Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
20
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
Намерени са
31864
резултата от
1757
текста в
32
страници с части от думите : '
Един
'.
На страница
20
:
1000
резултата в
35
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Действително това събитие, което се разигра тогава в самия център на Земното развитие, беше
един
ствено по рода си.
Действително това събитие, което се разигра тогава в самия център на Земното развитие, беше единствено по рода си.
По различни поводи, и по-скоро теоретически, аз често съм описвал как човечеството минава през периоди на възход и падение, и как в определен момент Христовият Импулс заема централно място в общочовешката и планетарна еволюция на Земята. Ето как ние стигаме, така да се каже, до истинското значение на Христовия Им пулс за планетарната еволюция на Земята. Аз не вярвам, че сега, когато представяме нещата фрагмент по фрагмент, чисто описателно, според данните на окултното изследване, впечатлението от тях би могло да бъде отслабено по един или друг начин. Аз не вярвам, че може да бъде отнето нещо от стойността на изнесените факти, относно решаващото значение на Христовия Импулс, ако се вгледаме в изживяванията на Исус от Назарет, докато Заратустра беше в неговото тяло, ако се вгледаме в неговите страдания и цялата му жертвоготовност, или ако си припомним как Заратустровият Аз, свързан с думите, отправени към майката, напусна тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Аз не вярвам, че сега, когато представяме нещата фрагмент по фрагмент, чисто описателно, според данните на окултното изследване, впечатлението от тях би могло да бъде отслабено по
един
или друг начин.
Действително това събитие, което се разигра тогава в самия център на Земното развитие, беше единствено по рода си. По различни поводи, и по-скоро теоретически, аз често съм описвал как човечеството минава през периоди на възход и падение, и как в определен момент Христовият Импулс заема централно място в общочовешката и планетарна еволюция на Земята. Ето как ние стигаме, така да се каже, до истинското значение на Христовия Им пулс за планетарната еволюция на Земята.
Аз не вярвам, че сега, когато представяме нещата фрагмент по фрагмент, чисто описателно, според данните на окултното изследване, впечатлението от тях би могло да бъде отслабено по един или друг начин.
Аз не вярвам, че може да бъде отнето нещо от стойността на изнесените факти, относно решаващото значение на Христовия Импулс, ако се вгледаме в изживяванията на Исус от Назарет, докато Заратустра беше в неговото тяло, ако се вгледаме в неговите страдания и цялата му жертвоготовност, или ако си припомним как Заратустровият Аз, свързан с думите, отправени към майката, напусна тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
2.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя
един
разговор между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила.
Ние видяхме, че в периода между неговата дванадесета и двадесет и девета-тридесета година подробности от които вече описахме се състоя един разговор между него и неговата майка, която всъщност беше негова доведена майка или мащеха и кръвна майка на Соломоновия Исус; онзи разговор, в който, така да се каже, всичко онова, което се получи като последствие, като резултат от неговите изживявания, се вля толкова интензивно, толкова енергично в думите на Исус от Назарет, че заедно с неговите думи, в душата на доведената му майка премина една неизмерима сила.
Тази огромна, неизмерима сила направи възможно, щото душата на телесната майка на Натановия Исус можа да слезе от духовния свят, където се намираше приблизително след дванадесетата година на Натановия Исус, и да изпълни и одухотвори душата на доведената майка или мащеха, така че отсега нататък тя продължи да живее, приютявайки в себе си душата на майката на Натановия Исус. Обаче за самия Исус се получи така, че заедно с неговите думи, го напусна и Азът на Заратустра. И сега този, който се отправи към реката Йордан, където кръщаваше Йордан, беше всъщност Натановият Исус, който успя да формира своите три тела по онзи начин, който често сме обсъждали, само че без участието на Заратустровия Аз, но все пак с помощта на въздействията, идващи от този Заратустров Аз, така че фактически всички негови въздействия бяха налице в трите тела на Натановия Исус.
към текста >>
Вие ще се съгласите, че това същество, което сега в лицето на Исус от Назарет, тласкан, ако мога така да се изразя, от
един
неясен космически стремеж неясен за него, но не и за Космоса се отправи към реката Йордан, не би могло да бъде смятано за човек като другите хора.
Вие ще се съгласите, че това същество, което сега в лицето на Исус от Назарет, тласкан, ако мога така да се изразя, от един неясен космически стремеж неясен за него, но не и за Космоса се отправи към реката Йордан, не би могло да бъде смятано за човек като другите хора.
Защото това, което го изпълваше като Аз след неговата дванадесета година, беше Азът на Заратустра. Сега този Заратустров Аз го напусна. Но Исус от Назарет продължаваше да живее в последствията на Заратустровия Аз.
към текста >>
Защо в душите ви гори
един
огън, който не е запален в дома на моя Отец?
Когато ме опознаете добре, вие отново ще избягате от мен. Толкова отдавна беше, когато вие избягахте от мен! Есеите не знаеха какво да мислят за него, понеже те не допускаха, че е възможно подобни думи да излязат от една човешка душа. Те го гледаха с почуда, а той продължи: Що за души сте вие, къде е вашият свят? Защо се покривате с измамни обвивки?
Защо в душите ви гори един огън, който не е запален в дома на моя Отец?
Вие сте белязани със знака на Изкусителя; със своя огън той е направил вашата вълна блестяща и лъскава. Космите на тази вълна бодат погледа ми. Вие, заблудени овце, Изкусителят е изпълнил душите ви с високомерие; при вашето бягство вие срещнахте него.
към текста >>
Когато Исус от Назарет изрече тези думи,
един
от есеите попита: Не затворихме ли ние вратата пред Изкусителя?
Когато Исус от Назарет изрече тези думи, един от есеите попита: Не затворихме ли ние вратата пред Изкусителя?
Той вече няма нищо общо с нас. Но Исус от Назарет каза: Наистина, вие затворихте вратата пред Изкусителя, но той побягна и отиде при другите хора. И сега той злобно ви се смее от всички страни, защото се намира в душите на другите хора! Вярвате ли, че бихте могли да се издигнете за сметка на това, че сте унизили другите? Те може и да стоят по-долу, но вие сте останали там, където сте били по-рано.
към текста >>
Да, по пътя той срещна
един
напълно отчаян човек.
Когато Исус от Назарет вървя известно време по пътя към Йордан, той срещна една личност, за която може да се каже: душата на тази личност беше изпълнена с най-дълбоко отчаяние.
Да, по пътя той срещна един напълно отчаян човек.
Исус от Назарет каза: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони*41, и тогава ти беше съвсем друг. Тогава отчаяният рече: Аз бях на високи почести; издигнах се високо в живота. Минах през много, много длъжности и това стана бързо. Когато виждах, как другите изоставаха в своето развитие, а аз ги изпреварвах, често си мислех: Колко забележителен човек си ти, и как твоите висши добродетели те извисяват високо над другите хора.
към текста >>
Присъни ми се, като че ли някой ми задава
един
въпрос, като в същото време аз ясно съзнавах, че се срамувам от този въпрос.
Минах през много, много длъжности и това стана бързо. Когато виждах, как другите изоставаха в своето развитие, а аз ги изпреварвах, често си мислех: Колко забележителен човек си ти, и как твоите висши добродетели те извисяват високо над другите хора. Аз живеех в щастие и му се наслаждавах докрай. Така рече отчаяният. После той продължи: След време, веднъж докато спях, ми се присъни следното.
Присъни ми се, като че ли някой ми задава един въпрос, като в същото време аз ясно съзнавах, че се срамувам от този въпрос.
Защото въпросът, който ми беше за даден, гласеше: Кой те направи велик? И в съня ми, пред мен застана едно Същество, което каза: Аз те издигнах, и поради тази причина ти ми принадлежиш! И аз се засрамих, понеже смятах, че дължа издигането си само на моите собствени качества. А ето че сега аз усещах колко засрамен съм в съня си пред мен застана едно Същество, което твърдеше, че аз нямам никаква заслуга за моето издигане. И тогава, в съня си, аз трябваше да побягна от срам.
към текста >>
После Исус от Назарет срещна
един
прокажен.
После Исус от Назарет срещна един прокажен.
На въпроса на Исус от Назарет: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони, и тогава ти беше съвсем друг, прокаженият отговори: Хората ме отблъснаха, отблъснаха ме поради моята болест! Нито един човек не искаше да има нещо общо с мен, и аз просто не знаех как да се грижа за живота си. Затворен в моето страдание, аз скитах по земята, докато веднъж стигнах до една гора. Там ме привлече нещо, което отдалеч ми заприлича на светещо дърво.
към текста >>
Нито
един
човек не искаше да има нещо общо с мен, и аз просто не знаех как да се грижа за живота си.
После Исус от Назарет срещна един прокажен. На въпроса на Исус от Назарет: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони, и тогава ти беше съвсем друг, прокаженият отговори: Хората ме отблъснаха, отблъснаха ме поради моята болест!
Нито един човек не искаше да има нещо общо с мен, и аз просто не знаех как да се грижа за живота си.
Затворен в моето страдание, аз скитах по земята, докато веднъж стигнах до една гора. Там ме привлече нещо, което отдалеч ми заприлича на светещо дърво. И аз не можах да сторя нищо друго, освен да се подчиня на силата, която ме тласкаше към това светещо дърво. А после, сякаш излезе от светещото дърво, пред мен застана нещо като мъртвешки скелет. И аз знаех: пред мен стоеше самата смърт.
към текста >>
Нима не си ме обичал винаги тя се превърна в
един
красив Архангел.
Тогава аз се изплаших. Но смъртта каза: Защо се страхуваш? Нима не си ме обичал винаги? Аз обаче знаех, че никога не съм я обичал. И докато отправяше тези думи към мен: Защо се страхуваш?
Нима не си ме обичал винаги тя се превърна в един красив Архангел.
После смъртта изчезна, а аз потънах в дълбок сън. Пробудих се едва заранта и видях, че съм спал до дървото. Оттогава моята проказа все повече се влошаваше.
към текста >>
Един
ствено третото изкушение, извършено само от Ариман, предизвикващ Христос Исус да превърне камъни те в хляб,
един
ствено това изкушение не беше отблъснато докрай.
Единствено третото изкушение, извършено само от Ариман, предизвикващ Христос Исус да превърне камъни те в хляб, единствено това изкушение не беше отблъснато докрай.
И тъкмо този факт, че Ариман не беше напълно победен, се оказа решаващ за по-нататъшното протичане на събитията. Сега Ариман можеше да си послужи с Юда; тъкмо поради тази причина събитията протекоха според начина, който ще обсъдим по-нататък.
към текста >>
Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката еволюция – подробности, които са
един
вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина.
Може би някога и тук ще имам възможност да говоря за онези неща, които наскоро засегнах пред аудиторията в Лайпциг*42, където се опитах да прокарам една свързваща линия между Христовото Събитие и история та на Парсифал. Днес искам само да засегна някои подробности относно фактите на Петото Евангелие, за които бих желал да говоря при нашата следваща среща.
Бих желал да обърна вниманието Ви върху това, как чрез отделните подробности от общочовешката еволюция – подробности, които са един вид отпечатани в самата нея, за да бъде разбрана тя поне отчасти, вникваме в истинския смисъл на тази еволюция, стига съответните подробности и факти да бъдат разглеждани в тяхната истинска светлина.
Аз не бих желал да се впускам в това, което изложих в Лайпциг относно връзката между Христовото развитие и Парсифаловата идея; а само да посоча онази главна нишка, която минаваше през всички мои обяснения.
към текста >>
Парсифал е син на
един
рицар, отдаден на приключения, и на майка си Херцлайде.
Парсифал е син на един рицар, отдаден на приключения, и на майка си Херцлайде.
Още преди Парсифал да се роди, рицарят напусна Херцлайде. Майката живее в мъки и страдания. Тя иска да предпази своя син от всичко онова, което би го довело до контакт с рицарите и би пробудило у него рицарски добродетели, както и желание да по свети силите си в служба на рицарството. Тя го отглежда по такъв начин, че той не влиза в досег с всичко онова, което се проявява във външния свят, с всичко онова, което външният свят може да даде на човека. Парсифал трябва да израсне в пълно усамотение с природата и само с впечатленията, които идват от нея.
към текста >>
Един
ственото, което научава от майка си, е че има
един
Бог и че Бог стои зад всичко.
Тя иска да предпази своя син от всичко онова, което би го довело до контакт с рицарите и би пробудило у него рицарски добродетели, както и желание да по свети силите си в служба на рицарството. Тя го отглежда по такъв начин, че той не влиза в досег с всичко онова, което се проявява във външния свят, с всичко онова, което външният свят може да даде на човека. Парсифал трябва да израсне в пълно усамотение с природата и само с впечатленията, които идват от нея. Той не бива да знае ни що за това, което става с рицарите и другите хора. Казва се още, че той не бива да знае нищо за религиозните представи на отделните народи.
Единственото, което научава от майка си, е че има един Бог и че Бог стои зад всичко.
Той иска да служи на Бога. И не знае нищо друго, освен това, че трябва да служи на Бога. Всичко друго е държано встрани от него. Обаче стремежът към рицарство е толкова силен, че един ден той напуска майка си и тръгва по широкия свят, за да опознае истинската природа на този свой стремеж. И накрая, след продължително странствуване, той стига до замъка на Свещения Граал.
към текста >>
Обаче стремежът към рицарство е толкова силен, че
един
ден той напуска майка си и тръгва по широкия свят, за да опознае истинската природа на този свой стремеж.
Казва се още, че той не бива да знае нищо за религиозните представи на отделните народи. Единственото, което научава от майка си, е че има един Бог и че Бог стои зад всичко. Той иска да служи на Бога. И не знае нищо друго, освен това, че трябва да служи на Бога. Всичко друго е държано встрани от него.
Обаче стремежът към рицарство е толкова силен, че един ден той напуска майка си и тръгва по широкия свят, за да опознае истинската природа на този свой стремеж.
И накрая, след продължително странствуване, той стига до замъка на Свещения Граал.
към текста >>
След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от
един
мъж, болен и слаб, който лежал на легло.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите.
След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло.
После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница. След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна. При всяко влизане в залата занасяли чашата в съседната стая.
към текста >>
После този болен мъж му подал
един
меч, меча на своята, племенница.
Всичко, което той изживява там, е най-добре описано т.е. „най-добре" с оглед на духовно-научното познание от Крестиен дьо Тройя*43, който е източник на сведения и за самия Волфрам фон Ешенбах*44. Ние научаваме, че веднъж при своето странствуване, Парсифал стигнал до една гориста област, където на морския бряг двама мъже ловели риба. И в отговор на въпроса, който им задал, те го насочили към замъка на царя на рибарите. След като стигнал до замъка и влязъл вътре, погледът му бил привлечен от един мъж, болен и слаб, който лежал на легло.
После този болен мъж му подал един меч, меча на своята, племенница.
След това Парсифал забелязал, че влиза оръженосец с едно копие, от което се стичала кръв, стигаща чак до ръцете му. После в замъка влязла една девица със златна чаша, от която се разливала такава светлина, че другите светлини в залата просто не се забелязвали. Накрая поднесли храна. При всяко влизане в залата занасяли чашата в съседната стая. И лежащият там баща на царя на рибарите, усещал прилив на сили, които идвали от златната чаша.
към текста >>
Всичко това се сторило много чудно на Парсифал, но при своите предишни странствувания,
един
рицар го посъветвал никога да не задава излишни въпроси.
Всичко това се сторило много чудно на Парсифал, но при своите предишни странствувания, един рицар го посъветвал никога да не задава излишни въпроси.
Ето защо и сега той не попитал нищо за сцените, които видял, а взел решение да зададе своите въпроси чак на следващата сутрин. Но когато се пробудил, целият замък бил празен. Той извикал, но никой не му отговорил. Решил, че рицарите са отишли на лов и поискал да ги последва. В двора на замъка видял оседлания си кон.
към текста >>
И понеже не запита нищо, с това Парсифал предизвика
един
вид нещастие.
Обаче ние добре знаем за какво става дума тук: за това, че Парсифал не зададе никакъв въпрос. Въпреки че пред удивената му душа се случиха поразителни неща, той пропусна да запита за техния смисъл. И сега той постоянно трябва да чува, че всичко онова, което принадлежи на неговата мисия, е свързано с обстоятелството, че той трябваше да запита, че така да се каже неговата мисия има връзка с незададените въпроси от носно поразителните събития в замъка. Обаче той не запита нищо!
И понеже не запита нищо, с това Парсифал предизвика един вид нещастие.
към текста >>
Ако този Импулс би упражнявал свои те въздействия
един
ствено чрез това, което хората разбираха и върху което те спореха, тогава последиците за човечеството щяха да са твърде незначителни.
Аз често съм изтъквал: онова, което се случи под влиянието на Христовия Импулс, е от такова естество, че хората не можеха веднага да го разберат. Така от една страна ние имаме това, което преди навлизането на Христос в Земната аура непрекъснато се възпроизвежда, въпреки човешките спорове и теологични догми. Защото Христовият Импулс продължи да действува и след Мистерията на Голгота! И цялостното формира не на Запада протече под влиянието на този Христов Импулс, който веднага проникна в скритите дълбини на човешките души, в скритите дълбини на общочовешката еволюция.
Ако този Импулс би упражнявал свои те въздействия единствено чрез това, което хората разбираха и върху което те спореха, тогава последиците за човечеството щяха да са твърде незначителни.
Сега, по времето на Парсифал, ние виждаме, че настъпва един важен момент, когато Христовият Импулс трябва да се издигне с една степен по-високо.
към текста >>
Сега, по времето на Парсифал, ние виждаме, че настъпва
един
важен момент, когато Христовият Импулс трябва да се издигне с една степен по-високо.
Аз често съм изтъквал: онова, което се случи под влиянието на Христовия Импулс, е от такова естество, че хората не можеха веднага да го разберат. Така от една страна ние имаме това, което преди навлизането на Христос в Земната аура непрекъснато се възпроизвежда, въпреки човешките спорове и теологични догми. Защото Христовият Импулс продължи да действува и след Мистерията на Голгота! И цялостното формира не на Запада протече под влиянието на този Христов Импулс, който веднага проникна в скритите дълбини на човешките души, в скритите дълбини на общочовешката еволюция. Ако този Импулс би упражнявал свои те въздействия единствено чрез това, което хората разбираха и върху което те спореха, тогава последиците за човечеството щяха да са твърде незначителни.
Сега, по времето на Парсифал, ние виждаме, че настъпва един важен момент, когато Христовият Импулс трябва да се издигне с една степен по-високо.
към текста >>
Ето защо Парсифал не трябваше да бъде
един
от онези, които са научили за жертвата на Голгота от апостолите, църковните учители и различните богословски течения.
Ето защо Парсифал не трябваше да бъде един от онези, които са научили за жертвата на Голгота от апостолите, църковните учители и различните богословски течения.
Той не трябваше да узнае, как рицарите поставят своите добродетели в служба на Христос. Той трябваше да стигне до връзката с Христовия Импулс единствено там, в дълбините на своята душа. И той би разрушил тази връзка, ако би приел по външен път всичко онова, което хората знаят или говорят за Христос. Не това, което хората вършат или казват, а само непосредствените изживявания на душата, когато тя е изцяло отдадена на свръхсетивните процеси, характерни за по-нататъшния ход на Христовия Импулс: ето кое трябваше да се роди у Парсифал. Външните учения винаги са малко или много свързани със сетивния свят.
към текста >>
Той трябваше да стигне до връзката с Христовия Импулс
един
ствено там, в дълбините на своята душа.
Ето защо Парсифал не трябваше да бъде един от онези, които са научили за жертвата на Голгота от апостолите, църковните учители и различните богословски течения. Той не трябваше да узнае, как рицарите поставят своите добродетели в служба на Христос.
Той трябваше да стигне до връзката с Христовия Импулс единствено там, в дълбините на своята душа.
И той би разрушил тази връзка, ако би приел по външен път всичко онова, което хората знаят или говорят за Христос. Не това, което хората вършат или казват, а само непосредствените изживявания на душата, когато тя е изцяло отдадена на свръхсетивните процеси, характерни за по-нататъшния ход на Христовия Импулс: ето кое трябваше да се роди у Парсифал. Външните учения винаги са малко или много свързани със сетивния свят. Обаче Христовият Импулс нахлу в душата на Парсифал по свръхсетивен начин. Неговата душа не трябваше да бъде тласкана към нищо друго, освен към това, да за даде необходимия въпрос тогава, когато се изправи пред дълбокия смисъл на Христовия Импулс, когато се изправи пред Свещения Граал.
към текста >>
Той беше длъжен да запита не поради преклонението, което рицарите смятаха, че изпитват към Христос, нито поради преклонението, което теолозите смятаха, че изпитват към Христос; той беше длъжен да запита
един
ствено чрез силите на девствената душа, живееща напълно в духа на своето време, да запита какво би могъл да му открие Свещеният Граал и какво представлява всъщност Христовото Събитие.
И той би разрушил тази връзка, ако би приел по външен път всичко онова, което хората знаят или говорят за Христос. Не това, което хората вършат или казват, а само непосредствените изживявания на душата, когато тя е изцяло отдадена на свръхсетивните процеси, характерни за по-нататъшния ход на Христовия Импулс: ето кое трябваше да се роди у Парсифал. Външните учения винаги са малко или много свързани със сетивния свят. Обаче Христовият Импулс нахлу в душата на Парсифал по свръхсетивен начин. Неговата душа не трябваше да бъде тласкана към нищо друго, освен към това, да за даде необходимия въпрос тогава, когато се изправи пред дълбокия смисъл на Христовия Импулс, когато се изправи пред Свещения Граал.
Той беше длъжен да запита не поради преклонението, което рицарите смятаха, че изпитват към Христос, нито поради преклонението, което теолозите смятаха, че изпитват към Христос; той беше длъжен да запита единствено чрез силите на девствената душа, живееща напълно в духа на своето време, да запита какво би могъл да му открие Свещеният Граал и какво представлява всъщност Христовото Събитие.
Той беше длъжен да запита! Нека добре да запомним тези думи.
към текста >>
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по
един
твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем конкретно, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида.
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по един твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем конкретно, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида.
Лесно е да си представим образа на древната Изида и детето Хор, както и връзката между Изида и Хор, сина на Изида и Озирис. Обаче това е една абстрактна представа. Зад нея, естествено, са скрити дълбоки тайни. Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях. После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
към текста >>
После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си,
един
образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ние добре знаем първоначално за тези неща ще загатнем само по един твърде абстрактен начин, но по-късно ще ги разгледаме съвсем конкретно, че тук става дума за това, да бъдат разкрити тайните на Изида. Лесно е да си представим образа на древната Изида и детето Хор, както и връзката между Изида и Хор, сина на Изида и Озирис. Обаче това е една абстрактна представа. Зад нея, естествено, са скрити дълбоки тайни. Младежът от Саис не беше достатъчно зрял, за да се устреми към тях.
После, когато влезе в замъка, Парсифал пропусна да зададе въпроса за чудесата на Свещения Граал и първото, което срещна, беше една жена, една годеница, която оплакваше своя току-що починал годеник, когото държеше в скута си: ето образа на скърбящата майка, държаща своя мъртъв син в ръцете си, един образ, с чиято помощ по-късно беше представяна тъгуващата Богородица с тялото Христово!
Ето първото указание за онова, което Парсифал би узнал, ако беше запитал за чудесата на Свещения Граал. Той би разбрал в една нова светлина онази връзка, която съществува между Изида и Хор, между майката и Си на човешки. И той трябваше да запита!
към текста >>
И така, след Мистерията на Голгота, ние по необходимост имаме два потока на еволюцията:
Един
ият носи в себе си Христовия Импулс и постепенно ни отвежда нагоре в духовния свят; другият, или низходящият поток ни сваля в материалния живот, в материализма.
И така, след Мистерията на Голгота, ние по необходимост имаме два потока на еволюцията: Единият носи в себе си Христовия Импулс и постепенно ни отвежда нагоре в духовния свят; другият, или низходящият поток ни сваля в материалния живот, в материализма.
Днес тези два потока са така преплетени, че фактически почти цялата ни култура е завладяна от материализма; и все пак съвременният човек трябва да отправи съвсем непредубеден поглед към всичко онова, което Духовната Наука ни открива за Христовия Импулс, за да стане ясно: към външния свят, завладяван все повече и повече от материализма, душата копнее да прибави и своя собствен напредък в духовния свят. Обаче за тази цел ние трябва да се научим на това, което споменах: Да се научим да питаме!
към текста >>
В
един
ия поток ще открием хората, които са привлечени от материализма.
Да, намирайки се в духовния поток, ние трябва да се научим да питаме. Но хората, поставени в материалистическия поток, са силно затруднени в това, да поставят въпроси. Нека да сравним двата потока и да вникнем в тяхната същност.
В единия поток ще открием хората, които са привлечени от материализма.
Те могат да бъдат и личности, които се придържат към една или друга духовна догма, които на думи или на теория признават духовния свят. Обаче тук важното е нещо съвсем друго, важното е да навлезем в духовния поток с цялата си душа.
към текста >>
Чрез нашата Карма ние сме устроени по
един
или друг начин.
И когато човек може да изкаже своето собствено мнение, това се смята за свобода, за издигане на личния престиж. Само че никой не проследява как възникват личните мнения, личните преценки. Ние израстваме заедно със света. Още с първите думи от действието, ние приемаме това или онова. После, с течение на годините, ние без да забелязваме приемаме все повече неща от света.
Чрез нашата Карма ние сме устроени по един или друг начин.
Поради тази причина, едни неща ни харесват повече, други по-малко. Да, ние израстваме в нашите преценки и достигаме до напълно респектиращата според някои критици възраст от двадесет и пет години, и се чувствуваме много зрели в съжденията си, понеже смятаме, че те идват от нашата собствена душа. Обаче който може да се вгледа в душите, той знае: там е разположено не друго, а онзи концентриран в собствената душа външен живот, в който сме поставени всички ние. Ето защо лесно бихме могли да изпаднем в конфликтно положение, ако си въобразим, че внасяме там кой знае какво чрез нашите съждения. Въобразявайки си, че сме независими от нашия вътрешен свят, ние само ставаме още по-зависими от него.
към текста >>
Ние се научаваме да питаме, само когато развиваме у себе си едно душевно равновесие, според което пред свещените области на живота можем да застанем с преклонение и трепет,
един
ствено в случаите, при които душата е опазена от стремежа да налага нашите съждения относно всичко онова, което трябва да се излее върху нас именно от тях, от свещените области на живота.
Ние се научаваме да питаме, само когато развиваме у себе си едно душевно равновесие, според което пред свещените области на живота можем да застанем с преклонение и трепет, единствено в случаите, при които душата е опазена от стремежа да налага нашите съждения относно всичко онова, което трябва да се излее върху нас именно от тях, от свещените области на живота.
Ние се научаваме да питаме, само когато можем да се пренасяме в една атмосфера на очакване, така че с помощта на едно или друго събитие да проникваме в една или друга област на живота, когато можем да чакаме, когато изпитваме известен страх да приложим нашите съждения спрямо онова, което ни пресреща от свещените области на битието, когато спираме да разсъждаваме и плахо отправяме нашите въпроси, и то не само към хората, които могат да ни кажат нещо, а най-вече към духовния свят, когото обгръщаме не са нашите съждения, а с въпросите, вложени в самото ни настроение, в самото ни светоусещане.
към текста >>
И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме
един
истински символ на нашето духовно движение.
Впрочем с тази разлика е свързано и нещо друго, което е характерно за цялата ни епоха и с което следва да се съобразяваме в нашето духовно движение. Защото това духовно движение ще устои във времето, само ако се научим да разбираме голямата разлика между личните съждения и въпросите към духовния свят. Естествено, ние следва да разсъждаваме върху външните условия на живота. Ето защо аз съвсем не казвам, че трябва да ограничаваме в една или друга степен нашите разсъдъчни способности; просто има такива дълбоки тайни, пред които можем да се изправим само в подобаващата атмосфера на трепетно очакване и преклонение. Нашето духовно движение ще напредва най-вече там, където по-голяма част от хората ще съумеят да породят в себе си тази атмосфера на „питащата душа"; и обратно то ще бъде възпирано навсякъде, където хората изпитват гордост от своето повърхностно мислене.
И когато в действително тържествените мигове на нашия живот се опитаме да проумеем какво всъщност напира към нас от забележителната сцена, представяща Парсифал, отправен към замъка на Граал, тогава в лицето на този Парсифал, който трябва да постави своите въпроси, ние откриваме един истински символ на нашето духовно движение.
Сега вече очите ни се отварят и за нещо друго.
към текста >>
Един
човек, водещ разпуснат живот, не можеше да внесе в своето ясновидство една чиста природа;
един
чист човек обаче можеше да внесе своята чиста природа и в своето ясновидство.
То беше свързано с това, с което са свързани и външните сетивни възприятия на ушите, очите и т.н. Типично за хората преди Мистерията на Голгота беше, че те израстваха като деца: те се научаваха да ходят, да говорят; естествено, доколкото все още бяха налице елементарните сили на древното ясновидство, те се научаваха и да ясно виждат. Те изграждаха тези способности в хода на естественото общуване между хората, също както например говорът става възможен чрез устройството на ларинкса. Но те не спираха до научаването на говора отиваха още по-нататък до елементарното ясновидство. Това елементарно ясновидство беше свързано с нормалния човешки организъм и с неговите физически характеристики, така че по необходимост ясновидството трябваше да приеме характера на човешкия организъм.
Един човек, водещ разпуснат живот, не можеше да внесе в своето ясновидство една чиста природа; един чист човек обаче можеше да внесе своята чиста природа и в своето ясновидство.
Това е на пълно естествено, понеже ясновидството беше непосредствено свързано с човешкия физически организъм.
към текста >>
Ето защо нещата са поставени така, че днес важното е да се задават правилните въпроси, или с други думи, човекът да посреща по подобаващ начин онова, което идва от висшите светове като
един
или друг духовен мироглед.
Обаче след Мистерията на Голгота, душите, които питат, идват по друг начин до новата Мистерия на Изида.
Ето защо нещата са поставени така, че днес важното е да се задават правилните въпроси, или с други думи, човекът да посреща по подобаващ начин онова, което идва от висшите светове като един или друг духовен мироглед.
Ако някой пристъпва към тези неща с настроението, идващо от усилията на разума, тогава той може да прочете всички книги и всички цикли обаче няма да проумее нищо, понеже ще му липсва Парсифаловото настроение. Но ако се появи друг човек и освободи своята питаща душа, тогава той ще разбере много повече от това, което е скрито между думите. Той просто ще оплоди думите с жизнените сили, бликащи от неговата собствена душа. Същественото тук е да превърнем духовните послания в непосредствено вътрешно изживяване.
към текста >>
3.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако по-рано се опитвахме да об
един
им различни гледни точки в търсене на една или друга идея за същността на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, ние не пропуснахме също да посочим и друго: как Христовото Същество се свърза с онова същество, което наричаме Исус от Назарет, като по този начин се опитахме да изтъкнем решаващото значение на Голготското Събитие за еволюцията на човечеството.
Струва ми се, че с разглеждането на това, което си позволих да нарека „Петото Евангелие", ние бихме могли да стигнем до едно още по-точно диференциране на често изнасяните от нас факти, свързани с еволюцията на човечеството и Земята, както и с въздействията, упражнявани върху тях от Мистерията на Голгота.
Ако по-рано се опитвахме да обединим различни гледни точки в търсене на една или друга идея за същността на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, ние не пропуснахме също да посочим и друго: как Христовото Същество се свърза с онова същество, което наричаме Исус от Назарет, като по този начин се опитахме да изтъкнем решаващото значение на Голготското Събитие за еволюцията на човечеството.
към текста >>
в Мюнхен, аз се опитах да посоча най-важните подробности там ще намерим съвсем ясно описа но, как от седемте Същества на висшите Йерархии от седемте Елохими се отделя
един
Елохим: Яхве или Йехова.
Ако вземем предвид всичко това, фактически следва да разглеждаме Земята като онази арена всред Космоса, на която човекът трябва да развие своя Аз. Според древното еврейство, Яхве или Йехова беше онова Същество от висшите Йерархии, което определяше до голяма степен неговото собствено развитие. Ако живо си представим библейската история на Сътворението в цикъла „Тайните на библейската история на Сътворението"*49, изнесен през 1910 г.
в Мюнхен, аз се опитах да посоча най-важните подробности там ще намерим съвсем ясно описа но, как от седемте Същества на висшите Йерархии от седемте Елохими се отделя един Елохим: Яхве или Йехова.
Бихме могли да кажем: както целият човешки организъм се формира според главата, така и седемте Елохими бяха свързани по такъв начин, че един от тях, Яхве или Йехова, претърпя такова развитие, че се превърна в главното Същество за планетарната еволюция на Земята. Древното еврейство не се съмняваше в това. Ето защо то вижда в Яхве или Йехова онова Същество от редицата на висшите Йерархии, с което човекът трябва да влезе в твърде специални отношения, за да развие своя Аз. Историята на древното еврейство действително представлява един важен етап от развитието на Аза на човечеството; през онези времена влиянието на Яхве или Йехова беше усещано така, че според начина, по който хората се свързваха с него, се пробуждаха и техните Азове.
към текста >>
Бихме могли да кажем: както целият човешки организъм се формира според главата, така и седемте Елохими бяха свързани по такъв начин, че
един
от тях, Яхве или Йехова, претърпя такова развитие, че се превърна в главното Същество за планетарната еволюция на Земята.
Ако вземем предвид всичко това, фактически следва да разглеждаме Земята като онази арена всред Космоса, на която човекът трябва да развие своя Аз. Според древното еврейство, Яхве или Йехова беше онова Същество от висшите Йерархии, което определяше до голяма степен неговото собствено развитие. Ако живо си представим библейската история на Сътворението в цикъла „Тайните на библейската история на Сътворението"*49, изнесен през 1910 г. в Мюнхен, аз се опитах да посоча най-важните подробности там ще намерим съвсем ясно описа но, как от седемте Същества на висшите Йерархии от седемте Елохими се отделя един Елохим: Яхве или Йехова.
Бихме могли да кажем: както целият човешки организъм се формира според главата, така и седемте Елохими бяха свързани по такъв начин, че един от тях, Яхве или Йехова, претърпя такова развитие, че се превърна в главното Същество за планетарната еволюция на Земята.
Древното еврейство не се съмняваше в това. Ето защо то вижда в Яхве или Йехова онова Същество от редицата на висшите Йерархии, с което човекът трябва да влезе в твърде специални отношения, за да развие своя Аз. Историята на древното еврейство действително представлява един важен етап от развитието на Аза на човечеството; през онези времена влиянието на Яхве или Йехова беше усещано така, че според начина, по който хората се свързваха с него, се пробуждаха и техните Азове.
към текста >>
Историята на древното еврейство действително представлява
един
важен етап от развитието на Аза на човечеството; през онези времена влиянието на Яхве или Йехова беше усещано така, че според начина, по който хората се свързваха с него, се пробуждаха и техните Азове.
Ако живо си представим библейската история на Сътворението в цикъла „Тайните на библейската история на Сътворението"*49, изнесен през 1910 г. в Мюнхен, аз се опитах да посоча най-важните подробности там ще намерим съвсем ясно описа но, как от седемте Същества на висшите Йерархии от седемте Елохими се отделя един Елохим: Яхве или Йехова. Бихме могли да кажем: както целият човешки организъм се формира според главата, така и седемте Елохими бяха свързани по такъв начин, че един от тях, Яхве или Йехова, претърпя такова развитие, че се превърна в главното Същество за планетарната еволюция на Земята. Древното еврейство не се съмняваше в това. Ето защо то вижда в Яхве или Йехова онова Същество от редицата на висшите Йерархии, с което човекът трябва да влезе в твърде специални отношения, за да развие своя Аз.
Историята на древното еврейство действително представлява един важен етап от развитието на Аза на човечеството; през онези времена влиянието на Яхве или Йехова беше усещано така, че според начина, по който хората се свързваха с него, се пробуждаха и техните Азове.
към текста >>
Казва се, че в похода им към обетованата земя, те следваха
един
облак или
един
огнен стълб.
Да, съседните на еврейския народ племена търсеха своите религиозни символи в извън-Земния свят. Обаче днес не се обръща достатъчно внимание на факта, че за древното еврейство беше присъщо да се счита свързано със Земята, с това, което идва от вътрешността на Земята. За тази дълбока свързаност на древните евреи с това, което произлиза от Земята, Библията ни говори с големи подробности.
Казва се, че в похода им към обетованата земя, те следваха един облак или един огнен стълб.
към текста >>
от Земята, отново да създаде
един
човешки род, който да го разбира по-добре!
Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е.
от Земята, отново да създаде един човешки род, който да го разбира по-добре!
към текста >>
2. Познавам
един
човек в Христа (тук Павел има предвид самия себе си), който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе възнесен до третото небе.
2. Познавам един човек в Христа (тук Павел има предвид самия себе си), който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная; Бог знае) бе възнесен до третото небе.
към текста >>
С други думи, той ни уверява: В него живее
един
друг човек и тъкмо с него той иска да се похвали, а не с телесния човек, който може да се издига в духовните светове.
Какво казва Павел с тези думи? Той не казва нищо друго, освен че още преди четиринадесет години с оглед на хронологията би трябвало да приемем, че това изживяване е станало около шест години след Мистерията на Голгота той е бил в състояние да се издига в духовните светове по ясновиждащ път.
С други думи, той ни уверява: В него живее един друг човек и тъкмо с него той иска да се похвали, а не с телесния човек, който може да се издига в духовните светове.
И по време на тази опитност, за него стана напълно ясно: Какво виждаше ти по-рано в духовните светове, когато вдигаше поглед към небето? Ти виждаше Христос, докато той все още се намираше в небесните пространства! Но сега, след събитието пред Дамаск, Павел се убеди: сега вече Христос е навлязъл в Земната аура, сега вече Христос живее в аурата на Земята.
към текста >>
А докато бива подготвяна тук ще представя нещата по-скоро абстрактно, защото по-късно ще имаме възможност да ги разгледаме конкретно,
един
срещу друг застават Христос Исус и Йоан Кръстител.
И така, Мистерията на Голгота наближава своята върхова точка.
А докато бива подготвяна тук ще представя нещата по-скоро абстрактно, защото по-късно ще имаме възможност да ги разгледаме конкретно, един срещу друг застават Христос Исус и Йоан Кръстител.
И когато потопим душата си в това, което току-що казахме за Йоан Кръстител, то ще ни подскаже по какъв начин Христос Исус застава пред Йоан Кръстител: като пред онзи, който най-добре разбира какво именно означава да се почита Духът на Земята.
към текста >>
Работата е там, че преди Мистерията на Голгота те бяха свързани с физическата наследственост при човека, с онази физическа наследственост, която също е
един
земен закон.
Но откъде се появиха тези способности, тъкмо всред еврейството, но също и в други кръгове защото имаше и други хора, които малко или много изграждаха тези способности под ръководството на Мистериите позволяващи едно истинско преклонение пред Духа на Земята? Откъде се появиха тези способности?
Работата е там, че преди Мистерията на Голгота те бяха свързани с физическата наследственост при човека, с онази физическа наследственост, която също е един земен закон.
Това което сега ще кажа, е несъмнено пълна глупост, пълно безумие за днешната естествена наука; но то би могло да се окаже като онова „безумие пред човеците, което е мъдрост пред Бога". Общо взето, онова което наричаме „познавателни способности", преди Мистерията на Голгота беше в известен смисъл свързано с наследствените отношения, и човешкият прогрес фактически се състоеше в това, познанието, опиращо се на представи, да стане независимо от естествените наследствени отношения.
към текста >>
Човекът би бил поставен в Земните условия по такъв начин, че би трябвало да очаква
един
ствено това, което Земята би могла да му даде от обкръжаващата среда според неговата Карма и
един
ствено то би просветнало в негови те сетива.
Но какво би станало с тези способности, ако те не бяха поддържани в духовен смисъл, ако не бяха получили една чисто духовна подкрепа? Ставайки все по-душевни, човешките познавателни способности биха закърнели.
Човекът би бил поставен в Земните условия по такъв начин, че би трябвало да очаква единствено това, което Земята би могла да му даде от обкръжаващата среда според неговата Карма и единствено то би просветнало в негови те сетива.
Обаче в този случай той не би могъл да оцени всичко това, а би се радвал, ако можеше час по-скоро да напусне Земята, понеже тук, на Земята, той не би могъл да развие някакви особени качества. Тази важна подробност беше специално подчертана от Буда; ето защо неговото учение се стремеше да отклони хората от всякак ви сетивни възприятия.
към текста >>
Да, занапред в човешката душа ще живеят образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по
един
или друг начин.
Да, занапред в човешката душа ще живеят образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по един или друг начин.
Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител. Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена". С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков. Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области.
към текста >>
Ето защо Христос Исус казва за него: „
Един
от най-големите, които са родени от жена".
Да, занапред в човешката душа ще живеят образи, които идват от свръхсетивните области, без да са наследени по един или друг начин. Всичко, което по-рано човекът срещаше в своето познание, беше белязано от наследствените отношения и се предаваше от поколение на поколение. И последният, който все още можеше да се издига до висшите познания с помощта на наследствените отношения, беше именно Йоан Кръстител.
Ето защо Христос Исус казва за него: „Един от най-големите, които са родени от жена".
С това Той искаше да подскаже, че старото време вече си отива, и то с пълно право можеше да заяви: Хората от миналото, търсещи в душите си пътя към висшите светове, трябваше да си спомнят за Авраам, Исаак и Яков; защото способностите, чрез които можеха да се из дигат до висшите светове, се предаваха по наследствена линия тъкмо от тях, от Авраам, Исаак и Яков. Сега обаче тези способности трябваше да идват от свръхсетивните, от извън-Земните области. Сега човекът трябваше не просто да се взира в Земята и да търси в Христос Бога на Земята, а ясно да осъзнае навлизането на небесния Христос в човешката душа ето за какво загатва Христос Исус, когато нарича Йоан Кръстител най-големият от тези, „които са родени от жена", или с други думи, най-големият от тези, които носят в себе си познавателните способности, дължащи се на физическата наследственост.
към текста >>
Обаче с всичко това ние получаваме и отговор на
един
въпрос, който би могъл да се окаже твърде важен за нашата епоха.
Обаче с всичко това ние получаваме и отговор на един въпрос, който би могъл да се окаже твърде важен за нашата епоха.
В момента, когато така да се каже Третата следатлантска епоха отново започна да се проявява в нашата Пета културна епоха по начин, който често съм описвал пред Вас, хората отново започнаха да отправят поглед към небето, което за земния човек можеше да се яви като нещо свръхсетивно. Но те далеч не можеха да почувствуват възродената астрална религия както древните египтяни или халдейци; те бяха длъжни да я почувствуват както би я почувствувал онзи, който действително има правото да говори за тези неща.
към текста >>
Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в
един
ния Бог: Отец, Син и Дух.
През 1607 година бяха казани следните думи, които бих желал да повторя и тук: „В цялото мироздание откриваме една чудна и величествена хармония както в сетивния, така и в свръхсетивния свят, както в идеи те, така и във фактите, както в царствата на природата, така и в света на благодатта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така и в техните взаимни връзки. Най-висшата хармония представлява Бог и той е вложил като свой образ една вътрешна хармония във всички души. Числата, образите, звездите и изобщо природата са в хармония с определени тайни от християнската религия.
Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в единния Бог: Отец, Син и Дух.
Сферата представлява триединството Отец е центърът, Синът окръжността, Духът еднаквото разстояние между център и окръжност, радиусът а има и още безброй други тайни. Без Духове и души не би могла да съществува никаква хармония. Хармонични предразположения от най-разнообразно естество изпълват човешката душа. Цялата Земя е одушевена и оттук идва величествената хармония както на Земята, така и на Космоса. Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, но на определено място тя разполага и със своя център, също както и човешката душа има своя център в сърцето; и оттам, както от фокус или извор, се отправят нейните въздействия към океаните и атмосферата на Земята.
към текста >>
Сферата представлява три
един
ството Отец е центърът, Синът окръжността, Духът еднаквото разстояние между център и окръжност, радиусът а има и още безброй други тайни.
През 1607 година бяха казани следните думи, които бих желал да повторя и тук: „В цялото мироздание откриваме една чудна и величествена хармония както в сетивния, така и в свръхсетивния свят, както в идеи те, така и във фактите, както в царствата на природата, така и в света на благодатта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така и в техните взаимни връзки. Най-висшата хармония представлява Бог и той е вложил като свой образ една вътрешна хармония във всички души. Числата, образите, звездите и изобщо природата са в хармония с определени тайни от християнската религия. Както например във Вселената има три постоянни величини: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът, а всичко останало се движи, така е и в единния Бог: Отец, Син и Дух.
Сферата представлява триединството Отец е центърът, Синът окръжността, Духът еднаквото разстояние между център и окръжност, радиусът а има и още безброй други тайни.
Без Духове и души не би могла да съществува никаква хармония. Хармонични предразположения от най-разнообразно естество изпълват човешката душа. Цялата Земя е одушевена и оттук идва величествената хармония както на Земята, така и на Космоса. Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, но на определено място тя разполага и със своя център, също както и човешката душа има своя център в сърцето; и оттам, както от фокус или извор, се отправят нейните въздействия към океаните и атмосферата на Земята. Ето на какво се дължи симпатията между Земята и звездите, ето на какво се дължат закономерните природни явления.
към текста >>
Земята притежава една формообразуваща сила,
един
вид имагинация, движение, определени болести, а приливите и отливите са нейните дихателни движения.
По-нататък Кеплер казва: „След като Земята е едно животно, у нея естествено ще намерим всичко онова, което е аналогично на отделните части на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейните коси, метали те са нейните артерии, морската вода нейните сокове.
Земята притежава една формообразуваща сила, един вид имагинация, движение, определени болести, а приливите и отливите са нейните дихателни движения.
Душата на Земята изглежда като един вид пламък; ето защо има и подземна топлина, а от друга страна, както знаем, без топлина не съществува никакво размножение. Бог е вложил в Земната душа образа на Зодиака и на цялата небесна твърд."
към текста >>
Душата на Земята изглежда като
един
вид пламък; ето защо има и подземна топлина, а от друга страна, както знаем, без топлина не съществува никакво размножение.
По-нататък Кеплер казва: „След като Земята е едно животно, у нея естествено ще намерим всичко онова, което е аналогично на отделните части на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейните коси, метали те са нейните артерии, морската вода нейните сокове. Земята притежава една формообразуваща сила, един вид имагинация, движение, определени болести, а приливите и отливите са нейните дихателни движения.
Душата на Земята изглежда като един вид пламък; ето защо има и подземна топлина, а от друга страна, както знаем, без топлина не съществува никакво размножение.
Бог е вложил в Земната душа образа на Зодиака и на цялата небесна твърд."
към текста >>
Несъмнено Духът, който изговори тези думи, беше
един
велик дух, отворен за дълбоките връзки между човешката душа и божествените принципи на мирозданието.
Така този дух, живял през 17 век както казахме, думите са произнесени през 1607 година отправя своя поглед нагоре. Обаче в тези думи ясно се долавя: отправеният нагоре поглед е вече проникнат от Христос.
Несъмнено Духът, който изговори тези думи, беше един велик дух, отворен за дълбоките връзки между човешката душа и божествените принципи на мирозданието.
От същия този дух, чиито описания на „Земната душа" току-що чухме, са и следните прекрасни стихове:
към текста >>
4.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
А за духовно-научното изследване, Мистерията на Голгота е като
един
вид неокончателен завършек на други процеси, с които тя е свързана във веригата от сложни космически факти.
Данните, които извлякох от Петото Евангелие отново ни показват така да се каже какви приготовления бяха необходими от страна на целия Космос, за да настъпи събитието, което наричаме Мистерията на Голгота.
А за духовно-научното изследване, Мистерията на Голгота е като един вид неокончателен завършек на други процеси, с които тя е свързана във веригата от сложни космически факти.
към текста >>
Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие,
един
вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота.
Повечето от Вас вероятно ще си спомнят онези лекции, които бяха изнесени тук преди няколко години върху Антропософията и в които аз говорих за човешките сетива*52. Тогава аз специално подчертах, че обикновено изброяваните пет сетива са само една част от всичките сетива и че фактически човекът има дванадесет сетива*53. Сега не се налага да се впускам в подробности.
Обаче основното тук, което трябва да запомним, е следното: Човешките сетива, това което беше вложено в нашето физическо тяло като сетива, би било осъдено на огромно нещастие, ако през древната Лемурийска епоха в духовните светове не беше станало първото Христово Събитие, един вид първият предвестник на онова, което наричаме Мистерия на Голгота.
През Лемурийската епоха човекът напредваше от едно въплъщение в друго по такъв начин, че по същество вече разполагаше с основните наченки на своите сетива. Обаче от друга страна ние знаем, че през Лемурийската епоха човешката еволюция беше обхваната от луциферическите сили. Влиянието на луциферическите сили засегна цялата организация на човека. Ако сега, през Лемурийската епоха, не беше станало нещо друго, освен повтарящите се въплъщения и последвалото луциферическо влияние, нашите сетива биха изглеждали съвсем различно от това, което са те днес. Ако можем така да се изразим, сетивата биха станали свръхчувствителни, свръхинтензивни.
към текста >>
Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съ
един
и с тялото на Исус от Назарет, се съ
един
и с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус.
Но всичко това беше спестено на човечеството, и то не чрез едно събитие, протекло във физическата област на Земята, а благодарение на онзи процес, който в известен смисъл е първият подготвителен процес спрямо Мистерията на Голгота.
Още през Лемурийската епоха същото Христово Същество, което по-късно чрез Йоановото Кръщение в реката Йордан се съедини с тялото на Исус от Назарет, се съедини с едно друго Същество, което тогава все още беше в духовните светове, за да се роди по-късно като Натановото момче Исус.
Ако за събитието от Палестина можем да кажем, че Христовото Същество се въплъти в Исус от Назарет, относно първото Христово събитие би трябвало да заявим, че през Лемурийската епоха намирайки се в духовните светове то изпълни с душевна сила онова Същество, което по-късно слезе на Земята като Натанов Исус. И така, в духовните светове живееше едно духовно-душевно Същество, което чрез акта на свързване с Христовото Същество, т.е. свързването на Христовото Същество с душата на по-късния Исус от Назарет, и чрез всичко, което произлезе от този акт, то просто от не всяка възможна опасност от еволюцията на човешките сетива; от духовните светове то озари човечеството и предотврати нещастието, което би сполетяло човешките сетива, ако чрез луциферическите влияния те биха би ли изложени на прекомерни болки и удоволствия. Първото подготвително събитие по пътя на Мистерията на Голгота стана за спасение на човешките сетива. Обстоятелството, че можем да си служим със сетивата в днешния им вид, е последица от това първо Христово събитие.
към текста >>
Дори ако чрез първото Христово събитие сетивата биха били „спасени", по-нататък луциферическите, а по-късно и ариманическите влияния щяха да променят човешката природа до такава степен, че така наречените седем жизнени органи*54 в моите антропософски лекции аз многократно съм засягал този въпрос; по същество те произлизат от
един
вид кухини, но общо взето, в основата им лежи съответната организация на етерното тяло щяха да ни поставят примерно в следното положение: ние не бихме могли да се движим като нормални хора, изпитвайки както сега различни степени на симпатия и антипатия, защото в този случай човекът би се люшкал между опустошително желание и ужасно отвращение спрямо всичко онова, до което като
един
вид храна той се докосва чрез своите жизнени органи.
В началото на Атлантската епоха стана едно второ събитие. То отново се сведе до това, че Съществото, което по-късно се роди като Натанов Исус, беше изпълнено с душевната сила на Христовото Същество. По този начин беше предотвратено едно друго нещастие, което можеше да сполети човешката природа.
Дори ако чрез първото Христово събитие сетивата биха били „спасени", по-нататък луциферическите, а по-късно и ариманическите влияния щяха да променят човешката природа до такава степен, че така наречените седем жизнени органи*54 в моите антропософски лекции аз многократно съм засягал този въпрос; по същество те произлизат от един вид кухини, но общо взето, в основата им лежи съответната организация на етерното тяло щяха да ни поставят примерно в следното положение: ние не бихме могли да се движим като нормални хора, изпитвайки както сега различни степени на симпатия и антипатия, защото в този случай човекът би се люшкал между опустошително желание и ужасно отвращение спрямо всичко онова, до което като един вид храна той се докосва чрез своите жизнени органи.
Дори неговите дихателни органи биха изпитвали същото спрямо своята естествена среда или дива, опустошително алчност, или най-дълбоко отвращение. Следователно, поради влиянието на Луцифер и Ариман, и седемте жизнени органи биха станали прекалено действени. Сега обаче настъпи второто Христово събитие, което също се разигра в духовните светове. Благодарение на него човешките жизнени органи станаха в известен смисъл умерени, започнаха да функционират с мярка. Както нашите сетива никога не биха могли да проявяват, така да се каже, мъдрост в отношенията си със света, ако не би настъпило първото Христово събитие през Лемурийската епоха, така и нашите жизнени органи никога не биха постигнали умереност, ако не би настъпило второто Христово събитие в началото на Атлантската епоха.
към текста >>
Обаче в митологичните представи на човечеството остана
един
отчетлив спомен най-вече за третото събитие.
Тези три събития, които изброих, се разиграха в духовните светове; те не протекоха в условията на физическия свят.
Обаче в митологичните представи на човечеството остана един отчетлив спомен най-вече за третото събитие.
И както в много случаи духовното познание ни позволява да разбираме правилно образите и знаменията, които се съдържат в митовете и легендите, същото се отнася и за третото Христово събитие. Всички ние познаваме това изображение било то Архангел Михаил или Св. Георги представляващо едно свръхсетивно същество, което побеждава Дракона. Това е образното представяне на третото Христово събитие: Архангел Михаил или Св. Георги, по-късният Натанов Исус, душевно пробуден от Христос.
към текста >>
самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат
един
ството в мисленето, чувствата и волята.
Георги представляващо едно свръхсетивно същество, което побеждава Дракона. Това е образното представяне на третото Христово събитие: Архангел Михаил или Св. Георги, по-късният Натанов Исус, душевно пробуден от Христос. Ето откъде идва архангелският образ в духовните светове. Победата над Дракона означава преодоляването на онези сили в човешкото мислене, чувства и воля т.е.
самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в мисленето, чувствата и волята.
Иска се дълбок усет, за да проумеем: Ето, тези величествени образи, макар и непонятни за разума, са все пак достъпни за чувствата, и благодарение на тях, човешката душа се докосва до дълбоки, шеметно дълбоки тайни.
към текста >>
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха
един
вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека.
И друг път сме имали възможност да припомним, как в лицето на своите Богове и Духове, древните гърци имаха един вид смътни образи на всичко онова, което през Атлантската епоха съществуваше като действителни божествено-духовни Същества там, в света, разположен непосредствено над човека.
Впрочем гърците имаха ясно съзнание за третото Христово събитие, за онова Христово събитие, което иначе стои пред човешката душа само като образа на Св. Георги или Архангел Михаил, побеждаващ Дракон. Гърците изобразяваха Христос, вливащ душевните си сили в по-късния Натанов Исус, в лицето на техния Аполон. Св. Георги с Дракона е вложен много дълбоко в душите на древните гърци, вложен е, така да се каже, в самия Космос на древна Гърция. Гърците имаха онзи касталийски извор в Парнас, където от една дълбока пропаст, като от едно гърло, се издигаха въздушни изпарения.Тези змиевидни изпарения обгръщаха планината и в тяхно, лице хората виждаха образа на диво бушуващите човешки страсти, които внасяха пълен хаос в човешките мисли, чувства и воля.
към текста >>
На онези човешки същества, които не можаха да сторят това, първоначално им беше дадено
един
друг вид откровение.
На онези човешки същества, които не можаха да сторят това, първоначално им беше дадено един друг вид откровение.
Защото характерната разлика между откровението на Буда и откровението на Христос е следната: откровението на Буда беше предвидено за хора, които всъщност не идваха до съзнанието за своите Азове, напредващи от една инкарнация в друга. Ако човек пропуска тази важна подробност, той изобщо не разбира будизма. Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на дървото манго когато този плод попада в земята, израства ново дърво, което дава нов плод. Общото между стария и новия плод се свежда само до името и формата. Характерното за будизма е, че при него не се говори за един действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
Характерното за будизма е, че при него не се говори за
един
действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга.
На онези човешки същества, които не можаха да сторят това, първоначално им беше дадено един друг вид откровение. Защото характерната разлика между откровението на Буда и откровението на Христос е следната: откровението на Буда беше предвидено за хора, които всъщност не идваха до съзнанието за своите Азове, напредващи от една инкарнация в друга. Ако човек пропуска тази важна подробност, той изобщо не разбира будизма. Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на дървото манго когато този плод попада в земята, израства ново дърво, което дава нов плод. Общото между стария и новия плод се свежда само до името и формата.
Характерното за будизма е, че при него не се говори за един действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга.
И това е така, понеже народите на Изтока не бяха стигнали до пълното съзнание за Аза. Дори и днес все още може да се види: Когато хора, изповядващи ученията на Изтока, поискат да разберат светогледите на Запада, те не могат да проникнат до точката, от която започва Азът.
към текста >>
Да,
един
от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия.
Азът трябваше да бъде роден всред народите от Четвъртата следатлантска епоха. Но там той би се родил в безпорядък и в хаос. Че би се родил в безпорядък това ни показва едно явление, което е твърде забележително за Четвъртата следатлантска епоха.
Да, един от най-забележителните признаци за раждането на Аза, това е гръцката философия.
Но като едно съпровождащо явление, от другата страна на гръцката философия, ние виждаме сибилите. Сибили са всички онези същества, чиито души не бяха хармонизирани от Аполон, както например Пития; напротив, техните откровения се изливаха напълно хаотично в мислите, чувствата и волята им. Чрез тези сибилински откровения, които възникнаха около 8 предхристиянски века и продължиха до Средновековието, често пъти прозвучаваха най-висши истини, обаче в объркан, хаотичен вид. В сибилинските откровения проличава особено ясно, как раждането на Азовото съзнание, на себесъзнанието, би протекло в пълен безпорядък, как Азът поради луциферическите и ариманически влияния би израснал в пълен хаос, също както дванадесетте сетива през Лемурийската епоха, жизнените органи през ранната Атлантска епоха и трите душевни способности в края на Атлантската епоха, биха се развили в безпорядък, ако не бяха настъпили трите Христови събития. Да, през Четвъртата след атлантска епоха Азът също би се развил в безпорядък, ако не беше настъпила Мистерията на Голгота.
към текста >>
Всичко това отново ни кара да се замислим за огромното значение на това
един
ствено по рода си събитие, засягащо цялото планетарно развитие на Земята, едно събитие, което беше внимателно подготвено от духовния свят.
И така, ние виждаме, как Мистерията на Голгота постепенно слиза от духовните светове, където се разигра под формата на първото Христово събитие през Лемурийската епоха, достигайки до физическото поле, вече под формата на нашата земна Мистерия на Голгота.
Всичко това отново ни кара да се замислим за огромното значение на това единствено по рода си събитие, засягащо цялото планетарно развитие на Земята, едно събитие, което беше внимателно подготвено от духовния свят.
Връзката с висшето Слънчево Същество, която често сме изтъквали относно Христовото Същество, се проявява също и в древногръцката идея за Аполон, понеже там Аполон, както знаем, е Бог на Слънцето.
към текста >>
Обаче ние знаем и друго: че след смъртта, в продължение на няколко дни, човекът остава свързан със своето етерно тяло, за да настъпи по-нататък
един
вид второ отделяне на етерното тяло от астралното тяло и от Аза.
Ако приемем, че той навлиза в духовния свят през Портата на смъртта, тогава първото нещо, което става, е че той веднага отхвърля своето физическо тяло като най-външната обвивка. Това физическо тяло се разпада и минава под властта на Земните елементи. Нека да приемем, че след като е минал през Портата на смъртта, човек би от правил поглед назад, към съдбата на своето физическо тяло, както, изгорено или разложено, е предадено на физическите елементи на Земята. Всичко онова, което човек вижда в тези процеси, когато от духовния свят поглежда назад към съдбата на физическото тяло, би могло да бъде наречено природно явление, при което моралните категории са толкова неприложими, както и по отношение на други природни явления като облаци, светкавици и т.н. Както наблюдаваме тези природни явления, така ние би трябвало да сме в състояние да наблюдаваме и разпадането на физическото тяло.
Обаче ние знаем и друго: че след смъртта, в продължение на няколко дни, човекът остава свързан със своето етерно тяло, за да настъпи по-нататък един вид второ отделяне на етерното тяло от астралното тяло и от Аза.
към текста >>
След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по
един
твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса.
Напротив, чрез своите специфични особености, това етерно тяло ни показва, как в него са втъкани онези душевни качества, които ние сме имали до смъртта си. Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло. Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло.
След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса.
Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
към текста >>
Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме
един
отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
Ако сме имали добри мисли, чувства и постъпки, това вече е проявено и в етерното тяло; ако сме имали лоши, недостойни мисли, чувства и постъпки това също се проявява в етерното тяло. Да, бихме могли да кажем, че в облика на етерното тяло ние виждаме цялата гама от добри и лоши душевни качества. Всички те са отпечатани в него. Ние влагаме цялата си душевна нагласа, каквато и да е тя, там, в етерното тяло. След смъртта това ясно може да се види в структурата на етерното тяло, което се разпада по един твърде сложен начин, за да бъде всмукано от етерния свят на Космоса.
Ето защо, когато обръщаме поглед назад към съдбата на нашето етерно тяло, всъщност виждаме един отпечатък, едно копие на това, което самите ние сме представлявали на Земята.
към текста >>
Тази гледка става все по-голяма и по-голяма, колкото повече напредва раз падането на етерното тяло, превръщайки се накрая в
един
небосвод, където са представени всички добри и лоши страни на душата от нейната последна инкарнация.
Към съдбата на нашата душа, следователно към съдбата на нашето астрално тяло и нашия Аз, принадлежи наред с много други неща и следното: намирайки се в духовните светове, душата трябва да види и да проследи това, което сама е причинила в съдбата на своето етерно тяло, без то да може да бъде вече променено, след като се е отделило от физическото тяло. Това е дори най-важната гледка, която човек има след смъртта. Както по-рано, намирайки се в сетивния свят, сме били изправени пред гледката на облаците, планините и т.н., така и сега след смъртта, ние сме изправени пред гледката на всичко онова, което чрез нашите душевни качества са ми сме вложили в нашето етерно тяло.
Тази гледка става все по-голяма и по-голяма, колкото повече напредва раз падането на етерното тяло, превръщайки се накрая в един небосвод, където са представени всички добри и лоши страни на душата от нейната последна инкарнация.
Съдбата на човека след смъртта включва и тази важна подробност: той може да вижда, да проследява съдбата на своето етерно тяло.
към текста >>
Отношението на топлината към другите физически сили на Земята е такова, че в далечно бъдеще непременно ще настъпи
един
момент така гласи
един
от постулатите на днешната физика, когато всички земни субстанции ще имат еднаква топлина.
Днес дори физиците признават, че физическата Земя има своя собствена съдба. Според тях има основание да се смята, че като физическо тяло, нашата Земя бавно се приближава да така наречената топлинна смърт.
Отношението на топлината към другите физически сили на Земята е такова, че в далечно бъдеще непременно ще настъпи един момент така гласи един от постулатите на днешната физика, когато всички земни субстанции ще имат еднаква топлина.
И тогава не би бил възможен нито един от физическите процеси на нашата планета. Цялата Земя ще навлезе в така наречената топлинна смърт.
към текста >>
И тогава не би бил възможен нито
един
от физическите процеси на нашата планета.
Днес дори физиците признават, че физическата Земя има своя собствена съдба. Според тях има основание да се смята, че като физическо тяло, нашата Земя бавно се приближава да така наречената топлинна смърт. Отношението на топлината към другите физически сили на Земята е такова, че в далечно бъдеще непременно ще настъпи един момент така гласи един от постулатите на днешната физика, когато всички земни субстанции ще имат еднаква топлина.
И тогава не би бил възможен нито един от физическите процеси на нашата планета.
Цялата Земя ще навлезе в така наречената топлинна смърт.
към текста >>
Всеки, който навлиза в тези отношения с помощта на духовно-научното изследване, знае: тази топлинна смърт означава, че физическата Земя като
един
вид труп ще отпадне от своята духовна родина, също както физическият труп отпада от това, което човекът пренася през Портата на смъртта.
Естествено, онези които са материалисти, трябва да приемат като нещо самопонятно в противен случай те ще се окажат непоследователни, че тази смърт би трябвало да означава край на цялата човешка култура, на всички човешки стремежи и постижения, защото целият човешки живот напълно логично би следвало да угасне в условията на топлинната смърт.
Всеки, който навлиза в тези отношения с помощта на духовно-научното изследване, знае: тази топлинна смърт означава, че физическата Земя като един вид труп ще отпадне от своята духовна родина, също както физическият труп отпада от това, което човекът пренася през Портата на смъртта.
И както след смъртта човешкият труп се отделя от духовно-душевната същност на човека, която продължава пътя си между смъртта и новото раждане, така и духовната същност на Земята след като топлинната смърт сложи край на планетарното съществуване ще премине в Юпитеровото състояние*55. Това Юпитерово състояние ще представлява по-нататъшното въплъщение на всичко онова, което е духовно свързано със Земята.
към текста >>
Вторият вид етерни сили ни се откриват в момента, когато наблюдаваме
един
растителен зародиш и виждаме как той е обграден от онази растителна субстанция, от която ще възникне новото растение.
Вторият вид етерни сили ни се откриват в момента, когато наблюдаваме един растителен зародиш и виждаме как той е обграден от онази растителна субстанция, от която ще възникне новото растение.
Нещо сходно откриваме и в етерното тяло: там са налице сили, които са валидни само докато Земята не е навлязла в своята топлинна смърт. Но етерното тяло разполага и с други, младенчески сили, близки до всичко онова, което Земята носи в себе си като зародиш, като космически кълн, който ще бъде пренесен в следващата планетарна инкарнация на Земята. Обаче тази, така да се каже, потенциално-зародишна част на етерното тяло може да бъде видяна само тогава тук ние отново се докосваме до една от големите тайни на духовно-научното познание, когато сме изградили определено отношение към Христовото Същество, към Христовия Импулс. Защото тази част на етерното тяло е протъкана именно от Христовите сили, които чрез Мистерията на Голгота са навлезли в духовната сфера на Земята. Те са точно там, тъкмо в тази част на етерното тяло.
към текста >>
Ето защо аз винаги съм изтъквал: Идването на Христос е
един
неоспорим факт и онези, които днес в своето повърхностно съзнание все още се противопоставят на Христовия Импулс, рано или късно ще намерят достъп до Христовия Импулс, макар и това да стане с една или две инкарнации по-късно, отколкото е възможно за народите от Запада.
И след като сме успели да го видим, ние сме вече сигурни, че от Мистерията на Голгота, в сферата на Земята действително се е вляло нещо, за което често сме говорили, и че то има връзка с новораждането на цялата духов на субстанция, присъща на Земята, в която сме поставени като човешки същества и самите ние. И едно от най-важните изживявания, което човешкото същество като представител на западния свят трябва да изпита, ако то действително има съзнание за своя Аз, едно от тези изживявания е, че след смъртта, насочвайки поглед към своето етерно тяло, човекът няма да вижда това етерно тяло, ако сам не е приел Христовия Импулс в себе си. Да знаете само, колко трагичен е животът след смъртта за онзи човек, който насочва погледа си към етерното тяло и в този момент се оказва лишен от проникващото действие на Христовия Импулс в организма на етерното тяло.
Ето защо аз винаги съм изтъквал: Идването на Христос е един неоспорим факт и онези, които днес в своето повърхностно съзнание все още се противопоставят на Христовия Импулс, рано или късно ще намерят достъп до Христовия Импулс, макар и това да стане с една или две инкарнации по-късно, отколкото е възможно за народите от Запада.
към текста >>
И когато извличаме тези подробности направо от Петото Евангелие, независимо от описанията им в Евангелието на Йоан, ние действително се изпълваме с
един
дълбок, сърцераздирателен трепет.
Това се потвърждава и от Петото Евангелие. А всичко стана така, понеже настъпило то земетресение предизвика една дълбока пукнатина в Земята. Трупът на Христос Исус попадна тъкмо в тази пукнатина. После пукнатината отново се затвори. Поради земните трусове и бури плащаниците бяха разхвърляни около празния гроб, както е описано и в Евангелието на Йоан.
И когато извличаме тези подробности направо от Петото Евангелие, независимо от описанията им в Евангелието на Йоан, ние действително се изпълваме с един дълбок, сърцераздирателен трепет.
към текста >>
Следователно, в етерното тяло се вмъква и нещо друго: Онова, което нахлу в Земната пукнатина, успя да проникне в етерната субстанция на просветващата, проблясваща Христова кръв и по този начин тя стана видима в етерното тяло; така че както казах преди малко ние ясно усещаме: след смъртта етерното тяло се разширява и ние го виждаме като
един
вид небосвод, побрал в себе си всички неща на света, и в това разширяващо се етерно тяло навлиза като една основна субстанция тялото, обезкръвеното тяло на Христос Исус, което беше погълнато от Земната пукнатина, пронизвайки Земята от край до край, за да се появи сега в обширната панорама на оживотвореното от Него етерно тяло.
Следователно, в етерното тяло се вмъква и нещо друго: Онова, което нахлу в Земната пукнатина, успя да проникне в етерната субстанция на просветващата, проблясваща Христова кръв и по този начин тя стана видима в етерното тяло; така че както казах преди малко ние ясно усещаме: след смъртта етерното тяло се разширява и ние го виждаме като един вид небосвод, побрал в себе си всички неща на света, и в това разширяващо се етерно тяло навлиза като една основна субстанция тялото, обезкръвеното тяло на Христос Исус, което беше погълнато от Земната пукнатина, пронизвайки Земята от край до край, за да се появи сега в обширната панорама на оживотвореното от Него етерно тяло.
към текста >>
И тази гледка ни дава пълната сигурност: Да, все пак човечеството няма да загине, а ще продължи да живее и по-нататък като
един
духовен екстракт от Земята, дори и когато
един
ден физическата част на Земята ще отпадне, също както човешкият труп периодически отпада от живота в хода на реинкарнациите.
И тази гледка ни дава пълната сигурност: Да, все пак човечеството няма да загине, а ще продължи да живее и по-нататък като един духовен екстракт от Земята, дори и когато един ден физическата част на Земята ще отпадне, също както човешкият труп периодически отпада от живота в хода на реинкарнациите.
Несъмнено Азът и астралното тяло гарантират свободата и безсмъртието на човека. Но така човекът би живял сам за себе си. Наистина, той би стигнал до Бъдещия Юпитер, но изобщо не би подхождал на тамошния живот, ако всичко онова, което е постигнато на Земята, премине на Бъдещия Юпитер, без да носи в себе си силата на Христовия Импулс, която беше поверена на Земята.
към текста >>
5.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Една от тези гледни точки е, че нашата епоха действително се нуждае от едно истинско обновяване на разбирането за Христовото Събитие, от
един
обновен поглед в същността на това, което се разигра като Мистерия на Голгота.
Но от друга страна, има гледни точки, съгласно които човек е длъжен да говори за тези неща.
Една от тези гледни точки е, че нашата епоха действително се нуждае от едно истинско обновяване на разбирането за Христовото Събитие, от един обновен поглед в същността на това, което се разигра като Мистерия на Голгота.
Има и друга гледна точка. Според нея именно окултното изследване е тясно свързано с цялото светоусещане, което произлиза от Духовната Наука и което потвърждава каква огромна помощ за човешките души представлява това, че те често могат да си спомнят за най-великите събития от историята на човечеството. Да, за човешките души е истинска помощ, ако могат често да си спомнят за Мистерията на Голгота, както и за други конкретни събития, които днес все още подлежат на окултно изследване. Още веднъж бих желал да изтъкна голямата душевна стойност на спомените за такива събития и да се спра на някои неща, които идват в резултат от изследването в свръхсетивната област на Хрониката Акаша и които представляват един вид Евангелие, Петото Евангелие. Другите четири Евангелия също не са написани едновременно; те също са възникнали чрез инспирации, идващи от Хрониката Акаша.
към текста >>
Още веднъж бих желал да изтъкна голямата душевна стойност на спомените за такива събития и да се спра на някои неща, които идват в резултат от изследването в свръхсетивната област на Хрониката Акаша и които представляват
един
вид Евангелие, Петото Евангелие.
Но от друга страна, има гледни точки, съгласно които човек е длъжен да говори за тези неща. Една от тези гледни точки е, че нашата епоха действително се нуждае от едно истинско обновяване на разбирането за Христовото Събитие, от един обновен поглед в същността на това, което се разигра като Мистерия на Голгота. Има и друга гледна точка. Според нея именно окултното изследване е тясно свързано с цялото светоусещане, което произлиза от Духовната Наука и което потвърждава каква огромна помощ за човешките души представлява това, че те често могат да си спомнят за най-великите събития от историята на човечеството. Да, за човешките души е истинска помощ, ако могат често да си спомнят за Мистерията на Голгота, както и за други конкретни събития, които днес все още подлежат на окултно изследване.
Още веднъж бих желал да изтъкна голямата душевна стойност на спомените за такива събития и да се спра на някои неща, които идват в резултат от изследването в свръхсетивната област на Хрониката Акаша и които представляват един вид Евангелие, Петото Евангелие.
Другите четири Евангелия също не са написани едновременно; те също са възникнали чрез инспирации, идващи от Хрониката Акаша. Днес ние живеем в една епоха, когато се сбъдват думите на Христос Исус: „Аз съм с вас през всички дни". Загадъчни са времената, в които Той е съвсем близо до нас и ни казва нови неща, макар и те да са станали още в началото на нашето летоброене.
към текста >>
Те си казаха: Да, ние изживяхме нещо по
един
много странен начин.
Днес искам да говоря за събитието, което наричаме Петдесятница. За самия мен то беше изходната точка към Петото Евангелие. Първоначално аз насочих моя поглед към душите на апостолите и учениците, които не само според преданието, но действително бяха събрани на определено място за празника Петдесятница. В този момент можеше да се види, как в душите им настъпи нещо, което те усетиха, сякаш „дойдоха на себе си". Защото сега те научиха това, което беше станало с тях по-рано.
Те си казаха: Да, ние изживяхме нещо по един много странен начин.
към текста >>
И така, те се вглеждаха в своите предишни изживявания, които бяха изпитали като в
един
възвишен сън, в едно друго състояние на съзнанието.
И така, те се вглеждаха в своите предишни изживявания, които бяха изпитали като в един възвишен сън, в едно друго състояние на съзнанието.
В един по-висш смисъл, с тях се получи същото, което става с обикновения човек, когато сънувайки, той изживява нещо, после си го спомня и казва: Аз сънувах този сън, пробудих се и едва сега той става ясен за мен. При празника на Петдесятницата се получи така, че апостолите усетиха: Ето, събитията отново се появяват в нашите спомени и сега разбираме, че по времето на тези събития ние не се намирахме в нашето обикновено дневно съзнание. Ето какво знаеха те сега. Те си припомниха и друго: Доскоро ние бродихме за едно с Този, който ни беше толкова скъп, толкова мил. После, в определен момент, стана така, като че ли Той ни беше отнет.
към текста >>
В
един
по-висш смисъл, с тях се получи същото, което става с обикновения човек, когато сънувайки, той изживява нещо, после си го спомня и казва: Аз сънувах този сън, пробудих се и едва сега той става ясен за мен.
И така, те се вглеждаха в своите предишни изживявания, които бяха изпитали като в един възвишен сън, в едно друго състояние на съзнанието.
В един по-висш смисъл, с тях се получи същото, което става с обикновения човек, когато сънувайки, той изживява нещо, после си го спомня и казва: Аз сънувах този сън, пробудих се и едва сега той става ясен за мен.
При празника на Петдесятницата се получи така, че апостолите усетиха: Ето, събитията отново се появяват в нашите спомени и сега разбираме, че по времето на тези събития ние не се намирахме в нашето обикновено дневно съзнание. Ето какво знаеха те сега. Те си припомниха и друго: Доскоро ние бродихме за едно с Този, който ни беше толкова скъп, толкова мил. После, в определен момент, стана така, като че ли Той ни беше отнет. Сякаш споменът за общите пътувания с Исус на физическото поле се разпадна, а това, което последва, те изживяха като в един вид сомнамбулно състояние.
към текста >>
Сякаш споменът за общите пътувания с Исус на физическото поле се разпадна, а това, което последва, те изживяха като в
един
вид сомнамбулно състояние.
В един по-висш смисъл, с тях се получи същото, което става с обикновения човек, когато сънувайки, той изживява нещо, после си го спомня и казва: Аз сънувах този сън, пробудих се и едва сега той става ясен за мен. При празника на Петдесятницата се получи така, че апостолите усетиха: Ето, събитията отново се появяват в нашите спомени и сега разбираме, че по времето на тези събития ние не се намирахме в нашето обикновено дневно съзнание. Ето какво знаеха те сега. Те си припомниха и друго: Доскоро ние бродихме за едно с Този, който ни беше толкова скъп, толкова мил. После, в определен момент, стана така, като че ли Той ни беше отнет.
Сякаш споменът за общите пътувания с Исус на физическото поле се разпадна, а това, което последва, те изживяха като в един вид сомнамбулно състояние.
към текста >>
Сега те знаеха: Тогава ние наистина бяхме за едно, но като в полусън, като в
един
вид сомнамбулно състояние; едва сега обаче ние сме наясно, по какъв начин бяхме заедно с Христос Исус.
Да, те изживяха в обратен ред всичко онова, което Евангелието описва като Възнесение и отивайки все по-назад в миналото, те изживяха по какъв начин бяха заедно с Христос Исус.
Сега те знаеха: Тогава ние наистина бяхме за едно, но като в полусън, като в един вид сомнамбулно състояние; едва сега обаче ние сме наясно, по какъв начин бяхме заедно с Христос Исус.
към текста >>
Обаче в този момент фактически те изпаднаха в друг вид съзнание, в
един
вид транс.
Питат го: И ти ли си близък на Христос Исус? Обаче в този момент той не знае това, понеже с неговото етерно тяло настъпва една толкова дълбока промяна, че в този момент той не е наясно за връзката си с Христос. Така той прекарва доста време и се движи в близост до Възкръсналия. Онова, което Възкръсналият породи в душата му, го изпълни целия, обаче той го осъзна едва в ретроспективния си поглед по времето на Петдесятницата. И сега думите на Христос Исус „Бдете и молете се", отправени към Петър и Яков, прозвучават по съвсем различен начин в душите ни.
Обаче в този момент фактически те изпаднаха в друг вид съзнание, в един вид транс.
към текста >>
Те изпаднаха в
един
вид съноподобно състояние, така че стигнаха до пълно съзнание на срещите си с Христос едва по Петдесятница, когато се вглеждаха назад в своите спомени.
Когато оповести Мистерията на Голгота, Христос Исус действително беше сам, защото учениците Му не само побягнаха; те бяха лишени и от своето съзнание!
Те изпаднаха в един вид съноподобно състояние, така че стигнаха до пълно съзнание на срещите си с Христос едва по Петдесятница, когато се вглеждаха назад в своите спомени.
Те изживяха срещите си с Христос става дума за срещите с Него след Възкресението по един твърде странен на чин, виждайки в образи следното: Да, тук или там ние действително бяхме заедно с Него, Той се обръщаше към нас; сега за нас това е вън от съмнение.
към текста >>
Те изживяха срещите си с Христос става дума за срещите с Него след Възкресението по
един
твърде странен на чин, виждайки в образи следното: Да, тук или там ние действително бяхме заедно с Него, Той се обръщаше към нас; сега за нас това е вън от съмнение.
Когато оповести Мистерията на Голгота, Христос Исус действително беше сам, защото учениците Му не само побягнаха; те бяха лишени и от своето съзнание! Те изпаднаха в един вид съноподобно състояние, така че стигнаха до пълно съзнание на срещите си с Христос едва по Петдесятница, когато се вглеждаха назад в своите спомени.
Те изживяха срещите си с Христос става дума за срещите с Него след Възкресението по един твърде странен на чин, виждайки в образи следното: Да, тук или там ние действително бяхме заедно с Него, Той се обръщаше към нас; сега за нас това е вън от съмнение.
към текста >>
На преден план винаги заставаше
един
образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс.
Апостолите бяха разтърсени и от едно друго изживяване. Апостолите отново видяха в образи своите срещи с Христос, такива, каквито те бяха след Възкресението. Обаче в тези образи имаше нещо променливо.
На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс.
После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос. Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг. Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание. И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето. Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница.
към текста >>
Тези събития им се явиха като два образа, насложени
един
върху друг.
Апостолите бяха разтърсени и от едно друго изживяване. Апостолите отново видяха в образи своите срещи с Христос, такива, каквито те бяха след Възкресението. Обаче в тези образи имаше нещо променливо. На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс. После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос.
Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг.
Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание. И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето. Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница. Искаме ли да опишем техните изживявания, ние се изправяме пред две величествени, грандиозни събития. Петдесятницата им откри това, което беше станало в действителност.
към текста >>
Един
ият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание.
Апостолите отново видяха в образи своите срещи с Христос, такива, каквито те бяха след Възкресението. Обаче в тези образи имаше нещо променливо. На преден план винаги заставаше един образ, който им напомняше за физическите срещи, за физическото общуване с Христос, изживени от тях като в полусън, като в транс. После идваше ред на други две събития: общуването след Възкресението и общуването преди техния транс, когато те все още бяха в близост до физическото тяло на Христос. Тези събития им се явиха като два образа, насложени един върху друг.
Единият образ представляваше спомена за едно физическо събитие, другият образ пробуждането на онова, което бяха изживели заедно с Христос в другото състояние на тяхното съзнание.
И чак сега, съпоставяйки двата образа, те разбраха какво точно се беше случило във времето. Това, което беше предприето в името на Земната еволюция, им стана ясно едва на празника Петдесятница. Искаме ли да опишем техните изживявания, ние се изправяме пред две величествени, грандиозни събития. Петдесятницата им откри това, което беше станало в действителност. Сега пред тях нагледно застана всичко онова, което по-рано се намираше в Космоса.
към текста >>
От Кръщението до Мистерията на Голгота имаме
един
вид зародишно състояние.
Преди всичко, Христовите „степени" са нещо коренно различно.
От Кръщението до Мистерията на Голгота имаме един вид зародишно състояние.
Смъртта на Кръста е раждането, а животът с апостолите след Възкресението е един вид странствуване по пътищата на Земята.
към текста >>
Смъртта на Кръста е раждането, а животът с апостолите след Възкресението е
един
вид странствуване по пътищата на Земята.
Преди всичко, Христовите „степени" са нещо коренно различно. От Кръщението до Мистерията на Голгота имаме един вид зародишно състояние.
Смъртта на Кръста е раждането, а животът с апостолите след Възкресението е един вид странствуване по пътищата на Земята.
към текста >>
Човешката душа тръгва от Земята и се отправя към духовния свят, Христос тръгва от духовния свят и се отправя към Земната сфера, съ
един
ява се със Земята, за да премине в нейната аура благодарение на една велика жертва.
Навлизането в аурата на Земята съответствува на това, което за човешката душа е преминаването в духовния свят. За Христос настъпва точно обратното. Той насочва съдбата си по обратния път.
Човешката душа тръгва от Земята и се отправя към духовния свят, Христос тръгва от духовния свят и се отправя към Земната сфера, съединява се със Земята, за да премине в нейната аура благодарение на една велика жертва.
Това всъщност е преминаването на Христос в Девакана. И сега в аурата на Земята Христос живее в един избран от самия Него Девакан. Човекът се издига от Земята към Небето; обратно, Христос слиза от Небето на Земята, за да живее с хората. Това е Неговият Девакан.
към текста >>
И сега в аурата на Земята Христос живее в
един
избран от самия Него Девакан.
Навлизането в аурата на Земята съответствува на това, което за човешката душа е преминаването в духовния свят. За Христос настъпва точно обратното. Той насочва съдбата си по обратния път. Човешката душа тръгва от Земята и се отправя към духовния свят, Христос тръгва от духовния свят и се отправя към Земната сфера, съединява се със Земята, за да премине в нейната аура благодарение на една велика жертва. Това всъщност е преминаването на Христос в Девакана.
И сега в аурата на Земята Христос живее в един избран от самия Него Девакан.
Човекът се издига от Земята към Небето; обратно, Христос слиза от Небето на Земята, за да живее с хората. Това е Неговият Девакан.
към текста >>
Фактът, че Бог навлезе в своето земно съществувание, е представен в образа на Възнесението, докато то всъщност е едно съ
един
яване с аурата на Земята така се яви то на празника Петдесятница пред духа на апостолите и учениците.
Фактът, че Бог навлезе в своето земно съществувание, е представен в образа на Възнесението, докато то всъщност е едно съединяване с аурата на Земята така се яви то на празника Петдесятница пред духа на апостолите и учениците.
Сега за тях стана ясно какво се беше случило, пред каква участ беше изправена еволюцията на Земята. На празника Петдесятница апостолите се почувствуваха преобразени и изпълнени с едно ново съзнание: това беше слизането на Духа, вътрешното просветване на едно ново духовно познание.
към текста >>
По това време тридесетгодишният Исус, както вече знаем, проведе
един
разговор със своята мащеха, със своята доведена майка.
Бих искал да започна с едно описание на събитията, както те се представят пред погледа на ясновидеца. И така, в Хрониката Акаша, още преди Кръщението, извършено в реката Йордан, т.е. Преди слизането на Христос, ние откриваме едно особено събитие в живота на Исус.
По това време тридесетгодишният Исус, както вече знаем, проведе един разговор със своята мащеха, със своята доведена майка.
От дванадесетгодишна възраст той не живееше при своята телесна майка, но връзката му с доведената майка ставаше все по-дълбока. Аз вече разказах за изживяванията на Исус от неговата дванадесета до осемнадесетата, двадесет и четвъртата, до тридесетата година. Тези изживявания бяха разтърсващи. Тук аз бих искал да засегна едно събитие, което се случи преди Кръщението в реката Йордан. Става дума за един разговор с неговата доведена майка.
към текста >>
Става дума за
един
разговор с неговата доведена майка.
По това време тридесетгодишният Исус, както вече знаем, проведе един разговор със своята мащеха, със своята доведена майка. От дванадесетгодишна възраст той не живееше при своята телесна майка, но връзката му с доведената майка ставаше все по-дълбока. Аз вече разказах за изживяванията на Исус от неговата дванадесета до осемнадесетата, двадесет и четвъртата, до тридесетата година. Тези изживявания бяха разтърсващи. Тук аз бих искал да засегна едно събитие, което се случи преди Кръщението в реката Йордан.
Става дума за един разговор с неговата доведена майка.
В този разговор Исус описа пред нея всичко онова, което беше вълнувало душата му след дванадесетата година от неговия живот. Сега той можа да разкаже и думите му бяха проникнати от дълбоки, затрогващи чувства за най-важните изживявания на своята малко или много самотна душа. Разказът му беше нагледен и убедителен. Той говори за това, как през тези години от неговата дванадесета до осемнадесета година, душата му беше озарена от висшите божествени учения, от онези божествени учения, които някога бяха дадени като откровение на еврейските пророци. Защото всичко то изпълни душата на Исус от неговата дванадесета до осемнадесета година като един вид инспирация, започнала от момента, когато той се намираше в храма между книжниците.
към текста >>
Защото всичко то изпълни душата на Исус от неговата дванадесета до осемнадесета година като
един
вид инспирация, започнала от момента, когато той се намираше в храма между книжниците.
Става дума за един разговор с неговата доведена майка. В този разговор Исус описа пред нея всичко онова, което беше вълнувало душата му след дванадесетата година от неговия живот. Сега той можа да разкаже и думите му бяха проникнати от дълбоки, затрогващи чувства за най-важните изживявания на своята малко или много самотна душа. Разказът му беше нагледен и убедителен. Той говори за това, как през тези години от неговата дванадесета до осемнадесета година, душата му беше озарена от висшите божествени учения, от онези божествени учения, които някога бяха дадени като откровение на еврейските пророци.
Защото всичко то изпълни душата на Исус от неговата дванадесета до осемнадесета година като един вид инспирация, започнала от момента, когато той се намираше в храма между книжниците.
Това беше една инспирация, подобна на онези, каквито някога получаваха древните еврейски пророци. Вътрешното познание, плод на тази инспирация, предизвика пареща болка в душата му. Исус вече знаеше: древните истини бяха дадени на древните евреи в такова време, когато устройството на телата им позволяваше тези истини да бъдат разбрани. Но сега вече телата им не бяха годни да приемат тези истини така, както по времето на древните пророци.
към текста >>
През епохата на древните евреи съществуваше
един
вид говор,
един
божествен език, който беше слязъл от духовно-божествените царства.
Тук трябва да добавим нещо, което дава представа за неописуемата болка на Исус; ще го добавим като една суха, абстрактна констатация, въпреки че става дума за едно огромно страдание.
През епохата на древните евреи съществуваше един вид говор, един божествен език, който беше слязъл от духовно-божествените царства.
Сега този език отново се пробуди в душата на Исус, обаче наоколо вече нямаше никой, който да го разбере. Ако някой би започнал да говори за най-великите учения, той би трябвало да проповядва на глухи уши. Това беше най-голямото страдание за Исус; него описа той на своята мащеха.
към текста >>
И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като
един
истински жрец.
Веднъж той стигна до едно място, където се намираха останките от древен езически култов олтар. Той беше на пълно изоставен. Жреците бяха побягнали, понеже една лоша болест беше плъзнала между хората. Когато Исус пристигна там, те започнаха да се стичат от всички страни. Той веднага породи у тях усещането за една особена личност.
И така, езичниците се събраха около олтара с очакването той да принесе култовата жертва като един истински жрец.
към текста >>
Сега той можа да сподели с мащехата си: Дори и небесният глас отново да беше прозвучал за евреите, както това се случи с древните пророци, днес не би се намерил нито
един
човек, който да го разбере; но езическите Богове също не се появяваха.
Ето какво изживя той в другото състояние на съзнанието, след като се беше свлякъл на земята. Разказвайки всичко това, той добави как хората побягнаха, и как демоните ги последваха. Теоретически е лесно да се говори за упадъка на древното езичество и че то не разполага вече с онази мъдрост, която имаше през миналите епохи. Обаче Исус изживя всичко това съвсем непосредствено.
Сега той можа да сподели с мащехата си: Дори и небесният глас отново да беше прозвучал за евреите, както това се случи с древните пророци, днес не би се намерил нито един човек, който да го разбере; но езическите Богове също не се появяваха.
На тяхно място дойдоха демоните. Днес езическите откровения с нищо не могат да помогнат на човека. Това беше другото голямо страдание за Исус от Назарет.
към текста >>
После в сградата на есеите той проведе
един
имагинативен разговор с Буда.
С вълнуващи думи описа той на мащехата си и третото голямо страдание, което изживя след като беше допуснат до Ордена на есеите. Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено виждане в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и езичниците. Обаче само отделни хора можеха да спазват онзи стил на живот, който беше присъщ на есеите. За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят.
После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда.
Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора. Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време. Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора. Следователно, нито евреите, нито езичниците, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>
Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съ
един
яване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора.
Чрез усъвършенствуване на отделните човешки души, есеите се стремяха към непосредствено виждане в духовните светове нещо, което беше вече невъзможно за евреите и езичниците. Обаче само отделни хора можеха да спазват онзи стил на живот, който беше присъщ на есеите. За известно време Исус се свърза с тяхната окултна общност. Но когато ги напускаше, той видя как Луцифер и Ариман побягват от есейските порти, за да се слеят с останалия свят. После в сградата на есеите той проведе един имагинативен разговор с Буда.
Сега вече той знаеше: действително съществува възможност за съединяване с божествено-духовния свят, но тя е само по силите на отделни хора.
Ако всички биха се устремили към този идеал, те би трябвало да се откажат в най-скоро време. Само отделни личности, за сметка на останалите, постигаха този идеал, освобождавайки се от Луцифер и Ариман; но тогава Луцифер и Ариман побягваха от есеите и намираха убежище всред останалите хора. Следователно, нито евреите, нито езичниците, нито есеите можеха да покажат на човечеството пътя към божествено-духовния свят.
към текста >>
Докато от него излезе „нещо", майката получи
един
нов Аз, който се потопи в нея, така че тя се превърна в една нова личност.
По време на този разговор душата на Исус беше раздирана от болка. В думите, които отправи към мащехата си, беше вложена цялата сила на неговия Аз. От него сякаш се отдели нещо и премина в доведената му майка толкова силно беше свързан той с това, което разказваше. Заедно с думите, към майката прелитна и „нещо" от самия Исус, понеже в този момент неговият Аз се намираше извън тялото. В резултат на това, майката се преобрази напълно.
Докато от него излезе „нещо", майката получи един нов Аз, който се потопи в нея, така че тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
Сега Исус, движен от
един
вътрешен подтик, от една вътрешна необходимост, се отправи към есеина Йоан Кръстител, който кръщаваше в реката Йордан.
Ако духовният изследовател проследи този процес още по-нататък, за да открие неговата истинска същност, той установява нещо забележително: телесната майка на този Исус, която почина, когато той навършваше дванадесет години и оттогава се намираше в духовния свят, сега с душата си отново слезе на Земята, като одухотвори и изпълни докрай душата на доведената майка, така че тя се превърна в едно съвсем друго човешко същество. А що се отнася до Исус неговият Аз сякаш го напусна: Заратустровият Аз премина в духовния свят.
Сега Исус, движен от един вътрешен подтик, от една вътрешна необходимост, се отправи към есеина Йоан Кръстител, който кръщаваше в реката Йордан.
Исус от Назарет също беше кръстен от Йоан. Вместо със Заратустровия Аз, сега тялото на Исус от Назарет се изпълни с Христовото Същество. А доведената майка се изпълни с душата на онази майка, която до този момент се намираше в духовния свят. Сега вече, в телата на Исус, на Земята стъпи Той, Христос. Връзката Му с телата на Исус не беше постигната изведнъж.
към текста >>
Всъщност физическото тяло може да страда толкова, колкото и
един
камък, физическите болки са душевни болки.
Всъщност физическото тяло може да страда толкова, колкото и един камък, физическите болки са душевни болки.
Може да страда само това, което е от духовно естество, само това, което притежава свое астрално тяло. Христос изпитваше страдания чак до смъртта си, и най-големите страдания настъпиха при свързването Му с тялото на Исус. След като победи смъртта, Той навлезе в аурата на Земята.
към текста >>
Когато
един
ден Петото Евангелие заеме своето подобаващо място защото, макар и може би след доста продължителен период от време, човечеството наистина ще се нуждае от него, това изключително събитие ще бъде разглеждано по съвсем друг начин.
Преди време, макар и доста абстрактно, аз описах как Христовото Събитие е поставено в самия център на планетарната Земна еволюция. Това изключително събитие не губи нищо от своето величие, ако го разглеждаме в неговите конкретни подробности. Описваме ли ги правилно, въпросното събитие застава пред нас нагледно и живо.
Когато един ден Петото Евангелие заеме своето подобаващо място защото, макар и може би след доста продължителен период от време, човечеството наистина ще се нуждае от него, това изключително събитие ще бъде разглеждано по съвсем друг начин.
Петото Евангелие ще се превърне в извор на утеха и здраве, то ще стане една книга на силата. В края на Четвъртото Евангелие са записани онези думи, които всички знаем: Че светът не е в състояние да побере книгите, които биха могли да бъдат написани. Тези думи отговарят на истината. Когато се установяват нови факти относно събитията в Палестина, хората ще усетят и нова смелост, защото и другите четири Евангелия възникнаха по същия начин, както Петото, само че Петото Евангелие дойде две хиляди години по-късно.
към текста >>
Когато
един
ден Петото Евангелие бъде тук, тогава по отношение на своето възникване то няма да се различава от останалите четири Евангелия.
Когато един ден Петото Евангелие бъде тук, тогава по отношение на своето възникване то няма да се различава от останалите четири Евангелия.
Но ще има и хора, които ще го отричат, понеже човешката природа е егоистична. Ако допуснем, че трагедията на Шекспир е неизвестна, и че днес би се появила за пръв път, ясно е, че тя веднага ще стане обект за присмех. Така и Петото Евангелие ще трябва да си пробива път в света. Хората се нуждаят от нещо, което онези, които искат да разберат, действително ще разберат. Ще трябва само да се съгласим, че както и по-рано откровенията идват от Духа.
към текста >>
Един
символичен образ на този процес имахме в сцената, когато жените дойдоха на гроба и чуха гласа на Ангела: Този, когото търсите, не е тук!
Но през Четвъртата епоха изчезна каквото и да е разбиране за Христос. Ето защо учението за Христос можа да проникне в душите само под формата на вяра. Тази епоха беше най-неподходяща за да бъде разбран Христос. Обаче действията на Христос изобщо не зависят от това дали хората Го разбират или не. Защото Христос не е някакъв миров учител, а онзи който като духовно Същество извърши нещо напълно непознато до този момент, онзи който се вля в аурата на Земята, за да живее всред хората.
Един символичен образ на този процес имахме в сцената, когато жените дойдоха на гроба и чуха гласа на Ангела: Този, когото търсите, не е тук!
към текста >>
Никак не е лесно да се говори за тези неща, но в известен смисъл, да се говори за тях, днес е
един
висш дълг: да се говори на определени души тъкмо за човека Исус от Назарет, да им се говори за всичко онова, което ние наричаме Петото Евангелие.
Всяко едно от историческите събития е станало под влиянието на Христос, защото душите живееха в Христовия Импулс. Сега човечеството трябва да се издигне до едно съзнателно обхващане на мировите събития. Ето защо човечеството ще трябва да опознава Христос все по-добре. Но с това е свързано и познаването на човека Исус от Назарет. Всичко това ще става все по-наложително.
Никак не е лесно да се говори за тези неща, но в известен смисъл, да се говори за тях, днес е един висш дълг: да се говори на определени души тъкмо за човека Исус от Назарет, да им се говори за всичко онова, което ние наричаме Петото Евангелие.
към текста >>
6.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Тяхното истинско обяснение може да бъде обект
един
ствено на свръхсетивното познание.
От „биологична" гледна точка, ясновидството е свързано със световноисторическата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява"; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло. Ето защо все повече хора ще имат опитности „вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин.
Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.
към текста >>
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, об
един
ени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
*14. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.
Щайнер нарича „антропософски импулс".
към текста >>
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява
Един
ното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първо то му Общо Събрание.
По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Швейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Ваксмут.
От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
Както е записано в „Принципите" на
Един
ното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
към текста >>
Членовете на Антропософското Общество могат да се об
един
яват в малки или големи групи (Дружества), като условия за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на
Един
ното Антропософско Общество.
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условия за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество.
Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени на право към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събрани те съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
Тяхната дейност е регламентирана според устава на
Един
ното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
Членовете на Антропософското Общество могат да се обединяват в малки или големи групи (Дружества), като условия за това е поне седем от учредителите на Антропософското Дружество да са вече членове на Единното Антропософско Общество. Названието „антропософско" изисква предварително одобрение и съгласие от Ръководството в Гьотеанума. Понеже засега не съществува Национално (Българско) Антропософско Общество, както е в почти всички европейски държави, Антропософските Дружества у нас са причислени на право към Гьотеанума в Дорнах. В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС.
Тяхната дейност е регламентирана според устава на Единното Антропософско Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събрани те съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
*43. Крестиен дьо Тройя, 1143-1190,
един
от основателите на рицарската поезия през Средновековието.
*43. Крестиен дьо Тройя, 1143-1190, един от основателите на рицарската поезия през Средновековието.
към текста >>
7.
1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Това може да стане
един
подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество.
Достатъчно е да нахвърлим само една мисъл и тя веднага бива осветлена бихме могли да кажем от едната страна, а от друга страна ще обърне обезспокояващо вниманието върху това, как пред душата трябва да се натрупат противоречия, трудности, когато тази душа иска да приеме в истинския смисъл нашите антропософски познания върху човека и мировото развитие. Между различните познания, които искаме да добием чрез нашето антропософско задълбочаване, е също познанието на Христовото Същество, познанието на основно важния Импулс, който е започнал в началото на развитието на нашето време, който ние нарекохме Христовия Импулс. Ние без съмнение ще се запитаме често пъти: Как става, че нашето време трябва да храни надеждата, да проникне по-добре, по-интензивно в хода на мировото развитие със задълбочените антропософски познания, за да разбере Христовия Импулс, отколкото е успяло да проникне времето, в което са живели съвременниците на Тайната на Голгота? Бихме могли да зададем въпроса: Не беше ли по-лесно за тези съвременници на Тайната на Голгота да проникнат в тайната, която е свързано с Голготската Тайна специално за развитието на човечеството? Не беше ли това по-лесно за тях да проникнат в тази Тайна, отколкото за нашето време, което е така отдалечено от Тайната на Голгота?
Това може да стане един подтискващ въпрос за душите на настоящото време, които искат да следват антропософски разбирането на Христовото Същество.
Този въпрос може да се превърне в едно от онези противоречия, които трябва да действуват подтискващо именно тогава, когато вземем напълно сериозно по-дълбоките принципи на нашето антропософско познание. Едно разрешение на това противоречие се получава за нас само тогава, когато извикаме пред нашата душа цялото духовно положение, в което човечеството се намираше в онова време, от което ние започваме нашето летоброене. Който се постарае да проникне без някакви религиозни или други подобни чувства в духовното устройство на хората от началото на нашето летоброене, ще направи едно твърде своебразно откритие. Можем да се опитаме да направим първо това проникване по следния начин. Можем да си кажем: Нека се придържаме към това, което идушите отдадени на най-външните неща не могат да отрекат, да се придържаме към старото предание, както то е получено в историята; но да се опитаме да проникнем в онази част, която обхваща духовния живот в неговата чистота.
към текста >>
Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до
един
връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света.
Тогава ще открием, че в столетията преди и след Тайната на Голгота е станала една безкрайно пълна със значение промяна в душевното устройство на човечеството относно мисловния живот. Ще забележим, че по определен начин върху голяма част от разглеждания от нас културен свят е преминало нещо, преминало е онова, което гръцката философия и някои други мислителни задълбочения бяха донесли вече от няколко столетия на човечеството. Когато разгледаме до какво е стигнало човечеството в онова време чисто от само себе си, без размисъл върху някой импулс идващ отвън, до какво са стигнали онези, които са били наречени със стоическия израз "мъдреци", до какво са стигнали множество личности на римската история, трябва да кажем: Относно завладяването на мисли, относно завладяването на идеи западният живот, настъпил след това време, не ни е донесъл всъщност нещо извънредно повече. Този западен живот ни е донесъл безкрайно много относно проникването във фактите на природата; донесъл ни е безкрайни революции на мисленето върху външния свят. Обаче мислите, самите идеи, с които бяха направени тези постижения, с които човечеството се беше опитало да проникне във външните пространствени тайни на съществуванието, те са били в същност малко доразвити и задълбочени от онова време насам; всички тези мисли и идеи, даже и тези за развитието, живееха всички в душите на тогавашното време.
Това, което бихме могли да наречем така едно мислително схващане на света, едно живеене в идеи, беше стигнало до определена височина, до един връх и беше обхванало не само отделни духове както известно време преди това учениците на Сократа; но беше станало по определен начин популярно, беше се разпространило над южна Европа и други области на света.
Човек се удивлява на това задълбочаване на мисълта. Ако бихме искали да вземем под внимание безпристрастно една история на философията, ние бихме спрели нашето внимание именно върху тази победа на мисълта.
към текста >>
Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази
един
ствена цел всички идеи, които бяха добити.
Ако вземем сега от една страна тази победа на мисълта, това безкрайно пълно със значение разработване на света на идеите, а от друга страна в смисъла, в който днес се опитваме да проникнем поставим пред душата си нещо такова като тайните, които се групират около Голгота, ние ще залежим обаче още и нещо друго. Тогава ще забележим, че когато в онова време се разпространи вестта за Тайната на Голгота, се получи една извънредно голяма борба на мисълта с тази Тайна.
Ние виждаме, как философиите в онова време, особено така много задълбочената философия на Гнозиса, и се стараеха да насочат към тази единствена цел всички идеи, които бяха добити.
И от голямо значение е, човек да остави да действува върху него тази борба на мисълта с Тайната на Голгота. Защото това, което може да се констатира, е, че тази борба е била всъщност едно напразно усилие; че това мощно задълбочаване на мисълта, което развитието на човечеството беше достигнало, наистина съществува, че се полагат всички усилия, за да бъде разбрана Тайната на Голгота, обаче всички тези усилия се оказват недостатъчни. Като че Тайната на Голгота е отделена на едно далечно разстояние чрез духовните светове, като че идва така при човечеството и не иска да се разкрие.
към текста >>
Нека оградим така да се каже като
един
остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите.
Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле.
Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
към текста >>
Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до
един
възвишен възглед върху самата нея.
Тази история ни показва, че в Рим в Гърция е станало едно безкрайно задълбочаване на мислите. Нека оградим така да се каже като един остров на нашата душа, на нашето душевно изживяване този свят на мислите на Рим и Гърция, да си го представим изключен от всичко това, което е станало външно, да си представим, че в този свят не е проникнало още нищо от вестта за Тайната на Голгота: когато след това насочим погледа на нашата душа върху този свят, ние не намираме без съмнение нищо, което днес узнаваме за Тайната на Голгота; обаче намираме онова безкрайно задълбочаване на мислителния живот, както ни показва: Тук е станало нещо в течение на развитието на човечеството, което е обхванало най-вътрешната същина на душата във физическото поле. Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта.
Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея.
Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа. Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност.
към текста >>
Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш
един
невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество!
Каквото и да можем първо да вярваме, мисълта никога не е съществувала така, както в онова време, при никой народ и в никоя епоха. Колкото и невярващ да бъде някой или да не иска да знае нищо за Тайната на Голгота, все пак той трябва да допусне едно нещо: че в света на идеите, който сега оградихме, живее едно задълбочаване на мисълта, което никога по-рано не е съществувало. Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно.
Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество!
Това може да се разбере. Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа. Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в
един
свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Сега обаче, когато се пренесем в този свят на мислите и си послужим с ясновидската способност на душата, ние се чувствуваме истински поставени в особеността на мисълта. Сега ние си казваме: Така, както се е разцъфтяла тази мисъл, като идея при Платон или други, както тя е преминала в света, който се опитахме да разграничим, тази мисъл е нещо, което прави душата свободна, което обхваща душата и я довежда така да се каже до един възвишен възглед върху самата нея. Така щото тя може да каже: Каквото и да можеш да обхванеш във външния свят и в духовния свят, то те прави зависима от тези светове; в мисълта ти обхващаш нещо, което живее вътре в тебе, което можеш да проникнеш напълно. Ти можеш да се оттеглиш от външния физически свят, можеш да станеш един невярващ по отношение на духовния свят, можеш да не искаш да знаеш нищо за ясновидски впечатления, можеш да искаш да не оставиш да проникне в тебе нищо от физическите впечатления: с мисълта можеш да живееш вътре в тебе; ти обхващаш така да се каже в твоята мисъл твоето собствено същество! Това може да се разбере.
Тогава обаче възниква и това съвсем не може да бъде иначе, когато човек се потопява с ясновидската способност в това, бих могъл да кажа, море на мисълта -, тогава възниква чувството за изолираността на мисълта; чувството, че мисълта е все пак именно само мисъл; чувството, че мисълта живее първо само в душата и в нея не може да бъде намерена силата, човек да излезе навън в един свят, в който можем да намерим също това, което иначе сме самите ние в нашата първична основа.
Именно когато доловим най-висшето величие на мисълта, ние долавяме също така да се каже нейната нереална същност. Тогава можем също да доловим, как всъщност наоколо в света, който стои пред ясновидския поглед, с който сме се запознали преди ясновидския поглед, няма нищо, което всъщност би могло да носи тази мисъл.
към текста >>
Защото ако материалният свят е
един
ствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде
един
неверен образ за него.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта.
Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него.
Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до
един
ствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него.
Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене.
Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо. Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите. За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в
един
трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
Онези, които искат да бъдат чисти материалисти, които не могат да припишат на мисълта никаква първична същина, те би трябвало всъщност да забранят мисълта. Защото ако материалният свят е единствено действителният, мисълта може само да го изопачи, да даде един неверен образ за него. Само поради това, че материалистите са логически непоследователни, те не стигат до единствено възможната теория на познанието при материализма, при монизма: въздържането от мисленето, непристъпването към никакво мислене. Обаче пред този, който се задълбочава с ясновидската способност на душата в живота на мислите, пред него стои, бихме могли да кажем, нещо застрашаващо душата относно тази изолираност на мисълта, относно това усамотение с мисълта. И тогава за него съществува само едно нещо.
Това съществува обаче, това идва при него, макар и да идва като нещо, което се намира на голямо духовно разстояние: отделени чрез три свята, в един трети свят се намира истинският произход така си казва раз вилата ясновидство душа истинският произход също на това, което се намира в живота на мислите.
За ясновидски виждащата душа в нашето време това би могло да бъде едно много силно впечатление, когато тя се пренесе със своето мислене изолирано във времето, в което мисълта е изпитала своето задълбочаване, а именно да се абстрахира от всичко, което съществува наоколо, следователно също от Тайната на Голгота, и да размишлява само върху това, как в гръцко-римския свят възниква това, изгрява това, от мисловното съдържание на което ние и сега още черпим храна.
към текста >>
И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувствува как изгрява в
един
висш духовен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древност.
И след това човек би трябвало да насочи своя поглед към други светове и едвам над света на Девакана да почувствува как изгрява в един висш духовен свят звездата, от която се излъчва силата, която се проявява също и в мисловния свят на гръцко-римската древност.
към текста >>
И даже онези, които се стремят към
един
повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях. Когато хората проследяват обратно развитието на света, те мислят твърде много за Кант-Лапласовата мирова мъглявина, за нещо чисто материално.
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса.
Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
към текста >>
Може би даже
един
дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
И даже онези, които се стремят към един повече духовен светоглед, те мислят, когато насочват поглед назад в най-древните времена, за тази мирова мъглявина или за нещо подобно, и днешните хора се чувствуват добре, даже и най-духовните, когато им се отнема грижата да търсят и намерят духовното също в древните времена на мировото развитие на Космоса. Тези души на настоящето се чувствуват улеснени, когато изследвайки първичните основи на света могат да си кажат: В миналото е съществувало това или онова тънко вещество и от него се е развило всичко духовно наред с всичко физическо. И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното.
Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят.
Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света. В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание. До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества. И от тези отново други и отново други и така през 30 степени нататък.
към текста >>
В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и
един
вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание.
И така ние намираме понякога души, които се чувствуват истински утешени, когато могат да поставят материалистичните изследвания в началото на Космоса, когато могат да поставят така да се каже в началото на нашия Космос най-абстрактните понятия за някаква газообразна формация. Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят. Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света.
В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание.
До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества. И от тези отново други и отново други и така през 30 степени нататък.
към текста >>
До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съ
един
яването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества.
Ето защо за хората е така трудно да се пренесат в мислите на Гнозиса. Защото Гнозисът поставя първо в изходната точка на разглеждането на света наистина всичко, което никак не напомня по някакъв начин за материалното. Може би даже един дух, който живее здраво в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, кога то в смисъла на Гнозиса се изисква от него да мисли, че светът, в който той се намира, който така величествено красиво обяснява с неговия дарвинизъм, че този свят съвсем няма нещо общо с това, което действително представлява първичните основи на нашия свят. Наистина днешният човек, който живее в настоящото образование, не ще може да се въздържи от една лека усмивка, когато от него се иска да мисли: Първичните основи на света се намират при онези мирови Същества, до които нашите обикновени понятия въобще не могат да стигнат, до които не може да стигне това, което днес се използува за разбирането на света. В божествения праотец се намира това, което можем да наречем мировата основа; и един вид излизащо от Него, до Него е първо това, до което може да проникне душата, когато тя търси най-дълбока същина отвъд всички материалистични представи: мълчание, безкрайното мълчание, в което няма още време и пространство, а само мълчание.
До двойката на праотеца на света и на мълчанието насочваше своя поглед гностикът, там, където няма още нито пространство нито време; и след това според него от съединяването, от свързването на Праотца с Мълчанието произлязоха други бихме могли да ги наречем също така добре светове както и същества.
И от тези отново други и отново други и така през 30 степени нататък.
към текста >>
Ще бъде още лесно човек да се помири с
един
духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове.
Ние получаваме една представа за това, което се разбира с този свят на еоните едвам тогава, когато си кажем ясно и отчетливо: Не само това, което сетивата възприемат, което ти наричаш твоя свят около тебе, принадлежи към тридесет и първия свят; а също и това, което ти произвеждаш като физически човек с твоите мисли като обяснения на този свят, принадлежи на тази тридесет и първа степен.
Ще бъде още лесно човек да се помири с един духовен светоглед, когато се казва: ето на, външният свят е без съмнения една майа, една илюзия, обаче чрез нашето мислене ние проникваме в духовния свят, и когато след това той има надеждата, че това мислене действително може да се издигне в духовните светове.
Обаче според гностиците не беше така. Това мислене принадлежи към тридесет и първия еон, към физическия свят, така казваха гностиците. Така щото първо не само сетивно възприемащият, а също и мислещият човек беше поставен вън от тридесетте Еона, които могат да бъдат виждани степенувано нагоре чрез духовното развитие и които се представят във все по-голямо и по-голямо съвършенство.
към текста >>
Действително достатъчно е само да се пренесем в усмивката, която се явява на устата на
един
днешен, стоящ на висотата на своето време монист, когато от него се иска да вярва, че нашият свят се предхожда от тридесет светове, в които се намира нещо съвършено различно от това, което той самият може да мисли.
Действително достатъчно е само да се пренесем в усмивката, която се явява на устата на един днешен, стоящ на висотата на своето време монист, когато от него се иска да вярва, че нашият свят се предхожда от тридесет светове, в които се намира нещо съвършено различно от това, което той самият може да мисли.
към текста >>
Това, което сега казвам, не трябва да бъде представено за нас като
един
убеждаващ свят на идеите.
Искаме за момент да се абстрахираме от това, което ние самите казахме върху този свят в смисъла на началото на 20-то столетие.
Това, което сега казвам, не трябва да бъде представено за нас като един убеждаващ свят на идеите.
В Антропософията на 20-то столетие Гнозисът трябва да бъде самопонятно победен -, но сега искаме да се пренесем в този Гнозис. Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да мисли върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона? Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон. Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост.
към текста >>
Обаче
един
ден,
един
миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните.
Заобикалящият ни свят, също и това, което човек може да мисли върху него, защо този свят е изключен от тридесетте Еона? Тогава си казваше гностикът, човек трябва да насочи поглед върху най-долния, обаче още не чисто духовен Еон. Какво съществува там? Там съществува божествената София, божествената Мъдрост. Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове.
Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните.
И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод. Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните.
към текста >>
Един
вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод.
Произхождаща по духовен начин през 29-те степени, тя гледаше нагоре до най-висшия Еон в духовния свят, до тази редица от духовни Същества или Светове. Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души.
Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод.
Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух.
към текста >>
Понеже този свят е
един
свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните.
Обаче един ден, един миров ден, на нея и стана ясно, че трябва да отдели от себе си нещо, ако искаше да получи ясен поглед в духовния свят на Еоните. И тя отдели от себе си онова, което съществуваше в нея като горещо желание. И това, което от сега нататък не се намира в нея, в тази божествена София, в тази божествена Мъдрост, то скита и блуждае сега вече в света на пространството, прониква всяко ставане, всяко развитие в света на пространството. То не живее само в сетивното възприятие, то живее също в човешкото мислене, живее с копнежа да се върне обратно в духовния свят, живее обаче изхвърлено в човешките души. Един вид като другата страна, като образ и подобие, обаче като захвърлен във външния свят образ и подобие на божествената София живее горещото желание, което е захвърлено във всичко, прониквайки света: Ахамод... Когато гледаше твоя свят, без да се издигнеш в духовните светове, ти гледаш в изпълнения с горещо желание свят, в света изпълнен с Ахамод.
Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните.
Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух. Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух.
към текста >>
Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж
един
Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух.
