Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
24
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
Намерени са
31864
резултата от
1757
текста в
32
страници с части от думите : '
Един
'.
На страница
24
:
1000
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съдържание
GA_214 Тайната на троицата
11.
ЕДИН
АДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
към текста >>
2.
ОРИЕНТИРИ / Женевиев и Пол-Хенри Бидо
GA_214 Тайната на троицата
Конференциите, об
един
ени в настоящия том, бяха проведени една част в Швейцария /Дорнах/, другата част в Англия / Оксфорд и Лондон/, през лятото на 1922 година.
Конференциите, обединени в настоящия том, бяха проведени една част в Швейцария /Дорнах/, другата част в Англия / Оксфорд и Лондон/, през лятото на 1922 година.
към текста >>
Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува
един
път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир.
През 1917 г. Р.
Щайнер напразно опита да покаже на високо отговорни политици в Германия и в Австрия, че съществува един път на социално оздравяване и че тази "тричленност на социалния организъм" отваря перспективи за мир.
Между 1919 и 1921 г., той се обърна към пролетариата и към работодателите, без да успее да преодолее съпротивата както на работодателите, така и на синдикатите. В действителност, той не беше поддържан и от Антропософското Общество, което проявяваше твърде слаба активност към дълбоките нужди на епохата. Годината 1922 е тази, в която Р. Щайнер констатира, точно в Оксфорд, че моментът за реализиране на тричленния социален организъм "е минал в Централна Европа". При това, той полага значителни усилия, да запознае голямата публика с Антропософията, въпреки язвителните критики и противници, докато Антропософското Общество изпада в летаргия.
към текста >>
чрез
един
основен аспект: от 1920 г.
Не могат да се изложат по съвсем точен начин тези конференции, които ако се съди по заглавията им, най-напред изглеждат, че принадлежат към религиозната област, ако не се допълни това кратко табло за 1922 г.
чрез един основен аспект: от 1920 г.
и най-вече от пролетта на 1921 г., е на път да се образува, по инициатива на няколко студенти по теология, дирейки едно "религиозно обновление на антропософската ориентация" и с помощта, която Щайнер не им бе отмерил, движението, което ще стане на 16 септември "Общност на Християни". Но точно в навечерието на това основаване и в момента на закриване на цикъла от конференции "Философия, космогония и религия в Антропософията", Щайнер характеризира Антропософията като всеобщ извор на обновление, чиито води не могат да бъдат уловени от никаква религиозна форма. "Във всички области ние сме водени точно от модерната наука за посвещението, към едно задълбочено възприемане на христологията. Ето защо можем да говорим за едно обновление на религиозното съзнание чрез антропософията, точно така, както бе говорено през изтеклите дни за обновление на философията, която става тогава едно живо философско знание и както бе говорено за задълбочаване на космологията, до която се достига, правейки място на това което може да бъде възприето във висшите светове само в интуиция и инспирация Полза за цялото човечество може също да се роди от това задълбочаване в обновлението на религиозното съзнание, което само тогава става едно напълно осъзнато християнско съзнание. Антропософията иска, да допринесе за продължаването на правилното по-нататъшно развитие на християнството, в такъв смисъл, че тя не иска да стане нова религия, а да помогне на християнската религия, дошла в света чрез мистерията на голгота, да разгърне своята форма.
към текста >>
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се
един
ствено в
един
"Упадък на Западния свят".
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят".
Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето. Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите
един
възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
Задачата на човека се показва тук ясно: оживявайки своята мисъл, той дава отново живот на този интелект, който води към социалната ситуация, отпушваща се единствено в един "Упадък на Западния свят". Но ако разбираме тези три същества на Троицата, ще постигнем намирането на точното място на човека в хода на бъдещето.
Оживотворявайки мъртвите мисли, ще разберем природата и ще възродим човека: "Това не е една обикновена формула, изнамерена от всички части, троицата от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо, а не мъртво познание, когато съживим в нас самите един възкръснал, когато съживим Христос, този, който донася светия дух.
към текста >>
3.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ние не можем, обаче, да кажем, че чрез обикновените исторически представи, следващите векове се явяват на днешните хора по
един
по-ясен начин.
Ние не можем, обаче, да кажем, че чрез обикновените исторически представи, следващите векове се явяват на днешните хора по един по-ясен начин.
От V, почти до ХІІ, ХІІІ, ХІV век, това, което би могло да се нарече "душевен живот" на европейските народи, се явява абсолютно неясно, щом се придържаме към обикновените исторически представи. Какво има в основата на тези обикновени исторически представи? Какво има в творбите даже на претендиращите драматурзи или поети с гъвкаво перо, например, от рода на господин ван Вилденбрух*/* Ернст ван Вилденбрух /1845-1909/ минава най-напред за драматурга на вилхелмската епоха. Неговата известност избледнява бързо пред успеха но натурализма/, които са се задоволявали най-вече да изопачават в своите творби, във външни чудовища, различните дела на семейството на Луис льо Пию или други подобни персонажи, представени после под историческо име?
към текста >>
Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по
един
сигурен начин, завършване в схоластиката.
Вие знаете, разбира се, че сега съществува нещо, наречено "Теология".
Тази теология, такава, каквато я разглеждаме до наши дни, в основата си цялата днешна теология на европейския свят, е в действителност извлечение, в своята главна структура, в своето вътрешно естество, от епохата на ІV, V век; тя премина следващите доста смътни времена до ХІІ и ХІІІ век, където намери тогава, по един сигурен начин, завършване в схоластиката.
Да разгледаме тогава тази теология, която се оформи малко по малко в своята истинска същност, едва в по-късния период на св. Августин не може да бъде разбран с помощта на тази теология, или поне не може да бъде разбран точно, докато всичко което предшества, също, всичко, което не може повече да бъде разбрано чрез тази теология. Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така. Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах. Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут.
към текста >>
Ще намерите също и останалата част от есето в продължението му в
един
от следващите номера.
Августин не може да бъде разбран с помощта на тази теология, или поне не може да бъде разбран точно, докато всичко което предшества, също, всичко, което не може повече да бъде разбрано чрез тази теология. Ако разгледаме същността на тази теология, която се ражда точно в най-смътните времена на Средновековието смътни за нашето познание, за нашето външно познание, трябва преди всичко друго да видим достатъчно ясно, че тази теология е нещо съвсем различно от това, което беше преди теологията или това, което би могло да се нарече, всъщност така. Това, кое то някога беше теология, е в действителност само едно наследство, така да се каже, което има корен в епохата, в която тогава е родена теологията такава, каквато току-що я характеризирах. Вие можете да си изградите представа за появата, която имаше някога това, което после е станало теология, четейки краткото есе на Денис Ареопага, което ще намерите под номер в Гьотеанума от тази седмица*/* Гютнер Вахсмут. "Денис Ареопага учението за йерархиите" неприведена в Гьотеанума № 50, 51, 52 от 23 и 30 юли 1922г./.
Ще намерите също и останалата част от есето в продължението му в един от следващите номера.
Там ще намерите също съвсем точно изложен начина да са поставени по отношение на света в първите векове на християнската ера: те бяха съвсем различни от тези на ІХ, Х и следващи векове.
към текста >>
Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до духовния свят, така да се каже, отвътре, с
един
директен поглед, така да се каже, върху това, което става в духовните светове.
Ако искаме да характеризираме в едри щрихи целия контраст между това, което ще наречем тук "древната теология", теология такава, каквато се изявява даже в това, което бихме предпочели да наречем една късна продукция, тази на Денис Ареопага и модерната по-сетнешна теология, би трябвало да кажем това: древната теология гледа всичко, що се отнася до духовния свят, така да се каже, отвътре, с един директен поглед, така да се каже, върху това, което става в духовните светове.
Ако искаме да имаме представа за на чина, по който тази древна теология мислеше, по който тя съзерцаваше чрез вътрешния поглед на душата, можем тук още да го търсим само чрез методите на духовната наука на днешната антропософия. Тогава можем да стигнем до това, което следва. Вчера вече характеризирах, от друга гледна точка, подобни неща*/* Виж: Рудолф Щайнер конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че
един
ствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят.
И точно когато разглеждаме още теологията на първите векове на християнската ера, която знаем беше в голямата си част изкоренена, забелязваме, че тя представя още нещата по такъв начин, че за нея, в действителност, човешкото същество, когато направлява своите сетива към външния свят, такъв, какъвто той им е обикновено достъпен, вижда, разбира се, нещата и трябва да вярва в това, но няма познание за тях.
В тази древна теология е представено едно изцяло своеобразно съзнание: съзнанието, което трябва най-напред да е изживяло нещо в духовния свят, и че единствено с това, което е изживяно в духовния свят се дават понятията, с които можем тогава да се приближи сетивния свят и да се освети, така да се каже, сетивния свят чрез тези идеи, извлечени от духовния свят.
Тогава само, сетивният свят се организира в реалност.
към текста >>
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в
един
духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят.
Това съответства, впрочем, в определен смисъл на онова, което се даваше на едно сънищно ясновидство, каквото беше някогашното атавистично ясновидство.
Хората бяха тогава в действителност, най-напред по топили своите погледи в един духовен свят, даже и да имаха само сънищни представи и после те приложиха към виждането за сетивния свят това, което бяха изживели вътре, в духовния свят.
Ако тези хора на свое разположение само виждането за сетивното, те биха си се явявали на самите тях като някой, който се намира в тъмна стая и няма светлина. Но щом имаха своето виждане за духа, резултатът от чистото потапяне на техния поглед в света на духа, и което те приложиха към сетивния свят те видяха, например, най -напред нещо от творческите сили на света на животните и ги приложиха после към животните на външния свят имаха впечатлението, че са влезли с лампа в тъмна стая. Така те имаха впечатлението, че са дошли с тяхното духовно виждане към виждането за сетивното, да го осветят. Само така то се позна. Това беше абсолютно, съзнанието на тези древни теолози.
към текста >>
Да вземем
един
някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например,
един
от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
Но народите, които слизаха от Север нямаха, най-напред нищо от тази тенденция, която, както казахме, беше много силна при гърците. Тези северни народи имаха при това, нещо друго. Но за да се разбере добре това, което е навлязло в следващите епохи в европейската еволюция именно чрез тези северни народи, чрез готи, германски народи, англосаксонци, франки и т.н., трябва да положите пред своята душа следното нещо: Разбира се, нямаме исторически документи за това тук, но чрез духовната наука, може да се намери нещо от този род.
Да вземем един някогашен теолог, малко след времето на Мистерията на Голгота, от І, ІІ век, например, един от тези теолози, които още са черпели в древната наука за посвещението.
Ако той е искал да изложи нерва, принципите, би могло да се каже, на своята теология, той би казал: за да имаш даже една каквато и да е връзка с духовния свят, най-напред трябва да се сдобиеш с познание за духовния свят, директно, чрез своето собствено посвещение, или като ученик на посветен. После, когато си стигнал в духовния свят до понятията и идеите, можеш да прилагаш тези понятия и идеи в сетивния свят.
към текста >>
Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в
един
по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция.
Естествените дарби, обаче, на готическите народи, на германските народи не бяха такива, каквито една теологическа ориентация от този род можеше да наложи, защото тази теологическа ориентация беше, разбира се, изцяло отправена според своята собствена природа към това да се видят отвътре явленията, можещи да се видят в света, да се види най-напред именно духовното и да се признае, че сетивното може да се види само ако се изхожда от духовното. Теология от този род можеше да се роди само от древното атавистично ясновидство, чийто най-зрял продукт тя беше, защото атавистичното ясновидство беше също, това се знае, едно вътрешно виждане, даже ако става въпрос за имагинациите, които имаха сънищен характер. Бидейки им дадени всички естествени дарби, от тези нашественически народи, дошли от Север, не можеха да се родят в недрата им посветени от този род, които потапят директно своя поглед в духовния свят, за да видят в неговата цялостност, изхождайки от там, сетивния свят.
Тези народи също имаха още малко от атавистичното ясновидство; в действителност, те бяха още в един по-раншен, по-примитивен стадий от човешката еволюция.
Тези готи или тези ламбарди и т.н., пазеха още нещо от древното ясновидство. Това древно ясновидство, обаче, не се отнасяше изобщо до едно вътрешно виждане, а до духовен поглед, разбира се, който, обаче, се обръщаше повече към външната страна. Те гледаха, така да се каже, духовния свят отвън, докато южните народи имаха естествени способности да гледат духовния свят отвътре.
към текста >>
" това означава, че те виждаха, например, това:
един
мъж е смел в битка, умира в битка.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън?
" това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка.
Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе. Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук.
към текста >>
И така тези северни народи могат да кажат: ето
един
човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора.
И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин. Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки.
към текста >>
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по
един
друг начин.
Какво означава този израз: "тези народи гледаха духовния свят отвън? " това означава, че те виждаха, например, това: един мъж е смел в битка, умира в битка. Животът на този мъж, чийто външен аспект те гледаха, не беше приключил, те проследяваха с поглед начина, по който той започваше да живее в духовния свят. Но те не проследяваха само начина, по който този мъж започваше да живее в духовния свят, а също и начина, по който той продължаваше още да действа за земните хора. И така тези северни народи могат да кажат: ето един човек, който е мъртъв, това се е случило след такова или такова важно действие, след като е бил водач на народ или на племе.
Ние виждаме неговата душа и начина, по който тя продължава да живее, която ако, е била, например, на войник е посрещната от Einherier * /*В древна Исландия /ІХ-ХV век/ думата изразява "тези, които воюват сами"/, където живее по един друг начин.
Но в действителност, тази душа, този мъж е още тук. Той е тук, той продължава да живее. Смъртта не е нищо друго, освен събитие, което протича само тук на земята. И това, което бе наистина погребано в забрава за времето от ІV, V до ХІІ и ХІІІ век, това е нещото, което винаги е съществувало, това виждане на нещата: душите на хората, които са се радвали на една дълбока почит, продължават да съществуват, присъстват за земните хора; те са даже над тях, когато водят битки. Хората си представяха, че тези души още присъстват, че не са изчезнали за земните хора; те продължават, така да се каже, да поемат върху себе си функциите от своя земен живот със силите, които им дава духовния свят.
към текста >>
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност,
един
ствените истински живи.
Виждате ли, с такова виждане северните народи направиха място на Христос.
Те гледаха, на първо място този свят на мъртвите, но които бяха в действителност, единствените истински живи.
Те виждаха да се носят над тях цели популации от мъртви, но които всъщност бяха живи. Те не търсеха Христос тук, на земята, между сновящите във физическия свят хора; те търсеха Христос там, където бяха тези живи мъртви; те го търсеха действително, като едно същество съществуващо над земята. Разбирате тотално конкретния аспект Христос е описан тук между хората напълно предани и изцяло според тевтонските нрави когато разберете, че в действителност всичко това е наполовина преминало в царството на сенките, къде то живеят живите мъртви. Вие ще разберете добре още повече неща, ако наистина вземете под внимание тази склонност, формирана после от смесването между северните народи и римския народ. Има, например нещо, което винаги се споменава в обикновената книжовна история и което би трябвало да кара хората да се замислят; хората са отвикнали почти изцяло в днешно време, това се знае, да разсъждават за тези феномени, споменавани точно като живи факти от историческия живот.
към текста >>
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите
един
жив свят, благодарение на своите атавистични дарби?
Но къде търсиха своето християнство, своята христология, своето христово виждане, тези хора, които бяха видели между тях самите един жив свят, благодарение на своите атавистични дарби?
Те ги търсеха, отправяйки своя поглед върху това, което се получаваше, когато живият мъртъв, почитан в живота, се явяваше на душата им с всичко, което е било и с неговото продължение. И така, дълго време, Карл Велики бе виждан да предприема, в Испания, първия кръстоносен поход против неверниците. Но такъв, какъвто бе видян, целият този кръстоносен поход беше в действителност, преместен в царството на сенките. Той бе видян в царството на сенките, този кръстоносен поход, след като беше предприет на физическия свят, беше му направено продължение в царството на сенките, но това беше отражение на Христос действащ в света. Ето защо се описва
към текста >>
Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира
един
Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело.
Христос, който, заобиколен от дванадесет рицари, между които се намира един Юда, слязъл на кон до Испания и се описва как този последният предава тогава цялото дело.
Така ние виждаме, че ясновидският поглед беше отправен върху външния аспект на духовния свят а не, както някога, върху вътрешния, следователно, сега обратното, върху външния аспект, върху това, което се получава, когато се гледат духовете отвън, което се правеше някога отвътре. Сега, всичко, което се развиваше в царството на сенките се извършваше, за най-важните неща, като отражение на Христовото събитие.
към текста >>
Но
един
днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде
един
мъртъв жив.
Защото ще им бъде казано: вярвате ли, че сенчести фигури бродят по земята, че вие сте повече от тези, които са мъртви и сега се събират около Граала? Би изглеждало напълно смехотворно за тези, които живееха в тези времена, че тези фигури тук на земята се смятат за по-реални от мъртвите живи. Трябва напълно да се влезе чрез усещане, в душите на тази епоха: нещата бяха такива за тези души. И всичко, което можеше да съществува за света от факта, че човек имаше съзнанието за една връзка от този род с духовния свят протичаше така в тези души. Ето защо човек си казваше: разбира се, хората, които са тук на Земята, са най-напред формирани от това, което им е най-близко.
Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив.
И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие. Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда.
към текста >>
И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва:
един
такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда.
Но един днешен човек може да стане добър само ако приема в себе си това, което може да му даде един мъртъв жив. И в определен смисъл, хората на Земята се гледаше така, сякаш те бяха в действителност само обвивката, която мъртвите живи използваха за тяхното външно действие. Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала.
И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда.
Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда. И човек от този род, чрез чието посредничество действаше един рицар на Граала тук долу, във физическия свят, се наричаше "лебед".
към текста >>
И човек от този род, чрез чието посредничество действаше
един
рицар на Граала тук долу, във физическия свят, се наричаше "лебед".
Такава беше характеристиката на тези векове, която се изказваше така: когато тези мъртви живи искат да извършат тук, на земята нещо, за което се изискват ръце, те влизат в жив човек от физическия свят и извършват нещото чрез посредничеството на този човек. Но това не е всичко. Имаше хора от тази епоха, които си казваха просто: нищо по-добро не може да се направи, от това да се даде обвивка на тези хора, които са сега в света на мъртвите живи, едни толкова значими същности, призовани да пазят Граала. И из между народа от тази епоха съществуваше абсолютно това виждане на нещата, което ги караше да казва: един такъв човек се е посветил, да речем, например, на ордена на Лебеда. Тези, които искаха рицарите на Граала да могат да действуват чрез тяхното посредничество тук долу във физическия свят, се бяха посветили на ордена на Лебеда.
И човек от този род, чрез чието посредничество действаше един рицар на Граала тук долу, във физическия свят, се наричаше "лебед".
към текста >>
членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си
един
от участниците в кръга на светия Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност.
А сега, мислете върху легендата на Лоенгрин. Помислете върху това, което се разказва в тази легенда: когато Елза фон Брабант е в дълбока скръб, идва лебедът. И ето, че се появи лебедът, т.е.
членът на ордена на Рицарите на Лебеда, лебедът, който е приел в себе си един от участниците в кръга на светия Граал; не беше позволено да бъде питан за тайната на неговата собствена същност.
Тези, които се чувстваха най-щастливи в този век, например, но още и в следващите векове, бяха принцове като Хенри дьо Сакс, който можа да има в своята войска, по време на кампанията си за Унгария, този рицар на лебеда, този Лоенгрин.
към текста >>
Но там не можеше да стане издигане до
един
духовен свят.
Някогашния теолог отиваше да търси своите понятия съвсем близо до духовните същности, това е абсолютно вярно. После, той ги прилагаше към света тук долу. Но теологът, преминал вече онова, което раждаше сливането между северните народи и римляните, казваше това: тук, в сетивния свят трябва да се търси познанието, тогава се получават понятията.
Но там не можеше да стане издигане до един духовен свят.
Докато сега, римския колеж беше строго бдял за това, което хората имаха да почерпят, разбира се, тук долу, в сетивния свят. Докато някога, те имаха, разбира се също този сетивен свят, но търсеха понятията и идеите там, горе /рисува/, в духовния свят и осветяваха после физическия свят, сега те приемаха понятия та от физическия свят. Те не се издигаха много, стигаха само до интерпретация на физическия свят. Но, както се знае, наследството беше тук. Чрез своя собствен път на познание, човек не би прогресирал повече, но наследството беше още там, както се знае.
към текста >>
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи
един
духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
Така се роди също, малко по малко наследството на онова, което съществуваше още в първите мрачни векове на Средновековието.
Виждате ли, това беше още една друга епоха, щом съществуваше в Европа атавистичното ясновидство от Средновековието, където например, този /духовен/ саксонски селянин нарича се "селянин", но това беше при всички случаи един духовник, произлязъл от класата на селяните, самият "Хелианд" го показва гледаше именно простичко хората от своето обкръжение: имаше способността да вижда, че при смъртта духовно-душевният елемент се отделя и става едно човешко мъртво живо същество.
И така, той описа в големия облак, носещ се над земното как вижда Христовото събитие в "Хелианд"* /* Виж: Р.Щайнер, конференция от 16 юли 1922 г. в "Човешки въпроси, космични отговори". Женева, EAR, 1988/.
към текста >>
Един
дух, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше духовният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
Един дух, който беше изцяло още потопен в този свят на видения, който, бих искал да кажа, бе продължил този начин на отклоняване на вниманието от сетивния свят, както го правеше духовният саксонски селянин, който написа "Хелианд" през ХІХ век, и това беше Грегор Мендел.
За какво се грижеше още малката част от наследствения свят под формата в която се правеха изследвания в древни времена? Това се намира, знае се, в Стария Завет. Достатъчно е да сведем своя поглед към сетивния свят и да се види кръстосването на грах с червени цветове, с грах с бели цветове, което дава грах с червени и бели цветове, и двуцветен, и т.н. Можеш да бъдеш именит естественик и да не изразяваш нищо, което да е по някакъв начин в противоречие с това, което трябва да се каже за свръхсетивното, защото той абсолютно не се засяга.
към текста >>
Следователно, именно тази модерна теология, произлязла от древната теология и модифицирана до степен да стане такава, каквато вече ви характеризирах подтикна хората да изучават природата по начин, по който Грегор Мендел,
един
истински католически проповедник, какъвто беше той, изучаваше природата.
Следователно, именно тази модерна теология, произлязла от древната теология и модифицирана до степен да стане такава, каквато вече ви характеризирах подтикна хората да изучават природата по начин, по който Грегор Мендел, един истински католически проповедник, какъвто беше той, изучаваше природата.
към текста >>
Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този израз "светия", по техен начин, в степента, в която те наричат
един
голям учен, във всички университети.
И какво се получи?
Учените, които имаха една наука без предварителни предположения, след като са разглеждали веднъж Грегор Мендел с презрение, го наричат, много късно честно казано, това не са думите на тези хора, но ние можем, при все това, да го изразим с този израз "светия", по техен начин, в степента, в която те наричат един голям учен, във всички университети.
Нещата имат напълно своята вътрешна свързаност. Днешната наука е възможно само ако тя се прави по такъв начин, че счита за авторитетен учен именно този, който приема без резерви гледната точка на теологията от Средновековието. Днешната наука е абсолютно продължение на най-интимния нерв на схоластичната теология; останалото е само нещо, дошло после, но това е продължението до нашата епоха, от схоластичната епоха.
към текста >>
За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е
един
католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме".
Затова е съвсем в реда на нещата, че Йохан Грегор Мендел бе признат много късно като велик учен: впрочем, той е такъв, но обагрен в католически смисъл.
За него, това имаше смисъл само да гледа кръстосването на малките грахови зърна, защото това е един католически принцип, защото, всичко що е свръхестествено, съвсем точно се съдържа в традицията и в книгите; за учените, това няма значение, няма ни най-малко значение, или още повече, ако се стигне до ignorabinus* /* т.е.: "Не зачитаме".
Загатване за речта на немския физиолог Емил дьо Боа-Реймон, който през 1872 потвърждава съществуването на ограничения на познанието. Виж именно: Р.Щайнер, "Енигмите на философията" EAR 1991 г. том ІІ, стр.1165/ /т.е. "Ние няма да зачетем"/ и ако се допусне агностицизма.
към текста >>
Да, надявам се, че най-малкото то ще се пробуди
един
ден, в едно бъдеще време.
Да, надявам се, че най-малкото то ще се пробуди един ден, в едно бъдеще време.
към текста >>
4.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез
един
начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят.
Но в действителност, ние присъстваме във физическия свят само там, където е цар минералът; най-малко, само там той ни се представя под своята собствена първоначална форма. Можем да изучим минералното царство в широк смисъл, включвайки в него, естествено, също водата и въздуха, топлинните явления, явленията на топлинния етер; ние можем да изучим в недрата на това минерално царство силите, същността на физическия свят. Този физически свят проявява, например своите действия в притегателна сила, в явленията, да речем, на своето химическо, магнетично поведение и т.н. Но в действителност, ние можем да изучим, въпреки всичко, физическия свят само в недрата на минералния свят; още щом се издигнем към растителното царство, не можем повече да работим с идеите на понятията, които извличаме от физическия свят. В модерната епоха, никой, в действителност, не е усетил това така интензивно, както Гьоте.
Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят.
Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга. "По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва един друг начин на виждане ".
към текста >>
"По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва
един
друг начин на виждане ".
Гьоте, който беше относително млад, когато стана близък, от научна гледна точка, със света на растенията, усети непосредствено също и това, че трябва света на растенията да се възприема чрез един начин на виждане различен от начина, по който гледаме физическия свят. Той се противопостави на науката за растенията, под формата, която беше изработил Линей* /* Виж Гьоте, "История на моите ботанически проучвания" в Гьоте, "Метаморфозата на растенията", Париж, триади, ІІ издание 1992/. Този велик шведски учен изработи, знаем това, една ботаника, която държеше най-вече на външните форми, а също и на тези, които приемат в детайл, различните, видове и родове на растенията. Във връзка с тези форми, той установи една ботаническа система, в която подобните растения са отново групирани в родове, макар че родовете и видовете растения са поставени едно до друго, така да се каже, по същия начин, по който поставяме едно до друго обектите от минералната природа. Ето защо Гьоте изпитваше именно отблъскване по отношение на този начин на третиране на растенията, който имаше Линей, защото различните растителни форми бяха поставени една до друга.
"По такъв начин се гледат минералите, това, което се намира в минералната природа", си казваше Гьоте; "за растенията, трябва да се използва един друг начин на виждане ".
"За растенията", казваше Гьоте, "трябва, например, да се постъпва по следния начин: ето, да речем, едно растение, което развива корени, после стебло /виж рис.№1/ и върху това стебло цветове и т.н.
към текста >>
И така, нужно ми е да формирам едно подвижно понятие и чрез това подвижно понятие, цялата растителна система става за мен едно
един
ство.
Тук стеблото е оскъдно развито, а листата силно /рис. 1/. Тук /рис 2/ стеблото се е развило под формата на луковица и листата са слабо развити. Идеята е същата във всички три растения, но тази идея трябва да се пази, подвижна вътрешно, за да преминава от една форма в друга. Тук /рис. 1/, трябва да нарисувам достатъчно ясно тази форма: дълго и тънко стебло, изолира ни листа; "събира се силата на листата": в тази идея получавам още една форма, третата.
И така, нужно ми е да формирам едно подвижно понятие и чрез това подвижно понятие, цялата растителна система става за мен едно единство.
към текста >>
Докато Лине събра едни с други различните форми и ги наблюдава като минерални форми, Гьоте искаше да схване цялата растителна система като едно
един
ство с подвижните идеи; така че прониква, плъзва се, така да се каже, с тази идея вън от една растителна форма и трансформирайки самият той тази идея, се плъзва, прониквайки в една друга растителна форма и т.н.
Докато Лине събра едни с други различните форми и ги наблюдава като минерални форми, Гьоте искаше да схване цялата растителна система като едно единство с подвижните идеи; така че прониква, плъзва се, така да се каже, с тази идея вън от една растителна форма и трансформирайки самият той тази идея, се плъзва, прониквайки в една друга растителна форма и т.н.
към текста >>
Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на
един
имагинативен начин на наблюдение.
Този начин на наблюдение, този начин да наблюдава с подвижни идеи беше при Гьоте изцяло изходна точка на един имагинативен начин на наблюдение.
Така че може да се каже: когато Гьоте се приближи до ботаническата система на Лине, усети, че обикновеното знание за обектите, което може да се използва във физическия свят на минералното царство, не е достатъчно в живота на растенията. Той усети, в присъствието на системата на Лине, необходимостта от имагинативен начин на наблюдение.
към текста >>
Така че, в действителност, етерната форма на растението е
един
имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в духовния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
Следователно, физическото става видимо за нас в минералната природа. В растителната природа, физическото става вече невидимо за нас, защото всичко, което виждаме е именно само етерното, станало видимо чрез физическото. Ние, естествено, не бихме видели растенията с обикновени очи, ако невидимото етерно тяло не носеше, казано грубо, малки физически зрънца. Чрез физическото, етерната форма става видима за нас; но това, което ние в действителност виждаме, е етерната форма, физическото е само, така да се каже, средство, чрез което виждаме етерното.
Така че, в действителност, етерната форма на растението е един имагинативен пример, но на една имагинация, която е не е непосредствено видима в духовния свят, която е, напротив, видима чрез физически включвания.
към текста >>
Че растенията са видими също и за физическото око, произлиза от това, че те са изпълнени от физически частици; от този факт, етерното става видимо за физическото око по
един
физически начин.
Тогава, скъпи мои приятели, ако попитате: "какво са имагинациите? " може да ви се отговори, че всичките растения са имагинации. Естествено, според тяхната имагинативна природа, те са видими само за имагинативното съзнание.
Че растенията са видими също и за физическото око, произлиза от това, че те са изпълнени от физически частици; от този факт, етерното става видимо за физическото око по един физически начин.
Но ако искаме да назовем нещата такива, каквито са, ние даже нямаме право, да казваме, че виждаме в растението една физическа реалност. В растението, ние виждаме една истинска имагинация. Следователно, навсякъде около вас вие имате имагинации, във формите на растителния свят.
към текста >>
Това е нещо, което не може да бъде схванато от
един
ствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/.
За растението, трябва да си кажем това: в животното има нещо, което, не се изтласква към повърхността. Вече фактът, че растението трябва да остане на мястото, където е поникнало, показва, че няма нищо в растението, което да не се показва видимо на повърхността. Животното се премества свободно. В него има нещо, което не излиза на повърхността и не става видимо. Това е астралното в животно то.
Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/.
За астралното, това не е достатъчно. Ако искаме да схванем астралното, ни е нужно да отидем по-далеч, нужно ние да кажем: нещо влиза в етерното и това, което е отвътре, би могло, например, да направи нещо по такъв начин, че отвътре формата да се изпълни в луковица и да наедрява. За растение то, трябва винаги да се търси в това, което е отвън основанието, поради което формата става друга. Трябва идеята ви да бъде подвижна. Но за да се възприеме астралното, тази единствена подвижност не е достатъчна.
към текста >>
Но за да се възприеме астралното, тази
един
ствена подвижност не е достатъчна.
Това е нещо, което не може да бъде схванато от единствения факт, че ние правим нашите идеи подвижни, както ви изложих тук, когато преминаваме от една форма в друга в самата идея /виж първите три рисунки на растения/. За астралното, това не е достатъчно. Ако искаме да схванем астралното, ни е нужно да отидем по-далеч, нужно ние да кажем: нещо влиза в етерното и това, което е отвътре, би могло, например, да направи нещо по такъв начин, че отвътре формата да се изпълни в луковица и да наедрява. За растение то, трябва винаги да се търси в това, което е отвън основанието, поради което формата става друга. Трябва идеята ви да бъде подвижна.
Но за да се възприеме астралното, тази единствена подвижност не е достатъчна.
Там, във вашите понятия, трябва да влезе ясно още нещо друго.
към текста >>
То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че
един
вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло.
Ние не можем да възприемем човешкия Аз, преди да имаме интуиция. Всъщност, човешкият Аз може да бъде възприет само чрез интуицията. При животното, следователно, виждаме инспирация, при човека виждаме, всъщност, Аза, интуицията. Ние грешим, като казваме, че при животното, вижда ме неговото физическо тяло. Ние абсолютно не виждаме физическото тяло.
То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че един вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло.
При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното. А при човека, ние вече виждаме Аза. Това, което виждаме тогава, не е физическото тяло, то е точно невидимо; също и етерното тяло; също и астралното. Това, което виждаме в човека, е формиран външно, формиран по физически начин Азът. Ето защо човекът се явява външно, например, за видимото възприемане, за това, което може да бъде видяно, в своя инкарнат, в един цвят, който не съществува другаде, също както Азът не съществува другаде, в другите същности.
към текста >>
Ето защо човекът се явява външно, например, за видимото възприемане, за това, което може да бъде видяно, в своя инкарнат, в
един
цвят, който не съществува другаде, също както Азът не съществува другаде, в другите същности.
То е разградено, то е унищожено, то прави само така, че един вид, инспирацията да стане за нас видима и по същия начин етерното тяло. При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното. А при човека, ние вече виждаме Аза. Това, което виждаме тогава, не е физическото тяло, то е точно невидимо; също и етерното тяло; също и астралното. Това, което виждаме в човека, е формиран външно, формиран по физически начин Азът.
Ето защо човекът се явява външно, например, за видимото възприемане, за това, което може да бъде видяно, в своя инкарнат, в един цвят, който не съществува другаде, също както Азът не съществува другаде, в другите същности.
Ако искаме да се изразим по точен начин, би ни трябвало да кажем: можем да възприемем човешкото същество в неговата цялостност само ако мислим, че то е образувано от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз. Това, което виждаме пред нас е Азът и отвътре се намират невидими, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Ако искаме да се изразим по точен начин, би ни трябвало да кажем: можем да възприемем човешкото същество в неговата цялостност само ако мислим, че то е образувано от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от
един
Аз.
При животното, всъщност, ние виждаме астралното тяло външно, през физическото и етерното. А при човека, ние вече виждаме Аза. Това, което виждаме тогава, не е физическото тяло, то е точно невидимо; също и етерното тяло; също и астралното. Това, което виждаме в човека, е формиран външно, формиран по физически начин Азът. Ето защо човекът се явява външно, например, за видимото възприемане, за това, което може да бъде видяно, в своя инкарнат, в един цвят, който не съществува другаде, също както Азът не съществува другаде, в другите същности.
Ако искаме да се изразим по точен начин, би ни трябвало да кажем: можем да възприемем човешкото същество в неговата цялостност само ако мислим, че то е образувано от едно физическо тяло, от едно етерно тяло, от едно астрално тяло и от един Аз.
Това, което виждаме пред нас е Азът и отвътре се намират невидими, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
към текста >>
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до
един
съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението.
За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони. Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване. Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми. Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща. Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка.
към текста >>
За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си
един
нисък човек,
един
вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението.
За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони.
Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване. Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми. Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща. Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка. Ще видите навсякъде в човека връзка между формата му и начина му на преместване, ако го гледате просто такъв, какъвто е там, пред вас и имате впечатление, произлизащо от неговия инкарнат, от неговия начин да остане неподвижен.
към текста >>
Един
висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението. За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони.
Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване.
Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми. Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща. Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка. Ще видите навсякъде в човека връзка между формата му и начина му на преместване, ако го гледате просто такъв, какъвто е там, пред вас и имате впечатление, произлизащо от неговия инкарнат, от неговия начин да остане неподвижен. Вие гледате неговия Аз, когато вземете под внимание това, което преминава от неговата форма в начина му на преместване и това, което се свежда така да се каже, до движението в предшестващото състояние.
към текста >>
Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно
един
ство между движение и форми.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението. За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони. Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване.
Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми.
Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща. Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка. Ще видите навсякъде в човека връзка между формата му и начина му на преместване, ако го гледате просто такъв, какъвто е там, пред вас и имате впечатление, произлизащо от неговия инкарнат, от неговия начин да остане неподвижен. Вие гледате неговия Аз, когато вземете под внимание това, което преминава от неговата форма в начина му на преместване и това, което се свежда така да се каже, до движението в предшестващото състояние.
към текста >>
Ще откриете, впрочем, това
един
ство, ако се упражнявате да виждате тези неща.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението. За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони. Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване. Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми.
Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща.
Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка. Ще видите навсякъде в човека връзка между формата му и начина му на преместване, ако го гледате просто такъв, какъвто е там, пред вас и имате впечатление, произлизащо от неговия инкарнат, от неговия начин да остане неподвижен. Вие гледате неговия Аз, когато вземете под внимание това, което преминава от неговата форма в начина му на преместване и това, което се свежда така да се каже, до движението в предшестващото състояние.
към текста >>
То може да стане такова, когато някой извинете ме, че говоря за тези неща се поти, тогава, това за етерното тяло е
един
начин да бъде външно видимо.
Ако вземем астралното тяло, това, което го изявява, към вътрешността, това е характерния аспект на движенията, към вътрешността виденията и образите на творческата имагинация; астралното тяло, най-точно казано, се изплъзва вече, малко по малко от наблюдението. При човека, етерното тяло се изплъзва още повече от наблюдението. Етерното тяло не е вече, действително видимо отвън, така да се каже, или, най-много, е видимо в изключителни случаи на физическа изява.
То може да стане такова, когато някой извинете ме, че говоря за тези неща се поти, тогава, това за етерното тяло е един начин да бъде външно видимо.
Но, виждате ли, вече е нужна имагинация, за да се сложи факта на изпотяването във връзка с цялото човешко същество. Парацелзий напълно го прави. За него, не само начинът, но и субстанциалният елемент на изпотяването, не са същите при един или при друг човек. За него тук се изразява цялостността на човешкото същество, цялото етерно тяло на човешкото същество. Следователно там, външният елемент силно се прибира; но това се изявява толкова повече във вътрешната опитност, а именно, в усещането.
към текста >>
За него, не само начинът, но и субстанциалният елемент на изпотяването, не са същите при
един
или при друг човек.
При човека, етерното тяло се изплъзва още повече от наблюдението. Етерното тяло не е вече, действително видимо отвън, така да се каже, или, най-много, е видимо в изключителни случаи на физическа изява. То може да стане такова, когато някой извинете ме, че говоря за тези неща се поти, тогава, това за етерното тяло е един начин да бъде външно видимо. Но, виждате ли, вече е нужна имагинация, за да се сложи факта на изпотяването във връзка с цялото човешко същество. Парацелзий напълно го прави.
За него, не само начинът, но и субстанциалният елемент на изпотяването, не са същите при един или при друг човек.
За него тук се изразява цялостността на човешкото същество, цялото етерно тяло на човешкото същество. Следователно там, външният елемент силно се прибира; но това се изявява толкова повече във вътрешната опитност, а именно, в усещането. Вътрешно изпитаното чувство, целият чувствен живот е, в действителност, това, което живее в етерното тяло, когато, то действа отвътре по такъв начин, какъвто човек изпитва отвътре. Всъщност, чувственият живот е винаги придружен от вътрешна секреция. Същественото тук е, когато гледаме етерното тяло в човека, виждаме извинете ме, че отново споменавам това че, например, черният дроб се изпотява, стомахът се изпотява, че всичко се изпотява, че всичко има секреции.
към текста >>
Това трябва да се възприеме по
един
имагинативен начин.
Това трябва да се възприеме по един имагинативен начин.
към текста >>
Ако някой ни удари плесница, освен моралната опитност, тук има и физически елемент, удар; но от физическа гледна точка, това, в действителност, е само
един
гъвкав удар, както когато билярдната топка идва да удари друга.
Що се отнася до вътрешната опитност на физическото тяло, тя е възприемаема също не без усилие. Все пак, ние възприемаме този физически елемент на телесността, когато, например, вземем в ръце едно дете: то е тежко,както и камъкът е тежък. Това, което възприемаме там, е една опитност на физически план, то е част от физическия свят.
Ако някой ни удари плесница, освен моралната опитност, тук има и физически елемент, удар; но от физическа гледна точка, това, в действителност, е само един гъвкав удар, както когато билярдната топка идва да удари друга.
Тук ни е нужно да определяме абсолютно ясно, впрочем, физическото. Но ако възприемаме този физически елемент към вътрешното по същия начин, по който казах преди това, че възприемаме към вътрешността външната съставна част на чувствения живот, тогава има във физическите процеси, в простите физически процеси, под формата на вътрешна опитност, човешката воля. Човешката воля ето кое поставя човека, под една съвсем проста форма в унисон с космоса.
към текста >>
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не
един
външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
През епохата на древното атавистично ясновидство, хората се опитаха да представят по духовен начин под животинските форми, инспирациите, които имаха; например, сфинксът извлича своята форма от факта, че в действителност се счита, че имитира нещо, видяно в състояние на инспирация. Значи, когато говорим за животински форми в чисто духовен свят, имаме вече работа със същности, които са повече от човешки.
През епохата на атавистичното ясновидство, такова, каквото то съществуваше още през четирите първи века от християнската ера, значи, при всички случи, още в епохата на Мистерията на Голгота, не един външен, сух и абстрактен символизъм, а едно наистина вътрешно знание, изразяваха в животински форми, висшите духовни същности, станали достъпни за инспирацията.
към текста >>
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха,
един
език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
Те го бяха видели външно, може би, тогава го бяха видели като човек. За да се види в духовния свят като човек, трябваше те да имат интуиция. Но даже в епохата на Мистерията на Голгота, нямаше хора, които могат да го видят като Аз в света на интуицията; те не бяха способни на това. Но те можеха още да го видят в една атавистична инспирация.
Те щяха да използват тогава, също животински форми, за да изразят даже това, което беше Христос."Ето Божият Агнец", това е точният език за тази епоха, един език, с който ние трябва да свикнем, когато отидем отново до това, което е инспирацията или по-скоро до начина, по който става виждането чрез инспирацията на това, което може да се появи в духовния свят: "Ето Божият Агнец!
". Важно е да се научим отново да познаваме това, което е от характера на имагинацията, на инспирацията, на интуицията и да се научим от този факт да се потапяме отново в начина на говорене, който резонира към нас от древните времена.
към текста >>
5.
3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по
един
точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Вчера опитах да ви покажа, че може да се намери лесен път, за да си представим в своята душа връзките на човека според тялото, душата и духа с цялостността на космоса. Чрез начина, по който стигнах до кулминацията на вчерашната конференция чрез няколко образа, извлечени от имагинацията, исках да привлека вниманието ви върху няколко точки.
Исках да ви покажа, че в някои образи, като този на Христос, пред ставен като Божия Агнец, има инспирирани имагинации, изразен по един точен начин; исках да ви покажа, че в епохата, в която бяха създадени тези образи и още даже в тази, в която се говореше за тях, обхващайки ги изцяло и в която те се проявиха в живото на човешката душа, имаше едно истинско съзнание за факта, че човекът се издига от опитността на душата, които той прави в обикновеното съзнание до опитности на душата на едно съзнание, което го поставя във връзка с духовния свят.
Привлякох вниманието върху факта, че в първите четири века на християнската ера, това, което можем да наречем християнска доктрина, беше още от едно такова естество, което се основаваше навсякъде върху едно такова виждане за духовното, че самите християнски мистерии бяха представени във формата, под която те можеха да бъдат видени от тези, които бяха издигнали живота на своята душа до едно духовно виждане.
към текста >>
Един
ствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
След ІV век, се изгубва все повече и повече от общото съзнание на хората, способността да се разбира непосредствения израз на духовното. И ние виждаме, че по време на свързването на германо-северния свят и гръко-латинския свят нарастват все повече и повече трудностите, дошли тогава в еволюцията на западна та цивилизация. Трябва да се види абсолютно ясно, че непосредствено след ІV век, още се зачиташе с определено благоговение, представата за християнското виждане, която продължаваше да живее в древните времена под формата на инспирирани имагинации. Хората дълбоко почитаха традицията. Хората почитаха образите от този род, дошли от потомството чрез традицията.
Единствено, човешкия дух приемаше, прогресирайки малко по малко, форми, водещи го да се така да се каже: разбира се, ние имаме неща, предадени ни от традицията, като например, образа на гълъба за Светия Дух, като образа на Божествения Агнец, за самия Христос.
Но как трябва да разбираме това? Как да постигнем разбирането на това? И имен но от тази невъзможност или по-скоро, от това вярване в невъзможността човешкият дух да се издигне чрез самия себе си, в своето усилие до виждането на духовните светове, се роди, в действителност, схоластичната доктрина; тя учеше, че човешкият дух стига чрез своята собствена сила до познанието за сетивното и даже още, до заключения, които изтичат директно от понятието за сетивното, но трябва да се допусне, че елементи на свръхсетивното могат да се изявят в човека, като неразбрано откровение.
към текста >>
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо
един
ствено във вярата, от друга страна.
Но не без трудности се разви това, което бих искал да нарека "втори вид вярване в живота на човешката душа": вярване в ограниченото, земно знание, от една страна и в познанието за свръхсетивното, постижимо единствено във вярата, от друга страна.
Разбира се, хората усещаха, макар и малко или много неясно, че не можеха вече да имат, по отношение на свръхсетивните познания, същото поведение, като някога, в миналото. В началото, след ІV век, хората си казваха, в своите усещания: все пак може да се постигне, в определен смисъл, този свръхсетивен свят чрез живота на човешката душа; но не на всеки е дадено да води душевен живот до такива висоти; трябва да се задоволяваме, да допущаме много от нещата, зависещи от тези откровения от миналото време.
към текста >>
До тогава, хората се колебаеха още по
един
определен начин.
Както казахме, почитането на тези някогашни откровения беше много голямо, за да искаха хората да прилагат еталона на едно човешко познание, което не стигаше вече до тези откровения или, най-малко, за което се мислеше, че по никакъв начин няма да се стигне до тях. И суровата схоластика на разделянето на човешкото познание, все пак, беше допусната в действителност, но малко по малко. Преди Х, ХІ, ХІІ и ХІІІ век не беше започнало времето, в което бе тотално допуснат схоластичния принцип.
До тогава, хората се колебаеха още по един определен начин.
Те се питаха, ако не трябваше, въпреки всичко да издигат това човешко познание, такова, каквото можеха да го постигнат за тази следваща епоха, докъде свръхсетивния свят стигаше.
към текста >>
Един
човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род. Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив.
Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден.
Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях. Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>
Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си
един
осъден, чрез извършения грях, или
един
щастливец чрез отсъствието на грях.
Но от този факт, честно казано, се постигна, по отношение на предшестващите епохи, едно объркване с голям обсег. Виждате ли, в древните времена, да речем, във всичките първи векове от християнската ера, човек, който би се оказал пред Мистерията на божественото провидение или Мистерията на превръщането на хляба и на виното в тялото и кръвта на Христос, би си казал, след като е успял да стигне до християнството: трудно е за разбиране, но има хора, които могат да развият способностите на своята душа до такава степен, и да разбират нещата от този род. Ако допусна всезнанието на Божественото Същество, тогава, всъщност, трябва това всезнаещо същество да знае също дали този човек е осъден завинаги или другият ще бъде щастлив. Един човек като този, ще си каже, че не е в пълно съгласие с това фактът, че човешкото същество не трябва, все пак по необходимост да допуща греха; обаче, точно чрез греха, той, всъщност, е осъден; ако изкупи греха, няма да е вече осъден.
Така че трябва да се каже: чрез своето поведение, човекът може да направи от самия себе си един осъден, чрез извършения грях, или един щастливец чрез отсъствието на грях.
Но все пак, всезнаещият бог трябва вече да знае за този човек дали ще бъде осъден или щастлив!
към текста >>
Но в тези първи векове на християнската ера той не би казал без нещо повече: значи, аз трябва да разисквам, за да зная да ли Бог предвижда осъждането или блаженството на
един
човек.
Значи, човек, който би бил се съпоставил с това би стигнал до разсъждения от този род.
Но в тези първи векове на християнската ера той не би казал без нещо повече: значи, аз трябва да разисквам, за да зная да ли Бог предвижда осъждането или блаженството на един човек.
Напротив, той щеше да си каже: Че Бог, макар че човекът може да извършва или да не извършва грях, знае, при все това, кой ще бъде осъден и кой ще бъде щастлив, аз бих могъл да го разбера, ако бях посветен. Ето какво щеше да си каже човек от първите векове на християнската ера.
към текста >>
Ето това щеше да каже
един
човек от миналите времена.
Така, ако някой би му казал, че чрез тайнството на причастието, чрез причестяването, чрез жертвеността на богослужението, хлябът и виното се превръщат в тялото и кръвта на Христос, той би отговорил: аз не разбирам това, но ако бях посветен, бих могъл да го разбера.
Ето това щеше да каже един човек от миналите времена.
Защото в древните времена, би се мислело това: това, което може да бъде наблюдавано в сетивния свят е илюзорна форма, то не е действителността, действителността се намира отзад, в духовния свят. Колкото и дълго да се намира човек в сетивния свят, в този свят на илюзии, противоречиво е това, че някой може да извършва или да не извършва грях, и че, при все това, всезнаещият Бог, знае дали някой човек ще бъде осъден или щастлив. Но още щом се влезе в духовния свят, това вече не е противоречиво: там човек научава, как е възможно Бог да вижда това предварително. Така, би се казало: във физическия сетивен свят е противоречиво това, че нещо, което остава, всъщност, същото от гледна точка на външното проявление хлябът и виното, да бъде смятано за тялото и за кръвта на Христос след тайнството на причастието; но когато човек е посветен, би могъл да разбере това, защото човек се намира тогава в своя душевен живот в недрата на духовния свят. Ето това щеше да каже човек в древните времена.
към текста >>
Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до
един
ствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
В конференции като тази, често привличах вниманието ви върху този шотландски монах, Скотус Ериген, живял през ІХ век в страната на франките, в двореца на Шарл льо Шов и който там беше почитан истински като чудо на мъдростта. Шарл льо Шов, при всички случаи, и всички, които бяха на негово мнение, се обръщаха при всички религиозни и даже научни въпроси към Скотус Ериген, когато искаха да вземат решение в някаква област.
Но именно в начина, по който Скотус Ериген е поставен с лице към другите монаси на своето време, виждаме, че борбата върлуваше тогава, бих казал, между разума, който се чувствуваше ограничен до единствения свят на сетивата и до няколко заключения по повод на този свят, от една страна и това, което беше предадено от свръхсетивните светове под формата на догми, от друга страна.
към текста >>
Така ние виждаме,точно в ІХ век, изправени една срещу друга, две личности: Скотус Ериген и монахът Готшалк, който пропагандираше енергично доктрината според която Бог отлично знае предварително дали
един
човек ще бъде осъден или спасен.
Така ние виждаме,точно в ІХ век, изправени една срещу друга, две личности: Скотус Ериген и монахът Готшалк, който пропагандираше енергично доктрината според която Бог отлично знае предварително дали един човек ще бъде осъден или спасен.
Малко по малко се изкова тази формула: Бог предопредели една част от хората за блаженство, а друга част за осъждане. Тази доктрина бе изкована по начина, по който самият Августин го беше вече направил, действително: според своята доктрина за божественото предопределение, една част от човечеството е определена за блаженство, а другата да бъде осъдена. И Готшалк, монахът, учеше, че нещата стояха така: Бог определи една част от хората за блаженство, а другата част за осъждане, но никаква част за грях. Готшалк учеше, следователно, от гледна точка на външното разбиране, на едно противоречие.
към текста >>
Борбата се разпали в тази епоха, по-точно, в ІХ век, по
един
изключително груб начин.
Борбата се разпали в тази епоха, по-точно, в ІХ век, по един изключително груб начин.
На синод Меанс, например, писаното от Готшалк беше решително обявено за еретично и Готшалк беше бичуван по причина на тази доктрина. Макар че Готшалк беше бичуван и хвърлен в тъмница заради тази доктрина, той можа да представи така нещата, че е искал само да възстанови доктрината на св. Августин в нейната атавистична форма. Вниманието на френски епископи и на монаси, беше еднакво привлечено върху факта, че Готшалк не учеше, в действителност, на нищо, на което да не е вече учил св. Августин. Ето как беше по един сигурен начин поставен един монах като Готшалк по отношение на своята епоха: черпейки от традициите на древната мъдрост на Мистериите, той учеше на нещо, което тези, които искаха да разберат всичко сега, чрез усещането, което започваше да се показва, не можеха точно да разберат и се бунтуваха, на това основание, докато другите, които оставаха все повече свързани с дълбокоуважението на древното, даваха изцяло основание на теолог като Готшалк.
към текста >>
Ето как беше по
един
сигурен начин поставен
един
монах като Готшалк по отношение на своята епоха: черпейки от традициите на древната мъдрост на Мистериите, той учеше на нещо, което тези, които искаха да разберат всичко сега, чрез усещането, което започваше да се показва, не можеха точно да разберат и се бунтуваха, на това основание, докато другите, които оставаха все повече свързани с дълбокоуважението на древното, даваха изцяло основание на теолог като Готшалк.
Борбата се разпали в тази епоха, по-точно, в ІХ век, по един изключително груб начин. На синод Меанс, например, писаното от Готшалк беше решително обявено за еретично и Готшалк беше бичуван по причина на тази доктрина. Макар че Готшалк беше бичуван и хвърлен в тъмница заради тази доктрина, той можа да представи така нещата, че е искал само да възстанови доктрината на св. Августин в нейната атавистична форма. Вниманието на френски епископи и на монаси, беше еднакво привлечено върху факта, че Готшалк не учеше, в действителност, на нищо, на което да не е вече учил св. Августин.
Ето как беше по един сигурен начин поставен един монах като Готшалк по отношение на своята епоха: черпейки от традициите на древната мъдрост на Мистериите, той учеше на нещо, което тези, които искаха да разберат всичко сега, чрез усещането, което започваше да се показва, не можеха точно да разберат и се бунтуваха, на това основание, докато другите, които оставаха все повече свързани с дълбокоуважението на древното, даваха изцяло основание на теолог като Готшалк.
към текста >>
Тъй като Бог не може да бъде друго, освен Доброто, трябва, по необходимост, злото да е едно нищо; но нищото не може да бъде нещо, за което хората да могат накрая да се об
един
ят.
До Готшалк после се наредиха точно правоверните, затова доктрината на Готшалк остана доктрина на католическата правоверност. Дал вече своята позиция по отношение на Скотус Ериген, Шарл льо Шов се обърна очевидно към него, за да стигне, на свой ред, до решение. Скотус Ериген не се ограничи в смисъла на Готшалк, а в смисъла, че божествеността е включена в еволюцията на човечеството, че злото, всъщност, не може да бъде друго, освен нещо външно, иначе би трябвало, това е достатъчно ясно, злото да е съставна част на божествеността.
Тъй като Бог не може да бъде друго, освен Доброто, трябва, по необходимост, злото да е едно нищо; но нищото не може да бъде нещо, за което хората да могат накрая да се обединят.
Тъй че, Скотус Ериген се обяви против Готшалк.
към текста >>
И когато представи публично своето виждане за нещата, което беше изложил на Шарл дьо Шов, се обяви, от страна на партизаните на Готшалк, чиито теории бяха сега отново признати за валидни, че Скотус Ериген, всъщност, беше само
един
бъбривец, който се представяше от всички видове пера на външната наука и който, в действителност, не знаеше нищо от дълбоките мистерии на свръхсетивното.
Но около доктрината на Скотус Ериген, която е почти същата като тази на пантеистите от нашата епоха, стана осъждането чрез католическата правоверност и едва по-късно, това се знае, се откри написаното от Скотус Ериген. Всичко, което припомняше неговото съществуване, беше изгорено; той е този, който мина за истинския еретик.
И когато представи публично своето виждане за нещата, което беше изложил на Шарл дьо Шов, се обяви, от страна на партизаните на Готшалк, чиито теории бяха сега отново признати за валидни, че Скотус Ериген, всъщност, беше само един бъбривец, който се представяше от всички видове пера на външната наука и който, в действителност, не знаеше нищо от дълбоките мистерии на свръхсетивното.
Един друг теолог писа по повод тялото и кръвта на Христос "De Corpore et Sanguine Domini". Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос.
към текста >>
Един
друг теолог писа по повод тялото и кръвта на Христос "De Corpore et Sanguine Domini".
Но около доктрината на Скотус Ериген, която е почти същата като тази на пантеистите от нашата епоха, стана осъждането чрез католическата правоверност и едва по-късно, това се знае, се откри написаното от Скотус Ериген. Всичко, което припомняше неговото съществуване, беше изгорено; той е този, който мина за истинския еретик. И когато представи публично своето виждане за нещата, което беше изложил на Шарл дьо Шов, се обяви, от страна на партизаните на Готшалк, чиито теории бяха сега отново признати за валидни, че Скотус Ериген, всъщност, беше само един бъбривец, който се представяше от всички видове пера на външната наука и който, в действителност, не знаеше нищо от дълбоките мистерии на свръхсетивното.
Един друг теолог писа по повод тялото и кръвта на Христос "De Corpore et Sanguine Domini".
Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос.
към текста >>
Той изрази също в този труд това, което беше за
един
посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос.
Но около доктрината на Скотус Ериген, която е почти същата като тази на пантеистите от нашата епоха, стана осъждането чрез католическата правоверност и едва по-късно, това се знае, се откри написаното от Скотус Ериген. Всичко, което припомняше неговото съществуване, беше изгорено; той е този, който мина за истинския еретик. И когато представи публично своето виждане за нещата, което беше изложил на Шарл дьо Шов, се обяви, от страна на партизаните на Готшалк, чиито теории бяха сега отново признати за валидни, че Скотус Ериген, всъщност, беше само един бъбривец, който се представяше от всички видове пера на външната наука и който, в действителност, не знаеше нищо от дълбоките мистерии на свръхсетивното. Един друг теолог писа по повод тялото и кръвта на Христос "De Corpore et Sanguine Domini".
Той изрази също в този труд това, което беше за един посветен от миналото една доктрина, която той разбираше: че хлябът и виното могат действително да се превърнат в реалното тяло и реалната кръв на Христос.
към текста >>
Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност,
един
материален начин на виждане.
Към какво клоняха, следователно, тези опитности на душата? Те клоняха към образуване в човешкото същество на два вида неща, които, разбира се, абсолютно не съществуваха преди това. Някога, човешкото същество потапяше погледа си в сетивния свят, имаше, в същото време, благодарение на своите способности, виждането за свръхсетивното, което прозираше в явленията на сетивата: с явленията на сетивата, то виждаше духовното.
Такова, каквото беше вече възприемането на хората от ІХ век, човекът от миналото със сигурност не виждаше хляба и виното, защото би било, всъщност, един материален начин на виждане.
Но човекът имаше в същото време материален и духовен поглед.
към текста >>
Приказката .С
един
очерк на Рудолф Щайнер, Монтесьон, Издателство Новалис, 1993 г./.
Но това противопоставяне се прояви щом, в 90-те години на ХVІІІ век, се представи и на двамата, на Гьоте и на Шилер, този въпрос: Как постига, всъщност, човешкото същество едно съществувание, достойно за човека? Шилер си постави този въпрос по свой начин, под формата на абстрактно мислене и изрази това, което имаше да изразява в своите "Бележки върху естетичното възпитание на човека"* /* Публикувано през 1795 г. същата година, като на "Приказка за зелената змия и Красивата Лилия"./ заглавие, дадено от Щайнер/ на Гьоте, за която ще стане въпрос по-късно. Виж този последния текст: Гьоте "Беседи на немските емигранти".
Приказката .С един очерк на Рудолф Щайнер, Монтесьон, Издателство Новалис, 1993 г./.
В този труд той си казваше: човекът, от една страна е подчинен на логичната необходимост, тази на разума. Той не е свободен, когато следва необходимостта на разума. В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен. В двете направления, от страна на разума и от страна на природата, човекът става, в действителност, роб, едно несвободно същество.
към текста >>
По
един
определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум.
В необходимостта на разума, неговата свобода рухва. Но той не е свободен и когато се отдава само на сетивата си, на необходимостта на сетивата; там са инстинктите, подтиците, които го заставят, там, той отново не е свободен. В двете направления, от страна на разума и от страна на природата, човекът става, в действителност, роб, едно несвободно същество. И човек може да стане свободен, смята Шилер, само ако гледа природата така, сякаш тя е едно живо същество, така сякаш тя има разум и душа, значи, когато той повдигне природата. Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата.
По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум.
Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото.
към текста >>
Ако човек е с лице само към природата, по
един
или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост.
Но той трябва тогава също да сниши необходимостта на разума до природата. По един определен начин, човекът трябва да гледа на самата природа така, сякаш тя има разум. Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост.
Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост.
Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото. Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа. Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата. Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
към текста >>
Когато ги об
един
и двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа.
Тогава от разума изчезва строгата му необходимост, твърдата логика. От една страна, когато човек се изразява в образи, той създава форми, вместо да анализира и да синтезира логически; и докато създава форми, човек повдига в природата нейната чисто сетивна необходимост. Но той може да изрази всичко това, казва Шилер, само в артистичното творчество и естетична та радост. Ако човек е с лице само към природата, по един или друг начин е подчинен на инстинктите, на подтиците на природната необходимост. Ако човек е в активността на духа си, трябва да следва логическата необходимост, ако не иска да стане неверен на човешкото.
Когато ги обедини двете, необходимостта на разума се снишава и изоставя нещо от своята необходимост на сетивния свят; сетивното изоставя нещо от своята инстинктивна природа.
Ние представяме човека, например, в скулптурите, така,сякаш самият дух вече се съдържаше в сетивното. Ние сваляме духа в областта на сетивата, докато издигаме областта на сетивата до духа, и така се ражда творческата активност, красотата. Само когато човек създава красота, или се радва на красотата, живее в свобода.
към текста >>
И той намира като
един
ствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата.
Помислете как, съставяйки своите "Естетически бележки" Шилер се е стремял с цялата вътрешна сила на своята душа да намери нещо за човека, например, кога този човек може да бъде свободен.
И той намира като единствена възможността да се реализира човешката свобода в живота в недрата на проявлението на красотата.
Човекът трябва да отбягва грубата действителност казва вече Шилер, дори и да не се изразява така ясно ако иска да стане свободен, значи, да завоюва едно съществуване, достойно за човешкото същество. Само външно, всъщност, може да се постигне свободата.
към текста >>
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до
един
вид висш символизъм
един
символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само
един
вид символизъм.
Той го изрази по свой начин, под формата на образи, в "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия". Нужно ни е, всъщност, да виждаме във всички персонажи душевните сили, които работят заедно, за да дадат на човешкото същество неговото достойнство на свободен човек, неговото достойнство но човек, живеещ в свободата. Но Гьоте не можа да намери пътя, водещ от това, което той можеше само да изрази в имагинации, до висотата на духовната реалност.
Ето защо Гьоте се спира, стигайки до приказката, до образа, до един вид висш символизъм един символизъм, който е, разбира се, изключително жив, но който, въпреки всичко, е само един вид символизъм.
Шилер изкова абстрактни понятия, не можа да намери достъп до една реалност, спря, стигайки до външното. Гьоте, искайки да разбере човека в неговата свобода, създаде многобройни образи, които говореха на погледа, бяха видими чрез сетивата, но които не даваха достъп до реалността. Той остана свързан с описанието на сетивното. Поглед до каква степен е удивително това описание на сетивното в "Приказката за Зелената змия и Красивата лилия",но всъщност, освобождаването на принца, засегнат от парализа, не говори на погледа, то е изразително само по символичен начин. Тези две противоположни течения, които ви характеризирах, никое от които, всъщност не постигна влизането в духовния свят, се изразяват тук, в тези две личности.
към текста >>
Но Шилер е вън от това състояние той е
един
много силно изразен комплектен човек да допуща в областта на сетивата нещо, което човешкото същество може да бъде, запазвайки напълно своето човешко достойнство.
Вземете двете течения представени в схоластиката. От една страна, знанието на разума, който черпи своите качества в сетивната действителност, но не прониква до реалността. Под най-различни форми, това течение продължава своя път минавайки от една личност към друга и завършва до Шилер. Той е въведен, по определен начин, в една форма на знание, за която схоластиката каза, че чрез нея не могат да се на мерят идеите никъде другаде, освен в сетивното.
Но Шилер е вън от това състояние той е един много силно изразен комплектен човек да допуща в областта на сетивата нещо, което човешкото същество може да бъде, запазвайки напълно своето човешко достойнство.
Знанието на схоластиката търси идеите само в сетивния свят. Шилер оставя света на сетивата настрани и оставя само идеите. В тях той не постига действителността, а само красивата външност. Той се бори с този проблем: какво най-точно да направи от това схоластично знание, произлязло от човешкото същество, за да даде на човека по някакъв начин неговото достойнство? Не може тогава повече от това да се постигне установяване в действителността, човек е задължен да се подслони в красивата външност.
към текста >>
Това не би му позволило, естествено да стане средновековен теолог, но би могъл да стане
един
от тези хора, които, в миналото, виждаха Бога и виждаха, свръхсетивните светове.
Тези, които се опират на Гьоте, за да искат вяра, не разбират абсолютно Гьоте. Той искаше да види. И той беше вече на пътя, който се издига от неговите имагинации до инспирациите и интуициите.
Това не би му позволило, естествено да стане средновековен теолог, но би могъл да стане един от тези хора, които, в миналото, виждаха Бога и виждаха, свръхсетивните светове.
Той беше вече на пътя, водещ до тях, но не можа да се издигне до там. Постигна само виждането на свръхсетивното в света на растенията. Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния свят, той проследяваше с поглед духовния елемент и сетивния елемент един до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния свят.
към текста >>
Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния свят, той проследяваше с поглед духовния елемент и сетивния елемент
един
до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния свят.
Той искаше да види. И той беше вече на пътя, който се издига от неговите имагинации до инспирациите и интуициите. Това не би му позволило, естествено да стане средновековен теолог, но би могъл да стане един от тези хора, които, в миналото, виждаха Бога и виждаха, свръхсетивните светове. Той беше вече на пътя, водещ до тях, но не можа да се издигне до там. Постигна само виждането на свръхсетивното в света на растенията.
Така че, щом неговия поглед се привличаше от растителния свят, той проследяваше с поглед духовния елемент и сетивния елемент един до друг, както това се правеше също в древните мистерии на посвещението; но той оста на в растителния свят.
към текста >>
Не и дава
един
истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението.
Размислете върху този факт: там, където "Приказка за Зелената змия и Красивата лилия" напомня растителния елемент, това, което се постига чрез имагинации, като тези, които Гьоте бе развил при контакта с растителния свят, там, Приказката има една изключителна красота. Опитайте да се оставите да действа върху вас всичко, което в тази Приказка, пази стила на растителната имагинация, там, всичко е така прекрасно. Основно, всичко, което се намира там, от друга страна, има постоянната тенденция да стане растение. Женският персонаж, който, внася изключително много, той нарича Лилия.
Не и дава един истински, силен живот; той я улавя под една такава форма, каквато има съществуване на растението.
Ако наблюдавате всички персонажи, появяващи се в Приказката, те водят основно, всъщност, едно съществуване на растение; но там, където трябва да бъдат отведени на една висша степен, този висш елемент има само символичен характер, и там, в тази висоти, те водят, всъщност, едно чисто външно съществуване.
към текста >>
Следователно, би се казало, че Гьоте представя
един
живот в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Следователно, би се казало, че Гьоте представя един живот в познание чрез откровението, в свръхсетивното познание, което той овладява само до определена степен.
Шилер представя едно знание чрез разума, другият начин, който беше изработила схоластиката, но което той не може да понесе, защото иска да го отведе до превръщането му в реалност, докато самото то стига само до реалността на външността в красотата.
към текста >>
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в
един
духовен свят.
Ако потопите погледа си в душата на всеки от двамата, пред вас ще се яви необходимост да кажете: всеки имаше способността да проникне в един духовен свят.
Как се бори Гьоте с това, което наричаше "да си набожен"! Колко забележителни можем да намерим тези думи на Шилер: "Коя от съществуващите религии изповядваш? Никоя, казва той. Защо? Заради религията!
към текста >>
6.
4. ЧЕТВЪРТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 30 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Ще хвърлим отново
един
ретроспективен поглед върху еволюцията, за която вчера отбелязах, че беше парализирана, от прогресиращата интелектуализация на човешката култура.
Ще хвърлим отново един ретроспективен поглед върху еволюцията, за която вчера отбелязах, че беше парализирана, от прогресиращата интелектуализация на човешката култура.
Ще хвърлим ретроспективен поглед върху тези атавистични принципи на посвещение от миналото; Ще видим тогава как тези хора, които живееха още с тези принципи на посвещение бяха приближили, при посвещение, християнството и бяха формирали, изхождайки от своите виждания това, което после е станало догматично съдържание: като такова, най-вече след VІІІ и ІХ век, това съдържание не може да бъде повече ясно разбрано.
към текста >>
Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в
един
по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза.
Но човекът бавно и прогресивно постигна чувството и най-вече съзнанието, за това, което е същността на Аза и силата на Аза в него. Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна. Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз. Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло.
Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза.
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
към текста >>
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по
един
така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
Така че, може да се каже това: разбира се, даже в епохите преди Мистерията на Голгота, човешката същност беше съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, но съзнателната част на човека нямаше в себе си тази същност на Аза. Същността на Аза беше малко или много несъзнателна. Основно, в тези минали епохи по земята бродеха хора, които не живее ха в пълно съзнание за своя Аз. Но в действителност е възможно, Азът да упражнява напълно своето действие в недрата на човешката същност само ако човекът вече не е в цялостта, не е вече, бих предпочел да кажа, в пълния разцвет на своето физическо тяло. Хората, които бяха още несъзнателни за своя Аз, живя ха в един по-голям разцвет на своето физическо тяло отколкото тези, които влязоха в пълно съзнание за Аза.
И това преминаване към пълното съзнание за Аза, всъщност не се получи по един така бърз начин, то се получи по време на предшестващите и следващите векове на Мистерията на Голгота, но е ясно разкри то за историческото изучаване, което практикува духовната наука.
към текста >>
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава
един
труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
Доколкото хората имаха едно атавистично ясновидство при отсъствие на съзнание за Аза, тази божествено-духовна реалност се вливаше от космоса в хората. Хората никога не биха могли да станат свободни същества, ако азът не се беше появил от факта, че тази божествено-духовна реалност не се вливаше вече в тях, както в миналото. Хората станаха свободни само защото влязоха в притежание на своя Аз, даже в своето съзнание. Но това беше възможно само ако хората еволюираха малко по малко, влизайки в това, което са абстрактните идеи. В действителност, обаче, абстрактните идеи са трупове на духовния свят.
В тези конференции, вече привлякох, в действителност, вниманието върху това: така както трупът на нашето физическо тяло остава, когато преминаваме през земната смърт, така остава един труп също от тези духовно-душевна същност, която ние сме в духовния свят, преди да слезем във физическия свят.
Но това е така едва от времето, в което човек е получил съзнанието за своя Аз. И това са мислите, абстрактните мисли, които представляват този труп. Когато станем способни да улавяме в самите нас абстрактни мисли, ще схванем трупа на нашето духовно същество, такова каквото беше преди да бяхме слезли в земния свят. Но от факта, че обхващаме трупа на нашето духовно-душевно същество, идва предположението: че влиза в нашето физическо тяло също нещо от принципа на упадъка, на парализата.
към текста >>
Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в
един
период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава.
Трябва добре да разберем,че еволюцията на човека е такава, че неговата природа се е трансформирала по време на земната еволюция. Някогашните тела бяха различни от днешните. Някогашните тела бяха такива, каквито, разбира се, човекът в тях не беше свободен, а се движеше в своето тяло в недрата на една автономна природа в пълния си разцвет, разгръщайки се чрез своята собствена физическа, етерна, астрална активност.
Така че, може да се каже това: ние вече живеем, в недрата на цивилизования свят, в един период от еволюцията на човечеството, в който тялото започва да се освобождава.
И именно чрез това освобождаващо се тяло, което е основата на интелектуалните идеи, т.е. абстрактните, постигаме нашата свобода. Човекът постигна чрез това освобождаващо се тяло всичко, от което днес научният работник на интелектуалната тенденция е така горд.
към текста >>
Всъщност, ние вече изразихме много неща върху това, което се случваше на местата на някогашните Мистерии на тези, които минаваха през опитността на посвещението и се издигаха до този Аз, на пълно съзнателен за самия себе си, докато общо съдбата на обикновения човек беше да няма още
един
,
един
напълно съзнателен за самия себе си Аз.
Ако размислим върху това, ние сме задължени да си кажем: преди Мистерията на Голгота, значи не живееше още в хората на Земята пълното съзнание за Аза. Но имаше хора, които още от тази епоха развиваха прогресивно това пълно съзнание за Аза, като го развиваха чрез култа на Мистериите. Това бяха именно посветените.
Всъщност, ние вече изразихме много неща върху това, което се случваше на местата на някогашните Мистерии на тези, които минаваха през опитността на посвещението и се издигаха до този Аз, на пълно съзнателен за самия себе си, докато общо съдбата на обикновения човек беше да няма още един, един напълно съзнателен за самия себе си Аз.
Само че, посветеният от миналото можеше да се издигне до този напълно съзнателен за самия себе си Аз само, чрез факта, че чрез свещения култ към Мистериите, влизаше в него нещо, усетено във всички древни култури и цивилизации, като вечния Отец на космоса. И когато мистикът от древните Мистерии, посветеният дойдеше до определена степен на своето посвещение, имаше тази опитност, която го подбуждаше да си каже: Отец живее в мен.
към текста >>
Ако си представим
един
посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин.
Ако си представим един посветен, роден в недрата на някогашната еврейска култура, би трябвало да кажем това: този посветен характеризираше това, което посвещението беше произвело в него, по следния на чин.
Той казваше това за човечеството в неговата цялост е характерно това, че, разбира се, Отец го поддържа и го носи, но Отец не влиза в съзнанието и не разпалва съзнанието, за да отива то към Аза. Отец само дава на обикновения човек духа на диханието; той му вдъхва диханието и това е живата душа. Но по светеният усещаше, че към това, което беше вдъхнато под формата на жива душа, се прибавяше една особена духовна реалност, живият принцип на космическия Отец, който влизаше в човека. И после, когато този божествен принцип на Отца беше влязъл в този някогашен посветен в недрата на еврейския свят и за който човек беше вече съзнателен, този човек изразяваше с пълно право това, което значеше за него "Азът": аз съм "Аз Съм". И този човек, който бродеше между народите от миналото и който, от факта, че божественият принцип на Отца беше избрал да остане в него, беше правоспособен да изразява Аза, бил, в действителност, по време на цялата Античност, неизразимото име на божествеността, на божествеността на Отца, самият този човек беше считан за представител на Отца на Земята.
към текста >>
Всичко това влезе в
един
нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи събитието на Мистерия та на Голгота.
Всичко това влезе в един нов стадий, щом в еволюцията на човечеството наближи събитието на Мистерия та на Голгота.
Тогава ставаше въпрос за нещо различно в своята същност. За първи път, по време на тази Мистерия на Голгота, по Земята обикаляха хора, които усещаха в себе си нещо от този автономен Аз. Съзнанието за Аза беше започнало, така да се каже, да влиза в хората. Но от този факт, други неща се бяха получили, а именно човешкото физическо тяло започна, вътрешно да се разделя на части, да се разрушава. И това постави, в тази епоха, в средата на еволюцията на Земята, еволюцията на човечеството пред голяма опасност, пред опасността да се изгубва все повече и повече връзката с духовния свят но също и пред опасността физическото тяло да се разрушава все повече и повече.
към текста >>
В
един
такъв човек, Исус от Назарет, влезе сега принципът на Христос.
Ето сега, в средата на земната еволюция, имаше хора, които започнаха да си казват "Аз" на самите тях, да издигат Аза в съзнанието.
В един такъв човек, Исус от Назарет, влезе сега принципът на Христос.
Този принцип на Христос направи така своето влизане в Аза. Докато имаме преди това влизането на принципа на Отца във физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, сега имаме влизането на принципа на Христос в човека, който междувременно беше проследил неговата еволюция.
към текста >>
Това е нещо, което беше още
един
съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство.
Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже. Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано. Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съ
един
ява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже.
Това е нещо, което беше още един съвсем точен начин да се видят някогашните посветени, или които бяха развити висши способности на ясновидство.
Когато тези някогашни посветени гледаха човека такъв, какъвто беше в тяхната епоха, намираха, че той съединява в себе си всички сили на всички други същества на природата, че ги обобщаваше, така да се каже.
Те видяха, че в човешкото физическо тяло може да се от крие минералното царство, в човешкото етерно тяло растителното царство, в човешкото астрално тяло животинското царство и накрая, човека, собствено казано. Когато тези посветени, които в тези древни времена бяха водени към ясновидство, тези отци на народите в степента,в която някои оставаха имаха познание за това Христово събитие, за събитието на Голгота, което се подготвяше, те можаха да видят в Христос една същност, в която имаше нещо повече, в която не само земните същества се издигаха до човека, а човекът на свой ред, се издигаше до божествено-духовното съществувание.
към текста >>
Тези посветени видяха именно Христос-Исус в
един
специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с
един
много специален лъчист блясък.
Щом е представено в човека, под формата на човешко изражение нещо, за което ние съзнаваме, че това живее във външното физическо тяло на човека, разбираме, че тези посветени виждаха в Христос-Исус не що повече от човек,че виждаха да броди по земята нещо, което се издигаше над човечеството, над човешката природа.
Тези посветени видяха именно Христос-Исус в един специален блясък,не само с човешкия ален цвят, а с един много специален лъчист блясък.
към текста >>
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по
един
специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в
един
човек.
Този блясък с много специално лъчене, някогашните посветени можеха разбира се, да го долавят върху своите съвременници: това беше силата на принципа на Отца, която живееше в посветените.
Но сега те долавяха не само този божествен принцип на Отца, който живееше в древните посветени, сега те долавяха нещо, което лъчеше от Христос-Исус по един специален начин, всъщност, в него не беше унищожено само физическото, етерното, астралното тяло, а също и Аза, в степента в която, в тази епоха, той можеше да присъства в един човек.
към текста >>
Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в
един
човек, както това стана в Исус от Назарет.
От там се роди тогава разбирането на факта, че сега, с Мистерията на Голгота, трябваше да се случи нещо, което се беше случило преди основно само в недрата на самите Мистерии. В големия свят, в макрокосмоса беше проектирано нещо, което беше се случило само в недрата на макрокосмоса, в недрата на малкия свят. Всъщност, в недрата на последните места на Мистериите от Древността, бе известена в най-чиста, най-ясна форма Мистерията на Христос и точно това известяване на Мистерията на Христос се изгуби за модерното гражданство по време на първите четири века от модерната еволюция.
Тези древни посветени знаеха, че тъй като в Христос-Исус не живееше само принципът на Отца, но и принципът на Сина, Христос-Исус представляваше нещо уникално в земната еволюция: уникално в смисъл, че не би могло да се получи като последствие нещо такова като Мистерията на Голгота; да се получи така, че принципът на Сина да влезе и заживее в един човек, както това стана в Исус от Назарет.
към текста >>
Трябваше Земята да бъде лекувана от това, което човек трябваше да има, за да стане
един
Аз.
Защото какво би се получило, ако Христос не беше се явил като лечител? Ако Христос не беше се явил като лечител, когато умират хората, когато се освобождават от телата си, на път да се разрушат, от факта, че се освобождават от това тяло на път да се разруши, процесите на разрушаване биха избликнали отново върху душевния елемент, който те освобождават след смъртта. Мъртвите биха били обезпокоява ни, измъчвани от това, което представляваше в земното съществувание физическото тяло на път да се разруши. Тези души, които са минали през смъртта биха били задължени да виждат, че самата Земя претърпява щети от факта, че трябва да приеме в себе си едно тяло на път да се разруши. И тези някогашни посветени знаеха, че тези, които се наричат християни, в точния смисъл на думата, които са постигнали вътрешно изпълване с принципа на Христос, можеха тогава да гледат долу своето тяло, което им е отнето от смъртта и да кажат: благодарение на това, че Христос избра да живее в нас, докато ние бяхме деца на Земята, бяхме излекували това физическо тяло до степента, в която то може да бъде погребано в Земята без да образува за самата Земя принцип за разрушаване.
Трябваше Земята да бъде лекувана от това, което човек трябваше да има, за да стане един Аз.
Защото, за да можеше да стане Аз, на него му трябваше да има едно тяло на път да се разруши; но ако това тяло в разрушение беше продължило да съществува, Земята би претърпяла щети. И когато душите бяха гледали надолу своите физически тела, които Земята би прие ла в себе си, те биха били измъчвани след смъртта под влияние на чувството, че самата Земя би претърпя ла вреди от факта, на това физическо тяло на път да се разруши.
към текста >>
Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием
един
по-свободен Аз в човешката същност.
Ето какво е внесено чрез Мистерията на Голгота: човешките души можеха занапред да си казват, след като са преминали вратата на смъртта: да, ние го носехме на Земята, това физическо тяло на път да се разруши; на него ние дължим възможността да развием един по-свободен Аз в човешката същност.
Но избирайки да остане да живее в Исус от Назарет, Христос излекува това физическо тяло, така че то не е вредно за земното съществуване,така, че ние можем да снишим с пълно спокойствие погледа си върху земното съществуване, знаейки, че след Мистерията на Голгота никакво лошо семе не пада в това земно съществуване, чрез тялото, от което човек има нужда, за да се ползва от своя Аз. И така, Христос минава през Мистерия та на Голгота, за да спаси и освети физическото тяло за земното съществуване.
към текста >>
Но ако човек е останал
един
ствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото.
Но ако човек е останал единствено там, тези, които искат да бъдат сигурни, че тялото ще бъде спасено, трябва да носят Христос в себе си: той ще бъде същността, действаща в тях, същността действаща в тях също,от гледна точка и на тялото.
И от този факт, хората не биха могли, отново да станат свободни същества. Ако се останеше в това положение, хората биха се развили, в тази епоха, когато през ХІV век биха могли да постигнат в себе си Христос, за да успокояват душите си след смъртта, за да могат тези души да успокояват погледите си към Земята, така, както сега ви го описах; но хората не биха могли да станат свободни. Когато биха искали да станат добри, те биха били задължени да оставят Христос да действа в тях по същия начин както в Древността Отец действаше в хората, които не бяха посветени. В онези времена, хората са ставали свободни от факта, че Азът се разви в тях. Посветените ставаха свободни хора в древни те времена другите бяха несвободни, защото Отец живееше в тях, но те не го осъзнаваха.
към текста >>
Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по
един
напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора.
Не това беше задачата, мисията на божия Син, свързал се с еволюцията на Земята чрез Мистерията на Голгота. Той искаше да обитава в човечеството, но не искаше да смущава съзнанието за Аза, което се издигаше на небосвода на човечеството. Той веднъж беше направил това в Исус, в който живееше, начиная от Кръщението, съзнанието за Сина, на мястото на съзнанието за Аза.
Но това не трябваше да се случва с хората от бъдещите времена, Азът трябваше да може да се издига по един напълно съзнателен начин и Христос да обитава, въпреки това, в тези хора.
към текста >>
Един
ствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта.
След Мистерията на Голгота, за човека не можеше да съществува повече "Аз виждам Христос", защо то тогава той не би могъл, най-точно казано, да стане добър чрез самия себе си, тогава само Христос би могъл да бъде добър в него.
Единствено, това можеше да се случи на човека: "In Christo morimur", той можеше да умре в Христос; той можеше да свърже Христос с това, което в него е принципът на смъртта.
към текста >>
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното
един
ствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
Виждате, имате тук това, което свързва трите същности в недрата на Троицата. Но то включва в същото време, че е абсолютно свойствено за християнството това, че то може да се постигне при пробуждането на духа даже без виждането на самия Христос. От факта, че Христос изпрати Светия Дух на човечеството, той му даде способността да се издигне до разбирането на духовното, изхождайки от това, което е интелектуално.
Ето защо не бива да се казва, че човек не може да разбере свръхсетивното духовно чрез своя разум; човек може да оправдае това не-разбиране на свръхсетивното единствено от факта, че се отказва да допусне Бог-Христос.
В Евангелието също, е ясно посочено, че за този, който иска само да види, който иска само да прочете, това Евангелие, самото то е едно откровение, че човек може да разбере свръхсетивно то чрез духа, който избра да обитава в него, стига само да се навежда към Христос. Ето защо ни е казано, че в момента на Кръщението на Христос, Светият Дух се появява. И докато Светият Дух се явява, отиват в космоса тези думи: "Този е моят обичан син, днес аз го родих".
към текста >>
Това не е само
един
вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава.
В онези времена, известяването на Светия Дух и появата на самия Свети Дух по време на Кръщението се осъществяваше в името на Отца. И когато Христос изпрати на своите Светия Дух, това известяване стана в името на Христос, на Сина. Това, че Отец е този, който не е породен, а поражда, че Синът е този, който е породен от Отца, че Светият Дух е този, който е известен на човечеството от Отца и от Сина, също е една древна догма.
Това не е само един вид догма, наложена символично и деспотично, това, напротив, е една мъдрост на посвещението от първите християнски векове и тя е била едва по-късно погребана в забрава, както и, най-общо, триразделността и троицата бяха погребани в забрава.
към текста >>
От факта, че човешкото познание бе ограничено
един
ствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми.
В догмите, първоначалните християнски импулси са сковани по много начини. Но когато влезем в живия дух, можем да накараме да се запали отново искрата на онова, което в догмите, е истинско. Тогава догми те ще престанат да бъдат догми. Фалшивостта в църквата, това не е защото тя е увековечила догмите, а за щото е сковала догмите, кристализирала ги е, изкарала ги е от полето на човешкото познание.
От факта, че човешкото познание бе ограничено единствено в сетивния свят, строгите догми кристализираха, втвърдиха се, станаха неразбираеми.
Защото, да може вярата да води някога към разбиране, е една, невъзможност. Това, което трябва да се откупи, в недрата на човечеството, е самото познание, трябва да накараме познанието за свръхсетивното да се възвърне.
към текста >>
7.
ЧАСТ ВТОРА. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА... 5. ПЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 5 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му,
един
последователен образ дава резонанс по-късно.
Разгледайте различните степени от пътя, който протича в човека. Вече сте наблюдавали по какъв начин това, за което човек не се грижи специално в своите мисли, но което наблюдава само чрез сетивата, например, чрез очите, оставя последователни образи. Гьоте описва много добре в своя "Трактат за цветовете"* /* Виж: Гьоте, "Трактат за цветовете" Париж, Триади, ІІІ издание 1983 г., стр.88/ този вид последователни образи, образувани от очите: това са образи, които малко по малко престават да дават резонанс. Гледаме нещо, затваряме очите: променените образи престават малко по малко да дават резонанс. В обикновения живот, малко гледаме тези образи, които престават малко по малко, да дават резонанс, защото за да възприемаме, въвеждаме в действие една по-енергична активност: разсъждаваме.
Когато човешкото същество въвежда в действие една слаба активност на мисълта и външният свят дава образ в окото му, един последователен образ дава резонанс по-късно.
