но тази тема ще се превърне в негова личностна мисия след 37–38 години.
към текста >>
След връщането му във Виена намира още
един
духовен кръг, този на Мари Ланг.
Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот.
След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг.
Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“. Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието. Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него.
към текста >>
Един
дух на платонизъм се носи в Архива на Гьоте и Шилер.
Първоначално защитава доктората си в Росток, при проф. Хайнрих фон Щайн. После завършва своята „Философия на свободата“, търсейки мнението на Едуард фон Хартман, но последният не може да следва идеята на Щайнер и остава в светогледа на феноменализма. Щайнер с удоволствие се потапя в душите и светогледите на обкръжението. Директорът на Архива е Зуфан, а с Херман Грим ги свързва фантазията, като извор на духовни откровения, но последният не достига до разбирането ѝ, а само до изживяването.
Един дух на платонизъм се носи в Архива на Гьоте и Шилер.
Запознава се както със съчиненията на Хекел, така и със самия Хекел – най-видния последовател на Дарвин. Щайнер забелязва двойнствеността в него, потапя се в неговата душевност, изживява миналата му инкарнация. В съседния на Ваймар град Наумбург доизживява последните си години Ницше. Личност с дълбока човешка драма, подсъзнателно стремяща се към духа, бореща се срещу бездуховните възгледи на времето. След като го посещава в дома му, Рудолф Щайнер завършва книгата си за него.
към текста >>
Правилното медитативно разбиране на света, който се явява пълна загадка, е, че човекът е
един
ственото решение на тази загадка.
Той не изтъква факта, че навлиза в периода на съзнателната душа, но ние можем да го свържем и с това. Досега сетивният свят му създава затруднения, но сега тази бариера отпада. Възприятията му се усилват, прониква по-дълбоко във физическия свят. Наред с възприятийното и понятийно познание сега достига и до медитативното. Медитацията става за него основна жизнена необходимост, начин на пребиваване в духовния свят.
Правилното медитативно разбиране на света, който се явява пълна загадка, е, че човекът е единственото решение на тази загадка.
Не човекът създава за себе си съдържанието на познанието, а душата му става арена, където светът изживява битието и развитието. Духовните истини и интуиции, които нахлуват към Щайнер, го карат все по-често да се пита: следва ли да замълча?
към текста >>
109.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Струва ми се обаче, че този личен елемент трябва да се проявява
един
ствено чрез начина, по който човек говори и постъпва, а не чрез съзнателен поглед върху собствената му личност.
Трябва да призная, че по принцип нямам особена склонност към това. Тъй като стремежът ми винаги е бил да формулирам и подреждам всичко, което имам да кажа и което вярвам, че трябва да направя така, както го изискват нещата, а не изхождайки от лични съображения. Наистина винаги съм бил на мнение, че личният елемент придава най-ценните окраски в много области на човешката дейност.
Струва ми се обаче, че този личен елемент трябва да се проявява единствено чрез начина, по който човек говори и постъпва, а не чрез съзнателен поглед върху собствената му личност.
Каквото и да излезе от един такъв поглед, то е нещо, което човек трябва да уреди със самия себе си.
към текста >>
Каквото и да излезе от
един
такъв поглед, то е нещо, което човек трябва да уреди със самия себе си.
Трябва да призная, че по принцип нямам особена склонност към това. Тъй като стремежът ми винаги е бил да формулирам и подреждам всичко, което имам да кажа и което вярвам, че трябва да направя така, както го изискват нещата, а не изхождайки от лични съображения. Наистина винаги съм бил на мнение, че личният елемент придава най-ценните окраски в много области на човешката дейност. Струва ми се обаче, че този личен елемент трябва да се проявява единствено чрез начина, по който човек говори и постъпва, а не чрез съзнателен поглед върху собствената му личност.
Каквото и да излезе от един такъв поглед, то е нещо, което човек трябва да уреди със самия себе си.
към текста >>
И така можах да се реша да напиша следващото повествование
един
ствено защото съм длъжен чрез обективно описание да изложа в правилна светлина някои неправилни преценки относно връзката на моя живот с развиваната от мен антропософия и понеже ми се струва обосновано настояването на някои приятелски настроени към мен хора да предприема нещо по отношение на тези погрешни съждения.
И така можах да се реша да напиша следващото повествование единствено защото съм длъжен чрез обективно описание да изложа в правилна светлина някои неправилни преценки относно връзката на моя живот с развиваната от мен антропософия и понеже ми се струва обосновано настояването на някои приятелски настроени към мен хора да предприема нещо по отношение на тези погрешни съждения.
към текста >>
Така че животът не му предлагаше нищо цветно,
един
ствено сивота.
Баща ми беше истински доброжелателен човек, но с такъв темперамент, който, особено когато беше още млад, можеше да изригне в страстен изблик. Службата му в железниците за него беше задължение. Той не се отнасяше с любов към нея. Когато бях още момче, понякога трябваше да работи три дни и нощи поред. След което беше свободен за двадесет и четири часа.
Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота.
Той много обичаше да следи какво става в политиката. Вземаше най-живо участие в политически спорове. Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения. Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за децата ѝ и малкото стопанство.
към текста >>
Един
такъв съвет даде отражение за дълго време в моето семейство.
Той представляваше типа на либералния католически свещеник, толерантен и приветлив. Як широкоплещест мъж. Беше остроумен, на драго сърце разказваше забавни истории и обичаше хората около него да се смеят. И те продължаваха да се смеят на казаното от него, когато вече отдавна си беше заминал. Той беше човек на практичния живот и обичаше да дава полезни житейски съвети.