Понеже този свят е един свят изпълнен с горещи желания, затова отначало в него не може да се представи нищо, което се получава като изглед в света на Еоните. Далече, далече намиращо се в света на Еоните си представяше Гнозисът, създадено от чистата духовност на Еоните това, което гностиците наричаха Синът на Праотеца, а също и това, което те наричаха чистият Дух Святи. Така щото ние имаме в тях една друга редица на поколенията, една друга редица на развитието отколкото тази която след това доведе до божествената София. Както във физическия живот в течението на размножението се отделят поколенията, така веднъж в течението на Еоните се отдели на една висока степен на духовния свят едно друго течение, течението на произхождащите от Праотца духовен Син и Дух Святи. Така щото ние имаме течение в света на Еоните това, което от една страна доведе до божествената София, а от друга страна до духовния Син и до Святия Дух.
Когато човек се издигне нагоре през Еоните, той среща веднъж един Еон, от който от една страна произхожда редицата синове, която след това доведе до божествената Мъдрост, както от другата страна редицата синове, от която произхождат Синът Божи и Светият Дух.
След това стигаме нагоре до Бога Отца и до Мълчанието.
към текста >>
Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява
един
спомен.
Защо в душите, които са поставени в света на Ахамод, живее копнежът? Защо след отделянето от божествено-духовния свят те изпитват копнежа за божествено-духовния свят? Гнизисът си поставяше също и този въпрос и казваше: Ахамод е изхвърлен от божествената Мъдрост, от божествената София, обаче преди да стане напълно този материален свят, в който човекът живее сега, той получи като едно последно озарение една светлина от Сина Божи, която скоро отново изчезна. Това е едно важно понятие на гностиците, че Ахамод, както той живее в човешките души, видя в далечното минало Божията Светлина, която скоро отново изчезна за него. Обаче споменът живее сега в човешките души, колкото и много да са заплетените в материалния свят.. "В света на Ахамод живея аз", така би могла да каже една такава душа в материалния свят.
Аз съм облечен в едно тяло, което е взето от този материален свят; обаче когато се вглъбя вътре в себе си, в мене оживява един спомен.
Това, което ме държи обвързана в материалния свят, копнее за божествената София, за божествената Мъдрост, защото съществото Ахамод, което живее в мене, е било някога озарено от Сина Божи, който живее в света на Еоните." Нека си изясним това настроение на една душа, която е била така да се каже една душа на ученик на гностиците. Такива души са живели; те не са едно хипотетично построение, а са живели. И изследователите на историята, които гледат нещата с разбиране, ще се убедят чрез външните документи, че множество такива души са живели в онова време, за което именно говорим.
към текста >>
Какво ще има да каже
един
много умен човек на настоящето върху Гнозиса?
Не е безполезно да си изясним веднъж, защо хората на настоящото време са така много противни на това, което току що казах.
Какво ще има да каже един много умен човек на настоящето върху Гнозиса?
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона. Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено.
към текста >>
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава
един
монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме
един
енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона.
Не е безполезно да си изясним веднъж, защо хората на настоящото време са така много противни на това, което току що казах. Какво ще има да каже един много умен човек на настоящето върху Гнозиса?
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона.
Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено. Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
към текста >>
Бихме могли без съмнение да му кажем: Да,
един
гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
Ние трябваше да чуем, че даже богословието на апостол Павла се чувствува от днешните хора като едно равинистично умуване, като нещо, което е много щекотливо и затова то не заслужава с него да се занимава един монист, който така гордо гледа в света и обгръща този свят с простото понятие на развитието или с още по-простото понятие на енергията, като казва: Сега ние най-после сме станали мъже, добили сме понятията, с помощта на които построяваме един енергетичен светоглед и гледаме назад към тези деца, които преди столетия са построили от тяхната детинщина техния Гнозис измислили са всякакъв вид духове, тридесет Еона. Така постъпва играещата детска душа на човечеството. Възмъжалата днес душа е далече над една такава игра с нейния велик монизъм на настоящото. Ние гледаме снизходително към тези гностически, на истина очарователни детски души! Такова е именно днес настроението и това настроение не ще може да бъде лесно поучено.
Бихме могли без съмнение да му кажем: Да, един гностик, който би стоял днес пред тебе с неговата родена от Гнозиса душа, би си позволил също да ти каже своя възглед и тогава той би говорил така: Аз разбирам много добре, че ти си станал така горделив, така високомерен с твоята мисъл за развитието, за енергията; но това иде от там, че твоят мисловен живот е станал много груб, много прост, много първобитен, че ти се задоволяваш от твоята мъгла с най-абстрактните мисли.
Ти изговаряш думите развитие и енергия и вярваш, че притежаваш нещо. Ти не можеш да вникнеш с твоя поглед в онзи тънък духовен живот, който прониква до това, което се издига в тридесет степени над това, което ти имаш.
към текста >>
8.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Ние трябва да се задържим още малко върху това явление, защото без истинското разбиране на това, което е станало чрез Тайната на Голгота, без разбирането на това явление би било невъзможно да хвърлим светлина върху
един
важен факт на по-късните столетия: явяването на идеята за Граала, за която ще говорим с няколко думи във връзка с разгледания от нас въпрос.
Ако още веднъж извикаме в съзнанието си мислите на вчерашното разглеждане, ние можем да го резюмираме в думите, че епохата в началото на нашето летоброене, изхождайки от съкровището на своята мъдрост, е положила всички възможни усилия да разбере Тайната на Голгота и при това предприятие тази мъдрост е срещнала най-големите трудности.
Ние трябва да се задържим още малко върху това явление, защото без истинското разбиране на това, което е станало чрез Тайната на Голгота, без разбирането на това явление би било невъзможно да хвърлим светлина върху един важен факт на по-късните столетия: явяването на идеята за Граала, за която ще говорим с няколко думи във връзка с разгледания от нас въпрос.
Именно когато насочим поглед върху най-важната, най-пълната с мъдрост насока на епохата от началото на нашето летоброене, можем да видим в смисъла на вчерашните изложения от една страна, колко дълбоко проникващи, колко величествено гениални бяха идеите на тази епоха, за да поставят в една мощна картина на света Сина Божи. Обаче когато насочим поглед само върху онова, което ни беше възможно да намерим още днес от духовната Летопис на времената върху тази Тайна на Голгота, ние трябва все пак да кажем: С понятията и идеите на гностиците не може да се направи нищо за решението на великата загадка. И това виждаме особено добре, когато насочим поглед върху някои представи, които гностиците са си образували върху явяването на Христос в Исуса от Назарет. Имаше такива гностици, които на основата на Гнозиса си казваха: Да, това Христово Същество е едно Същество издигащо се над всичко земно, коренящо се в духовните царства Същество; такова едно Същество може да се задържи само временно в едно тяло, което е едно човешко тяло, каквото е тялото на Исуса от На зарет. Тези гностици, които си казваха така, бяха налучкали това, което ние днес отново и отново трябва да подчертаваме: че е правилно, че Христос е обитавал в тялото на Исуса от Назарет временно, преходно в течение на три години.
към текста >>
Понеже гностиците срещаха трудности в това, да стигнат до една представа, как Христос може да се съ
един
и с едно тяло от плът, те си казваха, че Той въобще не се е съ
един
ил с едно такова тяло.
Ето защо те никога не можеха да се задоволят с това, което можеха да кажат, или поне на техните последователи скоро им се виждаше незадоволително това, което те можеха да кажат върху временното пребиваване на Христос в тялото на Исуса от Назарет. Гностиците засягаха по свой на чин също раждането, начина на раждането на тази мощна тайна на развитието на човечеството. Те знаеха добре, че онова, което направи необходимо явяването на Христос на Земята, е свързано с минаването през плътското зачатие; но те не можеха да се справят с това, как да доведат майката на Исуса от Назарет в отношение с раждането на Христа-Исуса, това те не можеха да сторят напълно. И онези имаше също и такива които са се опитали да сторят това, те са били твърде малко разбрани. Имало е също гностици, които поради току що изтъкнатите трудности отричаха напълно явяването на Христа на Земята в едно тяло от плът, които си представяха, че преди и след смъртта на Голгота по Земята е ходило само едно привидно тяло, следователно това, което бихме нарекли едно астрално тяло, което се е явило тук или там, което обаче не е било едно физическо тяло.
Понеже гностиците срещаха трудности в това, да стигнат до една представа, как Христос може да се съедини с едно тяло от плът, те си казваха, че Той въобще не се е съединил с едно такова тяло.
Илюзия е било, когато хората са вярвали, че Христос е ходил по Земята в едно тяло от плът. Но също и този възглед не е намерил никакво признание. Така щото навсякъде виждаме, че гностици те са полагали усилия с техните понятия и идеи да овладеят исторически най-великия проблем на земното развитие, но че в известно отношение техните понятия и идеи не са били достатъчни за целта: те се оказаха някак си безсилни по отношение на това, което беше станало. Ние още ще има да говорим върху начина, по който апостол Павел се опита да се справи с този проблем. Обаче първо ще бъде добре, ако си изясним, каква е била причината, че едно такова погрешно разбиране застава като една необходимост пред нас.
към текста >>
Когато се пренесем обратно в душите на хората от различните епохи, като духовен изследовател ние стигаме до
един
странен резултат.
Можем например да запитаме: Ако епохата на Христа-Исуса е била толкова малко в състояние да разбере неговата същност, би ли била една друга епоха в състояние да го разбере?
Когато се пренесем обратно в душите на хората от различните епохи, като духовен изследовател ние стигаме до един странен резултат.
Можем да се пренесем първо в душите на великите учители на древна Индия, на тогавашната индийска култура, която беше първата след Атлантската катастрофа. Както често пъти сме подчертавали това, ние се намираме там пред една заслужаваща най-дълбоко удивление обхватна и много дълбока, проникната навсякъде от ясновидски погледи мъдрост на свещените индийски Риши и на древността. Знаем, че в душите на тези велики Учители на тяхната епоха са се вляли мировите тайни, които в по-късни епохи са били изгубени за познаването на мъдростта. И когато с помощта на ясновидското съзнание се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на един такъв велик учител на древна Индия, ние трябва да си кажем: Ако би било възможно, щото Христовото Същество да се яви тогава на Земята сред свещените Риши, тогава мъдростта на тези Риши би била до най-висока степен способна да разбере Христовото Същество; хората биха знаели, за какво се касае. И понеже такива важни явления, като току що характеризираното, не могат да бъдат правилно изразени в абстрактни думи, позволете ми, обични приятели, да използувам един образ!
към текста >>
И когато с помощта на ясновидското съзнание се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на
един
такъв велик учител на древна Индия, ние трябва да си кажем: Ако би било възможно, щото Христовото Същество да се яви тогава на Земята сред свещените Риши, тогава мъдростта на тези Риши би била до най-висока степен способна да разбере Христовото Същество; хората биха знаели, за какво се касае.
Можем например да запитаме: Ако епохата на Христа-Исуса е била толкова малко в състояние да разбере неговата същност, би ли била една друга епоха в състояние да го разбере? Когато се пренесем обратно в душите на хората от различните епохи, като духовен изследовател ние стигаме до един странен резултат. Можем да се пренесем първо в душите на великите учители на древна Индия, на тогавашната индийска култура, която беше първата след Атлантската катастрофа. Както често пъти сме подчертавали това, ние се намираме там пред една заслужаваща най-дълбоко удивление обхватна и много дълбока, проникната навсякъде от ясновидски погледи мъдрост на свещените индийски Риши и на древността. Знаем, че в душите на тези велики Учители на тяхната епоха са се вляли мировите тайни, които в по-късни епохи са били изгубени за познаването на мъдростта.
И когато с помощта на ясновидското съзнание се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на един такъв велик учител на древна Индия, ние трябва да си кажем: Ако би било възможно, щото Христовото Същество да се яви тогава на Земята сред свещените Риши, тогава мъдростта на тези Риши би била до най-висока степен способна да разбере Христовото Същество; хората биха знаели, за какво се касае.
И понеже такива важни явления, като току що характеризираното, не могат да бъдат правилно изразени в абстрактни думи, позволете ми, обични приятели, да използувам един образ!
към текста >>
И понеже такива важни явления, като току що характеризираното, не могат да бъдат правилно изразени в абстрактни думи, позволете ми, обични приятели, да използувам
един
образ!
Когато се пренесем обратно в душите на хората от различните епохи, като духовен изследовател ние стигаме до един странен резултат. Можем да се пренесем първо в душите на великите учители на древна Индия, на тогавашната индийска култура, която беше първата след Атлантската катастрофа. Както често пъти сме подчертавали това, ние се намираме там пред една заслужаваща най-дълбоко удивление обхватна и много дълбока, проникната навсякъде от ясновидски погледи мъдрост на свещените индийски Риши и на древността. Знаем, че в душите на тези велики Учители на тяхната епоха са се вляли мировите тайни, които в по-късни епохи са били изгубени за познаването на мъдростта. И когато с помощта на ясновидското съзнание се пренесем, доколкото това е възможно, в душата на един такъв велик учител на древна Индия, ние трябва да си кажем: Ако би било възможно, щото Христовото Същество да се яви тогава на Земята сред свещените Риши, тогава мъдростта на тези Риши би била до най-висока степен способна да разбере Христовото Същество; хората биха знаели, за какво се касае.
И понеже такива важни явления, като току що характеризираното, не могат да бъдат правилно изразени в абстрактни думи, позволете ми, обични приятели, да използувам един образ!
към текста >>
Бих могъл да кажа: Ако свещените Риши на древна Индия биха научили за славата на мъдростта, за пропулсиращата света мъдрост на Логоса в
един
човек, те биха принесли в жертва на Логоса техния свещен тамян, символ на признаването на Божественото, което работи в сферата на човечеството.
Бих могъл да кажа: Ако свещените Риши на древна Индия биха научили за славата на мъдростта, за пропулсиращата света мъдрост на Логоса в един човек, те биха принесли в жертва на Логоса техния свещен тамян, символ на признаването на Божественото, което работи в сферата на човечеството.
Обаче това Христово Същество не би намерило в онова време никакво тяло. Телата от онова време не биха били подходящи, годни за него. Така то не можа да се яви в епохата причините за това ще разгледаме по-нататък -, в която за неговото разбиране съществуваха всички средства. И ако отидем по-нататък и се пренесем в душите на древната култура на Заратустра, можем да кажем: Наистина тези души на древната култура на Заратустра не притежаваха високите средства на древната индийска култура, обаче те биха разбрали, че Духът на Слънцето би се явил в едно човешко тяло и биха били в състояние да разберат духовното слънчево естество на един такъв факт. Ако отново бих искал да говоря образно, бих могъл да кажа: учениците на Заратустра биха чествували техния Дух на Слънцето в човека с блестящото злато, символ на мъдростта.
към текста >>
И ако отидем по-нататък и се пренесем в душите на древната култура на Заратустра, можем да кажем: Наистина тези души на древната култура на Заратустра не притежаваха високите средства на древната индийска култура, обаче те биха разбрали, че Духът на Слънцето би се явил в едно човешко тяло и биха били в състояние да разберат духовното слънчево естество на
един
такъв факт.
Бих могъл да кажа: Ако свещените Риши на древна Индия биха научили за славата на мъдростта, за пропулсиращата света мъдрост на Логоса в един човек, те биха принесли в жертва на Логоса техния свещен тамян, символ на признаването на Божественото, което работи в сферата на човечеството. Обаче това Христово Същество не би намерило в онова време никакво тяло. Телата от онова време не биха били подходящи, годни за него. Така то не можа да се яви в епохата причините за това ще разгледаме по-нататък -, в която за неговото разбиране съществуваха всички средства.
И ако отидем по-нататък и се пренесем в душите на древната култура на Заратустра, можем да кажем: Наистина тези души на древната култура на Заратустра не притежаваха високите средства на древната индийска култура, обаче те биха разбрали, че Духът на Слънцето би се явил в едно човешко тяло и биха били в състояние да разберат духовното слънчево естество на един такъв факт.
Ако отново бих искал да говоря образно, бих могъл да кажа: учениците на Заратустра биха чествували техния Дух на Слънцето в човека с блестящото злато, символ на мъдростта.
към текста >>
Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в
един
човек.
И ако отидем още по-нататък в Египетско-халдейската епоха възможността за разбирането на Христа-Исуса отново би намаляла. Но тази възможност не би била толкова малка както в Четвъртата следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха, когато и самият Гнозис не беше в състояние да разбере това явление.
Древните египтяни и халдейци биха разбрали, че се беше явила една звезда от духовните висини и се беше родила в един човек.
Те биха разбрали следователно добре божествения духовен произход от извънземните сфери, биха му принесли в жертва смирната. И ако се пренесем в душите на онези, които в Библията са описани като тримата влъхви и идващи от изтока и които са пазители на съкровищата на мъдростта идваща от трите следатлантски културни епохи, тогава самата Библия ни показва, как известно разбиране е налице благодарение на това, че тези трима влъхви се явяват поне при раждането на детето Исус. Едно нещо ще ни направи без съмнение впечатление, за което днес мислят много малко хора, че именно по отношение на тези трима влъхви Библията се намира в едно особено положение. Защото не иска ли тази Библия да ни каже: Това са трима важни мъдреци, който още при раждането разбраха, за какво се касае? Но къде остават тези трима мъдреци по-късно?
към текста >>
един
пълен отказ от знанието за същността на Христа-Исуса въобще... да не говорим никак за новото време, което и до наши дни остана безсилно по отношение на това явление!
Обаче сега то е налице. Обаче сега при хората не съществува възможността да бъде разбрано това, което става, да бъде то действително проникнато с разбиране. Това е едно своеобразно явление, нали? Защото тук пред нашите души не застава нищо друго освен фактът, че Христос се явява на Земята в една епоха, която е най-малко способна да го разбере. И когато на сочим поглед върху следващите епохи, и обгърнем с поглед особено мероприятията, които отново са настъпили в следващите столетия, за да бъде разбрана същността на Христа-Исуса, ние намираме безкрайни богословски спорове; намираме най-после в Средновековието рязкото отделяне на знанието от вярата, т.е.
един пълен отказ от знанието за същността на Христа-Исуса въобще... да не говорим никак за новото време, което и до наши дни остана безсилно по отношение на това явление!
Следователно едно странно явление! Христос се роди тъкмо в онази епоха, която е най-малко способна да го разбере. И ако би се касаело за това, Христос да трябва да действува на Земята чрез разбирането на хората, тогава положението с това действуване би било твърде печално. Може би бихме могли да кажем може би това е радикално изразено, но за да не бъда криво разбран, бих могъл да употребя тези думи: Всъщност за онзи, който разглежда от духовнонаучна гледна точка богословско-духовното развитие, свързано с явлението на Христос, изглежда, като че богословското развитие си е поставило задачата да допринесе колкото е възможно повече, за да създаде пречка върху пречка в разбирането на Христовото Същество. Защото изглежда, че тази богословска ученост се отдалечава все повече и повече от това разбиране.
към текста >>
Но днес бих могъл да спомена
един
от тези различни пътища.
Сега всъщност разкриването на изказаната с това загадка никак не е нещо лесно, и аз Ви признавам, обични антропософски приятели, че в течение на времето потърсих най-различните пътища на духовното изследване, за да разреша тази загадка. Близко е до ума, че поради липсата на време не можем да говорим за тези различни пътища.
Но днес бих могъл да спомена един от тези различни пътища.
Това е пътят, който около началото на нашето летоброене води през едно твърде своебразно явление на духовния живот, а именно през явлението на живота на сибилите. Тези сибили са странни явления с техния твърде своебразен пророчески характер. Официалната наука не може да ни покаже, от кой език произхожда думата сибила. Ако първо хвърлим поглед върху това, което е познато приблизително подробно върху сибилите чрез външните документи, можем да кажем, че още в началото на живота на сибилите трябва да отбележим едно извънредно знаменателно явление. Така приблизително започвайки от 8-то столетие и след това продължавайки по-нататък ние срещаме в Еритрея в Йония първото място на сибилите, където първите сибили изпратиха в света техните най-разнообразни пророчества; пророчества, които, вече и така, както те са предадени външно, ни показват, че тези изказвания на сибилите произхождат от чудни основи на човешкото същество и на човешкия душевен живот.
към текста >>
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с
един
одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже.
Когато сега проверим в наши времена със средствата на Духовната Наука, констатираме, че всяка една си била застава пред човечеството с един одухотворен фанатизъм и иска да наложи на хората това, което тя има да каже.
Тя не чака да бъде запитана, както Пития от Делфийския храм в Гърция с нейните пророчества, а излиза навън, народът се събира и изказванията на сибилата върху хората, народите и земните цикли се натрапват като че насила. Фактът, че сибилите се появяват в Йония, е едно забележително явление, казах аз; защото в Йония получава своето начало гръцката философия, която от Талес до Аристотел и стигайки до римската епоха произлиза изцяло от подредения душевен живот на човека, от това, което е противоположно на хаоса, което търси от душевния живот всичко това, което може да бъде постигнато като ясни, бистри, изпълнени със светлина понятия. От Йония произхожда философията на яснотата, на пълната светлина, бихме могли да кажем на небесното, което тя прие след това у Платона. И като сянка на тази философия се явяват сибилите с техните духовни произведения, които произлизат от душевния хаос, понякога възвестявайки ясно неща, които след това се изпълняват; те възвестяват също някои неща, които биват фалшифицирани от привържениците на сибилизма за да могат да говорят за едно изпълнение. И след това ние виждаме по-нататък, как придружавайки като сянка на мъдростта Четвъртата културна епоха, сибилизмът се разпространява над Гърция и над Италия.
към текста >>
Следователно чак до времето на Християнството пред очите на някои духове стои сибилата с нейните пророчества засягащи това, което се отнася за унищожението на една епоха и за идването на
един
нов ред в света.
Според свидетелството на Давид на сибилато!
Следователно чак до времето на Християнството пред очите на някои духове стои сибилата с нейните пророчества засягащи това, което се отнася за унищожението на една епоха и за идването на един нов ред в света.
И така ние можем да кажем, че в течение на много, много столетия, даже през цялата Четвърта следатлантска епоха и хвърляйки своите лъчи чак в Петата следатлантска епоха, макар и още вече много слабо, ние срещаме сибилата в развитието на човечеството. Само онзи, който е под властта на рационалистичните представи на настоящето, не иска да знае нищо за подобни неща, може да не съзре, какво дълбоко влияние е упражнило именно сибилството върху света, сред който се разпространи Християнството. Това, което днес се разказва като история, е, както аз често се изказах, особено там, където се касае за неща от духовно естество, тази история е в много отношения една уговорена басня. Представите на най-широките слоеве на народа бяха завладени много повече отколкото се вярва, завладени чак до късните столетия от това, което излизаше от сибилите. Това е едно чудно, загадъчно явление, което се проявява в Четвъртата следатлантска епоха, този свят на сибилите.
към текста >>
Нас трябва да ни интересува, какво става всъщност в душите на тези сибили; защото такива неща ние трябва отново да ги извлечем чрез нашето духовно изследване от това, което днес е покрито така да се каже с
един
пласт от материалистичната духовна култура; което обаче, така както се представя, не може да бъде използувано, а трябва да бъде възобновено със средствата на духовното изследване от нашата епоха.
Нас трябва да ни интересува, какво става всъщност в душите на тези сибили; защото такива неща ние трябва отново да ги извлечем чрез нашето духовно изследване от това, което днес е покрито така да се каже с един пласт от материалистичната духовна култура; което обаче, така както се представя, не може да бъде използувано, а трябва да бъде възобновено със средствата на духовното изследване от нашата епоха.
Но все пак трябва да обърнем вниманието върху това, че до относително не отдавна същността на сибилството не беше така забравено, както в нашето време. И бих могъл да кажа ние имаме един важен документ, който ни насочва към преданията върху значението на сибилството. Може би ние не винаги разглеждаме този документ във връзка с това значение, обаче той все пак съществува и би трябвало да накара хората да размишляват върху него. Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите. И ние не трябва да изпускаме от поглед, именно когато разглеждаме тези картини, начина, по който Микеланджело изобразява сибилите, особено това, как той контрастира сибилите и пророците.
към текста >>
И бих могъл да кажа ние имаме
един
важен документ, който ни насочва към преданията върху значението на сибилството.
Нас трябва да ни интересува, какво става всъщност в душите на тези сибили; защото такива неща ние трябва отново да ги извлечем чрез нашето духовно изследване от това, което днес е покрито така да се каже с един пласт от материалистичната духовна култура; което обаче, така както се представя, не може да бъде използувано, а трябва да бъде възобновено със средствата на духовното изследване от нашата епоха. Но все пак трябва да обърнем вниманието върху това, че до относително не отдавна същността на сибилството не беше така забравено, както в нашето време.
И бих могъл да кажа ние имаме един важен документ, който ни насочва към преданията върху значението на сибилството.
Може би ние не винаги разглеждаме този документ във връзка с това значение, обаче той все пак съществува и би трябвало да накара хората да размишляват върху него. Той съществува във великото творчество на Микеланджело, в онова негово творение, в което той изобразява не само развитието на Земята и на човечеството в пълните със значение картини в Сикстинската капела, а изобразява също пророците и Сибилите. И ние не трябва да изпускаме от поглед, именно когато разглеждаме тези картини, начина, по който Микеланджело изобразява сибилите, особено това, как той контрастира сибилите и пророците. Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота. В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона.
към текста >>
Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга,
един
лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни.
Защото когато ги разглеждаме напълно безпристрастно, в това контрастиране ни се представя нещо от това, което отново можем да познаем чрез Духовната Наука относно някои тайни на Четвъртата следатлантска епоха, в която се пада Тайната на Голгота. В тези картини ние виждаме първо, в едно заслужаващо удивление художествено произведение, изобразени пророците: Захария, Иоел, Исайя, Езекиил, Даниил, Иеремия и Йона. И подредени в тази редица на пророците виждаме сибилите: персийската, делфийската, еритрейската, либийската, кумейската сибила. Когато разгледаме пророците, почти всички те имат повече или по-малко нещо от характера, който срещаме още при Йеремия, който обаче ни се явява особено значителен при Захария: дълбоко мислещи хора, в по-голямата си част вглъбени в книги или в нещо друго, приемайки спокойно, с равномерно подредена душа това, което четат или иначе възприемат; това, което живее спокойно в душата, виждаме ние също от лицата на тези пророци. Едно малко изключение прави Даниил, обаче това е само привидно.
Даниил, който стои пред една книга, която е подпряна на гърба на едно момче и държи в ръката си нещо за писане, за да запише това, което чете, в една друга книга, един лек преход от мислителното приемане на мировите тайни към тяхното записване, докато другите остават постоянно потопени в размисъл и са отдадени със спокойна душа на мировите тайни.
При всички тях виждаме това трябва да запомним -, че те са вглъбени в свръхземното, че тяхната душа почива в духовното и се старае да проучи и разбере основно развитието на човечеството от духовното. Ние ги виждаме, как с техните мисли те са над това, което непосредствено ги заобикаля, над това, което се съдържа в човешките страсти и във фанатизма и в екстаза, който идва от фанатизма и от човешките страсти. Ние виждаме, че те не само са над това, което човекът вижда, но и над това, което той изживява в себе си, доколкото той е човек на Земята. Това е великото в изобразяването на пророците от Микеланджело.
към текста >>
Тя има над главата си една лампа; едно голо момче запалва лампата с
един
факел.
След това да обърнем нашия поглед към изобразяването на сибилите. Тук имаме първо персийската сибила близо до пророк Иеремия, странно контрастираща с мислителното състояние на Иеремия като че това, което е узнала, тя би искала веднага да го натрапи на човечеството, така вдига тя своята ръка; като че, по образа на лошите оратори, би искала да докаже непосредствено това, което имаше да каже, да го докаже с всичката сила; и като че, поради нейната фанатична страст, не би могла никак да постъпи по друг начин, освен да направи да се влее в доказващата ръка онова, за което би искала да убеди цялото човечество. След това да насочим нашия поглед към еритрейската сибила. Тук ние долавяме, как тя е свързана с това, което човек може да получи така да се каже от тайните на елемента Земя.
Тя има над главата си една лампа; едно голо момче запалва лампата с един факел.
Как може да се изрази по-ясно това, което човек иска да изрази, мимоходно: Тук човешката страст запалва това, което тя би искала да всади с всичката сила като пророчество на човечеството от несъзнателните душевни сили. Пророците са отдадени в тяхната душа на правечното в духа; сибилите са изтръгнати от всички земно, доколкото земното изявява духовно-душевното. Делфийската сибила ни показва това по един напълно особен начин, когато виждаме, как даже духането на вятъра хвърля косата на една страна, как този вятър духа чак в синкавия воал, така че тя дължи на елемента Въздух това, което има да съобщи. В това подухване на вятъра, което развява косата и воала на сибилата, пред нас застава това, което Земята искаше в миналото да изяви чрез устата на тази сибила, убеждавайки със сила. След това кумейската сибила!
към текста >>
Делфийската сибила ни показва това по
един
напълно особен начин, когато виждаме, как даже духането на вятъра хвърля косата на една страна, как този вятър духа чак в синкавия воал, така че тя дължи на елемента Въздух това, което има да съобщи.
След това да насочим нашия поглед към еритрейската сибила. Тук ние долавяме, как тя е свързана с това, което човек може да получи така да се каже от тайните на елемента Земя. Тя има над главата си една лампа; едно голо момче запалва лампата с един факел. Как може да се изрази по-ясно това, което човек иска да изрази, мимоходно: Тук човешката страст запалва това, което тя би искала да всади с всичката сила като пророчество на човечеството от несъзнателните душевни сили. Пророците са отдадени в тяхната душа на правечното в духа; сибилите са изтръгнати от всички земно, доколкото земното изявява духовно-душевното.
Делфийската сибила ни показва това по един напълно особен начин, когато виждаме, как даже духането на вятъра хвърля косата на една страна, как този вятър духа чак в синкавия воал, така че тя дължи на елемента Въздух това, което има да съобщи.
В това подухване на вятъра, което развява косата и воала на сибилата, пред нас застава това, което Земята искаше в миналото да изяви чрез устата на тази сибила, убеждавайки със сила. След това кумейската сибила! Тя говори с полуотворена уста, като че тананика, като че говори неясно и несвързано; като едно пророчество произхождащо от несъзнателната душа, само промълвено, така се явява тя. Либийска сибила е изобразена, като че улавя нещо бързо, обръщайки се, в което прочита тайни приблизително така. Всичко в тези сибили е отдадено така да се каже непосредствено на земния елемент.
към текста >>
И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като
един
слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха.
Не като обработени идеи, не като нещо, което да бъде подобно на обработените от Платон или Аристотел идеи, а като вдъхновения, като нещо, което стоеше пред тях с пълна сила като конкретни вдъхновения. Тяхното астрално тяло беше обхванато от това, което се вливаше в него от Вселената; и от действието на Космоса в тяхното астрално тяло произлизаха понятията, които след това биха могли да извикат пред душата им Съществото на Христа-Исуса. Бихме могли да кажем: Това беше дадено на хората. Хората не бяха си го разработили; то идваше като извиращо от дълбочините на астралното тяло. И то извираше с една чудесна яснота и бистрота от астралното тяло на свещените Риши и техните ученици и общо взето от цялата принадлежаща на Първата след атлантска епоха култура.
И това намаля все повече, но все още съществуваше във Втората и Третата след атлантска културна епоха и се запази като един слаб остатък в Четвъртата следатлантска културна епоха.
Като какъв остатък? Ако бихме изследвали, как тази духовна способност съществуваше още в Третата следатлантска културна епоха, бихме намерили, че поне онези, които се бяха издигнали на висотата на тяхното време а процентно това бяха тогава много повече образовани хора отколкото днес че тези хора имаха понятия върху връзките на извънземното, върху това, което се символизираше в звездното небе. В движенията на звездите те можеха да четат тайните на мировото съществувание. Ако Христовото Същество би се явило на Земята в Третата следатлантска епоха, тази епоха би познала от звездната писменност, какво представляваше това Същество. Но тази беше необходимата съдба, която по принцип ние често изтъквахме по отношение на развитието на човечеството: че в астралното тяло на човека все повече намаля дарбата, с помощта на която хората се свързваха чрез живи образи с тайните на света.
към текста >>
Само че в това отношение гръцкият философ не приличаше на по-новия философ, той още чувствуваше, че мислите произхождат от духовния свят, докато по-новия философ стана по необходимост
един
съмняващ се човек,
един
скептик, защото не чувствува вече връзката между мислите и мировите тайни.
И така стана тогава, че се родиха две неща. От една страна светът от понятия на Платона и на Аристотела, идейният свят, бихме могли да кажем, най-пресетият духовен свят, онзи духовен свят, който има най-малко в себе си от духа, който е обхванат и изследван непосредствено от самия Аз, а не идва вече от астралното тяло: защото това е характерното на гръцката философия, че в нея за първи път духът се проявяваше от Аза, както той може да се прояви от Аза в напълно прозрачните понятия, които обаче стоят далече от същинския духовен живот.
Само че в това отношение гръцкият философ не приличаше на по-новия философ, той още чувствуваше, че мислите произхождат от духовния свят, докато по-новия философ стана по необходимост един съмняващ се човек, един скептик, защото не чувствува вече връзката между мислите и мировите тайни.
В по-новото време намаля способността, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля, мисли го мировият Дух в мене". Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в мисленето, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите мисли като мисли на мировия Дух. Следователно това, което застана пред човечеството в гръцката философия, беше един вид най-външната кожа на мировия Дух, но то все още беше проникнато от истинския живот на мировия Дух. Това чувствуваха хората. Второто нещо, което беше останало от древните времена, беше атавистично, беше едно наследство.
към текста >>
Следователно това, което застана пред човечеството в гръцката философия, беше
един
вид най-външната кожа на мировия Дух, но то все още беше проникнато от истинския живот на мировия Дух.
И така стана тогава, че се родиха две неща. От една страна светът от понятия на Платона и на Аристотела, идейният свят, бихме могли да кажем, най-пресетият духовен свят, онзи духовен свят, който има най-малко в себе си от духа, който е обхванат и изследван непосредствено от самия Аз, а не идва вече от астралното тяло: защото това е характерното на гръцката философия, че в нея за първи път духът се проявяваше от Аза, както той може да се прояви от Аза в напълно прозрачните понятия, които обаче стоят далече от същинския духовен живот. Само че в това отношение гръцкият философ не приличаше на по-новия философ, той още чувствуваше, че мислите произхождат от духовния свят, докато по-новия философ стана по необходимост един съмняващ се човек, един скептик, защото не чувствува вече връзката между мислите и мировите тайни. В по-новото време намаля способността, благодарение на която човекът можеше да каже: "Това, което аз мисля, мисли го мировият Дух в мене". Както аз се опитах да изложа в моята книга "Прагът на духовния свят", човек трябва да стигне до там, да добие отново доверие в мисленето, чрез медитацията; онова доверие за изграждането на понятията и идеите, което на гръцкия философ беше дадено наивно, защото той можеше да счита своите мисли като мисли на мировия Дух.
Следователно това, което застана пред човечеството в гръцката философия, беше един вид най-външната кожа на мировия Дух, но то все още беше проникнато от истинския живот на мировия Дух.
Това чувствуваха хората. Второто нещо, което беше останало от древните времена, беше атавистично, беше едно наследство. И то остана така да се каже в най-ясна форма в пророчеството на сибилите, които от хаоса на техния свят правеха да възкръснат силите на човешката душа, които през втората, третата следатлантска епоха бяха действували по хармоничен начин и които сега /в сибилите/ изнасяха наяве ужасите на духовния свят.
към текста >>
И погрешно разбира този
един
ствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно.
Така Христос трябва да изпълни една служба на съдия. Онези, които бяха разбрали материалистично, че Христос дойде отново скоро след своето възкресение, те бяха го разбрали погрешно. Човешките понятия от онова време не бяха достатъчни, за да разберат тези неща; обаче в това, което се яви тогава хаотично като идеи относно скорошното второ пришествие на Христос, живееше истината, че Христос беше се явил скоро, беше се явил на една почва, която, както ще видим утре, подготви външно апостол Павел, но Той се яви преди всичко в областта, която се намира зад сетивния свят, на която почва стана борбата между Христос и сибилите, една духовна борба. Ние трябва да повдигнем булото, което разпространението на Християнството върху физическото поле ни показва. Зад физическото поле трябва да видим това, да видим онази духовна борба, при която от душите на хората беше прогонено това, което иначе би нараснало с все по-голяма и по-голяма сила именно със своя хаотичен характер.
И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно.
Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел. Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите. Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна. Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури.
към текста >>
Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как
един
вид апостол Павел стои сред
един
свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна.
Зад физическото поле трябва да видим това, да видим онази духовна борба, при която от душите на хората беше прогонено това, което иначе би нараснало с все по-голяма и по-голяма сила именно със своя хаотичен характер. И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно. Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел. Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите.
Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна.
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури. Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността.
към текста >>
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква
един
тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури.
И погрешно разбира този единствен по рода си факт онзи, който не съзира, че чрез това метафизическо дело Христос извърши за човечеството нещо извънредно важно, безкрайно важно. Кой обаче можа да стори поне нещо, даже много за разбирането? Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел. Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите. Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна.
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури.
Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността. Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла?
към текста >>
При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред
един
свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука.
Онези, които бяха надарени от духовния свят с определено вдъхновение или откровение, онези, които написаха Евангелията и апостол Павел. Ние ще имаме да оценим от други страни също явлението на евангелистите. Сега обаче ще можем да обгърнем с поглед, как един вид апостол Павел стои сред един свят, в който става нещо също и без словото, без това, което той можа да допринесе със своите мощни и пламенни слова за разбирането на Голготската Тайна. Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури. Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите.
При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука.
Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността. Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла? Как се разграничава светът на апостол Павла? И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво.
към текста >>
Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от
един
добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла?
Но все пак позволете ми да изкажа това като заключение на днешната сказка ние имаме едно чувство по отношение на апостол Павла, именно когато обгърнем с поглед това явление, което бе охарактеризирано сега като борба на Христос със сибилите, ние има ме по отношение на апостол Павла едно чувство, което бих могъл да резюмирам в думите: При апостол Павла всичко се явява така, като че между неговите думи се крие нещо много повече от това, което първо прочитаме; като че силата, която премина върху него от явлението пред Дамаск, се изрази чрез него и като че чрез него в човечеството прониква един тон, който е противоположен на пророческия тон на сибилите; като че при него се продължи нещо от тона на древните пророци, които Микеланджело изобрази така красиво в своите фигури. Сибилите имаха нещо, казах аз, което изхождаше от стихиите на Земята, което не би могло да съществува в тях, ако не им бяха говорили земните духове на стихиите. При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността.
Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла?
Как се разграничава светът на апостол Павла? И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение. И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът.
към текста >>
9.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тук имаме работа с едно човешко същество, което беше достигнало вече една висока степен на развитието още във Втората следатлантска културна епоха /в Древно-персийската епоха/ и което тогава основа именно духовното течение на Заратустра и след това живя по-нататък; това същество отново се въплъти в момчето Исус от Соломоновата линия и до 12-годишната възраст мина през едно такова развитие, през което можеше да мине
един
толкова висок Аз в това време на въплъщението в човечеството.
Ние вече знаем, че трябва да различаваме две момчета Исус, които са израснали в онова време. Ние не ще се занимаваме по-нататък в тази връзка с едното момче Исус, защото то е лесно разбираемо за нас от наши те антропософски предпоставки. Мисълта ми е за Исуса, в който живееше Азът на Зараустра.
Тук имаме работа с едно човешко същество, което беше достигнало вече една висока степен на развитието още във Втората следатлантска културна епоха /в Древно-персийската епоха/ и което тогава основа именно духовното течение на Заратустра и след това живя по-нататък; това същество отново се въплъти в момчето Исус от Соломоновата линия и до 12-годишната възраст мина през едно такова развитие, през което можеше да мине един толкова висок Аз в това време на въплъщението в човечеството.
Знаем по-нататък, че този Аз на Заратустра премина в тялото на другото момче Исус, на онова момче Исус, чието същество проблясва в Евангелието на Лука, в така нареченото Натаново момче Исус.
към текста >>
Така че за това Натаново момче Исус не можем да кажем, че в него живее
един
такъв Аз както в другите човеци, който минавайки през предшествуващи въплъщения се е развил по определен начин.
Нека разгледаме малко това Натаново момче Исус. Аз вече обърнах вниманието върху това, че в това момче Исус нямаме работа с едно човешко същество, каквито са другите човешки същества, в строгия смисъл на думата. Ние имаме работа с едно същество, при което не можем да говорим за това, че то е било по-рано въплътено в този или онзи човешки индивид на Земята. Ние постоянно подчертавахме, че така да се каже от душевното естество, от душата, която дойде от духовните светове на Земята, за да се въплъти и живее в отделните индивидуалности на земята, остана нещо в духовния свят, и че това, което стана по този начин, се яви в Натановото момче Исус.
Така че за това Натаново момче Исус не можем да кажем, че в него живее един такъв Аз както в другите човеци, който минавайки през предшествуващи въплъщения се е развил по определен начин.
За това Натаново момче Исус не трябва да приемем/това може да се види от моето описание в "Тайната Наука"/, че то е ходило по-рано по Земята като човек. Сега възниква само въпросът: Било ли е това същество, което искаме да наричаме просто Исус от Назарет, било ли е това същество по-рано в някаква връзка с развитието на Земята? С развитието на Земята са свързани не само онези същества и сили, които се въплъщават на самата Земя, а също духовни същества /*Виж "Духовното ръководство на човека и човечеството" от Р. Щайнер/ и сили, които принадлежат на висшите йерархии. Като казваме, че от душевното естество, от душевната субстанция, която след това се разпредели в отделни човешки души, остана нещо в духовния свят, което след това се роди така да се каже в Натановото момче Исус, с това не казваме, че това същество не се е намирало по-рано в някакво отношение с развитието на Земята.
към текста >>
Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по
един
своебразен начин, а именно по
един
начин, който в същност не би бил възможен за човеците.
Така човешките души трябваше да живеят в тела, в които в течение на земното развитие бяха изложени на нападенията на Луцифер и на Ариман. Ако по-на татък не би настъпило нищо друго освен това, че човешките души отново слязоха от тяхното планетарно съществувание и след това бяха изложени на влиянията на Луцифер и Ариман, тогава с тези човеци на Земята, така както те минават през техните въплъщения, би се случило нещо, което аз не посочих в книгата "Тайната Наука", защото не всичко може да бъде казано открито в настоящето: тогава тези човеци, както те слизаха от планетите и трябваше да */ Виж също: "Луциферическото и Ариманическото естество в отношение с човека. Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха.
Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците.
Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят.
към текста >>
При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от
един
цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие.
Философско-антропософско Издателство, Гьотеанум./ облекат физически тела бяха изложени на определена опасност в развитието на техните сетива. Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното.
При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие.
Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин.
към текста >>
Окото формално би горяло от удоволствие при
един
цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него.
Не трябва да си представяме, че работата е вървяла така просто, а именно тези човешки души да слязат от тяхното пребиваване в планетите на Земята, да облекат човешки тела и тогава всичко да бъде в ред. Поради това, че в тях царуваше луциферическият и ариманическият принцип, тези човешки тела бяха устроени така, че човеците да могат да поемат онова развитие, което след това те действително поеха. Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие.
Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него.
Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване. Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят. Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно.
към текста >>
Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали
един
или друг цвят.
Ако тези души биха влезли в земните тела така, че да използуват силите, които тези земни тела им предлагаха по отношение на сетивата, тогава човешките души биха имали техните сетива в едно особено състояние, те би трябвало да използуват тези сетива по един своебразен начин, а именно по един начин, който в същност не би бил възможен за човеците. Искам да обясня това положение чрез следното. При влизането на душите в човешките тела окото например би получило впечатление от един цвят не само така, то би било засегнато не само така, че да възприеме цвета, както по-късно виждаше цветовете; а от една страна окото би било впечатлено така, че би се почувствувало проникнато от блаженство, пронизано от едно много силно чувство на удоволствие. Окото формално би горяло от удоволствие при един цвят, а при някой цвят би било проникнато от една извънредно силно антипатия против този цвят, би било засегнато болезнено от него. Следователно чрез това, което съществуваше благодарение на луциферическото и ариманическото влияния, не бяха възможни тела, сетивата на които да могат да дадат на слизащите сега от планетите души подходящи места за пребиваване.
Човеците биха били измъчвани от антипатията и симпатията на техните сетива, те би трябвало да ходят през света така, че постоянно да изпитват едно неудържимо блаженство, една неудържима симпатия или да бъдат измъчвани страшно от антипатия, според това, дали биха виждали един или друг цвят.
Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман. Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество.
към текста >>
Следователно ние имаме работа не с
един
човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
Те биха били ощастливени или страшно болезнено отблъсквани. Така беше заложена цялата еволюция, така действуваха върху Земята космическите сили, че сетивата биха били образувани и развити по такъв начин. Всяко гледане на света с определено спокойно състояние, с определена спокойна мъдрост, би било невъзможно. В космическите сили трябваше да настъпи една промяна, сили, които се вливаха на Земята от заобикалящия космически свят и изграждаха сетивата на човешките тела; в духовния свят трябваше да стане нещо, което да въздействува така, че космическите сили да не действуват върху тези сетива изграждайки ги само като органи на антипатията и симпатията, защото такива биха станали те под влиянието на Луцифер и Ариман. Поради тази причина стана следното: Онова същество, за което сега казахме, че отначало то не избра пътя от планетите към Земята, а е останало в духовните светове, онова същество, което по-късно се яви на Земята като Натаново момче Исус, което следователно беше останало временно в духовните светове в древните времена, това същество реши /ако можем да употребим този израз, естествено всички тези изрази са взети от земния човешки език и не предават напълно това, което искаме да кажем/ следователно то реши тогава, когато още се намираше в света на висшите йерархии, да мине през едно такова развитие, което да го направи способно да бъде проникнато известно време в духовния свят от Христовото Същество.
Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят, което чуваше така да се каже бедствието и стенанието на човешката система на сетивата молеща за помощ, от духовните светове, и което чрез това, което чувствуваше слушайки този ридаещ вик за помощ, стана способно да бъде проникнато от Христовото Същество.
към текста >>
По-късно дойде време, то се пада вече в Атлантската епоха когато стана така, че земните човешки тела не можеха да бъдат
един
подходящ инструмент за човешките души, ако развитието трябваше да продължи съответно по-нататък.
По-късно дойде време, то се пада вече в Атлантската епоха когато стана така, че земните човешки тела не можеха да бъдат един подходящ инструмент за човешките души, ако развитието трябваше да продължи съответно по-нататък.
Това, което известно време се беше развило по един използуваем начин, а именно човешките жизнени органи и техните основни сили, етерното тяло, изпадна в безредие. Защото космическите сили, които действуваха от окръжността на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята. Те биха приели една твърде своебразна форма. Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети. Планетните сили действуваха в човека от Космоса.
към текста >>
Това, което известно време се беше развило по
един
използуваем начин, а именно човешките жизнени органи и техните основни сили, етерното тяло, изпадна в безредие.
По-късно дойде време, то се пада вече в Атлантската епоха когато стана така, че земните човешки тела не можеха да бъдат един подходящ инструмент за човешките души, ако развитието трябваше да продължи съответно по-нататък.
Това, което известно време се беше развило по един използуваем начин, а именно човешките жизнени органи и техните основни сили, етерното тяло, изпадна в безредие.
Защото космическите сили, които действуваха от окръжността на Земята и които имаха задачата да внесат ред именно в тези жизнени органи на човека, в органите на дишането, на кръвообращението и т.н., тези сили се развиха под влиянието на Луцифер и на Ариман така, че жизнените органи не биха станали вече използуваеми за човешките същества на Земята. Те биха приели една твърде своебразна форма. Онези сили именно, които трябва да подържат и снабдяват тези жизнени органи, не идват направо от Слънцето, а от това, което в миналите времена хората наричаха седемте планети. Планетните сили действуваха в човека от Космоса.
към текста >>
Хората биха били
един
вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението.
Чрез двете Христови дела в свръхсетивните светове сетивните органи на човеците бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Жизнените органи също бяха устроени така, че човекът можеше да използува по съответен начин тялото. Не бяха устроени обаче хармонични органите на душата. В душевните органи на човека би настъпило безредие, ако не би станало по-нататък нищо. Мисълта ми е предимно за мисленето, чувствуването и волението, в тях би настъпило безредие, така че волението /волята/ би смущавало постоянно мисленето, чувствуване то волението и т.н.
Хората биха били един вид осъдени на едно постоянно хаотично използуване на техните душевни органи, на мисленето, чувствуването и волението.
Те биха станали или буйствувайщи, беснеещи чрез една прекалено силна проява на волята или помрачени чрез едно задържано чувствуване или хора с бегли идеи чрез едно хипертрофирано мислене. Тази беше третата опасност, на която бяха изложени по определен начин хората на Земята. Но и това, което влага ред в тези три душевни способности мисленето, чувствуването и волението -, се упражнява от Космоса, от силите идващи от окръжността на Земята; защото самата Земя е арената за влагане ред в човешкия Аз. Съответното съвместно действие на трите душевни способности, на мисленето, чувствуването и волението, трябва да бъде подредено; сега обаче не действувайки от всички планети, а само от Слънцето, Луната и Земята, така щото чрез съответното съвместно действие от Слънцето, Луната и Земята, когато това действие е хармонично, в човека също се залага едно хармонично съвместно действие на Мисленето, чувствуването и волението.
към текста >>
И сега онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, прие една такава космическа душевна форма, че неговият живот не беше нито на Слънцето, нито на Луната, нито на Земята, а то живееше
един
вид описвайки кръгове около Земята, като чувствуваше зависимо от влиянията на Слънцето, Луната и Земята.
И по отношение на тези три душевни способности на човека трябваше да бъде създадена помощ от духовния свят.
И сега онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, прие една такава космическа душевна форма, че неговият живот не беше нито на Слънцето, нито на Луната, нито на Земята, а то живееше един вид описвайки кръгове около Земята, като чувствуваше зависимо от влиянията на Слънцето, Луната и Земята.
Влиянията на Земята му идваха отдолу нагоре, а тези на Слънцето и Луната отгоре надолу. Ясновидското съзнание вижда всъщност това същество ако мога да се изразя така в цветущото вре ме на неговото развитие в същата сфера, в която Луната се върти около Земята. Следователно аз не мога да кажа точно: влиянието на Луната идваше от горе, а то идваше в същност от мястото, където се намираше това същото същество, този предиземен Натанов Исус. То отново чуваше като отчаян вик това, което мисленето, чувствуването и волението на човеците биха станали и се стремеше да чувствува, да се проникне напълно от чувството за тази трагичност на човешкото развитие, на развитието на цялото човечество. С това обаче то отново призова при себе си висшия Слънчев Дух, който слезе сега отново при него, одухотворявайки го за трети път.
към текста >>
Чрез това се роди учението на Заратустра, което
един
вид проектира, откри в неговата душа това, което беше станало в прадревни времена.
Сега аз ще Ви опиша малко по друг начин това, което стана чрез това трето душевно проникване така бих могъл отново да го нарека, това събитие -, ще го опиша различно от първите два вида. Това, което стана в три редуващи се степени можем да кажем на духовното, ако щете небесно развитие, то се отрази след това в различните светогледи на следатлантските народи. Всичко това продължи да действува по-нататък; фактът, че Христовото Същество проникна веднъж със своя Дух онова същество, което по-късно се роди като Натаново момче Исус, още в древната Лемурийска епоха, произведе по-нататък своите действия; тези действия останаха така да се каже като действие на Слънцето. И посвещението на Заратустра се състоеше в това, че той почувствува действието на Слънцето пропито това, което беше станало, от въздействията на това събитие.
Чрез това се роди учението на Заратустра, което един вид проектира, откри в неговата душа това, което беше станало в прадревни времена.
Третата следатлантска културна епоха, която наричаме Египто-халдейска епоха, се роди отчасти чрез това, че в душите на хората се отразиха, че душите още изживяха вътрешно въздействията, които бяха се родили чрез това, че Духът на Слънцето беше проникнал, беше изпълнил душата на съществото, което след това се роди като Натанов Исус, когато то извърши своята обиколка из планетите. Благодарение на това се роди науката на планетарните действия, която имаме пред нас в халдейската астрология, за която днес хората имат твърде малко понятия. В Третата следатлантска културна епоха, следователно при Египетските и Халдейските народи се разви онова звездно служене, което е познато външно; то се роди чрез това, че в по-късно време изпрати своите лъчи онова, което бе смекчено в действията на планетите.
към текста >>
Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съ
един
и с природата на змея, трябваше
един
вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в
един
вид хармония.
И така пред нас се явява образът нека си го представим живо пред очите на нашата душа образът на едно ангелско същество, което се намира още в духовните светове, което по-късно се ражда като момчето Исус, като Натановото момче Исус: това същество ни се явява проникнато от Христовото Същество и ставащо чрез това способно да изхвърли от мисленето, чувствуването и волението онова, което бушува в душата като змеят и би внесло хаос в нейните способности. Споменът за това царува във всички образи, които се явяват в човешките култури като св. Георги, който побеждава змея. Свети Георги със змея отразява онова свръхземно събитие, при което Христос беше проникнал Исуса и го беше направил способен да изхвърли змея от човешката душевна природа. Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество.
Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония.
Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие.
към текста >>
Христос-Исус използува
един
вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост.
Това беше едно важно дело, което беше станало възможно само чрез помощта на Христа в Исуса /преди неговото раждане на Земята/, в това ангелско същество. Защото това ангелско същество трябваше фактически да се съедини с природата на змея, трябваше един вид да приеме формата на змея, за да задържи змея от човешката душа, то трябваше да действува в змея, така че змеят бе облагороден, той бе доведен от хаоса в един вид хармония. Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха.
Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост.
В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие. Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове. Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса.
към текста >>
Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства
един
образ на бог.
Възпитанието, опитомяването на змея, тази е по-нататъшната задача на това същество. И така стана, че змеят беше наистина деен, но чрез това, че в него бе влято действието, което излизаше от описаното същество, този змей стана носител на много откровения, които проявиха техните влияния в земните култури на цялото следатлантско развитие. Вместо хаосът на змея да се яви в бушуващите хора или в тези със затъмнено съзнание, яви се първичната мъдрост на следатлантската епоха. Христос-Исус използува един вид кръвта на змея, за да проникне с нейната помощ в човешката кръв и по този начин човекът да стане носител на божествената Мъдрост. В отражението на гръцката митология ние срещаме това в значителен размер също и екзотерично от 9-то предихристиянско столетие.
Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог.
Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове. Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса. Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни богове, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме. Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете един образ: образът на Аполон.
към текста >>
Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете
един
образ: образът на Аполон.
Своеобразно е, как за гръцкото схващане измежду другите образи на боговете израства един образ на бог. Ние знаем добре: тези гърци са се кланяли на различни богове. Тези богове бяха отсенките, проекциите на същества, които се бяха родили при минаването на по-късния Натанов Исус, носещ Христа в себе си, през различните планети на нашата слънчева система. Те са ги виждали така, че когато насочваха поглед нагоре в космическите далечини, когато пронизваха с погледа си светлинния етер, с право приписваха на Зевса /Юпитер/ произхода не външния произход, а действителния духовен, вътрешен произход -, говорейки тогава за Зевса. Така говореха те за Атина Палада, за Артемида, за различните планетни богове, които бяха от сенки на това, за което ние говорихме.
Обаче от тези възгледи изникна над другите образи на боговете един образ: образът на Аполон.
Този образ на Аполон израсна по своебразен начин. Какво виждаха гърците в техния Аполон?
към текста >>
На запад от този извор се разкриваше една земна пропаст, над тази пропаст гърците построиха
един
храм. Защо?
Ние се научаваме да го познаваме, когато насочим погледа към Парнаса и към Касталския извор.
На запад от този извор се разкриваше една земна пропаст, над тази пропаст гърците построиха един храм. Защо?
към текста >>
По-рано от земната пропаст се издигаха пари, които, когато въздушните течения бяха правилни, се увиваха фактически като извивки на змия, като
един
змей около планината.
По-рано от земната пропаст се издигаха пари, които, когато въздушните течения бяха правилни, се увиваха фактически като извивки на змия, като един змей около планината.
И гърците си представяха Аполона, как той изпраща своите стрели срещу змея, който се издига като буйни пари от земната пропаст. Тук пред нас застава в образа на гръцкия Аполон християнският св. Георги изпращайки своите стрели срещу змея. Св. Георги е една земна отсенка на гръцкия Аполон. И когато Аполон победи змея, така наречения от тях змей Питон, там бе построен един храм и вместо Питона ние виждаме, как парите отиват в душата на Пития, как гърците си представят, че в тези диви змееви пари живее Аполон, който им прави предсказания чрез оракула от устата на Пития.
към текста >>
И когато Аполон победи змея, така наречения от тях змей Питон, там бе построен
един
храм и вместо Питона ние виждаме, как парите отиват в душата на Пития, как гърците си представят, че в тези диви змееви пари живее Аполон, който им прави предсказания чрез оракула от устата на Пития.
По-рано от земната пропаст се издигаха пари, които, когато въздушните течения бяха правилни, се увиваха фактически като извивки на змия, като един змей около планината. И гърците си представяха Аполона, как той изпраща своите стрели срещу змея, който се издига като буйни пари от земната пропаст. Тук пред нас застава в образа на гръцкия Аполон християнският св. Георги изпращайки своите стрели срещу змея. Св. Георги е една земна отсенка на гръцкия Аполон.
И когато Аполон победи змея, така наречения от тях змей Питон, там бе построен един храм и вместо Питона ние виждаме, как парите отиват в душата на Пития, как гърците си представят, че в тези диви змееви пари живее Аполон, който им прави предсказания чрез оракула от устата на Пития.
И гърците, този себесъзнателен народ, се изкачват по стъпалата, на които са се подготвили душевно, и приемат това, което Аполон има да им каже чрез Пития, която е проникната от парите на змея: т.е. в кръвта на змея живее Аполон и пропива хората с мъдрост, която те черпят при Касталския извор. И това място става сборно място за най-свещените игри и празници.
към текста >>
Един
вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова.
Физическото Слънце отива на юг; в духовната област става винаги противоположното. С това се показва, че Аполон има връзка със Слънцето. Аполон е ангелското същество, за което говорихме: една отсенка, една проекция в душата на гърците на това ангелско същество, което в действителност беше действувало в края на Атлантската епоха, бидейки проникнато от Христос. Проекцията, отсенката в гръцката душа на проникнатото от Христос ангелско същество е Аполон, който говори мъдрост от устата на Пития. И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона!
Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова.
Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона. Богът-лечител беше Аполон: "Лечител". Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята. Защото Аполон не е бил никога един физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
към текста >>
Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или
един
Лечител за Земята.
И какво се съдържаше за гърците в тази мъдрост на Аполона! Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона. Богът-лечител беше Аполон: "Лечител".
Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята.
Защото Аполон не е бил никога един физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
към текста >>
Защото Аполон не е бил никога
един
физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
Един вид всичко, което ги определяше в най-важните случаи да извършат това или онова. Постоянно при трудните случаи гърците отиваха, добре подготвени душевно, при Аполона и слушаха чрез устата на Пития предсказанията, чрез устата на тази Пития, която беше подбудена от парите, в които живееше Аполон. И Асклепиос, лечителят, беше за гърците син на Аполона. Богът-лечител беше Аполон: "Лечител". Смекчението на онзи ангел, в когото някога се намираше Христос, е на Земята Лечи тел или един Лечител за Земята.
Защото Аполон не е бил никога един физически въплътен образ, а действуваше чрез елементите, чрез стихиите на Земята.
към текста >>
За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като
един
земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос.
И Аполон е бог на музите, преди всичко бог на песента и на музикалното изкуство. Защо той е това? Защото чрез това, което царува в песента, в свиренето на струни, той внася ред в действуващото иначе безредие в мисленето, чувствуването и волението. Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон.
За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос.
Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
към текста >>
И
един
отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци.
Трябва винаги да помним, че при Аполон това е проекция на онова, което беше станало в края на Атлантската епоха. Тогава от духовните висини действително действуваше в човешката душа нещо, което прозвуча като слабо ехо в музикалното изкуство, което гърците култивираха под закрилата на бога Аполон. За гърците музикалното изкуство беше, съзнателно за тях, като един земен отзвук на онова древно изкуство, което развиваше в небесните висини, за хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението, съществото, ангелското същество, което беше проникнато от Христос. Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението.
И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци.
Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
към текста >>
А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло
един
признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип.
Те не са изразили това, за което се е касаело, то беше познато само в техните мистерии -, но при гърците беше така, че те си казваха в мистериите на Аполон: Някога едно висше божествено Същество проникна едно същество от йерархията на Ангелите. Това внесе хармония в мисленето, чувствуването и волението. И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония.
А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип.
За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши. Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение.
към текста >>
Знаменателно е, че когато се роди
един
мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
И един отблясък на това е музикалното изкуство, особено аполоновото изкуство, онова музикално изкуство например, което се разлива чрез струнните звуци. Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието.
Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните. И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане.
към текста >>
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по
един
правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните.
Гърците не считаха като аполоново изкуство онова, което се проявяваше чрез свирка или чрез духови инструменти. Онова, което по-малко апелира към стихиите отколкото духовите инструменти, което изисква така да се каже най-много маневриране от страна на човека, на кратко казано, което звучи в струните на Аполон, на него гърците приписваха онова музикално въздействие, което поставя душата в хармония. А за хората, които нямаха склонност, които не ценяха достатъчно музикалното изкуство на Аполон, за тях гърците, имайки в съзнанието всичко онова, което обяснихме, че те действително показват върху тяхното външно тяло един признак изразяващ тяхната тъпота относно аполоновия принцип. За гърците такива хора показваха върху своето външно тяло, как те са изостанали назад атавистично на една предишна степен на развитието. Знаменателно е, че когато се роди един мъж с особено дълги уши това беше цар Мидас, гърците казаха: Раждайки се този човек получи магарешки уши.
Понеже преди да се роди на Земята този човек не се е отдал по един правилен на чин на въздействията, които някога дойдоха в света чрез онова ангелско същество, което беше проникнато от Христос, затова, казваха те, той има магарешки уши и в резултат на това той предпочиташе духовите инструменти пред струнните.
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
към текста >>
Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една
един
на държава, а имаха идеалното
един
ство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха
един
вид съюз на градовете.
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там.
Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества.
към текста >>
И от това ще зависи
един
здрав духовен живот в бъдещето, че все повече и повече на хората ще бъде възможно да разберат това, което мисловният и идеен живот на епохата, в която стана Тайната на Голгота, се оказа неспособен да разбере.
Сега ние имаме четирите степени на хармонизирането: хармонизиране на живота на сетивата, хармонизирането на жизнените органи, хармонизирането на мисленето, чувствуването и волението и хармонизирането на Аза, като последното стана чрез Тайната на Голгота. Сега, обични приятели, имате отношенията между съществото, което се роди като Натаново момче Исус, и Христовото Същество. Вие имате начина, по който бе подготвено това отношение. И сега е възможно чрез това, което днес може да се разкрие в истинската Антропософия, да бъде разбрана тази форма на съвместно действие на Христовото Същество с човешкото същество на Натановия Исус. Това стана възможно за нас.
И от това ще зависи един здрав духовен живот в бъдещето, че все повече и повече на хората ще бъде възможно да разберат това, което мисловният и идеен живот на епохата, в която стана Тайната на Голгота, се оказа неспособен да разбере.
към текста >>
10.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
От гледната точка, която имам предвид тук, аз бих нарекъл светогледа на Заратустра
един
светоглед на "Хронологията".
Първият следатлантски светоглед, който срещаме като едно непосредствено действие на троичното Христово събитие, това е светогледът, който се роди чрез импулсите на Заратустра. Сега аз трябва да изтъкна тук, че ще трябва да използувам думи, които така, както те днес се употребяват звучат абстрактно и сухо, даже педантично. Но колкото и много да търсим в обикновения земен език, ние не ще намерим първо други думи, които да можем да използуваме за целта. И така бих искал да апелирам към Вашите души да разбират под думите, които сега ще употребя, нещо много по-духовно от това, което днес сухата наука разбира под тези думи.
От гледната точка, която имам предвид тук, аз бих нарекъл светогледа на Заратустра един светоглед на "Хронологията".
Над двете същества Аура-Маздао и Ариман светогледът на Заратустра вижда действието на Времето Зерван Акарана. Обаче не действието на абстрактното време, както ние го схващаме днес, а на времето като нещо живо, схващано като едно надлично Същество. Светогледът на Заратустра счита това, което ние схващаме с думата време, така, че от това Същество изхождат Управителите на Времето; това са първо онези Същества, които са символизирани в мировото пространство чрез зодиакалните знаци, Амшаспадите. Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем дванадесет на брой и регулират. И звездите, които са подчинени на Амшаспадите и са 26 до 31 на брой.
към текста >>
Съзнанието на Заратустра виждаше всичко това, което
един
вид се разлива и се вълнува в света чрез това, че във великия миров оркестър инструментите съзвучат в тези числени отношения.
Светогледът на Заратустра счита това, което ние схващаме с думата време, така, че от това Същество изхождат Управителите на Времето; това са първо онези Същества, които са символизирани в мировото пространство чрез зодиакалните знаци, Амшаспадите. Те са шест на брой, или ако прибавим към тях и техните антиподи, можем да кажем дванадесет на брой и регулират. И звездите, които са подчинени на Амшаспадите и са 26 до 31 на брой. Изедите са същества от по-нисш ранг и са служители на висшите Същества на Времето; те регулират дните в месеца. Съзнанието на Заратустра виждаше онази чудесна хармония, която действува в света чрез сили и която се символизира в числото чрез всички отношения и комбинации, които се получават чрез 28 до 31 към 12.
Съзнанието на Заратустра виждаше всичко това, което един вид се разлива и се вълнува в света чрез това, че във великия миров оркестър инструментите съзвучат в тези числени отношения.
Това светогледът на Заратустра считаше като внасящия ред и хармонизиращия принцип на мировия ред. Аз бих искал само да посоча тези отношения. И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света, един вид храносмилайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да мислим същевременно за бога Хронос, за Регента на Времето.
към текста >>
И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света,
един
вид храносмилайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да мислим същевременно за бога Хронос, за Регента на Времето.
Изедите са същества от по-нисш ранг и са служители на висшите Същества на Времето; те регулират дните в месеца. Съзнанието на Заратустра виждаше онази чудесна хармония, която действува в света чрез сили и която се символизира в числото чрез всички отношения и комбинации, които се получават чрез 28 до 31 към 12. Съзнанието на Заратустра виждаше всичко това, което един вид се разлива и се вълнува в света чрез това, че във великия миров оркестър инструментите съзвучат в тези числени отношения. Това светогледът на Заратустра считаше като внасящия ред и хармонизиращия принцип на мировия ред. Аз бих искал само да посоча тези отношения.
И понеже това е така, понеже в това, което твори и в творенето същевременно "консумира", което приема в себе си възгледите на света или по-добре казано вижданията на света, един вид храносмилайки ги духовно и пренасяйки ги на други степени, понеже светогледът на Заратустра вижда във "Времето" нещо живо, нещо над лично, ние трябва, одухотворявайки тази дума, да наречем този светоглед "Хронология", при което трябва да мислим същевременно за бога Хронос, за Регента на Времето.
към текста >>
Вчера аз се опитах да го обясня само при
един
отделен случай, но то важи така да се каже за целия западен свят.
Този светоглед аз бих могъл да нарека "Астрология". Хронологията бе последвана от Астрологията. И всичко, което разкрива истинската Хронология на Заратустризма, което разкрива истинската Астрология на египетските и халдейските мистерии, всичко това беше подбудено чрез троичното дело на Христос преди великата атлантска катастрофа. А какво последва в Гръцката или в Гръцко-латинската културна епоха? Това, което сега ще кажа, важи не само за гърците и за римляните, а също и за останалите области на Европа.
Вчера аз се опитах да го обясня само при един отделен случай, но то важи така да се каже за целия западен свят.
Ние можем още веднъж да на сочим нашия поглед в миналото и да видим, как гъркът почиташе Аполона, този отблясък на Натановото момче Исус, но както то беше още в края на Атлантската епоха. Ние казахме: Аполон идваше при Делфийския Оракул от страната на Хипербореите, от север. Чрез устата на Пития той казваше най-важното, което гъркът искаше да чуе, през време на лятото. През есента той отново се връщаше в страната на Хипербореите. Ние свързахме това движение на Аполона с движението на Слънцето; но понеже духовното Слънце е това, което говори чрез Аполона, когато физическото Слънце отива към юг, той отива към север.
към текста >>
Слънцето действува във всички елементи /стихии/ и след като е проникнало, след като е инжектирало земните елементи, то действува от тези елементи върху хората,
един
вид чрез служителите, които ние наричаме духове на елементите, и живеейки в елементите действува Духът на Слънцето.
През есента той отново се връщаше в страната на Хипербореите. Ние свързахме това движение на Аполона с движението на Слънцето; но понеже духовното Слънце е това, което говори чрез Аполона, когато физическото Слънце отива към юг, той отива към север. Митовете се оказват изпълнени с безкрайна мъдрост, когато ги разглеждаме в светлината на истинския Окултизъм. И въпреки това не погледът към звездите беше това, което за гърка символизираше Аполона: гъркът не гледаше всъщност към Слънцето, когато се кланяше на Аполон, като към неговия външен звезден символ; Аполон е бог на Слънцето не в смисъла, че външното Слънце би било негов символ за целта гъркът имаше своя Хелиос; той регулираше движението на Слънцето на небето. Слънцето не действува за нашето земно съществувание, даже когато имаме предвид физическото, то не действува така, че върху човека да се отразява само това, което се разлива направо чрез слънчевите лъчи, а действува първо върху въздуха и водата, във водните пари, също в парите, за които казахме, че те са се издигали от пропастта на Каскалския извор и са обвивали като змей съседната планина и че този змей е бил убит от гръцкия свети Георги.
Слънцето действува във всички елементи /стихии/ и след като е проникнало, след като е инжектирало земните елементи, то действува от тези елементи върху хората, един вид чрез служителите, които ние наричаме духове на елементите, и живеейки в елементите действува Духът на Слънцето.
И това действие гъркът виждаше в своя Аполон.
към текста >>
Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като
един
отзвук на това дело?
За него Аполон беше богът на Слънцето, не този, който като Хелиос караше слънчевата колесница по небето и регулираше времената на дните -, а насочвайки поглед към Аполона гъркът виждаше слънчевите действия на атмосферата. Това, което е действие на Слънцето, него считаше той за Аполон, като считаше това действие духовно. И така беше при много богове и духовни Същества, които намираме на запад. Достатъчно е само да посочим Вотана и бих могъл да посочи още много други -, който свисти във въздуха, в бурята, и неговата дива войска.
Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело?
Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса. Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна.
към текста >>
Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше
един
отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна.
Какъв беше в тази Четвърта следатлантска епоха светогледът, какво беше станал този светоглед под влиянието на троичното дело на Христос, като един отзвук на това дело? Аз отново трябва да употребя една педантична дума, която се е превърнала в нещо сухо. Астрологията бе последвана от "Метеорологията". Хронология, Астрология, Метеорология! Само че ние трябва да свържем "логия"-та с Логоса.
Но през време, когато всичко това настъпи в западния свят, в цялата следатлантска култура се вля нещо друго, което беше един отзвук на троичното Христово дело от една съвършено друга страна.
И това четвърто нещо, което стана успоредно на другите, което стана наред с Метеорологията на Четвъртата следатлантска епоха, беше нещо, което аз отново трябва да назова с една суха педантична дума но отново Ви моля да свържете "логия"-та с Логоса това стана "Геология". Къде срещаме ние "Геологията"?
към текста >>
Така Яхве се съ
един
ява чрез своето дихание с това, което е формирано от земята.
Това е важното, което трябва да обгърнем с поглед: всичко това, което другите схващаха като душа, бих могъл да кажа, което народите с метеорологическия светоглед схващаха като душа, всичко това говори различно върху формирането на човека. Нека насочим поглед върху гръцкия светоглед, според който Прометей седи и оформя човека. Идва Атина Палада и свързва от духовните висини духовната искра с човека. Прометей формира душата в символа на пеперудата. Богът Яхве формира човека от земята, от пръстта; и той, богът Яхве, който в течение на развитието беше станал господар на Земята, той, богът Яхве, вдъхва на човека от своята собствена субстанция живата душа.
Така Яхве се съединява чрез своето дихание с това, което е формирано от земята.
И той иска да живее в своя син, в своето живо дихание, в Адама и в неговите потомци, синовете на Земята, в онези същества, чиято дреха да формира от земята богът Яхве считаше като своя задача. И ако отидем сега по-нататък нека се опитаме да извикаме пред душата си всичко това, което намираме в древността на еврейския народ предадено в самата Библия. Знаем, ние подчертахме това, че Земята развива определени сили. Гьоте, Джордано Бруно и други сравняват тези сили със силите на вдишването и издишването на човека. Земята развива определени сили, сили на вдишването и издишването, които произвеждат приливите и отливите, нарастването и спадането на водата, вътрешни сили на Земята, същите сили обаче, които движат Луната около Земята.
към текста >>
И това се изразява сега по
един
чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество.
Днес бихме казали: Йехова взе присърце да постави човека на Земята така, че в неговото истинско същество човекът да бъде най-висшият цвят, венецът на земните твари. Можем да кажем: За халдейците, за египтяните, за последователите на Заратустра, за гърците, за римляните, за европейските народи от средна и северна Европа най-важното при човека беше това, което дойде от духовния свят. За евреите най-важното при човека е това, което е свързано със Земята и нейните сили. Яхве се чувствува като бог, който царува над Земята прониквайки я духовно. Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията.
И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество.
Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното.
към текста >>
Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат,
един
вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата.
Така ние виждаме, че като най-важно събитие в четвъртата следатлантска епоха трябва да считаме това: Геологията се прибавя към Метеорологията. И това се изразява сега по един чудесен начин в неговия духовен насрещен образ в древноюдейското пророчество. Всъщност какво преследваха тези пророци? Нека се опитаме да вникнем в най-вътрешното същество на тези души на пророците, Исайя, Йеремия, Езекиел, Даниел, Йоел, Йонас и Захария. Към какво се стремяха те?
Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата.
Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества. Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия. И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята.
към текста >>
Пророците искат да подтиснат също естеството на Пития в тяхната душа и да развият
един
ствено това, което действува в ясната сила на Аза, на онзи Аз, който е свързан със Земята, който принадлежи на Земята; на онзи Аз, който е духовният насрещен образ на геологическия елемент.
Аполон преобразява сибилинската черта на Пития чрез това, че самият той се потопява в тази черта и говори чрез сибилата.
Пророците искат да подтиснат също естеството на Пития в тяхната душа и да развият единствено това, което действува в ясната сила на Аза, на онзи Аз, който е свързан със Земята, който принадлежи на Земята; на онзи Аз, който е духовният насрещен образ на геологическия елемент.
Как вечното в Аза се проявява в спокойствие, когато мълчат сибилинските елементи, когато престава всякакво вътрешно бушуване, когато всичко това бива подтиснато, когато спокойствието царува и гледа в основите на Вечното това искаха да развият юдейските пророчески натури и техните проповеди трябваше да произлязат от такова душевно настроение, което търси в душата това, което отговаря до най-висока степен на Геологията. Това звучи за нас, което е завладяващо при тези пророци, така звучи то срещу нас като едно излияние на геологическия елемент и даже онова, което е станало по начин различен от пророкуваното, ни показва именно, как елементът на пророците е именно геологическият елемент. Едно бъдеще царство, което обаче трябва да бъде свързано с външни жестове с Земята и което трябва да замени настоящото царство, едно Небе на Земята, това е, което пророците възвестяват първо така тясно са свързаните с Геологията. И този геологически елемент на пророците се влива все още в първите времена на Християнството, когато се очаква второто пришествие на Месия, но така, че той трябваше да слезе от облаците и да основе своето царство на Земята. Ние ще разберем това, което се влъчва в юдейската култура само тогава, когато го разберем по този начин като Геология.
към текста >>
Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва
един
съюз с народа.
Обаче когато Азът установява от самия себе си едно отношение към своя бог, как се изразява това? То се изразява не като вдъхновение, така че също и моралното да бъде едно проникване и проработване на душата с божествените си ли, не като вдъхновение, а като заповед. Формата на заповедта, която срещаме в Декалога, ние срещаме първо при юдейския народ. Макар и науката да говори небивалици относно по-ранното съществуване на заповедта тя говори за Хамураби и т.н. -, аз не мога сега да се впускам в глупостите на по-новата наука; но това, което се явява като заповед, при което Азът стои непосредствено срещу Бога и получава от Бога нормата, предписанието така, че Азът трябва да следва това предписание от вътрешна воля, това ние среща ме за първи път при юдейския народ.
Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва един съюз с народа.
Другите богове действуват чрез сили, които винаги са свързани с подсъзнателното естество на душата. Нека още веднъж сравним, как Аполон действува чрез Пития, как душата трябваше да се подготви, когато отиваше при Пития, така че богът да може да говори чрез нея: Аполон говореше чрез потопяващия се в подсъзнанието душевен живот. Срещу това стои говорещият чрез своите заповеди, свързващият един съюз, един договор със своя народ Бог Яхве, който говори непосредствено към Аза на душата. И пророците веднага проявяваха ревност, когато се случваше това, което често ставаше с юдейския народ: когато действията на езическите народи добиваха влияние над юдейския народ. В юдеите не трябваше да проникнат подсъзнателни сили; всичко трябваше да почива на съюза с Бога, на принципа на заповедта.
към текста >>
Срещу това стои говорещият чрез своите заповеди, свързващият
един
съюз,
един
договор със своя народ Бог Яхве, който говори непосредствено към Аза на душата.
Макар и науката да говори небивалици относно по-ранното съществуване на заповедта тя говори за Хамураби и т.н. -, аз не мога сега да се впускам в глупостите на по-новата наука; но това, което се явява като заповед, при което Азът стои непосредствено срещу Бога и получава от Бога нормата, предписанието така, че Азът трябва да следва това предписание от вътрешна воля, това ние среща ме за първи път при юдейския народ. Също така за първи път срещаме при юдейския народ това, че Бог сключва един съюз с народа. Другите богове действуват чрез сили, които винаги са свързани с подсъзнателното естество на душата. Нека още веднъж сравним, как Аполон действува чрез Пития, как душата трябваше да се подготви, когато отиваше при Пития, така че богът да може да говори чрез нея: Аполон говореше чрез потопяващия се в подсъзнанието душевен живот.
Срещу това стои говорещият чрез своите заповеди, свързващият един съюз, един договор със своя народ Бог Яхве, който говори непосредствено към Аза на душата.
И пророците веднага проявяваха ревност, когато се случваше това, което често ставаше с юдейския народ: когато действията на езическите народи добиваха влияние над юдейския народ. В юдеите не трябваше да проникнат подсъзнателни сили; всичко трябваше да почива на съюза с Бога, на принципа на заповедта. За това пророците полагат особени грижи.
към текста >>
А сега нека се опитаме да хвърлим
един
малък поглед в миналото, който искаме да проникнем с това, което ни дават окултните познания да хвърлим
един
поглед в миналото върху това, което се опитахме да илюстрираме чрез току що даденото.
А сега нека се опитаме да хвърлим един малък поглед в миналото, който искаме да проникнем с това, което ни дават окултните познания да хвърлим един поглед в миналото върху това, което се опитахме да илюстрираме чрез току що даденото.
към текста >>
Илия беше например
един
от пророците.
Вчера ние се запознахме с троичното дело на Христос, което се пада в Лемурийската и в Атлантската епоха. Ние видяхме, как Христос проникна три пъти Съществото, което по-късно се роди като Натаново момче Исус; но Той го изпълни така, че това Същество не беше въплътено в земно тяло, а остана в духовните светове. И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток.
Илия беше например един от пророците.
Но как този Илия е един пророк? Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело. В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение.
към текста >>
Но как този Илия е
един
пророк?
Вчера ние се запознахме с троичното дело на Христос, което се пада в Лемурийската и в Атлантската епоха. Ние видяхме, как Христос проникна три пъти Съществото, което по-късно се роди като Натаново момче Исус; но Той го изпълни така, че това Същество не беше въплътено в земно тяло, а остана в духовните светове. И когато насочим поглед върху това, което е станало там, ние трябва да кажем: Това, което стана в Атлантида, то премина след това на изток. Илия беше например един от пророците.
Но как този Илия е един пророк?
Той служи на Бога Яхве, служи му така, че в неговата душа живее отзвукът от троичното Христово дело. В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос.
към текста >>
Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше
един
такъв пратеник като Илия, и той предхождаше
един
вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
В неговата душа живее познанието: Като пророк аз трябва преди всичко да проповядвам Яхве така, че в Яхве живее Христос, който по-късно трябва да извърши Тайната на Голгота; аз трябва да го проповядвам така, че той живее с действията, с въздействията, които е разлял в Космоса чрез третото изживяване в края на Атлантската епоха. Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова.
Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично.
към текста >>
При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи
един
вид като изобилие, като
един
вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията.
Илия проповядваше проникнатия от Христос Яхве. Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова. Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус.
При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията.
Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус.
към текста >>
Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана
един
предизвестен факт.
Христос живееше вече в Яхве; но Той живееше като в своя отблясък, като в своето отражение. Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова. Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус. При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията.
Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт.
Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис.
към текста >>
Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са
един
вид предизвестие,
един
вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота.
Както лунната светлина отразява слънчевата светлина, така Яхве отразява Съществото, което след това живя на Земята като Христос. Христос отразяваше своето Същество от Яхве или от бога Йехова. Обаче в духа на после действието на троичното Христово дело действуваше един такъв пратеник като Илия, и той предхождаше един вид Натановия Исус, както този Натанов Исус вървеше първо духовно от запад на изток, за да проникне културите, за да се роди след това като Натаново момче Исус. При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт.
Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота.
Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис. И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти.
към текста >>
Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо
един
образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус.
При всички народи се чувствуваше като едно предвъзвестяване това, което се получи един вид като изобилие, като един вид излишък на Метеорологията именно когато тази Метеорология бе докосната от Геологията. Ние преживяваме особеното нещо, че на мястото, което след това доби такова голямо значение чрез Християнството, че на това място стана един предизвестен факт. Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично.
Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус.
В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис. И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти. Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа. Това, което е станало тогава за хармонизиране на мисленето, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис.
към текста >>
И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен
един
култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти.
Ние виждаме, как на най-различни места на Предна Азия, а също и на Европа се чествуват празници, които са един вид предизвестие, един вид предсказание на Христовото Събитие, пред известявайки Тайната на Голгота. Култът на Адонис и култът на Атис са били с право изтълкува ни като едно пророческо предсказание на Събитието на Голгота. Обаче когато разгледаме добре всички тези празници, ние винаги виждаме, че те представляват още всъщност бъдещето като нещо метеорологично. Богът Адонис, който бива убит и отново възкръсва, не се разбира като въплътен в плът, а това, което чествуващите го имат като бог, е първо един образ; той е образът на онова подобно на Ангел Същество, което в края на Атлантската епоха беше проникнато и изпълнено от Христос в духовните висини и което след това се роди като Натаново момче Исус. В лицето на бога Адонис хората празнуваха съдбата на Натановото момче Исус, също и в култа на Атис.
И ако сега кажем: Това беше мирово-историческа Карма, може би Вие ще потърсите нещо повече зад тези думи -, че на мястото, на което Библията с право поставя раждането на момчето Исус, че по-рано в Бетлеем /Витлеем/ е бил устроен един култ на Адонис, това хвърля една още по-голяма светлина върху тези факти.
Бетлеем беше едно от местата, където бяха устроени култове на Адонис. Често пъти там са били чествувани по-рано тези култове на умиращия и възкръсващия Адонис и по този начин е била подготвена аурата, в която е извикан споменът: Някога в духовните висини е имало едно Същество, което е принадлежало тогава на йерархията на Ангелите, едно Същество, което по-късно трябваше да дойде на Земята като Натаново момче Исус, едно Същество, което обаче в края на Атлантската епоха е било проникнато и изпълнено от Христа. Това, което е станало тогава за хармонизиране на мисленето, чувствуването и волението, то беше чествувано в празника на Адонис. И на онова място в Бетлеем, където е бил чествуван този празник на Адонис, ние имаме рожденното място също на Натановото момче Исус. И, обични антропософски приятели, думите съзвучат чудесно.
към текста >>
За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само
един
представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята.
И, обични антропософски приятели, думите съзвучат чудесно. Не виждаме ли ние, когато потърсихме троичното Христово Събитие, свръхземното Христово събитие, което предходи три пъти Тайната на Голгота, не виждаме ли ние, как Христос преминава от запад на изток към мястото, където трябваше да бъде изпълнена Тайната на Голгота? Не виждаме ли, как Той изпрати своя посланик пред себе си в лицето на пророк Илия и не знаем ли, как този пратеник се яви отново в своето следващо въплъщение като Йоан Кръстител? И не ни ли казва изрично този последният с едно чудесно съзвучие на думите: Той изпрати пред себе си своя Ангел, за да го възвести на хората? Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия.
За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята.
Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител. Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос. И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята. Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана. Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по един нов начин, да го освободят един вид от Земята.
към текста >>
Геологията трябваше да бъде
един
вид прохристиянизирана.
Това можем да кажем както за Йоан Кръстител така и за пророк Илия. За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята. Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител. Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос. И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята.
Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана.
Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по един нов начин, да го освободят един вид от Земята. Но това беше възможно само тогава, когато дойде една сила, която освободи, отдели този Дух на Земята от земните сили. Това стана благодарение на факта, че аурата на Земята беше проникната от силите на Христос и чрез това самата Земя стана сега нещо друго. В силите, които богът Яхве беше развързал, проникна Христос и превърна тези сили в нещо друго.
към текста >>
Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по
един
нов начин, да го освободят
един
вид от Земята.
За Илия още по-добре, нещо, което ще разберат онези, които си спомнят за моето описание на Илия, където аз изложих, че Илия остана в духовните висини и имаше само един представител, чрез който той действуваше, така че никога той самият не е ходил по Земята. Ако вземете това, тогава съвпада изразът: Той изпрати своя Ангел пред него,този израз отговаря по-добре за Илия отколкото за Йоан Кръстител. Такива пратеници са били винаги пратеници на придвижващия се от запад на изток Христос. И сега онова, което беше Геология при юдейския народ трябваше да бъде проникнато от Съществото, което ние от вчера насам се научихме да разглеждаме в неговата същинска дейност за Земята. Геологията трябваше да бъде един вид прохристиянизирана.
Хората трябваше да чувствуват Духа на Земята по един нов начин, да го освободят един вид от Земята.
Но това беше възможно само тогава, когато дойде една сила, която освободи, отдели този Дух на Земята от земните сили. Това стана благодарение на факта, че аурата на Земята беше проникната от силите на Христос и чрез това самата Земя стана сега нещо друго. В силите, които богът Яхве беше развързал, проникна Христос и превърна тези сили в нещо друго.
към текста >>
Той се потопява
един
вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи.
Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
към текста >>
Така говори този, за когото утре ще изложим по-нататък, как той извлече от юдейската геология това, което имаше да каже; как той направи елементарната сила, която царува от Земята в маслиновото дърво, по такъв величествен начин
един
образ за това, което имаше да каже.
Така говори този, за когото утре ще изложим по-нататък, как той извлече от юдейската геология това, което имаше да каже; как той направи елементарната сила, която царува от Земята в маслиновото дърво, по такъв величествен начин един образ за това, което имаше да каже.
към текста >>
11.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като
един
вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс.
Но културните епохи се променят в течение на историческото развитие на човечеството. Силите, с които след това сибилите предизвикаха истинско безредие, бяха още напълно оправдани, добри душевни сили в Третата следатлантска културна епоха, когато се култивираше Астрологията, когато в човешките души действуваше мъдростта на звездите и когато чрез действието на мъдростта на звездите бяха хармонизирани силите, които след това се проявиха хаотично в сибилството. От това обаче можете да разберете, че сили, които въобще царуват някъде в света, например сега специално тези, които царуваха в душите на сибилите, по себе си не могат да бъдат никога наречени добри или лоши, а те са добри или лоши според това, кога и как се проявяват. Силите, които се появиха в душите на сибилите, са напълно добри, оправдани сили, но те не бяха вече подходящи, не бяха вече годни за душевното развитие на Четвъртата следатлантска културна епоха; тогава в човешките души не трябваше да царуват силите, които се надигаха от подсъзнателните основи на душата, а тези, които говореха на душите от яснотата на Аза. Вчера ние чухме, как древноеврейските пророци работеха за подтискането на сибилинските сили и за развитието на силите, които говорят чрез яснотата на Аза, ние чухме, че главната характеристика на древно-еврейското пророчество е тази, да изтласка на заден план сибилинските сили и да развие онова, което може да говори чрез Аза.
Изпълнението на това, към което се стремяха древноеврейските пророци, което следователно можем да наречем като един вид "вкарване в правилните релси" на сибилинските сили, изпълнението на тази задача чрез Христовия Импулс.
Когато Христовият Импулс настъпи по познатия от нас начин в земното развитие на човечеството, касаеше се за това, тези явяващи се чрез сибилите сили в хаотична форма да бъдат изтласкани на заден план, подобно както една река е изблъскана назад от външния свят и след това изчезва в една подземна пещера, за да се яви отново на бял свят. Тези сибилински сили трябваше да изплуват отново нагоре в една друга форма, в пречистената чрез Христовия Импулс форма, във формата, която можа да им даде Христовият Импулс, след като той навлезе в аурата на Земята. Точно както, след като сме развили веднъж през деня нашите душевни сили, след като сме ги развили напълно трябва да ги потопим в нощното подсъзнание, за да ги събудим след това отново, така също беше необходимо, тези сили, които бяха оправдани в Третата следатлантска културна епоха, да потекат така да се каже под повърхността на душевния живот, за да изплуват след това отново, бавно, както ще чуем по-нататък. Следователно ще имаме пред нас явлението, че силите, които се проявяваха така хаотично в сибилите и които са оправдани човешки сили, са така да се каже промити, пречистени от Христовия Импулс, но бяха потънали в подосновите на душевния живот. Но в своето съзнание човечеството не знаеше, че Христос работи по-нататък с тези сили в подосновите на душата.
към текста >>
Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като
един
симптом на работата на Христовия Импулс.
Но в своето съзнание човечеството не знаеше, че Христос работи по-нататък с тези сили в подосновите на душата. И така е в действителност. Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост.
Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс.
Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие. Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци!
към текста >>
Искам да назова само
един
симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие.
Представлява едно величествено зрелище от гледна точка на Духовната Наука да наблюдаваме действието на този Христов Импулс; да наблюдаваме, как от Никейския събор насам, хората спорят и се карат в тяхното горно съзнание относно установява нето на догмите, как те се състезават с тяхното горно съзнание и как най-важното нещо за Християнството става в подсъзнателните основи на душата. Христовият Импулс работи не там, където хората спорят и се карат, а в подосновите. И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот.
Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие.
Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци! И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш! " Под влиянието на този сън, което бе подсилено още от това, че в сибилинските книги е било проучено, какво казвали сибилите Максенциус направил най-голямата глупост: той напуснал Рим и водил сражението със своята четири пъти по-многобройна войска от тази на Константин вън от стените на Рим.
към текста >>
Сражението се провежда и победата се получава по
един
знаменателен начин.
И някои неща, които разглеждани на повърхността ще изглеждат може би странни, ще ни разкрият човешка мъдрост. Ще трябва да бъдат разкрити още някои неща, защото те действуват в подосновите на човешкия душевен живот като един симптом на работата на Христовия Импулс. Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие. Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството.
Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин.
Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци! И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш! " Под влиянието на този сън, което бе подсилено още от това, че в сибилинските книги е било проучено, какво казвали сибилите Максенциус направил най-голямата глупост: той напуснал Рим и водил сражението със своята четири пъти по-многобройна войска от тази на Константин вън от стените на Рим. Защото в книгите на сибилите пишело: Ако воюваш срещу Константин вън от стените на Рим, ти ще унищожиш най-големия враг на Рим. Това беше едно от тези оракулни изказвания на сибилите!
към текста >>
И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал
един
сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш!
Така ние ще видим или ще разберем, че много важни форми относно конфигурацията на християнското течение в западния свят не можеха да се получат чрез това, върху което епископите спореха и се караха, но че важни исторически въпроси се развиха чрез решения, които се разиграха в подосновите на душевния живот и изплува в съзнанието подобно на сънищата; така щото от това, което възприемаха в сънищата, хората не можеха да разгадаят това, което ставаше в глъбините на душевния живот. Искам да назова само един симптом съществуват такива неща, при които като чрез сънища се отразява на повърхността това, което Христос пред приема в глъбините на душевните основи, за да вкара в правилните релси човешките душевни сили в течение на западното историческо развитие. Може би някоя душа ще бъде трогната предчувствувайки нещо от това, което искам всъщност да кажа с тези думи, когато виждаме, че на 28 октомври 312 година Константин Хлорус, Константин Велики води война срещу Максенциус пред Рим и взема едно решение, което беше извънредно важно за целия западен свят относно конфигурацията на Християнството. Сражението се провежда и победата се получава по един знаменателен начин. Това сражение, обични антропософски приятели, което Константин води пред Рим /Константин беше син на Констанциус Хлорус/ против Максенциус, беше едно сражение, което не бе решено чрез военни заповеди, не бе решено чрез съзнателното остроумие на тези, които го водеха, а бе решено чрез сънища и чрез сибилински знаци!
И многозначително ни се разказва затова сражение, което стана на 28 октомври 312 година, че когато Константин потегли срещу вратите на Рим Максенциус имал един сън; сънят му казал Максенциус се намирал още вътре в Рим: "Не оставай на същото място, на което се намираш!
" Под влиянието на този сън, което бе подсилено още от това, че в сибилинските книги е било проучено, какво казвали сибилите Максенциус направил най-голямата глупост: той напуснал Рим и водил сражението със своята четири пъти по-многобройна войска от тази на Константин вън от стените на Рим. Защото в книгите на сибилите пишело: Ако воюваш срещу Константин вън от стените на Рим, ти ще унищожиш най-големия враг на Рим. Това беше едно от тези оракулни изказвания на сибилите! Максенциус последва този съвет, излезе вън от вратите на Рим. Както някога едно друго оракулно изказване на сибилите беше водило Крьозуса, така и това оракулно изказване поведе Максенциус.
към текста >>
Костантин от своя страна имаше
един
друг сън.
Това беше едно от тези оракулни изказвания на сибилите! Максенциус последва този съвет, излезе вън от вратите на Рим. Както някога едно друго оракулно изказване на сибилите беше водило Крьозуса, така и това оракулно изказване поведе Максенциус. Той унищожи врага на Рим, т.е. самия себе си, чрез своето предприятие.
Костантин от своя страна имаше един друг сън.
На него сънят му казал: Върви напред пред своята войска /тя не беше така голяма, а беше четири пъти по-малка от тази на Мексенциус/ и носи пред нея монограмата на Христос! И той накара да носят тази монограма пред войската и спечели победата. Ето едно важно решение за конфигурацията на Европа, дадено чрез сънища и изказвания на сибилите! Тук проблясва това, което става в подосновите на душевния живот на европейските хора. Наистина като една река, която е изчезнала в планинските пещери, така че тя не се вижда вече на повърхността и на повърхността могат да се предположат най-странните неща, така тече напред реката на Христовия Импулс в подосновите на душите на европейските хора и действува действува първо като окултен факт.
към текста >>
И трябваше да изпитам, обич ни приятели, че окултните изследвания се ръководят по
един
чуден начин: За да не бъдем примамени да изпаднем в спекулации и да навлезем в области, в които окултната истина бива заменена с фантазията, ние сме ръководени, бих могъл да кажа, дълго време предпазлива и тихо относно окултното изследване, ако това изследване трябва да изнесе накрая истината на бял свят, истина, която може да ни убеди чрез самата себе си за нейната правилност.
Не че съм казал нещо, което да не може да издържи, но все пак, когато се изказах върху това, аз се чувствувах незадоволен. Аз трябваше да дам това, което може да бъде дадено като сигурно; защото често пъти, когато търсех онова течение, за което сега говорих, в неговото по-нататъшно напредване, когато търсех по-нататъшното окултно християнско развитие на запада, пред душата ми заставаше предупреждението: Ти трябва първо да прочетеш името на Парсифал на неговото истинско място.
И трябваше да изпитам, обич ни приятели, че окултните изследвания се ръководят по един чуден начин: За да не бъдем примамени да изпаднем в спекулации и да навлезем в области, в които окултната истина бива заменена с фантазията, ние сме ръководени, бих могъл да кажа, дълго време предпазлива и тихо относно окултното изследване, ако това изследване трябва да изнесе накрая истината на бял свят, истина, която може да ни убеди чрез самата себе си за нейната правилност.
Така аз често трябваше да се помиря с изчакване на отговора относно изискването: Търси, къде се намира записано името на Парсифал! Аз се бях запознал добре с това, което Вие всички познавате от легендата за Парсифал..., че след като Парсифал се завръща, излекуван по определен начин от неговите грешки, и намира отново пътя за свещения Граал, на него му се известява: върху свещената чаша се е появило блестящо неговото име. Следователно това име трябва да стои върху свещената Чаша. Но къде се намира свещената Чаша? Къде може да бъде намерена тя?
към текста >>
При такива окултни изследвания човек е често пъти задържан, така че, бих могъл да кажа, той не може да направи много нещо за
един
ден, за една година, за да бъде отклонен от истината чрез спекулиране: да, човек бива задържан.
Аз се бях запознал добре с това, което Вие всички познавате от легендата за Парсифал..., че след като Парсифал се завръща, излекуван по определен начин от неговите грешки, и намира отново пътя за свещения Граал, на него му се известява: върху свещената чаша се е появило блестящо неговото име. Следователно това име трябва да стои върху свещената Чаша. Но къде се намира свещената Чаша? Къде може да бъде намерена тя? Този беше въпросът.
При такива окултни изследвания човек е често пъти задържан, така че, бих могъл да кажа, той не може да направи много нещо за един ден, за една година, за да бъде отклонен от истината чрез спекулиране: да, човек бива задържан.
И в течение на действително много години, в които търсех отговор на въпроса: Къде ще намериш името на Парсифал записано върху свещената Чаша? пред мене се явиха крайъгълни камъни. Аз знаех, че съществуват някои значения на свещената Чаша, в която се намира причастието, т.е. един диск, една нафора. И върху самата свещена чаша трябваше да стои името на Парсифал.
към текста >>
един
диск, една нафора.
Този беше въпросът. При такива окултни изследвания човек е често пъти задържан, така че, бих могъл да кажа, той не може да направи много нещо за един ден, за една година, за да бъде отклонен от истината чрез спекулиране: да, човек бива задържан. И в течение на действително много години, в които търсех отговор на въпроса: Къде ще намериш името на Парсифал записано върху свещената Чаша? пред мене се явиха крайъгълни камъни. Аз знаех, че съществуват някои значения на свещената Чаша, в която се намира причастието, т.е.
един диск, една нафора.
И върху самата свещена чаша трябваше да стои името на Парсифал. Аз забелязах също, колко дълбоко значение има едно такова място като това в Евангелието на Марка, в 4 глава, стихове 11 и 12, 33 и 34, където се казва, че Господ /Христос/ даваше много неща в притчи и едвам след това тълкуваше притчите. В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят. Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред. Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно!
към текста >>
В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от
един
такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят.
пред мене се явиха крайъгълни камъни. Аз знаех, че съществуват някои значения на свещената Чаша, в която се намира причастието, т.е. един диск, една нафора. И върху самата свещена чаша трябваше да стои името на Парсифал. Аз забелязах също, колко дълбоко значение има едно такова място като това в Евангелието на Марка, в 4 глава, стихове 11 и 12, 33 и 34, където се казва, че Господ /Христос/ даваше много неща в притчи и едвам след това тълкуваше притчите.
В окултното изследвание ние сме ръководени именно по отношение на това, до което ни довежда Кармата, напълно тихо и постепенно; и ние не знаем, кога пред нас застава нещо, което да има връзка с някой въпрос, което да бъде направено в собствената душа от един такъв въпрос под влиянието на силите идващи от духовния свят.
Често пъти ние не знаем, че нещо, което получаваме от дълбочините на духовния свят, е свързано с някой проблем, който следим години наред. Така аз не знаех, какво мога да направя с това, когато веднъж запитах Духа на норвежкия народ, северния Дух на народа относно Парсифала и той ми каза: Научи се да разбираш думите, които се разляха чрез моята сила в норвежката легенда на Граала: "Ганганда грайда" кръжащото освежение нещо подобно! Аз не знаех какво можех да направя с този отговор. И отново не знаех, какво можех да направя с това, когато веднъж в римската църква св.Петър изпаднах под впечатлението на онова творение на Микеланджело, което се намира веднага от дясната страна: майката с Исуса, така млада изглеждащата майка с вече мъртвия Исус в своята пола. И под въздействието това е едно такова ръководство под въздействието, което гледането на тази картина упражни върху мене, дойде не като едно видение, а като една истинска имагинация от духовния свят образът, който е записан в Акашовата Летопис и който ни показва, как Парсифал, след като първия път напуска замъка на Граала, където не беше запитал за тайните, които царуват там, намира в гората една млада жена, която държи в полата си своя годеник и го оплаква.
към текста >>
Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува
един
Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях.
Защото то трябва да се намира там, това ни разказва и самата легенда. Сега е нужно да си представим най-важните черти на легендата за Парсифал. Знаем, че Парсифал е роден от неговата майка Херцелайда, след като бащата беше заминал, и че майката го родила при големи болки и сънищни явления, родила го е по твърде особен начин. Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата.
Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях.
Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала. След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една у
един
ена област, където намира първо двама човека:
един
ият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
Знаем, че след това тя искала да го предпази от упражнението на рицарството и от рицарската добродетел, че оставила да управляват нейните владения и се е оттеглила в самотност, че искала да възпита детето така, щото то да остане далече от това, което несъмнено живеело в него. Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала.
При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
След това по-нататък, как царят на рибарите,
един
вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
Защото детето не трябвало да бъде изложено на опасностите, на които бил изложен бащата. Но ние знаем също, че детето започнало от рано да насочва поглед към всичко величествено в природата и че всъщност не е изпитало нищо от възпитанието на майката, не е научило нищо от възпитанието на майка си, освен че царува един Бог, че детето получило стремеж да служи на този Бог: и когато веднъж детето срещнало рицари, то счело тези рицари за Бога и паднало на колене пред тях. Когато след това детето издало на майка си, че е видяло рицари и че иска самото то да стане рицар, майката го облякла в дрехи на шут и го оставила да замине. Знаем, че момчето заминало и имало някои приключения и знаем, че по-късно майката което бихме могли да наречем сантиментално, което обаче има дълбоко значение умира със съкрушено сърце поради изчезването на нейния син, който даже не се сбогувал с нея обръщайки се назад, и заминал, за да преживее рицарски приключения... Знаем, че след много скитания, при които е научил нещо върху рицарството и рицарската добродетел и се е отличил в тази добродетел, Парсифал стигнал до замъка на Граала. При друг случай аз споменах, че намираме още най-добра та литературна форма относно идването на Парсифал при замъка на Граала при Крестиен дьо Троай или Християн дьо Троай; как там ни се описва, че след дълги скитания Парсифал достига в една уединена област, където намира първо двама човека: единият кара една лодка, а другият лови риба от лодката; как при неговото запитване тези хора го насочват към царя на рибарите и как намира царя на рибарите в замъка на Грала.
След това по-нататък, как царят на рибарите, един вече в напреднала възраст мъж, който е отслабнал и трябвало да лежи на легло, му подава в разговор меча, който той получил от своята племенница.
към текста >>
Как след това в залата се явява първо
един
оръженосец, който носи
един
меч, който кърви кръвта изтича чак до ръката на оръженосеца след това се явява една девица със свещения Граал, който е като
един
вид блюдо.
Как след това в залата се явява първо един оръженосец, който носи един меч, който кърви кръвта изтича чак до ръката на оръженосеца след това се явява една девица със свещения Граал, който е като един вид блюдо.
От това, което се намира в Граала, се излъчва такъв блясък, че затъмнява всички светлини в залата, такава светлина се излъчва от Граала, както Слънцето и Луната затъмняват звездите. След това научаваме, как в този свещен Граал се намира това, от което се храни намиращия се в една отделна стая стар баща на царя на рибарите, който не се нуждае от нищо от това, което така обилно се поднася на трапезата, в която участвуват царят на рибарите, а също и Парсифал. Тези последните се хранят със земни хранителни продукти. Обаче всеки път, когато се поднася едно ново ядене, покрай тях отново минава свещеният Граал и бива засенен в стаята на бащата на царя на рибарите, който е стар и който получава храна само от това, което се намира в Граала. Парсифал, комуто по пътя е било препоръчано от Гурнеманц да не пита много, не запитва, защо мечът кърви, не запитва, какво означава блюдото на Граала естествено той не знаеше името.
към текста >>
Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при
един
отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка.
Помисли, че обществото е отишло на лов и искаше да потегли след него, за да пита за чудото на Граала. Но когато беше изминал подвижния мост, този мост се издигна отново така бързо, че конят трябваше да скочи, за да не падне в рова на замъка. И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка.
Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка.
След това му предава някои учения. Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък. Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота! Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече.
към текста >>
Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в
един
разпяти петък.
И Парсивал не намери никого от цялото общество, което предния ден беше намерил в замъка. След това Християн дьо Троай разказва, как Парсифал пътува по-нататък на своя кон и в едно самотно място на гората намира образа на жената държаща в полата си своя мъж, когото оплаква. Тя е тази, която първа обръща вниманието на Парсифал, че трябвало да пита, че е бил доведен там, за да преживее действието на своето питане относно великите тайни, които е видял в замъка. Знаем, че Парсифал още минал през някои скитания; знаем според Християн дьо Троай, че точно на разпети петък стига при един отшелник, който се нарича Треверицент; знаем, че този отшелник обръща вниманието върху това, как е бил отбягнат, понеже е пренебрегнал да стори това, което би подействувало като едно спасение за царя на рибарите: да запита за чудото на замъка. След това му предава някои учения.
Когато се опитах да придружа мислено Парсифал при неговия отшелник, на мене ми се разкриха думи, които така, както трябва да ги изкажа според духовнонаучните изследвания, никъде не са предадени, които обаче вярвам, че мога да ги потвърдя в пълна истина; върху мене направиха дълбоко впечатление думите, които отшелникът беше казал на Парсифал, след като с думи, които можеше да употреби, обърна вниманието му върху Тайната на Голгота, за която Парсифал знаеше малко, въпреки че беше пристигнал там в един разпяти петък.
Тогава старият отшелник каза тези думи. Той каза /аз говоря сега с думи, които ни са привични, които предават напълно истината само по смисъл/: Спомни си, какво е станало по случай Тайната на Голгота! Насочи погледа към висящия на кръста Христос, който каза на Йоана думите: "От сега нататък това е твоята майка", и Йоан не я напусна вече. Ти обаче каза старецът на Парсифал, ти напусна твоята майка Херцелаида. Тя умря заради тебе!
към текста >>
Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за
един
сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело.
Ти си бъдещият владетел, царят на Граала, защото твоето име се яви блестящо от свещената чаша! Парсифал става цар на Граала. Следователно неговото име стои върху свещената, златноблестяща чаша, в която се намира нафората. Върху тази чаша стои то. И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели.
Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело.
Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот. Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник. Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин.
към текста >>
Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на
един
проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули.
Парсифал става цар на Граала. Следователно неговото име стои върху свещената, златноблестяща чаша, в която се намира нафората. Върху тази чаша стои то. И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели. Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело.
Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули.
Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот. Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник. Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин. Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах.
към текста >>
Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още
един
друг източник.
И сега, тъй като за мене се касаеше да намеря чашата, аз бях отначало заблуден, обични приятели. Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело. Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот.
Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник.
Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин. Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах. В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това.
към текста >>
Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил
един
преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по
един
фантастичен начин.
Казвам това с пълната скромност, не за да изразя нещо нескромно винаги при окултното изследване ми се връщаше необходимо да вземем под внимание не само това, което се получава непосредствено от окултни източници, а когато се касаеше за един сериозен проблем, да вземам под внимание това, което външното изследване е произвело. Това е главно добре, така ми се струва, особено тогава, когато при проследяването на един проблем човек не пропуска да се съветва действително съвестно с всичко, което обикновените учени имат да кажат, за да остане човек така да се каже върху здравата почва, за да не се изгуби във въздушни кули. Тук беше сега така, че тези екзотерични учени ме заблудиха. Именно чрез това, което те бяха изнесли на бял свят, те ме отклониха първо от правия път това стана още преди дълго време защото от това екзотерично изследване аз можах да видя, че когато Волфрам фон Ешенбах започна да съчинява своя Парсифал така казва екзотеричното изследване той използувал според собствените му изказвания съчинението на Християн дьо Троай и това на някакъв си Киот. Според екзотеричното изследване този Киот не може да бъде намерен и затова то го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах, така да се каже, като че за многото неща, които Волфрам фон Ешенбах прибавя към намиращото се при Християн дьо Троай, би искал да покаже още един друг източник.
Най-много официалната наука иска да допусне, че този Киот е бил един преписвач на съчиненията на Християн дьо Троай и че след това Волфрам фон Ешенбах е представил тези неща по един фантастичен начин.
Вие виждате, до къде може да доведе някого това екзотерично изследване, То ме доведе да се отклоня повече или по-малко от пътя, който води до въпросния Киот, защото официалното изследване го счита за една измислица на Волфрам фон Ешенбах. В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха.
към текста >>
И ето, съчетаха се по
един
чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал.
В същото време /това са отново такива кармически съчетания/, когато бях заблуден от официалното изследване, аз се натъкнах на нещо друго. Това, на което се натъкнах, бих могъл да го изразя както следва /аз го изложих вече често в моята книга "Тайната Наука", в циклите от сказки и т.н./: След атлантските епохи, възникват, както те са се развили преди Тайната на Голгота, преди Четвъртата следатлантска културна епоха, явяват се отново по определен начин след тази епоха. Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха. Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писменност трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо.
И ето, съчетаха се по един чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал.
Така щото аз не можех другояче, освен да вярвам, че двете са свързани една с друга. Тогава пред душата ми застана, обични приятели, един образ; един образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала. Именно срещата с този отшелник ни е описана от Християн дьо Троай по един красив, завладяващ сърцето начин. Бих искал да Ви прочета една малка част от това място, как Парсифал пристига при отшелника:
към текста >>
Тогава пред душата ми застана, обични приятели,
един
образ;
един
образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала.
Така че по определен начин Третата следатлантска културна епоха се явява отново в нашата Пета културна епоха; Втората ще се яви отново в Шестата и Първата в Седмата следатлантска културна епоха, както аз често пъти описах това. Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха. Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писменност трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо. И ето, съчетаха се по един чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал. Така щото аз не можех другояче, освен да вярвам, че двете са свързани една с друга.
Тогава пред душата ми застана, обични приятели, един образ; един образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала.
Именно срещата с този отшелник ни е описана от Християн дьо Троай по един красив, завладяващ сърцето начин. Бих искал да Ви прочета една малка част от това място, как Парсифал пристига при отшелника:
към текста >>
Именно срещата с този отшелник ни е описана от Християн дьо Троай по
един
красив, завладяващ сърцето начин.
Сега на мене ми се показа и това е резултат на многогодишни изследвания на мене ми се показа все по-ясно и по-ясно, че действително в нашата епоха се проявява нещо, като една проникната именно от Христовия Импулс възкресение на Астрологията процъфтяваща в Третата следатлантска културна епоха. Наистина ние трябва да изследваме в звездите по начин различен от този през време на Египто-халдейската епоха, обаче звездната писменност трябва да стане за нас отново нещо, което ни казва нещо. И ето, съчетаха се по един чуден начин мисълта за нововъзникването на звездната писменност и тази за тайната на Парсифал. Така щото аз не можех другояче, освен да вярвам, че двете са свързани една с друга. Тогава пред душата ми застана, обични приятели, един образ; един образ, който се получи за мене, когато се опитах да следвам духом Парсифала, как той потегля отново от Треверицент към замъка на Граала.
Именно срещата с този отшелник ни е описана от Християн дьо Троай по един красив, завладяващ сърцето начин.
Бих искал да Ви прочета една малка част от това място, как Парсифал пристига при отшелника:
към текста >>
Тези думи са следните: "Оказа се, че Граалът е
един
предмет".
След това аз се опитах да се върна отново към Киот и ето: особено едно нещо, което Волфрам фон Ешенбах казва за него, ми направи дълбоко впечатление и аз трябваше да го свържа с "Ганганда грайда". То се свърза от само себе си. Аз трябваше също да го свържа с образа на жената, която държи мъртвия си годеник в полата. Веднъж аз се натъкнах, без да търся, на тези думи, които Киот казва.
Тези думи са следните: "Оказа се, че Граалът е един предмет".
И тогава самото екзотерично изследване ни показва, как той стигнал до това: "Оказа се, че Граалът е един предмет". Той получил в ръцете си една книга от Флегетанис в Испания. Това е една астрологическа книга. Няма никакво съмнение, че трябва да си кажем: Киот е даже този, който подбуден от Флегетанис когото той нарича следователно Флегетанис и в когото оживява нещо от по знанието на звездната писменност,Киот е даже този, който, подбуден от оживяващата отново Астрология, вижда въпросния предмет, който се нарича Граал. Сега аз знаех, че Киот не трябва да се изпуска от предвид, че той разкрива даже една важна следа, когато правим духовнонаучни изследвания: че той поне е видял Граала.
към текста >>
И тогава самото екзотерично изследване ни показва, как той стигнал до това: "Оказа се, че Граалът е
един
предмет".
След това аз се опитах да се върна отново към Киот и ето: особено едно нещо, което Волфрам фон Ешенбах казва за него, ми направи дълбоко впечатление и аз трябваше да го свържа с "Ганганда грайда". То се свърза от само себе си. Аз трябваше също да го свържа с образа на жената, която държи мъртвия си годеник в полата. Веднъж аз се натъкнах, без да търся, на тези думи, които Киот казва. Тези думи са следните: "Оказа се, че Граалът е един предмет".
И тогава самото екзотерично изследване ни показва, как той стигнал до това: "Оказа се, че Граалът е един предмет".
Той получил в ръцете си една книга от Флегетанис в Испания. Това е една астрологическа книга. Няма никакво съмнение, че трябва да си кажем: Киот е даже този, който подбуден от Флегетанис когото той нарича следователно Флегетанис и в когото оживява нещо от по знанието на звездната писменност,Киот е даже този, който, подбуден от оживяващата отново Астрология, вижда въпросния предмет, който се нарича Граал. Сега аз знаех, че Киот не трябва да се изпуска от предвид, че той разкрива даже една важна следа, когато правим духовнонаучни изследвания: че той поне е видял Граала.
към текста >>
И тогава
един
ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала!
Къде се намира следователно Граалът, който днес трябва да бъде намерен така, че върху него да се вижда написано името на Парсифал, къде може да бъде намерен той? Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име.
И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала!
И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума. Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно! Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал! Това, обични приятели беше първо звездната писменност. Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал.
към текста >>
Защото
един
ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като
един
голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно!
Къде се намира следователно Граалът, който днес трябва да бъде намерен така, че върху него да се вижда написано името на Парсифал, къде може да бъде намерен той? Сега, Вие виждате, в течение на моето изследване аз се убедих, че той трябва да бъде търсен в писменността на звездите първо името -; следователно в писменността на звездите трябва да бъде търсено това име. И тогава един ден, който трябва да считам особено важен за мене, ми се разкри, къде може да бъде намерено златноблестящото близо в неговата действителност; първо така, че чрез него там, където то се изразява чрез неговия символ в звездната писменност, да бъдем доведени до тайната на Граала! И тогава аз видях в звездната писменност това, което всеки може да види само че той не ще намери първо тайната, за която става дума.
Защото един ден, когато следях във вътрешно виждане златноблестящия лунен сърп, както той се намираше на небето, за мене проблесна, че в този лунен сърп тъмната Луна е видима слабо като един голям диск... така че външно се виждаше физически златноблестящият лунен сърп "Ганганда Грайда", пътуващата това – попътна храна и вътре голямата нафора, тъмният диск, което не се вижда от Луната, когато гледаме само повърхностно, но което виждаме, когато гледаме по-точно!
