Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
19
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
Намерени са
31864
резултата от
1757
текста в
32
страници с части от думите : '
Един
'.
На страница
19
:
1000
резултата в
42
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Скрити сили на душевния живот
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
С
един
известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
Ние ще си изградим добра представа за всичко, което е включено в това подсъзнание, ако си спомним, че чрез духовното обучение човекът усвоява имагинация, инспирация и интуиция. Както в обикновеното съзнание включваме представите, чувствата и волевите импулси, така и в подсъзнанието можем да включим имагинацията, инспирацията и интуицията. Ние обаче също знаем, че подсъзнанието може да се прояви не само когато се е преминало през такова обучение, но понякога и като старо наследство от едно първично, примитивно човешко съзнание, като атавизъм. Тогава се появяват неща, които определяме като визии; а визиите при наивното съзнание, при примитивното съзнание, съответстват на изработените чрез обучение имагинации. Появяват се предчувствия; те биха били примитивни инспирации.
С един известен пример веднага можем да поясним разликата между инспирация и предчувствие.
към текста >>
Значи подсъзнанието стои в контакт с
един
свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа.
Когато при имагинация или визия на едно лошо същество развием чувството, че то трябва да се отстрани от нас и ние сме го изпитали при напълно ясно, визионерно, имагинативно представяне, то съществото, което е в този свят, наистина трябва да почувства, като че ли със сила е отблъснато от нас. Същото е, когато имаме съответна имагинация или визия за едно добро същество. Когато ние проявяваме чувство на симпатия, това същество действително чувства в себе си порива да се приближи към нас, да се свърже с нас. Всички същества, които някак си обитават този свят, чувстват нашите притегателни или отблъскващи сили, когато развиваме визии за тях. Така че с нашето подсъзнание ние сме в същото положение, в каквото би било окото, когато не само може да види розата, а чрез простото виждане прояви желанието розата да се доближи до него и успее да привлече тази роза към себе си, или когато окото види нещо отвратително не само може да достигне до съждението: това е отвратително, но и може да отстрани това отвратително нещо с простата антипатия.
Значи подсъзнанието стои в контакт с един свят, на който могат да действат симпатията и антипатията, които се намират в човешката душа.
Наистина е необходимо да си представим тези неща.
към текста >>
Дали
един
човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от силите на неговото подсъзнание.
Но симпатията и антипатията, изобщо импулсите, които са в подсъзнанието, действат не само по споменатия начин в този свят, те действат и върху това, което преди всичко е вътре в самите нас, и което трябва да си представим като една част от човешкото етерно тяло но не само като част от човешкото етерно тяло, а като определени сили на физическото тяло включени в пространството между тези две паралелни линии: Вътре между тези паралелни линии трябва да си представим това, което живее в човека преди всичко като онази сила, която пулсира в човешката кръв, това значи топлинната сила на кръвта и още една сила, която лежи в нашето, обусловено от целия ни организъм, повече или по-малко здраво или болно дишане, значи повече или по-малко здравата ни дихателна сила, с други думи: Състоянието на дихателната сила. Освен това към всичко, върху което подсъзнанието действа в самите нас, принадлежи голяма част от това, което наричаме човешко етерно тяло. В нас самите, значи, действа нашето подсъзнание или действат скритите сили на душевния живот; в самите нас те действат така, че се повлиява нашата кръвна топлина, а от нашата кръвна топлина зависи цялата пулсация, оживеността или леността на нашата кръвна циркулация, и така можете да разберете, че с нашето подсъзнание по известен начин трябва да е свързана цялата ни кръвна циркулация.
Дали един човек има по-бърза, или по-бавна кръвна циркулация, съществено зависи от силите на неговото подсъзнание.
към текста >>
В действителност става така, че нека преминем към нещо друго
един
човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание.
Нека приемем, че някой човек би имал склонност известно време непрекъснато да изпитва усещане на отвращение: ако той би бил визионер или имагинативно знаещ, би имал пред себе си известни визии или имагинации като възприятия на собственото си същество, както беше описано завчера. Те ще се проектират в пространството, но въпреки това ще принадлежи само на неговия собствен свят. Такива визии и имагинации биха представяли живеещите в него сили на отвращението. Но дори и когато човекът не упражнява такова самопознание, а просто има чувства на отвращение, когато те живеят в него, действат върху самия него. Те действат така, че действително повлияват топлинната сила на кръвта му и силите на неговото дишане.
В действителност става така, че нека преминем към нещо друго един човек има толкова повече или по-малко здраво дишане, колкото в подсъзнанието си изживява такива или други чувства и той има горе-долу здрава циркулация на кръвта според това, какви неща изживява в своето подсъзнание.
Именно в това се състои дейността на етерното тяло и всички процеси в него са в зависимост от света на чувствата, които живеят в даден човек.
към текста >>
Ние видяхме как чрез факта, че подсъзнанието става повече или по-малко достъпно за нашата душа, ние узнаваме нещо за него и постигаме влияние върху
един
свят, който ако си позволим
един
израз, употребяван през цялото Средновековие можем да наречем елементарен свят.
Ние видяхме как чрез факта, че подсъзнанието става повече или по-малко достъпно за нашата душа, ние узнаваме нещо за него и постигаме влияние върху един свят, който ако си позволим един израз, употребяван през цялото Средновековие можем да наречем елементарен свят.
към текста >>
Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан
един
пръст от скорпион.
Но човек не може директно да влезе в някакви отношения с този елементарен свят, а само по заобиколен път, като най-напред сам в себе си достигне до изживявания, които се проявяват като въздействия на подсъзнанието върху организма. Ако човекът известно време сам така се е опознал, че знае. ако чувстваш това, ако изпратиш надолу в подсъзнанието си това или онова от твоите отношения, там разрушаваш известни неща и спираш развитието им; когато преживяваш други неща и изпратиш съответните чувства, тогава се подпомагаш; ако човек в себе си изпита този прилив и отлив от разрушителни и изграждащи сили, ще става все по-зрял относно самопознанието. Това всъщност е истинското самопознание. То може да се сравни само с една картина, която може да се получи по следния начин.
Именно по този начин човек достига до самопознание, което наистина е такова, като че ли чрез една лъжа и чрез неправилното чувство спрямо една лъжа, когато то се надигне в нашите инстинкти, същевременно бихме предизвикали да ни бъде отхапан един пръст от скорпион.
Човек може да е сигурен, че при възприемането на едно такова реално въздействие, хората биха започнали по-малко да лъжат, отколкото сега го правят. Ако във физическия свят непосредствено би следвало осакатяване на нашия физически организъм, този факт бихме могли да сравним с това, което обикновено не се възприема, но действително става в подсъзнанието, когато там се изпращат тези ежедневни изживявания. Това което предизвиква положителното чувство спрямо една лъжа, когато се изпрати надолу е същото, както ако нещо ни ухапе, нещо ни бъде взето, което ще ни липсва и ние залиняваме; нещо, което в по-нататъшната ни карма отново ще трябва да изграждаме. А когато изпратим истинско чувство надолу в подсъзнанието разбира се, трябва да се мисли за една хилядостепенна скала на чувствата, които могат да потънат надолу тогава сами израстваме, създаваме нови жизнени сили в нашия организъм. Наблюдаването на собственото си израстване и загиване е точно това, което най-напред се представя пред човека при истинското самопознание.
към текста >>
Остане ли визията да стои, когато се развие активната сила на вътрешния поглед, тя отговаря на едно обективно явление; ако активната сила на вътрешния поглед заличи визията, тогава тя принадлежи
един
ствено на самите нас.
Каза ми се, че завчера не е било добре разбрано как може да се различи една истинска визия или имагинация, която принадлежи към нещо обективно, от това, което застава в пространството, но принадлежи само на нашата субективност23. Да, не може да се каже: Запиши си това или онова правило, тогава ще можеш да различаваш такива правила няма, но човек постепенно се учи чрез развитието. Да се различи правилно какво принадлежи към нас самите от това, което принадлежи към едно действително същество като външна визия, е възможно чак тогава, когато човекът узнае в себе си, че може постоянно да бъде разкъсван от умъртвяващи несъзнателни процеси. Тогава той придобива известна сигурност. Но настъпва и моментът, когато човек винаги може да застане пред една визия или имагинация и да си каже: Можеш ли да прозреш зад нея чрез силата на твоя духовен поглед?
Остане ли визията да стои, когато се развие активната сила на вътрешния поглед, тя отговаря на едно обективно явление; ако активната сила на вътрешния поглед заличи визията, тогава тя принадлежи единствено на самите нас.
към текста >>
Така
един
човек, който няма предвид това, може пред себе си да има хиляди и хиляди картини от хрониката Акаша; ако той не проведе изпита дали те ще се изтрият, или не при едно абсолютно активно виждане, тогава картините от Акаша, каквито и събития да ни разказват, трябва да се смятат само като картини от нашия вътрешен свят.
Така един човек, който няма предвид това, може пред себе си да има хиляди и хиляди картини от хрониката Акаша; ако той не проведе изпита дали те ще се изтрият, или не при едно абсолютно активно виждане, тогава картините от Акаша, каквито и събития да ни разказват, трябва да се смятат само като картини от нашия вътрешен свят.
И би могло да се случи аз казвам, би могло да се случи някой да не вижда нищо друго освен своята собствена вътрешност и тя може да се проектира в съвсем драматични картини, разстлани, да речем, през целия атлантски свят, през цели поколения от човешкото развитие. Това при известни обстоятелства, въпреки привидната си обективност, би могло да не бъде нищо друго, освен външно проектиране на собствената вътрешна душевност. Когато човек е преминал през портата на смъртта, при всички обстоятелства няма повече пречки за субективното, което се намира в него, да се превърне в обективна визия или имагинация. В обикновения съвременен човешки живот онова, което човек изживява вътрешно, подсъзнателно, което той изпраща в своето подсъзнание не винаги се превръща във визия или имагинация. То става имагинация при правилно обучение, а визия при атавистичното ясновидство.
към текста >>
И Камалока всъщност не е нищо друго от
един
свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното.
Това при известни обстоятелства, въпреки привидната си обективност, би могло да не бъде нищо друго, освен външно проектиране на собствената вътрешна душевност. Когато човек е преминал през портата на смъртта, при всички обстоятелства няма повече пречки за субективното, което се намира в него, да се превърне в обективна визия или имагинация. В обикновения съвременен човешки живот онова, което човек изживява вътрешно, подсъзнателно, което той изпраща в своето подсъзнание не винаги се превръща във визия или имагинация. То става имагинация при правилно обучение, а визия при атавистичното ясновидство. Когато човекът премине през портата на смъртта, тогава цялата му душевност се превръща в обективен свят.
И Камалока всъщност не е нищо друго от един свят, който е изграден около нас от това, което сме изживели в нашата собствена душа; чак в Девахана ще стане точно обратното.
Така лесно можем да разберем, че това, което описах по отношение действеността на намиращите се във визиите, имагинациите, инспирациите и предчувствията симпатия и антипатия, при всички обстоятелства действа върху обективния елементарен свят. Аз казах: При хората, които са въплътени във физическото, действа само това върху този елементарен свят, което те довеждат до визия или имагинация. При мъртвите действат силите, които са се намирали в подсъзнанието и които човекът винаги взима със себе си в елементарния свят, когато прекрачи портата на смъртта. Така че всичко, което човек изживява, след смъртта навлиза в елементарния свят. Изживяванията на мъртвите се посаждат по-нататък в елементарния свят със същата сигурност, с която се разпространяват вълните отправени от точка, където сте ударили върху водната повърхност.
към текста >>
Да приемем, че
един
ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза.
Да приемем, че един ясновидец извършва следното: Първо той би могъл, да речем, да види една роза.
Той вижда тази роза с физическите си очи. Когато ясновидецът я види така, той получава сетивно впечатление. Да приемем още, че той се е възпитал така, че по отношение на червения цвят изпитва особено чувство. Това е необходимо, иначе нещата няма да продължат. Без да се изживеят точно определени нюанси в чувствата по отношение на цветовете и тоновете, не може да се развие нататък Ясновидството, което е насочено към външни предмети.
към текста >>
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види
един
чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят.
Тогава, ако не е ясновидец, чувството потъва в подсъзнанието и когато стигне долу, ще работи за неговото здраве или разболяване. Когато обаче той е ясновидец, ще възприеме, как имагинацията на розата действа в неговото подсъзнание, това значи, че той ще има една имагинация за розата. Същевременно той ще възприеме дали това действа разрушително, или укрепващо върху неговото етерно или физическо тяло. Когато има имагинацията, той ще може да упражни притегателна сила спрямо това същество, което можем да наречем груповата душа на розата. Той ще види груповата душа на розата, доколкото тя живее в елементарния свят.
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят.
Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло. Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет.
към текста >>
Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред
един
външен предмет.
Когато обаче ясновидецът продължи значи напуснал е съзерцанието на розата, оставил я е настрана и проследява вътрешния процес на преклонение пред розата и нейните въздействия, стигайки дотам, че вижда нещо от розата в елементарния свят тогава вместо розата, ще види един чуден, просветващ образ, който принадлежи на елементарния свят. Тогава обаче, когато вече е проследил процеса до тук, настъпва нещо друго. Той може да се абстрахира от намиращото се пред него, може сам да си заповяда: Не гледай с твоето вътрешно виждане това, което стои пред теб като едно устремено към света живо етерно същество! Тогава настъпва особеното, а именно, че ясновидецът вижда нещо, което преминава през неговото око и му показва как работят силите, които, излизайки от етерното тяло на човека, изграждат окото. Той вижда тези сили, които принадлежат към градивните сили на неговото собствено физическо тяло.
Той вижда именно своето физическо око, сякаш застава пред един външен предмет.
Това действително е нещо, което може да настъпи. Човек може да извърви пътя от външния предмет до точката, където в иначе абсолютно тъмното помещение той не трябва да допуска в себе си никакви други сетивни възприятия възприема как изглежда окото в една духовна картина. Човек вижда самия свой вътрешен орган. Тогава наистина е пристъпил в региона на съзидателните сили във физическия свят. Творческият физически свят се възприема така, че първо се възприема собствената физическа организация.
към текста >>
Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за
един
обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят.
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света.
Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят.
Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности. Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия. И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание. Аз ви описах най-простия случай, който може да стане, понеже някога трябва да се започне от най-простия случай. Разбира се, в течение на времето ние винаги сме си оставяли време постепенно да осмислим това, което трябва да научим ще преминем също и към по-сложни неща, които, така да се каже, ще могат да ни доведат до по-интимните взаимовръзки между света и хората.
към текста >>
И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в
един
елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание.
Това исках да изясня днес, за да покажа каква е взаимната връзка в действителната реалност между човека и света. Каквото човекът има в обикновеното си съзнание като представа за един обективен сетивен свят, е безсилно и без реална взаимовръзка със самия този сетивен свят. Но когато това, което човекът изживява, навлезе долу в подсъзнанието, веднага се изгражда взаимна връзка с определени реалности. Безсилието на предишното съзнание преминава в една фина магия.
И когато човекът прекрачи портата на смъртта и вече е свободен от физическото тяло, неговите изживявания са такива, че се простират в един елементарен свят и при благоприятни условия действат и до физическия свят, и там те могат да бъдат възприемани също и от обикновеното съзнание.
Аз ви описах най-простия случай, който може да стане, понеже някога трябва да се започне от най-простия случай. Разбира се, в течение на времето ние винаги сме си оставяли време постепенно да осмислим това, което трябва да научим ще преминем също и към по-сложни неща, които, така да се каже, ще могат да ни доведат до по-интимните взаимовръзки между света и хората.
към текста >>
2.
ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
През тези две интимни вечери ще говорим по
един
въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
През тези две интимни вечери ще говорим по един въпрос, за една задача на човечеството, която в двустранно отношение извънредно дълбоко засяга нашата душа; веднъж защото въпросът за Христос е такъв, че вече две хилядолетия не само занимава многобройни души на Земята, но и защото от него е изтекла духовна жизнена кръв, душевна сила, утеха и надежда в страданията, сила и сигурност в човешките действия24.
И не само това, но и когато вземем под внимание всичко, което имаме около нас като външна, екзотерична култура, създадена през много столетия, тогава при по-задълбочено опознаване виждаме, че всичко това би било невъзможно, ако Христовият импулс не бе обхванал една голяма част от човечеството. Това е едното разглеждане, което ни показва какъв силен интерес трябва да предлага Христовият въпрос, ако ние го разгледаме с познанията на антропософията. Това е само едната страна на интереса, с който се обръщаме към този проблем; другата страна на интереса идва от особените душевни и духовни отношения точно на нашето време, на нашата епоха. Достатъчно е само да се огледаме в света и да поискаме да разберем копнежите, търсенето на човешката душа, и ще можем да си кажем: Човешките души все повече търсят нещо, което в душите векове наред е свързано с името на Христос и хората все повече стигат до убеждението, че е необходимо обновяване на пътищата, обновяване на интереса, задълбочаване на познанието, ако трябва да се удовлетворят нуждите на човешките души, които непрекъснато и все повече ще се обръщат към Христос. Ако от една страна намираме жажда за осветление, за разяснение по отношение на Христос, то от друга страна при многобройни души на съвременността намираме съмнение и несигурност относно досегашните средства.
към текста >>
Този път беше
един
ствено възможният път за милиони хора и до днес остава такъв за безброй много хора.
Моята изходна точка ще е да посоча трите пътя, по които според човешкото развитие душата може да достигне до Христос. Когато се говори за трите пътя, трябва ясно да се посочи първият път, който днес вече не е никакъв път, днес той повече не може да бъде езотеричен път, както е антропософският път точно в нашето време, но беше път за милиони души в продължение на много столетия. Този първи път е пътят, който минава през така наречените християнски документи, Евангелията.
Този път беше единствено възможният път за милиони хора и до днес остава такъв за безброй много хора.
Вторият път, по който човешката душа може да потърси Христос е този, който може да се нарече пътят през вътрешните опитности, който ще трябва да преминат многобройни души в съвременността и през близкото бъдеще поради тяхното особено естество и особени качества. Третият път е този, който в нашето време може да бъде поне частично разбиран от страна на антропософското движение, пътят през инициацията, посвещението. И така, има три пътя към Христос: Първо пътят през Евангелията, второ пътят през вътрешните опитности и трето пътят през посвещението, инициацията.
към текста >>
Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете
един
учен,
един
човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното въздействие, жизненото въздействие, което е произлизало от тях.
Първият път, този през Евангелията, ще бъде най-напред накратко характеризиран тук. Всички знаем, че Евангелията в течение на вековете са станали сърдечната и душевната храна за безброй хора. Ние също знаем как най-просветените и критични натури и това не са нерелигиозните престанаха да имат отношение към този път, понеже днес се смята, че външното знание не може да установи кои исторически събития всъщност стоят в основата на това, което разказват Евангелията.
Ако хората на изминалите столетия биха чели Евангелията, както днес ги чете един учен, един човек, който е преминал през днешното естественонаучно образование, те не биха могли да упражнят огромното въздействие, жизненото въздействие, което е произлизало от тях.
Щом през изминалите столетия Евангелията не са четени така, както днешният образован човек ги чете, как тогава са четени? Да премислят по начало какво се е случило в Палестина в началото на нашата ера, за това читателите на Евангелията от предишните столетия не са и помисляли; същото се отнася и за днешните многобройни читатели на Евангелията. Тези, които започват да търсят в Евангелията, какво се е разиграло в началото на нашата ера пред очите на обитателите на Палестина, се объркват от историческия характер на събитията в Палестина. Хората от предишните столетия не са чели така. Те са чели така, че са оставяли да действа върху душите им една картина, каквато например е самаритянката при кладенеца или Христос, държащ планинската проповед пред своите ученици25.
към текста >>
Ако мога да употребя едно просто сравнение, бих могъл да кажа: Да приемем, че
един
човек стига до обяснение по някакъв въпрос.
Ако мога да употребя едно просто сравнение, бих могъл да кажа: Да приемем, че един човек стига до обяснение по някакъв въпрос.
С това обяснение той среща друг човек и започва да говори с него. Той отначало не иска да предположи, че другият знае нещо за това, което той си е обяснил; от разговора обаче забелязва: този човек знае точно толкова, колкото и аз. Какво тогава е разумно да се предположи? Разумното е да се предположи, че другият е стигнал до обяснението от същия или от подобен източник. Така е и с Евангелията.
към текста >>
И извършим ли истинско духовно изследване, стигнем ли до истински свръхсетивни познания, бихме могли да установим, че в хода на човешкото развитие веднъж се е появил
един
величествен импулс, който е навлязъл в човешкото развитие от духовните светове като импулс, от който е произлязло невероятно много по отношение на човешкото развитие, и тогава бихме могли да видим, че в началото на нашата ера този импулс първоначално е обхванал
един
особено подходящ за това човек.
Така е и с Евангелията. Ние можем да направим същото, все едно от коя гледна точка се доближаваме до Евангелията. Би могло да се образува общество от хора, които четат Евангелията по описания начин. В такова общество също би могло да има и противници на Евангелията и те да кажат: Ако изпитаме тези Евангелия според методите на външната наука, ще видим, че тези Евангелия са написани много по-късно отколкото биха могли да се случат събитията в Палестина; сведенията си противоречат; накратко, тези Евангелия не са достоверни като исторически документи. Такива хора също биха могли да бъдат в едно такова общество и би могло да се каже: Добре, да оставим Евангелията на мира, но да изследваме свръхсетивните светове!
И извършим ли истинско духовно изследване, стигнем ли до истински свръхсетивни познания, бихме могли да установим, че в хода на човешкото развитие веднъж се е появил един величествен импулс, който е навлязъл в човешкото развитие от духовните светове като импулс, от който е произлязло невероятно много по отношение на човешкото развитие, и тогава бихме могли да видим, че в началото на нашата ера този импулс първоначално е обхванал един особено подходящ за това човек.
Ние бихме могли да имаме всичко това и много други познания, които се нареждат до това познание и които ние извличаме само от свръхсетивното изследване; тези, които не искат да знаят нищо за Евангелията, биха могли да ги имат също както и другите. Тогава може да се пристъпи към Евангелията и да се каже: Добре, ние отначало изобщо не се интересувахме от тези Евангелия; забележителното е, че когато предпазливо ги четем, виждаме, че вътре е това, което ние сме намерили на духовно-научното поле независимо от тях. Сега ние оценяваме тяхното значение от съвсем друга страна. Тогава ни става ясно, че не може да бъде другояче, освен че тези, които са написали Евангелията, са черпили от същия извор, който се разкрива на човечеството чрез духовното движение. Точно това е, пред което заставаме, и то ще има все по-голяма стойност за оценката на евангелските документи.
към текста >>
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи
един
напълно съответстващ носител на Аза.
Какво означава това носителят на Аза да бъде особено жизнен в двадесетата, двадесет и първата година? Тук трябва да се разгледа израстващият човек със средствата на окултизма и да се видят неговите дълбоки организационни сили. Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия.
Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза.
Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза. Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си
един
Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
Силите на неговата организация непрекъснато се променят: От раждането до седмата година, от седмата година до половата зрялост, от половата зрялост до развитието на Аза. Те обаче се променят така, че не могат да се проверят със средствата на обикновената физиология или анатомия. Но затова пък могат да се опознаят със средствата на окултизма и да се каже: Чак около двадесетата година човек развива силите така, че може да се появи един напълно съответстващ носител на Аза. Преди това този носител на Аза още не е изграден. Преди това човешката телесност, също и свръхсетивната, още не е истински носител на Аза.
Ако разгледаме съставните части на човека, опирайки се на великите световни принципи, би трябвало да кажем: Така истински зрял, за да развие от самия себе си един Аз, поради особеностите на своята организация, човекът става чак през двадесетата, двадесет и първата година, но не по-рано.
към текста >>
Към този факт можем да прибавим
един
друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от
един
определен момент животът така протича, че започват собствените спомени.
Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един определен момент животът така протича, че започват собствените спомени.
За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм. От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент. Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година?
към текста >>
Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като
един
Аз от третата или четвъртата си година?
Към този факт можем да прибавим един друг, именно този, че през първите години на живота ни, при нормално съзнание ние буквално сънуваме в живота, спим и чак от един определен момент животът така протича, че започват собствените спомени. За това, което е било преди този момент, могат да ни разкажат нашите родители или по-големите братя и сестри; от този определен момент нататък вътре в душата си човекът си казва: Аз съм този, който съм. От там нататък, когато той каже: Аз направих това, аз помислих това човек осъзнава своя Аз. Което е било преди това, се загубва в душевната тъмнина. Нашите спомени се простират само до този характерен момент.
Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година?
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
към текста >>
Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по
един
съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
Какво се получава тогава, когато свържа двата факта този, че истинският носител на Аза на човека се ражда през двадесетата, двадесет и първата година, и че ние душевно можем да се означим като един Аз от третата или четвъртата си година? Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт.
Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот. Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст. В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация. Ние сме склонни по отношение на вътрешното съзнание на Аза да изоставим нашата външна организация, това, което се намира долу в нашите тела. Душевно ние се развиваме съвсем различно, отколкото се развиват нашите тела.
към текста >>
В това отношение сме двустранен човек:
един
външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и
един
вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот.
Тук е налице фактът, че в сегашния цикъл от своето развитие човекът има представа, има чувство за самия себе си, което не съответства на неговата вътрешна организация, както тя се е развила. Защото съзнанието за Аза настъпва с третата или четвъртата година, организацията, носеща Аза обаче чак през двадесетата, двадесет и първата година. Този факт е от фундаментално значение за разбирането на човека. Когато този факт се постави абстрактно като духовно-научно познание, тогава човек не е особено впечатлен; но понеже този факт е истински, има многобройни изживявания, които човекът много добре познава, но не ги разглежда в светлината на този факт. Всичко, което той преживява като раздвоение между външната организация и вътрешното изживяване, като страдания и болки в живота поради това, че някои неща не му се отдават поради неговата организация, дисхармонията между това, което той желае и иска, и това, което може да изпълни, фактът, че той може да има идеали, които са непостижими за неговата организация, всичко това ни отвежда назад към факта, че съзнанието за нашия Аз върви по един съвсем друг път, различен от пътя, по който върви носителят на нашия Аз.
В това отношение сме двустранен човек: един външен човек, който е организиран да развие своята азовост през двадесетата, двадесет и първата година, и един вътрешен душевен човек, който още през четвъртата или петата година се еманципира от своята външна организация по отношение на своя душевен живот.
Еманципирането на азовото съзнание от външната организация се осъществява в детска възраст. В нашата душа ние изживяваме нещо, което протича независимо от нашата външна организация, което дори може да влезе в груби противоречия с нашата външна организация. Ние сме склонни по отношение на вътрешното съзнание на Аза да изоставим нашата външна организация, това, което се намира долу в нашите тела. Душевно ние се развиваме съвсем различно, отколкото се развиват нашите тела.
към текста >>
Съзнанието за нашия Аз се еманципира от най-ранна детска възраст и извървява
един
самостоятелен път през живота.
От това следва, че пътят на вътрешното човешко развитие е двустранен. Пътят на развитието на нашата организация по такъв начин, както беше описано, преминава от първата до седмата година, после от седмата до четиринадесетата година, от четиринадесетата до двадесет и първата година. Пътят на вътрешното развитие е такъв, че ние сме напълно независими от пътя на нашата организация.
Съзнанието за нашия Аз се еманципира от най-ранна детска възраст и извървява един самостоятелен път през живота.
Какви обаче са последствията от този своеобразен факт на човешкото развитие? Това може да ни разкаже само окултистът.
към текста >>
Че с нашия Аз вървим по
един
самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави като пречки пред азовото развитие болест, отслабване, смърт.
Ако внимаваме за това, което окултистът може да ни научи, достигаме до едно своеобразно познание. Ние достигаме дотам да разберем, че болест, болнавост, недъгавост на човешката организация, изобщо всичко, което предизвиква отслабването, старостта и смъртта, произтича от факта, че всъщност представляваме една двойнственост. Ние умираме, понеже сме организирани по определен начин и в нашата организация не се съобразяваме с нашето азово развитие.
Че с нашия Аз вървим по един самостоятелен път, който не се грижи за нашата организация, за това ни припомня тази организация, когато постави като пречки пред азовото развитие болест, отслабване, смърт.
На нас ни се припомня, че нашето азово развитие протича съвсем отделно от нашата организация. Откъде идва този своеобразен факт на двустранност в човешката природа?
към текста >>
Познанието за
един
такъв факт се дава едва днес от антропософията.
Познанието за един такъв факт се дава едва днес от антропософията.
Това може да се долови от всеки човек, който има естествен усет за нещата. Защото всеки е в състояние да почувства, че в него има нещо, което му пречи да разгърне цялостната си човешка същност. Всичко, което наричаме неоснователен егоизъм в нашата натура, отвръщане от същинската дейност на човечеството, произхожда от това, че Азът не следва истинския път на организацията. Така човекът застава пред нас.
към текста >>
Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва
един
величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира.
Разгледаме ли в широк радиус около човека, какво той е конструирал, какво е създал, намираме двете описани сили. Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили. /* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/. Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа. Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо.
Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира.
Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация. Ако той истински се вживее в описаното усещане и без да знае нещо от антропософията, ще достигне дотам от къде, той първоначално няма да знае откъде, да почувства в душата си: Аз самият с моя Аз, доколкото си спомням, не мога да направя нищо срещу моята организация, не съм дорасъл за това. Но има нещо, което мога да приема като сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непосредствено от духовните светове като убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа. Нещо от непознати светове може да се влее в моята душа.
към текста >>
Да приемем, че
един
човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън.
Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси. Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма. Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това?
към текста >>
Да предположим обаче, за да дадем
един
конкретен пример, че
един
такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма.
Да приемем, че един човек днес не се справя с живота и си казва: Аз трябва да потърся нещо повече от това, което намирам на Земята, за да видя дали от някъде ще се появи една сила, която ще ми даде нещо, чрез което да изляза от раздвоението; сила, която да ме изведе навън. Естествено е, че човекът вече не може да се уповава на средствата на старите вероучения, че със старите църковни представи повече не може да намери тази сила, която той търси.
Да предположим обаче, за да дадем един конкретен пример, че един такъв човек се обърне към някоя от старите свещени религии, че той се обърне към будизма и се задълбочи в изключителните учения на будизма.
Когато човек изпита в пълна сила характеризираното раздвоение аз не казвам, че това идва от някаква теория, а че произхожда от едно неопределено усещане, тогава той би изпитвал следното: В личността, в индивидуалността на Гаутама Буда е живяло нещо, което може да дойде в света в резултат на едно дълго развитие. Тази индивидуалност е преминала през много инкарнации, постигала е все по-висши и по-висши степени на еволюцията и накрая е достигнала толкова далеч, че в двадесет и деветата година от своя живот е могла да се издигне като Гаутама Буда от Бодисатва към Буда, тази индивидуалност е могла така да се издигне, че повече не е нужно да се завръща в едно физическо тяло. Какво се излива от тази индивидуалност, как се е стигнало до това? Всяка непредубедена душа може да почувства това, което идва към нас чрез Буда, което е изградено първо от Бодисатва в продължение на много инкарнации в хода на земното развитие. Всичко това в най-добрия смисъл, във величествен смисъл съдържа силите, които се намират в обкръжението на Земята, намира се във взаимодействието между силите на организацията и луциферичните сили.
към текста >>
В египетските мистерии въпросът за Христос се е възприемал с
един
особено трагичен нюанс.
В египетските мистерии въпросът за Христос се е възприемал с един особено трагичен нюанс.
Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото чувство, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно. Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед, чувстваме в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност. Никъде във външния свят не може да се намери духовното непосредствено, без примеси. Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза. Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието.
към текста >>
Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съ
един
ява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието.
В египетските мистерии въпросът за Христос се е възприемал с един особено трагичен нюанс. Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото чувство, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно. Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед, чувстваме в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност. Никъде във външния свят не може да се намери духовното непосредствено, без примеси. Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза.
Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието.
Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис. Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време. Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало.
към текста >>
Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съ
един
и с Озирис.
Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото чувство, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно. Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед, чувстваме в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност. Никъде във външния свят не може да се намери духовното непосредствено, без примеси. Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза. Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието.
Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис.
Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис. Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време. Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало. Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили.
към текста >>
Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става
един
вид Озирис.
Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед, чувстваме в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност. Никъде във външния свят не може да се намери духовното непосредствено, без примеси. Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза. Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието. Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис.
Тогава в смъртта душата става част от Озирис, тя самата става един вид Озирис.
Светът навън е станал такъв, че е разкъсал Озирис чрез неговия враг, това ще рече чрез всичко, което принадлежи към външния свят. И посветеният в египетските мистерии казваше: Такова, каквото е човечеството сега в нашата култура, то е вид спомен за старото лунно време. Както културата на седемте свещени Риши е вид спомен за старото сатурново време, както културата на Заратустра е спомен за старото слънчево време, така и културата на Озирис е спомен за старото лунно време, където Луната със своите същества се е отделила от Слънцето, върху което обаче са останали същества, от които човек е получил своето начало. Там е станало отделянето на човека от добрите сили на неговата организация, от извора на неговите жизнени сили. Но за хората, чрез това, което те ще преживеят като копнеж и лишение по отношение на духовното, ще настъпи времето, когато Озирис ще слезе долу и ще се прояви като импулс, който ще трябва да дойде, който по-рано не е бил на Земята, понеже се е отделил от нея още през старото лунно време.
към текста >>
Да приемем, че
един
човек израства на самотен остров.
Да приемем, че един човек израства на самотен остров.
Тези, които го възпитават, не са му разказвали нищо за това, което се случва в света по отношение на Христовото име и нищо за Евангелията, а са му разказвали само това, което се намира в културата, без да споменават Евангелията и името на Христос. Разказвали са му за това, което е създадено в културата под влиянието на Христос, без да употребяват името Христос. Какво би станало тогава? При един такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че един ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна. Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал.
към текста >>
При
един
такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че
един
ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна.
Да приемем, че един човек израства на самотен остров. Тези, които го възпитават, не са му разказвали нищо за това, което се случва в света по отношение на Христовото име и нищо за Евангелията, а са му разказвали само това, което се намира в културата, без да споменават Евангелията и името на Христос. Разказвали са му за това, което е създадено в културата под влиянието на Христос, без да употребяват името Христос. Какво би станало тогава?
При един такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че един ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна.
Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал. Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз. Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно.
към текста >>
Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е
един
импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал.
Да приемем, че един човек израства на самотен остров. Тези, които го възпитават, не са му разказвали нищо за това, което се случва в света по отношение на Христовото име и нищо за Евангелията, а са му разказвали само това, което се намира в културата, без да споменават Евангелията и името на Христос. Разказвали са му за това, което е създадено в културата под влиянието на Христос, без да употребяват името Христос. Какво би станало тогава? При един такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че един ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна.
Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал.
Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз. Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс.
към текста >>
Ако
един
такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съ
един
ява с неговия Аз.
Тези, които го възпитават, не са му разказвали нищо за това, което се случва в света по отношение на Христовото име и нищо за Евангелията, а са му разказвали само това, което се намира в културата, без да споменават Евангелията и името на Христос. Разказвали са му за това, което е създадено в културата под влиянието на Христос, без да употребяват името Христос. Какво би станало тогава? При един такъв човек би трябвало да се появи такова настроение, че един ден той да каже: В мен живее нещо, което съответства на моята обща човешка организация и което първоначално не мога да достигна. Понеже това, в което живее моето азово съзнание, ми се представя така, че ми е нужно нещо, което не мога да получа от общата човешка култура, нужен ми е един импулс от духовните светове, за да подсили Аза в моята организация, от която той се е еманципирал.
Ако един такъв човек би могъл силно да почувства какво е нужно на човека, тогава до него може да достигне нещо, от което той да разбере: Непосредствено от духовните светове би трябвало да протече нещо, което непосредствено се съединява с неговия Аз.
Той не знае, че това се казва Христос, обаче знае, че в своето съзнание той може да се проникне от него, че в своя Аз може да съхрани това, което идва от духовните светове. До него ще достигне това, за което той може да си каже: Аз мога да съм болен, мога да съм слаб, мога да умра, но от страна на моя Аз мога да се направя по-силен, мога да изпратя в моята организация нещо, което ми дава сила и устойчивост непосредствено от духовните светове. Как той нарича това е все едно. Когато човек достигне до такова усещане, тогава е обхванат от Христовия импулс. Не който казва, че може да има нещо от някакъв учител, преминал от една инкарнация в друга, е обхванат от Христовия импулс, а който чувства, че непосредствено от духовния свят до него могат да достигнат импулси на сила и устойчивост.
към текста >>
Египетският живот е бил така трагичен, понеже хората са чувствали, че в своя живот отделният човек не може да достигне до Озирис, че първо трябва да прекрачи портата на смъртта, за да може да се съ
един
и с него, това ще рече, че говорим само за вътрешното изживяване, за посвещението.
Египетският живот е бил така трагичен, понеже хората са чувствали, че в своя живот отделният човек не може да достигне до Озирис, че първо трябва да прекрачи портата на смъртта, за да може да се съедини с него, това ще рече, че говорим само за вътрешното изживяване, за посвещението.
От времето на Мистерията на Голгота обаче е възможно нещо, което по-рано не е било възможно, а именно човекът сам да търси своята връзка с духовния свят в своята отделна инкарнация. И това произхожда от там, че импулсът, даден чрез Мистерията на Голгота, може да просветне във всяка душа и от това време нататък, чрез вътрешното изживяване може да навлезе във всеки отделен човек. Не Христос, който беше на Земята за него душата не се грижи, но Христос, който е достижим за вътрешното изживяване. От Мистерията на Голгота насам е възможно в отделните инкарнации да се постигне връзката с духовното. И понеже е така, на Голгота се е случило нещо, което може да се влее в човечеството, нещо, което не е дадено в постиженията на последователните инкарнации.
към текста >>
3.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Още щом инициацията се характеризира по
един
такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено.
За пътя на инициацията е нужна известна подготовка и това би трябвало да е разбираемо за всеки. В нашето време за тази цел първоначално е необходимо едно действително, не само теоретично задълбочаване в истинската, в правилната духовна наука, която първоначално поне в нашето съвремие би трябвало да бъде изходната точка, ако искаме да разберем какво представлява пътят на инициацията. Добре е, ако предварително споменем няколко думи за същността на инициацията. Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят. Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията.
Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено.
С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път. Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени. Те са произтекли от това, което големите посветени са могли да дадат на хората. Но религиите са дадени на хората по такъв начин, че в съдържанието им хората са чувствали това, което е било подходящо за тях според епохата, в която са живели, според расата, към която са принадлежали, дори според географските ширини, в които те са живели.
към текста >>
С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е
един
надрелигиозен път.
В нашето време за тази цел първоначално е необходимо едно действително, не само теоретично задълбочаване в истинската, в правилната духовна наука, която първоначално поне в нашето съвремие би трябвало да бъде изходната точка, ако искаме да разберем какво представлява пътят на инициацията. Добре е, ако предварително споменем няколко думи за същността на инициацията. Инициацията е най-висшето, което човекът може да достигне в хода на земното развитие; понеже тя води човека до известно разбиране, до истинско вникване в тайните на духовния свят. Каквото се случва в духовните светове, това е съдържанието, предметът на инициацията и едно истинско знание, едно непосредствено възприемане на процесите в духовните светове се постига само по пътя на инициацията. Още щом инициацията се характеризира по един такъв начин, всеки, който остави тази характеристика да действа върху душата му, трябва да забележи нещо съвсем особено.
С това вече е казано, че инициацията, позволете този израз, е един надрелигиозен път.
Всички големи религии, които са се разпространили по земното кълбо в течение на човешките епохи и още се намират сред човечеството, всички, ако разгледате тяхното зараждане, първоначално са основани от инициатори, от посветени. Те са произтекли от това, което големите посветени са могли да дадат на хората. Но религиите са дадени на хората по такъв начин, че в съдържанието им хората са чувствали това, което е било подходящо за тях според епохата, в която са живели, според расата, към която са принадлежали, дори според географските ширини, в които те са живели.
към текста >>
Антропософията в известна степен е това, което днес има за задача общочовешки да разпространи тайните на инициацията, докато в различните стари религиозни системи на Земята тайните на инициацията винаги са били изнасяни по
един
особен начин, в
един
диференциран вид, подходящ за отделните групи от хора.
Антропософията като такава не е могла да бъде преподавана сред обществеността. Чак в наше време започваме да преподаваме антропософия. Религиите са били пътищата, по които тайните на инициацията са могли да се влеят сред човечеството и то винаги в една точно определена група хора. Но днес ние сме в състояние, чрез антропософията, да дадем нещо, което е подходящо не само за отделна раса, не само за определена земна област, не само за отделна група от хора, а нещо за всеки човек, където и той да се намира по Земята; да поднесем нещо от онези тайни на съществуването, за чието опознаване душите копнеят, които тайни те трябва да получат, за да станат сърцата им силни в своите действия на Земята. С това обаче вече става ясно, че чрез антропософията може да бъде дадено нещо, което разполага с по-висока гледна точка, отколкото бяха религиозните гледни точки и доколкото те се изтъкват днес.
Антропософията в известна степен е това, което днес има за задача общочовешки да разпространи тайните на инициацията, докато в различните стари религиозни системи на Земята тайните на инициацията винаги са били изнасяни по един особен начин, в един диференциран вид, подходящ за отделните групи от хора.
към текста >>
Сравняващите религиите религиозни философи имат
един
общ възглед за религиите: те ги възприемат или като погрешни, или като детски степени на човешкото развитие.
Какво следва от това? От това следва, че ние намираме различните, разпространени по Земята религии, всичките водещи началото си от този или онзи религиозен основател. Ние намираме първо религията на Кришна, насочваща към Кришна, второ будистката религия, насочваща назад към Буда, трето староеврейската религия, водеща назад към Мойсей и намираме християнството, водещо към Исус от Назарет. Понеже религиите са произлезли от инициацията, трябва да сме наясно, че днес ние не можем да застанем на позициите, които заемат религиозните философи, искащи да се представят за просветени.
Сравняващите религиите религиозни философи имат един общ възглед за религиите: те ги възприемат или като погрешни, или като детски степени на човешкото развитие.
Ние обаче като антропософи, понеже научаваме, че религиите са само диференцирани форми на инициационните истини, се стремим да разбираме истинското, а не погрешното в различните религиозни системи. Ние признаваме пълното право на религиозните системи да застанат една до друга. Ние ги разглеждаме като равностойни откровения на големите инициационни истини.
към текста >>
Да вземем
един
пример.
Че от антропософското настроение следва пълното уважение, пълното признание на истинската сърцевина на всички религии и, че тези, които мислят за света и неговото развитие, опирайки се на антропософските принципи, ще изпитват респект към истините, които се намират в отделните религиозни системи. От това произлиза най-голямо уважение и най-висш респект. Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания. И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии.
Да вземем един пример.
Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията. Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството. Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос. Да приемем, че той опознава една друга религия, например будизма.
към текста >>
Един
такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията.
От това произлиза най-голямо уважение и най-висш респект. Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания. И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии. Да вземем един пример.
Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията.
Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството. Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос. Да приемем, че той опознава една друга религия, например будизма. Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло.
към текста >>
Да приемем, че
един
западен човек е израснал сред християнството.
Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания. И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии. Да вземем един пример. Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията.
Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството.
Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос. Да приемем, че той опознава една друга религия, например будизма. Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло.
към текста >>
Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация
един
Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло.
Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията. Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството. Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос. Да приемем, че той опознава една друга религия, например будизма.
Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло.
към текста >>
Дълбоко страдание ще се причини на
един
такъв привърженик на Буда, когато някоя сила оспорва тази истина, че Бодисатва, който е станал Буда никога вече няма отново да се появи в едно физическо тяло на Земята.
На този, който се намира в будизма, ще се допринесе дълбока болка, ако се твърди, че Буда отново ще се завърне в тяло от плът.
Дълбоко страдание ще се причини на един такъв привърженик на Буда, когато някоя сила оспорва тази истина, че Бодисатва, който е станал Буда никога вече няма отново да се появи в едно физическо тяло на Земята.
Ние, антропософите, обаче познаваме истинското съдържание на религиите, ние имаме за принцип да търсим истината на различните религии, а не техните заблуждения. И така, ние отиваме да се учим при тези, които разбират будизма или опознаваме от инициацията, че е истина: Тази индивидуалност, която е живяла като Бодисатва на Земята и се издига до Буда, тя от този момент е достигнала духовните висини, от които няма отново да слезе върху физическата Земя. От този момент нататък, ако стоим върху основите на учението за реинкарнацията, няма повече да противопоставяме на някой будист твърдението, че Буда ще се завърне във физическо тяло. Истинското, правилното познание ще създаде разбирателство за всяка религиозна форма, произлязла от инициацията. Ние уважаваме религиозните форми, които са се развили на Земята, защото опознаваме истините в тях.
към текста >>
Да приемем противоположния случай: че
един
привърженик на будизма достигне до антропософското познание.
Да приемем противоположния случай: че един привърженик на будизма достигне до антропософското познание.
Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към никаква народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос. Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение. Това е християнското вероизповедание.
към текста >>
Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е
един
неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение.
Да приемем противоположния случай: че един привърженик на будизма достигне до антропософското познание. Той ще разбере или от правилното разбиране на християнството, или от принципа на посвещението, че за друга област на Земята има друга религиозна форма, където тези, които разбират тази религиозна форма, са наясно, че някога е живяла една личност, която всъщност не принадлежи към никаква народност, най-малко на Западна Европа, и че от тридесет до тридесет и третата година в тази личност е живял такъв импулс, такава сила на духовния живот, която вчера можахме да посочим, към която са се обръщали и седемте свещени Риши в техния Вишвакарман26, която посочваше Заратустра в своя Аура Маздао, която посочваха египтяните в техния Озирис и която четвъртата следатлантска културна епоха нарича Христос.
Но не за това става въпрос, а става въпрос да се познае в Христос това, което в продължение на три години живя като импулс в личността на Исус от Назарет и което преди това никога не е било на Земята, което е слязло от духовните висини в личността на Исус от Назарет, което в тази личност изживя Мистерията на Голгота и което като Христов импулс е един неповторим импулс за Земята и не съвпада с някоя обикновена инкарнация на човечеството; което като Христос само веднъж беше тук и не може да се върне в никой човек, а както казва Библията, ще дойде в облаците на небето, което означава, че ще се открие на човечеството като духовно откровение.
Това е християнското вероизповедание.
към текста >>
Онзи будист, който се е издигнал до духовната наука и сериозно се отнася към нея, ще каже: Както ти, като християнин, се обръщаш с доверие към учението, че станалият Буда Бодисатва няма повече да се завърне на Земята, както това е важно за мен, че ти знаеш, че Буда не може да се завърне, така и аз, като будист признавам, че този, когото вие наричате Христос, не ще се върне в една физическа инкарнация, а като
един
един
ствен импулс само в продължение на три години е живял в едно физическо човешко тяло.
Който изповядва будизма и е проникнат с духовно-научна сериозност и духовно-научно достойнство, ще трябва да признае, че той трябва да уважава това християнско вероизповедание, както и християнинът следва да уважава неговото вероизповедание.
Онзи будист, който се е издигнал до духовната наука и сериозно се отнася към нея, ще каже: Както ти, като християнин, се обръщаш с доверие към учението, че станалият Буда Бодисатва няма повече да се завърне на Земята, както това е важно за мен, че ти знаеш, че Буда не може да се завърне, така и аз, като будист признавам, че този, когото вие наричате Христос, не ще се върне в една физическа инкарнация, а като един единствен импулс само в продължение на три години е живял в едно физическо човешко тяло.
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
към текста >>
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че
един
ият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което об
един
ява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
Който изповядва будизма и е проникнат с духовно-научна сериозност и духовно-научно достойнство, ще трябва да признае, че той трябва да уважава това християнско вероизповедание, както и християнинът следва да уважава неговото вероизповедание. Онзи будист, който се е издигнал до духовната наука и сериозно се отнася към нея, ще каже: Както ти, като християнин, се обръщаш с доверие към учението, че станалият Буда Бодисатва няма повече да се завърне на Земята, както това е важно за мен, че ти знаеш, че Буда не може да се завърне, така и аз, като будист признавам, че този, когото вие наричате Христос, не ще се върне в една физическа инкарнация, а като един единствен импулс само в продължение на три години е живял в едно физическо човешко тяло.
Намерим ли в антропософията взаимното разбиране на религиите така, че инициационният принцип да навлезе в сърцата на хората, че единият човек да не налага на другия човек никаква чужда сфера, тогава ще стигнем до взаимно разбиране, което обединява хората по цялата Земя, тогава ще въдворим мир между отделните вероизповедания на Земята.
към текста >>
Християнският посветителски принцип има общо с религиозния основател Исус от Назарет само като факт,
един
факт, който може да бъде изследван и от окултистите.
В християнството живее като основател Исус от Назарет.
Християнският посветителски принцип има общо с религиозния основател Исус от Назарет само като факт, един факт, който може да бъде изследван и от окултистите.
Със същата любов, със същата грижливост, както се изследва животът на Буда или на един друг основател на религия, се изследва животът на Исус от Назарет от тези, които познават принципа на инициацията. Как се разкрива животът на Исус от Назарет от гледната точка на окултизма, това ще намерите изложено в моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“27. Същинският християнски инициационен принцип се нуждае обаче от опознаването на Христос и се отнася до пътя към Христос. И този християнски религиозен принцип през много столетия подготвяше това, което сега е характеризирано като принцип на мир по цялата Земя, който изобщо не изхожда от един основател на религия, а от събитието, което веднъж се е случило в света.
към текста >>
Със същата любов, със същата грижливост, както се изследва животът на Буда или на
един
друг основател на религия, се изследва животът на Исус от Назарет от тези, които познават принципа на инициацията.
В християнството живее като основател Исус от Назарет. Християнският посветителски принцип има общо с религиозния основател Исус от Назарет само като факт, един факт, който може да бъде изследван и от окултистите.
Със същата любов, със същата грижливост, както се изследва животът на Буда или на един друг основател на религия, се изследва животът на Исус от Назарет от тези, които познават принципа на инициацията.
Как се разкрива животът на Исус от Назарет от гледната точка на окултизма, това ще намерите изложено в моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“27. Същинският християнски инициационен принцип се нуждае обаче от опознаването на Христос и се отнася до пътя към Христос. И този християнски религиозен принцип през много столетия подготвяше това, което сега е характеризирано като принцип на мир по цялата Земя, който изобщо не изхожда от един основател на религия, а от събитието, което веднъж се е случило в света.
към текста >>
И този християнски религиозен принцип през много столетия подготвяше това, което сега е характеризирано като принцип на мир по цялата Земя, който изобщо не изхожда от
един
основател на религия, а от събитието, което веднъж се е случило в света.
В християнството живее като основател Исус от Назарет. Християнският посветителски принцип има общо с религиозния основател Исус от Назарет само като факт, един факт, който може да бъде изследван и от окултистите. Със същата любов, със същата грижливост, както се изследва животът на Буда или на един друг основател на религия, се изследва животът на Исус от Назарет от тези, които познават принципа на инициацията. Как се разкрива животът на Исус от Назарет от гледната точка на окултизма, това ще намерите изложено в моята малка книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“27. Същинският християнски инициационен принцип се нуждае обаче от опознаването на Христос и се отнася до пътя към Христос.
И този християнски религиозен принцип през много столетия подготвяше това, което сега е характеризирано като принцип на мир по цялата Земя, който изобщо не изхожда от един основател на религия, а от събитието, което веднъж се е случило в света.
към текста >>
Това, което Христовият принцип на инициацията има за задача в световната мисия, произлиза от
един
факт, от едно събитие, а не от една личност.
Това е основната разлика между християнството и другите религии. Задачата, която принципът на инициацията, водещ до Христос, има в света, е различна от задачата на културите, които са произлезли от другите религиозни принципи.
Това, което Христовият принцип на инициацията има за задача в световната мисия, произлиза от един факт, от едно събитие, а не от една личност.
Това ще се разбере, когато се разгледат някои предпоставки. Може да се каже едно единствено изречение, да се даде едно единствено сведение и тогава, макар и само външно, стигаме до гледната точка на езотеричното християнство, на християнската инициация: Това е смъртта, изживяна в единението на Христос с Исус от Назарет. Събитието на онази смърт, която наричаме Мистерията на Голгота е това, което трябва да се разбере от принципа на християнската инициация. Едно действително разбиране на тази смърт е възможно едва тогава, когато човек си изясни мисията на смъртта в нашето земно развитие. Вчера посочихме, че старостта, болнавостта, болестта и смъртта са зависими от нехармоничността между нашия, проникнат от луциферичния принцип Аз и нашата организация.
към текста >>
Може да се каже едно
един
ствено изречение, да се даде едно
един
ствено сведение и тогава, макар и само външно, стигаме до гледната точка на езотеричното християнство, на християнската инициация: Това е смъртта, изживяна в
един
ението на Христос с Исус от Назарет.
Това е основната разлика между християнството и другите религии. Задачата, която принципът на инициацията, водещ до Христос, има в света, е различна от задачата на културите, които са произлезли от другите религиозни принципи. Това, което Христовият принцип на инициацията има за задача в световната мисия, произлиза от един факт, от едно събитие, а не от една личност. Това ще се разбере, когато се разгледат някои предпоставки.
Може да се каже едно единствено изречение, да се даде едно единствено сведение и тогава, макар и само външно, стигаме до гледната точка на езотеричното християнство, на християнската инициация: Това е смъртта, изживяна в единението на Христос с Исус от Назарет.
Събитието на онази смърт, която наричаме Мистерията на Голгота е това, което трябва да се разбере от принципа на християнската инициация. Едно действително разбиране на тази смърт е възможно едва тогава, когато човек си изясни мисията на смъртта в нашето земно развитие. Вчера посочихме, че старостта, болнавостта, болестта и смъртта са зависими от нехармоничността между нашия, проникнат от луциферичния принцип Аз и нашата организация. В последна сметка смъртта е свързана с луциферичния принцип и то по един особен начин. Би било съвсем погрешно мнение, ако се приеме, че Луцифер е донесъл смъртта.
към текста >>
В последна сметка смъртта е свързана с луциферичния принцип и то по
един
особен начин.
Това ще се разбере, когато се разгледат някои предпоставки. Може да се каже едно единствено изречение, да се даде едно единствено сведение и тогава, макар и само външно, стигаме до гледната точка на езотеричното християнство, на християнската инициация: Това е смъртта, изживяна в единението на Христос с Исус от Назарет. Събитието на онази смърт, която наричаме Мистерията на Голгота е това, което трябва да се разбере от принципа на християнската инициация. Едно действително разбиране на тази смърт е възможно едва тогава, когато човек си изясни мисията на смъртта в нашето земно развитие. Вчера посочихме, че старостта, болнавостта, болестта и смъртта са зависими от нехармоничността между нашия, проникнат от луциферичния принцип Аз и нашата организация.
В последна сметка смъртта е свързана с луциферичния принцип и то по един особен начин.
Би било съвсем погрешно мнение, ако се приеме, че Луцифер е донесъл смъртта. Луцифер не е донесъл смъртта. Той донесе това, което можем да наречем възможност за заблуждение, също и на морално заблуждение, диференцирането на хората в раси и възможността за свободата. Това донесе Луцифер. Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция.
към текста >>
Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като
един
ствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция.
В последна сметка смъртта е свързана с луциферичния принцип и то по един особен начин. Би било съвсем погрешно мнение, ако се приеме, че Луцифер е донесъл смъртта. Луцифер не е донесъл смъртта. Той донесе това, което можем да наречем възможност за заблуждение, също и на морално заблуждение, диференцирането на хората в раси и възможността за свободата. Това донесе Луцифер.
Ако всичко, което Луцифер донесе, би действало като единствена сила сред човечеството, тогава този луциферичен принцип би довел дотам, че човечеството би отпаднало от прогресивната божествена еволюция.
Човечеството би се одухотворило, но в една съвсем друга посока, а не в тази, в която протича прогресивната божествена еволюция. За да се запази човечеството в тази божествена еволюция, да не се остави то да бъде изгубено за божествената еволюция, трябваше да се предприеме нещо особено: човекът непрекъснато да бъде предупреждаван какви последствия ще има, когато злоупотреби с възможността за заблуждение и свобода.
към текста >>
Ще си послужа с
един
конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките.
Окултното изследване ни учи, че всяка болка, всяка смърт, която човекът причинява на животното, всички те отново се възвръщат и възкръсват не чрез прераждане, а понеже на животните са причинени болки и страдания. Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство. Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство.
Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките.
Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора. Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане. Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда.
към текста >>
Да разгледаме в този смисъл смъртта на Голгота, която последва от
един
ението на Христос с Исус от Назарет.
Да разгледаме в този смисъл смъртта на Голгота, която последва от единението на Христос с Исус от Назарет.
Първото, което става ясно на този, който е преминал през съответната инициация е, че тази смърт на Голгота не е една обикновена смърт на Земята, каквато е обикновената човешка или друга смърт. Тези хора, които още не вярват в свръхсетивното, изобщо не могат да си създадат някаква представа за тази смърт на Голгота. Защото даже и външно Мистерията на Голгота има нещо своеобразно, нещо от което човек може много да се поучи. За Мистерията на Голгота не се споменава в нито едно историческо описание, а и критиците на Евангелията твърдят, че Евангелията не са меродавни като исторически документи. Но върху това, за което историята мълчи, са приложени принципите на инициацията.
към текста >>
Бихме могли да кажем следното: В началото на нашата ера
един
човек, Исус от Назарет, изживял определена промяна през тридесетата година от живота си чрез приемането на Христос и е бил разпънат на кръста три години по-късно.
Авторите на Евангелията също са извличали своите описания, черпейки от хрониката Акаша. Първоначалните автори на Евангелията описват едно събитие, без да се осланят на възприятията от физическия план. Още тогава съзнанието, че тук имаме работа с нещо, което има връзка със свръхсетивните светове, е било така силно, че за най-важно се е считало да се установи именно връзката със свръхсетивните светове. Когато изхождаме от сетивните светове, ние не можем да стигнем до правилно отношение към тези събития. Това, което се е случило, се изяснява чрез инициацията.
Бихме могли да кажем следното: В началото на нашата ера един човек, Исус от Назарет, изживял определена промяна през тридесетата година от живота си чрез приемането на Христос и е бил разпънат на кръста три години по-късно.
Това би било едно обикновено събитие от историята на човечеството. Ако бихме се изразили по този начин, щяхме да сме изправени пред пълната противоположност на това, което са опознали посветените; то щеше да засяга земното човечество, дори и да изглежда одухотворяващо. При инициационния принцип става въпрос за нещо съвсем друго.
към текста >>
Не става дума за това, че в началото на нашата ера е живял
един
човек Исус от Назарет, който през тридесетата година от своя живот е изживял определена промяна поради приемането на Христос и после бил разпънат на кръст през тридесет и третата си година, не такава е християнската инициационна истина.
Не става дума за това, че в началото на нашата ера е живял един човек Исус от Назарет, който през тридесетата година от своя живот е изживял определена промяна поради приемането на Христос и после бил разпънат на кръст през тридесет и третата си година, не такава е християнската инициационна истина.
Би трябвало приблизително да се каже следното: Предишното планетарно превъплъщение на Земята означаваме с името Старата Луна. През това лунно състояние луциферичните същества изостанаха в своето развитие. Тези луциферични същества се развиваха редом с прогресивните божествено-духовни същества. В хода на лемурийското време Луцифер се доближи до хората, включи се в човешкото земно развитие и причини това, което вчера беше характеризирано. Луцифер се намеси в цялото човешко развитие.
към текста >>
В течение на времето, когато настъпи определеният момент, Боговете, които обхващаме под името Божественият бащин свят, изпращат надолу Христос, за да познае той безкрайните болки на хората, които за
един
Бог означават нещо съвсем друго, отколкото за
един
човек.
В течение на времето, когато настъпи определеният момент, Боговете, които обхващаме под името Божественият бащин свят, изпращат надолу Христос, за да познае той безкрайните болки на хората, които за един Бог означават нещо съвсем друго, отколкото за един човек.
Така Боговете навлизат в земната сфера за борба с луциферичните духове. Един Бог трябваше да изживее смъртта на кръста, най-позорната смърт, както подчертава апостол Павел. В определен момент от земното развитие ние трябваше да надникнем в духовните светове и да станем свидетели на това, което засяга Боговете.
към текста >>
Един
Бог трябваше да изживее смъртта на кръста, най-позорната смърт, както подчертава апостол Павел.
В течение на времето, когато настъпи определеният момент, Боговете, които обхващаме под името Божественият бащин свят, изпращат надолу Христос, за да познае той безкрайните болки на хората, които за един Бог означават нещо съвсем друго, отколкото за един човек. Така Боговете навлизат в земната сфера за борба с луциферичните духове.
Един Бог трябваше да изживее смъртта на кръста, най-позорната смърт, както подчертава апостол Павел.
В определен момент от земното развитие ние трябваше да надникнем в духовните светове и да станем свидетели на това, което засяга Боговете.
към текста >>
Същественото е, че веднъж
един
Бог изпита смъртта като уравновесяване спрямо действията на Луцифер и хората станаха свидетели на това събитие.
Преди учи инициационният принцип човек на всяка цена трябваше да се изкачи в божествено-духовните светове, за да вземе участие в принципа на посвещението. Пред цялото човечество стои там сега инициационният принцип в Мистерията на Голгота, едно събитие, което едновременно е сетивно във физическия план когато хората наистина искат да го видят и свръхсетивно, една работа на Боговете.
Същественото е, че веднъж един Бог изпита смъртта като уравновесяване спрямо действията на Луцифер и хората станаха свидетели на това събитие.
Ето какво ни дава инициационният принцип като християнска мъдрост и то е същинският извор на доверие към факта, че в човек като човешко същество може да се влее една сила, която е в състояние да го отведе извън Земната сфера, извън смъртта: Защото Боговете веднъж са извършили своята работа на Земята така, че са позволили на хората да станат зрители на случилото се. Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие. Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове. Да, човекът го намира!
към текста >>
Занапред това ще бъде постигнато по
един
точно определен начин.
Затова всичко, което произтича от Мистерията на Голгота, е нещо общочовешко. И както всяка болка, всяко страдание, всяка смърт дори и тези, които хората причиняват на животните имат своите последици, то също и тази смърт има своето въздействие. Тази смърт беше едно семе, посято от Боговете, беше нещо, което остана свързано със Земята, свързано по такъв начин, че може да бъде намерено от всеки човек, който изпитва доверие и любов към духовните светове. Да, човекът го намира! Посветеният знае, че е така; човекът, който изпитва вяра и доверие, чувства, че от духовните светове може да дойде помощ на неговия стремеж, ако той развие достатъчно вяра и доверие.
Занапред това ще бъде постигнато по един точно определен начин.
към текста >>
Но на Земята човек не можеше да се съ
един
и с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта.
Нека сега да се обърнем към египетските посветени. Чрез посвещението те изясняваха на учениците си цялата трагичност на конфликта между Боговете и Луцифер, като в техните мистерии символично представяха пред хората мита за Озирис-Сет. Още вчера разгледахме какви чувства предизвикваше митът за Озирис-Сет у египтяните. Там живееше божествено-духовното, до което хората искаха да достигнат, и то се наричаше Озирис.
Но на Земята човек не можеше да се съедини с Озирис, той първо трябваше да премине през портата на смъртта.
На Земята Озирис не можеше да живее, той веднага беше разкъсан; тук не беше мястото за това, което беше въплътено в Озирис. Като към нещо отвъдно поглеждаше последната културна епоха преди гръцко-латинската, когато отправяше поглед към Христос, към принципа-Озирис. Последва гръцкото време, което изцяло беше проникнато от чувството, че е по-добре човек да бъде просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките28. През времето, когато в Гърция това все още се чувстваше, в старото време на героите, хората усещаха пълното противоречие между проникнатия от луциферичния принцип Аз и напредващата човешка организация. Тогава хората чувстваха, че четвъртата следатлантска културна епоха протичаше така, че те имаха да изживяват много от това, което може да се изживее точно върху земната твърд.
към текста >>
Гърците, също и големите между тях, са придавали особена ценност на това, което за тях е означавала
един
ичната физическа инкарнация.
Сега хората тук на Земята трябваше много да понасят, понеже гледаха повече към Земята, отколкото към отвъдния свят, както са правили през третата културна епоха. Гърците не ценяха това сливане с Озирис, те са гледали да усвоят колкото се може повече през човешките инкарнации, те са искали да изживеят възможно най-много през инкарнациите. Оттам и забележителният факт, че Питагор, големият инициатор на известна насока в гръцката култура, в една предишна инкарнация се е бил като троянски герой на страната на троянците. Той самият казва, че е бил троянски герой, който Омир съответно е описал и че се е познал като противник на гърците, понеже е познал своя щит. Когато Питагор разказва, че е бил Еуфорбос29, то антропософията напълно разбира това признание.
Гърците, също и големите между тях, са придавали особена ценност на това, което за тях е означавала единичната физическа инкарнация.
към текста >>
Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съ
един
и с него след смъртта си.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките. Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората. Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие.
Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си.
През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към
един
съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
Ако египтянинът е поглеждал нагоре към смъртта, когато е мислил за своя Озирис, то през четвъртата следатлантска епоха се е учило, как там се намира една съвременна религиозна форма, в която живее импулсът, който може да донесе на хората чувството, че в този физически свят се разиграва нещо, което всъщност е божествено дело, и което е живото отрицание на това, което гърците са вярвали до сега: че е по-добре да си просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките. Но гърците се запознават с този, който беше слязъл като цар от царството на Боговете и беше изживял своята съдба на Земята като просяк сред хората. Това беше отговорът на чувствата, изпитвани през четвъртата следатлантска епоха. Това обаче е също и онзи комплекс от чувства, от който могат да произлязат лъчите за бъдещото земно развитие. Египтянинът поглеждаше към Озирис, който за него беше Христос, за да се съедини с него след смъртта си.
През четвъртата следатлантска епоха се поглеждаше към Мистерията на Голгота, като към един съвременен акт, който учеше хората, че във физическия свят се разигра едно събитие, което беше работа на Боговете.
към текста >>
В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъ
един
ява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота.
Ние живеем в петата следатлантска епоха. В нашата пета следатлантска епоха хората ще прибавят великите учения за кармата, те ще се учат да разбират своята карма.
В нашата пета следатлантска епоха хората изживяват третия акт, който логично се присъединява към акта-Озирис и към акта на Мистерията на Голгота.
Те ще се учат да вникват в представата: Аз съм поставен на Земята чрез раждането; моята съдба е тук на Земята, аз изживявам радост и страдане, аз трябва да разбера, че това, което изживявам като радост и страдание, не ме сполетява напразно, че това е моя карма и то идва към мен, понеже е моя карма, моят голям възпитател. Аз поглеждам към това, което е било преди моето раждане, което ме е поставило в тази инкарнация, понеже тази моя съдба е необходима за моето по-нататъшно развитие. Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята.
към текста >>
Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съ
един
ени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
Кой ме изпрати тук? Кой ще ме свързва толкова дълго с моята съдба на тази Земя, докато изплатя моята карма? Това аз ще дължа на Христос, това че хората винаги отново ще могат да бъдат призовавани към изстрадването на съдбите си, докато приключат с тяхната карма на Земята. Затова Исус от Назарет, от който говореше Христос, не можеше да каже на хората: Опитайте се колкото може по-бързо да излезете от физическото си тяло, а той трябваше да каже на хората: Аз толкова дълго ще ви свързвам с вашата съдба на Земята, докато приключите с вашата карма. Вие трябва да понесете вашата карма.
Колкото повече се приближаваме към бъдещето, толкова повече хората ще разбират, че са били съединени с Христос още преди раждането, че в инкарнациите си те са получили от него милостта да приключат със своята стара карма.
към текста >>
Като към
един
съдия, като към господар на кармата ще поглеждат хората към Христос през следващите си инкарнации.
Така хората от четвъртата следатлантска епоха са поглеждали към Исус от Назарет, като към носителя на Христос. Така на хората от нашата епоха ще става ясно, че Христос ще се разкрива все повече свръхсетивно и все повече ще управлява кармичните нишки в делата на Земята. Те ще вникнат в онази духовна сила като съдбата, която гърците все още не можеха да разберат; по подходящия начин тя ще доведе хората дотам, да понесат кармата си през следващите инкарнации.
Като към един съдия, като към господар на кармата ще поглеждат хората към Христос през следващите си инкарнации.
Така те ще приемат съдбата си и ще са приканени все повече да задълбочават душите си, докато могат да си кажат: Тази съдба не ми се налага от някаква неличностна сила, тази съдба ми се дава чрез това, с което аз се чувствам сроден в моята най-интимна същност. В самата карма аз виждам какво е сродно с моята същност. Моята карма ми е скъпа, понеже ме прави все по-добър. - Така хората се научават да обичат кармата и тогава това става импулс за познаването на Христос. Хората се научават да обичат своята карма едва чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
В днешно време
един
основател на дадена религия поради изискванията на нашето време всява само раздори.
Но християнството не гледа към Христос като към една личност, като към основателя на една абстрактна религиозна система.
В днешно време един основател на дадена религия поради изискванията на нашето време всява само раздори.
Не от една личност произлиза християнското посвещение, а от едно събитие, от един неличностен божествен акт, който се е разиграл пред очите на хората. Оттам тази тайна на Голгота е предадена на хората по един особен начин, защото от това, което се разигра в началото на нашето летоброение, и което е посевът на тази единствената по рода си смърт, ще покълне любовта на хората към собствената им съдба, към собствената им карма.
към текста >>
Не от една личност произлиза християнското посвещение, а от едно събитие, от
един
неличностен божествен акт, който се е разиграл пред очите на хората.
Но християнството не гледа към Христос като към една личност, като към основателя на една абстрактна религиозна система. В днешно време един основател на дадена религия поради изискванията на нашето време всява само раздори.
Не от една личност произлиза християнското посвещение, а от едно събитие, от един неличностен божествен акт, който се е разиграл пред очите на хората.
Оттам тази тайна на Голгота е предадена на хората по един особен начин, защото от това, което се разигра в началото на нашето летоброение, и което е посевът на тази единствената по рода си смърт, ще покълне любовта на хората към собствената им съдба, към собствената им карма.
към текста >>
Оттам тази тайна на Голгота е предадена на хората по
един
особен начин, защото от това, което се разигра в началото на нашето летоброение, и което е посевът на тази
един
ствената по рода си смърт, ще покълне любовта на хората към собствената им съдба, към собствената им карма.
Но християнството не гледа към Христос като към една личност, като към основателя на една абстрактна религиозна система. В днешно време един основател на дадена религия поради изискванията на нашето време всява само раздори. Не от една личност произлиза християнското посвещение, а от едно събитие, от един неличностен божествен акт, който се е разиграл пред очите на хората.
Оттам тази тайна на Голгота е предадена на хората по един особен начин, защото от това, което се разигра в началото на нашето летоброение, и което е посевът на тази единствената по рода си смърт, ще покълне любовта на хората към собствената им съдба, към собствената им карма.
към текста >>
Така на кръста беше реализирана смъртта на
един
Бог.
Ние видяхме, че смъртта, която хората причиняват на животните, има определени последици. Смъртта на Голгота действа като семе в човешката душа, която сега започва да чувства своето отношение към Христос. Ето какво се случи при Мистерията на Голгота: Той умря по същия начин, както ние примерно можем да вземем едно семе и да го заровим в земята, за да покълне и се преумножи това, което то носи в себе си.
Така на кръста беше реализирана смъртта на един Бог.
Семето за посев беше посадено на Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията на човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от еволюцията на Земята, който винаги по най-различни начини ще се явява на хората. Както хората през времето на Мистерията на Голгота го видяха физически, така те в близко бъдеще ще се издигнат до един етерен образ на Христос, те ще видят Христос, както го видя апостол Павел.
към текста >>
Както хората през времето на Мистерията на Голгота го видяха физически, така те в близко бъдеще ще се издигнат до
един
етерен образ на Христос, те ще видят Христос, както го видя апостол Павел.
Ние видяхме, че смъртта, която хората причиняват на животните, има определени последици. Смъртта на Голгота действа като семе в човешката душа, която сега започва да чувства своето отношение към Христос. Ето какво се случи при Мистерията на Голгота: Той умря по същия начин, както ние примерно можем да вземем едно семе и да го заровим в земята, за да покълне и се преумножи това, което то носи в себе си. Така на кръста беше реализирана смъртта на един Бог. Семето за посев беше посадено на Голгота, почвата беше човешката душа; това, което ще порасне, са отношенията на човека към свръхсетивния Христос, който никога повече няма да изчезне от еволюцията на Земята, който винаги по най-различни начини ще се явява на хората.
Както хората през времето на Мистерията на Голгота го видяха физически, така те в близко бъдеще ще се издигнат до един етерен образ на Христос, те ще видят Христос, както го видя апостол Павел.
към текста >>
Това е
един
строг закон сред общността на Розенкройцерите, съществуващ още от нейното основаване.
Това е един строг закон сред общността на Розенкройцерите, съществуващ още от нейното основаване.
Никога никой не узнава по екзотеричен път, кой е предводител в Розенкройцерската общност, преди да са изминали сто години от неговата смърт. След сто години всичко, което той е дал, вече е преминало сред хората, станало е обективно благо на човечеството. Ето защо всичко лично е било изключвано. Никога няма да бъде възможно да се посочи една личност в земно тяло като носител на християнските тайни. Чак след сто години от смъртта на такава личност това ще бъде възможно.
към текста >>
Това е
един
закон, който съблюдават всички братя на Розовия кръст.
Никога никой не узнава по екзотеричен път, кой е предводител в Розенкройцерската общност, преди да са изминали сто години от неговата смърт. След сто години всичко, което той е дал, вече е преминало сред хората, станало е обективно благо на човечеството. Ето защо всичко лично е било изключвано. Никога няма да бъде възможно да се посочи една личност в земно тяло като носител на християнските тайни. Чак след сто години от смъртта на такава личност това ще бъде възможно.
Това е един закон, който съблюдават всички братя на Розовия кръст.
Никога един Розенкройцеров брат няма да посочи някоя жива личност, като водач от първа степен по отношение на онова, което като християнска инициация трябва да се внесе в човечеството. В старите времена пророчески е можело да бъдат предсказани тези, които ще дойдат, пророците са били предхождани от своите предшественици, от своите пророци, които са посочвали основателите на религиите, които ще се появят по-късно; както например през времето на Исус от Назарет, когато Йоан Кръстител е посочвал този, който беше техен съвременник, обаче след Мистерията на Голгота духовната организация на човечеството по необходимост се промени и вече не може пророчески да бъде посочена една личност, която ще дойде или вече е тук. Но личността, която е била носител на християнските тайни, на онова духовно събитие, което е изпитано от човешките сърца, ще бъде посочена сто години след като тя е преминала през портата на смъртта и напуснала физическия свят.
към текста >>
Никога
един
Розенкройцеров брат няма да посочи някоя жива личност, като водач от първа степен по отношение на онова, което като християнска инициация трябва да се внесе в човечеството.
След сто години всичко, което той е дал, вече е преминало сред хората, станало е обективно благо на човечеството. Ето защо всичко лично е било изключвано. Никога няма да бъде възможно да се посочи една личност в земно тяло като носител на християнските тайни. Чак след сто години от смъртта на такава личност това ще бъде възможно. Това е един закон, който съблюдават всички братя на Розовия кръст.
Никога един Розенкройцеров брат няма да посочи някоя жива личност, като водач от първа степен по отношение на онова, което като християнска инициация трябва да се внесе в човечеството.
В старите времена пророчески е можело да бъдат предсказани тези, които ще дойдат, пророците са били предхождани от своите предшественици, от своите пророци, които са посочвали основателите на религиите, които ще се появят по-късно; както например през времето на Исус от Назарет, когато Йоан Кръстител е посочвал този, който беше техен съвременник, обаче след Мистерията на Голгота духовната организация на човечеството по необходимост се промени и вече не може пророчески да бъде посочена една личност, която ще дойде или вече е тук. Но личността, която е била носител на християнските тайни, на онова духовно събитие, което е изпитано от човешките сърца, ще бъде посочена сто години след като тя е преминала през портата на смъртта и напуснала физическия свят.
към текста >>
Никога вече, срещайки
един
будист, няма да се опитваме насилствено да го убеждаваме и да искаме да направим от него християнин, понеже вярваме, че това, което на него му е дадено, което е най-дълбокото в неговата религия, ще го доведе до Христос.
Всички тези неща стават не според човешкото своеволие, а защото трябва да станат. Те трябва да станат, понеже днес хората са изправени в началото на една епоха, когато в хода на общочовешката еволюция трябва да се разпространят любов, мир и разбирателство. Те обаче ще се разпространят само тогава, когато ние се научим да възприемаме неличностно това, което съществува, когато се научим да бъдем представители на това, което инспирирано от истината беше дадено на хората в хода на общочовешката еволюция.
Никога вече, срещайки един будист, няма да се опитваме насилствено да го убеждаваме и да искаме да направим от него християнин, понеже вярваме, че това, което на него му е дадено, което е най-дълбокото в неговата религия, ще го доведе до Христос.
към текста >>
Нито
един
разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло.
Преди всичко ние вярваме в неговата собствена истина. Ние няма да нараним чувствата на будиста, като му кажем, че не е истина, че неговият религиозен основател, след като е живял като Бодисатва между хората няма повече да слезе във физическа инкарнация като Буда. С това ние ще внесем мир сред вероизповеданията. Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина. Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят.
Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло.
Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии. Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът. Това, което християнинът, ако е антропософ, ще признае винаги на будиста, същото ще признае на християнина и будистът, ако е антропософ. Това ще важи за привърженика на всяко вероизповедание на Земята.
към текста >>
Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява
един
Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за
един
, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът.
Така занапред християнинът ще разбира будиста, а будистът ще разбира християнина. Будистът, който ще разбира християнството, ще каже: Аз разбирам, че християнинът издига за свой религиозен принцип нещо, което не е свързано с личността, едно неличностно събитие, именно Мистерията на Голгота, едно дело на Боговете, на което човекът е бил зрител и му е било позволено да възприеме това, което го свързва с божествения свят. Нито един разумен будист няма да дойде и да каже на християнина, че Христос ще се въплъти в едно физическо тяло. Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии.
Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът.
Това, което християнинът, ако е антропософ, ще признае винаги на будиста, същото ще признае на християнина и будистът, ако е антропософ. Това ще важи за привърженика на всяко вероизповедание на Земята. Така антропософията ще допринесе за голямото, изпълнено с разбиране обединяване, за синтезата на религиозните вероизповедания на Земята.
към текста >>
Така антропософията ще допринесе за голямото, изпълнено с разбиране об
един
яване, за синтезата на религиозните вероизповедания на Земята.
Той много повече ще види в това потъпкване на истинския религиозен принцип. По този начин в света няма да се появи никакво ново, причиняващо раздори вероизповедание с религиозен основател, който му придава личен характер, а самият принцип на посвещението с неговия мир, с неговата хармония, с неговия характер, който води до разбиране на нещата, ще донесе на всички религии едно разбиране на истината, което ще ги обнови и отделната религия няма да натрапва своята собствена истина на другите религии. Както ориенталецът будист ще отговори на западния човек, който му каже, че Буда ще се появи в тяло от плът: Тогава ти не разбираш това, ти не знаеш какво представлява един Буда, така и будистът, който обхваща същността на християнството и защитава познанието на духа със сериозност и достойнство, ще отговори на този, който би говорил за един, въплътил се в плът Христос: Ти не разбираш нищо от християнството, ако вярваш, че Христос отново ще дойде в тяло от плът, ти разбираш християнството точно толкова малко, колкото разбира будизма онзи, който би вярвал, че Буда ще може да се появи в тяло от плът. Това, което християнинът, ако е антропософ, ще признае винаги на будиста, същото ще признае на християнина и будистът, ако е антропософ. Това ще важи за привърженика на всяко вероизповедание на Земята.
Така антропософията ще допринесе за голямото, изпълнено с разбиране обединяване, за синтезата на религиозните вероизповедания на Земята.
към текста >>
4.
Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
При самите нас ние виждаме
един
повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане.
Когато този външен свят стъпка по стъпка му се покаже осветен от Духа, тогава човекът се вживява в него по друг начин, отколкото преди и тогава в неговите ритми навсякъде намира следите на Духа.
При самите нас ние виждаме един повтарящ се ритъм: заспиване и събуждане.
Ние знаем, че в разстояние на двадесет и четири часа човекът трябва да повтаря това изгряване на нормалното дневно съзнание и неговото повторно помрачаване в сънно състояние. Ако поставим въпроса, какво навън в големия свят може да се сравни с тази ритмична смяна между спане и будност при човека, може би на много хора би хрумнало сравнението с ритмичната смяна в растителния свят израстването на растенията през пролетта и тяхното увяхване през есента. Човек вижда как растенията поникват и разцъфват от началото на пролетта до средата на лятото, той вижда как през есента плодовете узряват чрез силата на Слънцето, проникнала в Земята още през пролетта и лятото. През зимата изглежда, че всичко замира, за да може отново да поникне през пролетта. Човек би могъл наистина да сравни собственото си събуждане сутрин със събуждането на физическата природа и своето заспиване с повяхването през есента.
към текста >>
Тогава те са съ
един
ени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание.
Той вярва, че мисленето, неговото съзнание се намира само в главата и когато през нощта е навън, той вярва, че в него няма нищо, което да мисли. Но истината е, че тогава е дейна долната половина на тялото му и тогава се проявява едно мислене и съзнание от друг, нечовешки характер, така че и тук също се извършва едно ритмическо кръгово движение в тялото на човека. През пролетта бихме могли да кажем: Сега духовете на Земята заспиват; те се оттеглят от онази част на Земята, където е лято. Тогава там има вегетативен живот както при човека, когато той заспи и в тялото му започва вегетативният живот. През зимата обаче земните духове се събуждат.
Тогава те са съединени със Земята, както хората през деня имат в себе си своето будно съзнание.
Когато през лятото стоим върху Земята, около нас се намира физическата природа, която тържествува в своята физическа същност. Тогава пониква и разцъфва всичко в растителния свят, а всички низши духовни същества, които са градители в израстването на растенията, се намират в активна дейност. През зимата обаче, когато снегът навсякъде покрие Земята, когато вегетативната дейност замре, тогава знаем, че най-висшите духовни същества, които творят, действат, тъкат в космическото пространство са около нас, че най-висш божествен живот, божествено съзнание действа в Земята. Така е, когато настъпи зимата, а не когато е лято. Ето какво ни учи да опознаем една истинска духовна наука.
към текста >>
После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съ
един
яват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа. И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден.
После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях.
Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>
Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съ
един
яват най-висшите духовни сили.
Ние отново ще си възвърнем едно прастаро наследство, принадлежащо на хората. Да, някога хората са притежавали това съноподобно ясновидско праоткровение и има свидетелства, че е било така. И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в средата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз. Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека. В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа.
Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили.
Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята. Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата. През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята. Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.
към текста >>
Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съ
един
ен с духовността на Земята.
Да, някога хората са притежавали това съноподобно ясновидско праоткровение и има свидетелства, че е било така. И празникът на Йоан (Еньовден) е поставен в средата на лятото, понеже трябва да доведе хората до осъзнаването: Сега физическото се намира в своя най-голям разцвет, сега низшите елементарни същества, в разцвета на своите най-мощни сили, празнуват нещо като екстаз. Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека. В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа. Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили.
Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята.
Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата. През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята. Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.
към текста >>
През свещените нощи душата се е чувствала съ
един
ена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята.
Времето на празника Еньовден е фиксирано от едно прастаро съзнание на човека. В този екстаз на физическото човек забравя своята духовност, той се отдава на непосредствения разкош на физическата природа. Но тези стари ясновидци са знаели също, че през зимата с нашата Земя се съединяват най-висшите духовни сили. Затова навсякъде, където е действало, това старо съзнание е поставило в средата на зимата този празник Коледа, който е трябвало да загатне, че човекът се чувства съединен с духовността на Земята. Едно ясновиждащо човечество никога не би поставило посред лятото празника на божествената същност, на Земния дух; то е трябвало да празнува този празник през зимата.
През свещените нощи душата се е чувствала съединена с божествено-духовните сили, които по това време пронизват Земята.
Коледните празници принадлежат на зимата, както Еньовден на лятото.
към текста >>
Когато човекът долавя как живо му говорят празниците в онзи смисъл, в който са установени от древното човечество, тогава той се чувства духовно съ
един
ен със смисъла на тези празници.
Когато човекът долавя как живо му говорят празниците в онзи смисъл, в който са установени от древното човечество, тогава той се чувства духовно съединен със смисъла на тези празници.
Тогава той разбира какво трябва да бъде събудено в човешката душа с помощта на едно такова познание.
към текста >>
Един
истински израз на материалистическата същност на нашето време!
Засилването на външната физическа слънчева светлина, насочването на физическите небесни сили към Земята през пролетта и отдръпването на духа в божествените сфери както през нощта духът на човека се оттегля в духовния свят това е чудесно изразено във Великден, който е поставен в такова време, че за определянето на този празник са съобразени констелациите на Слънцето, Луната и звездите. Тези звездни съотношения показват как през пролетта духовните сили видимо заспиват. Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси.
Един истински израз на материалистическата същност на нашето време!
За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие. И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за
един
подвижен празник, който се определя
един
ствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
Характерно за нашата материалистическа епоха е, че тя иска да бъде фиксиран Великденският празник; всяка година да се празнува на една и съща дата, понеже материализмът изисква смисълът му да се определя от индустриалните и търговските интереси. Един истински израз на материалистическата същност на нашето време! За приключването на някои сметки положително е по-удобно Великден да не се празнува веднъж през Април, а на следващата година през Март, но точно това определяне на времето на Великденския празник според звездните констелации на небето изразява как си взаимодействат земното и небесното. В това датиране на празниците лежи дълбоката мъдрост на прачовечеството. Впрочем търговските интереси ще надделеят и Великден ще бъде фиксиран във времето, но ако хората забравят смисъла на този празник, това ще се отрази лошо върху всичко онова, което човечеството би трябвало да съхрани в своето развитие.
И когато Великден бъде фиксиран във времето с оглед на външни интереси, теософията ще бъде призвана въпреки това да го смята за един подвижен празник, който се определя единствено чрез констелациите на Слънцето, Луната и планетите.
към текста >>
Така редом с материалистическия Великден ще има
един
духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят.
Така редом с материалистическия Великден ще има един духовен Великден, който ние и занапред ще празнуваме в нашите сърца така, че да запазим съзнание за връзката ни с духовния свят.
Този духовен Великден ще бъде едно отражение, една равнозначност на духовния процес: През пролетта заспиват съзнанията на висшите духовни същества и на преден план идват съзнанията на низшите духовни същества. През есента обаче се събуждат висшите божествени сили, които в своето съзнание остават свързани със Земята. Когато това наистина се почувства, тогава постепенно ще се разбере, че човекът изобщо принадлежи към Духа, а външната физическа природа е само отражение, едно подобие. И човек все повече ще иска да узнае как самият той застава като образ на Духа, а не като образ, като подобие на външната природа.
към текста >>
Това е силата, която горе прави
един
завършек, която довежда до цъфтежа, до възникването на цвета.
Ако биха ги изучавали, биха открили нещо ново. Те биха видели, че това спирално движение зависи от сили, които изобщо не се намират на Земята, които действат от планетите отгоре надолу. Тези планети извършват спираловидно движение в звездното пространство и действат надолу така, че карат растенията да направят същото спираловидно движение около своето стъбло. Стъблото обаче расте отдолу нагоре. Чрез това движение се пресича спираловидното движение.
Това е силата, която горе прави един завършек, която довежда до цъфтежа, до възникването на цвета.
Тази сила произлиза от Земята, протича към Слънцето и се връща обратно. Едни видове растения зависят от движенията на една планета, други от движенията и силите на друга планета. Ще дойде време, когато ще се знае как се движи Венера или някоя друга планета. И това ще се знае не от едно външно астрономично пресмятане, а ще се изследват растенията, които са венерини същества и които в своето спираловидно движение, в малкото, са огледално отражение на абсолютното венерино движение. Горе в космичното пространство Венера прави голямата спирала, а растенията подражават на нейните движения с техните малки спирали.
към текста >>
През
един
петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота.
За страничния наблюдател би трябвало да изглежда като най-голяма ексцентричност, че поставяме годината 1879 като начало на нашия календар. Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус.
През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота.
И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали. И е все едно на коя земна точка живее човек или към кое религиозно вероизповедание принадлежи; това, което дойде в света чрез Мистерията на Голгота, важи за всички хора. Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот. Това е събитие от интернационален характер. И човек се учудва като чуе, че от една известна страна се твърди, че това, което тук се прави, че нашата розенкройцерска теософия, която поставя Мистерията на Голгота като централна точка на всичко, била скроена за немците и не е подходяща за другите народи.
към текста >>
Както важи за целия свят, че в
един
определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто
един
факт на окултния живот.
За страничния наблюдател би трябвало да изглежда като най-голяма ексцентричност, че поставяме годината 1879 като начало на нашия календар. Тук искаме да обърнем внимание на това, че е особено важно да се постави годината на Мистерията на Голгота като начало на нашето летоброене, а не годината на раждането на Исус. През един петък на 3 Април 33 година в три часа следобед се извърши Мистерията на Голгота. И тогава се извърши раждането на Аза в онзи смисъл, който ние често сме характеризирали. И е все едно на коя земна точка живее човек или към кое религиозно вероизповедание принадлежи; това, което дойде в света чрез Мистерията на Голгота, важи за всички хора.
Както важи за целия свят, че в един определен ден Цезар е умрял и няма друг ден за китайците или за индийците, така важи също и фактът, че Мистерията на Голгота се е извършила на този ден и тук става въпрос за раждането на Аза; това е просто един факт на окултния живот.
Това е събитие от интернационален характер. И човек се учудва като чуе, че от една известна страна се твърди, че това, което тук се прави, че нашата розенкройцерска теософия, която поставя Мистерията на Голгота като централна точка на всичко, била скроена за немците и не е подходяща за другите народи.
към текста >>
В петдесет и две медитативни формули са събрани продължителни окултни опитности и изследвания, които могат да бъдат времеви форми за
един
вътрешен душевен живот, който може да се свърже чрез това с процесите на божествено-духовното изживяване.
Преди всичко е важна втората част на този „Душевен календар“. Аз се опитах да дам такива медитативни формули за всяка седмица, каквито душата да може да изживее вътрешно-медитативно и те да действат в нея така, че тя да намери взаимните връзки между своя собствен вътрешен живот и това, което се дирижира от божествено-духовните същества в протичането на времето. Тези медитации, когато се правят сериозно и с отдаване, наистина довеждат дотам, че можем да изживеем срещата си с тези същества.
В петдесет и две медитативни формули са събрани продължителни окултни опитности и изследвания, които могат да бъдат времеви форми за един вътрешен душевен живот, който може да се свърже чрез това с процесите на божествено-духовното изживяване.
Те са нещо вечно, което изобразява отношението между духовнои сетивно-възприемаемото. Постепенно всеки ще види ценността на този „Душевен календар“, който ще запази своето значение за всички години и постепенно ще изведе човешката душа по пътя към Духа, който живее и твори в целия Космос. Но не е лесно човек съвсем да изчерпи дълбокия смисъл на тези медитативни формули. За това човешката душа се нуждае от дълги години. В този календар е документирано не само едно просто хрумване, което изведнъж се е появило, а едно действие, което стои в органическа връзка с цялото наше движение и постепенно ще бъде разбрано защо в него това е направено така, а онова другояче.
към текста >>
5.
Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на
един
мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като
един
сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи.
Обхващайки с разбиране задачата на новото време Е. П. Блаватска можа да даде в популярна форма това, което й беше достъпно, така че тази популярна форма да е различна от начина и вида, по който по тайни пътища и течения в човешките дела и в човешкото творчество се е вляла мистерийната мъдрост. Точно това е значението на новото време в това отношение, че трябва в общодостъпна форма да бъде дадено онова, което по-рано е било достъпно само за малко хора. Да действа в смисъла на това течение на новото време беше мисията на госпожа Блаватска. Така тя насочи човешкото мислене към нещо, което наистина през всички времена е било свещено за тези, които знаеха нещо за него.
Че наистина е така, ще изясним още сега като изходна точка на нашето днешно разглеждане и обръщайки се към стиховете на един мислител, когото голяма част от образованите познава или по-добре казано не познава като един сух мислител, обхващащ света само с понятия като строител и изразител на лежащи далеч, далеч идейни образи.
Че този мислител, който изглежда да е дал само кристални идейни построения, в себе си е притежавал най-топли чувства и не само идеи са били дрехата за всичко излизащо от неговото сърце, ни показва едно стихотворение, в което той се обръща точно към днешните мистерии.
към текста >>
а на душите бедни,
един
закон премъдър
а на душите бедни, един закон премъдър
към текста >>
Блаватска не може да се припише това, което тя даде, представлява живо доказателство за това, че онези индивидуалности, които са свързани с теософското движение, учителите на мъдростта и на съзвучието на усещанията, са намерили в нея
един
инструмент.
Хаотичното впечатление остава и човек може да си го обясни чрез следното разумно наблюдение: Външната личност на Е. П. Блаватска, доколкото тя беше въплътена в нейното физическо тяло, с нейния интелект, също и с нейните лични качества, симпатии и антипатии, ни показва според начина, по който „Разбулената Изида“ е написана, че тя не е могла да създаде от своята личност, от своята собствена душа това, което имаше да даде на света. Тя споделя неща, които сама не е могла да разбере и когато се проследи пътя на мислите, той е доказателство за това, че велики духовни индивидуалности са използвали тялото и личността на Е. П. Блаватска, за да разкрият това, което е било необходимо да се влее в човечеството. Обстоятелството, че на Е. П.
Блаватска не може да се припише това, което тя даде, представлява живо доказателство за това, че онези индивидуалности, които са свързани с теософското движение, учителите на мъдростта и на съзвучието на усещанията, са намерили в нея един инструмент.
Тези, които виждат ясно нещата, знаят, че те не произлизат от самата нея, че са протекли през нея от страната на духовните индивидуалности. Разбира се, днес не е възможно да говорим в детайли за това.
към текста >>
Защо не е избран за инструмент
един
от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии?
Човек би могъл да зададе въпроса и той често се задава: Защо тези висши индивидуалности са избрали точно госпожа Блаватска за техен инструмент? Защото въпреки всичко, тя е била най-подходяща.
Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии?
Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П. Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително. „ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе. Не ми изглежда да има много логика в това сравнение.
към текста >>
Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато
един
човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително.
Човек би могъл да зададе въпроса и той често се задава: Защо тези висши индивидуалности са избрали точно госпожа Блаватска за техен инструмент? Защото въпреки всичко, тя е била най-подходяща. Защо не е избран за инструмент един от учените господа, които се занимават със сравнителното проучване на различните религии? Ние можем да вземем най-големия, уважавания познавач на ориенталските религиозни системи, известния Макс Мюлер35 и от неговите собствени изказвания ще видим защо той не би могъл да оповести това, което трябваше да бъде разкрито чрез човешкия инструмент на госпожа Блаватска. Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П.
Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително.
„ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе. Не ми изглежда да има много логика в това сравнение. Защо човек трябва да се учудва, когато едно прасе грухти? Но когато един човек грухти, тогава това вече е изкуство, това не всеки го може. Това сравнение не е удачно, но че изобщо е могло да бъде направено показва, че личността на Макс Мюлер не е била подходяща.
към текста >>
Но когато
един
човек грухти, тогава това вече е изкуство, това не всеки го може.
Той имаше особена преценка за това, което даде Е. П. Блаватска относно ориенталската религиозна мъдрост; той казваше: „Ако някъде на улицата се види едно прасе, което грухти, не би изглеждало нищо особено, но когато един човек на улицата върви и грухти като прасе, тогава изглежда твърде забележително. „ Ще рече: Който не изопачава това, което са ориенталските религиозни системи в смисъла на Макс Мюлер, той е като човек, който грухти като прасе. Не ми изглежда да има много логика в това сравнение. Защо човек трябва да се учудва, когато едно прасе грухти?
Но когато един човек грухти, тогава това вече е изкуство, това не всеки го може.
Това сравнение не е удачно, но че изобщо е могло да бъде направено показва, че личността на Макс Мюлер не е била подходяща.
към текста >>
Антипатията и симпатията образуват
един
вид мъгла пред нашите вътрешни очи.
Трябвало е да бъде избрана една личност, която интелектуално не е стояла особено високо и това, разбира се, има всевъзможни неудобства. Поради това госпожа Блаватска внесе всички симпатии и антипатии произлизащи от нейния характер, притежаващ бурни чувства. Тя изпитваше силна антипатия срещу този светоглед, който произтича от Стария и Новия Завет. Тя изпитваше силна антипатия срещу еврейския и християнския елемент. Едно обаче е необходимо, за да може да се опознае премъдростта на човечеството в нейния чист праобраз и това е: Да се застане с пълно владеене на чувствата пред откровенията, които идват от висшите светове.
Антипатията и симпатията образуват един вид мъгла пред нашите вътрешни очи.
Така се стигна до там, че госпожа Блаватска все повече беше притисната и около нея се разпространи една мъгла и тя можеше да вижда ясно само това, което е преминало през така наречените чисто арийски традиции. Това тя видя в неговите духовни дълбочини с особена яснота, но тя стана едностранчива и се достигна до там, че във второто й голямо произведение, „Тайната доктрина“, тя едностранчиво представи могъщата стара арийска прарелигия. Не бива да се търси Мистерията на Синайската планина и на Голгота, понеже тя изпитваше към тях антипатия. Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яснота можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството. Това се намира в чудесните „Дзиан-строфи“, които госпожа Блаватска изнесе в „Тайната доктрина“.
към текста >>
Така в „Тайната доктрина“ се появи
един
ствена по рода си книга, в която стоят най-големите откровения, които човечеството по това време можа да получи.
Не бива да се търси Мистерията на Синайската планина и на Голгота, понеже тя изпитваше към тях антипатия. Поради това тя беше насочена към сили, които с голяма мощ и голяма яснота можаха да дадат всичко онова, което е извън християнството. Това се намира в чудесните „Дзиан-строфи“, които госпожа Блаватска изнесе в „Тайната доктрина“. Поради всичко това тя беше изтласкана от пътя на инициацията във физическия свят, която се долавя в „Разбулената Изида“, но само в пречупени лъчи. В „Тайната доктрина“ обаче понеже беше подложена на едностранчива инициация госпожа Блаватска можа да представи само едностранчивото течение, което беше ръководено чрез онзи извънхристиянски мироглед.
Така в „Тайната доктрина“ се появи единствена по рода си книга, в която стоят най-големите откровения, които човечеството по това време можа да получи.
Там се намират неща, които са изтъкнати и в едно друго произведение в писмата от „Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията“, така наречените „Писма от Учителите“36. Там също се намира нещо велико, което е било открито на човечеството. Но има и други части в „Тайната доктрина“. Там например има изчерпателни сведения за теорията на масата. Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си.
към текста >>
Това става понятно, когато се узнае обяснението на
един
дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37.
Но има и други части в „Тайната доктрина“. Там например има изчерпателни сведения за теорията на масата. Точно който причислява „Дзиян-строфите“ и „Писмата от Учителите“ към най-великото, което е споделяно с човечеството, получава от тези обширни части в книгата относно теорията за масата впечатлението, като че ли те са написани от някой, който е страдал от писателска лудост, който непрекъснато е писал каквото му е хрумнало и не е могъл да остави перото от ръката си. Има и други части, в които прозира дълбока, страстна природа относно научните неща, без да е налице точно познание на предмета. Така „Тайната доктрина“ е книга, съставена от събрани неща, които би трябвало да се изключат, но също и от факти на най-висша мъдрост.
Това става понятно, когато се узнае обяснението на един дълбок познавач и добър познат на госпожа Блаватска37.
Той казва: „Госпожа Блаватска беше една тройственост. Най-напред малка, грозна жена с нелогично мислене, със страстен характер, която винаги се ядосваше от нещо, която всъщност беше добра, любвеобилна и състрадателна, но не би могла да мине за надарена жена. Освен това, когато от нея излизаха най-велики истини тя беше ученичка на Великите Учители. Тогава се променяха нейните черти, жестове, тогава тя беше друга, тогава духовните светове говореха от нея. И имаше една трета страна, това беше едно царствено явление, надвишаващо всичко и предизвикващо страхопочитание.
към текста >>
И днес може би трябва да се наблегне на
един
въпрос: Има ли смисъл в това да се изработи обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П.
Така днес ние напълно изпълняваме задачите на теософското движение като не само признаваме ориенталските вероизповедания и светогледи, но прибавяме към тях и мирогледите, които намират своя израз в откровенията на Синайската планина и в Мистерията на Голгота.
И днес може би трябва да се наблегне на един въпрос: Има ли смисъл в това да се изработи обширно разбиране на истинския импулс, който трябва да лежи в теософското движение и да се прибави към мирогледа на Е. П.
Блаватска онова, което не е могло да бъде дадено в неговото начало, или има смисъл едно специално мнение от извънредно съмнителен характер да се издигне в догма и тя да се означи като всеобхватността на теософското движение? Аз от моя страна открито казвам: Знам, че ще извършим грях по отношение духа на Е. П. Блаватска, който е в духовния свят, ако направим последното. Знам, че няма да се провиним пред този дух, а ще държим сметка за него, ако сторим това, което тя иска днес, ако към теософското движение прибавим онова, което тя не беше в състояние да даде докато беше жива. И аз знам, че не само не ви говоря срещу нея, но говоря в пълно съзвучие с госпожа Блаватска, когато казвам: Бих искал нашето западноевропейско течение да навлезе в това теософско движение.
към текста >>
Те обаче имат предвид това, което като индивидуалност преминава от инкарнация в инкарнация и в една определена инкарнация
един
такъв Бодисатва става Буда.
Ориенталската култура говори само за такива индивидуалности, които са осъществили развитието си, преминавайки през различни инкарнации. Ориенталската култура например говори за Бодисатвите като индивидуалности, които по-бързо от обикновените хора преминават през човешкото развитие.
Те обаче имат предвид това, което като индивидуалност преминава от инкарнация в инкарнация и в една определена инкарнация един такъв Бодисатва става Буда.
Тогава един такъв Бодисатва е толкова напреднал, че когато стане Буда което може да се случи само на Земята той не се нуждае повече от едно плътско тяло. Колкото по-назад се връщаме, толкова повече се има предвид само индивидуалността и по-малко се изтъкват отделните прераждания. Много повече се говори за „Буда“ като за една степен, за едно достойнство, което и другите бодисатви също достигат в течение на живота си, отколкото за историческия Буда, за принца Судходана.
към текста >>
Тогава
един
такъв Бодисатва е толкова напреднал, че когато стане Буда което може да се случи само на Земята той не се нуждае повече от едно плътско тяло.
Ориенталската култура говори само за такива индивидуалности, които са осъществили развитието си, преминавайки през различни инкарнации. Ориенталската култура например говори за Бодисатвите като индивидуалности, които по-бързо от обикновените хора преминават през човешкото развитие. Те обаче имат предвид това, което като индивидуалност преминава от инкарнация в инкарнация и в една определена инкарнация един такъв Бодисатва става Буда.
Тогава един такъв Бодисатва е толкова напреднал, че когато стане Буда което може да се случи само на Земята той не се нуждае повече от едно плътско тяло.
Колкото по-назад се връщаме, толкова повече се има предвид само индивидуалността и по-малко се изтъкват отделните прераждания. Много повече се говори за „Буда“ като за една степен, за едно достойнство, което и другите бодисатви също достигат в течение на живота си, отколкото за историческия Буда, за принца Судходана.
към текста >>
Ние преминахме през една култура, в която изобщо не говорим за индивидуалността, която преминава от
един
живот в друг живот; за западната култура ценност има отделната личност.
На Запад е другояче.
Ние преминахме през една култура, в която изобщо не говорим за индивидуалността, която преминава от един живот в друг живот; за западната култура ценност има отделната личност.
Ние говорим за Сократ, Платон, Цезар, Гьоте, Спиноза, Фихте, Рафаел, Микеланжело и си ги представяме в една инкарнация38. Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за един Сократ, за един Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност. Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което като индивидуалност преминава от един живот в друг живот. Но сега отново заставаме пред необходимостта постепенно да узнаем как през отделните личности преминава вечната индивидуалност. Сега узнаваме как човечеството се стреми да погледне към това, което преминава от една личност в друга личност.
към текста >>
Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за
един
Сократ, за
един
Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност.
На Запад е другояче. Ние преминахме през една култура, в която изобщо не говорим за индивидуалността, която преминава от един живот в друг живот; за западната култура ценност има отделната личност. Ние говорим за Сократ, Платон, Цезар, Гьоте, Спиноза, Фихте, Рафаел, Микеланжело и си ги представяме в една инкарнация38.
Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за един Сократ, за един Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност.
Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което като индивидуалност преминава от един живот в друг живот. Но сега отново заставаме пред необходимостта постепенно да узнаем как през отделните личности преминава вечната индивидуалност. Сега узнаваме как човечеството се стреми да погледне към това, което преминава от една личност в друга личност. Това ще означава ново възпламеняване на човешката душа, едно носещо светлина ново разбиране, което ще се разпространи над човешките души. Това, което ще дойде и ще позволи на хората да разберат отделната човешка душа, можем да го видим в няколко единични примера.
към текста >>
Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което като индивидуалност преминава от
един
живот в друг живот.
На Запад е другояче. Ние преминахме през една култура, в която изобщо не говорим за индивидуалността, която преминава от един живот в друг живот; за западната култура ценност има отделната личност. Ние говорим за Сократ, Платон, Цезар, Гьоте, Спиноза, Фихте, Рафаел, Микеланжело и си ги представяме в една инкарнация38. Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за един Сократ, за един Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност.
Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което като индивидуалност преминава от един живот в друг живот.
Но сега отново заставаме пред необходимостта постепенно да узнаем как през отделните личности преминава вечната индивидуалност. Сега узнаваме как човечеството се стреми да погледне към това, което преминава от една личност в друга личност. Това ще означава ново възпламеняване на човешката душа, едно носещо светлина ново разбиране, което ще се разпространи над човешките души. Това, което ще дойде и ще позволи на хората да разберат отделната човешка душа, можем да го видим в няколко единични примера.
към текста >>
Това, което ще дойде и ще позволи на хората да разберат отделната човешка душа, можем да го видим в няколко
един
ични примера.
Ние не говорим за индивидуалността, която минава от инкарнация в инкарнация, а за личността; ние говорим само за един Сократ, за един Платон, Гьоте и т.н., говорим само за една отделна проява на дадена индивидуалност. Западната култура беше определена да доведе до значимост отделната личност, да я представи свежо и характеристично и да не поглежда към това, което като индивидуалност преминава от един живот в друг живот. Но сега отново заставаме пред необходимостта постепенно да узнаем как през отделните личности преминава вечната индивидуалност. Сега узнаваме как човечеството се стреми да погледне към това, което преминава от една личност в друга личност. Това ще означава ново възпламеняване на човешката душа, едно носещо светлина ново разбиране, което ще се разпространи над човешките души.
Това, което ще дойде и ще позволи на хората да разберат отделната човешка душа, можем да го видим в няколко единични примера.
към текста >>
Да обърнем поглед към
един
такъв образ, какъвто е пророк Илия39.
Да обърнем поглед към един такъв образ, какъвто е пророк Илия39.
Най-напред да разгледаме пророк Илия сам по себе си. Най-същественото обаче, за което става въпрос при пророк Илия, е, че по определен начин той подготви Мистерията на Голгота. Той насочи към това, че Йехова-импулсът е нещо, което може да бъде разбрано и проумяно само в Аза. Той не можеше да покаже цялото значение на човешкия Аз, той е междинна степен в азовото познание между идеята на Мойсей за Йехова и християнската идея за Христос. Така пророк Илия ни се явява като могъщ херолд, като предизвестител на Христовия импулс, на това, което ще се случи чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
По-нататък разглеждаме
един
друг образ.
По-нататък разглеждаме един друг образ.
От страна на западната култура сме свикнали да го разглеждаме като единична личност. Да разгледаме Йоан Кръстител. В западен смисъл той застава пред нас като една конкретна личност. Ние обаче се научаваме да го познаем като херолд на самия Христос, ние опознаваме как е живял като вестител на Христос, като онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо40. Той напълно насочи към това, което ще стане импулс чрез Голгота, че в човешкия Аз ще може да се намери нещо цяло, божествено, че Христовият Аз ще навлиза все повече в човешкия Аз и че този импулс е близо.