Но когато човек започва да разсъждава, той продължава, по определен начин, активността, идваща отвън и я въведа навътре и така неговият мисловен образ отеква по-късно.
към текста >>
Главата е в действителност, главно
един
последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието.
Тези мисловни образи са по-силни, техният начин на отекване по-късно е също по-интензивен от този на обикновените последователни сетивни образи; но при това, в основата си, това е само една висша степен. Тези последователни мисловни образи, обаче, преставаха, въпреки всичко да дават резонанс, така както и сетивните последователни образи престават да дават резонанс, ако са били породени само като мисловни образи. Но съвсем не е такъв случая. Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата.
Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието.
Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма. Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества. Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл. И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма. В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>
И имате организъм, който в своята физическа природа не е
един
така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма.
Тъй като човек няма само глава, разбира се, а също и останалата част от своето тяло, което е нещо, съвсем различно от главата. Главата е в действителност, главно един последователен образ на това, което се случва на човека преди да е слязъл от духовния свят във физическия свят чрез раждането или зачатието. Тя е много по-физическа, отколкото останалата част от организма. Останалата част от организма е развита по по-малко физически начин отколкото главата и бихме могли да кажем: в главата духовното присъства, в действителност, само под формата на образ, докато, останалата част на организма има силно изразени духовни качества. Вие имате една силно физическа глава, с пластични форми; дълбоко, навътре слабо развит дух в духовен смисъл.
И имате организъм, който в своята физическа природа не е един така силно изразен последователен образ на това, което човек беше преди раждането, преди да слезе на земята, и духовното е по-силно в останалата част от организма.
В главата, физическото е по-силно развито, в останалата част от организма, духовното е по-силно развито.
към текста >>
Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира
един
твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм. Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас.
Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното.
Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание. Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие. И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
Това е
един
духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие.
Обаче мислите, които имаме, бяха престанали да дават резонанс, така както и последователните очни образи, ако не бяха ангажирани и изработени от нашия духовен организъм. Но духовният организъм ни би могъл да направи нещо повече от тези образи, ако не се случваше още нещо. Всъщност, докато ние възприемаме тези образи, в които превръщаме после тези мигновени мисли, които се намират, всъщност, само нашата глава, получаваме в нас, друг образ, духовният елемент, който идва от останалата част на света; това се получава по същия начин, по който получаваме чрез очите образи, които изработваме в мислите; ние получаваме, обаче, видимите образи от физическо етерния свят; така както носим в нас не само духа си, а постоянно остатъкът от духа на света влиза в нас. Вие можете, значи, да кажете това: чрез очите вие въз приемате във физическо-етерния свят нещо, което е във вас под формата на следствие, произлизащо от образ; но отзад се намира един твърде реален духовен процес, изключая това, че той остава в несъзнателното. Човешкото същество не може да го възприеме с обикновеното съзнание.
Това е един духовен процес, който протича съвсем паралелно на физическото възприятие.
И докато вие възприемате образа, който дава резонанс по-късно, кратък миг в окото, докато вие запазвате за кратко мисълта си, но която завършва също чрез прекъсване на отекването, във вас протича духовен процес; и когато си спомняте отново, вие просто обръщате погледа си навътре и гледате това, което духовно се е получило във вашето вътрешно същество, докато сте възприемали.
към текста >>
В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда
един
последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс.
Илюстрирах ви това чрез нещо конкретно. Предположете, че гледате нещо във външния свят, да речем, на пример, една машина. Имате образа на машината.
В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс.
Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс. Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите.
към текста >>
После, да речем,
един
месец по-късно, поглеждате във вас самите.
В смисъла, в който Гьоте го описва, това поражда един последователен образ, който дава резонанс кратко, после престава да дава резонанс. Тогава имате мисълта за машината, която се задържа по-дълго време, но която също престава да дава резонанс. Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас.
После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите.
Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят.
към текста >>
Не мисълта обикаля тук долу, а
един
несъзнателен духовен процес.
Но машината из праща, освен това, още нещо във вашия духовен организъм. Разбира се, в случая с машината, то не е така приятно; при растението, например, то е далеч по-приятно. То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта.
Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес.
Него наблюдаваме после. Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие. Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят.
към текста >>
Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно
един
духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие.
То изпраща нещо във вас. После, да речем, един месец по-късно, поглеждате във вас самите. Вашият спомен се ражда от това, което е влязло също в този момент, едновременно във вас, без да го знаете, това, което е породила мисълта. Не мисълта обикаля тук долу, а един несъзнателен духовен процес. Него наблюдаваме после.
Да си спомняме, това означава да наблюдаваме, да наблюдаваме по-късно един духовен процес, протекъл паралелно на физическото възприятие.
Виждате ли, ето, в действителност, по какъв начин живеем в света ние, хората: нашето съществувание има продължителен, непрекъснат ход; ние сме в недрата на океана на духовния свят. И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот.
към текста >>
После идва отново
един
земен живот.
И после, между смъртта и едно ново раждане, ние продължаваме нашето съществувание в този духовен свят. Има, обаче, епохи, в които изкарваме глава от духовния свят. Значи, продължаваме да се преместваме и, в определени епохи, излизаме, както риба, която изкача за миг извън водата. Това е земният живот. После се потапяме отново.
После идва отново един земен живот.
Всъщност, ние не изплуваме от този океан на духовния живот чрез нашето същество, а само чрез главата. Там, долу, продължаваме да стоим в недрата на духовния свят. С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта.
към текста >>
Спомнянето е
един
духовен процес, който принадлежи изцяло на
един
обективен свят, а не само на
един
субективен свят.
С нашето обикновено съзнание, обаче, ние не знаем какво, всъщност, става. Значи, за духовното възприемане, нещата в действителност, са такива, че можем да кажем: човекът живее между смъртта и едно ново раждане в духовния свят. После главата излиза и влиза в своето физическо същество, но за най-съществената част от самия него, той продължава да стои в духовния свят, даже между раждането и смъртта. И това, че оставаме да плуваме в този океан, е нещо добро за нас, защото иначе ние няма да имаме спомени. Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето.
Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят.
Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава. Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално. По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето.
към текста >>
Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само
един
образ, това пред мен не е реално.
Това, което ни дава духовния свят, то прави възможно спомнянето. Спомнянето е един духовен процес, който принадлежи изцяло на един обективен свят, а не само на един субективен свят. Обикновеното съзнание греши, по същия начин като някой, който има пред себе си планина с кула. Сега, той вижда това много ясно, той вярва сега, че това е реално. После се отдалечава.
Кулата му се явява все повече и повече в перспектива и, като я вижда все повече и повече в перспектива, ще се опита да каже: сега аз имам само един образ, това пред мен не е реално.
По същия начин ние се отдалечаваме от реалността във времето. Кулата не се променя от гледна точка на своята реалност в пространството, когато нашият образ се променя. И в това, което се отнася до нейната реалност, това, което отговаря на нашия образ на спомена също малко се променя. Той продължава да съществува, така както и нашата кула продължава да съществува. Ние грешим обаче, защото не сме способни да пристъпим към едно точно оценяване на нашата временна перспектива.
към текста >>
Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше
един
различен образ за света.
Да се смята, че когато някогашните хора описваха своите богове в природата, са си измисляли нещо е една лекомислена и наивна представа. Те нищо не са си измислили. Това би било също толкова наивно, колкото, ако се каже, че някой, който ни потвърждава, че е видял това или онова, пробуждайки се, че просто си го е измислил. Древните не само че не си измисляха нещата, а ги виждаха, тъчащи във вижданията на сетивния им поглед; всъщност, нещата, които виждаха бяха много по-неточни, защото те ги виждаха на задния план на божествено-духовната реалност, която се разстилаше. Образът на света, който имаше човекът от миналото беше, значи съвсем друг.
Защото в момента на събуждането той се потапяше, по-дълбоко в своето етерно тяло и от този факт той имаше един различен образ за света.
Той беше в самия него и от този факт божествено духовните същности му се показваха в своята предопределеност.
към текста >>
Той правеше от своето етерно тяло
един
орган способен да възприема този свят на боговете.
Човешкото същество потопяваше погледа си в световете на боговете, които предшестваха неговия собствен свят. Боговете му показваха своята определеност и докато той потопяваше погледа си в световете на боговете, можеше да възприема предопределеността на боговете. Той можеше да каже: аз зная откъде идвам, зная с кой свят съм свойствено свързан. Това идваше от факта, че човек можеше да има изходната точка на своята перспектива на самия себе си.
Той правеше от своето етерно тяло един орган способен да възприема този свят на боговете.
Това, модерният човек не може да го прави. Той може да взе ме изходната точка на своята перспектива само в главата и тя е външна за най-духовната част от етерното тяло. Етерното тяло на главата е нещо хаотично, не е така устроено, както е етерното тяло на останалата част от организма. Ето защо в наши дни, човекът вижда точно физическия свят, по по-прецизен начин от някога но не вижда вече боговете, намиращи се отзад. Но в настоящата епоха, той се подготвя за това по определен начин.
към текста >>
Един
ствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
Но в степента, в която човекът се освободи от своята глава, ще постигне отново познанието, но този път за са мия човек. Когато човешкото същество беше още в самото себе си, то получи познанието за определеност та на боговете. Освобождавайки се от самото себе си, то може да получи познанието за своята собствена космична предопределеност. То може да потопи погледа си в самото себе си. И само ако хората искаха още от сега да направят реални усилия, главата абсолютно не би им попречила толкова, колкото се смята, обикновено, да потопят своите погледи по този начин в своята собствена човешка предопределеност, в човешкото космична предопределеност.
Единствената пречка е тази, че хората толкова упорстват в нежеланието си да живеят другаде, освен в своята глава; и така, както се говори за локална политика, така би могло да се говори също за познание на човека, ограничен в главата си.
Намираме се пред липсата на желание да се гледа отвъд това, което произвежда главата, хората днес абсолютно не искат да склонят да зачетат, изхождайки просто от своя здрав разум, мъдростта за човека, която Антропософията предлага като нещо, което може да се научи за хората.
към текста >>
Човек възприемаше
един
истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят.
Но той има, в замяна на това, възможността да се свърже отново, в своето вътрешно същество, с една предопределеност на бог, при преминаването на смъртта чрез бога, при възкръсването на бога. В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят. Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни.
Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят.
Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат,
един
един
ствен смисъл за всички хора.
В древните времена, човекът насочваше погледа на духа си навън, той виждаше определеността на боговете изхождайки от това, си създаваше мита, изживян в образи, в подвижни образи, митът, който може да има многообразни форми, защото живее основно по най-променливия начин в духовния свят. Бих искал да кажа, че този свят на боговете беше вече нещо възприемаемо за земния човек с определена степен на въздействие, когато той го възприемаше в своето инстинктивно ясновидство. Хората даваха също на тези образи от света на боговете различна форма в зависимост от особеностите на своите характери. От този факт, митовете на различните народи станаха различни. Човек възприемаше един истински свят, но той възприемаше този истински свят по-скоро в сънищата, които, все пак, произлизаха от външния свят.
Това бяха образи с една по-голяма или по-малка прецизност, но прецизността не беше достатъчно голяма, за да имат, един единствен смисъл за всички хора.
към текста >>
Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички народи щяха да създадат
един
и същ мит.
А също не ги виждаше така ясно. Те бяха по-далеч от него в своя земен живот. Христовото събитие е съвсем близо до него, по отношение на земния му живот. Той виждаше боговете неясно, защото ги виждаше, така да се каже, в перспектива. Той не виж да още достатъчно добре Мистерията на Голгота в нейната цялостност, защото тя е твърде близо до него.
Той забелязваше боговете в перспектива с известни неясноти, дължащи се на перспективата, защото те бяха далеч от него, твърде далеч, за да може той да ги вижда съвсем ясно, иначе всички народи щяха да създадат един и същ мит.
Мистерията на Голгота е твърде близка до човека. Той е свързан с нея твърде силно. Най-напред трябва той да постигне още перспективата; от факта, че се освобождава все повече и повече от самия себе си, той трябва да постигне перспективата за предопределеността на бог на земята, за Мистерията на Голгота.
към текста >>
Те не дискутираха какво е станало с този Бог, когато е слязъл в
един
човек чрез Кръщението на река Йордан.
Ето защо, тези, които живееха в епохата, в която се изпълни Мистерията на Голгота и имаха още ясновидски способности, не се затрудняваха да разберат Христос. Те не се затрудняваха, защото го бяха видели, това е сигурно, света на боговете и защото знаеха сега, че Христос, напускайки този свят на боговете, е дошъл на земята, за да изпълни тук своето бъдещо предопределение, което започва с Мистерията на Голгота. Всъщност, те видяха Мистерията на Голгота също неясно, но до Мистерията на Голгота те можеха да виждат добре Христос. Можеха също да кажат безкрайно много неща за Христос в качеството му на Бог.
Те не дискутираха какво е станало с този Бог, когато е слязъл в един човек чрез Кръщението на река Йордан.
Имахме също в първите времена на християнството една съвсем характерна христология и не исусология. И тъй като светът на боговете престана най-общо да бъде нещо познато, христологията се превърна много скоро в една чисто и просто исусология. И исусологията стана силна до ХХ век, когато Христос не беше вече разбран даже чрез усета, когато, напротив, за модерната теология беше въпрос на чест да разбере Исус по възможно най-човешкия начин, без да се грижи за Христос.
към текста >>
В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях
един
вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае,
един
мираж, тя няма тежест, това са само идеи.
Така че, можем да кажем: освобождавайки се от самото себе си, човечеството е на път да превърне малко по малко духовната реалност в нейната цялостност в абстрактни идеи и понятия.
В това отношение, човечеството отиде вече много далеч и е възможно да му бъде запазена следната съдба: хората биха могли за напред да продължат да вървят в своята способност за абстракция, в своята интелектуална способност и да изработят в самите тях един вид изповядване на вярване, чрез което биха си казали: да ние извършва ме, разбира се, опитност с една духовна реалност, но тази духовна реалност е, то се знае, един мираж, тя няма тежест, това са само идеи.
Трябва човек да открие възможността да изпълни тези идеи с духовна субстанция. Той ще постигне това, в опитността си с Христос, по време на преминаването през интелектуалния живот. Така че, модерният интелектуализъм трябва да се слива със съзнанието за Христос. Това ще стане, когато хората откажат решително и непринудено да правят признанието, че не могат да намерят това съзнание за Христос по пътя на интелектуализма.
към текста >>
Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на
един
висш свят и падна в
един
нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението.
Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма.
Може би се говори за падение в реален смисъл. Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба. Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>
Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към
един
вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по
един
определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Виждате в древни времена, човек говори за Грехопадението. Той използваше този образ на Грехопадението в смисъл, че според своята същност принадлежеше на един висш свят и падна в един нисш свят, което напълно отговаря на действителността, ако това се приема в образна форма. Може би се говори за падение в реален смисъл.
Някогашният човек имаше ясно чувство, когато си казваше: аз паднах от една духовна висота и се свързах с една нисша реалност; така, модерният човек трябваше да открие, че мислите, които стават все по-абстрактни го водят също към един вид падение, но към едно падение, което върви нагоре, при което човек пада по един определен начин нагоре, значи, се издига, но се издига за своята загуба, по същия начин, както човекът от миналото усещаше, че пада за своята загуба.
Човекът от миналото, който разбра още Грехопадението в смисъла на миналото, видя в Христос този, който постави човека в правилна връзка с този грях, т.е., с възможността за изкупление: както човекът от миналото, когато разви съзнанието, видя в Христос този, който го изправи от Грехопадението, така модерният човек, който влиза в интелектуализма, би трябвало да види в Христос този, който му дава тежест, за да не излитне духовното далеч от Земята или, по-скоро, далеч от света, в който се счита че е.
към текста >>
8.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Сведения на издателството в
един
том, Мюних, 1973/ на Шпенглер, можеше да се види в тази литературна публикация нещо, което таи в себе си желанието от заемането надълбоко с елементарните явления на упадъка и залеза на нашата епоха.
Когато се появи преди известно време първият том на "Упадъка на Западния свят"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния свят", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/. Всички пасажи цитирани от Щайнер се намират във втората част.
Сведения на издателството в един том, Мюних, 1973/ на Шпенглер, можеше да се види в тази литературна публикация нещо, което таи в себе си желанието от заемането надълбоко с елементарните явления на упадъка и залеза на нашата епоха.
Там можеше да се види някой, който, за много неща, действащи в нашата настояща епоха в цялостта на Западния свят, имаше чувството, и тези импулси трябва, всъщност, да водят малко по малко към едно тотално хаотизиране на западната цивилизация с нейната американска пристройка; някой, който, с това чувство, правеше усилие с много знания и овладявайки много научни идеи, да се отнася с един вид съдене на тези явления.
към текста >>
Там можеше да се види някой, който, за много неща, действащи в нашата настояща епоха в цялостта на Западния свят, имаше чувството, и тези импулси трябва, всъщност, да водят малко по малко към едно тотално хаотизиране на западната цивилизация с нейната американска пристройка; някой, който, с това чувство, правеше усилие с много знания и овладявайки много научни идеи, да се отнася с
един
вид съдене на тези явления.
Когато се появи преди известно време първият том на "Упадъка на Западния свят"* /* Освалд Шпенглер, "Упадъкът на Западния свят", ІІ том, Мюних 1920 /І/ и 1922 /ІІ/. Всички пасажи цитирани от Щайнер се намират във втората част. Сведения на издателството в един том, Мюних, 1973/ на Шпенглер, можеше да се види в тази литературна публикация нещо, което таи в себе си желанието от заемането надълбоко с елементарните явления на упадъка и залеза на нашата епоха.
Там можеше да се види някой, който, за много неща, действащи в нашата настояща епоха в цялостта на Западния свят, имаше чувството, и тези импулси трябва, всъщност, да водят малко по малко към едно тотално хаотизиране на западната цивилизация с нейната американска пристройка; някой, който, с това чувство, правеше усилие с много знания и овладявайки много научни идеи, да се отнася с един вид съдене на тези явления.
към текста >>
Можеше да се види как
един
човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
Можеше да се види как един човек като Шпенглер нямаше ни най-малко усет за факта, че може да излезе от волята на човечеството избавлението за тази култура и тази цивилизация на Западния свят, ако тази воля е насочена в смисъл да се изтъкне, с лице към всичко, което се поглъща и унищожава, цялото забулено отвън, в залеза, тази нова сила, която може да бъде извлечена въпреки всичко, от вътрешността на човека, ако той го иска днес.
Освалд Шпенглер нямаше ни най-малко усет за една нова сила от този род, която, естествено, трябва да бъде една духовна сила,която трябва да почива върху изработване на това, което е духовно.
към текста >>
Можеше да се види така, как
един
човек, изпълнен от знание и разум, който, изхождайки от
един
определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на
един
определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е духовно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен стремеж на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
Можеше да се види така, как един човек, изпълнен от знание и разум, който, изхождайки от един определен начин на проникващо виждане може да формулира толкова добри впечатления, а не можеше, всъщност, да постигне нещо друго, освен да се надява на един определен начин на брутално разгръщане на сила, на когото и през ум не му минаваше за нещо, което е духовно, на когото и през ум не му минаваше за всякакъв вътрешен стремеж на човечеството, което почива само именно върху едно разгръщане на външна брутална сила.
към текста >>
И ето че, малко след това, се появи вторият том на Освалд Шпенглер и той показа много по-силно всичко, което живее в
един
човек от днешното време, което самият той отблъсква с определена бруталност всичко, което е действително духовно, всичко възможно виждане за света, всяка възможна концепция за света.
И ето че, малко след това, се появи вторият том на Освалд Шпенглер и той показа много по-силно всичко, което живее в един човек от днешното време, което самият той отблъсква с определена бруталност всичко, което е действително духовно, всичко възможно виждане за света, всяка възможна концепция за света.
към текста >>
Естествено, някой, имащ психичния калибър на
един
Освалд Шпенглер би могъл да каже: но с обикновена мисъл, човек не знае така добре как силата на еластичността действа там отвътре, как протичат нещата по-надълбоко.
Естествено, някой, имащ психичния калибър на един Освалд Шпенглер би могъл да каже: но с обикновена мисъл, човек не знае така добре как силата на еластичността действа там отвътре, как протичат нещата по-надълбоко.
Е, добре, този, който мисли така, не знае точно, кое е важното днес в прозрачността на мисълта. Защото едно възражение от този род има ни по-голяма, ни по-малка стойност от тази, която ще има някой, когато казвам: а той ще ме обори: всъщност, ти не я разбираш, защото не си анализирал състава на мастилото, с което е написана фразата. Важното винаги е това да се намира за какво става въпрос. Когато гледаме неорганичната природа в нейната цялостност, не става въпрос за импулси на сили, както могат евентуално още да бъдат намерени отзад, така както не може да става въпрос за мастилото, зад това, което е написано, а за това, че човек има прозрачност в своя мисловен процес.
към текста >>
Това е, което човек е постигнал от епохата на Галилей и Коперник:
един
определен начин на мислене, кой то най-напред излага, че човек не може да разбере чрез него нещо друго, освен неживата, неорганична материя, но че, от друга страна, щом човек се отдаде от тази мисъл, която образува най-напред най-примитивната, най-простата форма на чистата мисъл, човек може да развие в себе си за първи път свободата на човешката душа, свобода на човека изобщо.
Това е, което човек е постигнал от епохата на Галилей и Коперник: един определен начин на мислене, кой то най-напред излага, че човек не може да разбере чрез него нещо друго, освен неживата, неорганична материя, но че, от друга страна, щом човек се отдаде от тази мисъл, която образува най-напред най-примитивната, най-простата форма на чистата мисъл, човек може да развие в себе си за първи път свободата на човешката душа, свобода на човека изобщо.
Само този, който възприема природата на предметното мислене в своята прозрачност такава, каквато тя живее в неживата природа може после да се издигне до другите процеси на мисленето и наблюдаването, до това, което прониква с внимание мисленето: имагинацията, инспирацията, интуицията.
към текста >>
Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят
един
ствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък.
Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до
един
имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
Само този, който най-напред е разбрал това, върви напред в опознаването на факта, че в момента, в който ние гледаме цветята в тяхната цялостност, влизаме в тази мисъл, която е схваната най-напред в своята абстракция, в най-големия безпорядък. Този, който иска да има тази мисъл с нейната кристална прозрачност за минералния свят единствено в нейната абстракция, а не само като преминаваща точка за еволюцията на човешката свобода, този, който, напротив, отправя своя поглед само в мисълта, с тази мисъл върху растителния свят има пред себе си, в света на растенията нещо мъгливо, мрачно, мистично, което не може да проникне с поглед.
Защото в момента, в който издигаме погледа си към растителния свят, трябва да си дадем ясна сметка, че трябва най-малко да действаме както Гьоте искаше да го прави със своето първоначално растение и с принципа, чрез който той проследи метаморфозата на първото растение, преминавайки през всички растителни форми; най-малко в този смисъл, в смисъла на Гьоте, този, който прави своите дистанции по отношение на едно познание за истинските сили свойствени за мисълта, които господстват в неорганичното, ще има в растителния свят чувството, че този свят остава мрачен и мистичен в най-лошия смисъл на нашата епоха, ако човек не върви напред до един имагинативен начин на наблюдаване най-малко именно в смисъла в който Гьоте основа своите ботанически понятия.
към текста >>
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига
един
безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
Когато някой като Освалд Шпенглер отказва имагинативното познание и започва, при това с растителния свят, заема се да го описва, не постига нищо, което може да даде яснота и сила, постига един безпорядък от мисли, една мистичност, в най-лошия смисъл на думата, а именно, материалистичната мистика.
И ако трябва да кажем това за началото, чрез това начало именно, се характеризира, в същото време, края на тази книга.
към текста >>
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива
един
духовен живот.
Известно време след появата на книгата на Освалд Шпенглер под влиянието на ефекта, получен от книгата на Шпенглер, изнесох лекция в Щутгарт, във Висшето техническо училище, върху Антропософия та и техническите науки; исках да покажа, че именно, потапяйки се в техниката човекът разви устройството на живота на душата си, което го прави свободен. Така че, от факта, че чувства, че цялата духовност е елиминирана от света на машината, той получава импулса именно в недрата на света на машината да накара да изскочи от своето вътрешно същество духовността чрез едно вътрешно изскачане; така че този, който разбира какво е днес мястото на машината в цялата наша цивилизация е просто задължен да си каже: тази машина със своята дръзка прозрачност, със своето брутално, ужасно, демонично отсъствие на духовност, задължава човека, за да разбира поне малко самия себе си, да накара да изкочи от своето вътрешно същество тези духовни семена, които са в него.
Чрез противопоставяне, машината задължава човека да развива един духовен живот.
към текста >>
Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с
един
вид хвалебствие на страха от машината.
Накрая на своя труд, Спинглер се отдава на разисквания по повод машината.
Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината.
Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните. Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята. Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество. Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
към текста >>
Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като
един
демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните.
Накрая на своя труд, Спинглер се отдава на разисквания по повод машината. Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината.
Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните.
Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята. Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество. Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
към текста >>
Как човекът да не се чувства издигнат до ранга на
един
Бог, щом сега е господар на
един
микрокосмос!
Значи, Освалд Шпенглер схваща нещата по следния начин: тъй като човекът е постигнал това да бъде господарят на машината, той може, именно основавайки се на това господство, да стигне до там, да си въобразява, че е Бог, защото Богът на световната машина е по негово мнение, господар на машината.
Как човекът да не се чувства издигнат до ранга на един Бог, щом сега е господар на един микрокосмос!
към текста >>
Това, което се разгръща тогава в пространството на
един
век е спектакъл с такова влияние, че човекът от една бъдеща култура, дарен с друга душа и други страсти, ще бъде по необходимост потопен в чувството, че в тази епоха природата се е разклатила.
Това, което се разгръща тогава в пространството на един век е спектакъл с такова влияние, че човекът от една бъдеща култура, дарен с друга душа и други страсти, ще бъде по необходимост потопен в чувството, че в тази епоха природата се е разклатила.
При други обстоятелства, политиката потъпка с презрение градовете и народи, икономиката на хората навлезе надълбоко в съдбите на растителния и животински свят, но това опира само до живота и после се замъглява. Но тази техника ще остави следи от своите дни, когато всичко ще бъде изгубено и погълнато. Тази фалшива страст промени образа, който дава повърхността на земята./…../
към текста >>
В очите на
един
вярващ, тя означава лишаването от Бога.
И тези машини приемат все повече и повече една нехуманизирана форма, по-аскетична, мистична, езотерична. Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо налягане. Тези ангренажи, валяци и лостове замълчаха. Всичко, което решаващо, се оттегля навътре. Човек усети машината буквално като дяволска.
В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога.
Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
към текста >>
Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с
един
вид пророческо всезнание.
Те обхващат земята от една безкрайна мрежа от сили, от течения и от високо налягане. Тези ангренажи, валяци и лостове замълчаха. Всичко, което решаващо, се оттегля навътре. Човек усети машината буквално като дяволска. В очите на един вярващ, тя означава лишаването от Бога.
Тя отстъпва здравата, причинност на човека и е приведена в действие от него в тишина, неудържимо, с един вид пророческо всезнание.
към текста >>
Този мислител не се съмнява изобщо за това, че машината не може да бъде нещо мистично по
един
или друг начин в очите на този, който възприема именно не-живото по свой начин, лишен от мистичност.
Ние виждаме да се явява тук цялата обърканост на мислителя, пред машината.
Този мислител не се съмнява изобщо за това, че машината не може да бъде нещо мистично по един или друг начин в очите на този, който възприема именно не-живото по свой начин, лишен от мистичност.
към текста >>
Мисълта тук става абсолютно
един
образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично.
И така, ние виждаме, че Освалд Шпенглер започва с едно конфузно представяне на растителното, защото, всъщност, той няма ни най-малка идея за природата и характера на днешното познание, интимно свързано с еволюцията на живота на машината, защото мисълта остава за него само една абстракция и че тя не може и да разкрие, че машината е функция на мисълта в това, което е в кръга на дейностите на машината.
Мисълта тук става абсолютно един образ без същност, за да може, в епохата на машината, човек да става най-значим толкова повече, че да може да накара да изпъкне от самия него душата му, духът му, устоявайки на това, което е механично.
Такова е значението за човека, значението за космична та еволюция на механичния живот.
към текста >>
Така че, когато гледаме човека от днешното време такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество,
един
зрител на външния свят, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане.
Е добре, когато човек разглежда минерала, растението, животното, човека, вижда, че човешкото се характеризира, в настояще време, от факта, че от средата на ХV век, ние сме изминали целия път до минералната и прозрачна мисъл.
Така че, когато гледаме човека от днешното време такъв, какъвто той е в своето вътрешно същество, един зрител на външния свят, трябва да си кажем: като човешко същество, каквото той е, той стига днес, най-точно, до развиването на минералното виждане.
Но тогава трябва да се характеризира значението на тази минерална мисъл, както го направих аз малко преди това.
към текста >>
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече
един
вид съдене.
Но когато някой не знае нищо за същността на минерала, стига само до животното, когато започва с растителното. Защото животното носи в себе си растителното под същата форма, в която днес ние носим минералното. Характерното за Освалд Шпенглер е, че той започва с растителното, и че в своите понятия той абсолютно не отива отвъд животното, че той схваща човека само в кръга, в който човекът е животно, и че мисълта се явява при него основно като нещо изключително неразбираемо, тази мисъл, чието истинско значение може да се разбере, в действителност, само от ХІV век, която може да бъде разбрана, така както изложих малко преди това. Той я оставя, също, да се спуща стремглаво към нивото на животното, толкова, колкото може.
Виждаме го също да прави усилия да показва, че, подобно на животното, той има също способности за сетивното възприятие става при животното вече един вид съдене.
И той се опитва така да представи мисълта само като едно ускоряване на животинския живот на възприемане.
към текста >>
И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като
един
вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека.
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят!
И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека.
Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта. Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека. Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша. Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>
Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и
един
свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
Основно, никой, освен Освалд Шпенглер именно, не е показал по такъв радикален начин, че с абстрактната мисъл, човек стига само най-много до извънчовешкия свят, което не значи човешки свят! И Осуалд Шпенглер усеща истинския характер на човека факта, че човек може да мисли в действителност, само като един вид допълнение, което е необяснимо и, основно, излишно за човека. Защото, за Шпенглер, тази мисъл е основно, все пак, нещо крайно излишно в човека: "Абстракцията на усещането, това е мисълта. Мисълта въведе завинаги една двойственост в будното състояние на човека. Много скоро, той видя в усета и сетивността душевните сили, като считаше едната за извисена, другата за по-нисша.
Той създаде зло вещото противопоставяне между света на светлината но окото, който е окачествен като свят на привидност и илюзия на сетивата и един свят, който е буквално пред-положен, където понятията живеят по свой на чин в лек нюанс на светлината, която не може да им бъде отнета* /* Ибид стр. 566/.
към текста >>
Шпенглер говори също за активността на представата, но той иска чрез това именно да достави доказателството, че мисълта в човека е само
един
вид сън, излязъл от мозъка и от света на светлината,
един
малко по-подреден сън.
И така, излагайки тези неща, Шпенглер развива една изключително любопитна идея, а именно, че в своята основа цялата интелектуална цивилизация на човека зависи от окото, тя е само абстрактна на света на светлината и че понятията, в действителност, са само изострени виждания, едни малко разлети в светлина та виждания, предадени чрез окото. И това е защото Освалд Шпенглер няма и най-малка идея за факта, щом мисълта действа по чист начин, тя не се задоволява да абсорбира света на светлината на окото, и мисълта свързва този свят на светлината на окото с целия човек. Нещо съвсем различно е да мислиш за същност, свързана с възприятието на окото, от това да говориш за представи.
Шпенглер говори също за активността на представата, но той иска чрез това именно да достави доказателството, че мисълта в човека е само един вид сън, излязъл от мозъка и от света на светлината, един малко по-подреден сън.
към текста >>
Наблюдавайте най-значимите мисли с изключение на математическите мисли навсякъде те водят към една действителност, откъдето можете да видите, че ние нямаме в мислите само
един
организъм от светлина и въздух, а също опитност на душата, която човек има, когато той прави така, че тази действителност да бъде осветена от светлината и в същото време, той си се представя изправен, на земята върху своите два крака.
Бих искал да зная, обаче, ако, не с някаква абстрактна мисъл, а със здрав разум, човек може да свърже думата "представям", когато имаме точна опитност с нея, какво принадлежи на света на светлината! Човек си се "представя" върху своите крака; за това, той се ползва от целия себе си като човек. Когато някой казва: "представям си", той свързва динамично светлината с динамизма, със силата, която действа в него, която той усеща в себе си, с това, което се потапя в действителността. С реалистичната мисъл, ние се потапя ме изцяло в действителността.
Наблюдавайте най-значимите мисли с изключение на математическите мисли навсякъде те водят към една действителност, откъдето можете да видите, че ние нямаме в мислите само един организъм от светлина и въздух, а също опитност на душата, която човек има, когато той прави така, че тази действителност да бъде осветена от светлината и в същото време, той си се представя изправен, на земята върху своите два крака.
към текста >>
Тук сега става въпрос за живот в
един
свят от светлина, затворен от всякъде.
Ето защо, всичко, което Освалд Шпенглер развива тук по повод този свят на светлината, трансформиран в мисъл, в основата си е само едно изключително духовно многословие. Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие. Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване. Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят.
Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде.
Тялото еволюира във видимото пространство. Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от един светлинен център: това е точката, която наричаме Аз. Азът е едно понятие за светлина* /* Ибид стр.564/.
към текста >>
Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от
един
светлинен център: това е точката, която наричаме Аз.
Ето какво е абсолютно наложително да бъде казано: въведението на този втори том е само едно духовно многословие. Това духовно многословие се издига после до потвърждение от този род: "Това обедняване на сетивното означава в същото време едно неизмеримо задълбочаване. Човешкото будно съществувание не е само едно разпъване между тялото и заобикалящия свят. Тук сега става въпрос за живот в един свят от светлина, затворен от всякъде. Тялото еволюира във видимото пространство.
Да изпиташ дълбините, това означава да влезеш мощно във видимите далечини, изхождайки от един светлинен център: това е точката, която наричаме Аз.
Азът е едно понятие за светлина* /* Ибид стр.564/.
към текста >>
Добре би било да се каже това: Освалд Шпенглер е
един
много точен пример за факта, че абстрактната мисъл е станала "лека като въздуха", и е станала даже "светла като светлина" и отнася цялото човешко същество далеч от действителността, така че той лудо се забавлява някъде там от вън в светлината и няма сега ни най-малка идея за факта, че съществува също, например, една притегателна сила, че съществува също нещо, което може да бъде изживяно не само гледано.
Добре би било да се каже това: Освалд Шпенглер е един много точен пример за факта, че абстрактната мисъл е станала "лека като въздуха", и е станала даже "светла като светлина" и отнася цялото човешко същество далеч от действителността, така че той лудо се забавлява някъде там от вън в светлината и няма сега ни най-малка идея за факта, че съществува също, например, една притегателна сила, че съществува също нещо, което може да бъде изживяно не само гледано.
Гледната точка на зрител, тази на Джон Стюарт Мил, например, тук е доведена до крайност. Тази книга е изключително характерна за нашата епоха.
към текста >>
Един
израз на стр.13, прилича на крайно духовен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на мисълта от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/.
Един израз на стр.13, прилича на крайно духовен, но, в основата си е само вятър и светлина: "Човек образува една представа след друга и постига , като завършек до една архитектура на мисълта от висок стил, чиито конструкции са, така да се каже, там в цялата си чистота в една вътрешна светлина"* /* Ибид стр. 567/.
към текста >>
Той намира, че светът "се пробужда" в животинското царство, че животното развива в самия него
един
вид микрокосмос.
Така Освалд Шпенглер тръгва от фразеологията. Той намира, че растителното е "спящо", тази растителност представлява най-напред света, който спи за доброто около нас.
Той намира, че светът "се пробужда" в животинското царство, че животното развива в самия него един вид микрокосмос.
Той не отива по-далеч от животното; той излага само връзката между растението и животното, той намира растението спя що, животното в състояние на будност.
към текста >>
", това са именно очите на бульона; те идват да се присъ
един
ят.
" на това, което е след. Това е причинността. И в кръга, в който човек живее така в историята, той изявява всъщност, растителното, в историята. Животното, и от този факт, също и човекът, което поставя въпроса "къде? " и "как?
", това са именно очите на бульона; те идват да се присъединят.
Това наистина е твърде интересно за вътрешните напрежения; но те, всъщност, нямат работа с това, което действително става в света. Така че може да се каже: чрез цялостнотта на космическите връзки са имплантирани в света "кога? " и "защо? " за последователността на времената.
към текста >>
Някога, беше казано, в
един
вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня.
Някога, беше казано, в един вид имагинативно религиозно изнамиране: Бог го дава на своите по време на съня.
Според Шпенглер природата го дава на човека по време на съня! Такава е мисълта на една от най-важните личности на днешното време; при все това, за да избегне най-вече яснотата върху самата себе си, тя се хвърля в кипежа на растителното и не излиза от този бульон по-далеч от животното, към кой то се смесва също и човешкия бульон.
към текста >>
И сега идва
един
основен израз:
И сега идва един основен израз:
към текста >>
Намираме се пред едно предположение, например, което би било долу-горе такова: този сън, който е смятан, че се разпространява в човешката еволюция като
един
продължителен прилив за историята би могъл също да започне сега да става пробуждане.
И ето, че растението започва сега не само своя сън, а и да "познава" в своя блажен сън.
Намираме се пред едно предположение, например, което би било долу-горе такова: този сън, който е смятан, че се разпространява в човешката еволюция като един продължителен прилив за историята би могъл също да започне сега да става пробуждане.
Защото Освалд Шпенглер би имал точно толкова правото да напише историята, тогава труфи растението с едно познание на "кога? " и "защо? ". Още повече, състоянието на сън, в което е растението, има даже изключително интересни качества: "Напорът на първите малки зелени връхчета, излизащи от зимната земя, издуването на пъпките, цялата сила, предизвикваща растежа, разпръскването на аромата, проявяването, узряването: всичко това е желание да се изпълни една съдба и питане, стремящо се непрекъснато към "кога? "* /*Ибид/.
към текста >>
Разбира се, много лесно може да се опише историята като
един
растителен живот, щом има предварителна подготовка от антропоморфизми.
Разбира се, много лесно може да се опише историята като един растителен живот, щом има предварителна подготовка от антропоморфизми.
към текста >>
И, така Освалд Шпенглер си приготвя
един
метод, за да може да каже: най-значимите събития, протичащи в човешката история се произвеждат от кръвта.
И, така Освалд Шпенглер си приготвя един метод, за да може да каже: най-значимите събития, протичащи в човешката история се произвеждат от кръвта.
За да стане това, той трябва, наистина, да се отдаде още на няколко пируета на мисълта: "В този кръг, да бъдеш пробуден е синоним на "констатирам", като става въпрос за осезанието на един инфузий или за човешката мисъл на най-високо ниво"* /*Ибид стр. 572/.
към текста >>
За да стане това, той трябва, наистина, да се отдаде още на няколко пируета на мисълта: "В този кръг, да бъдеш пробуден е синоним на "констатирам", като става въпрос за осезанието на
един
инфузий или за човешката мисъл на най-високо ниво"* /*Ибид стр. 572/.
И, така Освалд Шпенглер си приготвя един метод, за да може да каже: най-значимите събития, протичащи в човешката история се произвеждат от кръвта.
За да стане това, той трябва, наистина, да се отдаде още на няколко пируета на мисълта: "В този кръг, да бъдеш пробуден е синоним на "констатирам", като става въпрос за осезанието на един инфузий или за човешката мисъл на най-високо ниво"* /*Ибид стр. 572/.
към текста >>
Разбира се, когато някой мисли по
един
такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво!
Разбира се, когато някой мисли по един такъв абстрактен начин, не просто не прави разлика между осезанието на инфузории и човешка мисъл на най-високо ниво!
И тогава той стига до всички видове изключително любопитни потвърждения, до това, че тази мисъл е, всъщност, едно допълнение на цялостността на човешкия живот: начиная от това, което се изкачва от кръвта, се получават действията, начиная от това, което се изкачва от кръвта, е направена историята. И даже да съществуват още няколко човека, разсъждаващи по този проблем, то това е именно една абстрактна мисъл и това няма нищо общо, точно казано, с това, което се получава:"Фактът, че ние не само живеем, а имаме познание за живота е резултатът от това наблюдение на нашето телесно същество в светлината. Но животното познава само живота, смъртта не* /*Ибид стр.574/.
към текста >>
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, познаващ света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял
един
свят на човека на "духа" Шпенглер слага тази дума в кавички светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът, като той е предопределен за това от силата на своята мисъл или своето кръвно не дохранване.
Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността.
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, познаващ света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на "духа" Шпенглер слага тази дума в кавички светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът, като той е предопределен за това от силата на своята мисъл или своето кръвно не дохранване.
Будните съществувание и съзнание, мярката и напрежението, инстинктите и възгледите, органите на циркулация и тези на осезанието рядко ще се намери човек на определено ниво, при когото едната или другата от тези страни да не съдържа абсолютна важност* /*Ибид стр575./.
към текста >>
"/…/ Активният човек е
един
цялостен човек: в човека на разсъждението,
един
изолиран орган иска да действа без тялото и против него"* /* Ибид/.
"/…/ Активният човек е един цялостен човек: в човека на разсъждението, един изолиран орган иска да действа без тялото и против него"* /* Ибид/.
към текста >>
Тук,
един
саблен удар има повече стойност от
един
добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
Защото само действащият човек, човекът на съдбата значи, този, на когото мислите са безразлични живее, в крайна сметка, в реалния свят, светът на политически, военни и икономически решения, където възгледите и системите не струват.
Тук, един саблен удар има повече стойност от един добър силогизъм и има смисъл в презрението, с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които смятат, че световната история е там заради духа, заради науката, даже изкуството* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Но също толкова е ясно, че може да се познае кой го е казал: в крайна сметка, все пак една "писарушка и
един
библиотекарски плъх" го е писал, който иска да си говори само за паунски пера.
Ето какво е ясно казано!
Но също толкова е ясно, че може да се познае кой го е казал: в крайна сметка, все пак една "писарушка и един библиотекарски плъх" го е писал, който иска да си говори само за паунски пера.
И не е нужно да бъдеш "писарушка и библиотекарски плъх" за да напишеш: Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността. Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, който познава света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на духа, светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът* /* Ибид стр. 575/. Сякаш никога не е имало изповедални и проповедници изповедници! Още повече, съществуват още други същества, до които всички тези видове като хора отиват да търсят своите мисли. Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н.
към текста >>
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, който познава света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял
един
свят на човека на духа, светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът* /* Ибид стр. 575/.
Ето какво е ясно казано! Но също толкова е ясно, че може да се познае кой го е казал: в крайна сметка, все пак една "писарушка и един библиотекарски плъх" го е писал, който иска да си говори само за паунски пера. И не е нужно да бъдеш "писарушка и библиотекарски плъх" за да напишеш: Съществуват хора, родени от съдбата и хора, родени от причинността.
Истински живият човек, селянинът и войникът, държавният човек, главнокомандващият войските, човекът, който познава света, търговецът, всички онези, които искат да забогатеят, да командват, да управляват, да се борят, да се колебаят, този, който организира и този, който предприема, авантюристът, побойникът и играчът, всички са отделени от цял един свят на човека на духа, светецът, проповедникът, ученият, идеалистът и идеологът* /* Ибид стр. 575/.
Сякаш никога не е имало изповедални и проповедници изповедници! Още повече, съществуват още други същества, до които всички тези видове като хора отиват да търсят своите мисли. Виждани са даже, в компания на този вид хора, като описаните държавни хора, главнокомандващи войските, хора, които познават света, търговци, побойници, играчи и т.н. разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н.
към текста >>
След като каза, че в царството на истинските факти,
един
саблен удар има по-голяма стойност от
един
добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук
един
добър саблен удар има по-голяма стойност от
един
добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството.
разказвачи на авантюри и гадатели! Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност. Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота. И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно.
След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството.
Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект. В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само
един
аспект на живота, а не решаващ аспект.
Така че, следователно, светът, чрез когото държавният човек, политикът и т.н. са считани за отделени от човека на "духа", не е толкова голям, в действителност. Този, който може да наблюдава живота, ще открие, че това, което е написано там, е вън от всяко наблюдение на живота. И Освалд Шпенглер, който е едни духовен човек и една важна личност, прави нещата напълно. След като каза, че в царството на истинските факти, един саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм, продължава по следния начин:"Тук един добър саблен удар има по-голяма стойност от един добър силогизъм и е разумно презрението с което войникът и държавният човек гледат през цялото време от високо писарушките и библиотекарските плъхове, които считат, че световната история беше там, заради духа, заради науката, даже изкуството.
Да го кажем недвусмислено: да го разберем освободено от усещане е само един аспект на живота, а не решаващ аспект.
В историята на западната мисъл, името Наполеон може да липсва, но в реалната история, Архимед, може би, е упражнил едно не толкова голямо дело с всички свои научни открития, в сравнение с войника, който той повали по време на щурма, даден за обсадена Сиракуза* /* Ибид стр. 576/.
към текста >>
Но това днес е написано не от най-обикновен журналист, а от
един
от най-интелигентните хора на днешното време.
Е добре, ако керемида беше паднала върху главата на Архимед, тази керемида би имала, според тази теория, по-голяма стойност за действителната история, за логичната история, от всичко, излязло от Архимед!
Но това днес е написано не от най-обикновен журналист, а от един от най-интелигентните хора на днешното време.
Това именно е важното: че един от най-интелигентните хора на днешното време е писал това.
към текста >>
Това именно е важното: че
един
от най-интелигентните хора на днешното време е писал това.
Е добре, ако керемида беше паднала върху главата на Архимед, тази керемида би имала, според тази теория, по-голяма стойност за действителната история, за логичната история, от всичко, излязло от Архимед! Но това днес е написано не от най-обикновен журналист, а от един от най-интелигентните хора на днешното време.
Това именно е важното: че един от най-интелигентните хора на днешното време е писал това.
към текста >>
Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на
един
вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя.
Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде
един
разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
Ако някой говори от духовна гледна точка за кръвта, говори научно, ще постави най-напред въпроса за начина, по който се ражда кръвта, за начина, по който тя е свързана с храната, която човек приема. В черва та кръвта не е още там; само в самия човек е създадена кръвта. Потокът на кръв, течаща през поколенията е, добре, ако някой може да образува една неприятна мистична представа, това е тя. Всичко, което мрачните мистици някога са казвали по повод на един вътрешен живот на душата с определена яснота, даже и контурите да са били неясни, не е имало една такава зловеща мистика, като тази мистика на кръвта на Шпенглер.
Вниманието тук е привлечено върху нещо, където спира всяка възможност не само за мислене при Шпенглер, това не значи нищо, защото при него няма нужда от мислене, това се знае; но когато човек иска още да бъде един разумен човек или даже само едно висше разумно животно, би трябвало да се спре да говори за нещо, което може така малко да се познава отблизо, като кръвта.
към текста >>
Но за нас, които една съдба е поставила в тази цивилизация и в този момент от своето развитие, където парите празнуват своите последни победи и където техният наследник, цезаризмът, върви напред, безшумно и неустоимо, е дадена, от този факт в
един
тесен кръг ориентацията на желанието и на необходимостта, без които не струва усилието да се живее"* /* Ибид стр. 1194/.
Но за нас, които една съдба е поставила в тази цивилизация и в този момент от своето развитие, където парите празнуват своите последни победи и където техният наследник, цезаризмът, върви напред, безшумно и неустоимо, е дадена, от този факт в един тесен кръг ориентацията на желанието и на необходимостта, без които не струва усилието да се живее"* /* Ибид стр. 1194/.
към текста >>
И аз исках така, от тази гледна точка, да ви покажа именно
един
проблем на нашето време.
Изложих ви днес това с основанието, че будният човек разбира се, за Освалд Шпенглер, този пробуден човек няма никакво значение! Но, защото все пак, будният човек, даже когато е антропософ, има някакво задължение да наблюдава това, което става в действителността.
И аз исках така, от тази гледна точка, да ви покажа именно един проблем на нашето време.
Също, ще направя още една конференция преди от пътуването ми за Оксфорд следващата сряда, преди да сме задължени да прекъснем за доста дълго време.
към текста >>
9.
7. СЕДМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 9 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
За западния възглед, френския, за това, което е
един
духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни.
Комбинациите от мисли, които, той прави са често смайващи. Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича духовен човек не във Франция а, в Централна Европа.
За западния възглед, френския, за това, което е един духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни.
Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек. Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично. На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този духовен човек изрази. Но във всички случаи, в самите мисли има нещо грубо.
към текста >>
Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е
един
елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично.
Комбинациите от мисли, които, той прави са често смайващи. Той е в най-висока степен това, което в Централна Европа се нарича духовен човек не във Франция а, в Централна Европа. За западния възглед, френския, за това, което е един духовен човек, мислите на Освалд Шпенглер са наистина, твърде тежки и твърде компактни. Но, както вече казах, той може да мине в смисъла на Централна Европа, съвсем за духовен човек.
Не би могло да се каже да него по никакъв начин, че е един елегантен мислител, в най-добрия смисъл на думата, защото облеклото на неговите мисли има, въпреки духовния му характер, нещо ужасно педантично.
На много места, може да се види филистерско око да поглежда нахално през дупките на мрежата на изтъканите от този духовен човек изрази. Но във всички случаи, в самите мисли има нещо грубо.
към текста >>
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като
един
лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота.
Накратко, по-скоро там са, би могло да се каже, естетическите обсъждания на тези мисли. Но важното е, че пред нас се намира една личност, която има, в действителност мисли и даже твърде съответни на днешното време мисли, но който всъщност не постига никога цялостност на мисълта. Защото Освалд Шпенглер обсъжда като определящо от случващото се действително в света не това, което идва от мисълта, а счита за определящи най-инстинктивните импулси на живота.
Така че, при него мисълта се носи, всъщност, винаги над живота, като един лукс, би могло да се каже, така че, при него мислителите са вид хора, които разсъждават върху живота; но нищо от това, което е включено в техните разсъждения, не може да се разпространи в живота.
Животът е всъщност вече там, когато мислителите идват, за да се сдобият със своите мисли за живота.
към текста >>
И това е точно така, че трябва да се каже: във времето от световната история в което
един
мислител овладява своеобразната форма на мислите на актуалното време, с определена универсалност, в това същото време този мислител изпитва, всъщност, мислите като стерилни, като безплодни.
И това е точно така, че трябва да се каже: във времето от световната история в което един мислител овладява своеобразната форма на мислите на актуалното време, с определена универсалност, в това същото време този мислител изпитва, всъщност, мислите като стерилни, като безплодни.
Той се обръща към нещо различно от тези безплодни мисли; той се обръща към това, което кипи в инстинктивния живот и вижда настоящата цивилизация от гледна точка, която се открива за него от този начин.
към текста >>
Според него, човек може само да се надява, че
един
ден ще изскочи, този път, от това, което Шпенглер нарича "кръвта", нещо инстинктивно, което не участва в нищо, което е настояща цивилизация и слага на мястото една обширна власт,извлечена от самия инстинкт.
Неговият начин на виждане го кара да каже, че това, което тази настояща цивилизация е произвела е навсякъде на пътя на залеза.
Според него, човек може само да се надява, че един ден ще изскочи, този път, от това, което Шпенглер нарича "кръвта", нещо инстинктивно, което не участва в нищо, което е настояща цивилизация и слага на мястото една обширна власт,извлечена от самия инстинкт.
към текста >>
Освалд Шпенглер не е наблюдавал, също, сериозно друго още нещо, при което връзката, която човек има с
един
изповедник представлява в световната история само едни допълнителен процес на упадък.
Е, добре, виждате ли, посочих последния път, наистина, по малко шеговит начин, че Шпенглер казва, как то се знае, че държавният човек, практичният човек, търговецът и т.н., всички те действат, изхождайки от импулси, различни от тези, които могат да бъдат постигнати в мисълта. Аз казах, шеговито: Освалд Шпенглер изглежда никога не е наблюдавал, че съществуват също изповедници и други връзки от този вид.
Освалд Шпенглер не е наблюдавал, също, сериозно друго още нещо, при което връзката, която човек има с един изповедник представлява в световната история само едни допълнителен процес на упадък.
към текста >>
Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на духовния свят, предаваха това, което намираха относно
един
духовен свят на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора.
Когато се изкачваме в историята на човечеството, навсякъде намираме, че така наречените действени хора, хората които имат да вършат нещо външно в света, се обръщат или, в по-късните времена, към оракули, или, в по-предишни епохи, към това, което може да се познае в Мистериите, като препоръчителни указания на Боговете.
Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на духовния свят, предаваха това, което намираха относно един духовен свят на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора.
Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от духовния свят и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от един тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
към текста >>
Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от духовния свят и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от
един
тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
Когато се изкачваме в историята на човечеството, навсякъде намираме, че така наречените действени хора, хората които имат да вършат нещо външно в света, се обръщат или, в по-късните времена, към оракули, или, в по-предишни епохи, към това, което може да се познае в Мистериите, като препоръчителни указания на Боговете. Достатъчно е да се разгледа цивилизацията на древния Египет: там, тези, които изуча ват в Мистериите препоръчителните указания на духовния свят, предаваха това, което намираха относно един духовен свят на тези които имаха желанието и задачата да станат действащи хора.
Така че, когато човек изкачва хода на еволюцията на човечеството, открива че импулсите, които се изливат върху земните действия, бяха черпени от духовния свят и не идваха от кръвта защото цялата тази теория за кръвта е, всъщност, както мистична, така и мрачна колкото е възможно не идваха значи, от един тънък долен слой, какъвто беше кръвта.
към текста >>
Хората получиха малко по малко в най-модерната цивилизация
един
мозък, който можеше добре да мисли, но не искаше да мисли.
И защо те не се възползваха от тази добра придобивка!
Хората получиха малко по малко в най-модерната цивилизация един мозък, който можеше добре да мисли, но не искаше да мисли.
Така тези елементарни същества се приближаваха и си казваха: ако хората не използват самите те, своя мозък, то ние можем да го използваме. И в тайните общества, които не обичаха нищо друго, освен традиционното, като издигаха към повърхността само стари неща едно след друго, се откриваше, че тези елементарни същества се приближаваха и си служеха за да мислят, с човешките мозъци. Така, прекомерно много мозъчна субстанция беше използвана от елементарните същества от ХVІ век нататък.
към текста >>
Това беше, например,
един
голям въпрос за Гьоте.
Това беше, например, един голям въпрос за Гьоте.
И именно на това разположение на духа, той написа своя Wilhelm Meister Вилхем Майстер. В този труд, вие сте постоянно въвеждани във всички видове мрачен социален контекст, за които хората нямат ясно съзнание, но които упражняват своето действие, които са уловени и поддържани от един или друг в полу-съзнание. Всички видове нишки са изтъкани там. Гьоте се опита да намери тези нишки. Този род нишки търсеше той.
към текста >>
В този труд, вие сте постоянно въвеждани във всички видове мрачен социален контекст, за които хората нямат ясно съзнание, но които упражняват своето действие, които са уловени и поддържани от
един
или друг в полу-съзнание.
Това беше, например, един голям въпрос за Гьоте. И именно на това разположение на духа, той написа своя Wilhelm Meister Вилхем Майстер.
В този труд, вие сте постоянно въвеждани във всички видове мрачен социален контекст, за които хората нямат ясно съзнание, но които упражняват своето действие, които са уловени и поддържани от един или друг в полу-съзнание.
Всички видове нишки са изтъкани там. Гьоте се опита да намери тези нишки. Този род нишки търсеше той. И в кръга, в който можа да ги намери, той поиска да ги изложи в невероятна композиция на своя Вилхем.
към текста >>
Ако хората имаха днес още по
един
или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят.
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век.
Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят.
Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин. /* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател. Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>
/* Карл Гучков /1811-1878/,
един
момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател.
Но това беше нещо, което изигра роля в Централна Европа през целия ХІХ век. Ако хората имаха днес още по един или друг начин склонността да стоят над една книга за по-дълго, от времето между две ядения казвам образно това, защото по-голямата част от тях заспиват, между две ядения, когато са прочели една третина; после четат следващата третина между две следващи яденета и още по-следващата третина, между двете по-следващи яденета и от този факт, нали, нещата малко се разпръскват, но това, все пак, е нещо добро за онези хора, ако даже романите и новелите, които могат да се четат между две яденета или между две железопътни гари, ги пробуждаха да мислят. Вярно е, че това не може да се наложи в сегашна та епоха, но ако видите как, например, Гучков* изследва внимателно този вид връзки в своята книга "Римският магьосник" и в книгата си "Рицарите на духа", ако вземете необикновените социални обвързаности, които изследва Жорж Санд в своите романи, ще можете да констатирате, навсякъде, че са в действие през ХІХ век течения от нишки, които имат за произход неопределени сили и действат върху несъзнателното; че авторите следват тези нишки, и че в тома те са, като Жорж Санд, например, абсолютно в добра посока, всеки по свой начин.
/* Карл Гучков /1811-1878/, един момент близък на Хейн, е драматург и многословен повествовател.
Неговият свободолюбив, антибуржоазен и противников на римската църква дух няма да го предпази от една почти пълна забрава./
към текста >>
И ще бъде извънредно интересно да се изучи как бяха устроени, от гледна точка на тяхното влизане във физическо съществувание чрез раждането, душите на големите и даже на малките утописти и мозъците, повече или по-малко изкривени, изобретили всички видове неща, които не могат да се нарекат дори утопия; техните изобретения предават едно изключително добро, достойно за похвала желание да построят за хората
един
рай на земята; ще бъде интересно да се види как бяха устроени, всъщност, тези души, от гледна точка на тяхното влизане на физически земен план.
И ще бъде извънредно интересно да се изучи как бяха устроени, от гледна точка на тяхното влизане във физическо съществувание чрез раждането, душите на големите и даже на малките утописти и мозъците, повече или по-малко изкривени, изобретили всички видове неща, които не могат да се нарекат дори утопия; техните изобретения предават едно изключително добро, достойно за похвала желание да построят за хората един рай на земята; ще бъде интересно да се види как бяха устроени, всъщност, тези души, от гледна точка на тяхното влизане на физически земен план.
към текста >>
Нали, една голяма част от човечеството днес има вместо мозък ако мога да си позволя да употребя тук
един
израз от Централна Европа /versulzt/, който, може би, много от вас не познават "кълцана глава".
Нали, една голяма част от човечеството днес има вместо мозък ако мога да си позволя да употребя тук един израз от Централна Европа /versulzt/, който, може би, много от вас не познават "кълцана глава".
"Кълцана глава" е нещо, което когато се коли прасе, се прави от всички късове на прасето, които не могат да се използват за нищо друго и се смесват в желирани части, от тях не могат дори кренвирши да се направят, и се прави кълцана глава, нали. И бих казал, на драго сърце, че между различните, нарушаващи реда на възпитанието действия, съществува фактът, че мозъкът е трансформиран в "кълцана глава" при по-голямата част от хората. Те, хората, те не могат да направят нищо с него. Това абсолютно не го казвам, за да обвиня някого, който и да е, а даже, по-скоро, може би, за да извиня и в смисъла, в който може да се изпита много милост за тези мозъци, превърнати в "кълцани глави".
към текста >>
Значи, искам да кажа, че когато хората са такива, че имат само тази
един
ствена мисъл: те не знаят какво да правят със самите себе си, те са, така да се каже, превърнати във варено, съсухрени и превърнати в "кълцани глави", нали; тогава тези мисли могат да проникнат и потънат така добре в тези долни скрити светове на мозъка и, от тези долни скрити светове на мозъка, в по-долните области на човешкия организъм и т.н.
Значи, искам да кажа, че когато хората са такива, че имат само тази единствена мисъл: те не знаят какво да правят със самите себе си, те са, така да се каже, превърнати във варено, съсухрени и превърнати в "кълцани глави", нали; тогава тези мисли могат да проникнат и потънат така добре в тези долни скрити светове на мозъка и, от тези долни скрити светове на мозъка, в по-долните области на човешкия организъм и т.н.
към текста >>
И от този факт, Шпенглер е
един
много духовен човек, той има мисли.
Но за хора, като Освалд Шпенглер, нещата не стояха така. Те можеха да формират мислите.
И от този факт, Шпенглер е един много духовен човек, той има мисли.
Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание. За това, човек има нужда от духовно съдържание. Съществува нужда от съдържанието, което Антропософията иска да даде, иначе, хората имат мисли, но те не знаят какво да правят с тях. Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
към текста >>
Но мислите, които
един
човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание.
Но за хора, като Освалд Шпенглер, нещата не стояха така. Те можеха да формират мислите. И от този факт, Шпенглер е един много духовен човек, той има мисли.
Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание.
За това, човек има нужда от духовно съдържание. Съществува нужда от съдържанието, което Антропософията иска да даде, иначе, хората имат мисли, но те не знаят какво да правят с тях. Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
към текста >>
Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина,
един
почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
Те можеха да формират мислите. И от този факт, Шпенглер е един много духовен човек, той има мисли. Но мислите, които един човек може да има, се превръщат в нещо само когато получат една духовно съдържание. За това, човек има нужда от духовно съдържание. Съществува нужда от съдържанието, което Антропософията иска да даде, иначе, хората имат мисли, но те не знаят какво да правят с тях.
Мислите на Шпенглер оказват наистина въздействие да, бих казал, това е, наистина, един почти невъзможен образ, който ви идва на ум на човек, който, по случай бъдещата си женитба с една дама, се закупува всички най-прекрасни дрехи, но не за себе си, а за дамата; и ето, че тя не е при него, преди сватбата, и сега, той има всички тези дрехи, но няма кой да ги носи!
към текста >>
Но
един
модерен Цезар, този, който направи много пари и е сам за себе си синтезът на всички възможни инженери, които, изхождайки от ума, станаха роби на техниката; този, който основава цезаризма върху парите носени чрез кръвта или върху кръвта, носена чрез парите.
Ето какво се случва със шпенглеризма: той очаква от неясното, от неопределеното, от безучастното импулси, които нямат нужда да се обличат с мисли и всичките дрехи на мисълта, той ги окача на порт-манта, за да бъдат най-много, гледани; защото, ако не бяха даже там, за да бъдат гледани, не би могло да се разбере защо Освалд Шпенглер написа вече две така големи книги, които са, честно казано, напълно ненужни. За щото, какво можем да направим от две дебели книги, щом се смята, че мисълта не съществува, нали? Шпенглер не проповядва сантименталност, иначе биха се намерили много комични неща. Цезар ни е нужен!
Но един модерен Цезар, този, който направи много пари и е сам за себе си синтезът на всички възможни инженери, които, изхождайки от ума, станаха роби на техниката; този, който основава цезаризма върху парите носени чрез кръвта или върху кръвта, носена чрез парите.
Мисълта тук няма абсолютно никакво значение, мисълта е седнала именно на заден план и се заема, с всички видове мисъл.
към текста >>
И този, който се намира на терена на Антропософията, би трябвало да отдаде внимание на
един
дух като Освалд Шпенглер.
Ето къде са нещата.
И този, който се намира на терена на Антропософията, би трябвало да отдаде внимание на един дух като Освалд Шпенглер.
Защото това, което иска антропософията, е да приеме на сериозно духовното, да приеме на сериозно духовния живот.
към текста >>
Ето, в действителност се е стигнало до точката, в която
един
от най-духовните хора на сегашната епоха казва следното нещо: това, което върша, то трябва да бъде имплантирано в мен докато аз спя и всъщност, аз нямам нужда да се събуждам, е лукс,
един
истински лукс.
Ето, в действителност се е стигнало до точката, в която един от най-духовните хора на сегашната епоха казва следното нещо: това, което върша, то трябва да бъде имплантирано в мен докато аз спя и всъщност, аз нямам нужда да се събуждам, е лукс, един истински лукс.
В действителност, аз би трябвало да се задоволя с това, че се движа насам и натам и да изпълнявам също, спейки идеите, които ми идват, докато спя. Основно, аз би трябвало да вървя в един сън. Лукс е това, че докато аз снова насам и натам в един сън, е установена там горе една глава, която се отдава на лукса да разсъждава за всяко нещо. Защо се прави това? Защо се събуждам?
към текста >>
Основно, аз би трябвало да вървя в
един
сън.
Ето, в действителност се е стигнало до точката, в която един от най-духовните хора на сегашната епоха казва следното нещо: това, което върша, то трябва да бъде имплантирано в мен докато аз спя и всъщност, аз нямам нужда да се събуждам, е лукс, един истински лукс. В действителност, аз би трябвало да се задоволя с това, че се движа насам и натам и да изпълнявам също, спейки идеите, които ми идват, докато спя.
Основно, аз би трябвало да вървя в един сън.
Лукс е това, че докато аз снова насам и натам в един сън, е установена там горе една глава, която се отдава на лукса да разсъждава за всяко нещо. Защо се прави това? Защо се събуждам?
към текста >>
Лукс е това, че докато аз снова насам и натам в
един
сън, е установена там горе една глава, която се отдава на лукса да разсъждава за всяко нещо.
Ето, в действителност се е стигнало до точката, в която един от най-духовните хора на сегашната епоха казва следното нещо: това, което върша, то трябва да бъде имплантирано в мен докато аз спя и всъщност, аз нямам нужда да се събуждам, е лукс, един истински лукс. В действителност, аз би трябвало да се задоволя с това, че се движа насам и натам и да изпълнявам също, спейки идеите, които ми идват, докато спя. Основно, аз би трябвало да вървя в един сън.
Лукс е това, че докато аз снова насам и натам в един сън, е установена там горе една глава, която се отдава на лукса да разсъждава за всяко нещо.
Защо се прави това? Защо се събуждам?
към текста >>
Но Шпенглер е
един
странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят.
Наистина, всички видове образи от този род се представят там. Да кажем само това, че по време на конференции, преди години, в самото начало на Антропософското общество, винаги имаше на първите редици хора, които показваха даже външно, по малко показен начин, че спят, за да се забележи също истинското участие на аудиторията, че са забелязани слушатели, които бяха наистина целите в слух. Това означава, че сънят е нещо, което се радва на едно изключително благоразположение, нали? Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение. Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни.
Но Шпенглер е един странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят.
Другите спят, но Шпенглер казва това: трябва да се спи, абсолютно нямаме правото да се събуждаме! И той използва цялото си знание, за да изнесе една съвсем адекватно реч в полза на съня. И така, стигнало се е до там, че един човек от сегашното време, един изключително духовен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня!
към текста >>
И така, стигнало се е до там, че
един
човек от сегашното време,
един
изключително духовен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня!
Разбира се, по-голяма част от хората се отдават на това занимание в мълчание; в случая, в който току-що посочих, хората бяха учтиви, в това отношение. Ако не се чуват да отекват характерните звуци на похъркването, тогава хората са учтиви, нали така или най-малко, спокойни. Но Шпенглер е един странен човек: той вдига врява там, където другите не шумят. Другите спят, но Шпенглер казва това: трябва да се спи, абсолютно нямаме правото да се събуждаме! И той използва цялото си знание, за да изнесе една съвсем адекватно реч в полза на съня.
И така, стигнало се е до там, че един човек от сегашното време, един изключително духовен човек, изнася, в действителност, реч в полза на съня!
към текста >>
И няма да схванем истинската стойност на тези важни симптоми, които се изявяват, също като този човек, който вдига шум в полза на състоянието на сън в човешката еволюция, този Освалд Шпенглер, защото той е
един
човек, който вдига шум в полза на съня.
И това състояние на будност не може да се постигне, без да се търси с прилагане и постоянство. Ако не се разпространи този интерес към състоянието на будност, което всъщност, иска Антропософията, ще организираме, може би, още други конгреси и даже ние ще продължим да създаваме достатъчно добри сомнамбули, но няма да се пробудим наистина, напротив, ще продължим да спим заедно с другите спящи от днешната цивилизация.
И няма да схванем истинската стойност на тези важни симптоми, които се изявяват, също като този човек, който вдига шум в полза на състоянието на сън в човешката еволюция, този Освалд Шпенглер, защото той е един човек, който вдига шум в полза на съня.
Той е този, който, всъщност, продължава да отрича, че самият той е пробуден, но дъх не му остава да вдига шум в полза на съня. Той спи един възбуден сън. Той се обръща и преобръща така ужасно и вдига, в своя сън една такава врява. В своя сън той не спира да говори и даже много учтиво, но да говори на сън, все пак, не е това, което е нужно. Трябва човечеството да се пробуди.
към текста >>
Той спи
един
възбуден сън.
И това състояние на будност не може да се постигне, без да се търси с прилагане и постоянство. Ако не се разпространи този интерес към състоянието на будност, което всъщност, иска Антропософията, ще организираме, може би, още други конгреси и даже ние ще продължим да създаваме достатъчно добри сомнамбули, но няма да се пробудим наистина, напротив, ще продължим да спим заедно с другите спящи от днешната цивилизация. И няма да схванем истинската стойност на тези важни симптоми, които се изявяват, също като този човек, който вдига шум в полза на състоянието на сън в човешката еволюция, този Освалд Шпенглер, защото той е един човек, който вдига шум в полза на съня. Той е този, който, всъщност, продължава да отрича, че самият той е пробуден, но дъх не му остава да вдига шум в полза на съня.
Той спи един възбуден сън.
Той се обръща и преобръща така ужасно и вдига, в своя сън една такава врява. В своя сън той не спира да говори и даже много учтиво, но да говори на сън, все пак, не е това, което е нужно. Трябва човечеството да се пробуди.
към текста >>
Един
ственото, което може да излезе от всичко това е да продължим да развиваме нашата западна цивилизация с нейния американски израстък и да я водим в тези приюти, където хората не искат вече да се събудят, а искат да продължават да спят и където говорят на сън, произнасят прекрасни речи, които после са приветствани от другите; но това приветстване, това одобрение не е нищо друго, освен също
един
сън.
И именно това би могло да се научи от Шпенглер: че човечеството трябва да се пробуди; иначе…иначе това ще продължава винаги, иначе ще има все повече и повече хора, които в действителност, говорят на сън и казват прекрасни неща в своя сън. Но от това не би се получило нищо, в смисъла на една еволюция на човечеството.
Единственото, което може да излезе от всичко това е да продължим да развиваме нашата западна цивилизация с нейния американски израстък и да я водим в тези приюти, където хората не искат вече да се събудят, а искат да продължават да спят и където говорят на сън, произнасят прекрасни речи, които после са приветствани от другите; но това приветстване, това одобрение не е нищо друго, освен също един сън.
Това, което одобрява, спи и това, което е одобрено, спи.
към текста >>
Следователно, абсолютно необходимо е да осъзнаем, в недрата на Антропософското Общество това да бъде истински възприето като
един
вид много интимна програма: ние искаме да се пробудим!
Следователно, абсолютно необходимо е да осъзнаем, в недрата на Антропософското Общество това да бъде истински възприето като един вид много интимна програма: ние искаме да се пробудим!
Ще видим тогава хората, много хора, да се държат по друг начин, даже между антропософите, ако биха искали да бъдат съвсем, пробудени, пробудени и бдителни. Това може да стане, защото Антропософията може да ни направи бдителни, и че тя изобщо не е създадена, за да се обръщаме и преобръщаме в леглата си и да говорим на сън; напротив, когато Антропософията се схваща в нейната същност, тогава се придобива бдителност, бдителност във всички области, в областта на изкуството, в областта на науката, в цялостната област на практичния живот.
към текста >>
10.
ЧАСТ ТРЕТА. МИСИЯТА НА ДУХА. 8. ОСМА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 20 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Един
ствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното.
На отправената ми така любезна покана да говоря тук тази вечер, ще отговоря, съобщавайки няколко указания върху начина, по който се постига, чрез директното изследване това познание за духа, чиито последствия в обучението ще бъдат изложени тук. Отбелязах така набързо, че ще говоря днес основно за метода, чрез който се прониква чрез изследване в свръхсетивните светове; може би ще се представи възможност също и на друг случай да се предадат някои резултати от свръхсетивното изследване. Но освен това, трябва да кажа като въведение, че всичко, което имам да кажа днес, се отнася стриктно към изследването на духовните, свръхсетивните светове, но не до разбирането на свръхсетивното познание. Свръхсетивните познания, постижими чрез изследването и предадени, могат да бъдат схванати просто чрез обикновения здрав разум, когато този обикновен здрав разум не се отказва най-вече от отсъствието на предразсъдъци, от факта, че се изхожда от така наречените във външния сетивен свят доказателства, логически изводи и други подобни неща.
Единствено по причина на тези препятствия се казва често, че не могат да се познават резултатите от свръхсетивното изследване, ако човек не може да направи самия себе си изследовател на свръхсетивното.
към текста >>
Ако мога да се изразя по
един
малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата.
Вие виждате, значи, както, всъщност, трябва да видим, не само чрез простите дефиниции за понятия, че в познанието чрез посвещение, в действителност, ние трябва да избягваме от нас самите, ние трябва да станем като растенията, камъните, като светкавицата и гръмотевицата, които стават за нас обекти. Самите ние, се изплъзваме, така да се каже, вън от самите нас, в познанието чрез посвещение, ние ставаме обект и търсим субектите, които му съответстват.
Ако мога да се изразя по един малко парадоксален начин, бих казал, разглеждайки именно мисълта: в обикновеното знание, ние сме тези, които мислим за нещата.
В познанието чрез посвещение, трябва да търсим как сме мислени в космоса.
към текста >>
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по
един
лек начин.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин.
Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание. Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот. В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата.
към текста >>
Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва
един
ственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот.
По повод медитацията не трябва да се мисли по "мистичен" начин, но не трябва да се мисли и по един лек начин. Медитацията трябва да бъде нещо тотално прозрачно в нашия днешен смисъл. Но тя е, в същото време нещо, което получава търпение и вътрешна енергия от душата. и преди всичко, в нея трябва да участва нещо, което никой не може да даде на никой друг: човек трябва да бъде способен да обещава на самия себе си и после да изпълнява това обещание.
Когато някой започва да изпълнява медитация, той извършва единственото действие, което е наистина тотално свободно в този човешки живот.
В нас ние винаги носим тази тенденция към свобода, ние сме реализирали също, една голяма част от свободата. Но ако размислим, ще видим, че за едно нещо сме зависими от нашето наследство, за друго от нашето възпита ние, за трето от нашия живот. И попитайте се, в каква степен сме способни да изоставим така изведнъж това, което сме направили наше чрез наследството, чрез възпитанието и чрез живота. Ще се окажем с лице пред нищото, ако бяхме искали така изведнъж да изоставим всичко това. Но когато вземем решението да правим сутрин и вечер медитация, с цел да се научим малко по малко да потапяме поглед в свръхсетивния свят, ще можем всеки ден да го правим или да го изоставяме.
към текста >>
Ако можем, при все това, да останем предани на самите себе си, ако си обещаем не на някой друг, а на нас самите
един
ствено да останем предани на това медитиране, това е, чрез самото себе си, една огромна душевна сила.
Ако можем, при все това, да останем предани на самите себе си, ако си обещаем не на някой друг, а на нас самите единствено да останем предани на това медитиране, това е, чрез самото себе си, една огромна душевна сила.
към текста >>
Отначало ще постигнем само
един
кратък престой на нашето съзнание върху това съдържание.
Да вземем нещо съвсем обикновено, израза: "Мъдростта живее в светлината". Тук изобщо не става въпрос да изследваме дали това е вярно. Това е образно. Важното тук е не да се занимаваме със съдържанието като такова, иначе казано, да го обгръщаме с вътрешния поглед на нашата душа, оставяйки нашето съзнание да почива върху него.
Отначало ще постигнем само един кратък престой на нашето съзнание върху това съдържание.
Това време ще става после все по-дълго.
към текста >>
Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това
един
ствено съдържание всичко, което в нас е сила на мисълта, сила на усещането.
Кое, значи, е важното тук?
Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това единствено съдържание всичко, което в нас е сила на мисълта, сила на усещането.
Така както мускулите на ръцете укрепват, когато ги караме да работят, така е душевните сили укрепват от факта, че са направлявани безброй пъти отново и отново върху едно съдържание. Това единствено съдържание трябва да остане толкова, колкото е възможно същото, месеци наред, може би и години. Защото душевните сили най-напред трябва да бъдат укрепени, интензифицирани, преди човек да стигне до истинско то свръхсетивно изследване.
към текста >>
Това
един
ствено съдържание трябва да остане толкова, колкото е възможно същото, месеци наред, може би и години.
Кое, значи, е важното тук? Важното тук е да съберем цялото наше вътрешно душевно същество, за да концентрираме върху това единствено съдържание всичко, което в нас е сила на мисълта, сила на усещането. Така както мускулите на ръцете укрепват, когато ги караме да работят, така е душевните сили укрепват от факта, че са направлявани безброй пъти отново и отново върху едно съдържание.
Това единствено съдържание трябва да остане толкова, колкото е възможно същото, месеци наред, може би и години.
Защото душевните сили най-напред трябва да бъдат укрепени, интензифицирани, преди човек да стигне до истинско то свръхсетивно изследване.
към текста >>
Така че можем да говорим само по
един
неточен начин за твърд елемент в човешкото тяло.
Ще разберем най-добре за какво става въпрос, ако привлека вашето внимание върху факта, че ние хората, не сме, всъщност, тези силни, твърди тела, за каквито обикновено се смята, че сме. В действителност, ние сме съставени приблизително от 90% вода и твърдите части от приблизително 10% и са потопени в тази течна среда, те тук плуват.
Така че можем да говорим само по един неточен начин за твърд елемент в човешкото тяло.
Ние сме съставени, ако мога така да кажа, от 90% вода. И, от една страна, после от въздух, също от топлина, които обхождат тази вода със своите ритми.
към текста >>
Когато рисувате светкавица, рисувате, естествено,
един
миг; вие фиксирате мига.
Ние виждаме в този вътрешно активен елемент в организма етерното тяло на човека. Това не е пространствено тяло, то е едно времево тяло. Можете също да опишете етерното тяло като едно пространствено тяло, само ако осъзнавате, че правите същото нещо като когато рисувате светкавица.
Когато рисувате светкавица, рисувате, естествено, един миг; вие фиксирате мига.
Етерното тяло също може да се фиксира пространствено само под формата на миг. В действителност, ние имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, с което ние обгръщаме с поглед цялостността, която стига до раждането ни и изхожда от мига, в който се намираме в състоянието да направим това откритие. Това са първите свръхсетивни придобивки, които можем да открием най-напред в нас самите.
към текста >>
Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж
един
друг човек във всяко отношение.
Това, което е получено в еволюцията на душата чрез процеси в душата, такива, каквито ги описах, се показва най-вече в цялостната промяна, която се изразява в тоталността на душата, в разположението на душата на този, който се стреми към познанието чрез посвещение, аз ви моля да не се обърквате от моите думи.
Не искам да кажа, че този, който постига посвещение, става изведнъж един друг човек във всяко отношение.
Напротив, модерното познание чрез посвещение трябва да остави човешкото същество напълно в света, така че, даже когато постигне посвещение да може да продължи своя вот просто така, както го е започнал. Но е вярно, че за часовете и миговете, в които практикува свръхсетивното изследване, човешкото същество става, от факта на познанието чрез посвещение, различно от това, което е в обикновения живот.
към текста >>
Бих желал да подчертая, преди всичко,
един
важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение.
Бих желал да подчертая, преди всичко, един важен мотив, който характеризира познанието чрез посвещение.
Това, че човешкото същество усеща, че колкото повече напредва в свръхсетивната опитност, толкова повече неговата собствена телесност му се изплъзва, най-малко това, с което тази телестност участва в обикновения живот. Да се запитаме какъв е произходът на нашите съждения в живота. Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора.
към текста >>
В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в
един
свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното.
Ние сме едно дете, ние растем и се развиваме. Симпатия и антипатия приемат в нашия живот една фиксирана форма. Симпатията и антипатията за природните явления и най-вече симпатията и антипатията за другите хора. Нашето тяло участва във всичко това. Ние отправяме твърде очевидно към всичко това тази симпатия и тази антипатия, които имат даже в голяма част своето основани във физическите процеси на нашето тяло.
В момента, в който този, който ще бъде посветен се издигне в свръхсетивния свят, той започва да живее в един свят, където тази симпатия и тази антипатия свързани с телестността, стават за него все повече и повече чужди, за времето, в което той пребивава в свръхсетивното.
Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност. Когато иска отново да приеме своя обикновен живот, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено. Когато човек се събужда сутрин, той се намира в своето тяло, той изпитва същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, както преди. Това се извършва съвсем само. Но когато човек пребивава в свръхсетивното и иска да се върне отново в своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да по ложи усилия, за да го направи, трябва, така да се каже, да се потопи в своята собствена телесност.
към текста >>
Тази дистанция, по отношение на своята собствена телесност, е
един
от феномените, който показва, че човек действително е направил малък прогрес.
Той е изваден от това с което е свързан чрез своята телесност. Когато иска отново да приеме своя обикновен живот, той трябва, така да се каже, да се върне отново в своите обикновени симпатии и антипатии, това, което иначе се извършва съвсем естествено. Когато човек се събужда сутрин, той се намира в своето тяло, той изпитва същата любов към нещата и хората, същата симпатия и антипатия, както преди. Това се извършва съвсем само. Но когато човек пребивава в свръхсетивното и иска да се върне отново в своите симпатии и антипатии, тогава той трябва да по ложи усилия, за да го направи, трябва, така да се каже, да се потопи в своята собствена телесност.
Тази дистанция, по отношение на своята собствена телесност, е един от феномените, който показва, че човек действително е направил малък прогрес.
Впрочем, посветеният прави малко по малко свои симпатии и антипатии към широките перспективи.
към текста >>
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при
един
особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение.
Еволюцията в смисъла на посвещението, се показва изключително силно при един особен въпрос: активността на паметта, на спомена, по време на опознаването чрез посвещение.
В обикновения живот, ние има ме опитност със самите себе си. Нашият спомен, нашата памет са ту много добри, ту лоши, но ние постигаме паметта. После, по-късно имаме опитности, ние си спомняме за тях. За това, за което имаме опитност в свръхсетивните светове, нещата не стоят така. Ние можем да имаме опитност с тях, в нейното величие, в нейната красота, в нейното богатство от насоки; веднъж извършената опитност е вече минало.
към текста >>
Ето защо, трябва преди това да сте укрепили своите понятия, трябва да си станал преди това
един
честен здраво мислещ логичен човек, за да не се забравя постоянно тази логика, когато се гледа в този свят.
Всъщност, трябва да се мисли от друга страна абсолютно, без да ви помага тялото за тази мисъл.
Ето защо, трябва преди това да сте укрепили своите понятия, трябва да си станал преди това един честен здраво мислещ логичен човек, за да не се забравя постоянно тази логика, когато се гледа в този свят.
Слабо развитите ясновидци могат да виждат точно нещата, но забравят логиката, когато са от другата страна. Това точно се отнася и до случая, когато някой има да съобщава на някой друг свръхсетивни истини, тогава се забелязва тази модификация на паметта по отношение на свръхсетивните истини. И тук виждаме до каква степен нашето тяло е засегнато от упражняването на паметта, не от мисълта, а от упражняването на паметта, която, зависи това, прелива винаги върху свръхсетивното.
към текста >>
Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в
един
вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
Ако мога да си позволя да кажа нещо лично, то би било това: когато аз самият правя конференции, нещата са различни от правенето на конференции изобщо. При конференциите, които се правят изобщо, се говори често, като лекторът черпи от своята памет; излагат се често неща, като лекторът черпи от своята памет това, което е научил, това, което мислил. Този, който излага наистина свръхсетивни истини, трябва, всъщност, винаги да ги изработва в момента, в който ги излага. Така че, аз самият мога да изнеса 30, 40, 50 пъти една и съща лекция и за мен тя няма да бъде никога същата.
Такъв е, естествено, случаят и с другите; но това е случаят при една по-извисена мярка, тази необходимост по отношение на паметта, тази необходимост да се носи съдържанието в един вътрешен живот, когато човек е постигнал една вътрешна степен на паметта.
към текста >>
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става
един
апатичен, мрачен мистик,
един
екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове.
Но трябва винаги да можем да се върнем в тялото си, това е необходимо, иначе човек става един апатичен, мрачен мистик, един екзалтиран човек, а не човек, който търси познание за свръхсетивните светове.
Човек трябва да може едновременно да живее в свръхсетивните светове и да може да се връща в своето тяло, за да може да стои здраво на двата си крака. Ето защо, когато излагам тоз род неща, по повод свръхсетивните светове, ми е нужно да подчертая, че за мен, повече от логиката, това, което е необходимо на добрия философ, е да знае как да ушие една обувка или една дреха, да бъде действително в практичния живот. Всъщност, човек не би трябвало да мисли върху живота, ако не е действително в практичния живот. Но това в още по-голяма степен важи за този, който търси свръхсетивните познания. Тези, които търсят свръхсетивното познание не могат да бъдат мечтатели, екзалтирани хора, които не могат да се държат прави на краката си.
към текста >>
Нещо нахлува сега, то не е
един
вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива.
Това е инспирацията.
Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива.
Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка. Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно. Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива. Все едно, аз имам, да речем, огромно богатство от пет шилинга в моето портмоне. Похарчвам един шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още един, имам още три и т.н., докато свършат.
към текста >>
Похарчвам
един
шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още
един
, имам още три и т.н., докато свършат.
Нещо нахлува сега, то не е един вид по-фина материя, но има същото отношение към материята, каквото има негативът към позитива. Противоположното на материята нахлува сега в тази освободена от етера реалност човешка. Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно. Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива. Все едно, аз имам, да речем, огромно богатство от пет шилинга в моето портмоне.
Похарчвам един шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още един, имам още три и т.н., докато свършат.
После, мога да вляза в дългове. Ако имам един шилинг дълг, имам един шилинг по-малко.
към текста >>
Ако имам
един
шилинг дълг, имам
един
шилинг по-малко.
Важното е, че можем да възприемем това: духът не е материя, станало още по-фина, още по-етерна; това не е вярно. Ако наречем материята позитив ние бихме могли, всъщност, също да наречем материята негатив, не е от голямо значение, тези неща са относителни трябва тогава да наречем духа негатив, по отношение на позитива. Все едно, аз имам, да речем, огромно богатство от пет шилинга в моето портмоне. Похарчвам един шилинг, тогава, имам още четири шилинга; похарчвам още един, имам още три и т.н., докато свършат. После, мога да вляза в дългове.
Ако имам един шилинг дълг, имам един шилинг по-малко.
към текста >>
Веднъж щом си накарал етерното тяло да изчезне, чрез метода, който изработих, не влизам в
един
още по-фин етер, а в нещо, противоположно на етера, както дълговете са противоположни на богатството.
Веднъж щом си накарал етерното тяло да изчезне, чрез метода, който изработих, не влизам в един още по-фин етер, а в нещо, противоположно на етера, както дълговете са противоположни на богатството.
И само сега аз зная, чрез опитност, какво е духът. Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен свят. Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух. Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия.