Защото тогава виждаме тъмния диск и в чудесни букви на окулната писменност върху лунния сърп името Парсифал! Това, обични приятели беше първо звездната писменност. Защото фактически, гледано в истинската светлина, това четене на звездната писменост дава за нашето сърце и за нашето чувство и разбиране нещо, макар и може би отначало не всичко, то ни дава нещо от тайната на свещения Граал. Това, което имам още да Ви покажа върху този въпрос, ще се опитам да Ви го кажа утре.
към текста >>
12.
6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Позволете ми да кажа и това, без да искам ни най-малко да бъда нескромен, че е дошъл вече моментът чрез нашето Антропософско Движение, когато
един
или друг може да вярва, че може да прави сделки водейки борба срещу това Движение.
Естествено аз много добре зная, че модерната наука за душата или психологията, която остава така много на повърхността на нещата, когато прочете подобни неща, ще има да възрази всевъзможни или по-добре казано все невъзможни неща. И аз познавам дооре всичко, което може да бъде повдигнато от тази страна като съмнения зная много добре, какви странни твърдения върху всякакви закони и асоциации на идеи и подсъзнателни представи могат да бъдат изнесени. Въпреки това, съзнавайки всичко това, аз дадох това описание без украшения, защото, обични антропософски приятели, за Вас трябва да бъде важно именно да си изясните, че резултатите, до които човек може да стигне в духовното изследване, могат да бъдат постигнати едвам след преодоляването на всички неща, за които вчера казах, че те се изпречват на пътя на изследователя. И последният резултат на духовното изследване, който може да се получи като действителност според често споменатия закон на живота, не е никакъв резултат на съчетание на идеи, както би могъл да мисли някой, а тези идеи са това, което като куриери води до последния резултат и което няма нищо общо с тези резултати. Исках да кажа предварително тези думи, защото най-новите публикации показват, че постоянно се случва отново, че даже тези описания, когато те са напечатани по начина, както се печатат нашите цикли, достигат в ръцете на външни хора и след това тези външни хора правят най-безсмислените забележки върху подобни описания, при което усърдно се стараят да цитират нещата откъсвайки ги от тяхната връзка и тем подобни.
Позволете ми да кажа и това, без да искам ни най-малко да бъда нескромен, че е дошъл вече моментът чрез нашето Антропософско Движение, когато един или друг може да вярва, че може да прави сделки водейки борба срещу това Движение.
И много добре са познати някои средства, когато се касае за подобни неща.
към текста >>
А сега, преди да преминем по-нататък в нашето разглеждане и да се опитаме да изтълкуваме тази фигура на небето, аз трябва да обърна вниманието Ви върху
един
важен закон, върху
един
важен факт.
Аз говорих за това, че на небето може да бъде намерена действително писменността, написаното, което не е самият Граал, което също не дава самия Граал. Изрично подчертах, и моля такива подчертавания да бъдат сериозно взети -, че името на Граала се намира чрез записаното на небето, но не самият Граал. Аз обърнах вниманието върху това, че в златноблестящия лунен сърп, който се намира на небето и в който се очертава, както всеки може да види чрез по-точно наблюдение, тъмната част на останалата Луна, от която златноблестящият сърп е като разграничен -, че там се вижда в окултна писменност името Парсифал.
А сега, преди да преминем по-нататък в нашето разглеждане и да се опитаме да изтълкуваме тази фигура на небето, аз трябва да обърна вниманието Ви върху един важен закон, върху един важен факт.
Онова, което се ражда тук като златноблестящ лунен сърп, то се ражда чрез това, че физическите слънчеви лъчи падат върху Луната. Понеже Слънцето свети от тук, то осветлява Луната от тази страна и осветлената страна се явява като златноблестяща чаша. В нея лежи тъмната нафора: физически неосветлената част, частта, която остава тъмна, до която не могат да стигнат слънчевите лъчи, духовно още нещо друго. Когато слънчевите лъчи падат върху едната част на Луната и са златноблестящо отразени, въпреки това през физическата материя преминава нещо. Това, което преминава, е духовното, което живее в слънчевите лъчи.
към текста >>
А сега да вземем заедно всичко, което сме казали до сега върху този Дух на Слънцето в отношението с Христос, и това ще ни се яви като
един
важен символ, това, което Луната прави физически.
Духовната сила на Слънце то не е задържана така както неговата физическа сила, която е отразена обратно; тя минава през Луната и бидейки задържана от Луната ние виждаме именно в това, което лежи тук в златната чаша, в действителност духовната сила на Слънцето. В тъмната част на Луната, която виждаме тук, ние гледаме духовната сила на Слънцето. В златноблестящата част, в тази подобна на чаша, ние виждаме физическата сила на Слънцето, която е отразена като лъчева сила. Духът на Слънцето почива в чашата образувана от физическата сила на Слънцето, когато гледаме Слънцето. Така щото Духът на Слънцето действително почива в лунната чаша.
А сега да вземем заедно всичко, което сме казали до сега върху този Дух на Слънцето в отношението с Христос, и това ще ни се яви като един важен символ, това, което Луната прави физически.
Чрез това, че тя отразява слънчевите лъчи и произвежда по този начин златноблестящата чаша, тя ни се явява като носител на слънчевия Дух; този Дух се намира вътре в нея във формата на нафорния хляб /тъмният диск/.
към текста >>
От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само
един
пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята.
Следователно от еврейската древност в човечеството преминава тайнствената връзка на лунните сили, които са оставили своите следи астрономически явяващата се Луна и които са оставили своите отговори на човечеството сили в женския елемент на човешкото съществувание. В името Йахве ние имаме свързани в едно Господаря на Земята с лунната майка. Сега бих искал да Ви представя два факта, които могат да обърнат вниманието Ви върху това, как силите на сибилите са били преобразени под влиянието на Христовия Импулс именно в подсъзнателните дълбочини на душевния живот. Тук също бих искал да обърна вниманието върху едно явление, което вече споменах преди три години навършват се от тогава почти дословно три години, бих искал да обърна вниманието Ви върху една преобразена под влиянието на Христовия Импулс сибила. В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, личности и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година.
От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята.
Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е слушал тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила. Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата. Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица! И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това. Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща.
към текста >>
И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което
един
човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това.
В сказките, които имате напечатани под заглавието: "Окултна история, личности и събития на световната история в светлината на Духовната Наука", аз обърнах вниманието върху явяването на девицата от Орлеан, обърнах вниманието върху това, какво голямо влияние упражни фактически в следващото време върху съдбините на Европа това, което Орлеанската девица извърши под влиянието на вдъхновенията, на своите проникнати напълно от Христовия импулс вдъхновявания, които започнаха от есента на 1428 година. От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята. Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е слушал тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила. Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата. Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица!
И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това.
Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща. Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже.
към текста >>
Един
човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща.
От официалната история можем да узнаем, че съдбините на Европа биха протекли съвършено различно, без тогавашната намеса на Орлеанската девица; и само един пълен с предразсъдъци материалист, какъвто е Анатол Франс, може да отрече пълното с тайнствено действие, което се отрази тогава в историята. Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е слушал тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила. Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата. Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица! И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това.
Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща.
Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас. Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже. Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата.
към текста >>
Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има
един
приятен женски глас.
Тук аз не искам да посоча това, което може да се прочете навсякъде в историята и което може да накара този, който е слушал тези сказки, да се убеди, как в Орлеанската девица се явява нещо от една модерна сибила. Това е времето намираме се в 15-то столетие когато настъпва Петата следатлантска епоха, когато Христовата сила трябва да стигне все повече и повече до това, да се прояви от подсъзнателните основи на душата. Ние виждаме, колко благо, колко нежно, колко потопена в най-благородната човешка задушевност се явява сибилинската сила на Орлеанската девица! И аз бих искал и по този случай да прочета пред Вас онова писмо, което един човек, който е преживял нещата, е написал, защото от това писмо се вижда, какво впечатление е правела сибилинската природа на Орлеанската девица върху онези, които са имали сърце и разбиране за това. Един човек от средата на краля, когото Орлеанската девица освободила, след като е проследил това, което Орлеанската девица е извършила, пише: "Това и още много други неща е извършила Орлеанската девица и с Божията помощ ще извърши още по-велики неща.
Момичето е очарователно красиво и има мъжко държане, говори малко и показва чудесно остроумие; в говоренето има един приятен женски глас.
Въздържано е, още по-умерено пие вино. Обича хубавите коне и оръжия. Много обича въоръжени и благородни мъже. Събирането и разговорът с много хора са противни на девицата. Често пъти очите и се наливат със сълзи, обича веселите лица, понася извънредно много работа и във воденето и носенето на оръжията е така издържлива, че в течение на шест денонощия наред остава въоръжена.
към текста >>
Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също
един
факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха.
Това е едното.
Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също един факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха.
Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише един човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него. Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява. Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
към текста >>
Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише
един
човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него.
Това е едното. Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също един факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха.
Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише един човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него.
Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява. Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно.
към текста >>
Това е същевременно
един
човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа.
Това е едното. Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също един факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха. Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише един човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него. Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява.
Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа.
Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
към текста >>
Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме
един
човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
Другото, върху което бих иска да обърна вниманието Ви, е също един факт от възникващото ново време в Петата следатлантска епоха. Бих искал да обърна вниманието Ви върху това, какво пише един човек, който бихме могли да кажем се чувствуваше тогава проникнат с това, което се раждаше като ново време, и можа да се проникне с него. Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява. Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите.
Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа.
Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина.
към текста >>
/Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е
един
жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло.
Той се чувствуваше проникнат така, че усещаше бихме могли да кажем усещаше несъзнателно: Да, ражда се отново едно време, когато старата Астрология ще оживее в нова форма, в една проникната от Христос форма, когато отново, ако бъде правилно практикува на, ако бъде проникната от Христовия Импулс, човек ще може да насочи поглед към звездите и да ги пита върху това, което тяхната писменност изразява. Това е същевременно един човек, както скоро ще видите, който дълбоко чувствува, че Земята не е само това, което днешната материалистична геология иска да ни представи, че тя не е нещо чисто физическо, минералогична, а който чувствува, че Земята е едно живо същество, нещо, което има не само тяло, както иска да ни накара да вярваме днешният материалист, а което има душа. Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно.
/Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло.
Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните. Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца.
към текста >>
Земята има една формираща сила,
един
вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните.
Човекът, за когото говоря, знаеше това така, че можеше да чувствува /макар и да не можеше също да го изрази, тъй като тогава не съществуваше днешната Духовна Наука/: Христовият Импулс е бил приет от душата на Земята в нейната аура и поради това човекът, който се чувствува със своята душа в аурата на Земята и съчувствува Христовия Импулс, може отново да насочи погледа към това, което е написано в звездите. Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните.
Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина. В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея. Както е с душата на Земята, така е също и с душата на човека.
към текста >>
Душата на Земята изглежда като
един
вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина.
Макар и едно такова приближаване донасяше със себе си много суеверие и именно старите астрономи, проникнати от много суеверия, се явиха в онова време, все пак ние виждаме един човек, който е дълбоко свързан с духовния живот на новото време, да говори: "Тези и безброй промени и явления, които стават във и върху Земята са толкова редовни и отмерени, че те не могат да бъдат приписани на никаква сляпа причина и тъй като самите планети не знаят нищо от ъглите, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. Земята е едно животно. /Но не разбирайте, че тя е едно животно в обикновения смисъл, а е един жив организъм./ На нея може да се види всичко, което е аналогично на животинското тяло. Растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята има една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести и приливите и отливите са както дишането при животните.
Душата на Земята изглежда като един вид пламък, от тук иде и подземната топлина и затова не съществува никакво размножение без топлина.
В Земята е отпечатан определен образ на зодиака и на цялата небесна твърд, това е отпечатано от Бога в душата на Земята. Тази е връзката на небесното и на земното, причината на симпатията между небето и Земята; първообразите на всички движения са посадени в нея от Бога, Твореца. Душата се намира в центъра на Земята, изпраща свои форми и отпечатъци към всички посоки и усеща по този начин всички хармонични промени и предмети вън от нея. Както е с душата на Земята, така е също и с душата на човека. Например душа произвежда от самата себе си всички математически идеи и доказателства, иначе тя не би могла да има тази висока степен на сигурност и определеност.
към текста >>
Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънце, неподвижни звезди и интермедиум, и всичко останало е подвижно, така в
един
ния Бог има: Отец, Син и Дух.
И всички планети са одушевени. В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така също и в техните отношения едни към други. Най-висшата хармония е Бог, и той е отпечатал във всички души една вътрешна хармония като свой образ. Числата, фигурите, звездите, природата въобще хармонират с определени тайни на християнската религия.
Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънце, неподвижни звезди и интермедиум, и всичко останало е подвижно, така в единния Бог има: Отец, Син и Дух.
Сферата представлява един вид триединността/ Отец е в центъра, Синът е повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът, както също и други тайни. В човешките души се намират хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, обаче има нейното седалище в определена част на Земята, както човешката душа има своето седалище в сърцето, и от там изхождат, като от един фокус или един извор, нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук идва симпатията между Земята и звездите, от тук идват редовните природни действия.
към текста >>
Сферата представлява
един
вид три
един
ността/ Отец е в центъра, Синът е повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът, както също и други тайни.
В цялото творение се намира една величествена, чудесна хармония, а именно както в сетивното така и в свръхсетивното, в идеите както и в нещата, в царството на природата и на милостта. Тази хармония се проявява както в самите неща, така също и в техните отношения едни към други. Най-висшата хармония е Бог, и той е отпечатал във всички души една вътрешна хармония като свой образ. Числата, фигурите, звездите, природата въобще хармонират с определени тайни на християнската религия. Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънце, неподвижни звезди и интермедиум, и всичко останало е подвижно, така в единния Бог има: Отец, Син и Дух.
Сферата представлява един вид триединността/ Отец е в центъра, Синът е повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът, както също и други тайни.
В човешките души се намират хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, обаче има нейното седалище в определена част на Земята, както човешката душа има своето седалище в сърцето, и от там изхождат, като от един фокус или един извор, нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук идва симпатията между Земята и звездите, от тук идват редовните природни действия. Че Земята действително има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които то е всеки път произведено.
към текста >>
Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, обаче има нейното седалище в определена част на Земята, както човешката душа има своето седалище в сърцето, и от там изхождат, като от
един
фокус или
един
извор, нейните действия в океана и в атмосферата на Земята.
Числата, фигурите, звездите, природата въобще хармонират с определени тайни на християнската религия. Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънце, неподвижни звезди и интермедиум, и всичко останало е подвижно, така в единния Бог има: Отец, Син и Дух. Сферата представлява един вид триединността/ Отец е в центъра, Синът е повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът, както също и други тайни. В човешките души се намират хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите.
Тази душа действува чрез цялото тяло на Земята, обаче има нейното седалище в определена част на Земята, както човешката душа има своето седалище в сърцето, и от там изхождат, като от един фокус или един извор, нейните действия в океана и в атмосферата на Земята.
От тук идва симпатията между Земята и звездите, от тук идват редовните природни действия. Че Земята действително има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които то е всеки път произведено. При определени аспекти и констелации въздухът винаги става безспокоен; ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, въздухът остава спокоен. "
към текста >>
Така пише
един
човек в 1607 година, когато живее и пулсира проникнатата от Христос Астрология, която влече след себе си само своята сянка, астрологическите суеверия.
Така пише един човек в 1607 година, когато живее и пулсира проникнатата от Христос Астрология, която влече след себе си само своята сянка, астрологическите суеверия.
Така пише този човек при настъпването на новото време. Така пише един човек бихме могли да кажем от своята най-благочестива душа, един човек, който знае, че някога силите, които идват от света на елементите /стихиите/, днес бихме ги нарекли сили на сибилите, са били използувани първо оправдано, а след това неоправдано. Защото този човек казва: не може да се отрече, че такива духове той иска да каже духове, които образуват съобщенията между звездите и Земята -, че такива духове се настаняват в елементите на Земята, в това, което заобикаля Земята като атмосфера. "Не може да се отрече, че някога такива духове са се откривали на хората чрез идоли, дъбове, от горичките, пещерите, чрез животните и т.н. и са им предавали оракули.
към текста >>
Така пише
един
човек бихме могли да кажем от своята най-благочестива душа,
един
човек, който знае, че някога силите, които идват от света на елементите /стихиите/, днес бихме ги нарекли сили на сибилите, са били използувани първо оправдано, а след това неоправдано.
Така пише един човек в 1607 година, когато живее и пулсира проникнатата от Христос Астрология, която влече след себе си само своята сянка, астрологическите суеверия. Така пише този човек при настъпването на новото време.
Така пише един човек бихме могли да кажем от своята най-благочестива душа, един човек, който знае, че някога силите, които идват от света на елементите /стихиите/, днес бихме ги нарекли сили на сибилите, са били използувани първо оправдано, а след това неоправдано.
Защото този човек казва: не може да се отрече, че такива духове той иска да каже духове, които образуват съобщенията между звездите и Земята -, че такива духове се настаняват в елементите на Земята, в това, което заобикаля Земята като атмосфера. "Не може да се отрече, че някога такива духове са се откривали на хората чрез идоли, дъбове, от горичките, пещерите, чрез животните и т.н. и са им предавали оракули. И предсказването чрез летежа на птиците не е било само едно изкуство за измамване на слабите. Въпросните духове са действували през въздуха в посоката на птиците, чрез които след това, с позволението на Бога, на хората са били съобщавани много неща.
към текста >>
Не, това е
един
човек, без когото не би съществувала никаква днешна астрономия и физика: това е Йоханес Кеплер.
Този човек леко показва, как духовните откровения са проникнати от Христос; защото той прави това с едно настроение, което може да се нарече наистина проникнато от Христос. Така говори този човек в 1607 година за преломите, които са станали в духовния свят. Кой е този човек? Дали той е някой, който няма никакво оправдание да говори за тези неща? Дали е някой, когото хората не трябва да слушат?
Не, това е един човек, без когото не би съществувала никаква днешна астрономия и физика: това е Йоханес Кеплер.
И бихме посъветвали хората, които днес се наричат същевременно материалисти или монисти и считат Йоханес Кеплер като един от онези, които трябва да бъдат техни идоли, бихме ги съветвали да прочетат това място в съчинения та на Кеплер и да се проникнат в душата си от него. Най-големите астрономически закони, трите Кеплерови закони, които владеят цялата днешна астрономия, са открити от него. Но така говори той върху това, което постепенно идва в развитието на човечеството с Петата следатлантска културна епоха. Хората трябва постепенно да свикнат отново и сега проникнати, пропити с новия Импулс -, да познаят малко духовните действия, които са свързани със звездите.
към текста >>
И бихме посъветвали хората, които днес се наричат същевременно материалисти или монисти и считат Йоханес Кеплер като
един
от онези, които трябва да бъдат техни идоли, бихме ги съветвали да прочетат това място в съчинения та на Кеплер и да се проникнат в душата си от него.
Така говори този човек в 1607 година за преломите, които са станали в духовния свят. Кой е този човек? Дали той е някой, който няма никакво оправдание да говори за тези неща? Дали е някой, когото хората не трябва да слушат? Не, това е един човек, без когото не би съществувала никаква днешна астрономия и физика: това е Йоханес Кеплер.
И бихме посъветвали хората, които днес се наричат същевременно материалисти или монисти и считат Йоханес Кеплер като един от онези, които трябва да бъдат техни идоли, бихме ги съветвали да прочетат това място в съчинения та на Кеплер и да се проникнат в душата си от него.
Най-големите астрономически закони, трите Кеплерови закони, които владеят цялата днешна астрономия, са открити от него. Но така говори той върху това, което постепенно идва в развитието на човечеството с Петата следатлантска културна епоха. Хората трябва постепенно да свикнат отново и сега проникнати, пропити с новия Импулс -, да познаят малко духовните действия, които са свързани със звездите.
към текста >>
Следователно Парсифал е
един
човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството;
един
човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори.
Да проследим лицето на Парсифал, както го описва легендата: Никъде той не знае нещо от всичко това. Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърхността. Всичко това той не трябва да го знае. Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърхността. Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала.
Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори.
Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот. Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата. Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност. Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм.
към текста >>
Това е
един
човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот.
Той е държан настрана именно от това, което е станало на повърхността. Всичко това той не трябва да го знае. Така той е предпазен от всичко, което е станало на повърхността. Но се запознава с това, което произхожда от изворите, които черпят от подосновите на душата, както чухме вчера това: първо когато той напуска, незнаещ, замъка на Граала, от жената, която оплаква лежащия мъртъв в скута й годеник; от отшелника, който е поставен във връзка с мистичните сили; и от силата на Граала -, защото това е на разпяти петък, когато Парсифал стига при отшелника; в него вече действува несъзнателно силата на Граала. Следователно Парсифал е един човек, който не е знаел нищо за това, което е станало в горното съзнание на човечеството; един човек, който е поставен във връзка с подсъзнателните извори, които излизат към новото време, който трябва да черпи от тези извори.
Това е един човек, който трябва да приеме тайната на Граала в невинност, без да има съзнание, без да бъде засегнат от това, което външният свят донася на хората в човешкия живот.
Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата. Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност. Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм. Зад нея се крият много по-дълбоки неща.
към текста >>
Това бяха
един
вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха.
Той трябва да приеме тайната на Граала с най-висшите, най-благородните сили на душата. Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност. Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм. Зад нея се крият много по-дълбоки неща.
Това бяха един вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха.
Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните. Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни. Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята. Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология. Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни.
към текста >>
Това, което пулсираше
един
вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните.
Той трябва да срещне някога, който не е развил още онези душевни сили, които трябва да изживеят напълно тайната на Граала, трябва да срещне Амфортас. Ние знаем: Амфортас е избран за пазител на Граала, но той се подаде на нисшите сили на човешката природа; и как е изпаднал той в нисшите сили на човешката природа, за това става дума, защото свързва това с пазителството на Граала: защото убил своя противник от сладострастие и ревност. Всички тези неща са самопонятни; и понеже нещата постоянно и постоянно се разбират неправилно, трябва да обърнем вниманието върху това, че Антропософията не иска да учи никакъв аскетизъм. Зад нея се крият много по-дълбоки неща. Това бяха един вид естествени елементарни сили, които не се проявяваха или на които не се е обръщало внимание както са се проявявали в обикновения живот, а както те са се проявявали в тяхната връзка с духовните светове още в Третата следатлантска културна епоха.
Това, което пулсираше един вид в човешката кръвоносна и нервна система чрез елементите /стихиите/, се издигна и получи тайните.
Не става дума за сетивен аскетизъм, а за долавянето на свещените тайни. Те можеха да бъдат приети още в Третата следатлантска епоха със същите сили, които иначе владеят човека на Земята. Беше дошло времето, когато свещените тайни можеха да се разкрият само на чистите, невинни душевни сили, когато човекът намира възможността да се издигне от това, което го свързва с неговата земна професия, от която Антропософията също не иска да го отчужди, когато обаче той трябва да се издигне от тази земна професия, от това, което можеше да действува в него в старата астрология. Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно.
към текста >>
Чрез това се роди едно отвращение против всяко откровение идващо от горе, едно приемане на всички откровения, които идват от долу,
един
страх пред това, който се разкриваше от небето.
Но преди това той трябва да разбере по нов начин древните тайни. Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно. По отношение на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност. Еврейската древност се придържаше строго към това: човек да не приема в себе си нищо от сибилинските сили, които още бяха оправдани в Астрологията, да не приема нищо от тези сили! Да се придържаме към бога на Земята Яхве!
Чрез това се роди едно отвращение против всяко откровение идващо от горе, едно приемане на всички откровения, които идват от долу, един страх пред това, който се разкриваше от небето.
Това трябваше да царува определено време на Земята: да се прояви един антагонизъм срещу това, което идваше от горе. И в такива сили, каквито са силите на сибилите, хората виждаха неоправданото луциферическо влияние, което идваше от горе. Сега обаче, след като Христовото Същество беше слязло и се въплътило в тялото на Исуса от Назарет, сега това, което идваше от горе, беше проникнато от Христовото Същество, сега хората отново можеха да насочат погледа си нагоре, сега от свързването на Господаря на Земята с лунната майка беше се получило нещо друго. Защото Христос беше станал Господар на Земята. Дух на Земята, той беше се разлял в аурата на Земята.
към текста >>
Това трябваше да царува определено време на Земята: да се прояви
един
антагонизъм срещу това, което идваше от горе.
Той трябва да стори това със силите на невинната душа, която се е освободила от всичко земно. По отношение на противоположността, която еврейската древност беше създала, трябва да бъде създадена една друга противоположност. Еврейската древност се придържаше строго към това: човек да не приема в себе си нищо от сибилинските сили, които още бяха оправдани в Астрологията, да не приема нищо от тези сили! Да се придържаме към бога на Земята Яхве! Чрез това се роди едно отвращение против всяко откровение идващо от горе, едно приемане на всички откровения, които идват от долу, един страх пред това, който се разкриваше от небето.
Това трябваше да царува определено време на Земята: да се прояви един антагонизъм срещу това, което идваше от горе.
И в такива сили, каквито са силите на сибилите, хората виждаха неоправданото луциферическо влияние, което идваше от горе. Сега обаче, след като Христовото Същество беше слязло и се въплътило в тялото на Исуса от Назарет, сега това, което идваше от горе, беше проникнато от Христовото Същество, сега хората отново можеха да насочат погледа си нагоре, сега от свързването на Господаря на Земята с лунната майка беше се получило нещо друго. Защото Христос беше станал Господар на Земята. Дух на Земята, той беше се разлял в аурата на Земята. В световните работи, както те бяха култивирани от двореца на крал Артус, човекът можеше да се доближи със силите на Земята.
към текста >>
И тъй като действията на звездите бяха проникнати от Христовото Същество,
един
такъв човек, който наистина не беше приел в себе си нищо от това, което се беше разиграло на повърхността като спорове и караници на богословите, който обаче чрез своята Карма се намираше на една точка, където неговата душа можеше да бъде приета от Христос,
един
такъв човек можеше отново да бъде считан във връзка със силите, както те са посочени в символа на Сатурновото време, а именно: Сатурн и Слънцето се намират едновременно в зодиакалния знак на Рака.
Защото Христос беше станал Господар на Земята. Дух на Земята, той беше се разлял в аурата на Земята. В световните работи, както те бяха култивирани от двореца на крал Артус, човекът можеше да се доближи със силите на Земята. До собствените работи на Грала човек не можеше да се приближи с това, което беше действие на земните сили, какъвто беше случаят при Амфортас. Човекът, който се приближаваше до тайните на Граала с такива сили, трябваше да изпита големи болки и страдания.
И тъй като действията на звездите бяха проникнати от Христовото Същество, един такъв човек, който наистина не беше приел в себе си нищо от това, което се беше разиграло на повърхността като спорове и караници на богословите, който обаче чрез своята Карма се намираше на една точка, където неговата душа можеше да бъде приета от Христос, един такъв човек можеше отново да бъде считан във връзка със силите, както те са посочени в символа на Сатурновото време, а именно: Сатурн и Слънцето се намират едновременно в зодиакалния знак на Рака.
Този, в когото Христовият Импулс действува, още подземно, още в подсъзнателните основи на душата, Парсивал идва с времето на Сатурн и раната гори, както още никога не е горяла.
към текста >>
Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато
един
цар на Граала,
един
действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
И когато насочим поглед в душата на Парсивал, как излизайки от замъка на Граала вижда образа на годеницата и на годеника, който образ го довежда във връзка с подсъзнателните Христови сили; когато на сочим поглед върху това, как отшелникът поучава неговата невинна душа по времето на Великден, когато образът на Граала трябва да бъде написан на небето чрез звездната писменност; когато го проследим, как той язди вчера аз изрично подчертах ден и нощ, през деня съзерцавайки природата, през нощта имайки често пред себе си небесния знак на свещения Граал -, как той язди имайки пред себе си златноблестящия лунен сърп с нафорния хляб, с Христовия Дух, с Духа на Слънцето вътре в този лунен сърп; когато гледаме, как той бива подготвен в своя път чрез съзвучието на образа на девствената майка с годеника син и на знака на небесната писменност, за да разбере тайната на свещения Граал; когато гледаме, как в неговата душа действува съвместно това, което е проникнало историята на Земята като Христов Импулс, със звездната писменност, която трябва да бъде възобновена; когато гледаме, как всичко, което е проникнато с Христа, е сродно с душевните сили..., ние разбираме, че, понеже Парсифал трябваше да влезе в замъка на Граала по времето на Сатурн, той трябваше да стане причина също да горят по-силно раните на онзи, който не беше стоял правилно при Граала, раните на Амфортас. Помисли върху съдържанието, но повече помисли върху това, "как" то се представя! Защото не се касае за това, да охарактеризираме такива неща с думите, които аз сега употребих, или с други думи. Ние не можем никога да се приближим до Граала с някакви думи или даже с философска спекулация до Граала можем да се приближим, когато можем да превърнем всички тези думи в чувство, в усещание и когато можем да почувствуваме именно, че в този свещен Грал трябва да чувствуваме сбора на всичко свещено: да чувствуваме сливането на това, което е дошло от Луната, което първо се яви в земната майка Ева, след това се явява обновено в девствената майка, което е станало Господар на Земята в бога Йахве, което се явява като нов Господар на Земята в Христовото Същество, което се е разляло в аурата на Земята. Ние чувствуваме сливането на онова, което действува сега от звездите, символизирано чрез писменността на звездите, с това земно развитие на човечеството.
Когато вземем под внимание всичко това и го почуствуваме след това като съзвучие на развитието на човечеството със звездната писменност, тогава разбираме също тайната, която трябва да бъде изразена с думите, които са били поверени на Парсифал, които гласят в легендата: Че всеки път, когато един цар на Граала, един действително призван пазител на Грала умира, върху свещения Граал се явява името на неговия достоен приемник.
Там трябва да бъде прочетено това име, т.е. да бъде човек приканен да се научи да чете звездната писменност в една нова форма. Нека се стараем, обични приятели, да се научим отново да четем тази звездна писменност в една нова форма, както тя трябва да ни бъде дадена сега. Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност.
към текста >>
Нека се стараем все повече да превърнем това в
един
съзнателен говор, в
един
съзнателен език!
Защото всъщност не е нищо друго освен едно четене на звездната писменност, когато се опитваме да разясним развитието на човека в развитието на стария Сатурн, на старото Слънце, на старата Луна, на днешната Земя, на бъдещите Юпитер, Венера и Вулкан. Но ние трябва да познаем, в какви връзки искаме да дешифрираме в нашето време звездната писменност. Но нека станем достойни за това! Защото не напразно се разказва, че Граалът отново е бил пренесен от неговото място, че за следващото време той не беше външно видим. Нека считаме като едно възобновление търсене на Граала това, което трябва да развиваме в нашата Антропософия, и нека се стараем да се научим да познаваме значението на това, което в миналото говореше от подсъзнателните основи на душата, което само постепенно излезе горе в съзнанието на хората!
Нека се стараем все повече да превърнем това в един съзнателен говор, в един съзнателен език!
Да се постараем да проучим основно една Мъдрост, която може отново да ни разкрие връзката на земното и на небесното; може да ни я разкрие без всяко предание така, както ние се стремим да я намерим, както тя може да бъде изявена в настоящето.
към текста >>
Нека разберем също едно такова явление, че
един
дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата.
И след това да се оставим да бъдем проникнати, обични антропософски приятели, с всичко това, което може да се превърне в чувство в нас, когато гледаме, как Парсивал е стигнал до Тайната на Граала. След това тази тайна е останала отново затворена, защото хората трябваше да търсят връзката на Земята с космическите сили в най-външното поле, в полето на най-външната наука.
Нека разберем също едно такова явление, че един дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата.
Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни. Без духове и души навсякъде не би имало никаква хармония. В човешката душа се образуват хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята.
към текста >>
Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в
един
ния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява
един
вид три
един
ността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни.
И след това да се оставим да бъдем проникнати, обични антропософски приятели, с всичко това, което може да се превърне в чувство в нас, когато гледаме, как Парсивал е стигнал до Тайната на Граала. След това тази тайна е останала отново затворена, защото хората трябваше да търсят връзката на Земята с космическите сили в най-външното поле, в полето на най-външната наука. Нека разберем също едно такова явление, че един дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата.
Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни.
Без духове и души навсякъде не би имало никаква хармония. В човешката душа се образуват хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите. Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята. От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия.
към текста >>
Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от
един
фокус или като от
един
извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята.
Нека разберем също едно такова явление, че един дух като Кеплер намери разбиране за това, което можеше да каже със своите математично-механически небесни закони, но това, което той, действително проникнат от Христовия Импулс, можа да при бави към тези закони, трябваше отново да потъне в подсъзнателните основи на душата. Ние говорим в неговия смисъл, когато днес казваме това, което знаем да кажем върху нашата земна еволюция и как тази земна еволюция е свързана с Космоса, говорим в неговия смисъл, тъй като той ни казва: "Както например във Вселената има три неподвижни неща: Слънцето, неподвижните звезди и интермедиумът и всичко останало се движи, така в единния Бог са: Отец, Синът и Духът; сферата представлява един вид триединността /Отец е центърът, Синът повърхността, Духът еднаквостта на разстоянието от центъра до повърхността радиусът/, както също и други тайни. Без духове и души навсякъде не би имало никаква хармония. В човешката душа се образуват хармонични предразположения от безкрайно разнообразен вид. Цялата Земя е одушевена и чрез това е произведена великата хармония както на Земята така също между нея и звездите.
Тази душа действува през цялото тяло на Земята, обаче тя има своето седалище в определени части на Земята, както душата на човека има своето седалище в сърцето; и от там изхождат като от един фокус или като от един извор нейните действия в океана и в атмосферата на Земята.
От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия. Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано. При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен. Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
към текста >>
Земята притежава една формираща сила,
един
вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните.
От тук и симпатията между Земята и звездите, от тук редовните природни действия. Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано. При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен. Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие.
Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните.
Душата на Земята изглежда да е един вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение. Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. "
към текста >>
Душата на Земята изглежда да е
един
вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение.
Че Земята има една душа, това показва наблюдението на състоянието на времето и на аспектите, чрез които това състояние е постоянно произвеждано. При определени аспекти и констелации въздухът става винаги неспокоен, ако няма никакви такива аспекти и констелации или има малко, или бързо преминаващи, той остава спокоен. Тези и безброй други промени и явления, които стават върху Земята и вътре в нея, са така редовни и отмерени, че не можем да ги припишем на никаква сляпа причина, и тъй като самите планети не знаят за никакви ъгли, които техните лъчи образуват върху Земята, Земята трябва да има една душа. При нея можем да видим всичко, което е аналогично на частите на животинското тяло: растенията и дърветата са нейната коса, металите са нейните артерии, морската вода е нейното питие. Земята притежава една формираща сила, един вид въображение, движение, определени болести, и приливът и отливът са както дишането при животните.
Душата на Земята изглежда да е един вид пламък, от тук идва под земната топлина и поради това без топлина няма никакво размножение.
Определен образ на зодиака е бил отпечатан от Бога в душата на Земята. "
към текста >>
И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава
един
последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос?
И ние виждаме днес, как този образ на зодиака е бил отпечатан в душата на Земята, в аурата на Земята, и се издигаме до другата част на Кеплеровия светоглед: до онази част, която също трябваше да остане в подсъзнателните основи на душата, която обаче ясно показва, че онова, което ние днес можем да дадем като една космология, е едно изпълнение. Така дълбоко е основано в еволюцията на човечеството това, което Антропософията трябва да бъде за нас, така вътрешно е свързаното с онова предупреждение, което звучи от свещения Граал към нас.
И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос?
Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване? Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад. Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии. Съществата на висшите йерархии го донесоха долу, към тях принадлежеше той. Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново един отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии.
към текста >>
Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново
един
отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии.
И когато наблюдаваме Европа, запада на древните времена, и виждаме във времената преди и след Атлантида това, което е оживяло в следатлантското време като спомени за атлантските времена, когато виждаме, как в Гърция, в култа на Аполон прозвучава един последен отзвук, преминавайки, как този отзвук показва, че в горните светове е бил проникнат от Христос родилият се по-късно Натанов Исус, който после слезе на Земята и извърши Тайната на Голгота,проникнатият от Христос Натанов Исус – когато проследим това и се запитаме тогава: От къде дойде Христос? Как дойде Той, идвайки от горе надолу, как направи той това пътуване? Той дойде от запад към изток, след това отново дойде от изток на запад. Неговата външна дреха /външна обвивка/ слезе от областта на висшите йерархии. Съществата на висшите йерархии го донесоха долу, към тях принадлежеше той.
Легендата на Парсифал ни напомня хубаво, че това е така, като казва: Отряд Ангели донесе свещения Граал при Титурел, истинската тайна за Христа-Исуса, за връзката на Господаря на Земята с девствената майка, и отново един отряд Ангели го очаква в областта на висшите йерархии.
Когато го видим там, тогава ние ще разберем търсенето на нашия антропософски светоглед, тогава ще проникнем все повече и по-далече до едно чувство, до едно усещане за звездния аспект на свещения Граал към човешкия аспект на свещения Граал, към майката с Исуса, с Христа.
към текста >>
И да оставим също на всяка душа да произнесе нейното съждение върху това, дали това, което наричаме
един
ство на религиите, е по-добре сполучено с това, което се опитахме да охарактеризираме като търсене на свещения Граал, отколкото някои други съждения, които говорят върху
един
ството на религиите, но може би казват нещо съвършено друго.
С това, обични антропософски приятели ние се опитахме да посочим в областта на историята на човечеството, доколкото тази история на човечеството е носена от духовни сили. И ако сте почувствували нещо от това, което аз исках да възбудя чрез моите думи не само във Вашето мислене, а във Вашето сърце, тогава ще съм постигнал това, което исках да кажа с този цикъл от сказки. Бих могъл да нарека този цикъл от сказки също така добре: "За търсенето на свещения Граал". Нека оставим на собственото съждение на всеки човек, дали с това, което тук разбираме под връзката на всички религии, действително ще се намерят някога разпространените по лицето на Земята вероизповедания. Да оставим на всеки човек, да реши това за самия себе си.
И да оставим също на всяка душа да произнесе нейното съждение върху това, дали това, което наричаме единство на религиите, е по-добре сполучено с това, което се опитахме да охарактеризираме като търсене на свещения Граал, отколкото някои други съждения, които говорят върху единството на религиите, но може би казват нещо съвършено друго.
към текста >>
Как
един
човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като
един
велик образец за об
един
ението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците.
Който иска да се придържа към строго ограничените конфисионални убеждения, той без съмнение не ще може да бъде убеден отначало чрез това, което бе казано. Това иде от там, че той подава своето ухо на това, за което видяхме, че то е станало само на повърхността, че то е само външната страна на Христовите дела, които са от духовно естество.
Как един човек е бил доведен чрез неговата Карма до тези духовни дела на Христос и затова стои пред нас като един велик образец за обединението на религиите по земното кълбо, как Парсифал е бил доведен до това, това искахме ние да поставим пред нашите души и си спомня ме за онова продължение на Легендата за Парсифал, което казва, че за времето, през което Граалът е станал невидим в Европа, той е бил занесен в областта на свещеника Йоан, който имаше своето царство отвъд областите, които са били достигнати от кръстоносците.
Във времето на кръстоносците хората все още почитаха областта на свещеника Йоан, приемникът на Парсифал и за начина, по който се е търсело, можем да кажем: Макар и всичко това да е било изказано в земно-географски формули, областта на свещеника Йоан не може в същност да бъде намерена на Земята. Дали това е едно предчувствие в европейската легенда, която искаше да продължи легендата на Парсифал, едно предчувствие за това, че от онова време насам Христос действува, несъзнателно за нас, също в подосновите на изтока и че може би това, което става на изток като религиозни спорове на повърхността, би могло също така да бъде победено от излиянията и откровенията на Христовия Импулс, както това е започнало да става на запад съгласно откровенията на Парсифал? Дали слънчевата светлина на Граала е призвана да свети над всички богове на
към текста >>
Дали светлината ще се съ
един
и със светлината?
Земята, както символично е показано чрез това, че, когато девицата внася златноблестящата чаша с тайните на Граала вътре в нея, блясъкът на Граала затъмнява всички други светлини? Дали трябва да очакваме, че действуващите още несъзнателно Христови сили ще дойдат в една изменена форма до това, което днес се е появило като светлина в западния свят съгласно старите думи: "Ex oriente lux" /Светлината иде от изток/?
Дали светлината ще се съедини със светлината?
За това обаче ще бъде необходимо ние да сме подготвени, ние, които чрез нашата Карма сме поставени върху почвата на онези географски, на онези културни течения, над които е минал пътят на Христос, когато Той беше проникнал вече Исуса от Назарет в свръхземните области, за да потегли към изток. Да насочим поглед нагоре и нека предчувствуваме, че през нашите височини е минал вече пътят на Христос още в неговите предиземни откровения! Нека станем способни да го разбираме така, че да не изтълкуваме криво това, което може би Той може да ни говори когато ще е дошло времето, неговите Импулси да проникнат също другите изповедания по лицето на Земята!
към текста >>
13.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства
един
вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети. Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>
Когато разглеждаме
един
външен предмет, например една роза или
един
камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Човекът изживява в себе си това, което можем да наречем „мисли”, и в мислите човек може да почувства един вид непосредствено действие, както и това, че той може да обозре тази своя деятелност.
Когато разглеждаме един външен предмет, например една роза или един камък, и си представяме този външен предмет, всеки от нас може да каже с пълно право: - Всъщност ти никога не знаеш, представяйки си камъка или розата, до каква степен вникваш в тези предмети.
Ти виждаш розата, нейния червен цвят, нейната форма, нейните разлистени листа, ти виждаш камъка с неговия цвят и неговите различни ръбове, обаче всъщност ти винаги трябва да си кажеш: - Тук може да е скрито още нещо, което не се проявява във видимия свят, и ти не си в състояние да го възприемеш. Ти съвсем не знаеш до каква степен представата ти за камъка, за розата е пълна.
към текста >>
Да, в определен момент от развитието на човешкия духовен живот, това което казах, доведе до възприемането на
един
възглед, който днес споделят дори и мнозина от тези, които наричат себе си мислители.
Да, в определен момент от развитието на човешкия духовен живот, това което казах, доведе до възприемането на един възглед, който днес споделят дори и мнозина от тези, които наричат себе си мислители.
В новото издание на „Жизнените мирогледи на 19. столетие” аз се опитах основно да преработя текста на тази книга, като на преден план поставих еволюцията на западно-европейското мислене, започващо от 6. предхристиянско столетие до 19. век след Христа, като накрая прибавих кратък обзор на мисловния живот, характерен за нашето съвремие. Така, че първоначалното съдържание беше наистина основно преработено.
към текста >>
Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука
един
ствено чрез проследяване на философското развитие през вековете.
Намерението ми в тази книга беше да посоча резултатите на духовната наука единствено чрез проследяване на философското развитие през вековете.
Опирайки се само върху философската наука, трябваше да покажа, че мисълта се е родила някога в древна Гърция, че тя възниква от старото образно изживяване на външния свят, което е било присъщо на тогавашното човечество. После аз се опитах да проследя как тази мисъл преминава у Сократ, Платон, Аристотел, как тя приема определени форми, как тя продължава да се развива, за да стигне през Средновековието до онзи момент, на който сега искам да се спра по-обстойно.
към текста >>
столетие, идва и казва: Начертай ми
един
триъгълник!
Сега онзи, който защитава гледната точка на номинализма, който не може да се освободи от това, което възникна като предшественик на номинализма между 11. и 13.
столетие, идва и казва: Начертай ми един триъгълник!
– И ето, аз му начертавам един триъгълник, например този:
към текста >>
– И ето, аз му начертавам
един
триъгълник, например този:
Сега онзи, който защитава гледната точка на номинализма, който не може да се освободи от това, което възникна като предшественик на номинализма между 11. и 13. столетие, идва и казва: Начертай ми един триъгълник!
– И ето, аз му начертавам един триъгълник, например този:
към текста >>
„Добре, казва той, това е
един
специален триъгълник с три остри ъгли.
„Добре, казва той, това е един специален триъгълник с три остри ъгли.
Но аз ще ти начертая един друг триъгълник” – И той начертава един триъгълник с един прав ъгъл, и още един, т.н. тъпоъгълен триъгълник.
към текста >>
Но аз ще ти начертая
един
друг триъгълник” – И той начертава
един
триъгълник с
един
прав ъгъл, и още
един
, т.н.
„Добре, казва той, това е един специален триъгълник с три остри ъгли.
Но аз ще ти начертая един друг триъгълник” – И той начертава един триъгълник с един прав ъгъл, и още един, т.н.
тъпоъгълен триъгълник.
към текста >>
Тогава съответният човек казва: - Аз напълно ти вярвам, че има
един
остроъгълен,
един
правоъгълен и
един
тъпоъгълен триъгълник.
И така, сега ние наричаме първия триъгълник остроъгълен, втория – правоъгълен и третия – тъпоъгълен.
Тогава съответният човек казва: - Аз напълно ти вярвам, че има един остроъгълен, един правоъгълен и един тъпоъгълен триъгълник.
Обаче това съвсем не е триъгълникът. Общовалидният триъгълник трябва да съдържа всичко, което може да съдържа един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника включва първия, втория и третия триъгълник. И все пак, един остроъгълен триъгълник не може в същото време да е правоъгълен и тъпоъгълен. Един триъгълник, който е остроъгълен, е специален, а не общовалиден триъгълник; същото се отнася и за правоъгълния, и за тъпоъгълния триъгълник.
към текста >>
Общовалидният триъгълник трябва да съдържа всичко, което може да съдържа
един
триъгълник.
И така, сега ние наричаме първия триъгълник остроъгълен, втория – правоъгълен и третия – тъпоъгълен. Тогава съответният човек казва: - Аз напълно ти вярвам, че има един остроъгълен, един правоъгълен и един тъпоъгълен триъгълник. Обаче това съвсем не е триъгълникът.
Общовалидният триъгълник трябва да съдържа всичко, което може да съдържа един триъгълник.
Общовалидната мисъл за триъгълника включва първия, втория и третия триъгълник. И все пак, един остроъгълен триъгълник не може в същото време да е правоъгълен и тъпоъгълен. Един триъгълник, който е остроъгълен, е специален, а не общовалиден триъгълник; същото се отнася и за правоъгълния, и за тъпоъгълния триъгълник. Изобщо, един общовалиден триъгълник не съществува. Следователно „общовалидният триъгълник” е една дума, която обхваща специалните триъгълници.
към текста >>
И все пак,
един
остроъгълен триъгълник не може в същото време да е правоъгълен и тъпоъгълен.
И така, сега ние наричаме първия триъгълник остроъгълен, втория – правоъгълен и третия – тъпоъгълен. Тогава съответният човек казва: - Аз напълно ти вярвам, че има един остроъгълен, един правоъгълен и един тъпоъгълен триъгълник. Обаче това съвсем не е триъгълникът. Общовалидният триъгълник трябва да съдържа всичко, което може да съдържа един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника включва първия, втория и третия триъгълник.
И все пак, един остроъгълен триъгълник не може в същото време да е правоъгълен и тъпоъгълен.
Един триъгълник, който е остроъгълен, е специален, а не общовалиден триъгълник; същото се отнася и за правоъгълния, и за тъпоъгълния триъгълник. Изобщо, един общовалиден триъгълник не съществува. Следователно „общовалидният триъгълник” е една дума, която обхваща специалните триъгълници. Обаче общовалидно понятие „триъгълник” не съществува. То е една дума, която обхваща отделните подробности.
към текста >>
Един
триъгълник, който е остроъгълен, е специален, а не общовалиден триъгълник; същото се отнася и за правоъгълния, и за тъпоъгълния триъгълник.
Тогава съответният човек казва: - Аз напълно ти вярвам, че има един остроъгълен, един правоъгълен и един тъпоъгълен триъгълник. Обаче това съвсем не е триъгълникът. Общовалидният триъгълник трябва да съдържа всичко, което може да съдържа един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника включва първия, втория и третия триъгълник. И все пак, един остроъгълен триъгълник не може в същото време да е правоъгълен и тъпоъгълен.
Един триъгълник, който е остроъгълен, е специален, а не общовалиден триъгълник; същото се отнася и за правоъгълния, и за тъпоъгълния триъгълник.
Изобщо, един общовалиден триъгълник не съществува. Следователно „общовалидният триъгълник” е една дума, която обхваща специалните триъгълници. Обаче общовалидно понятие „триъгълник” не съществува. То е една дума, която обхваща отделните подробности.
към текста >>
Изобщо,
един
общовалиден триъгълник не съществува.
Обаче това съвсем не е триъгълникът. Общовалидният триъгълник трябва да съдържа всичко, което може да съдържа един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника включва първия, втория и третия триъгълник. И все пак, един остроъгълен триъгълник не може в същото време да е правоъгълен и тъпоъгълен. Един триъгълник, който е остроъгълен, е специален, а не общовалиден триъгълник; същото се отнася и за правоъгълния, и за тъпоъгълния триъгълник.
Изобщо, един общовалиден триъгълник не съществува.
Следователно „общовалидният триъгълник” е една дума, която обхваща специалните триъгълници. Обаче общовалидно понятие „триъгълник” не съществува. То е една дума, която обхваща отделните подробности.
към текста >>
И сега застъпникът на номинализма казва: - В Берлинската зоологическа градина има
един
лъв, в Хановерската зоологическа градина също има
един
лъв, в Мюнхенската зоологическата градина също има
един
лъв.
Естествено, нещата могат да продължат и понататък. Да предположим, че някой изговаря думата „лъв”.
И сега застъпникът на номинализма казва: - В Берлинската зоологическа градина има един лъв, в Хановерската зоологическа градина също има един лъв, в Мюнхенската зоологическата градина също има един лъв.
Съществуват отделните лъвове; обаче един абстрактен, общовалиден лъв, който има нещо общо с берлинския, хановерския и мюнхенския лъв, такъв лъв не съществува. Това е само една дума, която включва в себе си отделните лъвове. Съществуват само отделните неща, и извън отделните неща, така твърди номиналистът, няма нищо друго, освен думи, които обхващат отделните неща.
към текста >>
Съществуват отделните лъвове; обаче
един
абстрактен, общовалиден лъв, който има нещо общо с берлинския, хановерския и мюнхенския лъв, такъв лъв не съществува.
Естествено, нещата могат да продължат и понататък. Да предположим, че някой изговаря думата „лъв”. И сега застъпникът на номинализма казва: - В Берлинската зоологическа градина има един лъв, в Хановерската зоологическа градина също има един лъв, в Мюнхенската зоологическата градина също има един лъв.
Съществуват отделните лъвове; обаче един абстрактен, общовалиден лъв, който има нещо общо с берлинския, хановерския и мюнхенския лъв, такъв лъв не съществува.
Това е само една дума, която включва в себе си отделните лъвове. Съществуват само отделните неща, и извън отделните неща, така твърди номиналистът, няма нищо друго, освен думи, които обхващат отделните неща.
към текста >>
На пръв поглед изглежда безнадеждно, ако трябва да начертаем
един
всеобщ триъгълник, съдържащ качествата на всички триъгълници.
Нека да останем в примера за триъгълника, защото той е общовалиден за всички неща, независимо дали ще обясняваме някому природата на триъгълника, лъва и т.н.
На пръв поглед изглежда безнадеждно, ако трябва да начертаем един всеобщ триъгълник, съдържащ качествата на всички триъгълници.
И понеже това не само изглежда безнадеждно, но е и такова за обикновеното човешко мислене, тук цялата външна философия застава пред една непреодолима граница и сега нейната задача би била действително да признае, че като външна философия, тя е застанала пред една граница. Обаче тази гранична линия се отнася именно до външната философия. И все пак съществува една възможност да се прехвърли въпросната граница и сега ние искаме да обсъдим тъкмо тази възможност.
към текста >>
– Обаче сега винаги е възможно да чуем възражението: - Но това е
един
остроъгълен триъгълник, а не „всеобщ” триъгълник.
Нека да си представим, че начертаваме триъгълника не просто така, че да си кажем: - Ето, аз начертавам триъгълника, и той е тук пред очите ни.
– Обаче сега винаги е възможно да чуем възражението: - Но това е един остроъгълен триъгълник, а не „всеобщ” триъгълник.
Работата е там, че можем да начертаем триъгълника и по друг начин. Всъщност ние не можем това; обаче веднага ще видим как се отнасят помежду си „умението” и „неумението” да начертаем такъв триъгълник. Нека да допуснем следното: Този триъгълник пред нас е така замислен, че всяка една от неговите страни свободно може да се движи по всички посоки. И така, ние позволяваме на отделните страни да се движат с най-различна скорост (следва рисунка на дъската).
към текста >>
Накратко, ние попадаме в неудобното положение да си представим: Сега аз искам не само да начертая
един
триъгълник и да го оставя такъв, какъвто е, а поставям определени изисквания спрямо твоята представна способност.
Накратко, ние попадаме в неудобното положение да си представим: Сега аз искам не само да начертая един триъгълник и да го оставя такъв, какъвто е, а поставям определени изисквания спрямо твоята представна способност.
Ти трябва да поддържаш мисълта, че страните на триъгълника се намират в непрекъснато движение. Ако те се движат, тогава от подвижната форма едновременно могат да се получат един правоъгълен, един тъпоъгълен триъгълник, както и всякакви други видове триъгълници.
към текста >>
Ако те се движат, тогава от подвижната форма едновременно могат да се получат
един
правоъгълен,
един
тъпоъгълен триъгълник, както и всякакви други видове триъгълници.
Накратко, ние попадаме в неудобното положение да си представим: Сега аз искам не само да начертая един триъгълник и да го оставя такъв, какъвто е, а поставям определени изисквания спрямо твоята представна способност. Ти трябва да поддържаш мисълта, че страните на триъгълника се намират в непрекъснато движение.
Ако те се движат, тогава от подвижната форма едновременно могат да се получат един правоъгълен, един тъпоъгълен триъгълник, както и всякакви други видове триъгълници.
към текста >>
Идва някой, начертава
един
триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите мисли, защото е изпълнил своето намерение.
При това положение ние можем да направим, но и да изискаме две неща. Първото, което можем да изискаме, е нещо много удобно.
Идва някой, начертава един триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите мисли, защото е изпълнил своето намерение.
Но има и друга възможност: Триъгълникът да бъде разглеждан като изходна точка и да позволим на всяка една от неговите страни да се върти на всички посоки с различна скорост. Обаче в този случай ние не се чувстваме така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите мисли. Едва сега ние действително стигаме до общовалидната мисъл за триъгълника; тази мисъл не може да бъде постигната, ако се задоволяваме само с един триъгълник. Общовалидната мисъл за триъгълника възниква тогава, когато я приведем в непрекъснато движение, когато тя стане гъвкава и многостранна.
към текста >>
Едва сега ние действително стигаме до общовалидната мисъл за триъгълника; тази мисъл не може да бъде постигната, ако се задоволяваме само с
един
триъгълник.
При това положение ние можем да направим, но и да изискаме две неща. Първото, което можем да изискаме, е нещо много удобно. Идва някой, начертава един триъгълник и веднага всичко е готово, сега той може добре да си почине в своите мисли, защото е изпълнил своето намерение. Но има и друга възможност: Триъгълникът да бъде разглеждан като изходна точка и да позволим на всяка една от неговите страни да се върти на всички посоки с различна скорост. Обаче в този случай ние не се чувстваме така удобно, понеже трябва да приведем в движение не само триъгълника, но и нашите мисли.
Едва сега ние действително стигаме до общовалидната мисъл за триъгълника; тази мисъл не може да бъде постигната, ако се задоволяваме само с един триъгълник.
Общовалидната мисъл за триъгълника възниква тогава, когато я приведем в непрекъснато движение, когато тя стане гъвкава и многостранна.
към текста >>
Сега нека да преведем тези думи на
един
познат нам език, на
един
отдавна познат нам език.
Понеже философите не бяха в състояние да стигнат до това, което току-що казах, а именно да приведат мислите си в движение, те по необходимост стигнаха до една граница, която не можеха да преминат, и поради тази причина измислиха номинализма.
Сега нека да преведем тези думи на един познат нам език, на един отдавна познат нам език.
към текста >>
По-рано аз можех да начертая само отделните форми:
Един
остроъгълен,
един
правоъгълен и
един
тъпоъгълен триъгълник.
Ако поискаме да се издигнем от частната мисъл към общата мисъл, ние трябва да приведем частната мисъл в движение, така че подвижната мисъл израства в обща мисъл, която прелива от една форма в друга форма. Аз казах „форма”, но по-правилно е да се изразя така: - Привежда се в движение цялото, а всяка отделна част, произлизаща от движението, се обособява като една завършена в себе си форма.
По-рано аз можех да начертая само отделните форми: Един остроъгълен, един правоъгълен и един тъпоъгълен триъгълник.
Сега аз мога не толкова да начертая нещо, а поскоро да си го представя: Общата мисъл е приведена в движение, а при спирането на движението възникват отделните форми.
към текста >>
„Формите”, те биха навлезли в
един
представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението.
„Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението.
Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка. И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него. Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение. Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества. Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение.
към текста >>
И ако
един
западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него.
„Формите”, те биха навлезли в един представен живот, намиращ се в непрекъснато движение, или с други думи, чрез своето мислене те биха навлезли в царството на по-горната йерархия, където господстват Духовете на Движението. Обаче повечето философи не се осмеляват да направят тази крачка.
И ако един западно-европейски мислител от по-новото време си позволи да разсъждава в този по-широк смисъл, той остана неразбран, въпреки че навсякъде чуваме да се говори за него.
Нека да разгърнем „Метаморфозите на растението” от Гьоте и да си припомним това, което той нарече „пра-растение”, да си припомним това, което той нарече „пра-животно”, и ние веднага ще установим, че можем да се справим с тези понятия „пра-растение” и „пра-животно” само ако ги приведем в движение. Когато постигнем тази подвижност, за която говори и самият Гьоте, тогава попадаме не в областта на втвърдените понятия, фиксирани в своите форми, а попадаме всред това, което интензивно живее в своите форми, всред това, което се промъква през цялата еволюция на животинското и растителното царство, и което се променя по същия начин, по който остроъгълният триъгълник се променя в тъпоъгълен; и след като бъде приведено в движение, това, което наричаме ту „вълк”, ту „лъв”, ту „бръмбар”, може да бъде насочено в такава посока, че да настъпи една непрекъсната променливост на отделните качества. Гьоте приведе застиналите понятия и застиналите форми в непрекъснато движение. Това беше неговото основно, велико дело. Това беше неговият най-забележителен принос в природознанието на тогавашната епоха.
към текста >>
Тук вие имате
един
пример за това, как духовната наука всъщност е склонна да извежда хората от една клопка, в която те неизбежно попадат, дори и да са философи.
Тук вие имате един пример за това, как духовната наука всъщност е склонна да извежда хората от една клопка, в която те неизбежно попадат, дори и да са философи.
Защото без понятията, извлечени от духовната наука, просто е невъзможно за един честен човек да стигне до друг извод, освен този, че общите, общовалидните мисли не са нищо друго освен празни думи. Тази е причината, поради която казах: - Повечето хора изобщо нямат мисли. - И когато им се заговори за мисли, те отклоняват темата.
към текста >>
Защото без понятията, извлечени от духовната наука, просто е невъзможно за
един
честен човек да стигне до друг извод, освен този, че общите, общовалидните мисли не са нищо друго освен празни думи.
Тук вие имате един пример за това, как духовната наука всъщност е склонна да извежда хората от една клопка, в която те неизбежно попадат, дори и да са философи.
Защото без понятията, извлечени от духовната наука, просто е невъзможно за един честен човек да стигне до друг извод, освен този, че общите, общовалидните мисли не са нищо друго освен празни думи.
Тази е причината, поради която казах: - Повечето хора изобщо нямат мисли. - И когато им се заговори за мисли, те отклоняват темата.
към текста >>
Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от
един
полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението.
От всичко това ние заключаваме, че все пак на боравенето с истинските мисли е присъщо нещо своеобразно. И че то е наистина много своеобразно, ние разбираме от обстоятелството, колко трудно всъщност е на човека да постигне яснота в областта на мисленето. В ежедневието може би често се твърди, особено ако някой поиска да се похвали, че мисленето е нещо лесно. Обаче то съвсем не е лесно.
Защото действителното мислене винаги изисква да си плътно, но в известно отношение и несъзнателно докоснат от един полъх, от едно дихание, идващо от царството на Духовете на Движението.
Ако мисленето беше толкова лесно, тогава нямаше да ги има тези колосални грешки в областта на мисленето, и хората нямаше да се измъчват от всевъзможните проблеми и заблуждения в тази област. Например и сега, повече от едно столетие, философите се измъчват с едно разсъждение, което често съм посочвал, и което беше изказано от Кант.
към текста >>
Или с други думи, ако
един
талер има триста пфенинга и искаме да пресметнем колко пфенинга има в сто истински талера, трябва да ги умножим по триста.
Кант поиска да обори това доказателство, при което се опита да покаже, че съществуването на едно нещо изобщо не може логически да бъде изведено от самото понятие. По този повод той изрича онези забележителни думи, които често съм повтарял: - Сто истински талера не са нито повече, нито по-малко отколкото сто възможни талера.
Или с други думи, ако един талер има триста пфенинга и искаме да пресметнем колко пфенинга има в сто истински талера, трябва да ги умножим по триста.
Ако искаме да разберем колко пфенинга има в сто възможни талера, също трябва да ги умножим по триста. Следователно, сто възможни талера съдържат същото количество пфенинги, както и сто истински талера, или с други думи: Няма никаква разлика, дали аз мисля за сто истински или за сто възможни талера. Ето защо ние не можем да извлечем екзистенцията на най-висшето същество от самата мисъл, понеже мисълта за един възможен Бог би имала същите свойства, както и мисълта за един истински Бог.
към текста >>
Ето защо ние не можем да извлечем екзистенцията на най-висшето същество от самата мисъл, понеже мисълта за
един
възможен Бог би имала същите свойства, както и мисълта за
един
истински Бог.
Кант поиска да обори това доказателство, при което се опита да покаже, че съществуването на едно нещо изобщо не може логически да бъде изведено от самото понятие. По този повод той изрича онези забележителни думи, които често съм повтарял: - Сто истински талера не са нито повече, нито по-малко отколкото сто възможни талера. Или с други думи, ако един талер има триста пфенинга и искаме да пресметнем колко пфенинга има в сто истински талера, трябва да ги умножим по триста. Ако искаме да разберем колко пфенинга има в сто възможни талера, също трябва да ги умножим по триста. Следователно, сто възможни талера съдържат същото количество пфенинги, както и сто истински талера, или с други думи: Няма никаква разлика, дали аз мисля за сто истински или за сто възможни талера.
Ето защо ние не можем да извлечем екзистенцията на най-висшето същество от самата мисъл, понеже мисълта за един възможен Бог би имала същите свойства, както и мисълта за един истински Бог.
към текста >>
И от
един
век насам хората се измъчват от въпроса, как да решат проблема със стоте възможни и стоте истински талера.
Това изглежда съвсем разумно.
И от един век насам хората се измъчват от въпроса, как да решат проблема със стоте възможни и стоте истински талера.
Нека сега да се спрем на една поблизка гледна точка, взета от практическия живот. Възможно ли е от тази гледна точка да кажем, че сто истински талера съдържат повече от сто възможни талера? На пръв поглед е ясно: Има голяма разлика в това да мислим за сто възможни талера от една страна, и за сто истински талера от друга страна! Във втория случай това са точно сто талера повече. И в практическия живот главно става дума за стоте истински талера.
към текста >>
Обаче нещата имат и
един
друг, по-дълбок аспект.
Обаче нещата имат и един друг, по-дълбок аспект.
Лесно може да бъде поставен въпросът: - В какво се състои разликата между сто възможни и сто истински талера? Аз смятам, че всеки ще се съгласи: За този, който може да притежава сто талера, несъмнено има голяма разлика между сто възможни и сто истински талера. Защото, представете си, че се нуждаете от сто талера и някой ви предлага да изберете дали той да ви даде сто възможни или сто истински талера. Ако вие искате да ги притежавате, разликата е съществена. Обаче представете си и другата възможност, а именно че вие не бихте искали да притежавате тези сто талера, в този случай за вас би било напълно безразлично, ако някой не ви дава сто възможни и сто истински талера.
към текста >>
Нека да си представим, че тук се намира една планина или
един
хълм (Рис.
Нека да си представим, че тук се намира една планина или един хълм (Рис.
4, вдясно), а тук – един отвесен склон (Рис. 4, вляво).
към текста >>
4, вдясно), а тук –
един
отвесен склон (Рис.
Нека да си представим, че тук се намира една планина или един хълм (Рис.
4, вдясно), а тук – един отвесен склон (Рис.
4, вляво).
към текста >>
При абсолютно същите отношения от другата страна също имаме
един
извор.
От този отвесен склон блика извор; и водата се стича надолу по склона, наподобявайки водопад.
При абсолютно същите отношения от другата страна също имаме един извор.
Но водната маса тук изглежда съвсем различно. Тя не полита надолу като водопад, а тече спокойно под формата на поток или река. – Нима при втория извор водата има различни сили, отколкото при първия извор? Очевидно не. Защото вторият извор би изглеждал точно както първия, ако планината не го ограничаваше и не му противопоставяше своите сили, насочени в посока нагоре (виж стрелките).
към текста >>
Следователно, имаме два вида сили: Носещите сили на планината и гравитацията на Земята, причиняваща политането на водните маси надолу при
един
ия извор.
Тя не полита надолу като водопад, а тече спокойно под формата на поток или река. – Нима при втория извор водата има различни сили, отколкото при първия извор? Очевидно не. Защото вторият извор би изглеждал точно както първия, ако планината не го ограничаваше и не му противопоставяше своите сили, насочени в посока нагоре (виж стрелките). Ако силите, които планината излъчва нагоре, носещите сили, не бяха налице, водните маси щяха да политат надолу, както при първия извор.
Следователно, имаме два вида сили: Носещите сили на планината и гравитацията на Земята, причиняваща политането на водните маси надолу при единия извор.
Но тези сили са налице също и при другия извор, така че всеки човек спокойно би искал да каже: - Да, тези сили са тук, аз виждам как те увличат водните маси надолу. Но един скептик би искал да възрази, да отрече тези сили при втория извор и да каже: Там аз не виждам нищо, докато при първия извор е очевидно, как всяка водна капка пропада надолу. Следователно, при втория извор навсякъде, във всяка една точка, трябва да включваме силите, които се противопоставят на гравитацията, а именно: носещите сили на планината.
към текста >>
Но
един
скептик би искал да възрази, да отрече тези сили при втория извор и да каже: Там аз не виждам нищо, докато при първия извор е очевидно, как всяка водна капка пропада надолу.
Очевидно не. Защото вторият извор би изглеждал точно както първия, ако планината не го ограничаваше и не му противопоставяше своите сили, насочени в посока нагоре (виж стрелките). Ако силите, които планината излъчва нагоре, носещите сили, не бяха налице, водните маси щяха да политат надолу, както при първия извор. Следователно, имаме два вида сили: Носещите сили на планината и гравитацията на Земята, причиняваща политането на водните маси надолу при единия извор. Но тези сили са налице също и при другия извор, така че всеки човек спокойно би искал да каже: - Да, тези сили са тук, аз виждам как те увличат водните маси надолу.
Но един скептик би искал да възрази, да отрече тези сили при втория извор и да каже: Там аз не виждам нищо, докато при първия извор е очевидно, как всяка водна капка пропада надолу.
Следователно, при втория извор навсякъде, във всяка една точка, трябва да включваме силите, които се противопоставят на гравитацията, а именно: носещите сили на планината.
към текста >>
Обаче нека да предположим, че става дума не за някаква река или поток, а за историята на човечеството, и че
един
от тези хора идва и заявява:
Един
ственото вярно нещо според мен е следното: Сега ние живеем в 20.
Доста хора биха искали да изговорят подобни нелепости за „спускането” на реката.
Обаче нека да предположим, че става дума не за някаква река или поток, а за историята на човечеството, и че един от тези хора идва и заявява: Единственото вярно нещо според мен е следното: Сега ние живеем в 20.
век и тук на Земята се разиграват определени събития; те са предизвикани от съответните събития, станали през последната третина на 19. век; а тези последните на свой ред са предизвикани от събитията през втората третина на 19. век, а те, съответно, са предизвикани от събитията през първата третина. – Това хората наричат „прагматичен подход” към историята: Те говорят за връзката между причини и следствия, и обясняват сегашните събития с предходните събития. Както има хора, които отричат гравитацията и смятат, че един воден пласт се „спуска” върху по-долния воден пласт, така има и хора, които подхождат „прагматично” към историята и обясняват, примерно, положението в 19.
към текста >>
Както има хора, които отричат гравитацията и смятат, че
един
воден пласт се „спуска” върху по-долния воден пласт, така има и хора, които подхождат „прагматично” към историята и обясняват, примерно, положението в 19.
Обаче нека да предположим, че става дума не за някаква река или поток, а за историята на човечеството, и че един от тези хора идва и заявява: Единственото вярно нещо според мен е следното: Сега ние живеем в 20. век и тук на Земята се разиграват определени събития; те са предизвикани от съответните събития, станали през последната третина на 19. век; а тези последните на свой ред са предизвикани от събитията през втората третина на 19. век, а те, съответно, са предизвикани от събитията през първата третина. – Това хората наричат „прагматичен подход” към историята: Те говорят за връзката между причини и следствия, и обясняват сегашните събития с предходните събития.
Както има хора, които отричат гравитацията и смятат, че един воден пласт се „спуска” върху по-долния воден пласт, така има и хора, които подхождат „прагматично” към историята и обясняват, примерно, положението в 19.
век като последица от Френската революция. Ние, разбира се, казваме друго: - Не, съществуват и други сили, освен тези, които на пръв поглед тласкат водата надолу; те не са истинската причина за движението на водните маси, както и предходните събития не са истинската причина за сегашните исторически събития; важното е друго: От духовния свят непрекъснато идват нови въздействия, както и при първия извор непрекъснато действа гравитацията; и те непрекъснато се кръстосват с други въздействия, също както гравитацията непрекъснато се кръстосва с носещите сили на планината. Ако съществуваха само единият вид сили, ти би се убедил, че историята щеше да се развива по напълно различен път. Обаче ти не различаваш отделните сили. Ти не виждаш това, което беше описано като последица от развитието на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята; ти не виждаш това, което непрекъснато става с човешките души, които периодически пребивават в духовния свят и отново слизат на Земята.
към текста >>
Ако съществуваха само
един
ият вид сили, ти би се убедил, че историята щеше да се развива по напълно различен път.
век, а те, съответно, са предизвикани от събитията през първата третина. – Това хората наричат „прагматичен подход” към историята: Те говорят за връзката между причини и следствия, и обясняват сегашните събития с предходните събития. Както има хора, които отричат гравитацията и смятат, че един воден пласт се „спуска” върху по-долния воден пласт, така има и хора, които подхождат „прагматично” към историята и обясняват, примерно, положението в 19. век като последица от Френската революция. Ние, разбира се, казваме друго: - Не, съществуват и други сили, освен тези, които на пръв поглед тласкат водата надолу; те не са истинската причина за движението на водните маси, както и предходните събития не са истинската причина за сегашните исторически събития; важното е друго: От духовния свят непрекъснато идват нови въздействия, както и при първия извор непрекъснато действа гравитацията; и те непрекъснато се кръстосват с други въздействия, също както гравитацията непрекъснато се кръстосва с носещите сили на планината.
Ако съществуваха само единият вид сили, ти би се убедил, че историята щеше да се развива по напълно различен път.
Обаче ти не различаваш отделните сили. Ти не виждаш това, което беше описано като последица от развитието на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и Земята; ти не виждаш това, което непрекъснато става с човешките души, които периодически пребивават в духовния свят и отново слизат на Земята. Всичко това ти отричаш.
към текста >>
Но какво бихме искали да кажем ние за
един
такъв възглед?
Обаче ние имаме такова разбиране за историята, което изключва възгледи, подобни на този, който току-що охарактеризирах, а такива възгледи не са чак толкова редки. Дори през 19. век те бяха смятани за изключително духовни.
Но какво бихме искали да кажем ние за един такъв възглед?
Ако за историята някой би твърдял същото, което твърди и за планинския поток, той би изрекъл абсолютни безмислици. Но каква е причината, поради която той би изрекъл тези безмислици по отношение на историята? Причината е, че към историята се подхожда прагматично, а повечето хора не го забелязват.
към текста >>
Днес например има
един
човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика.
Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието. Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости.
Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика.
Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
към текста >>
Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави
един
голям философски речник.
Духовната наука, която предлага нови и здравословни принципи за разбирането на живота, може да направи твърде много в различните области на ежедневието. Но фактически на първо място възниква следната необходимост: Мисленето да се запознае със своите собствени закони и импулси. В противен случай всеки би бил застрашен от всевъзможни нелепости. Днес например има един човек, който напразно и безплодно се измъчва тъкмо с проблемите на мисленето и езика.
Това е известният езиковед и критик Фритц Маутнер, който напоследък състави един голям философски речник.
към текста >>
14.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез
един
вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
В общи линии заниманията с духовната наука изискват допълнително практически усилия в духовното изследване.
Всъщност, за някои неща, които бяха обсъдени вчера, е невъзможно да бъде постигната пълна яснота, ако не бъде направен опита да се справим с тях, чрез един вид оживяване на усилията, свързани с духовния живот, и по-точно с мисловния живот.
Защо, например, в духовния живот възниква такава голяма неяснота, относно общите понятия, относно триъгълника като цяло, относно съотношенията между отделните триъгълници, и то тъкмо всред хората, които чисто професионално се занимават с тези въпроси? Защо въпроси като този от вчерашната лекция, третиращ прословутите сто възможни и сто истински талера на Кант, занимават хората цяло столетие? Защо не се утвърждават най-простите и здрави възгледи, които биха били необходими, за да се убедим, колко несъстоятелно е едно прагматично описание на историята, според което всяко събитие произтича от предхождащото го събитие? Защо не се утвърждават тези здрави възгледи, които биха озадачили мнозина от хората, що се отнася до това, че всред широките кръгове се разпространява едно абсурдно обяснение на човешката история? Откъде идват всички тези неща?
към текста >>
Лесно е да се забележи, че
един
казва едно, друг казва друго.
В наши дни е напълно основателно всеки да претендира поне за следното. Той става и казва: - Мислене, но разбира се, това е възможно! Следователно, той започва да мисли. На света има най-различни мирогледи. Живеят много, много философи.
Лесно е да се забележи, че един казва едно, друг казва друго.
Но дори и ако бяха не чак толкова умни, хората щяха да обръщат внимание на евентуални техни противоречия, обаче по този въпрос не се разсъждава. Но пък всеки си доставя удоволствието, че въпреки всичко, може да „мисли”. Следователно, хората са убедени, че сами могат да стигнат до правилните изводи. Защото днес не може да разчитаме само на авторитета!
към текста >>
Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял
един
обущар на име Якоб Бьоме.
Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял един обущар на име Якоб Бьоме.
И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н. Всичко това той е изучил основно и умее да го прави отлично. Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът! Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп. Над този калъп е опъната мировата кожа.
към текста >>
Но ето, че в
един
момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът!
Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял един обущар на име Якоб Бьоме. И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н. Всичко това той е изучил основно и умее да го прави отлично.
Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът!
Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп. Над този калъп е опъната мировата кожа. После вземаме мировата игла и с помощта на мировата игла зашиваме мировата кожа към мировата подметка. След това идва ред на мировата обущарска вакса, с която излъскваме готовата мирова обувка. И накрая аз разбирам, че на другата сутрин ще изгрее Слънцето!
към текста >>
Аз смятам, че в основата на света лежи
един
огромен калъп.
Нека да си представим следното: Да си представим, че в Гьорлиц е живял един обущар на име Якоб Бьоме. И този обущар на име Якоб Бьоме е изучил обущарския занаят, изучил е добре как да зашива подметките, как да поставя обувката върху калъпа, как да прокарва иглата през кожата и подметката и т.н. Всичко това той е изучил основно и умее да го прави отлично. Но ето, че в един момент този обущар на име Якоб Бьоме идва и казва: Сега аз искам друго, аз искам да видя как е устроен светът!
Аз смятам, че в основата на света лежи един огромен калъп.
Над този калъп е опъната мировата кожа. После вземаме мировата игла и с помощта на мировата игла зашиваме мировата кожа към мировата подметка. След това идва ред на мировата обущарска вакса, с която излъскваме готовата мирова обувка. И накрая аз разбирам, че на другата сутрин ще изгрее Слънцето! Тогава ще заблести обущарската вакса на световете.
към текста >>
Той разгърна своите грандиозни мисли, с чиято помощ поиска да изгради
един
мироглед.
Нека да предположим, че Якоб Бьоме би казал подобно нещо. Да, вие се смеете, понеже Якоб Бьоме никога не го е казвал, а само е изработвал прилични обувки за гражданите на Гьорлиц, като за тази цел е използвал своето обущарско изкуство. Обаче той направи и нещо друго.
Той разгърна своите грандиозни мисли, с чиято помощ поиска да изгради един мироглед.
Той си каза: - За да постигна тази цел моите обущарски мисли не са достатъчни; ако искам да имам мирови мисли, аз не бива да прилагам към мирозданието онези мисли, които ми служат да правя обувки на хората. И така той се издига до своите величествени мисли за устройството на света. Или с други думи: Онзи Якоб Бьоме, който първоначално описах в моята хипотеза, не е съществувал в Гьорлиц; съществувал е другият Якоб Бьоме, който е знаел как да постъпи.
към текста >>
Те казват: - Когато трябва да си избираме
един
мироглед, ние вземаме законите, които сме изучавали в химията, физиката, или във физиологията – защото други закони не може да има – и с тяхна помощ си съставяме
един
мироглед.
Навсякъде по света има физици, химици и т.н. Те са изучили законите, според които природните вещества се свързват и разделят. Има зоолози, които знаят как да изследват и описват животните. Има медици, които са изучили как да лекуват човешкото физическо тяло и това, което те наричат „душа”. Какво правят те?
Те казват: - Когато трябва да си избираме един мироглед, ние вземаме законите, които сме изучавали в химията, физиката, или във физиологията – защото други закони не може да има – и с тяхна помощ си съставяме един мироглед.
Тези хора постъпват точно както нашият хипотетичен обущар, който поиска да пресъздаде конструкцията на света според модела на своя обущарски калъп. Днес никой не забелязва, че от методична гледна точка мирогледите не са нещо по-различно от хипотетичния миров обущарски калъп. Съгласете се, че е малко гротескно да си представяме разликата между деня и нощта като последица от износването на мировата обущарска вакса. Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката, биологията, физологията и т.н. Принципът е абсолютно един и същ!
към текста >>
Принципът е абсолютно
един
и същ!
Те казват: - Когато трябва да си избираме един мироглед, ние вземаме законите, които сме изучавали в химията, физиката, или във физиологията – защото други закони не може да има – и с тяхна помощ си съставяме един мироглед. Тези хора постъпват точно както нашият хипотетичен обущар, който поиска да пресъздаде конструкцията на света според модела на своя обущарски калъп. Днес никой не забелязва, че от методична гледна точка мирогледите не са нещо по-различно от хипотетичния миров обущарски калъп. Съгласете се, че е малко гротескно да си представяме разликата между деня и нощта като последица от износването на мировата обущарска вакса. Обаче според истинската логика, по принцип това е същото, което човек прави, когато си обяснява мирозданието чрез законите на химията, физиката, биологията, физологията и т.н.
Принципът е абсолютно един и същ!
Едно ужасно възгордяване от страна на физиците, химиците, физиолозите, биолозите, които не искат да бъдат нищо друго, освен физици, химици, физиолози, биолози и въпреки това претендират, че могат да обяснят целия свят.
към текста >>
Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук
един
вярва едно, там друг вярва друго;
един
ият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза.
Аз бих искал да спомена и нещо друго, за да посоча къде лежат корените на безбройните недоразумения, свързани с различните мирогледи.
Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук един вярва едно, там друг вярва друго; единият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза.
Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума. Припомнете си само пътищата, които последователите на големите учители е трябвало да извървят, за да стигнат до тях и вие ще се убедите, че според нас важното в този случай се отнася до кармата, а по отношение на възгледите, които съществуват във външния свят, трябва да кажем: - Дали един човек е последовател на Бергсон или Хекел, на този или на онзи, това наистина зависи от други неща – а и както знаем, днешните мирогледи не признават кармата – но не и от дълбокото убеждение в правотата на онзи ум, към когото пътят ни отвежда според едни или други обстоятелства.
към текста >>
Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото
един
ият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума.
Аз бих искал да спомена и нещо друго, за да посоча къде лежат корените на безбройните недоразумения, свързани с различните мирогледи. Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук един вярва едно, там друг вярва друго; единият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза.
Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума.
Припомнете си само пътищата, които последователите на големите учители е трябвало да извървят, за да стигнат до тях и вие ще се убедите, че според нас важното в този случай се отнася до кармата, а по отношение на възгледите, които съществуват във външния свят, трябва да кажем: - Дали един човек е последовател на Бергсон или Хекел, на този или на онзи, това наистина зависи от други неща – а и както знаем, днешните мирогледи не признават кармата – но не и от дълбокото убеждение в правотата на онзи ум, към когото пътят ни отвежда според едни или други обстоятелства.
към текста >>
Припомнете си само пътищата, които последователите на големите учители е трябвало да извървят, за да стигнат до тях и вие ще се убедите, че според нас важното в този случай се отнася до кармата, а по отношение на възгледите, които съществуват във външния свят, трябва да кажем: - Дали
един
човек е последовател на Бергсон или Хекел, на този или на онзи, това наистина зависи от други неща – а и както знаем, днешните мирогледи не признават кармата – но не и от дълбокото убеждение в правотата на онзи ум, към когото пътят ни отвежда според едни или други обстоятелства.
Аз бих искал да спомена и нещо друго, за да посоча къде лежат корените на безбройните недоразумения, свързани с различните мирогледи. Не го ли сторим, разглеждайки мирогледите, винаги стигаме до една и съща констатация: Тук един вярва едно, там друг вярва друго; единият защитава с добри основания – защото добри основания се намират за всичко на този свят – едната теза, другият защитава с не по-малко добри основания другата теза. Привържениците на едната или другата теза нарастват не защото единият или другият са ги убедили в правилността на това, за което става дума.
Припомнете си само пътищата, които последователите на големите учители е трябвало да извървят, за да стигнат до тях и вие ще се убедите, че според нас важното в този случай се отнася до кармата, а по отношение на възгледите, които съществуват във външния свят, трябва да кажем: - Дали един човек е последовател на Бергсон или Хекел, на този или на онзи, това наистина зависи от други неща – а и както знаем, днешните мирогледи не признават кармата – но не и от дълбокото убеждение в правотата на онзи ум, към когото пътят ни отвежда според едни или други обстоятелства.
към текста >>
И номиналистите твърдяха: - Тези три божествени лица съществуват само изолирани едно от друго, „Отецът” сам за себе си, „Синът” сам за себе си, „Духът” сам за себе си; и когато говорим за
един
общ Бог, който включва в себе си „трите лица”, това е само едно име за тях трите.
През Средновековието въпросът „реализъм или номинализъм” стана твърде болезнен за теолозите и той засягаше една област, която почти не вълнува днешните мислители. Защото по времето, когато възникна въпросът „реализъм или номинализъм”, между 11. и 13. столетие, това беше едно от най-важните неща за християнска Европа – въпросът за „трите лица”, Отец, Син и Светия Дух, образуващи едно божествено същество, което обаче включваше в себе си тези три лица.
И номиналистите твърдяха: - Тези три божествени лица съществуват само изолирани едно от друго, „Отецът” сам за себе си, „Синът” сам за себе си, „Духът” сам за себе си; и когато говорим за един общ Бог, който включва в себе си „трите лица”, това е само едно име за тях трите.
– Така номинализмът отхвърляше единството на Троицата, и номиналистите, за разлика от реалистите, намираше единството на Троицата не само за логически абсурдно, но и за езическо, докато реалистите настояваха, че „трите лица” са свързани в едно реално, а не въображаемо единство.
към текста >>
– Така номинализмът отхвърляше
един
ството на Троицата, и номиналистите, за разлика от реалистите, намираше
един
ството на Троицата не само за логически абсурдно, но и за езическо, докато реалистите настояваха, че „трите лица” са свързани в едно реално, а не въображаемо
един
ство.
През Средновековието въпросът „реализъм или номинализъм” стана твърде болезнен за теолозите и той засягаше една област, която почти не вълнува днешните мислители. Защото по времето, когато възникна въпросът „реализъм или номинализъм”, между 11. и 13. столетие, това беше едно от най-важните неща за християнска Европа – въпросът за „трите лица”, Отец, Син и Светия Дух, образуващи едно божествено същество, което обаче включваше в себе си тези три лица. И номиналистите твърдяха: - Тези три божествени лица съществуват само изолирани едно от друго, „Отецът” сам за себе си, „Синът” сам за себе си, „Духът” сам за себе си; и когато говорим за един общ Бог, който включва в себе си „трите лица”, това е само едно име за тях трите.
– Така номинализмът отхвърляше единството на Троицата, и номиналистите, за разлика от реалистите, намираше единството на Троицата не само за логически абсурдно, но и за езическо, докато реалистите настояваха, че „трите лица” са свързани в едно реално, а не въображаемо единство.
към текста >>
Нека да предположим, че по стечение на някакви обстоятелства вие се оказвате в едно положение, което ви дава възможност да образувате общи понятия, следователно, да обхващате известен брой отделни неща или качества, и да ги об
един
явате в съответното общо понятие.
Нека да предположим, че по стечение на някакви обстоятелства вие се оказвате в едно положение, което ви дава възможност да образувате общи понятия, следователно, да обхващате известен брой отделни неща или качества, и да ги обединявате в съответното общо понятие.
Това може да стане по два начина – поне що се отнася до следния пример, при който даден човек започва да обединява различни качества в едно общо понятие. Може така да се случи в живота, че пътувайки по света, един човек среща определени животни, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с дълги или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н. Той може да назове тези наблюдавани от него същества с името „котки”. Така той образува общото понятие „котка”. Всички животни, изглеждащи по този начин, имат нещо общо с това, което той нарича „котки”.
към текста >>
Това може да стане по два начина – поне що се отнася до следния пример, при който даден човек започва да об
един
ява различни качества в едно общо понятие.
Нека да предположим, че по стечение на някакви обстоятелства вие се оказвате в едно положение, което ви дава възможност да образувате общи понятия, следователно, да обхващате известен брой отделни неща или качества, и да ги обединявате в съответното общо понятие.
Това може да стане по два начина – поне що се отнася до следния пример, при който даден човек започва да обединява различни качества в едно общо понятие.
Може така да се случи в живота, че пътувайки по света, един човек среща определени животни, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с дълги или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н. Той може да назове тези наблюдавани от него същества с името „котки”. Така той образува общото понятие „котка”. Всички животни, изглеждащи по този начин, имат нещо общо с това, което той нарича „котки”.
към текста >>
Може така да се случи в живота, че пътувайки по света,
един
човек среща определени животни, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с дълги или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н.
Нека да предположим, че по стечение на някакви обстоятелства вие се оказвате в едно положение, което ви дава възможност да образувате общи понятия, следователно, да обхващате известен брой отделни неща или качества, и да ги обединявате в съответното общо понятие. Това може да стане по два начина – поне що се отнася до следния пример, при който даден човек започва да обединява различни качества в едно общо понятие.
Може така да се случи в живота, че пътувайки по света, един човек среща определени животни, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с дълги или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н.
Той може да назове тези наблюдавани от него същества с името „котки”. Така той образува общото понятие „котка”. Всички животни, изглеждащи по този начин, имат нещо общо с това, което той нарича „котки”.
към текста >>
И понеже установява това в твърде много случаи, той об
един
ява всички животни, носещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”.
Но има и една друга възможност. В хода на своя живот, люшкан насам-натам, даден човек среща твърде много притежатели и притежателки на котки, при което той установява, че голям брой от притежателите на котки ги назовават с името „Муфти”.
И понеже установява това в твърде много случаи, той обединява всички животни, носещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”.
И така, външно погледнато, ние се изправяме пред общото понятие „котка” и пред общото понятие „Муфти”. Зад двете общи понатия стои един и същ факт; и в двата случая зад общото понятие стоят безкрайно много от тези същества. Но въпреки това, никому не би хрумнало да твърди, че общото понятие „Муфти” има същото значение, каквото има общото понятие „котка”. Ето нагледно в какво се състои разликата. Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право.
към текста >>
Зад двете общи понатия стои
един
и същ факт; и в двата случая зад общото понятие стоят безкрайно много от тези същества.
Но има и една друга възможност. В хода на своя живот, люшкан насам-натам, даден човек среща твърде много притежатели и притежателки на котки, при което той установява, че голям брой от притежателите на котки ги назовават с името „Муфти”. И понеже установява това в твърде много случаи, той обединява всички животни, носещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”. И така, външно погледнато, ние се изправяме пред общото понятие „котка” и пред общото понятие „Муфти”.
Зад двете общи понатия стои един и същ факт; и в двата случая зад общото понятие стоят безкрайно много от тези същества.
Но въпреки това, никому не би хрумнало да твърди, че общото понятие „Муфти” има същото значение, каквото има общото понятие „котка”. Ето нагледно в какво се състои разликата. Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право. В единия случай правилен е номинализмът, в другия случай правилен е реализмът. Правилни са и двата възгледа.
към текста >>
В
един
ия случай правилен е номинализмът, в другия случай правилен е реализмът.
И така, външно погледнато, ние се изправяме пред общото понятие „котка” и пред общото понятие „Муфти”. Зад двете общи понатия стои един и същ факт; и в двата случая зад общото понятие стоят безкрайно много от тези същества. Но въпреки това, никому не би хрумнало да твърди, че общото понятие „Муфти” има същото значение, каквото има общото понятие „котка”. Ето нагледно в какво се състои разликата. Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право.
В единия случай правилен е номинализмът, в другия случай правилен е реализмът.
Правилни са и двата възгледа. Важното е те да бъдат приложени на правилното място. И след като правилни са и двата възгледа, не бива да се учудваме, че добри основания се намират както за единия, така и за другия. Вярно е, че тук аз прибягнах до един малко гротескен пример. Обаче аз бих искал да си послужа с един по-многозначителен пример и веднага ще го предложа на вашето внимание.
към текста >>
И след като правилни са и двата възгледа, не бива да се учудваме, че добри основания се намират както за
един
ия, така и за другия.
Ето нагледно в какво се състои разликата. Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право. В единия случай правилен е номинализмът, в другия случай правилен е реализмът. Правилни са и двата възгледа. Важното е те да бъдат приложени на правилното място.
И след като правилни са и двата възгледа, не бива да се учудваме, че добри основания се намират както за единия, така и за другия.
Вярно е, че тук аз прибягнах до един малко гротескен пример. Обаче аз бих искал да си послужа с един по-многозначителен пример и веднага ще го предложа на вашето внимание.
към текста >>
Вярно е, че тук аз прибягнах до
един
малко гротескен пример.
Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право. В единия случай правилен е номинализмът, в другия случай правилен е реализмът. Правилни са и двата възгледа. Важното е те да бъдат приложени на правилното място. И след като правилни са и двата възгледа, не бива да се учудваме, че добри основания се намират както за единия, така и за другия.
Вярно е, че тук аз прибягнах до един малко гротескен пример.
Обаче аз бих искал да си послужа с един по-многозначителен пример и веднага ще го предложа на вашето внимание.
към текста >>
Обаче аз бих искал да си послужа с
един
по-многозначителен пример и веднага ще го предложа на вашето внимание.
В единия случай правилен е номинализмът, в другия случай правилен е реализмът. Правилни са и двата възгледа. Важното е те да бъдат приложени на правилното място. И след като правилни са и двата възгледа, не бива да се учудваме, че добри основания се намират както за единия, така и за другия. Вярно е, че тук аз прибягнах до един малко гротескен пример.
Обаче аз бих искал да си послужа с един по-многозначителен пример и веднага ще го предложа на вашето внимание.
към текста >>
Обаче за
един
човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува.
Номинализмът, т.е. представата, че обобщаващите понятия са само думи, е напълно оправдан в обширната област на нашите външни впечатления. На този свят има „едно”, има „две”, има „три”, „четири”, „пет”, и т.н.
Обаче за един човек, който наблюдава това равномерно броене, е невъзможно да открие в думата „число” нещо, което действително съществува.
Числото не притежава никаква екзистенция, никакво съществувание. „Едно”, „две”, „три”, „пет”, „шест” и т.н. нямат никаква екзистенция. Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”.
към текста >>
Защото е невъзможно да съществува
един
елен, после още
един
елен и отново още
един
елен, без да съществува животинският вид елен.
Обаче онова, което аз казах вчера, а именно, че за да стигнем до общото понятие, първо трябва да приведем в движение всичко онова, което то смята, че обобщава, обаче тъкмо това е неприложимо при понятието „число”. Защото числото „едно” никога не преминава в числото „две”; ние получаваме „две” само ако към „едно” прибавим още „едно”. Също и в мислите никога „едно” не преминава в „две”, нито „две” преминава в „едно”. Съществуват само отделните числа, а не числото изобщо. Що се отнася до това, което е налице при числата, там номинализмът е абсолютно правилен.
Защото е невъзможно да съществува един елен, после още един елен и отново още един елен, без да съществува животинският вид елен.
Числото „две” може да съществува само за себе си, „едно”, „седем” и т.н. също могат да съществуват сами за себе си. Доколкото обаче действителността се проявява в числото, това, което представлява числото е нещо отделно, и изразът „число” няма каквото и да е видово съществуване. Разликата се състои тъкмо между външните неща и тяхното отношение към общите понятия; едното трябва да бъде разглеждано в стила на номинализма, а другото трябва да бъде разглеждано в стила на реализма.
към текста >>
Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към
един
или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена.
Самото изречение: „Общите понятия нямат никакво съществуване” – не е погрешно; отнесено към съответната област то е правилно. Погрешно е само обобщението. Когато си изграждаме представа за мисленето, същественото е да сме наясно върху това, че истината, съдържаща се в една мисъл все още не означава нищо, относно всеобщата валидност на тази мисъл. Една мисъл може да е напълно правилна в съответната област на живота, обаче това няма никакво отношение към всеобщата валидност на мисълта. Когато доказваш това или онова, колкото и добре да го правиш, не е възможно този начин на доказване да се приложи в една такава област, където той е неизползваем.
Ето защо за този, който сериозно иска да изследва пътищата, водещи към един или друг мироглед, е необходимо преди всичко да разбере, че едностранчивостта е възможно най-големият враг на всички мирогледи и че едностранчивостта трябва да се избягва на всяка цена.
Ние сме длъжни да стоим далеч от всяка едностранчивост. Ето на какво исках да обърна внимание особено днес: Длъжни сме да избягваме всяка едностранчивост.
към текста >>
Нека днес да отправим само
един
общ поглед и към нещо, чиито подробности ще изясним в следващите лекции.
Нека днес да отправим само един общ поглед и към нещо, чиито подробности ще изясним в следващите лекции.
към текста >>
Разбира се, това би бил
един
краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот.
Има и друг вид хора, които по ред вътрешни причини предварително са така устроени, така предразположени, че във всички материални неща виждат не друго, а проявления на духовния свят. Естествено, те знаят не по-зле от материалистите, че външният материален свят си е на мястото тук, на Земята; обаче те казват: - Материалното е само едно откровение на духовното! Такива хора може би изобщо не се интересуват за материалния свят и неговите закони. Раздвижвайки в себе си всичко, което би искало да обогати представите им за духовния свят, вероятно те живеят със съзнанието: И все пак само Духът е истинното и висшето, това което е действително реално; а материята е само една измама, само една фантасмагория.
Разбира се, това би бил един краен възглед, но той може да съществува, и логично ще води до едно пълно отричане на материалния живот.
За такива хора ние би трябвало да кажем: - Да, те признават Духа като най-реалното нещо; обаче те са едностранчиви, те отричат значението на материята и нейните закони.
към текста >>
Несъмнено е само едно: около нас е разположен
един
свят!
Има и трети вид хора, които на свой ред казват: - Да, дали в света на истината има само материя или само Дух, това аз не мога да зная; човешката познавателна способност изобщо няма отношение към този въпрос.
Несъмнено е само едно: около нас е разположен един свят!
Дали в основата му лежи това, което химиците и физиците, ставайки материалисти, наричат атоми, това аз не зная. Аз признавам само света, който се разпростира около мен; него виждам аз, върху него мога да мисля аз! Дали в основата му лежи някакъв дух или не, това не ме интересува особено много. аз се опирам на това, което се разпростира около мен. – Такива хора следва да наречем реалисти, а техният мироглед – реализъм, въпреки че в случая – за разлика отпреди малко – аз влагам по-друго значение в тази дума.
към текста >>
Те вибрират, блъскат се
един
в друг и накрая учените изчисляват техните трептения.
И така, ние разграничихме четири мирогледа, всеки от който има своите основания и своето значение, които са напълно оправдани в съответстващите им области от живота. Между материализма и идеализма съществува известен преход. Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до крайност кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката. Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални атоми.
Те вибрират, блъскат се един в друг и накрая учените изчисляват техните трептения.
И тогава получаваме хубавите резултати, което доказва, че този мироглед е напълно оправдан. Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като един вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подробности. Обаче тук е възможна и една малка грешка. Например човек би искал да си каже: - Добре, но след като съществува една толкова комплицирана машина, никога не е възможно – колкото и комплицирани да са нейните движения – да се получи така, че от самата нея да се пораждат нашите усещания, свързани със синьото, червеното и т.н. Следователно, ако мозъкът би бил само една комплицирана машина, е невъзможно нашите душевни изживявания да се пораждат от него.
към текста >>
Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като
един
вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подробности.
Между материализма и идеализма съществува известен преход. Целият материализъм – в наши дни можем да го наблюдаваме особено ясно, въпреки че той вече залязва – се състои в доведената до крайност кантова теза, че отделните науки са действителни, само дотолкова, доколкото съдържат в себе си математиката. Или с други думи, материалистите стават изчисляващите слуги на Вселената, за които не съществува никакъв друг свят, освен този, който е изпълнен с материални атоми. Те вибрират, блъскат се един в друг и накрая учените изчисляват техните трептения. И тогава получаваме хубавите резултати, което доказва, че този мироглед е напълно оправдан.
Тогава получаваме честотата на трептения, отговаряща на синьото, на червеното и т.н.; получаваме целия свят като един вид механичен апарат и всичко в него може да се изчисли до най-малките подробности.
Обаче тук е възможна и една малка грешка. Например човек би искал да си каже: - Добре, но след като съществува една толкова комплицирана машина, никога не е възможно – колкото и комплицирани да са нейните движения – да се получи така, че от самата нея да се пораждат нашите усещания, свързани със синьото, червеното и т.н. Следователно, ако мозъкът би бил само една комплицирана машина, е невъзможно нашите душевни изживявания да се пораждат от него. И тогава можем да потвърдим думите, казани някога от Дю Боа – Раймон: Ако поискаме да обясним света чисто математически, няма да сме в състояние да обясним дори и найпростото усещане; ако поискаме да останем извън математическото обяснение, всичко става ненаучно. – Грубият материалист би казал: - Не, аз също не се занимавам с изчисления; защото това вече предполага едно суеверие, а именно суеверието, че нещата са подредени според мерките и числата.
към текста >>
Възниква
един
мироглед, за който не е валидно нищо друго, освен математическата формула.
Възниква един мироглед, за който не е валидно нищо друго, освен математическата формула.
Можем да го наречем математизъм.
към текста >>
Всичко, което лежи под линията, също има своите последователи и те са по-склонни да приемат, че отделните мирогледи винаги разглеждат нещата от една строго определена гледна точка, но това впрочем не им пречи лесно да преминават от
един
мироглед към друг мироглед.
Тук аз веднага трябва да добавя следното: Всички мирогледи, които отбелязвам над хоризонталната линия (виж Рис. 6) си намират последователи и в повечето случаи тези последователи са твърдоглавци, които трайно възприемат този или онзи мироглед чрез едни или други условия, които те носят в себе си.
Всичко, което лежи под линията, също има своите последователи и те са по-склонни да приемат, че отделните мирогледи винаги разглеждат нещата от една строго определена гледна точка, но това впрочем не им пречи лесно да преминават от един мироглед към друг мироглед.
към текста >>
Ако
един
психист, като човек на познанието, разглежда света по съзерцателен начин, той стига до извода: - Психичното е предпоставка за развитието на света.
Ако един психист, като човек на познанието, разглежда света по съзерцателен начин, той стига до извода: - Психичното е предпоставка за развитието на света.
към текста >>
Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво
един
ство.
Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство.
Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано. И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии. И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм.
към текста >>
Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за
един
всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано.
Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство.
Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано.
И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии. И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм.
към текста >>
И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме
един
непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм.
Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство. Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано. И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии.
И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм.
към текста >>
Нима не съществува
един
един
ствен всеобщ Дух?
Сега човекът не може да остане при пневматизма, защото да остане при пневматизма, това в този случай би означавало следното. Ако сме спиритуалисти, възможно е да срещнем хора, които казват: Защо са необходими толкова много Духове? Защо прибягваме до употреба на числата?
Нима не съществува един единствен всеобщ Дух?
– Но който навлиза по-навътре в нещата, той знае, че това възражение наподобява ситуацията, при която някой казва: - Ти твърдиш, че тук има двеста комара. Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само един единствен рояк от комари. – Точно по същия начин се отнася последователят на пневматизма, на пантеизма и т.н. спрямо спиритуалиста. Спиритуалистът вижда света изпълнен с Духовете на йерархиите; пантеистът вижда само един рояк, вижда само един единствен всеобщ Дух.
към текста >>
Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само
един
един
ствен рояк от комари.
Сега човекът не може да остане при пневматизма, защото да остане при пневматизма, това в този случай би означавало следното. Ако сме спиритуалисти, възможно е да срещнем хора, които казват: Защо са необходими толкова много Духове? Защо прибягваме до употреба на числата? Нима не съществува един единствен всеобщ Дух? – Но който навлиза по-навътре в нещата, той знае, че това възражение наподобява ситуацията, при която някой казва: - Ти твърдиш, че тук има двеста комара.
Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само един единствен рояк от комари.
– Точно по същия начин се отнася последователят на пневматизма, на пантеизма и т.н. спрямо спиритуалиста. Спиритуалистът вижда света изпълнен с Духовете на йерархиите; пантеистът вижда само един рояк, вижда само един единствен всеобщ Дух. Обаче всичко това се дължи на една неточност от страна на втория.
към текста >>
Спиритуалистът вижда света изпълнен с Духовете на йерархиите; пантеистът вижда само
един
рояк, вижда само
един
един
ствен всеобщ Дух.
Нима не съществува един единствен всеобщ Дух? – Но който навлиза по-навътре в нещата, той знае, че това възражение наподобява ситуацията, при която някой казва: - Ти твърдиш, че тук има двеста комара. Обаче аз не виждам никакви двеста комара, аз виждам само един единствен рояк от комари. – Точно по същия начин се отнася последователят на пневматизма, на пантеизма и т.н. спрямо спиритуалиста.
Спиритуалистът вижда света изпълнен с Духовете на йерархиите; пантеистът вижда само един рояк, вижда само един единствен всеобщ Дух.
Обаче всичко това се дължи на една неточност от страна на втория.
към текста >>
Един
такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ.
Обаче има и една друга възможност: Тази, когато някой без да тръгва по пътя, по който ние се опитваме да вървим, откривайки въздействията на определени духовни същества, все пак приема съществуването на една основна духовна същност в света.
Един такъв човек беше например Лайбниц, известният немски философ.
Лайбниц беше далеч от предразсъдъка, че на света би искало да съществува нещо чисто материално. Той търсеше реалното. Аз представих неговата система в моята книга „Философия на свободата”. Той смяташе, че на света има една същност, която може да изгражда екзистенцията в себе си; такъв е случаят с човешката душа. Обаче към всичко това той не прибавяше други понятия.
към текста >>
Ако аз имам тук
един
глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни.
За Лайбниц това беше монадата. И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яснота.
Ако аз имам тук един глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни.
Част от тях развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи. Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен. – Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена. Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер.
към текста >>
–
Един
такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена.
За Лайбниц това беше монадата. И той си казваше: Сигурно има много монади и тези монади са с най-различна яснота. Ако аз имам тук един глобус, вътре в него се намират много монади, както например в рояка от комари има много отделни комари, обаче тези монади остават почти несънателни. Част от тях развиват в себе си неясни, съвсем тъмни представи. Има други монади, които сънуват; има монади, които развиват в себе си будни представи; накратко, има монади, намиращи се на най-различна степен.
– Един такъв човек не стига дотам, че конкретно да си представя духовните същества, както прави това спиритуалистът, обаче размишленията му все пак го насочват към духовната страна на света, въпреки че за него тя остава твърде смътна и неопределена.
Той я нарича монада, което означава, че той е загрижен само за нейния представен характер.
към текста >>
Така аз стигам до монадизма – Монадизмът е
един
абстрактен спиритуализъм.
Добре, в света има Дух, има Духове, обаче аз ги описвам само дотолкова, доколкото ги приемам като една същност, която си представяме по различен начин. От тях аз извличам едно или друго абстрактно качество. аз си изграждам този едностранчив мироглед, за който толкова много се застъпваше духовно надареният Лайбниц.
Така аз стигам до монадизма – Монадизмът е един абстрактен спиритуализъм.
към текста >>
Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават
един
ствено това, което се разпростира във външната реалност и което е пронизано от най-различни сили.
Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават единствено това, което се разпростира във външната реалност и което е пронизано от най-различни сили.
Когато например един камък пада на земята, те казват: - Това е силата на гравитацията. Когато един магнит привлича железните стърготини, те казват: - Това е магнитната сила. Те не се задоволяват просто с твърдението: - Тук е магнитът! , а заявяват: - Магнитът предпоставя наличието на невидимата, свръхсетивна магнитна сила, която се разпростира навсякъде. Следователно, може да съществува такъв мироглед, който обяснява мировите процеси с вложените в тях сили и този мироглед може да бъде наречен динамизъм.
към текста >>
Когато например
един
камък пада на земята, те казват: - Това е силата на гравитацията.
Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават единствено това, което се разпростира във външната реалност и което е пронизано от най-различни сили.
Когато например един камък пада на земята, те казват: - Това е силата на гравитацията.
Когато един магнит привлича железните стърготини, те казват: - Това е магнитната сила. Те не се задоволяват просто с твърдението: - Тук е магнитът! , а заявяват: - Магнитът предпоставя наличието на невидимата, свръхсетивна магнитна сила, която се разпростира навсякъде. Следователно, може да съществува такъв мироглед, който обяснява мировите процеси с вложените в тях сили и този мироглед може да бъде наречен динамизъм.
към текста >>
Когато
един
магнит привлича железните стърготини, те казват: - Това е магнитната сила.
Възможно е обаче да има и такива хора, които не се издигат до монадата, които не могат да признаят, че това, което съществува, са различните степени на представните възможности, но от друга страна, те не са доволни от обстоятелството, че признават единствено това, което се разпростира във външната реалност и което е пронизано от най-различни сили. Когато например един камък пада на земята, те казват: - Това е силата на гравитацията.
Когато един магнит привлича железните стърготини, те казват: - Това е магнитната сила.
Те не се задоволяват просто с твърдението: - Тук е магнитът! , а заявяват: - Магнитът предпоставя наличието на невидимата, свръхсетивна магнитна сила, която се разпростира навсякъде. Следователно, може да съществува такъв мироглед, който обяснява мировите процеси с вложените в тях сили и този мироглед може да бъде наречен динамизъм.
към текста >>
Един
добър пример за това, колко последователно бе защитена тезата, че да се вярва в сили е суеверие, вие ще намерите в лицето на Фриц Маутнерс и неговата „Критика на езика”.
Но сега може да се чуе възражението: - Не, да се вярва в сили, това е суеверие!
Един добър пример за това, колко последователно бе защитена тезата, че да се вярва в сили е суеверие, вие ще намерите в лицето на Фриц Маутнерс и неговата „Критика на езика”.
В този случай човек остава в рамките на това, което реално се разпростира около него. Следователно, по този път, от спиритуализма през монадизма и динамизма, ние отново стигаме до реализма.
към текста >>
– Помислете си добре:
Един
такъв човек, който казва това, не е последовател на феноменализма.
Но ние можем да отидем още по-нататък и да кажем: - Наистина, този свят на феномените се намира навсякъде около нас. Обаче всичко, което смятаме, че имаме в лицето на тези феномени, всъщност самите ние сме го прибавили към тях. Но достоверно е само онова, което ни казват сетивата.
– Помислете си добре: Един такъв човек, който казва това, не е последовател на феноменализма.
към текста >>
В подкрепа на всеки отделен мироглед е възможно да бъдат провеждани най-остроумни доводи, възможно е да застъпваме становището на всеки
един
от тези мирогледи и да изтъкваме остроумни доводи срещу всички останали мирогледи.
Това, което обозначих на черната дъска и охарактеризирах като различни мирогледи, може да бъде подкрепено по много начини.
В подкрепа на всеки отделен мироглед е възможно да бъдат провеждани най-остроумни доводи, възможно е да застъпваме становището на всеки един от тези мирогледи и да изтъкваме остроумни доводи срещу всички останали мирогледи.
Възможно е да постулираме и други мирогледи; те обаче ще са само модификации на вече описаните дванадесет основни типа. Искаме ли да познаем света, трябва да помним, че това може да стане чрез тези дванадесет входа. Съществува не един мироглед, който е правилен и следва да бъде защитаван, а съществуват дванадесет мирогледа. И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за един от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали. Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни.
към текста >>
Съществува не
един
мироглед, който е правилен и следва да бъде защитаван, а съществуват дванадесет мирогледа.
Това, което обозначих на черната дъска и охарактеризирах като различни мирогледи, може да бъде подкрепено по много начини. В подкрепа на всеки отделен мироглед е възможно да бъдат провеждани най-остроумни доводи, възможно е да застъпваме становището на всеки един от тези мирогледи и да изтъкваме остроумни доводи срещу всички останали мирогледи. Възможно е да постулираме и други мирогледи; те обаче ще са само модификации на вече описаните дванадесет основни типа. Искаме ли да познаем света, трябва да помним, че това може да стане чрез тези дванадесет входа.
Съществува не един мироглед, който е правилен и следва да бъде защитаван, а съществуват дванадесет мирогледа.
И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за един от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали. Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни. Както Слънцето, дори и да споделяме коперниковата система, преминава през всичките зодиакални знаци, за да осветява Земята от 12 различни точки, така и ние трябва да сме в състояние да обгръщаме света от всички страни и напълно да се вживяваме в 12-те различни гледни точки, а не да застиваме в една от тях, независимо дали тя отговаря на идеализма, сензуализма, феноменализма и т.н. От мисловна гледна точка оправдани са всичките 12 мирогледа. За мислителя, който може да навлезе в природата на мисленето, съществува не един мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които мисленето може да представи еднакво добри доводи и основания.
към текста >>
И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за
един
от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали.
Това, което обозначих на черната дъска и охарактеризирах като различни мирогледи, може да бъде подкрепено по много начини. В подкрепа на всеки отделен мироглед е възможно да бъдат провеждани най-остроумни доводи, възможно е да застъпваме становището на всеки един от тези мирогледи и да изтъкваме остроумни доводи срещу всички останали мирогледи. Възможно е да постулираме и други мирогледи; те обаче ще са само модификации на вече описаните дванадесет основни типа. Искаме ли да познаем света, трябва да помним, че това може да стане чрез тези дванадесет входа. Съществува не един мироглед, който е правилен и следва да бъде защитаван, а съществуват дванадесет мирогледа.
И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за един от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали.
Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни. Както Слънцето, дори и да споделяме коперниковата система, преминава през всичките зодиакални знаци, за да осветява Земята от 12 различни точки, така и ние трябва да сме в състояние да обгръщаме света от всички страни и напълно да се вживяваме в 12-те различни гледни точки, а не да застиваме в една от тях, независимо дали тя отговаря на идеализма, сензуализма, феноменализма и т.н. От мисловна гледна точка оправдани са всичките 12 мирогледа. За мислителя, който може да навлезе в природата на мисленето, съществува не един мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които мисленето може да представи еднакво добри доводи и основания. Изхождайки от извоюваната по този начин гледна точка, утре ние ще продължим да говорим, издигайки се от мисловното разглеждане на човека към мисловното разглеждане на Космоса.
към текста >>
Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на
един
мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни.
В подкрепа на всеки отделен мироглед е възможно да бъдат провеждани най-остроумни доводи, възможно е да застъпваме становището на всеки един от тези мирогледи и да изтъкваме остроумни доводи срещу всички останали мирогледи. Възможно е да постулираме и други мирогледи; те обаче ще са само модификации на вече описаните дванадесет основни типа. Искаме ли да познаем света, трябва да помним, че това може да стане чрез тези дванадесет входа. Съществува не един мироглед, който е правилен и следва да бъде защитаван, а съществуват дванадесет мирогледа. И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за един от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали.
Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни.
Както Слънцето, дори и да споделяме коперниковата система, преминава през всичките зодиакални знаци, за да осветява Земята от 12 различни точки, така и ние трябва да сме в състояние да обгръщаме света от всички страни и напълно да се вживяваме в 12-те различни гледни точки, а не да застиваме в една от тях, независимо дали тя отговаря на идеализма, сензуализма, феноменализма и т.н. От мисловна гледна точка оправдани са всичките 12 мирогледа. За мислителя, който може да навлезе в природата на мисленето, съществува не един мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които мисленето може да представи еднакво добри доводи и основания. Изхождайки от извоюваната по този начин гледна точка, утре ние ще продължим да говорим, издигайки се от мисловното разглеждане на човека към мисловното разглеждане на Космоса.
към текста >>
За мислителя, който може да навлезе в природата на мисленето, съществува не
един
мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които мисленето може да представи еднакво добри доводи и основания.
Съществува не един мироглед, който е правилен и следва да бъде защитаван, а съществуват дванадесет мирогледа. И тук трябва да прибавим: Колкото добри основания има за един от мирогледите, толкова добри основания има и за всички останали. Светът може да бъде разглеждан не от едностранчивото становище на един мироглед; светът се открива само на този, който знае, че трябва да го обгърне от всички страни. Както Слънцето, дори и да споделяме коперниковата система, преминава през всичките зодиакални знаци, за да осветява Земята от 12 различни точки, така и ние трябва да сме в състояние да обгръщаме света от всички страни и напълно да се вживяваме в 12-те различни гледни точки, а не да застиваме в една от тях, независимо дали тя отговаря на идеализма, сензуализма, феноменализма и т.н. От мисловна гледна точка оправдани са всичките 12 мирогледа.
За мислителя, който може да навлезе в природата на мисленето, съществува не един мироглед, а 12 равнопоставени мирогледа, спрямо всеки от които мисленето може да представи еднакво добри доводи и основания.
Изхождайки от извоюваната по този начин гледна точка, утре ние ще продължим да говорим, издигайки се от мисловното разглеждане на човека към мисловното разглеждане на Космоса.
към текста >>
15.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки
един
от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правилност и истинност.
Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки един от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правилност и истинност.
За този, който не се стреми да размишлява върху определена и тясно ограничена област с помощта на система от понятия, а допълнително търси доказателства за нещата, за този, който действително навлиза в истините на света, е важно да знае, че тази многостранност е необходима и че тя се изрзява тъкмо в способността на човешкия Дух да си служи с всеки един от тези 12 типични мирогледа, като в случая преходните степени не са толкова важни. Ако искаме действително да навлезем в истината, ние трябва да се опитаме да си изясним значението на тези мирогледни различия, и да си отговорим на въпроса: - Кои области от Битието отключва този или онзи от въпросните 12 мирогледа? Ако искаме да си припомни още веднъж тези 12 различни мирогледа, които разгледахме вчера, нека да ги назовем отново: - Това са материализмът, сензуализмът, феноменализмът, реализмът, динамизмът, монадизмът, спиритуализмът, пневматизмът, психизмът, идеализмът, рационализмът и математизмът.
към текста >>
За този, който не се стреми да размишлява върху определена и тясно ограничена област с помощта на система от понятия, а допълнително търси доказателства за нещата, за този, който действително навлиза в истините на света, е важно да знае, че тази многостранност е необходима и че тя се изрзява тъкмо в способността на човешкия Дух да си служи с всеки
един
от тези 12 типични мирогледа, като в случая преходните степени не са толкова важни.