към текста >>
От страна на западната култура сме свикнали да го разглеждаме като
един
ична личност.
По-нататък разглеждаме един друг образ.
От страна на западната култура сме свикнали да го разглеждаме като единична личност.
Да разгледаме Йоан Кръстител. В западен смисъл той застава пред нас като една конкретна личност. Ние обаче се научаваме да го познаем като херолд на самия Христос, ние опознаваме как е живял като вестител на Христос, като онзи, който пръв е изговорил думите: Променете вашата духовна нагласа, защото небесното царство е близо40. Той напълно насочи към това, което ще стане импулс чрез Голгота, че в човешкия Аз ще може да се намери нещо цяло, божествено, че Христовият Аз ще навлиза все повече в човешкия Аз и че този импулс е близо. Чрез духовно-научното познание научаваме, че е истина това, което е загатнато в Библията: Същата индивидуалност, която е живяла в пророк Илия, живя и в Йоан Кръстител.
към текста >>
Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през
един
от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството.
Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството.
Това е образът на Рафаел. Той беше роден на един Разпети петък, като че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък. Какво може да узнае западната култура в смисъла на духовната наука от образа на Рафаел? Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време. Пред погледа на Рафаел е стояло това, което четем в „Деяния на апостолите“.
към текста >>
Той беше роден на
един
Разпети петък, като че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък.
Обърнем ли поглед нататък, ще намерим онзи своеобразен образ на Средновековието, който е роден за да се види външно, че по особен начин е свързан с духовния свят през един от Великденските празнични дни на 1483 година и който още млад е починал през тридесет и седмата си година, който така мощно е действал чрез това, което е дал на човечеството. Това е образът на Рафаел.
Той беше роден на един Разпети петък, като че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък.
Какво може да узнае западната култура в смисъла на духовната наука от образа на Рафаел? Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време. Пред погледа на Рафаел е стояло това, което четем в „Деяния на апостолите“. Един от атиняните пристъпва и казва дори жестовете са изобразени там: „Вие, граждани на Атина, вие принасяхте във външни знаци жертви на Боговете. Но има едно познание за онзи Бог, който живее и твори във всичко живо.
към текста >>
Един
от атиняните пристъпва и казва дори жестовете са изобразени там: „Вие, граждани на Атина, вие принасяхте във външни знаци жертви на Боговете.
Това е образът на Рафаел. Той беше роден на един Разпети петък, като че ли да покаже, че е свързан с това, което се празнува на Разпети петък. Какво може да узнае западната култура в смисъла на духовната наука от образа на Рафаел? Когато разгледаме този образ със средствата на духовната наука, можем да узнаем, че той е допринесъл за разпространяването на християнството, за навлизането на едно вътрешно християнство в сърцата и душевността на хората и то повече от всички теологически интерпретатори, повече от всички кардинали и папи на неговото време. Пред погледа на Рафаел е стояло това, което четем в „Деяния на апостолите“.
Един от атиняните пристъпва и казва дори жестовете са изобразени там: „Вие, граждани на Атина, вие принасяхте във външни знаци жертви на Боговете.
Но има едно познание за онзи Бог, който живее и твори във всичко живо. Това е Христос, който премина през смъртта и възкръсна и чрез това даде на хората импулса на Възкресението. „ Някои не слушаха, а други се учудваха. В душата на Рафаел всичко това се превърна в онази картина, която днес виждаме във Ватикана под неправилното име „Атинската школа“41. В действителност там е показан образът на апостол Павел, който поучава атиняните относно същността на християнството.
към текста >>
Колко малко той е бил разбиран някога, можем да видим от случая как в Дрезден Гьоте даже не се е възхитил на „Сикстинската мадона“42, понеже бил чул от чиновника на музея разпространеното тогава мнение, че детето Исус имало в израза на лицето си нещо простовато, двата ангела долу са можели да бъдат нарисувани само от
един
некадърник, самата мадона не е възможно да е била нарисувана от Рафаел, тя сигурно е била заличена и наново нарисувана.
Когато вземем другите картини на Рафаел, трябва да кажем: От това, което папите и кардиналите са направили, каквото са дали на човечеството, наистина нищо не е останало. В тогавашното време Рафаел е рисувал така, че творбите му едва днес истински заживяват.
Колко малко той е бил разбиран някога, можем да видим от случая как в Дрезден Гьоте даже не се е възхитил на „Сикстинската мадона“42, понеже бил чул от чиновника на музея разпространеното тогава мнение, че детето Исус имало в израза на лицето си нещо простовато, двата ангела долу са можели да бъдат нарисувани само от един некадърник, самата мадона не е възможно да е била нарисувана от Рафаел, тя сигурно е била заличена и наново нарисувана.
Ние можем да разгледаме цялата литература на 18-то столетие и няма да намерим почти нищо за Рафаел, даже Волтер не го споменава43.
към текста >>
Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно
един
ствено изключение.
А днес! Днес хората могат да са протестанти, католици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души. В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му.
Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение.
Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>
Един
детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона.
Днес хората могат да са протестанти, католици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души. В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение.
Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона.
Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>
Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при
един
човек.
В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона.
Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек.
Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>
Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това
един
ствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек.
Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>
Колко хубаво е, че западната култура през
един
определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот!
И когато така се разглежда образа на Рафаел, който е живял през изминалите столетия и живее и днес, и се погледне към това, което днес е тук и това, което вече е разрушено от неговите произведения, и човек се замисли, че всичко, което е тук в материалното, ще премине пътя на нетрайността, ще отпадне, тогава човек знае, че това, което живее в тези картини, преди те да се разрушат, ще бъде поето в душите на хората. За много от следващите столетия ще има репродукции, но което може да даде представа за личността на Рафаел, за това какво е бил Рафаел, какво сам е направил неговите произведения това ще се разпилее, ще стане на прах, ще отмине. И нищо земно, нищо на нашата Земя не е в състояние да го запази. Но чрез духовната наука ни става ясно, че това, което живее като индивидуалност в Рафаел, каквото тази индивидуалност си е изработила, се запазва и изработеното отново ще се появи с нея. И когато узнаем, че същата тази индивидуалност отново се появява в поета Новалис44 и вземем ли първото предвестие на Новалис, което се появява като зора на една нова, жива идея за Христос, тогава ще си кажем: Дълго време преди във външния свят да изчезне това, което е направил Рафаел, дълго време преди това тази индивидуалност ще бъде отново тук, за да даде в нова форма онова, което има да даде на човечеството.
Колко хубаво е, че западната култура през един определен период разглежда само отделната ограничена личност, колко хубаво е, че ние се научаваме да обичаме дадена личност в нейния отделен живот!
Колко безкрайно се обогатява нашата душевност, когато се научаваме как вечното в човека преминава от една личност в друга личност! И макар че тези личности ни изглеждат толкова различни, все пак ще съумеем да ги разберем чрез това, което духовното познание ни дава като конкретни факти за човешкото прераждане и карма. Не толкова от общите понятия и учения ще има полза човечеството, колкото точно от това, което може да хвърли светлина в детайлите. Тогава някои неща, които могат да се постигнат само чрез интуитивното виждане и чрез окултното изследване, ще могат да се прибавят към другите факти и тогава най-после можем да насочим поглед към самата Мистерия на Голгота, можем да си припомним, че в тридесетата година от живота на Исус от Назарет Христос е навлязъл в него и е преминал през Мистерията на Голгота.
към текста >>
Само че тогава то се съ
един
ява с него.
Когато днес се говори, че Христовото същество не може да се въплъти в едно физическо тяло, трябва да се каже, че това всъщност изобщо никога не е било твърдяно. Защото и тогава физическото тяло на Исус от Назарет беше обвивката, в която слезе духовното Христово Същество. Тук положението не е същото, както при други индивидуалности, които сами си изграждат тяхното тяло; в тялото, което подготвя Исус от Назарет, едва по-късно се спуска Христовото Същество.
Само че тогава то се съединява с него.
Значи ние тук всъщност също не можем да говорим за физическо въплътяване на Христос. За познавача това са неща, разбиращи се от само себе си.
към текста >>
Този образ се разпръсква след смъртта, той е
един
мираж, който застава пред човека като външен образ на човешкото тяло.
Сега се запитваме за нещо друго. Ние учихме, че човекът в своя образ на Земята трябва да го взимаме за майа.
Този образ се разпръсква след смъртта, той е един мираж, който застава пред човека като външен образ на човешкото тяло.
Но външният образ на физическото тяло няма да остане повече тук на Земята, също както няма да останат и физическите тела на растенията, на животните и на минералите. Физическите тела ще преминат в това, което се разпръсква, което става световен прах. Това, което се вижда, напълно ще изчезне, физическата Земя няма повече да я има. А етерните тела? Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има.
към текста >>
Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съ
един
ено със Земята, с което човешките души ще се об
един
ят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух.
А етерните тела? Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има. Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда? Нищо, съвсем нищо няма да остане, нищо от самия него, нищо от съществата на другите природни царства. Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен.
Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съединено със Земята, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух.
Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от Земята.
към текста >>
Той ще бъде
един
ствената реалност, която ще може да остане от Земята.
Те имат смисъл само докато обновяват физическите тела; и тях няма да ги има. Когато Земята достигне до целта си, какво тогава ще остане от всичко, което човек вижда? Нищо, съвсем нищо няма да остане, нищо от самия него, нищо от съществата на другите природни царства. Когато духовното се освободи, от материята няма да остане нищо, освен безформен прах, понеже само духът е действителен. Но едно нещо ще остане действително, което по-рано не е било съединено със Земята, с което човешките души ще се обединят, само едно тогава ще е действително: Христовият Дух.
Той ще бъде единствената реалност, която ще може да остане от Земята.
към текста >>
Не както това става при хората, но също и Христос ще има
един
вид одухотворено физическо тяло,
един
вид етерно тяло и
един
вид астрално тяло.
По времето на Мистерията на Голгота, като импулс и същевременно като душата на Земята, той се е спуснал в Земната сфера. Също и при Христос трябва да се създаде това, което би могло да се нарече негови обвивки. От какво едно такова същество си взема своите обвивки?
Не както това става при хората, но също и Христос ще има един вид одухотворено физическо тяло, един вид етерно тяло и един вид астрално тяло.
От какво ще се състоят тези тела?
към текста >>
Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съ
един
ява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света.
То е онова, което гръцките философи виждаха като началото на всички философии учудването и удивлението. Когато сме достигнали до познанието, тогава всъщност вече е преминало онова, което има ценност за душата.
Хората, които могат да се удивляват пред великото знание и истините за духовния свят, запечатват в себе си едно чувство на учудване и това, което те запечатват, в течение на времето изгражда една сила, която представлява сила, привличаща Христовия импулс: Христовият импулс се съединява с отделната човешка душа дотолкова, доколкото тази душа може да се удивлява пред тайните на света.
Христос изгражда своето астрално тяло в земното развитие от всички онези чувства, които са живели като удивление в отделните човешки души.
към текста >>
Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в
един
кош обичта и сексуалността.
Второто, което човешките души трябва да изградят, чрез което да привлекат Христовия импулс, са всички чувства на състрадание. И всеки път, когато в душата се появи чувство на състрадание или на споделена радост, се образува една привличаща сила за Христовия импулс и чрез състраданието и обичта Христос се свързва с душата на човека. Състрадание и обич са сили, от които Христос оформя своето етерно тяло до края на земното развитие. По отношение на състраданието и обичта би могло да се говори почти за една програма грубо казано, която в бъдеще трябва да бъде изпълнена от духовната наука. Материализмът днес доведе в това отношение което преди никога не е ставало на Земята -до една позорна наука.
Най-лошото, което се извършва днес, е да се хвърлят в един кош обичта и сексуалността.
Това е най-лошото постижение на материализма, най-дяволската черта на настоящето. Нещата, които са направени в тази област, ще трябва първо да се изчистят. Сексуалността и обичта в тяхното истинско значение нямат какво общо да търсят. Сексуалността може да се прибави към обичта, но няма нищо общо с чистата истинска обич. Науката стигна до истинско безобразие като доведе до възникването на определена литература, която се занимава с това да свърже тези две неща, които изобщо не стоят във взаимна връзка.
към текста >>
Едно трето нещо, което като от
един
висш свят се влива в човешката душа, е съвестта, на която човек се подчинява, на която дава по-висока оценка, отколкото на своите собствени индивидуални морални инстинкти.
Едно трето нещо, което като от един висш свят се влива в човешката душа, е съвестта, на която човек се подчинява, на която дава по-висока оценка, отколкото на своите собствени индивидуални морални инстинкти.
С нея Христос се свързва най-силно; от импулсите на съвестта в отделната човешка душа Христос изгражда своето физическо тяло.
към текста >>
Така
един
израз в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“45, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората.
Така един израз в Библията става напълно реален, когато се знае, че от състраданието и обичта в хората се изгражда жизненото тяло на Христос: „Каквото направите на най-незначителния от моите братя, го правите на мен“45, защото Христос ще образува своето жизнено тяло до края на земното развитие от състраданието и обичта на хората.
Както Христос изгражда своето астрално тяло от удивлението и учудването, както той изгражда своето физическо тяло от съвестта, така той изгражда и своето етерно тяло от чувствата на състрадание и обич.
към текста >>
Понеже веднъж ще се разреши
един
голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота.
Защо точно сега можем да кажем такива неща?
Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота.
Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус. Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ. Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>
Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи
един
образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
Защо точно сега можем да кажем такива неща? Понеже веднъж ще се разреши един голям проблем за хората, а именно да се представи образът на Христос, какъвто е в действителност в различните области на живота. Чак тогава ще може да се види какъв е той, когато се вземат под внимание някои неща, които изнася духовното изследване; тогава няма да се гледа назад към това, което е било в Палестина там Христос използваше обвивките на Исус.
Когато след дълго задълбочаване в духовно-научната идея за Христос веднъж се опита да бъде представен Христос, тогава ще се получи един образ, по който ще се познае, че в неговото лице се съдържа нещо, което всяко изкуство може да се стреми, ще трябва и ще се стреми да изобрази; в неговото лице ще се съдържа нещо от победата на силите, които се намират само в лицето, над всички други сили в човешкия образ.
Когато хората ще могат да изграждат едно око, което живее и излъчва само състрадание, една уста, която не е приспособена само да яде, а да изговаря онези думи, изпълнени с истина, които са израз на човешката съвест и когато ще могат да се изграждат едно чело, което не е хубаво и високо, а е хубаво поради ясното оформяне на това, което изпъква навън към това между очите, което наричаме „лотосовият цвят“ когато някога всичко това може да се изгради, тогава ще разберем защо пророкът казва: „Той е без образ и красота.“46 Това означава не красота, а онова, което ще победи разложението: Образът на Христос, където всичко е състрадание, всичко е обич, всичко е съвест.
към текста >>
6.
За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Можем да посочим
един
конкретен пример.
Можем да посочим един конкретен пример.
Да вземем например отношенията на двама души, които имат различни вероизповедания, да речем християнство и будизъм. Същото, което можем да кажем относно християни и будисти, които тук ще ни послужат като класически пример, можем естествено да кажем за мирогледите на двама души, живеещи тук в Европа; защото това, което важи за голямото, чрез духовното познание ще важи също и за малкото. Как се отнасят християните и будистите един към друг, така както принадлежат към ортодоксалните си вероизповедания? Християнинът вярва, че будистът може да стане блажен, само ако приеме християнството във формата, която то има сега. Така изглеждат мисионерските дейности на християните сред будистите; те внасят своето специално вероизповедание сред тях.
към текста >>
Как се отнасят християните и будистите
един
към друг, така както принадлежат към ортодоксалните си вероизповедания?
Можем да посочим един конкретен пример. Да вземем например отношенията на двама души, които имат различни вероизповедания, да речем християнство и будизъм. Същото, което можем да кажем относно християни и будисти, които тук ще ни послужат като класически пример, можем естествено да кажем за мирогледите на двама души, живеещи тук в Европа; защото това, което важи за голямото, чрез духовното познание ще важи също и за малкото.
Как се отнасят християните и будистите един към друг, така както принадлежат към ортодоксалните си вероизповедания?
Християнинът вярва, че будистът може да стане блажен, само ако приеме християнството във формата, която то има сега. Така изглеждат мисионерските дейности на християните сред будистите; те внасят своето специално вероизповедание сред тях. По съответния начин се държи и ортодоксалният будист. Да предположим, че двамата биха станали антропософи. Как християнинът, като антропософски християнин, може да се отнася към будистите?
към текста >>
Този, който се занимава с това като духовно-научен изследовател, търси централното ядро в отделните вероизповедания, той търси това, което се съдържа в
един
един
ствен нюанс, но наистина като въз-приемаем нюанс в едно или в друго религиозно вероизповедание.
Да речем, той чуе това, което принадлежи към най-главните неща в будизма и което всъщност правилно се разбира само от този, който сам живее в будизма. Днес от два източника може да се научи нещо за това, което може да се обозначи като съдържание на различните религиозни вероизповедания: от хората, които се занимават със сравнителната религиозна наука и от тези, които по духовно-научен начин вникват в съдържанието на различните вероизповедания. Когато се погледне към тези, които се занимават със сравняващата религиите наука, трябва да се каже, че те са изключително работливи и дейни хора, които се грижат за научното сравнение на различните религиозни вероизповедания. Но когато те сравняват тези религиозни вероизповедания, се вижда нещо съвсем особено; тогава това, което те търсят, дори и да не си признават, всъщност е само неистината за различните вероизповедания. Хората търсят каквото не е истина, те търсят това, което е било възприето точно в детските години на различните религиозни вероизповедания.
Този, който се занимава с това като духовно-научен изследовател, търси централното ядро в отделните вероизповедания, той търси това, което се съдържа в един единствен нюанс, но наистина като въз-приемаем нюанс в едно или в друго религиозно вероизповедание.
Той търси това, което е истина в отделните вероизповедания, а не това, което е погрешно.
към текста >>
Неговата присъда е гротескна и показва, че не винаги на
един
учен е необходимо непременно да се опира твърдо на логиката.
Какво каза тогава Макс Мюлер?
Неговата присъда е гротескна и показва, че не винаги на един учен е необходимо непременно да се опира твърдо на логиката.
Той е на мнение, че хората следват Блаватска, която им дава само погрешна представа за ориенталските религии, без да се съобразява с верните представи за тях, които например той, Макс Мюлер дава. И той употребява следното сравнение: Ако хората видят на улицата едно истинско прасе, което грухти, няма особено да се учудят, но ако видят човек, който грухти като прасе, това прави впечатление. Той иска да сравни това, което по естествен начин показва религиозните системи, именно неговия начин на сравняване на религиите с прасето, което грухти по естествен начин не аз правя сравнението и искаше да сравни това, което Е. П. Блаватска даде, с един човек, който така грухти. Не искам да говоря за изискаността на сравнението, понеже то не ми изглежда особено логично, но аз бих бил изненадан, ако ме срещне един човек, който така сполучливо би могъл да грухти.
към текста >>
Блаватска даде, с
един
човек, който така грухти.
Какво каза тогава Макс Мюлер? Неговата присъда е гротескна и показва, че не винаги на един учен е необходимо непременно да се опира твърдо на логиката. Той е на мнение, че хората следват Блаватска, която им дава само погрешна представа за ориенталските религии, без да се съобразява с верните представи за тях, които например той, Макс Мюлер дава. И той употребява следното сравнение: Ако хората видят на улицата едно истинско прасе, което грухти, няма особено да се учудят, но ако видят човек, който грухти като прасе, това прави впечатление. Той иска да сравни това, което по естествен начин показва религиозните системи, именно неговия начин на сравняване на религиите с прасето, което грухти по естествен начин не аз правя сравнението и искаше да сравни това, което Е. П.
Блаватска даде, с един човек, който така грухти.
Не искам да говоря за изискаността на сравнението, понеже то не ми изглежда особено логично, но аз бих бил изненадан, ако ме срещне един човек, който така сполучливо би могъл да грухти. Аз не бих употребил също и другото сравнение на сравняващата религиите наука със споменатото животно, наистина е учудващо, че Макс Мюлер сам го употребява.
към текста >>
Не искам да говоря за изискаността на сравнението, понеже то не ми изглежда особено логично, но аз бих бил изненадан, ако ме срещне
един
човек, който така сполучливо би могъл да грухти.
Неговата присъда е гротескна и показва, че не винаги на един учен е необходимо непременно да се опира твърдо на логиката. Той е на мнение, че хората следват Блаватска, която им дава само погрешна представа за ориенталските религии, без да се съобразява с верните представи за тях, които например той, Макс Мюлер дава. И той употребява следното сравнение: Ако хората видят на улицата едно истинско прасе, което грухти, няма особено да се учудят, но ако видят човек, който грухти като прасе, това прави впечатление. Той иска да сравни това, което по естествен начин показва религиозните системи, именно неговия начин на сравняване на религиите с прасето, което грухти по естествен начин не аз правя сравнението и искаше да сравни това, което Е. П. Блаватска даде, с един човек, който така грухти.
Не искам да говоря за изискаността на сравнението, понеже то не ми изглежда особено логично, но аз бих бил изненадан, ако ме срещне един човек, който така сполучливо би могъл да грухти.
Аз не бих употребил също и другото сравнение на сравняващата религиите наука със споменатото животно, наистина е учудващо, че Макс Мюлер сам го употребява.
към текста >>
Да вземем
един
очебиен момент в будизма: Будистът знае, ако е разбрал същността на своето вероизповедание, че има Бодисатви и че
един
Бодисатва, като една индивидуалност, в определен момент започва да се развива по-бързо от другите човешки индивидуалности и после се издига до Буда.
Духовната наука ни запознава с истинското ядро на различните религии.
Да вземем един очебиен момент в будизма: Будистът знае, ако е разбрал същността на своето вероизповедание, че има Бодисатви и че един Бодисатва, като една индивидуалност, в определен момент започва да се развива по-бързо от другите човешки индивидуалности и после се издига до Буда.
Буда е общо име за всички онези, които в една телесна инкарнация се издигат от Бодисатва до Буда. И един от тях, който особено е отличен с името Буда, е точно синът на Судходана Гаутама Буда. И за него трябва да признаем, както за всеки Буда, че когато в двадесет и деветата година от своя живот той постига достойната степен Буда, тогава тази инкарнация, в която това се случва, е последната инкарнация и след това повече не трябва да слиза в едно земно въплъщение. Това будистът го възприема като истина. Като детска игра ще изглежда то за сравняващите религиите изследователи.
към текста >>
И
един
от тях, който особено е отличен с името Буда, е точно синът на Судходана Гаутама Буда.
Духовната наука ни запознава с истинското ядро на различните религии. Да вземем един очебиен момент в будизма: Будистът знае, ако е разбрал същността на своето вероизповедание, че има Бодисатви и че един Бодисатва, като една индивидуалност, в определен момент започва да се развива по-бързо от другите човешки индивидуалности и после се издига до Буда. Буда е общо име за всички онези, които в една телесна инкарнация се издигат от Бодисатва до Буда.
И един от тях, който особено е отличен с името Буда, е точно синът на Судходана Гаутама Буда.
И за него трябва да признаем, както за всеки Буда, че когато в двадесет и деветата година от своя живот той постига достойната степен Буда, тогава тази инкарнация, в която това се случва, е последната инкарнация и след това повече не трябва да слиза в едно земно въплъщение. Това будистът го възприема като истина. Като детска игра ще изглежда то за сравняващите религиите изследователи. Антропософът обаче, който се е запознал с тайните на религиите във всички области, няма така да пристъпи към Буда, а ще знае, че такъв факт е истина. И също както един вярващ будист, антропософът застава срещу будизма и казва: Да, аз знам, че това е така при Бодисатвите, които се издигат до Буда, знам, че те повече няма нужда да се въплъщават.
към текста >>
И също както
един
вярващ будист, антропософът застава срещу будизма и казва: Да, аз знам, че това е така при Бодисатвите, които се издигат до Буда, знам, че те повече няма нужда да се въплъщават.
И един от тях, който особено е отличен с името Буда, е точно синът на Судходана Гаутама Буда. И за него трябва да признаем, както за всеки Буда, че когато в двадесет и деветата година от своя живот той постига достойната степен Буда, тогава тази инкарнация, в която това се случва, е последната инкарнация и след това повече не трябва да слиза в едно земно въплъщение. Това будистът го възприема като истина. Като детска игра ще изглежда то за сравняващите религиите изследователи. Антропософът обаче, който се е запознал с тайните на религиите във всички области, няма така да пристъпи към Буда, а ще знае, че такъв факт е истина.
И също както един вярващ будист, антропософът застава срещу будизма и казва: Да, аз знам, че това е така при Бодисатвите, които се издигат до Буда, знам, че те повече няма нужда да се въплъщават.
Това е едно от правилата на твоята религиозна общност, аз го признавам, както ти самият и след като аз го признавам, мога с почитание да повдигна погледа си към Буда, също както самият ти. Това означава, че антропософският християнин напълно започва да разбира какво казва будистът и той също като него изпитва същите усещания и чувства, той ги споделя с него и те се разбират в това отношение.
към текста >>
Да приемем, че този антропософски будист чуе това, което
един
такъв християнин знае относно самия Христов импулс.
Да вземем другия случай, когато будистът стане антропософ и се научи да познава това, което християнинът, издигнал се над тесните граници на ортодоксалната гледна точка, знае за християнството.
Да приемем, че този антропософски будист чуе това, което един такъв християнин знае относно самия Христов импулс.
Той чува, че в християнството, в християнската езотерика се знае как веднъж в течение на земното развитие, към човека, в неговото собствено развитие се е включило това, което наричаме Луцифер*; той чува още, че чрез това, човешкото същество е слязло по-надолу отколкото би слязло, ако не би имало никакво Луциферично влияние; той чува, че всъщност това е нещо, на което ние поглеждаме като към една работа на Боговете, когато погледнем съпротивата, бунта на Луцифер срещу прогресивните божествени сили. Значи, ние поглеждаме към нещо, което засяга Боговете. И тогава чуваме от християнина, който наистина разбира своето християнство, че уравновесяването на това засягащо Боговете събитие, което се е разиграло между прогресивните Богове и Луцифер, трябваше да настъпи чрез това, което ние наричаме Мистерията на Голгота. Но защо? /*това, което се нарича Луцифер.
към текста >>
То се отличава от същността на самия Луцифер, защото то е само нашата представа, само създаденото от нас понятие в
един
определен момент.
Той чува, че в християнството, в християнската езотерика се знае как веднъж в течение на земното развитие, към човека, в неговото собствено развитие се е включило това, което наричаме Луцифер*; той чува още, че чрез това, човешкото същество е слязло по-надолу отколкото би слязло, ако не би имало никакво Луциферично влияние; той чува, че всъщност това е нещо, на което ние поглеждаме като към една работа на Боговете, когато погледнем съпротивата, бунта на Луцифер срещу прогресивните божествени сили. Значи, ние поглеждаме към нещо, което засяга Боговете. И тогава чуваме от християнина, който наистина разбира своето християнство, че уравновесяването на това засягащо Боговете събитие, което се е разиграло между прогресивните Богове и Луцифер, трябваше да настъпи чрез това, което ние наричаме Мистерията на Голгота. Но защо? /*това, което се нарича Луцифер.
То се отличава от същността на самия Луцифер, защото то е само нашата представа, само създаденото от нас понятие в един определен момент.
С нашите по-нататъшни занимания, с нашето все по-задълбочено мислене, обхващащо истините за духовния свят, дадени ни от духовно-научния изследовател, се разширява понятието създадено от нас за определения момент, а едва когато постигнем самостоятелното изживяване в духовните светове и възприемането на живите духовни същности, чак тогава ще узнаем какво представлява Луцифер Бел пр/.
към текста >>
В
един
свръхсетивен свят няма смърт, доколкото свръхсетивните светове са достъпни за човека с неговото ясновидско съзнание.
В своята настояща форма смъртта и всичко свързано с нея наистина е дошло чрез Луциферичното влияние. Смъртта обаче е нещо, което може да се срещне само във физическия свят.
В един свръхсетивен свят няма смърт, доколкото свръхсетивните светове са достъпни за човека с неговото ясновидско съзнание.
Даже и груповите души на животните не умират; те само метаморфозират. Има само метаморфоза, но не и това, което наричаме смърт. Разлагането, разпадането на една част от дадено същество, смърт има само във физическия свят. За компенсация е трябвало това може само да се загатне едно надземно същество да изстрада смъртта, за да се прокара моста между Боговете и хората, един вид компенсация за луциферическия бунт. За да се победи Луцифер, е трябвало божественото да мине през смъртта; затова е трябвало то да слезе на Земята.
към текста >>
За компенсация е трябвало това може само да се загатне едно надземно същество да изстрада смъртта, за да се прокара моста между Боговете и хората,
един
вид компенсация за луциферическия бунт.
Смъртта обаче е нещо, което може да се срещне само във физическия свят. В един свръхсетивен свят няма смърт, доколкото свръхсетивните светове са достъпни за човека с неговото ясновидско съзнание. Даже и груповите души на животните не умират; те само метаморфозират. Има само метаморфоза, но не и това, което наричаме смърт. Разлагането, разпадането на една част от дадено същество, смърт има само във физическия свят.
За компенсация е трябвало това може само да се загатне едно надземно същество да изстрада смъртта, за да се прокара моста между Боговете и хората, един вид компенсация за луциферическия бунт.
За да се победи Луцифер, е трябвало божественото да мине през смъртта; затова е трябвало то да слезе на Земята.
към текста >>
Това е
един
ствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер.
Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората.
Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване.
към текста >>
Този
един
ствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер. Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората.
Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък.
Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек.
към текста >>
Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в
един
факт.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер. Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората. Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство.
Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт.
Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос. Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт.
към текста >>
Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност:
един
факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта.
Това, което се е случило чрез Мистерията на Голгота, значи е работа на Боговете, чрез която е създадена компенсация за делото на Луцифер. Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората. Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт.
Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта.
Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос. Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт. Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет!
към текста >>
Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие,
един
факт, едно изживяване.
Това е единствената работа на Боговете, която се представя пред очите на хората. Този единствен по рода си импулс, който не бива да се взима по друг начин, освен като преминаване на божественото през смъртта на физическия план и излъчването на Христовия импулс в духовната атмосфера на Земята от този момент нататък. Този, който познава християнството, разглежда това като прасъщността на това християнство. Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта.
Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване.
Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос. Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт. Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет! Но тези, които като будисти станат антропософи, те разбират, че в християнството става въпрос за Събитието на Голгота и те ще отвърнат на християнина по същия начин, по който и той се е отнесъл към тях.
към текста >>
Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за
един
факт.
Християнството, обхванато в дълбокия му смисъл, се отличава от всички други религии поради това, че другите религии като главен факт в тяхното зараждане виждат някой религиозен основател, една личност; докато християнството вижда същественото не в личността на Исус от Назарет, а в личността на този основател вижда само носителя на Христовия импулс, християнството вижда същественото в един факт. Това трябва да се обхване с възможно най-голяма интензивност: един факт, който е трябвало веднъж да се появи в земното развитие преминаването на божественото през смъртта. Това е, което е особен нюанс на истината в християнството: Че в началото му е поставена не една индивидуалност, а едно събитие, един факт, едно изживяване. Затова естествено е без значение, когато ни се каже: Вижте, Исус от Назарет има всякакви страсти, още има всякакви качества, които според ориенталските изисквания не бива да има, да речем, някой напреднал човек. За това изобщо не става въпрос.
Този, който се притеснява от това, не разбира нищо от християнството; защото в християнството изобщо не става въпрос за Исус от Назарет, а за Събитието на Голгота, за един факт.
Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет! Но тези, които като будисти станат антропософи, те разбират, че в християнството става въпрос за Събитието на Голгота и те ще отвърнат на християнина по същия начин, по който и той се е отнесъл към тях. Те ще кажат: Точно както ти сам признаваш, че има Бодисатви, които като индивидуалности се развиват, издигат се до Буда и тогава не се нуждаят от въплътяване, то и ние признаваме, че някога в развитието на човека се е случило едно такова преминаване на божественото през смъртта. Ти признаваш истината в нашата религия и ние признаваме истината в твоята религия. Така и двамата се разбират.
към текста >>
Те не биха се разбирали и биха се скарали, ако например дойдат християни, които мислят, че са станали антропософи и биха казали: Не ти вярвам, че
един
Буда няма да се появи повече във физическо тяло, а предполагам, че след известно време Буда отново ще дойде в едно физическо тяло.
Оставете спокойно другите основатели на религии да имат лични качества, които се харесват повече на другите народи от тези на Исус от Назарет! Но тези, които като будисти станат антропософи, те разбират, че в християнството става въпрос за Събитието на Голгота и те ще отвърнат на християнина по същия начин, по който и той се е отнесъл към тях. Те ще кажат: Точно както ти сам признаваш, че има Бодисатви, които като индивидуалности се развиват, издигат се до Буда и тогава не се нуждаят от въплътяване, то и ние признаваме, че някога в развитието на човека се е случило едно такова преминаване на божественото през смъртта. Ти признаваш истината в нашата религия и ние признаваме истината в твоята религия. Така и двамата се разбират.
Те не биха се разбирали и биха се скарали, ако например дойдат християни, които мислят, че са станали антропософи и биха казали: Не ти вярвам, че един Буда няма да се появи повече във физическо тяло, а предполагам, че след известно време Буда отново ще дойде в едно физическо тяло.
Това би било абсурдно за този, който познава будизма в неговата същност. Невъзможно би било да се изисква от будиста да вярва, че неговият Буда отново може да се появи в плът. Будистът би казал: Ти не разбираш будизма. И напълно естествено е и не би могло да се спори, че подобно на този, който не познава будизма и твърди, че един Буда би дошъл отново в плът, този, който не разбира християнството, ще твърди, че Христос би могъл отново да слезе в плът47, той не разбира, че тук става въпрос за един единствен живот на едно божествено същество на Земята, точно за тази цел то е трябвало да премине през смъртта във физически план. Така тук става въпрос за взаимно разбирателство на хората по цялата Земя, за истинско разбиране, чрез което ще се възцари мир.
към текста >>
И напълно естествено е и не би могло да се спори, че подобно на този, който не познава будизма и твърди, че
един
Буда би дошъл отново в плът, този, който не разбира християнството, ще твърди, че Христос би могъл отново да слезе в плът47, той не разбира, че тук става въпрос за
един
един
ствен живот на едно божествено същество на Земята, точно за тази цел то е трябвало да премине през смъртта във физически план.
Така и двамата се разбират. Те не биха се разбирали и биха се скарали, ако например дойдат християни, които мислят, че са станали антропософи и биха казали: Не ти вярвам, че един Буда няма да се появи повече във физическо тяло, а предполагам, че след известно време Буда отново ще дойде в едно физическо тяло. Това би било абсурдно за този, който познава будизма в неговата същност. Невъзможно би било да се изисква от будиста да вярва, че неговият Буда отново може да се появи в плът. Будистът би казал: Ти не разбираш будизма.
И напълно естествено е и не би могло да се спори, че подобно на този, който не познава будизма и твърди, че един Буда би дошъл отново в плът, този, който не разбира християнството, ще твърди, че Христос би могъл отново да слезе в плът47, той не разбира, че тук става въпрос за един единствен живот на едно божествено същество на Земята, точно за тази цел то е трябвало да премине през смъртта във физически план.
Така тук става въпрос за взаимно разбирателство на хората по цялата Земя, за истинско разбиране, чрез което ще се възцари мир. Размирици ще се появят, когато се твърди спрямо будистите, че Буда ще се появи отново в плът; размирици ще се посадят, когато се твърди, че Христос би могъл отново да се въплъти. Такива неща би трябвало силно да си отмъстят, понеже са невъзможности относно това, което наистина живее в човешкото развитие. Гротескно би било, когато някой дори иска да твърди, че Христос пак ще трябва да дойде и хората сега би трябвало по-добре да го разберат, отколкото някога и че те би трябвало по-добре да се подготвят за него, а не да го умъртвяват; такъв човек нищо не разбира, защото тук нещата опират точно до умъртвяването, и че без него не би имало никакво християнство! Добрата воля за взаимно разбиране наистина довежда до разбиране и ние виждаме как духовната наука може да бъде инструмент, за да се търси основното ядро в отделните религиозни вероизповедания.
към текста >>
Точно чрез това, че опознаваме разнообразието, което е дадено на човечеството в различните религии и отнасяме към него онова, което като ядро на истината ни се дава чрез духовната наука, точно така ние постигаме
един
вид синтеза, съ
един
яване на различните мирогледи в нашето време.
Гротескно би било, когато някой дори иска да твърди, че Христос пак ще трябва да дойде и хората сега би трябвало по-добре да го разберат, отколкото някога и че те би трябвало по-добре да се подготвят за него, а не да го умъртвяват; такъв човек нищо не разбира, защото тук нещата опират точно до умъртвяването, и че без него не би имало никакво християнство! Добрата воля за взаимно разбиране наистина довежда до разбиране и ние виждаме как духовната наука може да бъде инструмент, за да се търси основното ядро в отделните религиозни вероизповедания. Когато човек иска, го намира. От там то се превръща в послание за мир по целия свят. Духовната наука ще изгради към материалното културно тяло, което днес в индустриално и търговско отношение е разпространено по цялата Земя, една разпространена по цялата Земя културна душа.
Точно чрез това, че опознаваме разнообразието, което е дадено на човечеството в различните религии и отнасяме към него онова, което като ядро на истината ни се дава чрез духовната наука, точно така ние постигаме един вид синтеза, съединяване на различните мирогледи в нашето време.
към текста >>
Там се говори за
един
Бодисатва; но
един
Бодисатва не е някой, който живее от годината на раждането до годината на смъртта, а е
един
, който отново и отново идва и тогава се издига до Буда; говори се за Бодисатви, как те са се появявали в човешкото развитие по различно време.
Проследим ли повече ориенталския начин на мислене, именно онзи, който има най-много последователи, будизма, ще видим една характерна черта. Там главният интерес на хората се обръща към това, което се нарича преминаване през различните инкарнации.
Там се говори за един Бодисатва; но един Бодисатва не е някой, който живее от годината на раждането до годината на смъртта, а е един, който отново и отново идва и тогава се издига до Буда; говори се за Бодисатви, как те са се появявали в човешкото развитие по различно време.
Повече се генерализира, повече се обхващат индивидуалностите, които остават. А как изглежда досегашният западен мироглед? Точната противоположност. Когато хората говореха за Сократ, Платон Рафаел, Микеланджело, те имаха предвид личности и западното виждане представяше пред погледа като най-значителното, именно ограничените в себе си същества. Това имаше своите добри страни, понеже така се постигна особено възпитание, можа да се изработи, да се изгради отделната човешка личност.
към текста >>
Пророк Илия трябва да бъде обхванат като
един
вид предвестник на християнството и ми се струва, че никой от другите пророци не е бил толкова забележителен предвестник на християнството.
Например, погледът се насочваше към пророк Илия. Окултните изследвания относно пророк Илия показаха нещо изненадващо. Аз мога само да кажа, че ни прави впечатление особеното, чрез което той е предвестител на това, което е трябвало да се случи чрез Христовия импулс. Той все още разбира нещата така, че божествената същност ще се прояви в народния Аз, но вече обръща внимание, че най-достойното средство за познанието лежи в самия Аз.
Пророк Илия трябва да бъде обхванат като един вид предвестник на християнството и ми се струва, че никой от другите пророци не е бил толкова забележителен предвестник на християнството.
В неговите думи още се чувстват нюансите на Йехова, но скоро виждаме, че при него Йехова максимално се доближава до човешкия Аз.
към текста >>
Да обърнем поглед към
един
друг образ, също като към отделна личност, към Йоан Кръстител.
Да обърнем поглед към един друг образ, също като към отделна личност, към Йоан Кръстител.
Ние виждаме как той предхожда Христовия импулс, как Йоан Кръстител се представя наистина за онзи, който с думи характеризира Христовия импулс. Той казва: „Променете мисленето, не поглеждайте назад към времената на старото ясновидство, а потърсете в собствената си човешка душа Царствата небесни! “ Йоан Кръстител характеризира това, което реално е Христовият импулс. Той е превъзходен вестител на християнството. Като вид усъвършенстване на развитието, като вътрешно спиритуално усъвършенстване ни изглежда това, което живее в сърцето на Йоан Кръстител в сравнение с това, което живееше в пророк Илия.
към текста >>
След това обръщаме поглед към Рафаел и виждаме като че ли съвсем друг човек, отколкото е Йоан Кръстител, но щом разгледаме Рафаел да, ние трябва само наистина човешки да се задълбочим в него, тогава откриваме също и в него
един
вестител на християнството.
След това обръщаме поглед към Рафаел и виждаме като че ли съвсем друг човек, отколкото е Йоан Кръстител, но щом разгледаме Рафаел да, ние трябва само наистина човешки да се задълбочим в него, тогава откриваме също и в него един вестител на християнството.
към текста >>
Вие всъщност имате
един
олтар, където пише: На непознатия Бог!
Да вземем веднъж следното. Да отворим „Деянията на апостолите“ на страницата, където пише: „И апостол Павел дойде в Атина и атиняните се събраха около него, и апостол Павел се изправи пред тях и каза: Вие, жени и мъже на Атина, вие по всякакъв начин почитахте досега вашите Богове; но божествеността не живее във външните знаци на действителността!
Вие всъщност имате един олтар, където пише: На непознатия Бог!
Аз обаче ви казвам, онзи непознат Бог е този, който не може да бъде показан в своя истински образ чрез външни знаци, той обаче лежи в основата на всичко живо, на всичко съществуващо. Той е този, който живя на Земята и възкръсна, този, който чрез възкръсването ще поведе самите хора към Възкресението. „ И апостолската история разказва по-нататък а ние буквално виждаме апостол Павел да стои пред атиняните - как някои атиняни повярваха, а други не. Между първите е Дионисий Ареопагита. Тогава поглеждаме картината, която се намира в Камера дела сигнатура в Рим и е нарисувана от Рафаел, и която се нарича „Атинската школа“.
към текста >>
И сега разглеждаме различните атиняни, чиито лица той е нарисувал; и дори до жестовете на ръцете виждаме как между атиняните изпъква
един
образ, който отново познаваме, когато обхванем с поглед апостол Павел от апостолските истории.
„ И апостолската история разказва по-нататък а ние буквално виждаме апостол Павел да стои пред атиняните - как някои атиняни повярваха, а други не. Между първите е Дионисий Ареопагита. Тогава поглеждаме картината, която се намира в Камера дела сигнатура в Рим и е нарисувана от Рафаел, и която се нарича „Атинската школа“. Да предположим както някога беше съвсем естествено, че Рафаел прочита мястото от апостолските истории, за което стана въпрос. То оживява в него.
И сега разглеждаме различните атиняни, чиито лица той е нарисувал; и дори до жестовете на ръцете виждаме как между атиняните изпъква един образ, който отново познаваме, когато обхванем с поглед апостол Павел от апостолските истории.
към текста >>
И отново обръщаме поглед към
един
друг образ, като вземем за помощ това, което са западноевропейските възгледи: ние обръщаме поглед към фигурата на немския поет Новалис.
И отново обръщаме поглед към един друг образ, като вземем за помощ това, което са западноевропейските възгледи: ние обръщаме поглед към фигурата на немския поет Новалис.
Разгърнем ли произведенията на Новалис навсякъде до най-дребните детайли - ние виждаме зародиши на най-чистото антропософско учение, само трябва, така да се каже, да ги разнищим. Тогава се вижда как Новалис е проникнат от едно антропософско християнство.
към текста >>
Чрез него хората ще узнаят защо например Рафаел е почувствал онази магнетична притегателна сила да се инкарнира точно в
един
Разпети петък, за да посочи външно чрез раждането си на Разпети петък, че той има нещо общо с Великденската мистерия.
Така разгледахме четири образа като отделни личности. Това беше западноевропейски възглед. Сега идва духовно-научното задълбочаване.
Чрез него хората ще узнаят защо например Рафаел е почувствал онази магнетична притегателна сила да се инкарнира точно в един Разпети петък, за да посочи външно чрез раждането си на Разпети петък, че той има нещо общо с Великденската мистерия.
Тези неща днес могат само да се загатнат; ще преминат няколко десетилетия и хората тогава ще разбират нещата, които се твърдят с това по същия начин, както днес разбират естественонаучните факти; че именно същата индивидуалност е живяла в пророк Илия, в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис. Първо ще познаят личностите, а после как индивидуалността преминава през тях. И чак сега ние разбираме това четирикратно вестителство и възходящата градация в това четирикратно вестителство. Сега към такова нещо имаме съвсем друго отношение, отколкото по-рано. Днес се знае, че оригиналите в Рим не са в тяхната някогашна форма, те са развалени, вече не са такива, каквито са били рисувани от ръката на Рафаел, и като преминат още няколко столетия, тези неща ще изчезнат.
към текста >>
И хората няма, така да се каже, само чрез
един
вид познание да се издигат към духовния свят, а това познание все повече и повече ще се преобразява, бих казал, в
един
вид опитност.
Така ние виждаме как към това, което е западния начин на виждане, ограниченото разглеждане на личностите, днес се прибавя индивидуалността; как най-доброто, което представлява западния мироглед, се свързва с най-доброто, което има източното виждане. Така развитието напредва във времето. Щом човечеството напредва така и разбира такива неща, няма да остане ням и духовният свят; той ще проговори на човечеството също и в ежедневните явления.
И хората няма, така да се каже, само чрез един вид познание да се издигат към духовния свят, а това познание все повече и повече ще се преобразява, бих казал, в един вид опитност.
Затова обаче днес е необходимо едно истинско духовно движение. Че е необходимо такова, се вижда дори от това, че вече и най-простото не може истински да се прецени.
към текста >>
Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва
един
по-скоро вегетативен живот,
един
живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание.
Ще изтъкнем още една подробност. Когато човек води нормален здравословен живот, в течение на денонощието той преминава през будно и спящо състояние. Ние знаем, че когато той заспи, физическото и етерното тяло остават в леглото и че навън излизат астралното тяло и Азът. Какво тогава става с това, което остава в леглото?
Когато ясновидецът погледне от своето астрално тяло към това, което се извършва в етерното и физическото тяло, вижда как там започва един по-скоро вегетативен живот, един живот, който всъщност се руши чрез дневното съзнание.
Уморяването се компенсира; това означава: в етерното и във физическото тяло нещо започва да цъфти и избуява, а астралното тяло и Азът са се оттеглили. Когато сутрин те отново навлязат във физическото и етерното тяло, тогава отново допринасят за тяхната умора, те „изгризват“, довеждат до увяхване на това, което е избуяло през нощта. Всичко, което е в микрокосмоса, е налице също и в макрокосмоса. Когато през пролетта виждаме как Земята оставя зеленината си да избуи в растенията, как се разтварят листа и цветове и как растенията се подготвят да завържат плодове, какво имаме тогава тук? Това, ако бъде сравнено външно, можем да го сравним със събуждането на природата през пролетта.
към текста >>
Този, който ясновидски проследява процесите, вижда как през пролетта се наблюдава същото, което се вижда при човешкото заспиване, където
един
ичният дух се оттегля в астралния свят; той вижда, че през пролетта това, което ние наричаме земни духове, се оттегля в астралния свят и обратно.
На това не противоречи фактът, че Земята спи веднъж с едната, а друг път с другата си половина. В известно отношение същото имаме и при човека.
Този, който ясновидски проследява процесите, вижда как през пролетта се наблюдава същото, което се вижда при човешкото заспиване, където единичният дух се оттегля в астралния свят; той вижда, че през пролетта това, което ние наричаме земни духове, се оттегля в астралния свят и обратно.
Да, днешните хора с изключение на тези, които седят тук сигурно силно биха се разсмели, когато се говори така за заспиването и събуждането на земните духове. Това човечество прави всичко, за да докаже, че няма понятие от действителните процеси в света. Но не всякога е било така, съвсем не; по-рано е било другояче! Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти. Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини.
към текста >>
Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в
един
пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността.
Някога имаше едно старо човешко ясновидство и то правилно виждаше такива факти. Хората виждаха, че земните духове се оттеглят през пролетта, за да се издигнат в космическите висини. През есента тези духове отново слизаха долу. Това беше виждано в старите времена. Тогава беше естествено да се говори, че през средата на лятото същинската земна духовност отсъства от Земята.
Затова избуява дейността на елементарните природни духове като в един пароксизъм и на Земята остава да действа земно-телесното, което именно излиза на преден план в сетивността.
Когато тези неща е трябвало да бъдат илюстрирани, не е могло да се направи по-добре, освен празникът на Йоан (Еньовден Б. пр.) да бъде преместен точно в това време, за да се покаже, че действат избуяващите природни духове, а същинските духове на Земята, които са Азът и астралното тяло на Земята, ги няма.
към текста >>
И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на
един
духовен мироглед.
Всички тези неща по чудесен начин ни свързват със старото ясновидство, показват ни как в това, което е останало от стари времена, можем да видим нещо, което има общо с прастарото ясновидство на хората. За материалистическия мироглед понеже той има нещо общо само с изграждането на тялото е напълно естествено да каже: Не е удобно особено по отношение на финансовия баланс и други подобни, че Великден веднъж е рано в годината, друг път много късно; той би трябвало да се фиксира, за да може да не пречи на търговията и индустрията. Би трябвало Великден да се празнува, да речем, винаги през първата неделя от Април! Така е удобно само за материалистическата епоха; на нея й липсва всякаква връзка с духовния свят. Както за материализма е присъщо да има такива идеи, също така е истина, че едно духовно движение трябва да запази връзката си със старите празници на човечеството, както те са поставени в протичането на годината.
И затова не бихме се въздържали - точно по отношение на практическата дейност да постъпваме така, както съответства на един духовен мироглед.
към текста >>
В илюстративната страна на календара, която беше създадена от
един
мил и многоуважаван от нас приятел49, имате обновяване на това, което вече е станало сухо и пусто; имагинациите, които се отнасят до констелациите на Слънцето, Луната и знаците на Зодиака, обновени за днешната душа, са дадени по такъв начин, че вие наистина получавате нещо, когато наблюдавате поредицата на седмиците и дните.
И това трябваше да намери израз в нашия календар, който разбира се изглежда смешен за външния свят, но въпреки всичко ние няма да го скрием, даже и ако заради това ни смятат за чудаци. Този календар показва, че ние държим на връзката със старите времена.
В илюстративната страна на календара, която беше създадена от един мил и многоуважаван от нас приятел49, имате обновяване на това, което вече е станало сухо и пусто; имагинациите, които се отнасят до констелациите на Слънцето, Луната и знаците на Зодиака, обновени за днешната душа, са дадени по такъв начин, че вие наистина получавате нещо, когато наблюдавате поредицата на седмиците и дните.
Ако поставите въпросът: Как човек сам може да достигне до такива неща? тогава погледнете „Душевният календар“. Неговите медитации са резултат на четиригодишни окултни изследвания и опитности. Когато ги осъществите в душата си, тогава ще видите, че в нея възниква това, което изгражда връзките между отделните действия на духовните светове в протичането на времето.
към текста >>
Все повече и повече ще се оказва, че нещата, които предприемаме в нашето антропософско движение всъщност изхождат от
един
об
един
яващ основен принцип и основен импулс, и как
един
ичното не дължи своето съществуване на някакво настроение, а се поставя така, че се присъ
един
ява както отделната тухла към строежа на цялата наша дейност.
Все повече и повече ще се оказва, че нещата, които предприемаме в нашето антропософско движение всъщност изхождат от един обединяващ основен принцип и основен импулс, и как единичното не дължи своето съществуване на някакво настроение, а се поставя така, че се присъединява както отделната тухла към строежа на цялата наша дейност.
Затова естествено е необходимо, все повече и повече отделните членове да стигнат до разбиране за взаимното действие, да напуснат изолираните интереси и изолираните стремежи и да се насочат към това, което ни обединява. Разбира се, ясно е, че има много частни стремежи и частни желания от страна на отделните членове, че в антропософското движение едни искат да внесат едно, други друго. Но особено тук на това място, където ще бъде необходимо едно наистина самоотвержено взаимодействие, когато искаме заедно да осъществим проектираното, трябва дълбоко, дълбоко в сърцата да се вкорени, че само тогава можем да действаме благоприятно, когато не изявяваме нашите частни стремежи, а това, което се вгражда в цялото, което трябва да третираме като отделен градивен камък в общия строеж50. Защото иначе не може да се получи едно цяло. Тези неща са извънредно важни и в това отношение аз вярвам, че осъществяването им представлява основата за изучаване на това, по какъв начин трябва да се развие антропософското движение.
към текста >>
Затова естествено е необходимо, все повече и повече отделните членове да стигнат до разбиране за взаимното действие, да напуснат изолираните интереси и изолираните стремежи и да се насочат към това, което ни об
един
ява.
Все повече и повече ще се оказва, че нещата, които предприемаме в нашето антропософско движение всъщност изхождат от един обединяващ основен принцип и основен импулс, и как единичното не дължи своето съществуване на някакво настроение, а се поставя така, че се присъединява както отделната тухла към строежа на цялата наша дейност.
Затова естествено е необходимо, все повече и повече отделните членове да стигнат до разбиране за взаимното действие, да напуснат изолираните интереси и изолираните стремежи и да се насочат към това, което ни обединява.
Разбира се, ясно е, че има много частни стремежи и частни желания от страна на отделните членове, че в антропософското движение едни искат да внесат едно, други друго. Но особено тук на това място, където ще бъде необходимо едно наистина самоотвержено взаимодействие, когато искаме заедно да осъществим проектираното, трябва дълбоко, дълбоко в сърцата да се вкорени, че само тогава можем да действаме благоприятно, когато не изявяваме нашите частни стремежи, а това, което се вгражда в цялото, което трябва да третираме като отделен градивен камък в общия строеж50. Защото иначе не може да се получи едно цяло. Тези неща са извънредно важни и в това отношение аз вярвам, че осъществяването им представлява основата за изучаване на това, по какъв начин трябва да се развие антропософското движение.
към текста >>
7.
Любовта и нейното значение за света
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Когато говорим за това, че човекът в настоящия момент от земното развитие трябва да се доближи до разбирането на Христовия импулс, у нас може да изплува мисълта: Какво става с
един
човек, който никога не е чул нещо за Христовия импулс, няма ли поради това, че не е чул името Христос, той да се лиши от Христовия импулс?
Когато говорим за това, че човекът в настоящия момент от земното развитие трябва да се доближи до разбирането на Христовия импулс, у нас може да изплува мисълта: Какво става с един човек, който никога не е чул нещо за Христовия импулс, няма ли поради това, че не е чул името Христос, той да се лиши от Христовия импулс?
Трябва ли да се знае теоретично това, което се нарича „Импулсът-Христос“, за да се влее в душата му силата на Христос. Ние искаме да внесем яснота по този въпрос чрез следното разглеждане на човешкия живот от раждането до смъртта.
към текста >>
Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в
един
висш смисъл да го преодолее.
От духовната наука може да се породи егоизъм, който се простира извън границите на този живот и в това лежи една опасност. Може да се случи така, че неправилно разбраната от душата духовна наука да стане изкусителка; това е едно примамване от страна на духовната наука. То се намира в нейната същност. Може да се наблюдава, че обичта към жизнената мъдрост идва, както разцъфтяването при растението, когато то е узряло за това. Така че ние можем да забележим, че обичта пристъпва към нещо, което е в самите нас.
Човекът многократно се е опитвал да преодолее импулсът на обич към нещо, което лежи в самия него, в един висш смисъл да го преодолее.
Ние виждаме например при мистиците стремеж да развият нагона на самолюбието в смисъл на обич към познанието и да оставят тази обич да просветне в прекрасна светлина. Чрез задълбочаване в собствения си душевен живот те се опитват да намерят в себе си божествената искра, да почувстват тяхното висше себе като тази божествена искра. Всъщност като жизнена мъдрост, човек изгражда само зародиша на своя следващ живот. Това е също както при семето, след като растението е расло през цялата година. Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот.
към текста >>
Под карма разбираме това, което в
един
живот е причина и което има своите последици в следващия живот.
Както от растението остава семето, така остава и жизнената опитност, жизнената мъдрост; човекът преминава през портата на смъртта и това, което е узряло като духовно ядро на мъдростта, това е семето за следващия живот. Човекът усеща това, той може да стане мистик и да вземе за божествената искра, за нещо абсолютно това, което е само семе за следващия живот. И той често го интерпретира така, понеже се срамува да си признае, че това духовно семе е само самият той. Майстор Екхарт и Йоханес Таулер51 се обръщат към него като към Бога в самите нас, понеже не знаят нищо за реинкарнацията. Обхванем ли, разберем ли закона на прераждането, ще опознаем значението на любовта в света както в детайлите, така и в цялото.
Под карма разбираме това, което в един живот е причина и което има своите последици в следващия живот.
В смисъла на редуване на причина и следствие, като хора не можем особено да говорим за любов, не можем да говорим в смисъла на постъпка от любов и компенсацията за това. Там, в кармата, се касае до едно действие и неговото изравняване, но това няма нищо общо с любовта; делата на любовта са такива, че първоначално те не търсят своето изравняване в следващия живот.
към текста >>
Един
ствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов.
Това може обаче да бъде и другояче, а именно, че ние работим и нямаме никаква радост от това, понеже не работим за възнаграждение, а изплащаме дългове. Ние можем да си представим, че човекът вече е изразходвал това, което ще спечели чрез работата си. Той би предпочел да няма дългове, но сега трябва да работи, за да изплаща своите дългове. Този пример искаме да пренесем върху нашите общи човешки действия: Всичко, което извършваме от любов, излиза че е така, като че ли с това изплащаме дългове! Окултно констатирано, това, което се прави от любов, не донася възнаграждение, а е компенсация за вече изразходвано благо.
Единствените действия, от които в бъдеще нищо няма да получим, са тези, които извършваме от истинска любов.
Човек би могъл да се уплаши от тази истина. За щастие, в своето горно съзнание хората не знаят нищо за това. В тяхното подсъзнание обаче всички хора го знаят, затова така неохотно правят нещо от любов. Тази е причината, за да има толкова малко любов по света. Хората инстинктивно чувстват, че за постъпките им, породени от любов, в бъдеще няма да получат нищо за своя Аз.
към текста >>
Един
ствено мъдрото е, когато поощряваме любовта по Земята.
Ако нямаше любов в света, никакви души не биха могли повече да се развиват. Любовта е моралното слънце на света. Не би ли било абсурд за човека, който се радва на цветята на една ливада, ако би пожелал Слънцето да изчезне от света? Пренесено в сферата на моралното, това означава: Човек трябва да е заинтересуван в човешките взаимоотношения да се достигне до правилно развитие. Мъдро е, когато ние посеем колкото се може повече любов по Земята.
Единствено мъдрото е, когато поощряваме любовта по Земята.
към текста >>
Оттук ще разберем и делата на
един
високо развит човек, защото
един
високо развит човек има по-големи дългове към миналото.
Трябва ли да обосновем това с разума? Творческите сили още преди нас и без нашия разум трябваше да се излеят в света. Разбира се, като егоисти, ние бихме могли да отнемем творческите сили на бъдещето; но любовните дела и творческите сили на миналото не можем да премахнем. На постъпките от любов през миналото ние дължим нашето съществуване. Колкото по-силни сме станали чрез това, толкова повече сме задължени на миналото и каквото можем да извършим от любов когато и да е, представлява изплащане на дълговете за нашето съществуване.
Оттук ще разберем и делата на един високо развит човек, защото един високо развит човек има по-големи дългове към миналото.
Мъдро е да се изплатят неговите дългове чрез дела, изпълнени с любов. Импулсът на любовта расте с издигането на човека; само мъдростта не е достатъчна. Значението на любовта в света можем да представим пред душата по следния начин: Любов е това, което ни насочва към жизнените задължения спрямо миналото и понеже от заплащането на дълговете не ни остава нищо за в бъдеще, самите ние нямаме полза от нашите любовни дела. Ние трябва да предоставим на света нашите любовни дела, там обаче те са записани в духовния световен процес. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите любовни дела, а само чрез друг вид действия, но чрез нашите любовни дела светът става по-богат.
към текста >>
Един
друг импулс в развитието е този, който води до там, съществата да стават все по-мъдри и мощни.
Търсим ли да обосновем всичко творящо, идваме до любовта; основата на всичко съществуващо е любовта.
Един друг импулс в развитието е този, който води до там, съществата да стават все по-мъдри и мощни.
Усъвършенстването ще се постигне чрез мъдрост и сила. Как се променя развитието на знанието и силата виждаме от пътя на развитието на човечеството: Най-напред имаме едно напредващо развитие и чак тогава Христовият импулс навлиза в човечеството чрез Мистерията на Голгота. Любовта, следователно, не е дошла на части в света, а е потекла в човечеството като дар от Бога. Като нещо завършено протича любовта в човечеството; човекът обаче само постепенно може да възприеме този импулс. Като необходим за нас земен импулс, Божественият импулс на любовта е един еднократен импулс.
към текста >>
Като необходим за нас земен импулс, Божественият импулс на любовта е
един
еднократен импулс.
Един друг импулс в развитието е този, който води до там, съществата да стават все по-мъдри и мощни. Усъвършенстването ще се постигне чрез мъдрост и сила. Как се променя развитието на знанието и силата виждаме от пътя на развитието на човечеството: Най-напред имаме едно напредващо развитие и чак тогава Христовият импулс навлиза в човечеството чрез Мистерията на Голгота. Любовта, следователно, не е дошла на части в света, а е потекла в човечеството като дар от Бога. Като нещо завършено протича любовта в човечеството; човекът обаче само постепенно може да възприеме този импулс.
Като необходим за нас земен импулс, Божественият импулс на любовта е един еднократен импулс.
към текста >>
Един
такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота.
Чрез влиянието на Луцифер в човечеството навлезе определен елемент, а нещо от това, което то е притежавало по-рано, трябваше да му бъде отнето. Това, което беше внесено, доведе до низходящо развитие, а Мистерията на Голгота донесе насрещната възможност да се изплати всяка вина. Импулсът от Голгота не е дошъл, за да ни отнеме грехове, които сме извършили в периода на развитието, а е дошъл, за да бъде противовес на това, което е внесено в човечеството чрез Луцифер. Да приемем, че някой не знае нищо за името на Христос Исус, нищо от това, което е съобщено в Евангелията, но че той има познания за радикалната разлика между характера на мъдростта и мощта, и този на любовта.
Един такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота.
Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин. Разбирането природата на любовта това означава човек да бъде християнин! Чрез самата теософия само с „карма“ и „прераждане“ човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията. Едно изравняване се получава само чрез разбирането на Христовия импулс. Понеже теософията е необходима на човечеството, тя днес му се дава.
към текста >>
Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят
един
човек не може да го извърши.
Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете.
Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши.
Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос.
към текста >>
Един
ственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос.
Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело.
Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос.
Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело. Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.
към текста >>
Съ
един
ената с мъдрост и знание любов ни е нужна, когато преминаваме през портата на смъртта, понеже иначе ще умрем без мъдростта да е съ
един
ена с любовта.
Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем“ същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос. Защото за разбирането на Мистерията на Голгота е необходима любов. Чак когато любовта се влее в мъдростта и обратното, тогава ще стане възможно да се разбере Мистерията на Голгота, чак тогава, когато пред лицето на смъртта човекът изгради любовта към мъдростта.
Съединената с мъдрост и знание любов ни е нужна, когато преминаваме през портата на смъртта, понеже иначе ще умрем без мъдростта да е съединена с любовта.
За какво ни е нужна тя? Философията е любов към мъдростта. Старата мъдрост не беше философия, понеже старата мъдрост не беше родена чрез любов, а чрез откровение, философия на Ориента не съществува, но съществува мъдрост на Ориента. Философията като любов към мъдростта се появява в света с Христос; тук, значи, имаме появата на мъдростта от импулса на любовта. Чрез Христовия импулс е дошла тя в света.
към текста >>
И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съ
един
ят тези, които бяха разделени чрез самолюбието.
Значи първоначално съществуваше една човешка общност, после едно разделяне чрез луциферическия принцип, който подкрепя самолюбието и самостоятелността на човека. Със самолюбието в света се появи злото. Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото.
И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието.
Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен! “53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем“.
към текста >>
Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на
един
от най-незначителните ми братя, това го правите на мен!
Със самолюбието в света се появи злото. Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото. И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието.
Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен!
“53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем“.
към текста >>
8.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Какво би било по-подходящо да ни съ
един
и тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното?
Хубаво е, мои мили приятели, че условията позволяват да се съберем днес вечерта на този празник. Между нас има много приятели, които на този ден в известно отношение са сами, докато нормално по-голямата част празнуват празника на любовта и мира навън в кръга на хората, с които те са свързани в света. Въпреки това се подразбира, че също и ние, които точно чрез духовното течение, в което се намираме, сме най-малко изключени от участие в празника на любовта и мира.
Какво би било по-подходящо да ни съедини тази вечер в атмосферата на духовния въздух от взаимната любов и изпълващия нашите сърца мир, от движението, посветено на изследването на духовното?
Като щастливо събитие виждам възможността, точно тази година, на тази вечер, да се съберем заедно и да доближим този празник до нашите сърца с едно малко разглеждане, понеже през тази година заставаме пред раждането на това, което, ако го разберем, ще трябва да изпълни сърцата ни: пред раждането на нашето Антропософско общество55. Ако истински сме изживявали великия идеал, на който искаме да дадем израз чрез Антропософското общество и ако сме склонни да вложим нашите сили по съответния начин в този велик идеал на човечеството, то трябва да желаем да насочим мислите си от тази наша духовна светлина или средство на светлината към изгрева на великата светлина на човешката еволюция на Земята, която се празнува чрез тази нощ на любов и мир, в която наистина имаме духовно или душевно това, което може да се нарече раждането на земната светлина, на светлината, която трябва да се роди от мрака на Коледната нощ, която обаче трябва да освети в човешките души и в човешките сърца всичко, от което те се нуждаят, за да намерят пътя, който извежда към духовните висини, който трябва да се изкачи чрез мисията на Земята.
към текста >>
И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат,
един
неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори.
Пред нас този Христов импулс застава, може да се каже, в тристранен образ. И днес на празника на Христос пред нас може да застане многозначителният тристранен образ на Христовия импулс. Едната страна е показана в „Евангелието на Матей“. Съществото, което е родено, или чието раждане ние празнуваме през тази Коледна нощ, навлиза в човешкото развитие така, че трите върха на човечеството, тримата представители на висшата магия56 идват, за да прославят царственото същество, което навлиза в човешкото развитие. „Царе“ в духовното значение на думата, магически царе идват да прославят Великия Духовен Цар, който се появява тук в този образ, който е могъл да бъде постигнат чрез това, че едно такова висше същество, каквото беше някога Заратустра, премина през своите стадии на развитие, за да достигне до величината на онзи духовен цар, когото магическите царе искаха да прославят.
И пред нашите духовни очи застава духовният цар от „Евангелието на Матей“, като внася в човешкото развитие неизчерпаем извор на добрина и благодат, един неизчерпаем извор на могъща любов, онази благодат и онази любов, пред лицето на която човешката злосторност бива предизвикана да се бори.
Сега виждаме втората страна на образа на духовния цар да навлиза в човешкото развитие така, че това, което трябва да се изправи като омраза срещу него, се чувства призовано в образа на Ирод и че духовният цар трябва да избяга от това, което е враг на духовната царственост. Той застава пред нашия духовен поглед във величествена, магическа слава. И пред нашата душа изплува чудният образ на духовния цар, на преродения Заратустра, най-благородният цвят на човешкото развитие както е преминал от една инкарнация в друга инкарнация във физическия план и довел мъдростта до съвършенство, обграден от тримата магически духовни царе, самите те цветове и върхове на човешкото развитие.
към текста >>
И още под
един
друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл
един
космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота.
И още под един друг образ Христовият импулс може да застане пред нашата душа; както е обрисуван в „Евангелието на Марко“ и в „Евангелието на Йоан“, където ние същевременно сме доведени до космическия Христов импулс, изразяващ как човекът има своята вечна взаимовръзка с великите космически сили благодарение на това, че с разбирането на космическия Христос, му става ясно как в самото земно развитие е навлязъл един космически импулс именно чрез Мистерията на Голгота.
И още безкрайно по-велико и могъщо от духовния цар, който стои пред нашите духовни очи, обграден от магическите царе, пред нас застава величественото космическо същество, което иска да обхване носителя на онзи човек, който е духовният цар, цветът и върхът на самото земно развитие. Всъщност само късогледството на днешните хора пречи да се почувства цялото величие и могъщество на този момент, в който Заратустра става носител на космическия Христов дух, пречи да се почувства цялото значение на това, което като Христов носител се подготвя в онзи момент на човешкото развитие, който ние празнуваме като християнската Коледа. Едно задълбочаване в човешкото развитие навсякъде ни показва колко дълбоко променящо действа Христовото събитие в цялата земна еволюция. Нека да го почувстваме в предстоящото разглеждане тази вечер, за да може от това разглеждане нещо да се влее в цялата ни антропософска дейност.
към текста >>
Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе
един
съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха.
Към това може да се прибави още много.
Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха.
Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството.
към текста >>
Например беше създаден
един
образ,
един
образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха.
Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс.
Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства.
към текста >>
Днес все повече и повече разбираме
един
образ като Фауст.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс.
Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст.
В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс.
към текста >>
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща
един
човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях,
един
човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина.
Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
към текста >>
Един
, обхванат от любов младеж, потърси ме -
Един, обхванат от любов младеж, потърси ме -
към текста >>
Чрез
един
такъв образ ни се показва как са чувствали хората през първите християнски столетия; точно това се опитахме да посочим с помощта на тези два образа, повтаряйки някои подробности.
И от това объркване, в което го е довел старият свят, Киприян се излекува чрез Христовия импулс. Същото, но потопено в по-голяма поетична сила, ние виждаме във Фауст, който захвърля старото магьосничество, за да разбере Христовия импулс в неговото пълно величие.
Чрез един такъв образ ни се показва как са чувствали хората през първите християнски столетия; точно това се опитахме да посочим с помощта на тези два образа, повтаряйки някои подробности.
Един трети образ, същевременно трети аспект на Христовия импулс е този, който правилно ни посочва как ние можем да се чувстваме свързани с всичко човешко чрез това, което в истинския смисъл на думата можем да наречем „Теософия“. Това е онзи аспект, който единствено е описван в Евангелието на Лука и който продължи да действа в изобразявянето на Христовия импулс, както той се подготвя чрез „детето“. С онази любов и естественост и същевременно с безсилие, както пристъпва към нас детето от Евангелието на Лука, Христовият импулсът беше подходящ да бъде представен пред всички сърца. Всички можеха да се почувстват сродни с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето. Онова същество от Евангелието на Матей стои на върха на човешкото развитие и духовните царе, магическите царе идват да го прославят.
към текста >>
Един
трети образ, същевременно трети аспект на Христовия импулс е този, който правилно ни посочва как ние можем да се чувстваме свързани с всичко човешко чрез това, което в истинския смисъл на думата можем да наречем „Теософия“.
И от това объркване, в което го е довел старият свят, Киприян се излекува чрез Христовия импулс. Същото, но потопено в по-голяма поетична сила, ние виждаме във Фауст, който захвърля старото магьосничество, за да разбере Христовия импулс в неговото пълно величие. Чрез един такъв образ ни се показва как са чувствали хората през първите християнски столетия; точно това се опитахме да посочим с помощта на тези два образа, повтаряйки някои подробности.
Един трети образ, същевременно трети аспект на Христовия импулс е този, който правилно ни посочва как ние можем да се чувстваме свързани с всичко човешко чрез това, което в истинския смисъл на думата можем да наречем „Теософия“.
Това е онзи аспект, който единствено е описван в Евангелието на Лука и който продължи да действа в изобразявянето на Христовия импулс, както той се подготвя чрез „детето“. С онази любов и естественост и същевременно с безсилие, както пристъпва към нас детето от Евангелието на Лука, Христовият импулсът беше подходящ да бъде представен пред всички сърца. Всички можеха да се почувстват сродни с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето. Онова същество от Евангелието на Матей стои на върха на човешкото развитие и духовните царе, магическите царе идват да го прославят. Детето от Евангелието на Лука застава в своята простота, изключено от човешкото развитие, първоначално като дете посрещнато не от великите, а посрещнато от овчарите.
към текста >>
Това е онзи аспект, който
един
ствено е описван в Евангелието на Лука и който продължи да действа в изобразявянето на Христовия импулс, както той се подготвя чрез „детето“.
И от това объркване, в което го е довел старият свят, Киприян се излекува чрез Христовия импулс. Същото, но потопено в по-голяма поетична сила, ние виждаме във Фауст, който захвърля старото магьосничество, за да разбере Христовия импулс в неговото пълно величие. Чрез един такъв образ ни се показва как са чувствали хората през първите християнски столетия; точно това се опитахме да посочим с помощта на тези два образа, повтаряйки някои подробности. Един трети образ, същевременно трети аспект на Христовия импулс е този, който правилно ни посочва как ние можем да се чувстваме свързани с всичко човешко чрез това, което в истинския смисъл на думата можем да наречем „Теософия“.
Това е онзи аспект, който единствено е описван в Евангелието на Лука и който продължи да действа в изобразявянето на Христовия импулс, както той се подготвя чрез „детето“.
С онази любов и естественост и същевременно с безсилие, както пристъпва към нас детето от Евангелието на Лука, Христовият импулсът беше подходящ да бъде представен пред всички сърца. Всички можеха да се почувстват сродни с това, което така просто, съвсем по детски, и въпреки това така величествено и мощно говори на хората от страна на детето в Евангелието на Лука, което застава не пред магическите царе, а пред бедните овчари на полето. Онова същество от Евангелието на Матей стои на върха на човешкото развитие и духовните царе, магическите царе идват да го прославят. Детето от Евангелието на Лука застава в своята простота, изключено от човешкото развитие, първоначално като дете посрещнато не от великите, а посрещнато от овчарите. Детето от Евангелието на Лука не застава в човешкото развитие така, че ние да се замислим по какъв начин световното зло се чувства призовано да се противопостави на неговото царско духовно могъщество. Не.
към текста >>
И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в
един
известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика.
Детето от Евангелието на Лука не застава в човешкото развитие така, че ние да се замислим по какъв начин световното зло се чувства призовано да се противопостави на неговото царско духовно могъщество. Не. Но това ни става ясно дори и когато властта и злата същност на Ирод не се изправят веднага срещу нас, че това, което детето носи в себе си, е така величествено, така благородно, така значително, че самото човечеството просто не може да го приеме в своите редици, че то, бедно и изоставено от всички, изглежда като захвърлено в ъгъла и чрез това по особен начин ни показва своя извънчовешки, своя божествен или, което е същото, своя космически произход. И колко истински инспириращо е това Евангелие на Лука за всички онези, които в многобройни произведения на изкуството показваха отново и отново сцени, които бяха вдъхновени точно от Евангелието на Лука, които ни представяха Исус като същество, с което всеки човек, дори и най-простоватият можеше да се чувства сроден. Най-простият човек учеше благодарение на това, което действаше чрез детето Исус на Лука, да чувства цялото събитие от Палестина като едно огнено събитие, което го засяга като това, което непосредствено се случва с близък роднина. Никое Евангелие не действаше така, както Евангелието на Лука с неговото пленително настроение и насоченост, правейки съществото Исус близко на човешката душа.
И наистина, всичко се намира вътре в това детско изображение, всичко, което трябва да бъде там в един известен аспект на Христовия импулс: Че най-висшето в света, в целия свят, е любовта; че мъдростта е велика, достойна да бъде постигната, че без мъдрост съществата не могат да устоят, но че любовта е най-великото; че могъществото и силата, които изграждат света, са велики и без тях светът не може да съществува, но че любовта е по-велика.
Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта. Ние трябва да се стремим към мъдростта, преди всичко като човешки духовни индивидуалности, понеже тя принадлежи към божествените импулси на света. И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта. Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер.
към текста >>
Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои
един
опонент: Луцифер.
Само този човек чувства правилно Христовия импулс, който може да усети превъзходството на любовта над могъществото, силата и мъдростта. Ние трябва да се стремим към мъдростта, преди всичко като човешки духовни индивидуалности, понеже тя принадлежи към божествените импулси на света. И че трябва да се стремим към мъдростта, че мъдростта трябва да ни бъде свещена благодат, която ни води напред, това трябваше да изрази точно първата сцена от „Изпитанието на душата“: че ние не бива да оставим да изчезне мъдростта, че трябва да се грижим за нея, за да се изкачваме по стълбата на човешкото развитие чрез мъдростта. Но навсякъде, където има мъдрост, е налице нещо двойствено; мъдрост на Боговете, мъдрост на луциферическите сили. Съществото, което се стреми към мъдрост се приближава във всички случаи също и до противниците на Боговете, до свитата на носителя на светлината, свитата на Луцифер.
Затова няма божествена всемъдрост, понеже винаги срещу мъдростта стои един опонент: Луцифер.
А силата и могъществото! Ние разбираме света благодарение на мъдростта, благодарение на мъдростта внасяме яснота и светлина в света; благодарение на силата и могъществото светът бива изграждан. Всичко което става, става чрез силата и могъществото, които се намират в определено същество и ние бихме се изключили от света, ако не се опитвахме да вземем участие в силата и могъществото на света. Ние виждаме тази сила и могъщество на света, когато светкавицата блесне сред облаците, ние я възприемаме, когато отеква гърмът, когато дъждът се излива от небето върху Земята, за да я оплоди или когато слънчевите лъчи я огряват, за да събудят дремещите в Земята зародиши на растенията. В природните сили, които действат върху Земята, носещи благодат като слънчеви лъчи, като сили на дъжда и облаците -там ние виждаме тази сила и могъщество; но също и от друга страна виждаме тази сила и могъщество например при вулканите как те се издигат и противопоставят на самата Земя: Небесна сила срещу небесна сила.
към текста >>
Между тях между мощта и мъдростта стои любовта и ние чувстваме, когато тя е истинска любов, че
един
ствено тя е божествена.
Между тях между мощта и мъдростта стои любовта и ние чувстваме, когато тя е истинска любов, че единствено тя е божествена.
За всемогъщество, за всесила ние можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава Ариман. За всезнание можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава силата на Луцифер. „Все-любов“ да кажем изглежда абсурдно, понеже тя не подлежи на усилване, когато истински е упражнявана. Мъдростта може да бъде малка тя може да се увеличи; Мощта може да бъде малка тя може да се увеличи. Затова всемъдростта и Всемогъществото могат да служат за идеали.
към текста >>
За всемогъщество, за всесила ние можем да говорим като за
един
идеал; но срещу него застава Ариман.
Между тях между мощта и мъдростта стои любовта и ние чувстваме, когато тя е истинска любов, че единствено тя е божествена.
За всемогъщество, за всесила ние можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава Ариман.
За всезнание можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава силата на Луцифер. „Все-любов“ да кажем изглежда абсурдно, понеже тя не подлежи на усилване, когато истински е упражнявана. Мъдростта може да бъде малка тя може да се увеличи; Мощта може да бъде малка тя може да се увеличи. Затова всемъдростта и Всемогъществото могат да служат за идеали. Световна любов ние чувстваме, че понятието „все-любов“ трябва да бъде изключено от нея, понеже любовта е нещо единствено.
към текста >>
За всезнание можем да говорим като за
един
идеал; но срещу него застава силата на Луцифер.
Между тях между мощта и мъдростта стои любовта и ние чувстваме, когато тя е истинска любов, че единствено тя е божествена. За всемогъщество, за всесила ние можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава Ариман.
За всезнание можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава силата на Луцифер.
„Все-любов“ да кажем изглежда абсурдно, понеже тя не подлежи на усилване, когато истински е упражнявана. Мъдростта може да бъде малка тя може да се увеличи; Мощта може да бъде малка тя може да се увеличи. Затова всемъдростта и Всемогъществото могат да служат за идеали. Световна любов ние чувстваме, че понятието „все-любов“ трябва да бъде изключено от нея, понеже любовта е нещо единствено.
към текста >>
Световна любов ние чувстваме, че понятието „все-любов“ трябва да бъде изключено от нея, понеже любовта е нещо
един
ствено.
За всемогъщество, за всесила ние можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава Ариман. За всезнание можем да говорим като за един идеал; но срещу него застава силата на Луцифер. „Все-любов“ да кажем изглежда абсурдно, понеже тя не подлежи на усилване, когато истински е упражнявана. Мъдростта може да бъде малка тя може да се увеличи; Мощта може да бъде малка тя може да се увеличи. Затова всемъдростта и Всемогъществото могат да служат за идеали.
Световна любов ние чувстваме, че понятието „все-любов“ трябва да бъде изключено от нея, понеже любовта е нещо единствено.
към текста >>
Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в
един
ъгъл на човечеството.
Точно както детето Исус е представено пред нас в Евангелието на Лука, така то ни се явява като персонификация на любовта; но то ни се явява като персонификация на любовта между мъдростта или всемъд-ростта и Всемогъществото. И в края на краищата то ни се появява така именно защото е дете.
Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един ъгъл на човечеството.
Чудесният строеж на човека виждаме заложен още в детския организъм. Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там. И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
към текста >>
Като
един
екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там.
И в края на краищата то ни се появява така именно защото е дете. Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един ъгъл на човечеството. Чудесният строеж на човека виждаме заложен още в детския организъм. Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза.
Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там.
И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
към текста >>
И когато същевременно е захвърлено в
един
ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
Усилването лежи в това, че към детето освен всичко, което то иначе има, се прибавя качеството на изоставеност, на захвърленост в един ъгъл на човечеството. Чудесният строеж на човека виждаме заложен още в детския организъм. Където и да обърнем очи в мирозданието, няма нищо, което да е постигнато само чрез мъдрост, какъвто е случаят с този чуден строеж, който освен това се изправя пред очите ни още непокварен в детския организъм. И така, както в детето се изявява това, което е всезнание във физическото тяло, така то се изявява също и в неговото етерно тяло, където се отразява мъдростта на космическите сили, така е в астралното тяло и в Аза. Като един екстракт на мъдрост: ето как лежи детето там.
И когато същевременно е захвърлено в един ъгъл като детето Исус, тогава чувстваме: Там лежи една картина на съвършенството; концентрираната световна мъдрост.
към текста >>
И тогава да си представим, че всичко, което бушува така, се отстранява от едно малко местенце от света, за да може на това малко местенце да лежи чудното устройство на детското телце, за да се запази едно малко телце: понеже детското телце трябва да бъде закриляно; ако то би било изложено само за
един
миг на мощта на природните сили, то би било пометено!
Но също и Всемогъществото застава персонифицирано пред нас, когато виждаме детето да лежи така, както ни се описва в Евангелието на Лука. Как стои Всемогъществото по отношение на детското тяло и детската същност, това чувства този, който си представи в душата цялата мощ на това, което могат да извършат божествените сили и природните сили. Нека си представим силата на природните сили и власти близо до Земята, когато се развихря буря; да си представим природните сили, които бурно и раздвижено напират под Земята; да си представим цялото бушуване на световните власти и световните сили, всичко това, което произлиза от добрите сили и от ариманическите сили; да си представим как бушува и вилнее.
И тогава да си представим, че всичко, което бушува така, се отстранява от едно малко местенце от света, за да може на това малко местенце да лежи чудното устройство на детското телце, за да се запази едно малко телце: понеже детското телце трябва да бъде закриляно; ако то би било изложено само за един миг на мощта на природните сили, то би било пометено!
Тук се чувства поставянето във Всемогъществото. Сега човек усеща как може да чувства човешката душа, когато без предразсъдъци погледне това, което изразява Евангелието на Лука: С мъдрост да се приближи до концентрираната мъдрост на детето, да се приближи с най-голямата човешка мъдрост до нея: Подигравка и глупост е тази мъдрост! Защото тя не може никога да бъде така голяма, каквато е употребената мъдрост, направила възможно да лежи пред нас детското телце. Най-голямата мъдрост си остава глупост и трябва плахо да застане пред това детско тяло и да почете небесната мъдрост, но тя знае, че не може да я достигне: само подигравка е тази мъдрост, тя трябва да се чувства отблъсната в нейната собствена глупост.
към текста >>
И да поднесем любовта в неограничен вид, това е
един
ствено възможното.
Това е чудно хубавото, че Христовият импулс, който още в подготвянето му бива представен пред нас в детето Исус, точно по този начин се изобразява в Евангелието на Лука, че колкото и да сме мъдри не можем да се приближим до него с нашата мъдрост, не можем да го достигнем и с нашата сила. Всичко, което иначе ни свързва със света, не може да стигне до същността на детето Исус, както то е обрисувано в Евангелието на Лука. Само едно нещо може да го достигне не мъдрост, не сила, а любов.
И да поднесем любовта в неограничен вид, това е единствено възможното.
Силата на любовта и единствената справедливост, единственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да почувстваме, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
към текста >>
Силата на любовта и
един
ствената справедливост,
един
ственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да почувстваме, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
Това е чудно хубавото, че Христовият импулс, който още в подготвянето му бива представен пред нас в детето Исус, точно по този начин се изобразява в Евангелието на Лука, че колкото и да сме мъдри не можем да се приближим до него с нашата мъдрост, не можем да го достигнем и с нашата сила. Всичко, което иначе ни свързва със света, не може да стигне до същността на детето Исус, както то е обрисувано в Евангелието на Лука. Само едно нещо може да го достигне не мъдрост, не сила, а любов. И да поднесем любовта в неограничен вид, това е единствено възможното.
Силата на любовта и единствената справедливост, единственото значение на любовта е това, което можем дълбоко да почувстваме, когато оставим Евангелието на Лука да действа върху нашата душа.
към текста >>
Но има
един
миг, когато може да забравим това и да си спомним какво ни показва Евангелието на Лука; да помислим за детето, което е още по-безсилно и още по-мъдро от другите човешки деца; за детето, пред което най-висшата любов намира своето
един
ствено оправдание; за детето, пред което трябва да замълчи мъдростта, да застине силата.
Ние живеем в света и никой не бива да пренебрегва импулсите на света. Би означавало да се отрича собствената човешка същност и да се измамват Боговете, ако човек не иска да се стреми към мъдрост. Всеки ден и всеки час от годината е добре изживян, когато ни стане ясно, че наше човешко задължение е: Да се стремим към мъдростта. Всеки ден и всеки час от годината обаче също ни принуждават да осъзнаем как сме поставени в света и как сме играчка на мировите сили, на пулсиращото в света всемогъщество.
Но има един миг, когато може да забравим това и да си спомним какво ни показва Евангелието на Лука; да помислим за детето, което е още по-безсилно и още по-мъдро от другите човешки деца; за детето, пред което най-висшата любов намира своето единствено оправдание; за детето, пред което трябва да замълчи мъдростта, да застине силата.
към текста >>
Това, което като трето трябва да се присъ
един
и към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план.
Така правилно можем да почувстваме какво е значението на това, че точно в детето-Христос, посрещнато от простите пастири, ни е представен третият аспект на Христовия импулс: Редом до величествения космически аспект, редом до духовно-царствения аспект, застава детският аспект. Духовно-царственият аспект така ни се представя, че ни се припомня най-висшата мъдрост и пред нас застава идеалът на най-висшата мъдрост. Космическият аспект ни се представя така, че ние знаем: чрез него ще бъде преобразена цялата насока на земното развитие. Най-висшата сила ни се показва чрез космическия импулс, най-висшата сила толкова огромна, че побеждава самата смърт.
Това, което като трето трябва да се присъедини към мъдростта и силата, и трябва да потъне в душата ни като нещо, което надвишава другите две, ни се представя като това, от което произхожда човешкото развитие на Земята, във физически план.
И това беше достатъчно, чрез повтарящото се изживяване на Исусовото раждане през свещената Коледна нощ, да направи близко на хората цялото значение на любовта в света и в развитието на човечеството. Така през Коледа пред нас е представено раждането на детето Исус, но през всяка Коледна нощ, отправяйки вътрешен поглед към раждането на детето Исус в нашата душа може да бъде родено разбирането на истинската, правдивата, всичко надвишаващата любов. И когато през Коледната нощ по правилен начин се събуди разбирането за чувството на любовта в нашата душа, когато празнуваме това раждане на Христос: събуждането на любовта тогава от този момент, който изживяваме, може да се излъчи нещо, от което се нуждаем за останалите дни и часове от годината, за да бъде благословено и напоено онова, което през всеки ден и всеки час от годината можем да постигаме като знание и мъдрост.
към текста >>
За това обаче свидетелства също и аспектът на любовта, на всеобщата човешка любов, която ако идва от най-дълбоката същност на човека може да свързва
един
човек с друг човек.
Около това време сред старата епоха се появи новото и сега хората призоваваха в душите си не шегата и удоволствието, а най-висшето, духовното. Така чувството на равноправие между човек и човек се прояви в християнството във времето, в което в Рим Сатурналиите бяха стигнали до разпуснатия си облик.
За това обаче свидетелства също и аспектът на любовта, на всеобщата човешка любов, която ако идва от най-дълбоката същност на човека може да свързва един човек с друг човек.
Ние проникваме в тази най-дълбока същност, например когато в Коледната вечер детето очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел. И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове!
към текста >>
И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съ
един
явайки детското разбиране с разбирането на възрастните.
Ние проникваме в тази най-дълбока същност, например когато в Коледната вечер детето очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел. И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове!
И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните.
Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал.
към текста >>
Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е
един
ият полюс.
И как детето очаква всичко това? То очаква идването на Божието чедо или на Коледния ангел по такъв начин, че знае: Детето Исус не идва от страната на хората, то идва от духовния свят! Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните.
Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс.
А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>
Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като
един
импулс.
Ето едно по-друго разбиране на духовния свят, когато очаквайки Исус, детето се изравнява с възрастните. Защото те знаят същото, което знае и детето: Христовият импулс навлиза в земното развитие, идвайки от висшите светове! И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество.
Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс.
И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал. Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>
И успеем ли в този кръг да се почувстваме об
един
ени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал.
И така, на Бъдни вечер пред душата ни духовно застава не само детето от Евангелието на Лука, но също и това, което свещената Коледна нощ би трябвало да приближи до човешкото сърце, и по най-красивия начин особено до всяка детска душа, съединявайки детското разбиране с разбирането на възрастните. Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал.
И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал.
Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>
Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с об
един
ена работа, когато ни обхване
един
лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
Всичко, което може да чувства детето, когато започне изобщо самостоятелно нещо да мисли, това е единият полюс. А другият полюс е това, което можем да почувстваме в нашите най-висши духовни стремежи, което можем да почувстваме, когато вярно се отдадем на онзи импулс, който споменахме като изходна точка на нашето днешно разглеждане, където ние развиваме волята за това, към което се стремим като към духовна светлина във възникващото Антропософско общество. Защото също и тук искаме това, което трябва да влезе в човешкото развитие, да бъде носено от нещо, което слиза при нас от духовните царства като един импулс. И както детето чувства по отношение на Коледния ангел, който му донася своите коледни подаръци по неговия наивен начин то се чувства свързано с духовното така и ние бива да се свържем с духовното, което очакваме на Бъдни вечер като импулс, който може да донесе това, към което се стремим като към висш идеал. И успеем ли в този кръг да се почувстваме обединени с такава любов, която може да се излъчи от правилното разбиране на Бъдни вечер, тогава можем да постигнем това, което би трябвало да се постигне чрез нашето Антропософско общество, чрез нашия антропософски идеал.
Това, което би трябвало да се постигне, ние ще го постигнем с обединена работа, когато ни обхване един лъч на онази любов от човек към човек, когато по правилен начин вникнем в същността на Бъдни вечер.
към текста >>
Тези от милите приятели, които тази вечер са съ
един
ени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство.
Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство.
Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво. И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие. Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение. За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири. Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим.
към текста >>
За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в
един
ъгъл, родено в
един
обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири.
Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство. Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво. И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие. Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение.
За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири.
Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим.
към текста >>
9.
Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме
един
призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим. Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот.
И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот.
И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс. И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше
един
от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим. Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот. И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот.
И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс.
И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>
Изпълнени с копнеж и долавящи загадките, ние се обръщаме към преродената душа на пророк Илия, живяла по-късно в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис и усещаме заедно с тази душа как нейните духовни вибрации разпалват копнеж за
един
нов духовен живот на човечеството, и тогава усещаме смелост, усещаме как към нас приижда нещо от силата, която ще ни позволи да се включим в този нов живот.
Изпълнени с копнеж и долавящи загадките, ние се обръщаме към преродената душа на пророк Илия, живяла по-късно в Йоан Кръстител, в Рафаел и в Новалис и усещаме заедно с тази душа как нейните духовни вибрации разпалват копнеж за един нов духовен живот на човечеството, и тогава усещаме смелост, усещаме как към нас приижда нещо от силата, която ще ни позволи да се включим в този нов живот.
О, защо е роден този Новалис в новите времена, пророчески известявайки необходимостта от ново духовно обхващане на Христовия импулс? В цялото обкръжение на неговия духовен хоризонт не беше ли наистина това едно възраждане на великите духовни течения засягащи цялото човечество? Новалис израства от сферата, в която се възпламени самият духовен живот, като едно предизвестие за теософско-антропософския мироглед на Запада. В блясъка на Слънцето-Гьоте, на Слънцето-Шилер узряваше тази, търсеща и копнееща за Христовия импулс душа.
към текста >>
Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като
един
обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос.
Що за духовно течение живееше у Гьоте? Как духовното слънце се проявява чрез Гьоте и как просветва то към Новалис, младия съвременник на Гьоте? В мирогледа на Спиноза Гьоте търсеше да открие онова, което можеше да успокои неговите изгарящи огнени страсти, да ги одушеви и да ги насочи към Духа60. В широкообхватния мироглед на Спиноза Гьоте търсеше да намери изходната точка към световните простори и към духовните същества, които витаят из тези световни простори и импулсират човешката душа по такъв начин, че тази човешка душа да може да разкрие загадките на природата и на своята собствена същност, като почувства и опознае битието, което живее и пулсира във всички същества и светове. Да се издигне към чистотата и съзерцанието на това, което можеше да получи от Спиноза, ето към какво се стремеше Гьоте.
Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос.
Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
към текста >>
И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното
един
но познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63.
В мирогледа на Спиноза Гьоте търсеше да открие онова, което можеше да успокои неговите изгарящи огнени страсти, да ги одушеви и да ги насочи към Духа60. В широкообхватния мироглед на Спиноза Гьоте търсеше да намери изходната точка към световните простори и към духовните същества, които витаят из тези световни простори и импулсират човешката душа по такъв начин, че тази човешка душа да може да разкрие загадките на природата и на своята собствена същност, като почувства и опознае битието, което живее и пулсира във всички същества и светове. Да се издигне към чистотата и съзерцанието на това, което можеше да получи от Спиноза, ето към какво се стремеше Гьоте. Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос. Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте.
И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63.
Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията.
към текста >>
И понякога човек възприема
един
такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление.
Да се издигне към чистотата и съзерцанието на това, което можеше да получи от Спиноза, ето към какво се стремеше Гьоте. Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос. Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце.
И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление.
От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм. И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос.
към текста >>
От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само
един
сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
Така той долавяше нещо от духовния смисъл на онзи монотеистичен светоглед, който просветва и звучи в старите предания на Ведите; и ако сега човек иска да възприеме тези неща, той може да чуе прекрасното съзвучие между Гьотевите думи като един обновяващ се свят на Ведите, и горещото въодушевление на Новалис, с което той проникна в мировите тайни на Христос. Светлина се излива към нас от Ведическите61 думи на Гьоте, любов и топлина се вливат в светлината, когато усещаме как предвещаващите Христос думи на Новалис се вливат в изпълнените със светлина думи на Гьоте. И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление.
От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност.
Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм. И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос. Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65.
към текста >>
О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е
един
сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията.
И когато на друго място обхванем как Гьоте, с пълно съблюдаване на световното единно познание, признава самостоятелността на всяка душа в смисъла на Лайбниц62, тогава не от самите думи на Гьоте, но от техния смисъл ни облъхва западноевропейското учение за монадите, което е възродено прозвучаване на философията Санхия63. Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис.
О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията.
И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм. И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос. Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65. Там виждаме да се отразява цялата доброта на една човешка душа, цялата способност на една човешка душа да обича, виждаме всичко това, когато оставим да ни действат думите на Новалис, както Новалис ги произнася, за да възхвали Шилер за това, което този Шилер представляваше за него и за цялото човечество. За да изрази тази възхвала, Новалис казва приблизително следното:
към текста >>
И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи
един
носен от Духа идеализъм.
Новалис узряваше във всичко това, което тогавашният Ваймар, тогавашната Йена изживяваха като едно възродено прозвучаване на философията Санхия, той узряваше със своето обърнато към Христос сърце. И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията.
И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм.
И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос. Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65. Там виждаме да се отразява цялата доброта на една човешка душа, цялата способност на една човешка душа да обича, виждаме всичко това, когато оставим да ни действат думите на Новалис, както Новалис ги произнася, за да възхвали Шилер за това, което този Шилер представляваше за него и за цялото човечество. За да изрази тази възхвала, Новалис казва приблизително следното:
към текста >>
И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до
един
друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос.
И понякога човек възприема един такъв дух, какъвто е Фихте с неговата сухота, който в съвременен нюанс е проникнат от настроението на Санхия, чувства как той бива омекотен до истински дух на времето, когато редом с него човек си представи Новалис, който го възприема с всеотдайно въодушевление. От една страна човек чува забележително обновените стари индийски думи от устата на Фихте64, че светът така, както ни обгръща, е само един сън и че мисленето, каквото е обикновено, е сънуване на този сън, но че човешката душа, която влива волята си като сила в този сънищен свят, е действителност. Такива са обновените мисли на Фихте, подобни по смисъл на мислите от Ведите; редом с това увереността на Новалис. О, той чувстваше тази увереност горе-долу така: Да, физическото съществуване е един сън, мисленето - сън за съня, но от този сън извира всичко това, което човешката душа усеща и чувства като най-скъпото си, което тя духовно може да осъществи в областта на чувствата и усещанията. И от съня на живота, от вдъхновения от Христос Аз, душата на Новалис създаде магическия идеализъм, както той го нарече, или с други думи един носен от Духа идеализъм.
И ние чувстваме как, като че ли нещата се свързват по-хармонично, отколкото иначе може да бъде в световното пространство, когато виждаме любвеобилната душа на Новалис да стои до един друг духовен герой на своето време, вслушана как Шилер се опитва да вдъхнови света със своя идеализъм и как Новалис, описвайки Шилеровия идеализъм, оповестява своя магически идеализъм от самото си сърце, вдъхновено от Христос.
Колко дълбоко говори на душата ни това, което наричаме „да си добър“, това най-интимно западноевропейско Новалисово „да си добър“, когато той възторжено пише за Шилер65. Там виждаме да се отразява цялата доброта на една човешка душа, цялата способност на една човешка душа да обича, виждаме всичко това, когато оставим да ни действат думите на Новалис, както Новалис ги произнася, за да възхвали Шилер за това, което този Шилер представляваше за него и за цялото човечество. За да изрази тази възхвала, Новалис казва приблизително следното:
към текста >>
Тайните на инкарнацията са дълбоки, това ни показва
един
инкарнационен път, какъвто е именно този на Новалис.
Ние трябва да намерим пътя от духовните висини не само за тези, които под някаква форма са били обучавани за духовния живот, а и за всички копнеещи души, които се стремят към истината и към Духа. И думите на Гьоте66, които трябва само достатъчно дълбоко да схванем в тяхната простота, могат да ни бъдат като лайтмотив: „Мъдростта е само в истината“. Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души. Това трябва да бъде наш основен стремеж. Ние искаме да работим в истината и усърдно се стараем да намерим пътя към всички търсещи души, независимо от степента на тяхната инкарнация.
Тайните на инкарнацията са дълбоки, това ни показва един инкарнационен път, какъвто е именно този на Новалис.
Но точно той, като един вид пътеводна звезда, може да освети пътя ни, да го освети така, че с верен усет да го следваме и да искаме да положим всички усилия, за да се издигнем до него в познанието, от друга страна да се стремим с протъканата от живот воля да достигнем с познанието до всяко човешко сърце, което истински се стреми към духовното. Нека пътят ни да се осветява от онова, което самият Новалис изразява така красиво и което може да ни послужи като мото за онова, на което се посветихме още в началото на антропософското духовно течение.
към текста >>
Но точно той, като
един
вид пътеводна звезда, може да освети пътя ни, да го освети така, че с верен усет да го следваме и да искаме да положим всички усилия, за да се издигнем до него в познанието, от друга страна да се стремим с протъканата от живот воля да достигнем с познанието до всяко човешко сърце, което истински се стреми към духовното.
И думите на Гьоте66, които трябва само достатъчно дълбоко да схванем в тяхната простота, могат да ни бъдат като лайтмотив: „Мъдростта е само в истината“. Тогава цел на нашия стремеж трябва стане преобразяването на духовния живот, който търсим и за който слушаме, че той просто да ни бъде поднесен чрез милостта на духовните сили и ние така да насочим този духовен живот, че той да намери достъп до всички, до всички копнеещи души. Това трябва да бъде наш основен стремеж. Ние искаме да работим в истината и усърдно се стараем да намерим пътя към всички търсещи души, независимо от степента на тяхната инкарнация. Тайните на инкарнацията са дълбоки, това ни показва един инкарнационен път, какъвто е именно този на Новалис.
Но точно той, като един вид пътеводна звезда, може да освети пътя ни, да го освети така, че с верен усет да го следваме и да искаме да положим всички усилия, за да се издигнем до него в познанието, от друга страна да се стремим с протъканата от живот воля да достигнем с познанието до всяко човешко сърце, което истински се стреми към духовното.
Нека пътят ни да се осветява от онова, което самият Новалис изразява така красиво и което може да ни послужи като мото за онова, на което се посветихме още в началото на антропософското духовно течение.
към текста >>
Думите не са вече само думи, когато са от духовно естество и изграждат
един
цял мироглед, тогава тези думи осветяват и стоплят както най-простите, така и най-издигнатите души.
Думите не са вече само думи, когато са от духовно естество и изграждат един цял мироглед, тогава тези думи осветяват и стоплят както най-простите, така и най-издигнатите души.
Такъв трябва да бъде нашият копнеж. Такъв беше и копнежът на Новалис. Той го изразява в онези красиви думи, които аз бих искал да отправя към вас, към вашите сърца, мили приятели, променяйки една единствена дума в техния край. Аз променям тази дума на Новалис, въпреки че може би филистерите, които се смятат за свободни духове, малко ще се раздразнят. И нека наша пътеводна звезда, редом с други пътеводни звезди ни бъде също и това, което Новалис влага в прекрасните думи67: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 312 Бел пр/
към текста >>
Той го изразява в онези красиви думи, които аз бих искал да отправя към вас, към вашите сърца, мили приятели, променяйки една
един
ствена дума в техния край.
Думите не са вече само думи, когато са от духовно естество и изграждат един цял мироглед, тогава тези думи осветяват и стоплят както най-простите, така и най-издигнатите души. Такъв трябва да бъде нашият копнеж. Такъв беше и копнежът на Новалис.
Той го изразява в онези красиви думи, които аз бих искал да отправя към вас, към вашите сърца, мили приятели, променяйки една единствена дума в техния край.
Аз променям тази дума на Новалис, въпреки че може би филистерите, които се смятат за свободни духове, малко ще се раздразнят. И нека наша пътеводна звезда, редом с други пътеводни звезди ни бъде също и това, което Новалис влага в прекрасните думи67: */* Оригиналният текст на немски език е на стр 312 Бел пр/
към текста >>
10.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Появи се
един
случай, който показва следното.
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“. Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места. „ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса. (...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя?
Появи се един случай, който показва следното.
(...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен. Значи не апостазия (вероотстьпничество), а консеквентното преследване на предначертания път доведоха до тази цел. „
към текста >>
(...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя
един
въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен.
Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“. Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места. „ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса. (...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя? Появи се един случай, който показва следното.
(...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен.
Значи не апостазия (вероотстьпничество), а консеквентното преследване на предначертания път доведоха до тази цел. „
към текста >>
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в
един
определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“
към текста >>
120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на
един
силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр.
14. Виж например Платон „Таететос“ том 4 на „Събрани съчинения“ в превод от Фридрих Шлайермахер, Хамбург 1958, стр.
120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр.
10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък човек се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...). Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „
към текста >>
Об
един
яването на наука, религия и философия“.
Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия. През 1886 напуска Индия и до смъртта си живее предимно в Лондон. Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два тома; „Тайната доктрина.
Обединяването на наука, религия и философия“.
Рудолф Щайнер често говори за Е. П. Блаватска между другото в лекциите „Окултното течение в деветнадесетото столетие и неговото отношение към световната култура“, Събр. съч. № 254; в лекциите от 7. май 1906 в „Първоначални импулси на духовната наука“, Събр съч. № 96, от 28.
към текста >>
Убиват го 31-годишен при
един
поход в Азия.
Юлиян Апостата (331-263), всъщност Юлиан Флавий Клавдий, римски цезар. Макар християнски възпитан, Юлиан се обръща към старите мистерийни култове, затова бива наречен също и Юлиян Апостата (отцепника).
Убиват го 31-годишен при един поход в Азия.
към текста >>
Септември 1566 по време на
един
поход срещу Унгария.
Сюлейман втори (1495-1566), турски султан, обсаждал Виена през 1523, умира на 5.
Септември 1566 по време на един поход срещу Унгария.
към текста >>
Картината сама по себе си е
един
свят,
един
цялостен свят на изкуството и би трябвало да направи безсмъртен своя създател, даже и ако той не беше нарисувал нищо друго освен нея“
Хес разказва: Така например при „Мадоната на свети Сикст“ от Рафаел, която още по-рано ми беше позната от медни гравюри и копия, се възхищавах на обхващащия световете поглед на детето и дълбокомисленото девическо лице и същност на майката на това божествено дете; Гьоте само с няколко думи опресни моите по-раншни чувства, като пристъпващ пред картината каза: „Вижте тук как с най-голямото майсторство в света са изобразени едновременно дете, Бог, майка и девица в божествено просветление.
Картината сама по себе си е един свят, един цялостен свят на изкуството и би трябвало да направи безсмъртен своя създател, даже и ако той не беше нарисувал нищо друго освен нея“
към текста >>
Сравни също четирите лекции, които като
един
ични издания съдържат отделни изказвания „Коледната мистерия.
44. Новалис (1772-1801), всъщност Фридрих фон Харденберг, произведения: „Хайнрих фон Офтердинген“; „Химни на нощта“; „Фрагменти“.
Сравни също четирите лекции, които като единични издания съдържат отделни изказвания „Коледната мистерия.
Новалис, ясновидец и вестител на Христос“, Дорнах 1980.
към текста >>
Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря
един
обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж.
Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят.
(...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>
Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше
един
ение на различните същности.
Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател.
Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности.
„ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>
От това следва, че има световни монади, световни души, като монади на мравките, мравешки души и че те в техния произход, където не всичко е напълно
един
но, въпреки това като прасъщества са сродни. „
Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни. Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън. Аз бих могъл да нарека души само последните.
От това следва, че има световни монади, световни души, като монади на мравките, мравешки души и че те в техния произход, където не всичко е напълно единно, въпреки това като прасъщества са сродни. „
към текста >>
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без
един
живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в
един
сън, който в
един
сън е зависим от самия себе си.
64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си.
Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“
към текста >>
65. На 5 Октомври 1791 Новалис пише на своя професор по философия Райнхолд в Йена (1758-1823): „Шилер, който е повече от милиони обикновени хора, той, който би могъл да предизвика в безстрастните същества, които наричаме духове, желанието да станат смъртни, чиято душа изглежда, че е създала природата con amore, чиято морална висота и красота сама би могла да спаси от заслужено падение
един
цял свят, чийто жител би бил той...“ Трудове на Новалис, издадени от Паул Клукхон, Лайпциг: 4 том на „Писма и дневници“, (№ 21), стр. 22.
65. На 5 Октомври 1791 Новалис пише на своя професор по философия Райнхолд в Йена (1758-1823): „Шилер, който е повече от милиони обикновени хора, той, който би могъл да предизвика в безстрастните същества, които наричаме духове, желанието да станат смъртни, чиято душа изглежда, че е създала природата con amore, чиято морална висота и красота сама би могла да спаси от заслужено падение един цял свят, чийто жител би бил той...“ Трудове на Новалис, издадени от Паул Клукхон, Лайпциг: 4 том на „Писма и дневници“, (№ 21), стр. 22.
към текста >>
11.
Съдържание
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като
един
вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво).