към текста >>
Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в
един
духовен свят.
Веднъж щом си накарал етерното тяло да изчезне, чрез метода, който изработих, не влизам в един още по-фин етер, а в нещо, противоположно на етера, както дълговете са противоположни на богатството. И само сега аз зная, чрез опитност, какво е духът.
Духът влиза във вас чрез инспирацията и първото нещо, с което имаме опитност е това, което преди раждането или още по-точно, преди зачатието, присъстваше в нашата душа и нашия дух в един духовен свят.
Това е предварително съществуващият живот на нашето същество от душа и от дух. Преди това, ние сме го видели в етера издигайки се отново до нашето раждане. Сега, ние гледаме отвъд раждането или, по-скоро, отвъд зачатието, в света на душата и на духа и постигаме това да се възприемем такива, каквито сме били преди да слезем от световете на духа и да се облеем с едно физическо тяло минавайки през наследствената линия.
към текста >>
Тя винаги е поставяла този
един
ствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта?
От много векове насам, европейското човечество гледа вечността само от една страна, от страната на безсмъртието.
Тя винаги е поставяла този единствен въпрос: какво става с душата, когато напусне тялото при смъртта?
Това тук, разбира се, е правото на егоистичните хора, защото точно поради егоистични мотиви хората се интересуват от това, какво ще последва, когато пристигне смъртта. Ще видим веднага след това, че ние можем също да говорим за безсмъртието, но в по-голяма част от времето, се говори за безсмъртие то само от егоистични мотиви. Хората по-малко се интересуват от това, което е било преди раждането. Те си казват: това, което сме тук сега, това сме ние. Това, което е предшествало, има стойност само за познанието.
към текста >>
В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която
един
ствената вечност да се допълва.
В модерните езици, имаме нужда от една дума, чрез която единствената вечност да се допълва.
Не трябва да говорим само за безсмъртието, трябва да говорим също ще е малко трудно да се преведе това – нераждаемостта; защото вечността е съставена от безсмъртието и нераждаемостта. И познанието чрез посвещение открива нераждаемостта пред безсмъртието.
към текста >>
Но ще постигнем малко по малко
един
вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно.
Да допуснем, че по време на една ретроспекция от този род, донасяща за живота на нашия ден, стигаме до това, да си представим, че изкачваме стълба. Представяме си, че сме най-напред на най-високото, после, най-последното стъпало, на предпоследното и т.н. Слизаме в обратна посока. В началото, ще можем да си представим в обратна посока по този начин само епизоди от нашия дневен живот, например, от 6 часа до 3 часа, от обед до 9 часа и т.н., до момента на пробуждането.
Но ще постигнем малко по малко един вид техника, чрез която ще можем действително, вечерта или на другия ден, да накараме да дефилират в обратен ред пред нашата душа образите от нашия дневен живот или тези от предшестващия ден, като в една картина, обърната обратно.
Ако сме в състояние и точно това е важно -, да откъснем изцяло нашата ми съл от начина, по който се развива действителността, в три измерения, тогава ще видим, че нашата воля е изключително много укрепнала от това. Ще получим този ефект също, ако постигнем усещането на една мелодия в обратна посока или ако си представим една драма от 5 действия да се развива в обратен ред, от петото, четвъртото действие и т.н., до първото. Чрез всички тези методи, ще укрепим нашата воля, давайки и вътрешно повече сили и изтръгвайки я външно от нейната връзка със сетивните събития.
към текста >>
Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем
един
друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила.
Към това могат да се прибавят други упражнения, като тези, които посочих в своите предишни конференции; наблюдаваме, например, че имаме такъв и такъв навик. Вземаме твърдото решение и прилагаме една желязна воля към него да усвоим за няколко години едно друго поведение в тази област.
Ще цитирам така простичко факта, че всеки човек има в своя почерк нещо, което се нарича характер на почерка: Ако правим усилия, за да постигнем един друг почерк, който изобщо не е подобен на предшестващия, това изисква една голяма вътрешна сила.
Нужно е тогава само този втори почерк да стане за нас също толкова обикновен, също толкова текущ, както предишния. Това е само едно от малките неща. Има също много неща, чрез които ние можем да променим цялата основна ориентация на нашата воля, чрез нашата собствена енергия. Ще постигнем, благодарение на това, не само да приемем в нас духовния свят под форма на инспирация, а и да се потопим действително с нашия дух, освободен от тялото, в другите духовни същества, които са вън от нас. Защото, да познаваш по действително духовен начин, означава, да се потопиш в същностите, които са духовно около нас, когато гледаме физическите неща.
към текста >>
И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една
един
ност.
Разбира се, когато човешкото същество е запазило определена корекция в недрата на материалния свят, се чувства задължено да изпълни своето задължение,вършейки това, което е добро, според традицията; но даже и да не си признава,той мисли така: от факта, че някой е извършил добро, не се е получило нещо от същия ред, както когато светкавица прореже пространството или гръмотевица гръмне в пространството. Той не мисли за нищо реално в този случай. Когато човек проникне в живота на духовния свят, забелязва, че моралната подредба на света не само е една реалност от същата природа като на физическата реалност, а тя има една висша действителност. Човек се научава малко по малко да разбира, че цялото това време с неговите световни части и физически процеси може да пропадне, да се разруши; но това, което се излъчва морално от нас, ще се изгуби в своите следствия. Реалността на моралния свят се из дига за нас.
И физическият свят и моралният свят, настоящото съществувание и развитието стават една единност.
Ние действително имаме опитност с това, и светът има морални закони, които са обективни закони.
към текста >>
Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в
един
още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото.
Човек може лесно да се попита защо боговете или Бог създават страданието. Страданието трябва да бъде тук, за да може светът да се издигне в цялата своя красота.
Фактът, че ние имаме очи ще се изразя по съвсем обикновен начин произхожда само от това, че в един още недиференциран организъм беше издълба на, така да се каже, органичната реалност, която поведе към способността за виждане, после, под една метаморфоризирана форма, към окото.
Ако ние днес възприемаме още малките незначителни процеси, които протичат в нашата ретина, по време на виждането, ще доловим, че даже това е една болка, почиваща на основата на съществуванието. Цялата красота почива на основата на страданието. Красотата може да се развие само начиная от болката. Това вече може да се каже, на една ниска степен, на едно по-нисше ниво на познанието. Всеки човек, постигнал някакво познание би могъл да ви направи признание; той би ви казал: за щастието и радостта в моя живот, съм признателен на съдбата си, но познанията си съм постигнал само чрез болките си, чрез страданието си.
към текста >>
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в
един
духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта.
Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре.
Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие. Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в
един
духовно-душевен свят.
Когато човек е разбрал това, има в съзнанието си образ на това, което се случва, когато той напусне свое то физическо тяло в реална смърт, тогава той знае какво означава да преминеш вратата на смъртта. Действителността, която ви се явява че вашето душевно и духовно същество преминава в един духовно-душевен свят, напускайки своето тяло човек я вижда предварително, в познанието, когато се е издигнал до интуитивното познание, т.е., когато човек знае как стоят нещата в света, когато той няма тяло, на което да се опре. Той се връща тогава в своето тяло с това познание, щом го е трансформирал в понятие.
Но същественото е това, че човек се научава да живее даже без своето тяло и също че постига от този факт едно позна ние за ситуацията, в която той се намира, когато не може вече да се ползва от своето тяло, когато се освобождава от него, при смъртта и преминава в един духовно-душевен свят.
към текста >>
Той не изживява пълната действителност, но изживява
един
действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта.
Това тук не е философска спекулация върху безсмъртието, това, което предлага познанието чрез посвещение, е една опитност, която е една предварителна опитност, нещо предварително изживяно. Човек знае какво ще бъде след това.
Той не изживява пълната действителност, но изживява един действителен образ, който е по определен начин идентичен на пълната действителност на смъртта.
Човек има опитност с безсмъртието. Значи, в това отношение то е една опитност, която човек въвежда в познанието.
към текста >>
11.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Днес ще разгледаме няколко теми, които могат да обобщят, за
един
широк кръг антропософи, много истини, които са ни вече познати.
Днес ще разгледаме няколко теми, които могат да обобщят, за един широк кръг антропософи, много истини, които са ни вече познати.
Познавате, може би, жанра на описанието, който дадох в моята книга "Теософия"*, където говорих за световете, които човекът трябва да премине между смъртта и едно ново раждане./* Виж: Рудолф Щайнер, "Теософия", Монтесен, Новалис 1995 г./. Днес ще опиша определени аспекти на тези светове, най-напред от една гледна точка,малко различна от гледната точка на тази книга.
към текста >>
В тази книга са употребени в по-голямата и част имагинации за света на душата и на духа, през който човешкото същество минава, когато премине вратата на смъртта, за да се издигне в своята еволюция до
един
нов земен живот.
В тази книга са употребени в по-голямата и част имагинации за света на душата и на духа, през който човешкото същество минава, когато премине вратата на смъртта, за да се издигне в своята еволюция до един нов земен живот.
Ще ви опиша днес нещата не толкова от имагинативна гледна точка, колкото от гледната точка, която се представя повече на инспирацията. И за да стигнем просто до разбирането, можем тук да изходим от опитностите, които получаваме с течение на земния живот.
към текста >>
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по
един
определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
Намираме се в някакъв момент между раждането и смъртта в нашето физическо тяло, с лице пред света. Наричаме това, което е от вътрешната страна на нашата кожа, това, което е от вътрешната страна на нашето физическо тяло, именно нашето човешко същество, човешкото същество, което ние сме. Предполагаме, че това човешко същество, съдържа в себе си не само анатомични и физиологични процеси, но предполагаме, че протичат там, отвътре, също по някакъв начин, душевни и духовни процеси. Но ние говорим за нас самите, като подразбираме под това, намиращото се отвътре на нашата кожа и гледаме навън в света, светът е около нас, ние го наричаме нашият външен свят. Обаче ние знаем, че си създаваме от този външен свят образи на представата, тези представни образи тогава живеят в нас.
Така че, ние имаме навсякъде около нас външния свят и, по един определен начин, образи-отражения на външния свят в живота на нашата душа, отвътре.
към текста >>
И
един
ственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
Обаче, когато сме в живот между смъртта и едно ново раждане, сме в същия свят, като този, който е сега нашият външен свят тук, на Земята. Всичко, което можете да видите по-точно или само да предусетите и което съставя вашия външен свят. На всичко това вие казвате тогава: моето Аз. По същия начин, по който вие гледате сега на вашите бели дробове, като на една съставна част на вашето Аз, така гледате, между смъртта и едно ново раждане, на Слънцето и на Луната, като на ваши органи, като нещо, което е отвътре на вас самите.
И единственият външен свят, който имате тогава, сте вие самите, такива, каквито сте на Земята: това са вашите земни органи.
към текста >>
И нещата стоят така, че когато изживяваме смъртта си, значи, когато преминаваме вратата на смъртта, имаме най-напред
един
точен образ на това, което беше там, когато ние бяхме тук на земята само
един
образ.
И нещата стоят така, че когато изживяваме смъртта си, значи, когато преминаваме вратата на смъртта, имаме най-напред един точен образ на това, което беше там, когато ние бяхме тук на земята само един образ.
Трябва да си представите, че този образ ви дава впечатление за външния свят. Имате най-напред този образ във вас като едно явление. И след смъртта, имате най-напред още съзнанието на човека, който сте били тук, на земята, под формата на земен спомен и земни образи
към текста >>
Ние виждаме малко по малко да се издига действително
един
гигантски космичен свят, за който говорим по такъв начин, че казваме: долу е небето.
Ние виждаме малко по малко да се издига действително един гигантски космичен свят, за който говорим по такъв начин, че казваме: долу е небето.
Но всъщност, ние искаме да кажем, че долу е това, което подготвя човешката глава за следващата инкарнация; отгоре, казваме ние после, е отдолу. Всичко е обратно. Там долу са всички сили,които подготвят човешкото същество да тръгне към Земята, да се държи, така да се каже на двата си крака, в следващия земен живот.
към текста >>
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към
един
нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас.
Можем да обобщим това, казвайки: колкото повече се приближаваме към един нов земен живот, толкова повече универсо-човекът се стеснява, така да се каже за нас.
Долавяме все повече и повече, че този универс, най-напред величествен той е величествен най-вече по средата на пътя между смъртта и едно ново раждане се стеснява, така да се каже, че планетите, които ние носим в себе си, че движението на планети те става това, което вибрира, това, което са неподвижните звезди в Зодиака, става това, което съставя на шия нервносетивен живот. Всичко това се стеснява, приема форма, става едно тяло, най-напред духовно, после етерно. И едва тогава, после е прието от майчината утроба и облечено от земна материя, когато е станало съвсем малко.
към текста >>
Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато
един
човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век.
И тогава идва моментът, в който ние се приближаваме към земния живот,в който ние усещаме, така да се каже, че бягаме от универса, който сме имали преди това. Той се стеснява, става по-малък. И това създава в нас стремежа да слезем отново на Земята, да се свържем отново с едно физическо тяло, защото, така да се каже, този универс се изплъзва от духовния поглед. Ние се гледаме как ставаме хора. И тук ни е нужно да смятаме със съвсем различни размери на времето.
Животът между смъртта и едно ново раждане трае векове и когато един човек се ражда през ХХ век, неговото слизане се подготвя бавно, може би, още от ХVІ век.
И тогава, този човек, е този, който в определено отношение действа отгоре върху земните обстоятелства.
към текста >>
Един
от вашите далечни деди се е влюбил през ХVІ век в една далечна баба; те са усещали импулса да вървят
един
до друг.
Един от вашите далечни деди се е влюбил през ХVІ век в една далечна баба; те са усещали импулса да вървят един до друг.
Там в този техен импулс да се свържат, сте действали вече вие от духовните светове. И когато после, през ХVІІ век, един по-малко далечен дядо е обикнал една по-малко далечна баба, отново вие сте били, в определен смисъл посредникът. Вие сте събрали цялата последователност от поколения, за да може накрая да излязат от нея тези, които са можели да бъдат вашите майка и баща.
към текста >>
И когато после, през ХVІІ век,
един
по-малко далечен дядо е обикнал една по-малко далечна баба, отново вие сте били, в определен смисъл посредникът.
Един от вашите далечни деди се е влюбил през ХVІ век в една далечна баба; те са усещали импулса да вървят един до друг. Там в този техен импулс да се свържат, сте действали вече вие от духовните светове.
И когато после, през ХVІІ век, един по-малко далечен дядо е обикнал една по-малко далечна баба, отново вие сте били, в определен смисъл посредникът.
Вие сте събрали цялата последователност от поколения, за да може накрая да излязат от нея тези, които са можели да бъдат вашите майка и баща.
към текста >>
Защото, ако хвърлите
един
ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности.
Но трябва, по време на земната еволюция човешкото същество да става все по-свободно. Земята ще постигне целта на еволюцията само ако човечеството става все по-свободно. Но за това, интелектуализмът беше необходим в една определена епоха. Тази епоха е нашата.
Защото, ако хвърлите един ретроспективен поглед върху условията, които управляваха преди това на Земята, когато хората имаха едно ясновидство, има що качество на сън, в това сънищно ясновидство продължаваха да живеят духовни същности.
Човешкото същество не можеше да казва в тази епоха: имам мисли в главата си. Това щеше да бъде грешно. В тези древни времена, то трябваше да каже: животът на ангелите е в моята глава. И по-късно, трябваше да каже: животът на елементарните същества е в моята глава. Едва тогава, когато настъпи ХV век и до ХІХ, ХХ век, човешкото същество няма вече нищо духовно в главата, няма нищо друго в главата, освен мисли, само мисли.
към текста >>
И тогава, цялата еволюция на човечеството ще тръгне по
един
падащ наклон.
Човечеството се намира днес пред евентуалността или да разбере духовния живот, да разбере, че нещо, като тези, които казах днес в началото на това изложение, са една действителност, или да отрече всичко това. Но тогава, човек няма да може вече да говори свободно, ако днес го отрича, напротив, тогава Ариман, ариманическите сили ще започнат да мислят в човечеството.
И тогава, цялата еволюция на човечеството ще тръгне по един падащ наклон.
към текста >>
Да предположим, че
един
човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта. За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
И да допуснем, че е възможно за
един
човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят.
И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта.
За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник. Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до
един
мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към
един
мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
Да предположим, че един човек напуща сега своето земно тяло и преминава с това, което е от неговият ду шевен и духовен живот, в душевно-духовния свят. И да допуснем, че е възможно за един човек постигнал в интимен смисъл едно познание чрез посвещение, да продължи да следва душите в техния живот след смъртта. За това трябва да се подготви по много начини, за това с необходима особена карма, която да свърже този човек тук-долу с този човек от другата страна. Тогава, става въпрос за това да се намери средство за съобщаване с покойник.
Говоря ви тук за изключително трудни духовни опитности, защото най-общо казано, е по-лесно да опишем света в неговия духовен аспект, отколкото да се приближим макар и малко до един мъртъв: много по-трудно е да се приближим действително към един мъртъв, отколкото да по стигнем общи духовни познания.
към текста >>
Мъртвите имат още
един
здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята.
Бих искал тук да ви посоча няколко особености на начина на общуване с мъртвите. Най-напред е възможно в действителност, да извършва общуване с мъртвите, само този, който може да влезе в тяхната способност за спомняне на физическия свят.
Мъртвите имат още един здрав спомен от човешкия език и даже от специалния език, който са говори основно тук на земята.
Но тяхното отношение с езика се променя. Така например, се забелязва, когато някой общува с мъртъв, че той не разбира така бързо, няма и най-малко разбиране за имена, за съществителни. Съществителните са думи, които живият напразно отправя към мъртвия мъртвият, ако мога да употребя този израз, просто не го чува. В замяна на това, мъртвият пази относително дълго време още разбирането на всички глаголи, значи, думите изразяващи активност.
към текста >>
За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин:
един
ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
Ще постигнете общуване с мъртъв, като най-общо правило, само ако се научите да му задавате въпроси по най-точния начин.
За тези въпроси трябва да се постъпва по следния начин: един ден се концентрирате върху мъртъв във възможно най-пълно спокойствие, живеете с него в нещо съвсем конкретно -,значи трябва да се концентрирате върху нещо, което е една конкретна действителна опитност, което той е обичал тук на земята в своя живот: там, можете да се приближите малко по малко към мъртвия.
към текста >>
Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по
един
жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
Често трябва да спите горе, да спите може би много пъти горе и, след няколко дни, да получите отговор. Но никога, в действителност не се получава отговор от мъртвите, ако им се задава въпрос със съществителни. Трябва да се опитвате да облечете в една глаголна форма всичко, което е от естество на съществително. Тази подготовка е абсолютно необходима. Това, което мъртвият разбира най-добре са глаголите, които превръщате наистина в живи.
Значи, мъртвият не разбира никога, например, думата "маса", но ако успеете да представите по един жив начин поне малко от това, което е активно, когато се прави маса, това, което той разбира въпроса, вие получавате отговори, също в глаголна форма; много често те не са даже и в глаголна форма, а само в една форма, която ние тук на земята наричаме междуметие с което се изразява значи усещането.
към текста >>
Те не говорят английски, не говорят немски език, нито руски език, те говорят по
един
такъв начин, какъвто само душата и сърцето могат да разбират, когато душата и сърцето са в съгласие с ушите.
Нещата са такива, каквито ги посочих също в конференциите за възпитанието: при А, изпитваме нещо като учудване. Приемаме по определен начин това учудване в нашата душа, като не казваме обаче А, а Ах /Ach/, което ще рече: А=Аз се учудвам е учудването влиза в мен: х /ch/ и ако сега сложа още едно m от пред и кажа mach /аз правя/, имам развитието на това, което ме учудва, сякаш то се приближава към мен, пристъпвайки m и съм напълно вътре! Често по този начин на разбира, чрез звучности, идват отговори те на мъртвите.
Те не говорят английски, не говорят немски език, нито руски език, те говорят по един такъв начин, какъвто само душата и сърцето могат да разбират, когато душата и сърцето са в съгласие с ушите.
към текста >>
Но по-късно, той разбира
един
език, който всъщност не е истински език.
Ще привикнем към него, ако изхвърлим малко по малко всичко, което се отнася до съществителното и влезем в това, което е глаголно. Мъртвият разбира още доста дълго време след смъртта активността, развива нето.
Но по-късно, той разбира един език, който всъщност не е истински език.
към текста >>
Най-напред ни е нужно на преведем на
един
земен език това, което получаваме тогава от мъртвия.
Най-напред ни е нужно на преведем на един земен език това, което получаваме тогава от мъртвия.
към текста >>
Ще ви дам
един
пример за това, но бих искал една ръкавица.
Това, което ние правим тук на земята е една външна работа. Нашите ръце се заемат с нещо, което става външно. Когато сме между смъртта и едно ново раждане, душата ни се заема с образуването на нашето тяло. Че човекът се образува от наследствеността е само една измамна привидност. Чрез наследствеността той е само облечен от най-външната физическа обвивка, но човешкото същество трябва да изработи дори формата на органите си.
Ще ви дам един пример за това, но бих искал една ръкавица.
към текста >>
На мястото, на което сте имали преди това Слънцето и Луната в себе си, сега имате пред себе си нещо, което е
един
вид образ на Слънцето и на Луната.
Когато човешкото същество приближава към земния живот, то има още, знаем това, Слънцето и Луната в себе си. Но малко по малко, Слънцето и Луната се ограничават, свиват се. Имате тогава едно чувство, подобно на това, което изпитвате, ако усещате вашите бели дробове да се свиват във вас. Така вие усещате тогава че се свиват във вас вашето космическо съществувание, вашият слънчев и лунен орган. После, не що се отделя от Слънцето и нещо от Луната.
На мястото, на което сте имали преди това Слънцето и Луната в себе си, сега имате пред себе си нещо, което е един вид образ на Слънцето и на Луната.
Виждате най-напред пред себе си, светещи, искрящи, две гигантски топки; едната от тези топки е одухотвореното Слънце, другата одухотворената Луна: едната свети с ясна светлина, другата със слаб блясък, с една по-вътрешна топлина, с един стоплящ огън и пазещ, така да се каже, повече егоистично в себе си светлина та.
към текста >>
Виждате най-напред пред себе си, светещи, искрящи, две гигантски топки; едната от тези топки е одухотвореното Слънце, другата одухотворената Луна: едната свети с ясна светлина, другата със слаб блясък, с една по-вътрешна топлина, с
един
стоплящ огън и пазещ, така да се каже, повече егоистично в себе си светлина та.
Но малко по малко, Слънцето и Луната се ограничават, свиват се. Имате тогава едно чувство, подобно на това, което изпитвате, ако усещате вашите бели дробове да се свиват във вас. Така вие усещате тогава че се свиват във вас вашето космическо съществувание, вашият слънчев и лунен орган. После, не що се отделя от Слънцето и нещо от Луната. На мястото, на което сте имали преди това Слънцето и Луната в себе си, сега имате пред себе си нещо, което е един вид образ на Слънцето и на Луната.
Виждате най-напред пред себе си, светещи, искрящи, две гигантски топки; едната от тези топки е одухотвореното Слънце, другата одухотворената Луна: едната свети с ясна светлина, другата със слаб блясък, с една по-вътрешна топлина, с един стоплящ огън и пазещ, така да се каже, повече егоистично в себе си светлина та.
към текста >>
Човек казва тогава, когато слиза на земята, че Слънцето и Луната се съ
един
яват.
Тези две топки, които се отделят от човешкото същество трансформирано космически от този Адам Кадмон, който продължава да живее още в наши дни тези две топки, които се отделят се приближават все повече и повече.
Човек казва тогава, когато слиза на земята, че Слънцето и Луната се съединяват.
И ето, това ви води, то е това, което вече от пра-пра-пра-бабата, от пра-пра-пра-бабата, прабабата, бабата и т.н., ви води, за да стигне до майката, която ви дава живот. Слънцето и Луната тогава са вашите водачи, но водейки ви, те се приближават все повече едно към друго.
към текста >>
Вижда тогава, така да се каже, като една
един
ствена точка, това, което е още далечно в човешкия ембрион.
И човек вижда тогава пред себе си една задача, която трябва да изпълни.
Вижда тогава, така да се каже, като една единствена точка, това, което е още далечно в човешкия ембрион.
И човек вижда това, което се е образувало от съединението на Слънцето и Луната, да се приближава към майката. Но той вижда пред себе си една задача, която има да изпълни, което мога да характеризирам по следния начин.
към текста >>
И човек вижда това, което се е образувало от съ
един
ението на Слънцето и Луната, да се приближава към майката.
И човек вижда тогава пред себе си една задача, която трябва да изпълни. Вижда тогава, така да се каже, като една единствена точка, това, което е още далечно в човешкия ембрион.
И човек вижда това, което се е образувало от съединението на Слънцето и Луната, да се приближава към майката.
Но той вижда пред себе си една задача, която има да изпълни, което мога да характеризирам по следния начин.
към текста >>
Представете си, че това /ръкавицата/ е това, което са Слънцето и Луната съ
един
ени, идва пред вас и че вие знаете следното нещо: когато твоето космично съзнание изчезне напълно, когато преминеш мрака това става след зачатието, когато човешкото същество се потопи в ембриона ти трябва да обърнеш това по такъв начин, че вътрешното да дойде отвън.
Представете си, че това /ръкавицата/ е това, което са Слънцето и Луната съединени, идва пред вас и че вие знаете следното нещо: когато твоето космично съзнание изчезне напълно, когато преминеш мрака това става след зачатието, когато човешкото същество се потопи в ембриона ти трябва да обърнеш това по такъв начин, че вътрешното да дойде отвън.
Ти трябва да обърнеш това, което беше Слънце и Луна и тогава ще се образува един малък отвор и ти трябва да минеш през този отвор с твоя Аз и това ще стане тогава, образно, твоето човешко тяло на земята.
към текста >>
Ти трябва да обърнеш това, което беше Слънце и Луна и тогава ще се образува
един
малък отвор и ти трябва да минеш през този отвор с твоя Аз и това ще стане тогава, образно, твоето човешко тяло на земята.
Представете си, че това /ръкавицата/ е това, което са Слънцето и Луната съединени, идва пред вас и че вие знаете следното нещо: когато твоето космично съзнание изчезне напълно, когато преминеш мрака това става след зачатието, когато човешкото същество се потопи в ембриона ти трябва да обърнеш това по такъв начин, че вътрешното да дойде отвън.
Ти трябва да обърнеш това, което беше Слънце и Луна и тогава ще се образува един малък отвор и ти трябва да минеш през този отвор с твоя Аз и това ще стане тогава, образно, твоето човешко тяло на земята.
към текста >>
От това, което тук е едно, едно
един
ство, са образувани тогава двете, сякаш два образа отражения се раждат.
Виждате ли, ето зеницата на човешкото око.
От това, което тук е едно, едно единство, са образувани тогава двете, сякаш два образа отражения се раждат.
Това са двете човешки очи, най-напред съединени в самите себе си, но под формата на съединяването на Слънцето и Луната, после, обръщайки се като ръкавицата.
към текста >>
Това са двете човешки очи, най-напред съ
един
ени в самите себе си, но под формата на съ
един
яването на Слънцето и Луната, после, обръщайки се като ръкавицата.
Виждате ли, ето зеницата на човешкото око. От това, което тук е едно, едно единство, са образувани тогава двете, сякаш два образа отражения се раждат.
Това са двете човешки очи, най-напред съединени в самите себе си, но под формата на съединяването на Слънцето и Луната, после, обръщайки се като ръкавицата.
към текста >>
Нещата стоят, например, така, че когато през времето предшестващо раждането, преминавате Слънцето и Слънцето е в знака на Лъва не е необходимо да е точно преди раждането, може да е и много по-преди това вие не образувате в този период окото, от Слънцето и Луната това става в
един
друг момент; но в тази епоха съ
един
яването ви с вътрешността на Слънцето.
Нещата стоят, например, така, че когато през времето предшестващо раждането, преминавате Слънцето и Слънцето е в знака на Лъва не е необходимо да е точно преди раждането, може да е и много по-преди това вие не образувате в този период окото, от Слънцето и Луната това става в един друг момент; но в тази епоха съединяването ви с вътрешността на Слънцето.
Ако човек отиде във вътрешността на Слънцето ще види, че то има съвсем друг вид от този, който физиците днес си представят. Тази физическа представа е толкова наивна! Вътрешността на Слънцето не е една топка от газ, а нещо, което е по-малко от пространството, където пространството е даже премахнато. Ако гледате на пространството като нещо, което се простира, което упражнява налягане, би трябвало да си представите Слънцето като нещо, което вдишва, всмуква едно негативно пространство, по-празно от пространството!
към текста >>
Човешкото същество, такова, каквото е на земята, е
един
универс, но
един
стеснен универс.
Така човешкото същество създава действително целия си човешки организъм, или изхождайки от движенията, или изхождайки от констелациите на звездите в универса. Този човешки организъм е едни образ на звездния свят и една голяма част от работата между смъртта и едно ново раждане се състои, за нас в изработването на нашето тяло, изхождайки от универса.
Човешкото същество, такова, каквото е на земята, е един универс, но един стеснен универс.
И науката е доста наивна като мисли, че човешкото същество се ражда само от физически човешки зародиш! Също толкова наивно е, когато някой гледа една магнитна стрелка, на която единият от полюсите показва винаги Север, другият Юг, да търси силите, които и действат, за да вземе тази позиция само в магнитната стрелка и не зачита цялата Земя като един магнит.
към текста >>
Също толкова наивно е, когато някой гледа една магнитна стрелка, на която
един
ият от полюсите показва винаги Север, другият Юг, да търси силите, които и действат, за да вземе тази позиция само в магнитната стрелка и не зачита цялата Земя като
един
магнит.
Така човешкото същество създава действително целия си човешки организъм, или изхождайки от движенията, или изхождайки от констелациите на звездите в универса. Този човешки организъм е едни образ на звездния свят и една голяма част от работата между смъртта и едно ново раждане се състои, за нас в изработването на нашето тяло, изхождайки от универса. Човешкото същество, такова, каквото е на земята, е един универс, но един стеснен универс. И науката е доста наивна като мисли, че човешкото същество се ражда само от физически човешки зародиш!
Също толкова наивно е, когато някой гледа една магнитна стрелка, на която единият от полюсите показва винаги Север, другият Юг, да търси силите, които и действат, за да вземе тази позиция само в магнитната стрелка и не зачита цялата Земя като един магнит.
към текста >>
Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в
един
особен, глаголен език.
Ето така човешкото същество прогресивно еволюира.
Това започва от езика: той престава да употребява съществителните и влиза в един особен, глаголен език.
После, той минава от езика в едно вътрешно вижда не на звездния свят, после живее в звездния свят. И после, започва да се отделя от звездния свят, да образува това, което ще стане, това, което той ще стане в следващата инкарнация. Така той преминава от физическото в духовното, чрез трансформацията на езика и се връща отново в човека чрез трансформацията на универса. И всъщност, само когато човек разбира, че душевно-духовното, което се изгубва така, за това, което се отнася до езика, става едно със звездния свят и се съставя отново от звездния свят, той разбира целия този цикъл на човешкия живот между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове,
един
ствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят.
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко.
към текста >>
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в
един
друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях.
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш.
В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната.
към текста >>
Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност
един
малък свят само за себе си.
Науката на посвещението беше именно изкоренена от римския свят; само древните догми се смятаха като продължаващи да живеят. Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно.
Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си.
Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната. И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
към текста >>
Това не е
един
обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко.
Едно сдружение, в Италия през ІV век от н.е., след Мистерията на Голгота положи всичките си усилия, за да не могат древните методи на посвещение да се трансформират в модерните методи; смяташе се като останало в хората само познанието за физическият външен свят; що се отнася да свръхсетивните светове, единствените, които трябваше да дадат познания за тях бяха древните догми, които бяха смятани за приети малко по малко в техния интелект само под формата на понятия: те не трябваше даже да ги разбират, а само да вярват в тях. И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си.
Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко.
Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната. И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
към текста >>
Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази
един
ственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната.
И така, знанието, вече съществувало в миналото беше разкъсано на едно знание за земния свят и на една вяра в един друг свят до деня, в който тази вяра толкова се ограничи, че за едните вече съществуваха само определен брой догми, които никой не разбираше и кои то за другите бяха просто само нещо, за което можеш да се хванеш за да вярваш. В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко.
Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната.
И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
към текста >>
И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в
един
видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
В какво вярва тогава модерният човек, който не се опира вече по непоколебим начин на догмите на Троицата? Той вярва в нещо неясно, нещо най-общо казано духовно. Но нас ни е нужно да се върнем на истинското виждане, благодарение на което ще проникнем в духовния свят; т.е., че ние имаме отново нужда от една наука за посвещението, но от една наука, която ни говори за неща, като това: удивлявайте се на човешкото око, което е всъщност един малък свят само за себе си. Това не е един обикновен образ, това е нещо действително поради основанията, които ви изложих преди малко. Защото някога, когато бяхме между смъртта и едно ново раждане, това око беше едно и тази единственост, която после се обърна беше всъщност от образи на Слънцето и Луната.
И ние имаме две очи на основанието, че ако бяхме устроени по едни такъв начин да виждаме само с едно око, като циклопите, не бихме могли никога да развием Аза в един видим свят; щяхме да го развием само в света на чувството.
към текста >>
Хелен Келер има
един
различен чувствен свят,
един
различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно познание за езика.
Хелен Келер има един различен чувствен свят, един различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно познание за езика.
Без него, ние не бихме развили представата за Аза. Развиваме я от факта, че можем да поставим дясната ръка върху лявата, по-специално, когато поставяме един върху друг симетричните крайници. Така, ние развиваме също една фина представа за Аза, защото кръстосваме очните оси на двете очи, когато визираме един обект. Така както кръстосваме ръцете, така кръстосваме и двете очни оси. Когато гледаме нещо, винаги кръстосваме очите.
към текста >>
Развиваме я от факта, че можем да поставим дясната ръка върху лявата, по-специално, когато поставяме
един
върху друг симетричните крайници.
Хелен Келер има един различен чувствен свят, един различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно познание за езика. Без него, ние не бихме развили представата за Аза.
Развиваме я от факта, че можем да поставим дясната ръка върху лявата, по-специално, когато поставяме един върху друг симетричните крайници.
Така, ние развиваме също една фина представа за Аза, защото кръстосваме очните оси на двете очи, когато визираме един обект. Така както кръстосваме ръцете, така кръстосваме и двете очни оси. Когато гледаме нещо, винаги кръстосваме очите.
към текста >>
Така, ние развиваме също една фина представа за Аза, защото кръстосваме очните оси на двете очи, когато визираме
един
обект.
Хелен Келер има един различен чувствен свят, един различен представен свят от този на другите хора; тя можеше да разбира, само защото имаше ясно познание за езика. Без него, ние не бихме развили представата за Аза. Развиваме я от факта, че можем да поставим дясната ръка върху лявата, по-специално, когато поставяме един върху друг симетричните крайници.
Така, ние развиваме също една фина представа за Аза, защото кръстосваме очните оси на двете очи, когато визираме един обект.
Така както кръстосваме ръцете, така кръстосваме и двете очни оси. Когато гледаме нещо, винаги кръстосваме очите.
към текста >>
И то се намира тук, зад корена на носа, това
един
ствено око, това духовно око, което създава
един
образ за самото себе си и така, стават две очи.
Двете материални очи са само едно в духовното.
И то се намира тук, зад корена на носа, това единствено око, това духовно око, което създава един образ за самото себе си и така, стават две очи.
От факта, че човекът може да бъде един човек в дясната си част и един човек в лявата си част, той може да се усеща като човек. Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно единство.
към текста >>
От факта, че човекът може да бъде
един
човек в дясната си част и
един
човек в лявата си част, той може да се усеща като човек.
Двете материални очи са само едно в духовното. И то се намира тук, зад корена на носа, това единствено око, това духовно око, което създава един образ за самото себе си и така, стават две очи.
От факта, че човекът може да бъде един човек в дясната си част и един човек в лявата си част, той може да се усеща като човек.
Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно единство.
към текста >>
Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно
един
ство.
Двете материални очи са само едно в духовното. И то се намира тук, зад корена на носа, това единствено око, това духовно око, което създава един образ за самото себе си и така, стават две очи. От факта, че човекът може да бъде един човек в дясната си част и един човек в лявата си част, той може да се усеща като човек.
Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно единство.
към текста >>
Съ
един
явайки в
един
един
ствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации.
Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации.
Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек. Трябва да станеш едно единно същество. Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната. Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
към текста >>
Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш
един
слънчев човек и заедно с това до теб,
един
лунен човек.
Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации.
Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек.
Трябва да станеш едно единно същество. Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната. Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
към текста >>
Трябва да станеш едно
един
но същество.
Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации. Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек.
Трябва да станеш едно единно същество.
Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната. Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
към текста >>
Но после, за да може да се усети този
един
ен характер, тогава се ражда това
един
но човешко око, получено от Слънцето и от Луната.
Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации. Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек. Трябва да станеш едно единно същество.
Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната.
Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
към текста >>
Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на
един
ното око получено от Слънцето и от Луната.
Съединявайки в един единствен орган двата образа на Слънцето и Луната, ние създаваме нашата форма за бъдещите инкарнации. Ние си казваме: ти не можеш да се раздробиш в части от целия свят; ти не можеш, все пак, да станеш един слънчев човек и заедно с това до теб, един лунен човек. Трябва да станеш едно единно същество. Но после, за да може да се усети този единен характер, тогава се ражда това единно човешко око, получено от Слънцето и от Луната.
Човешкото око получено от Слънцето и от Луната е метаморфозата във формата на това, което ние носим в нас и което е нашето око; нашите две очи са просто образи на единното око получено от Слънцето и от Луната.
към текста >>
Но човешкото сърце е също
един
обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния.
И при това, тук още нещата са свърза ни. Но те са свързана под формата, при която ние сме напълно обърнати. Ако ние можем тук да обърнем като ръкавицата човешкото същество, така че да поставим неговото вътрешно същество навън, че, например вътрешността, сърцето да стане тогава повърхността на човешкото същество то не би могло да оста не физическо живо, можете да ми вярвате но ако можеше да се обърне отвътре навън, да се улови отвътре в сърцето и да се обърне като ръкавица, то не би останало това човешко същество, което е тук, то би на раснало до размерите на универса. Защото ако човек се концентрира върху една точка в сърцето и има способността да обръща самия себе си духовно, човек ще се превърне в този свят, с който иначе има опитност между смъртта и едно ново раждане. Това е мистерията на вътрешността на човека, която е възможно да се обърне навън само във физическия свят.
Но човешкото сърце е също един обърнат свят и така отново физическият свят е свързан с духовния.
Ние трябва да привикнем към това обръщане. Ако не привикнем с него, никога не бихме имали точна представя за връзката между физическия свят тук-долу и духовния свят.
към текста >>
12.
10. ДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 27 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по
един
такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Трябва човечеството да може отново да постигне разбирането на Мистерията на Голгота, чрез всички сили, които живеят в човешката душа; не само да я разбере както е възможно, изхождайки от днешната цивилизация, а по един такъв начин, че човешкото същество в своята цялостност да може да се свърже с Мистерията на Голгота.
Но това би било възможно за човечеството само ако то може отново да се приближи до Мистерията на Голгота от гледна точка на едно познание духовното. Никакво интелектуално знание не е в действителност способно да предизвика осъзнаването в света на стойността на християнството в целия му импулс, защото цялото интелектуално знание обхваща само човешката мисъл. И когато имаме едно знание, което говори само за мисълта, тогава трябва да черпим от инстинктите си нашите волеви импулси а това са най-значимите импулси в недрата на истинското християнство: ние не можем да ги изпитваме в света, в който те действително присъстват, в духовния свят. В днешната епоха, не би било възможно да се направи друго, освен да се обърнем към големия въпрос на човечеството: в каква степен Мистерията на Голгота е смисълът на цялата еволюция на Земята?
към текста >>
Бих предпочел да изразя това под формата на образ,
един
може би малко парадоксален образ.
Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ.
Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл. Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи. Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция. И от този смисъл, който обхваща Мистерията на Голгота, едно същество от всеки друг свят би могло да разбере Земята с другите нейни процеси.
към текста >>
Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва:
един
дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция.
Бих предпочел да изразя това под формата на образ, един може би малко парадоксален образ. Ако някакво същество дошло от друга планета слезеше на Земята, това същество би намерило вероятно всичко, което е на земята доста неразбираемо, защото то не би могло да бъде човек в земен смисъл. Но моето дълбоко убеждение, почерпено от познанието за земната еволюция е, че едно такова същество, даже да идва от Марс или от Юпитер, би било дълбоко разочаровано от "Тайната вечеря" но Леонардо да Винчи.
Защото едно същество от този род би намерило в тази картина нещо, което му казва: един дълбок смисъл е свързан със Земята и с нейната еволюция.
И от този смисъл, който обхваща Мистерията на Голгота, едно същество от всеки друг свят би могло да разбере Земята с другите нейни процеси.
към текста >>
Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в
един
свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
С какво имаше опитност този човек от древните времена?
Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост. Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в
един
свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии.
Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля. Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Живеех в
един
свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля.
С какво имаше опитност този човек от древните времена? Неговата опитност се изразяваше в това да може да си каже следното нещо: преди да сляза на земята, бях в един свят, където Слънцето ми беше звездно тяло разпръскващо светлина, където Слънцето беше мястото, където се събираха висшите духовни йерархии. Аз не живеех в едно физическо пространство, а в едно духовно пространство, в един свят, където Слънцето не разпръсква само светлина, а пръска една лъчиста мъдрост.
Живеех в един свят, където звездите са същности, изявяващи своята воля.
Ето от този свят съм излязъл. Към едно чувство от този род се свързваха, за хората от древните времена две опитности: опитността на природата и опитността на греха.
към текста >>
Тази опитност на греха, модерния човек я няма вече, защото грехът за него живее само в света на абстрактното съществувание, защото грехът за него е само
един
трансфер в една друга област, нещо, които той не може, на основанието на своята морална същност, да постави в съгласие с необходимостите на природата.
Тази опитност на греха, модерния човек я няма вече, защото грехът за него живее само в света на абстрактното съществувание, защото грехът за него е само един трансфер в една друга област, нещо, които той не може, на основанието на своята морална същност, да постави в съгласие с необходимостите на природата.
За човек от древните времена не съществуваха тези две течения в съществуването на световете: необходимостта на природата от една страна, моралната необходимост от друга. Всяка морална необходимост беше за него също една природна необходимост; всяка природна необходимост беше също една морална необходимост.
към текста >>
В същото време, живееше в човека
един
дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
Такова беше основното чувство, което имаха душите в миналото, преди Мистерията на Голгота, от тяхна та връзка със свръхсетивния свят на Отца. И това, което хората в Гърция усещаха, това, което живееше в удивителната формула: "по-добре просяк тук на земята, отколкото цар в царството на сенките", това значеше че човечеството се е научило да усеща дълбоко до каква степен се е отдалечило от свръхсетивния свят чрез цялото си същество.
В същото време, живееше в човека един дълбок стремеж към този свръхсетивен свят.
към текста >>
Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с
един
ственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода.
Но ако човечеството беше продължило така своята еволюция с единственото съзнание за Бог Отец, то никога не би постигнало пълното себесъзнание за Аза, вътрешната свобода.
Защото, за да постигне човекът тази вътрешна свобода, трябваше да заеме място в човешките същества това, което беше смятано за болест по отношение на това, което ставаше някога преди. Цялото човечество усещаше в определен смисъл болестта на Лазар. Но това беше именно болестта, която не води към смъртта, която води към освобождаването и към едно ново опознаване на това, което е вечно в човека.
към текста >>
Но това, което най-силно действаше в несъзнателните сфери на човешката душа беше
един
въпрос хората не го предаваха с думи, те само усещаха този въпрос със сърцата си: около нас е природата; къде е духът, чиито деца сме ние?
Много неща останаха неизразени в тази епоха, много неща бяха в несъзнателните дълбини на човешките души.
Но това, което най-силно действаше в несъзнателните сфери на човешката душа беше един въпрос хората не го предаваха с думи, те само усещаха този въпрос със сърцата си: около нас е природата; къде е духът, чиито деца сме ние?
Къде да видим духа, чиито деца сме ние? Този въпрос живееше в несъзнателното на най-добрите души от ІV, ІІІ, ІІ, І век, без да бъде формулиран.
към текста >>
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по
един
много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове.
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове.
Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст. Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове.
към текста >>
Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от
един
мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст.
На друго място, имаше други райони и Платон, например, говори за тях по един много специален начин където учениците бяха посветени в Мистериите, където беше будно виждането на свръхсетивните светове, където бяха освободени от човешката същност силите, чрез които можеше да се вижда в духовните светове.
Тези ученици на посветените всъщност не се учеха само да виждат, изхождайки от един мрачен спомен Христос, с когото всички хора бяха живели преди да слязат на земята, който беше вече като една полу-забравена представа в човешките души тук на земята, те научаваха да познават Христос, този път в неговия истински ръст.
Но те се научаваха да го разпознават като една същност, която беше, така да се каже, изгубила своята задача в свръхсетивните светове.
към текста >>
В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност,
един
съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност.
В Мистериите на ІІ и І век преди Мистерията на Голгота, хората отправяха всъщност, един съвсем специален поглед към тази същност от свръхсетивните светове, която беше наречена по-късно Христовата същност.
Този поглед беше такъв, че хората си казваха: тази същност, ние я виждаме в свръхсетивните светове, но нейната активност все повече и повече намалява. Тя със сигурност беше същността, която беше имплантирала в душите спомена за времената предшестващи раждането и която после се изяви в земното съществувание. Тази същност беше в свръхсетивните светове великият учител на това, което душата си спомняше още, след като вече е слязла на земята. Тази същност, която беше наречена по-късно същността на Христос се явяваше на посветените като една същност, която беше изгубила своята активност, защото малко по малко хората вече нямаха, не можеха да имат вече тези спомени.
към текста >>
И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше
един
истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата.
Така е даден, не в интелектуална форма, а чрез най-мощния факт, който някога е ставал на земята, отговора на въпроса: как да намерим отново свръхсетивното?
И хората, които бяха постигнали малко по малко смисъла на това, което ставаше, научаваха от тези, които го знаеха, че в човека Исус живееше един истински Бог, слязъл на земята, Богът, който човечеството беше забравило, защото силите на сърцето се развива ха предвид свободата.
Той се появи под една нова форма, така че хората можеха да го гледат, да го виждат и историята можеше да продължи да говори за него като за едно земно същество. Богът, който хората познаваха само в отвъдното, в духовния свят, беше слязъл тук-долу, бродеше из Палестина, беше спасил Земята чрез факта, че беше влязъл, самият той в едно човешко тяло. Така големият въпрос на този, които бяха в недрата на тази епоха от посветени хора беше този: какъв път беше поел Христос за да се свърже с Исус?
към текста >>
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше
един
чисто духовен въпрос.
Въпросът за Христос в първите времена на християнството беше един чисто духовен въпрос.
Не се правеха изследвания върху Исус, правеха се изследвания върху Христос, за начина, по който той е слязъл на Земята. Хората вдигаха поглед към свръхсетивните светове, виждаха слизането на Христос на Земята и се питаха: как това свръхземно същество е станало земно? И затова обикновените хора, учениците, които бяха в обкръжението на Христос-Исус имаха възможността да му говорят дори и след смъртта под формата на дух. И най-значимото от това, което той можа да каже след смъртта е запазено само в няколко отделни части. Но духовната наука, духовното познание може да изследва това, което Христос е казал на тези, които бяха най-близко до него след смъртта му, когато им се появи под духовна форма.
към текста >>
И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете
един
вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта.
И сега идваше Христос, този, който казваше: аз искам да живея с вас на Земята, за да можете вие да придобиете силата да съживите пламъка на вашите души, да им дадете един вътрешен импулс, за да може тя да бъде жива, когато я прекарвате през смъртта.
Ето това Павел не разбра веднага, а го разбра само когато достъпът до свръхсетивните светове беше отворен за самия него, когато той прие на Земята това, което Христос-Исус отпечата в душата му. Павловото християнство днес все по-малко оценявано, защото то претендира, че Христос е този, който идва от свръхсетивните светове и който свързва своята свръхземна сила със земния човек.
към текста >>
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и
един
ствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
Това, което се случи с човечеството чрез Мистерията на Голгота, ще си го представим по най-добрия на чин в нашата душа, ако опиша сега еволюцията на човечеството в настоящата епоха и тя и такава, каквато се надяваме да бъде за в бъдеще от гледна точка на посветения от настоящето време.
Опитах се да представя на вашата душа, гледната точка на посветения от миналото, гледната точка на посветения от времето на Мистерията на Голгота; бих искал сега да се опитам да опиша гледната точка на посветения от днешното време, на този, който не се приближава към днешния живот само и единствено с външното знание за природата, а в който са се пробудили тези дълбоки сили на познанието, които ние можем да пробудим в душата със средствата посочени в антропософските трудове.
към текста >>
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с
един
вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация.
Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин. Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
И той често усеща това умиране по
един
дълбок и интензивен начин.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука.
И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин.
Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има
един
вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
Когато този посветен постига познанията, които са днес триумфът на епохата, блясъкът, в който много хора, когато ги постигат се чувстват добре и даже с един вид висше съзнание, се чувства спрямо тези познания в една трагична ситуация. Защото модерният посветен усеща тези познания изключително признати днес в света и изключително ценни, като едно умиране, когато ги свързва със своята душа. И колкото повече модерният посветен, видял да възкръсва пред душата му светът от свръхсетивната сфера, се прониква от това, което всеки днес нарича наука, толкова повече чувате душата си да умира малко по малко. Науките за модерния посветен са гробът на душата; той се чувства свързан със смъртта по време на живота, когато вече е постигнал познания за света по начина на модерната наука. И той често усеща това умиране по един дълбок и интензивен начин.
Тогава той търси, разбира се, основанието за което умира, когато познава в модерен смисъл, за което той има един вид усещане от мирис на труп именно, когато се устремява към модерните най-висши познания, които той знае наистина да оценява, които са за него едно предусеща не за смъртта.
към текста >>
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на
един
човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
Гледаме този физически мъртъв човек. Пред нас е трупът, остатъкът от живия човек, от обходения от кръв жив човек. Човекът е физически мъртъв. Гледаме назад в нашата собствена душа, но с погледа на посвещението. Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята.
Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем.
В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи.
към текста >>
Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които,
един
ствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода.
Гледаме нашите мисли, които имаме сега в живота между раждането и смъртта, мислите, които имаме и които са тези на модерната мъдрост и модерната наука и виждаме, че те са трупът на това, което ние бяхме преди да слезем на Земята. Нашите мисли, които почитаме днес като най-висшите богатства, което ни доставят знанията за външната природа, имат същото отношение към това, което ние бяхме преди да слезем на Земята, и чиито труп те са, както трупът на един човек спрямо напълно живия човек ето това ние се научаваме да опознаем. В мисълта, той няма опитност със своя истински живот, той има опитност с трупа на своята душа. Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност.
Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода.
Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли. Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата. Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата.
към текста >>
Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с
един
дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата.
Това е факт, това е нещо, което не се казва от сантименталност, а което, идвайки именно от едно активно познание, се представя с пълна сила на душата. Това е сантименталният мечтател, мистикът няма да си каже; напротив, на него му подхожда именно да усеща, от, не се знае какви мрачни, мистични дълбини на собствената му същност. Но този, който преминава днес вратата на посвещението открива в своята душа тези мисли, които, единствено защото са не-живи, могат да направят възможна живата свобода. Тези мисли, които са цялата основа на човешката свобода не принуждават човека, именно защото са мъртви, а защото са живи. Човешкото същество може да стане днес едно свободно същество, защото няма работа с живи мисли, а с мъртви мисли.
Мъртвите мисли могат да бъдат уловени от човека и употребени предвид свободата, но те биват изпитвани също с един дълбок смисъл за трагичното на световете като трупове на душата.
Преди душата да е слязла в земния свят всичко, което днес е труп, беше напълно живо, беше в движение. В свръхсетивните духовни светове се движеха между човешките души, които или вече бяха минали през смъртта и живееха тогава също в духовния свят, или още не бяха слезли на Земята, същностите на висшите йерархии, които са над човешкото същество; в недрата на тази сфера се движеха също тези елементарни духове, които са основата на природата. Там всичко беше живо в душата. Тук в душата е наследството от духовните светове, мисълта е мъртва.
към текста >>
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите
един
ствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Бихме имали впечатлението, че сме болни, ако отивахме към природата, ако гледахме света на звездите единствено с погледа на астронома, който изчислява и ако тези мъртви мисли се заравяха в света, ние бих ме се чувствали болни и тази болест щеше да води към смъртта.
Но ако вървим заедно с Христос, ако въведем нашите мъртви мисли заедно с Христос в звездния свят, в света на Слънцето, на Луната, на облаците, на планините, на реките, на минералите, на растенията и животните, ако ги въведем в цялостността на физическия човешки свят, всичко ще стане живо в погледа, който отправяме към природата и ще се роди от всички същества, като от гроб, живият Дух, Духът, който ще ни лекува, Духът, който ни събужда от смъртта, Светият Дух. И придружени от Христос, ще се усетим отново изпълнени с живот, с това, което изпитвахме като мъртви. Ние ще усетим, че живият Дух, Духът, който лекува ни говори от всички същества на този свят.
към текста >>
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане
един
грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
Ето какво трябва да намерим в едно духовно познание, в едно ново познание чрез посвещение. Ще възприемем тогава Мистерията на Голгота като смисълът на цялото земно съществувание, ще научим как трябва да бъдем водени в епохата, в която трябва да се развие човешката свобода чрез мъртвите мисли, в която ние трябва да бъдем водени към опознаването на природата чрез Христос. Ще научим, че Христос изложи пред очите на всички не само своята собствена съдба на Земята, в своята смърт по време на Мистерията на Голгота, а направи дар на Земята, подари и великата свобода на Петдесятницата: всъщност, той обеща на земното човечество живия Дух, който благодарение на неговата помощ може да се роди отново от всичко, което е на Земята.
Нашето познание ще остане едно мъртво познание, самото то ще остане един грях, ако не сме отведени към живота от Христос по такъв начин, че от цялата природа, от цялото космично съществувание, ни говори отново Духът, живият Дух.
към текста >>
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Три
един
ството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
Това не е една обикновена формула изобретена от всички части, Триединството от Бог Отец, Бог Син и Бог Дух; това е нещо, което е дълбоко свързано с цялата космична еволюция и което става за нас едно живо познание, не едно мъртво знание, когато направим жив в нас самите, такъв Възкресен, Христос, този, който донася Светия Дух.
към текста >>
13.
11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
ЕДИН
АДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ
ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ
към текста >>
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по
един
начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
Той най-напред е свързан с тази Земя чрез сетивата си в степента, в която той възприема и познава чрез сетивата си явленията на различните природни царства. Но той е свързан с нея също в степента, в която извършва в състоянието на будност, несъзнателни действия. Например, при дишането, в дишания въздух участва, ако може така да се каже, цялата Земя. Във въздуха, който дишаме има извънредно много субстанции под една изключително фина форма. Обаче, точно в тази изключително фина форма, те извършват едно изключително важно действие върху човешкия организъм, когато са абсорбирани във вдишвания въздух.
И така, както в човека влиза по съзнателен начин това, което той възприема чрез своите сетива, така много неща влизат в човека по вече несъзнателен начин, по време на състоянието на будност по един начин, който бих искал да окачествя като по-съдържателен от абстрактното и идеализираното състояние на възприемане и мислене; заобикалящият свят влиза в човека по най-съдържателен начин чрез дишането.
към текста >>
Това не означава, че всяка нощ ние вземаме в нас цялостта на движението на планетите, това, което носим в нас от него като репродукция е
един
съвсем малък образ, в който действително са възпроизвеждани движенията на планетите.
Това не означава, че всяка нощ ние вземаме в нас цялостта на движението на планетите, това, което носим в нас от него като репродукция е един съвсем малък образ, в който действително са възпроизвеждани движенията на планетите.
И този образ е различен при всяко човешко същество. Така че, можем да кажем: всеки човек има опитност с движението на планетите най-напред, когато заспи под формата, в която изживява отново вътрешно, като един вид глобус от планетите, в своето астрално тяло всичко, което става от вън в космичното пространство между планетите. Това е първата опитност, която човек има след заспива нето.
към текста >>
Така че, можем да кажем: всеки човек има опитност с движението на планетите най-напред, когато заспи под формата, в която изживява отново вътрешно, като
един
вид глобус от планетите, в своето астрално тяло всичко, което става от вън в космичното пространство между планетите.
Това не означава, че всяка нощ ние вземаме в нас цялостта на движението на планетите, това, което носим в нас от него като репродукция е един съвсем малък образ, в който действително са възпроизвеждани движенията на планетите. И този образ е различен при всяко човешко същество.
Така че, можем да кажем: всеки човек има опитност с движението на планетите най-напред, когато заспи под формата, в която изживява отново вътрешно, като един вид глобус от планетите, в своето астрално тяло всичко, което става от вън в космичното пространство между планетите.
Това е първата опитност, която човек има след заспива нето.
към текста >>
Че хората забравят още щом се събудят смътното съзнание, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи
един
ствено на тяхното днешно установяване.
Че хората забравят още щом се събудят смътното съзнание, което са имали през нощта чрез окото на своето сърце, се дължи единствено на тяхното днешно установяване.
Това е едно смътно съзнание, което оста вя най-много някакво ехо в сънищата: те, разбира се, запазват нещо от движението на планетите в своята вътрешна подвижност, но в тях се вместват образите от живота, които основно влизат само в тези сънища, които зависят в действителност от движението на планетите. Образите влизат там, защото астралното тяло се потопява в етерното тяло и етерното тяло запазва споменът от живота.
към текста >>
Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие
един
ден сте изживели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е.
Може да бъде такъв случаят, вие може да сте изживели едно особено отношение между Юпитер и Венера. Ако накарате да продължи да живее отново в будния живот изживяното между Юпитер и Венера, много неща, отнасящи се до вашите човешки способности, биха се изяснили за вас; защото те не идват от Земята, те са произлезли от космоса. Според начина, по който сте свързани с космоса, вие сте надарени, вие сте добри или, най-малко, имате тенденция към доброто и към злото. И ще видите това, за което Юпитер и Венера са говорили заедно и това, което сте възприели с окото на вашето сърце или бих могъл да кажа също, ухото на вашето сърце, защото това не може така точно да бъде разграничено. Но тъй като освен това, тези неща са възприети твърде смътно, та са забравени.
Но докато се произвежда там още тази обмяна между Юпитер и Венера, която изпълнява във вашето астрално тяло едно противоположно движение, ето че идва да се смеси към него, това, което вие един ден сте изживели, да речем по обяд, когато сте били на 17 или 25 години, например, в Оксфорд или в Манчестър, или където и да е.
Образите се смесват с космична опитност. Ето защо, образите са, разбира се, както знаем, значими в сънищата. Но те не са най-важното. Те са, така да се каже, дрехата, която се тъче над космичните опитности.
към текста >>
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че
един
лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело
един
друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си.
Обаче, опитността, която се получава по този начин е за възприятието на сърцето, за което говорих, нещо, което може да се каже,че е свързано със значително мъчително безпокойство. При почти всички хора, се смесват при тази опитност чувствата, които имат определена духовна форма на мъчително безпокойство и особено, когато човешкото етерно тяло отразява под формата на светлина и на звук опитността изживяна в космоса.
Когато, например, излъчва обратно полученото от Юпитер и Венера, от тяхното особено отношение, което вече споменах, така че един лъч на който има да се каже много неща за вашето възприятие на сърцето е отразен от човешкото чело един друг лъч смесва своя звук и своята светлина, който идва от областта намираща се под сърцето, тогава се ражда това мъчително безпокойство във възприятието на сърцето, за което трябва да се говори на първо място и в което цялата душа, която не е напълно втвърдена си казва, на самата себе си в действителност, в своя сън: космичната мъгла ме обзе в себе си.
Това наистина, означава, така да се каже, че съм станал аз самият тънък като космичната мъгла, означава че плувам като облак от космичната мъгла. Такава е най-напред опитността, която човек има веднага след заспиването.
към текста >>
И в следващата сфера, там стоят така, че човекът усеща сега в своето астрално тяло силите, които идват от констелациите на Зодиака:
един
вид сили идват директно от констелациите, друг под формата,под която силите на Зодиака преминават Земята, според това дали констелациите са над или под Земята.
И в следващата сфера, там стоят така, че човекът усеща сега в своето астрално тяло силите, които идват от констелациите на Зодиака: един вид сили идват директно от констелациите, друг под формата,под която силите на Зодиака преминават Земята, според това дали констелациите са над или под Земята.
От тук идва голямото различие.
към текста >>
Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при
един
човек половин час след заспиването, при друг дълго време след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се чувства тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди.
Но опитността, която той има с неподвижните звезди може да се извърши при един човек половин час след заспиването, при друг дълго време след това, при много хора много бързо след заспиването; тази опитност е такава, че човешкото същество се чувства тогава отвътре, във вътрешността на всяка от дванадесетте неподвижни звезди.
Обаче, опитностите, които човек има с неподвижните звезди са изключително сложни.
към текста >>
Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една
един
ствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око!
Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око!
И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения. Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота. Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
към текста >>
Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло
един
оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
Скъпи мои приятели, дори да направите околосветско пътешествие из най-важните райони на Земята, не бихте имали сумата от опитности, които имате всяка нощ, от една единствена констелация на Зодиака, за вашето слънчево око! И нещата стоят, най-напред, така, че за хората на древните времена, които притежаваха още извънредно много сили на сънищното ясновидство и които възприемаха в едно сънищно съзнание, много неща, които разказвам тук, това бяха всички запазени, по-малко смущаващи съотношения. Днес човешкото същество може едва да постигне някакво ясно познание по повод своето слънчево око и е нужно то да го постигне, дори да го е забравило през деня то едва щеше да може да има ясно познание за това, с което извършва опитност под една форма 12 пъти по-сложна, през нощта, ако не беше допуснало в своето сърце това, което Христос искаше да стане за Земята чрез Мистерията на Голгота.
Да си усетил просто какво означава за земния живот фактът, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота, да си формирал мисли за Христос в обикновения земен живот, това дава на астралното тяло, чрез посредничеството на физическото тяло и етерното тяло един оттенък, който кара Христос да стане вашият водач за Зодиака от заспиването до събуждането.
към текста >>
И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления, чувства и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос,
един
вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази сфера.
Това, което става тогава, е действително такова, че човешкото същество усеща отново: ще потъна ли в тази звездна многобройност и в това, което се случва с тях?
И когато неговият поглед може да се намери от ново всичките доброволни мисли, впечатления, чувства и импулси, които е отправил към Христос по вре ме на състоянието на будност, тогава се ражда за него в Христос, един вид водач, който подрежда смущаващите събития от тази сфера.
към текста >>
В действителност, когато най-напред сме преминали мъглявото съществувание в състоянието на сън, се намираме, така да се каже, пред
един
свят, който ни смущава, в който Христос се появява изведнъж като духовно слънце и става нашият водач, така че смутния безпорядък се превръща в
един
вид хармонично разбиране.
Обаче, хората си обясняват по погрешен начин всичките тези неща, които днес малко от тях още изучават. Не разбират безпорядъчния начин, по който хората незасегнати още от Христовото събитие вкарват нощните събития в ясното дневно съзнание, само когато знаят това, което сега преди малко изложих.
В действителност, когато най-напред сме преминали мъглявото съществувание в състоянието на сън, се намираме, така да се каже, пред един свят, който ни смущава, в който Христос се появява изведнъж като духовно слънце и става нашият водач, така че смутния безпорядък се превръща в един вид хармонично разбиране.
към текста >>
Много начини да се чувстваш вътрешно, които
един
човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н.
Много начини да се чувстваш вътрешно, които един човек, желаещ да опознае поне малко самия себе си, може да открие в себе си, със заглушено ехо от тази опитност, при която Христос се явява като водач, водещ от Овена, през Телеца, Близнаците и т.н.
и обяснява света на хората през нощта, така че те получават нови сили за дневния живот. Защото, това, което изживяваме в тази сфера не е нищо по-малко от това: Христос става нашият водач през смайващите събития от Зодиака; тази същност, която ни води е там и води човешкото същество от констелация в констелация, за да може то да получи под подредена форма силите, от които има най-вече нужда сега под подредена форма, но този път за живота при блудното състояние.
към текста >>
Когато, човешкото същество се е разделило със своето физическо и своето етерно тяло и така се е уголемило до влизането в космическия свят, то ще усети в самото себе си, така да се каже,
един
силен афинитет към космоса в своята вътрешна опитност на образа, който излъчва към него от това, което е останало в леглото; то ще усети една силна тенденция да живее до отвъд Зодиака.
Ето с това човекът има опитност, основно всяка нощ, между заспиването и пробуждането; той провежда тази опитност на основание на афинитета на душата и на духа му към космоса. Така, както е сроден със Земята чрез своето физическо тяло и своето етерно тяло, така той е сроден с космоса чрез своята душа, своя дух и своето астрално тяло.
Когато, човешкото същество се е разделило със своето физическо и своето етерно тяло и така се е уголемило до влизането в космическия свят, то ще усети в самото себе си, така да се каже, един силен афинитет към космоса в своята вътрешна опитност на образа, който излъчва към него от това, което е останало в леглото; то ще усети една силна тенденция да живее до отвъд Зодиака.
към текста >>
Това той най-напред, между раждането и смъртта не го може, защото към всички тези вътрешни опитности, които ви описах до сега, идват да се смеси, по време на съня на човека,
един
друг елемент,
един
елемент, който е от естество, съвсем различно от това, което идва от планетите и неподвижните звезди.
Това той най-напред, между раждането и смъртта не го може, защото към всички тези вътрешни опитности, които ви описах до сега, идват да се смеси, по време на съня на човека, един друг елемент, един елемент, който е от естество, съвсем различно от това, което идва от планетите и неподвижните звезди.
И това е елементът на Луната.
към текста >>
Чрез
един
орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от
един
духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност. Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах.
Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта.
Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие. Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>
Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно
един
ствено събитие.
Елементът на Луната обагря, така да се каже, през нощта, космичната цялостност даже по време на новолуние с една своеобразна субстанциална реалност, с която човекът има също опитност. Но тази опитност е такава, че тези Лунни сили го задържат, бих казал в недрата на Зодиакалния свят и го отвежда към пробуждането. Човешкото същество има опитност с този лунен елемент, в едно вече слабо предусеща не в първата сфера. Но то има една особено силна опитност с мистериите на раждането и със смъртта през втората сфера, която описах. Чрез един орган, намиращ се още по-дълбоко от окото на сърцето и окото на слънцето, орган разделен, така да се каже, върху цялостността на съществото му, то изпитва действително всяка нощ, че неговото духовно-душевно същество слиза или, по-точно, е слязло от един духовно-душевен свят, че е влязло чрез раждането в едно физическо съществувание и че малко по малко, тялото влиза в смъртта.
Човек в действителност, умира със сигурност непрекъснато всеки миг, побеждава смърт та само когато се стигне до реалната поява на смъртта под формата на едно единствено събитие.
Но в момента, в който той изпитва това душата преминава, така да се каже, земно-телесния елемент, изпитва чрез същите сили своите връзки с останалата част на човечеството.
към текста >>
И за това, че душите, с които сме били
един
ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което
един
човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Помислете само за това: нито най-значителната среща, най-значителната връзка, нито пък тази, която е съвсем определена, не са без връзка с цялостността на съдбата, цялостността на кармата на човека.
И за това, че душите, с които сме били един ден в изтеклия земен живот, във връзка или с които сега, в този земен живот, се намираме във връзка, са, според случаите в духовния свят или тези тук-долу на Земята, всичко, което един човек има да свърши с хората, всички човешки отношения, които са, както се знае, в тясна връзка с мистерията на раждането и на смъртта, се появяват тогава, ако мога да кажа така, пред духовното око на човека.
Човешкото същество се чувства отвътре на цялостността на житейската си съдба.
към текста >>
В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за
един
кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Тя има сили, които са противоположни както на силите на Слънцето, така и на силите на звездите; тя е тази, която формира нашето сродство със Земята. Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната. Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот. Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло.
В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла. Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло. Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло. После етерното тяло се разтваря малко по малко в космичния елемент, споменът се разпръсква. И сега, за разлика от преди, когато имахме само отразени всичките си опитности със звездите, от останалото в леглото човешко същество, сега, след смъртта, имаме веднага вътрешната опитност с движението на планетите и с констелациите на неподвижните звезди.
към текста >>
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в
един
свят от мъгла.
Ето защо тя ни отвежда всяка нощ от опитностите със Зодиака към опитностите с планетите и от там към опитностите със Земята, в момента, в който сме отведени в нашето човешко физическо тяло. Това, от определена гледна точка, е разликата между заспиването и умирането, че когато заспи, човекът остава силно свързан с тези сили на Луната. Това са тези сили на Луната, които по определен начин привличат всяка нощ отново, неговото внимание върху важността на земния му живот. Но това може да стане само защото човешкото същество, как то описах това, получава всички отразени опитности чрез своето етерно тяло. В смъртта, то извлича етерното си тяло от физическото си тяло: ретроспективният спомен на последния му земен живот се появява и сега това етерно тяло, което импрегнира за един кратък период от няколко дни облака, за който говорих.
Както казах, всяка нощ ние самите влизаме под формата на облак от мъгла в един свят от мъгла.
Но през нощта този облак от мъгла, който сме ние самите е без етерно ни тяло. Когато умираме, той е най-напред, през първите дни след смъртта, с етерното ни тяло. После етерното тяло се разтваря малко по малко в космичния елемент, споменът се разпръсква. И сега, за разлика от преди, когато имахме само отразени всичките си опитности със звездите, от останалото в леглото човешко същество, сега, след смъртта, имаме веднага вътрешната опитност с движението на планетите и с констелациите на неподвижните звезди.
към текста >>
Тук е прецизно описано това, което се явява
един
вид обкръжение на човека между смъртта и едно ново раждане.
Ако прочетете моята "Теософия", ще намерите описание на тези опитности, направено от една особена гледна точка.
Тук е прецизно описано това, което се явява един вид обкръжение на човека между смъртта и едно ново раждане.
Но така, както не бихте улавяли цветовете и звуците, ако нямахте око и ухо отвътре във вашето същество, бели дробове и сърце така, не бихте възприемали след смъртта това, което вече описах като съставящо вашето обкръжение в духовното света на душите и страната на духовете ако нямах те във вас Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Овена, Телеца, Близнаците и т.н. Тогава това е вашият организъм: вие имате опитност с него посредством вашия космичен организъм. Луната не може повече да ви отвежда, защото тя може да отвежда само до етерното тяло; обаче то се е разградило в космоса.
към текста >>
Представете си една ливада, на тази ливада растения, на всяко растение цвете и от тези цветя, които са върху дърветата се издига най-напред
един
вид спирала, която се устремява в пространството на световете.
Представете си една ливада, на тази ливада растения, на всяко растение цвете и от тези цветя, които са върху дърветата се издига най-напред един вид спирала, която се устремява в пространството на световете.
Тези спирали съдържат силите, чрез които космосът определя и произвежда нарастването на растенията на земята. Защото растенията не растат само от своите зародиши, растенията растат от космически те сили, намиращи се спираловидно около Земята. Но тези сили са тук даже когато тук няма растения. За да влезе в движенията на планетите, човекът трябва да си служи с тези спираловидни сили на растенията като със стълба. Той се издига, значи, до движението на планетарния свят чрез това, което образува една стълба в спираловидните сили на растенията.
към текста >>
Гледайте го: краката му са кръстосани
един
върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си
един
върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците.
Гледайте, значи, човек в състоянието на Буда или най-общо, състоянието на източен мъдрец, който се стреми чрез упражнения да стигне до духовната мъдрост.
Гледайте го: краката му са кръстосани един върху друг, като той е седнал върху кръстосаните си един върху друг крака; всъщност, той иска да бъде подвижна в него само горната част на тялото и това, което е във връзка с висшите констелации, а не това, кое то действа също през него чрез слънчевото око, това, което действа през крайниците.
Той иска, така да се каже, да сложи вън от кръгообразното обходно движение силите на крайниците. Можете също да видите в положението на всички, които се стремят към мъдростта върху източния свят, че те искат да развият връзки само с това, което е над Земята. Те искат да развият познавателни връзки само с това, което е от природата на душата.
към текста >>
Това е посочено в гръцката митология по
един
възпитателно фин начин.
Това е посочено в гръцката митология по един възпитателно фин начин.
Защото в гръцката митология ви се казва винаги по повод определен тип посвещение: заинтересованият е слязъл в подземния свят. От опре делени гръцки герои можете винаги да узнаете, че те изживяват опитността на посвещение, когато човек казва за тях, че са слезли в подземния свят. Това означава, че те са се научили да познават силите на космоса, които действат през Земята, че са се научили да познават космическите сили.
към текста >>
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с
един
митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
Погледнете до каква степен гъркът е постигнал, всъщност, до една ниска степен а човекът от Изтока, из общо никаква това, което наричаме познание по история. Той се интересува много повече от това, което ставаше през епохата, в която, така да се каже, Земята се формира в космоса, през епохата, в която вътрешните сили на Земята, силите на Титаните, бяха в борба срещу други сили, за които гъркът говори като за големи, мощни духовни сили, съдържащи основата на земните условия, в които човешкото същество е включено.
Ние,в модерната епоха, сме в необходимостта да разберем историята: можем да покажем, че човекът е тръгнал от едно състояние на атавистично сънищно ясновидство, и е стигнал сега до своето обагрено от интелектуалност съзнание само с един митичен нюанс, от който той трябва да излезе с усилие, за да потопи своя поглед в духовния свят.
към текста >>
Нашата настояща епоха съставя всъщност,
един
преход, който води към съзнателно завоюване на една опитност в духовния свят.
Нашата настояща епоха съставя всъщност, един преход, който води към съзнателно завоюване на една опитност в духовния свят.
За тази цел ни е нужно да хвърлим, преди всичко, поглед върху историята. Постоянно се случва също в нашето антропософско движение да се обсъждат различни исторически периоди, като се изкачваме до момента, в който хората получаваха още своите познания от висшите свръхсетивни същности; после тази историческа еволюция на човека бе проследена чак до нашата епоха.
към текста >>
Всъщност, тази историческа еволюция на човека е разглеждана от външното душевно знание по
един
начин съдържащ всичко възможно най-абстрактно.
Всъщност, тази историческа еволюция на човека е разглеждана от външното душевно знание по един начин съдържащ всичко възможно най-абстрактно.
Какви абстрактни перспективи не трасира днес човека, когато изучава историята! Хората от древни времена знаеха още да следват хода на историята: те и даваха дрехата на мит, слагаха историята във връзка с цялата природа и нейните събития. Ние вече не можем да го правим. Но хората не са постигнали още капацитета да се питат: как беше това, когато първите хора получаваха от висшите същности мъдростта, а после това потъна в мрак малко по малко? Как беше, когато Бог слезе, самият той, за да се инкарнира в едно човешко тяло чрез Мистерията на Голгота – изпълни, със Земята, една грандиозна космична мисия, така че, благодарение на това дело, Земята има от тогава една посока?
към текста >>
Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно
един
ство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек.
Но човек ще постигне това само ако зачете следното нещо.
Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно единство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек.
Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните сетива, които можем да си обясним с усета свързан със сетивата. Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното познание чрез посвещение. Човек би казал това: това познание чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса.
към текста >>
За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по
един
разбираем начин за мъртвите.
Но вие бихте били на съвсем погрешен път, ако вярвате, че този човешки език може да ви послужи тук по някакъв начин. Защото, в отношенията с мъртвите, това, което се възприема на първо място, е, че мъртвите разбират само в продължение на много малко време това, което живее в земния език под формата на имена, на съществителни. Това, което изразява нещо, едно завършено нещо, определено от съществително име, това вече не съществува в езика на мъртвите. В езика на мъртвите, всичко се отнася до това, което се движи, до вътрешната подвижност. Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност.
За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите.
После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот. Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>
Ние влизаме тогава в
един
език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в
един
език, извлечен от чувството, от сърцето, в
един
вид сърдечен език.
Ето защо намираме, че след известно време, след преминаването на вратата на смъртта, те, в действителност, имат само смисъла на глаголите, на това, което наричаме изрази на активност. За да общуваме с мъртвите, всъщност, ни е нужно понякога да им отправяме въпроси, формирайки ги по един разбираем начин за мъртвите. После, след известно време, ако можем да им предложим вливания, отговорът идва. Обикновено е необходимо да изминат много нощи, докато мъртвият може да отговори на въпроси, които му задаваме. Но, както казахме, ни е нужно да влезем в езика на мъртвите и само за да завършим, идва да ни срещне езикът, който мъртвият действително има в живота, в който му е нужно да влезе, защото му е твърде нужно да се отдалечи от Земята в целия си душевен живот.
Ние влизаме тогава в един език, чиито форми вече нямат работа със земните условия, в един език, извлечен от чувството, от сърцето, в един вид сърдечен език.
към текста >>
И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от
един
орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята.
Тогава ние даваме на езика форми, каквито даваме на човешкия език само в междуметията, където казваме "Ах! "/Ah/, когато сме учудени, или казваме "Аз", когато искаме да отведем вниманието върху самите нас. Само там звуците и композициите от звуци получават своята грандиозност, своето истинско знание.
И от този момент нататък, говорът става нещо, което не се отразява само от един орган, където говорът се трансформира в нещо, което е такова, че това което се издига от цветята ни дава яснота за човека и че ние самите започваме да говорим с това, което идва от цветята.
Ние самите ставаме цветя и цъфтим, така да се каже, с цветята. И докато ние проникваме в цветето лале с нашите душевни сили, ние изразяваме в имагинацията за лалето, това, което се изразява тук на Земята в конфигурация на душата. Ние растем отново и влизаме в това, което е духовно във всички неща.
към текста >>
И тялото на самия човек, такова, каквото също е описано прочетете трудовете по този повод става за нас нещо съвсем друго, става за нас самите
един
свят, когато проникнем в науката на посещението.
Но чрез този пример за езика, който ви характеризирам тук, вие виждате именно че човек влиза все по-напред във всички други условия, когато е преминал вратата на смъртта, че ние познаваме твърде малко неща от човешкото същество, когато познаваме само външното му лице тук долу, че модерната наука на посвещението трябва да познава това друго лице на човешкото същество. Това започва вече чрез говора.
И тялото на самия човек, такова, каквото също е описано прочетете трудовете по този повод става за нас нещо съвсем друго, става за нас самите един свят, когато проникнем в науката на посещението.
Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са изживели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно време трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато един ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса. Такава е задача та на модерната наука на посвещението. Изхождайки от тази сила трябва да говори, тази модерна наука на посвещението.
към текста >>
Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са изживели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно време трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато
един
ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса.
Но чрез този пример за езика, който ви характеризирам тук, вие виждате именно че човек влиза все по-напред във всички други условия, когато е преминал вратата на смъртта, че ние познаваме твърде малко неща от човешкото същество, когато познаваме само външното му лице тук долу, че модерната наука на посвещението трябва да познава това друго лице на човешкото същество. Това започва вече чрез говора. И тялото на самия човек, такова, каквото също е описано прочетете трудовете по този повод става за нас нещо съвсем друго, става за нас самите един свят, когато проникнем в науката на посещението.
Дока то посветеният от миналото трябваше, по-скоро да пробужда хората, да припомня на техния спомен една изгубена способност, това, което хората са изживели преди да слязат на Земята, посветеният от днешно време трябва да прави това, което е напълно ново, това, което в човека е прогрес, това, което ще има още едно значение за човека, когато един ден самият той напусне Земята и даже когато Земята вече няма да съществува в космоса.
Такава е задача та на модерната наука на посвещението. Изхождайки от тази сила трябва да говори, тази модерна наука на посвещението.
към текста >>
Защото преди модерното посвещение, което е, що се отнася до него,
един
диалог със свръхсетивните сили, да беше всъщност, успяло само в последната третина на ХІХ век да бъде премахнато, противоположните сили вече бяха в действие: те докарват, за една голяма част под несъзнателна форма, едно състояние на човешката култура и цивилизация, което се стреми в действителност да премахне чрез всички средства модерното посвещение.
Както знаете, науката на посвещението влезе чрез различни подновявания в духовната еволюция на Земята. Тя постоянно присъстваше чрез периодите. Тази наука на посвещението, от която ние имаме нужда, която може да вижда в хипотезите на настоящата наука само едно начало на отнасящото се до познанието на човека, ще бъде също все повече и повече оборвана. Вие ще имате нужда от сили, за да преодолеете всички препятствия, които се противопоставят на модерното посвещение.
Защото преди модерното посвещение, което е, що се отнася до него, един диалог със свръхсетивните сили, да беше всъщност, успяло само в последната третина на ХІХ век да бъде премахнато, противоположните сили вече бяха в действие: те докарват, за една голяма част под несъзнателна форма, едно състояние на човешката култура и цивилизация, което се стреми в действителност да премахне чрез всички средства модерното посвещение.
към текста >>
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в
един
тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот.
Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" трябва да дири преди всичко модерният посветен. Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение.
И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот.
Ето това искам да посоча тук в един тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение. Тъй като от този факт съществува възможността да се покаже външния аспект, трябва също да се покаже езотеричния аспект в този тесен кръг, трябва също да се занимаваме с това.
към текста >>
Ето това искам да посоча тук в
един
тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение.
Това, "per spiritum sanctum reviviscimus" трябва да дири преди всичко модерният посветен. Ако мислите за това и го сравните с, именно настоящия научен манталитет, вие ще си кажете: ще има още огромна враждебност, може би, враждебност, за която вие днес нямате и най-малка идея, като ще се изяви, впрочем в действие, която ще се изяви най-вече в тенденцията да се дискредитира изцяло наука чрез посвещение. И ето какво бих искал да положа във вашите сърца, във вашите души, когато имам да говоря в един тесен кръг като този: чрез описания изтичащи от модерната наука на посвещението, бих искал да пробудя силата, позволяваща да има тук наистина няколко човека, които намират точната позиция между това, което иска да влезе в света от духовните светове и това, което иска от света да направи невъзможно това нахлуване на духовността в земния живот.
Ето това искам да посоча тук в един тесен кръг като този, тъй като ни се е представил случая, както знаете, да се правят публични конференции, както можехме да го направим сега в Оксфорд, за мое голямо удовлетворение.
Тъй като от този факт съществува възможността да се покаже външния аспект, трябва също да се покаже езотеричния аспект в този тесен кръг, трябва също да се занимаваме с това.
към текста >>
И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят
един
звук парадоксален, когато се говори от духовните светове.
И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят един звук парадоксален, когато се говори от духовните светове.
Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин. Така че, човек може напълно да разбере, че много неща могат да шокират, защото това се представя като едно обикновено описание, дошло направо от духовните светове.
към текста >>
Но трябва това да дава
един
парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
И така аз вярвам, че би било правилно, да преодоляваме трудностите дължаща се на факта, че много неща могат да направят един звук парадоксален, когато се говори от духовните светове.
Но трябва това да дава един парадоксален звук, защото езикът на духовните светове е действително друг, е толкова различен от земния език; трябва да се внесе с голямо усилие и с всички сили в земния език това, което в действителност би се смятало изразено по друг начин.
Така че, човек може напълно да разбере, че много неща могат да шокират, защото това се представя като едно обикновено описание, дошло направо от духовните светове.
към текста >>
14.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде
един
вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви.
Най-напред бих искал да кажа няколко приветствени думи, за да изразя чувствата, които породи у мен вашето събиране. Вашият говорител описа по чудесен начин импулсите, които ни събраха заедно тук.
Повечето от онова, което смятам да кажа в близките дни, неминуемо ще бъде един вид пресъздаване на онова, което живее вътре във вас, повече или по-малко като вътрешни изживявания, които вие желаете да бъдат доведени до яснота в душите ви.
И под душевна яснота имам в предвид нещо много повече от обикновения интелектуален смисъл на думата.
към текста >>
Може да се почувства, че в Оксфорд -
един
град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд. Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада.
Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове.
Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение. Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога. След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно.
към текста >>
Ние бяхме разведени наоколо от
един
приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога.
Наскоро аз изнесох серия от лекции в Англия, в Оксфорд. Като университетски град, Оксфорд заема уникална позиция в културния живот на Запада. Може да се почувства, че в Оксфорд - един град, много тясно свързан с духовната еволюция на Запада - в настоящите времена e оцеляла една реликва на Средните Векове. Но това по никакъв начин не е неприятна реликва, дори напротив, и в много отношения тя буди възхищение.
Ние бяхме разведени наоколо от един приятел, който е студент в Оксфордския университет, и обичаят там е, в положението си на студенти, те винаги да носят шапка и тога.
След като се разделихме, аз го срещнах отново на улицата. На следващата сутрин аз не можех да не обясня на английската аудитория впечатлението, което имах, когато този приятел се появи в шапка и тога. Това ми изглеждаше съвсем показателно. Това, заедно с други изживявания, ме накара да формирам една картина и да кажа защо е необходима една нова социална структура, достигаща до дълбините на съвременния духовен живот. Когато този приятел ме срещна на улицата, аз си казах, че ако сега трябваше да напиша писмо под непосредственото впечатление от тази среща, аз нямаше да зная каква дата да сложа на писмото.
към текста >>
В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели
един
обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял.
Нашият приятел, който бе също така и адвокат, ми каза: "Ако ви развеждах из съдилищата в Лондон, аз би трябвало, като адвокат, да си сложа перука, а не шапка." Там вие виждате остатък от нещо, което се е превърнало в отживелица, и все пак бе още живо през миналия век. Така там имаме Средните Векове в настоящето.
В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял.
Най-напред те отхвърлиха облеклото; после, с внезапен скок, те възприеха начин на мислене, много различен по своя характер, който водеше право към материализма. Тези контрасти между Западна и Средна Европа са изключителни големи. А сега има един наистина показателен феномен, който аз предпочитам да опиша с факти, а не с абстрактни думи.
към текста >>
А сега има
един
наистина показателен феномен, който аз предпочитам да опиша с факти, а не с абстрактни думи.
Нашият приятел, който бе също така и адвокат, ми каза: "Ако ви развеждах из съдилищата в Лондон, аз би трябвало, като адвокат, да си сложа перука, а не шапка." Там вие виждате остатък от нещо, което се е превърнало в отживелица, и все пак бе още живо през миналия век. Така там имаме Средните Векове в настоящето. В Средна Европа хората, в крайна сметка, са надживели един обичай, принадлежащ на предишните поколения и вече остарял. Най-напред те отхвърлиха облеклото; после, с внезапен скок, те възприеха начин на мислене, много различен по своя характер, който водеше право към материализма. Тези контрасти между Западна и Средна Европа са изключителни големи.
А сега има един наистина показателен феномен, който аз предпочитам да опиша с факти, а не с абстрактни думи.
към текста >>
Хората все повече и повече се отчуждаваха
един
от друг.