Вчера аз се опитах да представя онези мирогледи, които са възможни за човека, и то дотолкова възможни, доколкото за всеки един от тях могат да бъдат посочени напълно валидни доказателства, що се се отнася до тяхната правилност и истинност.
За този, който не се стреми да размишлява върху определена и тясно ограничена област с помощта на система от понятия, а допълнително търси доказателства за нещата, за този, който действително навлиза в истините на света, е важно да знае, че тази многостранност е необходима и че тя се изрзява тъкмо в способността на човешкия Дух да си служи с всеки един от тези 12 типични мирогледа, като в случая преходните степени не са толкова важни.
Ако искаме действително да навлезем в истината, ние трябва да се опитаме да си изясним значението на тези мирогледни различия, и да си отговорим на въпроса: - Кои области от Битието отключва този или онзи от въпросните 12 мирогледа? Ако искаме да си припомни още веднъж тези 12 различни мирогледа, които разгледахме вчера, нека да ги назовем отново: - Това са материализмът, сензуализмът, феноменализмът, реализмът, динамизмът, монадизмът, спиритуализмът, пневматизмът, психизмът, идеализмът, рационализмът и математизмът.
към текста >>
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към
един
или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки
един
от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека.
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека.
Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг. Те са възможни и ние трябва да ги познаваме. Фактически те се отнасят помежду си така, като че ли са едно духовно отражение на добре познатия ни Зодиак. Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през един „духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи. Да, дори е възможно да установим връзката между особеностите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака.
към текста >>
Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в
един
кръг.
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека.
Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг.
Те са възможни и ние трябва да ги познаваме. Фактически те се отнасят помежду си така, като че ли са едно духовно отражение на добре познатия ни Зодиак. Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през един „духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи. Да, дори е възможно да установим връзката между особеностите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака. И тази връзка съвсем не е нещо произволно, защото отношението между отделните образи на Зодиака и Земята е сходно с отношението меджу 12-те мирогледа и човешката душа.
към текста >>
Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през
един
„духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи.
За съжаление, познавателният устрем на човека и търсенето на истината се отличават с това, че при отделните духове, при отделните личности винаги преобладава влечението към един или друг мироглед, като по този начин през различните епохи едностранчивостта на всеки един от тях непрекъснато е оказвала своето въздействие върху човека. Всъщност описваните от мен 12 основни мирогледа винаги следва да си представяме като спокойно разположени в един кръг. Те са възможни и ние трябва да ги познаваме. Фактически те се отнасят помежду си така, като че ли са едно духовно отражение на добре познатия ни Зодиак.
Както Слънцето преминава през Зодиака и както планетите преминават през Зодиака, така и за човешката душа е възможно тя да преминава през един „духовен Зодиак”, съдържащ образите на 12-те мирогледи.
Да, дори е възможно да установим връзката между особеностите на тези мирогледни образи и отделните знаци на Зодиака. И тази връзка съвсем не е нещо произволно, защото отношението между отделните образи на Зодиака и Земята е сходно с отношението меджу 12-те мирогледа и човешката душа.
към текста >>
Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива”
един
или друг зодиакален знак.
На първо време няма да говорим за това, че съществува, примерно, една лесно разбираема зависимост между зодакалния знак Овен и Земята. Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва.
Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак.
Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи?
към текста >>
Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже
един
ият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак.
Но когато Слънцето, Сатурн или Меркурий са разположени така, че те, гледани от Земята, се намират в знака на Овена, те действат по съвсем различен начин, отколкото ако биха се намирали в знака на Лъва. Следователно, планетарните въздействия идващи към нас от Космоса са различни, според това, дали отделната планета „покрива” един или друг зодиакален знак. Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма.
Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак.
В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи? И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция. Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван
един
или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция.
Ако пренесем тези отношения в областта на човешката душа, ние ще установим, че за нас е дори по-лесно да потвърдим въздействията на тези 12 мирогледа, изграждащи въпросния „духовен Зодиак”. Има такива души, които, бих казал, са изцяло склонни да приемат само онези въздействия върху конфигурацията на техния вътрешен живот, на техните научни, философски и всякакви други духовни направления, които се излъчват непосредствено от идеализма. Други души се оставят под въздействията на материализма, трети души – под въздействията на сензуализма. Даден човек не става сензуалист, материалист, спиритуалист или пневматик, понеже единият или другият възглед е правилен и той може да потвърди тази правилност, а той става пневматик, спиритуалист, материалист или сензуалист, защото в душата си е така предразположен, че се оставя главно под духовнодушевното „облъчване” на съответния сектор от духовния Зодиак. В тези 12 сектора или образа на духовния Зодиак ние имаме нещо, което ни отвежда дълбоко навътре в начина, по който възникват човешките мирогледи, отвежда ни дълбоко навътре в причините, поради които хората, от една страна, спорят за мирогледите, въпреки че от друга страна би трябвало не да спорят, а кротко и дружелюбно да се запитат: - Защо всъщност хората имат различни мирогледи?
И защо все пак през определените епохи е било строго необходимо да бъде следван един или друг мироглед, на този въпрос ние ще се спрем по време на утрешната лекция.
Това, което казах досега, следователно, се отнася до формирането на човешкото мислене от страна на Космоса, респективно от страна на 12-те основни мирогледа, чиито първообрази откриваме в духовния Зодиак, намиращ се в нашето духовно обкръжение.
към текста >>
Обаче има и нещо друго, което е от решаващо значение за избора на
един
или друг мироглед и вие ще добиете представа за него най-добре, ако сега накратко се спра върху следното.
Обаче има и нещо друго, което е от решаващо значение за избора на един или друг мироглед и вие ще добиете представа за него най-добре, ако сега накратко се спра върху следното.
към текста >>
И тук разликата между
един
ия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света.
И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици.
Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури. За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно. Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма. Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”. Но нека да продължим нататък.
към текста >>
Първият си остава
един
идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури.
Докато при други обстоятелства човек може да се изяви като гностик в полето на идеализма; и тогава той ще има особената предразположба ясно да разпознава идеалите на човечеството и идеите на света. И тук разликата между единия и другия човек по отношение на идеализма е много съществена, понеже, нали така, и двамата могат да са негови привърженици.
Първият си остава един идеалистичен мечтател, който винаги подчертава, че е идеалист, и думата идеал, идеал, идеал не слиза от устата му, обаче той всъщност не познава много идеали и няма способността да отправя към тях своя вътрешен взор и ясно да различава техните контури.
За разлика от него, вторият не само говори за идеали, но е в състояние така да ги изобразява в душата си, сякаш е художник, който рисува върху своето платно. Той навлиза съвсем конкретно в идеализма и го „улавя” толкова интензивно, сякаш държи в ръцете си някакъв предмет; този човек е гностик в полето на идеализма. Или казано с други думи: Той поначало е гностик, обаче в конкретния случай се оставя главно под въздействието на онази част от духовния Зодиак, която определихме като „идеализъм”. Но нека да продължим нататък.
към текста >>
Но както някой може да е гностик на реализма, в същия смисъл той може да е и гностик на материализма; обаче това главно са хора, които притежават само усещане и чувство за всичко веществено, за всичко материално, хора, които се стремят да опознават материалния свят чрез непосредствен контакт, също както кучето, което подушва даден предмет и веднага го „познава” интимно, така че по отношение на материалните неща то е
един
отличен гностик.
Има също и гностици в полето на материализма. Впрочем те са много страни гностици.
Но както някой може да е гностик на реализма, в същия смисъл той може да е и гностик на материализма; обаче това главно са хора, които притежават само усещане и чувство за всичко веществено, за всичко материално, хора, които се стремят да опознават материалния свят чрез непосредствен контакт, също както кучето, което подушва даден предмет и веднага го „познава” интимно, така че по отношение на материалните неща то е един отличен гностик.
към текста >>
Или иначе казано, ако искаме да разположим гнозиса както трябва в нашата рисунка, ние следва да очертаем още
един
кръг, така че за нас да стане напълно ясно: Сега гнозисът може да се придвижва през всички 12 мирогледа.
Човекът може да бъде гностик по отношение на всички 12 мирогледа.
Или иначе казано, ако искаме да разположим гнозиса както трябва в нашата рисунка, ние следва да очертаем още един кръг, така че за нас да стане напълно ясно: Сега гнозисът може да се придвижва през всички 12 мирогледа.
Както една планета прекосява 12-те знака на Зодиака, така и гнозисът може да прекоси всичките 12 мирогледни знака.
към текста >>
Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на мислите, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например
един
човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, носа, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в
един
голям понятиен организъм.
Има и едно друго мирогледно настроение. Аз казвам „настроение”, макар че иначе бих предпочел да говоря за „нюанси” и „образи”. Напоследък това второ мирогледно настроение, в неговата полека разновидност – и все пак „лекото е тежко” – там, в духовно-зодиакалния знак на идеализма се застъпваше именно от Хегел. Обаче светоусещането на Хегел, особеното мирогледно настрение на Хегел няма никаква потребност от това да стои неподвижно в духовно-зодиакалния знак на идеализма, понеже то също може да преминава през целия духовен Зодиак. Става дума за мирогледното настроение на логизма.
Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на мислите, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например един човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, носа, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в един голям понятиен организъм.
Така изглежда логическият понятиен организъм на Хегел. Той просто беше в състояние да издири всичко, което – като мисли – можеше да бъде намерено по света, да подреди една мисъл до друга мисъл и да ги превърне в един цялостен организъм: Логизмът! Но логизмът може да бъде изграден, както прави това Хегел, в духовно-зодиакалния знак на идеализма, може да бъде изграден, както прави това Фихте, в духовно-зодиакалния знак на психизма, както и във всички останали знаци на духовния Зодиак. Логизмът също представлява нещо, което подобно на една планета, прекосяваща Зодиака, може кръгообразно да премине всичките 12 знака на духовния Зодиак.
към текста >>
Той просто беше в състояние да издири всичко, което – като мисли – можеше да бъде намерено по света, да подреди една мисъл до друга мисъл и да ги превърне в
един
цялостен организъм: Логизмът!
Напоследък това второ мирогледно настроение, в неговата полека разновидност – и все пак „лекото е тежко” – там, в духовно-зодиакалния знак на идеализма се застъпваше именно от Хегел. Обаче светоусещането на Хегел, особеното мирогледно настрение на Хегел няма никаква потребност от това да стои неподвижно в духовно-зодиакалния знак на идеализма, понеже то също може да преминава през целия духовен Зодиак. Става дума за мирогледното настроение на логизма. Мирогледното настрение на логизма се състои главно в това, че душата може да се окаже в такова състояние, при което да изживява в себе си непосредственото присъствие на мислите, понятията и идеите, и то до такава степен, че душата да извървява пътя от едно понятие до друго понятие, от една идея до друга идея по такъв начин, както например един човек разглежда човешкия организъм и последователно описва очите, носа, устата и т.н., за да ги обхване накрая като принадлежащи на едно цяло; така постъпва и Хегел, който подрежда всички понятия в един голям понятиен организъм. Така изглежда логическият понятиен организъм на Хегел.
Той просто беше в състояние да издири всичко, което – като мисли – можеше да бъде намерено по света, да подреди една мисъл до друга мисъл и да ги превърне в един цялостен организъм: Логизмът!
Но логизмът може да бъде изграден, както прави това Хегел, в духовно-зодиакалния знак на идеализма, може да бъде изграден, както прави това Фихте, в духовно-зодиакалния знак на психизма, както и във всички останали знаци на духовния Зодиак. Логизмът също представлява нещо, което подобно на една планета, прекосяваща Зодиака, може кръгообразно да премине всичките 12 знака на духовния Зодиак.
към текста >>
И сега ние също можем да разглеждаме
един
такъв мироглед на волята така, че да го сравним с една планета, която обикаля през всичките 12 знака на духовния Зодиак.
Едно трето душевно настроение, свързано с човешките мирогледи, ние можем да открием, примерно, в лицето на Шопенхауер. Докато Хегелова душа, разглеждайки света, е така устроена, че всичко, което съществува в света като понятия, се проявява в тази Хегелова душа под формата на логизъм, то Шопенхауер, поради особената нагласа на своята душа възприема света главно като разновидност на волята. За него природните сили са воля, твърдостта на камъка е воля, всичко, което реално съществува в света, е воля. Това произлиза от особеното настроение на неговата душа.
И сега ние също можем да разглеждаме един такъв мироглед на волята така, че да го сравним с една планета, която обикаля през всичките 12 знака на духовния Зодиак.
Аз ще определя това мирогледно настроение като волунтаризъм. То е третото мирогледно настроение. Шопенхауер беше волунтарист, и в душата си беше така устроен, че – така да се каже – се „отваряше” главно пред духовно-зодиакалния знак на психизма. Така възникна своеобразната шопенхауерова метафизика на волята: Волунтаризмът в духовно-зодиакалния знак на психизма.
към текста >>
Но приемете сега, че
един
човек би искал да бъде волунтарист и в същото време да е силно привлечен от духовно-зодиакалния знак на монадизма.
Но приемете сега, че един човек би искал да бъде волунтарист и в същото време да е силно привлечен от духовно-зодиакалния знак на монадизма.
В този случай вие бихте се изправили не пред цялостния характер на Шопенхауер, за когото волята е в основата на всички неща, а пред една поразлична душа, за която в основата на света лежат много монади, които са от волево естество. И аз бих казал, че този монадологичен волунтаризъм е представен по един най-красив, остроумен и интимен начин в лицето на австрийския поет и философ Хамерлинг. Как възникна странното учение, което вие откривате в „Атомистика на волята” от Хамерлинг? То възникна поради факта, че неговата волунтаристично настроена душа беше отворена главно към духовно-зодиакалния знак на монадизма. И ако разполагахме с достатъчно време, ние бихме искали да посочим подходящ пример за това, как всяка една душевна нагласа може да се разгърне във всеки един от 12-те духовно-зодиакални знака.
към текста >>
И аз бих казал, че този монадологичен волунтаризъм е представен по
един
най-красив, остроумен и интимен начин в лицето на австрийския поет и философ Хамерлинг.
Но приемете сега, че един човек би искал да бъде волунтарист и в същото време да е силно привлечен от духовно-зодиакалния знак на монадизма. В този случай вие бихте се изправили не пред цялостния характер на Шопенхауер, за когото волята е в основата на всички неща, а пред една поразлична душа, за която в основата на света лежат много монади, които са от волево естество.
И аз бих казал, че този монадологичен волунтаризъм е представен по един най-красив, остроумен и интимен начин в лицето на австрийския поет и философ Хамерлинг.
Как възникна странното учение, което вие откривате в „Атомистика на волята” от Хамерлинг? То възникна поради факта, че неговата волунтаристично настроена душа беше отворена главно към духовно-зодиакалния знак на монадизма. И ако разполагахме с достатъчно време, ние бихме искали да посочим подходящ пример за това, как всяка една душевна нагласа може да се разгърне във всеки един от 12-те духовно-зодиакални знака.
към текста >>
И ако разполагахме с достатъчно време, ние бихме искали да посочим подходящ пример за това, как всяка една душевна нагласа може да се разгърне във всеки
един
от 12-те духовно-зодиакални знака.
Но приемете сега, че един човек би искал да бъде волунтарист и в същото време да е силно привлечен от духовно-зодиакалния знак на монадизма. В този случай вие бихте се изправили не пред цялостния характер на Шопенхауер, за когото волята е в основата на всички неща, а пред една поразлична душа, за която в основата на света лежат много монади, които са от волево естество. И аз бих казал, че този монадологичен волунтаризъм е представен по един най-красив, остроумен и интимен начин в лицето на австрийския поет и философ Хамерлинг. Как възникна странното учение, което вие откривате в „Атомистика на волята” от Хамерлинг? То възникна поради факта, че неговата волунтаристично настроена душа беше отворена главно към духовно-зодиакалния знак на монадизма.
И ако разполагахме с достатъчно време, ние бихме искали да посочим подходящ пример за това, как всяка една душевна нагласа може да се разгърне във всеки един от 12-те духовно-зодиакални знака.
към текста >>
Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху
един
орган, друго растение – върху друг орган и т.н.
Не е особено благоприятно, когато мистикът е същевремено и материалист, т.е. когато той вътрешно изживява не духовното, спиритуалното, а материалното. Защото мистикът в полето на материализма е човек, който притежава, например, изключително фино усещане за здравословното състояние, в което се оказваме, след като сме погълнали едно или друго вещество. Има разлика, когато сме погълнали сока на едно или друго растение, има разлика в нашите очаквания, относно това, какви ще са последиците за нашия организъм. Следователно, когато в своите вътрешни изживявания човек израства заедно с материята, той става мистик в полето на материята.
Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху един орган, друго растение – върху друг орган и т.н.
И така, да си мистик в полето на материализма е едно предисловие, за да бъдат проучвани лечебните сили на отделните субстанции. – Да, човек може да е мистик в полето на материята, но може да е мистик и в полето на идеализма. Един обикновен мистик или един гностичен идеалист не може да бъде истински мистик в полето на идеализма. Мистик в полето на идеализма е този, който има душевната способност да извлича от скритите извори на своя вътрешен живот не друго, а идеалите на цялото човечество, да ги вижда като цел на Боговете и като такива да ги държи неотклонно пред своята душа. Един от мистиците в полето на идеализма беше например Майстер Екхарт.
към текста >>
Един
обикновен мистик или
един
гностичен идеалист не може да бъде истински мистик в полето на идеализма.
Има разлика, когато сме погълнали сока на едно или друго растение, има разлика в нашите очаквания, относно това, какви ще са последиците за нашия организъм. Следователно, когато в своите вътрешни изживявания човек израства заедно с материята, той става мистик в полето на материята. Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху един орган, друго растение – върху друг орган и т.н. И така, да си мистик в полето на материализма е едно предисловие, за да бъдат проучвани лечебните сили на отделните субстанции. – Да, човек може да е мистик в полето на материята, но може да е мистик и в полето на идеализма.
Един обикновен мистик или един гностичен идеалист не може да бъде истински мистик в полето на идеализма.
Мистик в полето на идеализма е този, който има душевната способност да извлича от скритите извори на своя вътрешен живот не друго, а идеалите на цялото човечество, да ги вижда като цел на Боговете и като такива да ги държи неотклонно пред своята душа. Един от мистиците в полето на идеализма беше например Майстер Екхарт.
към текста >>
Един
от мистиците в полето на идеализма беше например Майстер Екхарт.
Може да се случи дори така, че главната задача в живота да се свежда до следното: Човекът да изследва по какъв начин действа едно или друго растение в организма, защото едно растение действа главно върху един орган, друго растение – върху друг орган и т.н. И така, да си мистик в полето на материализма е едно предисловие, за да бъдат проучвани лечебните сили на отделните субстанции. – Да, човек може да е мистик в полето на материята, но може да е мистик и в полето на идеализма. Един обикновен мистик или един гностичен идеалист не може да бъде истински мистик в полето на идеализма. Мистик в полето на идеализма е този, който има душевната способност да извлича от скритите извори на своя вътрешен живот не друго, а идеалите на цялото човечество, да ги вижда като цел на Боговете и като такива да ги държи неотклонно пред своята душа.
Един от мистиците в полето на идеализма беше например Майстер Екхарт.
към текста >>
Но без да са неразумни, на тях никога не би им хрумнало да твърдят, че с помощта на
един
или друг метод е възможно да се стигне до атомите.
Разбира се, човекът може да бъде окултист във всичките 12 знака на духовния Зодиак. Той може да бъде окултист дори и в полето на материализма. Да, всички разумни природоизследователи на нашето съвремие всъщност са окултисти в полето на материализма, защото те говорят най-вече за атоми.
Но без да са неразумни, на тях никога не би им хрумнало да твърдят, че с помощта на един или друг метод е възможно да се стигне до атомите.
Атомите остават в областта на окултното. Въпреки че не обичат да бъдат наричани окултисти, тези учени са такива в най-точния смисъл на думата.
към текста >>
И така, ние следва да различаваме не само 12 различни нюанса в човешките мирогледи, които – така да се каже – спокойно са застанали срещу нас – но и в рамките на всеки
един
от тях е възможно да се проявява една или друга особена нагласа, особено настроение на човешката душа.
Строго погледнато, не съществуват други мирогледни нагласи, освен тези седем, за които говорих досега; възможни са само преходи от една мирогледна нагласа към друга мирогледна нагласа.
И така, ние следва да различаваме не само 12 различни нюанса в човешките мирогледи, които – така да се каже – спокойно са застанали срещу нас – но и в рамките на всеки един от тях е възможно да се проявява една или друга особена нагласа, особено настроение на човешката душа.
Следователно, вие виждате колко необичайно сложни и многообразни могат да са мирогледите на човешките личности. Всяка една от тези седем мирогледни нагласи може да бъде много силно изразена, обаче въпреки това всяка една от тези мирогледни нагласи да бъде твърде едностранчива в едно или друго отношение. Това, което скицирам тук на дъската (Рис. 11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса. И ние можем истински да се потопим в този образ, ако имаме предвид следното.
към текста >>
11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до
един
образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до
един
външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса.
Строго погледнато, не съществуват други мирогледни нагласи, освен тези седем, за които говорих досега; възможни са само преходи от една мирогледна нагласа към друга мирогледна нагласа. И така, ние следва да различаваме не само 12 различни нюанса в човешките мирогледи, които – така да се каже – спокойно са застанали срещу нас – но и в рамките на всеки един от тях е възможно да се проявява една или друга особена нагласа, особено настроение на човешката душа. Следователно, вие виждате колко необичайно сложни и многообразни могат да са мирогледите на човешките личности. Всяка една от тези седем мирогледни нагласи може да бъде много силно изразена, обаче въпреки това всяка една от тези мирогледни нагласи да бъде твърде едностранчива в едно или друго отношение. Това, което скицирам тук на дъската (Рис.
11), фактически в областта на духовното то е корелат на онова, което съществува във външния свят като отношение между зодиакалните знаци и планетите, онези 7 известни планети, които често пъти сме обсъждали в нашата духовна наука; ето как стигаме до един образ, изразяващ отношенията между нашите седем мирогледни нагласи и нашите 12 основни мирогледа, до един външен образ, който не е създаден от нас, но въпреки това съществува в Космоса.
И ние можем истински да се потопим в този образ, ако имаме предвид следното.
към текста >>
остава под въздействията, идващи само от
един
духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една
един
ствена душевна нагласа.
Често обаче става така, че даден човек остава едностранчив, т.е.
остава под въздействията, идващи само от един духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една единствена душевна нагласа.
Тъкмо големите личности в областта на човешките мирогледи често стават жертва на такава едностранчивост. Например Хамерлинг явно беше един волунтаристичен монадист или, иначе казано, един монадологичен волунтарист, Шопенхауер явно беше един волунтаристичен представител на психизма. Тъкмо големите личности, така да се каже, разполагаха душите си по такъв начин, че техните мирогледни нагласи заемаха подходящото място в един строго определен знак на духовния Зодиак. Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си мислим. Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи.
към текста >>
Например Хамерлинг явно беше
един
волунтаристичен монадист или, иначе казано,
един
монадологичен волунтарист, Шопенхауер явно беше
един
волунтаристичен представител на психизма.
Често обаче става така, че даден човек остава едностранчив, т.е. остава под въздействията, идващи само от един духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една единствена душевна нагласа. Тъкмо големите личности в областта на човешките мирогледи често стават жертва на такава едностранчивост.
Например Хамерлинг явно беше един волунтаристичен монадист или, иначе казано, един монадологичен волунтарист, Шопенхауер явно беше един волунтаристичен представител на психизма.
Тъкмо големите личности, така да се каже, разполагаха душите си по такъв начин, че техните мирогледни нагласи заемаха подходящото място в един строго определен знак на духовния Зодиак. Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си мислим. Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи. Например може да се случи така, че някой да е добър логик, докато неговата логистична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на сензуализма. В същото време някой може да е добър емпирик, докато неговата емпирична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на математизма.
към текста >>
Тъкмо големите личности, така да се каже, разполагаха душите си по такъв начин, че техните мирогледни нагласи заемаха подходящото място в
един
строго определен знак на духовния Зодиак.
Често обаче става така, че даден човек остава едностранчив, т.е. остава под въздействията, идващи само от един духовно-зодиакален знак или пък остава в плен на една единствена душевна нагласа. Тъкмо големите личности в областта на човешките мирогледи често стават жертва на такава едностранчивост. Например Хамерлинг явно беше един волунтаристичен монадист или, иначе казано, един монадологичен волунтарист, Шопенхауер явно беше един волунтаристичен представител на психизма.
Тъкмо големите личности, така да се каже, разполагаха душите си по такъв начин, че техните мирогледни нагласи заемаха подходящото място в един строго определен знак на духовния Зодиак.
Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си мислим. Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи. Например може да се случи така, че някой да е добър логик, докато неговата логистична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на сензуализма. В същото време някой може да е добър емпирик, докато неговата емпирична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на математизма. В подобни случаи се стига до утвърждаването на един точно определен мироглед.
към текста >>
В подобни случаи се стига до утвърждаването на
един
точно определен мироглед.
Тъкмо големите личности, така да се каже, разполагаха душите си по такъв начин, че техните мирогледни нагласи заемаха подходящото място в един строго определен знак на духовния Зодиак. Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си мислим. Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи. Например може да се случи така, че някой да е добър логик, докато неговата логистична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на сензуализма. В същото време някой може да е добър емпирик, докато неговата емпирична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на математизма.
В подобни случаи се стига до утвърждаването на един точно определен мироглед.
В наши дни един такъв мироглед, възникнал поради това, че съответната личност – казано в духовен смисъл – имаше своето Слънце в Близнаци, а своя Юпитер в Лъв, един такъв мироглед е този на Вунд. И ако навлезем в тайните на неговата особена душевна конфигурация, ние ще сме в състояние да разберем всички отделни подробности от философските съчинения на Вунд.
към текста >>
В наши дни
един
такъв мироглед, възникнал поради това, че съответната личност – казано в духовен смисъл – имаше своето Слънце в Близнаци, а своя Юпитер в Лъв,
един
такъв мироглед е този на Вунд.
Обикновените хора се задоволяват много по-лесно с различните гледни точки, отколкото си мислим. Обаче може да се случи и така, че хората да бъдат насърчени от най-различни обстоятелства, за да бранят своите мирогледи. Например може да се случи така, че някой да е добър логик, докато неговата логистична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на сензуализма. В същото време някой може да е добър емпирик, докато неговата емпирична нагласа попада в духовно-зодиакалния знак на математизма. В подобни случаи се стига до утвърждаването на един точно определен мироглед.
В наши дни един такъв мироглед, възникнал поради това, че съответната личност – казано в духовен смисъл – имаше своето Слънце в Близнаци, а своя Юпитер в Лъв, един такъв мироглед е този на Вунд.
И ако навлезем в тайните на неговата особена душевна конфигурация, ние ще сме в състояние да разберем всички отделни подробности от философските съчинения на Вунд.
към текста >>
Те усещаха света по
един
фин начин.
Особено благоприятен е случаят, когато даден човек притежава различни душевни нагласи – окултизъм, трансцедентализъм, мистицизъм, емпиризъм, волунтализъм, логизъм, гнозис – и ги изпробва върху себе си по такъв начин, сякаш внезапно усеща тяхното общо въздействие не другаде, а в духовно-зодиакалното съзвездие на феноменализма, в знака Дева. И тогава действително – под формата на феномени – светът разбулва пред него своя грандиозен облик. Но ако отделните мирогледни нагласи са поставени по същия начин по отношение на друго съзвездие, това не е толкова благоприятно. Ето защо, много от древните мистерийни школи въвеждаха своите ученици тъкмо в това настроение, което им позволяваше да навлизат в света най-лесно и, което сега описвам: И то се отличаваше с това, че всички душевни планети се намираха в духовно-зодиакалния знак Дева. Те обхващаха феномените, но ги обхващаха гностически, логически и т.н.; обаче те бяха в състояние да проникнат зад феномените.
Те усещаха света по един фин начин.
И това беше възможно само тогава, когато душевната нагласа на волунтаризма се намираше в знака Скорпион. Накратко: Благодарение на констелацията, определяна от душевните мирогледни нагласи, представляващи планетарния елемент, и благодарение на основните мирогледни нюанси, представляващи духовно-зодиакалния елемент, се постигаше това, което в една или друга инкарнация човекът имаше като свой мироглед.
към текста >>
И то е следното: Тези мирогледи – става дума за твърде много нюанси, ако вземем предвид всички комбинации – се модифицират най-вече чрез това, че всички те могат да запазят
един
точно определен тон.
Впрочем, тук трябва да прибавим и нещо друго.
И то е следното: Тези мирогледи – става дума за твърде много нюанси, ако вземем предвид всички комбинации – се модифицират най-вече чрез това, че всички те могат да запазят един точно определен тон.
Обаче точно тук в областта на тона, ние различаваме само три разновидности. Всички мирогледи, всички комбинации, които възникват по този начин, могат да се проявят по три начина. На първо място, те могат да бъдат „теистични”, така че това, което се проявява в душата като основен тон, аз бих нарекъл Theismus, теизъм. Но може и друго: когато, в противоположност на теизма, ние обозначим съответния душевен тон с термина Intuitismus, интуитизъм. Теизмът възниква, когато, търсейки своя Бог, човекът изцяло се придържа към външното, когато той търси своя Бог във външното.
към текста >>
Древноеврейският монотеизъм беше преди всичко
един
теистичен мироглед.
Обаче точно тук в областта на тона, ние различаваме само три разновидности. Всички мирогледи, всички комбинации, които възникват по този начин, могат да се проявят по три начина. На първо място, те могат да бъдат „теистични”, така че това, което се проявява в душата като основен тон, аз бих нарекъл Theismus, теизъм. Но може и друго: когато, в противоположност на теизма, ние обозначим съответния душевен тон с термина Intuitismus, интуитизъм. Теизмът възниква, когато, търсейки своя Бог, човекът изцяло се придържа към външното, когато той търси своя Бог във външното.
Древноеврейският монотеизъм беше преди всичко един теистичен мироглед.
Интуитизмът възниква, когато човекът търси своя мироглед главно чрез това, което интуитивно просветва в неговия вътрешен свят. Към тези два основни тона ние можем да прибавим и трети тон – това е Naturalismus, натурализма.
към текста >>
Накрая има и нещо четвърто; впрочем то е налице само в
един
един
ствен елемент.
Накрая има и нещо четвърто; впрочем то е налице само в един единствен елемент.
Когато човекът, така да се каже, по отношение на всички мирогледи се опира единствено на това, което той така или иначе може да узнае само в самия себе си: И това е антропоморфизмът.
към текста >>
Когато човекът, така да се каже, по отношение на всички мирогледи се опира
един
ствено на това, което той така или иначе може да узнае само в самия себе си: И това е антропоморфизмът.
Накрая има и нещо четвърто; впрочем то е налице само в един единствен елемент.
Когато човекът, така да се каже, по отношение на всички мирогледи се опира единствено на това, което той така или иначе може да узнае само в самия себе си: И това е антропоморфизмът.
към текста >>
И както в
един
по-широк смисъл нашето тясно тяло, заедно със Слънцето, Луната и Земята може отново да бъде разположено в седемте планети, така и антропоморфизмът, като най-тривиален мироглед, може да бъде разположен в това, което звучи общо от теизма, интуитизма, натурализма, а то – на свой ред – в това, което може да звучи общо от седемте душевни нагласи.
Излезем ли извън очертанията на човешкото тяло, ние стигаме дотам, че трябва да признаем за оправдани тези три тона: Теизъм, интиутизъм, натурализъм; за да обясни земните явления съвременната наука също трябва да излезе извън очертанията на Земята и да я погледне откъм Слънцето и Луната, обаче тя не постъпва по този начин. Защото най-близко до истината е не това, което извличаме от втория или третия тон, а това, което прозвучава от тяхното общо звучене.
И както в един по-широк смисъл нашето тясно тяло, заедно със Слънцето, Луната и Земята може отново да бъде разположено в седемте планети, така и антропоморфизмът, като най-тривиален мироглед, може да бъде разположен в това, което звучи общо от теизма, интуитизма, натурализма, а то – на свой ред – в това, което може да звучи общо от седемте душевни нагласи.
А тези седем душевни нагласи се нюансират според 12-те знака на Зодиака.
към текста >>
И така, вие виждате, следвайки името, че правилен е не само
един
мироглед, а оправдани са 12+7=19+3=22+1=23 мирогледа.
И така, вие виждате, следвайки името, че правилен е не само един мироглед, а оправдани са 12+7=19+3=22+1=23 мирогледа.
Ние имаме 23 оправдани, основателни мирогледа. А всичко друго може да възникне чрез това, че съответните планети кръжат през 12-те знака на духовния Зодиак.
към текста >>
А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито
един
от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото истинността на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният израз – действително да се справим с истината.
А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито един от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото истинността на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният израз – действително да се справим с истината.
Както сте в състояние мисловно да обхващате физическия Космос като едно цяло: Зодиак, планетарна система, Слънце, Луна и Земя, Земята сама по себе си, така вие сте също и в състояние мисловно да обхващате една духовна Вселена: антропоморфизъм; теизъм, интуитизъм, натурализъм; гнозис, логизъм, волунтаризъм, емпиризъм, мистицизъм, трансцедентализъм, окултизъм; всичко това кръжащо през 12-те знака на духовния Зодиак. И всичко това действително е налице, само че то е налице единствено в духовен смисъл. Както физическият Космос е налице и физически отговаря на истината, така стоят нещата и с духовната Вселена.
към текста >>
И всичко това действително е налице, само че то е налице
един
ствено в духовен смисъл.
А сега, изхождайки от казаното, опитайте се да породите у себе си едно усещане за онази мисия на духовната наука, която има за цел не друго, а помиряването на различните мирогледи, помиряването, постигнато благодарение на познанието, че в известно отношение взаимодействията между различните мирогледи са разбираеми, обаче нито един от тях не може да ни отведе до дълбините на истината, ако остане едностранчив, защото истинността на различните мирогледи трябва да бъде изживяна вътрешно, за да можем – този е точният израз – действително да се справим с истината. Както сте в състояние мисловно да обхващате физическия Космос като едно цяло: Зодиак, планетарна система, Слънце, Луна и Земя, Земята сама по себе си, така вие сте също и в състояние мисловно да обхващате една духовна Вселена: антропоморфизъм; теизъм, интуитизъм, натурализъм; гнозис, логизъм, волунтаризъм, емпиризъм, мистицизъм, трансцедентализъм, окултизъм; всичко това кръжащо през 12-те знака на духовния Зодиак.
И всичко това действително е налице, само че то е налице единствено в духовен смисъл.
Както физическият Космос е налице и физически отговаря на истината, така стоят нещата и с духовната Вселена.
към текста >>
16.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Вече имахме възможност да се запознаем с многото мирогледни нагласи, мирогледни нюанси и така нататък, които могат да намерят място в човешката душа, и понеже аз бих искал да откроя само няколко гледни точки от широката област на тази тема, ще се спра на
един
по-особен пример.
Вече имахме възможност да се запознаем с многото мирогледни нагласи, мирогледни нюанси и така нататък, които могат да намерят място в човешката душа, и понеже аз бих искал да откроя само няколко гледни точки от широката област на тази тема, ще се спра на един по-особен пример.
към текста >>
Нека да предположим, че
един
човек носи в себе си онези особени сили, които му позволяват да се остави под въздействията, свързани с мирогледния нюанс на идеализма.
Нека да предположим, че един човек носи в себе си онези особени сили, които му позволяват да се остави под въздействията, свързани с мирогледния нюанс на идеализма.
Или, казано с други думи: - Той активира в себе си мирогледния нюанс на идеализма. Нека да предположим още, че той го превръща в господстващ фактор, определящ неговия вътрешен живот и подхранващ онази мирогледна нагласа, която аз вчера описах като мистицизъм, като Венерина нагласа. Ето защо, ако прибегнем до символите на астрологията, би трябвало да кажем, че според духовната констелация на един такъв човек, що се отнася до неговите духовни заложби, Венера се намира в Овен.
към текста >>
Ето защо, ако прибегнем до символите на астрологията, би трябвало да кажем, че според духовната констелация на
един
такъв човек, що се отнася до неговите духовни заложби, Венера се намира в Овен.
Нека да предположим, че един човек носи в себе си онези особени сили, които му позволяват да се остави под въздействията, свързани с мирогледния нюанс на идеализма. Или, казано с други думи: - Той активира в себе си мирогледния нюанс на идеализма. Нека да предположим още, че той го превръща в господстващ фактор, определящ неговия вътрешен живот и подхранващ онази мирогледна нагласа, която аз вчера описах като мистицизъм, като Венерина нагласа.
Ето защо, ако прибегнем до символите на астрологията, би трябвало да кажем, че според духовната констелация на един такъв човек, що се отнася до неговите духовни заложби, Венера се намира в Овен.
към текста >>
Нека да допуснем, че е възможно и следното:
Един
човек се променя по такъв начин, че по-късно в хода на своя живот той навлиза в душевното настроение на емпиризма, сякаш сега мистицизмът е напреднал до сферата на емпиризма, а емпиризмът се е придвижвал до знака на рационализма.
Следователно, обичайната наивност на астрологията тук няма никакво място. И бихме искали да добавим, че по този начин една душа, вече в духовен смисъл, наистина има заложбите, произтичащи от факта, че Венера се намира в Овен, че мистицизмът е разположен в знака на идеализма. Силите, възникващи по този начин, не винаги остават съхранени през целия живот. Те се променят, а това означава, че човекът попада под други въздействия, под други знаци на духовния Зодиак, под други душевни настроения.
Нека да допуснем, че е възможно и следното: Един човек се променя по такъв начин, че по-късно в хода на своя живот той навлиза в душевното настроение на емпиризма, сякаш сега мистицизмът е напреднал до сферата на емпиризма, а емпиризмът се е придвижвал до знака на рационализма.
към текста >>
После тя би преминала към
един
друг мироглед, който в този символичен образ ще се отклонява с 60 градуса от първата линия, където мистицизмът се намира в знака на идеализма.
Следователно, от моите описания вие бихте искали да стигнете до извода, че човешките души могат да претърпят определено развитие, в хода на което те променят знака и нагласата на своя мироглед. – Тенденцията за промени вече е налице при „тези” души. Нека да предположим, че една такава душа ще поиска да развие тази тенденция още по-добре в своя живот. Тя ще поиска да напредне от емпиризма към следващата мирогледна нагласа, към волунтаризма. И ако тя би напредвала по този начин също и през знаците на духовния Зодиак, сега тя би навлязла в математизма.
После тя би преминала към един друг мироглед, който в този символичен образ ще се отклонява с 60 градуса от първата линия, където мистицизмът се намира в знака на идеализма.
Ето как в хода на една и съща инкарнация една такава душа би дала израз на математическата представа за света, на протъканото от воля, на опиращото се върху воля математическо мироздание.
към текста >>
Но сега се оказва – и аз моля да запомните това – че две такива душевни констелации, които могат да се появят в хода на времето, започват да си пречат и да си влияят неблагоприятно, ако са разположени така, че образуват
един
ъгъл от 60 градуса.
Но сега се оказва – и аз моля да запомните това – че две такива душевни констелации, които могат да се появят в хода на времето, започват да си пречат и да си влияят неблагоприятно, ако са разположени така, че образуват един ъгъл от 60 градуса.
За физическата астрология тази констелация е благоприятна, обаче за духовната астрология този така наречен секстил е неблагоприятен. И това намира израз във факта, че тази последна позиция – волунтаризмът в знака на математизма – се натъква на една силна съпротива в душата, така че сега тя не може да се развива по-нататък, понеже тя просто не намира никакви залавни точки и съответната личност се оказва лишена от каквито и да са заложби за това, което представлява математиката. Неблагоприятното влияние на секстила се изразява в пълното отсъствие на математически заложби. Следователно, на тази констелация: „Волунтаризъм в знака на математизма” не може да се разчита. Последицата от това е, че не се прави никакъв опит за пренасяне на душевната нагласа в тази посока.
към текста >>
И в хода на своя живот една такава душа би се насочила към определена констелация, където тя ще застъпва
един
мироглед, опиращ се на особеното стечение на сили, на динамизма, на протъкания от воля динамизъм в света.
Всичко това би се проявило в знака на динамизма.
И в хода на своя живот една такава душа би се насочила към определена констелация, където тя ще застъпва един мироглед, опиращ се на особеното стечение на сили, на динамизма, на протъкания от воля динамизъм в света.
В духовната астрология нещата не изглеждат така, както във физическата астрология; във физическата астрология опозицията има съвсем друго значение, отколкото в духовната астрология. Тук опозицията се поражда от това, че душата не може да продължава своето развитие по един път, който е неблагоприятен; тя рязко променя посоката си и навлиза в зоната на опозицията.
към текста >>
Тук опозицията се поражда от това, че душата не може да продължава своето развитие по
един
път, който е неблагоприятен; тя рязко променя посоката си и навлиза в зоната на опозицията.
Всичко това би се проявило в знака на динамизма. И в хода на своя живот една такава душа би се насочила към определена констелация, където тя ще застъпва един мироглед, опиращ се на особеното стечение на сили, на динамизма, на протъкания от воля динамизъм в света. В духовната астрология нещата не изглеждат така, както във физическата астрология; във физическата астрология опозицията има съвсем друго значение, отколкото в духовната астрология.
Тук опозицията се поражда от това, че душата не може да продължава своето развитие по един път, който е неблагоприятен; тя рязко променя посоката си и навлиза в зоната на опозицията.
към текста >>
13) – може да бъде понесена само, ако човекът се потопи в
един
духовен мироглед, окултизъм или нещо подобно; в противен случай тази констелация ще има неблагоприятни последици за него.
И така, вие долавяте дълбоката вътрешна закономерност, която съществува между духовния Космос от една страна, и начина, по който човекът стои в този духовен Космос, от друга страна. И ако си послужим със символите на астрологията, които в случая означават нещо съвсем друго, ние бихме искали да кажем: - При Нитче нещата стояха така, че през определен период от неговия живот Венера се намираше в Овен, а после когато тази констелация се промени и Слънцето застана в знака на Телеца – той не можеше да напредва, така че не успя да се придвижи с Марс в знака на Близнаците, а застана в опозиция, т.е. с Марс в знака на Скорпиона. И за последната фаза от неговия философски живот е характерно именно това, че с Марс той стоеше в знака на Скорпиона. Обаче тази констелация – а именно, когато душата нахлува в по-долните равнища, под линията идеализъм–реализъм (Рис.
13) – може да бъде понесена само, ако човекът се потопи в един духовен мироглед, окултизъм или нещо подобно; в противен случай тази констелация ще има неблагоприятни последици за него.
Ето откъде идва трагичната съдба на Нитче. Човекът понася горните констелации, ако по съответен начин успее да се справя с външните отношения на света. Но с това, което лежи под линията идеализъм-реализъм, човекът може да се справи само ако се потопи в духовната наука, нещо, което Нитче не успя да направи. Когато казвам „външните отношения на света” аз имам предвид всичко, което, примерно, може да бъде постигнато чрез възпитанието, чрез външните обстоятелства; всички тези неща са от значение само ако душата се намира над линията идеализъм-реализъм.
към текста >>
Или иначе казано, вие първо трябва да подготвите тази плоскост, и едва после тя ще може да отразява
един
или друг образ.
За да обясня това, аз отново ще прибегна до сравнението с огледалото. Представете си, че бихте поискали да застанете пред едно огледало и да видите лицето си в него. Ако нямате огледало, вие няма да видите лицето си. Колкото и дълго да се взирате, вие няма да видите лицето си. Ако искате да го видите, вие трябва да обработите някаква материална плоскост така, че тя да заприлича на огледало.
Или иначе казано, вие първо трябва да подготвите тази плоскост, и едва после тя ще може да отразява един или друг образ.
След като свършите това, вие ще видите лицето си. – Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото. Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”. И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие. А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка.
към текста >>
– Душата трябва да направи с мозъка същото, което
един
човек би направил с огледалото.
Ако нямате огледало, вие няма да видите лицето си. Колкото и дълго да се взирате, вие няма да видите лицето си. Ако искате да го видите, вие трябва да обработите някаква материална плоскост така, че тя да заприлича на огледало. Или иначе казано, вие първо трябва да подготвите тази плоскост, и едва после тя ще може да отразява един или друг образ. След като свършите това, вие ще видите лицето си.
– Душата трябва да направи с мозъка същото, което един човек би направил с огледалото.
Фактически същинската мисловна дейност, свързана с възприемането на мисълта, се предхожда от една друга дейност, каквато е тази, когато вие, примерно, искате да възприемате една мисъл за „лъва”, но преди това привеждате в движение някои дълбоко скрити части на мозъка по такъв начин, че те се превръщат в „огледало” за възприемането на мисълта за „лъва”. И този, който превръща мозъка в огледало, сте самият вие. А това, което накрая вие възприемате като мисли, това са отражения; това, което вие първо трябва да „препарирате”, за да се появи въпросното отражение, е съответната част от мозъка. Самите вие, с вашата душевна дейност, сте този, който довежда съответните структури и функции на мозъка до там, че той да отразява като мисли това, което вие мислите. Ако искате да се приближите към дейността, лежаща в основите на мисленето, вие трябва да имате предвид именно онази дейност, която тръгва от душата и се отправя към мозъка и се разгръща в мозъка.
към текста >>
Вие виждате, че на първо място стои
един
духовно-душевен елемент.
Вие виждате, че на първо място стои един духовно-душевен елемент.
Тъкмо той трябва да работи в структурите на мозъка. Едва тогава, чрез тази духовно-душевна дейност, мозъкът се превръща в огледален апарат, позволяващ отразяването на мислите. Този е действителният процес, който е до такава степен незабележим за повечето хора на нашето съвремие, че те изобщо нямат представа за него.
към текста >>
Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху
един
човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм.
Нашият мозък не би искал да бъде „третиран” от ежедневната работа, ако целият ни организъм не беше така подготвен, че да служи като основа за ежедневната работа. И тази работа, която организмът подготвя за човека, се извършва от Космоса. Както всеки ден ние, от пробуждането до заспиването, образно казано, работим за „гравирането” върху мозъка, което го превръща в рефлекторен апарат за ежедневните мисли, така и там, където гравираме не самите ние, трябва да ни бъдат давани съответните форми и тези форми идват от Космоса. Както нашите малки мисли работят в мозъка и вписват там своите малки гравюри, така по същия образец Космосът изгражда целия ни организъм, упражнявайки върху него мисловна дейност. Защото същото, което работи в нас, вписвайки малките си гравюри, е налице и в Космоса, пронизва и протъкава като мисловна дейност целия Космос.
Това, което накрая застава пред нас като идеи, което ние, например, застъпваме като идеализъм, то вече е налице като активираща дейност в духовния Космос и тя може да въздейства върху един човек по такъв начин, че да подготви целия му организъм не за друго, а за една подчертана склонност към идеализъм.
По същия начин, от недрата на духовния Космос към човека се отправят и въздействията на всевъзможните други нюанси, присъщи за нагласите и знаците на духовния Зодиак.
към текста >>
Ако си припомним примера с Нитче, трябва да кажем: - Поради въздействието на Космоса и поради своята предишна инкарнация Нитче беше подготвил своята Карма по такъв начин, че в
един
определен момент силите на идеализма и на мистицизма – които действаха съвместно, понеже мистицизмът стоеше в знака на идеализма – модифицираха цялата му телесна конституция така, че преди всичко той успя да се прояви като
един
изтъкнат мистичен идеалист.
Какво означава това?
Ако си припомним примера с Нитче, трябва да кажем: - Поради въздействието на Космоса и поради своята предишна инкарнация Нитче беше подготвил своята Карма по такъв начин, че в един определен момент силите на идеализма и на мистицизма – които действаха съвместно, понеже мистицизмът стоеше в знака на идеализма – модифицираха цялата му телесна конституция така, че преди всичко той успя да се прояви като един изтъкнат мистичен идеалист.
После, както вече посочих, констелацията се промени.
към текста >>
И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по
един
и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика.
Ето как ние откриваме връзката между човешката мисъл и космическата мисъл. Човешката мисъл е регент на мозъка; космическата мисъл е такъв регент, който ни отвежда към една цел, на която ние вече принадлежим с цялата си същност.
И понеже този регент не винаги е в състояние да насочи по един и същ начин всички свои мисли към нашата карма, ние трябва да бъдем изградени според неговата логика.
Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово.
към текста >>
За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на
един
човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като
един
мистичен идеалист.
Ние хората имаме нашата логика, според която мислим, духовните йерархии на Космоса имат тяхната логика. И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово.
За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист.
Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
към текста >>
Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на
един
човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
И тяхната логика се изразява в това, което обозначихме на рисунката. (Рис. 13). Както когато ние мислим и, примерно, стигаме до съждението „лъвът е бозайник”, ние свързваме две понятия, така и духовните йерархии, мислейки, свързват две неща: Мистицизмът и идеализмът, мистицизмът проявен в знака на идеализма. Опитайте се да погледнете на всичко това като на подготвителна дейност от страна на Космоса: Мистицизмът се проявява в идеализма – така звучи творческото „fiat”, творческото Слово. За съществата на духовните йерархии тази подготвителна дейност в случая се състои в това, че според кармата на един човек, в него се посажда заложбата да се утвърди като един мистичен идеалист.
Обратно към йерархиите на Космоса се връща това, което ние за себе си бихме нарекли една „мисъл”, но за тях тя става израз на един човек, който е станал мистичен идеалист, който е тяхната собствена мисъл, след като те вече са подготвили своята космическа преценка, една космическа присъда: мистицизмът ще се прояви в знака на идеализма.
към текста >>
Светът не се оставя да бъде обяснен от
един
човек, чиито заложби го тласкат в една или друга посока.
Ето защо духовната наука създава у нас убеждението, че между отделните мирогледи трябва да има разбирателство и взаимна търпимост, но тя ясно посочва и надвишаването на онова, което е необходимо, чрез съблюдаването с констелацията от страна на онези наши съвременици, които причиняват големи беди с това, че със субективните си погрешни преценки влияят върху хората без да се съобразяват с тяхната констелация.
Светът не се оставя да бъде обяснен от един човек, чиито заложби го тласкат в една или друга посока.
И ако той поиска да обясни света с помощта на една или друга своя заложба и създава една цяла философия, тогава тази философия се оказва нещо вредно, а пред духовната наука израства задачата да отхвърля всички високомерни претенции на една едностранчивост, която се опитва да блесне в очите на хората като цялостна систематика. И в наши дни колкото по-слаби са усетът и предчувствието за духовната наука, толкова по-силно е изразена тази едностранчивост.
към текста >>
Да, наистина, каква е философията на
един
човек, зависи от това, какво представлява самият той!
Сега за нас човекът открива в много по-ясна светлина, особено ако разгледаме една мисъл на Фихте, който казва: - Що за философия има някой, зависи от това, що за човек е самият той.
Да, наистина, каква е философията на един човек, зависи от това, какво представлява самият той!
Фактът, че през първия период на тогавашната си инкарнация, в която живееше като Фихте, той успя да формулира основния нерв на своя мироглед с думите: „Нашият свят е онагледеният материал на нашите задължения”, показва как тези думи, изговорени и по-късно, са израз на това как душата му е променила своята констелация в духовния Космос, т.е. колко богато беше надарена тази душа, за да могат духовните йерархии да я „преформират” така, че сега с тяхна помощ тя да мисли по един толкова различен начин. Нещо подобно казахме и тогава, когато обсъждахме примера с Нитче.
към текста >>
колко богато беше надарена тази душа, за да могат духовните йерархии да я „преформират” така, че сега с тяхна помощ тя да мисли по
един
толкова различен начин.
Сега за нас човекът открива в много по-ясна светлина, особено ако разгледаме една мисъл на Фихте, който казва: - Що за философия има някой, зависи от това, що за човек е самият той. Да, наистина, каква е философията на един човек, зависи от това, какво представлява самият той! Фактът, че през първия период на тогавашната си инкарнация, в която живееше като Фихте, той успя да формулира основния нерв на своя мироглед с думите: „Нашият свят е онагледеният материал на нашите задължения”, показва как тези думи, изговорени и по-късно, са израз на това как душата му е променила своята констелация в духовния Космос, т.е.
колко богато беше надарена тази душа, за да могат духовните йерархии да я „преформират” така, че сега с тяхна помощ тя да мисли по един толкова различен начин.
Нещо подобно казахме и тогава, когато обсъждахме примера с Нитче.
към текста >>
Достатъчно е, ако в хода на
един
такъв лекционен цикъл постигнем дори и само това, че мнозина от вас си кажат: - Да, ако искаме да поемем по верния път, ние трябва да се потопим в духовния свят, т.е.
Някои аспекти, свързани с обяснението на света, се проявяват именно тогава, когато душата се изправи пред такива описания, каквито направихме в хода на тези четири лекции. Впрочем най-доброто, което можем да постигнем, е че чрез такива описания – с усет и чувство – ние навлизаме все по-дълбоко и по-дълбоко в духовното устройство на света.
Достатъчно е, ако в хода на един такъв лекционен цикъл постигнем дори и само това, че мнозина от вас си кажат: - Да, ако искаме да поемем по верния път, ние трябва да се потопим в духовния свят, т.е.
в света на истината, а не в света на заблужденията. Защото, ако искаме да поемем по този път и да стигнем до изворите на истината, ние трябва да преразгледаме много, много неща. И ако в началото би искало да ни се струва, че тук или там възниква някакво противоречие, че бихме искали да не разберем едно или друго, въпреки всичко, сега ние сме убедени, че светът е тук не за да бъде разбран от всяко равнище на човешкия интелект, и че за нас е по-добре да станем търсачи на истината, отколкото винаги да заставаме пред света така, че само да задаваме въпросите: „Какво можем да разберем? ” и „Какво не можем да разберем? ” – Един сериозен търсач на истината се научава да разбира, че за да стигне до някакво разбиране за света, той трябва да обедини в себе си най-различни импулси.
към текста >>
” –
Един
сериозен търсач на истината се научава да разбира, че за да стигне до някакво разбиране за света, той трябва да об
един
и в себе си най-различни импулси.
Достатъчно е, ако в хода на един такъв лекционен цикъл постигнем дори и само това, че мнозина от вас си кажат: - Да, ако искаме да поемем по верния път, ние трябва да се потопим в духовния свят, т.е. в света на истината, а не в света на заблужденията. Защото, ако искаме да поемем по този път и да стигнем до изворите на истината, ние трябва да преразгледаме много, много неща. И ако в началото би искало да ни се струва, че тук или там възниква някакво противоречие, че бихме искали да не разберем едно или друго, въпреки всичко, сега ние сме убедени, че светът е тук не за да бъде разбран от всяко равнище на човешкия интелект, и че за нас е по-добре да станем търсачи на истината, отколкото винаги да заставаме пред света така, че само да задаваме въпросите: „Какво можем да разберем? ” и „Какво не можем да разберем?
” – Един сериозен търсач на истината се научава да разбира, че за да стигне до някакво разбиране за света, той трябва да обедини в себе си най-различни импулси.
И тогава той напълно отвиква да застава пред света така, че да задава въпроси като тези: „Какво мога да разбера? ” и „Какво не мога да разбера? ”, а непрекъснато продължава да търси, да търси, да търси. Най-лошите врагове на истината са окончателно завършени мирогледи, според които мирозданието може да се построи с помощта на няколко мисли.
към текста >>
И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот –
един
факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви.
Светът е безкраен, и в качествено и в количествено отношение. Ето защо сигурно е голяма благословия да срещнеш такива човешки души, които искат да имат ясен поглед върху това, което в наши дни с една ужасяваща, високомерна едностранчивост се провъзгласява за нещо цялостно и общовалидно.
И аз бих добавил, с кървящо сърце бих добавил: - Най-голямата пречка за разбирането на това, как протича подготвителната работа за мисловната дейност в мозъка и по какъв начин мозъкът се превръща в огледало, за да отразява душевния живот – един факт, чието осмисляне би искало да хвърли изобилна светлина върху много други физиологични процеси – най-голямата пречка за разбирането на този факт е налудничавата физиология на нашето съвремие, която говори за два вида нерви, за двигателни и за сетивни нерви.
В други мои лекции аз вече обсъждах този въпрос. Но за да се промъкне едно такова учение в цялата физиология, самата тя би трябвало вече напълно да е изгубила ума си. И въпреки, че спъва всяко истинско познание за естеството на мисленето и за естеството на душата, това учение е признато по цялата Земя. Но естеството на човешкото мислене остава недостъпно, ако физиологията създава такива препятствия пред познанието. И днес нещата са толкова напреднали, че отваряйки който и да е учебник по психология или човекознание, ние всъщност попадаме на една погрешна физиология.
към текста >>
17.
Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
GA_152-2 Христос по времето на Голгота и Христос в XX век
Това е свързано с факта, че Мистерията на Голгота е
един
ствено по рода си събитие в цялата еволюция на Земята, че тя е мощен импулс в развитието на човечеството на Земята, който никога преди това не се е проявявал по същия начин и никога не ще се повтори по същия начин.
Скъпи приятели, от всички тайни Мистерията на Голгота може да бъде разбрана най-трудно, даже от онези, които вече са напреднали в окултните познания и от всички истини, до които човечеството се докосва, истината за Мистерията на Голгота може най-лесно да бъде криво разбрана.
Това е свързано с факта, че Мистерията на Голгота е единствено по рода си събитие в цялата еволюция на Земята, че тя е мощен импулс в развитието на човечеството на Земята, който никога преди това не се е проявявал по същия начин и никога не ще се повтори по същия начин.
Но човешкият ум постоянно търси мащаб, сравнение, според което нещата могат да бъдат разбрани, но нещо, което е несравнимо, не може да бъде сравнявано, и понеже е единствено по рода си, е трудно разбирано.
към текста >>
Но човешкият ум постоянно търси мащаб, сравнение, според което нещата могат да бъдат разбрани, но нещо, което е несравнимо, не може да бъде сравнявано, и понеже е
един
ствено по рода си, е трудно разбирано.
Скъпи приятели, от всички тайни Мистерията на Голгота може да бъде разбрана най-трудно, даже от онези, които вече са напреднали в окултните познания и от всички истини, до които човечеството се докосва, истината за Мистерията на Голгота може най-лесно да бъде криво разбрана. Това е свързано с факта, че Мистерията на Голгота е единствено по рода си събитие в цялата еволюция на Земята, че тя е мощен импулс в развитието на човечеството на Земята, който никога преди това не се е проявявал по същия начин и никога не ще се повтори по същия начин.
Но човешкият ум постоянно търси мащаб, сравнение, според което нещата могат да бъдат разбрани, но нещо, което е несравнимо, не може да бъде сравнявано, и понеже е единствено по рода си, е трудно разбирано.
към текста >>
Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до мислите на
един
човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз.
Така както човекът се изявява чрез жестовете и чрез израза на лицето си, така в митологията на древните хора Йехова можеше да бъде разбран чрез Михаил. Йехова се е разкривал на посветения по такъв начин, че да може да схване нещо, което никога по-рано не е могъл да схване, а именно, че Михаил е лицето на Йехова.
Така древните евреи са говорили за Йехова-Михаил: Йехова е Недостижимият, до когото човек не може да се приближи, както не може да стигне до мислите на един човек, до страданията и грижите, криещи се зад външния му израз.
Михаил е външната изява на Яхве или Йехова, както при човека познаваме изявата на неговия аз върху челото или върху лицето му.
към текста >>
И така можем да кажем, че Йехова се изявява чрез Михаил,
един
от архангелите.
И така можем да кажем, че Йехова се изявява чрез Михаил, един от архангелите.
Познаването на този, когото по-горе описахме като Яхве, не се ограничаваше само при древните евреи, то беше разпространено много по-далече. И когато изследваме последните пет столетия преди християнската ера, откриваме, че през цялото това време е налице откровение чрез архангел Михаил.
към текста >>
Но ние би трябвало да бъдем чисти мечтатели, ако не познаем, че разбирането на живота като такъв е
един
идеал, който може да бъде разбран само чрез развитие, но никога чрез изучаването на природните закони.
Разгледайте природните закони. Чрез тяхното изучаване може да бъдат разбрани много неща и в бъдещата еволюция на Земята ще бъде научено още повече чрез това.
Но ние би трябвало да бъдем чисти мечтатели, ако не познаем, че разбирането на живота като такъв е един идеал, който може да бъде разбран само чрез развитие, но никога чрез изучаването на природните закони.
Без съмнение в наши дни съществуват мечтатели, които вярват, че чрез познанието на науката с времето ще бъде постигнато истинско разбиране на принципа на живота. Но това никога няма да се случи. По време на еволюцията на Земята ще бъдат открити още много закони чрез сетивата, но принципът на живота като такъв не може да се разкрие на света по този начин. Това може да стане само чрез средства на окултната наука.
към текста >>
Има само едно
един
ствено изключение: това на Христос.
Ето защо не съществува никаква смърт за съществата, които принадлежат на висшите йерархии.
Има само едно единствено изключение: това на Христос.
Но за да може свръхсетивно ръхсетивно същество като Христос да мине през смъртта, е трябвало първо да слезе на Земята. И този е именно фактът, който има неизмеримо значение в Мистерията на Голгота, че едно същество, което в своето собствено царство, в сферата на своята воля никога не би могло да изпита смъртта, е трябвало да слезе на Земята, за да мине през една опитност, която е свойствена на човека, а именно за да изпита смъртта. С това е свързана онази вътрешна връзка, онази дълбока вътрешна връзка между човечеството на Земята и Христос, като това същество минава през смъртта, за да сподели тази съдба с човечеството. Както вече подчертах, тази смърт е от най-голямо значение главно за нашата сегашна земна еволюция.
към текста >>
Преди всичко едно същество,
един
ствено по рода си, което до тогава е само космическо същество, се съ
един
и чрез Мистерията на Голгота, чрез смъртта на Христос, със земната еволюция.
Често сме говорили за това, което тогава се случва за нашата земна еволюция.
Преди всичко едно същество, единствено по рода си, което до тогава е само космическо същество, се съедини чрез Мистерията на Голгота, чрез смъртта на Христос, със земната еволюция.
То влезе в еволюцията на Земята по времето на Мистерията на Голгота. По-рано това същество не беше на Земята. То принадлежеше само на Космоса, но чрез Мистерията на Голгота слезе от Космоса долу и се въплъти на Земята. От тогава насам то живее по такъв начин на Земята, така е свързано със Земята, че живее в душите на човечеството на Земята и изживява заедно с тях живота на Земята. Ето защо цялото време преди Мистерията на Голгота е време на подготовка в еволюцията на Земята, Мистерията на Голгота даде на Земята нейния смисъл.
към текста >>
Но скоро след като стана Мистерията на Голгота и Христос се съ
един
ява с еволюцията на Земята, непосредственото влияние на Михаил престава.
Михаил инспирира човечеството няколко столетия, около 500 години преди Мистерията на Голгота, както беше казано относно древните мистерии за Платон и т.н.
Но скоро след като стана Мистерията на Голгота и Христос се съединява с еволюцията на Земята, непосредственото влияние на Михаил престава.
По времето, когато са написани онези стари документи, които притежаваме под формата на Евангелия - както е описано в книгата ми "Християнството като мистичен факт"- самият Михаил не може вече да инспирира човечеството, но чрез неговите другари между архангелите то бива инспирирано така, че чрез инспирацията много душевна сила се поема несъзнателно.
към текста >>
Естествена наука на днешното време не произхожда от инспирацията на Михаил, а от
един
от неговите другари, архангелът Габриел /Гавраил/.
Едва сега в нашето време съществува такова влияние, такова директно инспириране от Михаил. Това директно инспириране от Михаил се подготвя от 16-то столетие. В онова време архангелът, който стои най-близо до Михаил, дава инспирацията на човечеството, която довежда до усъвършенстването на естествената наука в нашето време.
Естествена наука на днешното време не произхожда от инспирацията на Михаил, а от един от неговите другари, архангелът Габриел /Гавраил/.
Тази научна инспирация има тенденцията, да създаде една наука, един възглед, даващ разбиране само за материалния свят и е свързана с физическия мозък.
към текста >>
Тази научна инспирация има тенденцията, да създаде една наука,
един
възглед, даващ разбиране само за материалния свят и е свързана с физическия мозък.
Едва сега в нашето време съществува такова влияние, такова директно инспириране от Михаил. Това директно инспириране от Михаил се подготвя от 16-то столетие. В онова време архангелът, който стои най-близо до Михаил, дава инспирацията на човечеството, която довежда до усъвършенстването на естествената наука в нашето време. Естествена наука на днешното време не произхожда от инспирацията на Михаил, а от един от неговите другари, архангелът Габриел /Гавраил/.
Тази научна инспирация има тенденцията, да създаде една наука, един възглед, даващ разбиране само за материалния свят и е свързана с физическия мозък.
към текста >>
И по-нататък искаме да изпълним душата си с мисълта как тогава Христос, що се отнася за неговата външна форма, се съ
един
ява с йерархията на ангелите и от тогава, от онова време живее невидим в Земята.
Сега искаме да насочим вниманието върху събитието в духовните светове, което доведе до това изменено състояние, доведе до това време на възобновяването на Мистерията на Голгота. Ако насочим поглед в миналото си спомняме това, което може би често е протичало през душата ни чрез онова, което тогава става при кръщението в реката Йордан, когато Христос се изявява в човешка форма, която става видима между хората на Земята.
И по-нататък искаме да изпълним душата си с мисълта как тогава Христос, що се отнася за неговата външна форма, се съединява с йерархията на ангелите и от тогава, от онова време живее невидим в Земята.
към текста >>
Можем да кажем, че по времето на Мистерията на Голгота в
един
малко познат ъгъл от Палестина става нещо, което фактически е най-великото събитие, което някога е ставало в човечеството, но от което малцина от тогавашните хора си взимат бележка.
Можем да кажем, че по времето на Мистерията на Голгота в един малко познат ъгъл от Палестина става нещо, което фактически е най-великото събитие, което някога е ставало в човечеството, но от което малцина от тогавашните хора си взимат бележка.
Щом е било възможно да стане подобно нещо, можем ли тогава да се чудим, когато чуваме какво се случва в 19-то столетие, когато онези, които от 16-то столетие насам са минали през вратата на смъртта, се противопоставят на Христос?
към текста >>
Така от 20-то столетие Христовото съзнание може да бъде съ
един
ено със земното съзнание на човечеството, защото умирането на Христовото съзнание в сферата на ангелите в 19-то столетие означава възкресението на непосредственото Христово съзнание в земната сфера т. е.
Така от 20-то столетие Христовото съзнание може да бъде съединено със земното съзнание на човечеството, защото умирането на Христовото съзнание в сферата на ангелите в 19-то столетие означава възкресението на непосредственото Христово съзнание в земната сфера т. е.
от 20-то столетие нататък животът на Христос ще бъде все повече и повече чувствуван в душите на хората като пряко лично изживяване.
към текста >>
Точно както малкото хора, които са можели да четат знаменията на времето в онези дни, са били в състояние да разглеждат Мистерията на Голгота така, че да схванат как това велико, мощно същество слиза от духовните светове, за да живее на Земята и да мине през смъртта с цел чрез Неговата смърт веществата на съществото му да бъдат присъ
един
ени към Земята, така можем да имаме възприятието, че в определени светове, които се намират непосредствено зад нашия свят става
един
вид духовна смърт, прекратяване на съзнанието и с това повторение на Мистерията на Голгота, за да може да стане новооживяване, на скритото по-рано Христово съзнание в душите на хората на Земята.
Точно както малкото хора, които са можели да четат знаменията на времето в онези дни, са били в състояние да разглеждат Мистерията на Голгота така, че да схванат как това велико, мощно същество слиза от духовните светове, за да живее на Земята и да мине през смъртта с цел чрез Неговата смърт веществата на съществото му да бъдат присъединени към Земята, така можем да имаме възприятието, че в определени светове, които се намират непосредствено зад нашия свят става един вид духовна смърт, прекратяване на съзнанието и с това повторение на Мистерията на Голгота, за да може да стане новооживяване, на скритото по-рано Христово съзнание в душите на хората на Земята.
към текста >>
Христос е разпъван вече два пъти:
един
ия път физически във физическия свят в началото на нашата християнска ера и втория път в 19-то столетие, духовно, по описания по-горе начин.
От Мистерията на Голгота насам много хора могат да проповядват името на Христос и от 20-то столетие ще има все повече увеличаващ се брой хора, които ще могат да споделят знанието за Христовото същество, което се дава в духовната наука. Те ще го споделят от собствен опит, ще могат да го оповестят.
Христос е разпъван вече два пъти: единия път физически във физическия свят в началото на нашата християнска ера и втория път в 19-то столетие, духовно, по описания по-горе начин.
Можем да кажем, че човечеството преживява в онова време Възкресението на Неговото тяло, а в 20-то столетие ще преживее Възкресението на Неговото Съзнание.
към текста >>
И въпреки, че сме само малко общество в цялото човечество, което се стреми да разбере новата истина за Мистерията на Голгота, да схване това ново Откровение на Михаил, въпреки това ние изграждаме една нова сила, която ни най-малко не зависи от вярването в това Откровение, а зависи
един
ствено от самото това Откровение, от самата Истина.
Това е, което днес може да се каже върху отношението на Мистерията на Голгота, която стана в началото на нашето летоброене, към Мистерията на Голгота, както трябва да бъде разбрана днес. Нека събудим в душите си тези чувства, като познаем, че само така можем да станем истински последователи на духовната наука. От време на време ще се появяват други откровения, за които трябва да държим сетивата си отворени. Не трябва ли да чувствуваме, че би било твърде егоистично от наша страна да имаме тези чувства само за своето собствено задоволяване? Нека по-добре да чувстваме, че е наш сериозен дълг, както ги опознаваме чрез духовната наука, да станем добронамерени инструменти за такова откровени.
И въпреки, че сме само малко общество в цялото човечество, което се стреми да разбере новата истина за Мистерията на Голгота, да схване това ново Откровение на Михаил, въпреки това ние изграждаме една нова сила, която ни най-малко не зависи от вярването в това Откровение, а зависи единствено от самото това Откровение, от самата Истина.
към текста >>
За да го защитаваме твърдо, нужно е само да си спомним днес за това, че сегашното време е времето на второто откровение на архангел Михаил и също за това, което
един
стар посветен е казал по времето на първото Михаилово откровение: "Което често изглежда глупост за хората, за Бога е мъдрост".
Това е, което наричаме мъдрост, но което някои могат да нарекат глупост.
За да го защитаваме твърдо, нужно е само да си спомним днес за това, че сегашното време е времето на второто откровение на архангел Михаил и също за това, което един стар посветен е казал по времето на първото Михаилово откровение: "Което често изглежда глупост за хората, за Бога е мъдрост".
към текста >>
18.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Обаче за целта ще бъде необходимо, обични мои антропософски приятели, добре да разберете и усвоите първите сказки, които трябва да образуват една основа,
един
фундамент.
Този цикъл от сказки ще има за цел да обрисува вътрешния живот на човека във връзка с живота между смъртта и едно ново раждане, за да покаже, колко вътрешно са свързани тези две области на съществуването. Наред с това той ще има за цел да развие от познанието на този въпрос ръководни линии, които могат действително да ориентират човека при някои трудни положения в живота. Позволявайки така да се каже едно основно разбиране на душевния живот, тези линии са в състояние да дадат в известно отношение една сигурна опора на този душевен живот.
Обаче за целта ще бъде необходимо, обични мои антропософски приятели, добре да разберете и усвоите първите сказки, които трябва да образуват една основа, един фундамент.
Тези сказки ще ни отведат в езотерично научни области, които отначало биха могли да изглеждат за някого твърде отдалечени от това, което човешката душа драговолно би искала да обгърне непосредствено. Обаче когато ще стигнем до това, което съставлява целта на тези сказки, ще видите, че тази цел може да бъде постигната по един сигурен начин само тогава, когато човек се запознае първо с привидно отдалечените езотерични познания, които ще бъдат предложени.
към текста >>
Обаче когато ще стигнем до това, което съставлява целта на тези сказки, ще видите, че тази цел може да бъде постигната по
един
сигурен начин само тогава, когато човек се запознае първо с привидно отдалечените езотерични познания, които ще бъдат предложени.
Този цикъл от сказки ще има за цел да обрисува вътрешния живот на човека във връзка с живота между смъртта и едно ново раждане, за да покаже, колко вътрешно са свързани тези две области на съществуването. Наред с това той ще има за цел да развие от познанието на този въпрос ръководни линии, които могат действително да ориентират човека при някои трудни положения в живота. Позволявайки така да се каже едно основно разбиране на душевния живот, тези линии са в състояние да дадат в известно отношение една сигурна опора на този душевен живот. Обаче за целта ще бъде необходимо, обични мои антропософски приятели, добре да разберете и усвоите първите сказки, които трябва да образуват една основа, един фундамент. Тези сказки ще ни отведат в езотерично научни области, които отначало биха могли да изглеждат за някого твърде отдалечени от това, което човешката душа драговолно би искала да обгърне непосредствено.
Обаче когато ще стигнем до това, което съставлява целта на тези сказки, ще видите, че тази цел може да бъде постигната по един сигурен начин само тогава, когато човек се запознае първо с привидно отдалечените езотерични познания, които ще бъдат предложени.
към текста >>
Когато разглеждаме първо по
един
абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на мисленето, чувствуването и волята.
Когато разглеждаме първо по един абстрактен начин вътрешния живот на човека, той ни се явява в три форми, на които често пъти сме обръщали вниманието: във формите на мисленето, чувствуването и волята.
Но за да може да разгледаме изцяло този вътрешен живот, трябва да прибавим и нещо четвърто. Към вътрешния живот на човека принадлежат не само посочените три области, но към него принадлежи вече и това, което той прави от чисто сетивното усещание. Ние не оставяме цветовете и звуците, топлинните впечатления и други подобни да преминават само бегло пред нашето съзнание, но обхващаме тези впечатления, правим от тях наши възприятия. И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот. Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие.
към текста >>
След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в
един
отговарящ на човешкото достойнство допир със света.
И фактът, че можем да си спомним за тези впечатления, че можем да ги запазим в нас, че знаем: една роза е червена, не само тогава, когато стоим непосредствено пред тази роза, но можем, така да се каже, да носим със себе си червеното на розата, можем да запазим цветовете като една представа-спомен, всичко това ни показва, че животът на увещанието, животът на възприятието, чрез който идваме в допир с външния свят, принадлежи вече към нашия вътрешен живот. Така щото можем да кажем: Към нашия вътрешен живот трябва да числим и възприятието на външния свят, доколкото ние овътрешняваме този външен свят в самото възприятие. По-нататък към нашия вътрешен живот трябва да числим света на мислите, чрез които си създаваме първо познания за най-близките до нас неща, а в науката за намиращите се по-далече от нас неща. Чрез тези мисли ние превръщаме външния свят в наш вътрешен свят до много по-висока степен, в много по-широк смисъл отколкото вършим това чрез възприятието. Ние не само живеем в нашите възприятия, но размишляваме върху тях и имаме съзнанието, че с помощта на размишлението можем да открием нещо от тайните на това, което възприемаме.
След това към нашия вътрешен живот трябва да числим нашите чувства и с чувствата ние се намираме вече в онази област на вътрешния живот на човека, която включва, така да се каже, в себе си всичко, което ни поставя като човеци в един отговарящ на човешкото достойнство допир със света.
Фактът, че можем да имаме чувства за нещата, че можем да се радваме на заобикалящия ни свят, това едва съставлява основата на нашето истинско човешко съществуване, в известно отношение то съставлява и всичко онова, което е ваше щастие и наше страдание. Всичко това се разиграва във вълнуващи се нагоре и надолу чувства: чувства се въздигат в нас или се насочват към нас, които повдигат нашия живот, укрепват го, чувства, в които се чувствуваме щастливи и доволни; чрез събитията на живота, чрез нашата съдба, също и чрез нашия вътрешен живот ни връхлитат чувства, които изразяват нашето страдание, нашата скръб. И изказвайки думата "чувство", обични мои антропософски приятели, ние сочим към онази област, която всъщност включва щастието и страданието на човешкия живот.
към текста >>
Това, което
един
човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света.
И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да въздействуваме обратно на света.
Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света.
Следователно можем да си кажем: Посочвайки към областта на волята, ние имаме работа с онзи елемент, който ни показва човека като член на света, и нашият вътрешен живот е този, който се влива като един член в света. Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с един духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите дела прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека. Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия, мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
Следователно можем да си кажем: Посочвайки към областта на волята, ние имаме работа с онзи елемент, който ни показва човека като член на света, и нашият вътрешен живот е този, който се влива като
един
член в света.
И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да въздействуваме обратно на света. Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света.
Следователно можем да си кажем: Посочвайки към областта на волята, ние имаме работа с онзи елемент, който ни показва човека като член на света, и нашият вътрешен живот е този, който се влива като един член в света.
Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с един духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите дела прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека. Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия, мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с
един
духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите дела прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека.
И когато посочим четвъртата област, тази на волята, касае се за нещо, което ни придава стойност за света, което така ни поставя в живота, че ние живеем не само като познаващи същества, не само като чувствуващи в нас същества, а можем да въздействуваме обратно на света. Това, което един човек иска, може да иска и което от волята се излива в делата, то образува неговата стойност за света. Следователно можем да си кажем: Посочвайки към областта на волята, ние имаме работа с онзи елемент, който ни показва човека като член на света, и нашият вътрешен живот е този, който се влива като един член в света.
Дали това са егоистичните, социални враждебните ефекти и страсти на престъпните натури, които се вливат във волята и от там се превръщат в част на света внасяйки разрушение, или са висшите чисти идеали, които идеалистът извлича от своя допир с един духовен ред на света и ги прави да се влеят в неговите дела прави ги да се вливат може би само в думи, които действуват върху хората поощряващо или показващи им човешкото достойнство -: винаги ние имаме работа с това, което се намира в областта на човешката воля, което придава стойност на човека.
Така щото цялото царство, което човекът може да има всъщност като душевно същество, бива изразено, когато изброим тези четири области: възприятия, мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
Когато искаме да почувствуваме по
един
правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по
един
правилен начин определени тънкости на външния свят.
Преминавайки от възприемането към мисленето, можем да забележим, че и по отношение на мисленето имаме чувството: за нас не може да бъде достатъчно, когато това мислене рови само в себе си и се изгубва в себе си; в крайна сметка мислите имат стойност само тогава когато могат да ни представят вътре в нас нещо обективно, намиращо се вън от нас, когато те могат да изразят нещо, което е вън от нас. Нашето мислене не би могло да ни задоволи, ако чрез него не бихме могли да изпитаме нещо върху външния свят. Но когато преминем към нашето чувство и размислим малко върху това чувство, ще открием, че това чувство, или по-добре казано, чувственият живот е много по-вътрешно свързан с нашето непосредствено вътрешно битие отколкото мисленето и възприемането.
Когато искаме да почувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят, имаме представата, че ние самите трябва да се развием, първо чисто външно на физическото поле, ако искаме да чувствуваме по един правилен начин определени тънкости на външния свят.
Когато имаме една мисъл и наричаме тази мисъл истинна, за такава истинна мисъл ние казваме: тя трябва да важи за всички наши себеподобни и когато само успеем да намерим подходящите думи, за да изразим мисълта, трябва да има възможност да убедим и другите в тази мисъл. Когато стоим пред едно природно явление или пък, да речем, пред едно човешко произведение на изкуството и при неговото гледане в нас се развие едно чувство, ние знаем, че всъщност на първо време нашата човешка природа, такава каквато тя е, не ни помага нищо, за да можем да изчерпим изцяло това, което може да стои пред нас. Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите. И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно.
към текста >>
И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че
един
ият може да иска това, другият онова.
Може да се случи да останем напълно тъп пред едно музикално или едно художествено творение, просто поради причината, че не сме възпитали нашето чувство така, щото да може да възприема тънкостите. И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела!
И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова.
Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат. Всеки един от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония. Защото въпреки че чувственият живот е вътрешен, все пак възможно е хората да бъдат в хармония с техните чувства. Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо. Волите не могат да се слеят в един единствен обект.
към текста >>
Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота
един
другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат.
И когато проследим тази мисъл, откриваме, че този живот на чувствата е нещо много вътрешно, че и така, както го изживяваме вътрешно, не можем да го предадем веднага в мисли на други хора: в известен смисъл при всички обстоятелства ние сме сами в нашия чувствен живот. Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова.
Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат.
Всеки един от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония. Защото въпреки че чувственият живот е вътрешен, все пак възможно е хората да бъдат в хармония с техните чувства. Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо. Волите не могат да се слеят в един единствен обект. Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами.
към текста >>
Всеки
един
от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония.
Но същевременно ние знаем, че този чувствен живот е източник на едно твърде особено вътрешно царство, на едно вътрешно явление на развитието тъкмо чрез това, че той е нещо толкова субективно, щото не може да се излее непосредствено в нещо обективно така, както живее вътрешно. Нещо подобно трябва да кажем и по отношение на волята. Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова. Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат.
Всеки един от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония.
Защото въпреки че чувственият живот е вътрешен, все пак възможно е хората да бъдат в хармония с техните чувства. Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо. Волите не могат да се слеят в един единствен обект. Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами. И даже когато някой друг ни помага при това, онази част от работата, която извършваме чрез нашата воля, е половината от цялата работа.
към текста >>
Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в
един
и същ момент да искат да вършат същото нещо.
Колко различни сме ние хората по отношение на това, което можем да искаме, по отношение на това, което може да се излее чрез волята в нашите дела! И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова. Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат. Всеки един от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония. Защото въпреки че чувственият живот е вътрешен, все пак възможно е хората да бъдат в хармония с техните чувства.
Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо.
Волите не могат да се слеят в един единствен обект. Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами. И даже когато някой друг ни помага при това, онази част от работата, която извършваме чрез нашата воля, е половината от цялата работа. Ние извършваме нашата половина, другият другата половина. Два волеви импулса не могат да бъдат заедно в един обект.
към текста >>
Волите не могат да се слеят в
един
един
ствен обект.
И всъщност само благодарение на това се получава голямото разнообразие на човешката дейност, че единият може да иска това, другият онова. Ако при чувството можем да се радваме, че сме намерили в живота един другар, който е дошъл чисто вътрешно, субективно до същата гледна точка на чувствуването както нас самите, че може да овътрешни определени тънкости на външния свят чрез своето чувство така, щото да има едно независимо и все пак свързани с нас разбиране, тогава чрез такова едно другарство ние чувствуваме нашия живот повдигнат. Всеки един от нас трябва да развива отделно своето чувствуване; но ние можем да намерим хора, с които нашите чувства могат да бъдат в съзвучие, в хармония. Защото въпреки че чувственият живот е вътрешен, все пак възможно е хората да бъдат в хармония с техните чувства. Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо.
Волите не могат да се слеят в един единствен обект.
Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами. И даже когато някой друг ни помага при това, онази част от работата, която извършваме чрез нашата воля, е половината от цялата работа. Ние извършваме нашата половина, другият другата половина. Два волеви импулса не могат да бъдат заедно в един обект. Въпреки че чрез нашата воля се поставяме в един общ свят, тъкмо чрез тази воля ние сме така поставени в света, че чрез волята ние сме една отделна за самите нас индивидуалност.
към текста >>
Два волеви импулса не могат да бъдат заедно в
един
обект.
Обаче не могат да съществуват две воли, не могат да съществуват следователно двама души, които в един и същ момент да искат да вършат същото нещо. Волите не могат да се слеят в един единствен обект. Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами. И даже когато някой друг ни помага при това, онази част от работата, която извършваме чрез нашата воля, е половината от цялата работа. Ние извършваме нашата половина, другият другата половина.
Два волеви импулса не могат да бъдат заедно в един обект.
Въпреки че чрез нашата воля се поставяме в един общ свят, тъкмо чрез тази воля ние сме така поставени в света, че чрез волята ние сме една отделна за самите нас индивидуалност. Тези факти ни показват, че волята съставлява цялата стойност, цялата индивидуална стойност на човека, че от тази гледна точка тя с най-вътрешният елемент на човешката душа.
към текста >>
Въпреки че чрез нашата воля се поставяме в
един
общ свят, тъкмо чрез тази воля ние сме така поставени в света, че чрез волята ние сме една отделна за самите нас индивидуалност.
Волите не могат да се слеят в един единствен обект. Самият манивел, който хващаме, за да можем да въртим една машина, можем да го държим само сами. И даже когато някой друг ни помага при това, онази част от работата, която извършваме чрез нашата воля, е половината от цялата работа. Ние извършваме нашата половина, другият другата половина. Два волеви импулса не могат да бъдат заедно в един обект.
Въпреки че чрез нашата воля се поставяме в един общ свят, тъкмо чрез тази воля ние сме така поставени в света, че чрез волята ние сме една отделна за самите нас индивидуалност.
Тези факти ни показват, че волята съставлява цялата стойност, цялата индивидуална стойност на човека, че от тази гледна точка тя с най-вътрешният елемент на човешката душа.
към текста >>
Когато стоим пред света с нашето възприемание, ние със сигурност си казваме: Това възприемание ни дава възможност да познаем света, обаче винаги само от една
един
ствена гледна точка.
Когато стоим пред света с нашето възприемание, ние със сигурност си казваме: Това възприемание ни дава възможност да познаем света, обаче винаги само от една единствена гледна точка.
Колко малък е откъсът от света, който ние превръщаме в наш вътрешен живот чрез възприеманието! В това възприемание ние сме зависими от място и време; трябва да кажем: от това, което предчувствуваме в света, в нашия вътрешен живот прониква чрез възприятието една много малка част. А по отношение на нашите мисли ние имаме чувството: Колкото и да се стараем, могат да съществуват винаги все по-нататъшни стъпки, чрез нашите мисли ние можем да проникнем все по-надалече накратко, имаме чувството: Светът стои там вън и чрез твоето възприемание, чрез твоето мислене ти завладяваш само една малка част от него. Не така стои въпросът с чувствуването. С чувствуването е така, че човек си казва: О, всъщност какви необятни възможности на щастието и на страданието има в самия мене!
към текста >>
При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по
един
нормален начин.
Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност.
При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин.
При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието. Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е. духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин.
към текста >>
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява
един
нов свят, разкрива му се
един
духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува
един
физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето.
Вие знаете, обични мои приятели, че през нощта, когато човекът спи, връзката между неговия Аз, неговото астрално тяло от една страна и неговото физическо и етерно тяло от друга страна е по определен начин различна от тази, която съществува при дневната будност. При дневната будност бихме могли да кажем физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът са свързани заедно по един нормален начин. При съня тази връзка се разхлабва, тя се разхлабва така, че астралното тяло и Азът са излезли напълно от сферата на сетивата и от сферата на мисленето, следователно от цялата сфера на органите на съзнанието и поради това отначало тъмнината на нощта се простира върху нормалното съзнание: безсъзнанието. Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е.
духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето.
Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия. Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия.
към текста >>
Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с
един
починал човек, с
един
заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия.
Когато чрез езотерични упражнения човек така усилва, укрепва своята душа, че може да стане възприемащ и мислещ, т.е. духовно познаващ и възприемащ в неговата духовно-душевна същност, която иначе през нощта се намира в безсъзнание вън от тялото, когато действително изживява духовно-душевното като негова човешка същност вън от тялото, тогава за него се явява един нов свят, разкрива му се един духовен обкръжаващ го свят; Така както за човека съществува един физически околен свят, когато той се служи със сетивата и с мозъка, който служи на мисленето. Този духовен околен свят, който човек може да наблюдава тогава, съвсем не е винаги същият. Човек може да се постави в положението на духовен изследовател през различни времена, по различен начин. И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот.
Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия.
Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия. И така, от намеренията на човека зависи, какво ще види той в духовния свят. Ето защо понятно е, че това, което ясновиждащото съзнание описва относно видяното в духовния свят, може да се различава безкрайно много у различните ясновиждащи индивиди. Всеки един може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество.
към текста >>
Всеки
един
може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество.
И върху това, което той вижда духовно, действува намерението, но не всъщност умственото намерение, а онова намерение, което лежи инстинктивно и несъзнателно в целия му душевен живот. Когато например човек излиза из своето тяло, за да установи връзка с един починал човек, с един заминал тогава това намерение действува върху цялото поле на духовното съзнание; той пропуска някакси всичко, което не принадлежи но това намерение и, когато работата успее, насочва се направо към починалия и неговата съдба, за да познае това, което иска да види у заминалия. Останалият духовен свят остава някакси незабелязан изразът е малко несръчен остава неосветлен и тогава съответният човек изживява само връзката с умрелия. И така, от намеренията на човека зависи, какво ще види той в духовния свят. Ето защо понятно е, че това, което ясновиждащото съзнание описва относно видяното в духовния свят, може да се различава безкрайно много у различните ясновиждащи индивиди.
Всеки един може да е видял съвсем правилно, когато със своето душевно-духовно същество е излязъл от физическо-телесното естество.
към текста >>
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме
един
свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света.
Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н.
около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието. Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето. Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят.
към текста >>
Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по
един
правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Първото нещо, което се явява пред ясновиждащото съзнание, обични мои антропософски приятели, е едно пълно обръщане на цялото виждане на света. Докато сме в тялото, ние възприемаме с нашите сетива около нас, мислим с нашия ум около нас; ние виждаме един свят от планини, реки, облаци, звезди и т.н. около нас и в определена точка на този свят виждаме тогава самите себе си бихме могли да кажем като нещо по-малко в сравнение със света. Когато ясновиждащото съзнание започва да действува вън от тялото, това отношение направо се обръща. Светът, който иначе се простира пред нашите сетива, върху който размишляваме с нашия ум свързан с мозъка, този свят изчезва от погледа, той изчезва за възприятието.
Той не ни дава вече никакви мисли, ако можем да се изразим така; но ние се чувствуваме като разлети в този свят, чувствуваме се действително като излезли от нашето тяло, така, че можем да изразим това чувство по един правилен начин, като кажем: Светът който по-рано си гледал, сега ти си разлят в него, намираш се вътре в него, напълваш до определени граници цялото пространство и самият ти тъчеш във времето.
Това е едно чувство, което можем да изразим също, като кажем: Това, което по-рано беше външен свят, сега е станало вътрешен свят. Това не е така, като че сега бихме носили вътре в себе си този предишен външен свят, но налице е чувството, усещането: той е станал вътрешен свят; ти живееш в пространството, в което по-рано бяха разпространени възприятията на твоите сетива, върху чиито неща и процеси ти мислеше. В него живееш ти. А малкото същество, което като че стоеше в центъра на сетивния хоризонт, човекът, когато човек развие ясновиждащото съзнание по определен начин, сега се превръща в действителност в света; към него ние гледаме така, както по-рано сме гледали към целия разпространен в пространството и протичащ във времето външен свят. Ние сме станали за нас така да се каже светът.
към текста >>
Това е така, като че бихме гледали от всички точки на пространството към
един
един
ствен център и виждаме там самите себе си; и това е така, като че бихме плували във времето назад и напред и на една точка в една вълна намираме самите себе си: ние сме станали светът.
Помислете само, обични мои антропософски приятели, какво обръщане на цялото човешко виждане на света се получава, когато това, което порано съвсем не е било светът, което сме наричали Аз, сега се намира вън от нас и съставлява светът, към който всичко клони.
Това е така, като че бихме гледали от всички точки на пространството към един единствен център и виждаме там самите себе си; и това е така, като че бихме плували във времето назад и напред и на една точка в една вълна намираме самите себе си: ние сме станали светът.
Това е първото впечатление, когато казвам още веднъж изрично това развиваме ясновиждащото съзнание с този стремеж да се запознаем е вътрешния живот на човека. Тогава това е първото впечатление.
към текста >>
Цялата кожа лъчезари в
един
вид лъчи, които повече чувствуваме отколкото бихме могли да ги видим.
Ние знаем: това, което гледаме, това, което виждаме, това сме самите ние; да, това си ти, ти, който по-рано се чувствуваше вътре в твоята кожа, в твоята кръв, ти стоиш там вън. Но от това, което стои там, ние виждаме първо само бихме могли да кажем външната форма, обаче преобразена. Очите, това, което беше очи, светят като две слънца, обаче вътрешни слънца, трептящи в блясъка на светлината, искрящи, разискрящи се и в искренето заздрачаващи се слънца, които пръскат лъчезарна светлина; така се явяват очите на преобразената човешка форма. Ушите започват да звучат по определен начин. Това, което на физическия свят виждаме от ушите, сега не го виждаме, но чуваме определено звучене.
Цялата кожа лъчезари в един вид лъчи, които повече чувствуваме отколкото бихме могли да ги видим.
Накратко казано, цялата човешка форма ни се явява като нещо светещо, звучащо, като нещо магнетично-електрично, изпращащо лъчения; естествено тези изрази са несръчни, защото те са взети от физическия свят. Така стои светът пред нас и това е сега нашият свят при описаното начало на ясновиждащото изживяване: блестящият в светлина човек, цялата кожа в един чувствуван блясък, и едно чувствувано блестене, очите нещо, което виждаме, ушите нещо, което чуваме! И когато имаме това впечатление, ние знаем вече: ти си видял, ти си гледал твоето тяло, твоето физическо тяло намирайки се вън от него. Ние знаем: Виждано от гледището на духа, така изглежда физическото тяло.
към текста >>
Така стои светът пред нас и това е сега нашият свят при описаното начало на ясновиждащото изживяване: блестящият в светлина човек, цялата кожа в
един
чувствуван блясък, и едно чувствувано блестене, очите нещо, което виждаме, ушите нещо, което чуваме!
Очите, това, което беше очи, светят като две слънца, обаче вътрешни слънца, трептящи в блясъка на светлината, искрящи, разискрящи се и в искренето заздрачаващи се слънца, които пръскат лъчезарна светлина; така се явяват очите на преобразената човешка форма. Ушите започват да звучат по определен начин. Това, което на физическия свят виждаме от ушите, сега не го виждаме, но чуваме определено звучене. Цялата кожа лъчезари в един вид лъчи, които повече чувствуваме отколкото бихме могли да ги видим. Накратко казано, цялата човешка форма ни се явява като нещо светещо, звучащо, като нещо магнетично-електрично, изпращащо лъчения; естествено тези изрази са несръчни, защото те са взети от физическия свят.
Така стои светът пред нас и това е сега нашият свят при описаното начало на ясновиждащото изживяване: блестящият в светлина човек, цялата кожа в един чувствуван блясък, и едно чувствувано блестене, очите нещо, което виждаме, ушите нещо, което чуваме!
И когато имаме това впечатление, ние знаем вече: ти си видял, ти си гледал твоето тяло, твоето физическо тяло намирайки се вън от него. Ние знаем: Виждано от гледището на духа, така изглежда физическото тяло.
към текста >>
Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като
един
вид движение на сила, като силово движение.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество.
Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение.
И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън. И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите. Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като
един
вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън.
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество. Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение.
И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън.
И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите. Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем! Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
Това е като
един
вид движение на тъмни вълни,
един
вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото
един
особен изглед и които ни карат да познаем!
И когато се опитаме да упражним една вътрешна дейност там навън но навън от тялото -, която може да се сравни с размишлението но това е нещо различно от обикновеното мислене, то е разгръщането на една вътрешна творческа сила на душата когато развием тази дейност, ние виждаме нещо повече в това светещо същество. Ние виждаме вътре в него движещи се сили, които бихме могли да кажем – проникват, кръстосват тази светеща форма като един вид движение на сила, като силово движение. И сега знаем: Това, което виждаш там вътре като един вид включено силово движение в твоето светещо тяло, това е животът на твоите мисли виждан от вън. И това, което виждаме, можем да го наречем част от етерното тяло ние виждаме етерното тяло като тъчащ живот на мислите.
Това е като един вид движение на тъмни вълни, един вид духовно кръвообращение бихме могли да кажем -, тъмни вълни в светещото тяло, които придават на цялото един особен изглед и които ни карат да познаем!
Там в твоето физическо тяло се вълнува и кипи етерното тяло, което ти сега гледаш от вън, което става сега видимо за тебе.
към текста >>
Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че
един
вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на мислите.
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно. И сега той може да забележи точно разликата, която може да бъде изразена в следното.
Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на мислите.
Това трябва да бъде произведено някакси по воля. Но на негово място се явява един образ на нашето собствено същество, който и изглежда не можем да изразим това по друг начин като нашата карма приела образ на личност, като нашата персонифицирана карма. Онова от нас, което носим като човеци в нас, поради което си приготвяме тази или онази съдба, това като че е навито на руло. Нашата карма, нашата съдба, персонифицирана /приела образ на личност/, стои пред нас. И ние знаем, че виждаме сега това: това си ти, но такъв, какъвто си в твоето вътрешно морално същество.
към текста >>
Но на негово място се явява
един
образ на нашето собствено същество, който и изглежда не можем да изразим това по друг начин като нашата карма приела образ на личност, като нашата персонифицирана карма.
Когато човек поглежда обратно към това, което по-рано е видял от самия себе си, което, така да се каже, по-рано бе описано като външен свят: това светещо тяло с тъмните движения на мислите на етерното тяло вътре в него тогава в момента, когато намирайки се вън от тялото той се концентрира върху астралното, върху звездния живот на астралното тяло, това, което е напуснал, изоставеното тяло, изглежда различно. И сега той може да забележи точно разликата, която може да бъде изразена в следното. Ти можеш да се концентрираш обратно върху себе си, тогава виждаш твоето светещо тяло и твоето мисловно етерно тяло; но ако можеш да се концентрираш в самия себе си така, че един вътрешен звезден свят оживява в тебе, за който знаеш: ти го изпълваш, и го връщаш сега обратно към твоето физическо тяло, което си изоставил тогава светенето може да престане, тогава престава движението на мислите. Това трябва да бъде произведено някакси по воля.
Но на негово място се явява един образ на нашето собствено същество, който и изглежда не можем да изразим това по друг начин като нашата карма приела образ на личност, като нашата персонифицирана карма.
Онова от нас, което носим като човеци в нас, поради което си приготвяме тази или онази съдба, това като че е навито на руло. Нашата карма, нашата съдба, персонифицирана /приела образ на личност/, стои пред нас. И ние знаем, че виждаме сега това: това си ти, но такъв, какъвто си в твоето вътрешно морално същество. Това си ти такъв, какъвто стоиш в света като една индивидуалност; това си изцяло самият ти.
към текста >>
И те са така устроени в човека, така са кристализирали, че и най-тънкото химическо съ
един
ение в неговата мускулна система носи неговата кристализирана карма.
Това съзнание, което се прибавя, има нещо твърде подтискващо. Човек вижда тази персонифицирана съдба така, че я чувствува в най-вътрешна връзка със своето телесно естество, с неговия земен човек. А именно така, че в него оживява непосредственото познание: Как са устроени мускулите в твоето земно тяло, как е устроена твоята цяла мускулна система, това е едно творение на твоята съдба, на твоята карма. И сега идва времето, когато човек си казва: Колко различна е понякога Майя /илюзията/ от истината! Докато стоим на физическото поле, ние вярваме че тази човешка мускулна система се състои от мускули от плът; в действителност тези мускули от плът са кристализираната карма.
И те са така устроени в човека, така са кристализирали, че и най-тънкото химическо съединение в неговата мускулна система носи неговата кристализирана карма.
Така щото духовният наблюдател много ясно вижда: Когато един човек например е движил така своите мускули, че е отишъл на определено място, където с него се е случило нещастие, това е станало поради причината, че в мускулите се е намирала духовната сила, която от само себе си го е тласкала към това място, където му се е случило нещастието. Мировият ред е кристализирал нашата съдба в нашата мускулна система. И в нашата мускулна система живее духът, кристализиран за външното физическо поле, който без нашето явно знание ни води навсякъде там, където трябва да отидем или да дойдем съобразно с нашата карма. И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на волевия импулс. Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система.
към текста >>
Така щото духовният наблюдател много ясно вижда: Когато
един
човек например е движил така своите мускули, че е отишъл на определено място, където с него се е случило нещастие, това е станало поради причината, че в мускулите се е намирала духовната сила, която от само себе си го е тласкала към това място, където му се е случило нещастието.
Човек вижда тази персонифицирана съдба така, че я чувствува в най-вътрешна връзка със своето телесно естество, с неговия земен човек. А именно така, че в него оживява непосредственото познание: Как са устроени мускулите в твоето земно тяло, как е устроена твоята цяла мускулна система, това е едно творение на твоята съдба, на твоята карма. И сега идва времето, когато човек си казва: Колко различна е понякога Майя /илюзията/ от истината! Докато стоим на физическото поле, ние вярваме че тази човешка мускулна система се състои от мускули от плът; в действителност тези мускули от плът са кристализираната карма. И те са така устроени в човека, така са кристализирали, че и най-тънкото химическо съединение в неговата мускулна система носи неговата кристализирана карма.
Така щото духовният наблюдател много ясно вижда: Когато един човек например е движил така своите мускули, че е отишъл на определено място, където с него се е случило нещастие, това е станало поради причината, че в мускулите се е намирала духовната сила, която от само себе си го е тласкала към това място, където му се е случило нещастието.
Мировият ред е кристализирал нашата съдба в нашата мускулна система. И в нашата мускулна система живее духът, кристализиран за външното физическо поле, който без нашето явно знание ни води навсякъде там, където трябва да отидем или да дойдем съобразно с нашата карма. И когато вътрешното засилване на душевния живот отива още по-нататък, когато намирайки се вън от своето тяло човек изживява по-нататък своята вътрешност, тогава в него се явява онова, което иначе във физическия живот, на физическото поле отговаря на волевия импулс. Щом този волев импулс, този волев живот се появи вътрешно обаче когато човек се намира вън от тялото тогава човек се чувствува не само като в една звездна системи, а чувствува като че се намира в слънцето на тази звездна система, той се чувствува едно със слънцето на своята планетна система. Бихме могли да кажем: Когато човек изживява вътрешно своето астрално тяло, той се чувствува едно с планетите на своята планетна система; когато изживява себе си със своя Аз вън от тялото, той се чувствува едно със слънцето на своята слънчева система, към което всичко е насочено, към което всичко се стреми.
към текста >>
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било
един
вид окачено върху този основен план.
Защото той знае: Всъщност това раждане и умиране е свързано с костната система на човека. С вграждането на костната система в човешкото физическо тяло е произнесена присъдата за формата, в която човек изживява раждане и смърт във физическия свят. Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот.
Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план.
Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет. Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло. Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен. Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие.
към текста >>
Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже
един
външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло.
Как е кристализирана костната система в човека, формата на това кристализиране определя, как човекът се ражда и умира като същество. Той знае: Ти не би могъл да бъдеш във физическото съществуване онова същество, което си, ако целият свят не би съдействувал да втвърди в твоето физическо съществуване твоята физическа природа така, че тя да застане пред тебе като костна система. И колкото и странно да звучи това човек се научава да почита в костната система царуващите универсални мирови сили, които намират своя духовен израз във всички онези същества, концентрирани в слънчевия живот. Той познава, че в мировия ред е била записана като основен план за човека тази негова костна система и как останалото, което съставлява неговите физически органи, е било един вид окачено върху този основен план. Така ясновидското разглеждане на това, което сега става външен свят, завършва със съзерцаването на символа на смъртта бихме могли да кажем със съзерцаването от вън на човека от кости, на човека-скелет.
Защото чрез тези ясновидски процеси човек стига най-после до познанието, как духовните светове са си създали така да се каже един външен символ тези духовни светове, на които той действително принадлежи със своята вътрешност и в които е навлязъл, като е излязъл вън от своето тяло.
Той се научава да се познава със своето същество вън от своето тяло. И сега при този четвърти стадий човек познава: Когато извършваме нашите дела в света, когато разгръщаме нашата воля, тогава това е онази сила в нас, която действува несъзнателно на физическото поле, това е онази сила, която всъщност едва сега познаваме, когато просто вървим напред и при това движение напред си служим с механиката на нашата костна система, в този процес на ходенето действуват универсални, космически сили, сили, в които ние се намираме действително едва тогава, когато изживяваме себе си вън от нашето тяло на четвъртата степен. Помислете само, обични мои антропософски приятели: Човекът прави една разходка и движи своите крайници напред с помощта на скелетната механика; той мисли, че върши това за свое удоволствие. Но за да стане това, за да има сили, чрез които можем да се движим напред с механиката на нашия скелет, за целта трябваше да съществува целият свят и целият свят да бъде изпълнен с вълни от сили, от божествено-духовни сили, за които добиваме едно познание едва тогава, когато се намираме на тази четвърта степен. Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят.
към текста >>
Тази мускулна система е
един
символичен израз за системата на нашите чувства.
Във всяка наша крачка съживее божествено-духовният Космос и докато вярваме, че ние сме тези, които движим нашите крака пристъпвайки напред, ние не бихме могли да сторим това, ако не бихме живели в духовния Космос, в божествения свят. Докато се намираме във физическото тяло ние насочваме нашия поглед около нас; тогава виждаме съществата на минералното, растителното и животинското царство, виждаме планини, реки, морета, облаци, виждаме звезди, слънцето, луната; това, което виждаме така външно, има една вътрешна страна и в тази вътрешност навлизаме ние самите, когато живеем по посочения начин вън от нашето тяло. Когато живеем в тази вътрешност на света, ние знаем: това, което е духовно във външните неща, което се крие зад лъчезарещото слънце, зад блестящите звезди, зад планините, реките, моретата, езерата, облаците, то живее в механиката на нашия скелет, когато го движим и за целта всичко това трябва да съществува, да бъде налице. Тогава ние добиваме повече разбиране за това, което разгледахме по-рано. Както нашата воля стои във вътрешна връзка с механиката на нашия скелет, така и нашите чувства стоят във вътрешна връзка с нашата мускулна система.
Тази мускулна система е един символичен израз за системата на нашите чувства.
Както са изградени нашите мускули, както те позволяват да ги свиваме и удължаваме, за да предизвикаме чрез това механиката на скелета, за целта е необходима нашата планетна система, с която се запознаваме, когато се намираме в нашето астрално тяло. В нашата мускулна система живее цялата планетарна система, както целият космос живее в механиката на нашата костна система. Това, което можем да кажем по съответен начин върху мислите и сетивните усещания, ще разгледаме в следващите сказки.
към текста >>
19.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и
един
друг път.
Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото.
Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път.
Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни. И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет.
към текста >>
Това именно е важното при
един
действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни.
Представете си добре, обични мои приятели, как вчера се опитах да покажа, какво вижда човешката душа, когато, намирайки се вън от тялото поглежда назад първо към своето собствено тяло и към това, което е свързано с него физически, и какво изживява тя после, следователно какво изживяват човешкото астрално тяло и човешкият Аз, когато те все повече и повече укрепват в пространството, в което навлизат намирайки се вън от тялото. Но за да бъде наблюдавано същото нещо, съществува и един друг път.
Това именно е важното при един действително духовен начин на разглеждане нещата, че можем да стигнем до загадките на съществуването само тогава, когато разглеждаме даден въпрос от най-различни страни.
И така съществува и една друга възможност, една друга форма за излизане от тялото. Бих могъл да кажа: описаната вчера форма на излизане от тялото ни показа, че душата напуска тялото така, че от тялото тя навлиза направо в пространството и там започва да живее вън от тялото. Това излизане от тялото може да стане още и по следния начин. За да намери пътя вън от себе си, човек може първо да навлезе по-дълбоко вътре в себе си; той може да се опита да се свърже, бихме могли да кажем, с опитностите, които душата има и което е най-много подобно на духовната опитност, може да се опита да свърже изживяванията със своята памет. Често пъти съм казвал: Благодарение на това, че като човешка душа ние сме в състояние не само да възприемаме, да мислим, да чувствуваме и да искаме нещо, но също и да запазим мислите и възприятията като съкровище на паметта, благодарение на това ние вече превръщаме всъщност нашия вътрешен живот в нещо духовно.
към текста >>
Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в
един
живот, който сме живели преди този земен живот.
Той напуска пространството и се намира тогава във времето, така щото при едно такова напускане на тялото престават да имат значение думите: Аз се намирам вън от моето тяло защото "вън" означава едно пространствено отношение. Тогава човек не се чувствува едновременно със своето тяло, той изживява себе си във времето, в онова време, в което се намираше преди въплъщението, той живее в едно ПРЕДИ. Тогава човек гледа своето тяло като нещо съществуващо после. Той се намира сега действително само в течащото напред време. И на мястото на вън и вътре сега е настъпило едно преди и едно след това.
Благодарение на това ние сме в състояние чрез едно такова излизане от тялото действително да проникнем в областите, в които живеем между смъртта и едно ново раждане; защото вървим обратно във времето, живеем в един живот, който сме живели преди този земен живот.
И този земен живот се явява такъв, че ние казваме: Какво има там в бъдещето, какво ни се явява като послешно? Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане. Връщайки се в живота, който по-рано сме живели духовно, ние сме излезли по този път от нашето тяло, но с това сме излезли и вън от пространството. Благодарение на това напускането на тялото от сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното излизане и за духовния изследовател описаното сега излизане от тялото има безкрайно по-голямо значение от посоченото вчера, което не излиза извън пространството. Защото ние можем да разберем онова, което съставлява дълбоките вътрешности на душата, само когато използуваме описания днес път.
към текста >>
И тук бих искал първо да Ви приведа
един
пример, от който ще видите, как човек трябва да се стреми да проникне зад интимностите и тънкостите на човешкия живот.
И този земен живот се явява такъв, че ние казваме: Какво има там в бъдещето, какво ни се явява като послешно? Тук Вие виждате едно по-точно предаване на това, което не можах да сторя така точно в моята публична сказка: как именно конкретно навлизаме в областите, които преживяваме между смъртта и едно ново раждане. Връщайки се в живота, който по-рано сме живели духовно, ние сме излезли по този път от нашето тяло, но с това сме излезли и вън от пространството. Благодарение на това напускането на тялото от сегашното към предишното има в себе си една по-висока степен на вътрешност в сравнение с първо описаното излизане и за духовния изследовател описаното сега излизане от тялото има безкрайно по-голямо значение от посоченото вчера, което не излиза извън пространството. Защото ние можем да разберем онова, което съставлява дълбоките вътрешности на душата, само когато използуваме описания днес път.
И тук бих искал първо да Ви приведа един пример, от който ще видите, как човек трябва да се стреми да проникне зад интимностите и тънкостите на човешкия живот.
към текста >>
Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува
един
по-висш живот; и винаги е съществувал
един
по-висш духовен живот.
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло. Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле.
Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот.
Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували. В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи? Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>
Религиите, които са изпълвали човека с
един
по-висш живот, винаги са съществували.
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло. Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот.
Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували.
В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот. Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи? Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>
В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с
един
такъв по-висш живот.
Тук във физическото тяло ние живеем нашия физически живот, ние си служим с нашите сетива, възприемаме света, образуваме си представи, чувствуваме в него, стремим се чрез нашите дела да си предадем една стойност в този свят; ние действуваме съзнателно чрез нашето тяло. Така върви всекидневният живот, доколкото принадлежим на физическото поле. Но за всеки човек, който иска да почувствува действително в себе си своето човешко достойнство, съществува един по-висш живот; и винаги е съществувал един по-висш духовен живот. Религиите, които са изпълвали човека с един по-висш живот, винаги са съществували.
В бъдеще Духовната наука ще изпълни човека с един такъв по-висш живот.
Какво иска този по-висш живот? Какво иска този живот, който в мисли, чувства, в усещания се издига над това, което физическото поле може да предложи? Какво иска този живот, който при едни се изразява в смътни предчувствия в религиозната област, при други в ясно очертани линии на Духовната наука се издига над това, което сетивата могат да виждат, което може да бъде мислено с ума свързан с мозъка, което можем да извършим с тялото в света?
към текста >>
Човешката душа се стреми към
един
духовен живот.
Човешката душа се стреми към един духовен живот.
Да почувствува в себе си един духовен живот, да знае нещо за един такъв духовен живот, който надхвърля физическия живот, това всъщност придава на човека неговото достойнство. Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят. Гледай нагоре към духа, чувствувай, че духовни сили тъкат през физическите светове! Тези са всъщност тоновете, които религиозният и сродният с него живот трябва да дадат на човека. И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за един свръхсетивен свят.
към текста >>
Да почувствува в себе си
един
духовен живот, да знае нещо за
един
такъв духовен живот, който надхвърля физическия живот, това всъщност придава на човека неговото достойнство.
Човешката душа се стреми към един духовен живот.
Да почувствува в себе си един духовен живот, да знае нещо за един такъв духовен живот, който надхвърля физическия живот, това всъщност придава на човека неговото достойнство.
Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят. Гледай нагоре към духа, чувствувай, че духовни сили тъкат през физическите светове! Тези са всъщност тоновете, които религиозният и сродният с него живот трябва да дадат на човека. И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за един свръхсетивен свят.
към текста >>
Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез
един
живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на
един
духовен свят.
Човешката душа се стреми към един духовен живот. Да почувствува в себе си един духовен живот, да знае нещо за един такъв духовен живот, който надхвърля физическия живот, това всъщност придава на човека неговото достойнство.
Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят.
Гледай нагоре към духа, чувствувай, че духовни сили тъкат през физическите светове! Тези са всъщност тоновете, които религиозният и сродният с него живот трябва да дадат на човека. И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за един свръхсетивен свят.
към текста >>
И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за
един
свръхсетивен свят.
Човешката душа се стреми към един духовен живот. Да почувствува в себе си един духовен живот, да знае нещо за един такъв духовен живот, който надхвърля физическия живот, това всъщност придава на човека неговото достойнство. Бихме могли да кажем: Докато човекът пребивава във физическото тяло, той се стреми да повдигне своето достойнство, стреми се да предчувствува своето истинско определение чрез един живот, който си представя издигащ се над физическия свят, чрез едно предчувствие, усещание, познание на един духовен свят. Гледай нагоре към духа, чувствувай, че духовни сили тъкат през физическите светове! Тези са всъщност тоновете, които религиозният и сродният с него живот трябва да дадат на човека.
И грижата на възпитателя, който сериозно гледа на своята задача като възпитател на едно дете, ще бъде, да не остави това дете да отрасне така, че да живее само във външните материални представи, а да му достави и представи за един свръхсетивен свят.
към текста >>
От друга страна да се запитаме по отношение на това, което току-що описахме като излизане на човешката душа отвъд границите на раждането и зачатието в
един
предхождащ земния живот духовен свят, където душата се намира извън пространството да се запитаме по отношение на това: Съществува ли между смъртта и едно ново раждане в света, в който навлизаме така, както обяснихме, съществува ли там нещо, което бихме могли да наречем една религия на онова духовно царство?
А сега, без да искаме да останем в ограничеността, в тесните догматични граници на религиозните системи, нека наречем това, нека наречем това, което издига по този начин човека вън от границите на този физически свят, "религия".
От друга страна да се запитаме по отношение на това, което току-що описахме като излизане на човешката душа отвъд границите на раждането и зачатието в един предхождащ земния живот духовен свят, където душата се намира извън пространството да се запитаме по отношение на това: Съществува ли между смъртта и едно ново раждане в света, в който навлизаме така, както обяснихме, съществува ли там нещо, което бихме могли да наречем една религия на онова духовно царство?
Съществува ли там отвъд нещо, което би могло да се сравни с религиозния живот на Земята? Ние вече описахме в някои подробности и ще продължаваме да описваме процесите, които човек преживява между смъртта и едно ново раждане; но сега нека се запитаме: Съществува ли нещо подобно като една религия в този духовен живот? , нещо, за което можем да кажем: то се отнася към изживяванията, които описахме за духовното царство така, както стремежът към свръхсетивния свят се отнася към всекидневния живот на физическото поле? Онзи, който излиза от своето тяло по описания начин, идва до познанието, че съществува нещо подобно като религиозен живот и отвъд в духовното царство. И странно, докато всичко онова, което има около себе си духовни същества и духовни процеси -, той го изживява така, както тук изживява физически същества и физически процеси, там през цялото време на този живот или през една голяма част на този живот между смъртта и едно ново раждане има пред себе си една мощна духовна картина: образа на идеала за човека.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме, че различните същества на различните духовни йерархии са съ
един
или своите намерения, своите сили, за да създадат човека в мировия поток по начин, както това е описано в моята книга "Тайната наука".