Възприятието на етерното същество чрез едно сънищноподобно съзнание на мускулната система (като една марионетка), на костната система като една сянка (скелет), на отделните сетивни органи като особени светове, които проникват в човека.
Човека възприема топлинния етер като проникващ с неговите лъчи пространството и като проникващ го самия него, а светлинния етер като един вдълбан в него етерен организъм, химическия етер /вкусовото сетиво/, жизнения етер (обонятелното сетиво).
Днешният слухов орган събужда спомена за нещо космическо, събужда космическия спомен. Това важи до още по-голяма степен за сетивото на говора отколкото за сетивото на звука. (На старата Луна сетивото на говора диктуваше движенията, които тогавашните човешки същества правеха, за да обикалят Луната). Превръщането на паметта в едно виждане на образи, които стоят във времево разстояние. Чувствителност по отношение на собствения темперамент.
към текста >>
Един
миг ясновидско виждане като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло.
Един миг ясновидско виждане като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло.
Впечатлението е едно чувство на неизмерима тъга. Положеното в подвижната етерна форма на етерното тяло физическо тяло се явява в неговите органи като спарушен остатък на минали величествени същество. В имагинацията тези органи се превръщат в това, което те са били по-рано. Нервната система, също един спарушен продукт, се превръща в сбор от растителни същества. Чувството на размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
към текста >>
Нервната система, също
един
спарушен продукт, се превръща в сбор от растителни същества.
Един миг ясновидско виждане като хипотеза: гледане обратно от аза и от астралното тяло върху физическото и етерното тяло. Впечатлението е едно чувство на неизмерима тъга. Положеното в подвижната етерна форма на етерното тяло физическо тяло се явява в неговите органи като спарушен остатък на минали величествени същество. В имагинацията тези органи се превръщат в това, което те са били по-рано.
Нервната система, също един спарушен продукт, се превръща в сбор от растителни същества.
Чувството на размисъла върху себе си напира човек да знае, защо всичко това се е спарушило: човекът сам е вложил със собственото си същество зародиша на смъртта.
към текста >>
Нашият череп е като
един
замък, в който се вливат етерните сили на нервни те нишки като
един
самоизкован меч, и на кръвта като едно окървавено копие.
Имагинация на рая. Човек вижда подвижните процеси на етерното тяло в тяхното протичане във време то. Той е отделен чрез пропастта на общия миров етер от него, оттатък брега, а след това изживява като едно отиване към своето етерно тяло и прониква с погледа вътре: явява се едно същество, като затворено от скални стени.
Нашият череп е като един замък, в който се вливат етерните сили на нервни те нишки като един самоизкован меч, и на кръвта като едно окървавено копие.
Обаче най-благородната част на мозъкът може да се храни само от съединението на най-тънките сетивни впечатления с най-благородните минерални продукти. Всичко това предадено в образи даде Легендата за Граала.
към текста >>
Обаче най-благородната част на мозъкът може да се храни само от съ
един
ението на най-тънките сетивни впечатления с най-благородните минерални продукти.
Имагинация на рая. Човек вижда подвижните процеси на етерното тяло в тяхното протичане във време то. Той е отделен чрез пропастта на общия миров етер от него, оттатък брега, а след това изживява като едно отиване към своето етерно тяло и прониква с погледа вътре: явява се едно същество, като затворено от скални стени. Нашият череп е като един замък, в който се вливат етерните сили на нервни те нишки като един самоизкован меч, и на кръвта като едно окървавено копие.
Обаче най-благородната част на мозъкът може да се храни само от съединението на най-тънките сетивни впечатления с най-благородните минерални продукти.
Всичко това предадено в образи даде Легендата за Граала.
към текста >>
Съ
един
ението с имагинацията на рая създава
един
вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему.
Изживяването на ледената самотност като противовес на вземането надмощие на егоизма в астралното тяло. Когато след това то се разширява до интересите на света, с идването близо до имагинацията на рая и два също моментът на срещата с Пазачът на Прага. Обвързването към магнетични те сили които привличат надолу личното същество, когато човек не е направил още действително интересите на света да станат негови собствени интереси. Това му пречи да може да мине покрай Пазача на Прага.
Съединението с имагинацията на рая създава един вид органа човек да вижда други същества: първо едно същество, което изглежда подобно нему.
Описание на по-нататъшните изживявания: външното същество като пазител на вътрешното същество. Човек добива едно понятие за отношението на телата към душата. Имагинацията на разказа за Каина и Авела: отражение на една висша жертва. Човекът, както той е поставен тук на Земята, е обратното на онова, което е бил по-рано. От лекото чувствуване на желанията на астралното тяло в неговото взаимодействие със Себе-то се ражда човешкото земно познание.
към текста >>
Сянкообразно впечатление на
един
кентавър, след това на
един
сфинкс, различни аспекти на едно животинско същество като продължение надолу на човешката форма.
Ясновидското възприятие на първоначалната човешка форма в пробуждането на съзнанието през време на съня (Имагинация на рая).
Сянкообразно впечатление на един кентавър, след това на един сфинкс, различни аспекти на едно животинско същество като продължение надолу на човешката форма.
Впечатление на действителността на Луцифер, на духа на красотата и на егоистичността, в нощното вътрешно изживяване. Ариманическото впечатление в дневното виждане на това, което ни вдъхва страх, но също и на това, което ни съблазнява към наслада. Там където човекът сънува материални атоми, е всъщност Ариман. Интелектуализмът се опълчва срещу възприемането на духа. В образа на Мефисто още традиционното знание на 16-то столетие е изобразило изкусителя на човешкия род.
към текста >>
Етерното тяло е
един
разказвач на историята на света.
Изменение на човека за външното ясновидско наблюдение. Това което се изживява във вътрешността като една по-голяма подвижност на физическото тяло, гледано отвън се показва разцепено, разделено едно от друго и нарастващо. На мястото на физическата материя се явяват имагинации. 12 членове (части) на една мирова картина, чрез която при окултното развитие говорят йерархиите.
Етерното тяло е един разказвач на историята на света.
Астралното тяло става все повече израз за вътрешната стойност на човека в Космоса. Себе-то на човека се разделя, изпраща навън съдържанието на своето съзнание, пренася го в едно същество на йерархиите. Образ на Слънцето за астралното тяло, и на въртящите се около него планети, за размножението на Себе-то. Превръщането на Съзнателната душа в Имагинативна душа, на Разсъдъчната душа в Инспиративна душа, на Сетивната душа в Интуитивна душа.
към текста >>
12.
1. ПРЕДГОВОР
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Той подчерта, че този цикъл от сказки представлява за него
един
тържествен случай, защото това беше първият цикъл от сказки, който той можа да държи в рамките на новооснованото Антропософско Общество.
За да поставим и този цикъл от сказки в историческата връзка на антропософски ориентираното Духовнонаучно Движение от първата четвъртина на ХХ столетие, ще вземем следните данни от приветственото слово на Рудолф Щайнер отправено към слушателите от Хага, когато той изнесе издадените тук сказки.
Той подчерта, че този цикъл от сказки представлява за него един тържествен случай, защото това беше първият цикъл от сказки, който той можа да държи в рамките на новооснованото Антропософско Общество.
към текста >>
Чрез това Теософското Общество, което до тогава беше една стремяща се към духовно познание работна общност на неутрална основа в една широка и обективна форма, започна да става
един
фактор в служба на местни амбиции и лични цели с оглед да бъде постигнато едно господствуващо влияние също в западния свят.
Това основание беше предшествувано от скъсването с председателката на Теософското Общество, която искаше да противопостави на растящото разбиране за Християнството едно последствие от действието на Рудолф Щайнер основаването на ордена "Звездата на Изтока". На разположението на този орден трябваше да бъде поставена цялата организация на Теософското Общество като пропаганден инструмент, за да бъде подготвена почвата на новопоявяващия Христос в едно индийско момче.
Чрез това Теософското Общество, което до тогава беше една стремяща се към духовно познание работна общност на неутрална основа в една широка и обективна форма, започна да става един фактор в служба на местни амбиции и лични цели с оглед да бъде постигнато едно господствуващо влияние също в западния свят.
към текста >>
Изнасянето на цикъла на цикъла от сказки в Хага беше предшествувано от официалното основаване на Антропософското Общество, а преди бе създаден
един
съюз на Коледа в 1912 година, когато в Кьолн бяха изнесени блестящите сказки върху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", които могат да дадат доказателство колко много по-дълбоко беше проникнал Рудолф Щайнер в тайните на пра древната Мъдрост в сравнение с онези, които даваха само една разпалена източна мъдрост на
един
проникнат от материалистични мислителни форми език и имаха твърде малко разбиране за историческото развитие.
Изнасянето на цикъла на цикъла от сказки в Хага беше предшествувано от официалното основаване на Антропософското Общество, а преди бе създаден един съюз на Коледа в 1912 година, когато в Кьолн бяха изнесени блестящите сказки върху "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел", които могат да дадат доказателство колко много по-дълбоко беше проникнал Рудолф Щайнер в тайните на пра древната Мъдрост в сравнение с онези, които даваха само една разпалена източна мъдрост на един проникнат от материалистични мислителни форми език и имаха твърде малко разбиране за историческото развитие.
към текста >>
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на
един
здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки.
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки.
В тези сказки се прониква по един много по-вътрешен начин в областта, основата на която беше вече създадена градивно в предшествуващите писания на Рудолф Щайнер.
към текста >>
В тези сказки се прониква по
един
много по-вътрешен начин в областта, основата на която беше вече създадена градивно в предшествуващите писания на Рудолф Щайнер.
От онзи изнесен в Кьолн цикъл от сказки "Бхагават Гита и Посланията на Апостол Павел" води една свързваща линия към изнесения в Хага цикъл върху "Значението на окултното развитие на човека за неговите тела и неговото себе" В едно време, в което хората играят много с трансцедентни неща, когато се разпространяват някои неща, които не само не са полезни, а са вредни за хората, и кога то се обръща малко внимание на необходимостта от най-строг морален контрол и себеконтрол и на под държането на един здрав човешки ум, който може да се справи със съществуванието в практическия живот, сериозният размисъл трябваше да избере една тема, каквато е съдържанието на следващите сказки.
В тези сказки се прониква по един много по-вътрешен начин в областта, основата на която беше вече създадена градивно в предшествуващите писания на Рудолф Щайнер.
към текста >>
този е
един
ственият принцип, който трябва да царува в едно окултно движение: положителната работа и правото да не иска да знае за други, които работят върху друга почва. "
"Ние имаме работа с едно освобождение, имаме работа с това, да изхвърлим от нашите редове сега спъващите ни по-рано мисли, да ги изхвърлим истински; мисли, които по-рано действуваха в нашата работа не искам да кажа как. " "Даже трябва да бъдат разбрани някои неща. Обични приятели, (продължава той по-нататък), защото начинът, по който нашите противници в германия постъпиха което доведе до необходимата защита показа навсякъде, във всяка точка, противоположното на това, към което трябва да се стреми едно действително окултно движение, показа навсякъде едно излято в обективни неистини тиранизиране. Има нещо общо с онези, за които знае, че не могат да принадлежат към него: т.е. да не иска да ги има в своите редове.
този е единственият принцип, който трябва да царува в едно окултно движение: положителната работа и правото да не иска да знае за други, които работят върху друга почва. "
към текста >>
13.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо необходимо е човек да прави индивидуално разлика във всеки
един
случай; но трябва да кажем, че онова, което се постига тук чрез антропософския живот, е напълно нещо, което и без това лежи изцяло в нормалния ход на развитието на човечеството.
Той не е свикнал да чувствува тази подвижност, независимостта на своите органи. Човек долавя, усеща органите само тогава, когато те функционират различно от нормалното състояние. Но човек усеща, макар и много слабо, как неговите органи стават по-самостоятелни едни от други; той може да счита това за едно заболяване. Следователно Вие виждате, как, когато се касае именно за човешкото физическо тяло, човек трябва да бъде много предпазлив, предвидлив. Разбира се от само себе си, че същото положение може да бъде веднъж едно заболяване, друг път само едно съпровождащо явление на вътрешния антропософски живот.
Ето защо необходимо е човек да прави индивидуално разлика във всеки един случай; но трябва да кажем, че онова, което се постига тук чрез антропософския живот, е напълно нещо, което и без това лежи изцяло в нормалния ход на развитието на човечеството.
В по-стари времена на развитието на човечеството, отделните органи бяха още повече зависими едни от други отколкото те са днес във външния живот и в бъдеще ще станат все по-независими и по-независими едни от други. Както онзи, който усвоява Антропософията, трябва така да се каже предварително да постигне степени на развитието, до които цялото човечество ще постигне по-късно, едвам в бъдеще, той трябва да приеме също с удоволствие тези степени на развитието, при които неговите физически органи стават все по-самостоятелни едни от други. Това може да се изрази в една лека, мека форма в отделните органи или системите от органи.
към текста >>
Искам да приведа
един
особен случай.
Искам да приведа един особен случай.
Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва. Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село. Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат. На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали. Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат.
към текста >>
На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия,
един
непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали.
Искам да приведа един особен случай. Вие всички познавате явлението, че когато човек води уседнал живот, когато следователно професията му не го заставя да пътува много, той се сраства някакси със своята почва. Ако отидете на село, при селските хора, ще видите, че тези хора са се сраснали с тяхната почва, с техния климат много повече отколкото днешното градско население, което много пъти търси да пребивава на село. Вие ще констатирате, че селските хора изпитват трудност, когато поради една или друга причина са пренесени в друга област или в друг климат.
На тях им е трудно да се аклиматизират, както се казва, чувствуват вътре в душата си често пъти една непреодолима носталгия, един непреодолим копнеж за почвата, с която са се сраснали.
Това ни показва, как човекът чувствува необходимост нещо, което можем да забележим също и иначе, когато той отива в една друга местност да приспособи целия свой организъм към тази местност, към новия климат.
към текста >>
Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на
един
чужд град.
Ако искате да имате доказателство за подобно нещо, трябва да търсите тези доказателства по най-естествения начин, по който те могат да бъдат намерени; а именно тогава, когато самите вие се почувствувате поставени в едно подобно положение, когато вие самите отидете на друго място. Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането.
Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на един чужд град.
Съвсем не е нужно той да прибягва към нещо друго: по кръвта си той може вече да забележи, как местностите на земята са различни едни от други. Противоположно на това нервната система се отделя по един друг начин от общия организъм. Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още един съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния човек на настоящето. Нормалният човек на настоящето чувствува на своето собствено физическо тяло в същност често пъти само разликата на температурата.
към текста >>
Противоположно на това нервната система се отделя по
един
друг начин от общия организъм.
Ако искате да имате доказателство за подобно нещо, трябва да търсите тези доказателства по най-естествения начин, по който те могат да бъдат намерени; а именно тогава, когато самите вие се почувствувате поставени в едно подобно положение, когато вие самите отидете на друго място. Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането. Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на един чужд град. Съвсем не е нужно той да прибягва към нещо друго: по кръвта си той може вече да забележи, как местностите на земята са различни едни от други.
Противоположно на това нервната система се отделя по един друг начин от общия организъм.
Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още един съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния човек на настоящето. Нормалният човек на настоящето чувствува на своето собствено физическо тяло в същност често пъти само разликата на температурата.
към текста >>
Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още
един
съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния човек на настоящето.
Ако искате да имате доказателство за подобно нещо, трябва да търсите тези доказателства по най-естествения начин, по който те могат да бъдат намерени; а именно тогава, когато самите вие се почувствувате поставени в едно подобно положение, когато вие самите отидете на друго място. Опитайте се да обърнете внимание върху себе си и тогава ще откриете, че ще намерите потвърден този факт, просто поради причината, че този факт постепенно се развива в една напълно определена способност на усещането. Онзи, който е станал антропософ в своето сърце, забелязва по своята кръв характера на един чужд град. Съвсем не е нужно той да прибягва към нещо друго: по кръвта си той може вече да забележи, как местностите на земята са различни едни от други. Противоположно на това нервната система се отделя по един друг начин от общия организъм.
Онзи, който се прониква с Антропософията при дадените условия, ще забележи постепенно, че чувствува именно разликата на 4-те годишни времена, например разликата между лятото и зимата, по още един съвършено различен начин отколкото я чувствува иначе нормалния човек на настоящето.
Нормалният човек на настоящето чувствува на своето собствено физическо тяло в същност често пъти само разликата на температурата.
към текста >>
Това иде от там, че инструментът на физическото поле, нервната система сътрепти по
един
тънък начин с промяната на годишните времена, сътрепти вътрешно по-независимо от общия организъм отколкото това става иначе.
Онзи, който е направил по посочения начин Антропософията за съдържание на своята душа, чувствуване само разликата на температурата, а отделно от това има още едно особено изживяване в своята нервна система, така щото например на него му е по-лесно да схваща определени мисли, които са свързани с неговия физически мозък, през лятото отколкото през зимата. Не че би било невъзможно да схваща през зимата тази или онази мисъл; но човек може ясно да констатира, че през лятото е по-лесно отколкото през зимата, че през лятото мислите текат по-лесно отколкото през зимата. Той може да забележи също, че през зимата мислите стават по-лесно абстрактни, а през лятото по-лесно образни, нагледни.
Това иде от там, че инструментът на физическото поле, нервната система сътрепти по един тънък начин с промяната на годишните времена, сътрепти вътрешно по-независимо от общия организъм отколкото това става иначе.
Обаче една основна промяна в човешкото физическо тяло е тази, че човек започва да чувствува по-силно своето физическо тяло отколкото по-рано нещо, което може да приеме наистина опасни форми; той става, така да се каже, по-чувствителен към душевното съществува не, става по-трудно поносим. Извънредно трудно е човек да си изясни напълно това, когато то трябва да бъде обосновано; но застанете пред една чаша, в която има вода и в която е разтворена сол така че да се получи една мътна течност.
към текста >>
И тук ние стигаме до
един
въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството.
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството.
Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще. Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество. Ние разбираме отношението на човека към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на човека към останалите природни царства, първо към растителното царство.
към текста >>
Всичко това трябва да съставлява
един
епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество.
И тук ние стигаме до един въпрос, който може да бъде обяснен до пълно разбиране само в тази връзка но разбира се от само себе си с това не искам да правя никаква агитация, а само да покажа истината ние стигаме до въпроса за месоядството. Понеже тук имаме работа с физическото тяло, ние трябва да се спрем на описанието на същността на месоядството и на растителното хранене, на храненето въобще.
Всичко това трябва да съставлява един епизод при разглеждане влиянието на антропософския живот върху телата на човека, което може да бъде охарактеризирано така, че го наречем допълване, регенериране на физическото тяло от вън чрез това, което той приема като външно вещество.
Ние разбираме отношението на човека към хранителните средства тогава, когато обгърнем с поглед отношението на човека към останалите природни царства, първо към растителното царство.
към текста >>
Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или
един
лист от дърво и го изяжда.
Растителното царство, като царство на живота, довежда неорганичните веществата, неживите вещества до определена организация. За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория. Така че в растението ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация. Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен.
Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда.
Това е най-пълното продължение.
към текста >>
От там идва това, че напредъка във вътрешния антропософски живот създава постепенно
един
вид отвращение от животинската храна.
В нормалния живот той не чувствува това чуждо тяло. Обаче когато организмът става вътрешно така подвижен и неговите органически системи стават независими едни от други, както това става в антропософския живот, тогава и без това физическият организъм започва вече, както охарактеризирахме това, да се чувствува неприятно неудобно, при окултното развитие той започва да се чувствува още по-неприятно и по-неудобно, защото сега има в себе си едно чуждо тяло. Както казах, аз не искам да правя агитация, а само да покажа истината. И ние ще се запознаем още и с други действия на животинската храна; този път ще бъдем принудени да разглеждаме подробно тази глава.
От там идва това, че напредъка във вътрешния антропософски живот създава постепенно един вид отвращение от животинската храна.
към текста >>
Най-добре е, когато Духовната Наука довежда човека до там, да изпитва
един
вид погнуса, отвращение от месната храна и няма стойност по отношение на това, което можем да на речем едно по-високо развитие, ако човек свикне да се въздържа от местната храна по друг начин.
Това не значи, че трябва да забраним на антропософите да ядат животинска храна, а здраво напредващият инстинктивен живот постепенно се защитава срещу животинската храна и не може да я понася вече; и това е също много по-добре отколкото ако човек стане вегетарианец изхождайки от някой абстрактен принцип.
Най-добре е, когато Духовната Наука довежда човека до там, да изпитва един вид погнуса, отвращение от месната храна и няма стойност по отношение на това, което можем да на речем едно по-високо развитие, ако човек свикне да се въздържа от местната храна по друг начин.
Така щото можем да кажем: животинската храна произвежда в човека нещо, което за физическото тяло е едно бреме и това бреме се чувствува. Този е окултен факт от една страна.
към текста >>
Като
един
друг пример бих искал да спомена алкохола.
Ние ще го охарактеризираме още от една друга страна.
Като един друг пример бих искал да спомена алкохола.
Също и отношението на човека към алкохола е подложено на една промяна, когато човекът се прониква вътрешно живо, сериозно с Антропософията.
към текста >>
Той се оказва като нещо, което произвежда не само едно бреме,
един
товар в човешкия организъм, а се оказва като противостояща сила, произвежда една противостояща сила в човешкия организъм до определена точка; с изключение на лозата, която превишава тази точка.
Алкохолът е нещо още по-особено в царствата на природата.
Той се оказва като нещо, което произвежда не само едно бреме, един товар в човешкия организъм, а се оказва като противостояща сила, произвежда една противостояща сила в човешкия организъм до определена точка; с изключение на лозата, която превишава тази точка.
Това, което другите растения си икономисват само за младия зародиш, цялата растежна сила, която иначе се икономисва само за младия зародиш и не се влиза в останалия организъм, при гроздето тази сила се влива също по определен начин в пулпа на плода, така че чрез така наречената ферментация, чрез превръщането на това, което се влива в гроздето, което е доведено до най-високо напрежение в гроздето, се създава нещо, което в действителност има в растението една сила, която бихме могли да сравним окултно със силата, която Азът на човека има върху кръвта. Следователно това, което се създава при производството на виното, което се образува винаги при производството на алкохола, е, че в едно друго природно царство се произвежда онова, когато човек трябва да произведе, когато той действува от своя Аз върху кръвта.
към текста >>
Както казахме, Азът трябва да произведе
един
напълно подобен процес в кръвта.
Както казахме, Азът трябва да произведе един напълно подобен процес в кръвта.
Това е една негова нормална функция говорейки окултно, не химически нещо, което се произвежда чрез един вид обръщане на процеса на организирането, само чрез химическото действие, когато се произвежда алкохолът. Последствието от това е, че чрез алкохола ние внасяме в организма нещо, което действува от друга страна така, както Азът действува върху кръвта. А това значи, че в алкохолът ние сме приели в себе си един аз противник, един аз, който води направо борба срещу действията на нашия духовен Аз. От друга страна върху кръвта се действува чрез алкохола именно така, както Аза се действува върху кръвта.
към текста >>
Това е една негова нормална функция говорейки окултно, не химически нещо, което се произвежда чрез
един
вид обръщане на процеса на организирането, само чрез химическото действие, когато се произвежда алкохолът.
Както казахме, Азът трябва да произведе един напълно подобен процес в кръвта.
Това е една негова нормална функция говорейки окултно, не химически нещо, което се произвежда чрез един вид обръщане на процеса на организирането, само чрез химическото действие, когато се произвежда алкохолът.
Последствието от това е, че чрез алкохола ние внасяме в организма нещо, което действува от друга страна така, както Азът действува върху кръвта. А това значи, че в алкохолът ние сме приели в себе си един аз противник, един аз, който води направо борба срещу действията на нашия духовен Аз. От друга страна върху кръвта се действува чрез алкохола именно така, както Аза се действува върху кръвта.
към текста >>
А това значи, че в алкохолът ние сме приели в себе си
един
аз противник,
един
аз, който води направо борба срещу действията на нашия духовен Аз.
Както казахме, Азът трябва да произведе един напълно подобен процес в кръвта. Това е една негова нормална функция говорейки окултно, не химически нещо, което се произвежда чрез един вид обръщане на процеса на организирането, само чрез химическото действие, когато се произвежда алкохолът. Последствието от това е, че чрез алкохола ние внасяме в организма нещо, което действува от друга страна така, както Азът действува върху кръвта.
А това значи, че в алкохолът ние сме приели в себе си един аз противник, един аз, който води направо борба срещу действията на нашия духовен Аз.
От друга страна върху кръвта се действува чрез алкохола именно така, както Аза се действува върху кръвта.
към текста >>
Така, че следователно ние развързваме една вътрешна борба, една вътрешна война и всъщност всичко това, което изхожда от Аза, ние го осъждаме на безсилие, когато му противопоставим в алкохола
един
противник.
Така, че следователно ние развързваме една вътрешна борба, една вътрешна война и всъщност всичко това, което изхожда от Аза, ние го осъждаме на безсилие, когато му противопоставим в алкохола един противник.
Това е окултното състояние на нещата.
към текста >>
Ето защо онзи, който е направил от Антропософията
един
елемент на своя живот, чувствува действието на алкохола в кръвта като една пряка борба срещу своя Аз и поради това естествено е, че едно действително духовно развитие може да върви леко само тогава, когато срещу него не се поставя тази съпротива.
Онзи, който не пие никакъв алкохол, си осигурява свободната възможност, да действува от своя Аз върху кръвта; онзи, който пие алкохол, прави това също както някой, който иска да събори една стена и удря към едната страна, обаче същевременно поставя от другата страна хора, които удрят срещу него. Съвсем точно чрез алкохола се елиминира дейността на Аза върху кръвта.
Ето защо онзи, който е направил от Антропософията един елемент на своя живот, чувствува действието на алкохола в кръвта като една пряка борба срещу своя Аз и поради това естествено е, че едно действително духовно развитие може да върви леко само тогава, когато срещу него не се поставя тази съпротива.
От този пример ние виждаме именно, как това, което иначе също съществува, става възприемаемо, доловимо за езотерика или антропософа чрез измененото равновесие, което настъпва във физическото тяло.
към текста >>
Отделните органи и органически системи на човешкия физически организъм стават самостоятелни също в много други отношения и това осамостоятелствуване можем да отбележим също чрез това, че гръбначният мозък и главният мозък стават много по-независими
един
от друг.
Отделните органи и органически системи на човешкия физически организъм стават самостоятелни също в много други отношения и това осамостоятелствуване можем да отбележим също чрез това, че гръбначният мозък и главният мозък стават много по-независими един от друг.
към текста >>
Аз много често съм давал
един
своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна.
Сега тези органи стават по-самостоятелни, идват в едно по-независимо отношение едни към други. Сега той трябва да притежава от вътре силата да доведе органите отново в хармония. Това възстановяване на хармонията на органите и на органичните части се постига чрез това, че при всяко правилно изучаване на антропософията се подчертава това, което повишава властта на човека върху неговите органи, които са станали самостоятелни. Ето защо спомнете си, обични приятели, колко често се подчертава, защо в същност в нашата литература играе такава голяма роля нещо, за което някой хора казват: о, но това е ужасно трудно!
Аз много често съм давал един своеобразен отговор, когато са ми казвали: "за начинаещи книгата "Теософия" е всъщност много трудна.
" Аз трябваше да казвам: тази книга не можеше да бъде по-лесна за изучаване, защото, ако бих я написал в една по-лесна форма, хората във всеки случай биха приели в себе си определени теософски истини тези истини биха действували също за осамостоятелствуване на отделните части на мозъка но тази книга е построена в една изискана мислителна структура, за да бъде постоянно принудена също и другата част на мозъка да се упражнява, да не остане така да се каже назад. Тази е особеността, която при едно такова движение почиващо на окултни основи прави необходимото да се обръща внимание не само на това, което е правилно в абстрактния смисъл и което трябва да се проповядва както и да е; а необходимо е то да бъде предадено по едни здрав начин и най-често да се обръща внимание върху това, заради популярност нещата да не се предават така, че тяхното предаване да се отрази вредно върху човека.
към текста >>
И именно когато се разглеждат такива въпроси като измененията на човешките тела чрез антропософския живот, забелязваме първо, колко е необходимо Антропософията да бъде предадена по
един
правилен начин на света.
В Антропософията важното не само това, съответните истини да бъдат предадени в книги и в сказки, а важното е, как те трябва да бъдат написани и съобщени на хората. И толкова по-добре е, ако онези, които искат да станат носители на едно такова движение, да не се оставят задържани, щото заради популярността да не провеждат това или онова. Повече отколкото във всяка област в нашата област се касае да изповядваме чистата и честна истина.
И именно когато се разглеждат такива въпроси като измененията на човешките тела чрез антропософския живот, забелязваме първо, колко е необходимо Антропософията да бъде предадена по един правилен начин на света.
към текста >>
14.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 21 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Постоянно трябва да подчертаваме, че не може да бъде наша задача да правим пропаганда за
един
ия или другия начин на храненето, а нашата задача е да кажем само това, което е вярно, което е правилно в тази област и фактите, за които става дума се превръщат чрез развитието на душата във факти на опита.
Въпреки това за следващите дни, когато ще разгледаме по-духовните членове на човешката природа от тази гледна точка, ние ще добием една основа, ако обгърнем с поглед също и това, което може да бъде изнесено за физическото тяло. Обаче изрично трябва да отбележа, че промените, които давам тук, не се отнасят за най-високите степени на посвещението, а повече за началния езотеричен или антропософски живот и поради това те представляват вече определено общо значение. От казаното вчера Вие ще сте видели, че чрез охарактеризираните влияния физическото тяло на човека става така да се каже по-подвижно в себе си, по-живо, че поради това то може да стане по определен начин също по-независимо. Човек го чувствува по определен начин повече отколкото при външния езотеричен, при така наречения нормален живот на човека. Ние ще има да говорим също и при другите тела за разликата на растителната и животинската храна; обаче за формата и организацията на физическото тяло разликата между растителната и животинската храна е извънредно голяма.
Постоянно трябва да подчертаваме, че не може да бъде наша задача да правим пропаганда за единия или другия начин на храненето, а нашата задача е да кажем само това, което е вярно, което е правилно в тази област и фактите, за които става дума се превръщат чрез развитието на душата във факти на опита.
към текста >>
Един
факт на опита става особено онзи, че при животинската храна нашето физическо тяло има да носи повече, да влече повече със себе си, отколкото при растителната храна.
Един факт на опита става особено онзи, че при животинската храна нашето физическо тяло има да носи повече, да влече повече със себе си, отколкото при растителната храна.
Вчера ние подчертахме, че физическото тяло се сбръчква един вид, свива се, отделя се от другите духовни членове чрез развитието. Когато му се дава животинска храна, тогава тази животинска храна, която бе охарактеризирана вчера се показва, проявява се също чрез това, че тя е чувствувана като нещо, което се включва като едно силно чуждо вещество в човешкия организъм, което човек се научава да чувствува, ако можем да употребим един радикален израз, като един кол, който човек си е забил в плътта.
към текста >>
Вчера ние подчертахме, че физическото тяло се сбръчква
един
вид, свива се, отделя се от другите духовни членове чрез развитието.
Един факт на опита става особено онзи, че при животинската храна нашето физическо тяло има да носи повече, да влече повече със себе си, отколкото при растителната храна.
Вчера ние подчертахме, че физическото тяло се сбръчква един вид, свива се, отделя се от другите духовни членове чрез развитието.
Когато му се дава животинска храна, тогава тази животинска храна, която бе охарактеризирана вчера се показва, проявява се също чрез това, че тя е чувствувана като нещо, което се включва като едно силно чуждо вещество в човешкия организъм, което човек се научава да чувствува, ако можем да употребим един радикален израз, като един кол, който човек си е забил в плътта.
към текста >>
Когато му се дава животинска храна, тогава тази животинска храна, която бе охарактеризирана вчера се показва, проявява се също чрез това, че тя е чувствувана като нещо, което се включва като едно силно чуждо вещество в човешкия организъм, което човек се научава да чувствува, ако можем да употребим
един
радикален израз, като
един
кол, който човек си е забил в плътта.
Един факт на опита става особено онзи, че при животинската храна нашето физическо тяло има да носи повече, да влече повече със себе си, отколкото при растителната храна. Вчера ние подчертахме, че физическото тяло се сбръчква един вид, свива се, отделя се от другите духовни членове чрез развитието.
Когато му се дава животинска храна, тогава тази животинска храна, която бе охарактеризирана вчера се показва, проявява се също чрез това, че тя е чувствувана като нещо, което се включва като едно силно чуждо вещество в човешкия организъм, което човек се научава да чувствува, ако можем да употребим един радикален израз, като един кол, който човек си е забил в плътта.
към текста >>
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери
един
вид доказателство,
един
вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса.
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса.
Човек намира един вид доказателство за това, когато той се запознае с това, което изпитва на своето собствено тяло, а именно, че процесите в неговото тяло стават по-оживени и по-подвижни и върху тези процеси естеството и особеността на хранителните средства оказват едно чувствително влияние.
към текста >>
Човек намира
един
вид доказателство за това, когато той се запознае с това, което изпитва на своето собствено тяло, а именно, че процесите в неговото тяло стават по-оживени и по-подвижни и върху тези процеси естеството и особеността на хранителните средства оказват едно чувствително влияние.
Обаче всички тези неща са свързани с отношението на човека и на останалите земни природни царства с Космоса и, без да има нужда да прибегне до едно по-висше ясновидство, човек може да намери един вид доказателство, един вид потвърждение на това, което окултистът констатира върху връзката на човешкия живот с Космоса.
Човек намира един вид доказателство за това, когато той се запознае с това, което изпитва на своето собствено тяло, а именно, че процесите в неговото тяло стават по-оживени и по-подвижни и върху тези процеси естеството и особеността на хранителните средства оказват едно чувствително влияние.
към текста >>
Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на
един
общ род с този човешки род.
И ако бихме искали да генерализираме това, което е млякото, би трябвало да кажем: живите същества на всяка една планетна система имат тяхното собствено мляко. Когато изследваме растителната система на нашата Земя и я сравним с растителните системи на другите планети, с това, което може да бъде сравнено с него, трябва да кажем: наистина формите на различните растения на земята и тези на другите планети на нашата слънчева система се различават едни от други, обаче вътрешната същност на растението на земята не е все пак нещо само земно, а е нещо принадлежащо на слънчевата система, т.е. същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети.
Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род.
Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята. Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>
Млечната храна прави от него
един
гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно
един
гражданин на цялата слънчева система.
същността на растенията върху нашата земя е сродна със същността на растенията върху другите планети на нашата слънчева система, така щото в растението съществува нещо, което може да се намери също и върху другите планети на нашата слънчева система. Що се отнася за животинския свят, вече от това, което бе казано върху млякото и освен това може да се констатира много лесно окултно, следва, че животинският свят е коренно различен като земен животински свят от всичко, което би могло да се намери като нещо подобно върху другите планети. Ако вземем сега, това, което човек изпитва при консумирането на млечната храна, пред погледа на окултиста, пред това, което той изживява, млечната храна се показва така, че за човешкото тяло ние искаме да останем при човека тя означава онова, което го привързва към земята, към нашата планета, което го свързва с човешкия род върху Земята като принадлежащ на един общ род с този човешки род. Че човеците съставляват едно цяло също и по отношение на физическата телесна система, за това допринася фактът, че нещо живо приготвя храна за нещо живо в животински смисъл. И можем да кажем: всичко което се внася като млечна храна в човешкия организъм, го приготвя за това, той да бъде едно човешко земно създание, свързва го с условията на земята, но не го приковава всъщност към Земята.
Млечната храна прави от него един гражданин на Земята, обаче не му пречи той да бъде същевременно един гражданин на цялата слънчева система.
към текста >>
И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам
един
ствено за Земята.
Друго е положението при месната храна. Месната храна е взета от царството, което е специфично земно. Тя не е взета както млякото от непосредствения жизнен процес на човешкото или животинското същество, а е взета от онази част на животинското вещество, което е приготвено вече за животно. Тази местна храна обвързва човека специално към Земята, прави от него едно земно същество така, че можем да кажем: колкото повече човек се прониква с действията на месната храна, толкова повече той се отдалечава от силите, които биха му помогнали въобще да се освободи от земята Чрез месната храна той се свързва в преходния смисъл с планетата Земя. Докато млечната храна към едно преходно място на неговото развитие, чрез месната храна човек се осъжда на това, да направи пребиваването си на Земята нещо постоянно, да се приспособи напълно към това пребиваване на Земята.
И решението човек да приема млечна храна означава: аз искам да остана на земята, да мога да изпълня моята мисия върху земята, но не искам да съществувам единствено за Земята.
Волята за месна храна означава: на мене така ми допада земното съществувание, че аз се отказвам от всякакво небе и на драго сърце бих искал да се срасна с условията на земното съществувание.
към текста >>
Растителната храна е такава, че тя раздвижва в организма онези сили, които довеждат човека в
един
вид космическа връзка, свързват го с цялата планетарна система.
Растителната храна е такава, че тя раздвижва в организма онези сили, които довеждат човека в един вид космическа връзка, свързват го с цялата планетарна система.
Това, което човекът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото човекът става в неговото физическо тяло един съучастник в силите на цялата слънчева система, следователно не се отчуждава от тях, не се откъсва от тях.
към текста >>
Това, което човекът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото човекът става в неговото физическо тяло
един
съучастник в силите на цялата слънчева система, следователно не се отчуждава от тях, не се откъсва от тях.
Растителната храна е такава, че тя раздвижва в организма онези сили, които довеждат човека в един вид космическа връзка, свързват го с цялата планетарна система.
Това, което човекът има да върши, когато преработва в своя организъм растителната храна, възбужда сили, които се съдържат в цялата слънчева система, така щото човекът става в неговото физическо тяло един съучастник в силите на цялата слънчева система, следователно не се отчуждава от тях, не се откъсва от тях.
към текста >>
Ето защо трябва добре да се съблюдава, щото именно антропософски стремящият се човек да не се превърне в
един
фанатичен духовен мечтател създавайки едно такова състояние на своето физическо тяло, което го откъсва от всяко сродство със земно-човешкото.
Ето защо трябва добре да се съблюдава, щото именно антропософски стремящият се човек да не се превърне в един фанатичен духовен мечтател създавайки едно такова състояние на своето физическо тяло, което го откъсва от всяко сродство със земно-човешкото.
За да не се превърнем твърде много в чудаци, които се стремят към развитието на душата, за да не се отстраним от човешкото чувствуване, от човешката дейност на Земята, добре е като същества ходещи по Земята да създадем в себе си известна тежест чрез консумира нето на мляко и на млечни продукти.
към текста >>
И може да бъде даже едно систематично трениране за
един
човек, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за
един
такъв човек, който на ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти.
И може да бъде даже едно систематично трениране за един човек, който е в състояние не само да живее постоянно в духовните светове, отчуждавайки се чрез това от земния живот, за един такъв човек, който на ред с духовния стремеж има също да изпълнява задачи на Земята, може да бъде едно систематично трениране, когато той реши да бъде не само вегетарианец, а наред с това да консумира също мляко и млечни продукти.
Чрез това той ще направи своя организъм, своето физическо тяло сродно със Земята, сродно с човечеството, обаче не ще го обвърже със земната тежест, какъвто е случаят с местната храна.
към текста >>
Но когато говорим за белтък, то белтъкът е в своето устройство
един
такъв продукт на космическите сили, че върху този белтък действуват в същност главно само такива космически сили, които първо са действували върху самата Земя и най-много още върху придружаващата Земята Луна.
Така например, когато имаме предвид животинския белтък, какъвто той съществува, да речем, в кокошето яйце, трябва да бъдем наясно върху това, че такъв животински белтък не е само това, което химикът намира в своя анализ, а в неговото устройство той е резултат на космически сили.
Но когато говорим за белтък, то белтъкът е в своето устройство един такъв продукт на космическите сили, че върху този белтък действуват в същност главно само такива космически сили, които първо са действували върху самата Земя и най-много още върху придружаващата Земята Луна.
към текста >>
То не би могло да се роди направо от Космоса, а е на пълно
един
продукт на онова, което Земята трябва да приеме първо от Космоса.
Следователно това, което наричаме белтък, е свързано косвено с Космоса, но така каквото е на Земята това белтъчно вещество не би могло да се роди никога, ако не би съществувала Земята.
То не би могло да се роди направо от Космоса, а е на пълно един продукт на онова, което Земята трябва да приеме първо от Космоса.
към текста >>
Това, което при човека живеещ във външното нормално съществувание е едно
един
но усещане, човекът има едно сме сено усещане по отношение на това, което мазнините и белтъчните вещества правят в неговия организъм.
Следователно ние можем да проследим духовните действия, които познаваме като идващи от Съществата на различните йерархии, чак до веществата, които образуват нашето физическо тяло. Ето защо при изживяването, което настъпва когато душата минава през антропософското развитие, и това изживяване става също диференцирано в себе си, по-подвижно в себе си, това изживяване, което имаме по отношение на белтъка и на мазнината, които носим в нашето физическо тяло. Това е едно двойно усещане.
Това, което при човека живеещ във външното нормално съществувание е едно единно усещане, човекът има едно сме сено усещане по отношение на това, което мазнините и белтъчните вещества правят в неговия организъм.
Но когато чрез езотеричното развитие физическият организъм става по-подвижен, развиващата душа се научава да различава в собственото си тяло два вида усещания: едното усещание, което ни прониква един вид вътрешно така, че ние чувствуваме: това ни изгражда, дава ни ръста. . . Тогава ние усещаме в нас белтъчните вещества. А когато усещаме: това ни прави безразлични по отношение на нашата вътрешна завършеност и цялост, то ни издига един вид над нашата форма, прави ни по-флегматични по отношение на нашето човешко вътрешно чувствуване, когато следователно към нашето усещане се прибавя флегма по отношение на това усещане (тези усещания се диференцират много силно при едно антропософско развитие), това последното усещание иде от изживяването на мастното вещество във физическото тяло. Следователно също и вътрешното изживяване по отношение на физическото тяло става по-сложно.
към текста >>
Но когато чрез езотеричното развитие физическият организъм става по-подвижен, развиващата душа се научава да различава в собственото си тяло два вида усещания: едното усещание, което ни прониква
един
вид вътрешно така, че ние чувствуваме: това ни изгражда, дава ни ръста.
Следователно ние можем да проследим духовните действия, които познаваме като идващи от Съществата на различните йерархии, чак до веществата, които образуват нашето физическо тяло. Ето защо при изживяването, което настъпва когато душата минава през антропософското развитие, и това изживяване става също диференцирано в себе си, по-подвижно в себе си, това изживяване, което имаме по отношение на белтъка и на мазнината, които носим в нашето физическо тяло. Това е едно двойно усещане. Това, което при човека живеещ във външното нормално съществувание е едно единно усещане, човекът има едно сме сено усещане по отношение на това, което мазнините и белтъчните вещества правят в неговия организъм.
Но когато чрез езотеричното развитие физическият организъм става по-подвижен, развиващата душа се научава да различава в собственото си тяло два вида усещания: едното усещание, което ни прониква един вид вътрешно така, че ние чувствуваме: това ни изгражда, дава ни ръста.
. . Тогава ние усещаме в нас белтъчните вещества. А когато усещаме: това ни прави безразлични по отношение на нашата вътрешна завършеност и цялост, то ни издига един вид над нашата форма, прави ни по-флегматични по отношение на нашето човешко вътрешно чувствуване, когато следователно към нашето усещане се прибавя флегма по отношение на това усещане (тези усещания се диференцират много силно при едно антропософско развитие), това последното усещание иде от изживяването на мастното вещество във физическото тяло. Следователно също и вътрешното изживяване по отношение на физическото тяло става по-сложно.
към текста >>
А когато усещаме: това ни прави безразлични по отношение на нашата вътрешна завършеност и цялост, то ни издига
един
вид над нашата форма, прави ни по-флегматични по отношение на нашето човешко вътрешно чувствуване, когато следователно към нашето усещане се прибавя флегма по отношение на това усещане (тези усещания се диференцират много силно при едно антропософско развитие), това последното усещание иде от изживяването на мастното вещество във физическото тяло.
Това е едно двойно усещане. Това, което при човека живеещ във външното нормално съществувание е едно единно усещане, човекът има едно сме сено усещане по отношение на това, което мазнините и белтъчните вещества правят в неговия организъм. Но когато чрез езотеричното развитие физическият организъм става по-подвижен, развиващата душа се научава да различава в собственото си тяло два вида усещания: едното усещание, което ни прониква един вид вътрешно така, че ние чувствуваме: това ни изгражда, дава ни ръста. . . Тогава ние усещаме в нас белтъчните вещества.
А когато усещаме: това ни прави безразлични по отношение на нашата вътрешна завършеност и цялост, то ни издига един вид над нашата форма, прави ни по-флегматични по отношение на нашето човешко вътрешно чувствуване, когато следователно към нашето усещане се прибавя флегма по отношение на това усещане (тези усещания се диференцират много силно при едно антропософско развитие), това последното усещание иде от изживяването на мастното вещество във физическото тяло.
Следователно също и вътрешното изживяване по отношение на физическото тяло става по-сложно.
към текста >>
Когато душата минава през едно развитие, тя изживява тогава всичко, което приема като захарни изделия или което има в себе си като захарно вещество като нещо, което и дава вътрешна устойчивост, вътрешна твърдост, която я подкрепя вътрешно, което я прониква с
един
вид естествен егоист/себичност/.
Това бива възприемано особено силно тогава, когато става въпрос за скорбялното за изживяване на скорбялното вещество и на захарното вещество. Захарта е особено характерна. Захарта се диференцира много силно от другите вещества първо във вкусовото усещане. Това диференциране може да бъде много добре забелязано в обикновения живот, не само при децата, а понякога също и при по-старите хора от предпочитанието, което съществува при тях за захарните изделия. Но обикновено диференцирането не отива много далеч, то не отива по-далече освен до областта на вкусовото усещане.
Когато душата минава през едно развитие, тя изживява тогава всичко, което приема като захарни изделия или което има в себе си като захарно вещество като нещо, което и дава вътрешна устойчивост, вътрешна твърдост, която я подкрепя вътрешно, което я прониква с един вид естествен егоист/себичност/.
В това отношение можем даже да държим на захарта една хвалебствена реч.
към текста >>
Чрез консумирането на захар бихме могли да кажем се създава
един
вид невинна себичност (егоитет), която може да образува една противовес срещу необходимото безкористие в моралната духовна област.
Чрез консумирането на захар бихме могли да кажем се създава един вид невинна себичност (егоитет), която може да образува една противовес срещу необходимото безкористие в моралната духовна област.
Иначе лесно би могло да се яви изкушението човек да стане не само безкористен, неегоистичен, а той би станал също един мечтател, фантазьор, би изгубил връзката с една здрава разсъдъчна способност относно земните отношения.
към текста >>
Иначе лесно би могло да се яви изкушението човек да стане не само безкористен, неегоистичен, а той би станал също
един
мечтател, фантазьор, би изгубил връзката с една здрава разсъдъчна способност относно земните отношения.
Чрез консумирането на захар бихме могли да кажем се създава един вид невинна себичност (егоитет), която може да образува една противовес срещу необходимото безкористие в моралната духовна област.
Иначе лесно би могло да се яви изкушението човек да стане не само безкористен, неегоистичен, а той би станал също един мечтател, фантазьор, би изгубил връзката с една здрава разсъдъчна способност относно земните отношения.
към текста >>
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му
един
земен възглед.
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед.
Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота. Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар. И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет. В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на човека, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това. Тези неща могат даже да доведат до разбирането на това, което можем да наблюдаваме също и външно.
към текста >>
И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава
един
вид без да искам,
един
вид в
един
по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет.
Ето защо известна добавка на захар към храната дава на човек възможност, въпреки издигането в духовните светове той да стои с двата крака на Земята, дава му един земен възглед. Вие виждате, нещата са сложни, но всичко става сложно, когато човек иска да проникне в действителните тайни на живота. Така чувствува понякога именно този, който напредва антропософски в своята душа, че за да не изпадне в една погрешна неегоистичност, а именно да не изгуби своята личност, е необходимо да консумира понякога захар.
И тогава той изживява консумирането на захарта така, че казва: сега, аз си добавям нещо, което, без да се понижавам морално, ми дава един вид без да искам, един вид в един по-висш инстинкт определена твърдост и устойчивост, определен егоитет.
В цялост можем да кажем, че консумирането на захар повишава физически личния характер на човека, можем да твърдим това така силно разбира се от само себе си, че всичко това трябва да се придържа само в здравите граници можем да кажем, че хората, които обичат по определен начин да консумират захар, на такива хора им е по-лесно да отпечатат своя личен характер в тяхното физическо тяло, отколкото онези, които не вършат това. Тези неща могат даже да доведат до разбирането на това, което можем да наблюдаваме също и външно.
към текста >>
В страните, където статистически се консумира по-малко захар, хората притежават по-малко
един
личен характер отколкото в страните, където статистически се консумира повече захар.
В страните, където статистически се консумира по-малко захар, хората притежават по-малко един личен характер отколкото в страните, където статистически се консумира повече захар.
Идете в страните, където хората се проявяват с по-личен характер, с по-развита личност, където всеки човек се чувствува така да се каже в себе си, и от там идете в страните, където, бихме могли да кажем, имат повече общия народен характер, където те са по-безлични вече във външната физическа природа, тогава ще откриете, че в първите се консумира повече захар, а във вторите по-малко.
към текста >>
Следователно при консумирането на кафе физическото тяло и етерното тяло се диференцират до известна степен, но така, че в неговите формени свойства физическото тяло е чувствувано като че под влиянието на кафето изпраща лъчи в етерното тяло, то е като
един
вид здрава основа за това, което се изживява тогава чрез етерното тяло.
Но това, което вече нормалният човек изживява при кафето и чая, онзи, който минава през едно антропософско развитие го изживява до много по-висока степен. Както казахме, всичко това съвсем не е една агитация за или против кафето, а едно представяне на нещата такива, каквито те са, и моля то да бъде взето също н този смисъл. Кафето действува вече в напълно нормален живот възбуждащо върху човешката природа, също така и чаят, само че тези възбуждания, които кафето и чаят упражняват върху организма са чувствувани по-живо от душата, която минава през едно антропософско развитие. За кафето можем да кажем например, че то действува върху човешкия организъм така, щото чрез това този човешки организъм отделя по определен начин своето етерно тяло от физическото тяло но така, че физическото тяло се чувствува като една здрава основа на етерното тяло. Това е специфичното действие на кафето.
Следователно при консумирането на кафе физическото тяло и етерното тяло се диференцират до известна степен, но така, че в неговите формени свойства физическото тяло е чувствувано като че под влиянието на кафето изпраща лъчи в етерното тяло, то е като един вид здрава основа за това, което се изживява тогава чрез етерното тяло.
Наистина това не трябва да бъде една агитация за консумирането на кафе; защото всичко това се движи върху физическа основа и човекът би направил от себе си едно напълно несамостоятелно същество, ако би искал да се нагласява чрез консумацията на това хранително или възбуждащо средство. Аз искам само да охарактеризирам влиянието на това хранително или възбуждащо средство.
към текста >>
Чаят произвежда едно подобно действие,
един
вид диференцира не на физическата природа и на етерната природа.
Различно стоят нещата например при чая.
Чаят произвежда едно подобно действие, един вид диференцира не на физическата природа и на етерната природа.
Но чрез неговото действие физическата природа е един вид заличена. Етерното тяло изпъква повече в неговите колебаещи права. Ето защо чрез консумирането на чая мислите се откъсват едни от други, те стават по-малко годни да се свързват с нещата.
към текста >>
Но чрез неговото действие физическата природа е
един
вид заличена.
Различно стоят нещата например при чая. Чаят произвежда едно подобно действие, един вид диференцира не на физическата природа и на етерната природа.
Но чрез неговото действие физическата природа е един вид заличена.
Етерното тяло изпъква повече в неговите колебаещи права. Ето защо чрез консумирането на чая мислите се откъсват едни от други, те стават по-малко годни да се свързват с нещата.
към текста >>
Вярно е, че с консумирането на чая фантазията бива понякога възбудено в
един
не симпатичен смисъл, но не се възбужда нагаждането към истината и нагаждането към здравината на отношенията.
Вярно е, че с консумирането на чая фантазията бива понякога възбудено в един не симпатичен смисъл, но не се възбужда нагаждането към истината и нагаждането към здравината на отношенията.
Ето защо можем да кажем че е разбираемо, когато в общества, в които участвуващите искат да направят да проблясват мислите, да развият искряща духовност, се прибягва до консумирането на чая; е от друга страна е също разбираемо, че когато консумирането на чай взема надмощие, то произвежда по определен начин едно безразличие към изискванията, които могат да се проявят в хората чрез здравата структура на тяхното физическо земно тяло. Така щото чрез консумирането на чай лесно може да бъде поощрена една мечтателна фантастичност и определено безгрижие определено нехайство, едно състояние, което на драго сърце не обръща внимание на изискванията на външния солиден живот. И при тази душа, която се развива в антропософски смисъл, не е добре тя да консумира много чай, за щото консумирането на чай води по-лесно до шарлатанство отколкото консумирането на кафе. Консумирането на кафе прави човека по-солиден, а консумирането на чай го прави по-склонен към шарлатанство, макар и думите за тези неща са казани много силно.
към текста >>
И когато обгърнем с поглед тези неща, които са следователно възбудителни средства, това застава пред нас по
един
още по-пълен със значение начин, защото онова, което изживяваме именно по отношение на хранителните средства, хвърля своите лъчи в обикновения така наречен външен нормален живот, но не само така, че забелязваме така да се каже само вещественото, от което е съставено тялото и постоянно се обновява, но ние забелязваме също, както вече споменахме вчера, вътрешното отделяне на органите едни от други.
Шоколадът може да бъде доволен като истинско питие на еснафщината в едно непосредствено изживяване, когато физическото тяло става по-подвижно в себе си. Ето защо той може да бъде добре препоръчан именно при еснафски празници и тогава извинете за това вмятане може да се разбере добре, че при семейните празници, при празнувания на рождения ден, на именния ден, именно в определени кръгове, при определени празненства се пие именно шоколад.
И когато обгърнем с поглед тези неща, които са следователно възбудителни средства, това застава пред нас по един още по-пълен със значение начин, защото онова, което изживяваме именно по отношение на хранителните средства, хвърля своите лъчи в обикновения така наречен външен нормален живот, но не само така, че забелязваме така да се каже само вещественото, от което е съставено тялото и постоянно се обновява, но ние забелязваме също, както вече споменахме вчера, вътрешното отделяне на органите едни от други.
към текста >>
Физическото сърце на човека е за окултиста
един
извънредно интересен,
един
извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята.
Това е важно, това е пълно със значение. И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце.
Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята.
Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята. А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва. Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението. В същност всички тези сили действуват върху кръвообращението и от него върху сърцето.
към текста >>
Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше
един
вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята.
Това е важно, това е пълно със значение. И тук трябва да изтъкнем особено, че за едно окултно наблюдение става разбираемо изживяването относно физическото тяло с физическото сърце. Физическото сърце на човека е за окултиста един извънредно интересен, един извънредно пълен със значение орган; защото това физическо сърце може да бъде разбрано само тогава, когато обгърнем с поглед цялото взаимно отношение, също и духовното отношение, в което се намират Слънцето и Земята.
Още когато след Стария Сатурн, Старото Слънце беше един вид планетен предтеча на Земята, още тогава започна да се подготвя така да се каже онова отношение, което днес съществува между двете небесни тела, между Слънцето и Земята.
А именно отношението между Слънцето и Земята трябва да бъде обгърнато с поглед така, че при това да разберем напълно, как Земята, каквато тя е днес, се храни отначало от действията на Слънцето и ги преработва. Това, което Земята приема в себе си като действия на Слънцето, като сили на Слънцето в нейното твърдо основно вещество, това, което тя приема в нейната въздушна и водна обвивка, в нейната атмосфера и хидросфера, в нейните променящи се топлинни отношения, което тя приема в обливащата я светлина, което тя самата приема в онова, което сега не е физически възприемаемо като дял на Земята в хармонията на сферите, това което Земята приема като жизнени сили, които тя получава направо от Слънцето, всичко това стои във връзка с вътрешните сили, които действуват в човешкото сърце от кръвообращението. В същност всички тези сили действуват върху кръвообращението и от него върху сърцето.
към текста >>
Тази външна теория прави днес от сърцето една помпа, която помпи кръв през цялото тяло, така че според официалната теория трябва да виждаме в сърцето
един
орган, който регулира кръвообращението.
Всичко, което е външна теория в това отношение, е основно погрешно.
Тази външна теория прави днес от сърцето една помпа, която помпи кръв през цялото тяло, така че според официалната теория трябва да виждаме в сърцето един орган, който регулира кръвообращението.
Обратното е вярно. Кръвообращението е това, което е първоначално, а в своето движение сърцето дава един отзвук на това, което става в движение то на кръвта. Кръвта движи сърцето, а не обратно сърцето да движи кръвта. Но целият този организъм, който е описан тук и който се концентрира в дейността на сърцето, целият този организъм не е нищо друго освен човешкият микрокосмичен огледален образ на онези микрокосмически действия, които Земята получава направо от Слънцето. Това, което Земята има от Слънцето, се отразява отново в това, което кръвта има да върши със сърцето.
към текста >>
Кръвообращението е това, което е първоначално, а в своето движение сърцето дава
един
отзвук на това, което става в движение то на кръвта.
Всичко, което е външна теория в това отношение, е основно погрешно. Тази външна теория прави днес от сърцето една помпа, която помпи кръв през цялото тяло, така че според официалната теория трябва да виждаме в сърцето един орган, който регулира кръвообращението. Обратното е вярно.
Кръвообращението е това, което е първоначално, а в своето движение сърцето дава един отзвук на това, което става в движение то на кръвта.
Кръвта движи сърцето, а не обратно сърцето да движи кръвта. Но целият този организъм, който е описан тук и който се концентрира в дейността на сърцето, целият този организъм не е нищо друго освен човешкият микрокосмичен огледален образ на онези микрокосмически действия, които Земята получава направо от Слънцето. Това, което Земята има от Слънцето, се отразява отново в това, което кръвта има да върши със сърцето.
към текста >>
Така по отношение на тези два органа човекът е
един
микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява
един
вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос.
Така по отношение на тези два органа човекът е един микрокосмос, като в своето сърце той е отдаден на упражняваните върху Земята слънчеви действия и отразява един вид тези действия, със своя мозък обаче той има вътрешен живот, който е свързан непосредствено намиращия се вън от Слънцето Космос.
Това е една извънредно интересна и пълна със значение връзка. Мозъкът е свързан с това, което Слънцето произвежда върху Земята, само чрез външното възприятие.
към текста >>
Ето защо мозъкът е разгънат в
един
такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят.
Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него.
Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система. Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък. Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>
Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като
един
вид противоположен полюс, влиза в
един
вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък.
Обаче в антропософското развитие това външно възприятие бива именно преодоляно. Антропософското развитие превъзмогва външния сетивен свят. Ето защо мозъкът е разгънат в един такъв вътрешен живот, кой то е толкова космичен, че самото Слънце е нещо твърде специално, за да може да стане нещо вътре в мозъка от него. Когато човек е отдаден в медитацията на някои имагинации, в неговия мозък стават процеси, които нямат нищо общо със слънчевата система, а които отговарят на процеси вън от нашата слънчева система.
Ето защо в действителност съществува определено отношение между сърцето и мозъка, както между Слънцето и звездното небе и в известно отношение това се показва в изживяването на антропософската развиваща се душа чрез това, че, когато душата е отдадена вътрешно и изолирано на чисто антропософски мисли, сърцето образува действително нещо като един вид противоположен полюс, влиза в един вид опозиция към бихме могли да кажем звездния мозък.
Тази опозиция се изразява в това, че човек се научава да чувствува, как сърцето и мозъкът започват да вървят по различни пътища и как този човек, докато по-рано нямаше нужда да обръща по отделно внимание върху двата тези органа, а всичко се смесваше, сега трябва да започне, при своето антропософско развитие, да насочва своето внимание по отделно върху двата.
към текста >>
От това Вие виждате същевременно
един
път, който при една по-висока степен на посвещението става
един
важен път, защото Вие виждате
един
вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Съществува едно своеобразно понятие за цялото космическо положение на човека, когато разглеждаме по този начин физическото тяло и обгърнем с поглед, как човекът стои тук на Земята. В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце.
От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето
един
огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
В него живее чрез кръвоносната система и чрез сърцето всичко това, което Слънцето има да върши със Земята. И когато той е отдаден вътрешно само на това, за което на Земята се нуждае като инструмент от физическия мозък, в това живеят мировите процеси, които стават вън от нашата слънчева система. Ние ще трябва да направим да се разбере, че човекът има едно напълно ново изживяване по отношение на сърцето и на мозъка. Неговите усещания действително се диференцират, така че той се научава да чувствува всичко това, което са процеси на мозъка, бихме могли да кажем, в онзи спокоен ход, който нощното небе показва със своите звезди, и чувствува подвижността на слънчевата система в своето сърце. От това Вие виждате същевременно един път, който при една по-висока степен на посвещението става един важен път, защото Вие виждате един вид вратите, които се отварят от човека към Космоса.
Човекът, който излъчва от себе си чрез едно по-висше развитие както това бе описано даже в екзотермичните сказки -, който поглежда назад към своето собствено тяло, който се научава да познава напълно процесите на своето физическо тяло, той се научава фактически да познава в кръвообращението с дейността на сърцето един огледален образ на пълните с тайнственост сили на слънчевата система, а в процесите на мозъка, който гледа тогава духовно от вън, се научава да познава Космоса и неговите тайни.
към текста >>
От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е
един
вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на човека за онази точка на Земята, на която се ражда даден човек.
Нещата, които изказвам тук с последното си изречение, са свързани с една забележка, която аз направих веднъж в Копенхаген и която след това бе внесена в моята книга върху "Духовното ръководство на човека и човечеството".
От там можете да прочетете, че по определен начин даже структурата на мозъка е един вид огледален образ на положението на небесните тела, което съществува при раждането на човека за онази точка на Земята, на която се ражда даден човек.
Понякога е полезно да дойдем отново до такива неща от една друга гледна точка; защото от това можете да получите едно чувство за широтата на Окултната наука и за тясногърдието на някоя критика, която се упражнява, когато една такава забележка се прави от една или друга гледна точка. Без съмнение такива важни факти, каквито са тези за отражението на звездния свят в човешкия мозък, могат да бъдат обяснени от определена гледна точка и това може да изглежда като нещо произволно.
към текста >>
Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в
един
друг смисъл на Земята, той е едно земно същество.
Когато след това се прибавят други гледни точки, всички тези гледни точки се подкрепят взаимно. И Вие ще констатирате още бих могъл да кажа някои други течения на Окултната Наука, които се сливат и от тяхното сливане за Вас ще се получи все повече и повече това, което ще почувствувате като едно пълно доказателство за нещата, които биха могли да изглеждат, че са казани само от една гледна точка. От това Вие виждате обаче също тънкостта на цялата структура на човека. И когато помислите сега, че приемайки храната човекът се свързва така да се каже напълно със Земята, че само при определени вещества той се освобождава отново от Земята (а именно при растителната храна), когато помислите следователно, че именно чрез приемането на храната човекът трябва да стане гражданин на Земята. Вие ще разберете троичния състав на човека по отношение на неговото физическо тяло.
Чрез своя мозък човекът принадлежи на цялото звездно небе, чрез сърцето с всичко това, което принадлежи към него, той принадлежи на Слънцето, а чрез своята храносмилателна система той принадлежи заедно с всичко, което е свързано с тази система, в един друг смисъл на Земята, той е едно земно същество.
Това също може да бъде изживяно и се изживява, когато външното физическо тяло става по-подвижно.
към текста >>
Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя
един
отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде
един
истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа.
Чрез това, което човек получава само от Земята и го внася в своето тяло, той може да сгреши много против това, което се отразява в него чрез чистите сили на Космоса. Например чрез това, че предизвиква смущения чрез външното хранене, чрез чисто земните закони, които действуват в храносмилането, които действуват по-нататък както слънчевите закони в дейността на сърцето и както космическите закони вън от слънчевата система действуват в дейността на мозъка човек може да греши много силно чрез своето хранене против космическите действия в неговия мозък и това може да бъде изживяно от антропософски развиващата душа именно в момента на събуждането. През време на съня става също и това, че храносмилателната дейност се простира чак до мозъка, прониква в мозъка. При будното състояние мислителните сили обработват мозъка; тогава храносмилателната дейност на мозъка отстъпва на заден план.
Когато при съня престава мисленето, храносмилателната дейност прониква в съзнанието и когато човек се събужда и долавя един отзвук от това, тогава това, което той изживява, може да бъде един истински барометър за здравното или нездравно действие на храната при развиващата се душа.
О, човек долавя това проникване от неговия организъм в мозъка в затъпяващи, бодящи чувства, в чувства, които понякога могат да се проявят така, когато е консумирал нещо неподходящо, както да речем малки притъпяващи центрове в мозъка. Всичко това се изживява по най-тънък начин от антропософски развиващата се душа.
към текста >>
Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като
един
барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
И моментът на събуждането има извънредно голямо значение, искам да кажа по отношение възприятието на произхождащите от храносмилането здравни отношения на физическото тяло. И човек изживява във все повече и повече изтънчващи се усещания, които се локализират в мозъка, дали в неговото храносмилане действува против космическите закони вън от нашата слънчева система или дали е в хармония с тези закони.
Тук Вие виждате това физическо тяло в едно чудесно отношение с целия Космос и как моментът на събуждането е като един барометър за човека които чрез своето хранене се противопоставя на космическите отношения или живее в хармония с тези космически закони.
към текста >>
15.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 22 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Един
вид като пренасящи ни от физическата телесна система в етерната система, в етерното тяло са онези промени, които стават при едно окултно или антропософско развитие относно мускулната система, а имен но по отношение на сетивата, на сетивните органи.
Един вид като пренасящи ни от физическата телесна система в етерната система, в етерното тяло са онези промени, които стават при едно окултно или антропософско развитие относно мускулната система, а имен но по отношение на сетивата, на сетивните органи.
Относно мускулната система трябва да кажем, че човек започва постепенно да чувствува мускулната система не само по-подвижна, както това става по отношение на другите физически органи, а освен това той чувствува бихме могли да кажем че тази мускулна система става по-жива, като се добива едно слабо вътрешно съзнание. Това е като че съзнанието фактически се разпростира върху мускулната система. И ако бихме искали да говорим не някакси неточно, но малко парадоксално върху съответното изживяване, бихме могли да кажем: в течение на езотеричното развитие на човек стига постепенно до там, да чувствува отделните мускули и тяхната система като вътрешно сънуващо; той носи постоянно своята мускулна система със себе си така, като че в будното дневно съзнание слабо сънува за дейността на тази мускулна система.
към текста >>
Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме
един
вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие. Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо. Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите.
Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули.
Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>
Да, това е вече
един
вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като
един
вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
Много интересно е да обгърнем с поглед тази промяна на физическото тяло поради това, че в това възприятие имаме нещо, което в известно отношение може най-добре да ни научи, че сме напреднали в наше то окултно развитие. Когато започваме да чувствуваме отделните мускули така, че например при прегъването или изпъването имаме едно слабо съзнание за това, което става в тях, едно слабо съчувствие, тогава трябва да си кажем: там вътре в мускулите става нещо. Когато сънуваме за движенията на нашите мускули, това е тогава едно доказателство, че започваме постепенно да чувствуваме импрегнираното във физическото тяло етерното тяло; защото това, което чувствуваме всъщност тогава, са силите на етерното тяло, които действуват мускулите. Така че имаме едно начало на възприятието на етерното тяло, когато сънуваме за нашите отделни мускули, когато имаме един вид сънищно съзнание за себе си така, както намираме човека представен в книгите по анатомия, където той е изобразен без кожа и се показват само неговите мускули.
Да, това е вече един вид едно такова смъкване на кожата и като че сънуваме за нашите отделни части на тялото като един вид група части, до което се издигаме, когато започваме да възприемаме етерното същество.
към текста >>
Чрез това през време на езотеричното развитие физическите сетивни органи се чувствуват
един
вид осъдени на бездействие.
Чрез това през време на езотеричното развитие физическите сетивни органи се чувствуват един вид осъдени на бездействие.
В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека. Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи. Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми. Това е извънредно интересно.
към текста >>
Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме
един
вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми.
Чрез това през време на езотеричното развитие физическите сетивни органи се чувствуват един вид осъдени на бездействие. В замяна на това, че като физически сетивни органи те са изключени, настъпва нещо друго: първо едно постепенно осъзнаване на отделните сетивни органи, като особени светове, които проникват в човека. Човек се научава да чувствува очите, ушите, даже сетивото на топлината, като промушени в него. Но това, което човек се научава да чувствува тогава, не е физическият сетивен орган, а това са етерните сили, силите на етерното тяло, които действуват организиращо върху сетивните органи.
Така щото, когато изключим дейността на сетивата, ние виждаме един вид природата на тези сетивни органи като вдълбани, като вмушнати в нас етерни организми.
Това е извънредно интересно. Когато през време на нашето езотерично развитие изключим сериозно от неговото действие например окото, когато не мислим за физическото виждане, ние се научаваме да познаваме нещо, което се вдълбава в собствения ни организъм като организми на светлината; тогава се научаваме действително да познаваме, че окото се е родило постепенно благодарение на това, че вътрешните сили на светлината са работили върху нашия организъм. Защото когато се абстрахираме от всяка дейност на физическото око, ние чувствуваме полето на зрението проникнато от етерните сили на светлината, които действуват организиращо върху окото. Това е едно своеобразно явление, че когато изключваме от действие окото, ние се научаваме да познаваме чрез него силите на светлината. Всички теории на физиката не представляват нищо с онова познание на вътрешната природа на светлината и на нейното действие, която узнаваме, когато се упражняваме известно време да заличим физическата зрителна сила на окото и постепенно успеем вместо физическото използуване на окото да възприемаме вътрешната природа на етерните сили на светлината.
към текста >>
Чрез заличаване на вкусовото сетиво естествено през време на езотеричното упражнение сетивото на вкуса е без съмнение заличено -, но когато успеем да си спомним за вкусовите усещания, с това ни е дадено едно средство да познаем природата на
един
още по-тежък етер в сравнение със светлинния етер, а именно природата на така наречения химически етер.
Чрез заличаване на вкусовото сетиво естествено през време на езотеричното упражнение сетивото на вкуса е без съмнение заличено -, но когато успеем да си спомним за вкусовите усещания, с това ни е дадено едно средство да познаем природата на един още по-тежък етер в сравнение със светлинния етер, а именно природата на така наречения химически етер.
Това също не е съвсем лесно, но то може да бъде постигнато. Също така съответното изключване на сетивото на обонянието можем да познаем жизнения етер.
към текста >>
Ние откриваме именно, че ухото е
един
такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили.
Ние откриваме именно, че ухото е един такъв организъм, че то има една такава организация, която ни позволява да познаем точно, че ухото, такова каквото го носим като човек в нашия чудесен организъм, съвсем не би могло да бъде организирано от силите, които обвиват Земята като етерни сили.
Силите на светлината, етерните сили на светлината, които обливат Земята, са вътрешно свързани с образуването на нашите очи, макар и заложбата на очите да съществуваше от по-рано; обаче така, както е изградено окото, така както то стои сега на нашия организъм, то е свързано вътрешно с етерните светлинни сили на земята. Също така нашето вкусово сетиво е свързано с химически етерни сили на Земята, то е образувано до голяма част от тези етерни сили. Нашето обонятелно сетиво е свързано с жизнения етер на Земята; то е организирано почти изключително от жизнения етер, който облива земята. Обаче нашият слухов орган, когато го изживеем окултно при нашето езотерично развитие, показва, че той дължи своето съществувание до много малка част на етерните сили, които обливат Земята. Бихме могли да кажем: последната ръка на нашия слухов орган са сложили етерните сили, които обливат
към текста >>
Тази музика на сферите на старата Луна още се предаваше на целия човешки организъм; тогава вълните на музиката още проникваха човешкия организъм и вътрешният живот на човека на Старата Луна беше едно съизживяване с цялата заобикаляща музикална среда, едно приспособяване към цялата заобикаляща музикална среда; ухото беше
един
съобщителен апарат, за да възпроизведе вътрешно онези движения, които звучаха навън като музика на сферите.
Тогава ухото съществуваше за това, за да може тогавашното човешко същество да живее по определен начин напълно в още звучащата музика на сферите. И по отношение на тези звуци на музиката на сферите, макар и те да бяха вече слаби в сравнение с миналото, но все пак съществуваха, ухото се отнасяше така, че то ги възприемаше. По силата на своето съвършенство на старата Луна ухото беше постоянно потопено в музиката на сферите.
Тази музика на сферите на старата Луна още се предаваше на целия човешки организъм; тогава вълните на музиката още проникваха човешкия организъм и вътрешният живот на човека на Старата Луна беше едно съизживяване с цялата заобикаляща музикална среда, едно приспособяване към цялата заобикаляща музикална среда; ухото беше един съобщителен апарат, за да възпроизведе вътрешно онези движения, които звучаха навън като музика на сферите.
към текста >>
На старата Луна човекът се чувствуваше още като
един
вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>
Така днешното устройство на слуховия орган е като
един
вид будилник на
един
стар спомен и човек свързва
един
смисъл с това, че чрез
един
вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
На старата Луна човекът се чувствуваше още като един вид инструмент, върху който свиреше Космосът със своите сили и ушите бяха в тяхното тогавашно съвършенство посредници между свирачите на Космоса и инструмента на човешкия организъм.
Така днешното устройство на слуховия орган е като един вид будилник на един стар спомен и човек свързва един смисъл с това, че чрез един вид покваряване на слуховия орган човекът е станал неспособен да изживява музиката на сферите, еманципирал се е и на Земята може да улови тази музика на сферите само в това, което е днешната музика, която в същност може да се прояви само във въздуха, който обгръща Земята.
към текста >>
Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има
един
орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само
един
последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора.
Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна.
На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна. Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна. Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения. Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>
На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше
един
вид да обикалят старата Луна.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора. Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна.
На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна.
Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна. Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения. Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>
Но все пак това е само
един
слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
За онези, които слушаха сказките върху "Антропософията", изнесена в Берлин, е вече известно, че съществува едно собствено сетиво на говора. Както съществува сетивото на тона, така също съществува едно сетиво, което има един орган само вътрешно, а не външно, за възприеманието на изговорените думи; това сетиво е било още повече покварено; то е било така покварено, че днес всъщност съществува само един последен отзвук от онова, което това сетиво на говора е било например на Старата Луна. На Старата Луна онова, което днес се е превърнало в сетиво на говора, в разбиране на думите при нашите себеподобни, служеше за това, тогавашните човешки същества да се вживяват съзнателно с имагинативно съзнание в целия заобикалящ Луната свят, то им служеше един вид да обикалят старата Луна. Какви движения правеха лунните човешки същества, как те са се оправяли, това диктуваше сетивото на говора върху старата Луна. Човек се научава постепенно да познава този вид изживявания на сетивото на говора, когато постепенно усвои едно усещане за вътрешната стойност на гласните и съгласните е усещана в мантрическите изречения.
Но все пак това е само един слаб отзвук, до който може да се издигне общо взето земния човек в тази област, в сравнение с това, което сетивото на говора е било някога.
към текста >>
Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани
един
вид отвън присадки.
Така Вие виждате, обични приятели, как тук човекът се вживява постепенно във възприятието на своето етерно тяло, как това, което в окултното развитие той отстранява от себе си, а именно дейността на сетивни те органи, бива заменено от друга страна, като го въвежда във възприятието на етерното тяло. Но тук имаме нещо своеобразно: тези възприятия за етерното тяло, за които говорихме сега, ние ги чувствуваме така, когато ги изживяваме, като че те не принадлежат на нас, като че както казахте са вдълбани, вмъкнати от вън в нас. Ние чувствуваме светлинното тяло като вдълбано в нас, чувствуваме като едно недоловимо на Земята музикално движение вдълбано в нас през ухото; обаче не чувствуваме топлинния етер като вдълбан в нас, а като проникващ ни; и се научаваме да чувствуваме действието на работещия в нас химически етер за заличения вкус и т. н.
Тук ние се намираме вече в положението, че по отношение на състоянието, което наричаме за нормално, човек чувствува различно своето етерно тяло, като че в него са вкарани един вид отвън присадки.
Обаче сега човекът започва постепенно да възприема също направо своето етерно тяло. Най-очебийната промяна, която става с етерното тяло и която за някой хора е твърде несимпатична, която не се признава ката една промяна в етерното тяло, която обаче все пак е такава, се състои в това, че езотеричното развитие позволява на човека да забележи много ясно на своето тяло, как отначало паметта някак си отслабва. Това, което човек има обикновено като памет, претъпява почти винаги едно отслабване чрез езотеричното развитие. Човек добива първо една по-лоша памет. Който не иска да има една по-лоша памет, не може да мине през едно езотерично развитие.
към текста >>
Ние трябва да започнем да усвояваме именно
един
чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас.
Това се постига чрез онези упражнения, които намирате описани във втората част на моята книга "Тайната Наука". Който прави по съответния начин тези упражнения, ще види че неговата вътрешна сила нараства достатъчно, за да може да подържа в ред своето по-подвижно физическо тяло. По отношение на памет та също трябва да постъпим правилно. Паметта, която съществува за външния живот, се изгубва; но за нас не се получава никаква вреда, ако обръщаме внимание на всичко, което ни се случва в живота, ако се стремим да развием повече интерес, по-дълбок интерес, да развием повече участие, отколкото сме свикнали по-рано.
Ние трябва да започнем да усвояваме именно един чувствен интерес за нещата, които имат значение за нас.
По-рано ние сме развили една повече механическа памет и тази механическа памет работи много сигурно също и тогава, когато искаме да забележим нещата, които не обичаме особено; обаче това положение престава да съществува.
към текста >>
Нещата, за които той не проявява
един
чувствен интерес, лесно избягват от паметта му.
Човек ще забележи, че когато минава през едно антропософско или езотерично развитие, той лесно забра вя нещата.
Нещата, за които той не проявява един чувствен интерес, лесно избягват от паметта му.
Така се случва с нещата, които човек не може да обикне, с които той не може да се срасне душевно. Напротив нещата, с които той се сраства душевно, се запазват толкова по-добре в неговата памет. Ето защо човек трябва да се стреми да произвежда систематично това душевно срастване с нещата.
към текста >>
По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново
един
роман.
Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. .
По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново един роман.
Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки мисли, и когато се опитаме да си зададем въпроса: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет? Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си един друг вид памет.
към текста >>
Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си
един
друг вид памет.
Окултният ученик може да има следната опитност: да предположим, че има една личност, която в нейната младост, когато не е била още запозната с антропософията, че след прочитането на някой роман тази личност не можела да забрави този роман, че тя винаги можела да го разкаже отново. . По-късно, когато е влязла в антропософското развитие, тя прочита отново един роман. Обаче когато с една книга постъпваме така, че при четенето тя става много ценна за нас, когато след прочитането непосредствено повтаряме в себе си нейното съдържание, но го повтаряме не както това се прави обикновено, а я прекарваме през съзнанието си отзад напред, като си повторим първо последните неща, а последно първите, когато положим усилия да прекарваме през съзнанието си втори път особени подробности, когато се срастваме по този начин с нещата, когато даже вземаме парче хартия и си запишем кратки мисли, и когато се опитаме да си зададем въпроса: от коя страна можеш да се интересуваш особено много от този предмет?
Тогава ще видим, че по този начин развиваме в себе си един друг вид памет.
към текста >>
Ние се научаваме да насочваме
един
вид поглед назад във времето и положението е действително такова, като че гледаме навън преживяните неща; ще забележим, че нещата стават все повече и повече образни, че паметта става все повече и повече имагинативна, образна.
Това не е същата онази памет, която сме имали по-рано. Ние забелязваме точно разликата, когато си служим с нея. Когато си служим с човешката памет, тогава положението е такова, че нещата се явяват в нашата душа като спомени; обаче когато като езотерик или антропософ развием в себе си една такава памет, положението е вече такова, като нещата, които сме преживяли по този начин, са останали да съществуват във времето.
Ние се научаваме да насочваме един вид поглед назад във времето и положението е действително такова, като че гледаме навън преживяните неща; ще забележим, че нещата стават все повече и повече образни, че паметта става все повече и повече имагинативна, образна.
Когато сме постъпили така, както току-що бе описано да речем с една книга -, тогава, ако е необходимо да извикаме отново в душата си преживяните неща, достатъчно е само да се спрем на нещо, което е свързано с тях и погледът ни се насочва върху времето, върху онзи момент, в който сме се занимавали с книгата, ние ще видим себе си, как четем книгата следователно тогава нямаме един обикновен спомен: пред нас застава цялата картина, целият образ.
към текста >>
Когато сме постъпили така, както току-що бе описано да речем с една книга -, тогава, ако е необходимо да извикаме отново в душата си преживяните неща, достатъчно е само да се спрем на нещо, което е свързано с тях и погледът ни се насочва върху времето, върху онзи момент, в който сме се занимавали с книгата, ние ще видим себе си, как четем книгата следователно тогава нямаме
един
обикновен спомен: пред нас застава цялата картина, целият образ.
Това не е същата онази памет, която сме имали по-рано. Ние забелязваме точно разликата, когато си служим с нея. Когато си служим с човешката памет, тогава положението е такова, че нещата се явяват в нашата душа като спомени; обаче когато като езотерик или антропософ развием в себе си една такава памет, положението е вече такова, като нещата, които сме преживяли по този начин, са останали да съществуват във времето. Ние се научаваме да насочваме един вид поглед назад във времето и положението е действително такова, като че гледаме навън преживяните неща; ще забележим, че нещата стават все повече и повече образни, че паметта става все повече и повече имагинативна, образна.
Когато сме постъпили така, както току-що бе описано да речем с една книга -, тогава, ако е необходимо да извикаме отново в душата си преживяните неща, достатъчно е само да се спрем на нещо, което е свързано с тях и погледът ни се насочва върху времето, върху онзи момент, в който сме се занимавали с книгата, ние ще видим себе си, как четем книгата следователно тогава нямаме един обикновен спомен: пред нас застава цялата картина, целият образ.
към текста >>
Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато
един
езотерик му казва, че няма вече никаква памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото.
Тук аз Ви казвам нещо, което онзи, който стои вън от Антропософията, ако му бъде казано, само ще се смее, защото не може да свърже никакво понятие с това, когато един езотерик му казва, че няма вече никаква памет и въпреки това знае много добре, какво е станало, защото го вижда в миналото.
Тогава другият казва: ето на, ти имаш една особено предимствена памет! Той казва това, защото няма никакво понятие за това, каква промяна е станала. И това е именно нещо, на основата на което лежи едно преобразуване в етерното тяло.
към текста >>
Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси
един
нов вид преценка на нашия вътрешен човек.
Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек.
Ние не можем именно да си усвоим това виждане в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли. Така онзи, който поглежда обратно в едно по-късно време върху нещо, с което е постъпил така, както казахме за четенето на една книга когато той вижда самия себе си в тази картина той самопонятно ще трябва да прецени дали фактът, че се е занимавал с това е било нещо умно или глупаво. И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си. Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши.
към текста >>
И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост
един
вид оценка на самия себе си.
Обаче по правило тогава това преобразуване на паметта е свързано с нещо друго; то е свързано с това, че се явява също някакси един нов вид преценка на нашия вътрешен човек. Ние не можем именно да си усвоим това виждане в миналото, без същевременно да заемем едно определено становище по отношение на това, което сме преживяли. Така онзи, който поглежда обратно в едно по-късно време върху нещо, с което е постъпил така, както казахме за четенето на една книга когато той вижда самия себе си в тази картина той самопонятно ще трябва да прецени дали фактът, че се е занимавал с това е било нещо умно или глупаво.
И много по-силно отколкото едно друго изживяване с това виждане в миналото се свързва по необходимост един вид оценка на самия себе си.
Човек не може да постъпи по друг начин, освен да вземе становище относно своето минало: по отношение на някои неща ще си направи упреци, а по отношение на други ще изпитва радост, че е успял да ги извърши.
към текста >>
Така че той става фактически
един
по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад.
Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот.
Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност. С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек. Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>
Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива
един
вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
Накратко казано, човек не ще може да постъпи по друг начин, освен да съди за миналото, което той вижда насочвайки поглед назад. Така че той става фактически един по-строг съдник на самия себе си, именно на своето минало, на своя минал живот. Човек чувствува така да се каже раздвижващото се в него етерно тяло като нещо включено в самия него, като нещо, което живее в него и съставлява неговата стойност. С етерно то тяло става една такава промяна, щото човек често пъти долавя в себе си стремежа за една такава ретроспекция на самия себе си; той насочва поглед върху това или онова, за да се научи да съди по напълно естествен начин за своята стойност като човек.
Докато иначе човек живее и не възприема етерното тяло, сега това етерно тяло бива един вид възприемано в ретроспективен поглед насочен към собствения живот.
към текста >>
За да изтъкна веднага
един
особен случай, да предположим, че става дума за
един
меланхолик.
И при сериозно развиващия се езотерик на промяната на етерното тяло се дължи една по-голяма чувствителност спрямо неговия темперамент.
За да изтъкна веднага един особен случай, да предположим, че става дума за един меланхолик.
При меланхолика това може да бъде особено видимо. Меланхоликът, който не е станал езотерик, който не се е запознал с Антропософията, който минава през света така, че някои неща в този свят го правят намръщен, недоволен, че някои неща предизвикват у него една твърде осъдителна картина, че нещата го засягат въобще така, щото предизвикват неговата симпатия или антипатия по-силно отколкото например при флегматика такъв един меланхолик с всички негови качества имащи онази степен, която прави от него един противен човек, отхвърляйки целия свят, презирайки го и мразейки го до такава степен че става извънредно чувствителен по отношение на възприятията на света съществуват без съмнение всички междинни степени нюанси когато един такъв меланхолик влиза в едно езотерично развитие, тогава при него темпераментът става една главна основа за чувствуването на етерното тяло. Системата от сили, които произвеждат неговата меланхолия, става чувствителна, става ясно възприемаема в самата себе си, и докато по-рано такъв човек насочваше само своето недоволство против външните впечатления на света, той започва сега да обръща това недоволство против самия себе си.
към текста >>
Меланхоликът, който не е станал езотерик, който не се е запознал с Антропософията, който минава през света така, че някои неща в този свят го правят намръщен, недоволен, че някои неща предизвикват у него една твърде осъдителна картина, че нещата го засягат въобще така, щото предизвикват неговата симпатия или антипатия по-силно отколкото например при флегматика такъв
един
меланхолик с всички негови качества имащи онази степен, която прави от него
един
противен човек, отхвърляйки целия свят, презирайки го и мразейки го до такава степен че става извънредно чувствителен по отношение на възприятията на света съществуват без съмнение всички междинни степени нюанси когато
един
такъв меланхолик влиза в едно езотерично развитие, тогава при него темпераментът става една главна основа за чувствуването на етерното тяло.
И при сериозно развиващия се езотерик на промяната на етерното тяло се дължи една по-голяма чувствителност спрямо неговия темперамент. За да изтъкна веднага един особен случай, да предположим, че става дума за един меланхолик. При меланхолика това може да бъде особено видимо.
Меланхоликът, който не е станал езотерик, който не се е запознал с Антропософията, който минава през света така, че някои неща в този свят го правят намръщен, недоволен, че някои неща предизвикват у него една твърде осъдителна картина, че нещата го засягат въобще така, щото предизвикват неговата симпатия или антипатия по-силно отколкото например при флегматика такъв един меланхолик с всички негови качества имащи онази степен, която прави от него един противен човек, отхвърляйки целия свят, презирайки го и мразейки го до такава степен че става извънредно чувствителен по отношение на възприятията на света съществуват без съмнение всички междинни степени нюанси когато един такъв меланхолик влиза в едно езотерично развитие, тогава при него темпераментът става една главна основа за чувствуването на етерното тяло.
Системата от сили, които произвеждат неговата меланхолия, става чувствителна, става ясно възприемаема в самата себе си, и докато по-рано такъв човек насочваше само своето недоволство против външните впечатления на света, той започва сега да обръща това недоволство против самия себе си.
към текста >>
Един
меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек.
Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа.
По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите. И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план. Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
По отношение на някои неща
един
меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек. Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа.
По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите.
И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план. Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
И
един
флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план.
Обични приятели, ние можем да съдим правилно за тези неща само тогава, когато правилно познаем това, което е темпераментът у даден човек. Един меланхолик е такъв само поради това че при него преобладава меланхоличният темперамент; защото всъщност всеки човек притежава и 4-те темперамента в своята душа. По отношение на някои неща един меланхолик е също флегматик, по отношение на други сангвиник и отново по отношение на други той е холерик, само че при него преобладава меланхоличният темперамент пред другите.
И един флегматик не е онзи, който да не притежава нищо от другите темпераменти, но при него преобладава флегматичният темперамент и другите темпераменти остават само на заден план.
Така е също и при другите темпераменти.
към текста >>
Да предположим, че
един
флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал
един
добър езотерик.
Да предположим, че един флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал един добър езотерик.
Това не е невъзможно да бъде постигнато, защото понякога, когато флегматикът получава силни впечатления, той е безсилен спрямо тези впечатления. Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие. Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния темперамент. Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по един своеобразен начин.
към текста >>
Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат
един
ствено флегматичния темперамент.
Да предположим, че един флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал един добър езотерик. Това не е невъзможно да бъде постигнато, защото понякога, когато флегматикът получава силни впечатления, той е безсилен спрямо тези впечатления. Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие.
Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния темперамент.
Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по един своеобразен начин.
към текста >>
Когато
един
такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по
един
своеобразен начин.
Да предположим, че един флегматик става езотерик той трудно може да стане такъв, но да предположим, че е станал един добър езотерик. Това не е невъзможно да бъде постигнато, защото понякога, когато флегматикът получава силни впечатления, той е безсилен спрямо тези впечатления. Така щото понякога именно флегматичният темперамент, когато той не е разяден дълбоко от материализма, съвсем не е едно лошо предварително условие за едно езотерично развитие. Нужно е само този темперамент да се прояви по-благороден отколкото в неговия гратестен смисъл, в който често пъти хората виждат единствено флегматичния темперамент.
Когато един такъв флегматик става езотерик, тогава флегматичният темперамент се променя по един своеобразен начин.
към текста >>
Един
своеобразен езотерик става сангвиникът, който във външния си живот е охарактеризиран с това, че лесно преминава от едно впечатление към друго и не се спира на драго сърце върху едно впечатление.
Един своеобразен езотерик става сангвиникът, който във външния си живот е охарактеризиран с това, че лесно преминава от едно впечатление към друго и не се спира на драго сърце върху едно впечатление.
Такъв сангвиник се променя именно твърде своеобразно чрез преобразяването на неговото етерно тяло. В момента, когато той самият иска да се запознае с езотеризма или когато някой друг иска да го доведе до това, той става флегматик по отношение на неговата собствена вътрешност. Така щото при определени обстоятелства сангвиникът е първоначално най-негодният материал относно своя темперамент за езотерично развитие. Когато сангвиникът влиза в езотеричния или в антропософския живот и той много често стига да това, защото се интересува за всичко възможно, понякога също и за Антропософията или езотеризма, макар и не така силно, само че не се задържа много дълго време -, той трябва да стигне тогава до един вид самонаблюдение. Но той приема всичко с голямо безразличие, не поглежда драговолно вътре в себе си.
към текста >>
Когато сангвиникът влиза в езотеричния или в антропософския живот и той много често стига да това, защото се интересува за всичко възможно, понякога също и за Антропософията или езотеризма, макар и не така силно, само че не се задържа много дълго време -, той трябва да стигне тогава до
един
вид самонаблюдение.
Един своеобразен езотерик става сангвиникът, който във външния си живот е охарактеризиран с това, че лесно преминава от едно впечатление към друго и не се спира на драго сърце върху едно впечатление. Такъв сангвиник се променя именно твърде своеобразно чрез преобразяването на неговото етерно тяло. В момента, когато той самият иска да се запознае с езотеризма или когато някой друг иска да го доведе до това, той става флегматик по отношение на неговата собствена вътрешност. Така щото при определени обстоятелства сангвиникът е първоначално най-негодният материал относно своя темперамент за езотерично развитие.
Когато сангвиникът влиза в езотеричния или в антропософския живот и той много често стига да това, защото се интересува за всичко възможно, понякога също и за Антропософията или езотеризма, макар и не така силно, само че не се задържа много дълго време -, той трябва да стигне тогава до един вид самонаблюдение.
Но той приема всичко с голямо безразличие, не поглежда драговолно вътре в себе си.
към текста >>
И между онези, които се запознават с езотеризма от
един
моментен интерес и които скоро го изоставят, има предимно сангвинични натури.
Едно или друго нещо в него го интересува вече, но той не отива особено дълбоко той открива в себе си вся какви качества, но се задоволява само с това; и говори на драго сърце за това интересно качество, но много скоро забравя всичко, също и това, което е наблюдавал на самия себе си.
И между онези, които се запознават с езотеризма от един моментен интерес и които скоро го изоставят, има предимно сангвинични натури.
Утре ще се опитаме да обясним това, което аз описах днес с думи, също като нарисуваме етерното тяло върху дъската. Тогава ще покажем на рисунката промените на етерното тяло чрез езотеричното или антропософско развитие.
към текста >>
Обаче когато пред холерика застава едно сериозно положение в живота или нещо друго или когато човек има
един
такъв темперамент, че в този темперамент съществува
един
лек меланхоличен нюанс може да бъде доведен до там, щото холерикът да доведе до развитие своята холерична черта в организма до там, че да работи сега с цялата си сила срещу съпротивлението на своето етерно тяло.
Обаче когато пред холерика застава едно сериозно положение в живота или нещо друго или когато човек има един такъв темперамент, че в този темперамент съществува един лек меланхоличен нюанс може да бъде доведен до там, щото холерикът да доведе до развитие своята холерична черта в организма до там, че да работи сега с цялата си сила срещу съпротивлението на своето етерно тяло.
И когато въпреки всичко успее да произведе промени в своето етерно тяло, тогава той произвежда чрез това в себе си едно твърде особено качество: той става по-способен отколкото другите хора чрез своето езотерично развитие да описва изискано обективно и дълбоко външните факти и тяхната причина или историческа връзка.
към текста >>
И онзи, който като езотерик чете Тацита, знае, този своеобразен начин на писане на историята се дължи на едно твърде особено сработване на
един
холеричен темперамент в етерното тяло.
И който може да чувствува едно добро писане на историята обикновено такова писане не става чрез езотерици -, но който може да чувствува едно добро писане на историята, което действително оставя нещата да говорят, винаги ще намери началото, несъзнателното, инстинктивното начало на това, което езотерикът, който има холеричен елемент в себе си, би могъл именно да направи като историк или като разказвач или като описател. Хора като например да речем Тацит се намираха в началото на едно такова инстинктивно езотерично развитие. На това се дължи чудесното, несравнимо описание на Тацита.
И онзи, който като езотерик чете Тацита, знае, този своеобразен начин на писане на историята се дължи на едно твърде особено сработване на един холеричен темперамент в етерното тяло.
към текста >>
16.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 23 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Времето става
един
вид живо в неговото напредване.
Аз вече показах малко, как това чувство на времето се явява вече при промяната на физическото тяло, като чрез едно езотерично развитие човек става по-чувствителен относно да речем лятото и зимата. Но чрез промяната на етерното тяло съизживяването на външната смяна на събитията става още по-живо, по-чувствително. И онзи, който определено време се е опитал с цялата сериозност да напредне в своята душа, ще почувствува една ясна разлика първо между различните годишни времена, даже между части на годишните времена, ще почувствува вътрешно постепенно една голяма разлика между лятото и зимата, между пролетта, лятото и есента, а също и много по-малки раздели, периоди от време в течение на годината.
Времето става един вид живо в неговото напредване.
Човек забелязва постепенно, че долавя в течението на времето диференциран живот. Както във физическото тяло отделните органи се показват диференцирани, както те стават вътрешно по-живи и по-независими едни от други, така частите на напредващото време стават някакси по-самостоятелни, по-независими едни от други. И това е свързано с обстоятелството, че с развитието на своето етерно тяло човек съизживява живота във външния етер, който ни заобикаля навсякъде. Ние сме заобиколени не само от въздуха, а сме заобиколени навсякъде също от етера; обаче този етер живее един действителен живот във времето.
към текста >>
Ние сме заобиколени не само от въздуха, а сме заобиколени навсякъде също от етера; обаче този етер живее
един
действителен живот във времето.
И онзи, който определено време се е опитал с цялата сериозност да напредне в своята душа, ще почувствува една ясна разлика първо между различните годишни времена, даже между части на годишните времена, ще почувствува вътрешно постепенно една голяма разлика между лятото и зимата, между пролетта, лятото и есента, а също и много по-малки раздели, периоди от време в течение на годината. Времето става един вид живо в неговото напредване. Човек забелязва постепенно, че долавя в течението на времето диференциран живот. Както във физическото тяло отделните органи се показват диференцирани, както те стават вътрешно по-живи и по-независими едни от други, така частите на напредващото време стават някакси по-самостоятелни, по-независими едни от други. И това е свързано с обстоятелството, че с развитието на своето етерно тяло човек съизживява живота във външния етер, който ни заобикаля навсякъде.
Ние сме заобиколени не само от въздуха, а сме заобиколени навсякъде също от етера; обаче този етер живее един действителен живот във времето.
към текста >>
Заобикалящият ни етер е така да се каже
един
вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти.
И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера.
към текста >>
Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер
един
самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера.
Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти. И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот.
Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера.
Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята. Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през
един
своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята.
И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера.
Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята.
Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
Тук ние стигаме до
един
факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера. Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята.
Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.
към текста >>
И когато говорим за
един
Дух на Земята, трябва да си представяме, че за онова земно полукълбо, където лято, през време на това лято Духът на Земята се намира така да се каже в същото състояние, в което ние хората се намираме в нашето състояние на сън.
Във външния, управляван от илюзията (майя) живот човекът на драго сърце сравнява пролетта с утрото, лятото с пладнето, есента с вечерта. Това сравнение е погрешно, защото в същност нещата не са представени така. В действителност, когато сравняваме вътрешното протичане на Земята с нещо в нас, пролет, лято, есен в това редуване есен, зима, пролет, трябва да сравняваме с будното състояние на Земята.
И когато говорим за един Дух на Земята, трябва да си представяме, че за онова земно полукълбо, където лято, през време на това лято Духът на Земята се намира така да се каже в същото състояние, в което ние хората се намираме в нашето състояние на сън.
към текста >>
През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят
един
чисто вегетативен живот.
През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят един чисто вегетативен живот.
За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня човекът има в същност своето лятно време. И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята. Така той ще забележи един покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня. Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата. Той възприема така да се каже самостоятелността на своето етерно тяло, а именно предимно в нашия цикъл на времето самостоятелността на етерната част на главата, на етерната част, която стои на основата на мозъка
към текста >>
Така той ще забележи
един
покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня.
През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят един чисто вегетативен живот. За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня човекът има в същност своето лятно време. И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята.
Така той ще забележи един покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня.
Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата. Той възприема така да се каже самостоятелността на своето етерно тяло, а именно предимно в нашия цикъл на времето самостоятелността на етерната част на главата, на етерната част, която стои на основата на мозъка
към текста >>
И ние се научаваме постепенно да чувствуваме даже съвсем ясно, че върху тази част на нашето етерно тяло са действували творящо Същества, които се сменят така да се каже едни други в различните времена, през които минаваме от пролетта към есента; ние забелязваме, че върху мозъчната част на нашето етерно тяло са работили времената, така че нашият етерен мозък е в известно отношение
един
сложен орган.
Това е, което искам да Ви скицирам с няколко черти, обични приятели. Ако се представим скицирано човека, можем да си представим, че това етерно тяло, за което сега току-що говорих, е чувствувано така а имен но чувствувано е все по-малко отивайки нагоре, но изгубвайки се в неопределеност -, че то върви заедно с времето.
И ние се научаваме постепенно да чувствуваме даже съвсем ясно, че върху тази част на нашето етерно тяло са действували творящо Същества, които се сменят така да се каже едни други в различните времена, през които минаваме от пролетта към есента; ние забелязваме, че върху мозъчната част на нашето етерно тяло са работили времената, така че нашият етерен мозък е в известно отношение един сложен орган.
Той е бил един вид съчетан в неговата цялост от различните духовни Същества, които разгръщат техните способности в редуващите се времена. Сега ние добиваме едно понятие за едно много важно учение и се научаваме да чувствуваме постепенно това учение в неговата истина за учението, което е било развивано особено в школите на Заратустра.
към текста >>
Той е бил
един
вид съчетан в неговата цялост от различните духовни Същества, които разгръщат техните способности в редуващите се времена.
Това е, което искам да Ви скицирам с няколко черти, обични приятели. Ако се представим скицирано човека, можем да си представим, че това етерно тяло, за което сега току-що говорих, е чувствувано така а имен но чувствувано е все по-малко отивайки нагоре, но изгубвайки се в неопределеност -, че то върви заедно с времето. И ние се научаваме постепенно да чувствуваме даже съвсем ясно, че върху тази част на нашето етерно тяло са действували творящо Същества, които се сменят така да се каже едни други в различните времена, през които минаваме от пролетта към есента; ние забелязваме, че върху мозъчната част на нашето етерно тяло са работили времената, така че нашият етерен мозък е в известно отношение един сложен орган.
Той е бил един вид съчетан в неговата цялост от различните духовни Същества, които разгръщат техните способности в редуващите се времена.
Сега ние добиваме едно понятие за едно много важно учение и се научаваме да чувствуваме постепенно това учение в неговата истина за учението, което е било развивано особено в школите на Заратустра.
към текста >>
Седем, съответно шест такива духовни Същества действуват във времето сменяйки се едни други и те са творящите Духове, които благодарение на това, че се сменят едни други и когато
един
ият завършва своята дейност влиза в действие другият -, те произвеждат едно такова сложно същество, каквото е етерното тяло, особено това на човешкия мозък.
Това учение казваше, че етерното тяло на човешкия мозък е било създадено постепенно от духовния Космос чрез работата на духовните Същества, наречени Амшаспанди. И тези Амшаспанди действуват така, че те имат тяхното господство през време на лятото, а именно и днес още имат тяхното господство така, че се сменят едни други, като първият има господството през пролетта, рано през пролетта, вторият в разгара на пролетта и т.н. до шестия и седмия.
Седем, съответно шест такива духовни Същества действуват във времето сменяйки се едни други и те са творящите Духове, които благодарение на това, че се сменят едни други и когато единият завършва своята дейност влиза в действие другият -, те произвеждат едно такова сложно същество, каквото е етерното тяло, особено това на човешкия мозък.
към текста >>
Следователно в нашия мозък действуват шест до седем сменящи се едни други духовни Същества и ние ще разберем физическия мозък на човека само тогава, когато ще си кажем: тук действува
един
дух, който може да бъде чувствуван особено рано през пролетта той изпраща лъчезарно своите сили, които са първо етерни сили; след това в късна пролет идва вторият дух, който отново изпраща своите лъчезарни сили (рисунката е направена на дъската).
Следователно в нашия мозък действуват шест до седем сменящи се едни други духовни Същества и ние ще разберем физическия мозък на човека само тогава, когато ще си кажем: тук действува един дух, който може да бъде чувствуван особено рано през пролетта той изпраща лъчезарно своите сили, които са първо етерни сили; след това в късна пролет идва вторият дух, който отново изпраща своите лъчезарни сили (рисунката е направена на дъската).
Следователно етерните сили на този втори Дух лъчезарят в същото пространство. Третият Дух отново изпраща лъчезарно своите етерни сили вътре в мозъка и така се образува тази етерна част на човешкия мозък по такъв начин, че в редуващите се времена в същото пространство изпращат своите етерни сили Духовете, които се сменят едни други.
към текста >>
През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като
един
отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като
един
етерен първообраз през време на старата Луна.
Сега трябва да ни бъде ясно, че ние можем само да чувствуваме определени връзки на това, което съществува в нашия мозък като родство с тези Духове, които днес развиват вън от нас техните етерни сили. Защото Окултизма ни учи, че това, което аз току-що описах, е станало вече на Старата Луна; така щото не трябва да вярваме, че тези духове, които както можем да кажем имат господство през лятото, действуват още и днес и излъчват формиращи сили. Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, човекът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото. Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него. Това е мощното откритие, което човек може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество.
През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време на старата Луна.
Аз нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, защото тя действително е чувствувана така. Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически чувството: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.
към текста >>
И когато сега човек започва да чувствува така, това е като
един
спомен за епохата на старата Луна.
Действително човек носи много нещо от миналото време в тази етерна част на главата: той носи вътре в себе си времето на Старата Луна; защото същественото, което се е родило там, то се е родило през време на Старата Луна и човекът носи в себе си потока на Старата Лунна епоха, носи го в етерната част на своя мозък.
И когато сега човек започва да чувствува така, това е като един спомен за епохата на старата Луна.
Който си създава едно понятие за вътрешните изживявания, които вчера бяха изнесени като изживявания на темпераментите, той може също да разбере, когато се казва, че окултистът, който се научава да чувствува по този начин вътрешността на етерното тяло на своята глава, когато се концентрира особено върху тази етерна част на главата, той винаги чувствува това концентриране върху етерната част на своята глава с едно меланхолично настроение, като разлято в езотеричното развитие меланхолично настроение в своята глава. И от това меланхолично настроение се развива постепенно във вътрешното изживяване едно разбиране за такива неща, каквито бяха описани на нашите приятели при окултното описание на старата Луна.
към текста >>
И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като
един
спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и
един
вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха.
И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно.
Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>
Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират
един
вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха. И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно. Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот.
Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.
към текста >>
Ако отделим тази средна част на етерното тяло като едно особено изживяване, ние трябва да кажем: онзи, който чрез едно езотерично развитие стига до там, да изпита диференцирания живот на тази средна част на човека в себе си, той има тогава чувството, че в тази част на етерното тяло
един
вид плува заедно с потока на времето.
Ако отделим тази средна част на етерното тяло като едно особено изживяване, ние трябва да кажем: онзи, който чрез едно езотерично развитие стига до там, да изпита диференцирания живот на тази средна част на човека в себе си, той има тогава чувството, че в тази част на етерното тяло един вид плува заедно с потока на времето.
И фактически в тази част на етерно то тяло човек ясно усеща съизживяването, живеенето заедно с диференцирания в редуващото се време етерен живот на Земята.
към текста >>
Това е
един
вид съизживяване, по-точно казано
един
вид съвместно плуване.
Който напредва езотерично, чувствува именно в тази част, как през ранна пролет върху него действуват така да се каже други Духове, различни от тези, които действуват през лятото и есента.
Това е един вид съизживяване, по-точно казано един вид съвместно плуване.
Благодарение на това също тази част се отделя от останалото етерно тяло и ние имаме, когато можем да навлезем в такива неща, ние имаме за тази част на етерното тяло едно чувство, което се колебае между флегматичното и сангвиничното настроение. Това чувство приема най-разнообразните нюанси между флегматичното и сангвиничното настроение.
към текста >>
Например през време на пролетта то е повече
един
вид вървене,
един
вид движение в етерното тяло заедно с потока на времето (във физическото тяло това се изразява напълно различно), а към есента то е повече
един
вид защитаване едно отблъскване на потока на времето.
Например през време на пролетта то е повече един вид вървене, един вид движение в етерното тяло заедно с потока на времето (във физическото тяло това се изразява напълно различно), а към есента то е повече един вид защитаване едно отблъскване на потока на времето.
След това една трета част на етерното тяло е усещана така, че ние чувствуваме тази част протичайки надолу в неопределеността, като че тя изчезва вътре в Земята, но се разпростира. Това са трите части на етерното тяло, което можем да усещаме отделени едни от други. Това би представлявало вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло; но ясновидеца това не би се представяло по този начин, когато той би наблюдавал етерното тяло на един друг човек, а това е вътрешното изживяване на етерното тяло. Това изживяване бива изменено съществено чрез факта, че съществува една четвърта част на етерното тяло, ясно разграничена като една форма на яйце, която в същност приема човека в себе си.
към текста >>
Това би представлявало вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло; но ясновидеца това не би се представяло по този начин, когато той би наблюдавал етерното тяло на
един
друг човек, а това е вътрешното изживяване на етерното тяло.