Скъпи приятели, когато думите звучат без душа от устата - както това става в празните думи, в клишетата - тогава ние минаваме покрай другите човешки същества и не може да ги разберем. Това също достигна своята кулминация през последната третина на XIX век, но не в дълбините на душата, а в областта на съзнанието.
Хората все повече и повече се отчуждаваха един от друг.
Колкото по-силен е призивът за социални реформи, толкова повече това е симптом за факта, че хората са станали асоциални. Понеже вече нямат никакво чувство за онова, което е истински социално, те крещят за социална реформа. Гладното животно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма. По подобен начин душата, която вика за социален живот, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма. И така човекът бе постепенно превърнат в същество, чиято природа днес не се разбира, и въпреки това е достатъчно ясно, че навсякъде във взаимоотношенията между хората не се усеща нужда от душевно сближаване с другите човешки същества.
към текста >>
Най-големият интерес на индивида е насочен
един
ствено към самия него.
Понеже вече нямат никакво чувство за онова, което е истински социално, те крещят за социална реформа. Гладното животно не вие от глад когато храната е в стомаха му, а когато я няма. По подобен начин душата, която вика за социален живот, вика не защото е проникната със социално чувство, а защото това чувство го няма. И така човекът бе постепенно превърнат в същество, чиято природа днес не се разбира, и въпреки това е достатъчно ясно, че навсякъде във взаимоотношенията между хората не се усеща нужда от душевно сближаване с другите човешки същества. Всеки подминава другия.
Най-големият интерес на индивида е насочен единствено към самия него.
към текста >>
Но по този начин хората изобщо не се приближават
един
към друг.
Това са две различни местоположения във физическия свят. Онова, което има значение, е човекът да има здрава воля и здраво сърце, така че да може да погледне на света от всяка гледна точка. Но хората днес не искат онова, което могат да съберат от различните гледни точки; за тях е по-важно егоистичното отстояване на собствената им гледна точка. Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен. Ако някой каже нещо, другият човек не влиза истински в него, защото има своя собствена гледна точка.
Но по този начин хората изобщо не се приближават един към друг.
Ние можем да се приближим един към друг когато знаем как да поставим своите различни гледни точки в света, който е общ за всички ни. Но този свят днес просто го няма. Само в духа има един свят, общ за всички ни - а духът липсва. Това е второто нещо, което има значение.
към текста >>
Ние можем да се приближим
един
към друг когато знаем как да поставим своите различни гледни точки в света, който е общ за всички ни.
Онова, което има значение, е човекът да има здрава воля и здраво сърце, така че да може да погледне на света от всяка гледна точка. Но хората днес не искат онова, което могат да съберат от различните гледни точки; за тях е по-важно егоистичното отстояване на собствената им гледна точка. Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен. Ако някой каже нещо, другият човек не влиза истински в него, защото има своя собствена гледна точка. Но по този начин хората изобщо не се приближават един към друг.
Ние можем да се приближим един към друг когато знаем как да поставим своите различни гледни точки в света, който е общ за всички ни.
Но този свят днес просто го няма. Само в духа има един свят, общ за всички ни - а духът липсва. Това е второто нещо, което има значение.
към текста >>
Само в духа има
един
свят, общ за всички ни - а духът липсва.
Но така човекът се затваря по най-грубия начин за своя ближен. Ако някой каже нещо, другият човек не влиза истински в него, защото има своя собствена гледна точка. Но по този начин хората изобщо не се приближават един към друг. Ние можем да се приближим един към друг когато знаем как да поставим своите различни гледни точки в света, който е общ за всички ни. Но този свят днес просто го няма.
Само в духа има един свят, общ за всички ни - а духът липсва.
Това е второто нещо, което има значение.
към текста >>
В това старо поколение ви се представя
един
асоциален елемент.
И сега аз ще ви кажа, от една външна гледна точка, какво живее във вашите души. Вие сте порастнали и сте се запознали със старото поколение. Това старо поколение изразяваше себе си в думи; но вие можете да чуете само клишета.
В това старо поколение ви се представя един асоциален елемент.
Хората минават един покрай друг. И в това старо поколение също така се изразяваше и безсилието на мислите да пулсират през волята и сърцето.
към текста >>
Хората минават
един
покрай друг.
И сега аз ще ви кажа, от една външна гледна точка, какво живее във вашите души. Вие сте порастнали и сте се запознали със старото поколение. Това старо поколение изразяваше себе си в думи; но вие можете да чуете само клишета. В това старо поколение ви се представя един асоциален елемент.
Хората минават един покрай друг.
И в това старо поколение също така се изразяваше и безсилието на мислите да пулсират през волята и сърцето.
към текста >>
- така пита
един
глас вътре във вас.
Но това наследство бе изчерпано в края на XIX век. И така онова, което изразяваше себе си преди, не би могло да говори на вашите души. И сега, особено в Средна Европа, вие чувствате, че долу в дълбините има нещо, което се намира в най-изгаряща нужда от преоткриване на онова, което някога живееше отвъд празните думи, отвъд условностите, отвъд ежедневието. Вие искахте отново да имате истинско изживяване на истината, истинското изживяване на човешката общност, на решителност в културния живот. Където е всичко това тогава?
- така пита един глас вътре във вас.
към текста >>
Един
беше материалист, втори беше идеалист, трети - реалист, четвърти - сенсуалист и т.н.
И често, в зората на XX век - дори и да не е ясно изразено, това може да бъде видяно - от едната страна бяха младите, а от другата - старите. Старият човек казва: "Това е моята гледна точка." И когато XIX век се приближи към края си, всеки започна да има своя собствена различна гледна точка.
Един беше материалист, втори беше идеалист, трети - реалист, четвърти - сенсуалист и т.н.
Всички те имаха своите гледни точки. Но постепенно под влиянието на празните думи, условностите и ежедневието, гледната точка се бе превърнала в коричка лед. Бе изгряла духовната ледена епоха. Ледената коричка беше тънка, но когато човешките "гледни точки" бяха загубили чувството си за своята собствена тежест, те не я счупиха. Нищо подобно, ставайки студени в сърцето, те не разтопиха леда.
към текста >>
Но скъпи приятели, какво ще се получи ако реалността се окаже
един
художник и се присмива на нашите диалектически и експериментални методи?
Хората днес казват: Не е истински учен онзи, който не обяснява наблюдението и експеримента напълно логично; който не преминава от мисъл към мисъл в строго спазване на правилните методи, които са били развити. Ако не прави това, той не е истински мислител.
Но скъпи приятели, какво ще се получи ако реалността се окаже един художник и се присмива на нашите диалектически и експериментални методи?
Ако самата Природа работи, следвайки артистични импулси? Ако беше така, човешката наука, според Природата, би трябвало също да стане художник, тъй като в противен случай не би имало възможност за разбирането на Природата. Това обаче определено не е гледната точка на съвременния учен. Неговата гледна точка е: Природата може да е художник или мечтател; за нас няма разлика, защото ние заявяваме как смятаме да се отдадем на науката. Какво значение има за нас, че Природата е художник?
към текста >>
И накрая, съвсем различно нещо е, че в предишните векове - нека вземем
един
радикален пример - хората изгориха
един
Джордано Бруно.
И накрая, съвсем различно нещо е, че в предишните векове - нека вземем един радикален пример - хората изгориха един Джордано Бруно.
В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините. А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията. През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals". Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи.
към текста >>
Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и
един
ужасен смут преминава през неговата душа.
Помислете за начина, по който тази ужасна трагедия, тази ужасна подигравка, бе описана през XIX век, и го сравнете със значението, придавано днес на същия този случай. Онова, което действително се е случило, не може да бъде поправено с абстрактни писания.
Всеки, който има сърце в себе си и прочете описанията, давани на този случай, се чувства като ограбен от всякаква вътрешна подкрепа и един ужасен смут преминава през неговата душа.
Човешките същества трябва отново да бъдат способни да чувстват, не слабо, а силно: красиво - грозно, добро - зло, вярно - грешно. Те трябва да бъдат способни да чувстват нещата не слабо, а силно, така че да живеят в тях с цялото си същество, така че в думите им да се влее самата кръв на сърцето им. Тогава празните думи ще бъдат разпръснати и те ще почувстват не само себе си, но и другите хора вътре в своето същество; условностите ще се разпръснат, и кръвта на сърцето ще пулсира през онова, което те имат в главите си; тогава чистото ежедневие ще се разпръсне и животът ще стане отново човешки.
към текста >>
Младите хора на XX век чувстват тези неща; те търсят, но намират
един
ствено хаос.
Младите хора на XX век чувстват тези неща; те търсят, но намират единствено хаос.
Тези неща не могат да бъдат изобразени с писане на външна история. В края на XIX век имаше критична точка във вътрешното развитие на човечеството. Душите, родени малко преди края или малко след началото на века, са много различни от онези, родени дори и през последната третина на XIX век. Човек може да говори за това само ако, макар и оставил много години зад себе си, не си е позволил да остарее.
към текста >>
15.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
По времето, когато младежкото движение и Антропософското Движение за пръв път влязоха в контакт, на мен наистина ми изглеждаше сякаш те бяха събрани заедно от
един
вид съдба, от
един
вид Карма.
По времето, когато младежкото движение и Антропософското Движение за пръв път влязоха в контакт, на мен наистина ми изглеждаше сякаш те бяха събрани заедно от един вид съдба, от един вид Карма.
И аз все още трябва да гледам на това по този начин; младежкото движение и Антропософското Движение трябва по вътрешно предопределение да се имат предвид едно друго. Когато си припомних всичко, което съм преживял в продължение на десетилетия в усилието да установя общност от човешки същества, искащи да търсят Духа, и отнесох това към развилото се като младежко движение от началото на това столетие, аз трябва да кажа, че онова, което бе почувствано от много малък брой хора преди 40 години, и тогава едва бе забелязано, защото участваха толкова малко хора, се чувства днес в младежкото движение, което става все по и по-разпространено. Във вашите поздравителни думи това бе добре изразено – колко трудно е наистина раждането на едно младо човешко същество.
към текста >>
Макар че в другите времена винаги е имало
един
вид младежко движение, то бе различно от това, което е то днес.
Макар че в другите времена винаги е имало един вид младежко движение, то бе различно от това, което е то днес.
Ако някой говори на по-старите хора за младежкото движение, те често казват: “Е добре, младите хора винаги са се чувствали различни от възрастните, винаги са искали нещо различно. Това постепенно изчезва, уравновесявайки се от само себе си. Младежкото движение днес няма нужда да бъде разглеждано по различен начин от противоречията, причинени от по-младите поколения срещу по-старите поколения във всички минали времена.”
към текста >>
Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат
един
вид за смърт.
От много страни съм чувал този отговор относно разгорещения въпрос за младежкото движение днес. Въпреки това този отговор е изцяло погрешен; и тук вътре лежи огромна трудност. Винаги в миналото е имало нещо сред младите хора, колкото и крайни да изглеждат те, което може да бъде наречено признаване на институциите и начините на живот, основани от по-възрастните. Младите можеха да считат за свой идеал да навлязат в нещата, идващи от старите времена, стъпка по стъпка. Днес това вече не е така.
Вече не става въпрос само за бъркотия в академичния живот, а за факта, че младото човешко същество, ако смята да продължи да живее, трябва да израстне в институциите, създадени от по-възрастните, и там младежите се чувстват като странници; те биват посрещнати от онова, което трябва да считат един вид за смърт.
Те виждат целия начин, по който по-старите хора се държат в тези институции, като нещо маскирано. Младежите чувстват своето собствено вътрешно човешко естество като живо, и наоколо не виждат нищо друго освен маскирани лица. Това е нещо, което може да доведе младежите до отчаяние – сред по-възрастните че те не намират човешки същества, а в повечето случаи само маски. Действително е така, че хората са стигнали до там да те срещат като отпечатъци, като форми отпечатани във восък, представящи класи, професии, дори идеали – но те не те срещат като цялостни, живи човешки същества .
към текста >>
Когато бях млад, макар и не много млад, аз издавах едно списание, и бях въвлечен в съдебен процес по
един
дребен въпрос.
Бих могъл да кажа много за това документиране, за тази необходимост всичко да се доказва. Тя се явява понякога и в гротескни форми. Ще ви разкажа едно малко събитие свързано с това.
Когато бях млад, макар и не много млад, аз издавах едно списание, и бях въвлечен в съдебен процес по един дребен въпрос.
По него нямаше много – отидох аз самият, и спечелих моя случай на първа инстанция. Ищецът не бе удовлетворен, така че обжалва. Аз отидох отново, и противниковият адвокат ми каза: “Ние изобщо не се нуждаем от теб, а само от твоя адвокат, къде е той? ” Аз казах, че не съм довел такъв; мислех си, че това е мое собствено дело. Това не беше добре.
към текста >>
Антропософското движение об
един
ява хора от всички класи, професии и възрасти, които на повратния момент от деветнадесетото към двадесетото столетие почувстваха, че човекът трябва да постави себе си в целия Космос по съвсем различен начин.
Напълно естествено е този преход да представя себе си в два потока, така да се каже. Антропософското движение и младежкото движение по съдба имат определена връзка.
Антропософското движение обединява хора от всички класи, професии и възрасти, които на повратния момент от деветнадесетото към двадесетото столетие почувстваха, че човекът трябва да постави себе си в целия Космос по съвсем различен начин.
За него вече не става въпрос само за това нещо да бъде потвърдено с доказателства и доказано – той трябва да бъде способен да го изживее. Затова и на мен ми изглежда напълно в съгласие с Кармата, че двете движения бяха събрани. И така един вид младежко движение се разви вътре в антропософското движение. И накрая, когато антропософското движение бе основано отново на Коледа в Гьотеанума, това скоро доведе до учредяването на младежка секция, която да се грижи за настроенията, които възникват в чувствата на младите хора, по най-искрен и почтен начин.
към текста >>
И така
един
вид младежко движение се разви вътре в антропософското движение.
Напълно естествено е този преход да представя себе си в два потока, така да се каже. Антропософското движение и младежкото движение по съдба имат определена връзка. Антропософското движение обединява хора от всички класи, професии и възрасти, които на повратния момент от деветнадесетото към двадесетото столетие почувстваха, че човекът трябва да постави себе си в целия Космос по съвсем различен начин. За него вече не става въпрос само за това нещо да бъде потвърдено с доказателства и доказано – той трябва да бъде способен да го изживее. Затова и на мен ми изглежда напълно в съгласие с Кармата, че двете движения бяха събрани.
И така един вид младежко движение се разви вътре в антропософското движение.
И накрая, когато антропософското движение бе основано отново на Коледа в Гьотеанума, това скоро доведе до учредяването на младежка секция, която да се грижи за настроенията, които възникват в чувствата на младите хора, по най-искрен и почтен начин.
към текста >>
След това, когато всичко бе свършило,
един
човек, който ме познава добре каза, след като бе изслушал всичко: “Все същото, ти си най-младият сред младежите.” Това може да се случи днес; на едно място към някого се обръщат като към възрастен баща, другаде като към най-млад сред младежите.
Но когато чух ректор Барч да говори вчера по толкова топъл и приятелски начин, казвайки, че когато идвам в антропософското общество тук, аз съм приветствам като баща, трябва да кажа, да, има нещо в това. Така че към мен се обръщат като към баща – а бащите са стари; те вече не могат да бъдат много млади. В Дорнах, когато започнахме младежката секция аз предположих, че младите хора ще говорят ясно и открито. Много млади хора се изказаха добре и искрено. После говорих аз.
След това, когато всичко бе свършило, един човек, който ме познава добре каза, след като бе изслушал всичко: “Все същото, ти си най-младият сред младежите.” Това може да се случи днес; на едно място към някого се обръщат като към възрастен баща, другаде като към най-млад сред младежите.
Идеите повече не могат да бъдат напълно фиксирани. Но ако изкачите нагоре и надолу стъпалата на стълбата, понякога като милия стар баща, понякога като най-младия от всички, вие имате добра възможност да хвърлите поглед на онова, което живее в чувствата на хората.
към текста >>
То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за
един
млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно.
Казах, че младежката секция е в застой. Това ще премине.
То се случи, защото е, преди всичко, изключително трудно за един млад ум да мисли за нещо, което чувства съвсем ясно.
Нашата цивилизация, губейки духа, е изгубила човешкото същество! Ако трябва да говоря по-скоро от основите на Битието, аз виждам, че младите хора, слезли наскоро от духовния свят във физическо битие, са дошли с изисквания към живота съвсем различни от изискванията, донесени от онези, слезли по-рано. Защо това е така? Няма нужда да ми вярвате. Но за мен това е познание, не просто вяра.
към текста >>
Така младежкото движение е
един
чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот.
Това състояние на душата, в което хората са затънали, трябва да бъде заменено от друго, което възниква от самия човек и се изживява в самия човек. Това е стремежът на духовните същества, които са поели водачеството на нашата епоха и могат да бъдат разпознати в знаците на времето. Душите, слезли на Земята във вашите тела, видяха това Михаилово движение и слязоха под това впечатление. И тук те израстнаха всред човечество, което всъщност изключва човека, което прави от човека маска.
Така младежкото движение е един чудесен спомен за изживявания преди раждането, за най-значими впечатления, събрани по време на пред-земния живот.
И ако някой има тези смътни, несъзнателни спомени за пред-земния живот, за стремежа да се постигне преобразуване на човешкото душевно настроение – тук на Земята той няма да открие нищо от това. Ето това е, което се случва днес в чувствата на младите хора.
към текста >>
Мисля, че този комитет имаше седем членове – някои казва, че били девет – много добре, девет; имаше девет, но
един
по
един
те учтиво бяха освободени от длъжност, докато останаха трима.
Разбира се, ние се натъкваме на неща, които неизбежно възникват от факта, че и антропософското движение, и младежкото движение са в своето начало. Ние видяхме Свободното Антропософско Общество рамо до рамо с Антропософското Общество в Германия. Това Свободно Антропософско Общество имаше – отново неизбежно – избираем ръководен комитет, който бе избран.
Мисля, че този комитет имаше седем членове – някои казва, че били девет – много добре, девет; имаше девет, но един по един те учтиво бяха освободени от длъжност, докато останаха трима.
Всичко това напълно разбираемо. Свободното Антропософско Общество имаше същностното намерение за разбиране изживяванията на младежта. Разви се дискусия по тази тема. Един след друг на членовете на комитета им бе оспорена способността да имат опитност за младежта по правилен начин. Останаха трима, и разбира се те обсъждаха един с друг дали всички те имаха опитност за младежта.
към текста >>
Един
след друг на членовете на комитета им бе оспорена способността да имат опитност за младежта по правилен начин.
Това Свободно Антропософско Общество имаше – отново неизбежно – избираем ръководен комитет, който бе избран. Мисля, че този комитет имаше седем членове – някои казва, че били девет – много добре, девет; имаше девет, но един по един те учтиво бяха освободени от длъжност, докато останаха трима. Всичко това напълно разбираемо. Свободното Антропософско Общество имаше същностното намерение за разбиране изживяванията на младежта. Разви се дискусия по тази тема.
Един след друг на членовете на комитета им бе оспорена способността да имат опитност за младежта по правилен начин.
Останаха трима, и разбира се те обсъждаха един с друг дали всички те имаха опитност за младежта. Възникна нещо много забележително, сочещо към връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. Изглежда смешно, но всъщност е много сериозно. Защото когато някой разглежда великите въпроси на съдбата, той намира множество значими неща, и величието на съдбата често се указва от симптоми. Когато вече бяхме основали Антропософското Общество, ние също имахме членове на комитета, които се караха ужасно; и на мен ми беше ясно, че евентуално ще останат много малко, след като учтиво са уволнили другите.
към текста >>
Останаха трима, и разбира се те обсъждаха
един
с друг дали всички те имаха опитност за младежта.
Мисля, че този комитет имаше седем членове – някои казва, че били девет – много добре, девет; имаше девет, но един по един те учтиво бяха освободени от длъжност, докато останаха трима. Всичко това напълно разбираемо. Свободното Антропософско Общество имаше същностното намерение за разбиране изживяванията на младежта. Разви се дискусия по тази тема. Един след друг на членовете на комитета им бе оспорена способността да имат опитност за младежта по правилен начин.
Останаха трима, и разбира се те обсъждаха един с друг дали всички те имаха опитност за младежта.
Възникна нещо много забележително, сочещо към връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. Изглежда смешно, но всъщност е много сериозно. Защото когато някой разглежда великите въпроси на съдбата, той намира множество значими неща, и величието на съдбата често се указва от симптоми. Когато вече бяхме основали Антропософското Общество, ние също имахме членове на комитета, които се караха ужасно; и на мен ми беше ясно, че евентуално ще останат много малко, след като учтиво са уволнили другите. Но за да предотврати този край, лявата страна на една личност щеше да започне да се кара с дясната страна за това коя страна има истинска опитност за младежта.
към текста >>
Това наистина е въпрос на откриване
един
друг, дори при най-големи различия в чувствата.
Преди всичко бих искал да ви заявя, мои млади приятели, които сте тук днес, желанието всички вие, каквото и да мислите и чувствате, да се съберете с желязна воля, истински да се съберете. Това е, от което се нуждаем най-много от всичко, ако искаме да постигнем нещо в подхождането към великите въпроси на днешния ден. Ние не можем винаги да питаме дали някой има различно мнение от другиго.
Това наистина е въпрос на откриване един друг, дори при най-големи различия в чувствата.
Това може би ще бъде най-чудесното постижение – онези, които са млади, да разбират как да остават заедно въпреки различията в чувствата. Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски! Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг. И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество.
към текста >>
Това има естествено последствие: търсене на човешките същества
един
друг.
Ние не можем винаги да питаме дали някой има различно мнение от другиго. Това наистина е въпрос на откриване един друг, дори при най-големи различия в чувствата. Това може би ще бъде най-чудесното постижение – онези, които са млади, да разбират как да остават заедно въпреки различията в чувствата. Факт е, че онова, което най-много липсва на младите хора днес, е откриването на другите човешки същества. Където и да отидат, те откриват не човешки същества, понеже човешките същества са умрели, а маски, навсякъде маски!
Това има естествено последствие: търсене на човешките същества един друг.
И това е много трогателно; защото всичките различни “скаутски” движения, Вандервогел и другите, те търсят в другите човешкото същество. Това е напълно разбираемо. Понеже човешкото същество вече духовно не е там, всеки си казва: “Но аз чувствам едно и също, че човешкото същество трябва да бъде там.” И те търсят човешкото същество, търсят го в общността. Но не трябва да забравяме, че това носи нещо безкрайно трагично в себе си.
към текста >>
Наистина е тъжно как днес хората минават
един
покрай друг.
Истината е, че никой не може да намери човешкото същество в друга личност, докато не знае как да го търси по духовен начин – защото фактически човекът е духовно същество, и ако някой подхожда към човека само външно, той не може да бъде открит, дори и да е там.
Наистина е тъжно как днес хората минават един покрай друг.
Определено, предишните времена може правилно да бъдат критикувани. Тогава много неща бяха варварски. Но тогава имаше нещо: човекът можеше да открива човешкото същество в другия човек. Днес той не може да прави това. Всички възрастни хора преминават един покрай друг.
към текста >>
Всички възрастни хора преминават
един
покрай друг.
Наистина е тъжно как днес хората минават един покрай друг. Определено, предишните времена може правилно да бъдат критикувани. Тогава много неща бяха варварски. Но тогава имаше нещо: човекът можеше да открива човешкото същество в другия човек. Днес той не може да прави това.
Всички възрастни хора преминават един покрай друг.
Никой не познава другия. Не може дори да живее с другия, защото никой не слуша другия. Всеки крещи в ухото на другия собственота си мнение, и казва: “Това е моето мнение, това е моята гледна точка.” Вие имате просто гледни точки, нищо повече. Защото нещата, които се твърдят от една или друга гледна точка не се различават. Тези неща, възприети със сърцето, не с ума, не се харесват на младите хора.
към текста >>
Ние ще намерим своя път
един
към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание.
Можете да бъдете сигурни, че е правилно да чувствате връзка на съдбата между младежкото движение и антропософското движение. В Антропософията не дойдоха млади хора само защото са искали да пробват също и това, след като вече бяха опитали много други неща – те дойдоха до нея чрез съдбата. И това ми дава увереността, че ние ще можем да работим заедно.
Ние ще намерим своя път един към друг и, както и да се обърнат нещата, те трябва преди всичко да се развиват по такъв начин, че онези човешки качества в най-широкия смисъл на думата, които живеят всред младите хора, да се вземат под внимание.
В противен случай, ако от младежта не извира истински дух, ще се получи нещо съвсем различно. Защото младежкият живот със сигурност е тук, и трябва да можем да го почувстваме; но това състояние на младост, ако не е изпълнено с духа, спира още между 20 и 30 години. Ние не можем да запазим младостта физиологично. Ние трябва да остареем, но ние трябва да можем да пренесем нещо от младостта в старостта. Ние трябва да разберем състоянието на младостта по такъв начин, че да можем правилно да остаряваме с него.
към текста >>
16.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в
един
определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
Когато говорим днес за душевния живот, ще обобщим много неща в един определен израз, който, от една страна, признава, че по отношение на душевността трябва да се говори за сили и нещо подобно, които не навлизат в обикновеното съзнание.
От друга страна, същевременно ще признаем безсилието да говорим за такива сили. Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно.
към текста >>
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през
един
отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
Защото това, което се разиграва там, ако изобщо нещо душевно се изживява в това състояние, не навлиза в обикновеното съзнание. За обикновеното съзнание се е разпрострял мрак над това, което душата изживява, ако изобщо изживява нещо в състоянието на сън. Състоянието на сън обаче започва да се просветлява тогава, когато се появи имагинативното познание. Мракът започва да става светъл и с имагинативното познание вече могат да се спечелят преценки за това, което се изживява от душата поне в първите стадии на сънното състояние. По-нататък може да се проникне в тези изживявания с инспиративното и интуитивното познание.
Само че не изглежда така, като че ли в съня човек гледа през един отвор, а чрез имагинативното, инспиративното и интуитивното познание се изживяват подобни на спането душевни състояния чрез това, че в тях човек се намира в своето тяло в подобни съотношения, както по време на спането, но не е несъзнателен относно тези съотношения, а е напълно съзнателен.
И понеже по време на будността човек възприема напълно съзнателно по подобен начин, както по време на спането, може да се види това, което се случва с човешката душа по време на спането и после да се опише.
към текста >>
Така че това изживяване може да се сравни с
един
вид плуване,
един
вид движение в неопределена обща мирова субстанция.
Когато сетивните възприятия постепенно съвсем изчезнат, когато волевите импулси престават да действат, първо настъпва едно недиференцирано състояние на душата. То е общо, неопределено изживяване, в което е налице ясно чувство за времето, но чувството за пространството е почти напълно угаснало.
Така че това изживяване може да се сравни с един вид плуване, един вид движение в неопределена обща мирова субстанция.
Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст.
към текста >>
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е
един
аз вътре в общото мирово битие.
Първо трябва да създадем думи, с които да изразим това, което душата изживява там. На човек му се иска да каже, че душата се изживява като една вълна в голямото море, като вълна, която обаче се чувства организирана в себе си, оградена от всички страни от останалото море, чувстваща въздействията на това море така, както при дневното изживяване по определен диференциран начин чувства, възприема и мисли за впечатленията от цветовете, звуците или различните градуси топлина. Но както през деня човек се чувства като затворен в своята кожа отделен човек, чувства се стоящ на определено място, така в последващия заспиването момент човек се чувства - казвам, че човек се чувства, изживява това; описвам го като че ли е съзнателно; при съня фактите са налице, само че не се осъзнават - като вълна в едно общо море, чувства се тук, после там, както казах, определеното усещане на пространството всъщност престава. Но съществува общо усещане на времето. Това изживяване обаче е свързано с чувството на напуснатост, нещо като потъване в пропаст.
Ако човекът не е подготвен за това, действително би бил изложен на различни неща в случай, че съзнателно изживява този първи стадий след заспиването, защото той наистина би чувствал като непоносимо да изгуби почти напълно чувството си за пространството и да живее само с едно общо чувство за времето, да се чувства съвсем неопределено диференциран като в едно общо субстанциално море, в което има извънредно малко за различаване, и той само различава, че е един аз вътре в общото мирово битие.
Ако би осъзнавал, човекът би се чувствал наистина като носещ се над пропастта. С това отново е свързано нещо, появяващо се в душата като ужасна потребност човек да се опре на духовното, ужасна потребност да бъде свързан с нещо духовно. В общото море, в което плува, човекът е изгубил, така да се каже, чувството за сигурност на свързаността си с материалните неща от будния свят. Поради това чувства - би чувствал, ако осъзнава - дълбок копнеж за свързаност с божествено-духовната същност. Можем да кажем, че в това общо чувство на носене в недиференцираната мирова субстанция човек се изживява като приютен в божествено-духовната същност.
към текста >>
Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася
един
ичното към нещо общо, защо пита как
един
ичното е обосновано във всеобщия Космос?
Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.?
Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос?
Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>
Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много
един
ични неща,
един
ични същности.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание.
Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности.
Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>
в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е
един
ство, а множество.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е.
в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество.
Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>
Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали
един
вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство.
По времето на земното развитие преди Мистерията на Голгота, от мистерийните школи произлизат указания за човечеството, давани като религиозни упражнения на отделни хора, чрез които указания душите са можели, освен изживените от контакта със сетивния свят чувства, да изживеят още нещо чрез подходящите за тези древни времена представи за Бога. В тези древни времена в съзнанието на хората също и през будния дневен живот е прониквало нещо от духовния свят.
Колкото се връщаме по-назад в земното развитие на човечеството, толкова повече разбираме, че в прадревни времена хората са притежавали един вид ясновидство, а по-късно остават отзвуци от това ясновидство.
Разбираме, че някогашните хора са имали вътрешни прозрения, че преди човекът да започне своя земен живот, той е пребивавал като душевно-духовно същество в едно предземно съществуване. Този възглед не е бил нещо, което хората са открили, не и нещо, в което само са вярвали, а те са били уверени и сигурни в това, понеже в душата си са изживявали нещо, останало от предземното им съществуване.
към текста >>
В
един
определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съ
един
и с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
Трябва постоянно да се подчертава, че в течение на своето развитие хората престават да имат такива душевни изживявания, че в нашето съвремие обикновеното съзнание няма подобни душевни изживявания, които да се обяснят като наследство от предземно съществуване. За хората от древните времена е било по-лесно в мистерийните школи да бъдат насочвани от техните духовни водачи как да схващат чувствата в душите си, които са представлявали такива духовни изживявания. И от силата, произлязла чрез импулсите, получавани от мистерийните школи, от обикновения дневен живот хората са пренасяли в нощния живот, в съня си, силата, с която да победят описаната страхливост. Страхливостта изплува от дълбините на сънния живот. Да не пренесат в следващия ден тази страхливост като общо посърване на организма, а да пренесат нещо, което освежава организма, е трябвало първо да се събере тази сила през дневния живот от предишния ден; така са свързани дните и нощите.
В един определен стадий от съня през нощта се появява страхливостта и в тази страхливост трябва да се влее силата, която човек е спечелил от религиозното или религиозно оцветеното изживяване от предишния ден и когато остатъкът от предишния ден се съедини с преживяването през нощта, тогава през новия дневен живот на следващия ден в организма се влива освежаващата сила.
към текста >>
Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след
един
здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване.
Не е достатъчно за действителната наука за духа да говори само в общи абстрактни фрази, че съществува едно общо божествено управление на света. Не може повече да се описват отделните неща в света само според сетивното им проявление и да се казва: «Да, в това сетивно проявление се проявява именно едно общо мирово управление.» Науката за духа трябва съвсем конкретно да посочва как действа това божествено мирово управление.
Не може повече, когато искаме да се чувстваме узрели за задачите на развитието на човечеството в бъдеще само да казваме, че се чувстваме освежени след един здравословен сън, че Бог ни е дарил с освежаване.
Би трябвало да се отчаем от всичко научно, ако, от една страна, изискваме строга научност за сетивния свят и не разпрострем строгостта на тази научност върху това, което се отнася до свръхсетивното, ако трябва да описваме свръхсетивното само с общи фрази като тази, че в основата му съществува нещо като божествено управление на света. Все повече ще навлизаме в определеното, ще можем да посочим, че тази страхливост, която се появява във втория стадий на спането, се смесва, така да се каже, с почерпената от религиозното чувстване на предишния ден сила, действаща през нощта, от което следва освежаването на физическия организъм през следващия ден. Така все повече стигаме до разбирането как действителната духовност живее в действителната физическа същност, докато във важащите днес познавателни средства имаме само физическо съдържание и общи приказки, че в това физическо съдържание или над това физическо съдържание съществува и нещо духовно. Но човечеството все повече и повече ще стигне до упадък в културата си, ако не направи усилие да разпростре също и върху духовния свят точността и знанието, които притежава във възгледите за външния свят. Когато с инспирираното съзнание се проследят тези стадии на съня, преминаването от първия във втория стадий и по-нататък, се забелязва, че вътрешното изживяване на душата става съвсем различно от това, което е било през деня.
към текста >>
Общо взето за човека важи, както описвам сега, че във втория стадий от съня си той живее
един
космичен живот.
Общо взето за човека важи, както описвам сега, че във втория стадий от съня си той живее един космичен живот.
Посочих, че в старите времена преди Мистерията на Голгота от мистерийните центрове са произлизали импулсите, чрез които човекът е получавал силата да се измъква от страхливостта, в известна степен да устои на разпокъсаността и по здравословен начин да изживява това, което трябва да изживява. Тази сила помага на човека да не остане при разпокъсаността, а да навлезе в планетното изживяване. Страхливостта идва от изживяването на състоянието на разпокъсаност. Изживяването да се намира в планетните движения става свойствено за човека, защото той е почерпил описаната сила от преживяното в предишния ден. От Мистерията на Голгота насам хората имат възможността чрез насочването на душата си към събитията на тази Мистерия на Голгота да спечелят тази сила, която преди им е била давана по описания начин чрез мистериите.
към текста >>
Ако трябва по някакъв начин да го изразим, бих казал: Опънем ли
един
ластик, той стига до определена точка и отново се свива.
Това, разбира се, има общо с метаморфозите, които се проявяват при видимата Луна, но би трябвало да разгледаме доста по-фини разлики, които не искам да обсъждаме днес. Общо взето лунните сили са тези, които водят човека обратно. Може да се каже, че както във времето между заспиването и събуждането човекът като душа е проникнат от планетните сили и от силите, проявяващи се в констелациите на неподвижните звезди, както остава проникнат, понеже тези неща продължават да действат през деня, когато е буден, така той винаги е проникнат от това в Космоса, което като духовни сили отговаря на физическата Луна. Тези лунни сили ни водят обратно. Това в действителност е извънредно сложен процес.
Ако трябва по някакъв начин да го изразим, бих казал: Опънем ли един ластик, той стига до определена точка и отново се свива.
Така в известна степен разтягаме лунните сили до определена точка, откъдето отново трябва да се върнем обратно. Постигаме го в третия стадий на спането и чрез лунните сили, които изобщо са тясно свързани с въвеждането на духовно-душевната ни същност във физическия свят, отново биваме доведени обратно стадий след стадий - от третия във втория и после в първия стадий.
към текста >>
Тази посока може да се укаже
един
ствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава.
Ако някой иска честно да се придържа към цялото развитие, трябва да е наясно, че човешкото съзнание също подлежи на развитие, че съзнанието на тялото, което човекът притежава в настоящата епоха, е преходен стадий към едно друго съзнание и не е нищо по-различно от душевното отразяване на факти, но факти, които човекът още сега изживява всяка нощ. Той се нуждае от тях, понеже само те могат наистина да поддържат дневния живот с тяхното по-нататъшно въздействие. В по-нататъшното развитие това, което днес е несъзнателно за човека, ще бъде осъзнавано и по време на нормалния живот, но за това е необходимо човекът да вникне в науката за духа, защото точно както в определен смисъл трябва да се следва една посока, когато се плува нанякъде, така и обикновеното съзнание днес се нуждае от посока. Не може да се оставим просто да се носим в живота, както това става при обикновеното познание. Човек се нуждае от посока.
Тази посока може да се укаже единствено от антропософската наука за духа, понеже, доколкото засега е необходимо, тя разкрива това, което човекът днес вече изживява, което обаче той още не осъзнава.
Той трябва да го внесе в съзнанието си, иначе няма да стигне до никакъв наистина космически прогрес.
към текста >>
17.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като
един
ство.
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло.
към текста >>
Като
един
абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда
един
човешки мозък,
един
човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Разбира се, ние дължим безкрайно много на мисловния живот в нашето земно съществуване. Едва чрез него ставаме всъщност хора и едва чрез тези мисли напълно осъзнаваме нашето човешко достойнство. Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм.
Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно.
Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък. Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили.
към текста >>
Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа
един
силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек.
Но те наистина са само бегли образи, свързани с физическия човешки организъм, както пламъкът на свещта е свързан с восъка. Това, което имагинативно познаващият съзерцава като духовно-душевен живот, лежащ в основата на физическото земно битие, което той съзира като прекрасна обширна панорама, не е нещо пасивно, то е вътрешно живо, то се изправя пред нас духовно-душевно, за което обаче чрез непосредственото душевно съзерцание знаем какво представлява, както чрез очите знаем какво представлява червено оцветеният външен предмет. При имагинативното познание можем да кажем, че нямаме само мисли, които просветват в нашето съзнание, а че осъзнаваме именно такива сили, които работят върху нашия организъм. Като един абсурд веднъж беше прието казаното в малката ми книжка «Духовното ръководство на човека и човечеството», че всяко знание на възрастния човек не може да направи толкова много, колкото мъдростта на малкото дете, която обаче живее несъзнателно в това малко дете; само че човек вижда с най-образованото и обучено човешко знание как изглежда един човешки мозък, един човешки организъм в първите години от живота си и вижда как човекът се изгражда първо вътрешно. Всяка дейност, дори на най-гениалния скулптор, е нещо малоценно в сравнение с това, което мощно се извършва от вътрешната духовно-душевна същност като формираща дейност чрез детето, докато то пластично изгражда своя мозък.
Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек.
Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор. Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
към текста >>
Имагинативното познание съзерцава като
един
на панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
Който обмисли и прозре това, стига до правилните възгледи за действащата и творящата тайнствена мъдрост, за една изпълнена с мощ мъдрост, а не само за такава, която се съхранява в човешката глава, за да се осведоми относно света, за мъдрост, която съдържа един силов организъм от духовно-душевен вид, който в известна степен ежечасно прониква външната организация на детето и го изгражда до цял човек. Опитайте се само веднъж да изградите в представите си бегъл образ за това, което работи там, изпълнено с мъдрост и величие, така, че със своя разум и интелектуална мъдрост човекът изобщо не може да достигне творящото в детето, което дълги години трябва да работи от страна на несъзнателното, за да включи например чудото на човешкия говор в човека. Опитайте се веднъж да си създадете представа - само че тя ще е само абстрактна представа - за това изпълнено с мъдрост творчество чак до момента, когато човекът стане дотолкова съзнателен, че да може да се ползва от своя разум. Тогава, бих казал, този разум изгражда една ефимерна мъдрост след мъдростта, изградила човека първо от вътрешните световни сили. Ние обаче трябва да сме наясно, че когато изграждаме човешкия интелектуален разум в, бих казал, горния слой на нашето същество, то в долните слоеве на човешкото същество непрекъснато твори това, което в детството ни мъдро изгражда нашия организъм като прекрасен скулптор.
Имагинативното познание съзерцава като единна панорама лежащото в основата като система, като организъм от сили.
Това имагинативно познание няма пред себе си абстрактните образи на спомените, за които човек не може да си каже, че ще се запазят, когато организмът се разпадне на своите елементи, понеже те са свързани с този организъм, а това имагинативно познание има пред себе си системата от сили, която изгражда организма, т.е. тя не е обвързана с него, обвързана е с него толкова малко, колкото творческата гениална сила на скулптура е обвързана с материала. За да стане материалът това, което трябва, първо е необходима пластициращата сила на скулптура. За да може човекът да се прояви като физически организъм, какъвто той е в земното битие, е необходимо в основата да лежат тези изцяло надфизически, свръхсетивни сили като духовно-душевна организация, витаеща зад физическото битие на човека.
към текста >>
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам
един
логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот.
Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание. Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие. Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в
един
опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Но в същия момент, когато сме в състояние да възприемем това, което е духовно-душевно и действа в нас по време на земното ни битие, като не само е независимо от физическия организъм, но първо изгражда този физически организъм, в същия момент, когато се издигнем нагоре, ние ставаме способни да се абстрахираме от нашето земно битие - ако мога да използвам един логически израз, както можем да се абстрахираме от някоя мисъл във физическия живот. Тази сила трябва да я постигнем чрез медитативните упражнения, за които често съм ви говорил, да я постигнем не само като се абстрахираме от нея, не само като потиснем някоя мисъл, а това, което сме постигнали при съзерцанието на духовно-душевното във физическото земно битие, тази мощна мисловна панорама да можем да я изтрием в нашето съзнание.
Тогава обаче, когато сме в състояние, бих казал, с познавателно самоотричане, в един опознаващ алтруизъм да можем да изтрием от нашето вътрешно съзерцание духовно-душевното, което сме по време на земния живот, тогава пред нашето съзнание се появява нашата истинска духовно-душевна вечна същност и ние осъзнаваме като конкретна духовно-душевна същност това, което сме били, преди от духовно-душевните светове да слезем във физическото земно битие.
Ние се научаваме да се съзерцаваме като духовно-душевно човешко същество в предземното съществуване. Научаваме се да говорим за това предземно съществуване не само в общи абстрактни изрази, а да го съзерцаваме в неговото развитие. Нещо от това развитие вече ви описах днес.
към текста >>
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е
един
ственото.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото.
Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество.
към текста >>
Точно това е значимото, че ние имаме
един
общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има
един
ият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят
един
от друг чрез вътрешната сила на душата си.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото.
Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си.
В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си. Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно.
към текста >>
В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез об
един
яващите сили в душата си.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си.
В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си.
Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди. Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси.
към текста >>
Но в тези об
един
яващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
Не бива да ви заблуждава мисълта, че за земните хора, които имат различни тела, външният свят е единственото. Точно това е значимото, че ние имаме един общ свят, когато сме в извънземното съществуване, че светът, който има единият човек, е същият, който има и другият човек, и че хората, които тук, в земното съществуване, са разделени пространствено, защото всеки е затворен в своята кожа, там се отделят един от друг чрез вътрешната сила на душата си. В извънземното съществуване всеки е една индивидуалност, но не е разделен от другия чрез пространството, а чрез вътрешната сила на душата си, чрез обединяващите сили в душата си.
Но в тези обединяващи сили се влива това, което духовно отговаря на Космоса, което за нас се проявява във физическото отражение на Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди.
Както тук, в земния си живот, когато стоим пред някой човек, виждаме с външните си сетива само формата на лицето, блясъка на очите, движенията на крайниците му, но в тези форми на лицето, в блясъка на очите, в инкарната на кожата, в движенията на крайниците осъзнаваме, че се проявява нещо духовно-душевно, поради това, че самите ние сме духовно-душевни същества, така този, който може да съзерцава света духовно-душевно, осъзнава, че не е истина, когато се твърди, че Слънцето, Луната, неподвижните звезди и планетите със своите движения са само това, което ни описва днешната физическа астрономия. Това описание всъщност е подобно на описанието на някого, който би взел под внимание само външната локална промяна на мускулите на лицето ни, или само движенията на клепачите, а не би видял в тях израза на духовно-душевното ни същество. Който може да съзерцава света духовно-душевно, вижда в явленията на Луната и Слънцето също така физиогномичния израз на нещо космически духовно-душевно, както в човешкото лице ние виждаме израз на нещо духовно-душевно. В движенията на планетите той вижда проявления на духовно-душевни събития, както в движенията на крайниците на човека вижда откровения на духовно-душевни импулси. И в тези духовно-душевни основи на това, което свети към нас във физическия образ на външното физическо Слънце, на външната физическа Луна, на звездите и техните движения, в тази духовно-душевна същност, която в Космоса е адекватна на духовно-душевната същност на отделните хора, живее човекът като надсетивно същество, преди да слезе в земното битие.
към текста >>
Човекът живее в
един
вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос.
Защото от сега нататък прозираме прекрасните взаимовръзки между човека и Всемира. Човек се учи да гледа към другите хора, както те се намират в своето физическо земно съществуване, и да си казва: «В това, което е затворено в кожата, живее не само вижданото с физическите очи, което след смъртта анатомът може да разглежда и обяснява на масата за сециране, а вътре се намира крайната цел на цялата космическа дейност.» Чудесният израз от прадревни религиозни времена, че човекът е образ на Бога[1], получава ново значение с безкрайна задушевност. А инспиративното познание ни учи да разглеждаме това, което човекът всъщност изживява в своето предземно съществуване във връзка с духовно-божествените власти, които лежат в основата на Космоса. Когато обхванем с поглед само земния човешки живот, ние говорим научно първо за човешкия зародиш, израстващ от тялото на майката до физическия човешки образ на развиващото се дете. Ние естествено говорим за зародиша като за нещо малко, което постепенно се уголемява.
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос.
В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят. И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съ
един
ява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
Човекът живее в един вид зародиш и в своето предземно битие, но този зародиш е изживяването на целия духовно-душевен Космос. В известен смисъл човекът е станал едно с духовно-душевния Космос, божествено-духовните сили живеят в него, те битуват и творят в него, проникват го и изграждат в него големия духовен зародиш, който съдържа силите, които трябва да преминат през духовното съществуване до раждането, съответно зачатието, за да изплуват отново, когато човекът като вътрешен скулптор изгражда своя физически организъм в земния живот. Чрез това става ясно чудесното изграждане на този физически организъм. Защото той е целта на изграждането на това, което, съзерцавайки го духовно-душевно в пълно самоосъзнание, човекът го изживява по необхватно величествен начин като космическия зародиш на своя вътрешен живот. Човекът получава физическия човешки зародиш от физическия свят, духовния зародиш го получава от духовния свят.
И в определено време, преди да слезем във физическото земно битие, в известен смисъл ние сме разлят в целия свят огромен духовно-душевен човешки зародиш, който се съединява с физическия човешки зародиш, приемащ ни тук, когато слезем в земното битие.
към текста >>
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като
един
вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората.
Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване.
към текста >>
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва
един
момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е
един
духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Но в определено време, след като сме преживели това предземно съществуване, настъпва нещо като един вид оттегляне на божествено-духовните същества от нас, хората. Още нямаме природа около нас, в това духовно-душевно съществуване нямаме още и физически очи, нито физически органи, изобщо не бихме могли да виждаме някаква природа около нас. Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното.
Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление.
Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение. Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят. Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност.
към текста >>
Сега той се чувства първо като
един
аз, отделен от останалия свят.
Около нас имаме нещо, което е като просветване на божествено-духовното. Това е големият прелом в предземното съществуване, че най-напред се изживяваме като непосредствено стоящи в него, като проникнати от божествено-духовното битие, но тогава настъпва един момент, когато с душевните си очи гледаме духовния свят, който ни обгръща, който все още е един духовен свят, само че трябва да си кажем: «Преди живяхме с божествено-духовните същества, сега те ни се показват чрез своите дела, сега тук е тяхното проявление. Това е духовно-душевно проявление, които имаме не вече в земния живот, а е само откровение на това, което преди сами сме изживели. От сферата на изживяването ние навлизаме в сферата на откровението.» И когато пристъпим от изживяването в откровението и трябва да си кажем, че божествено-духовните същества са се отдръпнали назад за нашето непосредствено изживяване и сега можем само да ги съзерцаваме, те, естествено, са тук за нас, хората, в същата степен, но само за нашето духовно-душевно съзерцание - в същия този момент в нашето духовно-душевно предземно битие се събужда това, което мога да сравня с живеещото в нашия физически организъм жадуване. Човекът бива вътрешно проникнат от страстен копнеж в такава степен, в каквато светът става предземно откровение.
Сега той се чувства първо като един аз, отделен от останалия свят.
Ние напускаме едно изживяване, което е мирови живот и същевременно изживяване на собствената човешка същност. Известно време между смъртта и новото раждане ние не сме само човешки същества, а сме мирови същества. Мировото съзнание и човешкото съзнание се сливат. Следва времето, когато мировото и човешкото съзнание се разделят, когато светът не се изживява повече от нас, а става само откровение, когато в нас се появява отделена от света вътрешност. Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света.
към текста >>
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва
един
момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Преди нашият вътрешен свят е бил едно със света. Сега се появява отделена от света вътрешност и тя се манифестира първо като вътрешен копнеж, жадуване, искане, като воля. Едно желание, изискване, жадуване винаги цели нещо друго. Това желание, тази воля и жадуване се стремят към нашия бъдещ земен живот, към който след известно време ще слезем надолу. Ние биваме изпълнени от съзерцанията на нашия бъдещ земен живот и поемаме чрез това силите, които стават после несъзнателни, когато преминаваме през ембрионалния живот на Земята.
Там ги осъзнаваме, но съзнанието ни все повече се помрачава и настъпва един момент, когато жадуването, копнежът става толкова силен, а откровението на божествено-духовния свят, в който сме живели и съществували преди, все повече се помрачава и като духовно-душевни същества в предземното битие ние чувстваме, че трябва да си кажем: «Духовният свят около нас става все по-мрачен и сенчест.
Това, което преди блестеше светло като божествено откровение, сега става все по-мрачно и смътно. В тази степен, в която околното става все по-смътно, вътрешните сили на копнежа, на волята стават все по-бурни, околният свят в духовното ни съществуване се помрачава за нас, а вътрешният ни свят все повече укрепва, но след известно време този укрепнал вътрешен свят изцяло ни отнема съзнанието за бъдещия земен живот. За определено време, което предхожда земното зачатие, се помрачава погледът за земното съществуване. По-рано сме гледали към това земно съществуване. В известен смисъл то е било целта, онази величествена мощна мирова панорама, в която сме живели.
към текста >>
Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас
един
етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване.
Сега погледът към Земята се замъглява, но се появява друга гледка. Кратко време преди да слезем на Земята, именно когато слизаме, изчезва гледката към Земята, но се появява етерният свят. Появяват се етерните явления, които съдържат светлината, жизнените сили, разпростряното в пространството, но не излъчващо се централно от Земята и разпростиращо се в пространството, а като че ли етерното, което съзерцаваме, идва от периферията на света и действа върху Земята, изливащо се върху нея.
Като в една голяма, съдържаща в себе си различните форми мирова мъгла, духовно изплува около нас един етерен свят и със силата, която ни е останала, със силата на жадуването можем да вземем от този етерен свят, от общата етерна мирова мъгла нашето собствено етерно тяло, да го оформим и докато го оформяме, образуваме с това етерно тяло едно отражение на това, което преди сме били в духовно-душевния свят, включваме етерното тяло в това от наследствената линия, което като физическа субстанциалност ни е поднесено чрез нашите предци и тогава ние слизаме към земното съществуване.
към текста >>
Оттам за него се е пораждала сигурността, че това, което е изживял, се е намирало в
един
духовно-душевен свят преди слизането му във физическото земно съществуване, че то преминава през портата на смъртта и не е зависимо от физическия организъм и че точно както то изгражда физическия организъм за земното съществуване, така ще продължи и по-нататъшното си съществуване, когато прекрачи портата на смъртта.
Земята преди двадесет-тридесет години, така някой човек от древните епохи си е спомнял в известен смисъл за преживяното в предземното си съществуване и това, което днес ви описах, изхождайки от науката за духа. Както днешният човек е сигурен от спомените си, че не е роден днес сутринта, а преди тази сутрин вече е бил тук, така човекът от по-древните епохи е знаел за своето предземно съществуване чрез изживяванията в душата си.
Оттам за него се е пораждала сигурността, че това, което е изживял, се е намирало в един духовно-душевен свят преди слизането му във физическото земно съществуване, че то преминава през портата на смъртта и не е зависимо от физическия организъм и че точно както то изгражда физическия организъм за земното съществуване, така ще продължи и по-нататъшното си съществуване, когато прекрачи портата на смъртта.
към текста >>
Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в
един
факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
Но този, който поглежда в истинската волева природа на човека, която не се осъзнава от обикновеното дневно съзнание, вижда как в същата степен, в която човекът напредва в земното битие, се образува нещо, но не изхождащо от мисленето, а от волята, състоящо се от оценката на неговите действия. Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка.
Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот.
Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот. Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят. Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела.
към текста >>
Тази морална същност е налице и се съ
един
ява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят.
Във физическото земно битие казваме, че едно действие е добро, друго зло, ние сме доволни или недоволни с някое дело. Можем, може би, да вярваме, че това, което прибавяме към делата, е само абстрактна преценка. Погледнем ли с нашата истински вярна инспирация и интуиция във волевата същност на човека, виждаме как от това, което тук е само мисъл, се поражда действителна същност, преценката «доволен съм с едно действие или не съм доволен» се превръща вътрешно волево в един факт, едно същество се поражда в дълбините на нашата човешка природа, едно същество, ако мога да се изразя така, което има лице, съответно на нашите дела тук, в земния живот. Направили ли сме нещо лошо, при което не можем да сме доволни при пълноценното човешко съзнание, вътре в нас се поражда едно същество с грозно лице; извършили ли сме добро дело, с което сме доволни, поражда се същество със симпатично лице. Действително оценката на нашите дела става вътрешна същност в нас и в същата степен, в която мислите ни стават все по-зависими от физическия организъм - при детето те още не са, там те работят върху физическата организация, а после се отделят, стават абстрактни, в същата степен, в която, бих казал, нашите мисли се превръщат в труп в нашия физически организъм, защото те не живеят повече, а стават мъртви мисли, в същата степен долу се раздвижва моралната същност на човека, която обаче той сам изгражда през своя живот.
Тази морална същност е налице и се съединява с неговата азова същност, като той я носи със себе си през портата на смъртта в духовния свят.
Премине ли човекът през портата на смъртта в духовния свят, той първо - можете да го намерите описано в книгата ми «Теософия» - напуска физическото тяло и остава в своето астрално тяло. Тогава той все още има съзнание за своите земни дела. Това съзнание обаче започва да се прониква с космическо мирово съзнание. Това, което е етерното тяло, се разтваря във всеобщия миров етер; както сме го консолидирали преди раждането, сега то се разтваря в мировия етер. Човекът живее с това, което ще намерите обозначено в моята «Теософия» като астрално тяло.
към текста >>
От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което
един
ствено може да спечели свободата си като човек.
Не е необходимо да се стъписвате пред изразите; древните посветени са наричали това същество висшето Слънчево същество въз основа на своята наука. Настъпва обаче времето в развитието на човечеството, когато то изгубва възможността да прониква след смъртта в онези светове, в които трябва да проникне, ако не иска да изгуби себе си.
От друга страна, човечеството на Земята е трябвало да се придвижи до онова съзнание, в което единствено може да спечели свободата си като човек.
Чрез това през определено време за човечеството би настъпило ужасно състояние. Ужасното състояние, което би настъпило за човечеството, би било, че хората биха били откъснати от надсетивния свят, че тъкмо поради съвършенството, което постигат на Земята, което ги прави способни за свободата, са щели да изгубят връзката с надсетивния свят, понеже не биха повече намерили връзката с онова духовно същество, което ги откъсва от това, което ги свързва със Земята през живота след смъртта.
към текста >>
Да помогне е могло
един
ствено Съществото, живяло преди само в надсетивните светове, което е посрещало хората, когато между смъртта и раждането те са пристъпвали в надсетивното, можело е да помогне само ако Съществото би слязло на Земята, така че земният човек още на Земята да може да се свърже с него.
А какво е довело до по-нататъшния действителен напредък на човечеството? За това не е можело да помогне някое външно абстрактно познание или теория.
Да помогне е могло единствено Съществото, живяло преди само в надсетивните светове, което е посрещало хората, когато между смъртта и раждането те са пристъпвали в надсетивното, можело е да помогне само ако Съществото би слязло на Земята, така че земният човек още на Земята да може да се свърже с него.
А слизането долу е Събитието на Голгота. Христовото същество е слязло долу и в Исус от Назарет е приело земното битие.
към текста >>
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича
един
аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
В земното битие човекът изгражда връзка с Христос Исус.
Това, което той прибавя към своето земно съзнание при насочване поглед към Христос Исус, в съчувствието, в състраданието му с Мистерията на Голгота, което той така влива в земното си съзнание, когато не само се нарича един аз, който може да бъде свободен, но и изпълнява думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен»[2], той е можел да направи истина от тези думи тук, в земния живот, когато свърже своя аз - който е получил тук, но и който същевременно би го откъснал от надсетивния свят, ако същевременно би го и откъснал от надсетивния свят, ако свърже земното си съзнание с настъпилото в земното съществуване чрез жертвата на Христовото същество.
Това човекът го пренася оттатък смъртта. Способността, която е имал преди само поради факта, че е притежавал елементарни сили, сега това от Мистерията на Голгота насам, което прави сигурен живота му, когато той пристъпва през портата на смъртта, е връзката му в неговото съзнание, в неговия душевен живот с Христос, с Мистерията на Голгота. Защото съзнанието, което постигаме чрез физическото тяло, би трябвало отново да го изгубим с физическото тяло и тогава не бихме намерили пътя през духовните светове. Ако на Земята човек намери водача, т.е. Христос, който е преминал през Мистерията на Голгота, и се свърже със земното човечество чрез неговите духовни сили в смисъла на думите на апостол Павел: «Не аз, а Христос в мен», тогава той се чувства жизнен при преминаването си през портата на смъртта.
към текста >>
18.
ВТОРА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 20 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно време трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се об
един
ят в известен смисъл през следващите дни.
При разглежданията, които направихме тук преди известно време, ставаше въпрос, че, от една страна, имаме големите събития на историята, изобщо на човешкото развитие, от друга страна, отделния човек. Всъщност нещата стоят така, че едната страна може да се разглежда с истинско разбиране, ако се вземе под внимание и втората.
И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно време трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се обединят в известен смисъл през следващите дни.
Когато описваме човека, както често сме го поставяли пред душата от гледната точка на антропософския мироглед, първо имаме физическия човешки организъм, след това виждаме, че този физически организъм е проникнат от етерния организъм и в системата от физическия и етерния организъм се включват астралният организъм и азът. От начина, по който човекът преминава от състоянието на сън към будното си състояние, можем да разберем, че, от една страна, физическият и етерният организъм, от друга - астралният организъм и азът са по-силно свързани един с друг. Защото, макар в будното състояние на човека тези четири съставни същности на човешката природа да са свързани, по време на сън те се разделят така, че, от една страна, азът и астралният организъм са повече свързани един с друг, от друга страна - физическият и етерният организъм. Така че астралният и етерният организъм не са така здраво свързани, както азът и астралният организъм или физическият и етерният организъм.
към текста >>
От начина, по който човекът преминава от състоянието на сън към будното си състояние, можем да разберем, че, от една страна, физическият и етерният организъм, от друга - астралният организъм и азът са по-силно свързани
един
с друг.
При разглежданията, които направихме тук преди известно време, ставаше въпрос, че, от една страна, имаме големите събития на историята, изобщо на човешкото развитие, от друга страна, отделния човек. Всъщност нещата стоят така, че едната страна може да се разглежда с истинско разбиране, ако се вземе под внимание и втората. И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно време трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се обединят в известен смисъл през следващите дни. Когато описваме човека, както често сме го поставяли пред душата от гледната точка на антропософския мироглед, първо имаме физическия човешки организъм, след това виждаме, че този физически организъм е проникнат от етерния организъм и в системата от физическия и етерния организъм се включват астралният организъм и азът.
От начина, по който човекът преминава от състоянието на сън към будното си състояние, можем да разберем, че, от една страна, физическият и етерният организъм, от друга - астралният организъм и азът са по-силно свързани един с друг.
Защото, макар в будното състояние на човека тези четири съставни същности на човешката природа да са свързани, по време на сън те се разделят така, че, от една страна, азът и астралният организъм са повече свързани един с друг, от друга страна - физическият и етерният организъм. Така че астралният и етерният организъм не са така здраво свързани, както азът и астралният организъм или физическият и етерният организъм.
към текста >>
Защото, макар в будното състояние на човека тези четири съставни същности на човешката природа да са свързани, по време на сън те се разделят така, че, от една страна, азът и астралният организъм са повече свързани
един
с друг, от друга страна - физическият и етерният организъм.
При разглежданията, които направихме тук преди известно време, ставаше въпрос, че, от една страна, имаме големите събития на историята, изобщо на човешкото развитие, от друга страна, отделния човек. Всъщност нещата стоят така, че едната страна може да се разглежда с истинско разбиране, ако се вземе под внимание и втората. И така, днес бих искал да прибавя към това, което преди известно време трябваше да покаже общи исторически перспективи, едно разглеждане за самия човек, за да могат тези две разглеждания да се обединят в известен смисъл през следващите дни. Когато описваме човека, както често сме го поставяли пред душата от гледната точка на антропософския мироглед, първо имаме физическия човешки организъм, след това виждаме, че този физически организъм е проникнат от етерния организъм и в системата от физическия и етерния организъм се включват астралният организъм и азът. От начина, по който човекът преминава от състоянието на сън към будното си състояние, можем да разберем, че, от една страна, физическият и етерният организъм, от друга - астралният организъм и азът са по-силно свързани един с друг.
Защото, макар в будното състояние на човека тези четири съставни същности на човешката природа да са свързани, по време на сън те се разделят така, че, от една страна, азът и астралният организъм са повече свързани един с друг, от друга страна - физическият и етерният организъм.
Така че астралният и етерният организъм не са така здраво свързани, както азът и астралният организъм или физическият и етерният организъм.
към текста >>
Можете много добре да разберете това, ако например си представите, че това червено е
един
ственото, което можете да виждате.
Достатъчно е, когато например видите някъде червен цвят, да помислите дали в този момент, когато виждате червеното, можете да се отличите по отношение на вашия аз от това червено. Не можете, не можете да се отличите от този червен цвят. Вие сам сте този червен цвят. Той е нещо, което изцяло изпълва съзнанието ви. Вие не сте нещо различно от това червено.
Можете много добре да разберете това, ако например си представите, че това червено е единственото, което можете да виждате.
Виждате една голяма червена повърхност. Когато гледате тази голяма червена повърхност, трябва първо да осъзнаете, че вие сте един аз. Първо трябва да отделите аза. Но докато виждате голямото червено петно, през това време червеното и азът са се слели. Така е и с астралния организъм на човека.
към текста >>
Когато гледате тази голяма червена повърхност, трябва първо да осъзнаете, че вие сте
един
аз.
Вие сам сте този червен цвят. Той е нещо, което изцяло изпълва съзнанието ви. Вие не сте нещо различно от това червено. Можете много добре да разберете това, ако например си представите, че това червено е единственото, което можете да виждате. Виждате една голяма червена повърхност.
Когато гледате тази голяма червена повърхност, трябва първо да осъзнаете, че вие сте един аз.
Първо трябва да отделите аза. Но докато виждате голямото червено петно, през това време червеното и азът са се слели. Така е и с астралния организъм на човека.
към текста >>
Преди всичко то иска така да формира нервите, нервната система, че в известен смисъл вътре в човека да стане
един
вид отпечатък от външното впечатление.
Следователно това, което произлиза от главата, изцяло е само пластично образуваща сила. И ако в главата проникне нещо като идващото от виждането, то веднага се приема така, че се образува една сила, която иска да изгражда. Навлизащото навътре през очите иска вътрешно да приеме форма в човека.
Преди всичко то иска така да формира нервите, нервната система, че в известен смисъл вътре в човека да стане един вид отпечатък от външното впечатление.
Може да се каже, че в тази посока (виж рис. 2, стрели отгоре надолу), от сетивата навътре отива една формираща сила. Тази сила в известен смисъл иска по фин начин да превърне човека в статуя. Наистина е така, че всичко, което видим, иска да ни превърне по определен фин начин в статуя.
към текста >>
Ако искам да ви го изобразя, трябва да кажа: от очите иска да се формира
един
много фин образ.
Насреща идва друга сила, например тук от бъбречната система и навлиза във всичко, което описах, една друга сила (стрели отдолу нагоре). Тя непрекъснато разтваря това, което иска да се формира. Представете си как става това.
Ако искам да ви го изобразя, трябва да кажа: от очите иска да се формира един много фин образ.
Той иска да стигне до физическо формообразуване. Винаги се проявява такъв вид влияние, че соли, които иначе са разтворени, се сплотяват, искат да се превърнат в твърди минерални соли. Постоянно протича една тенденция към формиране (втвърдяване). А отдолу винаги произлиза тенденция те отново да бъдат разтворени. Така че в човешкия организъм непрекъснато имаме отвън навътре тенденция за превръщане в статуя, а отвътре навън тя постоянно бива разтваряна.
към текста >>
То всъщност е
един
топъл поток, който непрекъснато разтваря.
И ако имате глава, която е склонна винаги да осолява (минерализира - бел. пр.) всички впечатления, тогава имате чудесна памет. Можете като автомат винаги да грабнете, да задържите това, което някой ви съобщи. Но не е така при повечето хора, защото при повечето хора е много силна разтварящата тенденция. Идващото срещу пластичните изграждащи сили като течно излъчване с етерното тяло постоянно разтваря.
То всъщност е един топъл поток, който непрекъснато разтваря.
Когато разглеждаме тези факти, се представя нещо извънредно интересно.
към текста >>
Най-напред това, което някой съобщава или го прочитаме, се намира в аза и в астралното тяло и иска сега да проникне през мозъчната организация, през организацията на главата първо в течностите и после да се консолидира, да се породи
един
вид минерална формация, солева формация.
Най-напред това, което някой съобщава или го прочитаме, се намира в аза и в астралното тяло и иска сега да проникне през мозъчната организация, през организацията на главата първо в течностите и после да се консолидира, да се породи един вид минерална формация, солева формация.
Добре е обаче, когато дойде вътрешният поток и първоначално я разтвори, така че впечатлението най-многото да проникне в течността - но то се размива там - и да не стигне до някаква твърда формация. Поради това, че първоначално не се стига до твърда формация, нещата остават само в астралното тяло. Човек спи през следващата нощ. Тогава излиза навън с астралното си тяло и с аза. По време на съня нещо се усилва (виж рис.
към текста >>
Но човек и не забравя веднага след
един
-два дни.
и със събуждането отново навлиза нещо (ляво), може отново да бъде разтворено и това се случва по правило 3-4 пъти. Чак след четвъртия сън разтварящата сила не е повече достатъчно голяма и тогава то така здраво се задържа, че тази пластична формация, която вътре не може повече да се разтвори, става основата за паметните представи, за спомените. Ще кажете: «Аз си спомням обаче и нещата, които съм чул вчера, при които не съм преспал няколко пъти.» Напълно правилно, но първоначално не става въпрос за това. Че си спомняте неща, които сте чули вчера, произлиза оттам, че нещата са още в астралното тяло, евентуално остават впечатление в етерното тяло.
Но човек и не забравя веднага след един-два дни.
Ако нещата наистина са забравени, то вътрешната разтваряща сила е така силна още след четвъртия ден, че всичко се разтваря; тогава те са се разтворили. Защото при силата, която е налице, тъй като се повтаря четвърти път, то може още повече да се разтвори и тогава забравяме нещата безвъзвратно.
към текста >>
Това се вижда от факта, че пулсът ни удря четири пъти, докато
един
път дишаме.
Това се вижда от факта, че пулсът ни удря четири пъти, докато един път дишаме.
Дихателната система е тази част от ритмичната система, която действа нагоре към главата и и налага четири пъти по-бавно темпо. Пулсът, т.е. кръвообращението е това, което от страна на ритмичната система действа върху двигателно-веществообменната система и и налага четири пъти по-бързо темпо. А в това, което се проявява чрез четири пъти по-бързото темпо на кръвообращението, в него лежи всичко разтварящо. В това, което се проявява чрез четири пъти по-бавното темпо на главата, в него лежи всичко втвърдяващо, всичко, което иска да превърне човека в статуя.
към текста >>
издигането нагоре на импулсите на бъбречната система и слизането надолу на ударите, идващи от външните влияния, че това също стои в
един
ритъм от дишане и кръвообращение, че докато се поражда впечатлението, четири пъти се упражнява атака от страна на разтварянето.
Наистина е интересно, че тази среща, която ви описах, т.е.
издигането нагоре на импулсите на бъбречната система и слизането надолу на ударите, идващи от външните влияния, че това също стои в един ритъм от дишане и кръвообращение, че докато се поражда впечатлението, четири пъти се упражнява атака от страна на разтварянето.
И оттам произлиза, че ние трябва да спим четири пъти, за да се затвърди достатъчно външното впечатление.
към текста >>
Ако искаме да разберем човека, трябва да не разглеждаме субстанциалността на главата като равностойна на субстанциалността на останалия организъм, а да виждаме взаимодействието на двигателно-веществообменната система и главовия организъм в
един
ритъм.
Вие обаче виждате как в човешкия живот нещата действат едно в друго, как ние действително трябва да знаем, че когато сме станали на двадесет и осем години, ако бихме били само глава, всъщност сме на седем години. Когато станем на тридесет и пет години, ако бихме били само глава, бихме били всъщност едва на четиринадесет години. Ние непрекъснато биваме атакувани в нашето спокойно развитие от двигателно-веществообменната система по отношение на това, което главата на човека иска.
Ако искаме да разберем човека, трябва да не разглеждаме субстанциалността на главата като равностойна на субстанциалността на останалия организъм, а да виждаме взаимодействието на двигателно-веществообменната система и главовия организъм в един ритъм.
Това обаче се отнася и за отделните органи.
към текста >>
На това вибриране
един
в друг на два различни ритъма почиват вътрешните процеси на окото.
Поради това, че там се разпростират кръвоносните съдове, в окото имате двигателно-веществообменния организъм. Поради това, че и зрителният нерв е там, имате нервно-сетивния организъм в окото. Сега гледате навътре в окото. Там има отношение едно към четири между процесите в зрителния нерв, ретината и темпото на пулса в кръвта. В окото непрекъснато вибрира нещо едно в друго, чиито ритми се отнасят като едно към четири.
На това вибриране един в друг на два различни ритъма почиват вътрешните процеси на окото.
И разиграващото се в хороидеята[1] на окото иска да разтвори в окото това, което се стреми да се консолидира в нерва на окото. Нервът на окото желае непрекъснато да създаде контурирани образувания в окото. Хороидеята с кръвта непрекъснато се стреми да ги разтвори.
към текста >>
19.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В готвенето също извършваме
един
вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н.
Трябва първо да се изгони и всичко, което растителните храни съдържат като живот поради това, че са принадлежали към живата същност на растението. Ние приемаме само същинските минерални съставки като външни веществени субстанции. Когато прибавим към храната сол, която дори външно е с минерална природа, или захар, която макар и да произхожда от органичното царство, е толкова преработена чрез външната обработка, че е напълно умъртвена, ние приемаме вече нещо мъртво. То претърпява най-малкото преобразуване в нас, наистина претърпява само едно преобразуване, което може да се проведе и външно лабораторно. Но всичко, което навлиза в нашия организъм от животинското и растителното царство, трябва най-напред изцяло да се умъртви, ако мога да кажа така.
В готвенето също извършваме един вид предварително умъртвяване, като подложим храните на топлинна обработка и т.н.
След като храните са преминали през храносмилателния тракт и стигнат до долните храносмилателни органи, те вече са вътрешно преобразувани и от тях главно е изгонено всичко, което те представляват външно, тъй като например животинските храни са подчинени на астралното тяло и на етерното тяло на животното, а растителните са подчинени на етерното тяло на растенията. Така че по пътя от устата до червата храните трябва да се умъртвят.
към текста >>
В продължение на седем-осем години
един
орган, като например стомахът, би бил напълно унищожен.
Органите трябва да се изграждат не само по време на детството, а непрекъснато, защото те непрекъснато биват разрушавани.
В продължение на седем-осем години един орган, като например стомахът, би бил напълно унищожен.
Неговата субстанция напълно изчезва и отново се обновява. Трябва да съществуват постоянно формиращи сили, които да обновяват тези органи. В детството трябва много повече да се работи върху тях. По-късно обаче тези формиращи сили все още са налице.
към текста >>
Тя би формирала например
един
ия бял дроб - погледнато отстрани - така, че назад би бил добре отграничен, но отпред би се размивал, би преливал навън.
Това става по следния начин (виж рис. 8). Бъбречната система, която, от една страна, излъчва тези сили, би образувала органите само едностранчиво.
Тя би формирала например единия бял дроб - погледнато отстрани - така, че назад би бил добре отграничен, но отпред би се размивал, би преливал навън.
Необходимо е от главата да дойде срещу него сила, така че предната повърхност да се образува от главата, така че отделните форми на човека се изграждат, като в известна степен бъбреците излъчват силите, а от страна на главата идват сили, които така заприщват, че органите да получат контури, да бъдат закръглени. От страна на главата (нервно-сетивната система) външно биват образувани повърхностите. Бъбреците обаче доставят и внасят в организма един вид лъчение, излъчване.
към текста >>
Бъбреците обаче доставят и внасят в организма
един
вид лъчение, излъчване.
Това става по следния начин (виж рис. 8). Бъбречната система, която, от една страна, излъчва тези сили, би образувала органите само едностранчиво. Тя би формирала например единия бял дроб - погледнато отстрани - така, че назад би бил добре отграничен, но отпред би се размивал, би преливал навън. Необходимо е от главата да дойде срещу него сила, така че предната повърхност да се образува от главата, така че отделните форми на човека се изграждат, като в известна степен бъбреците излъчват силите, а от страна на главата идват сили, които така заприщват, че органите да получат контури, да бъдат закръглени. От страна на главата (нервно-сетивната система) външно биват образувани повърхностите.
Бъбреците обаче доставят и внасят в организма един вид лъчение, излъчване.
към текста >>
Вече ви показах как това, което се съ
един
ява с нас, се поема от етерния и астралния организъм, приема се от бъбречната система и се излъчва в астралността, как там то се превръща в земно с помощта на азота.
Вече ви показах как това, което се съединява с нас, се поема от етерния и астралния организъм, приема се от бъбречната система и се излъчва в астралността, как там то се превръща в земно с помощта на азота.
Ние бихме били ангели, ако не би действал в нас азотът, който от страна на бъбречната система ни съхранява в земния елемент чрез астралното тяло. Но всичко не би ни изграждало и формирало така, че и азът да вземе участие, ако нямахме чернодробната система (виж рис. 7, синьо). Чернодробната система провежда всичко в аза. Виждате, че това е продължението на сърдечната дейност, защото тя продължава да действа чак в червата.
към текста >>
7, жълто) винаги са налице четири импулса, докато в това, което отгоре, от главата действа закръглящо, има само
един
импулс.
В действителност е дори обратното. Ако астралното тяло не е в ред, тогава се получава заприщване или нефроцироза. Така че в устройството на бъбреците при заприщване или нефроцироза имаме точно отражение на това, което всъщност протича в астралното тяло на човека, също както при дегенерирало сърце имаме съвсем точна картина на това, което става в етерното тяло на човека. Последния път ви казах, че там има дори хармонизиране на ритъма. В това, което се излъчва нагоре от бъбреците (виж рис.
7, жълто) винаги са налице четири импулса, докато в това, което отгоре, от главата действа закръглящо, има само един импулс.
Тук е същото отношение, което се проявява при дишането и пулса. Ако още веднъж употребя същото сравнение, би трябвало тук да закръглям с ръката четири пъти по-бавно. Именно така прави организмът (виж рис. 9).
към текста >>
За
един
орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много.
За един орган като далака обикновената физиология и медицина не може да каже много.
Във всички учебници срещате забележката, че днес не може още нищо да се каже относно далака. Ще го намерите навсякъде, само да потърсите. Това не е и за чудене. Виждате ли, геният на езика тук е всъщност по-мъдър от науката в тази област. В този случай английският езиков гений е този - в други случаи именно геният на немския език е извънредно мъдър, който означава далака като «Spleen»[2].
към текста >>
Само ако не се ограничим с това да разглеждаме
един
отделен Бог, а проследим Бог до неговата конкретна дейност, ще имаме това, от което бъдещото човечество ще се нуждае; иначе то докрай ще се грижи за абстрактното и ще стигне само до чисто материалистическата наука.
Само ако не се ограничим с това да разглеждаме един отделен Бог, а проследим Бог до неговата конкретна дейност, ще имаме това, от което бъдещото човечество ще се нуждае; иначе то докрай ще се грижи за абстрактното и ще стигне само до чисто материалистическата наука.
Единствено ако можем да проникнем до конкретните подробности на дейността на веществата в божественото съзидание, ще стигнем дотам да проникнем религията с наука и отново да свържем науката с религията.
към текста >>
Един
ствено ако можем да проникнем до конкретните подробности на дейността на веществата в божественото съзидание, ще стигнем дотам да проникнем религията с наука и отново да свържем науката с религията.
Само ако не се ограничим с това да разглеждаме един отделен Бог, а проследим Бог до неговата конкретна дейност, ще имаме това, от което бъдещото човечество ще се нуждае; иначе то докрай ще се грижи за абстрактното и ще стигне само до чисто материалистическата наука.
Единствено ако можем да проникнем до конкретните подробности на дейността на веществата в божественото съзидание, ще стигнем дотам да проникнем религията с наука и отново да свържем науката с религията.
към текста >>
И виждате ли, около прехода на 12-то, 13-то, 14-то столетие в Европа се появява
един
мироглед, който вече съм характеризирал от различни страни и който се проявява в легендата за Граала, в легендата за Парсифал, във всичко, което са съчинили поети като Волфрам фон Ешенбах,[5] Хартман фон Ауе[6], Готфрид фон Щрасбург[7] и т.н.
И виждате ли, около прехода на 12-то, 13-то, 14-то столетие в Европа се появява един мироглед, който вече съм характеризирал от различни страни и който се проявява в легендата за Граала, в легендата за Парсифал, във всичко, което са съчинили поети като Волфрам фон Ешенбах,[5] Хартман фон Ауе[6], Готфрид фон Щрасбург[7] и т.н.
Там изплуват мотивите. В поемата за Парсифал, в истинската поема за Парсифал изплува особено един мотив, който се състои в това, че изведнъж се чувства необходимостта да се изобрази как човекът следва да се развие до това състояние, което тогава е било наричано «saelde». Това е чувството на определено вътрешно усещане на щастие, saelde, сродно с нашата дума Seligkeit, блаженство, върховно щастие, но не е същото, saelde е човек да бъде проникнат с определено вътрешно чувство на щастие. Това изплува и владее всъщност цялата цивилизация на 13-то и 14-то столетие. Всички поетични мотиви, също и всички прозаични мотиви, но особено мотивът на Парсифал, се проникват от това и всичко се стреми в тази посока.
към текста >>
В поемата за Парсифал, в истинската поема за Парсифал изплува особено
един
мотив, който се състои в това, че изведнъж се чувства необходимостта да се изобрази как човекът следва да се развие до това състояние, което тогава е било наричано «saelde».
И виждате ли, около прехода на 12-то, 13-то, 14-то столетие в Европа се появява един мироглед, който вече съм характеризирал от различни страни и който се проявява в легендата за Граала, в легендата за Парсифал, във всичко, което са съчинили поети като Волфрам фон Ешенбах,[5] Хартман фон Ауе[6], Готфрид фон Щрасбург[7] и т.н. Там изплуват мотивите.
В поемата за Парсифал, в истинската поема за Парсифал изплува особено един мотив, който се състои в това, че изведнъж се чувства необходимостта да се изобрази как човекът следва да се развие до това състояние, което тогава е било наричано «saelde».
Това е чувството на определено вътрешно усещане на щастие, saelde, сродно с нашата дума Seligkeit, блаженство, върховно щастие, но не е същото, saelde е човек да бъде проникнат с определено вътрешно чувство на щастие. Това изплува и владее всъщност цялата цивилизация на 13-то и 14-то столетие. Всички поетични мотиви, също и всички прозаични мотиви, но особено мотивът на Парсифал, се проникват от това и всичко се стреми в тази посока. Човек се стреми към това saelde, към това вътрешно чувство на щастие, което обаче не е нерелигиозно, не е нещо като вътрешно благоразположение, а е одушевяване с божествените творчески сили.
към текста >>
И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие,
един
стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
Такива са били, така да се каже, писателите на Стария завет[8] там, където например се казва, че ако човек има лоши сънища - вече съм обръщал вниманието ви върху това, Господ го е наказал през съответната нощ чрез бъбреците му. Това знание за определена връзка между ненормалната бъбречна функция и лошите сънища се е предавало нататък и оттам хората от 8, 9, 10-то столетие са били дълбоко проникнати със знанието например, че човек става тежък чрез бъбречната дейност. Бъбречната дейност постепенно е станала нещо тежко за хората. Естествено, външно се е говорило за нещо, което е станало тежко. С това хората не са се справяли, чувствали са се залепнали за земното.
И тогава са почувствали проникването с жлъчката от страна на физическото, но то е било свързано с едно одушевяване, Durch-saeld-ung, като спасение, едно вътрешно спасение - вътрешно, но божествено чувство на щастие, един стремеж за освобождаване от смътността на бъбреците.
Бъбреците също развиват мисловна дейност, в човека те развиват смътна мисловна дейност по пътя през ганглиевата система, което е свързано чрез индукция със системата на гръбначния мозък и с мозъчната система, те развиват именно мисленето, което точно в Средновековието също е играло голяма роля. Това е било наричано тогава «tumpheit, смътност, притъпеност». И развитието от смътността до просветляването, saelde, е било нещо, превърнало се в мотива на Парсифал. Парсифал се развива от смътността до чувството на божественото щастие от tumpheit до saelde.
към текста >>
Може да се каже, че при хората, даващи тон на епохите, при онези, които са формирали
един
такъв Парсифалов мотив, е така, че те са били пионерите, първите предвестници на съвременната организация на човека, която е преминала от старата бъбречна дейност към новата чернодробна дейност.
Има възможност да се проследи до членовете на човешкия организъм какви настроения преминават през голямата мирова история.
Може да се каже, че при хората, даващи тон на епохите, при онези, които са формирали един такъв Парсифалов мотив, е така, че те са били пионерите, първите предвестници на съвременната организация на човека, която е преминала от старата бъбречна дейност към новата чернодробна дейност.
към текста >>
Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко познание представлява едно голямо
един
ство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат.
Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко познание представлява едно голямо единство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат.
Вина има именно формата, която е придобила науката на настоящето, която изобщо не знае, че духът трябва да се проследи до най-външните разклонения на материята и едва тогава светът постепенно може да се разбере. Едва тогава човек се научава да се издига до едно наистина религиозно схващане на света, докато иначе то многократно остава само егоистично схващане, което спекулира с егоистичните мотиви на човека, но не иска да навлезе в познанието, поради което ние стигаме изцяло до упадък, а не до възход на цивилизацията.
към текста >>
Тогава цялото може да се поеме от дейността на далака и човекът евентуално може да бъде направен
един
ентусиаст, някой, който получава сила от духовния свят или пък също чрез дейността на далака да бъде превърнат в налудничав, песимистичен човек, който иска да стои само на стола си, който не иска да бъде проникнат от духа, не иска да мисли.
Може да се каже, че едва когато хранителните вещества се поемат, умъртвят се, после отново се оживят, астрализират и преминат в аза, едва тогава се разбира птиалинът и пепсинът в приетата умъртвена храна. Проведена в лимфните жлези, доведена до сърцето и възпламенена от сърцето и пролъчена от бъбреците, направена цялата астрална, приета от функцията на черния дроб и проведена в аза.
Тогава цялото може да се поеме от дейността на далака и човекът евентуално може да бъде направен един ентусиаст, някой, който получава сила от духовния свят или пък също чрез дейността на далака да бъде превърнат в налудничав, песимистичен човек, който иска да стои само на стола си, който не иска да бъде проникнат от духа, не иска да мисли.
Днес има много такива хора. Те довеждат човека до отчаяние, понеже седят на столовете си, всъщност само една тежка маса, като че ли изобщо нямат глава. Дейността на далака, която би трябвало да е нещо висше в човека, всъщност действа смачкващо върху тези хора. Вместо ентусиазъм, те имат сплин и днес той се проявява под най-различните форми.
към текста >>
Докато не го можем, ще мислим само за самите нас и това означава да придаваме голямо значение също на това, което в нас се отделя като пикочна киселина, пикочни вещества, които всъщност са определени не да бъдат проведени в
един
кръг - клетки, белтъци, а в онзи колебаещ се белтък, какъвто всъщност сме изцяло.
Това е, което следва да произлезе от антропософията, човек да бъде буден, да притежава ентусиазъм, да превърне познанието в истинска дейност, в дела, така че не само да знае нещо, а да стане нещо чрез антропософията. Едва тогава антропософията има цел и може и да я постигне. Но да стане човек сънлив чрез антропософията, означава да се изпитва прекалено много респект към физическото качество на далака и да не се оползотворят висшите духовни свойства на далака. Това обаче посочва към нещо, от което съвременното човечество особено се нуждае. То се нуждае от огън, от ентусиазъм, от въодушевление за нещо.
Докато не го можем, ще мислим само за самите нас и това означава да придаваме голямо значение също на това, което в нас се отделя като пикочна киселина, пикочни вещества, които всъщност са определени не да бъдат проведени в един кръг - клетки, белтъци, а в онзи колебаещ се белтък, какъвто всъщност сме изцяло.
Ние сме нещо голямо клетъчно, намиращо се в непрекъснато живо движение. Защото притежаваме въглерод, получаваме кислород, когато хранителните вещества се етерезират, получаваме азот, когато те се проникнат с бъбречната дейност, получаваме водород, когато чернодробната функция влиза във връзка със сетивната дейност, получаваме по този път също и сярата, или неподходящата, която днес най-много се обсъжда, или подходящата сяра. Но ние наистина получаваме това, което е необходимо, за да сме живи същества, които се състоят от белтък, въглерод, кислород, азот и сяра, но както казах, трябва да бъде подходящата сяра. Днес все още е налице твърде много от другия вид, от вида, както си представят студентите за онзи професор по философия във Вюрцбург. Той станал толкова скучен, че накрая имал само двама студента; можел да чете лекциите си в обществото на трима, но сам бил третият.
към текста >>
20.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В епохите, в които наистина се е говорило за
един
духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха.
За този, който може да възприема в духовния свят, нашето време действително представлява много важен преход и мъдростта на най-древните времена винаги е посочвала този важен преход.
В епохите, в които наистина се е говорило за един духовен свят, макар и само изхождайки от древни съноподобни познания, винаги се е казвало, че след изтичането на определено време, така наречената мрачна епоха ще приключи и ще започне една светла епоха.
Проверят ли се думите на древните мъдреци и вземат ли се на сериозно, наистина се разбира, че те са имали предвид, че около смяната на 19-то с 20-то столетие, в което живеем сега, е преходът от мрачната в светлата епоха. За нас не е необходимо да обновим чрез антропософията древната съноподобна мъдрост. Често съм казвал, че изобщо не е така, а при антропософията става въпрос за това, което понастоящем може да се опознае чрез духовното изследване. Антропософията не бива да бъде обновяване на някаква древна мъдрост, а настоящо познание. В това отношение обаче, засягащо прехода от мрачната в светлата епоха, съвременното познание трябва изцяло да съответства на древната мъдрост.