Един такъв съвет даде отражение за дълго време в моето семейство.
Покрай коловозите в Потшах имаше редица от акациеви дървета. Веднъж минавахме по тясната пътека до тях. Тогава той каза: „Ах, какви хубави акациеви цветове! “ И мигновено се метна на едно от дърветата и набра голямо количество от тях. След което разпъна голямата си червена носна кърпа, подсмръкна страстно, внимателно уви плячката и сложи „вързопа“ под мишница.
към текста >>
Но това не беше
един
ственото, което се разви у мен чрез писането.
После ме омагьосваше въпросът с каква скорост прахът изсушава мастилото и каква смес се получава между тях. Отново и отново опипвах буквите с пръсти, за да проверя кои са вече изсъхнали и кои още не са. Любопитството ми към това беше много голямо и по този начин твърде рано научих азбуката. Така упражненията ми по писане приеха форма, която никак не се харесваше на баща ми. Той обаче беше добродушен и ме наказваше само като често ме наричаше непоправим „калпазанин“.
Но това не беше единственото, което се разви у мен чрез писането.
Повече от формите на буквите ме интересуваше тази на перото за писане. Когато вземах ножа за хартия на баща ми, можех да го вкарам в процепа на перото и така да направя физическо изследване на еластичността на материала, от който беше направено перото. След това отново го сгъвах в правилната му форма, но краснописът ми много страдаше от този процес.
към текста >>
Един
товарен влак приближаваше с тътен.
Веднъж на гарата се случи нещо „потресаващо“.
Един товарен влак приближаваше с тътен.
Баща ми стоеше и го гледаше. Един от задните му вагони беше в пламъци. Персоналът на влака изобщо не беше забелязал това. Влакът навлезе горящ в нашата гара. Всичко, което се разигра, остави много дълбоко впечатление у мен.
към текста >>
Един
от задните му вагони беше в пламъци.
Веднъж на гарата се случи нещо „потресаващо“. Един товарен влак приближаваше с тътен. Баща ми стоеше и го гледаше.
Един от задните му вагони беше в пламъци.
Персоналът на влака изобщо не беше забелязал това. Влакът навлезе горящ в нашата гара. Всичко, което се разигра, остави много дълбоко впечатление у мен. В един от вагоните се беше подпалило леснозапалимо вещество. Дълго време ме занимаваше въпросът как може да се случи подобно нещо.
към текста >>
В
един
от вагоните се беше подпалило леснозапалимо вещество.
Баща ми стоеше и го гледаше. Един от задните му вагони беше в пламъци. Персоналът на влака изобщо не беше забелязал това. Влакът навлезе горящ в нашата гара. Всичко, което се разигра, остави много дълбоко впечатление у мен.
В един от вагоните се беше подпалило леснозапалимо вещество.
Дълго време ме занимаваше въпросът как може да се случи подобно нещо. Това, което ми казваха хората от обкръжението ми, както и за други подобни неща, не ме удовлетворяваше. Бях изпълнен с въпроси и трябваше да ги нося у себе си без отговор. Така станах на осем години.
към текста >>
От хълмовете особено много обичах
един
, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час.
Алпите, които в Потшах виждах съвсем отблизо, сега едва се открояваха в далечината. Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми. Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка. Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори.
От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час.
На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия. Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам. Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове. Защото в горите се намираха къпини, малини и ягоди. Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия хляб с масло или комат хляб със сирене.
към текста >>
На върха му се издигаше
един
параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия.
Алпите, които в Потшах виждах съвсем отблизо, сега едва се открояваха в далечината. Но все пак стояха като фон, събуждайки спомени, щом човек погледне към ниските планини, до които можеше да се стигне за по-кратко време от новото местожителство на семейството ми. Масивни възвишения с красиво залесяване ограничаваха едната гледка. Другата се простираше към Унгария над равнина, покрита с ниви и гори. От хълмовете особено много обичах един, който можеше да бъде изкачен за три-четвърти час.
На върха му се издигаше един параклис, в който имаше портрет на Св. Розалия.
Този параклис представляваше крайната точка на една разходка, която отначало правех с родителите, брат ми и сестра ми, а по-късно с удоволствие и сам. Тези разходки ми доставяха особена радост и с това, че през съответните сезони от тях човек можеше да се върне богато надарен с природни дарове. Защото в горите се намираха къпини, малини и ягоди. Често можех да изпитам вътрешно удовлетворение от това, час и половина да събирам вкусна добавка към семейната вечеря, която иначе за всеки от нас се състоеше от филия хляб с масло или комат хляб със сирене.
към текста >>
На планинския склон се намира
един
манастир на ордена на редемптористите.
Към Винер Нойщат и още по-нататък към Щирия планините се снишават до равнината. През тях се вие река Лайта.
На планинския склон се намира един манастир на ордена на редемптористите.
По време на разходките си често срещах монаси. Все още си спомням колко щях да се радвам, ако ме бяха заговорили. Но те никога не го правеха. И така от срещата ми с тях винаги ми оставаше неопределено, но тържествено впечатление, което винаги ме преследваше дълго време. Беше през деветата ми година, когато у мен здраво се загнезди идеята, че сигурно във връзка със задачите на тези монаси съществуват важни неща, които трябва да разбера.
към текста >>
Особено силно впечатление ми правеше
един
от мъжете от графската свита.
В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в началото на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция като Анри Пети. Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от живота ми, свързан със замъка Фросдорф. Графът със своята свита често отпътуваше от ж.п. гара Нойдьорфл. Всичко в този човек привличаше моето внимание.
Особено силно впечатление ми правеше един от мъжете от графската свита.