Например през време на пролетта то е повече един вид вървене, един вид движение в етерното тяло заедно с потока на времето (във физическото тяло това се изразява напълно различно), а към есента то е повече един вид защитаване едно отблъскване на потока на времето. След това една трета част на етерното тяло е усещана така, че ние чувствуваме тази част протичайки надолу в неопределеността, като че тя изчезва вътре в Земята, но се разпростира. Това са трите части на етерното тяло, което можем да усещаме отделени едни от други.
Това би представлявало вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло; но ясновидеца това не би се представяло по този начин, когато той би наблюдавал етерното тяло на един друг човек, а това е вътрешното изживяване на етерното тяло.
Това изживяване бива изменено съществено чрез факта, че съществува една четвърта част на етерното тяло, ясно разграничена като една форма на яйце, която в същност приема човека в себе си.
към текста >>
И тогава етерното тяло се оцветява и ние получаваме впечатлението, като че тук в тази част на етерното тяло има
един
вид синкава или синкавовиолетова аура.
От различните усещания, които имаме по отношение на тези части на етерното тяло, ние постепенно си създаваме такива усещания, че добиваме чувството, като че имаме вътрешно впечатление от етерното тяло като от една външна форма.
И тогава етерното тяло се оцветява и ние получаваме впечатлението, като че тук в тази част на етерното тяло има един вид синкава или синкавовиолетова аура.
към текста >>
Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има
един
ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън.
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво.
Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън.
Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно. Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част. Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло. Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло.
към текста >>
Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е
един
вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло.
Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво. Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън. Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно. Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част.
Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло.
Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло. Следователно трябва да запомните това, че вътрешното изживяване на етерното тяло е различно от същността, която етерното тяло показва на ясновидеца, който го наблюдава от вън. Трябва много точно да се запомни това.
към текста >>
Следователно от това би се получило например, че при изразени холерици, които се явяват в живота като такива, анатомическото устройство на опреде лени органи, които отговарят на тази част на етерното тяло, показват
един
вид скъсяване.
Естествено другите части също са развити, обаче долната част ще изпъква особено много. Но когато долната част на етерното тяло е особено развита като етерно тяло, когато тя има там своите мощни сили, тогава винаги се явява нещо друго: че именно физическото тяло е по-късо в тази част, че физическото тяло може да покаже в тази насока недостатъчно развитие, именно в тези части, които са подложени на тази част на етерното тяло.
Следователно от това би се получило например, че при изразени холерици, които се явяват в живота като такива, анатомическото устройство на опреде лени органи, които отговарят на тази част на етерното тяло, показват един вид скъсяване.
Моля Ви прочетете анатомическото устройство на един Наполеон и ще бъдете фрапирани от това, което ще ви се представи там като едно доказателство. Когато човек започва да проучва тези скрити страни на човешката природа, тогава той ще се научи да разбира действително това.
към текста >>
Моля Ви прочетете анатомическото устройство на
един
Наполеон и ще бъдете фрапирани от това, което ще ви се представи там като едно доказателство.
Естествено другите части също са развити, обаче долната част ще изпъква особено много. Но когато долната част на етерното тяло е особено развита като етерно тяло, когато тя има там своите мощни сили, тогава винаги се явява нещо друго: че именно физическото тяло е по-късо в тази част, че физическото тяло може да покаже в тази насока недостатъчно развитие, именно в тези части, които са подложени на тази част на етерното тяло. Следователно от това би се получило например, че при изразени холерици, които се явяват в живота като такива, анатомическото устройство на опреде лени органи, които отговарят на тази част на етерното тяло, показват един вид скъсяване.
Моля Ви прочетете анатомическото устройство на един Наполеон и ще бъдете фрапирани от това, което ще ви се представи там като едно доказателство.
Когато човек започва да проучва тези скрити страни на човешката природа, тогава той ще се научи да разбира действително това.
към текста >>
Физическото тяло става по-живо в себе си в пространството, то се диференцира
един
вид в неговите отделни органи; етерното тяло става по-живо, като неговите части се диференцира във време то, т. е.
Физическото тяло става по-живо в себе си в пространството, то се диференцира един вид в неговите отделни органи; етерното тяло става по-живо, като неговите части се диференцира във време то, т. е.
като животът на времето бива съизживян по ред в самостоятелни части и органи. Действително при меланхолика на основата лежи това, че той постоянно допринася от това, което изживява във времето, донася в себе си нещо минало. Който може да вникне в етерното тяло на меланхолика, ще открие, че това етерно тяло постоянно носи в себе си трептенията на това, което е преживял в миналите времена. Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст човек все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече. При флегматика и сангвиника имаме един вид плуване заедно с времето; само че при флегматика съществува някакси едно напълно равномерно плуване в потока на времето, докато при сангвиника се сменя по-бързото вътрешно изживяване с по-бавното изживяване относно външно протичащия поток на времето.
към текста >>
При флегматика и сангвиника имаме
един
вид плуване заедно с времето; само че при флегматика съществува някакси едно напълно равномерно плуване в потока на времето, докато при сангвиника се сменя по-бързото вътрешно изживяване с по-бавното изживяване относно външно протичащия поток на времето.
Физическото тяло става по-живо в себе си в пространството, то се диференцира един вид в неговите отделни органи; етерното тяло става по-живо, като неговите части се диференцира във време то, т. е. като животът на времето бива съизживян по ред в самостоятелни части и органи. Действително при меланхолика на основата лежи това, че той постоянно допринася от това, което изживява във времето, донася в себе си нещо минало. Който може да вникне в етерното тяло на меланхолика, ще открие, че това етерно тяло постоянно носи в себе си трептенията на това, което е преживял в миналите времена. Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст човек все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече.
При флегматика и сангвиника имаме един вид плуване заедно с времето; само че при флегматика съществува някакси едно напълно равномерно плуване в потока на времето, докато при сангвиника се сменя по-бързото вътрешно изживяване с по-бавното изживяване относно външно протичащия поток на времето.
Напротив холерикът се опъва, съпротивлява се и това е особеното -, той се опъва срещу времето, което идва към него, което един вид тече от бъдещето към него. Следователно холерикът отхвърля един вид от себе си времето и бързо се освобождава от трептенията, които времето предизвиква в неговото етерно тяло. Ето защо меланхоликът носи най-много в себе си последствията на трептенията от преживяното в миналото; холерикът носи най-малко в себе си тези последствия на преживяното в миналото. Вземете малко гротескното сравнение с гумената топка, от която е бил напълно изпомпен въздухът, при меланхолика, и напомпаната гумена топка при холерика. Можете да приложите това сравнение също и тук.
към текста >>
Напротив холерикът се опъва, съпротивлява се и това е особеното -, той се опъва срещу времето, което идва към него, което
един
вид тече от бъдещето към него.
като животът на времето бива съизживян по ред в самостоятелни части и органи. Действително при меланхолика на основата лежи това, че той постоянно допринася от това, което изживява във времето, донася в себе си нещо минало. Който може да вникне в етерното тяло на меланхолика, ще открие, че това етерно тяло постоянно носи в себе си трептенията на това, което е преживял в миналите времена. Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст човек все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече. При флегматика и сангвиника имаме един вид плуване заедно с времето; само че при флегматика съществува някакси едно напълно равномерно плуване в потока на времето, докато при сангвиника се сменя по-бързото вътрешно изживяване с по-бавното изживяване относно външно протичащия поток на времето.
Напротив холерикът се опъва, съпротивлява се и това е особеното -, той се опъва срещу времето, което идва към него, което един вид тече от бъдещето към него.
Следователно холерикът отхвърля един вид от себе си времето и бързо се освобождава от трептенията, които времето предизвиква в неговото етерно тяло. Ето защо меланхоликът носи най-много в себе си последствията на трептенията от преживяното в миналото; холерикът носи най-малко в себе си тези последствия на преживяното в миналото. Вземете малко гротескното сравнение с гумената топка, от която е бил напълно изпомпен въздухът, при меланхолика, и напомпаната гумена топка при холерика. Можете да приложите това сравнение също и тук.
към текста >>
Следователно холерикът отхвърля
един
вид от себе си времето и бързо се освобождава от трептенията, които времето предизвиква в неговото етерно тяло.
Действително при меланхолика на основата лежи това, че той постоянно допринася от това, което изживява във времето, донася в себе си нещо минало. Който може да вникне в етерното тяло на меланхолика, ще открие, че това етерно тяло постоянно носи в себе си трептенията на това, което е преживял в миналите времена. Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст човек все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече. При флегматика и сангвиника имаме един вид плуване заедно с времето; само че при флегматика съществува някакси едно напълно равномерно плуване в потока на времето, докато при сангвиника се сменя по-бързото вътрешно изживяване с по-бавното изживяване относно външно протичащия поток на времето. Напротив холерикът се опъва, съпротивлява се и това е особеното -, той се опъва срещу времето, което идва към него, което един вид тече от бъдещето към него.
Следователно холерикът отхвърля един вид от себе си времето и бързо се освобождава от трептенията, които времето предизвиква в неговото етерно тяло.
Ето защо меланхоликът носи най-много в себе си последствията на трептенията от преживяното в миналото; холерикът носи най-малко в себе си тези последствия на преживяното в миналото. Вземете малко гротескното сравнение с гумената топка, от която е бил напълно изпомпен въздухът, при меланхолика, и напомпаната гумена топка при холерика. Можете да приложите това сравнение също и тук.
към текста >>
Понеже животът на етерното тяло протича във времето, понеже неговият живот е
един
живот във времето, затова с нашето етерно тяло ние съизживяваме времето, т. е.
Добре е, когато човек иска въобще да разбере етерното и физическото тяло на човешкото същество, той да усвои представата, че физическото тяло е предимно едно пространствено тяло, че етерното тяло е предимно една същност на времето, една времева същност. Ние никак не разбираме етерното тяло, когато го разглеждаме само като една пространствена същност. И една такава рисунка, каквато бе направена тук, е в същност само едно изображение в пространството за това, което е етерното тяло, за протичащия във време то и обясняващия се с времето живот на етерното тяло.
Понеже животът на етерното тяло протича във времето, понеже неговият живот е един живот във времето, затова с нашето етерно тяло ние съизживяваме времето, т. е.
външния поток на събитията във времето.
към текста >>
Човекът изживява, съизживява още
един
друг поток на събитията във времето, когато минава през едно окултно развитие.
Човекът изживява, съизживява още един друг поток на събитията във времето, когато минава през едно окултно развитие.
В обикновения живот този поток от събития бива малко възприеман, но той бива възприеман при едно по-високо развитие на душата: това е протичането на деня. Защото по определен начин Духовете на течението на годината действуват с по-слаби сили също в течението на деня. Нали същото Слънце е това, което обуславя течението на годината и течението на деня!
към текста >>
Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава
един
училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха.
Можем да бъдем убедени, че постепенно ще се научим все повече да разбираме колкото повече ще сме преодолели цялото материалистично настроение на нашето време. Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето.
Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха.
Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове. Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>
Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува
един
голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове.
Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.
към текста >>
Друг
един
резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята.
Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята.
Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите.
към текста >>
Така че, когато
един
човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално.
Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат.
Чрез това, че през време на лятото е възможно да бъдат произведени по-лесно мислите насочени към свръхсетивното, може да настъпи точно обратното. Но за изживяването на етерното тяло важи това, което сега току-що казах.
към текста >>
Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как
един
вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия.
Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие. И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло, той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта.
Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия.
В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.
към текста >>
Това е
един
преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър.
Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър.
Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие.
към текста >>
Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по
един
своеобразен начин.
Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло.
Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин.
Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето. И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.
към текста >>
И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като
един
противоположен поток, като
един
поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.
Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин. Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето.
И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.
към текста >>
Тогава чувството, че човек приема тази Мъдрост може да бъде постигнато само тогава, когато той е устроил езотеричното или окултно развитие така че е развил в себе си едно чувство, което поставя душата по
един
своеобразен начин срещу всички бъдещи събития: когато е развил спокойствие по отношение на това, което бъдещето ни носи, т.е.
Постепенно това, което изказах именно сега, се превръща в едно напълно определено изживяване. Човек не се чувствува вече в пространството; защото той се научава да чувствува етерното тяло, което е едно същество на времето, научава се да се движи нататък във времето, но постоянно се научава да се среща така да се каже с духовните същества, които идват срещу него като че от другата страна на света, които идват срещу него от бъдещето и го даряват с мъдростта.
Тогава чувството, че човек приема тази Мъдрост може да бъде постигнато само тогава, когато той е устроил езотеричното или окултно развитие така че е развил в себе си едно чувство, което поставя душата по един своеобразен начин срещу всички бъдещи събития: когато е развил спокойствие по отношение на това, което бъдещето ни носи, т.е.
което непрестанното изживяване носи срещу нас. Когато отиваме срещу нашето изживяване още със силна симпатия и антипатия, когато не сме се научили още да приемаме Кармата сериозно, т.е. онова, което ни сполетява, да сме се научили да го приемаме в спокойно понасяне на Кармата, тогава не можем да имаме онова свое образно усещане на течащата срещу нас Мъдрост; защото само от едно спокойно чувствувано изживяване се диференцират светло вливащите се в нашето същество потоци на мъдростта.
към текста >>
За това ни прави способни промяната на нашето етерно тяло, която става при едно правилно езотерично развитие и която наред с другите изисквания на развитието поставя също и това: да усвоим спокойствие, да усвоим едно действително разбиране на нашата карма, така че да не привличаме със симпатията и антипатията това което трябва да дойде, или да въставаме срещу това, което ни сполетява, а да се научим да понасяме нашата Карма в
един
равномерен поток на изживяването.
От току-що описаното усещане може да бъде охарактеризирана една напълно определена точка на езотеричното изживяване, онази точка до която стигаме и която всъщност можем да изживеем само тогава, когато оставяме да дойде при нас всяко изживяване с всеотдайната благодарност и спокойствие.
За това ни прави способни промяната на нашето етерно тяло, която става при едно правилно езотерично развитие и която наред с другите изисквания на развитието поставя също и това: да усвоим спокойствие, да усвоим едно действително разбиране на нашата карма, така че да не привличаме със симпатията и антипатията това което трябва да дойде, или да въставаме срещу това, което ни сполетява, а да се научим да понасяме нашата Карма в един равномерен поток на изживяването.
Това научаване на понасяне на Кармата принадлежи към езотеричното развитие и това е, което ни дава възможност да преобразим нашето етерно тяло така, че то да се научи да усеща все повече и повече заобикалящия го външен етерен живот.
към текста >>
17.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 24 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Как
един
човек е в състояние да съди за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност.
Нали, като човеци ние стоим в света така, че съдим по определен начин за нещата, които срещаме, че си образуваме представи върху нещата, че намираме едното за правилно, другото за неправилно.
Как един човек е в състояние да съди за нещата, от това зависи онова, което обикновено хората наричат остроумие, схватливост, разсъдъчна способност.
Това остроумие, тази схватливост, тази разсъдъчна способност се превръща постепенно в течение на развитието в нещо, което се поставя в една друга светлина. Ние още вчера загатнахме малко за това. Човек открива все повече и повече, че за истинските въпроси на по-висшия духовен живот именно това остроумие, тази схватливост няма ни най-малка стойност, въпреки че човек трябва да донесе със себе си от нея от изходната точка, от физическото поле, когато иска да тръгне по пътя за по-висшите светове. И така в даден момент човек стига вече до положението, което онзи, който търси да извлича само полза от всичко, може да изглежда непоносимо: а именно, че отначало човек се нуждае напълно от нещо за своето по-високо развитие и че въпреки това после, когато той вече се намира в това по-високо развитие, то изгубва стойност за него.
към текста >>
Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме
един
с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле.
Но, колкото и много да сме се развили, докато трябва да пребиваваме на физическото поле, ние сме хора на това физическо поле и на това физическо поле имаме задачата да развием здраво нашата разсъдъчна способност.
Ето защо трябва грижливо да обръщаме внимание на това, своевременно да се научим да не смесваме един с друг живота на висшите светове и живота върху физическото поле.
Който иска да приложи непосредствено това, което преживява за висшите светове, на физическото поле, той лесно ще се превърне в мечтател, в неизползваем човек. Ние трябва да свикнем да можем да живеем ясно в по-висшия свят и след това, когато излезем от състоянието на това живеене в по-висшите светове, да се придържаме колкото е повече възможно към това, което е правилно за физическото поле. И това двойно становище, което се изисква чрез самото двойно положение на физическия и на духовния живот, ние трябва грижливо да го спазваме. Ние привикваме към едно правилно становище към света в тази област чрез това, като привикнем колкото е повече възможно да не смесваме във всекидневните отношения онова, което принадлежи на по-висшия свят; трябва да привикнем да смесваме колкото е възможно по-малко във всекидневните отношения от това, за което така лесно можем да бъдем съблазнени: да казвам например, когато чувствуваме нещо несимпатично у някой човек, че не можем да понасяме неговата аура.
към текста >>
По-добре е в това отношение
един
човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот.
По-добре е, ако при обикновения начин на говорене не употребяваме в обикновения живот други думи освен обикновените за този живот. Когато искаме да кажем за някого, че ни е несимпатичен, трябва да използуваме именно думата "несимпатичен", а не да казваме, че не можем да понасяме неговата аура.
По-добре е в това отношение един човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот.
Трябва грижливо да се пазим от това да вмесваме в обикновените отношения думи, понятия и представи, които принадлежат на по-висшия живот. Това би могло да изглежда може би едно педантично изискване за онзи, който да речем изхождайки от определено въодушевление за духовния живот намира, че е необходимо да проникне цялото съществувание с този духовен живот; и въпреки това нещо, което може би в обикновения случай би могло да изглежда педантично за обикновения живот, то е един важен принцип на възпитанието за по-висшите светове.
към текста >>
Това би могло да изглежда може би едно педантично изискване за онзи, който да речем изхождайки от определено въодушевление за духовния живот намира, че е необходимо да проникне цялото съществувание с този духовен живот; и въпреки това нещо, което може би в обикновения случай би могло да изглежда педантично за обикновения живот, то е
един
важен принцип на възпитанието за по-висшите светове.
По-добре е, ако при обикновения начин на говорене не употребяваме в обикновения живот други думи освен обикновените за този живот. Когато искаме да кажем за някого, че ни е несимпатичен, трябва да използуваме именно думата "несимпатичен", а не да казваме, че не можем да понасяме неговата аура. По-добре е в това отношение един човек на физическото поле да остане между хората на физическото поле и да бъдем колкото е възможно повече икономични с изразите, които са правилни относно по-висшия живот. Трябва грижливо да се пазим от това да вмесваме в обикновените отношения думи, понятия и представи, които принадлежат на по-висшия живот.
Това би могло да изглежда може би едно педантично изискване за онзи, който да речем изхождайки от определено въодушевление за духовния живот намира, че е необходимо да проникне цялото съществувание с този духовен живот; и въпреки това нещо, което може би в обикновения случай би могло да изглежда педантично за обикновения живот, то е един важен принцип на възпитанието за по-висшите светове.
към текста >>
Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на
един
език, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле!
Ето защо, когато би могло да ни се струва за естествено да назовем обикновения живот с думи на по-висшия живот, ние трябва да преведем това на един език, който да бъде колкото е възможно по-подходящ за физическото поле!
Трябва постоянно да подчертаваме, че тези неща не са безразлични, а те имат голямо значение и действуват особено силно. Когато имаме предвид това, тогава можем също да говорим безпристрастно за това, как по отношение на живота в по-висшите светове обикновената разсъдъчна способност изгубва своята стойност, как така да се каже ние се научаваме да чувствуваме, че начинът, по който човек е бил по-рано остроумен, трябва сега да престане. И тогава отново забелязваме (това е една опитност, която човек все повече и повече има), ние отново забелязваме нашата зависимост от етерния живот на света, а именно от времето.
към текста >>
Обаче да стане човек по-скромен, това е
един
такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата.
Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос. Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост. Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях. Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати. За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>
Възможно е да речем при
един
въпрос върху някоя тайна на света
един
философ може да застане срещу
един
такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата.
Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос.
Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост. Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях. Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати. За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>
Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има
един
възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост.
Обаче да стане човек по-скромен, това е един такъв въпрос, своеобразен въпрос, защото не винаги можем да държим равновесието между това, да трябва да разсъждаваме, и да трябва да изчакваме да узреят нещата, за да имаме едно правилно съждение върху нещата, защото също и по отношение на тези неща именно човек се мами до висока степен, защото не съществува нищо всъщност правилно, освен самият живот, който може да ни изясни нещата. Възможно е да речем при един въпрос върху някоя тайна на света един философ може да застане срещу един такъв, който е развит до определена степен езотерично: когато този философ може да произнесе едно съждение, едно само философско съждение, той ще вярва в себе си, че трябва да има право върху някои въпрос и ние трябва да разберем, че той трябва да има тази вяра; другият ще знае напълно добре: с разсъдъчната способност, която философът може да прояви, въобще не може да бъде решено върху дадения въпрос.
Защото той знае, че представите, които философът сверява в едно съждение, той самият ги е приел в себе си в едно минало време, че ги е оставил да узреят в себе си и само това му е дало възможност да има един възглед върху дадения въпрос; той знае, че е живял с този въпрос и благодарение на това е узрял за това съждение, което сега произнася при една висока степен на зрялост.
Обаче едно разбиране между двамата е в същност изключено, то в много случаи не може да бъде постигнато непосредствено; то може да бъде постигнато само тогава, когато във философа изниква едно чувство за необходимостта от узряването на определени съдържания на душата, за да може човек да си позволи едно мнение върху тях. Човек се научава все повече и повече да познава, че мненията, възгледите трябва да бъдат извоювани, трябва да бъдат постигнати. За това човек си усвоява едно дълбоко, едно силно чувство и това иде от там, че той добива това чувство на времето, което е свързано главно с развитието на етерното тяло.
към текста >>
По-нататък това става за нас едно определено изживяване, че винаги имаме чувството: по-предишното в нашето съждение произхожда от самите нас, то произхожда от самите нас в нашето познание; по-късното се е вляло
един
вид в нас, като че е текло срещу нас, било ни е подарено.
По-нататък това става за нас едно определено изживяване, че винаги имаме чувството: по-предишното в нашето съждение произхожда от самите нас, то произхожда от самите нас в нашето познание; по-късното се е вляло един вид в нас, като че е текло срещу нас, било ни е подарено.
Все повече се явява чувството за това, което бе споменато вчера: че остроумието, което произхожда от самите нас, трябва да бъде заменено с мъдростта, която се добива като един вид самоотдайност на един идващ от бъдещето поток към нас.
към текста >>
Все повече се явява чувството за това, което бе споменато вчера: че остроумието, което произхожда от самите нас, трябва да бъде заменено с мъдростта, която се добива като
един
вид самоотдайност на
един
идващ от бъдещето поток към нас.
По-нататък това става за нас едно определено изживяване, че винаги имаме чувството: по-предишното в нашето съждение произхожда от самите нас, то произхожда от самите нас в нашето познание; по-късното се е вляло един вид в нас, като че е текло срещу нас, било ни е подарено.
Все повече се явява чувството за това, което бе споменато вчера: че остроумието, което произхожда от самите нас, трябва да бъде заменено с мъдростта, която се добива като един вид самоотдайност на един идващ от бъдещето поток към нас.
към текста >>
Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това чувство, това е
един
признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето.
Да се чувствуваме изпълнени от мисли, противоположно на това, което сме вършили по-рано, когато сме живели в съзнанието, че ние създаваме мислите, това свидетелствува за нашия напредък.
Когато се научим все повече и повече да чувствуваме: ние не създаваме мислите, а мислите се мислят в нас когато имаме това чувство, това е един признак, че етерното тяло постепенно е развило в себе си чувствуването на времето, необходимото вътрешно чувствуване на времето.
Всичко по-предишно ще има привкуса на нещо направено егоистично; всичко, което е добито чрез узряването, ще има привкуса, че то изгаря онова, което сами сме направили, че изяжда онова, което сами сме направили. И така ние превръщаме нашата вътрешност в едно забележително изживяване: ние все повече и повече добиваме съзнанието за това, че нашето собствено мислене, нашето собствено създаване на мислите, трябва да бъде потисната, защото то е нещо малоценно, и че самоотдаването на мислите, които текат срещу нас от космоса, има всъщност пълното значение, че то е ценното.
към текста >>
Тогава вече не можем да вземем
един
волеви им пулс, без да развием с него едно чувство.
Но и тези последните изпитват една промяна едновременно с мисленето. Ние вече не създаваме мислите, а те сами си мислят вътре в душата. С чувство то, че мислите имат собствени сили, чрез които те сами си мислят, се получава определено сливане на чувството и волята. Бихме могли да кажем: чувството става все повече и повече активно, а волята стават все повече и повече чувственосъобразна. Чувството и волята стават по средни едно с друго, отколкото са били по-рано на физическото поле.
Тогава вече не можем да вземем един волеви им пулс, без да развием с него едно чувство.
Някои от нещата, които вършим, произвеждат в нас едно горчиво чувство, други произвеждат едно възвишено чувство.
към текста >>
Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в
един
вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите.
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени волеви импулси.
Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите.
Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере. Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене. Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост. Това не представлява нещо много за общия миров живот. Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>
Ще преведа
един
пример, а именно
един
радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере.
Същевременно с проявяването на нашата воля ние чувствуваме в себе си една чувствена присъда, върху нашите собствени волеви импулси. Чувства, които съществуват само заради насладата, при тях констатираме, че те се превръщат в един вид упрек; но чувствата, които човек изпитва така, че си казва: като човешка душа аз трябва да предложа арената за такива чувства, трябва да ги живея вътрешно, иначе те не биха съществували във вселената, такива чувства човек намира за по-оправдани отколкото другите.
Ще преведа един пример, а именно един радикален пример, за да може да изпъкне ясно това, което трябва да се разбере.
Някои с това не искам да оскверня нищо, а само да изразя нещата радикално -, някой би могъл да изпитва голяма радост при едно добро ядене. Кога то изпитва тази радост, с него става нещо в това няма никакво съмнение -, но не се изменя много в съдържанието на света, в Космоса, от това, дали някой отделен човек изпитва тази радост при едно ядене или дали той не изпитва такава радост. Това не представлява нещо много за общия миров живот. Обаче когато някой взема Евангелието на Йоана и протича от него само три изречения, три реда, това представлява нещо много за цялата Вселена; защото ако например никоя от земните души не би чела Евангелието на Йоана, цялата мисия на земята не ще може да бъде изпълнена: от нашето участие в такива неща се излъчват духовно силите, които внасят постоянно нов живот в земя та по отношение на това, което умира в нея.
към текста >>
При дадени обстоятелства
един
човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много.
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много.
Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон. Той е написал съчинения. Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях. Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак. Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях.
към текста >>
Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал
един
гръцки философ, наречен Платон.
При дадени обстоятелства един човек може да върши външно много малко, обаче когато, не за да има една лична наслада, а с една развита душа знае, че в неговото чувство се дава възможност въобще да съществува това чувство, което е важно за мировото съществувание, с това той върши извънредно много.
Колкото и странно да изглежда, ще кажа следното: някога е съществувал един гръцки философ, наречен Платон.
Той е написал съчинения. Докато човек живее със своята душа само на физическото поле, той чете тези съчинения, за да се поучава от тях. Едно такова външно поучаване има своето значение за физическото поле и много добре е, когато човек използува всичко възможно, за да се поучава на физическото поле, защото иначе той става глупак. Нещата, които се вършат на физическото поле, съществуват за това, за да се поучава човек от тях. Обаче когато душата се е развила езотерично, тогава тя взема да речем съчиненията на Платон и ги чете отново поради една друга причина: а именно защото със своите съчинения Платон е имал смисъл в земното съществувание само тогава, когато това, което е създал, е живяно също в душите; и тогава човек чете не само за да се поучава, а чете затова, защото чрез това се върши нещо.
към текста >>
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като
един
по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява
един
вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи.
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи.
И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава. И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада. В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго.
към текста >>
И човек развива постепенно
един
стремеж към такава духовна наслада.
В следващите сказки ние ще чуем, как този по-тънък егоизъм е предназначен сам да победи себе си, но първо той се явява като един по-тънък егоизъм и през време на духовното развитие човек ще изпитва на себе си, че се явява един вид по-висша потребност за наслада, една потребност за наслада относно духовните неща и духовните работи. И колкото и гротескно да звучи това, все пак то е вярно: онзи, който минава през едно езотерично развитие той си казва от определена точка, макар и да не довежда това съзнание до гордост и суетност, такъв човек си казва: онова, което съществува като духовно творение на земята, трябва да бъде вкусено от мене; то съществува за това, за да бъде вкусено от мене. Така подобава.
И човек развива постепенно един стремеж към такава духовна наслада.
В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
към текста >>
В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е
един
позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе.
В това отношение езотеризмът не ще създаде никакво нещастие в света; защото можем да бъдем сигурни, че когато се явява такъв стремеж към наслада по отношение на духовните творения на човечеството, това не ще бъде нещо вредно. Като последствие на това се явява обаче и нещо друго. Човек постепенно чувствува следователно, как неговото етерно тяло така да се каже се събужда чрез това, че той чувствува собственото мислене като нещо по-малоценно, и той чувствува, как в него проникват, вливат се мислите, които идват от Космоса, от проникнатия от Бога Космос Той все повече чувствува, как волята и чувството се издигат от самия него; той започва да чувствува егоистичност всъщност още само във волята и чувството, докато даровете на мъдростта чувствува като нещо, което го свързва с целия свят. Той се чувствува проникнат от потока на тези дарове на Мъдростта. И тогава това изживяване е свързано с едно друго: човек започва да изживява това вътрешно действие на чувството и волята като втъкано със симпатия и антипатия.
В замяна на това чувството става все по-тънко и по-тънко: когато вършим това или онова, това е един позор, понеже имаш известно количество мъдрост в тебе.
А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането.
към текста >>
Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като
един
вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като
един
вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да".
А за друго нещо човек може да чувствува: това, което вършиш е достойно, понеже чувствуваш в тебе това количество мъдрост. Установява се едно проявяващо се в чувството изживяване на самоконтрола като нещо напълно естествено. Когато човек чувствува, че в него възниква една воля, която го тласка да направи това или онова, което обаче се явява неоправдано по отношение на мъдростта, която се е вляла в него, завладява го едно горчиво чувство. Това горчиво чувство се възприема най-ясно по отношение на това, кое то сме говорили; и при духовно развиващия се е добре той да не отминава това без да му обръща внимание. Ние трябва да обърнем внимание, как именно в това отношение може да се изтънчи целият вътрешен живот на усещането.
Докато човекът на езотеричния живот счита за нещо свършено, когато е казал някои думи, когато е казал това или онова, при онзи, който е минал през едно езотерично развитие се ражда едно допълнително чувство именно по отношение на казаното: нещо като един вътрешен срам, когато е казал нещо неправилно в морално или интелектуално отношение, нещо като един вид благодарност не удоволствие в себе си когато е успял да каже нещо, за което постигнатата мъдрост може да каже "да".
И ако човек почувствува той добива също и за това едно тънко усещане -, че в него се ражда нещо като самодоволство, като самоприятност, когато е казал нещо правилно, той трябва да счита това като едно свидетелство, че носи още в себе си твърде много суетност, която е една пречка в развитието на човека.
към текста >>
По-рано ние казвахме: трябва да останем
един
човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол.
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене.
По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол.
По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност. Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването.
към текста >>
Това е извънредно важно, да чувствуваме
един
такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност.
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене. По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол. По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост!
Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност.
Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни. Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването. Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност. Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство.
към текста >>
Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез
един
критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни.
Постепенно ние започваме да чувствуваме така също и по отношение на нашето собствено мислене. По-рано ние казвахме: трябва да останем един човек на физическото поле; следователно на ред с това, че не отдаваме много голяма стойност на мислите, които сами изработваме, ние все пак трябва да изработваме тези мисли, обаче това собствено мислене също се изменя сега, а именно така, че ние го поставяме именно под току-що охарактеризирания себеконтрол. По отношение на една мисъл, за която можем да си кажем: ти роди тази мисъл и тя отговаря на мъдростта, по отношение на тази мисъл ние развиваме едно чувство на благодарност спрямо мъдростта; една мисъл, която възниква в нас като погрешна, като некрасива, като неморална мисъл, една такава мисъл води до едно вътрешно чувство на срам и ние добиваме усещането: нима можеш да бъдеш още такъв! Нима е възможно да имаш още толкова егоизъм в себе си, за да мислиш така по отношение на това, което е проникнало вече в тебе като Мъдрост! Това е извънредно важно, да чувствуваме един такъв вид самоконтрол в нашата вътрешност.
Този самоконтрол има още особеността, че ние не го получаваме чрез един критичен ум, а той се явява винаги в чувството, в усещането ни.
Трябва добре да внимаваме, обични приятели, относно това: онзи, който е умен, който има само разсъдъчна способност по отношение на външния живот, който е критичен, никога не може да стигне до това, за което става дума; защото това трябва да се роди в чувстването. Когато то възниква в чувството, когато сме постигнали това чувство, то е едно чувство, което изплува като от нашата собствена вътрешност. Тогава ние се отъждествяваме с това чувство на срам или на благодарност и усещаме нашето Себе свързано с това чувство.
към текста >>
Напротив, човек може да изживее този етерен свят по
един
неправилен начин.
Тази област, където и двете се срещат, ние можем да изживеем вътрешно. Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят. Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло.
Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин.
Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес. Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане.
към текста >>
Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно
един
чисто вътрешен душевен процес.
Когато чувствуваме тази среща, тогава това е правилното изживяване на етерния свят. Ние изживяваме, как нахлуват мислите вътре от външния етерен свят защото това е Мъдростта, която се влива срещу нас от външния етерен свят, която нахлува и бива усещана чрез двете чувства. Това е правилно усещане на етерния свят. И когато се усещаме така, ние се издигаме до висшите Същества, които слизат надолу само до едно етерно тяло, а не до едно човешко физическо тяло. Напротив, човек може да изживее този етерен свят по един неправилен начин.
Етерният свят бива правилно изживян между мисленето и чувствуването, както току-що бе показано: изживяването е следователно един чисто вътрешен душевен процес.
Елементарният или етерен свят може да бъде неправилно изживян, кога то човек го изживява на границата между дишането и нашето собствено етерно тяло. Когато човек прави / Виж рисунка № 2/ преждевременно или неправилно упражнения на дишането, той постепенно става свидетел на своя собствен процес на дишането. С процеса на дишането, който той възприема тогава (докато иначе диша, без да го възприема), човек може да добие едно като че възприемащо себе си дишане.
към текста >>
И към това усещане може да се присъ
един
и определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят.
И към това усещане може да се присъедини определено възприятие на етерния свят чрез всички възможни процеси на дишането човек може да добие една опитност едно наблюдение на етерните процеси, които във външния свят са реални, които обаче принадлежат към най-нисшите външни психически процеси и, ако човек ги изживява преждевременно, те никога не ще му дадат едно правилно понятие за истинския духовен свят.
към текста >>
Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също
един
регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по
един
правилен начин.
Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин.
Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят.
към текста >>
Защото положението е такова, че съществува
един
свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването.
Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то.
Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването.
Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват.
към текста >>
Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са
един
ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят.
Без съмнение, от определен момент на езотеричното упражнение може да настъпи също един регулиран процес на дишането; обаче този процес трябва да бъде воден по един правилен начин. Тогава се ражда това, че ние възприемаме етерния свят, описано, на границата между мисленето и чувствуването. И това, което ние се научаваме да познаваме тогава, бива само подкрепено от това, че се научаваме да познаваме също и грубите етерни процеси, които стават на границата на етерния свят и нашия процес на дишане то. Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят.
Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят.
Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества. И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват. И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят.
към текста >>
И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по
един
неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват.
Защото положението е такова, че съществува един свят на действително по-висша духовност до която стигаме чрез онзи процес, който бе описан, между Мъдростта и чувствуването. Тук ние проникваме също до делата, който Съществата на висшите йерархии вършат в етерния свят. Обаче съществуват голям брой всевъзможни добри и лоши и противни и ужасни и вредни елементарни същества, които, ако се запознаем с тях ненавреме, ни се натрапват така, като че те действително са един ценен духовен свят, докато всъщност не са нищо друго освен по определен начин последните отпадъчни същества на духовния свят. Онзи, който иска да проникне в духовния свят, трябва да се запознае също и с тези същества; обаче не е добре той да се запознава първо с тях. Защото особеното е това, обични приятели, че, когато човек се запознае първо с тези същества, без да върви по по-трудния път на собственото вътрешно изживяване, той добива едно предпочита ние, една склонност за тези същества, едно извънредно предпочитание за тези същества.
И тогава може да се констатира, че някой, който се издига по един неправилен начин в духовния свят, а именно чрез такова физическо трениране, което може да наречем изменение на процеса на дишането, такъв човек влиза в духовния свят така, че описва определени неща от духовните светове, така както те му се явяват.
И той ги описва така, че някои хора ги приемат като нещо извънредно красиво, докато за онзи, който възприема във вътрешното изживяване, това могат да бъдат ужасни и отвратителни неща. Тези неща са напълно възможни в изживяването на духовния свят.
към текста >>
Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има
един
личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас.
Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност. Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>
Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава
един
обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност.
Когато човек започва да чувствува разливащи се навън от него насрещни чувства към Мъдростта, по отношение на Мъдростта, когато започва да изпитва чувства на срам, на благодарност, когато тези чувства напират нагоре от собствения организъм, той прави тогава отново първото запознанство, първото елементарно запознанство с нещо, което след това трябва да се научи да познава по-нататък в напредващото окултно развитие. Вчера ние обърнахме внимание върху това, че при постепенното изживяване на етерното естество се запознаваме с това, което действува в нашия етерен мозък като Амшаспанди на Заратустровото учение. За нашите понятия можем също да кажем: тук не се запознаваме първо с едно понятие за действуващите архангелски същества, за това, което тези архангели имат да вършат в нас. Чрез това, което се заприщва обратно, което прониква нагоре от самите нас в чувството на благодарност и на срам, което има един личен характер, защото извира от нас, чрез това получаваме първото елементарно истинско понятие за това, което наричаме Първични Сили или Архаи; защото това, което първичните сили действуват в нас, ние го изживяваме по именно описания начин в неговата първа елементарна форма.
Докато в нашата глава, когато започваме да изживяваме етерното естество, първо изживяваме бихме могли да кажем сянкообразните Архангели в техните действия, в техните етерни действия, то в това, с което Мъдростта се сблъсква в нас и дава един обратен удар, ние изживяваме проникнати с нещо волево Първичните Сили, които са проникнали в нас и които съдействуват в човешката личност.
Тогава добиваме постепенно едно понятие за това когато се научаваме да чувствуваме така което окултистът разбира, когато казва: в прадревното въплъщение на нашата земя, на стария Сатурн, са живели на тяхната човешка степен първичните сили или Духовете на Личността.
към текста >>
Те са насочили тези сили в нас и когато днес чувствуваме: ние сме организирани така, че можем да развием в нас охарактеризираните чувства на благодарност и срам като
един
вътрешен естествен процес /това може да стане изживяване в нас/, ние трябва да кажем: за да може да стане това вътрешно изживяване, за да може нашето етерно тяло да пулсира така, за да може то да реагира така, се дължи на факта, че за тази цел първичните сили са влели в него необходимите за това сили.
Тогава тези Първични Сили или Духовете на Личността бяха човеци. Те са се развили по-нататък, добили са способността да действуват от свръхсетивната област. И как разгръщат те в нашето древно време, в нашата земна епоха, тази сила, която са добили, като тяхното развитие е напреднало до днешната Земя? Те са добили способността да работят от свръхсетивната област върху нашето собствено тяло, върху нашата обвивка така, че произвеждат в нашето етерно тяло сили, които се проявяват така, както бе описано.
Те са насочили тези сили в нас и когато днес чувствуваме: ние сме организирани така, че можем да развием в нас охарактеризираните чувства на благодарност и срам като един вътрешен естествен процес /това може да стане изживяване в нас/, ние трябва да кажем: за да може да стане това вътрешно изживяване, за да може нашето етерно тяло да пулсира така, за да може то да реагира така, се дължи на факта, че за тази цел първичните сили са влели в него необходимите за това сили.
Също така човекът ще стигне някога в своето развитие до там, при по-нататъшните въплъщения на Земята, да влива в други същества, които ще стоят по-ниско от него, такива способности за едно съответно тяло. Това, което трябва да знаем за висшите светове, се добива постепенно чрез вътрешно изживяване, се добива чрез това, че ние се издигаме, че преминаваме от физическото изживяване в етерното изживяване.
към текста >>
Това е; което трябва да усвоим постепенно, че физическото действие се свързва с моралното действие; защото колкото по-високо отиваме в духовните светове, толкова повече се съ
един
яват тези две неща, физическото ставане, което тогава не е вече физическо ставане, и моралното, което обаче тогава тече през света със силата на природните закони.
На стария Сатурн искам да приведа това още за пояснение на тези неща -, на стария Сатурн, както знаете, най-гъстото физическо състояние, до което се стигна в средата на Сатурновата епоха. И това, което съществуваше тогава като физически сатурнови действия, като сатурнови действия във физическото можете да прочетете това в моята книга "Тайната Наука" -, бяха течения на топлина и студенина. Ние можем да разгледаме тези топлинни и студени течения психически, душевно също чрез това, че кажем: лееше се топлина, обаче това беше разливаща се благодарност на Духовете на Личността или лееше се студенина и тази разливаща се студенина, която течеше в една друга посока, беше разливащо се чувство на срам на Духовете на Личността.
Това е; което трябва да усвоим постепенно, че физическото действие се свързва с моралното действие; защото колкото по-високо отиваме в духовните светове, толкова повече се съединяват тези две неща, физическото ставане, което тогава не е вече физическо ставане, и моралното, което обаче тогава тече през света със силата на природните закони.
към текста >>
То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че човек е въобще
един
отделен човек, че той е този отделен личен човек.
Всичко това, което сега бе охарактеризирано като нещо, което се явява във вътрешното изживяване чрез измененото етерно тяло, произвежда още нещо друго в човешката душа.
То прави, щото тази човешка душа постепенно започва да изпитва едно неприятно чувство върху това, че човек е въобще един отделен човек, че той е този отделен личен човек.
Важно е също да се научим да обръщаме внимание и на това, е добре е, ако човек си създаде като принцип да обръща внимание на това. А именно, колкото по-малко е усвоил човек на тази степен на езотеричното развитие като интерес за това, което засяга общо взето хората, като интерес за общочовешкото, толкова по-смущаващо чувствува той това при своя напредък.
към текста >>
Една душа, която е останала без интерес за общочовешкото и която въпреки това би минала през едно езотерично развитие, такава една душа би чувствувало все повече и повече себе си като
един
товар, като едно бреме.
Една душа, която е останала без интерес за общочовешкото и която въпреки това би минала през едно езотерично развитие, такава една душа би чувствувало все повече и повече себе си като един товар, като едно бреме.
Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората. И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост. Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света.
към текста >>
И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като
един
товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост.
Една душа, която е останала без интерес за общочовешкото и която въпреки това би минала през едно езотерично развитие, такава една душа би чувствувало все повече и повече себе си като един товар, като едно бреме. Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората.
И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост.
Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта".
към текста >>
Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява
един
човек.
Една душа например, която може да върви през света без състрадание и без да изпитва радост за това, което една друга душа може да изпитва като радост или като страдание, една такава душа, която не може добре да се потопи в душите на другите хора, която не може да се пренесе добре в душите на други те хора, една такава душа чувствува, когато напредва в езотеричното развитие, самата себе си като бреме. Тя влачи себе си като една голяма тежест когато минава през едно езотерично развитие, но е останала безразлично към страданията и радостите на хората. И можем да бъдем сигурни, че езотеричното развитие остава нещо външно, засягащо само ума, че сме приели духовното като съдържанието на една готварска книга или на една външна наука, ако не изпитваме това чувство, ако не чувствуваме себе си като един товар, като едно бреме в нашето езотерично развитие, когато не сме развили същевременно едно съчувствуващо сърце за всяко човешко страдание и за всяка човешка радост. Ето защо е много добре, ако през време на нашето окултно развитие сме разширили нашите човешки интереси, и няма нищо по-лошо от това, ако през време на напредващото езотерично развитие не сме усвоили разбиране за всеки вид човешко чувствуване и човешко усещане и човешки живот. Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света.
Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек.
Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва.
към текста >>
И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като
един
барометър на езотеричното развитие.
Естествено това съвсем не оправдава принципа трябва отново да го подчертаем -, че трябва да минаваме безкритично покрай всяка неправда по отношение на света. Обаче то обуславя друго: докато преди своето езотерично развитие човек може да изпитва определена радост да укорява някоя човешка грешка, в течение на езотеричното развитие той престава всъщност напълно да изпитва такава радост да укорява един човек. Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече.
И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие.
Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва. И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око. Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
И човек трябва да добие постепенно
един
вид чувство за това, че в него все повече се развива
един
живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око.
Кой не познава във вътрешния живот подигравателните, които така на драго сърце критикуват грешките на другите хора. Не че трябва да престане подходящото съждение върху човешките грешки, не че трябва да забраним при всички обстоятелства да речем едно такова дело, каквото Еразъм от Ротердам извърши със своята книга "Възхвала на глупостта". Не, може да остане на пълно оправдано да бъдем остри и проницателни по отношение на грешките, които стават в света, обаче който минава през едно езотерично развитие, при него е така, че всеки укор, всяко порицание, което той трябва да произнесе или да постави в действие, му причинява болка, която нараства все повече и повече. И страданието изпитано от това, че трябва да порицава, то е нещо, което може да се яви също като един барометър на езотеричното развитие. Колкото повече човек изпитва радост, когато трябва да укорява някого, или да намира, че това, което става в света, е смешно, толкова по-малко той е узрял да напредва.
И човек трябва да добие постепенно един вид чувство за това, че в него все повече се развива един живот, който го кара да гледа на глупостите и грешките на света с едно подиграващо се око и с едно изпълнено със сълзи око, с едно мокро и с едно сухо око.
Това вътрешно разчленяване, това добиване на по-голяма независимост от това, което по-рано е било смесено, то е свързано с промяната, която етерното тяло на човека изпитва.
към текста >>
За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с
един
вид съзнание, защото започва да съчувствува по
един
по-тънък начин протичането на външните събития.
Ние разгледахме промените при физическото и етерното тяло на човека, доколкото човек изживява тези промени в течение на езотеричното развитие, което той се стреми да приеме. Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието човекът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно. По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече човек напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други. Бих могъл да кажа, че физическото тяло се чувствува по-живо в себе си.
За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития.
Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират. Следователно можем да кажем: човекът започва един вид да съизживява процесите на външния етер.
към текста >>
Следователно можем да кажем: човекът започва
един
вид да съизживява процесите на външния етер.
Ако искаме да изразим основния характер на тези промени можем да кажем: в течение на развитието човекът чувствува все повече и повече своето физическо и своето етерно тяло вътрешно. По отношение на физическото тяло можехме да подчертаем, че отделните органи биват чувствувани все по-самостоятелни и по-самостоятелни, колкото повече човек напредва в езотеричното развитие, че те стават някакси независими едни от други. Бих могъл да кажа, че физическото тяло се чувствува по-живо в себе си. За етерното тяло подчертахме, че то чувствува себе си не само по-живо, но че то става въобще по-чувствително, че се прониква с един вид съзнание, защото започва да съчувствува по един по-тънък начин протичането на външните събития. Подчертахме също, как в течение на езотеричното развитие човекът става все по-чувствителен относно протичането на пролетта, лятото, есента и зимата, как това протичане става за него нещо напълно изразено, така че редуващите се факти на времето се отделят повече едни от други отколкото в отделното течение на живото; че те се диференцират.
Следователно можем да кажем: човекът започва един вид да съизживява процесите на външния етер.
към текста >>
Вчера ние подчертахме, че всичко това е свързано с добиването на една по-голяма чувствителност за това собствено тяло, той започва да чувствува това тяло като една тежест, като една неволя; той забелязва, че всичко, което се отнася само за това собствено тяло, се превръща в
един
упрек.
Това е първото начало на едно действително освобождаване от своето тяло. С това човек става все по-независим и по-независим от своето собствено тяло, той започва действително да живее заедно с околната среда. Той става така да се каже самият той пролет, лято, есен и зима, като изживява вътрешно това; но чрез това, че живее във външния свят, той престава да живее в това, което е негово собствено тяло.
Вчера ние подчертахме, че всичко това е свързано с добиването на една по-голяма чувствителност за това собствено тяло, той започва да чувствува това тяло като една тежест, като една неволя; той забелязва, че всичко, което се отнася само за това собствено тяло, се превръща в един упрек.
И с това за едно по-високо развитие е постигнато вече извънредно много, когато в такива представи и усещания, каквито бяха обяснени вчера, човек започва да не бъде вече в съгласие със своята собствена човешка личност. И когато изживява това във все по-висока степен, той е добил вече много за по-висшето, за духовното изживяване.
към текста >>
18.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
До сега ние направихме само няколко стъпки към това състояние, стигнахме до там, че
един
вид сме излезли вън от самите себе си и сме се научили да живеем за едно с годишните и дневните времена; сега искаме да обгърнем веднага с поглед състоянието, когато бихме имали за едната страна физическото и етерното и от тях излъчени, както през време на сън, Азът и астралното тяло; и предполагаме, че бихме могли да насочим поглед обратно към физическото и етерното тяло.
До сега ние направихме само няколко стъпки към това състояние, стигнахме до там, че един вид сме излезли вън от самите себе си и сме се научили да живеем за едно с годишните и дневните времена; сега искаме да обгърнем веднага с поглед състоянието, когато бихме имали за едната страна физическото и етерното и от тях излъчени, както през време на сън, Азът и астралното тяло; и предполагаме, че бихме могли да насочим поглед обратно към физическото и етерното тяло.
Тогава това, върху което насочваме обратно поглед, ще ни се яви в една съвършено друга светлина, отколкото то ни се явява за обикновения живот. За обикновения живот ние гледаме нашето материално тяло чрез наблюдение на науката и виждаме в него с право във физическо отношение венеца на земното творение.
към текста >>
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи,
един
вид съ
един
ени в този физически венец на творението, в човешкото тяло.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло.
Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло. Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло. За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло. А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>
Трябва само да задържим така да се каже само
един
мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло. Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло.
Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло.
За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло. А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>
За
един
такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло.
Ние делим това творение на Земята, като говорим за едно минерално царство, за едно растително царство, за едно животинско царство и за едно човешко царство, и виждаме всички предимства, които са разлети върху различните животински групи, един вид съединени в този физически венец на творението, в човешкото тяло. Ние ще видим вече, че за външното физическо разглеждане това е до известна степен оправдано; чрез днешната сказка не трябва също да накараме хората да вярват, като че с това, което може да се предложи първо за ретроспективното разглеждане насочено върху физическото и етерното тяло, когато човек внезапно добива ясновидство посред съня следователно не искаме да събудим вярата, като не с това би било дадено едно окончателно разглеждане върху физическото тяло. Трябва само да задържим така да се каже само един мигновен ясновидски поглед насочен към физическото тяло.
За един такъв момент може да се получи следното: ние насочваме първо погледа обратно, гледаме нашето етерно тяло, което ни се явява като едно разчленено, организирано в себе си мъгливо образувание; едно мъгливо образуване, една мъглива форма с всякакъв вид течения, които по-късно ще опишем по-точно една изкусна форма, която обаче се намира в непрестанно движение, която няма почивка на никое място; и след това насочваме поглед към това, което е положено в това етерно тяло, към нашето физическо тяло.
А сега спомнете си, че казахме: собственото мислене трябва да бъде заличено.
към текста >>
Като
един
последен втвърден във физическото спомен на едно прадревно великолепие ни се явява това, което е положено в нашето етерно тяло.
Тези мисли, които не са наши собствени, а са творчески тъчащи и действуващи през света мисли, осветляват това, ни казват, що е всъщност това, което виждаме. Те ни казват: всичко това, което виждаме тук, е последният отпадъчен продукт на едно съществуващо някога великолепие. И чрез това, което тези мисли ни казват, ние получаваме впечатлението: това, което имаме пред нас като наше физическо тялото е нещо, което някога е било нещо мощно и величествено, а сега е изсъхнало и се е свило, спарушело се е в себе си и сега ни показва в една малка, спарушена форма едно някогашно разпростряно великолепие.
Като един последен втвърден във физическото спомен на едно прадревно великолепие ни се явява това, което е положено в нашето етерно тяло.
Тогава ни се явяват нашите физически органи, които днес принадлежат на нашата храносмилателна система, на нашата кръвообръщателна и на нашата дихателна система; ние гледаме от вън, съзерцаваме ги духовно и ето те ни се явяват така, че ние си казваме: всичко това, което имаме пред нас във физическото тяло, това са продукти на свиването и спарушването, изсъхнали продукти на някога съществуващи живи същества; на такива живи същества, които са живели в един величествен заобикалящ свят и които сега са се спарушели и са изсъхнали. И в животът, който те имат днес в себе си, тези бели дробове, това сърце, този черен дроб и другите органи, в тях е само последния отпадъчен живот на един първоначален мощен вътрешен живот.
към текста >>
Тогава ни се явяват нашите физически органи, които днес принадлежат на нашата храносмилателна система, на нашата кръвообръщателна и на нашата дихателна система; ние гледаме от вън, съзерцаваме ги духовно и ето те ни се явяват така, че ние си казваме: всичко това, което имаме пред нас във физическото тяло, това са продукти на свиването и спарушването, изсъхнали продукти на някога съществуващи живи същества; на такива живи същества, които са живели в
един
величествен заобикалящ свят и които сега са се спарушели и са изсъхнали.
Тези мисли, които не са наши собствени, а са творчески тъчащи и действуващи през света мисли, осветляват това, ни казват, що е всъщност това, което виждаме. Те ни казват: всичко това, което виждаме тук, е последният отпадъчен продукт на едно съществуващо някога великолепие. И чрез това, което тези мисли ни казват, ние получаваме впечатлението: това, което имаме пред нас като наше физическо тялото е нещо, което някога е било нещо мощно и величествено, а сега е изсъхнало и се е свило, спарушело се е в себе си и сега ни показва в една малка, спарушена форма едно някогашно разпростряно великолепие. Като един последен втвърден във физическото спомен на едно прадревно великолепие ни се явява това, което е положено в нашето етерно тяло.
Тогава ни се явяват нашите физически органи, които днес принадлежат на нашата храносмилателна система, на нашата кръвообръщателна и на нашата дихателна система; ние гледаме от вън, съзерцаваме ги духовно и ето те ни се явяват така, че ние си казваме: всичко това, което имаме пред нас във физическото тяло, това са продукти на свиването и спарушването, изсъхнали продукти на някога съществуващи живи същества; на такива живи същества, които са живели в един величествен заобикалящ свят и които сега са се спарушели и са изсъхнали.
И в животът, който те имат днес в себе си, тези бели дробове, това сърце, този черен дроб и другите органи, в тях е само последния отпадъчен живот на един първоначален мощен вътрешен живот.
към текста >>
И в животът, който те имат днес в себе си, тези бели дробове, това сърце, този черен дроб и другите органи, в тях е само последния отпадъчен живот на
един
първоначален мощен вътрешен живот.
Тези мисли, които не са наши собствени, а са творчески тъчащи и действуващи през света мисли, осветляват това, ни казват, що е всъщност това, което виждаме. Те ни казват: всичко това, което виждаме тук, е последният отпадъчен продукт на едно съществуващо някога великолепие. И чрез това, което тези мисли ни казват, ние получаваме впечатлението: това, което имаме пред нас като наше физическо тялото е нещо, което някога е било нещо мощно и величествено, а сега е изсъхнало и се е свило, спарушело се е в себе си и сега ни показва в една малка, спарушена форма едно някогашно разпростряно великолепие. Като един последен втвърден във физическото спомен на едно прадревно великолепие ни се явява това, което е положено в нашето етерно тяло. Тогава ни се явяват нашите физически органи, които днес принадлежат на нашата храносмилателна система, на нашата кръвообръщателна и на нашата дихателна система; ние гледаме от вън, съзерцаваме ги духовно и ето те ни се явяват така, че ние си казваме: всичко това, което имаме пред нас във физическото тяло, това са продукти на свиването и спарушването, изсъхнали продукти на някога съществуващи живи същества; на такива живи същества, които са живели в един величествен заобикалящ свят и които сега са се спарушели и са изсъхнали.
И в животът, който те имат днес в себе си, тези бели дробове, това сърце, този черен дроб и другите органи, в тях е само последния отпадъчен живот на един първоначален мощен вътрешен живот.
към текста >>
Обаче ние чувствуваме: то се простира в миналото както една сегашна мисъл за
един
далечен спомен, която след това се оформя в това, което е била някога.
И това ясновидското гледане за нас постепенно се оформят тези органи в това, което те са били някога. Както една мисъл, за която си спомняме само много отдалече, когато положим усилия да я извлечем от паметта, израства до това, което тя е била някога, така израства онова, което носим в нас например бели дробове и което отначало се представя като последен спомен за едно прадревно великолепие това израства.
Обаче ние чувствуваме: то се простира в миналото както една сегашна мисъл за един далечен спомен, която след това се оформя в това, което е била някога.
В нашето вижда не белите дробове израстват до имагинацията (образа) на това, което някога окултист е наричал като един постоянен символ на човешката форма: до имагинацията на Орела. И ние добиваме чувството: тези бели дробове са били някога едно същество което не може да се сравни с днешното животинско същество наречено орел, защото от друга страна то също е един упадъчен продукт на едно някогашно мощно същество, което окултизмът нарича орел.
към текста >>
В нашето вижда не белите дробове израстват до имагинацията (образа) на това, което някога окултист е наричал като
един
постоянен символ на човешката форма: до имагинацията на Орела.
И това ясновидското гледане за нас постепенно се оформят тези органи в това, което те са били някога. Както една мисъл, за която си спомняме само много отдалече, когато положим усилия да я извлечем от паметта, израства до това, което тя е била някога, така израства онова, което носим в нас например бели дробове и което отначало се представя като последен спомен за едно прадревно великолепие това израства. Обаче ние чувствуваме: то се простира в миналото както една сегашна мисъл за един далечен спомен, която след това се оформя в това, което е била някога.
В нашето вижда не белите дробове израстват до имагинацията (образа) на това, което някога окултист е наричал като един постоянен символ на човешката форма: до имагинацията на Орела.
И ние добиваме чувството: тези бели дробове са били някога едно същество което не може да се сравни с днешното животинско същество наречено орел, защото от друга страна то също е един упадъчен продукт на едно някогашно мощно същество, което окултизмът нарича орел.
към текста >>
И ние добиваме чувството: тези бели дробове са били някога едно същество което не може да се сравни с днешното животинско същество наречено орел, защото от друга страна то също е
един
упадъчен продукт на едно някогашно мощно същество, което окултизмът нарича орел.
И това ясновидското гледане за нас постепенно се оформят тези органи в това, което те са били някога. Както една мисъл, за която си спомняме само много отдалече, когато положим усилия да я извлечем от паметта, израства до това, което тя е била някога, така израства онова, което носим в нас например бели дробове и което отначало се представя като последен спомен за едно прадревно великолепие това израства. Обаче ние чувствуваме: то се простира в миналото както една сегашна мисъл за един далечен спомен, която след това се оформя в това, което е била някога. В нашето вижда не белите дробове израстват до имагинацията (образа) на това, което някога окултист е наричал като един постоянен символ на човешката форма: до имагинацията на Орела.
И ние добиваме чувството: тези бели дробове са били някога едно същество което не може да се сравни с днешното животинско същество наречено орел, защото от друга страна то също е един упадъчен продукт на едно някогашно мощно същество, което окултизмът нарича орел.
към текста >>
Окултистът се превръща като в
един
космически спомен в орела, който е съществувал някога.
Окултистът се превръща като в един космически спомен в орела, който е съществувал някога.
И когато насочим поглед към нашето сърце, тогава чувствуваме, как то също се представя като един сбръчкан продукт, който е изсъхнал, свил се е, като един спомен за едно древно великолепието: тогава ние чувствуваме, как сме пренесени в миналото в прадревни времена до едно същество, което окултистът нарича лъв. И след това долните органи на това тяло ни се представят като един спомен за това, което Окултизмът нарича Телец, едно прадревно същество, което е живяло някога в една величествена заобикаляща среда, което е изсъхнало в еволюцията, сбръчкало се е и днес се представя като система на долните органи на тялото. /Виж рисунка № 3/
към текста >>
И когато насочим поглед към нашето сърце, тогава чувствуваме, как то също се представя като
един
сбръчкан продукт, който е изсъхнал, свил се е, като
един
спомен за едно древно великолепието: тогава ние чувствуваме, как сме пренесени в миналото в прадревни времена до едно същество, което окултистът нарича лъв.
Окултистът се превръща като в един космически спомен в орела, който е съществувал някога.
И когато насочим поглед към нашето сърце, тогава чувствуваме, как то също се представя като един сбръчкан продукт, който е изсъхнал, свил се е, като един спомен за едно древно великолепието: тогава ние чувствуваме, как сме пренесени в миналото в прадревни времена до едно същество, което окултистът нарича лъв.
И след това долните органи на това тяло ни се представят като един спомен за това, което Окултизмът нарича Телец, едно прадревно същество, което е живяло някога в една величествена заобикаляща среда, което е изсъхнало в еволюцията, сбръчкало се е и днес се представя като система на долните органи на тялото. /Виж рисунка № 3/
към текста >>
И след това долните органи на това тяло ни се представят като
един
спомен за това, което Окултизмът нарича Телец, едно прадревно същество, което е живяло някога в една величествена заобикаляща среда, което е изсъхнало в еволюцията, сбръчкало се е и днес се представя като система на долните органи на тялото.
Окултистът се превръща като в един космически спомен в орела, който е съществувал някога. И когато насочим поглед към нашето сърце, тогава чувствуваме, как то също се представя като един сбръчкан продукт, който е изсъхнал, свил се е, като един спомен за едно древно великолепието: тогава ние чувствуваме, как сме пренесени в миналото в прадревни времена до едно същество, което окултистът нарича лъв.
И след това долните органи на това тяло ни се представят като един спомен за това, което Окултизмът нарича Телец, едно прадревно същество, което е живяло някога в една величествена заобикаляща среда, което е изсъхнало в еволюцията, сбръчкало се е и днес се представя като система на долните органи на тялото.
/Виж рисунка № 3/
към текста >>
Така бих нарисувал схематично това, което е било някога и до което стигаме, когато гледаме ясновидски тези наши телесни органи от вън: Телец, Лъв, Орел
един
над друг.
Така бих нарисувал схематично това, което е било някога и до което стигаме, когато гледаме ясновидски тези наши телесни органи от вън: Телец, Лъв, Орел един над друг.
Така ние виждаме нещо, което е живяло като три величествени същества в прадревното минало. Сега искам да умаля това и да го нарисувам само схематично. Около тези основни органи можем също да видим нашите други органи в това, което те са били по-рано в прадалечното минало; и по този начин получаваме пред нашия ясновиждащ поглед нещо, което може да бъде сравнено почти с всички форми на земното животинско царство.
към текста >>
Ако сега още веднъж насочим поглед обратно върху това физическо тяло положено в нашето етерно тяло, и гледаме това, което в анатомията се нарича нервна система, тогава и тази нервна система ни се явява като
един
спарушен продукт, като изсъхнали продукти.
Ако сега още веднъж насочим поглед обратно върху това физическо тяло положено в нашето етерно тяло, и гледаме това, което в анатомията се нарича нервна система, тогава и тази нервна система ни се явява като един спарушен продукт, като изсъхнали продукти.
Обаче, това, което днес е вложено в нашето физическо тяло като нервна система, за поглеждащия назад ясновидски поглед то се явява положено в нашето етерно тяло като сбор от чудесни растителни същества, които се преплитат по най-разнообразен начин през тези нарицаеми животински същества, така че ние виждаме разположения на растителни същества, които преминават на всички страни.
към текста >>
човек си го казва поради това, че мировите сили го осведомяват върху това и му изтълкуват това, което той има пред себе си), тогава ние си казваме: всичко това, което ти носиш като човек в себе си, то е
един
увехнал продукт,
един
спарушен продукт на това, което сега се явява пред тебе като в
един
космичен спомен.
Когато имаме пред нас всичко това, тогава ние си казваме (т.е.
човек си го казва поради това, че мировите сили го осведомяват върху това и му изтълкуват това, което той има пред себе си), тогава ние си казваме: всичко това, което ти носиш като човек в себе си, то е един увехнал продукт, един спарушен продукт на това, което сега се явява пред тебе като в един космичен спомен.
И сега се касае за това, да водим развитието до тази точка така, че да упражняваме непрестанен себеконтрол, непрестанно себепознание.
към текста >>
Когато с размисъла върху себе си сме стигали достатъчно далече, до тази степен на развитието, тогава забелязваме, че в това астрално тяло, което сега имаме вън от физическото и етерното тяло, ние никак не можем да сторим нещо друго, освен, така както се намираме в това астрално тяло, да познаем себе си като
един
абсолютен егоист, като едно същество, което не познава нищо друго освен само себе си, и ние се научаваме да познаем, че имаме достатъчно основание да бъдем тъжни (Моля Ви, като казвам това, да не бъда криво разбран.
Когато с размисъла върху себе си сме стигали достатъчно далече, до тази степен на развитието, тогава забелязваме, че в това астрално тяло, което сега имаме вън от физическото и етерното тяло, ние никак не можем да сторим нещо друго, освен, така както се намираме в това астрално тяло, да познаем себе си като един абсолютен егоист, като едно същество, което не познава нищо друго освен само себе си, и ние се научаваме да познаем, че имаме достатъчно основание да бъдем тъжни (Моля Ви, като казвам това, да не бъда криво разбран.
Аз описвам факти и Вие ще видите, как фактите ще се разрешат винаги бихме могли да кажем за чест на пълните с мъдрост ръководители на света. Но винаги трябва първо да познаваме фактите и в следващите дни ще стане ясно, за какво става дума). Защото сега в нас напира чувството да знаем, защо е станало това, защо всичко се е спарушело. А сега се касае за това: да, кой носи вината за това спарушване? Кой е направил, щото тази форма, която имаш ясновидски пред себе си, това чудесно растително същество със съвършените животински форми на себе си, да се превърне в днешния спарушен продукт на физическото тяло?
към текста >>
Следователно, понеже тук имаме работа с процеси, които всички стават във времето, ние се чувствуваме
един
вид като пътник, който отива към своето етерно тяло.
Следователно трябва да имаме това чувство, като че сме отделени от нашето етерно тяло чрез пропаст, която е изпълнена от етер, от общия миров етер; като че бихме се намирали вън, отвъд брега на етерното тяло и там стават най-разнообразни процеси.
Следователно, понеже тук имаме работа с процеси, които всички стават във времето, ние се чувствуваме един вид като пътник, който отива към своето етерно тяло.
към текста >>
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира
един
вид омагьосан в
един
замък, лежи омагьосан в
един
замък.
Нека помислим, какво нещо е сънят! Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили. Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка.
Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като
един
символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в
един
замък.
Нека помислим, какво нещо е сънят! Онова, което прониква със съзнание физическото и етерното тяло, се намира вън; там вътре стават сега само така да се каже вегетативни процеси, става всичко, което отново възстановява изразходваните през време на деня сили. Да, това ние възприемаме, виждаме, как от физическото тяло са възстановени силите, които са били изразходвани именно в мозъка. Обаче не така, както анатомът би виждал това, а ние виждаме, как човекът на физическия свят, с кой то през време на дневната будност си служим за нашето съзнание, как този човек напуснат наистина от нас, обаче ясно показващ, че той е наш инструмент се намира един вид омагьосан в един замък, лежи омагьосан в един замък.
Както нашият мозък лежи в черепния покрив като един символ, така ни се явява нашето човешко същество на Земята като едно омагьосано същество, живеещо в един замък.
към текста >>
Символът,
един
вид отново свитият символ на това е нашата черепна обвивка.
Ние за ставаме срещу нашето човешко същество като срещу едно същество, което като че е пленено, затворено в скални стени.
Символът, един вид отново свитият символ на това е нашата черепна обвивка.
Отвън това ни се явява като една малка черепна обвивка. Обаче когато насочим поглед върху етерните сили, които стоят на основата, тогава това което е земен човек, ни се явява като намиращо се вътре в черепната обвивка и затворено в този замък.
към текста >>
И тогава от останалия организъм протичат нагоре силите, които подържат този човек, който всъщност се намира в черепната обвивка като в
един
мощен замък.
И тогава от останалия организъм протичат нагоре силите, които подържат този човек, който всъщност се намира в черепната обвивка като в един мощен замък.
Там се струят нагоре силите. Първо се струи нагоре онази сила, която идва от разпространения в организма инструмент на човешкото астрално тяло; нагоре се струи всичко това, което разпалва и прави човека мощен чрез нервните нишки; всичко това се влива в земния човешки мозък: това ни се явява като мощния меч, който човекът си е изковал на земята.
към текста >>
И той достатъчно е посочил чрез някои загатвания, че е дал екзотерично това, което искал да каже; защото той се позовава на
един
свой учител и приятел, който е живял в Елзас и който му е дал същинската езотерична форма, която Християн дьо Троай превел в екзотерична.
И това е представено най-добре в същност не при Волфрам, а то е представено още най-добре външно, екзотерично защото почти всеки може да познае, ако му е било обърнато внимание върху това, как легендата на Граала е едно окултно изживяване, което всеки човек може да има отново всяка нощ то е най-добре представено, въпреки осквернението, което също е станало, при Християн дьо Троай.
И той достатъчно е посочил чрез някои загатвания, че е дал екзотерично това, което искал да каже; защото той се позовава на един свой учител и приятел, който е живял в Елзас и който му е дал същинската езотерична форма, която Християн дьо Троай превел в екзотерична.
към текста >>
Че човекът се оказва като венец на творението в
един
още по-висок смисъл, това той познава именно тогава, когато вижда своето физическо тяло в неговата първоначална великолепна големина, а своето етерно тяло вижда така, както то работи външно върху физическото тяло, за да събуди отново към живот това което е било умъртвено и парализирано от онова убождане, за което казах, че то идва от кръвта.
Това е станало по времето, когато поради онзи преход, за който аз говорих в моята книжка "Духовното ръководство на човека и човечеството", е станало необходимо да бъде направено това. Малко преди това легендата на Граала е била предадена екзотерично в 1180 година. Днес подобни неща изглеждат на външния свят като едно фантазиране, защото за него като действително се явява само това, което се намира вън от човека.
Че човекът се оказва като венец на творението в един още по-висок смисъл, това той познава именно тогава, когато вижда своето физическо тяло в неговата първоначална великолепна големина, а своето етерно тяло вижда така, както то работи външно върху физическото тяло, за да събуди отново към живот това което е било умъртвено и парализирано от онова убождане, за което казах, че то идва от кръвта.
към текста >>
19.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Аз се опитах да обърна вниманието върху това, как тези две легенди представляват в същност окултни имагинации, които могат да бъдат действително изживени, когато настъпва
един
подходящ момент.
Вчера аз се опитах да обърна вниманието върху две легенди, върху легендата за Рая и легендата на Граала.
Аз се опитах да обърна вниманието върху това, как тези две легенди представляват в същност окултни имагинации, които могат да бъдат действително изживени, когато настъпва един подходящ момент.
Когато човек възприема съзнателно ясновидски независимо от своето физическо и етерно тяло както той е в без съзнание през време на съня и се оставя да бъде подбуден за възприятия от своето физическо тяло, тогава се получава легендата за рая; когато се оставя да бъде подбуден от своето етерно тяло, тогава се получава Легендата на Граала. Сега трябва да обърнем вниманието върху това, че такива легенди са дадени като поетични съчинения или като религиозни легенди и са направени достъпни по опреде лен начин и в една определена епоха на човечеството. Първият произход на такива легенди, които срещаме под формата на поетически съчинения или на религиозни писания във физическата история на развитието на човечеството, идва именно от мистериите, в които тяхното съдържание е било установено чрез ясновидски наблюдения. И при съставянето на такива легенди е особено необходимо, да бъде положена най-голяма грижа, да бъде налучкано точно онова съдържание и онзи тон, който са особено подходящи за епохата и за народа, на които те са дадени.
към текста >>
От изложението, което бе дадено от Акашовата Летопис за най-различните области на развитието, знаем, че също в течение за напълно нормалното развитие на човечеството тези различни членове на човешката природа претърпяват изменение по
един
естествен начин.
В сказките, които държахме, ние изнесохме, как чрез езотерично-окултно развитие човекът изпитва опреде лени промени в своето физическо тяло и в своето етерно тяло. Ние ще разгледаме още по-точно астрално то тяло и Себе-то и след това с няколко думи ще се върнем към физическото и етерното тяло. Така ние виждаме, че когато човек се подлага на това саморазвитие, за да напредне чрез приемането на духовните блага на мъдростта и на истината, той предизвиква чрез това промени в членовете на своя духовен и физически организъм.
От изложението, което бе дадено от Акашовата Летопис за най-различните области на развитието, знаем, че също в течение за напълно нормалното развитие на човечеството тези различни членове на човешката природа претърпяват изменение по един естествен начин.
към текста >>
Следователно не може да се касае за това, съответният човек принадлежащ на
един
такъв мистериен център, комуто се пада задачата да съобщи на света една такава легенда, да следва само своя вътрешен импулс, а той трябва да се съобразява с това, което му диктува неговата епоха.
В мистерийните центрове, от които произхождат въпросните легенди, създаващите тези легенди си казват: легендата трябва да бъде устроена, че промените, които стават през време на нашата епоха в човешката разсъдъчна или чувствуваща душа да бъдат въоръжени против евентуални вредни влияния на тази легенда.
Следователно не може да се касае за това, съответният човек принадлежащ на един такъв мистериен център, комуто се пада задачата да съобщи на света една такава легенда, да следва само своя вътрешен импулс, а той трябва да се съобразява с това, което му диктува неговата епоха.
Именно когато правим съответни разглеждания в тази насока, ние ще разберем по-добре промените, които стават с човешкото астрално тяло, когато човек минава през едно езотерично окултно развитие.
към текста >>
То не преминава несъзнателно в
един
вид сънно състояние, но става самостоятелно, отделя се, преминава по друг начин през това, през което човекът преминава иначе в състоянието на сън.
Това астрално тяло става по определен начин самостоятелно, то се отделя при онзи, който минава през такова развитие.
То не преминава несъзнателно в един вид сънно състояние, но става самостоятелно, отделя се, преминава по друг начин през това, през което човекът преминава иначе в състоянието на сън.
Чрез това астрално тяло идва в едно отговарящо за неговото състояние. При обикновения човек, който живее вън в екзотеричния свят, това астрално тяло е свързано с другите тела. Другите тела упражняват върху него тяхното съответно влияние. Тогава отделното изпъкващо качество на един такъв член на човешкото същество не се проявява особено.
към текста >>
Тогава отделното изпъкващо качество на
един
такъв член на човешкото същество не се проявява особено.
Това астрално тяло става по определен начин самостоятелно, то се отделя при онзи, който минава през такова развитие. То не преминава несъзнателно в един вид сънно състояние, но става самостоятелно, отделя се, преминава по друг начин през това, през което човекът преминава иначе в състоянието на сън. Чрез това астрално тяло идва в едно отговарящо за неговото състояние. При обикновения човек, който живее вън в екзотеричния свят, това астрално тяло е свързано с другите тела. Другите тела упражняват върху него тяхното съответно влияние.
Тогава отделното изпъкващо качество на един такъв член на човешкото същество не се проявява особено.
към текста >>
Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като
един
морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов.
Това наблюдение може да бъде направено в много теософски и окултни общества, макар и там да се проповядва като един морален принцип и постоянно да се повтаря безкористието, всеобщата човешка любов.
Чрез естествено освобождение на астралното тяло в такива общества се разцъфтява именно егоизмът. За наблюдателя на душите това е несъмнено от една страна напълно оправдано, от друга страна обаче то е не що опасно, като се има предвид често изказвания принцип за всеобща човешка любов отбележете добре, че аз не казвам "принцип", а общо изказания принцип. Защото при определени предпоставки на душевния живот човек казва най-драговолно и най-често това, което той най-малко притежава, за което забелязва, че то най-малко му липсва, и ние често можем да забележим, че принципи се подчертават най-много там, където те най-много липсват.
към текста >>
Сега възниква въпросът, как е възможно да видим в една правилна светлина това нека спокойно употребим израза явяващо се отначало отвратително свойство и качество на астралното тяло, то да иска да бъде
един
абсолютен егоист?
Но първо застъпването на този езотеричен принцип няма нищо общо с това, което току-що бе казано относно първичното свойство на астралното тяло: егоизъм, стремежът човек да бъде в себе си, при себе си, чрез себе си.
Сега възниква въпросът, как е възможно да видим в една правилна светлина това нека спокойно употребим израза явяващо се отначало отвратително свойство и качество на астралното тяло, то да иска да бъде един абсолютен егоист?
към текста >>
Да вземе
един
човек, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло.
Следователно ние виждаме, че егоизмът престава да развива своите сянкови страни, когато самото същество се разширява, когато това същество пренася своето чувствуване и мислене в едно друго същество и го счита като принадлежащо към него. Чрез това, че от една страна майките разширяват техния егоизъм върху детето, те проявяват чрез това претенцията, че детето е тяхна собственост; те го считат като нещо напълно съпринадлежащо, като част от самите себе си, правят това така, както го прави астралното тяло; всичко, което стои във връзка с мене, чрез мене, към мене, с мене. Можем да видим нещо подобно даже в по-тривиални случаи отколкото при майчината любов.
Да вземе един човек, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло.
В такъв случай собственото тяло се разпростира така да се каже върху заобикалящата среда.
към текста >>
Обаче
един
егоизъм , който е разпространен извън дадено лице и се простира върху заобикалящия свят, може да бъде също много безкористен, т. е.
При известни обстоятелства това, което наричаме любов, може да бъде много егоистично. Нека разгледаме живота. Да опитаме да проверим, колко често това, което наричаме любов, е егоистично.
Обаче един егоизъм , който е разпространен извън дадено лице и се простира върху заобикалящия свят, може да бъде също много безкористен, т. е.
то може да защищава това, което му принадлежи, и да се грижи за него извънредно много. Именно при един такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия. Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм. Обаче фактите опровергават такива системи, сгромолясват ги. Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие.
към текста >>
Именно при
един
такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия.
При известни обстоятелства това, което наричаме любов, може да бъде много егоистично. Нека разгледаме живота. Да опитаме да проверим, колко често това, което наричаме любов, е егоистично. Обаче един егоизъм , който е разпространен извън дадено лице и се простира върху заобикалящия свят, може да бъде също много безкористен, т. е. то може да защищава това, което му принадлежи, и да се грижи за него извънредно много.
Именно при един такъв случай можем да се поучим, че животът не се оставя да бъде закован в понятия.
Ние говорим за егоизъм и алтруизъм и можем да съставим много красиви системи с такива понятия като егоизъм и алтруизъм. Обаче фактите опровергават такива системи, сгромолясват ги. Защото когато егоизмът разпростира своите интереси върху заобикалящия свят така, че счита този заобикалящ свят като принадлежащ на самия него и полага големи грижи за него, тогава егоизмът се превръща в безкористие. И когато алтруизмът става така, че иска да ощастливи целия свят само с това което на него му харесва, кога то иска да натрапи на целия свят с пълна сила своите мисли и чувства и иска да премине към принципа: "щом не искаш да бъдеш мой брат, тогава ще ти счупя черепа", тогава алтруизмът може за бъде твърде егоистичен. Действителността, която живее в сили и факти, не може да бъде прикована и оградена с понятия, и една голяма част от онова, което се изпречва на прогреса на човечеството, се крие в това, че в незрелите глави и незрелите духове постоянно и постоянно се ражда вярата, че действителността може да бъде затворена в понятия.
към текста >>
Астралното тяло трябва да бъде охарактеризирано с това, че то е
един
егоист.
Астралното тяло трябва да бъде охарактеризирано с това, че то е един егоист.
Последствието от това е, че всяко развитие, което освобождава астралното тяло, трябва да държи сметка за това, интересите на човека да се разширят, да стават все по-широки и по-широки. Да, ако нашето астрално тяло трябва да се освободи по правилен начин от другите членове на човешката природа, тогава интересът на нашето астрално тяло трябва да се разпростре върху цялата Земя и върху цялото човечество.
към текста >>
Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце
един
интерес, който може да говори на всяко човешко сърце.
Това е необходимо обаче: интересите на човечеството на Земята да станат наши интереси. Разгледайте от тази гледна точка двете легенди, за които аз говорих вчера! Когато тези легенди са дадени на едно човечество, те са дадени при вземането предвид, че човекът трябва да бъде издигнат над всеки личен интерес до общия земен интерес. Легендата за рая води човека непосредствено до онази изходна точка на развитието на Земята, когато човекът не беше влязъл още в своето първо въплъщение или когато той току-що навлизаше в това първо въплъщение, когато Луцифер пристъпи към него, когато той още стои пред общото развитие, когато фактически може да приеме в своите собствени гърди всички интереси на човечеството. В разказа за рая се крие мислимо най-великата легенда на възпитанието, мислимо най-големият проблем на възпитанието.
Този разказ издига човека до гледната точка на цялото човечество, което отпечатва във всяко човешко сърце един интерес, който може да говори на всяко човешко сърце.
Когато образите на легендата за рая, така както ние се опитахме да ги разберем, проникват в човешката душа, това действува така, че астралното тяло се прониква от тях и под влиянието на това човешко същество разширило своя кръгозор на цялата Земя астралното тяло може да превърне в свой интерес всичко това, което сега влиза в неговата сфера. То се е възпитавало за това, да може да счита интересите на цялата Земя като свои собствени интереси. Опитайте се, обични приятели, да разгледате с цялата сериозност и с цялото достойнство това, което се крие в една такава легенда като универсална педагогическа сила, какъв духовен импулс се крие в една такава легенда.
към текста >>
Защото когато това астрално тяло е изоставено на самото себе си, то става
един
егоист гледа само на своите първични най-собствени интереси.
Същото е и с Легендата на Граала. Докато легендата за рая е дадена така да се каже за човечеството на Земята, доколкото това човечество се обръща назад към своя произход, към изходната точка на земното развитие, докато легендата за рая е дадена следователно за това, да могат хората да се издигнат на хоризонта на цялото развитие на човечеството, легендата на Граала е дадена за това, за да може човек да се потопи в най-дълбоката вътрешност на астралното тяло.
Защото когато това астрално тяло е изоставено на самото себе си, то става един егоист гледа само на своите първични най-собствени интереси.
към текста >>
Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то
един
вид се спарушва в отделната личност.
Когато става въпрос за интересите на астралното тяло, човек може да се заблуди само в две направления. Тези две направления са направлението към Амфортас и, преди Амфортас да дойде до своето пълно спасение, към Парцивал. По средата стои правилното развитие на човека, доколкото се касае за неговото астрално тяло. Астралното тяло се стреми следователно към това, да развие в себе си силите на егоизма.
Обаче когато внася в този егоизъм лични интереси, тогава то бива разяждано; докато би трябвало да се разшири над цялата Земя, то един вид се спарушва в отделната личност.
Това не трябва да става! Защото ако стане, чрез действието на личността, която намира своя азов израз в кръвта, цялата човешка личност бива наранена: човек се заблуждава в посока на Амфортас. Основната грешка на Амфортас се състои в това, че в сферата, в която астралното тяло трябваше да добие своето право да бъде егоист, че в тази сфера той внася онова, което още може да съществува в човека като лични страсти и желания. Когато човек внася в сферата, в която астралното тяло би трябвало да се освободи от личните интереси, своите лични интереси, той става неизлечим, тогава той става ранимият Амфортас.
към текста >>
Положението е действително такова, като че още не напълно узрелият човек би получил за момент ясновидство през нощта, когато би бил отделен като от една пропаст от това, което се съдържа в замъка на негово то тяло и би хвърлил
един
поглед във вътрешността; след това обаче без да е добил съответното познание.
Парцивал вижда в замъка на Граала, как свещеният Граал е пренесен няколко пъти покрай него. Той допуска една грешка. Всеки път, когато свещеният Граал е пренесен покрай него, на устните му стои въпросът, за кого всъщност е тази храна. Обаче той не запитва и накрая угощението завършва, без той да е запитал. Ето защо той трябваше да се оттегли от това угощение, без да има възможността да навакса нещо вече пропуснато.
Положението е действително такова, като че още не напълно узрелият човек би получил за момент ясновидство през нощта, когато би бил отделен като от една пропаст от това, което се съдържа в замъка на негово то тяло и би хвърлил един поглед във вътрешността; след това обаче без да е добил съответното познание.
. . т.е. когато не би задал въпроса всичко би се затворило отново за него. Когато след това би се събудил, той не би могъл да влезе отново в замъка. Какво пропуска в същност Парцивал?
към текста >>
Той съдържа това, от което физическият инструмент на човека на Земята трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съ
един
ява с най-благородната част на човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата.
Ние чухме, какво разкрива свещеният Граал.
Той съдържа това, от което физическият инструмент на човека на Земята трябва да се храни, като чист минерален екстракт, който е добит от всички хранителни средства и който се съединява с най-благородната част на човешкия мозък, с най-благородните сетивни впечатления, които влизат в нас чрез сетивата.
Да, на кого трябва да бъде подадена тази храна? Когато от екзотеричното поетическо изложение проникнем в езотеричното мистерийно изложение, тогава ни се показва, че тази храна трябва да бъде подадена в същност на онзи човек, който е добил едно разбиране за това, което прави човека узрял да се издигне постепенно действително съзнателно до това, което е този свещен Граал. Чрез какво добива човек способността да се издигне съзнателно до това, което е свещеният Граал?
към текста >>
В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е
един
цар на рибарите,
един
цар на рибарски народ.
В поетичната творба "Легендата на Свещения Граал" е посочено почти с пръст, за кого е в същност свещеният Граал. Когато се задълбочим в мистерийното изложение на легендата на Граала, тогава това ни се показва особено ясно.
В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ.
Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус. Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът?
към текста >>
Друг
един
също беше заедно с
един
народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл
един
цар Христос Исус.
В поетичната творба "Легендата на Свещения Граал" е посочено почти с пръст, за кого е в същност свещеният Граал. Когато се задълбочим в мистерийното изложение на легендата на Граала, тогава това ни се показва особено ясно. В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ.
Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус.
Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът. Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът? Какво е нужно сега?
към текста >>
Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по
един
самосъзнателен начин: за какво служи Граалът?
В първоначалната легенда на Граала владетеля на замъка е един цар на рибарите, един цар на рибарски народ. Друг един също беше заедно с един народ на рибари само че той не е искал да бъде цар на тези рибари, а нещо съвършено различно между тези рибари, който е пренебрегнал да царува като цар над тях, който им е донесъл нещо различно от това, което би и им донесъл един цар Христос Исус. Следователно посочва ни се, че заблуждението при царя на рибарите защото това е всъщност Амфортас в първоначалната легенда -, че това заблуждение при царя на рибарите е онова, което отива към едната страна. Той не е, така да се каже, напълно достоен да получи действително изцелението на Граала. Той не е достоен затова, защото иска да владее с насилствени средства над своя народ от рибари, не оставя да царува между този народ само духът.
Парцивал не е още достатъчно вътрешно отворен, за да запита по един самосъзнателен начин: за какво служи Граалът?
Какво е нужно сега? При царя на рибарите беше нужно той да убие своите лични интереси и да разшири своя интерес така широко, както интереса на всеобщото човечество при Христа Исуса.
към текста >>
Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по
един
чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота.
При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки човек което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал.
Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота.
И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата. Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал. Чрез това те имаха пред себе си като една везна: от едната страна това, което беше Амфортас, а от другата страна това, което беше при Парцивал.
към текста >>
И по
един
нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата.
При Парцивал е нужно той да издигне своя интерес над чисто невинното гледане към вътрешното разбира не на това, което е едно също нещо във всеки човек което се полага на цялото човечество, дарът на свещения Граал. Така между Парцивал и Амфортас или първоначалния цар на рибарите витае по един чудесен начин по средата идеалът на Тайната на Голгота.
И по един нежен начин ни се показва именно на решава щото място в легендата, че от една страна царят на рибарите беше внесъл много личен елемент чак до сферата на астралното тяло, а от друга страна стои Парцивал, който може да занесе горе още много малко общ миров интерес, който има още много наивно, много малко чувство към общия интерес на свата.
Това е имен но също извънредно голяма педагогическа сила на легендата за Граала, че тя можеше да действува по този начин в душите на учениците на свещения Граал. Чрез това те имаха пред себе си като една везна: от едната страна това, което беше Амфортас, а от другата страна това, което беше при Парцивал.
към текста >>
Моля Ви именно в тази точка да не вземате това, което е само една част, за едно цяло, а да съ
един
ите напълно днешното и утрешното разглеждане.
Моля Ви именно в тази точка да не вземате това, което е само една част, за едно цяло, а да съедините напълно днешното и утрешното разглеждане.
Защото едната само част може да предизвика криво разбиране – обаче абсолютно необходимо е в тази точка човешкото астрално тяло да бъде повдигнато в неговото развитие до хоризонта на човечеството по един напълно особен начин, така че общите интереси на човечеството да станат негови интереси, така че то да се чувствува обидено, наранено, тъгуващо в самото себе си, когато някъде е наранено самото човечество. За целта е необходимо, щото човекът, когато той постепенно стигне до това, неговото астрално тяло да се освободи, да стане независимо от другите членове на човешка та природа чрез езотеричното развитие, то да се въоръжи и защитава първо именно против всякакви влияния на други астрални тела. Защото когато астралното тяло става свободно, то не е вече защитено чрез физическото и етерно тяло, които са един вид укрепен замък за астралното тяло. То е свободно и става проницаемо; тогава силите, които съществуват в другите астрални тела, могат лесно да действуват в него. Тогава астралните тела по-силни от него могат да добиват влияние върху него, ако то не може да се въоръжи чрез собствени сили.
към текста >>
Защото едната само част може да предизвика криво разбиране – обаче абсолютно необходимо е в тази точка човешкото астрално тяло да бъде повдигнато в неговото развитие до хоризонта на човечеството по
един
напълно особен начин, така че общите интереси на човечеството да станат негови интереси, така че то да се чувствува обидено, наранено, тъгуващо в самото себе си, когато някъде е наранено самото човечество.
Моля Ви именно в тази точка да не вземате това, което е само една част, за едно цяло, а да съедините напълно днешното и утрешното разглеждане.
Защото едната само част може да предизвика криво разбиране – обаче абсолютно необходимо е в тази точка човешкото астрално тяло да бъде повдигнато в неговото развитие до хоризонта на човечеството по един напълно особен начин, така че общите интереси на човечеството да станат негови интереси, така че то да се чувствува обидено, наранено, тъгуващо в самото себе си, когато някъде е наранено самото човечество.
За целта е необходимо, щото човекът, когато той постепенно стигне до това, неговото астрално тяло да се освободи, да стане независимо от другите членове на човешка та природа чрез езотеричното развитие, то да се въоръжи и защитава първо именно против всякакви влияния на други астрални тела. Защото когато астралното тяло става свободно, то не е вече защитено чрез физическото и етерно тяло, които са един вид укрепен замък за астралното тяло. То е свободно и става проницаемо; тогава силите, които съществуват в другите астрални тела, могат лесно да действуват в него. Тогава астралните тела по-силни от него могат да добиват влияние върху него, ако то не може да се въоръжи чрез собствени сили. Би било фатално, ако някой би стигнал до свободното манипулиране на своето астрално тяло и би останал така невинен относно връзката на астралното тяло, както е от начало Парцивал.
към текста >>
Защото когато астралното тяло става свободно, то не е вече защитено чрез физическото и етерно тяло, които са
един
вид укрепен замък за астралното тяло.
Моля Ви именно в тази точка да не вземате това, което е само една част, за едно цяло, а да съедините напълно днешното и утрешното разглеждане. Защото едната само част може да предизвика криво разбиране – обаче абсолютно необходимо е в тази точка човешкото астрално тяло да бъде повдигнато в неговото развитие до хоризонта на човечеството по един напълно особен начин, така че общите интереси на човечеството да станат негови интереси, така че то да се чувствува обидено, наранено, тъгуващо в самото себе си, когато някъде е наранено самото човечество. За целта е необходимо, щото човекът, когато той постепенно стигне до това, неговото астрално тяло да се освободи, да стане независимо от другите членове на човешка та природа чрез езотеричното развитие, то да се въоръжи и защитава първо именно против всякакви влияния на други астрални тела.
Защото когато астралното тяло става свободно, то не е вече защитено чрез физическото и етерно тяло, които са един вид укрепен замък за астралното тяло.
То е свободно и става проницаемо; тогава силите, които съществуват в другите астрални тела, могат лесно да действуват в него. Тогава астралните тела по-силни от него могат да добиват влияние върху него, ако то не може да се въоръжи чрез собствени сили. Би било фатално, ако някой би стигнал до свободното манипулиране на своето астрално тяло и би останал така невинен относно връзката на астралното тяло, както е от начало Парцивал. Това не трябва да се получи, защото тогава всички възможни, изхождащи от другите астрални тела влияния биха действували върху неговото астрално тяло.
към текста >>
Тези ритуали заобикалят човека с онова, което са изцяло имагинациите, които са приети с помощта на астралното тяло от висшите светове: в момента когато една такава религиозна общност приема
един
човек, той се намира сред имагинации, които освобождават неговото астрално тяло през време, когато върху него действуват ритуалите.
Видите ли, обични приятели, в известно отношение също и във външния езотеричен свят може да има значение това, което току-що посочих. Хората живеят по лицето на Земята в определени отделни религиозни системи. Тези религиозни системи имат своите култове, имат своите ритуали.
Тези ритуали заобикалят човека с онова, което са изцяло имагинациите, които са приети с помощта на астралното тяло от висшите светове: в момента когато една такава религиозна общност приема един човек, той се намира сред имагинации, които освобождават неговото астрално тяло през време, когато върху него действуват ритуалите.
към текста >>
Когато
един
човек участвува в
един
религиозен ритуал, неговото астрално тяло се освобождава до известна степен поне за кратки мигове.
Когато един човек участвува в един религиозен ритуал, неговото астрално тяло се освобождава до известна степен поне за кратки мигове.
И колкото по-силен е ритуалът, колкото повече подтиска той влиянията на етерното тяло и на физическото тяло, колкото повече този ритуал работи с такива средства, които еманципират астралното тяло, толкова повече астралното тяло е разхлабено в неговата връзка с етерното и физическо тяло през време на съответната церемония.
към текста >>
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за
един
човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Ето защо простете ми израза, би могло да изглежда, че аз употребявам този израз с известна подигравка, но това не е никаква подигравка, ето защо за един човек не е никъде по-опасно да спи освен в една църква, защото и без това през време на съня астралното тяло се отделя от физическото и етерното и защото това, което действува в ритуала, което става в ритуала, се загнездва именно в астралното тяло.
Защото това, което съставлява ритуала, то е взето от духовните светове с помощта на астралното тяло. Следователно така нареченото спане в църквата, което в някои области е една много любима работа за много хора, трябва в същност да се избягва.
към текста >>
Тук става въпрос повече за църкви, които имат
един
ритуал, а по-малко за онези религиозни общности, които съобразно с възгледите на новото време са изоставили определен ритуал или се ограничават да упражняват до
един
минимум такъв ритуал.
Тук става въпрос повече за църкви, които имат един ритуал, а по-малко за онези религиозни общности, които съобразно с възгледите на новото време са изоставили определен ритуал или се ограничават да упражняват до един минимум такъв ритуал.
Тук аз не казвам тези неща с някакво предпочитание или непредпочитание на това или онова религиозно изповедание, а чисто в светлината на обективните факти. Следователно, когато човек е еманципирал астралното тяло от другите членове на човешката природа, върху него могат да влияят импулсите, силите, които са добити също с помощта на астралното тяло. И тук съществува също възможността, щото една личност, която е стигнала до свободно използуване на нейното астрално тяло, когато тя е станала по-силна от една друга личност, която също може да еманципира по определен начин своето астрално тяло, първата личност може да добие извънредно голямо влияние върху втората. Тогава може да стане буквално едно пренасяне на силите на астралното тяло на по-силната личност върху по-слабата. И ако тогава наблюдаваме по-слабата личност с помощта на ясновидската способност, тя носи всъщност в нейното астрално тяло напълно образите и имагинациите на по-силната астрална личност.
към текста >>
И колкото и парадоксално да звучи всъщност това, все пак можем да кажем: най-безразличното за
един
окултен учител е всъщност за него неговото собствено учение, най-безразличното нещо е учението, което в крайна сметка той може да даде действително според своя талант и темперамент.
Ето защо, който има симпатии или антипатии за това или онова и иска да действува окултно, той трябва да проявява тези симпатии и антипатии грижливо така да се каже само за неговото най-частно поле. Обаче той не трябва да проявява нищо от тези лични симпатии и антипатии в полето, на което трябва да се разцъфтява едно окултно движение.
И колкото и парадоксално да звучи всъщност това, все пак можем да кажем: най-безразличното за един окултен учител е всъщност за него неговото собствено учение, най-безразличното нещо е учението, което в крайна сметка той може да даде действително според своя талант и темперамент.
Това учение ще има за него едно значение само тогава, когато с него не е свързано в същност нищо лично, а неговият интерес е само това учение да помогне на душите. Ето защо никой окултен учител не ще натрапи някога нещо от своите познания на една епоха, когато знае, че тази част на познанията не е годна за тази епоха, че тя би могла да бъде годна само за една друга епоха. Всичко това се има предвид, когато се говори за своеобразната природа на астралното тяло под влиянието на окултното развитие.
към текста >>
А сега, когато знаем това: Августин живее срещу епохата, заниманието на човека с неговата собствена вътрешност се превръща в
един
характер на тази епоха вече даже във физическото тяло, тогава можем да разберем, че онзи, който, както Августин, има наред с това по-широки интереси и насочва своя поглед към целия ход на развитието на човечеството, че такъв човек изпитва едно истинско настръхване,
един
истински трепет, когато при него идва едно човешко същество, при което може да се долови, че при определено развитие нагоре трябва да стигне по
един
естествен начин до егоизма.
А сега, когато знаем това: Августин живее срещу епохата, заниманието на човека с неговата собствена вътрешност се превръща в един характер на тази епоха вече даже във физическото тяло, тогава можем да разберем, че онзи, който, както Августин, има наред с това по-широки интереси и насочва своя поглед към целия ход на развитието на човечеството, че такъв човек изпитва едно истинско настръхване, един истински трепет, когато при него идва едно човешко същество, при което може да се долови, че при определено развитие нагоре трябва да стигне по един естествен начин до егоизма.
Августин се нахвърля чисто и благородно и велико към егоистичността. Можем да кажем: той насочва безкористно към егоизма. Обаче той попада в епохата, в която човечеството се беше откъснало от великите интереси на външното. Нека помислим, как още в третата следатлантска епоха всеки египетски човек насочваше своя поглед нагоре към звездните светове и прочиташе в звездите човешки съдби! Как душата беше свързана с всеобщите интереси.
към текста >>
Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана
един
човек, който
един
вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът!
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло.
Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един човек, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът!
Това може да разбере, това чувствуваше той, това му дава инстинктът: той живее срещу епохата на егоистичността. Когато срещу него застава един човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма. И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
към текста >>
Когато срещу него застава
един
човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма.
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло. Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един човек, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът! Това може да разбере, това чувствуваше той, това му дава инстинктът: той живее срещу епохата на егоистичността.
Когато срещу него застава един човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма.
И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
към текста >>
И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото
един
всеобщ човешки интерес.
Естествено това можеше да се постигне само тогава, когато човекът беше още способен да подържа в старото елементарно ясновидство своето астрално тяло отделено от физическото тяло. Ето защо Августин трябваше да настръхне, когато срещу него застана един човек, който един вид му напомняше: с едно по-високо развитие расте същевременно егоизмът! Това може да разбере, това чувствуваше той, това му дава инстинктът: той живее срещу епохата на егоистичността. Когато срещу него застава един човек, който представлява едно по-високо развитие над онова във физическото тяло, той чувствува: човечеството отива към егоизма.
И същевременно той не може да разбере, че този човек още носи със себе си от миналото един всеобщ човешки интерес.
към текста >>
Опитайте са да добиете това чувство, как Августин стои, според неговото собствено признание, срещу
един
човек, а именно срещу Манихейския Епископ Фаустинус защото него описах аз.
Опитайте са да добиете това чувство, как Августин стои, според неговото собствено признание, срещу един човек, а именно срещу Манихейския Епископ Фаустинус защото него описах аз.
Когато стоеше срещу този епископ, Августин почувствува това, което един човек може да почувствува, който отива така да се каже към епохата на егоизма по един благороден начин и иска да защити само чрез вътрешната сила тази епоха против егоизма и който трябва да се отвърне от един човек, какъвто беше епископът на манихеите Фаустинус. Той се отвърна от него, защото този човек представляваше за него онова, което му се явява като нещо, което не трябва да бъде докоснато. Защото той крие в себе си нещо, което никога не може да намери разбиране в екзотеричен живот за епохата на егоистичността. Следователно срещу църковния отец Августин застава епископът на манихеите Фаустинус; срещу него, който отива към епохата на съзнаващата душа, застава едно човешко същество, което е запазило връзката с духовния свят по начина, по който нещо подобно може да бъде запазено в едно окултно мирово течение, и с това срещу Августин застава едно астрално тяло с неговото основно качество. Поради това Августин настръхва и от неговата гледна точка той с право настръхва.
към текста >>
Когато стоеше срещу този епископ, Августин почувствува това, което
един
човек може да почувствува, който отива така да се каже към епохата на егоизма по
един
благороден начин и иска да защити само чрез вътрешната сила тази епоха против егоизма и който трябва да се отвърне от
един
човек, какъвто беше епископът на манихеите Фаустинус.
Опитайте са да добиете това чувство, как Августин стои, според неговото собствено признание, срещу един човек, а именно срещу Манихейския Епископ Фаустинус защото него описах аз.
Когато стоеше срещу този епископ, Августин почувствува това, което един човек може да почувствува, който отива така да се каже към епохата на егоизма по един благороден начин и иска да защити само чрез вътрешната сила тази епоха против егоизма и който трябва да се отвърне от един човек, какъвто беше епископът на манихеите Фаустинус.
Той се отвърна от него, защото този човек представляваше за него онова, което му се явява като нещо, което не трябва да бъде докоснато. Защото той крие в себе си нещо, което никога не може да намери разбиране в екзотеричен живот за епохата на егоистичността. Следователно срещу църковния отец Августин застава епископът на манихеите Фаустинус; срещу него, който отива към епохата на съзнаващата душа, застава едно човешко същество, което е запазило връзката с духовния свят по начина, по който нещо подобно може да бъде запазено в едно окултно мирово течение, и с това срещу Августин застава едно астрално тяло с неговото основно качество. Поради това Августин настръхва и от неговата гледна точка той с право настръхва.
към текста >>
Тогава пред нас застава в Университета от Париж
един
човек, който е станал малко познат в литературата, защото това, което е написал, не дава никаква представа за неговата личност.
Нека отидем няколко столетия по-нататък.
Тогава пред нас застава в Университета от Париж един човек, който е станал малко познат в литературата, защото това, което е написал, не дава никаква представа за неговата личност.
Това, което той е написал, изглежда педантично, обаче лично той трябва да е действувал величествено. Лично той изглежда да е действувал преди всичко така, че е внесъл така да се каже в заобикалящия го свят нещо като едно обновяване на гръцкия светоглед.
към текста >>
В 1518 година в Париж умира
един
човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха.
В 1518 година в Париж умира един човек, който носи в себе си макар и екзотерично определени страни на подосновите на Четвъртата следатланска културна епоха.
Чрез това той беше страшен, злокобен за онези, които действуваха тогава около него в традиционното Християнство. Калугерите го считаха като техен смъртен враг, обаче той направи голямо впечатление върху Еразъм от Ротердам, когато този последният престоя в Париж. Само че на Еразъм от Ротердам му се стори, като че външният заобикалящ свят не е подходящ за онова, което живееше вътре в тази забележителна душа. И когато Еразъм отново отпътува от Париж и отиде в Англия, той написа веднъж на този, който междувременно беше станал негов приятел, дано може да се освободи веднъж от своето физическо тяло, в което царува подаграта, и да отлети по въз духа в Англия, защото там би могъл да намери достатъчно почва във външния заобикалящ свят за това, което чувствува в своята душа. Фактът, че тази личност, която е действувала тогава, е могла да направи да възкръсне гръцкото чувствуване, гръцкото усещане, изпъква за нас особено много, когато обгърнем с поглед отношението на тънко умния Еразъм от Ротердам към тази личност.
към текста >>
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха
един
вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Така живееше бихме могли да кажем в изходната точка на епохата на егоистичността тази личност, която почина в 1518 година в Париж, така живя тя като враг на тези, които искаха да приспособят живота на човешките души към епохата на егоистичността и които изпитваха един вид настръхване спрямо една такава душа, която можа да действува така затова, защото искаше да възкреси магически една друга епоха, в която човекът е стоял близо до егоистичността на астралното тяло, а именно Гръцката епоха.
Тази личност подействува особено симпатично на Еразъм от Ротердам. Тя носеше името Фаустус Андрелинус.
към текста >>
В ХIV-то столетие хората в средна Европа имаха работа с една личност, която е представена като
един
странствуващ певец, за която съответната народна книга разказва, че се е отвърнала от традиционното богословие.
В ХIV-то столетие хората в средна Европа имаха работа с една личност, която е представена като един странствуващ певец, за която съответната народна книга разказва, че се е отвърнала от традиционното богословие.
След това тази личност не е искала да се нарича никакъв богослов, а се е наричала световен човек и лекар, сложила е за известно време Библията под чина и се е занимавала с изучаването на природата. Но също изучаването на природата именно в една епоха, когато е станал преходът от всичко възможно старо към всичко възможно нова, е било така, че то довеждало до човека астралната егоистичност също както манихейството, също както гърцизмът. Така донесе близо астралната егоистичност това, което тогава стоеше на разделната граница на старата алхимия и на новата химия, на старата астрология и на новата астрология.
към текста >>
20.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. 27 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Ето защо, когато описваме тези неща, ние трябва да прибегнем до
един
такъв начин на изложението, което е природосъобразно на тези висши светове, трябва да пребегнем до имагинации.
Ето защо, когато описваме тези неща, ние трябва да прибегнем до един такъв начин на изложението, което е природосъобразно на тези висши светове, трябва да пребегнем до имагинации.
И тези имагинации биват изживени също в действителността. Обаче Вие не трябва да си представяте, обични приятели, че виждането един вид вторачването в ясновидските имагинации е единственото, което човек изживява. То не е главното. Главното е това, което човек изпитва вътрешно при това, през което душата минава като процеси и вътрешни изпитания, когато тя стои срещу тези имагинации.
към текста >>
Обаче Вие не трябва да си представяте, обични приятели, че виждането
един
вид вторачването в ясновидските имагинации е
един
ственото, което човек изживява.
Ето защо, когато описваме тези неща, ние трябва да прибегнем до един такъв начин на изложението, което е природосъобразно на тези висши светове, трябва да пребегнем до имагинации. И тези имагинации биват изживени също в действителността.
Обаче Вие не трябва да си представяте, обични приятели, че виждането един вид вторачването в ясновидските имагинации е единственото, което човек изживява.
То не е главното. Главното е това, което човек изпитва вътрешно при това, през което душата минава като процеси и вътрешни изпитания, когато тя стои срещу тези имагинации.
към текста >>
И когато тази имагинация се е явила със съответната оживеност, когато тя действително застава пред човека, тогава е дошъл също моментът, когато човек изживява по
един
напълно правилен начин срещата с Пазача на Прага.
Да има човек това чувство е също така важно, както и да се приближава постепенно до имагинацията на рая. И когато тези две сили, егоизмът, който се разширява обхващайки интересите на света, и ледената самотност действуват заедно, тогава човек се приближава все повече и повече до имагинацията на рая.
И когато тази имагинация се е явила със съответната оживеност, когато тя действително застава пред човека, тогава е дошъл също моментът, когато човек изживява по един напълно правилен начин срещата с Пазача на Прага.
към текста >>
И тогава той може да почувствува това, което можем да наречем: човек се съ
един
ява с имагинацията на рая, става едно с нея.