към текста >>
Първоначално бих искал с
един
пример да изясня каква е разликата на разбиращата се в този смисъл светла епоха и една мрачна епоха.
Колкото и малко да можем да кажем, виждайки събитията на съвремието от външната им страна, че като човечество, именно като цивилизовано европейско човечество ние преминаваме от по-лоши в по-добри условия, толкова, от друга страна, е истина това, което още древната мъдрост е имала предвид с преминаването в светлата епоха и което ние днес отново трябва да потвърдим. Само трябва да разбираме нещата по правилния начин.
Първоначално бих искал с един пример да изясня каква е разликата на разбиращата се в този смисъл светла епоха и една мрачна епоха.
към текста >>
Искам да изясня това с
един
пример, отнасящ се до лечението.
Искам да изясня това с един пример, отнасящ се до лечението.
Примерът с лечението е много добре приложим, защото от него може много да се прозре. В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека».
към текста >>
Виждала се е
един
вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен.
Примерът с лечението е много добре приложим, защото от него може много да се прозре. В онази древна светла или светлинна епоха не се е лекувало така, че да се разглежда физическото човешко тяло. За него изобщо не се е мислило. Изобщо в онази древна светла епоха не се е говорило за болест в смисъла, в който днес още се говори за болестта, но в бъдеще няма повече да се говори така. В онези древни времена също се е виждало, че някой човек има увреждания на органите си в една или в друга насока, че не е здрав, но не се е говорило за болест, а директно се е казвало: «Съществува смъртта и тя е завладяла човека».
Виждала се е един вид борба между живота и смъртта в случай, в какъвто днес казваме, че човекът е болен.
Така че в онези древни времена не се е говорило за болест и здраве, а когато някой човек се е разболявал в нашия смисъл на думата, се е казвало, че той се бори със смъртта. А оздравяването се е приемало като победа и изгонване на смъртта. Всъщност се е говорило за живота и смъртта. А болестта е била само специален случай смърт, бих казал, малко умиране, докато здравето е било животът.
към текста >>
Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по
един
вид хороскопен начин.
Казвало се е: «Небето е човешкото отечество, преди той да дойде тук, на Земята. Той не пасва съвсем със Земята. Трябва да бъде лекуван, като бъде поставен в правилни отношения с Космоса.» Казвало се е и това: «Понеже в човека има твърде много земни влияния, понеже в известен смисъл в него е твърде много от силата на тежестта и от всичко, свързано с нея, той трябва да бъде облекчен, трябва да се внесат надсетивните сили в него.» Надсетивни сили действат в това или в онова цвете. Тогава са били преработвани цветове на растения, като се е получавал екстракт или отвари. Хората са си казвали: «Това растение цъфти през определено годишно време; то цъфти под влиянието на Космоса в това годишно време.
Изследвало се е само доколко човекът бива повлиян именно от това годишно време.» За тази цел в по-старите времена са били търсени зависимостите на човека от небесните явления по един вид хороскопен начин.
И като лекарства на човека е било давано това, което е довеждало етерното му тяло до едно общо вибриране. Хората са си казвали: «Ако това е човекът (виж рис. 12, червено), тогава това е етерното му тяло (светло) и той се е разболял от пневмония, защото етерното му тяло в областта на белите дробове твърде силно се накланя към Земята (синьо) и понеже земните сили упражняват твърде силно влияние върху него.» Донасят му сок от цветовете на растение, който действа вътре в него и преодолява тези сили (жълто). Въвеждали са в него следователно сили, които са го поставяли във връзка с Космоса. Чрез това се е целяло да се постави цялото етерно тяло в правилните вибрации, за да се хармонизират неправилните отделни вибрации.
към текста >>
Човекът трябва да се стреми да получи правилното количество светлина в своя организъм.» Знаем как деца, които в ранната си възраст страдат от липсата на светлина, се разболяват от рахит и други болести, свързани изцяло с липсата на светлината - естествено и с други неща, една болест никога не произхожда от една-
един
ствена причина, но неща като например рахита са свързани изцяло с липсата на светлина.
Ако от днешната гледна точка човекът се разглежда по отношение на здравето и болестта, ще откриете, че и днес трябва да се каже: «Светлината има невероятно силно влияние върху човешкото здраве.
Човекът трябва да се стреми да получи правилното количество светлина в своя организъм.» Знаем как деца, които в ранната си възраст страдат от липсата на светлина, се разболяват от рахит и други болести, свързани изцяло с липсата на светлината - естествено и с други неща, една болест никога не произхожда от една-единствена причина, но неща като например рахита са свързани изцяло с липсата на светлина.
Може да се констатира колко много са заплашени от рахита деца, живеещи в града в жилища с недостатъчно светлина и колко малко имат склонност към рахита деца - разбира се взето средно аритметично, които могат да бъдат излагани по подходящ начин на светлината. И днес можем напълно да кажем, че човекът поема светлина в себе си.
към текста >>
Искам да го обясня още веднъж с
един
пример.
Искам да го обясня още веднъж с един пример.
Да приемем, че днешният лекар поставя диагноза разширение на сърцето. Той го прави, както днес се прави и открива разширение на сърцето. Човек не може много да направи с такава диагноза. Може би се е изпробвало това и онова, което може да е помогнало, но не се знае никаква взаимна връзка, поради това, че цялото не се прозира. Правилното прозрение обаче ще доведе до следното.
към текста >>
Вземете
един
орган като сърцето (виж рис.
Вземете един орган като сърцето (виж рис.
13, светло). И там приблизително след седем, осем години се извършва такава подмяна. Сърцето се обновява. Става ново. Това, което виждате при ноктите на пръстите си, че растат навън, постоянно растат, след като се отрежат, това е така при целия човек, т.е.
към текста >>
Не става въпрос толкова да се види външния готов орган, защото той е просто
един
орган, който винаги се променя и подменя.
Той диагностицира така, че предпочита отвън да очертае контурите на сърцето, на това, което е готов физически орган.
Не става въпрос толкова да се види външния готов орган, защото той е просто един орган, който винаги се променя и подменя.
И това подменяне е вътрешно подвижно и ако го начертая, е всъщност все едно, че чертая светкавица, то се намира в непрекъсната подвижност. Ако искам да разбера човека, трябва да го обхвана в неговата подвижност. А тази подвижност днес я намирам само когато разбера целия свят и въз основа на това също и човека. Това се представя пред нас; всичко трябва да премине в подвижно познание. Преди всичко още в училище трябва да започнем с подвижността.
към текста >>
[4] «Когато надхвърлиха тридесет, в тяхна чест и за доброто на света щеше да е по-добре да умрат, но от сега нататък те живееха, за да влошават околността все повече.» Това място е от фрагмента «Епизод за нашето съвремие от
един
републикански писател» (зимата 1806/07), публикувано от сина на Фихте в издадените Събрани съчинения на Фихте, VII том, стр.
[4] «Когато надхвърлиха тридесет, в тяхна чест и за доброто на света щеше да е по-добре да умрат, но от сега нататък те живееха, за да влошават околността все повече.» Това място е от фрагмента «Епизод за нашето съвремие от един републикански писател» (зимата 1806/07), публикувано от сина на Фихте в издадените Събрани съчинения на Фихте, VII том, стр.
519 и сл.
към текста >>
[6] Освалд Шпенглер, 1880-1936, германски философ и историк,
един
от основоположниците на философията на културата.
[6] Освалд Шпенглер, 1880-1936, германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.
«Залезът на Запада», Мюнхен 1922 г.
към текста >>
21.
ТРЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Хага, 5 ноември 1922 г. Скритите страни на човешкото съществуване и Христовият импулс
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако би било така, човекът би останал безсилен в
един
по-висш смисъл.
Може би бихме могли, ако мога така да се изразя, да се оплачем от боговете, че са скрили най-ценното за човека в скритите страни на живота му, че не му поднасят открито най-ценното за него.
Ако би било така, човекът би останал безсилен в един по-висш смисъл.
Точно поради това, че трябва първо да постигнем нашето истинско човешко достойнство и да опознаем човешката си същност, че трябва да направим нещо духовно-душевно, за да станем изобщо хора в правилния смисъл, ние получаваме духовно-душевни сили, които могат да проникнат в цялото ни битие. А в това преодоляване, в тази необходимост да направим нещо, за да станем хора, е заложено това, което ни прави силни, което може да ни проникне със сили именно във вътрешността на нашето същество.
към текста >>
Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в
един
вид смътно състояние.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността.
Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят. Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в
един
етерен свят.
След преминаването през сънищата човекът навлиза в сравнение с обикновеното си съзнание в безсъзнателността. Но за над сетивното познание тази безсъзнателност изглежда в действителност така, че непосредствено след заспиването човекът преминава в един вид смътно състояние.
Ако той съзнателно прозре своето състояние, ще се почувства като разлят в един етерен свят.
Ще се почувства извън своето тяло, не в тесни граници, а широко разлят. Ще чувства и възприема тялото си като нещо обективно, намиращо се извън него. Ако се осъзнае това състояние, душевността на човека би се изпълнила вътрешно с определен страх или страхливост: човек ще почувства, че е изгубил твърдата опора в живота си и стои като пред една пропаст.
към текста >>
Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма об
един
яващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм.
Това е трудността при нерелигиозните хора, че нямат такава нощна помощ срещу разпокъсаността на душата в много души и че това, което изживяват без религиозната подкрепа, го внасят в дневния живот. Защото всичко, което се преживява през нощта, се пренася като следствие в дневния живот. Не е много далеч назад времето, през което нерелигиозността е играла толкова голяма роля при хората, както през 19-то столетие. Хората все още имат следствия от това, което по-ранните, по-честните религиозни времена са представлявали за човека.
Но с напредъка на нерелигиозните времена, тя ще играе все по-значителна роля: следствието на изживяването на разпокъсаността на душата по време на сън хората ще го пренасят в дневния живот и това ще доведе дотам, човекът да няма обединяващите сили в своя организъм през деня, за да разпределя действието на хранителните средства по правилния начин в своя организъм.
Следствието на нерелигиозността ще се прояви в недалечното бъдеще като значими болести сред хората.
към текста >>
Действително всеки човек през нощта преминава през
един
предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през
един
планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през
един
стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
Действително всеки човек през нощта преминава през един предстадий в мировия страх, в копнежа по божественото и след това през един планетен стадий, в който в своето астрално тяло той чувства ехото на планетните движения и после през един стадий, свързан с неподвижните звезди, в който се чувства така - или би се почувствал, ако имаше съзнание, че изживява своята собствена душевно-духовна вътрешност като отражение на небето на неподвижните звезди.
към текста >>
За този, който прозре стадиите на съня, всяка нощ се поражда
един
важен въпрос.
За този, който прозре стадиите на съня, всяка нощ се поражда един важен въпрос.
Човешката душа, астралният организъм и азовата същност излизат от физическото тяло, тяхната вътрешност се изпълва с отраженията на планетните движения и констелациите на неподвижните звезди. Въпросът е следният: Защо всяка сутрин, след всяко спане, човекът отново се завръща във физическото си битие?
към текста >>
Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в
един
много ранен стадий от нашето предземно битие.
Виждате, че като ви описвам макар и схематично какво преживява човекът между заспиването и събуждането, е дадено нещо като отражение на пребиваването на човека изобщо в духовния свят. Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане.
Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие.
Ние виждаме, че имаме космическо съзнание. Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос. И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии. Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа
към текста >>
Там не се намираме в
един
живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос.
Виждате, че като ви описвам макар и схематично какво преживява човекът между заспиването и събуждането, е дадено нещо като отражение на пребиваването на човека изобщо в духовния свят. Така е. Всяка нощ ние изживяваме съответствието на това, което прекарваме между смъртта и новото раждане. Когато поглеждаме назад в предземното съществуване чрез имагинацията, инспирацията и интуицията, първо се виждаме като духовно-душевно човешко същество в един много ранен стадий от нашето предземно битие. Ние виждаме, че имаме космическо съзнание.
Там не се намираме в един живот, който е само отражение на космическото, както при спането, а там действително сме разляти в реалния Космос.
И приблизително в средата на живота между смъртта и новото раждане се чувстваме напълно съзнателни като духовно-душевно същество - с едно много по-ясно, по-интензивно съзнание, отколкото някога можем да имаме на Земята, заобиколени от божествено-духовни същества, от божествено-духовни йерархии. Както на Земята работим с природните сили, както имаме за инструменти външните природни предмети, така се извършва обща работа
към текста >>
Не напразно древните посветени - изхождайки от
един
вид ясновидство, което не може повече да важи за нас, но и новата инициационна наука ни показва същото - са наричали човешкото тяло «храм на боговете».
Не напразно древните посветени - изхождайки от един вид ясновидство, което не може повече да важи за нас, но и новата инициационна наука ни показва същото - са наричали човешкото тяло «храм на боговете».
То е такъв храм, защото всеки път между смъртта и новото раждане бива изтъкавано от човешката душа заедно с божествените същества от Всемира. И тогава му се дава неговия физически образ, което още ще опишем. Когато човекът работи върху духовния зародиш на физическото си тяло в показания стадий, той се намира в душевно състояние и духовна нагласа, която може да се сравни с това, което съвременният посветен нарича интуиция. Човекът живее със своята душа в делата на боговете. Той е изцяло излят в космическото божествено битие.
към текста >>
И сега му се явява като откровение, като отблясък как боговете се отдръпват от него и техните мъгляви отражения стоят пред човешката душа, като че ли
един
вид було се простира като мъгляво отражение на това, което по-рано е било реално сътворявано.
Когато обаче човекът продължи по-нататък към зачатието и раждането, това се променя. Той има впечатлението, че божествено-духовните същества от висшите йерархии се оттеглят от него.
И сега му се явява като откровение, като отблясък как боговете се отдръпват от него и техните мъгляви отражения стоят пред човешката душа, като че ли един вид було се простира като мъгляво отражение на това, което по-рано е било реално сътворявано.
Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание. Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения. Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз. Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение.
към текста >>
Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда
един
вътрешен аз.
Когато обаче човекът продължи по-нататък към зачатието и раждането, това се променя. Той има впечатлението, че божествено-духовните същества от висшите йерархии се оттеглят от него. И сега му се явява като откровение, като отблясък как боговете се отдръпват от него и техните мъгляви отражения стоят пред човешката душа, като че ли един вид було се простира като мъгляво отражение на това, което по-рано е било реално сътворявано. Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание. Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения.
Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз.
Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение. Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество. И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж.
към текста >>
Блясъкът на боговете, излъчването им стига до
един
вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество.
Интуитивното съзнание, което човек е имал преди, сега преминава в космическо инспирирано съзнание. Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения. Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз. Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение.
Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество.
И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж.
към текста >>
И каквото най-напред се събужда в човека, е
един
вид, бих казал, жадуване,
един
вид копнеж.
Човек не живее повече сред божествено-духовните същества, а в техните откровения. Затова пък в душевното съзнание все повече и повече се поражда един вътрешен аз. Бих казал, в най-висшия стадий от живота между смъртта и новото раждане се живее с божествено-духовните същества на висшите йерархии. Азът не е вътрешно силен, той отново се осъзнава вътрешно, когато боговете се оттеглят и остава само тяхното откровение. Блясъкът на боговете, излъчването им стига до един вид инспирирано съзнание, човекът обаче се чувства като собствено същество.
И каквото най-напред се събужда в човека, е един вид, бих казал, жадуване, един вид копнеж.
към текста >>
Сега тук се намира
един
външен блясък и в този външен блясък постепенно се появяват първите образи на това, което ще са физическите отражения на божествено-духовните същества.
Точно когато се засилва азовото съзнание, се събужда желанието за въплътяване на Земята. В известен смисъл човек се отдалечава от божествените светове и се приближава към това, което ще стане като земен човек. Това желание постоянно се засилва и това, което външно се съзерцава, също се променя. Преди човекът е живял сред много същества, сред божествено-духовните йерархии, усещал се е едно с тези божествени йерархии. Когато е чувствал своята вътрешност, това е бил Космосът, но Космосът са съществата, с които живее, намиращи се на висши степени на съзнанието.
Сега тук се намира един външен блясък и в този външен блясък постепенно се появяват първите образи на това, което ще са физическите отражения на божествено-духовните същества.
От съществото, което оттатък човек е опознал като висшето Слънчево същество, остава блясъкът и в този блясък постепенно изплува Слънцето, виждано отвън, от страна на света. Тук, от Земята, поглеждаме нагоре към Слънцето. Там, когато слизаме надолу, най-напред виждаме Слънцето от другата страна. Тогава изплува Слънцето, изплуват неподвижните звезди и зад тях планетните движения. И когато изплуват планетните движения, изплуват съвсем определен вид сили - лунните сили, те ни пленяват.
към текста >>
Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до
един
много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие.
Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена.
Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята. Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съ
един
и с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
В това тяло голяма част е още недокосната от земното битие, защото то е всъщност духовно тяло. За това тяло например в определен стадий още не е решено дали човекът ще бъде мъж или жена в следващото си земно битие. Защото през цялото време между смъртта и новото раждане, до един много късен стадий, преди човек да се роди на Земята, няма никакъв смисъл да се пита дали ще е мъж или жена. Това са отношения, съвсем различни от тези, които на Земята се отнасят до мъжа и жената. Има отношения, проявяващи се в духовното битие, които се отразяват на Земята, но това, което се появява на Земята като мъж и жена, получава значение едва по-късно, преди човек да слезе на Земята.
Можем в подробности да проследим как човешкото същество - ако мисли, че според определени предишни кармични взаимовръзки е по-добре да преживее настоящото си земно битие като жена - при слизането в земното битие, за да се съедини с физическия човешки зародиш, си избира време, когато тук, на Земята, е пълнолуние.
към текста >>
Не е все едно дали минаваме по
един
или друг начин например покрай Сатурн.
И както минаваме покрай Луната, която ни довежда в земното битие, така минаваме и покрай другите планети.
Не е все едно дали минаваме по един или друг начин например покрай Сатурн.
Бихме могли да преминем покрай Сатурн така, че силата на Сатурн да действа чрез особеното съотношение заедно със силата на Лъва в Зодиака. Поради това, че прекосяваме точно областта на Сатурн, когато той е усилен от Лъва в Зодиака, в душата си получаваме силата въз основа на предхождащата ни карма да посрещаме разумно външни жизнени случайности, така че те да не ни смажат. Ако Сатурн се намира повече, да речем, под влиянието на Козирог, ще станем слаби хора, които ще се пречупят пред външните жизнени условия.
към текста >>
Когато човекът вече е близо до своето слизане на Земята, за него настъпва
един
вид загуба на неговото същество.
Когато човекът вече е близо до своето слизане на Земята, за него настъпва един вид загуба на неговото същество.
Както разбрахте от моето изложение, той е бил свързан с изтъкания духовен зародиш на физическото си тяло. Проникнал е този духовен зародиш с изживяванията при слизането си през постоянните звезди и планетите. В определен стадий, много близо вече до зачатието и раждането, този духовен зародиш изчезва. Междувременно този духовен зародиш заедно със своите сили е слязъл на Земята като силова система. Той се е изплъзнал от човека, самостоятелно се е свързал на Земята с физическата наследствена субстанция, която му се предоставя от роднините, бащата и майката.
към текста >>
Между раждането и смъртта човекът действително създава
един
втори човек в земния живот.
Извършил ли съм през деня добро дело, неговото въздействие е отпечатано в моето спящо тяло вътре в духов-но-душевното, което през нощта излиза навън. Моите морални качества се намират вътре. И когато човекът преминава през портата на смъртта, той носи реализирани всички свои морални оценки.
Между раждането и смъртта човекът действително създава един втори човек в земния живот.
Този втори човек, който всяка нощ излиза от тялото, е резултат от нашия морален и неморален живот и преминава с нас през портата на смъртта.
към текста >>
Този резултат, включен в нашата вечна същност, не е
един
ственото, което имаме в духовно-душевното, което през нощта излиза извън нас.
Този резултат, включен в нашата вечна същност, не е единственото, което имаме в духовно-душевното, което през нощта излиза извън нас.
Но точно след смъртта, когато първо сме в етерното тяло и след това в астралното, почти не виждаме нещо друго в самите нас, освен тази морална същност на човека. Дали някой е бил добър или зъл, това се вижда, това е човекът. Както тук имаме кожа, нерви, кръв, кости, така пред собственото си съзерцание имаме това, което е било морално или неморално.
към текста >>
22.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 12 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в
един
духовен свят.
Днес искам първо да ви опиша от една друга страна как протича изживяването между заспиването и събуждането. Когато през деня сме в нашето съзнание, ако не сме оплетени в материалистическите представи на съвременното човечество, имаме една морална и една религиозна основа на нашия живот.
Освен това човекът трябва да чувства, че притежава едно природно познание, има морални задължения и отговорности, и освен това той почива с цялото си същество в един духовен свят.
Последното можем да го наречем религиозно съзнание. Това морално и религиозно съзнание човекът го има по време на будното си състояние. Но религиозното съзнание човекът го има само поради това, че се намира в своето физическо тяло. В това физическо тяло човекът не е сам, а заедно с него са духовете на висшия миров порядък и той живее в своето физическо тяло заедно с духовете на тези висши мирови отношения. В етерното си тяло той живее заедно с това, което тези духове на висшите мирови отношения имат предвид с моралността.
към текста >>
Но в това време ние живеем в
един
свят, който иначе е огряван от слънчевата светлина.
И когато при заспиването излезем от нашето физическо и етерно тяло, тогава като духовно-душевно човешко същество нямаме нищо друго освен това, което по време на земния живот сме си спечелили чрез съзерцанието на природата. В леглото си ние изоставяме освен физическото и етерното тяло - колкото и парадоксално да звучи - също религиозното чувство и моралните чувства и между заспиването и събуждането живеем като неморално същество.
Но в това време ние живеем в един свят, който иначе е огряван от слънчевата светлина.
И поради това, че моралният миров порядък е извън етера, поради това ариманичната същност има достъп до този етер, в който навлизаме със заспиването. Тази ариманична същност говори на човека по време на съня. И каквото тази ариманична същност говори, всъщност е фатално нещо, защото тази ариманична същност с право се нарича дух на лъжата, заради това, че така представя нещата на спящия човек, като че ли доброто е зло, а злото е добро. Неотдавна във вестника имаше една бележка за нещо, което днес вече е изследвано от природната наука, въпросът защо престъпниците имат така добър сън, докато точно моралните хора с добра съвест често не могат да спят. Това се обяснява с казваното от мен сега.
към текста >>
Например
един
такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него.
Той си е казвал: «Ако тук, на Земята, не мога това или онова, значи, че при слизането си не съм се държал както трябва спрямо звездите и трябва да се коригирам при следващия ми престой във времето между смъртта и новото раждане.» В древни времена човекът е развивал нещо за живота, което може да се нарече духовна диета. В древните мистерии е имало водачи, които са били нещо подобно на съвременния лекар. Но съвременният лекар дава указания за тялото. Това е съвсем разбираемо и не бива да се оспорва. Древните водачи в мистериите, които са били и лекари в това отношение, са давали указания как, когато се страда от нещо, трябва да се промени отношението на човека например към Венера или Сатурн, като на хората са били давани душевни указания.
Например един такъв древен лекар в мистериите констатира, че човекът, потърсил помощ при него, има твърде силно привличане към физическото си тяло; то не му е само обвивка, облекло, а той много силно живее с него.
Приблизително, както ако някой човек днес винаги спи в своето облекло, така е изглеждал за лекаря някой човек, който е имал някакъв недостатък и поради това е бил силно свързан с физическото си тяло. Лекарят му е казвал: «Опитай, когато вечер има пълнолуние, да отправиш поглед към Луната и същевременно да кажеш тази или онази мантра.»
към текста >>
Някога древните хора са можели да съзерцават предишния си живот и живота, който човекът е изживял в духовния свят, преди да се съ
един
и тук, на Земята, с физическото и етерното си тяло, чрез едно елементарно ясновиждане.
Някога древните хора са можели да съзерцават предишния си живот и живота, който човекът е изживял в духовния свят, преди да се съедини тук, на Земята, с физическото и етерното си тяло, чрез едно елементарно ясновиждане.
Днес това може да се постигне само чрез истинската наука за духа, както тя е представена в антропософията.
към текста >>
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в
един
чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии.
Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества. Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера. И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие. Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие. Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>
Искам да ви го илюстрирам с
един
пример.
Но със съзерцанието чрез инспирираното съзнание на времето, което сме прекарали преди да слезем като хора на Земята, чрез това ясновиждане става ясно как известно време ние живеем в един чисто духовен свят, в който не съществуват минералното, растителното и животинското царство, също и звездите, които съзираме в околността на Земята, а около нас са съществата на висшите йерархии. Известно време между смъртта и новото раждане ние живеем между духовните същества. Едва след това проникваме през звездното небе надолу към Земята и минаваме с по-голяма или с по-малка симпатия през една или друга звездна сфера. И там е така, че ние наистина подготвяме нашето земно битие. Според това как се отнасяме към звездните сфери, през които преминаваме, се определя и нашето земно битие.
Искам да ви го илюстрирам с един пример.
към текста >>
В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл,
един
космически спомен за духовните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
Но споменът, както знаете, е винаги по-слаб и блед от изживяването. Помислете си как, ако сте изгубили близък човек, след известно време мъката отслабва. Така отслабва в съня това живо присъствие в духовния и звездния свят. И затова именно в съня човекът е изложен на всичко, за което ви разказах в началото на днешните разисквания.
В съня ние имаме само слабо отражение, в известен смисъл, един космически спомен за духовните и звездните изживявания, които сме имали между смъртта и последното раждане.
към текста >>
23.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 16 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Зад това, което човекът възприема по този начин в себе си чрез своите инстинкти, нагони и страсти, се намира
един
свят от същества, които имат вътрешно отношение към хората, но са от подчовешки вид.
Второто, което трябва да се вземе под внимание, е, че човекът има в себе си физическа природа и когато погледне навътре в себе си, възприема тази физическа природа като свои инстинкти, свои страсти. Всичко това, естествено, е астрално, но то произтича от физическата природа.
Зад това, което човекът възприема по този начин в себе си чрез своите инстинкти, нагони и страсти, се намира един свят от същества, които имат вътрешно отношение към хората, но са от подчовешки вид.
Така че, когато възприемаме обкръжението със сетивата си, когато виждаме повърхността на природата, външната страна на природата, зад нея трябва да предполагаме свръхсетивната природа. А когато погледнем в себе си и сами възприемаме нашите нагони, инстинкти, страсти, тогава зад това, което се проявява в нас, трябва да предполагаме една подсетивна природа. Надсетивната природа, намираща се около нас, може да преценява само този, който притежава духовен взор, който не се насочва само като природната наука към това, което протича в строгите природни закони. Там, където природната наука може да изследва така, никога няма да се види стоящата зад природата надсетивна природа. Тя се показва, когато човекът изостри духовния си взор за това, което не е закономерно, а за което обикновено се казва, че то става случайно.
към текста >>
Така че, когато поглеждаме в нашата атмосфера, в обкръжението на Земята, в което се намираме като хора, около нас съществува
един
свят от същества, които са въздушни и топлинни същества.
Това тяло се образува, разгражда се, преминава през бързи метаморфози. Това, което виждаме в облаците, чувстваме в повея на ветровете, е само външен израз, само делата на тези същества. Тялото стои на заден план, то е въздушно и топлинно тяло.
Така че, когато поглеждаме в нашата атмосфера, в обкръжението на Земята, в което се намираме като хора, около нас съществува един свят от същества, които са въздушни и топлинни същества.
Тези въздушни и топлинни същества са от същия вид, който в моите книги и лекции често съм наричал луциферични същества.
към текста >>
Такива мечтателно екзалтирани, предразположени към мъглява мистика хора много лесно се поддават на влиянията на тези същества, които искат да отвлекат човека от Земята, да го направят
един
вид ангелско същество, за да не се изкушава от неморалното.
Най-малкото, човекът да няма тяло, в което да се намират земни и водни елементи. Те желаят да изградят човека по своя начин, понеже биха го направили напълно морално същество, но без да притежава свобода. Той не би имал никаква физическа природа и би бил напълно морално същество. В течение на годината тези същества постоянно се борят по ужасен начин да откъснат човека от Земята и да го въвлекат в своята сфера, да го отчуждят и лишат от Земята. Тези същества са особено опасни за всички мечтателно екзалтирани и предразположени към мъглява мистика хора.
Такива мечтателно екзалтирани, предразположени към мъглява мистика хора много лесно се поддават на влиянията на тези същества, които искат да отвлекат човека от Земята, да го направят един вид ангелско същество, за да не се изкушава от неморалното.
към текста >>
И те се борят, ако мога да си послужа с
един
земен израз, «на нож», за да постигнат това.
Колкото и да звучи странно и парадоксално, в тези власти, които се изявяват във вятъра и времето, пулсират във въздушните течения, имаме съществата, които най-много мразят човешката свобода и не искат да знаят за нея, искат да унищожат човешката свобода, да направят от хората морални автомати и много добри ангелски същества.
И те се борят, ако мога да си послужа с един земен израз, «на нож», за да постигнат това.
към текста >>
Тези земни явления, пред които, както знаете, природната наука е напълно безсилна, показват на духовно-изострения поглед, че зад тях стои
един
свят от подчовешки същества.
Тези същества обаче не са вътре в човека. В човека са само техните въздействия. Тези същества живеят непосредствено на Земята, но така, че човекът не може да ги види, понеже никога не са имали толкова оформено тяло, че той да може да ги вижда. Те имат само тяло, което живее в земния и водния елемент. А делата им в явленията на Земята са приливите и отливите, вулканичните изригвания и земетресенията.
Тези земни явления, пред които, както знаете, природната наука е напълно безсилна, показват на духовно-изострения поглед, че зад тях стои един свят от подчовешки същества.
А тези подчовешки същества са подвластни на онези сили, които в други взаимовръзки винаги наричам ариманични власти. Ариманичните власти с техните различни подчинени духове - до коболдообразните същества са намиращите се в земния и водния елемент на Земята поддухове - са си поставили, така да се каже, друга задача. Ако се разгледат всички тези същества, човек не може да им се сърди. Как да се сърдим на луциферичните същества? Те искат най-доброто, именно да направят човека едно разбиращо се от само себе си морално същество.
към текста >>
И там чака Ариман, там ариманичните власти чакат в някоя инкарнация хората да пропаднат чрез карма, причинена от инстинктите, нагоните и страстите, да пропаднат, да им хареса едно такова същество така, че в някой земен живот да си кажат: «Не искам да се завърна отново в духовния свят, искам, след като съм напуснал физическото си тяло, от което човек отново се издига в
един
надсетивен живот, да се въплътя в такова подсетивно същество.
И там чака Ариман, там ариманичните власти чакат в някоя инкарнация хората да пропаднат чрез карма, причинена от инстинктите, нагоните и страстите, да пропаднат, да им хареса едно такова същество така, че в някой земен живот да си кажат: «Не искам да се завърна отново в духовния свят, искам, след като съм напуснал физическото си тяло, от което човек отново се издига в един надсетивен живот, да се въплътя в такова подсетивно същество.
Така ще остана съединен със Земята. Няма повече да умирам, ще остана свързан със Земята. Аз избирам да бъда едно подсетивно същество.»
към текста >>
Така ще остана съ
един
ен със Земята.
И там чака Ариман, там ариманичните власти чакат в някоя инкарнация хората да пропаднат чрез карма, причинена от инстинктите, нагоните и страстите, да пропаднат, да им хареса едно такова същество така, че в някой земен живот да си кажат: «Не искам да се завърна отново в духовния свят, искам, след като съм напуснал физическото си тяло, от което човек отново се издига в един надсетивен живот, да се въплътя в такова подсетивно същество.
Така ще остана съединен със Земята.
Няма повече да умирам, ще остана свързан със Земята. Аз избирам да бъда едно подсетивно същество.»
към текста >>
Следователно, ако вземете в ръка
един
кристал,
един
минерал или едно растение, няма да забележите, че има кавга между тези два вида същества.
Следователно, ако вземете в ръка един кристал, един минерал или едно растение, няма да забележите, че има кавга между тези два вида същества.
Но в момента, в който съзрете проникването на човешкото тяло с душата, там ще видите, че тези същества се държат така едно с друго, че луциферичните същества казват на ариманичните: «Ние обещахме на Бог Отец да не се караме за минералите, растенията, животните и човека, докато той още е несъзнателно същество, което не мисли, а живее като животно, няма да се борим за тях, но за човека, който е постигнал своето самосъзнание, ще се борим на нож. И между въздушно-огнените и земноводните същества се развихря ужасна война за човека. Това трябва да се прозре. Днес човекът е пораснал по отношение на познанието на външната природа. Да, в нея луциферичните и ариманичните същества се понасят.
към текста >>
Но те правят всякакви усилия да могат да се проявят също и в човека и в своята крепост не са само такива, че да враждуват
един
ствено срещу въздушните и огнените същества, а предимно се противят срещу Яхве и неговите помощници от Венера и Меркурий.
Докато човекът спи, те се приближават до него и му казват, че доброто е зло, а злото е добро. Това човекът го възприема с ужасна лекота, докато спи, и го внася след това в своето физическо и етерно тяло. А тези ариманични същества вярват да постигнат своята цел с нашепванията на безсъвестното зло, така че можем да кажем, че човекът трябва всъщност да бъде напълно зависим по отношение на нисшата си природа от по-висшите власти, от лунните, венерините, меркуриевите власти. Нисшата природа не е зла и нисша сама по себе си; тя става такава поради това, че противниковите на Яхве сили проникват в хората по описания начин. Яхве желае тези същества да се проявяват само в прилива и отлива, във вулканичните изригвания и в земетресенията.
Но те правят всякакви усилия да могат да се проявят също и в човека и в своята крепост не са само такива, че да враждуват единствено срещу въздушните и огнените същества, а предимно се противят срещу Яхве и неговите помощници от Венера и Меркурий.
Така човекът се намира в борба, която от едната страна се води от Яхве и неговите привърженици, които се борят за справедливостта във Всемира, а от другата страна стоят тълпите на Ариман, който далеч превъзхожда хората по ум и иска изцяло и напълно да отрече моралната природа и да направи хората автомати на интелигентността.
към текста >>
да му дадат сетива, които са правилно поставени в
един
физически човешки организъм и остават на повърхността.
Така че въздушните и огнените същества нападат ариманичните сили не само от своите крепости във въздуха, а те се борят срещу всичко, което като въздействия се упражнява върху хората от Марс, Юпитер, Сатурн. Марс, Юпитер и Сатурн, далечните планети, които имат въздействия върху хората - техните духовни същества имат въздействия върху хората, които живеят предимно в очите, ушите, накратко в сетивните органи по повърхността на човека. Докато Луната, Венера и Меркурий въздействат вътре в човека, във вътрешните органи, Сатурн, Юпитер и Марс имат своите въздействия в сетивните органи. Въздействията например от Сатурн се простират главно в човешките очи. Тези същества, сатурновите, юпитеровите и марсовите същества искат да направят човека истински земен човек, т.е.
да му дадат сетива, които са правилно поставени в един физически човешки организъм и остават на повърхността.
Те искат да му дадат нерви, които произлизат от сетивата и се разпростират във вътрешността. Сатурн дава сетивата. Юпитер дава нервните продължения на сетивата, а Марс е такава сила, която например дава говора. Следователно тези същества искат да донесат всичко, което е на повърхността на човека. Тези сетива и нерви са вдлъбвания навътре в човешката кожа.
към текста >>
Следователно те искат да го направят
един
морален автомат.
Но въздушните и огнените същества искат да проникнат човека изцяло с неговата сетивна природа, така че, като възприема със своите сетива, той да не вижда нищо друго освен това, което е морално.
Следователно те искат да го направят един морален автомат.
към текста >>
Но те не се чувстват добре по отношение на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа
един
срещу друг.
А в детайли се проявява следното. Първоначално се установява как луциферичните и ариманичните същества са разочаровани от Земята чрез физическата същност на човека. Получават се най-силни впечатления за разочарованията на Ариман и Луцифер, когато се намираме при психично болни хора или в психиатриите, защото и в двата случая Ариман и Луцифер изживяват силни разочарования. Както казах, тези два вида същества водят жестока борба за природата на човека.
Но те не се чувстват добре по отношение на своите цели, ако вътре в човешката природа извоюват победа един срещу друг.
към текста >>
В много случаи тя е
един
ственото средство за добрите власти да спасят човека от лапите на Ариман.
Когато тези болести се проявят някъде във физическата природа на някой човек, тогава Ариман е извоювал победа над Луцифер, свързана с това, че физическата природа на човека е разрушена за известно време. Тогава тази физическа природа не служи на Ариман, за да изтръгне от нея инстинктите, нагоните и да образува своя собствен род. От това ще получите може би парадоксален, но правилен възглед за болестта.
В много случаи тя е единственото средство за добрите власти да спасят човека от лапите на Ариман.
към текста >>
24.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Ако в живота бихме загубили физическото си тяло за
един
момент, етерното тяло веднага би получило като чрез една еластична сила тенденцията да се разтвори в целия Космос.
Но след смъртта човек не може да задържи за дълго време етерното тяло, защото то е свързано с целия Космос. То иска да се разпростре в Космоса.
Ако в живота бихме загубили физическото си тяло за един момент, етерното тяло веднага би получило като чрез една еластична сила тенденцията да се разтвори в целия Космос.
И само чрез физическото тяло, в което това етерно тяло остава винаги, то бива задържано по време на живота. Липсват ли обвързващите сили на физическото тяло, тогава етерното тяло започва да се разширява и след няколко дни то се изгубва за нас поради голямото си разширение. Знаете, че ако имате една малка капка вода и я затоплите, тя се разширява на всички страни и се изгубва. Повече не можете да я виждате. Така се разширява етерното тяло след смъртта и след няколко дни то се изгубва.
към текста >>
И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съ
един
ява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава.
Защото лунните сили са, така да се каже, концентрирани в космическата Луна, но те разпростират дейността си нашироко. На Земята това се вижда в силите на смъртта. Тези сили са същевременно и силите на раждането. Те въвеждат човека в живота и се появяват, когато човекът напуска живота. По този начин се получава разбиране на взаимовръзката между раждането и смъртта.
И ако се вземат всички хора, които умират в следващи едно след друго времена, е така, че от всеки човек в известен смисъл излиза образът на смъртта и отново се съединява с духовната атмосфера, която обгръща Земята като въздушната атмосфера и която съдържа това, което смъртта отдава и което раждането отново получава.
От силите, които в известен смисъл се издигат от труповете на хората, хората отново се раждат. Да, нашите растежни сили духовно са тясно свързани със силите на смъртта, обгръщащи Земята.
към текста >>
Земята изглежда различно, погледната от долината или от
един
планински връх, така и животът изглежда различно, погледнат оттук, от физическия свят, отколкото от отвъд.
Земята изглежда различно, погледната от долината или от един планински връх, така и животът изглежда различно, погледнат оттук, от физическия свят, отколкото от отвъд.
И така можем да кажем, че ние не преценяваме правилно взаимовръзката на земния живот с надземния живот, с живота след смъртта.
към текста >>
Ние пристъпваме в
един
чисто духовен свят, натоварени със спомена за това, което ни е оставил нашият земен живот.
Но истината е, че живата дейност, в която човек се е намирал преди това, се преобразува в мисловна картина, само че сега мисли едно съвсем друго съзнание, едно звездно съзнание, докато тук е мислило земното съзнание. Продължавате сега по-нататъшния си път в духовния свят, като трябва да живеете с онези същества, чийто физически отблясък са Слънцето, Луната и звездите. Вие трябва да живеете по-нататък с духовете на звездите. Там внасяте спомените си за същността на кармата, която преди сте изоставили с напускането на астралното си тяло. Изоставили означава, че всичко, което преди това е било вътре, сега е спомен, който имаме като космичен човек.
Ние пристъпваме в един чисто духовен свят, натоварени със спомена за това, което ни е оставил нашият земен живот.
към текста >>
Но точно когато схванем в
един
ство отделните звезди, принадлежащи към Зодиака, имаме пътя, който човекът тогава изминава.
Преминем ли през сатурновата сфера, пристъпваме в това, което древните светогледи са наричали Зодиак. Той е само представителят на неподвижните звезди, изобщо на страната на духа.
Но точно когато схванем в единство отделните звезди, принадлежащи към Зодиака, имаме пътя, който човекът тогава изминава.
Този път човекът го изминава, за да може с помощта на духовните йерархични същества да изгради от силите на целия Космос духовния зародиш на своето следващо физическо тяло.
към текста >>
Докато например изживявате онези духовни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е
един
космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена.
Вие действително трябва да изградите духовния зародиш на цялото си физическо тяло. Той се изгражда от детайлите на Всемира.
Докато например изживявате онези духовни същества, чийто физически отблясък е зодията на Овена, вие работите заедно с йерархиите на Овена върху своята глава, върху бъдещата ви глава, която наистина е един космос, който след това сам се свива във физическото тяло, но в своята глава носите в себе си целия Космос, погледнато от страна на Овена.
Докато в областта на Овена работите заедно с йерархиите на Овена, планетите светят също както светят към Земята, светят духовно към другата страна. Представете си например, че работите по-нататък от съзвездието на Овена до съзвездието на Телеца. Докато в съзвездието на Телеца работите заедно с йерархиите, вие работите върху връзката на ларинкса с белите ви дробове. Когато Марс свети нагоре към сферата на Телеца, в движението на Марс се отразява всичко, което сте сгрешили или сте направили правилно на Земята чрез вашите говорни органи. Всяка лъжа, която човекът е казал, сега Марс му я отразява духовно в сферата на Телеца, когато човекът работи в нея.
към текста >>
Да, така е, колкото и да изглежда странно от земна гледна точка, че ние съглеждаме там отвън планетните движения, когато виждаме как Марс извършва своите движения по посока към Телеца, тези движения образуват
един
знак, който в същото време звучи, и това е звездният шрифт, записан от нашите собствени дела в мировото пространство.
Да, така е, колкото и да изглежда странно от земна гледна точка, че ние съглеждаме там отвън планетните движения, когато виждаме как Марс извършва своите движения по посока към Телеца, тези движения образуват един знак, който в същото време звучи, и това е звездният шрифт, записан от нашите собствени дела в мировото пространство.
Нищо чудно, че когато отново се обърнем назад, ние подготвяме това, което след това принадлежи към нас, отговаря на нашата карма. Защото ние можем да подготвим бъдещото си физическо тяло само непрекъснато възприемайки звездното слово.
към текста >>
Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за
един
живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса.
Преди сме се чувствали между тези духовни същества. Когато сме подготвили човешката глава за следващия живот, чувстваме, че работим заедно с тези духовни същества. Сега духовните същества ни се представят в картинни образи. Но поради това в нас навлиза действието на лунните сили. Ние се чувстваме отново като същества, които всъщност трябва да живеят в себе си.
Още не се намираме в едно физическо тяло, но имаме предчувствието за един живот в себе си, за едно наново отчуждаване от Космоса.
Пред себе си нямаме повече духовните същества, каквито са те самите, а само техните отражения.
към текста >>
И с това етерно тяло тогава се съ
един
яваме с човешкия зародиш, след като известно време той е бил в тялото на майката.
Наистина е така, че това, което подготвяме като зародиш на физическото тяло, се свива и попада в течението на възпроизвеждането при една физическа двойка. И ние оставаме назад като духовно-душевни същества, които усещат своята принадлежност към това, което се е изплъзнало и е слязло долу, но което не може непосредствено да се свърже с тях. То може да се свърже, когато в това състояние привлече като свое етерно тяло етерните сили от целия Космос. И след като духовният зародиш на нашето физическо тяло ни се е изплъзнал и долу се подготвя нашето физическо тяло в тялото на майката, ние събираме силите, за да формираме нашето етерно тяло.
И с това етерно тяло тогава се съединяваме с човешкия зародиш, след като известно време той е бил в тялото на майката.
към текста >>
Но ние се намираме в
един
много важен период от земното битие.
За сегашното съвремие земното време е това, през което човекът, след като е слязъл от звездната сфера, има спомена за своя предишен живот и се свързва с този спомен. Той сам си подготвя своето физическо тяло в звездната сфера и по-късно, след като е слязъл долу, се свързва с това свое физическо тяло.
Но ние се намираме в един много важен период от земното битие.
Значимостта на този период от земното битие я разбираме само ако знаем, че подготвящо сме изградили нашето физическо тяло в звездната сфера и го обличаме, когато слезем на Земята. Но в този момент се подготвя нещо съществено именно в нашата епоха.
към текста >>
Ние ще бъдем в състояние да навлезем в едно тяло, което е трябвало да бъде подготвено от
един
друг човек, който ние особено сме увредили, а другият ще може да навлезе в подготвеното за нас тяло.
Ние ще бъдем в състояние да навлезем в едно тяло, което е трябвало да бъде подготвено от един друг човек, който ние особено сме увредили, а другият ще може да навлезе в подготвеното за нас тяло.
Така това, което можем да извършим на Земята, ще може да се поправи кармично по друг начин, отколкото обикновено. В известен смисъл като хора ние ще сме в състояние да разменим физическите си тела.
към текста >>
Като хора ние излизаме от една епоха, в която в известен смисъл всеки е имал приемственост относно физическото си тяло и пристъпваме в една епоха, в която чрез Михаиловото господство ще стане възможно да работим
един
за друг и върху физическия духовен зародиш на човешките тела.
Като хора ние излизаме от една епоха, в която в известен смисъл всеки е имал приемственост относно физическото си тяло и пристъпваме в една епоха, в която чрез Михаиловото господство ще стане възможно да работим един за друг и върху физическия духовен зародиш на човешките тела.
И в хода на земната инкарнация ще последва, че чрез тази взаимна работа в духовното ние ще подготвим една по-късна бъдеща епоха - ако се спомене нейната същност, тя ще изглежда като пълен парадокс, но е така, когато хората също и на Земята ще могат да навлизат с душите си в онези тела, които особено са увредили и ще приемат душите в своето тяло. Това ще настъпи, когато самата Земя премине в други състояния. Но казаното днес като една действителност, която чрез Михаиловото господство настъпва в духовния свят, ще бъде подготовката за това.
към текста >>
Вие поддържате силите, които довеждат дотам, хората да могат да живеят
един
за друг в такава степен, че да вземат решение, кое физическо тяло ще поемат, според това, което ще бъде най-доброто за цялото човечество.
Точно при този пример правилно виждате същността на идеалната магия. Ако тук, на Земята, оставите да ви подейства посвещението, идващо от науката за духа, вие поддържате Михаиловото господство.
Вие поддържате силите, които довеждат дотам, хората да могат да живеят един за друг в такава степен, че да вземат решение, кое физическо тяло ще поемат, според това, което ще бъде най-доброто за цялото човечество.
към текста >>
Но той е именно слязъл на Земята, об
един
ил се е с човечеството.
Така исках да ви насоча към този важен момент, който в настоящия момент от развитието на човечеството е навлязъл в хода на човешкото развитие. Не бива да се плашим, когато става въпрос да разкрием факти на духовния свят, които навлизат в човешкия живот. Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с духовния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят. И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството. Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят».
Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството.
Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние. Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък. Неговото царство е такова, че духът ще господства тук, на Земята. А това ще стане, когато човечеството разбере по правилния начин господството на Михаил.
към текста >>
За това е необходимо още по-интензивно об
един
яване на приятелите, които тук по толкова мил начин организираха трите лекции.
Имам впечатлението, че се желае антропософията да се оттегли повече в сянка и да се поощряват страничните течения. Бих желал да не се появи недоразумението, че това е мое желание. Страничните течения ще процъфтяват само ако действа мощен импулс в самата антропософия.
За това е необходимо още по-интензивно обединяване на приятелите, които тук по толкова мил начин организираха трите лекции.
Бих желал да кажа всичко това тук, за да не се появят някакви недоразумения.»
към текста >>
25.
ПЕТА ЧАСТ. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 17 ноември 1922 г. (полупублична). Екзактно познание за свръхсетивните светове в смисъла на антропософската наука за духа
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата,
един
вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание.
Нека това изказване да не се приема твърде леконравно. Знаем, че всичко, чрез което човекът знае за своето съществуване, се дължи на преживяванията му в сетивния свят.
Когато човекът стигне така далеч, че без впечатленията, идващи от очите, ушите и другите сетива, може да развива вътрешен живот, който е по-интензивен, отколкото само животът чрез сетивата, един вътрешен живот, който да не се опира само на сенчестите бледи мисли, а на вътрешно живи мисли, да изживее мислите така, както иначе изживява само сетивните впечатления, тогава той изживява едно второ битие, тогава изживява друго самосъзнание.
Изживява се точно това, което бих искал да нарека събуждане за живот не извън тялото, а във вътрешността, в душевността на човека, въпреки че физическото тяло остава спокойно и нечувствително, както е в съня.
към текста >>
Ние не го изживяваме в следващи
един
след друг моменти, но то съществува.
Това времево тяло съществува.
Ние не го изживяваме в следващи един след друг моменти, но то съществува.
То съществува със своята вътрешна подвижност. В своя досегашен земен живот човек се вижда така, както иначе си спомня за този земен живот, но само в бледи сенчести мисли. Целият земен живот се просветлява така, че човек се намира вътре във всеки момент.
към текста >>
Така се научаваме да познаваме
един
втори човек в нас.
Когато изживеем това вътрешно просветление, знаем, че в себе си носим не само физическото пространствено човешко тяло. Знаем, че човекът има още едно второ, по-фино тяло, изтъкано от картинни образи на досегашния земен живот, но от такива образи, които същевременно творчески изграждат този земен живот, а именно в нашата дейност и в нашия организъм, в който организъм се намираме и чиято дейност сме извършили.
Така се научаваме да познаваме един втори човек в нас.
към текста >>
Този втори човек, който опознаваме по този начин, го възприемаме как се изживява в
един
фин етерен, бих казал, просветлен свят, както физическото пространствено тяло се изживява във физическия свят.
Този втори човек, който опознаваме по този начин, го възприемаме как се изживява в един фин етерен, бих казал, просветлен свят, както физическото пространствено тяло се изживява във физическия свят.
Светът е отново тук във фини форми. В основата на всичко физическо лежат фини етерни образувания, които могат да се съзерцават по този начин.
към текста >>
Стига се до разбирането как първоначално да се задържи (в съзнанието)
един
надсетивен етерен свят - после ще говорим за другите надсетивни светове, но
един
надсетивен етерен свят, който ни обгръща в нашия досегашен земен живот и обхваща и етерното на външната природа чак до звездния свят.
Така човек излива, така да се каже, в своите обикновени човешки способности това, което е невероятно бегло и течащо и бързо профучава. Всичко това не става несъзнателно както при медиумите, а се извършва с пълно съзнание. Човек излива всичко това в своите обикновени човешки телесни способности. Така може да го задържи. Чрез това се стига до разбирането на нещо много важно.
Стига се до разбирането как първоначално да се задържи (в съзнанието) един надсетивен етерен свят - после ще говорим за другите надсетивни светове, но един надсетивен етерен свят, който ни обгръща в нашия досегашен земен живот и обхваща и етерното на външната природа чак до звездния свят.
Научаваме се да познаваме този етерен свят. Научаваме се сами да се изживяваме в този етерен свят и знаем, че без да се опрем отново на физическото тяло, е невъзможно да задържим този свят повече от два до три дни. Когато тези способности са добре изградени, се стига дотам, този свят да се задържи два до три дни. И понеже тогава чрез неща, за които веднага ще говоря, могат да се обхванат от съвременния посветен, може и да се прецени, какво е това, което човек, без да се опира на телесните способности, може да го задържи в етерното тяло, в тялото на изграждащите сили. Това е същото, което човекът, минал през портата на смъртта, изоставил физическото си тяло, което се разпада, първоначално съзира със своето по-висше самосъзнание и което поради споменатата причина не може да остане в човешкото самосъзнание повече от два до три дни след смъртта на физическото тяло.
към текста >>
Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си
един
свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта.
Той стига дотам да просветли своя собствен висш живот и да опознае в себе си онази светлина, чрез която в първите два до три дни след смъртта има около себе си един свят, различен от света, който имаме около нас, когато гледаме със сетивата си нашето обкръжение по време на земния си живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Да си представим, че гледаме
един
кристал.
Да си представим, че гледаме един кристал.
Имаме кристала пред очите си. Този, който иска да е само медиум или да дойде до един вид хипноза, се втренчва в кристала и впечатлението, което кристалът упражнява върху него, го пренася в състояние на занесеност. С това антропософската наука за духа няма нищо общо. За нея важат съвсем други упражнения. За нея важи, когато гледаме един кристал, първо да стигнем дотам, да се абстрахираме от него, както иначе се абстрахираме само от мисли.
към текста >>
Този, който иска да е само медиум или да дойде до
един
вид хипноза, се втренчва в кристала и впечатлението, което кристалът упражнява върху него, го пренася в състояние на занесеност.
Да си представим, че гледаме един кристал. Имаме кристала пред очите си.
Този, който иска да е само медиум или да дойде до един вид хипноза, се втренчва в кристала и впечатлението, което кристалът упражнява върху него, го пренася в състояние на занесеност.
С това антропософската наука за духа няма нищо общо. За нея важат съвсем други упражнения. За нея важи, когато гледаме един кристал, първо да стигнем дотам, да се абстрахираме от него, както иначе се абстрахираме само от мисли. Имаме един кристал пред себе си и се учим да погледнем през него не физически, а душевно, така че да не използваме очите си, за да го разглеждаме, макар те да са напълно отворени, а да изграждаме душевното си опознаване така, че да не виждаме кристала, да го отстраним от съзерцанието. Това упражнение може да се прави, като се абстрахираме от някой цвят, който имаме пред себе си, така че да не го виждаме, макар да е пред нас, но да продължаваме да го гледаме.
към текста >>
За нея важи, когато гледаме
един
кристал, първо да стигнем дотам, да се абстрахираме от него, както иначе се абстрахираме само от мисли.
Да си представим, че гледаме един кристал. Имаме кристала пред очите си. Този, който иска да е само медиум или да дойде до един вид хипноза, се втренчва в кристала и впечатлението, което кристалът упражнява върху него, го пренася в състояние на занесеност. С това антропософската наука за духа няма нищо общо. За нея важат съвсем други упражнения.
За нея важи, когато гледаме един кристал, първо да стигнем дотам, да се абстрахираме от него, както иначе се абстрахираме само от мисли.
Имаме един кристал пред себе си и се учим да погледнем през него не физически, а душевно, така че да не използваме очите си, за да го разглеждаме, макар те да са напълно отворени, а да изграждаме душевното си опознаване така, че да не виждаме кристала, да го отстраним от съзерцанието. Това упражнение може да се прави, като се абстрахираме от някой цвят, който имаме пред себе си, така че да не го виждаме, макар да е пред нас, но да продължаваме да го гледаме.
към текста >>
Имаме
един
кристал пред себе си и се учим да погледнем през него не физически, а душевно, така че да не използваме очите си, за да го разглеждаме, макар те да са напълно отворени, а да изграждаме душевното си опознаване така, че да не виждаме кристала, да го отстраним от съзерцанието.
Имаме кристала пред очите си. Този, който иска да е само медиум или да дойде до един вид хипноза, се втренчва в кристала и впечатлението, което кристалът упражнява върху него, го пренася в състояние на занесеност. С това антропософската наука за духа няма нищо общо. За нея важат съвсем други упражнения. За нея важи, когато гледаме един кристал, първо да стигнем дотам, да се абстрахираме от него, както иначе се абстрахираме само от мисли.
Имаме един кристал пред себе си и се учим да погледнем през него не физически, а душевно, така че да не използваме очите си, за да го разглеждаме, макар те да са напълно отворени, а да изграждаме душевното си опознаване така, че да не виждаме кристала, да го отстраним от съзерцанието.
Това упражнение може да се прави, като се абстрахираме от някой цвят, който имаме пред себе си, така че да не го виждаме, макар да е пред нас, но да продължаваме да го гледаме.
към текста >>
И тогава разбираме какво ще изживеем по-нататък, как към събитието на смъртта ще се прибави
един
живот, който протича три пъти по-бързо от земния живот.
Чрез това се учим да познаваме какво изживява човекът след смъртта, когато са преминали трите дни, за които говорих. Учим се чрез този подобен на спомнянето процес да познаваме значението на трите дни след смъртта, когато човек се чувства в едно мирово съзнание, в едно космическо съзнание, където оглежда етерното си тяло от Космоса, поглежда още веднъж ретроспективно върху изживяното в своя земен живот.
И тогава разбираме какво ще изживеем по-нататък, как към събитието на смъртта ще се прибави един живот, който протича три пъти по-бързо от земния живот.
Научаваме се да го познаваме чрез съзерцанието на нощните изживявания.
към текста >>
От етерното съзерцание, което трае само кратко време след смъртта, знаем, че започва
един
живот, който ще трае двадесет, тридесет години, но и по-малко, според това колко е продължил земният живот на човека.
От етерното съзерцание, което трае само кратко време след смъртта, знаем, че започва един живот, който ще трае двадесет, тридесет години, но и по-малко, според това колко е продължил земният живот на човека.
Този живот протича приблизително - всичко това е относително - три пъти по-бързо от изтеклия земен живот. Ако някой е починал на тридесет години, след смъртта си живее три пъти по-бързо, следователно - десет години. Който е станал на шестдесет години, изживява ретроспективно своя живот след смъртта в продължение на двадесет години, но всичко е приблизително.
към текста >>
Тогава започва
един
друг, чисто духовен живот.
Тогава е необходимо човекът не само да се научи да живее извън своето пространствено тяло, а и в едно съвсем друго съзнание, различно от това, което има във физическия свят. Тогава човекът се научава как след изживяването на моралните си качества през една трета от времето на изминалия си земен живот, започва надсетивното духовно изживяване. Той научава какво става нататък.
Тогава започва един друг, чисто духовен живот.
Но трябва първо да се създаде възможността екзактното ясновидство да се издигне от обикновеното съзнание към едно чисто, по-висше съзнание и да може напълно да прецени това по-висше съзнание.
към текста >>
Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в
един
свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е.
Когато схванете това ретроспективно изживяване на земния си живот по време на съня, както го описах, ще видите, че в този ретроспективен живот човекът живее извън физическото си пространствено тяло, той е в известен смисъл извън себе си, до себе си. Но този живот е такъв, че човек не може да се движи в него. Всъщност той трябва да прави това, само че в друга насока, което е направил по време на обикновеното си съзнание през деня.
Също и този, който чрез екзактното ясновиждане вижда надсетивно в тези изживявания, за които говорих, се чувства заточен в един свят, за който си спомня в дневното съзнание на ясновиждането, но не може да се движи в него, той е впрегнат, вързан е.
Това, което може да се постигне като трето състояние на висшето познание и висшия живот, е свободното движение в духовния свят. Иначе не може да се пристъпи в опознаването на чисто духовното, чисто надсетивното съзнание.
към текста >>
Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме
един
дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества.
Чрез това се научаваме как не само в следземния живот след смъртта сме един дух между духовете, с които работим заедно, но можем да преценим колко дълго трае този духовен живот между духовните същества.
Отново трябва да приведа примера за спомена за едно обикновено изживяване. Виждаме, че както споменът носи в себе си минала действителност, така това, което човек изживява сега, носи в себе си правилната преценка, че в по-висшето съзнание на посветения няма нещо, което да е от собствено значение, а е нещо, което посочва към живота след смъртта като дух между духовете. Човек научава как се отнася този чисто духовен живот към земния живот, който сме прекарали между раждането и смъртта.
към текста >>
Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя
един
чисто духовен живот на човека като дух между духовете, който трае столетия.
Все повече се засилва способността да се премине в другото съзнание, научава се как едното съзнание се отнася към другото. Научава се следното. Например човек е станал на четиридесет години и има възможността да си спомни назад, да речем, до третата-четвъртата си година. Наблюдава съотношението, колко пъти съзнанието на четиридесет години е по-дълго от времето (3-4 години) на детското смътно съноподобно съзнание. Разбира как животът в духа след смъртта ще е също толкова по-дълъг, колкото е целият земен живот в сравнение с живота на малкото дете в смътното състояние, той се простира над много столетия.
Така че след изживяването на моралното състояние се прибавя един чисто духовен живот на човека като дух между духовете, който трае столетия.
В това изживяване човекът също има задачи в духовния свят, както в земния свят има задачите на физическия свят.
към текста >>
Когато тук, във физическия свят, говорим за
един
зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно.
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно.
Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си. Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот. Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
към текста >>
Бих могъл да говоря и за
един
духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си.
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно.
Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си.
Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот. Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
към текста >>
Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света
един
духовен зародиш за своя по-късен земен живот.
Когато тук, във физическия свят, говорим за един зародиш, този зародиш е малък и се разгръща по-късно; после става голямо растение или голямо животно. Бих могъл да говоря и за един духовен зародиш, който човекът изгражда след физическия си живот на Земята, след смъртта си.
Заедно с духовните същества той изработва от духовните сили на света един духовен зародиш за своя по-късен земен живот.
Това изработване не е повторение на земния живот, а включва занимания и същности, които естествено са по-велики и могъщи, от всичко, което може да се изживее на Земята. Подготовката на бъдещия земен живот сред опитностите в духовния свят е това, което човекът първоначално изживява за себе си в следземния си живот.
към текста >>
26.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на
един
изпълнен с почитание живот.
Те могат да се разгледат само вътрешно чрез съзерцанието, което вчера ви посочих като средство да се разглежда надсетивнта природа и надсетивните съдбовни изживявания на човека. Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост.
Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот.
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на
един
такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
Погледнем ли назад към тези древни времена, виждаме, че хората тогава са слушали учениците на така наречените мистерии. Древните мистерии, за които почти няма външни исторически документи - това, което съществува, се отнася до по-късни времена, така че в него няма истински сведения за мистериите, тези древни мистерии са били духовните школи на човечеството, в които изкуството, религията и науката са били едно. А великите учители от тези мистерии, които са били водачи на своите ученици, са получавали почти свръхчовешко уважение. Останалото човечество се е допитвало до учениците на такива мистерийни учители, когато хората са искали да удовлетворят потребностите на своята набожност и благочестивост. Хората са приемали това, което като прозиране в света и неговия порядък учениците на мистерийните учители са постигали в отдаването си на един изпълнен с почитание живот.
За да ви разясня какво и в настоящето може да бъде набожност, а именно преклонението пред Христос, ще ви опиша отношението на един такъв древен ученик към неговия водач, неговия учител в мистериите.
към текста >>
Той е трябвало да приема този учител като
един
ствения източник, чрез който до него е стигало божественото.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество? То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове.
Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото.
За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове.
към текста >>
За всичко, което
един
такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си.
До каква цел е следвало да доведе това ученичество? То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото.
За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си.
Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното. Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове. Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора.
към текста >>
Предпоставката е била, че човекът тук, на Земята, живее в
един
свят, който в сравнение с божествения не обхваща човешката същност.
Каква е била предпоставката изобщо нещо да се направи?
Предпоставката е била, че човекът тук, на Земята, живее в един свят, който в сравнение с божествения не обхваща човешката същност.
Древният ученик си е мислил, а и така го е обучавал гуруто: «Този свят, в който живееш между раждането и смъртта, по определен начин изцяло обхваща другите природни царства, но той не обхваща по-дълбоката същност на човека.» И това, което човекът може да извърши между раждането и смъртта - нека да се абстрахираме, че в много отношения то е било описвано като изцяло грешно в древните времена, също е било представяно така, че човекът си е казвал: «Това, което мога да изживея тук, в света между раждането и смъртта, което мога да извърша като дела, не стига до моята дълбока човешка същност, защото тя принадлежи на надсетивните светове.» В онези древни времена всички ученици на мистериите са знаели от древното примитивно ясновидство това, което не е било нужно да си изработват, което в онези древни времена на човечеството са притежавали като съноподобно ясновидство, и в определени моменти от живота си те ясно са разбирали, че наистина, преди да слязат на Земята, са били в надсетивния свят и след смъртта отново ще преминат в него. Те си казвали: «Ако аз като човек извърша само това и съм свързан само с това, което е на физическата Земя, не съм цялостен човек. Аз трябва да насоча силите си нагоре в духовните светове. Те не са на Земята, а горе.»
към текста >>
Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в
един
човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено отношение към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора.
Така са говорили посветените, инициираните по времето на Мистерията от Голгота чак до 3-то столетие.Тези посветени са казвали на хората, които са искали да ги чуят: «За каквото копнеете като за истинската лечебна същност, човечеството го е имало в древните времена.
Чрез едно божествено дело тя е слязла на Земята, проявила се е в един човек и оттогава живее по свръхсетивен начин в развитието на човечеството.» И докато древните ученици е трябвало да се допитват до мистериите и да поглеждат към техните жертвени култови ритуали, към това, което култът е импулсирал в тях в надсе-тивните светове, хората от по-новото време е трябвало да учат да си изработват на Земята непосредствено отношение към Христовото същество, което е слязло тук и е станало човек като другите хора.
към текста >>
В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в
един
вид съноподобно ясновидство.
Докато през християнското Средновековие има благочестивост и религиозност като продължение на потока на почитание, което учениците на древните мистерии са имали към учителите си, все повече залязва и угасва съноподобното ясновидство от древните времена на развитието на човечеството. Каквото някога е съществувало, можем напълно да го установим с антропософската наука за духа и без историческите документи.
В онези древни времена хората са имали възможността да изпадат в определено време в един вид съноподобно ясновидство.
Чрез него те са възприемали света, от който сами са били изтръгнати за своето физическо съществуване. Но това знание за вечното в човешката душа постепенно се изгубва за човечеството. Под влиянието на това знание хората никога не биха могли да породят чувството за човешката свобода. Това чувство за човешката свобода, което принадлежи към пълната човешка същност, е трябвало някога да навлезе в хората. Времето, през което това чувство за човешката свобода навлиза в хората, е Средновековието.
към текста >>
От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за
един
надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
И всичко, което вчера ви разказах, че със своето познание, постигнато чрез медитация и концентрация, човекът може да достигне духовния свят, се развива особено силно, ако съвременният човек не заседне в това, което природознанието казва за външния свят, а вътрешно се стреми да свърже възприетото като изцяло екзактни научни мисли със своята най-вътрешна човешка същност. Тогава първоначално се появява нещо неопределено, т.е. вътрешно настроение, вътрешна душевна нагласа. Включи ли се в нея медитирането, концентрирането в мисловния свят и волята, тогава душата се насочва в духовните надсетивни светове така, както вчера описах. Чрез това човекът започва да разбира какво представлява надсетивното.
От Земята той научава освен за света, който обяснява природознанието, също и за един надсетивен свят, който принадлежи към Земята, и особено трябва да се има предвид, ако тук, на Земята, някой иска да разбере човека.
към текста >>
В
един
напълно несетивен образ трябва да се възприеме великото историческо събитие.
Казах, че мога да говоря за тези изживявания, защото са мои собствени. Те са такива, които добре познавам в това развитие, през което сам преминах от естествените науки през разбирането на духовните светове до съзерцанието на духовните светове и до съзерцанието на Мистерията на Голгота в тези духовни светове. Но вие също ще разберете, че този, който се доближи със съвременната антропософска наука за духа до Мистерията на Голгота, има и трудности. Мистерията на Голгота трябва да се схване в цялата и величественост, както тя се проявява в историята на човечеството. Трябва да се научим да гледаме историческия факт как Бог е преминал през смъртта на Голгота чрез човека Исус Христос.
В един напълно несетивен образ трябва да се възприеме великото историческо събитие.
И точно относно това несетивно възприемане в мисли и изразяването му чрез словото, или дори в описанието му писмено, човек извънредно трудно може да се пребори по начина, който описах.
към текста >>
Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в
един
надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята.
Но тогава посветеният няма нужда да създава много посветени, за да са християни, а тогава открива възможността, въоръжен с това Христово познание да намери нови пътища и за първичната проста набожност. Тази проста първична възможност може да намери Христос. Но пътищата на днешната набожност и благочестивост трябва да са различни от пътищата на древната, прекланяща се пред гуру благочестивост.
Тя трябва днес да е вътрешна, не човекът да насочва потока на усещанията си към божествеността в един надсетивен свят, а да проникне в своята същност, за да открие в себе си Христос, който от Мистерията на Голгота присъства жив на Земята.
И когато само набожният се издигне дотам, когато му се каже от страна на антропософската наука за духа: «Не е илюзия, че ако достатъчно дълбоко проникнеш в себе си, ще намериш Христос, Той не е илюзия, Той е в твоите душевни дълбини, защото е слязъл в дълбоката ти същност и чрез смъртта на Голгота» - антропософският духовен изследовател, когато говори на обикновения благочестив човек, знае, че казва истината, че не казва нещо само за култивирането на чувствата, а може да му покаже целта, която и обикновеният благочестив човек може да намери. Така могат да се извървяват съвременните пътища и от обикновения благочестив човек. Докато преди е било необходимо чрез благоговеенето пред гуру, чрез почитанието на учителя и божествените звуци на мантрите да се развива жертвоготовността, сега този, който иска да намери своя път към Христос в съвременен смисъл, следва преди всичко да потърси задълбочаването на душата си. Той следва да се учи да съзерцава в своята душевност и да има нещо в своето вътрешно чувство и вътрешно изживяване, когато отклони вниманието си от външния свят. Там следва да намери силата, която го извежда през портата на смъртта, когато тук, на Земята, той я опознава в отдаденост на Христос и Мистерията на Голгота.
към текста >>
Самият Христос ще бъде, ако хората могат да изградят помежду си
един
социален живот, който в определени моменти от живота им да им стане свещенослужение, при което така ще поглеждат към Христос, че няма да казват: «Аз», а ще казват: «Ако само двама, трима или повече се об
един
ят в името на Христос, то Христос е между тях.»[1] И социалната дейност ще е свещенодействие, тя ще продължи древните култови ритуали.
Днес много се говори за социални реформи, говори се за социален напредък. Кой ще бъде големият реформатор на социалния живот, когато действията между хората някога се извършат в социалния живот по поръка на Христос Исус, така че светът да може да се християнизира? Кой ще бъде големият социален реформатор, който ще въдвори мир в социалните конфликти по Земята?
Самият Христос ще бъде, ако хората могат да изградят помежду си един социален живот, който в определени моменти от живота им да им стане свещенослужение, при което така ще поглеждат към Христос, че няма да казват: «Аз», а ще казват: «Ако само двама, трима или повече се обединят в името на Христос, то Христос е между тях.»[1] И социалната дейност ще е свещенодействие, тя ще продължи древните култови ритуали.
След като Христос днес е жив и действа в човешката същност, трябва сам да стане големият социален реформатор.
към текста >>
27.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Чрез това обаче той е в състояние да възприема
един
втори организъм в човека,
един
фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло.
Разбирането на една такава духовна магия може да се постигне от човека чрез познанията, за които вчера и завчера говорих тук. Аз можах да покажа, че първата степен от това познание показва, че човекът има отношение към света не само в настоящия момент, а че той може да се постави във възрастта, преживяна от неговото земно раждане досега. Казах, че човек може да се върне във времето, когато е бил осемнадесет или петнадесет години, и да изживее това, което е изживял тогава не само в сенчести спомени, а да го изживее така интензивно, както някога, когато събитието се е разигравало. Човек отново става петнадесет или дванадесет годишен и т.н. В себе си преминава през тази духовна метаморфоза.
Чрез това обаче той е в състояние да възприема един втори организъм в човека, един фин организъм, който може да се нарече етерен затова, защото няма тежест като пространственото тяло.
Този по-фин организъм е времеви организъм. Пред себе си човек има наведнъж като общо възприятие всичко, което този етерен организъм представлява като процес във времето. Но той знае, че това е негов организъм и се учи да познава, че човекът се намира в този по-фин времеви организъм, както иначе се намира в пространствения организъм.
към текста >>
Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично
един
ство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл.
Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата. Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието. Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия.
към текста >>
Обикновено се вижда по
един
външен начин, че например около седмата година детето получава вторите си зъби.
Ако се съобразяваме с това, ще видим как в живота се вижда по-ясно, отколкото се предполага, че човекът преминава през различни жизнени периоди.
Обикновено се вижда по един външен начин, че например около седмата година детето получава вторите си зъби.
Понякога се вижда какви телесни промени се извършват със смяната на зъбите, но не се възприема точно какво преобразяване се извършва с целия човек по време на тази смяна на зъбите. Който правилно може да наблюдава какъв е бил човекът преди седмата си година и какъв става по-късно, вижда, че след седмата година се развиват сили от дълбините на човешкото същество, които преди това са били дълбоко скрити в организма. Ако разгледаме добре нещата, трябва да си кажем, че смяната на зъбите не е еднократно, появило се внезапно събитие в човешкия живот. Смяната на зъбите, настъпваща около седмата година, която не се повтаря, е събитие, простиращо се от момента на появата на първите зъби до смяната на зъбите. През цялото време напират и работят силите, които избутват навън от човешкия организъм вторите зъби на детето.
към текста >>
Ако детето се наблюдава правилно по
един
фин, не груб начин - най-добре, докато е още кърмаче, но и до смяната на зъбите, се разбира, че то изцяло представлява
един
сетивен орган.
В душата се проявяват друг вид паметни сили. Детето започва да се отнася по друг начин към своето обкръжение. И ако можем да наблюдаваме духовно, а не само физически, трябва да кажем и че това, което виждаме в душата на детето от приблизително седмата до четиринадесетата година, е било преди това в неговия физически организъм, било е още дейност, която е свързана със смяната на зъбите, но също и с различни други процеси в човешкия организъм, и която през седмата година престава да се проявява по физически начин, а започва да действа душевно. Можем следователно да кажем, че ако искаш да прецениш това, което действа като особени сили в душевността на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, трябва да погледнеш какво е действало физически в детето от раждането му до смяната на зъбите. Тук работят душевните сили, които още във физическия организъм се проявяват душевно-духовно.
Ако детето се наблюдава правилно по един фин, не груб начин - най-добре, докато е още кърмаче, но и до смяната на зъбите, се разбира, че то изцяло представлява един сетивен орган.
По фин начин детето е един вид опипващо око. Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето.
към текста >>
По фин начин детето е
един
вид опипващо око.
Детето започва да се отнася по друг начин към своето обкръжение. И ако можем да наблюдаваме духовно, а не само физически, трябва да кажем и че това, което виждаме в душата на детето от приблизително седмата до четиринадесетата година, е било преди това в неговия физически организъм, било е още дейност, която е свързана със смяната на зъбите, но също и с различни други процеси в човешкия организъм, и която през седмата година престава да се проявява по физически начин, а започва да действа душевно. Можем следователно да кажем, че ако искаш да прецениш това, което действа като особени сили в душевността на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, трябва да погледнеш какво е действало физически в детето от раждането му до смяната на зъбите. Тук работят душевните сили, които още във физическия организъм се проявяват душевно-духовно. Ако детето се наблюдава правилно по един фин, не груб начин - най-добре, докато е още кърмаче, но и до смяната на зъбите, се разбира, че то изцяло представлява един сетивен орган.
По фин начин детето е един вид опипващо око.
Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ. То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган.
към текста >>
Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има
един
вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ.
И ако можем да наблюдаваме духовно, а не само физически, трябва да кажем и че това, което виждаме в душата на детето от приблизително седмата до четиринадесетата година, е било преди това в неговия физически организъм, било е още дейност, която е свързана със смяната на зъбите, но също и с различни други процеси в човешкия организъм, и която през седмата година престава да се проявява по физически начин, а започва да действа душевно. Можем следователно да кажем, че ако искаш да прецениш това, което действа като особени сили в душевността на детето между смяната на зъбите и половата зрялост, трябва да погледнеш какво е действало физически в детето от раждането му до смяната на зъбите. Тук работят душевните сили, които още във физическия организъм се проявяват душевно-духовно. Ако детето се наблюдава правилно по един фин, не груб начин - най-добре, докато е още кърмаче, но и до смяната на зъбите, се разбира, че то изцяло представлява един сетивен орган. По фин начин детето е един вид опипващо око.
Както окото, виждайки предметите, вътрешно отразява това, което е навън, така че човек има вътрешен образ на външните предмети, както окото има един вътрешен образ, така детето в най-ранното си детство има не зрителен образ, но друг вид възприет образ.
То цялото е сетивен орган, ако мога да се изразя така. Искам да го кажа образно. Да вземем кърмачето. Като възрастни хора чувстваме вкуса с езика и небцето, а детето - това ни показва духовната наука, за която тези дни ви говорих - усеща вкуса с целия си организъм, то цялото е вкусов орган. То е също обонятелен орган и изцяло в определено вътрешно отношение е вътрешен осезателен орган.
към текста >>
Можем да изясним това с
един
пример.
Можем да изясним това с един пример.
Когато човек има работа с такива неща, идват хора при него и казват например следното: «Ах, моето дете винаги беше послушно дете, никога не е правило пакости, а сега се случи нещо ужасно! » Запитаме ли по-точно какво се е случило, узнаваме например, че то е откраднало пари от майката. Познава ли човек такива неща, първо запитва колко е голямо детето? «На пет години! » На първо място в него действа още принципът на подражанието.
към текста >>
И сега между седмата и четиринадесетата година при детето се появява стремежът да следва
един
саморазбиращ се авторитет, така че то иска да стане като този авторитет.
Когато детето премине седмата година, не се отдава повече със своето тяло на своето физическо обкръжение, а се отдава със своята душа на срещната душа. Учителят застава до него и за детето е необходимо да вижда в него извор на всичко, което за него е добро или зло, сега то се влияе от това, което учителят му казва и възпитава в него, както преди се е влияело от жестовете, от външните действия около него.
И сега между седмата и четиринадесетата година при детето се появява стремежът да следва един саморазбиращ се авторитет, така че то иска да стане като този авторитет.
Обичта към този саморазбиращ се авторитет, послушанието пред него сега е също така един принцип, както преди е било подражанието.
към текста >>
Обичта към този саморазбиращ се авторитет, послушанието пред него сега е също така
един
принцип, както преди е било подражанието.
Когато детето премине седмата година, не се отдава повече със своето тяло на своето физическо обкръжение, а се отдава със своята душа на срещната душа. Учителят застава до него и за детето е необходимо да вижда в него извор на всичко, което за него е добро или зло, сега то се влияе от това, което учителят му казва и възпитава в него, както преди се е влияело от жестовете, от външните действия около него. И сега между седмата и четиринадесетата година при детето се появява стремежът да следва един саморазбиращ се авторитет, така че то иска да стане като този авторитет.
Обичта към този саморазбиращ се авторитет, послушанието пред него сега е също така един принцип, както преди е било подражанието.
към текста >>
Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на
един
интелектуален въпрос.
Между деветата и десетата година в детето започва да се надига нещо извънредно важно. Възпитателят, който наистина наблюдава човека, знае, че някога между деветата и десетата година детето особено силно се нуждае от нещо. Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го чувства полусмътно, полунесъзнателно. Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст. Те съвсем точно знаят, че искат нещо особено от възпитателя, към когото са поглеждали с любов.
Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на един интелектуален въпрос.
Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори. В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос. Детето не го поставя с разума, то го поставя в чувството, с подсъзнателната си човешка същност. Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира.
към текста >>
В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на
един
детски жизнен въпрос от най-голямо значение.
Детето няма интелектуални съмнения, но изпитва вътрешно неспокойствие, то има нещо от това, което е, бих казал, вътрешен въпрос към съдбата, зададен по детски начин, който то не може да изговори, но не е и необходимо още да го изговори, то го чувства полусмътно, полунесъзнателно. Би трябвало с правилно възпитателско прозрение да усетим как децата стигат точно до тази възраст. Те съвсем точно знаят, че искат нещо особено от възпитателя, към когото са поглеждали с любов. Обикновено не може да им се отговори така, както се отговаря на един интелектуален въпрос. Става въпрос именно в тази възраст да се изгради особено интензивно и интимно доверие така, че в детето да се създаде мнението, че в тази възраст човек се отнася особено любвеобилно към него, особено много му говори.
В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение.
В какво се състои този жизнен въпрос. Детето не го поставя с разума, то го поставя в чувството, с подсъзнателната си човешка същност. Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира. Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател. Сега в него се появява потребността да усеща доброто и злото по един нов начин, като че ли те са налични в света като сили.
към текста >>
Сега в него се появява потребността да усеща доброто и злото по
един
нов начин, като че ли те са налични в света като сили.
В това получаване на любов, в това доверие към възпитателя лежи отговорът на един детски жизнен въпрос от най-голямо значение. В какво се състои този жизнен въпрос. Детето не го поставя с разума, то го поставя в чувството, с подсъзнателната си човешка същност. Ние можем да го формулираме, а то не може да го формулира. Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател.
Сега в него се появява потребността да усеща доброто и злото по един нов начин, като че ли те са налични в света като сили.
Досега то е гледало към възпитателя, сега иска да прозре през възпитателя и да може да си каже, че този възпитател не е само човекът, който казва кое е добро и кое зло, а той го казва, защото е духовен пратеник, божи предвестител, той го знае от духовните светове. Както казахме, детето не си казва това с разума, а то го чувства. И неговият особен въпрос, който се надига в чувството, ни съобщава, че това и това е подходящо за това дете. Така че наистина се вижда как в дълбочината се корени това, за което се казва, че е добро или зло, истинско или погрешно. Тогава детето придобива ново доверие.
към текста >>
Искам да го онагледя с
един
пример.
Тогава той ще изпитва дълбоко вътрешно удовлетворение, че в по-късния му живот няма да останат в него само спомени за това, което възпитателите са му казали, че е правилно или неправилно морално, а целият му душевен живот ще бъде изпълнен с вътрешна радост, вътрешна сила, защото в правилното време сам свободно се е събудил за моралната преценка. Това, че детето не се възпитава робски в някаква морална насока, а се подготвя моралната насока така, че тя сама да израсне от свободно развиващата се душевна същност на човека, същевременно води човека не само до морална оценка, но и го изпълва с морална сила. И ако се стремим към духовна основа на възпитанието, ще ни насочва знанието, че трябва да поднасяме на израстващия човек всичко по правилен начин и в правилното време. Сега ще ме запитате: «Да, ама ако възпитавам детето така, че да всадя неговата морално-чувствена оценка във времето между смяната на зъбите и пубертета, а не да му давам повели, да не апелирам към интелекта му, към какво да апелирам тогава? » Саморазбиращото се авторитетно отношение води до невидимото в отношенията между възпитателя и детето!
Искам да го онагледя с един пример.
Аз мога да искам да дам на детето нещо картинно относно безсмъртието на човешката душевна същност; да му го дам образно, а не научно. Научното всъщност не съществува за детето до половата зрялост. Трябва да вплета едно в друго природа и дух и ще кажа на детето нещо, което ще оформя като художествена картина: «Виж пашкула на пеперудата. Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му.
към текста >>
Мога да кажа: «Аз съм
един
зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина,
един
образ.
Научното всъщност не съществува за детето до половата зрялост. Трябва да вплета едно в друго природа и дух и ще кажа на детето нещо, което ще оформя като художествена картина: «Виж пашкула на пеперудата. Пеперудата се измъква от пашкула навън. Както пеперудата се измъква от пашкула, така и душата излиза от човешкото тяло, когато настъпи смъртта.» Чрез това аз възбуждам фантазията на детето и представям жива морална картина пред душата му. Това мога да го направя по два начина.
Мога да кажа: «Аз съм един зрял възпитател, ужасно умен; детето е малко и ужасно глупаво и понеже то не се е издигнало до моята зрялост, аз ще изградя за него една картина, един образ.
Образът го изграждам, като знам, че за мен той няма никаква ценност, но го изграждам заради детето.» Помисля ли така и с тази нагласа искам да поднеса образа на детето, той няма да действа в душата, той ще излезе навън така, както е влязъл, защото между възпитателя и детето действат импондерабилни, невидими неща. Но ако кажа: «Всъщност аз не съм много по-умен от детето» или дори «В своето подсъзнание детето е много по-умно от мен», ако изпитвам благоговение пред детето и относно този образ си кажа: «Да, аз не създавам образа, а природата сама представя като образ пред нас измъкващата се от пашкула пеперуда и аз вярвам в образа със същата интензивност, с която следва да вярва детето.» Ако имам тази сила на собствената вяра, тогава образът остава в душата на детето, тогава действат нещата, които не се намират в грубия свят, а живеят във финия свят на отношенията между възпитателя и детето. И това, което се разиграва подсъзнателно невидимо между възпитателя и детето, замества в предостатъчна степен това, което може да премине от учителя в детето като интелектуално учение. По този начин детето получава възможност свободно да се развива в присъствието на учителя. Учителят си казва: «Аз живея в обкръжението на детето, трябва да му предоставя възможностите, чрез които детето да се развива възможно само.
към текста >>
Накратко искам само да спомена, че този социален въпрос има извънредно много страни и ще бъде необходимо да се извършат много неща, за да се стигне до всички подробности на този социален въпрос, така че да се породи това, което
един
непредубеден човек днес може да мечтае за преобразуването на социалния живот.
Днес стоим под знака на социалния въпрос. Този социален въпрос има, разбира се, своето пълно оправдание и аз бих се радвал, ако бих могъл да кажа повече за него, само че времето ми за говорене изтича.
Накратко искам само да спомена, че този социален въпрос има извънредно много страни и ще бъде необходимо да се извършат много неща, за да се стигне до всички подробности на този социален въпрос, така че да се породи това, което един непредубеден човек днес може да мечтае за преобразуването на социалния живот.
Но всичко, което измисляме и можем практически да създадем като външни институции, каквото изобщо измисляме във многото схеми, които днес съществуват в социалния живот, изглежда за този, който вижда моралността в светлината на духовното така, че той казва: «Да се третира социалният въпрос без моралния въпрос, е все едно, че имаме стая без светлина, където в тъмното трябва да търсим предметите.»
към текста >>
28.
ШЕСТА ЧАСТ. ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 20 ноември 1922 г. Възпитателско изкуство чрез познание за човека
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Възможно е да изглежда странно, че от гледната точка на
един
определен мироглед - антропософската наука за духа - се говори за практически възпитателски въпроси.
Възможно е да изглежда странно, че от гледната точка на един определен мироглед - антропософската наука за духа - се говори за практически възпитателски въпроси.
Поводът да се говори за възпитанието произлиза в този случай от самата възпитателска практика.
към текста >>
Докато започнахме с около сто и петдесет деца в осем училищни паралелки, днес имаме
един
адесет паралелки с над седемстотин деца.
Отначало имахме работа с вид ученици от точно определена класа и с деца от едно общество с определен мироглед. Имахме работа с деца от пролетариата на индустриалното Валдорфско предприятие и известен брой деца от Антропософското общество. Но съвсем скоро задачата на това училище се разшири.
Докато започнахме с около сто и петдесет деца в осем училищни паралелки, днес имаме единадесет паралелки с над седемстотин деца.
Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
към текста >>
Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там
един
лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
Отначало имахме работа с вид ученици от точно определена класа и с деца от едно общество с определен мироглед. Имахме работа с деца от пролетариата на индустриалното Валдорфско предприятие и известен брой деца от Антропософското общество. Но съвсем скоро задачата на това училище се разшири. Докато започнахме с около сто и петдесет деца в осем училищни паралелки, днес имаме единадесет паралелки с над седемстотин деца.
Това доведе дотам, че през август тази година бях поканен да държа лекционен цикъл за принципите на това Валдорфско училище тук, в Англия, в Оксфорд[3], след като някои приятели с антропософски мироглед още по Коледа дойдоха в Гьотеанума, в Дорнах, за да чуят там един лекционен цикъл за това възпитателско изкуство.
към текста >>
Когато
един
художник или друг човек на изкуството упражнява своето изкуство, трябва да си усвои две неща.
Когато един художник или друг човек на изкуството упражнява своето изкуство, трябва да си усвои две неща.
Първо - нека за пример да вземем художника, добра способност за наблюдение на формите и цветовете. Той трябва да може да твори, изхождайки от същността на цветовете и формите. Той не може да изхожда от теоретичното познание, а само от живото навлизане в същността на формата и цветовете. Едва тогава следва това, което трябва да усвои на второ място - самата техника. Възпитанието не се схваща от антропософската наука за духа като наука, не и като теоретично познание, а като истинско изкуство, което има работа с най-благородния материал, който имаме в света - със самия човек, с детето, което по толкова прекрасен начин ни разкрива най-дълбоките мирови загадки, когато от година на година, бих казал, от седмица на седмица ни оставя да виждаме как от физиономията, от жестовете, от всички прояви на живота на детето се проявява навън духовното, душевното, което е заключено дълбоко в детето като божествена зестра от духовните светове.
към текста >>
Антропософската наука за духа, както я имам предвид тук, не изхожда от това обикновено съзнание, а търси систематично да развие дремещите сили в човешката душа така, че от това да се породи - моля да не се плашите от израза -
един
вид екзактно ясновидство.
Антропософската наука за духа, както я имам предвид тук, не изхожда от това обикновено съзнание, а търси систематично да развие дремещите сили в човешката душа така, че от това да се породи - моля да не се плашите от израза - един вид екзактно ясновидство.
Чрез него през свойствата на душевността се прозира истинската душевност. И чрез духовното съзерцание човек се учи да опознава тази душевност така, както се учи да познава сетивните цветове чрез очите, сетивните звуци чрез ушите. Обикновеното съзнание обаче познава духа, който се намира в света, само чрез преценки, чрез заключения. Когато оставаме в обикновеното съзнание, ние можем само да кажем, че виждаме природни явления и душевни прояви. От тях правим заключения, че в основата им се намира нещо духовно.
към текста >>
И който познава хората, така че да изхожда в наблюдението си от духа и душата, той вижда при едно дете в
един
адесетата, дванадесетата година дали е третирано така в обстановка, изпълнена със стрес, в подходяща за него среда, или в твърде бавни движения на обкръжението му.
Най-важните възпитателски мерки за едно дете в първия жизнен период са как възрастният се държи в негово присъствие. Ако детето е изложено на непрекъснат живот и дейност, която в неговото обкръжение протича бързо, стресово, цялата му физическа организация ще получи склонност вътрешно да бърза (да е неспокойна).
И който познава хората, така че да изхожда в наблюдението си от духа и душата, той вижда при едно дете в единадесетата, дванадесетата година дали е третирано така в обстановка, изпълнена със стрес, в подходяща за него среда, или в твърде бавни движения на обкръжението му.
Ние го виждаме в крачката на детето. Ако то е живяло в изпълнена със стрес обстановка, в която всичко е протичало с прекалена бързина, в която впечатленията постоянно са се сменяли, детето пристъпва с тиха крачка. Начинът как детето възприема своето обкръжение се отпечатва във физическата му организация до крачката, до ходенето. Ако детето е израснало в обкръжение, което не му е дало достатъчно импулси, а е било изпълнено със скука, виждаме обратното, как детето върви в по-късния си живот с прекалено тежка стъпка. Споменавам тези примери, понеже са особено фрапантни и показват как може да се изфини човешкото наблюдение.
към текста >>
И за това искам да дам
един
пример.
Начинът как детето възприема своето обкръжение се отпечатва във физическата му организация до крачката, до ходенето. Ако детето е израснало в обкръжение, което не му е дало достатъчно импулси, а е било изпълнено със скука, виждаме обратното, как детето върви в по-късния си живот с прекалено тежка стъпка. Споменавам тези примери, понеже са особено фрапантни и показват как може да се изфини човешкото наблюдение. От тях се вижда какво бихме могли да дадем на детето, ако можем правилно да наблюдаваме през първата жизнена епоха. Защото в първата жизнена епоха на човека детето е това, което бих искал да нарека подражаващо на цялото си обкръжение същество също и по отношение на това, което то трябва да прави в душевността и морално.
И за това искам да дам един пример.
към текста >>
Веднъж при мен дойде
един
баща и каза: «Нашият син беше досега винаги послушно дете, правеше всичко, което предизвикваше нашето морално удовлетворение.
Който в живота много се е занимавал с такива неща, може да узнае нещо.
Веднъж при мен дойде един баща и каза: «Нашият син беше досега винаги послушно дете, правеше всичко, което предизвикваше нашето морално удовлетворение.
Сега открадна пари! » Който наистина познава човешката същност, в такъв случай запитва: «Откъде детето е взело парите? » Отговорът беше: «От шкафа.» «Кой взима ежедневно пари от шкафа? » «Майката! » Детето всеки ден е виждало, че майката взима пари от шкафа.
към текста >>
Запитате ли откъде идват заложбите за
един
здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е
един
един
ствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
С нашите днешни знания надценяваме извънредно много това, което наричаме наследено. Когато се наблюдават свойствата на някой човек в по-късна възраст, се говори, че повечето от тях той е наследил по пътя на чисто физическото препредаване от поколение на поколение. Който истински познава хората, вижда обаче как мускулите на детето се изграждат според впечатленията от неговата околност, според това дали тя е нежна и топла, изпълнена с любов, или то се третира по друг начин; наблюдава как дишането и кръвообращението се нагласят на чувствата, които детето изживява. Ако детето често изживява, че някой човек в неговото обкръжение се обръща с любов към него, така че от инстинктивно съчувствие с детето извършва нещата с темпото, което изисква вътрешното същество на детето, тогава по отношение на по-фината си организация детето получава здрави дихателни органи.
Запитате ли откъде идват заложбите за един здравословен физически организъм при израсналия човек, за да получите отговора на въпроса си, погледнете кое от обкръжението на детето, което е един единствен голям сетивен орган, какво от думите, от жестовете, от цялото поведение в обкръжението на детето е въздействало и е навлязло в мускулите, кръвообращението и в дишането.[4] Ще видите, че детето не подражава само при ученето си да говори, почиващо изцяло на подражанието - като във физическия организъм то първо образува и укрепва своята говорна организация, но че с целия си организъм и то във финото разчленяване на този организъм детето е физически отпечатък на това, което ние извършваме около него.
към текста >>
Отново искам да дам
един
пример, за да характеризирам какво имам предвид.
Отново искам да дам един пример, за да характеризирам какво имам предвид.
Този пример особено го предпочитам. Да допуснем, че искаме да импулсираме детето морално-религиозно. Това е добре да стане по правилния начин в деветата, десетата година. Около деветата, десетата година е правилно да го направим. При възпитанието, което имам предвид, можем да узнаем от развитието на детето какво да му поднасяме всяка година, всеки месец.
към текста >>
За него аз формирам
един
образ, опитвам се да изградя тази картина.»
Само че можем да поднесем това на детето по два начина. Можем като учители да се чувстваме естествено много умни и да си кажем: «Аз съм умен, детето е още глупаво, то не може да разбере какво си представям с моята интелигентност за безсмъртието на душата.
За него аз формирам един образ, опитвам се да изградя тази картина.»
към текста >>
Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината,
един
реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата.
Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето. Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ.
Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата.
Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен. Сам Бог е искал да ми покаже това с измъкващата се от пашкула пеперуда.»
към текста >>
Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по
един
прост начин, на една първична степен.
Да, ако си създам образа само за детето, а себе си чувствам като невероятно възвишен над него, образът няма да направи впечатление и скоро ще изчезне и нещо ще повехне в детето. Но аз бих могъл с моите душевни усещания да се отнеса към детето по друг начин, бих могъл да си кажа: «Самият аз вярвам на този образ. Аз не само го създавам, а божествено-духовните сили сами поставят в природата пашкула на пеперудата и излитащата от него пеперуда, за да представят пред мен картината, един реален образ, който самата природа поставя в света за това, което следва да разбера за безсмъртието на душата.
Безсмъртието на душата се представя пред мен в образа на измъкващата се от пашкула пеперуда по един прост начин, на една първична степен.
Сам Бог е искал да ми покаже това с измъкващата се от пашкула пеперуда.»
към текста >>
Дадем ли на детето готови понятия, е подобно да стегнем ръцете му с
един
уред, така че да не може да се развива свободно.
Едва когато мога да повярвам в моите образи по този начин, едва тогава се проявява тази своеобразна невидима надсетивна връзка между мен и детето. И изградя ли моето собствено схващане с такова душевно задълбочаване и го представя на детето, тогава този образ остава за цял живот в детето и се развива и по-нататък. Това, което постигаме, ако между смяната на зъбите и половата зрялост преподаваме по образен начин, е, че на детето не се дават готови понятия, към които то да се придържа и които да са възможно точни.
Дадем ли на детето готови понятия, е подобно да стегнем ръцете му с един уред, така че да не може да се развива свободно.
Въпросът е да предадем на детето вътрешно подвижни понятия, които растат като нашите крайници, така че това, което развиваме пред детето, да може да се преобрази в нещо съвсем друго през следващите десетилетия от неговия живот.
към текста >>
Искам да ви дам
един
пример.
Тези неща може обаче да преценява само този - и при него те преминават в едно саморазбиращо се възпитателско изкуство, който не само в настоящето наблюдава детето и се запитва за неговите потребности и какви сили за развитието си има, а който може да хвърли поглед над целия човешки живот.
Искам да ви дам един пример.
Да предположим, че между смяната на зъбите и половата зрялост успеем да постигнем при детето вътрешната отдаденост на възпитателя. С един пример бих искал да онагледя силата, която трябва да се появи. Който прозира такива неща, знае какво щастие е за живота на някого до късна възраст, ако през детството си е имал възможността да чуе от обкръжението си за някой много уважаван роднина, който още не е виждал. Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ. Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря.
към текста >>
С
един
пример бих искал да онагледя силата, която трябва да се появи.
Тези неща може обаче да преценява само този - и при него те преминават в едно саморазбиращо се възпитателско изкуство, който не само в настоящето наблюдава детето и се запитва за неговите потребности и какви сили за развитието си има, а който може да хвърли поглед над целия човешки живот. Искам да ви дам един пример. Да предположим, че между смяната на зъбите и половата зрялост успеем да постигнем при детето вътрешната отдаденост на възпитателя.
С един пример бих искал да онагледя силата, която трябва да се появи.
Който прозира такива неща, знае какво щастие е за живота на някого до късна възраст, ако през детството си е имал възможността да чуе от обкръжението си за някой много уважаван роднина, който още не е виждал. Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ. Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение. Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст!
към текста >>
Един
ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ.
Тези неща може обаче да преценява само този - и при него те преминават в едно саморазбиращо се възпитателско изкуство, който не само в настоящето наблюдава детето и се запитва за неговите потребности и какви сили за развитието си има, а който може да хвърли поглед над целия човешки живот. Искам да ви дам един пример. Да предположим, че между смяната на зъбите и половата зрялост успеем да постигнем при детето вътрешната отдаденост на възпитателя. С един пример бих искал да онагледя силата, която трябва да се появи. Който прозира такива неща, знае какво щастие е за живота на някого до късна възраст, ако през детството си е имал възможността да чуе от обкръжението си за някой много уважаван роднина, който още не е виждал.
Един ден той го посещава, след като е чул разказаното от роднините за него и си е изградил неговия образ.
Той го посещава със страхопочитание и с трепет вижда вратата да се отваря. Нещо невероятно има в такова поглеждане към нещо достойно за преклонение. Ако човек е можел да изпитва такова преклонение към някого, това е нещо дълбоко вкоренило се в човешката душа, от което той ползва плодовете и в най-късна възраст! Така е с всичко, което се дава на детето като подвижни живи понятия, а не се натъпква в него. Който при някое дете постигне то наистина да поглежда към възпитателя като саморазбиращ се авторитет с такова боязливо преклонение, той създава в детето нещо за най-късна възраст, което искам да изразя по следния начин.
към текста >>
Защото това упражнява само
един
вътрешен шок в детето и насочва жизнените му сили точно в обратна посока.
Имаме ли например едно меланхолично дете - ако някой наблюдава детето само външно, не душевно, ще каже, че едно меланхолично дете е вътрешно черно, тъмно и трябва да го заградим с много живи цветове, жълто и червено, да го облечем в светли дрехи, за да събудим детето чрез светлите цветове. Не, не е така!
Защото това упражнява само един вътрешен шок в детето и насочва жизнените му сили точно в обратна посока.
Трябва да заградим меланхоличното, затвореното в себе си дете със сини или синьо-виолетови цветове и играчки; докато едно вътрешно дейно дете го импулсираме, като го заградим със светли цветове. Така то поставя собствения си организъм в хармония със заобикалящата го среда и оздравява именно чрез подвижността и чрез светлите цветове около него от това, което в него е може би твърде променливо, твърде нервно.
към текста >>
Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като
един
вид религиозна служба?
Но тези възпитателски принципи поставят най-големите изисквания към учителя. Можем ли изобщо да предположим, че това, което в този свят, тук, на Земята, е най-съвършеното същество, човекът, може да бъде третирано по най-прост начин, без да проникнем в своеобразностите на това същество с най-голямо задълбочаване?
Не би ли следвало да вярваме, че това, което правим точно по отношение на човека, трябва да е нещо като почитание, като един вид религиозна служба?
Ние трябва да вярваме, че възпитателското изкуство изисква от нас най-голямата всеотдайност, че трябва напълно да се забравим и да потънем в същността на детето, като още в него видим какво във възрастния човек следва да израсне благодатно за света. Основните предпоставки за истинското възпитателско изкуство са самоотвержена тактичност и воля наистина да се потопим в човешката природа, за да придобием истинско познание за човека.
към текста >>
29.
СЕДМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 4 декември 1922 г.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Когато
един
човек върви по земята, земята, естествено, не допринася нищо съществено за същността на човека.
Тук, между раждането и смъртта, той има своите изживявания чрез посредничеството на тялото си, било физическото или етерното тяло. Нищо от изживяното от човека тук, на Земята, не може да се изживее, без то да се опира на тялото. Лесно може да се вярва, че например мисленето е чисто духовен акт и така, както то се проявява на Земята в човешката душа, няма нищо общо с телесното съществуване. От една страна, е така, но колкото и мисленето на човека да е духовно самостоятелно, то не би могло да протича в земното съществуване, ако човекът не се опира на своето тяло и неговите процеси. Ще дам едно сравнение, което често съм употребявал в такъв случай.
Когато един човек върви по земята, земята, естествено, не допринася нищо съществено за същността на човека.
Човекът носи своето същество в кожата си. Но той изобщо не може да съществува на Земята без нейната опора.
към текста >>
Но има
един
съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии.
Но има един съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии.
Ако беше винаги така, че бихме възприемали вътрешно света на висшите йерархии само в духовния свят, ние никога не бихме се осъзнали. Щяхме да знаем, че в нас живее това или онова същество, но в духовния свят никога не бихме осъзнали себе си. Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание. По отношение на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не слушаме с ушите, когато спим. Но спането тук е нещо друго.
към текста >>
Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има
един
ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание.
Но има един съществен процес, бих могъл да кажа, група от процеси, които се отнасят до този вътрешен взаимен живот със съществата на висшите йерархии. Ако беше винаги така, че бихме възприемали вътрешно света на висшите йерархии само в духовния свят, ние никога не бихме се осъзнали. Щяхме да знаем, че в нас живее това или онова същество, но в духовния свят никога не бихме осъзнали себе си.
Затова в изживяването между смъртта и новото раждане има един ритъм, който се състои в това, че в нас виждаме и изживяваме онзи свят на духовните същества, описани в антропософската литература, и след това потискаме това съзнание.
По отношение на тази духовна вътрешност правим така, както когато затворим очи във физическия живот и не слушаме с ушите, когато спим. Но спането тук е нещо друго. Отвърнем ли - ако мога да се изразя така - нашето внимание от света на духовните същества в нас, тогава започваме сами да се възприемаме. Но тогава е така, като че ли се намираме извън нас, но знаем, че това извън нас сме самите ние. В духовния свят ние ту възприемаме себе си, ту духовните същества.
към текста >>
Тогава се чувстваме като
един
аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
В духовния свят сравнително дълго време преди да слезем на Земята - ние първо изгубваме способността да живеем заедно с духовните същества. Последния път споменах, че заедно с духовните същества формираме духовния зародиш на нашето физическо тяло, което изпращаме най-напред долу, след това приемаме етерното тяло и слизаме долу. Това го описах последния път. Първо, ние изгубваме способността да живеем с духовите същества на духовния свят, тя отслабва. И ние чувстваме как, преминавайки през лунните сили, все повече се приближаваме към Земята.
Тогава се чувстваме като един аз, но все по-малко чувстваме способността да се осъзнаваме, да се задържим в духовната област, тя все повече отслабва.
Все повече чувстваме, като че ли изпадаме в безсъзнание по отношение на духовния свят. С изгубването на самочувствието, което не можем повече да имаме в нас, се появява потребността да се опрем на нещо външно, именно да се опрем на нашето тяло. Бих казал, че бавно забравяме да летим и трябва да се учим да вървим. Знаете, че е казано образно, но образът е напълно действителен. И така се вживяваме в нашето тяло.
към текста >>
Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява човекът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял
един
съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство.
От една страна, ви описах това състояние на сън последния път, когато бях тук. Сега искам да прибавя още нещо към процесите, които тогава описах. Знам, че такива неща лесно могат да доведат до неразбиране.
Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява човекът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял един съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство.
Нещата се преливат едно в друго. Трябва да сте наясно, че когато ви разказвам за изживяванията между заспиването и събуждането, се случва още нещо, както е в живота на съветника в бюрото, но също и в семейния живот. И така, между заспиването и събуждането човекът действително изживява един вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня. Не е само така, че от заспиването до събуждането - сънят може да е кратък, тогава нещата се сгъстяват - той вижда ретроспективно своите дневни изживявания, има несъзнателно ретроспективно изживяване, би трябвало естествено да е несъзнателно ретроспективно изживяване. Когато душата наистина стане ясновиждаща по време на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че човекът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане.
към текста >>
И така, между заспиването и събуждането човекът действително изживява
един
вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня.
Сега искам да прибавя още нещо към процесите, които тогава описах. Знам, че такива неща лесно могат да доведат до неразбиране. Често се случва хора да казват: «Е, добре, последния път ни описа какво изживява човекът между заспиването и събуждането, а сега разказва нещо друго.» Да, скъпи приятели, когато веднъж ви разкажа какво е изживял един съветник в своята канцелария, това не е противоречие с разказаното следващия път, какво той изживява в кръга на своето семейство. Нещата се преливат едно в друго. Трябва да сте наясно, че когато ви разказвам за изживяванията между заспиването и събуждането, се случва още нещо, както е в живота на съветника в бюрото, но също и в семейния живот.
И така, между заспиването и събуждането човекът действително изживява един вид ретроспективно повторение на това, което е извършил през деня.
Не е само така, че от заспиването до събуждането - сънят може да е кратък, тогава нещата се сгъстяват - той вижда ретроспективно своите дневни изживявания, има несъзнателно ретроспективно изживяване, би трябвало естествено да е несъзнателно ретроспективно изживяване. Когато душата наистина стане ясновиждаща по време на съня или когато тя си спомня ясновидски това, което е изживяла между заспиването и събуждането, се вижда, че човекът наистина изживява ретроспективно това, което е изживял от последното събуждане. Ако редовно спим през нощта, изживяваме ретроспективно това, което сме извършили през деня. Последното събитие се разиграва непосредствено след заспиването и така нататък. Целият сън действа при това особено уравняващо.
към текста >>
Можем да си представим каква болка сме изпитали при смъртта на някой близък, живо да си представим вътрешното душевно състояние при
един
такъв случай и после да си представим как изглежда като вътрешно изживяване, когато след десет години си спомним какво сме изживели тогава.
По време на земния ни живот между раждането и смъртта споменът е нещо извънредно важно. В нашата памет се намират само картини. Помислете колко малко е това, което остава като спомени от събитията, които сме изживели.
Можем да си представим каква болка сме изпитали при смъртта на някой близък, живо да си представим вътрешното душевно състояние при един такъв случай и после да си представим как изглежда като вътрешно изживяване, когато след десет години си спомним какво сме изживели тогава.
Всичко е станало бледо, почти абстрактно. Така изглежда нашата способност да си спомняме. Тя е бледа и абстрактна в сравнение с пълнотата на нашия живот. Защо спомените ни са слаби и сенчести? Те са именно сянката на нашите душевни изживявания между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Нещата ми се изясниха, когато се досетих, че тези чаши са стояли на
един
олтар и е било донасяно нещо като тамян, жертвеното слово е било изпявано и от силата на жертвеното слово, което в древните времена на човечеството е имало съвсем различна от днес, произвеждаща трептения мощ, се е формирал димът от тамяна като образ на божеството, което е било призовавано.
Какво се получи? Нещо много интересно. Аз просто си поставих за задача да изследвам чрез съзерцание как сред самотракските мистерии са изглеждали кабирите. И представете си, получих три бирени чаши, разбира се, художествено оформени чаши! Сам бях изненадан в началото, макар Гьоте също да говори за чаши.
Нещата ми се изясниха, когато се досетих, че тези чаши са стояли на един олтар и е било донасяно нещо като тамян, жертвеното слово е било изпявано и от силата на жертвеното слово, което в древните времена на човечеството е имало съвсем различна от днес, произвеждаща трептения мощ, се е формирал димът от тамяна като образ на божеството, което е било призовавано.
В религиозния култ имате непосредствено придружаващото пеене, което се изживява в пластиката на дима.
към текста >>
30.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Това ни показва, че по време на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния свят и имаме около нас именно
един
свят със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за
един
аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съзнание, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен външен свят.
Това ни показва, че по време на земното ни съществуване ние насочваме поглед към външния свят и имаме около нас именно един свят със съдържание, а когато погледнем навътре, имаме неопределено чувство за един аз, за което, ако сме честни, трябва да кажем: «То е много смътно, много неясно.» И ние можем да се движим с нашето съзнание, като сменяме между това поглеждане навътре, имайки твърде неясно, смътно изживяване в душата и изживяването на конкретния сам по себе си, навсякъде определен и съдържателен външен свят.
Това е главното в нашите изживявания между раждането и смъртта.
към текста >>
Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото време в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а
един
свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии.
Между смъртта и новото раждане изживяването е съществено различно. Точно по времето на съществуването ни между смъртта и новото раждане, което може да се сравни със средата на земния ни живот, когато като тридесет-четиридесет годишни сме в разцвета на физическите си сили, точно по средата на времето между смъртта и новото раждане е обратното в сравнение със земния ни живот. Там поглеждаме вътре в нас с едно друго съзнание, което имаме тогава, и гледайки в нас, имаме така конкретно съдържание, както на Земята го имаме, когато гледаме външния свят. Само когато тук, на Земята, поглеждаме външния свят, около нас ние имаме съществата на трите или четирите царства, съществата на минералното, растителното, животинското и човешкото царство. Ние ги имаме около нас, както те ни се представят със сетивно съдържание.
Когато между смъртта и новото раждане поглеждаме в споменатото време в самите нас, около нас нямаме нещата на природата, а един свят от същества, от онези същества, които описваме като съществата на висшите духовни йерархии.
Тук имаме външни мирови възприятия от нещата, а в духовния свят имаме вътрешни възприятия, възприятия на същества. Ние се оглеждаме около нас, но не виждаме органи като тези, които носим в нас тук, на Земята, а откриваме цял свят от същества, ако имаме правилното съзнание за това. И този, който описва тези същества на висшите йерархии, всъщност ги описва като външни възприятия на човека между смъртта и новото раждане. И ако така, както тук можем да отдръпнем поглед от външния свят и да го насочим в себе си, между смъртта и новото раждане, където намираме съществата на висшите йерархии в нас, можем да насочим поглед навън и да открием самите нас, тогава можем да дойдем до самите нас. Външен свят там е всъщност вътрешен свят, вътрешната същност там е външна същност по начина, по който вече обясних.
към текста >>
Това обаче, което там съзираме в нас като
един
вътрешен напълно съдържателен свят от духовни същества, тук, по време на земното съществуване, ни се представя в неговото отражение, представя се така, че ние виждаме сетивните образи на онези същества, които иначе възприемаме в нашата вътрешност между смъртта и новото раждане.
Това обаче, което там съзираме в нас като един вътрешен напълно съдържателен свят от духовни същества, тук, по време на земното съществуване, ни се представя в неговото отражение, представя се така, че ние виждаме сетивните образи на онези същества, които иначе възприемаме в нашата вътрешност между смъртта и новото раждане.
Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас. Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното познание, не с онова къртично познание между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съзнание? Сетивно ние виждаме в Слънцето определена картина. Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като един свят от духовни същества. Тогава не виждаме Слънцето, както го виждаме тук, а като царство от духовни същества.
към текста >>
Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като
един
свят от духовни същества.
Това обаче, което там съзираме в нас като един вътрешен напълно съдържателен свят от духовни същества, тук, по време на земното съществуване, ни се представя в неговото отражение, представя се така, че ние виждаме сетивните образи на онези същества, които иначе възприемаме в нашата вътрешност между смъртта и новото раждане. Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас. Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното познание, не с онова къртично познание между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съзнание? Сетивно ние виждаме в Слънцето определена картина.
Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като един свят от духовни същества.
Тогава не виждаме Слънцето, както го виждаме тук, а като царство от духовни същества. Тук, в земното битие, имаме нещо като един вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето. Така е и с другите звезди. Нашето духовно съзнание между смъртта и новото раждане става космическо съзнание. Там ние не сме в нашата кожа както тук, ние наистина сме целият свят.
към текста >>
Тук, в земното битие, имаме нещо като
един
вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето.
Но тук не виждаме същите същества, а в известен смисъл обиталищата на тези същества и това е - понеже тези същества са общности - звездният свят около нас. Какво описваме ние от звездите, например относно Слънцето с пълното познание, не с онова къртично познание между раждането и смъртта, присъщо на обикновеното съзнание? Сетивно ние виждаме в Слънцето определена картина. Това обаче, което тук ни се представя като образ на Слънцето, между смъртта и новото раждане го изживяваме като един свят от духовни същества. Тогава не виждаме Слънцето, както го виждаме тук, а като царство от духовни същества.
Тук, в земното битие, имаме нещо като един вид спомен, чрез което знаем, че това царство на духовни същества, виждано от страна на Земята, съответства на Слънцето.
Така е и с другите звезди. Нашето духовно съзнание между смъртта и новото раждане става космическо съзнание. Там ние не сме в нашата кожа както тук, ние наистина сме целият свят. Само не бива да си го представяме пространствено. Ние сме целият свят, носим звездното небе в нас.
към текста >>
В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е
един
ен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества.
Така човекът стои в духовния свят между смъртта и новото раждане. Като външен свят той има самия себе си, погледът му се насочва към бъдещия земен живот и в съзирането, в перспективата на този бъдещ земен живот лежи това, че той сам се концентрира, сам идва на себе си. Той се намира в себе си в момента, когато съзнанието му е изпълнено със съзерцанието на своя бъдещ земен живот и със съзерцанието на своя изминал земен живот.
В момента, когато той работи със съществата на висшите йерархии, за да формира сложното физическо тяло като духовен зародиш, тогава в известен смисъл той е извън себе си, но е единен с духовната същност, той живее извън себе си заедно с духовните същества.
Точно в тази кулминация на изживяването между смъртта и новото раждане, която в една от моите мистерийни драми[2] аз нарекох среднощието на човешкото битие, човекът изживява като своя вътрешност това, което тук той вижда като отражение, а именно постоянните звезди. Небето на постоянните звезди или неговият представител Зодиакът - както са го наричали древните мирогледи, виждан оттук, е физическото съответствие на духовния свят, в който човекът живее между смъртта и новото раждане и който той изживява като свой вътрешен свят. Това продължава известно време и тогава човекът напуска тази в известен смисъл жива, активна, гледано от земната гледна точка, възвишена непосредствена работа с духовете на висшите йерархии. И следващото му изживяване е взаимният живот с висши същества, които са откровенията на по-висшите същества. От определен момент човекът знае, че непосредствената работа с по-висшите същества е приключила, но те му се показват в отраженията.
към текста >>
Защото, идвайки при слизането в
един
нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена.
Така можем да кажем, че тук, в земния живот, ние вървим покрай дървета, цветя, треви, животни и т.н., а между смъртта и новото раждане странстваме между звездите. И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот. Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии.
Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена.
Да, това остава нерешено дори още известно време, докато като душевно-духовно същество се намираме в планетната сфера. Да говорим в сферата на постоянните звезди за нещо подобно, както тук става въпрос за мъжа и жената, дори би било пълно безсмислие. Но в картината, която започнах да обрисувам, можете добре да си представите, че когато сте се отдалечили от Земята, тук виждате Луната отпред, след това я виждате отзад. Също и Венера, Меркурий и Слънцето ги виждате отзад, след това Зодиака и т.н. Но когато прекосявате тези сфери, това, което тук иначе е физическо съответствие, се превръща в група от духовни същества, които вие съзерцавате.
към текста >>
В онези древни времена човекът е имал още
един
общ мироглед.
» Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н. Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове.
В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед.
Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало. Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст!
към текста >>
Да вземем
един
болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в
един
мистериен център, където същевременно се е лекувало.
Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие.
Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало.
Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити. Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно.
към текста >>
Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на
един
изпит, макар и по-ясен от днешните изпити.
Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед. Знаело се е, че когато някой човек в определена възраст се е разболявал, това е в зависимост не само с химичното смесване или разделяне на неговите вещества, а от една по-висша гледна точка е свързано с опитности и изживявания, които той е преживял, когато е бил в звездния свят и оттам е слязъл в земното си битие. Да вземем един болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години, потърсил помощ в един мистериен център, където същевременно се е лекувало.
Макар в древните времена такъв болен да е идвал на лечение в мистерийните центрове, където е имало само инстинктивно, полусънищно знание, често е бил подложен на един изпит, макар и по-ясен от днешните изпити.
Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот.
към текста >>
Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при
един
мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Защото аз наистина познавам лекари, които, говорейки с тях за най-важното при пациента и запитвайки за възрастта на пациента, те не можеха да отговорят. Като че ли изобщо може да се лекува някой човек, когато липсва точна представа за неговата възраст! Защото във всяка възраст човекът трябва да се лекува различно, понеже човешкият живот непрекъснато се променя. На никого няма да му хрумне например да вземе едно листо от цветето, да го зарови в земята и да вярва, че от него ще израсне ново растение, а той ще вземе семето на плода и ще го зарови в земята, понеже знае, че развитието на растението е важно. Така трябва да се разглежда и човешкият живот.
Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят.
Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н. Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво.
към текста >>
И след като така е получил своето етерно тяло, той се съ
един
ява с това, което е станал неговият физически зародиш, който той сам е изпратил предварително долу.
Този духовен зародиш на физическото тяло слиза долу по-рано от самия човек, той бива предаден на една родителска двойка, потапя се в оплодения човешки зародиш, образува там растежния елемент преди човекът сам да е слязъл. Следователно той е известно време там, където човекът вече е предал този физически зародиш на земния живот, където в определен смисъл той гледа надолу към Земята - «това следва да стане човек, към когото аз принадлежа» - където обаче човекът сам остава да живее още кратко време в Космоса. Тогава човекът извлича от етерния свят на Космоса силите за своето етерно тяло, така че според своята същност той се състои от азовата същност, астралното тяло и етерното тяло.
И след като така е получил своето етерно тяло, той се съединява с това, което е станал неговият физически зародиш, който той сам е изпратил предварително долу.
към текста >>
Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съ
един
ява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята.
Ние бихме били задушени от съдържанието на съвестта и особено от нейната зла страна и не бихме могли да произведем нито една неутрална мисъл, например не бихме стигнали до никакво природознание. Ако бихме искали неутрално да разглеждаме растенията според природните закони, то в разглеждането на природата лесно биха се вмъкнали мисли като следните: «Ах, що за лош човек беше ти като седемнадесет годишен, какви лошотии си направил! » Това би се вляло в разглеждането на природата и човек не би стигнал до никакви неутрални възгледи. Че можем да държим нашата неутрална разсъдливост отделена от това, което се намира в нас като морални и неморални инстинкти, го дължим на факта, че първо изпращаме надолу нашия физически духовен зародиш и едва тогава, след като сме събрали етерното тяло, се свързваме с физическото тяло. Чрез това разделяме двете така, че паметта може да се спре във физическото тяло, да не е винаги налице, така че да ни остави свободни, целият ни морален живот да не стои постоянно пред нас и ние да можем да изградим в етерното тяло мислите на неутралната разсъдливост.
Сега ви описах слизането на човека от духовния свят до момента, когато той се съединява с физическата земна субстанция, за да живее по-нататък на Земята.
Какво се случва, когато сме стигнали дотук? Вече казах, че става така, че ние трябва да си кажем: «Узная ли, че човекът първо изпраща формиращите сили на своето физическо човешко тяло долу и тогава го последва, непременно ще стигна до възхищението пред мъдрото ръководство на мировите събития. Ако схвана това съвсем живо, няма да стоя като сламена глава, изработила една машина, без да е необходимо да и се възхищава, защото би трябвало да съм съвсем сух човек, който узнава такава невероятна мъдрост на мировото ръководство и не изпитва възхищение към нея! » И така е с всички антропософски знания.
към текста >>
Това е едно
един
ство.
От изложеното тук виждате още нещо. Това, което човекът представлява духовно в етерното си тяло, не живее в пространството, а във времето. Разгледайте физическия организъм, например очите, с които виждате видимите неща. Затворите ли очите, не ги виждате. Когато поглеждате духовния човек, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в битието между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н.
Това е едно единство.
Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е. взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне. Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток.
към текста >>
Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява
един
непрекъснат поток.
Това е едно единство. Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е. взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне.
Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток.
Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм. Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане. А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина. Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук. Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят.
към текста >>
Когато сте напуснали
един
земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм.
Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е. взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне. Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток.
Когато сте напуснали един земен живот, в който нищо не сте знаели за духовното, за духовния живот, това е същото, както ако извадят очите от физическия ви организъм.
Защото, каквото тук, на Земята, си спечелите като знание за духовния живот, това ви принадлежи, то е вашето око, с което ще «виждате» по-късно между смъртта и новото раждане. А ако тук, на Земята, останете в «мрака» по отношение на знанието за духовния живот, тогава след смъртта нямате очи и ще преминавате в живота между смъртта и новото раждане като през тъмна долина. Защото тези очи трябва да ги получите чрез това, което сте постигнали тук. Вие изваждате очите на духа, когато изключвате знанието за духовния свят.
към текста >>
Въпреки това, присъ
един
явам и желанието скоро да ми бъде възможно да допълня изложеното днес пред вас.[4]
Нека да останем заедно с тези мисли, чувства и преди всичко с тази нагласа и да се държим заедно във времето, когато ще бъдем пространствено разделени. Това е, което искам да ви кажа като поздрав, с пожеланието да оставим като повод това, което можем да обсъдим заедно, когато съдбата ни събира, да остане в нас като мисъл, като взаимна принадлежност, която е в духовното и когато сме пространствено разделени!
Въпреки това, присъединявам и желанието скоро да ми бъде възможно да допълня изложеното днес пред вас.[4]
към текста >>
31.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че
един
кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото.
Чрез антропософската наука за духа можем преди всичко много добре да осъзнаем как за човека, намиращ се във физическия свят, този физически свят е истинско отражение на надсетивния свят. Когато разглеждаме минерала, не можем да кажем, че както застава пред нас, той е непосредствено образ, отражение на надсетивното. Какво е той, можете да почерпите от моята книга «Теософия». При човека обаче можем да кажем, че в много отношения той не може да бъде разбран от това, което виждаме около нас във физическо-сетивния свят. От намиращото се около нас във физическо-сетивния свят можем да разберем защо формата на солта е кубична.
Разбира се, такива неща днес са още напълно неясни за науката, но от това, което науката вече прозира, може да се каже, че един кристал от сол може да бъде разбран от това, което може да се изследва непосредствено в областта на сетивно-възприемаемото.
Човешкото око или ухо не могат да се разберат от възприемаемото с физическите сетива от физическо-сетивния свят. Човекът си е донесъл като заложба чрез раждането както вътрешната форма, така и външната конфигурация на окото или ухото, той не ги получава чрез силите, които действат при оплождането или в тялото на майката. Но всичко, което в това отношение не се разбира, се натъпква в думата «наследственост». С това обаче човек се отдава на една илюзия. Защото истината е, че във вътрешното формиране на окото или ухото има нещо заложено, в известен смисъл предварително изработено в духа по времето на предземното човешко съществуване, и то заедно с висшите духовни същества на висшите йерархии.
към текста >>
Действително имате
един
човешки член във вътрешността на ухото, който е преобразен крайник.
Не искам изчерпателно да говоря за конфигурацията на вътрешното ухо. Но още дадените от външната наука означения, които имат тези мънички костици зад тъпанчето, показват, че външната наука няма никакво понятие от това, което всъщност става там. Когато се прозрат нещата с антропософската наука за духа, тогава това, което повече се намира във вътрешната част на вътрешното ухо - сега искам да започна разглеждането от вътре навън - и което науката нарича стреме, изглежда като преобразено, метаморфозирало човешко бедро с неговото прикачване към ханша. А това, което науката нарича наковалня, тази малка костица изглежда като преобразена капачка на коляното, и това от тази наковалня, което е насочено към тъпанчето, изглежда като преобразена подбедрица със стъпалото. А стъпалото при ухото не се опира в този случай на земята, а на тъпанчето.
Действително имате един човешки член във вътрешността на ухото, който е преобразен крайник.
Можете да кажете надлакътница, само че при ръцете капачката на коляното не е оформена, липсва наковалнята. Можете да кажете, подла кътницата - друга малка ушна костица, която се опира на тъпанчето. И както с двата си крака усещате земята, така с крачето на малката ушна костица докосвате и чувствате тъпанчето. Само че вашият земен крак, с който вървите, е грубо формиран. Там грубо чувствате земята със стъпалото, докато с тази ръка или с този крак, който имате в ухото, непрекъснато докосвате финото трептене на тъпанчето.
към текста >>
Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи
един
човек.
Продължите ли навътре, откривате така наречения ушен охлюв. Този ушен охлюв е изпълнен с течност. Всичко това е необходимо за чуването. Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи.
Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек.
Главата е положена в собствения ни мозък. Ние изобщо носим в нас няколко повече или по-малко метаморфозирали човеци. Там лежи един от тях.
към текста >>
Там лежи
един
от тях.
Това, което крачето докосва при тъпанчето, трябва да бъде продължено до лежащия в ушната кухина охлюв. Над бедрата ни се намира скутът с вътрешните органи. Охлювът в ухото е всъщност много хубаво формирани вътрешности, преобразени вътрешности, така че можете да си представите, че вътре в ухото в действителност лежи един човек. Главата е положена в собствения ни мозък. Ние изобщо носим в нас няколко повече или по-малко метаморфозирали човеци.
Там лежи един от тях.
към текста >>
Заложбите, които са като кочанчета и които стават по-късно човешките крака и стъпала, ако опира само до вътрешните възможности, до зародиша в майчиното тяло, биха могли всъщност да станат
един
вид уши.
Да, какво всъщност е налице там? Който не изучава развитието на човека само чрез грубата сетивна наука, а знае, че човешкият зародиш, формиран в тялото на майката, е съответствие на предшествалото в предземния живот, той също знае, че през първите стадии на ембрионалното развитие е най-изявена главно главата. Останалото са малки заложби на органите.
Заложбите, които са като кочанчета и които стават по-късно човешките крака и стъпала, ако опира само до вътрешните възможности, до зародиша в майчиното тяло, биха могли всъщност да станат един вид уши.
Те наистина имат заложбата да станат уши. Това означава, че човекът може да расте така, че не да има тук и тук ухо, а да има едно ухо надолу. Това е парадоксално казано, но този парадокс е пълната истина. Човекът би могъл да стане ухо и надолу. Защо той не става ухо надолу?
към текста >>
Музиката на сферите е една реалност и щом навлезем в духовния свят, лежащ зад душевния свят, ние попадаме в
един
свят, който живее в звуци, тонове, мелодии, хармонии и съзвучия.
Поради това ухото запазва още и това, което е получило като заложба в предземното съществуване в духовния свят. То е чисто отражение на тези духовни светове. Но какво има в тези духовни светове? За това често съм говорил.
Музиката на сферите е една реалност и щом навлезем в духовния свят, лежащ зад душевния свят, ние попадаме в един свят, който живее в звуци, тонове, мелодии, хармонии и съзвучия.
И от тези съзвучия и тонове се формира човешкото ухо. Затова можем да кажем, че в нашите уши имаме спомен за духовното си предземно съществуване. В долната ни човешка организация сме забравили предземното съществуване и организмът се е нагодил към земната гравитационна сила, към всичко идващо от тежестта. Така че, ако правилно разберем формирането, изграждането на човека, винаги ще можем да кажем, че някоя органова система показва как се е нагодила към Земята, но друга органова система показва, че още е останала нагодена към предземното съществуване. Представете си, че и когато вече сме родени, продължим това, което е заложено още в зародишното състояние.
към текста >>
Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в
един
ство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество.
Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>
Тук, на тази Земя, имаме
един
отзвук на това, бих казал, небесно дишане.
Още последния път посочих, че това е нещо подобно на дишането. Ние трябва да вдишваме, да се оживим, ние издишваме, така да се каже, смъртен въздух, защото в това, което се издишва, не може да се живее. Така дишаме в известен смисъл духовно в света между смъртта и новото раждане. Ние се сливаме със съществата на висшите йерархии и отново ги напускаме.
Тук, на тази Земя, имаме един отзвук на това, бих казал, небесно дишане.
В това, че на Земята можем да вървим, ние се нагаждаме към гравитационната земна сила. Това е тежестта, преобразуваното ухо, както казах. По подобен начин чувстваме, когато правилно можем да наблюдаваме как в нашия говорен апарат, апарата за пеенето, имаме преобразуването на заложеното в духовния свят, в който живеем в предземното съществуване. Тук, на тази Земя, ние първо нагаждаме нашите говорни органи на човешкия говор. В заложбата между смъртта и новото раждане ние поемаме в нас Логоса, Мировото слово, Мировия говор и от този мирови говор е формиран и целият ни говорен апарат.
към текста >>
Който има усещане за това, ще почувства как
един
консонантен звук напомня нещо ъгловато, друг - на нещо кадифено.
Но в този човешки говор в действителност е ясно възприемаемо както земното, така и формираното от духовността. Ние не бихме могли да изговаряме никакви консонантни звуци, ако не бихме могли да се нагодим към нещата от външния свят. В консонантите имаме винаги репродукция на това, което ни предлага външният свят.
Който има усещане за това, ще почувства как един консонантен звук напомня нещо ъгловато, друг - на нещо кадифено.
В съгласните имаме нещо, в което ние се нагаждаме към формите, към фигурите на външния свят. В гласните изразяваме нашата собствена вътрешност. Който каже А, знае, че нещо в душевността му живее като учудване, възхищение, изразяващо се в А. В
към текста >>
И представим ли си някакъв език, който има само съгласни, той би бил такъв, за който
един
посветен би казал: «Той е подходящ за земното, искаш ли да имаш небесното, трябва да прибавиш гласните.
Защото гласните са отзвук от нашия взаимен живот с духовните йерархии. Това го донасяме с нас и го внасяме тук, на Земята. То остава в нас и е наше собствено откровение. В съгласните ние се нагласяме към външния свят. Светът на съгласните, консонантите е земен.
И представим ли си някакъв език, който има само съгласни, той би бил такъв, за който един посветен би казал: «Той е подходящ за земното, искаш ли да имаш небесното, трябва да прибавиш гласните.
Но внимавай, защото тогава ще си отговорен пред божественото, което не бива да третираш така профански, както съгласните.»
към текста >>
Но вземете
един
човек, едно човешко лице.
Тук е мястото, където с антропософската наука за духа, от една страна, свързваме с Гьотеанизма това, което Гьоте е знаел, където ние обаче продължаваме напълно в стила на Гьоте. Често съм цитирал казаното от Гьоте: «Окото е създадено от светлината за светлината»[2]. Да, но не от светлината и за светлината, която виждаме. От светлината, която виждаме, не може да се изгради окото със своите вътрешни формиращи сили.
Но вземете един човек, едно човешко лице.
Вземете това човешко лице, благородно чело, изпъкнал навън нос, очите, физиономията. Да прибавим жестовете. Ако бихме снимали всичко това пространствено, бихме получили формите. Но когато погледнем един човек, не сме доволни, че можем пространствено да снимаме формите, а през пространствените движения на жестовете ние търсим душевното, лежащо зад тях. Слънчевата светлина идва към нас.
към текста >>
Но когато погледнем
един
човек, не сме доволни, че можем пространствено да снимаме формите, а през пространствените движения на жестовете ние търсим душевното, лежащо зад тях.
От светлината, която виждаме, не може да се изгради окото със своите вътрешни формиращи сили. Но вземете един човек, едно човешко лице. Вземете това човешко лице, благородно чело, изпъкнал навън нос, очите, физиономията. Да прибавим жестовете. Ако бихме снимали всичко това пространствено, бихме получили формите.
Но когато погледнем един човек, не сме доволни, че можем пространствено да снимаме формите, а през пространствените движения на жестовете ние търсим душевното, лежащо зад тях.
Слънчевата светлина идва към нас. Навън е Слънцето и слънчевата светлина идва към нас. Това е предната страна. Задната страна на слънчевата светлина, духът на слънчевата светлина е отзад. В тази душа и в този дух се намираме между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете
един
учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката.
Защото няма нищо внесено субективно, когато описвам, че ухото е формирано от небесните сфери. Но същевременно бива ангажирано чувството, душевността. Вторият член на човешкия душевен живот, който е в тясна връзка с това, какво представляваме като цял човек, бива ангажиран при това. С други думи това, което главата постига чрез такава наука, същевременно ангажира и сърцето. Чрез това антропософската наука за духа стига до сърцето на човека, тя не е само наука на главата, а е наука, която навлиза в сърцето; не изпълва само главата, а изпълва човека, който има кръвообращение и сърце.
И ако приемете сериозно това, което казах, когато движим краката си, да, днес може да се изследва механизмът на движението на краката, но вземете един учебник по физиология и изучете механизма на движенията на краката.
Едно със сигурност няма да бъде развълнувано при вас - чувството за отговорност. В момента, когато узнаете, че това, което е добро или зло и към което краката ви носят, след смъртта ви пресреща от божествените светове като хармония или дисхармония и прозвучават насреща ви оценките на вашите дела, в същия момент знанието за човека се придружава от чувството на отговорност, което придружава след това волевите действия. И не само нашите чувства, но и нашата воля се ангажират от това, което също така обективно учим първо за главата, както външната наука. Но то навлиза в чувстващия и във волевия човек. Оттам антропософската наука за духа говори на целия човек, докато сега ние все повече разглеждаме като знание това, което ангажира само главата.
към текста >>
Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в
един
свят, в който пространството няма повече значение.
Оттук виждате, че имагинативното мислене се опира на целия човек и че целият човек трябва да живее в такова имагинативно познание. При по-висшите познания това още повече важи. Не е чудно, че тогава още едно познание засяга целия човек. Тогава се забелязва, че в света има още много други неща, освен възприемаемото само от външните сетива.
Преди всичко човек забелязва как е възможно да се живее в един свят, в който пространството няма повече значение.
Музиката е едно предчувствие за непространственото. Защото пространството е всъщност навън, външно е налице. Но вътре в душата, в това, което се реализира чрез музиката, пространството играе роля най-многото като ехо. При имагинативното познание обаче пространственото престава да съществува. Всичко става времево.
към текста >>
Когато преминете през портата на смъртта цялото време е едно
един
ство,
един
момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация.
Защо да се мъчим между раждането и смъртта? И без това ще отидем там.» Да, скъпи приятели, но нещата не са такива. Защото временното е реалност. Както тук, във физическия свят, пространството е реалност, така за надсетивния свят времевото и дори надвремевото е реалност. В по-късния живот детето все още се намира във вас.
Когато преминете през портата на смъртта цялото време е едно единство, един момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация.
Можете като хора тук, в пространството, да кажете: «Защо ми са очите? Та светлината е около мен. Очите нямат никакво друго предназначение, освен да виждат светлината, но тя е наистина около мен.» Така говори някой в една друга област, който казва: «За какво ми трябва наука за духа тук, на Земята? Когато преминем в духовния свят, духовната светлина без това е около нас.» Това е толкова умно, колкото ако някой каже: «Светлината така и така е тук, за какво ми са очите? » Това, което някой опознае чрез антропософската наука за духа, не се изгубва, то е окото, чрез което се възприема духовната светлина.
към текста >>
В
един
междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода.
В древните времена хората са притежавали инстинктивно ясновидство като остатък от предземния си живот. Това е отминало и отзвучало. То вече не съществува.
В един междинен стадий хората трябва да постигнат чувството за свобода.
Хората се намират отново в стадий, когато се нуждаят от очи за духовния свят, в който ще преминат след смъртта. И тези очи те няма да ги имат, ако не ги изградят тук, на Земята. Както физическото око трябва да се изгради в предземното съществуване, така окото за възприемане на надсетивното след смъртта трябва да се изгради тук, чрез науката за духа, чрез духовното познание. Не чрез ясновидство, това е работа на отделния човек, но чрез разбиране със здравия човешки разум на това, което се открива чрез ясновидското изследване. Не е вярно, когато се казва, че човек трябва сам да вижда в духовния свят, за да повярва в нещата, които споделя ясновидецът.
към текста >>
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали
един
добър морален урок,
един
морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
Човекът учи да поема доброто с духа. Ако не поеме доброто, той не е пълноценен човек. Той е осакатен човек, все едно, че двете му ръце липсват. Ако двете му ръце липсват, той е физически сакат човек. Ако му липсва доброта, той е душевно-духовно осакатен.
Пренесете тази мисъл с нейното въздействие върху чувството и волята педагогически-дидактично и насочете възпитанието така, че когато човекът стане полово зрял, да получи живото чувство: «Аз не съм пълноценен човек, нямам право да се наричам човек, ако не съм добър.» Тогава сте предали един добър морален урок, един морален човешки урок, докато всяко морализаторстване с проповеди и др.под.
е едно нищо. Когато възпитате човека така, че той да смята моралността на своето човешко същество за принадлежаща към неговата индивидуалност и да се чувства сакат, ако не е морален, да не се чувства напълно човек, накратко, когато той открие моралността изцяло в себе си, тогава някои философи ще го намерят за ужасно и не по немски[4], или ще го нарекат както си искат, докато точно това във всеки случай е най-чистият немски продукт. То обаче е нещо, което доближава духовното колкото е възможно по-близко до човека, и то както днес трябва да го приближим непосредствено до отделната човешка индивидуалност, защото само отделното човешко същество, човешкият индивид в днешното време идва до своята пълна отговорност.
към текста >>
32.
Указания към това издание.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
според излезлите
един
ични издания на Дорнахските лекции от 20, 22 и 23 октомври 1922 г.
Заглавието на сборника е дадено от издателя Х. В. Збинден след 1945 г.
според излезлите единични издания на Дорнахските лекции от 20, 22 и 23 октомври 1922 г.
към текста >>
33.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Основни принципи на
един
модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
„Антропософското общество“ прераства в „
Един
но антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
34.
Съдържание
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
11.
ЕДИН
АДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
към текста >>
35.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в
един
космически живот.
Докато тук на Земята ние сме така устроени, че нашите органи и техните взаимодействия се проявяват вътре в нашата кожа, нещата между смъртта и новото раждане изглеждат съвсем различно: Казано с две думи, тогава ние притежаваме едно звездно тяло. Пред необятния звезден свят ние се чувстваме така, че на духовните Същества от звездите можем да погледнем като на духовни Същества, свързани с вътрешните измерения на нашето ново тяло, също както тук на Земята считаме, че белите дробове и сърцето принадлежат на нашето физическо тяло. Приблизително така са поставени и нещата по време на съня.
От заспиването вечер до пробуждането сутрин, ние сме участници в един космически живот.
А между смъртта и новото раждане ние притежаваме едно космическо съзнание. Всичко, което тук на Земята е т.н. външен свят, особено когато отправим поглед към космическите пространства, след смъртта се превръща в наш вътрешен свят.
към текста >>
Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е
един
цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
Нашето външно обкръжение това е самия човек, обаче с тази важна особеност, че всичко това, което е неговия външен свят, практически изгражда онзи духовен зародиш, от който трябва да се развие бъдещото физическо тяло на човека. Ние работим върху този духовен зародиш заедно със Съществата на висшите Йерархии*1. Да, този зародиш ясно може да бъде разграничен в определен момент от съществуванието между живота и смъртта и поредното ново раждане. Той носи в себе си онези сили, които после ще се включат в организацията на физическото човешко тяло, също както и растителният зародиш, т.е. семето, носи в себе си онези сили, които по-късно ще се проявят в израстващото растение.
Само че както многократно съм споменавал: растителният зародиш ние трябва да си представим като съвсем малък по размери, а растението голямо; докато при човека е обратно: Духовният зародиш на човешкия физически организъм е един цял универсум с неизмеримо величие и големина, макар и в точния смисъл на думата да не е съвсем правилно да говорим за „големина" при тези състояния.
към текста >>
Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по
един
притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята.
Човекът се ражда като едно безпомощно дете и едва по-късно се превръща строго погледнато в истински човек. Едва на Земята ние се научаваме да вървим, да говорим и да мислим.
Между раждането и смъртта човек има своята воля макар и по един притъпен, смътен начин; той има своите чувства макар и не толкова притъпени както волята.
Тези качества са налице и при съвсем малките деца. Чувствата, дори и да израстват от вътрешните функции, са налице при малките деца; волята също. Доказателства за волята са движенията на малкото дете, колкото и хаотични да са те в началото. А причината, че по-късно чувствата и волята стават нещо съвсем друго, е скрита в обстоятелството, че човекът постепенно развива своето мислене. Мисленето прониква в чувствата, прониква във волята и по този начин те стават все по-съвършени.
към текста >>
И така, духовният зародиш на човека се съ
един
ява с физическия човешки зародиш, за да се превърне в новородено бебе, което има в себе си елементите и субстанциите на своите родители; то разполага с всевъзможни качества и сили; от духовния свят обаче то не сваля онези сили, с които ще може да развие мисленето, говора и вървежа.
Духовният зародиш, от който човекът изгражда своя физически организъм, разполага със свои собствени сили.
И така, духовният зародиш на човека се съединява с физическия човешки зародиш, за да се превърне в новородено бебе, което има в себе си елементите и субстанциите на своите родители; то разполага с всевъзможни качества и сили; от духовния свят обаче то не сваля онези сили, с които ще може да развие мисленето, говора и вървежа.
Мисленето, говорът и вървежът остават специфично човешки задачи, осъществими единствено в условията на земния физически свят.
към текста >>
Мисленето, говорът и вървежът остават специфично човешки задачи, осъществими
един
ствено в условията на земния физически свят.
Духовният зародиш, от който човекът изгражда своя физически организъм, разполага със свои собствени сили. И така, духовният зародиш на човека се съединява с физическия човешки зародиш, за да се превърне в новородено бебе, което има в себе си елементите и субстанциите на своите родители; то разполага с всевъзможни качества и сили; от духовния свят обаче то не сваля онези сили, с които ще може да развие мисленето, говора и вървежа.
Мисленето, говорът и вървежът остават специфично човешки задачи, осъществими единствено в условията на земния физически свят.
към текста >>
Когато повдигаме
един
ия крак, за да направим следващата крачка, ние се включваме в процесите на гравитацията.
Така че всичко, което се отнася до походката, до вървежа, има нещо общо с гравитацията. То е всъщност едно преодоляване на гравитацията. То е една намеса и участие в процесите на гравитацията.
Когато повдигаме единия крак, за да направим следващата крачка, ние се включваме в процесите на гравитацията.
Всичко това ние имаме да усвоим тук на Земята; то не съществува в живота между смъртта и новото раждане, макар и да има там свой аналог, свое съответствие. В духовния свят ние също имаме известна ориентация, само че тя не се осъществява в дадено гравитационно поле, тъй като там изобщо няма гравитация, няма „тежест". Там ориентацията е изключително от духовен порядък. Така че ако например тук имаме повдигане на единия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои. Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Така че ако например тук имаме повдигане на
един
ия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои.
То е една намеса и участие в процесите на гравитацията. Когато повдигаме единия крак, за да направим следващата крачка, ние се включваме в процесите на гравитацията. Всичко това ние имаме да усвоим тук на Земята; то не съществува в живота между смъртта и новото раждане, макар и да има там свой аналог, свое съответствие. В духовния свят ние също имаме известна ориентация, само че тя не се осъществява в дадено гравитационно поле, тъй като там изобщо няма гравитация, няма „тежест". Там ориентацията е изключително от духовен порядък.
Така че ако например тук имаме повдигане на единия крак, ако тук имаме намеса и участие в процесите на гравитацията, в духовния свят като тяхно съответствие ще имаме едно засилващо се родство с едно или друго от Съществата на висшите Йерархии, например Ангелои или Архангелои.
Ако се чувствувам душевно близък за въздействията на определено Същество от Йерархията на Ангелои или пък на Екскузиаи с които човекът работи съвместно в духовния свят, тогава аз осъществявам и определена ориентация в живота между смъртта и новото раждане. Когато тук на Земята ние се съобразяваме с нашата тежест, така и там, в духовния свят ние се съобразяваме с това, което се излъчва като сили на привличане и симпатия между нашата собствена същност и отделните Същества на висшите Йерархии.
към текста >>
Обаче в духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме
един
вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън.
Тук на Земята човекът трябва да усвои говора, това е една специфично земна човешка задача. По време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане ние не сме в състояние да говорим. За тази цел е необходим физическият говорен апарат. А той, както можем да се досетим, там не съществува.
Обаче в духовния свят между смъртта и новото раждане ние имаме следната опитност: Там ние се усещаме един вид ритмично прибирани в нашето собствено човешко същество и после отново изкарвани навън.
Така нашето по-висше съзнание се свива, после то отново се разширява. Както тук на Земята по време на съня ние потъваме в себе си, така и между смъртта и новото раждане ние също потъваме в себе си, макар и по друг начин. После обаче ние отново се „разширяваме". Тук на физическия план ние обръщаме очите и останалите сетива към Универсума. Там в духовния свят ние насочваме нашите духовни възприемателни органи навън към висшите Йерархии.
към текста >>
Така ние сме участници в
един
духовен процес на вдишване и издишване.
Така ние сме участници в един духовен процес на вдишване и издишване.
Обаче този дихателен процес протича по такъв начин, че бихме могли да допълним: Ако трябва да представим нещата в духовния свят с помощта на представи, взети от земния живот, ще се получи примерно следната картина: Като човек в духовния свят аз върша едно или друго действие. Аз имам съзнанието за това благодарение на онези възприемателни възможности, които са ми присъщи в духовния свят между смъртта и новото раждане. Аз усещам себе си като една определена индивидуалност. В условията на земния свят аз например издишвам, т.е. в душевен смисъл, след смъртта, по този начин аз прониквам в целия Космос, аз ставам едно цяло с Космоса.
към текста >>
Ето сега той отново прибира това, което е навън, вътре в себе си, така че
един
вид „сгъстява" своята същност, също както при физическите условия той вдишва и вкарва въздух навътре в своето тяло.
Вземете например как човекът е затворен в себе си; после той се разширява в просторите на Космоса. Той се разширява в това, което е навън около него. Той е ту прибран в своето собствено същество, ту разширен в просторите на Космоса.
Ето сега той отново прибира това, което е навън, вътре в себе си, така че един вид „сгъстява" своята същност, също както при физическите условия той вдишва и вкарва въздух навътре в своето тяло.
към текста >>
Този процес също протича в
един
ритъм, в
един
ритъм, който се определя от звездите.
Тук на Земята ние дишаме, вдишваме и издишваме определени количества въздух и по този начин осъществяваме т.нар. дихателен ритъм. Обаче там навън, в Космоса, там ние разширяваме нашето същество и влизаме в съприкосновение с Логоса и мировите мисли, които после приемаме навътре в себе си. Така ние оставяме в нас да говори самият Космос.
Този процес също протича в един ритъм, в един ритъм, който се определя от звездите.
Там навън също цари един определен ритъм. Тук на Земята, като земни хора, ние сме включени в дихателния ритъм, който стои в определено съотношение с циркулаторния ритъм на кръвоносната система. Това съотношение е 1:4, т.е. на всяко вдишване се падат четири пулсови удара. Там навън в Космоса ние вдишваме и издишваме в духовен смисъл; там ние сме включени в един друг космически ритъм.
към текста >>
Там навън също цари
един
определен ритъм.
Тук на Земята ние дишаме, вдишваме и издишваме определени количества въздух и по този начин осъществяваме т.нар. дихателен ритъм. Обаче там навън, в Космоса, там ние разширяваме нашето същество и влизаме в съприкосновение с Логоса и мировите мисли, които после приемаме навътре в себе си. Така ние оставяме в нас да говори самият Космос. Този процес също протича в един ритъм, в един ритъм, който се определя от звездите.
Там навън също цари един определен ритъм.
Тук на Земята, като земни хора, ние сме включени в дихателния ритъм, който стои в определено съотношение с циркулаторния ритъм на кръвоносната система. Това съотношение е 1:4, т.е. на всяко вдишване се падат четири пулсови удара. Там навън в Космоса ние вдишваме и издишваме в духовен смисъл; там ние сме включени в един друг космически ритъм. Тук ние живеем благодарение на обстоятелството, че за една минута имаме определен брой вдишвания и определен брой пулсации.
към текста >>
Там навън в Космоса ние вдишваме и издишваме в духовен смисъл; там ние сме включени в
един
друг космически ритъм.
Този процес също протича в един ритъм, в един ритъм, който се определя от звездите. Там навън също цари един определен ритъм. Тук на Земята, като земни хора, ние сме включени в дихателния ритъм, който стои в определено съотношение с циркулаторния ритъм на кръвоносната система. Това съотношение е 1:4, т.е. на всяко вдишване се падат четири пулсови удара.
Там навън в Космоса ние вдишваме и издишваме в духовен смисъл; там ние сме включени в един друг космически ритъм.
Тук ние живеем благодарение на обстоятелството, че за една минута имаме определен брой вдишвания и определен брой пулсации.
към текста >>
После ние се разширяваме из цялата Вселена; там ние живеем в
един
космически ритъм, при който тъй да се каже вдишваме морално-етерния свят (в този миг ние се намираме в себе си) и после отново го издишваме (в този миг ние се приобщаваме към Съществата от висшите Йерархии).
После ние се разширяваме из цялата Вселена; там ние живеем в един космически ритъм, при който тъй да се каже вдишваме морално-етерния свят (в този миг ние се намираме в себе си) и после отново го издишваме (в този миг ние се приобщаваме към Съществата от висшите Йерархии).
Тук в нашето земно физическо тяло ние притежаваме един ритмичен синхронизатор, който се намира вътре в рамките на това тяло; там навън този ритмичен синхронизатор е вложен в движението и констелациите на звездите, в онзи космически ритъм, според чиито цикли ние живеем между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Тук в нашето земно физическо тяло ние притежаваме
един
ритмичен синхронизатор, който се намира вътре в рамките на това тяло; там навън този ритмичен синхронизатор е вложен в движението и констелациите на звездите, в онзи космически ритъм, според чиито цикли ние живеем между смъртта и новото раждане.
После ние се разширяваме из цялата Вселена; там ние живеем в един космически ритъм, при който тъй да се каже вдишваме морално-етерния свят (в този миг ние се намираме в себе си) и после отново го издишваме (в този миг ние се приобщаваме към Съществата от висшите Йерархии).
Тук в нашето земно физическо тяло ние притежаваме един ритмичен синхронизатор, който се намира вътре в рамките на това тяло; там навън този ритмичен синхронизатор е вложен в движението и констелациите на звездите, в онзи космически ритъм, според чиито цикли ние живеем между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И така, тук на Земята, светът има
един
човешки ритъм, а навън в Космоса друг ритъм, в който ние влизаме по времето между смъртта и новото раждане.
И така, тук на Земята, светът има един човешки ритъм, а навън в Космоса друг ритъм, в който ние влизаме по времето между смъртта и новото раждане.
Какво е общото между тях? Между раждането и смъртта човешкият ритъм на прави годни да изговаряме човешките думи, да усвояваме човешкия говор. Между смъртта и новото раждане космическият ритъм ни дава възможност да чуем съзидателния грохот на мировото Слово вътре в самите нас. Земята ни дава говора. Универсумът, духовният Космос ни дава Логоса.
към текста >>
И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме
един
видоизменен,
един
съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни
един
ствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса.
Тук на Земята ние можем да съзерцаваме физическия свят. Там навън ние можем да съзерцаваме космическия ритъм. Тези две области, скъпи мои приятели, са дълбоко и хармонично свързани с помощта на редица закономерности. Какво лежи между тях двете? Между тях двете, скъпи мои приятели, е това, в което ако мога така да се изразя -, се разпилява космическия ритъм при своето приближаване до Земята; това, което при определени обстоятелства причинява безредие в човешкия дихателен ритъм; между тези две области са всички въздушни явления, които принадлежат към метеорологията.
И ако върху нашата Земя не би имало снежни бури, ветрове, урагани, образуване на облаци и т.н., ако въздухът който ни осигурява естествените пропорции на кислорода и азота за нашето дишане би бил изтеглен от метеорологията, ние щяхме да гледаме навън в Космоса и да долавяме един видоизменен, един съвсем друг ритъм с други думи съвършено обратния му образ, пренасящ ни единствено в грандиозните и нечовешки измерения на Космоса.
Да, хаотичните и стихийни метеорологични явления се простират между тези две мирови закономерности. Хаотичните и стихийни метеорологични явления отделят грандиозния космически ритъм от дихателния човешки ритъм.
към текста >>
36.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Когато погледнем
един
човек в лицето, когато уловим неговия поглед, мимика, жестове и т.н., ние всъщност проникваме зад физическата обвивка в областите на душата и Духа.
Тази обаче е само едната страна от процесите на растителния свят. Според физическата наука, пролетният цъфтеж и есенното увяхване са свързани със Слънцето. Освен това науката ни показва, че хлорофилът може да се образува само под действието на Слънчевата светлина. Изобщо физическата наука ни описва какво се разиграва във физическите процеси; тя обаче не ни показва какво става зад цъфтежа и увяхване то, тя не ни показва само те духовни процеси на растителния свят. Но точно както кръвната циркулация прониква навсякъде и човешкия физически организъм, точно както етерните процеси се манифестират в този физически организъм като съдови явления, и точно както човешкият физически организъм е пронизван с душевно духовни сили, по същия начин в.разлистването, цъфтежа и увяхването на растенията се разиграват такива физически процеси, които също са пронизани от всякъде с духовни и душевни космически сили.
Когато погледнем един човек в лицето, когато уловим неговия поглед, мимика, жестове и т.н., ние всъщност проникваме зад физическата обвивка в областите на душата и Духа.
По същия начин трябва да свикнем, също и зад физическата обвивка на растенията, зад тяхната ако ми позволите този израз „физиогномия", да търсим душевно духовния план на нещата.
към текста >>
Ако
един
човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
Доколкото искаме да останем верни на физическото познание ние сме длъжни да твърдим: Да, Слънчева та светлина и топлина се проявяват в растенията като формират растителните сокове, хлорофила и т.н. Ако обаче обърнем всичко това с духовен поглед, ако се обърнем към растителната физиогномия на Земята както се обръщаме към физиогномията на човека, тогава ни се открива нещо, което аз бих желал да назова с една определена дума, защото практически тя най-добре отразява нещата, които се разиграват там. Хората са свикнали да си представят Слънцето като едно огромно газово кълбо, което изпраща своята светлина към Земята. Обаче тази представа не отговаря на истината. Вярно е, че Слънцето изпраща лъчите си надолу към Земята, но ако се вгледаме правилно в нашето Слънце, ние ще открием, че неговите лъчи имат както външна, така и вътрешна страна.
Ако един човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
Впрочем с обикновено съзнание ние гледаме на Слънцето по същия начин, както бихме гледали и фигурата на един човек направена от картон. Естествено, ако Вие пожелаете да си направите едно копие, една отливка, която би предала само формата, мъртвата форма, тогава отливката ще бъде нещо съвсем различно от действителния човек.
към текста >>
Впрочем с обикновено съзнание ние гледаме на Слънцето по същия начин, както бихме гледали и фигурата на
един
човек направена от картон.
Ако обаче обърнем всичко това с духовен поглед, ако се обърнем към растителната физиогномия на Земята както се обръщаме към физиогномията на човека, тогава ни се открива нещо, което аз бих желал да назова с една определена дума, защото практически тя най-добре отразява нещата, които се разиграват там. Хората са свикнали да си представят Слънцето като едно огромно газово кълбо, което изпраща своята светлина към Земята. Обаче тази представа не отговаря на истината. Вярно е, че Слънцето изпраща лъчите си надолу към Земята, но ако се вгледаме правилно в нашето Слънце, ние ще открием, че неговите лъчи имат както външна, така и вътрешна страна. Ако един човек би могъл да прозре през Слънчевата светлина, ако успее да види какво има под нейната външна обвивка, той ще стигне до душевните качества на Слънцето, до душевната мощ на Слънцето.
Впрочем с обикновено съзнание ние гледаме на Слънцето по същия начин, както бихме гледали и фигурата на един човек направена от картон.
Естествено, ако Вие пожелаете да си направите едно копие, една отливка, която би предала само формата, мъртвата форма, тогава отливката ще бъде нещо съвсем различно от действителния човек.
към текста >>
По отношение на Слънцето, обикновеното човешко съзнание постъпва по същия начин: то си изработва
един
картонен макет на Слънцето и не може да проникне по-дълбоко от външния светлинен пласт.
При действителния човек Вие долавяте неговата духовно-душевна същност.
По отношение на Слънцето, обикновеното човешко съзнание постъпва по същия начин: то си изработва един картонен макет на Слънцето и не може да проникне по-дълбоко от външния светлинен пласт.
към текста >>
Материалистичният човек, който се съобразява
един
ствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение.
И все пак в условията на Земята моята воля е безпорядъчна и нерегулирана.
Материалистичният човек, който се съобразява единствено с живота между раждането и смъртта никога не може да стигне до мисъл та, че неговата воля има космическо значение.
Впрочем той не достига и до усещането, че неговите мисли и чувства също имат някакво космическо значение. Само онзи, който добре знае, че мислите проявяват космическото си действие чрез дневния цикъл, а чувствата чрез годишния цикъл на Слънцето, само той вижда как това, което се разиграва чрез добрата или зла воля на земния човек, се пренася горе в Космоса. И точно това, скъпи мои приятели, което действува в човешката воля, точно него човек трябва да пренесе горе в Космоса, и той го пренася в мига, когато минава през Портата на смъртта. Да, за да пренесе последиците от своята добра или зла воля, човек няма нужда от дневния или годишен ритъм, а от Портата на смъртта.
към текста >>
Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал
един
старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
И виждате ли, тук е скрито нещо много особено в отношението на човека към Космоса. За нашите мисли ние казваме: Да, ние разполагаме с мислите, но те не са оставени на нашия произвол; когато мислим, ние трябва да следваме световните закономерности, иначе ще влизаме в постоянен конфликт с едно или друго явление.
Ако пред мен застане едно малко дете и аз помисля: ето тук е застанал един старец, тогава несъмнено изпадам в зависимост и робство пред моя собствен произвол спрямо мисленето, но в този случай аз едва ли вниквам правилно с моите мисли във външния свят.
И така, по отношение на нашите мисли ние не сме независими, понеже чрез дневния цикъл на Слънцето те се пренасят горе в Космоса. По отношение на нашите чувства ние също не сме независими: те се пренасят горе чрез годишния цикъл на Слънцето. С други думи: по време на земното съществуване нашите мисли и чувства живеят не само в нашите глави и сърца, те имат не само земно, но и космическо съществуване. А онова, което живее в нашата воля, него ние съхраняваме при себе си до самата смърт. И чак когато положим мъртвото тяло в гроба, т.е.
към текста >>
след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от
един
друг свят.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси. По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е.
след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят.
И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
към текста >>
Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като
един
вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност.
Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята.
към текста >>
И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като
един
инвалид.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта. Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя! Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят. Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта.
И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид.
Защото свободата, добре запомнете това, скъпи мои приятели, е една от крайните цели на човечеството. И за човечеството ще става все по-ясно, че познанието за духовния свят е една историческа необходимост.
към текста >>
37.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Благодарение на дишането и на процесите, които се присъ
един
яват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята.
Ние често казваме, че тук между раждането и смъртта, човекът е свързан със Земята и нейните явления. Какво имаме предвид? Ние имаме предвид, че между раждането и смъртта човекът изгражда своето съществуване като включва различните Земни вещества в своя веществообмен. Това става чрез процесите на храненето.
Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята.
По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм. Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
С други думи: докато човек е буден, неговите Аз и астралното тяло завладяват всичко онова, което се присъ
един
ява към нахранването във физическия и етерен човек.
С други думи: докато човек е буден, неговите Аз и астралното тяло завладяват всичко онова, което се присъединява към нахранването във физическия и етерен човек.
Обаче това, което става под влиянието на Азът и астралното тяло, то не може да продължава и по време на съня. По време на съня, в етерното и физическо тяло на човека се разиграват такива въздействия, които водят началото си не от Земята, а от космическото обкръжение на Земята, от звездния свят.
към текста >>
И ако
един
химик би пожелал да изследва вътрешните процеси на спящия човек, той би трябвало да познава не само земната химия, но и една друга, духовна химия, понеже процесите в спящия човек са съвсем различни от процесите в будния човек.
Материалистическата наука си въобразява, че когато човек заспи, приетите от него хранителни вещества разгръщат своята собствена активност; докато в действителност нещата са така устроени, че по време на съня хранителните вещества се обработват с помощта на сили от Земното обкръжение, с помощта на космически сили. Нека да си представим, че сме приели определено количество белтъчини. Тези белтъчини са в устойчиво състояние само поради това, че по време на бодърствуването ние сме проникнати от нашият Аз и нашето астрално тяло. След като заспим, върху тези белтъчини започва да действува цялата планетарна система от Луната до Сатурн, както и света на неподвижните звезди.
И ако един химик би пожелал да изследва вътрешните процеси на спящия човек, той би трябвало да познава не само земната химия, но и една друга, духовна химия, понеже процесите в спящия човек са съвсем различни от процесите в будния човек.
към текста >>
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в
един
завършен филистер.
По сходен начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на човека, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло. Те влизат в непосредствена връзка не със звездния свят, а с онези Същества, чиито физически облик имаме в лицето на Слънцето, Луната и звездите; с други думи със Съществата от висшите Йерархии. Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии. Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това.
Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер.
Определяйки нашата епоха като епоха на научно-интелектуален подем, бихме могли да я назовем и епоха на всеобщото филистерство. Защо то човекът не стига до съзнанието: Ето, сега аз съм в зависимост от нещо друго, както и тук на Земята съм зависим от моите сетивни впечатления. Да, по този начин човекът изобщо не разбира как е поставя всъщност в космическия свят. А неговото място в космическия свят съвсем не е лесно за разбиране. И докато плътната завеса пред човешкия поглед не му позволява да види духовния свят, който се простира зад видимия сетивен свят, нашият човешки живот ще изглежда като нещо извънредно сложно, извънредно комплицирано.
към текста >>
Те отказваха да се присъ
един
ят към ако ми позволите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната.
Обаче имаше и такива Същества, които само наблюдаваха отделянето на Луната от Земята.
Те отказваха да се присъединят към ако ми позволите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната.
Тези Същества останаха на Земята. Другите Същества, чиито обобщен представител е Яхве, се свързаха с отделената Луна. В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве. Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния воден елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по един неправилен начин, свързани със Земята.
към текста >>
Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния воден елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по
един
неправилен начин, свързани със Земята.
Обаче имаше и такива Същества, които само наблюдаваха отделянето на Луната от Земята. Те отказваха да се присъединят към ако ми позволите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната. Тези Същества останаха на Земята. Другите Същества, чиито обобщен представител е Яхве, се свързаха с отделената Луна. В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве.
Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния воден елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по един неправилен начин, свързани със Земята.
към текста >>
Впрочем в подкрепа на Лунните Същества застанаха и други Същества; те се оказаха като
един
вид „помощници".
Впрочем в подкрепа на Лунните Същества застанаха и други Същества; те се оказаха като един вид „помощници".
Тези помощници принадлежат на Меркурий и Венера, също както Лунните Същества принадлежат на Луната. Така се образува един вид триединство от Съществата на Луната, Меркурий и Венера. Космическите Същества от този род, които са минали през едно правилно развитие, принадлежат точно на тези звезди. Обаче както в телуричния, така и във водния елемент на Земята, действуват такива Същества, които макар и да са от същата категория, принадлежат тъй да се каже към една друга епоха и които не напуснаха космическото тяло на Земята, докато навън в Космоса се обособяваха Луната, Венера и т.н. И сега тези Същества упражняват върху спящия човек определени въздействия, както и самите космически Същества, само че тези въздействия са подчертано опасни и вредни.
към текста >>
Така се образува
един
вид три
един
ство от Съществата на Луната, Меркурий и Венера.
Впрочем в подкрепа на Лунните Същества застанаха и други Същества; те се оказаха като един вид „помощници". Тези помощници принадлежат на Меркурий и Венера, също както Лунните Същества принадлежат на Луната.
Така се образува един вид триединство от Съществата на Луната, Меркурий и Венера.
Космическите Същества от този род, които са минали през едно правилно развитие, принадлежат точно на тези звезди. Обаче както в телуричния, така и във водния елемент на Земята, действуват такива Същества, които макар и да са от същата категория, принадлежат тъй да се каже към една друга епоха и които не напуснаха космическото тяло на Земята, докато навън в Космоса се обособяваха Луната, Венера и т.н. И сега тези Същества упражняват върху спящия човек определени въздействия, както и самите космически Същества, само че тези въздействия са подчертано опасни и вредни. Аз бих могъл да Ви дам известна представа за това опасно и вредно действие, като кажа: Тези неправилно развити Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества, тъй да се каже, „нападат" спящия човек и си поставят задачата да го убедят, че злото е нещо добро, и че доброто е нещо зло.
към текста >>
Те на всяка цена искат да попречат на онзи човек, който е решил: ето, аз неотклонно ще напредвам по своя път и заедно с развитието на Земята ще стигна до нейния край, за да премина по
един
нормален начин в Бъдещия Юпитер.
Тези Същества са идентични с онези, които аз винаги съм причислявал към категорията на ариманическите Същества. Те имат задачата да приковат човека колкото е възможно по-здраво към Земята. От описанията в моята „Тайна наука" Вие знаете, че след определено време Земята ще се разпадне и ще премине в „Бъдещия Юпитер". Тъкмо на това се стремят да попречат тези Същества.
Те на всяка цена искат да попречат на онзи човек, който е решил: ето, аз неотклонно ще напредвам по своя път и заедно с развитието на Земята ще стигна до нейния край, за да премина по един нормален начин в Бъдещия Юпитер.
Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя. И следвайки тази цел, ариманическите Същества по най-упорит начин правят следното. Виждате ли, тези процеси се разиграват зад кулисите на видимия външен свят, и то едва от тогава, когато човешкият род насели Земята. След като заспи, човекът издига „нагоре" своя Аз и своето астрално тяло. физическото му и етерно тяло оставят „долу".
към текста >>
Обаче в този случай човекът би се оказал извънредно устойчив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил
един
подчертано етерен човешки род.
И ако все пак на едно ариманическо Същество би се отдало с течение на времето да подмени изцяло етерното тяло на спящия човек, тогава след смъртта докато човек е още в своето етерно тяло той ще прояви една голяма устойчивост в това етерно тяло. Вие знаете, че обикновено етерното тяло се разпада няколко дни след смъртта.
Обаче в този случай човекът би се оказал извънредно устойчив, извънредно резистентен в своето етерно тяло и на Земята би се развил един подчертано етерен човешки род.
Точно такъв е стремежът на тези духовни Същества. Обаче всичко това би причинило едно консервиране на Земята. Фактически в твърдия и течен елемент на Земната планета е скрито цяло войнство от свръхсетивни Същества, които с напредване на времето биха дали всичко, за да превърнат човечеството в огромна тълпа от призраци, от уродливи етерни призраци, така че нормалната крайна цел на Земното развитие изобщо да не бъде постигната. И всяка нова нощ тези Същества се изпълняват с надежда и смелост; те винаги и непоколебимо вярват, че усилията им ще възтържествуват.
към текста >>
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че
един
ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх.
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх.
Впрочем това става и сега. Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня. И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници. Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване. Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят?
към текста >>
Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в
един
морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в
един
морален автомат без никаква перспектива за лична свобода.
По-късно ставаме зависими от малкия кръг на кръвообращението. Впрочем към тези неща ще се върнем в по-късните лекции. Сега трябва да ни интересува нещо друго: по какъв начин изостаналите Лунни, Венерини и Меркуриеви Същества изграждат образно казано своите обиталища в твърдите и течни елементи на Земята, и по какъв начин изостаналите Същества на Марс, Юпитер и Сатурн намират подходящи условия за живот съответно в топлината и въздуха. Втората категория Същества също има огромно влия ние върху човека по време на неговия сън. Обаче това влияние е с обратен знак.
Тези Същества биха жела ли да превърнат човека в един морален автомат; те биха го накарали да пренебрегне своите подтици и инстинкти, да пренебрегне зова на своята кръв, да отблъсне всичко това и да приеме внушенията на изостаналите Марсови, Юпитерови и Сатурнови Същества, да се превърне наистина в един морален автомат без никаква перспектива за лична свобода.
Това искат тези Същества. И тяхното влияние е силно, извънредно силно.
към текста >>
Те искат впрочем още от възникването на човешкия род на Земята нещо страшно: те искат човека да презре Земята, така че да не израсне до индивидуалната свобода, а да остане
един
морален автомат, какъвто беше в хода на Земното развитие още преди отделянето на Луната.
Ако зависеше само от тях, те биха принудили човека да се открива всяка нощ на звездните влияния и да не се връща повече към Земния свят. Те биха поискали изцяло да откъснат човека от Земята.
Те искат впрочем още от възникването на човешкия род на Земята нещо страшно: те искат човека да презре Земята, така че да не израсне до индивидуалната свобода, а да остане един морален автомат, какъвто беше в хода на Земното развитие още преди отделянето на Луната.
към текста >>
Несъмнено
един
ден хората ще гледат с пренебрежение към мрачния и безутешен материалистичен светоглед на днешното човечество; занапред те ще знаят много повече за духовния свят, скрит зад завесата на външния сетивен свят.
Несъмнено един ден хората ще гледат с пренебрежение към мрачния и безутешен материалистичен светоглед на днешното човечество; занапред те ще знаят много повече за духовния свят, скрит зад завесата на външния сетивен свят.
Днес ние също имаме известно право да кажем за древните гърци: „О, колко детински изглеждат техните естествени науки! Та те са просто деца! Колко далеч сме напреднали от тогава! " Да, въпреки цялото днешно филистерство, човекът е направил голяма крачка напред и той би имал още по-пълно право за такава критика, ако се окаже в състояние да говори ясно и точно за тази ужасяваща битка, която се води заради него от силите на духовния свят.
към текста >>
Един
далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит.
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот. Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология.
Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит.
Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит! Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората. Да това войнство знае какво прави!
към текста >>
Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само
един
мит!
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот. Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода.
Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит!
Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората. Да това войнство знае какво прави! Обаче това е само едната и то първата ударна вълна.
към текста >>
Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само
един
символ, създаден и утвърден от фантазията на хората.
Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит!
Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората.
Да това войнство знае какво прави! Обаче това е само едната и то първата ударна вълна.
към текста >>
Другата ударна вълна идва от ариманическото войнство, което е разположено в твърдите и течни отношения на Земята; то застъпва противоположния възглед: Христос не съществува; има само физическия Исус, „скромния мъж от Назарет" отново
един
теологически специалитет.
Другата ударна вълна идва от ариманическото войнство, което е разположено в твърдите и течни отношения на Земята; то застъпва противоположния възглед: Христос не съществува; има само физическия Исус, „скромния мъж от Назарет" отново един теологически специалитет.
към текста >>
Обявяването на Христос за мит е чисто луциферически похват; превръщането на Онзи, който дойде чрез Мистерията на Голгота, в
един
обикновен човек, е чисто ариманически похват.
Обявяването на Христос за мит е чисто луциферически похват; превръщането на Онзи, който дойде чрез Мистерията на Голгота, в един обикновен човек, е чисто ариманически похват.
Евангелията и „скромният мъж от Назарет" са вътрешно несъвместими! И все пак: този специалитет на теологията е само израз на това, че ариманическата ударна вълна нахлува в човешката култура.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до
един
прост пример.
Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до един прост пример.
Представете си двама души, които намират едно извито парче желязо. Единият от тях казва: Каква чудесна подкова! Тя е тъкмо за моя кон. Другият възразява: Това е магнит и може да се употреби за съвсем друго, а не за да подковаваш твоя кон! Не виждам тук никакъв магнит, отвръща първият, как може да си толкова смахнат, че да говориш за невидими магнитни сили.
към текста >>
Един
ият от тях казва: Каква чудесна подкова!
Да, скъпи мои приятели, аз често съм прибягвал до един прост пример. Представете си двама души, които намират едно извито парче желязо.
Единият от тях казва: Каква чудесна подкова!
Тя е тъкмо за моя кон. Другият възразява: Това е магнит и може да се употреби за съвсем друго, а не за да подковаваш твоя кон! Не виждам тук никакъв магнит, отвръща първият, как може да си толкова смахнат, че да говориш за невидими магнитни сили. Това е само една чудесна подкова.
към текста >>
38.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
От години насам ние стигахме по
един
или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии.
Скъпи мои приятели! Нека отново да си припомним описанията, които съм Ви давал за изживяванията на човека между смъртта и поредното му ново раждане.
От години насам ние стигахме по един или друг начин до факта, че по време на живота между смъртта и новото раждане, човекът изгражда една общност с онези Същества, които в моята „Тайна Наука" са назовани като Същества от висшите Йерархии.