Ние вече описахме в някои подробности и ще продължаваме да описваме процесите, които човек преживява между смъртта и едно ново раждане; но сега нека се запитаме: Съществува ли нещо подобно като една религия в този духовен живот? , нещо, за което можем да кажем: то се отнася към изживяванията, които описахме за духовното царство така, както стремежът към свръхсетивния свят се отнася към всекидневния живот на физическото поле? Онзи, който излиза от своето тяло по описания начин, идва до познанието, че съществува нещо подобно като религиозен живот и отвъд в духовното царство. И странно, докато всичко онова, което има около себе си духовни същества и духовни процеси -, той го изживява така, както тук изживява физически същества и физически процеси, там през цялото време на този живот или през една голяма част на този живот между смъртта и едно ново раждане има пред себе си една мощна духовна картина: образа на идеала за човека. Тук на Земята имаме като религия всичко, което е над човека, отвъд в духовния свят съществува като религия идеалът за човека.
Ние се научаваме да разбираме, че различните същества на различните духовни йерархии са съединили своите намерения, своите сили, за да създадат човека в мировия поток по начин, както това е описано в моята книга "Тайната наука".
Пред боговете плуваше като цел на тяхното творение идеалът на човека, а именно онзи идеал на човека, който действително не се изявява така, както сега физическият човек, но така, както би могъл да се изяви най-висшият душевно-духовен живот в съвършено развитите заложби на този физически човек.
към текста >>
Така пред Боговете плува като цел, като най-висш идеал, като религия на боговете
един
образ на човека.
Така пред Боговете плува като цел, като най-висш идеал, като религия на боговете един образ на човека.
И като на далечния бряг на битието на Боговете плува за тях храмът, който представя като най-висше художествено произведение на Боговете образа и подобието на божественото битие в образа на човека. И това е особеното, че през времето, когато човекът се подготвя и развива в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане, той постепенно узрява там все повече и повече, за да може да гледа този храм на човека, този идеал на човека. И докато тук на Земята чувствуваме религиозния живот така, че той трябва да бъде наше свободно дело, трябва да го извлечем из самите нас и за материалистичното разбиране е възможно да го отрече, в страната на духовете между смъртта и едно ново раждане е точно обратното. Колкото повече преминаваме с нашия живот във втората половина на периода между смъртта и едно ново раждане, толкова по-ясно стои пред нас най-величественият идеал на човека, целта на Боговете в световете, така щото не можем да не го видим, защото той постоянно стои пред нашия духовен поглед. Тук на Земята човек може да бъде нерелигиозен, защото намирайки се пред физическия свят душата може да не види духа.
към текста >>
Но ако и да не можем да развием там отвъд една религия на познанието, все пак под ръководството на висшите духовни Същества, които работят там отвъд за човека, ние развиваме
един
вид религия.
Отвъд е невъзможно човек да не вижда, да не гледа целта на Боговете; защото тази цел застава със сигурност пред очите. Така стои именно през втората половина на живото между смъртта и едно ново раждане като на брега на битието, т.е. на брега на течащото напред време приемете всички тези изрази сега така, че да разбирате нещо намиращо се извън пространството и навън във времето -, така стои там идеалът за човечеството. Там в отвъдния свят не може да има една религия на познанието; защото ние трябва да познаем това, което е съдържание на една религия. Това, което сега обрисувахме там отвъд религиозно съдържание; в този смисъл някой човек не може да бъде арелигиозен, за да няма пред себе си религиозния идеал на духовното царство; защото този идеал стои от само себе си там, той е цел на Боговете и е поставен там като най-мощната имагинация /образ/, като най-блестящата имагинация, когато навлизаме във втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане.
Но ако и да не можем да развием там отвъд една религия на познанието, все пак под ръководството на висшите духовни Същества, които работят там отвъд за човека, ние развиваме един вид религия.
към текста >>
Само когато
един
учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като
един
величествен храм в далечините на времената.
Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там. В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим.
Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената.
Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал. Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях.
към текста >>
Това е
един
вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал.
Но докато познанието, виждането не може да ни бъде предадено като учение, през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане нашата воля, нашето волящо чувствуване, нашето чувствуващо воление трябва да бъде подбудено, за да се стремим действително към това, което виждаме там. В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности.
Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал.
Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах. Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва. Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
към текста >>
Докато във физическия живот можем да стоим пред
един
учител или пред
един
възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах.
В нашето валящо чувствуване, в нашето чувствуващо воление се влива една божествена воля, едно божествено чувствуване. За да изберем в това направление пътя през втората половина на нашия живот между смъртта и едно ново раждане, ние сме поучавани тук по отношение на нашия ум всички изрази на нашия език се несръчни за този съвършено различен живот, но въпреки това ние трябва да ги употребим. Само когато един учител минава през представата, той действува на Земята по-нататък върху нашето чувство; но там отвъд е така, че когато сме преминали половината, средата на периода между смъртта и едно ново раждане, когато сме преминали тази точка, която в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душата" аз нарекох "среднощния час", тогава по отношение на волята и на чувствуването настъпва известно притъпяване спрямо това, което стои като един величествен храм в далечините на времената. Тогава божествени сили разпалват и разгряват нашите вътрешни душевни способности. Това е един вид обучение, което говори на нашата вътрешност и което се проявява там, че ние все повече и повече добиваме способността да искаме да вървим в пътя, който ни води към този възвишен, виждан от нас идеал.
Докато във физическия живот можем да стоим пред един учител или пред един възпитател и той може да стои пред нас, чувствувайки се общо взето така, че той говори от вън на нашето сърце, то по отношение на нашите духовни възпитатели от висшите йерархии ние чувствуваме как те вливат в нашата собствена вътрешност техните собствени сили, когато ни възпитават така, както току-що описах.
Земните възпитатели ни говорят, духовните възпитатели в живота между смъртта и едно ново раждане вливат самия техен живот в нашите души, когато ни възпитават религиозно по духовен начин. И така ние чувствуваме тези възпитатели от висшите йерархии все повече и повече в нас, чувствуваме се все по-вътрешно свързани с тях. Но чрез това нашият вътрешен живот укрепва и се засилва. Ти си поет все повече и повече от боговете, в тебе все повече и повече живеят боговете и ти помагат, за да станеш все по-силен и крепък вътрешно: Това е, което преминава като едно основно чувство през този живот между смъртта и едно ново раждане, а именно чрез неговата втора половина.
към текста >>
И сега настъпва
един
важен решаващ момент.
Така, обични приятели, ние виждаме, как всичко в този живот е така устроено, че нашите изживявания да протичат непосредствено в глъбините на самата наша душа. Но при нашето обучение от страна на Боговете ние стигаме до определена точка на живота между смъртта и едно ново раждане, до една важна точка. Ние виждаме идеала на човечеството в най-далечни времена; обаче силите, които могат да бъдат вложени в нас от тези наши божествено-духовни възпитатели, са зависими от това, което ние сме направили от самите нас в течение на нашите прераждания, в течение на нашия предидущ живот като човек. И живеейки така от мировата полунощ насам, от средата на периода между смъртта и едно ново раждане, напредвайки в този живот все по-нататък, ние достигаме най-после една точка, от която имаме последната перспектива на идеала на човечеството. Но ние се намираме на тази точка така, че трябва да си кажем естествено ние не си го казваме, а го изживяваме напълно вътрешно, но трябва да го изкажем с думи на обикновения живот -: Над тебе са съдействували божествено-духовни сили, те са станали все по-вътрешни в тебе, живеят сега в тебе; но сега се намираш в онази точка на твоя живот, където не можеш вече да се проникнеш с тези сили, защото ти би трябвало да бъдеш много по-съвършен, ако би искал да отидеш по-нататък от тук.
И сега настъпва един важен решаващ момент.
В този момент ние сме подложени на едно силно изкушение.
към текста >>
От онова по-ясно, по-висше състояние на съзнанието, при което имаме около нас духовни светове и духовни същества, при което се намираме в духа, ние трябваше да бъдем пренесени в света на пространството, за да ни бъде закрит в света на пространството онзи свят, който не бихме могли да понесем, докато изминем времето между раждането и смъртта; благодарение на това, че през това време бяхме откъснати от духовния свят, че през това време този свят не е действувал върху нас, че са ни заобикаляли само материални неща, ние сме получили
един
нов подтик към далечните цели на идеала за човечеството.
И така стоим ние като човеци в света с нашето съзнание в нашето физическо тяло и си казваме: благодарим ви, богове: защото сте ни оставили от възможността да знаем нещо за света само толкова, колкото е добре за нас; защото ако бихме прогледнали зад прага на онова, което е хоризонтът на нашето съзнание, ние бихме се намерили във всеки момент пред опасността да не искаме да постигнем нашия идеал на човечеството.
От онова по-ясно, по-висше състояние на съзнанието, при което имаме около нас духовни светове и духовни същества, при което се намираме в духа, ние трябваше да бъдем пренесени в света на пространството, за да ни бъде закрит в света на пространството онзи свят, който не бихме могли да понесем, докато изминем времето между раждането и смъртта; благодарение на това, че през това време бяхме откъснати от духовния свят, че през това време този свят не е действувал върху нас, че са ни заобикаляли само материални неща, ние сме получили един нов подтик към далечните цели на идеала за човечеството.
Защото през цялото време, през което живеем на Земята, през което не стоим с нашето съзнание в духовния свят, действуват отново в нас тласкащите ни напред божествени Духове, без да бъдат смущавани от нашето съзнание, без да бъдат смущавани чрез това, че сме изкушавани да следваме Луцифера. И те ни вдъхват отново толкова много сила, че когато минем през вратата на смъртта, ние отново можем да проникнем малко напред към идеала на човечеството.
към текста >>
Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя
един
вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
Ние гледаме духом към тези божествено-духовни Същества като към нашето минало преживяно в духа и разбираме сега за това наше битие в тялото между раждането и смъртта, че то ни е било дарено от Боговете, за да могат те да се грижат за нашето по-нататъшно развитие за известно време, без ние да трябва да вършим нещо. Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание.
Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание. Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>
Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в
един
още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание.
Докато ние възприемаме света, чувствуваме в него, проявяваме нашата воля, докато трупаме нашето съкровище от спомени, за да имаме във физическото съществуване едно свързано битие, зад всичко това, зад целия наш съзнателен живот работят божествено-духовните Същества; те направляват напред потока на времето. Те са ни оставили в пространството, за да имаме в това пространство тъкмо толкова съзнание, колкото тези Богове намират за добре да ни оставят, когато искат зад това съзнание да направляват нашите съдбини по-нататък към великия идеал на човечеството, към идеала на религията на Боговете. Следователно, да погледнем сега в нашата вътрешност, в онази вътрешност, която при нормалните условия на живота никак не можем да виждаме и изследваме с нашето съзнание, да се опитаме да се проникнем с чувството: там в тебе живее нещо, което ти обаче не можеш да прозреш с нормалните сили на човешкия живот, но което съставлява най-дълбоката вътрешност на твоята душа: да се стремим да съгледаме, да съзрем в нас тази по-дълбока страна на нашата душа и да се опитаме да съзрем, как в тази по-дълбока страна на душата ни, която ние самите не управляваме, царуват боговете, бог царува в нас – тогава ще добием истинското чувство за царуващия в нас Бог. И да се роди едно такова чувство във връзка с Великденския празник, този бих искал да бъде плодът на казаните от мене думи; аз не ги произнесох толкова заради тяхното теоретическо съдържание. Ако, поглеждайки към това, което се представя на душата, когато тя един вид излива из себе си в пространството, ако при такова поглеждане в пространството душата може да знае, да научи: от Бога съм роден то чрез казаното днес тя може да задълбочи още повече това знание, когато може да съзре: с всичко онова, което зная, с всичко онова, което е достъпно за моята душа във възприемането, мисленето, чувствуването и волята, аз съм роден от една по-дълбока страна на душата, от онази страна на душата в мене, която е още у Бога, която тече в потока времето, но тече нататък с божественото.
Ние можем да съзрем едно знание, което може да бъде изразено в един още по-дълбок смисъл отколкото онова, което вчера посочихме накрая на нашето съзерцание.
Като резултат на нашето съзерцание днес ние можем в още по-дълбок смисъл да издигнем думите: от Бога сме родени! Защото съзираме, че всичко, което може да знае за себе си, тази душа във всеки момент се ражда от Божественото, така щото във всеки момент можем да напълним нашата най-дълбока вътрешност с това! От Бога сме родени Ex Deo nascimur.
към текста >>
20.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но можем ли да помислим другояче, освен че този човек стои като едно много сложно същество в света, когато преценим, че истинският идеален образ на човека, това, което човекът може да бъде, когато той действително развие всички намиращи се в него заложби, че този истински идеален образ на човека съставлява всъщност съдържанието на религията на Боговете и че всъщност всички духовни Същества, които можем да познаем във връзка с човешката природа, съ
един
яват своите цели и действия, за да изградят човека от целия Космос като смисъл на този Космос!
Днес трябва да обърнем първо вниманието върху отделни положителни резултати на окултното изследване, които от една страна са много подходящи да ни въведат в същността на човека, но които от друга страна ни показват, колко сложен е всъщност този човек, така както той стои в света.
Но можем ли да помислим другояче, освен че този човек стои като едно много сложно същество в света, когато преценим, че истинският идеален образ на човека, това, което човекът може да бъде, когато той действително развие всички намиращи се в него заложби, че този истински идеален образ на човека съставлява всъщност съдържанието на религията на Боговете и че всъщност всички духовни Същества, които можем да познаем във връзка с човешката природа, съединяват своите цели и действия, за да изградят човека от целия Космос като смисъл на този Космос!
Първото нещо, което трябва да кажем, е, че със своите възприятия, които получава от външния свят, така както те се явяват в неговото съзнание, човекът възприема действително само една малка част от онова, което се влива към него. Когато човекът стои във физическия свят, има отворени своите сетивни органи, и наблюдава света със своя ум, който е свързан с неговия мозък, с неговата нервна система, и се стреми да си обясни, какво идва по този начин от света към него, до човешката представа достига само една малка част от това, което се влива към него, само една малка част влиза действително в съзнанието на човека. В светлината и в цветовете, в звука и т.н. се съдържа много повече от онова, което стига в съзнанието на човека. В своето детинско схващане на света официалната материалистична физика говори са това, че зад цветовете, зад светлината и т.н.
към текста >>
Да речем, че нещо действува върху нашето око, ние възприемаме светлина или някакъв цвят, имаме следователно и нашето съзнание усещането на светлината или на цвета: забележителното, което откриваме чрез духовното изследване, е, че в човешкото същество се явяват не само тази светлина или този цвят, но като последствие от светлината и цвета едновременно с нашето усещане на светлинни и цветни образи бихме могли да кажем се явява
един
вид мъртъв труп на светлината или на цвета.
В своето детинско схващане на света официалната материалистична физика говори са това, че зад цветовете, зад светлината и т.н. има материални процеси, трептения на атомите и т.н. Това е можем направо да го кажем едно детинско схващане на света, защото в действителност нещата стоят както следва. Ние трябва да изследваме човешкото възприемание с ясновидския поглед, защото само от това наблюдение на действителния процес на възприятието може да се добие едно разбиране върху отношението на човека към обкръжаващия го свят, който стои пред него, даже когато оставаме само на физическото поле. Нещо твърде особено се показва, когато наблюдаваме с ясновидския поглед процеса на възприятието.
Да речем, че нещо действува върху нашето око, ние възприемаме светлина или някакъв цвят, имаме следователно и нашето съзнание усещането на светлината или на цвета: забележителното, което откриваме чрез духовното изследване, е, че в човешкото същество се явяват не само тази светлина или този цвят, но като последствие от светлината и цвета едновременно с нашето усещане на светлинни и цветни образи бихме могли да кажем се явява един вид мъртъв труп на светлината или на цвета.
Нашето око ни дава възможност да имаме усещането на светлината или на цвета. Следователно бихме могли да кажем: Светлината приижда към нас и създава в нас усещането на светлина; но когато погледнем по-дълбоко в нас, ние откриваме, че докато в нашето съзнание имаме светлината, нашето човешко същество е проникнато от нещо, което трябва да умре в това човешко същество, за да можем да имаме усещането на светлина. И ние не можем да имаме никакво възприятие, никакво усещане от вън, без през усещането да се процеди някакси един вид образуване на мъртъв труп, който се явява като придружаващ това усещане. Духовното изследване трябва именно да каже: Аз гледам човека; зная, че сега той усеща червено. Обаче виждам, че това червено, което живее в неговото съзнание, разлива така да се каже нещо от себе си, което прониква цялото му същество, доколкото се влива в неговата кожа и в пределите на неговото етерно тяло, прониква го с нещо, което е като един мъртъв труп на цвета, което убива нещо в човека.
към текста >>
И ние не можем да имаме никакво възприятие, никакво усещане от вън, без през усещането да се процеди някакси
един
вид образуване на мъртъв труп, който се явява като придружаващ това усещане.
Ние трябва да изследваме човешкото възприемание с ясновидския поглед, защото само от това наблюдение на действителния процес на възприятието може да се добие едно разбиране върху отношението на човека към обкръжаващия го свят, който стои пред него, даже когато оставаме само на физическото поле. Нещо твърде особено се показва, когато наблюдаваме с ясновидския поглед процеса на възприятието. Да речем, че нещо действува върху нашето око, ние възприемаме светлина или някакъв цвят, имаме следователно и нашето съзнание усещането на светлината или на цвета: забележителното, което откриваме чрез духовното изследване, е, че в човешкото същество се явяват не само тази светлина или този цвят, но като последствие от светлината и цвета едновременно с нашето усещане на светлинни и цветни образи бихме могли да кажем се явява един вид мъртъв труп на светлината или на цвета. Нашето око ни дава възможност да имаме усещането на светлината или на цвета. Следователно бихме могли да кажем: Светлината приижда към нас и създава в нас усещането на светлина; но когато погледнем по-дълбоко в нас, ние откриваме, че докато в нашето съзнание имаме светлината, нашето човешко същество е проникнато от нещо, което трябва да умре в това човешко същество, за да можем да имаме усещането на светлина.
И ние не можем да имаме никакво възприятие, никакво усещане от вън, без през усещането да се процеди някакси един вид образуване на мъртъв труп, който се явява като придружаващ това усещане.
Духовното изследване трябва именно да каже: Аз гледам човека; зная, че сега той усеща червено. Обаче виждам, че това червено, което живее в неговото съзнание, разлива така да се каже нещо от себе си, което прониква цялото му същество, доколкото се влива в неговата кожа и в пределите на неговото етерно тяло, прониква го с нещо, което е като един мъртъв труп на цвета, което убива нещо в човека. Помислете само, че винаги, когато стоим пред физическия свят и имаме отворени нашите сетивни органи, ние приемаме в себе си труповете на всички наши възприятия като призраци, но като действуващи призраци. Винаги в нас умира нещо, когато възприемаме външния свят. Това е едно твърде особено явление.
към текста >>
Обаче виждам, че това червено, което живее в неговото съзнание, разлива така да се каже нещо от себе си, което прониква цялото му същество, доколкото се влива в неговата кожа и в пределите на неговото етерно тяло, прониква го с нещо, което е като
един
мъртъв труп на цвета, което убива нещо в човека.
Да речем, че нещо действува върху нашето око, ние възприемаме светлина или някакъв цвят, имаме следователно и нашето съзнание усещането на светлината или на цвета: забележителното, което откриваме чрез духовното изследване, е, че в човешкото същество се явяват не само тази светлина или този цвят, но като последствие от светлината и цвета едновременно с нашето усещане на светлинни и цветни образи бихме могли да кажем се явява един вид мъртъв труп на светлината или на цвета. Нашето око ни дава възможност да имаме усещането на светлината или на цвета. Следователно бихме могли да кажем: Светлината приижда към нас и създава в нас усещането на светлина; но когато погледнем по-дълбоко в нас, ние откриваме, че докато в нашето съзнание имаме светлината, нашето човешко същество е проникнато от нещо, което трябва да умре в това човешко същество, за да можем да имаме усещането на светлина. И ние не можем да имаме никакво възприятие, никакво усещане от вън, без през усещането да се процеди някакси един вид образуване на мъртъв труп, който се явява като придружаващ това усещане. Духовното изследване трябва именно да каже: Аз гледам човека; зная, че сега той усеща червено.
Обаче виждам, че това червено, което живее в неговото съзнание, разлива така да се каже нещо от себе си, което прониква цялото му същество, доколкото се влива в неговата кожа и в пределите на неговото етерно тяло, прониква го с нещо, което е като един мъртъв труп на цвета, което убива нещо в човека.
Помислете само, че винаги, когато стоим пред физическия свят и имаме отворени нашите сетивни органи, ние приемаме в себе си труповете на всички наши възприятия като призраци, но като действуващи призраци. Винаги в нас умира нещо, когато възприемаме външния свят. Това е едно твърде особено явление. И духовният изследовател трябва да се запита: Но какво става тук? Коя е причината за това извънредно особено явление?
към текста >>
Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е
един
вид най-горният слой,
един
вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас.
Тогава ние трябва да разгледаме, как стои въпросът с това, което се разлива към нас като светлина. Тази светлина крие много неща зад себе си. Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи. В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията.
Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас.
Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот.
към текста >>
Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на
един
цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас.
Това, което светлина изявява, е някакси само предният пост на онова, което се струи бурно към нас; без съмнение зад светлината не стои онова вълново движение, за което официалната физика фантазира, а зад светлината, зад всички възприятия, зад всички впечатления стои първо това, което можем да обхванем само тогава, когато гледаме света духовно-научно чрез имагинация, чрез творчески образи. В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание.
Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас.
Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>
Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като
един
възможен резултат от изкушението на Луцифер.
В момента, когато бихме виждали всичко, когато бихме възприемали всичко, което живее в светлината или в звука или в топлината, тогава зад това, което идва до нашето съзнание, ние бихме възприели творческата имагинация и изявяваща се в нея инспирация, а в тази последната интуицията. Онова, което идва до нашето съзнание като усещане на светлина и звук, е един вид най-горният слой, един вид само пяната на това, което се разнася трептящо към нас. Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас.
Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер.
Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот. Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето. Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>
Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още
един
тежък път в бъдещето.
Но ако бихме имали съзнание за него, ние бихме видели, че в тази пяна, в този повърхностен слой живее това, което би могло да бъде в нас Имагинация, Инспирация, Интуиция. Следователно в това, което се струи бурно към нас и се явява в нашето съзнание като възприятие, ние имаме само една четвърт в нашето усещане; другите три четвърти проникват в нас, без да стигнат до нашето съзнание. Следователно когато стоим така в света и имаме усещането на един цвят, през повърхността на усещането на света в нас проникват така да се каже творческата Имагинация, Инспирацията и Интуицията, потопяват се в нас. Когато ги проучим по-отблизо, тези последни три натрапници, откриваме, че ако тази Имагинация, Инспирация, Интуиция, такива, каквито те искат да проникнат в нашия организъм, ако те действително биха прониквали в нашия организъм, биха действували така, че още през времето на нашето земно съществуване между раждането и смъртта биха предизвикали в нас едно такова одухотворяване, каквото посочих вчера като един възможен резултат от изкушението на Луцифер. Тези Имагинация, Инспирация, Интуиция биха действували така върху нас, че бихме получили стремежа да изоставим всичко, всичко, което още съществува в нас като заложби за далечното бъдеще с оглед на човешкия идеал и ние бихме искали да се одухотворим с всичко онова, което сме в момента; ние бихме искали да станем духовни същества на онази степен на съвършенство, която сме постигнали чрез нашия дотогавашен живот.
Бихме си казали някакси: Да станем човеци, това изисква твърде големи усилия от нас, за целта ще трябва да изминем още един тежък път в бъдещето.
Нека изоставим това, което още съществува в нас като възможности за осъществяване на идеалния човек, нека по-добре да станем ангели с всички несъвършенства, които носим в нас, защото така непосредствено отиваме в духовния свят, одухотворяваме нашето същество. Без съмнение ние бихме станали тогава по-несъвършени, отколкото бихме могли да станем в Космоса съобразно нашите заложби, но ще бъдем пак духовни, подобни на ангелите същества.
към текста >>
Тук отново виждате с
един
пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага.
Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага.
Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих. Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот. Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество. И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер.
към текста >>
Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено
един
силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот.
Тук отново виждате с един пример, колко важно е това, което се нарича: прагът на духовния свят, и колко важно е съществото, което наричаме Пазачът на прага. Защото този Пазач стои именно в онази точка, за която току що говорих.
Той пропуска в нашето съзнание само самото усещане и не допуска да проникне в него онова, което би се явило в нашето съзнание като Имагинация, Инспирация и Интуиция, ако би могло да проникне така в нашето съзнание, то би произвело непосредствено един силен стремеж към одухотворение в нас, би ни накарало да се одухотворим непосредствено такива, каквито сме, като се откажем от всякакъв по-нататъшен човешки живот.
Това трябва да бъде забулено пред нас, вратата на нашето съзнание трябва да бъде затворена пред него. Но все пак то прониква в нашето същество. И прониквайки в нашето съзнание, без да можем да го осветлим със светлината на нашето съзнание, оставяйки го да слезе в тъмните основи на нашето подсъзнание, тогава идват духовните Същества, чийто противник е Луцифер, проникват в нашето същество от другата страна и сега в нас се завързва една борба между Луцифер, който изпраща в нас своята Имагинация, Инспирация, Интуиция, и онези духовни Същества, чийто противник е Луцифер. Ние бихме виждали, бихме гледали тази борба при всяко усещане, при всяко възприятие, ако пред нашето възприемане не би бил поставен прагът на духовния свят, който обаче е прозрачен за ясновидския поглед.
към текста >>
И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като
един
вид труп, като
един
вид частичен труп в нас.
От това Вие виждате, какво се разиграва всъщност във вътрешността на човешката природа.
И резултатът от тази борба, която се разиграва, е това, което аз охарактеризирах като един вид труп, като един вид частичен труп в нас.
Този труп е израз на това, което в нас трябва да стане напълно материално, като едно минерално включване, за да не дойдем в състояние да го одухотворим. Ако този труп не би се образувал чрез борбата на Луцифер и неговите противници, тогава вместо този труп ние бихме имали в себе си резултата на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията и бихме възлезли непосредствено в духовния свят. Трупът образува тежестта, чрез която добрите духовни Същества, чийто противник е Луцифер, ни задържат първо във физическия свят; те ни задържат така, че в този свят ни се забулва това, което би трябвало да се роди като стремеж към одухотворение, за да ни се даде възможност чрез това забулване да се стремим към истинския идеал на човешката природа, към развитието на всички заложби, които могат да съществуват в нас. Благодарение на това, че в нас се образува това включване, този така да се каже труп-призрак, благодарение на това, че винаги, когато възприемаме външния свят ние сме проникнати от нещо, което е същевременно труп, през време на възприеманието ние убиваме този постоянно възникващ стремеж към одухотворение. И през време, когато се образува това включване, ражда се това, за което често съм загатвал и което е важно да прозрем в неговото цялостно значение:
към текста >>
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в
един
мравуняк; всичко би било живот.
Когато мислим, това не са сетивни възприятия. Сетивните възприятия могат да бъдат повод за нашето мислене, но същинското мислене не протича в сетивни възприятията то протича по-дълбоко. Когато мислим ние не правим с нашето мислене никакво впечатление върху нашето физическо тяло, но върху етерното тяло. Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно.
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот.
Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист.
към текста >>
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само
един
екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
Но когато мислим, отново не всичко това, което се намира в мислите, прониква в нас. Ако всичко, което се намира в мислите, би проникнало в нас /в нашето съзнание/, тогава всеки път, когото мислим, ние бихме чувствували да пулсират в нас живи елементарни същества; ние бихме се чувствували напълно оживени вътрешно. Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло.
Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества.
И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества. Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист. Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като
един
мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист.
Веднъж в Мюнхен аз казах: Ако някой би изживял мислите такива, каквито те са, той би се чувствувал в мислите в такава бъркотия, в така суматоха, като че би си наврял главата в един мравуняк; всичко би било живот. Ние не възприемаме този живот в нашето човешко мислене, но и тук отново в нашето съзнание достига някакси само пяната на целия този живот и образува именно сянковите образи на мислите, които възникват в нас като наше мислене. Напротив онова, което прониква мислите като живи сили, се потопява в нашето етерно тяло. Ние не възприемаме живите елементарни същества, които просвистяват през нас, но в мислите ние възприемаме така да се каже само един екстракт, нещо като едно засенчване; другото обаче, животът, прониква в нас и прониквайки в нас то ни изпълва отново така, че и в нашето етерно тяло възниква една борба, сега една борба между прогресивните Духове и Ариман, ариманическите същества. И изразът на тази борба е, че мислите не протичат в нас така, както биха протекли, ако бяха живи същества.
Ако те биха протекли така, както са в действителност, ние бихме се чувствували в живота на мисловите същества, на съществата-мисли, те биха се движили насам и нататък; но ние не възприемаме това, защото нашето етерно тяло, което иначе би било напълно прозрачно, то е направено някакси непрозрачно; то става като един мъглив, опушен топаз /скъпоценен камък/, който е пронизан от тъмни пластове, докато кварцът е изцяло прозрачен и чист.
Така нашето етерно тяло е пронизано от духовна тъмнина. Това, което пропива така нашето етерно тяло, е съкровището на нашата памет.
към текста >>
Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден
един
труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
Съкровището на паметта се ражда благодарение на това, че поради на гореспоменатите процеси мислите някакси се отразяват в нашето етерно тяло, но сега това отражение става във времето; те се отразяват до онази точка, до която именно ние си спомняме във физическия живот. Това са отразените мисли, които ние имаме в паметта, отразените из времето навън мисли. Обаче там дълбоко в нашето етерно тяло, зад паметта, там работят добрите божествено-духовни Същества, чийто противник е Ариман, и там те творят, градят онези сили, които могат отново да оживят това, което е умряло чрез описаните по-рано процеси.
Следователно, докато в нашето физическо тяло е създаден един труп, който трябва да бъде създаден, защото иначе бихме се подали на стремежа да се одухотворим с всички недостатъци, които носим в нас, от етерното тяло излиза нещо като една разпалваща жизнена сила, така щото в бъдеще отново ще може да бъде оживено това, което е било убито, умъртвено.
към текста >>
Това, с което бихме злоупотребили в настоящето, в бъдеще, когато ще преминем вратата на смъртта, ние ще го употребим, за да изградим от духовния свят
един
нов живот.
Но едва сега ние виждаме, какво значение има това, което наричаме "преди", и това, което наричаме "после". Ако бихме изживели в нашето непосредствено настояще Интуициите, Инспирациите и т.н., които проникват в нас, ние бихме се одухотворили; обаче благодарение на това, че те са отхвърлени в бъдещето от Ариман, че не се проявяват сега, че се запазват като семена за бъдещето, те отново добиват тяхната истинска същност.
Това, с което бихме злоупотребили в настоящето, в бъдеще, когато ще преминем вратата на смъртта, ние ще го употребим, за да изградим от духовния свят един нов живот.
Това, което би ни довело до там, да се одухотворим с всички наши недостатъци, ако бихме го употребили във физическия свят, след смъртта то ни напътва като сили да се върнем отново в един физически земен живот. Толкова противоположно действуват нещата в различните светове. Така е с нашето мислене. А сега да разгледаме нашето чувствуване. Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност.
към текста >>
Това, което би ни довело до там, да се одухотворим с всички наши недостатъци, ако бихме го употребили във физическия свят, след смъртта то ни напътва като сили да се върнем отново в
един
физически земен живот.
Но едва сега ние виждаме, какво значение има това, което наричаме "преди", и това, което наричаме "после". Ако бихме изживели в нашето непосредствено настояще Интуициите, Инспирациите и т.н., които проникват в нас, ние бихме се одухотворили; обаче благодарение на това, че те са отхвърлени в бъдещето от Ариман, че не се проявяват сега, че се запазват като семена за бъдещето, те отново добиват тяхната истинска същност. Това, с което бихме злоупотребили в настоящето, в бъдеще, когато ще преминем вратата на смъртта, ние ще го употребим, за да изградим от духовния свят един нов живот.
Това, което би ни довело до там, да се одухотворим с всички наши недостатъци, ако бихме го употребили във физическия свят, след смъртта то ни напътва като сили да се върнем отново в един физически земен живот.
Толкова противоположно действуват нещата в различните светове. Така е с нашето мислене. А сега да разгледаме нашето чувствуване. Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност. Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност.
към текста >>
Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново
един
сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност.
Това, което би ни довело до там, да се одухотворим с всички наши недостатъци, ако бихме го употребили във физическия свят, след смъртта то ни напътва като сили да се върнем отново в един физически земен живот. Толкова противоположно действуват нещата в различните светове. Така е с нашето мислене. А сега да разгледаме нашето чувствуване. Това, което носим в себе си като вътрешно чувство, то също не е такова, каквото би могло да бъде всъщност според цялата негова вътрешна същност.
Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност.
И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща. Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
към текста >>
Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като
един
вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
Това, което носим в себе си като чувство, което идва до нашето съзнание като чувство, то е отново един сянковиден образ на онова, което действително живее в нас; защото и в нашето чувство живее духовна същност. И ако си припомните това, което Ви казах още в първата сказка, ще почувствувате, че в чувството живеят духовните Същества, които в действителност стоят на основата на цялата наша планетна система, само че ние нямаме съзнание за тях. Чувството, такова, каквото ние го познаваме, то идва до нашето съзнание; другото остава вън от нашето съзнание. Що значи това всъщност: другото остава вън от нашето съзнание? Действително много трудно е да се намерят подходящи думи в обикновения език, които да могат да охарактеризират тези неща.
Както трябваше да кажем: Възприеманието и мисленето раждат в нас нещо, което всъщност е като едно умъртвяване при мисленето във всеки случай така, че същевременно се получава едно противодействие като един вид разпалване към нещо живо бъдеще -, така също и тук трябва да кажем: Всяко чувство, което се намира в нас, всяко чувство, което възниква в нас, всъщност не се ражда напълно в нас, не проявява цялостно своето съществуване.
Ако, всичко, което се намира в нас, когато чувствуваме, би излязло наяве, тогава това, което живее в чувството, би обхванало по съвършено друг начин, би проникнало със своята сила по съвършено друг начин това, което стои зад чувството. Това, което прави от чувството едно живо същество, едно живо същество, което е хранено от цялата планетна система, не се проявява непосредствено. Чувството също се явява в нас като една сянка на онова, което то е в действителност. Тази е причината, че когато вникнем по-дълбоко в нашите чувства, във всяко чувство ние намираме, всъщност нещо незадоволяващо. По отношение на всяко чувство ние чувствуваме, че то би могло да бъде повишено, че би могло да се прояви по-силно.
към текста >>
И защо в чувството и във волята остава всъщност скрит цял
един
свят?
Но то се крие. Волята е още по-малко изцяло родена отколкото чувството. Волята би ни проникнала съвършено различно, ако всичко, което се намира в нея, би се появило в нашето съзнание. Но в нашето съзнание се изразява само най-външната повърхност на волята, само най-повърхностната пяна на волята. Другото остава скрито за нас.
И защо в чувството и във волята остава всъщност скрит цял един свят?
Защо ако това, което остава скрито за нас, би било гледано от физическото поле, ние не бихме могли да го понесем. От физическото поле то би изглеждало така, че ние бихме искали да го отхвърлим, бихме искали да се отвърнем от него.
към текста >>
Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем
един
конкретен пример.
Това, което живее в чувството и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма.
Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример.
Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система. Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това. В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство. И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле. Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И ние бихме се съ
един
или с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле.
Това, което живее в чувството и волята и остава неродено, то е ставаща, развиваща се Карма. Да приемем, че изпитваме някакво враждебно чувство към някого за да изберем един конкретен пример. Това, което идва до нашето съзнание в това враждебно чувство, е само външната игра на вълните, тяхната външна пяна; но във вътрешността се намират такива сили, които се разпространени в цялата планетна система. Обаче това, което остава скрито в нас, то е именно, което ни казва: чрез твоето враждебно чувство ти посаждаш нещо несъвършено в тебе, ти трябва да изправиш това. В момента, когато би изплувало нагоре това, което живее долу заедно с нашето чувство, пред нас би изникнала Имагинацията на онова, което в Кармата трябва да изправи враждебното чувство.
И ние бихме се съединили с Луцифер и Ариман, за да отхвърлим това изправяне, защото бихме разсъждавали от гледището на физическото поле.
Но това бива скрито за нас на това физическо поле; Пазачът на прага го скрива от нас, поради простата причина, защото можем да преценим тези неща, които остават неродени при нашето чувство, при нашата воля, само тогава, когато живеем в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Там ние искаме това, което иначе никога не бихме искали; там ние искаме, щото това, което отговаря на едно враждебно настроение, да бъде действително изправено, защото там ние имаме правилния, истинския интерес по отношение съдържанието на религията на Боговете, по отношение на съвършения идеал на човечеството, който иска да направи от нас съвършения човек; там ние знаем, че това, което е било предизвикано от едно враждебно чувство, трябва да бъде компенсирано чрез едно противоположно изправяне. Това, което остави неродено при нашите чувства и нашата воля, трябва да бъде запазено за бъдещето след смъртта и едва тогава да се прояви.
към текста >>
Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като
един
физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период.
Ето виждате, аз разгледах пред Вас четири страни на ядката на човешката душа. Това, което остава неродено от нашето чувство, живее в астралното тяло; това, което остава неродено от волята, живее в Аза.
Следователно, когато възприемаме външния свят, ние имаме в нас нещо като един физически призрак-труп, който всъщност е огледалната настилка за нашето физически тяло, имаме в нас едно включване, едно протъмняване в нашето етерно тяло; имаме в нас нещо в астралното тяло, което не идва до раждане през времето между раждането и смъртта и имаме в нашата воля нещо, което също така остава неродено в този период.
Това четворно нещо, което човекът носи в себе си, трябва да бъде възкресено за времето между смъртта и едно ново раждане. Но то живее в нас като ядка на нашата душа със същата сигурност, както в растението лежи семето за следващата година. Виждате следователно, че не можем да говорим само въобще за една ядка на душата, а можем да обхванем тази ядки на душата в нейната четиричленност. Когато да речем носим в себе си едно чувство, което ни създава неприятност отвътре, когато не сме в добро съгласие с нашия живот, това се дължи на факта, че неродената част на чувствата упражнява едни натиск върху съзнателната част на тези чувства. Как може да бъде задържан този натиск?
към текста >>
Ако отидем в още по-древни времена, ще намерим това съдействие, това идване едно срещу друго на вътрешното и външното още по-силно изразено; но може да съществува
един
заместител и тук ние идваме до една точка, където бих могъл да кажа ще разберем действително нашата задача сред антропософския светоглед от самото състояние на нещата.
Особено силно беше това през време на Персийската култура, когато действително при външното възприемание просияваше нещо като вътрешна духовна сила на Слънцето Аура Маздао!
Ако отидем в още по-древни времена, ще намерим това съдействие, това идване едно срещу друго на вътрешното и външното още по-силно изразено; но може да съществува един заместител и тук ние идваме до една точка, където бих могъл да кажа ще разберем действително нашата задача сред антропософския светоглед от самото състояние на нещата.
към текста >>
Трябва да бъде създаден
един
заместител.
Трябва да бъде създаден един заместител.
Ние стоим срещу външния свят с нашите възприятия. Ние мислим върху тях, като една част от този външен свят остана затворен за нас, част, която действува умъртвяващо и затъмняващо върху нас; но ние можем да оживим това, което бива умъртвено и затъмнено, чрез Духовната наука. И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука". Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция.
към текста >>
Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху
един
свръхсетивен свят.
И именно чрез оживяването на това, което иначе бива умъртвено и затъмнено, се ражда такава наука, каквато бе изложена в развитието през Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция в "Тайната наука". Това знание за Сатурновата, Слънчевата и Лунната еволюция го има всеки човек, само че то се намира в подосновите на нашето съзнание. Той не би искал да бъде земен човек, ако би гледал това знание направо, без достатъчно подготовка; той би искал Земята никак да не го засяга и да би могъл да приключи с Лунната еволюция. Всичко, което можем да добием като познания чрез Духовната наука, ни осветлява това, което остава скрито за нас от развитието на миналото, като прониква в нас; защото това, което живее вън като Имагинации, Инспирации и Интуиции в усещанията на сетивата и не влива в нашето знание, когато го разгледаме прозирайки през булото на сетивните усещания то е всъщност онова, което сме преживяли като минало. Различно стои въпросът с това, което живее в нашето чувствуване и в нашата воля.
Човек може да каже и мнозина днес имат този стремеж да правят това -: О, какво ме интересува мене всичко това, което тези побъркани глави измислят или са измислили върху един свръхсетивен свят.
Аз не приемам такива представи в себе си. Който казва това, той никога не си е съставил едно понятие за това, защо именно в развитието на света са се явили религиите. Една обща страна на всички религиозни представи е тази, че тези представи се отнасят за неща, които човек не може да възприеме сетивно, че в религиозните представи човек трябва да се изпълни с нещо, което той не възприема сетивно.
към текста >>
Представите, които произхождат от това, което можем да възприемаме сетивно, никога не могат да ни дадат за нашето чувствуване и за нашата воля
един
импулс, който да бъде след смъртта една тласкаща сила.
Представите, които произхождат от това, което можем да възприемаме сетивно, никога не могат да ни дадат за нашето чувствуване и за нашата воля един импулс, който да бъде след смъртта една тласкаща сила.
към текста >>
Един
ствено онези пред стави, които отговарят на това, което няма външна действителност, които, когато ги приемем, ни правят благочестиви, чрез които виждаме в
един
духовен свят,те ни дават импулса, стремителната сила, от която се нуждаем след смъртта.
Понеже това, което остава неродено в нашето чувствуване, в нашата воля, може и трябва да действува след нашата смърт, за да може да прояви то тогава своето действие, ние не се нуждаем от представи, които можем да добием чрез нашите сетивни усещания или чрез ума, който е свързан с тях. Те не могат да ни помогнат нищо.
Единствено онези пред стави, които отговарят на това, което няма външна действителност, които, когато ги приемем, ни правят благочестиви, чрез които виждаме в един духовен свят,те ни дават импулса, стремителната сила, от която се нуждаем след смъртта.
Да има човек религиозни представи, това значи: да си представя това, което сега още не може да действува в него, но което след смъртта е една действена сила. С религиозните представи ние не приемаме в себе си само представи на познанието, но нещо, което може да стане действено след нашата смърт и което сега трябва да бъде именно така във физическото тяло, че онзи, който не иска да размисли върху такива действени сили, може да се смее над него и да го отхвърля в своя материализъм. Но такъв човек има само една парализирана сила, която не може да му помогне да доведе напред това, което е неродено в неговото чувствуване и в неговата воля, ако не се проникне с представите върху свръхсетивното. Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание. Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция.
към текста >>
Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е
един
тайнствен език на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал.
Но такъв човек има само една парализирана сила, която не може да му помогне да доведе напред това, което е неродено в неговото чувствуване и в неговата воля, ако не се проникне с представите върху свръхсетивното. Ето защо ние така често трябва да повтаряме: това, което е минало, то бива осветлено от ясновидското съзнание. Днес ние отново го познаваме, също и като намиращо се зад булото на сетивния свят като Имагинация, Инспирация и Интуиция. По-рано то бе дадено на хората като религиозна вяра, за да не изгубят те всяка стремителна сила за времето след смъртта, за да имат в ядката на душата нещо, което може да я подържа жива и когато е напуснала физическото тяло. Сега е дошло времето, когато хората трябва да усвоят представи върху свръхсетивните светове изхождайки от разбирането, от разбирането на духовната наука.
Ето защо постоянно трябва да повтаряме: Човек може да изследва тези неща в свръхсетивния свят само като духовен изследовател; но веднъж изследвани и съобщени, предадени на хората, в най-дълбоката част на нашата душа съществува нещо, което е един тайнствен език на тази душа, което може да разбере, да схване онова, което духовният изследовател е изследвал.
Само когато дойдат предразсъдъците на ума и на сетивата, тогава това, което духовното изследване ни дава като свръхсетивни представи и което, прието в душата, ни дава стремителната сила за нейната ядка, за да може да намери своите пътища в Космоса през всички бъдещи времена, тогава то се счита като глупост, като лудост и като фантастичност. Съдържанието на духовния свят може да бъде изследван винаги само от онези, които са минали през едно езотерично развитие; да знаят това съдържание, да го преработят вътре в съзнанието, да го имат като идеи и понятия, да го притежават като една сигурност на битието на душата, на духовния свят, това е нещо, от което хората все повече и повече ще имат нужда като една необходима духовна храна.
към текста >>
Нашето физическо тяло като прозрачна същност трябва да бъде, така да се каже, покрита изцяло с огледална настилка и едва когато то е изцяло така покрито, ние можем да се чувствуваме напълно така, че да кажем: Аз съм
един
Аз.
Това е, което ни показва, как можем да разберем мисията на нашето антропософско движение от самата същност на нещата. В древни времена беше още така, че познанието беше оживено отгоре и съдържанието за това познание идваше насреща отдолу. Ето защо древните хора имаха още едно непосредствено съзнание за духовните светове, но това съзнание се затъмни все повече и повече. Ако то не се беше затъмнило и заглъхнало, човекът не би стигнал до пълното съзнание за своя Аз. Човек може да стигне до пълното съзнание за своя Аз само благодарение на това, че образува в най-висок размер онзи труп-призрак в своето физическо тяло, за който Ви говорих.
Нашето физическо тяло като прозрачна същност трябва да бъде, така да се каже, покрита изцяло с огледална настилка и едва когато то е изцяло така покрито, ние можем да се чувствуваме напълно така, че да кажем: Аз съм един Аз.
Обаче това пълно настилане се е образувало само постепенно; то се е образувало в течение на развитието на човечеството и беше завършено във времето, в което се падна Тайната на Голгота. Тогава огледалната настилка беше завършена. По-рано все още се срещаха долното и горното, горното и долното се събираха в човешкото същество. Но бихме могли да кажем: Долното и горното бяха напълно изтласкани чрез това, че огледалната настилка беше изцяло завършена, а това стана, когато настъпи Събитието на Голгота. Но какво стана всъщност тогава?
към текста >>
Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съ
един
яване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът.
Погледнете много точно това, което стана тогава! Представете си много добре тези древни хора от преди Тайната на Голгота, представете си това тяхно съзнание! Отвън идва оживлението на Имагинациите; отвътре се надигат образи на извънчовешкия духовен свят. Какво представляват тези образи, които се надигат така в човека? Както знаем, в древни времена това беше възможно при понижено състояние на човешкото съзнание.
Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът.
Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
към текста >>
Или пък когато познаваха
един
ството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас.
Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>
21.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Бихме могли да кажем: Колкото по-малко духовен е
един
човек, толкова повече той гради на това, което има пред себе си на физическото поле като натрапваща се действителност.
Когато минаваме през физическото поле, когато оставим да действуват върху нас изживяванията на физическото поле, ако размислим върху тези изживявания, едно нещо ще бъде особено очебийно за нас. То е, че на това физическо поле ние имаме пред нас онова, което наричаме действителност, което наричаме съществуване, битие, реалност.
Бихме могли да кажем: Колкото по-малко духовен е един човек, толкова повече той гради на това, което има пред себе си на физическото поле като натрапваща се действителност.
Другояче стои въпросът с това, което на физическото поле ние искаме да усвоим като наше знание, като наше познание за действителността. Като деца ние първо трябва да бъдем възпитани така, че да развием способности, за да можем да добием знание, познание за физическото поле и след това трябва да работим все по-нататък и по-нататък. Добиваното на познания предполага духовна работа. Природата, т.е. външната действителност, ни дави от само себе си това, което се крие в нея като мъдрост, което се крие в нея като закономерност.
към текста >>
Някой може да бъде
един
глупак в сетивния свят, и все пак мъдростта приижда към него в нейната действителност, когато той просто стои в духовния свят.
Съвършено различно стоят нещата, когато човек проникне в духовния свят, било чрез упражненията, които водят до духовното изследване, било преминавайки през вратата на смъртта. Без съмнение, не при всички обстоятелства отношението на човека към заобикалящия духовен свят е такова, каквото сега ще го опиша; но при важни моменти, при важни изживявания то е такова. И при нашия живот на физическото поле е така, че ние не винаги работим за добиване на познания, а и прекратяваме тази работа. Така и това, което сега ще опиша, не е една постоянна необходимост в духовния свят, а се изисква там само понякога. Това е именно изненадващото, обични мои приятели, че в духовния свят не липсва мъдрост на човека.
Някой може да бъде един глупак в сетивния свят, и все пак мъдростта приижда към него в нейната действителност, когато той просто стои в духовния свят.
Мъдрост, това, което ние трябва да си изработваме ден след ден, ако искаме да я притежаваме, в духовния свят ние я имаме така, както във физическия свят имаме около нас природата. Тя е винаги там и то в голямо изобилие. Можем някакси да си кажем: Колкото по-малко мъдрост сме усвоили на физическото поле, толкова по-изобилно приижда тази мъдрост към нас на духовното поле.
към текста >>
Ние можем да посрещнем по
един
правилен начин едно ново въплъщение само благодарение на това, че преобразяваме мъдростта, която се струи изобилно към нас, че преобразяваме тази мъдрост в жизнени сили.
Ние трябва да имаме тази способност, да отнемаме все повече и повече от мъдростта, която срещаме там. Тук на физическото поле ние трябва да станем все по-мъдри и по-мъдри; там трябва да полагаме усилия да прилагаме нашата воля, нашето чувствуване така, че все повече и повече да отнемаме от мъдростта, да я затъмняваме, защото колкото по-малко можем да отнемаме там от нея, толкова по-малко намираме силите, за да се проникнем така с тези сили, че да се приближаваме като действителни същества към идеала на човечеството. Приближаването трябва да се състои в това, че все повече и повече отнемаме от мъдростта. Това, което отнемаме така от мъдростта, ние можем да го преобразим в самите нас, така щото преобразената мъдрост съставлява силите на живота, които ни тласкат към идеала на човечеството. И тези жизнени сили трябва да добием ние в това време между смъртта и едно ново раждане.
Ние можем да посрещнем по един правилен начин едно ново въплъщение само благодарение на това, че преобразяваме мъдростта, която се струи изобилно към нас, че преобразяваме тази мъдрост в жизнени сили.
И когато отново сме дошли на Земята, ние трябва да сме превърнали толкова мъдрост и жизнени сили, трябва да сме намалили толкова мъдрост, че да имаме достатъчно жизнени сили, за да проникнем с достатъчно организиращи духовни жизнени сили наследственото вещество, което получаваме от майката и бащата. Следователно в духовния свят ние трябва да отнемаме все повече и повече от прииждащата изобилно към нас мъдрост.
към текста >>
Виждате ли, мои обични приятели, когато след смъртта отново намираме
един
голям материалист, който тук на физическото поле не признава никаква действителност на духа,
един
такъв материалист, който през време на своя живот на Земята казваше: Всичко това, което говорите за духа, е глупост; вашата мъдрост е най-чиста фантастичност и аз я отхвърлям; за мене не съществува нещо друго действително, освен това, което се описва като външна природа когато след смъртта намираме
един
такъв човек ние виждаме, че мъдростта изобилно се стича към него, толкова изобилно, че той не може да се спаси от нея.
Виждате ли, мои обични приятели, когато след смъртта отново намираме един голям материалист, който тук на физическото поле не признава никаква действителност на духа, един такъв материалист, който през време на своя живот на Земята казваше: Всичко това, което говорите за духа, е глупост; вашата мъдрост е най-чиста фантастичност и аз я отхвърлям; за мене не съществува нещо друго действително, освен това, което се описва като външна природа когато след смъртта намираме един такъв човек ние виждаме, че мъдростта изобилно се стича към него, толкова изобилно, че той не може да се спаси от нея.
От всякъде към него се струи духът. И колкото тук на Земята не е вярвал в духа, толкова там той навсякъде е залят, наводнен от духа. Сега пред него се изправя задачата да превърне тази мъдрост в жизнени сили, така щото в следващото въплъщение да може да създаде една физическа действителност; това, което нарича реалност, той трябва да го създаде из тази мъдрост, трябва да смали тази мъдрост. Но тя не иска да се остави да бъде смалена от него, тя остава такава, каквато е. Той не може да постигне да създаде от нея една действителност.
към текста >>
Когато преди смъртта на Земята човек е
един
истински материалист и отрича духа, след смъртта той се задушава, задавя се в духа и не намира в него никаква действителност, каквато е почитал преди смъртта.
И винаги такъв човек се намира пред опасност, да не може да се върне отново на физическия свят чрез сили, които сам създава. Той постоянно живее в страха! Духът ще ме изтласка във физическия свят, и тогава аз ще имам едно физическо съществуване, което ще отрича всичко онова, което в предидущия живот съм признал като истина. Аз ще трябва да се оставя духът да ме тласне във физическата действителност и сам не ще доведа нещата до една действителност. Това е без съмнение нещо фрапиращо, но нещата стоят именно така.
Когато преди смъртта на Земята човек е един истински материалист и отрича духа, след смъртта той се задушава, задавя се в духа и не намира в него никаква действителност, каквато е почитал преди смъртта.
Тогава той се задавя или удавя в духа.
към текста >>
Защото когато усвоим такива представи, те ни довеждат и във физическия живот по
един
хармоничен начин по-нататък и ни показват някакси, как двете страни на живота се допълват и изправят една друга.
Това са без съмнение представи, които ние ще трябва все повече и повече да усвоим в течение на нашето подвизаване с Духовната наука.
Защото когато усвоим такива представи, те ни довеждат и във физическия живот по един хармоничен начин по-нататък и ни показват някакси, как двете страни на живота се допълват и изправят една друга.
Ние създаваме в нас инстинкта, действително да произведем това изправяне ръководството на нашия живот.
към текста >>
Бих искал да приведа и
един
друг случай за връзката на физическия живот с духовния живот.
Бих искал да приведа и един друг случай за връзката на физическия живот с духовния живот.
Да вземем сега един съвсем конкретен отделен случай. Да предположим, че на физическото поле сме излъгали някого. Нали, аз говоря за отделни случаи. Когато сме излъгали някого, това става в определен момент. Това, което сега ще опиша като съответна страна в духовния свят, също става в определен момент между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Да вземем сега
един
съвсем конкретен отделен случай.
Бих искал да приведа и един друг случай за връзката на физическия живот с духовния живот.
Да вземем сега един съвсем конкретен отделен случай.
Да предположим, че на физическото поле сме излъгали някого. Нали, аз говоря за отделни случаи. Когато сме излъгали някого, това става в определен момент. Това, което сега ще опиша като съответна страна в духовния свят, също става в определен момент между смъртта и едно ново раждане. Да предположим следователно, че сме излъгали някого в определен момент на физическото поле.
към текста >>
Тогава при нашето пребиваване в духовния свят, било че сме стигнали там чрез посвещение или чрез смъртта, идва
един
момент, когато ние сме изцяло изпълнени с истината, която би трябвало да кажем на Земята.
Да предположим, че на физическото поле сме излъгали някого. Нали, аз говоря за отделни случаи. Когато сме излъгали някого, това става в определен момент. Това, което сега ще опиша като съответна страна в духовния свят, също става в определен момент между смъртта и едно ново раждане. Да предположим следователно, че сме излъгали някого в определен момент на физическото поле.
Тогава при нашето пребиваване в духовния свят, било че сме стигнали там чрез посвещение или чрез смъртта, идва един момент, когато ние сме изцяло изпълнени с истината, която би трябвало да кажем на Земята.
Но тази истина ни измъчва; тази истина стои пред нас, излъчваща ни в същата степен, в която сме се отклонили от нея при излъгването. Следователно, достатъчно е само човек да излъже на физическото поле, за да създаде в духовния свят един момент, в който той ще бъде измъчван чрез съответната истина, която е противоположна на лъжата, измъчван е чрез това, че тази истина живее в него и го изгаря и той не може да я понася. И неговото страдание се състои именно в това, че той разбира: тази е истината. Но той е в такова състояние, че тази истина не му създава никакво удоволствие, никаква радост, а го измъчва. Да бъде човек измъчван от добрите неща, да бъде измъчван от това, за което знае, че то би трябвало да го повдигне, тази е една от особеностите на изживяването в духовния свят.
към текста >>
Следователно, достатъчно е само човек да излъже на физическото поле, за да създаде в духовния свят
един
момент, в който той ще бъде измъчван чрез съответната истина, която е противоположна на лъжата, измъчван е чрез това, че тази истина живее в него и го изгаря и той не може да я понася.
Когато сме излъгали някого, това става в определен момент. Това, което сега ще опиша като съответна страна в духовния свят, също става в определен момент между смъртта и едно ново раждане. Да предположим следователно, че сме излъгали някого в определен момент на физическото поле. Тогава при нашето пребиваване в духовния свят, било че сме стигнали там чрез посвещение или чрез смъртта, идва един момент, когато ние сме изцяло изпълнени с истината, която би трябвало да кажем на Земята. Но тази истина ни измъчва; тази истина стои пред нас, излъчваща ни в същата степен, в която сме се отклонили от нея при излъгването.
Следователно, достатъчно е само човек да излъже на физическото поле, за да създаде в духовния свят един момент, в който той ще бъде измъчван чрез съответната истина, която е противоположна на лъжата, измъчван е чрез това, че тази истина живее в него и го изгаря и той не може да я понася.
И неговото страдание се състои именно в това, че той разбира: тази е истината. Но той е в такова състояние, че тази истина не му създава никакво удоволствие, никаква радост, а го измъчва. Да бъде човек измъчван от добрите неща, да бъде измъчван от това, за което знае, че то би трябвало да го повдигне, тази е една от особеностите на изживяването в духовния свят.
към текста >>
Или да вземем
един
случай, който може би е по-малко зависим от човешката воля, който лежи в други процеси на живота, процеси протичащи бих могъл да кажа в подосновите на съществуването и са свързани с хода на нашата карма; да вземем случая, когато във физическия живот още прокарали едно боледуване, което ни е причинило страдания или т.н.
Достатъчно е, например, някога в живота да сме проявили леност по отношение на една работа, към която бихме били задължени да проявим усърдие, прилежност, и когато преминем в духовния свят идва време, където усърдието, което ни е липсвало на Земята, живее в нас. То е там, това усърдие, то идва съвсем сигурно; то живее в нас, когато някога на физическото поле сме били направо лениви; идва тогава време, когато чрез вътрешните необходимости трябва безусловно да приложим това усърдие. Ние се отдаваме напълно на това усърдие и знаем, че то е нещо неизмеримо ценно, но то ни измъчва, ние страдаме под него.
Или да вземем един случай, който може би е по-малко зависим от човешката воля, който лежи в други процеси на живота, процеси протичащи бих могъл да кажа в подосновите на съществуването и са свързани с хода на нашата карма; да вземем случая, когато във физическия живот още прокарали едно боледуване, което ни е причинило страдания или т.н.
Тогава в даден момент в духовния свят ние изживяваме едно противоположно настроение, едно противоположно състояние: здравето. И в същата степен, в която болестта ни е причинила слабост, сега в духовния свят това настроение на здраве ни укрепва. Този е един случай, който може би не само шокира нашия ум, както другите неща , които изнесохме, но който прониква много по-дълбоко в чувствуването на нашата душа, дразни тази душа. Ние знаем, че нещата на Духовната наука трябва винаги да се схващат с чувството. Но при този случай, обични мои приятели, трябва да помислим върху следното.
към текста >>
Този е
един
случай, който може би не само шокира нашия ум, както другите неща , които изнесохме, но който прониква много по-дълбоко в чувствуването на нашата душа, дразни тази душа.
То е там, това усърдие, то идва съвсем сигурно; то живее в нас, когато някога на физическото поле сме били направо лениви; идва тогава време, когато чрез вътрешните необходимости трябва безусловно да приложим това усърдие. Ние се отдаваме напълно на това усърдие и знаем, че то е нещо неизмеримо ценно, но то ни измъчва, ние страдаме под него. Или да вземем един случай, който може би е по-малко зависим от човешката воля, който лежи в други процеси на живота, процеси протичащи бих могъл да кажа в подосновите на съществуването и са свързани с хода на нашата карма; да вземем случая, когато във физическия живот още прокарали едно боледуване, което ни е причинило страдания или т.н. Тогава в даден момент в духовния свят ние изживяваме едно противоположно настроение, едно противоположно състояние: здравето. И в същата степен, в която болестта ни е причинила слабост, сега в духовния свят това настроение на здраве ни укрепва.
Този е един случай, който може би не само шокира нашия ум, както другите неща , които изнесохме, но който прониква много по-дълбоко в чувствуването на нашата душа, дразни тази душа.
Ние знаем, че нещата на Духовната наука трябва винаги да се схващат с чувството. Но при този случай, обични мои приятели, трябва да помислим върху следното. Трябва да си изясним, че тук имаме някакси нещо като една сянка върху връзката между физическата болест и укрепващото ни здраве и духовния свят. Връзката е вярна, но в човешките гърди има нещо, което според чувството не може да се съгласи с тази връзка. Това трябва напълно да допуснем.
към текста >>
Да предположим, че
един
човек се прониква с Духовната наука, че сериозно прави усилия да приеме действително в себе си Духовната наука, не така, както се приема една друга наука.
Да предположим, че един човек се прониква с Духовната наука, че сериозно прави усилия да приеме действително в себе си Духовната наука, не така, както се приема една друга наука.
Другата наука може да се изучава теоретически; можем да усвоим това, което тя дава, само в мисли, в понятия. Но никога не трябва да приемаме така Духовната наука. Тя трябва да стане в нас като една духовна кръв на живота. Духовната наука трябва да тъче и живее в нас, във всички понятия, които ни дава. Духовната наука трябва да събуди в нас чувства.
към текста >>
Такъв
един
човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
За този, който действително правилно слуша тази Духовна наука, не съществува нищо в нея, което да не ни повдигне от една страна или от друга страна да не ни накара да прогледнем в бездната на съществуването, за да ни направи да се ориентираме и в тези бездни. Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено.
Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал. Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин.
към текста >>
Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него
един
далечен идеал.
Можем да кажем: Който разбира правилно духовната наука, той проследява това, което тя казва, навсякъде не само с мисълта, но и с определени чувства. Който приема в себе си Духовната наука, благодарение на това, че понятията на Духовната науки живеят в него, че усвоява онези навици да си представя нещата, които току-що посочихме като необходими по отношение на Духовната наука, той ще преобрази действително своята душа още на физическия свят. Аз често пъти съм обръщал вниманието върху това, че едни от най-добрите упражнения за духовния ученик са изучаването, сериозното изучаване на самата Духовна наука. Но постепенно у човека, който прониква в Духовната наука, се оказва нещо особено. Такъв един човек, който може би прави упражнения, а може би и не прави такива упражнения, за да стане сам духовен изследовател, а сериозно се старае да разбере Духовната наука, може би дълго, дълго време не ще може да мисли за това, сам да вижда нещо по ясновидски начин.
Някога той ще може това, но може би това ще бъде за него един далечен идеал.
Обаче който оставя Духовната наука да действува върху неговата душа действително в посочения смисъл, ще види, че в неговата душа инстинктите на живота, повече несъзнателните пружини на живота се изменят. Неговата душа действително става друга. Човек не може да се отдаде на Духовната наука, без тази Духовна наука да повлияе инстинктивно на неговата душа, да я направи друга, да създаде в нея други симпатии и антипатии, да я залее така да се каже с една светлина, така щото душата се чувствува по-сигурно отколкото е чувствувала по-рано. Това можем да забележим във всяка област на живота; във всяка област на живота Духовната наука се проявява по описания начин. Някой човек може да бъде несръчен; той става последовател на Духовната наука и скоро забелязва, че без да е направил нещо друго освен това, че се е проникнал с Духовната наука, става по-сръчен в своите действия и движения.
към текста >>
Онзи, който се е проникнал с Духовната наука, в неговата душа се посажда
един
инстинкт, който му помага да противопостави на болестта и на причинената от нея слабост укрепващото или правилното средство.
При всички обстоятелства човекът е подчинен на кармата; това постоянно трябва да се има предвид. Но сега, взимайки под внимание кармата, случва се следното: Да предположим, че определен вид заболяване сполетява някого, който е проникнал в Духовната наука по описания начин и в неговата карма е определено, че може да бъде излекуван. Естествено в кармата може да бъде определено, че той не може да бъде излекуван. Обаче, когато имаме пред нас една болест, кармата никога не говори така, че при всички обстоятелства болестта трябва да има едно развитие във фаталистичен смисъл. Тя може да бъде излекувана или не може да бъде излекувана.
Онзи, който се е проникнал с Духовната наука, в неговата душа се посажда един инстинкт, който му помага да противопостави на болестта и на причинената от нея слабост укрепващото или правилното средство.
Това, което човек изживява иначе като последствия от болестта в духовния свят, то още действува обратно като инстинкт в душите, доколкото човек се намира още във физическото тяло. Човек или предотвратява болестта или пък намира пътищата към изцелителните сили. Когато ясновидското съзнание намира правилни лечебни фактори за тази или онази болест, това става по следния път: такъв ясновиждащ има възможността да вижда пред себе си образа на болестта. Следователно да предположим, че той има пред себе си образа: тази е болестта; така и така се проявява тя отслабвайки човека. Благодарение на това, че съответният човек има ясновидско съзнание, пред него застава като противоположен образ другото: съответното настроение на здраве и укрепването, което извира от това настроение.
към текста >>
Когато разберете още по
един
особен начин това, тогава за Вас ще падне върху процесите на духовния свят една светлина, която е извънредно важна.
Да се върнем още веднъж към това, което днес бе изнесено като първи конкретен случай: че, както на физическото поле ни заобикаля природата, така изпълненото с мъдрост духовно естество ни заобикаля в духовния свят, че то е постоянно пред нас.
Когато разберете още по един особен начин това, тогава за Вас ще падне върху процесите на духовния свят една светлина, която е извънредно важна.
Във физическия свят ние можем да минаваме покрай нещата така, че съзерцавайки нещата казваме: Как стои въпросът със същността на това нещо? Как се отнася тя? Какъв е законът на това същество, на този процес? Или пък минаваме безразлични край нещата и не си задаваме никакви въпроси. На физическото поле никога не ще научим нещо разумно, ако така да се каже самите неща не ни дадат повод да задаваме въпроси на познанието, ако нещата не пораждаха загадки, така щото тези загадки се раждат в самите нас.
към текста >>
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле
един
вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане.
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане.
И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство. Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство. Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас. Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек. Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията.
към текста >>
Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал
един
остатък в мотивите на приказките и сказанията.
Аз често съм споменавал, че колкото по-надалече отиваме в миналото на развитието на човечеството, толкова повече съзираме, как хората не са имали настоящето устройство на духа, а са притежавали на физическото поле един вид ясновиждане; нашият настоящ възглед за нещата се е развил от едно смътно, съноподобно ясновиждане. И колкото повече хора намираме, които стоят още на първобитни елементарни степени на душевното развитие, толкова повече откриваме, че тяхното мислене и чувствуване е по-сродно с първоначалното ясновидство. Въпреки че действителното ясновидство искам да кажа първобитно, атавистично ясновиждане става нещо все по-рядко, все пак, ако отидем в елементарните селски условия, ще намерим винаги хора, които са запазили нещо от предишните времена, така че намираме отзвуци от времената на предишното ясновидство. Това ясновидство ни показва, макар и в една смътна, съновидна форма, понеже то е едно виждане в духовните светове, това ясновидство ни показва особености, които отново се явяват при развитото ясновидство, само че при това последното ясновидство тези особености не се явяват в смътна, съноподобна форма, а застават ясно пред нас. Духовната наука ни показва, че човекът, такъв ,какъвто е той в настоящия цикъл на развитието, когато той минава през живота между смъртта и едно ново раждане, постоянно и все повече и повече трябва да дава отговор пред питащите го същества в подходящото време, защото от това, дали може да даде отговор, зависи неговото правилно развитие по-нататък, неговото приближаване до идеала на боговете за съвършения човек.
Както казахме, по-рано хората са изживявали това като на сън и от него е останал един остатък в мотивите на приказките и сказанията.
Такива хора се намират все по-малко между народа. Но тези мотиви от приказките и сказанията ни разказват следното: Този или онзи среща едно духовно същество; това същество винаги му задава отново и отново въпроси и той стои пред него и трябва да му отговори; но той има съзнанието: докато се чуе определен звън на звънец или нещо подобно, той трябва да отговори. Това, което можем да наречем въпросен мотив на приказките и сказанията, е много разпространено: при миналото съновидско ясновидство то е било същото нещо, каквото сега отново се явява във формата, която аз описах, явява се, когато се намираме в духовния свят. Всъщност онова, което характеризира духовния свят, може да бъде във всички случаи едно чудесно ръководство, за да разберем правилно митовете, сказанията, приказките и т.н. и да ги поставим на мястото, където те принадлежат.
към текста >>
Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в
един
вид творческа сила.
Следователно, когато обгърнем с поглед посочените изброени случаи, ние виждаме, че при поведението в духовния свят се касае за нещо съвсем определено. В духовния свят съвсем не става дума да събира човек познание, както на физическото поле; напротив там се касае той да намали това познание, а именно да превърне познавателната сила в жизнена сила. Ние не можем да бъдем изследователи в духовния свят, както сме такива във физическия свят; това би било там твърде не на място. Защото там ние можем да знаем всичко, всичко се намира пред нас. Това, за което се касае, е да развием, да можем да развием спрямо знанието, спрямо познанието волята и чувството така, че в отделния случай да изнесем от цялото съкровище на волята именно това, чрез което можем да приложим мъдростта, иначе ние се задушаваме, удавяме се в мъдростта.
Следователно, докато тук на Земята, на физическото поле, се касае за мисленето, там в духовния свят се касае за съответното развитие на волята, на чувствуващата воля, на волята, която от мъдростта изготвя действителност, дава форма на действителността, на волята, която се превръща в творческа сила, в един вид творческа сила.
Там ние имаме духа, както тук имаме природата; но нашата задача е да превърнем духа в природа. От теософската литература на първата половина на 19-ия век е запазено едно хубаво изречение от Оетингер, който е живял във Вюртемберг /Мурхардт/ и който беше достигнал толкова далече в своето собствено духовно развитие, че в определени времена можел напълно съзнателно да помага на духовни същества, т.е. на души, които не са на физическото поле. Той е написал знаменателното изречение, което е много хубаво и много правилно: Природата и нейните форми са краят на духовната творческа сила. Това, което аз сега развих из самия духовен свят, се крие в това изречение.
към текста >>
Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по
един
правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост?
Сега въпросът се касае за това, че за добиването на тази възможност трябва да развием чувствуването и мисленето така, както отговаря на съвременния цикъл на развитие, като се подготвим още тук на физическото поле. Защото всичко, което става в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, е последствие от това, което става във физическия свят между раждането и смъртта. Наистина това, което се намира в духовния свят е от такова естество, че ако искаме да разберем този духовен свят, трябва първо да усвоим нови представи и понятия: но въпреки това: събитията и процесите от двата свята са свързани помежду си както причина и следствие. Ние разбираме връзките между духовното и физическото само тогава, когато ги познаем действително като връзки на причина и следствие. Ние трябва да се подготвим във физическия свят.
Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост?
От къде може да ни дойде тази сила? И навсякъде става дума, че не подобни неща трябва да отговорим за настоящия цикъл на развитие на човечеството. През времената, когато хората мислеха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие? За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога. Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света.
към текста >>
За да можем да се приближим до
един
отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога.
Ние трябва да се подготвим във физическия свят. Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост? От къде може да ни дойде тази сила? И навсякъде става дума, че не подобни неща трябва да отговорим за настоящия цикъл на развитие на човечеството. През времената, когато хората мислеха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие?
За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога.
Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света. В 19-ия век достатъчно е да вземем само философа Лотце, който се опита да създаде в своята философия на религията нещо, което е в съзвучие с неговата останала философия. Но бихме могли да вземем и други философи, които действително са имали достатъчно дълбочина, за да имат така да се каже и една философия на религията. У всички тези философи ще намерим една особеност, една съвсем определена особеност. Те стигат до убеждението за съществуването на Бога чрез техните разсъждения изхождайки от физическото поле; те размишляват, изследват по философски начин и стигат до там да твърдят какъвто е случаят именно с Лотце -, че явленията и съществата на света са свързани помежду си и подържани от една божествена Първопричина, която протъкава всичко и подържа всичко в определена хармония.
към текста >>
Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до
един
монотеистичен Бог-Отец.
Бог-Отец. До това може да стигне философията; тя може да разглежда природата и да бъде достатъчно дълбока, за да не отрича всичко божествено, както правят това материалистите. Тя може да стигне до божественото, но Божественото, до което стига, е Бог-Отец.
Когато проследим философите, можем да покажем съвсем точно, че чистата философия като мислеща философия не може въобще да доведе до нещо друго, освен до един монотеистичен Бог-Отец.
Когато при отделните философи, например при Хегел, се явява Христос, той не е намерен чрез философски разсъждения,това може да се докаже а е зает от положителната религия. Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него. Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия. Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него.
към текста >>
Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само
един
символ.
Хората са знаели, че в положителната религия се намира Христос и затова могат да говорят за него. Разликата е тази, че Бог-Отец може да бъде намерен във философията: обаче Христос не може да бъде намерен чрез мислително съзерцание с никаква философия. Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата.
Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ.
И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това. Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той. Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата. Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата.
към текста >>
Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото
един
ият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той.
Това е съвсем невъзможно. Това е едно изречение, което бих Ви съветвал да прецените добре и да размишлявате върху него. Когато бъде правилно разбрано, то води до много важни дълбочини на човешкото изследване и на стремежа на душата. Обаче то е свързано с нещо, което в християнската религия е изразено много хубаво символично, образно: именно чрез това, че отношението на този друг Бог, на Христа, към Бога-Отец се схваща като отношение на Сина към Бащата; това е много важно, въпреки че то е само един символ. И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това.
Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той.
Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата. Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата. Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син. Тогава той би бил същият човек.
към текста >>
Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има
един
син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син.
И интересно е, че например Лотце не може да направи, не може да започне нищо с това. Че този символ не може да се вземе буквално, това се разбира от само себе си, казва Лотце; защото единият Бог не може да бъде Син на другия Бог, мисли той. Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата. Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата.
Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син.
Тогава той би бил същият човек. Причината е човекът А, следствието е човекът Б, синът; но не е необходимо следствието да се яви, следствието е един свободен акт, следствието идва от причината като един свободен акт. Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното. Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото. Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява.
към текста >>
Причината е човекът А, следствието е човекът Б, синът; но не е необходимо следствието да се яви, следствието е
един
свободен акт, следствието идва от причината като
един
свободен акт.
Обаче в този символ има нещо твърде забележително. Между бащата и сина съществува нещо като отношението между причина и следствие; защото в известно отношение можем да търсим причината на сина в бащата. Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата. Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син. Тогава той би бил същият човек.
Причината е човекът А, следствието е човекът Б, синът; но не е необходимо следствието да се яви, следствието е един свободен акт, следствието идва от причината като един свободен акт.
Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното. Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото. Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината.
към текста >>
Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива
един
член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото.
Синът не би съществувал, ако не би съществувал бащата. Но трябва да вземем под внимание нещо особено: че именно онзи човек, който евентуално може да има един син, напълно може да има възможността и да няма никакъв син; той може да бъде без син. Тогава той би бил същият човек. Причината е човекът А, следствието е човекът Б, синът; но не е необходимо следствието да се яви, следствието е един свободен акт, следствието идва от причината като един свободен акт. Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното.
Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото.
Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината. Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение. Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец.
към текста >>
Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като
един
свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение.
Ето защо, когато изучаваме една причина и я схващаме с нейното следствие, ние не трябва да питаме само за същността на причината; защото с това не сме направили още нищо; ние трябва да питаме, дали причината действително причинява, а това е важното. Но всяка философия има особеността, че върви по нишката на мислите, развива един член от други, едно звено от друго, следователно още в предхождащото търси следващото. Така те са прави като философии; но при това никога не се стига до онова отношение което се получава, когато се вземе предвид, че съвсем не е необходима причината да причинява. По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината.
Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение.
Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец. Никога чрез същия вид истина не можем да стигнем до Христа. За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
към текста >>
За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като
един
свободен акт в човешката душа.
По своята същност, в своята същност причината може да бъде същата, независимо дали като причина причинява или не. Това не изменя с нищо същността на причината. Именно това пълно със значение положение имаме в символа на Бог-Отец и Бог-Син, че Христос се прибавя към Бог-Отец като едно свободно творение, като едно творение, което не следва непосредствено от него, а застава като свободен акт наред с предидущото творение, акт, който би имал също така възможността да не бъде; този акт, това действие е дадено на света затова, защото Отец трябваше да даде Сина на света, но Синът е даден на света като един свободен акт, чрез благодат, чрез свобода, чрез любов, която се дава свободно в нейното творение. Ето защо никога не можем да стигнем чрез същия вид истина и до Бога-Син, чрез която както философите стигаме до Бога-Отец. Никога чрез същия вид истина не можем да стигнем до Христа.
За да стигнем до Христа е необходимо, към философската истина да прибавим истината на вярата, или, понеже времето на вярата все повече минава, да приемем допълнително другата истина, която се получава чрез ясновидско изследване, която също така трябва да се развие като един свободен акт в човешката душа.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува
един
Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува
един
Христос.
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос.
Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос! За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос. Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен. Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт.
към текста >>
За импулса на истината е необходим
един
активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос.
Ето защо трябва да кажем: Така, както от съществуващия в природата ред доказваме, че съществува един Бог въобще, никога не можем да докажем по същия начин външно по веригата от причини и следствие съществува един Христос. Христос е съществувал и може да мине покрай човешките души, ако те из само себе си не чувствуват силата да кажат: Да, това е Христос!
За импулса на истината е необходим един активен подем, за да можем да познаем Христа в този, който е бил Христос.
Към другите истини, които лежат в областта на Бога-Отец , ние можем да бъдем принудени, когато се задълбочим в мисленето и го приложим последователно: защото да бъде човек материалист, това значи той да бъде същевременно нелогичен. Философията на религията в смисъла на Лотце и въобще такава, каквато може да бъде тази философия на религията, се ражда така, че ние можем да бъдем принудени да стигнем до Божественото, до което тя стига, чрез мисленето. Обаче никога не можем чрез проста философия да стигнем по същия начин до там, да признаем Христа; това трябва да бъде наш свободен акт. Тогава са възможни само две неща или правим последния извод на вярата, или поставяме началото чрез изследването на Духовния свят с Духовната наука. Ние правим последния извод на вярата, когато казваме, както руския философ Соловиов.
към текста >>
Така както Духовната наука се присъ
един
ява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта.
Мъдростта, която на Земята ни се открива с принуждение, в духовния свят тя ни се представя в изобилие, както тук на физическото поле имаме природните явления. Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание.
Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта.
В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука. Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта. Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа. В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по един правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него.
към текста >>
В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по
един
пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа.
Това, за което се касае в духовния свят, е, че ние трябва да имаме импулса, силата, да направим от тази мъдрост нещо, да създадем от нея една действителност. Свободно творчество от мъдростта, духовно действие като акт, това е, което трябва да живее в нас като импулс. Това ние можем да имаме, когато намерим правилното отношение към Христа. Христос е онова Същество, което не може да се докаже чрез външната логика на ума, който е свързан с мозъка, но което се оказва, което се реализира в нас, когато добиваме духовно знание. Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта.
В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа.
Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука. Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта. Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа. В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по един правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него. Бога-Отец можем да намерим още докато сме живи тук на Земята; Христа ние намираме, когато разберем по един правилен начин преминаването в духа, умирането.
към текста >>
В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по
един
правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него.
Така както Духовната наука се присъединява като свободен акт към другите науки, така се прибавя и знанието за Христа, щом се приближим до онзи свят, в който проникваме чрез духовното изследване или в който влизаме, когато минем през вратата на смъртта. В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука. Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта. Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа.
В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по един правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него.
Бога-Отец можем да намерим още докато сме живи тук на Земята; Христа ние намираме, когато разберем по един правилен начин преминаването в духа, умирането. В Христа умираме Jn Christo morimur.
към текста >>
Бога-Отец можем да намерим още докато сме живи тук на Земята; Христа ние намираме, когато разберем по
един
правилен начин преминаването в духа, умирането.
В момента, когато при днешния цикъл на развитието искаме да проникнем по един пълен с благодат начин в духовния свят, т.е., когато искаме да умрем за физическия свят, ние се нуждаем от едно такова отношение към света, каквото добиваме, когато се свържем правилно с Христа. Бога, който е така да се каже като Бога-Отец на християнската религия, него можем ние да намерим чрез съзерцаване на природата, можем да го добием чрез едно съзерцание, което прилагаме, когато живеем във физическото тяло; но да разберем правилно Христа, без преданието, а само изхождайки от самото познание, е възможно само чрез Духовната наука. Тя ни води в онези области, в които човекът навлиза чрез умирането; било онова умиране, което е едно символично умиране, а именно излизането от физическото тяло, за да се знаем в душата вън от тялото било другото умиране, чрез минаването през вратата на смъртта. Ние добиваме правилно импулсите, от които се нуждаем, преминавайки през вратата на смъртта, когато намерим правилно отношение към Христа. В момента, когато умираме, било че навлизаме в Духовната наука, било че действително минаваме през вратата на смъртта, важното за нас в настоящия цикъл на развитието е да застанем по един правилен начин пред онова Същество, което е дошло в света, за да намерим връзката с него.
Бога-Отец можем да намерим още докато сме живи тук на Земята; Христа ние намираме, когато разберем по един правилен начин преминаването в духа, умирането.
В Христа умираме Jn Christo morimur.
към текста >>
22.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
За него изоставянето на физическото тяло означава
един
вътрешен процес,
един
душевен процес.
Когато човек е преминал през вратата на смъртта, той е изоставил своето физическо тяло окончателно. Физическото тяло е предадено на елементите на Земята. С други думи и за него бихме могли да кажем: физическото тяло се е освободило от силите и законите, които през времето между раждането и смъртта са го прониквали от същинския човек и които са различни от чисто химическите и физически сили и закони, под властта на които той остава като физическо тяло след смъртта. От гледна точка на физическия свят човек има самопонятно възгледа: от човешкото същество е останало това на физическото поле, което принадлежи на това физическо поле; това принадлежащо на физическото поле е предадено сега на физическото поле. Обаче за самия човек и за всяко схващане на духовния свят естествено важно е гледището, което умрелият, човекът, който е преминал през вратата на смъртта, е трябвало да заеме.
За него изоставянето на физическото тяло означава един вътрешен процес, един душевен процес.
За тези, които оставят на Земята, това, което става с физическото тяло след смъртта, е един външен процес, а вътрешността на човека, човешката душа на умрелия не се изразява в това, което е останало като смъртен остатък, тя не се изразява вече в него. Обаче за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, нещо е свързано въпреки това с изоставянето на тялото. Едно вътрешно душевно изживяване означава то: Ти си излязъл от твоето физическо тяло и оставяш това физическо тяло.
към текста >>
За тези, които оставят на Земята, това, което става с физическото тяло след смъртта, е
един
външен процес, а вътрешността на човека, човешката душа на умрелия не се изразява в това, което е останало като смъртен остатък, тя не се изразява вече в него.
Физическото тяло е предадено на елементите на Земята. С други думи и за него бихме могли да кажем: физическото тяло се е освободило от силите и законите, които през времето между раждането и смъртта са го прониквали от същинския човек и които са различни от чисто химическите и физически сили и закони, под властта на които той остава като физическо тяло след смъртта. От гледна точка на физическия свят човек има самопонятно възгледа: от човешкото същество е останало това на физическото поле, което принадлежи на това физическо поле; това принадлежащо на физическото поле е предадено сега на физическото поле. Обаче за самия човек и за всяко схващане на духовния свят естествено важно е гледището, което умрелият, човекът, който е преминал през вратата на смъртта, е трябвало да заеме. За него изоставянето на физическото тяло означава един вътрешен процес, един душевен процес.
За тези, които оставят на Земята, това, което става с физическото тяло след смъртта, е един външен процес, а вътрешността на човека, човешката душа на умрелия не се изразява в това, което е останало като смъртен остатък, тя не се изразява вече в него.
Обаче за самия човек, който е минал през вратата на смъртта, нещо е свързано въпреки това с изоставянето на тялото. Едно вътрешно душевно изживяване означава то: Ти си излязъл от твоето физическо тяло и оставяш това физическо тяло.
към текста >>
Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е
един
вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно.
Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е един вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно.
Това е един вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот. Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много публиката; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е. сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало. Когато искаме да опишем това, което душата изживява като представи след смъртта, ние трябва да описваме всъщност по следния начин. Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие.
към текста >>
Това е
един
вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот.
Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е един вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно.
Това е един вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот.
Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много публиката; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е. сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало. Когато искаме да опишем това, което душата изживява като представи след смъртта, ние трябва да описваме всъщност по следния начин. Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие.
към текста >>
Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само
един
илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие.
Извънредно трудно е от гледището на физическото поле бих могъл да кажа да се опише действително обективно това, което става там в душата на човека, защото това е един вътрешен процес, който съдържа в себе си нещо неимоверно обширно, нещо неимоверно важно. Това е един вътрешен процес, който общо взето трае кратко, но има универсално значение за целия човешки живот. Ако бихме искали да опишем съдържанието от представи на това, което става с душата, това съдържание от представи, което естествено днес не можем да засегнем в една публична сказка /защото това би фрапирало твърде много публиката; но може би и за това ще дойде време/; ако бихме искали да опишем външния, т.е. сега ДУХОВНО външния процес на представите, на мисленето, с който започва така да се каже жизненият път, който протича между смъртта и едно ново раждане, бихме могли да кажем: Първо преминалият вратата на смъртта има чувството: Сега ти се намираш в едно съвършено друго отношение към света в сравнение с по-рано и цялото предишно отношение, което имаше към света, всъщност се е обърнало, коренно се е обърнало. Когато искаме да опишем това, което душата изживява като представи след смъртта, ние трябва да описваме всъщност по следния начин.
Би трябвало да кажем: До своята смърт човекът е живял на Земята, през това време той е свикнал да стои върху твърдата материална земя, да вижда върху тази материална Земя планините, реките, облаците, звездите, Слънцето и Луната и е свикнал да си представя всичко това от своята собствена гледна точка и чрез съществуващите във физическото тяло способности, както си го представят хората, въпреки да знаят днес благодарение на Коперниковата система, че всичко това е само един илюзорен образ: Там горе е синият небесен свод като една небесна черупка, върху този свод са звездите, върху него се движи Слънцето, Луната, звездите и т.н., ние самите се намираме в тази черупка, в тази празна сфера там вътре в средата върху Земята заедно с това, което Земята показва на нашето възприятие.
към текста >>
Важното сега, обични мои приятели, не е, че това е
един
илюзорен образ, че ние сами си въобразяваме тази синя окръжност поради ограничеността на нашите способности, но важното е това, че ние не можем другояче освен да го виждаме така.
Важното сега, обични мои приятели, не е, че това е един илюзорен образ, че ние сами си въобразяваме тази синя окръжност поради ограничеността на нашите способности, но важното е това, че ние не можем другояче освен да го виждаме така.
Ние виждаме именно това, което ни се представя така само поради ограничеността на нашите способности, виждаме една синя сфера като небосвод над нас. Когато човекът е преминал през вратата на смъртта, първото нещо е, че той трябва да образува в своята душа представата: Сега ти се намираш вън от тази синя сфера, в която беше по-рано. Ти я гледаш отвън, но така, като че тя се е свила, спарушила и станала като една звезда. Отначало душата на умрелия няма никакво съзнание за звездния свят, в което той всъщност се разширява, а отначало тя има съзнание само за това, което е изоставила: че е напуснала своята сфера на съзнанието, която е имала във физическото тяло; че е изоставила това, до което се е простирало нейното виждане благодарение на човешките способности, които се развиват във физическото тяло. Обаче действително но духовно е станало нещо подобно, каквото става, когато пиленцето, което се намира в черупката на яйцето, счупва тази черупка и след това гледа тази счупена яйчна черупка, която го е обвивала, своя досегашен свят, от вън вместо от вътре /при предположение, че би изживяло всичко това съзнателно/.
към текста >>
Както казахме: това, което по-рано ни даваше съдържанието на нашето съзнание, сега се е свило, спарушило до
един
вид звезда, само че изхождайки от тази звезда се разпръсква онова, което бихме могли да наречем "лъчезаряща космическа мъдрост".
Когато човекът е преминал през вратата на смъртта, първото нещо е, че той трябва да образува в своята душа представата: Сега ти се намираш вън от тази синя сфера, в която беше по-рано. Ти я гледаш отвън, но така, като че тя се е свила, спарушила и станала като една звезда. Отначало душата на умрелия няма никакво съзнание за звездния свят, в което той всъщност се разширява, а отначало тя има съзнание само за това, което е изоставила: че е напуснала своята сфера на съзнанието, която е имала във физическото тяло; че е изоставила това, до което се е простирало нейното виждане благодарение на човешките способности, които се развиват във физическото тяло. Обаче действително но духовно е станало нещо подобно, каквото става, когато пиленцето, което се намира в черупката на яйцето, счупва тази черупка и след това гледа тази счупена яйчна черупка, която го е обвивала, своя досегашен свят, от вън вместо от вътре /при предположение, че би изживяло всичко това съзнателно/. Естествено и тази представа е едва илюзия, майя.
Както казахме: това, което по-рано ни даваше съдържанието на нашето съзнание, сега се е свило, спарушило до един вид звезда, само че изхождайки от тази звезда се разпръсква онова, което бихме могли да наречем "лъчезаряща космическа мъдрост".
към текста >>
Мъртвият има съзнанието, че е останал в
един
предишен момент, плодът на живота отива бързо напред, така че той пристига по-рано в една по-късна точка на времето и ние трябва да го догонваме, да вървим след него.
Днес аз ще говоря предимно за това, какво е положението в живота между смъртта и едно ново раждане при такива хора, които са достигнали нормална дълготрайност на живота и са умрели при нормални условия. За случаите на изключение ще говорим после утре по-подробно. И така, плодът на нашия земен живот се отдалечава, когато сме добили такъв плод, и в душата си ние знаем: Този плод съществува някакси, но ние сме останали зад него.
Мъртвият има съзнанието, че е останал в един предишен момент, плодът на живота отива бързо напред, така че той пристига по-рано в една по-късна точка на времето и ние трябва да го догонваме, да вървим след него.
Това, което сега казах, това вътрешно изживяване, че плодът на живота пребивава във всемира, съществува, това трябва добре да си представим; защото това е, което образува основата за нашето съзнание, за началото на нашето съзнание след смъртта. Нашето съзнание трябва винаги да бъде, така да се каже, подбуждано от нещо. Когато се събуждаме сутрин, нашето съзнание се запалва отново, докато през време на съня се намираме в безсъзнание; чрез потопяването във физическото тяло и благодарение на това, че външните неща застават пред нас, че нещо действува от вън, нашето съзнание се пробужда. При отношенията непосредствено след смъртта това съзнание се запалва чрез вътрешното чувствуване и изживяване на това, което е плод на нашия последен земен живот, което сме придобили на Земята. Това съществува, но то съществува вън от нас.
към текста >>
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само
един
образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите.
Защото ако бихме го имали съзнателно преди смъртта, тогава никога в нас не можеха да се образуват спомените, силите на възпоминанието, на паметта. Тези сили, които сега през време на угасването на спомена в картината на живота се развиват в душата, трябваше да се превърнат през време на земния живот в тази способност на паметта. Преди смъртта те са се превърнали в способността на паметта, а сега излизат на яве, когато е надмогнато възможността да си спомняме по обикновен начин за земните мисли. Тази сила на паметта, превърната в нещо духовно, се пробужда сега като първа духовно-душевна сила в нас, която след смъртта се проявява из човешката душа така, както се проявяват душевните сили при подрастващото дете през първите седмици на неговия живот. И растейки тази душевна сила, ние виждаме, че зад мислите, които през времето, когато се намирахме на физическото поле, бяха само образи от сянка, стои нещо живо, че в света на мислите има нещо живо и тъчащо.
Ние съзираме, че това, което във физическото тяло имаме като картина на нашите мисли, то е само един образ от сянка, но в действителност то е сбор, разгръщане от същества на елементите.
Ние виждаме, как нашите спомени угасват и на тяхно място от всеобщия Космос на Мъдростта изникват многобройни елементарни същества. Вие бихте могли да запитате, обични мои приятели. Не се ли лишаваме ние след смъртта от това, че именно надмогваме паметната способност и след това имаме нещо друго? Не, не се лишаваме; защото след смъртта ние имаме в изобилие негов заместител. Вместо, както в земния живот, да си спомняме за нашите мисли, след смъртта забелязваме, че тези мисли, които през земния живот сме имали като мисли на паметта, само ни изглеждат като спомени.
към текста >>
След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като
един
външен свят това, което сам е родил.
И от тези наши собствени елементални същества, от които сме били заобиколени през време на земния живот, които виждаме след смъртта, ние се научаваме да познаваме природата на света на елементалните същества и чрез това се подготвяме да разбираме и такива елементални същества на външния свят постепенно в нашето виждане, които сами не сме създали, но които съществуват в Космоса, в духовния Космос и без нас. Чрез нашето собствено творение на елементални същества ние се научаваме да познаваме и другите елементални същества. Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено.
След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил.
Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият. Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил. Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля.
към текста >>
Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си
един
неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил.
Представете си само, колко много се различава всъщност този живот между смъртта и едно ново раждане от земния живот. Първото нещо, което става след раждането, е, че човек сам не познава себе си. Това, което изживява като съвсем малко дете, изживяват го другите с него; той се е родил, а другите, неговите родители, гледат това родено. След смъртта, без съмнение, човек не вижда първо себе си, но той гледа като един външен свят това, което сам е родил. Това, което се намира вън, което той е родил с настъпването на смъртта, това гледа той самият.
Както чрез физическото раждане на Земята човекът има пред себе си един неразбираем за него външен свят и е всъщност едно същество, което ритка и плаче и се смее само за другите, така след смъртта, след раждането за духовния свят, което за физическия свят е умиране, той е отначало така, че сам започва да съществува в окръжаващия свят, който сам си е родил, който сам си е изградил около себе си, защото го е родил.
Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта.
към текста >>
Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в
един
елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени.
Той е родил света, докато, когато се ражда във физическия свят, той е роден от света. Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта.
Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени.
Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята. Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа.
към текста >>
Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават
един
вид възпоминание,
един
вид връзка с последния живот на земята.
Така е с нашите мисли и с това, което става от мислите със спомена, със съкровището на паметта. Не така стои работата с това, което принадлежи на сферата на нашето чувство и на нашата воля. В първата сказка тук аз изнесох, че това, което принадлежи на сферата на нашите чувства и на нашата воля, всъщност не е родено в нас в неговата пълна същност, че в известно отношение волята и чувството представят нещо, което не идва до своето пълно рождение. Това се показва особено след смъртта; защото волята и чувството, така както те проникват физическото тяло, продължават да съществуват и след смъртта. Така щото след определено време, след като звездата от воля заедно с плодовете на неговия последен земен живот се е отдалечила, човек живее в един елементален свят /свят на елементални същества/, който образува неговата заобикаляща среда и на който той сам дава така да се каже основния тон чрез своите преобразени спомени.
Човек живее вътре в този свят, който е той самият в смисъла, който току-що обясних така щото знае: Да, но твоето чувство и твоята воля още живеят в тебе, те сега притежават един вид възпоминание, един вид връзка с последния живот на земята.
Това трае десетилетия. Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията.
към текста >>
Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е
един
вид отвикване от връзката с физическия земен живот.
Когато се намираме в живота между раждането и смъртта, ние се наслаждаваме и страдаме, живеем в страсти, развиваме волеви импулси чрез това, че носим в себе си, в нашето тяло чувствуващата и воляща душа, но никога не става така, че действително да почерпим всички сили, които се намират в чувството и волята, чрез тялото. Даже когато сме достигнали най-напреднала възраст, ние все пак умираме така, че бихме могли да се наслаждаваме още повече, да страдаме още повече, да развиваме повече волеви импулси. Но трябва да бъде първо превъзмогнато това, което още съществува като възможности на чувството и на волята в нашата душа. Докато това не бъде превъзмогнато напълно, ние все още продължаваме да имаме една връзка с последния земен живот чрез желанията. Ние продължаваме да гледаме някакси към този наш последен земен живот.
Както често пъти съм назовавал това с една тривиална дума, това е един вид отвикване от връзката с физическия земен живот.
В природата на тази сила, която трябва да превъзмогнем, за превъзмогването на която се нуждаем десетки години наред, в природата на тази сила прониква онзи, който става действителен духовен изследовател, той прониква в нея много скоро, защото тя се открива сравнително лесно на духовния изследовател. Когато всеки ден заспиваме от изживяванията на деня, и прекарваме известно време между заспиването и събуждането, тогава ние се намираме в нашето душевно-духовно естество вън от нашето тяло. Ние се връщаме обратно, защото в нашето душевно-духовно естество имаме този стремеж да се завърнем в тялото, защото действително желаем тялото. Ние желаел нашето тяло. И който може да изживее съзнателно своето събуждане, той знае: ти искаш да се събудиш и трябва да искаш да се събудиш.
към текста >>
Да предположим, че сме оставили
един
човек на Земята и ние самите сме преминали през вратата на смъртта.
Сега, след като държах предидущите сказки, аз съм в състояние да Ви опиша някои отношения по-точно отколкото иначе, когато трябваше да описвам в обзор; защото за точното описание винаги е необходимо да бъдат създадени първо необходимите за това понятия.
Да предположим, че сме оставили един човек на Земята и ние самите сме преминали през вратата на смъртта.
Следователно намираме се в периода, през който сме усвоили способността да виждаме в света на елементалните същества и да чувствуваме самите себе си, така щото знаем: плодовете на нашия земен живот са се отдалечили; но ние още сме свързани с нашия последен земен живот. Да предположим, че когато сме пристъпили през вратата на смъртта, сме оставили на Земята един човек, когото много сме обичали. Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към виждането на елементалните същества на другите. Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества. Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа.
към текста >>
Да предположим, че когато сме пристъпили през вратата на смъртта, сме оставили на Земята
един
човек, когото много сме обичали.
Сега, след като държах предидущите сказки, аз съм в състояние да Ви опиша някои отношения по-точно отколкото иначе, когато трябваше да описвам в обзор; защото за точното описание винаги е необходимо да бъдат създадени първо необходимите за това понятия. Да предположим, че сме оставили един човек на Земята и ние самите сме преминали през вратата на смъртта. Следователно намираме се в периода, през който сме усвоили способността да виждаме в света на елементалните същества и да чувствуваме самите себе си, така щото знаем: плодовете на нашия земен живот са се отдалечили; но ние още сме свързани с нашия последен земен живот.
Да предположим, че когато сме пристъпили през вратата на смъртта, сме оставили на Земята един човек, когото много сме обичали.
Сега след смъртта, когато сме привикнали да познаваме нашите собствена елементални творения, ние постепенно преминаваме към познаването, към виждането на елементалните същества на другите. Това ние научаваме постепенно от нашите собствени елементални същества. Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята. Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това.
към текста >>
Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като
един
образ, в който ни се явяват мислите на другия.
Сега ние виждаме човека, който сме оставили на Земята, виждаме това, което той мисли, това, което живее като мисли в неговата душа; защото то се изразява в елементалните същества, които застават като мощни имагинации пред нашата душа. Следователно сега можем да имаме много по-дълбока връзка с вътрешността на съответния човек, отколкото когато бяхме заедно на Земята. Защото когато сами се намирахме във физическото тяло, ние не можехме да виждаме мислите на другия, а сега можем това. Обаче ние се нуждаем от спомена на чувството моля Ви обърнете внимание на тази дума ние се нуждаем от чувствения спомен, от чувствената връзка с нашия собствен последен земен живот. Ние трябва някакси да чувствуваме така, както сме чувствували в тялото и това чувство трябва да отеква в нас.
Тогава се оживява връзката, която иначе бихме имали само като един образ, в който ни се явяват мислите на другия.
Следователно ние добиваме една жива връзка по околния път чрез нашите чувства. И така е общо взето с всичко.
към текста >>
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е
един
период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят.
Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас. Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето.
към текста >>
Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас
един
вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят. Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот.
Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас.
към текста >>
Като
един
вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят. Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас.
Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят.
Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето. Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас. През време, когато този отзвук от чувството и волята продължават да действува години наред в нея, душата трябва да развие, да направи да узрее това, от което се нуждае в духовния свят и в това отношение: Сили, които аз назовах, като казах: това е като едно чувствуващо желание или като едно желаещо чувство.
към текста >>
Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като
един
вид комета на времето.
Вие виждате, това е едно освобождаване чрез усилия от едно състояние, което можем да охарактеризираме, като кажем: Това е един период, през който трябва да черпим силите още от нашия последен земен живот, за да стигнем до живи отношения със заобикалящия ни духовен свят. Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас. Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят.
Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето.
Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме. Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас. През време, когато този отзвук от чувството и волята продължават да действува години наред в нея, душата трябва да развие, да направи да узрее това, от което се нуждае в духовния свят и в това отношение: Сили, които аз назовах, като казах: това е като едно чувствуващо желание или като едно желаещо чувство. За нашето чувство и нашата воля ние знаем: те са вътре в нашата душа.
към текста >>
Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще
един
вид опашка, която ние изживяваме.
Ние обичаме душите, които сме оставили на Земята и чието душевно съдържание ни се явява като мисли, като елементални същества. Но ние ги обичаме, защото още живеем с любовта, която сме развили за тях през време на нашия земен живот. Неприятно е бих могъл да кажа да употребявам такива изрази, но някои от Вас ще ме разберат, когато казвам: Земният живот значи не животът на мислите земният живот като чувствувано и изпълнено с волев импулс душевно съдържание, с който ние още сме свързани, става за нас един вид електрически ключ на собствената индивидуалност с това, което се вълнува духовно около нас. Като един вид електрически ключ: ние възприемаме всичко по околен път чрез последния земен живот; но ние възприемаме само чрез това, което през последния земен живот беше чувство и воля, което принадлежи в духовния свят. Сега е действително така, че ние се чувствуваме живеещи във времето по-нататък като един вид комета на времето.
Нашият земен живот е като едно ядро, но ядрото развива в следващото бъдеще един вид опашка, която ние изживяваме.
Ние още сме свързани с нашия земен живот, доколкото той е изпълнен от чувство и воля, и, както Ви описах, от това изживяване във вътрешността на нашата душа трябва да се роди нещо, което сега не е непосредствено чувство и воля; защото душевните сили, които развиваме тук на Земята във физическия свят, също и силата на чувствуването, както я имаме именно във физическия свят като сила, като способност на чувството, а също и силата на волята, каквато я имаме във физическия свят като сила на волята, ние ги имаме в тази форма благодарение на това, че живеем във физическото тяло. Когато душата не живее вече във физическото тяло, тя трябва да развие други способности, които през време на физическия живот са се намирали в спящо състояние в нас. През време, когато този отзвук от чувството и волята продължават да действува години наред в нея, душата трябва да развие, да направи да узрее това, от което се нуждае в духовния свят и в това отношение: Сили, които аз назовах, като казах: това е като едно чувствуващо желание или като едно желаещо чувство. За нашето чувство и нашата воля ние знаем: те са вътре в нашата душа. Обаче всъщност след смъртта ние не притежаваме нищо от едно такова чувство и едно такова желание, каквито те се намират в нашата душа.
към текста >>
Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно
един
ство, когато сме преминали вратата на смъртта.
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят. Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят. Тази сила постепенно се пробужда.
Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта.
Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят. Това, което се излъчва там от нас, през време на нашия физически живот трябва да бъде преобразено и използувано, за да може нашето тяло действително да живее и да приютява съзнанието в нас. Но тази духовна светеща сила действува изцяло под прага на съзнанието в нашето физическо тяло като сила, която организира живота и съзнанието. Ние не трябва да я внасяме в земното съзнание, иначе бихме лишили нашето тяло от силата, която трябва да го организира.
към текста >>
Като се вживяваме в това време, ние минаваме през двете състояния, за които говорих и в публичната сказка:
един
период, който трае години и през който, както бе описано, се свързваме с духовния свят чрез излъчването на светещата душевна сила.
Така живеем ние във времето, което можем, да наречем първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане.
Като се вживяваме в това време, ние минаваме през двете състояния, за които говорих и в публичната сказка: един период, който трае години и през който, както бе описано, се свързваме с духовния свят чрез излъчването на светещата душевна сила.
В този духовен свят ние виждаме това, което съществува около нас като духове и като души. После това здрачава, ние чувствуваме: Сега ти все по-малко можеш да развиваш твоята светеща душевна сила, ти трябва да я оставиш да се здрачи и да се стъмни все повече в духовен смисъл. Чрез това ти все по-малко виждаш духовните същества. И това става все повече и повече така, че то се сменя с един период, през който си казваме: Тук около тебе се намират съществата; но ти ставаш все по-самотен, имаш само твоето собствено душевно съдържание и това душевно съдържание става толкова по-изобилно, колкото повече преставаш да можеш да осветляваш там навън съществата. Съществуват времена на духовно дружене и времена на духовна самотност, през които има едно след-изживяване на това, което сме изживели през време на духовните дружения.
към текста >>
И това става все повече и повече така, че то се сменя с
един
период, през който си казваме: Тук около тебе се намират съществата; но ти ставаш все по-самотен, имаш само твоето собствено душевно съдържание и това душевно съдържание става толкова по-изобилно, колкото повече преставаш да можеш да осветляваш там навън съществата.
Така живеем ние във времето, което можем, да наречем първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане. Като се вживяваме в това време, ние минаваме през двете състояния, за които говорих и в публичната сказка: един период, който трае години и през който, както бе описано, се свързваме с духовния свят чрез излъчването на светещата душевна сила. В този духовен свят ние виждаме това, което съществува около нас като духове и като души. После това здрачава, ние чувствуваме: Сега ти все по-малко можеш да развиваш твоята светеща душевна сила, ти трябва да я оставиш да се здрачи и да се стъмни все повече в духовен смисъл. Чрез това ти все по-малко виждаш духовните същества.
И това става все повече и повече така, че то се сменя с един период, през който си казваме: Тук около тебе се намират съществата; но ти ставаш все по-самотен, имаш само твоето собствено душевно съдържание и това душевно съдържание става толкова по-изобилно, колкото повече преставаш да можеш да осветляваш там навън съществата.
Съществуват времена на духовно дружене и времена на духовна самотност, през които има едно след-изживяване на това, което сме изживели през време на духовните дружения. Но всичко се изживява тогава в душата; то намалява и се сменя.
към текста >>
И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме
един
безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме
един
външен свят.
Но ние знаем: Докато там навън е външният свят, ти трябва да бъдеш със самия себе си и да твориш, да твориш. Това, което твориш, е светът, който те заобикаля отвъд брега на твоето собствено същество. Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ.
И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят.
И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят. Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения. Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж. В духовния Космос съществува една сила, която от копнежа може да направи да бъде осветлен този поглед в миналото и да го изживеем. Обаче в настоящия цикъл на нашето развитие за целта е необходимо едно нещо.
към текста >>
Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде
един
външен свят,
един
външен свят, който обаче все пак е
един
вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения.
Но докато живеем така през първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане и се приближаваме към средата на периода между смъртта и едно ново раждане, ние чувствуваме, че самотният живот става все по-богат, а моментите на задружен живот с външния свят стават все по-кратки и по-сумрачни. Тогава идва времето, когато се намираме по средата между смъртта и едно ново раждане, което време аз се опитах да опиша в моята последна мистерийна драма "Пробуждане на душите" като мирова среднощ: когато човекът има най-силния живот вътре в себе си, но не притежава творческата душевна сила в себе си, за да осветлява заобикалящата го духовна среда, когато така да се каже безкрайни светове могат да ни изпълнят духовно вътрешно из нашата вътрешност, но ние не можем да знаем за друго битие освен за нашето собствено битие. Това е средата в изживяванията между смъртта и едно ново раждане, мировата среднощ. И сега започва времето, през което в човека копнежът се превръща в една положителна творческа сила; защото въпреки че притежаваме един безкрайно богат вътрешен живот, в нас се събужда копнежът отново да имаме един външен свят. И толкова различни са отношенията на духовния свят от тези на физическия свят, че, докато във физическия свят копнежът е най-пасивната сила, /когато имаме нещо, за което копнеем, тогава това нещо е, което ни определя/, напротив обратен е случаят в духовния свят.
Там копнежът става една творческа сила; той се преобразява в това, което сега като една нова душевна светлина може да ни даде един външен свят, един външен свят, който обаче все пак е един вътрешен свят, като нашият поглед се разкрива към нашите предишни земни въплъщения.
Те стоят сега разпрострени пред нас, осветлени от светлината, родена от нашия копнеж. В духовния Космос съществува една сила, която от копнежа може да направи да бъде осветлен този поглед в миналото и да го изживеем. Обаче в настоящия цикъл на нашето развитие за целта е необходимо едно нещо. Аз Ви казах: През цялото това време на първата половина на живота между смъртта и едно ново раждане ние сменяме постоянно състоянията на вътрешен живот с тези на външен живот, сменяме самотността с духовната задружност. Отношенията на духовния свят са първо такива, че всеки път, когато в този духовен свят отново се връщаме към нашата самотност, в нашата вътрешна дейност ние постоянно произвеждаме отново пред нашата душа това, което сме преживяли във външния свят.
към текста >>
да запази напълно като спомен за миналия земен живот това: Аз съм бил на Земята в този живот като
един
аз това чувство на вътрешното сцепление на аза трябва да се разпростира във времената на самотност и на външен задружен живот.
Отношенията на духовния свят са първо такива, че всеки път, когато в този духовен свят отново се връщаме към нашата самотност, в нашата вътрешна дейност ние постоянно произвеждаме отново пред нашата душа това, което сме преживяли във външния свят. Благодарение на това съществува едно съзнание, което се разпростира върху целия духовен свят. Трептенията отново се събират в самотността. Но едно нещо трябва да запазим ние, което трябва да остане да съществува, безразлично, дали се разширяваме във великия духовен свят, или се оттегляме вътре в нас. Преди да стане Тайната на Голгота, беше възможно, благодарение на силите, чрез които човекът е бил свързан с древните времена, той да има здравото сцепление на своя аз, да не изгубва това азово сцепление. т.е.
да запази напълно като спомен за миналия земен живот това: Аз съм бил на Земята в този живот като един аз това чувство на вътрешното сцепление на аза трябва да се разпростира във времената на самотност и на външен задружен живот.
Преди Тайната на Голгота за целта спомагаха онаследените сили. Обаче сега за това може да спомогне само едно; че с това, което сме отделили като наш земен плод от себе си, което чувствуваме да се отдалечава от нас при напускането на физическото тяло, с него трябва да остане свързано едно душевно изпълване, душевното изпълване, което можем да имаме благодарение на това, че Христос се е разлял в земната аура. Това проникване с Христовата субстанциалност, това е, което в настоящия цикъл на времето при преминаването от физическия живот в смъртта ни дава възможност, да запазим спомена на нашия аз до мировата среднощ, въпреки всяко разширяване в духовния свят, въпреки всяко прибиране в самотността. До там достига импулсът, който изхожда от Христовата Сила, така щото ние не изгубваме самите себе си. Обаче след това от копнежа една нова духовна сила трябва да запали нашия копнеж и създаде една нова светлина.
към текста >>
23.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Но казахме, че копнежът към
един
външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина.
Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина.
По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването.
към текста >>
По този начин за нас става възможно да виждаме сега
един
външен свят от съвършено особен род.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина.
По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род.
Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания. Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване. Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването. Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас.
към текста >>
Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като
един
външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване.
В тази моя последна сказка бих искал да продължа от там, където вчера спряхме. Ние завършихме с това, което си позволих да нарека "мирова среднощ, миров среднощен час на духовното съществуване между смъртта и едно ново раждане", онзи миров среднощен час, когато вътрешното човешко изживяване става най-интензивно, а това, което можем да наречем духовно дружене, връзката с външния духовен свят, е достигнало най-ниската степен, така щото в известно отношение през този миров среднощен час на духовното съществуване около нас е духовна тъмнина. Но казахме, че копнежът към един външен свят отново действува в нас и че този копнеж става активен чрез Духа, който действува в духовните светове, и че този копнеж ражда от нас една нова душевна светлина. По този начин за нас става възможно да виждаме сега един външен свят от съвършено особен род. Този външен свят, който виждаме тогава, е нашето собствено минало, така както то се е родило чрез предишни въплъщения и междинните периоди между умиранията и новите раждания.
Сега ние обгръщаме това наше минало с поглед като един външен свят, като поглеждаме назад към това, което сме имали от мировото съществуване, което сме вкусили, и към това, което сме останали длъжни на това мирови съществуване.
Когато имаме този поглед назад и нашите минали изживявания, срещу нас застават с голяма сила особено две неща. Ние сме вкусили това или онова това ни се показва някакси чрез едно духовно виждане вкусили сме това или онова, дарено ни е било това или онова като радост, като удоволствие на съществуването. Всичко това ние можем да обхванем с поглед, което някога сме имали като радост, като удоволствие на съществуването; но ние го обхващаме с поглед така, че то ни се явява в неговата духовна стойност, че то ни показва това, което е направило от нас.
към текста >>
Да вземем
един
конкретен случай.
Да вземем един конкретен случай.
Ние поглеждаме назад към нещо, което сме получили като наслада, като удоволствие в миналото в едно от нашите съществувания. Тогава ние чувствуваме: Това не е нещо минало; то наистина се намира и миналите времена, когато си имал удоволствието, но то не е нещо, което абсолютно е минало. То е нещо, което продължава своите действия във всички времена, продължава ги така, че очаква това, което ние ще направим от него. Когато сме имали едно удоволствие, една наслада, така чувствуваме ние, ние го изживяваме непосредствено в нашето душевно битие при това взиране в миналото: Това трябва да се превърна в тебе в една сила, в една сила в твоята душа и тази сила на твоята душа ти можеш да направиш да действува в тебе по два начина. Сега в това духовно съществуване след мировата среднощ, в което се намираш, ти имаш тази двойна възможност.
към текста >>
Такъв човек ще проникне това удоволствие с
един
вид чувство на благодарност към всемира, към духовните Същества на всемира; защото ще знае, че чрез всяка наслада, чрез всяко удоволствие той става длъжник на всемира.
Който се проникне все повече и повече с познанията на Духовната наука в смисъла на завчерашната сказка, у него тази Духовна наука ще премине в инстинктивния живот и той ще развие така да се каже като една подбуда на неговата вътрешна съвест и спрямо насладите, спрямо удоволствията настроението: Ти не трябва да приемаш някоя наслада, някоя радост само заради себе си.
Такъв човек ще проникне това удоволствие с един вид чувство на благодарност към всемира, към духовните Същества на всемира; защото ще знае, че чрез всяка наслада, чрез всяко удоволствие той става длъжник на всемира.
Най-добре и най-сигурно можем да се справим с превръщането на онези наслади и радости, които са от духовно естество. Такива наслади и радости, които могат да бъдат задоволени само чрез телесните органи или въобще само чрез това, че на физическото поле човекът има едно тяло, също стоят пред нас в посочения период между смъртта и едно ново раждане като нещо, което трябва да бъде преобразено, ако не искаме постепенно да се задушим, да се изродим духовно. Ние чувствуваме необходимостта от тяхното превръщане, но чувствуваме също: че първо ще бъдат необходими много прераждания, за да можем в периодите между тези прераждания, когато се намираме в духовния свят, да произведем това превръщане.
към текста >>
Това намираме ние, че в настоящия цикъл на човечеството с такива радости, с такива наслади, в които на физическото поле нашето душевно-духовно естество пропада така да се каже напълно и насладата, удоволствието приемат
един
подчовешки, да не кажа едни животински характер защото радостта и насладата могат да приемат
един
подчовешки характер ,че в действителност с такива наслади причиняваме безкрайно страдание на определени същества от духовния свят, които застават пред нас едва тогава, когато проникнем в този духовен свят.
След това в духовния свят намираме още и нещо друго.
Това намираме ние, че в настоящия цикъл на човечеството с такива радости, с такива наслади, в които на физическото поле нашето душевно-духовно естество пропада така да се каже напълно и насладата, удоволствието приемат един подчовешки, да не кажа едни животински характер защото радостта и насладата могат да приемат един подчовешки характер ,че в действителност с такива наслади причиняваме безкрайно страдание на определени същества от духовния свят, които застават пред нас едва тогава, когато проникнем в този духовен свят.