Защото всички тези магнетични сили, които привличат човека в личното, упражняват сега най-силното влияние; и само когато човекът е стигнал достатъчно далече в своето развитие, когато ледената самотност е станала негов възпитател така, че той е в състояние да направи свои действителните интереси, интересите на света, тогава той може да мине покрай Пазача на Прага.
И тогава той може да почувствува това, което можем да наречем: човек се съединява с имагинацията на рая, става едно с нея.
към текста >>
Въпреки това ще се опитаме да назовем и следващите стъпки по
един
такъв начин, така както те се получават от опитността на окултиста и както трябва да бъдат предадени, когато трябва да държим сметка за това, че слушателите се стараят да усвоят тези неща в тяхната душа, да ги обработят по-нататък.
Ние се намираме така да се каже, обични приятели, на едно рисковано място на описанието на окултните отношения.
Въпреки това ще се опитаме да назовем и следващите стъпки по един такъв начин, така както те се получават от опитността на окултиста и както трябва да бъдат предадени, когато трябва да държим сметка за това, че слушателите се стараят да усвоят тези неща в тяхната душа, да ги обработят по-нататък.
Защото тези неща не могат да бъдат предадени в сухи, абстрактни понятия. Трябва да стараем да прерисуваме това, което се предлага на ясновидския поглед. Но това ясновидско гледане не трябва да се разбира така, че то може да бъде нарисувано така да се каже с една вдървена схематична необходимост
към текста >>
Но човек може, когато му са описани такива неща, да разбере даже и такива неща, ако приложи
един
здрав човешки разсъдък,
един
здрав човешки ум.
А това, което аз ще нарисувам, е отново едно типично изживяване както изживяването на рая, и човек трябва да има това изживяване, за да може след това да познае, що е всъщност познание и що е всъщност окултно виждане. Преди това той не може да има никакво правилно понятие, искам да кажа никакво изживяно понятие за окултното виждане.
Но човек може, когато му са описани такива неща, да разбере даже и такива неща, ако приложи един здрав човешки разсъдък, един здрав човешки ум.
към текста >>
Аз предполагам хипотетично, че
един
човек е минал покрай Пазача на прага, че е осъществил своето съ
един
ение с имагинацията на рая, че се е почувствувал в тази имагинация така, като че тя е станала сега негово собствено по-голямо астрално тяло, астрална обвивка.
Обаче това трябва да бъде веднъж описано, както то може да бъде описано именно от виждането.
Аз предполагам хипотетично, че един човек е минал покрай Пазача на прага, че е осъществил своето съединение с имагинацията на рая, че се е почувствувал в тази имагинация така, като че тя е станала сега негово собствено по-голямо астрално тяло, астрална обвивка.
Следователно така, че той още чувствува своето собствено астрално тяло на себе си, чувствува точно това, като знае: това астрално тяло е свързано с моето Себе.
към текста >>
Когато човек е отпразнувал това съ
един
ение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съ
един
ението с имагинацията на рая.
Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той.
Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая.
Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества. Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло. Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло. Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
Чрез това той ще си създаде
един
вид органа, да вижда други същества.
Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той. Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая.
Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества.
Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло. Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло. Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за
един
такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло.
Обаче фактът, че това астрално тяло е разширило своите интереси към всичко, което засяга нещата и съществата на райската имагинация, това трябва да чувствува той. Когато човек е отпразнувал това съединение с имагинацията на рая, той може да има приблизително следното впечатление: той ще чувствува своето собствено астрално тяло като принадлежащо нему, и когато достатъчно е почувствувал това, което току-що бе описано като ледена самотност, това чувство ще бъде в него една сила, и това чувство на ледената самотност ще го предпази от това, да гледа само себе си, когато е отпразнувал съединението с имагинацията на рая. Чрез това той ще си създаде един вид органа, да вижда други същества. Неговият окултен поглед ще падне първо върху едно друго същество, което ще му направи едно особено впечатление чрез това, че ще изглежда толкова подобно на него, като че е той самият Той самият се чувствува в своето Себе и в своето астрално тяло. Другото същество ще му се яви също снабдено с едно Себе и с астрално тяло.
Това иде от там, че качествата и силите, които човек донася със себе си за един такъв момент, произвеждат той да може да вижда именно едно такова същество, което се представя в неговото Себе и в неговото астрално тяло.
Сега човекът ще почувствува следното и това чувствуване е произведено от ледената самотност, която той се е научил да понася.
към текста >>
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като
един
благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят.
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят.
А самият той не може да насочи своето астрално тяло надолу, то се стреми нагоре. Човек получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу. И по-нататък той получава чувството: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние. Назрява едно духовно решение. Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съедини с това друго същество.
към текста >>
Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съ
един
и с това друго същество.
Накратко казано, човек има впечатлението, че стои пред едно същество, което може да изпраща надолу на Земята като един благодатен духовен дъжд онова, което то е постигнало в духовния свят. А самият той не може да насочи своето астрално тяло надолу, то се стреми нагоре. Човек получава чувството, че чрез това той е по-малко ценен, понеже не може да насочи своето астрално тяло надолу. И по-нататък той получава чувството: това съзнание, което е възникнало в мене, трябва да ме доведе до едно духовно деяние. Назрява едно духовно решение.
Духовното решение, което назрява, е това, да пренесе своята самотност при второто същество и да може да стопли своята студенина на топлината на другото същество, да се съедини с това друго същество.
към текста >>
За момент той има впечатлението, като че сега съзнанието угасва, като че е произвел
един
вид умъртвяване на своето собствено същество,
един
вид изгаряне на собственото същество.
За момент той има впечатлението, като че сега съзнанието угасва, като че е произвел един вид умъртвяване на своето собствено същество, един вид изгаряне на собственото същество.
Тогава настъпва това, което можем да наречем: в себесъзнанието, което се чувствуваше вече като угаснало, нахлува нещо, с което човек се запознава едвам сега: инспирацията. Човек се чувствува вдъхновен. Това е като един разговор, който сега се води с едно същество, с което човек се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията.
към текста >>
Това е като
един
разговор, който сега се води с едно същество, с което човек се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията.
За момент той има впечатлението, като че сега съзнанието угасва, като че е произвел един вид умъртвяване на своето собствено същество, един вид изгаряне на собственото същество. Тогава настъпва това, което можем да наречем: в себесъзнанието, което се чувствуваше вече като угаснало, нахлува нещо, с което човек се запознава едвам сега: инспирацията. Човек се чувствува вдъхновен.
Това е като един разговор, който сега се води с едно същество, с което човек се запознава само за това, защото то му позволява да получи инспирацията.
към текста >>
Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съ
един
ил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
Ако човек е в състояние действително да разбере това, което това същество изпраща в него като вдъхновяващ глас, като инспириращ глас, той би могъл да преведе това, което това инспириращо същество казва, в следните думи: понеже си намерил пътя до другия и си съединил с неговия жертвен дъжд, ти можеш да се върнеш на земята с него, в него и на земята аз ще наредя да бъдеш негов пазач.
И човек има чувството, че чрез това е приел в своята душа нещо безкрайно важно, че е можал да чуе тези думи, думите на Инспирацията.
към текста >>
Че той може да се съ
един
и с него и, когато слезе долу, може да бъде негов пазач, само чрез това впечатление човек се научава да разбира, как като физически човек, който ходи по Земята, той се отнася действително със своето физическо и етерно тяло към това, което е било импрегнирано в неговото Себе като висши сили и в неговото астрално тяло.
В духовния свят съществува едно същество, което е по-ценно от него, което може да разлее благославящо, благодатно своята астралност надолу.
Че той може да се съедини с него и, когато слезе долу, може да бъде негов пазач, само чрез това впечатление човек се научава да разбира, как като физически човек, който ходи по Земята, той се отнася действително със своето физическо и етерно тяло към това, което е било импрегнирано в неговото Себе като висши сили и в неговото астрално тяло.
С това което човекът има като физическо тяло и етерно тяло, той е пазачът на онова което трябва да се развие все по-далече и по-далече към висшите сфери. И едвам сега той в същност във вътрешното изживяване едно правилно, истинско разбиране на отношението на външните обвивки, на външните тела към вътрешното същество на човека, когато чувствува външното същество като пазач на вътрешното. / Виж рисунка № 6 /
към текста >>
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава
един
ственото, а то е последвано от едно друго.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго.
Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая. Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то. Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят. Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят. Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята.
към текста >>
Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съ
един
и с имагиинацията на рая.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго.
Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая.
Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то. Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят. Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят. Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята. Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят.
към текста >>
Към това той е получил също онази инспирация, която
един
ствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго. Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая.
Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то.
Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят. Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят. Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята. Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре.
към текста >>
Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъ
един
ява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго. Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая. Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то.
Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят.
Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят. Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята. Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре.
към текста >>
Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява
един
друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята.
Но сега, когато човек е минал покрай Пазача на прага, това изживяване, което описах тук, не остава единственото, а то е последвано от едно друго. Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая. Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то. Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят. Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят.
Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята.
Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят. Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе.
към текста >>
Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като
един
огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят.
Първо аз Ви описах чисто ясновидското и инспиративно изживяване, което човек може да има, когато е излязъл вън от своето физическо и етерно тяло и е стигнал до там да може да се съедини с имагиинацията на рая. Към това той е получил също онази инспирация, която единствена му дава едно понятие за отношението на телата към Себе-то. Обаче когато човек е минал покрай този Пазач на прага, към това впечатление се присъединява едно второ; минавайки покрай Пазача на прага, се открива погледът във физическия свят. Аз тегля тази черта като гранична линия разделяща висшите духовни светове от физическия свят, така че там горе би била областта на духовните светове и долу тази на физическия свят. Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята.
Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят.
То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят. Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе. Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на един дим.
към текста >>
Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои
един
действителен друг човек; това е
един
човек, който е по-добър от тебе.
Сега човек гледа така да се каже долу във физическия свят и там се явява един друг образ, образът, който показва как самият човек стои като човек тук долу на Земята. Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят.
Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе.
Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на един дим. Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу. Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе. Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него.
към текста >>
Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на
един
дим.
Той забелязва на себе си своето астрално тяло, което сега се показва като един огледален образ, като едно отражение, то е насочено надолу, не иска да развие силата да се стреми и тече към духовния свят. То остава така да се каже прилепено към физическото поле, не се издига нагоре. Преживяващият това вижда също и другото същество в неговия огледален образ, в неговото отражение, чието астрално тяло се стреми нагоре. Той има чувството: това астрално тяло се стреми в духовния свят. Той вижда себе си, вижда другото същество, има чувството: ти още веднъж стоиш там долу; на мястото на другото същество там долу стои един действителен друг човек; това е един човек, който е по-добър от тебе.
Неговото астрално тяло се стреми нагоре, отива нагоре подобно на един дим.
Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу. Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе. Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него. Но това друго същество дава решението да убие другия.
към текста >>
И сега човек отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като
един
страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат?
Твоето астрално тяло се стреми към Земята, отива подобно на дим надолу. Човек добива чувството за Себе-то, което живее вътре в него, като гледа надолу, и получава ужасното впечатление: в тебе дреме едно решение, едно ужасно решение решението да убиеш другия, когото ти чувствуваш като по-добър от тебе. Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него. Но това друго същество дава решението да убие другия.
И сега човек отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като един страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат?
И от това Себе се разлива гласът противоположен на предишния. По-рано Инспирацията беше тази: чрез това, че ти се съедини с благославящи сили надолу и аз ще те направя пазач на другото същество. А сега от това същество, което човек познава като самия себе си, се изтръгват думите: аз не искам да бъда пазител на моя брат. Първото решение да убие другия, след това протестът против гласа, който беше вдъхновяващ: понеже ти искаш да съединиш твоята студенина с топлината на другото същество, аз те поставям пазител на това същество. . .
към текста >>
По-рано Инспирацията беше тази: чрез това, че ти се съ
един
и с благославящи сили надолу и аз ще те направя пазач на другото същество.
Той знае, че това решение не идва от самото Себе, не идва напълно от Себе-то; защото Себе-то се намира там горе. Това е едно друго същество, което говори там долу от него. Но това друго същество дава решението да убие другия. И сега човек отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като един страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат? И от това Себе се разлива гласът противоположен на предишния.
По-рано Инспирацията беше тази: чрез това, че ти се съедини с благославящи сили надолу и аз ще те направя пазач на другото същество.
А сега от това същество, което човек познава като самия себе си, се изтръгват думите: аз не искам да бъда пазител на моя брат. Първото решение да убие другия, след това протестът против гласа, който беше вдъхновяващ: понеже ти искаш да съединиш твоята студенина с топлината на другото същество, аз те поставям пазител на това същество. . . Протестът: аз не искам да бъда този пазител.
към текста >>
Първото решение да убие другия, след това протестът против гласа, който беше вдъхновяващ: понеже ти искаш да съ
един
иш твоята студенина с топлината на другото същество, аз те поставям пазител на това същество.
Но това друго същество дава решението да убие другия. И сега човек отново чува гласа, който преди това беше влял в него Инспирацията, но сега той е като един страшен отмъстителен глас: къде е твоят брат? И от това Себе се разлива гласът противоположен на предишния. По-рано Инспирацията беше тази: чрез това, че ти се съедини с благославящи сили надолу и аз ще те направя пазач на другото същество. А сега от това същество, което човек познава като самия себе си, се изтръгват думите: аз не искам да бъда пазител на моя брат.
Първото решение да убие другия, след това протестът против гласа, който беше вдъхновяващ: понеже ти искаш да съединиш твоята студенина с топлината на другото същество, аз те поставям пазител на това същество.
. . Протестът: аз не искам да бъда този пазител.
към текста >>
Помислете само, какво е казано с това просто изречение: чрез това, че добрите напредващи божествено-духовни същества дадоха на човека физическото и етерното тяло така, че той не може да вижда ретроспективно, чрез това върху желанието за война на всички против всички е разлято същевременно
един
вид заглушаване.
Тази възможност е дадена за нашата епоха. Всичко, което е било горе, което е съществувало преди рая, бе затъмнено, когато с други думи хората бяха изпъдени от рая. И това можа да стане само благодарение на факта, че физическото тяло и етерното тяло на човека бяха проникнати сега с такива сили, че човекът не извършва това, което се получава като огледален образ, като отражение. Защото без никакво съмнение човекът би извършил това, ако той би чувствувал всичко, което се намира в астралното тяло. Физическото тяло и етерното тяло заглушават човека до степен, че желанието в него да убие другия не става факт.
Помислете само, какво е казано с това просто изречение: чрез това, че добрите напредващи божествено-духовни същества дадоха на човека физическото и етерното тяло така, че той не може да вижда ретроспективно, чрез това върху желанието за война на всички против всички е разлято същевременно един вид заглушаване.
Това желание не се раздвижва в душата, защото физическото тяло и етерното тяло са били подготвени така, че това желание да бъде заглушено.
към текста >>
Това ще рече: да се отворим за топлия интерес, който се разлива от другото същество и да искаме да се съ
един
им с благославящите сили, които излизат от това друго същество.
Макар и пътищата, по които върви черната магия, да са твърде различни, целта, която те постигат, има нещо от съюзяването с Ариман или с Шива. И ние се научаваме да познаваме астралното тяло и Аза в тяхната действителна форма само благодарение на това, че знаем: ние можем да се осмелим да ги познаем само тогава, когато утвърждаваме (казваме "да") необходимостта те да бъдат развити и направени достойни, да бъдат това, което трябва да бъдат. Най-вътрешната природа на астралното тяло е егоизъм; обаче идеалът трябва да бъде той да смее да бъде егоист, защото интересите на света стават негови собствени интереси. Идеалът трябва да бъде (относно Аза), да можем, да смее да се потапяме в другите същества, защото е налице волята, да не търсим в другите същества с нашите интереси и самите себе си, а да считаме другите същества по-ценни от самите нас. Самовъзпитанието трябва да стигне до там, да чувствуваме този горен образ в цялото негово окултно морално значение; този образ; това, което сме ние самите, да го преобразим постепенно така, че собствените афекти, собствените инстинкти, желания и страсти да не могат вече да ни сгряват, а с вживяването в астралното тяло да се вживеем в ледената самотност и с това да се отворим за топлината.
Това ще рече: да се отворим за топлия интерес, който се разлива от другото същество и да искаме да се съединим с благославящите сили, които излизат от това друго същество.
към текста >>
21.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Познавах някога
един
сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Познавах някога един сега отдавна починал поет; този човек ми каза веднъж във втората половина на 80-те години на 19-то столетие, че изпитва страх пред бъдещето на човечеството, че изразът на неговия страх беше може би малко парадоксален, обаче този страх и с посоката, която искаше да покаже със своя парадоксален израз, той изпитваше сериозна горчивина беше някакси песимистично настроен, защото изпитваше този страх.
Този човек каза именно, че му се струва, като че развитието на човечеството към бъдещето става в такава посока, в която човекът ще развие предимно все повече и повече своята глава и всичко останало при човека ще се атрофира по отношение на главата.
към текста >>
Ние имаме тази тенденция в
един
още приличен смисъл при прословутата книга "Екзотеричен Будизъм" от Синет.
Ние имаме тази тенденция в един още приличен смисъл при прословутата книга "Екзотеричен Будизъм" от Синет.
На основата на тази книга стоят няколко действителни окултни факти, те се намират в средната част на книгата, отнасят се за средното развитие на Земята. По-нататък обаче върху това е изграден един схематизъм от цикли и раси и това се върти и търкаля само около себе си по един все повече или по-малко същ начин. Това са изводи, теории, които са направени от малкото действителни, отговарящи на фактите данни, които също се намират в тази книга. Така беше също и при моя поет. Той имаше на заден план един вид несъзнателна инстинктивна имагинация, която му казваше нещо, което е вярно, бихме могли да кажем, е отчасти вярно, едно зрънце вярно, и от това той направи един център, т.е.
към текста >>
По-нататък обаче върху това е изграден
един
схематизъм от цикли и раси и това се върти и търкаля само около себе си по
един
все повече или по-малко същ начин.
Ние имаме тази тенденция в един още приличен смисъл при прословутата книга "Екзотеричен Будизъм" от Синет. На основата на тази книга стоят няколко действителни окултни факти, те се намират в средната част на книгата, отнасят се за средното развитие на Земята.
По-нататък обаче върху това е изграден един схематизъм от цикли и раси и това се върти и търкаля само около себе си по един все повече или по-малко същ начин.
Това са изводи, теории, които са направени от малкото действителни, отговарящи на фактите данни, които също се намират в тази книга. Така беше също и при моя поет. Той имаше на заден план един вид несъзнателна инстинктивна имагинация, която му казваше нещо, което е вярно, бихме могли да кажем, е отчасти вярно, едно зрънце вярно, и от това той направи един център, т.е. преувеличи го до безкрайност. Такива неща се случват често пъти в света.
към текста >>
Той имаше на заден план
един
вид несъзнателна инстинктивна имагинация, която му казваше нещо, което е вярно, бихме могли да кажем, е отчасти вярно, едно зрънце вярно, и от това той направи
един
център, т.е.
Ние имаме тази тенденция в един още приличен смисъл при прословутата книга "Екзотеричен Будизъм" от Синет. На основата на тази книга стоят няколко действителни окултни факти, те се намират в средната част на книгата, отнасят се за средното развитие на Земята. По-нататък обаче върху това е изграден един схематизъм от цикли и раси и това се върти и търкаля само около себе си по един все повече или по-малко същ начин. Това са изводи, теории, които са направени от малкото действителни, отговарящи на фактите данни, които също се намират в тази книга. Така беше също и при моя поет.
Той имаше на заден план един вид несъзнателна инстинктивна имагинация, която му казваше нещо, което е вярно, бихме могли да кажем, е отчасти вярно, едно зрънце вярно, и от това той направи един център, т.е.
преувеличи го до безкрайност. Такива неща се случват често пъти в света. Но коя е истината с този въпрос?
към текста >>
Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в
един
много, много тесен размер.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения. Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм. Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо.
Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер.
В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие. От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения. От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед. И през Лемурийската епоха човекът е изглеждал напълно различно от това което той е днес.
към текста >>
В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в
един
вид формиращо развитие.
Истината е тази, че фактически за нашата настояща епоха, за нашия сегашен земен цикъл човекът е обхванат по отношение на своята глава в определена еволюция, че цялата формация на главата, цялото развитие на главата ще претърпи в бъдеще изменения. Ако насочим поглед към едно много далечно бъдеще на Земята, трябва действително да си представим, че формата на човешкото чело, формата на човешки нос, формата на човешката брада ще претърпят съществени изменения, че по определен начин ще спадне всичко останало, което човек носи на себе си като земен организъм. Но разбира се от само себе си отношението на развиващата се по-нататък глава към останалото тяло през време на Земната епоха никога не ще бъде това на едно търкалящо се кълбо. Следователно това трябва да се приеме като отговарящо на истината само в един много, много тесен размер.
В замяна на това през време на по-стари епохи на развитието на Земята, преди средата на Атлантската епоха, изменяем беше останалият организъм на човека, беше обхванат следователно в един вид формиращо развитие.
От средата на Атлантската епоха насам организмът на човека вън от главата се е изменил относително малко относително малко -, напротив преди Атлантската епоха човекът е минал по отношение на останалия организъм през големи изменения. От това ще можете да направите извода, който сега обаче е правилен, защото той не е нищо друго освен изразено в думи наблюдение -, че колкото по-далече отиваме в миналото в Атлантската, в Лемурската епоха, човекът е изглеждал съществено различно от днес, даже и за неговия собствен поглед. И през Лемурийската епоха човекът е изглеждал напълно различно от това което той е днес.
към текста >>
Човекът
един
вид се разрежда, разделя се; настоящето човешко тяло се явява разширено по начин, както това бе описано; обаче в онова време, когато действително беше времето, в което човек може да отиде чрез ясновидството, когато има пред себе си имагинацията на рая, в това време настъпи
един
скок напред,
един
мощен скок напред.
Онзи изглед, който човекът е имал за самия себе си през последната Лемурийска епоха, се предлага сега по определен начин на човека, когато той постепенно се приближава до онова ясновидско впечатление, което води до това, което вече охарактеризирахме: той води до имагинацията на рая. Аз Ви казах наистина нещо, което е правилно -, че на тази имагинация на рая отговаря едно съвършено изображение на човешкото същество, на физическото човешко тяло, така да се каже като самия рай.
Човекът един вид се разрежда, разделя се; настоящето човешко тяло се явява разширено по начин, както това бе описано; обаче в онова време, когато действително беше времето, в което човек може да отиде чрез ясновидството, когато има пред себе си имагинацията на рая, в това време настъпи един скок напред, един мощен скок напред.
И чрез този скок, който също може да бъде наблюдаван чрез ясновидската способност, се сви относително бързо това, което бихме могли да наречем разширението на човешкото същество и се превърна в това, което беше след това изходната точка на човека за следващото развитие. Въпреки това непосредственото след времето, на което отговаря имагинацията на рая, човекът беше в неговата форма твърде различен от това, което днес е станало от този човек.
към текста >>
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в
един
по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред.
Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло. От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>
От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага
един
ствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
Когато от най-дълбокия сън сънят има разбира се различни степени когато от най-дълбокия сън човек премине в един по-малко дълбок сън стане ясновиждащ, тогава се получава това, което в развитието на Земята е станало така да се каже действителност по-късно: състоянието, което показва, как е изглеждал човекът в древната Лемурийска епоха, след като беше направил големия скок напред. Следователно можем да кажем: съществува една възможност да виждаме това в минало време на земята, чрез това, че човек се отделя със своето себе и своето астрално тяло от физическото и етерното тяло и насочва поглед обратно върху тези тела. Тъй като бихме могли да кажем някому идва на помощ природното устройство, понеже през нощта човекът се намира вън от своето физическо и етерно тяло, той може така да се каже да използува това природно устройство и може да устрои упражнението така, че да се събуди от сън обаче да не се върне в своето физическо и своето етерно тяло, да се събуди като в едно друго съзнание и да насочи тогава поглед върху физическото тяло.
От това можете да разберете, че това виждане, за което сега току-що говорих, предлага единствената действителна възможност да познаем, как е бил устроен човекът в прадалечното минало.
към текста >>
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до
един
действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло.
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло.
Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми. Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие. Даже и самите изрази, които ние употребихме Телец, Лъв и т. н. са употребени само сравнително. Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното дърво на човека с маймуноподобни същества.
към текста >>
Неговата форма е по-скоро подобна на
един
жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес.
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес.
Така ние трябва да се запознаем с представата, че Азът и астралното тяло, когато те се намират вън от човешкото същество, едва ли виждат главата. Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека. Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм. Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е.
към текста >>
Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има
един
мощен организъм.
Неговата форма е по-скоро подобна на един жив сънищен образ отколкото на формата от плът и кръв, като каквато се явява човекът днес. Така ние трябва да се запознаем с представата, че Азът и астралното тяло, когато те се намират вън от човешкото същество, едва ли виждат главата. Тя става подобна на сянка, не изчезва, обаче става напълно подобна на сянка. Напротив по-ясен става останалия организъм на човека.
Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм.
Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е. неговото физическо тяло и неговото етерно тяло му изглеждат така за неговото Себе и неговото астрално тяло, че напомня напълно за формата на кентавъра! Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв. Аз засегнах вече веднъж тези неща в един цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни. Аз бих могъл също така да представя един друг изглед и Вие ще видите, че той отговаря само на една друга гледна точка на развитието и тогава ще стигнем до формата на сфинкса.
към текста >>
Аз засегнах вече веднъж тези неща в
един
цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни.
Напротив по-ясен става останалия организъм на човека. Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм. Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е. неговото физическо тяло и неговото етерно тяло му изглеждат така за неговото Себе и неговото астрално тяло, че напомня напълно за формата на кентавъра! Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв.
Аз засегнах вече веднъж тези неща в един цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни.
Аз бих могъл също така да представя един друг изглед и Вие ще видите, че той отговаря само на една друга гледна точка на развитието и тогава ще стигнем до формата на сфинкса.
към текста >>
Аз бих могъл също така да представя
един
друг изглед и Вие ще видите, че той отговаря само на една друга гледна точка на развитието и тогава ще стигнем до формата на сфинкса.
Той става също подобен на сянка, но става така, че човекът не изглежда наистина на себе си да е от плът и кръв, но има ясно впечатление, че има един мощен организъм. Ще Ви се види парадоксално, обаче това отговаря на истината: когато човек вижда себе си с ясновидското съзнание през време на съня, той изглежда на себе си в определени моменти така, т.е. неговото физическо тяло и неговото етерно тяло му изглеждат така за неговото Себе и неговото астрално тяло, че напомня напълно за формата на кентавъра! Само че онова, което при кентавъра се явява като човешко продължение нагоре, което показва човешкото лице, е изцяло подобно на сянка; напротив това, което не съвпада с някаква днешна животинска форма, което обаче напомня в известно отношение за животинските форми, то добива мощ и човек си казва: за духовния поглед това е по-силно, по-гъсто даже от днешната форма от плът и кръв. Аз засегнах вече веднъж тези неща в един цикъл от сказки; обаче естествено вие трябва да се запознаете с това, че всички тези имагинации освен имагинацията на рая са течни и те могат да бъдат описани от различни страни.
Аз бих могъл също така да представя един друг изглед и Вие ще видите, че той отговаря само на една друга гледна точка на развитието и тогава ще стигнем до формата на сфинкса.
към текста >>
Ние добиваме едно определено впечатление, така че след това знаем: това, което всъщност през деня те тласка към твоите чисто лични интереси и, което внася в душата ти чисто лични интереси, то иде от това, което ти виждаш през нощта
един
вид като животинско продължение.
Следователно през нощта ние ставаме една твърде своеобразна форма. Но сега ни става ясно и нещо друго. Когато обгърнем с ясновиждащия поглед това продължение надолу напомнящо за едно животинско същество /при кентавъра Бележка на преводача/, тогава ние се запознаваме с нещо, за което добиваме едно напълно определено впечатление. И аз още вчера казах: тези впечатления, тези вътрешни изживявания са всъщност най-важното. Образите са важни, обаче вътрешните изживявания са още по-важното.
Ние добиваме едно определено впечатление, така че след това знаем: това, което всъщност през деня те тласка към твоите чисто лични интереси и, което внася в душата ти чисто лични интереси, то иде от това, което ти виждаш през нощта един вид като животинско продължение.
към текста >>
Но съществува
един
еквивалент, една равностойност.
Но съществува един еквивалент, една равностойност.
Човек не може да вижда именно Луцифера през нощта, ако не може да вижда през деня неговия другар, Ариман. И така за човека, който е стигнал така далече в развитието на своето Себе и на своето астрално тяло, дневното, което произвежда виждането на нещата през време на будното състояние, става различно от това, което то е за наивния човек. Човек се научава да познава, че той застава по друг начин пред нещата отколкото е заставал пред тях по-рано преди развитието на своето Себе и на своето астрално тяло. Човекът се научава първо да вижда определени впечатления като действия на ариманическите същества, които иначе приема в абстрактен смисъл. Така той се научава да познава, че желанието, не онова, което идва от вътре това последното е луциферическо -, но това, което идва от вън, това, което събужда желанието на човека от вън, което следователно ни привлича в нещата и съществата около нас, така че ние следваме това привличане от личните интереси, следователно всичко това, което ни съблазнява към удоволствието отвън: човек се научава да познава това като ариманическо впечатление.
към текста >>
Обаче 16-то столетие можа да обърне вниманието в образа на придружащия Фауста Мефистофел, който не е нищо друго, освен Ариман, че всъщност Ариман ще стане по съзнателен начин все по-опасен и по-опасен за бъдещето развитие на човечеството, че така да се каже Ариман ще стане все повече и повече
един
вид съблазнител,
един
вид изкусител на човешкия род.
След това, понеже именно в първото време интелектуалното развитие се опълчи с всичката сила против възприятието на духовното, тогава настъпи едно затъмнение.
Обаче 16-то столетие можа да обърне вниманието в образа на придружащия Фауста Мефистофел, който не е нищо друго, освен Ариман, че всъщност Ариман ще стане по съзнателен начин все по-опасен и по-опасен за бъдещето развитие на човечеството, че така да се каже Ариман ще стане все повече и повече един вид съблазнител, един вид изкусител на човешкия род.
към текста >>
В първото време това се показа само чрез факта, че хората все още имаха
един
спомен за старите духовни форми.
В първото време това се показа само чрез факта, че хората все още имаха един спомен за старите духовни форми.
Сега това бе забравено от общото човечество, обаче в бъдеще на човека ще се наложи вече познанието, че през целия негов буден живот той е придружен от Ариман – Мефистофел. На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че човекът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като един сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер.
към текста >>
На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че човекът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като
един
сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер.
В първото време това се показа само чрез факта, че хората все още имаха един спомен за старите духовни форми. Сега това бе забравено от общото човечество, обаче в бъдеще на човека ще се наложи вече познанието, че през целия негов буден живот той е придружен от Ариман – Мефистофел.
На това отговаря обаче естествено насрещния образ, а този образ е, че човекът отива към едно бъдеще, при което на всяко събуждане пред съзнанието му бързо ще преминава като един сън и след това той ще получи едно все по-ясно и по-ясно впечатление, че неговия нощен другар е бил Луцифер.
към текста >>
В бъдеще ще бъде обратно: ариманическото влияние ще бъде първо силно и след това към него ще се присъ
един
и луциферическото влияние.
От това Вие виждате, че чрез окултното развитие на своето Себе и на своето астрално тяло човекът може да предчувствува нещо от това, което ще настъпи в бъдещето на човечеството, ще може да предчувствува нещо от обществото, от дружеството на Луцифер и на Ариман. Чрез определена закономерност в развитие то през време на Лемурийската епоха при човек дойде първо Луцифер, след това по-късно, като последствие на луциферическото влияние, дойде влиянието на Ариман.
В бъдеще ще бъде обратно: ариманическото влияние ще бъде първо силно и след това към него ще се присъедини луциферическото влияние.
към текста >>
И така ние виждаме, как чрез
един
вид равновесие, чрез
един
вид подържане равновесието на импулсите, се произвежда напредващото развитие на човека.
И така ние виждаме, как чрез един вид равновесие, чрез един вид подържане равновесието на импулсите, се произвежда напредващото развитие на човека.
Онова, което е описано в разказа за изкушението в Евангелията, как Христос стои срещу Луцифер и Ариман, в едното Евангелие така, в другото по друг начин аз описах веднъж това -, е свидетелство за това, че чрез Христовия Импулс, чрез Импулса на Тайната на Голгота човекът може да намери правилното бъдещо развитие. Присъщо е на едно действително развитие на Себе-то и на астралното тяло човекът да може да получи в това изменено Себе и в това изменено астрално тяло впечатленията относно това, как стои работата с Ариман, как стои работата с Луцифер и как стои работата с Христос в развитието на човечеството. И едно правилно развитие на Себе-то и на астралното тяло води до едно такова познание на трите обуславящи развитието на човека Импулса.
към текста >>
Тогава може да се случи понякога, щото
един
ясновидец, който е още нацяло изпълнен от личните въжделения и интереси, да стори нещо като следното: аз получих едно писмо, в което някой ми пишеше, че трябва да ми съобщи нещо, което аз трябва да зная, а именно, че той е преродения Христос в едно физическо тяло, че неговият адрес е Лондон в и т.н., че Мария се е преродила в едно физическо тяло, че нейният адрес е този на неговата племенница.
Обаче едно правилно развитие включва една насочване на егоистичността на астралното тяло към всеобщите интереси на човечеството и на света. И като отрова действува, когато в онези области на неговото ясновидско наблюдение, където той би трябвало да наблюдава само пропит от всеобщите интереси на човечеството и на света, човек внася лични интереси и лични въжделения. Тогава ясновидското наблюдение не се получава истина, а се явяват имагинации, които са лъжливи, неправилни, които са само отражения на личните интереси и на личните въжделения.
Тогава може да се случи понякога, щото един ясновидец, който е още нацяло изпълнен от личните въжделения и интереси, да стори нещо като следното: аз получих едно писмо, в което някой ми пишеше, че трябва да ми съобщи нещо, което аз трябва да зная, а именно, че той е преродения Христос в едно физическо тяло, че неговият адрес е Лондон в и т.н., че Мария се е преродила в едно физическо тяло, че нейният адрес е този на неговата племенница.
. . улицата тази и тази. Че апостол Павел се е преродил; това бил неговият шурей, чийто адрес също беше посочен в писмото. И по този начин цялото общество, което е описано в Евангелия та, се е преродило в онова родство и в споменатото писмо бяха дадени отделните адреси. Бих могъл да покажа всекиму това писмо.
към текста >>
То е
един
документ, колкото и смешно да изглежда, за пренасянето на личните интереси в онези висини, където трябва да царува интересите на човечеството и на света.
. . улицата тази и тази. Че апостол Павел се е преродил; това бил неговият шурей, чийто адрес също беше посочен в писмото. И по този начин цялото общество, което е описано в Евангелия та, се е преродило в онова родство и в споменатото писмо бяха дадени отделните адреси. Бих могъл да покажа всекиму това писмо.
То е един документ, колкото и смешно да изглежда, за пренасянето на личните интереси в онези висини, където трябва да царува интересите на човечеството и на света.
към текста >>
Следователно те вредят в
един
съвършено друг размер, отколкото чисто интелектуалните глупости.
Но да предположим, че в ясновидското гледане се стига по описания начин до невярна имагинации. Тогава тези неверни имагинации действуват по определен начин психически заразяващо, те заразяват така, че заличават именно здравия човешки разсъдък и интелектуалност, правят ги да угаснат.
Следователно те вредят в един съвършено друг размер, отколкото чисто интелектуалните глупости.
Ето защо, когато човек се опита да проникне с формите на здравия човешки разсъдък всичко това, което се добива в полето на Окултизма, той постъпва правилно. Когато човек предава направо имагинацията и не се старае да я оправдае по този начин, както именно ние се стараем в този цикъл от сказки, и предава само такива имагинации, които са неверни, като чисти имагинации тогава той измамва именно онова в другия, което би трябвало да се разбунтува за отхвърлянето на такива имагинации.
към текста >>
22.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
И тук, характеризирайки нещата накратко, можем да кажем: това, което човек възприема вътрешно като
един
вид добиване на по-голяма подвижности на една по-голяма независимост от отделните части на физическото тяло, то се показва за ясновидския поглед, който следователно не изживява вътрешно промяната с физическото тяло, а гледа на тази промяна отвън, то се показва чрез това, че физическото тяло на
един
човек, който е обхванат в окултното развитие, някак си се разделя, разцепва се; и чрез това, че то се разцепва, ясновидският поглед го чувствува като разделящо се, като разпадащо се.
Видяхме, че чрез сериозното водене на езотеричното или окултно развитие с 4-те главни членове на човешкото същество стават промени, и можехме да отбележим, че в нашето описание главната стойност бе поставена върху вътрешната промяна на тези членове на човешката природа, върху онези промяна, която бива изживявана във вътрешността. Трябва добре да различаваме тази изживяна във вътрешността промяна от онова описание, което може да бъде дадено за погледа на ясновидеца навън. Това е естествено нещо друго. При същинското езотерично развитие е първо важно, че човек знае, какво става вътре в него и какво стои пред него, когато той минава през едно окултно развитие. Интересно, макар и не толкова важна, е промяната, каквато тя става видима за ясновидското наблюдение.
И тук, характеризирайки нещата накратко, можем да кажем: това, което човек възприема вътрешно като един вид добиване на по-голяма подвижности на една по-голяма независимост от отделните части на физическото тяло, то се показва за ясновидския поглед, който следователно не изживява вътрешно промяната с физическото тяло, а гледа на тази промяна отвън, то се показва чрез това, че физическото тяло на един човек, който е обхванат в окултното развитие, някак си се разделя, разцепва се; и чрез това, че то се разцепва, ясновидският поглед го чувствува като разделящо се, като разпадащо се.
За ясновидския поглед физическото тяло фактически израства при една личност, която напредва все повече и повече в окултното развитие. И можем да кажем: когато имаме работа с някого, който е обхванат в едно действително окултно развитие, ние го виждаме така, че, когато го срещаме в определено време, онова, което ясновидският поглед вижда като физическо тяло, има определена големина; когато го срещнем отново след години, това физическо тяло е израснало, станало е значително по-голямо. Съществува следователно един такъв растеж на физическото тяло над обикновената физическа големи на. Но това е свързано с факта, че това физическо тяло е станало повече сянкоподобно. Обаче тогава забелязваме: когато съответният човек се е развил, той ни показва едно все повече увеличено физическо тяло; но тогава то е съставено от отделни части, тези отделни части ни се представят в онова, което в окултния живот се нарича имагинация.
към текста >>
Съществува следователно
един
такъв растеж на физическото тяло над обикновената физическа големи на.
При същинското езотерично развитие е първо важно, че човек знае, какво става вътре в него и какво стои пред него, когато той минава през едно окултно развитие. Интересно, макар и не толкова важна, е промяната, каквато тя става видима за ясновидското наблюдение. И тук, характеризирайки нещата накратко, можем да кажем: това, което човек възприема вътрешно като един вид добиване на по-голяма подвижности на една по-голяма независимост от отделните части на физическото тяло, то се показва за ясновидския поглед, който следователно не изживява вътрешно промяната с физическото тяло, а гледа на тази промяна отвън, то се показва чрез това, че физическото тяло на един човек, който е обхванат в окултното развитие, някак си се разделя, разцепва се; и чрез това, че то се разцепва, ясновидският поглед го чувствува като разделящо се, като разпадащо се. За ясновидския поглед физическото тяло фактически израства при една личност, която напредва все повече и повече в окултното развитие. И можем да кажем: когато имаме работа с някого, който е обхванат в едно действително окултно развитие, ние го виждаме така, че, когато го срещаме в определено време, онова, което ясновидският поглед вижда като физическо тяло, има определена големина; когато го срещнем отново след години, това физическо тяло е израснало, станало е значително по-голямо.
Съществува следователно един такъв растеж на физическото тяло над обикновената физическа големи на.
Но това е свързано с факта, че това физическо тяло е станало повече сянкоподобно. Обаче тогава забелязваме: когато съответният човек се е развил, той ни показва едно все повече увеличено физическо тяло; но тогава то е съставено от отделни части, тези отделни части ни се представят в онова, което в окултния живот се нарича имагинация.
към текста >>
Физическото тяло на една обхваната в окултното развитие личност ни се показва все повече като
един
сбор от имагинации, от вътрешно живи и подвижни образи.
Физическото тяло на една обхваната в окултното развитие личност ни се показва все повече като един сбор от имагинации, от вътрешно живи и подвижни образи.
И тези образи са или стават по-скоро все по-интересни, защото тези образи не са какви да е. Когато съответния човек се намира в началото на окултното развитие, те са отначало не особено важни; те са най-малко важни когато ясновидският поглед наблюдава неразвития още окултно човек.
към текста >>
Така на нас окултното развитие ни се представя също така, че обхванатата в едно окултно развитие личност се превръща от
един
само физически микрокосмос в
един
духовен микрокосмос.
Когато имаме всичките 12 заедно, ние имаме впечатлението, че някой непознат художник е създал миниатюрни образи от Макрокосмоса 12 на брой и е съставил от тях човешкото физическо тяло. Когато личността е обхваната в окултното развитие, тогава този образ става все по-голям и по-голям, но също и вътрешно по-приятен и по-приятен, става светещ отвътре. Това иде от там: при една личност, която не е обхваната в окултно развитие, макрокосмосът е изобразен в него само в неговия физически аспект; обаче при една личност, която минава през едно окултно развитие, в образите се показват все повече и повече също духовното съдържание, показват се образите на духовните същества на макрокосмоса.
Така на нас окултното развитие ни се представя също така, че обхванатата в едно окултно развитие личност се превръща от един само физически микрокосмос в един духовен микрокосмос.
А това значи, че тя показва в себе си не само образите на планетите и на слънцата, а и тези на Съществата на духовните йерархии, на висшите йерархии.
към текста >>
Докато физическото тяло на човека е като
един
сбор от картини, нарисувани от
един
художник, етерното се оказва като
един
вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси.
ЕТЕРНОТО ЧОВЕШКО ТЯЛО показва при едно не намиращо се в окултно развитие лице хода на развитието на света, това, което се редува във времето. То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури на Земята или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие. Следователно, етерното тяло е всъщност разказвачът. То разказва хода на развитието на света.
Докато физическото тяло на човека е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси.
И колкото повече един човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите. Един човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека. Колкото повече една личност напредва в окултното развитие, толкова повече е възможно в нейното етерно тяло да бъдат видени култури на човечеството, отделни въплъщения на едни или други индивидуалност, даже да се издигнем до космическото развитие и до участието на Духовете на висшите йерархии в космическото развитие.
към текста >>
И колкото повече
един
човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите.
ЕТЕРНОТО ЧОВЕШКО ТЯЛО показва при едно не намиращо се в окултно развитие лице хода на развитието на света, това, което се редува във времето. То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури на Земята или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие. Следователно, етерното тяло е всъщност разказвачът. То разказва хода на развитието на света. Докато физическото тяло на човека е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси.
И колкото повече един човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите.
Един човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека. Колкото повече една личност напредва в окултното развитие, толкова повече е възможно в нейното етерно тяло да бъдат видени култури на човечеството, отделни въплъщения на едни или други индивидуалност, даже да се издигнем до космическото развитие и до участието на Духовете на висшите йерархии в космическото развитие.
към текста >>
Един
човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека.
То показва, как планети и слънца или също отделни човешки култури на Земята или също отделни човеци се изменят чрез техните въплъщения, как изглеждат в редуващото се развитие. Следователно, етерното тяло е всъщност разказвачът. То разказва хода на развитието на света. Докато физическото тяло на човека е като един сбор от картини, нарисувани от един художник, етерното се оказва като един вид разказвач, който разказва историята на света в своите собствени вътрешни процеси. И колкото повече един човек е обхванат в едно окултно развитие, толкова по-далече нагоре се простират разказите.
Един човек, който е относително малко обхванат в окултно развитие, показва за ясновидския поглед в своето етерно тяло може би няколко поколения, които са го предхождали във физическото наследство, защото това развитие се показва още също в етерното тяло на човека.
Колкото повече една личност напредва в окултното развитие, толкова повече е възможно в нейното етерно тяло да бъдат видени култури на човечеството, отделни въплъщения на едни или други индивидуалност, даже да се издигнем до космическото развитие и до участието на Духовете на висшите йерархии в космическото развитие.
към текста >>
То става все повече и повече
един
израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания.
То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на
един
човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
АСТРАЛНОТО ТЯЛО на човека може да бъде видяно за обикновеното наблюдение така да се каже само чрез неговия сянков образ, чрез мисловни, волеви, чувствени изживявания. То става все повече и повече един израз на онова, което представлява стойността на човека по отношение на неговото същество в Космоса.
Моля Ви да приемете това описание, това изложение като твърде особено важно Астралното тяло на един човек обхванат в едно окултно развитие става все повече и повече израз за стойността на човека в Космоса.
към текста >>
Ние описахме, как стигаме до това, че в неговата първична същина астралното тяло е
един
вид егоист, как обаче окултното развитие трябва да победи този егоизъм чрез това, че интересите на личността стават интереси на света.
Ние описахме, как стигаме до това, че в неговата първична същина астралното тяло е един вид егоист, как обаче окултното развитие трябва да победи този егоизъм чрез това, че интересите на личността стават интереси на света.
Ако наблюдаваме астралното тяло на една личност обхваната във високо развитие, тогава ще видим в това астрално тяло, според това, дали то се оказва тъмно или мрачно или се показва вътрешно ясно блестящо, дали то се проявява в пронизително крещящи тонове или в хармонични мелодични звуци. От това ще видим, дали съответният човек е насочил своето развитие така, че е останал свързан със своите лични интереси на света в свои лични интереси
към текста >>
Така ние можем да изкажем парадоксалните думи: що значи, човек да се научи да познава
един
от Елохимите,
един
от Духовете на Формата?
И това, което тласка душевно човека към сън, то е напълно същият импулс, който при висшето развитие на съзнанието не води в несъзнателния свят на съня, а в съзнанието на Ангелите или на Духовете на Формата или на по-висшите йерархии.
Така ние можем да изкажем парадоксалните думи: що значи, човек да се научи да познава един от Елохимите, един от Духовете на Формата?
Това значи, той да се е развил така далече, че да бъде в състояние да премине със своя сън в съзнанието на Елохима и да се събуди в Елохима със съзнанието на този Дух на висшите йерархии. Това значи познаване на едно по-висше Същество: благодарение на по-висшите сили развити в него да отдаде своето съзнание, както го отдава в съня, но да го отдаде благодарение на по-висшите сили развити в него така, че това съзнание да се събуди и да му просветне като съзнание на това по-висше същество.
към текста >>
Така при
един
човек обхванат в окултното развитие и Себе-то предлагат фактически образа на едно слънце това е астралното тяло -, заобиколено от неговите планети това е
един
брой от размноженията на Себе-то, които са изпращани в други същества, за да може човек чрез това, което се отразява към него чрез него чрез неговото размножено Себе от тези други същества, да познае същността на тези други същества.
Така, при едно правилно окултно развитие астралното тяло става като едно слънце, което излъчва своите мирови интереси. Обаче когато едно Себе добива едно високо развитие, то става като планетите, които са въртят около това слънце на астралното тяло и които в тяхното въртене през света срещат други същества и като срещат други същества, донасят от тези други същества известия за познаващото същество на човека.
Така при един човек обхванат в окултното развитие и Себе-то предлагат фактически образа на едно слънце това е астралното тяло -, заобиколено от неговите планети това е един брой от размноженията на Себе-то, които са изпращани в други същества, за да може човек чрез това, което се отразява към него чрез него чрез неговото размножено Себе от тези други същества, да познае същността на тези други същества.
към текста >>
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече
един
направен вече намек.
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече един направен вече намек.
Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н. един свят, който по-рано е бил празен за него. Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около човека?
към текста >>
един
свят, който по-рано е бил празен за него.
Необходимо е да опишем още нещо важно, което трябва да разшири повече един направен вече намек. Следователно, когато човек развива своето астрално тяло и своето Себе, той стига, както виждате, до там, да вижда изпълнен със Същества на висшите йерархии -Ангели, Архангели, Архаи и т. н.
един свят, който по-рано е бил празен за него.
Сега Вие можете да зададете въпроса: изменят ли се също и природните царства около човека?
към текста >>
Вярно е, че сборът на трите ъгъла на
един
триъгълник е равен на 180 градуса и е безразлично, какво становище заема човекът към това Вярно е, че йерархиите се делят на три пъти по три нагоре от човека и е безразлично, какво становище заема човекът относно това.
В нашето време този Аз е подчертаван вече в областта на мисленето. Ние не можем да чуем нещо по-често, освен: това е моето становище, аз мисля това или онова. Като че важното е това, което този или онзи човек мисли като че важното не е повече това, що е истината. . .
Вярно е, че сборът на трите ъгъла на един триъгълник е равен на 180 градуса и е безразлично, какво становище заема човекът към това Вярно е, че йерархиите се делят на три пъти по три нагоре от човека и е безразлично, какво становище заема човекът относно това.
Следователно това, което е подчертаване на Аза, отстъпва назад; В замяна на това Съзнателната душа, която по-рано служеше предимно за културата на Аза, се изпълва постепенно с това, което наричаме имагинация.
към текста >>
Какво представлява следователно
един
човек, който е изцяло изпълнен от лични афекти, от лични страсти, който действуват, бихме могли да кажем, под впечатлението на човешките инстинкти?
И сега от схемата, която предава правилно фактите на окултното наблюдение, от резултатите на сказките можете да задържите, как чрез степента на своето развитие, чрез степента на своето морално развитие човекът влияе върху своето окултно развитие.
Какво представлява следователно един човек, който е изцяло изпълнен от лични афекти, от лични страсти, който действуват, бихме могли да кажем, под впечатлението на човешките инстинкти?
Един такъв човек живее още напълно в своята Сетивна душа. Той не смекчава, не обуздава своите инстинкти чрез понятията на ума, а още по-малко чрез развитието на своята Съзнателна душа, на своето съзнание. Ако сега на схемата отбележим в средата моралното развитие с тази черта (малката стрела), той се е развил само до Сетивната душа.
към текста >>
Един
такъв човек живее още напълно в своята Сетивна душа.
И сега от схемата, която предава правилно фактите на окултното наблюдение, от резултатите на сказките можете да задържите, как чрез степента на своето развитие, чрез степента на своето морално развитие човекът влияе върху своето окултно развитие. Какво представлява следователно един човек, който е изцяло изпълнен от лични афекти, от лични страсти, който действуват, бихме могли да кажем, под впечатлението на човешките инстинкти?
Един такъв човек живее още напълно в своята Сетивна душа.
Той не смекчава, не обуздава своите инстинкти чрез понятията на ума, а още по-малко чрез развитието на своята Съзнателна душа, на своето съзнание. Ако сега на схемата отбележим в средата моралното развитие с тази черта (малката стрела), той се е развил само до Сетивната душа.
към текста >>
Следователно може да се яви случаят, щото
един
човек да бъде развит само до Сетивната душа, т.е.
Следователно може да се яви случаят, щото един човек да бъде развит само до Сетивната душа, т.е.
оставя да владеят в него напълно неговите лични желания, инстинкти и т. н. Да предположим, че един такъв човек се издигне чрез окултното развитие. Последствието ще бъде, че той превръща своята Сетивна душа в Интуитивна душа и има определени интуиции. Обаче тези интуиции не се представят като нещо друго, освен като преобразования на неговите собствени лични нагони, желания и инстинкти. Един човек, който е достигнал със своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е.
към текста >>
Да предположим, че
един
такъв човек се издигне чрез окултното развитие.
Следователно може да се яви случаят, щото един човек да бъде развит само до Сетивната душа, т.е. оставя да владеят в него напълно неговите лични желания, инстинкти и т. н.
Да предположим, че един такъв човек се издигне чрез окултното развитие.
Последствието ще бъде, че той превръща своята Сетивна душа в Интуитивна душа и има определени интуиции. Обаче тези интуиции не се представят като нещо друго, освен като преобразования на неговите собствени лични нагони, желания и инстинкти. Един човек, който е достигнал със своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е. който е усвоил чисти понятия, общи понятия, които обгръща в своето сърце по определен начин общи световни интереси, той ще превърне поне своята Чувствуваща душа в Инспиративна душа и може да стигне до определени вдъхновения, инспирации, макар и неговата ясновидска сила да не е напълно чиста.
към текста >>
Един
човек, който е достигнал със своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е.
Следователно може да се яви случаят, щото един човек да бъде развит само до Сетивната душа, т.е. оставя да владеят в него напълно неговите лични желания, инстинкти и т. н. Да предположим, че един такъв човек се издигне чрез окултното развитие. Последствието ще бъде, че той превръща своята Сетивна душа в Интуитивна душа и има определени интуиции. Обаче тези интуиции не се представят като нещо друго, освен като преобразования на неговите собствени лични нагони, желания и инстинкти.
Един човек, който е достигнал със своето морално развитие до Разсъдъчната душа, т.е.
който е усвоил чисти понятия, общи понятия, които обгръща в своето сърце по определен начин общи световни интереси, той ще превърне поне своята Чувствуваща душа в Инспиративна душа и може да стигне до определени вдъхновения, инспирации, макар и неговата ясновидска сила да не е напълно чиста.
към текста >>
Ето защо в нашето вре ме едно съответно действително ясновидство трябва да бъде насочено към това, да постави на човека задачата, да води своето морално развитие по такъв начин, че първо да заличи своите инстинкти, желания от лично естество, от личното същество и да се издигне до становището на общите интереси на света; след това
един
такъв човек трябва да се старае да обхване себе си действително като Аз, но да се обхване като Аз в Съзнателната душа.
Само когато човекът е стигнал със своя Аз действително до Съзнателната душа, тогава той развива първо преобразуването на своята Съзнателна душа в Имагинативна душа, а другото се получава така да се каже като едно самопонятно последствие, понеже той е минал вече през другите стадии.
Ето защо в нашето вре ме едно съответно действително ясновидство трябва да бъде насочено към това, да постави на човека задачата, да води своето морално развитие по такъв начин, че първо да заличи своите инстинкти, желания от лично естество, от личното същество и да се издигне до становището на общите интереси на света; след това един такъв човек трябва да се старае да обхване себе си действително като Аз, но да се обхване като Аз в Съзнателната душа.
Тогава Сетивната душа, Разсъдъчната и Съзнателната душа ще могат да бъдат превърнати без опасност в Интуитивна душа, в Инспиративна душа и в Имагинативна душа.
към текста >>
Бихме могли да кажем: фигурата, която ни представя човешката душа в нейното естествено състояние на физическото поле, би представлявала
един
вид насочена нагоре пирамида (виж двата триъгълника) долу на основата сборът от инстинкти, желания и страсти, горе на върха точката на съзнанието.
Когато разглеждаме обикновеното съзнание на физическото поле, Сетивната душа е най-богатата душа. За щото колко много инстинкти и нагони се крият в една душа, в една човешка душа, когато тя стои още толкова ниско! На какви ли нагони и желания не е способна една такава душа! Малко по-бедна е една човешка душа относно чувственото и умственото съдържание, обаче най-бедна е тя като Съзнателна душа, спарушена до съзнанието на Себе-то, следователно така да се каже до една точка.
Бихме могли да кажем: фигурата, която ни представя човешката душа в нейното естествено състояние на физическото поле, би представлявала един вид насочена нагоре пирамида (виж двата триъгълника) долу на основата сборът от инстинкти, желания и страсти, горе на върха точката на съзнанието.
към текста >>
Обаче тази схема е така да се каже меродавна още в
един
друг смисъл.
Една обратна пирамида представлява развитата душа на истинския ясновидец: една пирамида, която има своята основа горе, а именно всички възможни имагинации, които човек може да си образува и които изразяват там всичко, което може да ни изобрази съдържанието на света, а долу като връх онова, което дава висшето отделно съзнание на човека.
Обаче тази схема е така да се каже меродавна още в един друг смисъл.
Аз вече посочих това в новите издания на моята книга "Теософия", че можем да кажем: Сетивната душа е така да се каже временно преобразеното астрално тяло. Така щото тук можем да поставим заедно физическото тяло, след това етерното тяло, след това астралното тяло. Временно преобразеното астрално тяло е сетивната душа на физическото поле; временно преобразеното етерно тяло е Разсъдъчната или Чувствуващата душа и временно преобразеното физическо тяло е Съзнателната душа. Следователно в настоящия цикъл на развитието на човечеството ние имаме Съзнателната душа локализирана първо във физическото тяло, т.е. така, че тя си служи с физическите инструменти /органи/.
към текста >>
А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате
един
образ на спомена, на паметта.
например като съдържание, си служи с етерното тяло; Съзнателната душа си служи с мозъка на физическото тяло. Когато в този смисъл Сетивната душа бива преобразена в Интуитивна душа, Вие трябва да си представите съобразно с това, че Интуитивната душа има свой инструмент в Астралното тяло на човека. Инспиративната душа е преобразената Разсъдъчна или Чувствуваща душа. Тя има свой инструмент в Етерното тяло на човека. И Имагинативната душа, преобразената Съзнателна душа има свой инструмент във Физическото тяло на човека.
А сега сравнете това, което дадох тук като схема, с това, което изнесох по-рано, тогава ще забележите, че в тази схема имате един образ на спомена, на паметта.
Аз Ви изложих, че за ясновиждащия поглед физическото тяло се превръща в имагинации, които са картини на Макрокосмоса. Вие виждате тук на схемата как Имагинативната душа изпълва физическото тяло. В действителност Имагинативната душа се потопява във физическото тяло, прониква го, така че ясно виждащото съзнание вижда органите на физическото тяло проникнати от все по-висши имагинации, които са отпечатани от вътрешността на тази личност във физическото тяло. В обикновения човек съществуват определен брой имагинации, които са отпечатани в органите на неговото тяло от висшите духовни Същества. При високо развития човек в членовете (частите, органите) на физическото тяло към имагинациите, които се намират там първоначално, се прибавят онези, които той отпечатва от своята собствена вътрешност в членовете на своето тяло.
към текста >>
В тази схема аз не искам да Ви дам нищо друго, освен
един
вид бележка, която обхваща това, което описах в сказките.
В тази схема аз не искам да Ви дам нищо друго, освен един вид бележка, която обхваща това, което описах в сказките.
Обръщам вниманието Ви особено върху това, че от тази схема винаги ще можете да запазите спомена за това, че Сетивната душа, Разсъдъчната или Чувствуващата душа и Съзнателната душа се обръщат, така щото не Съзнателната душа се превръща в Интуитивна душа, а в Имагинативна душа, и не Сетивната душа в Имагинативна душа, а в Интуитивна душа. С това, обични приятели ние дадохме една скица за това, което може да бъде дадено в течение на тези наши сказки на тема: измененията на човешките тела и на човешкото Себе в течение на едно сериозно водене на духовнонаучното или езотерично развитие. Вие видяхте, как започнахме при малките, едвам доловими изменения на физическото тяло, които следващият окултното развитие възприема първо леко: отделните членове на физическото тяло стават един вид вътрешно по-живи и по-живи, докато иначе само цялото физическо тяло ни се явява като нещо живо. След това видяхме, как стават определени изменения, които представляват мощни факти на вътрешния живот: онези изменения на астралното тяло и на Себе-то, които дават онези мощни имагинации, чрез които можем да се чувствуваме като пренесени в началото на нашето земно развитие на човечеството, даже и още по-далече в миналото който водят до имагинацията на рая и на тази на Каина и Авела. Вие видяхте, как фактически във физическото тяло се ражда като една действителност един вид сила, която го прави способно да се раздели така да се каже то все пак остава цяло, не се подава на това разделяне, защото тук в нашия цикъл на човечеството окултното упражнение не може до отиде така далече и не трябва да отиде така далече, че да доведе до увреждането на физическото тяло.
към текста >>
Вие видяхте, как започнахме при малките, едвам доловими изменения на физическото тяло, които следващият окултното развитие възприема първо леко: отделните членове на физическото тяло стават
един
вид вътрешно по-живи и по-живи, докато иначе само цялото физическо тяло ни се явява като нещо живо.
В тази схема аз не искам да Ви дам нищо друго, освен един вид бележка, която обхваща това, което описах в сказките. Обръщам вниманието Ви особено върху това, че от тази схема винаги ще можете да запазите спомена за това, че Сетивната душа, Разсъдъчната или Чувствуващата душа и Съзнателната душа се обръщат, така щото не Съзнателната душа се превръща в Интуитивна душа, а в Имагинативна душа, и не Сетивната душа в Имагинативна душа, а в Интуитивна душа. С това, обични приятели ние дадохме една скица за това, което може да бъде дадено в течение на тези наши сказки на тема: измененията на човешките тела и на човешкото Себе в течение на едно сериозно водене на духовнонаучното или езотерично развитие.
Вие видяхте, как започнахме при малките, едвам доловими изменения на физическото тяло, които следващият окултното развитие възприема първо леко: отделните членове на физическото тяло стават един вид вътрешно по-живи и по-живи, докато иначе само цялото физическо тяло ни се явява като нещо живо.
След това видяхме, как стават определени изменения, които представляват мощни факти на вътрешния живот: онези изменения на астралното тяло и на Себе-то, които дават онези мощни имагинации, чрез които можем да се чувствуваме като пренесени в началото на нашето земно развитие на човечеството, даже и още по-далече в миналото който водят до имагинацията на рая и на тази на Каина и Авела. Вие видяхте, как фактически във физическото тяло се ражда като една действителност един вид сила, която го прави способно да се раздели така да се каже то все пак остава цяло, не се подава на това разделяне, защото тук в нашия цикъл на човечеството окултното упражнение не може до отиде така далече и не трябва да отиде така далече, че да доведе до увреждането на физическото тяло. Но съществува още една сила на окултното развитие, която води до възможността във физическото и етерното тяло да се развият вътрешни разрушителни сили, и в същност това е винаги налице, когато човекът е имал срещата с Пазача на прага. Даже тази среща с Пазача на прага не е никак възможна, без човек да стои пред опасността да посади в известно отношение разрушителни сили в своето физическо и етерно тяло.
към текста >>
Вие видяхте, как фактически във физическото тяло се ражда като една действителност
един
вид сила, която го прави способно да се раздели така да се каже то все пак остава цяло, не се подава на това разделяне, защото тук в нашия цикъл на човечеството окултното упражнение не може до отиде така далече и не трябва да отиде така далече, че да доведе до увреждането на физическото тяло.
В тази схема аз не искам да Ви дам нищо друго, освен един вид бележка, която обхваща това, което описах в сказките. Обръщам вниманието Ви особено върху това, че от тази схема винаги ще можете да запазите спомена за това, че Сетивната душа, Разсъдъчната или Чувствуващата душа и Съзнателната душа се обръщат, така щото не Съзнателната душа се превръща в Интуитивна душа, а в Имагинативна душа, и не Сетивната душа в Имагинативна душа, а в Интуитивна душа. С това, обични приятели ние дадохме една скица за това, което може да бъде дадено в течение на тези наши сказки на тема: измененията на човешките тела и на човешкото Себе в течение на едно сериозно водене на духовнонаучното или езотерично развитие. Вие видяхте, как започнахме при малките, едвам доловими изменения на физическото тяло, които следващият окултното развитие възприема първо леко: отделните членове на физическото тяло стават един вид вътрешно по-живи и по-живи, докато иначе само цялото физическо тяло ни се явява като нещо живо. След това видяхме, как стават определени изменения, които представляват мощни факти на вътрешния живот: онези изменения на астралното тяло и на Себе-то, които дават онези мощни имагинации, чрез които можем да се чувствуваме като пренесени в началото на нашето земно развитие на човечеството, даже и още по-далече в миналото който водят до имагинацията на рая и на тази на Каина и Авела.
Вие видяхте, как фактически във физическото тяло се ражда като една действителност един вид сила, която го прави способно да се раздели така да се каже то все пак остава цяло, не се подава на това разделяне, защото тук в нашия цикъл на човечеството окултното упражнение не може до отиде така далече и не трябва да отиде така далече, че да доведе до увреждането на физическото тяло.
Но съществува още една сила на окултното развитие, която води до възможността във физическото и етерното тяло да се развият вътрешни разрушителни сили, и в същност това е винаги налице, когато човекът е имал срещата с Пазача на прага. Даже тази среща с Пазача на прага не е никак възможна, без човек да стои пред опасността да посади в известно отношение разрушителни сили в своето физическо и етерно тяло.
към текста >>
Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна
един
вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е.
Обаче всяко правилно окултно развитие създава същевременно противоположните средства и тези противоположни средства са дадени в това, което намирате в моята книга "Тайната Наука" под названието "шестте окултни допълнителни упражнения" концентрацията на мисълта, т. е. силно напрежение на мислите, концентрирано обхващане на мислите; развитие на определена инициатива на волята, определена равномерност, определена симетрия на удоволствието и страданието, определена положителност в отношението към света, определено безпристрастие. . .
Който развива тези качества наред с окултното обучение, наред с окултните упражнения, при него се развива от една страна един вид стремеж на физическото тяло и на етерното тяло към сломяване, т. е.
стремежът тези тела да приемат с окултното развитие зародиши на смъртта; обаче този стремеж бива в еднакъв размер отстранен, така че той никога не се осъществява, когато човек развива тези качества или пък чрез своето морално развитие е добил достатъчно качества, които се равняват на тези гореизброени шест качества. Аз се стремях да Ви дам нещо повече от едно описание, а именно да събудя във Вашите сърца едно чувство за това, което е окултното развитие, и да Ви покажа, колко разнообразно действува окултното развитие в човешкото същество и изменя това човешко същество.
към текста >>
23.
Съдържание
GA_147 Тайните на прага
Един
основен закон в човешката природа.
Един основен закон в човешката природа.
Преживявания на душата в елементарния свят. Способност за превръщане и волевото чувство „Аз искам себе си“. Качествата на елементарния свят: симпатии и антипатии. За укрепването на душата и характера.
към текста >>
24.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 24 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че
един
ното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца.
Това, което сега получава кармично изражение, се е подготвяло, когато в европейските народностни души е проникнало прочутото и пораждащо много спорове „филиокве“1, разделило и разцепило ги на Изток и Запад. Всъщност какво касае съвременната ни душа с нейното разбиране това, заради което някога са се разцепили Западът и Изтокът? Дали това, което се обозначава като Свети Дух, изхожда само от Отца, както твърди Изтокът, или също и от Сина, както казва Западът? Има своето основание фактът, че по онова време Западът е прибавил „филиокве“ към изхождането на Светия Дух от Отца, защото всички сили, развили се в европейския Запад и дали импулсите за културата на Европа, са свързани с това. Тук не ни касаят всички богословски спорове на различните вероизповедания, възникнали около този символ.
Но за нас е важно, че душевните събития някога са се изразили в това, че единното вероизповедание се е разцепило на такова, което казва, че Духът изхожда от Отца и от Сина, докато другото вярва, че Духът изхожда само от Отца.
В този факт се изразява това, което оказва въздействие чак до наше време, което се вълнува и удря в глъбините и което може да бъде разбрано само ако вникнем поне малко в тайнственото господство на окултните основи в душите на народите. Когато мечът на каролингите утвърждава от Запад на Изток – защото не Папската църква е тази, която го прави, а мечът на каролингите – вероизповеданието, че Духът изхожда от Отца и Сина, в европейската култура се залага основата на това, което днес отново виждаме да пулсира възходящо в мощни и разтърсващи бурни вълнения. Така едно вглъбяване в тази драма би могло да хвърли лъч светлина върху събитията от настоящето.
към текста >>
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки
един
от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е необходимо да обърнат известно внимание на това, което бе направено за изясняване на истината.
Освен съчиненията, които вече бяха споменати, ще упомена и прекрасната книга на нашия приятел Леви, която ще излезе също и на немски език, ще спомена брошурата на д-р Унгер, тези на г-жа Волфрам и на г-н Валтер, които, освен останалите, ще можете да получите сред нашите книги – книги, които е било наистина нелеко на нашите приятели да напишат, тъй като всеки един от тях има да върши и по-важни дела от това да се впуска в една ненужна и противоречаща на истината борба.
Но за нашите приятели е важно не само, че тези книги са написани, но и да бъдат прочетени. Защото все някога ще възникне необходимостта нашите приятели, които сериозно се стремят към истината, действително да се запознаят с всичко случило се, колкото и неприятно в известно отношение да е това знание. Именно от тази гледна точка в последно време нашата работа в Мюнхен срещна множество трудни препятствия.
към текста >>
Само за пример ще изтъкна, че
един
от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения.
Те могат да се реализират само благодарение на факта, че у голяма част от приятелите ни има такава готовност за саможертва. Още през юни трябваше да се започне с подготовката и така беше и тази година. Нашите уважавани художници г-н Линде, г-н Хас и г-н Фолкерт отново трябваше да се посветят на продължителен труд, и, както казах, тези работи са изцяло завършени. А заедно с тях се трудеше и цяла група хора, които, така да се каже, зад кулисите или даже чак до завършването на кулисите се бяха отдали на тази работа в пълна тишина. Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област.
Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения.
Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество. Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни. Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден. Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам един дълъг, дълъг списък. Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
към текста >>
Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам
един
дълъг, дълъг списък.
Наистина е прекрасен и винаги ще бъде прекрасен начинът, по който се проявява жертвоготовността в тази област. Само за пример ще изтъкна, че един от нашите приятели, на когото бяха възложени две големи роли, една от които в „Пазачът на прага“ и в „Пробуждането на душите“, а другата – в пиесата на Шуре, просто не знаеше дали ще е в състояние да издържи толкова много репетиции, необходими за трите драми, и все пак с готовност се нагърби с тези задължения. Всичко това са неща, които свидетелстват доколко много способността за себеотдаване и жертвоготовността постепенно нараснаха сред широк кръг хора в рамките на нашето Антропософско общество. Приятелите, които, както вече беше казано, трябваше да започнат своите работи отчасти много рано, споменатите художници, както и г-ца фон Екхартщайн, която ръководи изработката на костюмите, трябваше да се посветят изцяло на работата още от юни. Участващите в представленията са заети по цял ден, така че едва ли биха могли да се занимават с нещо друго в течение на целия ден.
Те са познати на нашите приятели от Антропософското общество и приятелите, посветили се на тази работа, ще ми позволят да не назовавам отделни имена, тъй като иначе ще се наложи да изреждам един дълъг, дълъг списък.
Те няма да ми се разсърдят, ако изкажа само най-общо как и тази година – нещо, което лесно можете да повярвате – сърцето ми прелива от благодарност към всички участвали в работата, а навярно и към сърцата на всички, които по някакъв начин са имали възможност да се насладят на приготвеното от нашите приятели за тези мюнхенски празненства.
към текста >>
Защото всички следващи
един
след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период.
В това, което този път е представено в духовната област, имаме работа с преживяванията на душата между смъртта, настъпила след една средновековна инкарнация, и раждането във времето, в което се развива действието в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“, „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Всички тези преживявания, с изключение на епизода в „Изпитанието на душата“, който представя съдържанието на духовната ретроспекция на Капезий в неговия предишен живот, се случват в настоящето – в това настояще, което се свързва с духовното минало, протекло деваканически между смъртта на съответните персонажи след средновековното превъплъщение, представляващо съдържанието на дадения епизод, и настоящия живот. Това, което изживяват душите по време на своя деваканически период, е различно в зависимост от това дали душите са преминали през една или друга подготовка на земята. Смята се за значително душевно преживяване, когато през деваканическия период душата премине със съзнание през това, което се нарича мирова среднощ. Душите, които не са подготвени за това, изживяват тази мирова среднощ така, че сякаш спят по времето, което може да се обозначи като Сатурнов период на Девакана.
Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период.
Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие. При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
към текста >>
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на
един
по-късен етап от настоящия им земен живот.
Защото всички следващи един след друг периоди, през които преминават душите между смъртта и ново раждане, могат да се обозначат във връзка с отделните планети като Слънчев, Марсов, Меркуриев и т.н. период. Някои души проспиват, така да се каже, тази мирова среднощ. Подготвените души будуват по време на този период от духовния им живот в тази мирова среднощ. Този факт обаче все още не обуславя това, такива души, които, благодарение на съответната си подготовка, прекарват съзнателно времето между смъртта и ново раждане, т.е. изживяват в будност мировата среднощ, да внесат в земния си живот също и съзнание за преживяването, когато встъпват във физическо битие.
При Мария, при Йохан Томасий това става така, че те са съответно подготвени да изживеят мировата среднощ по време на своя духовен период между смъртта и ново раждане, но така, че в началото на този земен живот и в продължение на дълго време от същия над преживяването на мировата среднощ се разстила нещо като душевно помрачение и че то изплува на един по-късен етап от настоящия им земен живот.
То обаче изплува едва тогава, когато е настъпил известен вътрешен покой и затвореност на душата. Значителни и дълбоки са събитията, случващи се с душата, когато тя изживява мировата среднощ в будност. Спокойно вътрешно изживяване, просветлено вътрешно изживяване трябва да бъде земният спомен за мировата среднощ. Защото въздействието на това преживяване на мирова среднощ е такова, че това, което обикновено е само субективно, което иначе действа като душевни сили вътре, застава пред душата като нещо реално. Пред Мария то застава така, както е представено в Девета картина на „Пробуждането на душите“ в образите на Астрид и Луна, така че последните стават живи същества.
към текста >>
Тази степен на пробуждането на душата, която може да се прояви у Щрадер по такъв начин, може да се представи само по пътя на изобразяването на такова имагинативно познание като образа на кораба в
Един
адесета картина.
При Мария то става благодарение на факта, че вследствие на особените условия пред душата на Мария застават онези душевни сили, които намират своя осезаемо духовен израз в Луна и Астрид. При Йохан Томасий то се случва благодарение на факта, че в него става изживяване на „магичното творене на собствената същност“ по начина, по който то застава осезаемо духовно – ако мога да употребя този абсурден израз – пред него в образа на другата Филия; и пак по друг начин при Капезий, благодарение на Филия. Но и в съвършено различни форми постепенно може да зазори пробуждането в душите. Така в Девета картина виждаме как то се заражда в душата на Щрадер. Тук нямаме – както вече беше казано – осезаемо духовните душевни сили Луна, Филия, Астрид и другата Филия, а все още имагинативните образи, които излъчват духовните събития във физическото съзнание.
Тази степен на пробуждането на душата, която може да се прояви у Щрадер по такъв начин, може да се представи само по пътя на изобразяването на такова имагинативно познание като образа на кораба в Единадесета картина.
към текста >>
Един
ствено със труд
съдържат те.
Единствено със труд
към текста >>
О, ако голяма част от нашите приятели можеха да се пренесат в настроението на очакване, в това настроение на очакване на приближаването на нещо, чието предизвестие е може би само привидно ясно, а всъщност се съдържа все още непонятно в теориите и изложенията, тогава в тези души би могло да се намери място за нещо от това, което е изразено в Трета картина от „Пробуждането на душите“ в думите на Щрадер: там, където Щрадер стои между Феликс Балде и Капезий, където той стои между двамата по
един
особен начин, стои така, че му е дословно известно всичко, което те казват, но въпреки че сам би могъл да го повтори на себе си, той не може да го разбере.
О, ако голяма част от нашите приятели можеха да се пренесат в настроението на очакване, в това настроение на очакване на приближаването на нещо, чието предизвестие е може би само привидно ясно, а всъщност се съдържа все още непонятно в теориите и изложенията, тогава в тези души би могло да се намери място за нещо от това, което е изразено в Трета картина от „Пробуждането на душите“ в думите на Щрадер: там, където Щрадер стои между Феликс Балде и Капезий, където той стои между двамата по един особен начин, стои така, че му е дословно известно всичко, което те казват, но въпреки че сам би могъл да го повтори на себе си, той не може да го разбере.
Той го знае, може дори да го смята за мъдрост, но сега забелязва, че има нещо, което може да се изрази със следните думи:
към текста >>
Нашите твърде умни съвременници понякога биха могли да допуснат, че на
един
или друг човек може да му се случи да скрие смисъла, ясния смисъл в неясни думи.
Нашите твърде умни съвременници понякога биха могли да допуснат, че на един или друг човек може да му се случи да скрие смисъла, ясния смисъл в неясни думи.
Но на някои от нашите много умни съвременници няма да им е никак лесно да допуснат, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл. При все това допускането, че в ясни думи би могъл да се крие неясен смисъл, е по-висшето в човешката природа. Скъпи мои приятели, ясни са много науки, много философии. Но нещо важно за по-нататъшната еволюция на човечеството би могло да се случи, ако се появят философи, които да признаят, че макар и във всички философски системи да е дадено по нещо ясно и все по-ясно, че макар и да може да се каже, че нещата са ясни, въпреки това в ясни думи може да е скрит неясен смисъл. Би се случило нещо важно, ако мнозина, които се смятат за изключително умни, които в определени граници с право считат за мъдрост това, което знаят, се научат да се отнасят към света така, както се отнася Щрадер към Татко Феликс и Капезий, и кажат:
към текста >>
25.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Защото в продължение на този цикъл лекции по най-разнообразен начин ще видим, че за душата е
един
ствено вредно да внася навиците от
един
ия свят в другия, когато трябва да престъпи прага в едната или другата посока.
И така, може да се каже: станалата ясновиждаща душа трябва да умее да се движи закономерно в духовния свят и да умее отново и отново да преминава през границата във физическо-сетивния свят, да умее, ако мога да се изразя тривиално, да се държи по правилен и целесъобразен начин там. Тъй като способностите на душата трябва да са различни за духовния свят и са различни, когато тази душа си служи с физическите сетива и с цялото останало физическо тяло, ако иска да стане ясновиждаща, душата следва да развие в известна степен подвижността да чувства себе си и да преживява в духовния свят с необходимите за това способности, и тогава, когато тя отново прекрачи границата, пак да може да изживява сетивния свят със съответните способности. Да се усвои тази способност, тази подвижност, тази способност за превръщане в никакъв случай не е толкова лесно; но за правилната оценка на разликата между духовния и физическо-сетивния свят е необходимо душевният взор да се отправи остро именно към тази гранична област между двата свята, да се обърне щателно внимание на самия праг, през който душата трябва да премине, ако иска да проникне от физическо-сетивния в духовния свят.
Защото в продължение на този цикъл лекции по най-разнообразен начин ще видим, че за душата е единствено вредно да внася навиците от единия свят в другия, когато трябва да престъпи прага в едната или другата посока.
към текста >>
Защото, за да установим споменатото правилно отношение към прехода от
един
ия свят в другия, е нужно да умеем да се отнасяме правилно към тези два вида същества – луциферическите и ариманическите.
При прехода през този праг поведението се затруднява особено, така да се каже, от това, че в нашия мирови порядък съществуват съществата, които в представените преживявания от „Пробуждането на душите“ и от другите драми играят определена роля, същества, които може да обозначим като луциферически и ариманически.
Защото, за да установим споменатото правилно отношение към прехода от единия свят в другия, е нужно да умеем да се отнасяме правилно към тези два вида същества – луциферическите и ариманическите.
Най-удобно от всичко – и това удобно средство си избират, най-малкото теоретично, наистина много души – би било да се каже: „Да, Ариман очевидно е опасен и ако той оказва своето влияние върху света и човешките действия, най-простото е да се изкоренят от човешката душа импулсите, произхождащи от Ариман“. Това изглежда най-удобно, но по отношение на духовния свят е също толкова неразумно, колкото ако някой се опита да установи равновесие на едни везни като за целта свали тежестта от блюдото на везната, което е потънало надолу. Тези същества, които обозначаваме като ариманически и луциферически, съществуват в света, те имат своята задача в мировия порядък и човек не може да ги изкорени. Изобщо не става дума за изкореняване, а за това, че подобно на тежестта върху две блюда на везната ариманическите и луциферическите сили трябва да се поддържат в равновесие, трябва да се уравновесяват в своите импулси, насочени към човека и останалите същества. Правилното въздействие на някои от различните видове сили или същества се предизвиква не чрез тяхното унищожаване, а с това човек да бъде в правилно отношение спрямо тях.
към текста >>
Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат
един
ствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък.
Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението.
Понеже Ариман проявява по такъв начин своето въздействие в човешкото мислене, а свързаните със сетивния свят хора, разбира се, усещат единствено въздействията на духовните същества, хората, които Ариман държи в ръцете си по този начин, изпитват порив да откъснат мисленето от неговата включеност във великия мирови порядък.
И това създава материалистическо настроение, вследствие на което хората искат да прилагат мисленето само по отношение на сетивния свят. От Ариман са обсебени наймного тези хора, които не желаят да вярват в никакъв духовен свят, защото Ариман е този, който изкушава и съблазнява мисленето им да остане в сетивния свят.
към текста >>
За душевното настроение на човека, който не е станал практически окултист, това има главно
един
ствено последствието, че той става груб материалист и не иска да знае нищо за духовния свят.
За душевното настроение на човека, който не е станал практически окултист, това има главно единствено последствието, че той става груб материалист и не иска да знае нищо за духовния свят.
За това тъкмо го съблазнява Ариман, когото той просто не забелязва. За Ариман обаче нещата стоят така, че ако му се удаде да откъсне това мислене от неговата основа, свързана с мозъка като физическо мислене, с това мислене Ариман поражда във физическия свят сенки и схеми, които пронизват физическия свят. С тези сенки и схеми Ариман през цялото време желае да основе своето особено ариманическо царство. Когато човешкото мислене иска да влезе в потока, в който влиза човекът, когато премине през портата на смъртта, Ариман винаги стои в засада, за да може, доколкото е възможно, да откъсне и задържи назад това мислене и да насели физическия свят със сенки и схеми, образувани от откъснатото от родната му почва физическо човешко мислене. Разгледано окултно, тези сенки и схеми се носят бързо и безшумно във физическия свят, нарушавайки мировия порядък.
към текста >>
Тогава човек обича заради самия себе си, обича, защото е устроен по
един
или друг начин и това негово устройство изпитва удовлетворение от това, че обича другото същество.
Когато във физическо-сетивния свят срещаме някое същество, друг човек или същество от други природни царства, то се явява пред нас с определени качества, нали така? Ако имаме свободни възприятия и впечатления за тези качества, те ще извикат у нас любов, тогава няма да можем да не обикнем това същество. Самото същество ни подбужда да го обичаме. Такава любов, причината за която лежи не в любещото същество, а в обичаното, е този вид, тази форма на любов в сетивния свят, която е абсолютно неуязвима към всяко луциферическо влияние. Но ако разгледате човешкия живот, скоро ще забележите, че в него съществува и друг вид любов, тази любов, когато човек обича, защото той сам обладава определени качества, които се чувстват удовлетворени, възхитени, възрадвани от това, че може да обича едно или друго същество.
Тогава човек обича заради самия себе си, обича, защото е устроен по един или друг начин и това негово устройство изпитва удовлетворение от това, че обича другото същество.
Виждате ли, тази любов, която би могла да се нарече егоистична, също трябва да съществува. Тя не следва да отсъства в човечеството. Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко, което може да живее у нас чрез любовта като копнеж, като порив нагоре в духовния свят, към постигане на съществата от духовния свят, към познаване на духовния свят, всичко това, разбира се, също произтича от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното не само може, а трябва по необходимост да бъде заради самите нас. Ние сме същества, имащи корени в духовния свят.
към текста >>
Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята
един
с друг.
Но у Луцифер съществува тенденцията да смесва тези два свята един с друг.
Навсякъде в човешката любов, където човекът във физическо-сетивния свят обича с оттенък на егоизъм, заради самия себе си, това става поради факта, че Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната. Тогава той може да я откъсне от сетивния свят и да я въведе в своето особено царство. Така че всяка любов, която може да се нарече егоистична, която обича не заради обичаното, а заради обичащия, е подложена на луциферическите импулси. Ако вземем под внимание току-що казаното както следва, ще стигнем до заключението, че особено в настоящето, в материалистическата култура на настоящето са налице много поводи да се забележат луциферическите съблазни в любовния живот. Защото голяма част от днешните научни и особено медицински литература и възгледи е проникната от това луциферическо разбиране за любовта.
към текста >>
Ще видим още, че при прехода през граничната област от
един
ия свят в другия душата се научава да се държи правилно особено благодарение на срещата с Пазача на прага.
Да предположим, че някоя душа не може да направи това, тогава може да се случи следното.
Ще видим още, че при прехода през граничната област от единия свят в другия душата се научава да се държи правилно особено благодарение на срещата с Пазача на прага.
Но да предположим, че някоя душа – това е напълно възможно да се случи – е станала ясновиждаща по пътя на някакви съотношения, но не е провела по правилен начин срещата с Пазача на прага. Тогава такава душа може да вижда явсновиждащо в свръхсетивните светове, а също и да има възприятия в тях, но когато се върне обратно във физическо-сетивния свят, след като всъщност не е пребивавала по правилния начин в духовния свят, може да ѝ се случи да се е „полакомила“ в духовния свят. Има много такива лакомници за духовния свят и наистина може да се каже, че да ламтиш в свръхсетивния свят е много по-опасно, отколкото във физическо-чувствения. И така, в духовния свят човек може да се полакоми. Тогава много често се случва, че в сетивния свят се пренася това, което е преживяно там.
към текста >>
Така че
един
такъв ясновидец, който не се държи съгласно законите на всеобщия мирови порядък, се връща във физическо-сетивния свят и носи със себе си сгъстените образи и впечатления от свръхсетивните светове, но не само мисли и съзерцава във физическо-сетивния свят, а, живеейки във физическото си тяло, има пред себе си отгласите от духовния свят в образи, които имат вид, абсолютно подобен на този на сетивните образи, само че те не съответстват на реалността, а представляват илюзии, халюцинации, мечти.
Тогава такава душа може да вижда явсновиждащо в свръхсетивните светове, а също и да има възприятия в тях, но когато се върне обратно във физическо-сетивния свят, след като всъщност не е пребивавала по правилния начин в духовния свят, може да ѝ се случи да се е „полакомила“ в духовния свят. Има много такива лакомници за духовния свят и наистина може да се каже, че да ламтиш в свръхсетивния свят е много по-опасно, отколкото във физическо-чувствения. И така, в духовния свят човек може да се полакоми. Тогава много често се случва, че в сетивния свят се пренася това, което е преживяно там. Но тогава то се сгъстява, стяга се.
Така че един такъв ясновидец, който не се държи съгласно законите на всеобщия мирови порядък, се връща във физическо-сетивния свят и носи със себе си сгъстените образи и впечатления от свръхсетивните светове, но не само мисли и съзерцава във физическо-сетивния свят, а, живеейки във физическото си тяло, има пред себе си отгласите от духовния свят в образи, които имат вид, абсолютно подобен на този на сетивните образи, само че те не съответстват на реалността, а представляват илюзии, халюцинации, мечти.
към текста >>
За да се осъществят правилните условия при пробуждането на Мария, в момента, когато върху нея с такава сила трябва да се сгромоляса духовният свят, тя е нужно да бъде представена тъкмо така, че по принцип на човек, който, да кажем, е
един
от толкова ревностните критикари на нашето време, това да се стори пълен абсурд.
За да се осъществят правилните условия при пробуждането на Мария, в момента, когато върху нея с такава сила трябва да се сгромоляса духовният свят, тя е нужно да бъде представена тъкмо така, че по принцип на човек, който, да кажем, е един от толкова ревностните критикари на нашето време, това да се стори пълен абсурд.
Защото един такъв ревностен критик би могъл да каже: „Ето, че се разигра египетската сцена, а после Мария си седи там, сякаш се е върнала от закуска, и преживява тези неща така, че липсва каквато и да било драма“. И все пак всичко друго би било невярно на тази степен на развитие. Вярно е единствено това спокойствие на тази степен на развитие, когато лъчите падат в светлината на духовното. Така че виждаме, че това зависи от душевното настроение, което трябва да е приключило в себе си с всички афекти и страсти, които имат значение само за физическо-сетивния свят, когато душата трябва да престъпи по правилния начин прага на духовния свят и не иска да преживява в духовния свят необходимите последствия от останалия сетивен начин на усещане.
към текста >>
Защото
един
такъв ревностен критик би могъл да каже: „Ето, че се разигра египетската сцена, а после Мария си седи там, сякаш се е върнала от закуска, и преживява тези неща така, че липсва каквато и да било драма“.
За да се осъществят правилните условия при пробуждането на Мария, в момента, когато върху нея с такава сила трябва да се сгромоляса духовният свят, тя е нужно да бъде представена тъкмо така, че по принцип на човек, който, да кажем, е един от толкова ревностните критикари на нашето време, това да се стори пълен абсурд.
Защото един такъв ревностен критик би могъл да каже: „Ето, че се разигра египетската сцена, а после Мария си седи там, сякаш се е върнала от закуска, и преживява тези неща така, че липсва каквато и да било драма“.
И все пак всичко друго би било невярно на тази степен на развитие. Вярно е единствено това спокойствие на тази степен на развитие, когато лъчите падат в светлината на духовното. Така че виждаме, че това зависи от душевното настроение, което трябва да е приключило в себе си с всички афекти и страсти, които имат значение само за физическо-сетивния свят, когато душата трябва да престъпи по правилния начин прага на духовния свят и не иска да преживява в духовния свят необходимите последствия от останалия сетивен начин на усещане.
към текста >>
Вярно е
един
ствено това спокойствие на тази степен на развитие, когато лъчите падат в светлината на духовното.
За да се осъществят правилните условия при пробуждането на Мария, в момента, когато върху нея с такава сила трябва да се сгромоляса духовният свят, тя е нужно да бъде представена тъкмо така, че по принцип на човек, който, да кажем, е един от толкова ревностните критикари на нашето време, това да се стори пълен абсурд. Защото един такъв ревностен критик би могъл да каже: „Ето, че се разигра египетската сцена, а после Мария си седи там, сякаш се е върнала от закуска, и преживява тези неща така, че липсва каквато и да било драма“. И все пак всичко друго би било невярно на тази степен на развитие.
Вярно е единствено това спокойствие на тази степен на развитие, когато лъчите падат в светлината на духовното.
Така че виждаме, че това зависи от душевното настроение, което трябва да е приключило в себе си с всички афекти и страсти, които имат значение само за физическо-сетивния свят, когато душата трябва да престъпи по правилния начин прага на духовния свят и не иска да преживява в духовния свят необходимите последствия от останалия сетивен начин на усещане.
към текста >>
26.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Във всеки
един
момент знаете, че сте същият, когато подхождате към някое друго явление, към някое друго същество, към нещо ново и никога не можете да изгубите себе си в това явление, в това същество.
Както в края на този цикъл лекции, така и в книгата „Прагът на духовния свят“, която ще е изложена за продажба през следващите дни, ще покажа каква връзка съществува между избраните тук наименования като например обозначението „елементарен свят“ и описанията за душевния свят, духовния свят и т.н., дадени в „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“, за да не могат по повърхностен начин да се търсят противоречия там, където в действителност ги няма. Пред душевния живот застават съвършено нови изисквания, когато той премине през прага и встъпи в елементарния свят. Ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят с привичките, с навиците от сетивния свят, биха могли да настъпят два факта: или в сферата на съзнанието, в полезрението ще се разпространи мъглявина или пълно затъмнение, или пък ще се случи другото явление: ако човешката душа поиска да встъпи в елементарния свят, неподготвена за привичките и изискванията на този свят, тя ще бъде изтласкана обратно в сетивния свят. Елементарният свят е напълно различен от сетивния. В последния нещата стоят така, че когато в този свят преминавате от едно същество към друго, от дадено явление към друго, вие имате пред себе си тези същества, тези явления, можете да ги разглеждате, но в наблюдението на всяко явление, на всяко същество напълно ясно съхранявате своята затворена в себе си същност, своето лично битие.
Във всеки един момент знаете, че сте същият, когато подхождате към някое друго явление, към някое друго същество, към нещо ново и никога не можете да изгубите себе си в това явление, в това същество.
Вие стоите пред тях, стоите извън тях и знаете, че където и да се намирате в сетивния свят, си оставате същите. Това веднага се променя, когато човек встъпи в елементарния свят. В елементарния свят е необходимо с целия вътрешен живот на своята душа той да се приспособи до такава степен към съществото, към явлението, че със своя душевен живот да се превърне в това същество, в това явление. В елементарния свят човек не може да познава по друг начин, освен да подхожда към съществата така, че във всяко същество да става друг, и то във висша степен подобен на съществото и явлението.
към текста >>
Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за
един
ия свят, в другия.
Тогава това етерно тяло със своята тенденция към подвижност се намира като че ли хлабаво във физическото тяло и вследствие на това, благодарение на силите на своето етерно тяло, човешката душа влиза в противоречие с изискванията на физическия свят, който иска да запечата в човека определена личност, тъй като ако етерното тяло, което желае да се движи свободно, престъпи по неправилен начин обратно прага от духовния свят към физическо-сетивния свят, тогава всеки миг то ще иска да бъде нещо друго, нещо, което може да се намира в противоречие с твърдото запечатване на физическото тяло. За да се изразя малко по-точно: в своето физическото тяло човек може, да кажем, да е европейски банков чиновник, но понеже етерното тяло е пренесло във физическия свят стремежа към освобождаване от физическото тяло, той може да си въобрази, че е китайският император. Или, за да използваме друг пример, някой може, да кажем, да е председател на Теософското общество и, когато етерното му тяло стане по-хлабаво, може да си внуши, че стои пред владетеля на земното кълбо. Тук виждаме, че по най-решителен начин трябва да се вземе под внимание прага, който лежи между сетивния и свръхсетивния свят, че е нужно човек да обърне душевния си взор към изискванията на всеки от световете и че трябва да се нагоди към тези изисквания, че душата е длъжна да се държи по различен начин в зависимост от това от коя страна на прага се намира. Следователно това се има предвид, когато отново и отново се подчертава, че привичките от свръхсетивните светове не следва да се внасят по неправомерен начин в сетивния свят, когато човек престъпва обратно през прага.
Ако смея да се изразя плоско, мога да кажа: човек трябва да знае да се държи по правилния начин в двата свята, той не следва да пренася наблюденията, правилни за единия свят, в другия.
към текста >>
Така по
един
много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят.
Но би било неправилна представа да се мисли, че редуването на способността за превръщане и укрепеното чувство за Аз в елементарния свят става по такъв начин, сякаш регулирано от природните закони, като бодърстването и съня във физическо-сетивния свят. За ясновиждащото съзнание – а само за него това е възприемаемо – всичко тук е своеволно. Не че състоянията преминават от само себе си като бодърстването в сън, а след като човек повече или по-малко дълго време е живял в метаморфозирането, той усеща в себе си потребността отново да изживее себе си, като че ли да разгърне обратното колебание на махалото на елементарния живот.
Така по един много по-произволен начин от бодърстването и съня във физическо-сетивния свят се редуват способността за превръщане и животът в себе си с укрепнало самочувствие в елементарния свят.
Да, съзнанието може да стигне до това, че сякаш благодарение на еластичността на това съзнание при определени предпоставки двете състояния да са налични едновременно, така че човек, от една страна, в известна степен да метаморфозира и все пак да удържа известни части от душата си и да почива в себе си. В елементарния свят, което в сетивно-физическия свят не би било от полза за душевния живот, може по едно и също време да се бодърства, и да се спи. Така виждаме, че и в този елементарен свят е необходимо колебанието на махалото на душевния живот, както във физическия свят са нужни бодърстването и сънят.
към текста >>
Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съ
един
яват, раз
един
яват.
По-натам трябва да се вземе под внимание, че, когато мисленето се развие в способност за превръщане, т.е. когато се вживее в елементарния свят, самото това мислене, такова, каквото се явява здраво и правилно за физическо-сетивния свят, е непригодно за елементарния свят. Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа.
Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват.
Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества.
към текста >>
Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съ
един
явани и раз
един
явани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани.
Какво, значи, е това мислене във физическо-сетивния свят? Да проследим какво е то. Човек изживява мисли в своята душа. Известно е, че вътрешно тези мисли се улавят, раждат, съединяват, разединяват. Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли.
Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани.
Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества.
към текста >>
Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съ
един
явате и раз
един
явате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание.
Вътрешно в душата си човек се чувства господар на тези мисли. Те се държат сякаш пасивно, оставят се да бъдат съединявани и разединявани, позволяват да бъдат раждани и отново отстранявани. Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества.
Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание.
Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки.
към текста >>
Не мога да направя друго освен да приведа за пример
един
гротескен образ.
Този мисловен живот, този живот на мислите в елементарния свят трябва да се развие една степен понататък. В елементарния свят човек не е в състояние да бъде изправен пред такива пасивни мисли като във физическо-сетивния свят. Когато с ясновиждащата си душа той действително се вживее в елементарния свят, това става така, както ако мислите не бяха нещо, над което може да се властва, а сами станеха като живи същества. Представете си, скъпи мои приятели, че вашите мисли не са такива, че да ги създавате, съединявате и разединявате вие, а че всяка една от мислите започне да води свой собствен живот, същностен живот във вашето съзнание. Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества.
Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ.
Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят. Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват.
към текста >>
Мислите стават такива, че сами се съ
един
яват и раз
един
яват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят.
Вие сякаш вмъквате вашето съзнание в нещо, в което изобщо не можете да имате такива мисли, както във физическо-сетивния свят, а където мислите са живи същества. Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки.
Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят.
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот.
към текста >>
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съ
един
яват и раз
един
яват.
Не мога да направя друго освен да приведа за пример един гротескен образ. Но този образ може до известна степен да насочи нашето внимание към това, че мисленето в елементарния свят трябва да стане различно от това във физическо-сетивния свят. Помислете си, че пъхате главата си в мравуняк и мисленето ви се прекратява. Затова вместо мисли в главата си имате мравки. Мислите стават такива, че сами се съединяват и разединяват и водят свой собствен живот, когато потънете с душата си в елементарния свят.
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват.
Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот. Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
към текста >>
Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на
един
активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
Наистина е необходима по-голяма сила на душата, за да се стои със съзнанието пред живи мисли-същества, отколкото пред пасивните мисли на физическия свят, които позволяват с тях да правят каквото си поискат, които дори допускат не разумно, а понякога даже много глупаво да ги съединяват и разединяват. Много са търпеливи тези мисли на физическо-сетивния свят. Оставят се душата да прави с тях каквото пожелае. Нещата стават съвсем различни, когато човек въведе, така да се каже, душата си в елементарния свят. Там мислите живеят свой самостоятелен живот.
Там човек трябва да запази и утвърди себе си със своя душевен живот не по отношение на пасивни мисли, а по отношение на един активен, подвижен в самия себе си мисловен живот.
И е действително така, че във физическо-сетивния свят може да се мисли нещо много глупаво; от това по правило не боли. В елементарния свят много лесно може да се случи, ако с мисленето си човек натвори глупости в него, това, което гъмжи като самостоятелни същества там, да направи човека много да го боли, да му причини силна болка.
към текста >>
Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от
един
или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят.
Случаят не може да е такъв по отношение на симпатиите и антипатиите на елементарния свят. Ако мога да се изразя гротескно, не може да бъде така, че симпатиите да са симпатични, а антипатиите – антипатични. Това не може да бъде в елементарния свят. То би било същото, както ако във физическо-сетивния свят някой каже: „Мога да понасям само сините и зелените цветове, а не обичам червените и жълтите, от тях бягам, колкото ми държат краката.“ Когато дадено същество в елементарния свят е антипатично, това означава, че то притежава определено качество от този елементарен свят, което следва да се обозначи като антипатично. И към това антипатично човек следва да се отнася така, както в сетивния свят се отнася към синьото и червеното, а не така, че едното да е по-симпатично, а другото – по-антипатично.
Точно както във физическо-сетивния свят той застава с известно спокойствие пред всички цветове, защото те изразяват това, което са нещата, и само ако е неврастеник, бяга от един или друг цвят, или, ако е бик, не може да понася червения цвят.
Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят.
към текста >>
Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като
един
или друг цветен образ или
един
или друг звуков образ на елементарния свят.
Както във физическо-сетивния свят човек понася цветовете със спокойствие, така трябва да може да наблюдава с пълна безпристрастност симпатиите и антипатиите в елементарния свят като качества на този свят. За целта е необходимо поведението на душата, такова, каквото е естествено във физическо-сетивния свят, това поведение на душата, което се чувства привлечено от симпатии и отблъснато от антипатии, да стане съвършено различно. Това душевно настроение, това състояние на чувствата, което съответства на симпатиите и антипатиите във физическо-сетивния свят, трябва да се смени по отношение на елементарния свят с нещо, което би могло да се нарече душевен покой, умиротворение на духа. С вътрешно затворен душевен живот, с умиротворен душевен живот е нужно човек да се потапя в съществата и тогава при потапянето, докато се превръща в тях, да почувства от собствените си душевни глъбини качествата на тези същества като симпатии и антипатии. Едва когато може всичко това, когато душата умее да се отнася към симпатиите и антипатиите по този начин, тази душа е способна пред нея да застанат образно по правилен начин симпатичните или антипатични преживявания и чувства в нещата от елементарния свят.
Това означава: едва тогава човек е в състояние да почувства не само това, което чувстваме в симпатии и антипатии, а действително да види как изживяването на самия себе си – превърнат в друго същество – пламва като един или друг цветен образ или един или друг звуков образ на елементарния свят.
Каква роля играят симпатиите или антипатиите по отношение на изживяването на душата в духовния свят можете да видите също така, ако проследите с известно вътрешно разбиране главата в „Теософия“, в която става дума за света на душите. Там ще видите, че светът на душите е изграден тъкмо от симпатии и антипатии.
към текста >>
И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от
един
ия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от
един
ия свят в другия.
Но както в дневното бодърстване възниква потребността от сън, така в елементарния свят се събужда потребността да бъдеш сам в себе си, да изключиш всичко, в което би могъл да се превърнеш. Но когато в елементарния свят човек за известно време се е чувствал в себе си, когато за известно време е развил силното волево чувство „аз искам себе си“, отново настъпва нещо, което може да се нарече ужасяващо усещане за самота, за изоставеност, което извиква копнежа отново да се събуди от това състояние да иска само себе си към способността за превръщане. Във физическия сън човек си отдъхва и силите се грижат за това той да се събуди, без да прави нещо за целта. В елементарния свят, когато е в сънното състояние да иска само себе си, той трябва да се върне обратно към състоянието на способност за превръщане чрез настояването на чувството за изоставеност, тоест трябва да иска да се събуди. От всичко това виждате, скъпи мои приятели, колко са различни условията на изживяването на себе си, на чувстването на себе си в елементарния свят от тези във физическо-сетивния свят.
И можете да разберете колко е необходимо отново и отново да се обръща внимание на това, че ясновиждащото съзнание, което преминава от единия свят в другия и обратно, действително да се подчинява на изискванията на съответния свят и при престъпването на прага да не пренася привичките от единия свят в другия.
Затова укрепването и усилването на душевния живот също принадлежи към често споменаваната от нас подготовка за преживяването на свръхсетивните светове. Укрепване и усилване на душевния живот.
към текста >>
Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят,
един
елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят.
Тези лотосови цветове трябва да са налице, ако човекът иска да притежава способността за превръщане, защото последната се състои в това, че лотосовите цветове разкриват своите листа в движение навън от човека и обхващат духовния свят, нагаждат се към него. Това, което се развива като способност за превръщане, за ясновиждащото зрение се изразява в разгръщане на лотосовите цветове. Това, което се изработва като укрепнало чувство за Аз, е вътрешна твърдост, която би могла да се нарече елементарен гръбнак.
Човек трябва да е развил и двете: лотосови цветове, за да може да се превръща, и нещо подобно на гръбнака във физическия свят, един елементарен гръбнак, за да може да развие укрепналия си Аз в елементарния свят.
Както бе споменато вчера, че ако това, което – развито по духовен начин – може да доведе до висши добродетели в духовния свят, бъде оставено да се излее в сетивния свят, може да доведе до най-големите пороци, така стоят нещата и по отношение на лотосовите цветове и елементарния гръбнак. Възможно е също така чрез известни прийоми да се пробудят лотосовите цветове, а също и елементарният гръбнак, без да се търси нравствена твърдост, но това не се препоръчва на никой добросъвестен ясновидец. Защото не става дума само за това, във висшите светове да се постигне едно или друго, а да се вземе под внимание всичко, което е необходимо.
към текста >>
И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват
един
забележителен съюз едни с други.
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак.
И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други.
Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг. Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят.
към текста >>
Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз
един
с друг.
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други.
Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг.
Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете. Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак.
към текста >>
Ще използвам
един
образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете.
Вече загатнах, че във физическо-сетивния свят ариманическите сили пристъпват към душата на човека повече отвън, а луциферическите – повече отвътре. В духовния свят е обратното: там луциферическите същества идват отвън и искат да уловят лотосовите цветове, а ариманическите идват отвътре и се установяват в елементарния гръбнак. И сега, ако човек не се е издигнал в духовния свят, въоръжен с моралност, ариманическите и луциферическите сили сключват един забележителен съюз едни с други. Ако се е издигнал с честолюбие, тщеславие, с щения за власт, с гордост, на Ариман и Луцифер се удава да сключат съюз един с друг.
Ще използвам един образ за това, което правят Ариман и Луцифер тогава, но този образ съответства на действителността и ще ме разберете.
Наистина става това, което загатвам в този образ: Ариман и Луцифер сключват съюз и Луцифер, заедно с Ариман, прикрепя листата на лотосовите цветове към елементарния гръбнак. Всички листа на лотосовите цветове се свързват с елементарния гръбнак, човекът се оказва завързан в самия себе си, окован в самия себе си от своите развити лотосови цветове и от своя елементарен гръбнак. А последствието от това е, че се развива в такава степен егоизъм, в такава степен любов към измамата, каквато е абсолютно немислима, когато човекът пребивава само във физическия свят. Това е, което може да се случи, ако ясновиждащо съзнание не се развие по съответния начин: Ариман и Луцифер сключват съюза, благодарение на който листата на лотосовите цветове се прикрепят към елементарния гръбнак. И така човек се оказва окован в самия себе си от собствените си елементарни или етерни способности.
към текста >>
27.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Лесно може да се помисли, че така трябва да се постъпва при представянето, защото това, което се използва в него като сетивни образи, указва за
един
свят, който в своите признаци няма нищо общо със сетивния.
От самото начало това трябва да се яви необходимо, когато духовната област, областта, която преживява човешката душа между смъртта и ново раждане следва да се постави сценично. Необходимо е явленията и всичко, което се случва, да се охарактеризира в образи, заимствани от физическо-сетивния свят. Защото лесно можете да си представите, че днешните работещи в театъра не биха могли да знаят как да се справят с това, което е донесено от действителния духовен свят и което не би могло да има нищо общо със сетивния свят. По този начин, когато се представя духовната област, възниква необходимостта да се изразяваме с помощта на образи, заимствани от сетивното наблюдение. Но работата не е само в това.
Лесно може да се помисли, че така трябва да се постъпва при представянето, защото това, което се използва в него като сетивни образи, указва за един свят, който в своите признаци няма нищо общо със сетивния.
Би могло да се помисли, че този, който иска да представи този свят, трябва да прибегне тъкмо към сетивни образи. Но случаят не е такъв. Защото когато станалата ясновиждаща душа встъпи в духовния свят, тя действително вижда този пейзаж точно в тези образи, които са представени в драмата в двете картини за духовната област. Тези образи не са измислени, за да се охарактеризира чрез тях нещо, което е съвсем различно, а просто станалата ясновиждаща душа действително и наистина се намира сред такъв пейзаж, който образува нейната околна среда. Както душата във физическо-сетивния свят се намира сред някакъв ландшафт, в който е обкръжена от скали, планини, гори и поляни, и както тя трябва да ги счита за реалност, ако е здрава, така и станалата ясновиждаща душа, когато наблюдава извън физическото, а също и извън етерното тяло, се намира сред точно такъв пейзаж, който се състои от тези образи.
към текста >>
Така че Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“ не са създадени по такъв начин, че да е трябвало да бъде изразено нещо от
един
непознат свят и тогава да сме се позамислили: как може да се изрази това?
Но случаят не е такъв. Защото когато станалата ясновиждаща душа встъпи в духовния свят, тя действително вижда този пейзаж точно в тези образи, които са представени в драмата в двете картини за духовната област. Тези образи не са измислени, за да се охарактеризира чрез тях нещо, което е съвсем различно, а просто станалата ясновиждаща душа действително и наистина се намира сред такъв пейзаж, който образува нейната околна среда. Както душата във физическо-сетивния свят се намира сред някакъв ландшафт, в който е обкръжена от скали, планини, гори и поляни, и както тя трябва да ги счита за реалност, ако е здрава, така и станалата ясновиждаща душа, когато наблюдава извън физическото, а също и извън етерното тяло, се намира сред точно такъв пейзаж, който се състои от тези образи. Тези образи не са избрани произволно, а действително в дадения свят съставляват истинското обкръжение на душата.