Той имаше само едно ухо. Другото беше гладко отсечено. Беше сплел косите, които го покриваха. При тази гледка за първи път разбрах какво е това дуел. Защото мъжът беше загубил ухото си именно на дуел.
към текста >>
В отговор на всяка от тези молби идваше по
един
гулден за тяхното подпомагане, от който учителят винаги имаше право да задържи шест крайцера за своите усилия.
Във връзка с Фросдорф за мен се откри също и някакъв вид социален живот. Помощник-учителят на Нойдьорфл, в чиято малка стаичка често ми беше разрешено да го наблюдавам как работи, изготвяше безброй молби до граф Шамбор за финансова подкрепа за по-бедните жители от селото и околността.
В отговор на всяка от тези молби идваше по един гулден за тяхното подпомагане, от който учителят винаги имаше право да задържи шест крайцера за своите усилия.
Той се нуждаеше от тези приходи. Защото службата му носеше осемдесет и пет гулдена годишно. Освен това получаваше сутрешно кафе и обяд при „учителя“. Даваше и „допълнителни часове“ на около десетина деца, сред които бях и аз. Затова се плащаше по един гулден месечно.
към текста >>
Затова се плащаше по
един
гулден месечно.
В отговор на всяка от тези молби идваше по един гулден за тяхното подпомагане, от който учителят винаги имаше право да задържи шест крайцера за своите усилия. Той се нуждаеше от тези приходи. Защото службата му носеше осемдесет и пет гулдена годишно. Освен това получаваше сутрешно кафе и обяд при „учителя“. Даваше и „допълнителни часове“ на около десетина деца, сред които бях и аз.
Затова се плащаше по един гулден месечно.
към текста >>
В отношението си към геометрията трябва да видя първото покълване на
един
възглед, който постепенно се разви у мен.
В отношението си към геометрията трябва да видя първото покълване на един възглед, който постепенно се разви у мен.
Той вече живееше повече или по-малко несъзнателно у мен по време на детството ми и около двадесетата ми година получи определена, напълно съзнателна форма.
към текста >>
Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира
един
вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси.
Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството.
Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси.
В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена. Геометрията ми се струваше като знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него. Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията.
към текста >>
В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на
един
духовен свят на тази душевна сцена.
Казвах си: предметите и процесите, които възприемат сетивата, са в пространството. Но също както това пространство е извън човека, във вътрешността му трябва да се намира един вид душевно пространство, което да е арена за духовните същества и процеси.
В мислите си не можех да видя нещо като образи, които човек си съставя за нещата от реалността, а откровения на един духовен свят на тази душевна сцена.
Геометрията ми се струваше като знание, което привидно е създадено от самия човек, което обаче въпреки това има значение, напълно независимо от него. Като дете си казвах, разбира се, смътно, по-скоро чувствах, че човек трябва да носи у себе си знанието за духовния свят така, както геометрията.
към текста >>
За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява
един
ствено самата душа чрез собствената си сила.
Защото реалността на духовния свят за мен беше толкова несъмнена, колкото тази на сетивния. Обаче се нуждаех от нещо като потвърждение на това мнение. Исках да мога да си кажа, че преживяването на духовния свят е също толкова малко измамно, колкото това на сетивния свят.
За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява единствено самата душа чрез собствената си сила.
В това усещане намирах потвърждение, че мога да говоря за духовния свят, който преживявах, също като за сетивния. Така и говорех за него. Имах две представи, които, макар и смътни, играеха голяма роля в душевния ми живот още от осмата ми година. Правех разлика между неща и същества, „които човек вижда“, и такива, „които не се виждат“.
към текста >>
Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради
един
фантастичен мироглед.
Разказвам за тези неща съвсем откровено, макар че хората, които си търсят причини да смятат, че антропософията е в сферата на фантастиката, може би ще си извадят от това извода, че още като дете вече съм бил предразположен към фантастика и нищо чудно, че след това у мен е могъл да се изгради един фантастичен мироглед.
към текста >>
Но тъкмо защото знам колко малко във формирането на концепциите ми за духовния свят по-късно съм следвал личните си влечения, напротив, следвал съм само вътрешната необходимост на нещата, сам мога напълно обективно да погледна назад към по детски непохватния начин, по който чрез геометрията получих потвърждение за себе си, че все пак мога да говоря за
един
свят, „който не се вижда“.
Но тъкмо защото знам колко малко във формирането на концепциите ми за духовния свят по-късно съм следвал личните си влечения, напротив, следвал съм само вътрешната необходимост на нещата, сам мога напълно обективно да погледна назад към по детски непохватния начин, по който чрез геометрията получих потвърждение за себе си, че все пак мога да говоря за един свят, „който не се вижда“.
към текста >>
Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или
един
адесетата си година.
Освен помощник-учителя, от личностите, участващи в училищното ръководство, обичах и свещеника. Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция. Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми.
Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година.
Беше енергичен унгарски патриот. Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия. Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски език, с които се запознавах поради факта, че помощник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание. Свещеникът обаче беше и активен църковен деятел. Веднъж осъзнах това особено ясно благодарение на една негова проповед.
към текста >>
Освен него сред хората, които пряко участваха в нея, бяха още само
един
друг директор на фабрика и
един
търговец на дрехи.
Нещата стояха така, че в Нойдьорфл имаше масонска ложа. За жителите на селото тя беше забулена в тайна и те си измисляха най-чудновати легенди за нея. Водеща роля в тази масонска ложа се падаше на директора на намиращата се в края на селото кибритена фабрика.
Освен него сред хората, които пряко участваха в нея, бяха още само един друг директор на фабрика и един търговец на дрехи.