Този съвместен живот с Йерархиите е подобен на живота, който човешкото физическо тяло води всред трите природни царства на Земята. В общи линии, цялото ни земно обкръжение е съставено от елементи на минералното, растителното и животинското царство. Човекът разполага със своите сетива и благодарение на сетивните впечатления устройва живота си заедно със съществата на трите природни царства.
към текста >>
Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме
един
ствено в това състояние.
Ние не бихме били човеци в истинския смисъл на думата, ако живеехме единствено в това състояние.
Да, по време на живота в духовния свят между смъртта и новото раждане, ние не бихме могли да понесем това състояние, също както тук на Земята не бихме могли да понесем едно безкрайно вдишване, без да го прекъсваме с ритмичния процес на издишването. Да, това състояние трябва да се замени с едно друго състояние. И това друго състояние възниква само поради обстоятелството, че в нашето космическо съзнание ние заличаваме всяка представа, всяко чувство за Съществата от висшите Йерархии, както и всяка воля, която тези Същества упражняват върху нас.
към текста >>
И тогава, ако ми позволите
един
земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло.
Така че можем да сме напълно сигурни: По време на живота между смъртта и новото раждане има интервали, през които ние сме преизпълнени и просто „преливаме" от светлината на висшите Йерархии, интервали през които Съществата от висшите Йерархии действуват вътре в нас. Обаче настъпва и една друга фаза, едно друго състояние, по време на което ние смекчаваме и после напълно отстраняваме каквото и да е съзнание за действуващите в нас свръхсетивни Същества.
И тогава, ако ми позволите един земен израз, ние сме „вън" от нашето тяло; макар и всичко да е в измеренията на духовния свят, ние можем да заявим: ето, сега ние сме вън от нашето тяло.
Ние не знаем нищо за света, който живее в нас; но от друга страна едва с помощта на подобни състояния ние стигаме до себе си. Ние не живеем вече в другите Същества от висшите Йерархии, ние живеем в себе си. Всъщност ако разполагаме само с едното състояние, ние никога не бихме могли да стигнем между смъртта и новото раждане до едно съзнание за себе си. Както тук на Земята трябва да редуваме вдишването с издишване, или съня с бодърствуване, така и между смъртта и новото раждане ние трябва да осъществяваме ритмичната смяна между състоянието, при което в нас действуват Йерархиите, и състоянието при което ние се приближаваме до себе си.
към текста >>
Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само
един
далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане.
По време на земния живот ние имаме твърде слаб спомен за съвместните ни действия със Съществата от висшите Йерархии. Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта.
Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане.
Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек.
към текста >>
Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето
един
ствен прави възможен живота в условията на Земята.
Ако между смър-тта и новото раждане ние нямаме срещи и съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии, тук на Земята ние не бихме могли да развием силата на любовта. Защото това, което тук на Земята развиваме като сила на любовта, е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от съвместния ни живот с висшите Йерархии между смъртта и новото раждане. Фактът, че тук на Земята можем да разгърнем силите на човешката любов, че изобщо можем да стигнем до разбирането на едно друго човешко същество, се обяснява само с това, че между смъртта и новото раждане ние сме живяло заедно със Съществата от висшите Йерархии. Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора.
Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята.
Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал. Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който
един
човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
Да, днес антропософското познание ни позволява да видим, как онези хора, които от миналите си земни животи са наследили твърде ограничени дарби по-късно ще се спрем подробно на тази тема за общуване с Йерархиите, тук на Земята развиват крайно недостатъчна сила на любовта, недостатъчна сила на всеобщата любов, която се изразява в неумение да разбираме другите хора. Нека обобщим: преди да слезем на Земята, ние живеем заедно с Боговете и докато сме между тях, ние получаваме дарбата да вникваме в другите хора. Без това общуване с Боговете ние изобщо не бихме стигнали до онзи дълбоко проникващ поглед в другите хора, който общо взето единствен прави възможен живота в условията на Земята. Впрочем когато в този случай говоря за любовта и особено за всеобщата човешка любов, Вие трябва да си представите цялото значение на едно действително проникновено разбиране на другия човек. И ако към всеобщата човешка любов прибавите това разбиране на другия човек, за което става дума сега, Вие ще се изправите пред самия човешки морал.
Защото земният човешки морал ако той не се вдъхновява от голи фрази и красиви речи се основава на интереса, който един човек може да изпита към друг човек, на възможността да се съзерцава другия човек.
към текста >>
Пътят към
един
истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който
един
ият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия.
Онзи, който има вътрешното разбиране за човека, ще получи от това разбиране и истинските социално-морални импулси. Целият морален живот е извоюван от човека още в сферите преди неговото слизане на Земята, преди неговото физическо раждане; и от съвместния си живот с Боговете, човек запазва порива да изгради подобен съвместен живот също и на Земята, ако не по цялата Земя, то поне в сферите на човешката душа.
Пътят към един истински морален живот на Земята включва в себе си изграждането на такъв съвместен живот, при който единият човек се превръща за другия в първостепенна земна задача, в мисия.
И така, ние виждаме, че любовта и действията на любовта, моралът, са една последица от духовните опитности на човека в свръхсетивния свят между смъртта и поредното му ново раждане.
към текста >>
силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само
един
далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят.
Възможността да изваждаме навън спомени и образи от нашия душевен живот и да ги съхраняваме за определено време в нашето съзнание, т.е.
силата да си спомняме която е толкова необходима за земния живот е само един далечен и слаб отблясък, една нищожна сянка от нашия самостоятелен живот в духовния свят.
Ако между смъртта и новото раждане не бихме съумели да постигнем независимост спрямо Йерархиите, тогава тук на Земята ние щяхме да живеем само в отделни и несвързани мигове, съвършено откъснати от нашето земно минало.
към текста >>
Всеки от нас, който би стигнал до някакви познания за човешките опитности между заспиването и пробуждането, би трябвало да се приучи на
един
твърд и безкомпромисен отказ.
Всеки от нас, който би стигнал до някакви познания за човешките опитности между заспиването и пробуждането, би трябвало да се приучи на един твърд и безкомпромисен отказ.
И той неизбежно би си казал: Да, сега аз изживях нещо чудно, изживях го с моя Аз и моето астрално тяло между заспиването и пробуждането. Само че аз категорично отказвам да пренеса тези изживявания в етерното и физическо тяло, защото в условията на земния живот те просто няма да ги понесат.
към текста >>
Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в
един
хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
Да, понякога тези неща звучат гротескно, почти комично, но въпреки всичко те са неумолимо сериозни. Практически нощем, докато спи, човекът изживява копията или образите на Космоса. Поради тази причина, сънят винаги се явява за него като едно изкушение: Ето, сега аз трябва да си придам съвършено друг облик. Ако това, което остава неуловимо за съзнанието, успее да проникне в съзнанието на човека, тогава той непрекъснато би искал да променя своето лице, понеже лицето, което има, непрекъснато ще му напомня за предишните земни съществувания, за греховете през миналите земни животи. Представете си живо този неудържим напор, представете си как сутрин човек би искал да постъпи с физическото си тяло, сякаш му навлича едни или други дрехи.
Да, всеки от нас, който би стигнал до някакво познание за тези неща, трябва да формулира и своя категоричен отказ, в противен случай той би се оказал в един хаос; той непрекъснато би изпитвал едно бясно желание да променя целия си организъм, особено онези негови час ти, които са не съвсем здрави и т.н.
към текста >>
Ние не бихме се усещали свързани от
един
цялостен Аз.
Точно паметта лежи в основата на усещането ни за идентичност на нашия Аз. Ако пребивавахме в едно вечно настояще, ако бяхме лишени от спомени, нашият Аз щеше да изгуби своята вътрешна сигурност.
Ние не бихме се усещали свързани от един цялостен Аз.
Обаче в същото време Вие виждате: Нашите спомени са само далечен и слаб отблясък от могъщата ни способност в духовния свят; способността да получаваме напътствия от Съществата на висшите Йерархии. И ние получаваме тези напътствия, за да изградим нашето физическо тяло.
към текста >>
С нея е свързан и
един
друг факт: Че тук на Земята човек живее преди всичко със самия себе си.
С нея е свързан и един друг факт: Че тук на Земята човек живее преди всичко със самия себе си.
Паметта обаче има нещо много общо и с това, което от едната си страна се изправя пред нас като човешкия егоизъм, а от другата си страна като човешката свобода.
към текста >>
Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в
един
или друг земен живот.
Свободата ще възникне за онзи човек, който след раждането си живее съобразно споменатия вече ритъм от духовния свят: Сливане със Съществата от висшите Йерархии, освобождаване от Йерархиите, после от ново сливане. Разбира се тук на Земята този ритъм не съществува. Вместо него ние виждаме двете толкова близки една с друга човешки способности: Способността да обичаме и способността да си спомняме. И все пак за човека може да остане едно не малко наследство от този ритъм в духовния свят.
Едва тогава силите на паметта и силите на любовта ще намерят своите правилни съотношения в един или друг земен живот.
От една страна човекът ще може да развие истинско и безкористно разбиране за другия човек, от друга страна в своето протъкано от спомени мислене, той неизбежно ще укрепи своето собствено съвършенство, ще укрепи цялата си личност с помощта на другия човек, с помощта, която може да бликне от едно общо съизживяване на света в неговите безкрайни богатства, в неговото развитие, в съдбите, които хората намират тук на Земята.
към текста >>
Например може да се получи така, че
един
човек да се увлича
един
ствено от своите собствени изживявания.
Да, ние често можем да наблюдаваме подобни правилни съотношения като последици от ритъма в духовния свят. Обаче тези съотношения могат да бъдат и тежко смутени.
Например може да се получи така, че един човек да се увлича единствено от своите собствени изживявания.
В този случай той не изпитва никакъв интерес към изживяванията на другите хора около него и малко по малко губи способността да ги разбира; той съсредоточава интересите си изключително в сферите на своето собствено спомняне, а те са дълбоко свързани с неговия Аз; всичко това укрепва егоизма.
към текста >>
Защото в известен смисъл човешката свобода е
един
отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии.
Подобен човек рано или късно стига до конфликт със самия себе си, до безредие и хаос, понеже между смъртта и новото раждане той не е навлязъл в споменатия ритъм с Йерархиите. И в същото време, докато човек се ограничава само с личните си космически изживявания, само с това, което се натрупва в неговата собствена душа между смъртта и новото раждане, в същото време ако ми позволите този израз в него се натрупва и една ужасна посредственост, едно пълно бездарие, да, тази е думата една ужасна посредственост спрямо опитностите, които човек може да получи от духовния свят между смъртта и новото раждане. Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода.
Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии.
Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове.
към текста >>
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни отношения спрямо
един
свят, който лежи в свръхсетивните области.
Да, тези зависимости трябва да бъдат проучени основно, защото категориите „морално" и „неморално" изобщо са необясними от земна гледна точка. Ако човек се опитва да ги обясни като резултата от земните отношения, той винаги ще изпада в грешки.
Тъй като в зависимост от това, дали е морален или неморален, човекът се поставя в известни отношения спрямо един свят, който лежи в свръхсетивните области.
И всички ние трябва да сме наясно: доколкото антропософската Духовна Наука насочва човека към процесите и събитията в свръхсетивния свят, тя му помага да разбере правилно същността на моралните закони. За естественонаучния подход към света, моралът се явява под формата на илюзии.
към текста >>
Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на
един
или друг морален живот.
Представете си само, че в началото на сътворението действително лежи Кант-Лапласовата мъглявина с нейните механични сили и механични закони; представете си как от тези подвижни и променливи маси постепенно се раждат земните природни царства с техните обективни и неутрални природни закони, за да се стигне до появата на човека. В този случай неговите морални импулси биха били просто сънища. Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония.
Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот.
Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят. В тези действия е истинският морален свят. Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал. Обаче човекът принадлежи и на двата свята.
към текста >>
Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само
един
далечен отблясък от истинския морал.
Защото всичко онова, което той нарича „морално", би изчезнало наред с неизбежното унищожение на Земята според механичните закони на тази космогония. Ако искаме да погледнем честно в тази космогония, ние трябва да признаем, че там никога не може да възникне някакво оправдание на един или друг морален живот. Строго погледнато, морален живот може да възникне само в онези области на съществуването, където „моралното" придобива най-конкретни и реални очертания, подобни на реалните природни феномени от живота между раждането и смъртта. Когато човекът е поставен между Боговете в духовния свят, там могат да възникнат определени действия, също както тук растенията израстват и цъфтят. В тези действия е истинският морален свят.
Да, там е действителният морал, докато тук на Земята съществува само един далечен отблясък от истинския морал.
Обаче човекът принадлежи и на двата свята. Моралът става за него една реалност само ако Антропософията пробуди в душата му предчувствие и разбиране за тези неща. Моралът никога не може да бъде разбран от земните отношения.
към текста >>
Обаче и в
един
съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си. Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано.
Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията.
В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят.
към текста >>
В този случай ние отново трябва да се спрем на
един
съвсем друг свят.
Така ние стигаме до необходимостта от антропософското познание, защото без Антропософията човек не може да остане честен пред своето познание; ако той не проучи онези области, където моралният свят става една конкретна реалност, той не може да има правилен поглед върху света и себе си. Изключително важно е, това изречение да бъде правилно разбрано. Обаче и в един съвсем друг смисъл, днес бих желал да Ви посоча каква необходимост е за човека да приеме Антропософията.
В този случай ние отново трябва да се спрем на един съвсем друг свят.
към текста >>
Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като
един
организъм, свързан с времето, като
един
„времеви организъм".
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е. вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето.
Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм".
Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения. По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Тук ние гледаме например на главата, като на
един
пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе.
Виждате ли, дори и да се издигнем само до имагинативното познание, до онова познание, което позволява на човека да живее вместо във физическия свят в етерния свят, т.е. вместо физическите предмети да възприема етерните действия защото те са именно действия дори и да се издигнем само до имагинативното познание, тогава пространството изчезва. Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм".
Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе.
С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения. По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст
един
човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си
един
човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора.
Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта. От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото. След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло.
към текста >>
В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим
един
или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето.
В нашия пространствен организъм ние съвсем не можем произволно да отдалечим един или друг орган, например не можем да отдалечим част от нашето лице, без да разкъсаме самото тяло; по същия начин ние не сме в състояние да отделим от човека нещо, което протича в едната или друга посока на времето.
към текста >>
Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне
един
друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини.
Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне един друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини.
Тогава Вие изобщо няма да сте в състояние да виждате. Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в живота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на един бъдещ духовен свят. И това, което се развива в този случай, са именно очите за свръхсетивния свят. Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво познание за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота. Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
към текста >>
Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в живота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на
един
бъдещ духовен свят.
Представете си за миг, че там където се намират очите във Вашия пространствен организъм, започне един друг растежен процес, така че възникнат не очи, а някакви подутини. Тогава Вие изобщо няма да сте в състояние да виждате.
Както в пространствения организъм очите са разположени в точно определено място, така и във „времевия организъм" имам предвид не само времевия организъм между раждането и смъртта, а времевия организъм, който се простира над всички човешки реинкарнации е включено всичко онова, което в живота между раждането и смъртта чрез понятията, представите и мислите се развива като зародиш на един бъдещ духовен свят.
И това, което се развива в този случай, са именно очите за свръхсетивния свят. Ако тук между раждането и смъртта Вие не развиете никакво познание за свръхсетивния свят, това означава в свръхсетивния свят между смъртта и новото раждане една истинска слепота, както и липсата на очи в пространствения организъм не означава нищо друго, освен слепота. Да, човек минава през смъртта, дори и тук на Земята да не е развил никакво познание за свръхсетивния свят; само че по този начин той влиза в духовния свят, без да вижда каквато и да е негова подробност, той влиза в духовния свят пипнешком.
към текста >>
Дори и тук на Земята
един
човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
Ако някой твърди, че обикновеното, здраво и ясно човешко мислене не отваря очите му за свръхсетивния свят, и че за тази цел той се нуждае от ясновидство ясновидството е необходимо за да се изследват фактите, обаче човек далеч не се нуждае от него за да изработи способността си за виждане в свръхсетивния свят след смъртта тогава той може също да твърди, че не би могъл да мисли, тъй като очите не могат да мислят. Както тук на физическия план очите нямат никаква нужда от мислене, така и познанието за свръх сетивния свят няма никаква нужда от ясновидство. Естествено, ако не би имало ясновидство, на Земята нямаше да съществува и никакво свръхсетивно познание. Впрочем ясновидецът е длъжен да превръща своите свръхсетивни опитности в обикновени и ясни понятия.
Дори и тук на Земята един човек да постигне ясновидство от най-висш порядък, дори и да прониква дълбоко навътре в духовния свят ако поради леност или други причини той не си дава труда да превръща духовните си опитности в правилни, логично издържани мисли, тогава след смъртта, той също би бил заслепен в духовния свят.
към текста >>
Науката за Посвещението днес е
един
факт.
Науката за Посвещението днес е един факт.
И за човека, който е напреднал в тази наука, наистина представлява ужасна болка, когато той трябва да си каже: Да, ако хората са приели материализма, те минават през Портата на смъртта напълно слепи. И сега ние отново се доближаваме до нещо изключително важно а именно от какво огромно значение за целия Космос е, дали човекът ще потърси свръхсетивното позна ние или не. Епохата, през която той е длъжен да го потърси, вече настъпи. Човечеството трябва да се устреми към свръхсетивното познание; от този устрем зависи и неговата по-нататъшна еволюция.
към текста >>
39.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество
един
съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план.
Но това не е така. С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност. Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност. В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро.
Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план.
Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто. Когато разглеждате една статуя, скъпи мои приятели, Вие не стигате до мисълта, че бихте могли да разговаряте с нея. Тя е само един образ. И в този образ може да говори това, което е красотата. Така че с помощта на истината, ние само означаваме една или друга действителност, самата истина обаче съществува в един недействителен елемент; същото важи и за красотата, и за доброто.
към текста >>
Тя е само
един
образ.
В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро. Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план. Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто. Когато разглеждате една статуя, скъпи мои приятели, Вие не стигате до мисълта, че бихте могли да разговаряте с нея.
Тя е само един образ.
И в този образ може да говори това, което е красотата. Така че с помощта на истината, ние само означаваме една или друга действителност, самата истина обаче съществува в един недействителен елемент; същото важи и за красотата, и за доброто.
към текста >>
Така че с помощта на истината, ние само означаваме една или друга действителност, самата истина обаче съществува в
един
недействителен елемент; същото важи и за красотата, и за доброто.
Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план. Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто. Когато разглеждате една статуя, скъпи мои приятели, Вие не стигате до мисълта, че бихте могли да разговаряте с нея. Тя е само един образ. И в този образ може да говори това, което е красотата.
Така че с помощта на истината, ние само означаваме една или друга действителност, самата истина обаче съществува в един недействителен елемент; същото важи и за красотата, и за доброто.
към текста >>
ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с
един
от инструментите на духовно-научното познание.
Да, в света трябва да живеят такива свръхсетивни Същества, които да задържат нашите недействителни мисли, тъй като иначе те просто биха се разлетели около нас. И такива елементарни Същества, които ни помагат да задържим нашите мисли, действително съществуват. Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те постоянно се крият. Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ?
ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание.
Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли? поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества. И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат. Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
към текста >>
И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на
един
подчертано умен човек.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят.
И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек.
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита. Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества.
към текста >>
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на
един
подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят. И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек.
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества. Впрочем тях Вие ще намерите описани и в моите Мистерийни драми*6 като Същества, които изковават здравите и установени форми.
към текста >>
Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме
един
друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят. И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек. Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита. Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества.
Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство.
Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества. Впрочем тях Вие ще намерите описани и в моите Мистерийни драми*6 като Същества, които изковават здравите и установени форми. Ако в една от Мистерийните драми проследите Гномите и подобните на тях" Същества, Вие ще получите известна представа за Съществата, които улесняват възникването на едни или други форми. Да, припомнете си как в моите Мистерийни драми тези Същества са представени като лукави и хитри, и как в своята лукавост те се подиграват над ограничения човешки разум.
към текста >>
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на
един
подчертано умен човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах.
Ако ясновидецът се вгледа внимателно в аурата на един подчертано умен човек, той наистина ще открие подвижната и неуловима свита, за която вече споменах.
В нея той ще различи цяло войнство от такива Същества, към които Гномите се отнасят извънредно снизходително и без никакво зачитане, защото те са несръчни и тромави, но преди всичко, защото те са невероятно глупави. Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят. А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек. Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят.
към текста >>
Така че нека обобщим: в
един
от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
Глупостта е тяхното отличително качество. И ние можем да сме напълно сигурни: тъкмо над най-умните хора се носят цели тълпи от Духове-Глупци, които идват от духовния свят. А те не искат нищо друго, освен да обсебят този или онзи умен човек. Както вече казах, тези Духове-Глупци са постоянно пренебрегвани от духовните Същества, които изработват формите в духовния свят. Всичко това Ви е познато от моите Мистерийни драми.
Така че нека обобщим: в един от световете, които засега са недостъпни за обикновеното съзнание, обитава цял народ от Духове-Глупци, които са бясно устремени към човешката мъдрост, към човешкия ум.
към текста >>
И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на
един
умен човек.
Преди малко стана дума за Съществата от категорията на Гномите и за това как те презират Духовете-Глупци. Впрочем, макар и да се отблъскват взаимно, в известен смисъл те принадлежа на едно и също царство. Между войнството на Гномите и войнството на Духовете-Глупци се води постоянна битка. Вие помни те, че човешката мъдрост става възможна едва с помощта на Духовете-Глупци, в противен случай мъдростта би била твърде мимолетна, би отлитала още в мига на своето възникване и изобщо не би могла да се задържи тук на физическия свят. Отново повтарям: Извънредно трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те моментално изчезват зад ариманическите Същества.
И все пак те могат да бъдат открити как то вече казах ако вникнем в аурата на един умен човек.
Там са притаени цели тълпи от тези свръхсетивни Същества. Ако обаче човекът не е достатъчно умен, тогава тези Същества се прикрепват към всевъзможните паметници на мъдростта, можем да ги срещнем например в библиотеките, макар че и там е изключително трудно да бъдат разпознати всред другите свръхсетивни Същества. Ако в книгите има мъдрост тези Същества са наблизо, ако има само думи и изречения те не са там.
към текста >>
Бихме могли да добавим още, че те макар и като
един
вид абнормни природни Духове са дълбоко свързани с цялото човешко развитие.
Но те притежават и едно друго свойство. Ако природните Духове от категорията на Гномите насочат своя интерес към тях, тогава те моментално се събират и скриват в човешката глава. Докато навън в природата те са почти великани, в човешката глава те стават съвсем малки.
Бихме могли да добавим още, че те макар и като един вид абнормни природни Духове са дълбоко свързани с цялото човешко развитие.
към текста >>
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото
един
жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно.
Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
към текста >>
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъ
един
яват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
Но по правило, ясновидецът открива тези Същества много трудно. Ако си зададем въпроса: как става така, че красивата илюзия на изкуството примамва целия ни интерес, как става така, че при определени обстоятелства една статуя може да породи у нас по-силни чувства, и по-голямо удоволствие отколкото един жив човек удоволствие от съвсем друг вид, но все пак много по-голямо как става така, че можем да изграждаме мелодични или хармонични съчетания от музикални тонове и да им се радваме от дъното на душата си още със задаването на подобни въпроси, ние веднага потъваме в опасния водовъртеж на едно друго царство, на едно луциферическо царство.
Обаче не са само луциферическите Същества тези, които поддържат огъня на изкуството; към тях се присъединяват елементарните Същества на едно друго царство и те не позволяват по никакъв начин човек да изгуби интересите си към изкуството, а той винаги е склонен да се откаже от изкуството; понеже то не е свързано с физическия свят.
към текста >>
За да ги различи по
един
нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда.
За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда.
Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата. И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин. За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно. Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
към текста >>
И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по
един
друг начин.
За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда. Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата.
И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин.
За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно. Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
към текста >>
За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на
един
човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно.
За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда. Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата. И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин.
За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно.
Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
към текста >>
Да, ако се вслушаме в
един
красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
За да ги различи по един нормален начин, ясновидецът трябва да насочи своя поглед към другите свръхсетивни Същества, които са описани в същата сцена като Същества от рода на Нимфите или Силфите; те също присъстват в елементарните природни царства, така че ясновидецът трябва да се пренесе за известно време в тяхната обичайна среда. Да, наред с „въздушните" и „водни" Същества, той трябва да различи и други Същества, които се проявяват при възторженото приемане на красотата от страна на човека, или иначе казано при опиянението от красотата. И понеже това е изключително трудно, ние можем да си помогнем по един друг начин. За щастие, тези Същества могат да бъдат лесно разпознати, ако се вслушаме в приятния глас на един човек, който говори красиво; ние не разбираме добре значението на неговите думи, но звуците милват ухото и това е достатъчно.
Да, ако се вслушаме в един красив и мело-дичен говор за тази цел трябва да се говори с вдъхновение и говорът да звучи като оратория дори и да не разбираме всичко, ние постепенно стигаме до способността една неописуемо нежна и интимна способност да виждаме тези Същества.
към текста >>
Да, ние трябва да усвоим тази дарба на Силфите и да я подсилим с онази друга дарба, която се развива, ако продължително се вслушваме в
един
прекрасен човешки глас, ако се вслушваме в неговата мелодия, а не в неговото съдържание.
Да, ние трябва да усвоим тази дарба на Силфите и да я подсилим с онази друга дарба, която се развива, ако продължително се вслушваме в един прекрасен човешки глас, ако се вслушваме в неговата мелодия, а не в неговото съдържание.
И тогава ние вече ясно долавяме тези духовни Същества, които са навсякъде където грее красотата; те насърчават човека и не позволяват да угасне копнежа му към красотата.
към текста >>
И сега идва ред на едно огромно разочарование, на
един
истински шок.
И сега идва ред на едно огромно разочарование, на един истински шок.
Защото тези Същества са всъщност ужасяващо гнусни и противни, те са отвратителни и отблъскващи, безнадеждно грозни; те са първообразите на грозотата. Ако закалим духовния си поглед за непоносимата тежест на тази гледка, и ако с този закален духовен поглед надникнем в някое ателие, в което се създава картина, портрет или нещо друго, ние веднага ще съзрем тези отвратителни Същества, подобни на унесени в своята работа паяци; те са там, за да поддържат преклонението на човека пред красотата. Ако в своята душа човекът не би бил оплетен в грозната и отблъскваща мрежа на Духовете-Паяци, той нямаше как да носи в себе си преклонението пред красотата.
към текста >>
Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за
един
човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Както човекът беше поставен в старото Сатурново състояние, така са поставени и тези Същества днес. Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко.
Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно.
Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена.
към текста >>
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че
един
или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто.
Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение. Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги.
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто.
Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория.
към текста >>
Но ето че в
един
човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория.
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека.
Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория.
Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
към текста >>
И ако в този момент се самонаблюдавате по
един
добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи!
И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
Докато за другите, нормалните елементарни Същества бихме могли да кажем: Да,
един
ден те ще станат видими за нас, то за тези Същества ние трябва да кажем: Да, на времето те бяха видими, а сега са, тъй да се каже, „пренесени" от ариманическите и луциферически сили в духовния свят.
Докато за другите, нормалните елементарни Същества бихме могли да кажем: Да, един ден те ще станат видими за нас, то за тези Същества ние трябва да кажем: Да, на времето те бяха видими, а сега са, тъй да се каже, „пренесени" от ариманическите и луциферически сили в духовния свят.
Така че ние имаме две разновидности елементарни Същества, едните са напредващи, другите изоставащи; едните възходящи, другите низходящи. Ако ми позволите, бих могъл да се изразя и по друг начин: От гнилата плесен на онази отблъскваща грозота, която по времето на Старата Луна беше нещо повсеместно, израсна нашият свят на красотата.
към текста >>
Един
аналогичен случай има и в природата, когато ние изнасяме естествения тор по нивите и от наторена та почва израстват най-красивите растения и цветя.
Един аналогичен случай има и в природата, когато ние изнасяме естествения тор по нивите и от наторена та почва израстват най-красивите растения и цветя.
Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в животинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата. Вгледайте се в този напиращ свят на красотата, опитайте се да проникнете в него, като оставите настрана всичко онова, което „биологично" присъствува в трите природни царства на Земята; задръжте под Вашия поглед само това, което израства от Земята като свят на красотата. И всеки път, когато минавате през една поляна и погледът Ви попадне на най-прекрасните и цветя, не забравяйте да си спомните за гнилата плесен, за „Лунния естествен тор", който носи в себе си злокобните паяци. Както Вашите картофи и зеле няма да израснат, без да ги наторите, така и красотата няма да се възцари на Земята, ако Боговете не я „наторят" с грамади от тежка и отблъскваща грозота. Такава е вътрешната необходимост на живота.
към текста >>
40.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като
един
наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в
един
ство с минералите, растенията и животните.
По време на Древноперсийската епоха това усещане за идентичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината. Той искаше да се бори с онези Същества, които идваха от мрака на Земята; да, той виждаше своята задача в това да подкрепя Духовете на светлината срещу Духовете на мрака. И ако се пренесем в следващата Египетско-халдейска културна епоха, ние ще видим, че цялата египетска наука беше съобразена с небето и движенията на звездите. Съдбите на хората се измерваха с това, което показваха звездите. За да извърши едно или друго действие, човекът трябваше да се допита до звездите.
Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните.
към текста >>
Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към
един
земен уют.
След навлизането на 4 следатлантска епоха, т.е. Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята. В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане.
Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют.
Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане. Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят. Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност.
към текста >>
Ако
един
човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане.
След навлизането на 4 следатлантска епоха, т.е. Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята. В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане. Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют.
Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане.
Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят. Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност.
към текста >>
Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и
един
тъмен спомен за божествено-духовния свят.
След навлизането на 4 следатлантска епоха, т.е. Гръцко-римската епоха, която се простира от 8 век преди Христа до 15 век след Христа, хората започнаха да се чувствуват като поданици на Земята. В своето мислене и в своите представи тук между раждането и смъртта, те не усещаха по толкова интензивен начин отзвука от духовното си съществувание между смъртта и новото раждане. Хората започнаха да се стремят, тъй да се каже, към един земен уют. Ако един човек проникне в духа на гръцката и ранната римска цивилизация, той ще потвърди, че тогавашните хора си казваха: Ние искаме да си обясним всичко, което става тук на Земята в трите природни царства, но по такъв начин, че в нашето знание да проникнат всички подробности от духовното съществувание на човека между смъртта и новото раждане.
Древният грък имаше ясното усещане: Чрез познанието, с което човек ръководи своите земни дела, той трябва да има в себе си и един тъмен спомен за божествено-духовния свят.
Древният грък знаеше, че той може да изгради своите науки от елементите на земния свят, но в същото време имаше и ясното усещане: Това, което той вижда в минералите, растенията, животните, в звездите, планините, реките и т.н., е само едно отражение на друг, божествено-духовен свят, който може да бъде изживян не тук, а в една друга свръхсетивна действителност.
към текста >>
Да, макар и в
един
замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят.
От историята Вие добре знаете, че жриците и гадателките в древните мистерийни центрове имаха основната задача да проникват във волята на Боговете. Впрочем този стремеж за проникване във волята на Богове те беше разпространен не само в Южна Европа. В германските и северноевропейски земи гадателките бяха свято почитани фигури, от чиито екстатични състояния хората можеха да научават нещо от волята на Боговете.
Да, макар и в един замъглен и неясен вид, тези свещени места които по-късно се превърнаха в нашите абстрактни лаборатории и кабинети можеха да приближат човека на 12, 13 век и да му дадат знание, което съдържаше в себе си не друго, а волята на божествения свят.
В тези свещени центрове работеха и т.нар. алхимици, опитвайки се да стигнат до първичните сили на веществата в природните процеси. Ако отворим техните книги, ние ще установим, че навсякъде в тези древни „изследователски" центрове се проявяваше стремежът, щото духовните сили на веществата да се вкарат в ретортата, фиолата и т.н.
към текста >>
И като
един
отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос.
И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос.
Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят. Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля. И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите.
към текста >>
Това знание стигна до
един
твърде абстрактен образ на света.
И като един отзвук на всичко това, ние виждаме как Гьоте оставя Вагнер да търси в лабораторията своя хомункулос. Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят. Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля. И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник.
Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света.
Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя. За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм. Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
към текста >>
Един
огромен механизъм движи и нашата Земя.
Едва в края на 14 и началото на 15 век в западноевропейския свят възникна едно ново настроение, което позволи на човека да гради своята цивилизация сам, без непосредствената намеса на божествено-духовния свят. Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля. И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите.
Един огромен механизъм движи и нашата Земя.
За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм. Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
към текста >>
За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в
един
абстрактен механизъм.
Едва през тази епоха възникна едно чисто човешко знание, еманципирано от божествено-духовната воля. И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя.
За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм.
Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
към текста >>
Обаче целият този свят е
един
въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя. За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм.
Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
към текста >>
Помислете само, колко трудно би било за днешния човек да следва във времето една дискусия,
един
спор.
Помислете само, колко трудно би било за днешния човек да следва във времето една дискусия, един спор.
Когато се намеси и пространството Вие с облекчение въздъхвате: вземате си бележника и означавате не що тук или там. Онагледяването, т.е. цялостната физическа характеристика на пространството ето към какво се стреми модерният човек. Всичко свързано с времето, се явява за него нещо крайно неудобно. На истина, той го оставя да тържествува в музиката, но дори и там, в музикалните елементи, той се стреми по-скоро към пространствените съотношения.
към текста >>
Необходимо е само да се обърнем към
един
от характерните елементи на съвремието, за да видим големия стремеж на модерния човек да се придържа към пространствения свят.
Необходимо е само да се обърнем към един от характерните елементи на съвремието, за да видим големия стремеж на модерния човек да се придържа към пространствения свят.
В киното за това става дума му е съвсем безразлично дали времето е намесено тук или там. Той се задоволява с едно нищожно присъствие на времето. Той изцяло е обърнат към пространствения свят.
към текста >>
За всички нас това е
един
вид помощ.
Обаче от друга страна чрез това, което наричаме антропософска Духовна Наука ние се стремим към едно преодоляване и напускане на пространствения свят. Да, в стремежа си да се приближим към духовния свят, ние се противопоставяме на самия пространствен копнеж на човека.
За всички нас това е един вид помощ.
И все пак трябва да сме наясно: Това е само едно онагледяване, а истинският стремеж е или поне би трябвало да бъде едно пълно преодоляване на пространствения свят.
към текста >>
Но в
един
строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел?
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел?
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот. И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе. За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
А за Боговете, всред които хората живееха между смъртта и новото раждане, това беше
един
чужд елемент.
Но след първата третина на 15 век всичко се промени. Ако след време, и особено в нашата съвременна епоха, божествено-духовните Същества поглеждаха надолу към Земята, те навсякъде откриваха общо взето нещо, което им беше съвършено чуждо. Земните хора само комбинираха и замисляха неща, които те черпеха от природните процеси.
А за Боговете, всред които хората живееха между смъртта и новото раждане, това беше един чужд елемент.
към текста >>
Да, алхимикът се затваряше в своята лаборатория и се опитваше да вникне в божествената воля, която съ
един
ява и разделя веществата.
Да, алхимикът се затваряше в своята лаборатория и се опитваше да вникне в божествената воля, която съединява и разделя веществата.
Обаче Бог надничаше в тази лаборатория и там, в действията на алхимиците откриваше нещо свое, нещо сродно. Ако днес Боговете надзърнат в една лаборатория, всичко, което се прави там, ще им се стори безкрайно чуждо. Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират. Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек. Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники.
към текста >>
Обаче когато днешният човек вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на
един
пространствен език, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този език е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл.
В тази връзка трябва да сме наясно, че в светлината например в персийската култура това е особено под чертано живее нещо божествено.
Обаче когато днешният човек вземе една оптическа леща и означи фокусната точка и после лъчите, които се пречупват и т.н., той говори на един пространствен език, който не може да бъде разбран от никакъв Бог; този език е не-божествен и анти-божествен, за Боговете той няма никакъв смисъл.
И всичко това трябва да се промени из основи, душевната нагласа на човека трябва да се промени из основи, иначе мостът към духовния свят едва ли ще може да бъде намерен. Бездуховните понятия трябва да бъдат преобразени. Тази е една от главните задачи на съвременната епоха.
към текста >>
Впрочем нашата епоха се основава на
един
изключително важен космически факт.
Впрочем нашата епоха се основава на един изключително важен космически факт.
По начало пространственият възглед е един човешки възглед. Боговете, с които човек живее между смъртта и новото раждане имат поглед върху нещата, който е свързан предимно с времето, а не с пространството. Боговете изобщо нямат „възгледи", свързани с пространството, каквито човек развива тук на Земята. Този пространствен възглед е нещо специфично човешко. Собствено, човекът навлиза в пространството едва когато напусне божествено-духовния свят и слезе долу във физическия земен свят.
към текста >>
По начало пространственият възглед е
един
човешки възглед.
Впрочем нашата епоха се основава на един изключително важен космически факт.
По начало пространственият възглед е един човешки възглед.
Боговете, с които човек живее между смъртта и новото раждане имат поглед върху нещата, който е свързан предимно с времето, а не с пространството. Боговете изобщо нямат „възгледи", свързани с пространството, каквито човек развива тук на Земята. Този пространствен възглед е нещо специфично човешко. Собствено, човекът навлиза в пространството едва когато напусне божествено-духовния свят и слезе долу във физическия земен свят. Разбира се, от тази гледна точка всичко изглежда разположено в една пространствена перспектива.
към текста >>
От 15 век насам човекът на съвременната културна епоха навлизаше все по-дълбоко в структурата на пространството Ако обаче одухотвореното пространствено мислене послужи на човека като мост към духовния свят, ако тази велика задача бъде схваната от него по
един
правилен начин, тогава се оказва, че това, което човекът развива като пространствено мислене в своя еманципиран от Бога свят и то тъкмо от 15 век насам е нещо важно не само за човека, но и за духовния свят.
От 15 век насам човекът на съвременната културна епоха навлизаше все по-дълбоко в структурата на пространството Ако обаче одухотвореното пространствено мислене послужи на човека като мост към духовния свят, ако тази велика задача бъде схваната от него по един правилен начин, тогава се оказва, че това, което човекът развива като пространствено мислене в своя еманципиран от Бога свят и то тъкмо от 15 век насам е нещо важно не само за човека, но и за духовния свят.
Да, ако човекът не остане в пространството, а го преобрази със силите на Духа, тогава той, човекът, завладява един нов къс от Всемира в полза на Боговете. Защото, какво става всъщност сега?
към текста >>
Да, ако човекът не остане в пространството, а го преобрази със силите на Духа, тогава той, човекът, завладява
един
нов къс от Всемира в полза на Боговете.
От 15 век насам човекът на съвременната културна епоха навлизаше все по-дълбоко в структурата на пространството Ако обаче одухотвореното пространствено мислене послужи на човека като мост към духовния свят, ако тази велика задача бъде схваната от него по един правилен начин, тогава се оказва, че това, което човекът развива като пространствено мислене в своя еманципиран от Бога свят и то тъкмо от 15 век насам е нещо важно не само за човека, но и за духовния свят.
Да, ако човекът не остане в пространството, а го преобрази със силите на Духа, тогава той, човекът, завладява един нов къс от Всемира в полза на Боговете.
Защото, какво става всъщност сега?
към текста >>
Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по
един
или друг начин в пространството, т.е.
В протягането на Вашата ръка живеят божествени, сили. Сега обаче с пръстите на Вашата лява ръка Вие докосвате пръстите на Вашата дясна ръка това може да се осъществи само в пространството. Непосредственият факт, че докосвате лявата си ръка с дясната, че докосвате дясната си ръка с лявата, този прост факт не може да бъде постигнат и изживян от божествено-духовните Същества; те следват лявата и дясната ръка до мига на докосването, обаче усещането, което се разиграва между двете ръце, Боговете не притежават, и по-точно казано липсват им способности за да го изживеят; това е нещо, което се осъществява едва с помощта на пространството. Както Боговете не могат едновременно да съзерцават Сатурн, Слънце, Луна и Земя, а само в хронологичен ред, само в тяхната хронологична последователност, така те не могат да имат и човешките изживявания, свързани с пространството. Когато Вие гледате с лявото и дясното си око, имате погледа вляво и погледа вдясно; погледът вляво съдържа божествени сили, погледът вдясно съдържа божествени сили; срещата между тях обаче е чисто човешки елемент.
Нашите човешки изживявания възникват именно поради това, че сме поставени по един или друг начин в пространството, т.е.
в нещо, което сме постигнали като еманципация от Боговете.
към текста >>
Ако някой замисля
един
експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум.
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция. Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни! И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания.
Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум.
Обаче какво извлича днешният човек от експеримента? Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия! В своите научни понятия той изобщо не е прекрачил в епохата на Михаил.
към текста >>
Гавраил застава, тъй да се каже, изумен и слисан пред днешните представи на
един
образован човек.
Гавраил застава, тъй да се каже, изумен и слисан пред днешните представи на един образован човек.
А Михаил, който е извънредно близък със Слънчевите сили, изобщо не се интересува от това как изглеждат човешките мисли, той е там, където човекът кове импулсите за своите свободни действия. Михаил е призван да работи в това, което моята „Тайна Наука" описва като свободно и чисто мислене; то впрочем трябва да бъде истинският импулс за свободния човек на новото време. Но Михаил е свързан и с онези действия, които произтичат от импулсите на любовта.
към текста >>
И присъ
един
явайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
Боговете могат да си представят лявата ръка и нейното протягане напред, съответно дясната ръка и нейното протягане напред. Но това до което достига само човекът, е съприкосновението! Да, Боговете могат да живеят в устремения поглед на лявото око, в устремения поглед на дясното око. Човекът обаче може да си представи и изживее тяхната среща в пространството. А Михаил наистина отправя своя взор надолу към Земята.
И присъединявайки се към това, до което човек достига в своето чисто мислене и в своята чиста воля, Михаил може да пренесе горе в божествените светове завоеванията на земните хора и най-вече на духовно озарените им представи за пространството.
към текста >>
Да, ако хората минат по етапите на своето правилно развитие, на Михаил не ще се наложи да говори пред Боговете: За съжаление, хората свикнаха да се вторачват в света, да го приемат в абстрактно-пространствен смисъл, и да презират всичко, което живее
един
ствено във времето.
Да, ако хората минат по етапите на своето правилно развитие, на Михаил не ще се наложи да говори пред Боговете: За съжаление, хората свикнаха да се вторачват в света, да го приемат в абстрактно-пространствен смисъл, и да презират всичко, което живее единствено във времето.
към текста >>
41.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и чувства, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до
един
вид огледален образ на външния свят.
Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и чувства, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до един вид огледален образ на външния свят.
По този начин на човека не се налага да учи нищо ново. Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят. Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар.
към текста >>
Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само
един
огледален образ на външния свят.
Още от самото си начало духовно-научното изследване откри такива методи, които гарантират в една или друга степен човешкото себепознание, и от различните ми лекции, скъпи мои приятели, Вие знаете, че под това себепознание аз имах предвид не едно грубо нахлуване в ежедневните ни мисли и чувства, съвсем не защото по този начин може да се стигне само до един вид огледален образ на външния свят. По този начин на човека не се налага да учи нищо ново. Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят.
Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят.
От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар. имагинативно познание. И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание. Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи.
към текста >>
И ако
един
човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание.
Той просто узнава като в едно огледало какво е изживял с помощта на външния сетивен свят. Истинското себепознание, както Вие добре знаете, се гради с помощта на съвсем други методи, които изискват отстраняване не само на външния сетивен свят, но и отстранява не на всички ежедневни душевни опитности; защото в обикновеното съзнание ние имаме всъщност само един огледален образ на външния свят. От онези методи, които са описани в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? " Вие знаете че на първо място духовното изследване се стреми да постигне т.нар. имагинативно познание.
И ако един човек е напреднал до имагинативно познание, той има пред се бе си именно тази част от свръхсетивния свят, която може да се облече в образите на имагинативното познание.
Ако окултният кандидат правилно усвои тази душевна практика, и ако изобщо усвои имагинативното виждане, той вече е в състояние да тръгне по следите на онези процеси, които се разиграват в човешките сетивни органи. А докато човек възприема външния свят, той изобщо не би могъл да проучи това, което се разиграва в сетивните органи.
към текста >>
Ако аз наблюдавам
един
предмет от физическия свят, моите очи запазват пълно мълчание.
Ако аз наблюдавам един предмет от физическия свят, моите очи запазват пълно мълчание.
Ако долавям определен звук от физическия свят, моите уши също запазват пълно мълчание. Това означава: Чрез ухото аз съвсем не възприемам някакъв процес от вътрешните структури на ухото, аз възприемам нещо което от външния свят продължава в човешкото ухо, възприемам, тъй да се каже, „продължението" на външния свят. Ако обаче ухото съществуваше единствено като съобщителна връзка с външния свят, ние никога не бихме могли да достигнем до наблюдението на онзи процес, който се разиграва в ухото независимо от физическия свят. Но от друга страна, всички Вие добре знаете, че дори и външното сетивно впечатление да се премахне, остава известно последействие.
към текста >>
Ако обаче ухото съществуваше
един
ствено като съобщителна връзка с външния свят, ние никога не бихме могли да достигнем до наблюдението на онзи процес, който се разиграва в ухото независимо от физическия свят.
Ако аз наблюдавам един предмет от физическия свят, моите очи запазват пълно мълчание. Ако долавям определен звук от физическия свят, моите уши също запазват пълно мълчание. Това означава: Чрез ухото аз съвсем не възприемам някакъв процес от вътрешните структури на ухото, аз възприемам нещо което от външния свят продължава в човешкото ухо, възприемам, тъй да се каже, „продължението" на външния свят.
Ако обаче ухото съществуваше единствено като съобщителна връзка с външния свят, ние никога не бихме могли да достигнем до наблюдението на онзи процес, който се разиграва в ухото независимо от физическия свят.
Но от друга страна, всички Вие добре знаете, че дори и външното сетивно впечатление да се премахне, остава известно последействие.
към текста >>
Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за
един
процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят.
Нека да си представим, че сме успели да се абстрахираме от целия външен свят, доколкото той е съставен от цветове, звуци, ухания и т.н., и сме насочили вниманието си изключително върху процесите, които се разиграват в самите сетивни органи. Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото.
Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят.
Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива. Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет
един
ствено на имагинативното познание.
Ако сме успели да го сторим, всъщност ние сме стигнали до едно действително познание на човека, и още по-точно: до първата степен на това познание. Нека да проследим например как отзвучава и замира едно зрително впечатление, което външният свят е упражнявал известно време върху окото. Ако човек е нап-реднал в имагинативното познание, той разбира, че тук става дума за един процес, който макар да е ангажирал съответния сетивен орган в този момент протича без да има непосредствен контакт между сетивния орган и външния свят. Или да проследим някой, който мисли образно и живо; как за да онагледи нещата той включва и цветовете. Така можем да изброим всички сетива.
Важното е едно: онова което протича в сетивата на човека, може да бъде предмет единствено на имагинативното познание.
към текста >>
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие
един
цял вълшебен свят от различни имагинации.
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации.
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот. Всеки човек, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на
един
друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот.
И в същото време нашите удивени души проумяват, че ако сме в състояние да живеем в сетивата, а не в сетивния външен свят, пред нас ще се открие един цял вълшебен свят от различни имагинации.
И тогава ние забелязваме, че в действителност нашите сетива принадлежат на един друг свят, а не на този свят, който ние възприемаме в хода на нашия земен живот.
Всеки човек, стигнал чрез имагинативното познание до поглед върху своята собствена сетивна дейност, ще потвърди безусловно: Дори и само като сетивно същество, човекът принадлежи на свръхсетивния свят.
към текста >>
Ако Вие чувате
един
звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт.
И тогава изведнъж забелязваме, че дихателният процес, т.е. вдишването, проникването и разпределянето на въздуха в човешкия организъм, както и издишването, действуват в целия организъм. Когато ние например вдишваме, въздухът прониква до най-фините разклонения на сетивата. И в тези най-фини разклонения на сетивата, дихателният ритъм среща това, което Духовната Наука нарича астрално тяло на човека. Това, което се разиграва в сетивата, е възможно само поради обстоятелството, че астралното тяло на човека влиза в досег с дихателния ритъм.
Ако Вие чувате един звук, това е възможно само поради обстоятелството, че във Вашия слухов орган астралното тяло влиза в съприкосновение с напиращия въздушен фронт.
Астрално тяло не може да постигне това съприкосновение в други органи на човешкия организъм, освен в сетивата. Изобщо предназначението на човешките сетива се състои в това, че те се явяват като арената, където астралното тяло може да срещне процесите, които възникват в човешкото тяло чрез дихателния ритъм. Този факт е налице не само в слуховия оран, а изобщо във всеки сетивен орган на човека; да, дори и в тактилния усет, който е изнесен в цялата кожна обвивка, астралното тяло се среща с дихателния ритъм, или с други думи с действията на въздуха в на шия организъм.
към текста >>
Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с
един
друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и
един
въздушен организъм.
Подобно разглеждане на човека се сблъсква и с един друг забележителен факт: Че човекът съществува не като една фигура в твърдо агрегатно състояние, а в почти 90% е една водна фигура, една изправена водна колона, която е подложена на ритмичното въздушно проникване в нейните вътрешни процеси, така че човекът е също и един въздушен организъм.
И този пулсиращ и жив въздушен организъм се среща с астралното тяло на човека именно в сетивните органи. Разбира се, в сетивните органи се разиграват много по-сложни и разнообразни процеси, но същественото е точно в тази среща между въздушния организъм и астралното тяло.
към текста >>
Независимо дали чуваме или виждаме нещо, това е
един
процес, който се осъществява не само поради нашата произволна намеса, този процес е включен в обективния свят; да, този процес се осъществява в
един
свят, където като хора ние изобщо не сме стъпвали, макар и да ставаме мислещи хора именно в условията на този свят.
По този начин ние започваме да опознаваме характера и естеството на онези Същества, които принадлежат към Йерархията на Ангелои. И ние трябва да сме в състояние да си представим, че в несъзнателния процес, разиграващ се в сетивните възприятия, се подвизават точно тези свръхсетивни Същества, които, тъй да се каже, влизат и излизат през „вратите" на нашите сетива.
Независимо дали чуваме или виждаме нещо, това е един процес, който се осъществява не само поради нашата произволна намеса, този процес е включен в обективния свят; да, този процес се осъществява в един свят, където като хора ние изобщо не сме стъпвали, макар и да ставаме мислещи хора именно в условията на този свят.
към текста >>
Сега бих желал да се изразя по
един
парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид.
Сега бих желал да се изразя по един парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид.
Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят. Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин. Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат. Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат. Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм.
към текста >>
Сетивните зони в нас са почти
един
завършен външен свят.
Сега бих желал да се изразя по един парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид.
Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят.
Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин. Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат. Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат. Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм. Да, външният свят продължава навътре в нашите сетива и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
към текста >>
Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по
един
още по-независим начин.
Сега бих желал да се изразя по един парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид. Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят.
Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин.
Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат. Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат. Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм. Да, външният свят продължава навътре в нашите сетива и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
към текста >>
Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на
един
физикален апарат.
Сега бих желал да се изразя по един парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид. Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят. Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин.
Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат.
Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат. Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм. Да, външният свят продължава навътре в нашите сетива и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
към текста >>
Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в
един
физикален апарат.
Сега бих желал да се изразя по един парадоксален начин, с надеждата че ще разберете какво имам предвид. Сетивните зони в нас са почти един завършен външен свят. Вземете например човешкото око: то е просто като едно независимо същество разбира се това е само сравнение -, което е поставено в една от кухините на черепа; и това същество продължава навътре по един още по-независим начин. Ако разгледа те самото око, то е нещо живо, и все пак забележително много прилича на един физикален апарат.
Ето защо можем да опишем процесите в окото, също както описваме и процесите в един физикален апарат.
Разбира се, човек може да си обясни процесите, които възникват по този начин, Но Вие ще си припомните и едно сравнение, което често използувам, когато говоря за сетивата: че сетивните органи или сетивните зони са като обширни заливи, които външният свят вдава в нашия собствен човешки организъм. Да, външният свят продължава навътре в нашите сетива и ние, хората, сме свързани с външния свят най-вече чрез нашите сетивни зони.
към текста >>
Така че от тази гледна точка сънят се явява като
един
вид усилено сетивно изживяване на външния свят.
Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология. Аз имам предвид не тях, а съвсем достъпния до обикновеното човешко съзнание факт, а именно, че процесът, който се разиграва в сетивната област може да бъде схванат по-скоро като нещо, в което ние участвуваме активно, а не като механично продължение на външния свят в нашия организъм. Затова и нашето астрално тяло е най-близо до външния свят именно в сетивата. Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно. А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят.
Така че от тази гледна точка сънят се явява като един вид усилено сетивно изживяване на външния свят.
Когато затворите очите си, Вашето астрално тяло започва да се свива към вътрешността на главата; в този момент то Ви принадлежи. Ако погледнете навън, астралното тяло се изтегля към очите и, тъй да се каже, се включва във външния свят. Ако то изцяло се изнесе вън от Вашия организъм, тогава Вие заспивате. Доколкото сетивното изживяване на външния свят е част от характеристиката на съзнанието, то съвсем не е това, за каквото обикновено го мислим; сетивното изживяване по своята същност е по-скоро един етап по пътя към заспиването.
към текста >>
Доколкото сетивното изживяване на външния свят е част от характеристиката на съзнанието, то съвсем не е това, за каквото обикновено го мислим; сетивното изживяване по своята същност е по-скоро
един
етап по пътя към заспиването.
А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят. Така че от тази гледна точка сънят се явява като един вид усилено сетивно изживяване на външния свят. Когато затворите очите си, Вашето астрално тяло започва да се свива към вътрешността на главата; в този момент то Ви принадлежи. Ако погледнете навън, астралното тяло се изтегля към очите и, тъй да се каже, се включва във външния свят. Ако то изцяло се изнесе вън от Вашия организъм, тогава Вие заспивате.
Доколкото сетивното изживяване на външния свят е част от характеристиката на съзнанието, то съвсем не е това, за каквото обикновено го мислим; сетивното изживяване по своята същност е по-скоро един етап по пътя към заспиването.
към текста >>
Когато заставам пред
един
цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи.
Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи.
Затворя ли очи, аз прибирам моето астрално тяло обратно в себе си. Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос. В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането. Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм. При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло.
към текста >>
Тези духовни бури показват, че астралното тяло се „гмурва" и потъва в етерното и физическо тяло, само че сега физическото и етерното тяло съвсем не изглеждат така, както ги описва анатомът или физиологът; сега излиза, че те принадлежат също и на
един
духовен свят.
Може да се твърди напр., че този, който стига до възприемането на прибиращото се астрално тяло, т.е. до прибирането му в етерното и физическо тяло, попада в епицентъра на тежки духовни бури, в епицентъра на духовни покушения с безмилостни насрещни удари.
Тези духовни бури показват, че астралното тяло се „гмурва" и потъва в етерното и физическо тяло, само че сега физическото и етерното тяло съвсем не изглеждат така, както ги описва анатомът или физиологът; сега излиза, че те принадлежат също и на един духовен свят.
Това, което иначе виждаме като едно невинно физическо тяло, или това, за което предполагаме, че е едно невинно етерно тяло, сега те се оказват формации, чиито основи лежат в духовния свят; в своята истинска същност физическото тяло се представя като нещо съвсем различно от онзи сетивен образ, за който говори официалната наука.
към текста >>
Преди всичко то приема формата на реминисценции от обикновения живот, обаче в хода на времето то се преобразява и ни помага да узнаем нещо за
един
нов свят, който макар и да е около нас, съвсем не ни се открива под формата на реминисценции от обикновения живот, защото по своята природа, той принадлежи към
един
друг свят.
Преди всичко то приема формата на реминисценции от обикновения живот, обаче в хода на времето то се преобразява и ни помага да узнаем нещо за един нов свят, който макар и да е около нас, съвсем не ни се открива под формата на реминисценции от обикновения живот, защото по своята природа, той принадлежи към един друг свят.
И тогава ние забелязваме: Човек изтегля от околния свят своето астрално тяло и влиза с него в етерното си и физическо тяло не иначе, а по пътя на дихателния процес. Астралното тяло, което действува в сетивата, прониква до най-фините разклонения на дихателния процес, до най-фините ритми, осъществяващи продължението на дихателния процес в сетивните зони. Знаем, че между заспиването и пробуждането, дихателният процес е предоставен на самия себе си. След пробуждането обаче, астралното тяло бива извлечено от околния свят, потъва в етерното и физическото тяло, където то „захваща" целия дихателен процес. Астралното тяло влиза в етерното и физическото тяло по пътищата на дихателния процес, или с други думи по пътя на дихателните движения.
към текста >>
Виждате ли, ако имахме
един
живот, непрекъсван от състоянията на сън, ние бихме получавали съвсем бегли и кратки впечатления от външния свят.
И ето че докато проникваме в тези процеси, пред нас се откриват съвсем неочаквани страни от човешкия живот и от човешката душа.
Виждате ли, ако имахме един живот, непрекъсван от състоянията на сън, ние бихме получавали съвсем бегли и кратки впечатления от външния свят.
Ние не бихме могли да развием никакви трайни паметови възможности. Вие добре знаете колко бързопреходни са последействията от нашите сетивни впечатления. Впрочем това, което засега по-дълбоките структури на организма трае по-дълго. Обаче ако ние бяхме лишени от състоянието на сън, тези сетивни впечатления нямаше да продължават по-дълго от няколко дни.
към текста >>
Вие сте минали през
един
вътрешен процес, благодарение на който сте се върнали назад.
Ето, замислете се например, че днес е 22 Декември; тази сутрин при събуждането, Вие се намирахте в сутрешните часове на 22 Декември. После Вие отново заспивате. При следващото пробуждане, благодарение на Вашите ретроспективни изживявания, Вие отново ще се окажете в утрото на 22 Декември.
Вие сте минали през един вътрешен процес, благодарение на който сте се върнали назад.
Така че когато се пробуждате на 23 Декември, този вътрешен процес Ви отвежда в утрото на 22 Декември. Вие се пробуждате. И в същия момент докато Вашето астрално тяло, в противовес на законите, които го управляват между заспиването и пробуждането, навлиза чрез Вашия организъм в обикновения физически свят Вие сте принудени да пренесете бързо Вашите най-дълбоки и интимни душевни процеси в утрото на 23 Декември. Това пренасяне става благодарение на Вашия Аз и Вашето астрално тяло.
към текста >>
Представете си някакво газообразно вещество, затворено отвсякъде в
един
съд.
Настойчиво Ви моля да вникнете в голямата сериозност и в огромното значение на тези неща.
Представете си някакво газообразно вещество, затворено отвсякъде в един съд.
Ако упражните натиск, това вещество ще става все по-плътно и по-гъсто. Пред нас имаме един пространствен процес. Но той може да бъде сравнен, естествено само сравнен, и с това, за което сега става дума. Вие се връщате във Вашето астрално тяло и във Вашия Аз до утрото на 22 Декември, и след това бързо се пренасяте в утрото на 23. Да, Вие пренасяте напред във времето основните си душевни процеси.
към текста >>
Пред нас имаме
един
пространствен процес.
Настойчиво Ви моля да вникнете в голямата сериозност и в огромното значение на тези неща. Представете си някакво газообразно вещество, затворено отвсякъде в един съд. Ако упражните натиск, това вещество ще става все по-плътно и по-гъсто.
Пред нас имаме един пространствен процес.
Но той може да бъде сравнен, естествено само сравнен, и с това, за което сега става дума. Вие се връщате във Вашето астрално тяло и във Вашия Аз до утрото на 22 Декември, и след това бързо се пренасяте в утрото на 23. Да, Вие пренасяте напред във времето основните си душевни процеси. Обаче това е едно сгъстяване на времето, или още по-добре казано сгъстяване на това, което живее във времето. И благодарение на този процес, нашите душевни сили, т.е.
към текста >>
нашето астрално тяло се сгъстява по такъв начин, че ние можем да разполагаме не само с мимолетните впечатления от външния свят, а с
един
траен спомен за този външен свят.
Но той може да бъде сравнен, естествено само сравнен, и с това, за което сега става дума. Вие се връщате във Вашето астрално тяло и във Вашия Аз до утрото на 22 Декември, и след това бързо се пренасяте в утрото на 23. Да, Вие пренасяте напред във времето основните си душевни процеси. Обаче това е едно сгъстяване на времето, или още по-добре казано сгъстяване на това, което живее във времето. И благодарение на този процес, нашите душевни сили, т.е.
нашето астрално тяло се сгъстява по такъв начин, че ние можем да разполагаме не само с мимолетните впечатления от външния свят, а с един траен спомен за този външен свят.
Както в един газ, който подлагаме на постоянно нарастващ натиск, се натрупва голяма вътрешна сила, така и чрез описаните вътрешни процеси във времето, Вашето астрално тяло получава извънредно голяма сила на спомняне, извънредно голяма памет.
към текста >>
Както в
един
газ, който подлагаме на постоянно нарастващ натиск, се натрупва голяма вътрешна сила, така и чрез описаните вътрешни процеси във времето, Вашето астрално тяло получава извънредно голяма сила на спомняне, извънредно голяма памет.
Вие се връщате във Вашето астрално тяло и във Вашия Аз до утрото на 22 Декември, и след това бързо се пренасяте в утрото на 23. Да, Вие пренасяте напред във времето основните си душевни процеси. Обаче това е едно сгъстяване на времето, или още по-добре казано сгъстяване на това, което живее във времето. И благодарение на този процес, нашите душевни сили, т.е. нашето астрално тяло се сгъстява по такъв начин, че ние можем да разполагаме не само с мимолетните впечатления от външния свят, а с един траен спомен за този външен свят.
Както в един газ, който подлагаме на постоянно нарастващ натиск, се натрупва голяма вътрешна сила, така и чрез описаните вътрешни процеси във времето, Вашето астрално тяло получава извънредно голяма сила на спомняне, извънредно голяма памет.
към текста >>
От тези мои думи Вие отново си давате сметка, защо в древните епохи, където ориенталските народи се стремяха макар и инстинктивно към ясновиждане в духовния свят, пред хората стоеше непосредствената задача: Чрез особени упражнения да превърнат дишането в
един
съзнателен процес.
От тези мои думи Вие отново си давате сметка, защо в древните епохи, където ориенталските народи се стремяха макар и инстинктивно към ясновиждане в духовния свят, пред хората стоеше непосредствената задача: Чрез особени упражнения да превърнат дишането в един съзнателен процес.
Защото след като човек успяваше да превърне дишането си в един съзнателен процес, той прекрачваше в духовния свят.
към текста >>
Защото след като човек успяваше да превърне дишането си в
един
съзнателен процес, той прекрачваше в духовния свят.
От тези мои думи Вие отново си давате сметка, защо в древните епохи, където ориенталските народи се стремяха макар и инстинктивно към ясновиждане в духовния свят, пред хората стоеше непосредствената задача: Чрез особени упражнения да превърнат дишането в един съзнателен процес.
Защото след като човек успяваше да превърне дишането си в един съзнателен процес, той прекрачваше в духовния свят.
към текста >>
И той рано или късно ще се убеди, че ако правилно вникне в сетивния процес, този сетивен процес ще блесне пред него като
един
духовен процес, и че е пълна илюзия да говорим тук за
един
или друг материален процес.
И тези хора предпочитат да се опияняват от мъгливите хоризонти на мистиката; според тях всички наши усилия водят само до невярно и материалистично себепознание. Но човекът е длъжен да опита!
И той рано или късно ще се убеди, че ако правилно вникне в сетивния процес, този сетивен процес ще блесне пред него като един духовен процес, и че е пълна илюзия да говорим тук за един или друг материален процес.
Разбира се, същото важи и за дихателния процес. Погледнат отвътре, той е духовен процес, да отначало до край един духовен процес, който се разиграва не в сетивния, а в един много по-висш свят.
към текста >>
Погледнат отвътре, той е духовен процес, да отначало до край
един
духовен процес, който се разиграва не в сетивния, а в
един
много по-висш свят.
И тези хора предпочитат да се опияняват от мъгливите хоризонти на мистиката; според тях всички наши усилия водят само до невярно и материалистично себепознание. Но човекът е длъжен да опита! И той рано или късно ще се убеди, че ако правилно вникне в сетивния процес, този сетивен процес ще блесне пред него като един духовен процес, и че е пълна илюзия да говорим тук за един или друг материален процес. Разбира се, същото важи и за дихателния процес.
Погледнат отвътре, той е духовен процес, да отначало до край един духовен процес, който се разиграва не в сетивния, а в един много по-висш свят.
към текста >>
42.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Това човечество все още притежаваше
един
вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на съзнанието, които се намираха между дълбокия сън и будността.
Нека за миг да се пренесем в една от тези древни епохи. Както и друг път, ние веднага ще се убедим, че всичко, което се изнасяше в древните Мистерии, беше предназначено за едно друго човечество.
Това човечество все още притежаваше един вид инстинктивно ясновидство, свързано с такива състояния на съзнанието, които се намираха между дълбокия сън и будността.
Благодарение на тези „реални сънищни състояния" ако ми позволите този израз човек успяваше да проникне в онези духовни светове, от които той слизаше на Земята, за да се заеме със своята физическа организация.
към текста >>
Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите
един
действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така.
Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището. Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения. Образите имаха само бегла прилика със съновиденията.
Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така.
Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят. Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи.
към текста >>
Ако днес човек поиска да има определени мисли, той трябва да положи известни усилия; той трябва тъй да се каже да им придаде
един
вътрешен облик.
Обаче съвсем не трябва да си представяме, че древните хора бяха лишени от мисли. Те имаха своите мисли, но стигаха до тях по друг начин, а не както днешните хора.
Ако днес човек поиска да има определени мисли, той трябва да положи известни усилия; той трябва тъй да се каже да им придаде един вътрешен облик.
към текста >>
Само че Гьоте не се присъ
един
и към това всеобщо филистерство.
Нека допълним: Гьоте беше последния представител на онова човечество, което не допускаше в себе си подобно разграничаване между изкуство, наука и религия. Защото Гьоте възприемаше изкуството и науката като две отделни страни на една и съща истина. Филистерското разграничаване между художествения и педантично-научния елемент дойде по-късно.
Само че Гьоте не се присъедини към това всеобщо филистерство.
Когато застана пред великите образци на изкуството в Италия, той можа да изговори забележителните думи: Предполагам, че създавайки своето изкуство, гърците действуваха според онези закони, според които действува и самата природа; по следите на тези закони искам да вървя и аз!
към текста >>
Докато по-голямата част от хората, общо взето, се задоволяваше да живее в
един
образен свят, да живее с митове, легенди саги получавайки ги от тези, които можеха да „трансформират" образния свят в митове, легенди и саги, ръководителите на Мистериите изграждаха ученията, изграждаха мисловната мъдрост.
Навсякъде в Мистериите ние виждаме мисловната мъдрост да блика от инстинктивното ясновидство на древното човечество.
Докато по-голямата част от хората, общо взето, се задоволяваше да живее в един образен свят, да живее с митове, легенди саги получавайки ги от тези, които можеха да „трансформират" образния свят в митове, легенди и саги, ръководителите на Мистериите изграждаха ученията, изграждаха мисловната мъдрост.
Обаче те добре знаеха: мъдростта, вложена в мислите, съвсем не е извоювана от собствените сили на човека, тя е получена като откровение.
към текста >>
Аз само се присъ
един
явам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли.
Древният човек не можеше да гледа на своите мисли като свое притежание. Те бяха по-скоро едно озарение. Да, те се спускаха към човека заедно с образите. И в древния човек те пораждаха едно особено настроение на душата. Докато се взираше в своите мисли, човек усещаше: Ето, сега в мен нахлува една божествена сила.
Аз само се присъединявам към мислите, които идват от други, по-висши същества; те не инспирират, те живеят в мен, те просто ми дават наготово техните собствени мисли.
И аз мога да гледам на тези мисли само като на една милост от страна на духовния свят.
към текста >>
Когато древният човек стигаше до това усещане, той се изпълваше от
един
странен копнеж: През определени моменти от годината с помощта на своите чувства той се стремеше отново да върне тези мисли горе в духовния свят.
Когато древният човек стигаше до това усещане, той се изпълваше от един странен копнеж: През определени моменти от годината с помощта на своите чувства той се стремеше отново да върне тези мисли горе в духовния свят.
Това беше неговото жертвоприношение към Съществата от духовния свят. И това жертвоприношение ставаше по време на летните Мистерии.
към текста >>
Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в
един
вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение.
По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо?
Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение.
През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове. И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
към текста >>
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха
един
култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове
един
вид жертва под формата на своите собствени чувства.
И ако се потопим още по-дълбоко в древните Мистерии, ние ще се досетим, че ръководителите на Посвещението се обръщаха към своите ученици приблизително по следния начин: Всяка година, в самия връх на лятото, вие трябва да извършвате своето жертвоприношение пред Боговете, пред горните Богове, от които получавате вашите мисли; в противен случай луциферическите сили ще проникват твърде лесно във вашето човешко мислене. Да, така човекът щеше да бъде изцяло обсебен от луциферическите влияния и сили. А след като всяко лято се връщаше към спомена за своето озарение от горните Богове, след като се връщаше към спомена, че има своите мисли от Боговете и че сега през лятото той може отново да ги отне се горе в духовния свят, човекът се спасяваше от една голяма опасност. Да, по този начин древният човек се опитваше да намери спасение от луциферическите влияния. Какво ставаше впрочем?
Нищо друго, освен че ръководителите на Посвещението издигаха един култ, който изискваше от човека да съхрани спомена за горните Богове и за техните космически мисли, както и да принесе на горните Богове един вид жертва под формата на своите собствени чувства.
към текста >>
Тези тържествени празници протичаха с
един
постоянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки символите на мъдростта, се отправяха към светилищата.
Тези тържествени празници протичаха с един постоянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки символите на мъдростта, се отправяха към светилищата.
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този израз се „освобождаваха" от всеки един символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост. И в този момент дълбоката изповед на древните мъдреци звучеше по един единствен начин: Ето, сега ние отново станахме невежи, отново станахме пълни глупаци.
към текста >>
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този израз се „освобождаваха" от всеки
един
символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост.
Тези тържествени празници протичаха с един постоянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки символите на мъдростта, се отправяха към светилищата.
Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този израз се „освобождаваха" от всеки един символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост.
И в този момент дълбоката изповед на древните мъдреци звучеше по един единствен начин: Ето, сега ние отново станахме невежи, отново станахме пълни глупаци.
към текста >>
И в този момент дълбоката изповед на древните мъдреци звучеше по
един
един
ствен начин: Ето, сега ние отново станахме невежи, отново станахме пълни глупаци.
Тези тържествени празници протичаха с един постоянно нарастващ драматизъм; ръководителите на Мистериите, носейки символите на мъдростта, се отправяха към светилищата. Там те извършваха жертвоприношенията и ако ми позволите този израз се „освобождаваха" от всеки един символ на мъдростта, освобождаваха се от всякаква мъдрост; без тези символи те заприличваха, тъй да се каже, на пълни глупаци, които в хода на годината отново трябваше да натрупват мъдрост.
И в този момент дълбоката изповед на древните мъдреци звучеше по един единствен начин: Ето, сега ние отново станахме невежи, отново станахме пълни глупаци.
към текста >>
Обаче имаше хора, чиято мъдрост им беше необходима през цялата година например тези участници в Мистериите, които практикуваха
един
или друг вид лечение, защото лечението също беше включено в мистерийното знание.
Обаче имаше хора, чиято мъдрост им беше необходима през цялата година например тези участници в Мистериите, които практикуваха един или друг вид лечение, защото лечението също беше включено в мистерийното знание.
Така че те съвсем не можеха да постъпват по този начин. И наистина: Недопустимо би било ако трябва да се изразя с днешните имена на месеците лекарят да се окаже кръгъл глупак през август или септември. Естествено, тези хора трябваше да съхраняват мъдростта и те бяха тъй да се каже „практикуващите" участници в Мистериите, докато ръководителите и „теоретиците" на Мистериите всяко лято потъваха в мрака на глупостта.
към текста >>
В известен смисъл ако мога така да се изразя древните Мистерии имаха
един
подчертано аристократичен характер и общо взето, самият аристократизъм води началото си от тези древни Мистерии, защото отделните мистерийни свещенослужители принасяха жертвите от името на всички останали.
В известен смисъл ако мога така да се изразя древните Мистерии имаха един подчертано аристократичен характер и общо взето, самият аристократизъм води началото си от тези древни Мистерии, защото отделните мистерийни свещенослужители принасяха жертвите от името на всички останали.
към текста >>
И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип:
един
ият да принася жертва заради другите, „
Един
ият и „другите" трябва да изживеят об
един
яващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене.
И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята.
През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни. Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството. Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че
един
ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си.
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си.
Той е „Човек" в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е свързан със Земята; тогава, когато се бори за тази свързаност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е. в сезона на дълбоката зима.
към текста >>
Достатъчно беше обаче на
един
слабоумен френски монарх признат и от историята за слабоумен да хрумне мисълта, че годината може да започва в средата на зимата, на 1 Януари, и цялото човечество тръгна по този път.
И, разбира се, след време материалистическото мислене изобщо няма да си задава въпроса колко неестествено е Новата година да започва на 1 Януари, след като Декември „децем" е десетия месец и явно Януари и февруари принадлежат към изтичащата година. Да Новата година може да започва само през Март, както е било прието и в календара на римляните.
Достатъчно беше обаче на един слабоумен френски монарх признат и от историята за слабоумен да хрумне мисълта, че годината може да започва в средата на зимата, на 1 Януари, и цялото човечество тръгна по този път.
към текста >>
43.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по
един
сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята. Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>
Ако
един
човек навлизаше в тайните на Космоса, той знаеше, че това, което набира сили и израства по лицето на Земята, е само
един
образ на процесите, които имат своето начало горе в звездния Космос.
По време на зимата положението на човека беше съвсем различно, отколкото е то днес. Както Земята, така и той, се оказваха в една пълна космическа самотност. И ние можем да вникнем в тогавашното му положение най-добре, когато отправим поглед към онези древни Мистерии, които бяха; широко разпространени преди Мистерията на Голгота. В тези Мистерии се пазеше науката за Посвещението, разбира се в нейната тогавашна разновидност. За част от древните народи Посвещението се състоеше в това, че окултните кандидати се научаваха да разчитат космическите надписи, но не така, както се четат мъртвите букви на лист хартия, а както се приемат озарения от свръхсетивните Същества.
Ако един човек навлизаше в тайните на Космоса, той знаеше, че това, което набира сили и израства по лицето на Земята, е само един образ на процесите, които имат своето начало горе в звездния Космос.
към текста >>
Целият този празник напомняше: В онзи миг, когато космическите простори се отдръпват от човека и когато се затварят всички земни пъти ща към Космоса, тогава човекът трябва да намери сили и да се присъ
един
и към онези сфери, които не са свързани с външните физически и етерни процеси, с една дума да повери душата си на духовния Космос.
Да, събитията през втората половина на Септември, особено в селските области, които все още пазеха спомена за Михаиловия празник, се посрещаха с особена тържественост.
Целият този празник напомняше: В онзи миг, когато космическите простори се отдръпват от човека и когато се затварят всички земни пъти ща към Космоса, тогава човекът трябва да намери сили и да се присъедини към онези сфери, които не са свързани с външните физически и етерни процеси, с една дума да повери душата си на духовния Космос.
Но дори и в поизбледнелия Михаилов празник от края на Септември, е запазено нещо от онзи копнеж на човечеството за духовно ръководство, каквото то се надяваше че ще получи от Йерархиите, в случай че външното ръководство чрез Слънцето и звездите се окажеше недостатъчно.
към текста >>
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до
един
богат вътрешен живот.
После обаче идваше онзи сезон от годината, който съответствува на днешната Коледа. През този сезон Посветените от „Годишния Бог" показваха на своите ученици онези особености, които проличават в замръзването на водата, онези художествени форми на милиардите снежинки, от които е изтъкана бялата пелена на зимата.
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот.
Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд. Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика. Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата. Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили.
към текста >>
Наред с това обаче се загатваше и за онова чудно събитие от човешката история, при което раждането на Христос в
един
от южните народи трябваше да преобрази древния празник на болката и страданието в празник на душевна радост и благочестие.
Наред с това обаче се загатваше и за онова чудно събитие от човешката история, при което раждането на Христос в един от южните народи трябваше да преобрази древния празник на болката и страданието в празник на душевна радост и благочестие.
към текста >>
Обаче той ще се присъ
един
и истински към този импулс само ако прояви волята да поеме пътя след Христос и да върви по него на всяка цена.
Обаче той ще се присъедини истински към този импулс само ако прояви волята да поеме пътя след Христос и да върви по него на всяка цена.
Древните Посветени имаха друга задача: От годишния цикъл те трябваше да извличат тайните на човешката природа. Да, ние трябва да разбираме какво ни говори годината, но трябва и да се вглеждаме в дълбоката същност на човешката природа. И ако се научим да се вглеждаме правилно, или още по-добре казано да съзерцаваме правилно в дълбоката същност на човешката природа с помощта на антропософската Духовна Наука тогава пред нас се откриват буквите, които са вписани в сърцето и белите дробове, в мозъка и изобщо във всички части на човешкия организъм, пред нас се откриват тайните на Космоса; също както тези космически тайни се откриваха на древните Посветени чрез Логоса и неговите знаци в растителния и животинския свят. Да, ние трябва да се издигнем дотам, че да съзерцаваме човешкото същество. И тогава самата вътрешна същност на човека ще се превърне за нас в една вълшебна книга.
към текста >>
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си
един
нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие.
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат
един
ствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота.
Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс.
Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа. Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че
един
ствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят. Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа. Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура.
Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Ние не трябва да очакваме
един
нов Месия или
един
нов Христос.
Ние трябва да поставим Коледния импулс в неговото точно място от историческото развитие на човечеството.
Ние не трябва да очакваме един нов Месия или един нов Христос.
Ние трябва да се стремим към онези сили, които въпреки непрогледния мрак на материалния свят, идват от самото човешко същество, към силите, които идват от живия, безкраен и напредващ в своето развитие Христос Исус.
към текста >>
Да, ние не трябва да бронираме Коледния импулс в ежегодното и конвенционално настроение на
един
религиозен празник; ние трябва да го освободим и да отворим неговите граници във времето; само тогава Коледният импулс ще ни озари с прекрасната и спокойна светлина на Витлеемската звезда.
Да, ние не трябва да бронираме Коледния импулс в ежегодното и конвенционално настроение на един религиозен празник; ние трябва да го освободим и да отворим неговите граници във времето; само тогава Коледният импулс ще ни озари с прекрасната и спокойна светлина на Витлеемската звезда.
към текста >>
Позволете ми да спомена, че макар и по
един
плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна воля.
Да, уважаеми гости и скъпи мои приятели, в днешната Коледна вечер аз исках да Ви говоря точно за тази озаряваща светлина, точно за тази озаряваща звезда. Но позволете ми да спомена и нещо друго.
Позволете ми да спомена, че макар и по един плах начин приемайки антропософската Духовна Наука Вие проявявате известна воля.
И във вечери като днешната Коледна вечер, Вие свързвате тази Ваша воля с една друга воля, която се състои в порива да следваме небесната траектория на Витлеемската звезда. Защото в Коледната нощ само тя може да осветли истинския път на човека!
към текста >>
44.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което
един
ият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока.
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Впрочем еволюцията на природния свят обикновено се разглежда по
един
крайно ограничен начин.
Впрочем еволюцията на природния свят обикновено се разглежда по един крайно ограничен начин.
Днес естествоизпитателят се чувствува задължен да изследва в кабинета си отделни и несвързани един с друг природни процеси, да ги нагласи в зрителното поле на микроскопа, да ги подложи на един или друг експеримент. И той изобщо не разбира колко жестоко ограничен се оказва при такъв изследователски подход.
към текста >>
Днес естествоизпитателят се чувствува задължен да изследва в кабинета си отделни и несвързани
един
с друг природни процеси, да ги нагласи в зрителното поле на микроскопа, да ги подложи на
един
или друг експеримент.
Впрочем еволюцията на природния свят обикновено се разглежда по един крайно ограничен начин.
Днес естествоизпитателят се чувствува задължен да изследва в кабинета си отделни и несвързани един с друг природни процеси, да ги нагласи в зрителното поле на микроскопа, да ги подложи на един или друг експеримент.
И той изобщо не разбира колко жестоко ограничен се оказва при такъв изследователски подход.
към текста >>
Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат
един
вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти.
Обаче всеки, който се наеме да разгледа душевния и духовен живот на човека, всъщност изцяло следва същия изследователски подход. Психолозите с право се боят да се изправят пред цялостното обяснение на човешката проблематика. Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на мисли, чувства и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология.
Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти.
към текста >>
Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, човекът никога не може да си изгради
един
правилен и озарен от истината светоглед.
Обаче в действителност подобни опити никога не водят до едно цялостно обхващане на реалния свят, нито в областта на физическите, нито в областта на духовните явления. Аз далеч не искам да кажа нещо лошо за тези тясно специализирани изследвания, напротив, както знаете многократно съм ги оправдавал в една или друга от моите лекции.
Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, човекът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед.
Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н. напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони.
към текста >>
напразно се опит ват да стигнат до
един
правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони.
Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, човекът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед. Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н.
напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони.
Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
към текста >>
Човекът може да стигне до
един
правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н. напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони.
Човекът може да стигне до един правдоподобен образ на външния свят, само ако изработи в себе си онази способност да съзерцава във външната природа, която приблизително би отговаряла на съзерцателната му способност, зад чернодробните, бъбречни, сърдечни и мозъчни процеси да вниква именно във всеобхватната идея за устройство на човешкия организъм.
към текста >>
Разбира се, може да се възрази: да, вероятно
един
ден процесите в черния дроб и мозъка на човека ще намерят своето задоволително биологическо обяснение.
Разбира се, може да се възрази: да, вероятно един ден процесите в черния дроб и мозъка на човека ще намерят своето задоволително биологическо обяснение.
Обаче на свой ред ние можем да кажем: Естествено, само че взаимодействията между черния дроб, мозъка и т.н. са свързани с целия човешки организъм. Но дори и да се обърнем само към отделните процеси, ние рано или късно ще сме в състояние да се доберем до цялостния образ на човешкия организъм, включващ в себе си всевъзможни въздействия химически, физически, биологически и т.н.
към текста >>
Ако съ
един
им външното и вътрешното ухо, ние отново стигаме до едно по-голямо относително цяло, което вече принадлежи към главата, а тя на свой ред принадлежи на целия организъм.
Да, в известен смисъл те действуват и вън от него. Моля да не бъда разбран погрешно. Нещата винаги са относителни. Ако вникнем в процесите на човешкото ухо, ще установим, че те представляват едно относително цяло. Но в случай, че разгледаме слуховия орган като продължение на ухото в посока към мозъка, ние също стигаме до едно относително цяло.
Ако съединим външното и вътрешното ухо, ние отново стигаме до едно по-голямо относително цяло, което вече принадлежи към главата, а тя на свой ред принадлежи на целия организъм.
Стремежът към един цялостен и всеобхватен възглед, включващ в себе си всички сили и закони, действуващи в човешкия организъм, винаги ни води до подобни резултати.
към текста >>
Стремежът към
един
цялостен и всеобхватен възглед, включващ в себе си всички сили и закони, действуващи в човешкия организъм, винаги ни води до подобни резултати.
Моля да не бъда разбран погрешно. Нещата винаги са относителни. Ако вникнем в процесите на човешкото ухо, ще установим, че те представляват едно относително цяло. Но в случай, че разгледаме слуховия орган като продължение на ухото в посока към мозъка, ние също стигаме до едно относително цяло. Ако съединим външното и вътрешното ухо, ние отново стигаме до едно по-голямо относително цяло, което вече принадлежи към главата, а тя на свой ред принадлежи на целия организъм.
Стремежът към един цялостен и всеобхватен възглед, включващ в себе си всички сили и закони, действуващи в човешкия организъм, винаги ни води до подобни резултати.
към текста >>
Един
такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл.
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл.
В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони. В хода на денонощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси. И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
към текста >>
И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е
един
вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл. В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони. В хода на денонощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси.
И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
към текста >>
Ако погледнете този годишен цикъл и всичко, което става със Земята и човечеството в хода на една година дори и само във външния атмосферен пласт ако проследите процесите в растенията и минералите, Вие ще установите, че сте изправени пред
един
още по-всеобхватен „времеви" организъм, чиито природни процеси можете да изследвате под формата на чернодробни, стомашни, бъбречни процеси и т.н.
Друг, още по-голям пример на „тоталност" имаме в годишния цикъл.
Ако погледнете този годишен цикъл и всичко, което става със Земята и човечеството в хода на една година дори и само във външния атмосферен пласт ако проследите процесите в растенията и минералите, Вие ще установите, че сте изправени пред един още по-всеобхватен „времеви" организъм, чиито природни процеси можете да изследвате под формата на чернодробни, стомашни, бъбречни процеси и т.н.
и т.н. Практически в годишния цикъл има едно органическо натрупване думата е приблизителна, но все пак може да се употреби едно органическо натрупване на такива процеси, които подлежат на подробно естественонаучно изследване.
към текста >>
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на
един
човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него. Позволете ми да обясня какво имам предвид.
към текста >>
Да, ние имаме
един
необхватен сбор от природни процеси, които се разиграват в посока от корените към цветовете.
Нека спрем вниманието си най-напред на годишния цикъл. Ако настроим душите си на същата вълна, каквато успяхме да постегнем тук последния път непосредствено преди Коледата, ние ще установим, че от най-първата пролетна зеленина до периода на цъфтенето, се разиграват определени процеси.
Да, ние имаме един необхватен сбор от природни процеси, които се разиграват в посока от корените към цветовете.
А наесен, когато настъпи увяхването на растителния свят, ние имаме процеси от съвсем друг вид.
към текста >>
Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ пролетен живот, довеждайки го до
един
вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса.
По този начин ние обхващаме в едно органично цяло голяма част от заобикалящите ни природни процеси. Ние виждаме как през летните месеци растителният свят променя своя външен облик; животинският свят също, особено низшият животински свят, насекомите. Ние виждаме как през лятото Земята „отваря" всичките си органи към просторите на Космоса, и как благодарение на това определени Земни процеси се насочват навън, към Космоса.
Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ пролетен живот, довеждайки го до един вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса.
Тук в годишния цикъл ние виждаме две противоположности, чиито неизброими съставни части са обединени в едно затворено цяло.
към текста >>
Тук в годишния цикъл ние виждаме две противоположности, чиито неизброими съставни части са об
един
ени в едно затворено цяло.