Така че Пета и Шеста картина от „Пробуждането на душите“ не са създадени по такъв начин, че да е трябвало да бъде изразено нещо от един непознат свят и тогава да сме се позамислили: как може да се изрази това?
А това действително е свят, който душата вижда около себе си и само, така да се каже, възпроизвежда.
към текста >>
После идва фигура с две вертикални чертици, съ
един
ени отгоре, и още веднъж същото нещо.
Но все пак е необходимо станалата ясновиждаща душа да усвои правилно отношение към истинната реалност в духовната област, в страната на духовете, която няма нищо общо със сетивния свят. Може да си изградим представа за това отношение, което душата е длъжна да придобие към духовния свят, ако се опитаме да охарактеризираме това как тя трябва да разбира този духовен свят по следния начин. Представете си, че отваряте някоя книга. Най-отгоре виждате нещо като диагонална чертица от ляво надясно, след това свързана с нея диагонална чертица от дясно наляво, после отново чертица от ляво надясно, паралелна на първата, и още една от дясно наляво, паралелна на втората. Следва нещо, което в горната си част наподобява кръг, а в долната – не изцяло затворен кръг.
После идва фигура с две вертикални чертици, съединени отгоре, и още веднъж същото нещо.
Не правите това, когато разгръщате някоя книга и виждате първото, напечатано нещо, а прочитате думата „wenn“1. Не описвате буквата „w“ като чертици, „e“ като кръг отгоре и не изцяло затворен кръг отдолу и т.н., а четете. Гледайки формите на стоящите пред вас букви, установявате отношение не към това, което е отпечатано на страницата на книгата, а към това, към което указва напечатаното в нея.
към текста >>
И това е интересно явление, че
един
доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
Неотдавна в съвременната литература се появи една книга, която си заслужава да бъде прочетена и от тези, които вече са стигнали до истинско разбиране за духовния свят, защото е написана от човек, който всъщност е доброжелателен и който много би искал да достигне до някакъв вид познание за духовния свят, от Морис Метерлинк. Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна.
И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете. Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо. Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят.
към текста >>
Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че
един
такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
Книгата е преведена и на немски език и е озаглавена „За смъртта“. Тя произхожда от човек, който в първите глави показва, че би искал да разбере нещо от тези неща. Тъй като знаем, че по определен начин той е човек с фина духовност, на когото между другото е оказал влияние Новалис, който по определен начин е усвоил мистичната романтика и сам е дал много интересни неща, теоретични и художествени, касаещи отношението на човека към свръхсетивния свят, така че тъкмо неговият пример се явява особено интересен. В главите на книгата „За смъртта“ на Морис Метерлинк, в които той говори за същинското отношение на човека към духовния свят, тази книга става особено глупава и абсурдна. И това е интересно явление, че един доброжелателен човек, който оперира с мисловните навици на настоящето, започва да глупее.
Не казвам това, за да критикувам, а за да охарактеризирам обективно, че един такъв доброжелателен човек става глупав, когато иска да обърне своето внимание към отношението на човешката душа към страната на духовете.
Защото Морис Метерлинк дори не може да си представи, че съществува възможност човешката душа да укрепне и да се усили така, че да може да остави зад себе си всичко, което може да навлезе в нея чрез сетивно наблюдение и чрез обикновените мислене, чувства и воля както на физическия план, така и в елементарния свят. За такива духове като Морис Метерлинк, когато душата остави зад себе си всичко, което съставлява сетивното възприятие и свързаните с него мислене, чувства и воля, вече просто не съществува нищо. Затова в споменатата книга Морис Метерлинк търси доказателства за духовния свят и неговите факти. Разбира се, напълно е оправдано да се търсят доказателства за духовния свят. Това е абсолютно правилно.
към текста >>
действително реални спомени за предишни земни животи могат да бъдат постигнати
един
ствено с такова поведение на душата, каквото е необходимо за духовния свят.
Когато по пътя на ясновиждащото съзнание някой достигне до представи, които могат да се добият само от духовния свят, те, разбира се, могат да бъдат подложени на много нападки от страна на Фердинанд Райнеке. Всички представи, до които трябва да достигнем за така нареченото превъплъщение, за повтарящите се земни животи, т.е.
действително реални спомени за предишни земни животи могат да бъдат постигнати единствено с такова поведение на душата, каквото е необходимо за духовния свят.
Те могат да се получат само от духовния свят. Ако някой има в душата си впечатления и представи, указващи за предишни земни животи, такива впечатления биват подлагани на особено много враждебност от нашето време. От самото начало не трябва да се отрича, че тъкмо в тази област се творят, разбира се, най-ужасните безчинства, защото мнозина получават едно или друго впечатление и го отнасят към една или друга предишна инкарнация. Тук на противника ще му е лесно да каже: „Да, в твоя душевен живот се вливат представи за преживявания между раждането и смъртта, които ти просто не разпознаваш като такива.“ Това естествено – трябва да признаем – може и да е така в стотици случаи. Необходимо е да сме наясно, че духовният изследовател е длъжен да бъде сведущ по такива въпроси.
към текста >>
Да приведем
един
пример.
Защото в тези реминисценции, в тези действителни, истински спомени на правилното ясновидство за предишни прераждания на Земята има по-скоро нещо много по-изненадващо, нещо фрапиращо, така че не би могло да се мисли, че душата ги внася от своите глъбини със средствата, които са възможни за хората, а когато тя се ползва не само от това, което живее в нейното съзнание, а и от живеещото в подсъзнателните дълбини. Като духовен изследовател човек следва да се запознае с това, до което може да стигне отвън дадена душа чрез своите преживявания. Не само желанията и въжделенията са тези, които играят голяма роля, когато от непознатите душевни потоци изплуват впечатления в преобразен вид, така че човек не ги разпознава като преживявания от настоящия живот. Тук роля играят много други фактори. Но това, което най-често представлява разтърсващи впечатления от предишни земни животи, много лесно може да се различи от такива впечатления от настоящия живот.
Да приведем един пример.
Ако някой получи истинно впечатление от предишен земен живот, това ще стане например така, че даденият човек ще преживее вътрешно, сякаш издигащо се от душевните му потоци: в предишния си земен живот ти си бил този и този. И след това ще се окаже, че в момента, в който идва това впечатление, външно, във физическия свят, човек изобщо не знае какво да прави с това познание. То може да го придвижи напред в развитието му, но по правило се явява така, че той си казва: „В предишната си инкарнация ти си бил надарен с тези способности.“ Когато обаче човек получи такова впечатление, той е вече толкова стар, че не може да направи нищо с това, което е бил в предишния си живот. И винаги ще има такива условия, които да ни покажат, че тези впечатления могат въобще да не произхождат от това, до което човек би могъл да стигне, изхождайки от настоящия живот, защото, ако изхождахме от обикновения сън, щяхме да си приписваме съвършено различни качества за предишната инкарнация. Какви сме били в предишното въплъщение обикновено дори не ни се и присънва.
към текста >>
Това може да се случи в
един
втори или трети земен живот.
И по отношение на такива впечатления следва да се развие определено настроение, което е нужно за ясновиждащото съзнание. Естествено, когато човек има впечатлението: към тази личност ти имаш такова и такова отношение, нещата, дадени чрез впечатлението, трябва да се изживеят. Благодарение на впечатлението ти отново трябва да влезеш в контакт с тази личност.
Това може да се случи в един втори или трети земен живот.
Необходимо е човек да има настроението да чака спокойно, настроение, което може да се опише като действителен душевен покой, като умиротворение на духа. Това спада към правилното съждение за нещата, които се преживяват в духовния свят.
към текста >>
Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде
един
свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо.
В известно отношение това настроение трябва да се излее върху целия душевен живот, за да могат преживяванията в страната на духовете да се приближат по правилен начин към ясновиждащата душа.
Но хора като Фердинанд Райнеке не винаги е лесно да бъдат опровергани, дори в този случай, когато в душата се появяват впечатления, за които може да се каже: „Не е във възможностите на хората душата, със силите и навиците, които е придобила в настоящия си земен живот, да си представи това, което сега изплува от душевните потоци – напротив: ако зависеше от нея, тя би си представила нещо друго.“ Даже когато това може да се каже, което се явява верен признак за истинските, същински впечатления от духовния свят, все още може да дойде един свръхлукав Фердинанд Райнеке и да възрази нещо.
А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен.
към текста >>
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление,
един
вид опозиция на това, което преживява.
А духовната наука трябва да застъпи такава гледна точка, която не казва по отношение на възраженията на тези, които стоят далече от нея, и на нейните противници, не искащи да знаят нищо за нея: „да бъдеш спокоен, но с очакване в душата“. Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен.
В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има. „Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето.
към текста >>
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава
един
ствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
Това е правилното отношение към духовния свят. Но по отношение на възраженията на противниците именно духовният изследовател не би следвало да очаква нищо, а сам да си направи всички тези възражения, за да знае какво могат да му отвърнат. Има и едно възражение, което днес е близо до ума и което действително се повдига в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература и в книгите, които понякога си въобразяват, че са учени и научни. Възражението е: „Душевният живот на човека е сложен. В неговите дълбини има много неща, които не проникват в горното съзнание.“ Когато човек иска да е свръхлукав днес, той не казва само, че желанията и страстите изнасят на повърхността всевъзможни неща от душевните дълбини, а казва още: „Когато има някакво преживяване, душевният живот тайно изживява нещо като съпротивление, един вид опозиция на това, което преживява.
За тази опозиция, която човекът винаги преживява, по правило той не знае нищо, но после тя може да проникне от долните в горните сфери на душевния живот.“ Тъй като не могат да се отричат фактите, дори в психологическата, психопатологическата и физиологическата литература често признават явления като следните: „Когато една душа е силно влюбена в друга, тя непременно е длъжна в несъзнателните си душевни дълбини, наред със съзнателната влюбеност, да развие и огромна антипатия към възлюбената душа.“ И виждането на много психопатолози е, че ако някой е истински влюбен, в дълбините на душата му живее омраза и че тази омраза се заглушава единствено от любовните желания, но ненавистта обаче я има.
„Когато такива неща – казват тогава хората като Фердинанд Райнеке – изплуват от глъбините на душата, това са тези впечатления, които много лесно могат да дадат повод за заблудата, че не се коренят в индивидуално преживялата душа; и все пак могат да се коренят там, защото душевният живот е сложен.“ – казват хората като Фердинанд Райнеке. Може само да се каже: „Разбира се, духовният изследовател знае това толкова добре, колкото и съвременният психолог, психопатолог или физиолог. В материалистическото съзнание на нашето време е дълбоко вкоренено да се правят такива възражения. Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица.
към текста >>
И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана
един
ствено от живота.
Ако човек се заеме с тази литература, която се отнася точно за душевния живот, за здравия и болния, той добива впечатлението, че Фердинанд Райнеке е реална, срещаща се навсякъде, изключително значима фигура от настоящето. Фердинанд Райнеке не е измислица. Ако се разгледат страница по страница всички книги, които се появяват в такова голямо количество днес, прелиствайки страниците, се добива впечатлението, че навсякъде изскача странната физиономия на Фердинанд Райнеке. Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота.
И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота.
Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност. Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо. Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
Тук не само се теоретизира, тук се усвоява
един
живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо.
Той се среща навсякъде в днешната наука. Но по отношение на това отново и отново следва да се подчертава, и по отношение на това няма да пропусна винаги да повтарям, че доказателството, че нещо не е фантазия, а действителност, реалност, трябва да бъде дадено от живота. И отново съм длъжен да кажа: тази част от Шопенхауеровата философия, в която се твърди, че светът е само представа и че човек не би могъл да различи представата от реалното възприятие, може да бъде опровергана единствено от живота. Точно както и твърдението на Кант, насочено към така нареченото доказателство за Божието битие, че сто възможни талера съдържат също толкова пфениги, колкото сто действителни талера, ще бъде опровергано от всеки, който иска да плати дълга си с мислени талери, а не с реални. Точно така, както и това, което се нарича подготовка, вживяване на душата в ясновидството трябва да бъде взето в неговата реалност.
Тук не само се теоретизира, тук се усвоява един живот, с помощта на който в духовната област се различава също толкова ясно едно реално впечатление от предишен земен живот от впечатление, което не се явява такова, както се отличава горещото желязо, което се допира до кожата, от само въображаемо желязо.
Ако се вземе предвид това, ще ни стане също така ясно, че възраженията на Фердинанд Райнеке в тази област всъщност не означават изобщо нищо, защото произхождат от хора, които не са встъпвали в духовната област – нищо не искам да кажа с това – по ясновиждащ начин и които дори не са стигнали до разбиране за нея.
към текста >>
При възприемането на елементарния свят използвах
един
образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк.
Трябва да се приближим към характерните особености на духовния свят и по пътя на следното. Следва да си кажем: това как и посредством какво познаваме и наблюдаваме във физическо-сетивния свят, всичко това сме длъжни да оставим зад себе си.
При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк.
Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят. Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот. Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества.
към текста >>
Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в
един
свят, в
един
свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот.
Трябва да се приближим към характерните особености на духовния свят и по пътя на следното. Следва да си кажем: това как и посредством какво познаваме и наблюдаваме във физическо-сетивния свят, всичко това сме длъжни да оставим зад себе си. При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк. Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят.
Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот.
Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят. Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества. В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция.
към текста >>
Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в
един
– тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества.
При възприемането на елементарния свят използвах един образ, който привидно е много гротескен, образа на заравянето на главата в мравуняк. Така наистина стоят нещата със съзнанието в елементарния свят. Там си нямаме работа с мисли, които понасят всичко, които се понасят пасивно, а въвеждаме съзнанието си в един свят, в един свят на мисли, ако искаме да го наречем така, който гъмжи и пъпли, който води свой собствен живот. Затова в душата си сме длъжни силно да противостоим на движещите се сами мисли. Но в елементарния свят в това пространство на гъмжащи и пъплещи мисли все още нещо напомня на физическия свят.
Когато човек встъпи в духовния свят, вече нищо не напомня на физическия свят, а там той се вживява в един – тук ще употребя израза, който използвах в „Прагът на духовния свят“ – свят на живи мисловни същества.
В този свят се намира това, за което във физическо-сетивния свят имаме само нещо като сенчести образи, като мисловни сенки, когато мислим: мисловна субстанция, от която се състоят съществата, в които се вживяваме тогава. Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора.
към текста >>
Един
дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
Както физическо-сетивният свят се състои от плът и кръв, така тези същества в духовния свят се състоят от мисловна субстанция. Те представляват мисли, само мисли, чисти мисли, но живи мисли с вътрешна същност, те са живи мисловни същества. Затова тези живи мисловни същества, в които човек се вживява, не могат да извършват действия така, както го правят физическите ръце. Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове.
Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите.
Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят. И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят. Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в
един
свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят.
Действията, които извършват съществата, това, което поражда отношението на едно същество към друго, в духовния свят може да се сравни само с това, което в сетивния свят съществува като бледо копие на превъплъщението на мислите в говора. Човек се вживява в духовния свят, изживява живи мисловни същества и всичко, което те правят, което са, как въздействат едно на друго, образува разговор на духове. Един дух говори на друг и в тази страна на духовете се говори с езика на мислите. Но този език на мислите е не просто език, а в своята съвкупност се явява това, което представляват делата в духовния свят. Докато тези същества говорят, те действат, правят, работят.
И така, когато престъпи прага на духовния свят, човек се вживява в един свят, в който мислите са същества, в който съществата са мисли, но като същества там те са много по-реални от човека от плът и кръв в сетивния свят.
Вживява се в свят, в който действията се заключават в разговор на духове, в който думите се движат във всички посоки и в който нещо се случва, докато се произнася. Затова в духовния свят, а също и относно събитията в него човек следва да каже това, което се казва в Трета картина от „Пазачът на прага“:
към текста >>
И с
един
характерен израз това е било наречено мирово слово.
И всяко окултно възприятие, всичко, което посветените на всички времена са направили за човечеството, е съзерцавало в една определена област това, което означава този разговор на духове, който същевременно е действие на духове.
И с един характерен израз това е било наречено мирово слово.
към текста >>
28.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В
един
определен период професор Капезий е силно измъчен и изтерзан душевно.
В един определен период професор Капезий е силно измъчен и изтерзан душевно.
Това става по следните причини. Вие сте разбрали, особено от „Портата на посвещението“, че Капезий е някакъв вид учен теоретик, историк. Окултното изследване ми показа, че известен брой бележити историци от съвременността са станали такива именно поради факта, че са били в някакво отношение с египетското посвещение в третия следатлантски културен период. Такива учени историци или са имали директно нещо общо с принципа на посвещение, или пък са били близо до тайните на храма по друг начин. Сигурно сте забелязали, че Капезий е историк, който се опира не само на външни писмени съчинения, но и се опитва да проникне в тези идеи на историята, които играят роля в еволюцията на човечеството, в развитието на културата.
към текста >>
Но
един
ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература.
Докато се опитвах да охарактеризирам Капезий в „Портата на посвещението“, „Изпитанието на душата“ и „Пазачът на прага“, трябва да призная, че през цялото време пред очите ми беше неговото отношение към египетския принцип на посвещение, което е изразено по-ясно в Седма и Осма картина от „Пробуждането на душите“. И всъщност би трябвало да помним, че преживяванията, които е имала душата на Капезий по време на своето египетско въплъщение, лежат в основата на всички по-късни съдби, които имат значение за тази душа и в настоящето. И така, Капезий е историк, учен историк. В своя живот на учен той се е занимавал основно с история, с всичко това, което е привело в развитие възникването и същността на народите, културите и отделните хора в следващите една след друга епохи.
Но един ден Капезий попада на нещо от Хекелианската литература.
Той се запознава с целия този светоглед, с който по-рано малко се е занимавал, и във връзка с това изчита различни трудове за атомическия светоглед. Това е причината за неговата затормозеност и го завладява странно настроение, когато се запознава с атомистическия хекелизъм на една сравнително късна възраст. Неговият разсъдък му казва: човек всъщност не може да се справи както следва с обкръжаващите го природни явления, ако не желае да си изясни явленията от природата по пътя на механическия мироглед, изхождайки от атомите. С други думи, Капезий все повече се убеждава в едностранчивото право на атомизма, в механическия възглед за природата. Той не спада към тези, които веднага фанатично отхвърлят подобни неща, защото трябва да се доверява и на своя разсъдък, и тогава много неща от този възглед му се струват необходими, за да си обясни обкръжаващите го природни явления.
към текста >>
От друга страна, той излага пред добрия татко Феликс колко пуст и неудовлетворителен е
един
такъв мироглед.
Често го е освежавало това, което му е давала г-жа Балде в своите прекрасни приказни образи. И той се отправя натам. Тъй като г-жа Балде е заета в къщата, когато пристига, там той среща първо само Феликс Балде, татко Феликс, когото с течение на времето толкова е обикнал. Той му разказва за своите мъки и съмнения, в които е изпаднал, благодарение на запознаването си с хекелизма и атомизма. Първо му обяснява колко необходимо се струва на разсъдъка му да се прилага нещо подобно по отношение на природните явления.
От друга страна, той излага пред добрия татко Феликс колко пуст и неудовлетворителен е един такъв мироглед.
Капезий е истински разтревожен, когато, така да се каже, търсещ духовна помощ, пристига при татко Феликс. Татко Феликс е различна от Капезий натура. Той върви по своя определен път. Той веднага директно отклонява всичко, свързано с хекелизма и атомическия светоглед, като обяснява на нашия добър професор Капезий как стоят нещата при него. Казва му: „Разбира се, атоми трябва да съществуват.
към текста >>
Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат
един
към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по
един
, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско.
Татко Феликс е различна от Капезий натура. Той върви по своя определен път. Той веднага директно отклонява всичко, свързано с хекелизма и атомическия светоглед, като обяснява на нашия добър професор Капезий как стоят нещата при него. Казва му: „Разбира се, атоми трябва да съществуват. Има пълно основание да се говори за атоми.
Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско.
Той усеща, че у Феликс Балде действа питагорейският принцип. Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите атоми не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят. Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съединява един с друг атомите и ги прави валидни като духовен принцип между атомите. Все по-сложни стават фигурите, които татко Феликс строи пред Капезий. Тогава добрият професор Капезий бива завладян от странно настроение, настроение, което би могло да се охарактеризира така: той трябва да се напряга толкова много, за да удържа това сложно построение, че, макар и всичко това във висша степен да го интересува, му се налага да потиска един вид прозявка и почти изпада в своего рода съноподобно състояние.
към текста >>
Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съ
един
ява
един
с друг атомите и ги прави валидни като духовен принцип между атомите.
Казва му: „Разбира се, атоми трябва да съществуват. Има пълно основание да се говори за атоми. Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско. Той усеща, че у Феликс Балде действа питагорейският принцип. Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите атоми не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят.
Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съединява един с друг атомите и ги прави валидни като духовен принцип между атомите.
Все по-сложни стават фигурите, които татко Феликс строи пред Капезий. Тогава добрият професор Капезий бива завладян от странно настроение, настроение, което би могло да се охарактеризира така: той трябва да се напряга толкова много, за да удържа това сложно построение, че, макар и всичко това във висша степен да го интересува, му се налага да потиска един вид прозявка и почти изпада в своего рода съноподобно състояние.
към текста >>
Тогава добрият професор Капезий бива завладян от странно настроение, настроение, което би могло да се охарактеризира така: той трябва да се напряга толкова много, за да удържа това сложно построение, че, макар и всичко това във висша степен да го интересува, му се налага да потиска
един
вид прозявка и почти изпада в своего рода съноподобно състояние.
Но трябва да сме наясно, че, за да могат по някакъв начин да изграждат света, тези атоми трябва да се наслагват и прилягат един към друг така, че наслояването да съответства по мяра и брой; че атомите на дадено вещество образуват цялост по четири, на друго – по три, на трето – по един, по два; че по този начин се образуват веществата, съществуващи в света.“ На Капезий, който е добре осведомен исторически, това му се струва питагорейско. Той усеща, че у Феликс Балде действа питагорейският принцип. Феликс Балде иска да му обясни, че само със самите атоми не би могло да се направи нищо, а че в тях мъдро господстват мярата и броят. Все по-сложно става това, което татко Феликс обяснява с все по-сложни числени отношения, съгласно които мировата мъдрост съединява един с друг атомите и ги прави валидни като духовен принцип между атомите. Все по-сложни стават фигурите, които татко Феликс строи пред Капезий.
Тогава добрият професор Капезий бива завладян от странно настроение, настроение, което би могло да се охарактеризира така: той трябва да се напряга толкова много, за да удържа това сложно построение, че, макар и всичко това във висша степен да го интересува, му се налага да потиска един вид прозявка и почти изпада в своего рода съноподобно състояние.
към текста >>
Имало едно време в една много у
един
ена местност
един
голям замък.
Имало едно време в една много уединена местност един голям замък.
В този замък живеeли много хора, стари и млади, от най-младите до най-старите. Но всички били малко или много роднини, така че всички били в някакви връзки един с друг.
към текста >>
Но всички били малко или много роднини, така че всички били в някакви връзки
един
с друг.
Имало едно време в една много уединена местност един голям замък. В този замък живеeли много хора, стари и млади, от най-младите до най-старите.
Но всички били малко или много роднини, така че всички били в някакви връзки един с друг.
към текста >>
Докато образът от светлина отгоре бил
един
-
един
ствен, сега около замъка се появили много, много такива изпълзяващи от земята фигури.
Скоро обаче, така разказва тя, на всички хора, които имали видението за образа от светлина, се случило и нещо друго. Те видели навсякъде около замъка, сякаш изпълзяващи от земята, всевъзможни кафеникаво-черни, стоманено сиви фигури.
Докато образът от светлина отгоре бил един-единствен, сега около замъка се появили много, много такива изпълзяващи от земята фигури.
Докато образът от светлина навлизал все повече в сърцата и в душите, тези същества – те могат да се нарекат елементaрни същества – били като обсадители на крепостта.
към текста >>
Един
ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре.
И така, дълго време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън.
Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре.
Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка. Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение. Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка. Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия.
към текста >>
Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в
един
вид съноподобно настроение.
И така, дълго време тези хора живеели в замъка – а те били много на брой – между това, което идвало отгоре, и това, което обсаждало замъка отвън. Един ден обаче се оказало, че образът отгоре се потопил по-дълбоко от друг път, а също и обсаждащите дошли по-навътре. Сред визионерите в замъка се разпространило тягостно настроение. Трябва да имаме предвид, че г-жа Балде разказва приказка.
Визионерите, заедно с останалите обитатели на замъка, изпаднали в един вид съноподобно настроение.
Образът отгоре се разделил на отделни светлинни облаци, но те били уловени и затъмнени от обсадителите на замъка. Последствието от това било, че постепенно населението на замъка потънало в сън и благодарение на това продължителността на земния живот на обитателите на замъка била удължена със столетия. И след столетия те отново се срещнали. Но сега се срещнали, разделени на по-малки общности и преселени на най-различни места по земята. Те отново обитавали замъци, но по-малки, които сякаш били копия на големия замък, в който живеели преди векове.
към текста >>
И по
един
характерен за него начин сега Бенедикт му обяснява следното.
Веднъж той отново отива при Бенедикт и ето че сега Бенедикт може да забележи, че нещо се е случило в душата на Капезий. Капезий сам е забелязал: всеки път, когато си спомни за разказа за замъка, който се умножава, душата му вътрешно странно се вълнува. Сякаш душата му е укрепнала благодарение на него. Затова той отново и отново си повтаря разказа, сякаш медитирайки. И сега той пак отива при Бенедикт, който забелязва, че неговите душевни сили са се укрепили в себе си.
И по един характерен за него начин сега Бенедикт му обяснява следното.
към текста >>
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно у
един
ение.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща!
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
към текста >>
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно у
един
ение, това човекът може само за себе си.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение.
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си.
За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
За целта той няма нужда да се присъ
един
ява към други хора.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си.
За целта той няма нужда да се присъединява към други хора.
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Това даже му се удава най-добре, ако се у
един
и в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му.
Бенедикт казва: „Нека разгледаме три неща! Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора.
Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му.
Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс. Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в у
един
ение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в у
един
еното мислене да не навлезе луциферически импулс.
Първо да разгледаме човешкото мислене, човешките представи, мисълта, която човек може да носи в себе си, благодарение на която той прави света разбираем за себе си в пълно уединение. Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент.
Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Мисълта, уловена от у
един
ения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
Да има мисли, да анализира вътрешно в пълно уединение, това човекът може само за себе си. За целта той няма нужда да се присъединява към други хора. Това даже му се удава най-добре, ако се уедини в стаята си и в тихо, затворено в себе си мислене, с помощта на силата, която в даден момент обладава неговото мислене, се опитва да разбере света и неговите явления.“ И Бенедикт казва: „Да, ако се постъпва така с мисълта, с отделния човек винаги се случва така, че чувстващият елемент на душата въздейства на мислите, на представите му. Вследствие на това за човека винаги се появява изкушението, съблазънта на луциферическия елемент. Напълно е немислимо човек да размишлява, умува, философства в уединение и да разяснява нещата от света за себе си, без от чувстващата му душа да бъде даден този тласък на мисленето и поради това в уединеното мислене да не навлезе луциферически импулс.
Мисълта, уловена от уединения човек, е винаги проникната, до голяма степен обхваната и проникната от луциферическия елемент.“
към текста >>
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в у
един
ените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява. Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в у
един
ено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в у
един
ено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се раз
един
ява.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент.
Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на у
един
еното, лично, вътрешно мислене.
Докато по-рано Капезий е разбирал малко, когато Бенедикт му е говорел за луциферическите и ариманическите елементи, сега за него се разбира от само себе си, че в уединените мисли, които човекът мисли в себе си, винаги се крият съблазните на луциферическия елемент. Сега той разбира, че Луцифер винаги има опорна точка в дейността на човека в уединено мислене, за да го откъсне от прогресивния ход на мировата еволюция и, тъй като човекът се отделя от света в уединено мислене, да го отведе на изолирания остров, който Луцифер, изолиран от останалия мирови порядък, иска да си създаде, за да засели, така да се каже, там всичко, което се разединява.
Следователно Бенедикт обръща внимание на Капезий най-напред на уединеното, лично, вътрешно мислене.
към текста >>
Така че сега той знае: в у
един
ената мисъл има луциферическа съблазън, а в писмените съчинения, във всичко, което се фиксира чрез писане или отпечатване, живее ариманически елемент.
Вече съм посочвал как Ариман навсякъде се стреми да откъсне от потока на унищожението живеещото в човешкото мислене, да го запази във физическо-сетивния свят. Това е характерният процес на възникване на всичко, което се записва. В него се фиксира, съхранява се за времето човешката мисъл, която иначе би изчезнала във времето. Именно тук Ариман прониква в човешката култура. Въпреки че професор Капезий не е назадничав човек и не желае да върви с тези, които искат например да премахнат писмото или да го забранят в народните училища, все пак той прозира, че, трупайки навсякъде книга след книга, в развитието на културата проникват ариманическите импулси.
Така че сега той знае: в уединената мисъл има луциферическа съблазън, а в писмените съчинения, във всичко, което се фиксира чрез писане или отпечатване, живее ариманически елемент.
Той знае, че във външния физически свят вече изобщо не може да има човешка еволюция, без да участват ариманическото и луциферическото. И сега той разбира, че именно с напредъка на културата, при който писмото придобива все по-голямо значение – за да разбере това, човек няма нужда да е ясновиждащ, а само да проследи развитието за няколко века, – и ариманическото трябва да придобива все по-голямо значение. Ариман се сдобива с все повече и повече, благодарение на това, че писмото добива все по-голямо значение в развитието на човечеството. И днес, когато то има толкова голямо значение – Капезий е наясно с това, – ние положително имаме големи ариманически крепости. Наистина, още не е станало обичайно, доколкото духовната наука още не го е направила такова, в обществения живот, когато някой студент отива в библиотеката, да казва: „Сега отивам в крепостта на Ариман!
към текста >>
Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на у
един
ения човек, от една страна.
Но Бенедикт обяснява на Капезий и нещо друго.
Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения човек, от една страна.
От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо.
към текста >>
В луциферизма имаме нещо
един
но.
Но Бенедикт обяснява на Капезий и нещо друго. Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения човек, от една страна. От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние.
В луциферизма имаме нещо единно.
Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам.
към текста >>
Човекът се стреми към
един
ство, когато иска да си обясни света в мисли.
Но Бенедикт обяснява на Капезий и нещо друго. Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения човек, от една страна. От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно.
Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли.
В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
към текста >>
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между у
един
ената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли.
От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо.
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли.
Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността. По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността.
към текста >>
По този начин словото бива извадено от у
един
еността на човешката личност; то се разгръща в общността.
После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово. Речта има значение в общността.
По този начин словото бива извадено от уединеността на човешката личност; то се разгръща в общността.
Словото е въплътената мисъл, но същевременно за физическия план то се явява нещо съвършено различно от мисълта. Няма нужда да се вниква в ясновидските резултати – в различните лекции обърнах внимание на това, – но е възможно само външно исторически, и тъй като е историк, Капезий разбира това много добре, възможно е само от външната история да се види, че словото или речта първоначално е трябвало да има към човечеството съвършено различно отношение от това, което е придобило в днешно време. А именно, ако се върнем все по-назад и по-назад в историята на езиците, ще забележим, че действително все някога – както го показва окултното наблюдение – ще стигнем до човешкия праезик, който е обхващал цялото земно кълбо и който само се е диференцирал. Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа. Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл.
към текста >>
Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу у
един
ението на мисълта.
Още щом се върнем към староеврейския – в това отношение староеврейският език е особено интересен, – забелязваме в думите му нещо по-различно, отколкото в думите на Западна Европа. Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик. Това, което се описва като Вавилонската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената.
Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на мисълта.
Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език. Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало.
към текста >>
Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят
един
общ език.
Думите на еврейството са много по-малко условни, те имат, така да се каже, душа, в тях се усеща смисъл. Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик. Това, което се описва като Вавилонската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената. Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на мисълта.
Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език.
Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е.
към текста >>
Следователно словото е станало нещо средно между у
един
ената мисъл и праезика.
Те изразяват своя необходим смисъл в по-голяма степен, отколкото западноевропейските езици. И колкото по-назад се връщаме в развитието, толкова повече откриваме такива езици, които са подобни на общия праезик. Това, което се описва като Вавилонската кула, е символ на факта, че действително е съществувал праезик и че той се е диференцирал на различни езици на народите и племената. Вследствие на това, че общият праезик се е диференцирал на отделните езици на народите и племената, словото, така да се каже, застава на половината на пътя срещу уединението на мисълта. Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език.
Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика.
В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало. И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е. навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е.
към текста >>
И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това
един
обособяващ принцип, т.е.
Всеки човек не говори свой собствен език – тогава езикът не би имал смисъл, – а само групи хора говорят един общ език. Следователно словото е станало нещо средно между уединената мисъл и праезика. В праезика е съществувала определена дума, която се е разбирала чрез звука, който се съдържа в нея, чрез това, което тя представлява в своето звуково значение. Не е имало нужда човек да се осведомява допълнително условно за звуковото значение, а в праезика той е откривал душата на думата. Това, както казахме, се е диференцирало.
И всичко, което предизвиква обособяване, действа също и в ръцете на Луцифер, така че хората, докато са формирали диференцираните си езици, са възприели чрез това един обособяващ принцип, т.е.
навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък. По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие.
към текста >>
Докато мисълта, когато се мисли в у
един
ение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
навлезли са в течението, което прави лесно за Луцифер да откъсне хората от общия мирови порядък, който е бил вече предопределен, преди Луцифер да се появи; т.е. да постави човека на изолиран остров, да го обособи от останалия вървящ напред ход на еволюцията на човечеството. Така в елемента на езика, на словото, имаме средно състояние. Ако словото бе останало това, което е трябвало да стане, ако луциферическият елемент не се беше нахвърлил на словото, то щеше да съответства на свободно от Луцифер и Ариман средно божествено състояние, в което човекът да може плавно да се стреми напред, изцяло в съответствие с напредващия божествено-духовен мирови порядък. По такъв начин словото, от една страна, е било подложено на луциферическо въздействие.
Докато мисълта, когато се мисли в уединение, почти винаги е подчинена на луциферическия елемент, словото е само отчасти обхванато от луциферическия елемент така, както изложих, от една страна.
към текста >>
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и
един
ствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Това доказва, че езикът получава обратно въздействие от писмото. Този факт може да се види много ясно в отделни области. Отново трябва да си спомня за нещо, което забелязах за самия себе си и за своите съученици. В Австрия, където има толкова много смесени диалекти, в училищата придаваха голямо значение на това, учениците да научат писмения език, на който преди това, най-малко в по-голямата си част, не са говорили. И това усвояване на писмения език има своето много особено въздействие.
Аз мога да говоря съвършено безпристрастно за това, тъй като сам дълго време през моя живот бях изложен на странното въздействие на писмения език, на писмения немски на австрийските училища и единствено с много труд се отучих от него – понякога той все още се прокрадва.
Тази особеност се заключава в това, че всички кратки гласни се произнасят като дълги, а всички дълги – кратко, докато диалектът, т.е. езикът, роден от словото, се произнася правилно. Когато например има предвид „Sonne“ („слънце“), което е там горе, на небето, диалектът казва „d’Sunn“. Обаче този, който е преминал през австрийските училища, се изкушава да каже „die Soone“. Диалектът казва „der Sun“ за „Sohn“ (син), а австрийският училищен език – „der Sonn“.
към текста >>
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: у
един
ената мисъл, словото и писмото.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото.
Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене. За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото.
към текста >>
Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на у
един
ената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани у
един
еното мислене.
Три неща, така показва Бенедикт, подлежат на разглеждане: уединената мисъл, словото и писмото.
Никой, който мисли здраво, дори и напълно да е прозрял истината, че в основата на уединената мисъл стои Луцифер, а в основата на писмото – Ариман, няма да поиска да изкорени Луцифер оттам, където български писмен немски диалект художествена реч той действа с такава очевидност, защото това би означавало да се забрани уединеното мислене.
За някои – трябва да го кажем – това би било най-удобното, но те със сигурност няма да пожелаят да го признаят открито. От друга страна, няма да поискаме да изкореним и писмото, а сме длъжни да си кажем: както положителното и отрицателното електричество означават противоположност във външната физическа природа, така и ариманическото и луциферическото значат противоположност, която трябва да съществува. Това са два полюса, никой от които не трябва да отсъства, а те трябва да бъдат приведени в съотношение по мяра. Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи.
към текста >>
Не да се изключва у
един
еното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите.
Тогава човекът може да се движи по онази средна линия, в състоянието на словото. Това е предназначението на словото – да съдържа в себе си мъдрост, да съдържа в себе си познание, да съдържа в себе си мисли и представи. Човекът може например да си каже: аз трябва да се развивам в словото така, че именно чрез словото да оставя да се коригира в мен всичко своеволно, чисто лично, така че да възприема в своята душа това, което е било създадено в словото, в пълното с мъдрост слово на всички времена. Уважение не само към собственото мнение, не само към това, което сами вярваме и можем да признаем за вярно чрез собствената си сила, а респект пред това, което се е явило като резултат от културата и усилията за мъдрост на различните народи в историческото развитие. Това означава, от една страна, Луцифер да се приведе, така да се каже, в правилно отношение към словото.
Не да се изключва уединеното мислене, а да се има предвид, че словото принадлежи на общността и че словото следва да бъде проследено през епохите.
Колкото повече правим това, толкова повече предоставяме на Луцифер правилното въздействие върху словото. Тогава няма да попаднем под авторитета на словото, а ще пазим словото, което носи мъдростта на Земята от една културна епоха в друга. От друга страна, човекът, който правилно разбира същността на нещата, е длъжен да не изпада под властта на вкостенелия авторитетен принцип, заключен в писмото, защото, дори и писмото да съдържа най-святото или най-светското, чрез него той попада под властта на Ариман. Трябва да сме наясно, че за външната материална култура човекът трябва да има писмото и че писмото е нещо, чрез което Ариман, съобразно своята задача, иска да освободи мисленето от потока на унищожението. Той не иска да го остави да се влее в потока на смъртта.
към текста >>
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – у
един
ените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Когато Капезий чува тези неща от Бенедикт и го обхваща с укрепените си от г-жа Фелиция душевни сили, у него се появява съвършено различно от преди отношение към това, което му обяснява Бенедикт, когато последният вече му е разяснявал луциферическия и ариманическия елемент. Благодарение на това, че приказките, действащи плодотворно на душевните му сили и инспирирани от духовния свят, са оказвали все по-голямо и по-голямо влияние, Капезий сам стига дотам да преживее как неговите душевни сили се усилват вътрешно, как душевните му способности вътрешно укрепват. Това е представено в Тринадесета картина от „Пробуждането на душите“, където едната душевна сила в Капезий, която се има предвид с Филия, застава пред него действително духовно осезаемо, а не само като абстрактна душевна сила. В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите.
Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото.
Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония. И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят
един
към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония.
В степента, в която Филия израства в същество в душата на Капезий, в същата степен той все повече разбира по правилния начин това, което всъщност иска Бенедикт от него. Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите. Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди.
Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония.
И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
И Капезий познава
един
велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
Преди, когато той слуша особено оплодотворяващия разказ за замъка, който се умножава, който се увеличава на брой, отначало този разказ не му въздейства веднага, той почти заспива сладко, и то тъкмо преди почти да е заспал, когато татко Феликс му е говорел за атомите. Сега обаче тази душа на Капезий, след като е дотолкова узряла, разпознава, че в целия поток на мировото развитие е заложена троичност: луциферическото, от една страна – уединените мисли, ариманическото, от друга – писмото и третото – средното състояние, чисто божественото. Троичност разпознава той в този многозначен факт на развитието на културата на физическия план и може да предчувства как навсякъде трябва да се търси тази троичност. Сега Капезий се отнася по друг начин към закона за числата от преди. Сега, благодарение на пробуждащата се в него Филия, той чувства същността на числата в хода на развитието на света и му става ясна също така същността на мярата: че във всяка троичност два от елементите трябва да се отнасят един към друг като противоположности и да са приведени във взаимна планомерна хармония.
И Капезий познава един велик, могъщ мирови закон, за който сега знае, че по някакъв начин той следва да се намира не само на физическия план, но и във висшите светове.
към текста >>
Капезий предчувства, че е проникнал в
един
закон, който във физическия свят обикновено е като покрит с було, и че в него той има нещо, с което може да престъпи прага.
Ние ще говорим още за всичко това при по-фините разсъждения за божествено-духовния свят.
Капезий предчувства, че е проникнал в един закон, който във физическия свят обикновено е като покрит с було, и че в него той има нещо, с което може да престъпи прага.
И когато премине през прага, той влиза в духовния свят, където е длъжен да остави зад себе си всичко породено от физическия опит. Числото и мярата той се е научил да усеща, чувства, преживява. Сега той разбира и когато Бенедикт привежда и други неща, засега най-прости, за да му разясни напълно принципа. Например Бенедикт казва на Капезий: „Същото господство на троичността, полярността или противоположността в троичността, на планомерното изравняване може да се открие и в други сфери на битието.“ Отново можем да обърнем внимание от друга гледна точка на едно нещо: мисленето, вътрешната представа. Вътрешната представа, преработването на мировите тайни в себе си, това е едното.
към текста >>
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в у
един
еното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Сега вече Бенедикт може лесно да покаже на професор Капезий: в уединеното мислене се заключава луциферическото изкушение, а в чистото слушане, в чистото възприятие лежи ариманическият елемент.
Но човек може да задържи едно средно състояние, така да се каже, да мине между едното и другото. Няма нужда да пребиваваме нито в абстрактното, задълбочаващо се мислене, в което човек отшелнически се затваря в душата си, нито пък да се отдаваме само на слушането и виждането на това, което могат да възприемат ушите и очите. Можем да направим и нещо друго: да направим това, което мислим, вътрешно толкова живо, толкова пълно със сила, че да имаме пред себе си своята собствена мисъл като нещо живо и живо да се задълбочим в нея като в нещо, което чуваме и виждаме отвън, така че собствената ни мисъл да стане толкова конкретна като това, което чуваме или виждаме. Това е средно състояние. В чистата мисъл, лежаща в основата на размишляването, се намира подстъпът на Луцифер към човека.
към текста >>
Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят
един
друг.
То е мислене, което живее толкова живо в душата, както живо живее възприятието, но такова възприятие, което възприема не нещо външно, а мисли. Между луциферическия елемент на мисълта и ариманическия елемент на възприятието протича душевният живот в медитация като в божествено-духовния елемент, който носи в себе си само развитието на мировите явления. Медитиращият човек, който живее в своите мисли така, че те да оживеят в него, както възприятията, намиращи се в него, живее в божественото течение напред. Отляво у него е чистата мисъл, отдясно е ариманическият елемент, чистото слушане, и той не изключва нито едното, нито другото, а знае, че живее в троичност, че числото регулира живота. И знае, че съществува полярност, противоположност, противоположност на две неща, между които се движи медитирането в устрем.
Знае също и че тук, в медитацията, луциферическият и ариманическият елемент трябва планомерно да се уравновесят един друг.
към текста >>
29.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъ
един
ява и т.нар.
Във връзка с това искам само да отбележа, че тук трябва да се вземат под съображение много неща, които, ако им обърнем правилното внимание, действително могат да са неимоверно необходими за разбирането на живота на човечеството, което човекът от съвремието ще е длъжен да придобие, ако културата следва да се развива по правилен начин. Хората ще видят, че скоро вече няма да може да се мине без понятията, които си съставят, изхождайки от условията, от които днешното, толкова обичащо удобствата човечество би искало да изгражда своите разбирания за народите и епохите. В рамките на европейската култура съществуват народи, които се различават по отношение на езика, и такива, които са различни по писмена. Западните народи на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски народи, които пишат букви със съвсем различна форма.
В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар.
готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието. Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент. За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията.
към текста >>
Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на
един
общ духовен елемент.
Западните народи на Европа пишат с така наречените латински букви, но има и европейски народи, които пишат букви със съвсем различна форма. В Европа имаме и факта, че към латинските букви се присъединява и т.нар. готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието.
Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент.
За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията. За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план. Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци. Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука.
към текста >>
За да се разбират
един
друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план.
готическо писмо и че те съществуват редом едно с друго. Това е важно явление за оценката на културата на Европа. Привидно тези неща са само дребни симптоми, но те представляват изнесени на повърхността симптоми, указващи дълбоките първооснови на битието. Народите, които си служат с различни писмена, ще стигнат до правилно взаимно разбирателство едва тогава, когато вземат предвид, че това разбирателство следва да бъде постигнато въз основа на един общ духовен елемент. За народи, които пишат с различни писмени знаци и вследствие на това дават на ариманическия импулс своите специфични опорни точки, не е достатъчно разбирателството да се постигне само при простите условия на физическия план, а от двата народа трябва да се разбере духовният елемент и в този духовен елемент да се търси хармонията.
За да се разбират един друг народите, които пишат с писмена като латинските букви, е необходимо духовният елемент да се придвижи дотолкова напред, че да настъпи разбирателство и по отношение на фактите от физическия план.
Този, който разбира нещата, подобни на тези, за които сега говорим, може да разбере тези взаимоотношения на европейския живот на народите. И от дълбока важност е това, че в Централна Европа, като че ли за да се изрази присъщото съотношение на ариманическия и луциферическия елемент, редом се използват и двата вида писмени знаци. Това става поради причината, че тук средно състояние може да се постигне само с особени затруднения, така че изложената в по-голяма степен на ариманическия елемент латинска азбука трябва да се явява известна противоположност на изложената повече на луциферическия елемент готическа азбука. Характерно е, че при писане някои хора използват смесено готическия и латинския шрифт. Такова едно смесване е от огромно значение и указва това, което лежи дълбоко в подосновите на душата, защото указва за пълния със значение факт, че една такава личност трябва да се отнася по специален начин към луциферическия и ариманическия елемент.
към текста >>
Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза
един
ствено от това, че те престъпват своята област.
В подобен случай е особено видно колко е необходимо да не се говори по просто външен и повърхностен начин, че трябва да се пазим от ариманическия елемент.
Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област.
Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни. Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс. Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален.
към текста >>
Както по определен начин мисълта протича в у
един
ението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
В подобен случай е особено видно колко е необходимо да не се говори по просто външен и повърхностен начин, че трябва да се пазим от ариманическия елемент. Винаги трябва да имаме предвид, че тук става въпрос за това, че такива духовни същества като луциферическите и ариманическите имат своя определена област, в която обикновено следва да се изживяват и да действат, и че злото въздействие произлиза единствено от това, че те престъпват своята област. Ариманическите импулси имат своята напълно правомерна област в архитектурата и пластиката. Ако, от друга страна, вземем музикалния и поетическия елемент, те се явяват изкуствата, в които в по-тесен смисъл действат луциферическите импулси. В известен смисъл поезията и музиката могат чисто и просто да се нарекат луциферически повлияни изкуства, а архитектурата и пластиката – ариманически повлияни.
Както по определен начин мисълта протича в уединението на душата и чрез това се изолира от общността, така и изживяванията на музиката и поезията имат в себе си нещо, което принадлежи на вътрешността на душата, където то се среща непосредствено с луциферическия импулс.
Ако и при строителството и архитектурата следва да вземем под внимание границите на народностите, тъй като навсякъде, където е Ариман, въздейства и Луцифер, и така, ако тези изкуства следват в известно отношение народностния характер, все пак може да се каже, че този народностен елемент в известен смисъл остава неутрален. Поезията по същество е свързана с онзи луциферически елемент, който се изразява в диференцирането на народностните характери. За музиката се обръща по-малко внимание на това, че и в нея има нещо, което до известна степен води до диференциране, повече, отколкото в строителството и пластиката.
към текста >>
“, а в смисъл, че именно на тази средна линия случаят е такъв, че сега от двете страни идват най-силните луциферически и ариманически атаки и във всеки
един
момент трябва да се пазим от тях, така че и в областта на живописта в най-висока степен можем да попаднем под едното или другото влияние.
На средната линия между ариманическото в строителството и пластиката и луциферическото в поезията и музиката лежи живописта. Тя в известен смисъл се явява неутрална област, но не такава, в която да можем да се установим удобно и да си кажем: „Сега просто ще си рисувам и нито Луцифер, нито Ариман ще може да се доближи до мен!
“, а в смисъл, че именно на тази средна линия случаят е такъв, че сега от двете страни идват най-силните луциферически и ариманически атаки и във всеки един момент трябва да се пазим от тях, така че и в областта на живописта в най-висока степен можем да попаднем под едното или другото влияние.
Средната линия е винаги тази, на която е нужно в най-строг смисъл чрез човешката воля и човешките действия да се създаде хармонично уравновесяване между полярностите, между противоположностите.
към текста >>
С укрепналата си душа човек се вживява в
един
свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята.
По този начин, когато се разглеждат тези области, както го направихме сега – това би могло да стане също толкова добре и с други области, – е видно, че се усвояват определени понятия, понятия, без които, както се разбира от само себе си, е възможно да се мине на физическия план. Защото, ако искаме да останем плоски и повърхностни, естествено всеки може да издържи на физическия план, ако и да не намира музиката за луциферическа, а архитектурата за ариманическа. Но ако хората искат да минат без това, те няма да могат тук, на физическия план, да си създадат понятия, представи и усещания, с които да укрепнат душата си, така че тя да престъпи по благоприятен начин прага към духовния свят и да може да се издигне в същинската духовна област, а тогава ще трябва да останат тук, долу, във физическо-сетивния свят. Следователно, ако наистина иска да премине през прага, човек следва да усвои понятия, усещания и представи за духовната област, които, макар и породени от физическото, преминават отвъд физическо-сетивната област. Ако тогава с така укрепнала душа престъпи прага на духовния свят, той се запознава със света, в който се случва това, което бе охарактеризирано като духовен разговор на живи мисловни същества.
С укрепналата си душа човек се вживява в един свят, който тогава се показва така, че вътре в него има същества, които се състоят от мисловна субстанция, и то състоящи се от мисловна субстанция така, че в нея те са по-живи, по-лични, по-индивидуални и много по-реални, отколкото хората на земята.
Както човекът на физическия план е реален от плът и кръв, така са реални тези същества в тяхната мисловна субстанция. Човек се вживява в онзи свят, където в известен смисъл от същество на същество преминава разговор в мисли, където душата е принудена да води разговор с мисли, ако желае да има отношение към живите мисловни същества, които се намират в тези светове. Аз посочих това в лежащата пред мен книга „Прагът на духовния свят“. Тук мога да вмъкна няколко допълнения към казаното в нея. С цялата отговорност, с която следва да бъде направено подобно нещо, в тази книга се опитах да избегна систематичното изложение, но се постарах да кажа някои неща в афористична форма, която може да бъде полезна, дори ако вече е възприето това, което е дадено в предшестващите цикли и книги.
към текста >>
Той е това, което преминава от
един
земен живот в друг земен живот, от инкарнация в инкарнация.
Когато той излезе от него, когато преживява извън физическото си тяло, той преживява в своето етерно тяло и има за околна среда елементарния свят. Когато излезе и от него, той преживява духовната област в астралното си тяло. По време на това преживяване, на това чувстване в астралното тяло се осъществява една среща, която става в духовния свят, срещата с другия Аз, с онзи втори Аз, за който Йохан Томасий говори в края на „Пазачът на прага“, който сякаш в хода на цялото действие в „Пробуждането на душите“ стои до първия Аз на Йохан Томасий и предизвиква неговите преживявания. За този втори Аз ще имаме още какво принципно да обсъждаме. Той е това, което човекът познава, когато се научи да чувства, възприема и преживява в астралното си тяло в духовния свят.
Той е това, което преминава от един земен живот в друг земен живот, от инкарнация в инкарнация.
Това, което преминава от земен живот в земен живот, се вплита по толкова тайнствен начин в човешкото същество между смъртта и ново раждане, че физическото съзнание обикновено не може да възприеме този друг Аз, защото този друг Аз се намира в духовния свят, макар и същевременно да е свързан с физическото същество на човека.
към текста >>
И така, ако човек влезе в духовната област
един
ствено с това, което може да узнае само във физическия и в елементарния свят, той ще се окаже изправен срещу нищото.
Но е необходимо да се вземе под съображение по какъв начин човек се среща с този друг Аз, когато встъпи в духовната област през прага. Отново и отново трябва да поставяме пред душата си, че по пътя на това, което сме научили, наблюдавали и узнали във физическия, а също и в елементарния свят, че във всичко това няма нищо, което би могло да съответства на признаците на духовния свят, в който мислите са живи същества.
И така, ако човек влезе в духовната област единствено с това, което може да узнае само във физическия и в елементарния свят, той ще се окаже изправен срещу нищото.
Какво, значи, може да бъде внесено в тази духовна област? Да помислим за това както следва. Душата трябва да привикне към това да не възприема, мисли, чувства и желае в духовната област така, както във физическия, а също и в елементарния свят. Това тя трябва да остави зад себе си. Но е длъжна да помни това, което е узнала, мислила, чувствала и желала във физическия свят.
към текста >>
Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в
един
момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи.
Когато човекът премине през това преживяване, когато ясновиждащата душа си пробие път до него, едва тогава той започва да има съвършено правилно разбиране за този образ, чието име толкова често беше произнасяно, за Луцифер.
Защото човешката душа се вживява в духовната област така, че в един момент изживява: „Ти си само нещо билo.” Луцифер е същество, което е дошло в мировия порядък, за да бъде винаги само такова билo, да бъде само минало, да бъде само това, което са му дали преживени земни епохи, което са донесли на душата на Луцифер преживени земни епохи.
И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа.
към текста >>
Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява
един
момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
И животът на Луцифер се състои в това, със своето минало да си отвоюва настояще и бъдеще, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правилния ход на земното развитие, са го осъдили на миналото. Така стои Луцифер пред ясновиждащия поглед, съхранявайки в своето битие божествено-духовното на първоизточниците на света, носейки в душата си всички великолепия на света и осъден да им казва само: „Те бяха в теб.“ И тук започва неговата вечно продължаваща борба за отвоюване също и на настояще и на бъдеще за това минало в мировия порядък. Преживявайки сходството на Луцифер, макрокосмическото сходство на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния и духовния свят, човек преживява целия дълбок трагизъм на образа на Луцифер. И той започва да предчувства нещо от великите мирови тайни, които почиват в дълбокото лоно на битието, където се борят не само едно същество с друго, а където във взаимна борба се намират епоха с епоха, които се превръщат в същества. Тогава наистина започва това съзерцание на света, когато над душата се разлива дълбока сериозност и чувство за дълбоко достойнство и когато се усеща нещо от това, което би могло да се нарече диханието на вечните необходимости, които се изживяват в мировата среднощ, когато над битието проблясват мълнии, които с блясъка си осветяват и образа на Луцифер, но които умират в познанието и – умирайки – се оформят в съдбовни знаци, така че продължават да действат като форма на вътрешната трагична карма в човешката душа.
Самата човешка душа, докато живее горе в тези духовни светове, преживява един момент, в който е просто нещо билo, когато е изправена пред нищото, когато се явява като че ли точка във вселената и се изживява само като точка.
към текста >>
Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят
един
с друг.
Но тази точка се превръща в зрител, зрител по отношение на нещо друго. Тук има две други неща, към които като трето принадлежи човешката душа, превърнала се в точка, и което всъщност няма нищо в себе си, както и точката няма нищо. Първото, което се прибавя, е това, за което човек си спомня, което се явява външен свят, към който той гледа назад и за който може да каже: „Това е твоето билo.“ Когато, без да знае нищо за себе си, самият човек стои до това свое битие, което е минало битие, което обаче той е пренесъл със себе си през прага в духовния свят и на което е дал жива мисловна същност, и когато после у него се появява настроението на душевно умиротворение, тогава това, което е донесъл като свое билo в духовния свят, започва духовния разговор с обкръжаващия го свят на живите мисловни същества. И като обективен зрител, стоящ редом с двата други елемента, но който сякаш представлява точка, човек вижда как те започват разговор.
Собственото му минало в мисли и живите мисловни същества разговарят един с друг.
Това, което човек сам е пренесъл нагоре и е превърнал в мисли, разгръща в мировото слово духовен разговор с духовната жива мисловна същност на духовната област. Там човек дочува какво говори собственото му минало с живата духовна същност в духовната област. Тогава той е преди всичко едно нищо. Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание.
към текста >>
Един
ият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
Но като такова нищо той се ражда, докато слуша собствения си разговор на миналото с духовните същества от духовната област. И докато слуша, човек се изпълва с ново съдържание. Сега той се научава да познава себе си, бидейки точка и чувствайки се като точка, докато слуша разговора между собственото си минало и духовната жива същност в духовната област. И колкото повече възприема в себе си от този духовен разговор на собственото му билo с бъдещето, толкова повече човек сам става духовно същество. Това е процесът, в който той се намира в духовния свят в една троичност.
Единият член на тази троичност е собственото билo, което човек е изнесъл нагоре в духовния свят, което си е завоювал по начина, който се разкрива като духовно още в сетивния свят, и което след това, зад прага, се усеща като минало битие.
Второто е цялото духовно обкръжение, а третото сме самите ние. Така пребивава троичността в духовния свят и в рамките на троичността чрез противоположността на миналото битие и на духовната жива същност в духовната област се развива третото, средното, което е само като точка и което, благодарение на слушането на духовния разговор между миналото битие и духовния свят, става все по-пълно и по-пълно, става едно развиващо се в себе си същество в духовния свят. Така човек сам става в ясновиждащо съзнание в духовния свят.
към текста >>
Защото тези отношения са
един
ствено и изключително подходящи да запознаят човека със собствената му истинска същност, която той, както беше казано, дочува в духовния свят от двата други елемента.
Това е, което исках да се опитам да ви опиша с думи, които, разбира се, тъй като са заимствани от езика, принадлежащ на физическия план, винаги ще трябва да си останат едностранчиви. Но все пак се опитваме, доколкото е възможно, с думите от езика на физическия план да охарактеризираме тези възвишени и дълбоки отношения.
Защото тези отношения са единствено и изключително подходящи да запознаят човека със собствената му истинска същност, която той, както беше казано, дочува в духовния свят от двата други елемента.
В тази истинска същност на човека се опитваме да въведем с такива лекции, каквито се изнасят тук в този лекционен цикъл.
към текста >>
30.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява
един
ство от тези три същества.
И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества.
Той трябва да има съзнание и за факта, че това, което се нарича мислене, чувства и воля, е майя, а именно образ-сянка, хвърляна в душата от тези три същества. Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия. Но да се види другият Аз в пълната му троичност, изисква тъкмо нормален, идеален ход на развитие на душата, какъвто едва ли може да съществува в човешката душа.
към текста >>
Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи
един
ството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия.
И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества. Той трябва да има съзнание и за факта, че това, което се нарича мислене, чувства и воля, е майя, а именно образ-сянка, хвърляна в душата от тези три същества.
Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия.
Но да се види другият Аз в пълната му троичност, изисква тъкмо нормален, идеален ход на развитие на душата, какъвто едва ли може да съществува в човешката душа.
към текста >>
Един
ден той излиза отново и скроява някаква интрига.
Това е сравнително елементарно явление, тази среща с Двойника, и тя може да настъпи благодарение на особени подсъзнателни впечатления и импулси на човешката душа, даже и ако човекът не е ясновиждащ. Може да се случи следното: някой човек може да е интригант, може със своите интриги да е причинил много злини на хората.
Един ден той излиза отново и скроява някаква интрига.
Връща се у дома, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си, и с него може да се случи така, че макар и в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването. Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището си и вижда: той сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване. Това, което човек среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“.
към текста >>
Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на
един
ия, така и на другия Аз.
Това отношение е необходимо да разбираме точно така, както е замислено. Може да се каже, че с цялата шлака на нисшия си Аз Йохан встъпва в по-висшия свят, но все пак той е изправен пред този по-висш свят. И ако искам да използвам истински плосък израз за нещата, бих казал: Йохан Томасий се влюбва окултно в Теодора. И така, в отношението на Йохан Томасий към Теодора в по-висшия свят нагоре се внасят определени импулси от физическия свят. Преминавайки през всичко това, Йохан Томасий стига до загатнатото в края на „Пазачът на прага“: до преживяване на обикновения Аз, който принадлежи на физическия свят и на елементарния свят, който човек носи в себе си, когато преминава през света като човек, и на другия Аз, който среща, когато встъпва в духовния свят.
Както в Девета картина по време на разходката, така и в храма пред Хиларий Йохан Томасий стига до това, което може да се нарече вътрешно чувстване както на единия, така и на другия Аз.
Обаче ясно се забелязва, че Йохан Томасий още не е напълно установил порядък в смисъла на хармонията между обикновения и другия си Аз, че той живее между двата Аза. Ако обърнем внимание, че в края на „Пазачът на прага“, а и в началото на „Пробуждането на душите“ Йохан Томасий застава пред нас като душа, която чувства в себе си съвместното действие на обикновения и на другия си Аз, ще стане разбираемо, че в душата на Йохан Томасий има много неща, които могат да бъдат, така да се каже, излющени. Двойника излющва от него преди всичко Ариман. Но и по друг начин може да бъде излющено нещо от него.
към текста >>
Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си
един
вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него.
Това сенчесто същество е реално същество. То съществува отделно от Йохан Томасий, само дето има ужасни задължения поради факта, че всъщност противоречи на общия мирови порядък. Това, което се намира като сенчесто същество отвън, би трябвало да бъде вътре в Йохан. С него се предизвиква това, което се усеща като трагична съдба на това сенчесто същество, което като част от етерното тяло живее отвън в елементарния и духовния свят. И така, това е неизнесена карма на Йохан Томасий, превърната от Луцифер в самостоятелно сенчесто същество.
Този, който преживява нещо подобно – а това е важно, изпълнено със значение преживяване, – го преживява така, че знае, че понеже не е изнесъл карма, е поел върху себе си един вид космически дълг, създал е същество, което всъщност не би трябвало да е извън него, а в самия него.
Това се довежда до съзнанието на Йохан Томасий в „Пробуждането на душите“ чрез другата Филия, че той е създал такова душевно дете, което има в известен смисъл неправомерно битие отвън. Това е особеността, когато човек се вживява в духовните светове, че той застава пред собственото си същество, но че в духовната обективност това собствено същество може да застане пред него умножено. При Йохан Томасий имаме най-разнообразна множественост. Пред него застава една част от неговото същество като Двойник, а сега друга част от съществото му, тъй като кармата се отнася изцяло към съществото на човека, като Дух на младия Йохан Томасий.
към текста >>
мислене, чувства и воля бяха толкова обективни, че Мария да ги усеща като
един
ство.
Тогава обаче пред него застава и нещо трето, тъй като той не е в състояние да премине през това, през което преминава Мария. Тя преминава през сравнително нормално развитие. В Девета картина пред нея застават Астрид и Луна, наистина не в съюз с действителната Филия, но все пак пред нея застават два душевни образа. Това е сравнително близко до нормалното развитие. Съвсем нормално би било, ако Мария стоеше пред трите душевни образа и целите .
мислене, чувства и воля бяха толкова обективни, че Мария да ги усеща като единство.
Но толкова нормално развитие едва ли съществува. И аз подчертавам: това, което се опитах да охарактеризирам, представляват реални образи, така че тези условия са абсолютно нормално възможни. И така, такава душа, на която се явяват Астрид и Луна, с изключение на Филия – защото това, което се явява съзнателната душа и разсъдъчната душа, е развито у Мария по по-правилен начин, отколкото сетивната душа, – такава душа вече преминава през в голяма степен нормално развитие. При Йохан Томасий имаме развитие, много силно отклоняващо се от нормалното. Тук отначало имаме явяването на Двойника.
към текста >>
Ако нещата не стояха точно така, както е представено в „Пробуждането на душите“, Йохан нямаше да види в царството на сенките
един
Дух на младия Йохан, а много такива духове.
Йохан трябва да укрепи душата си така, че това, което остава още доста субективно, да застане пред него: магичното творене на собствената същност. То става обективно. И с тези думи той укрепва душата си, с думите: „магичното творене на собствената същност.“ И докато това магично творене на собствената същност възхожда, приближава се към другия Аз, Йохан застава пред себе си като Двойник, като Дух на младия Йохан, като другата Филия. Йохан Томасий щеше да бъде различен, ако беше преживял троичността по друг начин, ако той, да кажем, се беше заблудил два пъти и два пъти бе могъл да преживее Двойника. Ако случаят беше този, Йохан щеше да бъде друг.
Ако нещата не стояха точно така, както е представено в „Пробуждането на душите“, Йохан нямаше да види в царството на сенките един Дух на младия Йохан, а много такива духове.
Представете си на мястото на Йохан Томасий такъв Йохан, който два пъти изпада в заблуждение или двукратно може да преживее Двойника. Тогава би трябвало да съществуват много духове на младия Йохан, тъй като тогава би следвало да съществуват много такива душевни деца на Йохан. В тези неща често се озоваваме на ръба на велики душевни тайни.
към текста >>
Но от света, който досега ти сам не познаваше, от
един
, бих искал да кажа, свръхдуховен свят срещу теб идва твоят истински Аз, който е бил само обвит от другия Аз.
Но е нещо съвсем различно с пълно съзнание да предадеш на унищожение, на забрава, на бездната спомена за своя Аз, действително за известно време в духовния свят да стоиш над бездната на битието, пред нищото като нищо. Това е най-разтърсващото преживяване, което можем да имаме, и е необходимо към това преживяване да се подходи с голямо доверие. За да отидем като нищо към бездната, е нужно да имаме доверието, че тогава от света ще ни бъде доведен на среща истинският ни Аз. И това се случва. Когато над бездната на битието приема това забвение, човек знае: заличено е всичко, което си преживял досега, ти сам го изтри.
Но от света, който досега ти сам не познаваше, от един, бих искал да кажа, свръхдуховен свят срещу теб идва твоят истински Аз, който е бил само обвит от другия Аз.
Едва сега човек среща себе си, след като напълно се е заличил, среща се със своя истински Аз, на който Азът във физическия свят е само сенчест образ, майя. Защото истинският Аз на човека принадлежи на свръхдуховния свят и с него, чийто блед сенчест образ е физическият Аз, човекът прониква вътре в свръхдуховния свят. Така въздигането към свръхдуховния свят е вътрешно преживяване, преживяването на съвършено нов свят над бездната на битието и приемането на истинския Аз от този свръхдуховен свят над бездната на битието. Това описание исках, скъпи мои приятели, да вложа във вашите души като свързващ мост между днешното разглеждане и утрешното. Нека то по някакъв начин ни занимава още малко между днес и утре като свързващо звено между днешното и утрешното разглеждане.
към текста >>
31.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 31 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко
един
или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове.
Скъпи мои приятели теософи! При такъв цикъл лекции като този, който скоро ще завършим, у вас лесно ще възникнат някои мисли относно така наречената култура на съвремието. Нямаше как да не насочим вниманието си в някои подробности към това как в тази съвременна култура по своя своеобразен начин проникват ариманическите и луциферическите сили. Този, който с непредубедено усещане и с известно разбиране за духовно-научните познания разглежда до някаква степен обективно културата на съвремието, несъмнено ще трябва да открие хаотичност, обърканост именно в тази съвременна култура.
Стана, така да се каже, мой култивиран вече от години навик да посочвам възможно по-малко един или друг аспект, а вместо това да използвам нашето време по по-положителен начин, за да обърна внимание върху това какво можем да приложим за откриване на духовните светове.
Въпреки че по същество не трябва да се отклонявам от този си навик, все пак е нужно отново и отново да подчертавам, че благодарение на това – наистина думата не е избрана от нескромност – самоналожено ограничение в целия ход на нашите стремления и в работата ни се промъкнаха някои недоразумения. И именно от наша гледна точка са ни необходими две неща. Първо, обективно разбиране на това, че еволюцията, развитието на следатлантския свят с определена понятна необходимост е причинило в най-широки кръгове хаотичното, обърканото, до известна степен по-нисше и второстепенно състояние на съвременната култура на човечеството, така че само критика не е достатъчна, а се нуждаем от обективно правилно разбиране. От друга страна, необходимо е с ясни и отворени очи да се противопоставим на това объркване и на хаоса в съвременния духовен живот, доколкото застъпваме гледната точка, която разкрива духовната наука. Защото се налага отново и отново да изживяваме как някои изцяло доброжелателни и най-добродушни от нашите приятели пристигат с възклицанието, че тук или там пак се е появило нещо доста теософско, а после се налага да се съгласяваме от какво ниско качество са тези така наречени теософски неща.
към текста >>
научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича
един
ствено от по-ниското положение на нашата епоха.
Защото точно със същата логика, с която този забележителен оригинал свежда света до Аз и не-Аз, светът може да бъде сведен и до крушата и всичко, което не е круша, а именно другото извън тази круша. И могат да се използват точно същите думи и понятия, за да се обясни целият свят от крушата и не-крушата. В смисъла на този господин нищо няма да бъде пропуснато от света и неговите явления, ако вместо той да се обяснява с Аза и другото, съгласно „крушологията“ или „крушематиката“, се обясни с учението за крушата и другото извън крушата. И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар.
научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха.
Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо. Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време. Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство.
към текста >>
Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява
един
от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време.
В смисъла на този господин нищо няма да бъде пропуснато от света и неговите явления, ако вместо той да се обяснява с Аза и другото, съгласно „крушологията“ или „крушематиката“, се обясни с учението за крушата и другото извън крушата. И това се смята за научен труд, който използва също и различни сравнения от ембриологията, за да може да се представи за научен. В него се говори долу-горе в същия стил като в много от нашите т.нар. научни съчинения, които се възприемат за нещо сериозно и които често – както казах, казаното е без пристрастие, а тъкмо от чувство за пълно братство – се приемат сериозно сред нашите приятели, като че ли е нещо друго, докато то произтича единствено от по-ниското положение на нашата епоха. Това означава истински недостатъчна способност за различаване на това, което има вътрешна стойност, и това, което се намира на такава ниска степен на литературата като подобно нещо.
Затова с пълна обективност може да се каже: ако такъв човек се явява един от тези, които разпространяват или повтарят глупавата басня за йезуитите, може също така да си създадем представа за значението на противниците, които настъпват от всички страни срещу нас в последно време.
Става дума преди всичко за придобиване на правилното отношение към това, което днес се осмелява именно на окултна почва да изпълзи от всички краища на света и което все пак от мнозина се приема за равнозначно с имащата честни намерения дълбока духовна наука. Става дума за придобиване на правилно усещане по отношение на някои от тези господа, ако искаме да сме честни към духовната наука. Усещането се заключава в това, че най-добре е да ги игнорираме, вместо да ги разглезваме и да се занимаваме непрекъснато с тях, с всичко, което създават, да знаем, че всъщност би следвало да ги посъветваме вместо да си губят времето в занимания с подобни писания да бъдат по-полезни на човечеството, занимавайки се с нещо друго, например с резбарство. Това би принесло на човечеството много повече полза от такива празни работи. Необходимо е да гледаме на такива неща с пълна обективност и да свикнем да оценяваме по действително правилен начин културата на съвремието със съставните . части.
към текста >>
Нашата епоха в известен смисъл е
един
вид обратно повторение на египетско-халдейския период, но тъй като е обратно повторение, в наше време луциферическите и ариманическитете сили по принцип играят във външната култура роля, различна от тази в древния египетско-халдейски период.
Точно така, както – често сме посочвали това – всичко в импулсите, действащи в развитието на човечеството, се променя от епоха на епоха, така се променят и ариманическите и луциферическите влияния.
Нашата епоха в известен смисъл е един вид обратно повторение на египетско-халдейския период, но тъй като е обратно повторение, в наше време луциферическите и ариманическитете сили по принцип играят във външната култура роля, различна от тази в древния египетско-халдейски период.
В египетско-халдейския период човешката душа е можела да погледне на това, което се случва, и по определен начин да каже: от едната страна идват ариманическите, а от другата – луциферическите влияния. По време на египетската култура това все още е можело да се различи много добре външно. През гръцко-латинската културна епоха нещата вече са стояли така, че – би могло да се каже – Луцифер и Ариман са се срещали непосредствено пред човешката душа и там са се уравновесявали. Който може да вникне по-дълбоко в същинската основна същност на гръцко-латинската култура, ще може да наблюдава това уравновесяване между Луцифер и Ариман. В наше време нещата отново са се променили.
към текста >>
Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз
един
с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси.
В египетско-халдейския период човешката душа е можела да погледне на това, което се случва, и по определен начин да каже: от едната страна идват ариманическите, а от другата – луциферическите влияния. По време на египетската култура това все още е можело да се различи много добре външно. През гръцко-латинската културна епоха нещата вече са стояли така, че – би могло да се каже – Луцифер и Ариман са се срещали непосредствено пред човешката душа и там са се уравновесявали. Който може да вникне по-дълбоко в същинската основна същност на гръцко-латинската култура, ще може да наблюдава това уравновесяване между Луцифер и Ариман. В наше време нещата отново са се променили.
Днес във външния свят Луцифер и Ариман сключват в известен смисъл съюз един с друг, свързват своите импулси на възел във външния свят, преди тези импулси да се приближат към човешката душа, така че вътре в културното ни развитие имаме кълбото, възела там, където в древните времена е имало разделени нишки от ариманически и луциферически импулси.
Сега на човека му е особено трудно да разплете този възел, да се ориентира в това кълбо. Навсякъде вътре в нашето културно движение имаме пъстро преплетени едни с други луциферически и ариманически нишки. Няма да придобием здрав поглед върху културните ни отношения, преди да си изясним, че в много агитационни течения, даже и в много абстрактни идеи и външни начинания, които се предприемат понастоящем и за бъдещето, действат заплетените нишки на луциферическите и ариманическите импулси. Бдителност по отношение на тези нишки, бдителност към това, което представлява луциферическото и ариманическото в пъстър сплитък, това е, на което е необходимо да обърнем внимание. И днес никой вече не е в състояние да се ориентира напълно в тези луциферически и ариманически елементи освен този, който се опита да върви по пътя на духовното познание, да съоръжи душата си с ясновидски сили, така че това, което е човекът като същност, което обаче не може да знае с обикновеното си съзнание, действително да се разкрие и да стане предмет на истинната духовна наука.
към текста >>
И при това важното е – това следва от изложението, което беше дадено, – че веднага щом човек встъпи във висшите светове, той трябва, така да се каже, да престъпи
един
праг.
Сега на човека му е особено трудно да разплете този възел, да се ориентира в това кълбо. Навсякъде вътре в нашето културно движение имаме пъстро преплетени едни с други луциферически и ариманически нишки. Няма да придобием здрав поглед върху културните ни отношения, преди да си изясним, че в много агитационни течения, даже и в много абстрактни идеи и външни начинания, които се предприемат понастоящем и за бъдещето, действат заплетените нишки на луциферическите и ариманическите импулси. Бдителност по отношение на тези нишки, бдителност към това, което представлява луциферическото и ариманическото в пъстър сплитък, това е, на което е необходимо да обърнем внимание. И днес никой вече не е в състояние да се ориентира напълно в тези луциферически и ариманически елементи освен този, който се опита да върви по пътя на духовното познание, да съоръжи душата си с ясновидски сили, така че това, което е човекът като същност, което обаче не може да знае с обикновеното си съзнание, действително да се разкрие и да стане предмет на истинната духовна наука.
И при това важното е – това следва от изложението, което беше дадено, – че веднага щом човек встъпи във висшите светове, той трябва, така да се каже, да престъпи един праг.
Че, доколкото е земен човек и е направил душата си ясновиждаща, той трябва да преминава през този праг в едната и в другата посока и винаги да се държи по правилния начин както в духовния свят, отвъд прага, така и във физическия свят, от тази страна на прага. И в нашите лекции, и в нашия цикъл от драми беше повторно указано за едно важно преживяване, за преживяването на прага, за така наречената среща с Пазача на прага.
към текста >>
Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват
един
друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят.
Ние действително отиваме до Пазача на прага, когато с особена сила и крепкост се развива например нашето самочувствие. Това усещане за себе си трябва да укрепим, ако искаме да се вживеем в духовния свят. С укрепването на това самочувствие се укрепват и всички наклонности и навици, всички слабости и предразсъдъци, които иначе във външния свят обикновено се удържат в техните граници чрез възпитанието, привикването, външната култура. На прага на духовния свят извътре силно се проявяват луциферическите импулси и – когато човешката душа има тенденцията да се замъглява – Луцифер тутакси се свързва с Ариман, като последствието е, че за човека се забранява входът в духовния свят. Когато човекът със здравата си душа търси познанията на духовната наука и не живее с болезнена жажда за духовни изживявания, няма да се стигне дотам да може да му се случи нещо особено лошо на тази граница.
Когато се наблюдава всичко това, което може да се наблюдава в истинската вярна духовна наука, не се случва нищо, освен че за стремящата се душа Луцифер и Ариман, по определен начин, се уравновесяват един друг на прага на духовния свят и човекът просто няма да влезе с душата си в духовния свят.
Когато обаче е налице особена жажда да се влезе в духовния свят, се стига дотам, че наистина настъпва това, което може да се нарече полакомяване за духовния свят. И това, за което човек се е полакомил, Ариман сгъстява и тогава в съзнанието се стреми да проникне нещо, което все пак не може да влезе. Тогава човекът преживява това, за което се е полакомил в духовния свят в сгъстено състояние, когато то застане пред него така, че изглежда изцяло според мострата на физическите впечатления. Накратко, той получава халюцинации, илюзии, мисли си, че стои пред духовния свят, тъй като е проникнал до Пазача на прага, но не е минал покрай него, а е бил отхвърлен назад от своята жажда да се полакоми в духовния свят. И това, за което се е полакомил там, се сгъстява до нещо, което може да съдържа напълно истинни образи на духовния свят, но което не съдържа най-важното, благодарение на което душата да може да получи ясно виждане за истината и ценността на това, което вижда.
към текста >>
Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав
един
такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав.
Толкова голямо може да бъде заслепението по отношение на дълга към истинно, същинско самопознание на човека. За мнозина, които се стремят към духовните области, би било добро упражнение, ако в живота си от време на време отново и отново са правили например следното, ако са си казвали: искам да отправя мисълта си назад към последните три-четири седмици или по-добре месеци и да извикам пред погледа си най-важните факти, когато съм свършил много неща. Искам напълно систематично да се абстрахирам от всичко, което ме е постигнало може би несправедливо. Ще се постарая да изключа всичко, което обикновено толкова често казвам като извинение за това, което ми се е случило, че друг е виновен. Искам никога да не размишлявам над това, че може да е виновен някой друг, освен аз самият.
Ако помислим колко лесно човек е склонен ежечасно да държи другиго, а не себе си отговорен за това, което му се случва, ще разберем колко е хубав един такъв обзор на живота, в който дори тогава, когато на някого се е случила несправедливост, той сам да изключи мисълта за тази несправедливост и да не допуска у него да се надигне критика, че другият може и да не е прав.
Нека пробва такова упражнение и ще види, че вътрешно достига до напълно различно отношение към духовния свят. Такива неща променят много в действителното състояние, в действителното настроение на човешката душа. В търсене на пътя към ясновидството, изключителната трудност да се влезе във висшите светове, така да се каже, напълно незастрашено – както многократно сме подчертавали – показва колко е съществено човек да не се разтвори, когато трябва да си „пъхне главата в мравуняка“. Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие.
към текста >>
Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по
един
специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способност за любов, способност за съчувствие, състрадание и споделена радост.
Нужно е укрепено, усилено самочувствие, самочувствие, което човек съвсем не следва да развива във физическия свят, ако не желае да бъде изпечен егоист. Ако иска да се утвърди във висшите светове, ако иска да се почувства и да изживее себе си там, той трябва да встъпи в тях с укрепнало самочувствие. Той следва обаче да има и способността да изключва това самочувствие, когато отново се върне в сетивния свят, за да не бъде съвършен егоист в него. И така, там, в другите светове, е необходимо укрепнало самочувствие. Напълно може да се твърди, че, за да живее във висшите светове на духовността, човекът се нуждае от укрепнало самочувствие.
Но за целта е необходимо, така да се каже, полярно-противоположното на това твърдение, което току-що беше изказано: познанието, че наистина там, в духовното, е необходимо да се намери укрепналото самочувствие, но че във физическия свят духът следва да се изживява по един специфичен начин в това, което в най-широк смисъл във физическия свят наричат любов, способност за любов, способност за съчувствие, състрадание и споделена радост.
към текста >>
Този, който се вживява ясновиждащо във висшите светове, знае, че е вярно това, което казва Мария в „Пробуждането на душите“, че всъщност обикновеното сетивно съзнание, което има човекът на физическия план, по отношение на преживяването и чувстването във висшите светове се явява
един
вид сън, а встъпването във висшите светове е пробуждане.
Този, който се вживява ясновиждащо във висшите светове, знае, че е вярно това, което казва Мария в „Пробуждането на душите“, че всъщност обикновеното сетивно съзнание, което има човекът на физическия план, по отношение на преживяването и чувстването във висшите светове се явява един вид сън, а встъпването във висшите светове е пробуждане.
Напълно правилно и вярно е, че във физическия свят хората спят по отношение на изживяването на висшите светове и че просто не чувстват съня, защото винаги спят. Следователно ако това, което преживява ясновиждащата душа, когато престъпи прага на духовния свят, в духовните светове се явява пробуждане с укрепнало самочувствие, от друга страна, пробуждането на Аза се заключава в любовта във физическия свят, в тази любов, която бе охарактеризирана в една от първите лекции. Тогава казах: любовта, която съществува заради качествата и признаците на любимия, е тази любов, която е закрилена от луциферическите и ариманическите влияния, това е любовта, която във физическо-сетивния свят действително може да се намира под влиянието на добрите, прогресивни сили на битието. Как стоят нещата с тази любов, се показва особено добре в опитностите на ясновиждащото съзнание. Това, което човек развива като егоизъм във физическия свят и за което на драго сърце има толкова малко самопознание, се показва, когато бъде внесено в духовните светове.
към текста >>
И тогава настъпва
един
от тези моменти, които са много важни, на които трябва да се обърне внимание, когато се говори за познанията и изживяванията на висшите светове.
И тогава настъпва един от тези моменти, които са много важни, на които трябва да се обърне внимание, когато се говори за познанията и изживяванията на висшите светове.
Все още би било най-доброто, ако, веднага щом влезе във висшите светове и се окаже в сферата на отвратителното, човекът го погледне смело и безстрашно си признае: да, ти внасяш толкова много егоизъм във висшите светове. Това наистина би било най-доброто: смело и напълно свободно да се противопостави на този егоизъм. Но човешката душа обикновено има склонността, още преди всички тези отвратителни неща да стигнат до съзнанието, да се отърве, така да се каже, от него, да се отърси наляво и надясно, както правят конете, и да зачеркне тези неприятности. В момента, в който човек зачеркне това, което се явява последствия от егоизма, на Луцифер и Ариман им става лесно да се разправят с човешката душа. Тогава в своя съюз те лесно могат да я отведат в тяхното особено царство, където могат да .
към текста >>
В годините, които за
един
са повече, а за друг – по-малко, човекът живее в астралното си тяло и в това, което от гледна точка на ясновиждащото съзнание може да се нарече елементарен свят.
И така, душата, заедно с астралното тяло, прави, така да се каже, нещо като по-нататъшно странстване. Етерното тяло е оставено и съдбата на човека зависи от този свят, в който е пренесено то, а това е елементарният свят. И в този елементарен свят господства – както имахме възможността да изложим – способността за превръщане. Всичко е в непрекъснато превръщане. И така, без присъствието на човешката душа етерното тяло се предава на елементарния свят и, отделено от човешката душа, в него то преминава през своите преобразяващи се съдби.
В годините, които за един са повече, а за друг – по-малко, човекът живее в астралното си тяло и в това, което от гледна точка на ясновиждащото съзнание може да се нарече елементарен свят.
Но през периода, следващ смъртта, съществува една напълно определена тенденция на душата. Във физическия свят човек не е предразположен непрекъснато да гледа своя собствен черен дроб, далак, стомах. Той не вижда вътре в тялото си. Не се явява привичка на човека на физическия план да отправя взор навътре, в собственото си тяло, а хората виждат обкръжаващия ги свят. Точно обратен е случаят, когато човекът е преминал през портата на смъртта и живее в този свят, който в „Теософия“ се нарича свят на душите.
към текста >>
И така, приблизително по средата между смъртта и ново раждане съществува
един
вид забвение, едно чисто изживяване на себе си в истинския Аз.
И тогава настъпва моментът, в който изчезва всичко, за което можем да си спомним. После то отново се връща, но вече в изменен вид. На човека се донася обратно всичко, което е изчезнало. То отново се събира, но така, че показва какво трябва да стане вследствие на това, което си е отишло, за да може да се построи верният нов живот, съобразно с кармата в смисъла на старите земни животи. Тогава от безкрайността към едно средоточие пак се премества това, което трябва да се явява резултат, което отново следва да се върне в нашето съзнание от забвението, за да можем да си изградим новия живот, съобразно с кармата.
И така, приблизително по средата между смъртта и ново раждане съществува един вид забвение, едно чисто изживяване на себе си в истинския Аз.
към текста >>
Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна
Един
адесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят
един
с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено.
Ясно е представено, започвайки от Трета картина в „Пробуждането на душите“, но вече намекнато и в думите, които Щрадер казва на Управителя на кантората: „ще се случи това, което трябва да се случи“, в които Управителят на кантората чува нещо като шепот от духовния свят, с което започва духовното му ученичество. Повече или по-малко със загатвания това е представено тук. Но, започвайки от Трета картина, виждаме как постепенно все по-ясно и по-ясно се приближава настроението, силите, подготвящи смъртта на Щрадер. Няма да можем да разберем защо в решаващата Четвърта картина се появява Теодора и казва какво иска да направи за Щрадер в страната на духовете, ако не изпитаме неясното чувство – както е правилно на това място, – което ни заставя да очакваме нещо. Няма да усетим правилно, когато в същата картина Бенедикт казва, че виждането му е накърнено, ако не усетим как в това виждане встъпват силите на приближаващата се смърт на Щрадер.
Няма да усетим правилно в простата, но многозначителна Единадесета картина, в която Бенедикт и Щрадер говорят един с друг, ако не свържем образното виждане на Щрадер с предчувствието, че това, което използва за укрепване на душата си, понякога се обръща гибелно срещу собствената му душа, и ако не го разглеждаме във взаимовръзка с думите на Бенедикт, които отново говорят за накърненото му виждане, така че да се предчувства нещо неопределено.
Настроението на приближаващата се смърт на Щрадер се излива върху цялото развитие също и на останалите действащи лица в драмата, започвайки от Трета картина. И ако го съпоставите с това, което беше изложено за Ариман като господар на смъртта, ще достигате до все по-дълбоки познания, свързани с духовните тайни, особено ако вземете предвид каква роля играе Ариман в настроението на драмата, намираща се под влиянието на импулсите на смъртта на Щрадер.
към текста >>
Но, от друга страна, именно
един
такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства.
А се казва, защото почти всяка година в края на Мюнхенския лекционен цикъл, в известен смисъл благодарение на всичко, свързано с него, пред душата могат да се изправят мисли, които да ни напомнят за това, че нашето Теософско или Антропософско движение е поставено тъкмо в настоящето. Необходимо е да се помисли за това кое е правилното място на това движение в настоящето, в това хаотично гъмжило на т.нар. съвременна култура. Ще можем да развием ясни, бдителни мисли за това място само когато обърнем внимание преди всичко на едно нещо. На това, че нашата култура със сигурност ще опустее и изсъхне, ако не получи онова освежаване, което произлиза от изворите на сериозния и истинен окултизъм.
Но, от друга страна, именно един такъв цикъл лекции, който вероятно би ни дал да познаем необходимостта от обръщане към теософията, към духовната наука, ни дава да почувстваме и нещо друго, може да даде на всяка отделна душа да го почувства.
Това е, което би могло да се нарече чувство за отговорност.
към текста >>
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съ
един
ява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
Мнозина от тези, които изпитват чувството за отговорност, биха могли да го носят до известна степен по-лесно, ако могат да дочуят многократно такова ехо на чувството за отговорност. Но и тук има много неща, по отношение на които, скъпи мои приятели, трябва да се отдадем на надеждите на бъдещето, на очакването на бъдещето, по отношение на които сме длъжни да живеем във вярата и упованието, че правилното и вярното ще обхване човешката душа чрез собствената . стойност, и че действително ще се случи това, което трябва да се случи. На тръгване от този лекционен цикъл това може да се усети много силно. Защото всъщност би ни се искало да вложим във всяка душа по нещо от това, което може да се пробуди и да засвети като топлота за нашето дело, но също и чувство за отговорност към нашето дело.
И би било най-прекрасното подпечатване на нашия духовно-научен стремеж, ако всички ние бихме могли да почувстваме как ни съединява като най-прекрасна връв, когато сме пространствено заедно, в същинска, истинна духовна общност, имаща във всички души еднородна топлота към нашето дело, в любов и отдаденост и същевременно в чувството за отговорност към нашето дело.
към текста >>
Дали можем, съ
един
ени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души.
И така, нека и този път това да бъде казано на вашите души като прощален поздрав за времето, когато отново ще се пръснем на всички страни, след като за известно време сме били заедно. Нека истината на духовния живот все повече се затвърждава от собствените ни души и разкрива чрез това, че когато не сме заедно пространствено, все пак сме заедно, заедно сме, благодарение на това, че в нас живее истинска топлота, която може да засияе в душите ни от искреното, изпълнено с любов изживяване на нашата истина, свързано с истинното, честно чувство за отговорност или най-малкото със стремежа към това чувство за отговорност към нашето свято и толкова необходимо на света дело. Ако се чувстваме така, скъпи мои приятели, значи винаги сме заедно в духа.
Дали можем, съединени чрез нашата карма, да сме заедно пространствено, или пък нашата карма ни разпръсва за известно време за нашите различни дела и дейности в живота, ние все пак сме заедно, ако сме заедно в топлотата и в чувството за отговорност на нашите души.
Но ако сме заедно, можем да възлагаме надежда и упование на нашето дело и да му имаме доверие. Защото тогава то така ще се вживее в културата, в духовното развитие на човечеството, както трябва да се вживее, ще се вживее така, че действително да можем да почувстваме нашето дело като шепот, идващ от духовния свят, който попива топло във всичките наши души. Ще се случи това, което трябва да се случи, и което е длъжно да се случи – също. И нека се опитаме да станем способни за тази наша духовна общност, за това, доколкото зависи от нас, и чрез нас да се случи това, което трябва да се случи, което е длъжно да се случи.
към текста >>
32.
Бележки
GA_147 Тайните на прага
„Светът като воля и представа“, където в Първи том § l буквално е казано: „Светът е моя представа – това е истина, валидна по отношение на всяко живо и познаващо същество, въпреки че
един
ствено човекът може да я внесе в рефлектираното абстрактно съзнание; а стори ли го наистина, у него се е появила философска разсъдливост.
46/81) Шопенхауеровата философия: Артур Шопенхауер, 1788-1860.
„Светът като воля и представа“, където в Първи том § l буквално е казано: „Светът е моя представа – това е истина, валидна по отношение на всяко живо и познаващо същество, въпреки че единствено човекът може да я внесе в рефлектираното абстрактно съзнание; а стори ли го наистина, у него се е появила философска разсъдливост.
Тогава ще му бъде ясно и безспорно, че той не познава никакво Слънце и никаква Земя, а при всички случаи само едно око, което вижда Слънце, една ръка, която чувства земята; че светът, който го заобикаля, съществува само като представа…“
към текста >>
33.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Основни принципи на
един
модерен светоглед“ (Събр.
1894 г. „Философия на свободата.
Основни принципи на един модерен светоглед“ (Събр.
съч. 4).
към текста >>
„Антропософското общество“ прераства в „
Един
но антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
1923 г. По време на Коледата на 1923 г.
„Антропософското общество“ прераства в „Единно антропософско общество“ под председателството на Р. Щайнер.
към текста >>
34.
Въведение
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Решението беше взето с оглед на нейното твърдо убеждение, че съвременната епоха изисква тези духовно-научни съобщения да станат достъпни за
един
по-широк кръг от търсещи хора.
Малко преди смъртта си, г-жа Мария Щайнер се осмели и публикува в своето Издателство лекционния цикъл, изнесен в Осло.
Решението беше взето с оглед на нейното твърдо убеждение, че съвременната епоха изисква тези духовно-научни съобщения да станат достъпни за един по-широк кръг от търсещи хора.
Дано те се отнесат към тайните на Петото Евангелие по онзи подобаващ начин, който Рудолф Щайнер успя да пробуди в сърцата на своите слушатели!
към текста >>
35.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Но за да съм в състояние да говоря за Петото Евангелие, необходимо е, като
един
вид въведение, да постигнем съгласие относно някои важни моменти, които ще са нужни за пълното разбиране на всичко онова, което отсега нататък ще наричаме Пето Евангелие.
Но за да съм в състояние да говоря за Петото Евангелие, необходимо е, като един вид въведение, да постигнем съгласие относно някои важни моменти, които ще са нужни за пълното разбиране на всичко онова, което отсега нататък ще наричаме Пето Евангелие.
И наистина, за отправна точка аз бих желал да си послужа с това, че в недалечно време, дори и в основното училище, науката, известна под името „история", ще се преподава по съвършено друг начин, отколкото досега. Няма никакво съмнение и през следващите дни ние ще се убедим в това, че в бъдещите исторически проучвания, понятието за Христос, представата за Христос, ще играе много по-важна роля, дори и с оглед на най-елементарни исторически обзори, отколкото това става днес. Аз добре съзнавам, че току-що казаното изречение съдържа в себе си нещо твърде парадоксално.
към текста >>
Нека да се замислим все пак, че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи, за да открием как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос по
един
много по-интензивен начин, отколкото днес вършат това дори и най-образованите християни от западноевропейските страни.
Нека да се замислим все пак, че далеч не е нужно да се връщаме в отдавна отминали епохи, за да открием как безброй човешки сърца отправяха своите чувства към Христос по един много по-интензивен начин, отколкото днес вършат това дори и най-образованите християни от западноевропейските страни.
В миналите епохи всичко това се постигаше в много по-голяма степен и с много по-голям размах. Ако обгърнем с поглед съвременната литература и размислим върху основните интереси на днешните хора и върху техните предпочитания, ние ще добием впечатлението, че ентусиазмът и душевният трепет, свързани с представата за Христос, са в известен упадък и този упадък е особено подчертан всред онези среди, които претендират за някакво образование, произтичащо от съвременната епоха. Но както вече изтъкнах, тъкмо съвременната епоха ще работи за това, щото занапред представата за Христос да играе много по-важна роля при разглеждането на общочовешката история, отколкото досега. Нима тук не сме изправени пред едно пълно противоречие?
към текста >>
Нека да поставим върху
един
вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед.
Нека да поставим върху един вид духовна везна всичко онова, което досега е спомагало за правилното разбиране на Христос: цялата ученост, цялата наука, дори и антропософския светоглед.
Нека да поставим всичко това върху едното блюдо на духовната везна, а върху другото блюдо да поставим всички онези дълбоки чувства, всички душевни трепети и вълнения, отправяни столетия наред към онова Същество, което наричаме Христос, и ние веднага ще видим, че ще натежат именно душевните трепети и вълнения, а цялата ученост, цялата наука, цялата антропософия ще се окажат „леки" и без каквато и да е стойност. Далеч не е достатъчно, когато се твърди, че от самия Христос са бликнали такива сили, които все пак са допринесли нещо за правилното разбиране на Христос. Но би се оказало твърде зле за християнството, ако за да се придържат към Христос на хората биха били нужни всичките мъдрости на Средновековието, на схоластиката и на църковните отци, или ако хората биха се стремили към антропософската идея за Христос в нейния абстрактен вид. С тези средства не би могло да се постигне много. Аз не вярвам, че някой, който проследява обективно християнството и неговия ход през вековете, би могъл да отправи сериозни възражения срещу подобна теза.
към текста >>
Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като
един
вид непосредствено сценично присъствие.
Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас.
Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие.
Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1. С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък. Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината.
към текста >>
С тези имена пред нашите души се изправя
един
духовен живот от най-висш порядък.
Нека да се пренесем назад във времената, когато не е съществувало никакво християнство. Достатъчно е само да припомня нещо, което е добре известно на повечето от Вас. Достатъчно е само да припомня, как в древна Гърция трагедията, особено в нейната първоначална форма, представяше воюващия Бог или воюващия човек, в чиято душа спореха Боговете, като един вид непосредствено сценично присъствие. Достатъчно е само да припомня, как Омир насити своята най-важна творба с непосредственото присъствие на духовния свят, достатъчно е да припомня великите образи на Сократ, Платон, Аристотел*1.
С тези имена пред нашите души се изправя един духовен живот от най-висш порядък.
Ако сега се абстрахираме от всичко останало и спрем поглед само върху образа на Аристотел, който живя няколко века преди основаването на християнството, пред нас застава нещо, което в известен смисъл не е направило нито крачка напред и не е претърпяло никакво развитие. Мисленето и логиката на Аристотел са толкова съвършени, че дори и днес бихме могли да заявим: в областта на човешкото мислене е постигната една върхова точка и досега тя остава ненадмината.
към текста >>
Ние искаме, тъй да се каже, абстрахирайки се от всичко това, което е казано върху християнството, да проследим неговото развитие като
един
обективен исторически факт; ние искаме, с други думи, да установим какво е станало всред хората през следващите християнски столетия; следователно, искаме да разгледаме действителните процеси, само че без Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията на апостол Павел и т.н.
А сега нека за момент да формулираме една странна хипотеза, която ще ни бъде необходима през следващите дни. Нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия, от които бихме могли да научим нещо за образа на Христос. Да, нека да приемем, че онези първоизточници, които днес човек държи в ръцете си като Новия Завет, чисто и просто не съществуват, нека да си представим, че не съществуват никакви Евангелия.
Ние искаме, тъй да се каже, абстрахирайки се от всичко това, което е казано върху християнството, да проследим неговото развитие като един обективен исторически факт; ние искаме, с други думи, да установим какво е станало всред хората през следващите християнски столетия; следователно, искаме да разгледаме действителните процеси, само че без Евангелията, Деянията на апостолите, Посланията на апостол Павел и т.н.
Естествено, това е само една хипотеза, обаче тя ще ни помогне доста през следващите дни. Какво впрочем е станало с човечеството след основаването на християнството?
към текста >>
Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на
един
най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел.
Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел.
Обаче през следващите столетия този високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие. Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот. Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.
към текста >>
Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като
един
вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.
Ако най-напред отправим поглед към Южна Европа, тогава в определен момент ние ставаме свидетели на един най-висш духовен напредък, какъвто през миналите столетия имахме в лицето на Аристотел. Обаче през следващите столетия този високоразвит духовен живот претърпя едно особено развитие. Да, по времето, когато християнството започна да си пробива път в света, в Южна Европа живееха много хора, които бяха приели традициите на гръцкия духовен живот.
Ако проследим развитието на християнството назад до онази личност, която беше яростен противник на християнството, Целзий*2, в гръцките и християнски земи ще срещнем много личности с изтънчено духовно образование, или с други думи, личности, които бяха възприели висшите идеи на Платон; да, техният остър ум идва като един вид продължение на всичко онова, което знаем от Аристотел; те бяха изтънчени и властни личности с гръцко светоусещане, римляни с гръцко светоусещане, които към фината духовност на елинството успяха да прибавят агресивния, личен характер на римлянството.
към текста >>
И така, всред
един
свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора.
И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование.
Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят. В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство. Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна.
към текста >>
В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като
един
от членовете на едно голямо семейство.
Ето в какъв свят навлезе християнският импулс. Тогава християнският импулс съществуваше по такъв начин, че бихме могли да заявим: По отношение на интелекта и на външната наука, по отношение на това, което повечето римско-гръцки образовани личности носеха в себе си, представителите на този християнски импулс действително се явяват като съвсем необразовани хора. И така, всред един свят на напреднала и зряла интелектуалност се промъкват хора без образование. Сега ние ставаме свидетели на една забележителна драма: Тези прости, примитивни натури, носители на първичното християнство, го разпространяват из Южна Европа с една относително голяма бързина. И ако днес, с помощта на антропософското разбиране, се обърнем към тези прости, примитивни натури, към тези първи разпространители на християнството, ние трябва да допълним: Тези първични натури, тогавашните носители на християнския импулс, навлизайки във високоразвитата гръцка култура, не разбраха нищо от същността на Христос и тук не става дума за сложните космически идеи, които днес антропософията изкарва на бял свят.
В пъстрата арена на гръцко-римския свят те не можеха да покажат друго, освен личната си привързаност, личното си отношение към „възлюбения Христос", когото те разглеждаха като един от членовете на едно голямо семейство.
Онези, които първи внесоха християнството в тогавашния гръцки и римски свят, не бяха образовани теолози или теософи; като цяло, те бяха хора без никакво образование. Наистина, образованите теософи от онова време, гностиците, бяха стигнали до някои забележителни идеи относно Христос, обаче тяхното място е върху лекото блюдо на споменатата духовна везна. Ако беше останало до гностиците, християнството никога не би си пробило път в света. Онази интелектуалност, която нахлу от Изток и за сравнително кратко време подкопа гръцкия и римски свят, сама по себе си, беше крайно ограничена. Така стоят нещата, разгледани от едната страна.
към текста >>
В негово лице виждаме
един
римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Нека обаче сега да насочим поглед и към онези личности, които се застъпват за християнството, и то с несъмнено величие. Нека да си припомним известния държавен отец Тертулиян*4.
В негово лице виждаме един римлянин, и ако вземе предвид неговия език, той е почти новосъздател на римския език, понеже имаше здрав езиков усет и изкова много нови думи.
Именно този факт го превърна в една забележителна личност. Но ако се запитаме: А как стои при него въпросът с идеята за Христос? тогава нещата стават съвсем други. И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено.
към текста >>
Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда
един
плах въпрос?
И ние установяваме, че всъщност неговата интелектуалност, неговата духовна висота са твърде скромни. Но и защитниците на християнството не се отличават с нещо особено. Но въпреки това, като личности, те са извънредно активни, дори и духове като Тертулиян, който за образованите гърци не представляваше кой знае какво. И все пак, той действува увличащо; но чрез какво точно? Ето какво е важното!
Усещате ли, че сега в душите ни се пробужда един плах въпрос?
Чрез какво действуват носителите на Христовия Импулс, след като самите те изобщо не го разбираха? Чрез какво действуват отците на Църквата, включително и Ориген, след като тяхното неразбиране на Христовия Импулс е съвсем явно? Какво представлява това, което остана неразбрано за цялата гръцко-римска култура?
към текста >>
Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа и го завладяваха по
един
непосредствен и вълнуващ начин.
Нека да продължим нататък. Когато разглеждаме историческия живот, същото явление изпъква пред нас още по-отчетливо. Ето, идват следващите столетия и християнството прониква всред европейските народи, които примерно германските народи се вдъхновяват от съвършено различни религиозни представи, и като народи представляват, поне на пръв поглед, едно органично цяло със своите религиозни представи, и въпреки това приеха с отворени сърца Христовия Импулс, сякаш той беше част от техния живот. И ако търсим с поглед най-дейните вестители на новата вяра всред германските народи, нима те бяха близки до средите на схоластиците и теолозите? Съвсем не!
Тези семпли, просто устроени души отиваха всред народа и го завладяваха по един непосредствен и вълнуващ начин.
Те умееха да подбират своите думи така, че докосваха най-дълбоките струни на околните. Да, тъкмо първичните, просто устроени хора тръгваха по всички посоки и тъкмо те въздействуваха по най-силен и покъртващ начин.
към текста >>
И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като
един
доминиканец.
На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник, действува срещу християнството. Външните факти като че ли потвърждават това. Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник.
И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец.
И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно.
към текста >>
За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи
един
Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството.
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно.
За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството.
Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията. Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това. Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството.
към текста >>
Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е
един
напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това.
И за онзи, който гледа не повърхностно, а в глъбините на духовния живот, се получава нещо, което, изказано гласно, изглежда парадоксално, но въпреки всичко, то е вярно. За едно такова по-дълбоко разглеждане на нещата, е невъзможно да се появи един Хекел*7, с цялата си враждебност към християнството, без самият той да е вдъхновен от християнството. Да, Ернст Хекел е немислим без наличието на християнската култура. И цялото по-късно развитие на естествените науки колкото и да се бори срещу християнството е всъщност рожба на християнството, едно пряко продължение на християнския импулс. Когато човечеството се освободи от детските болести на по-новите естествени науки, то ще разбере какво означава, че тяхната изходна точка, проследена логически, действително се намира в разкритията на антропософската Духовна Наука, и че съществува една пряка връзка между Хекел и антропософията.
Когато тези неща бъдат проумяни както трябва, хората ще са наясно: Хекел е един напълно християнски мислител, макар и той да няма никаква представа за това.
Християнските импулси породиха не само това, което се нарича и се наричаше „християнско", но и всичко онова, което се отнася враждебно към християнството. Нещата следва да се проучват не според понятия, с които са формулирани, а според тяхната реалност. Както виждате от моята малка книжка „Реинкарнация и Карма"*8, има пряка връзка между Дарвиновото учение за еволюцията и повтарящите се земни животи.
към текста >>
И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни
един
ствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите.
Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси.
И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите.
Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен. Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено. Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма.
към текста >>
Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като
един
импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено.
Но за да изградим вярно отношение към тези въпроси, необходим е точен и безпристрастен поглед върху действието на християнските импулси. И онзи, който разбира ученията на Дарвин и Хекел, и е поне малко на ясно с това, за което Хекел нямаше никаква представа обаче Дарвин*9 знаеше някои неща, а именно че тези две учения са възможни единствено в условията на християнството, стига по напълно логически път до идеята за реинкарнациите. Но ако някой прибегне до известни ясновидски способности, той ще стигне по напълно логически път не до животинския, а до духовния произход на човешкия род. Макар и в известна степен заобиколен път, след като в съображение идва ясновидството*10, този път от хекелианството към духовния произход на Земята е напълно закономерен.
Тук съществува и друга възможност: съвременният дарвинизъм да бъде възприет по такъв начин, че съответният човек да остане недокоснат от жизнените принципи на самия дарвинизъм; с други думи дарвинизмът се възприема като един импулс и съвсем не допринася за едно по-дълбоко разбиране на християнството, което така или иначе има място в дарвинизма, и в тези случки стигаме до нещо твърде особено.
Накратко, стига се дотам, че човек с подобна душевна нагласа, еднакво се отдалечава както от християнството, така и от дарвинизма. Да, човек може да бъде напуснат както от добрия дух на християнството, така и от добрия дух на дарвинизма. Но ако човек е осенен от добрия дух на дарвинизма, колкото и голям материалист да е, проследявайки досегашната история на Земята, той стига до една точка, където разбира, че човечеството произлиза от духовния свят, а не от низши животински форми. Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм.
към текста >>
С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по
един
съвсем повърхностен начин.
Да, той стига до онази точка, където вижда ако мога така да се изразя как човекът плува като едно духовно същество над земния свят. Ето докъде ще доведе логичният дарвинизъм. А когато е напуснат от добрия дух на дарвинизма, човек може искрено да вярва, че е привърженик на идеята за реинкарнациите, но отивайки на зад във времето, да си помисли, че в едно от своите прераждания, е бил, примерно, маймуна. Ако човек е в състояние да повярва подобно нещо, той е напуснат както от добрия дух на дарвинизма, така и от този на християнството. Защото логичният дарвинизъм никога не би повярвал в подобна възможност.
С други думи, идеята за реинкарнациите е била пренесена в тази материалистична култура по един съвсем повърхностен начин.
Защото модерният дарвинизъм може да бъде опроверган от неговите собствени християнски елементи. Но ако това бъде постигнато, ще се установи, включително и до наши дни, че Дарвиновите идеи всъщност са родени от Христовия Импулс, че християнските импулси действуват дори и там, където са отричани. Така ние се изправяме не само пред факта, че през първите столетия на нашето летоброене християнството се разпространява независимо от своите привърженици, а през Средновековието дори схоластиците и църковните отци не допринасят почти нищо за неговото разрастване; ние се изправяме пред парадоксалния факт, че християнството сякаш в своя противоположен материалистичен образ се проявява в нашите естествени науки; така че цялото им величие, цялата им енергия бликат именно от християнските импулси. И тъкмо християнските импулси, вложени в естествените науки, ще ги освободят от материализма!
към текста >>
36.