Иначе значението на ложата се забелязваше само поради факта, че от време на време идваха непознати гости „отдалеко“, които се струваха на селяните във висша степен злокобни. Търговецът на дрехи беше забележителна личност. Той винаги вървеше с наведена глава, сякаш потънал в мисли. Наричаха го „преструванко“ и поради неговата странност хората нямаха нито възможност, нито потребност да го заговарят. Масонската ложа се събираше в неговата къща.
към текста >>
Бях изцяло погълнат от това, с дни наред пречертавах скицата, а след това получих от свещеника още
един
специален урок за слънчевите и лунните затъмнения и тогава насочих цялата си жажда за знания към този предмет.
На този свещеник също съм изключително задължен, особено за силния тласък за по-нататъшната ми духовна ориентация. Веднъж той дойде в училището, събра около себе си в малката учителска стая „по-зрелите“ ученици, към които се числях и аз, разгърна една скица, която беше начертал, и ни обясни астрономическата система на Коперник. При това говорѝ много нагледно за движението на земята около слънцето, за въртенето ѝ около оста си, за наклона на земната ос през лятото и зимата, както и за климатичните зони.
Бях изцяло погълнат от това, с дни наред пречертавах скицата, а след това получих от свещеника още един специален урок за слънчевите и лунните затъмнения и тогава насочих цялата си жажда за знания към този предмет.
към текста >>
В службата му го сменяше
един
друг служител.
В пълна противоположност на този мой свят беше и политиканстването на баща ми.
В службата му го сменяше един друг служител.
Той живееше на друга ж.п. гара, която също обслужваше. В Нойдьорфл идваше веднъж на всеки два или три дни. В свободните им вечерни часове баща ми и той разговаряха за политика. Това ставаше на масата, намираща се до гарата под две могъщи, прекрасни липови дървета.
към текста >>
Когато
един
ият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“.
Това ставаше на масата, намираща се до гарата под две могъщи, прекрасни липови дървета. Там се събираше цялото семейство и чуждият служител. Майка ми плетеше на една или две куки, брат ми и сестра ми лудуваха, а аз често седях на масата и слушах безкрайните приказки за политика на двамата мъже. Участието ми обаче никога не се отнасяше до съдържанието на това, което говореха, а до формата, която приемаше разговорът. Те бяха във вечно несъгласие.
Когато единият казваше „да“, другият му отвръщаше с „не“.
Всичко това обаче винаги се разиграваше под знака на интензивността, на страстта, но също и под този на добродушието, което беше основна черта в характера на баща ми.
към текста >>
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и
един
лекар от Винер Нойщат.
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат.
Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар. Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне. В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер.
към текста >>
И стана така, че с лекаря от Винер Нойщат в кръгозора ми навлезе
един
цял нов свят.
В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях. За това те не знаеха нищо. Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях. Там всичко беше насочено към унгарската история. Свещеникът и помощник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската литература.
И стана така, че с лекаря от Винер Нойщат в кръгозора ми навлезе един цял нов свят.
Той с удоволствие се занимаваше с мен, често ме дръпваше настрана, след като си беше починал за кратко под липите, вървеше заедно с мен напред-назад по площада на гарата и говореше, не под формата на лекции, а ентусиазирано за немска литература. Правейки това, той развиваше всевъзможни идеи за красивото и грозното.
към текста >>
На баща ми му даваха
един
или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
Под такива влияния израснах до възрастта, в която баща ми трябваше да реши въпроса дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище във Винер Нойщат. Оттогава между политиката чувах и много разговори относно бъдещата ми житейска съдба.
На баща ми му даваха един или друг съвет, но още тогава знаех: той обича да слуша какво му казват другите, но действа съобразно собствената си твърда воля.
към текста >>
110.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Представите му в крайна сметка се об
един
иха в идеята, че трябва да стана железопътен инженер.
За баща ми от решаващо значение при решението дали да ме изпрати в гимназията или в реалното училище беше намерението му да ми осигури истински добра подготовка за „назначаване на служба“ в железниците.
Представите му в крайна сметка се обединиха в идеята, че трябва да стана железопътен инженер.
Това доведе до избора на реалното училище.
към текста >>
Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на
един
от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат.
По време на обедната пауза оставах във Винер Нойщат.
Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на един от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат.
Родителите ми ѝ бяха споделили своята загриженост за това къде ще се храня, когато ходя на училище. Тя изяви готовност да ми дава безплатно обяд в дома си и да ме приема всеки път, когато имам нужда.
към текста >>
Като
един
адесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие. В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“.
Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание.
Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия. В нея имаше и препратка към една книга, която директорът беше написал, а именно „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Пестих толкова дълго, колкото беше нужно, за да си купя книгата.
към текста >>
„Привличането“ не е някаква специална сила, а
един
ствено „резултат от движението“.
Твърдеше, че между две тела се движат множество по-малки тела. Движейки се напред-назад, те се удрят о по-големите тела. По подобен начин тези по-големи тела се удрят едно друго навсякъде по своите страни, с които не са обърнати едно към друго. Ударите, които се получават по обърнатите навън страни, са по-многобройни от тези в пространството между двете тела. Поради тази причина те се приближават едно към друго.
„Привличането“ не е някаква специална сила, а единствено „резултат от движението“.
На първата страница на книгата намерих изложени две тези: „1. Съществува пространство и в него движение, продължаващо за дълъг период от време. 2. Пространството и времето са постоянни хомогенни величини; материята обаче се състои от отделени частици (атоми).“ Авторът искаше да обясни всички физически и химически природни процеси, изхождайки от движенията, възникващи по описания начин между малките и големите частици на материята.