И изгледът на това страдание, което в духовния свят причиняваме на определени същества, е толкова поразяващ, подтискащ, той прониква, пропива нашите души с такива сили, че ние не можем да се справим с хармоничното изграждане на отношенията за следващото прераждане. За да обясним и нещо друго в сравнение с това, което изпитваме на Земята като скърби, като страдания, на духовното поле ни се показва, че изпитаните на физическото поле болки и страдания продължават да действуват и на духовното поле проникват така нашата душа със сили, които се превръщат в сили на волята; така щото по този начин ние ставаме по-силни в нашата душа и имаме възможност до превърнем тази сила в морална сила, която после отново можем да донесем на физическото поле, за да имаме не само определени способности, чрез които можем да създадем нещо ценно за окръжаващия свят, но за да имаме и моралната сила да проявим пълнохарактерно тези способности. Такива и много други изживявания имаме ние непосредствено след мировия среднощен час на съществуването.
към текста >>
Естествено ние можем най-добре да разберем това, ако вземам по възможност
един
конкретен случай.
С нас влизат в отношенията духовни отношения хора, с които сме имали това или онова отношение в предишни степени на съществуването. Не като че по-рано общуването с тези хора не е съществувала ние все повече се чувствуваме заедно с хората, които през земния живот са били близко свързани с нас, ние изживяваме това в по-голямата част от времето между смъртта и едно ново раждане -, но сега, като намираме тези хора след мировия среднощен час в духовния свят, ни се показва на тези хора, с какво ние сме им станали длъжници или с какво те са станали длъжници към нас. Сега ние виждаме не само това: такива са били твоите отношения с тези хора между това и това време това сме имали и по-рано -, но тези хора стават за нас израз за това, което е изправяне, възмездие за миналите изживявания. От самите хора, както те застават пред нас, ние виждаме, чрез какви нови изживявания на физическото поле можем да изправим миналото, с какво сме им станали длъжници и т.н. Намирайки се пред душите на хората ние виждаме така да се каже действията, които в бъдеще ще бъдат последствията от отношенията, които в миналото сме имали към хората.
Естествено ние можем най-добре да разберем това, ако вземам по възможност един конкретен случай.
към текста >>
Да предположим следователно още веднъж, че сме излъгали
един
човек.
Да предположим следователно още веднъж, че сме излъгали един човек.
Сега настъпва времето, когато в духовния свят ни се предлага възможността да бъдем измъчвани от противоположната на нашата лъжа истина; но ние сме измъчвани чрез това, че отношението към човека, когото сме излъгали, в посоченото сега време се изменя така, колкото пъти виждаме този човек /и ние достатъчно често ще го виждаме с духовните очи/, че той става причина да възниква в нас противоположната на лъжата истина, която ни измъчва. Благодарение на това от глъбините на нашето същество се надига стремежът: Ти трябва отново да срещнеш този човек долу на Земята и трябва да направиш нещо, което да накупи неправдата, която си извършил чрез лъжата; защото това не може да бъде изкупено тук в духовния свят, тук тя можеш само да добиеш пълна яснота върху действието на лъжата в Космоса. Това, което е било създадено от този род на Земята, може да бъде изкупено, поправено отново на Земята. И човек знае, че се нуждае за изправянето от сили, които може да добие, когато отново облече едно земно тяло. Чрез това в нашата душа се ражда стремежът: Ти трябва да облечеш едно земно тяло, което да ти даде възможност да извършиш едно такова действие, чрез което да бъдат изправени несъвършенствата, които си причинил на Земята; иначе следващият път, когато ще минеш отново през смъртта, този човек отново ще се яви пред тебе и ще предизвика мъчението на истината.
към текста >>
Едно от последствията, което често се явява тогава това, че когато се родим отново, ние срещаме на Земята
един
или няколко човеци обсебени от тези елементални същества и тези хора имат вдъхновени особено враждебни намерения спрямо нас.
Но аз трябва да развия в мене тези способности. Аз зная, че ще мога действително в следващото прераждане да направя услуги на някои хора, на които мога да направя услуги, само благодарение на това, че добия тези способности. По правило в такъв случай ние решаваме така, че усвояваме тези способности. Но с това ние нараняваме тези елементални същества, които са около нас. Те се чувствуват по някакъв начин уязвени от нас; а именно когато стане това, което казахме, че усвояваме определени способности те се чувствуват чрез това затъмнени в тяхното съществуване, като че се отнема нещо от тяхната мъдрост.
Едно от последствията, което често се явява тогава това, че когато се родим отново, ние срещаме на Земята един или няколко човеци обсебени от тези елементални същества и тези хора имат вдъхновени особено враждебни намерения спрямо нас.
Помислете, колко дълбоко ни позволява това да вникнем в човешкото изживяване и колко основно ни учи то да реагираме човешкия живот, да усвоим действително верния инстинкт, да се отнасяме правилно на Земята. Но това не обуславя, щото винаги, когато се намираме на физическото поле, да казваме: Да но, аз трябваше тогава да се пазя. Чрез това аз предизвиках тези врагове против себе си; сега не трябва да им преча. Може да настъпи случаят, когато е добре да ги оставим да действуват; но може също да настъпи такъв случай, че, ако не им попречим да действуват, тези враждебни елементални същества, които действуват чрез тези или онези хора, чрез това, което постигат на физическото поле, да си създадат изобилно възмездие за това, което сме им отнели, така да се каже, чрез собствената защита. Те надвишават това, което им е било отнето и последствието от това би било, че ние не можем да се спасим от тях, когато отново се намираме в съответния период между смъртта и едно ново раждане и те могат в известно отношение да ни унищожат по отношение на някои способности.
към текста >>
Ще изтъкна случая, когато у
един
човек смъртта настъпва по-рано да речем чрез една болест.
Ще изтъкна случая, когато у един човек смъртта настъпва по-рано да речем чрез една болест.
Тогава този човек, който е бил доведен преждевременно до смъртта чрез една болест, минава през вратата на смъртта така, че той носи още в себе определени сили, които би изразходвал на Земята, ако би достигнал тук една нормална възраст. Тези сили, които по този начин останат така да се каже като остатък в човека, които той още би могъл да използува, ако не би починал по-рано, те остават и духовният изследовател констатира, когато изследва живота след смъртта, че тези сили се вливат в силите на волята и на чувството на съответния човек и ги укрепват, подсилват ги. Така щото един такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като един по-силен човек, като един човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано. Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си. В такъв случай той не би постигнал това.
към текста >>
Така щото
един
такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като
един
по-силен човек, като
един
човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано.
Ще изтъкна случая, когато у един човек смъртта настъпва по-рано да речем чрез една болест. Тогава този човек, който е бил доведен преждевременно до смъртта чрез една болест, минава през вратата на смъртта така, че той носи още в себе определени сили, които би изразходвал на Земята, ако би достигнал тук една нормална възраст. Тези сили, които по този начин останат така да се каже като остатък в човека, които той още би могъл да използува, ако не би починал по-рано, те остават и духовният изследовател констатира, когато изследва живота след смъртта, че тези сили се вливат в силите на волята и на чувството на съответния човек и ги укрепват, подсилват ги.
Така щото един такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като един по-силен човек, като един човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано.
Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си. В такъв случай той не би постигнал това. Какво може да се постигне чрез едно такова изкуствено причиняване на преждевременната смърт, Вие ще намерите това описано в моята книга "Теософия", доколкото е необходимо този въпрос да бъде осветлен. Аз загатнах също и за случая, при който един човек намира своята преждевременна смърт чрез нещастен случай. Когато един нещастен случай изтръгва от живота на физическото поле един човек, който би имал достатъчно сили да живее до дълбока старост, у него също остава един остатък от тези сили.
към текста >>
Аз загатнах също и за случая, при който
един
човек намира своята преждевременна смърт чрез нещастен случай.
Тези сили, които по този начин останат така да се каже като остатък в човека, които той още би могъл да използува, ако не би починал по-рано, те остават и духовният изследовател констатира, когато изследва живота след смъртта, че тези сили се вливат в силите на волята и на чувството на съответния човек и ги укрепват, подсилват ги. Така щото един такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като един по-силен човек, като един човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано. Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си. В такъв случай той не би постигнал това. Какво може да се постигне чрез едно такова изкуствено причиняване на преждевременната смърт, Вие ще намерите това описано в моята книга "Теософия", доколкото е необходимо този въпрос да бъде осветлен.
Аз загатнах също и за случая, при който един човек намира своята преждевременна смърт чрез нещастен случай.
Когато един нещастен случай изтръгва от живота на физическото поле един човек, който би имал достатъчно сили да живее до дълбока старост, у него също остава един остатък от тези сили. По същия начин, когато е преминал мировия среднощен час на съществуването между смъртта и едно ново раждане, тези остатъчни сили от земния живот се вливат в него и укрепват, подсилват неговите интелектуални сили, неговите познавателни сили нарастват. Чрез духовно изследване може да се открие, че великите откриватели са често пъти такива хора, които в минали прераждания са загинали чрез някой нещастен случай.
към текста >>
Когато
един
нещастен случай изтръгва от живота на физическото поле
един
човек, който би имал достатъчно сили да живее до дълбока старост, у него също остава
един
остатък от тези сили.
Така щото един такъв човек е в състояние да използува това, което е било влято в него чрез тези сили преди мировия среднощен час, да го използува след мировия среднощен час така, че при следващото въплъщение на Земята той влиза в земния живот като един по-силен човек, като един човек със солидна воля, със здрава воля, каквато не би имал, ако не беше починал по-рано. Но за да се получи това, то е свързано с предишната карма на съответния човек и би било най-голямата глупост да се мисли, че някой би могъл да постигне същия резултат, ако сам сложи преждевременно край на живота си. В такъв случай той не би постигнал това. Какво може да се постигне чрез едно такова изкуствено причиняване на преждевременната смърт, Вие ще намерите това описано в моята книга "Теософия", доколкото е необходимо този въпрос да бъде осветлен. Аз загатнах също и за случая, при който един човек намира своята преждевременна смърт чрез нещастен случай.
Когато един нещастен случай изтръгва от живота на физическото поле един човек, който би имал достатъчно сили да живее до дълбока старост, у него също остава един остатък от тези сили.
По същия начин, когато е преминал мировия среднощен час на съществуването между смъртта и едно ново раждане, тези остатъчни сили от земния живот се вливат в него и укрепват, подсилват неговите интелектуални сили, неговите познавателни сили нарастват. Чрез духовно изследване може да се открие, че великите откриватели са често пъти такива хора, които в минали прераждания са загинали чрез някой нещастен случай.
към текста >>
Такъв
един
човек трябва тогава да чака, докато в духовния свят израснат в него самия сили, за да вижда ясно нещата, а именно за да види: тези хора, тези близки души, които е оставил на Земята, са с материалистични разбирания, защото са завладени от Ариман.
Ето защо никой не трябва да се чуди, когато нещо, което се описва за духовните светове, изглежда така, че ако към него се приложат понятията на физическия свят, то ще се чувствува като незадоволително. Например факт е, който духовното изследване потвърждава в много случаи, че някой, който умира с материалистично разбиране и оставя тук на Земята свои близки, които имат също материалистични разбирания, такъв човек понася отначало определени лишения в духовния свят. Когато е минал през вратата на смъртта без духовно разбиране и иска да погледне назад към своите любими същества на Земята, ако в неговата душа няма никаква духовна мисъл, той не може да ги вижда непосредствено; той знае за тях само до момента, когато е минал през смъртта. Какво изживяват те сега на Земята, това неговото духовно око не може да види, защото и в техните души няма духовен живот. Защото само духовният живот хвърля светлина в духовните светове.
Такъв един човек трябва тогава да чака, докато в духовния свят израснат в него самия сили, за да вижда ясно нещата, а именно за да види: тези хора, тези близки души, които е оставил на Земята, са с материалистични разбирания, защото са завладени от Ариман.
Ако той би видял това непосредствено след смъртта, тогава не би могъл да го понесе. Човек трябва първо да вникне в това обсебване на хората, на душите с материалистично разбиране от Ариман, и тогава да започне да вижда тези души, докато те минат през вратата на смъртта и сами се освободят от тяхното материалистично разбиране в духовния свят. Тогава той може да установи по-късно връзка с тях.
към текста >>
Между смъртта и едно ново раждане мъртвият стига до
един
момент, когато си казва: О, колко безутешно трябва да бъде да видиш веднага след смъртта тези души, когато човек има материалистично разбиране!
Някой би могъл да каже: Да, но това не са никак утешителни отношения, каквито ти ни описваш, че протичат след смъртта. Да, обични мой приятели, това е една представа, която е добита на физическото поле, когато говорим така; това съвсем не е една представа, която е проникната вече от разбирането на духовните светове.
Между смъртта и едно ново раждане мъртвият стига до един момент, когато си казва: О, колко безутешно трябва да бъде да видиш веднага след смъртта тези души, когато човек има материалистично разбиране!
Най-добре е за тези души, те първо да минат през това време на изпитание! Те биха изгубили себе си, не биха могли да постигнат това, което трябва да постигнат, ако нещата не стояха така. Гледището става съвършено друго, когато човек разглежда нещата от духовната страна и ще дойде време, когато хората ще чувствуват необходимостта, още на физическото поле да добият действително разбиране за истините на Духовната наука. Затова тази Духовна наука идва сега в света, защото развитието на човечеството изисква по необходимост духовните светове и условията на съществуване в тях да проникнат все повече и повече в душите, първо инстинктивно и после съзнателно. Това проникване трябва да живее в душите на хората на Земята.
към текста >>
както е било някога случаят, когато имаше шивачи в селото, които само тогава ушиваха
един
костюм, когато той биваше поръчан.
По отношение на духовното съществуване подлежи на същите закони, било че проследяваме това духовно в реда на природата или в случая, който можахме да изнесем като наш собствен. Но да предположим сега, че бихме искали да пренесем тези неща и върху външния материален живот и бихме искали да кажем: И във външния живот се върши същото. Да, обични приятели, това е именно, че се върши това, което сега ще опиша, че ние отиваме към едно бъдеще, където то ще се прояви все повече! Безразборно се произвежда все повече и повече, създават се фабрики и хората не се запитват. Колко ще се използува?
както е било някога случаят, когато имаше шивачи в селото, които само тогава ушиваха един костюм, когато той биваше поръчан.
Тогава консуматорът беше този, който определя ше, колко да се произвежда; сега се произвежда за пазара, стоките се трупат, колкото много е възможно. Производството работи изцяло по принципа, по който природата създава. Природата бива продължена в социалния ред: това ще взема все по-голямо надмощие. Обаче тук ние навлизаме в полето на материалното. Духовният закон няма никакво приложение във външния живот, понеже той важи именно за духовния свят, той няма никакво приложение и се получава нещо твърде забележително.
към текста >>
Накратко казано, този живот протича тогава така, че наистина той все още протича в една смяна на духовно общуване и на духовна самотност, но е насочен главно към това, душата да си изгради първообраза за
един
нов земен живот, първо чисто духовно.
Накратко казано, този живот протича тогава така, че наистина той все още протича в една смяна на духовно общуване и на духовна самотност, но е насочен главно към това, душата да си изгради първообраза за един нов земен живот, първо чисто духовно.
И дълго време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят един духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-магнетични сили. Тези духовно-магнетични сили привличат една душа надолу към една родителска двойка, за която тя чувствува: тази родителска двойка ще ми даде наследствените признаци, за да мога да вляза в един нов земен живот.
към текста >>
И дълго време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят
един
духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-магнетични сили.
Накратко казано, този живот протича тогава така, че наистина той все още протича в една смяна на духовно общуване и на духовна самотност, но е насочен главно към това, душата да си изгради първообраза за един нов земен живот, първо чисто духовно.
И дълго време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят един духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-магнетични сили.
Тези духовно-магнетични сили привличат една душа надолу към една родителска двойка, за която тя чувствува: тази родителска двойка ще ми даде наследствените признаци, за да мога да вляза в един нов земен живот.
към текста >>
Тези духовно-магнетични сили привличат една душа надолу към една родителска двойка, за която тя чувствува: тази родителска двойка ще ми даде наследствените признаци, за да мога да вляза в
един
нов земен живот.
Накратко казано, този живот протича тогава така, че наистина той все още протича в една смяна на духовно общуване и на духовна самотност, но е насочен главно към това, душата да си изгради първообраза за един нов земен живот, първо чисто духовно. И дълго време още, преди човек да слезе в този земен живот, той е изградил от духовния свят един духовно-етерен първообраз, който носи в себе си силите, които бихме могли да наречем духовно-магнетични сили.
Тези духовно-магнетични сили привличат една душа надолу към една родителска двойка, за която тя чувствува: тази родителска двойка ще ми даде наследствените признаци, за да мога да вляза в един нов земен живот.
към текста >>
Аз посочих вече, че нормалният момент е този, в който имаме чувството: Ние се съ
един
яваме с това, което се е отдалечило от нас като плод на нашия последен земен живот.
Аз посочих вече, че нормалният момент е този, в който имаме чувството: Ние се съединяваме с това, което се е отдалечило от нас като плод на нашия последен земен живот.
Но човек не стига винаги до тази точка. Тогава нашият живот протича така, че ние бихме чувствували напълно връзката между телесното и духовното, ако бихме стигнали до този момент но повечето пъти човек навлиза в съществуването по-рано. Болшинството от хората са духовно преждевременно родени и едва по-късно се получава едно уравновесяване благодарение на това, че имаме такива изживявания, в които ние се сливаме напълно хармонично.
към текста >>
Вчера аз го описах: Там, където нашият копнеж за
един
външен свят трябва да бъде най-голям, защото най-много сме навлезли в самотността, там онова, което всъщност се вълнува и тъче само в духовните светове, живее само в духовните светове, там Духът е този, който пристъпва към нас и превръща нашия копнеж в
един
вид душевна светлина.
Едно нещо обаче е от особено значение.
Вчера аз го описах: Там, където нашият копнеж за един външен свят трябва да бъде най-голям, защото най-много сме навлезли в самотността, там онова, което всъщност се вълнува и тъче само в духовните светове, живее само в духовните светове, там Духът е този, който пристъпва към нас и превръща нашия копнеж в един вид душевна светлина.
До този момент ние трябва да запазим връзката с нашия Аз. Ние трябва да запазим така да се каже спомена: Ти беше на Земята този Аз. Този Аз трябва да остане като спомен в душата. Че имаме силата да сторим това в нашия цикъл на времето, то е свързано с факта, че Христос донесе в земната аура силата, която иначе не бихме могли да донесем от земния живот, силата, която ни прави способни да запазим спомена за нашия Аз до мировия среднощен час. Би се получило едно разкъсване, една пропаст, което би превърнало нашето съществуване в средата между смъртта и следващото раждане в нещо нехармонично, ако Христовият Импулс не би текъл през земния свят.
към текста >>
Дълго време преди настъпването на мировия среднощен час, ние бихме забравили, че сме били
един
Аз в последния живот; ние бихме чувствували връзката с духовния свят, обаче бихме забравили себе си.
До този момент ние трябва да запазим връзката с нашия Аз. Ние трябва да запазим така да се каже спомена: Ти беше на Земята този Аз. Този Аз трябва да остане като спомен в душата. Че имаме силата да сторим това в нашия цикъл на времето, то е свързано с факта, че Христос донесе в земната аура силата, която иначе не бихме могли да донесем от земния живот, силата, която ни прави способни да запазим спомена за нашия Аз до мировия среднощен час. Би се получило едно разкъсване, една пропаст, което би превърнало нашето съществуване в средата между смъртта и следващото раждане в нещо нехармонично, ако Христовият Импулс не би текъл през земния свят.
Дълго време преди настъпването на мировия среднощен час, ние бихме забравили, че сме били един Аз в последния живот; ние бихме чувствували връзката с духовния свят, обаче бихме забравили себе си.
А това се дължи на обстоятелството, че на Земята действително развиваме нашия Аз така силно, щото все повече и повече идваме до това осъзнаване на Аза, до това себесъзнание това е станало необходимо от Тайната на Голгота насам. Но развивайки все повече и повече на Земята на шето съзнание за Аза, нашето себесъзнание, ние изразходваме силите, от които се нуждаем след смъртта, за да не забравим себе си действително до мировия среднощен час на съществуването. За да можем да запазим този спомен, ние трябва да умрем в Христа. Ето защо трябваше да дойде Христовия Импулс. Той ни дава възможност да не забравим нашия Аз до настъпването на мировия среднощен час на съществуването.
към текста >>
Ако донесем този спомен до мировия среднощен час на съществуването, до там, където Духът Святи идва при нас и ни дава силата да простираме нашия поглед назад и да имаме връзка с нашия собствен вътрешен свят като с
един
външен свят; ако сме запазили тази връзка, от сега нататък Духът може да ни води до нашето следващо прераждане, което произвеждаме чрез това, че си изработваме нашия първообраз в духовния свят.
За да можем да запазим този спомен, ние трябва да умрем в Христа. Ето защо трябваше да дойде Христовия Импулс. Той ни дава възможност да не забравим нашия Аз до настъпването на мировия среднощен час на съществуването. После в мировия среднощен час на съществуването идва при нас Духът. До тогава ние сме запазили спомена за нашия Аз.
Ако донесем този спомен до мировия среднощен час на съществуването, до там, където Духът Святи идва при нас и ни дава силата да простираме нашия поглед назад и да имаме връзка с нашия собствен вътрешен свят като с един външен свят; ако сме запазили тази връзка, от сега нататък Духът може да ни води до нашето следващо прераждане, което произвеждаме чрез това, че си изработваме нашия първообраз в духовния свят.
Но в действителността нещата не стават така, че ние така да се каже да направим само най-необходимото, а, както махалото не остава спокойно, но се издига на едната страна и отново се връща към другата страна, и както е правилно така да става, така е и с духовния живот. Христовият Импулс не ни дарява само с такава сила, че да завършим рязко, но при известни обстоятелства той ни дава толкова много, че, ако Духът не би дошъл при нас, Христовият Импулс би ни пренесъл отвъд. Без съмнение със спомена ние не бихме могли да намерим връзката, съединяването; обаче Христовият Импулс би ви прехвърлил оттатък. Това има своето голямо значение и, за да можем да приемем от Христа един такъв Импулс надминаващ най-необходимата мярка, от това човек ще се нуждае все повече и повече, колкото повече се развива в бъдещето. Още сега е необходимо през своя земен живот човек да изпита не само най-необходимото относно Христа, а е необходимо Христовият Импулс да се настани като един по-мощен импулс в неговата душа, така щото този импулс да може да го прехвърли отвъд мировия среднощен час на съществуването.
към текста >>
Без съмнение със спомена ние не бихме могли да намерим връзката, съ
един
яването; обаче Христовият Импулс би ви прехвърлил оттатък.
После в мировия среднощен час на съществуването идва при нас Духът. До тогава ние сме запазили спомена за нашия Аз. Ако донесем този спомен до мировия среднощен час на съществуването, до там, където Духът Святи идва при нас и ни дава силата да простираме нашия поглед назад и да имаме връзка с нашия собствен вътрешен свят като с един външен свят; ако сме запазили тази връзка, от сега нататък Духът може да ни води до нашето следващо прераждане, което произвеждаме чрез това, че си изработваме нашия първообраз в духовния свят. Но в действителността нещата не стават така, че ние така да се каже да направим само най-необходимото, а, както махалото не остава спокойно, но се издига на едната страна и отново се връща към другата страна, и както е правилно така да става, така е и с духовния живот. Христовият Импулс не ни дарява само с такава сила, че да завършим рязко, но при известни обстоятелства той ни дава толкова много, че, ако Духът не би дошъл при нас, Христовият Импулс би ни пренесъл отвъд.
Без съмнение със спомена ние не бихме могли да намерим връзката, съединяването; обаче Христовият Импулс би ви прехвърлил оттатък.
Това има своето голямо значение и, за да можем да приемем от Христа един такъв Импулс надминаващ най-необходимата мярка, от това човек ще се нуждае все повече и повече, колкото повече се развива в бъдещето. Още сега е необходимо през своя земен живот човек да изпита не само най-необходимото относно Христа, а е необходимо Христовият Импулс да се настани като един по-мощен импулс в неговата душа, така щото този импулс да може да го прехвърли отвъд мировия среднощен час на съществуването. Защото благодарение на това Импулсът на Духа се засилва чрез Христовия Импулс и ние носим по-мощно Импулса на Духа през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото бихме го носили иначе, ако не съществуваше Христовият Импулс.
към текста >>
Това има своето голямо значение и, за да можем да приемем от Христа
един
такъв Импулс надминаващ най-необходимата мярка, от това човек ще се нуждае все повече и повече, колкото повече се развива в бъдещето.
До тогава ние сме запазили спомена за нашия Аз. Ако донесем този спомен до мировия среднощен час на съществуването, до там, където Духът Святи идва при нас и ни дава силата да простираме нашия поглед назад и да имаме връзка с нашия собствен вътрешен свят като с един външен свят; ако сме запазили тази връзка, от сега нататък Духът може да ни води до нашето следващо прераждане, което произвеждаме чрез това, че си изработваме нашия първообраз в духовния свят. Но в действителността нещата не стават така, че ние така да се каже да направим само най-необходимото, а, както махалото не остава спокойно, но се издига на едната страна и отново се връща към другата страна, и както е правилно така да става, така е и с духовния живот. Христовият Импулс не ни дарява само с такава сила, че да завършим рязко, но при известни обстоятелства той ни дава толкова много, че, ако Духът не би дошъл при нас, Христовият Импулс би ни пренесъл отвъд. Без съмнение със спомена ние не бихме могли да намерим връзката, съединяването; обаче Христовият Импулс би ви прехвърлил оттатък.
Това има своето голямо значение и, за да можем да приемем от Христа един такъв Импулс надминаващ най-необходимата мярка, от това човек ще се нуждае все повече и повече, колкото повече се развива в бъдещето.
Още сега е необходимо през своя земен живот човек да изпита не само най-необходимото относно Христа, а е необходимо Христовият Импулс да се настани като един по-мощен импулс в неговата душа, така щото този импулс да може да го прехвърли отвъд мировия среднощен час на съществуването. Защото благодарение на това Импулсът на Духа се засилва чрез Христовия Импулс и ние носим по-мощно Импулса на Духа през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото бихме го носили иначе, ако не съществуваше Христовият Импулс.
към текста >>
Още сега е необходимо през своя земен живот човек да изпита не само най-необходимото относно Христа, а е необходимо Христовият Импулс да се настани като
един
по-мощен импулс в неговата душа, така щото този импулс да може да го прехвърли отвъд мировия среднощен час на съществуването.
Ако донесем този спомен до мировия среднощен час на съществуването, до там, където Духът Святи идва при нас и ни дава силата да простираме нашия поглед назад и да имаме връзка с нашия собствен вътрешен свят като с един външен свят; ако сме запазили тази връзка, от сега нататък Духът може да ни води до нашето следващо прераждане, което произвеждаме чрез това, че си изработваме нашия първообраз в духовния свят. Но в действителността нещата не стават така, че ние така да се каже да направим само най-необходимото, а, както махалото не остава спокойно, но се издига на едната страна и отново се връща към другата страна, и както е правилно така да става, така е и с духовния живот. Христовият Импулс не ни дарява само с такава сила, че да завършим рязко, но при известни обстоятелства той ни дава толкова много, че, ако Духът не би дошъл при нас, Христовият Импулс би ни пренесъл отвъд. Без съмнение със спомена ние не бихме могли да намерим връзката, съединяването; обаче Христовият Импулс би ви прехвърлил оттатък. Това има своето голямо значение и, за да можем да приемем от Христа един такъв Импулс надминаващ най-необходимата мярка, от това човек ще се нуждае все повече и повече, колкото повече се развива в бъдещето.
Още сега е необходимо през своя земен живот човек да изпита не само най-необходимото относно Христа, а е необходимо Христовият Импулс да се настани като един по-мощен импулс в неговата душа, така щото този импулс да може да го прехвърли отвъд мировия среднощен час на съществуването.
Защото благодарение на това Импулсът на Духа се засилва чрез Христовия Импулс и ние носим по-мощно Импулса на Духа през втората половина на живота между смъртта и едно ново раждане, отколкото бихме го носили иначе, ако не съществуваше Христовият Импулс.
към текста >>
И чрез това в нашата душа може да бъде внесен
един
такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането.
Това, което ни остава в повече, то засилва Импулса на Духа. Духът би бил иначе само за духа и би престанал да действува, когато бихме се родили. Но прониквайки се с Христовия Импулс, този Христов Импулс усилва Импулса на Святия Дух.
И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането.
Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като един плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот. За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа. Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка. Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си един излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува един Дух. Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение един такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
към текста >>
Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като
един
плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот.
Това, което ни остава в повече, то засилва Импулса на Духа. Духът би бил иначе само за духа и би престанал да действува, когато бихме се родили. Но прониквайки се с Христовия Импулс, този Христов Импулс усилва Импулса на Святия Дух. И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането.
Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като един плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот.
За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа. Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка. Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си един излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува един Дух. Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение един такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
към текста >>
Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си
един
излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува
един
Дух.
Но прониквайки се с Христовия Импулс, този Христов Импулс усилва Импулса на Святия Дух. И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането. Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като един плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот. За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа. Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка.
Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си един излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува един Дух.
Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение един такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
към текста >>
Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение
един
такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
И чрез това в нашата душа може да бъде внесен един такъв Импулс на Духа, че когато влезем в земното въплъщение, той е тогава една сила, която не изразходваме иначе както другите сили, които донасяме със себе си при раждането. Аз подчертах това, че силите, които донасяме от духовния свят, ние ги трансформираме за нашата вътрешна организация но това, което получаваме по този начин като един плюс, като нещо повече, когато Христовият Импулс засилва Импулса на Духа, ние го донасяме в съществуването, то не е нужно да бъде трансформирано през време на земния живот. За земното развитие ще бъдат необходими все повече и повече хора, колкото повече напредваме в бъдещето, ще бъдат необходими такива хора, които донасят в земния живот чрез раждането в едно ново въплъщение нещо от проникването на Христовия Импулс и на Импулса на Духа. Духът трябва да стане по-силен, да действува по-силно, за да не действува само до раждането и всичко от духовния живот да бъде трансформирано, а за нас да остане само слабото съзнание, което ни позволява да добием познания върху заобикалящия ни физически свят и върху това, което може да схване умът, свързан с мозъка. Ако развивайки се към бъдещето като хора ние не бихме донесли със себе си един излишък на дух, който се ражда по посочения начин, тогава на Земята човечеството все повече ще стигне до там, през време на земния живот да не предчувствува нищо повече от това, че съществува един Дух.
Тогава през време на земния живот би царувал само недуховния Дух, Ариман и хората биха могли да знаят само за сетивния физически свят, който възприемат със сетивата, и за това, което могат да разберат с ума свързан с мозъка, всички подобни неща изпитват в напредващото развитие на човеците в известно отношение един такъв развой, именно сега, когато човечеството стои пред опасността да изгуби Святия Дух.
към текста >>
24.
Съдържание
GA_155 Христос и човешката душа
Съ
един
ението на Христос с нашите земни останки.
Истината като жизнена сила и като сила на познанието. Защо Христос трябваше да стане сроден с мъртвите? Фантомо-подобното излъчване на човека. Възкресението на мъртвите чрез навлизането на Христос.
Съединението на Христос с нашите земни останки.
Христос като изкупител на греховете. Засилване на отношенията на човешката душа към Христос чрез прощаването на греховете.
към текста >>
25.
1. ПРЕДГОВОР
GA_155 Христос и човешката душа
Там е дадено това, което все повече и повече се оформяше в мен като „духовно виждане на нещата" и което стана сграда на Антропософията, без съмнение, в много отношения по
един
несъвършен начин.
„Който иска да проследи моята собствена борба и моята дейност за представяне на Антропософията пред съзнанието на съвременността, може да стори това, като вземе в ръцете си всичките публикувани пред обществеността произведения. В тези произведения аз се съобразявам с всичко, което е налице като стремеж към познание на епохата, в която живеем.
Там е дадено това, което все повече и повече се оформяше в мен като „духовно виждане на нещата" и което стана сграда на Антропософията, без съмнение, в много отношения по един несъвършен начин.
към текста >>
Аз трябваше да говоря за нещата пред вътрешните антропософски кръгове по
един
начин, а ако трябваше поначало да бъдат предназначени за откритата публика, те трябваше да бъдат оформени по друг начин".
Аз трябваше да говоря за нещата пред вътрешните антропософски кръгове по един начин, а ако трябваше поначало да бъдат предназначени за откритата публика, те трябваше да бъдат оформени по друг начин".
към текста >>
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само
един
упадъчен човешки вид.
Обстоятелството, че църквите не са в състояние да дадат задоволителен отговор, доказва победоносното надмощие на материалистичния мироглед, както и появата на атеистичните движения с техния дълбок вътрешен цинизъм. Това, което се разигра в Съветска Русия, намери вече своето отражение в Берлин, отправи се към Азия и разлага голяма част от пролетарската младеж. Защо става така пита боязливата душа че това, което може да помогне из основи, което дава нова проницателност и въвежда спасителни възгледи, е яростно отхвърлено от представителите на официалната религия и наука? Защо се развива същият фанатизъм в борбата, както някога в Църквата, чийто догми бяха заплашени от разчупване? Вцепененият душевен живот и мъртвото мислене не бяха в състояние да обхванат конкретните сили на духовния свят.
Човек на драго сърце проверява плодовете на такива учения, проследявайки техните живи въздействия, вместо само да търси дали някъде разклоненията им са спрели да растат, бидейки в състояние да формират само един упадъчен човешки вид.
Човек не трябва да се оставя поради омраза и високомерие механично да повтаря това, което безсъвестни ловци на хора бълват в света, движени от накърнена суета и страст към отмъщение, или пък защото те са само инструменти на тайни организации, чиято власт е застрашена. Към една такава книга, каквато е издаваната понастоящем, човек би могъл да отправя само думи на благочестие и възхищение. Съвременната епоха обаче не позволява това: Жестоката борба, която ще се поведе от материалистичния начин на мислене срещу духовния начин на мислене, принуждава думите да бъдат твърди. Тази инспирирана от омраза борба сега е постигнала връхна точка в някои соби проявления. Тя не се бои и не се спира дори пред най-външните средства на престъпната клевета, само за да постигне целта, която е да направи омразен ужасения и уплашен противник, който няма никаква друга защита освен своето духовно оръжие.
към текста >>
По
един
удобен начин така се надяват тези хора когато се касае за
един
починал човек.
Човек би могъл да чувствува гротескно-смехотворно тези безпътни оргии, породени от упадъчна фантазия, но все пак стоящата зад тях Воля е прекалено демонична. И тя работи със средствата на съвременната пропаганда, която по мащабите на своето въздействие наистина има нещо, което е почти величествено, даже и когато служи на злото. Днес човек може да постигне много с разпространяването на маса анонимни брошури от по десет пфенига и от фантастичните си лъжи.
По един удобен начин така се надяват тези хора когато се касае за един починал човек.
към текста >>
Ани Безант, председателка на Теософското Общество, несъзнателно може би, вслушана в импулси, подобно на писачите на анонимните брошури за по десет пфенига, разпространи от една страна слуха, че Рудолф Щайнер е йезуит, (така както днес се разпространява слухът, че той е евреин) и за да не изглежда в сърцата на нейните вярващи като
един
нововъзкръснал, а за да се приеме това като нещо разумно от християнството, внезапно тя постави новия Спасител на Света в тялото на
един
индийски младеж.
Настоящият момент изисква да бъдат дадена указания за тези неща. Още при този цикъл от лекции, роден от най дълбокото християнско изживяване, Рудолф Щайнер трябваше да насочи вниманието са към това, което се натрупваше като враждебност срещу безкомпромисната точност на неговото учение и неговото дело. По онова време за него възникнаха трудности във връзка с ориентализирането на английското Теософско Общество, което виждаше заплаха за своите догми от това, което Рудолф Щайнер даде като християнска езотерика.
Ани Безант, председателка на Теософското Общество, несъзнателно може би, вслушана в импулси, подобно на писачите на анонимните брошури за по десет пфенига, разпространи от една страна слуха, че Рудолф Щайнер е йезуит, (така както днес се разпространява слухът, че той е евреин) и за да не изглежда в сърцата на нейните вярващи като един нововъзкръснал, а за да се приеме това като нещо разумно от християнството, внезапно тя постави новия Спасител на Света в тялото на един индийски младеж.
Едва преди две години този човек с решителност отхвърли отредената му мъчителна роля.
към текста >>
Да, изговорени са думи, които е трябвало да бъдат изговорени: „Това теософско или антропософско учение, то съвсем не вижда, колко нехристиянски е да се говори за
един
космически принцип, за едно космическо Същество, докато хората все още не разбират това, което Евангелията в своите подробности разказват за човешката същност на Исус".
Страница тридесета: „Позволете ми, скъпи мои приятели, да направя една забележка, която обаче аз мога да направя между вас а може би следващите дни още веднъж ще дадат тази възможност: Упреците и враждебността срещу нашето духовно-научно учение ще стават все по-силни и все по-силни.Враждебните сили не разполагат с много истина, но те са винаги тук. Да обмислим сега едни думи, които през последните дни можахте да прочетете и които са изговорени от една друга страна, и които са повторени тук нека да обмислим отново тези думи в заключение на това разглеждане, то отново ни показа от една друга страна, как едно космическо Същество чрез Христос се превърна в едно земно Същество аз имам пред вид думите, които са изговорени тук и които искат да кажат, дали има нещо нехристиянско в това да се говори за Христос като за едно космическо Същество.
Да, изговорени са думи, които е трябвало да бъдат изговорени: „Това теософско или антропософско учение, то съвсем не вижда, колко нехристиянски е да се говори за един космически принцип, за едно космическо Същество, докато хората все още не разбират това, което Евангелията в своите подробности разказват за човешката същност на Исус".
Хора, които казват нещо подобно, се мислят за истински християни, но много хора, които се мислят за християни съвсем не забелязват, че със своето християнство те унижават, бият истинското християнство. Нехристиянско било да се говори за Христос като за едно Същество, което е космическо Същество, а това значи, че то има значение не само за Земята, а и за Космоса! Това се твърди от една страна и то иска да защитава християнството от духовното изследване. Казано било, че Христос, така както Той пристъпва срещу нас, е Този, който ще живее в човешките души, докато съществува Земята, без ние да вземаме под внимание космическото в него. Аз не вярвам, че много хора забелязват, колко неевангелски са тези думи.
към текста >>
Защото
един
християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието: „Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат".
Това е така, сякаш е изговорено от християнска гледна точка". Тази Християн ска гледна точка, обаче, е ли тя действително християнска гледна точка? Тази християнска гледна точка прави от нас еретици защото еретизъм би трябвало да се нарече това тази християнска гледна точка взема това като свое предимство и ни обявява за еретици. Тази християнска гледна точка намира нашето християнство или по-добре казано, нашата Антропософия като християнство, за нещо съмнително. Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо?
Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието: „Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат".
С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този, които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски. Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята". Такъв човек не разбира нищо от истинското християнство, което не стои само в книгите, а стои също и в звездите.
към текста >>
Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме
един
Христос, които да действува тук, докато съществува Земята".
Тази християнска гледна точка намира нашето християнство или по-добре казано, нашата Антропософия като християнство, за нещо съмнително. Защото днешната християнска душа никога няма да каже: Докато съществува Земята, Христос, за когото става дума тук, ще живее в сърцата на хората". Защо? Защото един християнин, който казва такова нещо, просто е забравил думите на Евангелието: „Небе и Земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат". С това обаче Христос застава пред нас като едно космическо Същество. И този, които прави истински думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", той говори християнски.
Този обаче, чийто език се обърква, когато иска да на сочи своето християнство против Антропософията, изпада в грях по отношение на думите „Небе и Земя ще преминат, но моите думи няма да преминат", като при това казва: Ние искаме един Христос, които да действува тук, докато съществува Земята".
Такъв човек не разбира нищо от истинското християнство, което не стои само в книгите, а стои също и в звездите.
към текста >>
". Още по-лошо става, когато
един
човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка.
Какво означава едно такова „убеждение", скъпи; мои приятели? Най-голямото лекомислие, най-чистото своеволие! Наистина, не от лични основания, а от сериозността на положението би трябвало да се обърне вниманието на това, че ме съществува извинение, когато на едно важно място пред Теософското Общество от Президентката на това Общество се представя своеволната измислица, баснята, че съм бил йезуит. Отдавна трябваше да се приключи с това, но за характеристика на факта бих могъл да допълня следното. Допълнително хората казаха: „След няколко седмици Президентката си взе обратно думите!
". Още по-лошо става, когато един човек разгласява от отговорно място нещо, което след няколко седмици трябва да вземе обратно, защото тогава започва преценката на света, а не личната преценка.
към текста >>
26.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И сега при изговарянето на името на Азовата същност, ние веднага си спомняме, че с тази Азова същност обозначаваме
един
от най-близкостоящите членове на човешкото същество.
Тази човешка душа! Ние имаме доколкото говорим духовнонаучно една кратка дума, която наистина не обхваща всичко, което „човешката душа" означава за нас, която обаче ни сочи онова, което, така да се каже, ни изпълва като земни човеци в душевната област в най-широки граници и ни прониква и за което ние имаме кратката дума „Аз". Доколкото сме земни човеци, нашето Азово съзнание се простира толкова нашироко, колкото и нашата душа.
И сега при изговарянето на името на Азовата същност, ние веднага си спомняме, че с тази Азова същност обозначаваме един от най-близкостоящите членове на човешкото същество.
Преди всичко ние говорим за четири члена на човешкото същество: За физическо тяло, за етерно тяло, за астрално тяло и за Аза. И ние се нуждаем само да си припомним някои неща, за да добием изходна точка за разглеждането, което ще предприемем тези дни. Ние имаме нужда от това да си спомним, че не гледаме на човешкото физическо тяло като на нещо, чиито закони и чиято същност бихме могли да познаем от онова, което ни предлага първо заобикалящият ни свят. Ние знаем, че ако искаме да разберем физическото тяло на човека, трябва да се върнем назад в миналото към три преминали въплъщения на нашата планета Земя, към Сатурновото въплъщение, към Слънчевото въплъщение и към Лунното въплъщение; ние знаем, че в прадалечното минало през време на Сатурновото въплъщение на нашата планета Земя, физическото тяло на човека беше вече получило своята заложба; освен това знаем, че през вре ме на Слънчевото въплъщение етерното тяло на човека получи своята заложба, а през Лунното въплъщение астралното тяло. И какво друго е всъщност нашето Земно развитие освен нещо, което във всичките си фази и във всичките си епохи дава на Аза възможност да се реализира в цялата негова пълнота!
към текста >>
Един
ият религиозен дар е определен да внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото.
Сега трябва да държим пред нашите очи това, което човек трябва да стане в неговата душа през време на Земното развитие. Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова, което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си пътя към Божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на Земята. Това развитие на човешката душа на Земята е получило за тези две цели два религиозни дара.
Единият религиозен дар е определен да внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото.
От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш, чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.
към текста >>
От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие
един
друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш, чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съ
един
ена.
Той трябва да стане това, което може да се обозначи с термина "личност". Тази личност се нуждае първо от онова, което бихме могли да назовем „свободна воля", обаче тази личност от друга страна се нуждае също от възможността да намери вътре в себе си пътя към Божественото в света. Свободната воля от една страна, възможността да се избира между доброто и злото, между красивото и грозното, между истинското и фалшивото тази свободна воля от една страна и обхващането на Божественото така, че то да проникне в нашата душа и ние да се познаем като вътрешно изпълнени, свободно изпълнени с Божественото: Това са двете цели в развитието на човешката душа на Земята. Това развитие на човешката душа на Земята е получило за тези две цели два религиозни дара. Единият религиозен дар е определен да внесе в човешката душа силите, които водят до свободата, до различаване на истината от мнимото, на красивото от грозното, на доброто от злото.
От друга страна човекът трябваше да получи през време на Земното развитие един друг религиозен дар, за да внесе в душата си онзи зародиш, чрез които душата да може да почувствува в себе си Божественото, с което тя е съединена.
към текста >>
Да предположим за
един
момент, че имаме в нас, в Христос Исус онова Същество, за което ние често говорихме в течение на нашите духовнонаучни разглеждания и Го охарактеризирахме в тези разглеждания; да предположим, че при Христос Исус ние имаме пред нашия духовен поглед онова, което на нас, хората в цялата Вселена, трябва да ни изглежда като най-важното.
Бих искал да изходя от това, как пред нашия поглед застава една определена сцена от Мистерията на Голгота като едно историческо предание, така както тя се е запечатала и би трябвало да се запечати още повече в сърцата и душите на човечеството.
Да предположим за един момент, че имаме в нас, в Христос Исус онова Същество, за което ние често говорихме в течение на нашите духовнонаучни разглеждания и Го охарактеризирахме в тези разглеждания; да предположим, че при Христос Исус ние имаме пред нашия духовен поглед онова, което на нас, хората в цялата Вселена, трябва да ни изглежда като най-важното.
И след това да поставим срещу това чувство, срещу това усещане крясъците и беснеенето на възбудената тълпа от Йерусалим преди разпятието, при съденето.
към текста >>
А сега да си представим, че тази тълпа осъжда онова Същество, вилнее срещу онова Същество, което всъщност прави от Земния човек
един
истински човек и което трябва да даде на Земята нейната цел и нейното значение.
Той би трябвало да познае онова Същество, което дава смисъл и значение на Земния живот. Той би трябвало да познае онова Същество, което трябва да извърши делото, без което земното човечество не може да намери отново пътя към Божественото. Той би трябвало да познае, че няма смисъл за Земния човек без това Същество. Хората би трябвало да заличат от Земното развитие думата „човек", ако биха искали да заличат Христовото Събитие.
А сега да си представим, че тази тълпа осъжда онова Същество, вилнее срещу онова Същество, което всъщност прави от Земния човек един истински човек и което трябва да даде на Земята нейната цел и нейното значение.
Какво се крие в това? Не се ли крие тук това, че в своето Земно развитие човечеството беше стигнало по онова време до една точка, при която то можеше да си каже: онези, които по онова време бяха представители на човешкото познание в Йерусалим за истинската същност на човека, в тях беше затъмнено познанието за човека, те не знаеха, какво е човекът, какво трябва да бъде човекът на Земята. На нас ни се казва не друго, а това, че човечеството беше стигнало до една точка в своето развитие, в която беше загубило самото себе си, където то осъди онова, което дава смисъла и значението на човечеството в неговото Земно развитие. И от крясъците на възбудената тълпа човек би могъл да чуе това, което е казано не от мъдрост, а от безумие: „Ние повече не искаме да бъдем човеци, ние искаме да отхвърлим от нас това, което ни дава по-нататък смисъл като човеци".
към текста >>
Скъпи мои приятели, има
един
християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано.
Скъпи мои приятели, има един християнски църковен отец, който е признат почти всеобщо и които не се страхуваше да нарече християни гръцките философи Хераклит, Сократ и Платон, да ги нарече християни преди християнството да бъде основано.
Защо е направил това този църковен отец? Да, това, което днес се нарича „вероизповедание", затъмнява също нещо от това, което първоначално са били просветлените християнски учения. Все пак самият Августин е казал: „Във всички религии е имало нещо истинно и онова, което е било истинно във всички религии, е било християнското в тях преди да е съществувало по име едно християнство". Августин все още е могъл да го каже; днес някой би могъл да бъде обявен за еретик, ако каже същото вътре в едно християнско вероизповедание.
към текста >>
Аз не говоря сега за това дали еврейският народ е познавал името Христос, не говоря за това, дали еврейският народ е имал съзнание за всичко това, което имам да ви кажа, а говоря за това, дали
един
човек, познаващ действително християнството, може да каже: „Еврейството имаше Христос, еврейството познаваше Христос".
Да обърнем първо нашия поглед към еврейския народ. Познаваше ли еврейският народ Христос?
Аз не говоря сега за това дали еврейският народ е познавал името Христос, не говоря за това, дали еврейският народ е имал съзнание за всичко това, което имам да ви кажа, а говоря за това, дали един човек, познаващ действително християнството, може да каже: „Еврейството имаше Христос, еврейството познаваше Христос".
Може да се случи така, скъпи приятели, че сред нас да имаме някакъв човек, когото да виждаме според външния му образ, обаче да не познаваме истинската му същност, когото да не можем да охарактеризираме, защото не сме стигнали до положението да го познаем. Бих могъл да кажа: древното еврейство е имало Христос в истинския християнски смисъл, само че не е познавало Неговата истинска Същност. Християнско ли е това, което току-що казах. То е християнско, скъпи приятели, то е истинно, както е истинно това, което е казал апостол Павел.
към текста >>
Ако бихме искали да изразим по
един
човешки разбираем начин това водачество на евреите от Мойсея, то тогава бихме могли да кажем: „Мойсей водеше евреите така, както той самият беше воден от своя Бог".
Ако бихме искали да изразим по един човешки разбираем начин това водачество на евреите от Мойсея, то тогава бихме могли да кажем: „Мойсей водеше евреите така, както той самият беше воден от своя Бог".
Кой беше този Бог?
към текста >>
Господ заповядва на Мойсея , докато народът роптае, да удари скалата със своя жезъл; Мойсей удря със своя жезъл скалата и бликва вода; всичко, което Господ заповядва, става чрез Мойсея и Аарона и веднага след това научаваме, че Господ прави
един
упрек на Мойсей ако това може да е
един
упрек че той не е повярвал в Него.
Вземете това място, скъпи мои приятели, в неговата взаимовръзка със Стария Завет.
Господ заповядва на Мойсея , докато народът роптае, да удари скалата със своя жезъл; Мойсей удря със своя жезъл скалата и бликва вода; всичко, което Господ заповядва, става чрез Мойсея и Аарона и веднага след това научаваме, че Господ прави един упрек на Мойсей ако това може да е един упрек че той не е повярвал в Него.
Какво означава това? Вземете всичко, което е било написано като коментарии за това място и се опитайте да разберете мястото с тези коментарии. Хората разбират това място именно така, както разбират много неща в Библията: всъщност те не ги разбират, именно защото зад това място се крие една голяма тайна. Зад това място се крие това, което се иска да ни се каже: Този, който ръководеше Мойсея, който се появи на Мойсея в горящата къпина, който водеше народа през пустинята, който направи да по тече вода от скала та, това беше Господ, това беше Христос! Времето обаче още не беше дошло, и самият Мойсей не го позна, Мойсей още Го считате за някой друг.
към текста >>
Ние четем наистина „денем в
един
воден стълб, но щем в
един
огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет.
Как се яви Господ-Христос на еврейския народ?
Ние четем наистина „денем в един воден стълб, но щем в един огнен стълб", чрез това, че за негово спасение той раздели водата и още много работи направи, които можем да прочетем в Стария Завет.
Ние бихме могли да кажем: Той действуваше в облаците и в огнените явления, във въздуха, в елементарните стихии и явления на природата, обаче никога на древните евреи не им мина през ума: Това, което се появяваше в облачната колона и в огнената колона, това, което правеше чудеса като разделянето на морето, се появява в своята най-първична форма също и в човешката душа. Защо това никога не мина през ума на древните евреи? Защото човешката душа беше загубила силата да чувствува в себе си своята най-дълбока същност, беше загубила своята сила чрез хода, който развитието на човечеството беше взело. Така еврейската душа можеше да гледа на природата, тя можеше да се остави да и въздействуват стихийните природни събития тук навсякъде тя можеше да предполага своя Бог и Господ: в самата себе си, такава, каквато беше, тя не можеше да Го намери.
към текста >>
Ако обаче насочим нашия поглед към онова, което характеризира тази езическа мъдрост, тогава ние можем да обобщим това с думите: „Земният човек като такъв не можете да познае своя Бог като такъв чрез Мъдростта, ако той не излезете навън от своето тяло като
един
ученик на мистерийните школи".
Когато оставим да ни действува това, което се даваше на кандидатите за посвещение в езическите мистерийни центрове, то тогава това, което им се даваше, беше Мъдростта. На евреите беше дадена Волята чрез Законите, а на учениците на езическите мистерийни школи беше дадена Мъдростта.
Ако обаче насочим нашия поглед към онова, което характеризира тази езическа мъдрост, тогава ние можем да обобщим това с думите: „Земният човек като такъв не можете да познае своя Бог като такъв чрез Мъдростта, ако той не излезете навън от своето тяло като един ученик на мистерийните школи".
Божественото можеше да се открие на човека толкова малко чрез Мъдрост, колкото и чрез Воля. Да, скъпи мои приятели, ние намираме едни думи, които чудно преминават през гръцката древност като едно могъщо изискване към човеците, но тези думи стояха на входа на Аполоновото светилище, което беше един мистериен център и тези думи бяха „Познай себе си". Какво ни казва фактът, че на мистерийното светилище бяха написани думите „Познай себе си" като едно изисква не към човека? Това ни казва, че навсякъде във външния свят, където човекът е останал като човек от началото на Земното развитие, че човекът като такъв не можеше да изпълни във външния свят изисква нето „Познай себе си", че човекът трябваше да стане нещо различно, отколкото той е обикновено, а именно в мистерийните центрове той трябваше да развърже връзките, чрез които душата е свързана с тялото, за да може да познае себе си. Така тези думи, които стояха като едно чудесно изискване върху светилището на Аполон, ни обръщат също вниманието върху това, че за човечеството беше настъпило затъмнение, с други думи казано, Богът можеше да бъде постигнат чрез Мъдрост толкова малко, колкото малко можеше да се разкрие чрез Волята.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, ние намираме едни думи, които чудно преминават през гръцката древност като едно могъщо изискване към човеците, но тези думи стояха на входа на Аполоновото светилище, което беше
един
мистериен център и тези думи бяха „Познай себе си".
Когато оставим да ни действува това, което се даваше на кандидатите за посвещение в езическите мистерийни центрове, то тогава това, което им се даваше, беше Мъдростта. На евреите беше дадена Волята чрез Законите, а на учениците на езическите мистерийни школи беше дадена Мъдростта. Ако обаче насочим нашия поглед към онова, което характеризира тази езическа мъдрост, тогава ние можем да обобщим това с думите: „Земният човек като такъв не можете да познае своя Бог като такъв чрез Мъдростта, ако той не излезете навън от своето тяло като един ученик на мистерийните школи". Божественото можеше да се открие на човека толкова малко чрез Мъдрост, колкото и чрез Воля.
Да, скъпи мои приятели, ние намираме едни думи, които чудно преминават през гръцката древност като едно могъщо изискване към човеците, но тези думи стояха на входа на Аполоновото светилище, което беше един мистериен център и тези думи бяха „Познай себе си".
Какво ни казва фактът, че на мистерийното светилище бяха написани думите „Познай себе си" като едно изисква не към човека? Това ни казва, че навсякъде във външния свят, където човекът е останал като човек от началото на Земното развитие, че човекът като такъв не можеше да изпълни във външния свят изисква нето „Познай себе си", че човекът трябваше да стане нещо различно, отколкото той е обикновено, а именно в мистерийните центрове той трябваше да развърже връзките, чрез които душата е свързана с тялото, за да може да познае себе си. Така тези думи, които стояха като едно чудесно изискване върху светилището на Аполон, ни обръщат също вниманието върху това, че за човечеството беше настъпило затъмнение, с други думи казано, Богът можеше да бъде постигнат чрез Мъдрост толкова малко, колкото малко можеше да се разкрие чрез Волята.
към текста >>
Това, което е съ
един
ено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената.
Много хора днес съвсем не знаят, какъв е всъщност смисълът на човешкото безсмъртие. Много хора говорят днес преди всичко за безсмъртие също и тогава, когато само могат да допуснат, че човешката душа със своето същество преминава през Портата на смъртта и тогава намира някакво място във Вселената. Но, скъпи приятели, това прави всяко едно същество.
Това, което е съединено с кристала, когато се разтвори, също преминава във Вселената; растението, което увяхва, преминава във Вселената; животното, което умира, преминава във Вселената.
При човека обаче нещата стоят различно. Безсмъртието има смисъл за човека само тогава, когато той може да пренесе през Портата на смъртта своето съзнание. Представете си една безсмъртна човешка душа, която, така да се каже, след смъртта би била без съзна ние; такова безсмъртие не би имало никакъв смисъл, не би имало и най-малкия смисъл. Човешката душа трябва да пренесе съзнание през Портата на смъртта, ако иска да говори за своето безсмъртие. Така както душата е свързана с тялото, тя не може да намери в себе си нищо, за което да може да каже: „Това е така, че аз съзнателно мога да го пренеса през Портата на смъртта", защото съзнанието на човека е затворено между раждането и смъртта, това съзнание достига само до смъртта; това съзнание, което е преди всичко съзнанието на човешката душа, достига само до смъртта.
към текста >>
Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съ
един
ява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
Прочетете в книгата на Йов, в Стария Завет на Библията, дали това светене на Божията воля в човешкото съзнание е могло да доведе човека до там, че неговото съзнание да бъде разтърсено и да събуди в себе си такива сили, че да може да си каже: „Аз минавам като една съзнателност през Портата на смъртта". О, какво вълнение събуждат у нас думите, които са казани на Йов от жена му: „Отречи се от Бога и умри! ". Ние знаем, че човек е несигурен за това, дали ще премине със съзнание през Портата на смъртта. И нека прибавим към това гръцките думи, които представят гръцкия страх пред смъртта: „По-добре да бъда просек в горния свят, отколкото цар в царството на сенките", тук също имаме доказателството от езическия свят за това, колко несигурен беше станал човекът относно своето безсмъртие. И колко не сигурни са даже и днес още много хора.
Всички хора, които говорят, че човекът, преминавайки през Портата на смъртта, възлиза във Всемира и се съединява с някакво Всемирно Същество, всички те не обръщат внимание на това, какво трябва да си приписва душата, когато иска да говори за своето безсмъртие.
към текста >>
Не, пред хората стоеше
един
човек, това беше Христос Исус.
Какво даде на човека Мистерията на Голгота? Стояха ли при Мистерията на Голгота пред човечеството някакви природни събития, някакъв облачен стълб, някакъв огнен стълб?
Не, пред хората стоеше един човек, това беше Христос Исус.
Изпълни ли се с Мистерията на Голгота нещо от пълната с тайнственост природа така, че морето да се раздели, за да може Божият народ да мине през него? Не, там стоеше пред хората един човек и правеше куците да прохождат и слепите да проглеждат. От един човек произхождаше това.
към текста >>
Не, там стоеше пред хората
един
човек и правеше куците да прохождат и слепите да проглеждат.
Какво даде на човека Мистерията на Голгота? Стояха ли при Мистерията на Голгота пред човечеството някакви природни събития, някакъв облачен стълб, някакъв огнен стълб? Не, пред хората стоеше един човек, това беше Христос Исус. Изпълни ли се с Мистерията на Голгота нещо от пълната с тайнственост природа така, че морето да се раздели, за да може Божият народ да мине през него?
Не, там стоеше пред хората един човек и правеше куците да прохождат и слепите да проглеждат.
От един човек произхождаше това.
към текста >>
От
един
човек произхождаше това.
Какво даде на човека Мистерията на Голгота? Стояха ли при Мистерията на Голгота пред човечеството някакви природни събития, някакъв облачен стълб, някакъв огнен стълб? Не, пред хората стоеше един човек, това беше Христос Исус. Изпълни ли се с Мистерията на Голгота нещо от пълната с тайнственост природа така, че морето да се раздели, за да може Божият народ да мине през него? Не, там стоеше пред хората един човек и правеше куците да прохождат и слепите да проглеждат.
От един човек произхождаше това.
към текста >>
Сега хората можеха да видят
един
човек; хората можеха да говорят за
един
човек така, че Бог живее в него.
Евреинът трябваше да съзерцава природата, ако искаше да види онзи, когото наричаше свой Господ Бог.
Сега хората можеха да видят един човек; хората можеха да говорят за един човек така, че Бог живее в него.
Езичникът трябваше да бъде просветен, той трябваше да излъчи своята душа навън от тялото, за да застане пред Съществото, което е Христос. Той не би могъл да предположи, че Христос ще слезе на Земята; той можеше само да знае, че Христос е извън Земята. Това обаче, което беше извън Земята, дойде на Земята и прие едно човешко тяло. В Христос Исус стоеше като човек пред човеците онова Същество, което иначе стоеше по-рано пред освободената от тялото душа в мистерийните школи. И какво стана благо дарение на това?
към текста >>
Аз обаче вярвам: ние можем да запишем дълбоко в нашата душа това, че
един
напредък в познаването на Христос е една действителна придобивка за човешката душа и че също когато разглеждаме отношението на човешката душа към Христос, на нас отново ще ни стане много ясно това, че сякаш съществуваше обвивка, едно було, между човешката душа и Христос преди Мистерията на Голгота, и как това було беше разкъсано от Мистерията на Голгота, и как ние с право можем да кажем: „Чрез Мистерията на Голгота в Земния живот се вля едно космическо Същество, едно свръхземно Същество се свърза със Земята"...
Три сили в трите душевни съставни части на човека: Воля, Мъдрост и Любов! В тази Любов душата изживява своето отношение към Христос. Аз исках да изложа пред вашия поглед всичко това от една определена гледна точка. Това, което прозвучава афористично в днешното обяснение, ще намери своята връзка в разглежданията на следващите дни.
Аз обаче вярвам: ние можем да запишем дълбоко в нашата душа това, че един напредък в познаването на Христос е една действителна придобивка за човешката душа и че също когато разглеждаме отношението на човешката душа към Христос, на нас отново ще ни стане много ясно това, че сякаш съществуваше обвивка, едно було, между човешката душа и Христос преди Мистерията на Голгота, и как това було беше разкъсано от Мистерията на Голгота, и как ние с право можем да кажем: „Чрез Мистерията на Голгота в Земния живот се вля едно космическо Същество, едно свръхземно Същество се свърза със Земята"...
към текста >>
27.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
И е нужно да се произнесе само една
един
ствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за
един
действително мислещ човек, за
един
действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция.
Ние се посвещаваме днес на нашата работа, защото знаем, че плодовете на тази работа са осигурени за утрешния ден и защото след нощната почивка отново ще се появи Слънцето и плодовете на работата ще могат да узреят. Ние насочваме поглед към растителната покривка на Земята, ние се удивляваме през тази година на тогава; ние поддържаме нашия живот от плодовете на Земята; ние знаем, че има основания в реалността на мировия ред, щото от семето на тази година да израснат същите растения и плодове в следващата година. И отново, ако бихме били запитани защо продължаваме да живеем с такава сигурност, ще дадем отговора по съответния начин: „На нас ни изглежда да е гарантирана действителността на мировия ред, на нас ни се явява гарантирано, че онова, което е узряло като семе в старите посеви, ще се появи отново в царството на действителността". Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот.
И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция.
Това е думата „нашите идеали". Какво ли не съдържат в себе си, скъпи мои приятели, тези думи: нашите идеали! Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние мислим и чувствуваме в един по-висш смисъл. Нашите идеали са онова, което вътрешно запалва нашата душа, което прави живота по-ценен за нашата душа в много отношения.
към текста >>
Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние мислим и чувствуваме в
един
по-висш смисъл.
Но съществува нещо, скъпи мои приятели, по отношение на което ние се нуждаем от една подкрепа, когато мислим за гарантирането на действителността. А това е нещо, което е от особено голямо значение за нашия вътрешен душевен живот. И е нужно да се произнесе само една единствена дума, за да почувствуваме веднага, как в живота съществува нещо, за което се нуждаем от една такава гаранция, защото за един действително мислещ човек, за един действително чувствуващ човек то не носи в себе си непосредствено една такава гаранция. Това е думата „нашите идеали". Какво ли не съдържат в себе си, скъпи мои приятели, тези думи: нашите идеали!
Нашите идеали, те принадлежат към това, което е по-важно за нашата душа от външната действителност, когато ние мислим и чувствуваме в един по-висш смисъл.
Нашите идеали са онова, което вътрешно запалва нашата душа, което прави живота по-ценен за нашата душа в много отношения.
към текста >>
Когато човекът е преминал през Портата на смъртта и има пред себе си добре познатата карти на живота, която представлява
един
спомен за из миналия живот, тогава в тази картина на живота е втъкан също и светът на неговите идеали.
Когато човекът е преминал през Портата на смъртта и има пред себе си добре познатата карти на живота, която представлява един спомен за из миналия живот, тогава в тази картина на живота е втъкан също и светът на неговите идеали.
И този; свят на идеалите може да застане за човека след смъртта по такъв на чин пред неговата душа, че той да чувствува по отношение на него нещо, което бихме могли да облечем с думите: "Да, тези идеали, които бяха разпалили и озарили най-дълбоко моето сърце, на които съм гледал като на най-ценното, като на най-вътрешното благо на моето сърце, тези идеали сега ми изглеждат като нещо чуждо. Те изглеждат така, като че ли съвсем не принадлежат на всичко онова, за което аз си спомням като за действителни земни преживявания на физическото поле". И въпреки това, умрелият човек отново се чувствува като магнетически привлечен към тези свои идеали, той се чувствува като че ли е омагьосан от тези идеали. Тези идеали могат да имат нещо извънредно привличащо за мъртвия. Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната еволюция и от всичко, което свързва Земната еволюция с един живот, който е между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната еволюция и от всичко, което свързва Земната еволюция с
един
живот, който е между смъртта и едно ново раждане.
Когато човекът е преминал през Портата на смъртта и има пред себе си добре познатата карти на живота, която представлява един спомен за из миналия живот, тогава в тази картина на живота е втъкан също и светът на неговите идеали. И този; свят на идеалите може да застане за човека след смъртта по такъв на чин пред неговата душа, че той да чувствува по отношение на него нещо, което бихме могли да облечем с думите: "Да, тези идеали, които бяха разпалили и озарили най-дълбоко моето сърце, на които съм гледал като на най-ценното, като на най-вътрешното благо на моето сърце, тези идеали сега ми изглеждат като нещо чуждо. Те изглеждат така, като че ли съвсем не принадлежат на всичко онова, за което аз си спомням като за действителни земни преживявания на физическото поле". И въпреки това, умрелият човек отново се чувствува като магнетически привлечен към тези свои идеали, той се чувствува като че ли е омагьосан от тези идеали. Тези идеали могат да имат нещо извънредно привличащо за мъртвия.
Но те могат да имат и нещо, което да го изпълва с една лека уплаха, за която той чувствува, че може да стане опасно за него, че това може да го отчужди от Земната еволюция и от всичко, което свързва Земната еволюция с един живот, който е между смъртта и едно ново раждане.
За да се изкажа съвсем ясно, скъпи мои приятели, бих искал да свържа тези неща с конкретни изживявания, бих искал да ги свържа с изживявания, кои то някои от приятелите, стоящи тук, вече познават, които обаче тази вечер ще осветлим особено от една определена гледна точка, за да могат да бъдат съпоставени с това, което току-що казах за природата на човешките идеали.
към текста >>
През последните години към нас се присъ
един
и една поетическа личност.
През последните години към нас се присъедини една поетическа личност.
Въпросният човек дойде в нашето Антропософско движение, идвайки от един живот, посветен на най-чист идеализъм, идвайки от един живот, който още преди теософското време премина през едно мистично задълбочаване. Въпреки че него вата душа пребиваваше в едно загиващо, разпадащо се тяло, той се посвети със сърце и душа на нашето духовно движение. През пролетта на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта. Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт. Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие.
към текста >>
Въпросният човек дойде в нашето Антропософско движение, идвайки от
един
живот, посветен на най-чист идеализъм, идвайки от
един
живот, който още преди теософското време премина през едно мистично задълбочаване.
През последните години към нас се присъедини една поетическа личност.
Въпросният човек дойде в нашето Антропософско движение, идвайки от един живот, посветен на най-чист идеализъм, идвайки от един живот, който още преди теософското време премина през едно мистично задълбочаване.
Въпреки че него вата душа пребиваваше в едно загиващо, разпадащо се тяло, той се посвети със сърце и душа на нашето духовно движение. През пролетта на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта. Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт. Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие. Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително.
към текста >>
Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в
един
том, излязъл от печат скоро след неговата смърт.
През последните години към нас се присъедини една поетическа личност. Въпросният човек дойде в нашето Антропософско движение, идвайки от един живот, посветен на най-чист идеализъм, идвайки от един живот, който още преди теософското време премина през едно мистично задълбочаване. Въпреки че него вата душа пребиваваше в едно загиващо, разпадащо се тяло, той се посвети със сърце и душа на нашето духовно движение. През пролетта на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта.
Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт.
Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие. Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително. Човек може да каже, че едва след смъртта се научава да познава значението на живота на душата в това разпадащо се тяло. Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло. Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото.
към текста >>
Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в
един
усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие.
През последните години към нас се присъедини една поетическа личност. Въпросният човек дойде в нашето Антропософско движение, идвайки от един живот, посветен на най-чист идеализъм, идвайки от един живот, който още преди теософското време премина през едно мистично задълбочаване. Въпреки че него вата душа пребиваваше в едно загиващо, разпадащо се тяло, той се посвети със сърце и душа на нашето духовно движение. През пролетта на тази година ние го загубихме за земния живот: той премина през Портата на смъртта. Той остави на човечеството серия от чудесни стихотворения, които бяха публикувани в един том, излязъл от печат скоро след неговата смърт.
Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие.
Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително. Човек може да каже, че едва след смъртта се научава да познава значението на живота на душата в това разпадащо се тяло. Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло. Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото. И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като един облак, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта.
към текста >>
И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като
един
облак, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта.
Той беше пространствено отделен от нашето движение, в известно отношение поради трудностите на неговия външен телесен живот, в продължение на много време, в един усамотен планински кът на Швейцария, където той трябваше да се грижи за своето оздравяване, но той също клонеше отдалеч към нашето движение и неговите стихотворения, които постоянно се рецитират в някои антропософски кръгове, именно в последно време са сякаш поетическото отражение на това, което ние сме изработили в течение на повече от едно десетилетие. Сега той е преминал вече през Портата на смъртта и окултното разглеждане на душата на този човек констатира нещо твърде забележително. Човек може да каже, че едва след смъртта се научава да познава значението на живота на душата в това разпадащо се тяло. Онова, което тази душа прие в себе си, докато тя искрено сътрудничеше за напредъка на Антропософското движение, разби една по-голяма сила, би могъл да каже човек, разви една по-голяма сила под повърхността на постепенно загиващото тяло. Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото.
И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като един облак, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта.
Това е една своеобразна гледка за окултния наблюдател. Може би сега можем да кажем: окултният наблюдател може да обходи със своя поглед цялата обширна околна среда на духовно-космическия свят. Но нещо друго е да пребродиш с поглед цялата околна среда на космическия душевен свят и след това да видиш излъчено от една индивидуална човешка душа нещо, което изглежда като една величествена картина, като една нарисувана картина на онова, което иначе се показва от само себе си в духовния свят. Също както имаме около нас света на физическото поле и след това го виждаме отразен във величествените картини на един Рафаел, на един Микеланджело, така е и в духовния свят за случая, за който се говори тук. Както когато стоим пред една картина на Рафаел или на Микеланджело никога не казваме: "Ах, тази картина не ми дава нищо повече, защото аз имам великата действителност пред себе си, така, когато наблюдаваме картината, която отразява в една душа това, което иначе виждаме в духовната действителност, ние не казваме, че мощното просветление от тази душевна картина не представлява за нас едно безкрайно обогатяване.
към текста >>
Също както имаме около нас света на физическото поле и след това го виждаме отразен във величествените картини на
един
Рафаел, на
един
Микеланджело, така е и в духовния свят за случая, за който се говори тук.
Загиващото тяло скриваше от погледа тази по-голяма сила дотогава, докато самата душа се намираше в тялото. И сега, когато срещаме тази душа след смъртта, сега просияват съдържанията на живота, които тази душа бе приела в себе си, сега те просияват така, както могат да просияят само в духовния живот, сияят като една мощна космическа карти на, просияват като един облак, бих могъл да кажа, в който живее нашият приятел, след като е преминал през Портата на смъртта. Това е една своеобразна гледка за окултния наблюдател. Може би сега можем да кажем: окултният наблюдател може да обходи със своя поглед цялата обширна околна среда на духовно-космическия свят. Но нещо друго е да пребродиш с поглед цялата околна среда на космическия душевен свят и след това да видиш излъчено от една индивидуална човешка душа нещо, което изглежда като една величествена картина, като една нарисувана картина на онова, което иначе се показва от само себе си в духовния свят.
Също както имаме около нас света на физическото поле и след това го виждаме отразен във величествените картини на един Рафаел, на един Микеланджело, така е и в духовния свят за случая, за който се говори тук.
Както когато стоим пред една картина на Рафаел или на Микеланджело никога не казваме: "Ах, тази картина не ми дава нищо повече, защото аз имам великата действителност пред себе си, така, когато наблюдаваме картината, която отразява в една душа това, което иначе виждаме в духовната действителност, ние не казваме, че мощното просветление от тази душевна картина не представлява за нас едно безкрайно обогатяване. И би могло да се каже, скъпи мои приятели, че когато имаме пред нас приятеля, който е умрял и който след смъртта има в собствената си душа отражението на всичко това, което можеше да бъде описано от много години насам от духовните светове, ние научаваме безкрайно много повече, отколкото от непосредственото съзерцаване на обширната духовна действителност.
към текста >>
Нашият приятел, който ни остави стихотворенията „Ние намерихме
един
път", живее във величествената космическа панорама, която е като
един
вид душевно тяло за него след смъртта; той възприе в себе си онова, което ние имахме да кажем за Христос, докато беше свързан с нас в лоното на Антропософското учение.
Аз многократно вече съм обяснявал на нашите антропософски приятели на други места това фактическо окултно състояние на нещата, сега изтъкнах не що, което може да бъде важно за нашето днешно разглеждане. Така както се представи това окултно състояние на нещата по отношение на Кристиян Моргенщерн, то ми показва и нещо друго. Човек може често пъти да види, каква съпротива среща днес оповестяването на окултното учение, така както ние го разбираме и човек може би често може да постави въпроса (Аз не искам да кажа, че човек „се съмнява, а че човек „поставя въпроса"): какъв напредък ще намери това окултно учение в човешките сърца, в човешките души? Съществува ли някаква гаранция, някакво поръчителство за това, че всичко, което днес изработваме вътре в Антропософското Общество ще действува по-нататък в течение на духовното развитие на човечеството? Съзерцаването на това, което душата на нашия приятел е станала, ни дава от окултния свят една такава гаранция. Защо?
Нашият приятел, който ни остави стихотворенията „Ние намерихме един път", живее във величествената космическа панорама, която е като един вид душевно тяло за него след смъртта; той възприе в себе си онова, което ние имахме да кажем за Христос, докато беше свързан с нас в лоното на Антропософското учение.
Като прие Антропософското учение, като свърза Антропософското учение със своята душа така, че то стана действително духовната сърдечна кръв на неговата душа, той прие това учение също в своята душа така, че това Антропософско учение съдържание в себе си Христос като субстанция. Той прие това учение същевременно със Съществото Христос. Христос, така както Той живее в нашето движение, премина същевременно и в неговата душа.
към текста >>
Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си
един
зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в еволюцията на Земното битие.
А сега при наблюдаването на окултното фактическо положение на нещата се показва следното: човекът, които преминава през Портата на смъртта, той може да живее в една такава космическа панорама, той ще върви с нея през живота, който се намира между смъртта и едно ново раждане; това ще действува в цялото негово същество, ще се въплъти в цялото негово същество, по-добре би било да кажа „ще се вдушеви" в цялото негово същество и ще проникне неговия нов следващ живот, когато той отново ще слезне надолу за такъв земен живот.
Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си един зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в еволюцията на Земното битие.
Всичко това става благодарение на факта, че такава душа е приела нещо подобно, както беше вече казано. Но сега тази душа, която току-що беше цитирана, бе приела всичко в себе си, пропито и проникнато духовно от Съществото Христос, от представите, които ние можем да усвоим за Съществото Христос. По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество. И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това. Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос.
към текста >>
Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане
един
импулс за душите от духовния свят,
един
импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос.
Това води до там, щото една такава душа да приеме в себе си един зародиш на съвършенство за собствения живот, така че самата душа да напредва в еволюцията на Земното битие. Всичко това става благодарение на факта, че такава душа е приела нещо подобно, както беше вече казано. Но сега тази душа, която току-що беше цитирана, бе приела всичко в себе си, пропито и проникнато духовно от Съществото Христос, от представите, които ние можем да усвоим за Съществото Христос. По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество. И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това.
Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос.
Това, което вашите души получават като най-доброто благо от проникнатата от Христос Антропософия, не могат да го приемат само за самите себе си, а го носят за по-късните времена на еволюцията. Ако е проникнато от Христос, то тече и се влива като едно семе в цялото човечество, защото Христос е Съществото, което принадлежи на цялото човечество. Там, където е Христос, благата на живота не се уединяват; те остават плодотворни за отделния човек, но същевременно приемат характера на едно благо за цялото човечество.
към текста >>
Там, където е Христос, благата на живота не се у
един
яват; те остават плодотворни за отделния човек, но същевременно приемат характера на едно благо за цялото човечество.
По този начин това, което една такава душа е приела в себе си, е не само едно благо, което служи само за по-нататъшното развитие на тази душа, а е едно благо чрез Христос, който е общ, за цялото човечество и действува отново върху цялото човечество. И онази душевна панорама, която за ясновидския поглед се развива в душата, която тази пролет премина през Портата на смъртта, онази душевна панорама, скъпи мои приятели, така както тя се представя проникната от Христос, е за мене гаранция, че това, което днес може да бъде говорено от духовните светове, ще свети надолу чрез Христовата Любов в душите, които ще дойдат по-късно; тези души ще бъдат възпламенени от това, те ще бъдат вдъхновени от това. Не само нашият приятел ще носи в собствения си живот проникнатата от Христос Антропософия за свое собствено усъвършенствуване, а чрез това, че той е приел Антропософията проникната от Христос, тя ще стане един импулс за душите от духовния свят, един импулс за душите, които ще живеят в следващите столетия; в тях ще се вливат лъчите на онова, което е проникнато от Христос. Това, което вашите души получават като най-доброто благо от проникнатата от Христос Антропософия, не могат да го приемат само за самите себе си, а го носят за по-късните времена на еволюцията. Ако е проникнато от Христос, то тече и се влива като едно семе в цялото човечество, защото Христос е Съществото, което принадлежи на цялото човечество.
Там, където е Христос, благата на живота не се уединяват; те остават плодотворни за отделния човек, но същевременно приемат характера на едно благо за цялото човечество.
към текста >>
Трябва да бъде приведен и
един
втори случай.
Трябва да бъде приведен и един втори случай.
През последните години ние имахме повод да представим в Мюнхен някои неща, които наричаме мистерийни драми, и нашите шведски приятели също взеха много пъти участие в тези мистерийни представления. Също и това, което казвам в момента, съм го съобщавал вече на някои приятели от определена гледна точка. При тези представления на мистерийните драми някои неща трябваше да бъдат устроени различно от другите представления. Трябваше да се почувствува, така да се каже, отговорността спрямо духовния свят. Ние не можехме да пристъпим към тези мистерийни представления като към едно театрално представление.
към текста >>
Без съмнение това, което се прави в
един
такъв случай, трябва да бъде направено от собствените душевни сили.
През последните години ние имахме повод да представим в Мюнхен някои неща, които наричаме мистерийни драми, и нашите шведски приятели също взеха много пъти участие в тези мистерийни представления. Също и това, което казвам в момента, съм го съобщавал вече на някои приятели от определена гледна точка. При тези представления на мистерийните драми някои неща трябваше да бъдат устроени различно от другите представления. Трябваше да се почувствува, така да се каже, отговорността спрямо духовния свят. Ние не можехме да пристъпим към тези мистерийни представления като към едно театрално представление.
Без съмнение това, което се прави в един такъв случай, трябва да бъде направено от собствените душевни сили.
Но, скъпи мои приятели, нека се изясним, че също и във физическия живот, когато искаме да направим това или онова чрез волята на нашата душа, трябва да разчитаме на нашата мускул на сила, която за нас идва също от вън и която все пак ни принадлежи. Ако нямахме тази мускулна сила, която ние получаваме отвън, ние не можем да извършим определени неща. По един определен начин мускулната сила ни принадлежи и все пак тя не е наша. Така е и с нашите духовни способности, само че при това не ни помагат физически сили, мускулни сили, а когато тези способности трябва да действуват в духовната област, там трябва да ни дойдат на помощ самите сили на духовния свят и те сякаш трябва да ни проникнат с лъчите си, силите, които идват от духовния свят в нашия физически свят. И наистина други такива начинания могат да започнат с едно друго съзнание.
към текста >>
По
един
определен начин мускулната сила ни принадлежи и все пак тя не е наша.
Трябваше да се почувствува, така да се каже, отговорността спрямо духовния свят. Ние не можехме да пристъпим към тези мистерийни представления като към едно театрално представление. Без съмнение това, което се прави в един такъв случай, трябва да бъде направено от собствените душевни сили. Но, скъпи мои приятели, нека се изясним, че също и във физическия живот, когато искаме да направим това или онова чрез волята на нашата душа, трябва да разчитаме на нашата мускул на сила, която за нас идва също от вън и която все пак ни принадлежи. Ако нямахме тази мускулна сила, която ние получаваме отвън, ние не можем да извършим определени неща.
По един определен начин мускулната сила ни принадлежи и все пак тя не е наша.
Така е и с нашите духовни способности, само че при това не ни помагат физически сили, мускулни сили, а когато тези способности трябва да действуват в духовната област, там трябва да ни дойдат на помощ самите сили на духовния свят и те сякаш трябва да ни проникнат с лъчите си, силите, които идват от духовния свят в нашия физически свят. И наистина други такива начинания могат да започнат с едно друго съзнание. Такива, каквито бяха нашите мюнхенски представления, за мене самия беше ясно, че тази работа би могла да бъде изпълнена в продължение на много години и че различните инициативи биха могли да бъдат осъществени, само когато съвсем определени духовни сили, насочени точно в тази насока се вливаха в нашите човешки сили, когато, така да се каже, духовни сили на Ангели пазители се вливаха в нашите човешки сили.
към текста >>
Това беше през първите години, когато започнах ме да работим антропософски още в
един
малък кръг, това беше
един
много тесен кръг и неговите членове можеха много лесно да бъдат преброени, когато се събираха в началото на нашето столетие в Берлин.
Това беше през първите години, когато започнах ме да работим антропософски още в един малък кръг, това беше един много тесен кръг и неговите членове можеха много лесно да бъдат преброени, когато се събираха в началото на нашето столетие в Берлин.
Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с един твърде особен талант за красивото и изкуството. Тази душа работи за нас макар и само за кратко време. Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията. Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки. И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук.
към текста >>
Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с
един
твърде особен талант за красивото и изкуството.
Това беше през първите години, когато започнах ме да работим антропософски още в един малък кръг, това беше един много тесен кръг и неговите членове можеха много лесно да бъдат преброени, когато се събираха в началото на нашето столетие в Берлин.
Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с един твърде особен талант за красивото и изкуството.
Тази душа работи за нас макар и само за кратко време. Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията. Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки. И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер".
към текста >>
Тази душа работеше между нас с една задушевност и с
един
просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки.
Това беше през първите години, когато започнах ме да работим антропософски още в един малък кръг, това беше един много тесен кръг и неговите членове можеха много лесно да бъдат преброени, когато се събираха в началото на нашето столетие в Берлин. Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с един твърде особен талант за красивото и изкуството. Тази душа работи за нас макар и само за кратко време. Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията.
Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки.
И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота.
към текста >>
И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви
един
факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук.
Това беше през първите години, когато започнах ме да работим антропософски още в един малък кръг, това беше един много тесен кръг и неговите членове можеха много лесно да бъдат преброени, когато се събираха в началото на нашето столетие в Берлин. Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с един твърде особен талант за красивото и изкуството. Тази душа работи за нас макар и само за кратко време. Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията. Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки.
И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук.
Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота. Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъединили към нашето Антропософско Общество от старото Теософско движение*.
към текста >>
Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъ
един
или към нашето Антропософско Общество от старото Теософско движение*.
И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота.
Може би днес трябва да спомена, че тази статия намери най-силната опозиция също в кръга на малцината, които се бяха присъединили към нашето Антропософско Общество от старото Теософско движение*.
/* От началото на 20-ти век до 1912 година постепенно, но накрая и окончателно от Теософското Общество се отделя Антропософското Общество, като най-главната причина е коренно различното отношение на двете общества към въпроса за Христос. Бележка на преводача/.Тази статия беше навсякъде приета като нещо, което всъщност е напълно нетеософско. Личността, за която току-що говорих, се застъпи за тази статия с най-голямата топлина на сърцето и с най-дълбоката задушевност и аз можех да си кажа: това съгласие тежи повече за по-нататъшното развитие на Антропософското движение, отколкото цялата останала опози ция, когато се касае за истината. Накратко казано, тази душа беше изцяло втъкана в това, което трябваше да се влее в нашето духовно течение. Тя почина скоро след това, тя премина през Портата на смъртта още през 1904 година.
към текста >>
Това, което тази душа можеше да даде чрез нейните заложби по отношение на красотата за осъществяване на нашите духовни идеали, това действуваше от духовния свят надолу, идващо като от
един
Ангел пазител на нашите мистерийни драми, така че ние чувствувахме в себе си сила да предприемем онези инициативи, които бяха необходими; защото както във физическия свят нашата мускулна сила ни подкрепя, така и духовната сила, която се излива надолу от духовния свят, се вливаше в нашата собствена духовна сила.
И не още през 1907 година, но откакто започнаха нашите представления на мистерийните драми в Мюнхен, от 1909 година нататък, след това с все по-нарастваща сила в следващите времена, тази душа беше там и винаги стоеше закриляща и пречистваща зад това, което аз трябваше да предприема за нашите мюнхенски празнични представления.
Това, което тази душа можеше да даде чрез нейните заложби по отношение на красотата за осъществяване на нашите духовни идеали, това действуваше от духовния свят надолу, идващо като от един Ангел пазител на нашите мистерийни драми, така че ние чувствувахме в себе си сила да предприемем онези инициативи, които бяха необходими; защото както във физическия свят нашата мускулна сила ни подкрепя, така и духовната сила, която се излива надолу от духовния свят, се вливаше в нашата собствена духовна сила.
Така мъртвите действуват заедно с нас. Така те са с нас. Отново ни се представя един друг случай и сега идва обратът, за които трябва особено да говоря днес това беше отново един случаи, при който това, което въпросната личност бе приела на антропософското поле, допринасяше очебийно не само за нейния собствен напредък в индивидуалния живот, а то се разливаше отново обратно към нас в нещо, което ние трябваше да правим за цялото Антропософско Общество. Съществуваха две възможности: едната възможност, че именно тази личност беше приела в себе си това, което можа да приеме, че тя го имаше в нейната душа и можеше сега да го използува за нейното по-нататъшно напредване през живота, но също и през живота след смъртта.... Това е нещо правилно, това трябва да стане точно по този начин, защото ако човешката душа трябва да постигне нейната божествена цел, тя трябва да става все по-съвършена и по-съвършена; тя трябва да направи всичко, което може да допринесе за това усъвършенствуване... Но понеже и тази душа също беше вече приела в себе си цялото настроение и цялото проникване от Христос, това, което тя бе приела, можа да действува не само за самата нея, а можа да се разлее надолу върху нас, можа да стане едно общо благо, едно общо благо в неговата действеност. Това е, което прави Христос, когато Той прониква плодовете на нашето познание.
към текста >>
Отново ни се представя
един
друг случай и сега идва обратът, за които трябва особено да говоря днес това беше отново
един
случаи, при който това, което въпросната личност бе приела на антропософското поле, допринасяше очебийно не само за нейния собствен напредък в индивидуалния живот, а то се разливаше отново обратно към нас в нещо, което ние трябваше да правим за цялото Антропософско Общество.
И не още през 1907 година, но откакто започнаха нашите представления на мистерийните драми в Мюнхен, от 1909 година нататък, след това с все по-нарастваща сила в следващите времена, тази душа беше там и винаги стоеше закриляща и пречистваща зад това, което аз трябваше да предприема за нашите мюнхенски празнични представления. Това, което тази душа можеше да даде чрез нейните заложби по отношение на красотата за осъществяване на нашите духовни идеали, това действуваше от духовния свят надолу, идващо като от един Ангел пазител на нашите мистерийни драми, така че ние чувствувахме в себе си сила да предприемем онези инициативи, които бяха необходими; защото както във физическия свят нашата мускулна сила ни подкрепя, така и духовната сила, която се излива надолу от духовния свят, се вливаше в нашата собствена духовна сила. Така мъртвите действуват заедно с нас. Така те са с нас.
Отново ни се представя един друг случай и сега идва обратът, за които трябва особено да говоря днес това беше отново един случаи, при който това, което въпросната личност бе приела на антропософското поле, допринасяше очебийно не само за нейния собствен напредък в индивидуалния живот, а то се разливаше отново обратно към нас в нещо, което ние трябваше да правим за цялото Антропософско Общество.
Съществуваха две възможности: едната възможност, че именно тази личност беше приела в себе си това, което можа да приеме, че тя го имаше в нейната душа и можеше сега да го използува за нейното по-нататъшно напредване през живота, но също и през живота след смъртта.... Това е нещо правилно, това трябва да стане точно по този начин, защото ако човешката душа трябва да постигне нейната божествена цел, тя трябва да става все по-съвършена и по-съвършена; тя трябва да направи всичко, което може да допринесе за това усъвършенствуване... Но понеже и тази душа също беше вече приела в себе си цялото настроение и цялото проникване от Христос, това, което тя бе приела, можа да действува не само за самата нея, а можа да се разлее надолу върху нас, можа да стане едно общо благо, едно общо благо в неговата действеност. Това е, което прави Христос, когато Той прониква плодовете на нашето познание. Той не ни отнема това, което плодовете на нашето познание представляват за нашата индивидуалност, но Христос е понесъл смъртта за всички души и когато ние се въздигнем до познанието,което трябва да бъде познание на истинския земен човек: „Не аз, а Христос в мен", когато сякаш знаем, че Христос е в нас при всичко, което собствено знаем, когато приписваме на Христос силите, които ние самите използуваме, тогава това, което приемаме в нас, действува не само за нас, а и за цялото човечество. Тогава то става плодотворно за цялото човечество. Където и да насочим поглед по земното кълбо към човешки души за всички тях Христос е понесъл смъртта и онова, което приемате в Негово име, бие го приемате за собственото си усъвършенствуване, но също и като скъпи въздействуващи блага за цялото човечество.
към текста >>
Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по
един
заобиколен път.
Казано бе, че когато след смъртта погледнем на зад в панорамата на изминалия живот върху онова, което сме преживели, тогава ни се струва, като че ли нашите идеали биха имали нещо чуждо. Чувството, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат никаква собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот. Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е магнетичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта.
Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по един заобиколен път.
Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали един вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено дело. Той приема върху себе си нашите идеали. "Аз не мога да приема моите идеали сам върху себе си така, че те да бъдат също така сигурни семена за човечеството на Земята, както семената на растенията на настоящото лято са сигурни зародиши за растителната покривка на следващото лято, Христос обаче в мен може да направи това. Христос в мен пропива моите идеали във веществена действителност". А за идеалите, които храним в себе си казваме: „Да, като хора, ние улавяме идеалите по земното кълбо, но в нас живее Христос и той поема върху себе си нашите идеали...тези идеали са действителни семена за една бъдеща дейност.
към текста >>
Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали
един
вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено дело.
Казано бе, че когато след смъртта погледнем на зад в панорамата на изминалия живот върху онова, което сме преживели, тогава ни се струва, като че ли нашите идеали биха имали нещо чуждо. Чувството, което преживяваме, е това, че ние чувствуваме по отношение на тези идеали следното: те не ни водят всъщност към общозначимия човешки живот, те нямат никаква собствена гаранция за действителност в общозначимия човешки живот; тези идеали ни водят надалеч от общозначимия човешки живот. Луцифер има именно една силна власт над нашите идеали, защото те избират така красиво от човешката душа, но именно само от човешката душа, а не се коренят във външната действителност; ето защо Луцифер има такава власт и всъщност това е магнетичното привличане на Луцифер, което ние долавяме в нашите идеали след смъртта. Луцифер идва насам към нас и именно, когато ние имаме идеали, те са особено ценни за него и чрез тези идеали той може да ни привлече към себе си по един заобиколен път.
Но когато оставим онова, което ние проникваме духовно, да се напои от Христос, когато чувствуваме Христос вътре в нас и когато знаем: „Онова, което ние приемаме, го приема и Христос вътре в нас" и „Не аз, а Христос в мен", когато преминем през Портата на смъртта, тогава не става така, че когато гледаме назад към нашите идеали, те като че ли искат да ни отчуждят от света, а тогава сме предали един вид нашите идеали на Христос; тогава ние познаваме, че Христос е този, който прави от нашите идеали негово собствено дело.
Той приема върху себе си нашите идеали. "Аз не мога да приема моите идеали сам върху себе си така, че те да бъдат също така сигурни семена за човечеството на Земята, както семената на растенията на настоящото лято са сигурни зародиши за растителната покривка на следващото лято, Христос обаче в мен може да направи това. Христос в мен пропива моите идеали във веществена действителност". А за идеалите, които храним в себе си казваме: „Да, като хора, ние улавяме идеалите по земното кълбо, но в нас живее Христос и той поема върху себе си нашите идеали...тези идеали са действителни семена за една бъдеща дейност. Проникнатият от Христос идеализъм е пропит със зародиша на действителността.
към текста >>
Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съ
един
яваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността.
Защото онзи, които действително е проникнат от Христовия Импулс, чувствува как в завоеванията на неговата душа, колкото и несъвършените да изглеждат по отношение на земния живот, вътре в тези завоевания стои Христовият Импулс като една защита и гаранция за постигането им. Ето защо Христос е една такава утеха в съмненията на живота, една такава подкрепа за душата. Колко много неща остават неизпълнени за душата в живота на Земята, скъпи мои приятели, колко много неща изглеждат много ценни, без тя да може да гледа на тях по друг начин относно външния физически свят, освен като на разрушени пролетни надежди.
Обаче това, което чувствуваме така искрено в нашата душа, това, което съединяваме с нашата душа като едно пълно ценно мислено благо, това ние можем да го предадем на Христос; и както и да изглежда то за осъществяването когато сме го предали на Христос, Той го пренася на своите крила в действителността.
Не е нужно човек винаги да знае това, но душата, която чувствува Христос вътре в себе си, както тялото чувствува кръвта в себе си като животворен елемент, тази душа чувствува реализиращата сила на този Христов Импулс по отношение на всичко това, което душата не може да осъществи във външния свят, но би иска ла да го осъществи, би искала да го осъществи по справедлив начин. Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят.
към текста >>
Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по
един
човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
Това, че ясновиждащото съзнание вижда тези неща, когато наблюдава душите след смъртта, е тъкмо едно доказателство за това, колко оправдано е чувството на човешката душа, когато при всичко, което върши и мисли, тя се чувствува проникната от Христос, приема в себе си Христос, като нейна утеха, като нейна подкрепа, като онова, за което казва в този земен живот „Не аз, а Христос в мен". Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място.
Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин. Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество. Това, което приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко!
към текста >>
Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по
един
мощен и пълен със значение начин.
Нека човек да казва това: „Не аз, а Христос в мен" в този земен живот, скъпи мои приятели! Спомнете си едно място, което стои в началото на моята книга „Теософия", което трябва да покаже една от онези точки, където се осъществява на определена степен в духовния живот това, което прониква душата в земния живот на този свят. На едно определено място в моята книга „Теософия" аз обърнах внимание върху това, че „Тат твам ази", което преведено означава „Това си ти" и върху което източните мъдреци медитират, застава пред тях като една действителност, точно в момента, в който става преминаването от така наречения Душевен свят в Духовния свят. Вижте за това на съответното място. Но действителност може да стане и нещо друго, действителност може да стане по един човешки и пълен с извънредно значение начин това, за което тази човешка душа, която се чувствува проникната от Христос, може да си каже в този земен живот думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен".
Ако човек знае да мисли тези думи „Не аз, а Христос в мен" като една вътрешна истина, тогава те стават една реалност след смъртта по един мощен и пълен със значение начин.
Защото това, което приемаме в този свят от тази жизнена гледна точка, от жизнената гледна точка на „Не аз, а Христос в мен", това става наше притежание, това става наша вътрешна природа между смъртта и едно ново раждане, така щото чрез това, което е станало по този начин наша вътрешна природа, ние бихме могли да го предадем като плод на цялото човечество. Това, което приемаме от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен", това същото Христос превръща в общо притежание на цялото човечество. Това, което аз приемам от гледната точка на „Не аз, а Христос в мен" за него бих могъл да кажа и чувствувам след смъртта: „Не само за мен, а и за всичките мои братя човеци"! И само тогава бих могъл да изговоря думите: „Да, аз го обичах повече от всичко, повече и от мен самия, затова изпълних заповедта „Обичаи Господа Бога твоего повече от всичко! "
към текста >>
28.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека
един
истински човек, не би съществувало след смъртта.
Едно от онези понятия, на които можем да се натъкнем, когато става дума за отношенията на Христос към човешката душа е, без съмнение, понятието за дълг и грях. Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен.
Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта.
А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>
А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от
един
сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
Ние знаем добре, какво решаващо значение имат понятията дълг и грях например в християнството на апостол Павел. Без съмнение, трябва да кажем, че нашата съвременна епоха е малко склонна да има едно действително дълбоко вътрешно разбиране за по-нататъшната взаимна връзка, която срещаме при апостол Павел между понятията „дълг" и „грях", и „смърт" и „безсмъртие". Но това се дължи на материализма на нашето време. Нужно ни е само да си спомним думите, които аз казах в първата изнесена тук лекция, аз казах, че едно безсмъртие на човешката душа без запазване и продължаване на съзнанието в състоянието след смъртта, не би означавало никакво истинско безсмъртие; едно прекратяване на съзнанието със смъртта би било равнозначно на факта, който човек тогава трябва да приеме, а именно, че всъщност човекът не е безсмъртен. Защото едно несъзнателно съществуване на човешкото същество след смъртта би означавало, че най-важното, това, което прави от човека един истински човек, не би съществувало след смъртта.
А една несъзнателна човешка душа, която би надживяла смъртта, не би означавала, така да се каже, нещо повече от един сбор от атоми, които също и материализмът приема, че трябва да останат, след като човешкото тяло е разрушено.
към текста >>
Някои антропософи слагат край на съмненията, като просто казват:"Ние вярваме в Кармата, а това означава: едно прегрешение, което
един
човек извършва в някое прераждане, се носи от същия човек с неговата Карма и се пренася в по-късни времена; но също в течение на преражданията настъпва едно изравняване".
Сега възниква без съмнение една трудност особено за антропософския светоглед. И за да разберем тази трудност, е достатъчно само да обърнем внимание на взаимосвързаните отношения между понятията „дълг", „грях" и „Карма".
Някои антропософи слагат край на съмненията, като просто казват:"Ние вярваме в Кармата, а това означава: едно прегрешение, което един човек извършва в някое прераждане, се носи от същия човек с неговата Карма и се пренася в по-късни времена; но също в течение на преражданията настъпва едно изравняване".
И сега започва трудността. Антропософите тогава лесно казват:"Как може това да се свърже с приетото като християнско понятие например за прощаването на греховете чрез Христос? ". И все пак понятието за прощаването на греховете е напълно свързано с истинското християнство. Достатъчно е само да си припомним следното: Христос е разпнат на кръста между двамата разбойници. Разбойникът от лявата страна се подиграва с Христос: "Ако ти искаш да бъдеш Бог, помогни на себе си и на нас!
към текста >>
Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто
един
вид вътрешен престъпник и от Ариман
един
вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н.
Спомнете си само, скъпи мои приятели, колко често говорим за Луцифер и Ариман, и при това спомнете си, как са представени Луцифер и Ариман в моите мистерийни драми.
Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н.
в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
към текста >>
Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е
един
страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази.
Спомнете си само, скъпи мои приятели, колко често говорим за Луцифер и Ариман, и при това спомнете си, как са представени Луцифер и Ариман в моите мистерийни драми. Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни.
Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази.
Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме. Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях!
към текста >>
Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като
един
противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като
един
враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
Бих могъл да кажа, че в момента, когато започваме да разглеждаме нещата човешки-антропоморфично и правим от Луцифер просто един вид вътрешен престъпник и от Ариман един вид външен престъпник, в този момент ние трудно ще се оправим; защото нека само да не забравяме, че наред с това, че Луцифер е носител на злото и т.н. в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази.
Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете. И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това?
към текста >>
Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като
един
враг на Боговете.
в света, на вътрешното зло, което възниква от страстите на хората, той е същевременно и носител на свободата, и че Луцифер играе една важна роля във всемирното цяло. Също така трябва да се каже и за Ариман, че той играе една важна роля във всемирното цяло. Когато започнахме за първи път да говорим повече за Луцифер и Ариман, ние преживяхме това, че някои антропософи в известен смисъл станаха неспокойни. Те имаха от една страна, бих могъл да кажа, чувството за това, което винаги е било правено от Луцифер, едно такова чувство, че всъщност Луцифер е един страшен престъпник в света, от които човек трябва само да се пази. Естествено антропософът не може да се съгласи с това чувство по отношение на Луцифер, защото той трябва да отреди на Луцифер една важна роля в мировото цяло и въпреки това човек отново трябва да си представя Луцифер като един противник на напредналите Богове, също така като едно същество, което по определен начин осуетява плана на сътворението, като един враг на онези Богове, пред които всъщност ние трябва да се прекланяме.
Когато говорим за Луцифер по този начин, ние принципно му приписваме една важна роля във всемирното цяло като един враг на Боговете.
И по същия начин трябва да правим това и с Ариман. Разбираемо е от една страна, че сега идва човешката душа и казва: “Да, какво всъщност трябва да правя аз с тези Луцифер и Ариман; трябва ли сега да ги мразя или да ги обичам? Аз съвсем не знам, какво да правя с тях! ", Откъде идва всичко това? Скъпи мои приятели, когато се говори за Луцифер и Ариман, тогава от начина, по който се говори, трябва да става ясно, че се говори за тях като за Същества, които всъщност с цялата си характеристика не принадлежат на физическото поле, които, така да се каже, имат своята мисия и задача в света, намиращ се извън физическото поле,те имат своята мисия и задача в духовните светове.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, това е
един
труден въпрос, но ние все пак искаме да се приближим до него в разсъжденията си тази вечер.
Да, скъпи мои приятели, това е един труден въпрос, но ние все пак искаме да се приближим до него в разсъжденията си тази вечер.
Аз обаче изрично обръщам внимание върху това, че тук ние засягаме един от най-трудните въпроси на окултната наука. Ние трябва именно да направим една разлика, която човешката душа не ще направи драговолно, защото тя не отива драговолно до крайните заключения на едно разсъждение и защото изхожда от основанието, че съществуват някои трудности, когато се отива до неговите крайни изводи. Аз също ви обръщам внимание върху това, че ние ще имаме едно трудно разглеждане и може би ще е необходимо често пъти да преобръщате в душата това, което ще бъде казано, за да стигнете всъщност до разбиране на нещата.
към текста >>
Аз обаче изрично обръщам внимание върху това, че тук ние засягаме
един
от най-трудните въпроси на окултната наука.
Да, скъпи мои приятели, това е един труден въпрос, но ние все пак искаме да се приближим до него в разсъжденията си тази вечер.
Аз обаче изрично обръщам внимание върху това, че тук ние засягаме един от най-трудните въпроси на окултната наука.
Ние трябва именно да направим една разлика, която човешката душа не ще направи драговолно, защото тя не отива драговолно до крайните заключения на едно разсъждение и защото изхожда от основанието, че съществуват някои трудности, когато се отива до неговите крайни изводи. Аз също ви обръщам внимание върху това, че ние ще имаме едно трудно разглеждане и може би ще е необходимо често пъти да преобръщате в душата това, което ще бъде казано, за да стигнете всъщност до разбиране на нещата.
към текста >>
Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на
един
човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма.
Тук трябва да ни бъде напълно ясно, че човек, без съмнение, е подчинен на неговата Карма и че това, което той е извършил като неправда, той трябва да го изправи кармически. И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост.
Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма.
Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние. Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена. Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
към текста >>
Един
човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото
един
човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние.
И при едно по-дълбоко размишление, човек всъщност не ще иска нещо друго, освен това да бъде така. Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост. Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма.
Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние.
Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена. Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
към текста >>
Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако
един
човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена.
Защо то предположете, че някои е извършил някаква неправда: в момента, когато е можел да извърши тази неправда, той е бил по-несъвършен, отколкото ако не би извършил тази неправда и той може да постигне отново степента на съвършенството, което е имал преди това, когато изправи тази неправда. Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост. Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма. Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние.
Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена.
Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
към текста >>
Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито
един
кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
Той трябва също да желае да изправи неправдата, защото само когато е изправил неправдата, само когато човек е изработил с труд изправянето, той си създава степента на съвършенството, която е имал преди това, преди да извърши престъпното деяние. Следователно, заради нашето собствено усъвършенствуване ние не можем да желаем нищо друго, освен Кармата да съществува като обективна справедливост. Всъщност при схващането, при понятието за човешка свобода, не може да възникне желанието, че трябва да ни бъдат простени някои грехове, в смисъл, че днес например ние изваждаме на един човек очите и след това този грях да ни бъде простен, след това ние да нямаме нужда да носим този грях в нашата Карма. Един човек, който изважда очите на друг човек, е по-несъвършен отколкото един човек, който не е извършил такова деяние, и в по-нататъшната Карма трябва да настъпи това, че той трябва да извърши едно съответно добро деяние; тогава тепърва той отново е човекът, какъвто е бил преди това, преди да извърши престъпното деяние. Всъщност, говорейки принципно, съвсем не може да възникне мисълта, когато действително се размислим върху същността на човека, че ако един човек извади очите на друг човек, то това ще му бъде простено и тогава Кармата би била изправена.
Така Кармата има изцяло своята достоверност, че на нас, така да се каже, няма да ни бъде простен нито един кодрант, нито една стотинка и че ние трябва да платим всичко.
към текста >>
Грехът, който поемаме върху нас, е не само наша работа, и в това отношение трябва да правим разлика сега, грехът е
един
обективен факт в света, той представлява нещо в света.
Но сега съществува също още нещо по отношение на греха.
Грехът, който поемаме върху нас, е не само наша работа, и в това отношение трябва да правим разлика сега, грехът е един обективен факт в света, той представлява нещо в света.
Онова, което сме направили като прегрешение, ние го изправяме в нашата Карма, обаче това, че сме извадили на един човек очите и това е станало, това действително е било извършено, и когато ние, например да кажем, в сегашното въплъщение сме извадили на един човек очите и след това в следващото въплъщение направим нещо, което да изправя това престъпно деяние, все пак това престъпно деяние остава да съществува за обективния ход на света, остава да съществува това, че ние преди толкова и толкова столетия сме извадили очите на един човек. Това е един обективен факт в света, взет като цяло. Що се касае за нас, ние го изправяме по-късно, това наше престъпление. Петното, което ние сами сме си сложили, го заличаваме, ние го изравняваме в Кармата, но обективният световен факт продължава да съществува и ние не можем да го заличим чрез това, че сме снели несъвършенството от нас самите.
към текста >>
Онова, което сме направили като прегрешение, ние го изправяме в нашата Карма, обаче това, че сме извадили на
един
човек очите и това е станало, това действително е било извършено, и когато ние, например да кажем, в сегашното въплъщение сме извадили на
един
човек очите и след това в следващото въплъщение направим нещо, което да изправя това престъпно деяние, все пак това престъпно деяние остава да съществува за обективния ход на света, остава да съществува това, че ние преди толкова и толкова столетия сме извадили очите на
един
човек.
Но сега съществува също още нещо по отношение на греха. Грехът, който поемаме върху нас, е не само наша работа, и в това отношение трябва да правим разлика сега, грехът е един обективен факт в света, той представлява нещо в света.
Онова, което сме направили като прегрешение, ние го изправяме в нашата Карма, обаче това, че сме извадили на един човек очите и това е станало, това действително е било извършено, и когато ние, например да кажем, в сегашното въплъщение сме извадили на един човек очите и след това в следващото въплъщение направим нещо, което да изправя това престъпно деяние, все пак това престъпно деяние остава да съществува за обективния ход на света, остава да съществува това, че ние преди толкова и толкова столетия сме извадили очите на един човек.
Това е един обективен факт в света, взет като цяло. Що се касае за нас, ние го изправяме по-късно, това наше престъпление. Петното, което ние сами сме си сложили, го заличаваме, ние го изравняваме в Кармата, но обективният световен факт продължава да съществува и ние не можем да го заличим чрез това, че сме снели несъвършенството от нас самите.
към текста >>
Това е
един
обективен факт в света, взет като цяло.
Но сега съществува също още нещо по отношение на греха. Грехът, който поемаме върху нас, е не само наша работа, и в това отношение трябва да правим разлика сега, грехът е един обективен факт в света, той представлява нещо в света. Онова, което сме направили като прегрешение, ние го изправяме в нашата Карма, обаче това, че сме извадили на един човек очите и това е станало, това действително е било извършено, и когато ние, например да кажем, в сегашното въплъщение сме извадили на един човек очите и след това в следващото въплъщение направим нещо, което да изправя това престъпно деяние, все пак това престъпно деяние остава да съществува за обективния ход на света, остава да съществува това, че ние преди толкова и толкова столетия сме извадили очите на един човек.
Това е един обективен факт в света, взет като цяло.
Що се касае за нас, ние го изправяме по-късно, това наше престъпление. Петното, което ние сами сме си сложили, го заличаваме, ние го изравняваме в Кармата, но обективният световен факт продължава да съществува и ние не можем да го заличим чрез това, че сме снели несъвършенството от нас самите.
към текста >>
Ние трябва да правим разликата: последствията от
един
грях за самите нас и последствията от
един
грях за обективния ход на света.
Ние трябва да правим разликата: последствията от един грях за самите нас и последствията от един грях за обективния ход на света.
към текста >>
Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял
един
човек, който е поел върху себе си по онова време,
един
тежък грях.
Когато обгърне с поглед времето на човешкото развитие от Мистерията на Голгота насам до наши дни и пристъпи към Акашовата летопис*/* Акашовата летопис представлява невидимото за физическия поглед небесно табло, където са записани всички дела и помисли на човеците и за които трябва да настъпи кармическо изправяне. Бележка на преводача/, без да е проникнат от Христовото Същество, човек много лесно може да сгреши; много лесно човек ще сгреши, защото в тази Акашова летопис се показват записани неща, които много често не отговарят на това, което човек намира в кармическата еволюция на отделните хора.
Имам предвид следното: да предположим, че в 733 година ако искате е живял един човек, който е поел върху себе си по онова време, един тежък грях.
И сега изследваме Акашовата Летопис, първо без да имаме някаква връзка с Христос. И там ето виждаме, че не можем да намерим в Акашовата Летопис съответния грях. Ако обаче сега отидем към човека, който е живял по-нататък и изследваме неговата Карма, тогава ще намерим: Да, в Кармата на този човек има още нещо, което той трябва да носи още; това би трябвало да стори вътре в Акашовата Летопис на определен момент но то не се намира в нея.
към текста >>
".
Един
напълно обективен факт, който може да се получи при многобройни случаи.
Когато изследваме Кармата ние виждаме: „Да, той трябва да носи своя кармически грях, ние трябва да намерим в онова въплъщение греха в Акашовата Летопис, но този грях не се намира в нея. Какво противоречие!
". Един напълно обективен факт, който може да се получи при многобройни случаи.
Днес аз мога да срещна един човек, ако ми е дадено по благодат да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на един по-ранен грях. Ако проследя нещата в минали въплъщения и проверя, какво е извършил той някога, така аз не виждам този факт отбелязан в Акашовата Летопис.
към текста >>
Днес аз мога да срещна
един
човек, ако ми е дадено по благодат да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на
един
по-ранен грях.
Когато изследваме Кармата ние виждаме: „Да, той трябва да носи своя кармически грях, ние трябва да намерим в онова въплъщение греха в Акашовата Летопис, но този грях не се намира в нея. Какво противоречие! ". Един напълно обективен факт, който може да се получи при многобройни случаи.
Днес аз мога да срещна един човек, ако ми е дадено по благодат да зная нещо за неговата Карма, по този начин аз може би мога да намеря някакво нещастие или удар на съдбата, който го сполетява и който стои в неговата Карма; това нещастие или удар на съдбата е изравняването на един по-ранен грях.
Ако проследя нещата в минали въплъщения и проверя, какво е извършил той някога, така аз не виждам този факт отбелязан в Акашовата Летопис.
към текста >>
Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на действието на
един
грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък.
Кармическата справедливост остава да съществува, но по отношение на действието на един грях в духовния свят се явява Христос, които взема този грях в своето Царство и го носи по-нататък.
към текста >>
Човешките души ще трябва да са изплатили по
един
определен начин тяхната Карма.
Да помислим за края на Земното развитие, нека да помислим за времето. когато хората ще са завършили техните земни въплъщения. Без съмнение ще настъпи това, че всичко ще бъде изплатено до последната стотинка.
Човешките души ще трябва да са изплатили по един определен начин тяхната Карма.
Но нека да си представим, че всички дългове и грехове биха останали в Земята, че всички грехове биха действува ли в Земята. Тогава, в края на Земното развитие хората биха дошли с тяхната изправена Карма, но Земята не би била готова да се развие и да премине по-нататък в бъдещия Юпитер, тогава цялото земно човечество би останало без обиталище без възможността да се развие до Юпитер*/* Според антропософската Духовна Наука нашата планета Земя има седем еволюционни планетарни цикъла. Те са Старият Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна, сегашното въплъщение на Земята, след което ще следват три бъдещи въплъщения това на Юпитер, Венера и Вулкан. Бележка на преводача./. Това, че цялата Земя се развива заедно с човеците, е последствие от делата на Христос.
към текста >>
Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по
един
друг начин, по
един
начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята.
Сега нека не вземаме дълбокия езотеричен факт, а картинно-образното, което застава пред нашата душа. Там виждаме праведните хора и грешните хора.
Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята.
За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят". Това обаче не би било никаква истина; то би могло да стои така, обаче не би било никаква истина. Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис. Вместо Акашовата Летопис пред него стои Христос, Той е поел всичко това върху Себе си.
към текста >>
Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съ
един
ено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис.
Сега нека не вземаме дълбокия езотеричен факт, а картинно-образното, което застава пред нашата душа. Там виждаме праведните хора и грешните хора. Би съществувала възможността тази картина да бъде изобразена по един друг начин, по един начин различен от този, по който го прави Микеланджело като християнин, а именно възможността да бъде нарисувано, как в края на Земното развитие или след края на Земното развитие хората биха гледали тяхната Карма и биха си казвали: „Да, аз наистина съм изправил моята Карма, но тук навсякъде в духовното стоят записани на бронзови плочи моите дългове и грехове, и моите дългове и грехове означават една тежест за Земята, те трябва да унищожат Земята. За мен самия аз съм изправил моята Карма, но моите дългове и грехове стоят навсякъде в духовния свят". Това обаче не би било никаква истина; то би могло да стои така, обаче не би било никаква истина.
Защото чрез това, че Христос понесе кръстната смърт на Голгота, човекът не ще вижда плочата със своите дългове и грехове, а ще вижда Този, който е поел върху себе си дълговете и греховете; човекът ще вижда съединено в Съществото на Христос всичко онова, което иначе би било разпростряно в Акашовата Летопис.
Вместо Акашовата Летопис пред него стои Христос, Той е поел всичко това върху Себе си.
към текста >>
Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са
един
космически факт, а не са
един
кармически факт.
И когато Христос даде на онези, които действуват в Неговия Дух, поръчението да прощават грехове, с това никога не се е разбирало да се спъне действието на Кармата; с това се разбира наистина, че земното царство ще бъде спасено за онзи, които стои във връзка с Христос, земното царство ще бъде спасено от последствията на дълговете и греховете, които са духовни последствия и са обективни факти, макар и те да бъдат изправени в по-късната Карма. Какво означава за човешката душа, когато по поръчение на Христос говори този, който би казал: „Твоите грехове са ти простени"? Това означава, че съответният човек, който опрощава, потвърждава думите: „Ти наистина трябва да очакваш Кармическо изправяне на твоите дългове и грехове, но твоите дългове и грехове са преобразени от Христос по такъв начин, че ти няма да изпитваш огромното страдание, когато гледаш назад към дълговете и греховете си по такъв начин, като че ли си унищожил една част от Земното битие". Христос заличава дълговете и греховете. Затова е необходимо определено съзнание, което може да се изисква от този, който прощава греховете: това е едно съзнание за дълговете и греховете и едно съзнание също, че Христос може да поеме върху себе си дълговете и греховете.