2.Кристияния (Осло), Втора лекция, 2 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
За ретроспективния поглед на ясновидеца, то се представя като
един
вид пробуждане, изпитано от онези личности, които обикновено наричаме апостоли или ученици на Христос Исус, в
един
точно определен ден, за който всяка година ни напомня празникът на Петдесятницата.
Нека да започнем днешната лекция с така наречената Петдесятница. Още в първата лекция аз отбелязах, че погледът на изследователското ясновидство първоначално може да бъде насочен тъкмо към това събитие.
За ретроспективния поглед на ясновидеца, то се представя като един вид пробуждане, изпитано от онези личности, които обикновено наричаме апостоли или ученици на Христос Исус, в един точно определен ден, за който всяка година ни напомня празникът на Петдесятницата.
Съвсем не е лесно да си изградим точна представа за тези несъмнено странни явления и, така да се каже, ще трябва да прибегнем до по-дълбоките пластове на душата и да си припомним някои подробности, до които вече сме стигнали в хода на нашите антропософски проучвания; да, ние се нуждаем от съвсем точни представи, за да обхванем всичко онова, за което ще стане дума в нашия лекционен цикъл.
към текста >>
И наистина, това беше
един
вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието.
И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън.
Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях.
към текста >>
Те усетиха пробуждането по
един
забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим
един
ствено като субстанция на всепобеждаващата Любов.
Апостолите действително се усещаха като пробудени, като хора, които в този момент имаха чувството, че дълго време дни наред са живели в едно необичайно състояние на съзнанието. И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън.
Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов.
Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа.
към текста >>
Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки
един
от тях.
И наистина, това беше един вид пробуждане от дълбок, странен, преизпълнен със сънища сън. Сега те усетиха, като че ли се пробуждат от този странен сън и неговото естество беше такова аз само описвам нещата според както са изглеждали за съзнанието на апостолите сякаш човек се справя с всички ежедневни грижи, ходи насам-натам като наглед здрав човек, без околните хора да забелязват, че той всъщност се намира в едно друго състояние на съзнанието. И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите.
Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях.
В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
към текста >>
Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха
един
прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени.
И ето че настъпи моментът, когато апостолите усетиха, как в деня на Петдесятницата те се пробудиха от този продължителен сън. Те усетиха пробуждането по един забележителен начин: сякаш от Вселената към тях се спусна нещо, което бихме могли да обозначим единствено като субстанция на всепобеждаващата Любов. Като оплодени от горе чрез всепобеждаващата Любов и като пробудени от описаното сънищно съзнание ето как се почувствуваха апостолите. Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно.
Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени.
С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие. Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
към текста >>
Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки
един
човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
Те усетиха, като че ли се пробуждат чрез онази първична сила на Любовта, която прониква и изпълва с топлината си целия Космос, като че ли първичната сила на Любовта нахлу сега в душата на всеки един от тях. В очите на другите хора, които наблюдаваха техния говор, те изглеждаха съвсем странно. Защото другите хора добре знаеха, че досега Христовите ученици не се отличаваха по нищо и живееха един прост, затворен живот, докато през последните дни те изглеждаха като объркани, като унесени. С други думи, те изглеждаха като напълно преобразени като хора с нова душевна нагласа, като хора, извисени над всяка житейска ограниченост, извисени над всеки егоизъм, като хора с нова, безкрайна широта на сърцето, с неизчерпаема търпимост и с дълбоко, сърдечно разбиране за човешката природа. Те се изразяваха по такъв начин, че всеки от околните ги разбираше без никакво усилие.
Страничните хора веднага усетиха, че апостолите вникват в сърцата и душите на всеки един човек, и разкривайки най-дълбоките душевни тайни, те могат да утешат всеки, като се обръщат към него, тъкмо с думите, от които той има нужда.
към текста >>
И ако се вгледаме в душата на
един
от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър.
Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен. Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят. Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота.
И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър.
Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития. И всичко, което беше станало и което Петър беше проспал, сега отново застана пред душата му.
към текста >>
Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в
един
съвършено друг свят.
Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен. Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят. Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота. И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър.
Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят.
Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития. И всичко, което беше станало и което Петър беше проспал, сега отново застана пред душата му. Преди всичко, той се научи да вниква в онова събитие, за което наистина може да се каже, че беше проспано от него, понеже тук пълното разбиране не беше по силите на разума; тук беше необходимо нещо съвсем друго: а именно оплодяването с всепобеждаващата Любов.
към текста >>
Така става например и с
един
човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти.
Естествено, страничните наблюдатели се учудваха, че подобно преобразяване може да промени някои хора до такава степен. Но самите тези, които го изпитаха, и бяха пробудени от космическия Дух на Любовта, те усетиха сега в себе си едно ново разбиране, едно разбиране за онова, което се разиграваше в най-интимните им душевни връзки, нещо, което до този момент те не можеха да проумеят. Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота. И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър. Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят.
Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти.
И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек. Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития. И всичко, което беше станало и което Петър беше проспал, сега отново застана пред душата му. Преди всичко, той се научи да вниква в онова събитие, за което наистина може да се каже, че беше проспано от него, понеже тук пълното разбиране не беше по силите на разума; тук беше необходимо нещо съвсем друго: а именно оплодяването с всепобеждаващата Любов. Сега пред очите му се появиха образите от Мистерията на Голгота.
към текста >>
Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже,
един
вид по-висше съзнание,
един
вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития.
Едва сега, облъхнати от космическия Дух на Любовта, душевните им очи прозряха това, което всъщност се случи на Голгота. И ако се вгледаме в душата на един от апостолите, когото другите Евангелия наричат обикновено Петър, тогава за ретроспективния поглед на ясновидеца, вътрешният духовен свят на този апостол изглежда така, сякаш в онзи момент неговото нормално земно съзнание е напълно разкъсано, и то от момента, който другите Евангелия описват като отричането на Петър. Сега, на Петдесятницата, Петър отново видя тази сцена на отричането, видя как го питаха дали няма нещо общо с Галилееца, и сега той разбра, че се беше отрекъл от Спасителя, защото неговото нормално съзнание беше започнало да се разпада, защото беше изпаднал в едно абнормно състояние, в едно съноподобно състояние, представляващо пренасяне в един съвършено друг свят. Така става например и с един човек, който се пробужда сутринта и си спомня последните събития от предишната вечер; така и Петър си спомни последните събития, преди да изпадне в това абнормно състояние, което обикновено наричаме „отричане", преди петелът да беше пропял два пъти. И тогава той си спомни, че душата му потъна в едно състояние, също както и нощта поглъща спящия човек.
Обаче той си спомни и друго: въпросното междинно състояние се изпълни не с обикновени съновидения, а с подвижни образи, представляващи, така да се каже, един вид по-висше съзнание, един вид съизживяване на чисто духовни процеси и събития.
И всичко, което беше станало и което Петър беше проспал, сега отново застана пред душата му. Преди всичко, той се научи да вниква в онова събитие, за което наистина може да се каже, че беше проспано от него, понеже тук пълното разбиране не беше по силите на разума; тук беше необходимо нещо съвсем друго: а именно оплодяването с всепобеждаващата Любов. Сега пред очите му се появиха образите от Мистерията на Голгота. И те се появиха пред очите му по същия начин, по който ние можем да ги изживеем отново, стига да ги пробудим с ретроспективното ясновиждащо съзнание след като сме създали необходимите за целта условия.
към текста >>
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като
един
вид оскърбление за естествено-научното мислене.
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като един вид оскърбление за естествено-научното мислене.
Въпреки това, принуден съм, доколкото е възможно, да облека в думи всичко онова, до което се докосва погледът на ясновидеца. От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи. Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца. Сега ясновиждащият поглед действително попада в един вид затъмнение на Земята. Сега човек усеща едно повторение на онзи многозначителен момент, когато часове наред физическото Слънце сякаш угасна и затъмнението обхвана цялата Палестина.
към текста >>
Първоначално ясновиждащият поглед попада на
един
образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца.
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като един вид оскърбление за естествено-научното мислене. Въпреки това, принуден съм, доколкото е възможно, да облека в думи всичко онова, до което се докосва погледът на ясновидеца. От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи.
Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца.
Сега ясновиждащият поглед действително попада в един вид затъмнение на Земята. Сега човек усеща едно повторение на онзи многозначителен момент, когато часове наред физическото Слънце сякаш угасна и затъмнението обхвана цялата Палестина. Човек получава впечатлението, което обученият духовнонаучен поглед и днес отново може да провери, когато на Земята настъпва поредното Слънчево затъмнение. Тогава, в условията на едно силно или слабо изразено Слънчево затъмнение, целият заобикалящ свят се представя на душевния поглед по съвършено различен начин.
към текста >>
Сега ясновиждащият поглед действително попада в
един
вид затъмнение на Земята.
Първоначално пред ясновиждащия поглед застава нещо, което ако ми позволите този израз изглежда като един вид оскърбление за естествено-научното мислене. Въпреки това, принуден съм, доколкото е възможно, да облека в думи всичко онова, до което се докосва погледът на ясновидеца. От друга страна, не мога да сторя нищо, ако всичко, което съм длъжен да изнеса през този лекционен цикъл, би достигнало и до недостатъчно подготвени човешки души, така че не бих преувеличил нещата до степен те да не издържат пред общовалидните днес научни възгледи. Първоначално ясновиждащият поглед попада на един образ, който представлява една действителност, загатната също и в другите Евангелия, макар и в случая рязко да се отличава от онова образно богатство, на което се натъква ретроспективният поглед на ясновидеца.
Сега ясновиждащият поглед действително попада в един вид затъмнение на Земята.
Сега човек усеща едно повторение на онзи многозначителен момент, когато часове наред физическото Слънце сякаш угасна и затъмнението обхвана цялата Палестина. Човек получава впечатлението, което обученият духовнонаучен поглед и днес отново може да провери, когато на Земята настъпва поредното Слънчево затъмнение. Тогава, в условията на едно силно или слабо изразено Слънчево затъмнение, целият заобикалящ свят се представя на душевния поглед по съвършено различен начин.
към текста >>
Сега аз не бих искал да се впускам в подробни описания, а само да обърна внимание на следното: в хода на такова затъмнение изгрява в пълна светлина онова, което иначе може да се постигне
един
ствено чрез продължителни и трудни медитации.
Тук бих желал да се абстрахирам от онези възгледи за Слънчевото затъмнение, които са породени от съвременната техника. За да понесе онези демонични сили, които се надигат в хода на едно Слънчево затъмнение и с помощта на външната техника, лишена от каквото и да е изкуство, човекът се нуждае от изключителна сила на характера.
Сега аз не бих искал да се впускам в подробни описания, а само да обърна внимание на следното: в хода на такова затъмнение изгрява в пълна светлина онова, което иначе може да се постигне единствено чрез продължителни и трудни медитации.
Сега целият растителен и животински свят изглежда по друг начин всяка птица, всяка пеперуда изглежда различно. Сега човек е обзет от един вид „понижение" на жизненото чувство. Изправени сме пред нещо, което може да пробуди у нас категоричното убеждение, колко интимно е свързан онзи духовен живот, който принадлежи на Слънцето и има така да се каже своето физическо тяло във видимото Слънце, колко интимно е свързан този живот с живота на Земята. Сега има ме ясното усещане, че когато физическата светлина на Слънцето е силно затъмнена от изпречващата се Луна, положението е съвсем различно от това, когато през нощта Слънцето изобщо не свети. Да, цялата Земя изглежда по съвършено различен начин в хода на едно Слънчево затъмнение и в нощните часове.
към текста >>
Сега човек е обзет от
един
вид „понижение" на жизненото чувство.
Тук бих желал да се абстрахирам от онези възгледи за Слънчевото затъмнение, които са породени от съвременната техника. За да понесе онези демонични сили, които се надигат в хода на едно Слънчево затъмнение и с помощта на външната техника, лишена от каквото и да е изкуство, човекът се нуждае от изключителна сила на характера. Сега аз не бих искал да се впускам в подробни описания, а само да обърна внимание на следното: в хода на такова затъмнение изгрява в пълна светлина онова, което иначе може да се постигне единствено чрез продължителни и трудни медитации. Сега целият растителен и животински свят изглежда по друг начин всяка птица, всяка пеперуда изглежда различно.
Сега човек е обзет от един вид „понижение" на жизненото чувство.
Изправени сме пред нещо, което може да пробуди у нас категоричното убеждение, колко интимно е свързан онзи духовен живот, който принадлежи на Слънцето и има така да се каже своето физическо тяло във видимото Слънце, колко интимно е свързан този живот с живота на Земята. Сега има ме ясното усещане, че когато физическата светлина на Слънцето е силно затъмнена от изпречващата се Луна, положението е съвсем различно от това, когато през нощта Слънцето изобщо не свети. Да, цялата Земя изглежда по съвършено различен начин в хода на едно Слънчево затъмнение и в нощните часове. В хода на Слънчевото затъмнение човек усеща как груповите души*11 на растенията и на животните се уголемяват, докато физическите тела на растенията и животните се смаляват. Настъпва един вид проясняване на всичко онова, което е от духовно естество, на всичко онова, което е свързано с груповите души.
към текста >>
Настъпва
един
вид проясняване на всичко онова, което е от духовно естество, на всичко онова, което е свързано с груповите души.
Сега човек е обзет от един вид „понижение" на жизненото чувство. Изправени сме пред нещо, което може да пробуди у нас категоричното убеждение, колко интимно е свързан онзи духовен живот, който принадлежи на Слънцето и има така да се каже своето физическо тяло във видимото Слънце, колко интимно е свързан този живот с живота на Земята. Сега има ме ясното усещане, че когато физическата светлина на Слънцето е силно затъмнена от изпречващата се Луна, положението е съвсем различно от това, когато през нощта Слънцето изобщо не свети. Да, цялата Земя изглежда по съвършено различен начин в хода на едно Слънчево затъмнение и в нощните часове. В хода на Слънчевото затъмнение човек усеща как груповите души*11 на растенията и на животните се уголемяват, докато физическите тела на растенията и животните се смаляват.
Настъпва един вид проясняване на всичко онова, което е от духовно естество, на всичко онова, което е свързано с груповите души.
към текста >>
Вчера аз посочих, как в древна Гърция човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало
един
връх, що се отнася до интелектуалността.
И какво прочита човек, когато отвори душата си за тази космическа писменост?
Вчера аз посочих, как в древна Гърция човечеството беше напреднало до такава степен, че в лицето на Платон и Аристотел то беше постигнало един връх, що се отнася до интелектуалността.
към текста >>
Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с
един
огромен знак.
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение. Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение.
Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак.
Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса. Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост. С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
към текста >>
Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като
един
вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса.
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение. Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение. Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак.
Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса.
Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост. С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
към текста >>
С Лунното знание настъпи
един
вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
Цялото познание на онези времена се проявява като нещо затъмняващо, а не осветяващо, то само задълбочава мировите загадки и ясновидецът усеща как древното познание застава пред висшите духовни области на света както примерно Луната застава пред Слънцето при едно Слънчево затъмнение. Външното природно събитие се превръща в израз на това, че човечеството е израснало до една степен, при която извличаното от самото него познание застава пред висшето познание също както Луната застава пред Слънцето по време на Слънчевото затъмнение. Душевното затъмнение, което обхвана човечеството по времето на Мистерията на Голгота, съвпада с описаното в Евангелията*13 и е записано в окултната космическа писменост с един огромен знак. Както споменах, съвременната наука възприема всичко това като един вид оскърбление, понеже тя е вече напълно лишена от каквото и да е разбиране за духовния произход на човечеството и на Космоса. Тук аз не искам да говоря за чудеса в обикновения смисъл на думата, за едно нарушаване на природните закони и не мога да Ви съобщя друго, освен как може да бъде разчетено въпросното затъмнение на Слънцето човек не може да направи нищо друго, освен да изправи душата си пред това затъмнение на Слънцето и да прочете основния факт, записан в окултната космическа писменост.
С Лунното знание настъпи един вид затъмнение на по-висшето Слънчево послание.
към текста >>
А сега идва ред на
един
втори знак, чрез който в Космоса отново е записано нещо, което трябва да бъде прочетено, за да бъде ясно разбрано като символ на всичко онова, което настъпи в еволюцията на човечеството: Ясновидецът проследява снетия от Кръста Исус, който е положен в гроба, и насочвайки погледа си към тези образи, в душата си той бива разтърсен сякаш от същото земетресение, което сполетя „цялата Земя".
И тогава след като окултният текст е прочетен пред ясновиждащото съзнание фактически застава не друго, а образът на Кръста, издигнат на Голгота, с разпънатото на него тяло на Исус между двамата разбойници. После пред ясновиждащия поглед застава друг образ: как тялото на Исус е снето от Кръста и как е положено в гроба тук само ще добавя, че колкото повече се противопоставяме на този образ, толкова по-силно изпъква той пред нас.
А сега идва ред на един втори знак, чрез който в Космоса отново е записано нещо, което трябва да бъде прочетено, за да бъде ясно разбрано като символ на всичко онова, което настъпи в еволюцията на човечеството: Ясновидецът проследява снетия от Кръста Исус, който е положен в гроба, и насочвайки погледа си към тези образи, в душата си той бива разтърсен сякаш от същото земетресение, което сполетя „цялата Земя".
към текста >>
Един
земен трус разклаща скалите и Земята поглъща тялото на Исус.
Нека още веднъж да проследим поредицата от образи! На Кръста върху Голгота издъхва Исус. Мрак обхваща цялата Земя. В отворения гроб е положено тялото на Исус.
Един земен трус разклаща скалите и Земята поглъща тялото на Исус.
После пукнатината отново се закрива; остава само изместеният встрани камък. Тук ние сме изправени пред действителни събития; аз не мога да сторя друго, освен да ги опиша. Нека хора та, които търсят обяснение на тези неща от гледна точка на естествените науки, да разсъждават както си искат. Обаче ясновиждащият поглед установява точно това, което аз описвам в момента. И ако някой би възразил, че подобни събития са немислими т.е.
към текста >>
Лесно е да си представя, че
един
човек като Ернест Ренан, написал странната книга „Животът на Исус", би възразил: В такива неща ние не вярваме, ние вярваме само в онова, което може по всяко време да бъде възпроизведено в експериментални условия.
Лесно е да си представя, че един човек като Ернест Ренан, написал странната книга „Животът на Исус", би възразил: В такива неща ние не вярваме, ние вярваме само в онова, което може по всяко време да бъде възпроизведено в експериментални условия.
Обаче тази мисъл е абсурдна, защото, не би ли повярвал, примерно, един Ернест Ренан в ледниковата епоха, въпреки че е невъзможно тя да бъде възпроизведена в експериментални условия? Разбира се, изключено е отново да пресъздадем ледниковата епоха на Земята, и въпреки всичко, естествоизпитателите вярват в нея. По същия начин е невъзможно и едно космическо знамение, съпровождащо Събитието на Голгота, отново да застане пред хората. И въпреки това, то е станало.
към текста >>
Обаче тази мисъл е абсурдна, защото, не би ли повярвал, примерно,
един
Ернест Ренан в ледниковата епоха, въпреки че е невъзможно тя да бъде възпроизведена в експериментални условия?
Лесно е да си представя, че един човек като Ернест Ренан, написал странната книга „Животът на Исус", би възразил: В такива неща ние не вярваме, ние вярваме само в онова, което може по всяко време да бъде възпроизведено в експериментални условия.
Обаче тази мисъл е абсурдна, защото, не би ли повярвал, примерно, един Ернест Ренан в ледниковата епоха, въпреки че е невъзможно тя да бъде възпроизведена в експериментални условия?
Разбира се, изключено е отново да пресъздадем ледниковата епоха на Земята, и въпреки всичко, естествоизпитателите вярват в нея. По същия начин е невъзможно и едно космическо знамение, съпровождащо Събитието на Голгота, отново да застане пред хората. И въпреки това, то е станало.
към текста >>
Само ако надникнем в душите и изживяванията на тези хора, по
един
заобиколен път ние ще сме в състояние да отправим поглед към Кръста, издигнат на Голгота, към затъмнението на Земята, което я обхвана в онзи момент, както и към последвалото земетресение.
Ние можем да се доближим до това Събитие само по пътя на ясновидството и само ако се вглъбим в душата на Петър или в някой от другите апостоли, които в празника на Петдесятницата се усетиха като оплодени от всепобеждаващата космическа Любов.
Само ако надникнем в душите и изживяванията на тези хора, по един заобиколен път ние ще сме в състояние да отправим поглед към Кръста, издигнат на Голгота, към затъмнението на Земята, което я обхвана в онзи момент, както и към последвалото земетресение.
Никой не отрича, че външно погледнато, въпросното затъмнение и земетресение бяха съвсем обикновени природни събития; обаче за ясновиждащия поглед смисълът на тези събития е. вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки. Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница.
към текста >>
Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което,
един
вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън.
Ние можем да се доближим до това Събитие само по пътя на ясновидството и само ако се вглъбим в душата на Петър или в някой от другите апостоли, които в празника на Петдесятницата се усетиха като оплодени от всепобеждаващата космическа Любов. Само ако надникнем в душите и изживяванията на тези хора, по един заобиколен път ние ще сме в състояние да отправим поглед към Кръста, издигнат на Голгота, към затъмнението на Земята, което я обхвана в онзи момент, както и към последвалото земетресение. Никой не отрича, че външно погледнато, въпросното затъмнение и земетресение бяха съвсем обикновени природни събития; обаче за ясновиждащия поглед смисълът на тези събития е. вложен там, в окултната космическа писменост; да, космическият текст трябва да бъде просто прочетен ето какво трябва да заяви с цялата си решителност онзи, който е създал в себе си необходимите за това душевни предпоставки.
Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън.
В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов. Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста.
към текста >>
Петър усети това като
един
лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста.
Защото това, което сега описвам, в съзнанието на Петър беше нещо, което, един вид, се сгъсти и кристализира в полето на неговия продължителен сън. В съзнанието на Петър преминаваха различни образи: Кръстът, издигнат върху Голгота, затъмнението и земетресението. За Петър това бяха първите плодове, породени от всепобеждаващата космическа Любов при събитието на Петдесятница. И сега той знаеше нещо, което по-рано оставаше скрито за неговото нормално съзнание: а именно, че Събитието на Голгота беше факт и че висящото на Кръста тяло беше едно и също с тялото на Онзи, Когото той често придружаваше тук и там. Сега той знаеше, че Исус беше умрял на Кръста и че всъщност това умиране беше едно раждане, раждането на онзи Дух, който през Петдесятницата се изля в апостолските души като една всепобеждаваща Любов.
Петър усети това като един лъч от правечната, неунищожима сила на Любовта, и в душата си той го почувствува като нещо, което се ражда тъкмо когато Исус издъхна на Кръста.
Една могъща истина озари душата на Петър: На Кръста не беше на стъпвала никаква смърт! В действителност тази смърт, предхождана от безкрайни страдания, беше раждането на онова, което сега прониза душата му, както и цялата Земя, като светъл лъч. Със смъртта на Исус, за Земята се роди онова, което по-рано беше навсякъде около нея в духовния Космос: неунищожимата, всепобеждаваща Любов.
към текста >>
Петър, а също Йоан и Яков, трябваше да си припомнят и
един
друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие.
Петър, а също Йоан и Яков, трябваше да си припомнят и един друг момент, който е описан също и в другите Евангелия, но който може да бъде разбран в пълното си величие само чрез Петото Евангелие.
Онзи, с когото те бяха ходили по Земята, ги беше отвел в Маслиновата планина, в Гетсимания, и им беше казал: Бдете и се молете! Обаче те не издържаха, потънаха в сън и сега вече знаеха: В онзи миг настъпи едно особено състояние, което все повече и повече обгърна техните души. Нормално съзнание не издържа, те потънаха в сън, който продължи през цялото Събитие на Голгота и тъкмо от този сън просветна всичко онова, което аз се опитах да опиша пред Вас. Да, Петър, Йоан и Яков трябваше да си припомнят как изпаднаха в това абнормно състояние и как сега, вглеждайки се назад, пред очите им се очертаха онези велики събития, които се разиграха в земното тяло на Онзи, когото те придружаваха по Земята. И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите.
към текста >>
Макар и да бяха вече свидетели на всичко това, сега то отново се появи в тяхното съзнание по
един
забележителен начин.
И постепенно, както забравените сънища често отново се появяват в човешкото съзнание, в човешката душа, така и сега изминалите дни отново изплуваха в съзнанието и в душите на апостолите. Всичките им тогавашни изживявания бяха протекли в условията на едно абнормно съзнание. Сега в тяхното нормално съзнание изплува цялото време, което те прекараха заедно от Събитието на Голгота до Петдесятницата и което до този момент беше потънало в тяхното подсъзнание. Особено десетте дни от така нареченото Възнесение до Петдесятницата им се струваше като период, прекаран в дълбок сън. Но ето и сега, вглеждайки се назад, съзнанието им обхвана, ден след ден, онзи период от време, който се простираше от Мистерията на Голгота до така нареченото Възнесение на Христос Исус.
Макар и да бяха вече свидетели на всичко това, сега то отново се появи в тяхното съзнание по един забележителен начин.
към текста >>
Отделните събития нахлуваха в апостолските души по
един
твърде странен начин.
Както сутрин човек се пробужда и си спомня, как насън е бил с този или онзи така и най-различни спомени започнаха да нахлуват в апостолските души.
Отделните събития нахлуваха в апостолските души по един твърде странен начин.
Те винаги трябваше да се питат: Но кой е Този, с когото ние сме там заедно? И те непрекъснато се изправяха пред Него, без да го разпознават. Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят. Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава.
към текста >>
Те смътно усещаха, че са изправени пред
един
духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят.
Както сутрин човек се пробужда и си спомня, как насън е бил с този или онзи така и най-различни спомени започнаха да нахлуват в апостолските души. Отделните събития нахлуваха в апостолските души по един твърде странен начин. Те винаги трябваше да се питат: Но кой е Този, с когото ние сме там заедно? И те непрекъснато се изправяха пред Него, без да го разпознават.
Те смътно усещаха, че са изправени пред един духовен образ; те предполагаха, че вероятно са Го придружавали тук или там в тяхното съноподобно състояние, обаче в този образ, в който им се явяваше Той след оплодяването от всепобеждаващата Любов, те не успяваха да Го разпознаят.
Сега, след Мистерията на Голгота, те се виждаха рамо до рамо с Онзи, когото наричаме Христос. Но в същото време те виждаха и как Той им дава учението за Царството на Духа, виждаха как Той ги поучава. И те се научиха да разбират как четиридесет дни бяха прекарали заедно с това Същество, което се роди на Кръста, как това Същество видим израз на всепобеждаващата космическа Любов се превърна в техен Учител, макар и те да не бяха достатъчно узрели, за да вникнат в поученията Му със своето нормално съзнание, как бяха приемали всичко това с подсъзнателните си душевни сили, как бяха вървели до Христос като сомнамбули, без да проумеят напълно това, което Той можеше да им даде. През тези четиридесет дни те Го възприемаха с едно приглушено съзнание; те разбраха това едва след Петдесятницата. Те бяха слушали думите Му като сомнамбули.
към текста >>
Сега тук се намесваше
един
друг образ.
Да приемем, че пред душата на апостолите се явява подобен образ след празника Петдесятница. Той виждаше, как в миналото е прекарал известно време с Възкръсналия и как е бил поучавай от Него. Обаче той не съумяваше да Го разпознае. Наистина, той виждаше едно духовно Същество, обаче не съумяваше да разпознае Христос в него.
Сега тук се намесваше един друг образ.
Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота. Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на Духа, за Христос Исус. Но те не Го разпознаваха. Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус. И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря.
към текста >>
И наистина, представете си как
един
от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря.
Сега тук се намесваше един друг образ. Към чисто духовния образ, представляващ едно или друго изживяване на апостолите, се намесваше и друг образ на някакво събитие, в което те действително бяха участвували заедно с Христос още преди Мистерията на Голгота. Често възникваше например една сцена, при която те усещаха, че са поучавани за тайните на Духа, за Христос Исус. Но те не Го разпознаваха. Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус.
И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря.
И едва сега те разбираха: Това е същият онзи Исус, Когото бяха придружавали някога, а сега, след Мистерията на Голгота, Той е приел съвсем друг образ и продължава да ги поучава. Имаше едно пълно съвпадане между спомените, извлечени от тяхното съноподобно състояние от една страна, и образите на спомените от преди Мистерията на Голгота от друга страна. Те изживяха това като два образа, които се покриват напълно: Един образ от изживяванията след Мистерията на Голгота, и един образ преди нея, който сякаш просветваше още от времето преди замъгляването на тяхното съзнание. И така, те разбраха, че тези две Същества си принадлежат взаимно: Възкръсналият и Онзи, с Когото те бяха заедно до сравнително неотдавна. И сега те си казваха: Преди да се пробудим от докосването на всепобеждаващата Любов, ние бяхме един вид лишени от нашето обикновено съзнание.
към текста >>
Те изживяха това като два образа, които се покриват напълно:
Един
образ от изживяванията след Мистерията на Голгота, и
един
образ преди нея, който сякаш просветваше още от времето преди замъгляването на тяхното съзнание.
Но те не Го разпознаваха. Те се виждаха изправени пред това духовно Същество, което ги поучаваше, и за да Го познаят, този образ освен че се запазваше се превръщаше в образа на Тайната Вечеря, в която те бяха участвували заедно с Христос Исус. И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря. И едва сега те разбираха: Това е същият онзи Исус, Когото бяха придружавали някога, а сега, след Мистерията на Голгота, Той е приел съвсем друг образ и продължава да ги поучава. Имаше едно пълно съвпадане между спомените, извлечени от тяхното съноподобно състояние от една страна, и образите на спомените от преди Мистерията на Голгота от друга страна.
Те изживяха това като два образа, които се покриват напълно: Един образ от изживяванията след Мистерията на Голгота, и един образ преди нея, който сякаш просветваше още от времето преди замъгляването на тяхното съзнание.
И така, те разбраха, че тези две Същества си принадлежат взаимно: Възкръсналият и Онзи, с Когото те бяха заедно до сравнително неотдавна. И сега те си казваха: Преди да се пробудим от докосването на всепобеждаващата Любов, ние бяхме един вид лишени от нашето обикновено съзнание. И Христос, Възкръсналият също беше с нас. Той ни беше приютил в Своето Царство, и без да знаем това, Той ходеше с нас и ни разкриваше тайните на Своето Царство, които сега, след Мистерията на Петдесятницата, отново навлизат в нашето нормално съзнание.
към текста >>
И сега те си казваха: Преди да се пробудим от докосването на всепобеждаващата Любов, ние бяхме
един
вид лишени от нашето обикновено съзнание.
И наистина, представете си как един от апостолите е изправен пред това свръхсетивно изживяване с Възкръсналия, и как на заден план се появява образът на Тайната Вечеря. И едва сега те разбираха: Това е същият онзи Исус, Когото бяха придружавали някога, а сега, след Мистерията на Голгота, Той е приел съвсем друг образ и продължава да ги поучава. Имаше едно пълно съвпадане между спомените, извлечени от тяхното съноподобно състояние от една страна, и образите на спомените от преди Мистерията на Голгота от друга страна. Те изживяха това като два образа, които се покриват напълно: Един образ от изживяванията след Мистерията на Голгота, и един образ преди нея, който сякаш просветваше още от времето преди замъгляването на тяхното съзнание. И така, те разбраха, че тези две Същества си принадлежат взаимно: Възкръсналият и Онзи, с Когото те бяха заедно до сравнително неотдавна.
И сега те си казваха: Преди да се пробудим от докосването на всепобеждаващата Любов, ние бяхме един вид лишени от нашето обикновено съзнание.
И Христос, Възкръсналият също беше с нас. Той ни беше приютил в Своето Царство, и без да знаем това, Той ходеше с нас и ни разкриваше тайните на Своето Царство, които сега, след Мистерията на Петдесятницата, отново навлизат в нашето нормално съзнание.
към текста >>
Ето откъде идва удивлението: От това непрекъснато сливане между образа на апостолските изживявания с Христос след Мистерията на Голгота, и образа от преди Мистерията на Голгота, който те имаха по
един
нормален и напълно съзнателен начин в своите физически тела.
Ето откъде идва удивлението: От това непрекъснато сливане между образа на апостолските изживявания с Христос след Мистерията на Голгота, и образа от преди Мистерията на Голгота, който те имаха по един нормален и напълно съзнателен начин в своите физически тела.
към текста >>
Настоятелно моля, всичко казано по този повод, да се възприема най-вече като
един
първоначален импулс, като загатване за нещо, което занапред несъмнено ще бъде обсъждано много по-точно и по-прецизно.
Когато споменавам за тази вътрешна борба, моля думите ми да бъдат схващани точно в смисъла, в който са казани.
Настоятелно моля, всичко казано по този повод, да се възприема най-вече като един първоначален импулс, като загатване за нещо, което занапред несъмнено ще бъде обсъждано много по-точно и по-прецизно.
Вие ще вникнете много по-добре в характера на моите усилия, ако ми позволите да споделя още една лична забележка.
към текста >>
Може би в този момент от историческото развитие по-голяма тежест ще имат думите на
един
човек с научно образование, чиято младост, в известна степен, е протекла встрани от християнството, отколкото думите на друг, който от детските си години е бил здраво свързан с християнството.
От друга страна, след като на младини бях далеч от християнството, аз се чувствувам толкова по-безпристрастен към него и вярвам, че бях доведен до християнството и до Христос непосредствено чрез силите на Духа, така че тъкмо в тази област аз смятам, че имам известно право да говоря за нещата обективно и без никакви предразсъдъци.
Може би в този момент от историческото развитие по-голяма тежест ще имат думите на един човек с научно образование, чиято младост, в известна степен, е протекла встрани от християнството, отколкото думите на друг, който от детските си години е бил здраво свързан с християнството.
Аз действително не вярвам, че християнството би могло да загуби нещо, ако в най-дълбоките си елементи то допусне намесата на едно човешко съзнание, което е насочвано от самия Дух. Вникнете ли сериозно в тези думи, Вие ще доловите какво се пробужда у мен, когато сега се опитвам да говоря за тайните на така нареченото Пето Евангелие.
към текста >>
37.
3.Кристияния (Осло), Трета лекция, 3 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха
един
вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание.
Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума. Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата. И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си. Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес. Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт.
към текста >>
Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз
един
непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание. Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума.
Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата.
И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си. Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес. Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт. Чрез тях действуваше онази сила, в която се беше превърнал Христос след Мистерията на Голгота. И тук ние стигаме до онзи момент, когато трябва да обсъдим земния живот на Христос в смисъла на Петото Евангелие.
към текста >>
Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като
един
вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт.
Когато вчера споменах, че онези личности, които обикновено наричаме апостоли на Христос Исус изживяха един вид пробуждане в мига на Петдесятницата, съвсем не исках да твърдя, че всичко онова, за което ще стане дума в обсъждането на така нареченото Пето Евангелие, е било достъпно за нормалното съзнание на апостолите, така както изглежда то днес според моето описание. Обаче когато ясновиждащото съзнание се потапя в апостолските души, там то открива и разпознава онези образи, за които вече стана дума. Обаче в апостолските души всичко това се прояви не толкова като образи, а като ако ми позволите този израз един непосредствен живот, като непосредствена опитност, като чувство и сила на душата. И всичко онова, което по-късно апостолите изнесоха като свои проповеди, завладели дори и тогавашните гърци, всичко, което послужи като мощен тласък за последвалото християнско развитие, накратко онова, което те носеха в себе си като душевна сила, като сила на сърцето, то бликна не от другаде, а от онази жива сила на Петото Евангелие, която те носеха в самите себе си. Те можеха да убеждават и да действуват по своя неповторим начин, защото нещата, които днес ние дешифрираме под името Пето Евангелие тези неща те носеха в своите души, въпреки че не си служеха с думите, до които ние прибягваме днес.
Те възприеха докосването до всепобеждаващата Любов като един вид пробуждане и всичките им по-нататъшни действия се определяха от този основен факт.
Чрез тях действуваше онази сила, в която се беше превърнал Христос след Мистерията на Голгота. И тук ние стигаме до онзи момент, когато трябва да обсъдим земния живот на Христос в смисъла на Петото Евангелие.
към текста >>
Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през
един
, така да се каже, ембрионален стадий.
За да стигнем до известна яснота, нека да тръгнем от онова събитие, което обикновено наричаме Кръщението на Йоан в реката Йордан. В Петото Евангелие, то се представя по отношение на земния живот на Христос така, както изглежда за земния човек зачатието. И ние започваме да разбираме живота на Исус от този момент до Мистерията на Голгота само когато го сравняваме с живота на човешкия зародиш, прекаран в майчиното тяло.
Следователно, от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота, Христовото Същество минава през един, така да се каже, ембрионален стадий.
Самата Мистерия на Голгота следва да бъде разбирана като земното раждане на Христос, т.е. смъртта на Исус означава същевременно и земното раждане на Христос. И всъщност земния живот на Христос ние трябва да търсим едва след Мистерията на Голгота, когато както вчера посочих Христос беше заедно с апостолите, намиращи се в друг вид съзнание. А всичко онова, което настъпи при Възнесението и последвалото го Разливане на Духа тези събития, свързани с Христовото Същество, ние трябва да отъждествим с онова състояние, което при човешката смърт сме свикнали да разглеждаме като навлизане в духовните светове. И целият по-нататъшен живот на Христос в Земна та сфера след Възнесението, респективно след Петдесятницата, ние трябва да сравним с изпитанията на човешката душа в така наречения Девакан*15, в Царството на Духовете*16.
към текста >>
Следователно, след смъртта човекът се включва в
един
духовен живот.
Виждаме, следователно, скъпи мои приятели, че в Христовото Същество имаме пред себе си едно такова Същество, спрямо което ние напълно трябва да променим всички наши понятия, с които сме свикнали да обозначаваме различните душевни състояния на човека. След кратък промеждутък от време, който наричаме период на пречистване, или период на Камалока, човекът преминава в духовния свят, за да се подготви за следващия си земен живот.
Следователно, след смъртта човекът се включва в един духовен живот.
След Петдесятницата Христовото Същество изживя онова, което за Него има същото значение, каквото за човек има преминаването в Света на Духовете: напускането на Земната сфера. Но вместо да навлезе в един Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този израз свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята. Човекът напуска Земята, за да замени своето земно обиталище с това на Небето. Христос напуска Небето, за да замени Своето небесно обиталище със Земята. Моля Ви да разгледате този факт с нужното внимание, и после да го свържете с усещането за всичко онова, което настъпи чрез Мистерията на Голгота и чрез самия Христос, чрез Неговата саможертва: а именно напускането на духовните сфери и непосредственото свързване със Земята и със земното човечество, чиято еволюция Той тласна напред благодарение на своя Христов Импулс.
към текста >>
Но вместо да навлезе в
един
Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този израз свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята.
Виждаме, следователно, скъпи мои приятели, че в Христовото Същество имаме пред себе си едно такова Същество, спрямо което ние напълно трябва да променим всички наши понятия, с които сме свикнали да обозначаваме различните душевни състояния на човека. След кратък промеждутък от време, който наричаме период на пречистване, или период на Камалока, човекът преминава в духовния свят, за да се подготви за следващия си земен живот. Следователно, след смъртта човекът се включва в един духовен живот. След Петдесятницата Христовото Същество изживя онова, което за Него има същото значение, каквото за човек има преминаването в Света на Духовете: напускането на Земната сфера.
Но вместо да навлезе в един Девакан, в една духовна област, както е присъщо на човека след смъртта, Христовото Същество извърши тази саможертва, че ако ми позволите този израз свали своето Небе тук долу, на Земята, и започна да търси Небето тук долу, на Земята.
Човекът напуска Земята, за да замени своето земно обиталище с това на Небето. Христос напуска Небето, за да замени Своето небесно обиталище със Земята. Моля Ви да разгледате този факт с нужното внимание, и после да го свържете с усещането за всичко онова, което настъпи чрез Мистерията на Голгота и чрез самия Христос, чрез Неговата саможертва: а именно напускането на духовните сфери и непосредственото свързване със Земята и със земното човечество, чиято еволюция Той тласна напред благодарение на своя Христов Импулс. Това ни показва, че преди Йоановото Кръщение в реката Йордан, Христос все още не принадлежеше на Земята. Следователно, Христос навлезе в Земната сфера, идвайки от свръхземните сфери.
към текста >>
Наред с всичко това, ясно става, че Събитието на Петдесятница е
един
ствено по рода си; както често съм имал възможност да подчертавам, то представлява слизането на едно висше, неземно Същество в сферата на Земята и свързването му с нея до онзи момент, когато под негово влияние в Земната сфера ще настъпи едно пълно преобразяване.
Наред с всичко това, ясно става, че Събитието на Петдесятница е единствено по рода си; както често съм имал възможност да подчертавам, то представлява слизането на едно висше, неземно Същество в сферата на Земята и свързването му с нея до онзи момент, когато под негово влияние в Земната сфера ще настъпи едно пълно преобразяване.
Следователно Христовите действия в условията на Земята започват тъкмо от този момент.
към текста >>
Това, което беше необходимо за
един
народ, от което се нуждаеше той ето какво научаваха Архангелои от душите на посветените в петата степен.
От моя лекционен цикъл*17, държан тук, ние знаем, че земните народи са под ръководството на Съществата от висшите Йерархии*18 и по-специално, под ръководството на Архангелои, Архангелите. С други думи, посветеният в петата степен, се намесваше непосредствено в живота на Архангелите. Такива посветени в петата степен действително бяха нужни, те бяха нужни на самия Космос. Ето защо и съществуваше въпросното посвещение на Земята. Когато такава личност се издигаше в древните Мистерии до петата степен на посвещение, тогава Архангелът на съответния народ, така да се каже, надничаше в душата на посветения и четеше в неговите изживявания, също както ние разтваряме и четем дадена книга, в която са описани важни подробности, които трябва да знаем, за да пристъпим към едно или друго действие.
Това, което беше необходимо за един народ, от което се нуждаеше той ето какво научаваха Архангелои от душите на посветените в петата степен.
Посветените в петата степен трябваше да бъдат подготвяни в мистерийните школи, за да могат Архангелои да ръководят народите. Посветените са посредниците между същинските предводители на народите, Архангелои и самите народи. Ако мога така да се изразя, те пренасяха горе, в сферата на Архангелои онова, което е нужно там, за да може съответният народ да бъде правилно ръководен.
към текста >>
Когато идваше ред на шестата степен от древното посвещение, степента „Слънчев герой", тогава в душата на
един
такъв Слънчев герой, се пробуждаше нещо, което е необходимо за една много по-висша цел, отколкото представлява духовното ръководство на даден народ.
Когато идваше ред на шестата степен от древното посвещение, степента „Слънчев герой", тогава в душата на един такъв Слънчев герой, се пробуждаше нещо, което е необходимо за една много по-висша цел, отколкото представлява духовното ръководство на даден народ.
Ако насочите поглед към еволюцията на Земното човечество, Вие ще се убедите как народите възникват, променят се и после изчезват. Народите се раждат и умират също както човешките индивиди. Обаче онова, което даден народ постига на Земята, трябва да бъде съхранено за цялото човечество. Работата е там, че даден народ следва да бъде не само насочван и ръководен; важното е неговите постижения да бъдат съхранени и пренесени над народа. Слънчевите герои бяха необходими тъкмо за тази цел: да се пренесат основните постижения още по-високо от сферата на Архангелои, там, където са Духовете на Времето*19.
към текста >>
Защото в това, което живееше в душата на
един
Слънчев герой, Съществата от висшите Йерархии можеха да извлекат точно онова, което им е необходимо с оглед на целия човешки род.
Ако насочите поглед към еволюцията на Земното човечество, Вие ще се убедите как народите възникват, променят се и после изчезват. Народите се раждат и умират също както човешките индивиди. Обаче онова, което даден народ постига на Земята, трябва да бъде съхранено за цялото човечество. Работата е там, че даден народ следва да бъде не само насочван и ръководен; важното е неговите постижения да бъдат съхранени и пренесени над народа. Слънчевите герои бяха необходими тъкмо за тази цел: да се пренесат основните постижения още по-високо от сферата на Архангелои, там, където са Духовете на Времето*19.
Защото в това, което живееше в душата на един Слънчев герой, Съществата от висшите Йерархии можеха да извлекат точно онова, което им е необходимо с оглед на целия човешки род.
Само по този начин можеха да бъдат натрупани силите, които включват качествата и постиженията на всеки отделен народ в общата Карма на човечеството. Ето как, онова, което живееше в душата на Слънчевия герой, беше пренасяно горе в Космоса. И както посветеният в петата степен на древните Мистерии трябваше да напусне своето тяло, за да се издигне до съответните опитности, така и един Слънчев герой трябваше да напусне своето тяло, за да се добере до новото си обиталище през този период от време, а именно да се добере до Слънцето.
към текста >>
И както посветеният в петата степен на древните Мистерии трябваше да напусне своето тяло, за да се издигне до съответните опитности, така и
един
Слънчев герой трябваше да напусне своето тяло, за да се добере до новото си обиталище през този период от време, а именно да се добере до Слънцето.
Работата е там, че даден народ следва да бъде не само насочван и ръководен; важното е неговите постижения да бъдат съхранени и пренесени над народа. Слънчевите герои бяха необходими тъкмо за тази цел: да се пренесат основните постижения още по-високо от сферата на Архангелои, там, където са Духовете на Времето*19. Защото в това, което живееше в душата на един Слънчев герой, Съществата от висшите Йерархии можеха да извлекат точно онова, което им е необходимо с оглед на целия човешки род. Само по този начин можеха да бъдат натрупани силите, които включват качествата и постиженията на всеки отделен народ в общата Карма на човечеството. Ето как, онова, което живееше в душата на Слънчевия герой, беше пренасяно горе в Космоса.
И както посветеният в петата степен на древните Мистерии трябваше да напусне своето тяло, за да се издигне до съответните опитности, така и един Слънчев герой трябваше да напусне своето тяло, за да се добере до новото си обиталище през този период от време, а именно да се добере до Слънцето.
към текста >>
Едва от този момент нататък те разполагаха с онази сила, която можеше да влее качествата и постиженията на
един
отделен народ в цялата еволюция на човечеството.
Както около нас има планини и реки, така и по време на посвещението, около Слънчевия герой са разположени планетите на Слънчевата система. Да, по време на своето посвещение, Слънчевият герой трябваше да бъде откъснат от Земята и пренесен на Слънцето. Естествено, в древните Мистерии това можеше да бъде постигнато само ако посветеният излизаше извън своето тяло. Но когато се връщаше обратно в своето тяло, той си припомняше всички изживявания от периода, през който се намираше извън тялото, и можеше да ги приложи като действена сила за еволюцията на цялото човечество, за спасението на цялото човечество. В хода на посвещението, Слънчевите герои напускаха своето тяло и когато се изпълваха с необходимите сили, те се връщаха обратно.
Едва от този момент нататък те разполагаха с онази сила, която можеше да влее качествата и постиженията на един отделен народ в цялата еволюция на човечеството.
към текста >>
Всички Слънчеви герои от древността бяха издигани в сферата на Слънцето, понеже през онези времена връзката с Христос можеше да бъде постигана
един
ствено там.
И какво изживяваха тези Слънчеви Герои в продължение на три дни и половина, колкото траеше тяхното посвещение? Какво изживяваха те, когато ако ми позволите този израз бродеха, не по Земята, а по Слънцето? Своята общност с Христос, който преди Мистерията на Голгота все още не беше слязъл на Земята!
Всички Слънчеви герои от древността бяха издигани в сферата на Слънцето, понеже през онези времена връзката с Христос можеше да бъде постигана единствено там.
Христос слезе на Земята, идвайки тъкмо от този свят, в който бяха издигани окултните ученици в условията на древното посвещение. Или с други думи: всичко онова, което можеше да бъде постигано чрез процедурата на посвещението за отделни окултни ученици, сега в дните на Петдесятница се разигра като едно природно събитие, което дълбоко засегна апостолите на Христос. Докато по-рано човешките души трябваше да се издигат до Христос, сега Христос слезе до апостолите. И в известен смисъл апостолите станаха такива души, които носеха в себе си онова душевно съдържание, което древните Слънчеви герои имаха в своите сърца. Духовната мощ на Слънцето се изля в апостолските души, за да работи и по-нататък в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Неотдавна излезе една книга, която особено бих препоръчал, понеже е написана от
един
твърде остроумен човек, но въпреки това показва какви безсмислици могат да излязат тъкмо от остроумни хора по отношение на духовните светове.
Неотдавна излезе една книга, която особено бих препоръчал, понеже е написана от един твърде остроумен човек, но въпреки това показва какви безсмислици могат да излязат тъкмо от остроумни хора по отношение на духовните светове.
Става дума за книгата на Морис Метерлинк *20, наречена „За смъртта". Между другите безсмислици там срещаме и твърдението, че след като един човек умира, той е вече само дух и не може да страда, понеже се е освободил от своето физическо тяло. Следователно Метерлинк, остроумният човек, се поддава на илюзията, че може да страда само физическото тяло и поради тази причина мъртвият е лишен от страдание. Той съвсем не забелязва феноменалното, просто невероятно безсмислие, състоящо се в това, да се твърди, че страда единствено физическото тяло с неговите физически сили и химически вещества. Обаче те, веществата и силите, изобщо не страдат.
към текста >>
Между другите безсмислици там срещаме и твърдението, че след като
един
човек умира, той е вече само дух и не може да страда, понеже се е освободил от своето физическо тяло.
Неотдавна излезе една книга, която особено бих препоръчал, понеже е написана от един твърде остроумен човек, но въпреки това показва какви безсмислици могат да излязат тъкмо от остроумни хора по отношение на духовните светове. Става дума за книгата на Морис Метерлинк *20, наречена „За смъртта".
Между другите безсмислици там срещаме и твърдението, че след като един човек умира, той е вече само дух и не може да страда, понеже се е освободил от своето физическо тяло.
Следователно Метерлинк, остроумният човек, се поддава на илюзията, че може да страда само физическото тяло и поради тази причина мъртвият е лишен от страдание. Той съвсем не забелязва феноменалното, просто невероятно безсмислие, състоящо се в това, да се твърди, че страда единствено физическото тяло с неговите физически сили и химически вещества. Обаче те, веществата и силите, изобщо не страдат. Ако те биха могли да страдат, трябваше да страдат и камъните. Физическото тяло не може да страда; страда душевно-духовната съставна част на човешкото същество.
към текста >>
Той съвсем не забелязва феноменалното, просто невероятно безсмислие, състоящо се в това, да се твърди, че страда
един
ствено физическото тяло с неговите физически сили и химически вещества.
Неотдавна излезе една книга, която особено бих препоръчал, понеже е написана от един твърде остроумен човек, но въпреки това показва какви безсмислици могат да излязат тъкмо от остроумни хора по отношение на духовните светове. Става дума за книгата на Морис Метерлинк *20, наречена „За смъртта". Между другите безсмислици там срещаме и твърдението, че след като един човек умира, той е вече само дух и не може да страда, понеже се е освободил от своето физическо тяло. Следователно Метерлинк, остроумният човек, се поддава на илюзията, че може да страда само физическото тяло и поради тази причина мъртвият е лишен от страдание.
Той съвсем не забелязва феноменалното, просто невероятно безсмислие, състоящо се в това, да се твърди, че страда единствено физическото тяло с неговите физически сили и химически вещества.
Обаче те, веществата и силите, изобщо не страдат. Ако те биха могли да страдат, трябваше да страдат и камъните. Физическото тяло не може да страда; страда душевно-духовната съставна част на човешкото същество. Обаче днес нещата са стигнали дотам, че дори и върху най-обикновените неща хората мислят точно обратното на това, което действително има смисъл. Ако духовният живот не би могъл да страда, тогава не би съществувало и никакво страдание в Камалока.
към текста >>
Нека да не забравяме, че с Йоановото Кръщение в реката Йордан, на Земята слезе
един
Дух, който живя само три години в човешко физическо тяло, за да мине после през смъртта на Голгота, следователно
един
Дух, който преди Йоановото Кръщение в Йордан е живял при условия, съвършено различни от земните.
Но преди да опиша това страдание, налага се да насоча Вашето внимание и към нещо друго.
Нека да не забравяме, че с Йоановото Кръщение в реката Йордан, на Земята слезе един Дух, който живя само три години в човешко физическо тяло, за да мине после през смъртта на Голгота, следователно един Дух, който преди Йоановото Кръщение в Йордан е живял при условия, съвършено различни от земните.
Но какво означава това, че този Дух е живял в условия съвършено различни от земните? В антропософски смисъл това означава, че този Дух не е имал никаква земна Карма. Моля този факт да се вземе предвид. Цели три години в тялото на Исус от Назарет живя един Дух, който измина Своя мъченически път, без душата Му да е обременена с една или друга земна Карма. Така всички опитности и изживявания, през които мина Христос, добиват съвършено различно значение в сравнение с опитностите, през които обикновено минава една човешка душа.
към текста >>
Цели три години в тялото на Исус от Назарет живя
един
Дух, който измина Своя мъченически път, без душата Му да е обременена с една или друга земна Карма.
Но преди да опиша това страдание, налага се да насоча Вашето внимание и към нещо друго. Нека да не забравяме, че с Йоановото Кръщение в реката Йордан, на Земята слезе един Дух, който живя само три години в човешко физическо тяло, за да мине после през смъртта на Голгота, следователно един Дух, който преди Йоановото Кръщение в Йордан е живял при условия, съвършено различни от земните. Но какво означава това, че този Дух е живял в условия съвършено различни от земните? В антропософски смисъл това означава, че този Дух не е имал никаква земна Карма. Моля този факт да се вземе предвид.
Цели три години в тялото на Исус от Назарет живя един Дух, който измина Своя мъченически път, без душата Му да е обременена с една или друга земна Карма.
Така всички опитности и изживявания, през които мина Христос, добиват съвършено различно значение в сравнение с опитностите, през които обикновено минава една човешка душа. Ако страдаме, ако имаме тази или онази опитност, ние знаем, че страданието е заложено в Кармата. Обаче за Христовия Дух това не беше така. Той трябваше да изтърпи трите години, без върху Него да тежи каквато и да е Карма. Но какво означаваше всичко това за Него?
към текста >>
Петото Евангелие е антропософското Евангелие и то ни показва
един
ствения по рода си тригодишен земен живот в човешкото тяло, към който понятието за Кармата остава неприложимо.
Ако страдаме, ако имаме тази или онази опитност, ние знаем, че страданието е заложено в Кармата. Обаче за Христовия Дух това не беше така. Той трябваше да изтърпи трите години, без върху Него да тежи каквато и да е Карма. Но какво означаваше всичко това за Него? То означаваше да страда без каквито и да е кармически основания, да понесе незаслужени страдания, да страда напълно невинно!
Петото Евангелие е антропософското Евангелие и то ни показва единствения по рода си тригодишен земен живот в човешкото тяло, към който понятието за Кармата остава неприложимо.
към текста >>
С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като
един
вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина.
Обаче по-нататъшното разглеждане на Петото Евангелие показва и нещо друго за този тригодишен земен живот.
С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина.
На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма. Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка. Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата! И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл.
към текста >>
На Земята беше изживян
един
живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма.
Обаче по-нататъшното разглеждане на Петото Евангелие показва и нещо друго за този тригодишен земен живот. С една дума, този тригодишен земен живот, разглеждан от нас като един вид ембрионален живот, не създаде никаква Карма, не пое върху себе си никакъв дълг, никаква вина.
На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма.
Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка. Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата! И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл. Но когато един ден хората ще съумеят да вникнат в тях, те ще разширят и сферата на своето съзнание.
към текста >>
Но когато
един
ден хората ще съумеят да вникнат в тях, те ще разширят и сферата на своето съзнание.
На Земята беше изживян един живот, независещ от никаква минала Карма, необременен от каквато и да е бъдеща Карма. Ние трябва да обхванем тези понятия и идеи в техния пълен, дълбок смисъл, и едва тогава ще стигнем до правилното разбиране на онези странни събития от Палестина, които иначе действително остават като една голяма загадка. Защото какви ли не последици в общочовешката еволюция докара това неразбиране на нещата! И въпреки всичко, колко огромна е силата на Христовия Импулс! Днес нещата не се приемат в техния дълбок и истински смисъл.
Но когато един ден хората ще съумеят да вникнат в тях, те ще разширят и сферата на своето съзнание.
към текста >>
Съчетанието между едно прекрасно описание и
един
булеварден роман ето кое е странното.
Колко често човек пропуска покрай себе си неща, които са пропити с дълбок смисъл! Може би мнозина от Вас са чули за книгата „Животът на Исус" от Ернест Ренан, излязла през 1863. Хората четат тази книга и не обръщат внимание на забележителните моменти в нея. Може би след време мнозина ще се учудят, как са успели да пропуснат особените, забележителните моменти в нея. Забележителното в тази книга е, че тя изглежда като една смесица от възвишено описание и сензационен роман, поднесен, така да се каже, през за дните стълби.
Съчетанието между едно прекрасно описание и един булеварден роман ето кое е странното.
към текста >>
Авторът го превръща в
един
герой, в
един
благодетел на човечеството, който първоначално е изпълнен с най-добри намерения, за да се увлече по-късно от въодушевлението на масите и за да се поддава все повече и повече на това, което хората на драго сърце биха искали да чуят и видят.
Ако се потопите с достатъчна сериозност в текста, Вие ще се убедите, че основната тежест от така наречения Христос Исус пада именно върху Исус.
Авторът го превръща в един герой, в един благодетел на човечеството, който първоначално е изпълнен с най-добри намерения, за да се увлече по-късно от въодушевлението на масите и за да се поддава все повече и повече на това, което хората на драго сърце биха искали да чуят и видят.
към текста >>
Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като
един
вид измама, която Христос Исус е допуснал,
един
ствено с пропагандна цел!
Така се отнася към Христос и Ернест Ренан.
Той не се смущава да представи възкресението на Лазар като един вид измама, която Христос Исус е допуснал, единствено с пропагандна цел!
Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт. Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали?
към текста >>
Ето
един
пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не.
Той не се стеснява да покаже как Христос Исус все повече и повече затъва в мътните води на масовия инстинкт. Ето как булевардният роман се намесва към възвишеното описание, което е налице дори и в тази книга. И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали?
Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не.
Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност. Подобни неща са възможни единствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос. И знаете ли, през трите години от Христовия живот, би се натрупала твърде много Карма, ако Христос би живял според описанията на Ренан. Занапред ще бъде съвсем ясно: Описания като тези на Ренан ще се разпадат мигновено, понеже хората ще знаят, че Христовият живот не донесе някаква Карма от миналото, нито пък създаде някаква бъдеща Карма. Ето едно от посланията на Петото Евангелие.
към текста >>
Подобни неща са възможни
един
ствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос.
И своеобразното тук е, че всъщност човек би трябвало да подтисне едно здраво усещане за нещата, за да опише едно същество, което първоначално има най-добри намерения, докато накрая затъва в масовите инстинкти и допуска възникването на всевъзможни измами. Обаче Ренан изобщо не се чувствува смутен от това и продължава да търси красиви, завладяващи думи, в стремежа си да опише тази личност. Куриозно, нали? Ето един пример за това, колко голямо е привличането на хората към Христос, независимо дали те имат разбиране за него или не. Тези неща могат да стигнат толкова далеч, че подобен човек да превърне живота на Христос в най-долнопробен булеварден роман и въпреки това да търси красиви и увличащи думи, за да насочи хората към тази забележителна личност.
Подобни неща са възможни единствено спрямо такова същество, което се доближава до космическото значение на Христос.
И знаете ли, през трите години от Христовия живот, би се натрупала твърде много Карма, ако Христос би живял според описанията на Ренан. Занапред ще бъде съвсем ясно: Описания като тези на Ренан ще се разпадат мигновено, понеже хората ще знаят, че Христовият живот не донесе някаква Карма от миналото, нито пък създаде някаква бъдеща Карма. Ето едно от посланията на Петото Евангелие.
към текста >>
Според Петото Евангелие думите на евангелиста Лука съвсем точно възпроизвеждат това, което ясновиждащото съзнание установява като
един
вид космически израз на външните събития.
Следователно, в чисто човешки план, събитието от Йордан, което наричаме Кръщението на Йоан, може да бъде сравнено със зачатието.
Според Петото Евангелие думите на евангелиста Лука съвсем точно възпроизвеждат това, което ясновиждащото съзнание установява като един вид космически израз на външните събития.
Думите, идващи от Небето, действително гласяха: „Този е Моят възлюбен Син, днес аз Го родих." Да, тези думи от Евангелието на Лука възпроизвеждат съвсем точно истинския ход на събитията: Раждането, или зачатието на Христос в планетарното тяло на Земята. Ето какво се случи в реката Йордан.
към текста >>
И докато тялото на Исус от Назарет изпадаше в
един
вид спящо състояние, Христовото Същество се отправяше в духовен смисъл там, където беше необходимо.
Сега нека временно да се абстрахираме от факта, чия беше земната личност, в която влезе Христовият Дух при Кръщението в Йордан. През следващите дни ние отново ще се върнем на тази тема. Днес нека да заострим нашето внимание върху следното: че Исус от Назарет предостави своето тяло на Христовото Същество. И така, според данните от Петото Евангелие до които ретроспективният поглед на ясновидеца се добира първоначално Христос далеч не беше напълно свързан с тялото на Исус от Назарет, така че през първите етапи от земното си съществувание, Христос имаше твърде слаба връзка с тялото на Исус от Назарет. Тази връзка далеч не приличаше на онази здрава свързаност между тялото и душата, каквато нормално съществува при обикновените хора; напротив, телесно-душевната връзка беше от такова естество, че по всяко време, при една или друга необходимост, Христовото Същество всеки момент можеше да напусне тялото на Исус от Назарет.
И докато тялото на Исус от Назарет изпадаше в един вид спящо състояние, Христовото Същество се отправяше в духовен смисъл там, където беше необходимо.
към текста >>
По отношение на Макрокосмоса, обикновеният човек е
един
Микрокосмос, едно миниатюрно отражение на целия Макрокосмос, защото това, което става в човешкото физическо тяло, е отражение на целия Космос.
Забележете, че сега по отношение на Христовото Същество тук отново настъпва нещо съвсем различно от физическите процеси при обикновения човек.
По отношение на Макрокосмоса, обикновеният човек е един Микрокосмос, едно миниатюрно отражение на целия Макрокосмос, защото това, което става в човешкото физическо тяло, е отражение на целия Космос.
При Христовото Същество е точно обратното. Макрокосмическото Слънчево Същество се формира според образа на човешкия Микрокосмос, непрекъснато се смалява и концентрира, така че става все по-близко, все по-подобно на човешкия Микрокосмос. Точно обратното!
към текста >>
Христовото Същество вършеше изцеления, които не бяха по силите на нито
един
човек.
В началото на Христовия земен живот, веднага след Кръщението в Йордан, връзката с тялото на Исус от Назарет беше твърде слаба. Христовото Същество все още се намираше извън тялото на Исус от Назарет. През този период от време, Христовите действия имаха подчертано извънземен, космически характер.
Христовото Същество вършеше изцеления, които не бяха по силите на нито един човек.
То се обръщаше към хората с една могъща, не човешка убедителност. Христовото Същество, едва удържайки се в тялото на Исус от Назарет, се проявяваше като една извънземна, космическа сила. Обаче то все повече и повече се доближаваше до физическата характеристика на тялото, с което разполагаше Исус от Назарет, непрекъснато се смаляваше, приспособявайки се към земните условия, непрекъснато се концентрираше, така че неговата божествена сила все повече и повече намаляваше. Ето през какви изпитания трябваше да мине Христовото Същество, уподобявайки се все повече и повече с физическото Исусово тяло; с други думи, то претърпя едно низходящо развитие. Христовото Същество трябваше да почувствува, как в своето уподобяване с тялото на Исус от Назарет, могъществото и силата Божия все повече и повече намаляваха.
към текста >>
Ние виждаме как целият мъченически път на Христос започва от онзи момент, когато веднага след Кръщението в Йордан, Той изцеляваше болните и прогонваше демоните чрез своята божествена сила, така че изумените хора казваха: Досега нито
един
човек не е вършил това на Земята.
Другите Евангелия също описват този момент, когато разказват как Христос Исус заедно с апостолите се изкачват на Маслиновата планина и Христовото Същество вече напълно потопено в тялото на Исус от Назарет усеща капките пот по челото. Тази пот идва от страха. Ето как изглеждаше част от низходящия път на Христовото Същество, насочен към все по-дълбоко и по-дълбоко проникване в човешките измерения, в човешката същност на Исус от Назарет. Колкото повече етерното Христово Същество се доближаваше до земната човешка същност на Исус от Назарет, толкова повече Христос ставаше човек. Духовните, чудотворни сили на Бога, го напуснаха.
Ние виждаме как целият мъченически път на Христос започва от онзи момент, когато веднага след Кръщението в Йордан, Той изцеляваше болните и прогонваше демоните чрез своята божествена сила, така че изумените хора казваха: Досега нито един човек не е вършил това на Земята.
към текста >>
И ние виждаме, как тълпата, която доскоро се удивляваше пред свръхземните сили на Христовото Същество, вече не Го възхвалява, а застанала около Кръста, се подиграва с безсилието на
един
Бог, който беше слязъл от Небето, за да стане човек: Ако си Бог, слез от Кръста.
Ето го мъченическия път от Кръщението в Йордан до пълната безпомощност.
И ние виждаме, как тълпата, която доскоро се удивляваше пред свръхземните сили на Христовото Същество, вече не Го възхвалява, а застанала около Кръста, се подиграва с безсилието на един Бог, който беше слязъл от Небето, за да стане човек: Ако си Бог, слез от Кръста.
Ти помогна на другите, помогни сега и на себе си! Ето го мъченическия път на страданието, мъченическия път на Бога от божествената власт до пълната безпомощност. Едно неизмеримо страдание, към което се прибави и мъката за онова човечество, което в своето падение беше стигнало до най-ниската точка именно тогава по времето на Голгота.
към текста >>
Тъкмо от тези неимоверни страдания се роди всепобеждаващата космическа Любов, която при Кръщението в Йордан слезе от космическите сфери и нахлу в нашата Земя, ставайки все по-близка и сродна с човека, с човешкото тяло, минавайки през такова безкрайно страдание, каквото хората не могат дори да си представят, достигайки до пълна безпомощност, за да роди
един
съвършено нов еволюционен импулс: Христовия Импулс.
Обаче тъкмо от понесеното страдание, от понесената мъка се роди онзи Дух, който се изля над апостолите.
Тъкмо от тези неимоверни страдания се роди всепобеждаващата космическа Любов, която при Кръщението в Йордан слезе от космическите сфери и нахлу в нашата Земя, ставайки все по-близка и сродна с човека, с човешкото тяло, минавайки през такова безкрайно страдание, каквото хората не могат дори да си представят, достигайки до пълна безпомощност, за да роди един съвършено нов еволюционен импулс: Христовия Импулс.
Ето как изглеждат нещата, в които трябва да вникнем, ако искаме да разберем огромното значение на Христовия Импулс така, както този Импулс ще бъде разбиран от бъдещото човечество; сега ние ще знаем от какво се нуждае бъдещото човечество, за да напредването в своята култура, в своята еволюция.
към текста >>
38.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Ако изобщо мога да се приближа към това, което трябва да изложа днес като принадлежащо към Петото Евангелие, за мен ще бъде
един
вид утеха всичко онова, което откриваме в края на Йоановото Евангелие.
Ако изобщо мога да се приближа към това, което трябва да изложа днес като принадлежащо към Петото Евангелие, за мен ще бъде един вид утеха всичко онова, което откриваме в края на Йоановото Евангелие.
Ние добре помним какво е казано там: че далеч не всички събития, станали около Мистерията на Голгота, са записани в Евангелията. Евангелистът Йоан посочва, че светът не би побрал написаните книги, ако трябва да бъдат отразени в писмен вид всички тогавашни събития. Следователно, не подлежи на съмнение, че освен фактите, записани в четирите Евангелия, са се случили и много други неща. За да бъда правилно разбран относно всичко, което възнамерявам да изнеса в този лекционен цикъл, бих желал да започна с някои подробности от живота на Исус от Назарет, и по-точно от онези моменти, за които вече споменах, макар и по друг повод, когато обсъждах с Вас малки части от Петото Евангелие.
към текста >>
Днес бих искал да разкажа някои неща, отнасящи се приблизително към дванадесетата година от живота на Исус от Назарет, както знаете, това беше онази година, когато Азът на Заратустра, въплътен в едно от две те деца Исус*22, родени по онова време и чиито произход е описан от Матей, чрез
един
мистичен акт премина в другото момче Исус, за което ни се говори в началото на Евангелието от Лука.
Днес бих искал да разкажа някои неща, отнасящи се приблизително към дванадесетата година от живота на Исус от Назарет, както знаете, това беше онази година, когато Азът на Заратустра, въплътен в едно от две те деца Исус*22, родени по онова време и чиито произход е описан от Матей, чрез един мистичен акт премина в другото момче Исус, за което ни се говори в началото на Евангелието от Лука.
И така, ще започнем на шия разказ от онази година в живота на Исус от Назарет, когато Исус, описан в Евангелието на Лука, прие в себе си Аза на Заратустра. Ние помним, че този момент от живота на Исус от Назарет е посочен в Евангелията с разказа за изгубването на момчето Исус, чиито мъдри отговори удивляваха всички книжници, събрани в храма на Йерусалим. Обаче ние знаем, че всъщност тези мъдри, величествени отговори идваха от Заратустровия Аз, който действително се беше „пренесъл" в тялото на Исус и по-точно, от Заратустровите спомени, които сега се проявиха в изненадващите отговори на момчето Исус. Знаем още, че след смъртта на Натановата майка от една страна и тази на Соломоновия баща*23 от друга страна, двете семейства се събраха в едно и детето Исус, поело в себе си Аза на Заратустра, израсна в това ново семейство.
към текста >>
Онези книжници често повтаряха: Да, онзи възвишен Дух, който беше слязъл, примерно, над Илия, вече не може да бъде чут; обаче този, който все още говори и някои книжници вярваха, че долавят неговия глас от духовния свят под формата на инспирация говори с
един
едва доловим глас, обаче с такъв глас, който мнозина смятаха, че възприемат като нещо, идващо от самия Дух на Яхве.
Особено впечатлявай беше малкият Исус, когато чуваше, как през древността Духът е слизал над пророците и че самият Бог е вдъхновявал древните пророци, и че сега, след толкова много поколения, инспирация та или вдъхновението, е нещо непознато. А в едно нещо момчето се вслушваше с най-дълбоко внимание, понеже чувствуваше, че то би могло да се случи и със самото него.
Онези книжници често повтаряха: Да, онзи възвишен Дух, който беше слязъл, примерно, над Илия, вече не може да бъде чут; обаче този, който все още говори и някои книжници вярваха, че долавят неговия глас от духовния свят под формата на инспирация говори с един едва доловим глас, обаче с такъв глас, който мнозина смятаха, че възприемат като нещо, идващо от самия Дух на Яхве.
към текста >>
Обаче противниковата равинска школа на Раби Йосуа не признавала това учение и Раби Йосуа възразявал: Възможно е Елиезер бен Хиркано да изтръгне
един
рожков от земята и да го посади на друго място, възможно е да кара реките да текат в обратна посока, възможно е и да се позовава на великия Батх-Кол обаче в Закона е писано, че вечните закони на Битието трябва да намерят своето място в устите и сърцата на хората.
Сега в Петото Евангелие ще вмъкна нещо, което всъщност не принадлежи към него, а само ще ни доведе до по-пълното разбиране на Батх-Кол. Известно е, че след възникването на християнството се поражда спор между две равински школи. Известният Раби Елиезер бен Хиркано поддържа едно учение и като доказателство нещо което се говори и в Талмуда изтъкваше, че може да прави чудеса. Елиезер бен Хиркано можел например да изтръгне цял рожков*25 от земята и да го посади отново на сто лакти встрани, карал реките да текат в обратна посока, и на трето място, позовавал се на глас от небето, че неговото учение идва от са мия Батх-Кол.
Обаче противниковата равинска школа на Раби Йосуа не признавала това учение и Раби Йосуа възразявал: Възможно е Елиезер бен Хиркано да изтръгне един рожков от земята и да го посади на друго място, възможно е да кара реките да текат в обратна посока, възможно е и да се позовава на великия Батх-Кол обаче в Закона е писано, че вечните закони на Битието трябва да намерят своето място в устите и сърцата на хората.
И ако Елиезер бен Хиркано иска да ни убеди в правотата на Своето учение, той трябва да се позовава не на Батх-Кол, а на истините, които могат да бъдат разбрани от човешкото сърце.
към текста >>
Обаче в известен смисъл, Батх-Кол продължи да се разпространява като
един
вид инспириращ глас всред равините и книжниците.
Напомням тази история от Талмуда, защото от нея виждаме, че наскоро след идването на християнството, някои равински школи започнаха да се съмняват в авторитета на Батх-Кол.
Обаче в известен смисъл, Батх-Кол продължи да се разпространява като един вид инспириращ глас всред равините и книжниците.
към текста >>
И
един
ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ.
Когато младият Исус от Назарет слушаше как равините говорят за инспириращия глас на Батх-Кол, той по чувствува инспирацията на Батх-Кол в самия себе си. Забележителното в случая беше следното: поради въздействието на Заратустровия Аз, Исус от Назарет действително стана способен да възприема с голяма бързи на всичко онова, което другите около него вече знаеха. В своята дванадесета година той не само удивляваше равините с проницателните си отговори, но и долавяше Батх-Кол в собствените си гърди. И тъкмо поради инспирацията, идваща от Батх-Кол, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус често долавяше гласа на Батх-Кол, който го довеждаше до мъчителна и тежка душевна борба. Защото Батх-Кол му откриваше впрочем Исус беше сигурен в точността на своите възприятия -, че не е далеч момента, когато в продължението на Стария Завет вече няма да говори същият Дух, който по-рано беше говорил на древните еврейски пророци.
И един ден нещо, което беше ужасно за душата на Исус той получи следното откровение от Батх-Кол: Аз, Батх-Кол, вече не достигам до онези висини, където Духът действително ми открива истината относно по-нататъшното развитие на еврейския народ.
към текста >>
Това беше
един
ужасен и страшен момент, едно ужасно впечатление, когато самият Батх-Кол му откри: че той не може да бъде повече продължител на старото откровение, че така да се каже той е вече неспособен да бъде представител на старото откровение.
Това беше един ужасен и страшен момент, едно ужасно впечатление, когато самият Батх-Кол му откри: че той не може да бъде повече продължител на старото откровение, че така да се каже той е вече неспособен да бъде представител на старото откровение.
И сега, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет усети, като че ли почвата се разклати под нозете му и в някои дни той си казваше: Всичките душевни сили, с които вярвах че съм удостоен, ми помагат само да разбера, че еволюционната субстанция на еврейството вече е лишена от каквато и да е възможност за издигане до откровенията на Божия Дух.
към текста >>
Както може да се види от Хрониката Акаша, през онези времена в Предна Азия, а дори и в Южна Европа беше разпространен
един
азиатски култ, смесица от различни култове, но по същество той представляваше култ на Митра.
Нека за миг да се пренесем в душевното състояние на младия Исус. Тези мъчителни изживявания съвпаднаха по време с редицата пътувания, които шестнадесет-, седемнадесет-, осемнадесетгодишният Исус трябваше да предприеме отчасти поради своя занаят, отчасти поради други обстоятелства. Те му дадоха възможност да опознае различни области от Палестина, а и извън Палестина.
Както може да се види от Хрониката Акаша, през онези времена в Предна Азия, а дори и в Южна Европа беше разпространен един азиатски култ, смесица от различни култове, но по същество той представляваше култ на Митра.
Но много места и в най-различни области имаше храмове, където хората служеха на Митра. На определени места този култ беше близък до Култа на Атис, но по същество, както казах, представляваше култ на Митра; в многобройните храмове се принасяха жертви на Митра и на Атис. Това беше, така да се каже, едно старо езичество, но в известен смисъл облъхнато от обредите и церемониите, характерни за култа на Митра и на Атис. Този култ засегна също и Италианския полуостров: не случайно църквата Свети Петър в Рим се издига на същото място, където някога е имало храм на Митра. Да, налага се да кажем нещо, което за много католици ще изглежда като истинско богохулство: В своята външна форма и във всичко, произтичащо от нея, церемониалната служба в църквата Свети Петър просто не се различава от култа на Атис!
към текста >>
А благодарение на факта, че Азът на Заратустра беше обхванал толкова могъщо неговата собствена душа, тя разви по
един
естествен начин онези качества, които другите развиваха с цената на големи усилия: висшата ясновиждаща способност.
По време на своите пътувания, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет се запозна с това, което беше останало от култовите центрове на Митра и на Атис, впрочем неговите пътешествия продължиха и по-късно. И по този начин, ако можем да се изразим така, кой проникна съвсем непосредствено в душата на езичниците.
А благодарение на факта, че Азът на Заратустра беше обхванал толкова могъщо неговата собствена душа, тя разви по един естествен начин онези качества, които другите развиваха с цената на големи усилия: висшата ясновиждаща способност.
Ето защо, минавайки през такива езически храмове, той имаше съвсем други, често пъти потресаващи изживявания, отколкото другите хора. И колкото и неправдоподобно да изглежда, аз трябва да изтъкна: Когато на един или друг езически олтар жреците изпълняваха своите култови церемонии, ясновиждащият поглед на Исус от Назарет откриваше как чрез жертвоприношенията бяха привличани определени демонически Същества. Да, Исус стигна до откритието, че някои от идолите, на които хората се кланяха, бяха изображения не на добрите духовни Същества от висшите Йерархии, а на злите, демонически сили. А по-нататък той откри, че злите, демонически сили често пъти направо преминават във вярващите, в последователите, вземащи участие в подобни култови действия. Поради лесно обясними причини, тези неща не са били записани в другите Евангелия.
към текста >>
И колкото и неправдоподобно да изглежда, аз трябва да изтъкна: Когато на
един
или друг езически олтар жреците изпълняваха своите култови церемонии, ясновиждащият поглед на Исус от Назарет откриваше как чрез жертвоприношенията бяха привличани определени демонически Същества.
По време на своите пътувания, шестнадесет-седемнадесетгодишният Исус от Назарет се запозна с това, което беше останало от култовите центрове на Митра и на Атис, впрочем неговите пътешествия продължиха и по-късно. И по този начин, ако можем да се изразим така, кой проникна съвсем непосредствено в душата на езичниците. А благодарение на факта, че Азът на Заратустра беше обхванал толкова могъщо неговата собствена душа, тя разви по един естествен начин онези качества, които другите развиваха с цената на големи усилия: висшата ясновиждаща способност. Ето защо, минавайки през такива езически храмове, той имаше съвсем други, често пъти потресаващи изживявания, отколкото другите хора.
И колкото и неправдоподобно да изглежда, аз трябва да изтъкна: Когато на един или друг езически олтар жреците изпълняваха своите култови церемонии, ясновиждащият поглед на Исус от Назарет откриваше как чрез жертвоприношенията бяха привличани определени демонически Същества.
Да, Исус стигна до откритието, че някои от идолите, на които хората се кланяха, бяха изображения не на добрите духовни Същества от висшите Йерархии, а на злите, демонически сили. А по-нататък той откри, че злите, демонически сили често пъти направо преминават във вярващите, в последователите, вземащи участие в подобни култови действия. Поради лесно обясними причини, тези неща не са били записани в другите Евангелия. И едва в условията на нашето духовно Движение, стана възможно да се говори за тях, понеже едва в нашата епоха човешките души ще са в състояние да стигат до истинско разбиране за невероятно дълбоките, разтърсващи изживявания, които нараниха душата на младия Исус още преди Кръщението в реката Йордан.
към текста >>
Един
ствено по този и по никакъв друг начин!
Аз не мога да преведа по друг начин на немски език онова, което Исус от Назарет тогава долови чрез променения глас на Батх-Кол.
Единствено по този и по никакъв друг начин!
Точно тези бяха думите, които отново върнаха от делената Исусова душа в тялото, така че той се пробуди от своя унес. И когато Исус от Назарет отново дойде на себе си и отправи поглед към тълпата от измъчени хора, които го тласкаха към олтара, видя, че всички те бяха побягнали. А когато отправи ясновиждащия си поглед в далечината, там той успя да различи само едно войнство от демонически образи, от демонически Същества, които бяха здраво свързани с тези хора..
към текста >>
И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше
един
спокоен и проникващ духовен поглед.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус.
И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед.
Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ. И всъщност до този момент никой не беше подготвен до отговори на въпроса: Как, как да се спре разрастването на тази мъка по Земята?
към текста >>
И така, Исус от Назарет разполагаше не само с ясновиждащия поглед и с богатствата на мъдростта, а в известен смисъл, чрез самия живот, се превърна в
един
посветен.
И така, Исус от Назарет разполагаше не само с ясновиждащия поглед и с богатствата на мъдростта, а в известен смисъл, чрез самия живот, се превърна в един посветен.
За това се досетиха хората, които по онова време бяха събрани в Ордена на есеите. Есеите практикуваха една разновидност на тайното учение в определени места на Палестина. Орденът беше известен със своите строги правила. Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред. Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
към текста >>
След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в
един
вид монашеско у
един
ение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят.
За това се досетиха хората, които по онова време бяха събрани в Ордена на есеите. Есеите практикуваха една разновидност на тайното учение в определени места на Палестина. Орденът беше известен със своите строги правила. Онзи, който искаше да влезе в Ордена, беше подлаган на редица изпитания поне една година, а в повечето случаи години наред. Той трябваше да докаже, че е достоен за посвещение чрез цялото си поведение и морал, с цялата си готовност да служи на висшите духовни си ли, с усета си за справедливост, човеколюбие, с отричането си от материалните блага и т.н.
След влизането в Ордена, той минаваше през различни степени, докато накрая беше включван в един вид монашеско уединение, целящо откъсване от останалото човечество, така че с помощта на душевно и телесно пречистване той можеше да се доближи до духовния свят.
Тези основни моменти намират израз в някои от символите на есейския Орден. Дешифрирането на Хрониката Акаша показва, че името „есеи" идва от еврейската дума „есин" или „асин". Тази дума означава нещо като „лопата" или „лопатка"; защото есеите винаги носеха като отличителен знак една малка лопатка, нещо което е запазено в някои окултни братства и до днес. Есеите имаха и други правила: те не трябваше да носят у себе си никакви монети и да не минават през врати, които са украсени с рисунки или пък в чиято близост има нарисувани образи и картини. И понеже по онова време Орденът на есеите беше официално признат, те влизаха в Йерусалим през специални порти, на които нямаше никакви рисунки, никакви изображения.
към текста >>
Да, всред есеите възникна едно пророческо настроение: В името на правилната космическа еволюция, тук всред хората, трябва да се появи една изключително мъдра душа, която ще действува като
един
вид Месия.
Никой не беше приеман в Ордена, без да му подари всичко, което имаше. Всичко принадлежеше на всички и никой нямаше право на лична собственост. За нашата съвременност този закон изглежда твърде строг, макар и в него да имаше още една важна подробност: С благата и имуществото на Ордена есеите можеха да помагат на всички нуждаещи се, освен своите собствени семейства. Поради многобройни дарения, извършени в самия Назарет, там се оформи една колония от Ордена на есеите и тъкмо тези хора попаднаха в кръгозора на Исус. Ръководството на Ордена от своя страна бързо узна за дълбоката мъдрост, озарила душата на Исус от Назарет и всред най-високопоставените есеи възникна определено настроение.
Да, всред есеите възникна едно пророческо настроение: В името на правилната космическа еволюция, тук всред хората, трябва да се появи една изключително мъдра душа, която ще действува като един вид Месия.
Ето защо те навсякъде се оглеждаха за мъдри човешки души. И естествено, бяха дълбоко развълнувани, когато узнаха за мъдростта на Исус от Назарет. Няма нищо чудно в това, че есеите го приеха като външен, приходящ член в тяхната общност, без да го подлагат на предварителните изпитания, необходими за по-нисшите степени. Аз не искам да кажа, че го приеха в самия Орден, но все пак най-мъдрите есеи обградиха Исус с доверие и не криеха своите тайни от този млад човек. Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом.
към текста >>
Някои неща вече му бяха познати като
един
вид откровение от Батх-Кол.
Ето защо те навсякъде се оглеждаха за мъдри човешки души. И естествено, бяха дълбоко развълнувани, когато узнаха за мъдростта на Исус от Назарет. Няма нищо чудно в това, че есеите го приеха като външен, приходящ член в тяхната общност, без да го подлагат на предварителните изпитания, необходими за по-нисшите степени. Аз не искам да кажа, че го приеха в самия Орден, но все пак най-мъдрите есеи обградиха Исус с доверие и не криеха своите тайни от този млад човек. Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом.
Някои неща вече му бяха познати като един вид откровение от Батх-Кол.
Накратко, възникна една жива размяна на мисли между Исус от Назарет и есеите. И в своите разговори с тях, протекли между неговата двадесет и пета и двадесет и осма година, а и по-късно, Исус от Назарет се запозна с почти всичко, което можеше да получи от Ордена на есеите. Защото до нещата, които не му бяха казвани с думи, той достигаше по пътя на ясновиждането. Исус от Назарет имаше ясновидски изживявания или всред самите есеи, или малко по-късно у дома си в Назарет, където се отдаваше на съзерцание и усещаше как в душата му нахлуват сили, за които есеите дори не подозираха, макар че понякога тези сили идваха само като последица от задълбочените раз говори с есеите.
към текста >>
И ние бихме могли да твърдим, че в случая се стигна до
един
духовен разговор между Исус и Буда.
Сега трябва да изтъкнем едно от тези изживявания, едно от тези вътрешни впечатления, защото то може да хвърли светлина върху целия ход на общочовешкото развитие. И така, намирайки се в едно особено душевно състояние, при което душата му се намираше извън тялото, Исус от Назарет получи едно забележително видение, в което му се яви Буда. Да, Буда се яви на Исус от Назарет като последица от размяната на мисли между него и есеите.
И ние бихме могли да твърдим, че в случая се стигна до един духовен разговор между Исус и Буда.
Едно от моите окултни задължения е да споделя с Вас цялото съдържание на този духовен раз говор, защото днес ние сме просто длъжни да навлезем в тези тайни на общочовешката еволюция. В този забележителен духовен разговор Исус от Назарет чу думите на Буда: Ако моето учение такова, каквото го проповядвах би се изпълнило докрай, тогава всички хора би трябвало да заприличат на есеите. Това обаче не може да стане. Ето къде се намира грешката в моето учение. Есеите могат да съществуват по този начин и занапред, откъсвайки се от останалото човечество, но работата е там, че другите човешки души имат нужда от тях.
към текста >>
Другото важно изживяване се свеждаше до запознанството на Исус от Назарет с
един
още по-млад човек, който също кръжеше около Ордена на есеите, макар и по съвсем друг начин, без да става есеец.
Другото важно изживяване се свеждаше до запознанството на Исус от Назарет с един още по-млад човек, който също кръжеше около Ордена на есеите, макар и по съвсем друг начин, без да става есеец.
Става дума за един брат-мирянин в есейския Орден, а именно Йоан Кръстител. Той се обличаше като есеите, които през зимата носеха дрехи от камилска вълна. Обаче той никога не смеси юдейското учение с това на есеите. Но тъй като учението и целият живот на есеите му бяха направили огромно впечатление, той живееше като техен брат-мирянин и постепенно инспириран от тях, стигна до всичко онова, което се разказва в Евангелията за Йоан Кръстител. Да, Исус от Назарет и Йоан Кръстител проведоха много разговори помежду си.
към текста >>
Става дума за
един
брат-мирянин в есейския Орден, а именно Йоан Кръстител.
Другото важно изживяване се свеждаше до запознанството на Исус от Назарет с един още по-млад човек, който също кръжеше около Ордена на есеите, макар и по съвсем друг начин, без да става есеец.
Става дума за един брат-мирянин в есейския Орден, а именно Йоан Кръстител.
Той се обличаше като есеите, които през зимата носеха дрехи от камилска вълна. Обаче той никога не смеси юдейското учение с това на есеите. Но тъй като учението и целият живот на есеите му бяха направили огромно впечатление, той живееше като техен брат-мирянин и постепенно инспириран от тях, стигна до всичко онова, което се разказва в Евангелията за Йоан Кръстител. Да, Исус от Назарет и Йоан Кръстител проведоха много разговори помежду си.
към текста >>
Един
ден обаче се случи така аз добре зная какво означава да се говори за тези неща по толкова повърхностен начин, обаче въпреки това, по силата на споменатите вече окултни задължения, тези факти трябва да бъдат разказани случи се така, че
един
ден, докато Исус от Назарет разговаряше с Йоан Кръстител, той видя как физическото тяло на Кръстителя сякаш изчезна и пред погледа му застана Илия.
Един ден обаче се случи така аз добре зная какво означава да се говори за тези неща по толкова повърхностен начин, обаче въпреки това, по силата на споменатите вече окултни задължения, тези факти трябва да бъдат разказани случи се така, че един ден, докато Исус от Назарет разговаряше с Йоан Кръстител, той видя как физическото тяло на Кръстителя сякаш изчезна и пред погледа му застана Илия.
Това беше второто важно душевно изживяване всред общността на есеите.
към текста >>
Един
ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман.
Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман.
И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом. Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те?
към текста >>
Сега в душата му се породи
един
въпрос.
Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман. И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом.
Сега в душата му се породи един въпрос.
Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те? И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута. Когато след духовния разговор, който беше водил с есеите, той напусна главната им сграда, в душата му гореше въпросът: Накъде бяха побягнали Луцифер и Ариман?
към текста >>
39.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Сцената, която искам да разкажа, засяга
един
разговор между Исус от Назарет и неговата майка, следователно с онази, която чрез сливането на двете семейства стана негова майка в продължение на много години*27.
Може би ще получите известна представа, известно чувство за Исусовата душа, ако разкажа една сцена, която се разигра към края на неговите 20 години.
Сцената, която искам да разкажа, засяга един разговор между Исус от Назарет и неговата майка, следователно с онази, която чрез сливането на двете семейства стана негова майка в продължение на много години*27.
към текста >>
Обаче в посоченото време се състоя
един
твърде важен разговор, чието съдържание ще ни позволи да проникнем дълбоко в душевния свят на Исус от Назарет.
През всичките тези години той се разбираше много добре с тази майка, много по-сърдечно, отколкото с останалите членове на семейството, обитаващи къщата в Назарет; или казано още по-точно, той се разбирараше добре с тях, но те не се разбираха добре с него. И по-рано той беше споделял със своята майка някои впечатления, които постепенно се затвърждаваха в душата му.
Обаче в посоченото време се състоя един твърде важен разговор, чието съдържание ще ни позволи да проникнем дълбоко в душевния свят на Исус от Назарет.
към текста >>
Към това се прибави и нещо друго: през последните 20 години, в своето у
един
ение той мислеше върху следното.
Благодарение на обсъжданите вчера изживявания той неусетно помъдря и лицето му изразяваше една без крайна мъдрост. Но в същото време, както става винаги, когато човешката душа започне да се изпълва с мъдрост, той беше обхванат от една вътрешна тъга. Първоначално мъдростта го докара дотам, че поглеждайки хората около себе си, той веднага ставаше тъжен.
Към това се прибави и нещо друго: през последните 20 години, в своето уединение той мислеше върху следното.
Той непрекъснато си припомняше онова корен но преобразяване, онази вътрешна, душевна революция, която настъпи след преминаването на Заратустровия Аз в неговата душа. Той непрекъснато си припомняше най-вече неизмеримото богатство, с което го из пълни Заратустровия Аз.
към текста >>
Всички тези чувства породиха
един
съвсем конкретен разговор между него и онази личност, която беше станала негова майка.
Всички тези чувства породиха един съвсем конкретен разговор между него и онази личност, която беше станала негова майка.
Майката го обичаше силно и често пъти беше разговаряла с него за красивите и величествени промени, настъпили с него след дванадесетата му година. Между него и мащехата възникваха все по-интимни и по-благородни отношения. Обаче пред нея той беше премълчал вътрешното си раздвоение, така че тя имаше представа само за красивите и величествени мигове от живота му. Тя беше видяла само това, как той става все по-мъдър и как прониква все по-дълбоко в еволюцията на човечеството. Ето защо голяма част от подробната му изповед беше за нея нещо ново, но тя я прие с отзивчивост и разбиране.
към текста >>
Да, ако днешното човечество би имало уши да се вслуша в древните пророци, за него щеше да е полезно, ако мъдростта на пророците се потвърди по
един
или друг начин.
Тя му припомни всичко онова, за което често бяха разговаряли. Обаче на сърцето му стана още по-тежко, когато чу високата и оценка за онези неща, които той смяташе за вече преодолени. И накрая той възрази: Добре, всичко това може и да е така. Обаче какво значение има за човечеството, дали древната мъдрост на еврейството отново ще се потвърди чрез мен или друг? Общо взето, това няма никакво значение.
Да, ако днешното човечество би имало уши да се вслуша в древните пророци, за него щеше да е полезно, ако мъдростта на пророците се потвърди по един или друг начин.
Но ако днес би дошъл самият Илия тъй рече Исус от Назарет и би из вестил на днешните хора своето познание за духовния свят, не биха се намерили и малцина, които да имат уши за мъдростта на Илия, за мъдростта на древните пророци като Мойсей, Авраам и т.н. Днес не би било възможно да се проповядва онова, което навремето проповядваха древните пророци.
към текста >>
Ето как говореше Исус от Назарет, обръщайки внимание на това, как неотдавна думите на
един
наистина велик учител също заглъхнаха без никакви последици за другите.
Ето как говореше Исус от Назарет, обръщайки внимание на това, как неотдавна думите на един наистина велик учител също заглъхнаха без никакви последици за другите.
Защото, тъй се изрази той, въпреки че този духовен учител, добрият стар Хилел*28, не можеше да се мери с древните пророци, той все пак беше забележителен мъдрец. Исус добре знаеше какво означава за евреите този добър стар Хилел, който проповядваше учението си през трудните времена от царуването на Ирод. Този човек носеше в сърцето си цели съкровища от мъдрост. Исус знаеше колко трудно намират пътя към човешките сърца тихите, отмерени думи на стария Хилел. За Хилел казваха: Тора, основният закон на евреите беше изгубен за хората, но Хилел отново го възстанови.
към текста >>
Той беше
един
вид Месия, а кротостта сновна черта на неговия характер.
За онези свои съвременници, които го разбираха, Хилел се явяваше като възобновител на първичната еврейска мъдрост. Като истински мъдрец, той обикаляше из цяла Юдея.
Той беше един вид Месия, а кротостта сновна черта на неговия характер.
Всичко това се говори в самия Талмуд, а може да бъде потвърдено и от исторически данни. Хората хвалеха Хилел и разказваха много добри неща за него. Тук мога да посоча само един пример, който дава представа за начина, по който Исус от Назарет говореше на своята майка за Хилел, изтъквайки основното душевно настроение на този голям мъдрец.
към текста >>
Тук мога да посоча само
един
пример, който дава представа за начина, по който Исус от Назарет говореше на своята майка за Хилел, изтъквайки основното душевно настроение на този голям мъдрец.
За онези свои съвременници, които го разбираха, Хилел се явяваше като възобновител на първичната еврейска мъдрост. Като истински мъдрец, той обикаляше из цяла Юдея. Той беше един вид Месия, а кротостта сновна черта на неговия характер. Всичко това се говори в самия Талмуд, а може да бъде потвърдено и от исторически данни. Хората хвалеха Хилел и разказваха много добри неща за него.
Тук мога да посоча само един пример, който дава представа за начина, по който Исус от Назарет говореше на своята майка за Хилел, изтъквайки основното душевно настроение на този голям мъдрец.
към текста >>
Запазен е
един
разказ, описващ Хилел като човек с безкрайно търпение, с безкрайна нежност.
Хилел е описан като човек с кротък и благ характер, постигащ изключително много с търпение, състрадание и любов.
Запазен е един разказ, описващ Хилел като човек с безкрайно търпение, с безкрайна нежност.
Веднъж двама души се обзаложили, дали Хилел може да бъде разгневен или не, понеже всички твърдели, че това е невъзможно. Двамата се обзаложили и единият от тях казал: Ще направя всичко, за да разгневя Хилел. Естествено, той искал да спечели облога. И веднъж, когато Хилел бил крайно зает с приготовленията за съботата, този човек потропал на вратата му и казал с не твърде вежлив тон а Хилел, като председател на висшия духовен съвет бил свикнал да се обръщат вежливо към него така че въпросният човек просто извикал: Хилел, излез, бързо излез навън! Хилел наметнал връхната си дреха и излязъл.
към текста >>
Двамата се обзаложили и
един
ият от тях казал: Ще направя всичко, за да разгневя Хилел.
Хилел е описан като човек с кротък и благ характер, постигащ изключително много с търпение, състрадание и любов. Запазен е един разказ, описващ Хилел като човек с безкрайно търпение, с безкрайна нежност. Веднъж двама души се обзаложили, дали Хилел може да бъде разгневен или не, понеже всички твърдели, че това е невъзможно.
Двамата се обзаложили и единият от тях казал: Ще направя всичко, за да разгневя Хилел.
Естествено, той искал да спечели облога. И веднъж, когато Хилел бил крайно зает с приготовленията за съботата, този човек потропал на вратата му и казал с не твърде вежлив тон а Хилел, като председател на висшия духовен съвет бил свикнал да се обръщат вежливо към него така че въпросният човек просто извикал: Хилел, излез, бързо излез навън! Хилел наметнал връхната си дреха и излязъл. С цетър тон и без ни каква вежливост човекът казал: Хилел, искам да те питам нещо. Хилел кротко отвърнал: Любезни мой, какво искаш да ме питаш?
към текста >>
Той и припомнил някои от тях и после казал: Ето виж, скъпа майко, за Хилел се твърди, че е като
един
възкръснал древен пророк.
Тази легенда показва колко търпелив бил Хилел към всеки, който се опитвал да го измъчва. Такъв човек, споделил Исус от Назарет със своята майка, е в много отношения близък до древните пророци. Нима не познаваме голяма част от максимите на Хилел, които звучат като едно обновяване на древното пророчество?
Той и припомнил някои от тях и после казал: Ето виж, скъпа майко, за Хилел се твърди, че е като един възкръснал древен пророк.
Аз имам особен интерес към него, нещо просветва у мен, когато се замисля за връзката си с Хилел; аз се досещам, че това, което зная, което живее у мен като велико откровение на Духа, не идва само от еврейството. Защото приблизително по същия начин стояли и нещата с Хилел; външно погледна то той бил вавилонец и едва по-късно преминал към евреите. Обаче той произхождал от Давидовия род, от прадревни времена бил свързан с Давидовия род, от който произхождал и Исус. После Исус продължи: Дори и да говоря като Хилел, този син Давидов, дори и да споделя онези висши откровения, които озариха душата ми, и които по същество са същите откровения, родени в миналото на еврейския народ, днес няма хора, които да ги чуят и разберат.
към текста >>
Сега съзнанието му се озари от
един
вид спомен за древното учение на Заратустра.
Майката на Исус учудена се вслушваше, когато той описваше като лишено от всякаква стойност всичко онова, което тя смяташе за свещено. Обаче тя го обичаше дълбоко и усещаше своята безгранична любов. Ето за що тя все пак долови смисъла на това, което той искаше да й каже. А Исус продължи разговора, стигайки до изживяванията си в езическите храмове. В спомените му просветна онзи момент, когато се свлече пред езическия олтар и чу промененият глас на Батх-Кол.
Сега съзнанието му се озари от един вид спомен за древното учение на Заратустра.
Той все още не знаеше, че носи в себе си душата на Заратустра, обаче в хода на разговора у него започна да напира учението на Заратустра, мъдростта на Заратустра, древният импулс на Заратустра. Заедно с майка си той отново изживя великия Заратустров импулс. В душата му отново изгря цялата величествена красота на древното Слънчево учение. И той си спомни: Когато бях паднал пред езическия олтар, аз чух нещо, подобно на откровение! А сега в спомените му отново нахлуха думите на променения Батх-Кол, които вчера изговорих пред Вас, и той ги каза на майка си:
към текста >>
Впечатлен от всичко това, той се обърна към своята майка и продължи: Дори и всички древни Мистерии и култове отново да се об
един
ят в едно цяло, хората, които биха чули и разбрали цялото величие на езическите Мистерии, тези хора вече не са тук.
Сега в него оживя, и то с цялото си величие, култа на Митра, и го озари като една скрита, вътрешна гениалност. С майка си той сподели твърде много за величието и славата на древното езичество, за древните Мистерии на различните народи, части от които се бяха слели, тук в Предна Азия и Южна Европа, като култ на Митра, макар и под друго име. Обаче в същото време душата му тръпнеше от ужасното усещане: как можа този култ да се промени до такава степен, че да попадне под властта на онези демонически сили, които той сам изпита през двадесет и четвъртата година от своя живот. Миналите изживявания отново нахлуха в неговото съзнание. И сега древното Заратустрово учение застана пред него като нещо, което е напълно неподходящо за съвременните хора.
Впечатлен от всичко това, той се обърна към своята майка и продължи: Дори и всички древни Мистерии и култове отново да се обединят в едно цяло, хората, които биха чули и разбрали цялото величие на езическите Мистерии, тези хора вече не са тук.
Ето защо всички подобни усилия са напразни! И ако аз бих започнал да проповядвам на хората видоизменения глас на Батх-Кол, ако бих открил на света древната Слънчева мъдрост на Заратустра, всичко щеше да е напразно, защото днес човешките души, които биха разбрали тези неща, просто не са тук! Днес всичко това веднага би се превърнало в нещо демоническо и в ушите на хората то би прозвучало по такъв начин, че никой не би го разбрал. Хората престанаха да се вслушват в това, което проповядваше древната мъдрост.
към текста >>
Сега знаеше, че когато беше паднал пред езическия олтар и душата му се намираше извън тялото, той беше получил
един
ясен знак от древната мистерийна мъдрост.
Защото сега Исус от Назарет знаеше, че видоизмененият глас на Батх-Кол, който навремето се обърна към него с думите „Амен, властвуват злините" всъщност беше едно прадревно свещено учение, една универсална молитва, произнесена в древните мистерийни центрове, която обаче днес е напълно забравена.
Сега знаеше, че когато беше паднал пред езическия олтар и душата му се намираше извън тялото, той беше получил един ясен знак от древната мистерийна мъдрост.
Но в същото време, и той го изтъкна в разговора, Исус виждаше, че днес не съществува никаква възможност тези неща да бъдат разбрани.
към текста >>
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след
един
интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там.
И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди. Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора! Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството. Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>
Но за разлика от него, майката получи
един
вид нов Аз: тя се превърна в една нова личност.
Тези думи направиха ужасяващо впечатление на майката. По време на целия този разговор тя просто се сля с него, стана едно цяло с него. Цялата душа, целият Аз на Исус от Назарет беше вложен в тези думи. И тук аз бих искал да се докосна до една друга тайна, отнасяща се за времето преди Йоановото Кръщение. От Исусовата душа излязоха не само тези думи; тъй като беше силно свързан с тази жена след своята дванадесетгодишна възраст, сега от него излязоха не само думите, но и цялата му вътрешна същност, сега той изглеждаше като опразнен, като човек, чиито Аз се намира вън от тялото.
Но за разлика от него, майката получи един вид нов Аз: тя се превърна в една нова личност.
към текста >>
И Христовото Същество се потопи тъкмо в това тяло, което сега беше изпълнено
един
ствено с безкрайна душевна нежност и топлота.
Ето как изглеждаха нещата. Сега Христовото Същество вече проникна в тялото на Исус. След въпросният разговор Исус беше напуснат от Заратустровия Аз, а всичко онова, което той представляваше преди дванадесетата си година, продължи да съществува, но в по-засилена степен.
И Христовото Същество се потопи тъкмо в това тяло, което сега беше изпълнено единствено с безкрайна душевна нежност и топлота.
Сега Исус беше проникнат от Христос; а майката получи един нов Аз; тя стана нова личност.
към текста >>
Сега Исус беше проникнат от Христос; а майката получи
един
нов Аз; тя стана нова личност.
Ето как изглеждаха нещата. Сега Христовото Същество вече проникна в тялото на Исус. След въпросният разговор Исус беше напуснат от Заратустровия Аз, а всичко онова, което той представляваше преди дванадесетата си година, продължи да съществува, но в по-засилена степен. И Христовото Същество се потопи тъкмо в това тяло, което сега беше изпълнено единствено с безкрайна душевна нежност и топлота.
Сега Исус беше проникнат от Христос; а майката получи един нов Аз; тя стана нова личност.
към текста >>
От Земния свят Христовото Същество узна
един
ствено това, което беше побрано в трите тела физическото, етерното и астрално тяло на Исус от Назарет.
Нека правилно да си представим изключителния характер на това събитие! Нека да се опитаме да вникнем в него, но и да усетим друго че отсега нататък на Земята живее едно особено Същество: Христовото Същество, инкарнирано в едно човешко тяло, едно Същество, което до тогава изобщо не беше влизало в човешко тяло, а обитаваше само духовните светове и познаваше тях, но не и земния свят, не и земния живот!
От Земния свят Христовото Същество узна единствено това, което беше побрано в трите тела физическото, етерното и астрално тяло на Исус от Назарет.
То се потопи в тези тела, такива, каквито те бяха станали под влияние на тридесетгодишния му досегашен живот. Така Христовото Същество пристъпи съвсем непредубедено към първите си земни опитности.
към текста >>
Първоначално то беше привлечено към това, което чрез впечатленията на тялото, останали като
един
вид спомен, се оказа най-силно отпечатано в астралното тяло.
Първоначално Христовото Същество това се потвърждава и от Акашовите записи на Петото Евангелие изпита едно пълно усамотение. Исус от Назарет, в чието тяло се намираше Христовото Същество, беше освободен от всичко, което по-рано го свързваше с останалия свят. Христовото Същество току-що беше дошло на Земята.
Първоначално то беше привлечено към това, което чрез впечатленията на тялото, останали като един вид спомен, се оказа най-силно отпечатано в астралното тяло.
към текста >>
Един
ият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман.
Тогава Луцифер предприе втора атака, но този път привлече на своя страна и Ариман, така че сега те двамата се обърнаха към Христос.
Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман.
И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега. Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо! Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха!
към текста >>
И ето че
един
ият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега.
Тогава Луцифер предприе втора атака, но този път привлече на своя страна и Ариман, така че сега те двамата се обърнаха към Христос. Единият искаше да събуди Неговото високомерие: Луцифер; другият искаше да предизвика Неговия страх: Ариман.
И ето че единият каза: Чрез моята духовност, чрез това, което мога да ти дам, ако Ти ме признаеш, Ти вече няма да се нуждаеш от човешкото тяло, в което се намираш сега.
Това физическо тяло те подчинява и Ти трябва да се съобразяваш със законите на тежестта. То ти пречи да преодолееш законите на тежестта, обаче аз мога да те издигна над тях. Хвърли се от скалата и ще видиш, че няма да се случи нищо! Защото писано е: „Аз ще заповядвам на Ангелите да те пазят, за да не удариш о камък ногата си." Ариман допълни: Аз ще те предпазя от страха! Хвърли се долу!
към текста >>
Но понеже в атаките си срещу Христос те се противопоставяха и бяха в
един
вид равновесие, Той можа да се избави от тях.
И така, двамата започнаха да го увещават.
Но понеже в атаките си срещу Христос те се противопоставяха и бяха в един вид равновесие, Той можа да се избави от тях.
И Той откри силата, чрез която земният човек може да се издигне над Луцифер и Ариман.
към текста >>
Когато Христос Исус напусна своето у
един
ение, Той се почувствува издигнат над всичко, което беше из живял и научил от дванадесетата си година насам; от друга страна Той почувствува Христовия Дух здраво свързан с това, което беше живяло в него преди дванадесетата година.
Когато Христос Исус напусна своето уединение, Той се почувствува издигнат над всичко, което беше из живял и научил от дванадесетата си година насам; от друга страна Той почувствува Христовия Дух здраво свързан с това, което беше живяло в него преди дванадесетата година.
Всъщност Той не се усещаше вече свързан със старите сили на общочовешката еволюция. Безразличен му беше станал дори езикът, на който се говореше наоколо, така че в началото Той предимно мълчеше. Той странствуваше около Назарет; като постепенно се отдалечаваше все повече и повече. Той посети много от онези места, които познаваше от времето на Исус. И сега настъпи нещо забележително.