към текста >>
В трети клас имахме
един
учител, който наистина отговаряше на „идеала“, стоящ пред душата ми.
Към това се прибави и нещо друго.
В трети клас имахме един учител, който наистина отговаряше на „идеала“, стоящ пред душата ми.
Него можех да следвам. Той преподаваше по аритметика, геометрия и физика. Часовете му бяха изключително систематични и прегледни. Той изграждаше от отделните елементи всичко толкова ясно, че за мисълта беше във висша степен благодат да го следва.
към текста >>
С
един
друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време.
С един друг учител стигнах до по-близка душевна връзка едва след по-дълго време.
Той водеше часовете по конструктивна геометрия в долните и дескриптивна геометрия в горните класове. Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор. И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност.
към текста >>
На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по
един
момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата.
Преподаваше ни още във втори клас. Но едва в хода на учебните занятия в трети клас започнах да оценявам неговото изкуство. Беше великолепен конструктор. И неговите часове бяха водени с образцова яснота и систематичност. Благодарение на него чертането с пергел, линия и триъгълник ми стана любимо занимание.
На фона на това, което възприех в себе си от училищния директор, от учителя по математика и физика и от този по конструктивна геометрия, в мен по един момчешки начин на мислене се зараждаха загадките на случващото се в природата.
Усещах, че за да мога да придобия отношение към духовния свят, който стоеше пред ясното ми възприятие, трябва да отида към природата.
към текста >>
По
един
момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
Когато тогава Кант навлезе в сферата на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството. Какво е мислил някой за него с одобрение или неодобрение, ми беше напълно неизвестно. Безграничният ми интерес към критиката на чистия разум възникна изцяло от моя най-личен душевен живот.
По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
към текста >>
Часовете по история протичаха така, че учителят привидно ни преподаваше, но в действителност четеше от
един
учебник.
След това трябваше да се справям с безкрайно количество домашни работи. А в неделите се посвещавах почти изключително на конструктивната геометрия. Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете. Така че за четене на „Критика на чистия разум“ точно тогава почти не ми оставаше време. Намерих следния изход.
Часовете по история протичаха така, че учителят привидно ни преподаваше, но в действителност четеше от един учебник.
После след всеки час трябваше да научаваме преподаваното ни по този начин от нашия учебник. Помислих си, че така и така вкъщи трябва да прочитам намиращото се в него. От „преподаването“ на учителя не възприемах нищо. Със слушане на четеното от него не можех да запомня нищичко. Така че разделих отделните коли на книжката на Кант, подвързах ги в учебника по история, който по време на часа стоеше отворен пред мен, и четях Кант, докато от катедрата ни беше „преподавана“ история.
към текста >>
Понякога четях някои страници по повече от двадесет пъти
един
след друг.
През ваканцията ревностно продължих да чета Кант.
Понякога четях някои страници по повече от двадесет пъти един след друг.
Исках да стигна до извод за това каква е връзката на човешкото мислене с творчеството на природата.
към текста >>
От друга страна, исках да създам у себе си хармония между
един
такъв начин на мислене и религиозното учение.
Усещанията, които имах по отношение на тези стремления на мисълта, бяха повлияни от две страни. От една страна, исках да изградя мисленето у самия себе си по такъв начин, че всяка мисъл да бъде напълно ясна, така че никоя неопределена мисъл да не може да го тласне в произволна посока.
От друга страна, исках да създам у себе си хармония между един такъв начин на мислене и религиозното учение.
Защото тогава то също ме ангажираше в най-висша степен. Точно в тази област имахме наистина чудесни учебници. От тях попивах с истинска всеотдайност догматиката и символиката, описанието на богослужението и историята на църквата. За мен тези учения бяха от жизненоважно значение. Но отношението ми към тях се определяше от това, че за мен духовният свят беше съдържание на човешкото възприятие.
към текста >>
Оказа се, че
един
от служителите, които сменяха баща ми, разбираше от книговезство.
Всичко това не ме отвличаше от нещата, свързани с вършенето на практически дейности и развитието на човешки умения.
Оказа се, че един от служителите, които сменяха баща ми, разбираше от книговезство.
От него се научих да подвързвам книги и през ваканцията между четвърти и пети клас на реалното училище сам си подвързах учебниците. Също така по време на тази ваканция научих стенографията без учител. Въпреки това после участвах в курса по стенография, който се предлагаше от пети клас нагоре.
към текста >>
Той беше
един
от любимите ни учители.
Междувременно бяхме стигнали до курса по физика, последван от този по химия, и това прибави нов набор загадки на човешкото знание към старите. Учителят по химия беше забележителен човек. Той водеше часовете си почти изключително въз основа на опити. Говореше малко. Оставяше природните явления да говорят сами за себе си.
Той беше един от любимите ни учители.
В него имаше нещо необикновено, благодарение на което за учениците си той се различаваше от другите учители. За него предполагахме, че се намира в по-близка връзка със своята наука, отколкото останалите. Тях ние, учениците, винаги титулувахме „професоре“, него, въпреки че той също беше „професор“ – „г-н доктор“. Той беше брат на дълбокомисления тиролски поет Херман фон Гилм. Погледът му силно привличаше вниманието.
към текста >>
Един
ден по онова време при
един
антиквар във Винер Нойщат открих световната история на Ротек.
Един ден по онова време при един антиквар във Винер Нойщат открих световната история на Ротек.
Въпреки че в училище получавах най-добрите оценки по история, дотогава тя беше останала малко встрани от мен. Сега за мен тя се превърна в нещо вътрешно. Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му. Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит.