Това означава, че думите „Твоите грехове са ти простени" са един космически факт, а не са един кармически факт.
към текста >>
Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съ
един
ило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас.
А сега да помислим, какво означава за човешката душа, когато тя може да си каже: "Да, аз съм извършила това или онова деяние в света. То не спъва моето развитие напред, защото аз не съм станал по-несъвършен отколкото съм бил, когато съм извършил деянието; аз бих могъл отново да извоювам моето съвършенство в по-нататъшното протичане на моята Карма, като изправя моето лошо деяние. Това мое деяние обаче аз не мога да го направя недействително за Земното развитие".
Човек трябва да изпитва неизразимо страдание, ако със Земята не се беше съединило едно Същество, което да прави недействително за Земята онова, което не може повече да бъде променено от нас.
Това Същество е Христос. Не субективната Карма ,а духовните, обективните въздействия на дълговете и на греховете, на нашите лоши деяния, това е, което Той отнема от нас. Това е, което, както казахме, ние трябва да преследваме в нашата душа по-нататък. Тогава ние ще разберем, че всъщност Христос е онова Същество, което стои във връзка с цялото човечество, с цялото земно човечество: защото Земята съществува по волята на човечеството, също и Христос стои във връзка с цялата Земя. И тази е слабостта на човека, която е настъпила вследствие на изкушението на Луцифер: това, че човек наистина е в състояние да се спаси субективно в Кармата, но че той не е в състояние да спаси и Земята заедно със себе си.
към текста >>
Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм,
един
по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска!
И сега ние разбираме, защо някои теософи съвсем не разбират, че християнството стои в пълно съзвучие с идеята за Кармата.
Това са теософите, които внасят в Теософията най-пълния егоизъм, един по-висш егоизъм; те наистина не го изговарят, но всъщност го мислят и чувствуват; „Когато аз спасявам самия себе си в моята Карма, какво ме интересува тогава целият свят; нека той прави каквото си иска!
". И тези теософи са доволни, когато могат да говорят само за кармическото изправяне. Но с това нищо не е направено. Човекът би бил едно чисто луциферическо същество, ако би мислил само за себе си. Човекът е член на целия свят и той трябва да мисли всеотдайно по отношение на целия свят. Така той трябва да мисли върху това, че може сам за себе си егоистично да се спаси чрез Кармата, но не би могъл да спаси заедно със себе си и цялото Земно битие.
към текста >>
Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена
един
обективен грях за цялото Земно развитие.
Може би, би бил позволен въпросът: действително ли е християнски да се мисли, че аз бих могъл да си позволя да правя всичко и че Христос е дошъл в света всъщност само за да снеме всичко от мен и да ми прости греховете, така че аз да нямам вече никаква работа с моята Карма, с моите грехове? Скъпи мои приятели, аз вярвам, че за такъв начин на мислене е приложима една друга дума, а не думата „християнски"; може би думата „удобно" би била по-добра отколкото думата „християнски". Удобно би било във всеки случай, ако човек само се разкае и с това да се заличи от цялата негова бъдеща Карма това, което този човек е престъпил в света. Не, то не се заличава от Кармата, обаче може да бъде заличено от това, до което ние не можем да проникнем, поради човешката слабост, настъпила чрез изкушението на Луцифер: това може да бъде заличено от Земното развитие. И това именно прави Христос.
Това страдание ще бъде снето от нас с прощаването на греховете, страданието, че сме внесли за вечни времена един обективен грях за цялото Земно развитие.
За това естествено ние трябва да имаме само интерес. Кога то обаче схващаме нещата така, тогава наистина ще бъде свързана с много други неща и една по-силна сериозност, с едно вярно и истинно схващане за Христос. Една по-дълбока сериозност ще се свърже с това схващане и от някои схващания за Христос ще отпаднат някои неща, които за този, който приема с цялата сериозност схващането за Христос в своята душа, биха могли да изглеждат направо като своенравни, като цинични. Защото всичко, всичко, което се каза днес и което точка по точка може да бъде доказа но с най-важни места от Новия Завет, всичко ни говори така: всичко това, което е Христос за нас, е поради причината, че Той не е едно Същество като другите човеци, а е едно Същество, което отгоре, то ва значи „от Космоса" се вля в човешкото Земно развитие при Йоановото кръщение в реката Йордан. Всичко говори за космическата природа на Христос.
към текста >>
Христос ще бъде за душата
един
учител за истината,
един
учител на висшата отговорност.
Христос ще бъде за душата един учител за истината, един учител на висшата отговорност.
С това Той ще проникне душите, когато те все повече и повече ще долавят тежестта на думите „Не аз, а Христос в мен".
към текста >>
29.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Да приема човек в себе си истини, означава именно нещо не само за познанието, а истините като такива, съдържат жизнени сили и когато се проникваме с истина, ние се проникваме в нашата душа с
един
елемент на света, така както постоянно трябва да проникваме нашето тяло с получавания отвън въздух, за да можем да живеем.
Човечеството постоянно се нуждае от истини, които не могат да бъдат напълно разбрани във всяко време.
Да приема човек в себе си истини, означава именно нещо не само за познанието, а истините като такива, съдържат жизнени сили и когато се проникваме с истина, ние се проникваме в нашата душа с един елемент на света, така както постоянно трябва да проникваме нашето тяло с получавания отвън въздух, за да можем да живеем.
Тази е причината, поради която в първичните религиозни документи са изказани дълбоки истини, но те са изказани в такава форма, че хората често пъти могат да ги разберат в тяхното същинско вътрешно значение едва много, много по-късно от времето, когато са били дадени чрез Откровението.
към текста >>
Виждате ли, Новият Завет на Библията е бил написан, Новият Завет стои като
един
първичен документ за човечеството, човек би могъл да каже, че той стои открит пред лицето на човечеството; обаче цялото Земно развитие ще бъде необходимо и това развитие, което има тепърва да става, за да се разбере напълно този Нов Завет.
Виждате ли, Новият Завет на Библията е бил написан, Новият Завет стои като един първичен документ за човечеството, човек би могъл да каже, че той стои открит пред лицето на човечеството; обаче цялото Земно развитие ще бъде необходимо и това развитие, което има тепърва да става, за да се разбере напълно този Нов Завет.
Човечеството ще открие много неща в бъдеще по отношение на външния свят, човечество то ще открие много неща също и за духовния свят и всичко това ще даде принос, за да може то да вижда нещата в правилната светлина и за да може да разбере Новия Завет. Разбирането на Новия Завет става постепенно и постепенно, обаче Новият Завет е написан в една проста форма, така че той да може да бъде възприет и по-късно постепенно, постепенно да бъде разбран. Защото не е без значение, скъпи мои приятели, да бъдем проникнати с истината, която стои и в Новия Завет, даже в случая когато не разбираме още тази истина в нейния най-дълбок смисъл. По-късно истината се превръща в сила на познанието, но преди това тя е вече една жизнена сила, след като е била приета, бихме могли да кажем, в една повече или по-малко детинска форма. И именно въпросите, които започнахме да разглеждаме вчера, изискват, ако трябва да бъдат разбрани така, както са предадени в Новия Завет, едно все по-дълбоко и по-дълбоко напредва що познание, изискват едно поглеждане навътре в духовния свят и неговите тайни.
към текста >>
Преди всичко, скъпи мои приятели, ние вече често пъти се натъквахме на една гледна точка в течение на нашата духовно-научна работа, една гледна точка, която можем да облечем във въпрос една гледна точка, която също често е била обличана от нас в
един
въпрос „Защо Христос е понесъл смъртта в едно човешко тяло?
Преди всичко, скъпи мои приятели, ние вече често пъти се натъквахме на една гледна точка в течение на нашата духовно-научна работа, една гледна точка, която можем да облечем във въпрос една гледна точка, която също често е била обличана от нас в един въпрос „Защо Христос е понесъл смъртта в едно човешко тяло?
". Този въпрос, който всъщност изразява въпроса за Мистерията на Голгота: „Защо Христос понесе смъртта, защо Бог умря в едно човешко тяло? ".
към текста >>
Бог умря, защото чрез развитието на света възниква необходимостта Той да навлезе вътре в земните човеци, за да може
един
Бог от горните светове да стане водач на Земното развитие.
Бог умря, защото чрез развитието на света възниква необходимостта Той да навлезе вътре в земните човеци, за да може един Бог от горните светове да стане водач на Земното развитие.
За тази цел Христос трябваше да стане сроден със смъртта. Да се сроди със смъртта, скъпи мои приятели! Желателно е тези мои думи да бъдат разбрани много дълбоко, много дълбоко от човешките души.
към текста >>
Смъртта съществува в света и по
един
съвършено друг начин в този свят, в които ние живеем, и върху това трябва да обърнем внимание.
Обикновено смъртта се явява на човека, само когато той вижда да умира друг човек или при други явления, подобни на смъртта, които човек намира в света или в сигурността, която той има, че ще трябва да мине през Портата на смъртта, когато настоящото въплъщение е стигнало своя край. Но това всъщност е само външният аспект на смъртта.
Смъртта съществува в света и по един съвършено друг начин в този свят, в които ние живеем, и върху това трябва да обърнем внимание.
Нека да изходим от едно напълно обективно всекидневно явление. Ние вдишваме въздух и отново го издишваме. Но въздухът преминава през едно изменение вътре в нас. Когато го издишваме, той става смъртоносен въздух; като издишан въздух той не може отново да бъде вдишан, защото издишваният въздух е убиващ въздух. Искам само да намекна за това, за да разберете, как се изговаря окултното изречение: „С влизането си в човека въздухът умира".
към текста >>
На нас в земния звук ни е даден
един
заместител, но той не може да се сравни с онова, което бихме чували, ако изобщо като физически човеци, бихме могли да чуваме химическия етер.
Ние знаем, че над светлинния етер съществува така нареченият „химически етер" и след това „жизнен етер". Това са двата вида етер, които ние не можем да умъртвим. Но затова пък тези два вида етер нямат никакво особено участие в нас. Ако бихме били в състояние да умъртвяваме също и химическия етер, тогава в нас постоянно биха прониквали със звучене във физическото ни тяло вълните на хармонията на сферите и ние постоянно бихме умъртвявали тези вълни на хармонията на сферите в нас с нашия физически живот. И ако също бихме могли да умъртвяваме жизнения етер, то по този начин ние постоянно бихме умъртвявали космическия живот в нас, космическия живот, който струи към Земята.
На нас в земния звук ни е даден един заместител, но той не може да се сравни с онова, което бихме чували, ако изобщо като физически човеци, бихме могли да чуваме химическия етер.
Защото физическият звук е произведение на въздуха и този физически звук не е духовният звук; физическият звук е един заместител на духовния тон.
към текста >>
Защото физическият звук е произведение на въздуха и този физически звук не е духовният звук; физическият звук е
един
заместител на духовния тон.
Това са двата вида етер, които ние не можем да умъртвим. Но затова пък тези два вида етер нямат никакво особено участие в нас. Ако бихме били в състояние да умъртвяваме също и химическия етер, тогава в нас постоянно биха прониквали със звучене във физическото ни тяло вълните на хармонията на сферите и ние постоянно бихме умъртвявали тези вълни на хармонията на сферите в нас с нашия физически живот. И ако също бихме могли да умъртвяваме жизнения етер, то по този начин ние постоянно бихме умъртвявали космическия живот в нас, космическия живот, който струи към Земята. На нас в земния звук ни е даден един заместител, но той не може да се сравни с онова, което бихме чували, ако изобщо като физически човеци, бихме могли да чуваме химическия етер.
Защото физическият звук е произведение на въздуха и този физически звук не е духовният звук; физическият звук е един заместител на духовния тон.
към текста >>
Веднъж при
един
цикъл от лекции в Карлсруе аз говорих за човешкия фантом*/* Става дума за цикъла от лекции озаглавен "От Исуса към Христа" Бележка на преводача/.
Веднъж при един цикъл от лекции в Карлсруе аз говорих за човешкия фантом*/* Става дума за цикъла от лекции озаглавен "От Исуса към Христа" Бележка на преводача/.
Тук аз нямам време да тегля свързващи те линии между това, което трябва да кажа тук и това, което беше казано там за човешкия фантом, обаче съществува една такава свързваща линия; може би вие сами ще я намерите, ако сравните казаното днес, с казаното там. Днес трябва да представя нещата от друга страна. В човека непрекъснато също така се създава нещо духовно; това, което живее като живот в човека, то сякаш непрекъснато отива навън в света. Човекът разпростира една аура около себе си, една лъчиста аура, чрез която непрекъснато обогатява земно-духовния елемент на Земята. В този земно-духовен елемент на Земята се съдържа всичко онова, което човек изпраща към Земята, всичко онова, което човекът носи в себе си като морални и други придобити в живота човешки качества.
към текста >>
Но човечеството се развиваше в течение на Земното битие и се стигна до
един
определен стадий на това развитие по отношение на това подобно на фантом Същество, което човек излъчва и в този стадий от Земното развитие стана Мистерията на Голгота.
Когато в окултното разглеждане се пренесем назад преди Мистерията на Голгота, ние намираме, че хората по онова време просто са изпращали това подобно на фантом Същество във външния сеят и то е съдържало техните морални качества във външната духовна аура на Земята.
Но човечеството се развиваше в течение на Земното битие и се стигна до един определен стадий на това развитие по отношение на това подобно на фантом Същество, което човек излъчва и в този стадий от Земното развитие стана Мистерията на Голгота.
Човек би могъл да каже: в по ранните времена подобното на фантом Същество беше много по-летливо; то стана по-гъсто и получи по-добие на форма, сега във времето, когато на Земята дойде Мистерията на Голгота. И човекът смесваше това подобно на фантом Същество в основни линии с онова, което той приема в себе си като смърт, умъртвявайки светлинния лъч, който прониква в окото. И т.н., както обясних. Тези подобни на земните Духове Същества, които чо векът излъчва навън от себе си, са, така да се каже, едно мъртво родено дете, защото човек им предава своята смърт. И нека да си представим, че Христос не беше дошъл на Земята; тогава хората през време на пребиваването на техните души в земните физически тела, постоянно биха излъчвали такива същества, в които е отпечатана смъртта.
към текста >>
А една мъртва Земя би родила
един
мъртъв Юпитер.
И с тази смърт биха били свързани моралните качества на хората, за които говорихме вчера: обективният дълг и обективният грях, те биха били вътре, те биха се намирали вътре. Да предположим, че Христос не беше дошъл какво би станало със Земното развитие? От Мистерията на Голгота насам до наши дни хората биха създавали такива духовно гъсти форми, на които те биха предавали смъртта. И тези гъсти форми биха станали онова, което би трябвало да премине, когато Земята ще е свършила настоящия космически цикъл и ще е преминала в космическия цикъл на Юпитер. Човекът би предал на Земята смъртта.
А една мъртва Земя би родила един мъртъв Юпитер.
към текста >>
В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие
един
жив Юпитер.
Защото това би трябвало да настъпи, защото на човека липсва възможността, бихме могли да кажем, би му липсвала възможността, ако не би била Мистерията на Голгота, би му липсвала възможността да проникне с това, което така се излъчва от него, с онова, което се намира в музиката на сферите и с онова, което се намира в космическия живот. Музиката на сферите и космическият живот не биха присъствували там, те не биха били вплетени в това, което човекът излъчва от самия себе си. Тях обаче Христос донесе с Мистерията на Голгота. И когато в нас се изпълни изреченото с думите: „Не аз, а Христос в мен", когато изграждаме отношение към Христос, когато приемаме Христос в нас, тогава онова, което се излъчва от нас и което без Христос в нас би било мъртво то оживява. Понеже носим смъртта в себе си, в нас трябва да проникне живият Христос, за да оживи това, което като духовни земни същества ние оставяме след себе си.
В онова, което се отделя от нас като обективен грях, като обективен дълг, и което ние не носим по-нататък в Кармата, в него прониква живият Логос, Христос, и го оживява, и като го оживява, от една жива Земя ще се разбие един жив Юпитер.
Това е последствието от Мистерията на Голгота.
към текста >>
С нея той прие в себе си и зародиша, които би родил от една мъртва Земя
един
мъртъв Юпитер.
Нашата душа обаче, след като размисли за всичко това, може да приеме Христос по следния начин. Тя може да си каже: „Да, имало е някога време, когато човекът е бил в лоното на Божествения Логос. Но човекът трябваше да претърпи изкушението на Луцифер. Той прие в себе си смъртта.
С нея той прие в себе си и зародиша, които би родил от една мъртва Земя един мъртъв Юпитер.
Онова, което човешката душа имаше преди изкушението и което трябваше да приеме в себе си за своето земно съществувание, остана назад С Христос то отново влезе в човешкото земно битие".
към текста >>
Такива християнски мистици, които се присъ
един
иха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото.
Защото Христос слезе от прадревното космическо отечество на душата, за да и даде отново това, което тя трябваше да изгуби на Земята поради изкушението на Луцифер. Христос води отново душата нагоре към нейното прадревно космическо отечество, което и беше отредено от Боговете. Това е ощастливяващото и блаженственото на действителното изживяване на Христос в човешката душа. То именно действуваше така ощастливяващо на определени християнски мистици от Средновековието. Макар и тези мистици да са писали някои неща, които по себе си и за себе си, в своите представи да имаха нещо прекалено сетивно, в основата си те стояха на духовна основа.
Такива християнски мистици, които се присъединиха например към Бернард Клербо и други, чувствуваха човешката душа като една годеница, която е изгубила своя годеник при началото на Земното развитие; и когато Христос влезе в тяхната душа, изпълвайки я с живот, одушевявайки я, одухотворявайки я, тогава те чувствуваха Христос като годеник на душата, които се свързваше с нея и когото те наистина бяха изгубили в прадревната родина на душата, която тя напусна за да тръгне чрез изкушението на Луцифер по пътя на свободата, по пътя на различаването на доброто и злото.
към текста >>
Така че след Мистерията на Голгота, човек не може да говори за музиката на сферите, така как то е говорил Питагор, но човек може, даже когато не живее със своята душа извън тялото, да говори по
един
друг начин за музиката на сферите.
Той беше посветен в старите мистерийни центрове. Той премина през онзи процес, чрез който душа-та се излъчваше от физическото тяло. Когато неговата душа беше извън физическото тяло, тогава той можеше да бъде отнесен в духовните светове; там той виждаше Христос, който едва по-късно трябваше да дойде на Земята.
Така че след Мистерията на Голгота, човек не може да говори за музиката на сферите, така как то е говорил Питагор, но човек може, даже когато не живее със своята душа извън тялото, да говори по един друг начин за музиката на сферите.
Един посветен в тайните на битието може също и днес да говори като Питагор, но обикновеният земен човек, когато той е в своето физическо тяло, може да говори за музиката на сферите и за космическия живот само тогава, когато изживява в своята душа следното: „Не аз, а Христос в мен", защото това е, което живееше в музиката на сферите, това е, което живееше в космическия живот. Обаче ние трябва действително да изживеем процеса вътре в нас, ние трябва действително да приемем Христос в нашите души.
към текста >>
Един
посветен в тайните на битието може също и днес да говори като Питагор, но обикновеният земен човек, когато той е в своето физическо тяло, може да говори за музиката на сферите и за космическия живот само тогава, когато изживява в своята душа следното: „Не аз, а Христос в мен", защото това е, което живееше в музиката на сферите, това е, което живееше в космическия живот.
Той беше посветен в старите мистерийни центрове. Той премина през онзи процес, чрез който душа-та се излъчваше от физическото тяло. Когато неговата душа беше извън физическото тяло, тогава той можеше да бъде отнесен в духовните светове; там той виждаше Христос, който едва по-късно трябваше да дойде на Земята. Така че след Мистерията на Голгота, човек не може да говори за музиката на сферите, така как то е говорил Питагор, но човек може, даже когато не живее със своята душа извън тялото, да говори по един друг начин за музиката на сферите.
Един посветен в тайните на битието може също и днес да говори като Питагор, но обикновеният земен човек, когато той е в своето физическо тяло, може да говори за музиката на сферите и за космическия живот само тогава, когато изживява в своята душа следното: „Не аз, а Христос в мен", защото това е, което живееше в музиката на сферите, това е, което живееше в космическия живот.
Обаче ние трябва действително да изживеем процеса вътре в нас, ние трябва действително да приемем Христос в нашите души.
към текста >>
Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към
един
мъртъв Юпитер.
Да предположим, че човек би се възпротивил да приеме Христос в своята душа, да предположим, че той не би желал да приеме Христос в своята душа. Тогава той би стигнал на края на Земното развитие и в края на Земното развитие би бил това, което е произлязло от Духовете на Земята в течение на човешкото развитие, тогава той би бил в онази неясна духовна формация, която е била образувана от Земята и тогава човекът би имал всички тези подобни на фантоми Същества, които са произлезли от него в миналите превъплъщения. Всички тези фантомоподобни Същества биха били там.
Това, което по този начин би било там, би било една мъртва Земя, която би преминала към един мъртъв Юпитер.
Човек би могъл напълно да изплати своята Карма, напълно да погаси своя дълг по отношение на Кармата; това означава, че той би могъл субективно да изравни всичко онова, което е направил като несъвършенства в края на Земното развитие; той би могъл да стане съвършен в своето душевно естество, в своето его. Обаче обективно дългът и грехът биха останали там, в това, което остава назад. Това е една несъмнена истина, защото ние не живеем само за самите нас, ние не живеем, за да се усъвършенствуваме егоистично чрез изправянето на нашата Карма, а живеем за света и в края на времената там ще стоят остатъците от нашите земни превъплъщения като една огромна черна дъска, ако но сме приели вътре в нас живия Христос. Защото (в смисъла на вчерашната лекция: какво прави живият Христос), ако свържем казаното вчера, с това, което беше казано днес то е едно и също, но погледнато от две страни ние ще видим,как Христос поема върху себе си дълговете и греховете на Земното човечество, доколкото те са обективни дългове и грехове. И ако сме схванали вътрешно думите „Не аз, а Христос в мен", „Христос в нас", по този начин Той поема върху себе си това, което се излъчва от нас и нашите остатъци стоят там, оживени от Христос, проникнати с Христовия живот и с Христовите лъчи.
към текста >>
Благодарение на това, че Христос съ
един
ява всички тези остатъци от човешки инкарнации, Христос, който принадлежи на цялото човечество в настояще и бъдеще, всички тези остатъци от отделни човешки инкарнации се сгъстяват в едно цяло.
Благодарение на това, че Христос съединява всички тези остатъци от човешки инкарнации, Христос, който принадлежи на цялото човечество в настояще и бъдеще, всички тези остатъци от отделни човешки инкарнации се сгъстяват в едно цяло.
Всяка човешка душа живее в редуващи се, една след друга инкарнации. Да вземем една инкарнация: от нея остават определени остатъци, ние ги описахме. Да вземем следващата инкарнация: остават определени остатъци и ние ги описахме; по-нататъшни инкарнации: определени остатъци остават там и т.н., и т.н., до края на земните времена. Отделните инкарнации оставят техните остатъци до края на земните времена. Ако тези остатъци са проникнати от Христос, те се отпечатват и сгъстяват в едно цяло.
към текста >>
Но както фината част, която се сгъстява, става плътна така и духовното става плътно и нашите събрани земни инкарнации се об
един
яват в едно духовно тяло; тогава духовното тяло ни принадлежи, ние се нуждаем от него, за да се развием на бъдещия Юпитер, защото то ще бъде изходната точка на нашето въплъщение върху Юпитер.
Всяка човешка душа живее в редуващи се, една след друга инкарнации. Да вземем една инкарнация: от нея остават определени остатъци, ние ги описахме. Да вземем следващата инкарнация: остават определени остатъци и ние ги описахме; по-нататъшни инкарнации: определени остатъци остават там и т.н., и т.н., до края на земните времена. Отделните инкарнации оставят техните остатъци до края на земните времена. Ако тези остатъци са проникнати от Христос, те се отпечатват и сгъстяват в едно цяло.
Но както фината част, която се сгъстява, става плътна така и духовното става плътно и нашите събрани земни инкарнации се обединяват в едно духовно тяло; тогава духовното тяло ни принадлежи, ние се нуждаем от него, за да се развием на бъдещия Юпитер, защото то ще бъде изходната точка на нашето въплъщение върху Юпитер.
Ние ще стоим там с нашата душа в края на Земното развитие независимо от това, какво е положението с нашата Карма ние ще стоим там пред нашите, събрани от Христос земни остатъци и ще трябва да се съединим с тях, за да преминем заедно с тях на бъдещия Юпитер.
към текста >>
Ние ще стоим там с нашата душа в края на Земното развитие независимо от това, какво е положението с нашата Карма ние ще стоим там пред нашите, събрани от Христос земни остатъци и ще трябва да се съ
един
им с тях, за да преминем заедно с тях на бъдещия Юпитер.
Да вземем една инкарнация: от нея остават определени остатъци, ние ги описахме. Да вземем следващата инкарнация: остават определени остатъци и ние ги описахме; по-нататъшни инкарнации: определени остатъци остават там и т.н., и т.н., до края на земните времена. Отделните инкарнации оставят техните остатъци до края на земните времена. Ако тези остатъци са проникнати от Христос, те се отпечатват и сгъстяват в едно цяло. Но както фината част, която се сгъстява, става плътна така и духовното става плътно и нашите събрани земни инкарнации се обединяват в едно духовно тяло; тогава духовното тяло ни принадлежи, ние се нуждаем от него, за да се развием на бъдещия Юпитер, защото то ще бъде изходната точка на нашето въплъщение върху Юпитер.
Ние ще стоим там с нашата душа в края на Земното развитие независимо от това, какво е положението с нашата Карма ние ще стоим там пред нашите, събрани от Христос земни остатъци и ще трябва да се съединим с тях, за да преминем заедно с тях на бъдещия Юпитер.
към текста >>
Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съ
един
им с него.
Днес шестнадесетгодишни и дори по-млади хора започват да имат претенции към собственото си вероизповедание и да говорят за това, че „за щастие не им се налага да говорят за такова безсмислие, каквото е възкресението на тялото". Обаче онези, които се задълбочават окултно в тайните на света, се стремят да се издигнат постепенно нагоре към това, което е било казано на хората, защото както казах в началото на лекцията то трябваше най-напред да им бъде казано и така те да го поемат като истина на живота, за да го разберат едва по-късно. Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това.
Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него.
Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци.
към текста >>
Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съ
един
им с нашите телесни остатъци от инкарнациите.
Възкресението на телата е една действителност, но нашата душа трябва да чувствува, че тя ще възкръсне по отношение на събраните от Христос земни остатъци, по отношение на духовното тяло, което е проникнато от Христос. Нашата душа трябва да се научи да разбира това. Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци.
Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите.
Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят. И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци. И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души.
към текста >>
И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като
един
мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като
един
вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци.
Защото ако предположим, че не сме приели вътре в нас живия Христос, ние не бихме могли да пристъпим към това земно тяло с неговите дългове и грехове и не бихме могли да се съединим с него. Ако ние бихме отпратили Христос обратно и не бихме го приели вътре в нас, тогава в края на земното време там биха стояли разпръснати нашите отделни остатъци от инкарнациите; тези остатъци биха останали, те не биха били събрани от одухотворяващия цялото човечество Христос. Ние бихме стояли като душа в края на земните времена, земно обвързани, ние бихме били обвързани със Земята към онова, което остава мъртво в нашите остатъци. Нашата душа би била наистина егоистично освободена в Духа, обаче ние не бихме могли да се съединим с нашите телесни остатъци от инкарнациите. Такива души, скъпи мои приятели, са плячката на Луцифер, защото той се стреми към това, да пресече постигането на истинската цел на Земното развитие, той се стреми към това, да не остави душите да постигнат тяхната земна цел в Земното развитие и да ги задържи обратно в духовния свят.
И през времето на Бъдещия Юпитер Луцифер ще изпрати онова, което е останало като разпръснати земни остатъци от човешките инкарнации и то ще бъде като един мъртъв приток в Юпитер, ще стои вътре в Юпитер като един вид Луна, която не се е отделила от Юпитер и постоянно ще изтиква нагоре тези земни остатъци.
И тогава на Бъдещия Юпитер тези земни остатъци ще трябва да бъдат оживявани от намиращите се горе души като от сродни, от родови души.
към текста >>
Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде
един
ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън.
А сега припомнете си, какво казах още преди години, че на Бъдещия Юпитер човешкият род ще се раздели на едно такова човечество, при което ще бъдат душите, постигнали земната си цел, които ще са постигнали целта на Бъдещия Юпитер и на човечеството, при което ще се намират такива души, които ще образуват едно междинно царство между същинското човешко царство на Бъдещия Юпитер и животинското царство на Бъдещия Юпитер.
Те ще пребивават там луциферически, а това означава, че те ще са там само духовно, тяхното тяло ще бъде долу и това тяло ще бъде един ясен израз на цялата тяхна душевна вътрешност, но те ще могат да го управляват само отвън.
На Юпитер ще се различават две раси: расата на добри те и расата на лошите човеци. Това беше казано още преди години; днес искаме да го разгледаме по-задълбочено.
към текста >>
Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за
един
нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен".
Нека обобщим всичко това, скъпи мои приятели и нека си спомним от тази гледна точка думите на Христос, с които Той изпрати Своите ученици по света да възвестят Неговото име и да прощават грехове те в Неговото име. Защо да прощават греховете в Негово име? Защото това прощаване на греховете е свързано с Неговото име.
Защото грехът може да бъде заличен и пресъздаден за един нов живот, когато Христос може да бъде свързан с нашите земни остатъци, когато ние ще Го носим вътре в нас през време на нашето земно съществуване в смисъла на апостол Павловите думи "Не аз, а Христос в мен".
към текста >>
Когато в някое религиозно вероизповедание
един
от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да.
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата.
Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да.
аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос. Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос. И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени".
към текста >>
Ти се съ
един
яваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съ
един
яваш с това, което за теб е Христос.
И когато някъде едно религиозно вероизповедание се свързва в неговите външни действия и ритуали с тези Христови думи, то е, за да напомня отново и отново на душите, какво точно е свързано с Христос и тогава ние трябва да търсим тук дълбокото значение на нещата. Когато в някое религиозно вероизповедание един от неговите последователи говори за прощаване на греховете като по поръчение на Христос, това не означава нищо друго освен: онзи, които със своите думи за прощаването на греховете се свързва с прощаването на греховете чрез Христос, той загатва на душата, която желае да бъде утешена „Да. аз видях, ти си развила твоето живо отношение към Христос.
Ти се съединяваш с това, което е обективен дълг и грях и което трябва да влезе като обективен дълг и грях в твоите земни остатъци, ти се съединяваш с това, което за теб е Христос.
И защото аз познах, че ти си проникната от Христос, за това бих могъл да кажа: Твоите грехове са простени".
към текста >>
Така стигаме до прекрасната връзка с
Един
ствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с
Един
ствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени".
Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си.
към текста >>
Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в
един
външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си.
Така стигаме до прекрасната връзка с Единствения, който може да прости греховете, защото Той е Съществото, което оживява човешките земни остатъци това е едно прекрасно свързване с Единствения, прощаващ греховете, когато онези, които искат да Му служат, могат да утешат онези души за които са могли да се убедят, че се чувствуват свързани с Христос и те могат да ги утешат с думите „Твоите грехове са простени". Защото това е нов подем в отношението на душата към Христос, когато тази душа чува: "Аз съм схванала моите дългове и моите грехове така, че на мен би могло да се каже, че Христос ги поема върху Себе си, че Той ги вплита в Своето Същество". Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие.
Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си.
Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете. Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
към текста >>
И като Му дадат отново тържествен обет като на
един
космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете.
Ако думите „твоите грехове са простени" трябва да бъдат думи на истината, тогава винаги в унтертона се съдържа и това, че на грешника, на длъжника винаги му се напомня за връзката с Христос, макар и тя да не е още изразена. Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие.
И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете.
Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете". Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
към текста >>
Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като
един
външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете".
Защото между душата и Христос трябва да бъде изградена една толкова силна интимна връзка, че да няма нужда душата прекалено често да обновява съзнанието си за нея. И понеже Христос е свързан по описания начин с обективния дълг и обективния грях на човешката душа душата може да довежда най-добре до своето съзнание във всекидневния живот връзката си с Христос чрез това, че именно в момента на прощаването на дълговете постоянно отново и отново си спомня за съществуването на космическия Христос в земното битие. Скъпи мои приятели, онези, които усвояват наистина духовно проникнатата от Христос Духовна Наука на Антропософията не само в един външен смисъл, а в истинския дух ще могат без съмнение да бъдат изповедници на самите себе си. Те без съмнение ще се научат да познават Христос все по-интимно и по-интимно; чрез Духовната Наука на Антропософията те ще се чувствуват така интимно свързани с Него, че ще Го чувствуват непосредствено в Неговото духовно присъствие. И като Му дадат отново тържествен обет като на един космически принцип, те ще сторят това в духа на изповедта и в тиха медитация ще могат да получат от Него опрощаването на греховете.
Докато обаче хората не са се проникнали в този дълбок духовен смисъл с Духовната Наука на Антропософията, трябва да се обърне вниманието върху това, което царува като един външен знак в различните религии на света като „прощаване на греховете".
Хората ще стават духовно все по-свободни и като станат духовно по-свободни, тяхното общуване с Христос ще стане все по-непосредствено и по-непосредствено.
към текста >>
Както онзи, който вярва, че чрез това, че е обхванал в своята вътрешност духа на Мистерията на Голгота, на Христос, така дълбоко, че да може да подхранва, така да се каже,
един
диалог с Христос, както такъв човек трябва да гледа с разбиране към онези хора, които се нуждаят от положителните тези на едно вероизповедание и се нуждаят от Христови служители, които винаги и винаги да ги утешават с думите „Твоите грехове са простени", така от друга страна трябва да бъдат толерантни и онези, които виждат, че се намират хора, които вече сами могат да се справят със себе си.
И трябва да се упражнява толерантност!
Както онзи, който вярва, че чрез това, че е обхванал в своята вътрешност духа на Мистерията на Голгота, на Христос, така дълбоко, че да може да подхранва, така да се каже, един диалог с Христос, както такъв човек трябва да гледа с разбиране към онези хора, които се нуждаят от положителните тези на едно вероизповедание и се нуждаят от Христови служители, които винаги и винаги да ги утешават с думите „Твоите грехове са простени", така от друга страна трябва да бъдат толерантни и онези, които виждат, че се намират хора, които вече сами могат да се справят със себе си.
Всичко това е все още един идеал в земното битие, но поне антропософът би могъл да съзерцава нагоре към един такъв идеал.
към текста >>
Всичко това е все още
един
идеал в земното битие, но поне антропософът би могъл да съзерцава нагоре към
един
такъв идеал.
И трябва да се упражнява толерантност! Както онзи, който вярва, че чрез това, че е обхванал в своята вътрешност духа на Мистерията на Голгота, на Христос, така дълбоко, че да може да подхранва, така да се каже, един диалог с Христос, както такъв човек трябва да гледа с разбиране към онези хора, които се нуждаят от положителните тези на едно вероизповедание и се нуждаят от Христови служители, които винаги и винаги да ги утешават с думите „Твоите грехове са простени", така от друга страна трябва да бъдат толерантни и онези, които виждат, че се намират хора, които вече сами могат да се справят със себе си.
Всичко това е все още един идеал в земното битие, но поне антропософът би могъл да съзерцава нагоре към един такъв идеал.
към текста >>
Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки
един
от нас в нашия егоизъм.
Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата. Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята.
Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм.
Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм. Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество. Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята.
към текста >>
Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само
един
по-висш егоизъм.
Аз ви говорих за онова побеждаване на човешкия егоизъм и за онези неща, разбирането на които ни дава преди всичко едно правилно схващане на Кармата. Аз ви говорих за човека, доколкото той е не само едно Азово същество, а принадлежи на цялото Земно съществувание и призван да помага за постигането на божествената цел на Земята. Христос не е дошъл само за това в света и не е преминал през Мистерията на Голгота за да представлява нещо за всеки един от нас в нашия егоизъм.
Би било ужасно да мислим, че Христос трябва да бъде разбиран така, щото думите на апостол Павел „Не аз, а Христос в мен" да поощря ват само един по-висш егоизъм.
Христос е понесъл смъртта за цялото човечество, за земното човечество. Христос е станал централният Дух на Земята, който трябва да спаси всичко духовно на Земята, което произхожда от човека и да го спаси за Земята.
към текста >>
Днес всред богословието съществува
един
просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин.
Човек може днес да чете книги от теолози и онези, които са прочели тези книги ще могат да потвърдят това, което казвам сега човек може днес да чете теологични книги, които казват приблизително следното: ,Да, определени богослови на 19-то и 20-то столетие изкорениха най-накрая средновековната вяра на народа, че Христос се е появил в света за да изтръгне Земята от дявола, за да изтръгне Земята от Луцифер".
Днес всред богословието съществува един просветен материализъм, които като такъв не иска съвсем свободно да се изповядва, а прави това по особен начин.
„Да, (така казват те) в тъмното средновековие хората са говорели за това, че Христос се е появил в света, защото е трябвало да изтръгне света от ръцете на дявола". Истинското просветление обаче ни води обратно до тази обикновена, проста вяра на народа. Защото на Луцифер принадлежи онова, което не е било освободено от Христос. И всичко човешко в нас, което надхвърля нашето Его, то се облагородява и става плодотворно за цялото човечество, когато е проникнато от Христос. И сега, намирайки се пред вас, в края на нашите съзерцания от тези дни, не бих искал да пропусна да кажа на всяка отделна душа от тези, които бяха събрани през последните дни и тези думи: Надежда и доверие в бъдещето на нашето дело наистина могат да живеят в нашите сърца, защото ние се стараехме от самото начало на нашата работа да проникнем онова, което имаме да кажем с Волята на Христос.
към текста >>
Духът на госпожа Даниелсон гледа като
един
добър ангел на клона на тази антропософска общност и Обществото, на всичко, което тя иска да предприеме.
Завчера споменахме за тези неща в определена връзка. Но днес, скъпи мои приятели, когато се намираме в края на тези съзерцания, бих искал да мога да си позволя, лично да кажа също и следните думи на вашите души: Като говорих пред този антропософски клон на нашето Общество тук в Норкьопинг, аз не можах да сторя това без добрия дух на онази, която беше така интимно свързана с нашия Норкьопингски клон.
Духът на госпожа Даниелсон гледа като един добър ангел на клона на тази антропософска общност и Обществото, на всичко, което тя иска да предприеме.
И този дух беше „християнски Дух" в описания смисъл. Душите, които го познават, никога не ще се чувствуват разделени от него. Нека той бди и по-нататък като дух-пазител над този клон на Обществото. Той на драго сърце ще иска това, той наистина го иска, ако душите, които работят в този клон на Обществото, го приемат.
към текста >>
30.
Съдържание
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Гьотевият „Фауст" в очите на
един
негов съвременник.
За промените в историческата наука след 15 век. Гьоте и неговата семейна среда. За втория вид сигурност, която идва от духовния свят. Импул- сите от духовния свят, които в определени случаи трябва да следваме, независимо от техните последици във физическия свят.
Гьотевият „Фауст" в очите на един негов съвременник.
За съотношенията между „свобода" и „необходимост" в човешките действия. Миналите планетарни въплъщения на Земята. Онова, което някак сме изживели в свобода, след време се превръща в необходимост. Човешкият път към висшите Йерархии. Правилните понятия „необходимост" и „свобода" са възможни единствено ако човек се съобразява и с духовния свят.
към текста >>
Правилните понятия „необходимост" и „свобода" са възможни
един
ствено ако човек се съобразява и с духовния свят.
Гьотевият „Фауст" в очите на един негов съвременник. За съотношенията между „свобода" и „необходимост" в човешките действия. Миналите планетарни въплъщения на Земята. Онова, което някак сме изживели в свобода, след време се превръща в необходимост. Човешкият път към висшите Йерархии.
Правилните понятия „необходимост" и „свобода" са възможни единствено ако човек се съобразява и с духовния свят.
към текста >>
Един
добър начин за укрепване на душевните сили.
Хипотетичният пример с тримата учители. Училищното обучение и неговите далечни последици върху Кармата. Кога хората се превръщат в критици на Боговете. Защо свободата трябва да бъде предшествувана от необходимостта.
Един добър начин за укрепване на душевните сили.
За съотношенията между човешката воля и себепознанието. Причинно-следственият закон и неговото допълване от антропософското духовно-научно познание.
към текста >>
31.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 25 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Накратко: човекът винаги ще изпада в
един
вид раздвоение между приемането на една безусловна необходимост, която пронизва всички неща, докато, от друга страна, винаги ще напомня за себе си необходимата предпоставка на свободата, без която той всъщност не би устоял в нито
един
светоглед, понеже в противен случаи би трябвало да се съгласи, че е включен като някакво малко колело в огромния механизъм на съществуването, съставен по такъв начин, че му се позволява една и съща неизменна функция.
Накратко: човекът винаги ще изпада в един вид раздвоение между приемането на една безусловна необходимост, която пронизва всички неща, докато, от друга страна, винаги ще напомня за себе си необходимата предпоставка на свободата, без която той всъщност не би устоял в нито един светоглед, понеже в противен случаи би трябвало да се съгласи, че е включен като някакво малко колело в огромния механизъм на съществуването, съставен по такъв начин, че му се позволява една и съща неизменна функция.
към текста >>
Мога да си послужа с
един
много прост пример.
Мога да си послужа с един много прост пример.
Ако човек иска да пристъпи към безкрайността с оглед на своите понятия, явява се нещо, което можем да наречем: едно пълно объркване в понятията. Искам да Ви разясня това с един прост пример. Трябва само да ме следвате в един може би малко странен за Вас ход на мислите. Представете си, че написвам на дъската едно след друго числата:
към текста >>
Искам да Ви разясня това с
един
прост пример.
Мога да си послужа с един много прост пример. Ако човек иска да пристъпи към безкрайността с оглед на своите понятия, явява се нещо, което можем да наречем: едно пълно объркване в понятията.
Искам да Ви разясня това с един прост пример.
Трябва само да ме следвате в един може би малко странен за Вас ход на мислите. Представете си, че написвам на дъската едно след друго числата:
към текста >>
Трябва само да ме следвате в
един
може би малко странен за Вас ход на мислите.
Мога да си послужа с един много прост пример. Ако човек иска да пристъпи към безкрайността с оглед на своите понятия, явява се нещо, което можем да наречем: едно пълно объркване в понятията. Искам да Ви разясня това с един прост пример.
Трябва само да ме следвате в един може би малко странен за Вас ход на мислите.
Представете си, че написвам на дъската едно след друго числата:
към текста >>
Представете си, че сме нарисували
един
триъгълник, четириъгълник, петоъгълник, шестоъгълник и т.н.
Представете си, че сме нарисували един триъгълник, четириъгълник, петоъгълник, шестоъгълник и т.н.
Когато сме стигнали до стоъгълника тогава фактически ние сме много близко до кръга. Сега вече ние не различаваме добре малките отсечки една от друга. Ето защо Вие сте в правото си да кажете: Кръгът е един многоъгълник с безкрайно много страни. Когато имате един малък кръг, в него съществуват безкрайно много страни; ако имате един двойно по-голям кръг, в него също съществуват безкрайно много страни и въпреки това те са двойно повече! Следователно няма нужда да отивате до неограничената безкрайност.
към текста >>
Ето защо Вие сте в правото си да кажете: Кръгът е
един
многоъгълник с безкрайно много страни.
Представете си, че сме нарисували един триъгълник, четириъгълник, петоъгълник, шестоъгълник и т.н. Когато сме стигнали до стоъгълника тогава фактически ние сме много близко до кръга. Сега вече ние не различаваме добре малките отсечки една от друга.
Ето защо Вие сте в правото си да кажете: Кръгът е един многоъгълник с безкрайно много страни.
Когато имате един малък кръг, в него съществуват безкрайно много страни; ако имате един двойно по-голям кръг, в него също съществуват безкрайно много страни и въпреки това те са двойно повече! Следователно няма нужда да отивате до неограничената безкрайност. Ще получите същото, ако вземете един малък кръг, който има безкрайно много страни, и един двойно по-голям кръг, който също има безкрайно много страни. И още при обозримата безкрайност ще се натъкне те на нещо, което напълно обърква вашите понятия.
към текста >>
Когато имате
един
малък кръг, в него съществуват безкрайно много страни; ако имате
един
двойно по-голям кръг, в него също съществуват безкрайно много страни и въпреки това те са двойно повече!
Представете си, че сме нарисували един триъгълник, четириъгълник, петоъгълник, шестоъгълник и т.н. Когато сме стигнали до стоъгълника тогава фактически ние сме много близко до кръга. Сега вече ние не различаваме добре малките отсечки една от друга. Ето защо Вие сте в правото си да кажете: Кръгът е един многоъгълник с безкрайно много страни.
Когато имате един малък кръг, в него съществуват безкрайно много страни; ако имате един двойно по-голям кръг, в него също съществуват безкрайно много страни и въпреки това те са двойно повече!
Следователно няма нужда да отивате до неограничената безкрайност. Ще получите същото, ако вземете един малък кръг, който има безкрайно много страни, и един двойно по-голям кръг, който също има безкрайно много страни. И още при обозримата безкрайност ще се натъкне те на нещо, което напълно обърква вашите понятия.
към текста >>
Ще получите същото, ако вземете
един
малък кръг, който има безкрайно много страни, и
един
двойно по-голям кръг, който също има безкрайно много страни.
Когато сме стигнали до стоъгълника тогава фактически ние сме много близко до кръга. Сега вече ние не различаваме добре малките отсечки една от друга. Ето защо Вие сте в правото си да кажете: Кръгът е един многоъгълник с безкрайно много страни. Когато имате един малък кръг, в него съществуват безкрайно много страни; ако имате един двойно по-голям кръг, в него също съществуват безкрайно много страни и въпреки това те са двойно повече! Следователно няма нужда да отивате до неограничената безкрайност.
Ще получите същото, ако вземете един малък кръг, който има безкрайно много страни, и един двойно по-голям кръг, който също има безкрайно много страни.
И още при обозримата безкрайност ще се натъкне те на нещо, което напълно обърква вашите понятия.
към текста >>
Виждате ли, на определени места хората се настройват много враждебно против нас наскоро
един
пастор изнесе лекция против нашата Духовна наука, която понеже вярваше, че това ще подействува особено силно върху слушателите той завърши с едно изказване на Матиас Клаузиус.
Виждате ли, на определени места хората се настройват много враждебно против нас наскоро един пастор изнесе лекция против нашата Духовна наука, която понеже вярваше, че това ще подействува особено силно върху слушателите той завърши с едно изказване на Матиас Клаузиус.
Това изказване на Maтиac Клаузуиус*2 гласи, че всъщност хората са само бедни грешници и съвсем не могат да знаят много неща и поради тaзи пpичинa следва да се задоволят най-скромно с това, което вече знаят, без да търсят това, което не знаят. Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото помисли, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е един беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят.
към текста >>
Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото помисли, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е
един
беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят.
Виждате ли, на определени места хората се настройват много враждебно против нас наскоро един пастор изнесе лекция против нашата Духовна наука, която понеже вярваше, че това ще подействува особено силно върху слушателите той завърши с едно изказване на Матиас Клаузиус. Това изказване на Maтиac Клаузуиус*2 гласи, че всъщност хората са само бедни грешници и съвсем не могат да знаят много неща и поради тaзи пpичинa следва да се задоволят най-скромно с това, което вече знаят, без да търсят това, което не знаят.
Въпросният пастор избра този куплет от едно стихотворение на Матиас Клаузиус, защото помисли, че може да го насочи срещу нас, понеже искаме да се издигнем над сетивния свят, докато Матиас Клаузиус ясно казва: Човекът е един беден грешник, който не може да се издигне над сетивния свят.
към текста >>
Но „случайно“, както обикновено се казва,
един
наш приятел прегледал това стихотворение на Матиас Клаузиус, като прочел също и предния куплет.
Но „случайно“, както обикновено се казва, един наш приятел прегледал това стихотворение на Матиас Клаузиус, като прочел също и предния куплет.
И в предния куплет било написано, че човек може да излезе на полето и въпреки че Луната представлява един пълен диск когато още не е пълнолуние, той виж да само една част от Луната, въпреки че и другата част също е там; и така, в света съществуват много не ща, за които човек би могъл да знае, че съществуват, стига той да насочи поглед към тях в подходящия момент. И тъй като Матиас Клаузиус искал да посочи, че не бива да се ограничаваме само в онова, което сети вата непосредствено ни показват: жалък гpeшник е този, който се оставя да бъде измамен от това, което сетивата непосредствено му показват. Ето как онова, което добрият човек цитира от Матиас Клаузиус, се оказа тъкмо против него.
към текста >>
И в предния куплет било написано, че човек може да излезе на полето и въпреки че Луната представлява
един
пълен диск когато още не е пълнолуние, той виж да само една част от Луната, въпреки че и другата част също е там; и така, в света съществуват много не ща, за които човек би могъл да знае, че съществуват, стига той да насочи поглед към тях в подходящия момент.
Но „случайно“, както обикновено се казва, един наш приятел прегледал това стихотворение на Матиас Клаузиус, като прочел също и предния куплет.
И в предния куплет било написано, че човек може да излезе на полето и въпреки че Луната представлява един пълен диск когато още не е пълнолуние, той виж да само една част от Луната, въпреки че и другата част също е там; и така, в света съществуват много не ща, за които човек би могъл да знае, че съществуват, стига той да насочи поглед към тях в подходящия момент.
И тъй като Матиас Клаузиус искал да посочи, че не бива да се ограничаваме само в онова, което сети вата непосредствено ни показват: жалък гpeшник е този, който се оставя да бъде измамен от това, което сетивата непосредствено му показват. Ето как онова, което добрият човек цитира от Матиас Клаузиус, се оказа тъкмо против него.
към текста >>
Ние ще открием как това е свързано с факта, че човешкият живот е поставен в средата, в
един
вид равновесие между две противоположни сили, между ариманическите и луциферическите сили*3.
Сетивният свят стига да не приличаме на въпросния пастор често ни подсказва, че накъдето да обърнем нашия поглед, веднага след това ние трябва да го обърнем и към другата страна, така че да коригираме едната страна чрез другата. По отношение на онова, което се намира извън сетивния свят, не съществува обаче никаква непосредствена корекция чрез сетивния свят: там съвсем не можем веднага да покажем другия куплет.И поради тази причина тогава се получава следното: човекът философствува съвсем свободно върху нещо и го смята за вярно, понеже то може да бъде доказано строго логически. Но противоположното също може да бъде доказано строго логически. Следователно днес можем да поставим пред нас въпроса и всички следващи размишления следва да отговорят тъкмо на този въпрос: Как се получава така, че когато излезем извън сетивния свят, нашето мислене се обърква напълно? На какво се дължи въобще това, че можем да докажем дадено нещо, а също и неговата противоположност?
Ние ще открием как това е свързано с факта, че човешкият живот е поставен в средата, в един вид равновесие между две противоположни сили, между ариманическите и луциферическите сили*3.
към текста >>
Защото
един
твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае
един
духовник.
Но дори чувството за това, че в цялата еволюция на света наред с положението на равновесие съществува също отклонението на махалото надясно и наляво, на ариманическото и луциферическото отклонение, до ри и това чувство е изгубено през 19 век; това чувство е умряло напълно. Днес, общо взето, всеки бива считан за душевно не напълно здрав човек, ако той говори за Ариман и Луцифер, нали? До това лошо положение се стигна всъщност едва в средата на 19 век.
Защото един твърде духовит философ, Трандорф*4, написа още в средата на 19 век едно много хубаво съчинение тук, в Берлин, с което се опита да опровергае един духовник.
Този духовник разпространил да, надявам се, че може вече да кажем това в нашите кръгове, че не съществува никакъв дявол и че всъщност да се говори за дявола, това е ужасно суеверие. Ние говорим за Ариман. Тогава философът Трандорф написа против духовника една книжка, която е много интересна: „Дяволът, това съвсем не е някаква измислица“. Още през 50-те години на 19 век той се опита да докаже строго философски съществуването на Ариман.
към текста >>
Самото чувство за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по
един
неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по
един
естествен начин.
Надявам се, че в хода на публичните лекции, които ще държа тук в близко време, ще мога да говоря върху този отзвук в духовния живот, който сега заглъхна напълно върху теософското течение, което изчезна напълно в 19 век. За тези неща се е говорило до средата на 19 век, макар и под други имена.
Самото чувство за това е изчезнало: но всъщност то е съществувало по един неуловим начин до 14-15 век, като трябваше да отстъпи за определено време на заден план по един естествен начин.
Ние знаем, че Духовната наука съвсем не отрича както често съм подчертавал голямата стойност и голямото значение на развитие то на естествените науки. Обаче, за да се стигне до развитието на естествените науки, това беше обусловено от факта, че усещането, чувството за тази противоположност между Ариман и Луцифер, която може да бъде намерена само в духовната област, беше изгубено. Сега това чувство трябва отново да изплува над прага на човешкото съзнание. Обаче до 19 век финото усещане за тази противоположност беше нещо съвсем естествено.
към текста >>
Бих искал да Ви покажа с
един
пример как се оформиха нещата по отношение на Ариман и Луцифер, когато у хората все още съществуваше едно предчувствие за реалността на тези две Същества.
Бих искал да Ви покажа с един пример как се оформиха нещата по отношение на Ариман и Луцифер, когато у хората все още съществуваше едно предчувствие за реалността на тези две Същества.
към текста >>
В Прага, върху общинската сграда на стария град, има
един
твърде забележителен часовник, изработен през 15 век.
В Прага, върху общинската сграда на стария град, има един твърде забележителен часовник, изработен през 15 век.
Този часовник действително е едно чудо. Първо, външно погледнато, той изглежда като слънчев часовник, но е построен толкова сложно, че на него е показано по един двоен начин по стар чешки начин, както и по новото изчисление на времето редуването на часовете. Редуването на часовете по старата чешка система започва от 1, съответно от 0 до 24, а това на по-късното време само до 12. Винаги при залеза на Слънцето сянковидният показател часовникът показвал часовете чрез образуваната сянка върху циферблата е стоял на 1. Следователно въпреки различното време, при което Слънцето залязвало, часовникът винаги показвал 1 часа.
към текста >>
Първо, външно погледнато, той изглежда като слънчев часовник, но е построен толкова сложно, че на него е показано по
един
двоен начин по стар чешки начин, както и по новото изчисление на времето редуването на часовете.
В Прага, върху общинската сграда на стария град, има един твърде забележителен часовник, изработен през 15 век. Този часовник действително е едно чудо.
Първо, външно погледнато, той изглежда като слънчев часовник, но е построен толкова сложно, че на него е показано по един двоен начин по стар чешки начин, както и по новото изчисление на времето редуването на часовете.
Редуването на часовете по старата чешка система започва от 1, съответно от 0 до 24, а това на по-късното време само до 12. Винаги при залеза на Слънцето сянковидният показател часовникът показвал часовете чрез образуваната сянка върху циферблата е стоял на 1. Следователно въпреки различното време, при което Слънцето залязвало, часовникът винаги показвал 1 часа.
към текста >>
Чрез
един
вид стрелба се виждало кога се пада Великденът, а също така и кога се пада Петдесятницата.
Обаче освен това часовникът винаги показвал кога настъпва Слънчево и Лунно затъмнение; той показвал също движението на планетите през небесните съзвездия; той бил толкова добре замислен, че показвал дори подвижните празници, т.е. кога в дадената година се пада примерно Великденът. Часовникът бил същевременно и календар. Върху него се отбелязвали датите и празниците от Януари до Декември: тук бил включен, както вече стана дума, и подвижният празник Великден.
Чрез един вид стрелба се виждало кога се пада Великденът, а също така и кога се пада Петдесятницата.
към текста >>
Обаче наред с тази, така да се каже, проверена история, която съществува под формата на документ и може да бъде прочетена от всеки, има много други описания, произтичащи от една легенда, която се опитва да обясни забележителния случай с този часовник; как часовникът наистина е едно чудно изобретение, а, от друга страна, легендата се стреми да обясни как този часовник, построен от
един
несъмнено гениален майстор, винаги бил навиван и сверяван от самия него, докато той бил все още жив.
Следователно за условията на 15 век часовникът бил едно истинско произведение на изкуството. Известни лица проучили как се било стигнало до неговото построяване.
Обаче наред с тази, така да се каже, проверена история, която съществува под формата на документ и може да бъде прочетена от всеки, има много други описания, произтичащи от една легенда, която се опитва да обясни забележителния случай с този часовник; как часовникът наистина е едно чудно изобретение, а, от друга страна, легендата се стреми да обясни как този часовник, построен от един несъмнено гениален майстор, винаги бил навиван и сверяван от самия него, докато той бил все още жив.
Обаче след неговата смърт никой вече не бил в състояние да сверява часовника и напразно били търсени други майстори, които да го поддържат. Легендата разказва, че никога не се стигало до трайни резултати, докато накрая часовникът се оказал напълно повреден. Периодически се намирал един или друг майстор, който заявявал, че може да поправи часовника. Той наистина постигал това, обаче за съвсем кратко време, след което часовникът отново се повреждал.
към текста >>
Периодически се намирал
един
или друг майстор, който заявявал, че може да поправи часовника.
Следователно за условията на 15 век часовникът бил едно истинско произведение на изкуството. Известни лица проучили как се било стигнало до неговото построяване. Обаче наред с тази, така да се каже, проверена история, която съществува под формата на документ и може да бъде прочетена от всеки, има много други описания, произтичащи от една легенда, която се опитва да обясни забележителния случай с този часовник; как часовникът наистина е едно чудно изобретение, а, от друга страна, легендата се стреми да обясни как този часовник, построен от един несъмнено гениален майстор, винаги бил навиван и сверяван от самия него, докато той бил все още жив. Обаче след неговата смърт никой вече не бил в състояние да сверява часовника и напразно били търсени други майстори, които да го поддържат. Легендата разказва, че никога не се стигало до трайни резултати, докато накрая часовникът се оказал напълно повреден.
Периодически се намирал един или друг майстор, който заявявал, че може да поправи часовника.
Той наистина постигал това, обаче за съвсем кратко време, след което часовникът отново се повреждал.
към текста >>
Да, тези факти са отразени в една легенда и сега според тази народна легенда нещата стоят така:
Един
неук и прост човек стигнал чрез
един
особен небесен дар до способността да замисли и да построи този часовник.
Да, тези факти са отразени в една легенда и сега според тази народна легенда нещата стоят така: Един неук и прост човек стигнал чрез един особен небесен дар до способността да замисли и да построи този часовник.
Единствено той знаел как може да бъде нагласяван часовникът. Легендата придава голямо значение на това, че майсторът бил напълно обикновен човек, който получил една дарба от небето, или, с други думи, проявил един вид гениалност, която получил направо от духовния свят. Но после станало така, че владетелят поискал този часовник да бъде уникален и да бъде притежание на неговата столица, Прага, като в същото време се постарал никой друг град да не разполага с такъв часовник. Ето защо той заповядал да ослепят гениалния майстор, който го построил, заповядал да му извадят очите. Тогава часовникарят се оттеглил някъде навътре из страната.
към текста >>
Един
ствено той знаел как може да бъде нагласяван часовникът.
Да, тези факти са отразени в една легенда и сега според тази народна легенда нещата стоят така: Един неук и прост човек стигнал чрез един особен небесен дар до способността да замисли и да построи този часовник.
Единствено той знаел как може да бъде нагласяван часовникът.
Легендата придава голямо значение на това, че майсторът бил напълно обикновен човек, който получил една дарба от небето, или, с други думи, проявил един вид гениалност, която получил направо от духовния свят. Но после станало така, че владетелят поискал този часовник да бъде уникален и да бъде притежание на неговата столица, Прага, като в същото време се постарал никой друг град да не разполага с такъв часовник. Ето защо той заповядал да ослепят гениалния майстор, който го построил, заповядал да му извадят очите. Тогава часовникарят се оттеглил някъде навътре из страната. Преди смъртта си той помолил отново да постави часовника в ред.
към текста >>
Легендата придава голямо значение на това, че майсторът бил напълно обикновен човек, който получил една дарба от небето, или, с други думи, проявил
един
вид гениалност, която получил направо от духовния свят.
Да, тези факти са отразени в една легенда и сега според тази народна легенда нещата стоят така: Един неук и прост човек стигнал чрез един особен небесен дар до способността да замисли и да построи този часовник. Единствено той знаел как може да бъде нагласяван часовникът.
Легендата придава голямо значение на това, че майсторът бил напълно обикновен човек, който получил една дарба от небето, или, с други думи, проявил един вид гениалност, която получил направо от духовния свят.
Но после станало така, че владетелят поискал този часовник да бъде уникален и да бъде притежание на неговата столица, Прага, като в същото време се постарал никой друг град да не разполага с такъв часовник. Ето защо той заповядал да ослепят гениалния майстор, който го построил, заповядал да му извадят очите. Тогава часовникарят се оттеглил някъде навътре из страната. Преди смъртта си той помолил отново да постави часовника в ред. И легендата разказва, че той се възползувал от този момент и чрез едно бързо, сръчно движение го привел в такова състояние, че вече никой не можел да го поправи.
към текста >>
Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее
един
добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна.
Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата.
Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда. И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат.
към текста >>
Да, в тази легенда ние виждаме
един
изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна. Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата. Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда. И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди.
Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман.
Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм. Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек. С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
към текста >>
Най-напред, нали така, имаме
един
вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително.
На пръв поглед тази легенда изглежда съвсем непретенциозна. Обаче така, както е замислена, скъпи мои приятели, в нея живее един добър усет за съществуването на Ариман и на Луцифер и за равновесието между тях двамата. Помислете само с какъв тънък усет е замислена тази легенда. И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман.
Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително.
Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм. Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек. С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
към текста >>
Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил
един
прост, неук човек.
И ние можем да открием същия тънък усет в безброй много такива народни легенди. Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм.
Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек.
С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
към текста >>
С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за
един
акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил
един
прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
Да, в тази легенда ние виждаме един изключи телен усет за съществуването на Луцифер и Ариман. Най-напред, нали така, имаме един вид равновесие: съответният човек получава като дар от духовния свят способността да построи нещо изключително. Тук имаме една проява на благодат. Човекът действително построява часовника не от някакъв егоизъм. Тук не съществува никакво умуване, никакво мъдруване, понеже изрично е казано, че той бил един прост, неук човек.
С това описание, като се обръща следователно вниманието, че става дума за един акт на благодат следователно нито следа от егоизъм, и че „това бил един прост, неук човек“ следователно никакво умува не, легендата иска да покаже, че в съответния човек не живее нищо от Ариман и Луцифер и че той се намира под влиянието на добрите, напредващи божествени Същества.
към текста >>
Нека да си послужим, скъпи мои приятели, с
един
хипотетичен прост пример.
Нека да си послужим, скъпи мои приятели, с един хипотетичен прост пример.
Този пример бих могъл да взема както от великите световни събития, така и от ежедневните случки. Ще си послужа с един извънредно прост пример. Да предположим, че двама-трима души се приготвят за излет. Те възнамеряват да предприемат едно пътуване, да речем, през един планински проход. Когато се пътува през един такъв проход, случва се примерно някъде горе да има надвиснала скала.
към текста >>
Ще си послужа с
един
извънредно прост пример.
Нека да си послужим, скъпи мои приятели, с един хипотетичен прост пример. Този пример бих могъл да взема както от великите световни събития, така и от ежедневните случки.
Ще си послужа с един извънредно прост пример.
Да предположим, че двама-трима души се приготвят за излет. Те възнамеряват да предприемат едно пътуване, да речем, през един планински проход. Когато се пътува през един такъв проход, случва се примерно някъде горе да има надвиснала скала. И така, сега хората се приготвят за пътуването и искат да тръгнат в определеното време. Обаче кочияшът си поръчва още една халба бира, която му донасят със закъснение.
към текста >>
Те възнамеряват да предприемат едно пътуване, да речем, през
един
планински проход.
Нека да си послужим, скъпи мои приятели, с един хипотетичен прост пример. Този пример бих могъл да взема както от великите световни събития, така и от ежедневните случки. Ще си послужа с един извънредно прост пример. Да предположим, че двама-трима души се приготвят за излет.
Те възнамеряват да предприемат едно пътуване, да речем, през един планински проход.
Когато се пътува през един такъв проход, случва се примерно някъде горе да има надвиснала скала. И така, сега хората се приготвят за пътуването и искат да тръгнат в определеното време. Обаче кочияшът си поръчва още една халба бира, която му донасят със закъснение. Той закъснява да тръгне с пет минути. После сяда в колата и компанията тръгва.
към текста >>
Когато се пътува през
един
такъв проход, случва се примерно някъде горе да има надвиснала скала.
Нека да си послужим, скъпи мои приятели, с един хипотетичен прост пример. Този пример бих могъл да взема както от великите световни събития, така и от ежедневните случки. Ще си послужа с един извънредно прост пример. Да предположим, че двама-трима души се приготвят за излет. Те възнамеряват да предприемат едно пътуване, да речем, през един планински проход.
Когато се пътува през един такъв проход, случва се примерно някъде горе да има надвиснала скала.
И така, сега хората се приготвят за пътуването и искат да тръгнат в определеното време. Обаче кочияшът си поръчва още една халба бира, която му донасят със закъснение. Той закъснява да тръгне с пет минути. После сяда в колата и компанията тръгва. Всички се отправят нагоре към планинския проход.
към текста >>
Да, виждате ли, тук сме изправени пред
един
точно такъв случай.
Да, виждате ли, тук сме изправени пред един точно такъв случай.
Сега Вие ще попитате: Има ли кочияшът някаква вина за трагедията, или тук е в сила една абсолютна необходимост? Беше ли абсолютно необходимо тези хора да бъдат сполетени от нещастието? И дали мудността на кочияша беше само донякъде вплетена в тази необходимост? Или бихме могли да мислим, че ако кочияшът би бил точен, пътниците нямаше да бъдат засегнати от падналата скала, понеже в този случай те щяха да изпреварят момента на срутването, макар и с няколко секунди?
към текста >>
Но, скъпи мои приятели, сега ние трябва да поемем по
един
път, напълно различен от този, по който обикновено се тръгва.
Но, скъпи мои приятели, сега ние трябва да поемем по един път, напълно различен от този, по който обикновено се тръгва.
Когато хората започват да търсят разрешението на този въпрос. Виждате ли, Когато човек се заема с разрешаването на такъв въпрос, той най-напред си казва: Ето сега аз ще проследя цялата верига от събития кочияшът закъснява... Колата тръгва... скалата пада и т.н. Когато човек проследява подобна верига от събития, той си задава въпроса: Има ли тук, в самата основа на случката, някаква необходимост, или пък всичко би могло да стане и по друг начин? Тогава той насочва своя поглед единствено върху външните събития. Той вижда събитията в тяхната последователност и в условията, при които те се разиграват на физическия свят.
към текста >>
Тогава той насочва своя поглед
един
ствено върху външните събития.
Но, скъпи мои приятели, сега ние трябва да поемем по един път, напълно различен от този, по който обикновено се тръгва. Когато хората започват да търсят разрешението на този въпрос. Виждате ли, Когато човек се заема с разрешаването на такъв въпрос, той най-напред си казва: Ето сега аз ще проследя цялата верига от събития кочияшът закъснява... Колата тръгва... скалата пада и т.н. Когато човек проследява подобна верига от събития, той си задава въпроса: Има ли тук, в самата основа на случката, някаква необходимост, или пък всичко би могло да стане и по друг начин?
Тогава той насочва своя поглед единствено върху външните събития.
Той вижда събитията в тяхната последователност и в условията, при които те се разиграват на физическия свят. Но човекът е склонен към подобни размишления само тогава, когато е настроен материалистично и взема в съображение само физическото тяло на човека. Той казва: онова, което виждаме и узнаваме за човека, то наистина съществува. Подобен тълкувател не пристъпва от физическото тяло към така нареченото етерно тяло*5 и ако е истински, твърдоглав материалист, той се присмива и се подиграва, ако някой започне да твърди, че в основата на физическото тяло стои едно по-фино етерно тяло. Тук аз няма да се спирам на излишни подробности.
към текста >>
В хода на годините ние се убедихме, че не бива да говорим
един
ствено за човешкото физическо тяло, без да сме изяснили за себе си как стои въпросът с човешкото етерно тяло.
Той вижда събитията в тяхната последователност и в условията, при които те се разиграват на физическия свят. Но човекът е склонен към подобни размишления само тогава, когато е настроен материалистично и взема в съображение само физическото тяло на човека. Той казва: онова, което виждаме и узнаваме за човека, то наистина съществува. Подобен тълкувател не пристъпва от физическото тяло към така нареченото етерно тяло*5 и ако е истински, твърдоглав материалист, той се присмива и се подиграва, ако някой започне да твърди, че в основата на физическото тяло стои едно по-фино етерно тяло. Тук аз няма да се спирам на излишни подробности.
В хода на годините ние се убедихме, че не бива да говорим единствено за човешкото физическо тяло, без да сме изяснили за себе си как стои въпросът с човешкото етерно тяло.
към текста >>
В основата на всеки външен физически процес действително стои
един
по-фин, по-висш процес.
Тези две неща вървят напълно успоредно. Навсякъде и по всяко време във физическите процеси се намесват онези процеси, които се разиграват в етерния свят. И така, ние можем да предположим: Както е вярно, че когато по отношение на човека казваме „той има физическо тяло“, това е до голяма степен едностранчиво и следва да добавим, че той има и своето етерно тяло, така също можем да предположим, че същото се отнася и за външните процеси. Това, което възприемаме първоначално с нашите физически сетива и с нашия физически ум, е само едното. Обаче в неговата основа стои нещо, което е аналогично на човешкото етерно тяло.
В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес.
Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща. Може да срещнете този усет по два начина. Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот. Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго. Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот.
към текста >>
Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното:
един
човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот.
Това, което възприемаме първоначално с нашите физически сетива и с нашия физически ум, е само едното. Обаче в неговата основа стои нещо, което е аналогично на човешкото етерно тяло. В основата на всеки външен физически процес действително стои един по-фин, по-висш процес. Виждате ли, има много хора, които имат определен усет за тези неща. Може да срещнете този усет по два начина.
Вероятно сте изпитвали от личен опит или други хора са споделяли с Вас следното: един човек е минал през някакво изпитание, прекарал е някакъв труден период от своя живот.
Но после той идва при Вас... или това може да сте Вие самите, и тогава си казвате: Да, но аз имах чувството, че през тези дни, когато се случи това с мен, с мен се случи и нещо съвсем друго. Аз съм убеден в това, как по-дълбоките натури могат да имат едно такова чувство, че събития, които съвсем не се разиграват на физическото поле, все пак могат да са изключително важни За по-нататъшния им живот. Че нещо е станало с тях, това е само едното. Други хора стигат още по-далеч: те се убеждават в тези неща благодарение на едни или други сънища. Някой сънува при мерно, че е притиснат от една скала.После той се пробужда и си казва: това е само някакъв символ; вероятно с моята душа е станало нещо важно.
към текста >>
Когато движа ръката си, физическото движение е само една част от целия видим процес, а под този физически процес е налице
един
етерен процес,
един
процес на моето етерно тяло; по същия начин и всеки външен физически процес е протакан от
един
по-фин, елементарен процес, от нещо, което върви успоредно с външния процес и което протича в свръхсетивния свят.
Много често човек се убеждава, че нещо е станало с душата му, не толкова от това, което наблюдава във физическия свят, колкото от това, което му загатват неговите сънища. В тези случаи човекът се издига с една степен по-високо, било то в познанието, в закаляването на волевата природа или пък в облагородяването на чувствата. В лекциите, които неотдавна държах тук, аз посочих, че с това което човекът знае чрез своя Аз, той докосва само една част от това, което става с него, и че вътре в него неговото астрално тяло знае много повече. Вие си спомняте, че аз обърнах вниманието Ви върху този факт. Несъмнено, астралното тяло знае За много неща, които стават с нас в свръхсетивната област и които остават невидими в сетивния.Сега ние стигаме до онзи момент, когато трябва да признаем, че в свръхсетивната област с нас постоянно става нещо.
Когато движа ръката си, физическото движение е само една част от целия видим процес, а под този физически процес е налице един етерен процес, един процес на моето етерно тяло; по същия начин и всеки външен физически процес е протакан от един по-фин, елементарен процес, от нещо, което върви успоредно с външния процес и което протича в свръхсетивния свят.
Не само Съществата са протакани от нещо свръхсетивно; цялото Битие е проникнато и протъкано от невидими свръхсетивни сили.
към текста >>
Обаче успоредно с това физическо събитие,
един
вид вътре в него както и нашето етерно тяло е вътре в нас, възниква едно свръхсетивно събитие.
А сега нека да се върнем на моя пример: когато виждаме една компания, тръгнала на екскурзия с колата си, да минава под една скала, която се срутва и премазва всички това е едно физическо събитие.
Обаче успоредно с това физическо събитие, един вид вътре в него както и нашето етерно тяло е вътре в нас, възниква едно свръхсетивно събитие.
И сега идва ред да се убедим в следното: Свръхсетивното събитие може да бъде пълната противоположност на това, което става тук, във физическия свят. Ако човек не внимава достатъчно, тук се поражда един източник на много заблуждения. Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има един вид второ виждане, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент един от участниците се отказва. И това е именно една личност, която притежава „второто“ виждане. Тази личност не тръгва с другите.
към текста >>
Ако човек не внимава достатъчно, тук се поражда
един
източник на много заблуждения.
А сега нека да се върнем на моя пример: когато виждаме една компания, тръгнала на екскурзия с колата си, да минава под една скала, която се срутва и премазва всички това е едно физическо събитие. Обаче успоредно с това физическо събитие, един вид вътре в него както и нашето етерно тяло е вътре в нас, възниква едно свръхсетивно събитие. И сега идва ред да се убедим в следното: Свръхсетивното събитие може да бъде пълната противоположност на това, което става тук, във физическия свят.
Ако човек не внимава достатъчно, тук се поражда един източник на много заблуждения.
Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има един вид второ виждане, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент един от участниците се отказва. И това е именно една личност, която притежава „второто“ виждане. Тази личност не тръгва с другите. След известно време тя получава една визия. В тази визия на въпросната личност може да се открие някакво събитие.
към текста >>
Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има
един
вид второ виждане, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент
един
от участниците се отказва.
А сега нека да се върнем на моя пример: когато виждаме една компания, тръгнала на екскурзия с колата си, да минава под една скала, която се срутва и премазва всички това е едно физическо събитие. Обаче успоредно с това физическо събитие, един вид вътре в него както и нашето етерно тяло е вътре в нас, възниква едно свръхсетивно събитие. И сега идва ред да се убедим в следното: Свръхсетивното събитие може да бъде пълната противоположност на това, което става тук, във физическия свят. Ако човек не внимава достатъчно, тук се поражда един източник на много заблуждения.
Защото, представете си, че може да се случи например следното: Когато някой е стигнал до атавистичното ясновидство“ и има един вид второ виждане, с него може да се случи следното: да предположим, че една компания тръгва на екскурзия, обаче в последния момент един от участниците се отказва.
И това е именно една личност, която притежава „второто“ виждане. Тази личност не тръгва с другите. След известно време тя получава една визия. В тази визия на въпросната личност може да се открие някакво събитие. Естествено, тази визия може да открие как другите лица от компанията са подмазани от скалата, но визията или видението би могло да бъде от съвсем друго естество, в смисъл, че този ясновидец, може да види (всичко зависи от неговата предразположба) например, че с тези хора се случва нещо, при което те изпитват някакво особено голямо щастие.
към текста >>
И чак после съответната личност би могла да научи, че компанията е загинала по
един
толкова трагичен начин.
Тази личност не тръгва с другите. След известно време тя получава една визия. В тази визия на въпросната личност може да се открие някакво събитие. Естествено, тази визия може да открие как другите лица от компанията са подмазани от скалата, но визията или видението би могло да бъде от съвсем друго естество, в смисъл, че този ясновидец, може да види (всичко зависи от неговата предразположба) например, че с тези хора се случва нещо, при което те изпитват някакво особено голямо щастие. Да, би могла да се получи визията за едно изключително щастливо събитие.
И чак после съответната личност би могла да научи, че компанията е загинала по един толкова трагичен начин.
Всичко това би могло да се случи тогава. Когато атавистичният ясновидец, би съзрял не това. Което става на физическото поле нещо. Което също би могло да се случи, а когато той би съзрял онова. Което се разиграва като успоредно протичащо събитие в астралното поле, и че може би в момента, когато въпросните вица напускат вече физическия свят, те са призовани за някаква особена мисия в духовния свят и сега тя ги изпълва с качествено нови сили за един нов живот в духовния свят.
към текста >>
Което се разиграва като успоредно протичащо събитие в астралното поле, и че може би в момента, когато въпросните вица напускат вече физическия свят, те са призовани за някаква особена мисия в духовния свят и сега тя ги изпълва с качествено нови сили за
един
нов живот в духовния свят.
И чак после съответната личност би могла да научи, че компанията е загинала по един толкова трагичен начин. Всичко това би могло да се случи тогава. Когато атавистичният ясновидец, би съзрял не това. Което става на физическото поле нещо. Което също би могло да се случи, а когато той би съзрял онова.
Което се разиграва като успоредно протичащо събитие в астралното поле, и че може би в момента, когато въпросните вица напускат вече физическия свят, те са призовани за някаква особена мисия в духовния свят и сега тя ги изпълва с качествено нови сили за един нов живот в духовния свят.
Накратко казано, съответната личност би могла да възприеме събитието в свръхсетивните светове, протичащо точно в противоположната посока. Да, точно тази противоположност често се оказва един неоспорим факт. Действително, случаят може да бъде такъв, че тук, на физическото поле, да се случи някакво нещастие, докато в свръхсетивния свят това нещастие да отговаря на едно изключително голямо щастие за съответните души.
към текста >>
Да, точно тази противоположност често се оказва
един
неоспорим факт.
Когато атавистичният ясновидец, би съзрял не това. Което става на физическото поле нещо. Което също би могло да се случи, а когато той би съзрял онова. Което се разиграва като успоредно протичащо събитие в астралното поле, и че може би в момента, когато въпросните вица напускат вече физическия свят, те са призовани за някаква особена мисия в духовния свят и сега тя ги изпълва с качествено нови сили за един нов живот в духовния свят. Накратко казано, съответната личност би могла да възприеме събитието в свръхсетивните светове, протичащо точно в противоположната посока.
Да, точно тази противоположност често се оказва един неоспорим факт.
Действително, случаят може да бъде такъв, че тук, на физическото поле, да се случи някакво нещастие, докато в свръхсетивния свят това нещастие да отговаря на едно изключително голямо щастие за съответните души.
към текста >>
Накратко: ние не бива да се придържаме само към общото твърдение на пантеистите, като казваме, че в основата на физическия свят стои
един
духовен свят, а трябва да разглеждаме нещата конкретно при всяко отделно физическо събитие трябва да бъдем наясно върху следното: в неговата основа стои едно духовно събитие, едно истинско духовно събитие и само взаимното допълване между физическото и духовното събитие дава едно цяло.
И така, ние можем да приведем хипотетични примери от всякакъв вид за това, как тук, на физическото поле, се разиграва някакво събитие, но и че съществува едно етерно тяло на същото това събитие, с други суми, едно елементарно, едно свръхсетивно събитие, което е свързано с физическото.
Накратко: ние не бива да се придържаме само към общото твърдение на пантеистите, като казваме, че в основата на физическия свят стои един духовен свят, а трябва да разглеждаме нещата конкретно при всяко отделно физическо събитие трябва да бъдем наясно върху следното: в неговата основа стои едно духовно събитие, едно истинско духовно събитие и само взаимното допълване между физическото и духовното събитие дава едно цяло.
към текста >>
Първо, нали така, ще се спра на кочияша и защо той е бил възпитан така, че е станал
един
бавен и муден човек.
Когато нещо е станало, ние винаги търсим причината.Но това означава: ние търсим необходимостта. Нали така, при простия пример, които избрах ако постъпите с нужната педантичност. Вие бихте могли да си кажете: Ето, тези хора бяха заедно. Те взеха решение да тръгнат в точно определено време. Но когато се опитам да проследя защо кочияшът се забави, аз ще тръгна да търся причината по различни пътища.
Първо, нали така, ще се спра на кочияша и защо той е бил възпитан така, че е станал един бавен и муден човек.
После ще разгледам различните обстоятелства, поради които неговата халба бира е закъсняла. Тук навсякъде ще срещна цяла верига от причини. Аз вече посочих как едно обстоятелство се намесва в другото, така че нещата не биха могли да се разбият по някакъв друг начин. И постепенно аз ще стигна дотам, че напълно да изключа свободната воля на кочияша, защото, когато за всяко следствие имаме съответната причина, в това се включва също и всичко онова, което човекът върши. Нали така, кочияшът си поръчва още една халба бира може би защото на младини е бил твърде малко наказан и бит.
към текста >>
Обаче в духовния свят някому може да се случи следното: Там, когато сте видели въпросните Същества и знаете да, това е
един
Гном, той се подготвя така, като че ще постъпи по
един
начин, но после предприема нещо съвсем друго... Вие сте проучили тази визия основно и да приемем, че сте я разбрали.
Вие бихте могли да размишлявате така: Ето, сега аз стоя тук. Несъмнено, аз съм стигнал дотам, че виждам някои от събитията в духовния свят. След малко се появява някакво Същество от така наречените Гноми*7, после идва друго от категорията на Силфите, после идва трето Същество... Сега тук имам целия сбор от тези Същества. Сега се стремя, нали така, отново да проуча и да разбера действията, които следват. Несъмнено, на физическото поле това става понякога твърде лесно: Когато някой удари една билярдна топка по определен начин, той знае накъде ще се отправи другата, която понася удара: посоката лесно може да се предвиди.
Обаче в духовния свят някому може да се случи следното: Там, когато сте видели въпросните Същества и знаете да, това е един Гном, той се подготвя така, като че ще постъпи по един начин, но после предприема нещо съвсем друго... Вие сте проучили тази визия основно и да приемем, че сте я разбрали.
В следващия момент идва друго Същество и променя цялата работа; или пък едно Същество, което сте включили във Вашата сметка, отлита, изчезва, не взема повече никакво участие в работата... В духовния свят всичко зависи от Съществата. Там съвсем не може да обясните всичко с Вашите понятия, както правите това на физическото поле. Това е изключено. Там не съществува каквото и да е обяснение, опиращо се на понятията. Задружните действия протичат по съвършено друг начин там, в духовния свят, там сме свидетели на една непрекъсната смяна на духовните събития, които протичат успоредно с физическите събития.
към текста >>
И сега ние трябва да разберем следното: в основата на нашия свят стои
един
друг свят, за който не бива само да предполагаме по отношение на нашия свят, че той е просто духовен свят, а за него трябва да пред положим, че там съществува
един
съвършено друг род връзки между събитията; и че с начина, по който използуваме нашите понятия, за да обясняваме или да доказваме това или онова, там, в конкретните ситуации на духовния свят, ние не можем да сторим нищо.
И сега ние трябва да разберем следното: в основата на нашия свят стои един друг свят, за който не бива само да предполагаме по отношение на нашия свят, че той е просто духовен свят, а за него трябва да пред положим, че там съществува един съвършено друг род връзки между събитията; и че с начина, по който използуваме нашите понятия, за да обясняваме или да доказваме това или онова, там, в конкретните ситуации на духовния свят, ние не можем да сторим нищо.
към текста >>
Така ние виждаме как двата свята се проникват взаимно:
един
ият свят, който може да бъде вплетен в понятия и другият свят, който не може да бъде вплетен в понятия, а може да бъде само съзерцаван.
Така ние виждаме как двата свята се проникват взаимно: единият свят, който може да бъде вплетен в понятия и другият свят, който не може да бъде вплетен в понятия, а може да бъде само съзерцаван.
Това, което посочвам тук, отива още по-далеч, скъпи мои приятели. Обаче хората не обръщат внимание на тези неща. Представете си само как някой вярва, че може да докаже всичко и че е валидно само доказаното твърдение този човек може да изпадне в следното положение. Той може да си каже: Ето, всичко трябва да бъде доказано, а това, което не е доказано, то няма никаква валидност. Следователно в хода на историята всичко трябва да бъде доказвано.
към текста >>
Следователно тук се докосваме до нещо много важно, скъпи мои приятели: че дори съседния свят, който пронизва нашия като
един
свръхсетивен свят, съвсем не цари онзи порядък, който можем да обхванем с понятията и с тяхната доказателствена сила;там е валидна една визия, едно виждане, в което цари съвсем друг порядък на събитията.
Следователно тук се докосваме до нещо много важно, скъпи мои приятели: че дори съседния свят, който пронизва нашия като един свръхсетивен свят, съвсем не цари онзи порядък, който можем да обхванем с понятията и с тяхната доказателствена сила;там е валидна една визия, едно виждане, в което цари съвсем друг порядък на събитията.
към текста >>
Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като
един
увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по
един
толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане.
По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото мислене се обърква напълно. Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“. Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития.
Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане.
Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата.
към текста >>
Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял
един
свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес.
По време на Коледните лекции, скъпи мои приятели, аз обърнах вниманието Ви върху това, как именно днес възникват такива противоположни неща, при които човешкото мислене се обърква напълно. Помислете само, че наскоро излезе една Книга от големия природоизследовател Ернст Хекел: „Мисли за вечността“. Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане.
Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес.
Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност.
към текста >>
Хекел обаче стига до
един
друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе.
Аз вече посочих редица важни особености, до които днес достигат и много други хора, водени от една дълбока загриженост за днешните трагични събития. Помислете само, че днес има хора върху този факт ще говорим по-нататък във връзка с разглежданата тема, като днес казвам тези думи само като един увод, които, изхождайки именно от трагичните събития, които се отразяват по един толкова ужасен начин върху човешката душа, отново стигат до едно истинско задълбочаване на тяхното религиозно свето усещане. Те си казват: Ако в основата на нашия физически свят не би стоял един свръхсетивен порядък, как би могло да се обясни всичко онова, което става днес. Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки.
Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе.
Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност. Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата? Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>
Как може тогава
един
разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата?
Да, изключително много хора отново стигат до едно религиозно задълбочаване. Не е нужно да Ви излагам хода на техните мисли, то е толкова близо до ума, че може да бъде забелязано от всеки. Хекел обаче стига до един друг ход на мислите и изразява това в своята книга „Мисли за вечността“, която току-що излезе. Той казва следното: Хората заявяват, че вярват в безсмъртието на душата. Съвременните събития обаче ясно доказват, че такава вяра в безсмъртието на душата е нещо невъзможно, че всеки ден загиват хиляди хора по силата на една чиста случайност.
Как може тогава един разумен човек да вярва, че по отношение на такива събития може да става дума за безсмъртие на душата?
Как може да цари тук някакъв по-висш ред?
към текста >>
Следователно онова, което става сега по
един
толкова потресаващ начин, за Хекел е доказателство в под крепа на неговата теза, че не може да се говори за безсмъртие на душата.
Следователно онова, което става сега по един толкова потресаващ начин, за Хекел е доказателство в под крепа на неговата теза, че не може да се говори за безсмъртие на душата.
към текста >>
32.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Вие помните, че аз си по служих с
един
прост пример.
Скъпи мои приятели! Завчера се опитах да насоча вниманието Ви върху една от най-големите загадки относно тайната, свързана с необходимостта и свободата в мировите процеси и в човешките действия. Първоначално аз се постарах а и днешната лекция ще следва същата посока да обърна вниманието Ви върху цялото значение и огромната трудност на тази мирова и човешка загадка.
Вие помните, че аз си по служих с един прост пример.
Нека да повторя:Да предположим, че една група хора, една компания пред приема пътуване през един планински проход, където се намира една надвиснала скала, като времето за тръгване било точно определено, обаче от небрежност кочияшът пропуснал да тръгне навреме и закъснял с пет минути. Ето защо компанията стигнала до опасното място точно в момента, когато скалата се срути ла. Хората били затрупани и всички загинали. Разсъждавайки формално и външно (изрично подчертавам, разсъждавайки формално), трябва да кажем: поради мудността на кочияша, следователно поради една малка подробност и по вина на един отделен човек, всички биват затрупани и загиват.
към текста >>
Нека да повторя:Да предположим, че една група хора, една компания пред приема пътуване през
един
планински проход, където се намира една надвиснала скала, като времето за тръгване било точно определено, обаче от небрежност кочияшът пропуснал да тръгне навреме и закъснял с пет минути.
Скъпи мои приятели! Завчера се опитах да насоча вниманието Ви върху една от най-големите загадки относно тайната, свързана с необходимостта и свободата в мировите процеси и в човешките действия. Първоначално аз се постарах а и днешната лекция ще следва същата посока да обърна вниманието Ви върху цялото значение и огромната трудност на тази мирова и човешка загадка. Вие помните, че аз си по служих с един прост пример.
Нека да повторя:Да предположим, че една група хора, една компания пред приема пътуване през един планински проход, където се намира една надвиснала скала, като времето за тръгване било точно определено, обаче от небрежност кочияшът пропуснал да тръгне навреме и закъснял с пет минути.
Ето защо компанията стигнала до опасното място точно в момента, когато скалата се срути ла. Хората били затрупани и всички загинали. Разсъждавайки формално и външно (изрично подчертавам, разсъждавайки формално), трябва да кажем: поради мудността на кочияша, следователно поради една малка подробност и по вина на един отделен човек, всички биват затрупани и загиват.
към текста >>
Разсъждавайки формално и външно (изрично подчертавам, разсъждавайки формално), трябва да кажем: поради мудността на кочияша, следователно поради една малка подробност и по вина на
един
отделен човек, всички биват затрупани и загиват.
Първоначално аз се постарах а и днешната лекция ще следва същата посока да обърна вниманието Ви върху цялото значение и огромната трудност на тази мирова и човешка загадка. Вие помните, че аз си по служих с един прост пример. Нека да повторя:Да предположим, че една група хора, една компания пред приема пътуване през един планински проход, където се намира една надвиснала скала, като времето за тръгване било точно определено, обаче от небрежност кочияшът пропуснал да тръгне навреме и закъснял с пет минути. Ето защо компанията стигнала до опасното място точно в момента, когато скалата се срути ла. Хората били затрупани и всички загинали.
Разсъждавайки формално и външно (изрично подчертавам, разсъждавайки формално), трябва да кажем: поради мудността на кочияша, следователно поради една малка подробност и по вина на един отделен човек, всички биват затрупани и загиват.
към текста >>
Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява
един
ствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим.
Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят.
Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка. Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг. Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до
един
вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в
един
кръг.
Последния път аз напомних, че не бива да пристъпваме прибързано и с помощта на нашето обикновено мислене да се заемаме с една такава загадка, като вярваме, че можем да я решим. Обърнах вниманието Ви и върху това, как човешкото мислене, което ние засега прилагаме само с оглед на физическото поле, е свикнало да се съобразява единствено с условията на физическия свят и както се обърква напълно, когато в една или друга степен се окаже извън физическия свят. Днес бих искал да продължа по-нататък и отново да говоря върху важността на тази загадка.
Защото едва по време на следващата лекция, която ще изнеса тук в неделя, ние ще се приближим до един вид решение на целия този проблем: а именно когато го обгърнем с поглед в цялото му значение и с оглед на човешкото познание: когато например обгърнем с поглед как по отношение на най-трудните житейски проблеми бихме могли да навлезем в едно напразно мъдрува не, в едно объркване на мислите, така сякаш попадаме в една гъста гора, където смятаме, че вървим в правилната посока, докато всъщност се въртим в един кръг.
Едва когато видим, че отново сме стигнали до изходната точка, ние разбираме нашата грешка.
към текста >>
По този повод аз обърнах вниманието Ви върху
един
привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като
един
вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля. Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена.
По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват.
Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение. А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно. Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора.
към текста >>
Накратко казано,
един
майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля. Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена. По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват.
Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството.
После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение. А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно. Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора. Сега слепецът се оттеглил някъде и заживял напълно самотен.
към текста >>
Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с
един
голям художествен усет от
един
необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
Аз посочих, че този важен проблем е свързан с това, което наричаме сили на Ариман и Луцифер в мировите процеси, и с това, което човек открива в своите действия, в своите мисли, чувства и воля. Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена. По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват. Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле.
Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно. Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора. Сега слепецът се оттеглил някъде и заживял напълно самотен. Едва когато усетил, че наближава последният му час, той поискал разрешение да докосне часовника и тогава чрез едно бързо и сръчно движение повредил часовника, който никога вече не можел да бъде поправен.
към текста >>
А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание
един
ствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно.
Отбелязах също, че все още може да се види, как до 15 век хората все пак имаха едно чувство за това, че както в при родните процеси действуват положителното и отрицателното електричество, така и тогавашните хора виждаха ариманическите и луциферическите сили, макар и да не изговаряха точно тези имена. По този повод аз обърнах вниманието Ви върху един привидно отвлечен, абстрактен пример: часовникът върху сградата на кметството в стара Прага, който бил така изкусно замислен, че функционирал не само като часовник, а и като един вид календар, така че върху него можело да се прочете като в отворена книга всяко важно събитие: върху него се виждало например движението на планетите, виждали се Слънчевите и Лунните затъмнения, виждало се кога точно настъпват и кога точно свършват. Накратко казано, един майстор с голям художествен усет създал велико произведение на изкуството. После аз посочих, че някои документи потвърждават следното: въпросното произведение на изкуството било създадено от известен университетски професор, но този факт в случая не ни бърши работа, понеже става дума за процеси, които са станали на физическото поле. Обаче аз подчертах пред Вас и друго как народът създал една легенда, в която вложил чувството, че в едно такова събитие се намесват както ариманическите, така и луциферическите сили; легендата, че този часовник бил създаден с един голям художествен усет от един необразован човек, който получил дарбата си чрез едно божествено вдъхновение.
А по-нататък легендата разказва: обаче владетелят държал този часовник да бъде притежание единствено на неговия град, не искал да допусне и другаде по земята да има нещо подобно.
Ето защо той заповядал да извадят очите на майстора. Сега слепецът се оттеглил някъде и заживял напълно самотен. Едва когато усетил, че наближава последният му час, той поискал разрешение да докосне часовника и тогава чрез едно бързо и сръчно движение повредил часовника, който никога вече не можел да бъде поправен.
към текста >>
В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника
един
ствено за себе си,
един
часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман.
В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман.
В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман. Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него.
към текста >>
Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури:
един
човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява
един
човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него.
В тази народна легенда ние долавяме как, от една страна, е налице усетът за луциферическия принцип, за онзи луциферически принцип у владетеля на града, който искал да има часовника единствено за себе си, един часовник, който можал да бъде построен само благодарение на Божията милост, и който следовател но бил създаден с помощта на вдъхновението, получено от добрите, напредващи божествени Същества; и как после, щом се появява Луцифер, веднага идва и Ариман, понеже фактът, че ослепелият майстор повредил часовника чрез едно сръчно движение, всъщност е проява на Ариман. В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман. Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно.
Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него.
Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ. Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта. Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>
Така в тези две фигури е изобразен по
един
изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ.
В момента, когато на арената за става Луцифер обратното също може да се случи, тогава веднага се появява и Ариман. Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него.
Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ.
Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта. Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>
Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер,
един
ствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта.
Обаче фактът, че не само народът е доловил в тази легенда част от природата на Ариман и Луцифер, може да се потвърди и от нещо друго. И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него. Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ.
Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта.
Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>
Следователно ние виждаме как в самия часовник по
един
чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал
един
дълбок усет за Ариман и Луцифер.
И това се вижда оттам, че майсторът също поискал да вложи в устройството на часовника част от ариманическите и луциферическите сили. Припомнете си устройството на часовника: Освен всичко, което описах като едно чудно произведение на изкуството, този часовник показва и нещо съвсем различно. Освен всичко онова, което е вложено в часовника като циферблат, стрелки, кръга на планетите и т.н., от двете страни са поставени определени фигури от едната страна образът на смъртта, а от другата страна още две фигури: един човек, държащ в ръцете си кесия с пари, които дрънчат; другата фигура представлява един човек, пред когото има огледало, така че той винаги може да се оглежда в него. Така в тези две фигури е изобразен по един изключително сполучлив начин самият човек, чийто душевен живот е обърнат към външния свят: богатият скъперник, ариманическият човек и луциферическият човек, пред когото е поставено огледалото и който постоянно призовава силите на своята суета, на своето честолюбие; човекът, пред когото стои огледалото, непрекъснато може да вижда своя собствен образ. Следователно самият майстор на часовника противопоставя ариманическите и луциферическите сили, а от другата страна изобразява смъртта това е уравновесяващият фактор за него ние ще говорим допълнително, с други думи онова, което трябва да звучи като предупреждение, че човекът се издига над сферата, в която царуват Ари-ман и Луцифер, единствено чрез постоянната смяна на живота между смъртта и раждането и живота, протичащ между раждането и смъртта.
Следователно ние виждаме как в самия часовник по един чуден начин е подсказано следното: да, на времето е съществувал един дълбок усет за Ариман и Луцифер.
към текста >>
И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по
един
твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки
един
от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно.
Нека да се спрем на едно събитие, което е напълно независимо от ситуацията, в която се намираме. Да вземем например историческото явление „Гьоте“. До известна степен ние изпитаме потребност да разглеждаме едно такова явление, каквото представлява Гьоте, и всичко онова, което той е създал, като подчинено на една строга необходимост. Но тук може да дойде някой и да каже: Да, но припомнете си, че Гьоте се е родил на 28 Август 1749 година: и ако в това семейство не би се родило това дете, какво би се получило тогава? Бихме ли имали ние Гьотевите съчинения?
И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по един твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки един от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно.
Ако той би бил възпитан по друг начин, щяха ли да възникнат тогава неговите съчинения? И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте. Ако той не би го поканил в своя двор, ако не беше му предложил външните условия на живот от 70-те години нататък, щяха ли да въз никнат тогава останалите съчинения? Или с други думи: Не би ли могло да се получи така, че Гьоте да стане един най-обикновен министър, ако той беше възпитан по друг начин в дома на своите родители и ако още тогава в него не напираше поетическият порив? Как би изглеждало онова, което от Гьоте насам се превърна в най-ценното съдържание на немската литература и изкуство, ако нейната бяха протекли по друг начин?
към текста >>
Или с други думи: Не би ли могло да се получи така, че Гьоте да стане
един
най-обикновен министър, ако той беше възпитан по друг начин в дома на своите родители и ако още тогава в него не напираше поетическият порив?
Бихме ли имали ние Гьотевите съчинения? И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по един твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки един от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно. Ако той би бил възпитан по друг начин, щяха ли да възникнат тогава неговите съчинения? И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте. Ако той не би го поканил в своя двор, ако не беше му предложил външните условия на живот от 70-те години нататък, щяха ли да въз никнат тогава останалите съчинения?
Или с други думи: Не би ли могло да се получи така, че Гьоте да стане един най-обикновен министър, ако той беше възпитан по друг начин в дома на своите родители и ако още тогава в него не напираше поетическият порив?
Как би изглеждало онова, което от Гьоте насам се превърна в най-ценното съдържание на немската литература и изкуство, ако нейната бяха протекли по друг начин?
към текста >>
И колко много хора са видели и другото постижение на големия майстор: а именно, че когато трябвало да удари точният час, първо се раздвижвала смъртта, която съпровождала удара на часовника с помощта на
един
специален механизъм, другата фигура също се раздвижвала: и сега смъртта правела знак на скъперника, намиращ се от другата страна, и скъперникът също отвръщал с
един
знак.
Да насочим отново поглед към онзи човек на изкуството, който построи споменатия часовник върху кметството в стара Прага. Той постави там две фигури: богатия скъперник с кесията пари, после суетния човек и срещу тях двамата смъртта. Сега ние бихме могли да кажем: Да, майсторът часовникар действително извърши едно голямо дело. Но когато изричаме тези думи, ние посочваме една причина за безкрайно много следствия, за безкрайно много възможни следствия. Защото, представете си живо следната картина: колко много хора са стояли изправени пред този чуден часовник, гледали са фигурата на скъперника, фигурата на суетния човек, чийто образ непрекъснато се отразява в огледалото!
И колко много хора са видели и другото постижение на големия майстор: а именно, че когато трябвало да удари точният час, първо се раздвижвала смъртта, която съпровождала удара на часовника с помощта на един специален механизъм, другата фигура също се раздвижвала: и сега смъртта правела знак на скъперника, намиращ се от другата страна, и скъперникът също отвръщал с един знак.
Всичко това можело да бъде видяно като на длан и правело дълбоко впечатление върху всеки, който заставал пред часовника. Гледката действително пораждала едно дълбоко впечатление. Това се вижда от факта, че народната легенда отива още по-нататък, като добавя нещо извънредно странно: Смъртта, представена като скелет, винаги отваряла уста, когато трябвало да удари часът, изтраквала със зъби и народната легенда допълва: кога то човек гледал в тази посока, той виждал как от устата на смъртта се показало едно врабче, чийто единствен копнеж бил да литне отново в небесните простори; но всеки път, когато искало да направи това, устата се затваряла и то отново останало вътре в продължение на цял час. Народът свързал една много духовита, остроумна легенда с описаното отваряне на устата, искайки да покаже какво голямо значение има това, което ние обозначаваме с абстрактната дума „време“ или с абстрактния израз „напредване на времето“. Няма съмнение, че тук народната легенда се докосва до една изключително дълбока тайна.
към текста >>
Това се вижда от факта, че народната легенда отива още по-нататък, като добавя нещо извънредно странно: Смъртта, представена като скелет, винаги отваряла уста, когато трябвало да удари часът, изтраквала със зъби и народната легенда допълва: кога то човек гледал в тази посока, той виждал как от устата на смъртта се показало едно врабче, чийто
един
ствен копнеж бил да литне отново в небесните простори; но всеки път, когато искало да направи това, устата се затваряла и то отново останало вътре в продължение на цял час.
Но когато изричаме тези думи, ние посочваме една причина за безкрайно много следствия, за безкрайно много възможни следствия. Защото, представете си живо следната картина: колко много хора са стояли изправени пред този чуден часовник, гледали са фигурата на скъперника, фигурата на суетния човек, чийто образ непрекъснато се отразява в огледалото! И колко много хора са видели и другото постижение на големия майстор: а именно, че когато трябвало да удари точният час, първо се раздвижвала смъртта, която съпровождала удара на часовника с помощта на един специален механизъм, другата фигура също се раздвижвала: и сега смъртта правела знак на скъперника, намиращ се от другата страна, и скъперникът също отвръщал с един знак. Всичко това можело да бъде видяно като на длан и правело дълбоко впечатление върху всеки, който заставал пред часовника. Гледката действително пораждала едно дълбоко впечатление.
Това се вижда от факта, че народната легенда отива още по-нататък, като добавя нещо извънредно странно: Смъртта, представена като скелет, винаги отваряла уста, когато трябвало да удари часът, изтраквала със зъби и народната легенда допълва: кога то човек гледал в тази посока, той виждал как от устата на смъртта се показало едно врабче, чийто единствен копнеж бил да литне отново в небесните простори; но всеки път, когато искало да направи това, устата се затваряла и то отново останало вътре в продължение на цял час.
Народът свързал една много духовита, остроумна легенда с описаното отваряне на устата, искайки да покаже какво голямо значение има това, което ние обозначаваме с абстрактната дума „време“ или с абстрактния израз „напредване на времето“. Няма съмнение, че тук народната легенда се докосва до една изключително дълбока тайна.
към текста >>
А сега да си представим, че пред този часовник би могъл да застане
един
точно определен човек.
А сега да си представим, че пред този часовник би могъл да застане един точно определен човек.
Спирайки се върху тази народна легенда, аз исках да покажа за колко много неща би могъл да помисли човек в този момент и то не само да помисли, а пред погледа му да възникнат съответни образи едно такова врабче не може да бъде измислено току-така от човешкия ум естествено, хората са заставали там пред този чуден часовник и са виждали това врабче имагинативно, като една имагинация. Исках само да намекна за това. Но нека да продължим, бих казал, нататък с по-рационалистичен тон. Там пред часовника може да се изправи един точно определен човек, който се намира в такъв момент от своя живот, когато би могъл да се отклони от правилния път и да избърши нещо неморално: В този час смъртта прави знак на богатия, който е станал напълно зависим от своето богатство, прави знак и на суетния; и чрез впечатлението, което получава, въпросният човек би могъл да бъде предпазен от някакво прегрешение, което е можел да извърши.
към текста >>
Там пред часовника може да се изправи
един
точно определен човек, който се намира в такъв момент от своя живот, когато би могъл да се отклони от правилния път и да избърши нещо неморално: В този час смъртта прави знак на богатия, който е станал напълно зависим от своето богатство, прави знак и на суетния; и чрез впечатлението, което получава, въпросният човек би могъл да бъде предпазен от някакво прегрешение, което е можел да извърши.
А сега да си представим, че пред този часовник би могъл да застане един точно определен човек. Спирайки се върху тази народна легенда, аз исках да покажа за колко много неща би могъл да помисли човек в този момент и то не само да помисли, а пред погледа му да възникнат съответни образи едно такова врабче не може да бъде измислено току-така от човешкия ум естествено, хората са заставали там пред този чуден часовник и са виждали това врабче имагинативно, като една имагинация. Исках само да намекна за това. Но нека да продължим, бих казал, нататък с по-рационалистичен тон.
Там пред часовника може да се изправи един точно определен човек, който се намира в такъв момент от своя живот, когато би могъл да се отклони от правилния път и да избърши нещо неморално: В този час смъртта прави знак на богатия, който е станал напълно зависим от своето богатство, прави знак и на суетния; и чрез впечатлението, което получава, въпросният човек би могъл да бъде предпазен от някакво прегрешение, което е можел да извърши.
към текста >>
Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях
един
такъв поток от добри дела?
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка.
Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела?
Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша. Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща.
към текста >>
Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в
един
принцип на живота.
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка. Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела?
Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота.
Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша. Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща. В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена.
към текста >>
Някой би могъл да заяви:
Един
такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал.
Тук виждате предпоставките за едно такова мислене, което лесно може да се обърка. Човекът иска да знае: Как мога да насоча аз моите действия, за да бликне от тях един такъв поток от добри дела? Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота.
Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал.
Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша. Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща. В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена. Такъв човек заставаше там и виждаше как смъртта прави знак на богатия скъперник, а той отвръща с подрънкването на парите.
към текста >>
В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с
един
вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена.
Пълен абсурд е, нали така, ако искаме да превърнем това в един принцип на живота. Някой би могъл да заяви: Един такъв поток от добри дела извира от това, което този човек е постигнал. Тогава може да дойде някой друг и да каже: Не, аз лично проследих донякъде историята с този часовник и не открих нищо за подобни въздействия. Този човек може да е песимист и да каже: Нашата епоха е лоша. Днешните хора съвсем не стигат до подобни идеи, когато стават свидетели на подобни неща.
В повечето случаи аз видях нещо съвършено друго: Видях как там идваха хора, които са изпълнени с един вид демократично чувство: омраза против всяка форма на богатство, омраза, която все още беше непроявена.
Такъв човек заставаше там и виждаше как смъртта прави знак на богатия скъперник, а той отвръща с подрънкването на парите. „Ето какво ще направя“, си казваше този човек и тогава започваше да търси първия скъперник, когото можеше да срещне, и го убиваше. Ето какви изблици на омраза се проявяваха в отделните хора. И всичко това е предизвикано от майстора, който е създал този часовник. Ето какво трябва да включим сега и в неговата Карма.
към текста >>
Защото достатъчно е само да насочим поглед върху самите себе си нищо друго не е толкова примамливо за човека, колкото желанието по
един
или друг повод да се запита „Какво се получи, Какво произлезе от това?
Така, скъпи мои приятели, нашето внимание, бих могъл да кажа, се насочва към нещо безкрайно примамливо, безкрайно подвеждащо за цялото човешко познание и за човешките духовни способности.
Защото достатъчно е само да насочим поглед върху самите себе си нищо друго не е толкова примамливо за човека, колкото желанието по един или друг повод да се запита „Какво се получи, Какво произлезе от това?
“ и чак после да преценява стойността на извършеното от него според „Крайния резултат“. Обаче както човек навлиза в един вид спекулиране, когато проверява, както в посочения от мен пример, дали двойните числа от дясната страна са също толкова, колкото числата от лявата страна, или пък са само половината от тях както тук човек наблиза в едно объркване на мисленето, така, скъпи мои приятели, той безусловно навлиза в едно пълно объркване на мисленето, когато, разглеждайки това, което вече е извършил, би искал да приложи критериите, които идват от въпроса: Какви ще са крайните последици за моята Карма?
към текста >>
Обаче както човек навлиза в
един
вид спекулиране, когато проверява, както в посочения от мен пример, дали двойните числа от дясната страна са също толкова, колкото числата от лявата страна, или пък са само половината от тях както тук човек наблиза в едно объркване на мисленето, така, скъпи мои приятели, той безусловно навлиза в едно пълно объркване на мисленето, когато, разглеждайки това, което вече е извършил, би искал да приложи критериите, които идват от въпроса: Какви ще са крайните последици за моята Карма?
Така, скъпи мои приятели, нашето внимание, бих могъл да кажа, се насочва към нещо безкрайно примамливо, безкрайно подвеждащо за цялото човешко познание и за човешките духовни способности. Защото достатъчно е само да насочим поглед върху самите себе си нищо друго не е толкова примамливо за човека, колкото желанието по един или друг повод да се запита „Какво се получи, Какво произлезе от това? “ и чак после да преценява стойността на извършеното от него според „Крайния резултат“.
Обаче както човек навлиза в един вид спекулиране, когато проверява, както в посочения от мен пример, дали двойните числа от дясната страна са също толкова, колкото числата от лявата страна, или пък са само половината от тях както тук човек наблиза в едно объркване на мисленето, така, скъпи мои приятели, той безусловно навлиза в едно пълно объркване на мисленето, когато, разглеждайки това, което вече е извършил, би искал да приложи критериите, които идват от въпроса: Какви ще са крайните последици за моята Карма?
към текста >>
Наистина, ужасно тривиално е когато отново се връщам към народната легенда, обаче тя подчертава: Този, който създаде часовника, беше
един
обикновен, необразован човек.
Тук народната легенда отново се оказва по-умна и дори бих добавил по-научна в смисъла на антропософската Духовна наука.
Наистина, ужасно тривиално е когато отново се връщам към народната легенда, обаче тя подчертава: Този, който създаде часовника, беше един обикновен, необразован човек.
Той не раз полагаше с нищо друго, освен с озаряващата мисъл, която му помогна да изобрети часовника, без изобщо да умува върху това, какви последици ще има неговото художествено дело.
към текста >>
Но именно тук се крие нещо, което трябва да запишем съвсем точно в душата си: Прониквайки в мировите процеси и взаимодействия, ние действително получаваме впечатления от две страни: от една страна, получаваме впечатления от физическия свят, а от друга страна впечатления от духовния свят (и народната легенда потвърждава това, като казва: Майсторът беше
един
прост, неук човек, който получи вдъхновение от божествено-духовните Същества, получи го като
един
вид благодат от горе).
Несъмнено, в света съществуват и такива случаи, при които човек първо трябва да пита за последиците. Би било твърде едностранчиво и опасно, ако от това, което казах, някой направи извода: Човекът винаги трябва да постъпва така, както онзи майстор на часовника, а именно, че не трябва да задава въпроси, свързани с възможните последствия. Защото, нали така, ние трябва да питаме за последствията. Когато например наказваме едно дете, което е прекалено мудно. Разбира се, че светът е пълен с такива случаи, при които ние задължително трябва да предвиждаме последствията.
Но именно тук се крие нещо, което трябва да запишем съвсем точно в душата си: Прониквайки в мировите процеси и взаимодействия, ние действително получаваме впечатления от две страни: от една страна, получаваме впечатления от физическия свят, а от друга страна впечатления от духовния свят (и народната легенда потвърждава това, като казва: Майсторът беше един прост, неук човек, който получи вдъхновение от божествено-духовните Същества, получи го като един вид благодат от горе).
И когато разполагаме с такива впечатления от духовния свят, когато в душата ни полъхва нещо от духовния свят, което ни подтиква да извършим това или онова, тогава идват моменти в живота, при които възниква един втори вид сигурност; тогава ние се убеждаваме, че съществува един втори вид истина, не в обективен, в субективен смисъл; моменти при които се осланяме на субективната истина; да, съществува един втори вид сигурност, която е съвсем непосредствена и ние следва да я приемаме като нещо неоспоримо. Ето какво трябва да имаме предвид.
към текста >>
И когато разполагаме с такива впечатления от духовния свят, когато в душата ни полъхва нещо от духовния свят, което ни подтиква да извършим това или онова, тогава идват моменти в живота, при които възниква
един
втори вид сигурност; тогава ние се убеждаваме, че съществува
един
втори вид истина, не в обективен, в субективен смисъл; моменти при които се осланяме на субективната истина; да, съществува
един
втори вид сигурност, която е съвсем непосредствена и ние следва да я приемаме като нещо неоспоримо.
Би било твърде едностранчиво и опасно, ако от това, което казах, някой направи извода: Човекът винаги трябва да постъпва така, както онзи майстор на часовника, а именно, че не трябва да задава въпроси, свързани с възможните последствия. Защото, нали така, ние трябва да питаме за последствията. Когато например наказваме едно дете, което е прекалено мудно. Разбира се, че светът е пълен с такива случаи, при които ние задължително трябва да предвиждаме последствията. Но именно тук се крие нещо, което трябва да запишем съвсем точно в душата си: Прониквайки в мировите процеси и взаимодействия, ние действително получаваме впечатления от две страни: от една страна, получаваме впечатления от физическия свят, а от друга страна впечатления от духовния свят (и народната легенда потвърждава това, като казва: Майсторът беше един прост, неук човек, който получи вдъхновение от божествено-духовните Същества, получи го като един вид благодат от горе).
И когато разполагаме с такива впечатления от духовния свят, когато в душата ни полъхва нещо от духовния свят, което ни подтиква да извършим това или онова, тогава идват моменти в живота, при които възниква един втори вид сигурност; тогава ние се убеждаваме, че съществува един втори вид истина, не в обективен, в субективен смисъл; моменти при които се осланяме на субективната истина; да, съществува един втори вид сигурност, която е съвсем непосредствена и ние следва да я приемаме като нещо неоспоримо.
Ето какво трябва да имаме предвид.
към текста >>
И последния път аз се опитах да обясня как целия поток на физическите събития пулсира
един
свръхсетивен процес, точно така, както в нашето физическо тяло пулсира етерното тяло.
От една страна, ние сме поставени в условията на физическия свят. Там всичко изглежда така, като че ли всяко следващо събитие идва от предходното като нещо напълно естествено. Обаче ние сме потопени и всред духовния свят.
И последния път аз се опитах да обясня как целия поток на физическите събития пулсира един свръхсетивен процес, точно така, както в нашето физическо тяло пулсира етерното тяло.
И от тези свръхсетивни процеси към нас напират такива първични импулси, които ние трябва да следваме, не зависимо как ще изглеждат след време техните последици във физическия свят. Бидейки поставен в света, човекът има един вид сигурност, на която той разчита, когато обгръща с поглед външните неща. Така постъпва онзи, който разглежда природата. Той не може да стигне до някаква сигурност но друг начин, освен като обгръща с поглед природните събития. Обаче, от друга страна, ние имаме и тази възможност, да по лучим една непосредствена сигурност, стига само да искаме това, стига само действително да отворим душата си за нейните влияния.
към текста >>
Бидейки поставен в света, човекът има
един
вид сигурност, на която той разчита, когато обгръща с поглед външните неща.
От една страна, ние сме поставени в условията на физическия свят. Там всичко изглежда така, като че ли всяко следващо събитие идва от предходното като нещо напълно естествено. Обаче ние сме потопени и всред духовния свят. И последния път аз се опитах да обясня как целия поток на физическите събития пулсира един свръхсетивен процес, точно така, както в нашето физическо тяло пулсира етерното тяло. И от тези свръхсетивни процеси към нас напират такива първични импулси, които ние трябва да следваме, не зависимо как ще изглеждат след време техните последици във физическия свят.
Бидейки поставен в света, човекът има един вид сигурност, на която той разчита, когато обгръща с поглед външните неща.