към текста >>
Сега настъпи
един
друг забележителен момент: Мнозина от тези хора го познаваха още от времето преди неговата тридесета година и го знаеха именно като Исус от Назарет.
Сега настъпи един друг забележителен момент: Мнозина от тези хора го познаваха още от времето преди неговата тридесета година и го знаеха именно като Исус от Назарет.
И те го помнеха като особено мил кротък и мъдър човек. Защото огромната болка, огромното страдание, което той изживя през своята дванадесета година постепенно се трансформираха в магическата сила на любовта, която струеше от всяка негова дума и проникваше в заобикалящите го хора. В който и дом, в която и страноприемница да се появеше, той беше веднага обиквай. И тази обич оставаше, дори и когато той заминаваше по своя път.
към текста >>
И в някои от тези домове като
един
вид последействие на любовта, излъчваща се от Исус след като бяха говорили часове наред за скъпия гост, ставаше така, че в стаите се явяваше като едно общо видение образът на Исус от Назарет.
По домовете на хората и в страноприемниците се говореше много за този мил човек, за Исус от Назарет. И като в резултат на една космическа закономерност, се случи следното. Тук аз разказвам сцени, които се повтаряха многократно и които често могат да бъдат обект на нашето ясновидско изследване. Много от семействата, при които Исус от Назарет беше работил, се събираха след залеза на Слънцето и с удоволствие говореха за този обикнат от тях човек, за Исус от Назарет. Много разказваха те за неговата кротост и благочестие, за неговите сърдечни обноски, които бяха изпълнили душите им през дните, когато той живееше всред тях.
И в някои от тези домове като един вид последействие на любовта, излъчваща се от Исус след като бяха говорили часове наред за скъпия гост, ставаше така, че в стаите се явяваше като едно общо видение образът на Исус от Назарет.
Да, Той ги посещаваше духом, или пък те сами изграждаха Неговия духовен образ.
към текста >>
и я обърна, понеже едва в този свой вид тя беше в съответствие с новото човечество, отнасяйки я не към многото духовни Същества от Йерархиите, а към
един
ното духовно Същество:
и я обърна, понеже едва в този свой вид тя беше в съответствие с новото човечество, отнасяйки я не към многото духовни Същества от Йерархиите, а към единното духовно Същество:
към текста >>
Строфата, засягаща насъщния хляб, Той видоизмени в
един
вид молитва:
А тайната на хляба, тайната на въплъщаването във физическо тяло, тайната на всичко онова, което застана сега пред Него като жило на Ариман, Той промени по такъв начин, че всеки човек да почувствува: Макар и да не съм непосредствен свидетел на това, аз знаех, че физическият свят произлиза от духовния свят.
Строфата, засягаща насъщния хляб, Той видоизмени в един вид молитва:
към текста >>
Един
или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщност можеха да бъдат произнесени
един
ствено от самия Христос Исус.
Въздействията на Христос Исус върху учениците бяха забележителни. Много моля, скъпи приятели, да не забравяте, че аз просто разказвам това, което може да се прочете в Петото Евангелие. И така, ходейки из страната, Той упражняваше забележителни въздействия върху околния свят. Макар и да прекарваше цялото време заедно с апостолите, с учениците именно защото беше Христово Същество често пъти Той просто се намираше не вътре в тялото на Исус, а извън него. Често пъти, бродейки заедно с Него из страната, някои от учениците усещаха, като че ли Той е вътре в тях, в собствените им души, въпреки че наглед крачеше редом с тях.
Един или друг ученик често имаше усещането, че Христовото Същество влиза в неговата собствена душа и сега ученикът започваше да произнася думи, които всъщност можеха да бъдат произнесени единствено от самия Христос Исус.
После апостолите се отправяха към друга област от страната, срещаха се с много хора и често ставаше така, че онзи, който говореше, не винаги беше самия Христос Исус, а говореше някой от учениците; защото между Него и учениците възникна една неразделна общност, която включваше и Неговата мъдрост.
към текста >>
Трябва да призная, че бях силно удивен, когато установих, че например разговорът със садукеите от Евангелието на Марко изобщо не е воден от намиращият се в Исусовото тяло Христос, а от
един
ученик; въпреки че естествено на пръв поглед говори самият Христос.
Трябва да призная, че бях силно удивен, когато установих, че например разговорът със садукеите от Евангелието на Марко изобщо не е воден от намиращият се в Исусовото тяло Христос, а от един ученик; въпреки че естествено на пръв поглед говори самият Христос.
Нещо подобно ставаше и друг път, когато Христос Исус наглед се отделяше от учениците: в този случай фактически Христовото Същество продължаваше да е всред тях. Той или ги съпровождаше духом, докато всъщност се намираше далеч от тях, или им се явяваше само в своето етерно тяло. Да, Неговото етерно тяло беше всред тях, Неговото етерно тяло ги съпровождаше из страната и често не можеше да се различи дали Той е всред тях като физическо тяло или като етерно тяло.
към текста >>
Когато някой от тях говореше, би могло да се повярва, че в
един
случай говори Христос Исус, а в друг случай този, който говори не е Христос Исус: Доколкото съществуваше живата връзка и неразделната общност по между им, Христос можеше да говори чрез всички тях!
Исус. Впрочем Той сам изживяваше това, което вече посочих: Докато първоначално Христовото Същество беше относително независимо от тялото на Исус от Назарет, след време То трябваше все повече и повече да се уподобява с него. И колкото повече животът напредваше, толкова по-здраво се свързваше Той с тялото на Исус от Назарет, докато през последната година беше измъчван от непрекъсната и тежка болка, предизвикана от нарастващото свързване с линеещото тяло на Исус от Назарет. И все пак, често се случваше така, че намирайки се в обкръжението на голяма група последователи, Христос отново успяваше да се освободи и да излезе извън физическото си тяло.
Когато някой от тях говореше, би могло да се повярва, че в един случай говори Христос Исус, а в друг случай този, който говори не е Христос Исус: Доколкото съществуваше живата връзка и неразделната общност по между им, Христос можеше да говори чрез всички тях!
към текста >>
Нека да се вслушаме в
един
разговор между фарисеите и юдейските книжници.
Нека да се вслушаме в един разговор между фарисеите и юдейските книжници.
Те казваха: За да сплашим народа, лесно е да заловим и убием някой от тях; само че той може да не е истинският Христос, понеже всички те говорят еднакво. За нас това е безполезно, защото тогава истинският Христос ще продължи да съществува. Ние трябва да заловим истинския! Да, можеха да Го различат единствено самите ученици, обаче те, естествено, не биха Го издали.
към текста >>
Да, можеха да Го различат
един
ствено самите ученици, обаче те, естествено, не биха Го издали.
Нека да се вслушаме в един разговор между фарисеите и юдейските книжници. Те казваха: За да сплашим народа, лесно е да заловим и убием някой от тях; само че той може да не е истинският Христос, понеже всички те говорят еднакво. За нас това е безполезно, защото тогава истинският Христос ще продължи да съществува. Ние трябва да заловим истинския!
Да, можеха да Го различат единствено самите ученици, обаче те, естествено, не биха Го издали.
към текста >>
Да, Той не би могъл да бъде засегнат чрез нищо друго, освен че се намери
един
човек, който сам се постави в служба на Ариман; който стигна до предателството
един
ствено заради парите!
С оглед естеството на Христовите действия, никакво духовно средство не би могло да открие кой точно всред обожаващите Го ученици е самият Христос. Защото Христос не можеше да бъде хванат там, където действуваше Духът, там където действуваше силата на убеждението. Христос можа да бъде хванат само там, в присъствието на онзи, който беше в състояние да приложи онова средство, което Христос опозна едва след тежки изпитания на Земята, с други думи само в присъствието на Юда.
Да, Той не би могъл да бъде засегнат чрез нищо друго, освен че се намери един човек, който сам се постави в служба на Ариман; който стигна до предателството единствено заради парите!
Христос Исус беше свързан с Юда поради самопонятното за Бога обстоятелство, което пролича при историята с Изкушението: а именно, че Христос, току що слязъл на Земята, не знаеше, че да не се превръщат камъните в хляб това важи само на Небето. Предателството стана възможно, защото Ариман се възползва от това обстоятелство като от едно жило! И тогава Христос трябваше временно да мине под властта на господаря на смъртта, доколкото Ариман е господар на смъртта. Ето каква е връзката между историята с Изкушението и Мистерията на Голгота от една страна и предателството на Юда от друга страна.
към текста >>
Обаче точно там, където се издигнаха най-враждебните гласове срещу нас, бяха набързо преведени някои от лекциите, и така да се каже през главите ни, те заминаха за Америка, като в увода беше написано: Наистина, в Европа също се появи
един
розенкройцерски мироглед, но в тесногръда, йезуитска форма.
Адиарска теософия разпространяват по най-отвратителен начин измислицата за това йезуитство. Обаче към споменатите, безсъвестни твърдения се прибави и нещо друго: Известни среди, които яростно се възмущаваха от нашето според тях тесногръдо, объркано и изопачено учение, сами се опитаха да го фалшифицират от началото до края. Вие знаете за онази личност*30, която пристигна от Америка и в течение на много седмици и месеци усърдно се запозна с нашето учение, за да го пренесе после в Америка под една разводнена форма, издавайки там „Теософията на розенкройцерите", която всъщност беше взел от нас, но после бил призован от истинските учители, от които научил много повече. Обаче за всичко онова, което беше взел от вече публикуваните лекционни цикли, той премълчава. Ако всичко това ставаше в Америка човек би могъл, както стария Хилел, да запази пълно спокойствие; впрочем той не би трябвало да го губи, дори и ако нещо подобно се случи в Европа.
Обаче точно там, където се издигнаха най-враждебните гласове срещу нас, бяха набързо преведени някои от лекциите, и така да се каже през главите ни, те заминаха за Америка, като в увода беше написано: Наистина, в Европа също се появи един розенкройцерски мироглед, но в тесногръда, йезуитска форма.
Този розенкройцерски мироглед може да устои само в чистия въздух на Калифорния. Тук аз мога да поставя само многоточие... Ето методът на нашите противници. На тези неща ние можем да погледнем не само с търпение, но и със състрадание, обаче нямаме право да си затваряме очите пред тях. След като се случват такива неща, трябва да се опомнят също и онези, които години на ред проявяваха снизхождение към подобен безсъвестен маниер на действие. Може би един ден очите им ще се отворят.
към текста >>
Може би
един
ден очите им ще се отворят.
Обаче точно там, където се издигнаха най-враждебните гласове срещу нас, бяха набързо преведени някои от лекциите, и така да се каже през главите ни, те заминаха за Америка, като в увода беше написано: Наистина, в Европа също се появи един розенкройцерски мироглед, но в тесногръда, йезуитска форма. Този розенкройцерски мироглед може да устои само в чистия въздух на Калифорния. Тук аз мога да поставя само многоточие... Ето методът на нашите противници. На тези неща ние можем да погледнем не само с търпение, но и със състрадание, обаче нямаме право да си затваряме очите пред тях. След като се случват такива неща, трябва да се опомнят също и онези, които години на ред проявяваха снизхождение към подобен безсъвестен маниер на действие.
Може би един ден очите им ще се отворят.
Повярвайте ми аз не бих говорил върху тези неща, ако не се налагаше те да бъдат казани в името на истината.
към текста >>
Има
един
човек защо пък да не назовем имена който стана много известен, именно защото непрекъснато говори за Духа: Рудолф Ойкен *31.
Днес хората на драго сърце говорят за Духа, но те не предусещат нищо за Духа.
Има един човек защо пък да не назовем имена който стана много известен, именно защото непрекъснато говори за Духа: Рудолф Ойкен *31.
Да, той непрекъснато говори за Духа, обаче ако прочетем всичките му книги опитайте се да го сторите навсякъде ще срещнете: Духът съществува, човекът трябва да го усети, да го изживее и т.н. Този мотив, облечен в безкрайни фрази, звучи във всичките му книги и навсякъде четем: Дух, Дух, Дух! Ето как се говори днес за Духа, защото хората са високомерни, а и не полагат усилия, за да стигнат до изворите на самия Дух. И тези хора днес са широко известни, уважавани от всички! Ето защо в днешно време ще бъде много трудно, ако човек реши да проправи някакъв път с помощта на тези толкова конкретни факти, извлечени, направо от Духа, какъвто е случаят с Петото Евангелие.
към текста >>
Да, ето
един
от образите, които трябва да изградим в душите си, ако искаме да приемем Петото Евангелие не само с ума, но и с чувствата.
Цели библиотеки и целият сбор от монистични възгледи днес заявяват: Ето доказателствата за дрехата на Христовото Същество, и тези доказателства са верни! На особена почит днес е „подушвачът" на културната еволюция и неговата наука се приема за най-дълбока мъдрост.
Да, ето един от образите, които трябва да изградим в душите си, ако искаме да приемем Петото Евангелие не само с ума, но и с чувствата.
Ние действително трябва да включим нашите истини в нашата епоха, и тогава ще проумеем, че е напълно изключено да разберем онази древна мъдрост, която днес се излива върху нас като едно ново благовестие. Ето защо сега, когато ни предстои да се разделим, отново бих искал да припомня онези думи, които се съдържат в Евангелието: С онова разбиране, което се шири днес всред човечеството, ние не можем да напредваме по-нататък в духовната еволюция.
към текста >>
40.
6.Берлин, Първа лекция, 21 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
След едно по-дълго прекъсване ние отново продължаваме заниманията си в тази Берлинска група и нека да започнем с
един
вид подновяване на нашата духовнонаучна работа, която тук вършим години наред.
След едно по-дълго прекъсване ние отново продължаваме заниманията си в тази Берлинска група и нека да започнем с един вид подновяване на нашата духовнонаучна работа, която тук вършим години наред.
Да, за Берлин настъпи една по-дълга пауза; но този път тя беше запълнена не само с обичайните художествени представления и с лекционния цикъл в Мюнхен*32,а с нещо по-важно: поставен беше основополагащият камък на нашата сграда в Дорнах. И така, след като сме отново събрани тук в тази зала, позволете ми най-напред да насоча Вашето внимание към онова, което би трябвало да означава за нас тази сграда в Дорнах. Нека да се надяваме, че в лицето на тази сграда, нашият антропософски възглед за света ще се превърне в един видим символ за съпринадлежност на всички онези сърца и души, които се усещат вътрешно свързани с духовно-научните стремежи на антропософията.
към текста >>
Нека да се надяваме, че в лицето на тази сграда, нашият антропософски възглед за света ще се превърне в
един
видим символ за съпринадлежност на всички онези сърца и души, които се усещат вътрешно свързани с духовно-научните стремежи на антропософията.
След едно по-дълго прекъсване ние отново продължаваме заниманията си в тази Берлинска група и нека да започнем с един вид подновяване на нашата духовнонаучна работа, която тук вършим години наред. Да, за Берлин настъпи една по-дълга пауза; но този път тя беше запълнена не само с обичайните художествени представления и с лекционния цикъл в Мюнхен*32,а с нещо по-важно: поставен беше основополагащият камък на нашата сграда в Дорнах. И така, след като сме отново събрани тук в тази зала, позволете ми най-напред да насоча Вашето внимание към онова, което би трябвало да означава за нас тази сграда в Дорнах.
Нека да се надяваме, че в лицето на тази сграда, нашият антропософски възглед за света ще се превърне в един видим символ за съпринадлежност на всички онези сърца и души, които се усещат вътрешно свързани с духовно-научните стремежи на антропософията.
към текста >>
Общо взето и това може да се потвърди от редица наблюдения през изтеклите години всичко в съвременния духовен живот показва, че в наши дни човечеството просто несъзнателно жадува за това, което трябва да бъде предложено като
един
истински спиритуален мироглед.
Общо взето и това може да се потвърди от редица наблюдения през изтеклите години всичко в съвременния духовен живот показва, че в наши дни човечеството просто несъзнателно жадува за това, което трябва да бъде предложено като един истински спиритуален мироглед.
И към такъв мироглед са устремени не само онези души, които днес проявяват едно положително влечение към него, но и много хора, които нямат никаква представа за духовния свят. Дори такива, които не искат да знаят нищо за духовния свят и може би се отнасят враждебно към антропософията, все пак следвайки, така да се каже, поривите на своето сърце, пориви все още лишени от съзнателни понятия и идеи, а вероятно и объркани от някои враждебни идеи те се стремят, макар и без да знаят, към всичко онова, което нашият антропософски мироглед може да предложи на света.
към текста >>
Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от
един
такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни.
Когато стояхме там горе на хълма, където ще бъде построена нашата сграда същото се повтори и при тържественото полагане на основния камък, и погледът се носеше над полята и над далечните планински вериги, трябваше да помислим в същото време и за страстния повик на цялото човечество към духовните истини, към възвестяването на нов духовен мироглед такъв, какъвто може да бъде намерен в нашето духовно течение.
Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни.
Да, точно това беше главното усещане, което ни окриляше, когато полагахме в земята камъка, върху който ще се извиси нашата сграда. А в своите характерни форми, тази сграда трябва да изразява онова, което ние искаме; така че онези, които един ден я разглеждат отвън или отвътре, да доловят в нейните форми, ако мога така да се изразя, писмените знаци, чрез които ще говори всичко онова, което ние искаме да постигнем в света.
към текста >>
А в своите характерни форми, тази сграда трябва да изразява онова, което ние искаме; така че онези, които
един
ден я разглеждат отвън или отвътре, да доловят в нейните форми, ако мога така да се изразя, писмените знаци, чрез които ще говори всичко онова, което ние искаме да постигнем в света.
Когато стояхме там горе на хълма, където ще бъде построена нашата сграда същото се повтори и при тържественото полагане на основния камък, и погледът се носеше над полята и над далечните планински вериги, трябваше да помислим в същото време и за страстния повик на цялото човечество към духовните истини, към възвестяването на нов духовен мироглед такъв, какъвто може да бъде намерен в нашето духовно течение. Трябваше да помислим и за друго: как освен вече казаното досега, в нашата съвременност има и много други симптоматични явления, които показват духовната необходимост от един такъв спиритуален метод, чиито въздействия върху човешките души биха били наистина плодотворни. Да, точно това беше главното усещане, което ни окриляше, когато полагахме в земята камъка, върху който ще се извиси нашата сграда.
А в своите характерни форми, тази сграда трябва да изразява онова, което ние искаме; така че онези, които един ден я разглеждат отвън или отвътре, да доловят в нейните форми, ако мога така да се изразя, писмените знаци, чрез които ще говори всичко онова, което ние искаме да постигнем в света.
към текста >>
Ето великото, об
един
яващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в
един
инструмент, колкото и да е малък, но все пак
един
инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Размислим ли върху подобно начинание, лесно стигаме и до разбирането, че Кармата действува не само в индивидуалния човешки живот, но и в цялото планетарно развитие на Земята. В индивидуалния човешки живот работи, бих казал, „малката" Карма; в общочовешката и в планетарната еволюция работи „голямата" Карма.
Ето великото, обединяващо чувство: Когато нещо подобно става именно в духовната област, тогава в известен смисъл ние наред с всички дути, обхванати от антропософския стремеж се превръщаме в един инструмент, колкото и да е малък, но все пак един инструмент на Духа, който действува и постига своите цели чрез мировата Карма.
Усещането за общност с Духа на мировата Карма ето великото и забележително усещане, в което трябва да се влеят всички наши антропософски истини. Това усещане дарява душата с мир и спокойствие, особено когато тя има нужда от спокойствие, внася у нея хармония, когато тя копнее за хармония, зарежда я със сила, целеустременост, енергия и постоянство, когато тя има нужда от сила, целеустременост, енергия и постоянство.
към текста >>
Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в
един
вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да усетим, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите мисли, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха.
Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в един вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да усетим, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите мисли, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха.
Също и истинският морал, истинската нравствена сила ще израсне за човечеството единствено тогава, когато душевният поглед потърси истинската духовност, истинския духовен живот.
към текста >>
Също и истинският морал, истинската нравствена сила ще израсне за човечеството
един
ствено тогава, когато душевният поглед потърси истинската духовност, истинския духовен живот.
Когато духовните понятия за света се вливат в нашите души, те се превръщат в един вътрешно пулсиращ живот, в жизнена сила, която можем, ясно да усетим, в една сила, която бликва вътре в нас както при възвишения полет на нашите мисли, така и при най-незначителните грижи, свързани с ежедневието; тя се превръща в нещо, на което ние винаги можем да разчитаме, когато сме в беда или когато търсим утеха.
Също и истинският морал, истинската нравствена сила ще израсне за човечеството единствено тогава, когато душевният поглед потърси истинската духовност, истинския духовен живот.
към текста >>
През тази епоха човешката душа остана отворена
един
ствено за външните физически възприятия.
По-нататък, през Древно-персийската и Египетско-халдейската епоха непосредственото участие на човека в духовния свят ставаше все по-слабо. Защото през Древно-индийската епоха в своето етерно тяло човекът възприемаше и изживяваше всичко, което идваше от духовния свят; и това беше нещо нормално, поне за типичните представители на тази епоха. А всичко, което те изживяха в етерното тяло, носеше до голяма степен характера на ясновидство. През Древно-индийската епоха хората изживяваха душевния свят в Сетивното тяло, а през Египетско-халдейската епоха в Сетивната душа*33, като и в двата случая имаме елементи на ясновидство. После дойде Четвъртата следатлантска епоха, или Гръцко-римската културна епоха, когато се разигра и Мистерията на Голгота.
През тази епоха човешката душа остана отворена единствено за външните физически възприятия.
Започна културата на разума, имаща отношение само към външния свят. Душата разви главно онези сили, които се отнасят до външния свят.
към текста >>
Ние често ще се налага да припомняме
един
ствения по рода си факт, че в хода на следатлантските епохи Мистерията на Голгота изчака онзи отрязък от време, когато духовното разбиране за свръхсетивните процеси беше напълно изчезнало.
Ние често ще се налага да припомняме единствения по рода си факт, че в хода на следатлантските епохи Мистерията на Голгота изчака онзи отрязък от време, когато духовното разбиране за свръхсетивните процеси беше напълно изчезнало.
През Гръцко-римската епоха Разсъдъчната душа навлезе в своето възходящо развитие, за да насочи преизпълнения си със симпатия поглед към видимия физически свят, нещо, което е характерно и за цялата гръцка култура. А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена
един
ствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Ние често ще се налага да припомняме единствения по рода си факт, че в хода на следатлантските епохи Мистерията на Голгота изчака онзи отрязък от време, когато духовното разбиране за свръхсетивните процеси беше напълно изчезнало. През Гръцко-римската епоха Разсъдъчната душа навлезе в своето възходящо развитие, за да насочи преизпълнения си със симпатия поглед към видимия физически свят, нещо, което е характерно и за цялата гръцка култура.
А към самата Мистерия на Голгота, която може да бъде проследена единствено по духовен път, тогавашната култура, общо взето, се отнасяше както се отнасяха към Христос жените, които дойдоха при гроба Му, за да търсят мъртвото тяло и на въпроса, къде се намира тялото на Господа, те получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
Нима не виждаме тук
един
дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
И неслучайно кръстоносните походи могат да бъдат сравнени с изживяванията на жените пред празния гроб на Христос Исус, само че усилени да огромни, чисто пространствени измерения. Да, през епохата на кръстоносните походи безброй европейски души бяха обхванати от копнежа: Ние трябва да търсим това, което ни е най-скъпо, там, в Христовия гроб! И огромни маси хора започнаха да се придвижват на изток, с надеждата да открият това, което търсеха. И как може да бъде окачествено това, което кръстоносците усещаха? Нещата изглеждаха така, сякаш целият Изток им отговаряше: Този, Когото търсите, не е вече тук!
Нима не виждаме тук един дълбок символичен израз на факта, че докато през цялата Четвърта следатлантска епоха човечеството трябваше да търси Христос във външния сетивно-физически план, всъщност Христос трябваше да бъде търсен в духовния свят, доколкото той принадлежи към Земния свят?
към текста >>
Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на
един
Йоханес Таулер, в душата на
един
Maйcтep Екхарт.
Да, къде се намираше впрочем Христос, когато кръстоносците Го търсеха по чисто външен път в земите на Изтока? В същото време, когато кръстоносците Го търсеха в земите на Изтока, ние Го виждаме да се проявява в душите на мистиците, живеещи в Западна Европа. Ето я Христовата сила, ето го Христовия Импулс!
Докато кръстоносците Го търсеха на Изток, живият Импулс на Христос според формите, в които беше възможна неговата поява през тогавашните условия в Европа израсна в душата на един Йоханес Таулер, в душата на един Maйcтep Екхарт.
Междувременно Христовият Импулс премина в западноевропейската култура, поемайки от мястото, където напразно го търсеха онези, които получиха отговора: Този, Когото търсите, не е вече тук!
към текста >>
На времето тя трябваше да бъде
един
вид обзор на изтеклото столетие.
Самопонятно е, че поддържането на тези възгледи в наши дни, ще срещне море от враждебност и омраза. Показателно за това усещане, за което намекнах, е обстоятелството, че например е редно да кажа: Виждате ли, наложи се да подготвя второто издание на моята книга „Възгледи върху света и живота през 19 Век"*35.
На времето тя трябваше да бъде един вид обзор на изтеклото столетие.
Естествено, второто издание на можеше да остане същото, понеже няма никакъв смисъл да се прави обзор на изтеклото столетие чак през 1913. Така че книгата трябваше наистина да бъде основно преработена. Наред с всичко друго, като увод трябваше да вмъкна и едно подробно изложение на философската мисъл от древна Гърция до края на 19 век. Именно през последните месеци се наложи да разгледам светогледите на Талес, Ферекид и т.н. до наши дни.
към текста >>
Когато в заобикалящия го свят човекът не открива вече онова, което му се откриваше в образи, във величествени имагинации, до които стигаше, макар и несъзнателно, през Египетско-халдейската епоха, или онова, което изживяваше през Гръцко-римската епоха във величествената мисловна панорама на
един
Платон или Аристотел, а напротив, когато човекът без панорамата на имагинациите, без панорамата на мислите е принуден да ограничи своя поглед само върху сетивната действителност, тогава Азът понеже той може да долови духовната същност
един
ствено в самия себе си трябва да потърси силите на своето себесъзнание.
Следователно, тази по-нова епоха е предназначена главно за това, човекът да бъде принуден и да даде израз на онези енергии и сили, които са присъщи на неговия Аз. За целта особено подходящо е погледът да се ограничи само върху външните сетивни явления, едно ограничение, каквото е характерно за съвременните естествени науки.
Когато в заобикалящия го свят човекът не открива вече онова, което му се откриваше в образи, във величествени имагинации, до които стигаше, макар и несъзнателно, през Египетско-халдейската епоха, или онова, което изживяваше през Гръцко-римската епоха във величествената мисловна панорама на един Платон или Аристотел, а напротив, когато човекът без панорамата на имагинациите, без панорамата на мислите е принуден да ограничи своя поглед само върху сетивната действителност, тогава Азът понеже той може да долови духовната същност единствено в самия себе си трябва да потърси силите на своето себесъзнание.
И когато внимателно проследим всички сериозни философи от 15 век насам, ние виждаме как те се борят за утвърждаването на такъв светоглед, на такъв образ за света, който гарантира присъствието на човешкия Аз, на себесъзнателната човешка душа.
към текста >>
А после неразбирането се усили още повече и в това отношение днес ние сме изправени пред
един
странен факт.
А после неразбирането се усили още повече и в това отношение днес ние сме изправени пред един странен факт.
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
към текста >>
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на
един
общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
А после неразбирането се усили още повече и в това отношение днес ние сме изправени пред един странен факт.
През последните столетия се натрупаха извънредно много недоразумения спрямо разбирането на това, което представлява Мистерията на Голгота и самият Христос Исус, като стигнем до сегашния момент, когато дори от страна на теолозите Христос Исус е не само подценен и сведен до равнището на един общочовешки учител, но и напълно отричан като индивидуална, историческа личност.
към текста >>
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на
един
ясен и прост език.
Обаче всичко това е свързано с много, много по-дълбоки характерни особености на нашето съвремие, но поради своята повърхностност, то отказва да се съобрази с тях; макар че за този, който действително иска да наблюдава фактите, те говорят на един ясен и прост език.
към текста >>
Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-
един
ствено понятие, понятието за божествената субстанция.
Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия". Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми.
Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция.
И тогава този автор отправя едно предложение за реформа на философското мислене, състоящо се в това, да се обособи едно главно понятие, да се постави на върха, от което да се разклоняват произлизащите от него вторични понятия; или накратко, той предлага мисловната конструкция на Спиноза да се „онагледи" с помощта на една схема, за да не става нужда човек да следи как отделните мисли възникват и биват формулирани в душата на Спиноза, а да ги вижда в сетивен вид като на филм. И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към киносалона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности.
към текста >>
И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят,
един
ден да се отправяме към киносалона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности.
Неотдавна едно твърде известно седмично списание*37 публикува забележителна статия, в която се твърди нещо интересно: ако проучим светогледите, застъпвани през последните столетия, ще установим, че те са прекалено много наситени с абстрактни „понятия". Или казано на наш език: По отношение на сетивния свят, те са неразбираеми. Авторът открива, че дори философ като Спиноза*38 е трудноразбираем, понеже той иска да обясни света, тръгвайки от едно-единствено понятие, понятието за божествената субстанция. И тогава този автор отправя едно предложение за реформа на философското мислене, състоящо се в това, да се обособи едно главно понятие, да се постави на върха, от което да се разклоняват произлизащите от него вторични понятия; или накратко, той предлага мисловната конструкция на Спиноза да се „онагледи" с помощта на една схема, за да не става нужда човек да следи как отделните мисли възникват и биват формулирани в душата на Спиноза, а да ги вижда в сетивен вид като на филм.
И нищо чудно, ако тези „идеи" се отъждествят, един ден да се отправяме към киносалона, за да наблюдаваме там кинематографически мисловните и идейни постройки на знаменити личности.
към текста >>
Всичко това представлява
един
забележителен симптом, който сочи докъде са стигнали нашите съвременници,
един
симптом, който следва да бъде споменат поради следната причина: Хората просто не са забелязали това, което е трябвало да забележат, ако биха наблюдавали нещата с ясно съзнание: Че тази глупост, тази лудост, пледираща за такава реформа във философията, би трябвало да бъде посрещната от унищожителен присмех!
Всичко това представлява един забележителен симптом, който сочи докъде са стигнали нашите съвременници, един симптом, който следва да бъде споменат поради следната причина: Хората просто не са забелязали това, което е трябвало да забележат, ако биха наблюдавали нещата с ясно съзнание: Че тази глупост, тази лудост, пледираща за такава реформа във философията, би трябвало да бъде посрещната от унищожителен присмех!
Защото усърдието, с което бихме се включили в този унищожителен присмех, може да се определи вече като една свещена необходимост.
към текста >>
Това е само
един
симптом нека да го разглеждаме именно като симптом показващ колко належащо за нашата епоха е спиритуалното, духовно задълбочаване, истинското духовно задълбочаване.
Това е само един симптом нека да го разглеждаме именно като симптом показващ колко належащо за нашата епоха е спиритуалното, духовно задълбочаване, истинското духовно задълбочаване.
Обаче належащо е само онова духовно задълбочаване, което ни води към истината; тъкмо истината е тази, от която се нуждаят човешките души днес. Нашата епоха е твърде склонна там където светогледите се борят за утвърждаване да се задоволява с неща, които са далеч от истинската духовност. Защото нашата епоха лесно се задоволява с привидното, с илюзията; обаче по едни или други пътища илюзията когато се проявява по отношение на разглеждания симптом води до вътрешна неистина, до неистинност! Ето и друг пример.
към текста >>
Но след като Ойкен на всяка страница говори за Духа и редовно го споменава по пет-шест пъти, хората приемат, че това е наистина
един
„духовен" светоглед!
Днес е много нашумял светогледът на философа Ойкен. Не само че Ойкен получи Нобеловата награда за него, но го хвалят и като човек, който отново се осмелява да говори на хората за Духа. Но тези хвалебствия идват не защото Ойкен говори толкова сладкодумно за Духа, а защото хората стане ли дума за Духа лесно се задоволяват и с най-елементарните обяснения, без да забелязват, че в случая Ойкен непрекъснато повтаря: Дух, Дух, Дух. Не е достатъчно да знаеш, че светът е сетивен; човекът трябва да обхване себе си по вътрешен начин и вътрешно да се свърже с Духа.
Но след като Ойкен на всяка страница говори за Духа и редовно го споменава по пет-шест пъти, хората приемат, че това е наистина един „духовен" светоглед!
към текста >>
И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особености, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвестност, която не би ни позволила да слушаме с безразличие, когато застъпникът на
един
духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили.
И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особености, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвестност, която не би ни позволила да слушаме с безразличие, когато застъпникът на един духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили.
Замислим ли се обаче, че живеем в епохата на една „вестникарска култура", не би трябвало да очакваме някакво скорошно развитие на подобна добросъвестност; по-скоро би трябвало да сме наясно, че тази добросъвестност може да бъде подготвена единствено чрез антропософията, стига добре да си отваряме очите за симптоми те на нашето време.
към текста >>
Замислим ли се обаче, че живеем в епохата на една „вестникарска култура", не би трябвало да очакваме някакво скорошно развитие на подобна добросъвестност; по-скоро би трябвало да сме наясно, че тази добросъвестност може да бъде подготвена
един
ствено чрез антропософията, стига добре да си отваряме очите за симптоми те на нашето време.
И така, опитахме се да хвърлим малко светлина върху нашата епоха, което ни позволи да открием една от нейните характерни особености, една от нейните необходимостта именно необходимостта от изграждането на една духовна добросъвестност, която не би ни позволила да слушаме с безразличие, когато застъпникът на един духовен светоглед веднъж казва, че демоните не съществуват, а после че тук или там се пораждат демонически сили.
Замислим ли се обаче, че живеем в епохата на една „вестникарска култура", не би трябвало да очакваме някакво скорошно развитие на подобна добросъвестност; по-скоро би трябвало да сме наясно, че тази добросъвестност може да бъде подготвена единствено чрез антропософията, стига добре да си отваряме очите за симптоми те на нашето време.
към текста >>
Бих искал да се спра на още
един
факт.
Бих искал да се спра на още един факт.
През 60-те години на 19. век се появи книгата „Животът на Исус" от Ернест Ренан и тя веднага отбеляза голям успех. Споменавам този факт, за да покажа как стоят днес нещата с разбирането на онова, което наричаме Мистерията на Голгота. Ако човек прочете книгата на Ернест Ренан, той се казва: Да, този автор разполага с великолепен стил, обиколил е светите земи, и въпреки че не вярва в божествеността на Христос, говори за Исус с безкрайно преклонение. Обаче нека да се вгледаме още по-навътре в нещата.
към текста >>
Най-напред той подчертава пред масите това, в което
един
ствено вярва; после идват хората с техните нужди и претенции,
един
разбира нещата така, друг иначе,
един
има тези слабости, друг онези, а накрая онзи, който първоначално говореше от самата истина, започва да отстъпва.
С такъв човек става приблизително следното.
Най-напред той подчертава пред масите това, в което единствено вярва; после идват хората с техните нужди и претенции, един разбира нещата така, друг иначе, един има тези слабости, друг онези, а накрая онзи, който първоначално говореше от самата истина, започва да отстъпва.
Накратко, Ренан смята, че този, който е имал да каже най-важното на хората, общо взето, е бил изопачен от своите последователи. Да, според Ернест Ренан, Исус също е бил изопачен от своите последователи. Нека да вземем например чудото с Лазар. За Ернест Ренан то е представено като нещо, близко до измамата, но тя е използвана с участието на Исус по твърде добър начин, за да се спечелят повече привърженици. Така изглеждат и други събития от Евангелието.
към текста >>
Накрая обаче, след като целият живот на Исус е разгледан по все по-унизяващ начин, отново чуваме
един
заключителен химн, който може да бъде отправен само към най-възвишените небесни сили!
Накратко, Ренан смята, че този, който е имал да каже най-важното на хората, общо взето, е бил изопачен от своите последователи. Да, според Ернест Ренан, Исус също е бил изопачен от своите последователи. Нека да вземем например чудото с Лазар. За Ернест Ренан то е представено като нещо, близко до измамата, но тя е използвана с участието на Исус по твърде добър начин, за да се спечелят повече привърженици. Така изглеждат и други събития от Евангелието.
Накрая обаче, след като целият живот на Исус е разгледан по все по-унизяващ начин, отново чуваме един заключителен химн, който може да бъде отправен само към най-възвишените небесни сили!
към текста >>
В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в
един
период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало.
Обаче последиците и въздействията от Мистерията на Голгота съществуват вече 2000 години. Те са тук всред нас! И как се проявяват те? На първо място, те са напълно независими от разбирането, което човечеството проявява към Мистерията на Голгота. Ако Христос би действувал в рамките на човечеството само с оглед на „разбирането", което хората проявяват към Него, действията Му щяха да са твърде незначителни.
В хода на следващите лекции ще стане ясно: Днес живеем в един период от общочовешката еволюция, когато е необходимо да достигнем такова разбиране за Христос, каквото досега не е съществувало.
Ние живеем в епохата, когато ще възникне една строго определена необходимост: Христос няма да бъде повече търсен там, където не се намира, а там, където Той действително съществува. Защото Той ще се яви за духовните, а не за физическите сетива; Той ще се яви в Духа, а не в едно или друго тяло, и тези, които ще Го търсят в някакво тяло, винаги ще получават отговора: Този, Когото търсите в тяло, вече не в тяло! Ние се нуждаем от ново разбиране, което може би в много отношения ще представлява едно съвсем начално разбиране за Мистерията на Голгота. Епохата на неразбирането трябва да отстъпи пред епохата на разбирането. Ето какво исках да посоча днес, макар че през следващите лекции ние ще продължим да говорим върху тази тема.
към текста >>
41.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И все пак то ще бъде представено по такъв начин, сякаш е предназначено да се влее в душите на много от нашите съвременници, така че те да получат
един
още по-нагледен образ за Христос Исус, отколкото е било възможно досега.
С помощта на едно окултно изследване, проведено по подходящ начин, в наши дни е напълно възможно да получим сравнително точна представа за това, което би могло да се нарече Пето Евангелие. Ако насочите душите си към всичко онова, което в продължение на много години беше казано за Мистерията на Голгота, наред с подробностите, свързани с обясненията на четирите Евангелия, Вие ще срещнете и такива факти от живота на Христос Исус, които не могат да бъдат намерени в Евангелията. Измежду фактите, изнесени в тази връзка, аз ще спомена само разказа за двете момчета Исус. Но има и други факти, които днес могат да бъдат извлечени от чисто духовни източници и те са извънредно важни за нашето съвремие, те са толкова важни за нашето съвремие, че желателно е подготвените души да се запознаят постепенно с тях. Засега обаче, това което ще бъде извлечено от тези източници следва да остане само в нашия кръг.
И все пак то ще бъде представено по такъв начин, сякаш е предназначено да се влее в душите на много от нашите съвременници, така че те да получат един още по-нагледен образ за Христос Исус, отколкото е било възможно досега.
към текста >>
В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като
един
види „обръщение" на този Бог към Мойсей.
Нека да не забравяме, че онова момче Исус, което след дванадесетата си година носеше в себе си Заратустровия Аз, застана пред книжниците в храма като една индивидуалност, разполагаща с дълбоки и първични познания върху юдейското учение, върху самата същност на древния еврейски Закон и че то беше в състояние да говори за тези неща като истински познавач. С други думи, в душата на това момче Исус живееше целият древно-юдейски свят.
В душата му живееше всичко онова, което беше достигнало до неговите съвременници като предания за отношението на еврейския народ към неговия Бог нещо което обикновено се разглежда като един види „обръщение" на този Бог към Мойсей.
Следователно, обобщавайки всичко в едно изречение, бихме могли да кажем: в Исус живееше едно богато съкровище от свещеното учение на еврейския народ; и той упражняваше занаята на своя баща в Назарет живееше с това съкровище, с това знание, което непрекъснато преработваше в душата си.
към текста >>
Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до
един
езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа.
Част от областите, които посети, бяха населени с тогавашните езичници. Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление.
Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа.
Това беше един от онези храмове, чиито ритуали напомняха твърде много на ритуалите в Мистериите, но докато в последния случай те се практикуваха с разбиране, в езическите храмове те често се превръщаха в един вид външни, формални церемонии. Но езическият храм, до който стигна Исус от Назарет, вече беше напуснат от жреците и там не се извършваха никакви култови действия. Този храм се намираше в една област, където хората живееха в неволя, мизерия и болести; техният храм беше напуснат от жреците. Обаче когато Исус от Назарет се приближи до този храм, хората се събраха около него, същите онези хора, които многократно бяха измъчвани от болести, неволи и мизерия, но те най-вече бяха измъчвани от мисълта: Това е мястото, където някога се събирахме, където жреците заедно с нас извършваха жертвоприношения и ни показваха пътища та на Боговете; сега ние стоим пред изоставения храм.
към текста >>
Това беше
един
от онези храмове, чиито ритуали напомняха твърде много на ритуалите в Мистериите, но докато в последния случай те се практикуваха с разбиране, в езическите храмове те често се превръщаха в
един
вид външни, формални церемонии.
Част от областите, които посети, бяха населени с тогавашните езичници. Една сцена, на която се натъкваме при духовното изследване на неговите странствувания във и извън Палестина през периода между осемнадесетата и двадесет и четвъртата му година прави особено силно впечатление. Проследявайки Хрониката Акаша, ние го виждаме как веднъж той стига до един езически храм, каквито бяха издигнати на езическите Богове с едно или друго име в Азия, Африка и Европа.
Това беше един от онези храмове, чиито ритуали напомняха твърде много на ритуалите в Мистериите, но докато в последния случай те се практикуваха с разбиране, в езическите храмове те често се превръщаха в един вид външни, формални церемонии.
Но езическият храм, до който стигна Исус от Назарет, вече беше напуснат от жреците и там не се извършваха никакви култови действия. Този храм се намираше в една област, където хората живееха в неволя, мизерия и болести; техният храм беше напуснат от жреците. Обаче когато Исус от Назарет се приближи до този храм, хората се събраха около него, същите онези хора, които многократно бяха измъчвани от болести, неволи и мизерия, но те най-вече бяха измъчвани от мисълта: Това е мястото, където някога се събирахме, където жреците заедно с нас извършваха жертвоприношения и ни показваха пътища та на Боговете; сега ние стоим пред изоставения храм.
към текста >>
Както и при другите му странствувания, лесно би могло да се забележи, че Исус навсякъде беше приеман по
един
твърде особен начин.
И ето че сега духовният изследовател установява една странна особеност в душата на Исус.
Както и при другите му странствувания, лесно би могло да се забележи, че Исус навсякъде беше приеман по един твърде особен начин.
Основното настроение на душата му сякаш разпръскваше нещо, което се отразяваше благотворно върху онези хора, всред които той оставаше за по-кратко или по-продължително време. Той пътуваше от място на място, работеше тук или там в една или друга дърводелска работилница и после често сядаше, за да разговаря с хората. Всяка казана от него дума се възприемаше по твърде особен начин, понеже беше изговаряна с нежност и доброта. Един вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях. Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ дърводелец.
към текста >>
Един
вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях.
И ето че сега духовният изследовател установява една странна особеност в душата на Исус. Както и при другите му странствувания, лесно би могло да се забележи, че Исус навсякъде беше приеман по един твърде особен начин. Основното настроение на душата му сякаш разпръскваше нещо, което се отразяваше благотворно върху онези хора, всред които той оставаше за по-кратко или по-продължително време. Той пътуваше от място на място, работеше тук или там в една или друга дърводелска работилница и после често сядаше, за да разговаря с хората. Всяка казана от него дума се възприемаше по твърде особен начин, понеже беше изговаряна с нежност и доброта.
Един вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях.
Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ дърводелец. Той не беше приеман като другите хора; от очите и сърцето му се излъчваше някаква особена сила.
към текста >>
Но ето че сега, както стоеше пред събраните хора, в
един
момент той сякаш напусна тялото си и изпадайки в едно особено душевно състояние, той видя нещо ужасно!
Но ето че сега, както стоеше пред събраните хора, в един момент той сякаш напусна тялото си и изпадайки в едно особено душевно състояние, той видя нещо ужасно!
Насочвайки поглед към олтара и към хората около него, чийто брой непрекъснато нарастваше, той видя това, което може да се нарече демони, и разбра какво означаваха те. Той разбра как езическите жертвоприношения постепенно се бяха превърнали в нещо, което магически привличаше такива демони. И така, когато Исус се доближи до олтара, там се оказаха не само хората, но и демоните, привличани от извършваните по-рано жертвоприношения. Ето какво разбра Исус: че тези езически жертвоприношения наистина произлизаха от жертвоприношенията на истинските Богове през древните езически времена, доколкото те можеха да бъдат почитани в онези епохи, но и че тези култове и жертвоприношения постепенно бяха стигнали до пълен упадък. Тайните бяха принизени и вместо пренасяните жертви да се издигаха към Боговете, тези жертви, както и това, което живееше като мисли в жреците, привличаше демони, луциферически и ариманически сили, които той сега след като беше пренесен в друго състояние на съзнанието отново видя около себе си.
към текста >>
Ето как упадъкът на езическите Мистерии застана пред душата на Исус от Назарет по
един
още по-внушителен начин, отколкото упадъка на древното юдейско учение.
Ето как упадъкът на езическите Мистерии застана пред душата на Исус от Назарет по един още по-внушителен начин, отколкото упадъка на древното юдейско учение.
Между своята дванадесета и осемнадесета година той непосредствено изживя в себе си как това, което някога е било дадено на човечеството, за да стопля и озарява душите на хората, вече се оказа безсилно и можеше да предизвика само душевна пустота. Сега той видя как луциферическите и ариманически демони изместиха древните Богове. В това, което възприе около себе си по духовен път, той видя упадъка на езичеството. Представете си тези душевни изживявания, чрез които той узна какво беше останало от действията на древните Богове и от живото общуване между хората и Боговете; представете си усещането, което се породи по този начин: Човечеството жадува за нещо ново и ако новото не се появи, човешките души ще потънат в още по-дълбока нищета!
към текста >>
И тогава, след като, така да се каже, демоните го изгледаха, преди да се втурнат след побягващите хора, Исус от Назарет получи
един
вид видение, едно видение за него ще говорим и по-късно, при което от духовните висини прозвуча целият еволюционен ход на човечеството.
И тогава, след като, така да се каже, демоните го изгледаха, преди да се втурнат след побягващите хора, Исус от Назарет получи един вид видение, едно видение за него ще говорим и по-късно, при което от духовните висини прозвуча целият еволюционен ход на човечеството.
Той получи видение за нещо, което аз ще споделя пред Вас в една от следващите лекции и което представлява един вид макрокосмическата молитва „Отче наш". Той изживя това, което някога е било възвестено на човечеството като чисто Слово, като чист Логос.
към текста >>
Той получи видение за нещо, което аз ще споделя пред Вас в една от следващите лекции и което представлява
един
вид макрокосмическата молитва „Отче наш".
И тогава, след като, така да се каже, демоните го изгледаха, преди да се втурнат след побягващите хора, Исус от Назарет получи един вид видение, едно видение за него ще говорим и по-късно, при което от духовните висини прозвуча целият еволюционен ход на човечеството.
Той получи видение за нещо, което аз ще споделя пред Вас в една от следващите лекции и което представлява един вид макрокосмическата молитва „Отче наш".
Той изживя това, което някога е било възвестено на човечеството като чисто Слово, като чист Логос.
към текста >>
Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше
един
вид есейска колония.
След като Исус от Назарет се завърна у дома си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря. През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност. Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина. Централното им седалище беше на отделно място.
Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония.
Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят. В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>
Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до
един
вид общуване с духовния свят.
След като Исус от Назарет се завърна у дома си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря. През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност. Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина. Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония.
Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят.
В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>
В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето:
един
вид съ
един
ение с висшия свят.
През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност. Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина. Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония. Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят.
В рамките на определени степени и изпитания, есейската общност предлагаше на своите членове, на своите последователи най-висшето: един вид съединение с висшия свят.
към текста >>
Нито
един
от есеите не притежаваше лична собственост.
По този начин есеите постигаха такова влияние върху човешката душа, че тя отново можеше да обхваща всичко онова, което вече не можеше да бъде разбирано в естествения ход на общочовешката еволюция: старата връзка с божествено-духовния свят. Есеите сe стремяха да постигнат това чрез строги правила, които се отнасяха и до външния начин на живот. Общо взето, те избягваха да имат отношения с външния свят.
Нито един от есеите не притежаваше лична собственост.
Есеите бяха събрани по тези места от всички части на тогавашния свят. Всеки кандидат за тяхната общност трябваше да и предостави цялата си собственост; само есейската общност можеше да притежава собственост. Следователно, ако някой разполагаше с някаква собственост, и искаше да стане есеин, той трябваше да прехвърли своя дом и земите си на есейската общност. Така че тя притежаваше имоти на много места. Този основен принцип на есейската общност който днес би изглеждал твърде непривлекателен за повечето хора беше необходим с оглед на всичко онова, което есеите се стремяха да постигнат.
към текста >>
За тях беше в сила
един
важен принцип, на който нашият социален порядък не може, а и не е нужно да подражава:
един
есеин можеше да подпомогне всеки нуждаещ се, но не и ако той е член от неговото собствено семейство.
Част от тяхното учение беше посветено на болестите и лечението им. Навсякъде те лекуваха болните според известните тогава методи.
За тях беше в сила един важен принцип, на който нашият социален порядък не може, а и не е нужно да подражава: един есеин можеше да подпомогне всеки нуждаещ се, но не и ако той е член от неговото собствено семейство.
към текста >>
Един
ден, след като напусна събранието на есеите, той изживя нещо забележително.
Един ден, след като напусна събранието на есеите, той изживя нещо забележително.
Когато излизаше през вратата на уединената есейска обител, от двете страни на вратата той видя две побягващи фигури и се до сети, че това бяха Луцифер и Ариман. По-късно той също имаше подобни видения. В есейския Орден членуваха много хора. Както вече казах, те имаха колонии на различни места. В известен смисъл есеите вдъхваха респект, въпреки че социалният им живот беше устроен по съвсем друг начин, отколкото този на останалите хора.
към текста >>
Когато излизаше през вратата на у
един
ената есейска обител, от двете страни на вратата той видя две побягващи фигури и се до сети, че това бяха Луцифер и Ариман.
Един ден, след като напусна събранието на есеите, той изживя нещо забележително.
Когато излизаше през вратата на уединената есейска обител, от двете страни на вратата той видя две побягващи фигури и се до сети, че това бяха Луцифер и Ариман.
По-късно той също имаше подобни видения. В есейския Орден членуваха много хора. Както вече казах, те имаха колонии на различни места. В известен смисъл есеите вдъхваха респект, въпреки че социалният им живот беше устроен по съвсем друг начин, отколкото този на останалите хора. Градовете, които те посещаваха, строяха за тях специални врати, понеже едно от строгите правила на есеите ги задължаваше никога да не минават през врати, които са украсени с някакви рисунки или образи.
към текста >>
Когато искаше да влезе в
един
град и стигаше до украсената с рисунки или образи порта, есеинът трябваше да се върне и да търси друго входно място, където нямаше никакви изображения.
По-късно той също имаше подобни видения. В есейския Орден членуваха много хора. Както вече казах, те имаха колонии на различни места. В известен смисъл есеите вдъхваха респект, въпреки че социалният им живот беше устроен по съвсем друг начин, отколкото този на останалите хора. Градовете, които те посещаваха, строяха за тях специални врати, понеже едно от строгите правила на есеите ги задължаваше никога да не минават през врати, които са украсени с някакви рисунки или образи.
Когато искаше да влезе в един град и стигаше до украсената с рисунки или образи порта, есеинът трябваше да се върне и да търси друго входно място, където нямаше никакви изображения.
Това играеше съществена роля в есейското себеусъвършенствуване, понеже нито един от елементите на митовете, легендите и религията не трябваше да бъде изобразяван по какъвто и да е начин. По този начин есеите искаха да избегнат луциферическото влияние на образите и свързаните с тях импулси. Ето как по време на своите странствувания Исус от Назарет се научи да разпознава тези лишени от образи врати на есеите. И винаги, когато беше в близост до тези лишени от образи врати понеже образите бяха смятани за нещо неприлично пред Исус от Назарет заставаха невидимите Луцифер и Ариман. Това бяха едни от най-важните опитности в живота на Исус от Назарет.
към текста >>
Това играеше съществена роля в есейското себеусъвършенствуване, понеже нито
един
от елементите на митовете, легендите и религията не трябваше да бъде изобразяван по какъвто и да е начин.
В есейския Орден членуваха много хора. Както вече казах, те имаха колонии на различни места. В известен смисъл есеите вдъхваха респект, въпреки че социалният им живот беше устроен по съвсем друг начин, отколкото този на останалите хора. Градовете, които те посещаваха, строяха за тях специални врати, понеже едно от строгите правила на есеите ги задължаваше никога да не минават през врати, които са украсени с някакви рисунки или образи. Когато искаше да влезе в един град и стигаше до украсената с рисунки или образи порта, есеинът трябваше да се върне и да търси друго входно място, където нямаше никакви изображения.
Това играеше съществена роля в есейското себеусъвършенствуване, понеже нито един от елементите на митовете, легендите и религията не трябваше да бъде изобразяван по какъвто и да е начин.
По този начин есеите искаха да избегнат луциферическото влияние на образите и свързаните с тях импулси. Ето как по време на своите странствувания Исус от Назарет се научи да разпознава тези лишени от образи врати на есеите. И винаги, когато беше в близост до тези лишени от образи врати понеже образите бяха смятани за нещо неприлично пред Исус от Назарет заставаха невидимите Луцифер и Ариман. Това бяха едни от най-важните опитности в живота на Исус от Назарет.
към текста >>
И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива
един
ствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави.
С цената на това, че есейската общност води такъв живот, какъвто другите хора не могат да си позволят. Защото ако всички хора бяха водили живота на есеите, есейската общност просто не би съществувала. И сега той съзря една връзка, която се отрази крайно подтискащо върху неговата душа: Накъде се отправят Луцифер и Ариман, се запита той, когато побягват от вратите на есеите? Те се отправят там, където са душите на другите хора! Следователно, човечеството беше стигнало дотам, че когато една общност искаше да намери връзката си с божествено-духовния свят, тя трябваше да се изолира от останалите хора.
И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави.
За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора. Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден. Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст. Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните.
към текста >>
Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в
един
важен момент пред него застана светът на демоните.
И понеже се изолираше и откъсваше от останалите, за да се развива единствено в тесния социален кръг на своите последователи, изключвайки другите хора от себе си, есейската общност ги осъждаше да потънат все по-дълбоко в това, от което тя искаше да се избави. За сметка на това, че общността на есеите се издигаше, другите хора трябваше да паднат още по-ниско! За сметка на това, че есеите не допускаха Луцифер и Ариман до себе си, Ариман и Луцифер можеха в много по-силна степен да изкушават и съблазняват другите хора. Ето каква беше най-важната опитност на Исус от Назарет в този езотеричен орден. Всичко, което можеше да бъде изпитано през онези години относно еврейския Закон, той го беше изпитал в душата си от най-ранна възраст.
Още в най-ранната си възраст той узна в душата си докъде могат да стигнат езическите култове, когато в един важен момент пред него застана светът на демоните.
Сега той проумя на каква цена тогавашното човечество можеше да се приближи до божествено-духовните мирови тайни. Ние живеем в една епоха, с горчивина размишляваше той, когато онези, които търсят връзката с божествено-духовния свят, са принудени да го правят в тесен кръг и за сметка на другите хора. Да, ние живеем в едно време, когато копнежът към свързване с божествено-духовния свят е налице, но гой трябва да стане достояние на всички хора. Ето какво подтискаше душата на Исус.
към текста >>
И с тази подтискаща душата тежест, веднъж, намирайки се именно всред есеите, Исус от Назарет можа да проведе
един
духовен разговор с душaтa на Буди.
И с тази подтискаща душата тежест, веднъж, намирайки се именно всред есеите, Исус от Назарет можа да проведе един духовен разговор с душaтa на Буди.
Есейската общност имаше начин на живот, твърде близък до това, което Буда остави на света като свое учение. И така, Исус се видя застанал срещу Буда и долови как Буда казва: По пътя, който аз посочих на човечеството, не всички хора могат да намерят връзката с божествено-духовния свят; понеже аз основах едно учение, което ако то трябва да бъде разбрано и изживяно в неговите висши степени налага подобно изолиране, тъй като то просто се съдържа в това учение.
към текста >>
Аз често съм споменавал, включително и тук, че напоследък се появи една книга от Морис Метерлинк, „За смъртта", която заслужава да бъде прочетена, най-вече за да се види, до какъв абсурд може да стигне
един
човек, който иначе е написал и сполучливи неща от областта на духовния живот.
Аз често съм споменавал, включително и тук, че напоследък се появи една книга от Морис Метерлинк, „За смъртта", която заслужава да бъде прочетена, най-вече за да се види, до какъв абсурд може да стигне един човек, който иначе е написал и сполучливи неща от областта на духовния живот.
Наред с другите абсурди, в книгата на Метерлинк срещаме и твърдението, че един дух, който няма тяло, не би могъл да страда, понеже страданието е присъщо само на физическото тяло. С подобен начин на мислене, човек лесно би стигнал до извода, че Христовото Същество, след влизането си в тялото на Исус от Назарет, вече не би могло да бъде засегнато от никакви страдания. Това не е така; следващия път аз ще се опитам да опиша най-мъчителните страдания на Христос именно за щото Той се намираше в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Наред с другите абсурди, в книгата на Метерлинк срещаме и твърдението, че
един
дух, който няма тяло, не би могъл да страда, понеже страданието е присъщо само на физическото тяло.
Аз често съм споменавал, включително и тук, че напоследък се появи една книга от Морис Метерлинк, „За смъртта", която заслужава да бъде прочетена, най-вече за да се види, до какъв абсурд може да стигне един човек, който иначе е написал и сполучливи неща от областта на духовния живот.
Наред с другите абсурди, в книгата на Метерлинк срещаме и твърдението, че един дух, който няма тяло, не би могъл да страда, понеже страданието е присъщо само на физическото тяло.
С подобен начин на мислене, човек лесно би стигнал до извода, че Христовото Същество, след влизането си в тялото на Исус от Назарет, вече не би могло да бъде засегнато от никакви страдания. Това не е така; следващия път аз ще се опитам да опиша най-мъчителните страдания на Христос именно за щото Той се намираше в тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Впрочем, изглежда ми твърде странно, как
един
човек със здрав разум може да вярва, че страданието е присъщо на физическото тяло.
Впрочем, изглежда ми твърде странно, как един човек със здрав разум може да вярва, че страданието е присъщо на физическото тяло.
Страдание може да изпитва само онази душа, която се намира в едно или друго физическо тяло, защото физическото тяло, само по себе си, не може да изпитва никакви болки и страдания. Болките и страдания та са възможни само в душевно-духовната част на едно тяло, а телесните болки са именно нещо, което е предизвикано от нередности и смущения във физическия организъм. Доколкото физическото тяло представлява един организъм, такива смущения винаги могат да настъпят. В него може да настъпи примерно разкъсване на мускул и т.н.; обаче самото физическо тяло, физическият организъм не страда, дори ако на едно или друго място има разрушаване на материята. Както един чувал слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло.
към текста >>
Доколкото физическото тяло представлява
един
организъм, такива смущения винаги могат да настъпят.
Впрочем, изглежда ми твърде странно, как един човек със здрав разум може да вярва, че страданието е присъщо на физическото тяло. Страдание може да изпитва само онази душа, която се намира в едно или друго физическо тяло, защото физическото тяло, само по себе си, не може да изпитва никакви болки и страдания. Болките и страдания та са възможни само в душевно-духовната част на едно тяло, а телесните болки са именно нещо, което е предизвикано от нередности и смущения във физическия организъм.
Доколкото физическото тяло представлява един организъм, такива смущения винаги могат да настъпят.
В него може да настъпи примерно разкъсване на мускул и т.н.; обаче самото физическо тяло, физическият организъм не страда, дори ако на едно или друго място има разрушаване на материята. Както един чувал слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло. Но понеже в тялото се намира една духовно-душевна същност, тя може да страда, когато има някаква нередност във физическото тяло. И колкото по-високо стои тази духовно-душевна същност, толкова повече може да страда тя; колкото по-високо стои, толкова по-големи страдания може да понася в резултат на едни или други духовно-душевни опитности.
към текста >>
Както
един
чувал слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло.
Впрочем, изглежда ми твърде странно, как един човек със здрав разум може да вярва, че страданието е присъщо на физическото тяло. Страдание може да изпитва само онази душа, която се намира в едно или друго физическо тяло, защото физическото тяло, само по себе си, не може да изпитва никакви болки и страдания. Болките и страдания та са възможни само в душевно-духовната част на едно тяло, а телесните болки са именно нещо, което е предизвикано от нередности и смущения във физическия организъм. Доколкото физическото тяло представлява един организъм, такива смущения винаги могат да настъпят. В него може да настъпи примерно разкъсване на мускул и т.н.; обаче самото физическо тяло, физическият организъм не страда, дори ако на едно или друго място има разрушаване на материята.
Както един чувал слама не може да страда, когато изхвърляме сламата от него, така не може да страда и физическото тяло.
Но понеже в тялото се намира една духовно-душевна същност, тя може да страда, когато има някаква нередност във физическото тяло. И колкото по-високо стои тази духовно-душевна същност, толкова повече може да страда тя; колкото по-високо стои, толкова по-големи страдания може да понася в резултат на едни или други духовно-душевни опитности.
към текста >>
В края на този период, който описах току-що, Исус от Назарет проведе
един
разговор със своята майка.
В края на този период, който описах току-що, Исус от Назарет проведе един разговор със своята майка.
Този разговор с майката беше решаващ с оглед на това, което сега той предприе: да потърси онзи, с когото вече беше влязъл в известни отношения при общуването си с есеите, или с други думи, да потърси пътя към Йоан Кръстител. Върху този разговор с майката, който се оказа решаващ за последвалите събития в живота на Исус от Назарет, аз ще говоря следващия път.
към текста >>
От друга страна, моля Ви да се отнасяте към тези описания с
един
вид преклонение.
В заключение бих искал да Ви кажа следното: Моля Ви да разглеждате моите разкрития относно Петото Евангелие, доколкото можах да го опиша пред Вас, като нещо, което духовните Същества на нашата епоха изискват ,а именно отсега нататък известен брой души да знаят за тези неща.
От друга страна, моля Ви да се отнасяте към тези описания с един вид преклонение.
Защото веднъж аз вече споменах, и то тук, какви диви сили се надигнаха във външния духовен живот на Германия, дори и всред честно мислещите хора, когато за пръв път беше публикувана тайната за двете деца Исус. Такива неща, които са извлечени направо от духовния свят и идват като резултат от непосредствени духовни изследвания, такива неща засега не са по силите на онези хора, които са извън нашето Антропософско Движение. Външните хора бяха силно раздразнени и поискаха да се защитят срещу нещо, което по същество представлява едно послание от духовния свят. За тези неща не бива да се говори леко мислено и непредпазливо, за да не бъдат после подхвърлени на подигравки и присмех, както стана с история та на двете деца Исус.
към текста >>
Днешната ситуация е такава, че от една страна в скритите дълбини на човешката душа пламти
един
силен копнеж за откровенията на духовния свят, а от друга страна днес съзнателната част на човешката душа най-яростно отхвърля всяка вест, всяко послание от духовния свят.
Всъщност да се говори за подобни неща днес никак не е лесно, понеже противодействията срещу тях са извънредно големи. Общо взето, причината за това, както често съм изтъквал, е следната: безкрайното нехайство, безкрайната леност на човешките души от нашата епоха не им позволяват да проникнат до възгледа, че подобни изследвания са нещо напълно възможно.
Днешната ситуация е такава, че от една страна в скритите дълбини на човешката душа пламти един силен копнеж за откровенията на духовния свят, а от друга страна днес съзнателната част на човешката душа най-яростно отхвърля всяка вест, всяко послание от духовния свят.
към текста >>
42.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И когато описах забележителната опитност, която Исус от Назарет получи, намирайки се в
един
от езическите храмове, аз посочих как днес проучването на Хрониката Акаша също може да ни направи свидетели на това, как в езическия храм той беше обграден от демони.
Когато говорих тук последния път, аз се опитах да разкажа някои подробности от Петото Евангелие, имащи отношение към живота на Исус от Назарет между неговата дванадесета година и момента на Кръщението в реката Йордан.
И когато описах забележителната опитност, която Исус от Назарет получи, намирайки се в един от езическите храмове, аз посочих как днес проучването на Хрониката Акаша също може да ни направи свидетели на това, как в езическия храм той беше обграден от демони.
Тук бих искал само накратко да припомня как тогава той се свлече на земята като мъртъв и как беше един вид отнесен в съвсем друг свят, където можа да се изправи пред божествено-духовните тайни на прадревните езически Мистерии. Ето как той можа да получи в себе си една нова идея за някогашните езически Мистерии, както и за техния по-късен упадък.
към текста >>
Тук бих искал само накратко да припомня как тогава той се свлече на земята като мъртъв и как беше
един
вид отнесен в съвсем друг свят, където можа да се изправи пред божествено-духовните тайни на прадревните езически Мистерии.
Когато говорих тук последния път, аз се опитах да разкажа някои подробности от Петото Евангелие, имащи отношение към живота на Исус от Назарет между неговата дванадесета година и момента на Кръщението в реката Йордан. И когато описах забележителната опитност, която Исус от Назарет получи, намирайки се в един от езическите храмове, аз посочих как днес проучването на Хрониката Акаша също може да ни направи свидетели на това, как в езическия храм той беше обграден от демони.
Тук бих искал само накратко да припомня как тогава той се свлече на земята като мъртъв и как беше един вид отнесен в съвсем друг свят, където можа да се изправи пред божествено-духовните тайни на прадревните езически Мистерии.
Ето как той можа да получи в себе си една нова идея за някогашните езически Мистерии, както и за техния по-късен упадък.
към текста >>
И това, което чу тогава, може да бъде сравнено с
един
вид космическата молитва „Отче наш".
Аз вече споменах, как през онези дни следователно в другото състояние на съзнанието до езическия олтар, за което говорихме последния път той чу от духовния свят възвестяването на думите, даващи израз на това, което в свещените учения на езическите народи следва да считаме като вплитане на човека в материалния свят, в сетивно-физическия свят. Следователно, от духовните светове той чу онзи глас, който по-рано се откриваше на древните езически народи.
И това, което чу тогава, може да бъде сравнено с един вид космическата молитва „Отче наш".
Тя показва как човек трябва да гради своята душевна съдба с оглед на това, че от раждането до смъртта си той е вплетен в земната материя.
към текста >>
Но Исус трябваше да признае и нещо друго: Начинът, по който есеите се стремят към съ
един
яване с духовния свят, е приложим само за една малка човешка общност, но не и за цялото човечество.
Животът на Исус го доведе точно до тези изводи. Петото Евангелие потвърждава, че още преди да беше приел в себе си Христос, Исус разбра: Да, човечеството е претърпяло една еволюция, обаче в нейния ход хората са постигнали такива способности, които са изместили другите способности от прадревните времена, така че сега хората не са вече в състояние да различават посланията от духовния свят, както това можеха на времето евреите и езичниците.
Но Исус трябваше да признае и нещо друго: Начинът, по който есеите се стремят към съединяване с духовния свят, е приложим само за една малка човешка общност, но не и за цялото човечество.
Този начин на съединяване с духовния свят му изглеждаше вече напълно непотребен. Ти, бедно, бедно човечество казваше той в душата си, ако сега за тебе биха прозвучали гласовете на древните езически пророци, ти просто не би могло да ги разбереш. И като цяло, ти, бедно човечество, не можеш да се стремиш към това, към което се стремят есеите; това може само една малка група хора, и то за сметка на останалите.
към текста >>
Този начин на съ
един
яване с духовния свят му изглеждаше вече напълно непотребен.
Животът на Исус го доведе точно до тези изводи. Петото Евангелие потвърждава, че още преди да беше приел в себе си Христос, Исус разбра: Да, човечеството е претърпяло една еволюция, обаче в нейния ход хората са постигнали такива способности, които са изместили другите способности от прадревните времена, така че сега хората не са вече в състояние да различават посланията от духовния свят, както това можеха на времето евреите и езичниците. Но Исус трябваше да признае и нещо друго: Начинът, по който есеите се стремят към съединяване с духовния свят, е приложим само за една малка човешка общност, но не и за цялото човечество.
Този начин на съединяване с духовния свят му изглеждаше вече напълно непотребен.
Ти, бедно, бедно човечество казваше той в душата си, ако сега за тебе биха прозвучали гласовете на древните езически пророци, ти просто не би могло да ги разбереш. И като цяло, ти, бедно човечество, не можеш да се стремиш към това, към което се стремят есеите; това може само една малка група хора, и то за сметка на останалите.
към текста >>
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе
един
разговор с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха.
Обаче преди да се случи това, Исус от Назарет проведе един разговор с онази личност, която ние познаваме като негова доведена майка или мащеха.
Ние знаем,че майката на онзи Натанов Исус, който в своята дванадесета година прие в себе си индивидуалността на Заратустра, с други думи действителната кръвна майка на Натановия Исус, беше починала скоро след като това момче прие в себе си Заратустра, който дотогава беше въплътен в другото момче Исус; следователно нейната душа отдавна се намираше в духовния свят. От моите лекции, изнесени през изминалите години, знаем още, че бащата на другото момче Исус от Соломоновата линия, също беше починал и че сега двете семейства на двете момчета Исус се събраха в едно семейство и живееха в Назарет, а всред тях растеше и Исус, заедно със своите братя и сестри, както и с майката на Заратустра. Ние знаем, че бащата на Исус от Назарет беше вече починал, когато към своята двадесет и четвърта година Исус се завърна след едно продължително пътуване, така че сега Исус от Назарет живееше сам с жената, която беше негова доведена майка или мащеха. Макар и само с няколко думи, тук трябва да кажем нещо много важно: В хода на времето тази доведена майка или мащеха, макар и бавно, постигна едно дълбоко и сърдечно разбиране за всички онези забележителни душевни опитности, през които беше минал Исус от Назарет. Да, в хода на времето тези две души тази на Исус от Назарет и тази на неговата доведена майка се вплетоха много здраво.
към текста >>
И така, в своята двадесет и девета или тридесета година Исус от Назарет можа да проведе с тази майка
един
важен разговор,
един
разговор, който както ще видим по-късно имаше далечни и сериозни последици.
На първо време, веднага след като навърши дванадесет години, той изглеждаше напълно самотен и неразбран в дома на своите родители. Всъщност неговите братя и сестри виждаха в душата му която непрекъснато трябваше да се справя със своите мъчителни изживявания една душа, която е застрашена от умопомрачение. И само майката успя да намери път към една интимна, сърдечна близост и разбиране за дълбоките грижи на Исусовата душа.
И така, в своята двадесет и девета или тридесета година Исус от Назарет можа да проведе с тази майка един важен разговор, един разговор, който както ще видим по-късно имаше далечни и сериозни последици.
към текста >>
В общи линии този разговор съдържаше като
един
вид ретроспекция всичко онова, което Исус от Назарет изживя след своята дванадесета година.
В общи линии този разговор съдържаше като един вид ретроспекция всичко онова, което Исус от Назарет изживя след своята дванадесета година.
Как протече този разговор, ние научаваме от Хрониката Акаша. Най-напред Исус от Назарет засегна онези свои опитности между дванадесетата и шестнадесетата или осемнадесетата година, когато му дадоха едно непосредствено усещане и разбиране за същността на древното еврейско учение, за древното учение на еврейските пророци. Никой около него не можа да му предаде това учение, с нито един друг човек той не можа да сподели и изживее онези думи, които беше изрекъл пред смаяните книжници в храма. Обаче в душата му непрекъснато напираха инспирации, за които той знаеше: те идват от духовния свят. Древното еврейско учение отново израсна в душата му по такъв начин, че той се усещаше като негов притежател, макар че сега никой нямаше уши за древната мъдрост.
към текста >>
Никой около него не можа да му предаде това учение, с нито
един
друг човек той не можа да сподели и изживее онези думи, които беше изрекъл пред смаяните книжници в храма.
В общи линии този разговор съдържаше като един вид ретроспекция всичко онова, което Исус от Назарет изживя след своята дванадесета година. Как протече този разговор, ние научаваме от Хрониката Акаша. Най-напред Исус от Назарет засегна онези свои опитности между дванадесетата и шестнадесетата или осемнадесетата година, когато му дадоха едно непосредствено усещане и разбиране за същността на древното еврейско учение, за древното учение на еврейските пророци.
Никой около него не можа да му предаде това учение, с нито един друг човек той не можа да сподели и изживее онези думи, които беше изрекъл пред смаяните книжници в храма.
Обаче в душата му непрекъснато напираха инспирации, за които той знаеше: те идват от духовния свят. Древното еврейско учение отново израсна в душата му по такъв начин, че той се усещаше като негов притежател, макар че сега никой нямаше уши за древната мъдрост. Той беше напълно сам с това учение. Неговата голяма болка идваше от това, че той беше напълно сам с древното еврейско учение.
към текста >>
Наистина, майката се опита да му възрази, когато той казваше: Дори ако днес отново прозвучат гласовете на древните еврейски пророци, не би се намерил нито
един
човек, който да ги чуе и разбере.
Наистина, майката се опита да му възрази, когато той казваше: Дори ако днес отново прозвучат гласовете на древните еврейски пророци, не би се намерил нито един човек, който да ги чуе и разбере.
На това майката отговори, че на света има, например, един Хилел, и той е велик учител, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството. Няма нужда да Ви припомням огромното значение на този Хилел. В древноеврейските книги той е оценен както трябва. Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство. Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора.
към текста >>
На това майката отговори, че на света има, например,
един
Хилел, и той е велик учител, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството.
Наистина, майката се опита да му възрази, когато той казваше: Дори ако днес отново прозвучат гласовете на древните еврейски пророци, не би се намерил нито един човек, който да ги чуе и разбере.
На това майката отговори, че на света има, например, един Хилел, и той е велик учител, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството.
Няма нужда да Ви припомням огромното значение на този Хилел. В древноеврейските книги той е оценен както трябва. Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство. Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата.
към текста >>
Той беше
един
истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство.
Наистина, майката се опита да му възрази, когато той казваше: Дори ако днес отново прозвучат гласовете на древните еврейски пророци, не би се намерил нито един човек, който да ги чуе и разбере. На това майката отговори, че на света има, например, един Хилел, и той е велик учител, макар че Исус от Назарет добре знаеше кой е Хилел и какво означава той за еврейството. Няма нужда да Ви припомням огромното значение на този Хилел. В древноеврейските книги той е оценен както трябва.
Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство.
Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество.
към текста >>
Той произхождаше от Вавилон, но от
един
страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество.
Той беше един истински обновител на най-прекрасните добродетели и учения, чиито корени откриваше в древното еврейство. Обаче всичко това беше постигнато не защото Хилел беше някакъв учен, а чрез неговия живот, чрез неговото поведение, и преди всичко чрез неговите чувства, воля и желания, намиращи израз в начина му да се отнася към другите хора. Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите.
Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество.
Този род водеше назад до семейството на самия Давид. Така той обедини в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата кръв еврейство. И как това намери израз в неговата душа, научаваме от една чудна легенда.
към текста >>
Така той об
един
и в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата кръв еврейство.
Неговата истинска мъдрост действително можеше да преобрази душата. Това, което особено много се ценеше всред еврейството, макар и през онези години да не се разбираше както трябва: търпението към другите хора то с пълно право се приписваше на Хилел. Той постигна една изключителна способност за влияние всред евреите. Той произхождаше от Вавилон, но от един страничен род, пренесен там по времето на Вавилонското пленничество. Този род водеше назад до семейството на самия Давид.
Така той обедини в себе си мъдростта на Вавилон с пулсиращото в неговата кръв еврейство.
И как това намери израз в неговата душа, научаваме от една чудна легенда.
към текста >>
И докато другите не чули нищо друго, освен абстрактни думи, разменяни от мъдреците, Хилел стоял пред
един
жив свят от чудни образи, които преобразили душата му.
Обаче Хилел нямал никакви пари, защото бил много беден. Въпреки големия студ, той се опитал да се изкачи на една височина пред къщата, където ставали споровете, за да чуе през прозорците какво се говори. Постъпил така, понеже нямал пари, за да си плати входа. През нощта било толкова студено, че той замръзнал и сутринта трябвало да го затоплят, понеже иначе щял да умре. Обаче тъкмо поради случилото се, чрез своето етерно тяло той всъщност участвувал в целия спор.
И докато другите не чули нищо друго, освен абстрактни думи, разменяни от мъдреците, Хилел стоял пред един жив свят от чудни образи, които преобразили душата му.
към текста >>
Тогава този, който сключил облога, казал: Хилел, имам
един
важен въпрос към теб.
Хилел попитал: Какво има? О, Хилел, излез навън, имам да те питам нещо важно! Хилел наметнал връхната си дреха, излязъл навън и казал: Сине мой, какво имаш да ме питаш?
Тогава този, който сключил облога, казал: Хилел, имам един важен въпрос към теб.
Защо някои от вавилонците имат заострени глави? Хилел отговорил: Мили синко, знаеш ли, вавилонците имат лоши акушерки и затова се раждат при неблагоприятни условия. Ето защо всред тях има доста хора със заострени глави. Сега си върви, аз отговорих на твоя въпрос.
към текста >>
Хилел, излез навън, понеже имам
един
важен въпрос и ти трябва да отговориш веднага!
Не минало много време и човекът за трети път извикал: Хилел, Хилел, излез навън! Какво има пак?
Хилел, излез навън, понеже имам един важен въпрос и ти трябва да отговориш веднага!
Хилел излязъл и човекът попитал: О, Хилел, отговори ми на въпроса: Защо някои хора в близост до Египет имат плоски ходила? И Хилел отговорил: Сине мой, те имат плоски ходила, понеже живеят в блатисти местности. Там те се нуждаят от такива плоски ходила, както и някои птици, обитаващи блатисти места; и техните ходила трябва да се приспособяват към околната среда. А сега си върви, сине мой, защото аз отговорих на твоя въпрос. И той се прибрал вкъщи.
към текста >>
Ето само
един
пример, който показва до каква степен на търпение се беше издигнал Хилел в очите на своите сънародници.
Ето само един пример, който показва до каква степен на търпение се беше издигнал Хилел в очите на своите сънародници.
Исус от Назарет също изпита качествата на Хилел. Обаче той не само ги изпита, но сам беше доловил в душата си великия глас на Батх-Кол, т.е. онзи глас от Небето, чрез който му бяха разкрити същите божествено-духовни тайни, които някога бяха звучали и в душите на древните пророци. Той знаеше, че в лицето на Хилел имаше само един съвсем слаб отзвук от всичко онова, за което някогашните евреи имаха достатъчно зрелост в душите си. Но сега потомците на древните евреи едва ли можеха да чуят слабия отзвук на всичко това в гласа на Хилел, да не говорим за великия глас на Батх-Кол.
към текста >>
Той знаеше, че в лицето на Хилел имаше само
един
съвсем слаб отзвук от всичко онова, за което някогашните евреи имаха достатъчно зрелост в душите си.
Ето само един пример, който показва до каква степен на търпение се беше издигнал Хилел в очите на своите сънародници. Исус от Назарет също изпита качествата на Хилел. Обаче той не само ги изпита, но сам беше доловил в душата си великия глас на Батх-Кол, т.е. онзи глас от Небето, чрез който му бяха разкрити същите божествено-духовни тайни, които някога бяха звучали и в душите на древните пророци.
Той знаеше, че в лицето на Хилел имаше само един съвсем слаб отзвук от всичко онова, за което някогашните евреи имаха достатъчно зрелост в душите си.
Но сега потомците на древните евреи едва ли можеха да чуят слабия отзвук на всичко това в гласа на Хилел, да не говорим за великия глас на Батх-Кол.
към текста >>
Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил
един
езически храм, който бил напуснат от своите жреци.
И тогава той разказа за онова събитие, което изживя, след като беше навършил осемнадесет години и беше за почнал да обикаля из юдейските и езически места.
Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци.
Това станало, понеже всред местното население избухнала страшна болест, от която можели да се заразят всички. Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва един особен човек. Това било така, защото още с появата си, Исус от Назарет правел извънредно силно впечатление. И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения. Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар.
към текста >>
Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва
един
особен човек.
И тогава той разказа за онова събитие, което изживя, след като беше навършил осемнадесет години и беше за почнал да обикаля из юдейските и езически места. Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци. Това станало, понеже всред местното население избухнала страшна болест, от която можели да се заразят всички.
Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва един особен човек.
Това било така, защото още с появата си, Исус от Назарет правел извънредно силно впечатление. И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения. Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание.
към текста >>
И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат
един
жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения.
И тогава той разказа за онова събитие, което изживя, след като беше навършил осемнадесет години и беше за почнал да обикаля из юдейските и езически места. Едва сега той разказа на майката, как при едно от своите пътувания, той посетил един езически храм, който бил напуснат от своите жреци. Това станало, понеже всред местното население избухнала страшна болест, от която можели да се заразят всички. Когато той се приближил до храма, хората го видели и веднага плъзнал слух, че всред тях идва един особен човек. Това било така, защото още с появата си, Исус от Назарет правел извънредно силно впечатление.
И така, онези хора, чиято най-голяма мъка била, че езическите жреци са напуснали техния храм, сега повярвали, че в лицето на Исус от Назарет Боговете отново им изпращат един жрец, който ще се грижи за техните жертвоприношения.
Голяма част от тях се събрали около изоставения олтар. Обаче Исус от Назарет не искал да изпълни техните жертвоприношения. Но той вникнал в дълбоката причина за тяхното страдание. Той видял това, което би могло да се изрази по следния начин: На такива жертвени олтари някога наистина бяха извършвани жертвоприношения, само че тогава те представляваха култов израз на древните мистерийни откровения, присъщи за съответните езически области. Да, мистерийните откровения намираха израз в определени култови действия.
към текста >>
После сподели с нея и връзката си с есеите, и особено онова изживяване, което ако майката не би проявявала живото си и сърдечно разбиране за всичко нито
един
човек не би могъл да проумее: а именно, че когато веднъж се прибрал след срещата си с тях, той ясно видял как Луцифер и Ариман побягнали от вратите, за които вече стана дума.
Всичко това той разказа с голямо вълнение на своята доведена майка.
После сподели с нея и връзката си с есеите, и особено онова изживяване, което ако майката не би проявявала живото си и сърдечно разбиране за всичко нито един човек не би могъл да проумее: а именно, че когато веднъж се прибрал след срещата си с тях, той ясно видял как Луцифер и Ариман побягнали от вратите, за които вече стана дума.
Исус добре знаеше, че методите на есеите са неприложими за повечето хора. Наистина, с тяхна помощ можеше да се постигне известна връзка с божествено-духовния свят, обаче само за сметка на това, че есеите прогонваха от себе си Луцифер и Ариман. Обаче в резултат на това, Луцифер и Ариман постигаха много по-голямо влияние върху другите хора, обременявайки ги с всевъзможни земни грижи, така че те се оказваха неспособни да търсят каквато и да е връзка с духовния свят. Следователно, чрез тази своя опитност, Исус от Назарет разбра: Есейският път за пречистване на душите е неприложим за цялото човечество; по него могат да вървят само отделни групи от хора. Към другите две мъчителни опитности се прибави и тази.
към текста >>
Защото тук по
един
тайнствен начин, погледът в Хрониката Акаша ни разкрива нещо изключително важно.
Защото неговите думи далеч не бяха отправяни външно и механично към майката, а просто политваха към нейното сърце като живи същества. Когато дълбокият смисъл на тези думи пропити не само с мъка, но и с всеотдайна любов към хората проникваше в душата и, тя усещаше как се преобразява, как нейната сила нараства, и сякаш сърцето й се изпълваше от живителната сила на неговите думи. Ето какво усещаше майката. Действително беше така, сякаш по време на този разговор целият душевен живот на Исус от Назарет беше преминал в душата на майката. Същото се отнасяше и за него.
Защото тук по един тайнствен начин, погледът в Хрониката Акаша ни разкрива нещо изключително важно.
към текста >>
Забележителното в случая беше следното: В хода на разговора, душата на онази жена, която беше кръвна майка на Натановия Исус, постепенно слезе от духовния свят и се съ
един
и с доведената майка на Исус от Назарет, така че след този разговор в душата на доведената майка заживя и душата на тази, която беше действителна майка на Исус от Назарет.
Исус от Назарет разказваше така, че заедно с неговите думи, към сърцето и душата на майката политаше и част от неговия собствен Аз. Бихме могли да се изразим и по друг начин: Върху крилата на неговите думи, към майката се устремяваше и неговият собствен Аз, но без да я изпълва докрай с присъщата си сила, а само така, че тя усещаше в себе си живителната сила на Исусовите думи.
Забележителното в случая беше следното: В хода на разговора, душата на онази жена, която беше кръвна майка на Натановия Исус, постепенно слезе от духовния свят и се съедини с доведената майка на Исус от Назарет, така че след този разговор в душата на доведената майка заживя и душата на тази, която беше действителна майка на Исус от Назарет.
Това, което стана, беше, така да се каже, мощен призив към един вид нова девственост. Това цялостно преобразяване, това навлизане на една душа от духовните светове в душата на доведената майка, създаваше едно покъртващо впечатление и ние виждаме как отсега нататък доведената майка се движи само като външна обвивка на онази друга майка, която от дванадесетата до тридесетата година на Исус се намираше в духовния свят.
към текста >>
Това, което стана, беше, така да се каже, мощен призив към
един
вид нова девственост.
Исус от Назарет разказваше така, че заедно с неговите думи, към сърцето и душата на майката политаше и част от неговия собствен Аз. Бихме могли да се изразим и по друг начин: Върху крилата на неговите думи, към майката се устремяваше и неговият собствен Аз, но без да я изпълва докрай с присъщата си сила, а само така, че тя усещаше в себе си живителната сила на Исусовите думи. Забележителното в случая беше следното: В хода на разговора, душата на онази жена, която беше кръвна майка на Натановия Исус, постепенно слезе от духовния свят и се съедини с доведената майка на Исус от Назарет, така че след този разговор в душата на доведената майка заживя и душата на тази, която беше действителна майка на Исус от Назарет.
Това, което стана, беше, така да се каже, мощен призив към един вид нова девственост.
Това цялостно преобразяване, това навлизане на една душа от духовните светове в душата на доведената майка, създаваше едно покъртващо впечатление и ние виждаме как отсега нататък доведената майка се движи само като външна обвивка на онази друга майка, която от дванадесетата до тридесетата година на Исус се намираше в духовния свят.
към текста >>
И сега, благодарение на
един
вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
Най-напред Христос Исус вече с пълно основание можем да Го наречем така се изправи срещу Луцифер.
И сега, благодарение на един вътрешен процес, който може да бъде напълно обхванат от духовния изследовател, и под формата, която също може да бъде разбрана от духовния изследовател, Луцифер фактически постави въпроса, който, естествено, може да бъде предаден и с външни думи, ако човек желае да разкаже за него, въпрос, който намери място и в другите Евангелия, онзи луциферически въпрос, който беше отправен към човешката гордост: Всички царства, които виждаш около себе си тук Луцифер имаше предвид необятните царства на астралния свят ще ти принадлежат, ако Ти ме признаеш за твой господар!
към текста >>
Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят
един
ствено с абстрактни понятия.
Отправен в подходящия момент към едно човешко същество, този въпрос съдържа в себе си извънредно силен заряд от изкушение, понеже в душата се освобождават всички сили на гордостта и себелюбието.
Естествено, не бихме могли да си изградим добра представа за тези неща, ако се опитаме да обхванем астралния свят единствено с абстрактни понятия.
Обаче ако застанем вътре в него, тогава силите на този астрален свят, в който сега проговаря Луцифер, просто се стоварват върху цялата свръхсетивна организация на човека, освобождават там всички демони на гордостта, на високомерието, със същата неизбежност, с която човек огладнява, ако примерно пет дни не е ял нищо. За тези неща не може да се говори по онзи безобиден начин, с който се изразяваме във физическия свят: Да, гордостта не бива да ни заслепява! В условията на физическия свят всичко това може да звучи добре и красиво, обаче не и когато целият астрален свят се стоварва върху свръхсетивната организация на човека. И все пак Христос Исус не се огъна пред Изкушението на Луцифер. Той победи гордостта.
към текста >>
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман об
един
иха своите усилия.
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия.
Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост. Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха. Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха.
към текста >>
Само че сега той беше поставен по
един
заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха.
И така, след като първата атака на Луцифер беше отблъсната, Луцифер и Ариман обединиха своите усилия. Сега вече те двамата предложиха на Христос Исус да се хвърли в пропастта. Този въпрос също се отнасяше към човешката гордост.
Само че сега той беше поставен по един заобиколен път, целящ да засегне гордостта и чувството за превъзходство над страха.
Христос Исус се справи и с втората атака. Той не се остави да бъде изкушен от едно предложение, което разчиташе на Неговата гордост и чувството Му за превъзходство над страха. Луцифер трябваше да отстъпи.
към текста >>
И Христос Исус знаеше: Относно Ариман остава нещо,
един
вид остатък, който не може да бъде преодолян с помощта на вътрешен духовен процес, тук са необходими и други неща.
Обаче Ариман остана и постави третия въпрос, който в Петото Евангелие също съвпада с текстовете на другите четири Евангелия, а именно въпросът за превръщането на камъните в хляб. Ако Христос наистина разполага със сила, Той трябва да превърне камъните в хляб. Но ето че относно отговора на този въпрос остава една празнина. Христос Исус не можа напълно да отговори на този въпрос, поставен от Ариман и Ариман отстъпи без да е победен. Когато разглеждаме горните събития чрез Хрониката Акаша, ние установяваме точно това.
И Христос Исус знаеше: Относно Ариман остава нещо, един вид остатък, който не може да бъде преодолян с помощта на вътрешен духовен процес, тук са необходими и други неща.
към текста >>
Ще се опитам да обясня това по
един
може би тривиален начин, но така ние по-лесно ще разберем за какво става дума тук.
Ще се опитам да обясня това по един може би тривиален начин, но така ние по-лесно ще разберем за какво става дума тук.
Всъщност Ариман е господар на онзи свят, който се управлява от материалните закони. Кога то мюнхенските лекции*40 от тази година бъдат публикувани, тогава целият свят на Ариман ще бъде видян много по-ясно. Ариман е господар на материалните закони, на онези закони, които всъщност ще бъдат одухотворени едва след приключване на цялото Земно развитие, на онези закони, които ще останат в сила дори и тогава. Ариман е легитимният господар на материалните закони. Ако той не би злоупотребявал с тази власт, ако не би я разпростирал и върху неприсъщи за него области, той щеше да бъде едно полезно и необходимо Същество на Земната еволюция.
към текста >>
Валидно е това, че в своя земен живот човекът е здраво свързан с материалните закони, и че ще постигне непосредственото одухотворяване на всичко онова, което произтича от материалните закони не по силата на
един
чисто вътрешен, душевен процес, а по силата на външни обстоятелства.
Кога то мюнхенските лекции*40 от тази година бъдат публикувани, тогава целият свят на Ариман ще бъде видян много по-ясно. Ариман е господар на материалните закони, на онези закони, които всъщност ще бъдат одухотворени едва след приключване на цялото Земно развитие, на онези закони, които ще останат в сила дори и тогава. Ариман е легитимният господар на материалните закони. Ако той не би злоупотребявал с тази власт, ако не би я разпростирал и върху неприсъщи за него области, той щеше да бъде едно полезно и необходимо Същество на Земната еволюция. Но тук е валидно това, което стои в космическата молитва „Отче наш": Стореният от други грях на себелюбие, изживян в насъщния хляб, в който не властвува волята на Небето.
Валидно е това, че в своя земен живот човекът е здраво свързан с материалните закони, и че ще постигне непосредственото одухотворяване на всичко онова, което произтича от материалните закони не по силата на един чисто вътрешен, душевен процес, а по силата на външни обстоятелства.
към текста >>
Към тази област спада още думата, която ще употребя е тривиална, но съдържанието й съвсем не е тривиално, и обстоятелството, че в социалния ред прогресивно нахлува властта на онова, което наричаме пари, властта на парите, която изключва възможността за непосредствен живот в
един
свят, проникнат от законите на Духа.
Всички разновидности на богатството и бедността са свързани с този факт. Всичко което ни вплита в социалния ред и ни принуждава да живеем под бремето на закони, които ще одухотворим едва след приключване на цялото Земно развитие, спада към тази област.
Към тази област спада още думата, която ще употребя е тривиална, но съдържанието й съвсем не е тривиално, и обстоятелството, че в социалния ред прогресивно нахлува властта на онова, което наричаме пари, властта на парите, която изключва възможността за непосредствен живот в един свят, проникнат от законите на Духа.
Мисля, че всеки от Вас разбира, какво означават тези думи. Обаче тъкмо поради невъзможността да бъдат превръщани „камъните в хляб", поради невъзможността да предизвикаме непосредствени духовни действия в материалния свят, независимо от материята, тъкмо поради тази невъзможност, и поради нейния огледален образ, властта на парите, Ариман е господар на този свят. Защото, от социална гледна точка, в парите живее също и Ариман.
към текста >>
Въпросът на Ариман не получи отговор и с оглед на този неполучен отговор, в Христос Исус се роди
един
идеал, според който Той трябваше постепенно да се включи в планетарното развитие на Земята.
Въпросът на Ариман не получи отговор и с оглед на този неполучен отговор, в Христос Исус се роди един идеал, според който Той трябваше постепенно да се включи в планетарното развитие на Земята.
Но това не можеше да бъде постигнато само по душевен път. Цялото следващо планетарно развитие на Земята трябваше да бъде проникнато от Христос. Христос трябваше да се включи в самото планетарно развитие на Земята. Ариман имаше тази сила: да наложи на Христос едно действително свързване със Земята! Ето за що по-късно Ариман завладя Юда и в лицето на Юда той видя средството, чрез което отведе Христос до смъртта.
към текста >>
И сега Христос знаеше, че трябва напълно да се свърже с тялото на Земята, че трябва напълно да се превърне в
един
човек.
Когато от гледна точка на Хрониката Акаша обгръщаме с поглед този непълен отговор на третия Ариманов въпрос, ние всъщност се докосваме до една дълбока тайна от историческото развитие след Мистерията на Голгота. Тя вече включва в себе си всичко.
И сега Христос знаеше, че трябва напълно да се свърже с тялото на Земята, че трябва напълно да се превърне в един човек.
към текста >>
Когато виждаме Христос Исус да ходи по Земята, ние се досещаме, че макар и трите тела да са проникнати от Него, все пак Христос не е изцяло в тях, както нормално
един
друг човешки Аз прониква в принадлежащите му тела; в случая трите тела на Исус от Назарет бяха само слабо докоснати като от една могъща аура.
Оттук нататък това навлизане в обвивките на едно конкретно човешко тяло стана източник на страдания за цели три години. Защото проучването на Петото Евангелие в светлината на Хрониката Акаша, показва, че Христовото Същество не стана изведнъж едно пълно цяло с трите тела на Исус от Назарет.
Когато виждаме Христос Исус да ходи по Земята, ние се досещаме, че макар и трите тела да са проникнати от Него, все пак Христос не е изцяло в тях, както нормално един друг човешки Аз прониква в принадлежащите му тела; в случая трите тела на Исус от Назарет бяха само слабо докоснати като от една могъща аура.
Напълно възможно беше и то се случваше много пъти, а именно, че тялото на Христос Исус се намираше тук или там, в уединение или заедно с други хора, обаче действителният Христос като едно духовно Същество изобщо не присъствуваше на това място, а се движеше из страната. Не винаги, когато Христос се явяваше тук или там, на един или друг от апостолите, не винаги това духовно Същество се намираше във физическото тяло на Христос Исус. В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа реалност. Според Петото Евангелие срещите и разговорите между учениците на Христос не винаги са протичали в условията на едно непосредствено, реално общуване; в много случаи Христос е присъствувал само духовно, но по такъв начин, че учениците са били сигурни в Неговото физическо присъствие.
към текста >>
Напълно възможно беше и то се случваше много пъти, а именно, че тялото на Христос Исус се намираше тук или там, в у
един
ение или заедно с други хора, обаче действителният Христос като едно духовно Същество изобщо не присъствуваше на това място, а се движеше из страната.
Оттук нататък това навлизане в обвивките на едно конкретно човешко тяло стана източник на страдания за цели три години. Защото проучването на Петото Евангелие в светлината на Хрониката Акаша, показва, че Христовото Същество не стана изведнъж едно пълно цяло с трите тела на Исус от Назарет. Когато виждаме Христос Исус да ходи по Земята, ние се досещаме, че макар и трите тела да са проникнати от Него, все пак Христос не е изцяло в тях, както нормално един друг човешки Аз прониква в принадлежащите му тела; в случая трите тела на Исус от Назарет бяха само слабо докоснати като от една могъща аура.
Напълно възможно беше и то се случваше много пъти, а именно, че тялото на Христос Исус се намираше тук или там, в уединение или заедно с други хора, обаче действителният Христос като едно духовно Същество изобщо не присъствуваше на това място, а се движеше из страната.
Не винаги, когато Христос се явяваше тук или там, на един или друг от апостолите, не винаги това духовно Същество се намираше във физическото тяло на Христос Исус. В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа реалност. Според Петото Евангелие срещите и разговорите между учениците на Христос не винаги са протичали в условията на едно непосредствено, реално общуване; в много случаи Христос е присъствувал само духовно, но по такъв начин, че учениците са били сигурни в Неговото физическо присъствие.
към текста >>
Не винаги, когато Христос се явяваше тук или там, на
един
или друг от апостолите, не винаги това духовно Същество се намираше във физическото тяло на Христос Исус.
Оттук нататък това навлизане в обвивките на едно конкретно човешко тяло стана източник на страдания за цели три години. Защото проучването на Петото Евангелие в светлината на Хрониката Акаша, показва, че Христовото Същество не стана изведнъж едно пълно цяло с трите тела на Исус от Назарет. Когато виждаме Христос Исус да ходи по Земята, ние се досещаме, че макар и трите тела да са проникнати от Него, все пак Христос не е изцяло в тях, както нормално един друг човешки Аз прониква в принадлежащите му тела; в случая трите тела на Исус от Назарет бяха само слабо докоснати като от една могъща аура. Напълно възможно беше и то се случваше много пъти, а именно, че тялото на Христос Исус се намираше тук или там, в уединение или заедно с други хора, обаче действителният Христос като едно духовно Същество изобщо не присъствуваше на това място, а се движеше из страната.
Не винаги, когато Христос се явяваше тук или там, на един или друг от апостолите, не винаги това духовно Същество се намираше във физическото тяло на Христос Исус.
В тези случаи Той се явяваше в едно духовно тяло, което беше толкова силно, че другите винаги го усещаха като физическо присъствие, като осезаема физическа реалност. Според Петото Евангелие срещите и разговорите между учениците на Христос не винаги са протичали в условията на едно непосредствено, реално общуване; в много случаи Христос е присъствувал само духовно, но по такъв начин, че учениците са били сигурни в Неговото физическо присъствие.
към текста >>
И едва в края на трите години се получи, така да се каже, едно пълно
един
ство между Христовото Същество и телата на Исус от Назарет, една относителна свързаност, която настъпи едва при смъртта на Кръста, непосредствено преди смъртта на Кръста.
Ето какво е удивителното: че първоначално връзката между Христос и телата на Исус от Назарет е била съвсем колеблива и слаба. Обаче тя ставаше все по-плътна. Христовото Същество все повече трябваше да потъва в телата на Исус от Назарет и да се свързва с тях.
И едва в края на трите години се получи, така да се каже, едно пълно единство между Христовото Същество и телата на Исус от Назарет, една относителна свързаност, която настъпи едва при смъртта на Кръста, непосредствено преди смъртта на Кръста.
Но това съединяване с човешкото тяло беше свързано с едно непрекъснато нарастващо страдание. Необхватният, космически Христос можа да се съедини с тялото на Исус от Назарет само с цената на неописуеми страдания. Тези страдания продължиха три години.
към текста >>
Но това съ
един
яване с човешкото тяло беше свързано с едно непрекъснато нарастващо страдание.
Ето какво е удивителното: че първоначално връзката между Христос и телата на Исус от Назарет е била съвсем колеблива и слаба. Обаче тя ставаше все по-плътна. Христовото Същество все повече трябваше да потъва в телата на Исус от Назарет и да се свързва с тях. И едва в края на трите години се получи, така да се каже, едно пълно единство между Христовото Същество и телата на Исус от Назарет, една относителна свързаност, която настъпи едва при смъртта на Кръста, непосредствено преди смъртта на Кръста.
Но това съединяване с човешкото тяло беше свързано с едно непрекъснато нарастващо страдание.
Необхватният, космически Христос можа да се съедини с тялото на Исус от Назарет само с цената на неописуеми страдания. Тези страдания продължиха три години.
към текста >>
Необхватният, космически Христос можа да се съ
един
и с тялото на Исус от Назарет само с цената на неописуеми страдания.
Ето какво е удивителното: че първоначално връзката между Христос и телата на Исус от Назарет е била съвсем колеблива и слаба. Обаче тя ставаше все по-плътна. Христовото Същество все повече трябваше да потъва в телата на Исус от Назарет и да се свързва с тях. И едва в края на трите години се получи, така да се каже, едно пълно единство между Христовото Същество и телата на Исус от Назарет, една относителна свързаност, която настъпи едва при смъртта на Кръста, непосредствено преди смъртта на Кръста. Но това съединяване с човешкото тяло беше свързано с едно непрекъснато нарастващо страдание.
Необхватният, космически Христос можа да се съедини с тялото на Исус от Назарет само с цената на неописуеми страдания.
Тези страдания продължиха три години.
към текста >>
И ние разбираме, колко много трябваше да изстрада
един
Бог, за да се влеят нови, младенчески сили в остарялото човечество, за да може човекът да овладее напълно своя Аз.
Впечатлението, което остава у човека след досега с тези събития, проследявани в духовния свят, изобщо не е свързано с някакви сантиментални чувства. Едва ли има човешко усещане което би могло да се сравни по сила на страданието с това потъване на Христос в телата на Исус от Назарет.
И ние разбираме, колко много трябваше да изстрада един Бог, за да се влеят нови, младенчески сили в остарялото човечество, за да може човекът да овладее напълно своя Аз.
към текста >>
Това се случваше най-вече тогава, когато Христос се у
един
яваше с тях.
Нека да си представим как някои от учениците имаха ясното съзнание: Ето, сега между нас се намира и физическото тяло на Исус от Назарет.
Това се случваше най-вече тогава, когато Христос се уединяваше с тях.
Но често пъти усещането е съвсем друго: физическата личност на Исус от Назарет е някъде далеч, учениците обаче съзнават, че те вървят към определено място и всред тях е самият Христос. Най-важното тук е, че Христовото Същество може да говори чрез всеки един от учениците, преминавайки неусетно ту в един, ту в друг. И когато единият или другият говори, хората от народа ясно виждат как цялата физиономия на говорещия се преобразява и става съвсем различна. Да, в определен момент един между тях е винаги като преобразен. Всред много хора цареше убеждението: Ето, тук има някой, който разтърсва народа и разпространява нещо, което еврейските първенци от онова време не смеят и да чуят!
към текста >>
Най-важното тук е, че Христовото Същество може да говори чрез всеки
един
от учениците, преминавайки неусетно ту в
един
, ту в друг.
Нека да си представим как някои от учениците имаха ясното съзнание: Ето, сега между нас се намира и физическото тяло на Исус от Назарет. Това се случваше най-вече тогава, когато Христос се уединяваше с тях. Но често пъти усещането е съвсем друго: физическата личност на Исус от Назарет е някъде далеч, учениците обаче съзнават, че те вървят към определено място и всред тях е самият Христос.
Най-важното тук е, че Христовото Същество може да говори чрез всеки един от учениците, преминавайки неусетно ту в един, ту в друг.
И когато единият или другият говори, хората от народа ясно виждат как цялата физиономия на говорещия се преобразява и става съвсем различна. Да, в определен момент един между тях е винаги като преобразен. Всред много хора цареше убеждението: Ето, тук има някой, който разтърсва народа и разпространява нещо, което еврейските първенци от онова време не смеят и да чуят! Обаче те не знаеха, кой точно е той. Веднъж Христос говореше с устата на един, друг път с устата на друг.
към текста >>
И когато
един
ият или другият говори, хората от народа ясно виждат как цялата физиономия на говорещия се преобразява и става съвсем различна.
Нека да си представим как някои от учениците имаха ясното съзнание: Ето, сега между нас се намира и физическото тяло на Исус от Назарет. Това се случваше най-вече тогава, когато Христос се уединяваше с тях. Но често пъти усещането е съвсем друго: физическата личност на Исус от Назарет е някъде далеч, учениците обаче съзнават, че те вървят към определено място и всред тях е самият Христос. Най-важното тук е, че Христовото Същество може да говори чрез всеки един от учениците, преминавайки неусетно ту в един, ту в друг.
И когато единият или другият говори, хората от народа ясно виждат как цялата физиономия на говорещия се преобразява и става съвсем различна.
Да, в определен момент един между тях е винаги като преобразен. Всред много хора цареше убеждението: Ето, тук има някой, който разтърсва народа и разпространява нещо, което еврейските първенци от онова време не смеят и да чуят! Обаче те не знаеха, кой точно е той. Веднъж Христос говореше с устата на един, друг път с устата на друг. Ето защо така е според Хрониката Акаша предателството на Юда беше крайно необходимо.
към текста >>
Да, в определен момент
един
между тях е винаги като преобразен.
Нека да си представим как някои от учениците имаха ясното съзнание: Ето, сега между нас се намира и физическото тяло на Исус от Назарет. Това се случваше най-вече тогава, когато Христос се уединяваше с тях. Но често пъти усещането е съвсем друго: физическата личност на Исус от Назарет е някъде далеч, учениците обаче съзнават, че те вървят към определено място и всред тях е самият Христос. Най-важното тук е, че Христовото Същество може да говори чрез всеки един от учениците, преминавайки неусетно ту в един, ту в друг. И когато единият или другият говори, хората от народа ясно виждат как цялата физиономия на говорещия се преобразява и става съвсем различна.
Да, в определен момент един между тях е винаги като преобразен.
Всред много хора цареше убеждението: Ето, тук има някой, който разтърсва народа и разпространява нещо, което еврейските първенци от онова време не смеят и да чуят! Обаче те не знаеха, кой точно е той. Веднъж Христос говореше с устата на един, друг път с устата на друг. Ето защо така е според Хрониката Акаша предателството на Юда беше крайно необходимо.
към текста >>
Веднъж Христос говореше с устата на
един
, друг път с устата на друг.
Най-важното тук е, че Христовото Същество може да говори чрез всеки един от учениците, преминавайки неусетно ту в един, ту в друг. И когато единият или другият говори, хората от народа ясно виждат как цялата физиономия на говорещия се преобразява и става съвсем различна. Да, в определен момент един между тях е винаги като преобразен. Всред много хора цареше убеждението: Ето, тук има някой, който разтърсва народа и разпространява нещо, което еврейските първенци от онова време не смеят и да чуят! Обаче те не знаеха, кой точно е той.
Веднъж Христос говореше с устата на един, друг път с устата на друг.
Ето защо така е според Хрониката Акаша предателството на Юда беше крайно необходимо.
към текста >>
Всеки от учениците можеше да бъде взет за Него, понеже Той можеше да говори чрез всеки
един
от тях!
Самият аз трябва да призная: Въпросът, защо беше необходимо предателството на Юда, защо е крайно необходимо някой от кръга на учениците, в случая чрез целувката на Юда, да посочи като с пръст: „Ето, този е! ", този въпрос винаги ми е изглеждал твърде странен, докато от Хрониката Акаша разбрах, че хората извън кръга на учениците действително не са можели да знаят, в кого от тях се намира Христос, понеже Той можеше да говори чрез всеки от тях; така че дори когато Той се намираше физически всред тях, те не бяха в състояние да Го разпознаят по тялото.
Всеки от учениците можеше да бъде взет за Него, понеже Той можеше да говори чрез всеки един от тях!
И едва когато някой от учениците, който добре знаеше в чие тяло се намира Христос Исус в дадения момент и можеше да каже на преследвачите: „Ето, този е! " едва тогава те можеха да Го хванат.
към текста >>
НАГОРЕ