към текста >>
И сега между този учител и мен чрез съчиненията ми започна
един
вид игра на криеница.
И сега между този учител и мен чрез съчиненията ми започна един вид игра на криеница.
Започнах да разбирам някои неща у него, които представяше в стила на философията на Хербарт, а той – да открива в съчиненията ми всякакви идеи, идващи от същото течение. Само дето нито той, нито аз посочвахме, че произходът на идеите е у Хербарт. Това беше като по негласно споразумение. Веднъж обаче написах едно съчинение по доста непредпазлив начин по отношение на тази ситуация. Трябваше да пиша за едно качество на човешкия характер.
към текста >>
Така внасяте
един
ствено объркване в мислите си.“ Изобщо не можех да разбера защо да трябва да внасям объркване в мислите си чрез четене на същите книги, от които той черпеше собствените си идеи.
Когато стигна до обсъждане на гореспоменатото съчинение, той сви ъгъла на устните си с дълбока ирония и каза: „Вие пишете нещо за психологическа свобода. Такава обаче изобщо не съществува.“ Аз възразих: „Мисля, че това е заблуда, господин професоре, „психологическа свобода“ има. Не съществува само „трансцедентална свобода“ в обикновеното съзнание.“ Гънките на устните на учителя отново се изпънаха. Той ме погледна с всепроникващ поглед, след което каза: „Вече от дълго време забелязвам във вашите съчинения, че разполагате с философска библиотека. Бих искал да ви посъветвам да не я четете.
Така внасяте единствено объркване в мислите си.“ Изобщо не можех да разбера защо да трябва да внасям объркване в мислите си чрез четене на същите книги, от които той черпеше собствените си идеи.
Така че отношенията между нас си останаха напрегнати.
към текста >>
Скоро получих за ученик
един
гимназист.
Едва сега от време на време започвах да изпитвам болезнено съжаление поради факта, че баща ми ме е изпратил не в гимназията, а в реалното училище. Защото усещах колко малко ме докосва своеобразността на гръцкото и латинското изкуство. Така че си купувах учебници по гръцки и латински и в пълно мълчание, паралелно със занятията в реалното училище, си провеждах нещо като гимназиално самообразование. То изискваше много време, но даде основание за това, по-късно, макар и извънредно, но затова пък съвсем редовно, да завърша и гимназия. А именно че когато бях във висшето училище във Виена, трябваше да давам страшно много частни уроци.
Скоро получих за ученик един гимназист.
Обстоятелствата, към които пак ще се върна по-късно, направиха така, че трябваше да ръководя този ученик с помощта на частни уроци по време на почти цялото му гимназиално образование. Преподавах му и по латински и гръцки, така че обучавайки го, трябваше да съпреживея всички детайли на образованието в гимназията.
към текста >>
Едва през последната година на реалното училище имах
един
учител, който ме заплени с часовете си по история.
Едва през последната година на реалното училище имах един учител, който ме заплени с часовете си по история.
Той преподаваше по история и география. В неговите часове по завладяващ начин бе продължена географията на Алпите, започната от другия учител. По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение.
към текста >>
111.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
гарата се намираше на голямо разстояние от селото в у
един
ена непривлекателна местност.
От дирекцията на дружеството на Южните железници обещаха на баща ми, че ако след завършване на реалното училище трябва да се запиша във Висшето техническо училище, ще го назначат на малка гара в близост до Виена. По този начин трябваше да ми бъде предоставена възможността всеки ден да пътувам до Виена и обратно. Така семейството ми се премести в Инцерсдорф ам Винерберге. Ж.п.
гарата се намираше на голямо разстояние от селото в уединена непривлекателна местност.
към текста >>
Старанията ми по отношение на научните схващания накрая ме доведоха до това да виждам в дейността на човешкия „Аз“
един
ствената възможна изходна точка към едно истинско познание.
Първото си посещение във Виена след пристигането ми в Инцерсдорф използвах, за да си купя дузина философски книги. Това, към което сега се отвори по-специално сърцето ми, беше първото издание на „Теория на науката“ на Фихте. Бях стигнал толкова далече в четенето на Кант, че можех да си създам една макар и незряла представа за стъпката, която Фихте искаше да направи отвъд Кант. Но това не ме интересуваше толкова силно. Тогава за мен беше важно да мога да изразя под формата на строг мисловен образ живото движение на човешката душа.
Старанията ми по отношение на научните схващания накрая ме доведоха до това да виждам в дейността на човешкия „Аз“ единствената възможна изходна точка към едно истинско познание.
Когато Аз-ът действа и сам разглежда своята дейност, имаме в съзнанието си нещо духовно в цялата му непосредственост, така си казвах. Имах предвид, че сега човек трябва само да изрази с ясни, прегледни понятия разглежданото по този начин. За да намеря пътя към тази цел, се опирах на „Наукоучение“ на Фихте. Но все пак имах и собствените си виждания. И така, страница по страница се захванах с „Наукоучение“ и го преписах.
към текста >>
Редувах лекциите:
един
ден обикновено ходех при него, а на другия – при Франц Брентано, който по същото време четеше лекции по същия предмет.
В университета можех да посещавам и някои отделни лекции. Много се радвах например на хербартианеца Роберт Цимерман. Той изнасяше лекции по „Практическа философия“. Слушах една част от лекциите му, в която разглеждаше основните принципи на етиката.
Редувах лекциите: един ден обикновено ходех при него, а на другия – при Франц Брентано, който по същото време четеше лекции по същия предмет.