По този начин ние обхващаме в едно органично цяло голяма част от заобикалящите ни природни процеси. Ние виждаме как през летните месеци растителният свят променя своя външен облик; животинският свят също, особено низшият животински свят, насекомите. Ние виждаме как през лятото Земята „отваря" всичките си органи към просторите на Космоса, и как благодарение на това определени Земни процеси се насочват навън, към Космоса. Ние виждаме как наесен и зиме тези процеси отново се прибират към Земята, как Земята, бих могъл да кажа, натрупва все по-голямо надмощие над буйния и бликащ пролетен живот, довеждайки го до един вид привидна смърт или поне забулвайки го в продължителен и дълбок сън, сякаш цялата Земя се затваря за въздействията на Космоса.
Тук в годишния цикъл ние виждаме две противоположности, чиито неизброими съставни части са обединени в едно затворено цяло.
към текста >>
И когато спрем душевния си поглед върху
един
такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост.
И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост.
И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост. В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята. Впрочем Земята не се променя толкова бързо. Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
към текста >>
Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на
един
цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
И когато спрем душевния си поглед върху един такъв годишен цикъл, който ни се представя като едно затворено цяло, в смисъл, че от определен момент той започва новата си фаза, която, общо взето, повтаря старата фаза, ние откриваме, че тук сме изправени не пред друго, а пред една природна необходимост. И ние, хората, малко или много, участвуваме в тази природна необходимост. А ако сме изцяло включени в нея, тогава ние бихме попаднали в безусловно подчинение пред тази природна необходимост. В хода на годишния цикъл се проявяват определени природни сили, които имат отношение към нас, хората, доколкото сме жители на Земята. Впрочем Земята не се променя толкова бързо.
Разбира се, още в следващите дни ние влизаме в други, по-малки цикли, обаче Земята едва ли се променя толкова бързо, че в продължение на един цял живот, човек да забележи онези постепенни изменения, които година след година се натрупват върху цялостния облик на Земята.
И така, доколкото всяка година минаваме през пролет, лято, есен и зима в нашето собствено тяло, ние сме включени в природната необходимост.
към текста >>
Ние просто трябва да наблюдаваме
един
или друг феномен, където има взаимодействие между природните сили.
Да, така трябва да се разглеждат нещата: само истинската опитност дава познание; всяка теория тръгва от една строго ограничена житейска област и веднага се опитва да обясни целия живот. Ние не трябва да изхождаме от частните закони на гравитацията, от законите на растителната вегетация, от законите на животинските инстинкти, от законите на логиката, защото всеки частен закон, попаднал в човешката глава, бързо прераства във фалшиви обобщения.
Ние просто трябва да наблюдаваме един или друг феномен, където има взаимодействие между природните сили.
Такъв феномен е годишният цикъл.
към текста >>
Обаче дори и
един
повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода.
Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно. Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън. Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство. Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително
един
ство.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода. Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно. Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън.
Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство.
Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква
един
живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство.
Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм. Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е. ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот. Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество. И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете
един
верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя.
Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята. И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото. Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене.
към текста >>
И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е
един
верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото.
Ако със средствата на антропософското познание се вглеждате в спящия физически човек, тогава в този спящ човек естествено в рамките на необходимите различия Вие ще откриете един верен образ на всичко онова, което през пролетта и лятото пронизва нашата Земя. Минералните и растителни сили нарастват неудържимо и буйно, разбира се, под друга форма, а не като зелените пролетни растения, които поникват от Земята.
И все пак, както казах, това, което се разиграва по време на съня в човешкия физически и етерен организъм, е един верен образ на Земята през сезоните на пролетта и лятото.
Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло.
към текста >>
За духовно обучения поглед сега започва
един
живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета.
Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва.
За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета.
И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим
един
сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято.
В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета.
И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято.
Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на
един
човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите
един
цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло. Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято.
Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши
един
цял годишен цикъл.
Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Ако се обърнем към спящия човек с помощта на инспирацията и интуицията, ние ще установим, че докато той спи, неговото астрално тяло и неговият Аз са поверени на духовния свят, на духовните сили, и че в този духовен свят астралното тяло и Азът ще стигнат до
един
съзнателен живот едва в по-късните превъплъщения на нашата Земя.
Обаче нека сега разглеждаме и това, което по време на съня се отделя навън от човешкия организъм: Азът и астралното тяло.
Ако се обърнем към спящия човек с помощта на инспирацията и интуицията, ние ще установим, че докато той спи, неговото астрално тяло и неговият Аз са поверени на духовния свят, на духовните сили, и че в този духовен свят астралното тяло и Азът ще стигнат до един съзнателен живот едва в по-късните превъплъщения на нашата Земя.
И ние трябва да сме напълно сигурни: По време на съня, т.е. между заспиването и пробуждането, астралното тяло и Азът са до такава степен недостъпни за външния свят, дотолкова са „оттеглени" от света, доколкото и цялата Земна планета през зимата е „оттеглена" от просторите на Космоса. По време на съня Азът и астралното тяло действително се намират в техния „зимен сезон". Но по този начин по време на съня в човешкия организъм настъпва едно забележително смесване, една съчетание, което за планетарните мащаби на Земята напр. е възможно само доколкото тя притежава две противоположни „полукълба": практически по време на съня спрямо своето физическо и етерно тяло човек се намира в лятото, а спрямо астралното тяло и своя Аз, човек се намира в зимата.
към текста >>
Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по
един
твърде особен начин.
Нали разбирате ако разглеждаме Земята, в нейните различни географски области, ние ще имаме едно временно и лято, и зима; само че ние не можем да вместим тези годишни времена едно в друго. Обаче в човека непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима. Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято. Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято.
Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин.
Вътре в човека винаги има и лято, и зима. Само че веднъж духовното лято е свързано с телесната зима, а друг път духовната зима е свързана с телесното лято.
към текста >>
Във външния ход на природните процеси ние имаме
един
вид „съкратен курс" на природните сили и природните закони.
Във външния ход на природните процеси ние имаме един вид „съкратен курс" на природните сили и природните закони.
Само че докато в една географска област те действуват последователно и не могат да се неутрализират взаимно, в човешкото същество не е така. Там те се неутрализират напълно. А това става благодарение на обстоятелството, че човекът закономерно редува състоянието си на бодърствуване и сън. Човекът се превръща в свободно същество именно защото природните необходимости, които иначе се манифестират във времето, при него се неутрализират и вместват една в друга.
към текста >>
Ако с така извоюваните познания погледнем навътре в себе си в подкрепа на това твърдение могат да се посочат още много факти ние стигаме до
един
обобщен и „кондензиран" вид на всичко онова, което иначе е разтеглено в хода на времето.
Ако с така извоюваните познания погледнем навътре в себе си в подкрепа на това твърдение могат да се посочат още много факти ние стигаме до един обобщен и „кондензиран" вид на всичко онова, което иначе е разтеглено в хода на времето.
И едва сега, след като разглеждаме нашата човешка същност по този нов начин, ние започваме да внасяме нещо ново и в отношението ни към времето и неговото протичане.
към текста >>
И ако изработим
един
вид духовно ухо, тогава изведнъж в човека ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето.
Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в човека, ти трябва да доловиш онази полифонична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци.
И ако изработим един вид духовно ухо, тогава изведнъж в човека ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето.
Времето действително се превръща в пространство. Цялото космическо обкръжение включително и времето тръгва срещу нас от дълбините на Вселената; за онова, което звучи от нас самите то е като фокусирано в един център, в една точка.
към текста >>
Цялото космическо обкръжение включително и времето тръгва срещу нас от дълбините на Вселената; за онова, което звучи от нас самите то е като фокусирано в
един
център, в една точка.
Повърхностната научна методология не се издига дотам, че да заяви: Когато се вглеждаш в човека, ти трябва да доловиш онази полифонична тъкан, която в хода на времето съществува само като отделни и пръснати звуци. И ако изработим един вид духовно ухо, тогава изведнъж в човека ще запеят всички летни и зимни звуци, които иначе се пораждат тук или там в хода на времето. Времето действително се превръща в пространство.
Цялото космическо обкръжение включително и времето тръгва срещу нас от дълбините на Вселената; за онова, което звучи от нас самите то е като фокусирано в един център, в една точка.
към текста >>
И тогава вече настъпва
един
момент, когато научната методология се слива с художественото светоусещане, когато наука и изкуство не застават като две враждебни сили нещо характерно за натуралистическата епоха, а като две сили, за които Гьоте можа да каже: Работата е там, че изкуството разбулва определен вид природни тайни, без които природата никога не може да бъде разбрана докрай.
И тогава вече настъпва един момент, когато научната методология се слива с художественото светоусещане, когато наука и изкуство не застават като две враждебни сили нещо характерно за натуралистическата епоха, а като две сили, за които Гьоте можа да каже: Работата е там, че изкуството разбулва определен вид природни тайни, без които природата никога не може да бъде разбрана докрай.
Да, в известен смисъл ние трябва да гледаме на света и от художествена гледна точка. И ако веднъж направим крачката от повърхностното научно мислене към художественото светоусещане, следва да направим и крачката към религиозното изживяване.
към текста >>
Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в
един
нов култ, в
един
космически култ.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието.
Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ.
И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание. Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
Всеки земен култ е само
един
символичен образ на космическия култ.
Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин. Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество. Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ.
Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ.
Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ. И само ако докрай и правилно се проникнем с това, което беше казано днес, ние ще се извисим до възможността да разглеждаме който и да е религиозен култ в ясната и чиста светлина на антропософското познание. Точно тази ще бъде и задачата ни през следващите дни, скъпи мои приятели и уважаеми гости: да вникнем поне малко в отношението на Антропософията към различните форми на култа.
към текста >>
45.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
ЕДИН
АДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
към текста >>
В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно
един
ство обгръщаше науката, изкуството и религия та.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели!
В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно единство обгръщаше науката, изкуството и религия та.
Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят.
към текста >>
И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по
един
разсъдъчен начин, нито път по
един
емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят.
И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството.
Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово.
към текста >>
Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно
един
ство между наука, изкуство и религия.
Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал.
Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия.
Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово. Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>
Но тъкмо в търпеливото посвещаване на тази тежка борба е вложен и
един
елемент, който може и трябва да ощастливи цялото Антропософско Движение*8.
Истинската същност на антропософската Духовна Наука вижда само онзи човек, който ясно различава в нея тъкмо този импулс. Естествено, в своето духовно развитие, човечеството ще трябва да преодолее не малко препятствия, за да стигне до осъществяването на подобен идеал.
Но тъкмо в търпеливото посвещаване на тази тежка борба е вложен и един елемент, който може и трябва да ощастливи цялото Антропософско Движение*8.
Може би едва след като подробно изложа моите мисли, Вие ще вникнете в дълбоките причини за тези разисквания. Предварително бих желал да отбележа, че днес Антропософското Движение далеч вече не съвпада с Антропософското Общество; обаче ако Антропософското Общество иска да постигне своите цели, практическото трябва да се проникне изцяло с импулса на Антропософското Движение.
към текста >>
И все пак Антропософското Общество ще изпълни голямата си задача, само ако то се превърне в
един
вид енергетичен източник за Антропософското Движение.
Антропософското Движение обхвана много по-широки кръгове, които далеч надхвърлят тези на Антропософското Общество. Поради тази причина методологията на Антропософското Движение следва да бъде по-различна от неговата методология по времето, когато Антропософското Движение беше ограничено предимно в рамките на Антропософското Общество.
И все пак Антропософското Общество ще изпълни голямата си задача, само ако то се превърне в един вид енергетичен източник за Антропософското Движение.
към текста >>
Да, тази необходимост беше явна: Истинското християнство не може да действува като някакъв частичен ентусиазъм от едно или друго пасторско сърце, то трябва да об
един
и онези сили, които работят несъзнавано в сърцата на стотици и хиляди хора.
Младите теолози, които идваха при мен, търсеха някаква помощ и те не биха могли да я намерят другаде, освен в антропософската Духовна Наука.
Да, тази необходимост беше явна: Истинското християнство не може да действува като някакъв частичен ентусиазъм от едно или друго пасторско сърце, то трябва да обедини онези сили, които работят несъзнавано в сърцата на стотици и хиляди хора.
Естествено, стремежите на тези личности не бяха единни, но във всеки случай те бяха много по-интензивни от стремежите на ортодоксалните теолози. Освен това те добре разбираха, че стремежът към религиозно обновление е не нещо спорадично, а блика от сърцата на много хора.
към текста >>
Естествено, стремежите на тези личности не бяха
един
ни, но във всеки случай те бяха много по-интензивни от стремежите на ортодоксалните теолози.
Младите теолози, които идваха при мен, търсеха някаква помощ и те не биха могли да я намерят другаде, освен в антропософската Духовна Наука. Да, тази необходимост беше явна: Истинското християнство не може да действува като някакъв частичен ентусиазъм от едно или друго пасторско сърце, то трябва да обедини онези сили, които работят несъзнавано в сърцата на стотици и хиляди хора.
Естествено, стремежите на тези личности не бяха единни, но във всеки случай те бяха много по-интензивни от стремежите на ортодоксалните теолози.
Освен това те добре разбираха, че стремежът към религиозно обновление е не нещо спорадично, а блика от сърцата на много хора.
към текста >>
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъ
един
или към тях, водени от същата незадоволеност по отношение на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
След известно време тези млади хора отново дойдоха при мен.
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъединили към тях, водени от същата незадоволеност по отношение на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
Налице бяха всички изгледи, че кръгът се разраства.
към текста >>
То е дело на онези хора, в чиито души пулсира чистата и жертвоготовна изповед, дело на онези хора, които макар и съвсем смътно носят в себе си
един
силен религиозен импулс,
един
специфичен религиозно-християнски импулс.
Тогава аз казах: Естествено, днес съвсем не е достатъчно тук да проповядват определен брой пастори. Религиозното обновление не може да се ръководи от тези, които се обучават в пасторски грижи към измъченото човечество.
То е дело на онези хора, в чиито души пулсира чистата и жертвоготовна изповед, дело на онези хора, които макар и съвсем смътно носят в себе си един силен религиозен импулс, един специфичен религиозно-християнски импулс.
И работата е там, че занапред официалната теология изобщо няма да е в състояние да задоволи този мощен християнски импулс.
към текста >>
Загатнах също и за една друга подробност: Огромната част от населението е вън от Антропософското Движение и засега тези хора ръководейки се от предпочитанията на своите сърца не ще могат да намерят никаква възможност, за да се присъ
един
ят към Антропософското Движение.
Загатнах също и за една друга подробност: Огромната част от населението е вън от Антропософското Движение и засега тези хора ръководейки се от предпочитанията на своите сърца не ще могат да намерят никаква възможност, за да се присъединят към Антропософското Движение.
към текста >>
Естествено не става дума за това, че
един
човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание. Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание.
Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област.
Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък. Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение. Наред с това обаче, съществуват много хора, при които макар и споменатия импулс за религиозно-християнско обновление да е изключително силен, няма да намерят пътя към Антропософското Движение, тъй като са поставени в неподходяща културна и социална среда.
към текста >>
И това, което е действително необходимо за тези хора, се свежда до следното: По
един
съответствуващ за тях начин, те ще трябва да открият пътя към истинския духовен живот на човечеството.
И това, което е действително необходимо за тези хора, се свежда до следното: По един съответствуващ за тях начин, те ще трябва да открият пътя към истинския духовен живот на човечеството.
към текста >>
Често се налага да помагаме по
един
или друг начин на хора, които засега не са в състояние да предприемат крачката към Антропософското Движение.
Често се налага да помагаме по един или друг начин на хора, които засега не са в състояние да предприемат крачката към Антропософското Движение.
Общностите, които създаваме тук или там имат пряко отношение към този въпрос. Те са длъжни да посочват единствения правилен път, по който може да напредва днешното човечество. Всичко, което споделих тогава с тези неспокойни и търсещи хора може да бъде обобщено с думите: Днешният етап от развитието на човечеството изисква все по-силно разрастване на Антропософското Движение; то трябва да се развива с оглед на своите специфични условия, състоящи се в това, че духовните истини проникват непосредствено в човешкото сърце, че истините от духовния свят укрепват човека! И едва тогава хората ще открият верния път, който от едната си страна е художествен, а от другата религиозно етично-социален.
към текста >>
Те са длъжни да посочват
един
ствения правилен път, по който може да напредва днешното човечество.
Често се налага да помагаме по един или друг начин на хора, които засега не са в състояние да предприемат крачката към Антропософското Движение. Общностите, които създаваме тук или там имат пряко отношение към този въпрос.
Те са длъжни да посочват единствения правилен път, по който може да напредва днешното човечество.
Всичко, което споделих тогава с тези неспокойни и търсещи хора може да бъде обобщено с думите: Днешният етап от развитието на човечеството изисква все по-силно разрастване на Антропософското Движение; то трябва да се развива с оглед на своите специфични условия, състоящи се в това, че духовните истини проникват непосредствено в човешкото сърце, че истините от духовния свят укрепват човека! И едва тогава хората ще открият верния път, който от едната си страна е художествен, а от другата религиозно етично-социален.
към текста >>
Засега те трябва да следват
един
друг път, който ако мога така да се изразя ще се слее с антропософския път едва по-късно.
Необходимостта от друг път съществува за онези хора, на които е трудно да вървят по пътя на Антропософията.
Засега те трябва да следват един друг път, който ако мога така да се изразя ще се слее с антропософския път едва по-късно.
По този начин се откриха перспективи за две самостоятелни движения. От едната страна стоеше Антропософското Движение, което тъкмо тогава набираше сили и определяше своите конкретни цели. То не позволи никакво объркване в специалните изследователски области, които се разкриваха в хода на неговото развитие. От своя страна научните занимания в тези области не попречиха на самото Антропософско Движение. Ние трябва да сме наясно: Антропософският импулс беше този, който ръководеше Антропософското Движение.
към текста >>
Впрочем, то възникна по
един
правилен начин, само защото се съобрази с всичко, което пулсира вътре в Антропософското Движение, получавайки от него своята здрава основа, дирейки помощ и указания от онези, които са участници в Антропософското Движение и т.н.
И все пак това религиозно Движение получи от нас съвети и указания за изграждане на една истинска духовна общност, която да е в съответствие с днешната степен от развитието на човечеството. Тези съвети бяха дадени с любов и преклонение към онези сили, които успяха да пробудят за живот новото религиозно Движение.
Впрочем, то възникна по един правилен начин, само защото се съобрази с всичко, което пулсира вътре в Антропософското Движение, получавайки от него своята здрава основа, дирейки помощ и указания от онези, които са участници в Антропософското Движение и т.н.
и т.н. След като враговете на Антропософското Движение обаче оправдават всяко посегателство срещу нас, тези неща трябва да се уточняват най-прецизно. И друг път съм споменавал, че не можем да стоим честно в Антропософското Движение и в същото време да твърдим: Гьотеанумът в Дорнах изигра решаващата роля при основаване то на новото Движение.
към текста >>
Това обаче трябва да става по
един
правилен начин.
И според това, доколко самият аз спомогнах за първите крачки на това религиозно Движение, съм склонен да приема, че в лицето на Антропософското Движение то потърси своя истински образец, че в Антропософското Движение то видя своя истински предшественик, но и че то внимателно се огледа за привърженици извън Антропософското Общество. Това Движение би допуснало огромна грешка, ако пожелаеше да влезе в Антропософското Общество с онези стремежи, които на необходими тъкмо в кръговете извън Антропософското Общество. Защото Антропософското Общество не може да бъде разбрано от онзи човек, който твърди: След като помагам с указания и съвети на религиозното Движение, аз имам правото да се потопя в неговите най-дълбоки сфери. Ако той прави това, значи работи в две направления: От една страна работи за разпадането на Антропософското Общество, а от друга за пълното безплодие на религиозното Движение. Защото в хода на човешкото развитие подобни движения трябва да си взаимодействуват като процесите на едно органично цяло.
Това обаче трябва да става по един правилен начин.
към текста >>
Хората, които разбират истинската същност на Антропософското Общество не си въобразяват, че е наложително да се присъ
един
ят към някакво друго движение а то безспорно има свой собствен смисъл или с други думи: не Антропософията основа това ново религиозно Движение, обаче то, което носеше зародишните сили в себе си, взе своето съдържание от Антропософията.
Обаче светът копнее за религиозно обновление и тъкмо защото то представлява една дълбока необходимост, от наша страна беше оказана известна помощ при основаването на това Движение. Занапред нещата ще се развиват правилно само ако Антропософското Общество остане в своите собствени рамки.
Хората, които разбират истинската същност на Антропософското Общество не си въобразяват, че е наложително да се присъединят към някакво друго движение а то безспорно има свой собствен смисъл или с други думи: не Антропософията основа това ново религиозно Движение, обаче то, което носеше зародишните сили в себе си, взе своето съдържание от Антропософията.
към текста >>
Ако от друга страна
един
човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Ако от друга страна един човек усети дълбоката необходимост от религиозно обновление и си мисли например, че трябва да го пренесе в средите на Антропософското Движение, той сам се лишава от сигурна и здрава почва под краката си.
Защото всичко онова, което се опира на култа, в последна сметка трябва да отпадне, а всичко, което се стреми към познание ще набира все повече сили, енергия и мощ.
към текста >>
И ако нещата се развиват именно по този начин, ще се стигне до
един
абсурд, който би унищожил и двете Движения.
Именно с оглед опазването на двете движения, днес е крайно наложително те да бъдат разграничавани до последните им подробности. Още сега, докато сме в началото на нашия далечен път, докато сме длъжни да развием първите зародишни сили на бъдещия свят, ние трябва да сме наясно: Движението за религиозно обновление следва да разгръща цялата си активност в онези сфери, които са извън Антропософското Движение; да се разграничава от него дори и в набавянето на материални средства. (За да бъдат разбрани нещата, аз трябва да говоря и за тези подробности); да не се увеличават трудностите, които и без друго съпътствуват днес Антропософското Движение; да не се подкопава неговото материално положение. От друга страна, тези хора не бива да търсят с лека ръка свои съмишленици всред неантропософите.
И ако нещата се развиват именно по този начин, ще се стигне до един абсурд, който би унищожил и двете Движения.
Днес нещата не се свеждат до това, да настъпваме напред с фанатизъм и жар, а просто да осъзнаем, че действуваме в името на една човешка необходимост. Да, всички тези истини, които изнасям сега пред Вас, бяха същевременно предпоставката, за да окажем помощ на новото религиозно Движение и помощта можеше да бъде оказана само при тези условия.
към текста >>
Ето защо настойчиво Ви моля, уважаеми гости и скъпи мои приятели, да разберете тази необходимост: Че Движението за религиозно обновление би трябвало да остане в своята изходна точка и да потърси своите привърженици извън кръга на Антропософското Движение, защото само там то ще ги намери по
един
естествен начин, и защото те трябва да бъдат търсени само там.
Ето защо настойчиво Ви моля, уважаеми гости и скъпи мои приятели, да разберете тази необходимост: Че Движението за религиозно обновление би трябвало да остане в своята изходна точка и да потърси своите привърженици извън кръга на Антропософското Движение, защото само там то ще ги намери по един естествен начин, и защото те трябва да бъдат търсени само там.
към текста >>
С тази необходимост е свързано и всичко онова, което ще ни улесни да вникнем в
един
ствено правилния възможен начин на действие.
Споделих тези неща с Вас не защото съм загрижен, че Антропософското Движение би могло да бъде под копано по някакъв начин, споделих ги не с някакви лични намерения, а по силата на необходимостта.
С тази необходимост е свързано и всичко онова, което ще ни улесни да вникнем в единствено правилния възможен начин на действие.
За неща от такава изключителна важност, ние трябва да сме пределно точни; защото днес се очертава и една друга тенденция, която смесва нещата. Да, днес ясното мислене е необходимо навсякъде.
към текста >>
Ако става дума за отношението на
един
антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само
един
доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите свещенодействия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път.
Тези неща трябва да се разберат особено добре от антропософите, иначе те не биха могли да работят за напредъка на нашето дело.
Ако става дума за отношението на един антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само един доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите свещенодействия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път.
Истински духовен покровител на това религиозно Движение може да бъде само един пълносъзнателен антропософ. Обаче това религиозно Движение трябва да се ръководи от хора, които поради особеностите на своя духовен живот все още не са успели сами да намерят пътя към Антропософското Общество.
към текста >>
Истински духовен покровител на това религиозно Движение може да бъде само
един
пълносъзнателен антропософ.
Тези неща трябва да се разберат особено добре от антропософите, иначе те не биха могли да работят за напредъка на нашето дело. Ако става дума за отношението на един антропософ към религиозното обновление, бихме могли да обобщим: Антропософът е само един доброжелателен съветник, който дава с пълни шепи от духовните дарове на Космоса, а що се отнася до участието му в култовите свещенодействия, той винаги е с ясното съзнание, че прави това само за да ги насочи в техния правилен път.
Истински духовен покровител на това религиозно Движение може да бъде само един пълносъзнателен антропософ.
Обаче това религиозно Движение трябва да се ръководи от хора, които поради особеностите на своя духовен живот все още не са успели сами да намерят пътя към Антропософското Общество.
към текста >>
И така, надявам се, че сега никой от Вас няма да се обърне към
един
или друг активен участник в Движението за религиозно обновление и да каже: Ето, в Дорнах се наговориха доста неща срещу религиозното Движение.
И така, надявам се, че сега никой от Вас няма да се обърне към един или друг активен участник в Движението за религиозно обновление и да каже: Ето, в Дорнах се наговориха доста неща срещу религиозното Движение.
към текста >>
Не трябва да се стига до там, че религиозните общности да се преобразуват в
един
или друг вид антропософски клонове и дружества, нито в материален, нито в духовен смисъл.
Това обаче не е вярно. Самият духовен свят се застъпи за това Движение, така че то можа само да положи своите здрави основи. Тук антропософите трябва да са наясно: Религиозното Движение само основа себе си, то само изгради външната страна на своя култ не и съдържанието на култа, влагайки тук всичките си сили и цялата си инициатива. Защото нека пак да повторя същността на Антропософското Движение няма нищо общо с Движението за религиозно обновление. Едва ли някой желае това по-силно от мен: А именно, Движението за религиозно обновление да устои във всички бъдещи изпитания, само че при спазване на първоначалните условия.
Не трябва да се стига до там, че религиозните общности да се преобразуват в един или друг вид антропософски клонове и дружества, нито в материален, нито в духовен смисъл.
към текста >>
Да, днес аз трябваше да говоря за тези неща, да дам указания за
един
нов култ, чието бъдеще е твърде скъпо за мен.
Да, днес аз трябваше да говоря за тези неща, да дам указания за един нов култ, чието бъдеще е твърде скъпо за мен.
За да не възникнат някакви недоразумения, утре подробно ще се спра на истинския култов живот в духовния свят, на най-важните условия за такъв култов живот. В този смисъл днешната ми лекция беше едно малко отклонение от основната тема на цикъла.
към текста >>
46.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тогава обърнах вниманието Ви върху една важна особеност че природните действия, които са навсякъде около нас, се разиграват, тъй да се каже, под формата на
един
„времеви" организъм в хода на една календарна година.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! Преди два дни говорих за това, как годишният цикъл на Земята може да се открие също и в човешкия организъм.
Тогава обърнах вниманието Ви върху една важна особеност че природните действия, които са навсякъде около нас, се разиграват, тъй да се каже, под формата на един „времеви" организъм в хода на една календарна година.
По този начин в хода на една година се стига до един вид напластяване и взаимодействия между отделни природни процеси и природни факти.
към текста >>
По този начин в хода на една година се стига до
един
вид напластяване и взаимодействия между отделни природни процеси и природни факти.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! Преди два дни говорих за това, как годишният цикъл на Земята може да се открие също и в човешкия организъм. Тогава обърнах вниманието Ви върху една важна особеност че природните действия, които са навсякъде около нас, се разиграват, тъй да се каже, под формата на един „времеви" организъм в хода на една календарна година.
По този начин в хода на една година се стига до един вид напластяване и взаимодействия между отделни природни процеси и природни факти.
към текста >>
Като
един
завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм.
Обаче между природните цикли и тяхното отражение в човека има съществена разлика. Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно.
Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм.
Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин. Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло. Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято. Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима.
към текста >>
Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в
един
вид лято, в
един
могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло.
Обаче между природните цикли и тяхното отражение в човека има съществена разлика. Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно. Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм. Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин.
Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло.
Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято. Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима. Така че при човека лято и зима съществуват едновременно, действуват едновременно.
към текста >>
Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват
един
вид пролет и лято.
Докато в една географска област природните процеси се разиграват последователно, при човека те се разиграват едновременно. Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм. Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин. Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло.
Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято.
Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима. Така че при човека лято и зима съществуват едновременно, действуват едновременно.
към текста >>
Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в
един
вид зима.
Като един завършен и цялостен организъм, човекът има доста сходства със Земния организъм. Обаче при Земята нещата са устроени така, че зимните процеси в една географска област и летните процеси в друга географска област са ясно разграничени в космическото пространство и не си причиняват взаимни смущения. При човека обаче нещата изглеждат по друг начин. Докато спи, неговите физическо и етерно тяло са в един вид лято, в един могъщ и неудържимо бликащ живот на физическото и етерно тяло. Докато човекът спи, в неговия физическо-етерен организъм последователно настъпват един вид пролет и лято.
Обаче в същото време астралното тяло и Азът се намират в един вид зима.
Така че при човека лято и зима съществуват едновременно, действуват едновременно.
към текста >>
Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в
един
вид есен и зима.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване.
Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято. Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в
един
вид пролет и лято.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване. Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
По този начин обаче възниква нещо, което се свежда приблизително до следното: Зимните процеси неутрализират летните процеси и от друга страна летните процеси неутрализират зимните, така че се стига до
един
вид равновесно положение.
По този начин обаче възниква нещо, което се свежда приблизително до следното: Зимните процеси неутрализират летните процеси и от друга страна летните процеси неутрализират зимните, така че се стига до един вид равновесно положение.
Днес официалната наука не може да стигне до този извод, понеже тя е в пълно неведение спрямо човешкото същество. При човека природните сили действуват по такъв начин, че зима и лято ако ми позволите този начин на изразяване постоянно работят за своето взаимно неутрализиране.
към текста >>
Спрямо нашата двигателна система, главата е просто
един
„ленивец".
В главата е централното представителство на нервно-сетивния организъм.
Спрямо нашата двигателна система, главата е просто един „ленивец".
Тя се държи така, сякаш даден човек се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред. Главата остава спокойна. Нашата глава непрекъснато се стреми към спокойствие. Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава.
към текста >>
Тя се държи така, сякаш даден човек се е настанил удобно в
един
файтон, който конете теглят напред.
В главата е централното представителство на нервно-сетивния организъм. Спрямо нашата двигателна система, главата е просто един „ленивец".
Тя се държи така, сякаш даден човек се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред.
Главата остава спокойна. Нашата глава непрекъснато се стреми към спокойствие. Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи.
към текста >>
В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от
един
вид материализъм.
Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус. Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите.
В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм.
Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята. Точно това е характерно за материалистическата наука, че тя няма никакво предчувствие за същността на материалните процеси и им приписва всевъзможни качества, каквито те в действителност не притежават.
към текста >>
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при човека, които непрекъснато постигат
един
вид равновесие.
Вече говорих пред Вас за онези противоположни състояния при човека, които непрекъснато постигат един вид равновесие.
В природния свят летните и зимни природни процеси са противоположни и не действуват едновременно в една географска област. В човешкия организъм обаче противоположните процеси се разпределят равномерно и постигат взаимно равновесие. Да, при човека противоположните процеси протичат успоредно, наслояват се и действуват едновременно. Но равновесието, до което стигат те, не може да ни стане ясно, ако не разделим „средната" или ритмична система на човека на още две части. Става дума за дихателния ритъм и за кръвноциркулаторния ритъм.
към текста >>
Да, спящият човек е проникнат от минерални и растителни свойства, които предизвикват в него
един
вид лято.
Ако отблизо разгледаме истинската същност на човека, ще открием, че в него са вложени редица закономерности. Ние се научаваме да разбираме човека едва след като проумеем: Да, в себе си той носи частица от самата природа, но по такъв начин, че природните противоположни процеси се неутрализират взаимно. Ако вникнем с духовно-научен поглед в тази частица от природата, ще установим, че по отношение на физическото и етерно тяло докато човек спи тя е пронизана от минерални и растителни свойства.
Да, спящият човек е проникнат от минерални и растителни свойства, които предизвикват в него един вид лято.
към текста >>
И едва сега, вниквайки по
един
правилен начин в неудържимия и бликащ живот тук, ние стигаме до неговото истинско значение.
И едва сега, вниквайки по един правилен начин в неудържимия и бликащ живот тук, ние стигаме до неговото истинско значение.
Кога всъщност бликва този живот? Когато Азът и астралното тяло не са тук, кога то Азът и астралното тяло по времето на съня са навън в духовния Космос. И откъде идва този бликащ живот? Отговор ще получим именно от антропософското духовно-научно познание.
към текста >>
Над тези тела сякаш трепти
един
пламък, който не позволява на Азът и астралното тяло да се приближат до спящия човек.
Над тези тела сякаш трепти един пламък, който не позволява на Азът и астралното тяло да се приближат до спящия човек.
Впечатлението е такова, като че ли духовният наблюдател вижда в леглото една частица Земя, пронизана от край до край с неудържимо бликащи растителни сили, и свързаното с нея но все пак напълно самостоятелно сияние на астрално-Азовия организъм.
към текста >>
Ако е истина това, което изнасям пред Вас а то е една несъмнена истина -, че в свободния от духовна дейност физическо-етерен организъм, ние носим в себе си печата на миналото, тогава трябва да заявим и следното: Зората на бъдещия свят ние сме длъжни да търсим
един
ствено в нашия Аз и нашето астрално тяло, цялото бъдеще на Земята ние сме длъжни да търсим в сферите на Духа.
Ако е истина това, което изнасям пред Вас а то е една несъмнена истина -, че в свободния от духовна дейност физическо-етерен организъм, ние носим в себе си печата на миналото, тогава трябва да заявим и следното: Зората на бъдещия свят ние сме длъжни да търсим единствено в нашия Аз и нашето астрално тяло, цялото бъдеще на Земята ние сме длъжни да търсим в сферите на Духа.
към текста >>
Макар и астрално действие, всичко това представлява
един
вид съприкосновение.
По този начин възникват цветните корони на храсти и дървета, по този начин възниква целият пролетен цъфтеж, цялото пролетно обаяние на Земята а именно като едно съприкосновение между най-високо разположените части на растенията и самия астрален свят. Аз често съм прибягвал до поетичното сравнение, че цветната одежда на растението е като целувката, която то си разменя със Слънцето, със Слънчевата светлина.
Макар и астрално действие, всичко това представлява един вид съприкосновение.
към текста >>
Всъщност духовното познание е едно истинско Причастие, то в началото на
един
нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
Всъщност духовното познание е едно истинско Причастие, то в началото на един нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.
Този космически култ възниква поради това, че човек все повече и повече се убеждава: Моят минерален и растителен организъм е пронизан от моето астрално тяло и моят Аз. Но аз не трябва да застина на тази степен. Аз трябва да инкарнирам Духа както в себе си, така и в мъртвия свят, който ме обгражда отвсякъде!
към текста >>
На пръв поглед Космосът представлява
един
мъртъв свят.
На пръв поглед Космосът представлява един мъртъв свят.
Човекът обаче е в състояние да го преобрази чрез своя духовен устрем и той наистина го преобразява, когато издига мислите си до сферите на имагинацията, инспирацията, интуицията, осъществявайки по този начин духовното Причастие на цялото човечество. За тази цел обаче, той трябва да притежава непомрачено и будно съзнание.
към текста >>
Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда
един
нов кълн.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие.
Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят. И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в
един
жив свят.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие. Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн.
С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят.
И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето. Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
И ако аз застана по
един
правилен начин в света, ако проумея връзките си с духовния Космос, ще мога сам да одухотворя този наш свят.
Ако обаче се замислим върху онова, което струи в нашия течен организъм, в нашата кръв, лимфа и т.н., ние ще установим, че то вече не е отражение на звездните и небесни Същества, а на звездните действия, на звездните дела, с други думи на вътрешните и външни планетарни движения.
И ако аз застана по един правилен начин в света, ако проумея връзките си с духовния Космос, ще мога сам да одухотворя този наш свят.
към текста >>
Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в
един
нов космически култ.
Всичко, което иначе би било само едно абстрактно познание, сега се превръща в едно ново отношение към света, протъкано от воля и чувства. Сега светът се превръща в храм, в обиталище на Бога. Израствайки в чувства и воля, познаващият човек се превръща в жертвоприносител.
Вътрешното отношение на човека към света прераства от познание в един нов космически култ.
към текста >>
И ако Антропософията иска да изпълни своята историческа мисия, тя трябва да започне от тук, от момента, когато човешкото познание трябва да прерасне в
един
нов космически култ.
И ако Антропософията иска да изпълни своята историческа мисия, тя трябва да започне от тук, от момента, когато човешкото познание трябва да прерасне в един нов космически култ.
към текста >>
Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне,
един
символ на обновлението.
Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове". Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето. За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие.
Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един символ на обновлението.
Ако от една страна се вгледаме в новите гробове, а от друга в самообновяващия се живот, ние ще открием и онези сили, кои то просто копнеят за зародишите на бъдещия свят.
към текста >>
47.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, об
един
ени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
*8. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук, на Земята.
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс".
След Коледното събрание през 1923-1924 г. в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.
към текста >>
По правило свещенослужителите са антропософи, понеже култът „е в пълно съгласие с Антропософията и е възможен
един
ствено благодарение на нея".
*9.Става дума за Християнската Общност (Christengemeinschaft), където ритуалът, тайнствата и богослужението, изобщо целият религиозен култ е както казва Р. Щайнер „непосредствено взет от духовния свят". Християнската Общност е основана през 1922 с активното съдействие на Фридрих Рителмайер.
По правило свещенослужителите са антропософи, понеже култът „е в пълно съгласие с Антропософията и е възможен единствено благодарение на нея".
Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи отношение към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Придържането към стария манталитет чрез действието на изостаналите Духове на Формата –
един
основен проблем на нашето време.
Предаването на мислите от Духовете на Формата на Архаите и развитието на независимо мислене и морални импулси. „Философия на свободата“ като израз на това преустроено съзнание.
Придържането към стария манталитет чрез действието на изостаналите Духове на Формата – един основен проблем на нашето време.
Богословски битки за школата на Ричъл. Съдбоносните четиринадесет точки на У. Уилсън от духовна гледна точка. Неспособността на хората днес да остареят правилно и последвалото недоволство на младежта.
към текста >>
49.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съ
един
ени
един
с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съ
един
ени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
Ние ще разгледаме днес отблизо отдавна известния ни факт от живота на човека, а именно това, че човек само в будно състояние има непосредствено съединени един с друг своите, набиващи се преди всичко на очи при обичайно разглеждане, четири члена: физическо, етерно, астрално тяло и Аз; спящият човек има, от една страна, по-тясно съединени физическо и етерно тяло, а от друга страна, отделените от тях Аз и астрално тяло.
към текста >>
Днес ние ще разгледаме особено внимателно
един
от моментите в развитието на Аза и астралното тяло.
Днес ние ще разгледаме особено внимателно един от моментите в развитието на Аза и астралното тяло.
Този момент се определя от това особено положение, което в живота на човека заема речта, не този или онзи език, а речта изобщо, способността за говор.
към текста >>
50.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съ
един
яване и раз
един
яване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер.
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло. Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло.
При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер.
В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време. При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек. И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън. И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>
здравото съ
един
ение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време.
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло. Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло. При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е.
здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време.
При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек. И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън. И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>
При детето това съ
един
ение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек.
Но аз още вчера казах, че човек е не само това същество, каквото се явява за възприятията на външните сетива и разсъдъчните представи, но че той и по време на земното си битие е свръхсетивно невидимо същество, състоящо се от Аз и астрално тяло, които по време на сън са отделени от физическото и етерно тяло. Всяка нощ при възрастния човек неговият Аз и астрално тяло изоставят физическото и етерно тяло. При детето, особено пък в началото на неговото земно съществуване, това съединяване и разединяване на четирите члена на неговото същество има много неопределен характер. В началото на своето съществуване детето още малко бодърствува; т.е. здравото съединение на Аза, астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло продължава само кратко време.
При детето това съединение е много по-малко здраво, отколкото при възрастен човек.
И така, ние определено трябва да обърнем внимание не само на този външен живот на човека, който се разиграва пред нашите външни очи, пред нашия пресмятащ разсъдък, но ние трябва да изследваме и този друг живот, който водят Аза и астралното тяло всякога по време на сън. И макар, че при възрастният продължителността на съня е по-кратка от времето на бодърстване, но тя по своята значимост за цялостния комплекс на човешкото същество, и на първо място за оздравяването и здравето на цялото човешко същество, а с това въобще за целия земен живот, има много по-голямо значение, както и за целия космически ред, отколкото външния физически живот.
към текста >>
А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъ
един
ява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства.
Свръхсетивният свят на доземното битие е малко свързан непосредствено със земния свят, с неговите външни проявления. Докато този свръхсетивен свят, в който пребивават Аза и астралното тяло от заспиването до пробуждането, е в жива връзка със земния свят, с трите му царства, в които се намира човек на Земята. Този свръхсетивен свят е този свят, който аз описах в своята книга «Теософия» като три така наречени елементарни царства. Когато човек бодърства, то той живее съвместно с това, което изявява себе си от земните царства навън; когато спи, то той живее в отношенията на своя Аз и астрално тяло, съвместно с невидимите свръхприродни същества на елементарните царства. Възприемаемото от човек обкръжение в двата случая е различно, но и в двата случая е, преди всичко, земно.
А това, което описах вчера като отношение, в което човек влиза по време на сън към Ангелите, а особено към Архангелите, това се присъединява към, може да се каже, повече свръхприродно отношение към елементарните царства.
Точно така, както човек, намирайки се във физическия свят в бодърстващо състояние приема хранителните вещества от природните царства за поддържане на своето физическо и етерно тяло, така и през времето между заспиването и пробуждането в него се вливат силите на трите елементарни царства. Това е неговото обкръжение. В тези три елементарни царства, както знаете, ние имаме работа с живи творчески цветови потоци, с творческия свят на музикалните тонове. Там ние имаме работа с това, което тук във физическия свят действа само като приковано към твърдите материални предмети; в елементарния свят то свободно се извисява и свободно твори, защото в това свободно извисяване и творене, в тези потоци и течения изразява себе си духовното, както тука веществото изразява себе си във физическия цвят, във физическия звук. И подобно на това, както физическото вещество, можем да кажем, удържа в своите твърди външни контури цвета, така духовното на елементарните царства носи в потоците и вълните свободно преливащите се цветове с тяхната многообразна игра.
към текста >>
И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за
един
ия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера.
Но ето, по време на земния живот между раждането и смъртта, за този Аз и астрално тяло можем да отбележим нещо напълно определено. И това определено нещо претърпява изменение към времето на достигане от човека на полова зрелост. Също както, намирайки се в земния физически свят човек, стоейки на Земята и възприемайки около себе си царствата на природата, може все пак да вдигне погледа си към космическите дълбини, към небесните светила, т.е. да възприема и това извънземно, което му се открива физически, така също и Азът и астралното тяло преживяват в елементарния свят преди всичко това, което ги обкръжава в качеството на елементарни царства от заспиването до пробуждането; но човек, намирайки се в елементарния свят, вижда и това, което стои над него. И той вижда при това не просто сияещи, мъртви небесни светила, а вижда същества от висшите Йерархии.
И той влиза във взаимоотношения с тези същества от висшите Йерархии; за единия вид на тези взаимоотношения, за беседването с тях, вече говорих вчера.
Така, че човек от заспиването до пробуждането се намира в елементарния свят, преживява там това, за което вече съм говорил във вече упоменатия курс лекции, но той се взира от този елементарен свят в далечината на наделементарния свят, и възприема при това Ангелите, Архангелите и Началата. Но в това отношение човек доста съществено се измени, особено оттогава, когато встъпи в Петия следатлантски културен период, т.е. от 15-то столетие. От времето откак човек си изработи интензивна интелектуалност, която по-рано не притежаваше, му стана не така леко, както преди по време на сън, да намира правилното съотношение между сън и бодърстване.
към текста >>
До 15-то столетие човек е бил по-съ
един
ено същество, отколкото днес.
За хората, живели до 15-то столетие, а значи и за нас, за нашите предишни земни животи, за всички тези хора, живели до 15-то столетие, работата стояла така, че те не са били още пронизани в будно състояние от абстрактната интелектуалност. Благодарение на това човек тогава при бодърстването живеел по интензивно в своето физическо и в своето етерно тяло, и той донасял известна сила от тях със себе си в състоянието на сън, интензивно преживявал елементарния свят, а също така интензивно преживявал и това, което можел да възприема и вижда в царството на Ангелите, Архангелите и Началата. В тези по-ранни времена от своето развитие човек получавал от доземното битие нещо такова, което го правило по-силен през времето между заспиването и пробуждането, отколкото днес. И затова човек при пробуждането е могъл да пренася от преживяванията на елементарния и наделементарен свят, които имал по време на сън, нещо такова, което укрепвало неговото етерно и физическо тяло.
До 15-то столетие човек е бил по-съединено същество, отколкото днес.
Сега работата с човека стои така: благодарение на наследството, което донася от доземното битие в земния живот, той има все още достатъчно сили, произлизащи от духовния свят, за това, че да успее в детството да расте, а също и чак до достигане на полова зрелост да възприема в себе си и други, нужни му за развитието фактори. Обаче, човек днес, на сегашния стадии на своето развитие, няма вече непосредствено достатъчно сили за това, че по време на сън по правилен начин да въведе и постави своя Аз и астрално тяло в елементарния свят, ако не е възприел в будно състояние духовни познания.
към текста >>
И ето в
един
прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
И така продължило да живее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка. И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече.
И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
към текста >>
Този скок се състои в това, че благодарение на впечатлението, което му произвели отзвуците на гръцкото изкуство в италианското изкуство, той възприел в себе си тази сила, която му дала възможност по правилен начин да встъпи по време на сън във взаимоотношения с Началата, така, че тези Начала, като изначални сили, са могли да му дадат това, което по правилен начин го съ
един
ило с етерното му и физическо тяло.
В нашите лекции ние вече често сме ви демонстрирали тези «Ифигении», немската и италианската, за да покажем, как Гьоте е извършил тук определен скок в своята еволюция.
Този скок се състои в това, че благодарение на впечатлението, което му произвели отзвуците на гръцкото изкуство в италианското изкуство, той възприел в себе си тази сила, която му дала възможност по правилен начин да встъпи по време на сън във взаимоотношения с Началата, така, че тези Начала, като изначални сили, са могли да му дадат това, което по правилен начин го съединило с етерното му и физическо тяло.
към текста >>
Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че
един
от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Вие можете, ако разбира се имате нужното чувство към такива неща като духовните откровения на Гьоте, много лесно да видите разликата между Гьоте и просто човекът-«глава» . Този просто човек-«глава» може да изложи пред вас всевъзможни съображения; всичко, което той говори, може да бъде много логично. Ако му се наложи да излезе извън пределите на това, което може да обхване със своята логика, то той се връща към своите инстинкти, т.е. към животното в себе си, и тогава той става понякога крайно нелогичен. Вие може би сами сте се сблъсквали с това: днес съществуват хора, които могат да пишат напълно логични книги, но когато ги срещнеш във всекидневието, и когато те не говорят за наука, където могат логически да разсъждават, но когато се касае за ежедневни въпроси, то тогава можем да дойдем до отчаяние от тях, тъй като тогава се разкъсват от най-обикновени емоции, лишени от всякаква логика, от най-обикновени инстинкти Може да се каже: изхождайки само от съображения на главата е възможно да се градят необичайно красиви теории, но те не се намират в никаква връзка с целия човек.
Вие може да си спомните известната история, много типична, тя постоянно се среща, за това, че някакъв училищен преподавател, имащ необичайно хубави педагогически теории за това, как трябва да се възпитават децата, как трябва да се приучават да сдържат емоциите си и страстите си и т.н., той проповядва за това на учениците, но се случва така, че един от учениците, шегувайки се, обръща мастилницата... И ето учителят крещи вън от себе си на ученика:” Ето до какво води това, че ти даваш воля на страстите си!
Ако ти беше логичен, разумен, то ти не би обърнал мастилницата! Аз...!... И тук той хваща стола и силно го стоварва върху пода... Теоретически той много добре обяснява, изхождайки от понятията на главата, как трябва да потушаваме страстите, но ето, той блъска стола, може би му чупи крака или още нещо от този род. Това, разбира се, е краен случай, но подобни неща стават постоянно.
към текста >>
След това към тях се присъ
един
яват Архангелите и едва тогава се образува човека.
И действително това, което е окачено към главата, се превърна при съвременния човек в по-голяма или по-малка степен в машина. Това стана възможно в следствие на това, че –ако можем така да се изразим – този флуид, или флуидна сила, с помощта на която душевно-духовното на човека овладява своите физическо и етерно тяло, може правилно да се развива само тогава, когато човек установи правилно отношение с Началата. Ако прочетете моето «Въведение в тайната наука», то вие ще намерите там, че Архаите са били първите от свръхземните същества, пристъпили към развитието на човека още във времената на стария Сатурн.
След това към тях се присъединяват Архангелите и едва тогава се образува човека.
И те, все пак, са първите от тези, които трябваше да напуснат подсъзнанието на човека и за да ги достигне пак, човек трябва да изходи от своето съзнание.
към текста >>
Хората провеждали своите експерименти след това, за да , така да се каже, подслушат, как се изразяват съществата от елементарните царства, как се откриват в света на външните сетива при такива, например, процеси, като при превръщане на едно вещество в друго, когато едно вещество се съ
един
ява с друго или се отделя от друго; обръщали особено внимание на произтичащото при това изменение на цвета.
Дайте да се върнем към времената на старата медицина. Тогава никой от хората занимаващи се с медицина, не си е и помислял, да се занимава с лечение само изучавайки външните абстрактни природни сили и природни вещества. Тогава хората са работели в своите лаборатории, ако могат така да се нарекат тези места, където са работели по такъв начин, че от всички природни процеси насреща им просветвали делата на елементарните сили. Хората винаги са питали: какво се случва зад външните процеси, такива например, като взаимодействието на сярата с другите вещества, какво става зад тези само външни процеси? Как действат в тези процеси съществата от елементарните царства?
Хората провеждали своите експерименти след това, за да , така да се каже, подслушат, как се изразяват съществата от елементарните царства, как се откриват в света на външните сетива при такива, например, процеси, като при превръщане на едно вещество в друго, когато едно вещество се съединява с друго или се отделя от друго; обръщали особено внимание на произтичащото при това изменение на цвета.
Още Парацелз (1493-1541), когато описвал сярата, солта или живака, е говорил при това не за обикновени физически вещества, а за това, което е могъл да забележи като проявление на елементарните царства при превръщанията, които претърпявали тези вещества. Затова е невъзможно правилно да разберем Парацелз, ако приемаме неговите изрази така, както се използват в съвременния език, защото той навсякъде има в предвид това, което се изразява от елементарния свят. Но в това и са заключени целителните сили. Там се намират действителните целителни сили. В това, което вие само външно виждате в кое да е растение, в това, което ви показва например външния вид на такова растение като есенния минзухар, вие няма да видите характерните за минзухара целителни сили.
към текста >>
51.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Благодарение на това, че в своите физическо и етерно тяло той притежава съответно изработени сетивни органи, се достига до това, че той получава съзнание за този свят, който обкръжавайки го, е свързан с неговите физическо и етерно тяло, така да се каже, се намира в
един
ение с него.
В последно време аз нееднократно обръщах вашето внимание върху това, че също така добре може да се направи животоописание на човека за времето, което прекарва между заспиването и пробуждането, както това се прави за времето между пробуждането и заспиването. Всичко, което човек преживява между пробуждането и заспиването, той го преживява с помощта на своето физическо и етерно тяло.
Благодарение на това, че в своите физическо и етерно тяло той притежава съответно изработени сетивни органи, се достига до това, че той получава съзнание за този свят, който обкръжавайки го, е свързан с неговите физическо и етерно тяло, така да се каже, се намира в единение с него.
Но тъй като, намирайки се на съвременния стадий на развитие, не е изработил още по подобен начин духовно-душевни органи в своя Аз и астрално тяло, които биха могли да станат – тук ще употребя парадоксален израз – свръхсетивни органи на сетивата, той и не може да осъзнае това, което преживява между заспиването и пробуждането. И така, само с помощта на духовното възприятие може да се обхване това, което съдържа в себе си биографията на този Аз и астрално тяло, паралелно на тази биография, която се осъществява чрез физическото и етерно тяло на човека.
към текста >>
Да разгледаме днес това накратко още
един
път.
Но между заспиването и пробуждането той също така се намира в някакъв свят, само че този свят е от съвсем различен вид, отколкото физически-етерния свят. И свръхсетивното възприятие има възможност да говори за този свят, като за свят обкръжаващ ни докато спим, подобно на това, както физическия свят се явява наше обкръжение през времето на будност. И в тези лекции ние ще дадем възможност пред нашата душа да застане нещо от това, което може да освети този свят. Някои елементи за това вече са дадени, например, в описанията, които се привеждат в моята книга “Въведение в тайната наука”. Там вие ще намерите някои описания, макар и имащи характер на ескизни наброски, за това, как царствата на физически-етерния свят - минералното, растителното, животинското и човешкото, имат своето продължение в царствата на висшите духовни Йерархии.
Да разгледаме днес това накратко още един път.
към текста >>
Ние имаме, следователно, два свята, проникващи
един
в друг, физически-етерен свят и свръхсетивен свят.
И така, ние днес можем да кажем: ако в будно състояние обърнем очите си или другите сетивни органи към външния, обкръжаващ ни физически-етерен свят, то ние ще възприемем тогава три или, всъщност, четири природни царства - минерално, растително, животинско и човешко. Ако се издигнем в областите, достъпни само за свръхсетивното възприятие, то там ние ще намерим нещо като продължение на тези царства: царството на Ангелите, Архангелите, Началата, Властите, Силите, Господствата и т.н.
Ние имаме, следователно, два свята, проникващи един в друг, физически-етерен свят и свръхсетивен свят.
И ние знаем, че във времето между заспиването и пробуждането ние действително се намираме там и имаме в него преживявания, макар и тези преживявания да не достигат до нашето обикновено съзнание в следствие на липсата у нас на съответстващи духовно-душевни органи.
към текста >>
Искам да ви приведа само
един
пример за това, какъв род преживявания са имали те.
Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша». Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период. А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги. Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света.
Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род преживявания са имали те.
Атлантите не са можели да имат преживяване на терци (музикален интервал (съотношение между височините на два музикални тона) между първа и трета степен (до-ми) бел.пр.Е.М.) и даже на квинти (между първа и пета степен (до-сол) бел.пр.Е.М.). Музикалното преживяване е започвало при тях едва с възприемане на септими (между първа и седма степен(до-си) бел.пр.Е.М.). И след това те възприемали по-широки интервали; най-малкият интервал за тях е бил септимата. А терци и квинти те въобще не чували, те не са съществували за атлантите.
към текста >>
И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от
един
и същи източник.
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии.
И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник.
И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити». Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>
Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното
един
ство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник. И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити».
Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и об
един
ение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
И работата стои така, че сега е настъпило време, когато тези неща отново трябва да бъдат осъзнати от хората, защото, в противен случай, същността на човека в своята душевност би стигнала до упадък.
И човек би трябвало в близко бъдеще вследствие на ставащото все по-интелектуално едностранчиво познание душевно да изсъхне, а вследствие на ставащото еднопланово изкуство душевно да затъпее, вследствие на станалата едностранна религиозност въобще да стане бездуховен, ако не би намерил този път, който би могъл да го доведе до вътрешна хармония и обединение на тези три страни на живота на душата, ако не би намерил пътя за излизане от самия себе си, но сега по вече по-съзнателен начин, отколкото в предните времена, за да вижда и чува свръхсетивното съвместно със света на външните сетива.
към текста >>
Един
път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия.
За човека от новото време трябваше да дойде нещо друго: новият човек трябваше да го осени нещо такова, че той, чрез разкриване на добрите сили на своето душевно преживяване да придобие това, което е било някога загубено. Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане.
Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия.
Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към
един
ичния музикален тон, и след това - по-нататък.
За човека от новото време трябваше да дойде нещо друго: новият човек трябваше да го осени нещо такова, че той, чрез разкриване на добрите сили на своето душевно преживяване да придобие това, което е било някога загубено. Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие.
Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък.
По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
52.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ние виждаме, как при това преселение на народите цели племена се обхващат от
един
общ дух.
Ние виждаме, как при това преселение на народите цели племена се обхващат от един общ дух.
Но ако погледнем към хода на историята, то навсякъде ще видим, как във всички тези племена, обединени от един общ дух, в остготите, вестготите, лангобардите, херулите, франките, маркоманите и т.н., се появяват отделни личности, пронизани от индивидуални импулси. Можем да кажем: навсякъде се разиграва срещата на това, което, от една страна, представлява продължаващия поток импулси на остарелите, вече неправомерни Духове на Формата, а от друга – правомерната изява на Духовете на Личността (или Начала).
към текста >>
Но ако погледнем към хода на историята, то навсякъде ще видим, как във всички тези племена, об
един
ени от
един
общ дух, в остготите, вестготите, лангобардите, херулите, франките, маркоманите и т.н., се появяват отделни личности, пронизани от индивидуални импулси.
Ние виждаме, как при това преселение на народите цели племена се обхващат от един общ дух.
Но ако погледнем към хода на историята, то навсякъде ще видим, как във всички тези племена, обединени от един общ дух, в остготите, вестготите, лангобардите, херулите, франките, маркоманите и т.н., се появяват отделни личности, пронизани от индивидуални импулси.
Можем да кажем: навсякъде се разиграва срещата на това, което, от една страна, представлява продължаващия поток импулси на остарелите, вече неправомерни Духове на Формата, а от друга – правомерната изява на Духовете на Личността (или Начала).
към текста >>
Това, което об
един
ява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
Всичко, което става в западните части на Европа, може да се каже, че това става и до днес, всичко това може да бъде разбрано, като отражение на взаимодействието на нормалните Начала с ненормалните Архангели, т.е. с ненормалните Начала. Доколкото последните стоят особено близко до човека, те могат силно да го импулсират и преди всичко да дават на хората емоционално отношение към своя език, което има за тях особено голямо значение, както неотдавна казах тук в една от моите лекции, (лекция 1-ва, 11-ти март, 1923-година). Влиянието на тези Архангелски Същества, имащи такова важно значение за връзката на човека с неговия език, е необичайно голямо – върху цялото същество на човека.
Това, което обединява хората чрез общия им език, което фанатично ги свързва в този общ език, това може да бъде разбрано, когато се знаят стоящите зад това свръхсетивни факти, като тяхно земно отражение.
към текста >>
А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още
един
политически деец.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец.
Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>
Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава
един
, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него).
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията. От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца. А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец.
Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него).
В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>
53.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов,
един
от представителите на либералната теология –бел.Е.М.).
Може да се каже, че в течение на 19-то столетие отново и отново е възниквал стремеж към разрешаване на този раздор с помощта на различни философски мъдрувания.
Погледнете, например, тази религиозна борба, която е ставала в протестантизма във връзка с така наречената школа на Ричъл (Албрехт Ричъл (25 март 1822 — 20 март 1889) — немски историк на християнството, протестантски богослов, един от представителите на либералната теология –бел.Е.М.).
Болшинството от хората не са запознати с тези религиозно-философски теологически битки, тъй като всичко това е ставало в тесния кръг на теологичните и философски школи. Но всичко това, което е ставало в тесните теологически и философски кръгове, все пак не е оставало затворено само вътре в тези школи и други подобни. Без значение на това, че, вероятно, нито вие, нито болшинството хора не знаят, какво именно е мислил Ричъл за морално-божествения миров ред или за личността на Исус, въпреки всичко, това, което са мислели тези хора в 19-то столетие за личността на Исус, всичко това е проникнало и продължава да живее в тези учения, които се поднасят на децата от 6 до 12-годишна възраст. И това после става общоприет възглед, всеобща духовна настройка. И макар хората да не го осъзнават ясно, всичко това остава в тях като неопределено чувство, като неудовлетвореност от живота; и това ги води след това до такива хаотични действия, които накрая ни доведоха до тази хаотична епоха, в която сега живеем.
към текста >>
Един
ият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността.
В този смисъл може да има двояк подход към националността.
Единият подход е такъв: пренебрегват нормалните Архаи и просто се отдават на това, което изостаналите Духове на Формата правят от националността.
И тогава, израствайки в тази националност, шовинистично се кичат с това, което се е родило, произхождайки от кръвта на своята националност. Говорят изхождайки от националността, своите мисли получават в съответствие с езика на тази националност, в съответствие с особената форма на този език получават също и формата на своите мисли. Израстват, произхождайки от това, което Духовете на Формата са направили от националността.
към текста >>
Ние имаме като
един
от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и
един
от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
Ние имаме като един от най-характерните моменти на съвременното младежко движение и един от най-характерните моменти на съвременната педагогика това, че педагогиката трябва да стане ясновиждаща или, в краен случай, да си позволи да се оплодотвори с ясновиждане, за да разбере, че сега, когато се ражда човек, заедно с него се ражда и зачатъка на вътрешната активност на мисленето.
И тогава, когато ние имаме този зачатък на вътрешната активност на мисленето, тогава ни се научаваме преди всичко на това, което хората днес в по-голямата си част не умеят! Знаете ли, какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора ( макар, че понякога казва това, но се лъже).
към текста >>
Младите ще се присъ
един
ят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях.
Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако, например, се изнасяха сериозни лекции на тема: «Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете? » В това е проблема.
Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава; те ще намерят общ език с тях.
А от такива като тях самите, те нищо не могат да научат. И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, и той, видите ли, трябва да се вслушва в някой друг, който, всъщност, вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: той е сив или плешив но не се е научил в живота повече от самият юноша!
към текста >>
54.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Помислете само: на всеки милион хора – само
един
човек!
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси. В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ».
Помислете само: на всеки милион хора – само един човек!
Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек. Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав. Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
към текста >>
Разбира се, на всеки милион хора има повече от
един
учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек.
Веднъж ми се удаде да посетя, това беше в 1889-та година в Берлин, вече отдавна умрелият философ Едуард фон Хартман, и ние говорихме по теоретико-познавателни въпроси. В хода на разговора той каза: «Статии по теория на познанието изобщо не трябва да се печатат, най-много може да се размножават на пишеща машина или по някакъв подобен начин, защото в цяла Германия има не повече от 60 човека, които могат с разбиране да се занимават с епистемологични въпроси ». Помислете само: на всеки милион хора – само един човек!
Разбира се, на всеки милион хора има повече от един учен човек, или, във всеки случай, повече или по-малко образован човек.
Но по отношение теорията на познанието, на действителното и разбиране, Едуард фон Хартман е бил, вероятно, прав. Защото, с изключение на кандидатите, на които преди изпита в университетите им се налага бързо да прелистят дебелите философски справочници, едва ли ще се намерят много читатели на теоретико-познавателните съчинения, ако са написани в съвременен стил, изхождайки от сегашния начин на мислене.
към текста >>
Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на животните и човека, да се съ
един
ят с тях.
Хайде днес да разгледаме една област. Ние виждаме около себе си растителния свят. Знаем за по-голямата част от растенията, че животните и хората могат да се хранят с тях. Те се преработват в тях с помощта на храносмилането и им служат за храна.
Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на животните и човека, да се съединят с тях.
Но ето, че внезапно се натъкваме на отровно растение, например на татул или беладона. И тук ни се налага да се запитаме: в какво се състои работата? Тук ние внезапно се натъкваме в растителния свят на нещо такова, което не се съединява с организма на животните и човека така, както всичко друго, действащо в живота на растенията.
към текста >>
Тук ние внезапно се натъкваме в растителния свят на нещо такова, което не се съ
един
ява с организма на животните и човека така, както всичко друго, действащо в живота на растенията.
Знаем за по-голямата част от растенията, че животните и хората могат да се хранят с тях. Те се преработват в тях с помощта на храносмилането и им служат за храна. Те могат, както обикновено се говори, да влязат в състава на организма на животните и човека, да се съединят с тях. Но ето, че внезапно се натъкваме на отровно растение, например на татул или беладона. И тук ни се налага да се запитаме: в какво се състои работата?
Тук ние внезапно се натъкваме в растителния свят на нещо такова, което не се съединява с организма на животните и човека така, както всичко друго, действащо в живота на растенията.
към текста >>
Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и
един
сън тя се разтваря.
Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения.
Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно.
към текста >>
Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съ
един
ение.
Тук те имат своето жило, а тук влачат като на буксир своята задна част на тялото; това са земни или пясъчни оси. При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е сведена до минимум.
Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение.
И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото. Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съединение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата.
към текста >>
И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо
един
но и където отива едното, там отива и другото.
Тук те имат своето жило, а тук влачат като на буксир своята задна част на тялото; това са земни или пясъчни оси. При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е сведена до минимум. Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение.
И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото.
Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съединение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата.
към текста >>
Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съ
един
ение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата.
Тук те имат своето жило, а тук влачат като на буксир своята задна част на тялото; това са земни или пясъчни оси. При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е сведена до минимум. Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение. И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото.
Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съединение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата.
към текста >>
55.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Ако още
един
път се върнем към третата следатлантска епоха се натъкваме на такова време, в което хората, макар и да са правили изчисления относно своето небесно съществувание, в същото време са имали силно развито чувство за това, къде именно са се родили на Земята.
Ако още един път се върнем към третата следатлантска епоха се натъкваме на такова време, в което хората, макар и да са правили изчисления относно своето небесно съществувание, в същото време са имали силно развито чувство за това, къде именно са се родили на Земята.
Това е много интересен факт. Своето доземно, небесно съществувание те са забравили; те си спомняли за него само по пътя на изчисленията: налагало се е да го изчисляват. Това е било времето на астрологическите изчисления. Но, дори някой човек и да е нямал резултати от тези изчисления на основата на рождената му дата, то той все пак е чувствал последствията на констелациите, намирани чрез изчисление. Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е чувствал в това, че е длъжен да преживее на юг последствията от определена констелация.
към текста >>
В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за
един
ство на племето, за
един
ство на рода.
Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване. При гърците това се прекратило.
В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода.
В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило. Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят. Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята.
към текста >>
Себе си той чувствал съ
един
ен чрез кръвта със своя род, със своето племе.
Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило. Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят. Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята. Със своето съзнание той не излизал извън пределите на земния свят.
Себе си той чувствал съединен чрез кръвта със своя род, със своето племе.
към текста >>
Виждате ли тук още
един
момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да об
един
ят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото.
И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация.
към текста >>
56.
Съдържание
GA_223 Годишният кръговрат
Предпоставки за въвеждане на
един
нов есенен празник, Друидите и Мистериите на Митра.
Предпоставки за въвеждане на един нов есенен празник, Друидите и Мистериите на Митра.
към текста >>
57.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от минерали и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като
един
жив, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния, животинския и физическо-човешкия свят.
Изхождайки от духовните съотношения в света, добре е сега, когато пред душата ни се задават големите празнични дни на годината, отново да отправим поглед към смисъла на годишните празници и днес аз бих искал да сторя това като изложа пред Вас как разбирането на годишните празници и тяхното утвърждаване произтичат от самия организъм на Земята.
Когато обсъждаме такива духовни съотношения, отнасящи се до Земята и земните факти добре е да сме наясно, че не бива да си представяме Земята като механична сплав от минерали и скали, каквато е тя според минералогията и геологията, а следва да разглеждаме Земята като един жив, одушевен организъм, чиито вътрешни сили са тези, които тласкат напред растителния, животинския и физическо-човешкия свят.
Така че, когато говорим за Земята от една специална гледна точка, както ще сторим това днес, ние трябва да имаме предвид цялостния жив свят на Земята, както и нейната одушевена материя, за да стигнем после до това, което аз ще изложа сега пред Вас.
към текста >>
Нека днес да си представим този годишен кръг като
един
вид огромно вдишване и издишване от страна на Земята, което тя извършва спрямо своето космическо обкръжение.
Нека днес да си представим този годишен кръг като един вид огромно вдишване и издишване от страна на Земята, което тя извършва спрямо своето космическо обкръжение.
Като един вид дихателни движения изглеждат също и други процеси, които стават на Земята или около Земята. Ние можем да говорим също и за едно ежедневно вдишване и издишване на Земята. Обаче нека днес да разгледаме годишния кръговрат като едно могъщо дишане на Земята, при което бива вдишван и издишван не въздуха, а примерно онези сили, които предизвикват вегетацията на растителния свят, силите, които през пролетта изтласкват растенията от тялото на Земята, а през есента отново ги прибират в Земята, които карат зелените растения да повехнат, докато накрая окончателно прекъсват всякакви растежни процеси. Следователно, не става дума за вдишване и издишване на въздуха, а за вдишване и издишване на сили, частична представа за които можем да получим, ако примерно разглеждаме целия растежен процес на растителния свят в хода на една календарна година. Нека да отправим душевен поглед към този пълен дихателен процес на Земята, обхващащ цялата година.
към текста >>
Като
един
вид дихателни движения изглеждат също и други процеси, които стават на Земята или около Земята.
Нека днес да си представим този годишен кръг като един вид огромно вдишване и издишване от страна на Земята, което тя извършва спрямо своето космическо обкръжение.
Като един вид дихателни движения изглеждат също и други процеси, които стават на Земята или около Земята.
Ние можем да говорим също и за едно ежедневно вдишване и издишване на Земята. Обаче нека днес да разгледаме годишния кръговрат като едно могъщо дишане на Земята, при което бива вдишван и издишван не въздуха, а примерно онези сили, които предизвикват вегетацията на растителния свят, силите, които през пролетта изтласкват растенията от тялото на Земята, а през есента отново ги прибират в Земята, които карат зелените растения да повехнат, докато накрая окончателно прекъсват всякакви растежни процеси. Следователно, не става дума за вдишване и издишване на въздуха, а за вдишване и издишване на сили, частична представа за които можем да получим, ако примерно разглеждаме целия растежен процес на растителния свят в хода на една календарна година. Нека да отправим душевен поглед към този пълен дихателен процес на Земята, обхващащ цялата година.
към текста >>
И смисълът на тези откровения – макар и по
един
по-скоро външен начин – става достъпен според констелациите на Луната спрямо неподвижните звезди и спрямо планетите.
Тези посветени казваха приблизително следното: В далечното минало, през Халдейската, през Египетската културна епоха, нашите мистерийни центрове се изграждаха от висшия Слънчев Дух и посветените искаха да знаят какво иска да каже той на земните хора. И за да имат известна представа за това, как Слънчевият Дух говори на земните хора, посветените си казваха следното. Ето, ние наблюдаваме духовната същност на Слънчевата светлина, обаче това не става директно; ние наблюдаваме Слънчевата светлина според начина, по който тя бива отразявана на Луната. Отправяйки поглед нагоре към Луната, ние виждаме с помощта на древното ясновидство, как с приливите на Лунната светлина идват и откровенията на всемирния Дух.
И смисълът на тези откровения – макар и по един по-скоро външен начин – става достъпен според констелациите на Луната спрямо неподвижните звезди и спрямо планетите.
към текста >>
Както днешните хора извличат смисъла на
един
текст от буквите, които имат пред себе си, така и древните стигаха до смисъла на нещата, наблюдавайки как примерно Овенът или Телецът са поставени спрямо прииждащата Лунна светлина, как са поставени Венера или самото Слънце.
Да, в епохата на халдейските и египетските Мистерии хората изчакваха нощните часове и проследяваха положението на звездите спрямо прииждащата Лунна светлина.
Както днешните хора извличат смисъла на един текст от буквите, които имат пред себе си, така и древните стигаха до смисъла на нещата, наблюдавайки как примерно Овенът или Телецът са поставени спрямо прииждащата Лунна светлина, как са поставени Венера или самото Слънце.
И от констелациите на съзвездията и звездите, от това, как те са разположени спрямо прииждащата Лунна светлина, древните разчитаха това, което Небето искаше да каже на Земята. То беше обличано в думи. И древните посветени търсеха смисъла на това, което се криеше в думите. Те търсеха онова, което Слънчевият Дух, наречен по-късно Христос, имаше да каже на земните хора. Погледите на древните посветени бяха насочени към онова, което звездите, в техните констелации спрямо Луната, искаха да кажат на Земята.
към текста >>
В раждането на Исус те виждаха нещо като
един
импулс, идващ от Земята, който занапред щеше да превърне в универсален Регент на небесните явления именно Слънцето, а не Луната.
Всичко онова, което в рамките на Мистериите съществуваше като учение, силно впечатляваше онези хора, които през епохата на Мистерията на Голгота все още се числяха към посветените. И тези посветени обясняваха Мистерията на Голгота тъкмо от тази гледна точка. Обаче те допълваха: Сега в Земната история трябва да се случи нещо, което да предизвика този преход от Лунните действия към Слънчевите действия – И така те стигаха до космическото значение на Исусовото раждане.
В раждането на Исус те виждаха нещо като един импулс, идващ от Земята, който занапред щеше да превърне в универсален Регент на небесните явления именно Слънцето, а не Луната.
Обаче събитието, което предстоеше, сигурно щеше да бъде от особен вид – тъй си казваха посветените. И тази особеност им се откриваше в следното. Те започнаха да разбират вътрешния смисъл на това, което става със Земята през последната третина на Декември. Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово. Те си казваха: Сега вече всичко зависи от Слънцето.
към текста >>
И ние ще дадем правилен завършек на схематичната рисунка, ако обозначим Слънчевата същност като това, което се съ
един
ява с излъчващата се от Земята Христова сила (жълто): Христос започва взаимодействията си със Слънцето през Великден.
И възниква представата: Сега Христос, който през Декември душевно беше потънал навътре в Земята, за да се изолира от космическите влияния, сега, с планетарното издишване на Земята, той ú предоставя своите собствени сили, за да приеме в себе си Слънчевата мощ.
И ние ще дадем правилен завършек на схематичната рисунка, ако обозначим Слънчевата същност като това, което се съединява с излъчващата се от Земята Христова сила (жълто): Христос започва взаимодействията си със Слънцето през Великден.
Ето защо Великденът съвпада с планетарното издишване на Земята. Обаче това, което става, не бива да се свързва с прииждащата Лунна светлина, а със Слънцето.
към текста >>
И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъ
един
я към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е. пълнолунието след пролетното равноденствие.
И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>
Неделята не се определя според пространствени величини; тя съществува в цикъла на годишния кръговрат, също както и останалите дни от седмицата винаги следват
един
след друг в цикъла: Събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и т.н.
Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равноденствие! – До този момент всичко се определя според пространството. Сега обаче напускаме пространството: Неделята след пролетното пълнолуние!
Неделята не се определя според пространствени величини; тя съществува в цикъла на годишния кръговрат, също както и останалите дни от седмицата винаги следват един след друг в цикъла: Събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и т.н.
Но по този начин ние напускаме пространството; от пространствено установяване на Лунната констелеция ние преминаваме към неделята в чисто времевия ход на годишния кръг.
към текста >>
Очертава се това, което бива откъснато от чисто пространствените величини и то представлява
един
могъщ тласък на човечеството в посока към Духа.
И ето какво още усещаха хората в древните Мистерии: Древното определяне на празниците беше свързано с космическото пространство, но след Мистерията на Голгота те трябва да излязат от космическото пространство и да се ориентират според времето, което не бива да бъде повече отнасяно към космическото пространство.
Очертава се това, което бива откъснато от чисто пространствените величини и то представлява един могъщ тласък на човечеството в посока към Духа.
към текста >>
Христос, който е свързан с тази Земна душевност, съ
един
ява Своята сила със Слънчевите и звездните сили, които сега се носят всред
Всичките душевни сили на Земята са разлети навън в космическото пространство, цялата Земна душевност е отдадена на космическото пространство. Душевните свойства на Земята са пропити със силата на Слънцето, със силата на звездите.
Христос, който е свързан с тази Земна душевност, съединява Своята сила със Слънчевите и звездните сили, които сега се носят всред
към текста >>
И хората, инспирирани от мистерийната мъдрост относно тези неща, в края на Септември те си казваха: Всичко онова, което ни беше дадено от Космоса и което чрез Христовия Импулс успя да се свърже с нашата собствена душевна сила, ние го оставяме отново да се влее в Земния свят, в онзи Земен свят, който през цялото лято съществуваше
един
ствено като рефлексия и който, следователно, се отнасяше спрямо Космоса, спрямо извънземния Космос, като едно огромно огледало.
Ако проследим още по-нататък дишането на Земята, ние стигаме до онзи стадии, който настъпва в края на Септември. Издишаните планетарни сили отново започват да се завръщат обратно, Земята отново започва да вдишва. Земната душа, която досега беше разлята в Космоса, отново започва завръщането си към Земята. В своето подсъзнание или в своите ясновидски импресии, човешките души възприемат това вдишване като процеси, засягащи самата човешка душа.
И хората, инспирирани от мистерийната мъдрост относно тези неща, в края на Септември те си казваха: Всичко онова, което ни беше дадено от Космоса и което чрез Христовия Импулс успя да се свърже с нашата собствена душевна сила, ние го оставяме отново да се влее в Земния свят, в онзи Земен свят, който през цялото лято съществуваше единствено като рефлексия и който, следователно, се отнасяше спрямо Космоса, спрямо извънземния Космос, като едно огромно огледало.
към текста >>
Досега Михаиловият ден беше
един
селски празник.
Досега Михаиловият ден беше един селски празник.
Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора. Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден. Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
към текста >>
Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи:
един
празник на обикновените хора.
Досега Михаиловият ден беше един селски празник.
Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора.
Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден. Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
към текста >>
И Михаиловата сила трябва да се съ
един
и с това, което Земята вдишва от края на Септември до края на Декември, и сразявайки злата ариманическа мощ подготвя наближаването на Коледния празник, както и раждането на Христовия Импулс, който после продължава да расте до началото на планетарното издишване, до времето на Великдена.
Докато трае лятното планетарно издишване, Земята е ариманизирана. Жалко щеше да бъде, ако раждането на Исус би станало на тази ариманизирана Земя! Преди завършването на годишния кръговрат и идването на Декември, когато щеше да е възможно раждането на Христовия Импулс в одушевената Земя, тя трябва да бъде пречистена чрез духовните сили, да бъде пречистена от Дракона, от ариманическите сили.
И Михаиловата сила трябва да се съедини с това, което Земята вдишва от края на Септември до края на Декември, и сразявайки злата ариманическа мощ подготвя наближаването на Коледния празник, както и раждането на Христовия Импулс, който после продължава да расте до началото на планетарното издишване, до времето на Великдена.
към текста >>
58.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Вчера аз се опитах да говоря пред Вас от езотерична гледна точка за Великдена и за това, как към годишните празници трябва да се прибави, като
един
вид допълнение към природните процеси, и
един
есенен празник, който следва да се пада в дните около есенния поврат на Слънцето, както Коледният празник се пада в дните на зимния поврат на Слънцето, Великденския празник – в дните на пролетния поврат на Слънцето и Еньовден – в дните на летния поврат на Слънцето.
Вчера аз се опитах да говоря пред Вас от езотерична гледна точка за Великдена и за това, как към годишните празници трябва да се прибави, като един вид допълнение към природните процеси, и един есенен празник, който следва да се пада в дните около есенния поврат на Слънцето, както Коледният празник се пада в дните на зимния поврат на Слънцето, Великденския празник – в дните на пролетния поврат на Слънцето и Еньовден – в дните на летния поврат на Слънцето.
към текста >>
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в
един
обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението.
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
И като
един
такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност.
И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението.
И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца. За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например
един
човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други.
Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
Обаче после, известно време след тържествата на Коледните Мистерии, първосвещениците събираха своите ученици, и като
един
вид откровение им съобщаваха следното: Добре, да вникнем с ясно съзнание в това, което става със Земята през зимния Слънчев поврат е напълно възможно чрез посвещението.
Обаче после, известно време след тържествата на Коледните Мистерии, първосвещениците събираха своите ученици, и като един вид откровение им съобщаваха следното: Добре, да вникнем с ясно съзнание в това, което става със Земята през зимния Слънчев поврат е напълно възможно чрез посвещението.
Обаче идва пролетта и тогава заедно с покълващия растителен свят, от дълбините на Земята се надигат и навлизат във всичко, което покълва и расте, включително и в човека, именно последиците от ариманическите действия. В миналото, когато човекът все още беше плътно съпровождан от божествените сили, какъвто беше случаят в началото на Земната еволюция, тогава с помощта на това божествено наследство хората можеха да устояват срещу атаките на ариманическите Същества, които заливаха човечеството през зимните месеци. Обаче – така се обръщаха посветените към своите ученици – идва време, когато, тъй да се каже, хората ще бъдат като упоени по отношение на духовния свят тъкмо поради факта, че през зимните месеци Земята приема в себе си Лунните сили. С настъпването на пролетта, когато всичко покълва и цъфти, хората ще продължават да са като упоени и ще им се отнема съзнанието, че изобщо съществува някакъв духовен свят. И тогава ако човечеството не намери възможност да се справи с тези упойващи, заглушаващи сили, то просто ще отпадне от Земята и няма да продължи да се развива заедно със Земята до следващите, повисши степени от еволюцията.
към текста >>
Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съ
един
яват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
Тъкмо за през зимата и пролетта Той можа да предостави на хората това, с което извънземните светове ги даряваха от Еньовден до есента.
Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
към текста >>
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към
един
ия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили.
Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
Той ще си ги възвърне едва тогава, когато
един
ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили.
Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи.
– Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
Но разчитайки
един
ствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението.
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив. Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили? Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението.
Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението.
Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго. Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>
” – този празник се пада в онзи период от време, когато листата пожълтяват и окапват, а плодовете узряват, когато Слънцето е умножило онази своя сила, която през пролетта караше целия растителен свят да покълва и расте, но и когато всичко увяхва и се свлича към земята; когато всичко онова, което израства на нашата планета, започва да се превръща в
един
символ на гроба.
И празникът, навяващ тази мисъл: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба!
” – този празник се пада в онзи период от време, когато листата пожълтяват и окапват, а плодовете узряват, когато Слънцето е умножило онази своя сила, която през пролетта караше целия растителен свят да покълва и расте, но и когато всичко увяхва и се свлича към земята; когато всичко онова, което израства на нашата планета, започва да се превръща в един символ на гроба.
към текста >>
Ако си представяме Великденския празник в
един
период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието. През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили. Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>
Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към
един
или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
Засега всички наши мисли остават абстрактни, но те могат и да притежават голям размах, могат да бъдат и изпълнени с духовност. Ако останат абстрактни, те не могат да проникнат в живота.
Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
към текста >>
Докато Великденската мисъл е
един
вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като
един
вид продължение на есенното увяхване.
Защото къде се коренеше способността на човека да създава празници и да ги свързва с определени годишни периоди? Тя се коренеше в неговата първична духовна сила. Днес хората продължават да празнуват своите празници според старите традиции, обаче рано или късно те ще трябва да постигнат една езотерическа зрялост и тогава ще са в състояние да прибавят към природните процеси и нещо от самите себе си. Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Великденската мисъл.
Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
към текста >>
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъ
един
ят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили.
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили.
Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници. Те допълваха звездните основания със своите вътрешни човешки основания. Но сега хората ще трябва да създават и поддържат празниците, опирайки се на своите вътрешни езотерически сили. И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците. Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
към текста >>
59.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ние съвсем не бива да подценяваме какво значение има за човечеството фактът, че то може да насочва цялото си внимание към
един
или друг годишен празник.
Ние съвсем не бива да подценяваме какво значение има за човечеството фактът, че то може да насочва цялото си внимание към един или друг годишен празник.
Днес хората участвуват в религиозните празници по-скоро по навик, но това не винаги е било така. В миналото, когато тяхното съзнание беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на животните и т.н. Изобщо хората съизживяваха с природата нейните постепенни промени и метаморфози. Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа. Душите изпитваха такива усещания, чиито особен характер подсказваше тяхната нагласа към онова, което представляваха празниците.
към текста >>
Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше
един
вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество.
Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество.
Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък. Както днес определени душевни изживявания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни изживявания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни изживявания и промените във външната природа.
към текста >>
Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на
един
органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък.
Следователно, това съизживяване на годишния кръговрат, най-общо казано, беше един вид одухотворяване не само на това, което очите виждаха и ушите чуваха, а едно споделено с природата изживяване от страна на цялото свръхсетивно човешко същество.
Човекът изживяваше годишния кръговрат така, както се изживява протичането на един органически жизнен процес, както примерно в детската възраст ние можем да проследим проявленията на детската душа и да ги свържем с неловките движения на детето, с неартикутрания му говор и така нататък.
Както днес определени душевни изживявания са свързани със смяната на зъбите, а други душевни изживявания – с по-късните телесни промени, така в миналото можеше да се гледа и на връзката между определени духовнодушевни изживявания и промените във външната природа.
към текста >>
На първо време нека да си припомним, че през
един
период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците.
Обаче такава ангажираност на съзнанието е свързана с различни инспирации. Хората не винаги са наясно с тези инспирации и една от тайните на общочовешката еволюция е тази, че религиозните нагласи пораждат инспирации, които засягат целия живот.
На първо време нека да си припомним, че през един период от време, през Средновековието тъкмо свещениците бяха тези, които се грижеха за духовния живот и които преди всичко, регламентираха празниците.
Духовенството беше онова съсловие, което подреждаше празниците и ги насищаше със съответното съдържание. Обаче по отношение на това съдържание духовенството се чувствуваше твърде особено. Защото цялата душевна нагласа, свързана с това, че тези празници действуваха инспириращо, после се пренасяше върху душевния живот на другите хора от общността.
към текста >>
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто,
един
резултат от схоластиката,
един
истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни.
Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>
И всичко това е
един
резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа.
И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба.
И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>
Само
един
могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот!
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа. Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо!
Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот!
А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
в
един
вид съноподобно състояние.
в един вид съноподобно състояние.
Ние знаем, че някои животни потъват в зимен сън; тези елементарни Същества потъват в един летен сън. И това е най-силно изразено по времето на Еньовден, когато те заспиват най-дълбоко. Обаче по-късно те започват отново да се индивидуализират и в края на Септември, времето на Михаил, когато Земята е в процес на вдишване, ние виждаме как те се обособяват от своето обкръжение.
към текста >>
Ние знаем, че някои животни потъват в зимен сън; тези елементарни Същества потъват в
един
летен сън.
в един вид съноподобно състояние.
Ние знаем, че някои животни потъват в зимен сън; тези елементарни Същества потъват в един летен сън.
И това е най-силно изразено по времето на Еньовден, когато те заспиват най-дълбоко. Обаче по-късно те започват отново да се индивидуализират и в края на Септември, времето на Михаил, когато Земята е в процес на вдишване, ние виждаме как те се обособяват от своето обкръжение.
към текста >>
И той може да се съ
един
и с тези елементарни Същества, когато по времето на
един
есенен празник, падащ се в края на Септември, с
един
вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще.
И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа. Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
НАГОРЕ