Така постъпва онзи, който разглежда природата. Той не може да стигне до някаква сигурност но друг начин, освен като обгръща с поглед природните събития. Обаче, от друга страна, ние имаме и тази възможност, да по лучим една непосредствена сигурност, стига само да искаме това, стига само действително да отворим душата си за нейните влияния. И тогава въпросът се отнася до това, да се отнасяме сериозно към едно или друго събитие и да се научим да го преценяваме според неговата собствена стойност според неговата неповторима вътрешна стойност.
към текста >>
И тези хора считаха Гьотевия „Фауст“ за едно велико,
един
ствено по рода си произведение на изкуството.
Виждате ли, с Гьотевия „Фауст“ германският духовен живот се издигна на ново равнище. Още по времето на Гьоте неговият „Фауст“ упражни изключително силно влияние върху много хора.
И тези хора считаха Гьотевия „Фауст“ за едно велико, единствено по рода си произведение на изкуството.
Обаче един човек в Германия беше силно раздразнен от факта, че госпожа Фон Щайн се ангажира с една извънредно благо приятна оценка върху Гьотевия „Фауст“. Сега бих искал да Ви прочета част от изказванията на този човек върху Гьотевия „Фауст“, за да се убедите как по отношение на това, което следва да бъде преценено като нещо индивидуално, могат да възникнат мнения, различни от онези, Които Вие сега смятате за единствено възможни по отношение на Гьотевия „Фауст“. Въпросният човек започва още с „Прологът на небето“. Това е написано през 1822 година от някой си г-н фон Шпан*8. И така, по отношение на Гьотевия „Фауст“ той казва:
към текста >>
Обаче
един
човек в Германия беше силно раздразнен от факта, че госпожа Фон Щайн се ангажира с една извънредно благо приятна оценка върху Гьотевия „Фауст“.
Виждате ли, с Гьотевия „Фауст“ германският духовен живот се издигна на ново равнище. Още по времето на Гьоте неговият „Фауст“ упражни изключително силно влияние върху много хора. И тези хора считаха Гьотевия „Фауст“ за едно велико, единствено по рода си произведение на изкуството.
Обаче един човек в Германия беше силно раздразнен от факта, че госпожа Фон Щайн се ангажира с една извънредно благо приятна оценка върху Гьотевия „Фауст“.
Сега бих искал да Ви прочета част от изказванията на този човек върху Гьотевия „Фауст“, за да се убедите как по отношение на това, което следва да бъде преценено като нещо индивидуално, могат да възникнат мнения, различни от онези, Които Вие сега смятате за единствено възможни по отношение на Гьотевия „Фауст“. Въпросният човек започва още с „Прологът на небето“. Това е написано през 1822 година от някой си г-н фон Шпан*8. И така, по отношение на Гьотевия „Фауст“ той казва:
към текста >>
Сега бих искал да Ви прочета част от изказванията на този човек върху Гьотевия „Фауст“, за да се убедите как по отношение на това, което следва да бъде преценено като нещо индивидуално, могат да възникнат мнения, различни от онези, Които Вие сега смятате за
един
ствено възможни по отношение на Гьотевия „Фауст“.
Виждате ли, с Гьотевия „Фауст“ германският духовен живот се издигна на ново равнище. Още по времето на Гьоте неговият „Фауст“ упражни изключително силно влияние върху много хора. И тези хора считаха Гьотевия „Фауст“ за едно велико, единствено по рода си произведение на изкуството. Обаче един човек в Германия беше силно раздразнен от факта, че госпожа Фон Щайн се ангажира с една извънредно благо приятна оценка върху Гьотевия „Фауст“.
Сега бих искал да Ви прочета част от изказванията на този човек върху Гьотевия „Фауст“, за да се убедите как по отношение на това, което следва да бъде преценено като нещо индивидуално, могат да възникнат мнения, различни от онези, Които Вие сега смятате за единствено възможни по отношение на Гьотевия „Фауст“.
Въпросният човек започва още с „Прологът на небето“. Това е написано през 1822 година от някой си г-н фон Шпан*8. И така, по отношение на Гьотевия „Фауст“ той казва:
към текста >>
„Още прологът подсказва, че г-н Гьоте е
един
твърде несръчен стихоплетец и самият „Пролог на небето“ е
един
истински образец, който сочи как не бива да се пишат стихове.
„Още прологът подсказва, че г-н Гьоте е един твърде несръчен стихоплетец и самият „Пролог на небето“ е един истински образец, който сочи как не бива да се пишат стихове.
към текста >>
Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ
един
съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа.
Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика.
Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър. Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище. Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник. Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с
един
или друг шедьовър.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика.
Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър.
Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище. Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник. Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само
един
читател и го избавя от преклонението пред това чудовище.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика. Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър.
Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище.
Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник. Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
Бедният Фауст си служи с
един
неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник.
Изминалите столетия не могат да ни предложат нищо, което би могло да бъде сравнено с безпримерната окаяност на този Пролог... Обаче аз ще бъда кратък, понеже съм предприел една дълга и за съжаление скучна работа. Аз трябва да докажа на читателите, че прословутият „Фауст“ се радва на една узурпирана и не заслужена слава, която той дължи на общия дух, свързващ един съюз от тъмни личности... Аз нямам никакви лични основания да изливам върху Гьотевия „Фауст“ парещите стрели на една строга критика. Аз не съм поел по неговия път към Парнас и бих се радвал, ако той обогати нашия немски език с един или друг шедьовър. Но аз истински бих се радвал, ако спечеля дори и само един читател и го избавя от преклонението пред това чудовище.
Бедният Фауст си служи с един неразбираем език и с възможно най-лошите рими, които са по-несполучливи дори и от тези на някой десетокласник.
Моят учител с право би ми нашарил задника, ако бях написал примерно следното:
към текста >>
За неблагородната дикция и за плачевното стихоплетство аз няма да кажа повече нищо: от това, което читателят видя, той има достатъчно доказателства, че г-н авторът не може да се сравни по отношение на вербалната конструкция дори с
един
от незначителните поети на старата школа.“
За неблагородната дикция и за плачевното стихоплетство аз няма да кажа повече нищо: от това, което читателят видя, той има достатъчно доказателства, че г-н авторът не може да се сравни по отношение на вербалната конструкция дори с един от незначителните поети на старата школа.“
към текста >>
Много поети са ни завещавали истински образци на сублимни галимации и високопарни безсмислици, обаче аз бих определил Гьотевите галимации като
един
нов род популярна галимация, понеже тя е съчинена в най-просташки и вулгарен стил...“
„Самият Мефистофел признава, че Фауст бил обсебен от Дявола още преди да сключи договора с него. Ние обаче сме убедени, че той принадлежи не на ада, а на лудницата, с всичко, което е негово, с ръце и крака, с глава и задни части.
Много поети са ни завещавали истински образци на сублимни галимации и високопарни безсмислици, обаче аз бих определил Гьотевите галимации като един нов род популярна галимация, понеже тя е съчинена в най-просташки и вулгарен стил...“
към текста >>
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато
един
прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл.
„Колкото повече размишлявам върху тези дълги и монотонни безсмислици, толкова повече ми става ясно, че мога да се обзаложа: Когато един прочут човек си позволява да ни предложи такова плитко и скучно безсмислие, винаги се намира цял легион от глупави литератори и лекомислени читатели, които ще намерят в този плиткоумен брътвеж най-дълбока мъдрост и най-висша красота, като при това ще съумеят и да ги изтълкуват в този смисъл.
Известните мъже имат нещо общо с Княз Пирибинкер и с безсмъртния Далай Лама, чиито екскременти поднасят на масата като сладкиш и като реликви. Ако това е било намерението на г-н Гьоте, тогава той е спечелил състезанието.
към текста >>
„Възможно е „Фауст“ да крие някои добри намерения; обаче
един
добър поет не бива да ги поднася по толкова нескопосан начин: след като разбира от изкуство, той трябва да ги поднася и илюстрира по съвсем друг начин.
„Възможно е „Фауст“ да крие някои добри намерения; обаче един добър поет не бива да ги поднася по толкова нескопосан начин: след като разбира от изкуство, той трябва да ги поднася и илюстрира по съвсем друг начин.
Не би могло да се намери един по-добър повод за поетично творчество и човек трябва да се сърди на онзи поет, който не се е справил със своята задача.“
към текста >>
Не би могло да се намери
един
по-добър повод за поетично творчество и човек трябва да се сърди на онзи поет, който не се е справил със своята задача.“
„Възможно е „Фауст“ да крие някои добри намерения; обаче един добър поет не бива да ги поднася по толкова нескопосан начин: след като разбира от изкуство, той трябва да ги поднася и илюстрира по съвсем друг начин.
Не би могло да се намери един по-добър повод за поетично творчество и човек трябва да се сърди на онзи поет, който не се е справил със своята задача.“
към текста >>
„Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от
един
прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция.
„Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция.
Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота. Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза. Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати. При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество. Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“
към текста >>
Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга
един
добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
„Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция.
Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза. Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати. При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество. Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“
към текста >>
Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като
един
вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза.
„Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция. Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота.
Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза.
Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати. При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество. Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“
към текста >>
При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на
един
обикновен сводник, при това без никакво магьосничество.
„Това стомашно разстройство от недосмлени идеи не произлиза от един прекомерен напор на здрави течности, а от една релаксация на мозъчните сфинктери и като цяло е доказателство за една слаба конституция. Има хора, от които лошите стихове текат като вода, но тази Incontenentia urinae poeticae, този Diabetes mellitus от безвкусни рими никога не засяга един добър поет... Но дори геният на Гьоте да се избави от всички недостатъци, неговото изкуство пак няма да е на висота. Дори ако подминем обстоятелството, че авторът навсякъде нарушава конвенционалните правила на композицията, самите закони на здравия човешки разум, на граматиката и на ритъма трябва да останат свещени за него; също и при онези драми, в кои то действува вълшебният жезъл, на поета му е позволена някаква хипотеза като един вид машинария и той трябва да остане верен на тази хипотеза. Гордиевият възел трябва да бъде забързан, магьосничествата все някога трябва да доведат до известни резултати.
При „Фауст“ обаче резултатът е този, че пациентът е тласнат към съвсем обикновени престъпления и за неговото съблазняване не са нужни кой знае какви магьоснически похвати: всичко, което той върши, би било по силите и на един обикновен сводник, при това без никакво магьосничество.
Той е скъперник същински лихвар, независимо че разполага със заробени съкровища...“
към текста >>
„Накратко казано,
един
жалък Дявол, който би трябвало да започне училище при Лесинговия Маринели.
„Накратко казано, един жалък Дявол, който би трябвало да започне училище при Лесинговия Маринели.
Според този последния в името на здравия разум аз пренебрегвам изводите на г-жа Фон Щайн и не осъждам Фауст на изпращане в ада кой ли би могъл да стопли тази замръзнала измислица, но правя друго: аз просто го изпращам в клоаката на Парнас. В името на закона.“
към текста >>
Вие виждате, скъпи приятели, че тази преценка също е видяла бял свят: и обстоятелствата, при които тя е била публикувана, показват автора като
един
сравнително честен човек, абсолютно вярващ, в това, което пише.
Вие виждате, скъпи приятели, че тази преценка също е видяла бял свят: и обстоятелствата, при които тя е била публикувана, показват автора като един сравнително честен човек, абсолютно вярващ, в това, което пише.
И нека сега да си представим, че този човек, който се произнася върху Гьотевия „Фауст“ и допълва, че учителят му в девети клас никога не би му позволил да напише толкова нескопосани стихове, каквито се съдържат във „Фауст“, нека да си представим, че този човек става учител и започва да обучава децата. По-нататък тези деца на свой ред също биха могли да станат учители и да запазят нещо в душите си от тази преценка за Гьотевия „Фауст“. И сега: да започнем ли да спекулираме върху това, какви кармически последици е предизвикал този човек със своята преценка? Друго е по-важното: че по отношение на събитията, които стоят пред нас, така да се каже в тяхната собствена тежест, е много трудно да стигнем до една действителна, правилна преценка, която да остане валидна за продължителен период от време. И в някои лекции аз посочих, че някои величия от 19 век няма да бъдат считани за величия през следващите векове и че хора, които са вече напълно забравени, ще бъдат считани за забележителни личности едва през следващите векове.
към текста >>
Несъмнено, правилният поглед върху нещата идва
един
ствено в хода на времето.
И нека сега да си представим, че този човек, който се произнася върху Гьотевия „Фауст“ и допълва, че учителят му в девети клас никога не би му позволил да напише толкова нескопосани стихове, каквито се съдържат във „Фауст“, нека да си представим, че този човек става учител и започва да обучава децата. По-нататък тези деца на свой ред също биха могли да станат учители и да запазят нещо в душите си от тази преценка за Гьотевия „Фауст“. И сега: да започнем ли да спекулираме върху това, какви кармически последици е предизвикал този човек със своята преценка? Друго е по-важното: че по отношение на събитията, които стоят пред нас, така да се каже в тяхната собствена тежест, е много трудно да стигнем до една действителна, правилна преценка, която да остане валидна за продължителен период от време. И в някои лекции аз посочих, че някои величия от 19 век няма да бъдат считани за величия през следващите векове и че хора, които са вече напълно забравени, ще бъдат считани за забележителни личности едва през следващите векове.
Несъмнено, правилният поглед върху нещата идва единствено в хода на времето.
Тук исках само да посоча колко трудно е да стигнем до верни умозаключения относно едно събитие, кога то трябва да го преценим според неговата вътрешна същност. И защо впрочем това е толкова трудно?
към текста >>
За да отговорим на този въпрос, най-напред ще се наложи да видоизменим начина на разглеждане така, че в автора на едно или друго съждение да виждаме още
един
човек.Днес ние казваме: Онези, които са считали Гьотевия „Фауст“ за едно изключително и велико произведение на изкуството, още на времето са се стремели към малко или много обективна преценка, като напълно са изключвали самите себе си.
За да отговорим на този въпрос, най-напред ще се наложи да видоизменим начина на разглеждане така, че в автора на едно или друго съждение да виждаме още един човек.Днес ние казваме: Онези, които са считали Гьотевия „Фауст“ за едно изключително и велико произведение на изкуството, още на времето са се стремели към малко или много обективна преценка, като напълно са изключвали самите себе си.
Обаче този човек, чиито критични бележки Ви прочетох, не е изключил себе си. Как стига човек изобщо дотам, че да разсъждава обективно? Хората разсъждават до такава степен необективно, че никога не си задават въпроса: Как се стига въобще дотам, че да не разсъждаваме обективно? До необективните разсъждения човек стига поради своите симпатии и антипатии. Ако нямаше симпатии или антипатии, човекът никога не би допускал необективни разсъждения.
към текста >>
Ние не бива да се лишаваме от възможността да разгръщаме
един
или друг вид симпатия.
И ние често стигаме дотам, скъпи мои приятели, че със симпатиите и антипатиите просто замъгляваме обективността на нашите заключения. Но нима поради тази причина симпатията и антипатията са нещо лошо? Нима те са нещо, което трябва да изключим от човешкия живот? Достатъчно е само да размислим малко, и ще открием, че това не бива да се допуска. Защото именно след като се задълбочим в Гьотевия „Фауст“, той ни става в известен смисъл симпатичен и тази симпатия все повече и повече нараства.
Ние не бива да се лишаваме от възможността да разгръщаме един или друг вид симпатия.
Защото, ако не бих ме могли да разгръщаме един или друг вид антипатия, едва ли ще получил добра представа за човека, чии то съждения току-що чухме. Според мен у Вас се пробуди едно чувство на антипатия срещу този човек и това чувство на антипатия би могло да бъде донякъде оправдано. Обаче тук отново виждаме, че не бива да вземаме нещата така абсолютно, а да ги разглеждаме в техните взаимни връзки. Нейната далеч не са „симпатични“ или „антипатични“ сами по себе си; самият човек внася симпатия и антипатия в нещата, така че нещата действуват не върху него, а върху неговата симпатия и антипатия. Но какво означава това?
към текста >>
Защото, ако не бих ме могли да разгръщаме
един
или друг вид антипатия, едва ли ще получил добра представа за човека, чии то съждения току-що чухме.
Но нима поради тази причина симпатията и антипатията са нещо лошо? Нима те са нещо, което трябва да изключим от човешкия живот? Достатъчно е само да размислим малко, и ще открием, че това не бива да се допуска. Защото именно след като се задълбочим в Гьотевия „Фауст“, той ни става в известен смисъл симпатичен и тази симпатия все повече и повече нараства. Ние не бива да се лишаваме от възможността да разгръщаме един или друг вид симпатия.
Защото, ако не бих ме могли да разгръщаме един или друг вид антипатия, едва ли ще получил добра представа за човека, чии то съждения току-що чухме.
Според мен у Вас се пробуди едно чувство на антипатия срещу този човек и това чувство на антипатия би могло да бъде донякъде оправдано. Обаче тук отново виждаме, че не бива да вземаме нещата така абсолютно, а да ги разглеждаме в техните взаимни връзки. Нейната далеч не са „симпатични“ или „антипатични“ сами по себе си; самият човек внася симпатия и антипатия в нещата, така че нещата действуват не върху него, а върху неговата симпатия и антипатия. Но какво означава това? Следователно аз заставам пред един предмет или пред един процес, пред едно събитие.
към текста >>
Следователно аз заставам пред
един
предмет или пред
един
процес, пред едно събитие.
Защото, ако не бих ме могли да разгръщаме един или друг вид антипатия, едва ли ще получил добра представа за човека, чии то съждения току-що чухме. Според мен у Вас се пробуди едно чувство на антипатия срещу този човек и това чувство на антипатия би могло да бъде донякъде оправдано. Обаче тук отново виждаме, че не бива да вземаме нещата така абсолютно, а да ги разглеждаме в техните взаимни връзки. Нейната далеч не са „симпатични“ или „антипатични“ сами по себе си; самият човек внася симпатия и антипатия в нещата, така че нещата действуват не върху него, а върху неговата симпатия и антипатия. Но какво означава това?
Следователно аз заставам пред един предмет или пред един процес, пред едно събитие.
Със себе си аз донасям моята симпатия и антипатия. Естествено, съответният човек за когото Ви говорих, не насочва своята антипатия направо срещу „Фауст“, но донася със себе си такива чувства, които предизвикват това, че сега „Фауст“ застава пред него като нещо антипатично. Неговите разсъждения стават зависими от естеството на неговите мотиви.
към текста >>
По
един
или друг начин във всяка симпатия се крие Луцифер, а във всяка антипатия Ариман.
Пред какво се изправяме ние сега? Сега ние се изправяме, скъпи мои приятели, пред обстоятелството, че засега симпатията и антипатията са само думи, отнасяйки се за действителни духовни факти. А действителните духовни факти това са действията на Ариман и на Луцифер.
По един или друг начин във всяка симпатия се крие Луцифер, а във всяка антипатия Ариман.
Оставяйки се под властта на симпатията и антипатията, ние всъщност се оставяме под властта на Луцифер и Ариман. Ние не бива все отново да изпадаме в положението, което често съм описвал като една голяма грешка, и да казваме: „Луцифер! Ариман! Нека да бягаме далеч от тях!! Ние искаме да сме добри хора!
към текста >>
Както в природата не съществува само положително или само отрицателно електричество, а
един
ствено равновесието между тях, така и навсякъде, където се обърнем, ние откриваме равновесието между Луцифер и Ариман.
Ние искаме да сме добри хора! Следователно нека да нямаме нищо общо с Луцифер, нищо общо с Ариман! Те трябва да се махнат напълно от нас. Те трябва да бъдат веднага прогонени! “ Но това означава, че ние трябва да прогоним от света и самите себе си!
Както в природата не съществува само положително или само отрицателно електричество, а единствено равновесието между тях, така и навсякъде, където се обърнем, ние откриваме равновесието между Луцифер и Ариман.
И въпросът се от нася само до това, какво отношение заставаме ние спрямо тях. Двете сили трябва да съществуват. Важно то е само това, да ги държим в равновесие. Ако например не би съществувал никакъв Луцифер, тогава не би съществувало и никакво изкуство. Важното е само това, да формираме изкуството така, че от него да ни говори чисто луциферическото.
към текста >>
Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки
един
от Вас слуша моите думи по съвсем различен начин.
И в двата случая ние сме изправени пред една опасна едностранчивост, в която не виждаме присъствието на Луцифер и Ариман. И това проличава от следното: нали така, ние не бихме могли да погледнем в нашата душа така, че когато гледаме на себе си като на хора, живеещи тук, на физическото поле, да виждаме само онова, което ни засяга непосредствено; в този случай нашето себепознание ще се окаже твърде повърхностно. То съвсем не би ни дало всичко онова, на което ние се надяваме, всичко онова, което бихме желали да получим дори и от едно повърхностно себепознание. Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме слушате, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации. Следователно ако се опитам да обхвана само темата, която обсъждам сега пред вас, това би представлявало една голяма едностранчивост, що се отнася до моето себепознание.
Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки един от Вас слуша моите думи по съвсем различен начин.
Това е напълно естествено. Вие разбирате моето изложение именно според своето развитие в миналите инкарнации. Разбира се по-добре би било тук да не се събират никакви слушатели, ако всеки трябваше да разбира нейната по един и същ начин, но това ни отвежда още по-далеч.
към текста >>
Разбира се по-добре би било тук да не се събират никакви слушатели, ако всеки трябваше да разбира нейната по
един
и същ начин, но това ни отвежда още по-далеч.
Защото естествено без да засягам някого, ако вземем всички нас, които сме сега тук аз, който Ви говоря, Вие, които ме слушате, аз не бих могъл да се изразявам по този начин, по които говоря сега, ако вече не бе се случило всичко онова, което е станало в моя досегашен живот, както и в моите минали инкарнации. Следователно ако се опитам да обхвана само темата, която обсъждам сега пред вас, това би представлявало една голяма едностранчивост, що се отнася до моето себепознание. Обаче без да засягам някого все пак е ясно, че всеки един от Вас слуша моите думи по съвсем различен начин. Това е напълно естествено. Вие разбирате моето изложение именно според своето развитие в миналите инкарнации.
Разбира се по-добре би било тук да не се събират никакви слушатели, ако всеки трябваше да разбира нейната по един и същ начин, но това ни отвежда още по-далеч.
към текста >>
Вие казвате нека си послужим с
един
случаен пример, Вие казвате след едно представление, на което сте присъствували в театъра „Райнхард“:“Аз съм очарован...!
То ни отвежда дотам, че откриваме една двойственост вътре в самите себе си. Размислете само малко върху това, че когато произнасяте едно съждение. Вие го произнасяте по определен начин.
Вие казвате нека си послужим с един случаен пример, Вие казвате след едно представление, на което сте присъствували в театъра „Райнхард“:“Аз съм очарован...!
“ Друг някой казва: „Но това е поквара на цялото изкуство...! “ Несъмнено, сега не бива да критикуваме нито едно от тези две изказания. Едното може да бъде оправдано от гледна точка на един зрител, другото от гледна точка на друг зрител. От какво зависи това, че единият разсъждава така, а другият иначе? То зависи от обстоятелства, които се намират в самите хора, от предпоставките, с които те пристъпват към нещата.
към текста >>
Едното може да бъде оправдано от гледна точка на
един
зрител, другото от гледна точка на друг зрител.
Размислете само малко върху това, че когато произнасяте едно съждение. Вие го произнасяте по определен начин. Вие казвате нека си послужим с един случаен пример, Вие казвате след едно представление, на което сте присъствували в театъра „Райнхард“:“Аз съм очарован...! “ Друг някой казва: „Но това е поквара на цялото изкуство...! “ Несъмнено, сега не бива да критикуваме нито едно от тези две изказания.
Едното може да бъде оправдано от гледна точка на един зрител, другото от гледна точка на друг зрител.
От какво зависи това, че единият разсъждава така, а другият иначе? То зависи от обстоятелства, които се намират в самите хора, от предпоставките, с които те пристъпват към нещата. Обаче ако размислите върху тези предпоставки, тогава ще си кажете: Да, тези предпоставки са неща, които навремето ние не сме предполагали, че могат да съществуват. Във Вашите съждения, когато произнасяте сега, ще се влее, например, да речем нещо, което сте видели, когато сте били на 18 години, или нещо, което сте научили като малко дете.
към текста >>
От какво зависи това, че
един
ият разсъждава така, а другият иначе?
Вие го произнасяте по определен начин. Вие казвате нека си послужим с един случаен пример, Вие казвате след едно представление, на което сте присъствували в театъра „Райнхард“:“Аз съм очарован...! “ Друг някой казва: „Но това е поквара на цялото изкуство...! “ Несъмнено, сега не бива да критикуваме нито едно от тези две изказания. Едното може да бъде оправдано от гледна точка на един зрител, другото от гледна точка на друг зрител.
От какво зависи това, че единият разсъждава така, а другият иначе?
То зависи от обстоятелства, които се намират в самите хора, от предпоставките, с които те пристъпват към нещата. Обаче ако размислите върху тези предпоставки, тогава ще си кажете: Да, тези предпоставки са неща, които навремето ние не сме предполагали, че могат да съществуват. Във Вашите съждения, когато произнасяте сега, ще се влее, например, да речем нещо, което сте видели, когато сте били на 18 години, или нещо, което сте научили като малко дете.
към текста >>
Всички минали опитности се вливат в душата Ви и се съ
един
яват с цялата субстанция на Вашите мисли, миналите опитности винаги разсъждава заедно с Вас.
Всички минали опитности се вливат в душата Ви и се съединяват с цялата субстанция на Вашите мисли, миналите опитности винаги разсъждава заедно с Вас.
към текста >>
Познавах
един
човек, който известно време се движеше из нашите среди и който много добре илюстрира ситуацията: той всъщност никога не искаше да става от леглото.
Въпреки това, ако поискате да станете рано сутрин, Вие ще забележите: За тази цел винаги е необходимо едно твърдо решение. Обаче това твърдо решение действително зависи от миналите опитности, които се проявяват в сегашната инкарнация. Разбира се, то зависи и от много други неща. Нали така: ако си мислите, че то зависи от едно или друго обстоятелство, ще попречи ли това на факта, че аз трябва да осъществя намерението си да стана в точно определеното време? Вероятно това „намерение да стана“ може да се осъществи толкова лесно, че човек изобщо да не го забележи; обаче все пак необходимо е да има макар и едно едва загатнато „намерение“ за ставане.
Познавах един човек, който известно време се движеше из нашите среди и който много добре илюстрира ситуацията: той всъщност никога не искаше да става от леглото.
Той казваше: Да, аз просто не съм в състояние да стана сутрин, ако не бъда принуден от някаква външна необходимост: само тя може да ме вдигне от леглото, иначе непрекъснато бих лежал. Този човек признаваше своя недостатък и ужасно страдаше от него.
към текста >>
Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли
един
човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща.
Виждате следователно, че нещата опират до това, да осъществим едно или друго действие. Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие.
Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща.
И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга. Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост. Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
към текста >>
И така, в
един
и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга.
Виждате следователно, че нещата опират до това, да осъществим едно или друго действие. Ако у нас са затвърдени някакви предварителни навици или условия, които стават причина за това или онова, не би трябвало да има никаква пречка в отделния случай да осъществим едно свободно действие. Следователно възниква въпросът... в известен смисъл нещата стоят така: има хора, които стават бавно от леглото и се нуждаят от едно категорично решение; за други е просто удоволствие да станат от леглото... Няма значение да ли един човек е добре или зле възпитан.. тук все пак има следи от някаква необходимост... обаче свободното решение съществува независимо от тези неща.
И така, в един и същ факт нашето „ставане от леглото“, ние виждаме как „свобода“ и „необходимост“ са тясно вплетени една в друга.
Те напълно са вплетени една в друга. Едно и също нещо носи в себе си както свобода, така и необходимост. Много моля да запомните, че когато нещата биват разглеждани правилно, ние не можем да спорим дали човекът е свободен или несвободен, а само да заявим: във всяко човешко действие свободата и необходимостта са взаимно свързани.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, когато сложите ръката си върху
един
твърд предмет какво означава това всъщност.
Да, скъпи мои приятели, когато сложите ръката си върху един твърд предмет какво означава това всъщност.
Това не означава нищо друго, освен следното: Всичко, което е там, вътре в твърдия предмет, някога е било „обект на мислене“, в продължителни периоди от време... също както мислите от Вашето детство могат да бъдат открити и в сегашния Ви душевен живот. Ако насочите поглед върху Вашето минало и се отнесете към него като към нещо живо, Вие виждате в себе си пробуждането на природата, развитието на природата. Както това, което сега мислите и говорите, днес не е никаква необходимост, а една свобода, така и онова, което представлява днес Земната епоха, е било свобода в миналите планетарни въплъщения на Земята.*9 Свободата се разгръща все по-нататък във времето и доколкото остава в рамките на общочовешкото и планетарното развитие, тя се превръща в необходимост. Ако се вгледаме в това, което сега става в природата, никога не би ни хрумнало да търсим там някаква необходимост. Ние виждаме в природата само онова, което е останало от миналите епохи.
към текста >>
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме
един
вид мислите долу, в нашия душевен живот.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот.
Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас. И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят. И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят.
към текста >>
Там обаче те постепенно се превръщат в началото на
един
или друг природен процес.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот.
Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес.
Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас. И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят. И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят. Онова, което някога е изживяно в свобода, след време се превръща в необходимост.
към текста >>
И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към
един
външен свят.
Тук ние сме изправени пред една дълбока истина: докато сме земни човеци, ние имаме нашите мисли; ние смъкваме един вид мислите долу, в нашия душевен живот. Там обаче те постепенно се превръщат в началото на един или друг природен процес. Но въпреки това те остават вътре в нас. Но когато настъпи епохата на Бъдещия Юпитер, те ще излязат вън от нас. И онова, което днес ние мислим, което въобще изживяваме вътре в себе си, тогава то ще се превърне във външен свят.
И тогава, намирайки се на една по-висша степен, ние ще гледаме надолу към онова, което днес съществува като наш вътрешен живот, като към един външен свят.
Онова, което някога е изживяно в свобода, след време се превръща в необходимост.
към текста >>
Ние все още им предлагаме, така да се каже, една бременна обвивка, обаче
един
ден тази обвивка ще се разкъса.
Веднага щом излезем извън настоящето и изтласкаме субективното надолу в душевния живот, там то до бива едно самостоятелно битие; естествено, първоначално то остава само там, вътре в нас. Но то получава едно самостоятелно битие. И когато живеем по-нататък с други мисли, ние задължително се съобразяваме и с предишните наши мисли.
Ние все още им предлагаме, така да се каже, една бременна обвивка, обаче един ден тази обвивка ще се разкъса.
Защото в духовния свят нейната стоят различно. Ето защо едно такова събитие, каквото аз разгледах съвсем хипотетично, Вие трябва да го разглеждате и от тази гледна точка. Външно погледнато, скалата се срутва и затрупва една група хора: обаче това е само външният израз на нещо, което става в духовния свят, това е другата част на събитието, която съществува също така обективно, както първото, видимото събитие.
към текста >>
Пред нас е само
един
ият от пътищата на себепознание, който винаги ще ни напомня как всичко онова, което става във физическата област, не бива да бъде преценявано
един
ствено според физическия му облик, а трябва да бъде преценявано с оглед на факта, че наред с физическия си облик нещата имат и
един
духовен облик.
Пред нас е само единият от пътищата на себепознание, който винаги ще ни напомня как всичко онова, което става във физическата област, не бива да бъде преценявано единствено според физическия му облик, а трябва да бъде преценявано с оглед на факта, че наред с физическия си облик нещата имат и един духовен облик.
Както нашето физическо тяло съдържа в себе си едно етерно тяло, така и в основата на всички сетивни процеси стои свръхсетивният свят. Ако се съобразяваме само с това, което виждат нашите очи, което чуват нашите уши и т.н., ние стигаме до една непълна представа за света. Ние не бива да забравяме, че до като протича видимото, физическото събитие, едновременно с него протича и едно невидимо, едно духов но събитие, което има много по-голямо значение от това, което се открива пред нашите физически сетива. Онова, което са изживели в духовния свят душите, чиито тела са били затрупани от скалата, може да бъде безкрайно по-важно от това, което се е случило външно. И събитията, които са настъпили там, са непосредствено свързани с цялото бъдеше на тези души, както ще видим по-нататък.
към текста >>
Днес аз се постарах да насоча Вашите мисли, Вашите идеи в онази посока, която ще Ви открие, че пра вилните понятия за свободата и необходимостта, за прегрешението и изкуплението са възможни
един
ствено тогава, когато наред с физическия свят ние се съобразяваме и с духовния свят.
Нека тук да прекъснем нашите размишления, скъпи мои приятели, за да ги продължим следващата неделя.
Днес аз се постарах да насоча Вашите мисли, Вашите идеи в онази посока, която ще Ви открие, че пра вилните понятия за свободата и необходимостта, за прегрешението и изкуплението са възможни единствено тогава, когато наред с физическия свят ние се съобразяваме и с духовния свят.
Ето как изглеждат неща та, за които ще продължим да говорим следващата неделя.
към текста >>
33.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на
един
хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери.
Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери.
Естествено, онова, което ще приведа като пример, се отнася за всички възможни ситуации в живота. И така, нека да вземем следния пример. Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор. Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери.
към текста >>
Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на
един
директор.
Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери. Естествено, онова, което ще приведа като пример, се отнася за всички възможни ситуации в живота. И така, нека да вземем следния пример.
Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор.
Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година.
към текста >>
И за следващата учебна година аз съставих
един
план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци.
И така, нека да вземем следния пример. Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор. Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил.
И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци.
Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година. И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал. Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година. И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен. Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва
един
план за разпределението на учебния материал.
Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година.
И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал.
Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година. И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен. Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
Несъмнено Вие сте
един
добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година. И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал. Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година. И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен.
Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
Сега подготвих съвсем нов учебен план, така че да избегна всички грешки, които съм допускал досега.“ И той също показва на директора
един
подробно разработен учебен план, включващ темите и домашните задачи, които ще бъдат възложени на учениците през новата учебна година въз основа както се изразява той на опита относно миналата година, на опита относно своите грешки.
Вторият учител също казва: „Аз прегледах целия учебен материал, който преподавах миналата година на моите ученици и видях къде съм сгрешил, какво съм пропуснал.
Сега подготвих съвсем нов учебен план, така че да избегна всички грешки, които съм допускал досега.“ И той също показва на директора един подробно разработен учебен план, включващ темите и домашните задачи, които ще бъдат възложени на учениците през новата учебна година въз основа както се изразява той на опита относно миналата година, на опита относно своите грешки.
Директорът казва: „Учителят, с когото разговарях преди малко, се беше постарал да отбележи всички предимства на своята работа и с оглед на тях той подготви новия си учебен план. Вие сте се постарали да избегнете всички допуснати грешки. И двата начина могат да се окажат добри. Аз съм напълно спокоен и убеден, че Вие също ще постигнете отлични резултати с Вашите ученици.“ С истинско удоволствие, казва още директорът, аз виждам, че разполагам с учители, които внимателно обмислят своя минал опит и знаят как да се отнасят към своите задължения. Ето до какво боди мъдрото себе познание.
към текста >>
Постарах се да проуча още по-добре характерите на моите ученици, направих
един
вид ретроспекция на онова, което се случи с всеки
един
от тях.“
Но сега идва редът на третия учител. Той заявява следното: „През ваканцията аз също обмислих много внимателно всичко онова, което се случи в моя клас през изтеклата година.
Постарах се да проуча още по-добре характерите на моите ученици, направих един вид ретроспекция на онова, което се случи с всеки един от тях.“
към текста >>
„Сега заявява директорът аз разбирам, че Вие също сте си направили изводи за Вашите грешки, както и за Вашите сполуки, така че очаквам да сте изработили
един
вид учебна програма за следващата година, както и Вашите колеги.“ Тогава учителят казва: „Да, вероятно и аз съм допускал грешки.
„Сега заявява директорът аз разбирам, че Вие също сте си направили изводи за Вашите грешки, както и за Вашите сполуки, така че очаквам да сте изработили един вид учебна програма за следващата година, както и Вашите колеги.“ Тогава учителят казва: „Да, вероятно и аз съм допускал грешки.
Но аз наблегнах на друго. Аз изучих още по-добре характерите на моите ученици, както и онова, което се случи с всеки един от тях. Аз не разсъждавах много дали съм допускал някакви грешки, не разсъждавах и върху предимствата на моята работа. Аз не се занимавах с тези неща. Аз просто си помислих: ето, точно така трябваше да протече работата през учебната година.
към текста >>
Аз изучих още по-добре характерите на моите ученици, както и онова, което се случи с всеки
един
от тях.
„Сега заявява директорът аз разбирам, че Вие също сте си направили изводи за Вашите грешки, както и за Вашите сполуки, така че очаквам да сте изработили един вид учебна програма за следващата година, както и Вашите колеги.“ Тогава учителят казва: „Да, вероятно и аз съм допускал грешки. Но аз наблегнах на друго.
Аз изучих още по-добре характерите на моите ученици, както и онова, което се случи с всеки един от тях.
Аз не разсъждавах много дали съм допускал някакви грешки, не разсъждавах и върху предимствата на моята работа. Аз не се занимавах с тези неща. Аз просто си помислих: ето, точно така трябваше да протече работата през учебната година. И по този начин аз стигнах до нещо, което трябваше да се прояви под формата на необходимост. Моите ученици бяха възпитавани по определен начин, показаха качествата на своите характери.
към текста >>
„Но как така възразява директорът, Вие се държите като
един
доста самодоволен човек; впрочем разработихте ли някаква програма, разработихте ли темите и задачите, които ще възлагате на Вашите ученици?
„Но как така възразява директорът, Вие се държите като един доста самодоволен човек; впрочем разработихте ли някаква програма, разработихте ли темите и задачите, които ще възлагате на Вашите ученици?
“ „Не отвръща учителят, аз не съм сторил това.“ „Но как ще постъпите тогава с Вашия клас? “ Учи телят отговаря: „Най-напред аз ще видя как ще изглеждат моите ученици в началото на учебната година, какви промени са настъпили в техните характери. И мисля, че ще разбера това по-добре, отколкото през миналата година, понеже през цялата ваканция аз проучвах съдбите на моите ученици. Обаче какви ще бъдат характеровите им особености, аз не мога да зная: това тепърва ще разбера.“ „Но няма ли да разработите предварителните теми и задачи, свързани с учебната програма? “ „Да, но аз ще сторя това едва тогава, когато видя как са напреднали не само положителните качества, но и недостатъците на децата.
към текста >>
Нито
един
от тримата учители не променя своето становище.
След няколко години се случва следното: Директорът напуска въпросното училище и на негово място в началото на новата учебна година идва друг директор. Той също разговаря с тримата учители: как ще се подготвят те за предстоящата година и ред други подробности.
Нито един от тримата учители не променя своето становище.
Тогава новият директор казва: „Да, тук несъмнено има определена разлика във вашия подход. Обаче все пак аз смятам, че първите двама учители трябва да се съобразят с третия.“ „Как възразяват първите двама учители. Предишният директор винаги казваше, че тъкмо той трябва да взема пример от нас! “ „Да отговаря новият директор, но аз считам, че това не е съвсем правилно и че сега първите двама учители трябва да се съобразят с третия.“
към текста >>
Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато
един
ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама.
Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен.
Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама.
И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти. От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>
И цялата работа продължава по
един
ствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти.
Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по-рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама.
И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти.
От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>
От
един
такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината“ и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро.“ На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама. И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти.
От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.
към текста >>
Да, ето какво може да се получи в
един
конкретно взет случай.
Да, ето какво може да се получи в един конкретно взет случай.
Но това не прави никакво впечатление на хората, защото те обикновено казват: Не винаги може да се проследи целият живот на онези, които излизат от училищата. Това е изключено. А и съвсем не е най-важното. Така обикновено мислят хората.
към текста >>
Обаче те правят това в
един
мъртъв смисъл.
Ние се объркваме, защото разсъждаваме и постъпваме в смисъла на първите двама учители и съдим за настоящето според мъртвите останки на миналото, според онова, което трябва да остане минало в миналото. Последният учител, третият, извлича от миналото само това, което е живо, и го утвърждава, проучвайки характерите на своите ученици, като в хода на това проучване самият той претърпява известно развитие. Чисто и просто той третира миналото по друг начин. После той си казва: ако аз напредна в моето развитие, тогава онова, което ми предстои в бъдещето, аз ще го постигна с моите нарастващи способности, до които стигам в хода на времето. Първите двама учители, обременени с определено суеверие към миналото, казват: за в бъдеше ние трябва да избягваме грешките, които сме допускали в миналото.
Обаче те правят това в един мъртъв смисъл.
Правят го така, че искат не да подобрят своите лични качества, а да решават нещата единствено чрез едно външно регистриране на фактите. Те не искат да работят върху себе си по един непосредствен и жив начин, а си въобразяват, че биха могли да допринесат нещо за бъдещия свят единствено чрез регистрирането на фактите, единствено чрез данните, които получават от външното наблюдение на нещата.
към текста >>
Правят го така, че искат не да подобрят своите лични качества, а да решават нещата
един
ствено чрез едно външно регистриране на фактите.
Последният учител, третият, извлича от миналото само това, което е живо, и го утвърждава, проучвайки характерите на своите ученици, като в хода на това проучване самият той претърпява известно развитие. Чисто и просто той третира миналото по друг начин. После той си казва: ако аз напредна в моето развитие, тогава онова, което ми предстои в бъдещето, аз ще го постигна с моите нарастващи способности, до които стигам в хода на времето. Първите двама учители, обременени с определено суеверие към миналото, казват: за в бъдеше ние трябва да избягваме грешките, които сме допускали в миналото. Обаче те правят това в един мъртъв смисъл.
Правят го така, че искат не да подобрят своите лични качества, а да решават нещата единствено чрез едно външно регистриране на фактите.
Те не искат да работят върху себе си по един непосредствен и жив начин, а си въобразяват, че биха могли да допринесат нещо за бъдещия свят единствено чрез регистрирането на фактите, единствено чрез данните, които получават от външното наблюдение на нещата.
към текста >>
Те не искат да работят върху себе си по
един
непосредствен и жив начин, а си въобразяват, че биха могли да допринесат нещо за бъдещия свят
един
ствено чрез регистрирането на фактите,
един
ствено чрез данните, които получават от външното наблюдение на нещата.
Чисто и просто той третира миналото по друг начин. После той си казва: ако аз напредна в моето развитие, тогава онова, което ми предстои в бъдещето, аз ще го постигна с моите нарастващи способности, до които стигам в хода на времето. Първите двама учители, обременени с определено суеверие към миналото, казват: за в бъдеше ние трябва да избягваме грешките, които сме допускали в миналото. Обаче те правят това в един мъртъв смисъл. Правят го така, че искат не да подобрят своите лични качества, а да решават нещата единствено чрез едно външно регистриране на фактите.
Те не искат да работят върху себе си по един непосредствен и жив начин, а си въобразяват, че биха могли да допринесат нещо за бъдещия свят единствено чрез регистрирането на фактите, единствено чрез данните, които получават от външното наблюдение на нещата.
към текста >>
Ако аз бих бил
един
Бог, тогава, естествено, бих създал
Важното е сега да разберем как самите ние като живи същества сме поставени в живия свят. В противен случай ние се превръщаме в критици на Боговете, например на Елохимите, защото онзи, който поставя своята собствена мъдрост над мъдростта на Боговете, би могъл да заяви: Но защо, ако тези Богове искаха да бъдат Богове, не можеха ли да предвидят, че светлината ще бъде нещо добро? За мен тези Богове не са никакви пророци!
Ако аз бих бил един Бог, тогава, естествено, бих създал
към текста >>
В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в
един
жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до
един
проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно.
Обаче това е само една човешка мъдрост, изкуствено поставена над мъдростта на Боговете.
В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици.“ И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно.
Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири седмица ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна.“ На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци. Те казват: „Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен.“ Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.
към текста >>
Естествено, когато замислям
един
експеримент, аз трябва да съм наясно, че причината за сегашните процеси винаги се крие в миналото.
Ние виждаме как постепенно стигаме до големия въпрос, който ни занимава именно в тези лекции, до въпроса за свободата и необходимостта. Но тъкмо при този въпрос, който е свързан толкова дълбоко с всичко, което засяга мировите процеси и човешките действия, ние трябва да сме наясно за всички трудности, свързани с него. Налага се например да бъдем наясно върху следното: когато обгръщаме с поглед всичко онова, което вече е станало и в което сме вплетени самите ние, трябва да го разглеждаме като форма на една или друга необходимост. Няма никакво съмнение ние обгръщаме с поглед нашето минало, откриваме там една или друга необходимост, но в същото време трябва да си зададем и въпроса: Можем ли така е редно да се попитаме, можем ли да намерим причините за едно събитие, което е настъпило сравнително по-късно в рамките на нашето минало? В известен смисъл естествената наука трябва да постъпва така, че причината за онова, което става в следващите периоди от време, да бъде търсена в предходните периоди от време.
Естествено, когато замислям един експеримент, аз трябва да съм наясно, че причината за сегашните процеси винаги се крие в миналото.
Но това съвсем не означава, че този подход е валиден за всичко, което става в света. Защото, ако поискаме да търсим тъкмо по този начин връзката между причина и следствие т.е. пренасяйки я върху нишките, свързващи „миналото“ и „бъдещето“, ние лесно бихме се заблудили.
към текста >>
Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук
един
човек кара своята каруца.
Отново бих искал да си послужа с едно сравнение. Когато наблюдаваме външната действителност с нашите физически сетива, ние разсъждаваме приблизително по следния начин: Понеже този факт изглежда така, другият факт изглежда иначе. Обаче ако разширим този подход върху целия наблюдаван от нас процес, ние често стигаме до грешката, която бих искал да охарактеризирам с едно просто сравнение. Ние стигаме до следната грешка.
Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята каруца.
Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози. Заставайки пред тази гледка, е напълно естествено да си кажем: Конят тегли, а човекът е теглен. Човекът е теглен натам, където го тегли конят. Това е напълно ясно. Следователно конят е причината човекът да бъде теглен в една или друга посока.
към текста >>
Ние виждаме
един
кон, отзад каруцата, и на каруцата
един
човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози.
Отново бих искал да си послужа с едно сравнение. Когато наблюдаваме външната действителност с нашите физически сетива, ние разсъждаваме приблизително по следния начин: Понеже този факт изглежда така, другият факт изглежда иначе. Обаче ако разширим този подход върху целия наблюдаван от нас процес, ние често стигаме до грешката, която бих искал да охарактеризирам с едно просто сравнение. Ние стигаме до следната грешка. Ние разсъждаваме така: Ето, аз виждам, че тук един човек кара своята каруца.
Ние виждаме един кон, отзад каруцата, и на каруцата един човек, който аз често съм прибягвал до този пример просто седи там и се вози.
Заставайки пред тази гледка, е напълно естествено да си кажем: Конят тегли, а човекът е теглен. Човекът е теглен натам, където го тегли конят. Това е напълно ясно. Следователно конят е причината човекът да бъде теглен в една или друга посока. Следователно причината се крие в конската сила, а фактът, че човекът е теглен в една или друга посока, е само следствие.
към текста >>
Къде са били съответните двама души, преди да се срещнат, къде са били
един
час преди срещата, откъде са тръгнали, за да се срещнат.
Ако някой вярва, че може да намери причината за дадено събитие в непосредствените условия, всред които то се разиграва, тогава може да се случи следното: Наблюдавайки отстрани, човек вижда например следното: Ето тук се срещат двама души. Сега той постъпва според изследователския подход на естествената наука. Двамата се срешат. После той проучва.
Къде са били съответните двама души, преди да се срещнат, къде са били един час преди срещата, откъде са тръгнали, за да се срещнат.
Така той може да проследи, поне за известно време, как „едното“ движи „другото“ и как накрая двамата се срешат. Но друг някой, който не се интересува от тези подробности, случайно научава, че двамата са уговорили своята среща още преди пет дни и накратко отсича: те се срещат, понеже са уговорили своята среща!
към текста >>
Така стоят нещата и при наблюдението на природния свят, особено при събития, в които по
един
или друг на чин са включени и човешки същества.
Виждате ли, тук Вие имате възможност сами да се уверите: Причината съвсем не трябва да се търси там, където се намира непосредствено предшествуващото събитие, и когато търсим причината само там, ние не стигаме доникъде, защото можем да проследим веригата от причини само до определен момент.
Така стоят нещата и при наблюдението на природния свят, особено при събития, в които по един или друг на чин са включени и човешки същества.
Обаче когато постъпваме така, че търсим предходните събития и само тях, вярвайки, че ще стигнем до съответните причини, ние изпадаме в грешка, поддаваме се на една голяма измама.
към текста >>
Но да предположим сега, че в деянието, извършено тук във физическия свят, се е вляло нещо, което може да бъде намерено
един
ствено в живота, който съответният човек е имал между своята смърт и поредното си ново раждане.
Представете си ясно: Даден човек извършва някакво деяние в условията на физическия свят. Ние просто го виждаме как извършва своето деяние. Какво става по-нататък? Онзи, който иска да ограничи своите наблюдения само в рамките на физическия свят, ще проучи някои факти, свързани с близкото минало на въпросния човек. Ако се задълбочи още по-нататък, той ще проучи как е бил възпитан той или пък ще провери както е на мода да се казва сега неговата наследственост и така нататък.
Но да предположим сега, че в деянието, извършено тук във физическия свят, се е вляло нещо, което може да бъде намерено единствено в живота, който съответният човек е имал между своята смърт и поредното си ново раждане.
Тогава това ще означава, че в момента на раждането ние прекъсваме линията на причините и стигаме дотам, че пред нас застава нещо подобно на уговорката между двамата души: защото онова, което аз изследвам сега, може да е било предопределено още преди столетия тъкмо там в живота между по следната смърт и поредното ново раждане. И тъкмо онова, което е било преживяно там, се влива сега в моите намерения, в моите действия и т.н.
към текста >>
Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като плод на свободата, ние също ще изпаднем в
един
голям предразсъдък.
Ако отново насочим поглед към човешките събития, ние навсякъде ще открием нишките на необходимостта.
Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като плод на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък.
Отново бих желал да се обоснова с един хипотетичен пример. Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н. след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма. После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото.
към текста >>
Отново бих желал да се обоснова с
един
хипотетичен пример.
Ако отново насочим поглед към човешките събития, ние навсякъде ще открием нишките на необходимостта. Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като плод на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък.
Отново бих желал да се обоснова с един хипотетичен пример.
Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н. след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма. После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото. Вярвам, че всички ще се съгласите: във всички тези случаи ние се натъкваме на една строго определена необходимост.
към текста >>
след известно време става пощенски раздавач,
един
селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма.
Ако отново насочим поглед към човешките събития, ние навсякъде ще открием нишките на необходимостта. Защото, ако бихме поискали да представим всяко едно човешко действие като плод на свободата, ние също ще изпаднем в един голям предразсъдък. Отново бих желал да се обоснова с един хипотетичен пример. Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н.
след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма.
После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото. Вярвам, че всички ще се съгласите: във всички тези случаи ние се натъкваме на една строго определена необходимост. Защото, ако проучим специфични те условия, свързани с неговото раждане, детство и т.н., ако съпоставим всички по-важни събития, които са се случили в неговия живот, ще установим как всичките са групирани по такъв начин, че да направят от него един пощенски раздавач; и как например в съответното време се освобождава едно вакантно място, което той по необходимост трябва да заеме веднага. И тогава, тогава вече свободата престава да съществува.
към текста >>
Защото, ако проучим специфични те условия, свързани с неговото раждане, детство и т.н., ако съпоставим всички по-важни събития, които са се случили в неговия живот, ще установим как всичките са групирани по такъв начин, че да направят от него
един
пощенски раздавач; и как например в съответното време се освобождава едно вакантно място, което той по необходимост трябва да заеме веднага.
Нека да предположим следното: Някой израства тук или там и според специфичните условия на своето раждане, детство, възпитание и т.н. след известно време става пощенски раздавач, един селски пощенски раздавач, който всяка сутрин пътува до съответното село, за да раздава писма. После отново се връща. На следващата сутрин пак заминава за селото. Вярвам, че всички ще се съгласите: във всички тези случаи ние се натъкваме на една строго определена необходимост.
Защото, ако проучим специфични те условия, свързани с неговото раждане, детство и т.н., ако съпоставим всички по-важни събития, които са се случили в неговия живот, ще установим как всичките са групирани по такъв начин, че да направят от него един пощенски раздавач; и как например в съответното време се освобождава едно вакантно място, което той по необходимост трябва да заеме веднага.
И тогава, тогава вече свободата престава да съществува. Защото, естествено, той не може да променя адресите на писмата, които разнася: тук напира една неумолима външна необходимост: на чия врата ще позвъни, на чия врата няма да позвъни и т.н. Да, тук ние виждаме колко много необходимост има в това, което този човек трябва да върши всеки ден.
към текста >>
Но сега нека да предположим още нещо: на
един
друг човек, може би по-млад от мен и тук Вие не би трябвало да отправяте някакви упреци към неговото хрумване... И така, на
един
друг по-млад човек, достатъчно млад, за да не може да бъде наречен ленивец, изведнъж му хрумва: Аз всяка сутрин ще тръгвам с пощенския раздавач и ще го придружавам по неговите маршрути.
Но сега нека да предположим още нещо: на един друг човек, може би по-млад от мен и тук Вие не би трябвало да отправяте някакви упреци към неговото хрумване... И така, на един друг по-млад човек, достатъчно млад, за да не може да бъде наречен ленивец, изведнъж му хрумва: Аз всяка сутрин ще тръгвам с пощенския раздавач и ще го придружавам по неговите маршрути.
И ето че всяка сутрин той започва да става рано и да тръгва след селския пощенски раздавач, изпълнявайки всички отделни поръчки заедно с него, и после отново да се връща у дома си. Този ангажимент, този доброволен ангажимент продължава известно време. Да, скъпи мои приятели, няма никакво съмнение, че в този случай не можем да говорим за необходимост в онзи смисъл, в който говорихме, когато ставаше дума за първия пощенски раздавач. Защото всичко онова, което бърши първият пощенски раздавач, става по необходимост. Обаче във втория случай не е така: там нямаме никакви задължения, никакви необходимости.
към текста >>
Дори бихме могли да си изградим следната представа: бихме могли да предположим, че за по-младия човек настъпва
един
ден, когато той отказва да стане от леглото.
По-младият човек би могъл всеки ден да си остава у дома и да не придружава пощенския раздавач, като в крайна сметка това не би променило нищо в обективния ход на нещата. Тук съм съвсем ясен, нали? Или, казано с други думи: Първият човек върши всичко по необходимост, вторият върши всичко в свобода. Това твърдение може да бъде изказано съвсем категорично. И въпреки всичко в известен смисъл и двамата вършат едно и също.
Дори бихме могли да си изградим следната представа: бихме могли да предположим, че за по-младия човек настъпва един ден, когато той отказва да стане от леглото.
Сега той би могъл да преустанови своите визити с пощенския раздавач, но въпреки това става и тръгва, защото вече е свикнал. Всичко, което досега той вършеше в свобода, от сега нататък започва да го върши по необходимост. Ние нагледно виждаме как свободата се слива с необходимостта.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, ако проучим как точно живее в нас „вторият човек“, за когото стана дума в моята публична лекция, ще установим, че след като мине през Портата на смъртта, това всъщност не променя много нещата, така че бихме могли да сравним душевните сили, които живеят в нас с
един
вид „придружител“ на външния човек, който върви тук или там в условията на физическия свят.
Да, скъпи мои приятели, ако проучим как точно живее в нас „вторият човек“, за когото стана дума в моята публична лекция, ще установим, че след като мине през Портата на смъртта, това всъщност не променя много нещата, така че бихме могли да сравним душевните сили, които живеят в нас с един вид „придружител“ на външния човек, който върви тук или там в условията на физическия свят.
към текста >>
Вярно е, че за
един
материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено.
Вярно е, че за един материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено.
Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и кислород. Нещата трябва да са единни и цялостни! “ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород. Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм. Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът.
към текста >>
Нещата трябва да са
един
ни и цялостни!
Вярно е, че за един материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено. Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и кислород.
Нещата трябва да са единни и цялостни!
“ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород. Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм. Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът. Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия. Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители.
към текста >>
Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в
един
или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители.
Нещата трябва да са единни и цялостни! “ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород. Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм. Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът. Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия.
Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители.
Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго. Към него обаче сега се прибавя, от друга страна, онова, което идва от духовния свят като наша индивидуална същност и което първоначално няма нищо общо с всички онези сили, които пулсират в наследствената линия и в редуването на поколенията. То идва направо от духовния свят и съединява, духовно свързва и съединява такива причинни фактори, към които ние сме предразположени от преди много столетия, с другите причини, които се намират в наследствената линия. Фактически положението е такова, че да съдим правилно за нещата можем само тогава, когато възприемаме тази втора същност, която идва от духовния свят и се съединява с физическата същност, като един вид „придружител“ на първата, действително като един вид „придружител“. Ето защо аз избрах примера с онзи придружител, който взема участие във всичко, което пощенският раздавач върши.
към текста >>
То идва направо от духовния свят и съ
един
ява, духовно свързва и съ
един
ява такива причинни фактори, към които ние сме предразположени от преди много столетия, с другите причини, които се намират в наследствената линия.
Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът. Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия. Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители. Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго. Към него обаче сега се прибавя, от друга страна, онова, което идва от духовния свят като наша индивидуална същност и което първоначално няма нищо общо с всички онези сили, които пулсират в наследствената линия и в редуването на поколенията.
То идва направо от духовния свят и съединява, духовно свързва и съединява такива причинни фактори, към които ние сме предразположени от преди много столетия, с другите причини, които се намират в наследствената линия.
Фактически положението е такова, че да съдим правилно за нещата можем само тогава, когато възприемаме тази втора същност, която идва от духовния свят и се съединява с физическата същност, като един вид „придружител“ на първата, действително като един вид „придружител“. Ето защо аз избрах примера с онзи придружител, който взема участие във всичко, което пощенският раздавач върши. Да, положението е такова, че нашата душа е в непрекъснато сътрудничество с този „придружител“.
към текста >>
Фактически положението е такова, че да съдим правилно за нещата можем само тогава, когато възприемаме тази втора същност, която идва от духовния свят и се съ
един
ява с физическата същност, като
един
вид „придружител“ на първата, действително като
един
вид „придружител“.
Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия. Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители. Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго. Към него обаче сега се прибавя, от друга страна, онова, което идва от духовния свят като наша индивидуална същност и което първоначално няма нищо общо с всички онези сили, които пулсират в наследствената линия и в редуването на поколенията. То идва направо от духовния свят и съединява, духовно свързва и съединява такива причинни фактори, към които ние сме предразположени от преди много столетия, с другите причини, които се намират в наследствената линия.
Фактически положението е такова, че да съдим правилно за нещата можем само тогава, когато възприемаме тази втора същност, която идва от духовния свят и се съединява с физическата същност, като един вид „придружител“ на първата, действително като един вид „придружител“.
Ето защо аз избрах примера с онзи придружител, който взема участие във всичко, което пощенският раздавач върши. Да, положението е такова, че нашата душа е в непрекъснато сътрудничество с този „придружител“.
към текста >>
Вие не бихте отрекли, че ако вторият човек, който придружава първия, върши неговите служебни задължения в продължение на доста време, той също може да стане
един
добър пощенски раздавач.
Вторият човек, който придружава селския пощенски раздавач, върши всичко това доброволно и свободно. Това не можем да отречем. Разбира се, биха могли да се търсят едни или други причини: обаче по отношение на необходимостта, в която е поставен редовният пощенски раздавач, тези причини се намират в областта на свободата. Вторият човек е напълно свободен в своите действия. Но, виждате ли, от тази свобода произлиза бих казал по необходимост още нещо, нещо напълно възможно.
Вие не бихте отрекли, че ако вторият човек, който придружава първия, върши неговите служебни задължения в продължение на доста време, той също може да стане един добър пощенски раздавач.
Той ще може да се справя с тези задължения, понеже години наред е придружавал истинския пощенски раздавач. И вероятно ще може да го върши дори по-добре, понеже ще избягва някои грешки. Но ако първият не би допускал тези грешки, нали така, вторият изобщо не би ги забелязал. Човек съвсем не може да си представи нещата така, сякаш за втория би било полезно, ако той размишлява върху грешките на първия. Когато човек мисли подвижно и живо, той стига до извода: ако вторият би размишлявал върху грешките на първия, това би било само едно на празно усилие на ума.
към текста >>
Но едва ли ще постигне това, което би постигнал
един
трети човек, който си казва: Да, онова, което вече е станало, то е било необходимо; и в същото време то е една здрава основа, от която човек може да се учи.
Вторият човек, ако е така да се каже предразположен към хипохондрия, насочва своя поглед предимно върху своите грешки. Ако след време той изобщо се освободи от своята хипохондрия, от своите грешки, ако може да се издигне над тях... той ще стигне дотам, да избягва тези грешки.
Но едва ли ще постигне това, което би постигнал един трети човек, който си казва: Да, онова, което вече е станало, то е било необходимо; и в същото време то е една здрава основа, от която човек може да се учи.
Да се учи не чрез някаква досадна критика, а с помощта на обективното наблюдение. В този случай въпросният човек ще продължи да върши не това, което вече е останало в миналото, няма да пренася механически миналото в бъдещето, а ще засили, ще укрепи това, което е „придружителят“, и ще го пренесе като една жива сила в бъдещето. Той няма да повтаря онова, което досега е вършил „добре“, няма да избягва това, което е вършил „лошо“, а чрез доброто и лошото, въплътявайки ги в себе си и оставяйки ги просто такива, каквито са, той ще засили и ще укрепи своите способности.
към текста >>
Да, ето как изглежда възможно най-доброто укрепване на душевните сили: Да оставим на спокойствие това, което вече е станало, и да го пренесем по
един
жив начин в бъдещето.
Да, ето как изглежда възможно най-доброто укрепване на душевните сили: Да оставим на спокойствие това, което вече е станало, и да го пренесем по един жив начин в бъдещето.
В противен случай ние винаги ще се връщаме към миналото по един луциферическо-ариманически начин. Напредък в развитието е възможен само тогава. Когато човек правилно вниква в необходимостта. Защо? Нима това е възможно в сферата на необходимостта? Тъкмо по този повод бих желал да си послужа с едно сравнение, като моля да размислите върху него до следващия вторник.
към текста >>
В противен случай ние винаги ще се връщаме към миналото по
един
луциферическо-ариманически начин.
Да, ето как изглежда възможно най-доброто укрепване на душевните сили: Да оставим на спокойствие това, което вече е станало, и да го пренесем по един жив начин в бъдещето.
В противен случай ние винаги ще се връщаме към миналото по един луциферическо-ариманически начин.
Напредък в развитието е възможен само тогава. Когато човек правилно вниква в необходимостта. Защо? Нима това е възможно в сферата на необходимостта? Тъкмо по този повод бих желал да си послужа с едно сравнение, като моля да размислите върху него до следващия вторник. Тогава, с помощта на това сравнение, ние ще напреднем още по-нататък в нашата тема.
към текста >>
Представете си, че искате да видите с очите си
един
външен, материален предмет.
Представете си, че искате да видите с очите си един външен, материален предмет.
Вие можете да видите този външен предмет, обаче ще Ви бъде невъзможно да го видите, ако, да речем, поставите между себе си и предмета едно огледало. Тогава Вие ще виждате Вашето собствено око. Ако искате да виждате предмета, Вие трябва да се откажете от това, да виждате Вашето око, и обратно ако искате да виждате Вашето око, Вие трябва да се откажете от желанието си да наблюдавате предмета.
към текста >>
Но поради едно забележително взаимодействие на най-различни Същества ние установяваме както по отношение на човешките действия, така и по отношение на човешкото познание следното: До обектите на нашето познание ние стигаме чрез
един
вид огледало.
Но поради едно забележително взаимодействие на най-различни Същества ние установяваме както по отношение на човешките действия, така и по отношение на човешкото познание следното: До обектите на нашето познание ние стигаме чрез един вид огледало.
„Познанието“ винаги означава един вид отражение.
към текста >>
„Познанието“ винаги означава
един
вид отражение.
Но поради едно забележително взаимодействие на най-различни Същества ние установяваме както по отношение на човешките действия, така и по отношение на човешкото познание следното: До обектите на нашето познание ние стигаме чрез един вид огледало.
„Познанието“ винаги означава един вид отражение.
към текста >>
34.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Скъпи мои приятели, отдавна сме свикнали да обсъждаме такива трудни въпроси, каквито са въпросите за необходимостта и свободата с помощта на прости понятия, с възможно най-прости понятия, така че в продължение, бих казал, на
един
миг, да обгръщаме наведнъж много факти и подробности.
Скъпи мои приятели, отдавна сме свикнали да обсъждаме такива трудни въпроси, каквито са въпросите за необходимостта и свободата с помощта на прости понятия, с възможно най-прости понятия, така че в продължение, бих казал, на един миг, да обгръщаме наведнъж много факти и подробности.
Често пъти, когато сме изправени пред такива въпроси, ние не вземаме под внимание, че те налагат необходимостта да се съобразяваме с това, колко многообразни са причинните връзки в света и как онова, което става на определено място, трябва да бъде разглеждано в съвършено друга светлина ако искаме да го разберем в сравнение с нещо напълно подобно, което обаче става в друга точка от мировите процеси. Сега бих искал още веднъж да припомня нещо, което вече съм споменавал тук, макар и по друг повод.
към текста >>
И чрез начина, по който стана сблъсъкът между
един
бих казал духовно презрял народ, какъвто бяха тогава римляните, и
един
съвсем друг, исторически млад народ, какъвто бяха германите, се роди всичко онова, което впоследствие се извиси до Гьотевия „Фауст“, всичко онова, което донесе новата култура на 19 век.
Обаче, скъпи мои приятели, с подобно разглеждане не се постига нищо. Защото, представете си само как много от събитията, свързани с придвижването на народите от източните към западните пространства на Европа, биха протекли съвсем различно при този сблъсък между римляни и германи и тогава цялото по-късно развитие на Средна Европа би протекло по съвсем друг начин. Да, всички събития, които се разигра ха в хода на вековете до наши дни, биха протекли по съвсем друг начин, ако тогава онази народностна субстанция, която имаме в лицето на древните римляни и която не можа да се проникне напълно с истинските идеи на християнството именно поради своята, бих казал, световноисторическа особеност; ето защо римляните трябваше да се слеят с други, исторически млади народи, които можаха да приемат християнството с нови, могъщи и младенчески сили.
И чрез начина, по който стана сблъсъкът между един бих казал духовно презрял народ, какъвто бяха тогава римляните, и един съвсем друг, исторически млад народ, какъвто бяха германите, се роди всичко онова, което впоследствие се извиси до Гьотевия „Фауст“, всичко онова, което донесе новата култура на 19 век.
Биха ли протекли нещата по съшия начин, ако навремето не беше настъпил този сблъсък между двата народа?
към текста >>
Процесите, които се разиграват днес, са на свой ред изходна точка за други мирови събития, а те, естествено, са по необходимост свързани с това, което става днес, макар че доколкото става дума за събития на физическото поле те са твърде различни от всичко онова, което се разиграва под сбита форма в
един
кратък период от време.
Тук ние се докосваме до едно духовно течение, изпълнено с дълбоки вътрешни закономерности, изпълнено с една закономерна необходимост, която пулсира в мировите процеси и във всички области на живота. Как някой би поискал в този случай да насочи своите действия именно според събитията, станали от тогава насам в хода на вековете?
Процесите, които се разиграват днес, са на свой ред изходна точка за други мирови събития, а те, естествено, са по необходимост свързани с това, което става днес, макар че доколкото става дума за събития на физическото поле те са твърде различни от всичко онова, което се разиграва под сбита форма в един кратък период от време.
към текста >>
И ако по някакъв начин бихме премахнали разкаянието от човешкия живот, от израстването на човешката душа, ние несъмнено бихме унищожили
един
морален импулс, който има огромна стойност.
Сериозното възражение гласи: Добре, но къде остава тогава всичко онова, което играе толкова голяма роля в човешкия живот, а именно разкаянието за едно или друго наше действие, което вече сме извършили? И естествено, напълно прав е онзи, който казва: Разкаянието е необходимо, разкаянието трябва да съществува.
И ако по някакъв начин бихме премахнали разкаянието от човешкия живот, от израстването на човешката душа, ние несъмнено бихме унищожили един морален импулс, който има огромна стойност.
към текста >>
Ако човекът действително би „летял“ в една или друга посока, както топката, която следва необходимото направление в резултат от получения тласък, той би трябвало да изгуби каквото и да е съзнание относно всичко онова, което представлява негово то летене и при което той следва
един
ствено необходимостта.
Обаче Спиноза съвсем не е прав. Нещата стоят точно обратно.
Ако човекът действително би „летял“ в една или друга посока, както топката, която следва необходимото направление в резултат от получения тласък, той би трябвало да изгуби каквото и да е съзнание относно всичко онова, което представлява негово то летене и при което той следва единствено необходимостта.
Той би трябвало да се лиши от каквото и да е съзнание за това. Съзнанието би трябвало да бъде премахнато.
към текста >>
Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда
един
по-добър човек,
един
човек, който би могъл да свърши нещата по-добре.
В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални. А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна. Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта.
Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре.
Ето къде се крие егоизмът. И докато този егоизъм не бъде изтръгнат заедно с корените, дотогава изживяването, свързано с нашата по-нататъшна душевна еволюция, не може да има онова дълбоко значение, което то би трябвало да има.
към текста >>
Това е
един
очевиден факт.
Това е един очевиден факт.
Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние. Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието.
към текста >>
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има
един
фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“.
Това е един очевиден факт. Обаче в известен смисъл същото важи и за всичко, което ние всъщност разглеждаме като „лошо“ деяние.
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“.
Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
към текста >>
Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание
един
изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
Лошото деяние като такова, каквото е, всъщност никога не е искано от човека и езикът има един фин усет за това: когато лошото деяние е вече минало, „пробужда се съвестта“. Защо се пробужда съвестта? Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние.
Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние.
Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено. Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието. Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории. Единствено възможното основание за прилагане на наказанието ние намираме само тогава.
към текста >>
Всяко наказание има
един
-
един
ствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат
един
или друг вид помрачение на съзнанието.
Защото едва сега лошото деяние стига до съзнанието, до познанието. То се издига на горе до познанието. Да, човекът извършва деянието тук, долу, но там, горе, в областта на познанието, на знанието, се намира нещо друго, заради което той извършва лошото деяние. Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние. Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено.
Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието.
Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории. Единствено възможното основание за прилагане на наказанието ние намираме само тогава. Когато сме убедени, че с наказанието ще бъдат пробудени онези сили на душата, чрез които тя би могла да разшири съзнанието до сфери, върху които по-рано то не е достигало.
към текста >>
Един
ствено възможното основание за прилагане на наказанието ние намираме само тогава.
Лошото деяние не се корени в самата воля; същото важи и за разкаянието: то има този смисъл, че съответният човек пробужда в своето съзнание един изгарящ въпрос: Как можах да допусна подобно помрачение на моето съзнание в момента, когато извърших лошото деяние. Ето какво се налага да разберем: Когато някой извършва едно лошо деяние, тогава същественото в този случай е, че човекът помрачава своето съзнание за въпросното действие, за въпросното лошо деяние, че неговото съзнание е било „понижено“ и че за него основното сега е да изгради ясно съзнание за подобни ситуации, в които съзнанието бива понижено. Всяко наказание има един-единствен смисъл да пробуди такива сили, че ясното съзнание да се разпростре срещу и върху онези случаи, които иначе пораждат един или друг вид помрачение на съзнанието. Между онези дисертации, защитавани в университетите от философи, които се занимават същевременно и с юридически проблеми, често срещаме размишления върху „правото да се наказва“. Относно причините защо трябва да се наказва са създадени изключително много теории.
Единствено възможното основание за прилагане на наказанието ние намираме само тогава.
Когато сме убедени, че с наказанието ще бъдат пробудени онези сили на душата, чрез които тя би могла да разшири съзнанието до сфери, върху които по-рано то не е достигало.
към текста >>
Виждате ли, тук важното е, че ние не бива да забравяме следния важен факт: Когато окото възприема
един
предмет, то не трябва да вижда самото себе си; в този случай то не бива да поставя пред себе си някакво огледало.
Виждате ли, тук важното е, че ние не бива да забравяме следния важен факт: Когато окото възприема един предмет, то не трябва да вижда самото себе си; в този случай то не бива да поставя пред себе си някакво огледало.
Защото в момента, в който окото постави пред себе си някакво огледало, за да вижда самото себе си, то вече не би могло да вижда самия предмет. От момента, в който човекът започне напразно да умува върху това, че би трябвало да стори по друг начин едно действие, което вече е извършил, това действие не може да рефлектира върху самия него с онази сила, която би го тласнала напред в неговото развитие. Защото в момента, в който между него и действието застава егоизмът, който се крие в това, че човекът би искал всъщност да избърши въпросното действие по друг начин, в този момент той прави същото, което прави някой, когато поставя пред очите си огледалото, така че очите не могат да виждат предмета.
към текста >>
Човек с такива очи вижда
един
вид призрачни изображения на нещата, идващи само поради това, че роговицата е огъната по неправилен начин.
Можем да си послужим и с друго сравнение. Вие знаете, че съществува заболяване на очите, наречено астигматизъм, при което дъгата на роговицата е неправилно огъната или в хоризонталната, или във вертикалната посока. Астигматичните очи не различават точно нещата.
Човек с такива очи вижда един вид призрачни изображения на нещата, идващи само поради това, че роговицата е огъната по неправилен начин.
Човекът вижда призраци. Но това се дължи на факта, че всъщност той възприема не външния свят, а своето собствено око. Когато човекът вижда своето собствено око, това означава, че окото не е успяло да заличи напълно себе си, поради което се намесва по един неправилен начин в акта на зрителното възприятие. Когато човекът изпълва душата си с мисълта „О, ако аз бях по-друг и бях извършил по различен начин това или онова, тогава бих имал пълен успех“, тогава положението е същото, като че ли той страда от астигматизъм: той съвсем не вижда действителните факти, а ги изопачава напълно. Но човекът трябва да вижда действителните факти, с които има работа, и тогава те също започват да действуват на свой ред върху него: както предметът, който се намира навън, действува върху здравото око, така също и те действуват върху една душа, която не е изпълнена с едно или друго усещане, породено от фактите, а оставя фактите да действуват върху него.
към текста >>
Когато човекът вижда своето собствено око, това означава, че окото не е успяло да заличи напълно себе си, поради което се намесва по
един
неправилен начин в акта на зрителното възприятие.
Вие знаете, че съществува заболяване на очите, наречено астигматизъм, при което дъгата на роговицата е неправилно огъната или в хоризонталната, или във вертикалната посока. Астигматичните очи не различават точно нещата. Човек с такива очи вижда един вид призрачни изображения на нещата, идващи само поради това, че роговицата е огъната по неправилен начин. Човекът вижда призраци. Но това се дължи на факта, че всъщност той възприема не външния свят, а своето собствено око.
Когато човекът вижда своето собствено око, това означава, че окото не е успяло да заличи напълно себе си, поради което се намесва по един неправилен начин в акта на зрителното възприятие.
Когато човекът изпълва душата си с мисълта „О, ако аз бях по-друг и бях извършил по различен начин това или онова, тогава бих имал пълен успех“, тогава положението е същото, като че ли той страда от астигматизъм: той съвсем не вижда действителните факти, а ги изопачава напълно. Но човекът трябва да вижда действителните факти, с които има работа, и тогава те също започват да действуват на свой ред върху него: както предметът, който се намира навън, действува върху здравото око, така също и те действуват върху една душа, която не е изпълнена с едно или друго усещане, породено от фактите, а оставя фактите да действуват върху него. В този случай фактите продължават да действуват и по-нататък в човешката душа.
към текста >>
Разгледайте още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на
един
такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го на сочиха да напише своя „Фауст“ и другите си съчинения, като всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание.
Разгледайте още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на един такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го на сочиха да напише своя „Фауст“ и другите си съчинения, като всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание.
А сега да насочим поглед именно върху Гьотевия гений. Разбира се, ние можем да си позволим това. Тук ние, така да се каже, оставаме заедно със самия Гьоте. Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал. Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси.
към текста >>
Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал
един
Фауст,
един
Фауст вече е съществувал.
Разгледайте още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на един такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го на сочиха да напише своя „Фауст“ и другите си съчинения, като всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание. А сега да насочим поглед именно върху Гьотевия гений. Разбира се, ние можем да си позволим това. Тук ние, така да се каже, оставаме заедно със самия Гьоте.
Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал.
Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси. Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст а има и много други поетични творби върху Фауст, когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст. Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост. Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани.
към текста >>
Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до
един
вид необходимост.
Разбира се, ние можем да си позволим това. Тук ние, така да се каже, оставаме заедно със самия Гьоте. Но, виждате ли, ние можем да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18 век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв „Фауст“, Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал. Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси. Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст а има и много други поетични творби върху Фауст, когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст.
Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост.
Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани. Следователно можем да проследим развитието на Гьоте и да стигнем до неговия Фауст. Можем да отхвърлим Гьоте, можем да го поставим пред погледа си по-скоро от еволюционна гледна точка; но можем и друго: Да го оставим напълно встрани, да проследим до най-големи подробности как на пример в Европа се появява едно такова съчинение като Нибелунгите, как после то се сгъстява до поетичната творба, описваща Парсифал, и как Парсифал застава пред нас като един търсещ човек и как още от определен момент на развитието възниква друга еволюционна степен, в рамките на която идеята за Парсифал ще бъде напълно забравена, като на нейно място ще възникне онази забележителна идея, която е представена в народната легенда за Фауст и която после, нали така, предизвика литературната поява на един Фауст, на един Парсифал, макар и в доста по-късна епоха. В този случай ние оставяме Гьоте напълно встрани... Естествено, когато говорим за една или друга епоха, ние не бива да бъдем педантични, понеже 50 години са един съвсем кратък период от време; изобщо времето е нещо еластично, то може да се разширява както в посока напред, така и в посока назад; следователно важното е друго; ако настояваме, че времето играе решителна роля, ние опираме до някои ариманически подробности, които съществуват в света; но това, което произлиза от добрите Богове, то наистина може да се разширява както напред, така и назад във времето.
към текста >>
Можем да отхвърлим Гьоте, можем да го поставим пред погледа си по-скоро от еволюционна гледна точка; но можем и друго: Да го оставим напълно встрани, да проследим до най-големи подробности как на пример в Европа се появява едно такова съчинение като Нибелунгите, как после то се сгъстява до поетичната творба, описваща Парсифал, и как Парсифал застава пред нас като
един
търсещ човек и как още от определен момент на развитието възниква друга еволюционна степен, в рамките на която идеята за Парсифал ще бъде напълно забравена, като на нейно място ще възникне онази забележителна идея, която е представена в народната легенда за Фауст и която после, нали така, предизвика литературната поява на
един
Фауст, на
един
Парсифал, макар и в доста по-късна епоха.
Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст а има и много други поетични творби върху Фауст, когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст. Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост. Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани. Следователно можем да проследим развитието на Гьоте и да стигнем до неговия Фауст.
Можем да отхвърлим Гьоте, можем да го поставим пред погледа си по-скоро от еволюционна гледна точка; но можем и друго: Да го оставим напълно встрани, да проследим до най-големи подробности как на пример в Европа се появява едно такова съчинение като Нибелунгите, как после то се сгъстява до поетичната творба, описваща Парсифал, и как Парсифал застава пред нас като един търсещ човек и как още от определен момент на развитието възниква друга еволюционна степен, в рамките на която идеята за Парсифал ще бъде напълно забравена, като на нейно място ще възникне онази забележителна идея, която е представена в народната легенда за Фауст и която после, нали така, предизвика литературната поява на един Фауст, на един Парсифал, макар и в доста по-късна епоха.
В този случай ние оставяме Гьоте напълно встрани... Естествено, когато говорим за една или друга епоха, ние не бива да бъдем педантични, понеже 50 години са един съвсем кратък период от време; изобщо времето е нещо еластично, то може да се разширява както в посока напред, така и в посока назад; следователно важното е друго; ако настояваме, че времето играе решителна роля, ние опираме до някои ариманически подробности, които съществуват в света; но това, което произлиза от добрите Богове, то наистина може да се разширява както напред, така и назад във времето. Нека да се изразя по друг начин: Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата му не бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пак няма никакво съмнение, че поетична творба, подобна на „Фауст“, така или иначе щеше да възникне, макар и от друг автор. Или ако Гьоте би живял в 14 век, нали така, той положително не би написал никакъв „Фауст“. Всички тези предположения са нереални. Но все пак рано или късно човек трябва да се за мисли върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата.
към текста >>
В този случай ние оставяме Гьоте напълно встрани... Естествено, когато говорим за една или друга епоха, ние не бива да бъдем педантични, понеже 50 години са
един
съвсем кратък период от време; изобщо времето е нещо еластично, то може да се разширява както в посока напред, така и в посока назад; следователно важното е друго; ако настояваме, че времето играе решителна роля, ние опираме до някои ариманически подробности, които съществуват в света; но това, което произлиза от добрите Богове, то наистина може да се разширява както напред, така и назад във времето.
Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост. Фауст е възникнал от нещо, което е съществувало и преди него. Да, ние бихме могли да оставим Гьоте встрани. Следователно можем да проследим развитието на Гьоте и да стигнем до неговия Фауст. Можем да отхвърлим Гьоте, можем да го поставим пред погледа си по-скоро от еволюционна гледна точка; но можем и друго: Да го оставим напълно встрани, да проследим до най-големи подробности как на пример в Европа се появява едно такова съчинение като Нибелунгите, как после то се сгъстява до поетичната творба, описваща Парсифал, и как Парсифал застава пред нас като един търсещ човек и как още от определен момент на развитието възниква друга еволюционна степен, в рамките на която идеята за Парсифал ще бъде напълно забравена, като на нейно място ще възникне онази забележителна идея, която е представена в народната легенда за Фауст и която после, нали така, предизвика литературната поява на един Фауст, на един Парсифал, макар и в доста по-късна епоха.
В този случай ние оставяме Гьоте напълно встрани... Естествено, когато говорим за една или друга епоха, ние не бива да бъдем педантични, понеже 50 години са един съвсем кратък период от време; изобщо времето е нещо еластично, то може да се разширява както в посока напред, така и в посока назад; следователно важното е друго; ако настояваме, че времето играе решителна роля, ние опираме до някои ариманически подробности, които съществуват в света; но това, което произлиза от добрите Богове, то наистина може да се разширява както напред, така и назад във времето.
Нека да се изразя по друг начин: Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата му не бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пак няма никакво съмнение, че поетична творба, подобна на „Фауст“, така или иначе щеше да възникне, макар и от друг автор. Или ако Гьоте би живял в 14 век, нали така, той положително не би написал никакъв „Фауст“. Всички тези предположения са нереални. Но все пак рано или късно човек трябва да се за мисли върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата.
към текста >>
Аз искам да блесна като
един
абсолютен герой на свободата.
Да, свободата е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо. Защото онзи, който вярва, че свободата би могла да бъде застрашена някога от една или друга необходимост, той би трябвало да заяви също и следното: „Ето, аз искам да създам една поетична творба, но аз съм човек, който желае да действува абсолютно свободно! Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба. Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост. Обаче, съвсем естествено, това никога не може да стане!
Аз искам да блесна като един абсолютен герой на свободата.
Следователно аз ще изнамеря мои собствен език...“ И сега той започва да изнамира свой собствен език. Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат език, на един несъществуващ, език и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят. Със своята свобода този човек би предизвикал съпротивата на целия свят, съпротива, която на първо време би се изразила само в неразбирането на езика. И така, Вие виждате: съвсем не може да става дума за това, че свободата, която се намесва в потока на събитията, би могла да се почувствува по някакъв начин Застрашена от необходимостта, която цари в напредващия ход на световните събития.
към текста >>
Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на
един
непознат език, на
един
несъществуващ, език и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят.
Следователно искам завинаги да се абстрахирам от всичко други поети, които са били несвободни, искам да създам една абсолютно свободна поетическа творба. Но аз не бих могъл да бъда свободен, ако ще използувам думи, които вече съществуват в говоримия език, понеже те са възникнали по силата на една прадревна необходимост. Обаче, съвсем естествено, това никога не може да стане! Аз искам да блесна като един абсолютен герой на свободата. Следователно аз ще изнамеря мои собствен език...“ И сега той започва да изнамира свой собствен език.
Разбира се, дори да би постигнал това, неговата поезия щеше да прозвучи на един непознат език, на един несъществуващ, език и тя справедливо би била отхвърлена от целия свят.
Със своята свобода този човек би предизвикал съпротивата на целия свят, съпротива, която на първо време би се изразила само в неразбирането на езика. И така, Вие виждате: съвсем не може да става дума за това, че свободата, която се намесва в потока на събитията, би могла да се почувствува по някакъв начин Застрашена от необходимостта, която цари в напредващия ход на световните събития.
към текста >>
Бихме могли да си представим още и
един
художник, който би искал да постигне пълна свобода и който би казал: „Да, аз искам да рисувам; но не искам да рисувам върху платно и изобщо не искам да рисувам върху някаква фиксирана повърхност; искам да рисувам напълно свободно.
Бихме могли да си представим още и един художник, който би искал да постигне пълна свобода и който би казал: „Да, аз искам да рисувам; но не искам да рисувам върху платно и изобщо не искам да рисувам върху някаква фиксирана повърхност; искам да рисувам напълно свободно.
Трябва ли в този случай да си служа с една или друга основа, за да нанасям там боите? Аз искам да рисувам напълно свободно! Следователно аз няма да постъпя така, защото в този случай ще съм принуден непрекъснато да се съобразявам с фиксираната повърхност на платното.“ Обаче тази „фиксирана повърхност“, тази „материална основа“ е подчинена на определени закономерности, нали така? И човекът трябва да се съобразява с тях, което обаче съвсем не му пречи да прояви свобода в своите действия.
към текста >>
Както не можете да налее те вода в
един
съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в
един
съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание
един
или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време.
Виждате ли, аз вече казах: Гьоте не би могъл да създаде своя „Фауст“ през 14 век. Да се появи „Фауст“ през 14 век, това би било абсолютно невъзможно. Тогава Гьоте чисто и просто не би могъл да напише своя „Фауст“. А защо не? Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „празнота“ на световните събития относно определени еволюционни импулси.
Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време.
През 14 век не съществуваше празнота за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез един велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго. Мировите процеси и събития протичат в определени цикли от време. И когато един цикъл от време е запълнен, настъпва празнота за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
към текста >>
През 14 век не съществуваше празнота за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез
един
велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго.
Да се появи „Фауст“ през 14 век, това би било абсолютно невъзможно. Тогава Гьоте чисто и просто не би могъл да напише своя „Фауст“. А защо не? Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „празнота“ на световните събития относно определени еволюционни импулси. Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време.
През 14 век не съществуваше празнота за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез един велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго.
Мировите процеси и събития протичат в определени цикли от време. И когато един цикъл от време е запълнен, настъпва празнота за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
към текста >>
И когато
един
цикъл от време е запълнен, настъпва празнота за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
А защо не? Защото съществува нещо, скъпи мои приятели, което трябва да обозначим като „празнота“ на световните събития относно определени еволюционни импулси. Както не можете да налее те вода в един съд, който е вече пълен догоре, или както можете да налеете само определено количество вода в един съд, който е отчасти пълен с вода, така също Вие не можете да влеете по свое желание един или друг импулс, едно или друго намерение, в едно „запълнено“ време. През 14 век не съществуваше празнота за нещо такова, каквото е съдържанието на „Фауст“, което би се вляло във физическия свят от духовния свят чрез един велик човек; този 14 век беше запълнен от нещо друго. Мировите процеси и събития протичат в определени цикли от време.
И когато един цикъл от време е запълнен, настъпва празнота за онези нови импулси, които биха могли да заемат място в световноисторическите събития едва по-късно.
към текста >>
Един
цикъл първо трябва да бъде запълнен по съдържание, за да настъпи отново
един
вид празнота: едва тогава в празнотата могат да се блеят едни или други нови импулси.
Един цикъл първо трябва да бъде запълнен по съдържание, за да настъпи отново един вид празнота: едва тогава в празнотата могат да се блеят едни или други нови импулси.
По отношение на всичко онова, което се вля чрез Гьоте под формата на импулси от духовния свят, действително беше настъпила една празнота в културното развитие на Европа; да, Гьоте се появи тъкмо в този момент. А културното развитие действително протича на приливи и отливи: празнота запълване на празнотата отлив отново празнота. Едва тогава може да се появи нещо ново.
към текста >>
Някой, който от своите минали инкарнации донася със себе си импулси от най-висок ранг и които следователно трябва да попаднат в споменатия вакуум, в споменатата празнота, ще се роди на Земята в една епоха, която се отличава с
един
или друг вид празнота.
Някой, който от своите минали инкарнации донася със себе си импулси от най-висок ранг и които следователно трябва да попаднат в споменатия вакуум, в споменатата празнота, ще се роди на Земята в една епоха, която се отличава с един или друг вид празнота.
Ако човек има такива импулси, които тепърва трябва да бъдат приети от човечеството, той ще насочи своята инкарнация към една такава епоха, чиято празнота той ще се стреми да изпълни докрай. Естествено, в различните области тези „приливи“ и „отливи“ се преплитат по изключително сложен начин.
към текста >>
Ние можем да си помогнем, скъпи мои приятели, и по още
един
начин, за да разберем за какво точно става дума.
Ние можем да си помогнем, скъпи мои приятели, и по още един начин, за да разберем за какво точно става дума.
Нека да насочим например своя поглед към животните. Те имат една по-ниска степен на съзнание, те имат едно понижено съзнание. Аз често съм обяснявал защо това е така. Когато разглеждаме човека, виждаме, че той има една степен на съзнание, която позволява изявата на свобода. Но как стои сега работата със съзнанието на Ангелите, т.е.
към текста >>
Това означава, че със своята воля човек се насочва към нещо, което той си изгражда като образ, възможен
един
ствено в условията на физическия свят.
Пълен неуспех за човека е, ако на физическото поле не се получи това, което той си е представял предварително. Нали така, ако някой, да речем, зашива две парчета плат и после те се отделят едно от друго, неговата работа е претърпяла неуспех. Това лесно може да се случи, когато си служим с шевната машина. Тогава работата не е успяла. Следователно когато предварителните представи не се сбъднат на физическото поле, ние казваме: замисълът не успя.
Това означава, че със своята воля човек се насочва към нещо, което той си изгражда като образ, възможен единствено в условията на физическия свят.
Ето какво се получава с човешката воля.
към текста >>
И намерението на
един
Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият.
При Ангелите обаче съвсем не е така. При Ангелите всичко се свежда до намерението.
И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият.
Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят. А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин. Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава.
към текста >>
А това означава: когато
един
Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин.
При Ангелите всичко се свежда до намерението. И намерението на един Ангел може да бъде изпълнено по най-различни начини и въпреки това ефектът да е същият. Вижда те ли, това е напълно вярно, но естествено, то е нещо, бих казал, при което разбирането не съвпада с логиката, Само в изкуството, стига да го разглеждаме в неговите човешки измерения ние усещаме, че сме близко до съзнанието на Ангелите. Вие лесно ще се убедите: ако художникът разглежда нещата в техните човешки измерения не винаги е нужно той да гледа на своето изкуство от човешка гледна точка, но ако все пак разглежда нещата в техните човешки измерения, тогава при определени обстоятелства онова, което е претърпяло неуспех, той може да го приеме като нещо с много по-голяма стойност от онова, което би постигнал според предварителния си замисъл. Тук ние се приближаваме до нещо, което е доста трудно за разбиране: а именно, когато казваме, че при съзнанието на Ангелите, при волята на Ангелите главното са намеренията и че тези намерения могат да бъдат изпълнени по най-различни начини, дори могат да бъдат осъществени по начин, противоположен на закономерностите, валидни за физическия свят.
А това означава: когато един Ангел си поставя някаква цел, тя е напълно конкретна, обаче не и по такъв начин, че той да си каже: на физическото поле нещата трябва да изглеждат по този или онзи начин.
Това съвсем не се съдържа в неговото намерение; той ще го узнае едва тогава. Когато то е вече налице. Ние виждаме и аз че сто обръщах вниманието Ви върху следното: дори при Елохимите случаят е точно такъв. Елохимите първо създадоха светлината и едва после видяха, че светлината е нещо добро. Или с други думи: онова, което при човека е първото, а именно представата за нещо, което трябва да бъде създадено на физическото поле в съзнанието на духовните Същества, които стоят над човека, то съвсем не е първо по ред; там първо по ред е намерението, а как ще бъде изпълнено то, е вече съвсем друг въпрос.
към текста >>
Защото ако се спрем на думите „стар“ и „млад“ тогава в мига на раждане етерното тяло е
един
„старец“: в този миг то е напълно сбръчкано, съвсем незначително и е в съответствие само със самите нас.
И така, ако съпоставим всички тези неща, сега ние ще се убедим, скъпи мои приятели, че за да разберем целия човек по отношение на необходимостта и свободата, трябва да вземем под внимание външнофизическия облик на човека, а след това и вътрешната му природа, следователно нека да си припомним най-напред неговата етерна организация. Когато насочваме поглед само върху етерното тяло на човека... аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как човешкото етерно тяло върви по съвършено различни пътища от тези на физическото тяло... Вие сигурно си спомняте моите думи: първоначално физическото тяло на човека е съвсем младо; постепенно то се развива, става все по-възрастно и накрая остарява. Етерното тяло прави точно противоположното. Когато по отношение на физическото тяло казваме „Ние остаряваме“, всъщност по отношение на етерното тяло трябва да кажем „Ние се подмладяваме“.
Защото ако се спрем на думите „стар“ и „млад“ тогава в мига на раждане етерното тяло е един „старец“: в този миг то е напълно сбръчкано, съвсем незначително и е в съответствие само със самите нас.
Когато стигаме до една нормална възраст и умираме, тогава вече етерното тяло е толкова подмладено, че можем да го отдадем на външния свят. Докато физическото тяло остарява, етерното тяло се подмладява. В хода на живота то става все по-младо и по-младо и когато умираме в една нормална възраст. Когато умираме млади... етерното тяло може да има огромни последици за света... каквито са впрочем онези, които аз многократно съм посочвал.
към текста >>
В действителност е точно така: когато човекът може да следва по свободно взето решение
един
импулс, извлечен от духовния свят, той става все по-свободен и по-свободен за всичко онова, което иначе го обвързва с физическия живот, обвързва го с физическия живот дори и след като той е минал през Портата на смъртта.
Естествено, човекът не може да се освободи от това, което му е отредено от неговата минала инкарнация, от неговата Карма. Обаче ако той не се освободи тъкмо чрез познанието за духовната необходимост от необходимостите на физическия свят, след своята смърт той остава свързан с тези необходимости, с тези необходими условия, отнасяйки се до физическия свят, и ги влече по-нататък със себе си. Ето до какво се стига: човекът влече със себе си необходимостите на физическия свят също и там, в живота между смъртта и новото раждане. Да, дори и там той не може да се освободи от тях. И той става все по-свободен и по-свободен от необходимостите на физическия свят в момента, в който се свързва чрез своето етерно тяло с необходимостите на духовния свят.
В действителност е точно така: когато човекът може да следва по свободно взето решение един импулс, извлечен от духовния свят, той става все по-свободен и по-свободен за всичко онова, което иначе го обвързва с физическия живот, обвързва го с физическия живот дори и след като той е минал през Портата на смъртта.
Напротив, за всичко онова, при което човекът е обвързан с физическия живот и което не може да се промени, за него етерното тяло, като такова, става все по-свободно и по-свободно.
към текста >>
Ето в какво органическо
един
ство се намират свободно-необходимият човек и необходимо-свободният духовно-душевен човек.
Ето в какво органическо единство се намират свободно-необходимият човек и необходимо-свободният духовно-душевен човек.
Обаче невъзможно е да бъдем подчинени на една чиста необходимост, ако се намираме в ясно и пълно съзнание. Само поради обстоятелството, че обгръщаме един или друг процес с наше то съзнание, възприемайки го следователно така, че да имаме ясно и пълно съзнание за него, само поради това обстоятелство в нашата душа изгрява свободата; по този начин ние душевно се издигаме над необходимостта и ставаме свободни спрямо онова, за което имаме съзнание. Ние разпознаваме духовната необходимост, когато примерно сме убедени: в настоящото време е необходимо да приемем истините на Духовната наука; когато следователно се включваме така да се каже свободно в една необходимост. Но дали по този начин се превръщаме в донякъде несъзнателни същества? В определен смисъл да!
към текста >>
Само поради обстоятелството, че обгръщаме
един
или друг процес с наше то съзнание, възприемайки го следователно така, че да имаме ясно и пълно съзнание за него, само поради това обстоятелство в нашата душа изгрява свободата; по този начин ние душевно се издигаме над необходимостта и ставаме свободни спрямо онова, за което имаме съзнание.
Ето в какво органическо единство се намират свободно-необходимият човек и необходимо-свободният духовно-душевен човек. Обаче невъзможно е да бъдем подчинени на една чиста необходимост, ако се намираме в ясно и пълно съзнание.
Само поради обстоятелството, че обгръщаме един или друг процес с наше то съзнание, възприемайки го следователно така, че да имаме ясно и пълно съзнание за него, само поради това обстоятелство в нашата душа изгрява свободата; по този начин ние душевно се издигаме над необходимостта и ставаме свободни спрямо онова, за което имаме съзнание.
Ние разпознаваме духовната необходимост, когато примерно сме убедени: в настоящото време е необходимо да приемем истините на Духовната наука; когато следователно се включваме така да се каже свободно в една необходимост. Но дали по този начин се превръщаме в донякъде несъзнателни същества? В определен смисъл да! В определен смисъл ние ставаме несъзнателни, защото се решаваме да разгърнем нашето съзнание само до онази врата, от която се влива, от която просветва онова, което трябва да дойде от духовния свят. И все пак по този начин ние приемаме това, което трябва да дойде от духовния свят, устремяваме се към свръхсетивните Същества, които гледат надолу към нас от духовния свят.
към текста >>
Само че в тези правилни намерения можем да вникнем
един
ствено по духовен път.
Но за да изпълни себе си с тази мисъл, човекът се нуждае от онова истинско, безгранично доверие, какво то притежават Съществата от Йерархията на Ангелои. Защото действията на Ангелои се ръководят именно от такова доверие. Те добре знаят, че когато имат правилните намерения, тогава от тези правилни намерения възникват правилните действия. Обаче далеч не поради това, че Ангелои ясно си представят формата на бъдещите събития, а именно поради факта, че имат правилните намерения.
Само че в тези правилни намерения можем да вникнем единствено по духовен път.
А как да вникнем в тях по духовен път, може да ни помогне само едно мислене, изградено върху истините на антропософията.
към текста >>
35.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Да, съществуват философи, които сънуват, мечтаят, че биха могли да научат нещо за Аза
един
ствено от своята философия, а именно, че Азът е една проста даденост, следователно не може да бъде разтворен, не може и да изчезне, да умре.
Сега за нас възниква въпросът: как стои всъщност работата с това, че ние все пак знаем нещо за този Аз, че изобщо стигаме дотам да го назоваваме? Виждате ли, философите често пъти казват: Азът е даден на човека като една непосредствена сигурност. Човекът непосредствено знае, че Азът съществува.
Да, съществуват философи, които сънуват, мечтаят, че биха могли да научат нещо за Аза единствено от своята философия, а именно, че Азът е една проста даденост, следователно не може да бъде разтворен, не може и да изчезне, да умре.
Но, скъпи мои приятели, всеки, който мисли нормално и здраво, веднага ще възрази срещу подобно философско заключение: Колкото и да не доказваш, че този Аз не може да бъде разтворен, следователно не може да се разпадне достатъчно е само да напомним, че след смъртта Азът прекарва известно време в състоянието, в което иначе той се намира от запиването до пробуждането. Тогава, естествено, не би могло да се говори за такъв Аз. Философите дълбоко се заблуждават, като мислят, че в Аза, за който те говорят, съществува нещо действително. Когато се говори за нещо действително съществуващо, тогава се има предвид нещо съвсем друго.
към текста >>
Ние усещаме това потопяване така, сякаш удряме
един
твърд предмет с ръката си и това потопяване, което изглежда като
един
противоудар от страна на физическото тяло, именно то по ражда съзнанието за Аза.
Когато мечтае за своя Аз, на него дори му се струва понякога, като че ли този Аз би застанал срещу него под формата на образ, т.е. като че ли той може да гледа самия себе си. Той далеч не казва по същия начин „аз“ на своя Аз, както казва това в обикновения дневен живот. Когато се пробуждаме, тогава положението с нашия истински Аз е действително такова, сякаш се сблъскваме с ясните очертания на нашето физическо тяло. Ние знаем: процесът на пробуждането се състои в това, че с нашия Аз, а също и с нашето астрално тяло но сега ни интересува главно Азът се потопяваме в нашето физическо тяло.
Ние усещаме това потопяване така, сякаш удряме един твърд предмет с ръката си и това потопяване, което изглежда като един противоудар от страна на физическото тяло, именно то по ражда съзнанието за Аза.
И през целия ден, докато сме будни, ние изобщо не разполагаме с нашия Аз, а разполагаме само с представата за нашия Аз, която възниква като едно огледално отражение чрез физическото тяло. Следователно това, което философията ни говори за Аза, е само негово отражение.
към текста >>
Когато проучим нещата по-отблизо, ние откриваме, че на първо време в условията на физическия свят Азът се проявява
един
ствено под формата на волев акт, под формата на воля!
Когато проучим нещата по-отблизо, ние откриваме, че на първо време в условията на физическия свят Азът се проявява единствено под формата на волев акт, под формата на воля!
Ние не можем да вършим нищо друго, освен да проявяваме воля. Обстоятелството, че можем да проявяваме воля, ни насочва към основния факт, че ние носим у себе си един Аз. Сънят се състои в това, че ние сме притъпили всякаква воля, че поради причини, за които често сме говорили, през време на съня не можем да проявяваме воля. Тогава волята е притъпена, парализирана. Докато спим, ние не проявяваме воля.
към текста >>
Обстоятелството, че можем да проявяваме воля, ни насочва към основния факт, че ние носим у себе си
един
Аз.
Когато проучим нещата по-отблизо, ние откриваме, че на първо време в условията на физическия свят Азът се проявява единствено под формата на волев акт, под формата на воля! Ние не можем да вършим нищо друго, освен да проявяваме воля.
Обстоятелството, че можем да проявяваме воля, ни насочва към основния факт, че ние носим у себе си един Аз.
Сънят се състои в това, че ние сме притъпили всякаква воля, че поради причини, за които често сме говорили, през време на съня не можем да проявяваме воля. Тогава волята е притъпена, парализирана. Докато спим, ние не проявяваме воля. Следователно това, което се изразява в думата „аз“, е един волев акт, един действителен волев акт. И всичко онова, което ние имаме като представа за Аза, то е просто отражението, възникващо поради това, че волята се „удря“ и „потъва“ в тялото.
към текста >>
Следователно това, което се изразява в думата „аз“, е
един
волев акт,
един
действителен волев акт.
Ние не можем да вършим нищо друго, освен да проявяваме воля. Обстоятелството, че можем да проявяваме воля, ни насочва към основния факт, че ние носим у себе си един Аз. Сънят се състои в това, че ние сме притъпили всякаква воля, че поради причини, за които често сме говорили, през време на съня не можем да проявяваме воля. Тогава волята е притъпена, парализирана. Докато спим, ние не проявяваме воля.
Следователно това, което се изразява в думата „аз“, е един волев акт, един действителен волев акт.
И всичко онова, което ние имаме като представа за Аза, то е просто отражението, възникващо поради това, че волята се „удря“ и „потъва“ в тялото. Ето как ние виждаме нашия собствен Аз под формата на една себеизявяваща се воля отразен от нашето физическо тяло. Тъкмо тук се коренят представите ни за Аза. Следователно в условията на физическия свят Азът живее под формата на волев акт.
към текста >>
Защото, нали така, Вие имате съзнание за волята и тъкмо поради тази причина Шопенхауер вижда във волята
един
ственото действително нещо, понеже стигна до предчувствието, че в своята воля човекът всъщност осъзнава себе си.
Ние стигаме до физическото тяло поради това, че си го представяме външно, в пространството; стигаме до Аза поради това, че можем да проявяваме воля. Всичко онова, което стои зад физическото тяло, остава за нас една тайна, що се отнася до физическото наблюдение. Ние виждаме физическото тяло, както възниква, как се развива... Ако трябва да охарактеризираме физическия човек с оглед на преминаването му през Сатурн, Слънце, Луна и Земя, той остава една голяма тайна, що се отнася до неговото физическо тяло. Следователно, това, което се намира зад физическото тяло, остава засега една дълбока тайна пред физическото разглеждане на физическия свят. От друга страна как воля та се потопява в нашето физическо тяло или във всичко, което ние изобщо представляваме: това също остава тайна.
Защото, нали така, Вие имате съзнание за волята и тъкмо поради тази причина Шопенхауер вижда във волята единственото действително нещо, понеже стигна до предчувствието, че в своята воля човекът всъщност осъзнава себе си.
към текста >>
Човечеството се развива и човекът съвсем не е
един
и същ през различните епохи.
Виждате ли, в очите на повечето хора моите описания са верни едва от няколко века насам и обикновено хората пропускат да отбележат, че днес това се дължи най-вече на многото лекции, които сме изнесли тук или там, така че, както се казва, идеите до-биха плът и кръв. Защото, ако се върнем към средата на Средновековието, истинска фантазия би било, ако някой вярва, че тогавашното човечество е живяло така, както живее днешното човечество.
Човечеството се развива и човекът съвсем не е един и същ през различните епохи.
Ако се върнем преди 15-14 век, ние ще намерим много повече хора, отколкото днес, които знаеха не само за физическото тяло, а и нещо друго: че във физическото тяло живее нещо, което днес наричаме „етерно тяло“, така че тези хора действително възприемаха една аура около физическото тяло. Естествено, в Средновековието все още съществуваха последни остатъци от едно дребно възприемане на света... но все пак дори и през 10 век хората гледаха по съвсем друг начин в очите на отсрещния човек. Когато гледаха физическите очи, те виждаха и нещо от аурата, нещо от етерното естество, виждаха, така да се каже, едно „предано“ око, едно „лъжливо“ око, обаче не по пътя на логиката, а чрез непосредственото въз приемане на аурата, която обгръщаше окото А така беше и с много други неща. Освен аурата около човека, те възприемаха при това в много по-голям размер също и аурата около животните и растенията. Онова, което днес може да бъде предизвикано изкуствено.
към текста >>
Същото се отнася и за минералите: в старите хроники Вие ще намерите такива описания, според които тогавашните хора са различавали минералите с оглед на техните специфични качества... Да, когато дребните хора поглеждаха към златото, те не се произнасяха за златото според своята фантазия... Чисто и просто златото им се явяваше по
един
съвсем друг начин, отколкото например среброто, и когато свързваха златото със Слънчевата светлина, а среброто с Лунната светлина, това се основаваше на едно действително точно наблюдение, основаваше се на факта, че онзи, който наблюдаваше, имаше непосредственото усещане: да, златото е чиста Слънчева светлина, която е сгъстена, втвърдена; да, среброто е Лунна светлина и т.н.
Същото се отнася и за минералите: в старите хроники Вие ще намерите такива описания, според които тогавашните хора са различавали минералите с оглед на техните специфични качества... Да, когато дребните хора поглеждаха към златото, те не се произнасяха за златото според своята фантазия... Чисто и просто златото им се явяваше по един съвсем друг начин, отколкото например среброто, и когато свързваха златото със Слънчевата светлина, а среброто с Лунната светлина, това се основаваше на едно действително точно наблюдение, основаваше се на факта, че онзи, който наблюдаваше, имаше непосредственото усещане: да, златото е чиста Слънчева светлина, която е сгъстена, втвърдена; да, среброто е Лунна светлина и т.н.
Във външния свят хората виждаха и така наречените елементи, аурата на елементите.
към текста >>
Цялата тази възприемателна способност постепенно изчезна за човека от по-новото време, понеже днешното човечество е длъжно да извърши прехода към свободата, която е възможна само поради това, че днес хората са в състояние да възприемат
един
ствено външния физически свят със своето „предметно“ съзнание.
Цялата тази възприемателна способност постепенно изчезна за човека от по-новото време, понеже днешното човечество е длъжно да извърши прехода към свободата, която е възможна само поради това, че днес хората са в състояние да възприемат единствено външния физически свят със своето „предметно“ съзнание.
Изгубвайки способността да виждат аурата, хората изгубиха и една друга способност. Би трябвало да развием у себе си един фин усет за онзи начин, по който дребните хора говореха за волята. Те усещаха много повече от нас как волята, която днес живее само в Аза, се потопява в органите, как тя ако мога да си послужа с един днешен израз се потопява в астралното тяло. Да, те усещаха продължението на Аза в астралното тяло. Можем нагледно да обясним това, скъпи мои приятели, в една точно определена област.
към текста >>
Би трябвало да развием у себе си
един
фин усет за онзи начин, по който дребните хора говореха за волята.
Цялата тази възприемателна способност постепенно изчезна за човека от по-новото време, понеже днешното човечество е длъжно да извърши прехода към свободата, която е възможна само поради това, че днес хората са в състояние да възприемат единствено външния физически свят със своето „предметно“ съзнание. Изгубвайки способността да виждат аурата, хората изгубиха и една друга способност.
Би трябвало да развием у себе си един фин усет за онзи начин, по който дребните хора говореха за волята.
Те усещаха много повече от нас как волята, която днес живее само в Аза, се потопява в органите, как тя ако мога да си послужа с един днешен израз се потопява в астралното тяло. Да, те усещаха продължението на Аза в астралното тяло. Можем нагледно да обясним това, скъпи мои приятели, в една точно определена област. Виждате ли, фактът, че днешните художници не могат да рисуват без модел, този факт се основава на това, че хората напълно изгубиха възможността да изживяват по някакъв начин продължението на Аза вътре в организма, продължението на Аза в астралното тяло. Защо днес се удивляваме толкова много на старите портрети?
към текста >>
Те усещаха много повече от нас как волята, която днес живее само в Аза, се потопява в органите, как тя ако мога да си послужа с
един
днешен израз се потопява в астралното тяло.
Цялата тази възприемателна способност постепенно изчезна за човека от по-новото време, понеже днешното човечество е длъжно да извърши прехода към свободата, която е възможна само поради това, че днес хората са в състояние да възприемат единствено външния физически свят със своето „предметно“ съзнание. Изгубвайки способността да виждат аурата, хората изгубиха и една друга способност. Би трябвало да развием у себе си един фин усет за онзи начин, по който дребните хора говореха за волята.
Те усещаха много повече от нас как волята, която днес живее само в Аза, се потопява в органите, как тя ако мога да си послужа с един днешен израз се потопява в астралното тяло.
Да, те усещаха продължението на Аза в астралното тяло. Можем нагледно да обясним това, скъпи мои приятели, в една точно определена област. Виждате ли, фактът, че днешните художници не могат да рисуват без модел, този факт се основава на това, че хората напълно изгубиха възможността да изживяват по някакъв начин продължението на Аза вътре в организма, продължението на Аза в астралното тяло. Защо днес се удивляваме толкова много на старите портрети? Защото художниците от миналото не изработваха своите портрети така, както правят днешните художници, които поставят пред себе си едно лице и допират, т.е.
към текста >>
подражават на чертите, които виждат там; напротив, старите художници знаеха: при някого, чиито мускули около очите са формирани по определен начин, при него това, което живее в Аза, продължава по
един
строго определен начин в астралното тяло, така че тъкмо Азът поражда съответната форма на мускулите.
Да, те усещаха продължението на Аза в астралното тяло. Можем нагледно да обясним това, скъпи мои приятели, в една точно определена област. Виждате ли, фактът, че днешните художници не могат да рисуват без модел, този факт се основава на това, че хората напълно изгубиха възможността да изживяват по някакъв начин продължението на Аза вътре в организма, продължението на Аза в астралното тяло. Защо днес се удивляваме толкова много на старите портрети? Защото художниците от миналото не изработваха своите портрети така, както правят днешните художници, които поставят пред себе си едно лице и допират, т.е.
подражават на чертите, които виждат там; напротив, старите художници знаеха: при някого, чиито мускули около очите са формирани по определен начин, при него това, което живее в Аза, продължава по един строго определен начин в астралното тяло, така че тъкмо Азът поражда съответната форма на мускулите.
Ако се пренесем в миналото и надникнем в епохата на дребна Гърция, бихме се измамили твърде много, ако повярваме, че древните гърци са използували някакви модели, за да създадат онези чудни форми, които са ни оставили. Те не са имали никакви модели. Онзи, който трябваше да придаде определена форма на ръката ръката в нейната художествена цялост, добре знаеше как волята вмъква Аза в астралното тяло; и от това, което долавяше, той пресъздаваше после формите. Поради обстоятелството, че хората изгубиха всякакъв усет за астралното тяло, се наложи те да се придържат така строго към модела, както това вече стана нещо обичайно за нашето време.
към текста >>
Обаче след
един
продължителен период от време За човечеството ще настъпи съвсем различна епоха.
Обаче след един продължителен период от време За човечеството ще настъпи съвсем различна епоха.
Тогава по отношение на физическия свят, скъпи мои приятели, външният поглед, така да се каже, ще обеднее, а вътрешният поглед ще обеднее още повече. Ние знаем, че днес живеем в Петата следатлантска епоха, която започва от 14 век. Както знаете, ние датираме Четвъртата следатлантска епоха приблизително от основаването на Римската империя до 15 век. А Петата следатлантска епоха ще трае приблизително толкова, считано от 15 век нататък, като днес се намираме в нейната първа третина. Човечеството напредва към една напълно друга форма на възприятия.
към текста >>
Той наблюдава природата и вярва, че различните светове на природния свят съществуват от самосебе си, по силата на
един
естествен, природен процес.
Ние знаем, че днес живеем в Петата следатлантска епоха, която започва от 14 век. Както знаете, ние датираме Четвъртата следатлантска епоха приблизително от основаването на Римската империя до 15 век. А Петата следатлантска епоха ще трае приблизително толкова, считано от 15 век нататък, като днес се намираме в нейната първа третина. Човечеството напредва към една напълно друга форма на възприятия. То напредва към една много по-голяма пустота и празнота на сетивните възприятия Виждате ли, когато днешният човек насочва поглед към небето, той го вижда синьо.
Той наблюдава природата и вярва, че различните светове на природния свят съществуват от самосебе си, по силата на един естествен, природен процес.
Обаче през Шестата следатлантска епоха човекът вече няма да може да вярва в естествената даденост на природните светове това ще бъде изключено! Днес само физиците твърдят, че извън нас по въздуха се носят някакви трептения и че тъкмо тези трептения предизвикат примерно червения цвят. Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане реалност. Днес то е някакво бълнуване, утре ще стане истина! Занапред хората няма да различават както досега едно силно зачервено лице от едно по-слабо зачервено лице, едно бледо лице от едно силно бледо лице.
към текста >>
Обаче това, което днес физиците си въобразяват,
един
ден ще стане реалност.
Човечеството напредва към една напълно друга форма на възприятия. То напредва към една много по-голяма пустота и празнота на сетивните възприятия Виждате ли, когато днешният човек насочва поглед към небето, той го вижда синьо. Той наблюдава природата и вярва, че различните светове на природния свят съществуват от самосебе си, по силата на един естествен, природен процес. Обаче през Шестата следатлантска епоха човекът вече няма да може да вярва в естествената даденост на природните светове това ще бъде изключено! Днес само физиците твърдят, че извън нас по въздуха се носят някакви трептения и че тъкмо тези трептения предизвикат примерно червения цвят.
Обаче това, което днес физиците си въобразяват, един ден ще стане реалност.
Днес то е някакво бълнуване, утре ще стане истина! Занапред хората няма да различават както досега едно силно зачервено лице от едно по-слабо зачервено лице, едно бледо лице от едно силно бледо лице. Те ще знаят, че всичко това е предизвикано чрез техния собствен организъм. Според тях ще бъде пълно суеверие да се мисли, че световете съществуват вън от нас и че просто обагрят външните пред мети. Външният свят ще бъде възприеман ако мога така да се изразя „сиво в сиво“ и човекът ясно ще съзнава, че самият той поражда световете във външния свят.
към текста >>
НАГОРЕ