Но не можех да продължавам така много дълго време, тъй като пропусках много неща във Висшето техническо училище. Дълбоко ме впечатляваше фактът, че се запознавах с философията не просто от книгите, а че я чувах от устата на самите философи.
към текста >>
После той бавно сядаше на
един
стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин.
Имаше необикновено високо чело и дълга философска брада. Всичко у него беше премерено, стилизирано. Когато влизаше през вратата и се качваше на катедрата, крачките му бяха заучени и все пак такива, че си казвахме, че за този човек е напълно естествено и разбиращо се от само себе си да бъде такъв, какъвто е. В позата и движенията си той изглеждаше така, сякаш с упорита самодисциплина ги беше формирал съгласно естетическите принципи на Хербарт. И все пак всичко това събуждаше симпатия.
После той бавно сядаше на един стол, отправяше дълъг поглед към аудиторията през очилата си, след което бавно и премерено ги сваляше, още веднъж поглеждаше без очила през кръга на слушателите си и след това започваше да изнася лекцията си, говорейки свободно, но в грижливо оформени изречения, произнесени по художествен начин.
В езика му имаше нещо класическо. Но поради голямата дължина на изреченията му, слушайки, човек лесно изгубваше нишката на неговото изложение. Той представяше философията на Хербарт по малко по-модифициран начин. Впечатляваше ме строгата последователност на мислите му. Не беше така обаче и с останалите му слушатели.
към текста >>
Слушах това, което казва, но във всеки
един
момент трябваше да внимавам за всеки негов поглед, за всяко движение на главата му, за всеки жест на изразителните му ръце.
При Франц Брентано, чиито лекции по „Практическа философия“ също посещавах, по това време ме интересуваше особено неговата личност. Той имаше остър ум и същевременно беше вглъбен. В начина, по който изнасяше лекциите си, имаше нещо церемониално.
Слушах това, което казва, но във всеки един момент трябваше да внимавам за всеки негов поглед, за всяко движение на главата му, за всеки жест на изразителните му ръце.
Той беше перфектен логик. Всяка негова мисъл трябваше да е абсолютно ясна и свързана с още много други. Във формата на тези поредици от мисли цареше възможно най-голяма логическа добросъвестност. Но имах чувството, че това мислене не идва от самия него. То никъде не се проникваше с действителността.
към текста >>
Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше
един
ствено своето проявление и се об
един
яваше с произхождащото от родителите като физически зародиш.
Тогава се смятах за длъжен чрез философията да търся истината. Трябваше да уча математика и естествознание. Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати. Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно.
Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш.
Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят. На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот. Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик.
към текста >>
На
един
от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на
един
съученик написах за тази страна от душевния ми живот.
Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати. Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят.
На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот.
Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик.
към текста >>
Тогава се случи така, че се запознах с
един
обикновен човек от народа.
Тогава се случи така, че се запознах с един обикновен човек от народа.
Всяка седмица той пътуваше за Виена със същия влак, който ползвах и аз. Събираше билки сред природата и ги продаваше на различни аптеки във Виена. Сприятелихме се. С него можеше да се говори за духовния свят като с човек, който има опит в него. Той беше вътрешно религиозна личност.
към текста >>
То беше резултат от
един
душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост.
Сприятелихме се. С него можеше да се говори за духовния свят като с човек, който има опит в него. Той беше вътрешно религиозна личност. Нямаше училищно образование. Беше прочел много мистически книги, наистина, но това, което говореше, беше съвсем неповлияно от тях.
То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост.
Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата. На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата.
към текста >>
Виждах някои хора, които понякога се присъ
един
яваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена.
Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата. На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата.
Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена.
В това нямаше нищо чудно. Защото начинът му на изразяване не беше разбираем от само себе си. В известен смисъл човек първо трябваше да научи неговия „духовен диалект“. Отначало той не беше разбираем и за мен. Но още от първата ни среща изпитах най-дълбока симпатия към него.
към текста >>
Но това, че стига само до
един
, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше.
Но исках да бъда предпазлив. Струваше ми се опасно прибързано да доведа този ход на мисли чак до изграждане на собствени философски възгледи. Това ме подтикна към обстойно изучаване на Хегел. Начинът, по който този философ представя реалността на мисълта, ми беше близък.
Но това, че стига само до един, макар и много жив мисловен свят, но не и до идеята за конкретен духовен свят, ме опечаляваше.
Привличаше ме увереността на философската му мисъл, когато последователно преминава от една мисъл към друга. Виждах, че мнозина усещат противоречие между преживяване и ми слене. За мен самото мислене беше преживяване, но такова, в което човек живее, а не идващо към човека отвън. Така че в продължение на доста дълго време Хегел ми беше много полезен.
към текста >>
Малко преди края си като
един
вид завещание той ми препоръча някои хора, които можеха да ми намерят ученици за частни уроци.
Изпълни ме дълбок траур, когато няколко седмици след като положих последния си изпит по динамична теория на топлината при Райтлингер, любимият ми преподавател почина от тежкото си заболяване.
Малко преди края си като един вид завещание той ми препоръча някои хора, които можеха да ми намерят ученици за частни уроци.
Това беше голям успех. За немалка част от спечелените от мен през следващите години средства за препитание трябваше да благодаря на починалия Райтлингер.
към текста >>
Вярвах, че осъзнавам, че едно такова състояние на съзнанието до известна степен се постига, когато човек няма
един
ствено мисли, които отразяват външните неща и процеси, но и такива, които самият той преживява като мисли.
Вярвах, че осъзнавам, че едно такова състояние на съзнанието до известна степен се постига, когато човек няма единствено мисли, които отразяват външните неща и процеси, но и такива, които самият той преживява като мисли.
Животът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания. Ако прониква все по-дълбоко в преживяването на мислите, той открива, че това преживяване съответства на духовната действителност. Той потегля по душевния път към духа. Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата. Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли реалността на духа.
към текста >>
112.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Едно от тях беше с
един
прекрасен идеалистически настроен млад мъж.
Винаги съм бил общителен човек. Затова още през ученическите си години във Винер Нойщат, а след това във Виена, си бях създал много приятелства. Мнението ми рядко съвпадаше с това на приятелите ми. Което обаче изобщо не означаваше, че в тези приятелства липсваше сърдечност и силно взаимно стимулиране.
Едно от тях беше с един прекрасен идеалистически настроен млад мъж.
С русите си къдрици и честните си сини очи той представляваше типичния немски младеж. Беше изцяло увлечен по вагнерианството. Музика, която живее в самата себе си, която иска да съществува само в тонове, за него беше ненужен свят на ужасни филистери. Разкриващото се от тоновете като чрез един вид език за него беше нещото, което им придава ценност. С него посетихме заедно няколко концерта и някои опери.
към текста >>
Разкриващото се от тоновете като чрез
един
вид език за него беше нещото, което им придава ценност.
Което обаче изобщо не означаваше, че в тези приятелства липсваше сърдечност и силно взаимно стимулиране. Едно от тях беше с един прекрасен идеалистически настроен млад мъж. С русите си къдрици и честните си сини очи той представляваше типичния немски младеж. Беше изцяло увлечен по вагнерианството. Музика, която живее в самата себе си, която иска да съществува само в тонове, за него беше ненужен свят на ужасни филистери.
Разкриващото се от тоновете като чрез един вид език за него беше нещото, което им придава ценност.
С него посетихме заедно няколко концерта и някои опери. Винаги бяхме на различно мнение. Крайниците ми натежаваха като олово, докато него „изразната музика“ го възпламеняваше до екстаз. Той ужасно се отегчаваше, когато звучеше музика, която не претендира да бъде нищо друго освен музика.
към текста >>
Един
ден у приятеля ми се появи странното желание да направим станалата почти ежедневна разходка по посока към една тясна уличка и да вървим няколко пъти нагоре-надолу по нея, спорейки за Вагнер.
В определени случаи дискусиите с него се разгорещяваха твърде много.
Един ден у приятеля ми се появи странното желание да направим станалата почти ежедневна разходка по посока към една тясна уличка и да вървим няколко пъти нагоре-надолу по нея, спорейки за Вагнер.
Толкова се бях задълбочил в нашите разисквания, че едва малко по малко започна да ми просветва как се бе появило у него това желание. На прозореца на една от къщите на тази уличка по време на разходката ни седеше миловидна девойка. Отначало той нямаше с момичето друга връзка, освен тази, че почти всеки ден я виждаше да седи на прозореца и че понякога му се струваше, че тя му отправя по някой и друг поглед, докато минава по уличката.
към текста >>
Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в
един
провинциален град.
Отначало забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно жарко, в тази уличка избуява в ярки пламъци. Когато после осъзнах какви странични течения там всеки път се вливат във вдъхновеното му сърце, той също се откри пред мен и аз станах довереник на една от най-нежните, красиви и мечтателни младежки любови. Отношенията им не преминаха в нещо много по-различно от гореописаните.
Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален град.
Той не можеше да мисли за някакво по-близко обвързване с момичето. Не беше и достатъчно силен, за да се справи с тези обстоятелства. Още дълго време останах във връзка с него чрез кореспонденция. От писмата му звучеше тъжно ехо на резигнация. В сърцето му продължаваше да живее това, с което се бе наложило да се раздели.
към текста >>
Той не придаваше значение на това да полага основите на
един
живот, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
Дълго след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист. Бях запазил най-топли чувства към него и попитах как е. Тогава човекът ми каза: „Да, на него наистина не му провървя. Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът.
Той не придаваше значение на това да полага основите на един живот, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
към текста >>
Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към
един
толкова значителен културен феномен.
По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот. Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер.
Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен.
Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот. През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>
Но тази борба спада към
един
по-късен етап от моя живот.
Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер. Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен.
Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот.
През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>
През тук описвания период
един
спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам
един
свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер. Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен. Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот.
През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>
Към този период се числи още едно важно за мен приятелство с
един
млад мъж, който във всичко представляваше противоположност на младежа с русите къдри.
Към този период се числи още едно важно за мен приятелство с един млад мъж, който във всичко представляваше противоположност на младежа с русите къдри.
Той чувстваше себе си като поет. С него също прекарвах много време в разговори, стимулиращи мисълта. Той изпитваше голям възторг от всичко поетично. Още на съвсем млади години си беше поставил големи задачи. Когато се запознахме, вече беше написал една трагедия, озаглавена „Ханибал“, и много лирика.
към текста >>
Така че
един
ден трябваше да науча новината, че младежът, който ми беше истински близък, сам е сложил край на живота си.
С него също останахме във връзка чрез кореспонденция. Това, че не можеше да изпита истинско удовлетворение от собственото си поетическо изкуство, действаше разяждащо на душата му. За него животът не беше изпълнен с нищо стойностно. За голямо мое съжаление трябваше да науча нещо, което малко по малко започна да се усеща в писмата му, а също и в разговорите с него, а именно че у него все повече се задълбочава мнението, че страда от неизлечима болест. Нищо не му беше достатъчно, за да разсее това съмнение.
Така че един ден трябваше да науча новината, че младежът, който ми беше истински близък, сам е сложил край на живота си.
към текста >>
НАГОРЕ